(1)

Съюзът си е поставил за цел да предостави на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора. Същевременно Съюзът следва да гарантира, че това пространство остава безопасно място. Тази цел може да бъде постигната само чрез по-ефективно, координирано сътрудничество между националните и международните правоприлагащи и съдебни органи и посредством подходящи мерки за предотвратяване на престъпността и борба с нея, включително организираната престъпност и тероризма.

(2)

Постигането на тази цел представлява особено предизвикателство, когато престъпността придобива трансгранично измерение на територията на две или повече държави членки и/или трети държави. В подобни ситуации е необходимо държавите членки да могат да обединят своите усилия и действия, за да осигурят ефективни и ефикасни трансгранични разследвания и наказателни преследвания, при което обменът на информация и доказателства е от решаващо значение. Един от най-успешните инструменти за подобно трансгранично сътрудничество са съвместните екипи за разследване (СЕР), които предоставят възможност за пряко сътрудничество и комуникация между съдебните и правоприлагащите органи на две или повече държави членки и евентуално на трети държави, така че въпросните органи да могат да организират своите действия и разследвания по най-ефикасния начин. СЕР се създават с конкретна цел и за ограничен период от компетентните органи на две или повече държави членки и евентуално на трети държави, за да предприемат съвместно наказателни разследвания с трансгранично въздействие.

(3)

СЕР доказаха, че са от полза за подобряване на съдебното сътрудничество във връзка с разследването и наказателното преследване на трансгранични престъпления като киберпрестъпления, тероризъм и тежка и организирана престъпност, като намаляват отнемащите време процедури и формалности между членовете на СЕР. По-широкото използване на СЕР повиши също културата на трансграничното сътрудничество по наказателноправни въпроси между съдебните органи в Съюза.

(4)

Достиженията на правото на Съюза включват два правни акта, съдържащи уредбата за създаване на СЕР с участието на поне две държави членки: член 13 от Конвенцията, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз (2) и Рамково решение 2002/465/ПВР на Съвета (3). Трети държави могат да участват като страна в СЕР, когато има правно основание за това, например по силата на член 20 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, подписана в Страсбург на 8 ноември 2001 г. (4) и член 5 от Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати (5).

(5)

Международните съдебни органи играят решаваща роля в разследването и наказателното преследване на международни престъпления. Техните представители могат да участват в конкретен СЕР по покана на членовете на СЕР въз основа на съответното споразумение за създаване на СЕР (наричано по-нататък „споразумение за СЕР“). Поради това следва да се улесни и обменът на информация и доказателства между националните компетентни органи и всеки друг съд, трибунал или механизъм, който има за цел да се противодейства на тежките престъпления, будещи безпокойство у цялата международна общност, и по-специално Международния наказателен съд (МНС). Ето защо с настоящия регламент следва да бъде предоставен достъп на представителите на такива международни съдебни органи до информационната платформа (наричана по-нататък „платформа за сътрудничество на СЕР“), за да се задълбочи международното сътрудничество във връзка с разследването и наказателното преследване на международните престъпления.

(6)

Неотложно е необходима платформа за сътрудничество, чрез която СЕР да комуникират ефикасно и да обменят информация и доказателства по защитен начин, за да се гарантира, че лицата, отговорни за най-тежките престъпления, могат бързо да бъдат подведени под отговорност. Тази необходимост намира ясно изражение в мандатa на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), създадена с Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета (6), който мандат бе изменен с Регламент (ЕС) 2022/838 на Европейския парламент и на Съвета (7), даващ възможност на Евроюст да запазва, анализира и съхранява доказателства, свързани с геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления и свързани с тях престъпления, и дава възможност за обмен на съответните доказателства с компетентните национални органи и международни съдебни органи, и по-специално МНС.

(7)

Съществуващите правни актове, съдържащи уредбата на равнището на Съюза, не уреждат как субектите, които участват в СЕР, да обменят информация и да общуват помежду си. Тези субекти постигат съгласие за такъв обмен и комуникация въз основа на нуждите и наличните средства. Бързината, сътрудничеството и ефикасността са от решаващо значение за борбата срещу все по-сложната и бързо развиваща се трансгранична престъпност. Понастоящем обаче липсва система, която да подпомага управлението на СЕР, да дава възможност за по-ефикасно търсене и протоколиране на доказателствата и да осигурява сигурността на данните, обменяни между участващите в СЕР. Налице е очевидна липса на предназначени за целта защитени и ефективни канали, които всички участници в СЕР биха могли да ползват и чрез които биха могли да обменят своевременно големи обеми информация и доказателства или които да позволяват защитена и ефективна комуникация. Освен това липсва система, която да подпомага било управлението на СЕР, включително проследимостта на доказателствата, обменяни между участниците в СЕР, по начин, който да отговаря на законовите изисквания пред националните съдилища, или планирането и координирането на дейността на СЕР.

(8)

Предвид нарастващите възможности престъпни субекти да проникват в IT системи, актуалното състояние може да попречи на ефективността и ефикасността на трансграничните разследвания, както и да застраши и забави такива разследвания и наказателни преследвания поради незащитения и нецифров обмен на информация и доказателства, с което те стават по-скъпи. По-специално съдебните органи и правоприлагащите органи трябва да гарантират, че разполагат с възможно най-модерни и сигурни системи, както и че всички членове на СЕР могат лесно да се свързват помежду си и да взаимодействат, независимо от своите национални системи.

(9)

Важно е сътрудничеството в СЕР да бъде подобрено и подпомогнато чрез модерни ИТ инструменти. Скоростта и ефикасността на обмена между участниците в СЕР биха могли да бъдат значително подобрени чрез създаване на специална информационна платформа за подпомагане на функционирането на СЕР. Затова е необходимо да се установят правила за създаване на платформа за сътрудничество на СЕР на равнището на Съюза, за да се спомогне за сътрудничеството, защитената комуникация и обмена на информация и доказателства между участниците в СЕР.

(10)

Платформата за сътрудничество на СЕР следва да се използва само когато, наред с другото, има правно основание на Съюза за създаване на СЕР. Платформата за сътрудничество на СЕР следва да не бъде използвана за СЕР, създадени въз основа единствено на международни правни основания, тъй като тя се финансира от бюджета на Съюза и се разработва въз основа на законодателството на Съюза. Въпреки това, когато компетентните органи на трета държава са страна по споразумение за СЕР, за което има правно основание на Съюза както и международно правно основание, представителите на компетентните органи на въпросната трета държава следва да се считат за членове на СЕР.

(11)

Използването на платформата за сътрудничество на СЕР следва да бъде доброволно. Въпреки това използването на платформата е силно препоръчително предвид нейната добавена стойност при трансгранични разследвания. Използването или неизползването на платформата за сътрудничество на СЕР следва да не вреди на законността на други форми на комуникация или обмен на информация и да не влияе върху нея и не следва да променя начина, по който СЕР се създават, организират или функционират. Създаването на платформата за сътрудничество на СЕР следва да не оказва въздействие върху определящите правни основания за създаване на СЕР, нито следва да влияе върху приложимото национално процесуално законодателство относно събирането и използването на събраните доказателства. Когато длъжностни лица от други национални компетентни органи, като например митниците, са членове на СЕР, създадени съгласно Рамково решение 2002/465/ПВР, те следва да имат възможност за достъп до пространствата за сътрудничество на СЕР. Платформата за сътрудничество на СЕР следва единствено да предоставя защитен ИТ инструмент за подобряване на сътрудничеството, за ускоряване на потока от информация между нейните ползватели и за повишаване на сигурността на обменяните данни и на ефективността на СЕР.

(12)

Платформата за сътрудничество на СЕР следва да обхваща оперативната и следоперативната фаза на СЕР от момента на подписването на съответното споразумение за СЕР до завършването на оценката на СЕР. Поради факта, че действащите лица в процеса по създаване на СЕР са различни от членовете на СЕР след неговото създаване, процесът на създаване на СЕР, особено договарянето на съдържанието и подписването на споразумението за СЕР, не следва да се управлява през платформата за сътрудничество на СЕР. Въпреки това, предвид необходимостта от електронен инструмент, който да подпомага процеса на подписване на споразумение за СЕР, е важно Комисията да обмисли включването на този процес в системата за цифров обмен на електронни доказателства (e-EDES), която е защитен онлайн портал за електронни искания и отговори, разработен от Комисията.

(13)

Членовете на всеки СЕР, който използва платформата за сътрудничество на СЕР, следва да бъдат насърчавани да оценят СЕР по време на оперативната фаза или след приключване на неговата работа, използвайки предоставените от платформата за сътрудничество на СЕР инструменти.

(14)

Споразумението за СЕР, включително евентуалните допълнения към него, следва да бъде предпоставка за използването на платформата за сътрудничество на СЕР. Съдържанието на всички бъдещи споразумения за СЕР следва да бъде адаптирано, така че да бъдат взети под внимание съответните разпоредби на настоящия регламент.

(15)

Мрежата от национални експерти по СЕР, която беше създадена през 2005 г. (наричана по-нататък „мрежата на СЕР“), разработи типово споразумение, съдържащо допълнения, с цел улесняване на създаването на СЕР. Съдържанието на типовото споразумение и на допълненията към него следва да бъде адаптирано, за да бъдат взети предвид решението за използване на платформата за сътрудничество на СЕР и правилата за достъп до нея.

(16)

От оперативна гледна точка платформата за сътрудничество на СЕР следва да бъде съставена от изолирани пространства за сътрудничество на СЕР, които се създават за всеки отделен СЕР, хостван на платформата за сътрудничество на СЕР.

(17)

От техническа гледна точка платформата за сътрудничество на СЕР следва да бъде достъпна чрез защитена връзка през интернет и да се състои от централизирана информационна система, достъпна през защитен уебпортал, комуникационен софтуер за мобилни и настолни устройства, включително усъвършенстван механизъм за водене на записи и за проследяване, и връзка между централизираната информационна система и съответните ИТ инструменти, които подпомагат работата на СЕР и се управляват от секретариата на мрежата на СЕР.

(18)

Платформата за сътрудничество на СЕР следва да бъде предназначена да улеснява координацията и управлението на СЕР. Тя следва да осигурява обмена и временното съхраняване на оперативна информация и на доказателства от оперативен характер, да предоставя защитена комуникация и проследимост на доказателствата, както и да подпомага процеса на оценяване на СЕР. Всички субекти, свързани със СЕР, следва да бъдат насърчавани да използват всички функции на платформата за сътрудничество на СЕР и да заменят, доколкото е възможно, каналите за комуникация и обмен на данни, които се използват в момента, с тези на платформата за сътрудничество на СЕР.

(19)

Координацията и обменът на данни между агенциите и органите на Съюза в областта на свободата, сигурността и правосъдието, които участват в съдебното сътрудничество, и членовете на СЕР са от основно значение за осигуряването на координиран отговор на Съюза на престъпните дейности и за предоставянето на критично важна подкрепа на държавите членки в борбата с престъпността. Платформата за сътрудничество на СЕР следва да допълва съществуващите инструменти, които позволяват защитен обмен на данни между съдебните и правоприлагащите органи, като мрежовото приложение за защитен обмен на информация (SIENA), управлявано от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), създадена с Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(20)

Свързаните с обмена на съобщения функции на платформата за сътрудничество на СЕР следва да се предоставят чрез съвременен софтуер, който да позволява непроследима комуникация с локално съхраняване на съобщенията в устройствата на ползвателите на платформата за сътрудничество на СЕР.

(21)

Следва да бъде осигурена подходяща функционалност, позволяваща обмен на оперативна информация и доказателства от оперативен характер, включително големи файлове, посредством механизъм за качване/изтегляне, предназначен да съхранява данните централно само за ограничен период от време, необходим за тяхното техническо прехвърляне. Веднага щом данните бъдат изтеглени от всички адресати, те следва да бъдат изтривани автоматично и необратимо от платформата за сътрудничество на СЕР.

(22)

Проектирането, разработването и експлоатацията на платформата за сътрудничество на СЕР следва да бъдат поверени на Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA), създадена с Регламент (ЕС) 2018/1726 на Европейския парламент и на Съвета (9), предвид нейния опит в управлението на широкомащабни системи в областта на правосъдието и вътрешните работи, като за целта тя следва да използва съществуващите функции на SIENA и други функции в Европол, за да осигури взаимно допълване, и когато е целесъобразно – свързаност. Ето защо мандатът на eu-LISA следва да бъде изменен, така че да бъдат отразени тези нови задачи, като на eu-LISA следва да бъдат предоставени подходящи финансови средства и персонал за изпълнение на отговорностите ѝ по настоящия регламент. В това отношение следва да бъдат установени разпоредби за отговорностите на eu-LISA като агенция, на която са възложени разработването, техническата експлоатация и поддръжката на платформата за сътрудничество на СЕР.

(23)

еu-LISA следва да гарантира, че когато е необходимо данните, съхранявани от правоприлагащите органи, биха могли лесно да бъдат предавани от SIENA на платформата за сътрудничество на СЕР. За тази цел Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на необходимостта, осъществимостта и целесъобразността на свързването на платформата за сътрудничество на СЕР със SIENA. Посоченият доклад следва да съдържа условията, техническите спецификации и процедурите за гарантиране на защитена и ефикасна връзка и защитен и ефикасен обмен на данни. При оценката следва да се вземе предвид високото равнище на защита на данните, необходимо за такава връзка, въз основа на съществуващата правна уредба на Съюза и на националната правна уредба за защита на данните, например Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (10), Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (11) и правилата, приложими за съответните органи, служби или агенции на Съюза, съдържащи се в правните актове за тяхното учредяване. Следва да се вземе предвид нивото на защита на данните, които ще бъдат обменяни чрез платформата за сътрудничество на СЕР, а именно чувствителни и некласифицирани данни. В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725, преди да представи посочения доклад на Европейския парламент и на Съвета, Комисията следва също така да се консултира с Европейския надзорен орган по защита на данните относно въздействието върху защитата на правата и свободите на физическите лица, произтичащо от предвиденото обработване на лични данни.

(24)

От момента на създаването на мрежата на СЕР през 2005 г. нейният секретариат подпомага работата на мрежата на СЕР, като организира годишни срещи и дейности по обучения, събира и анализира оценки на отделните СЕР и управлява програмата на Евроюст за финансиране на СЕР. От 2011 г. насам секретариатът на мрежата на СЕР работи като отделно звено към Евроюст. На Евроюст следва да се осигури подходящ персонал, разпределен към секретариата на мрежата на СЕР, за да се даде възможност на секретариата на мрежата на СЕР да оказва съдействие на ползвателите на платформата за сътрудничество на СЕР при практическото прилагане на платформата за сътрудничество на СЕР, да предоставя ежедневни насоки и помощ, да разработва и предоставя курсове за обучение и да повишава осведомеността и да насърчава използването на платформата за сътрудничество на СЕР.

(25)

Предвид съществуващите към момента ИТ инструменти за подпомагане на дейностите на СЕР, които се хостват от Евроюст и се управляват от секретариата на мрежата на СЕР, е необходимо платформата за сътрудничество на СЕР да бъде свързана с тези ИТ инструменти, за да се улесни управлението на СЕР. За целта Евроюст следва да осигури необходимата техническа адаптация на своите системи с оглед установяването на такава връзка. Наред с това на Евроюст следва да бъдат предоставени подходящо финансиране и персонал за изпълнение на отговорностите ѝ в това отношение.

(26)

По време на оперативната фаза на СЕР Евроюст и Европол оказват ценна оперативна подкрепа на членовете на СЕР, като предлагат широк набор от помощни инструменти, включително мобилни офиси, сравнителни и аналитични анализи, координационни и оперативни центрове, координация на наказателното преследване, експертен опит и финансиране.

(27)

С цел да се осигури ясно разделение на правата и задачите, следва да бъдат установени правила за отговорностите на държавите членки, Евроюст, Европол, Европейската прокуратура, създадена с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета (12), Европейската служба за борба с измамите (OLAF), създадена с Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (13), и другите компетентни органи, служби и агенции на Съюза, включително условията, при които те могат да използват за оперативни цели платформата за сътрудничество на СЕР.

(28)

С настоящия регламент се уреждат подробно мандатът, съставът и организационните аспекти на Съвета за програмно управление, който следва да бъде създаден от Управителния съвет на eu-LISA. Съветът за програмно управление следва да гарантира подходящо управление на фазата на проектиране и разработване на платформата за сътрудничество на СЕР. Необходимо е също така да се регламентират подробностите относно мандата, състава и организационните аспекти на консултативна група, която да бъде създадена от eu-LISA, за да бъде събран експертен опит, свързан с платформата за сътрудничество на СЕР, по-специално в контекста на изготвянето на годишната работна програма и годишния доклад за дейността на eu-LISA.

(29)

Настоящият регламент установява правила относно достъпа до платформата за сътрудничество на СЕР и необходимите предпазни мерки. Управлението на правата за достъп до отделните пространства за сътрудничество на СЕР следва да бъде поверено на администратор(и) на пространство на СЕР. Те следва да отговарят за управлението на достъпа на ползвателите на платформата за сътрудничество на СЕР по време на оперативната и следоперативната фаза на СЕР, въз основа на съответното споразумение за СЕР. Администраторите на пространство на СЕР следва да могат да делегират своите технически и административни задачи на секретариата на мрежата на СЕР, с изключение на проверката на данните, качени от трети държави или от представители на международни съдебни органи.

(30)

Предвид чувствителността на данните от оперативен характер, обменяни между ползвателите на платформата за сътрудничество на СЕР, следва да се осигури високо ниво на сигурност на платформата. eu-LISA следва да вземе всички необходими технически и организационни мерки, за да гарантира сигурността на обмена на данни, като използва солидни алгоритми за криптиране от край до край за криптиране на данни при пренос или в покой.

(31)

Настоящият регламент установява правила относно отговорността на държавите членки, eu-LISA, Евроюст, Европол, Европейската прокуратура, OLAF и другите компетентни органи, служби и агенции на Съюза за имуществени или неимуществени вреди, настъпили в резултат на действие, което е несъвместимо с настоящия регламент. Що се отнася до трети държави и международни съдебни органи, в съответните споразумения за СЕР следва да бъдат предвидени клаузи за отговорност за имуществени или неимуществени вреди.

(32)

Настоящият регламент установява специални разпоредби за защита на личните данни, които се отнасят както за данните от оперативен характер, така и за данните от неоперативен характер. Тези разпоредби за защита на личните данни са необходими, за да бъдат допълнени съществуващите правила за защита на данните и да се осигури достатъчно общо ниво на защита и сигурност на данните, както и на защита на основните права на засегнатите лица.

(33)

Обработването на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва в съответствие с правната рамка на Съюза относно защитата на личните данни. Директива (ЕС) 2016/680 се прилага по отношение на обработването на лични данни от компетентните национални органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазване от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. По отношение на обработването на данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза в контекста на настоящия регламент се прилага Регламент (ЕС) 2018/1725. За тази цел следва да бъдат осигурени подходящи гаранции за защита на данните.

(34)

Всеки компетентен национален орган на държава членка и, когато е целесъобразно, Евроюст, Европол, Европейската прокуратура, OLAF или всеки друг компетентен орган, служба или агенция на Съюза, следва да носи индивидуална отговорност за обработването на лични данни от оперативен характер, когато използва платформата за сътрудничество на СЕР. По отношение на обработването на лични данни от неоперативен характер ползвателите на платформата за сътрудничество на СЕР следва да се считат за съвместни администратори по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/1725.

(35)

В съответствие със съответното споразумение за СЕР администраторите на пространство на СЕР следва да могат да предоставят достъп до това пространство на представители на компетентните органи на трети държави, които са страни по дадено споразумение за СЕР, или на представители на международни съдебни органи, които участват в СЕР. В рамките на споразумение за СЕР, за всяко предаване на лични данни на трети държави или на международни съдебни органи — като за целта посочените органи се считат за международни организации — се изисква да бъдат спазени разпоредбите на глава V от Директива (ЕС) 2016/680. Обменът на данни от оперативен характер с трети държави или с международни съдебни органи следва да бъде ограничен до данните, които са строго необходими за изпълнението на целите на съответното споразумение за СЕР.

(36)

Когато даден СЕР има няколко администратора на пространство на СЕР, в съответното споразумение за СЕР един от тях следва да бъде определен за администратор на данните, качени от трети държави или от представители на международни съдебни органи, преди да бъде създадено пространството за сътрудничество на СЕР, в което участват трети държави или представители на международни съдебни органи.

(37)

еu-LISA следва да гарантира, че достъпът до централизираната информационна система и всички операции по обработване на данните в централизираната информационна система се записват с цел наблюдение на цялостността и сигурността на данните и законосъобразността на обработването на данните, както и за целите на самоконтрола. еu-LISA не следва да има достъп до данните от оперативен и неоперативен характер, съхранявани в пространствата за сътрудничество на СЕР.

(38)

Настоящият регламент задължава eu-LISA да докладва относно разработването и функционирането на платформата за сътрудничество на СЕР с оглед на целите, свързани с планирането, техническите резултати, разходната ефективност, сигурността и качеството на обслужването. Освен това Комисията следва да извърши цялостна оценка на платформата за сътрудничество на СЕР, като вземе предвид целите на настоящия регламент, както и обобщените резултати от оценките на отделните СЕР, не по-късно от две години след началото на операциите на платформата за сътрудничество на СЕР и на всеки четири години след това.

(39)

Въпреки че разходите по създаването и поддръжката на платформата за сътрудничество на СЕР и подкрепящата роля на Евроюст след започването на дейността на платформата за сътрудничество на СЕР следва да се поемат от бюджета на Съюза, всяка държава членка, както и Евроюст, Европол, Европейската прокуратура, OLAF и всеки друг компетентен орган, служба и агенция на Съюза, следва да поемат своите собствени разходи, произтичащи от използването от тяхна страна на платформата за сътрудничество на СЕР.

(40)

За да бъдат създадени еднакви условия за техническото разработване и внедряване на платформата за сътрудничество на СЕР, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(41)

Комисията следва да приеме съответните актове за изпълнение, необходими за техническото разработване на платформата за сътрудничество на СЕР, възможно най-скоро след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(42)

Комисията следва да определи датата, от която платформата за сътрудничество на СЕР да бъде пусната в действие, след като съответните актове за изпълнение, необходими за техническото разработване на платформата за сътрудничество на СЕР, бъдат приети и eu-LISA направи цялостно изпитване на платформата с участието на държавите членки.

(43)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да създаде условия за ефективно и ефикасно сътрудничество, комуникация и обмен на информация и доказателства между членовете на СЕР, представители на международни съдебни органи, Евроюст, Европол, OLAF и други компетентни органи, служби и агенции на Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза чрез въвеждане на общи правила, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(44)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(45)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Ирландия, с писмо от 7 април 2022 г., е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(46)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и представи официалното си становище на 25 януари 2022 г.,

(1)

Член 11 от Конвенцията на ООН от 18 декември 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, ратифицирана от всички държави членки, предвижда, че държавите – страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки, за да гарантират, наред с другото, правото на равно възнаграждение, включително обезщетения, и на равно третиране по отношение на труд с равна стойност, както и равно третиране при оценката на качеството на труда.

(2)

В член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз правото на равенство между жените и мъжете е утвърдено като една от основните ценности на Съюза.

(3)

В членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) от Съюза се изисква във всички свои политики и дейности да полага усилия за премахване на неравенствата, за насърчаване на равенството на мъжете и жените и за борба с основаната на пола дискриминация.

(4)

Член 157, параграф 1 от ДФЕС задължава всяка държава членка да осигури прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност. Член 157, параграф 3 от ДФЕС предвижда приемането от Съюза на мерки за гарантиране прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, включително принципа на равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност (наричан по-нататък „принципът на равно заплащане“).

(5)

Съдът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“) е постановил, че обхватът на принципа на равното третиране на мъжете и жените не може да се ограничава до дискриминацията, основана на факта, че дадено лице е от един или друг пол (3). С оглед на неговата цел и на характера на правата, които той цели да защитава, този принцип се прилага също и по отношение на дискриминацията, свързана с промяната на пола на дадено лице.

(6)

В някои държави членки понастоящем е възможно лицата да се регистрират законно като лица с трети, често неутрален пол. Настоящата директива не засяга съответните национални правила, които привеждат в действие такова признаване по отношение на заетостта и заплащането.

(7)

Член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) забранява всяка форма на дискриминация, основана, наред с другото, на пола. В член 23 от Хартата се предвижда, че равенството на жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението.

(8)

Член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи, наред с другото, че всеки, без каквато и да било дискриминация, има право на равно заплащане за равен труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труд и на справедливо възнаграждение, което да гарантира достойно човешко съществуване.

(9)

Сред принципите на Европейския стълб на социалните права, обявен съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията, са равното третиране и равните възможности за жените и мъжете, както и правото на равно заплащане за труд с равна стойност.

(10)

В Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) се предвижда, че за еднаква работа или работа, която е с равна стойност, се премахва всяка пряка или непряка дискриминация на основата на пола по отношение на всички аспекти и условия на възнаграждението. По-специално, когато за определяне на възнаграждението се използва система за класификация на професиите, то тази система трябва да се основава на еднакви неутрални по отношение на пола критерии и да е изготвена по начин, който изключва всякаква дискриминация, основана на пола.

(11)

В оценката от 2020 г. на въпросните разпоредби на Директива 2006/54/ЕО беше установено, че прилагането на принципа на равно заплащане е възпрепятствано от липсата на прозрачност в системите на заплащане, липсата на правна сигурност относно понятието „труд с равна стойност“ и от процесуални пречки, с които се сблъскват жертвите на дискриминация. Работниците не разполагат с необходимата информация за успешното предявяване на иск за равно заплащане, и по-специално с информация за нивото на заплащане за категориите работници, които полагат равен труд или труд с равна стойност. В доклада беше установено, че по-голямата прозрачност би позволила да се разкрият обусловени от пола предубеждения и дискриминация в структурите на заплащане в дадено предприятие или организация. Това ще даде също възможност на работниците, работодателите и социалните партньори да предприемат подходящи действия, за да се гарантира прилагането на правото на равно заплащане за равен труд и за труд с равна стойност (наричано по-нататък „право на равно заплащане“).

(12)

След задълбочена оценка на съществуващата рамка относно равното заплащане за равен труд или за труд с равна стойност, както и широкообхватен и приобщаващ процес на консултации в съобщението на Комисията от 5 март 2020 г.„Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.)“ Комисията обяви, че ще предложи обвързващи мерки във връзка с прозрачността в заплащането.

(13)

Икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19 оказаха непропорционално отрицателно въздействие върху жените и равенството на половете, а загубата на работни места се срещаше по-често в нископлатените сектори, в които работят предимно жени. Пандемията от COVID-19 изтъкна продължаващото структурно подценяване на работата, извършвана предимно от жени, и показа високата социално-икономическа стойност на работата на жените в областта на услугите на първа линия, като например здравеопазване, почистване, грижи за деца, социални грижи и резидентни грижи за възрастни хора и други зависими възрастни, което силно контрастира с тяхната ниска видимост и признание.

(14)

Поради това последиците на пандемията от COVID-19 ще увеличат допълнително неравенството на половете и разликата в заплащането на жените и мъжете, освен ако ответните мерки за възстановяване не са насочени и към свързаните с пола аспекти. Тези последици направиха още по-належащо решаването на въпроса за равното заплащане за равен труд или за труд с равна стойност. Укрепването на прилагането на принципа на равно заплащане чрез допълнителни мерки е особено важно, за да се гарантира, че постигнатият напредък в преодоляването на разликите в заплащането не е нарушен.

(15)

Разликата в заплащането на жените и мъжете в Съюза продължава да съществува – през 2020 г. възлиза на 13%, със значителни различия между държавите членки, като е намаляла съвсем малко през последните десет години. Разликата в заплащането на жените и мъжете се дължи на различни фактори, като например свързаните с пола стереотипи, продължаващото съществуване на „стъкления таван“ и „лепкавия под“, хоризонталната сегрегация, включително свръхпредставеността на жените на нископлатени работни места в областта на услугите и неравномерното разпределение на отговорностите за полагане на грижи. Освен това разликата в заплащането на жените и мъжете се дължи отчасти на пряка и непряка основана на пола дискриминация при заплащането. Всички тези елементи са структурни пречки, които създават сложни предизвикателства за постигането на качествени работни места и равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност и имат дългосрочни последици, като например разлика в пенсиите и феминизиране на бедността.

(16)

Общата липса на прозрачност за нивата на заплащане в организациите води до запазване на положение, при което основаните на пола предубеждения и дискриминация в заплащането могат да останат неразкрити или – при съмнения за тяхното съществуване – да бъдат трудно доказани. Затова са необходими задължителни мерки с цел подобряване на прозрачността в заплащането, насърчаване на организациите да преразгледат своите структури на заплащане, за да се гарантира равното заплащане на жените и мъжете, които полагат равен труд или труд с равна стойност, и да се даде възможност на жертвите на дискриминация да упражнят правото си на равно заплащане. Тези задължителни мерки трябва да бъдат допълнени от разпоредби, изясняващи съществуващите правни понятия като понятията „заплащане“ и „труд с равна стойност“, и от мерки за подобряване на механизмите за прилагане и на достъпа до правосъдие.

(17)

Прилагането на принципа на равно заплащане следва да бъде засилено чрез премахване на пряката и непряката дискриминация в заплащането. Това не възпрепятства работодателите да плащат различни възнаграждения на работници, които полагат равен труд или труд с равна стойност, въз основа на обективни, неутрални по отношение на пола и свободни от предубеждения критерии, като например ефективност и компетентност.

(18)

Настоящата директива следва да се прилага за всички работници, включително работниците на непълно работно време, работниците на срочен трудов договор и лицата с трудов договор или трудово правоотношение с агенция за временна заетост, както и за работниците на ръководни длъжности, които са сключили трудов договор или са встъпили в трудово правоотношение съгласно предвиденото в закона, в колективни трудови договори и/или действащи практики във всяка държава членка, като се отчита практиката на Съда (5). Ако отговарят на съответните критерии, домашните работници, работниците на повикване, работниците с непостоянна работа, работниците със заплащане чрез ваучери, работниците през платформи, работниците в защитена заетост, стажантите и чираците попадат в обхвата на настоящата директива. Установяването на съществуването на трудово правоотношение следва да се ръководи от фактите, свързани с действителното изпълнение на работата, а не от описанието на правоотношението, направено от страните по него.

(19)

Важен елемент от премахването на дискриминацията в заплащането е прозрачността в заплащането преди наемането на работа. Поради това настоящата директива следва да се прилага и за кандидатстващите за работа.

(20)

За да се премахнат пречките, които не позволяват на жертвите на основана на пола дискриминация в заплащането да упражняват правото си на равно заплащане, и да се предоставят насоки на работодателите как да гарантират зачитането на това право, основните понятия във връзка с равното заплащане за равен труд или за труд с равна стойност като „заплащане“ и „труд с равна стойност“ следва да бъдат пояснени в съответствие с практиката на Съда. Това следва да улесни прилагането на тези понятия, най-вече за микропредприятията, малките и средните предприятия.

(21)

Принципът на равно заплащане следва да се спазва във връзка със заплати, възнаграждения или всяко друго възнаграждение, независимо дали в брой или в натура, които работниците получават пряко или косвено от своя работодател във връзка с работата си. В съответствие с практиката на Съда (6) понятието „заплащане“ следва да включва не само възнаграждението, но и допълнителни или променливи компоненти на възнаграждението. По отношение на допълнителните и променливите компоненти следва да се вземат предвид всички обезщетения в допълнение към нормалната основна или минимална заплата или възнаграждение, които работникът получава пряко или косвено, в брой или в натура. Тези допълнителни или променливи компоненти могат да включват, но да не се ограничават до премии, компенсация за извънреден труд, облекчения при пътуване, добавки за жилище и храна, компенсация за посещаване на обучение, плащания при уволнение, законоустановено обезщетение при болест, законоустановена компенсация и професионална пенсия. Понятието „заплащане“ следва да включва всички елементи на възнаграждението, дължими по закон, колективен трудов договор и/или практика във всяка държава членка.

(22)

С цел да се осигури еднакво представяне на информацията, изисквана по силата на настоящата директива, нивата на заплащане следва да бъдат изразени като брутното годишно заплащане и съответното брутно почасово заплащане. Изчисляването на нивата на заплащане следва да може да се базира на действителното заплащане, определено за работника, независимо дали се определя годишно, месечно, почасово или по друг начин.

(23)

Държавите членки не следва да бъдат задължавани да създават нови органи за целите на настоящата директива. Те следва да могат да възлагат задачи, произтичащи от настоящата директива, на установени органи, включително на социалните партньори, в съответствие с националното право и/или практика, при условие че държавите членки спазват задълженията, предвидени в настоящата директива.

(24)

С цел защита на работниците и преодоляване на страха им от виктимизация при прилагането на принципа на равно заплащане, те следва да могат да бъдат представлявани от представител. Това биха могли да бъдат синдикалните организации или други представители на работниците. Ако няма представители на работниците, работниците следва да могат да бъдат представлявани от представител по свой избор. Държавите членки следва да имат възможност да вземат предвид националните си обстоятелства и различните роли по отношение на представителството на работниците.

(25)

Член 10 от ДФЕС предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да се стреми да се бори срещу дискриминацията, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В член 4 от Директива 2006/54/ЕО се предвижда, че не трябва да има никаква пряка или непряка дискриминация, основана на пола, по отношение на заплащането. Основаната на пола дискриминация по отношение на заплащането, при която полът на жертвата играе решаваща роля, може да приеме множество различни форми на практика. Това може да включва пресичането на различни оси на дискриминация или неравенство, при които работникът е член на една или няколко групи, защитени срещу дискриминация въз основа на пола, от една страна, и на раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както са защитени съгласно Директива 2000/43/ЕО (7) или Директива 2000/78/ЕО (8) на Съвета, от друга страна. Жените с увреждания, жените с различен расов и етнически произход, включително жените от ромски произход, както и младите или възрастните жени са сред групите, които могат да се сблъскат с комбинирана дискриминация. Поради това настоящата директива следва да изясни, че в контекста на основаната на пола дискриминация при заплащането следва да бъде възможно тази комбинация да бъде взета предвид, като по този начин се премахнат всички съмнения, които може да съществуват в това отношение съгласно действащата правна уредба, и се даде възможност на националните съдилища, органи по равнопоставеността и други компетентни органи да отчитат надлежно всяко неблагоприятно положение, произтичащо от комбинираната дискриминация, по-специално за материалноправни и процесуални цели, включително за признаване наличието на дискриминация, за вземане на решение за подходящо лице за сравнение, за оценяване на пропорционалността и по целесъобразност, за определяне на нивото на присъдената компенсация или наложените санкции.

Междусекторният подход е важен за разбирането и преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете. Това пояснение не следва да променя обхвата на задълженията на работодателите по отношение на мерките за прозрачност на заплащането съгласно настоящата директива. По-специално, от работодателите не следва да се изисква да събират данни, свързани с основания, различни от пола, за които е предвидена защита срещу дискриминация.

(26)

За да се зачита правото на равно заплащане, работодателите трябва да разполагат със структури на заплащане, които да гарантират, че няма разлики в заплащането, основани на пола, между работниците, полагащи равен труд или труд с равна стойност, които не са обосновани въз основа на обективни, неутрални по отношение на пола критерии. Тези структури на заплащане следва да позволяват сравнение на стойността на различните работни места в рамките на една и съща организационна структура. Следва да е възможно тези структури на заплащане да се основават на съществуващите насоки на Съюза, свързани с неутрални по отношение на пола системи за оценка и класификация на професиите или на показатели, или на неутрални по отношение на пола модели. В съответствие с практиката на Съда стойността на труда следва да се оценява и сравнява въз основа на обективни критерии, включително изисквания за образование, професия и обучение, умения, усилия, отговорност и условия на труд, независимо от различията в моделите на работа. За да се улесни прилагането на концепцията за труд с равна стойност, особено за микропредприятията, малките и средните предприятия, прилаганите обективни критерии следва да включват четири фактора: умения, усилия, отговорност и условия на труд. Тези фактори са определени в съществуващите насоки на Съюза като съществени и достатъчни за оценяване на задачите, изпълнявани в дадена организация, независимо от икономическия сектор, към който тя принадлежи.

Тъй като не всички фактори са еднакво определящи за конкретна длъжност, всеки от четирите фактора следва да бъде преценен от работодателя в зависимост от значението на тези критерии за конкретната работа или длъжност. Следва да бъде възможно да се вземат предвид и допълнителни критерии, ако са уместни и обосновани. Когато е целесъобразно, Комисията следва да може да актуализира съществуващите насоки на Съюза, като се консултира с Европейския институт за равенство между половете (EIGE).

(27)

Националните системи за определяне на заплащането варират и могат да се основават на колективни трудови договори и/или елементи, определени от работодателя. Настоящата директива не засяга различните национални системи за определяне на заплащането.

(28)

Установяването на подходящо лице за сравнение е важен параметър, когато се определя дали даден труд може да се счита за труд с равна стойност. То позволява на работниците да докажат, че са третирани по-неблагоприятно от лице за сравнение от друг пол, което полага равен труд или труд с равна стойност. Въз основа на развитието, произтичащо от определението за пряка и непряка дискриминация в Директива 2006/54/ЕО, в ситуации, при които не съществува лице за сравнение от реалния живот, следва да се допусне използването на хипотетично лице за сравнение, което да позволи на работниците да докажат, че не са третирани по същия начин, по който би било третирано хипотетично лице за сравнение от другия пол. По този начин ще бъде премахната съществена пречка за потенциалните жертви на основана на пола дискриминация при заплащането, особено в силно сегрегирани по пол пазари на труда, при които изискването да се намери лице за сравнение от противоположния пол прави почти невъзможно предявяването на иск за равно заплащане.

Освен това работниците не следва да бъдат възпрепятствани да използват и други факти, които позволяват да се направи предположение за съществуването на дискриминация, като например статистически данни или друга налична информация. Това би позволило да се предприемат по-ефективни мерки за премахване на основаните на пола неравенства в заплащането в сегрегирани по пол сектори и професии, особено в такива с преобладаващо присъствие на жените, като например сектора за полагане на грижи.

(29)

Съдът е изяснил, че за да се прецени дали работниците се намират в сравнимо положение, сравнението не трябва непременно да е ограничено до положения, при които мъжете и жените работят за един и същ работодател (9). Работниците могат да се намират в сравнимо положение дори когато не работят за един и същ работодател, когато условията на заплащане могат да бъдат приписани на един-единствен източник за установяване на тези условия и когато въпросните условия са еднакви и сравними. Такъв може да бъде случаят, когато съответните условия на заплащане се уреждат от законоустановени разпоредби или договори, свързани със заплащане, приложимо за няколко работодателя, или когато тези условия са определени на централно равнище за повече от една организация или предприятие в рамките на холдингово дружество или конгломерат. Съдът също е изяснил, че сравнението не се ограничава до работници, които са работили по същото време като ищеца (10). Освен това при извършването на действителната оценка следва да е прието, че разликата в заплащането може да се обясни с фактори, които не са свързани с пола.

(30)

Държавите членки следва да гарантират, че са осигурени обучение и специфични инструменти и методики за подпомагане и насочване на работодателите при оценката какво представлява труд с равна стойност. Това следва да улесни прилагането на това понятие, най-вече за микропредприятията, малките и средните предприятия. Като вземат предвид националното право, колективните трудови договори и/или установената практика, държавите членки следва да могат да поверяват разработването на специфични инструменти и методики на социалните партньори или да ги разработват в сътрудничество със социалните партньори или след консултация с тях.

(31)

Ако системите за класификация и оценка на професиите не се използват по неутрален по отношение на пола начин, особено когато в тях се допускат традиционни стереотипи, свързани с пола, те могат да доведат до основана на пола дискриминация при заплащането. В такива случаи те допринасят за разликата в заплащането и за продължаващото ѝ съществуване, като оценяват доминираните съответно от мъжете и жените професии по различен начин в ситуации, в които полаганият труд е с равна стойност. Когато обаче се използват неутрални по отношение на пола системи за оценка и класификация на професиите, те позволяват ефективно установяване на прозрачна система на заплащане и са от огромно значение за това да се гарантира, че е изключена пряката или непряката дискриминация, основана на пола. С тях се установяват случаи на непряка дискриминация в заплащането, свързана с подценяването на професии, които типично се упражняват от жени. Това се постига, като се измерват и сравняват професии, чието съдържание е различно, но е с равна стойност, като по този начин се подкрепя прилагането на принципа на равно заплащане.

(32)

Липсата на информация относно предвидения диапазон на заплащане за дадена длъжност поражда информационна асиметрия, която ограничава възможностите за договаряне на кандидатите за работа. Осигуряването на прозрачност следва да позволи на потенциалните работници да вземат информирано решение относно очакваната заплата, без да се ограничават по никакъв начин възможностите на работодателя или работника за договаряне на заплащане дори извън посочения диапазон. Прозрачността би осигурила също ясна, свободна от полово обусловени предубеждения основа за определяне на заплащането и би преустановило подценяването в заплащането спрямо уменията и опита. С прозрачността също така би се преодоляла комбинираната дискриминация, при която непрозрачното определяне на заплатата дава възможност за дискриминационни практики, при които са налице няколко основания за дискриминация. Кандидатите за работа следва да получават информация за първоначалното заплащане или неговия диапазон преди интервюто за работа или по друг начин преди сключването на трудов договор, по начин, който да гарантира информирано и прозрачно договаряне на заплащането, например в публикувана обява за свободно работно място. Информацията следва да се предоставя от работодателя или по различен начин, например от социалните партньори.

(33)

За да се преустанови продължаващата разлика в заплащането на жените и мъжете, която засяга отделни работници с течение на времето, работодателите следва да гарантират, че обявите за свободни работни места и наименованията на длъжностите са неутрални по отношение на пола, като процесите за набиране на персонал се осъществяват по недискриминационен начин, за да не се подкопава правото на равно заплащане. Работодателите не следва да имат право да отправят запитвания или проактивно да се опитват да получат информация за текущото заплащане или за предходни периоди на заплащане на кандидата за работа.

(34)

Мерките за прозрачност в заплащането следва да защитават правото на работниците на равно заплащане, като същевременно ограничат доколкото е възможно евентуалните разходи и административната тежест за работодателите, като се обръща специално внимание на микропредприятията, малките и средните предприятия. По целесъобразност мерките следва да бъдат пригодени към големината на работодателите, като се отчита броят на служителите. Броят на работниците, наети от работодателите, който следва да се прилага като критерий дали даден работодател подлежи на докладване за заплащането, както е посочено в настоящата директива, се определя, като се вземе предвид Препоръка 2003/361/EО на Комисията относно микропредприятията, малките и средните предприятия (11).

(35)

Работодателите следва да предоставят на разположение на работниците критериите, които се използват за определяне на нивата на заплащане и увеличението на заплащането. Увеличението на заплащането се отнася до процеса на преминаване на работника към по-високо ниво на заплащане. Критериите, свързани с увеличението на заплащането, могат да включват, наред с другото, индивидуалните резултати, развитието на уменията и/или прослуженото време. При изпълнението на това задължение държавите членки следва да обърнат специално внимание на избягването на прекомерната административна тежест за микропредприятията и малките предприятия. Държавите членки следва да могат също да предоставят като смекчаваща мярка готови образци в подкрепа на микропредприятията и малките предприятия при изпълнението на задължението. Държавите членки следва да могат да освобождават работодателите, които представляват микро- или малки предприятия, от задължението във връзка с увеличението на заплащането, например като им разрешат да предоставят критериите за увеличение на заплащането при поискване от страна на работниците.

(36)

Всички работници следва да имат правото да получат информация при поискване относно индивидуалното си ниво на заплащане и средните нива на заплащане с разбивка по пол за категорията работници, полагащи същия труд като тях или труд с равна стойност на техния. Те следва също така да могат да получават информацията чрез представители на работниците или чрез орган по равнопоставеността. Работодателите следва ежегодно да информират работниците за това право, както и за стъпките, които да се предприемат за упражняването на това право. Работодателите могат също така по собствена инициатива да изберат да предоставят такава информация, без да е необходимо работниците да я изискват.

(37)

Настоящата директива следва да гарантира подходящ достъп на хората с увреждания до информацията, която се предоставя съгласно нея на кандидатите за работа и работниците. Тази информация следва да им се предоставя съобразно конкретните им увреждания във формат и с подходяща форма на съдействие и подкрепа, за да се гарантира достъпът им до сведенията и тяхното разбиране. Това може да включва предоставянето на информация по разбираем и възприемлив за тях начин, в шрифт с подходящ размер, с достатъчен контраст или в друг формат, подходящ за техния вид увреждане. Когато е целесъобразно, се прилага Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(38)

Работодателите с минимум 100 работници следва редовно да докладват за заплащането, както е предвидено в настоящата директива. Тази информация следва да се публикува от органите за наблюдение на държавите членки по подходящ и прозрачен начин. Работодателите могат да публикуват тези доклади на своя уебсайт или да ги направят по друг начин обществено достъпни, например като включат информацията в доклада си за дейността, когато е приложимо, в доклада за дейността, изготвян съгласно Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (13). Работодателите, подлежащи на изискванията на посочената директива, могат по свой избор в доклада си за дейността да докладват относно заплащането наред с други свързани с работниците въпроси. За да се увеличи в максимална степен прозрачността на заплащането на работниците, държавите членки могат да увеличат честотата на докладване или да задължат работодателите с под 100 работници да извършват редовно докладване относно заплащането.

(39)

Докладването относно заплащането следва да позволи на работодателите да извършват оценка и наблюдение на своите структури и политики на заплащане, което да им позволи проактивно да спазват принципа на равно заплащане. Докладването и съвместните оценки на заплащането допринасят за повече осведоменост за предубежденията по отношение на пола в структурите на заплащане и за дискриминацията при заплащането, както и допринасят за ефективното и системно преодоляване на тези предубеждения и дискриминация, и с това носят полза за всички работници, наети от един и същ работодател. Същевременно данните с разбивка по пол следва да подпомагат компетентните публични органи, представителите на работниците и други заинтересовани страни при проследяването на разликата в заплащането на жените и мъжете в отделни отрасли (хоризонтална сегрегация) и на отделни длъжности (вертикална сегрегация). Работодателите могат по желание да прилагат към публикуваните данни обяснение за всички разлики в заплащането на жените и мъжете. Когато разликите в средното заплащане на жените и мъжете работници за равен труд или за труд с равна стойност не са обосновани с обективни и неутрални по отношение на пола критерии, работодателят следва да предприеме мерки за отстраняване на неравенствата.

(40)

С цел намаляване на тежестта за работодателите държавите членки могат да събират и свързват необходимите данни чрез националните си администрации, което би позволило изчисляване на разликата в заплащането на жените и мъжете работници по работодатели. Такова събиране на данни може да изисква свързване на данни от няколко публични администрации, като например данъчни инспекции и социалноосигурителни служби, и би било възможно, ако е налична административна информация, съгласуваща данните за работодателите на дружествено или организационно равнище с данните за работниците на индивидуално равнище, включително за плащания в брой и в натура. Държавите членки могат да събират тази информация не само за работодателите, които попадат в обхвата на задължението за докладване съгласно настоящата директива, но и за работодателите, които не попадат в обхвата на това задължение и които докладват по собствено желание. Публикуването на изискваната информация от страна на държавите членки следва да замени задължението за докладване относно заплащането за онези работодатели, които са обхванати от административните данни, при условие че се постига резултатът, който се цели със задължението за докладване.

(41)

За да осигурят широк достъп до информацията относно разликата в заплащането на жените и мъжете на организационно равнище, държавите членки следва да поверят на орган за наблюдение, определен съгласно настоящата директива, задачата за събиране на получаваните от работодателите данни относно разликата в заплащането, без да се създава допълнителна тежест за последните. Органът за наблюдение следва да оповестява публично тези данни, включително публикувайки ги на леснодостъпен уебсайт, като осигурява възможност за съпоставяне на данните за отделните работодатели, отрасли и региони в съответната държава членка.

(42)

Държавите членки могат да отчитат приноса на работодатели, неподлежащи на предвидените в настоящата директива задължения за докладване, които доброволно докладват за своето заплащане, например чрез знак за прозрачност в заплащането, с цел да се насърчават добрите практики относно правата и задълженията, предвидени в настоящата директива.

(43)

Съвместните оценки на заплащането следва да бъдат основата за прегледа и преразглеждането на структурите на заплащане в организации с минимум 100 работници, в които са налице неравенства в заплащането. Съвместната оценка на заплащането следва да се извършва, ако работодателите и съответните представители на работниците не постигнат съгласие, че разликата в средното ниво на заплащане между жените и мъжете работници от минимум 5% за дадена категория работници може да се обоснове с обективни и неутрални по отношение на пола критерии, ако работодателят не представи такава обосновка или ако не коригира тази разлика в нивото на заплащане до шест месеца от датата на внасяне на доклада за заплащането. Съвместната оценка на заплащането следва да се извършва от работодателите в сътрудничество с представителите на работниците. Ако няма представители на работниците, такива следва да бъдат определени от работниците за целите на тази съвместна оценка на заплащането. Съвместните оценки на заплащането следва да водят до премахването на основаната на пола дискриминация при заплащането в разумен срок чрез приемането на корективни мерки.

(44)

Всяко обработване или публикуване на информация съгласно настоящата директива следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (14). За да се предотврати прякото или непрякото разкриване на информация относно работник с установима самоличност, следва да се въведат особени предпазни мерки. За работниците не следва да се създават пречки да разкриват доброволно своето заплащане за целите на прилагането на принципа на равно заплащане.

(45)

При колективното договаряне е важно социалните партньори да обсъждат въпросите, свързани с равното заплащане, и да им обръщат специално внимание. Следва да се зачитат различните характеристики на националния социален диалог и на системите за колективно договаряне в Съюза, автономността и свободата на договаряне, с която разполагат социалните партньори, както и техният капацитет като представители на работниците и работодателите. Поради това държавите членки, в съответствие с националните си системи и практики, следва да предприемат подходящи мерки, с които да насърчават социалните партньори да обръщат дължимото внимание на въпросите, свързани с равното заплащане, което може да включва дискусии на подходящото равнище на колективното договаряне, мерки за стимулиране и премахване на неправомерните ограничения при упражняването на правото на колективно договаряне, свързани със съответните въпроси, и разработването на неутрални по отношение на пола системи за оценка и класификация на професиите.

(46)

Всички работници следва да имат на разположение необходимите процедури, за да се улесни упражняването на правото им на достъп до правосъдие. Националното законодателство, предвиждащо използването на помирителна процедура или разпореждащо задължителната намеса на орган по равнопоставеността, или обуславящо тази намеса със стимули или санкции, не следва да възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдилищата.

(47)

Участието на органи по равнопоставеността, в допълнение към други заинтересовани страни, способства за ефективното прилагане на принципа на равно заплащане. Поради това правомощията и мандатът на националните органи по равнопоставеността следва да бъдат подходящи, за да могат да обхващат изцяло основаната на пола дискриминация при заплащането, включително всяка форма на прозрачност в заплащането и всички други права и задължения, посочени в настоящата директива. За да се преодолеят процесуалните и свързаните с разходи пречки, с които се сблъскват работниците, стремящи се да упражняват правото си на равно заплащане, органите по равнопоставеността, както и асоциациите, организациите и представителите на работниците или други правни субекти, имащи интерес да се постигне равенство между мъжете и жените, следва да могат да представляват тези лица. Те следва да са в състояние да оказват съдействие на работниците като действат от тяхно име или в тяхна подкрепа, което би позволило на работниците, претърпели дискриминация, ефективно да образуват иск относно предполагаемото нарушаване на правата им и принципа на равно заплащане.

(48)

Предявяването на искове от името или в подкрепа на няколко работници е начин да се улесни производството, което в противен случай не би било образувано поради процесуални и финансови пречки или страх от виктимизация. То има също така улесняващ характер, когато работниците се сблъскват с дискриминация на множество основания, които може да са трудни за разграничаване. Колективните искове имат потенциала да разкриват системната дискриминация и да осигуряват видимост за принципа на равно заплащане и за равенството между половете в обществото като цяло. Възможността за колективна правна защита би могла да стимулира проактивно спазване на мерките за прозрачност в заплащането, като създава социален натиск, повишава осведомеността на работодателите и готовността им да предприемат превантивни действия и противодейства на системния характер на дискриминацията при заплащането. За да се гарантира, че представителите на работниците в съдебните производства, свързани с искове относно равното заплащане, са с подходяща квалификация, държавите членки могат да решат да формулират критерии за квалификацията на тези представители.

(49)

Държавите членки следва да гарантират, че се отпускат достатъчно ресурси за органите по равнопоставеността с цел ефективното и подходящо изпълнение на техните задачи, свързани с основаната на пола дискриминация при заплащането. Когато задачите се възлагат на повече от един орган, държавите членки следва да вземат мерки за правилната координация на тези задачи. Това включва например събраните като глоби суми да бъдат предоставяни на органите по равнопоставеността с цел ефективно изпълнение на техните функции във връзка с прилагането на правото на равно заплащане, включително предявяването на искове за дискриминация при заплащането или съдействие и подкрепа за жертвите при предявяването на такива искове.

(50)

Компенсацията следва да покрива изцяло загубите и вредите, претърпени в резултат на основана на пола дискриминация при заплащането, в съответствие с практиката на Съда (15). Това следва да включва пълното възстановяване на дължимото заплащане и свързаните премии или плащания в натура, както и компенсация за пропуснати възможности, например достъп до определени обезщетения в зависимост от нивото на заплащане, и за неимуществени вреди, например страдание поради подценяването на извършваната работа. Когато е целесъобразно, компенсацията може да отчита вредите, причинени от основана на пола дискриминация при заплащането, наслагваща се с други основания, за които е предвидена защита срещу дискриминация. Държавите членки не следва да определят предварително максималната стойност на такава компенсация.

(51)

В допълнение към компенсацията следва да се предвидят и други средства за правна защита. Компетентните органи и националните съдилища следва например да могат да изискват от работодателя да предприеме структурни или организационни мерки, за да изпълни задълженията си във връзка с равното заплащане. Тези мерки могат да включват например задължение за: преглед на механизма за определяне на заплащането въз основа на неутрална по отношение на пола оценка и класификация; изготвяне на план за действие за премахването на установените несъответствия и намаляването на всички необосновани разлики в заплащането; представяне на информация и повишаване на осведомеността на работниците за правото им на равно заплащане; и установяване на задължително обучение за служителите в отделите за човешки ресурси, насочено към равното заплащане и неутралната по отношение на пола оценка и класификация на професиите.

(52)

В съответствие с практиката на Съда (16), с Директива 2006/54/ЕО са установени разпоредби, гарантиращи, че доказателствената тежест се прехвърля върху ответника, когато е налице prima facie случай на дискриминация. Въпреки това невинаги е лесно жертвите и съдилищата да са наясно как да се установи дори тази презумпция. В дело C-109/88 Съдът приема, че когато дадена система за заплащане е напълно непрозрачна, тежестта на доказване следва да се прехвърли върху ответника, без да се изисква от работника да демонстрира prima facie случай на дискриминация при заплащането. Съответно тежестта на доказване следва да се прехвърли върху ответника, когато работодателят не спазва задълженията за прозрачност в заплащането, определени в настоящата директива, например като отказва да представи поисканата от работниците информация или като не докладва за разликата в заплащането на жените и мъжете, когато е приложимо, освен ако той не докаже, че такова нарушение е очевидно непреднамерено и несъществено.

(53)

В съответствие с практиката на Съда националните правила за давностните срокове за предявяването на искове относно предполагаеми нарушения на правата, предвидени в настоящата директива, следва да бъдат такива, че да не правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на тези права. Давностните срокове пораждат особени пречки за жертвите на основана на пола дискриминация при заплащането. За тази цел следва да се установяват общи минимални стандарти. В тези стандарти следва да се определи кога започва да тече давностният срок, неговата продължителност и обстоятелствата, при които той се спира или прекъсва, както и да се предвиди, че давностният срок за предявяване на искове е най-малко три години. Давностните срокове не следва да започват да текат, преди ищецът да е узнал или разумно да може да се очаква, че е узнал за нарушението. Държавите членки следва да могат да решат давностният срок да не започва да тече, докато нарушението продължава, или преди прекратяването на трудовия договор или трудовото правоотношение.

(54)

Разходите, свързани със съдебни спорове, представляват сериозен възпиращ фактор за жертвите на основана на пола дискриминация при заплащането да предявяват искове относно предполагаеми нарушения на правото им на равно заплащане, което води до недостатъчна защита на работниците и недостатъчно прилагане на правото на равно заплащане. За да се премахне тази съществена процесуална пречка пред правосъдието, държавите членки следва да гарантират възможността националните съдилища да преценяват дали ищец, чийто иск е отхвърлен, е имал разумни основания да предяви иска, и ако това е така, дали от този ищец следва да не се изисква да заплаща съдебните разноски. Това следва да се прилага особено когато спечелил производството ответник не е спазил задълженията за прозрачност в заплащането, предвидени в настоящата директива.

(55)

Държавите членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, или на национални разпоредби, вече действащи към датата на влизане в сила на настоящата директива и свързани с правото на равно заплащане на мъжете и жените. Тези санкции следва да включват глоби, които евентуално да се основават на брутния годишен оборот на работодателя или на общия размер на средствата му за заплати. Следва да се вземат предвид всички други утежняващи или смекчаващи фактори, които може да са приложими към обстоятелствата по делото, например когато основана на пола дискриминация при заплащането е съчетана и с други основания, за които е предвидена защита срещу дискриминация. Държавите членки са тези, които определят нарушенията на правата и задълженията, свързани с равното заплащане за равен труд или за труд с равна стойност, за които най-подходящата санкция са глобите.

(56)

Държавите членки следва да установят особени санкции за повторни нарушения на което и да е право или задължение, свързано с равното заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност, които да отразяват сериозността на нарушението и да възпират по-нататъшното извършване на такива нарушения. Тези санкции може да включват различни видове финансови възпиращи фактори, като например отнемането на публични облаги или изключването за определен период от време от каквото и да било продължаване на предоставянето на финансови стимули или от участие в публични тръжни процедури.

(57)

Произтичащите от настоящата директива задължения за работодателите са част от приложимите задължения в областта на спазването на екологичното, социалното и трудовото право, което трябва да се гарантира от държавите членки съгласно директиви 2014/23/ЕС (17), 2014/24/ЕС (18) и 2014/25/ЕС (19) на Европейския парламент и на Съвета по отношение на участието в процедури за възлагане на обществена поръчка. С цел да се спазят тези задължения за работодателите по отношение на правото на равно заплащане, държавите членки следва да гарантират по-специално, че при изпълнение на обществена поръчка или на концесия икономическите оператори разполагат с механизми за определяне на заплащането, които не пораждат разлика в заплащането сред жените и мъжете работници за всяка категория работници, полагащи равен труд или труд с равна стойност, която да не може да се обоснове с неутрални по отношение на пола критерии. Освен това държавите членки следва да обмислят изискването, при изпълнението на обществени поръчки и на концесии, възлагащите органи да въвеждат по целесъобразност санкции и условия за прекратяване, с които да се гарантира спазването на принципа на равно заплащане. Възлагащите органи следва да могат също така да вземат предвид неспазването на принципа на равно заплащане от страна на оферента или на някой от неговите подизпълнители, когато обмислят прилагането на основания за изключване или когато вземат решение за невъзлагането на поръчка на оферента, предлагащ икономически най-изгодната оферта.

(58)

Ефективното прилагане на правото на равно заплащане изисква подходяща административна и съдебна защита срещу всяко неблагоприятно третиране в отговор на опит от страна на работниците да упражнят това право, на жалба до работодателя или на всякакъв вид административни или съдебни производства, целящи налагане на спазването на това право. Съгласно практиката на Съда (20) кръгът на работниците и служителите, които могат да се ползват от защитата, следва да се тълкува разширително и да включва всички работници и служители, които могат да бъдат обект на репресивни мерки, взети от работодателя в отговор на жалба, подадена на основание дискриминация, основана на пола. Защитата не се свежда само до подалите жалба работници или служители или техните представители, нито до лицата, които отговарят на някои формални изисквания за признаването на определен статут, като този на свидетел.

(59)

С цел да се подобри прилагането на принципа на равно заплащане, настоящата директива следва да укрепи съществуващите правоприлагащи инструменти и процедури по отношение на правата и задълженията, посочени в настоящата директива, и на разпоредбите за равното заплащане, посочени в Директива 2006/54/ЕО.

(60)

С настоящата директива се определят минимални изисквания, като по този начин се зачита правото на държавите членки да въвеждат или запазват разпоредби, които са по-благоприятни за работниците. Правата, придобити съгласно действащата правна уредба, следва да продължат да се прилагат, освен ако с настоящата директива не бъдат въведени разпоредби, които са по-благоприятни за работниците. Прилагането на настоящата директива не може да бъде използвано за ограничаването на съществуващи права, установени в действащото право на Съюза или в действащото национално право в тази област, нито може да служи като основателен довод за ограничаване на правата на работниците по отношение на принципа на равно заплащане.

(61)

С цел да се гарантира подходящо наблюдение на прилагането на правото на равно заплащане, държавите членки следва да създадат или определят специален орган за наблюдение. Този орган, който следва да може да бъде част от съществуващ и преследващ сходни цели орган, следва да има особени задачи във връзка с прилагането на мерките за прозрачност в заплащането, предвидени в настоящата директива, както и да събира определени данни за наблюдение на неравенствата и на въздействието на мерките за прозрачност в заплащането. Държавите членки следва да могат да определят повече от един орган, при условие че функциите за наблюдение и анализ, предвидени в настоящата директива, се осигуряват от централен орган.

(62)

От съществено значение за анализа и проследяването на промените в разликата в заплащането на жените и мъжете на равнището на Съюза са събирането на статистически данни за възнагражденията с разбивка по пол и предоставянето на точни и пълни статистически данни на Комисията (Евростат). Регламент (ЕО) № 530/1999 на Съвета (21) изисква от държавите членки да събират на четиригодишни интервали структурна статистика за заплатите на микроравнище, която да предлага хармонизирани данни за изчисляването на разликата в заплащането на жените и мъжете. Ежегодните висококачествени статистически данни биха могли да повишат прозрачността и да подобрят наблюдението и осведомеността относно разликата в заплащането на основата на пола. Наличието и сравнимостта на такива данни способстват за оценката на промените както на национално равнище, така и в целия Съюз. Съответните статистически данни, предавани на Комисията (Евростат), следва да се събират за статистически цели по смисъла на Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (22).

(63)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно едно по-добро и по-ефективно прилагане на принципа на равно заплащане чрез определянето на общи минимални изисквания, които да се прилагат към всички предприятия и организации в Съюза, не може да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците си може да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива, която се ограничава до определянето на минимални стандарти, не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(64)

Ролята на социалните партньори е от ключово значение при определянето на начина, по който мерките за прозрачност в заплащането се прилагат в държавите членки, особено в тези, в които колективното трудово договаряне е с широк обхват. Поради това държавите членки следва да разполагат с възможността да поверят на социалните партньори изпълнението на настоящата директива в пълния ѝ вид или на част от нея, при условие че държавите членки предприемат всички необходими стъпки, за да могат изискваните от настоящата директива резултати да бъдат гарантирани във всеки един момент.

(65)

При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на микро-, малки или средни предприятия. Поради това държавите членки следва да извършат оценка на въздействието на своя акт за транспониране върху микропредприятията, малките и средните предприятия, за да се уверят, че въпросните предприятия не са непропорционално засегнати, като обърнат специално внимание на микропредприятията, да облекчат административната тежест и да публикуват резултатите от тези оценки.

(66)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 42 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (23) и прие своето становище на 27 април 2021 г.,

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Cedro di Santa Maria del Cedro“, подадено от Италия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи мотивирано възражение по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Cedro di Santa Maria del Cedro“ следва да бъде регистрирано,

(1)

В Регламент (ЕС) 2015/2283 се предвижда, че само новите храни, разрешени и включени в списъка на Съюза на новите храни, могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на Съюза.

(2)

По силата на член 8 от Регламент (ЕС) 2015/2283 беше приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията (2), с който се изготвя списък на Съюза на новите храни.

(3)

На 7 октомври 2019 г. дружеството Medika Natura Sdn. Bhd. („заявителят“, първоначално Orchid Life Sdn Bhd) подаде до Комисията заявление в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283 за пускането на водно-етанолов екстракт от Labisia pumila на пазара на Съюза като нова храна. Заявителят поиска водно-етаноловият екстракт от Labisia pumilaда се използва в хранителни добавки съгласно определението в Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), предназначени за възрастното население, с изключение на бременни жени и кърмачки, при максимално ниво на употреба от 750 mg дневно.

(4)

На 7 октомври 2019 г. заявителят подаде до Комисията и искане за защита на данни, обект на права на собственост, и по-специално фармакокинетично изследване при плъхове (4), бактериален тест за обратни мутации (5), in vitro изпитване за хромозомни аберации при бозайници (6), микроядрен тест върху еритроцити от бозайници при мишки (7), изследване за орална токсичност с многократни дози (90 дни) при плъхове (8), изпитване за разтворимост (9), микроядрен тест in vitro (10) и едногодишно изследване за хронична токсичност (11).

(5)

На 14 април 2020 г. Комисията поиска от Европейския орган за безопасност на храните („Органа“) да извърши оценка на водно-етанолов екстракт от Labisia pumila като нова храна.

(6)

В съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2015/2283 на 28 септември 2022 г. Органът прие научно становище относно безопасността на водно-етанолов екстракт от Labisia pumila като нова храна съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283 („Safety of an aqueous ethanolic extract of Labisia pumila as a novel food pursuant to Regulation (EU) 2015/2283“ (12)).

(7)

В научното си становище Органът стигна до заключението, че водно-етаноловият екстракт (1:1) от цялото растение Labisia pumila, смесен с малтодекстрин (2:1), който служи като помощно средство за сушене, е безопасен за целевата популация при нива до 350 mg дневно. Поради това посоченото научно становище дава достатъчно основания да се приеме, че воднo-етаноловият екстракт от Labisia pumila, използван в хранителни добавки съгласно определението в Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, предназначени за възрастното население, с изключение на бременни жени и кърмачки, при максимално ниво на употреба от 350 mg дневно, отговаря на условията за пускането му на пазара в съответствие с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(8)

В научното си становище Органът също така отбеляза, че заключението му относно безопасността на новата храна се основава на изпитването за разтворимост и токсикологичната информация (фармакокинетичното изследване, изследванията за генотоксичност, субхронична и хронична орална токсичност), без които той нямаше да може да направи оценка на новата храна и да стигне до заключението си.

(9)

Комисията поиска от заявителя да поясни допълнително предоставената обосновка във връзка с претенцията за права на собственост над тези данни и изследвания, както и да поясни претенцията си за изключително право на позоваване на тези данни в съответствие с член 26, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(10)

Заявителят декларира, че притежава права на собственост и изключителни права на позоваване на фармакокинетичното изследване при плъхове, бактериалния тест за обратни мутации, in vitro изпитването за хромозомни аберации при бозайници, микроядрения тест върху еритроцити от бозайници при мишки, изследването за орална токсичност с многократни дози (90 дни) при плъхове, изпитването за разтворимост, микроядрения тест in vitro и едногодишното изследване за хронична токсичност към момента на подаване на заявлението, както и че трети страни нямат право на законен достъп, използване или позоваване на посочените данни.

(11)

Комисията направи оценка на цялата информация, предоставена от заявителя, и счита, че той е доказал в достатъчна степен, че е изпълнил изискванията по член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2283. Поради това фармакокинетичното изследване при плъхове, бактериалният тест за обратни мутации, in vitro изпитването за хромозомни аберации при бозайници, микроядреният тест върху еритроцити от бозайници при мишки, изследването за орална токсичност с многократни дози (90 дни) при плъхове, изпитването за разтворимост, микроядреният тест in vitro и едногодишното изследване за хронична токсичност следва да бъдат защитени в съответствие с член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283. Съответно следва да бъде разрешено само на заявителя да пуска на пазара в рамките на Съюза водно-етанолов екстракт от Labisia pumila за срок от пет години от влизането в сила на настоящия регламент.

(12)

При все това фактът, че разрешаването на водно-етанолов екстракт от Labisia pumila и позоваването на съдържащите се в досието на заявителя данни са ограничени единствено в полза на заявителя, не възпрепятства последващи заявители да подават заявления за разрешаване на пускането на пазара на същата нова храна, при условие че заявлението им се основава на законно получена информация в подкрепа на съответното разрешение.

(13)

Целесъобразно е включването на водно-етанолов екстракт от Labisia pumila като нова храна в списъка на Съюза на новите храни да съдържа информацията, посочена в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/2283. В това отношение, в съответствие с условията за употреба на хранителни добавки, съдържащи водно-етанолов екстракт от Labisia pumila, предложени от заявителя и оценени от Органа, е необходимо потребителите да бъдат информирани чрез подходящо етикетиране, че хранителните добавки, съдържащи водно-етанолов екстракт от Labisia pumila, следва да се консумират само от възрастни, с изключение на бременни жени и кърмачки.

(14)

Водно-етаноловият екстракт от Labisia pumila следва да се включи в списъка на Съюза на новите храни, установен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470. Поради това приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 следва да бъде съответно изменено.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

В Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда пратките с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които се въвеждат в Съюза, да идват от трета държава или територия, или зона или компартмент от нея, които са включени в списъка в съответствие с член 230, параграф 1 от същия регламент.

(2)

В Делегиран регламент (ЕС) 2020/692 на Комисията (2) са установени ветеринарно-здравните изисквания, които трябва да се спазват при въвеждане в Съюза на определени видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от трети държави или територии или зони от тях, или, когато става въпрос за аквакултурни животни, компартменти от тях.

(3)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 на Комисията (3) се установяват списъците на трети държави, територии или зони или компартменти от тях, от които е разрешено въвеждането в Съюза на видовете и категориите животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които попадат в приложното поле на Делегиран регламент (ЕС) 2020/692.

(4)

По-специално в приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 се съдържат списъци на трети държави, територии или зони от тях, от които е разрешено въвеждането в Съюза съответно на пратки с домашни птици, зародишни продукти от домашни птици и прясно месо от домашни птици и пернат дивеч.

(5)

Канада уведоми Комисията за появата на две огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици в провинции Онтарио (1) и Квебек (1), потвърдени на 17 април 2023 г. и 19 април 2023 г. с лабораторен анализ (RT-PCR).

(6)

Освен това Чили уведоми Комисията за появата на три огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици в региони Валпарайсо (2) и Биобио (1), потвърдени между 18 април 2023 г. и 20 април 2023 г. с лабораторен анализ (RT-PCR).

(7)

Освен това Обединеното кралство уведоми Комисията за появата на шест огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици в графства Devon (1), South Yorkshire (1) Yorkshire (1) в Англия и Powys (3) в Уелс, потвърдени между 31 март 2023 г. и 29 април 2023 г. с лабораторен анализ (RT-PCR).

(8)

След появата на тези неотдавнашни огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците ветеринарните органи на Канада, Чили и Обединеното кралство създадоха ограничителни зони от най-малко 10 km около засегнатите стопанства и проведоха политика за унищожаване на птиците с цел контрол на наличието на високопатогенна инфлуенца по птиците и ограничаване на разпространението на тази болест.

(9)

Канада, Чили и Обединеното кралство представиха на Комисията информация във връзка с епизоотичната обстановка на своята територия и с предприетите мерки за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на високопатогенната инфлуенца по птиците. Комисията направи оценка на тази информация. Въз основа на тази оценка и с цел да се запази здравният статус на животните в Съюза, въвеждането в Съюза на пратки с домашни птици, зародишни продукти от домашни птици и прясно месо от домашни птици и пернат дивеч от областите, обхванати от ограниченията, наложени от ветеринарните органи на Канада, Чили и Обединеното кралство поради неотдавнашните огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците, следва да не бъде вече разрешено.

(10)

В допълнение, Канада представи актуализирана информация за епизоотичната обстановка на своята територия във връзка с осем огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците в птицевъдни обекти в провинциите Британска Колумбия (4), Онтарио (3) и Квебек (1), потвърдени между 5 април 2022 г. и 1 декември 2022 г.

(11)

Освен това Обединеното кралство представи актуализирана информация за епизоотичната обстановка на своята територия във връзка с 58 огнища на HPAI в животновъдни обекти за домашни птици в графства Cumbria (1), Herefordshire (1), Lincolnshire (6), Norfolk (42), North Yorkshire (1), Staffordshire (1) Suffolk (4), Worcestershire (1) и Yorkshire (1) в Англия, Обединеното кралство, потвърдени между 3 септември 2022 г. и 10 март 2023 г.

(12)

Освен това Канада и Обединеното кралство също така представиха информация за предприетите мерки за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на високопатогенна инфлуенца по птиците. По-специално, след появата на въпросните огнища на тази болест Канада и Обединеното кралство проведоха политика за унищожаване на птиците с цел контрол и ограничаване на разпространението на тази болест, а също така изпълниха необходимите мерки за почистване и дезинфекция след прилагането на политиката за унищожаване на птиците в заразените птицевъдни обекти на своите територии.

(13)

Комисията направи оценка на представената от Канада и Обединеното кралство информация и стигна до заключението, че огнищата на високопатогенна инфлуенца по птиците в птицевъдни обекти са елиминирани и вече няма риск, свързан с въвеждането в Съюза на стоки от домашни птици от зоните в Канада и Обединеното кралство, от които въвеждането в Съюза на стоки от домашни птици е било преустановено вследствие на появата на тези огнища.

(14)

Поради това приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 следва да бъдат изменени, за да се вземе предвид настоящата епизоотична обстановка по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците в Канада, Чили и Обединеното кралство.

(15)

Предвид настоящата епизоотична обстановка в Канада, Чили и Обединеното кралство по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците и сериозния риск от въвеждането ѝ в Съюза, измененията, които трябва да бъдат направени с настоящия регламент в приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404, следва да породят действие по спешност.

(16)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/868 на Комисията (4) бяха изменени приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404, като в приложение V и приложение XIV бяха изменени редовете за зона US-2.278 с определяне във вписванията за Съединените щати на началната дата за тази преди това затворена зона. Тъй като в приложения V и XIV беше открита грешка по отношение на началната дата за зона US-2.278, редовете за зона US-2.278 в приложения V и XIV следва да бъдат съответно поправени. Поправката следва да се прилага от датата на прилагане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/868.

(17)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,