(1)

целта на настоящия регламент е да допълни разпоредбата, предвидена в член 23, параграф 1, първа алинея, буква д) и втора алинея от Регламент (ЕС) 2021/691 относно задължението на държавите членки да докладват на Комисията за нередности във връзка с ЕФПГ. За да може Комисията да изпълнява своите отговорности за защитата на финансовите интереси на Съюза, по-специално да извършва анализ на риска, да разработва системи за по-ефективно идентифициране на риска и да изготвя доклади за целите на тези задачи, е необходимо да се установят критериите за определяне на случаите на нередности, които държавите членки трябва да докладват на Комисията, и да се уточни кои данни трябва да бъдат предоставени.

(2)

Финансовите интереси на Съюза следва да се защитават по един и същ начин независимо от конкретните фондове и целите, за които се създават такива фондове. За тази цел с член 23, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/691 на Комисията се предоставя правомощието да приема правила за допълване на разпоредбите относно задължението на държавите членки за докладване на нередности, свързани с финансирането на ЕФПГ. Тези правила следва да бъдат еквивалентни на подробните правила относно докладването на нередности, определени в раздел 1 от приложение XII към Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (2), и да са в съответствие с правилата, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2024/205 на Комисията (3).

(3)

За да се осигури последователно прилагане на изискванията за докладване във всички държави членки, е необходимо да се даде определение на понятието „съмнение за измама“, като се вземе предвид определението за измама и други престъпления в член 3, параграф 2, букви а) и б) и член 4, параграфи 1, 2 и 3 от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (4), а за държавите членки, които не са обвързани от посочената директива — в член 1, параграф 1, буква а) от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, съставена въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз (5).

(4)

По подобен начин следва да се даде определение на понятието „първично административно или съдебно заключение“, за да се гарантира ефективност и последователност при изпълнението на задълженията за докладване.

(5)

Необходимо е да се поясни, че изразът „икономически оператор“ за целите на прилагането на понятието „нередност“ по смисъла на член 3, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/691 следва да означава всяко физическо или юридическо лице или друго образувание, участващо в изпълнението на помощта от Фонда, с изключение на държава членка, която упражнява правомощията си като публичен орган по смисъла на член 2, точка 30 от Регламент (ЕС) 2021/1060.

(6)

В Регламент (ЕС) 2021/1060 се определя прагът на докладването, под който не е необходимо нередностите да бъдат докладвани на Комисията, както и случаите, за които не е необходимо да се докладва. За да се постигне баланс между административната тежест за държавите членки и общия интерес от предоставянето на точни данни за анализ в борбата на Съюза с измамите, е целесъобразно праговете за докладване и дерогациите за докладване на нередности съгласно настоящия делегиран регламент да се приведат в съответствие с тези по Регламент (ЕС) 2021/1060.

(7)

За да се осигури последователност на докладването е необходимо да бъдат установени критериите за определяне на случаите на нередности, които трябва да бъдат докладвани първоначално, и данните, които да бъдат предоставени с всеки първоначален доклад.

(8)

За да се гарантира точността на данните, предоставени на Комисията, е необходимо докладване относно последващите действия. Поради това държавите членки следва да предоставят на Комисията актуализирана информация относно всеки значителен напредък в административните и съдебните процедури или производства, свързани с всеки първоначален доклад.

(9)

Когато за целта на настоящия регламент е необходимо да се обработват лични данни, това следва да се извършва в съответствие със законодателството на Съюза относно защитата на личните данни. С оглед на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (6) и Регламент (ЕО) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (7) Комисията и държавите членки следва, по отношение на информацията, предоставена съгласно настоящия регламент, да предотвратят всяко неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до тях. Освен това настоящият регламент следва да уточни целите, за които Комисията и държавите членки могат да обработват посочените данни. По-нататъшното им използване не засяга член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(10)

Задълженията на държавите членки да докладват нередности на Комисията чрез Системата за управление на нередностите (СУН) съгласно Регламент (ЕС) 2021/691 следва да се прилагат, без да се засягат задълженията им съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8) и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета (9).

(11)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран по този регламент в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725.

(12)

Тъй като е възможно вече да са възникнали нередности, подлежащи на докладване, и е в интерес на Съюза те да бъдат отстранени, настоящият регламент следва да започне да се прилага възможно най-скоро. Той следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

а)

„съмнение за измама“ означава нередност, която води до започване на административно или съдебно производство на национално равнище с цел да се установи дали е налице умишлено поведение, по-специално измама или други престъпления, посочени съответно в член 3, параграф 2, букви а) и б) и член 4, параграфи 1, 2 и 3 от Директива (ЕС) 2017/1371, а за държавите членки, които не са обвързани от посочената директива — член 1, параграф 1, буква а) от Конвенцията, съставена въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности;

б)

„първично административно или съдебно заключение“ означава първата писмена оценка на компетентния орган, независимо дали е административен или съдебен, която установява въз основа на конкретни факти, че може да е била извършена нередност, независимо от възможността това заключение да бъде преразгледано или оттеглено впоследствие, в хода на административното или съдебното производство.“