(1)

Ароматните вещества са органични съединения с характерна, обикновено приятна миризма. Те се използват широко в парфюми и други парфюмирани козметични продукти, но също така и в много други продукти като детергенти, омекотители за тъкани и други продукти за домакинството.

(2)

Контактната алергия представлява изменена специфична реактивност в имунната система на човека, продължаваща през целия живот. При повторна експозиция на достатъчно количество алерген може да се развие екзема (алергичен контактен дерматит). Когато дадено лице вече е сенсибилизирано към даден алерген, за да се предизвикат симптоми на алергия, е достатъчна много по-ниска концентрация от него. Според оценките в Съюза делът на хората, алергични към ароматни алергени, е между 1 и 9 % (2).

(3)

За защита на населението като цяло от алергии към ароматни вещества (първична профилактика) и предпазване на сенсибилизираните лица от развиване на алергични симптоми (вторична профилактика) се прилагат различни мерки.

(4)

За целите на първичната превенция може да е достатъчно ограничаването на ароматните алергени. Сенсибилизираните лица обаче могат да развият симптоми и при излагане на по-ниски концентрации на алерген от максимално допустимите стойности. Поради това, като мярка за вторична превенция, е важно да се предоставя информация за наличието на отделни ароматни алергени в козметичните продукти, така че сенсибилизираните лица да могат да избягват контакта с веществото, към което са алергични.

(5)

Съгласно член 19, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 1223/2009 козметичен продукт се предоставя на пазара на Съюза само когато върху опаковката му е посочен списък на съставките. В посочения член се уточнява също така, че парфюмните и ароматните композиции и техните изходни материали се посочват в списъка на съставките чрез термина „парфюм“ или „аромат“ и към тях се добавят веществата, които трябва да бъдат посочени съгласно колона „Други“ от приложение III към посочения регламент. Понастоящем в списъка на съставките трябва да бъдат посочвани 24 ароматни алергена, изброени във вписвания 45 и 67—92 от приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009 (индивидуално етикетирани).

(6)

В отговор на искането на Комисията за актуализиране на списъка на индивидуално етикетираните ароматни алергени, на пленарното си заседание от 26—27 юни 2012 г. Научният комитет по безопасност на потребителите (НКБП) прие становище (3). В него той потвърди, че изброените във вписвания 45 и 67—92 от приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009 ароматни алергени продължават да са от значение. Освен това комитетът идентифицира още 56 ароматни алергена, за които има ясни данни, че са причинили алергии при хората и за които понастоящем няма изискване за индивидуално етикетиране.

(7)

С оглед на становището на НКБП може да се заключи, че съществува потенциален риск за здравето на човека, произтичащ от употребата на допълнително идентифицираните от НКБП ароматни алергени, както и че е необходимо потребителите да бъдат информирани за наличието на тези ароматни алергени. Поради това в приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009 следва да се въведе задължение за индивидуално етикетиране на тези ароматни алергени, когато тяхната концентрация надвишава 0,001 % в продукти без отмиване и 0,01 % в продукти с отмиване. Освен това ароматните вещества, като например прехаптени и прохаптени, които могат да се превърнат в познати контактни алергени при окисляване поради контакт с въздуха или биоактивиране, следва да бъдат третирани като еквивалентни на ароматните алергени и да подлежат на същите ограничения и други регулаторни изисквания.

(8)

От съображения за последователност и яснота е необходимо също така да се актуализират някои съществуващи вписвания за ароматни алергени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009, като общите наименования на веществата се приведат в съответствие с тези в последната версия на Общия речник на съставките, посочен в член 33 от същия регламент, и сходните вещества се групират в едно вписване. Освен това, когато за дадено вещество съществуват няколко общоприети наименования на съставката, в изискването за индивидуално етикетиране следва да се включи уточнение кое наименование да се използва в списъка на съставките, посочен в член 19, параграф 1, буква ж), за да може етикетирането да бъде рационализирано и по-удобно за потребителя, както и за да се улесни работата на икономическите оператори и националните органи.

(9)

От съображения за пълнота и яснота е необходимо също така да се актуализират някои съществуващи вписвания за ароматни алергени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009, като се добавят изомери и като се допълнят и изменят съответните CAS и ЕО номера, което ще улесни работата на икономическите оператори и националните органи.

(10)

Тъй като актуализацията на списъка на ароматните алергени вероятно ще доведе до добавяне на нови вписвания в приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009, за които се прилагат едновременно съществуващи и нови ограничения, е необходимо, от една страна, да се предвиди, че икономическите оператори следва да продължат да прилагат съществуващите ограничения, а, от друга — да им се предостави разумен срок за привеждане в съответствие с новите ограничения.

(11)

На икономическите оператори следва да се предостави разумен срок, за да се приспособят към новите ограничения, като внесат необходимите корекции във формулациите и в контейнерите на продуктите, за да се гарантира, че на пазара се пускат единствено козметични продукти, които отговарят на новите изисквания. На икономическите оператори следва също така да се предостави разумен срок, за да изтеглят от пазара козметичните продукти, които не отговарят на новите изисквания и които са пуснати на пазара преди да започнат да се прилагат новите разпоредби за етикетиране. Като се имат предвид относително ниският и стабилен процент на потребителите, които развиват алергичен контактен дерматит, големият брой нови ароматни алергени, които подлежат на индивидуално етикетиране и значителният брой засегнати козметични продукти, преходният период следва да бъде съответно 3 и 5 години.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по козметичните продукти,

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 в Официален вестник на Европейския съюз бяха публикувани заявленията на Франция за регистрация на наименованията „Pancetta de l’Ile de Beauté / Panzetta de l’Ile de Beauté“ (PGI-FR-02427) (2), „Saucisson sec de l’Ile de Beauté / Salciccia de l’Ile de Beauté“ (PGI-FR-02431) (3), „Bulagna de l’Ile de Beauté“ (PGI-FR-02429) (4) и „Figatelli de l’Ile de Beauté / Figatellu de l’Ile de Beauté“ (PGI-FR-02432) (5) като защитени географски указания (ЗГУ).

(2)

Във връзка с горепосочените заявления бяха получени три уведомления за възражение — от Италия, от Испания и от международна организация със седалище в Швейцария.

(3)

След като разгледа мотивираните възражения и ги счете за допустими в съответствие с член 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, Комисията прикани възразяващите страни да проведат подходящи консултации с цел постигане на съгласие.

(4)

Консултациите между Франция и възразяващите страни приключиха без да бъде постигнато съгласие. Поради това Комисията следва да приеме решение за регистрация в съответствие с процедурата, посочена в член 52, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012, като вземе предвид резултатите от тези консултации.

(5)

На първо място възразяващите страни изтъкнаха несъответствие на заявленията за регистрация на ЗГУ „Pancetta de l’Ile de Beauté / Panzetta de l’Ile de Beauté“, „Saucisson sec de l’Ile de Beauté / Salciccia de l’Ile de Beauté“, „Bulagna de l’Ile de Beauté“’ и „Figatelli de l’Ile de Beauté / Figatellu de l’Ile de Beauté“ с условията по член 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

В това отношение възразяващите страни заявиха, че не са спазени изискванията, заложени в определението за защитено географско указание съгласно посочената разпоредба, тъй като по тяхно мнение обхванатите от настоящите заявления за регистрация на ЗГУ продукти не притежават специфични характеристики, които биха могли да бъдат свързани със засегнатия географски район. Също така възразяващите страни излязоха с твърдение за използване на промишлени методи за производство, като например опушването, прилагано при разглежданите колбасарски изделия, което според тях допълнително доказва липсата на връзка с географския район.

(6)

Освен това възразяващите страни заявиха, че противно на изискванията в член 7, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 1151/2012, към момента на подаване на заявленията за ЗГУ наименованието „Ile de Beauté“ не се използва в търговията.

(7)

Също така възразяващите страни изтъкнаха риска от нарушаване на правилата относно омонимните наименования съгласно член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, с оглед на съществуващите ЗНП от Корсика: „Lonzo de Corse / Lonzo de Corse – Lonzu“, „Jambon sec de Corse / Jambon sec de Corse – Prisuttu“ и „Coppa de Corse / Coppa de Corse – Coppa di Corsica“. За тази цел възразяващите страни отправиха запитване дали по смисъла на горепосочената разпоредба омонимия е налице само в случай на идентични понятия, или също когато се използват изрази със синонимно значение.

(8)

В допълнение възразяващите страни твърдяха, че регистрацията на предложените ЗГУ би застрашила съществуването на горепосочените ЗНП съгласно предвиденото в член 10, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1151/2012. В този контекст те наблегнаха върху факта, че наименованията в четирите заявления за регистрация на ЗГУ указват продукти, произведени в географски район, който е почти идентичен с района, в който са произведени други колбасарски изделия, чиито наименования вече са признати под формата на горепосочените ЗНП. Въпреки че наименованията в четирите разглеждани заявления за регистрация на ЗГУ привидно се различават от горепосочените ЗНП от лексикална гледна точка, изразът „Ile de Beauté“ традиционно се възприема от потребителите като синоним на „Corse“ (о-в Корсика), което е съставен елемент на въпросните ЗНП.

В резултат на това възразяващите страни считат че потребителите могат да добият погрешното впечатление че е налице връзка между наименованията „Pancetta de l’Ile de Beauté / Panzetta de l’Ile de Beauté“, „Saucisson sec de l’Ile de Beauté / Salciccia de l’Ile de Beauté“, „Bulagna de l’Ile de Beauté“ и „Figatelli de l’Ile de Beauté / Figatellu de l’Ile de Beauté“ и регистрираните ЗНП „Lonzo de Corse / Lonzo de Corse – Lonzu“, „Jambon sec de Corse / Jambon sec de Corse – Prisuttu“ и „Coppa de Corse / Coppa de Corse – Coppa di Corsica“. По мнение на възразяващите страни вероятността от объркване се засилва от факта че всички продукти, означени с горепосочените ЗГУ и ЗНП, спадат към една и съща продуктова категория (колбаси).

(9)

Комисията оцени аргументите на възразяващите страни в контекста на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012 и взе предвид резултатите от подходящите консултации, проведени между заявителя и възразяващите страни.

(10)

Що се отнася до твърдението за несъответствие на заявленията за регистрация на ЗГУ с условията по член 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 с оглед на липсата на специфични характеристики, които биха могли да бъдат свързани с разглеждания географски район, трябва да се има предвид следното:

(11)

С оглед на твърденията за липса на доказателства за предходна или търговска употреба на наименованието „Ile de Beauté“ за разглежданите колбасарски изделия, следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 нито се изисква, нито се очаква конкретна продължителност на предходната употреба на предложените за защита наименования.

Заявителят наблегна върху добре установената практика за употреба на наименованията на ЗГУ през последните години и посочи редица комуникационни и маркетингови дейности, предприети за популяризиране на тези наименования от 2015 г. насам.

С оглед на гореизложеното следва да се счита за изпълнено условието по член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 за използване на наименованието в търговията.

(12)

Що се отнася до твърденията за предполагаемо или потенциално нарушение на член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 в случай на регистрация на въпросните наименования със ЗГУ, тези твърдения следва да бъдат отхвърлени, тъй като настоящият случай не попада в обхвата на горепосочената разпоредба, която определя правилата изключително за частични или цели омоними. Омонимите са думи, които се изписват или произнасят по един и същ начин, но се различават по значение и произход. „Ile de Beauté“ и „Corse / Corsica“ безспорно се изписват и произнасят по различен начин и поради това не могат да бъдат считани за омоними. Частите от наименованията, отнасящи се за вида на колбасарското изделие — както в ЗГУ, така и в ЗНП, също напълно се различават. Сами по себе си предложените за регистрация наименования със ЗГУ не са нито изцяло, нито частично омонимни с регистрираните ЗНП „Lonzo de Corse / Lonzo de Corse – Lonzu“, „Jambon sec de Corse / Jambon sec de Corse – Prisuttu“ и „Coppa de Corse / Coppa de Corse – Coppa di Corsica“.

(13)

Що се отнася до твърденията на възразяващите страни че регистрацията на предложените ЗГУ би застрашила съществуването на горепосочените ЗНП съгласно предвиденото в член 10, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1151/2012, Комисията счита че не съществува риск от такова отрицателно въздействие. Наименованията на обхванатите от настоящите заявления ЗГУ се различават в достатъчна степен от регистрираните ЗНП, както и от свързаните с тях продукти. Поради това тяхното съвместно съществуване на пазара нито би било подвеждащо за потребителите, нито би оказало отрицателно въздействие върху регистрираните ЗНП.

В действителност изразът „Ile de Beauté“ е обичайна перифраза, която за френския потребител недвусмислено се отнася за о-в Корсика, а понятието „Ile de Beauté“ се използва за острова най-вече в туристическите уебсайтове. Следователно тези две понятия могат да се разглеждат като синонимни за потребителя.

От лексикална гледна точка обаче, както бе обяснено по-горе, вероятност от объркване за потребителя няма. Както разглежданите ЗГУ, така и разглежданите ЗНП са съставни наименования, указващи мястото на произход и вида на продукта. Самите термини pancetta/panzetta, saucisson sec/salciccia, bulagna, или figatelli/figatellu се свързват с конкретни видове колбасарски изделия, различни от продуктите, означавани като lonzo / lonzu, jambon sec / prisuttu или coppa. Всеки среден потребител, без да е експерт по видовете колбасарски изделия, може да разбере че различните термини се отнасят за различни продукти, различаващи се по своите характеристики.

Визуалните аспекти и формата, под която се предлагат на пазара (представяне на продукта за крайния потребител - вид, размер, форма и др.) също играят жизненоважна роля за разграничаването на отделните продукти.

С оглед на различията между продуктите със ЗГУ и продуктите със ЗНП, както и между наименованията им, Комисията счита, че регистрацията на четирите разглеждани наименования със ЗГУ няма да окаже отрицателно въздействие върху продуктите, свързвани със ЗНП „Lonzo de Corse / Lonzo de Corse – Lonzu“, „Jambon sec de Corse / Jambon sec de Corse – Prisuttu“ и „Coppa de Corse / Coppa de Corse – Coppa di Corsica“. Описаните ЗГУ и ЗНП продукти могат да безпроблемно да съществуват паралелно, тъй като потребителите са в състояние да ги различат и да направят осъзнат избор. Това води до заключението, че регистрацията на предложените наименования със ЗГУ не би оказала описаното в член 10, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 въздействие.

(14)

С оглед на гореизложеното наименованията „Pancetta de l’Ile de Beauté / Panzetta de l’Ile de Beauté“, „Saucisson sec de l’Ile de Beauté / Salciccia de l’Ile de Beauté“, „Bulagna de l’Ile de Beauté“ и „Figatelli de l’Ile de Beauté / Figatellu de l’Ile de Beauté“ следва да бъдат вписани в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по политиката за качество на селскостопанските продукти,

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 в Официален вестник на Европейския съюз беше публикувано подаденото от Обединеното кралство заявление за регистриране на наименованието „Gower Salt Marsh Lamb“ като защитено наименование за произход (2).

(2)

На 8 март 2022 г. Комисията получи от Франция уведомление за възражение. На 10 март 2022 г. Комисията препрати уведомлението за възражение на Обединеното кралство. На 6 май 2022 г. Франция подаде до Комисията мотивирано възражение.

(3)

След като разгледа мотивираното възражение и го прие за допустимо в съответствие с член 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, с писмо от 30 юни 2022 г. Комисията прикани Обединеното кралство и Франция да проведат необходимите консултации с оглед на постигането на съгласие.

(4)

На 28 септември 2022 г. по искане на Обединеното кралство Комисията удължи крайния срок за приключване на консултациите с един месец. Консултациите между Обединеното кралство и Франция приключиха, без да бъде постигнато съгласие.

(5)

Поради това Комисията следва да приеме решение за регистрация в съответствие с процедурата, посочена в член 52, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012, като вземе предвид резултатите от тези консултации.

(6)

Основните аргументи на Франция, изложени в нейното мотивирано възражение и в проведените с Обединеното кралство консултации, могат да бъдат обобщени по следния начин.

(7)

Франция заяви, че съгласно изискванията на член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 следва да се уточни дали се разрешава замразяването на месото. Възразяващата страна заяви, че ако замразяването бъде разрешено, това би могло да дестабилизира пазара на двата френски продукта със ЗНП „Prés-salés de la baie de Somme“ и „Prés-salés du Mont-Saint-Michel“, които се предлагат на пазара само от юли до ноември, и да доведе до нелоялна конкуренция. В спецификациите на тези продукти се забраняват замразяването и размразяването на месото.

(8)

Освен това възразяващата страна заяви, че разпоредбите от продуктовата спецификация, с които се определят солените блата, следва да бъдат добавени в единния документ, тъй като връзката между продукта, за който е подадено заявление за регистрация като ЗНП, и определения географски район трябва да бъде определена в единния документ в съответствие с член 8, параграф 1, буква в), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(9)

Обединеното кралство уточни, че за предпочитане е месото да се продава и консумира прясно, но може да бъде и замразено. След като бъде замразено, месото трябва да бъде продадено замразено. Продуктовата спецификация, както и единният документ бяха съответно изменени.

(10)

Освен това Обединеното кралство включи в единния документ картите и GPS координатите, с които се очертават солените блата.

(11)

Франция счете тези изменения за недостатъчни, за да удовлетворят изискванията ѝ, и поиска допълнителни уточнения за периода, през който продуктът се предлага на пазара замразен. По отношение на определението за солени блата тя поиска определени части от продуктовата спецификация да бъдат включени в единния документ, по-специално подробното определение за „солени блата“ и свързаните с него специфични изисквания.

(12)

Комисията извърши оценка на аргументите, изложени в мотивираното възражение на Франция, с оглед на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012, като взе предвид резултатите от съответните консултации, проведени между заявителя и възразяващата страна, и стигна до следните заключения.

(13)

Що се отнася до предполагаемото несъответствие на заявлението за ЗНП с условията, определени в член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1151/2012, то замразяването на месото само по себе си не е метод за получаване на продукта. Съгласно член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 не се изисква включването на специално правило относно възможността за замразяване на месото, нито относно периода, през който продуктът може да бъде продаван замразен. Решението за включване на подобни правила е предоставено на заявителя. След възражението заявителят реши да уточни уредбата за замразения продукт. Правилата за замразяване на продукта са от значение за описанието на продукта.

С оглед на гореизложеното условието по член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 следва да се счита за изпълнено.

(14)

Що се отнася до предполагаемото несъответствие с член 8, параграф 1, буква в), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1151/2012, то „връзката между продукта и географската среда или географския произход“ е описана правилно и изчерпателно в единния документ.

Характеристиките и качеството на продукта се влияят от два основни фактора, сред които е естественият хранителен режим на агнетата, който се състои от паша на уникалната растителност в солените блата по северното крайбрежие на полуостров Гауър. В единния документ се посочва също така, че в солените блата се срещат уникален набор от халофитни растения, в които преобладават съобщества от средни и високи блатни растения, като силно представени са два от посочените в приложение 1 към Директивата на ЕС за местообитанията видове: — атлантически солени ливади и Salicornia, както и други едногодишни растения, образуващи колонии върху тинести и пясъчни терени. Освен това в отговор на искането на Франция заявителят е включил в единния документ карта и GPS координати, показващи територията, на която се простират солените блата.

Единният документ представлява резюме на продуктовата спецификация. Допълнителните елементи, които възразяващата страна иска да бъдат включени, не са съществени елементи за разбирането на метода на производство.

Предвид гореизложеното изискванията на член 8, параграф 1, буква в), подточка ii) от посочения регламент следва да се считат за изпълнени.

(15)

В рамките на консултациите между страните бяха изменени както единният документ, така и продуктовата спецификация. Тъй като тези изменения не се считат за съществени, в съответствие с член 51, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Комисията не проучи наново заявлението и заключи, че условията за регистрация са изпълнени.

(16)

Предвид гореизложеното наименованието „Gower Salt Marsh Lamb“ следва да бъде вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Консолидираната версия на единния документ следва да бъде публикувана само за сведение.

(17)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по политиката за качество на селскостопанските продукти,

(1)

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници (ЕФПГ) цели да се демонстрира солидарност и да се насърчи устойчивата заетост с достойни условия на труд в Съюза чрез оказване на подкрепа на съкратени работници и самостоятелно заети лица, чиято дейност е била прекратена в резултат на значителни промени, свързани с преструктуриране, както и чрез оказване на съдействие при връщането им във възможно най-кратък срок към устойчива заетост с достойни условия на труд.

(2)

В съответствие с предвиденото в член 8 от Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (3) ЕФПГ не може да надхвърля максимална годишна сума от 186 милиона евро (по цени от 2018 г.).

(3)

В Регламент (ЕС) 2021/691 е предвидено, че по инициатива на Комисията всяка година за техническа помощ могат да бъдат използвани най-много 0,5% от максималния годишен размер на средствата от ЕФПГ.

(4)

Тази помощ е необходима за изпълнение на задълженията при прилагането на ЕФПГ, установени с член 11 от Регламент (ЕС) 2021/691, по-специално по отношение на мониторинга и събирането на данни, както и комуникационните дейности и дейностите за повишаване на видимостта на ЕФПГ.

(5)

Поради това следва да бъдат мобилизирани средства от ЕФПГ за предоставяне на сума в размер на 190 000 EUR за техническа помощ по инициатива на Комисията,

(1)

Мандатът на един от настоящите заместник изпълнителни директори на Европол изтича на 31 юли 2023 г. Поради това е необходимо да се назначи нов заместник изпълнителен директор на Европол.

(2)

С решението на управителния съвет на Европол от 1 май 2017 г. се въвеждат правилата за подбор, удължаване на мандата и отстраняване от длъжност на изпълнителния директор и на заместник изпълнителните директори на Европол.

(3)

Съгласно член 3, параграф 1, буква б) от решението на управителния съвет на Европол от 1 май 2017 г. една от длъжностите за заместник изпълнителен директор на Европол се счита за свободна от 1 ноември 2022 г. Обява за свободно място за поста заместник изпълнителен директор на Европол беше публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на 31 октомври 2022 г. (2)

(4)

В съответствие с член 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/794 комисията за подбор, създадена от управителния съвет (наричана по-нататък „комисията за подбор“), състави списък с кандидати. Комисията за подбор подготви надлежно мотивиран доклад и го предостави на управителния съвет на 13 март 2023 г.

(5)

Въз основа на доклада на комисията за подбор и в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/794 и решението на управителния съвет от 1 май 2017 г., управителният съвет представи на 22 март 2023 г. мотивирано становище относно назначаването на нов заместник изпълнителен директор на Европол, в което предложи на Съвета списък с трима подходящи за поста кандидати.

(6)

На 24 април 2023 г. Съветът избра г-н Ștefan-Andrei LINȚĂ за нов заместник изпълнителен директор на Европол и уведоми за този избор комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (наричана по-нататък „комисията LIBE“), която е компетентната комисия за целите на член 54, параграф 2, четвърта алинея от Регламент (ЕС) 2016/794.

(7)

На 23 май 2023 г. г-н Ștefan-Andrei LINȚĂ се яви пред комисията LIBE. На 1 юни 2023 г. комисията LIBE представи своето становище в съответствие с член 54, параграф 2, четвърта алинея от Регламент (ЕС) 2016/794,

(1)

Съгласно член 300, параграф 3 от Договора Комитетът на регионите се състои от представители на регионалните и местните власти, които или са на изборна длъжност в рамките на дадена регионална или местна власт, или носят политическа отговорност пред изборен орган.

(2)

На 10 декември 2019 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2019/2157 (2) за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2020 г. до 25 януари 2025 г.

(3)

След изтичането на националния мандат, въз основа на който беше назначен г-н Peter KURZ, от 3 август 2023 г. ще се освободи едно място за заместник-член на Комитета на регионите.

(4)

Правителството на Германия предложи г-н Wolfram LEIBE, представител на местна власт, който заема изборна длъжност в рамките на местната власт, Oberbürgermeister der Stadt Trier (кмет на град Трир), за заместник-член на Комитета на регионите за периода от 1 септември 2023 г. до края на настоящия мандат, а именно до 25 януари 2025 г.,

(1)

С писмо, заведено в Комисията на 10 ноември 2022 г., Германия поиска разрешение за специална мярка за дерогация от членове 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО с цел въвеждане на задължително електронно фактуриране за всички сделки, извършвани между данъчно задължени лица, установени на територията на Германия (наричана по-нататък „специалната мярка“).

(2)

С писмо, заведено в Комисията на 8 февруари 2023 г., Германия уточни, че исканата дата за влизане в сила на специалната мярка е 1 януари 2025 г.

(3)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писма от 22 февруари 2023 г. Комисията препрати на останалите държави членки отправеното от Германия искане. С писмо от 23 февруари 2023 г. Комисията уведоми Германия, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.

(4)

Германия възнамерява да въведе специалната мярка като първа стъпка към прилагането на система за отчитане на база сделка. Тази система за отчитане ще донесе предимства в борбата с измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) и отклонението от облагане с ДДС. Тя ще позволи на данъчните органи да откриват на по-ранен етап веригите от сделки с цел измама с ДДС. Тя ще даде също така възможност на данъчните органи да проверяват своевременно и автоматично съответствието между декларирания ДДС и дължимия ДДС. Системата за отчитане на база сделка ще даде възможност за ранно откриване и проверка на такива несъответствия. Освен това Германия очаква, че с навременния достъп до данните от фактурите ще отпадне необходимостта данъчните органи да изискват фактурите по по-бюрократичен начин, което ще ускори и улесни борбата с измамите с ДДС.

(5)

Германия счита, че въвеждането на специалната мярка няма да бъде много обременяващо за данъчно задължените лица, тъй като в Германия електронното фактуриране вече е обичайна практика в много сектори на икономиката и е задължително в областта на обществените поръчки. Освен това специалната мярка би била от полза за данъчно задължените лица заради цифровизацията на процесите и намаляването на тяхната административна тежест. Използването на електронни фактури би довело до икономии в дългосрочен план поради премахването на фактурите на хартиен носител, което би намалило разходите за издаване, изпращане, обработка и съхранение на фактурите.

(6)

На 8 декември 2022 г. Комисията прие предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии. Комисията предлага член 218 от Директива 2006/112/ЕО да бъде изменен, а член 232 от нея да бъде заличен. Следователно е възможно да бъде приета директива за изменение на посочените членове, което ще позволи на държавите членки да въведат задължително електронно фактуриране и ще премахне необходимостта от искане на допълнителни специални мерки за дерогиране от Директива 2006/112/ЕО. Следователно от датата, от която от държавите членки ще се изисква да прилагат националните разпоредби, които транспонират директивата за изменение на посочените членове, настоящото решение следва да спре да се прилага.

(7)

Предвид широкия обхват и новостта на специалната мярка е важно да се оцени нейното въздействие върху борбата с измамите с ДДС и отклонението от облагане с ДДС, както и върху данъчно задължените лица. Затова ако Германия прецени, че е необходимо удължаване на срока на прилагане на специалната мярка, заедно с искането за удължаване на срока на прилагане тя следва да представи пред Комисията доклад, съдържащ оценка на ефективността на специалната мярка по отношение на борбата с измамите с ДДС и отклонението от облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на ДДС.

(8)

Специалната мярка следва да не засяга правото на клиентите да получават фактури на хартиен носител при вътреобщностни сделки.

(9)

Специалната мярка следва да бъде ограничена във времето, за да може да се прецени дали е подходяща и ефективна от гледна точка на целите ѝ.

(10)

Специалната мярка е пропорционална на поставените цели, тъй като е ограничена във времето и по обхват. Освен това специалната мярка не създава риск от прехвърляне на измамите към други отрасли или други държави членки.

(11)

Специалната мярка няма да има отрицателно отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани на етапа на крайното потребление, нито върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

(1)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1401 на Съвета (2) на Италия беше дадено разрешение до 31 декември 2017 г. да изисква данъкът върху добавената стойност (ДДС), дължим за доставките за органите на публична власт, да се плаща от тези органи по отделна блокирана банкова сметка на данъчните органи (наричана по-нататък „специалната мярка“). Специалната мярка представляваше дерогация от членове 206 и 226 от Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за плащане на ДДС и за фактуриране.

(2)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784 на Съвета (3) на Италия беше разрешено да прилага специалната мярка до 30 юни 2020 г. и обхватът на специалната мярка беше разширен, като в него бяха включени доставките за определени дружества, контролирани от органи на публична власт, както и за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на фондовата борса, включени в индекса Financial Times Stock Exchange Milano Indice di Borsa („FTSE MIB“). Впоследствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1105 на Съвета (4) срокът на действие на посочената специална мярка беше удължен до 30 юни 2023 г.

(3)

С писмо, заведено в Комисията на 26 септември 2022 г., Италия поиска разрешение да продължи да прилага специалната мярка до 31 декември 2026 г. С писмо, заведено в Комисията на 8 май 2023 г., Италия поиска от 1 юли 2025 г. обхватът на специалната мярка да бъде ограничен до доставките на стоки и услуги за органите на публичата власт и за някои дружества, контролирани от органи на публичната власт.

(4)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писмо от 11 май 2023 г. Комисията предаде отправеното от Италия искане на другите държави членки. С писмо от 12 май 2023 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с цялата информация, необходима за оценка на искането.

(5)

Специалната мярка е част от пакет от мерки, въведени от Италия за борба с данъчните измами и с отклонението от данъчно облагане. Този пакет от мерки, включително задължително електронно фактуриране, разрешено с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 на Съвета (5), замени други мерки за контрол и дава възможност на данъчните органи на Италия да извършват кръстосана проверка на различни операции, декларирани от данъчно задължените лица, и да наблюдават техните плащания на ДДС.

(6)

Италия смята, че в контекста на прилагания пакет от мерки задължителното електронно фактуриране намалява времето, необходимо на данъчните органи да установят наличието на евентуален случай на данъчна измама или отклонение от данъчно облагане. Италия обаче също така смята, че ако въведеният със специалната мярка механизъм за разделно плащане не съществува, събирането на ДДС, който се дължи от данъчно задължените лица, извършващи данъчни измами или отклонение от данъчно облагане, може да се окаже невъзможно след извършването на кръстосаната проверка поради това, че междувременно тези данъчнозадължени лица може да изпаднат в неплатежоспособност. Поради това механизмът за разделно плащане, като предварителна мярка, се оказва високоефективен и допълващ задължителното електронно фактуриране, което е последваща мярка.

(7)

Италия многократно се ангажира да не иска подновяване на специалната мярка, след пълното изпълнение на пакета от мерки. Все пак Италия смята, че предвид ефективността на специалната мярка и нейното взаимодействие с други приложени мерки, по-специално задължителното електронно фактуриране, срокът на действие на специалната мярка следва да бъде удължен, за да се избегне забавяне на усилията за намаляване на общата разлика между очакваните приходи от ДДС и действително събраната сума в Италия. Въпреки това, за да изпълни ангажимента си за постепенно премахване на специалната мярка, Италия измени искането си, за да изключи от обхвата на специалната мярка, считано от 1 юли 2025 г., доставките на стоки и услуги за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на фондовата борса и които са включени в индекса FTSE MIB. Този график ще позволи на данъчно задължените лица, засегнати от ограничаването на обхвата на специалната мярка, да направят подходящите оперативни корекции. Наред с това той ще позволи на италианските данъчни органи да наблюдават ефективността на специалната мярка и да оценят по подходящ начин възможните алтернативни мерки.

(8)

Една от последиците от специалната мярка е, че доставчиците като данъчно задължени лица не могат да приспадат платения за входящи ресурси ДДС от получения за извършените от тях доставки ДДС. Възможно е такива доставчици да се окажат в постоянна кредитна позиция и да се наложи да поискат ефективно възстановяване на платения за входящи ресурси ДДС от страна на данъчните органи. Според представената от Италия информация, данъчно задължените лица, които извършват сделки, за които се прилага специалната мярка, имат право да получават с приоритет плащането на съответните данъчни кредити по ДДС, в рамките на данъчния кредит, произтичащ от такива сделки. Тази практика предполага, че исканията за възстановяване във връзка със специалната мярка се обработват с приоритет както по време на фазата на предварителното проучване, така и при изплащането на дължимите суми от неприоритетните възстановявания.

(9)

Исканото допълнително удължаване на срока на действие на разрешението за прилагане на специалната мярка следва да бъде ограничено във времето, за да може да се извърши оценка дали специалната мярка е подходяща и ефективна. Поради това срокът на действие на разрешението за прилагане на специалната мярка следва да бъде удължен до 30 юни 2026 г. Това би предоставило достатъчно време, за да се извърши оценка на ефективността на приложените от Италия мерки, целящи намаляване на отклонението от данъчно облагане в съответните сектори.

(10)

За да се гарантира необходимото проследяване в рамките на специалната мярка, и по-специално, за да се оцени въздействието върху възстановяването на ДДС на попадащите в обхвата на специалната мярка данъчно задължени лица, от Италия следва да бъде изискано да представи на Комисията доклад до септември 2024 г. В този доклад следва да бъде разгледано цялостното положение, свързано с възстановяването на ДДС на данъчно задължените лица, и по-специално средната продължителност на необходимия за това възстановяване срок, както и ефективността на специалната мярка и всякакви други въведени от Италия мерки с цел намаляване на отклонението от данъчно облагане в засегнатите сектори. Посоченият доклад следва да включва и списък на мерките, заедно с датата на влизането им в сила.

(11)

Специалната мярка е пропорционална на поставените цели, тъй като е ограничена във времето и се прилага само за секторите, които създават значителни рискове по отношение на отклонението от данъчно облагане. Освен това специалната мярка не създава риск от прехвърляне на отклоненията от данъчно облагане към други сектори или към други държави членки.

(12)

Специалната мярка няма да има отрицателно отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани на етапа на крайното потребление, нито върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(13)

За да се гарантира постигането на целите, преследвани със специалната мярка, включително непрекъснатото прилагане на специалната мярка, и за да се осигури правна сигурност по отношение на данъчния период, е целесъобразно да се предостави разрешение за удължаване на срока на действие на специалната мярка, считано от 1 юли 2023 г. Тъй като на 26 септември 2022 г. Италия поиска разрешение да продължи да прилага специалната мярка и от 1 юли 2023 г. продължи да прилага правния режим, установен съгласно националното ѝ законодателство въз основа на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784, оправданите правни очаквания на засегнатите лица са надлежно зачетени.

(14)

Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784 следва да бъде съответно изменено,

(1)

С писмо, заведено в Комисията на 14 януари 2022 г., Румъния поиска разрешение за специална мярка за дерогация от членове 178, 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО с цел въвеждане на задължително електронно фактуриране за всички сделки, извършвани между данъчно задължени лица, установени на територията на Румъния (наричана по-нататък „специалната мярка“). Специалната мярка бе поискана за периода от 1 юли 2022 г. до 31 декември 2025 г.

(2)

С писмо, заведено в Комисията на 30 септември 2022 г., Румъния уведоми Комисията, че исканата дерогация от член 178 от Директива 2006/112/ЕО вече не е необходима. Освен това Румъния поиска разрешението да бъде дадено за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2026 г. вместо за първоначално поискания период.

(3)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писма от 8 декември 2022 г. Комисията предаде отправеното от Румъния искане на останалите държави членки. С писмо от 9 декември 2022 г. Комисията уведоми Румъния, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.

(4)

Румъния твърди, че задължителното електронно фактуриране за сделките между данъчно задължени лица, установени в Румъния, съчетано със задължението за отчитане на данните за тези сделки пред данъчните органи, ще бъде от полза в борбата с измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) и с отклонението от облагане с ДДС. То ще позволи на данъчните органи да проверяват съответствието между декларирания и дължимия ДДС своевременно и автоматично. Такава автоматична проверка ще подобри значително аналитичните умения на румънските данъчни органи. В допълнение въвеждането на задължителното електронно фактуриране ще бъде мощен инструмент за проследяване в реално време на веригите от сделки с цел измама с ДДС, а това ще предостави на данъчните органи възможност да предприемат незабавни действия за идентифициране и възпиране на данъчно задължените лица от участие в подобни дейности, целящи измама.

(5)

Румъния счита, че въвеждането на специалната мярка ще бъде от полза за данъчно задължените лица също благодарение на цифровизацията на процесите на фактуриране и намаляването на административната им тежест, като същевременно се гарантира справедлива конкурентна среда за данъчно задължените лица. Цифровизацията на процесите на фактуриране ще доведе до по-бързи плащания, икономии от разходите за предаване, бърза и евтина обработка на данните от фактурите и намаляване на разходите на данъчно задължените лица за архивиране. Въвеждането на специалната мярка ще доведе до премахване на настоящото задължение да се отчита информация за вътрешните доставки, като по този начин ще се намали административната тежест за данъчно задължените лица.

(6)

На 8 декември 2022 г. Комисията прие предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии. Комисията предлага член 218 от Директива 2006/112/ЕО да бъде изменен, а член 232 от нея да бъде заличен. Следователно е възможно да бъде приета директива за изменение на посочените членове, която ще позволи на държавите членки да въведат задължително електронно фактуриране и ще премахне необходимостта от искане на допълнителни специални мерки за дерогиране от Директива 2006/112/ЕО. Следователно от датата, от която от държавите членки ще се изисква да прилагат националните разпоредби, които транспонират директивата за изменение на посочените членове, настоящото решение следва да спре да се прилага.

(7)

Предвид широкия обхват и новостта на специалната мярка е важно да се оцени нейното въздействие върху борбата с измамите с ДДС и отклонението от облагане с ДДС, както и върху данъчно задължените лица. Затова ако Румъния прецени, че е необходимо удължаване на срока на прилагане на специалната мярка, заедно с искането за удължаване на срока на прилагане тя следва да представи пред Комисията доклад, съдържащ оценка на ефективността на специалната мярка по отношение на борбата с измамите с ДДС и отклонението от облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на ДДС.

(8)

Специалната мярка следва да не засяга правото на клиентите да получават фактури на хартиен носител при вътреобщностни сделки.

(9)

Специалната мярка следва да бъде ограничена във времето, за да може да се прецени дали е подходяща и ефективна от гледна точка на целите ѝ.

(10)

Специалната мярка е пропорционална на поставените цели, тъй като е ограничена във времето и по обхват. Освен това специалната мярка не създава риск от прехвърляне на измамите към други отрасли или други държави членки.

(11)

Специалната мярка няма да има отрицателно отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани на етапа на крайното потребление, нито върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

(1)

Африканската чума по свинете е инфекциозна вирусна болест по отглежданите и дивите свине, която може да окаже сериозно въздействие върху съответната популация от животни и върху рентабилността на свиневъдството и да причини смущения в движенията на пратки от тези животни и продукти от тях в рамките на Съюза и в износа към трети държави.

(2)

При поява на огнища на африканска чума по свинете при дивите свине съществува сериозен риск от разпространение на болестта към други диви свине и към животновъдни обекти за отглеждани свине.

(3)

С Делегиран регламент 2020/687 на Комисията (2) се допълват правилата за контрол на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2016/429 и определени като болести от категории A, B и C в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията (3). По-специално в членове 63—66 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 се предвижда предприемането на определени мерки при официално потвърждение на огнище на болест от категория А при диви животни, включително африканска чума по свинете при дивите свине. Посочените разпоредби например предвиждат определянето на инфектирана зона и забрана за движението на диви животни от видовете от списъка и продукти от животински произход, получени от тях.

(4)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/594 на Комисията (4) се определят специални мерки за контрол във връзка с африканската чума по свинете. По-специално в член 3, буква б) от посочения регламент за изпълнение се предвижда в случай на огнище на африканска чума по свинете при дивите свине в област на държава членка да се определи инфектирана зона в съответствие с член 63 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/687. Освен това в член 6 от посочения регламент за изпълнение се предвижда, че тази област трябва да се впише като ограничителна зона II в част II от приложение I към него, а инфектираната зона, определена в съответствие с член 63 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/687, трябва незабавно да се коригира, така че да обхване най-малко съответната ограничителна зона II. Специалните мерки за контрол във връзка с африканската чума по свинете, предвидени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/594, включват, наред с другото, забрана за движенията на пратки със свине, отглеждани в ограничителни зони II, и на продукти от тях, извън тези ограничителни зони.

(5)

Също така Хърватия информира Комисията за потвърждението на огнище на африканска чума по свинете при дива свиня в регион Karlovacka на 13 юли 2023 г. Компетентният орган на тази държава членка съответно определи инфектирана зона в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/594.

(6)

С цел да се предотвратят излишни затруднения за търговията в рамките на Съюза и да се избегне налагането на необосновани пречки пред търговията от страна на трети държави, е необходимо инфектираната зона по отношение на африканската чума по свинете в Хърватия да бъде определена на равнището на Съюза в сътрудничество с посочената държава членка.

(7)

С цел да се избегне по-нататъшното разпространение на африканската чума по свинете, докато бъде вписана областта от Хърватия, която е засегната от неотдавнашните огнища на болестта при диви свине, като ограничителна зона II в част II от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/594, предвидените в регламента специални мерки за контрол във връзка с африканската чума по свинете, които се прилагат по отношение на движенията на пратки със свине, отглеждани в ограничителни зони II, и на продукти от тях, извън тези зони, следва да се прилагат и за движението на посочените пратки извън инфектираната зона, определена от Хърватия след неотдавнашното огнище на болестта, в допълнение към мерките, които са предвидени в членове 63—66 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/687.

(8)

Посочената инфектирана зона съответно следва да бъде вписана в приложението към настоящото решение и следва да бъде предмет на определените в Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/594 специални мерки за контрол във връзка с африканската чума по свинете, които се прилагат за ограничителни зони II. Поради новата епизоотична обстановка по отношение на африканската чума по свинете обаче и предвид повишения непосредствен риск от по-нататъшното разпространение на болестта, следва да се забрани движението на пратки с отглеждани свине и на продукти от тях от инфектираната зона към други държави членки и към трети държави, в съответствие с посочения регламент за изпълнение. В настоящото решение следва да се предвиди и продължителността на зонирането.

(9)

Поради това, за да се намалят рисковете от неотдавнашното огнище на африканска чума по свинете при дивите свине в Хърватия, с настоящото решение следва да се предвиди, че преди датата на изтичане на срока на настоящото решение Хърватия не следва да разрешава движението на пратки от отглеждани в инфектираната зона свине и на продукти от тях от инфектираната зона към други държави членки и към трети държави.

(10)

Предвид неотложността на епидемиологичната обстановка в Съюза във връзка с разпространението на африканската чума по свинете е важно мерките, определени в настоящото решение за изпълнение, да започнат да се прилагат възможно най-скоро.

(11)

До приемането на становище от страна на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите в Хърватия следва незабавно да бъде определена инфектираната зона и тя да бъде вписана в приложението към настоящото решение, както и да се предвиди продължителността на зонирането.

(12)

Настоящото решение подлежи на преразглеждане на следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

Съгласно член 25, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/2397 държавите членки трябва да вписват надеждно и без забавяне в базата данни на Комисията данните относно свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки и корабните дневници, с цел изпълнение, прилагане и оценка на Директива (ЕС) 2017/2397 и с цел поддържане на безопасността, за гарантиране на по-лесно корабоплаване, както и за статистически цели, и за да се улесни обменът на информация между органите, които изпълняват тази директива. За тази цел Комисията с приемането на Делегиран регламент (ЕС) 2020/473 на Комисията (2) създаде европейската база данни за екипажите (ECDB) за свидетелствата за квалификация и моряшките служебни книжки и европейската база данни за корабните корпуси (EHDB) за корабните дневници.

(2)

В член 25, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/2397 и член 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/473 допълнително е предвидено включване в базите данни на Комисията на информация относно свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки и корабните дневници, признати съгласно член 10, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/2397. Член 10, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/2397 се отнася до свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки или корабните дневници, издадени в съответствие с Разпоредбите за навигационния персонал по Рейн (3), които са валидни за вътрешните водни пътища на Съюза, ако изискванията на тези разпоредби са еднакви с тези на Директива (ЕС) 2017/2397 и ако издаващата трета държава признава, в рамките на своята юрисдикция, документите на Съюза, издадени по силата на Директива (ЕС) 2017/2397.

(3)

Швейцария издава свидетелства за квалификация, моряшки служебни книжки или корабни дневници въз основа на Разпоредбите за навигационния персонал по Рейн, съгласно изисквания, еднакви с тези на Директива (ЕС) 2017/2397, и приема съответните документи на Съюза в своята юрисдикция, така че швейцарските свидетелства за квалификация са валидни по вътрешните водни пътища на Съюза по силата на член 10, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/2397.

(4)

В съответствие с член 2.01 от Разпоредбите за навигационния персонал по Рейн, които бяха приети в съответствие с Решение (ЕС) 2022/1912 на Съвета (4), Швейцария също така е задължена да включи всяко свидетелство за квалификация, моряшка служебна книжка и корабен дневник, издадени от компетентен орган, както и съдържащите се в тях данни, в националния регистър, който трябва да се води съгласно член 25 от Директива (ЕС) 2017/2397, и да свърже националните си регистри с регистъра, поддържан от Комисията в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2020/473.

(5)

На 20 октомври 2021 г. Швейцария подаде до Комисията искане за получаване на достъп до базите данни на Комисията.

(6)

В съответствие с член 25, параграф 4 от Директива (ЕС) 2017/2397 органите в трети държави, които издават свидетелства за квалификация, моряшки служебни книжки или корабни дневници въз основа на Разпоредбите относно навигационния персонал по Рейн, могат да получат достъп до базата данни, доколкото това е необходимо за целите, посочени в член 25, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/2397, при условие че са изпълнени изискванията за защита на данните по член 9 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (5), третата държава не ограничава достъпа на държавите членки или на Комисията до съответната база данни и ако Комисията гарантира, че третата държава не предава данните на друга трета държава или международна организация без изричното писмено разрешение на Комисията и при условията, определени от Комисията.

(7)

Комисията призна, че Швейцария осигурява адекватно ниво на защита на данните (6). Освен това Швейцария е гарантирала с официално писмо, че ще предостави достъп до съответните си бази данни и че няма да предава данни на друга трета държава или международна организация без изричното писмено разрешение на Комисията и при условията, определени от Комисията.

(8)

И накрая, достъпът до базите данни на Комисията трябва да е необходим за целите, посочени в член 25, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/2397, за изпълнението, прилагането и оценката на директивата, за поддържането на безопасността, за гарантирането на по-лесно корабоплаване както и за статистически цели, и за да се улесни обмена на информация между съответните органи.

(9)

Като се има предвид, че членове на екипажа с швейцарска квалификация редовно оперират по вътрешните водни пътища на Съюза и че свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки или корабните дневници, издадени от Швейцария, трябва да отговарят на изисквания, еднакви с изискванията на Директива (ЕС) 2017/2397, е необходим обмен на съответната информация между държавите членки и Швейцария за изпълнението, прилагането и оценката на Директива (ЕС) 2017/2397, като същевременно се гарантира непрекъснато корабоплаване по безопасен и законен начин по вътрешните водни пътища на Съюза. Освен това предоставянето на достъп на Швейцария до ECDB и EHDB ще позволи на Комисията да поддържа пълен регистър на съответните данни за екипажа и да подпомага статистическите цели. Поради това, за целите, посочени в член 25, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/2397, е необходимо на компетентните органи на Швейцария да се предостави достъп до ECDB и EHDB.

(10)

След като направи оценка на искането на Швейцария, Комисията счита, че е целесъобразно на швейцарските органи да се предостави достъп до ECDB и EHDB,

(1)

На 31 март 2020 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2020/472, с което се създава и се дава ход на военна операция на Европейския съюз в Средиземноморието (EUNAVFOR MED IRINI) за периода до 31 март 2021 г.

(2)

В Член 8, параграф 3 от Решение (ОВППС) 2020/472 се предвижда, че независимо от предвидения срок разрешението за операцията се подновява на всеки четири месеца и че Комитетът по политика и сигурност удължава срока на действие на операцията, освен ако разполагането на морските активи от операцията не доведе до притегателен ефект за миграцията, въз основа на обосновани доказателства, събрани в съответствие с критериите, определени в оперативния план.

(3)

На 20 март 2023 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2023/653 (2), с което срокът на действие на операцията беше удължен до 31 март 2025 г. при спазване на същата процедура за подновяване.

(4)

Командващият операцията представи месечни доклади за притегателния ефект.

(5)

Разрешението за операцията следва да бъде подновено във връзка с 11-ия четиримесечен подпериод на мандата ѝ и срокът на действие на операцията следва да бъде съответно удължен,

1.

2.