(1)

Както е посочено в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека. В член 10, параграф 3 от ДЕС се предвижда правото на всеки гражданин да участва в демократичния живот на Съюза и се изисква решенията да се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите. С член 165, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предоставя основа за действия на Съюза за насърчаване на участието на младите хора в демократичния живот на Европа.

(2)

В член 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) се гарантира правото на свобода на сдружаването и правото на свобода на събранията. Това включва правото на лицата да се обединяват в групи или в организирани структури. Посоченото право — както се признава от Съда на Европейския съюз — е една от най-важните основи на демократичното и плуралистично общество, тъй като позволява на гражданите да обединяват действията си в области от взаимен интерес и по този начин да допринасят за доброто функциониране на обществения живот. Освен това правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, установено в член 11 от Хартата, включва свободата на всеки да отстоява и изразява своето мнение, както и да получава и да разпространява информация. В допълнение, в член 41 от Хартата относно правото на добра администрация се налага задължението на администрацията да мотивира своите решения. И накрая, в член 24 от Хартата се включва правото на децата да могат да изразяват свободно своето мнение и то да се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им.

(3)

Следва активно да се насърчава приобщаващо и ефективно взаимодействие на публичните органи с гражданите, организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека в рамките на процесите им на създаване на обществени политики. Процесите на създаване на обществени политики не обхващат по никакъв начин индивидуалните решения на администрацията, които биха могли да засегнат правата на лицата. Необходим е индивидуален подход, тъй като условията за участие на отделните граждани и на организациите на гражданското общество не са едни и същи.

(4)

Държавите членки следва да създадат и поддържат безопасна и благоприятна среда за организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека, за да се засили ефективната им ангажираност и да се гарантира, че те могат да участват активно в процесите на създаване на обществени политики и по този начин да играят ключова роля в демокрациите в Съюза. Организациите на гражданското общество често се определят като недържавни, надпартийни и отхвърлящи насилието структури с нестопанска цел, чрез които хората се организират, за да преследват общи цели и идеали (1). Защитниците на правата на човека са лица, групи и органи на обществото, които насърчават и защитават всеобщо признатите права на човека и основни свободи, в съответствие с определението, дадено в Декларацията на ООН за защитниците на правата на човека (1998 г.) (2) и посочено и в Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека (3). Защитниците на правата на човека се стремят към насърчаване и защита на гражданските и политическите права, както и към утвърждаване, защита и осъществяване на икономическите, социалните и културните права (4). Съюзът се ангажира да работи с организации, които зачитат ценностите и основните права на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС и в Хартата.

(5)

Участието на гражданите и организациите на гражданското общество следва да се гарантира в процесите на създаване на обществени политики на местно, регионално, национално, европейско и международно равнище. Това се признава и в Насоките на ООН за държавите относно ефективното прилагане на правото на участие в обществените дела (5), препоръките на Съвета на Европа относно правния статут на неправителствените организации в Европа (6) и относно участието на гражданите в местния обществен живот (7), както и относно съвещателната демокрация (8), препоръката на ОИСР относно откритото управление (9), Кодекса на добрите практики за гражданско участие в процеса на вземане на решения на Конференцията на международните неправителствени организации (МНПО) (10), както и съвместните насоки на Бюрото за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) и Венецианската комисия относно свободата на сдружаване (11).

(6)

Създаването на политики, основани на факти, означава, че публичните органи следва да включват лицата, засегнати от правилата и решенията, които се вземат, и активно да събират техните мнения и факти на различните етапи от процесите на създаване на обществени политики. Поради това държавите членки следва да имат интерес да подкрепят активно участието на гражданите и организациите на гражданското общество в процесите на създаване на обществени политики. Това включва иновативни пътища, като например културни дейности и ангажираност на културни организации, които са доказали, че укрепват гражданската ангажираност, демокрацията и социалното сближаване (12). Държавите членки следва да насърчават подкрепяща и приобщаваща среда, като предоставят на гражданите възможности за ефективно участие в тези процеси. Тази среда повишава прозрачността и устойчивостта срещу манипулирането на информацията и дезинформацията и може да допринесе за укрепване на доверието в представителната демокрация.

(7)

С поощряването на участието на гражданите в процеса на създаване на обществени политики се подкрепя избирателната активност и гражданите се насърчават да участват в представителната демокрация, включително чрез провеждане на кампании и чрез кандидатиране. Държавите членки следва да гарантират, че гражданите разполагат с достъп до информация чрез подходящи канали и инструменти за участие, както и до ресурсите за повишаване на осведомеността относно правата, произтичащи от гражданството на Съюза.

(8)

Участието в създаването на обществени политики следва да е приобщаващо и да отразява по най-добрия възможен начин демографската структура и разнообразие на избирателния район, както и нуждите на недостатъчно представените групи или на хората с увреждания (13). Държавите членки следва да предоставят възможности за участие чрез адаптирани и достъпни мероприятия и механизми както онлайн, така и офлайн, включително в селските и отдалечените райони.

(9)

Цифровите технологии трансформират процесите на създаване на политики в Съюза, както и начина на взаимодействие между публичните органи и гражданите. Използването на нови технологии в процесите на създаване на политики, като например онлайн платформи и инструменти за електронно управление, може да е в подкрепа на засиленото взаимодействие между гражданите и техните правителства. Въвеждането на такива техники следва да е съобразено с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на демократичното общество, както и да е надлежно защитено от рискове от кибератаки и наблюдение онлайн. Потенциалът на цифровите решения за засилване на участието на обществеността е добре признат, но тяхната роля в това отношение би могла да се окаже недостатъчна и да разшири цифровото разделение. Поради това е необходимо да продължи да се предвижда и дава възможност за присъствено участие, когато е уместно.

(10)

Медийната грамотност и цифровите умения са от значение за участието в онлайн процесите на създаване на обществени политики, за достъпа до съответна информация и за ориентирането в нея, за взаимодействието с властите и за изграждането на способността за разпознаване на манипулираната информация и устойчивост спрямо нея, включително дезинформацията. Тези умения могат да бъдат допълнително насърчавани чрез образование и обучение, както и чрез неформално и информално учене и работата с младежта, с акцент върху критичното мислене (14). Необходим е подход, обхващащ цялото общество, като се работи и с организации, които разработват инициативи на местно равнище и предприемат дейности за мониторинг, разпознаване, предварително разобличаване и разобличаване на дезинформацията.

(11)

Иновативните форми на участие, които пряко ангажират гражданите, като например онлайн и присъствените процеси на съвещаване и съвместно създаване, са обещаващи практики за подкрепа и обновяване на механизмите за управление. Те спомагат за мобилизирането на гражданите за справяне със сложни проблеми на политиките, включително изменението на климата и решенията за инвестиции в инфраструктура (15).

(12)

Тези иновативни форми на участие и ангажираност в създаването на обществени политики могат да се извършват на различни етапи от създаването на политиките и могат да бъдат организирани в различни формати, като например граждански панели, журита или събрания онлайн или офлайн, консенсусни конференции, основано на участието бюджетиране и съвместно създаване. Държавите членки следва да гарантират, че публичните администрации разполагат с подходящи финансови ресурси и правомощия, за да организират такива мероприятия, като вземат предвид например изискванията на правото на Съюза в областта на защитата на данните.

(13)

Държавите членки биха могли да се възползват от експертния опит и най-добрите практики на равнището на Съюза, по-специално от Конференцията за бъдещето на Европа (16). За да подкрепи активното участие на гражданите и като последващо действие във връзка с Конференцията, Комисията изпълнява нов етап на ангажираност с гражданите, като укрепва своите стандарти и инструменти, включително европейските граждански панели, обединяващи избрани на случаен принцип граждани от всички държави членки, една трета от които са млади, на възраст между 16 и 25 години, които обсъждат ключови предстоящи предложения и понастоящем са редовна характеристика на демократичния живот в Съюза (17). Комисията също така разработва преработен портал „Споделете мнението си“ като единно звено за контакт за участие на гражданите онлайн. Порталът „Споделете мнението си“ дава възможност на гражданите да взаимодействат на различни равнища с европейските институции: от това да изразяват мнението си по законодателни инициативи (обществени консултации) до това да обсъждат с други европейци, да представят собствени предложения за Съюза, в който искат да живеят, чрез европейски граждански инициативи. В него се запазват различни уникални характеристики, разработени за многоезичната цифрова платформа на Конференцията за бъдещето на Европа. Комисията създаде и център за експертни познания в областта на демокрацията на участието и съвещателната демокрация (18), за да подкрепи въвеждането на тези практики на равнището на Съюза и на национално равнище чрез свързване на практикуващи специалисти и изследователи от целия Съюз и провеждане на изследвания на най-добрите практики и иновациите както онлайн, така и офлайн.

(14)

Държавите членки биха могли също така да черпят примери от инициативи, предприети в рамките на демокрацията в областта на околната среда, и да прилагат подобни инициативи в други области на създаването на обществени политики. Тези примери са свързани по-специално със задълженията, произтичащи от Орхуската конвенция (19) и Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (20), или партньорските парламенти (21), организирани от Съюза, например в рамките на Европейския пакт за климата, за да се обсъди как отделните лица, местните и националните правителства и Европейският съюз могат най-добре да се борят с изменението на климата.

(15)

Съюзът, в рамките на своята компетентност, и всички държави членки са страни по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (22). Тази конвенция изисква от държавите — страни по нея, при разработването и прилагането на законодателството и политиките за прилагане на конвенцията, както и в други процеси на вземане на решения по въпроси, свързани с хората с увреждания, да провеждат тесни консултации и активно да включват хора с увреждания, включително деца с увреждания. Достъпността за хората с увреждания следва да бъде гарантирана в съответствие с изискванията за достъпност, определени в приложение I към Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (23), и следва да се осигурят разумни улеснения, за да се гарантира участието на хората с увреждания в процесите на създаване на обществени политики на равни начала с останалите.

(16)

Държавите членки следва да насърчават участието на децата и младите хора в демократичния живот на Съюза, за да подкрепят тяхната дългосрочна ангажираност в европейските демокрации като активни граждани и вектори на положителна преобразяваща промяна. Призив за това се отправя в стратегията на Европейския съюз за правата на детето (24), стратегията на Европейския съюз за младежта (25) и в резолюция на Европейския парламент (26). Държавите членки биха могли да се поучат от най-добрите практики на съществуващите детски и младежки съвети и процеси, като например диалозите по въпросите на младежта в ЕС (27), платформата на ЕС за участие на децата (28) и Къта за обучение (29). Освен това съветите на възрастните хора и на хората с увреждания също могат да бъдат разглеждани като добри примери при включването на мненията на гражданите в създаването на обществени политики.

(17)

Организациите на гражданското общество, работещи за насърчаването и защитата на основните права, са важно средство за изразяване на гласовете на различни лица и групи в обществото, включително на тези в най-уязвимо положение, и допринасят за справяне с обществените предизвикателства и за икономическо развитие. Те насърчават плурализма и отчетността при вземането на решения, като повишават качеството на представителната демокрация, както се признава в Плана за действие за европейската демокрация (30), доклада от 2022 г. относно прилагането на Хартата (31), годишните доклади относно върховенството на закона (32) и плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г. (33). Важната роля на гражданското общество в принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на здравите демокрации беше подчертана от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който последователно подчертава, че начинът, по който обществените стражи осъществяват своите дейности, може да има значително въздействие върху правилното функциониране на демократичното общество.

(18)

В годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона се оценяват промените, свързани с приобщаващия характер на законодателните процеси и участието на гражданското общество като един от елементите на зачитането на върховенството на закона, и в няколко случая се отправят препоръки към отделни държави членки по този въпрос. Както се посочва в доклада относно върховенството на закона за 2022 г., „подобряването на участието на заинтересованите страни, включително за организациите на гражданското общество, може да бъде от полза за качеството на законодателството, както и за прозрачността на процеса“. Обратно, липсата на формализирани процеси за участие във вземането на решения, ненавременните и разпокъсани стратегии за консултации, селективният и непрозрачен избор на събеседници, както и липсата на ефективни последващи действия пораждат опасения от гледна точка на върховенството на закона и са в значителен ущърб на демократичните процеси. Необходимостта да се признае ролята на организациите на гражданското общество, за да им се даде възможност да действат и да се гарантира, че са налице условията за това те да могат да участват пълноценно във вземането на решения и изпълнението на националните политики и политиките на Съюза, също се подчертава в доклада от 2022 г. относно прилагането на Хартата.

(19)

Ефективното и приобщаващо участие в процесите на създаване на обществени политики е възможно единствено когато организациите на гражданското общество могат да работят в безопасна и благоприятна среда, в която се зачитат техните основни права и основните права на техните членове, включително правото на свобода на сдружаване и правото на свобода на събранията, правото на изразяване на мнение и на достъп до информация, както и правата на свобода и сигурност, на зачитане на личния и семейния живот, на защита на личните данни, собствеността и недискриминацията, в една демократична система, в която се зачита върховенството на закона. За да се даде възможност за ефективното им участие в процесите на създаване на обществени политики, организациите на гражданското общество се нуждаят от сигурно, здраво и процъфтяващо гражданско пространство, в което да са защитени, подкрепени и да разполагат с възможности за действие (34) и в което могат да се ползват пълноценно от основните свободи на вътрешния пазар. Необходими са непрекъснати усилия за създаване и насърчаване на такова гражданско пространство за организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека, които действат при пълно зачитане на ценностите на Съюза (35).

(20)

Съдът на Европейския съюз прие, че организациите на гражданското общество трябва да могат да съществуват и функционират „без необоснована държавна намеса“ (36), а Европейският съд по правата на човека подчерта, че държавите членки следва не само да се въздържат от прекомерна намеса, когато организациите на гражданското общество упражняват своята дейност, но и да осигурят благоприятна среда за организациите на гражданското общество чрез правни, административни и практически мерки (37). Това пространство представлява ключов компонент за демократичните системи, в които върховенството на закона и основните права се зачитат и поддържат.

(21)

Публичните органи са длъжни да защитават свободата на сдружаване и на изразяване на мнение, както и безопасността на организациите на гражданското общество, като осигуряват подходяща правна среда, наблюдават и се стремят ефективно да се справят със заплахите срещу организациите на гражданското общество, като им осигуряват достъп до подходящи помощни услуги, както и финансиране и други ресурси, които да им позволяват да извършват своята работа. Въпреки че повечето държави членки действително осигуряват безопасно пространство за организациите на гражданското общество, през последните години в някои държави членки се наблюдава нарастващ брой физически, вербални и цифрови нападения срещу тях, омраза, тормоз, сплашване, кампании за очерняне, включително инкриминиране на хуманитарни дейности и дейности в областта на основните права, административни и правни ограничения, незаконно наблюдение и използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (38). Редица проучвания също така сочат, че сред организациите на гражданското общество най-засегнати са тези, които работят в областта на женското, сексуалното и репродуктивното здраве и права, правата на ЛГБТИК, правата на мигрантите и търсещите убежище лица, обществената почтеност и борбата с корупцията и опазването на околната среда.

(22)

Държавите членки трябва да гарантират, че организациите на гражданското общество разполагат с достъп до финансови ресурси, които могат да използват свободно (39), включително като се основават на средства на Съюза. Само организациите на гражданското общество, които разполагат с достатъчно ресурси, могат да участват ефективно в процесите на създаване на обществени политики.

(23)

Съюзът вече предоставя широк набор от възможности за финансиране на организациите на гражданското общество, за да изпълняват проекти, които спомагат за насърчаване на ценностите на Съюза. С цел по-лесно ориентиране в различните програми, Комисията създаде леснодостъпен портал, който служи като единен портал за средствата на Съюза и наред с другото позволява да се откриват възможности за финансиране, свързани с демокрацията (40). Комисията предоставя специална финансова подкрепа за организациите на гражданското общество в държавите членки в рамките на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“. Целта на програмата е да се защитават и утвърждават правата и ценностите, установени в Договорите, Хартата и приложимите международни конвенции за правата на човека, по-специално чрез оказване на подкрепа за организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни, действащи на местно, регионално, национално и транснационално равнище, и чрез насърчаване на гражданското и демократичното участие, с цел поддържане и по-нататъшно развитие на основани на правата и равноправни отворени, демократични и приобщаващи общества, които се основават на върховенството на закона. Освен това програмите „Еразъм+“, Европейски корпус за солидарност и „Творческа Европа“ предлагат възможности за финансиране за сътрудничество с гражданското общество, гражданска ангажираност и демократично участие. Рамковата програма на Съюза за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ също така подкрепя организациите на гражданското общество и защитниците на правата в редица тематични области на научните изследвания (41). Беше предоставена и техническа помощ за административна реформа в държавите членки в рамките на Инструмента за техническа подкрепа, която представя възможности за финансиране на изграждането на капацитет в публичните администрации и публичните органи за практики на гражданско участие. Бенефициерите на финансиране от Съюза са задължени да зачитат ценностите на Съюза при усвояването на това финансиране, а Комисията е въвела мерки в подкрепа на спазването на изискванията и за справяне с евентуални нарушения.

(24)

Ангажиментът на Съюза за принос към защитата и насърчаването на безопасно и благоприятно гражданско пространство намира отражение и във външната му дейност, включително в плана за действие на Съюза относно правата на човека и демокрацията (2020—2024 г.) (42). Той е очертан и в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека (43) и е потвърден отново в съобщението от 2012 г. „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (44), в Насоките относно подкрепата на ЕС за гражданското общество в региона на разширяването за периода 2021—2027 г. и в плана за действие за младежта в областта на външната дейност на ЕС (45). Силата и надеждността на действията на Съюза за защита на правата на човека в световен мащаб се основават на начина, по който Съюзът насърчава и укрепва своите устои в областта на демокрацията и основните права в рамките на територията си.

(25)

Тази препоръка е част от пакета от мерки за защита на демокрацията, който включва и предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани изисквания в рамките на вътрешния пазар относно прозрачността на представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, и препоръка на Комисията относно приобщаващи и устойчиви изборни процеси в Съюза и засилване на европейския характер и ефективното провеждане на изборите за Европейски парламент.

(26)

С тази препоръка се надграждат констатациите от доклада относно прилагането на Хартата от 2022 г. и от годишните доклади относно върховенството на закона, като се прави анализ на състоянието на върховенството на закона в Съюза и в неговите държави членки, особено по отношение на рамката за гражданското общество. Препоръката също така допълва Плана за действие за европейската демокрация, който е разработен, за да се овластят гражданите и да се изградят по-устойчиви демокрации в целия Съюз чрез насърчаване на свободни и честни избори, укрепване на свободата на медиите и противодействие на манипулирането на информацията и на дезинформацията, Препоръка (ЕС) 2021/1534 на Комисията (46) и инициативата на Комисията от 2022 г. срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (47). Тя се основава на приоритетните действия, обявени в съобщението „Доклад за гражданството на ЕС за 2020 г.“ (48), и допълва пакета за гражданството, представен в края на 2023 г.

(27)

Адресати на настоящата препоръка са държавите членки. Държавите кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване към Съюза, както и държавите по политиката за съседство на Съюза, също се приканват да следват тази препоръка,