ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/2175 НА КОМИСИЯТА

от 7 юли 2023 година

за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти, с които се определят по-подробно изискванията за запазване на риска за инициаторите, спонсорите, първоначалните кредитори и обслужващите предприятия

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС, и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (1), и по-специално член 6, параграф 7, трета алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

За да се направи така, че инвеститорите и надзорните органи да разбират защо синтетична или условна форма на запазване е равностойна на един от вариантите, предвидени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402, използването на такава форма на запазване и подробните сведения за нея следва да бъдат оповестявани в крайната оферта, проспекта, обобщената информация за сделката или прегледа на основните характеристики на секюритизацията.

(2)

В член 6, параграф 3, букви а) – д) от Регламент (ЕС) 2017/2402 се предвиждат различни условия за изпълнението на изискването за задържане по член 6, параграф 1 от посочения регламент. За да се хармонизира прилагането на изискването за запазване на риска и да се постигне равностойно запазване на значим нетен икономически интерес в секюритизацията, е необходимо тези условия да се определят допълнително, включително по отношение на изпълнението чрез синтетична или условна форма на запазване. В програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа (ОАТЦК) механизъм за ликвидност, който покрива 100 % от кредитния риск на всяка от секюритизираните експозиции или който представлява позиция за първа загуба по отношение на секюритизацията, е равностоен на запазване на нетен икономически интерес в секюритизацията. Ето защо тези програми за ОАТЦК следва да се смятат за отговарящи на изискването за запазване по член 6, параграф 3, букви а) и г) от Регламент (ЕС) 2017/2402.

(3)

Синтетичният допълнителен спред е определен в член 2, точка 29 от Регламент (ЕС) 2017/2402 като сумата, която е договорно определена от инициатора за покриване на загубите. Следователно синтетичният допълнителен спред поражда стойност на експозицията, която следва да бъде взета предвид при измерването на значимия нетен икономически интерес при инициирането. Поради това синтетичният допълнителен спред следва да бъде признат като възможна форма на спазване от страна на инициатора на синтетична секюритизация на изискването за запазване на риска, когато този синтетичен допълнителен спред отговаря на условията, посочени в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402, и когато за този синтетичен допълнителен спред се прилага капиталово изискване в съответствие с относимата уредба за пруденциален надзор.

(4)

Синтетичните допълнителни спредове може да се определят по два различни начина. Един от начините е чрез предоставяне на кредитно подобрение на първостепенния или междинния транш. Вторият начин е чрез предоставяне на кредитно подобрение на всички траншове, включително на транша за първа загуба. Когато синтетичният допълнителен спред осигурява кредитно подобрение само на първостепенните или междинните траншове, той не може да се третира като транш за първа загуба. Поради това запазващото лице следва да запази поне минимална сума във всички траншове, за да спази член 6, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/2402. Когато синтетичният допълнителен спред осигурява кредитно подобрение на всички траншове, синтетичният допълнителен спред следва да бъде равностоен на транша за първа загуба на синтетичната секюритизация и по този начин да се смята, че е в съответствие с член 6, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2017/2402.

(5)

Необходимо е да се определи икономическият интерес, който трябва да бъде запазен, когато базисните експозиции на секюритизацията включват усвоени и неусвоени суми по кредитни механизми. Тъй като кредитният риск се определя въз основа на усвоените суми, нетният икономически интерес следва да се измерва, като се вземат предвид само тези суми.

(6)

За да се гарантира постоянното изпълнение на изискването за запазване, когато нетният икономически интерес се запазва от консолидираната група, а запазващото лице, което е част от групата, вече не е включено в обхвата на надзора на консолидирана основа, е необходимо да се предвиди, че едно или повече от останалите лица, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, следва да поемат експозиция към секюритизацията.

(7)

По силата на член 6, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402 се забранява продажбата или хеджирането на запазения икономически интерес, тъй като това би премахнало експозицията на запазващото лице към кредитния риск по запазените секюритизиращи позиции или експозиции. Поради това хеджирането следва да бъде разрешено само когато то хеджира запазващото лице срещу рискове, различни от кредитния риск по запазените секюритизиращи позиции или експозиции. Хеджирането обаче следва да бъде разрешено и когато е предприето преди секюритизацията като законен и благоразумен елемент на отпускането на кредити или управлението на риска и не създава разграничение в полза на запазващото лице между кредитния риск по запазените секюритизиращи позиции или експозиции и секюритизиращите позиции или експозиции, прехвърлени на инвеститорите. Освен това при секюритизации, при които запазващото лице се задължава да запази повече от минималния значим нетен икономически интерес от 5 %, хеджирането следва да не бъде забранено за запазен нетен икономически интерес, който надвишава този процент, при условие че тези обстоятелства са оповестени в крайната оферта, проспекта, обобщената информация за сделката или прегледа на основните характеристики на секюритизацията.

(8)

С цел да се подсигури текущо запазване на значимия нетен икономически интерес институциите, следва да гарантират, че в секюритизационната структура липсват вградени механизми, чрез които запазеният икономически интерес, измерен при инициирането, да намалява по-бързо от прехвърления интерес. По същата причина запазеният значим нетен икономически интерес следва да не се ползва с предимство от гледна точка на паричните потоци, а именно да се възползва от изплащането или погасяването по начин, който би намалил този запазен значим нетен икономически интерес под 5 % от текущата номинална стойност на траншовете, продадени или прехвърлени на инвеститорите, или на секюритизираните експозиции, или под нетна стойност от 5 % в случай на необслужвани експозиции при традиционните секюритизации на НОЕ. Освен това кредитното подобрение, предоставено на инвеститора, поемащ експозиция към секюритизираща позиция, следва да не намалява непропорционално спрямо темпа на погасяване на базисните експозиции. Това изискване следва да не възпрепятства изплащането с предимство на възнаграждение на запазващото лице за услугите, предоставени на дружеството със специална цел секюритизация, при условие че размерът на възнаграждението е определен на принципа на сделка между несвързани лица при справедливи пазарни условия и че структурата на това възнаграждение не е в разрез с изискването за запазване.

(9)

Когато е налице пълно съответствие между интереса на основния длъжник и този на инвеститора, включително в случаите, когато секюритизацията включва единствено емитирани от самия него покрити облигации или други емитирани от него дългови инструменти, субектът, който секюритизира тези инструменти, следва да не бъде задължен да предприема допълнителни действия, за да спази изискването за запазване на риска.

(10)

В член 8 от Регламент (ЕС) 2017/2402 се предвиждат някои изключения от забраната за пресекюритизация. Тъй като изискванията за запазване се прилагат към двете нива на сделките, участващи в пресекюритизация, е необходимо да се уточни как тези сделки трябва да отговарят на изискванията за запазване. Като общо правило първото ниво на секюритизация на експозиции и второто ниво на „преструктуриране“ на сделката следва да се разглеждат като отделни за целите на изпълнението на изискването за запазване на риска. Затова следва да съществува задължение за запазване на значим нетен икономически интерес на всяко от тези нива. Същото следва да важи и за сделките с повече от една базисна секюритизация, като например програмите за обезпечени с активи търговски ценни книжа (ОАТЦК), различни от посочените в член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2402. Възможно е обаче инициаторът на секюритизацията, действащ като запазващо лице, да секюритизира позиции, които на първото ниво на секюритизация е запазил над минималното изискване за запазване. В този случай следва да не се изисква от инициатора да запази допълнителен интерес на ниво пресекюритизация, при условие че към групата от базисни експозиции на пресекюритизацията не се добавят други експозиции или позиции. В тези случаи пресекюритизацията следва да се разглежда само като второто рамо на същата сделка, при което икономическата основа на секюритизацията няма да се промени значително. По този начин първоначалното запазване на ниво секюритизация следва да е достатъчно, за да се изпълни целта на изискването за запазване на риска. И накрая, самото повторно преструктуриране на секюритизиращата позиция от инициатора на секюритизацията в следващи траншове следва да не се смята за пресекюритизация за целите на изискването за запазване.

(11)

Изискванията за избор на активите, установени в член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, са неразделна част от рамката за запазване на риска. Ако инициаторите са в състояние да избират активи, за да секюритизират портфейли с по-лошо кредитно качество, и особено без знанието на инвеститорите или потенциалните инвеститори, целта и ефективността на запазването на риска за съгласуване на интересите на инициаторите и инвеститорите ще бъдат сериозно подкопани. При този сценарий, въпреки че инициаторът използва секюритизацията, за да се освободи от рискови активи, инвеститорите ще бъдат подведени да разчитат, че запазването на част от риска от инициатора е доказателство за правилно съответствие между интересите. За да се избегне подобен сценарий и да се осигурят правна сигурност и защита, е необходимо да се определят критерии, на които инициаторите могат да разчитат, за да гарантират спазването на член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402. Освен това следва да се предвидят и критерии за определяне на „сходните активи“. Следва да се смята, че секюритизациите, при които сравнението по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402 не е възможно, тъй като всички сходни активи са прехвърлени на дружеството със специална цел секюритизация (ДСЦС), отговарят на изискванията на посочения параграф, при условие че невъзможността да се направи такова сравнение е оповестена в крайната оферта, проспекта, обобщената информация за сделката или прегледа на основните характеристики на секюритизацията.

(12)

Когато по отношение на запазващото лице е започнало производство по несъстоятелност или когато запазващото лице не е в състояние да продължи да действа в това си качество по причини извън неговия контрол или контрола на неговите акционери, следва да е възможно оставащият запазен значим нетен икономически интерес да бъде запазен от друг правен субект, който отговаря на изискванията на член 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402, така че да продължи да съществува съответствие между интересите.

(13)

Съгласно член 6, параграф 1, четвърта алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402 само обслужващи предприятия, които могат да докажат експертни знания и опит в обслужването на експозиции, подобни на секюритизираните, може да действат като запазващи лица в традиционна секюритизация на НОЕ. Поради това е целесъобразно да се определят критериите, на които трябва да отговарят обслужващите предприятия, за да могат да докажат, че притежават необходимите експертни знания и опит в обслужването на експозиции, които са сходни със секюритизираните.

(14)

С Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията (2) се допълват разпоредбите за запазване на риска, предвидени в член 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) за кредитните институции и инвестиционните посредници. С Регламент (ЕС) 2017/2401 на Европейския парламент и на Съвета (4) се изменя Регламент (ЕС) № 575/2013, като се заличава част пета, а оттам и член 405 от посочения регламент. Изискванията за запазване на риска, които бяха определени в член 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013, сега са определени в член 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402. Поради това е целесъобразно да се отмени Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014, без да се засяга член 43, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402.

(15)	Настоящият регламент е съставен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, разработени в тясно сътрудничество с Европейския орган за ценни книжа пазари и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и представени на Комисията от Европейския банков орган.

(16)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е съставен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становището на създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета Група на участниците от банковия сектор (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„синтетична форма на запазване“ означава запазването на значим нетен икономически интерес чрез използването на дериватни инструменти;

б)	„условна форма на запазване“ означава запазването на значим нетен икономически интерес чрез използването на кредитна подкрепа, която осигурява незабавно принудително изпълнение на запазването, включително чрез гаранции, акредитиви и други подобни форми на кредитна подкрепа.

Член 2

Лица, запазващи значим нетен икономически интерес

1. Изискването по член 6, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402, съгласно което запазеният значим нетен икономически интерес не се разпределя между различни видове запазващи лица, се изпълнява от някое от следните лица:

а)	инициатора или инициаторите;

б)	спонсора или спонсорите;

в)	първоначалния кредитор или първоначалните кредитори;

г)	обслужващото предприятие или обслужващите предприятия при традиционна секюритизация на НОЕ, при условие че отговарят на изискването за експертни знания и опит, посочено в член 19 от настоящия регламент.

2. Когато няколко инициатора отговарят на условията за изпълнение на изискването за запазване, всеки инициатор изпълнява това изискване пропорционално на секюритизираните експозиции, на които е инициатор.

3. Когато няколко първоначални кредитори отговарят на условията за изпълнение на изискването за запазване, всеки първоначален кредитор изпълнява това изискване пропорционално на секюритизираните експозиции, на които е първоначален кредитор.

(4) Като изключение от параграфи 2 и 3 изискването за запазване може да бъде изпълнено изцяло от един инициатор или първоначален кредитор, при условие че е изпълнено едно от следните условия:

а)	инициаторът или първоначалният кредитор е учредил и управлява програмата за обезпечени с активи търговски ценни книжа (ОАТЦК) или друга секюритизация;

б)	инициаторът или първоначалният кредитор е учредил програмата за ОАТЦК или другата секюритизация и е допринесъл за над 50 % от общия размер на секюритизираните експозиции по номинална стойност при инициирането.

5. Когато няколко спонсори отговарят на условията за изпълнение на изискването за запазване, изискването за запазване се изпълнява от един от следните спонсори:

а)

спонсора, чийто икономически интерес е в най-близко съответствие с интереса на инвеститора, както е договорено от всички участващи спонсори въз основа на обективни критерии, включително всички изброени по-долу:

i)	структурата на таксите по сделката;

ii)	участието на спонсора в създаването и управлението на програмата за ОАТЦК или друга секюритизация; както и

iii)	експозицията към кредитен риск по секюритизациите; или

б)	всеки спонсор като дял от общия брой на спонсорите.

6. Когато няколко обслужващи предприятия отговарят на условията за изпълнение на изискването за запазване, изискването за запазване се изпълнява от едно от следните обслужващи предприятия:

а)

обслужващото предприятие с преобладаващ икономически интерес от успешното преструктуриране на експозициите на традиционната секюритизация на НОЕ, както е договорено от всички участващи обслужващи предприятия въз основа на обективни критерии, включително структурата на таксите по сделката и наличните ресурси и експертни знания и опит на обслужващото предприятие за управление на процеса на преструктуриране на експозициите; или

б)

всяко обслужващо предприятие пропорционално на управляваните от него секюритизирани експозиции, които се изчисляват като сбора от нетната стойност на секюритизираните експозиции, които отговарят на критериите за необслужвани експозиции, и номиналната стойност на обслужваните секюритизирани експозиции.

7. Не се смята, че даден субект е създаден или извършва дейност единствено с цел секюритизиране на експозиции, както е посочено в член 6, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402, когато са приложими всички изброени по-долу условия:

а)

субектът има стратегия и способност да изпълнява задълженията за плащане в съответствие с по-широк стопански модел, който включва съществена подкрепа от капитала, активите, таксите или други източници на приходи, благодарение на които субектът не разчита на секюритизирането на експозициите, на никой интерес, запазен или предложен да бъде запазен в съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402, или на съответните приходи от такива експозиции и интереси като единствен или преобладаващ източник на приходи;

б)	членовете на управителния орган притежават необходимия опит, за да може субектът да изпълнява установената стопанска стратегия, и са налице годни правила за управление на дружеството.

Член 3

Изпълнение на изискването за запазване чрез синтетична или условна форма на запазване

1. Изпълнението на изискването за запазване по начин, равностоен на един от вариантите, предвидени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402, чрез синтетична или условна форма на запазване, следва да отговаря на следните условия:

а)	запазената сума е най-малко равна на сумата, изисквана съгласно варианта, на който отговаря синтетичната или условната форма на запазване;

б)	запазващото лице е оповестило изрично в крайната оферта, проспекта, обобщената информация за сделката или прегледа на основните характеристики на секюритизацията, че ще запази постоянен значим нетен икономически интерес в секюритизацията чрез синтетична или условна форма.

За целите на буква б) запазващото лице оповестява в крайната оферта, проспекта, обобщената информация за сделката или прегледа на основните характеристики на секюритизацията всички подробни сведения относно приложимата синтетична или условна форма на запазване, включително методологията, използвана при определянето на запазения значим нетен интерес, и обяснение на кой от вариантите, посочени в член 6, параграф 3, букви а)–д) от Регламент (ЕС) 2017/2402, е равностойно запазването.

2. Когато субект, различен от институция по смисъла на член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и различен от застрахователно или презастрахователно предприятие по смисъла на член 13, точки 1 и 4 от Директива 2009/138/ЕО, запазва икономически интерес чрез синтетична или условна форма на запазване, този запазен интерес следва да бъде изцяло обезпечен с парични средства и да се държи съгласно мерките, посочени в член 16, параграф 9 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6).

Член 4

Запазване, равностойно на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всеки от траншовете, продадени или прехвърлени на инвеститори

Запазването по член 6, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/2402 (вертикално сечение), се извършва по някой от следните начини:

а)	пряко запазване на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всеки от траншовете, продадени или прехвърлени на инвеститори;

б)	запазването на експозиция, която излага пропорционално притежателя си на кредитния риск по всеки емитиран транш от секюритизационната сделка в размер на не по-малко от 5 % от общата номинална стойност на всеки от емитираните траншове;

в)	запазване на не по-малко 5 % от номиналната стойност на всяка от секюритизираните експозиции, при условие че запазеният кредитен риск е от същия ранг или е подчинен на кредитния риск, секюритизиран във връзка със същите експозиции;

г)

предоставяне на механизъм за ликвидност в контекста на програма за ОАТЦК, при условие че са изпълнени всички изброени по-долу условия:

i)	механизмът за ликвидност покрива 100 % от дела на кредитния риск по секюритизираните експозиции на секюритизационната сделка, която се финансира от програмата за ОАТЦК;

ii)	механизмът за ликвидност покрива кредитния риск за периода, през който запазващото лице трябва да запази значимия нетен икономически интерес;

iii)	механизмът за ликвидност се предоставя от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор по секюритизационната сделка;

iv)	в рамките на първоначалното оповестяване инвеститорите са получили достъп до информация, която им позволява да проверят дали са спазени точки i), ii) и iii).

Член 5

Запазване на интереса на инициатора в револвираща секюритизация или секюритизация на револвиращи експозиции

Запазването на интереса на инициатора в размер на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всяка от секюритизираните експозиции, както е посочено в член 6, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/2402, се смята за изпълнено само когато запазеният кредитен риск по тези експозиции е от същия ранг или е подчинен на кредитния риск, секюритизиран във връзка със същите експозиции.

Член 6

Запазване на избрани на случаен принцип експозиции в размер на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции

1. Групата от най-малко 100 потенциално секюритизирани експозиции, от която следва да се избират на случаен принцип запазени несекюритизирани и секюритизирани експозиции, както е посочено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/2402, трябва да бъде достатъчно разнообразна, за да се избегне прекомерно концентриране на запазения интерес.

2. При избора на експозициите, посочени в параграф 1, запазващите лица вземат предвид количествени и качествени фактори, които са подходящи за вида секюритизирани експозиции, за да се гарантира, че разграничението между запазените несекюритизирани и секюритизирани експозиции е на случаен принцип. За тази цел и когато е уместно, запазващите лица вземат предвид следните фактори, когато избират експозициите:

а)	момента на иницииране на заема (година на иницииране);

б)	вида на секюритизираните експозиции;

в)	географското местоположение;

г)	датата на иницииране;

д)

падежа;

е)	съотношението между размера на заема и стойността на обезпечението;

ж)	вида на обезпечението;

з)	сектора на дейност;

и)	непогасеното салдо по заема;

й)	всеки друг фактор, който се смята за значим от запазващото лице.

3. Запазващото лице не избира различни отделни експозиции в различни моменти, освен когато това може да е необходимо за изпълнение на изискването за запазване по отношение на секюритизация, при която секюритизираните експозиции се променят във времето — поради нови експозиции, които са добавени към секюритизацията, или поради промяна в нивото на отделните секюритизирани експозиции.

4. Когато запазващото лице е обслужващото секюритизацията предприятие, изборът, извършен в съответствие с настоящия член, трябва да не води до влошаване на стандартите на обслужване, прилагани от запазващото лице по отношение на прехвърлените експозиции, в сравнение със запазените експозиции.

Член 7

Запазване на транша за първа загуба

1. Запазването на транша за първа загуба по член 6, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2017/2402 се извършва по някой от следните начини:

а)	чрез държане на балансови или задбалансови позиции;

б)

чрез държане на експозиция посредством предоставяне на условна форма на запазване или на механизъм за ликвидност в контекста на програмата за ОАТЦК, при което се изпълняват следните критерии:

i)	експозицията покрива най-малко 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции;

ii)	експозицията представлява позиция за първа загуба във връзка със секюритизацията;

iii)	експозицията покрива кредитния риск за целия срок на задължението за запазване;

iv)	експозицията се предоставя от запазващото лице;

v)	инвеститорите са получили в рамките на първоначалното оповестяване достъп до цялата информация, която им е необходима, за да проверят дали са спазени точки i)—iv);

в)	чрез свръхобезпечаване съгласно определението по член 242, точка 9 от Регламент (ЕС) № 575/2013, ако това свръхобезпечаване функционира като позиция за „първа загуба“ в размер на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции.

2. Когато траншът за първа загуба надвишава 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции, запазващото лице може да избере пропорционална част от такъв транш за първа загуба само при условие че тази част се равнява най-малко на 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции.

Член 8

Запазване на експозиция за първа загуба в размер на не по-малко от 5 % от всяка секюритизирана експозиция

1. Запазването на експозиция за първа загуба на ниво всяка секюритизирана експозиция, както е посочено в член 6, параграф 3, буква д) от Регламент (ЕС) 2017/2402, се смята за изпълнено само когато запазеният кредитен риск е подчинен на кредитния риск, секюритизиран във връзка със същите експозиции.

(2) Като изключение от параграф 1 запазването на експозиция за първа загуба на ниво всяка секюритизирана експозиция, както е посочено в член 6, параграф 3, буква д) от Регламент (ЕС) 2017/2402, може да бъде изпълнено и чрез продажбата от инициатора или от първоначалния кредитор на базисните експозиции с отбив, когато е изпълнено всяко от следните условия:

а)	размерът на отбива е не по-малък от 5 % от номиналната стойност на всяка експозиция;

б)	сумата на отбива при продажба подлежи на възстановяване на инициатора или първоначалния кредитор само ако тази сума не се компенсира от загуби, свързани с кредитния риск по секюритизираните експозиции.

Член 9

Прилагане на вариантите за запазване при традиционните секюритизации на НОЕ

1. В случай на секюритизация на необслужвани експозиции по член 6, параграф 3а от Регламент (ЕС) 2017/2402, с цел прилагане на член 4, буква а) и членове 5–8 от настоящия регламент за дела на необслужваните експозиции в групата от базисни експозиции на секюритизацията, всяко посочване на номиналната стойност на секюритизираните експозиции се тълкува като посочване на нетната стойност на необслужваните експозиции.

2. За целите на член 6 от настоящия регламент нетната стойност на запазените необслужвани експозиции се изчислява, като се използва същият размер на невъзстановимия отбив от цената при покупка, който би бил приложен, ако запазените необслужвани експозиции бяха секюритизирани.

3. За целите на член 4, буква а), член 5 и член 8 от настоящия регламент нетната стойност на запазената част от необслужваните експозиции се изчислява, като се използва същият процент на невъзстановимия отбив от цената при покупка, който се прилага за частта, която не е запазена.

4. Когато невъзстановимият отбив от цената при покупка по член 6, параграф 3а, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402 е договорен на ниво група базисни необслужвани експозиции или на ниво подгрупа, нетната стойност на отделните секюритизирани необслужвани експозиции, включени в групата или подгрупата, както е приложимо, се изчислява чрез прилагане на съответния дял от невъзстановимия отбив от цената при покупка към всяка от необслужваните секюритизирани експозиции пропорционално на тяхната номинална стойност или, когато е приложимо, на тяхната непогасена стойност към момента на иницииране.

5. Когато невъзстановимият отбив от цената при покупка включва разликата между номиналната стойност на един или няколко транша от секюритизация на НОЕ, поети от инициатора за последваща продажба, и цената, на която този транш или тези траншове са продадени за първи път на несвързани трети страни, както е посочено в член 6, параграф 3а, втора алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402, тази разлика се взема предвид при изчисляването на нетната стойност на отделните секюритизирани необслужвани експозиции, като към всяка от необслужваните секюритизирани експозиции се прилага съответният дял от разликата пропорционално на номиналната им стойност.

Член 10

Измерване на равнището на запазване

1. При измерване на равнището на запазване на нетния икономически интерес се прилагат следните критерии:

а)

моментът на иницииране е моментът, в който експозициите са били секюритизирани за първи път, който е един от следните;

i)	датата на емитиране на ценните книжа;

ii)	датата на подписване на споразумението за кредитна защита;

iii)	датата на споразумението за възстановим отбив от цената при покупка;

б)	когато изчисляването на нивото на запазване се основава на номинални стойности, цената на придобиване на активите не се взема предвид за целите на това изчисление;

в)	постъпленията от финансови вземания и други приходи от такси, получени във връзка със секюритизираните експозиции при традиционна секюритизация минус разходите и разноските (традиционен допълнителен спред), не се вземат предвид при измерването на нетния икономически интерес на запазващото лице;

г)

когато инициаторът действа като запазващо лице по секюритизацията и прилага варианта за запазване по член 6, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2017/2402 и когато по отношение на стойността на експозицията на синтетичния допълнителен спред, който осигурява кредитно подобрение на всички траншове на синтетичната секюритизация и служи като защита срещу първа загуба, се прилагат капиталови изисквания в съответствие с относимите разпоредби за пруденциален надзор върху инициатора, инициаторът може да вземе предвид стойността на експозицията на синтетичния допълнителен спред при изчисляването на значимия нетен икономически интерес в съответствие с член 7 от настоящия регламент, като третира стойността на експозицията на синтетичния допълнителен спред като запазване на транша за първа загуба, като допълнение към всяко действително запазване на транша за първа загуба;

д)	вариантът за запазване и методологията, използвана за изчисляване на нетния икономически интерес, не се променят през срока на действие на секюритизацията, освен ако извънредни обстоятелства налагат промяна и тази промяна не се използва като средство за намаляване на размера на запазения интерес.

2. От запазващото лице не се изисква постоянно възстановяване или коригиране на запазения интерес до най-малко 5 %, когато търпи загуби по своите запазени експозиции или когато ги разпределя по своите запазени позиции.

Член 11

Измерване на значимия нетен икономически интерес, който трябва да бъде запазен за експозициите под формата на усвоени и неусвоени суми по кредитни механизми

Изчисляването на нетния икономически интерес, който трябва да бъде запазен за кредитните механизми, включително кредитните карти, се основава единствено на вече усвоените, реализирани или получени суми и се коригира в съответствие с промените в тези суми.

Член 12

Забрана за хеджиране или продажба на запазения интерес

1. Задължението, предвидено в член 6, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402, за текущо запазване на значим икономически интерес в секюритизацията се смята за изпълнено само когато, предвид на икономическата същност на сделката, са изпълнени и двете посочени по-долу условия:

а)	запазеният значим нетен икономически интерес не е обект на редуциране на кредитния риск или хеджиране на запазените секюритизиращи позиции или на запазените експозиции,

б)	запазващото лице не продава, не прехвърля или не се отказва по друг начин от всички или част от правата, ползите или задълженията, произтичащи от запазения нетен икономически интерес,

като изключение от буква а) запазващото лице може да хеджира нетния икономически интерес, когато хеджирането не е срещу кредитния риск на запазените секюритизиращи позиции или на запазените експозиции.

2. Запазващото лице може да използва запазените експозиции или секюритизиращи позиции като обезпечение за целите на обезпечено финансиране, включително, когато е приложимо, споразумения за финансиране, които включват продажба, прехвърляне или друг отказ от всички или част от правата, ползите или задълженията, произтичащи от запазения нетен икономически интерес, при условие че при такова използване като обезпечение експозицията към кредитен риск на тези запазени експозиции или секюритизиращи позиции не се прехвърля на трета страна.

3. Параграф 1, буква б) не се прилага в нито един от следните случаи:

а)	в случай на неплатежоспособност на запазващото лице;

б)	когато по правни причини, които са извън неговия контрол и извън контрола на неговите акционери, запазващото лице не е в състояние да продължи да действа като такова;

в)	в случай на запазване на консолидирана основа, както е посочено в член 14.

Член 13

Сделки, за които не се прилага изискването за запазване, както е посочено в член 6, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402

Сделките, за които не се прилага изискването за запазване, както е посочено в член 6, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402, включват секюритизиращи позиции в портфейла за корелационно търгуване, които или са референтни инструменти по член 338, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, или отговарят на изискванията за включване в портфейла за корелационно търгуване.

Член 14

Запазване на консолидирана основа

Когато запазващото лице вече не е включено в обхвата на надзора на консолидирана основа, смесените финансови холдингови дружества съгласно определението в член 2, точка 15 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), институциите майки или финансовите холдингови дружества, които са установени в Съюза и които отговарят на изискванията по член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402 въз основа на своето консолидирано състояние в съответствие с параграф 4 от посочения член, гарантират, че един или няколко от останалите субекти, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, изпълняват изискването за запазване.

Член 15

Изисквания относно разпределението на паричните потоци и загубите към запазения нетен икономически интерес и относно таксите, дължими на запазващото лице

1. Запазващите лица не може да използват договорености или вградени механизми в секюритизацията, по силата на които запазеният нетен икономически интерес при инициирането би намалял по-бързо от прехвърления интерес. При разпределянето на паричните потоци запазеният нетен икономически интерес не се ползва с предимство да бъде изплатен или погасен преди прехвърления интерес.

Разрешава се погасяването на запазения интерес чрез разпределение на паричните потоци в съответствие с първата алинея или чрез разпределение на загубите, което на практика намалява нивото на запазване с течение на времето.

2. За целите на параграф 1 договореностите относно всякакви такси, постоянни или зависещи от обема или показателите на секюритизираните експозиции или от развитието на съответните пазарни референтни показатели, дължими с предимство на запазващото лице като възнаграждение на това запазващо лице за всякакви услуги, предоставени по секюритизацията, се смятат за съответстващи на изискванията за запазения интерес, установени в посочения параграф, само когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)	размерът на таксите се определя на принципа на сделка между несвързани лица при справедливи пазарни условия, като се вземат предвид сравними сделки на пазара;

б)

таксите са структурирани като възнаграждение за предоставянето на услугата и не създават привилегировано вземане в паричните потоци на секюритизацията, което ефективно намалява запазения нетен икономически интерес по-бързо от прехвърления интерес.

за целите на буква а) при липса на сравними сделки на съответния пазар размерът на таксите трябва да отговаря на изискването таксите да се определят на принципа на сделка между несвързани лица при справедливи пазарни условия, като тези такси се определят въз основа на таксите, дължими при подобни сделки на други пазари, или се определят чрез използване на показатели за остойностяване, които надлежно отчитат вида секюритизация и предоставяната услуга.

Условията по първата алинея, букви а) и б) не се смятат за изпълнени, когато таксите са гарантирани или дължими предварително под каквато и да е форма, изцяло или частично преди предоставянето на услугата след приключването, и ефективният значим нетен икономически интерес след приспадане на таксите е по-нисък от минималния нетен икономически интерес, изискван съгласно избрания вариант за запазване от вариантите, посочени в член 6, параграф 3, букви а) до д) от Регламент (ЕС) 2017/2402.

Член 16

Изпълнение на изискването за запазване при секюритизация на собствени емитирани дългови инструменти

Когато субект секюритизира емитирани от него дългови инструменти, включително покрити облигации съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета (8), и базисните експозиции на секюритизацията се състоят изключително от тези емитирани от него дългови инструменти, изискването за запазване по член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402 се смята за спазено.

Член 17

Изискване за запазване при пресекюритизация

1. При пресекюритизация, разрешена съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2017/2402, запазващото лице запазва значимия нетен икономически интерес във връзка с всяко от съответните нива на сделката.

(2) Като изключение от параграф 1 инициаторът на пресекюритизация не е задължен да запази значим нетен икономически интерес на ниво сделка при пресекюритизацията, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)	инициаторът на пресекюритизацията е също и инициатор и запазващо лице на базисната секюритизация;

б)	пресекюритизацията е обезпечена с група експозиции, състояща се единствено от експозиции или позиции, които са запазени от инициатора при базисната секюритизация в размер, надвишаващ изисквания минимален нетен икономически интерес преди датата на иницииране на пресекюритизацията;

в)	няма падежно несъответствие между базисните секюритизиращи позиции или експозиции и пресекюритизацията.

3. За целите на параграфи 1 и 2 повторното преструктуриране от инициатора на секюритизацията на емитиран транш в последователни траншове не представлява повторна секюритизация.

Член 18

Активи, прехвърлени към дружеството със специална цел секюритизация (ДСЦС)

1. За целите на член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402 активите, държани в баланса на инициатора, които съгласно документацията на секюритизацията отговарят на критериите за допустимост, се смятат за сходни с активите, които ще бъдат прехвърлени на ДСЦС, когато към момента на избора на активите са изпълнени и двете посочени по-долу условия:

а)	очакваните показатели както на активите, които ще останат в баланса, така и на активите, които ще бъдат прехвърлени, се определят от сходни фактори;

б)

въз основа на данни, включително резултати от минали периоди и приложими модели, може основателно да се очаква, че показателите на активите, които ще останат в баланса, няма да бъдат значително по-добри през периода от време, посочен в член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, отколкото показателите на активите, които ще бъдат прехвърлени.

2. Когато се преценява дали инициаторът е спазил член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, се взема предвид дали инициаторът е предприел действия за спазване на посочения член, и по-специално дали инициаторът е въвел вътрешни политики, процедури и механизми за контрол, за да предотврати систематичния или умишлен избор за целите на секюритизацията на активи с по-лошо средно кредитно качество от сходните активи, запазени в баланса му.

3. Смята се, че инициаторът е спазил член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, когато след секюритизацията в баланса на инициатора не са останали експозиции, сравними със секюритизираните експозиции, различни от експозициите, за които инициаторът вече е поел договорно задължение за секюритизиране, и при условие че този факт е бил ясно съобщен на инвеститорите.

Член 19

Изискване за експертни знания и опит към обслужващото предприятие по традиционни секюритизации на НОЕ

1. В случай на традиционни секюритизации на НОЕ се смята, че обслужващите предприятия имат експертни знания и опит в обслужването на експозиции, подобни на секюритизираните, както е посочено в член 6, параграф 1, четвърта алинея от Регламент (ЕС) 2017/2402, когато е изпълнено едно от следните условия:

а)

членовете на управителния орган на обслужващото предприятие и висшият персонал, различен от членовете на управителния орган, отговарящи за обслужването на експозиции, които по своето естество са подобни на секюритизираните експозиции, имат достатъчни познания и умения за обслужването на такива експозиции;

б)	дейността на обслужващото предприятие или на неговата консолидирана група за счетоводни или пруденциални цели е включвала обслужването на експозиции, които по своето естество са подобни на секюритизираните експозиции, в продължение на най-малко пет години преди датата на секюритизацията;

в)

всички, изброени по-долу точки, са спазени:

i)	най-малко двама от членовете на управителния орган на обслужващото дружество имат съответния професионален опит в обслужването на експозиции, които по своето естество са подобни на секюритизираните експозиции, на лично ниво, от най-малко пет години;

ii)	висшият персонал, различен от членовете на управителния орган, който отговаря за управлението на обслужването на необслужвани експозиции от страна на обслужващото предприятие, има съответния професионален опит в обслужването на такива експозиции на лично ниво от най-малко пет години;

iii)	обслужващата функция на обслужващото предприятие е подкрепена от допълнително обслужващо предприятие, което отговаря на изискванията по буква б).

2. Обслужващите предприятия доказват и оповестяват професионалния си опит достатъчно подробно, за да могат институционалните инвеститори да изпълнят задълженията си за надлежна проверка, установени в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402, като същевременно спазват приложимите изисквания за поверителност.

Член 20

Отмяна

Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 се отменя, без да се засяга член 43, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402.

Член 21

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 7 юли 2023 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN

(1) ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35.

(2) Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията от 13 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез приемане на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват изискванията за инвеститор, спонсор, първоначални кредитори и институции инициатори във връзка с експозиции към прехвърлен кредитен риск (ОВ L 174, 13.6.2014 г., стр. 16).

(3) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(4) Регламент (ЕС) 2017/2401 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(6) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(7) Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1).

(8) Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС (ОВ L 328, 18.12.2019 г., стр. 29).