1.   Стопански субекти, които извършват съвместна преработка на биомаса, могат да разработят и да използват специфичен за дадено дружество или процес метод за изпитване за определяне на дела на биосъдържанието на въглеродна основа, който се адаптира към тяхното конкретно производство и смес от суровини. Основният метод за изпитване се основава на масовия или на енергийния баланс, методите въз основа на добива или изпитването с радиовъглерод (14C) (т.е. откриване на радиовъглерод чрез метода на масспектрометрия с ускорител (AMS) или метода на течното сцинтилационно броене (LSC) на крайните продукти.

2.   Независимо от използвания метод за изпитване стопанските субекти приемат като граници на системата цялия нефтозавод, инсталацията за третиране на течни горива от биомаса и изкопаеми горива или инсталацията за съвместна преработка, която използва отпадъци като входящи продукти. Смята се, че смесването на съвместно преработени горива с други горива е извън границите на системата. Изпитването с радиовъглерод (14C) се извършва преди по-нататъшното смесване на произведените чрез съвместна преработка горива с други изкопаеми горива или биогорива, които не са част от самия процес на съвместна преработка.

3.   Когато стопанските субекти докладват резултатите от съвместната преработка, те предоставят подробности относно точността и прецизността на използвания метод за изпитване. Като част от основния си метод за изпитване стопанските субекти отчитат и докладват всички неточности в своите измервания на потоци или стойности на топлината на изгаряне. Те прилагат един и същ метод за изпитване по отношение на различни съоръжения за преработка на един и същ нефтозавод, инсталацията за третиране на течни горива от биомаса и течни изкопаеми горива, или инсталацията за съвместна преработка, която използва отпадъци като входящи продукти. Ако тези единици не са свързани и между тях не протичат потоци, стопанските субекти могат да прилагат различни методи за изпитване. В случай на инсталации за съвместна преработка, която използва отпадъци като входящи продукти, тази методология и проверка чрез изпитване с радиовъглерод (14C) може да се прилага само ако е възможно вземането на надеждна и представителна съвкупност от проби на нивото на входящите продукти, които позволяват да се установи биосъдържанието в общото количество входящи продукти.

4.   Стопанските субекти гарантират, че границата на откриване на избрания метод за изпитване може ефективно да измерва очаквания дял на биогорива или биогазове в процеса.

5.   Когато стопанските субекти докладват резултатите от съвместната преработка, като използват за основен метод за изпитване, различен от основания на изпитването с радиовъглерод (14C), те използват изпитването с радиовъглерод (14C) на крайните продукти като обичаен начин за проверка на точността на работата на тяхната система и резултатите от използвания основен метод за изпитване. Проверката чрез изпитване с радиовъглерод (14C) е необходима за всички крайни продукти, за които се твърди, че имат биосъдържание на основата на въглерод.

6.   Стопанските субекти документират подробно количествата и видовете биомаса, влизащи в общия процес, при който биомасата се преработва съвместно с изкопаеми горива, както и количествата биогориво и биогаз, които се произвеждат от тази биомаса. Освен това стопанските субекти обосновават тази информация с доказателства, включително резултатите от основния метод за контролно изпитване, посочен в параграф 1, и резултатите от метода за проверка, посочен в параграф 5 или член 5, в случай на установяване на дела на водорода от биологичен произход.

1.   Ако се използва методът на масовия баланс, стопанският субект извършва цялостен анализ на масовия баланс на общата маса на входящите и крайните продукти. Методът на масовия баланс гарантира, че биосъдържанието на всички крайни продукти е пропорционално на биосъдържанието на входящите продукти и че делът на установения чрез резултатите от изпитването с радиовъглерод 14C биогенен материал се разпределя към всеки краен продукт. За всеки краен продукт се прилагат различни коефициенти на преобразуване, които най-точно съответстват на измереното биосъдържание чрез резултатите от изпитването с радиовъглерод 14C. В крайния продукт следва да се вземе под внимание загубата на маса при отпадъчни газове, течните промишлени отпадни води и при твърдите остатъци. Методът на масовия баланс включва допълнителна аналитична характеристика на суровините и продуктите, като например крайни и приблизителни анализи на системните масови потоци.

2.   Ако методът на масовия баланс се използва като основен метод, стопанските субекти вземат предвид при изчислението влагата и другите негоривни примеси в тяхната суровина, както и в резултатите от техния производствен процес.

1.   Когато се използва метод въз основа на добива, стопанските субекти могат да използват един от двата посочени по-долу метода, за да получат коефициент на добив, който да прилагат към общия процес за производство на гориво:

2.   Стопанските субекти могат да използват методите въз основа на добива като основен метод само ако системата работи при определените от тях референтни работни условия, включително във връзка с качеството на суровината. Ако стопанските субекти използват метод въз основа на добива, те следва да използват изпитването с радиовъглерод 14C като контролен метод за проверка на своя коефициент на добив най-малкото, когато променят референтните работни условия и в съответствие с член 6.

3.   Стопанският субект трябва да докаже непрекъснатата работа на инсталацията при известни условия на съвместна преработка, като подложи всеки специфичен входящ биопродукт на изпитване чрез 14C, използвано за изчисляване на неговия специфичен коефициент на преобразуване.

1.   Ако в системата за производство се осъществява съвместна преработка на водород от възобновяеми източници с биологичен произход, стопанските субекти документират и предоставят данни за произхода на водорода, както и доказателство, че той се въвежда в инсталация за обработване с водород или друго съоръжение за съвместна преработка:

2.   Стопанските субекти могат да използват общ елементен анализ на нефтозавода, като ВВА (въглерод, водород, азот), за да проведат изпитване за количествено определяне на съдържанието на водород на материала преди и след третирането с водород, като начин за документиране на случаи, в които може да е налице някакво увеличение на съдържанието на водород в горивото. Стопанските субекти могат да отчитат всяко увеличение като допълнително биогориво или биогаз в крайния продукт. Биологичният произход на водорода, използвани при третиране с водород или съвместна преработка се удостоверява от доставчика или самите стопански субекти, в случай че те също са производители преди употреба.

1.   При извършване на изпитване с радиовъглерод (14C) стопанските субекти прилагат метода на ускорителна масспектрометрия (AMS). Ако се очаква биоделът да бъде най-малко 1 обемен % и ако пробата е подходяща за този метод за изпитване, особено по отношение на присъстващите в течността частици, те могат да прилагат като алтернатива метода на течното сцинтилационно броене (LSC).

2.   Стопанските субекти следва да гарантират, че при извършването на изпитване с радиовъглерод 14C, с избрания тип на това изпитване може надеждно да се открива и определя количествено биоделът. Те предоставят подробности относно точността и прецизността на резултатите.

3.   При изпитването с радиовъглерод 14C всяка загуба на въглерод от биогенен произход в резултат на процеса на отстраняване на кислород от биогенните суровини се определя количествено чрез сравнение на биогенния и изкопаемия въглерод във входящите и крайните продукти.

4.   Ако при използването на втори метод за изпитване за проверка на биосъдържание в крайния продукт изпитването с радиовъглерод 14C показва отклонение с повече от 1 % в абсолютно изражение спрямо резултатите от използвания от стопанския субект основен метод, за валидни се считат стойностите от изпитването с радиовъглерод 14C. През първата година на прилагане на тази методика, стопанските субекти могат да прилагат по-високо отклонение в размер на 3 % вместо това от 1 % в абсолютно изражение, докато не прецизират своята система от методи за изпитване. Освен това стопанският субект прави преглед на основните си методи за изпитване, за да коригира всяка системна грешка, водеща до такова отклонение, и съответно да калибрира метода за изпитване, ако е необходимо.

5.   Честотата на провеждане на основния метод за изпитване и методът за изпитване с радиовъглерод 14C, използван като втори метод за изпитване за проверка, се определя чрез отчитането на сложността и променливостта на основните параметри на съвместната преработка по начин, по който се гарантира, че по всяко време твърденията за биосъдържание отразяват действителните им дялове. Стопанските субекти изчисляват дела на биосъдържанието най-малко за всяка партида или пратка. Освен ако не се прилага метод, с който може да се обозначат работните условия, свързани със съдържанието на въглерод в изходящите продукти за всяка партида или пратка, методът за изпитване с радиовъглерод 14C се прилага всеки път, когато в състава на суровините има промяна с повече от 5 % в сравнение с основните условия, от гледна точка на дела на биогенните входящи продукти или размера на водорода и вложените катализатори в общата маса, параметрите на процеса от гледна точка на температурата на процеса в абсолютно изражение [K] или налягането на процеса като абсолютно налягане [Pa] или състава на продукта. Като основа за оценката на параметрите на състава на продукта се предоставя елементен анализ на въглерод, кислород и азот, заедно с анализ на съдържанието на вода и твърди вещества. Във всички случаи методът за изпитване за радиовъглерод 14C се провежда най-малкото веднъж на всеки четири месеца.

1.   Когато стопанските субекти твърдят, че в горивото, което пускат на пазара, има определен дял биогорива или биогаз, те съхраняват проби в продължение на най-малко две години, както и записи на данни от измервания и изчисления. Стопанските субекти предоставят на сертифициращите органи и техните одитори пълен достъп до такива проби, записи и други данни. Стопанските субекти изготвят подробно описание на използвания от тях основен метод за изпитване, включително посочване на неговата точност и прецизност, проверени и чрез прилагането на изпитването с радиовъглерод 14C, заедно с процедура за прилагането му.

2.   За да се избегнат рисковете от отклонения и да се улесни одиторската проверка със задна дата на точността на твърденията на нефтозаводите или други инсталации за съвместна преработка относно дела на биопродуктите в техните горива, стопанските субекти прилагат цялостна система за масов баланс, която показва биогенния дял на входящите и крайните продукти. Те извършват това изчисление на масовия баланс успоредно с основния метод за изпитване, за да проверят и сравнят резултатите от двата метода за оценка на биодяла в произведените крайни горива.

3.   Ако в границите на нефтозавода или друга инсталация за съвместна преработка стопанските субекти смесват крайния продукт от съвместната преработка с други горива, те трябва да използват система за масов баланс, която позволява пратки от горива, произведени от биомаса, да бъдат преработени с изкопаеми горива в общ процес, при който да се смесват с други горива, като същевременно се предоставя подходяща информация за характеристиките и размерите на пратките, в съответствие с член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001.

4.   Всички отклонения, установени от одиторите на сертифициращите органи, в дяловете на биогоривата или биогаза в горивото, което стопанските субекти пускат на пазара, се разглеждат като големи несъответствия и незабавно се съобщават на доброволните схеми или на други схеми за сертифициране, които проверяват съответствието на гориво, получено от биомаса, с критериите за устойчивост и намаляване на емисиите на парникови газове, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001.

5.   Компетентните органи на държавите членки могат също така да проверяват твърденията на стопанските субекти относно дела на биогоривата или биогаза в горивата, които пускат на пазара, като използват методите, посочени в членове 6 и 7 от настоящия регламент. Всички отклонения, установени в резултат на тези контролни проверки, се съобщават незабавно на сертифициращия орган и на доброволната схема или на друга схема за сертифициране, които са удостоверили твърденията.

6.   В случай на такива уведомления, направени или от сертифициращи органи, или от компетентните органи на държавите членки, съответната схема за сертифициране е длъжна да предприеме незабавни действия, като разследва случая. Ако тяхното разследване потвърди констатациите на сертифициращия орган или на компетентния орган на държавата членка, схемата за сертифициране разглежда отклоненията като значително несъответствие и незабавно прекратява действието на сертификата на стопанския субект.

7.   За да се коригира точността на твърденията, установените при контролните проверки по-ниски стойности се използват като база за преизчисляване на твърденията. Освен това схемите за сертифициране настойчиво насочват стопанския субект да преразгледа своите методи за изпитване, за да коригира, inter alia, всички системни грешки, водещи до такива отклонения.

8.   Преди да бъде отменено преустановяването на действието на сертификата на стопанския субект, ефективността на предприетите от него мерки се валидира от друг одитор на сертифициращия орган.