1.   Целта на настоящия регламент е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар чрез създаване на хармонизирана рамка за справяне с нарушаванията, причинени пряко или непряко от чуждестранни субсидии, с цел да се гарантират еднакви условия на конкуренция. С настоящия регламент се определят правилата и процедурите за разследване на чуждестранните субсидии, които нарушават вътрешния пазар, и за коригиране на тези нарушавания. Такива нарушавания могат да възникнат по отношение на всяка стопанска дейност, и по-специално при концентрации и процедури за възлагане на обществени поръчки.

2.   Настоящият регламент се отнася до чуждестранните субсидии, предоставени на предприятие, включително публично предприятие, пряко или непряко контролирано от държавата, което извършва стопанска дейност на вътрешния пазар. Наред с другото, предприятие, което придобива контрол или се слива с предприятие, установено в Съюза, или предприятие, участващо в процедура за възлагане на обществена поръчка в Съюза, се смята за извършващо стопанска дейност на вътрешния пазар.

1.   За целите на настоящия регламент се счита, че чуждестранна субсидия е налице, когато трета държава отпуска пряко или непряко финансова помощ, която предоставя полза на предприятие, извършващо стопанска дейност на вътрешния пазар, и която е ограничена, юридически или фактически, до едно или повече предприятия или сектори.

2.   За целите на настоящия регламент финансовата помощ включва, inter alia:

Финансовата помощ, предоставена от трета държава, включва финансова помощ, предоставена от:

1.   Счита се, че е налице нарушаване на вътрешния пазар, когато чуждестранна субсидия е в състояние да подобри конкурентната позиция на предприятие на вътрешния пазар и когато по този начин същата чуждестранна субсидия действително или потенциално оказва отрицателно въздействие върху конкуренцията на вътрешния пазар. Нарушаване на вътрешния пазар се определя въз основа на показатели, които могат да включват по-специално следното:

2.   Когато общият размер на чуждестранна субсидия на предприятие не надвишава 4 милиона евро за всеки период от три последователни години се счита, че тази чуждестранна субсидия e малко вероятно да наруши вътрешния пазар.

3.   Когато общият размер чуждестранна субсидия за дадено предприятие не надвишава размера на минималната помощ (de minimis), определена в член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1407/2013 за трета държава за всеки период от три последователни години се счита, че тази чуждестранна субсидия не нарушава вътрешния пазар.

4.   Може да се счита, че чуждестранна субсидия не нарушава вътрешния пазар, доколкото тя има за цел да компенсира щетите, причинени от природни бедствия или извънредни събития.

1.   Чуждестранна субсидия е най-вероятно да наруши вътрешния пазар, когато попада в някоя от следните категории:

2.   На предприятието, което е обект на разследване, се дава възможност да предостави съответната информация дали дадена чуждестранна субсидия, която попада в една или повече от категориите, посочени в параграф 1 не нарушава вътрешния пазар при конкретните обстоятелства по случая.

1.   Въз основа на получената информация Комисията може да сравни отрицателното въздействие на чуждестранна субсидия по отношение на нарушаването на вътрешния пазар, съгласно членове 4 и 5, с положителните ефекти върху развитието на съответната субсидирана стопанска дейност на вътрешния пазар, като същевременно вземе предвид друго положително въздействие от чуждестранната субсидия, като например по-широките положителни ефекти по отношение на съответните цели на политиката, по-специално тези на Съюза.

2.   Комисията взема предвид оценката по параграф 1, когато решава дали да наложи компенсационни мерки или да приеме ангажименти, както и естеството и равнището на тези компенсационни мерки или ангажименти.

1.   Комисията може да наложи компенсационни мерки, за да отстрани нарушаването на вътрешния пазар, действително или потенциално причинено от чуждестранна субсидия, освен ако е приела ангажиментите, предложени от разследваното предприятие съгласно параграф 2.

2.   Комисията може да приеме ангажиментите, предложени от разследваното предприятие, когато тези ангажименти напълно и ефективно отстраняват нарушаването на вътрешния пазар. Като приема тези ангажименти, Комисията ги прави задължителни за разследваното предприятие в решение с поемане на ангажименти в съответствие с член 11, параграф 3. Когато това е целесъобразно, спазването от страна на предприятието на договорените ангажименти се наблюдава.

3.   Ангажиментите или компенсационните мерки са съразмерни и отстраняват напълно и ефективно нарушаването, причинено действително или потенциално от чуждестранната субсидия на вътрешния пазар.

4.   Ангажиментите или компенсационните мерки могат да включват, inter alia, следното:

5.   Когато е целесъобразно, Комисията налага изисквания за докладване и прозрачност, включително периодично докладване относно изпълнението на ангажиментите и компенсационните мерки, изброени в параграф 4.

6.   Когато разследваното предприятие предложи да върне чуждестранната субсидия, като включи подходящ лихвен процент, Комисията приема това връщане само ако може да се увери, че връщането е прозрачно, проверимо и ефективно, като същевременно отчита риска от заобикаляне.

1.   Комисията може по собствена инициатива да разглежда информация от всякакви източници, включително държави членки, физическо или юридическо лице или сдружение, относно предполагаеми чуждестранни субсидии, които нарушават вътрешния пазар.

2.   Служебният преглед на обществените поръчки се ограничава до възложените поръчки.

Такива прегледи не водят до отмяна на решението за възлагане на поръчка или до прекратяване на поръчка.

1.   Когато сметне, че упоменатата в член 9 информация сочи, че може да е налице чуждестранна субсидия, която нарушава вътрешния пазар, Комисията търси цялата информация, която счита за необходима, за да прецени предварително дали разглежданата финансовата помощ представлява чуждестранна субсидия и дали нарушава вътрешния пазар. За тази цел Комисията може по-специално:

2.   Когато държава членка е информирала Комисията, че се предвижда или е била открита съответна национална процедура, Комисията информира същата държава членка за започването на предварителен преглед. По-специално Комисията информира държавите членки, които са я уведомили за национална процедура съгласно Регламент (ЕС) 2019/452 за началото на предварителния преглед. Когато предварителният преглед е започнат във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка, Комисията информира също и съответния възлагащ орган или възложител.

3.   Когато въз основа на предварителния преглед Комисията разполага с достатъчно данни, че на дадено предприятие е била предоставена чуждестранна субсидия, която нарушава вътрешния пазар, тя:

4.   Когато в хода на предварителен преглед Комисията заключи, че няма достатъчно данни за започване на задълбочено разследване, било защото не е налице чуждестранна субсидия, или защото няма достатъчно данни за действително или потенциално нарушаване на вътрешния пазар, тя приключва предварителния преглед, уведомява разследваното предприятие и държавите членки, които са били информирани съгласно параграф 2, както и съответния възлагащ орган или възложител, когато предварителният преглед е започнат във връзка с процедура за възлагане на обществени поръчки.

1.   По време на задълбоченото разследване Комисията извършва допълнителна оценка на чуждестранната субсидия, установена в решението за започване на задълбочено разследване и търси цялата информация, която счита за необходима в съответствие с членове 13, 14 и 15.

2.   Когато Комисията установи, съгласно членове 4—6, че чуждестранна субсидия нарушава вътрешния пазар, тя може да приеме акт за изпълнение под формата на решение за налагане на компенсационни мерки („решение с компенсационни мерки“). Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

3.   Когато Комисията установи, съгласно членове 4—6, че чуждестранна субсидия нарушава вътрешния пазар, и разследваното предприятие предложи ангажименти, които Комисията счита за подходящи и достатъчни за пълното и ефективно отстраняване на нарушаването, тя може да приеме акт за изпълнение под формата на решение, за да направи тези ангажименти обвързващи за предприятието с („решение с поемане на ангажименти“). Решение, с което се приема връщането на чуждестранна субсидия в съответствие с член 7, параграф 6, се счита за решение с поемане на ангажименти. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

4.   Комисията приема акт за изпълнение под формата на решение да не се повдигат възражения („решение без повдигане на възражения“), когато установи, че:

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

5.   Комисията се стреми, доколкото е възможно, да приеме решение в рамките на 18 месеца от започването на задълбоченото разследване.

1.   За да се запази конкуренцията на вътрешния пазар и да се избегнат непоправими вреди, Комисията може да приеме акт за изпълнение под формата на решение за постановяване на временни мерки, когато:

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

2.   Временните мерки могат по-специално, но не само, да се състоят от мерките, посочени в член 7, параграф 4, букви а), в) и г). Не могат да се предприемат временни мерки по отношение на процедури за възлагане на обществени поръчки.

3.   Временните мерки се прилагат или за определен период от време, който може да бъде подновен, доколкото това е необходимо и целесъобразно, или до вземането на окончателно решение.

1.   За да изпълнява задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може да изисква информация в съответствие с настоящия член.

2.   Комисията може да изиска от разследвано предприятие да предостави цялата необходима информация, включително информация относно неговата оферта в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка.

3.   Комисията може също така да поиска такава информация от други предприятия или сдружения на предприятия, включително информация относно техните оферти в рамките на процедури за възлагане на обществени поръчки, като надлежно отчита принципа на пропорционалност.

4.   В искането за информация съгласно параграф 2 или 3:

5.   По искане на Комисията държавите членки ѝ предоставят цялата информация, необходима за изпълнение на възложените ѝ по настоящия регламент задължения. Параграф 4, буква а) се прилага mutatis mutandis.

6.   Комисията може да изиска също от трета държава да предостави цялата необходима информация. Параграф 4, букви а) и в) се прилагат mutatis mutandis.

7.   Комисията може да отправи въпроси под формата на интервю до юридическо или физическо лице, което даде съгласие за това, с цел да събере информация, свързана с предмета на разследването. Когато едно интервю не се провежда в помещенията на Комисията, или по телефона или по друг електронен път, преди интервюто Комисията:

1.   С оглед на изпълнението на възложените ѝ с настоящия регламент задължения Комисията може да извършва необходимите проверки на предприятия и сдружения на предприятия.

2.   Когато Комисията извършва такава проверка, длъжностните лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, са оправомощени:

3.   Предприятието или сдружението на предприятия се подлага на проверки, разпоредени с решение на Комисията. Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, упражняват правомощията си след представяне на решение на Комисията, в което:

4.   Достатъчно време преди проверката Комисията уведомява за проверката държавата членка, на чиято територия ще се проведе тя, и за датата, на която ще започне.

5.   Длъжностни лица и други лица, упълномощени или назначени от държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката, по искане на държавата членка или на Комисията, активно съдействат на длъжностните лица и на други придружаващи ги лица, упълномощени от Комисията. За тази цел на тях се предоставят правомощията, посочени в параграф 2.

6.   Когато длъжностните лица или други придружаващи лица, упълномощени от Комисията, установят, че предприятие или сдружение на предприятия се противопоставя на проверка по смисъла на настоящия член, държавата членка, на територията на която се извършва проверката, им осигурява необходимото съдействие и иска, когато е необходимо, съдействие от полицията или от равностоен правоприлагащ орган, за да им даде възможност да извършат своята проверка. В случай че съдействието по настоящия параграф изисква разрешение от съдебен орган в съответствие с националните норми, се подава искане за такова разрешение. Искане за такова разрешение може да се подаде и като предпазна мярка.

7.   По искане на Комисията държава членка извършва на своя територия всяка инспекция или друга мярка за установяване на факти съгласно националното си законодателство, за да установи дали е налице чуждестранна субсидия, която нарушава вътрешния пазар.

1.   Комисията може да вземе решение съгласно член 10, член 11, член 25, параграф 3, буква в) или член 31, параграф 2, въз основа на наличните факти, когато разследвано предприятие или трета държава, която е предоставила чуждестранната субсидия:

2.   Когато предприятие или сдружение на предприятия, държава членка или трета държава са предоставили на Комисията неточна или подвеждаща информация, тази информация не се взема предвид.

3.   Когато предприятие, включително публично предприятие, което е пряко или непряко контролирано от държавата, не предостави необходимата информация, за да се определи дали финансовата помощ му предоставя полза, може да се счита, че това предприятие е получило такава полза.

4.   При прилагане на наличните факти резултатът от процедурата може да бъде по-малко благоприятен за предприятието, отколкото ако то е оказало съдействие.

1.   Комисията може с решение да налага глоби или периодични имуществени санкции, когато предприятие или сдружение на предприятия умишлено или по небрежност:

2.   Глобите, наложени съгласно параграф 1, не надвишават 1 % от съвкупния оборот на съответното предприятие или сдружение на предприятия за предходната финансова година.

3.   Периодичните имуществени санкции, наложени съгласно параграф 1, не надхвърлят 5 % от средния дневен съвкупен оборот на засегнатото предприятие или сдружение на предприятия през предходната финансова година, за всеки просрочен ден, изчислен от датата, установена в решението, докато то не предостави пълната и точната информация, изискана от Комисията, или не се подложи на проверка.

4.   Преди да приеме решение в съответствие с параграф 1, буква а), Комисията определя краен срок от две седмици за получаване на липсващата информация от предприятието или сдружението на предприятия.

5.   Когато предприятие не изпълнява решение с поемане на ангажименти по член 11, параграф 3, решение за налагане на временни мерки по член 12 или решение с компенсационни мерки по член 11, параграф 2, Комисията може с решение да наложи:

Комисията може също да наложи такива глоби или периодични имуществени санкции, когато предприятието не се съобрази с решение, прието съгласно член 11, 25 или 31, с което предприятието се е задължило да информира Комисията за бъдещото си участие в концентрации или процедури за възлагане на обществени поръчки съгласно член 8.

6.   При определяне на размера на глобата или периодичната имуществена санкция Комисията взема предвид естеството, тежестта и продължителността на нарушаването, като се отчитат надлежно принципите на пропорционалност и целесъобразност.

7.   Когато предприятието или сдружението на предприятия е изпълнило задължението, с оглед на което са наложени периодичните имуществени санкции, Комисията може да намали окончателния размер на периодичните имуществени санкции в сравнение с определения в първоначалното решение за налагане на периодични имуществени санкции.

1.   Комисията може да отмени решение, взето по член 11, параграф 2, 3 или 4, член 25, параграф 3 и член 31, параграф 1, 2 или 3, и да приеме нов акт за изпълнение под формата на решение във всеки от следните случаи:

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

2.   Отмяната и приемането на ново решение от Комисията съгласно параграф 1 не засяга решението на възлагащия орган или възложителя, който възлага поръчка. Те не засягат и поръчка, която вече е сключена след такова решение за възлагане.

1.   За целите на настоящия регламент се счита, че концентрация възниква, когато трайна промяна в контрола се дължи на всяко от следните:

2.   Създаването на съвместно предприятие, което да изпълнява дългосрочно всички функции на самостоятелен икономически субект, представлява концентрация по смисъла на параграф 1.

3.   За целите на настоящия регламент „концентрация, подлежаща на уведомяване“ се счита, че възниква, когато в дадена концентрация:

4.   Счита се, че не е налице концентрация, когато:

Срокът от една година, посочен в първа алинея, буква а) може да бъде удължен от Комисията по искане, когато институциите или съответните дружества могат да докажат, че продажбата не е могла да се осъществи по разумен начин в определения срок.

5.   Контролът се състои от права, договори или всякакви други средства, които, поотделно или в комбинация, и като се вземат предвид фактическите или юридическите обстоятелства, предоставят възможност за упражняване на решаващо влияние върху предприятие, по-конкретно чрез:

6.   Контролът се придобива от лица или предприятия, които:

1.   Концентрациите, подлежащи на уведомяване, се съобщават на Комисията преди тяхното осъществяване и след сключването на споразумението, обявяването на публичния търг или придобиването на контролен дял.

2.   Съответните предприятия могат да уведомят за предложената концентрация и като удостоверят пред Комисията добросъвестните си намерения да сключат споразумение или, в случаите на публичен търг, когато те са обявили публично намерението си да направят такъв търг, при условие че предвиденото споразумение или търг би довело до извършване на концентрация, подлежаща на уведомяване, по параграф 1.

3.   Концентрация, която се състои от сливане по смисъла на член 20, параграф 1, буква а) или от придобиването на съвместен контрол по смисъла на член 20, параграф 1, буква б), подлежи на съвместно уведомяване от страните по сливането или тези, които придобиват съвместния контрол, според случая. Във всички останали случаи уведомяването се извършва от лицето или предприятието, придобиващо контрол върху цялото или части от едно или повече предприятия.

4.   Когато съответните предприятия не изпълнят задължението си за уведомяване, Комисията може да преразгледа концентрация, подлежаща на уведомяване, в съответствие с настоящия регламент, като поиска да бъде подадено уведомление за тази концентрация. В този случай Комисията не е обвързана от сроковете, посочени в член 24, параграфи 1 и 4.

5.   Комисията може да поиска предварително уведомление за всяка концентрация, която не подлежи на уведомяване по смисъла на член 20, по всяко време преди нейното осъществяване, когато Комисията подозира, че на съответните предприятия може да са били предоставени чуждестранни субсидии през трите години преди концентрацията. За целите на настоящия регламент такава концентрация се счита за концентрация, подлежаща на уведомяване.

1.   Съвкупният оборот включва сумите, които засегнатите предприятия са получили през предшестващата финансова година от продажба на продукти и предоставяне на услуги, които попадат в обичайния им предмет на дейност, след приспадане на търговските отстъпки и данък добавена стойност, както и други данъци, пряко свързани с оборота. Съвкупният оборот на засегнатите предприятия не включва продажбата на продукти или предоставянето на услуги между предприятията по параграф 4.

Оборотът в Съюза включва продадените продукти и услугите, предоставяни на предприятия или потребители в Съюза.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, когато концентрацията се свежда до придобиване на части, независимо дали представляват независими правни субекти, от едно или повече предприятия, само оборотът, отнасящ се до частите, които са предмет на концентрация, се взема предвид по отношение на продавача или продавачите.

Въпреки това две или повече операции по смисъла на първата алинея от настоящия параграф, които се осъществяват в период от две години между едни и същи лица или предприятия, се считат за една и съща концентрация, извършена на датата на последната операция.

3.   Следното се използва вместо оборот:

За целите на буква а) за кредитна институция или финансова институция оборотът в Съюза включва приходните пера, определени в тази буква, които са получени от клона или подразделението на тази институция, установени в Съюза.

За целите на буква б), за едно застрахователно предприятие оборотът в Съюза обхваща брутните премии, получени от лица, пребиваващи в Съюза.

4.   Без да се засяга параграф 2, съвкупният оборот на съответното предприятие се изчислява чрез събиране на съответните обороти на:

5.   Когато съответните предприятия съвместно притежават правата или правомощията, изброени в параграф 4, буква б), при изчисляването на съвкупния оборот на съответните предприятия:

1.   Концентрация, подлежаща на уведомяване, не се осъществява преди да бъде подадено уведомление за нея.

Освен това,

Срокът, посочен в букви а) и б), започва да тече от работния ден след деня на получаване на пълното уведомление или на приемането на съответното решение на Комисията.

2.   Параграф 1 не препятства извършването на публичен търг или на серия от операции с ценни книжа, включително такива, конвертируеми в други ценни книжа, допуснати до търговия на пазар като фондова борса, посредством които контролът се придобива от различни продавачи, при условие че:

3.   Комисията може, по предявено искане, да предостави дерогация от задълженията по параграф 1 или 2. В искането за предоставяне на дерогация се посочват основанията за това искане. При вземането на решение по искането Комисията взема предвид по-специално последиците от спирането за едно или повече от предприятията, засегнати от концентрацията, или за трета страна, както и породения от концентрацията риск от нарушаване на вътрешния пазар. Такава дерогация може да бъде направена при определени условия и задължения, за да се гарантира, че няма нарушаване на вътрешния пазар. Тя може да бъде поискана и предоставена по всяко време, било преди уведомяването, или след операцията.

4.   Сроковете, предвидени в параграф 1, буква б) от настоящия член, се удължават, ако съответните предприятия отправят искане за това не по-късно от 15 работни дни след започването на задълбоченото разследване съгласно член 10. Засегнатите предприятия могат да отправят само едно такова искане.

Сроковете, предвидени в параграф 1, буква б) от настоящия член, могат да бъдат удължени от Комисията по същия начин във всеки момент след започването на задълбоченото разследване със съгласието на засегнатите предприятия.

Общата продължителност на всяко удължаване или удължавания по настоящия параграф не превишава 20 работни дни.

5.   Комисията може по изключение да спре сроковете, предвидени в параграф 1, когато предприятията не са предоставили пълната информация, която тя е изискала съгласно член 13, или са отказали да се подложат на проверка, разпоредена с решение по член 14.

6.   Комисията може да приеме решение по член 25, параграф 3 без да бъде обвързана със сроковете по параграфи 1 и 4 от настоящия член, когато:

7.   Всяка операция, извършена в нарушение на параграф 1, се счита за валидна само след като е било прието решение по член 25, параграф 3.

8.   Настоящият член не се прилага по отношение на валидността на сделките с ценни книжа, включително с такива, които могат да бъдат конвертируеми в други ценни книжа, допуснати до търговия на пазар като фондова борса, освен ако купувачът и продавачът са знаели или е трябвало да знаят, че сделката е извършена в нарушение на параграф 1.

1.   Член 10, член 11, параграфи 1, 3 и 4, членове 12—16 и 18 се прилагат за концентрациите, за които е постъпило уведомление.

2.   Комисията може да започне задълбочено разследване по член 10, параграф 3 не по-късно от 25 работни дни след получаване на пълното уведомление.

3.   След задълбоченото разследване Комисията приема акт за изпълнение под формата на едно от следните решения:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

4.   Решенията по параграф 3 се приемат в рамките на 90 работни дни след започването на задълбоченото разследване, като този срок може да бъде удължен според случая съгласно член 24, параграф 1, буква б) и параграфи 4 и 5. Ако Комисията не приеме решение в този срок, на засегнатите предприятия се разрешава да осъществят концентрацията.

5.   Във всяко искане за информация, отправено към дадено предприятие, Комисията посочва дали сроковете ще бъдат спрени съгласно член 24, параграф 5, в случай че предприятието не предостави пълна информация в определения срок.

6.   Когато установи, че концентрация, подлежаща на уведомяване съгласно член 21, параграф 1 или за която е постъпило уведомление по искане на Комисията съгласно член 21, параграф 5, вече е била осъществена и че чуждестранните субсидии в тази концентрация нарушават вътрешния пазар съгласно членове 4, 5 и 6, Комисията може да приеме една от следните мерки:

Комисията може да наложи мерките, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф, или с решение съгласно параграф 3, буква в) от настоящия член, или с отделно решение.

Комисията може да приеме чрез акт за изпълнение под формата на решение всяка от мерките, посочени в буква а) или б) от настоящия параграф, когато установи, че дадена концентрация е осъществена в нарушение на решение, взето съгласно параграф 3, буква а) от настоящия член, в което се установява, че при липса на ангажименти концентрацията би изпълнила критерия, посочен в параграф 3, буква в) от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

7.   Комисията може също да приеме акт за изпълнение под формата на решение за постановяване на временни мерки, посочени в член 12, също когато:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

1.   Комисията може да налага глоби или периодични имуществени санкции, както е посочено в член 17.

2.   Комисията може с решение също да налага глоби на съответните предприятия, ненадвишаващи 1 % от съвкупния им оборот за предходната финансова година, когато тези предприятия умишлено или поради небрежност предоставят неточна или подвеждаща информация в уведомление по член 21 или в допълнение към него.

3.   Комисията с решение може също да налага глоби на съответните предприятия, ненадвишаващи 10 % от съвкупния им оборот за предходната финансова година, когато тези предприятия умишлено или поради небрежност:

1.   За целите на настоящия регламент се счита, че е налице подлежаща на уведомяване чуждестранна финансова помощ при процедура за възлагане на обществена поръчка, когато:

2.   Когато възлагащият орган или възложителят реши да раздели обществената поръчка на обособени позиции, се счита, че е налице подлежаща на уведомяване чуждестранна финансова помощ в процедура за възлагане на обществена поръчка, когато прогнозната стойност на поръчката без ДДС надвишава прага, определен в параграф 1, буква а), стойността на обособената позиция или съвкупната стойност на всички обособени позиции, за които кандидатства оферентът, е по-голяма или равна на 125 милиона евро и чуждестранната финансова помощ е по-голяма или равна на прага, определен в параграф 1, буква б).

3.   Процедурите за възлагане на поръчки, попадащи в приложното поле на Директива 2009/81/ЕО, не попадат в обхвата на настоящата глава.

4.   Процедурите за възлагане на поръчки, предвидени в член 32, параграф 2, буква в) от Директива 2014/24/ЕС и член 50, буква г) от Директива 2014/25/ЕС, са обхванати от разпоредбите на глава 2 от настоящия регламент и се изключват от прилагането на глава 4 от настоящия регламент.

5.   Чрез дерогация от член 29, параграф 1, когато строителството, доставките или услугите могат да бъдат извършени само от конкретен икономически оператор в съответствие с член 31, параграф 4 от Директива 2014/23/ЕС, член 32, параграф 2, буква б) от Директива 2014/24/ЕС и член 50, буква в) от Директива 2014/25/ЕС и прогнозната стойност на поръчката е по-голяма или равна на стойността, определена в параграф 1, буква а) от настоящия член, икономическите оператори, които подават оферта или заявление за участие, информират Комисията за всяка чуждестранна финансова помощ, ако е изпълнено условието, посочено в параграф 1, буква б) от настоящия член. Без да се засяга възможността за започване на преглед по глава 2 от настоящия регламент, предоставянето на такава информация не се счита за уведомление и не подлежи на разследване съгласно настоящата глава.

6.   Възлагащият орган или възложителят посочва в обявлението за поръчката или, когато се провежда процедура без предварително публикуване, в документацията за обществената поръчка, че за икономическите оператори се прилага задължението за уведомяване по член 29. Липсата на такова указание обаче не засяга прилагането на настоящия регламент по отношение на поръчките, попадащи в неговото приложно поле.

1.   Когато са изпълнени условията за уведомяване за чуждестранна финансова помощ в съответствие с член 28, параграфи 1 и 2, икономическите оператори, участващи в процедура за възлагане на обществена поръчка, уведомяват възлагащия орган или възложителя за всяка чуждестранна финансова помощ, както е определена в член 28, параграф 1, буква б). Във всички други случаи икономическите предприятия изброяват в декларация всяка получена чуждестранна помощ и потвърждават, че получената чуждестранна финансова помощ не подлежи на уведомяване в съответствие с член 28, параграф 1, буква б). При открита процедура уведомлението или декларацията се подават само веднъж заедно с офертата. При многоетапна процедура уведомлението или декларацията се подава два пъти — първо със заявлението за участие и след това като актуализирано уведомление или актуализирана декларация с подадената оферта или окончателна оферта.

2.   След като бъде изпратено уведомлението или декларацията, възлагащият орган или възложителят незабавно предава уведомлението или декларацията на Комисията.

3.   Когато липсва уведомление или декларация в заявлението за участие или в офертата, възлагащият орган или възложителят може да поиска от съответните икономически оператори да представят съответния документ в срок от 10 работни дни. Офертите или заявленията за участие на икономическите оператори, които подлежат на задълженията, посочени в настоящия член, но накрая не са придружени от уведомлението или декларацията, подадени в съответствие с параграф 1, въпреки искането, отправено от възлагащия орган или възложителя в съответствие с настоящия параграф, се обявяват за нередовни и се отхвърлят от възлагащия орган или възложителя. Възлагащият орган или възложителят информира Комисията за това отхвърляне.

4.   Комисията разглежда своевременно съдържанието на полученото уведомление. Когато Комисията установи, че уведомлението е непълно, тя съобщава констатациите си на възлагащия орган или възложителя и на съответния икономически оператор и изисква от икономическия оператор да допълни съдържанието му в срок от 10 работни дни. Когато уведомлението, придружаващо оферта или заявление за участие, остава непълно въпреки искането, отправено от Комисията в съответствие с настоящия параграф, Комисията приема решение, с което обявява тази оферта за нередовна. В това решение Комисията също така изисква от възлагащия орган или възложителя да приеме решение за отхвърляне на такава нередовна оферта или нередовно заявление за участие.

5.   Задължението за уведомяване за чуждестранна финансова помощ по настоящия член се прилага за икономическите оператори, групите от икономически оператори, посочени в член 26, параграф 2 от Директива 2014/23/ЕС, член 19, параграф 2 от Директива 2014/24/ЕС и член 37, параграф 2 от Директива 2014/25/ЕС, както и за основните подизпълнители и основните доставчици, известни към момента на подаване на пълното уведомление или декларация или на пълното актуализирано уведомление или декларация. За целите на настоящия регламент подизпълнител или доставчик се счита за основен, когато неговото участие гарантира ключови елементи от изпълнението на поръчката и във всички случаи, когато икономическият дял на неговия принос надвишава 20 % от стойността на подадената оферта.

6.   Основният изпълнител по смисъла на директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС или основният концесионер по смисъла на Директива 2014/23/ЕС осигуряват подаването на уведомлението или декларацията от името на групите от икономически оператори, основни подизпълнители и основни доставчици. За целите на член 33 основният изпълнител или основният концесионер отговаря само за достоверността на данните, свързани със собствената му чуждестранна финансова помощ.

7.   Когато при разглеждането на офертите възлагащият орган или възложителят подозира наличието на чуждестранни субсидии, въпреки че е подадена декларация, той незабавно съобщава за тези подозрения на Комисията. Без да се засягат правомощията на възлагащите органи или възложителите, предвидени в директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС, да проверяват дали дадена оферта е необичайно ниска, възлагащият орган или възложителят не извършва оценка дали дадена оферта е необичайно ниска, когато такава оценка би била започната само въз основа на подозрения за възможно наличие на чуждестранни субсидии. Когато Комисията заключи, че не е налице неоправдано изгодна оферта по смисъла на настоящия регламент, тя информира съответния възлагащ орган или възложител за това. Други юридически или физически лица могат да докладват на Комисията всякаква информация, свързана с чуждестранни субсидии, които нарушават вътрешния пазар, и могат да съобщават за подозрения, че вероятно е направена невярна декларация.

8.   Без да се засяга възможността Комисията да започне служебна процедура, когато Комисията подозира, че даден икономически оператор може да се е възползвал от чуждестранни субсидии през трите години преди да подаде оферта или да заяви участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, тя може да изиска преди възлагането на поръчката да бъде изпратено уведомление за чуждестранната финансова помощ, предоставена от трети държави на този икономически оператор във всяка процедура за възлагане на обществена поръчка, която не подлежи на уведомяване по член 28, параграф 1 или попада в обхвата на член 30, параграф 4. Ако Комисията е изискала да бъде изпратено уведомление за такава финансова помощ, се счита, че финансовата помощ е подлежаща на уведомяване чуждестранна финансова помощ в процедура за възлагане на обществена поръчка и към нея се прилагат разпоредбите на глава 4.

1.   Член 10, член 11, параграфи 1, 3 и 4, членове 13, 14, 15, 16, 18 и 23 се прилагат за финансова помощ, за която е постъпило уведомление, в процедури за възлагане на обществени поръчки.

2.   Комисията извършва предварителен преглед не по-късно от 20 работни дни, след като получи пълно уведомление. В надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи този срок еднократно с 10 работни дни.

3.   В срока за приключване на предварителния преглед Комисията решава дали да започне задълбочено разследване и незабавно информира засегнатия икономически оператор и възлагащия орган или възложителя.

4.   Когато Комисията е приключила предварителен преглед, без да приеме решение, и получи нова информация, която ѝ дава основание да подозира, че подадено уведомление или декларация са непълни, или когато такова уведомление или декларация не са предадени на Комисията, тя може да поиска допълнителна информация в съответствие с член 29, параграф 4. Комисията може да възобнови предварителния преглед въз основа на тази нова информация. Когато предварителният преглед е започнат съгласно настоящата глава и без да се засяга възможността за започване на предварителен преглед съгласно глава 2, в зависимост от необходимостта, отправната точка за определяне на продължителността на предварителния преглед е получаването на новото уведомление или декларация от Комисията.

5.   Комисията може да приеме решение за приключване на задълбоченото разследване не по-късно от 110 работни дни след като е получила пълното уведомление. Този срок може да бъде удължен еднократно с 20 работни дни, след консултация с възлагащия орган или възложителя, в надлежно обосновани изключителни случаи, включително разследванията по параграф 6 или в случаите, посочени в член 16, параграф 1, букви а) и б).

6.   Чрез дерогация от параграф 2, когато процедурата за възлагане на обществена поръчка е многоетапна, Комисията разглежда пълното уведомление, подадено със заявлението за участие, в срок от 20 работни дни от получаването на това уведомление, без да приключва предварителния преглед или да взема решение за започване на задълбочено разследване. След изтичането на срока от 20 работни дни предварителният преглед се спира до подаването на окончателна оферта или на оферта при ограничена процедура. След като офертата или окончателната оферта, съдържаща пълно актуализирано уведомление, бъде подадена, предварителният преглед се възобновява и Комисията разполага с 20 работни дни, за да го приключи, като вземе предвид всяка допълнителна информация. Комисията приема решение за приключване на всяко последващо задълбочено разследване в срок от 90 работни дни от представянето на пълното актуализирано уведомление.

1.   Когато след задълбочено разследване Комисията установи, че даден икономически оператор се ползва от чуждестранна субсидия, която нарушава вътрешния пазар съгласно членове 4, 5 и 6, и когато съответният икономически оператор предлага ангажименти, с които напълно и ефективно се отстранява нарушаването на вътрешния пазар, тя приема акт за изпълнение под формата на решение с поемане на ангажименти съгласно член 11, параграф 3. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

2.   Когато съответният икономически оператор не предложи ангажименти или когато Комисията счита, че ангажиментите, посочени в параграф 1, не са нито подходящи, нито достатъчни за пълното и ефективно отстраняване на нарушаването, Комисията приема акт за изпълнение под формата на решение за забрана на възлагането на поръчката на съответния икономически оператор („решение за забрана на възлагането на поръчката“). Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2. След това решение възлагащият орган или възложителят отхвърля офертата.

3.   Когато след задълбочено разследване Комисията не установи, че даден икономически оператор се ползва от чуждестранна субсидия, която нарушава вътрешния пазар, тя приема акт за изпълнение под формата на решение съгласно член 11, параграф 4. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

4.   Оценката по член 6 не води до изменение на офертата или окончателната оферта, подадена от икономическия оператор, което е несъвместимо с правото на Съюза.

1.   По време на предварителния преглед и задълбоченото разследване всички процедурни стъпки в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да продължат, с изключение на възлагането на поръчката.

2.   Ако Комисията реши да започне задълбочено разследване съгласно член 30, параграф 3, поръчката не се възлага на икономически оператор, който подава уведомление по член 29, докато Комисията не вземе решение съгласно член 31, параграф 3 или преди да са изтекли сроковете, определени в член 30, параграф 5 или 6. Ако Комисията не е приела решение в приложимия срок, поръчката може да бъде възложена на всеки икономически оператор, включително на икономически оператор, който подава уведомлението.

3.   Когато възлагащият орган или възложителят установи, че икономически най-изгодната оферта е подадена от икономически оператор, който е подал декларация по смисъла на член 29, и когато Комисията не е започнала преглед в съответствие с член 29, параграф 8, член 30, параграф 3 или 4, поръчката може да бъде възложена на икономическия оператор, подал такава оферта, преди Комисията да вземе някое от решенията, посочени в член 31, или преди изтичането на сроковете, предвидени в член 30, параграф 2, 5 или 6, или преди Комисията да вземе някое от решенията, посочени в член 31, по отношение на други разглеждани оферти.

4.   Когато Комисията приеме решение в съответствие с член 31, параграф 2 за оферта, оценена от възлагащия орган или възложителя като икономически най-изгодна, поръчката може да бъде възложена на икономическия оператор, който не е предмет на решение по член 31, параграф 2, представил следващата най-добра оферта..

5.   Когато Комисията приема решение в съответствие с член 31, параграф 1 или 3, поръчката може да бъде възложена на всеки икономически оператор, който е представил икономически най-изгодната оферта, включително на икономическия оператор, подал уведомлението по член 29.

6.   Възлагащият орган или възложителят информира Комисията своевременно за всяко решение, свързано с отмяната на процедурата за възлагане на обществена поръчка, отхвърлянето на офертата или заявлението за участие на съответния икономически оператор, подаването на нова оферта от съответния икономически оператор или възлагането на поръчката.

7.   Принципите, уреждащи процедурите за възлагане на обществени поръчки, включително принципите на пропорционалност, недискриминация, равно третиране, прозрачност и конкуренция, се спазват по отношение на всички икономически оператори, участващи в процедурата за възлагане на обществена поръчка. Разследването на чуждестранни субсидии съгласно настоящия регламент не води до това възлагащият орган или възложителят да третира съответните икономически оператори по начин, който противоречи на тези принципи. Екологичните, социалните и трудовите изисквания се прилагат за икономическите оператори в съответствие с директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС или други правни актове на Съюза.

8.   Сроковете, посочени в настоящата глава, започват да текат от работния ден след деня на получаване на уведомлението или след деня на приемане на съответното решение на Комисията.

1.   Комисията може да налага глоби или периодични имуществени санкции, както е посочено в член 17.

2.   Комисията може с решение да налага също на съответните икономически оператори глоби, ненадвишаващи 1 % от съвкупния им оборот за предходната финансова година, когато тези икономически оператори умишлено или поради небрежност предоставят неточна или подвеждаща информация в уведомление или декларация по член 29 или в допълнение към него.

3.   С решение Комисията може да налага на съответните икономически оператори глоби, ненадвишаващи 10 % от съвкупния им оборот за предходната финансова година, когато тези икономически оператори умишлено или поради небрежност:

1.   Финансова помощ, за която е подадено уведомление в контекста на концентрация съгласно член 21 или в контекста на обществена поръчка съгласно член 29, може да бъде от значение за и да бъде оценена съгласно настоящия регламент във връзка с друга стопанска дейност.

2.   Финансова помощ, оценена в контекста на служебна процедура във връзка със специфична стопанска дейност съгласно член 10 или член 11, може да бъде от значение за и да бъде оценена съгласно настоящия регламент във връзка с друга стопанска дейност.

1.   Когато държава членка счита, че може да съществува чуждестранна субсидия и тя може да нарушава вътрешния пазар, държавата членка предава информацията за това на Комисията. Въз основа на тази информация Комисията може да реши да започне предварителен преглед съгласно член 10 или да поиска уведомление съгласно член 21, параграф 5 или член 29, параграф 8.

2.   Всяко физическо или юридическо лице или сдружение може да съобщи на Комисията всяка информация, с която разполага за чуждестранни субсидии, които могат да нарушат вътрешния пазар. Въз основа на тази информация Комисията може да реши да започне предварителен преглед съгласно член 10 или да поиска уведомление съгласно член 21, параграф 5 или член 29, параграф 8.

3.   Комисията предоставя в специална електронна база данни достъп на държавите членки и на съответните възлагащи органи или възложители до неповерителните версии на всички решения, приети съгласно настоящия регламент.

1.   Когато наличната за Комисията информация потвърждава основателно подозрение, че чуждестранните субсидии в конкретен сектор, за конкретен вид стопанска дейност или въз основа на конкретен инструмент за субсидиране могат да нарушат вътрешния пазар, Комисията може да проведе пазарно разследване на конкретния сектор, конкретния вид стопанска дейност или използването на съответния инструмент за субсидиране. В хода на това пазарно разследване Комисията може да изиска от съответните предприятия или сдружения на предприятия да предоставят необходимата информация и може да извърши необходимите проверки. Комисията може също така да поиска от съответните държави членки или трета държава да предоставят информация.

2.   Когато е уместно, Комисията публикува доклад за резултатите от своето пазарно разследване на конкретни сектори, конкретни видове стопанска дейност или конкретни инструменти за субсидиране и изисква коментари.

3.   Комисията може да използва информацията, получена от такива пазарни разследвания, в рамките на процедури по настоящия регламент.

4.   По отношение на пазарните разследвания се прилагат членове 13, 14, 15 и 17.

1.   Когато вследствие на пазарно разследване съгласно член 36 Комисията подозира за съществуването на повтарящи се чуждестранни субсидии, които нарушават вътрешния пазар, или когато няколко действия по правоприлагане съгласно настоящия регламент установят съществуването на чуждестранни субсидии, които нарушават вътрешния пазар и са предоставeни от една и съща трета държава, Комисията може да започне диалог със съответната трета държава, за да проучи възможностите за постигане на прекратяване или изменение на тези субсидии с оглед на отстраняването на нарушаващото им въздействие върху вътрешния пазар. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за всяко развитие в това отношение.

2.   Този диалог с трета държава не възпрепятства Комисията да предприеме действия съгласно настоящия регламент. Индивидуалните мерки, приети съгласно настоящия регламент, не се разглеждат в рамките на този диалог.

1.   Правомощията на Комисията по членове 10 и 11 са предмет на давностен срок от 10 години, считано от деня, в който на предприятието е предоставена чуждестранна субсидия. Всяко действие, предприето от Комисията съгласно член 10, 13, 14 или 15 по отношение на чуждестранна субсидия, прекъсва давностния срок. След всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок от 10 години.

2.   Правомощията на Комисията да налага глоби или периодични имуществени санкции съгласно членове 17, 26 и 33 подлежат на давностен срок от три години, считано от деня, в който е извършено нарушението, посочено в член 17, 26 или 33. При продължително или повторно нарушение давностният срок започва от деня, в който нарушението е прекратено. Всяко действие, предприето от Комисията във връзка с нарушение, посочено в член 17, 26 или 33, прекъсва давностния срок за налагане на глоби или периодични имуществени санкции. След всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок от три години.

3.   Правомощията на Комисията да налага глоби или периодични имуществени санкции съгласно членове 17, 26 и 33 подлежат на давностен срок от пет години, считано от деня, в който е взето решението на Комисията за налагане на глоби и периодични имуществени санкции. Всяко действие, предприето от Комисията или от държава членка, действаща по искане на Комисията, с цел принудително изпълнение на плащането на глобата или на периодичната имуществена санкция, прекъсва този давностен срок. След всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок от пет години.

4.   Давностният срок изтича най-късно в деня, в който е изтекъл срок, равен на два пъти давностния срок, при условие че Комисията не е:

5.   Давностният срок спира да тече, докато решението на Комисията е предмет на производство, висящо пред Съда на Европейския съюз.

1.   Предприятията не организират финансови операции или договори с цел заобикаляне на изискванията за уведомяване, предвидени в член 21, параграфи 1 и 5 и член 29, параграфи1, 5 и 8.

2.   Когато Комисията подозира, че дадено предприятие е участвало или участва в практика, посочена в параграф 1, тя може да изиска от това предприятие да предостави всякаква информация, която Комисията счита за необходима, за да се определи дали предприятието е участвало или участва в практиките, посочени в параграф 1, и може да започне преглед съгласно член 21, параграф 4 или член 30, параграф 4.

1.   Комисията публикува обобщено известие за решенията, приети съгласно член 10, параграф 3, буква а), като дава възможност на всяко физическо или юридическо лице, държава членка или трета държава, която е предоставила чуждестранната субсидия, да изрази становището си.

2.   Комисията публикува решенията, приети съгласно член 11, параграфи 2, 3 и 4, член 25, параграфи 3 и 6 и член 31, параграфи 1, 2 и 3, в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Когато публикува обобщените известия и решенията, Комисията взема надлежно под внимание законния интерес на предприятията за защита на техните търговски тайни и друга поверителна информация.

1.   Комисията уведомява без забавяне за решение, адресирано до предприятие или до сдружение на предприятия, и дава на това предприятие или сдружение на предприятия възможност да посочи на Комисията коя информация в решението счита за поверителна.

2.   Комисията уведомява съответния възлагащ орган или възложител за приетото решение по член 31, параграфи 1 и 3, адресирано до икономически оператор, участващ в процедура за възлагане на обществена поръчка.

3.   Адресати на решенията, приети съгласно член 29, параграф 4 и член 31, параграф 2 са съответният възлагащ орган или възложител. Комисията предоставя копие от това решение на икономическия оператор, на който е забранено да се възлага поръчката.

1.   Преди да приеме решение съгласно членове 11, 12, 17, 18, член 25, параграф 3, член 26, 31 или 33, Комисията дава възможност на разследваното предприятие да представи забележки по мотивите, въз основа на които Комисията възнамерява да вземе своето решение.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 решение съгласно член 12 може да бъде взето временно, без на разследваното предприятие да бъде дадена възможност да представи предварително своите забележки, при условие че Комисията му даде тази възможност във възможно най-кратък срок след вземане на решението.

3.   Комисията основава своето решение само на мотиви, по които на засегнатите предприятия е била дадена възможност да представят своите забележки.

4.   За да може да упражни правото си съгласно параграф 1, разследваното предприятие има право на достъп до преписката на Комисията. Правото на достъп до преписката не обхваща поверителна информация или вътрешни документи на Комисията или на държавите членки, или по-специално кореспонденцията между Комисията и държавите членки.

Правото на достъп до преписката се обуславя от законния интерес на предприятията или сдруженията на предприятия за защита на техните търговски тайни и друга поверителна информация. Комисията може да поиска от разследваното предприятие и от предприятията или сдруженията на предприятия, които са предоставили информация на Комисията, да се споразумеят относно условията за оповестяване на тази информация. Ако предприятията или сдруженията на предприятия не постигнат съгласие относно тези условия, Комисията има правомощието да наложи условията за оповестяване на информацията.

Нищо в настоящия параграф не възпрепятства Комисията да използва и разкрива в необходимата степен информация, която показва наличието на чуждестранна субсидия, която нарушава вътрешния пазар.

1.   Информацията, получена съгласно настоящия регламент, се използва само за целите, за които е била получена, освен ако предоставилият информацията не даде съгласие за друго.

2.   Държавите членки и Комисията, техните длъжностни лица и други лица, работещи под техен надзор, гарантират защитата на поверителната информация, получена при прилагането на настоящия регламент в съответствие с приложимите правила. За тази цел те не разкриват информация, обхваната от задължението за защита на професионалната тайна, която са получили съгласно настоящия регламент.

3.   Параграфи 1 и 2 не препятстват публикуването на статистически данни и доклади, които не съдържат информация, позволяваща идентифицирането на конкретни предприятия или сдружения на предприятия.

4.   Разкриването на всякаква информация, съобщена съгласно настоящия регламент, не засяга основните интереси на държавите членки в областта на сигурността.

1.   Настоящият регламент не засяга прилагането на членове 101, 102, 106, 107 и 108 от ДФЕС, Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (23) и Регламент (ЕО) № 139/2004.

2.   Настоящият регламент не засяга прилагането на Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета (24).

3.   Настоящият регламент не засяга прилагането на Регламент (ЕС) 2019/452.

4.   Настоящият регламент не засяга прилагането на Регламент (ЕС) 2022/1031 на Европейския парламент и на Съветa (25).

5.   Настоящият регламент има предимство пред Регламент (ЕС) 2016/1035, докато той стане приложим съгласно член 18 от него. Когато след тази дата дадена чуждестранна субсидия попада в приложното поле както на Регламент (ЕС) 2016/1035, така и на настоящия регламент, Регламент (ЕС) 2016/1035 има предимство. Въпреки това разпоредбите на настоящия регламент, приложими към обществените поръчки и концентрациите, имат предимство пред Регламент (ЕС) 2016/1035.

6.   Настоящият регламент има предимство пред Регламент (ЕИО) № 4057/86.

7.   Настоящият регламент не засяга прилагането на Регламент (ЕС) 2019/712. Концентрации съгласно определението в член 20 от настоящия регламент, които включват въздушни превозвачи, са предмет на разпоредбите на глава 3 от настоящия регламент. За процедурите за възлагане на обществени поръчки, включващи въздушни превозвачи, се прилагат разпоредбите на глава 4 от настоящия регламент.

8.   Настоящият регламент се тълкува в съответствие с директиви 2009/81/ЕО, 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС и директиви 89/665/ЕИО (26) и 92/13/ЕИО (27) на Съвета.

9.   Настоящият регламент не възпрепятства Съюза да упражнява правата си или да изпълнява задълженията си по международни споразумения. Разследване съгласно настоящия регламент не се извършва, нито се налагат или поддържат мерки, когато такова разследване или мерки биха били в противоречие със задълженията на Съюза, произтичащи от съответните международни споразумения, които той е сключил. По-специално, не се предприемат действия по настоящия регламент, които биха представлявали специфично действие срещу субсидия по смисъла на член 32.1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, предоставена от трета държава, която е член на Световната търговска организация.

1.   Комисията публикува най-късно на 12 януари 2026 г. и след това редовно актуализира насоки относно:

2.   Преди да издаде насоките, посочени в параграф 1, Комисията провежда подходящи консултации със заинтересованите страни и държавите членки. Насоките се основават на опита, придобит по време на прилагането и осигуряване изпълнението на настоящия регламент.

1.   Комисията се оправомощава да приема актове за изпълнение по следните въпроси:

2.   Актовете за изпълнение по параграф 1 се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 48, параграф 2.

3.   Преди приемането на каквито и да е мерки съгласно параграф 1 Комисията публикува проект на тези мерки и изисква коментари в рамките на определения от нея срок. Този срок се определя от Комисията и не може да бъде по-кратък от четири седмици.

4.   Първите актове за изпълнение, посочени в параграф 1, се приемат до 12 юли 2023 г.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 50 с цел изменение, когато е необходимо, на прага за уведомяване за концентрации, посочен в член 20, параграф 3, буква а), чрез увеличаване на прага с до 20 % или намаляване на прага с до 20 %, след като:

2.   За целите на оценката на необходимостта от изменение на прага за уведомяване съгласно параграф 1 Комисията извършва своята оценка, покриваща определен период от време, който не може да бъде по-кратък от две години, по-специално въз основа на следните обективни критерии:

3.   За да се повишат праговете по член 20, параграф 3, буква а), оценката, посочена в параграф 2 от настоящия член, показва, че:

4.   За да се намалят праговете по член 20, параграф 3, буква а) оценката, посочена в параграф 2 от настоящия член, трябва да показва, че:

5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 50 с цел изменение, когато е необходимо, на прага за уведомяване, посочен в член 28, параграф 1, буква а) и член 28, параграф 2, за обществени поръчки чрез увеличаване с до 20 % или намаляване с до 20 %, след като:

6.   За целите на оценката на необходимостта от изменение на прага за уведомяване съгласно параграф 5 Комисията извършва своята оценка, която обхваща определен период от време, който не може да бъде по-кратък от две години, по-специално въз основа на следните обективни критерии:

7.   За да се увеличат праговете за уведомяване, оценката, посочена в параграф 6, показва, че:

8.   За да се намалят праговете, оценката, посочена в параграф 6, показва, че:

9.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 50 с цел намаляване на сроковете за предварителен преглед и задълбочени разследвания, както е посочено в член 25, параграфи 2 и 4 за концентрациите, за които е постъпило уведомление, и в член 30, параграфи 2, 5 и 6 за финансовата помощ, за която е постъпило уведомление, в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Комисията може да приема такива делегирани актове, за да намали сроковете в член 25, параграфи 2 и 4 и член 30, параграфи 2, 5 и 6, когато нейната практика при прилагането на настоящия регламент показва, че оценката на Комисията може да бъде извършена за по-кратък срок.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 49, параграфи 1 и 5, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 12 януари 2025 г.

3.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 49, параграф 9, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 12 януари 2025 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

4.   Делегирането на правомощия, посочено в член 49, параграфи 1, 5 и 9, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

5.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

6.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

7.   Делегиран акт, приет съгласно член 49, параграфи 1, 5 и 9, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията представя годишен доклад относно прилагането и изпълнението на настоящия регламент на Европейския парламент и на Съвета.

2.   До 13 юли 2026 г. и на всеки три години след това Комисията прави преглед на своята практика по прилагане и изпълнение на настоящия регламент, по-специално във връзка с прилагането на членове 4, 5, 6 и 9 и праговете за уведомяване, посочени в член 20, параграф 3 и член 28, параграфи 1 и 2, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, когато Комисията счита за целесъобразно, от съответни законодателни предложения. В контекста на своя преглед Комисията докладва за развитието на международните отношения във връзка със системите за контрол върху субсидиите на трети държави.

3.   Когато Комисията счете за целесъобразно докладът да се съчетае със съответните законодателни предложения, тези предложения могат да включват:

1.   Настоящият регламент се прилага за чуждестранни субсидии, отпуснати през петте години преди 12 юли 2023 г., когато тези чуждестранни субсидии нарушават вътрешния пазар след 12 юли 2023 г.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 настоящият регламент се прилага за чуждестранна финансова помощ, предоставена през трите години преди 12 юли 2023 г., когато тази чуждестранна финансова помощ е предоставена на предприятие, което уведомява за концентрация или уведомява за финансова помощ в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно настоящия регламент.

3.   Настоящият регламент не се прилага за концентрации, за които е сключено споразумение, е обявен публичен търг или е придобит мажоритарен дял преди 12 юли 2023 г.

4.   Настоящият регламент не се прилага за обществени поръчки, които са възложени, или за процедури, които са започнали преди 12 юли 2023 г.

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Той се прилага от 12 юли 2023 г.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член членове 47 и 48 се прилагат от 11 януари 2023 г., а член 14, параграфи 5, 6 и 7 се прилагат от 12 януари 2024 г.

4.   Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член членове 21 и 29 се прилагат от 12 октомври 2023 г.

1.   Настоящата директива не се прилага за водачи на превозни средства:

Във връзка с първа алинея, буква е) настоящата директива не се прилага за лице, което желае да получи свидетелство за управление на превозно средство или УПК в съответствие с член 6 и член 8, параграф 1, когато такова лице преминава допълнително обучение за водач на превозно средство в рамките на обучение на работното място, при условие че лицето се придружава от друго лице, притежаващо УПК, или от инструктор за обучение на водачи на превозно средство, за категорията превозно средство, използвано за целта, определена в посочената буква.

2.   Настоящата директива не се прилага, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:

3.   Настоящата директива не се прилага за водачи на превозни средства, използвани или наети без водач от селскостопански, градинарски, горскостопански, земеделски или рибарски предприятия за превоз на товари в рамките на тяхната собствена предприемаческа дейност, освен когато управлението е част от основната дейност на водача на превозното средство или когато управлението на превозното средство надвишава определено в националното право разстояние от базата на предприятието, което притежава, наема или е взело на лизинг превозното средство.

1.   Дейността управление на превозно средство, посочена в член 1, е предмет на задължителна начална квалификация и задължително продължаващо обучение. В тази връзка държавите членки осигуряват:

2.   Държавите членки могат също така да предвидят система за ускорена начална квалификация, така че водач да може да управлява превозно средство в случаите, посочени в член 5, параграф 2, буква а), точка ii) и буква б) и член 5, параграф 3, буква а), точка i) и буква б).

В съответствие с раздел 3 от приложение I ускорената начална квалификация включва посещаване на задължителен курс. Той завършва с изпит. При успешно завършване на изпита квалификацията се удостоверява с УПК, както е предвидено в член 6, параграф 2.

3.   Държави членки могат да освободят водачи на превозно средство, които са получили удостоверение за професионална компетентност, предвидено в Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета (8), от изпитите, посочени в параграф 1, буква а), точки i) и ii) и параграф 2 от настоящия член по темите, обхванати от изпита, предвиден в посочения регламент, и, когато е целесъобразно, от присъствие на част от курса, съответстващ на тях.

1.   Достъпът до начална квалификация не изисква съответното свидетелство за управление на превозно средство да е било получено преди това.

2.   Водачите на превозно средство, предназначено за превоз на товари, могат да управляват:

3.   Водачите на превозно средство, предназначено за превоз на пътници, могат да управляват:

4.   Без да се засягат възрастовите граници, определени в параграф 2 от настоящия член, водачи на превозно средство, осъществяващи превоз на товари, които притежават УПК, както е предвидено в член 6 за една от категориите, предвидени в параграф 2 на настоящия член, се освобождават от изискване за получаване на такъв УПК за другите категории превозни средства, посочени в същия параграф.

Тези разпоредби се прилагат при същите условия за водачи на превозно средство, осъществяващи превоз на пътници в категориите, посочени в параграф 3.

5.   От водачи на превозно средство, осъществяващи превоз на товари, които разширяват или модифицират своите дейности, за да превозват пътници или обратно, и които притежават УПК, както е предвидено в член 6, не се изисква да повтарят общите части на началната квалификация, а само частите, които са специфични за новата квалификация.

1.   УПК може да бъде издадено за удостоверяване на начална квалификация в следните обстоятелства:

2.   УПК може да бъде издадено за удостоверяване на ускорена начална квалификация.

В съответствие с член 3, параграф 2, държавите членки изискват обучаващите се водачи на превозно средство да посещават курсове в одобрен център за обучение. Тези курсове трябва да обхващат всички теми, посочени в раздел 1 от приложение I.

Това обучение завършва с успешно полагане на изпита, предвиден в раздел 3 от приложение I. Този изпит се организира от компетентните органи на държавите членки или от институция, определена от тях, и служи да провери дали за темите, посочени в раздел 1 от приложение I, обучаващите се водачи на превозно средство имат равнището на знания, изисквано в съответствие с посочения раздел. Споменатите органи или институции контролират изпита и при успешно полагане издават на водачите на превозно средство УПК, удостоверяващо ускорена начална квалификация.

1.   Когато водач завърши продължаващото обучение, посочено в член 7, компетентните органи на държавите членки или одобреният център за обучение му издават УПК, удостоверяващо завършването на продължаващото обучение.

2.   Притежатели на УПК, посочени в член 6, трябва да преминат първия курс на продължаващо обучение в срок от пет години от издаване на това УПК.

Държавите членки могат да съкращават или удължават сроковете, посочени в първата алинея, inter alia, така че да съвпадат с датата на изтичане на срока на валидност на свидетелството за управление на превозно средство. Срокът обаче не може да бъде по-къс от три години и по-дълъг от седем години.

3.   Водач на превозно средство, завършил първи курс на продължаващо обучение, както е посочено в параграф 2 или в съответствие с член 8, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2003/59/ЕО, преминава продължаващо обучение на всеки пет години, преди края на срока на валидност на УПК, удостоверяващо завършването на продължаващото обучение.

4.   Притежатели на УПК, както са посочени в член 6, или на УПК, както са посочени в параграф 1 на настоящия член, и водачите на превозно средство, посочени в член 4, които са престанали да упражняват професията и не отговарят на изискванията на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, преминават курс на продължаващо обучение, преди отново да започнат да упражняват професията.

5.   Водачи на превозно средство, които извършват автомобилен превоз на товари или пътници, завършили курсове за продължаващо обучение за една от категориите свидетелства за управление на превозни средства, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3, се освобождават от задължението да преминават продължаващо обучение за която и да е от другите категории, предвидени в тези параграфи.

1.   На основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на държавите членки отбелязват, като вземат предвид член 5, параграфи 2 и 3 и член 8 от настоящата директива, хармонизирания код „95“ на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за управление:

Ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат хармонизирания код на Съюза на свидетелството за управление на превозно средство, те издават на водача на превозно средство карта за квалификация на водач на превозно средство.

За картата за квалификация на водача на превозно средство, издадена от дадена държава членка, се прилага взаимно признаване. При издаване на картата за квалификация на водача компетентните органи проверяват валидността на свидетелството за управление за съответната категория превозно средство.

2.   На водач на превозно средство, посочен в член 1, буква б) от настоящата директива, който управлява превозни средства, използвани за автомобилен превоз на товари, се разрешава също така да докаже, че има квалификацията и обучението, предвидени в настоящата директива, чрез атестацията за водач на превозно средство, предвидена в Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9), при условие че на нея е нанесен кодът „95“ на Съюза. За целите на настоящата директива издаващата държава членка посочва кода „95“ на Съюза в частта за забележки на атестацията, ако съответният водач на превозно средство е изпълнил изискванията за квалификация и обучение, предвидени в настоящата директива.

3.   Атестации за водач на превозно средство, в които не е посочен кодът „95“ на Съюза и които са издадени преди 23 май 2020 г. в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 1072/2009, и по-специално параграф 7 от него, с цел удостоверяване на съответствието с изискванията за обучение съгласно настоящата директива, се приемат като доказателство за квалификация до изтичане на срока им на валидност.

1.   За целите на правоприлагането държавите членки обменят информация за издадени или отнети УПК. За тази цел държавите членки, в сътрудничество с Комисията, разработват електронна мрежа или предприемат мерки за разширяването на съществуваща мрежа, като вземат предвид оценката на Комисията за най-ефективния от гледна точка на разходите вариант.

2.   Мрежата може да съдържа информация, съдържаща се в УПК, както и информация относно административните процедури, свързани с УПК.

3.   Държавите членки гарантират, че обработването на лични данни се извършва единствено за целите на проверка на спазването на настоящата директива, по-специално на изискванията за обучение, предвидени в настоящата директива, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (10).

4.   Достъпът до мрежата е защитен. Държавите членки могат да предоставят достъп само на компетентните органи, отговарящи за изпълнението и контрола за спазването на настоящата директива.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 12, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 26 юли 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 12, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 12, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, определени във Всеобщата декларация за правата на човека и други съответни международни инструменти в областта на правата на човека, както и на принципите на правовата държава, е в основата на вътрешните и международните политики на страните и съставлява съществен елемент от настоящото споразумение.

2.   Страните потвърждават своя ангажимент да насърчават устойчивото развитие във всичките му измерения, да си сътрудничат за справяне с предизвикателствата на изменението на климата и глобализацията и да допринасят за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие.

3.   Страните потвърждават отново своя ангажимент към приетата през 2005 г. Парижка декларация относно ефективността на помощта и се договарят да засилят сътрудничеството си с цел да подобрят още повече постиженията в областта на развитието.

4.   Страните потвърждават отново своята ангажираност с принципите на добро управление и борбата с корупцията на всички равнища, по-специално като отчитат международните си задължения.

5.   Страните се договарят, че при дейностите за сътрудничество по настоящото споразумение се отчитат съответните им нужди и капацитет.

1.   Страните считат, че разпространението на ОМУ и на средствата за доставянето им както на държавни, така и на недържавни субекти представлява една от най-сериозните заплахи за международната стабилност и сигурност. Страните се договарят да си сътрудничат и да допринасят за борбата с разпространението на ОМУ и средствата за доставянето им, чрез пълно спазване и прилагане на национално равнище на съществуващите си задължения съгласно международните договори и споразумения за разоръжаване и неразпространение на оръжия и съгласно други съответни международни задължения в рамката на ООН, включително резолюциите на СС на ООН. Страните се споразумяват, че тази разпоредба представлява съществен елемент от настоящото споразумение.

2.   Освен това страните се договарят да си сътрудничат и да допринасят за борбата с разпространението на ОМУ и средствата за доставянето им и за насърчаването на прилагането на международни инструменти за разоръжаване, като:

3.   Страните се договарят да водят редовен диалог, който ще съпровожда и ще затвърди елементите, посочени в точки а) и в) от параграф 2. Такъв диалог може да се провежда на регионална основа.

1.   Страните признават, че незаконното производство, трансфер и движение на малки оръжия и леки въоръжения, включително на боеприпасите за тях, както и прекаленото им натрупване, лошото управление на запасите и сигурността и неконтролираното разпространение на малки оръжия и леки въоръжения, които имат широки хуманитарни и социално-икономически последици, продължават да представляват сериозна заплаха за мира и международната сигурност, както и за устойчивото развитие на индивидуално, местно, национално, регионално и международно равнище.

2.   Страните се договарят да спазват и да изпълняват изцяло съответните си задължения за борба с незаконната търговия с малки оръжия и леки въоръжения, включително боеприпасите за тях, съгласно съществуващите международни споразумения и резолюции на СС на ООН, както и ангажиментите си в рамките на други международни инструменти, приложими в тази област, като Програмата за действие на ООН за предотвратяване, борба и премахване на незаконната търговия с малки оръжия и леки въоръжения във всичките ѝ аспекти, приета от ОСООН на 20 юли 2001 г.

3.   Страните признават значението на националните системи за контрол на трансфера на конвенционални оръжия в съответствие с международните си задължения и предмета и целта на Договора за търговия с оръжие, приет с Резолюция № 67/234Б на ОСООН от 2 април 2013 г. Страните признават значението на прилагането на този контрол по отговорен начин като принос за мира, сигурността и стабилността в международен и регионален план и за намаляване на човешкото страдание, както и за предотвратяване на отклоняването на конвенционални оръжия. Страните се договарят да засилят своя диалог и сътрудничество в областта на контрола на износа.

4.   Страните се договарят да засилят своето сътрудничество и да се стремят към координация, допълване и полезно взаимодействие в усилията си, свързани с предотвратяването и премахването на незаконната търговия с малки оръжия и леки въоръжения, и с трансфера на конвенционални оръжия и националните системи за контрол на вноса и износа на конвенционални оръжия.

1.   Страните потвърждават отново значението на борбата с тероризма при пълно зачитане на принципите на правовата държава, международното право, по-специално Устава на ООН, подписан в Сан Франциско на 26 юни 1945 г., и съответните резолюции на СС на ООН, както и правото в областта на правата на човека и международното хуманитарно право. В тази рамка и като вземат предвид глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма, съдържаща се в Резолюция № 60/288 на ОСООН от 8 септември 2006 г., както е преработена по-късно, както и Съвместната декларация между ЕС и АСЕАН от 28 януари 2003 г. относно сътрудничеството в борбата срещу тероризма, приета на 28 януари 2003 г., страните се договарят да си сътрудничат за предотвратяването и борбата с тероризма във всичките му форми и прояви.

2.   По-конкретно страните правят това:

1.   Страните се ангажират да си сътрудничат и да обменят мнения в рамките на регионалните и международните форуми и организации, по-специално в рамките на ООН и нейните специализирани организации и агенции, включително, но не само, Международната организация на труда (МОТ), отношенията в рамките на диалога АСЕАН—ЕС, по-специално в контекста на стратегическото партньорство АСЕАН—ЕС, Регионалния форум на АСЕАН (ARF) и срещата „Азия—Европа“ (АСЕМ).

2.   Страните се ангажират да си сътрудничат и да обменят мнения относно икономически и други свързани въпроси в рамките на регионални и международни форуми и организации, включително, наред с другото, АСЕМ, Конференцията на ООН за търговия и развитие и СТО, както и Световната организация за интелектуална собственост.

1.   За всяка област на диалог и сътрудничество по настоящото споразумение и като отдават дължимото внимание на въпросите, свързани с двустранното сътрудничество, страните ще се договорят да провеждат съответните дейности на двустранно или регионално равнище или при съчетание на двете рамки. При избора на подходяща рамка страните ще се стремят да постигнат максимално въздействие върху всички заинтересовани лица, както и да увеличат участието им, като същевременно използват по възможно най-добър начин наличните ресурси, отчитат осъществимостта от политическа и институционална гледна точка и осигуряват съгласуваност с други дейности, в които участват ЕС и държавите — членки на АСЕАН.

2.   Страните могат, по целесъобразност, да вземат решение за разширяване на финансовата подкрепа за дейности за сътрудничество в областите, обхванати от настоящото споразумение или свързани с него, съгласно своите съответни финансови процедури и ресурси. Това сътрудничество може по-конкретно да включва организиране на схеми за обучение, работни срещи и семинари, обмен на експерти, проучвания и други дейности, договорени от страните.

1.   Страните водят диалог по двустранни и многостранни търговски и свързани с търговията въпроси с оглед на укрепването на двустранните търговски отношения и подобряването на многостранната търговска система по начин, който подпомага целта за устойчиво развитие.

2.   Страните се ангажират да насърчават развитието и диверсификацията на търговския обмен помежду си във възможно най-висока степен и във взаимна полза в съответствие с принципите и правилата на СТО. Страните се ангажират да постигнат по-добри условия за достъп до пазара чрез предприемането на мерки за подобряване на прозрачността, като отчитат работата, извършена в тази сфера от международните организации.

3.   Страните се информират взаимно относно развитието на търговската политика и свързаните с търговията политики или други свързани въпроси, като например селскостопанската политика, безопасността на храните, нетарифните мерки, политиката за потребителите и политиката в областта на околната среда, включително управлението на отпадъците.

4.   Страните насърчават диалога и сътрудничеството с цел развитие на своите търговски и инвестиционни отношения, включително разрешаването, наред с други въпроси, на търговските проблеми в областите, посочени в членове 10—19 от настоящото споразумение.

1.   Страните си сътрудничат по въпроси, свързани с безопасността на храните, и по санитарни и фитосанитарни (СФС) въпроси с цел защита на живота или здравето на хората, животните или растенията на територията на страните.

2.   Страните обсъждат и обменят информация относно съответните си мерки, определени в Споразумението на СТО за санитарните и фитосанитарните мерки, което е в сила със създаването на СТО на 1 януари 1995 г., включително стандарти на Международната конвенция по растителна защита, подписана в Рим на 6 декември 1951 г., Световната организация по здравеопазване на животните и Комисията по Кодекс алиментариус.

3.   Страните се договарят да установят сътрудничество за изграждане на капацитет по санитарните и фитосанитарните въпроси. Това изграждане на капацитет е насочено конкретно към нуждите на всяка страна и се извършва с цел подпомагане на тази страна при осигуряването на съответствие с правната рамка на другата страна.

4.   Страните своевременно установяват диалог по санитарни и фитосанитарни въпроси по искане на една от страните за разглеждането на въпроси, свързани със санитарни и фитосанитарни въпроси и други неотложни въпроси в посочената област.

5.   Страните определят звена за контакт, с които се осъществява комуникацията по въпросите в приложното поле на настоящия член.

6.   Страните отдават голямо значение на сътрудничеството в областта на санитарните и фитосанитарните въпроси.

1.   Страните си сътрудничат за насърчаването на световния преход към устойчиви продоволствени системи.

2.   Страните насърчават диалога, дейностите по изграждане на капацитет и тясното сътрудничество по въпроси от взаимен интерес с цел насърчаване на устойчивите продоволствени системи в съответствие с ЦУР на ООН. Такива въпроси включват, наред с другото:

3.   Страните определят звена за контакт, с които се осъществява комуникацията по въпросите в приложното поле на настоящия член.

4.   Страните отдават голямо значение на сътрудничество в областта на устойчивите продоволствените системи.

1.   Страните насърчават използването на международните стандарти и международните схеми за акредитация и обменят информация относно стандартите, техническите правила и процедурите за оценка на съответствието, включително в рамките на Споразумението на СТО за техническите пречки пред търговията (ТПТ), което влезе в сила със създаването на СТО на 1 януари 1995 г.

2.   Страните засилват своето сътрудничество в областта на стандартите, техническите правила и процедурите за оценка на съответствието, включително изграждането на технически капацитет и сътрудничеството с оглед спазването на мерките относно ТПТ.

3.   Страните определят звено за контакт, което да координира обмена на информация и сътрудничеството в съответствие с настоящия член, както и да улеснява усилията за регулаторно сътрудничество между страните.

1.   Страните обменят опит и проучват възможностите за опростяване на процедурите за внос, износ и други митнически режими, повишават прозрачността на търговските правила и развиват митническото сътрудничество, включително ефективни механизми за административна взаимопомощ. Страните си сътрудничат с цел улесняване на прилагането на Споразумението на СТО за улесняване на търговията, което влезе в сила на 22 февруари 2017 г. Страните ще обърнат особено внимание на повишаването на сигурността на международната търговия, включително на транспортните услуги, и на гарантирането на балансиран подход между улесняването на търговията, ефективния контрол и борбата със свързаните с митниците измами и нередности.

2.   Без да се засягат други форми на сътрудничество, предвидени в настоящото споразумение, страните заявяват своя интерес към възможността за сключване в бъдеще на протокол за митническо сътрудничество, включително взаимопомощ, в обхвата на институционалната рамка, определена с настоящото споразумение.

1.   Страните потвърждават отново своите права и задължения по член VI от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. и Споразумението на СТО за прилагане на член VI от ГАТТ от 1994 г., и по-специално член 15 от него.

2.   Страните отдават голямо значение на сътрудничеството в областта на антидъмпинга.

1.   Страните насърчават ефективното въвеждане и прилагане на правилата за конкуренцията и разпространението на информация с цел да се насърчат прозрачността и правната сигурност за предприятията, извършващи дейност на пазарите на другата страна, съгласно съответните им законови и подзаконови разпоредби.

2.   Двете страни се стремят да си сътрудничат във взаимно договорените области с цел да подобрят взаимното разбиране на законите и политиките в областта на конкуренцията на другата страна.

1.   Страните обменят информация и опит по въпроси като практиката, поощряването, разпространението, рационализацията, управлението, защитата и ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), предотвратяване на злоупотреби с тези права и борба с фалшификацията и пиратството, по-специално чрез митническо сътрудничество и други подходящи форми на сътрудничество, както и чрез укрепване на защитата на такива права, съгласно договореното от страните. Съгласно съответните им законови и подзаконови разпоредби и в съответствие с приложимите международни споразумения, по които страните са страна, те ще си сътрудничат по-специално относно прилагането на ПИС и защитата на патенти, географски означения, търговски марки, авторски права и промишлен дизайн, както и защитата на сортове растения.

2.   Страните си оказват взаимна техническа помощ в областта на ПИС и си оказват подкрепа за постигането на по-добра защита, прилагане, използване и търговска реализация на интелектуалната собственост въз основа на европейския опит, както и за насърчаването на разпространението на свързани с тези въпроси познания.

3.   Страните признават значението на Декларацията от Доха относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, приета в Доха на 14 ноември 2001 г., и потвърждават отново ангажиментите си по нея. Страните зачитат и допринасят за изпълнението на Решението на Общия съвет на СТО от 30 август 2003 г. относно параграф 6 от Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, както и на Протокола за изменение на Споразумението ТРИПС, приет в Женева на 6 декември 2005 г.

1.   Страните обменят информация по регулаторни въпроси в контекста на цифровата търговия съгласно съответните им законови и подзаконови разпоредби, която се отнася до следното:

(2)   Като признават глобалния характер на цифровата търговия, страните потвърждават значението на активното участие в многостранни форуми за насърчаване на развитието на цифровата търговия.

1.   В сътрудничеството си по настоящия дял страните придават особено значение на насърчаването на принципите на правовата държава и осигуряването на равен достъп до правосъдие за всички. В свой взаимен интерес страните ще си сътрудничат изцяло за ефективното функциониране на институциите в областите на правоприлагането и правораздаването.

2.   Сътрудничеството между страните ще обхваща също така обмен на информация относно правните системи и законодателството.

1.   Страните признават необходимостта от равенство между половете и овластяването на всички жени и момичета като самостоятелна цел и като движещ фактор за демокрацията, устойчивото и приобщаващо развитие, мира и сигурността.

2.   Страните си сътрудничат за насърчаване на равенството между половете, пълноценното упражняване от страна на жените и момичетата на всички права на човека и за тяхното овластяване, както и гарантират интегрирането на принципа на равенство между половете при прилагането на настоящото споразумение.

3.   Страните обменят добри практики и проучват допълнителни схеми за сътрудничество и потенциални полезни взаимодействия между съответните свързани с пола политики и програми на страните при спазване на международните стандарти и ангажименти, приложими по отношение на страните, като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета от ОСООН на 18 декември 1979 г., Пекинската декларация и платформа за действие, приета на 4-тата Световна конференция за жените в Пекин на 15 септември 1995 г., Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и резултатите от конференциите за прегледа ѝ, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и Резолюция 1325 (2000) на СС на ООН, както и последващите му резолюции относно жените, мира и сигурността.

1.   Страните се договарят да си сътрудничат с цел постигане на висока степен на защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот и ефективното ѝ прилагане в съответствие с техните задължения съгласно международното право в областта на правата на човека и други международни правни инструменти в тази област, като по този начин работят за улесняване на потока на лични данни между страните като ключов елемент за по-нататъшно развитие на търговския обмен и сътрудничеството в областта на правоприлагането при зачитане на съответните законови и подзаконови разпоредби на страните.

2.   Сътрудничеството в областта на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот включва, наред с другото, техническа и правна помощ под формата на обмен на информация и най-добри практики, обучение и експертен опит, както и насърчаване на сътрудничеството в областта на правоприлагането чрез съответните надзорни органи на страните, включително в рамките на многостранни форуми.

1.   Страните засилват съществуващото сътрудничество в областта на правната взаимопомощ и екстрадицията въз основа на съответни международни споразумения, които са обвързващи за тях. Страните укрепват, по целесъобразност, съществуващите механизми и обмислят разработването на нови механизми за улесняване на международното сътрудничество в тази област, най-вече посредством по-тясно взаимодействие с други съответни международни мрежи за правно сътрудничество.

2.   Страните се стремят да развиват съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела, по-специално що се отнася до изпълнението на техните задължения съгласно многостранни конвенции за съдебно сътрудничество по граждански дела, включително конвенциите на Хагската конференция по международно частно право.

3.   Страните си сътрудничат за насърчаване на сигурното и ефикасно предаване на съответните съдебни документи и събирането на доказателства и провеждането на съдебни заседания чрез видеоконференция, по целесъобразност, както и на защитата на личните данни за целите на международното съдебно сътрудничество.

1.   Страните потвърждават отново значението на всеобхватната ангажираност по всички въпроси, свързани с миграцията, включително законната миграция, в съответствие с компетентностите на ЕС и националните компетентности, управлението на миграционните потоци по отношение на незаконната миграция, първопричините за незаконната миграция, международната закрила и предотвратяването и борбата с незаконната миграция, контрабандата и трафика на хора.

2.   Страните си сътрудничат на взаимноприемлива основа и по цялостен начин съгласно съответните им международни задължения, както и съгласно съответните им действащи законови и подзаконови разпоредби,. Сътрудничеството ще се съсредоточи, наред с другото, върху:

3.   В рамките на сътрудничеството за предотвратяване и контрол на незаконната миграция и без да се засяга необходимостта от защита на жертвите на трафик на хора, страните се договарят също за следното:

4.   Като част от консултациите по въпросите на миграцията страните се договарят да започнат диалог относно обратното приемане, който по искане на всяка от страните може да доведе, в случай че условията позволяват, до сключването на споразумение за обратно приемане, включително използването на документа за пътуване на ЕС (1). Страните могат също така да обмислят и да започнат диалог относно улесняването на движението на лица, който по искане на една от страните може да доведе, в случай че условията позволяват, до сключването на споразумение за облекчаване на визовия режим за гражданите на държавите членки и Тайланд.

1.   Страните се договарят, че е необходимо да работят и да си сътрудничат съгласно съответните си законови и подзаконови разпоредби за ефективното предотвратяване на злоупотребите с техните финансови системи с цел изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и борбата с тези злоупотреби.

2.   Страните се договарят да си сътрудничат в разработването и прилагането на законови и подзаконови актове и разпоредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие със стандартите, разработени от действащите в тази област международни органи, като Специалната група за финансови действия.

3.   Сътрудничеството съгласно настоящия член цели също така да се насърчи обменът на съответната информация съгласно съответните им законови и подзаконови разпоредби.

1.   Страните си сътрудничат съгласно съответните им законови и подзаконови разпоредби, за да осигурят всеобхватен, основан на доказателства, балансиран и интегриран подход посредством ефективно сътрудничество и координация между компетентните органи, включително тези в секторите на здравеопазването, правосъдието и вътрешните работи и други съответни сектори, с цел намаляване на предлагането, трафика и търсенето на незаконни наркотици, както и въздействието на такива наркотици върху употребяващите наркотици лица и обществото като цяло, и да постигат по-ефективна политика за превенция на наркотиците и да предотвратят отклоняването на прекурсори, включително „дизайнерски прекурсори“, използвани за незаконно производство на упойващи и психотропни вещества и на нови психоактивни вещества.

2.   Страните се договарят относно средствата за сътрудничество за постигането на целите, посочени в параграф 1. Действията се основават на общоприети принципи, определени в конвенциите на ООН за контрол на наркотиците и всички международни ангажименти за контрол на наркотиците на съответните страни.

3.   Сътрудничеството в областта на политиката за борба с наркотиците между страните включва, наред с другото, техническа и административна помощ, обучение на служители, свързани с наркотиците научни изследвания, обмен на информация и споделяне на опит относно използването на информационни технологии в областта на контрола на наркотиците, както и иновативни подходи по отношение на политиката за борба с наркотиците, съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането, и предотвратяване на отклоняването на прекурсори, включително „дизайнерски прекурсори“, използвани за незаконното производство на упойващи и психотропни вещества и на нови психоактивни вещества. Страните може да се договорят да включат други области, като например обмена на най-добри практики или информация относно предотвратяването, третирането, рехабилитацията, намаляването на вредите и мониторинга на наркотичната зависимост, лекарствата за заместване на наркотици, както и допълнителни мерки за подобряване на сътрудничеството при контрола на прекурсори на наркотични вещества, криминалистика, свързани с наркотиците финансови разследвания и разработване на алтернативи.

1.   Страните се договарят да си сътрудничат за утвърждаването и защитата на правата на човека, като се основават на принципа на взаимно уважение и зачитане. Страните насърчават редовния съдържателен и поставен на широка основа диалог в областта на правата на човека.

2.   Сътрудничеството в областта на човешките права може да включва, наред с другото:

3.   Страните си сътрудничат при утвърждаването на демократичните принципи, правовата държава и доброто управление. Това сътрудничество може да включва:

1.   Като отчитат, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са ключов елемент на съвременния живот и са от изключително значение за икономическото и социалното развитие, страните се договарят да обменят мнения относно съответните си политики в тази област с оглед насърчаване на икономическото и социалното развитие, както и правата на човека и основните свободи.

2.   Сътрудничеството в тази област се съсредоточава, наред с другото, върху:

3.   При спазване на съответните законови и подзаконови разпоредби на страните се насърчава сътрудничеството между предприятията.

4.   Страните си сътрудничат в областта на киберсигурността посредством обмен на информация относно стратегиите, политиките и най-добрите практики, в съответствие със своите законови и подзаконови разпоредби и международните си задължения.

5.   Страните насърчават обмена на информация относно киберсигурността в областта на образованието и обучението, инициативите за повишаване на осведомеността, използването на съответните им стандарти и технически спецификации за целите на управлението на риска в областта на киберсигурността и киберсигурността на ИКТ продуктите и услугите, включително сертифицирането на киберсигурността, както и свързаните с тях политики в областта на научноизследователската и развойна дейност.

1.   Страните се договарят да си сътрудничат в области от взаимен интерес във всички сфери на науката, технологиите и иновациите, като отчитат своите съответни политики. Това сътрудничеството ще се засили подкрепата за многостранни и регионални инициативи в областта на научните изследвания и иновациите за постигане на нови решения по отношение на екологичните, цифровите, здравните, социалните и свързаните с иновациите предизвикателства. Съвместни действия ще бъдат необходими по-специално за предотвратяване на бъдещи здравни кризи в световен мащаб, особено нововъзникващи инфекциозни болести, както и за съвместния ангажимент за изграждане на един по-здрав, по-безопасен, по-справедлив и по-устойчив свят. Областите на сътрудничество могат да обхващат, наред с другото, намирането на решения на глобални предизвикателства като изменението на климата, кризата с биологичното разнообразие, замърсяването, изчерпването на ресурсите или инфекциозните болести, включително в кризисни ситуации, и решения, благоприятстващи екологичния и цифровия преход. С инициативите следва да се демонстрира водеща роля в световен мащаб относно амбициите в областта на климата и околната среда.

2.   Целите на сътрудничеството в областта на науката, технологиите и иновациите са:

3.   Сътрудничеството в областта на науката, технологиите и иновациите е под формата на съвместни научноизследователски проекти и обмен, срещи и обучение на учени чрез международни схеми за мобилност, като се предвижда максимално разпространение на резултатите от научните изследвания. Всяка интелектуална собственост, произтичаща от съвместни научни изследвания и дейности, се споделя при взаимно съгласувани условия.

4.   Страните поощряват участието в сътрудничеството в областта на науката, технологиите и иновациите на съответните си правителствени агенции, висши училища, изследователски центрове и производствени отрасли, и особено ММСП.

5.   Страните се договарят да положат всички усилия за повишаване на информираността на обществото за възможностите, предлагани от техните програми за сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите.

1.   Страните смятат, че изменението на климата представлява екзистенциална заплаха за човечеството и потвърждават ангажимента си за засилване на глобалния отговор на тази заплаха. Страните потвърждават отново своите ангажименти за постигане на общите цели и целите на РКООНИК и Парижкото споразумение. Съответно всяка страна ефективно прилага РКООНИК и Парижкото споразумение.

2.   Страните се стремят да засилят глобалния отговор на изменението на климата и въздействието от него. Те също така активизират сътрудничеството по политиките за подпомагане на смекчаването на изменението на климата и за адаптиране към неблагоприятните последици от него, включително покачването на морското равнище, както и за насочване на своите икономики, включително движението на капитали, към постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие в съответствие с Парижкото споразумение.

3.   Целите на сътрудничеството в областта на изменението на климата са:

1.   Страните се стремят да засилят сътрудничеството в енергийния сектор с цел:

2.   За тези цели страните се договарят да насърчават контактите и съвместната научноизследователска дейност, които са от взаимна полза за тях, включително чрез регионално енергийно сътрудничество. Като приемат Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение за основна рамка, ръководеща партньорството, страните отбелязват необходимостта да се разгледат връзките между достъпа до чисти енергийни услуги на приемливи цени и устойчивото развитие. Тези дейности могат да бъдат насърчавани, наред с другото, в сътрудничество с Инициативата на ЕС в областта на енергетиката.

1.   Страните се стремят да си сътрудничат в съответните области на транспортната политика с оглед насърчаване на устойчивия транспорт, както и на качествена, надеждна, устойчива и издръжлива инфраструктура, включително регионална и трансгранична инфраструктура съгласно съответните международни стандарти и принципи, които са приложими и за двете страни, подобряване на движението на стоки и пътници, подпомагане на икономическото развитие и благополучието на хората с акцент върху равностойния достъп за всички на приемливи цени, насърчаване на морската и авиационната безопасност и сигурност, насърчаване на опазването на околната среда, както и повишаване на ефикасността на транспортните си системи.

2.   Сътрудничеството между страните в областта на транспорта цели да насърчава:

1.   Водени от съответните международни насоки за устойчив туризъм, страните се стремят да подобрят обмена на информация и да установят най-добри практики с цел да гарантират балансирано развитие на устойчивия туризъм, който създава работни места и популяризира местната култура и продукти, както и да насърчават разработването на инструменти за наблюдение на въздействието върху устойчивото развитие за устойчивия туризъм.

2.   Страните се договарят да развиват сътрудничество в областта на опазването и оптималното използване на потенциала на природното и културното наследство, като смекчават отрицателните последици от туризма, по-специално експлоатацията под каквато и да е форма на хора, особено на деца, като зачитат дивата флора и фауна, биологичното разнообразие и екосистемите и като засилват положителния принос на туристическия сектор за устойчивото развитие на местните общности, наред с другото, като развиват устойчивия туризъм при зачитане на целостта и интересите на местните и традиционните общности и като подобряват обучението в туристическата индустрия.

1.   С цел да засилят взаимното разбирателство и познаването на съответните си култури и езици страните се договарят да насърчават сътрудничеството в сферата на образованието и културата, при надлежно зачитане на тяхното многообразие.

2.   Страните се стремят да предприемат подходящи мерки за насърчаване на приноса на образованието и културата за обучението за устойчиво развитие и културния обмен и да провеждат съвместни инициативи в тези области, включително съвместното организиране на културни събития. В това отношение страните също така се договарят да продължат подкрепата за дейността на Фондацията Азия—Европа.

3.   Страните се договарят да си сътрудничат тясно в рамките на съответните международни форуми, като например Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО), с цел да се засили опазването на материалното и нематериалното културно наследство, особено в контекста на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г., и Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 17 октомври 2003 г., като същевременно придават значение на насърчаването на културното многообразие във връзка с развитието на изкуствата и основаната на знанието творческа икономика.

4.   Освен това страните насърчават мерки, предназначени за създаване на връзки между съответните им специализирани агенции и за насърчаване на обмена на информация, ноу-хау, студенти, академичен състав, експерти и за продължаване на насърчаването на връзките между мозъчни тръстове. В рамките на своето сътрудничество и при използването на техническите ресурси те се възползват от механизмите, предлагани от програмите на ЕС в Югоизточна Азия в областта на образованието и културата, както и от опита, който страните са придобили в тази област. Страните също така се договарят да засилят сътрудничеството в областта на висшето образование и да насърчават прилагането на програмата „Еразъм+“, както и да обменят най-добри практики в областта на политиките за младежта и работата с младежи.

1.   Страните се договарят относно необходимостта от сътрудничество в областта на опазването на околната среда и за постигане на нисковъглеродни, устойчиви и кръгови икономики с ефективно използване на ресурсите, включително биоикономиката, отделяне на икономическия растеж от влошаването на състоянието на околната среда, както и за устойчиво опазване и управление на природните ресурси и благоприятстване за биологичното разнообразие като основа за развитието на настоящите и бъдещите поколения.

2.   Страните се съгласяват, че сътрудничеството в сферата на екологичните и природните ресурси насърчава ефикасното използване на ресурсите, опазването и подобряването на околната среда като част от усилията за постигане на устойчиво развитие. При осъществяване на своето сътрудничество страните ще работят за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и ефективното прилагане на съответните многостранни споразумения по околната среда, включително Парижкото споразумение.

3.   Страните се стремят да продължат и засилят своето сътрудничество в сферата на опазването на околната среда, особено що се отнася до:

1.   Страните засилват диалога и сътрудничеството по въпроси, свързани с управлението на океаните, с цел насърчаване на дългосрочното опазване и устойчивото управление на живите морски биологични ресурси и морските екосистеми.

2.   Страните активизират сътрудничеството във връзка с опазването, управлението и устойчивата експлоатация на живите морски биологични ресурси, както е определено в Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), приета на 10 декември 1982 г. от Третата конференция по морско право, и Кодекса за поведение за отговорно рибарство на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), приет с Резолюция № 4/95 на Конференцията на ФАО от 31 октомври 1995 г. Страните се ангажират да си сътрудничат в насърчаването на изпълнението на целите на Споразумението на ФАО за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море, прието в Рим на 24 ноември 1993 г. и на Споразумението на ООН относно прилагането на разпоредби на Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, прието в Ню Йорк на 4 август 1995 г.

3.   Освен това страните се договарят да си сътрудничат:

1.   Страните се договарят да насърчават диалога във връзка със земеделието, животновъдството, рибарството и развитието на селските райони. Страните ще обменят информация и ще развиват сътрудничество по отношение на:

2.   Страните се договарят да насърчават сътрудничеството в областта на технологиите, изграждането на капацитет или всякакви други форми на сътрудничество, чрез които се повишават производителността, безопасното и устойчивото производство и устойчивите практики в областта на земеделието, животновъдството, рибарството и развитието на селските райони, и с които се подобряват готовността, превенцията, откриването, предприемането на ответни мерки и контролът върху болестите по растенията, животните и зоонотичните болести, в съответствие с подхода „Едно здраве“ и международните стандарти.

3.   Страните се договарят да насърчават публичния и частния сектор да обсъждат и обменят търговска информация, включително събития за установяване на контакти между сходни предприятия и за насърчаване на търговията със селскостопански продукти.

1.   Страните се договарят да си сътрудничат и да споделят опит и най-добри практики в сектора на здравеопазването с цел засилване на дейностите в областта на научните изследвания, преодоляване на заплахата от значими незаразни и заразни болести, включително пандемията от COVID-19, и укрепване на всеобщото здравно осигуряване, както и на здравните услуги, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве. Страните също така се договарят да обменят мнения и най-добри практики относно регулаторни въпроси, свързани с лекарствени продукти и медицински изделия.

2.   Сътрудничеството в областта на здравеопазването се осъществява основно чрез международни форуми, включително Световната здравна организация, и многостранни инициативи, в области като:

1.   Страните се договарят да засилят сътрудничеството и да насърчават техническата помощ в областта на заетостта и социалните въпроси, включително сътрудничеството във връзка с регионалното и социалното сближаване, здравословните и безопасни условия на труд, равенството между половете и равното заплащане за равностоен труд, ученето през целия живот и изграждането на умения, социалната закрила и достойния труд с цел да се укрепи социалното измерение на глобализацията.

2.   Страните потвърждават отново необходимостта да се подкрепя процесът на глобализация, който носи полза за всички, и да се насърчават пълната и продуктивна заетост и достойният труд като ключов елемент на устойчивото развитие и намаляването на бедността, както е утвърдено в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, в Декларацията на МОТ относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета в Женева на 10 юни 2008 г., и в Декларацията на МОТ относно бъдещето на труда по случай стогодишнината на МОТ, приета в Женева на 21 юни 2019 г. Страните отчитат съответните характеристики и разнообразна същност на своите икономически и социални ситуации.

3.   Страните потвърждават отново съответните си ангажименти за насърчаване и ефективно изпълнение на международно признатите социални и трудови стандарти и за зачитане, насърчаване и осъществяване на основните принципи и права при работа, установени в Декларацията на МОТ за основните принципи и права при работа, приета в Женева на 18 юни 1998 г. и изменена на 10 юни 2022 г. Страните се договарят да си сътрудничат и да предоставят техническа помощ с цел да се постигнат ратифициране и прилагане на основните конвенции на МОТ, както и да си сътрудничат за насърчаването на ратифицирането и прилагането на други актуални конвенции на МОТ, по целесъобразност, включително по отношение на насилието и тормоза в сферата на труда.

4.   Страните се договарят да насърчават сътрудничеството между правителството и социалните партньори в областта на заетостта и социалните въпроси, както и обмена на информация относно заетостта, здравословните и безопасни условия на труд, инспекциите на труда и социалния диалог относно социалната и трудовата защита.

5.   Сътрудничеството в областта на заетостта и социалните въпроси може да включва, наред с другото, конкретни програми и проекти, според взаимните договорености, както и диалог, сътрудничество и инициативи по теми от общ интерес на двустранно или многостранно равнище, като например в рамките на АСЕМ, ЕС—АСЕАН и МОТ.

1.   Страните се договарят да осигурят подходящите ресурси, включително финансови средства, доколкото го позволяват съответните им ресурси и разпоредби, за постигане на целите на сътрудничеството, посочени в настоящото споразумение.

2.   Страните насърчават Европейската инвестиционна банка да продължи своите действия в Тайланд в съответствие със своите процедури и критерии за финансиране.

1.   Страните се договарят да установят редовен диалог по съответните си програми за развитие в трети държави.

2.   Страните се договарят да си сътрудничат по съвместни действия, насочени към предоставяне на помощ за устойчиво развитие на държави, съседни на Тайланд, и в по-широкия регион, в съответните сектори за тристранно сътрудничество. Областите на сътрудничество трябва да бъдат определени от всички участващи партньори въз основа на нуждите на държавите бенефициери, капацитета и експертния опит на ЕС и Тайланд, и да бъдат преценени на ad hoc основа.

1.   Създава се Съвместен комитет, съставен от представители на двете страни на възможно най-високо равнище, чиито задачи са следните:

2.   Съвместният комитет обикновено заседава не по-малко от веднъж на всеки две години в Банкок и в Брюксел на ротационен принцип на дата, определена по взаимно съгласие. По взаимно съгласие на страните могат да се свикват и извънредни заседания на Съвместния комитет. Съвместният комитет се председателства от всяка страна на ротационен принцип. Дневният ред на заседанията на Съвместния комитет се определя по взаимно съгласие на страните.

3.   Съвместният комитет може да създава специализирани работни групи, които да го подпомагат в изпълнението на задачите му. Тези работни групи представят подробни доклади за дейността си пред Съвместния комитет на всяко от заседанията му.

4.   Страните се договарят, че една от задачите на Съвместния комитет е да осигури правилното действие на всяко секторно споразумение или протокол, които са сключени или предстои да бъдат сключени между страните.

5.   Съвместният комитет приема свой процедурен правилник.

1.   Страните могат по взаимно съгласие да разширят обхвата на настоящото споразумение с оглед повишаването на равнището на сътрудничество, включително чрез допълването му посредством споразумения или протоколи за конкретни области, сектори или дейности. Такива специални споразумения или протоколи представляват неразделна част от цялостните двустранни отношения между страните и подлежат на обща институционална рамка.

2.   С оглед на прилагането на настоящото споразумение всяка от страните може да прави предложения за разширяване на обхвата на сътрудничеството, като взема предвид натрупания опит при прилагането на настоящото споразумение.

1.   Без да се засягат съответните разпоредби от Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския Съюз, нито настоящото споразумение, нито предприетите в съответствие с него действия не засягат по какъвто и да било начин правомощията на държавите членки да предприемат действия за двустранно сътрудничество с Тайланд или да сключват, по целесъобразност, нови споразумения за партньорство и сътрудничество с Тайланд.

2.   Настоящото споразумение не засяга прилагането или изпълнението на ангажименти, поети от някоя от страните по отношение на трети страни.

3.   Нищо в настоящото споразумение не възпрепятства дадена страна да предприема каквито и да било действия, включително действия за уреждане на спорове, съгласно всяко друго международно споразумение, по което двете страни са страна.

1.   Страните предприемат всякакви общи или специални мерки, необходими за изпълнение на задълженията им по настоящото споразумение. Те трябва да се погрижат целите, определени в настоящото споразумение, да бъдат постигнати.

2.   В съответствие с член 52, параграф 1, буква г) всяка страна може да се обърне към Съвместния комитет във връзка с каквото и да е несъответствие при прилагането или тълкуването на настоящото споразумение.

3.   Ако някоя от страните счита, че другата страна не е изпълнила някое свое задължение съгласно настоящото споразумение, тя може да предприеме подходящи мерки в съответствие с международното право.

4.   Преди да предприеме посочените в параграф 3 подходящи мерки, освен в случаите, посочени в параграф 5, тази страна представя на Съвместния комитет цялата съответна информация, необходима за задълбочено проучване на ситуацията с оглед намирането на приемливо за страните решение. Страните провеждат консултации под егидата на Съвместния комитет. Ако Съвместният комитет не може да постигне приемливо и за двете страни решение, тази страна може да предприеме подходящи мерки.

5.   Ако някоя от страните има сериозни основания да счита, че другата страна не е изпълнила в значителна степен което и да е от задълженията, описани като съществени елементи в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 1, тя незабавно уведомява другата страна за това неизпълнение. По искане на всяка от страните Съвместният комитет или друг орган, посочен по съвместно съгласие на страните, провежда в срок до 30 дни незабавни консултации за задълбочено проучване на всеки аспект или на основанията за налагане на мярката с оглед намирането на приемливо за страните решение. След този период уведомяващата страна може да прилага подходящи мерки.

6.   При избора на подходящи мерки трябва да се дава предимство на мерките, които в най-малка степен засягат действието на настоящото споразумение или, според случая, на всяко друго специално споразумение, посочено в член 53, параграф 1. Тези мерки са временни по характер и пропорционални на нарушението с оглед насърчаване на евентуалното изпълнение на задълженията. За целите на параграф 4 понятието „подходящи мерки“ може да включва частичното или пълното спиране на действието на настоящото споразумение. За целите на параграф 5 понятието „подходящи мерки“ може да включва частичното или пълното спиране на действието на настоящото споразумение или на което и да е специално споразумение, посочено в член 53, параграф 1. Решението за спиране на действието се взима от всяка от страните в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби.

7.   Всяка от страните може да поиска от Съвместния комитет да извърши преглед на обстоятелствата, които пораждат прилагането на подходящи мерки, с оглед на търсенето на приемливо и за двете страни решение. Страната, която приема подходящите мерки, ги оттегля при първа възможност.