(1)

В член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се посочва, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства.

(2)

Демокрацията следва да бъде защитавана и насърчавана. Въпреки, че стабилността, сигурността и просперитетът в Съюза зависят от твърдото отстояване на демократичните принципи, ценности и институции, кризите, включително пандемията от Covid-19 и руската агресивна война срещу Украйна, изостриха някои предизвикателства по отношение на демократичните ценности и институции, сред които поляризацията, скритото влияние и друго вмешателство, като например чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, включително дезинформация.

(3)

В член 10, параграф 1 от ДЕС се предвижда, че функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация. В член 10, параграф 2 от ДЕС е посочено, че в рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент. В член 10, параграф 3 от ДЕС се предвижда, че всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза и че решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите.

(4)

Държавите членки имат специални и широкообхватни отговорности за стимулирането на широко и приобщаващо демократично участие и за насърчаването на свободни, честни и устойчиви избори в Съюза.

(5)

В рамките на европейските демокрации политическите партии играят важна роля за формирането на политическо съзнание, популяризирането на политическите кандидати, насърчаването на участието на гласоподавателите и изразяването на волята на гражданите. Съгласно член 10, параграф 4 от ДЕС и член 12, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз европейските политически партии имат важна роля в това отношение. Статутът и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации са уредени на европейско равнище.

(6)

През последните години нарасна сътрудничеството между държавите членки за насърчаването на свободни, честни и устойчиви избори. Предприетите преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. мерки доведоха, наред с другото, до създаването на рамка за сътрудничество, наречена Европейска мрежа за сътрудничество в областта на изборите, съобразно с Препоръка C(2018) 5949 на Комисията (1). Чрез мрежата се насърчават сътрудничеството, взаимното обучение и споделянето на най-добри практики между органите, отговарящи за наблюдението и прилагането на правилата, свързани с изборния контекст, включително избирателните органи.

(7)

В Препоръка C(2018) 5949 Комисията също така насърчава държавите членки да предприемат подходящи и пропорционални технически и организационни мерки за управление на рисковете за сигурността на мрежовите и информационните системи, използвани при организирането на изборите за Европейски парламент.

(8)

Планът за действие за европейската демокрация (2) преследва целта за овластяване на гражданите и укрепване на демократичната устойчивост в целия Съюз чрез насърчаването на свободни и честни избори в Съюза, укрепването на свободата на медиите и борбата с дезинформацията. През ноември 2021 г. Комисията представи пакет от мерки, насочени към укрепване на почтеността на изборите и на открития демократичен дебат, включително предложение относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (3), предложение относно европейските политически партии (4) и предложения относно избирателните права на мобилните граждани на Съюза (5).

(9)

Устойчивостта на изборните процеси в Съюза следва да бъде укрепена при пълно спазване на основните права и на демократичните ценности, залегнали в стандартите на Съюза и в международните стандарти.

(10)

Стабилността на избирателното право е от решаващо значение за целостта и надеждността на изборните процеси. Честите или извършваните непосредствено преди изборите промени на правилата може да доведат до объркване както сред гласоподавателите, така и сред служителите, участващи в подготовката провеждането на изборите, а самите правила могат да бъдат изкривени или приложени неправилно. Това може да се възприеме и като средство, предназначено да повлияе на резултатите в полза на управляващите към дадения момент. В съответствие с насока II.2.б от Кодекса за добри изборни практики (6), приет от Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа („Венецианската комисия“), основните елементи на националното избирателно право не следва да могат да бъдат изменяни по-малко от една година преди изборите. Основните елементи включват по-конкретно правилата, свързани с преобразуването на гласовете в места, състава на избирателните комисии или други органи, които организират гласуването, както и определянето на границите на избирателните райони и разпределението на местата между тях. Въпреки, че принципът на стабилност на избирателния закон не следва да се използва за запазването на положение, което противоречи на международните избирателни стандарти, нищо в настоящата препоръка не би следвало да се разбира като призив към държавите членки да предприемат мерки в разрез с насока II.2.б от Кодекса за добри изборни практики.

(11)

За да се подкрепи високата избирателна активност и широкото участие на гражданите в демократичния процес, държавите членки следва да предложат достъпни и лесни за ползване инструменти за регистрация за кандидатите и гласоподавателите, като вземат предвид нуждите на различните групи, включително гражданите, пребиваващи в чужбина. Следва да се предвиди по-голяма гъвкавост по отношение на времетраенето на процедурите за регистриране, използвани по време на избори, или по-големи възможности за регистриране на гласоподавателите и кандидатите, включително като бъде предоставен достъп до специфични процедури за гласуване, чрез електронни средства, при надлежно спазване на Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета (7). Същевременно държавите членки следва да обърнат внимание на факта, че различните групи, включително възрастните хора, могат да се сблъскат с пречки при достъпа до интернет и до цифрови технологии или може да не притежават умения, позволяващи им да ги използват ефективно.

(12)

За да се гарантира ефективното упражняване на избирателните права, държавите членки следва да предоставят на гражданите на Съюза информация относно основните правила и практическите условия, свързани с упражняването на избирателните им права в тяхната държава. Тази информация следва да се предоставя проактивно, по изчерпателен, ясен и прост начин. Следва да се използва повече от един информационен канал, както и да се включи местното равнище. Държавите членки биха могли да използват съвременни средства за комуникация в различни формати и на повече от един език, като например кратки обяснителни видеоматериали, предоставящи практическа информация на ясен и прост език. В този контекст държавите членки биха могли също така да използват изискванията за достъпност, определени в приложение I към Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(13)

По време на пандемията от Covid-19 стана ясно, че държавите членки проявяват интерес към въвеждането на допълнителни методи за гласуване с цел подкрепа на избирателната активност, като например предварително, мобилно, по пощата и електронно гласуване („е-гласуване“). При предоставянето на такива допълнителни методи на гласуване обаче са необходими гаранции, за да бъдат осигурени свободни, честни и устойчиви избори при пълно зачитане на демократичните стандарти и основните права. Държавите членки следва също така да гарантират, че традиционните методи на гласуване остават на разположение. Когато такива методи на гласуване предполагат обработването на лични данни, се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (9). В сборника с практически насоки относно електронното гласуване и ИКТ (10), публикуван от Комисията като част от пакета за гражданството от 2023 г., се предоставя важна информация относно приложимите правни рамки, софтуерните системи и технологии, методологиите за изпитване, функционалните и оперативните потоци, характеристиките, свързани с достъпността, както и заплахите, уязвимостите и мерките за смекчаване на последиците.

(14)

За да подкрепят зачитането на избирателните права на гражданите, държавите членки, когато прилагат допълнителни методи на гласуване, следва да гарантират, че гражданите са надлежно информирани и получават необходимата подкрепа, за да ги използват. Важно е също така служителите, участващи в подготовката и провеждането на изборите, да получат подходящо обучение.

(15)

През 2018 г. Комисията издаде насоки относно прилагането на правилата на Съюза за защита на данните в контекста на изборите, като подчерта задълженията за защита на данните на различните участници в изборните процеси, като например националните избирателни органи, политическите партии, брокерите на данни и анализаторите, платформите на социалните медии и рекламните мрежи онлайн. Европейският комитет по защита на данните, Европейският надзорен орган по защита на данните и националните органи за защита на данните също разгледаха въпроса за защитата на данните в контекста на изборите (11). Преди изборите за Европейски парламент през 2024 г. и след тях всички участници следва да вземат предвид тези насоки, когато е уместно.

(16)

Инструментите за наблюдение и шпионският софтуер не следва да се използват за намеса в демократичния дебат, по-специално, като бъдат насочвани към участници в политическия живот и журналисти. При определени условия използването на шпионски софтуер може да бъде въпрос на национална сигурност, но използването му с цел получаване на политическо предимство никога не може да бъде оправдано с причини, свързани с националната сигурност. За да се запази ефективното прилагане на правото на Съюза, националната сигурност следва да се тълкува в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

(17)

Необходимо е да се подкрепи участието в изборите на всички групи граждани като гласоподаватели и кандидати, като се вземат предвид техните конкретни нужди, както и трудностите, с които се сблъскват. В доклада на Комисията относно изборите за Европейски парламент през 2019 г. (12) се подчертава, наред с другото, че все още е нужен напредък по отношение на приобщаването и демократичното участие в изборите на по-младите граждани, жените, мобилните граждани на Съюза и хората с увреждания. В него се подчертава също така, че за изборите за Европейски парламент през 2019 г., конкретни групи, макар да представляват съществена част от избирателите, отново са били слабо представени сред избраните членове на Европейския парламент, като например хората с увреждания.

(18)

Приобщаващият характер на изборите и участието на всички групи могат да бъдат подкрепени от държавите членки и политическите партии чрез конкретни политики и мерки, при които се отчитат потребностите им и трудностите, които срещат. В този контекст те могат да вземат предвид демографския контекст и географското местоположение. Събирането на данни относно участието на конкретни групи, при пълно спазване на основните права и изискванията за защита на данните, би могло да подпомогне установяването на трудностите и разработването на политики за преодоляването им. Държавите членки биха могли например да започнат целенасочени информационни кампании, в рамките на които са взети предвид потребностите на конкретни групи. В съответствие със своите изборни правила държавите членки следва също така да подкрепят участието в изборите на граждани на Съюза, пребиваващи в трети държави.

(19)

Следва да се подкрепят младите граждани при упражняването на избирателните им права както като гласоподаватели, така и като кандидати. Няколко държави членки вече намалиха минималната възраст за гласуване на 16 или 17 години, докато други обмислят да го направят. Подкрепата за участието на младите граждани, включително на гласоподавателите, които гласуват за първи път, може да включва действия като насърчаване на гражданското образование, организиране на симулация на изборен ден в училищата, контрол на знанията или художествени конкурси на тема избори, информационни кампании, насочени към младите хора, ръководства за провеждане на избори с цел запознаване на децата и подрастващите с процеса на регистриране и гласуване, насърчаване на учениците да станат наблюдатели на избори и програми за партньорски обмен, при които младите гласоподаватели могат да споделят опита си помежду си. На младите граждани, които упражняват избирателните си права, следва да се предоставя подкрепа, включително чрез насърчаване на уменията им и създаване на среда, която им позволява да гласуват свободно и честно. Държавите членки следва да популяризират „Ръководството за гражданството на ЕС“, за да помогнат на младите граждани да се запознаят с историята, ценностите и правата, които са залегнали в основата на статута им на граждани на Съюза, както и с ползите от гражданството на Съюза и с възможностите, които то предлага за демократична ангажираност. Следва да се подкрепя разпространението на добри практики.

(20)

Както се подчертава в стратегическата рамка на ЕС за ромите (13), следва да се насърчава участието на ромите в политическия живот на местно, регионално и национално ниво, както и на равнището на ЕС. Това е от особено значение в държавите членки със значителен дял на ромското население. В плана за действие на Комисията за борба с расизма (14) се посочва намерението на Комисията да работи с европейските политически партии, Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите и гражданското общество за подобряване на участието на групи, които биха могли да бъдат маргинализирани, като например хора с малцинствен расов или етнически произход.

(21)

В член 8 от ДФЕС се посочва, че във всички негови дейности, Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. В своята „Стратегия за равенство между половете за периода 2020—2025 г.“ (15) Комисията пое ангажимент да прилага равни възможности за жените и да постигне баланс между половете в процеса на вземане на решения и в политиката. В своя доклад от 2023 г. относно равенството между половете в ЕС (16) Комисията припомни необходимостта от равно участие на жените и мъжете на позиции, свързани с вземането на политически решения, за да се отрази по-добре съставът на обществото и да се укрепи демокрацията в ЕС. Държавите членки следва също така да насърчават баланса между половете в управителните органи на изборните органи и да наблюдават, подкрепят и редовно да оценяват напредъка по отношение на равенството между половете при упражняването на избирателните права. Държавите членки биха могли да насърчават мерки в подкрепа на равенството между половете по отношение на достъпа до избори и участието в тях. При разработването на такива мерки те биха могли да се основават на експертния опит и данните на Европейския институт за равенство между половете в тази област. Мерките биха могли да включват редуване на жените и мъжете в списъците с кандидати, използване на други видове квоти по пол, обвързване на публичното финансиране за политическите партии с насърчаването на политическото участие на жените или други подобни мерки. За да подкрепят равенството между половете, политическите партии следва да имат вътрешни политики за баланс между половете, целенасочено обучение и повишаване на осведомеността. Политическите партии следва да насърчават баланса между половете в избирателните листи и в собствените си ръководни органи. Държавите членки и политическите партии следва да предприемат мерки за ефективно предотвратяване и справяне с основаната на пола реч на омразата срещу политически активни жени, които имат за цел да ги дискредитират или да ги възпират от участие в политическия живот.

(22)

Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), по която ЕС, в рамките на своята компетентност, както и всички държави членки са страни, изисква от държавите — страни по Конвенцията, да гарантират на хората с увреждания политически права и възможност да се ползват от тях наравно с останалите. За да подкрепят приобщаващото участие, в съответствие със своите международни ангажименти, включително Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, държавите членки следва да подкрепят упражняването на избирателните права от хората с увреждания, било то като гласоподаватели или кандидати, и да предотвратяват и отстраняват пречките, с които те се сблъскват при участието си в избори, в съответствие със Стратегията на Комисията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. (17). В съответствие с приложимото право на Съюза и международните стандарти държавите членки следва да преразгледат възможността за повсеместно отнемане на избирателните права на лицата с интелектуални и психосоциални увреждания без индивидуална оценка и възможност за съдебен контрол. Държавите членки следва да използват по най-добрия начин ръководството за добри изборни практики в държавите членки, насочени към участието на гражданите с увреждания в изборния процес (18), обявено в Стратегията на Комисията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г., и да продължат да работят с Комисията в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите, за да подкрепят ефективните последващи действия, като вземат предвид становищата, изразени от субекти, представляващи интересите на хората с увреждания. Държавите членки следва да обмислят прилагането на практически мерки за гарантиране на достъпността на избирателните секции, включително чрез използването на средства като QR кодове, брайлова азбука, едър шрифт, аудио и лесни за четене ръководства, тактилни шаблони, увеличителни стъкла, допълнително осветление, печати и достъпни средства за писане. В рамките на кампаниите си политическите партии следва да вземат под внимание нуждите на хората с увреждания, например чрез организиране на събития на достъпни за тези хора места и чрез използване на средства, начини и формати на комуникация в съответствие със законодателството в областта на достъпността в Съюза и държавите членки. Държавите членки и политическите партии следва също така да обмислят предоставянето на други форми на подкрепа, като например помощ по телефона, жестомимичен превод, достъпен транспорт и достъпни процедури за искане на улеснения.

(23)

Тъй като почтеността на изборите зависи на първо място от политическите партии и организациите за провеждане на кампании и тъй като те са в добра позиция, за да подкрепят истинското политическо участие, те следва да бъдат окуражавани да насърчават почтеността на изборите и провеждането на честни кампании, включително чрез разработване и придържане към кодекси за поведение или ангажименти за провеждане на кампании в подкрепа на свободни, честни и устойчиви избори. С такива кодекси за поведение или ангажименти следва да бъдат насърчавани високи демократични стандарти. Те могат да включват конкретни ангажименти, като например отказ от приемане на финансов принос в замяна на предоставянето на предимство или въздържане от насърчаване на стереотипи, дискриминационни изявления и предубеждения срещу конкретни групи, основани по-специално на техния пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

(24)

Такива кодекси или ангажименти следва да бъдат оповестени пред широката общественост достатъчно време преди изборните дни и да бъдат придружени от подходящи дейности за повишаване на осведомеността на съответните субекти.

(25)

Европейските и националните политически партии следва да направят публично достъпна информацията за организации, фондации и други правни субекти, свързани с европейски и национални политически партии или провеждащи кампании от тяхно име,, за да се даде възможност на гражданите да разберат взаимозависимостите между различните политически участници, поддържащи едни и същи политически цели и действия, включително в контекста на политическото рекламиране. Тази информация също така би помогнала на надзорните органи да придобият обща представа за финансовите и структурните връзки между различните субекти, свързани с политически партии.

(26)

Европейските и националните политически партии следва да предоставят по-големи възможности на гражданите, органите и заинтересованите субекти да изпълняват ролята си в демократичния процес, включително чрез идентифициране на възможно вмешателство или манипулиране на изборните процеси, чрез разкриване на съответната информация на уебсайтове си относно използването на политическо рекламиране от тяхна страна, включително информация за сумите, изразходвани за рекламиране, и източниците на съответното финансиране. В полза на осигуряването на високо равнище на прозрачност по време на политическите кампании и в подкрепа на отчетността при използването на политическо рекламиране европейските и националните политически партии следва също така да обмислят възможността да гарантират — доброволно — и да посочват в своите ангажименти и кодекси за поведение, че политическото рекламиране, което използват, може да бъде ясно разпознато като такова и разграничено от друго рекламиране, и когато е приложимо, от други материали, като например редакционно съдържание. Те следва да обмислят представянето на политическото си рекламиране заедно с информация за това коя е политическата партия, която го спонсорира, и когато е приложимо, съдържателна информация относно таргетирането на рекламирането и използването на системи с изкуствен интелект.

(27)

Наблюдението на избори е ефективен начин за ангажиране на гражданите с изборния процес и за повишаване на общественото доверие в изборите. За да бъде поощрена прозрачността на изборните процеси, подкрепени ангажираността и участието и насърчени свободните, справедливи и устойчиви изборни процеси, държавите членки следва да насърчават и улесняват безпристрастното и независимо наблюдение на избори, включително от страна на гражданите, както и на международни организации на всички етапи от изборния процес, като спазват своите правни рамки и международни ангажименти. Това следва да включва по-специално наблюдението на регистрирането на гласоподавателите, преброяването на бюлетините, участието на конкретни групи, мониторинга на политическото рекламиране и финансиране, както и прилагането на изборните правила онлайн.

(28)

Държавите членки следва да подкрепят изграждането на капацитет и на експертен опит по отношение на наблюдението на избори, включително чрез подпомагане на обучението на наблюдатели на избори, въз основа на знанията, споделени в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите и международните стандарти и най-добри практики, като например Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори, приета през 2005 г. от Организацията на обединените нации (19), и стандартите на Венецианската комисия и на Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Може да се предостави специално обучение за по-младите наблюдатели на избори.

(29)

Конкретните действия в подкрепа на наблюдението на избори биха могли да включват организирането на специални срещи и консултации между националните изборни мрежи и групите наблюдатели, съвместни семинари относно оценката на изборите и общи инициативи, насочени към повишаване на осведомеността и разработване на политики за наблюдение на избори в подкрепа на почтеността, устойчивостта и демократичния характер на изборите. Обменът на най-добри практики по отношение на наблюдението на избори между държавите членки в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите следва да включва подкрепа за наблюдатели на избори и конкретни действия за повишаване на осведомеността.

(30)

Политическите партии и организациите за провеждане на кампании също следва да улесняват дейностите на наблюдателите на избори, които им сътрудничат, включително като им предоставят необходимия достъп до информация относно своите дейности в контекста на изборите.

(31)

Стабилните избирателни системи и процеси с минимални смущения са основни предпоставки за демокрациите. Човешки грешки, непредвидени бедствия и различни инциденти биха могли да застрашат изборните процеси. Държавите членки следва да гарантират устойчивостта на изборните процеси, включително чрез специална защита на свързаната с изборите инфраструктура и чрез предприемане на необходимите мерки по отношение на съоръженията, оборудването, мрежите, системите и инфраструктурата от други сектори, използвани за изборите.

(32)

Както се подчертава в Плана за действие за европейската демокрация, определянето на изборните процеси или аспекти на тяхното управление като критична инфраструктура би могло да подобри ефективността на усилията за справяне с конкретни заплахи. Това би означавало справяне с предизвикателствата, свързани с изборните периоди, наблюдението на избори, независимия изборен надзор и ефективните средства за правна защита, и би включвало наблюдението, включително онлайн, идентифицирането на заплахи, изграждането на капацитет, функционирането на националните изборни мрежи и взаимодействието с частния сектор. Що се отнася до субектите, които експлоатират инфраструктура, която подпомага потенциално изборите, следва надлежно и по целесъобразност да се вземат предвид изискванията, определени в директиви (ЕС) 2022/2555 (20) и (ЕС) 2022/2557 (21) на Европейския парламент и на Съвета.

(33)

В допълнение към задълженията съгласно директиви (ЕС) 2022/2555 и (ЕС) 2022/2557, когато е приложимо, държавите членки следва да се стремят да гарантират сходно равнище на устойчивост на субектите, които експлоатират свързана с изборите инфраструктура, чрез извършване и актуализиране на оценки на риска, провеждане на изпитвания и засилване на подкрепата за и устойчивостта на субектите, които играят съществена роля в провеждането на избори. Държавите членки следва също така да гарантират, че всички съответни субекти предприемат подходящи и пропорционални технически, оперативни и организационни мерки за управление на рисковете, породени от природни бедствия, аварии, предизвикани от човека и киберинциденти. Те следва да въведат методики и планове за управление на кризи и за осигуряване на бързо възстановяване след такива инциденти, както и да обменят опит и най-добри практики.

(34)

Следва да се предприемат конкретни мерки за допълнително повишаване на киберсигурността на базите данни за регистрация на гласоподавателите, системите за електронно гласуване и други информационни системи, използвани за управление на изборните операции, като преброяване, одит и показване на изборните резултати, както и докладване след изборите с цел удостоверяване и валидиране на резултатите. Други мерки биха могли да обхващат физическата сигурност на местата за гласуване и преброяване на гласовете, както и съоръженията, активите и системите за отпечатване, транспортиране и съхранение на бюлетини и други свързани с изборите материали, като например специално обезопасени урни или печати.

(35)

През септември 2022 г. Комисията прие предложение за законодателен акт за киберустойчивостта (22), чиято цел е определянето на общи задължителни изисквания за киберсигурността на продукти с цифров елемент, които обхващат както хардуера, така и софтуера. За да се повиши киберустойчивостта на изборите, държавите членки следва да гарантират, че по време на изборите се използват по-сигурни хардуерни и софтуерни продукти, включително като вземат предвид настоящото предложение. Освен това държавите членки следва да вземат предвид съответните международни стандарти, като например Препоръка (2017 г.) на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно стандартите за електронно гласуване (23) и Насоките от 2022 г. на Съвета на Европа относно използването на информационни и комуникационни технологии в изборните процеси (24). Те следва също така да използват сборника с практически насоки относно електронното гласуване и ИКТ.

(36)

За да се защити свързаната с изборите инфраструктура от кибератаки, държавите членки следва също така да предприемат конкретни мерки с подкрепата на Комисията, включително чрез съвместния механизъм за устойчивост на изборите, както е посочено в Плана за действие за европейската демокрация. Държавите членки следва също така да участват в практически учения за оценка на рисковете и подготвеността въз основа на съвместната работа, подкрепяна от Комисията в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите и групата за сътрудничество за мрежите и информационните системи (МИС). Държавите членки следва също така да използват по най-добрия начин поуките, извлечени от симулационното учение, организирано в рамките на съвместния механизъм за устойчивост на изборите на 21 ноември 2023 г. Това следва да бъде взето предвид при актуализирането на Сборника относно киберсигурността на изборните технологии, изготвен от групата за сътрудничество за МИС. Избирателните органи и органите за киберсигурността на държавите членки следва да продължат да обменят съответната информация, по-специално чрез съвместен обмен между Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите и групата за сътрудничество за МИС, особено преди изборите за Европейски парламент. Въз основа на това държавите членки следва да провеждат дейности за повишаване на осведомеността относно мерките, които политическите партии, организациите за провеждане на кампании, кандидатите, служителите, участващи в подготовката и провеждането на изборите, и другите субекти, участващи в провеждането на избори, могат да предприемат, за да подобрят своята онлайн сигурност и да смекчат последиците от потенциални кибератаки.

(37)

От съществено значение за защитата на свързаната с изборите инфраструктура е постоянното управление на риска въз основа на предварително определени критерии за приемливост на риска и предварително определена методология. В това отношение данните, събрани в хода на оценките на риска и стрес тестовете, играят важна роля. При провеждането на оценки на риска и прилагането на мерки за неговото намаляване, държавите членки — с подкрепата на Комисията в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите, работеща в тясно сътрудничество с групата за сътрудничество за МИС — следва да обменят съответните практики, за да се даде възможност за бързо разпространение на опит и експертни познания, включително във връзка с успешни иновации. Обменът следва да обхваща разработването на общи методики и планове за управление на кризи и за осигуряване на бързо възстановяване след всякакви природни и предизвикани от човека инциденти, включително киберинциденти.

(38)

За да бъдат защитени по подходящ начин от такива заплахи, политическите партии, политическите фондации и организациите за провеждане на кампании следва да предприемат действия за справяне с рисковете за киберсигурността в своите вътрешни дейности и при провеждането на кампании. Дейностите за повишаване на осведомеността и мерките за гарантиране на устойчивост биха могли да включват разпространение на информация сред партийните членове и кандидати относно рисковете за киберсигурността, свързани с техните дейности и дейности на други субекти, с които са свързани, участие в обучение по киберсигурност, както и подобряване на наблюдението на сигурността на цифровите платформи и инструменти, използвани за провеждане на предизборни кампании.

(39)

За да се гарантира, че гласоподавателите получават надеждна информация, е важно информационната среда във връзка с изборите да бъде защитена. Манипулирането на информация, вмешателството и разпространението на дезинформация, включително чрез автоматизирани средства в социалните медии, могат да имат отрицателни последици за качеството на демократичния дебат, упражняването на правото на глас, възприемането и отношението на гласоподавателите, което да доведе до дългосрочни последици, включително върху участието в бъдещи избори. Изкуственият интелект може да се използва за генериране или обработка на изображения, аудио или видео съдържание, които до голяма степен наподобяват действително съществуващи лица, места или събития, които погрешно могат да бъдат счетени за автентични (т.нар. „дълбоки фалшификати“). Политическото рекламиране може да бъде отправна точка за разпространението на дезинформация и за външно вмешателство, особено ако не разкрива своя политически характер, самоличността на спонсорите и субектите, които го финансират, и към кого и как е било таргетирано. Комисията представи предложение относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране, с което ще се създаде обвързваща рамка, основана на общи стандарти, позволяваща на гражданите да разпознават политическото рекламиране и да упражняват своите демократични права по информиран начин. С него също така ще се ограничи и зададе рамката за използването на лични данни за таргетиране на политическото рекламиране. В подсиления Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията от 2022 г. (25) се предвиждат стандарти за саморегулиране за борба с дезинформацията и манипулирането на информация. Комисията представи предложение относно изкуствения интелект (26), което ще гарантира обозначаването на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, и разкриването на неговия произход.

(40)

За да се подпомогнат компетентните органи и създателите на политики, държавите членки могат да обмислят провеждането на проучвания на общественото мнение като средство за наблюдение на разпространението и социално-демографското разпределение на ключови послания за дезинформация, свързани с изборите. Информацията, получена в контекста на такива проучвания, може да се предоставя на изследователи, журналисти, наблюдатели на избори, гражданското общество и други заинтересовани страни.

(41)

Политическите партии също така носят конкретна отговорност за защита на информационната среда във връзка с изборите, като гарантират, че гласоподавателите получават вярна информация по навременен, достъпен и разбираем начин, и като противодействат на свързаното с изборите манипулиране на информация, вмешателство и дезинформация, в сътрудничество с други заинтересовани страни и при пълно зачитане на основните права и на демократичните ценности.

(42)

За да се гарантира, че гражданите са добре информирани и наясно как да защитават свободното формиране на собственото си мнение, следва да се насърчават изграждането на устойчивост, повишаването на осведомеността и обучението относно вмешателството във връзка с изборите. Ролята на гражданското общество, медийните организации, научноизследователските институции и академичните среди за повишаване на обществената осведоменост, медийната грамотност и критичното мислене е от основно значение, за да могат гражданите да придобият нужните умения, за да правят преценка в сложна обстановка, засягаща демократичната сфера. Тези умения са особено важни в контекста на нарастващата роля на изкуствения интелект, включително по време на предизборни кампании, например когато гражданите използват системи с изкуствен интелект, за да преценят за кого да гласуват. Държавите членки следва да използват по най-добрия начин наличното финансиране на равнището на Съюза за дейности с цел противодействие на манипулирането на информация, вмешателството и дезинформацията и с цел провеждане на свободни, честни и устойчиви избори, включително чрез насърчаване на възможностите за финансиране по програма „Граждани, равенство, права и ценности“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета (27), и програма „Еразъм+“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета (28). Тези дейности следва да подкрепят знанията и разбирането на начините за ефективен и безопасен достъп и използване на медиите, както и за това как да се създава медийно съдържание по отговорен начин. Държавите членки биха могли да насърчават училищата и висшите училища да включат в своите учебни програми медийната грамотност, критичното мислене, политическите права и задължения на гражданите и разбирането за това как функционират демократичните институции и процеси както в собствената държава, така и на равнището на Съюза, както и насърчаването на демократичното участие.

(43)

Предварителното разобличаване на манипулирането на информация, вмешателството и дезинформацията, свързани с изборите, се основава на изпреварващо публикуване на надеждна информация за изборните процедури. Разобличаването на манипулирането на информация и на дезинформацията за изборните процедури зависи от бързите и надеждни ответни действия. Обучението на избирателните органи и на други компетентни органи относно начините за ефективно предварително разобличаване и разобличаване като цяло на манипулирането на информация, вмешателството и дезинформацията, онлайн и офлайн, относно изборните процедури е особено важно в настоящата бързо променяща се обстановка по отношение на сигурността. Държавите членки следва да предприемат други допълнителни действия за борба с дезинформацията и манипулирането на информация, които пречат на изборите. В този контекст те биха могли да разчитат на Европейската обсерватория за цифрови медии и на нейните центрове като източници на информация за субекти, участващи в изборните процеси, като например наблюдатели, възпитатели и други разпространители на съдържание, по отношение на начините за разобличаване на свързаната с изборите дезинформация.

(44)

С Препоръка (ЕС) 2018/234 на Комисията (29) компетентните национални органи вече се насърчават да определят, въз основа на опита на държавите членки, най-добри практики за идентифицирането, смекчаването и управлението на рисковете от дезинформация по отношение на изборния процес. След тази препоръка насам обстановката по отношение на сигурността се промени до степен, която изостри още повече тези рискове в сравнение с предишните избори. Поради това компетентните национални органи следва допълнително да разработят и актуализират тези най-добри практики, включително като използват инструменти за откриване на изкуствен интелект. Националните изборни мрежи следва да засилят сътрудничеството си по този въпрос, включително чрез обмен на най-добри практики в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите и чрез работа в тясно сътрудничество със системата за бързо предупреждение. Това би могло да включва обмен на експертен опит между държавите членки, които са изправени пред сходни предизвикателства, включително поради географското си положение.

(45)

Наличието на ясни канали за сътрудничество между националните изборни мрежи, Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите и медийните платформи и разпространителите на политическо рекламиране би могло да спомогне за намаляването на риска от манипулиране на информация и дезинформация по време на избори, по-специално като бъде подпомогнато разработването на стандарти за укрепване на разпространението на надеждна информация. Държавите членки вече си сътрудничат в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите, Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (30), системата за бързо предупреждение (31) и други форуми за справяне с манипулирането на информация, вмешателството и дезинформацията, като разработват мултидисциплинарен отговор на такива заплахи в рамките на изборните процеси. Тези мрежи следва да продължат да разработват подходящи ответни мерки, включително като подкрепят сътрудничеството между държавите членки. Следва да се засили сътрудничеството между Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите и другите европейски мрежи, извършващи дейности, свързани с изборните процеси, включително в контекста на съвместния механизъм за устойчивост на изборите. Следва да се подкрепят добрите практики, включително съвместните заседания между различни мрежи, като например общото заседание на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите и системата за бързо предупреждение, проведена на 6 декември 2023 г. Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите следва също така да продължи да улеснява взаимодействието с международни субекти като Съвета на Европа и Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа като част от цялостния си подход за свободни, честни и устойчиви избори в Европа.

(46)

Даренията от трети държави за национални политически партии, политически фондации, политически кандидати и организации за провеждане на кампании, особено когато не са проверени, биха могли да окажат неправомерно влияние върху демократичните процеси в Съюза и да бъдат отправна точка за вмешателство от страна на трети държави. Такива дарения биха могли да засегнат справедливостта или почтеността на политическата конкуренция, да доведат до изкривяване на изборния процес и нарушаване на равнопоставените условия на конкуренция поради неспазване на правилата относно таваните на приходите и разходите, да създадат условия за корупция или да представляват заплаха за националния обществен ред. Следователно даренията от трети държави за политически партии, политически фондации, кандидати, организации за провеждане на кампании и, когато е целесъобразно, политически движения следва да бъдат ограничени или забранени, и при всички случаи да подлежат на изисквания за прозрачност.

(47)

С Регламент 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета (32) се урежда финансирането на европейските политически партии, включително по отношение на финансирането от трети държави. В съответствие с този регламент европейските политически партии и европейските политически фондации нямат право да приемат анонимни дарения или вноски от който и да е публичен орган на държава членка или на трета държава, или от предприятие, върху което такъв публичен орган може да упражнява пряко или непряко доминиращо влияние по силата на собствеността си върху него, финансовото си участие в него или правилата, които го уреждат, нито дарения от частни субекти, установени в трета държава, или от физически лица от трета държава, които нямат право да гласуват на избори за Европейски парламент.

(48)

В Препоръката на Съвета на Европа относно общи правила за борба с корупцията при финансирането на политически партии и предизборни кампании (33) се подчертава, че държавите следва конкретно да ограничават, забраняват или регулират по друг начин даренията от чуждестранни донори за политическите партии. В насоките на Венецианската комисия относно финансирането на политическите партии (34) се посочва, че даренията от чужди държави или предприятия следва да бъдат забранени, въпреки че тази забрана не следва да възпрепятства даренията от граждани, живеещи в чужбина. В съответствие с тези насоки могат да бъдат предвидени и други ограничения, а именно максимален размер за всяка отделна вноска, забрана за вноски от предприятия с промишлен или търговски характер или от религиозни организации, или предварителен контрол върху вноските на членове на партии, които желаят да се кандидатират на избори, извършван от публични органи, занимаваши се с изборни въпроси.

(49)

За да се предотврати външна намеса, държавите членки следва да установят и отстранят евентуални пропуски в своето законодателство и в други регулаторни мерки, свързани с дарения, предоставяни от трети държави на политически партии, политически фондации, политически кандидати и организации за провеждане на кампании. Те следва ефективно да се справят със заобикалянето на съответните правила, включително като обмислят възможността за забрана на даренията от името на друго лице. Даренията следва да се разбират като обхващащи всяко предлагане на парични средства, всяко предлагане в натура, предоставянето под пазарната стойност на стоки, услуги или строителни дейности и/или всяка друга сделка, която представлява икономическо предимство за съответния субект (включително заеми), с изключение на обичайните политически дейности, извършвани на доброволна основа от физически лица. В този контекст държавите членки биха могли да използват насоките на Работната група на ОИСР за почтеност в публичния сектор (35) и Групата държави срещу корупцията (GRECO), създадена от Съвета на Европа (36).

(50)

В контекста на докладите относно върховенството на закона Комисията наблюдава предотвратяването на корупцията, свързана с финансирането на политическите партии в държавите членки, и от 2022 г. насам издава свързани с това препоръки.

(51)

С цел да се подпомогне запазването на неприкосновеността на изборния процес и да се преодолеят действителните или предвидимите отрицателни последици за свободните и честни избори, политическите партии и свързаните с тях субекти следва да оценяват рисковете, произтичащи от дарения от трети държави и дарения, потенциално свързани с корупция или друга престъпна дейност. В своята оценка на риска политическите партии и свързаните с тях субекти следва да обмислят мерки за справяне с установените рискове, включително чрез правилно идентифициране на донорите, за да се избегнат всякакви рискове от скрито финансиране чрез подставени лица.

(52)

Държавите членки следва да засилят сътрудничеството си в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите, включително чрез съвместно определяне на общи стандарти и насоки относно дарения и друга подкрепа от трети държави за национални политически партии, политически фондации и организации за провеждане на кампании.

(53)

За да се засилят допълнително европейският характер и ефективното провеждане на изборите за Европейски парламент, следва да продължат да се полагат усилия за ангажиране на всички граждани в изборите за Европейски парламент и за допълнително улесняване на упражняването на съответните избирателни права.

(54)

Разпространението на информация относно работното време на избирателните секции достатъчно време преди изборния ден, както и предвиждането на ранно отваряне и късно затваряне на избирателните секции в деня на изборите, включително по време на тези за Европейски парламент, ще даде възможност на повече граждани да гласуват, включително тези, които живеят в отдалечени райони или работят при нестандартно работно време.

(55)

Както се посочва в Доклада относно изборите за Европейски парламент през 2019 г., доклада от 2018 г. относно прилагането на Директива 94/80/ЕО (37) и Доклада за европейското гражданство за 2020 г. (38), държавите членки следва допълнително да подкрепят упражняването на избирателните права на гражданите на Съюза и да насърчават осведомеността относно правата им и приложимите процедури. Те следва също така да обърнат внимание на възможните пречки пред участието на мобилни граждани на Съюза в изборите за Европейски парламент като гласоподаватели или кандидати. Предоставянето на информация относно съответните права и приложими процедури може да бъде подкрепено чрез използването на общодостъпни цифрови инструменти, включително единния цифров портал, създаден с Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета (39), който дава достъп до съответните уебстраници на Съюза и национални уебстраници, включително относно избирателните права. Държавите членки се насърчават също така да използват по най-добрия начин услугите за комуникация и решаване на проблеми на равнището на Съюза, като например центъра за контакт Europe Direct (EDCC) и SOLVIT, предоставени от Комисията, за да могат гражданите на Съюза да получават точна и навременна информация относно гражданските права и избирателните процедури

(56)

Наличието на допълнителни мерки във връзка с комуникацията ще засили европейския характер на изборите за Европейски парламент. Националните политически партии следва да започнат кампаниите за изборите за Европейски парламент възможно най-рано, тъй като те са основни участници по отношение на повишаването на осведомеността на гражданите на Съюза, включително на мобилните граждани на Съюза, относно изборите за Европейски парламент. Както е отбелязано в доклада на Комисията относно изборите за Европейски парламент през 2019 г., съвместните комуникационни усилия на различните институции на ЕС, държавите членки и гражданското общество продължават да бъдат важен елемент за засилване на европейския характер на изборите за Европейски парламент.

(57)

За да се подобри допълнително прозрачността на връзката между националните политически партии и европейските политически партии и политическите групи в Европейския парламент, националните политически партии следва да могат и да бъдат насърчавани да оповестяват преди началото на кампанията своята принадлежност или процес на установяване на принадлежност към европейска политическа партия. За да спомогнат за увеличаване на европейското измерение на изборите, държавите членки следва да насърчават и улесняват предоставянето на такава информация на обществеността. Държавите членки и политическите партии биха могли да подкрепят други мерки за повишаване на прозрачността на връзката между европейските и националните политически партии, например в подкрепа на организирането на съвместни прояви с европейските и националните политически партии.

(58)

За да изпълняват ролята си, предвидена в член 10, параграф 4 от ДЕС, да допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на европейските граждани, европейските политически партии следва да могат да достигнат до своите членове и избиратели в целия Съюз, включително чрез провеждане на трансгранични кампании в Съюза. За да спомогнат за увеличаване на европейското измерение на изборите за Европейски парламент, държавите членки следва да улесняват провеждането на ефективни трансгранични кампании от страна на европейските политически партии и политическите групи на Европейския парламент в целия Съюз.

(59)

За да продължат да гарантират почтеността на изборите за Европейски парламент, държавите членки следва да бъдат насърчавани да предприемат допълнителни мерки във връзка с риска от многократното гласуване и кандидатиране. За тази цел гражданите на Съюза следва да бъдат информирани за правилата и санкциите, свързани с многократното гласуване. С подкрепата на Комисията държавите членки следва да обменят по точен и навременен начин данни за мобилните граждани на Съюза, участващи в избори като гласоподаватели или кандидати. В този контекст държавите членки следва да продължат подготовката, започната в рамките на експертната група по изборните въпроси (40), за да се гарантира ефикасен криптиран обмен на необходимите данни за предотвратяване на многократното гласуване чрез съответния защитен инструмент, предоставен от Комисията. Мобилните граждани на Съюза не следва да се заличават от избирателните списъци за всички видове избори в държавата си на произход поради факта, че са вписани в избирателните списъци на държавата им членка на пребиваване.

(60)

За да се насърчат свободните, справедливи и устойчиви изборни процеси, следва допълнително да се засили сътрудничеството в рамките на националните изборни мрежи, както е посочено в Препоръка (ЕС) C(2018) 5949. Членовете на националните изборни мрежи следва бързо да обменят информация по въпроси с потенциал да засегнат изборите за Европейски парламент, включително чрез съвместно идентифициране на заплахите и пропуските, споделяне на констатации и експертен опит, и да въведат, при необходимост, процедури и начини за работа за сътрудничество и обмен на информация, с цел превенция, защита, реакция, смекчаване на последствията и възстановяване от събития, пораждащи смущения в изборите. Когато правоприлагащите органи не са част от националните изборни мрежи, държавите членки биха могли да обмислят създаването на постоянна връзка между националните изборни мрежи и съответните национални правоприлагащи органи, при пълно зачитане на демократичните ценности. За тази цел националните изборни мрежи биха могли да работят с други заинтересовани страни, като например изследователи, членове на академични среди, наблюдатели на избори и защитници на правата на човека. Те следва също така да поддържат връзка с националните парламенти и заедно с тях да подкрепят повишаването на осведомеността относно това колко важна е защитата на неприкосновеността на изборните процеси, включително срещу риска от вмешателство. За да се гарантира, че националните изборни мрежи са в състояние да изпълняват адекватно своята роля и да осъществяват дейността си, държавите членки следва да им предоставят необходимите рамки, ресурси и средства.

(61)

Преди следващите избори за Европейски парламент и след това държавите членки следва да засилят сътрудничеството между националните си изборни мрежи, особено в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите. При това те следва да разчитат на механизми в подкрепа на бързия обмен на информация по въпроси, засягащи изборите.