(1)

Финансиране от държавата, което отговаря на критериите, определени в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, представлява държавна помощ и Комисията трябва да бъде уведомена за него в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора. Независимо от това, съгласно член 109 от Договора Съветът може да определи някои категории помощи, които са освободени от това задължение за уведомяване. В съответствие с член 108, параграф 4 от Договора Комисията може да приема регламенти относно тези категории държавни помощи. В Регламент (ЕС) 2015/1588 и в съответствие с член 109 от Договора Съветът реши, че помощта de minimis (т.е. помощ, предоставена на същото предприятие за конкретен период от време, която не надвишава определена фиксирана сума) може да представлява такава категория. Въз основа на това се приема, че помощта de minimis не отговаря на всички критерии, определени в член 107, параграф 1 от Договора, и следователно не подлежи на процедурата за уведомяване.

(2)

Значението на понятието „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора е изяснено от Комисията в множество решения. Комисията също така обяви своята политика относно тавана de minimis, под който може да се счита, че член 107, параграф 1 от Договора не се прилага. Тя направи това първоначално в своето Известие относно правилото de minimis за държавна помощ (2), а след това в регламенти (ЕО) № 69/2001 (3), (ЕО) № 1998/2006 (4) и (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (5). Настоящият регламент заменя Регламент (ЕС) № 1407/2013 след изтичането на срока му.

(3)

С оглед на опита, натрупан при прилагането на Регламент (ЕС) № 1407/2013, e целесъобразно таванът на помощта de minimis, която едно предприятие може да получи от една държава членка за всеки период от три години, да се увеличи на 300 000 EUR. Този таван отразява инфлацията, появила се след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1407/2013, и прогнозните промени през срока на действие на настоящия регламент. Този таван е необходим, за да може да се гарантира, че всички мерки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи или незаплашващи конкуренцията.

(4)

Предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, независимо дали е физическо или юридическо лице, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира (6). Съдът на Европейския съюз е пояснил, че субект, който „притежава контролни дялови участия в дружество“ и който „действително упражнява този контрол, като се ангажира пряко или непряко в управлението му“, трябва да се счита за участващ в икономическата дейност на това дружество. Следователно самият субект трябва да се счита за предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (7). Съдът е постановил, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие (8).

(5)

С оглед на правната сигурност и за да се намали административната тежест, настоящият регламент следва да съдържа ясен и изчерпателен списък с критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка следва да се разглеждат като едно и също предприятие. Комисията подбра критерии, които са подходящи за целите на настоящия регламент, сред ясно посочените критерии за определяне на „свързани предприятия“ като част от определението за малки или средни предприятия (МСП) в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (9) и в приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (10). Като се има предвид приложното поле на настоящия регламент, критериите следва да се прилагат както за МСП, така и за големите предприятия, и следва да гарантират, че група от свързани предприятия се счита за едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis. Предприятията, които обаче нямат отношения помежду си, с изключение на факта, че всяко от тях има пряка връзка с един и същ публичен орган или органи, не следва да се третират като свързани помежду си. Следователно следва да се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган или органи, в което предприятията могат да разполагат със самостоятелно правомощие да вземат решения.

(6)

Предвид специалните правила, които действат в секторите за първично производство, а именно първичното производство на селскостопански продукти и първичното производство на продукти от риболов и аквакултури, и предвид риска помощи, чийто размер е по-малък от тавана, определен в настоящия регламент, все пак да отговарят на критериите, определени в член 107, параграф 1 от Договора, настоящият регламент не следва да се прилага за посочените сектори.

(7)

Предвид сходствата между преработката на и търговията със селскостопански продукти и с неселскостопански продукти, настоящият регламент следва да се прилага към преработката и търговията със селскостопански продукти, ако са спазени определени условия. Дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за подготовката на продукта за неговата първа продажба (напр. жътвата, прибирането и вършитбата на зърнени култури или опаковането на яйца), и първата продажба на прекупвачи или преработватели не следва да се считат за преработка и търговия в това отношение, и следователно настоящият регламент не следва да се прилага за тези дейности.

(8)

По същия начин, предвид естеството на дейностите в преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури и сходствата между тези дейности и други дейности по преработка и предлагане на пазара, настоящият регламент следва да се прилага за предприятия с дейност в преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури, при условие че са изпълнени определени условия. Нито дейностите в стопанството или операциите на борда, необходими за подготовката на животно или предприятие за първа продажба, включително нарязването, филетирането или замразяването, нито първата продажба на прекупвачи или преработватели следва да се считат за преработка или търговия в това отношение и поради това настоящият регламент не следва да се прилага за тези дейности.

(9)

Съдът на Европейския съюз установи в своята практика, че след като веднъж Съюзът е приел законодателство за създаване на обща организация на пазара в даден селскостопански сектор, държавите членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да я нарушат или да създадат изключение от нея (11). По тази причина настоящият регламент следва да не се прилага към помощи за суми, определени въз основа на цените или количествата на изкупуваните или на предлаганите на пазара продукти в селскостопанския сектор. Регламентът не следва също да се прилага и за помощ, обвързана със задължение за подялба на помощта с първични селскостопански производители. Тези принципи се прилагат и за сектора на рибарството и аквакултурите.

(10)

Настоящият регламент не следва да се прилага към помощите при износ, нито към помощите, чието предоставяне зависи от преференциалното използване на национални продукти или услуги спрямо вносни такива. В частност, той не следва да се прилага към помощта за финансиране на създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа в други държави членки или в трети държави. Съдът на Европейския съюз е постановил, че Регламент (ЕС) № 1998/2006 „не изключва всички помощи, които биха могли да имат отражение върху износа, а единствено помощите, които по самата си форма имат за пряка цел да подпомогнат продажбите в друга държава“ и че „ако не се определя по основание и размер под една или друга форма от количеството изнасяна продукция, помощта за инвестициите не е сред „помощите за дейности, свързани с износ“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1998/2006, и следователно не попада в приложното поле на тази разпоредба дори ако така подпомаганите инвестиции позволяват да се разработва предназначена за износ продукция“ (12). Помощите с цел покриване на разходи по участие в търговски панаири, разходи за проучвания или консултантски услуги, необходими за пускане на нов продукт на пазара или на вече съществуващ продукт на нов пазар в друга държава членка или трета държава, по принцип не представляват помощи за износ.

(11)

Срокът от 3 години, който се взема предвид за целите на настоящия регламент, следва да се оценява периодично. За всяко ново предоставяне на помощ de minimis трябва да се вземе предвид общият размер на помощта de minimis, предоставена през предходните 3 години.

(12)

Когато дейността на дадено предприятие е в един от секторите, изключени от приложното поле на настоящия регламент, както и в други сектори или предприятието развива други дейности, настоящият регламент следва да се прилага за тези други сектори или дейности, при условие че съответната държава членка гарантира, като използва подходящи средства като например отделяне на дейностите или разделяне на счетоводството, че дейностите в изключените сектори не се ползват от помощ de minimis. Същият принцип следва да се прилага, когато дейността на предприятието е в сектори, за които се прилагат по-ниски тавани за помощта de minimis. Ако предприятието не може да гарантира, че дейностите в секторите, за които се прилагат по-ниски тавани за помощта de minimis, се ползват само от помощ de minimis в границите на тези по-ниски тавани, тогава за всички дейности на предприятието следва да се прилага най-ниският таван.

(13)

Следва да бъдат определени правила, които да гарантират, че не е възможно да се заобиколят максималните интензитети на помощта, определени в съответните регламенти за държавна помощ или решения на Комисията. Следва също така да се установят ясни правила за натрупване.

(14)

Настоящият регламент не изключва възможността дадена мярка да не бъде разглеждана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора на основание, различно от посоченото в настоящия регламент, например когато мярката съответства на принципа за оператор в условията на пазарна икономика или не включва трансфер на държавни ресурси. По-специално финансирането от Съюза, което се управлява централизирано от Комисията и което не е пряко или косвено под контрола на някоя държава членка, не представлява държавна помощ и не трябва да се взема предвид при определяне на това дали е превишен съответният таван, определен в настоящия регламент.

(15)

Настоящият регламент не обхваща всички ситуации, при които дадена мярка може да не оказва въздействие върху търговията между държавите членки и може да не нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията. Възможно е да има ситуации, при които бенефициер доставя стоки или услуги до ограничен район (например в островен регион или най-отдалечен регион) в рамките на дадена държава членка и е малко вероятно бенефициерът да привлече клиенти от други държави членки, както и не може да се предвиди, че мярката ще има повече от незначителен ефект върху условията за трансгранични инвестиции или установяване. Такива мерки следва да се оценяват за всеки отделен случай.

(16)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и ефективното наблюдение настоящият регламент следва да се прилага само към помощите de minimis, за които е възможно да се изчисли предварително точният брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, без да се налага извършване на оценка на риска („прозрачна помощ de minimis“). Подобно прецизно изчисление е възможно например за безвъзмездни средства, лихвени субсидии, лимитирани данъчни облекчения или други инструменти, които предвиждат лимит, гарантиращ, че няма да бъде надхвърлен съответният таван. Предвиждането на лимит означава, че докато точният размер на помощта не е известен, се налага държавата членка да приеме, че размерът е равен на лимита за мярката, за да се гарантира, че няколко мерки за помощ, взети заедно, не надвишават тавана, определен в настоящия регламент, и да прилага правилата относно натрупването на помощи.

(17)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и правилното прилагане на тавана de minimis всички държави членки следва да прилагат един и същ изчислителен метод за изчисляването на общия размер на предоставената помощ. За улесняване на изчислението, сумите на помощите, които не са под формата на парични безвъзмездни средства, следва да бъдат изразени в своя брутен еквивалент на безвъзмездна помощ. За да се изчисли брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за видовете прозрачна помощ, различна от безвъзмездните средства и помощта, изплащана на траншове, е необходимо да се използват пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставянето на тази помощ. За да се улесни еднаквото, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи, пазарните лихвени проценти за целите на настоящия регламент следва да са референтните лихвени проценти, определени в съответствие със Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти (13).

(18)

Помощта под формата на заеми, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на заеми, следва да се счита за прозрачна помощ de minimis, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставяне на помощта. За да се опрости третирането на малките краткосрочни заеми, е необходимо да се установи ясно и лесно приложимо правило, отчитащо размера на заема и неговата продължителност. За заемите с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от техния размер, и които не надвишават 1 500 000 EUR за срок от пет години или 750 000 EUR за срок от десет години, може да се приеме, че имат брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, който не надхвърля тавана de minimis. Това се основава на опита на Комисията и отразява инфлацията, появила се след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1407/2013, и прогнозното развитие на инфлацията през срока на прилагане на настоящия регламент. Като се имат предвид трудностите при определянето на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ за помощ, предоставена на предприятия, които може да не са в състояние да върнат заема (например защото предприятието е обект на процедура по колективна несъстоятелност или защото отговаря на критериите на националното право за започване на процедура по колективна несъстоятелност по искане на неговите кредитори), това правило не следва да се прилага за такива предприятия.

(19)

Помощта под формата на вливания на капитал следва да не се счита за прозрачна помощ de minimis, освен в случаите, когато общият размер на вливания от публични средства не надвишава тавана de minimis. Помощта, състояща се от мерки за рисково финансиране под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, посочени в Насоките относно рисковото финансиране (14), не следва да се разглежда като прозрачна помощ de minimis, освен ако съответната мярка осигурява капитал, който не превишава тавана de minimis.

(20)

Помощта под формата на гаранции, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на гаранции, следва да се счита за прозрачна, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на минималните премии, посочени в известието на Комисията за съответния вид предприятие (15). В настоящия регламент следва да се определят ясни правила, отчитащи размера на заема, за който се издава гаранцията, и нейната продължителност. Определянето на ясни правила ще помогне за опростяване на третирането на краткосрочни гаранции, обезпечаващи до 80 % от сравнително малък заем, при които загубите се понасят пропорционално и по един и същ начин от заемодателя и гаранта, а нетните събрани суми, получени от събирането на заема от предоставените от заемополучателя ценни книжа, намаляват пропорционално загубите, понесени от заемодателя и гаранта. Това правило не следва да се прилага към гаранциите за съответните сделки, които не представляват заем, като например гаранциите за капиталови сделки. Въз основа на опита на Комисията и предвид на инфлацията, появила се след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1407/2013, и прогнозното развитие на инфлацията през срока на действие на настоящия регламент, гаранцията следва да се счита, че има брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, който не надвишава тавана de minimis, когато: i) гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който е издадена; ii) гарантираната сума не надвишава 2 250 000 EUR и iii) продължителността на гаранцията не надвишава 5 години. Същото се прилага, когато: i) гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който е издадена, ii) гарантираната сума не надвишава 1 125 000 EUR и iii) продължителността на гаранцията не надвишава 10 години.

(21)

Освен това държавите членки могат да използват методика за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ на гаранциите, която е била съобщена на Комисията в съответствие с друг регламент на Комисията в областта на държавните помощи, приложим в съответния момент, и която Комисията е счела за съгласувана с Известието относно гаранциите (16) или с последващо известие. Държавите членки могат да направят това само ако приетата методика се отнася изрично до вида гаранция и вида пораждаща я трансакция като част от прилагането на настоящия регламент.

(22)

Когато помощ de minimis се предоставя чрез финансови посредници, държавите членки следва да гарантират, че същите не получават държавна помощ. Това може да се постигне например: i) като се изисква от финансовите посредници, които се ползват от държавна гаранция, да плащат премия, съобразена с пазара, или ii) като се прехвърли изцяло всяко предимство на крайните бенефициери, или iii) като се спазва таванът de minimis и други условия на настоящия регламент на ниво посредници. За да се опрости третирането на финансовите посредници, които прилагат схеми за помощ de minimis, когато държавите членки разчитат на вариант iii), в настоящия регламент следва да се предвиди ясно и лесно приложимо правило, което да отчита общия размер на заемите, включващи помощ de minimis, отпуснати от финансовия посредник за период от три години. Въз основа на опита на Комисията може да се счита, че финансовите посредници, които отпускат гарантирани заеми de minimis и прилагат механизъм за преотстъпване на предимството, съдържащо се в гаранцията, на крайните бенефициери, получават брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, който не надвишава тавана de minimis, ако общият размер на портфейла на гарантираните заеми de minimis е по-малък от 10 милиона евро или ако общият размер на портфейла на гарантираните заеми de minimis е по-малък от 40 милиона евро и се състои от индивидуални заеми de minimis в размер под 100 000 EUR, при условие че схемата de minimis е на разположение при равни условия за всички финансови посредници, извършващи дейност в съответната държава членка.

(23)

След като получи уведомление от държава членка, Комисията следва да провери дали дадена мярка, която не представлява безвъзмездни средства, заем, гаранция, вливане на капитал или мярка за рисково финансиране под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, лимитирани данъчни облекчения или други инструменти, които предвиждат лимит, води до брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, ненадвишаващ тавана de minimis, и следователно би могла да попадне в приложното поле на настоящия регламент.

(24)

Комисията има задължението да гарантира, че правилата за държавна помощ са спазени и са в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Държавите членки следва да улеснят изпълнението на тази задача, като осигурят необходимите инструменти, за да гарантират, че общият размер на помощта de minimis, предоставена на едно и също предприятие съгласно правилото de minimis, не надвишава общия допустим таван. Държавите членки следва да осъществяват наблюдение по отношение на отпуснатата помощ, така че да гарантират, че не е превишен таванът, определен в настоящия регламент, и че правилата за натрупване са спазени. За да изпълнят това задължение, държавите членки следва да предоставят пълна информация за предоставената помощ de minimis в централен регистър на национално равнище или на равнището на Съюза най-късно на 1 януари 2026 г., както и да проверяват дали всяко ново предоставяне на помощ не надвишава тавана, определен в настоящия регламент. Централният регистър ще спомогне за намаляване на административната тежест за предприятията. Съгласно настоящия регламент от тях вече няма да се изисква да следят и декларират всяка друга получена помощ de minimis, след като централният регистър съдържа данни за период от 3 години. За целите на настоящия регламент контролът на спазването на тавана, определен в настоящия регламент, по принцип се основава на информацията, включена в централния регистър.

(25)

Всяка държава членка може да създаде национален централен регистър. Съществуващите национални централни регистри, които отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент, могат да продължат да се използват. Комисията ще създаде централен регистър на равнището на Съюза, който може да се използва от държавите членки, считано от 1 януари 2026 г.

(26)

Като се има предвид, че административната тежест и регулаторните пречки представляват проблем за по-голямата част от МСП и че Комисията има за цел да намали с 25 % тежестта, произтичаща от изискванията за докладване (17), всеки централен регистър следва да бъде създаден по такъв начин, че да се намали административната тежест. При създаването и функционирането на централния регистър на равнището на Съюза и на националните централни регистри може да се изхожда от добри административни практики, като например установените в Регламента за единната цифрова платформа (18).

(27)

Целта на правилата за прозрачност е да се осигури по-добро съответствие, по-голяма отчетност, оценка от сведущи в съответната област (peer review) и в крайна сметка по-ефективни публични разходи. Публикуването в централен регистър на името на бенефициера на помощта служи на законния интерес от прозрачност, като на обществеността се предоставя информация относно използването на средствата на държавите членки. Това не засяга неоправдано правото на бенефициерите на защита на личните им данни, при условие че публикуването в централния регистър на личните данни е в съответствие с правилата на Съюза за защита на данните (19). Държавите членки следва да имат възможност да псевдонимизират конкретни вписвания, когато това е необходимо, за да се съобразят с правилата на Съюза за защита на данните.

(28)

С настоящия регламент следва да бъде определен набор от условия, според които всички мерки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи или незаплашващи конкуренцията. По тази причина настоящият регламент следва да се прилага за помощите, отпуснати преди влизането му в сила, ако са изпълнени всички условия, определени в него. По подобен начин подпомагането, което отговаря на критериите в Регламент (ЕС) № 1407/2013, предоставено между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г., следва да се счита за освободено от задължението за уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора.

(29)

Предвид честотата, с която обикновено се налага да се преразглежда политиката за държавните помощи, срокът за прилагане на настоящия регламент следва да бъде ограничен.

(30)

Ако срокът на прилагане на настоящия регламент изтече, без да бъде удължен, държавите членки следва да разполагат с адаптационен период от 6 месеца за помощите de minimis, обхванати от настоящия регламент,