(1)

Безпрецедентните геополитически събития, настъпили след приемането на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (4), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост (наричан по-нататък „Механизмът“), вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна и техният пряк и косвен принос за влошаването на последиците от кризата с COVID-19 засегнаха съществено обществото и икономиката на Съюза, неговите граждани и икономическото, социалното и териториалното сближаване. По-специално по-ясно от всякога е, че енергийната сигурност и енергийната независимост на Съюза са абсолютно необходими за постигането на успешно, устойчиво и приобщаващо възстановяване от кризата с COVID-19, тъй като те са и основни фактори, допринасящи за устойчивостта на икономиката на Съюза.

(2)

Поради преките връзки между устойчивото възстановяване, укрепването на издръжливостта на Съюза и енергийната му сигурност, намаляването на зависимостта му от изкопаеми горива, по-специално от Русия, и ролята на Съюза за постигането на справедлив и приобщаващ преход Механизмът е инструмент, подходящ да допринесе за отговора на Съюза на тези възникващи предизвикателства. Такъв е случаят и с оглед на законодателството на Съюза в областта на климата и околната среда и поетите от него международни ангажименти и по-специално Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (5).

(3)

С Версайската си декларация от 10 и 11 март 2022 г. държавните и правителствените ръководители приканиха Комисията да предложи до края на месец май същата година план REPowerEU за постепенно премахване на зависимостта на Съюза от вноса от Русия на изкопаеми горива, което бе потвърдено в заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 март 2022 г. Тази цел следва да бъде постигната много преди 2030 г. по начин, който е в съответствие с Европейския зелен пакт, посочен в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., и с целите в областта на климата за 2030 г. и 2050 г., залегнали в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(4)

Следва да се засили способността на Механизма да подпомага реформите и инвестициите, целящи диверсифициране на енергийните доставки, по-специално изкопаемите горива, както и за повишаването на издръжливостта, сигурността и устойчивостта на енергийната система на Съюза, като по този начин се допринася за достъпни цени на енергията и засилване на стратегическата автономност на Съюза успоредно с една отворена икономика. За да се постигнат тези цели Съюзът трябва да повиши енергийната ефективност и надеждността и устойчивостта на преносните и разпределителните мрежи, да насърчи гъвкавостта на системите, да сведе до минимум претоварванията, включително чрез увеличаване на капацитета на мрежата и за съхранение на електроенергия, да се насърчи цифровизацията и да гарантира устойчиви вериги на доставки, киберсигурността и защитата и адаптирането към изменението на климата на цялата инфраструктура, като същевременно намали стратегическите енергийни зависимости.

(5)

За да се увеличат максимално взаимното допълване, последователността и съгласуваността на политиките и действията, предприети от Съюза и държавите членки с цел насърчаване на независимостта, сигурността и устойчивостта на енергийните доставки на Съюза, тези свързани с енергетиката реформи и инвестиции следва да бъдат включени чрез специална глава за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост.

(6)

Ефективният преход към екологична енергия и бързото намаляване на зависимостта от енергия от изкопаеми горива по приобщаващ начин изискват мерки за повишаване на енергийната ефективност и икономии в сградите и свързаната с тях критична енергийна инфраструктура, както и за ускорено декарбонизиране на промишлените отрасли. Наложително е бързо да се увеличат инвестициите в мерки за енергийна ефективност, като например внедряването на устойчиви и ефикасни решения за отопление и охлаждане, които представляват ефективен начин за справяне с някои от най-неотложните предизвикателства, свързани с енергийните доставки и разходите за енергия. Поради това следва да се предоставя подкрепа и за реформи и инвестиции за повишаване на енергийната ефективност, декарбонизация на промишлеността – включително чрез използване на нисковъглеродни горива, като например водород с малък въглероден отпечатък и чрез внедряване на водород от възобновяеми източници и други възобновяеми горива от небиологичен произход – и увеличаване на икономии на енергия от икономиките на държавите членки в съответствие с целите на Съюза в областта на енергетиката и климата и правната рамка. Комисията следва по-специално да насърчава държавите членки да включат в главите си за REPowerEU мерки в подкрепа на декарбонизацията на промишлеността.

(7)

Постепенното премахване на зависимостта от вноса на руски изкопаеми горива се очаква да доведе до намаляване на общата енергийна зависимост на Съюза. Главите за REPowerEU следва да допринасят за повишаване и укрепване на стратегическата автономност на Съюза, без да се увеличава прекомерно зависимостта му от вноса на суровини от трети държави.

(8)

При изготвянето на плановете за възстановяване и устойчивост, както и на главите за REPowerEU държавите членки следва да координират своите икономически политики по такъв начин, че да постигнат целите за икономическо, социално и териториално сближаване, посочени в член 174 от Договора, за да се намали неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони, като се обръща специално внимание на отдалечените, периферните и изолираните райони и островите, които вече изпитват допълнителни ограничения.

(9)

За да се увеличи максимално обхватът на ответните действия на Съюза, от всички държави членки, които представят план за възстановяване и устойчивост след влизането в сила на настоящия регламент, в който се иска използването на допълнително финансиране под формата на заеми или в съответствие с нови правила, които ще бъдат установени съгласно настоящия регламент за изменение, от продажбата на търг на квоти от системата за търговия с квоти за емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) или от трансфери от резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, установен с Регламент (ЕС) 2021/1755 на Европейския парламент и на Съвета (8), следва да се изисква да включат в своя план за възстановяване и устойчивост глава за REPowerEU. В съответствие със съществуващата възможност съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 да представят проект на план за възстановяване и устойчивост и за да се гарантира правилното изготвяне на главите за REPowerEU, държавите членки могат да представят проект на глава за REPowerEU преди представянето на изменен план за възстановяване и устойчивост. Следва да се избягва създаването на необоснована административна тежест.

(10)

Главите за REPowerEU следва да включват нови реформи и инвестиции, считано от 1 февруари 2022 г., които допринасят за постигането на целите на REPowerEU и предвиждат справянето с кризата, причинена от неотдавнашните геополитически събития. Въпреки това мерките, които са включени във вече приетите решения за изпълнение на Съвета и допринасят за целите на REPowerEU, могат да бъдат включени в главата за REPowerEU, ако след актуализирането на максималното финансово участие се приложи намаляване на максималното финансово участие на съответната държава членка. В този случай държавата членка следва да може да включва такива мерки в главата си за REPowerEU в размер до прогнозните разходи, равен на намалението на максималното финансово участие.

(11)

Една държава членка следва да може да включи в главата си за REPowerEU разширената част от мерките, включени във вече приетото решение за изпълнение на Съвета, заедно със съответните ключови етапи и съответните цели. Това разширяване следва да доведе до съществено подобряване на равнището на амбиция на мерките, както е отразено в концепцията или равнището на съответните ключови етапи и съответните цели, като същевременно се надгражда върху мерките, включени във вече приетото решение за изпълнение на Съвета.

(12)

Държава членка следва да представя главата си за REPowerEU под формата на допълнение към своят план за възстановяване и устойчивост. В главата за REPowerEU следва да се разяснява начинът, по който включените в нея мерки са съгласувани с усилията на съответната държава членка за постигане на целите на REPowerEU, като се вземат предвид мерките, включени във вече приетите решения за изпълнение на Съвета, както и да се разяснява цялостният принос към целите на REPowerEU на тези мерки и други допълващи или съпътстващи мерки, финансирани на национално равнище и финансирани от Съюза.

(13)

Главите за REPowerEU следва, наред с другото, да допринесат за увеличаване на дела на устойчивата енергия и енергията от възобновяеми източници в енергийния микс и за преодоляване на слабостите в енергийната инфраструктура. Що се отнася до инфраструктурата за природен газ, реформите и инвестициите в главите за REPowerEU за диверсифициране на доставките от източници извън Русия следва да се основават на нуждите, установени понастоящем чрез оценката, извършена и одобрена от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ, която бе създадена в дух на солидарност във връзка със сигурността на доставките, и следва да са съобразени със стратегическите нужди от енергийна сигурност на съответната държава членка и засилените мерки за готовност, включително за съхранение на енергия, предприети с цел адаптиране към новите геополитически заплахи, без да се засяга дългосрочният принос към екологичния преход.

(14)

Следва да се добави подходящ критерий за оценка, който да служи на Комисията като основа при оценката ѝ на реформите и инвестициите в главите за REPowerEU и гарантирането от нейна страна, че тези реформи и инвестиции са подходящи за постигането на специфичните цели на REPowerEU. За да бъде съответният план за възстановяване и устойчивост оценен положително от Комисията, следва да се изисква той да получи рейтинг А по този нов критерий за оценка.

(15)

Инвестициите в инфраструктура и технологии сами по себе си не са достатъчни, за да се осигури намаляване на зависимостта от изкопаеми горива предвид съществуващия недостиг на работна сила и умения. В този контекст вече е възможно да се заделят ресурси за преквалификация и повишаване на квалификацията на хората, за да може работната сила да придобие допълнителни „зелени“ умения, както и за научни изследвания и разработване на иновативни решения, свързани с екологичния преход. Държавите членки се насърчават да продължат да инвестират в преквалификация и повишаване на квалификацията, особено за екологични и свързани с тях цифрови умения и технологии, за да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат, докато се извършва екологичният преход. Когато държава членка включи в своята глава за REPowerEU мерки, свързани с преквалификация и повишаване на квалификацията на хората, Комисията следва да разгледа дали тези мерки допринасят значително за подкрепата на преквалификацията на работната сила в посока към овладяване на „зелени“ и свързаните с това цифрови умения.

(16)

В контекста на икономическите и социалните последици от настоящата енергийна криза, при която трайно високите и неустойчиви цени на енергията задълбочават въздействието на кризата с COVID-19, като допълнително увеличават финансовата тежест за потребителите, по-специално за най-уязвимите, включително домакинствата с ниски доходи и за уязвимите дружества, включително микропредприятията и малките и средните предприятия, и като се отчитат принципите на Европейския стълб на социалните права, следва да е възможно в главите за REPowerEU да могат да се включват мерки, които да спомогнат в структурно отношение за справяне със ситуации на енергийна бедност чрез дългосрочни реформи и инвестиции. Реформите и инвестициите, насочени към справяне с енергийната бедност, следва да осигурят по-високо равнище на финансова подкрепа за схемите за енергийна ефективност, включително чрез специални финансови инструменти, политики за чиста енергия и схеми за намаляване на потребностите от енергия, насочени към домакинства и дружества, включително микропредприятия и малки и средни предприятия, които са изправени пред сериозни затруднения поради високите сметки за енергия.

(17)

Мерките за намаляване на потребностите от енергия, предприети от държавите членки, следва да стимулират инвестициите в икономии на енергия.

(18)

Прилагането на нов режим за главите за REPowerEU не следва да засяга нито едно от другите правни изисквания по Регламент (ЕС) 2021/241, освен ако е предвидено друго.

(19)

Планът за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, следва да допринася ефективно за справяне с всички или със значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, включително тези, които са приети в рамките на цикъла на европейския семестър за 2022 г. и които се отнасят, наред с другото, до енергийните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки.

(20)

Ефективният преход към екологична енергетика и намаляването на енергийната зависимост са свързани със значителни инвестиции в областта на цифровите технологии. В контекста на Регламент (ЕС) 2021/241 държавите членки следва да обяснят начина, по който се очаква мерките в плана за възстановяване и устойчивост, включително мерките в главата за REPowerEU, да допринесат за осъществяването на цифровия преход и за преодоляването на произтичащите от него предизвикателства, както и дали те представляват сума, допринасяща за постигането на целта за цифровите технологии въз основа на методологията за цифрово маркиране. При все това, като се имат предвид безпрецедентната неотложност и значение на енергийните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, реформите и инвестициите в главата за REPowerEU, следва да не се вземат предвид при изчисляването на общия размер на отпуснатите средства по плана за целите на прилагането на изискването за цел за цифровите технологии, определено в Регламент (ЕС) 2021/241. Въпреки това държавите членки следва да се стремят да включат във възможно най-голяма степен в главите за REPowerEU мерки, които допринасят за постигането на цифровата цел, въз основа на методологията за цифрово маркиране.

(21)

Дългите административни процедури са някои от основните пречки пред внедряването на възобновяема енергия. Тези пречки включват сложността на приложимите правила за подбор на обекти и административни разрешения за проекти, сложността и продължителността на оценката на въздействието на проектите върху околната среда, проблеми с присъединяването към мрежата и ограничения по отношение на персонала на органите, издаващи разрешения, или операторите на мрежи. Необходимо е допълнително да се опростят и ускорят административните процедури за издаване на разрешения за възобновяеми енергийни източници и свързаната с тях инфраструктура на електроенергийната мрежа, за да се гарантира, че Съюзът постига своите цели в областта на енергетиката и климата. В контекста на европейския семестър за 2022 г. към държавите членки бяха отправени препоръки за ускоряване на внедряването на енергията от възобновяеми източници. Както беше обявено в съобщението на Комисията от 18 май 2022 г., озаглавено „План за REPowerEU“, Комисията предложи да се измени Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (9) за енергията от възобновяеми източници с цел да се установи по-бърз процес на издаване на разрешения за възобновяеми енергийни източници. Освен това с Регламент(ЕС) 2022/2577 на Съвета (10) за определяне на рамка за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници бяха въведени временни правила за извънредни ситуации.

(22)

Съгласно член 18, параграф 4, буква р) от Регламент (ЕС) 2021/241 държавите членки следва да предоставят резюме на процеса на консултации, проведени в съответствие с националните правни рамки, с местните и регионалните органи, социалните партньори и други заинтересовани страни, имащи отношение към техните планове за възстановяване и устойчивост. Този консултативен процес следва да бъде допълнен, за да се разгледат реформите и инвестициите, които да бъдат включени в потенциална глава за REPowerEU по начин, който предоставя на заинтересованите страни достатъчно време да реагират, като същевременно се гарантира бързото финализиране на главата за REPowerEU от съответната държава членка. В актуализираното резюме следва да се посочат консултираните заинтересовани страни, да се обяснят резултатите от допълнителната консултация и да се посочи как приносът на заинтересованите страни е отразен в главите за REPowerEU.

(23)

Прилагането на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (11) (наричан по-нататък „принцип за ненанасяне на значителни вреди“) е от съществено значение, за да се гарантира, че реформите и инвестициите, предприети като част от възстановяването от кризата с COVID-19, се изпълняват по устойчив начин. Този принцип следва да продължи да се прилага за реформите и инвестициите, подпомагани от Механизма, с едно целево изключение, насочено към преодоляване на непосредствените проблеми на Съюза в областта на енергийната сигурност. Като се има предвид целта за диверсифициране на енергийните доставки от доставчици извън Русия, реформите и инвестициите, набелязани в главите за REPowerEU, които са необходими за подобряване на енергийната инфраструктура и съоръжения, за да отговорят на непосредствените нужди от сигурност на доставките на газ, следва да отговарят на условията за финансова подкрепа по линия на Механизма, дори ако те не съответстват на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“. По правило нефтената инфраструктура и съоръжения са изключени от главата за REPowerEU. Чрез дерогация държава членка, която е била обект на извънредната временна дерогация по член 3м, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 833/2014 (12) на Съвета до влизането в сила на настоящия регламент за изменение поради специфичната си зависимост от суровия нефт и географското си положение, следва да може да включи в главата за REPowerEU инфраструктурата и съоръженията за нефт, необходими за посрещане на непосредствените нужди от сигурност на доставките.

Комисията следва да оцени дали мерките, които се очаква да отговорят на непосредствените нужди, свързани със сигурността на енергийните доставки, изпълняват условията за дерогация от принципа за „ненанасяне на значителни вреди“. За целите на тази оценка Комисията следва да разгледа, наред с други условия, рисковете от ефекти на зависимост и липсата на по-чисти, технологично и икономически осъществими алтернативи, които да бъдат внедрени в съпоставими срокове. Тази оценка следва да бъде пропорционална, като се отчита неотложността на постигането на целите на REPowerEU. В случай на съмнения Комисията следва да може да поиска от държавите членки да предоставят съответната информация в подкрепа на оценката. Оценката на по-чистите алтернативи следва да бъде направена в разумни граници.

(24)

Всички мерки в плановете за възстановяване и устойчивост следва да се предприемат в съответствие с приложимите достижения на правото на Съюза и националното право в областта на околната среда, по-специално във връзка с оценката на въздействието върху околната среда и опазването на природата. По отношение на мерките, за които важи дерогацията от принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, държавите членки следва да положат задоволителни усилия за ограничаване на потенциалната вреда върху екологичните цели по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато това е осъществимо, и за смекчаване на вредата, чрез други мерки, включително мерки в главите за REPowerEU.

(25)

Главите за REPowerEU следва да бъдат в съответствие с националните планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки и с целите на Съюза в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119.

(26)

Като отразява Европейския зелен пакт като стратегията на Европа за устойчив растеж, както и значението на борбата срещу изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие на ООН, Механизмът трябва да допринася за интегрирането на действията в областта на изменението на климата и устойчивостта на околната среда и за постигането на общата цел 30 % от бюджетните разходи на Съюза да са в подкрепа на целите в областта на климата. За тази цел мерките, подкрепяни от Механизма и включени в плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки, следва да допринасят за екологичния преход, включително биологичното разнообразие, и за преодоляването на свързаните с него предизвикателства, и следва да представляват най-малко 37 % от общия размер на разпределените средства по плана за възстановяване и устойчивост и най-малко 37 % от общите прогнозни разходи за мерките в главата за REPowerEU въз основа на методологията за проследяване на действията в областта на климата, посочена в приложение VI към Регламент (ЕС) 2021/241. Тази методология следва съответно да се използва за мерките, които не могат да бъдат пряко отнесени към област на намеса, посочена в същото приложение. Ако съответната държава членка и Комисията се споразумеят, следва да е възможно да бъдат увеличени коефициентите за подкрепа за целите в областта на климата до 40 % или 100 % за отделни инвестиции според обясненото в плана за възстановяване и устойчивост, за да се вземат предвид съпътстващите мерки за реформи, които достоверно увеличават тяхното въздействие върху целите в областта на климата. За тази цел следва да е възможно да бъдат увеличени коефициентите за подкрепата на целите в областта на климата до обща сума в размер на 3 % от разпределените средства по плана за възстановяване и устойчивост за индивидуални инвестиции. Механизмът следва да подкрепя дейности, които се осъществяват при пълно зачитане на стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и принципа за „ненанасяне на значителни вреди“.

(27)

Когато е целесъобразно, държавите членки следва да включат в главите за REPowerEU мерки с трансгранично или многонационално измерение или въздействие, както е посочено в последната оценка на потребностите на Комисията, които допринасят, наред с другото, за генерирането на европейска добавена стойност. Следва също така да се отчете, че мерките, предприети в една държава членка, биха могли да имат странични ефекти върху други държави членки. Комисията следва да улесни сътрудничество между държавите членки на възможно най-ранен етап с оглед на разработването на мерки с трансгранично или многонационално измерение или въздействие, които да бъдат включени в главите за REPowerEU. Държавите членки следва да се стремят да гарантират стойността на тези мерки да представлява най-малко 30 % от прогнозните разходи за мерките в главата за REPowerEU. В допълнение към мерките с трансгранично или многонационално измерение или въздействие, мерките на национално равнище, които допринасят за гарантиране на енергийните доставки в Съюза като цяло, в съответствие с целите на REPowerEU, по-специално по отношение на преодоляването на съществуващите затруднения по отношение на преноса, разпределението и съхранението на енергия, както е посочено в последната оценка на потребностите на Комисията, като по този начин се увеличава потенциалът за трансгранични потоци между държавите членки, следва да се разглеждат като имащи трансгранично или многонационално измерение или въздействие. Мерките за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и за намаляване на потребностите от енергия също следва да се разглеждат като мерки с положителен трансграничен ефект, тъй като те освобождават допълнително капацитет или доставки за други държави членки.

(28)

Следва да се добави подходящ критерий за оценка, който да служи на Комисията като основа при оценката ѝ на трансграничното или многонационално измерение или въздействие на реформите и инвестициите в главите за REPowerEU.

(29)

Следва да се предвидят допълнителни стимули за държавите членки да искат подкрепа под формата на заем, за да се гарантира усвояването на наличните средства от държавите членки, като същевременно се спазват принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност. За тази цел държавите членки следва възможно най-ясно да съобщят на Комисията, най-късно 30 дни след влизането в сила на настоящия регламент, дали имат намерение да подадат искане за подкрепа под формата на заем. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета едновременно, на равни начала и без ненужно забавяне преглед на намеренията, изразени от държавите членки, и на предложените следващи стъпки за разпределяне на наличните ресурси. Това представяне на намеренията не следва да засяга възможността на държавите членки да поискат подкрепа под формата на заем до 31 август 2023 г. в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2021/241, включително в случай на искания, надвишаващи 6,8 % от техния брутен национален доход (БНД), когато се прилагат съответните условия. Това не следва също да засяга и сключването на съответното споразумение за заем от Комисията след приемането на решението за изпълнение на Съвета.

(30)

Държавите членки се насърчават да представят главите за REPowerEU във възможно най-кратък срок и за предпочитане в срок до два месеца от влизането в сила на настоящия регламент за изменение. В съответствие с член 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията следва да оцени измененият план за възстановяване и устойчивост, представени от държавата членка, в срок от два месеца и прави предложение за решение за изпълнение на Съвета. Предвид неотложния характер на предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки, Комисията следва да се стреми да приключи оценката на изменените планове за възстановяване и устойчивост без ненужно забавяне.

(31)

Освен това, за да се стимулира високо равнище на амбиция за реформите и инвестициите, които ще бъдат включени в главата за REPowerEU, следва да бъдат осигурени нови специални източници на финансиране.

(32)

С Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета (13) се въвежда временна солидарна вноска за дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, приложима във всички държави членки. Държавите членки се приканват да използват част от постъпленията, генерирани от тази временна вноска, за насърчаване на полезните взаимодействия и взаимното допълване с реформите и инвестициите, предвидени в техните глави за REPowerEU по съгласуван начин, за финансиране на мерки, които се изпълняват на национално равнище в съответствие с целите на REPowerEU.

(33)

Настоящата икономическа и геополитическа ситуация налага Съюзът да мобилизира наличните ресурси, за да диверсифицира бързо енергийните доставки на Съюза и да намали зависимостта от изкопаеми горива преди 2030 г. В този контекст с Директива 2003/87/ЕО следва да се даде възможност за извънредна продажба чрез търг на част от квотите от Фонда за иновации и на квотите, разпределени на държавите членки, с изключение на квотите, разпределени за целите на солидарността, растежа и взаимната свързаност, както и за насочване на приходите към реформите и инвестициите, допринасящи за постигане на целите на REPowerEU в рамките на Механизма. Продажбата чрез търг на квоти от Фонда за иновации и на квоти от държавите членки също следва да бъдат съсредоточени в началото на периода. Част от квотите от резерва за стабилност на пазара, които иначе биха били обявени за невалидни, следва да се използва за попълване на Фонда за иновации.

(34)

В контекста на спешната намеса на Съюза за справяне с високите цени на енергията в резултат от агресивната война на Русия срещу Украйна, целенасочените извънредни временни мерки съгласно рамката на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., посочени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14), чрез гъвкаво използване на средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд следва да помогнат на малките и средните предприятия (МСП), които са особено засегнати от увеличените цени на енергията, както и на уязвимите домакинства да покрият разходите за енергия, направени и платени, считано от 1 февруари 2022 г. Тази подкрепа съответства изцяло на целите на REPowerEU.

(35)

По-специално ЕФРР следва по изключение да се използва за предоставяне на подкрепа за оборотния капитал на МСП, които са особено засегнати от увеличените цени на енергията. Подкрепата на особено засегнатите от увеличените цени на енергията МСП следва да е пропорционална и спазва приложимите правила за държавна помощ. Освен това ЕСФ следва по изключение да се използва за предоставяне на подкрепа за уязвимите домакинства, както е определено в националните правила, за да им се помогне да посрещнат разходите си за потребление на енергия дори при липсата на мерки за повишаване на пригодността за заетост на хората, получаващи подкрепа, т.е. активни мерки. Това са извънредни мерки, строго необходима за справяне с енергийната криза в резултат на въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна. Чрез тях се гарантира, че подпомаганите лица имат достъп до основни услуги и по този начин се допринася за здравословните условия, необходими за участие на пазара на труда. Подкрепата може да бъде предоставяна по линия на ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд по взаимозаменяем начин. Освен това — наред с ЕСФ следва да е възможно да се използват ЕФРР и Кохезионният фонд за подкрепа на мерки за запазване на работните места чрез схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и еквивалентни схеми, включително подкрепа за самостоятелно заетите лица. Тези схеми имат за цел да защитят служителите и самостоятелно заетите лица от риска от безработица. Ресурсите, отпуснати за тези схеми, трябва да се използват изключително за подпомагане на работниците и самостоятелно заетите лица. Подкрепата на Съюза за тези схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и еквивалентни схеми, следва да бъде ограничена във времето. Следва също така да бъде възможно ресурсите по линия на REACT-EU, определени в член 92а от Регламент (ЕС) № 1303/2013, да се използват за тези три вида подкрепа, за да се укрепят настоящите усилия на държавите членки за устойчиво възстановяване на икономиката след кризата с COVID-19.

(36)

Специфичните програмни правила следва да позволяват ресурсите да бъдат програмирани изключително в рамките на специални приоритетни оси и да допринасят за конкретни инвестиционни приоритети. С цел да се предложи значителна подкрепа на държавите членки в усилията им за овладяване на последиците от енергийната криза, държавите членки следва по изключение да ползват ставка на съфинансиране от 100 %, който да се прилага за специалните приоритетни оси на оперативните програми, предоставящи изключително такава подкрепа, до края на програмния период 2014—2020 г. Тези ограничени и целенасочени мерки следва да допълват структурните интервенции в рамките на политиката на сближаване в подкрепа на производството на чиста енергия и насърчаването на енергийната ефективност. За да се вземат предвид бюджетните ограничения на Съюза, плащанията от Комисията за такива операции в рамките на специалните приоритети следва да бъдат ограничени до 5 000 000 000 EUR през 2023 г.

(37)

С цел на държавите членки и на регионите да се предостави достатъчно гъвкавост при справянето с нововъзникващите предизвикателства, с Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (15) следва да се предостави на държавите членки възможността да поискат до 7,5% от ресурсите по ЕФРР, Европейския социален фонд плюс и Кохезионния фонд да допринесат за целите на REPowerEU. Следва да е възможно тези фондове да предоставят подкрепа за целите на REPowerEU, когато тази подкрепа попада в обхвата на съответния фонд, допринася за постигането на неговите специфични цели и е в съответствие с правилата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1060 и съответния регламент за дадения фонд, включително принципа за „ненанасяне на значителни вреди“.

(38)

Държавите членки следва да имат възможността да прехвърлят всички или част от временно отпуснатите им средства от резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит към Механизма. Кризата с COVID-19, утежнена от заплахата за енергийната сигурност на Съюза, изостри отрицателните последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза върху държавите членки, включително техните региони и местни общности, и секторите, и по-специално върху тези, които са най-неблагоприятно засегнати от това оттегляне. Мерките, които ще бъдат финансирани по линия на резерва във връзка с Брексит, и реформите и инвестициите, които ще бъдат финансирани по линия на Механизма, могат да служат за сходни цели и да имат сходно съдържание. Както резервът за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, така и Механизмът в крайна сметка имат за цел смекчаване на отрицателното въздействие върху икономическото, социалното и териториалното сближаване. В този контекст, въпреки че реформите и инвестициите в рамките на Механизма са насочени предимно към справяне с икономическите последици от пандемията, те могат също така да допринесат за противодействие на непредвидени и неблагоприятни последици в държавите членки и секторите, които са най-силно засегнати от Брексит. И накрая, бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит и Механизма се записват над таваните на многогодишната финансова рамка. При посочения сценарий и като се имат предвид смущенията на световния енергиен пазар, причинени от неотдавнашните геополитически събития, е целесъобразно да се предостави гъвкавост на държавите членки, като се разрешат трансфери от резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит към Механизма, което ще позволи да се постигнат целите и на двете и в крайна сметка да се постигне икономическо, социално и териториално сближаване.

(39)

Отпускането на допълнителни средства на държавите членки, които включват глава за REPowerEU в своите планове за възстановяване и устойчивост следва да се извършва по правилата на Механизма до края на 2026 г.

(40)

Искането, представено в план за възстановяване и устойчивост, за специално финансиране, включително средства от продажба чрез търг на квоти от системата за търговия с емисии по Директива 2003/87/ЕО, трансфери на средства от ЕФРР, Европейския социален фонд плюс или Кохезионния фонд, уредени в член 26 от Регламент (ЕС) 2021/1060, и трансфери на средства от резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит за мерки, които се съдържат в главата за REPowerEU, следва да отразява по-голяма нужда от финансиране, свързана с реформи и инвестиции, включени в същата глава.

(41)

За да се гарантира, че финансовата подкрепа е съсредоточена в началото на периода, така че да се отговори по-добре на настоящата енергийна криза, следва да е възможно по искане на държава членка, което трябва да бъде представено заедно с главата за REPowerEU в изменен план за възстановяване и устойчивост, сума от допълнителното финансиране за финансиране на мерките по главата ѝ за REPowerEU да бъде изплатена под формата на две плащания за предварително финансиране.

Комисията следва да извърши, доколкото е възможно, първото плащане за предварително финансиране в срок от два месеца от поемане на правното задължение за целите на Регламент (ЕС) 2021/241, а второто плащане за предварително финансиране — в срок от 12 месеца от влизането в сила на решението за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост, включващ глава за REPowerEU. Тези плащания следва да се извършват в зависимост от наличните ресурси, по-специално наличието на средства от сметката на NextGenerationEU, от средствата, одобрени в годишния бюджет на Съюза, и от приходите, получени от квотите по системата за търговия с емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО и ефективното предварително прехвърляне на ресурси по програми със споделено управление, ако това бъде поискано.

(42)

За да се спазят таваните на плащанията по многогодишната финансова рамка, следва да се определи горна граница за плащанията, съответстващи на предварителното финансиране за сумите, прехвърлени съгласно Регламент (ЕС) 2021/1060.

(43)

Комисията следва да следи изпълнението на реформите и инвестициите, посочени в главата за REPowerEU, и техния принос към постигането на целите на REPowerEU и да предоставя информация за това, по-специално чрез обмен по време на диалога за възстановяване и устойчивост, чрез докладване при набора от показатели за възстановяване и устойчивост, и чрез специален раздел в годишния доклад, който се предоставя на Европейския парламент и на Съвета.

(44)

Неотдавнашните геополитически събития оказаха значително въздействие върху цените на енергията, храните и строителните материали, като същевременно предизвикаха недостиг в световните вериги на доставки, доведоха до висока инфлация и породиха нови предизвикателства, включително риск от енергийна бедност и по-високи разходи за живот. Може да се наложи да се отговори на тези предизвикателства. Възможно е тези събития да повлияят пряко на способността за осъществяване на мерките от планове за възстановяване и устойчивост. Доколкото държавите членки могат да докажат, че заради такива събития даден ключов етап или дадена цел стават изцяло или частично непостижими, тези ситуации могат да се изтъкват като обективни обстоятелства съгласно Регламент (ЕС) 2021/241. Също така, доколкото държавите членки могат да докажат, че постигането на даден ключов етап или дадена цел противоречи на постигането на целите на REPowerEU, такива ситуации също могат да бъдат изтъквани като обективни обстоятелства съгласно посочения регламент. Освен това никое искане за изменения не може да подкопава цялостното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост, включително усилията за реформи и инвестиции на държавите членки.

(45)

Поради това регламенти (ЕС) 2021/241, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 2021/1060 и (ЕС) 2021/1755 и Директива 2003/87/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(46)

За да се създадат условия за незабавното прилагане на предвидените в настоящия регламент мерки, той следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

На 6 юни 2019 г. Съветът упълномощи Комисията да участва от името на Съюза в преговорите относно Втория допълнителен протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство (CETS № 185) („Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство“).

(2)

Вторият допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства („Протокола“) беше приет от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 17 ноември 2021 г. и се предвижда да бъде открит за подписване на 12 май 2022 г.

(3)

Разпоредбите на Протокола попадат в област, обхваната до голяма степен от общи правила по смисъла на член 3, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), включително инструментите за улесняване на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които гарантират минимални стандарти за процесуалните права и за предоставяне на гаранции по отношение на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот.

(4)

Комисията представи също и законодателни предложения за регламент относно европейските заповеди за предоставяне и за запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси и за директива за установяване на хармонизирани правила относно определянето на юридически представители за целите на събирането на доказателства по наказателни производства, с които се въвеждат правно обвързващи трансгранични европейски заповеди за предоставяне и за запазване, които трябва да бъдат адресирани пряко до представител на доставчик на услуги в друга държава членка.

(5)

При участието си в преговорите относно Протокола Комисията осигури съвместимостта му със съответните общи правила на Съюза.

(6)

За да се гарантира съвместимостта на Протокола с правото и политиките на Съюза са необходими редица резерви, декларации, уведомления и съобщения във връзка с Протокола. Други са от значение за осигуряване на еднаквото прилагане на Протокола от държавите – членки на Съюза, които са страни по протокола („държави членки — страни по Протокола“), в отношенията им с трети държави, които са страни по Протокола („трети държави — страни по Протокола“), както и за ефективното прилагане на Протокола.

(7)

Тези резерви, декларации, уведомления и съобщения, относно които се дават насоки на държавите членки в приложението към настоящото решение, не засягат други резерви или декларации, които те желаят да направят отделно, когато Протоколът позволява това.

(8)

Държавите членки, които към момента на подписването не са направили резерви, декларации, уведомления и съобщения в съответствие с приложението към настоящото решение, следва да ги направят при депозирането на своите документи за ратификация, приемане или одобрение на Протокола.

(9)

След ратификацията, приемането или одобрението на Протокола, държавите членки следва в допълнение на това съблюдават указанията, предвидени в приложението към настоящото решение.

(10)

В Протокола се предвиждат бързи процедури за подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства, както и високо равнище на гаранции. Поради това, неговото влизане в сила ще допринесе за борбата с киберпрестъпността и с други форми на престъпност в световен мащаб чрез улесняване на сътрудничеството между държавите членки — страни по Протокола, и третите държави — страни по Протокола, ще осигури високо равнище на защита на лицата и ще позволи намиране на решение на стълкновенията на закони.

(11)

В Протокола се предвиждат подходящи гаранции в съответствие с изискванията за международно предаване на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (2) и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (3). Поради това, неговото влизане в сила ще допринесе за насърчаване в световен мащаб на стандартите на Съюза за защита на данните, ще улесни потоците от данни между държавите членки — страни по Протокола, и третите държави — страни по Протокола и ще осигури изпълнение от държавите членки — страни по Протокола, на техните задължения съгласно правилата на Съюза за защита на данните.

(12)

Бързото влизане в сила на Протокола ще потвърди освен това позицията на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство като основната многостранна рамка за борба с киберпрестъпността.

(13)

Съюзът не може да ратифицира Протокола, тъй като само държави могат да бъдат страни по него.

(14)

По тази причина държавите членки следва да бъдат упълномощени да ратифицират Протокола, като действат съвместно в интерес на Съюза.

(15)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (4) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 21 януари 2022 г.

(16)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(17)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(18)

Автентичните версии на Протокола са версиите на текста на английски и френски език, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 17 ноември 2021 г.,

(1)

На 30 декември 2022 г. до Комисията беше подадено искане за регистрация на европейска гражданска инициатива под надслов „Гарантиране на достоен прием на мигрантите в Европа“.

(2)

Целите на инициативата, изразени от организаторите, са: „Третирането на мигрантите в Европейския съюз (ЕС) твърде често не зачита принципа на човешкото достойнство, които са основна ценност на Съюза. По наше мнение основната причина е, че европейските правила продължават да са неадекватни и липсва солидарност между държавите членки. Тъй като Съюзът е „пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права“, ние, европейските граждани, отправяме искане към ЕС да гарантира достоен прием на мигрантите веднага след влизането им на територията, който прием е съвместим с основните права, признати на всяко човешко същество съгласно Хартата на основните права на ЕС и международното право. За да допринесем за това, призоваваме, в рамките на разработването на обща политика в областта на убежището, да бъдат приети нормативни разпоредби: 1) за въвеждане на нов механизъм за разпределяне на лицата, търсещи убежище, в ЕС въз основа на тяхната свободна воля и за ефективна солидарност между държавите членки (преразглеждане на Регламента „Дъблин“); 2) за въвеждане на задължителни стандарти за приемане в държавите членки по отношение на храната, здравните грижи; жилищното настаняване, образованието и работата, които гарантират на лицата, търсещи убежище, достойни условия на живот, сходни в целия Съюз“.

(3)

В приложение към инициативата са изложени допълнителни подробности относно предмета, целите и контекста. Организаторите твърдят, че въпреки постоянното желание на Комисията да подобри лошо функциониращия режим за убежище и миграция, все още не са приети множество законодателни промени и промени в областта на политиката както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, с които да се гарантира достойно третиране на всички мигранти. На първо място, организаторите отправят искане към Комисията да създаде нов механизъм за разпределяне на лицата, търсещи убежище, в Съюза чрез преразглеждане на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) с цел постигане на баланс при приема на лица, търсещи убежище в ЕС, при отчитане на желанията на лицата, търсещи убежище, като нов критерий и осигуряване на обвързващ солидарен механизъм за преместване между държавите членки с цел коригиране на непропорционално разпределение. На второ място, те призовават за приемането на регламент относно условията за приемане на лица, търсещи убежище в ЕС, за да им се гарантират достоен стандарт и сходни условия на живот в целия Съюз, който да изисква от държавите членки да зачитат изцяло основните права, да гарантира, че материалните условия за приемане на търсещите убежище лица отговарят на оперативните стандарти и показателите, разработени от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището(EASO), да гарантира правата на детето, да улеснява достъпа до заетост и да предвижда планове за спешно приемане.

(4)

Беше представен и допълнителен документ, съдържащ информация за контекста на предложената гражданска инициатива.

(5)

Що се отнася до целите на инициативата, Комисията има правомощието да представи предложение за правен акт, с който се въвежда нов механизъм за разпределяне на лицата, търсещи убежище, и се въвеждат определени задължителни стандарти за приемане в държавите членки въз основа на член 78, параграф 2 от Договора.

(6)

С оглед на това нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представя предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите.

(7)

Това заключение не засяга оценката на това дали конкретните материалноправни условия, необходими, за да може Комисията да предприеме действия, включително съответствието с принципите на пропорционалност, субсидиарност и съвместимост с основните права, ще бъдат изпълнени в този случай.

(8)

Групата на организаторите е предоставила съответни доказателства, че отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и е посочила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от посочения регламент.

(9)

Инициативата не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(10)

Поради това инициативата под надслов „Гарантиране на достоен прием на мигрантите в Европа“, следва да бъде регистрирана.

(11)

Заключението, че условията за регистрация съгласно член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788 са изпълнени, не означава, че Комисията по някакъв начин потвърждава фактическата правилност на съдържанието на инициативата, което е отговорност единствено на групата на организаторите на инициативата. Съдържанието на инициативата изразява единствено възгледите на групата на организаторите и по никакъв начин не може да се смята, че изразява възгледите на Комисията,

(1)

С член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се изисква всеки обмен на информация между митническите органи и между икономическите оператори и митническите органи, както и съхранението на тази информация съгласно митническото законодателство, да се извършва със средства за електронна обработка на данни. За тази цел и в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 Комисията изготвя общи изисквания за данните.

(2)

В член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се предвижда възможността Комисията да приема в изключителни случаи решения, с които на една или повече държави членки да се разрешава дерогация от задължението за използване на средства за електронна обработка на данни за обмена и съхранението на информация, ако тази дерогация се обосновава от специфичното положение на поискалата я държава членка и се предоставя за определен период от време.

(3)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията (2) се създава работната програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (наричана по-нататък „работната програма“). В работната програма са изброени електронните системи, които трябва да бъдат разработени, и датите, на които се предвижда тези системи да влязат в експлоатация. Наред с другото, в програмата се определят изпълнението и периода на въвеждане на системата за контрол на вноса 2 (СКВ2) в съответствие с член 6, параграф 1 и членове 16, 46, 47 и 127—132 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

(4)

Освен това в член 278, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се определя срокът, в който като преходна мярка могат да се използват средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, за прилагането на разпоредбите относно обобщените декларации за въвеждане и анализа на риска във връзка с въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза.

(5)

В съответствие с работната програма държавите членки трябва да бъдат готови от 1 март 2023 г. да внедрят националната система за въвеждане като национален компонент на системата за контрол на вноса 2, пусков етап 2, за да обменят и съхраняват обобщените декларации за въвеждане, събрани от икономическите оператори за превозваните с въздушен транспорт стоки, и да предоставят на икономическите оператори възможността да се свържат към системата в периода на въвеждане, който продължава до 2 октомври 2023 г., а от датата на свързването им — да подават обобщени декларации за въвеждане чрез тази система.

(6)

Възникнаха обаче три значими и отчасти непредвидени събития, всяко от които оказа осезаемо въздействие върху ресурсите на държавите членки и ги постави пред допълнителни предизвикателства: пандемията от COVID-19 доведе до значителни забавяния в разработките в областта на информационните технологии в Австрия, Франция, Гърция и Нидерландия. Оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и последвалото го нарастване на броя на митническите декларации застави Франция и Нидерландия да преразпределят ресурсите и приоритетите си. Финансовите последици от руското нашествие в Украйна върху митническите дейности на съседните или географски близо разположените държави влошиха още повече положението и породиха нужда от допълнителни ресурси в Австрия. По-специално трудностите при възлагането на обществени поръчки и при тръжните процедури, както и проблемите с бюджета и персонала в резултат на горепосочените обстоятелства оказаха значително въздействие върху способността на държавите членки да спазят сроковете, както свидетелстват Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Естония, Люксембург, Полша, Румъния, Франция, Хърватия и Швеция.

(7)

Тези специфични обстоятелства доведоха до значителни забавяния в текущите разработки в областта на информационните технологии и попречиха на някои държави членки да завършат въвеждането на информационните средства за националната система за въвеждане като национален компонент на СКВ2, пусков етап 2, в срок до 1 март 2023 г. Поради това, в съответствие с член 6, параграф 4, втора алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, Естония — на 16 май 2022 г., Нидерландия — на 19 май 2022 г., Румъния — на 25 май 2022 г., Гърция — на 3 юни 2022 г., Франция — на 7 юни 2022 г., Дания — на 23 септември 2022 г., Австрия — на 28 октомври 2022 г., Швеция — на 15 декември 2022 г., Белгия — 19 декември 2022 г., Люксембург — на 22 декември 2022 г., Хърватия — на 23 декември 2022 г., и Полша — на 23 януари 2023 г., поискаха да използват средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни.

(8)

В съответствие с член 6, параграф 4, трета алинея от горепосочения регламент такива дерогации не следва да засегнат обмена на информация между държавата членка, която е адресат на дерогацията, и другите държави членки, нито обмена и съхранението на информация в другите държави членки за целите на прилагането на митническото законодателство. Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Естония, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Франция, Хърватия и Швеция трябва да уведомят Комисията за напредъка, постигнат при въвеждането на националната система за въвеждане на СКВ2, пусков етап 2 във връзка с превозваните по въздух стоки, като част от процеса на докладване на напредъка, предвиден в член 278а от Регламент (ЕС) № 952/2013. Трябва да се гарантират разпространението и обменът на информация за националното планиране, както е посочено в член 4 от Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151.

(9)

Поради значимостта на системата СКВ2 за установяването на интегриран подход на ЕС за укрепване на управлението на риска в областта на митниците и за гарантиране на сигурността и безопасността преди пристигането на стоките, като същевременно се улеснява свободният поток на законната търговия, и поради естеството и сложността на системата СКВ2, промените, необходими за привеждане в съответствие с изискванията на Митническия кодекс на Съюза, имат отражение и върху други свързани или зависими информационни системи. Следователно продължителността на дерогацията следва да бъде сведена до строго необходимия минимум. С оглед на това и като се има предвид въздействието на извънредните обстоятелства, породили забавяне на текущите разработки в областта на информационните технологии по отношение на СВК 2, пусков етап 2 в държавите членки, както и актуалното състояние на тези разработки, дерогацията следва да се прилага най-късно до 30 юни 2023 г.,