(1)

През 2006 г. и 2007 г. Комисията получи редица жалби, засягащи основно следните две схеми, приведени в действие от Италия:

(2)

С решение от 12 октомври 2010 г. (1) (наричано по-нататък „решението за започване на процедурата“) Комисията започва официална процедура по разследване, заложена в член 108, параграф 2 от Договора, по отношение на двете схеми, посочени в съображение 1.

(3)

През януари 2012 г. Италия заменя ICI с единен общински данък („Imposta municipale unica“ , наричан по-нататък „IMU“) и въвежда нови разпоредби, предвиждащи освобождаване от данък за нестопански субекти, извършващи специфични дейности (2).

(4)

След публикуването на решението за започване на процедурата Комисията получи мненията на италианските органи и на 80 заинтересовани страни. Коментарите на жалбоподателите и на италианските органи се отнасят както за освобождаването от ICI, така и за освобождаването по новото законодателство за IMU.

(5)

С Решение 2013/284/ЕС (3) на Комисията (наричано по-нататък „окончателното решение“) Комисията приключи официалната процедура по разследване. В окончателното си решение Комисията констатира, че освобождаването, предоставено съгласно правилата за ICI, приложими към нестопански субекти, които извършват на територията на недвижимото имущество изключително дейностите, изброени в член 7, параграф 1, буква и) от законодателен декрет № 504/92 (наричана по-нататък „мярката“ или „освобождаването от ICI“), представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, която е била неправомерно отпусната от Италия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Освен това Комисията смята, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая за Италия би било абсолютно невъзможно да възстанови неправомерната помощ. Поради това Комисията не е разпоредила възстановяване на помощта. Освен това Комисията приема, че нито член 149, параграф 4 от TUIR, нито освобождаването, предвидено с новата схема на IMU, представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

(6)

На 16 април 2013 г. г-н Ferracci и Scuola Elementare Maria Montessori Srl подават жалба за отмяна на окончателното решение. Общият съд на Европейския съюз (наричан по-нататък „Общият съд“) отхвърля изцяло жалбите с решенията си от 15 септември 2016 г. по дело T-219/13 и по дело T-220/13 (4).

(7)

С жалбата си по дело C-622/16 P Scuola Elementare Maria Montessori Srl иска да бъде отменено решението на Общия съд по дело T-220/13, с което се отхвърля като неоснователна жалбата за отмяна на окончателното решение. С жалбите си по дела C-623/16 P и C-624/16 P Комисията иска да се отмени решението по дела T-219/13 и T-220/13 в частта, в която Общият съд е обявил първоинстанционните искове за допустими.

(8)

С решение от 6 ноември 2018 г. по съединени дела C-622/16 P-C-624/16 P (наричано по-нататък „решението“) (5) Съдът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“) отменя решението на Общия съд по дело T-220/13 в частта, в която е отхвърлена жалбата на Scuola Elementare Maria Montessori Srl за отмяна на окончателното решение в частта, в която Комисията не е разпоредила възстановяване на неправомерната помощ, предоставена чрез освобождаването от ICI. Освен това Съдът отменя частично окончателното решение, доколкото Комисията не е разпоредила възстановяването на неправомерната помощ, предоставена чрез освобождаването от ICI. Съдът отхвърля жалбата по дело C-622/16 P в останалата ѝ част; също така отхвърля жалбите по дела C-623/16 P и C-624/16 P.

(9)

След постановяване на решението Комисията възобновява процедурата на основание на посочената от Съда грешка при прилагане на правото. С писмо от 1 февруари 2019 г. Комисията приканва италианските органи да дадат мнение относно способите за възстановяване, посочени от жалбоподателите пред Общия съд (използване на декларации по IMU, налагане на задължение за самосертифициране и извършване на проверки на място) (6), и да предложат алтернативни методи за преодоляване на трудностите, свързани с възстановяването на помощта.

(10)

Италианските органи отговорят с писмо от 26 март 2019 г., като припомнят редица трудности, които според тях водят до абсолютна невъзможност за възстановяване на помощта.

(11)

С писмо от 21 юни 2019 г. Комисията уведомява италианските органи, че въз основа на предварителен анализ смята, че трудностите, посочени от италианските органи, не водят до абсолютна невъзможност за възстановяване на помощта. Освен това Комисията приканва италианските органи да дадат мнение относно способите за възстановяване чрез използване на лични декларации от бенефициерите и чрез разчитане на други източници на информация.

(12)

С писмо от 4 ноември 2019 г. Комисията повтаря искането си към италианските органи да определят и предложат алтернативни способи за възстановяване.

(13)

На 5 декември 2019 г. се провежда техническа среща между Комисията и италианските органи.

(14)

С писмо от 13 февруари 2020 г. италианските органи представят допълнителни мнения относно способите за възстановяване, като настояват, че е налице абсолютна невъзможност за възстановяване на помощта.

(15)

В своето решение Съдът на Европейския съюз отменя окончателното решение само в частта, в която Комисията не разпорежда възстановяване на неправомерната помощ, предоставена чрез освобождаването от ICI.

(16)

В останалите си части решението е станало окончателно. Това включва по-специално констатациите, че: i) освобождаването от ICI представлява неправомерна и несъвместима помощ, ii) освобождаването от IMU и член 149 от TUIR не представляват помощ, iii) Италия и бенефициерите на помощта не са можели да имат оправдани правни очаквания, че помощта е законна, и iv) информацията, налична в данъчните и кадастралните бази данни, сама по себе си не е достатъчна, за да се позволи възстановяване на помощта.

(17)

Целта на настоящото решение е да се прецени отново дали следва да се разпореди възстановяване на неправомерната помощ, предоставена чрез освобождаването от ICI. В това отношение настоящото решение допълва окончателното решение и няма за цел да променя други заключения, направени в него.

(18)

Освобождаването от ICI е описано подробно в раздел 2.1 от окончателното решение. Съгласно член 7, параграф 1, буква и) от законодателен декрет № 504/92 недвижимото имущество, използвано от нестопански субекти само за социална помощ, социални дейности, здравеопазване, образование, настаняване, култура, отдих, спорт и религиозни дейности, е освободено от ICI.

(19)

Съгласно член 7, параграф 2а от Декрет-закон № 203 от 30 септември 2005 г. (7) освобождаването, посочено в член 7, параграф 1, буква и) от законодателен декрет № 504/92, се прилага по отношение на дейностите, изброени там, дори и ако са със стопански характер. Съгласно член 39 от Декрет-закон № 223 от 4 юли 2006 г. (8) това освобождаване се прилага единствено ако въпросните дейности не са изключително със стопански характер.

(20)

От 1 януари 2012 г. ICI бе заменен от IMU.

(21)

Основанията за започване на официалната процедура по разследване са описани в раздел 3 от окончателното решение. Настоящото решение е част от същата официална процедура.

(22)

В съответствие с член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 и в отговор на поканата, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз (9), Комисията получи от италианските органи и от 80 заинтересовани трети страни мнения, които са описани в раздел 4 от окончателното решение. В настоящия раздел ще бъдат обобщени само мненията, получени във връзка с възстановяването на помощта, предоставена чрез освобождаването от ICI.

(23)

Две от 80-те заинтересовани страни (наричани по-нататък „двете заинтересовани страни“ или „жалбоподателите“) смятат, че във всички случаи Комисията следва да разпореди възстановяване на помощта, която е била неправомерно предоставена в рамките на освобождаването от ICI от 2006 г. до 2012 г. (вж. съображение 90 от окончателното решение).

(24)

В мненията си по решението за започване на процедурата италианските органи изтъкват, че не е възможно да се установи със задна дата кои недвижими имоти, принадлежащи на нестопански субекти, не са били използвани изключително за стопански дейности (и следователно са се възползвали от освобождаването от ICI) (вж. съображение 93 от окончателното решение). Кадастралните данни в действителност не предоставят информация относно вида дейност, извършвана на територията на собствеността. Също така въз основа на данъчните бази данни не е възможно да се идентифицира кое недвижимо имущество е било използвано от нестопанските субекти за извършване на институционални дейности, които нямат изключително стопански характер.

(25)

След постановяване на решението Комисията приканва италианските органи да дадат мнение относно съществуването на алтернативни способи за преодоляване на трудностите, свързани с възстановяването на помощта (вж. съображения 9—14). По-конкретно Комисията посочва следните алтернативни способи за възстановяване: i) използване на декларациите, подадени в съответствие с правилата за IMU, за да се определи дали недвижимият имот се е използвал за стопански цели в миналото, ii) използване на задължението за самосертифициране, iii) извършване на проверки на място с помощта на контролни органи, iv) използване на лични декларации от бенефициерите, и v) разчитане на други източници на информация и доказателства.

(26)

Що се отнася до използването на лични декларации, Комисията отбеляза, че личната декларация, изглежда, е била първоначално използваният метод за плащане на ICI (при липса на освобождаване). Що се отнася до други възможни източници на информация и доказателства, Комисията посочва като пример регистрите, водени на основание на регулаторни задължения (като национални/регионални/общински лицензи за дейност, декларации за започване на дейност, лицензи за строителство/строителни работи), регистрите от проверки (например проверки на изискванията за лиценз, спазването на специфични строителни разпоредби, проверки на храни), подробното описание на техните дейности, включено в годишните счетоводни документи, подадени от някои от субектите, както и всяка друга информация, съхранявана на общинско ниво или от трети страни.

(27)

Освен това Комисията иска от италианските органи да обяснят дали съществуват други алтернативни методи за количествено определяне на помощта, която трябва да бъде възстановена, и да обяснят по какъв начин италианските органи възнамеряват да извършват последващи проверки дали условията за възползване от освобождаването от ICI са били изпълнени от бенефициерите по време на събирането на ICI.

(28)

Италианските органи смятат, че в своето решение Съдът е пояснил, че възстановяването на неправомерна помощ може да се смята за обективно и абсолютно невъзможно, ако са изпълнени две кумулативни условия: i) трудностите, на които се позовава съответната държава членка, са реални; и ii) не съществуват алтернативни способи за възстановяване. Италианските органи твърдят, че тези две условия са изпълнени в разглеждания случай.

(29)

Освен това италианските органи смятат, че информацията, необходима за идентифициране на бенефициерите, трябва да позволява да се установи по обективен и абсолютен начин кои недвижими имоти, принадлежащи на нестопански субекти, са били използвани (не само) за стопански дейности от вида, посочен в разпоредбите за освобождаване от ICI, и да се изчисли размерът на данъка, който трябва да бъде възстановен.

(30)

Италианските органи обясняват, че ICI е бил управляван от местните власти, т.е. от приблизително 8 000-те общини, на които е разделена държавата. Данъкът бил дължим на годишна база. От собствениците на недвижими имоти по принцип се изисквало да подадат декларация, освен ако не се прилага някое от изключенията по член 7, параграф 1 (10). Нестопанските субекти, извършващи специфични дейности, били обхванати от член 7, параграф 1, буква и). ICI е въведен през 1992 г.; според италианските власти неподаването на декларации от субекти, които са били освободени от плащането на този данък, е било в отговор на необходимостта от административно опростяване. За разлика от това, въведеният през 2012 г. IMU предвиждал електронно деклариране и бенефициерите на това освобождаване трябвало да представят лична декларация във всички случаи.

(31)

Италианските органи обясняват как се е проверявало изпълнението на условията за освобождаване от ICI. Законът определя процедурите за подбор, проверка и оценка, за които са компетентни местните власти. Местните органи могат да коригират непълни или неверни декларации, както и частични или забавени плащания. В тези случаи те пристъпват към автоматична оценка на неподадените декларации или неизвършените плащания, като връчват на данъкоплатеца мотивирано известие. Срокът за тази оценка изтича в рамките на пет години от момента, в който е трябвало да бъде извършено плащането. В мотивираното известие общините могат да поканят данъкоплатците да изготвят или да представят документи, да им изпратят въпросници и да поискат от тях да ги върнат попълнени и подписани. Те могат също така да поискат информация за отделните данъкоплатци от съответните публични органи. След анализа на събраните доказателства могат да се извършат проверки на място за целите на окончателната оценка. Италианските органи обаче твърдят, че проверките са имали за цел да се провери спазването на условията за освобождаване от ICI, което е различно от проверката дали отделните бенефициери действително са получили държавна помощ в контекста на окончателното решение.

(32)

Най-напред италианските органи твърдят, че не всички бенефициери на освобождаването от ICI са получили държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС и че не е възможно да се разграничат бенефициерите, които са получили помощ, от тези, които не са я получили.

(33)

Първо, италианските органи твърдят, че не всички бенефициери на освобождаването от ICI следва да се смятат за предприятия, тъй като не всички от тези бенефициери са извършвали икономически дейности. Те припомнят, че в окончателното решение не е установено, че всички дейности, които попадат в обхвата на освобождаването от ICI, са икономически. В окончателното решение се установява само, че нестопанските субекти, които се ползват от освобождаването от ICI, са предприятия, доколкото извършват икономически дейности (вж. съображение 106 от окончателното решение). Освен това италианските органи посочват, че е необходимо да се идентифицират недвижимите имоти/части от недвижими имоти, в които въпросните субекти са извършвали икономически дейности през периода, обхванат от възстановяването.

34)

Освен това италианските власти смятат, че дори в случаите, когато бенефициерите са извършвали икономически дейности, невинаги е било вероятно предимството, предоставено чрез освобождаването от ICI, да наруши конкуренцията.

(35)

Освен това италианските органи твърдят, че социалните цели, които се преследват с освобождаването от ICI, са присъщи на данъчната система на ICI. Те посочват, че ICI е основният източник на финансиране на общините, които са основните участници в социалните дейности, обхванати от освобождаването от ICI, и че интервенцията на благотворителни или кооперативни организации, както е признато от Конституцията, допълва публичната интервенция. Целта на освобождаването от ICI е да се улеснят дейностите, удовлетворяващи социални нужди, които невинаги се осигуряват от публичните органи и често попадат извън сферата на действие на частните оператори.

(36)

Италианските органи също така твърдят, че може да се предположи, че по-голямата част от получателите на помощта ще попаднат в обхвата на регламентите de miminis: i) Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ и ii) Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес.

(37)

Италианските органи твърдят, че само ограничена част от бенефициерите на освобождаването от ICI са получили държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС и че не може да се разпореди възстановяване от бенефициери, които не са получили държавна помощ. Освен това италианските органи смятат, че въз основа на наличните доказателства не е възможно да се разграничат бенефициерите на освобождаването от ICI, които са получили държавна помощ, от тези, които не са я получили.

(38)

Италианските органи твърдят, че всеки ефективен способ за възстановяване трябва да се основава на убедителна и обективна информация. Възстановяването трябва да се извършва в пълно съответствие с принципите за правна сигурност, оправданите правни очаквания и правото на изслушване на данъкоплатците, както е изрично признато в Хартата на основните права. Според италианските органи не могат да се използват косвени доказателства за идентифициране на бенефициерите на помощта и на сумите за възстановяване. Италианските органи смятат, че не е възможно да се извърши данъчна оценка само въз основа на презумпции.

(39)

Освен това от данъкоплатците не може да се изисква да доказват, че не са получавали помощ. Според италианските органи данъкоплатците няма да разполагат с информацията, необходима за извършване на проверките, по-специално когато може да е изтекъл срокът на задълженията за водене на отчетност (11). Според италианските органи не може да се смята, че данъкоплатците не са действали добросъвестно, като не са водили съответните документи, тъй като окончателното решение, с което се установява невъзможността за възстановяване, е трябвало да се смята за законосъобразно във всяко отношение до 8 ноември 2018 г., когато е постановено решението на Съда.

(40)

Италианските органи смятат, че вече е признато от Комисията в нейното окончателно решение и потвърдено от решенията на Общия съд и Съда, че информацията в данъчните и кадастралните бази данни не може да се използва като способ за възстановяване. Италианските органи също така припомнят по същество доводите и обясненията, които вече бяха представени и разгледани в окончателното решение (вж. съображение 93 от окончателното решение).

(41)

Според италианските органи въведеният от 2012 г. IMU е различен от ICI и поради това условията за допустимост на нестопанските субекти да се възползват от освобождаването от данъци не се припокриват (12). Декларациите по IMU показват само дали икономическите дейности са били извършвани през определена година (от 2012 г. насам) (13). Тъй като условията за допустимост на освобождаването от ICI изискват да се определи действителната дейност, извършвана на територията на недвижимия имот към момента на предоставяне на освобождаването, а действителното използване на недвижимия имот може да се променя от година на година, информацията в декларациите по IMU не може да се прогнозира назад във времето, за да се определят бенефициерите на освобождаването от ICI или действителното използване на недвижимия имот. Поради тези причини информацията, съдържаща се в декларациите по IMU, би могла в най-добрия случай да предостави предполагаемо доказателство, което само по себе си не би било подходящо за осигуряване на необходимата правна сигурност, че недвижимият имот е бил използван със стопанска цел през годините, в които е било в сила неправомерното освобождаване от ICI, т.е. годините, които са от значение за възстановяването. Освен това няма да има налична информация за бенефициерите на освобождаването от ICI, които са прекратили или променили дейността си или вече не притежават имота.

(42)

Според италианските органи извършването на проверки на място може да предостави информация за настоящето, но не и за миналото, освен ако не се ограничава до документацията, съхранявана по силата на законови задължения.

(43)

Освен това би било изключително дълъг и инвазивен процес, тъй като тези проверки следва да се извършват от всяка от почти 8 000-те общини в рамките на техните правомощия.

(44)

Освен това проверките на място биха изисквали предварителна идентификация на лицата и информацията, които трябва да се проверяват, и не биха могли да се използват за идентифициране на субекти, които вече не се намират на територията на дадена община или вече не са нестопански субекти.

(45)

Италианските органи признават, че видът на дейностите, отговарящи на условията за освобождаване от данък ICI, е бил предмет на административни разрешения. Въпреки това те твърдят, че стопанският или нестопанският характер на извършваните дейности не може да бъде изведен от разрешението. Те добавят, че разрешението за извършване на дейността не е непременно свързано с използването на конкретния недвижим имот. Освен това било необходимо да се определи действителната дейност, извършвана в недвижимия имот, включително конкретният начин, по който се извършва тази дейност. Следователно тази информация не може да бъде изведена единствено от документите, удостоверяващи предназначението на даден имот.

(46)

Италианските власти твърдят, че счетоводната документация също не може да предостави информация за действителното използване на недвижимия имот. Освен това по-голямата част от документацията нямало да може да бъде проследена, ако съответните периоди на съхранение са изтекли (обикновено 10 години). В това отношение италианските органи отбелязват, че в предишни решения Комисията е признала, че изтичането на периодите на запазване води до абсолютна невъзможност за извършване на възстановяването (14). Освен това италианските органи смятат, че проверката на счетоводната документация предполага предварителна идентификация на проверяваните лица и не може да се използва за идентифициране на тези лица. Във всеки случай италианските органи смятат, че възстановяването не може да обхване помощ, която е погасена по давност поради изтичане на десетгодишния давностен срок, предвиден в член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (15) (наричан по-нататък „Процедурният регламент“).

(47)

В светлината на статиите в пресата, в които се посочва, че бенефициерите на освобождаването от ICI са предимно организации, принадлежащи към Католическата църква, италианските органи смятат за необходимо да обяснят, че религиозната принадлежност не може да се използва за идентифициране на получателите на помощта. Те твърдят, че Конституцията на Италия и Хартата на основните права на Европейския съюз забраняват дискриминацията въз основа на религията, поради което не е възможно бенефициерите да бъдат идентифицирани въз основа на религиозна принадлежност. В Циркулярно писмо 2/DF от 26 януари 2009 г. сред субектите, които могат да бъдат обхванати от въпросното освобождаване, се споменават „църковни органи, които принадлежат на Католическата църква и други вероизповедания“ (вж. съображения 26—29 от окончателното решение). Според италианските органи обаче религиозната принадлежност не е била критерий за определяне на субективния обхват на прилагане на освобождаването от ICI. В Циркулярно писмо 2/DF от 26 януари 2009 г. е изяснено понятието „нестопански субекти“ и са определени критериите, на които трябва да отговарят съответните дейности, извършвани от тези субекти, за да се възползват от освобождаването от ICI. Освен това те изтъкват, че принадлежността към Католическата църква не е била условие за възползване от освобождаването от ICI.

(48)

Италианските органи признават, че на теория би било възможно някои бенефициери на помощи да се идентифицират чрез налагане на задължение за самосертифициране (16) или лична декларация. Тези способи не биха довели до прекомерни разходи или инвазивност.

(49)

Тези способи обаче не са достатъчни сами по себе си, за да гарантират възстановяване. Самосертифицирането предполага, че публичната администрация вече знае или е в състояние да знае какво се самосертифицира. По този начин самосертифицирането не може да се използва за факти, които никой публичен орган не знае или не е в състояние да узнае.

(50)

Личната декларация предполага, че администрацията е в състояние да провери това, което се декларира. Според италианските органи никоя администрация в Италия няма да може да провери и потвърди декларираната или сертифицираната информация. Това би довело до необорима презумпция, че това, което се декларира или сертифицира, е точно, без никаква възможност за планиране и проверка на ефективността на възстановяването.

(51)

Освен това би бил налице риск да се одобри предварително частично възстановяване, насочено само към онези, които решат да декларират, че са се възползвали от помощта. Италианските органи няма да имат право да разследват субектите, които умишлено или неволно са пропуснали да декларират. Според италианските органи това би довело до ситуация на несправедливост и неравно третиране.

(52)

Италианските органи стигат до заключението, че нито един от способите, нито дори съчетание от тях, не може да доведе до „неутрално“ и напълно проверимо възстановяване на помощта. Според тях чрез съчетание от предложените способи за възстановяване би било възможно да се добие известна информация за статистически цели. Информацията обаче не може да бъде използвана за възстановяване на помощта, тъй като тази процедура трябва да позволи бенефициерите на помощта да бъдат идентифицирани по сигурен начин. Дори и в случай че бъде намерена определена информация, това ще бъде само случаен резултат.

(53)

Във всеки случай италианските органи смятат, че процедурата по възстановяване би била изключително трудна за координиране предвид броя на общините, които са компетентната администрация за изпълнение на разпорежданията за възстановяване на въпросния данък, липсата на хармонизирана информация и огромния брой потенциални бенефициери. Следователно възстановяването би било непропорционално на целите, преследвани с разпоредбите на Договора относно държавните помощи.

(54)

Оценката на мярката е описана в съображения 96—150 от окончателното решение. В съображения 96—136 от окончателното решение Комисията оценява наличието на държавна помощ и стига до заключението, че мярката отговаря на всички условия, посочени в член 107, параграф 1 от Договора. По-специално в съображения 96—108 от окончателното решение Комисията установява, че не може да се изключи, че някои от дейностите, които се ползват от мярката, имат икономически характер. Комисията също така отбеляза, че за да се класифицира дадена схема като държавна помощ, не е необходимо да се доказва, че всички индивидуални помощи, предоставени по тази схема, се квалифицират като държавна помощ. В съображения 137—142 от окончателното решение Комисията установява, че мярката следва да се класифицира като нова помощ. В съображения 143—150 от окончателното решение Комисията стига до заключението, че мярката е несъвместима с вътрешния пазар.

(55)

Както вече беше посочено в съображения 15—17, настоящото решение се отнася само до възстановяването на тази помощ. Всички останали аспекти на предишното окончателно решение са станали окончателни и целта на настоящото решение не е да изменя което и да е от тези заключения.

(56)

В съответствие с член 16, параграф 1, първо изречение от Процедурния регламент, когато Комисията установи, че дадена държава членка е предоставила неправомерна помощ, тя трябва да разпореди на тази държава членка да предприеме всички необходими мерки за възстановяване на помощта (17). В това отношение от установената съдебна практика следва, че приемането на разпореждане за възстановяване на неправомерни помощи представлява логична и естествена последица от установяването на неправомерността им. Основната цел на това разпореждане е да се премахне нарушаването на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, предоставено от неправомерната помощ (18).

(57)

Въпреки това съгласно член 16, параграф 1, второ изречение от Процедурния регламент Комисията не може да изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Съюза, като например принципа, че „никой не е длъжен да прави невъзможното“ (19). Следователно Комисията не може да приеме разпореждане за възстановяване, което от момента на приемането му е обективно и абсолютно невъзможно да бъде изпълнено (20).

(58)

В своето решение Съдът е изяснил условията за прилагане на това изключение. Според Съда когато държава членка срещне трудности при възстановяването на съответните помощи, тя трябва да запознае с тях Комисията и лоялно да си сътрудничи с тази институция за преодоляването им, като по-специално ѝ предложи алтернативни способи за възстановяване на помощите, било то и само частично (21).

(59)

Комисията е длъжна да проучи задълбочено посочените трудности и предложените алтернативни способи за възстановяване. Само когато въз основа на такова задълбочено проучване Комисията констатира, че не съществуват алтернативни способи за възстановяване, било то и частично, на съответните неправомерни помощи, възстановяването може да се смята за обективно и абсолютно невъзможно (22).

(60)

В конкретния случай италианските органи вече са изтъкнали невъзможността да извършат възстановяването поради липсата на съответната информация в данъчните и кадастралните бази данни (вж. съображение 24). Комисията смята, че при тези обстоятелства не е било възможно да се получи необходимата информация, за да се изчисли размерът на данъка, който трябва да бъде възстановен, и следователно възстановяването би било невъзможно по обективни и абсолютни причини (вж. съображения 93, 182 и 191—198 от окончателното решение).

(61)

Съдът обаче смята, че „условието за наличие на абсолютна невъзможност за изпълнение не е спазено, когато [...] ответната държава членка само уведомява Комисията за правните, политическите или практическите трудности, свързани с изпълнението на решението, без да предприеме никакви реални стъпки за възстановяване на тези помощи от въпросните предприятия и без да предложи на Комисията алтернативни способи за изпълнение на решението, които биха позволили преодоляването на тези трудности“ (т. 91 от решението).

(62)

В мненията си, представени след решението (вж. съображения 25—53), италианските органи доразвиха доводите си, че е налице абсолютна невъзможност за възстановяване на помощта.

(63)

Поради това в следващите раздели Комисията ще разгледа трудностите и доводите, изтъкнати от италианските органи. По-специално Комисията ще прецени дали действително не съществуват алтернативни способи, позволяващи дори частично възстановяване на неправомерната помощ, което да обосновава заключението, че възстановяването е обективно и абсолютно невъзможно за извършване.

(64)

Със законодателен декрет № 504/92 се въвежда ICI — данък върху недвижимите имоти, който се администрира от местните администрации. Всички физически и юридически лица, притежаващи недвижими имоти, са били задължени да плащат данъка, който се е изчислявал въз основа на кадастралната стойност (вж. съображение 22 от окончателното решение). Италианските органи обясняват, че данъкоплатците по принцип са били задължени да подават декларация, за да изпълнят задълженията си по ICI, с изключение на бенефициерите на освобождаването по член 7, параграф 1 (включително нестопански субекти, които извършват специфични дейности, предвидени в член 7, параграф 1, буква и).

(65)

Местните власти са били оправомощени да проверяват дали данъкоплатците спазват условията за освобождаване от ICI. В рамките на пет години, считано от датата на настъпване на изискуемостта на данъка, те биха могли: i) да поканят данъкоплатците да изготвят или предоставят документи; ii) да изпратят на данъкоплатците въпросници, с които се иска конкретна информация; iii) да поискат информация за отделни данъкоплатци от други съответни публични органи; iv) да анализират събраните доказателства; и v) да извършат проверки на място за целите на окончателната оценка.

(66)

Комисията смята, че правомощията, предоставени на местните органи за проверка на спазването на условията за освобождаването от ICI, не се различават съществено от способите за възстановяване, по които Комисията е поканила италианските органи да изразят мнението си. Проверката на спазването на условията за освобождаване от ICI изисква по-специално предоставените на местните власти правомощия да им позволят да получат информация за естеството на дейностите, извършвани на територията на недвижимия имот, и да проверят дали тези дейности нямат изключително стопански характер. Тъй като местните органи могат да използват правомощията си в рамките на петгодишен период от датата на настъпване на изискуемостта на данъка, е ясно, че италианският законодател е счел за възможно местните органи да получат съответните доказателства дори няколко години след въпросния референтен период, т.е. в момент, в който естеството на дейността може да се е променило.

(67)

Италианските органи твърдят, че не всички бенефициери на освобождаването от ICI са получили държавна помощ. По-специално не всички бенефициери могат да бъдат квалифицирани като предприятия, тъй като не всички бенефициери са извършвали икономически дейности, а с индивидуалното предимство, предоставено чрез освобождаването от ICI, във всички случаи не е било възможно да се наруши конкуренцията. Освен това те твърдят, че по-голямата част от получателите на помощта биха попаднали в приложното поле на регламентите de miminis: i) Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ или ii) Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес. Освен това те твърдят, че целите, които се преследват с освобождаването от ICI, са присъщи на данъчната система по ICI (вж. съображения 32—37).

(68)

Комисията е съгласна, че може да има ситуации, в които индивидуалното предимство, предоставено чрез освобождаването от ICI, не се квалифицира като държавна помощ, тъй като бенефициерите не са извършвали икономически дейности. В окончателното си решение Комисията не констатира — и това не е необходимо — че всички дейности, обхванати от схемата, са от икономическо естество. Комисията установява, че поне някои от тези дейности са били икономически и че някои индивидуални приложения на схемата са включвали държавна помощ (вж. съображения 96—108 от окончателното решение и съображение 54 от настоящото решение). Поради това заключенията на окончателното решение не противоречат на възможността отделните заявления за освобождаване от ICI да не отговарят на всички условия, за да представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Такива ситуации не следва да подлежат на възстановяване.

(69)

В същото време, както е изяснено в съдебната практика, определянето на конкретните ситуации, при които прилагането на мярката е включвало държавна помощ, се извършва на етапа на възстановяване (23). Италианските органи не изтъкват никакви специфични трудности за извършване на възстановяването, освен необходимостта да се прецени дали всяка отделна ситуация отговаря на условията, за да представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Комисията смята, че този довод сам по себе си не е достатъчен, за да се установи абсолютна невъзможност за възстановяване.

(70)

Същото се отнася и за случаите, в които получателят на освобождаването от ICI е упражнявал както неикономически, така и икономически дейности на територията на един и същ недвижим имот, като в процедурата по възстановяване ще бъде необходимо да се идентифицират недвижимите имоти/частите от недвижимите имоти, които се използват за икономически дейности, и тези, които се използват за неикономически дейности.

(71)

Що се отнася до невъзможността прилагането на освобождаване от ICI в индивидуални случаи да наруши конкуренцията или да окаже въздействие върху търговията между държавите членки, Комисията вече е оценила в окончателното си решение доводите на италианските органи и други заинтересовани страни. Комисията е установила, че поне някои от секторите, обхванати от освобождаването от ICI, функционират в условията на конкуренция и търговия в рамките на Съюза (вж. съображения 133 и 134 от окончателното решение). Тъй като Комисията не е оценявала всяко отделно заявление по схемата, не е изначално изключено да се установят отделни ситуации, които не водят до нарушаване на конкуренцията или не оказват въздействие върху търговията (24). В същото време трябва да е ясно, че установяването на такива ситуации се извършва на етапа на възстановяването.

(72)

Изложеното по-горе не засяга разглеждането на индивидуалните помощи съгласно приложимите регламенти de minimis (25), когато са изпълнени условията на тези регламенти.

(73)

Италианските органи твърдят по същество, че възстановяването на помощта не може да бъде извършено, ако получателят на помощта и нейният размер не могат да бъдат определени въз основа на обективни доказателства и при зачитане на правата на данъкоплатците, като например правото на изслушване, признато в Хартата на основните права, и без да се налага непропорционална тежест на доказване на данъкоплатците.

(74)

Комисията е съгласна, че възстановяването на помощта трябва да се извършва при спазване на правата на данъкоплатците, по-специално на тези, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. Италианските органи обаче не са доказали, че възстановяването на неправомерната помощ непременно би довело до нарушаване на тези права. Комисията смята, че доводът, изтъкнат от италианските власти, е от значение за оценката на индивидуалните ситуации при прилагането на възстановяването на помощта. Въпреки това не може да се приеме, че рискът от нарушаване на основни права води до абсолютна невъзможност за възстановяване на помощта във всички случаи, без да се предприемат реални мерки за възстановяване на помощта от съответните предприятия.

(75)

В съответствие с член 16, параграф 3 от Процедурния регламент възстановяването се извършва в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Комисията не може да се съгласи, че косвените доказателства могат да бъдат изначално отхвърлени. В това отношение италианските органи следва да вземат предвид всички видове доказателства, налични във всеки отделен случай, с оглед постигане на ефективно възстановяване.

(76)

Италианските органи се позовават също така на принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност. По-специално те смятат, че данъкоплатците не могат да бъдат поставени в ситуация да носят тежестта да доказват, че не са получили помощта, особено когато срокът на задълженията за водене на отчетност може да е изтекъл. Този довод ще бъде разгледан в раздел 7.2.

(77)

Италианските власти смятат, че вече е установено от Комисията и потвърдено от решенията на Общия съд и на Съда, че информацията в данъчните и кадастралните бази данни не може да се използва като способ за възстановяване. Комисията признава, че информацията, налична в данъчните и кадастралните бази данни, сама по себе си не е достатъчна, за да позволи възстановяването на помощта (вж. съображение 16).

(78)

Италианските органи твърдят по същество, че IMU се различава от ICI, така че декларациите по IMU не могат да бъдат разглеждани назад във времето, за да се идентифицират бенефициерите и да се определи действителното използване на недвижимия имот. Използването на информация в декларациите по IMU може в най-добрия случай да осигури предполагаеми доказателства.

(79)

Комисията се съгласява, че информацията, съдържаща се в декларациите по IMU, сама по себе си не е достатъчна, за да се установи действителното използване на недвижимия имот преди 2012 г., тъй като действителното използване може да се променя от година на година и тъй като условията за допустимост на освобождаването от ICI са различни от тези за освобождаване от IMU. Следователно този способ за възстановяване не може да се използва за възстановяване на помощта на самостоятелно основание.

(80)

В същото време Комисията смята, че информацията в декларациите по IMU би могла да предостави данни за дейностите, извършвани на територията на недвижимите имоти, считано от 2012 г. (т.е. от първата година на прилагане на IMU, който заменя ICI), и по този начин би могла да спомогне за определянето поне на индикативен списък на потенциални бенефициери на освобождаването от ICI. Ако тази информация е в съответствие с останалите доказателствени елементи, тя може да помогне за създаването на съвкупност от доказателства.

(81)

Според италианските органи възстановяването въз основа на проверки на място би било изключително продължително, инвазивно и би изисквало предварителна идентификация на подлежащите на проверка субекти чрез друг способ. Освен това според тях извършването на проверки на място от страна на контролните органи може да осигури информация за настоящето, но не и за миналото. Качеството на информацията, получена по време на проверките на място, може да не позволи да се установи дали използването на недвижимия имот отговаря на изискваните правни стандарти.

(82)

Комисията признава, че проверките на място могат да бъдат обременителни както за администрациите, така и за данъкоплатците. Въпреки това, когато това е обективно и законосъобразно, проверките на място биха могли да осигурят информация във връзка с действителното използване на недвижимия имот в миналото, по-специално ако качеството на информацията, получена по различен начин, не би отговаряло на изискуемите правни стандарти за извършване на възстановяването. Информацията, която могат да осигурят проверките на място, варира в зависимост от случая. Въпреки че е разумно да се предположи, че ефикасността на проверките на място намалява с времето, изминало от фактите, които трябва да бъдат установени, не е възможно да се заключи, че нито една от проверките на място не е могла да осигури обективни доказателства, отговарящи на изискуемите правни стандарти. Например не може да се изключи, че някои бенефициери са съхранявали счетоводна документация дори след изтичане на сроковете за водене на документация и че са предоставяли тази счетоводна документация на органите. Ефективността на проверките на място обикновено се свързва с предварителната идентификация на потенциалните бенефициери чрез други способи за възстановяване или с други съответстващи си елементи, за да се създаде съвкупност от доказателства.

(83)

Италианските органи признават, че видът на дейностите, отговарящи на условията за освобождаване от данък ICI, е предмет на административни разрешения (вж. съображение 45). Въпреки това те обясняват, че стопанският или нестопанският начин на извършване на дейностите не подлежи на разрешение и че разрешението за извършване на тези дейности не е непременно свързано с действителното използване на недвижимия имот.

(84)

Комисията смята, че дори тези документи да не са достатъчни, за да се установи безспорно действителното използване на даден недвижим имот, не може да се изключи, че те биха могли да осигурят полезна информация при изготвянето на списъка на потенциални бенефициери, която да бъде допълнително потвърдена чрез други способи за възстановяване.

(85)

Италианските органи обясняват, че счетоводните документи не биха могли да осигурят информация за действителното използване на недвижимите имоти. Италианските органи обясняват, че изтичането на сроковете за съхранение (обикновено 10 години) е признато от Комисията като абсолютна невъзможност за извършване на възстановяването в решението ѝ от 14 август 2015 г. относно мерките SA.33083 и SA.35083 (26). Според тях проверката на счетоводната документация предполага предварителна идентификация на проверяваните субекти и не може да се използва за тяхната идентификация.

(86)

Комисията признава, че изтичането на срока на задълженията за водене на отчетност може да доведе до трудности при получаването на информация от бенефициерите. Въпреки това всеки случай следва да се преценява самостоятелно и в настоящия случай изтичането на срока на задълженията за водене на отчетност не води до абсолютна невъзможност за възстановяване.

(87)

Ситуацията, оценена от Комисията в нейното Решение C(2015) 5549 final от 14 август 2015 г. относно мерките SA.33083 и SA.35083, във всички случаи не може да се приложи съответно към възстановяването, разглеждано в настоящия случай. При много специфичните обстоятелства по тези случаи, които, за разлика от настоящия случай, са свързани с щети, причинени на предприятия от природни бедствия, отделните бенефициери, които отговарят на условията за получаване на помощ, смятана за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, вече не са могли да разполагат с документите, необходими за доказване на щетите, причинени от природното бедствие, и за доказване дали вече са получили обезщетение за (всички или част от) претърпените щети. Освен това тези природни бедствия са се случили повече от 10 години преди датата на приемане на Решение C(2015) 5549 final, а именно 14 август 2015 г. (27)

(88)

Освен това бенефициерите на освобождаването от ICI са знаели или поне е трябвало да знаят за приемането на решението за започване на процедурата от 2010 г. (вж. съображение 2), в което се изразяват съмнения относно законосъобразността и съвместимостта на мярката с вътрешния пазар, за окончателното решение от 2012 г. (вж. съображение 5), в което се стига до заключението, че мярката представлява неправомерна и несъвместима помощ, както и за висящото съдебно производство пред Общия съд, в което се оспорва абсолютната невъзможност за възстановяване на неправомерната и несъвместима помощ (вж. съображения 6—7). По подобен начин бенефициерите на освобождаването от ICI са знаели или поне е трябвало да знаят, че в решението си от 2018 г. Съдът е отменил частично окончателното решение, доколкото в него не е разпоредено възстановяване (вж. съображение 8), и че Комисията е длъжна да извърши подробно проучване на посочените трудности и наличието на алтернативни способи за възстановяване (вж. съображение 59).

(89)

При тези обстоятелства разумните бенефициери са могли да запазят документите си.

(90)

Освен това, както е обяснено в раздел 7.1.11 от настоящото решение, не може да се изключи, че идентифицирането на потенциалните бенефициери на неправомерна помощ в този случай може да бъде постигнато чрез средства, различни от документите на бенефициерите. Накрая, Комисията не може да приеме довода на италианските органи, че възстановяването може да е било погасено по давност (вж. съображение 46). В съответствие с член 17, параграфи 1 и 2 от Процедурния регламент разпореденото от Комисията възстановяване е предмет на давностен срок от десет години, който започва да тече от деня, в който неправомерната помощ е предоставена на бенефициера. Всяко действие, предприето от Комисията по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок и при всяко прекъсване той започва да тече отначало. В разглеждания случай Комисията е изпратила искания за информация до италианските органи на 5 май 2006 г., 5 ноември 2007 г. и 24 ноември 2008 г. (вж. съображения 2, 8 и 12 от решението за започване на процедурата). Комисията открива официалната процедура по разследване на 12 октомври 2010 г. (вж. съображение 2) и приема окончателното решение на 19 декември 2012 г. (вж. съображение 5). Освен това в съответствие с член 16, параграф 2 от Процедурния регламент давностният срок е спрян по време на производството пред съдилищата на Съюза (вж. съображения 6—7) до датата на постановяване на решението на 6 ноември 2018 г. (вж. съображение 8). След решението Комисията изпраща допълнителни искания за информация до италианските органи на 1 февруари 2019 г., 21 юни 2019 г. и 4 ноември 2019 г. (вж. съображения 9, 11 и 12). С оглед на това десетгодишният давностен срок никога не е бил достигнат, без да бъде прекъснат от действие на Комисията или от спиране, произтичащо от висящо производство пред съдилищата на Съюза.

(91)

Според италианските органи религиозната принадлежност не може да се използва за идентифициране на получателите на помощи, тъй като това би могло да наруши Конституцията на Италия и Хартата на основните права на Европейския съюз.

(92)

Комисията смята, че разпореждането за възстановяване на помощта не представлява нарушение нито на италианската конституция, нито на Хартата на основните права. Характеристиките, които позволяват идентифицирането на бенефициерите, се определят от обхвата на освобождаването от ICI, както е установено и прилагано от италианските органи. Освен това, както е обяснено в съображения 68—72, възстановяването на помощта зависи от естеството на дейностите, извършвани от субекта. Доколкото въпросните дейности могат да бъдат класифицирани като икономически, фактът, че те се извършват от религиозна организация, не изключва прилагането на правилата за държавна помощ (28).

(93)

Италианските органи посочват, че би било възможно да се идентифицират бенефициерите на помощта чрез налагане на задължение за самосертифициране или лична декларация и че този способ не би довел до прекомерни разходи или инвазивност. Те обаче твърдят, че самосертифицирането изисква публичната администрация вече да знае или да е в състояние да знае какво се самосертифицира; а личната декларация изисква възможност за проверка на това, което се декларира лично. И в двете ситуации в противен случай би бил налице риск да се одобри ex ante частично възстановяване, обхващащо само тези, които могат да решат да декларират, че са се възползвали от помощта, което би довело до ситуация на несправедливост и неравно третиране.

(94)

Освен това италианските органи вече са обяснили, че италианската данъчна система се основава на задължението на данъкоплатците да подават данъчни декларации (вж. съображение 92 от окончателното решение и съображения 30—31 от настоящото решение) и на задължението на данъчния орган (или на съответния отговорен публичен орган) да извършва последващи проверки на тези декларации.

(95)

Комисията отбелязва, че съществува риск някои данъкоплатци да злоупотребят със системата, като не декларират действителния характер на дейностите си през съответните години. Въпреки това рискът от злоупотреби е присъщ на всяка данъчна система, основана на лични декларации. Разпоредбите, уреждащи ICI, вече са предвиждали мерки за намаляване на риска от злоупотреби, наред с другото, чрез налагане на глоби и чрез последващи проверки на личните декларации. Комисията смята, че проверките и контролът, необходими за възстановяването на неправомерната помощ, не се различават съществено от тези, които е трябвало да бъдат извършени, за да се провери дали данъкоплатците отговарят на условията, за да се възползват от освобождаването от ICI. Други способи (напр. декларациите по IMU) могат да се използват заедно с личните декларации, за да се идентифицират поне някои от потенциалните бенефициери, като по този начин допълнително се намали рискът от злоупотреби.

(96)

Комисията смята, че фактът, че някои данъкоплатци може да се опитат да предоставят невярна информация в своите лични декларации, не означава, че се одобрява частично възстановяване предварително, което би довело до ситуация на несправедливост и неравно третиране. Съгласно установената съдебна практика дискриминация е налице, i) когато сходни положения се третират по различен начин, или ii) различни положения се третират по идентичен начин (29). Бенефициер, който подава измамна лична декларация, или бенефициер, който не може да извлече информацията, която трябва да бъде декларирана, не е в същото положение като бенефициер, който може да предостави необходимата информация и желае да го направи. Освен това бенефициерът, който подава измамна лична декларация, рискува да бъде хванат при допълнителни проверки и последващи проверки и може да му бъдат наложени глоби в допълнение към възстановяването на неправомерно получената помощ.

(97)

Освен това Комисията отбелязва, че Съдът е приел възможността за частично възстановяване в своето решение, в което е постановил, че възстановяването може да се смята за обективно и абсолютно невъзможно само ако „не съществуват алтернативни способи за възстановяване, било то и частично, на неправомерната помощ“ (30). Накрая, целта на възстановяването на неправомерна помощ е да се възстановят равните условия на конкуренция между конкурентите. Ако не се разпореди възстановяване, когато то е било възможно, дори и частично, ще се запази положението, при което някои предприятия са били неправомерно облагодетелствани в сравнение със своите конкуренти, и по този начин ще се стигне до по-голяма дискриминация.

(98)

Италианските органи смятат, че нито един от способите или дори комбинация от тях не може да доведе до възстановяване на помощта. Те смятат, че наличната информация не може да бъде използвана за сигурно идентифициране на бенефициерите на помощта, и дори в случай, че бъде намерена определена информация, това би било само случаен резултат.

(99)

Комисията признава наличието на трудности при възстановяването на неправомерната помощ. Въпреки това трудностите, на които се позовават италианските органи, не са достатъчни, за да докажат абсолютна невъзможност за възстановяване, поне частично, на помощта. Доводите, изтъкнати от италианските органи, не изключват напълно възможността да се постигне поне частично възстановяване, например чрез използване на информация от декларациите по IMU и/или изискване на лични декларации от потенциалните бенефициери. Възможно е да са налице и други способи (например проверки на място), които да допълват или потвърждават информацията, събрана чрез горепосочените способи за възстановяване.

(100)

Комисията също така смята, че прилагането на частично възстановяване, в случай че не е възможно пълно възстановяване, не води до неравностойно третиране.

(101)

Накрая, Комисията смята, че макар възстановяването да поражда определени трудности и вероятно да изисква съчетание от способи за възстановяване, то не е непропорционално. Както е обяснено от Съда в решението му от 29 април 2004 г. по дело C-372/97, възстановяването е логичната последица от констатацията, че дадена мярка представлява неправомерна помощ (31). Следователно Комисията не превишава правомощията си, като разпорежда възстановяване на неправомерна помощ, освен при изключителни обстоятелства. В това отношение Съдът е постановил, че вътрешните трудности, пред които е изправена дадена държава членка, не представляват изключителни обстоятелства, които биха направили възстановяването непропорционално (32). Поради това Комисията смята, че вътрешните трудности, посочени от италианските органи, не правят възстановяването непропорционално в конкретния случай.

(102)

Поради причините, вече обяснени в окончателното решение (вж. съображения 183—190 от окончателното решение), Италия и 78-те заинтересовани страни не са получили никакви гаранции от нито една институция на Съюза, които могат да обосноват оправдани правни очаквания, че помощта е законосъобразна.

(103)

Заключението на окончателното решение, че възстановяването е абсолютно невъзможно (вж. съображения 191—200 от окончателното решение), също не би могло да обоснове оправдани правни очаквания, че помощта няма да бъде възстановена. Всъщност малко след окончателното решение (33) пред съдилищата на Съюза е подадена жалба срещу констатацията за абсолютна невъзможност за възстановяване, която води до частичната му отмяна с решението.

(104)

Съдилищата на Съюза също така нееднократно са постановявали, че задължението на дадена държава членка да отмени помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, цели да възстанови съществувалата преди това ситуация (34). Тази цел е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ (включително лихвите за възстановяване), като с това се е отказал от предимството, което е имал пред конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (35).

(105)

Като се има предвид, че освобождаването от ICI е било приложено в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора и трябва да се смята за неправомерна и несъвместима помощ, то трябва да бъде възстановено, за да се възстанови положението, съществувало на вътрешния пазар преди предоставянето му. Възстановяването следва да обхваща времето от датата, на която помощта е предоставена на разположение на бенефициера, до ефективното ѝ възстановяване. Върху сумата, която трябва да се възстанови, се начислява лихва до ефективното ѝ възстановяване.

(106)

Съгласно установената съдебна практика Комисията не е длъжна да идентифицира всички бенефициери на дадена схема за помощ и да разглежда индивидуалното положение на всеки от тях в своето разпореждане за възстановяване (36). Освен това италианските органи не са предоставили на Комисията никаква информация, която да ѝ позволи да изготви списък на бенефициерите, от които трябва да бъде възстановена помощта. Следователно определянето на получателите на помощта трябва да се извърши по време на изпълнението на възстановяването.

(107)

Обхватът на мярката вече е установен в окончателното решение. Размерът на помощта, която трябва да бъде възстановена, съответства на размера на освобождаването от данък, от което се ползват бенефициерите, т.е. на размера на ICI, който нестопанските субекти, извършващи на територията на недвижимите имоти изключително дейностите, изброени в член 7, параграф 1, буква и) от законодателен декрет № 504/92, доколкото тези дейности имат икономически характер, биха били задължени да платят, ако не съществуваше мярката.

(108)

Като се има предвид, че Комисията е извършила оценка на схема за помощ (вж. съображения 107 и 129 от окончателното решение), от италианските органи се изисква да идентифицират бенефициерите и да проверят във всеки отделен случай дали индивидуалните предимства, предоставени чрез освобождаването от ICI, представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. По-специално италианските органи следва да проверят дали предоставените отделни помощи са се отнасяли до икономически дейности, дали са в състояние да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки или дали отговарят на всички условия, за да попаднат в обхвата на приложимия режим на Регламентите de minimis (вж. съображения 68—72), на одобрена схема за помощ или на регламент за освобождаване.

(109)

Държавната помощ, състояща се в освобождаване от общински данък върху недвижимите имоти, предоставено на нестопански субекти, които извършват на територията на недвижимия имот изключително дейностите, изброени в член 7, параграф 1, буква и) от законодателен декрет № 504/92, незаконно приведена в действие от Италия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар, както е установено в окончателното решение.

(110)

Комисията констатира, че италианските органи не са доказали абсолютна невъзможност за възстановяване на неправомерната помощ, предоставена чрез освобождаването от данък ICI. При тези обстоятелства възстановяването е нормалната последица от констатацията за неправомерна държавна помощ в окончателното решение,