ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 328

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 65
22 декември 2022 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза

1

 

 

II   Незаконодателни актове

 

 

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2022/2524 на Съвета от 12 декември 2022 година за сключване от името на Съюза на Споразумението между Европейския съюз и Нова Зеландия съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списък CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз

59

 

 

СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НОВА ЗЕЛАНДИЯ СЪГЛАСНО ЧЛЕН XXVIII ОТ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА МИТАТА И ТЪРГОВИЯТА ОТ 1994 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗМЕНЕНИЕТО НА ОТСТЪПКИТЕ ЗА ВСИЧКИ ТАРИФНИ КВОТИ, ВКЛЮЧЕНИ В СПИСЪК CLXXV НА ЕС, ВСЛЕДСТВИЕ НА ОТТЕГЛЯНЕТО НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

61

 

*

Известие относно датата на влизане в сила на изменението на приложения 10-А и 10-Б към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея

63

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2525 на Съвета от 21 декември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 2016/44 за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия

64

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2022/2526 на Комисията от 23 септември 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на временното съхранение на отпадъци от живак в течно състояние ( 1 )

66

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2022/2527 на Комисията от 17 октомври 2022 година за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за въвеждане на преходни разпоредби

68

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2022/2528 на Комисията от 17 октомври 2022 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и за отмяна на делегирани регламенти (ЕС) № 611/2014, (ЕС) 2015/1366 и (ЕС) 2016/1149, приложими за схемите за помощ в някои селскостопански сектори

70

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2022/2529 на Комисията от 17 октомври 2022 година за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент

74

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2530 на Комисията от 1 декември 2022 година за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика

76

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2531 на Комисията от 1 декември 2022 година за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

78

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2532 на Комисията от 1 декември 2022 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 738/2010 и Регламенти за изпълнение (ЕС) № 615/2014, (ЕС) 2015/1368 и (ЕС) 2016/1150, приложими за схемите за помощ в някои селскостопански сектори

80

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2533 на Комисията от 15 декември 2022 година за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация на наименование, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Miele della Lunigiana (ЗНП)]

84

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2534 на Комисията от 21 декември 2022 година за разрешаване на пускането на пазара на бета-лактоглобулин (β-лактоглобулин) от краве мляко като нова храна и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 ( 1 )

85

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/2535 на Комисията от 21 декември 2022 година за разрешаване на пускането на пазара на мицели на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах като нова храна и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 ( 1 )

91

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2022/2536 на Съвета от 12 декември 2022 година за сключването на Споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности

94

 

*

Решение (EС) 2022/2537 на Съвета от 12 декември 2022 година за сключването на Споразумение между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн за прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности

96

 

*

Решение (ОВППС) 2022/2538 на Комитета по политика и сигурност от 13 декември 2022 година за назначаване на ръководител на мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia) (EUCAP Somalia/1/2022)

98

 

*

Решение (ОВППС) 2022/2539 на Комитета по политика и сигурност от 13 декември 2022 година за назначаване на командващия силите на ЕС за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина и за отмяна на Решение (ОВППС) 2022/59 (BiH/34/2022)

99

 

*

Решение (ЕС) 2022/2540 на Съвета от 19 декември 2022 година за назначаване на член, предложен от Кралство Белгия, в Европейския икономически и социален комитет

101

 

*

Решение (ЕС) 2022/2541 на Съвета от 19 декември 2022 година за назначаване на член, предложен от Федерална република Германия, в Европейския икономически и социален комитет

103

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2022/2542 на Съвета от 19 декември 2022 година за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1904 за предоставяне на разрешение на Нидерландия да въведе специална мярка за дерогация от член 285 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

105

 

*

Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/2543 на Съвета от 21 декември 2022 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия

107

 

*

Решение за изпълнение (ЕС, Евратом) 2022/2544 на Комисията от 19 декември 2022 година за установяване на договорености за администрирането и изпълнението на операциите на ЕС по получаване на заеми и управление на дълга в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране и свързаните операции по отпускане на заеми

109

 

*

Решение за изпълнение (ЕС, Евратом) 2022/2545 на Комисията от 19 декември 2022 година за установяване на рамката за разпределяне на разходите, свързани с операциите по заемане на средства и управление на дълга по линия на диверсифицираната стратегия за финансиране

123

 

*

Решение (ЕС) 2022/2546 на Европейската централна банка от 16 декември 2022 година за изменение на Решение ЕЦБ/2010/29 относно емитирането на евробанкноти (ЕЦБ/2022/46)

136

 

 

ПРЕПОРЪКИ

 

*

Препоръка (ЕС) 2022/2547 на Съвета от 13 декември 2022 година за изменение на Препоръка (ЕС) 2022/107 относно координиран подход за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията от COVID–19 ( 1 )

138

 

*

Препоръка (ЕС) 2022/2548 на Съвета от 13 декември 2022 година относно координиран подход за пътуване до Съюза по време на пандемията от COVID-19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета

146

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Решение № 2/2022 на Съвета за партньорство, създаден със Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна от 21 декември 2022 година по отношение на второто и последно удължаване на преходния период, по време на който Обединеното кралство може да предвиди дерогации от задължението за заличаване на резервационните данни на пътниците след отпътуването им от Обединеното кралство [2022/2549]

153

 

*

Решение № 3/2022 на Съвета за партньорство, създаден със Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, от 21 декември 2022 година за съставяне на списък на физическите лица, които имат желание и са в състояние да работят като членове на арбитражен съд съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество [2022/2550]

154

 

*

Решение № 4 на Комитета по търговията ЕС—Корея от 30 ноември 2022 година относно изменението на приложения 10-А и 10-Б към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна [2022/2551]

157

 

 

Поправки

 

*

Поправка на Регламент (ЕС) 2022/2400 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 година за изменение на приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021 относно устойчивите органични замърсители ( OB L 317, 9.12.2022 г. )

169

 

*

Поправка на Решение (ЕС) 2022/2353 на Съвета от 1 декември 2022 година относно мярка за помощ по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира в подкрепа на изграждането на капацитет на Въоръжените сили на Босна и Херцеговина ( OB L 311, 2.12.2022 г. )

170

 

*

Поправка на Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка ( OB L 174, 3.6.2020 г. )

171

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

ДИРЕКТИВИ

22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/1


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2523 НА СЪВЕТА

от 14 декември 2022 година

за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 115 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като действа в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)

През последните години Съюзът прие знакови мерки за засилване на борбата срещу агресивното данъчно планиране в рамките на вътрешния пазар. С директивите за борба с избягването на данъци бяха установени правила срещу свиването на данъчната основа на вътрешния пазар и прехвърлянето на печалби извън вътрешния пазар. С тези правила в правото на Съюза бяха въведени препоръките, дадени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в контекста на инициативата срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), за да се гарантира, че печалбите на многонационалните предприятия (МНП) се облагат там, където се извършват икономическите дейности, генериращи печалбите, и където се създава стойност.

(2)

Като продължава да полага усилия за прекратяване на данъчните практики на МНП, които им позволяват да прехвърлят печалби към юрисдикции, в които не подлежат на данъчно облагане или подлежат на много ниско данъчно облагане, ОИСР разработи допълнително набор от международни данъчни правила, за да гарантира, че МНП плащат справедлив дял от данъците, независимо от това къде извършват дейност. Целта на тази мащабна реформа е да се ограничи конкуренцията между ставките на корпоративния подоходен данък чрез установяването на минимално равнище на данъчно облагане в световен мащаб. Чрез премахването на съществена част от предимствата на прехвърлянето на печалби към юрисдикции без данъчна ставка или с много ниска данъчна ставка, с реформата за глобален минимален данък ще се осигурят еднакви условия на конкуренция за предприятията в световен мащаб и ще се даде възможност на юрисдикциите да защитават по-добре формираните в тях данъчни основи.

(3)

Посочената политическа цел намери израз в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) (наричани по-нататък „типовите правила на ОИСР“), одобрени на 14 декември 2021 г. от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, с които държавите членки се ангажираха. В своя доклад до Европейския съвет относно данъчните въпроси, одобрен от Съвета на 7 декември 2021 г. Съветът отново заяви твърдата си подкрепа за реформата за глобален минимален данък и се ангажира с бързото прилагане на тази реформа посредством правото на Съюза. В този контекст от съществено значение е държавите членки да изпълняват ефективно ангажимента си за постигане на минимално равнище на данъчно облагане в световен мащаб.

(4)

В един Съюз на тясно интегрирани икономики е от решаващо значение реформата за глобален минимален данък да бъде осъществена по достатъчно съгласуван и координиран начин. Като се имат предвид мащабът, подробностите и техническите аспекти на тези нови международни данъчни правила, фрагментирането на вътрешния пазар при тяхното прилагане би могло да се предотврати само с обща рамка на Съюза. Освен това една обща рамка на Съюза, проектирана да бъде съвместима с гарантираните от Договора за функционирането на Европейския съюз основни свободи, би осигурила на данъкоплатците правна сигурност при прилагането на тези правила.

(5)

Необходимо е да се установят правила, за да се създаде ефикасна и съгласувана рамка за глобалното минимално равнище на данъчно облагане на равнището на Съюза. С рамката се създава система от две взаимосвързани правила, заедно наричани също „правилата GloBE“, чрез които следва да се събира допълнителна сума данък („допълнителен данък“), винаги когато ефективната данъчна ставка на едно МНП в дадена юрисдикция е под 15%. В такива случаи се счита, че юрисдикцията е с ниска данъчна ставка. Посочените две взаимосвързани правила са наречени „правило за включване на дохода“ (ПВД) и „правило за печалбите, обложени с по-нисък данък“ (ППОНД). Съгласно тази система образуванието майка на едно МНП, което се намира в държава членка, следва да бъде задължено да прилага ПВД спрямо своя дял от допълнителния данък, свързан с всяко образувание от групата, което се облага с ниска данъчна ставка, независимо дали това образувание се намира в рамките на Съюза, или извън него. ППОНД следва да действа като предпазен механизъм за ПВД чрез преразпределяне на всяка остатъчна сума от допълнителния данък в случаите, когато образуванията майки не са могли чрез прилагането на ПВД да съберат целия размер на допълнителния данък, свързан с облаганите с ниска данъчна ставка образувания.

(6)

Необходимо е договорените от държавите членки типови правила на ОИСР да бъдат въведени по такъв начин, че да останат възможно най-близко до глобалното споразумение, за да се гарантира, че правилата, въведени от държавите членки съгласно настоящата директива, ще бъдат възприети в смисъла на типовите правила на ОИСР. Настоящата директива се придържа плътно към съдържанието и структурата на типовите правила на ОИСР. За да се гарантира съвместимост с първичното право на Съюза, и по-специално с принципа на свободата на установяване, правилата на настоящата директива следва да се прилагат по отношение на образуванията, които са местни лица в дадена държава членка, както и за чуждестранните образувания на образувание майка, намиращо се в тази държава членка. Настоящата директива следва да се прилага и спрямо големи изцяло национални групи. По този начин правната рамка ще бъде разработена така, че да се избягва всякакъв риск от разлика в данъчното третиране на презгранични и национални дейности. Всички образувания, които се намират в държава членка с ниска данъчна ставка, включително образуванието майка, което прилага ПВД, следва да подлежат на облагане с допълнителния данък. По същия начин на облагане с допълнителния данък следва да подлежат и съставните образувания на едно и също образувание майка, които се намират в друга държава членка, в която има ниска данъчна ставка.

(7)

Въпреки че е необходимо да се гарантира възпиране на практиките за избягване на данъци, следва също така да се избягват неблагоприятните въздействия върху по-малките МНП на вътрешния пазар. За тази цел настоящата директива следва да се прилага само по отношение на намиращите се в Съюза образувания, които са членове на многонационални групи от предприятия (МГП) или на големи национални групи, достигащи годишния праг от най-малко 750 000 000 EUR консолидирани приходи. Този праг би съответствал на прага, предвиден в съществуващите международни данъчни правила, като например правилата за отчитане по държави, съдържащи се в Директива (ЕС) 2011/16/ЕС на Съвета (3), въведени с Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета (4). Образуванията, попадащи в приложното поле на настоящата директива, се наричат „съставни образувания“. Някои образувания следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива въз основа на тяхната специфична цел и статут. Следва да бъдат изключени тези от тях, които като цяло не извършват търговска или стопанска дейност, а извършват дейности от общ интерес, например предоставяне на грижи за обществено здравеопазване и образование или строителство на публична инфраструктура, и по тези причини евентуално не подлежат на данъчно облагане в държавата членка, в която се намират. Поради това е необходимо от обхвата на настоящата директива да бъдат изключени публичните субекти, международните организации, пенсионните фондове и организациите с нестопанска цел, включително организациите с цели от рода на общественото здравеопазване. Следва да бъде възможно организациите с нестопанска цел да се включват и здравноосигурителните дружества, които не търсят или не реализират печалба, освен в полза на общественото здравеопазване. Инвестиционните фондове и дружествата за инвестиции в недвижими имоти също следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива, когато са на върха на веригата на собственост, тъй като полученият от тези образувания доход се облага на равнището на собствениците им.

(8)

Крайното образувание майка на МГП или на голяма национална група, когато същото образувание майка притежава пряко или косвено контролиращо участие във всички други съставни образувания на МГП или на голямата национална група, заема централно място в системата. Тъй като от него обикновено се изисква да консолидира финансовите отчети на всички съставни образувания на МГП или на голямата национална група, или, ако случаят не е такъв, това би се изисквало съгласно допустим счетоводен стандарт, крайното образувание майка разполага с информация от критично значение и ще бъде в най-добра позиция да гарантира, че равнището на данъчно облагане на групата за всяка отделна юрисдикция е в съответствие с договорената минимална данъчна ставка. Поради това, когато крайното образувание майка се намира в Съюза, то следва да поеме основното задължение съгласно настоящата директива да прилага ПВД към разпределения за него дял от допълнителния данък, свързан с всички облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания на МГП, независимо дали се намират във или извън Съюза. Крайното образувание майка, което е на върха на структурата на голяма национална група, ще прилага ПВД за целия размер на допълнителния данък по отношение на своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания.

(9)

При определени обстоятелства това задължение да се прилага ПВД следва да се прехвърли надолу по веригата към други съставни образувания на МГП, намиращи се в Съюза. Първо, когато крайното образувание майка е изключено образувание или се намира в юрисдикция на трета държава, която не е въвела модела на типовете правила на ОИСР или равностойни правила и поради това няма допустимо ПВД, междинните образувания майки, които във веригата на собственост са под крайното образувание майка и които се намират в Съюза, следва да имат задължението съгласно директивата да прилагат ПВД до размера на своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък. Когато обаче междинно образувание майка, от което се изисква да прилага ПВД, притежава контролиращо участие в друго междинно образувание майка, ПВД следва да се прилага от първото посочено междинно образувание майка.

(10)

Второ, независимо дали крайното образувание майка се намира в юрисдикция, в която има или няма допустимо ПВД, частично притежаваните образувания майки, намиращи се в Съюза, в които повече от 20% са собственост на притежатели на дялово участие извън групата, следва да имат задължението съгласно настоящата директива да прилагат ПВД до своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък. Такива частично притежавани образувания майки следва обаче да не прилагат ПВД, когато са притежавани изцяло от друго частично притежавано образувание майка, от което се изисква да прилага ПВД. Трето, когато крайното образувание майка е изключено образувание или се намира в юрисдикция без допустимо ПВД, съставните образувания на групата следва да прилагат ППОНД за всяка остатъчна сума от допълнителния данък, за която не е било приложено ПВД, пропорционално на формула за разпределяне, основана на броя на наетите лица и материалните активи. Четвърто, когато крайното образувание майка се намира в юрисдикция на трета държава с допустимо ПВД, съставните образувания на МГП следва да прилагат ППОНД за съставните образувания, намиращи се в юрисдикцията на тази трета държава в случаите, когато юрисдикцията на тази трета държава е с ниска данъчна ставка, въз основа на ефективната данъчна ставка на всички съставни образувания в тази юрисдикция, включително тази на крайното образувание майка.

(11)

В съответствие с целите на политиката на реформата за глобален минимален данък по отношение на лоялната данъчна конкуренция между юрисдикциите, изчисляването на ефективната данъчна ставка следва да се извършва на равнището на една юрисдикция. За целите на изчисляването на ефективната данъчна ставка в настоящата директива следва да се предвиди общ набор от специфични правила за изчисляването на данъчната основа, наричана „допустими доходи или загуби“, и за платените данъци, наричани „включени данъци“. Отправната точка са финансовите отчети, използвани за целите на консолидирането, които след това подлежат на поредица от корекции, включително синхронизиране на времевите разлики, за да се избегнат всякакви изкривявания между юрисдикциите. Освен това допустимите доходи или загуби и включените данъци на определени образувания може да бъдат разпределени към други относими образувания в рамките на МГП, за да се гарантира неутралност при данъчното третиране на допустимите доходи или загуби, които може да подлежат на облагане с включени данъци в няколко юрисдикции, било поради естеството на образуванията (преходни образувания, хибридни образувания или място на стопанска дейност), било поради специфичното данъчно третиране на доходите (например, плащане на дивиденти или данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества). По отношение на включените данъци настоящата директива следва да се тълкува в светлината на евентуалните допълнителни насоки, предоставени от ОИСР, които следва да бъдат взети под внимание от държавите членки, за да се гарантира единна идентификация на включените данъци на всички държави членки и юрисдикции на трети държави.

(12)

Ефективната данъчна ставка на една МГП във всяка юрисдикция, в която тя извършва дейност, или на голяма национална група следва да се сравни с договорената минимална данъчна ставка от 15%, за да се определи дали МГП или голямата национална група е задължена да плати допълнителен данък и поради това следва да прилага ПВД или ППОНД. Минималната данъчна ставка от 15%, договорена в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, представлява баланс между ставките на корпоративния данък в световен план. В случаите, когато ефективната данъчна ставка на една МГП е под минималната данъчна ставка в дадена юрисдикция, допълнителният данък следва да се разпредели на образуванията в МГП, които са задължени да платят данъка в съответствие с прилагането на ПВД и ППОНД, за да се спази глобално договорената минимална ефективна ставка от 15%. В случаите, когато ефективната данъчна ставка на голяма национална група спадне под минималната данъчна ставка, крайното образувание майка на голямата национална група, следва да прилага ПВД по отношение на своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, за да се гарантира, че тази група подлежи на облагане с данък при ефективна минимална ставка от 15%.

(13)

За да се даде възможност на държавите членки да използват приходите от допълнителния данък, събирани от техните облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, намиращи се на тяхна територия, държавите членки следва да могат да избират да прилагат система за национален допълнителен данък. Когато изберат да прилагат допустим национален допълнителен данък, държавите членки следва да уведомяват Комисията за този избор с цел осигуряване на достатъчно сигурност за данъчните органи на другите държави членки и на юрисдикциите на трети държави, а също и за МГП, по отношение на приложимостта на допустимия национален допълнителен данък за облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания във въпросната държава членка. Съставните образувания на една МГП, които се намират в държава членка, избрала да прилага такава система в собствената си национална данъчна система, следва да плащат допълнителния данък на тази държава членка. С тази система следва да се гарантира, че минималното ефективно данъчно облагане на допустимите доходи или загуби на съставните образувания се изчисляват по същия начин като допълнителния данък по настоящата директива.

(14)

За да се гарантира пропорционален подход, при настоящата директива следва да се вземат предвид някои специфични ситуации, в които рисковете от свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби са намалени. Поради това в директивата следва да бъде заложено изключение за съществена стопанска дейност, основано на разходите, свързани с наетите лица, и стойността на материалните активи в дадена юрисдикция. Това би разрешило до известна степен случаите, при които една МГП или голяма национална група извършва икономически дейности, които изискват материално присъствие в юрисдикция с ниска данъчна ставка, защото в такъв случай е малко вероятно да процъфтяват практики за свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби. Следва да се вземе предвид също и специфичният случай на МГП, които се намират на първите етапи от международната си дейност, за да не се възпира развитието на презгранични дейности от МГП, които се ползват от ниско данъчно облагане в своята национална юрисдикция, където осъществяват основно дейността си. Поради това облаганите с ниска данъчна ставка национални дейности на такива групи следва да бъдат изключени от прилагането на правилата за преходен период от пет години, и при условие че МГП няма съставни образувания в повече от шест юрисдикции. За да се гарантира равно третиране на големите национални групи, доходите от дейността на такива групи следва също да бъдат изключени за преходен период от пет години.

(15)

В допълнение, за да бъдат взети под внимание специфичните условия в някои държави членки, в които са разположени централите на много малко групи, а също и толкова малко съставни образувания, че би било непропорционално да се изисква незабавно прилагане на ПВД и ППОНД от данъчните администрации на тези държави членки, както и като се има предвид статутът на общ подход на правилата GloBE, би било подходящо на тези държави членки да се разреши да изберат за ограничен период от време да не прилагат ПВД и ППОНД. Държавите членки, избрали този вариант, следва да уведомят Комисията преди изтичането на срока за транспониране на настоящата директива.

(16)

Държавите членки, които решат да не се възползват от временното прилагане на ПВД и ППОНД, следва да транспонират настоящата директива по начин, който да гарантира безпроблемното функциониране на системата за глобално минимално данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза. Това се отнася по-специално до задължението на националните съставни образувания от тези държави членки да информират съставните образувания от други държави членки и трети държави, с цел тези други държави членки и трети държави да бъдат в състояние да прилагат ППОНД. Административната тежест за данъчните администрации на държавите членки, които са се възползвали от тази възможност, следва да бъде ограничена до възможния минимум, като същевременно се гарантира ефективното прилагане на настоящата директива в целия Съюз. Поради това тези държави членки следва да имат и възможност да започнат обсъждане с Комисията, като поискат от нея съвети и помощ, с оглед на постигането на общо разбиране за практическите условия за транспониране на настоящата директива в националното право.

(17)

Поради силно нестабилния характер и дългия икономически цикъл в сектора на корабоплаването, той традиционно подлежи на алтернативни или допълнителни режими на данъчно облагане в държавите членки. За да се избегне нарушаване на тази логика на политиката и да се позволи на държавите членки да продължат да прилагат специално данъчно третиране в сектора на корабоплаването в съответствие с международната практика и правилата за държавна помощ, доходите от корабоплаването следва да бъдат изключени от системата.

(18)

С цел постигане на равновесие между целите на реформата за глобален минимален данък и административната тежест за данъчните администрации и данъкоплатците, в настоящата директива следва да се предвиди изключване de minimis за МГП или големите национални групи със средни приходи под 10 000 000 EUR и средни допустими доходи или загуби под 1 000 000 EUR в дадена юрисдикция. Такива МГП или големи национални групи следва да не плащат допълнителен данък дори ако ефективната им данъчна ставка е под минималната данъчна ставка в тази юрисдикция.

(19)

Прилагането на правилата на настоящата директива по отношение на МГП и големите национални групи, които за първи път попадат в нейния обхват, би могло да доведе до изкривявания, произтичащи от наличието на показатели на данъка, включително загуби от предходни данъчни години, или от времеви разлики, и да наложи преходни правила за отстраняване на такива нарушения. За да се създаде възможност за плавен преход към новата данъчна система, следва също така да се прилага постепенно намаляване за период от десет години на ставките за изключванията въз основа на разходите за заплати и въз основа на материалните активи.

(20)

Като се има предвид, че МГП и големите национални групи следва да плащат данък на минимално равнище в дадена юрисдикция и за дадена фискална година, допълнителният данък следва да бъде предназначен единствено да се гарантира, че печалбите на такива групи се облагат с данък при минимална ефективна данъчна ставка през дадена фискална година. Поради това правилата за допълнителния данък не са под формата на данък, налаган пряко върху доходите на образуванието, а вместо това се прилагат по отношение на остатъчната печалба съгласно стандартизирана основа и специални механизми за изчисляване на данъка, за да се установят облаганите с ниски данъци доходи в рамките на засегнатите групи и да се наложи допълнителен данък, който да изравни ефективната данъчна ставка на групата върху този доход с договореното минимално равнище на данъчно облагане. Замислянето на ПВД и ППОНД като допълнителни данъци обаче не пречи на юрисдикциите да приложат тези правила в националното си право в рамките на система за корпоративно подоходно данъчно облагане.

(21)

В съответствие с постигнатото на международно равнище политическо споразумение системите за данък върху разпределението, които се вземат предвид за целите на правилата GloBE, следва да бъдат тези, които са били в сила към 1 юли 2021 г. — датата на първото изявление на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, озаглавена „Декларацията относно решение, базирано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката“, с което е договорено специалното третиране на допустими системи за данък върху разпределението — или преди това. Това следва да не възпрепятства промените в системата за данък върху разпределението на дадена юрисдикция, които отговарят на съществуващия модел.

(22)

За ефективното прилагане на системата е от решаващо значение процедурите да бъдат координирани на равнището на една група. Ще бъде необходимо да се използва система, която да гарантира безпрепятствения поток от информация в рамките на МГП и към данъчните администрации, в които се намират съставните образувания. Основната отговорност за подаване на справка-декларацията за допълнителния данък следва да се носи от самото съставно образувание. Следва обаче да се прилага освобождаване от тази отговорност, когато МГП е определила друго образувание, което да подава справка-декларацията за допълнителния данък. Това може да бъде или местно образувание, или образувание от друга юрисдикция, която има сключено споразумение между компетентните органи с държавата членка на съставното образувание. Информацията, подавана като част от справка-декларацията за допълнителния данък, следва да позволява на данъчната администрация, в която се намират съставните образувания, да прецени дали правилно е изчислено задължението на съставното образувание за плащане на допълнителен данък или на национален допълнителен данък, според случая, чрез прилагането на национални процедури, включително по отношение на подаването на национални данъчни декларации. Допълнителни насоки, които да бъдат разработени в Рамката на ОИСР за прилагане на GloBE, биха могли да послужат като полезен източник на примери и тълкувание и държавите членки биха могли да решат да включат такива насоки на рамката в националното си право. Като се имат предвид изискваните от прилагането на настоящата директива корекции за постигане на съответствие, на попадащите за първи път в обхвата на настоящата директива групи следва да се предостави срок от 18 месеца, за да изпълнят изискванията за информация.

(23)

Предвид ползите от прозрачността в областта на данъчното облагане, окуражаващо е, че значителна част от информацията ще се предоставя на данъчните органи във всички участващи юрисдикции. Попадащите в обхвата на настоящата директива МГП следва да бъдат задължени да предоставят изчерпателна и подробна информация относно своите печалби и ефективна данъчна ставка във всяка юрисдикция, в която имат съставни образувания. Може да се очаква, че такова подробно докладване ще увеличи прозрачността.

(24)

При изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват типовите правила на ОИСР и обясненията и примерите в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“, договорени в Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, както и Рамката за прилагане на GloBE, включително нейните правила за ограничаване на данъчните задължения, като източник на примери или тълкувание, така че да се гарантира последователността в прилагането във всички държави членки, доколкото правилата отговарят на настоящата директива и правото на Съюза. Такива правила за ограничаване на данъчните задължения следва да са относими към МГП, както и към големите национални групи.

(25)

Ефективността и справедливостта на реформата за глобален минимален данък зависят в голяма степен от нейното прилагане в световен мащаб. За да се гарантира правилното прилагане на правилата по настоящата директива, държавите членки следва да прилагат подходящи глоби, по-специално по отношение на образуванията, които не спазват задълженията си за подаване на справка-декларация за допълнителния данък и не плащат своя дял от допълнителния данък. При определяне на размера на тези глоби държавите членки следва да вземат предвид по-специално необходимостта от преодоляване на риска дадена МГП да не декларира необходимата информация за прилагането на ППОНД. За преодоляването на този риск държавите членки следва да наложат възпиращи глоби.

(26)

Също така ще бъде изключително важно всички основни търговски партньори на Съюза да прилагат или допустимо ПВД, или равностоен набор от правила за минимално данъчно облагане. Колкото до въпроса дали ПВД, въведено от юрисдикция на трета държава, която спазва глобалното споразумение, е допустимо ПВД по смисъла на глобалното споразумение, подходящо е да се включи позоваване на оценката, която предстои да бъде извършена на равнището на ОИСР. Освен това в подкрепа на правната сигурност и ефективността на правилата за глобален минимален данък е важно да се очертаят допълнително условията, при които правилата, прилагани в юрисдикцията на трета държава, която няма да транспонира правилата от глобалното споразумение, може да се признаят за равностойни на допустимо ПВД. Целта на оценката на равностойността е главно да се изясни и да се очертае прилагането на настоящата директива от държавите членки, по-специално по отношение на ППОНД. За тази цел в настоящата директива следва да се предвиди оценка, изготвена от Комисията, следвайки оценката на ОИСР, на критериите за равностойност, въз основа на определени специфични параметри. Определянето на юрисдикциите на трети държави, които прилагат правни рамки, считани за равностойни на допустимо ПВД, ще бъде пряк резултат на обективните критерии, предвидени в настоящата директива, и следва стриктно да следва оценката на ОИСР. Поради това, в този специфичен контекст, е целесъобразно да се предвиди делегиран акт. По-специално, използването на делегиран акт в този конкретен контекст не следва да се счита за прецедент за други законодателни инструменти, приети съгласно специалната законодателна процедура, като се има предвид процесът на вземане на решения, приложим за данъчните въпроси.

(27)

От основно значение ще бъде да се осигури последователно прилагане на правилата на настоящата директива по отношение на всяка юрисдикция на трета държава, която не транспонира правилата на глобалното споразумение и чиито национални правила не са признати за равностойни на допустимо ПВД. Във връзка с това ще се наложи да бъде разработена обща методика за разпределяне на сумите, които биха били третирани като включени данъци по правилата на глобалното споразумение, на образуванията в МГП, които биха подлежали на облагане с допълнителен данък съгласно правилата в настоящата директива. За тази цел държавите членки следва да използват насоките в Рамката на ОИСР за прилагане на GloBE като отправна точка за разпределянето на такива включени данъци.

(28)

За да се допълнят някои несъществени елементи от настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. при определянето, след оценка от страна на Комисията, юрисдикциите с национална правна рамка, която може да се счита за равностойна на допустимо ПВД. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (5).

(29)

С влизането в сила на настоящата директива през 2022 г. и с определянето на 31 декември 2023 г. за краен срок за нейното транспониране от държавите членки, Съюза ще спази договорените в Декларацията относно решение, базирано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, договорена в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS на 8 октомври 2021 г. (наричано по-нататък „изявлението от октомври 2021 г. на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS“) срокове, според които вторият стълб трябва да бъде въведен в законодателството през 2022 г. и да поражда действие през 2023 г., а ППОНД да започне да поражда действие през 2024 г.

(30)

Правилата на настоящата директива за прилагане на ППОНД следва да се прилагат от 2024 г., за да се даде възможност на юрисдикциите на трети държави да прилагат ПВД през първия етап от изпълнението на модела на правилата GloBE.

(31)

В изявлението от октомври 2021 г. на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, се предвижда решение, базирано на два стълба. В подробния план за изпълнение, посочен в приложението, се определят сроковете за прилагане на всеки стълб. Тъй като настоящата директива е насочена към прилагането на втория стълб, а работата по първия стълб все още не е приключила, е необходимо да се гарантира и прилагането на първия стълб. За тази цел в директивата е предвидена разпоредба, която задължава Комисията да изготви доклад за преглед на напредъка, постигнат в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS. Отчита се фактът, че Комисията може, ако счете за целесъобразно, да представи за разглеждане от държавите членки законодателно предложение за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката.

(32)

Преди края на всеки семестър, считано от 1 юли 2022 г., Съветът следва да прави оценка на положението във връзка с прилагането на първия стълб, предвиден в изявлението от октомври 2021 г. на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS.

(33)

Тъй като целта на настоящата директива за създаване на обща рамка за глобално минимално равнище на данъчно облагане в рамките на Съюза въз основа на общия подход, съдържащ се в модела на типовите правила на ОИСР, не може да бъде постигната в достатъчна степен от всяка държава членка, действаща самостоятелно. Самостоятелното действие от страна на държавите членки би създало допълнителен риск от фрагментиране на вътрешния пазар. Тъй като е от решаващо значение да се приемат решения, които функционират за вътрешния пазар като цяло, и поради мащаба на реформата за глобален минимален данък, тази цел може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(34)

В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (6) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който публикува официални коментари на 10 февруари 2022 г. При обработката на лични данни, осъществявана в рамките на настоящата директива, се прилага правото на защита на личните данни съгласно член 8 от Хартата на основните права на ЕС, както и с Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (7),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

1.   С настоящата директива се установяват общи мерки за минимално действително данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия (МГП) и големите национални групи под формата на:

a)

правило за включване на дохода (ПВД), според което образуванието майка на МГП или на голяма национална група изчислява и плаща своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък за облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на групата; и

б)

правило за печалбите, обложени с по-нисък данък (ППОНД), според което съставно образувание на една МГП има допълнителен tanпаричен данъчен разход, равен на дела му от допълнителния данък, който не е бил начислен по ПВД за облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на групата.

2.   Държавите членки могат да изберат да прилагат допустим национален допълнителен данък, в съответствие с който да бъде изчисляван и плащан допълнителен данък върху остатъчната печалба на всички облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания под тяхна юрисдикция съгласно настоящата директива.

Член 2

Обхват

1.   Настоящата директива се прилага по отношение на съставни образувания, които се намират в държава членка и които са членове на МГП или на голяма национална група, чиито годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне две от четирите данъчни години, непосредствено предшестващи проверената данъчна година, включително приходите на изключените образувания, посочени в параграф 3, възлизат на 750 000 000 EUR или повече.

2.   Когато една или повече от посочените в параграф 1 четири данъчни години са по-дълги или по-кратки от 12 месеца, прагът на приходите, посочен в същия параграф, се коригира пропорционално за всяка от тези данъчни години.

3.   Настоящата директива не се прилага за следните образувания („изключени образувания“):

a)

публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел, пенсионен фонд, инвестиционен фонд, който е крайно образувание майка, или дружество за инвестиции в недвижими имоти, което е крайно образувание майка;

б)

образувание, най-малко 95% от стойността на което е собственост на едно или повече образувания, посочени в буква а), пряко или чрез едно или няколко изключени образувания, с изключение на образуванията за пенсионни услуги, и което:

i)

извършва дейност изключително или почти изключително с цел да държи активи или да инвестира средства в полза на образуванието или образуванията, посочени в буква а); или

ii)

извършва изключително дейности, които са спомагателни спрямо дейностите, извършвани от образуванието или образуванията, посочени в буква а);

в)

образувание, най-малко 85% от стойността на което са собственост, пряко или чрез едно или повече изключени образувания, на едно или повече образувания, посочени в буква а), с изключение на образуванията за пенсионни услуги, при условие че по същество целият му доход произтича от дивиденти или капиталови печалби или загуби, които са изключени от изчисляването на допустимия доход или допустимите загуби в съответствие с член 16, параграф 2, букви б) и в).

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф подаващото декларация съставно образувание може да избере, съгласно член 45, параграф 1, да не третира образувание, посочено в букви б) и в) от същата алинея като изключено образувание.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)

„образувание“ означава всяка правна договореност, която изготвя отделни финансови отчети, или всяко юридическо лице;

2)

„съставно образувание“ означава:

a)

всяко образувание, което е част от МГП или от голяма национална група; и

б)

всяко място на стопанска дейност на основно образувание, което е част от МГП, посочено в буква а);

3)

„група“ означава:

a)

съвкупност от образувания, свързани чрез собственост или контрол, както е определено в допустим счетоводен стандарт за изготвянето на консолидирани финансови отчети от крайното образувание майка, включително всяко образувание, което може да е било изключено от консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка единствено въз основа на неговия малък размер, същественост или на основание, че то се държи за продажба; или

б)

образувание, което има едно или повече места на стопанска дейност, при условие че не е част от друга група съгласно определението в буква а);

4)

„МГП“ означава всяка група, която включва поне едно образувание или място на стопанска дейност, което не се намира в юрисдикцията на крайното образувание майка;

5)

„голяма национална група“ означава всяка група, на която всички съставни образувания се намират в една и съща държава членка;

6)

„консолидирани финансови отчети“ означава:

a)

финансовите отчети, изготвени от едно образувание в съответствие с допустим счетоводен стандарт, в които активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на това образувание и на всички образувания, в които то притежава контролиращо участие, са представени все едно че са един стопански субект;

б)

за групи съгласно определението в точка 3, буква б) — финансовите отчети, изготвени от дадено образувание в съответствие с допустим счетоводен стандарт;

в)

финансовите отчети на крайното образувание майка, които не са изготвени в съответствие с допустим счетоводен стандарт и които впоследствие са коригирани, за да се предотвратят съществени нарушения на конкуренцията; и

г)

когато крайното образувание майка не изготвя финансови отчети, както е описано в букви а), б) или в) — финансовите отчети, които биха били изготвени, ако от крайното образувание майка се изискваше да изготвя такива финансови отчети в съответствие с:

i)

допустим счетоводен стандарт; или

ii)

друг счетоводен стандарт и при условие че тези финансови отчети са коригирани, за да се предотвратят съществени нарушения на конкуренцията;

7)

„данъчна година“ означава счетоводният период, за който крайното образувание майка на една МГП или на голяма национална група изготвя своите консолидирани финансови отчети, или, ако крайното образувание майка не изготвя консолидирани финансови отчети, календарната година;

8)

„подаващо декларация съставно образувание“ означава образувание, което подава справка-декларация за допълнителния данък в съответствие с член 44;

9)

„публично образувание“ означава образувание, което отговаря на всички изброени критерии:

a)

частично или изцяло е публична собственост, като това може да включва собственост на политическо подразделение или на орган на местно самоуправление;

б)

не извършва търговска или стопанска дейност и основната му цел е:

i)

да изпълнява публична функция; или

ii)

да управлява или инвестира активите на съответния орган на публична власт или юрисдикция чрез извършване и държане на инвестиции, управление на активи и съответните инвестиционни дейности за активите на този орган или тази юрисдикция;

в)

отговаря пред орган на публична власт за постигнатите общи резултати и му представя ежегодно информационен доклад; и

г)

в случай на прекратяване на дейността активите му се поемат от орган на публичната власт и доколкото разпределя нетни печалби, въпросните печалби се разпределят единствено на посочения орган на публична власт и никаква част от тях не се употребява в полза на частни лица;

10)

„международна организация“ означава всяка междуправителствена организация, включително наднационална организация, или изцяло притежавана(о) от такава организация агенция или учреждение, която(което) отговаря на всички изброени критерии:

a)

състои се предимно от правителства;

б)

има действащо споразумение за седалище или споразумение, което до голяма степен е от подобен характер, с юрисдикцията, в която е установена(о), например договорености, които дават право на службите или представителствата на организацията, намиращи се в тази юрисдикция, да се ползват с привилегии и имунитети; и

в)

доходите ѝ(му) по закон или по силата на уставните документи не могат да се употребяват в полза на частни лица;

11)

„организация с нестопанска цел“ означава образувание, което отговаря на всички изброени критерии:

a)

създадено е и извършва дейност в юрисдикцията, в която е установено:

i)

изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни, спортни, образователни или други подобни цели; или

ii)

като професионална организация, бизнес лига, търговска камара, организация на труда, селскостопанска или градинарска организация, гражданска лига или организация, която извършва дейност изключително за повишаване на социалното благосъстояние;

б)

по същество целият приход от посочените в буква а) дейности е освободен от подоходен данък в юрисдикцията на установяване;

в)

няма акционери или членове, които да притежават дял въз основа на собственост или материален интерес от неговия доход или активи;

г)

печалбите или активите на образуванието не може да бъдат разпределяни или употребявани в полза на частни лица или неблаготворителни образувания, освен в следните случаи:

i)

при изпълнението на благотворителните дейности на образуванието;

ii)

като плащане на разумно възнаграждение за предоставени услуги или за ползването на собственост или капитал; или

iii)

под формата на плащане, което представлява справедливата пазарна стойност на собственост, която образуванието е закупило; и

д)

при прекратяване, ликвидация или разпускане на образуванието всички негови активи трябва да бъдат разпределени или пренасочени към организация с нестопанска цел или към публичната власт — включително образувания на публичната власт — на юрисдикцията, в която е установено образуванието или на някое нейно политическо подразделение;

e)

не извършва търговска или стопанска дейност, която не е пряко свързана с целите, за които е създадено;

12)

„преходно образувание“ означава образувание, доколкото е данъчно прозрачно по отношение на своите приходи, разходи, печалби или загуби в юрисдикцията, в която е създадено, освен ако е местно лице за данъчни цели в друга юрисдикция и подлежи в нея на облагане с включен данък върху своите доходи или печалби;

преходното образувание се счита за:

a)

данъчно прозрачно образувание по отношение на приходите, разходите, печалбите или загубите си, доколкото е данъчно прозрачно в юрисдикцията, в която се намира собственикът му;

б)

обратно хибридно образувание по отношение на приходите, разходите, печалбите или загубите си, доколкото не е данъчно прозрачно в юрисдикцията, в която се намира собственикът му;

за целите на настоящото определение „данъчно прозрачно образувание“ означава образувание, чиито приходи, разходи, печалби или загуби се третират от законите на дадена юрисдикция по същия начин, както ако са били получени или направени от прекия собственик на това образувание, пропорционално на неговото участие в собствеността на образуванието;

участието в собствеността на образувание или място на стопанска дейност, което е съставно образувание, се третира като държано чрез данъчно прозрачна структура, ако участието в собствеността се държи непряко чрез верига данъчно прозрачни образувания;

съставно образувание, което не е местно лице за данъчни цели и не подлежи на облагане с включен данък или с допустим национален допълнителен данък въз основа на своето място на управление, място на създаване или подобни критерии, се третира като преходно образувание и данъчно прозрачно образувание по отношение на приходите, разходите, печалбите или загубите си, доколкото:

а)

неговите собственици се намират в юрисдикция, която третира образуванието като прозрачно за данъчни цели;

б)

то няма място на стопанска дейност в юрисдикцията, в която е създадено; и

в)

приходите, разходите, печалбите или загубите не може да бъдат отнесени към място на стопанска дейност;

13)

„място на стопанска дейност“ означава:

a)

определено място, чрез което се извършва стопанска дейност или условно определено място, чрез което се извършва стопанска дейност, намиращо се в юрисдикция, където то се третира като място на стопанска дейност в съответствие с приложима данъчна спогодба, при условие че тази юрисдикция облага дохода, който може да бъде отнесен към него, в съответствие с разпоредба, подобна на член 7 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала, както е изменен;

б)

ако няма приложима данъчна спогодба — определено място, чрез което се извършва стопанска дейност или условно определено място, чрез което се извършва стопанска дейност, намиращо се в юрисдикция, която облага дохода от това място, чрез което се извършва стопанска дейност, на нетна основа по начин, подобен на този, по който облага собствените си местни лица за данъчни цели;

в)

ако дадена юрисдикция няма система за корпоративно подоходно данъчно облагане — намиращо се в тази юрисдикция определено място, чрез което се извършва стопанска дейност или условно определено място, чрез което се извършва стопанска дейност, което би се третирало като място на стопанска дейност в съответствие с Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала, както е изменен, при условие че тази юрисдикция би имала право да облага дохода, който би бил отнесен към мястото, чрез което се извършва стопанска дейност в съответствие с член 7 от посочената конвенция; или

г)

определено място, чрез което се извършва стопанска дейност или условно определено място, чрез което се извършва стопанска дейност, което не е описано в букви а)—в) и чрез което се извършват операции извън юрисдикцията, в която се намира образуванието, при условие че тази юрисдикция освобождава дохода от такива операции;

14)

„крайно образувание майка“ означава:

a)

образувание, което притежава пряко или косвено контролиращо участие в друго образувание и което не е притежавано пряко или косвено от друго образувание с контролиращо участие в него; или

б)

основното образувание в група съгласно определението в точка 3, буква б);

15)

„минимална данъчна ставка“ означава петнадесет процента (15%);

16)

„допълнителен данък“ означава допълнителният данък, изчислен за дадена юрисдикция или за дадено съставно образувание съгласно член 27;

17)

„данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества“ означава набор от данъчни правила, различни от допустимо ПВД, съгласно които пряк или непряк акционер на чуждестранно образувание или основното образувание на място на стопанска дейност подлежи на данъчно облагане върху своя дял от част или от всички доходи, получени от това чуждестранно съставно образувание, независимо дали тези доходи се разпределят на акционера;

18)

„допустимо ПВД“ означава набор от правила, които са възприети в националното право на дадена юрисдикция, при условие че тази юрисдикция не предоставя каквито и да било предимства, свързани с тези правила, и които:

a)

са равностойни на правилата, установени в настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави — на правилата, установени в документа „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“ (наричани по-нататък „типовите правила на ОИСР“), в съответствие с които образуванието майка на дадена МГП или голяма национална група изчислява и плаща своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък по отношение на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на групата;

б)

се прилагат по начин, който е в съответствие с правилата, установени в настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави — с правилата, установени в типовите правила на ОИСР;

19)

„облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание“ означава:

a)

съставно образувание на МГП или на голяма национална група, което се намира в юрисдикция с ниска данъчна ставка; или

б)

съставно образувание, неустановено в определена държава, което за дадена данъчна година има допустим доход и ефективна данъчна ставка, която е по-ниска от минималната данъчна ставка;

20)

„междинно образувание майка“ означава съставно образувание, което притежава пряко или косвено участие в собствеността на друго съставно образувание от същата МГП или голяма национална група и което не отговаря на условията да бъде квалифицирано като крайно образувание майка, частично притежавано образувание майка, място на стопанска дейност или инвестиционно образувание;

21)

„контролиращо участие“ означава участие в собствеността на дадено образувание, при което от притежателя на участието в собствеността се изисква или би се изисквало да консолидира активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на образуванието ред по ред в съответствие с допустим счетоводен стандарт; счита се, че основното образувание притежава контролиращото участие в своите места на стопанска дейност;

22)

„частично притежавано образувание майка“ означава съставно образувание, което притежава пряко или косвено участие в собствеността на друго съставно образувание от същата МГП или от голяма национална група, и повече от 20% от участието в собствеността на печалбите на което се държат пряко или косвено от едно или повече лица, които не са съставни образувания на същата МГП или голяма национална група, и което не отговаря на условията да бъде квалифицирано като крайно образувание майка, място на стопанска дейност или инвестиционно образувание;

23)

„участие в собствеността“ означава всякакво участие в собствения капитал, което носи права върху печалбите, капитала или резервите на едно образувание или място на стопанска дейност;

24)

„образувание майка“ означава крайно образувание майка, което не е изключено образувание, междинно образувание майка или частично притежавано образувание майка;

25)

„допустим счетоводен стандарт“ означава международните стандарти за финансово отчитане (МСФО или МСФО, приети от Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (8)) и общоприетите счетоводни принципи на Австралия, Бразилия, Канада, държавите — членки на Европейския съюз, държавите — членки на Европейското икономическо пространство, Хонконг (Китай), Япония, Мексико, Нова Зеландия, Китайската народна република, Република Индия, Република Корея, Русия, Сингапур, Швейцария, Обединеното кралство и Съединените американски щати;

26)

„одобрен счетоводен стандарт“ означава – по отношение на дадено образувание – набор от общоприети счетоводни принципи, разрешени от оправомощен счетоводен орган в юрисдикцията, в която се намира това образувание; за целите на това определение „оправомощен счетоводен орган“ означава органът, който има законови правомощия в дадена юрисдикция да определя, установява или приема счетоводни стандарти за целите на финансовото отчитане;

27)

„съществено нарушение на конкуренцията“ означава — по отношение на прилагането на конкретен принцип или процедура съгласно набор от общоприети счетоводни принципи — прилагане, което води до кумулативно отклонение в размера на доходите или разходите от над 75 000 000 EUR през дадена данъчна година в сравнение със сумата, която би била определена чрез прилагане на съответния принцип или процедура съгласно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО или МСФО, приети от Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002);

28)

„допустим национален допълнителен данък“ означава допълнителен данък, който е въведен в националното право на дадена юрисдикция, при условие че тази юрисдикция не предоставя каквито и да било предимства, свързани с въведените за целта правила, и който:

a)

предвижда определянето на допълнителните печалби на съставните образувания, намиращи се в тази юрисдикция, в съответствие с установените в настоящата директива правила, а по отношение на юрисдикции на трети държави — в съответствие с типовите правила на ОИСР, както и прилагането на минималната данъчна ставка към тези допълнителни печалби за юрисдикцията и съставните образувания в съответствие с установените в настоящата директива правила, а по отношение на юрисдикции на трети държави — в съответствие с типовите правила на ОИСР; и

б)

се прилага по начин, който е в съответствие с правилата, установени в настоящата директива, а по отношение на юрисдикции на трети държави — в съответствие с типовите правила на ОИСР;

29)

„балансова стойност на материалните активи“ означава усреднената стойност от началната и крайната стойност на материалните активи, след като бъдат взети предвид натрупаната амортизация, изхабяване и обезценка съгласно финансовите отчети;

30)

„инвестиционно образувание“ означава:

a)

инвестиционен фонд или дружество за инвестиции в недвижими имоти;

б)

образувание, най-малко 95% от което се притежават пряко от посочено в буква а) образувание или посредством верига от такива образувания и което осъществява дейност изключително или преимуществено, за да държи активи или да инвестира средства в тяхна полза; или

в)

образувание, най-малко 85% от стойността на което се притежават от посочено в буква а) образувание, при условие че по същество целият му доход произтича от дивиденти или капиталови печалби или загуби, които са изключени от изчисляването на допустимите доход или загуби за целите на настоящата директива;

31)

„инвестиционен фонд“ означава образувание или договореност, което отговаря на всички изброени условия:

a)

проектирано е да обединява финансови или нефинансови активи от няколко инвеститори, някои от които несвързани;

б)

инвестира в съответствие с определена инвестиционна политика;

в)

дава възможност на инвеститорите да намалят разходите за операции, научни изследвания и анализи или да разпределят риска колективно;

г)

основната му цел е да генерира доходи или печалби от инвестиции или да предоставя защита срещу конкретно или общо събитие или резултат;

д)

инвеститорите му имат право на възвръщаемост от активите на фонда или от получения от тези активи доход въз основа на вноската, която са направили;

е)

то или неговото управление е подчинено на регулаторния режим, включително на подходящи регулаторни изисквания за борба с изпирането на пари и защита на инвеститорите, приложим за инвестиционните фондове в юрисдикцията, в която е установено или се управлява; и

ж)

управлява се от специалисти по управление на инвестиционни фондове от името на инвеститорите;

32)

„дружество за инвестиции в недвижими имоти“ означава образувание с широко участие, което държи предимно недвижими имоти и подлежи само на едно равнище на данъчно облагане, било то при самото него или при притежателите на участие в него, с отсрочка от най-много една година;

33)

„пенсионен фонд“ означава:

a)

образувание, което е установено и осъществява дейност в дадена юрисдикция изключително или преимуществено с цел да управлява или предоставя пенсионни обезщетения и допълнителни или съпътстващи обезщетения на физически лица, когато:

i)

образуванието е регулирано като такова от въпросната юрисдикция или от някое от нейните политически подразделения или органи на местно самоуправление; или

ii)

тези обезщетения са гарантирани или защитени по друг начин от националната правна уредба и се финансират от пул от активи, държани от доверителна схема или доверител с цел подсигуряване на изпълнението на съответните пенсионни задължения в случай на несъстоятелност на МГП и на голяма национална група;

б)

образувание за пенсионни услуги;

34)

„образувание за пенсионни услуги“ означава образувание, което е създадено и осъществява дейност изключително или преимуществено, за да инвестира средства в полза на образувания, посочени в точка 33, буква а), или за да извършва дейности, които са спомагателни към регулираните дейности, посочени в точка 33, буква а), при условие че образуванието за пенсионни услуги е част от същата група като образуванията, извършващи посочените регулирани дейности;

35)

„юрисдикция с ниска данъчна ставка“ означава — по отношение на МГП или голяма национална група за която и да било данъчна година — държава членка или юрисдикция на трета държава, в която МГП или голямата национална група има допустим доход и подлежи на ефективна данъчна ставка, която е по-ниска от минималната данъчна ставка;

36)

„допустими доходи или загуби“ означава нетните счетоводни доходи или загуби на съставно образувание, коригирани в съответствие с правилата, установени в глави III, VI и VII;

37)

„недопустим възстановим прихванат данък“ означава всеки данък, различен от допустим прихванат данък, начислен или платен от съставно образувание, който:

a)

подлежи на възстановяване на действителния собственик на дивидент, разпределен от такова съставно образувание, във връзка с посочения дивидент, или подлежи на приспадане от действителния собственик от данъчно задължение, различно от данъчно задължение във връзка с посочения дивидент; или

б)

подлежи на възстановяване на разпределящото дружество при разпределяне на дивидент на акционер;

за целите на настоящото определение „допустим прихванат данък“ означава включен данък, начислен или платен от съставно образувание, включително място на стопанска дейност, който подлежи на възстановяване или на приспадане на действителния собственик на дивидента, разпределен от съставното образувание или, в случая на включен данък, начислен или платен от място на стопанска дейност дивидент, разпределен от основното образувание, доколкото възстановяването се изплаща или приспадането се предоставя:

a)

от юрисдикция, различна от юрисдикцията, която е наложила включените данъци;

б)

на действителен собственик на дивидента, който подлежи на облагане с данък при номинална ставка, която е равна на или надвишава минималната данъчна ставка върху дивидента, получен съгласно националното право на юрисдикцията, наложила на съставното образувание включените данъци;

в)

на физическо лице, което е действителният собственик на дивидента и е местно лице за данъчни цели в юрисдикцията, наложила на съставното образувание включените данъци, и което подлежи на облагане с данък при номинална ставка, равна на или надвишаваща стандартната данъчна ставка, приложима за обичайни доходи; или

г)

на публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел, която е местно лице, пенсионен фонд, който е местно лице, инвестиционно образувание, което е местно лице и не е част от МГП или голямата национална група, или животозастрахователно дружество, което е местно лице, доколкото дивидентът е получен във връзка с дейности на пенсионен фонд, който е местно лице, и подлежи на данъчно облагане по начин, сходен на облагането на дивидент, получен от пенсионен фонд;

за целите на буква г):

i)

организация с нестопанска цел или пенсионен фонд е местно лице в дадена юрисдикция, ако е създаден(а) и управляван(а) в тази юрисдикция;

ii)

инвестиционно образувание е местно лице в дадена юрисдикция, ако е създадено и регулирано в тази юрисдикция;

iii)

животозастрахователно дружество е местно лице в юрисдикцията, в която се намира;

38)

„допустим възстановим данъчен кредит“ означава:

a)

възстановим данъчен кредит, проектиран по такъв начин, че да трябва да се плати под формата на парично плащане или паричен еквивалент на дадено съставно образувание в рамките на четири години от датата, на която съставното образувание има правото на получи възстановимия данъчен кредит съгласно законодателството на юрисдикцията, предоставяща кредита; или

б)

ако данъчният кредит подлежи на частично възстановяване – частта от възстановимия данъчен кредит, която е дължима под формата на парично плащане или паричен еквивалент на дадено съставно образувание в рамките на четири години от датата, на която съставното образувание има правото да получи частично възстановимия данъчен кредит;

допустимият възстановим данъчен кредит не включва никакъв данък, който подлежи на приспадане или възстановяване съгласно допустим прихванат данък или недопустим възстановим прихванат данък;

39)

„недопустим възстановим данъчен кредит“ означава данъчен кредит, който не е допустим възстановим данъчен кредит, но е изцяло или частично възстановим;

40)

„основно образувание“ означава образувание, което включва във финансовите си отчети счетоводните нетни доходи или загуби на дадено място на стопанска дейност;

41)

„съставно образувание – собственик“ означава съставно образувание, което притежава пряко или косвено участие в собствеността на друго съставно образувание от същата МГП или голяма национална група;

42)

„допустима система за данък върху разпределението“ означава система за корпоративно подоходно данъчно облагане, която:

a)

налага подоходен данък върху печалбите само когато те са разпределени или се считат за разпределени на акционерите или когато дружеството прави определени нестопански разходи;

б)

налага данък със ставка, равна на или по-висока от минималната данъчна ставка; и

в)

е била в сила на 1 юли 2021 г. или преди това;

43)

„допустимо ППОНД“ означава набор от правила, които са въведени в националното право на дадена юрисдикция, при условие че тази юрисдикция не предоставя каквито и да било предимства, свързани с тези правила, и които:

a)

са равностойни на правилата, установени в настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави — на типовите правила на ОИСР, съгласно които юрисдикцията събира своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък на МГП, който не е бил начислен по ПВД по отношение на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на тази МГП;

б)

се прилагат по начин, който е в съответствие с правилата, установени в настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави, с типовите правила на ОИСР;

44)

„предоставящо информация образувание“ означава съставното образувание, различно от крайното образувание майка, което е определено от МГП или голяма национална група да изпълнява предвидените в член 44 задължения за подаване на декларации от името на МГП или на голяма национална група.

Член 4

Местонахождение на съставно образувание

1.   За целите на настоящата директива се приема, че образувание, различно от преходно образувание, се намира в юрисдикцията, в която се счита за местно лице за данъчни цели въз основа на своето място на управление, мястото си на създаване или подобни критерии.

Когато местонахождението на образувание, различно от преходно образувание, не може да бъде определено въз основа на първа алинея, се счита, че то се намира в юрисдикцията, в която е създадено.

2.   Счита се, че преходното образувание не е установено в определена държава, освен ако то е крайното образувание майка на МГП или на голяма национална група или ако от него се изисква да прилага ПВД в съответствие с членове 5, 6, 7 и 8, като в този случай се счита, че преходното образувание се намира в юрисдикцията, в която е създадено.

3.   Счита се, че местонахождението на място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква а), е в юрисдикцията, в която то се третира като място на стопанска дейност и подлежи на данъчно облагане съгласно приложимата данъчна спогодба.

Счита се, че местонахождението на място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква б), е в юрисдикцията, в която то подлежи на данъчно облагане на нетна основа на базата на стопанското му присъствие.

Счита се, че местонахождението на място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква в), е в юрисдикцията, в която то е разположено.

Счита се, че място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква г), не е установено в определена държава.

4.   Когато съставно образувание се намира в две юрисдикции и тези юрисдикции имат приложима данъчна спогодба, се счита, че съставното образувание се намира в юрисдикцията, в която съгласно посочената данъчна спогодба то се третира като местно лице за данъчни цели.

Когато приложимата данъчна спогодба изисква компетентните органи да постигнат взаимно съгласие относно юрисдикцията, в която се приема, че съставното образувание е местно лице за данъчни цели, и не се постигне съгласие, се прилага параграф 5.

Когато съгласно приложимата данъчна спогодба няма освобождаване от двойно данъчно облагане поради факта, че дадено съставно образувание е местно лице за данъчни цели и в двете договарящи страни по спогодбата, се прилага параграф 5.

5.   Когато дадено съставно образувание се намира в две юрисдикции и тези юрисдикции нямат приложима данъчна спогодба, се счита, че съставното образувание се намира в юрисдикцията, в която за съответната данъчна година е начислен по-голям размер на включените данъци.

За целите на изчисляването на размера на включените данъци, посочен в първа алинея, не се взема предвид размерът на данъка, платен в съответствие с режима на данъчно облагане на контролираните чуждестранни дружества.

Ако размерът на дължимите в двете юрисдикции включени данъци е еднакъв или е равен на нула, се счита, че съставното образувание се намира в юрисдикцията, в която то има по-висок размер на изключението за съществена стопанска дейност, изчислен на база на отделно образувание в съответствие с член 28.

Ако размерът на изключението за съществена стопанска дейност в двете юрисдикции е еднакъв или е равен на нула, съставното образувание се счита за неустановено в определена държава, освен ако е крайно образувание майка, в който случай се счита, че то се намира в юрисдикцията, в която е създадено.

6.   Когато в резултат на прилагането на параграфи 4 и 5 дадено образувание майка се намира в юрисдикция, в която не подлежи на допустимо ПВД, се счита, че то подлежи на допустимо ПВД на другата юрисдикция, освен ако приложима данъчна спогодба забранява прилагането на такова правило.

7.   Когато дадено съставно образувание промени местонахождението си в хода на данъчната година, се счита, че то се намира в юрисдикцията, в която е било счетено, че се намира съгласно настоящия член в началото на съответната данъчна година.

ГЛАВА II

ПВД и ППОНД

Член 5

Крайно образувание майка, намиращо се в Съюза

1.   Държавите членки гарантират, че крайно образувание майка, което е съставно образувание и се намира в държава членка, подлежи на облагане с допълнителния данък (наричан по-нататък „допълнителен данък по ПВД“) за данъчната година за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в друга юрисдикция или не са установени в определена държава.

2.   Държавите членки гарантират, че когато съставно образувание, което е крайното образувание майка на МГП или на голяма национална група, се намира в държава членка, която е юрисдикция с ниска данъчна ставка, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за себе си и за всички облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания на групата, намиращи се в същата държава членка.

Член 6

Междинно образувание майка, намиращо се в Съюза

1.   Държавите членки гарантират, че междинно образувание майка, което се намира в държава членка и се притежава от крайно образувание майка, което се намира в юрисдикцията на трета държава, подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за данъчната година за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в друга юрисдикция или не са установени в определена държава.

2.   Държавите членки гарантират, че когато междинно образувание майка се намира в държава членка, която е юрисдикция с ниска данъчна ставка, и се притежава от крайно образувание майка, което се намира в юрисдикция на трета държава, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за себе си и за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, намиращи се в същата държава членка.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато:

a)

за съответната данъчна година по отношение на крайното образувание майка се прилага допустимо ПВД; или

б)

друго междинно образувание майка се намира в юрисдикция, в която по отношение на него за съответната данъчна година се прилага допустимо ПВД и то притежава, пряко или косвено, контролиращо участие в междинното образувание майка.

Член 7

Междинно образувание майка, намиращо се в Съюза и притежавано от изключено крайно образувание майка

1.   Държавите членки гарантират, че когато междинно образувание майка, намиращо се в държава членка, се притежава от крайно образувание майка, което е изключено образувание, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в друга юрисдикция или не са установени в определена държава.

2.   Държавите членки гарантират, че когато междинно образувание майка, намиращо се в държава членка, която е юрисдикция с ниска данъчна ставка, се притежава от крайно образувание майка, което е изключено образувание, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за себе си и за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, намиращи се в същата държава членка.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато друго междинно образувание майка се намира в юрисдикция, в която по отношение на него за съответната данъчна година се прилага допустимо ПВД, и то притежава, пряко или косвено, контролиращо участие в междинното образувание майка, посочено в параграфи 1 и 2.

Член 8

Частично притежавано образувание майка, намиращо се в Съюза

1.   Държавите членки гарантират, че частично притежавано образувание майка, което се намира в държава членка, подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в друга юрисдикция или не са установени в определена държава.

2.   Държавите членки гарантират, че когато частично притежавано образувание майка се намира в държава членка, която е юрисдикция с ниска данъчна ставка, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за себе си и за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в същата държава членка.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато участието в собствеността на частично притежаваното образувание майка се държи изцяло, пряко или косвено, от друго частично притежавано образувание майка, за което за същата данъчна година се прилага допустимо ПВД.

Член 9

Разпределяне на допълнителния данък съгласно ПВД

1.   Допълнителният данък по ПВД, който се дължи от образувание майка за облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание съгласно член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1, е равен на допълнителния данък на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание, изчислен в съответствие с член 27, умножен по подлежащия на разпределение дял на образуванието майка от този допълнителен данък за данъчната година.

2.   Делът на образуванието майка от допълнителния данък по отношение на облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание се определя пропорционално на дела на образуванието майка в допустимата печалба на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание съобразно нейното участие в собствеността му. Този дял е равен на допустимата печалба на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание за данъчната година, намалена със сумата на дела в нея на други участия в собствеността на съставното образувание и разделена на допустимата печалба на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание за данъчната година.

Размерът на допустимия доход, който може да бъде отнесен към участието на други собственици в собствеността на облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание, е сумата, която би била третирана като относима към тези собственици в съответствие с принципите на допустимия счетоводен стандарт, използван за консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, при условие че нетният доход на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание е бил равен на неговия допустим доход и:

a)

образуванието майка е изготвило консолидирани финансови отчети в съответствие с въпросния счетоводен стандарт (наричани по-нататък „хипотетични консолидирани финансови отчети“);

б)

образуванието майка е притежавало контролиращо участие в собствеността на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание, при което всички доходи и разходи на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание са били консолидирани ред по ред с тези на образуванието майка в хипотетичните консолидирани финансови отчети;

в)

целият допустим доход на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание е бил относим към сделки с лица, които не са образувания от групата; и

г)

всички участия в собствеността, които не се държат нито пряко, нито косвено от образуванието майка, са били държани от лица, различни от образувания от групата.

3.   В допълнение към сумата, разпределена на образуванието майка в съответствие с параграф 1 от настоящия член, дължимият от образуванието майка в съответствие с член 5, параграф 2, член 6, параграф 2, член 7, параграф 2 и член 8, параграф 2 допълнителен данък по ПВД включва за данъчната година съгласно член 27:

а)

пълния размер на допълнителния данък, изчислен за това образувание майка; и

б)

размера на допълнителния данък, изчислен за неговите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в същата държава членка, умножен по подлежащия на разпределение дял на образуванието майка от този допълнителен данък за данъчната година.

Член 10

Механизъм за компенсиране на ПВД

Когато образувание майка, което се намира в държава членка, притежава участие в собствеността на облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание косвено чрез междинно образувание майка или чрез частично притежавано образувание майка, за което за съответната данъчна година се прилага допустимо ПВД, дължимият съгласно членове 5—8 допълнителен данък се намалява със сума, равна на частта от подлежащия на разпределение на първото посочено образувание майка дял от допълнителния данък, дължим от междинното образувание майка или от частично притежаваното образувание майка.

Член 11

Избор за прилагане на допустим национален допълнителен данък

1.   Държавите членки могат да изберат да прилагат допустим национален допълнителен данък

Ако държава членка, в която се намират съставни образувания на МГП или на голяма национална група, избере да прилага допустим национален допълнителен данък, всички облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания на тази МГП или голяма национална група в тази държава членка подлежат на облагане с този национален допълнителен данък за данъчната година.

При прилагането на допустим национален допълнителен данък остатъчната печалба на национално равнище на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания може да бъде изчислявана въз основа на допустим счетоводен стандарт или на одобрен счетоводен стандарт, разрешени от оправомощен счетоводен орган и коригирани така че да се предотвратят съществени нарушения на конкуренцията, вместо въз основа на счетоводния стандарт, използван за консолидираните финансови отчети.

2.   Когато образувание майка на МГП или на голяма национална група се намира в държава членка и пряко или косвено притежаваните от него съставни образувания, които се намират в същата държава членка или в друга юрисдикция, подлежат за данъчната година на облагане с допустим национален допълнителен данък в тези юрисдикции, размерът на всеки допълнителен данък, изчислен съгласно член 27 и дължим от образуванието майка съгласно членове 5—8, се намалява – до нула – с размера на допустимия национален допълнителен данък, дължим от образуванието майка или от посочените съставни образувания.

Независимо от първа алинея, ако допустимият национален допълнителен данък е изчислен за дадена данъчна година в съответствие с допустимия счетоводен стандарт на крайното предприятие майка или с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО или МСФО, приети от Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002), за съответната данъчна година не се изчислява никакъв допълнителен данък съгласно член 27 по отношение на съставните образувания на посочената МГП или голяма национална група, намираща се в тази държава членка. Настоящата алинея не засяга изчисляването на евентуален добавъчен допълнителен данък съгласно член 29 в случаите, когато държава членка не прилага допустим национален допълнителен данък, за да събере евентуален добавъчен допълнителен данък, възникнал по силата на член 29.

3.   Когато размерът на допустимия национален допълнителен данък за дадена данъчна година не е платен в рамките на четири данъчни години след данъчната година, в която е бил дължим, размерът на неплатения национален допълнителен данък се добавя към допълнителния данък на юрисдикцията, изчислен съгласно член 27, параграф 3, и не може да бъде събран от държавата членка, която е направила избора по параграф 1 от настоящия член.

4.   Държавите членки, които изберат да прилагат допустим национален допълнителен данък, уведомяват Комисията за този избор в срок от четири месеца след приемането на техните национални законови, подзаконови и административни разпоредби, въвеждащи допустим национален допълнителен данък. Изборът важи за период от три години, през които не подлежи на оттегляне. В края на всеки тригодишен период изборът се подновява автоматично, освен ако държавата членка не го оттегли. Комисията се уведомява за всяко оттегляне на избора не по-късно от четири месеца преди изтичането на тригодишния период.

Член 12

Прилагане на ППОНД в рамките на една МГП

1.   Когато крайното образувание майка на дадена МГП се намира в юрисдикция на трета държава, която не прилага допустимо ПВД, или когато крайното образувание майка на дадена МГП е изключено образувание, държавите членки гарантират, че съставните му образувания, които се намират в Съюза, подлежат в държавата членка, в която се намират, на корекция, равна на размера на допълнителния данък по ППОНД, разпределен на тази държава членка в съответствие с член 14 за съответната данъчна година.

За целта корекцията може да бъде под формата на допълнителен данък, дължим от тези съставни образувания, или на отказ за приспадане от облагаемия им доход, водещ до такъв размер на данъчното задължение, какъвто е необходим, за да бъде събран разпределеният на тази държава членка размер на допълнителния данък по ППОНД.

2.   Когато държава членка прилага корекцията по параграф 1 от настоящия член под формата на отказ за приспадане от облагаемия доход, тази корекция се прилага, доколкото е възможно, по отношение на годината на облагане, през която изтича данъчната година, за която е изчислен и разпределен на държавата членка размерът на допълнителния данък по ППОНД в съответствие с член 14.

Всяка сума допълнителен данък по ППОНД, която остава дължима за дадена данъчна година в резултат на прилагането на отказ за приспадане от облагаемия доход за тази данъчна година, се пренася за следваща данъчна година, доколкото е необходимо, и за всяка следваща данъчна година подлежи на корекция съгласно параграф 1, докато пълният размер на допълнителния данък по ППОНД, разпределен на държавата членка за въпросната данъчна година, не бъде платен.

3.   Настоящият член не се прилага по отношение на съставни образувания, които са инвестиционни образувания.

Член 13

Прилагане на ППОНД в юрисдикцията на крайното образувание майка

1.   Когато крайното образувание майка на дадена МГП се намира в трета държава с юрисдикция на ниска данъчна ставка, държавите членки гарантират, че съставните му образувания, които се намират в Съюза, подлежат в държавата членка, в която се намират, на корекция, равна на размера на допълнителния данък по ППОНД, разпределен на тази държава членка за данъчната година в съответствие с член 14.

За целта корекцията може да бъде под формата на допълнителен данък, дължим от тези съставни образувания, или на отказ за приспадане от облагаемия им доход, водещ до такъв размер на данъчното задължение, който е необходим, за да бъде събран разпределеният на тази държава членка размер на допълнителния данък по ППОНД.

Първа алинея не се прилага, когато крайното образувание майка в такава юрисдикция на трета държава с ниска данъчна ставка подлежи на облагане с допустимо ПВД заедно със своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в същата юрисдикция.

2.   Когато държава членка прилага корекцията по параграф 1 от настоящия член под формата на отказ за приспадане от облагаемия доход, тази корекция се прилага, доколкото е възможно, по отношение на данъчната година, през която изтича данъчната година, за която е изчислен и разпределен на държавата членка размерът на допълнителния данък по ППОНД в съответствие с член 14.

Всяка сума допълнителен данък по ППОНД, която остава дължима за дадена данъчна година в резултат на прилагането на отказ за приспадане от облагаемия доход за тази данъчна година, се пренася за следваща данъчна година, доколкото е необходимо, и за всяка следваща данъчна година подлежи на корекция съгласно параграф 1, докато пълният размер на допълнителния данък по ППОНД, разпределен на държавата членка за въпросната данъчна година, не бъде платен.

3.   Настоящият член не се прилага по отношение на съставни образувания, които са инвестиционни образувания.

Член 14

Изчисляване и разпределяне на размера на допълнителния данък по ППОНД

1.   Размерът на допълнителния данък по ППОНД, разпределен за дадена държава членка, се изчислява, като общият допълнителен данък по ППОНД, определен в съответствие с параграф 2, се умножи по процента по ППОНД за държавата членка, определен в съответствие с параграф 5.

2.   Общият допълнителен данък по ППОНД за дадена данъчна година е равен на сбора от допълнителния данък, изчислен за всяко облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание на МГП за тази данъчна година, както е определено съгласно член 27, като се направят корекциите по параграфи 3 и 4 от настоящия член.

3.   Допълнителният данък по ППОНД на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, е равен на нула, когато за данъчната година всички участия на крайното образувание майка в собствеността на това съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се държат пряко или косвено от едно или повече образувания майки, от които се изисква за въпросната данъчна година да прилагат допустимо ПВД по отношение на това съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка.

4.   Когато параграф 3 не се прилага, допълнителният данък по ППОНД на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се намалява с подлежащия на разпределение дял на образуванието майка от допълнителния данък на това съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, който се начислява по силата на допустимо ПВД.

5.   Процентът по ППОНД за дадена държава членка се изчислява за всяка данъчна година и за всяка МГП по следната формула:

Formula

където:

a)

броят на наетите лица в държавата членка е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания на МГП, намиращи се в тази държава членка;

б)

броят на наетите лица във всички юрисдикции с допустимо ППОНД е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания на МГП, намиращи се в юрисдикция, в която за данъчната година е в сила допустимо ППОНД;

в)

общата стойност на материалните активи в държавата членка е сумата на балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания на МГП, намиращи се в тази държава членка;

г)

общата стойност на материалните активи във всички юрисдикции с допустимо ППОНД е сумата на балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания на МГП, намиращи се в юрисдикция, в която за данъчната година е в сила допустимо ППОНД.

6.   Броят на наетите лица е броят на наетите лица на база еквивалент на пълно работно време във всички съставни образувания, намиращи се в съответната юрисдикция, включително независимите изпълнители, при условие че те участват в обичайните оперативни дейности на съставното образувание.

Материалните активи включват материалните активи на всички съставни образувания, намиращи се в съответната юрисдикция, но не включват парични средства или парични еквиваленти, нематериални или финансови активи.

7.   Наетите лица, чиито разходи за заплати са включени в отделните финансови отчети на място на стопанска дейност, установено в член 18, параграф 1 и коригирани в съответствие с член 18, параграф 2 се отнасят към юрисдикцията, в която се намира място на стопанска дейност

Материалните активи, включени в отделните финансови отчети на място на стопанска дейност, установено в член 18, параграф 1 и коригирани в съответствие с член 18, параграф 2 се отнасят към юрисдикцията, в която се намира място на стопанска дейност

Броят на наетите лица и материалните активи, отнесени към юрисдикцията на място на стопанска дейност, не се вземат предвид за броя на наетите лица и материалните активи на юрисдикцията на основното образувание.

Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи, държани от инвестиционно образувание, се изключват от елементите на формулата, посочена в параграф 5.

Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на преходно образувание се изключват от елементите на формулата, посочена в параграф 5, освен ако са отнесени към дадено място на стопанска дейност или, при липса на място на стопанска дейност, към съставните образувания, които се намират в юрисдикцията, в която преходното образувание е било създадено.

8.   Чрез дерогация от параграф 5 процентът на ППОНД на дадена юрисдикция за МГП се определя на нула за дадена данъчна година, при условие че разпределеният за същата юрисдикция размер на допълнителния данък по ППОНД през предходна данъчна година не е довел до това съставните образувания на въпросната МГП, която се намира в тази юрисдикция, да са имали допълнителен паричен данъчен разход общо равен на разпределения на юрисдикцията размер на допълнителния данък по ППОНД за въпросната предходна данъчна година.

Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на съставните образувания на МГП, която се намира в юрисдикция с равен на нула процент по ППОНД за данъчната година, се изключват от елементите на формулата за разпределяне на общия допълнителен данък по ППОНД на МГП за тази данъчна година.

9.   Параграф 8 не се прилага за дадена данъчна година, ако всички юрисдикции с допустимо ППОНД в сила за въпросната данъчна година имат нулев процент на ППОНД за МГП за тази данъчна година.

ГЛАВА III

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ДОХОДИ ИЛИ ЗАГУБИ

Член 15

Определяне на допустимите доходи или загуби

1.   Допустимите доходи или загуби на дадено съставно образувание се изчисляват чрез извършване на предвидените в членове 16—19 корекции на счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание за данъчната година преди всяка корекция за целите на консолидацията за изключване на вътрешногрупови сделки, както е определено съгласно счетоводния стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка.

2.   Когато не е разумно осъществимо счетоводните нетни доходи или загуби на едно съставно образувание да се определят въз основа на допустимия счетоводен стандарт или на одобрения счетоводен стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание за данъчната година може да бъдат определени, като се използва друг допустим счетоводен стандарт или одобрен счетоводен стандарт, при условие че:

a)

финансовите отчети на съставното образувание се водят въз основа на този счетоводен стандарт;

б)

съдържащата се във финансовите отчети информация е надеждна; и

в)

постоянните разлики в размер над 1 000 000 EUR, произтичащи от прилагането на конкретен принцип или стандарт към позициите за доходи, разходи или сделки, когато този принцип или стандарт се различава от финансовия стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, се коригират, за да бъдат в съответствие с третирането, изисквано за тази позиция съгласно счетоводния стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети.

3.   Когато крайно образувание майка не е изготвило своите консолидирани финансови отчети в съответствие с допустим счетоводен стандарт, посочен в член 3, точка 6, буква в), консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка се коригират, за да се предотврати всяко съществено нарушаване на конкуренцията.

4.   Когато крайно образувание майка не изготвя консолидирани финансови отчети съгласно посоченото в член 3, точка 6, букви а), б) и в), неговите консолидирани финансови отчети, посочени в член 3, точка 6, буква г), са тези, които биха били изготвени, когато от крайното образувание майка се изискваше да изготвя такива консолидирани финансови отчети в съответствие със:

a)

допустим счетоводен стандарт; или

б)

одобрен счетоводен стандарт, при условие че тези консолидирани финансови отчети са коригирани, за да се предотврати всяко съществено нарушение на конкуренцията.

5.   Когато държава членка или юрисдикция на трета държава прилага допустим национален допълнителен данък, счетоводните нетни доходи или загуби на съставните образувания, които се намират във въпросната държава членка или юрисдикция на трета държава, може да бъдат определяни съгласно допустим счетоводен стандарт или одобрен счетоводен стандарт, различен от счетоводния стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, при условие че въпросните счетоводни нетни приходи или загуби бъдат коригирани, за да се предотврати всяко съществено нарушаване на конкуренцията.

6.   Когато прилагането на конкретен принцип или процедура съгласно набор от общоприети счетоводни принципи води до съществено нарушаване на конкуренцията, счетоводното третиране на всяка позиция или сделка, за които се прилага този принцип или процедура, се коригира, за да бъде в съответствие с третирането, изисквано за позицията или сделката съгласно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО или МСФО, приети от ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002).

Член 16

Корекции за определяне на допустимите доходи или загуби

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„нетни разходи за данъци“ означава нетната сума на следните позиции:

i)

включени данъци, начислени като разход, и всички текущи и отсрочени включени данъци, които са част от разходите за подоходни данъци, в това число включените данъци върху доходите, които са изключени от изчисляването на допустимите доходи или загуби;

ii)

отсрочени данъчни активи, които може да бъдат отнесени към загуба за данъчната година;

iii)

допустими национални допълнителни данъци, начислени като разход;

iv)

данъци, възникващи в резултат на правилата по настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави, типовите правила на ОИСР, и начислени като разход; и

v)

недопустими възстановими прихванати данъци, начислени като разход;

б)

„изключен дивидент“ означава дивиденти или други разпределения, получени или начислени във връзка с участие в собствеността, с изключение на дивиденти или други разпределения, получени или начислени във връзка със:

i)

участие в собствеността:

на образувание – от страна на групата – което носи право на по-малко от 10% от печалбите, капитала или резервите или правата на глас в образуванието към датата на разпределение или продажба („дялово участие в портфейла“); и

което икономически е притежание на съставното образувание, което получава или начислява дивидентите или другите разпределения за по-малко от една година към датата на разпределение;

ii)

участие в собствеността на инвестиционно образувание, за което е упражнен избор съгласно член 43;

в)

„изключена капиталова печалба или загуба“ означава постъпление, печалба или загуба, включени в счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание, произтичащи от:

i)

печалби и загуби в резултат на промени в справедливата стойност на участие в собствеността, с изключение на дялово участие в портфейла;

ii)

печалби или загуби във връзка с участие в собствеността, което е включено в отчетността по метода на собствения капитал; и

iii)

печалби и загуби в резултат на разпореждане с участие в собствеността, с изключение на разпореждане с дялово участие в портфейла;

г)

„включена печалба или загуба по метода на преоценка“ означава нетна печалба или загуба, увеличена или намалена с всички свързани включени данъци за данъчната година, произтичаща от прилагането на счетоводен метод или практика, с които по отношение на всички имоти, машини и съоръжения:

i)

балансовата стойност периодично се коригира до справедливата стойност на имоти, машини и съоръжения;

ii)

промените в стойността се записват в друг всеобхватен доход; и

iii)

начислената в друг всеобхватен доход печалба или загуба впоследствие не се отчита чрез печалбата и загубата;

д)

„асиметрична печалба или загуба в чуждестранна валута“ означава печалба или загуба в чуждестранна валута на образувание, чиято функционална валута за счетоводни цели и функционална валута за данъчни цели са различни, която е:

i)

включена в изчисляването на облагаемите доходи или загуби на съставно образувание и която се дължи на колебания в обменния курс между функционалната валута за счетоводни цели и функционалната валута за данъчни цели на съставното образувание;

ii)

включена в изчисляването на счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание и която се дължи на колебания в обменния курс между функционалната валута за счетоводни цели и функционалната валута за данъчни цели на съставното образувание;

iii)

включена в изчисляването на счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание и която се дължи на колебания в обменния курс между трета чуждестранна валута и функционалната валута за счетоводни цели на съставното образувание; и

iv)

се дължи на колебания в обменния курс между трета чуждестранна валута и функционалната валута за данъчни цели на съставното образувание, независимо дали тази печалба или загуба в трета чуждестранна валута е включена в облагаемия доход;

Функционалната валута за данъчни цели е функционалната валута, използвана за определяне на облагаемия доход или загуба на съставното образувание за включен данък в юрисдикцията, в която то се намира. Функционалната валута за счетоводни цели е функционалната валута, използвана за определяне на счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание. Трета чуждестранна валута е валута, която не е нито функционалната валута за данъчни цели, нито функционалната валута за счетоводни цели на съставното образувание;

е)

„неразрешени съгласно политиката разходи“ означава:

i)

разходи, начислени от съставното образувание за незаконни плащания, включително подкупи и незаконни комисиони; и

ii)

разход, начислен от съставното образувание за глоби и санкции, които са равни на или надвишават 50 000 EUR или равностойна сума във функционалната валута, в която се изчисляват счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание;

ж)

„грешки от предходен период или промени в счетоводните принципи“ означава промяна в началния капитал на съставно образувание в началото на данъчната година, която се дължи на:

i)

корекция на грешка при определянето на счетоводните нетни доходи или загуби през предходна данъчна година, която се е отразила на приходите или разходите, подлежащи на включване при изчисляването на допустимите доходи или загуби през тази предходна данъчна година, освен доколкото корекцията на тази грешка е довела до съществено намаление на задължение за включените данъци съгласно член 25; и

ii)

промяна в счетоводните принципи или политика, която е засегнала приходите или разходите, включени при изчисляването на допустимите доходи или загуби;

з)

„начислени разходи за пенсии“ означава разликата между сумата на дължимите разходи за пенсия, включени в счетоводните нетни доходи или загуби, и сумата, внесена в пенсионен фонд за данъчната година.

2.   Счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание се коригират със сумата на следните позиции, за да се определят неговите отговарящи на условията доходи или загуби:

a)

нетни разходи за данъци;

б)

изключени дивиденти;

в)

изключена капиталова печалба или загуба;

г)

включена печалба или загуба по метода на преоценка;

д)

печалби или загуби в резултат на продажба на активи и пасиви, изключени съгласно член 35;

е)

асиметрични печалби или загуби в чуждестранна валута;

ж)

неразрешени съгласно политиката разходи;

з)

грешки от предходен период или промени в счетоводните принципи; и

и)

начислени разходи за пенсии.

3.   По избор на подаващото декларация съставно образувание, дадено съставно образувание може да замени сумата, отчетена във финансовите му отчети като разход на образуванието, покрит от възнаграждения на базата на акции, със сумата, разрешена като приспадане при изчисляването на облагаемия му доход по местонахождение.

Когато възможността за използване на опции върху акции не е упражнена, сумата на разходите за възнаграждения на базата на акции, която е била приспадната от счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание за изчисляването на неговите допустими доходи или загуби за всички предходни данъчни години, се добавя през данъчната година, през която опцията е изтекла.

Когато част от сумата на разходите за възнаграждения на базата на акции е записана във финансовите отчети на съставното образувание през данъчните години, предшестващи данъчната година, през която е направен изборът, при изчисляването на допустими доходи или загуби на съставното образувание за тази данъчна година се включва сума, равна на разликата между общия размер на разходите за компенсация на базата на акции, който е бил приспаднат за изчисляването на неговите допустими доходи или загуби през тези предшестващи данъчни години, и общия размер на разходите за компенсация на базата на акции, който би бил приспаднат за изчисляването на неговите допустими доходи или загуби през тези предшестващи данъчни години, ако изборът е бил направен през тези години.

Изборът се прави в съответствие с член 45, параграф 1 и се прилага последователно за всички намиращи се в същата юрисдикция съставни образувания за годината, в която е направен, и за всички следващи данъчни години.

През данъчната година, през която изборът бъде оттеглен, размерът на неплатените разходи за възнаграждения на базата на акции, приспаднати по силата на направения избор, които надвишават начислените счетоводни разходи, се включва при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание.

4.   Всяка сделка между съставни образувания, намиращи се в различни юрисдикции, която не е записана на една и съща стойност във финансовите отчети на двете съставни образувания или която не отговаря на принципа на сделката между несвързани лица, трябва да се коригира, така че да бъде на една и съща стойност и да отговаря на принципа на сделката между несвързани лица.

Загуба от продажба или друго прехвърляне на актив между две съставни образувания, намиращи се в една и съща юрисдикция, която не е записана в отчетите в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, се коригира въз основа на този принцип, ако загубата е включена в изчисляването на допустимите доходи или загуби.

За целите на настоящия параграф принципът на сделката между несвързани лица означава принципът, че сделките между съставните образувания трябва да се записват въз основа на условията, които биха били постигнати между независими образувания при сравними сделки или сравними обстоятелства.

5.   Допустимите възстановими данъчни кредити, посочени в член 3, точка 38, се третират като доход при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание. Недопустимите възстановими данъчни кредити не се третират като доход при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание.

6.   По избор на подаващото декларация съставно образувание печалбите и загубите във връзка с активи и пасиви, които подлежат на отчитане по справедлива стойност или обезценка в консолидираните финансови отчети за дадена данъчна година, може да бъдат определени въз основа на принципа на реализация при изчисляването на допустимите доходи или загуби.

Печалбите или загубите, които произтичат от прилагането на отчитане по справедлива стойност или обезценка по отношение на даден актив или пасив, се изключват от изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставно образувание съгласно първа алинея.

Балансовата стойност на даден актив или пасив за целите на определянето на печалбата или загубата съгласно първа алинея е балансовата стойност към момента, в който активът е придобит или пасивът е натрупан, или на първия ден от данъчната година, в която е направен изборът, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

Изборът се прави в съответствие с член 45, параграф 1 и се прилага за всички съставни образувания, които се намират в юрисдикцията, пред която е направен изборът, освен ако подаващото декларация съставно образувание не реши да ограничи избора до материалните активи на съставните образувания или до инвестиционните образувания.

През данъчната година, през която изборът бъде оттеглен, сумата, равна на определената в резултат на избора разлика между справедливата стойност и балансовата стойност на актива или пасива на първия ден от данъчната година, през която се прави оттеглянето, се включва (при условие че справедливата стойност надвишава балансовата стойност) или се приспада (при условие че балансовата стойност надвишава справедливата стойност) при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставните образувания.

7.   По избор на подаващото декларация съставно образувание допустимите доходи или загуби на съставно образувание, което се намира в дадена юрисдикция, произтичащи от продажбата на намиращи се в тази юрисдикция местни материални активи от това съставно образувание на трети страни (различни от член на групата) за дадена данъчна година, може да бъдат коригирани, както посочено в настоящия параграф. За целите на настоящия параграф местни материални активи са недвижима собственост, намираща се в същата юрисдикция, както съставното образувание.

Нетната печалба, произтичаща от продажбата на местни материални активи, както е посочено в първа алинея, през данъчната година, през която е направен изборът, се приспада от нетната загуба на съставно образувание, което се намира в същата юрисдикция, произтичаща от продажбата на местни материални активи, както е посочено в първа алинея, през данъчната година, през която е направен изборът, и през четирите данъчни години, които я предхождат („петгодишен период“). Нетната печалба се приспада първо от нетната загуба, ако има такава, която е възникнала през най-ранната данъчна година от петгодишния период. Всяка остатъчна сума от нетната печалба се пренася и компенсира от нетни загуби, възникнали през следващите данъчни години от петгодишния период.

Всяка остатъчна сума от нетната печалба, която остава след прилагането на втора алинея, се разпределя равномерно през петгодишния период за изчисляването на допустимите доходи или загуби на всяко съставно образувание, което се намира в тази юрисдикция и което е реализирало нетна печалба от продажбата на местни материални активи, както е посочено в първа алинея, през данъчната година, в която е направен изборът. Разпределената на едно съставно образувание остатъчната сума от нетната печалба е пропорционална на нетната печалба на това съставно образувание, разделена на нетната печалба на всички съставни образувания.

Когато нито едно съставно образувание в дадена юрисдикция не е реализирало нетна печалба от продажбата на местни материални активи, както е посочено в първа алинея, през данъчната година, в която е направен изборът, остатъчната сума от нетната печалба, посочена в трета алинея, се разпределя равномерно на всяко съставно образувание в тази юрисдикция и равномерно за целия петгодишен период за изчисляването на допустимите доходи или загуби на всяко от тези съставни образувания.

Всяка корекция по силата на настоящия параграф за фискалните години, предхождащи годината на избора, подлежи на корекциите в съответствие с член 29, параграф 1. Изборът се прави ежегодно в съответствие с член 45, параграф 2.

8.   Всички разходи, свързани с договореност за финансиране, при която едно или повече съставни образувания предоставят кредит на, или по друг начин да инвестира в едно или повече други съставни образувания на същата група („договореност за вътрешногрупово финансиране“), не се вземат предвид при изчисляването на допустимите доходи или загуби на едно съставно образувание, ако са налице следните условия:

a)

съставното образувание се намира в юрисдикция с ниска данъчна ставка или в юрисдикция, която би била с ниска данъчна ставка, ако разходът не е бил начислен от съставното образувание;

б)

с разумно основание може да се предвиди, че за очаквания срок на действие на вътрешногруповата договореност за финансиране тази договореност ще увеличи размера на разходите, които се вземат предвид при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание, без това да доведе до съизмеримо увеличаване на облагаемия доход на съставното образувание, което предоставя кредита („контрагент“);

в)

контрагентът се намира в юрисдикция, която не е с ниска данъчна ставка, или в юрисдикция, която не би била с ниска данъчна ставка, ако свързаният с разхода доход не е бил начислен от контрагента;

9.   Крайно образувание майка може да избере да прилага своето консолидирано счетоводно третиране за изключване на приходите, разходите, печалбите и загубите от сделки между съставни образувания, които се намират в една и съща юрисдикция и са включени в група за данъчна консолидация, за целите на изчисляването на нетните допустими доходи или загуби на тези съставни образувания.

Изборът се прави в съответствие с член 45, параграф 1.

През данъчната година, през която бъде направен или оттеглен изборът, се правят подходящи корекции, така че позициите на допустимите доходи или загуби да не се вземат предвид повече от веднъж или да не се пропуснат в резултат на този избор или оттегляне.

10.   Застрахователните дружества изключват от изчисляването на своите отговарящи на условията доходи или загуби всяка сума, начислена на притежателите на полици за данъци, платени от застрахователното дружество във връзка с доходи на притежателите на полици. Застрахователните дружества включват в изчисляването на своите допустими доходи или загуби всички възстановявания на притежателите на полици, които не са отразени в техните счетоводни нетни доходи или загуби, доколкото съответното увеличение или намаление на задълженията към притежателите на полици е отразено в счетоводните им нетни доходи или загуби.

11.   Всяка сума, която е призната като намаление на собствения капитал на дадено съставно образувание и е резултат от разпределения, направени или дължими във връзка с инструмент, емитиран от това съставно образувание съгласно пруденциалните регулаторни изисквания („допълнителен капитал от първи ред“), се третира като разход при изчисляването на неговите допустими доходи или загуби.

Всяка сума, която е призната като увеличение на собствения капитал на съставното образувание и е резултат от разпределения, получени или дължими във връзка с допълнителен капитал от първи ред, държан от съставното образувание, се включва в изчисляването на неговите допустими доходи или загуби.

Член 17

Изключване на доходите от международно корабоплаване

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„доходи от международно корабоплаване“ означава нетните доходи, получени от съставно образувание от следните дейности, при условие че този превоз не се извършва по вътрешни водни пътища в рамките на една и съща юрисдикция:

i)

превоз на пътници или товари с кораб при международен транспорт, независимо дали корабът е притежаван, нает или по друг начин е на разположение на съставното образувание;

ii)

превоз на пътници или товари с кораб при международен транспорт по споразумения за чартър на слотове;

iii)

отдаване под наем на кораб, за да бъде използван за превоз на пътници или товари при международен транспорт, чрез чартър, напълно оборудван, с екипаж и снабден;

iv)

отдаване под наем на кораб, използван за превоз на пътници или товари при международен транспорт, чрез беърбоут чартър, на друго съставно образувание;

v)

участие в група, съвместно предприятие или международна оперативна агенция за превоз на пътници или товари с кораб при международен транспорт; и

vi)

продажба на кораб, използван за превоз на пътници или товари при международен транспорт, при условие че корабът е държан за ползване от съставното образувание в продължение на най-малко една година;

б)

„допустим допълнителен доход от международно корабоплаване“ означава нетен доход, получен от съставно образувание от следните дейности, при условие че тези дейности се извършват основно във връзка с превоза на пътници или товари от кораби при международен транспорт:

i)

отдаване под наем на кораб, чрез беърбоут чартър, на друго корабоплавателно предприятие, което не е съставно образувание, при условие че чартърът не е за повече от три години;

ii)

продажба на билети, издадени от други корабоплавателни предприятия за националния участък от международно пътуване;

iii)

отдаване под наем и краткосрочно съхранение на контейнери или такси за задържане за късно връщане на контейнери;

iv)

предоставяне на услуги на други корабоплавателни предприятия от инженери, персонал по поддръжката, оператори по обработката на товари, кетъринг персонал и персонал за обслужване на клиенти; и

v)

доход от инвестиции, когато генериращата дохода инвестиция се прави като неразделна част от извършването на дейността по експлоатация на корабите при международен транспорт.

2.   Доходите от международно корабоплаване и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставно образувание се изключват от изчисляването на неговите отговарящи на условията доходи или загуби, при условие че съставното образувание докаже, че стратегическото или търговското управление на всички съответни кораби действително се осъществява в рамките на юрисдикцията, в която се намира съставното образувание.

3.   Когато изчисляването на доходите от международно корабоплаване на дадено съставно образувание и на неговите допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване води до загуба, тази загуба се изключва от изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание.

4.   Съвкупните допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване на всички съставни образувания, намиращи се в дадена юрисдикция, не надвишават 50% от доходите на тези съставни образувания от международно корабоплаване.

5.   Направените от съставно образувание разходи, които се отнасят пряко към неговите дейности по международно корабоплаване, изброени в параграф 1, буква а) и към допустимите допълнителни дейности по международно корабоплаване, изброени в параграф 1, буква б) се разпределят към тези дейности за целите на изчисляването на нетните доходи от международно корабоплаване и нетните допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание.

Направените от съставно образувание разходи, които произтичат непряко от неговите дейности по международно корабоплаване и от допустимите допълнителни дейности по международно корабоплаване се приспадат от приходите на съставното образувание от тези дейности за изчисляването на доходите от международно корабоплаване и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание въз основа на неговите приходи от тези дейности и пропорционално на неговите общи приходи.

6.   Всички преки и непреки разходи, които се отнасят към доходите от международно корабоплаване на съставно образувание и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване в съответствие с параграф 5, се изключват от изчисляването на неговите допустими доходи или загуби.

Член 18

Разпределяне на допустимите доходи или загуби между основно образувание и място на стопанска дейност

1.   Когато едно съставно образувание е място на стопанска дейност съгласно определението в член 3, точка 13, буква а), б) или в), неговите счетоводни нетни доходи или загуби са нетните доходи или загуби, отразени в отделните финансови отчети на мястото на стопанска дейност.

Когато дадено място на стопанска дейност няма отделни финансови отчети, неговите счетоводни нетни доходи или загуби представляват сумата, която би била отразена в отделните му финансови отчети, ако те се изготвяха самостоятелно и в съответствие със счетоводните стандарти, използвани при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка.

2.   Когато дадено съставно образувание отговаря на определението за място на стопанска дейност в член 3, точка 13, буква а) или б), неговите счетоводни нетни доходи или загуби се коригират така, че да отразяват само сумите и позициите на приходите и разходите, които може да бъдат отнесени към него в съответствие с приложимата данъчна спогодба или националното право на юрисдикцията, в която се намира, независимо от размера на облагаемия доход и размера на подлежащите на приспадане разходи в тази юрисдикция.

Когато дадено съставно образувание отговаря на определението за място на стопанска дейност в член 3, точка 13, буква в), неговите счетоводни нетни доходи или загуби се коригират така, че да отразяват само сумите и позициите на приходите и разходите, които биха били отнесени към него в съответствие с член 7 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала, с измененията.

3.   Когато дадено съставно образувание отговаря на определението за място на стопанска дейност в член 3, точка 13, буква г), неговите счетоводни нетни доходи или загуби се изчисляват въз основа на сумите и позициите на приходите, които са освободени в юрисдикцията, в която се намира основното образувание, и които се отнасят към операциите, извършвани извън тази юрисдикция, и на сумите и позициите на разходите, които не се приспадат за данъчни цели в юрисдикцията, в която се намира основното образувание, и които могат да бъдат отнесени към такива операции.

4.   Счетоводните нетни доходи или загуби на дадено място на стопанска дейност не се вземат предвид при определянето на допустимите доходи или загуби на основното образувание, с изключение на предвиденото в параграф 5.

5.   Допустимите загуби на дадено място на стопанска дейност се третират като разход на основното образувание при изчисляването на неговите допустими доходи или загуби, доколкото загубата на мястото на стопанска дейност се третира като разход при изчисляването на облагаемия национален доход на това основно образувание и не се приспада от позиция на облагаемия национален доход, която подлежи на данъчно облагане съгласно законите на юрисдикцията на основното образувание и юрисдикцията на мястото на стопанска дейност.

Получените впоследствие от мястото на стопанска дейност допустими доходи се третират като допустими доходи на основното образувание до размера на допустимите загуби, които преди това са били третирани като разход на основното образувание съгласно първа алинея.

Член 19

Разпределяне на допустимите доходи или загуби на преходно образувание

1.   Счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание, което е преходно образувание, се намаляват със сумата, която може да бъде разпределена на неговите собственици, които не са образувания от групата и които държат своето участие в собствеността на такова преходно образувание пряко или чрез верига данъчно прозрачни образувания, освен ако:

a)

преходното образувание е крайно образувание майка; или

б)

преходното образувание се притежава пряко или чрез верига данъчно прозрачни образувания от крайно образувание майка, както посочено в буква а).

2.   Счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание, което е преходно образувание, се намаляват със счетоводните нетни доходи или загуби, разпределени на друго съставно образувание.

3.   Когато преходно образувание извършва изцяло или частично дейност чрез място на стопанска дейност, неговите счетоводни нетни доходи или загуби, които остават след прилагането на параграф 1 от настоящия член, се разпределят към това място на стопанска дейност в съответствие с член 18.

4.   Когато данъчно прозрачно образувание не е крайното образувание майка, счетоводните нетни доходи или загуби на преходното образувание, които остават след прилагането на параграфи 1 и 3, се разпределят между съставните му образувания — собственици, в съответствие с тяхното участие в собствеността на преходното образувание.

5.   Когато преходно образувание е данъчно прозрачно образувание, което е крайното образувание майка или обратно хибридно образувание, счетоводните нетни доходи или загуби на преходното образувание, които остават след прилагането на параграфи 1 и 3, се разпределят към крайното образувание майка или обратното хибридно образувание.

6.   Параграфи 3, 4 и 5 се прилагат поотделно по отношение на всяко участие в собствеността на преходното образувание.

ГЛАВА IV

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОРИГИРАНИТЕ ВКЛЮЧЕНИ ДАНЪЦИ

Член 20

Включени данъци

1.   Включените данъци на едно съставно образувание обхващат:

a)

вписаните във финансовите отчети на съставното образувание данъци по отношение на неговите приходи или печалби или на неговия дял от приходите или печалбите на съставно образувание, в което притежава участие в собствеността;

б)

данъците върху разпределените печалби, разпределенията на прогнозната печалба, както и нестопанските разходи, наложени в рамките на допустима система за данък върху разпределението;

в)

данъците, налагани вместо общоприложимо корпоративно подоходно данъчно облагане; и

г)

данъците, налагани въз основа на неразпределената печалба и корпоративния дялов капитал, включително данъци върху множество компоненти, основани на дохода и собствения капитал.

2.   Включените данъци на едно съставно образувание не обхващат:

a)

допълнителния данък, начислен от образувание майка съгласно допустимо ПВД;

б)

допълнителния данък, начислен от съставно образувание като допустим национален допълнителен данък;

в)

данъците, които могат да бъдат отнесени към корекция, направена от съставно образувание в резултат на прилагането на допустимо ППОНД;

г)

недопустим възстановим прихванат данък; и

д)

данъците, платени от застрахователно дружество във връзка с възстановявания на притежателите на полици.

3.   От изчисляването на включените данъци се изключват данъците, включени във връзка с всяка нетна печалба или загуба, произтичаща от продажбата на местни материални активи, както е посочено в член 16, параграф 7, първа алинея, през данъчната година, в която е направен изборът.

Член 21

Коригирани включени данъци

1.   Коригираните включени данъци на едно съставно образувание за дадена данъчна година се определят чрез коригиране на сумата на текущите данъчни разходи, начислени в счетоводните му нетни доходи или загуби по отношение на включените данъци за данъчната година, със:

a)

нетния размер на увеличенията и намаленията на включените му данъци за данъчната година, както е посочено в параграфи 2 и 3;

б)

общия размер на отсрочената данъчна корекция, както е посочено в член 22; и

в)

всяко увеличение или намаление на включените данъци, вписани в собствен капитал или друг всеобхватен доход, свързани със суми, включени в изчисляването на допустимите доходи или загуби, които ще подлежат на данъчно облагане съгласно местните правила за данъчно облагане.

2.   Добавките към включените данъци на едно съставно образувание за данъчната година обхващат:

a)

всяка сума на включените данъци, която във финансовите отчети е начислена като разход в печалбата преди данъчно облагане;

б)

всяка сума на отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба, която е била използвана съгласно член 23, параграф 2;

в)

всяка сума на включените данъци, свързани с несигурна данъчна позиция, която преди това е изключена съгласно параграф 3, буква г), платени през данъчната година; и

г)

всяка сума на кредита или възстановяването във връзка с допустим възстановим данъчен кредит, начислен като намаление на текущия данъчен разход.

3.   Намаленията на включените данъци на едно съставно образувание за данъчната година обхващат:

a)

сумата на текущите данъчни разходи във връзка с доходи, изключени от изчисляването на допустимите доходи или загуби съгласно глава III;

б)

всяка сума на кредита или възстановяване във връзка с недопустим възстановим данъчен кредит, който не е включен като намаление на текущия данъчен разход;

в)

всяка сума на включените данъци, възстановени или кредитирани на съставно образувание, която не е била третирана като корекция на текущите данъчни разходи във финансовите отчети, освен ако е свързана с допустим възстановим данъчен кредит;

г)

сумата на текущите данъчни разходи, свързана с несигурна данъчна позиция; и

д)

всяка сума на текущите данъчни разходи, които не се очаква да бъдат платени в рамките на три години след края на данъчната година.

4.   За целите на изчисляването на коригираните включени данъци, когато сумата на включен данък е описана в повече от една точка в параграфи 1, 2 и 3, тя се взема предвид само веднъж.

5.   Когато за дадена данъчна година няма нетен допустим доход в дадена юрисдикция и сумата на коригираните включени данъци за тази юрисдикция е отрицателна и по-малка от сума, равна на нетната допустима загуба, умножена по минималната данъчна ставка („очакваните коригирани включени данъци“), сумата, равна на разликата между коригираните включени данъци и очакваните коригирани включени данъци, се третира като добавъчен допълнителен данък за тази данъчна година. Сумата на добавъчния допълнителен данък се разпределя на всяко съставно образувание в юрисдикцията в съответствие с член 29, параграф 3.

Член 22

Общ размер на корекцията на отсрочените данъци

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„неразрешено начисление“ означава:

i)

всяко движение в разходите за отсрочени данъци, начислени във финансовите отчети на съставно образувание, което е свързано с несигурна данъчна позиция, и;

ii)

всяко движение в разходите за отсрочени данъци, начислени във финансовите отчети на съставно образувание, което е свързано с разпределения от съставно образувание;

б)

„незаявено начисление“ означава всяко увеличение на отсрочени данъчни пасиви, вписани във финансовите отчети на съставно образувание за дадена данъчна година, които не се очаква да бъдат платени в рамките на срока, посочен в параграф 7 от настоящия член, и които подаващото декларация съставно образувание избира всяка година, в съответствие с член 45, параграф 2, да не включи в общата сума на корекцията на отсрочените данъци за тази данъчна година.

2.   Когато данъчната ставка, прилагана с цел изчисляване на разходите за отсрочени данъци, е по-ниска или равна на минималната данъчна ставка, общата сума на корекцията на отсрочените данъци, която да се добави към коригираните включени данъци на едно съставно образувание за дадена данъчна година съгласно член 21, параграф 1, буква б), са разходите за отсрочени данъци, начислени във финансовите му отчети във връзка с включените данъци, като се вземат предвид корекциите по параграфи 3—6 от настоящия член.

Когато данъчната ставка, прилагана с цел изчисляване на разходите за отсрочени данъци, е над минималната данъчна ставка, общата сума на корекцията на отсрочените данъци, която да се добави към коригираните включени данъци на едно съставно образувание за дадена данъчна година съгласно член 21, параграф 1, буква б), са разходите за отсрочени данъци, начислени във финансовите му отчети във връзка с включените данъци, преработени към минималната данъчна ставка, като се вземат предвид корекциите по параграфи 3—6 от настоящия член.

3.   Общата сума на корекцията на отсрочените данъци се увеличава със:

a)

всяка сума на неразрешеното начисление или на незаявеното начисление, платена през данъчната година; и

б)

всяка сума на възстановените отсрочени данъчни пасиви, определена през предходна данъчна година, която е била платена през настоящата данъчна година.

4.   Когато за дадена данъчна година във финансовите отчети не са признати отсрочени данъчни активи във връзка със загуба, тъй като не са изпълнени критериите за признаване, общата сума на корекцията на отсрочените данъци се намалява със сумата, с която би се намалила общата сума на корекцията на отсрочените данъци, ако за данъчната година са били начислени отсрочени данъчни активи във връзка със загуба.

5.   Общата сума на корекцията на отсрочените данъци не включва:

a)

сумата на разходите за отсрочени данъци във връзка с позиции, изключени от изчисляването на допустимите доходи или загуби съгласно глава III;

б)

сумата на разходите за отсрочени данъци във връзка с неразрешени начисления и незаявени начисления;

в)

въздействието на корекция на оценка или корекция за счетоводно признаване по отношение на отсрочени данъчни активи;

г)

сумата на разходите за отсрочени данъци, произтичаща от преоценка във връзка с промяна в приложимата национална данъчна ставка; и

д)

сумата на разходите за отсрочени данъци във връзка със създаването и използването на данъчни кредити.

6.   Когато отсрочени данъчни активи, които могат да бъдат отнесени към допустима загуба на съставно образувание, са вписани за дадена данъчна година при по-ниска от минималната данъчна ставка, те може да бъдат преработени към минималната данъчна ставка през същата данъчна година, при условие, че данъкоплатецът може да докаже, че отсрочените данъчни активи може да бъдат отнесени към допустима загуба.

Когато отсрочени данъчни активи се увеличават съгласно първа алинея, общият размер на корекцията на отсрочените данъци се намалява съответно.

7.   Отсрочени данъчни пасиви, които не сторнирани и чиято сума не е изплатена в рамките на петте следващи данъчни години, се възстановяват обратно, доколкото са били взети предвид в общата сума на корекцията на отсрочените данъци на съставното образувание.

Размерът на възстановените обратно отсрочени данъчни пасиви, определен за текущата данъчна година, се третира като намаление на включения данък за петата данъчна предходна на текущата данъчна година и ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за тази данъчна година се преизчисляват в съответствие с член 29, параграф 1. Възстановените обратно отсрочени данъчни пасиви за текущата данъчна година са сумата на увеличението в категорията на отсрочените данъчни пасиви, които са били включени в общата сума на корекцията на отсрочените данъци за петата предходна данъчна година, които не са били сторнирани до края на последния ден на текущата данъчна година.

8.   Чрез дерогация от параграф 7, когато отсрочени данъчни пасиви представляват начисляване с изключване на възстановяването, те не се възстановяват обратно, дори ако не са сторнирани или изплатени в рамките на петте следващи години. Начисляване с изключване на възстановяването е сумата на начислените данъчни разходи, която се дължи на промени в свързаните отсрочени данъчни пасиви за следните позиции:

a)

провизии за покриване на разходи за материални активи;

б)

разходи за лиценз или подобна договореност от правителство за използването на недвижимо имущество или експлоатацията на природни ресурси, което предполага значителни инвестиции в материални активи;

в)

разходи за научноизследователска и развойна дейност;

г)

разходи за извеждане от експлоатация и възстановяване;

д)

отчитане по справедлива стойност на нереализирани нетни печалби;

е)

нетни печалби от обменни курсове на чуждестранна валута;

ж)

отсрочени разходи за придобиване на застрахователни резерви и застрахователни полици;

з)

печалби от продажбата на материално имущество, намиращо се в същата юрисдикция като съставното образувание, които са реинвестирани в материално имущество в същата юрисдикция; и

и)

допълнителни суми, начислени в резултат на промени в счетоводния принцип по отношение на позициите, изброени в букви а)—з).

Член 23

Избор на допустима загуба

1.   Чрез дерогация от член 22, подаващо декларация съставно образувание може да направи избор за отговаряща на условията загуба за дадена юрисдикция, съгласно който отсрочени данъчни активи във връзка с отговаряща на условията загуба се определят за всяка данъчна година, през която има нетна отговаряща на условията загуба в тази юрисдикцията. За тази цел отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба са равни на нетната допустима загуба за дадена данъчна година за юрисдикцията, умножена по минималната данъчна ставка.

Не може да се прави избор на допустима загуба за юрисдикция с допустима система за данък върху разпределението съгласно член 40.

2.   Определените съгласно параграф 1 отсрочени данъчни активи във връзка с допустима загуба се използват през всяка следваща данъчна година, през която има нетен допустим доход за юрисдикцията, в размер, равен на нетния допустим доход, умножен по минималната данъчна ставка или, ако той е по-нисък — наличната сума на отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба.

3.   Отсрочените данъчни активи във връзка с отговаряща на условията загуба съгласно параграф 1 се намаляват със сумата, която се използва за дадена данъчна година, а салдото се пренася за следващи данъчни години.

4.   Когато изборът на отговаряща на условията загуба бъде оттеглен, всички оставащи отсрочени данъчни активи съгласно параграф 1 във връзка с отговаряща на условията загуба се намаляват до нула, считано от първия ден на първата данъчна година, през която изборът за отговаряща на условията загуба вече не се прилага.

5.   Изборът на допустима загуба се заявява с първата подадена справка-декларация за допълнителен данък, както е определено в член 44, на МГП или голяма национална група, която включва юрисдикцията, за която се прави изборът.

6.   Когато преходно образувание, което е крайното образувание майка на една МГП или на голяма национална група, избере допустима загуба съгласно настоящия член, отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба се изчисляват, като се взема предвид допустимата загуба на преходното образувание след намаляване съгласно член 38, параграф 3.

Член 24

Специфично разпределение на включените данъци, плащани от някои видове съставни образувания

1.   На място на стопанска дейност се разпределя сумата на всички включени данъци, които се съдържат във финансовите отчети на дадено съставно образувание и които са свързани с отговарящи на условията доходи или загуби на мястото на стопанска дейност.

2.   На съставно образувание — собственик, се разпределя сумата на всички включени данъци, които се съдържат във финансовите отчети на данъчно прозрачно образувание и които са свързани с допустими доходи или загуби, разпределени на това съставно образувание — собственик, съгласно член 19, параграф 4.

3.   На съставно образувание се разпределя сумата на всички включени данъци, които се съдържат във финансовите отчети на неговото пряко или косвено съставно образувание — собственик, съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, от техния дял от доходите на контролираното данъчно дружество.

4.   На съставно образувание, което е хибридно образувание, се разпределя сумата на всички включени данъци, които се съдържат във финансовите отчети на неговото съставно образувание — собственик, и които са свързани с отговарящи на условията доходи или загуби на хибридното образувание.

„Хибридно образувание“ означава образувание, което се третира като отделно лице за целите на подоходния данък в юрисдикцията, в която се намира, но като данъчно прозрачно образувание в юрисдикцията, в която се намира неговият собственик;

5.   На съставно образувание, което е направило разпределение през данъчната година, се разпределя сумата на всички включени данъци, начислени по такива разпределяния във финансовите отчети на неговите преки съставни образувания — собственици.

6.   Съставно образувание, на което са били разпределени включени данъци съгласно параграфи 3 и 4 във връзка с пасивен доход, включва тези данъци в размер, равен на включените данъци на неговите коригирани включени данъци, разпределени във връзка с този пасивен доход.

Чрез дерогация от първата алинея, съставното образувание, както е определено в първа алинея, включва на неговите коригирани включени данъци сумата, получена от умножаването на процента на допълнителния данък за юрисдикцията по сумата на пасивния доход на съставното образувание, който е включен съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества или съгласно правило за данъчна прозрачност, когато резултатът е по-нисък от сумата, определена съгласно първата алинея. За целите на настоящата алинея процентът на допълнителния данък за юрисдикцията се определя, без да се вземат предвид включените данъци, възникнали във връзка с такъв пасивен доход от страна на съставното образувание — собственик.

Всички включени данъци на съставното образувание — собственик, възникнали във връзка с такъв пасивен доход, които остават след прилагането на настоящия параграф, не се разпределят съгласно параграфи 3 и 4.

За целите на настоящия параграф „пасивен доход“ означава следните елементи от дохода, включени в допустимите доходи, доколкото съставното образувание — собственик, е било облагано съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, или в резултат на участие в собствеността на хибридно образувание:

a)

дивидент или еквиваленти на дивидент;

б)

лихва или еквиваленти на лихва;

в)

наем;

г)

лицензионно възнаграждение;

д)

анюитет; или

е)

нетни печалби от имот от вид, който генерира доход, описан в букви а)—д).

7.   Когато допустимият доход на дадено място на стопанска дейност се третира като допустим доход на основното образувание в съответствие с член 18, параграф 5, всички включени данъци, възникващи в юрисдикцията, в която се намира мястото на стопанска дейност, и свързани с този доход, се третират като включени данъци на основното образувание за сума, която не надвишава този доход, умножена по най-високата данъчна ставка за обичаен доход в юрисдикцията, в която се намира основното образувание.

Член 25

Корекции след подаване на декларацията и промени в данъчната ставка

1.   Когато съставно образувание записва корекция на включените данъци във финансовите си отчети за предходна данъчна година, тази корекция се третира като корекция на включените данъци през данъчната година, през която е направена корекцията, освен ако корекцията се отнася за данъчна година, в която има намаление на включените данъци за юрисдикцията.

Когато има намаление на включените данъци, които са били обхванати от коригираните включени данъци на съставното образувание за предходна данъчна година, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за тази данъчна година се преизчисляват в съответствие с член 29, параграф 1, като коригираните включени данъци се намаляват със сумата на намалението на включените данъци. Допустимият доход за данъчната година и за всички предходни данъчни години се коригира съответно.

На ежегодния избор на подаващото декларация съставно образувание, направен в съответствие с член 45, параграф 2, несъществено намаление на включените данъци може да се третира като корекция на включените данъци през данъчната година, през която е направена корекцията. Несъществено намаление на включените данъци е съвкупно намаление с по-малко от 1 000 000 EUR на коригираните включени данъци, определени за юрисдикцията за тази данъчна година.

2.   Когато приложимата национална данъчна ставка е намалена под минималната данъчна ставка и това намаление води до разходи за отсрочени данъци, размерът на породените разходи за отсрочени данъци се третира като корекция на задължението на съставното образувание за включени данъци, които се вземат предвид съгласно член 21 за предходна данъчна година.

3.   Когато разходите за отсрочени данъци са били взети предвид при ставка, която е по-ниска от минималната данъчна ставка, а приложимата данъчна ставка впоследствие е увеличена, размерът на разходите за отсрочени данъци, който произтича от такова увеличение, се третира при плащане като корекция на задължението на съставното образувание за включените данъци, заявени за предходна данъчна година в съответствие с член 21.

Корекцията съгласно първата алинея не може да надвишава сума, равна на разходите за отсрочени данъци, преработени към минималната данъчна ставка.

4.   Когато повече от 1 000 000 EUR от сумата, начислена от съставно образувание като текущ данъчен разход и включена в коригираните включени данъци за дадена данъчна година, не бъдат платени в рамките на три години след края на тази данъчна година, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за данъчната година, през която неплатената сума е била заявена като включен данък, се преизчисляват в съответствие с член 29, параграф 1, като тази неплатена сума се изключва от коригираните включени данъци.

ГЛАВА V

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНАТА ДАНЪЧНА СТАВКА И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ДАНЪК

Член 26

Определяне на ефективната данъчна ставка

1.   Ефективната данъчна ставка на МГП или на голяма национална група се изчислява за всяка данъчна година и за всяка юрисдикция, при условие че има нетен допустим доход в юрисдикцията, по следната формула:

Formula

където коригираните включени данъци на съставните образувания представляват сборът от коригираните включени данъци на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията, определени в съответствие с глава IV.

2.   Нетните допустими доходи или загуби на съставните образувания в юрисдикцията за дадена данъчна година се определят по следната формула:

Formula

където:

a)

допустимите доходи на съставните образувания представляват положителният сбор, ако има такъв, от допустимите доходи на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията, определени в съответствие с глава III;

б)

допустимите загуби на съставните образувания представляват сборът от допустимите загуби на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията, определени в съответствие с глава III.

3.   Коригираните включени данъци и отговарящите на условията доходи или загуби на съставните образувания, които са инвестиционни образувания, се изключват от изчисляването на ефективната данъчна ставка в съответствие с параграф 1 и от изчисляването на нетните отговарящи на условията доходи в съответствие с параграф 2.

4.   Ефективната данъчна ставка на всяко неустановено в определена държава съставно образувание се изчислява за всяка данъчна година отделно от ефективната данъчна ставка на всички други съставни образувания.

Член 27

Изчисляване на допълнителния данък

1.   Когато ефективната данъчна ставка на юрисдикция, в която се намират съставните образувания, е по-ниска от минималната данъчна ставка за дадена данъчна година, МГП или голяма национална група изчислява отделно допълнителния данък за всяко от своите съставни образувания, които имат допустим доход, включен в изчисляването на нетния допустим доход за тази юрисдикция. Допълнителният данък се изчислява за всяка юрисдикция.

2.   Процентът на допълнителния данък за една юрисдикция за дадена данъчна година е положителната разлика в процентни пунктове, ако има такава, изчислена по следната формула:

Formula

където ефективната данъчна ставка е ставката, изчислена в съответствие с член 26.

3.   Допълнителният данък на юрисдикцията за дадена данъчна година е положителният сбор, ако има такъв, изчислен по следната формула:

Formula

където:

a)

добавъчният допълнителен данък е размерът на данъка, определен в съответствие с член 29 за данъчната година;

б)

националният допълнителен данък е размерът на данъка за данъчната година, определен в съответствие с член 11 или съгласно допустим национален допълнителен данък на юрисдикцията на трета държава.

4.   Остатъчната печалба за юрисдикцията за данъчната година, посочена в параграф 3, е положителният сбор, ако има такъв, изчислен по следната формула:

Formula

където:

a)

нетният допустим доход за юрисдикцията е доходът, определен в съответствие с член 26, параграф 2;

б)

изключението за съществена стопанска дейност за юрисдикцията е сумата, определена в съответствие с член 28.

5.   Допълнителният данък на съставно образувание за текущата данъчна година се изчислява по следната формула:

Formula

Formula

където:

a)

допустимият доход на съставното образувание за дадена юрисдикция и данъчна година е доходът, определен в съответствие с глава III;

б)

съвкупната сума на допустимите доходи на всички съставни образувания за дадена юрисдикция за дадена данъчна година е сумата на допустимите доходи на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията за данъчната година.

6.   Ако допълнителният данък на юрисдикцията е резултат от преизчисляване съгласно член 29, параграф 1 и за тази данъчна година в юрисдикцията няма нетни допустими доходи, допълнителният данък се разпределя на всяко съставно образувание, като се използва формулата, посочена в параграф 5, въз основа на допустимите доходи на съставните образувания през данъчните години, за които се правят преизчисленията съгласно член 29, параграф 1.

7.   Допълнителният данък на всяко неустановено в определена държава съставно образувание се изчислява за всяка данъчна година отделно от допълнителния данък на всички други съставни образувания.

Член 28

Изключение за съществена стопанска дейност

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„допустими наети лица“ означава лицата, наети на пълно или непълно работно време от едно съставно образувание, и независимите изпълнители, които участват в обичайните оперативни дейности на МГП или голяма национална група под ръководството и контрола на тази МГП или голяма национална група;

б)

„допустими разходи за заплати“ означава разходите за възнаграждения на наетите лица, включително заплати, надници и други разходи, с които се предоставя пряко и отделно лично обезщетение на наетото лице, като например здравно осигуряване и пенсионни вноски, данъци върху заплати и трудови възнаграждения и социалноосигурителни вноски за сметка на работодателя;

в)

„допустими материални активи“ означава:

i)

имоти, машини и съоръжения, намиращи се в юрисдикцията;

ii)

природни ресурси, намиращи се в юрисдикцията;

iii)

право на лизингополучател да ползва материалните активи, намиращи се в юрисдикцията; и

iv)

лиценз или подобна договореност от правителството за използването на недвижимо имущество или експлоатацията на природни ресурси, което предполага значителни инвестиции в материални активи.

2.   Освен ако подаващото декларация съставно образувание на една МГП или на голяма национална група избере, в съответствие с член 45, параграф 2, да не прилага изключението за съществена стопанска дейност за данъчната година, за целите на изчисляването на допълнителния данък нетният допустим доход за дадена юрисдикция се намалява със сума, равна на сбора от изключването на разходите за заплати, посочено в параграф 3 от настоящия член, и изключването на материалните активи, посочено в параграф 4 от настоящия член, за всяко съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията.

3.   Изключването въз основа на разходите за заплати на съставно образувание, намиращо се в една юрисдикция, е равно на 5% от допустимите разходи за заплати на допустимите наети лица, които извършват дейности за МГП или голяма национална група в тази юрисдикция, с изключение на допустимите разходи за заплати, които са:

a)

капитализирани и включени в балансовата стойност на допустимите материални активи;

б)

отнесени към доход, който се изключва в съответствие с член 17.

4.   Изключването въз основа на материалните активи на съставно образувание, намиращо се в дадена юрисдикция, е равно на 5% от балансовата стойност на допустимите материални активи, намиращи се в юрисдикцията, с изключение на:

a)

балансовата стойност на имотите, включително земя и сгради, които се държат за продажба, за отдаване под наем или инвестиции;

б)

балансовата стойност на материалните активи, използвани за получаване на доход, който е изключен в съответствие с член 17.

5.   За целите на параграф 4 балансовата стойност на допустимите материални активи е средната балансова стойност на допустимите материални активи в началото и в края на данъчната година, вписана с цел изготвяне на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, намалена с всяко натрупано обезценяване, амортизация и изчерпване и увеличена с всяка сума, свързана с капитализацията на разходите за заплати.

6.   За целите на параграфи 3 и 4 допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи на съставно образувание, което е място на стопанска дейност, са включените в неговите отделни финансови отчети в съответствие с член 18, параграфи 1 и 2, при условие че допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи се намират в същата юрисдикция, в която се намира мястото на стопанска дейност.

Допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи на място на стопанска дейност не се вземат предвид за допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи на основното образувание.

Когато доходът на място на стопанска дейност е бил изцяло или частично изключен съгласно член 19, параграф 1 и член 38, параграф 5, допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи на това място на стопанска дейност се изключват в същото съотношение от изчисляването съгласно настоящия член за дадената МГП или голяма национална група.

7.   Допустимите разходи за заплати на допустимите наети лица, платени от преходно образувание, както и притежаваните от него допустими материални активи, които не са разпределени съгласно параграф 6, се разпределят на:

a)

съставните образувания — собственици на преходното образувание, пропорционално на сумата, която им е разпределена съгласно член 19, параграф 4, при условие че допустимите наети лица и допустимите материални активи се намират в юрисдикцията на съставните образувания — собственици; и

б)

преходното образувание, ако то е крайното образувание майка, намалени пропорционално на дохода, изключен от изчисляването на допустимия доход на преходното образувание съгласно член 38, параграфи 1 и 2, при условие че допустимите наети лица и допустимите материални активи се намират в юрисдикцията на преходното образувание.

Всички други допустими разходи за заплати и допустими материални активи на преходното образувание се изключват от изчисленията на МГП или голяма национална група на изключението за съществена стопанска дейност.

8.   Изключението за съществена стопанска дейност на всички неустановени в определена държава съставни образувания се изчислява за всяка данъчна година отделно от изключението за съществена стопанска дейност на всички други съставни образувания.

9.   Изключението за съществена стопанска дейност, изчислено съгласно настоящия член, не включва изключването въз основа на разходите за заплати и изключването въз основа на материалните активи на съставните образувания, които са инвестиционни образувания в тази юрисдикция.

Член 29

Добавъчен допълнителен данък

1.   Когато съгласно член 11, параграф 3, член 16, параграф 7, член 22, параграф 6, член 25, параграфи 1 и 4 и член 40, параграф 5 корекция на включените данъци или на допустимите доходи или загуби води до преизчисляване на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък на МГП или на голяма национална група за предходна данъчна година, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък се преизчисляват в съответствие с правилата, съдържащи се в членове 26, 27 и 28. Сумата на извънредния допълнителен данък, произтичащ от такова преизчисляване, се третира като добавъчен допълнителен данък за целите на член 27, параграф 3 за данъчната година, през която се извършва преизчисляването.

2.   Когато има добавъчен допълнителен данък и за юрисдикцията за данъчната година няма нетни допустими доходи, допустимият доход на всяко съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията, е равен на допълнителния данък, разпределен на тези съставни образувания съгласно член 27, параграфи 5 и 6, разделен на минималната данъчна ставка.

3.   Когато съгласно член 21, параграф 5 се дължи добавъчен допълнителен данък, отговарящият на условията доход на всяко съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията, е сума, равна на допълнителния данък, разпределен на това съставно образувание, разделена на минималната данъчна ставка. Разпределението се извършва пропорционално за всяко съставно образувание по следната формула:

Formula

Добавъчният допълнителен данък се разпределя само на съставните образувания, които отчитат размер на коригирания включен данък, по-малък от нула и по-малък от допустимите доходи или загуби на тези съставни образувания, умножени по минималната данъчна ставка.

4.   Когато на съставно образувание е определен добавъчен допълнителен данък в съответствие с настоящия член и с член 27, параграфи 5 и 6, това съставно образувание се третира за целите на глава II като облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание.

Член 30

Изключване на доходи de minimis

1.   Чрез дерогация от членове 26—29 и член 31, по избор на подаващото декларация съставно образувание дължимият допълнителен данък за съставните образувания, намиращи се в дадена юрисдикция, е равен на нула за дадена данъчна година, ако за тази данъчна година:

a)

средните допустими приходи на всички съставни образувания, намиращи се в тази юрисдикция, са по-малко от 10 000 000 EUR; и

б)

средните допустими доходи или загуби на всички съставни образувания, намиращи се в тази юрисдикция, са загуба или са по-малко от 1 000 000 EUR.

Изборът се прави ежегодно в съответствие с член 45, параграф 2.

2.   Средните отговарящи на условията приходи или средните отговарящи на условията доходи или загуби, посочени в параграф 1, представляват средната стойност на отговарящите на условията приходи или отговарящите на условията доходи или загуби на съставните образувания, намиращи се в юрисдикцията, за данъчната година и за предходните две данъчни години.

Ако през първата или втората предходни данъчни години няма съставни образувания с допустими приходи или с допустима загуба, които да се намират в юрисдикцията, тези данъчни години се изключват от изчисляването на средните допустими приходи или допустими доходи или загуби за тази юрисдикция.

3.   Допустимите приходи на съставните образувания, намиращи се в една юрисдикция за дадена данъчна година, представляват сборът от всички приходи на съставните образувания, намиращи се в тази юрисдикция, намален или увеличен с всяка корекция, направена в съответствие с глава III.

4.   Допустимите доходи или загуби на съставните образувания, намиращи се в една юрисдикция за дадена данъчна година, са нетните допустими доходи или загуби на тази юрисдикция, изчислени в съответствие с член 26, параграф 2.

5.   Изключването на доходи de minimis, посочено в параграфи 1—4, не се прилага за неустановените в определена държава съставни образувания и за инвестиционните образувания. Приходите и допустимите доходи или загуби на тези образувания се изключват от изчисляването на изключването на доходи de minimis.

Член 31

Съставни образувания с миноритарен контрол върху собствеността

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността“ означава съставно образувание, в което крайното образувание майка има пряко или косвено участие в собствеността в размер на 30% или по-малко;

б)

„образувание майка с миноритарен контрол върху собствеността“ означава съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността, което държи, пряко или косвено, контролиращото участие в собствеността на друго съставно образувание с миноритарно участие, освен когато контролиращото участие на първото образувание се държи, пряко или косвено, от друго съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността;

в)

„подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността“ означава образувание майка с миноритарен контрол върху собствеността и неговите дъщерни предприятия с миноритарно участие в собствеността; и

г)

„дъщерно предприятие с миноритарен контрол върху собствеността“ означава съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността, контролиращото участие в собствеността на което се държи, пряко или косвено, от съставно образувание майка с миноритарен контрол върху собствеността.

2.   Изчисляването на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък за дадена юрисдикция в съответствие с глави III – VII по отношение на членовете на подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността се прилага така, сякаш всяка подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността е отделна МГП или голяма национална група.

Коригираните включени данъци и допустими доходи или загуби на членовете на подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността се изключват от определянето на остатъчния размер на ефективната данъчна ставка на МГП или голяма национална група, изчислена в съответствие с член 26, параграф 1, и от нетния допустим доход, изчислен в съответствие с член 26, параграф 2.

3.   Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък на съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността, което не е член на подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността, се изчислява отделно за всяко образувание в съответствие с глави III—VII.

Коригираните включени данъци и допустимите доходи или загуби на съставното образувание с миноритарен контрол върху собствеността се изключват от определянето на остатъчния размер на ефективната данъчна ставка на МГП или голяма национална група, изчислена в съответствие с член 26, параграф 1, и от нетния допустим доход, изчислен в съответствие с член 26, параграф 2.

Настоящият параграф не се прилага за съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността, което е инвестиционно образувание.

Член 32

Правила за ограничаване на данъчните задължения

Чрез дерогация от членове 26—31 държавите членки гарантират, че по избор на подаващото декларация съставно образувание дължимият допълнителен данък за дадена група, намираща се в дадена юрисдикция, се счита за равен на нула за дадена данъчна година, ако ефективното равнище на данъчно облагане на съставните образувания, намиращи се в тази юрисдикция, отговаря на условията на допустимо международно споразумение за правила за ограничаване на данъчните задължения.

За целите на първа алинея „допустимо международно споразумение за правила за ограничаване на данъчните задължения“ означава набор от международни правила и условия, които всички държави членки са одобрили и които предоставя на групи от обхвата на настоящата директива възможността да изберат да се ползват от едно или повече правила за ограничаване на данъчните задължения за дадена юрисдикция.

ГЛАВА VI

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И ХОЛДИНГОВИТЕ СТРУКТУРИ

Член 33

Прилагане на праг за консолидираните приходи на членовете на групата в ситуация на сливане или разделяне

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„сливане“ означава всяка договореност, при която:

i)

всички или по същество всички образувания от групата от две или повече отделни групи се поставят под общ контрол така, че представляват образувания от една комбинирана група; или

ii)

образувание, което не е член на група, се поставя под общ контрол с друго образувание или група така, че представляват образувания от една комбинирана група;

б)

„разделяне“ означава всяка договореност, при която образуванията от групата на една група се разделят на две или повече различни групи, които вече не се консолидират от едно и също крайно образувание майка.

2.   Когато две или повече групи се сливат, за да образуват една група през някоя от последните четири последователни данъчни години, предхождащи непосредствено проверената данъчна година, прагът за консолидираните приходи на МГП или голяма национална група, посочен в член 2, се счита за достигнат за всяка данъчна година преди сливането, ако сборът на приходите, включени във всеки от техните консолидирани финансови отчети за същата данъчна година, е 750 000 000 EUR или повече.

3.   Когато образувание, което не е член на група („целево образувание“), се слива с образувание или група („придобиващо образувание“) през проверената данъчна година и нито целевото, нито придобиващото образувание са разполагали с консолидирани финансови отчети през някоя от последните четири последователни данъчни години, предшестващи непосредствено проверената данъчна година, прагът за консолидираните приходи на МГП или голяма национална група се счита за достигнат за тази година, ако сборът на приходите, включени във всеки от техните финансови отчети или консолидирани финансови отчети за тази данъчна година, е 750 000 000 EUR или повече.

4.   Когато една МГП или голяма национална група от обхвата на настоящата директива се раздели на две или повече групи (всяка наричана „разделена група“), прагът за консолидираните приходи се счита за достигнат от всяка разделена група когато:

a)

по отношение на първата проверена данъчна година, приключваща след разделянето, разделената група има годишни приходи от 750 000 000 EUR или повече през тази данъчна година;

б)

по отношение на втората до четвъртата проверени данъчни години, приключващи след разделянето, ако разделената група има годишни приходи от 750 000 000 EUR или повече за поне две от тези данъчни години.

Член 34

Съставни образувания, които се присъединяват или напускат една МГП или голяма национална група

1.   Когато едно образувание („целево образувание“) стане или престане да бъде съставно образувание на МГП или на голяма национална група в резултат на прехвърляне на пряко или косвено участие в собствеността на целевото образувание или когато целевото образувание стане крайното образувание майка на нова група през дадена данъчна година („годината на придобиване“), целевото образувание се третира като член на МГП или голяма национална група за целите на настоящата директива, при условие че част от неговите активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци се включват ред по ред в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка в годината на придобиване.

Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък на целевото образувание се изчисляват в съответствие с параграфи 2—8.

2.   В годината на придобиване МГП или голямата национална група взема предвид само счетоводните нетни приходи или загуби и коригираните включени данъци на целевото образувание, които са включени в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка за целите на настоящата директива.

3.   В годината на придобиване и през всяка следваща данъчна година отговарящите на условията доходи или загуби и коригираните включени данъци на целевото образувание се основават на историческата балансова стойност на неговите активи и пасиви.

4.   В годината на придобиване при изчисляването на допустимите разходи за заплати на целевото образувание съгласно член 28, параграф 3 се вземат предвид само разходите, отразени в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка.

5.   Изчисляването на балансовата стойност на допустимите материални активи на целевото образувание съгласно член 28, параграф 4 се коригира, когато е приложимо, пропорционално на времето, през което целевото образувание е било член на МГП или голяма национална група през годината на придобиване.

6.   С изключение на отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба, както определено в член 23, отсрочените данъчни активи и отсрочените данъчни пасиви на целево образувание, които се прехвърлят между отделни МГП или големи национални групи, се вземат предвид от придобиващата МГП или голяма национална група по същия начин и в същата степен, както ако придобиващата МГП или голяма национална група е контролирала целевото образувание при възникването на тези активи и пасиви;

7.   Отсрочените данъчни пасиви на целевото образувание, които преди това са били включени в неговия общ размер на корекцията на отсрочените данъци, се третират като сторнирани за целите на член 22, параграф 7 от продаващата МГП или голяма национална група и като възникнали от придобиващата МГП или голяма национална група през годината на придобиване, с изключение на това, че в този случай всяко последващо намаление на включените данъци съгласно член 22, параграф 7 поражда действие през годината, в която сумата се възстановява.

8.   Когато целевото образувание е образувание майка и е образувание от група в две или повече МГП или големи национални групи през годината на придобиване, то прилага поотделно правилото за включване на дохода по отношение на своите подлежащи на разпределение дялове от допълнителния данък на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания, определени за всяка МГП или голяма национална група.

9.   Чрез дерогация от параграфи 1—8, придобиването или продажбата на контролиращо участие в собствеността на целево образувание се третира като придобиване или продажба на активи и пасиви, ако юрисдикцията, в която се намира целевото образувание, или — в случай на данъчно прозрачно образувание — юрисдикцията, в която се намират активите, третира придобиването или продажбата на това контролиращо участие в собствеността по същия или подобен начин като придобиване или продажба на активи и пасиви и налага на продавача включен данък, базиран на разликата между тяхната данъчна основа и възнаграждението, платено в замяна на контролиращото участие в собствеността или справедливата стойност на активите и пасивите.

Член 35

Прехвърляне на активи и пасиви

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„реорганизация“ означава преобразуване или прехвърляне на активи и пасиви, например като при сливане, разделяне, ликвидация или подобна операция, когато:

i)

насрещната престация за прехвърлянето представлява, изцяло или в значителна част, капиталови участия, емитирани от придобиващото съставно образувание или от лице, свързано с придобиващото съставно образувание, или, в случай на ликвидация, капиталови участия на целевото образувание или, когато няма насрещна престация, ако емитирането на капиталово участие не би имало икономическо значение;

ii)

печалбата или загубата на продаващото съставно образувание върху тези активи не подлежи изцяло или частично на данъчно облагане; и

iii)

данъчното законодателство на юрисдикцията, в която се намира придобиващото съставно образувание, изисква придобиващото съставно образувание да изчисли облагаемия доход след продажбата или придобиването, като използва данъчната основа на продаващото съставно образувание в активите, коригирани с всяка недопустима печалба или загуба от продажбата или придобиването.

б)

„недопустима печалба или загуба“ означава по-малката стойност от стойностите на печалбата или загубата на продаващото съставно образувание, възникнала във връзка с реорганизация, която подлежи на данъчно облагане по местонахождението на продаващото съставно образувание, и счетоводната печалба или загуба, възникнала във връзка с реорганизацията.

2.   Съставното образувание, което продава активи и пасиви („продаващото съставно образувание“), включва печалбата или загубата, произтичаща от такава продажба, при изчисляването на своите отговарящи на условията доходи или загуби.

Съставно образувание, което придобива активи и пасиви („придобиващо съставно образувание“), определя своите допустими доходи или загуби въз основа на балансовата стойност на придобитите активи и пасиви, определена съгласно счетоводния стандарт, използван за изготвяне на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, когато продажбата или придобиването на активи и пасиви се извършва в контекста на реорганизация:

a)

продаващото съставно образувание изключва всяка печалба или загуба, произтичаща от такава продажба, при изчисляването на своите допустими доходи или загуби; и

б)

придобиващото съставно образувание определя своите допустими доходи или загуби въз основа на балансовата стойност на придобитите активи и пасиви на продаващото съставно образувание към момента на продажбата.

4.   Чрез дерогация от параграфи 2 и 3, когато продажбата на активи и пасиви се извършва в рамките на реорганизация, която за продаващото съставно образувание води до недопустима печалба или загуба:

a)

продаващото съставно образувание включва печалбата или загубата от продажбата в изчислението на своите допустими доходи или загуби до размера на недопустимите печалби или загуби; и

б)

придобиващото съставно образувание определя своите допустими доходи или загуби след придобиването, като използва балансовата стойност на продаващото съставно образувание на придобитите активи и пасиви към момента на продажбата, коригирана в съответствие с местните данъчни правила на придобиващото съставно образувание, за да отчете недопустимите печалби или загуби.

5.   По избор на подаващото декларация съставно образувание, когато съставно образувание е задължено или има право да коригира базата на своите активи и размера на своите пасиви към справедлива стойност за данъчни цели в юрисдикцията, в която се намира, това съставно образувание може:

a)

да включи в изчисляването на своите допустими доходи или загуби сума на печалба или загуба за всеки от своите активи и пасиви, която е:

i)

равна на разликата между балансовата стойност на активите или пасивите за целите на финансовата отчетност непосредствено преди датата на събитието, довело до данъчната корекция („активиращо събитие“), и справедливата стойност на активите или пасивите непосредствено след активиращото събитие; и

ii)

намалена (или увеличена) с недопустимите печалби или загуби, ако има такава, възникнали във връзка с активиращото събитие;

б)

да използва справедливата стойност на активите или пасивите за целите на финансовата отчетност непосредствено след активиращото събитие, за да изчислява допустимите доходи или загуби през данъчните години, приключващи след активиращото събитие; и

в)

включва общия нетен размер на сумите, определени в буква а), в допустимите доходи или загуби на съставното образувание по един от следните начини:

i)

общият нетен размер на сумите е включен в данъчната година, в която е настъпило активиращото събитие; или

ii)

сума, равна на общия нетен размер на сумите, разделени на пет, се включва в данъчната година, през която е настъпило активиращото събитие, и във всяка от непосредствено последващите четири данъчни години, освен ако съставното образувание не напусне МГП или голямата национална група през дадена данъчна година в рамките на този период, като в този случай оставащата сума ще бъде изцяло включена в тази данъчна година.

Член 36

Съвместни предприятия

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

а)

„съвместно предприятие“ означава образувание, чиито финансови резултати се отчитат по метода на собствения капитал в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, при условие че това крайно образувание майка държи пряко или косвено най-малко 50% от участието в собствеността му.

Съвместното предприятие не включва:

i)

крайно образувание майка на МГП или на голяма национална група, което трябва да прилага ПВД;

ii)

изключено образувание съгласно определението в член 2, параграф 3;

iii)

образувание, участието в собствеността на което, притежавано от МГП или голяма национална група, се притежава пряко чрез изключено образувание по член 2, параграф 3 и което отговаря на някое от следните условия:

извършва дейност изключително или почти изключително с цел да държи активи или да инвестира средства в полза на своите инвеститори;

извършва дейности, които са спомагателни към дейностите, извършвани от изключеното образувание; или

по същество всички негови доходи се изключват от изчисляването на допустимите доходи или загуби в съответствие с член 16, параграф 2, букви б) и в).

iv)

образувание, което се притежава от МГП или голяма национална група, съставено изключително от изключени образувания; или

v)

асоциирано образувание на съвместно предприятие;

б)

„асоциирано образувание на съвместно предприятие“ означава:

i)

образувание, чиито активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци са консолидирани от съвместно предприятие съгласно допустим счетоводен стандарт или биха били консолидирани, ако от съвместното предприятие се изискваше да консолидира тези активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци съгласно допустим счетоводен стандарт; или

ii)

място на стопанска дейност, чието основно образувание е съвместно предприятие или образувание, посочено в точка i). В тези случаи мястото на стопанска дейност се третира като отделно асоциирано образувание на съвместно предприятие.

2.   Образувание майка, което държи пряко или косвено участие в собствеността на съвместно предприятие или асоциирано образувание на съвместно предприятие, прилага ПВД по отношение на своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък на посоченото съвместно предприятие или асоциирано образувание на съвместно предприятие в съответствие с членове 5—10.

3.   Изчисляването на допълнителния данък на съвместното предприятие и на неговите асоциирани образувания (наричани заедно „група на съвместното предприятие“) се прави в съответствие с глави III—VII така, сякаш те са съставни образувания на отделна МГП или голяма национална група, а съвместното предприятие е крайното образувание майка на тази група.

4.   Допълнителният данък, дължим от групата на съвместното предприятие, се намалява с подлежащия на разпределение на всяко образувание майка дял от допълнителния данък съгласно параграф 2 на всеки член на групата на съвместното предприятие, начисляван съгласно параграф 3. Всяка оставаща сума от допълнителния данък се добавя към общата сума на допълнителния данък по ППОНД съгласно член 14, параграф 2.

За целите на настоящия параграф „допълнителен данък, дължим от групата на съвместното предприятие“ означава подлежащият на разпределение дял на предприятието майка от допълнителния данък на групата на съвместното предприятие.

Член 37

МГП с множество образувания майки

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„МГП или голяма национална група“ с множество образувания майки означава две или повече групи, при които крайните образувания майки създават договореност, която представлява обвързана структура или е регистрирана на две фондови борси, и която включва най-малко едно образувание или място на стопанска дейност на комбинираната група, което се намира в друга юрисдикция спрямо местоположението на другите образувания на комбинираната група;

б)

„обвързана структура“ означава договореност между две или повече крайни образувания майки на отделни групи, съгласно която:

i)

50% или повече от участието в собствеността на крайните образувания майки на отделни групи, които, ако са регистрирани на фондова борса, се котират на една цена, и които поради формата на собственост, ограничения по отношение на прехвърлянето или други условия се комбинират помежду си и не могат да бъдат прехвърляни или търгувани самостоятелно; и

ii)

едно от крайните образувания майки изготвя консолидирани финансови отчети, в които активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на всички образувания на съответните групи се представят заедно като тези на една стопанска единица и за които регулаторният режим налага външен одит;

в)

„структура, регистрирана на две фондови борси“ означава договореност между две или повече крайни образувания майки на отделни групи, съгласно която:

i)

крайните образувания майки се договарят да комбинират стопанската си дейност само по договор;

ii)

съгласно договорните споразумения крайните предприятия майки ще извършват разпределения към своите акционери въз основа на фиксирано съотношение по отношение на дивидентите и в случаите на ликвидация;

iii)

дейностите на крайните образувания майки се управляват като една стопанска единица съгласно договорни споразумения, като същевременно се запазват като отделни правни субекти;

iv)

участията в собствеността на крайните образувания майки, които съставляват договореността, се котират, търгуват или прехвърлят самостоятелно на различни капиталови пазари; и

v)

крайните образувания майки изготвят консолидирани финансови отчети, в които активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на образуванията във всички групи се представят заедно като такива на една стопанска единица и регулаторният режим изисква за тях да се извършва външен одит.

2.   Когато образувания и съставни образувания на две или повече групи са част от МГП или голяма национална група с множество образувания майки, образуванията и съставните образувания на всяка група се третират като членове на една МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

Образувание, различно от изключено образувание, посочено в член 2, параграф 3, се третира като съставно образувание, ако се консолидира ред по ред от МГП или голяма национална група с множество образувания майки или ако неговото контролиращо участие се държи от образувания в МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

3.   Консолидираните финансови отчети на МГП или голяма национална група с множество образувания майки са комбинираните консолидирани финансови отчети, посочени в определенията в параграф 1 за обвързана структура или за структура, регистрирана на две фондови борси, изготвени съгласно допустим счетоводен стандарт, който се счита за счетоводния стандарт на крайното образувание майка.

4.   Крайните образувания майки на отделните групи, които съставляват МГП или голяма национална група с множество образувания майки, са крайните образувания майки на МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

Когато настоящата директива се прилага по отношение на МГП или голяма национална група с множество образувания майки, всички позовавания на крайно образувание майка се прилагат, както се изисква, така, сякаш са позовавания на множество крайни образувания майки.

5.   Образуванията майки на МГП или голяма национална група с множество образувания майки, намиращи се в една държава членка, включително всяко крайно образувание майка, прилагат правилото за включване на дохода в съответствие с членове 5—10 по отношение на своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания.

6.   Съставните образувания на МГП или голяма национална група с множество образувания майки, които се намират в една държава членка, прилагат ППОНД в съответствие с членове 12, 13 и 14, като вземат предвид допълнителния данък на всяко облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание, което е член на МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

7.   Крайните образувания майки на МГП или голяма национална група с множество образувания майки подават справка-декларация за допълнителния данък в съответствие с член 44, освен ако определят само едно подаващо декларация образувание по смисъла на член 44, параграф 3, буква б). Справка-декларацията включва информация за всяка от групите, които съставляват МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

ГЛАВА VII

РЕЖИМИ ЗА НЕУТРАЛНОСТ НА ДАНЪКА И ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Член 38

Крайно образувание майка, което е преходно образувание

1.   Допустимият доход на преходно образувание, което е крайно образувание майка, се намалява за данъчната година със сумата на допустимия доход, който може да бъде отнесен към притежателя на участие в собствеността („притежател на собственост“) в преходното образувание, при условие че:

a)

притежателят на собственост подлежи на данъчно облагане на доходите за данъчен период, който приключва до 12 месеца след края на данъчната година, при номинална ставка, която е равна на минималната данъчна ставка или я надвишава; или

б)

с разумно основание може да се очаква, че съвкупният размер на коригираните включени данъци на крайното образувание майка и данъците, платени от притежателя на собственост върху такъв доход в рамките на 12 месеца след края на данъчната година, е по-висок или равен на сума, равна на този доход, умножена по минималната данъчна ставка.

2.   Допустимият доход на преходно образувание, което е крайно образувание майка, се намалява за данъчната година и със сумата на допустимия доход, който се разпределя на притежателя на собственост в преходното образувание, при условие че притежателят на собственост е:

a)

физическо лице, което е местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка, и което притежава участие в собствеността, представляващо право на 5% или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка; или

б)

публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд, които са местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка, и които притежават участие в собствеността, представляващо право на 5% или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка.

3.   Допустимата загуба на преходно образувание, което е крайно образувание майка, се намалява за данъчната година и със сумата на допустимата загуба, която може да бъде отнесена към притежателя на собственост в преходното образувание.

Първа алинея не се прилага, доколкото притежателят на собственост няма право да използва тази загуба за изчисляването на облагаемия си доход.

4.   Включените данъци на преходно образувание, което е крайно образувание майка, се намаляват също така пропорционално на размера на допустимия доход, намален в съответствие с параграфи 1 и 2.

5.   Параграфи 1—4 се прилагат по отношение на място на стопанска дейност, чрез което преходно образувание, което е крайно образувание майка, извършва изцяло или частично своята стопанска дейност, или чрез което се извършва изцяло или частично стопанската дейност на данъчно прозрачно образувание, при условие че участието на крайното образувание майка в собствеността на това данъчно прозрачно образувание се държи пряко или чрез верига данъчно прозрачни образувания.

Член 39

Крайно образувание майка, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„режим на приспадане на дивиденти“ означава данъчен режим, при който се прилага само едно равнище на данъчно облагане на доходите на собствениците на дадено образувание чрез приспадане или изключване от дохода на образуванието на печалбите, разпределени на собствениците, или чрез освобождаване на кооперация от данъчно облагане;

б)

„подлежащи на приспадане дивиденти“ означава по отношение на съставно образувание, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти:

i)

разпределение на печалба на притежателя на участие в собствеността на съставното образувание, която подлежи на приспадане от облагаемия доход на съставното образувание съгласно законите на юрисдикцията, в която то се намира; или

ii)

дивидент, изплатен на член на кооперация; и

в)

„кооперация“ означава образувание, което колективно предлага на пазара или придобива стоки или услуги от името на своите членове и за което в юрисдикцията, в която се намира, се прилага данъчен режим, който гарантира неутралността на данъците по отношение на стоките или услугите, които се продават или придобиват от членовете чрез кооперацията.

2.   Крайно образувание майка на МГП или на голяма национална група, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти, намалява – до нула – за съответната данъчна година своя допустим доход със сумата, която е разпределена като подлежащи на приспадане дивиденти в срок от 12 месеца след края на данъчната година, при условие че:

a)

дивидентът подлежи на данъчно облагане при получателя през данъчен период, който приключва до 12 месеца след края на данъчната година, при номинална ставка, която е равна на минималната данъчна ставка или я надвишава; или

б)

с разумно основание може да се очаква, че съвкупният размер на коригираните включени данъци и данъците на крайното образувание майка, платени от получателя върху този дивидент, е по-висок или равен на сумата, равна на този доход, умножена по минималната данъчна ставка.

3.   Крайно образувание майка на МГП или на голяма национална група, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти, намалява също така – до нула – за съответната данъчна година своя допустим доход със сумата, която разпределя като подлежащи на приспадане дивиденти в срок от 12 месеца след края на данъчната година, при условие че получателят е:

a)

физическо лице и полученият дивидент е изплатен от снабдителна кооперация пропорционално на покупките;

б)

физическо лице, което е местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка, и което държи участие в собствеността, представляващо право на 5% или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка; или

в)

публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд, различен от образувание за пенсионни услуги, които са местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка.

4.   Включените данъци на крайно образувание майка, различни от данъците, за които е било разрешено приспадане на дивиденти, се намаляват пропорционално на размера на допустимия доход, намален в съответствие с параграфи 2 и 3.

5.   Когато крайното образувание майка държи участие в собствеността на друго съставно образувание, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти, пряко или чрез верига от такива съставни образувания, параграфи 2—4 се прилагат за всяко друго съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията на крайното образувание майка, за което се прилага режимът на приспадане на дивиденти, доколкото неговият допустим доход се разпределя след това от крайното образувание майка на получатели, които отговарят на посочените в параграфи 2 и 3 изисквания.

6.   За целите на параграф 2 дивидент, изплатен на член на кооперация, разпределен от снабдителна кооперация, се третира като подлежащ на данъчно облагане при получателя, доколкото с този дивидент се намаляват подлежащи на приспадане разходи при изчисляването на облагаемите доходи или загуби на получателя.

Член 40

Допустими системи за данък върху разпределението

1.   Подаващо декларация съставно образувание може да направи избор за себе си или по отношение на друго съставно образувание, за което се прилага допустима система за данък върху разпределението, така че сумата, определена като прогнозен данък върху разпределението в съответствие с параграф 2, да бъде включена в коригираните включени данъци на съставното образувание за данъчната година.

Изборът се прави ежегодно в съответствие с член 45, параграф 2 и се прилага за всички съставни образувания, които се намират в дадена юрисдикция.

2.   Прогнозният данък върху разпределението е по-малкият размер от:

a)

сумата на коригираните включени данъци, необходима за увеличаване на ефективната данъчна ставка, изчислена в съответствие с член 27, параграф 2 за тази юрисдикция за данъчната година, до минималната данъчна ставка; или

б)

сумата на данъка, който би бил дължим, ако съставните образувания, намиращи се в юрисдикцията, бяха разпределили през данъчната година целия си доход, който подлежи на допустимата система за данък върху разпределението.

3.   Когато се прави избор съгласно параграф 1, за всяка данъчна година, през която се прилага изборът, се създава сметка за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението. Размерът на прогнозния данък върху разпределението, определен в съответствие с параграф 2 за юрисдикцията, се добавя към сметката за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението за данъчната година, в която е била създадена.

В края на всяка следваща данъчна година неизплатеното салдо по сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението, създадени за предходните данъчни години, се намалява в хронологичен ред – до нула – с данъците, платени през данъчната година от съставните образувания във връзка с действителни или прогнозни разпределения.

Всяка остатъчна сума в сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението, оставаща след прилагането на втора алинея, се намалява – до нула – със сума, равна на нетната допустима загуба за дадена юрисдикция, умножена по минималната данъчна ставка.

4.   Всяка остатъчна сума от нетната допустима загуба, умножена по минималната данъчна ставка, оставаща след прилагането на параграф 3, трета алинея за юрисдикцията, се пренася за следващите данъчни години и с нея се намалява всяка остатъчна сума в сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението, оставаща след прилагането на параграф 3.

5.   Неизплатеното салдо, ако има такова, по сметката за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението в последния ден на четвъртата данъчна година след данъчната година, за която е била създадена сметката, се третира като намаление на коригираните включени данъци, предварително определени за същата данъчна година. Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за тази данъчна година трябва да бъдат съответно преизчислени съгласно член 29, параграф 1.

6.   Данъците, които са платени през данъчната година във връзка с действителни или прогнозни разпределения, не се включват в коригираните включени данъци, доколкото с тях се намалява сметка за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението в съответствие с параграфи 3 и 4.

7.   Когато съставно образувание, за което може да се прави избор съгласно параграф 1, напусне МГП или голяма национална група или по същество всички негови активи се прехвърлят на лице, което не е съставно образувание на същата МГП или голяма национална група, намиращо се в същата юрисдикция, всяко неизплатено салдо по сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението през предходни данъчни години, в които е била открита сметката, се третира като намаление на коригираните включени данъци за всяка от тези данъчни години в съответствие с член 29, параграф 1.

Всяка сума на добавъчния допълнителен данък се умножава по следното съотношение, за да се определи добавъчният допълнителен данък, дължим за юрисдикцията:

Formula

където:

a)

допустимият доход на съставното образувание се определя в съответствие с глава III за всяка данъчна година, през която има неизплатено салдо по сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението за тази юрисдикция; и

б)

нетният допустим доход за тази юрисдикция се определя в съответствие с член 26, параграф 2 за всяка данъчна година, през която има неизплатено салдо по сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението за тази юрисдикция.

Член 41

Определяне на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък на инвестиционно образувание

1.   Когато съставно образувание на МГП или на голяма национална група е инвестиционно образувание, което не е данъчно прозрачно предприятие и което не е направило избор в съответствие с членове 42 и 43, ефективната данъчна ставка на това инвестиционно образувание се изчислява отделно от ефективната данъчна ставка на юрисдикцията, в която то се намира.

2.   Ефективната данъчна ставка на инвестиционното образувание, посочено в параграф 1, е равна на неговите коригирани включени данъци, разделени на сума, равна на подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в допустимите доходи или загуби на инвестиционното образувание.

Когато в дадена юрисдикция се намират повече от едно инвестиционни образувания, тяхната ефективна данъчна ставка се изчислява чрез обединяване на коригираните им включени данъци, както и подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в техните допустими доходи или загуби.

3.   Коригираните включени данъци на инвестиционно образувание по параграф 1 са коригираните включени данъци, които могат да бъдат отнесени към подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в допустимия доход на инвестиционното образувание, и включените данъци, разпределени на инвестиционното образувание в съответствие с член 24. Коригираните включени данъци на инвестиционно образувание не включват никакви включени данъци, начислени от инвестиционното образувание, които могат да бъдат отнесени към доход, който не е част от подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в дохода на инвестиционното образувание.

4.   Допълнителният данък на инвестиционно образувание по параграф 1 е сума, равна на процента на допълнителния данък на инвестиционното образувание, умножен по сума, равна на разликата между подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в допустимия доход на инвестиционното образувание и изключението за съществена стопанска дейност, изчислено за инвестиционното образувание.

Процентът на допълнителния данък на инвестиционното образувание е положителна сума, равна на разликата между минималната данъчна ставка и ефективната данъчна ставка на това инвестиционно образувание.

Когато в дадена юрисдикция се намира повече от едно инвестиционно образувание, тяхната ефективна данъчна ставка се изчислява чрез обединяване на сумите, изчислени въз основа на изключението за съществена стопанска дейност, както и подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в техните допустими доходи или загуби.

Изключението за съществена стопанска дейност на едно инвестиционно образувание се определя в съответствие с член 28, параграфи 1—7. Допустимите материални активи и допустимите разходи за заплати на допустимите наети лица, които се вземат предвид за това инвестиционно образувание, се намаляват пропорционално на подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в допустимия доход на инвестиционното образувание, разделен на общия допустим доход на инвестиционното образувание.

5.   За целите на настоящия член подлежащият на разпределение дял на МГП или голяма национална група в допустимите доходи или загуби на инвестиционно предприятие се определя в съответствие с член 9, като се взема предвид само участие, което не подлежи на избор в съответствие с член 42 или 43.

Член 42

Избор за третиране на инвестиционно образувание като данъчно прозрачно образувание

1.   За целите на настоящия член „застрахователно инвестиционно образувание“ означава образувание, което отговаря на определенията за инвестиционен фонд в член 3, точка 31 или за дружество за инвестиции в недвижими имоти в член 3, точка 32, ако не е било създадено във връзка със задължения по застрахователен или анюитетен договор и е притежавано изцяло от образувание, което подлежи на регулиране като застрахователно дружество в юрисдикцията, в която се намира.

2.   По избор на подаващото декларация образувание, съставно образувание, което е инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание, може да бъде третирано като данъчно прозрачно образувание, ако съставното образувание – собственик, подлежи на данъчно облагане в юрисдикцията, в която се намира, по справедлива пазарна стойност или подобен режим въз основа на годишните промени в справедливата стойност на притежаваното от него участие в собствеността на това образувание и данъчната ставка, прилагана върху този доход за съставното образувание – собственик, е равна на минималната данъчна ставка или я надвишава.

3.   Счита се, че съставно образувание, което непряко притежава участие в собствеността на инвестиционно образувание или в застрахователно инвестиционно образувание чрез пряко участие в собствеността на друго инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание, подлежи на данъчно облагане по справедлива пазарна стойност или подобен режим по отношение на непрякото си участие в собствеността на първото посочено образувание или застрахователно инвестиционно образувание, ако то подлежи на режим по справедлива пазарна стойност или подобен режим по отношение на своето пряко участие в собствеността на второто посочено образувание или застрахователно инвестиционно образувание.

4.   Изборът по параграф 2 от настоящия член се прави в съответствие с член 45, параграф 1.

Ако изборът бъде оттеглен, всяка печалба или загуба от продажбата на активи или пасиви, държани от инвестиционното образувание или застрахователното инвестиционно образувание, се определя въз основа на справедливата пазарна стойност на активите или пасивите на първия ден от годината, в която е направено оттеглянето.

Член 43

Избор за прилагане на метод на облагаемо разпределение

1.   По избор на подаващото декларация съставно образувание, образувание — собственик на инвестиционно образувание, може да прилага метод на облагаемо разпределение по отношение на своето участие в собствеността на инвестиционното образувание, при условие че съставното образувание — собственик, не е инвестиционно образувание и с разумно основание може да се очаква да бъде обложено от инвестиционното образувание с данък върху разпределенията при данъчна ставка, по-висока или равна на минималната данъчна ставка.

2.   При прилагане на метода на облагаемо разпределение разпределените дялове и прогнозните разпределени дялове от допустимия доход на дадено инвестиционно образувание се включват в допустимия доход на съставното образувание – собственик, което е получило разпределения дял, при условие че то не е инвестиционно образувание.

Сумата на включените данъци, поети от инвестиционното образувание, която подлежи на приспадане срещу данъчното задължение на съставното образувание – собственик, произтичащо от разпределения дял на инвестиционното образувание, се включва в допустимия доход и коригираните включени данъци на съставното образувание – собственик, което е получило разпределения дял.

Делът на съставното образувание – собственик, в неразпределения нетен допустим доход на инвестиционното образувание, посочено в параграф 3, възникващ през третата година, предшестваща данъчната година („проверената година“), се третира като допустим доход на това инвестиционно образувание за тази данъчна година. Сумата, равна на този допустим доход, умножена по минималната данъчна ставка, се третира за целите на глава II като допълнителен данък за облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание за съответната данъчна година.

Допустимите доходи или загуби на дадено инвестиционно образувание и коригираните включени данъци, които могат да бъдат отнесени към този доход за данъчната година, се изключват от изчисляването на ефективната данъчна ставка в съответствие с глава V и с член 41, параграфи 1—4, с изключение на сумата на включените данъци, посочена във втора алинея от настоящия параграф.

3.   Неразпределеният нетен допустим доход на дадено инвестиционно образувание за проверената година е сумата на допустимия доход на това инвестиционно образувание за проверената година, намалена – до нула – със:

a)

включените данъци на инвестиционното образувание;

б)

разпределенията и прогнозните разпределения между акционерите, които не са инвестиционни образувания, през периода, започващ от първия ден на третата година, предшестваща данъчната година, и завършващ с последния ден на отчетната данъчна година, през която участието в собствеността е придобито („период на проверка“);

в)

допустимите загуби, възникнали през периода на проверка; и

г)

всяка остатъчна сума от допустимите загуби, с която все още не е намален неразпределеният нетен допустим доход на това инвестиционно образувание за предходна проверена година, а именно пренасяне на загуби от инвестиции към бъдещи периоди.

Неразпределеният нетен допустим доход на едно инвестиционно образувание не се намалява с разпределения или прогнозни разпределения, с които вече е бил намален неразпределеният нетен допустим доход на това инвестиционно образувание за предходна проверена година в изпълнение на първа алинея, буква б).

Неразпределеният нетен допустим доход на едно инвестиционно образувание не се намалява със сумата на допустимите загуби, с които вече е бил намален неразпределеният нетен допустим доход на това инвестиционно образувание за предходна проверена година в изпълнение на първа алинея, буква в).

4.   За целите на настоящия член се счита, че едно прогнозно разпределение възниква, когато пряко или косвено участие в собствеността на инвестиционното образувание е прехвърлено на образувание, което не принадлежи към МГП или голяма национална група, и което е равно на дела от неразпределения нетен отговарящ на условията доход, който може да бъде отнесен към това участие в собствеността към датата на прехвърлянето, определен без оглед на прогнозното разпределение.

5.   Изборът по параграф 1 от настоящия член се прави в съответствие с член 45, параграф 1.

Ако изборът бъде оттеглен, делът на съставното образувание – собственик, в неразпределения нетен допустим доход на инвестиционното образувание за проверената година в края на данъчната година, предшестваща данъчната година, през която е извършено оттеглянето, се третира като допустим доход на това инвестиционно образувание за данъчната година. Сумата, равна на този допустим доход, умножена по минималната данъчна ставка, се третира за целите на глава II като допълнителен данък за облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание за съответната данъчна година.

ГЛАВА VIII

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 44

Задължения за подаване на декларация

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„определено местно образувание“ означава съставното образувание на МГП или на голяма национална група, което се намира в държава членка и е определено от другите съставни образувания на МГП или голяма национална група, намиращи се в същата държава членка, да подава от тяхно име справка-декларацията за допълнителния данък или уведомленията в съответствие с настоящия член;

б)

„допустимо споразумение на компетентните органи“ означава двустранно или многостранно споразумение или договореност между два или повече компетентни органа, в което се предвижда автоматичен обмен на годишни справки-декларации за допълнителния данък.

2.   Съставно образувание, намиращо се в държава членка, подава справка-декларация за допълнителния данък до своята данъчна администрация в съответствие с параграф 5.

Такава справка-декларация може да се подава от определено местно образувание от името на съставното образувание.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, съставното образувание няма задължение да подава справка-декларация за допълнителния данък до своята данъчна администрация, ако такава справка-декларация е подадена в съответствие с изискванията, посочени в параграф 5, от:

a)

крайното образувание майка, намиращо се в юрисдикция, която за отчетната данъчна година има действащо допустимо споразумение на компетентните органи с държавата членка, в която се намира съставното образувание; или

б)

предоставящото информация образувание, намиращо се в юрисдикция, която за отчетната данъчна година има действащо допустимо споразумение на компетентните органи с държавата членка, в която се намира съставното образувание.

4.   Когато се прилага параграф 3, съставното образувание, намиращо се в държава членка, или определеното местно образувание от негово име уведомява своята данъчна администрация за идентичността на образуванието, което подава справка-декларацията за допълнителния данък, както и за юрисдикцията, в която то се намира.

5.   Справка-декларацията за допълнителния данък се подава с помощта на стандартен образец и включва следната информация по отношение на МГП или голяма национална група:

a)

идентификация на съставните образувания, включително техните данъчни идентификационни номера, ако има такива, юрисдикцията, в която се намират, и статута им съгласно правилата от настоящата директива;

б)

информация за цялостната корпоративна структура на МГП или голяма национална група, включително контролиращите участия в собствеността на съставните образувания, притежавани от други съставни образувания;

в)

информацията, която е необходима за изчисляване на:

i)

ефективната данъчна ставка за всяка юрисдикция и допълнителния данък на всяко съставно образувание;

ii)

допълнителния данък на член на група на съвместното предприятие;

iii)

разпределението на допълнителния данък съгласно правилото за включване на дохода и размера на допълнителния данък по ППОНД за всяка юрисдикция; и

г)

списък на видовете избор, направени в съответствие с настоящата директива.

6.   Чрез дерогация от параграф 5, когато съставно образувание се намира в държава членка и е с крайно образувание майка, намиращо се в юрисдикция на трета държава, прилагаща правила, които са били оценени като равностойни на правилата от настоящата директива съгласно член 52, съставното образувание или определеното местно образувание подава справка-декларация за допълнителния данък, съдържаща следната информация:

a)

цялата информация, необходима за прилагането на член 8, включително:

i)

идентификация на всички съставни образувания, в които частично притежавано образувание майка, намиращо се в държава членка, държи пряко или косвено участие в собствеността във всеки момент през данъчната година, както и структурата на такива участия в собствеността;

ii)

цялата информация, необходима за изчисляване на ефективната данъчна ставка на юрисдикциите, в които частично притежавано образувание майка, намиращо се в държава членка, притежава участие в собствеността на съставни образувания, посочени в точка i), и на дължимия допълнителен данък; и

iii)

цялата информация, която е от значение за тази цел в съответствие с член 9, 10 или 11;

б)

цялата информация, необходима за прилагането на член 13, включително:

i)

идентификация на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията на крайното образувание майка, както и структурата на такива участия в собствеността;

ii)

цялата информация, необходима за изчисляване на ефективната данъчна ставка на юрисдикцията на крайното образувание майка и дължимия от него допълнителен данък; и

iii)

цялата информация, необходима за разпределението на този допълнителен данък въз основа на формулата за разпределение по ППОНД, посочена в член 14.

в)

цялата информация, необходима за прилагането на допустим национален допълнителен данък от дадена държава членка, която е направила избор да прилага този допълнителен данък, в съответствие с член 11.

7.   Посочената в параграфи 5 и 6 справка-декларация за допълнителния данък и всички съответни уведомления се подават до данъчната администрация на държавата членка, в която се намира съставното образувание, не по-късно от 15 месеца след последния ден на отчетната данъчна година.

Член 45

Видове избор

1.   Изборът, посочен в член 2, параграф 3, втора алинея, член 16, параграфи 3, 6 и 9 и членове 42 и 43 е валиден за период от пет години, считано от годината, в която е направен. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото декларация съставно образувание го оттегли в края на петгодишния период. Оттеглянето на избора е валидно за период от пет години, считано от края на годината, в която е направено.

2.   Изборът, посочен в член 16, параграф 7, член 22, параграф 1, буква б), член 25, параграф 1, член 28, параграф 2, член 30, параграф 1 и член 40, параграф 1 е валиден за период от една година. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото декларация съставно образувание го оттегли в края на годината.

3.   Изборът, посочен в член 2, параграф 3, втора алинея, член 16, параграфи 3, 6, 7 и 9, член 22, параграф 1, буква б), член 25, параграф 1, член 28, параграф 2, член 30, параграф 1, член 40, параграф 1 и членове 42 и 43 се прави пред данъчната администрация на държавата членка, в която се намира подаващото декларация съставно образувание.

Член 46

Санкции

Държавите членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушение на приети в съответствие с настоящата директива национални разпоредби, включително отнасящите се до задължението на съставното образувание да декларира и да плати своя дял от допълнителния данък или да има допълнителен паричен данъчен разход, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

ГЛАВА IX

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

Член 47

Данъчно третиране на отсрочени данъчни активи, отсрочени данъчни пасиви и прехвърлени активи в преходния период

1.   За целите на настоящия член „преходна година“ за дадена юрисдикция означава първата данъчна година, през която дадена МГП или голяма национална група попада в обхвата на настоящата директива по отношение на посочената юрисдикция.

2.   Когато определят ефективната данъчна ставка за дадена юрисдикция през дадена преходна година и за всяка следваща данъчна година, МГП или големите национални групи вземат предвид всички отсрочени данъчни активи и отсрочени данъчни пасиви, отразени или оповестени във финансовите отчети на всички съставни образувания в дадена юрисдикция за преходната година.

Отсрочените данъчни активи и отсрочените данъчни пасиви се вземат предвид при по-ниската от двете стойности – на минималната данъчна ставка и на приложимата национална данъчна ставка. При все това, отсрочени данъчни активи, които са вписани при по-ниска от минималната данъчна ставка, може да бъдат взети предвид при минималната данъчна ставка, ако данъкоплатецът може да докаже, че отсрочените данъчни активи може да бъдат отнесени към допустима загуба.

Не се взема предвид въздействието на нито една корекция на оценка или корекция за счетоводно признаване по отношение на отсрочени данъчни активи.

3.   Отсрочените данъчни активи, произтичащи от позиции, изключени от изчисляването на допустимите доходи или загуби в съответствие с глава III, се изключват от посоченото в параграф 2 изчисляване, когато тези отсрочени данъчни активи са генерирани при сделка, която се извършва след 30 ноември 2021 г.

4.   В случай на прехвърляне на активи между съставни образувания след 30 ноември 2021 г. и преди началото на дадена преходна година, основата за облагане на придобитите активи, различни от запаси, се базира на балансовата стойност на прехвърлените активи на продаващото съставно предприятие при прехвърлянето, като отсрочените данъчни активи и пасиви се определят на тази основа.

Член 48

Преходно облекчение за изключението за съществена стопанска дейност

1.   За целите на прилагането на член 28, параграф 3 стойността от 5% се заменя, за всяка данъчна година, която започва на 31 декември на следните календарни години, с посочените в таблицата по-долу стойности:

2023 г.

10 %

2024 г.

9,8 %

2025 г.

9,6 %

2026 г.

9,4 %

2027 г.

9,2 %

2028 г.

9,0 %

2029 г.

8,2 %

2030 г.

7,4 %

2031 г.

6,6 %

2032 г.

5,8 %

2.   За целите на прилагането на член 28, параграф 4 стойността от 5% се заменя, за всяка данъчна година, която започва на 31 декември на следните календарни години, с посочените в таблицата по-долу стойности:

2023 г.

8 %

2024 г.

7,8 %

2025 г.

7,6 %

2026 г.

7,4 %

2027 г.

7,2 %

2028 г.

7,0 %

2029 г.

6,6 %

2030 г.

6,2 %

2031 г.

5,8 %

2032 г.

5,4 %

Член 49

Начален етап на изключване от прилагането на ПВД и ППОНД на МГП и големи национални групи

1.   Допълнителният данък, дължим от крайно предприятие майка, намиращо се в държава членка, в съответствие с член 5, параграф 2, или от междинно предприятие майка, намиращо се в държава членка, в съответствие с член 7, параграф 2, когато крайното предприятие майка е изключено предприятие, се намалява до нула:

а)

през първите пет години от началния етап на международната дейност на МГП, независимо от посочените в глава V изисквания;

б)

през първите пет години, считано от първия ден на данъчната година, през която голямата национална група за първи път попада в обхвата на настоящата директива.

2.   Когато крайното образувание майка на една МГП се намира в юрисдикция на трета държава, допълнителният данък, дължим от намиращо се в държава членка съставно образувание в съответствие с член 14, параграф 2, се намалява до нула през първите пет години от началния етап на международната дейност на тази МГП, независимо от посочените в глава V изисквания.

3.   Счита се, че една МГП се намира в началния етап на международната си дейност, ако за дадена данъчна година:

a)

има съставни образувания в не повече от шест юрисдикции; и

б)

сборът от балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания на МГП, намиращи се във всички юрисдикции, различни от референтната юрисдикция, не надвишава 50 000 000 EUR.

За целите на първа алинея, буква б) „референтна юрисдикция“ означава юрисдикцията, в която съставните образувания на МГП имат най-високата обща стойност на материалните активи през данъчната година, през която МГП първоначално попада в обхвата на настоящата директива. Общата стойност на материалните активи в дадена юрисдикция е сборът от балансовата стойност на всички материални активи на всички съставни образувания на МГП, намиращи се в тази юрисдикция.

4.   Посоченият в параграф 1, буква а) и параграф 2 период от пет години започва да тече от началото на данъчната година, през която МГП първоначално попада в обхвата на настоящата директива.

За МГП, които попадат в обхвата на настоящата директива към момента на влизането ѝ в сила, посоченият в параграф 1, буква а) петгодишен период започва да тече на 31 декември 2023 г.

За МГП, които попадат в обхвата на настоящата директива към момента на влизането ѝ в сила, посоченият в параграф 2 петгодишен период започва да тече на 31 декември 2024 г.

За големи национални групи, които попадат в обхвата на настоящата директива към момента на влизането ѝ в сила, посоченият в параграф 1, буква б) петгодишен период започва да тече на 31 декември 2023 г.

5.   Предоставящото информация образувание, посочено в член 44, информира данъчната администрация на държавата членка, в която се намира, когато започне началният етап от международната дейност на МГП.

Член 50

Избор за отложено прилагане на ПВД и ППОНД

1.   Чрез дерогация от членове 5—14 държавите членки, в които се намират не повече от дванадесет крайни образувания майки на групи, попадащи в обхвата на настоящата директива, може да изберат да не прилагат ПВД и ППОНД за шест последователни данъчни години, считано от 31 декември 2023 г. Държавите членки, направили този избор, уведомяват Комисията до 31 декември 2023 г.

2.   Когато крайното образувание майка на МГП се намира в държава членка, която е направила избор по параграф 1 от настоящия член, другите държави членки, в които не се намира крайното образувание майка, гарантират, че за съставните образувания на тази МГП се прилага, в държавата членка, в която се намират, размерът на допълнителния данък по ППОНД, който е разпределен на въпросната държава членка за данъчните години, считано от 31 декември 2023 г., в съответствие с член 14.

Крайното образувание майка, посочено в първа алинея, посочва предоставящо информация образувание в друга държава членка, различна от държавата членка, в която се намира крайното образувание майка, или, ако МГП няма съставно образувание в друга държава членка — в юрисдикция на трета държава, която за отчетната данъчна година има действащо допустимо споразумение на компетентните органи с държавата членка, в която се намира крайното образувание майка.

В този случай предоставящото информация образувание подава справка-декларация за допълнителния данък в съответствие с изискванията, предвидени в член 44, параграф 5. Съставните образувания, намиращи се в държавата членка, която е избрала да се възползва от възможността, предвидена в параграф 1 от настоящия член, предоставят на предоставящото информация образувание информацията, необходима за спазване на член 44, параграф 5, и се освобождават от изискването за подаване на справка-декларация по член 44, параграф 2.

3.   Процентът по ППОНД, определен за държава членка, която е направила избор по параграф 1, се определя на нула за данъчната година.

Член 51

Преходно облекчение за задълженията за подаване на декларация

Независимо от член 44, параграф 7, справка-декларацията за допълнителния данък и уведомленията, посочени в член 44, се подават пред данъчната администрация на държавите членки не по-късно от 18 месеца след последния ден на отчетната данъчна година, която е преходната година, посочена в член 47.

ГЛАВА Х

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 52

Оценка на равностойността

1.   Правната рамка, въведена в националното право на юрисдикция на трета държава, се счита за равностойна на допустимо ПВД, посочено в глава II, и не се третира като данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, ако изпълнява следните условия:

a)

с нея се прилага набор от правила, съгласно които образуванието майка на една МГП изчислява и плаща подлежащия на разпределение дял от допълнителния данък по отношение на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на МГП;

б)

с нея се установява минимална ефективна данъчна ставка от най-малко 15%, под която съставното образувание се счита за облагано с ниска данъчна ставка;

в)

с нея за целите на изчисляването на минималната ефективна данъчна ставка се позволява смесването на доходите само на образувания, намиращи се в една и съща юрисдикция; и

г)

за целите на изчисляването на допълнителен данък съгласно равностойното допустимо ПВД, с нея се предвижда облекчение за всеки допълнителен данък, платен в държава членка при прилагане на допустимото ПВД, и за всеки допустим национален допълнителен данък, определен в настоящата директива.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 53, с цел да изготви списък с юрисдикциите на трети държави, които са въвели в националното си право правна рамка, която може да се счита за равностойна на допустимо ПВД в съответствие с условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, както и да актуализира този списък в резултат на последваща оценка на правната рамка, въведена от юрисдикция на трета държава в нейното национално право.

Член 53

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 52, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 23 декември 2022 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 52, може да бъде оттеглено по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 52, влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Съвета или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представи възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Съвета.

Член 54

Уведомяване на Европейския парламент

Европейският парламент се уведомява от Комисията за приемането на делегирани актове, за представените във връзка с тях възражения и за оттеглянето на делегирани правомощия от Съвета.

Член 55

Двустранно споразумение относно опростени задължения за представяне на информация

Съюзът може да сключва споразумения с юрисдикции на трети държави, чиято правна уредба е оценена като равностойна на допустимо ПВД в съответствие с член 52, с цел да се създаде рамка за опростяване на процедурите за представяне на информация, предвидени в член 44, параграф 6.

Член 56

Транспониране

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2023 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат посочените разпоредби по отношение на данъчните години, считано от 31 декември 2023 г.

Те обаче прилагат разпоредбите, необходими за да се съобразят с членове 12, 13 и 14, по отношение на данъчните години, считано от 31 декември 2024 г., с изключение на договореността, предвидена в член 50, параграф 2.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

Член 57

Преглед от страна на Комисията на прилагането на първия стълб

До 30 юни 2023 г. Комисията представя на Съвета доклад с оценка на положението във връзка с прилагането на първия стълб, предвиден в Декларацията относно решение, базирано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, договорена в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS на 8 октомври 2021 г., и ако решението, базирано на първия стълб, не се прилага, по целесъобразност представя законодателно предложение за справяне с посочените данъчни предизвикателства.

Член 58

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 59

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 14 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 52.

(2)  Становище от 19 май 2022 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).

(4)  Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 146, 3.6.2016 г., стр. 8).

(5)  OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1..

(6)  Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(7)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).


II Незаконодателни актове

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/59


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2022/2524 НА СЪВЕТА

от 12 декември 2022 година

за сключване от името на Съюза на Споразумението между Европейския съюз и Нова Зеландия съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списък CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, първа алинея във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

На 15 юни 2018 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. относно пропорционалното разпределение на тарифните квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза.

(2)

След приключване на преговорите с Нова Зеландия, на 20 декември 2021 г. беше парафирано Споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списък CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (наричано по-нататък „Споразумението“).

(3)

Споразумението бе подписано от името на Съюза на 20 юли 2022 г., при условие за сключването му на по-късна дата в съответствие с Решение (ЕС) 2022/781 на Съвета (2).

(4)

Споразумението следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

От името на Съюза се одобрява Споразумението между Европейския съюз и Нова Зеландия съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списък CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (3).

Член 2

Председателят на Съвета извършва от името на Съюза нотификацията, предвидена в член 5, параграф 1 от Споразумението (4).

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 12 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

Z. NEKULA


(1)  Одобрение от 22 ноември 2022 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Решение (ЕС) 2022/781 на Съвета от 16 май 2022 г. за подписването от името на Съюза на Споразумението между Европейския съюз и Нова Зеландия съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списък CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (ОВ L 140, 19.5.2022 г., стр. 1).

(3)  Вж. страница 61 от настоящия брой на Официален вестник.

(4)  Датата на влизане в сила на Споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета.


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/61


СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НОВА ЗЕЛАНДИЯ СЪГЛАСНО ЧЛЕН XXVIII ОТ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА МИТАТА И ТЪРГОВИЯТА ОТ 1994 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗМЕНЕНИЕТО НА ОТСТЪПКИТЕ ЗА ВСИЧКИ ТАРИФНИ КВОТИ, ВКЛЮЧЕНИ В СПИСЪК CLXXV НА ЕС, ВСЛЕДСТВИЕ НА ОТТЕГЛЯНЕТО НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ,

наричан по-нататък „Съюзът“

и

НОВА ЗЕЛАНДИЯ,

наричани заедно по-нататък „страните“,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД преговорите, които бяха проведени в рамките на член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (наричано по-нататък „ГАТТ (1994)“), във връзка с предложеното изменение на отстъпките за тарифните квоти, включени в списък CLXXV на Европейския съюз, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза съгласно информацията, изпратена на членовете на СТО в документ G/SECRET/42/Add.2,

 

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че възприетият в този случай подход отразява специфичните обстоятелства, произтичащи от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Цели

Без да се засягат бъдещите преговори по член XXVIII от ГАТТ (1994) и единствено във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза целта на настоящото споразумение е да се постигне съгласие относно изменението на отстъпките за тарифните квоти и произтичащите от това количествени задължения на Съюза, който вече не включва Обединеното кралство, по отношение на тарифните квоти, за които Нова Зеландия има права да преговаря или да провежда консултации съгласно член XXVIII от ГАТТ (1994).

Член 2

Подход, който трябва да бъде възприет спрямо обемите на тарифните квоти в конкретния случай

Съюзът и Нова Зеландия са наясно, че подходът, който трябва да бъде възприет спрямо тези обеми на тарифните квоти в рамките на СТО при специфичните обстоятелства на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, ще бъде такъв, че включените в списъка количествени задължения под формата на тези тарифни квоти в рамките на СТО, поети от Съюза, заедно със съответстващите им тарифни квоти в рамките на СТО, поети от Обединеното кралство след оттеглянето му от Съюза, да не надхвърлят обемите за тези квоти, определени в списъка на митата на Съюза (ЕС-28).

Член 3

Тарифни квоти на Съюза, който вече не включва Обединеното кралство

1.   По отношение на посочените по-долу тарифни квоти Нова Зеландия и Съюзът се споразумяват за следните промени във включените в списъка задължения:

а)

тарифна квота 006 (висококачествени меса от животни от рода на едрия рогат добитък, пресни, охладени или замразени): обемът на Съюза от тази специфична за Нова Зеландия квота се коригира на 1 102 тона;

б)

тарифна квота 020 (овче месо): обемът на Съюза от тази специфична за Нова Зеландия квота се коригира на 125 769 тона;

в)

тарифна квота 030 (обезмаслено мляко на прах): обемът на Съюза от тази квота erga omnes се коригира на 62 917 тона.

2.   По отношение на посочените по-долу тарифни квоти Нова Зеландия и Съюзът се споразумяват за следните промени във включените в списъка задължения, за да се улесни използването на някои тарифни квоти:

a)

тарифна квота 011 (меса от животни от рода на едрия добитък, замразени; карантии, годни за консумация, от животни от рода на едрия рогат добитък, замразени): Съюзът намалява адвалорната част от митото в рамките на квотата от 20 % на 15 %;

б)

тарифна квота 032 (масло): Съюзът премахва специфичните продуктови спецификации, прилагани до момента в рамките на тази тарифна квота, привежда продуктовите спецификации в съответствие с определението за масло в Комбинираната номенклатура и разширява допустимостта, така че да обхване целия код 0405 10 по Хармонизираната система; Съюзът също така отменя задължението за мониторинг, установено в член 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/761 на Комисията, което понастоящем се прилага по отношение на теглото и съдържанието на мазнини в продуктите, внасяни в рамките на тази тарифна квота;

в)

тарифна квота 040 (цели сирена Cheddar): Съюзът премахва специфичните продуктови спецификации, прилагани до момента в рамките на тази тарифна квота, и разширява допустимостта, така че същата квота да се прилага по отношение на целия код 0406 90 21 по Комбинираната номенклатура.

3.   По отношение на другите тарифни квоти, за които Нова Зеландия има права да преговаря или да провежда консултации съгласно член XXVIII от ГАТТ (1994), тя е съгласна с предложените задължения във връзка с тарифните квоти, съдържащи се в документ G/SECRET/42/Add.2, които задължения бяха поети от Съюза след оттеглянето на Обединеното кралство, като евентуално се прилагат корекции, произтичащи от разпоредбите на член 4 по-долу.

Член 4

Текущи преговори, водени от Съюза съгласно член XXVIII от ГАТТ (1994)

1.   Страните отбелязват, че Съюзът продължава да води преговори и консултации с други членове на СТО, притежаващи права за водене на преговори или консултации съгласно член XXVIII от ГАТТ (1994), вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, за което членовете на СТО бяха уведомени.

2.   В резултат на тези преговори и консултации Съюзът може да обмисли промяна в дяловете и количествата или в други условия, посочени в член 3 или в документ G/SECRET/42/Add.2. В случай на промяна по отношение на предишно задължение на Съюза във връзка с тарифните квоти съгласно член 3, за които Нова Зеландия има право да преговаря или да провежда консултации, Съюзът се консултира с Нова Зеландия, така че да се постигне взаимно удовлетворителен резултат, преди да се пристъпи към такава промяна, без да се засягат правата на всяка от страните по член XXVIII от ГАТТ (1994).

ЧЛЕН 5

Заключителни разпоредби

1.   Настоящото споразумение влиза в сила в деня след датата, на която страните са се уведомили взаимно за приключването на съответните необходими за целта вътрешни правни процедури.

2.   Настоящата договореност представлява международно споразумение между Съюза и Нова Зеландия, включително за целите на член XXVIII, параграф 3, букви а) и б) от ГАТТ (1994).

3.   Настоящото споразумение е съставено в два еднообразни екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки, шведски и хърватски език, като всички текстове са еднакво автентични.

В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА КОЕТО долуподписаните надлежно упълномощени за целта представители подписаха настоящото споразумение.


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/63


Известие относно датата на влизане в сила на изменението на приложения 10-А и 10-Б към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея

Изменението на приложения 10-А и 10-Б към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея (1), подписано в Брюксел на 6 октомври 2010 г., влиза в сила на 1 януари 2023 г.


(1)  ОВ L 127, 14.5.2011 г., стр. 6.


РЕГЛАМЕНТИ

22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/64


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2525 НА СЪВЕТА

от 21 декември 2022 година

за прилагане на Регламент (ЕС) № 2016/44 за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/44 на Съвета от 18 януари 2016 г. за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 204/2011 (1), и по-специално член 21, параграф 6 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)

На 18 януари 2016 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2016/44.

(2)

Вследствие на решението на Общия съд по дело T-627/20 (2) вписването за едно образувание следва да бъде заличено.

(3)

Поради това приложение III към Регламент (ЕС) 2016/44 следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение III към Регламент (ЕС) 2016/44 се изменя съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  ОВ L 12, 19.1.2016 г., стр. 1.

(2)  Решение на Общия съд от 28 септември 2022 г. по дело Libyan African Investment Company (Laico) срещу Съвета, T-627/20.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение III към Регламент (ЕС) 2016/44 (Списък на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 6, параграф 2), част Б (Образувания) се заличава следното вписване:

„1.

Инвестиционна компания „Libyan Arab African Investment Company“ — LAAICO (известна още като LAICO)“.


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/66


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2526 НА КОМИСИЯТА

от 23 септември 2022 година

за изменение на Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на временното съхранение на отпадъци от живак в течно състояние

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз„

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (1), и по-специално член 13, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 11 от Регламент (ЕС) 2017/852 се постановява, че живакът и живачните съединения, независимо дали в чиста форма или в смеси и произхождащи от четирите големи източника, посочени в същия член, се смятат за отпадъци по смисъла на Директива № 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), които са предназначени за окончателно обезвреждане.

(2)

В член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/852 се изисква отпадъците от живак, включително отпадъците, генерирани от четирите съответни големи източника, преди окончателното им обезвреждане да бъдат подложени на специфични операции по третиране, т.е. преобразуване и, когато са предназначени за постоянно обезвреждане в надземни съоръжения, на преобразуване и втвърдяване.

(3)

С член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852 се позволява чрез дерогация от член 5, параграф 3, буква а) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета (3), отпадъците от живак в течна форма до преобразуването и втвърдяването си да се съхраняват временно в специално предназначени и оборудвани депа до 31 декември 2022 г. в съответствие с изискванията за опазване на околната среда и човешкото здраве, определени в Директива 1999/31/ЕО.

(4)

Информацията, докладвана от държавите членки през май 2022 г., показва, че над 2 000 тона отпадъци от течен живак са останали на временно съхранение в Съюза и че преобразуването и втвърдяването на тези отпадъци изисква повече време. Удължаването на срока на съхранението им до 31 декември 2025 г. се смята за необходимо, за да се гарантира, че временното съхранение в депа продължава да се извършва в съответствие с приложимите изисквания, определени в Директива 1999/31/ЕО.

(5)

Поради това Регламент (ЕС) 2017/852 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/852 втората алинея се заменя със следното:

„Дерогацията, посочена в първа алинея, престава да се прилага, считано от 1 януари 2026 г.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 23 септември 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 137, 24.5.2017 г., стр. 1.

(2)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(3)  Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/68


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2527 НА КОМИСИЯТА

от 17 октомври 2022 година

за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за въвеждане на преходни разпоредби

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (1), и по-специално член 2, параграф 3, член 14, параграф 5, член 16, параграф 5, член 19, параграф 8, член 22, параграф 3, член 28, параграфи 10 и 11, член 29, параграф 6, член 30, параграф 8, член 33, параграф 4, член 34, параграф 5, член 35, параграф 10, член 36, параграф 5, член 45, параграф 6, член 47, параграф 6 и член 89 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (2) се установява нова правна уредба за общата селскостопанска политика (ОСП), за да се постигнат по-добри резултати с оглед на целите на Съюза, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз. В регламента също така се посочват и целите на Съюза, които трябва да се постигнат посредством ОСП, и се определят видовете интервенции, както и общите изисквания на Съюза, приложими към държавите членки. На последните същевременно се предоставя възможност за гъвкавост при планирането на интервенциите, които трябва да бъдат предвидени в техните стратегически планове по ОСП за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г.

(2)

В Регламент (ЕС) 2021/2115 се предвиждат видове интервенции за развитието на селските райони. В резултат на това, считано от 1 януари 2023 г., с него се отменя Регламент (ЕС) № 1305/2013.

(3)

В този контекст Комисията прие допълнителни изисквания съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 за разработване на интервенции, които ще бъдат уточнени в стратегическите планове по ОСП, а именно с Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията (3). Посоченият делегиран регламент заменя правилата, установени понастоящем в Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията (4).

(4)

В интерес на яснотата и правната сигурност Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 следва да бъде отменен, считано от 1 януари 2023 г. Въпреки това, в съответствие с член 154, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115, той следва да продължи да се прилага по отношение на програмите за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013 до 31 декември 2025 г., както и по отношение на направените разходи от бенефициерите, платени от разплащателната агенция в рамките на тези програми за развитие на селските район, до 31 декември 2025 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Отмяна и преходни разпоредби

Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

Въпреки това той продължава да се прилага по отношение на програмите за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013 до 31 декември 2025 г., както и по отношение на направените разходи от бенефициерите, платени от разплащателната агенция в рамките на тези програми за развитие на селските район, до 31 декември 2025 г.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 октомври 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.

(2)  Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията от 7 декември 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета с допълнителни изисквания по отношение на някои видове интервенции, посочени от държавите членки в стратегическите им планове по ОСП за периода 2023—2027 г. съгласно същия регламент, както и с правила във връзка със съотношението за стандарт 1 за добро земеделско и екологично състояние (ОВ L 20, 31.1.2022 г., стр. 52).

(4)  Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за въвеждане на преходни разпоредби (ОВ L 227, 31.7.2014 г., стр. 1).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/70


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2528 НА КОМИСИЯТА

от 17 октомври 2022 година

за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и за отмяна на делегирани регламенти (ЕС) № 611/2014, (ЕС) 2015/1366 и (ЕС) 2016/1149, приложими за схемите за помощ в някои селскостопански сектори

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 30, член 37, буква а), подточки i), ii), iii) и vi), букви б), в), г) и буква д), подточка i), член 53, член 56, параграф 1, член 223, параграф 2 и член 231, параграф 1 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (2), и по-специално член 62, параграф 1, член 63, параграф 4, член 64, параграф 6 и член 106, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (3) се установява нова правна уредба за общата селскостопанска политика (ОСП), за да се постигнат по-добри резултати с оглед на целите на Съюза, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз. В регламента също така се посочват и целите на Съюза, които трябва да се постигнат посредством ОСП, и се определят видовете интервенции, както и общите изисквания на Съюза, приложими към държавите членки. На последните същевременно се предоставя възможност за гъвкавост при планирането на интервенциите, които трябва да бъдат предвидени в техните стратегически планове по ОСП за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г.

(2)

В Регламент (ЕС) 2021/2115 се съдържат всички видове интервенции в някои селскостопански сектори, посочени в Регламент (ЕС) № 1308/2013. Вследствие на това с Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета (4) се заличават разпоредбите относно помощта в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини, в сектора на плодовете и зеленчуците, в лозаро-винарския сектор, в сектора на пчеларството и в сектора на хмела, установени в Регламент (ЕС) № 1308/2013, считано от 1 януари 2023 г.

(3)

В този контекст Комисията прие допълнителни изисквания съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 за разработване на интервенции, които ще бъдат уточнени в стратегическите планове по ОСП, а именно с Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията (5). Посоченият делегиран регламент заменя правилата, установени понастоящем в делегирани регламенти (ЕС) № 611/2014 (6), (ЕС) 2015/1366 (7), (ЕС) 2016/1149 (8) и (ЕС) 2017/891 на Комисията (9).

(4)

Делегирани регламенти (ЕС) 2015/1366, (ЕС) 2016/1149 и (ЕС) 2017/891 съдържат някои разпоредби, свързани с проверките, контрола, санкциите или уточняването на правопораждащия ефект по отношение на помощта в сектора на плодовете и зеленчуците, сектора на пчеларството и лозаро-винарския сектор, приети въз основа на Регламент (ЕС) № 1306/2013.

(5)

В Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета (10) се определят правила за финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и се отменя Регламент (ЕС) № 1306/2013. В съответствие с подхода, въведен с Регламент (ЕС) 2021/2115 за осъществяване на целите на Съюза, посоченият регламент също така предоставя по-голяма гъвкавост на държавите членки, по-специално по отношение на извършваните проверки и контрол и на санкциите, които ще бъдат наложени.

(6)

Поради това съответните членове от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и съответните приложения към него следва да бъдат заличени, считано от 1 януари 2023 г. Въпреки това в съответствие с член 5, параграф 4 и параграф 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/2117 и в съответствие с член 104, параграф 1, буква а), подточки ii) и iii) от Регламент (ЕС) 2021/2116 те следва да продължат да се прилагат по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ в сектора на плодовете и зеленчуците, както и по отношение на оперативните програми, които продължават да функционират до края на периода, включително оперативните програми, които държавите членки са одобрили през 2022 г. в съответствие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 преди 1 януари 2023 г.

(7)

Делегирани регламенти (ЕС) № 611/2014 и (ЕС) 2015/1366 следва да бъдат отменени, считано от 1 януари 2023 г. Въпреки това, в съответствие с член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2117, те следва да продължат да се прилагат по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемите за помощ съответно в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини и сектора на пчеларството.

(8)

В съответствие с член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2021/2117, Делегиран регламент (ЕС) 2016/1149 следва да бъде отменен, считано от 16 октомври 2023 г., но да продължи да се прилага по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 16 октомври 2023 г. в рамките на програмите за подпомагане на лозаро-винарския сектор и по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени съгласно членове 46 и 50 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 преди 16 октомври 2025 г., при условие че са изпълнени условията по член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2021/2117,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и преходни разпоредби

Член 2, букви е) — м), членове 22—54, членове 56, 57 и 58, член 59, параграфи 7 и 8, членове 60—67, член 76, член 77, буква а) и членове 78, 79 и 80 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и приложения I, II, III, IV и V към посочения регламент се заличават, считано от 1 януари 2023 г.

Тези заличени членове и приложения обаче продължават да се прилагат:

а)

по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ, посочена в членове 32—38 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

б)

по отношение на оперативните програми, които продължават да функционират до края на периода си при условията приложими съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 в съответствие с член 5, параграф 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/2117 или които държавите членки са одобрили в съответствие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 преди 1 януари 2023 г.

Член 2

Отмяна на делегирани регламенти (ЕС) № 611/2014, (ЕС) 2015/1366 и (ЕС) 2016/1149 и преходни разпоредби

1.   Делегиран регламент (ЕС) № 611/2014 се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

Той обаче продължава да се прилага по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ, посочена в членове 29, 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

2.   Делегиран регламент (ЕС) 2015/1366 се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

Той обаче продължава да се прилага по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ, посочена в членове 55, 56 и 57 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

3.   Делегиран регламент (ЕС) 2016/1149 се отменя, считано от 16 октомври 2023 г.

Той обаче продължава да се прилага по отношение на:

а)

направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 преди 16 октомври 2023 г. в рамките на схемата за помощ, посочена в членове 39—52 от същия регламент;

б)

направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени съгласно членове 46 и 50 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 преди 16 октомври 2025 г., при условие че до 15 октомври 2023 г. тези операции са частично изпълнени, като направените разходи възлизат на най-малко 30 % от общите планирани разходи, и че тези операции са изцяло изпълнени преди 15 октомври 2025 г.

Член 3

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 октомври 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549.

(3)  Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 262).

(5)  Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията от 7 декември 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета с допълнителни изисквания по отношение на някои видове интервенции, посочени от държавите членки в стратегическите им планове по ОСП за периода 2023—2027 г. съгласно същия регламент, както и с правила във връзка със съотношението за стандарт 1 за добро земеделско и екологично състояние (ОВ L 20, 31.1.2022 г., стр. 52).

(6)  Делегиран регламент (ЕС) № 611/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на програмите за подпомагане на сектора на маслиновото масло и трапезните маслини (ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 55).

(7)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/1366 на Комисията от 11 май 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на подпомагането за сектора на пчеларството (ОВ L 211, 8.8.2015 г., стр. 3).

(8)  Делегиран регламент (ЕС) 2016/1149 на Комисията от 15 април 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор и за изменение на Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията (ОВ L 190, 15.7.2016 г., стр. 1).

(9)  Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, за допълване на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на санкциите, приложими в посочените сектори, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията (ОВ L 138, 25.5.2017 г., стр. 4).

(10)  Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 187).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/74


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2529 НА КОМИСИЯТА

от 17 октомври 2022 година

за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (1), и по-специално член 4, параграф 3, член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 35, параграфи 1, 2 и 3, член 36, параграф 6, член 39, параграф 3, член 43, параграф 12, член 44, параграф 5, член 45, параграфи 5 и 6, член 46, параграф 9, член 50, параграф 11, член 52, параграф 9, член 57, параграф 3, член 58, параграф 5, член 59, параграф 3 и член 67, параграфи 1 и 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (2) се установява нова правна уредба за общата селскостопанска политика (ОСП), за да се постигнат по-добри резултати с оглед на целите на Съюза, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз. В регламента също така се посочват и целите на Съюза, които трябва да се постигнат посредством ОСП, и се определят видовете интервенции, както и общите изисквания на Съюза, приложими към държавите членки. На последните същевременно се предоставя възможност за гъвкавост при планирането на интервенциите, които трябва да бъдат предвидени в техните стратегически планове по ОСП за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г.

(2)

В Регламент (ЕС) 2021/2115 се предвиждат видове интервенции за директните плащания. В резултат на това, считано от 1 януари 2023 г., с него се отменя Регламент (ЕС) № 1307/2013.

(3)

В този контекст Комисията прие допълнителни изисквания съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 за разработване на интервенции, които ще бъдат уточнени в стратегическите планове по ОСП, а именно с Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията (3). Посоченият делегиран регламент заменя правилата, установени понастоящем в Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията (4).

(4)

В интерес на яснотата и правната сигурност Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 следва да бъде официално отменен, считано от 1 януари 2023 г. В съответствие с член 154, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 обаче той следва да продължи да се прилага по отношение на заявления за подпомагане относно референтни години, започващи преди 1 януари 2023 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Отмяна и преходни разпоредби

Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

Той обаче продължава да се прилага по отношение на заявления за подпомагане относно референтни години, започващи преди 1 януари 2023 г.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 октомври 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608.

(2)  Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията от 7 декември 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета с допълнителни изисквания по отношение на някои видове интервенции, посочени от държавите членки в стратегическите им планове по ОСП за периода 2023—2027 г. съгласно същия регламент, както и с правила във връзка със съотношението за стандарт 1 за добро земеделско и екологично състояние (ОВ L 20, 31.1.2022 г., стр. 52).

(4)  Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181, 20.6.2014 г., стр. 1).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/76


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2530 НА КОМИСИЯТА

от 1 декември 2022 година

за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (1), и по-специално член 24, параграф 11, член 31, параграф 2, член 34, параграф 5, член 36, параграф 4, член 39, параграф 4, член 43, параграф 13, член 45, параграф 7, член 55, параграф 2, член 57, параграф 4 и член 67, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (2) се установява нова правна уредба за общата селскостопанска политика (ОСП) с цел да се постигнат по-добри резултати с оглед на целите на Съюза, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз. В този регламент също така се посочват и целите на Съюза, които трябва да се постигнат посредством ОСП, и се определят видовете интервенции, както и общите изисквания на Съюза, приложими към държавите членки. На последните същевременно се предоставя възможност за гъвкавост при планирането на интервенциите, които трябва да бъдат предвидени в техните стратегически планове по ОСП за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г.

(2)

В Регламент (ЕС) 2021/2115 се предвиждат видове интервенции под формата на директни плащания. В резултат на това Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

(3)

В този контекст с Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 (3) Комисията прие, в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115, допълнителни изисквания за разработването на подлежащите на уточняване в стратегическите планове по ОСП интервенции, в т.ч. интервенции под формата на директни плащания. Посоченият делегиран регламент заменя правилата, установени понастоящем в Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014 на Комисията (4).

(4)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014 следва да бъде отменен, считано от 1 януари 2023 г. В съответствие с член 154, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 обаче той следва да продължи да се прилага по отношение на заявления за подпомагане, отнасящи се до референтни години с начало преди 1 януари 2023 г.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за директните плащания,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014 и преходна разпоредба

Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014 се отменя.

Той обаче продължава да се прилага по отношение на заявления за подпомагане, отнасящи се до референтни години с начало преди 1 януари 2023 г.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 1 декември 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608.

(2)  Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията от 7 декември 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета с допълнителни изисквания по отношение на някои видове интервенции, посочени от държавите членки в стратегическите им планове по ОСП за периода 2023—2027 г. съгласно същия регламент, както и с правила във връзка със съотношението за стандарт 1 за добро земеделско и екологично състояние (ОВ L 20, 31.1.2022 г., стр. 52).

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014 на Комисията от 16 юни 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (ОВ L 181, 20.6.2014 г., стр. 74).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/78


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2531 НА КОМИСИЯТА

от 1 декември 2022 година

за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (1), и по-специално член 8, параграф 3, член 12, член 14, параграф 6, член 41, член 54, параграф 4, член 66, параграф 5, член 67, член 75, параграф 5 и член 76, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (2) се установява нова правна уредба за общата селскостопанска политика (ОСП), за да се постигнат по-добри резултати с оглед на целите на Съюза, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз. В регламента също така се посочват и целите на Съюза, които трябва да се постигнат посредством ОСП, и се определят видовете интервенции, както и общите изисквания на Съюза, приложими за държавите членки; същевременно на държавите членки се предоставя възможност за гъвкавост при планирането на интервенциите, които трябва да бъдат предвидени в техните стратегически планове по ОСП за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г.

(2)

В Регламент (ЕС) 2021/2115 се предвиждат видове интервенции за развитието на селските райони. В резултат на това Регламент (ЕС) № 1305/2013 (3) се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

(3)

В този контекст Комисията прие допълнителни изисквания съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 за разработване на интервенции, които ще бъдат уточнени в стратегическите планове по ОСП, inter alia, за развитие на селските райони, а именно с Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията (4). Посоченият делегиран регламент заменя правилата, установени понастоящем в Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 на Комисията (5).

(4)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 следва да бъде отменен, считано от 1 януари 2023 г. Въпреки това, в съответствие с член 154, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115, той следва да продължи да се прилага до 31 декември 2025 г. по отношение на изпълнението на програмите за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013 и до 31 декември 2025 г. по отношение на направените от бенефициерите разходи, платени от разплащателната агенция в рамките на тези програми за развитие на селските райони.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за развитие на селските райони,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 и преходна разпоредба

Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

Въпреки това той продължава да се прилага до 31 декември 2025 г. по отношение на изпълнението на програмите за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013 и до 31 декември 2025 г. по отношение на направените от бенефициерите разходи, платени от разплащателната агенция в рамките на тези програми за развитие на селските райони.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 1 декември 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.

(2)  Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(4)  Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията от 7 декември 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета с допълнителни изисквания по отношение на някои видове интервенции, посочени от държавите членки в стратегическите им планове по ОСП за периода 2023—2027 г. съгласно същия регламент, както и с правила във връзка със съотношението за стандарт 1 за добро земеделско и екологично състояние (ОВ L 20, 31.1.2022 г., стр. 52).

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 227, 31.7.2014 г., стр. 18).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/80


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2532 НА КОМИСИЯТА

от 1 декември 2022 година

за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 738/2010 и Регламенти за изпълнение (ЕС) № 615/2014, (ЕС) 2015/1368 и (ЕС) 2016/1150, приложими за схемите за помощ в някои селскостопански сектори

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално членове 31, 38, 54, член 57, първа алинея, букви а) и в), член 60 и член 174, параграф 1, буква г) и член 223, параграф 3 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (2), и по-специално член 58, параграф 4, букви а) и б), член 62, параграф 2, букви а)—г) и з), член 63, параграф 5, член 64, параграф 7, член 66, параграф 4 и член 106, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (3) се установява нова правна уредба за общата селскостопанска политика (ОСП), за да се постигнат по-добри резултати с оглед на целите на Съюза, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз. В регламента също така се посочват и целите на Съюза, които трябва да се постигнат посредством ОСП, и се определят видовете интервенции, както и общите изисквания на Съюза, приложими към държавите членки. На последните същевременно се предоставя възможност за гъвкавост при планирането на интервенциите, които трябва да бъдат предвидени в техните стратегически планове по ОСП за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г.

(2)

В Регламент (ЕС) 2021/2115 се съдържат всички видове интервенции в някои селскостопански сектори, посочени в Регламент (ЕС) № 1308/2013. Вследствие на това с Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета (4) се заличават разпоредбите относно помощта в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини, в сектора на плодовете и зеленчуците, в лозаро-винарския сектор, в сектора на пчеларството и в сектора на хмела, установени в Регламент (ЕС) № 1308/2013, считано от 1 януари 2023 г.

(3)

В този контекст Комисията прие допълнителни изисквания съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 за разработване на интервенции, които ще бъдат уточнени в стратегическите планове по ОСП, а именно с Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията (5). Посоченият делегиран регламент заменя правилата, установени понастоящем в Регламент (ЕС) № 738/2010 на Комисията (6), както и в регламенти за изпълнение (ЕС) № 615/2014 (7), (ЕС) 2015/1368 (8), (ЕС) 2016/1150 (9) и (ЕС) 2017/892 (10) на Комисията.

(4)

Тези регламенти съдържат някои разпоредби, свързани с проверките, контрола, санкциите, обезпеченията по отношение на помощта в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини, в сектора на плодовете и зеленчуците, в сектора на пчеларството, в лозаро-винарския сектор и в сектора на хмела, приети въз основа на Регламент (ЕС) № 1306/2013.

(5)

В Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета (11) се определят правила за финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и се отменя Регламент (ЕС) № 1306/2013. В съответствие с подхода, въведен с Регламент (ЕС) 2021/2115 за осъществяване на целите на Съюза, посоченият регламент също така предоставя по-голяма гъвкавост на държавите членки, по-специално по отношение на извършваните проверки и контрол и на санкциите, които ще бъдат наложени.

(6)

Поради това съответните членове от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 и съответните приложения към него следва да бъдат заличени, считано от 1 януари 2023 г. Въпреки това в съответствие с член 5, параграф 4 и параграф 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/2117 и в съответствие с член 104, параграф 1, буква а), подточки ii) и iii) от Регламент (ЕС) 2021/2116 те следва да продължат да се прилагат по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ в сектора на плодовете и зеленчуците, както и по отношение на оперативните програми, които продължават да функционират до края на периода, включително оперативните програми, които държавите членки са одобрили през 2022 г. в съответствие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията (12) преди 1 януари 2023 г.

(7)

Регламенти за изпълнение (ЕС) № 615/2014 и (ЕС) 2015/1368 следва да бъдат отменени, считано от 1 януари 2023 г. Въпреки това, в съответствие с член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2117, те следва да продължат да се прилагат по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемите за помощ съответно в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини и в сектора на пчеларството.

(8)

В съответствие с член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2021/2117, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1150 следва да бъде отменен, считано от 16 октомври 2023 г., но да продължи да се прилага по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 16 октомври 2023 г. в рамките на програмите за подпомагане на лозаро-винарския сектор и по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени съгласно членове 46 и 50 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 преди 16 октомври 2025 г., при условие че са изпълнени условията по член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2021/2117.

(9)

Регламент (ЕС) № 738/2010 следва да бъде отменен, считано от 1 януари 2023 г. Въпреки това, в съответствие с член 5, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/2117, той следва да продължи да се прилага по отношение на направените разходи и извършените плащания преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ в сектора на хмела.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 и преходни разпоредби

Членове 2—21 и членове 25—35 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 и приложения I—VI към посочения регламент се заличават, считано от 1 януари 2023 г.

Тези заличени членове и приложения обаче продължават да се прилагат:

а)

по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ, посочена в членове 32—38 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

б)

по отношение на оперативните програми, които продължават да функционират до края на периода при условията приложими съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 в съответствие с член 5, параграф 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/2117 или които държавите членки са одобрили в съответствие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Регламент (ЕС) 2017/891 преди 1 януари 2023 г.

Член 2

Отмяна на регламенти за изпълнение (ЕС) № 615/2014, (ЕС) 2015/1368, (ЕС) 2016/1150 и Регламент (ЕС) № 738/2010 и преходни разпоредби

1.   Регламент за изпълнение (ЕС) № 615/2014 се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

Той обаче продължава да се прилага по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ, посочена в членове 29, 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

2.   Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1368 се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

Той обаче продължава да се прилага по отношение на направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ, посочена в членове 55, 56 и 57 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

3.   Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1150 се отменя, считано от 16 октомври 2023 г.

Той обаче продължава да се прилага по отношение на:

а)

направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 преди 16 октомври 2023 г. в рамките на схемата за помощ, посочена в членове 39—52 от същия регламент;

б)

направените разходи и извършените плащания за операции, изпълнени съгласно членове 46 и 50 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 преди 16 октомври 2025 г., при условие че до 15 октомври 2023 г. тези операции са частично изпълнени, като направените разходи възлизат на най-малко 30 % от общите планирани разходи, и че тези операции са изцяло изпълнени преди 15 октомври 2025 г.

4.   Регламент (ЕС) № 738/2010 се отменя, считано от 1 януари 2023 г.

Той обаче продължава да се прилага по отношение на направените разходи и извършените плащания преди 1 януари 2023 г. в рамките на схемата за помощ, посочена в членове 58, 59 и 60 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Член 3

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 1 декември 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549.

(3)  Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 262).

(5)  Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията от 7 декември 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета с допълнителни изисквания по отношение на някои видове интервенции, посочени от държавите членки в стратегическите им планове по ОСП за периода 2023—2027 г. съгласно същия регламент, както и с правила във връзка със съотношението за стандарт 1 за добро земеделско и екологично състояние (ОВ L 20, 31.1.2022 г., стр. 52).

(6)  Регламент (ЕС) № 738/2010 на Комисията от 16 август 2010 г. за определяне на подробни правила относно плащанията към организации на производители в сектора на хмела в Германия (ОВ L 216, 17.8.2010 г., стр. 11).

(7)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 615/2014 на Комисията от 6 юни 2014 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на работните програми за подпомагане на секторите на маслиновото масло и трапезните маслини (ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 95).

(8)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1368 на Комисията от 6 август 2015 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта в сектора на пчеларството (ОВ L 211, 8.8.2015 г., стр. 9).

(9)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1150 на Комисията от 15 април 2016 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор (ОВ L 190, 15.7.2016 г., стр. 23).

(10)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 на Комисията от 13 март 2017 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 138, 25.5.2017 г., стр. 57).

(11)  Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 187).

(12)  Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, за допълване на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на санкциите, приложими в посочените сектори, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията (ОВ L 138, 25.5.2017 г., стр. 4).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/84


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2533 НА КОМИСИЯТА

от 15 декември 2022 година

за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация на наименование, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [„Miele della Lunigiana“ (ЗНП)]

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (1), и по-специално член 52, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 53, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Комисията разгледа заявлението на Италия за одобрение на изменение в продуктовата спецификация на защитеното наименование за произход „Miele della Lunigiana“, регистрирано по силата на Регламент за изпълнение (ЕО) № 1845/2004 на Комисията (2).

(2)

Тъй като въпросното изменение не е несъществено по смисъла на член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, в съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от същия регламент Комисията публикува заявлението за изменение в Официален вестник на Европейския съюз (3).

(3)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, изменението в продуктовата спецификация следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Одобрява се публикуваното в Официален вестник на Европейския съюз изменение в продуктовата спецификация на наименованието „Miele della Lunigiana“ (ЗНП).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 15 декември 2022 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Janusz WOJCIECHOWSKI

Член на Комисията


(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 1845/2004 на Комисията от 22 октомври 2004 г. за допълване на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 на Комисията относно вписването на някои означения в „Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ (Tergeste, Lucca, Miele della Lunigiana и Άγιος Ματθαίος Κέρκυρας (Agios Mathaios Kerkyras) (ОВ L 322, 23.10.2004 г., стр. 14).

(3)  ОВ C 327, 30.8.2022 г., стр. 20.


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/85


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2534 НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 2022 година

за разрешаване на пускането на пазара на бета-лактоглобулин (β-лактоглобулин) от краве мляко като нова храна и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (1), и по-специално член 12, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕС) 2015/2283 се предвижда, че само новите храни, разрешени и включени в списъка на Съюза на новите храни, могат да бъдат пускани на пазара в рамките на Съюза.

(2)

Съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2015/2283 беше приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията (2), с който се изготвя списък на Съюза на новите храни.

(3)

На 22 юли 2020 г. дружеството Arla Foods Ingredients Group P/S („заявителят“) подаде до Комисията заявление в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283 за пускането на пазара на Съюза на бета-лактоглобулин (β-лактоглобулин) от краве мляко, изолиран от суроватка от едър рогат добитък при киселинни или неутрални условия, като нова храна. Заявителят поиска бета-лактоглобулинът от краве мляко да се използва в безалкохолни напитки, предлагани на пазара във връзка с физически упражнения, суроватка на прах, напитки на млечна основа и подобни продукти, както и в храни за специални медицински цели съгласно определението в Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), предназначени за населението като цяло — лица на възраст над три години, с изключение на бременни жени и кърмачки.

(4)

На 22 юли 2020 г. заявителят също така подаде искане до Комисията за защита на научните изследвания и данни, обект на права на собственост, и представени в подкрепа на заявлението, а именно: изпитване за обратни мутации при бактерии (4); микроядрен тест in vitro върху човешки лимфоцити (5); 14-дневен диапазонен тест за определяне на оралната токсичност при гризачи (6); 90-дневно тестване на субхронична орална токсичност при гризачи (7); резултати от анализите на състава и аналитичните сертификати за 23 допълнителни партиди от новата храна и 20 партиди търговски суроватъчен белтъчен изолат (8); както и резултати от анализите на общия брой микроорганизми в новата храна и техните сертификати (9).

(5)

На 5 ноември 2020 г. Комисията поиска от Европейския орган за безопасност на храните („Органа“) да направи оценка на бета-лактоглобулин като нова храна.

(6)

На 28 февруари 2022 г. в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2015/2283 Органът прие научното си становище — „Безопасността на бета-лактоглобулин като нова храна съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283“ (10).

(7)

В научното си становище Органът стигна до заключението, че бета-лактоглобулин от краве мляко е безопасен при предложените условия на употреба. Поради това посоченото научно становище дава достатъчно основания да се приеме, че в съответствие с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283 бета-лактоглобулин от краве мляко отговаря на условията за пускането му на пазара, когато се използва в безалкохолни напитки, предлагани на пазара във връзка с физически упражнения, суроватка на прах, напитки на млечна основа и подобни продукти, както и в храни за специални медицински цели съгласно определението в Регламент (ЕС) № 609/2013, предназначени за населението като цяло — лица на възраст над три години, с изключение на бременни жени и кърмачки.

(8)

В научното си становище Органът отбеляза също така, че заключението му относно безопасността на новата храна се основава на: изпитването за обратни мутации при бактерии; микроядрения тест in vitro върху човешки лимфоцити; 14-дневния диапазонен тест за определяне на орална токсичност при гризачи; 90-дневното тестване на субхронична орална токсичност при гризачи; резултатите от анализите на състава и аналитичните сертификати за 23 допълнителни партиди от новата храна и 20 партиди търговски суроватъчен белтъчен изолат; както и резултатите от анализите на общия брой микроорганизми в новата храна и техните сертификати, съдържащи се в досието на заявителя, без които той не би могъл да направи оценка на новата храна и да стигне до заключението си.

(9)

Комисията поиска от заявителя да поясни допълнително предоставената обосновка във връзка с претенцията за права на собственост над тези научни изследвания и данни, както и да поясни претенцията си за изключително право на позоваване на тези данни в съответствие с член 26, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(10)

Заявителят декларира, че към момента на подаване на заявлението притежава право на собственост и изключително право на позоваване на научните изследвания и данни от: изпитването за обратни мутации при бактерии; микроядрения тест in vitro върху човешки лимфоцити; 14-дневния диапазонен тест за определяне на орална токсичност при гризачи; 90-дневното тестване на субхронична орална токсичност при гризачи; резултатите от анализите на състава и аналитичните сертификати за 23 допълнителни партиди от новата храна и 20 партиди търговски суроватъчен белтъчен изолат; както и резултатите от анализите на общия брой микроорганизми на новата храна и техните сертификати, както и факта, че трети страни нямат право на законен достъп, използване или позоваване на посочените данни.

(11)

Комисията направи оценка на цялата информация, предоставена от заявителя, и счита, че той е доказал в достатъчна степен, че е изпълнил изискванията по член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2283. Поради това в съответствие с член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283 следва да бъдат защитени научните изследвания и данни от: изпитването за обратни мутации при бактерии; микроядрения тест in vitro върху човешки лимфоцити; 14-дневния диапазонен тест за определяне на орална токсичност при гризачи; 90-дневното тестване на субхронична орална токсичност при гризачи; резултатите от анализите на състава и аналитичните сертификати за 23 допълнителни партиди от новата храна и 20 партиди търговски суроватъчен белтъчен изолат; както и резултатите от анализите на общия брой микроорганизми на новата храна и техните сертификати. Съответно следва да бъде разрешено само на заявителя да пуска на пазара в рамките на Съюза бета-лактоглобулин от краве мляко за период от пет години от влизането в сила на настоящия регламент.

(12)

Ограничаването единствено в полза на заявителя на разрешаването на бета-лактоглобулин от краве мляко и позоваването на научните зследвания и данни, съдържащи се в досието на заявителя, обаче не възпрепятства други заявители да подават заявления за разрешаване на пускането на пазара на същата нова храна, при условие че заявлението им се основава на законно получена информация в подкрепа на съответното разрешение.

(13)

Тъй като източникът на новата храна е краве мляко, а то е включено в приложение II към Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11) като едно от веществата или продуктите, причиняващи алергии или непоносимост, хранителните добавки, които съдържат бета-лактоглобулин, следва да бъдат надлежно етикетирани съгласно изискванията по член 21 от посочения регламент.

(14)

Целесъобразно е включването на бета-лактоглобулин от краве мляко като нова храна в списъка на Съюза на новите храни да съдържа информацията, посочена в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(15)

Бета-лактоглобулин от краве мляко следва да бъде включен в списъка на Съюза на новите храни, установен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470. Поради това приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 следва да бъде съответно изменено.

(16)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Разрешава се пускането на бета-лактоглобулин (β-лактоглобулин) от краве мляко на пазара в рамките на Съюза.

Бета-лактоглобулин (β-лактоглобулин) от краве мляко се включва в списъка на Съюза на новите храни, установен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470.

2.   Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

За срок от пет години, считано от 11 януари 2023 г., пускането на пазара в рамките на Съюза на новата храна, посочена в член 1, се разрешава само на дружеството Arla Foods Ingredients Group P/S (12), освен ако последващ заявител получи разрешение за тази нова храна, без да се позовава на научните данни, защитени съгласно член 3, или със съгласието на Arla Foods Ingredients Group P/S.

Член 3

Научните данни, съдържащи се в досието на заявлението и отговарящи на условията, определени в член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2283, не могат да се използват в полза на последващ заявител за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, без съгласието на Arla Foods Ingredients Group P/S.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 327, 11.12.2015 г., стр. 1.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 г. за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни (ОВ L 351, 30.12.2017 г., стр. 72).

(3)  Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 35).

(4)  Arla Foods Ingredients Group P/S (2019a, непубликувано).

(5)  Arla Foods Ingredients Group P/S (2019b, непубликувано).

(6)  Arla Foods Ingredients Group P/S (2019c, непубликувано).

(7)  Arla Foods Ingredients Group P/S (2019d, непубликувано).

(8)  Arla Foods Ingredients Group P/S (2021 и 2022, непубликувано).

(9)  Arla Foods Ingredients Group P/S (2022, непубликувано).

(10)  EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2022;20(4):7204.

(11)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията, (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(12)  Адрес: Sønderhøj 10—12, 8260 Viby J, Дания.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 се изменя, както следва:

1)

в таблица 1 (Разрешени нови храни) се вмъква следното вписване:

„Разрешена нова храна

Условия, при които новата храна може да се употребява

Допълнителни специфични изисквания за етикетиране

Други изисквания

Защита на данните

Бета-лактоглобулин (β-лактоглобулин) от краве мляко

Посочена категория храни

Максимални нива (g NF/100 ml)

Означението на новата храна при етикетиране на хранителните продукти, в които се съдържа, е „бета-лактоглобулин от краве мляко“ или „β-лактоглобулин от краве мляко“.

 

Разрешена на 11 януари 2023 г. Включването на настоящото вписване се основава на научни доказателства, обект на права на собственост, и на научни данни, защитени в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

Заявител: Arla Foods Ingredients Group P/S, Sønderhøj 10—12, 8260 Viby J, Дания. По време на срока на защита на данните новата храна бета-лактоглобулин (β-лактоглобулин) е разрешена за пускане на пазара в рамките на Съюза само от Arla Foods Ingredients Group P/S, освен ако последващ заявител получи разрешение за новата храна, без да се позовава на научните доказателства, обект на права на собственост, и на научните данни, защитени в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2015/2283, или със съгласието на Arla Foods Ingredients Group P/S.

Краен срок на защитата на данните: 11 януари 2028 г.“

Безалкохолни напитки, предлагани на пазара във връзка с физически упражнения

25

Суроватка на прах (реконституирана)

8

Напитки на млечна основа и подобни продукти

12

Храни за специални медицински цели съгласно определението в Регламент (ЕС) № 609/2013, предназначени за населението като цяло — лица на възраст над 3 години, с изключение на бременни жени и кърмачки

В съответствие със специалните хранителни потребности на лицата, за които са предназначени продуктите

2)

В таблица 2 (Спецификации) се вмъква по азбучен ред следното вписване:

„Разрешена нова храна

Спецификации

Бета-лактоглобулин (β-лактоглобулин) от краве мляко

Описание:

Белтъкът бета-лактоглобулин (β-лактоглобулин) е прах с бял до кремав цвят, изолиран от суроватка от краве мляко чрез поредица от стъпки, включващи филтриране, концентриране, кристализация, повторно разтваряне (във вода), коригиране на pH към киселинно или неутрално pH, повторно концентриране и сушене.

Номер по CAS: 9045-23-2

Молекулна маса: 36,7 kDa (димер); 18,3 kDa (мономер)

Характеристики/състав:

pH (разтвор от 10 %): 3,5—8,0

Белтък (N x 6,38) (%): ≥ 86,0

Бета-лактоглобулин (% от белтъка): ≥ 90,0

Лактоза (%): ≤ 1,0

Мазнини (%): ≤ 1,0

Пепел (%): ≤ 5,0

Влажност (%): ≤ 5,5

Тежки метали:

Кадмий (mg/kg) < 0,2

Олово (mg/kg): < 0,1

Живак (mg/kg) < 0,01

Замърсители:

Афлатоксин M1 (μg/kg) < 0,01

Микробиологични критерии:

Общ брой на микроорганизмите: ≤ 5 000 CFU/g

Общ брой дрожди/плесени: ≤ 10 CFU/g

Ентеробактерии: ≤ 10 CFU/g

Salmonella spp.: Отсъствие в 25 g

Bacillus cereus: < 100 CFU/g

Listeria monocytogenes: Отсъствие в 25 g

Staphilococcus aureus: < 10 CFU/g

Сулфито-редуциращи Clostridia: < 10 CFU/g

CFU: образуващи колония единици; kDa: килодалтони“


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/91


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2535 НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 2022 година

за разрешаване на пускането на пазара на мицели на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах като нова храна и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (1), и по-специално член 12, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕС) 2015/2283 се предвижда, че само новите храни, разрешени и включени в списъка на Съюза на новите храни, могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на Съюза.

(2)

По силата на член 8 от Регламент (ЕС) 2015/2283 беше приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията (2), с който се изготвя списък на Съюза на новите храни.

(3)

На 5 ноември 2018 г. дружеството Golden Biotechnology Corp („заявителят“) подаде до Комисията заявление в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283 за пускането на пазара на Съюза на мицели на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах като нова храна. Заявлението се отнася до използването на мицели на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах в хранителни добавки по смисъла на определението в Директива № 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) при максимална доза от 990 mg дневно за населението като цяло.

(4)

На 12 май 2020 г. Комисията поиска от Европейския орган за безопасност на храните („Органа“) да извърши оценка на мицелите на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах като нова храна.

(5)

В съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2015/2283 на 18 май 2022 г. Органът прие научно становище относно безопасността на лиофилизираните мицели на Antrodia camphorata като нова храна съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283 (4).

(6)

В посоченото научно становище Органът стигна до заключението, че лиофилизираните мицели на Antrodia camphorata са безопасни за възрастни и юноши над 14-годишна възраст, когато се включват в хранителни добавки при максимална дневна доза от 990 mg/ден. Органът обаче не е установявал безопасността на новата храна в хранителни добавки, предназначени за лица на възраст под 14 години, при предложената от заявителя максимална доза от 990 mg/ден, тъй като приемът би надхвърлил определения от Органа безопасен праг (16,5 mg/kg телесно тегло на ден). Поради това становището на Органа дава достатъчно основания да се установи, че когато се използват при максимална дневна доза от 990 mg/ден в хранителни добавки, предназначени за лица на възраст над 14 години, лиофилизираните мицели на Antrodia camphorata отговарят на условията за пускането им на пазара в съответствие с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(7)

В научното си становище Органът счита, че независимо от липсата на доказателства за риск от алергенност, като се има предвид съдържанието на протеини в новата храна, известен риск не може да бъде изключен. При извършеното от заявителя проучване на литературата не бяха установени никакви публикувани доказателства за алергенния потенциал на Antrodia camphorata, но същевременно липсва останалата информация или данни, които обикновено са необходими, за да се потвърди или изключи потенциалният риск от алергенност. Комисията обаче счита, че понастоящем е малко вероятно алергенният потенциал на прахообразната форма на мицелите на Antrodia camphorata да се прояви в реални условия и следователно в списъка на Съюза на новите храни не следва да се включват специфични изисквания за етикетиране в това отношение.

(8)

За хранителните добавки, съдържащи мицели на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах, следва да се определят ясно означение на новата храна и изискване за етикетиране, за да се гарантира, че посочените хранителни добавки не се консумират от деца и юноши на възраст под 14 години.

(9)

Поради това е целесъобразно включването на мицелите на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах като нова храна в списъка на Съюза на новите храни да съдържа информацията, посочена в член 9 от Регламент (ЕС) 2015/2283.

(10)

Мицелите на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах следва да бъдат включени в списъка на Съюза на новите храни, определен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470. Поради това приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 следва да бъде съответно изменено.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Разрешава се пускането на пазара в рамките на Съюза на мицели на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах.

Мицелите на Antrodia camphorata под формата на лиофилизиран прах следва да бъдат включени в списъка на Съюза на новите храни, определен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470.

2.   Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 327, 11.12.2015 г., стр. 1.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 г. за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни (ОВ L 351, 30.12.2017 г., стр. 72).

(3)  Директива 2002/46/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на хранителните добавки (ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51).

(4)  EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2022; 20 (6): 7380.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 се изменя, както следва:

(1)

в таблица 1 (Разрешени нови храни) се вмъква следното вписване:

Разрешена нова храна

Условия, при които новата храна може да се употребява

Допълнителни специфични изисквания за етикетиране

Други изисквания

Мицели на Antrodia camphorata на прах

Посочена категория храни

Максимални нива

1.

Означението на новата храна при етикетиране на хранителните добавки, в които се съдържа, е „мицели на Antrodia camphorata на прах“

2.

При етикетирането на хранителните добавки, съдържащи мицели на Antrodia camphorata на прах, се посочва, че тази хранителна добавка не следва да се консумира от кърмачета, деца и юноши на възраст под 14 години.“

 

Хранителни добавки по смисъла на определението в Директива 2002/46/ЕО за населението като цяло, с изключение на кърмачета, деца и юноши на възраст под 14 години

990 mg/ден

(2)

в таблица 2 (Спецификации) се вмъква следното вписване:

Разрешена нова храна

Спецификации

Мицели на Antrodia camphorata на прах

Описание/определение:

Новата храна са лиофилизирани мицели на гъбата Antrodia camphorata (щам BCRC 39106), култивирана върху твърда хранителна среда. След това лиофилизираните мицели се стриват на прах. Antrodia camphorata е синоним на Taiwanofungus camphoratus (семейство: Fomitopsidaceae).

Характеристики/състав:

Намаление на масата след изсушаване (влага): < 10 %

Въглехидрати: ≤ 80 g/100 g

Белтъчини: ≤ 20 g/100 g

Пепел: ≤ 6 g/100 g

Мазнини: ≤ 6 g/100 g

Общо тритерпеноиди: 1,0 – 10,0 g/100 g

Антрохинонол: 1,0—20,0 mg/g

Тежки метали:

Арсен: < 0,5 mg/kg

Микробиологични критерии:

Общ брой аеробни микроорганизми: ≤ 103 *CFU/g

Общ брой на дрождите и плесените: ≤ 100 CFU/g

Escherichia coli: Не се открива в 10 g

Salmonella spp.: Не се открива в 25 g

Staphylococcus aureus: Не се открива в 10 g

*CFU: образуващи колония единици“


РЕШЕНИЯ

22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/94


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2022/2536 НА СЪВЕТА

от 12 декември 2022 година

за сключването на Споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и член 87, параграф 2, буква а), във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с Решение (ЕС) 2019/1187 на Съвета (2), Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария относно прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности („Споразумението“), беше подписано на 27 юни 2019 г., при условие за сключването му на по-късна дата.

(2)

Обменът на информация в областта на правоприлагането с цел опазването на сигурността в Съюза не може да бъде подобрен в достатъчна степен само от държавите членки поради естеството на международната престъпност, която не се ограничава до границите на Съюза. Възможността всички държави членки и Конфедерация Швейцария да имат реципрочен достъп до националните бази данни, съдържащи файлове с ДНК анализи, системи за дактилоскопична идентификация и данни за регистрацията на превозните средства, е от огромно значение за стимулирането на трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането.

(3)

В съответствие с член 8, параграф 3 от Споразумението член 5, параграфи 1 и 2 от Споразумението се прилагат временно от датата на подписване на Споразумението.

(4)

Ирландия е обвързана от Решение 2008/615/ПВР на Съвета (3), Решение 2008/616/ПВР на Съвета (4) и приложението към него, и от Рамково решение 2009/905/ПВР (5), и следователно участва в приемането и прилагането на настоящото решение.

(5)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(6)

Споразумението следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария относно прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности се одобрява от името на Съюза (6).

Член 2

Председателят на Съвета извършва нотификацията, предвидена в член 8, параграф 1 от Споразумението, от името на Съюза (7).

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 12 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

Z. NEKULA


(1)  Одобрение от 17 декември 2019 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Решение (ЕС) 2019/1187 на Съвета от 6 юни 2019 г. за подписването от името на Европейския съюз и за временното прилагане на някои разпоредби на Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности (ОВ L 187, , 12.7.2019 г., стр. 1).

(3)  Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1).

(4)  Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 12).

(5)  Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности (ОВ L 322, 9.12.2009 г., стр. 14).

(6)  Текстът на Споразумението е публикуван в ОВ L 187, 12.7.2019 г., стр. 3, заедно с решението за подписването му.

(7)  Датата на влизане в сила на Споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета.


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/96


РЕШЕНИЕ (EС) 2022/2537 НА СЪВЕТА

от 12 декември 2022 година

за сключването на Споразумение между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн за прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и член 87, параграф 2, буква а), във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с Решение (EС) 2019/1172 на Съвета (2) Споразумението между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн относно прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности („Споразумението“) беше подписано на 27 юни 2019 г., при условие за сключването му на по-късна дата.

(2)

Обменът на информация в областта на правоприлагането с цел опазването на сигурността в Съюза не може да бъде подобрен в достатъчна степен само от държавите членки поради естеството на международната престъпност, която не се ограничава до границите на Съюза. Възможността всички държави членки и Княжество Лихтенщайн да имат реципрочен достъп до националните бази данни, съдържащи файлове с ДНК анализи, системи за дактилоскопична идентификация и данни за регистрацията на превозните средства, е от огромно значение за стимулирането на трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането.

(3)

В съответствие с член 8, параграф 3 от Споразумението член 5, параграфи 1 и 2 от Споразумението се прилагат временно от датата на подписване на Споразумението.

(4)

Ирландия е обвързана от Решение 2008/615/ПВР на Съвета (3), Решение 2008/616/ПВР на Съвета (4) и приложението към него, и от Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета (5), и следователно участва в приемането и прилагането на настоящото решение.

(5)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(6)

Споразумението следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Споразумението между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн относно прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности се одобрява от името на Съюза (6).

Член 2

Председателят на Съвета извършва от името на Съюза нотификацията, предвидена в член 8, параграф 1 от Споразумението (7).

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 12 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

Z. NEKULA


(1)  Одобрение от 17 декември 2019 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Решение (EС) 2019/1172 на Съвета от 6 юни 2019 г. за подписването от името на Европейския съюз и за временното прилагане на някои разпоредби на Споразумението между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн за прилагането на някои разпоредби на Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, на Решение 2008/616/ПВР на Съвета за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност, и на приложението към него, както и на Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности (ОВ L 184, 10.7.2019 г., стр 1).

(3)  Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1).

(4)  Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 12).

(5)  Рамково решение 2009/905/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно акредитацията на структури, предоставящи услуги във връзка с криминалистичните анализи и извършващи лабораторни дейности (ОВ L 322, 9.12.2009 г., стр. 14).

(6)  Текстът на Споразумението е публикуван в OВ L 184, 10.7.2019 г., стp. 3, заедно с решението за подписването му.

(7)  Датата на влизане в сила на Споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета.


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/98


РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2022/2538 НА КОМИТЕТА ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ

от 13 декември 2022 година

за назначаване на ръководител на мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia) (EUCAP Somalia/1/2022)

КОМИТЕТЪТ ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 38, трета алинея от него,

като взе предвид Решение 2012/389/ОВППС от 16 юли 2012 г. на Съвета относно мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia) (1), и по-специално член 9, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 9, параграф 1 от Решение 2012/389/ОВППС Комитетът по политика и сигурност (КПС) е оправомощен в съответствие с член 38, трета алинея от Договора да взема необходимите решения с цел осъществяване на политическия контрол и стратегическото управление на мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia), включително решението за назначаване на ръководител на мисията.

(2)

На 7 декември 2021 г. КПС прие Решение (ОВППС) 2021/2210 (2) за удължаване на мандата на г-н Christopher REYNOLDS като ръководител на мисията EUCAP Somalia за периода от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2022 г.

(3)

На 12 декември 2022 г. с Решение (ОВППС) 2022/2445 на Съвета (3) мандатът на EUCAP Somalia беше удължен до 31 декември 2024 г.

(4)

На 17 ноември 2022 г. върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи г-н Kauko AALTOMAA да бъде назначен за ръководител на мисията EUCAP Somalia за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2023 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Г-н Kauko AALTOMAA се назначава за ръководител на мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia) за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2023 г.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

То се прилага от 1 януари 2023 г.

Съставено в Брюксел на 13 декември 2022 година.

За Комитета по политика и сигурност

Председател

D. PRONK


(1)  ОВ L 187, 17.7.2012 г., стр. 40.

(2)  Решение (ОВППС) 2021/2210 на Комитета по политика и сигурност от 7 декември 2021 г. за удължаване на мандата на ръководителя на мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia) (EUCAP Somalia/1/2021) (ОВ L 447, 14.12.2021 г., стр. 3).

(3)  Решение (ОВППС) 2022/2445 от 12 декември 2022 г. за изменение на Решение 2012/389/ОВППС относно мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP Somalia) (ОВ L 319, 13.12.2022 г., стр. 91).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/99


РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2022/2539 НА КОМИТЕТА ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ

от 13 декември 2022 година

за назначаване на командващия силите на ЕС за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина и за отмяна на Решение (ОВППС) 2022/59 (BiH/34/2022)

КОМИТЕТЪТ ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 38 от него,

като взе предвид Съвместно действие 2004/570/ОВППС на Съвета от 12 юли 2004 г. относно военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (1), и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 6, параграф 1 от Съвместно действие 2004/570/ОВППС, Съветът оправомощи Комитета по политика и сигурност (КПС) да взема съответните решения за назначаването на командващия силите на ЕС за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (операция ALTHEA) (наричан по-нататък „командващият силите на ЕС“).

(2)

На 10 януари 2022 г. КПС прие Решение (ОВППС) 2022/59 (2) за назначаване на генерал-майор Anton WESSELY за командващ силите на ЕС.

(3)

На 13 октомври 2022 г. австрийските военни органи препоръчаха генерал-майор Helmut HABERMAYER да бъде назначен за командващ силите на ЕС на мястото на генерал-майор Anton WESSELY, считано от 20 януари 2023 г.

(4)

Командващият операцията ALTHEA подкрепи препоръката на австрийските военни органи.

(5)

На 24 ноември 2022 г. Военният комитет на ЕС изрази съгласие с препоръката на австрийските военни органи.

(6)

Поради това Решение (ОВППС) 2022/59 следва да бъде отменено.

(7)

На 12 и 13 декември 2002 г. Европейският съвет от Копенхаген прие декларация, в която се посочва, че договореностите „Берлин плюс“ и тяхното изпълнение ще се прилагат само за онези държави — членки на Съюза, които са членки на НАТО или страни по програмата „Партньорство за мир“, и които впоследствие са сключили двустранни споразумения за сигурност с НАТО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Генерал-майор Helmut HABERMAYER се назначава за командващ силите на ЕС за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (операция ALTHEA), считано от 20 януари 2023 г.

Член 2

Решение (ОВППС) 2022/59 се отменя.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на 20 януари 2023 г.

Съставено в Брюксел на 13 декември 2022 година.

За Комитета по политика и сигурност

Председател

D. PRONK


(1)  ОВ L 252, 28.7.2004 г., стр. 10.

(2)  Решение (ОВППС) 2022/59 на Комитета по политика и сигурност от 10 януари 2022 г. за назначаване на командващия силите на ЕС за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина и за отмяна на Решение (ОВППС) 2021/5 (BiH/32/2022) (ОВ L 10, 17.1.2022 г., стр. 77).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/101


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2022/2540 НА СЪВЕТА

от 19 декември 2022 година

за назначаване на член, предложен от Кралство Белгия, в Европейския икономически и социален комитет

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 302 от него,

като взе предвид Решение (ЕС) 2019/853 на Съвета от 21 май 2019 г. за определяне на състава на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взе предвид предложението на правителството на Белгия,

след консултация с Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 300, параграф 2 от Договора Икономическият и социален комитет се състои от представители на организациите на работодателите, на работниците, както и от други представители на гражданското общество, по-конкретно в социално-икономическата, гражданската, професионалната и културната област.

(2)

На 2 октомври 2020 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2020/1392 (2) за назначаване на членовете на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2020 г. до 20 септември 2025 г.

(3)

С оставката на г-н Dominique MICHEL се освободи едно място за член на Европейския икономически и социален комитет.

(4)

Правителството на Белгия предложи г-н Olivier JORIS, Executive Manager du Centre de compétence Europe et International de la Fédération des Entreprises de Belgique (FEB) (изпълнителен директор на Центъра за експертни познания, отдел „Европейски и международни въпроси“, Федерация на предприятията в Белгия), за член на Европейския икономически и социален комитет за остатъка от мандата, а именно до 20 септември 2025 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Г-н Olivier JORIS, Executive Manager du Centre de compétence Europe et International de la Fédération des Entreprises de Belgique (FEB) (изпълнителен директор на Центъра за експертни познания, отдел „Европейски и международни въпроси“, Федерация на предприятията в Белгия), се назначава за член на Европейския икономически и социален комитет за остатъка от мандата, а именно до 20 септември 2025 г.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

J. SÍKELA


(1)  ОВ L 139, 27.5.2019 г., стр. 15.

(2)  Решение (ЕС) 2020/1392 на Съвета от 2 октомври 2020 г. за назначаване на членовете на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2020 г. до 20 септември 2025 г. и за отмяна и замяна на Решението на Съвета за назначаване на членовете на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2020 г. до 20 септември 2025 г., прието на 18 септември 2020 г. (ОВ L 322, 5.10.2020 г., стр. 1).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/103


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2022/2541 НА СЪВЕТА

от 19 декември 2022 година

за назначаване на член, предложен от Федерална република Германия, в Европейския икономически и социален комитет

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 302 от него,

като взе предвид Решение (ЕС) 2019/853 на Съвета от 21 май 2019 г. за определяне на състава на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взе предвид предложението на правителството на Германия,

след консултация с Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 300, параграф 2 от Договора Икономическият и социален комитет се състои от представители на организациите на работодателите, на работниците, както и от други представители на гражданското общество, по-конкретно в социално-икономическата, гражданската, професионалната и културната област.

(2)

На 2 октомври 2020 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2020/1392 (2) за назначаване на членовете на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2020 г. до 20 септември 2025 г.

(3)

С оставката на г-жа Gabriele MÜLLER-LIST се освободи едно място за член на Европейския икономически и социален комитет,

(4)

Правителството на Германия предложи г-н Andreas KRUSE, Mitglied im Vorstand der Bundesarbeitsgemeinschaft der Seniorenorganisation e.V. (BAGSO) (член на управителния съвет на Германската национална асоциация на организациите на възрастните граждани (BAGSO)), за член на Европейския икономически и социален комитет за остатъка от мандата, а именно до 20 септември 2025 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Г-н Andreas KRUSE, Mitglied im Vorstand der Bundesarbeitsgemeinschaft der Seniorenorganisation e.V. (BAGSO) (член на управителния съвет на Германската национална асоциация на организациите на възрастните граждани (BAGSO)), се назначава за член на Европейския икономически и социален комитет за остатъка от мандата, а именно до 20 септември 2025 г.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

J. SÍKELA


(1)  ОВ L 139, 27.5.2019 г., стр. 15.

(2)  Решение (ЕС) 2020/1392 на Съвета от 2 октомври 2020 г. за назначаване на членовете на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2020 г. до 20 септември 2025 г. и за отмяна и замяна на Решението на Съвета за назначаване на членовете на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2020 г. до 20 септември 2025 г., прието на 18 септември 2020 г. (ОВ L 322, 5.10.2020 г., стр. 1).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/105


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2542 НА СЪВЕТА

от 19 декември 2022 година

за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1904 за предоставяне на разрешение на Нидерландия да въведе специална мярка за дерогация от член 285 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), и по-специално член 395, параграф 1 от нея,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1904 на Съвета (2) бе дадено разрешение на Нидерландия да въведе специална мярка за дерогация от член 285 от Директива 2006/112/ЕО, за да освободи от данък добавена стойност (ДДС) данъчно задължените лица, чийто годишен оборот не надвишава 25 000 EUR (наричана по-нататък „специалната мярка“).

(2)

Срокът на действие на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1904 изтича на 31 декември 2022 г. С писмо от 23 август 2022 г. Нидерландия поиска разрешение да продължи да прилага специалната мярка за допълнителен срок до 31 декември 2024 г. — датата, до която държавите членки трябва да транспонират Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета (3). Съгласно посочената директива, считано от 1 януари 2025 г. е допустимо държавите членки да освобождават от ДДС доставките на стоки и услуги, направени от данъчно задължените лица, чийто годишен оборот в дадена държава членка не превишава праг от 85 000 EUR или равностойността им в национална валута.

(3)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО с писмо от 25 август 2022 г. Комисията предаде отправеното от Нидерландия искане до останалите държави членки, с изключение на Испания. С писмо от 26 август Комисията предаде искането и на Испания. С писмо от 29 август 2022 г. Комисията съобщи на Нидерландия, че разполага с цялата информация, необходима за оценка на искането.

(4)

Специалната мярка е в съответствие с Директива 2006/112/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2020/285, чиято цел е да се намали тежестта във връзка с изискванията за малките предприятия и да се избегне нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар.

(5)

Специалната мярка ще продължава да бъде незадължителна за данъчно задължените лица, тъй като те все така ще могат да изберат да прилагат общия режим за ДДС в съответствие с член 290 от Директива 2006/112/ЕО.

(6)

Съгласно предоставената от Нидерландия информация специалната мярка ще окаже незначително въздействие върху общия размер на нейните данъчни приходи, събирани на етапа на крайното потребление.

(7)

След влизането в сила на Регламент (ЕС, Евратом) 2021/769 на Съвета (4) Нидерландия няма да извършва изчисление на компенсацията въз основа на отчета за собствения ресурс на база ДДС за финансовата 2022 година и след това.

(8)

Като се има предвид, че специалната мярка оказа положително въздействие върху опростяването на свързаните с ДДС задължения, тъй като доведе до намаляване на административната тежест и разходите за спазване на изискванията за малките предприятия и за данъчните органи, както и че тя няма значително въздействие върху общия размер на приходите от ДДС, на Нидерландия следва да се разреши да продължи да прилага специалната мярка, посочена в Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1904.

(9)

Прилагането на специалната мярка следва да бъде ограничено във времето. Срокът на прилагане следва да бъде достатъчен, за да позволи на Комисията да оцени ефективността и целесъобразността на сегашния праг. Освен това съгласно член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2020/285 държавите членки трябва да приемат и публикуват до 31 декември 2024 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с член 1 от посочената директива, и трябва да започнат да прилагат посочените разпоредби от 1 януари 2025 г. Поради това е целесъобразно да се разреши на Нидерландия да прилага специалната мярка до 31 декември 2024 г.

(10)

Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1904 следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 2 от Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1904 се заменя със следното:

„Член 2

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2024 г.“

Член 2

Настоящото решение поражда действие в деня на нотифицирането му.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

J. SÍKELA


(1)  ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

(2)  Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1904 на Съвета от 4 декември 2018 г. за предоставяне на разрешение на Нидерландия да въведе специална мярка за дерогация от член 285 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 310, 6.12.2018 г., стр. 25).

(3)  Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (ОВ L 62, 2.3.2020 г., стр. 13).

(4)  Регламент (ЕС, Евратом) 2021/769 на Съвета от 30 април 2021 г. за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (ОВ L 165, 11.5.2021 г., стр. 9).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/107


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ОВППС) 2022/2543 НА СЪВЕТА

от 21 декември 2022 година

за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 31, параграф 2 от него,

като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/1333 на Съвета от 31 юли 2015 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Решение 2011/137/ОВППС (1), и по-специално член 12, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)

На 31 юли 2015 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2015/1333.

(2)

Вследствие на решението на Общия съд по дело T-627/20 (2) вписването за едно образувание следва да бъде заличено.

(3)

Поради това Решение (ОВППС) 2015/1333 следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложение IV към Решение (ОВППС) 2015/1333 се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 21 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  ОВ L 206, 1.8.2015 г., стр. 34

(2)  Решение на Общия съд от 28 септември 2022 г. по дело Libyan African Investment Company (Laico) срещу Съвета, T-627/20.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение IV към Решение (ОВППС) 2015/1333 (Списък на лицата и образуванията, посочени в член 9, параграф 2), част Б (Образувания) се заличава следното вписване:

„1.

Инвестиционно дружество „Libyan Arab African Investment Company — LAAICO“ (друго наименование: LAICO)“.


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/109


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС, Евратом) 2022/2544 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2022 година

за установяване на договорености за администрирането и изпълнението на операциите на ЕС по получаване на заеми и управление на дълга в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране и свързаните операции по отпускане на заеми

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (1), и по-специално член 220а от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС, Евратом) 2022/2434 на Европейския парламент и на Съвета (2) бе изменен Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 („Финансовият регламент“), като беше установена диверсифицираната стратегия за финансиране като единен метод на финансиране за изпълнението на операциите по получаване на заеми и управление на дълга, извършвани от Комисията. Член 220а от Финансовия регламент се прилага за програми за финансова помощ, за които основните актове влизат в сила на или след 9 ноември 2022 г. Диверсифицираната стратегия за финансиране не следва да се прилага за съществуващите програми, съгласно които операциите по получаване и отпускане на заеми следва да продължат да се извършват по традиционния метод „бек-ту-бек“ в съответствие с член 220 от Финансовия регламент. Методът „бек-ту-бек“ може също да се прилага по изключение за нови програми за финансова помощ и се прилага за всички програми на Евратом.

(2)

Съгласно член 220а от Финансовия регламент Комисията трябва да установи необходимите условия за изпълнението на диверсифицираната стратегия за финансиране. Тези договорености следва да включват рамка за управление, процедури за управление на риска и методика за разпределяне на разходите, с които следва да се гарантира, че всички разходи, направени от Съюза във връзка с финансовата помощ, се поемат от държавата бенефициер. Поради това е необходимо да се установят договорености, приложими за операциите по получаване на заеми и управление на дълга, извършвани от Комисията в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране, както и за свързаните операции по отпускане на заеми.

(3)

За първи път Комисията приложи диверсифицираната стратегия за финансиране за операции по получаване на заеми в контекста на NextGenerationEU („NGEU“) — временния инструмент на Съюза за подпомагане на икономическото възстановяване от кризата с COVID-19. По този начин беше възможно успешно да се мобилизират средства за безвъзмездна подкрепа и заеми съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3) и други програми на Съюза, посочени в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (4).

(4)

Моделът на управление и процесите, необходими за изпълнението на диверсифицираната стратегия за финансиране по линия на NGEU, са установени в съответствие с Решение за изпълнение C(2021) 2502 на Комисията (5). Тези договорености включват, наред с другото, рамка за управление и процедури за управление на риска и за съответствие. В Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1095 на Комисията (6) е разработена методика за разпределяне на разходите. Целесъобразно е договореностите за изпълнението на диверсифицираната стратегия за финансиране съгласно член 220а от Финансовия регламент да се основават на модела на управление на NGEU.

(5)

Въпреки че настоящото решение следва да се прилага главно по отношение на операциите, извършвани в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране, е целесъобразно да се разшири обхватът на някои от разпоредбите, предвидени в него, за да се включат операциите, извършвани по метода „бек-ту-бек“. Този подход би осигурил съгласуваност между различните програми, доколкото е приложимо. По този начин също така ще се гарантира, че всички операции са обхванати от най-високи стандарти от правила в съответствие с принципа на добро финансово управление. Това трябва да важи за договореностите, свързани с управлението на риска и процедурите за спазване на изискванията.

(6)

В годишното решение за заемане на средства следва да се определят елементите на планираните операции по получаване на заеми в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране за период от една година. По-специално в него следва да се определят измеренията на операциите по получаване на заеми и управление на дълга, които трябва да бъдат предприети с оглед на определянето на общата експозиция на бюджета на Съюза и на бенефициерите на заеми. За тази цел е него следва да бъде определен диапазон за максималния размер на емитиране на дългосрочно финансиране за всички цели, максимална непогасена сума на краткосрочното финансиране, максимален среден срок до падежа на дългосрочното финансиране от Съюза, ограничение за окончателната непогасена сума за всяка емисия и, ако е приложимо, за максималния размер на емисиите на Комисията, които могат да бъдат държани в собствена сметка и могат да се използват като допълнителен източник на финансиране или за подпомагане на вторичния пазар.

(7)

За да се гарантира, че необходимите средства са на разположение за изпълнение на задълженията по съответните програми за финансова помощ, когато настъпи падежът им за плащане, операциите по получаване на заеми и управление на дълга в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране следва да се предприемат въз основа на двугодишни планове за финансиране. С плановете за финансиране ще бъде определена рамката на тези операции през този период чрез позоваване на плащанията, които трябва да бъдат извършени за изпълнение на съответните програми. Поради това създаването на плана за финансиране следва да гарантира пряка връзка с нуждите от плащания за покриване на задълженията за разходи, поети съгласно съответните основни актове. Планът за финансиране следва да бъде изготвен въз основа на ограниченията, определени в годишното решение за заемане на средства. Планът за финансиране е основата за информиране на участниците на пазара за индикативните планове за финансиране през предстоящия период.

(8)

Чрез определяне на индикативен максимален размер на заемите, обхващащи по правило период от шест месеца, и установяване на някои други ключови параметри на планираните операции, с плана за финансиране също така ще се гарантира по-голяма предвидимост на емисиите, като същевременно се запазва гъвкавостта и се осигурява прозрачност на пазарите. Целевата инвеститорска база се нуждае от информация за предстоящите емисии и от посочване на графика за подготовка на инвестиционното планиране от тяхна страна.

(9)

Годишното решение за заемане на средства и планът за финансиране следва да служат като основа за предоставяне на информация от Комисията на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 220а, параграф 2 от Финансовия регламент, както и за осигуряване на комуникация с пазарите и с обществеността. Освен това съгласно член 220а, параграф 2 от Финансовия регламент Комисията следва да докладва изчерпателно и редовно на Европейския парламент и на Съвета относно всички аспекти на своята стратегия за вземане на заеми и управление на дълга.

(10)

Определянето на точни и съдържателни планове за финансиране в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране зависи от редовното и навременно съобщаване на информация от разпоредителите с бюджетни кредити, отговарящи за изпълнението на програмите за финансова помощ, в рамките на сроковете и сумите за очакваните одобрения на плащанията. Тази информация следва да бъде съобщена на Генерална дирекция „Бюджет“ в качеството ѝ на служба, отговаряща за определянето и изпълнението на плановете за финансиране, чрез инструмента на Комисията за финансово прогнозиране.

(11)

Целта е с диверсифицираната стратегия за финансиране да се постигнат най-изгодните финансови условия за Съюза чрез добро планиране и безпроблемно изпълнение на сделките при възможно най-добрите условия в преобладаващите пазарни условия. Като се има предвид необходимостта от набиране на средства, за да бъде възможно извършването на плащания по съответните програми, Комисията има ограничена свобода на преценка по отношение на графика на пазарните трансакции. Диверсифицираната стратегия за финансиране ще предостави на Комисията по-широк набор от техники за финансиране, включително за краткосрочно финансиране, което ще ѝ позволи да намали риска за пазарното изпълнение, когато е необходимо да набира средства при по-неблагоприятни пазарни условия.

(12)

Инструментите за финансиране в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране следва да включват, наред с другото, разнообразие от референтни облигации и съкровищни бонове на ЕС (EU-Bills). Операциите по получаване на заеми в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране следва да бъдат организирани под формата на търгове, синдикирани сделки или частни емисии на ценни книжа, в зависимост от това кое е най-подходящо предвид размера и естеството на операциите.

(13)

В диверсифицираната стратегия за финансиране следва да бъде включена способността за емитиране на краткосрочни инструменти и поддържане на ликвиден буфер, което ще позволи на Комисията да отстрани несъответствията в сроковете между заемите и плащанията, както и да изпълни искане за плащане в случай на неблагоприятни условия за финансиране. Краткосрочните операции по получаване на заеми чрез съкровищни бонове на ЕС следва да се осъществяват чрез редовни търгове, за да се осигури гъвкавост и ефективност. Тези търгове следва да бъдат организирани по такъв начин, че да се гарантират прозрачният и предвидим статут на емитент на Съюза и равното третиране на участниците.

(14)

Операциите по управление на дълга в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране дават възможност за по-добро управление на лихвените и другите финансови рискове. Поради това е целесъобразно да се разреши използването на деривати, като например суапове, за управление на лихвени или други финансови рискове във връзка със заеми за държавите бенефициери, като същевременно винаги се спазва принципът на бюджетно салдо, или да се сключват обезпечени или необезпечени сделки на паричния пазар със служби за управление на дълга на държавите членки, наднационални институции, национални агенции в публичния сектор, кредитни институции и инвестиционни посредници с подходящ кредитен рейтинг или централни контрагенти. В този контекст на Комисията следва също така да бъде разрешено да изкупува обратно и/или да държи собствени облигации за целите на управлението на ликвидността и поддържането на ликвидността на пазара на облигации на ЕС.

(15)

Операциите по отпускане на заеми следва да се извършват в съответствие със съответния основен акт и съответните кредитни споразумения. Целесъобразно е да се определят минимални условия, при които се отпускат заемите. Следва също така да се гарантира, че държавите бенефициери поемат всички свързани със заема разходи, направени от Съюза в съответствие с методиката, определена от Комисията в отделно решение, допълнена от подробни насоки за изчисляване на тези разходи.

(16)

На държавите бенефициери следва да се предложи възможността да поискат от Комисията да уреди заеми при фиксирано хеджиране на лихвения процент. Това ще изисква от Комисията да използва финансови инструменти като лихвени суапове, за да предлага заеми с фиксиран лихвен процент. Разходите за управление на рисковете с деривати следва да се поемат от държавата бенефициер.

(17)

Операциите по получаване на заеми по съществуващите програми за финансова помощ се извършват в рамките на „Програмата за емитиране на дългови инструменти ЕС—Евратом“, създадена през 2019 г. и актуализирана през 2021 г. („Програма за емитиране на дългови инструменти“). Това включва, наред с другото, документа за предлагането, в който се съдържа цялата необходима информация на пазарите съгласно приложимото законодателство, както и оперативни и договорни споразумения с контрагенти, които са от основно значение за дейностите по заемане на средства. Операциите по получаване на заеми в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране следва да се извършват по програмата за емитиране на дългови инструменти след въвеждането на необходимите изменения в съществуващата документация.

(18)

С цел осъществяване на операции по получаване на заеми и управление на дълга в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране следва да се създаде подходящ оперативен капацитет, включително капацитет за уреждане на сделки, тръжна платформа и възможност за прибягване до репо сделки и суапове.

(19)

За да извършва операции по получаване на заеми и управление на дълга в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране и свързаните операции по отпускане на заеми, Комисията следва да открие специални сметки изключително за целите на тези операции. Към тези сметки следва да се прилагат същите съображения като за сметките за операциите по линия на NGEU. По-специално, за да се преодолее ликвидният риск, произтичащ от тези операции, следва да се създадат сигурни и специфични за целта пруденциални парични наличности за плащания. Изискването за поддържане на такъв специален пруденциален паричен буфер представлява неразделна и незаменима част от подхода за управление на риска за диверсифицирана стратегия за финансиране. За да се гарантира, че тези критични парични наличности не са изложени на риск от контрагента, произтичащ от неплатежоспособност на институцията, в която се държат тези резерви, е наложително тези пруденциални парични наличности да се държат в централна банка. Тези парични наличности следва да се държат в специална сметка в ЕЦБ и следва да се поддържат на най-ниското равнище, необходимо за покриване на предстоящите плащания през краткосрочен период, но могат да варират по размер в зависимост от графика на емитиране и изплащане. С ЕЦБ следва да бъде сключен договор за фискални посреднически услуги, който да позволява покриването на свързаните разходи.

(20)

Освен това с рамката за управление на риска и спазване на изискванията за операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми следва да се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза и да се гарантира, че всички дейности се извършват по начин, който съответства на най-високите стандарти за почтеност, честност и добро финансово управление и управление на риска. В това отношение ролята на главния отговорник по управление на риска, създадена по-рано с Решение C(2021) 2502 на Комисията, следва да бъде разширена, така че да се прилага за всички операции в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране съгласно настоящото решение. При изпълнението на задачите си главният отговорник по управление на риска следва да бъде подпомаган от Комитета по риска и съответствието.

(21)

Главният отговорник по управление на риска, в съответствие с най-добрите практики и признатите международни стандарти, следва да изготви политика на високо равнище по отношение на риска и съответствието, която да съдържа насоки за управлението на риска и спазването на правилата с цел операциите да се изпълняват при пълна независимост.

(22)

По-специално главният отговорник по управление на риска следва да гарантира, че операциите са в съответствие с политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието и че рисковете, свързани с тези операции, се идентифицират, разбират, управляват и докладват на главния отговорник по управление на риска. При изпълнението на тези задачи главният отговорник по управление на риска следва да бъде подпомаган от отговорник по съответствието, който следва да докладва пряко на главният отговорник по управление на риска по въпроси, свързани със съответствието с правилата, процедурите и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(23)

За да се гарантира, че договореностите, приложими за всички операции, изпълнявани чрез диверсифицираната стратегия за финансиране, са еднакви, е целесъобразно да се отмени Решение C(2021) 2502.

(24)

За да се гарантира, че предстоящите операции по получаване на заеми в рамките на инструмента за предоставяне на подкрепа на Украйна (7) ще се възползват от диверсифицираната стратегия за финансиране, настоящото решение следва да влезе в сила по спешност в деня след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА 1

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   С настоящото решение се установяват договореностите за изпълнението на диверсифицираната стратегия за финансиране на операции по получаване на заеми и управление на дълга в рамките на приложното поле на член 220а от Финансовия регламент, както и на свързаните операции по отпускане на заеми.

2.   Глава 4 се прилага и за операции по получаване и отпускане на заеми, извършвани съгласно метода „бек-ту-бек“.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1)

„операции по получаване на заеми“ означава операции на пазарите, по-специално емисии на дългови инструменти за получаване на заеми, включително рефинансиране на заеми;

2)

„операции по управление на дълга“ означава пазарни операции, свързани с дълга, произтичащ от операциите по получаване на заеми с цел оптимизиране на структурата на неизплатения дълг, намаляване на лихвения процент, ликвидността и други финансови рискове, както и операции за поддържане на ликвидността на вторичния пазар;

3)

„операции по отпускане на заеми“ означава операции, свързани с изпълнението на заеми и кредитни линии за финансова помощ съгласно член 220 от Финансовия регламент;

4)

„плащане“ означава прехвърлянето на постъпленията, получени чрез операции по получаване на заеми и по управление на дълга, за финансиране на възстановима или безвъзмездна подкрепа на бенефициер;

5)

„програмен разпоредител“ означава отговорният разпоредител с бюджетни кредити, в съответствие с приложение I към вътрешните правила, установени с Решение C(2018) 5120 на Комисията (8), за изпълнението на бюджетните редове на програма за финансова помощ и програма, финансирана съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/2094, доколкото тя изпълнява мерките, посочени в член 1, параграф 2 от същия регламент;

6)

„суап“ означава суап съгласно определението в раздел 1, точка 10 от приложение III към Делегиран регламент (ЕС) 2017/583 на Комисията (9);

7)

„деривати“ означава деривати съгласно определението в член 2, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (10);

8)

„репо сделка“ или „обратна репо сделка“ означава репо сделка или обратна репо сделка съгласно определението в член 3, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета (11);

9)

„сделка за покупка с условие за последваща продажба“ или „сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване“ означава сделка за покупка с условие за последваща продажба и сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване съгласно определението в член 3, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2015/2365;

10)

„синдикирана сделка“ означава сделка, при която финансиране се предлага от група кредитори, наричана синдикат, на един заемополучател;

11)

„търг“ означава процесът на емитиране на дългови ценни книжа на Съюза и Евратом въз основа на конкурентни оферти чрез тръжна платформа;

12)

„дългосрочно финансиране“ означава финансиране чрез операции по получаване на заеми за срок, по-дълъг от една година, с изключение на сумите, държани в собствена сметка;

13)

„краткосрочно финансиране“ означава финансиране чрез операции по получаване на заеми за срок, по-малък или равен на една година, и използване на необезпечени сделки на паричния пазар и обезпечени сделки на паричния пазар с ценни книжа, държани в собствена сметка.

ГЛАВА 2

ОПЕРАЦИИ ПО ПОЛУЧАВАНЕ НА ЗАЕМИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪЛГА И ОТПУСКАНЕ НА ЗАЕМИ

РАЗДЕЛ 1

Стратегия за финансиране

Член 3

Годишно решение за заемане на средства

1.   Комисията приема рамково решение за заемане на средства, в което се определят максималните граници за операциите по получаване на заеми и операциите по управление на дълга, които обхващат период от една година („годишно решение за заемане на средства“).

2.   В годишното решение за заемане на средства се определят следните параметри на финансиране:

а)

максималния годишен размер на дългосрочното финансиране въз основа на очакваните обеми на планираните плащания и нуждите от рефинансиране;

б)

максималния непогасен размер на краткосрочното финансиране, включително чрез емитиране на съкровищни бонове на ЕС, използването на необезпечени сделки на паричния пазар въз основа на очакваните нужди от управление на ликвидността, временно финансиране и, когато е приложимо, използването на обезпечени сделки на паричния пазар със собствени емисии, държани в собствена сметка, включително за подпомагане на вторичния пазар на облигации на ЕС;

в)

максималната окончателна непогасена сума на емисия, отразяваща риска от концентрация към падежа;

г)

максималния среден срок до падежа на дългосрочното финансиране;

д)

ако е целесъобразно, максималната непогасена сума на собствените емисии, които могат да бъдат държани в собствена сметка на Комисията и могат да се използват за обезпечени сделки на паричния пазар или за подпомагане на вторичния пазар на облигации на ЕС.

3.   При изготвянето на годишното решение за заемане на средства се вземат предвид следните фактори:

а)

изискванията, произтичащи от основните актове, по-специално от основните актове, посочени в член 220, параграф 1 от Финансовия регламент;

б)

задълженията за плащане за обслужване на неизплатения дълг и погасяването на главницата в съответствие с годишната работна програма и като се взема предвид финансовото програмиране;

в)

съвместимостта с ограниченията, определени в Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 и, по целесъобразност, в Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (12), и с ограниченията на максималната продължителност или максималния среден срок до падежа, определени в основния акт. По отношение на NGEU тези ограничения са определените в член 6 от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 за допълнителния таван на собствените ресурси от 0,6 процентни пункта от БНД на държавите членки, а в случай на планирано погасяване на заеми от бюджета на Съюза — в рамките на ограничението, определено в член 5, параграф 2, трета алинея от посоченото решение;

г)

падежите на заема, определени в споразуменията за заем, сключени между Комисията и държавата бенефициер;

д)

други фактори, които са от значение за определянето на операциите по получаване на заеми и управление на дълга.

4.   Годишното решение за заемане на средства се приема преди началото на периода, за който се отнася.

5.   Годишното решение за заемане на средства може да бъде изменено по-специално в случай на сериозен риск максималният среден срок до падежа да не може да бъде спазен поради непълно изпълнение на емисиите на суми по дългосрочно финансиране или в случай на промяна в един или повече фактори, посочени в параграф 3.

6.   Комисията съобщава резултатите от годишното решение за заемане на средства на Европейския парламент и Съвета.

Член 4

План за финансиране

1.   В плана за финансиране се определя индикативна цел за средствата, които трябва да бъдат набрани чрез операции по получаване на заеми и управлявани чрез операции по управление на дълга, която по правило обхваща период от шест месеца.

2.   В плана за финансиране се посочват планираните операции по получаване на заеми и, в зависимост от случая, операциите по управление на дълга, които ще бъдат извършени в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране. В рамките на ограниченията, определени в годишното решение за заемане на средства, и като се вземат предвид факторите, посочени в член 3, параграф 3, и финансовите условия на първичния и вторичния пазар, планът за финансиране включва, наред с другото, следните параметри за финансиране:

а)

максималния очакван размер на краткосрочното и дългосрочното финансиране за периода;

б)

максималния среднопретеглен срок до падежа на дългосрочното финансиране, което ще бъде предприето;

в)

горна граница на очакваната средна ликвидност, която ще бъде на разположение като резерв за покриване на нуждите от плащания за планирания период;

г)

ако е целесъобразно, максималната непогасена сума на собствените емисии, които могат да бъдат държани в собствена сметка на Комисията и могат да се използват за обезпечени сделки на паричния пазар или за подпомагане на вторичния пазар.

При изготвянето на плана за финансиране надлежно се взема предвид становището на главния отговорник по управлението на риска, посочено в член 18, параграф 2, буква а).

3.   Планът за финансиране се приема преди началото на периода, за който се отнася.

4.   Планът за финансиране може да бъде изменян в случай на съществена промяна на един или повече фактори, посочени в член 3, параграф 3.

5.   Въз основа на приетия план за финансиране Комисията информира Европейския парламент и Съвета.

Член 5

Съобщаване на прогнозните нужди от плащания за целите на изготвянето и изпълнението на плана за финансиране

1.   Планът за финансиране се изготвя въз основа на актуална информация, която се предоставя на генерална дирекция „Бюджет“ от разпоредителите с бюджетни кредити по програмата, относно графика на очакваните плащания през въпросния шестмесечен период. Предоставената информация трябва да бъде, доколкото е възможно, точна и надеждна.

2.   Един месец преди приемането на плана за финансиране разпоредителите с бюджетни кредити по програмата предоставят подробна прогноза за нуждите от плащания за съответните програми.

3.   Разпоредителите с бюджетни кредити по програмата предоставят, доколкото е възможно, редовни, точни и надеждни актуализации на предоставената информация по отношение на планираните плащания, включително промени в сроковете за приключване на процедурите за одобряване на плащанията.

4.   Разпоредителите с бюджетни кредити по програмата използват електронната система за съобщаване и актуализиране на информацията относно прогнозните нужди от плащания, за да предадат информацията за прогнозите за плащанията, предвидена в член 11, параграф 2, буква з), за целите на предаването на информацията, изисквана съгласно параграфи 1—3 от настоящия член.

Член 6

Изпълнение на операциите по получаване на заеми и на операциите по управление на дълга

1.   Отделните операции по получаване на заеми се предприемат в съответствие с последната приложима за въпросния период актуализация на плана за финансиране.

Въз основа на предвидените в член 5, параграф 3 редовни актуализации на информацията относно сумите и очаквания график за одобряване на плащанията от разпоредителите с бюджетни кредити по програмата, генералният директор на генерална дирекция „Бюджет“ издава редовни инструкции относно сумите, които трябва да бъдат набрани чрез емитиране на дълг.

2.   Указаните суми се набират чрез прилагане на диверсифицираната стратегия за финансиране, определена в член 7, като същевременно се спазват параметрите за финансиране на плана за финансиране, посочени в член 4, параграф 2.

Операциите по получаване на заеми и операциите по управление на дълга зачитат принципа на добро финансово управление, който включва подходящо разделение на ролите и отговорностите, информационните и отчетните потоци, чиято цел е да се гарантират независим надзор и отчетност, както и на законосъобразността и редовността на всички трансакции. Тези операции се извършват в съответствие с най-добрите практики на пазара и при спазване на пазарните конвенции.

Член 7

Диверсифицирана стратегия за финансиране

1.   При изпълнението на диверсифицираната стратегия за финансиране службите на Комисията прилагат следните принципи, когато е целесъобразно, при пълно зачитане на принципа на добро финансово управление, за да заемат необходимото финансиране, за да посрещнат своевременно нуждите на съответните програми за възстановима и безвъзмездна подкрепа, и да управляват получения дълг възможно най-ефективно и бързо, като същевременно се стремят да получат най-благоприятните финансови условия при преобладаващите пазарни условия за бюджета на Съюза и държавите бенефициери и като се стремят към редовно присъствие на капиталовия пазар:

а)

операциите по получаване на заеми и управление на дълга могат да се извършват на първичния пазар, на вторичния пазар и на паричните пазари;

б)

операциите по получаване на заеми се организират чрез набор от индивидуални заеми с различен матуритет, вариращи от краткосрочно до дългосрочно финансиране;

в)

операциите по получаване на заеми могат да бъдат организирани чрез комбинация от синдикирани сделки и търгове и частни емисии на ценни книжа, като и в двата случая се разчита на услугите на кредитни институции и инвестиционни посредници, които са членове на мрежата от първични дилъри, създадена с Решение (ЕС, Евратом) 2021/625 на Комисията (13);

г)

полученият дълг може да бъде разсрочен за целите на управлението на падежите;

д)

несъответствията между паричните потоци и ликвидния риск се управляват чрез мерки за краткосрочно управление на ликвидността на сумите, държани по специална сметка, като се използват обезпечени и необезпечени сделки на паричния пазар.

2.   Когато е необходимо да се осигури по-добро управление на лихвените проценти и други финансови рискове, възникващи при изпълнението на диверсифицираната стратегия за финансиране, службите на Комисията могат също така да използват операции по управление на дълга, които могат да се състоят в използването на деривати, като например суапове, за управление на лихвения процент или други финансови рискове, или в сключването на обезпечени или необезпечени сделки на паричния пазар със служби за управление на дълга на държавите членки, наднационални институции, национални агенции от публичния сектор, кредитни институции и инвестиционни посредници с подходящ кредитен рейтинг и централни контрагенти. За тази цел службите на Комисията могат да изкупуват и държат собствени облигации. По-специално суаповете могат да се използват само за хеджиране на лихвени рискове, поети от държавите, получаващи заеми. Разходите за управление на рисковете с деривати се поемат от бенефициера на операцията по управление на риска.

РАЗДЕЛ 2

Операции по отпускане на заеми

Член 8

Операции по отпускане на заеми

Операциите по отпускане на заеми се извършват в съответствие със специфичните правила, определени в съответния основен акт, както и с условията, определени в споразуменията за заеми, сключени между Комисията и държавата бенефициер съгласно съответния основен акт.

Член 9

Плащане и предсрочна изискуемост на заема

Плащането на вноските или траншовете по заема се извършва възможно най-ефективно и бързо, в зависимост от наличието на финансиране. В споразуменията за заем се съдържа безусловен и неотменим ангажимент от страна на държавата бенефициер да поеме всички разходи, свързани със заемите, включително административните разходи, и да изплати размера на главницата и лихвите, като използването на деривати, по-специално суапове, може да бъде позволено.

В споразуменията за заем съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 се съдържа клауза за предсрочна изискуемост, която дава право на Комисията да поиска предсрочно погасяване на заема, наред с другото, в съответствие с член 22, параграф 5 и член 24, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2021/241, и да си възстанови неуравнено предварително финансиране.

Член 10

Разходи по заема

Всички разходи, включително разходите, свързани с управлението на лихвените и други финансови рискове, поети от Съюза във връзка със заемането на средства по заемите, се поемат от държавите бенефициери в съответствие с член 220 от Финансовия регламент и със съответните основни актове и се изчисляват съгласно методика, определена от Комисията в Решение за изпълнение (ЕС, Евратом) 2022/2545 на Комисията (14), допълнена от специални насоки, при пълно зачитане на принципите на прозрачност и равно третиране.

Всички разходи, направени от Съюза за деривати, се поемат от държавата бенефициер.

Разходите се фактурират редовно на държавата бенефициер.

РАЗДЕЛ 3

Изпълнение и докладване

Член 11

Създаване на оперативен капацитет

1.   Изпълнението на операциите по получаване на заеми и управление на дълга в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране и свързаните операции по отпускане на заеми включва създаването и управлението на оперативния капацитет, като се гарантира, че въведените системи поддържат добро финансово управление и подлежат на стабилно управление на риска и документиране на процесите и решенията.

2.   Този оперативен капацитет включва по-специално:

а)

договаряне, преразглеждане и подписване на споразумения с публични или частни кредитни институции и национални или международни централни депозитари на ценни книжа, необходими за сключването на сетълмент на сделки;

б)

преглед, изменение, промяна, преработване и финализиране на документацията за заемане на средства, включително документацията по програмата за емитиране на дългови инструменти;

в)

установяване на договорености и правила за организирането на търговете, включително споразумения с външни доставчици на системи и постоянен надзор върху провеждането на търговете;

г)

осъществяване на отделни операции по получаване на заеми чрез синдикирани сделки, търгове и частни емисии на ценни книжа;

д)

изчисляване на разходите, направени в съответствие с методиката, която ще бъде определена от Комисията в конкретни насоки и която ще бъде за сметка на бюджета на Съюза и на държавите бенефициери в контекста на операциите по отпускане на заеми;

е)

установяване на договорености и договаряне, преразглеждане и подписване на споразумения, включително споразумения с контрагенти и доставчици на системи за търговия, необходими за извършването на следните сделки и инструменти:

i)

репо сделки или обратни репо сделки, сделки за покупка с условие за последваща продажба или сделки за продажба с условие за обратно изкупуване и други сделки, пораждащи пасиви,

ii)

деривати, като например суапове, за целите на управлението и хеджиране на рисковете единствено за целите на заемите;

ж)

извършване на сделки на вторичния пазар, необезпечени и обезпечени сделки на паричния пазар, включително посочените в буква е), подточки i) и ii) по-горе;

з)

създаване и управление на електронната система за съобщаване и актуализиране на информацията относно прогнозните нужди от плащания, посочена в член 5, параграф 4.

Член 12

Докладване относно изпълнението на операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми

Комисията изготвя доклад два пъти годишно относно всички аспекти на стратегията си за вземане на заеми и управление на дълга, като например правно основание, непогасени суми на облигации и съкровищни бонове, матуритетен профил, отпуснати безвъзмездни средства и заеми, график за изплащане на отпуснатите заеми, разходи за финансиране и сумата, която Комисията възнамерява да емитира през следващото шестмесечие. Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета.

ГЛАВА 3

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И СЧЕТОВОДИТЕЛ

Член 13

Сметка за управлението на постъпленията

1.   Постъпленията, свързани с операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми, се управляват чрез сметка, открита от счетоводителя на Комисията. Счетоводителят делегира управлението на тази сметка на съответните служби в генерална дирекция „Бюджет“, които я управляват в съответствие с правилата, принципите и процедурите, определени в настоящото решение.

2.   Сметката се води в ЕЦБ въз основа на договор за фискални посреднически услуги. Тя се използва за специални пруденциални парични наличности, които се адаптират към размера на предстоящите плащания.

Член 14

Счетоводно отчитане на операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми

Счетоводителят отговаря за осигуряването на подходящо счетоводно отчитане на всички операции по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми в съответствие със счетоводните правила на Съюза и с дял XIII от Финансовия регламент.

Член 15

Изготвяне на финансови отчети

1.   Счетоводителят отговаря за изготвянето на годишните финансови отчети по отношение на операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми в съответствие със счетоводните правила на Съюза и въз основа на информацията, предоставена от разпоредителите с бюджетни кредити по програмата.

2.   Тези финансови отчети са част от консолидираните годишни отчети на бюджета на Съюза.

ГЛАВА 4

УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И СЪОТВЕТСТВИЕ

Член 16

Роля на главния отговорник по управлението на риска по отношение на операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми

1.   За операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми има главен отговорник по управлението на риска, чиито правомощия и функции са определени в настоящото решение.

2.   Ролята на главния отговорник по управлението на риска е да гарантира, че системите и процесите, използвани за осъществяване на операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми, се разработват и прилагат по начин, който гарантира във възможно най-голяма степен защитата на финансовите интереси на Съюза и доброто финансово управление на операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми.

3.   Ролята на главен отговорник по управлението на риска се упражнява независимо от функциите и задачите, свързани с планирането, изпълнението, осъществяването и отчитането на операциите. Главният отговорник по управлението на риска се ползва с автономност при изпълнението на задачите и отговорностите, описани в настоящата глава, и разполага с необходимите ресурси.

4.   Главният отговорник по управлението на риска докладва пряко на члена на колегията, отговарящ за бюджета, по отношение на отговорностите, определени в настоящата глава.

5.   Служител, на когото е възложена ролята на отговорник по съответствието, докладва пряко на главния отговорник по управлението на риска по въпросите, посочени в член 17, параграф 4.

Член 17

Създаване на политика на високо равнище по отношение на риска и съответствието

1.   Главният отговорник по управлението на риска изготвя политика на високо равнище по отношение на риска и съответствието, в която се определят основните рискове за финансовите интереси на Съюза, произтичащи от изпълнението на операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми. В този контекст главният отговорник по управлението на риска взема предвид принципите за разпознаване и оценка на риска, съгласно които една ефективна система за вътрешен контрол установява и непрекъснато оценява основните рискове.

2.   В политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието се определят стратегическите цели по отношение на риска и се осигурява общата рамка за насоките за управление на риска, приложими за операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми.

3.   В политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието се установяват всички свързани рискове, включително рискове по отношение на ликвидността, пазара, финансирането, кредитирането, контрагента и оперативните рискове, произтичащи от изпълнението на операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми. За всеки риск в политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието се определят склонността към поемане на висок риск, общите методики за измерване на експозицията на риска, изискванията за мониторинг и докладване, както и механизма за ескалация, който трябва да се предприеме в случай на нарушения или неспазване. С нея се проверяват надеждността на процедурите, необходими за гарантиране на честността, почтеността и прозрачността на тези операции, и се ограничава по подходящ начин всеки финансов или операционен риск.

4.   Политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието включва следните правила и процедури:

а)

правилата и процедурите, които трябва да се спазват от лицата, които отговарят за оперативното изпълнение и осъществяването на диверсифицираната стратегия за финансиране; и

б)

правилата и процедурите за предотвратяване на изпирането на пари, финансирането на тероризма, изпълнението на операции по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми от субекти, учредени или установени в юрисдикции, включени в списъка в рамките на съответната политика по отношение на юрисдикциите, които не оказват съдействие, или които са определени като високорискови държави съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (15), или които не спазват ефективно установените на равнището на Съюза или на международно равнище данъчни стандарти за прозрачност и обмен на информация, както и за предотвратяване на нарушенията на режимите за налагане на санкции и други съответни финансови нередности.

5.   Политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието се преразглежда най-малко веднъж годишно и при необходимост.

6.   Политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието се представя за одобрение от главния отговорник по управлението на риска на члена на колегиума, отговарящ за бюджета.

Член 18

Роля на главния отговорник по управлението на риска

1.   Главният отговорник по управлението на риска следи за цялостното и последователно прилагане на политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието.

2.   Главният отговорник по управлението на риска изпълнява по-конкретно следните задачи:

а)

изготвя становище относно проекта на план за финансиране;

б)

преразглежда вътрешните правила и документи с насоки, издадени от генералния директор на генерална дирекция „Бюджет“ за изпълнението на настоящото решение, с цел съгласуваност с политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието, които може да поиска да измени;

в)

установява и наблюдава непрекъснатото спазване на надеждни процеси за идентифициране, количествено определяне и мониторинг на риска;

г)

установява потенциални нарушения на политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието или на други свързани с риска насоки, политики и ограничения и препоръчва възможни стъпки, които да бъдат предприети в случай на нарушения или неспазване.

Член 19

Докладване от страна на главния отговорник по управлението на риска

1.   Главният отговорник по управлението на риска докладва редовно за съществените рискове и за спазването на правилата и процедурите, определени съгласно член 17, параграф 4, на члена на колегиума, отговарящ за бюджета, на Комитета по риска и съответствието, на генералния директор на генерална дирекция „Бюджет“ и на счетоводителя. Главният отговорник по управлението на риска също така редовно предоставя информация относно рисковете и ограниченията на лицата, които отговарят за оперативното изпълнение на диверсифицираната стратегия за финансиране.

Генералният директор на генерална дирекция „Бюджет“ без ненужно забавяне предприема необходимите мерки за разглеждане на тези констатации и предоставя обяснения относно предприетите мерки на главния отговорник по управлението на риска.

Когато докладва на члена на колегиума, отговарящ за бюджета, главният отговорник по управлението на риска може също така, по целесъобразност, да го информира за констатациите, посочени във втора алинея, и за разискванията на Комитета по риска и съответствието.

2.   Главният отговорник по управлението на риска докладва на Комисията веднъж годишно относно прилагането на политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието.

Член 20

Роля на Комитета по риска и съответствието

1.   Създава се Комитет по риска и съответствието, който да подпомага главния отговорник по управлението на риска при изпълнението на неговите задачи.

2.   Комитетът по риска и съответствието:

а)

предоставя консултации на главния отговорник по управлението на риска относно политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието;

б)

подпомага главния отговорник по управлението на риска при изпълнението на задачите, посочени в член 18, параграф 2, букви а), б) и в);

в)

участва в оценката, наблюдението и одобряването на практики по отношение на прилагането на политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието и във връзка с управлението на риска при операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми;

г)

подпомага главния отговорник по управлението на риска при оценяването на нововъзникващи рискови експозиции във връзка с операциите по получаване на заеми, управление на дълга и отпускане на заеми и бива информиран от главния отговорник по управлението на риска за превишаване на ограниченията, определени с цел намаляване на рисковете, или неспазване на политиката на високо равнище по отношение на риска и съответствието, както и на други свързани с риска насоки, политики и ограничения.

Член 21

Членове и организация на Комитета по риска и съответствието

1.   Членове на Комитета по риска и съответствието са главният отговорник по управлението на риска, счетоводителят на Комисията, отговорникът по съответствието, двама служители от генералните дирекции, чиито функции включват познания за управлението на риска и надзора на финансовите пазари, и двама служители на генерална дирекция „Бюджет“, определени от генералния директор на генерална дирекция „Бюджет“.

2.   Главният отговорник по управлението на риска кани двама външни експерти на заседанията на Комитета по риска и съответствието. Външните експерти дават становища и участват в разискванията без право на глас по въпроси, поставени пред Комитета.

3.   Когато е възможно, Комитетът по риска и съответствието приема позиции въз основа на консенсус или, когато не е постигнат консенсус, въз основа на обикновено мнозинство от своите членове. В случай на равен брой гласове решаващ е гласът на главния отговорник по управлението на риска.

4.   Комитетът по риска и съответствието приема свой процедурен правилник.

ГЛАВА 5

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 22

Отмяна

Решение С(2021) 2502 се отменя.

Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящото решение.

Член 23

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на деня след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС, Евратом) 2022/2434 на Европейския парламент и на Съвета от 6 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 по отношение на установяването на диверсифицирана стратегия за финансиране като общ метод на получаване на заеми (ОВ L 319, 13.12.2022 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(4)  Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 23).

(5)  Решение за изпълнение на Комисията от 14 април 2021 г. за установяване на необходимите условия за администриране на операциите по получаване на заеми съгласно Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета и за операциите по предоставянето на средства за заеми, отпускани в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета.

(6)  Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1095 на Комисията от 2 юли 2021 г. за установяване на методиката за разпределяне на разходите, свързани с операциите по заемане на средства и управление на дълга по линия на NextGenerationEU (ОВ L 236, 5.7.2021 г., стр. 75).

(7)  Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за създаване на инструмент за предоставяне на подкрепа на Украйна за 2023 г. (макрофинансова помощ +) (ОВ L 322, 16.12.2022 г.. стр. 1).

(8)  Решение C(2018) 5120 final на Комисията от 3 август 2018 г. относно вътрешните правила за изпълнение на общия бюджет на Европейския съюз (раздел „Европейска комисия“) на вниманието на службите на Комисията.

(9)  Делегиран регламент (ЕС) 2017/583 на Комисията от 14 юли 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти по отношение на регулаторните технически стандарти за изискванията за прозрачност, засягащи местата на търговия и инвестиционните посредници, във връзка с облигациите, структурираните финансови продукти, квотите за емисии и дериватите (ОВ L 87, 31.3.2017 г., стр. 229).

(10)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).

(12)  Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 11).

(13)  Решение (EC, Евратом) 2021/625 на Комисията от 14 април 2021 г. за създаване на мрежа от първични дилъри и определяне на критериите за допустимост на кандидатите за мандати на водещ или съвместно водещ мениджър на синдикирани сделки за целите на дейностите по заемане на средства от Комисията от името на Съюза и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 131, 16.4.2021 г., стр. 170).

(14)  Решение за изпълнение (EC, Евратом) 2022/2545 на Комисията от 19 декември 2022 г. за установяване на рамката за разпределяне на разходите, свързани с операциите по заемане на средства и управление на дълга по линия на диверсифицираната стратегия за финансиране (вж. стр. 123 от настоящия брой на Официален вестник).

(15)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/123


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС, Евратом) 2022/2545 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2022 година

за установяване на рамката за разпределяне на разходите, свързани с операциите по заемане на средства и управление на дълга по линия на диверсифицираната стратегия за финансиране

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (1), и по-специално член 220а от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС, Евратом) 2022/2434 на Европейския парламент и на Съвета (2) се въвежда в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 („Финансовия регламент“) диверсифицираната стратегия за финансиране като единен метод на финансиране за изпълнението на операциите по получаване на заеми и управление на дълга, извършвани от Комисията. След влизането в сила на Регламент (ЕС, Евратом) 2022/2434 диверсифицираната стратегия за финансиране следва да се прилага за програмите за финансова помощ, за които основните актове влизат в сила на или след 9 ноември 2022 г.

(2)

Комисията следва да установява необходимите условия за прилагането на диверсифицираната стратегия за финансиране. За прилагането на диверсифицираната стратегия за финансиране се изисква приемането на набор от правила за определяне на разпределението на съответните разходи за съответните програми за финансова помощ, с които следва да се гарантира, че всички разходи, направени от Съюза във връзка с финансовата помощ, се поемат от бенефициера.

(3)

Методиката за разпределяне на разходите, свързани с изпълнението на диверсифицираната стратегия за финансиране по линия на NextGenerationEU (NGEU), е установена с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1095 на Комисията (3). Целесъобразно е тези договорености да бъдат разширени, така че да обхванат операциите по получаване на заеми и управление на дълга, извършвани в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране съгласно член 220а от Финансовия регламент.

(4)

Задълженията за погасяване следва да остават за бенефициерите на финансовата помощ в съответствие с член 220, параграф 5, буква д) от Финансовия регламент и в съответствие с бюджетните принципи на добро финансово управление и равновесие. Всички разходи следва да се поемат от бенефициерите въз основа на единна методика за разпределяне на разходите, която гарантира прозрачно и справедливо разпределение на разходите.

(5)

Методиката за разпределяне на разходите следва да гарантира, че няма кръстосано субсидиране на разходи на една категория бенефициери от друга. Разходите по заемите следва да бъдат изцяло начислени на бенефициерите на тези заеми, от една страна, а разходите за непогасени задължения — на бюджета на ЕС, от друга страна, въз основа на действителните разходи, направени за набиране и изплащане на съответния дял от набраните средства към различните бенефициери. Методиката следва да обхваща всички направени от Съюза разходи за операциите по заемане на средства и управление на дълга, включително всички административни разходи, и следва да гарантира, че за всяко плащане се изчисляват различни категории разходи.

(6)

За да се гарантира справедливо и равно третиране на бенефициерите, Комисията следва да прилага обща и единна методика за разходите, приложима за всички видове плащания (плащанията, възстановени от бюджета на Съюза, и тези, възстановени от бенефициерите), при която разходите се начисляват на бенефициерите въз основа на дела на получените постъпления.

(7)

При тази методика за изчисляване и разпределяне на разходите следва да се прави разграничение между три категории разходи: разходите за финансиране, разходите за управление на ликвидността и административните разходи. Разходите за финансиране са свързани с лихвите и други такси, които Комисията трябва да плати по различните инструменти, емитирани за финансиране на въпросните плащания. Разходите за управление на ликвидността са разходите във връзка със средства, емитирани и държани временно по сметки за ликвидност като резерви за покриване на предстоящи плащания. Тези текущи оперативни разходи са неразривна характеристика на диверсифицираната стратегия за финансиране и следва да бъдат разпределени справедливо между всички бенефициери. Третата разходна категория са административните разходи за изграждане на технически и оперативен капацитет за изпълнение на диверсифицирана стратегия за финансиране, които възникват очевидно в резултат на изпълнението на диверсифицираната стратегия за финансиране.

(8)

Справедливото и пропорционално разпределение на разходите се извършва чрез разделяне на плащанията и свързаните с тях инструменти за финансиране в периоди от време (наричани по-долу „времеви разделения“). Вече направените плащания и свързаните с тях операции по получаване на заеми, извършени в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране, които вече са заделени за времеви разделения, остават незасегнати от добавянето на плащания по програмите за финансова помощ в обхвата на член 220а от Финансовия регламент. От началото на отпускането на такива заеми разходите за всяко плащане, финансирано чрез диверсифицираната стратегия за финансиране, ще бъдат изчислени и разпределени по един и същ начин. Първостепенното предимство на този подход е, че разходите за финансиране са едни и същи за всички плащания, разпределени към едно и също времево разделение, като се гарантира, че получените заеми са съобразени с нуждите от отпускане на средства.

(9)

Следва да се гарантира, че няма въздействие върху разпределението на разходите за нито една от програмите, за които ще се прилага методиката за разпределяне на разходите. От момента на приемането ѝ методиката за разпределяне на разходите ще се прилага за получените заеми по линия на NGEU и заемите по Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета (4), които имат сходна продължителност и структура. Поради това е възможно те да бъдат включени в едни и същи времеви разделения. Ако бъде създадена нова програма за финансова помощ с различна продължителност и структура, която има вероятност да окаже въздействие върху разходите, тази методика следва да бъде преразгледана по целесъобразност.

(10)

Изчисляването на разходите за финансиране, които произтичат от трансакции по заемане на средства, следва да се извършва въз основа на разходите, свързани с всички операции по заемане на средства по време на шестмесечния период преди или след датата на плащането. Това разделяне на разходите за финансиране е необходимо, за да се гарантира, че разходите за финансиране, начислявани към изплащането, са тясно свързани с преобладаващите пазарни лихвени проценти към момента на неговото извършване. Този подход означава, че точните разходи за финансиране се определят едва след завършване на фонда от средства при закриването на шестмесечното времево разделение, но бенефициерите на заеми ще имат достъп до индикативни цени преди окончателното определяне на разходите. Бенефициерите на заеми или — за външните целеви приходи съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 2020/2094 (5) — бюджетът на ЕС следва да поемат същата такса. По този начин се избягват произволността и случайността, характерни за традиционния метод „бек-ту-бек“, при който разходите за всеки конкретен бенефициер бяха условията, които могат да бъдат получени в конкретния ден, в който е извършено заемането на средства.

(11)

Всяко времево разделение е активно в продължение на период от шест месеца с начало 1 януари или 1 юли. Въпреки това първото разделение следва да обхваща периода от 1 юни 2021 г. до 31 декември 2021 г., както е посочено в член 4 от Решението.

(12)

Въпреки че разходите за финансиране могат да варират между шестмесечните разделения поради различия в условията за финансиране извън контрола на Комисията, Комисията ще управлява операциите по вземане на заеми и управление на дълга, така че да гарантира, че всяко времево разделение има сходни падежни профили във възможно най-голяма степен.

(13)

Стратегията за финансиране на Комисията дава възможност за по-добро управление на лихвения риск и другите финансови рискове. Макар че лихвените проценти, начислявани на бенефициерите по заема, ще бъдат стабилни, ще е необходимо периодично и пределно преизчисляване на процентите, когато трябва да бъдат заменени инструменти в пула от финансиране с настъпващ падеж. Ако е обосновано, Комисията ще развие капацитета си да използва деривати, като например суапове, за да управлява остатъчния лихвен риск, и ще предложи възможност за отпускане на заеми с фиксиран лихвен процент за бенефициерите. Разходите за този механизъм с фиксиран лихвен процент следва да се поемат изцяло и изключително от бенефициерите, които се възползват от тази възможност.

(14)

Размерът на плащанията в рамките на дадено времево разделение следва да се равнява на размера на дългосрочните инструменти за финансиране, разпределени към това времево разделение. В повечето случаи плащането на набраните средства ще се извършва и ще бъде разпределено към същото времево разделение като емисията на дългосрочните инструменти за финансиране, използвани за набиране на тези средства. Непредвидени закъснения при извършване на плащането могат обаче да доведат до ситуации, при които средствата от дългосрочно финансиране са били набрани, но не могат да бъдат изплатени по първоначалния график. При този сценарий плащането може да бъде прехвърлено към следващото времево разделение. Ако обаче средствата за тези конкретни нужди от финансиране вече са били набрани и разпределени към предишното времево разделение, те не могат да бъдат използвани за други нужди в рамките на това времево разделение. При тези обстоятелства би следвало да е възможно плащанията да бъдат разпределени към времевото разделение, към което са разпределени инструментите за финансиране. Също така би следвало да е възможно разпределянето на дългосрочни инструменти от следващото времево разделение към предходното времево разделение, в случай че размерът на дългосрочните инструменти за финансиране на това времево разделение не е достатъчен, за да покрие размера на плащанията.

(15)

Комисията ще се нуждае също от средства, за да предвижда нуждите от плащания в предходното времево разделение, които ще възникнат в началния етап на следващото времево разделение. За да бъдат обхванати такива ситуации и да се гарантира, че Комисията разполага с наличните ресурси при изгодни условия, за да може да направи плащания, които са близки във времето до прехода между времевите разделения, Комисията следва да има възможността да разпределя дългосрочни инструменти за финансиране към следващото времево разделение.

(16)

Способността да се управлява ликвидността на операциите по финансиране чрез достъп до заемане на краткосрочни средства на пазара и парични наличности за пруденциални цели е централна и определяща характеристика на диверсифицираната стратегия за финансиране. Това управление на ликвидността ще позволи на Комисията да отговори на всички нужди от плащания и да адаптира емисиите към пазарните условия. Този капацитет поражда разходи за набиране на средства чрез емитиране на краткосрочни ценни книжа и разходи за временното държане на някои набрани средства по сметка за ликвидност с цел да се гарантира възможността при поискване да могат да бъдат извършвани всички плащания. Операциите по управление на дълга в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране дават възможност за по-добро управление на лихвените проценти и другите финансови рискове. Те могат да включват използването на деривати, като например суапове, за управление на лихвени или други финансови рискове във връзка със заеми за бенефициерите, или да сключват обезпечени или необезпечени сделки на паричния пазар. Разходите, направени във връзка с обратното изкупуване и/или държането на собствени облигации за целите на управлението на ликвидността, следва да се считат за разходи за управление на ликвидността. С настоящото решение следва да се установи основата за изчисляване на тези разходи за ликвидност и за начисляването им по справедлив и равноправен начин на всички съответни бенефициери на набрани средства в хода на съответната година.

(17)

Нужди от плащания, които надвишават размера на дългосрочните инструменти за финансиране, разпределени към съответното времево разделение, или лихвени плащания могат да доведат до недостиг на ликвидност на дадено времево разделение. Нужди от плащания, които са по-малки от размера на дългосрочните инструменти за финансиране, разпределени към съответното времево разделение, или погасителни плащания, получени във връзка с дължимите плащания, разпределени към времевото разделение, могат да доведат до излишък на ликвидност. Компенсирането на тези излишъци или недостиг на ликвидност са неизбежни изисквания за прилагането на диверсифицираната стратегия за финансиране. Тези разходи не следва да се поемат от съответните времеви разделения, а следва да се отделят и да се считат за отделни разходи за управление на ликвидността. С настоящото решение следва да се създаде механизъм за разграничаване на разходите, произтичащи от недостиг или излишъци на ликвидност, така че те да могат да бъдат поети от по-широкообхватната програма за финансиране под формата на разходи за управление на ликвидността. Комисията следва да използва разделението за управление на ликвидността, за да уравнява положителните или отрицателните салда на парични средства в рамките на времевите разделения спрямо общия размер на плащанията.

(18)

За прилагането на диверсифицираната стратегия за финансиране се изисква придобиване на нов капацитет, който е необходим, за да се получи достъп до капиталовите пазари при най-изгодни условия и да се осигури непрекъснатата и ефективна поддръжка на тази инфраструктура. Това включва разходите, необходими за поддържане на сметки за ликвидност, за придобиване на капацитет за провеждане на аукциони за съкровищни бонове (EU-Bills) и облигации на ЕС и за въвеждане на нов вътрешен капацитет за обработка на данни. Разходи, които произтичат пряко от изпълнението на операциите по заемане на средства и плащания, следва да се третират като непреки разходи, при които са разграничени устройствените разходи и разходите за поддръжка на инфраструктурата за заемане на средства и изплащане. Тези разходи следва да бъдат обхванати в разходите за обслужване за административните непреки разходи.

(19)

Разходите за обслужване за административните непреки разходи обхващат всички административни разходи, направени пряко при прилагането на диверсифицираната стратегия за финансиране. Тези разходи следва да са под формата на устройствени разходи, да са свързани с еднократни разходи за изграждане на оперативен капацитет, или под формата на периодични разходи, които са неизбежни разходи, които могат директно да бъдат разпределени към операциите по заемане на средства и управление на дълга по линия на диверсифицираната стратегия за финансиране и които възникват с течение на времето. Докато периодичните разходи са обичайни годишни разходи, начислени за плащанията, които се извършват през дадена година, устройствените разходи следва да бъдат разпределени като еднократни такси.

(20)

Разходите, свързани със създаването и изграждането на капацитет на тези операции, са направени от 2021 г. насам и вече са разпределени на бенефициерите на програми за финансова подкрепа по линия на NGEU чрез специфични устройствени разходи. Поради това бенефициерите на други програми за финансова помощ, попадащи в обхвата на член 220а от Финансовия регламент, не следва да поемат разходи, свързани с това предишно изграждане на капацитет, а само бъдещи разходи, свързани с поддръжката на тази инфраструктура. Поради това делът на административните разходи по програмите за финансова помощ, попадащи в обхвата на член 220а от Финансовия регламент, различни от NGEU, следва да бъде ограничен до периодичните разходи и програмите следва да бъдат третирани като всеки бенефициер на диверсифицираната стратегия за финансиране.

(21)

Административните разходи, включени в разходите за обслужване за административните непреки разходи, следва да бъдат ограничени до изчерпателен списък с допустими разходи, които са пряко свързани с диверсифицираната стратегия за финансиране. Договорните такси за наемане на външни консултанти се добавят към списъка с допустимите административни разходи вследствие на споразуменията, постигнати в контекста на годишния бюджет за 2023 г. Разширяването на списъка с допустимите административни разходи беше съобщено на органите на държавите членки преди приемането на настоящото решение. Съвкупните разходи за обслужване за административните непреки разходи представляват много ограничен дял от съвкупните разходи от операциите по линия на диверсифицираната стратегия за финансиране.

(22)

Процесът на последващо фактуриране е предназначен да гарантира, че разходите се събират през следващата година и до момента, в който разходите вече не се генерират от операции по управление на заеми, дългове и плащания в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране.

(23)

По изключение за заемите за финансова помощ за Украйна, отпуснати съгласно Регламент (ЕС) 2022/2463, Съюзът може да поеме разходите за лихви и административните разходи, свързани с получаването и отпускането на заеми в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2022/2463. Необходимите ресурси ще бъдат осигурени чрез вноски от държавите членки в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2463. Поради това фактурирането на тези разходи следва да бъде приведено в съответствие с фактурирането на разходите по отношение на плащанията като външни целеви приходи съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/2094 и да бъде групирано по тримесечия на годината.

(24)

Комисията следва да издаде известие за потвърждение относно всяко плащане, включително безвъзмездна подкрепа по смисъла на член 2, параграф 2, букви а) и в) от Регламент (ЕС) 2020/2094, подлежаща на връщане подкрепа за държавите членки по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/2094 и заеми за държава членка или трета държава по програми за финансова помощ в обхвата на член 220а от Финансовия регламент.

(25)

Заемите в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране трябва да се изпълняват при стандартни финансови условия (падеж и график на погасяване) за всяко плащане. Що се отнася до безвъзмездната подкрепа, известието за потвърждение следва да бъде основният поддържащ елемент, определящ тези финансови условия за бюджета на ЕС. Целта на известието за потвърждение е да се определи декларацията за разходи въз основа на финансовите условия. Тези условия следва да включват датата на изплащане, размера на финансовата подкрепа, датата на разходите за плащанията по финансирането и датата на падежа. Известието за потвърждение представлява същинската основа за бюджетното планиране, финансовите потоци и отчитането на безвъзмездната подкрепа на ЕС.

(26)

Чрез съответни препратки в споразуменията за заем ще се пояснява, че разходите за плащанията се определят чрез прилагането на методиката, изложена в настоящото решение.

(27)

Настоящото решение следва да се прилага за всички операции по получаване на заеми и плащания по програмата NGEU, включително тези, които са извършени преди влизането му в сила,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА 1

ПРЕДМЕТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ОБЩИ ПРАВИЛА

Член 1

Предмет, приложно поле и ръководен принцип

1.   С настоящото решение се установява единна и хармонизирана методика за разпределяне на разходите, направени в резултат на операции по получаване на заеми и управление на дълга, провеждани по програми за финансова помощ в обхвата на член 220а от Финансовия регламент и за безвъзмездна подкрепа съгласно член 5, параграф 1 от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета (6) („програми CAM“).

2.   Прилагането на методиката за разпределяне на разходите се ръководи от принципите на справедливост и равно третиране, като гарантира, че разходите се разпределят въз основа на относителния дял на получената подкрепа.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1)

„бенефициер“ означава държава членка или трета държава, която е страна по споразумение за заем по линия на програма CAM, или бюджета на Съюза за безвъзмездна подкрепа съгласно член 5, параграф 1 от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053;

2)

„плащане“ означава прехвърлянето на постъпления, получени чрез операции по получаване на заеми и управление на дълга, за финансиране на подлежаща на възстановяване или безвъзмездна подкрепа за бенефициер;

3)

„инструменти за финансиране“ означава облигации, полици, търговски ценни книжа, съкровищни бонове на ЕС (EU-Bills) или всякакви други подходящи краткосрочни и/или дългосрочни финансови сделки в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране;

4)

„лихвен период“ означава период от дванадесет (12) месеца или друг период, който може да бъде определен в известието за потвърждение, който започва от датата на плащане или от датата на предходното лихвено плащане;

5)

„управление на ликвидността“ означава управление на паричните потоци, свързани с инструментите за финансиране и плащанията;

6)

„споразумение за заем“ означава споразумение между Комисията и бенефициер по линия на програма CAM;

7)

„операции по получаване на заеми“ означава операциите, посочени в член 2, параграф 1 от Решение за изпълнение (ЕС, Евратом) 2022/2544 на Комисията (7);

8)

„операции по управление на дълга“ означава операциите, посочени в член 2, параграф 2 от Решение за изпълнение (ЕС, Евратом) 2022/2544;

9)

„краткосрочно финансиране“ означава финансирането, посочено в член 2, параграф 11 от Решение за изпълнение (ЕС, Евратом) 2022/2544;

10)

„дългосрочно финансиране“ означава финансирането, посочено в член 2, параграф 10 от Решение за изпълнение (ЕС, Евратом) 2022/2544

Член 3

Видове разходи

Определят се следните категории разходи:

а)

разходи за финансиране;

б)

разходи за управление на ликвидността;

в)

разходи за обслужване за административните непреки разходи.

ГЛАВА 2

РАЗХОДИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И РАЗХОДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИКВИДНОСТТА

РАЗДЕЛ 1

Разделения

Член 4

Времеви разделения

1.   Времевите разделения са активни в продължение на период от шест месеца с начало 1 януари или 1 юли. Първото времево разделение обаче обхваща периода от 1 юни 2021 г. до 31 декември 2021 г.

2.   Времевото разделение се формира от плащанията, извършени през неговия период на активност, и свързаните инструменти за финансиране, разпределени към него. Всяко плащане се разпределя към времевото разделение, което е активно към датата на въпросното плащане.

Чрез дерогация от първа алинея, в случай че размерът на набраните средства от дългосрочни инструменти за финансиране, разпределени към предходното времево разделение, надвишава размера на плащанията, разпределени към това времево разделение в съответствие с първа алинея, плащанията продължават да се разпределят към това времево разделение, докато размерът на плащанията достигне размера на набраните средства от тези дългосрочни инструменти за финансиране.

Плащането остава разпределено към времевото разделение по отношение на всички дължими суми, които все още не са изплатени.

3.   Без да се засяга член 6, параграф 2, набраните средства от дългосрочните инструменти за финансиране се отнасят към времево разделение.

4.   Дългосрочните инструменти за финансиране извън посочените в параграф 5 се разпределят към времевото разделение, което е активно към момента на приключване на операцията по заемане на средства, която ги генерира.

Чрез дерогация от първа алинея

а)

инструментите за финансиране, набрани с оглед на финансиране на плащане в следващото времево разделение, могат да бъдат разпределени към това времево разделение;

б)

в случай че размерът на плащанията в края на активното времево разделение надвишава размера на набраните средства от дългосрочните инструменти за финансиране, дългосрочните инструменти за финансиране, генерирани от операциите по заемане на средства след края на периода на активност на времевото разделение, следва да бъдат разпределени към това времево разделение докато размерът на набраните средства от дългосрочните инструменти за финансиране достигне размера на плащанията по това времево разделение.

5.   Дългосрочните инструменти за финансиране, заместващи дългосрочни инструменти за финансиране с настъпващ падеж, се разпределят към същото времево разделение. Член 6 се прилага в случай на несъответствие между падежа на дългосрочния инструмент с настъпващ падеж и датата на заемане на дългосрочния инструмент, който го заменя.

Член 5

Разделение за управление на ликвидността

1.   Разделението за управление на ликвидността функционира до пълното погасяване на операциите по получаване на заеми, разрешени по програмите CAM.

2.   Краткосрочните инструменти за финансиране, операциите по управление на дълга и разходите, произтичащи от тях, се отнасят към разделението за управление на ликвидността.

Член 6

Уравняване на салдата на ликвидността

1.   Равнището на държаните ликвидни средства в едно времево подразделение се изчислява ежедневно като разликата между входящите и изходящите потоци, както е посочено в точка 1, стъпка 3 от приложението.

2.   Всяка положителна сума, посочена в параграф 1 („излишък на ликвидност“), се разпределя ежедневно от времевото разделение към разделението за управление на ликвидността, както е посочено в точка 1, стъпка 4 от приложението, по стойността на финансирането на съответното времево разделение в този ден.

3.   Всяка сума, съответстваща на отрицателната сума, посочена в параграф 1 („недостиг на ликвидност“), се разпределя ежедневно от разделението за управление на ликвидността към времевото разделение, както е посочено в точка 1, стъпка 6 от приложението, по стойността на финансирането на разделението за управление на ликвидността в този ден.

РАЗДЕЛ 2

Изчисляване на разходите за финансиране и разходите за управление на ликвидността

Член 7

Изчисляване на разходите за финансиране на едно времево разделение

1.   Разходите за финансиране се изчисляват ежедневно.

2.   Разходите за финансиране на даден инструмент за финансиране включват дневната лихва във връзка с всеки инструмент за финансиране и потенциално ажио/дисажио въз основа на общата емисионна цена.

3.   Дневните разходи за финансиране на времевото разделение включват дневните разходи за финансиране на инструментите за финансиране, отнесени към времевото разделение след резултатите от прилагането на член 6, параграфи 2 и 3.

Член 8

Изчисляване на разходите за управление на ликвидността

1.   Разходите за управление на ликвидността са сборът от разходите за пренос в разделението за управление на ликвидността, както е посочено в точка 2 от приложението.

2.   Разходите за пренос представляват разликата между лихвата, начислена по съответните инструменти за финансиране на разделението за управление на ликвидността, разходите и възвръщаемостта, произтичащи от уравняването на излишъците или недостига на ликвидност, посочени в член 6, параграфи 2 и 3, и възвръщаемостта на инвестициите, генерирана от държаните средства.

3.   Разходите за управление на ликвидността се изчисляват ежедневно.

Член 9

Разпределяне на разходите за управление на ликвидността

1.   Разходите за управление на ликвидността се изчисляват като сбор от дневните разходи за управление на ликвидността за едно тримесечие. Тези разходи се отнасят към всяко плащане пропорционално на относителния дял на плащането към общите дължими суми на плащанията в края на тримесечието.

2.   Разходите за управление на ликвидността се изчисляват въз основа на методиката и стъпките, посочени в точка 2 от приложението.

Член 10

Отнасяне на разходите за финансиране към дадено плащане

1.   Плащанията в рамките на едно и също времево разделение носят едни и същи средни дневни разходи за финансиране до тяхното погасяване.

2.   За всяко дължимо плащане дневните разходи за финансиране се изчисляват, като общите разходи за финансиране на разделението след прилагане на член 6, параграфи 2 и 3 се умножат по сумата на плащането, разделена на общите дължими суми на плащанията за времевото разделение, към което се отнася плащането.

ГЛАВА 3

РАЗХОДИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НЕПРЕКИ РАЗХОДИ

Член 11

Разходи за обслужване за административните непреки разходи

Разходите за обслужване за административните непреки разходи включват периодични административни разходи за бенефициерите и устройствени разходи за заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Те се изчисляват в съответствие с точка 3 от приложението.

Член 12

Периодични административни разходи

1.   Периодичните административни разходи включват всякакви разходи, направени от Комисията при изпълнението на операциите по заемане на средства и управление на дълга, състоящи се от следните видове: такси за правни услуги, като например за правни становища, периодични разходи за управление на сметки, разходи за външен одит, такси за поддръжка на тръжни платформи, такси на агенциите за кредитен рейтинг, данъци, регистрация, публикуване и сетълмент, информационни технологии, разходи за проучвания, свързани с пазара, и такси за договорно наети служители, свързани с изпълнението на диверсифицираната стратегия за финансиране.

2.   Доколкото тези разходи са общи за операциите по получаване на заеми, изпълнявани за други програми за финансова помощ, включените в изчислението разходи се изчисляват като пропорционалния дял, разпределен към операциите по получаване на заеми и управление на дълга през съответната календарна година.

3.   Периодичните административни разходи се изчисляват за всяко плащане, получено по всяко споразумение за заем, пропорционално на плащането спрямо общия размер на плащанията в края на календарната година.

Член 13

Устройствени разходи за заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

1.   Устройствените разходи за заеми по МВУ включват всички разходи, направени от Комисията при изграждането на капацитет за провеждане на операции по получаване на заеми, управление на дълга и управление на плащанията по линия на NGEU. Те включват разходи, свързани със създаването на сметки за NGEU, създаването на тръжна платформа, инструмент за управление на инвеститорите, други разходи за информационни технологии, разходи за проучвания, свързани с пазара и консултантски такси.

2.   Държавите членки, които подписват споразумения за заем по МВУ, поемат 48 % от общите устройствени разходи.

3.   През 2021 г., 2022 г. и 2023 г. държавите членки заплащат устройствените разходи, посочени в параграф 1, пропорционално на размера на заема по подписаното споразумение за заем по МВУ спрямо общия размер на заемите по всички подписани споразумения за заем по МВУ, както е посочено в точка 3, параграф 2, буква а) и точка 3, параграф 2, буква б) от приложението.

4.   До 30 юни 2024 г. всички неразпределени устройствени разходи за държавите членки, които са подписали споразумения за заем по МВУ, се разпределят пропорционално на размера на заемите, подписани по всяко споразумение за заем по МВУ, към общия размер на заемите по всички подписани споразумения за заем по МВУ до 31 декември 2023 г., както е посочено в точка 3, параграф 2, буква в) от приложението.

5.   След края на 2023 г. не се дължат допълнителни устройствени разходи за операции по получаване на заеми, нито се разпределят за програми CAM, освен ако попадат в обхвата на член 5, параграф 1 от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053.

ГЛАВА 4

ФАКТУРИРАНЕ

Член 14

Известие за потвърждение

1.   Във връзка с всяко плащане се изготвя известие за потвърждение, което съдържа условията, довели до декларацията за разходи от страна на Комисията.

2.   В известието за потвърждение се определят условията за възстановяване на разходите за финансиране и главницата от бюджета на Съюза съгласно член 5, параграф 1, първа алинея от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 за безвъзмездна подкрепа и от бенефициерите по споразумения за заем.

3.   Известието за потвърждение съдържа следните елементи:

а)

размера на плащането,

б)

срока до падежа,

в)

погасителния план,

г)

разпределението на плащането към съответно времево разделение,

д)

лихвения период с датата на плащане.

4.   В известието за потвърждение за заемите се съдържат също допълнителни елементи, които са посочени в споразуменията за заеми.

Член 15

Фактуриране на разходите за финансиране

1.   Разходите за финансиране се изчисляват във връзка с всяко плащане в края на лихвения период, определен в известието за потвърждение.

2.   Фактурирането се извършва в края на лихвения период, определен в известието за потвърждение. По отношение на плащанията като външни целеви приходи съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/2094 и плащанията по инструмента за МФП+, в случай че Украйна поиска субсидиране на свързаните с това разходи, фактурите могат да бъдат групирани по тримесечия на годината.

Член 16

Фактуриране на разходите за управление на ликвидността

Разходите за управление на ликвидността се фактурират в началото на всяка календарна година за разходите, направени през предходната календарна година.

Член 17

Фактуриране на разходите за обслужване за административните непреки разходи

На бенефициерите на заеми се изпращат фактури в началото на всяка календарна година за разходите по обслужване за административните непреки разходи, направени през предходната календарна година, по отношение на съвкупните разходи, разпределени съгласно член 11.

Плащанията от бенефициерите за покриване на разходите за обслужване представляват вътрешни целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 3, буква а) от Финансовия регламент.

Член 18

Отмяна

Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1095 се отменя.

Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящото решение.

Член 19

Влизане в сила

Решението влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС, Евратом) 2022/2434 на Европейския парламент и на Съвета от 6 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 по отношение на установяването на диверсифицирана стратегия за финансиране като общ метод на получаване на заеми (ОВ L 319, 13.12.2022 г., стр. 1).

(3)  Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1095 на Комисията от 2 юли 2021 г. за установяване на методиката за разпределяне на разходите, свързани с операциите по заемане на средства и управление на дълга по линия на NextGenerationEU (ОВ L 236, 5.7.2021 г., стр. 75).

(4)  Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за създаване на инструмент за предоставяне на подкрепа на Украйна за 2023 г. (макрофинансова помощ +) (ОВ L 322, 16.12.2022 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 23).

(6)  Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета oт 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (OB L 424, 15.12.2020 г., стр. 1).

(7)  Решение за изпълнение (ЕС, Евратом) 2022/2544 на Комисията от 19 декември 2022 г. за установяване на договорености за администрирането и изпълнението на операциите на ЕС по получаване на заеми и управление на дълга в рамките на диверсифицираната стратегия за финансиране и свързаните операции по отпускане на заеми (вж. стр. 109 от настоящия брой на Официален вестник).


ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   Изчисляване на разходите за финансиране

Разходите за финансиране (РзФ) се изчисляват в следните стъпки:

Стъпка 1: Изчисляване на общите разходи на ден за отделен инструмент за финансиране в рамките на дадено времево разделение или в разделението за управление на ликвидността

Начисленията на ден се изчисляват, както следва:

Formula

за всеки инструмент за финансиране ажиото/дисажиото се разпределя линейно за срока на действие на инструмента:

ажио/дисажио на ден = (100 – емисионна цена):(дата на падеж – дата на емитиране)

където емисионната цена = обща цена (включително банковите такси)

За всеки инструмент за финансиране общите разходи на ден се изчисляват по следния начин:

РзФ на ден за инструмент = НРЛ на ден + ажио/дисажио на ден

Стъпка 2: Изчисляване на агрегираните общи разходи за финансиране на ден

За всяко времево разделение (ВР1—ВР11) общите разходи на ден за разделението преди уравняването, посочено в член 5, представляват сбора на всички общи разходи на ден за всеки инструмент за финансиране, отнесен към времевото разделение:

РзФ на ден ВР(x)преди уравняване = ∑ РзФ на ден за инструмент, отнесен към ВР(x)

За разделението за управление на ликвидността разходите за финансиране са, както следва:

РзФ на денРУЛпреди уравняване = ∑ РзФ на ден за инструмент, отнесен към РУЛ

Стъпка 3: Изчисляване на салдата на ликвидността в рамките на времевите разделения

Равнището на ликвидните наличности се изчислява на дневна база, както следва:

Ликвидността ВР(x) = входящи потоци [приходи от емисии + лихви заеми/безвъзмездни средства + погасявания заеми/безвъзмездни средства] – изходящи потоци [плащания + купони непогасен дълг + обратно изкупуване на дълг]

Стъпка 4: Изчисляване на разходите за финансиране на инструменти за финансиране, засегнати от излишък на ликвидност

С тази стъпка се определя частта от РзФ на времевите разделения с излишък на ликвидност, която може да бъде отнесена към ликвидността, държана в това разделение.

Разходите за финансиране, свързани с инструментите за финансиране, се изчисляват, както следва:

РзФ излишък на ликвидност ВР(излишък) =

РзФ на денВР(излишък)преди уравняване * ликвидност ВР(излишък): ВР(излишък)

РзФ на денВР(излишък)след уравняване = РзФ на денВР(излишък)преди уравняване – РзФ излишък на ликвидностВР(излишък)

Стъпка 5: Изчисляване на разходите за разделение за управление на ликвидността, в случай че разходите за финансиране са отнесени към него от времевото разделение с излишък на ликвидност

В случай че разделението за управление на ликвидността получава излишък от времевото разделение, разходите за това разделение се изчисляват, както следва:

РзФ на денРУЛслед уравняване = РзФ на денРУЛпреди уравняване + ∑ РзФ излишък на ликвидностВР(излишък)

Стъпка 6: Изчисляване на разходите за финансиране за времевото разделение с недостиг на ликвидност

Всеки недостиг на ликвидност в рамките на дадено времево разделение се уравнява с прехвърляне на ликвидност от разделението за управление на ликвидността при неговите разходи за финансиране на ден (стъпка 5).

За времевите разделения с положително салдо на ликвидността разходите за финансиране след уравняването са вече резултат от стъпка 4 по-горе.

РзФ прехвърляне на ликвидност от РУЛ = РзФ на денРУЛслед уравняване * Прехвърлена сума: РУЛ

РзФ на денВР(недостиг)след уравняване = РзФ на денВР(недостиг)преди уравняване + РзФ прехвърляне на ликвидност от РУЛ

Въпреки че разходите за финансиране могат да варират между шестмесечните разделения поради различия в условията за финансиране извън контрола на Комисията, Комисията управлява операциите по получаване на заеми и управление на дълга, за да гарантира, че всяко времево разделение има сходни падежни профили във възможно най-голяма степен.

Стъпка 7: Изчисляване на разходите за финансиране на ден за дадено плащане

Разходите за финансиране на ден за дадено плащане са сумата на плащанията, умножена по относителния дял на плащането спрямо времевото разделение, към което е отнесено.

РзФ на плащане във ВР(x) =

РзФ на денВР(x)след уравняване * неизплатена сума на плащането: ∑ дължими плащания във ВР(x)

2.   Изчисляване на разходите за управление на ликвидността

Разходите за управление на ликвидността за всяко плащане се изчисляват като сбор от разходите на ден на разделението за управление на ликвидността, държащо след уравняването салдата на ликвидността на времевите разделения през периода на изчисляване. Всички приходи (или разходи в случай на отрицателни ставки) се приспадат, както следва:

РзУЛ тримесечие = ∑ РзФ на денРУЛслед уравняване – възвръщаемост на ликвидните наличности тримесечие

РзУЛ се разпределят към всяко плащане, както следва:

РзУЛ на плащане =

РзУЛ тримесечие *

∑ дължимо плащане в края на тримесечието: ∑ дължими плащания в края на тримесечието

3.   Изчисляване на разходите за обслужване за административните непреки разходи

3.1.   Изчисляване на периодичните административни разходи

Периодичните административни разходи се изчисляват, както следва:

годишни периодични административни разходи общо = ∑ разходни позиции на периодичните административни разходи за календарна година

Периодичните административни разходи се разпределят, както следва:

годишни периодични административни разходи на бенефициер = годишни периодични административни разходи общо *

∑ дължимо плащане към бенефициера в края на годината: ∑ дължими плащания в края на годината

3.2.   Изчисляване и разпределяне на устройствените разходи

Устройствените разходи за всеки бенефициер за заеми по МВУ се изчисляват в следните две стъпки:

а)

Устройствените разходи за заеми по МВУ се изчисляват, както следва:

устройствени разходи за заеми по МВУ = 48 % * ∑ разходни позиции на устройствените разходи

б)

Устройствените разходи за заеми по МВУ се разпределят за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. за всяка държава членка, която е подписала споразумение за заем по МВУ, както следва:

устройствени разходи за всяко подписано споразумение за заем по МВУ = устройствени разходи за заеми по МВУ *

размер на заема с подписано споразумение по държави членки в края на годината: общ максимален размер на заемите по МВУ

в)

Считано от 1 януари 2024 г., всички неразпределени устройствени разходи се изчисляват, както следва:

неразпределени устройствени разходи за заеми по МВУ = устройствени разходи за заеми по МВУ – ∑ разпределени разходни позиции на устройствените разходи за заеми по МВУ през 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

Те се разпределят като допълнителни устройствени разходи за плащанията към държавите членки по споразумение за заем по МВУ, както следва:

допълнителни устройствени разходи за всеки бенефициер = неразпределени устройствени разходи за заеми по МВУ в края на 2023 г. *

∑ размер на подписаните споразумения за заем за всеки бенефициер в края на 2023 г.: общ размер на заемите по подписани споразумения за заем по МВУ в края на 2023 г.

3.3.   Изчисляване на разходите за обслужване за всеки бенефициер

РзО годишно = ∑ разходни позиции на периодичните административни разходи + ∑ административни разходни позиции, свързани с устройствените разходи

4.   Речник на съкращенията

НЛРна ден

начислени разходи за лихви с разбивка по дни

(НРЛ) на ден

дневни начисления на отделен инструмент за финансиране

Ажио/дисажио на ден

ажио или дисажио с разбивка по дни

Бенефициер

държава членка или трета държава, която е страна по споразумение за заем по програма CAM, или бюджетът на Съюза за безвъзмездна подкрепа съгласно член 5, параграф 1 от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053

РзФ на индивидуално искане за плащане във ВР(x)

разходи за финансиране за искане за плащане във времево разделение X

РзФ на ден за инструмент

разходи за финансиране на ден за инструмент за финансиране

РзФ на денРУЛслед уравняване

разходи за финансиране на ден за разделението за управление на ликвидността след уравняването

РзФ на денРУЛпреди уравняване

разходи за финансиране на ден за разделението за управление на ликвидността преди уравняването

РзФ на денВР(недостиг)след уравняване

разходи за финансиране на ден след уравняването за разделенията с първоначален недостиг на ликвидност

РзФ на денВР(излишък)след уравняване

разходи за финансиране на ден след уравняването за разделенията с първоначален излишък на ликвидност

РзФ на денВР(x)преди уравняване

разходи за финансиране на ден преди уравняването за разделение X

РзФ излишък на ликвидностВР(излишък)

разходи за финансиране на ден, свързани с недостига на ликвидност във времевото разделение

РзФ прехвърляне на ликвидност от РУЛ

разходи за финансиране на ден, свързани с ликвидността, която се прехвърля към разделението за управление на ликвидността

РзО годишно

сума на административните разходи за обслужване през календарната година

Купон

лихви, платени от емитента по облигацията

Ликвидност ВР(x)

размерът на ликвидността във времево разделение X. Излишъкът или недостигът е посочен след стъпка 3

РУЛ разходи тримесечие

разходи за управление на ликвидността за едно тримесечие

Условна стойност

номинална стойност

Възвръщаемост на ликвидните наличности тримесечие

възвръщаемост на ликвидните наличности за едно тримесечие

ВР(x)

обща сума на исканията за плащане и ликвидността на времево разделение X


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/136


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2022/2546 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 16 декември 2022 година

за изменение на Решение ЕЦБ/2010/29 относно емитирането на евробанкноти (ЕЦБ/2022/46)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 128, параграф 1 от него,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 16 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 1 от Решение (ЕС) 2022/1211 на Съвета (1) в съответствие с член 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Хърватия изпълнява необходимите условия за приемане на еврото и дерогацията в полза на Хърватия, посочена в член 5 от Акта за присъединяване от 2012 г. (2), ще бъде отменена, считано от 1 януари 2023 г.

(2)

В член 1, буква г) от Решение ЕЦБ/2010/29 на Европейската централна банка (3) е дадено определение на „алгоритъма за разпределяне на банкноти“ и се препраща към приложение I към същото решение, в което се уточнява алгоритъмът за разпределяне на банкноти, който се прилага от 1 февруари 2020 г. Тъй като Хърватия ще приеме еврото на 1 януари 2023 г. и от тази дата ще се прилагат нови тегла в капиталовия алгоритъм, е необходимо Решение ЕЦБ/2010/29 да бъде изменено, за да се определи алгоритъмът за разпределяне на банкноти, приложим от 1 януари 2023 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменения

Решение ЕЦБ/2010/29 се изменя, както следва:

1.

Последното изречение на член 1, буква г) се заменя със следното:

„Алгоритъмът за разпределяне на банкноти, който се прилага от 1 януари 2023 г., е посочен в приложение I към настоящото решение.“

2.

Приложение I се заменя с приложението към настоящото решение.

Член 2

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 2023 г.

Съставено във Франкфурт на Майн на 16 декември 2022 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE


(1)  Решение (ЕС) 2022/1211 на Съвета от 12 юли 2022 г. за приемане на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г. (ОВ L 187, 14.7.2022 г., стр. 31).

(2)  Акт относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 112, 24.4.2012 г., стр. 21).

(3)  Решение ЕЦБ/2010/29 на Европейската централна банка от 13 декември 2010 г. относно емитирането на евробанкноти (ОВ L 35, 9.2.2011 г., стр. 26).


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

АЛГОРИТЪМ ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА БАНКНОТИТЕ ОТ 1 ЯНУАРИ 2023 г.

%

Европейска централна банка

8,0000

Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique

3,3250

Deutsche Bundesbank

24,0575

Eesti Pank

0,2570

Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland

1,5455

Bank of Greece

2,2575

Banco de España

10,8825

Banque de France

18,6390

Hrvatska narodna banka

0,7400

Banca d’Italia

15,5035

Central Bank of Cyprus

0,1965

Latvijas Banka

0,3555

Lietuvos bankas

0,5280

Banque centrale du Luxembourg

0,3005

Bank Ċentrali ta’ Malta/Central Bank of Malta

0,0960

De Nederlandsche Bank

5,3480

Oesterreichische Nationalbank

2,6710

Banco de Portugal

2,1360

Banka Slovenije

0,4395

Národná banka Slovenska

1,0450

Suomen Pankki

1,6765

ОБЩО

100,0000


ПРЕПОРЪКИ

22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/138


ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2022/2547 НА СЪВЕТА

от 13 декември 2022 година

за изменение на Препоръка (ЕС) 2022/107 относно координиран подход за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията от COVID–19

(текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 21, параграф 2, член 168, параграф 6 и член 292, първо и второ изречение от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

На 25 януари 2022 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2022/107 (1). Препоръка (ЕС) 2022/107 следва „индивидуален подход“ по отношение на ограниченията на свободното движение, свързани с пандемията от COVID–19, като предвижда, че лице, което притежава валиден сертификат, издаден въз основа на Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета (2) („Цифров COVID сертификат на ЕС“), по принцип не следва да подлежи на допълнителни ограничения, като например тестове или карантина, независимо от мястото на заминаване в Съюза. От лицата, които не притежават Цифров COVID сертификат на ЕС, може да се изисква да се подложат на тест преди или не по-късно от 24 часа след пристигането. С Препоръка (ЕС) 2022/107 беше адаптирана и методиката на картата с цветовете на „светофарната уредба“, показваща епидемичната обстановка на регионално равнище в целия Съюз, създадена с Препоръка (ЕС) 2020/1475 на Съвета (3) и публикувана ежеседмично от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.

(2)

На 25 ноември 2021 г., когато Комисията прие своето предложение (4), което щеше да се превърне в Препоръка (ЕС) 2022/107, епидемичната обстановка във връзка с пандемията от COVID–19 бе значително по-различна от днешната. Тогава будещият безпокойство вариант делта все още бе широко разпространен в Съюза. Днес, повече от десет месеца по-късно, силно трансмисивният вариант омикрон – под формата на различни подварианти – се превърна в преобладаващ вариант в Съюза.

(3)

Oмикрон е по-малко тежък от наблюдавания преди това вариант делта, което може да се отдаде поне отчасти на защитния ефект от ваксинацията и от предходни инфекции (5). В резултат от това и в комбинация с по-високите нива на защита, произтичащи от ваксинацията и предходни инфекции, понастоящем натискът върху здравните системи остава на управляеми равнища, дори по време на моментни пикове на инфекциите, като например вълната, предизвикана от подварианти BA.4 и BA.5 на омикрон, наблюдавана през лятото на 2022 г.

(4)

Ограниченията на свободното движение, въведени в отговор на пандемията от COVID–19, не трябва да надхвърлят строго необходимото за опазване на общественото здраве. Както е отбелязано в точки 1 и 2 от Препоръка (ЕС) 2022/107, всички такива ограничения следва, в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност, да бъдат премахнати веднага щом епидемичната обстановка позволи това. Към август 2022 г. всички държави членки са отменили всички мерки, засягащи свободното движение на хора в Съюза, включително изискването пътуващите да притежават Цифров COVID сертификат на ЕС.

(5)

Поради това подходът, изложен в Препоръка (ЕС) 2022/107, следва да бъде адаптиран. По-специално препоръката следва да бъде изменена в смисъл, че държавите членки по принцип следва да не налагат свързани с пандемията ограничения на свободното движение на хора на основания, свързани с общественото здраве. Лятната вълна от 2022 г. показва как високата циркулация на вируса след появата на нов будещ безпокойство вариант не води непременно до значителен натиск върху националните здравни системи. Това подчертава значението на предпазливия подход при обмислянето на въвеждането на ограничения на свободното движение на хората въз основа на броя на случаите или на наличието на нов вариант.

(6)

В същото време световната пандемия от COVID–19 още не е приключила. Не могат да бъдат изключени нови вълни от инфекции, които биха могли да доведат до влошаване на епидемичната обстановка, включително в резултат на появата на нов будещ безпокойство или представляващ интерес вариант. Поради това е важно да продължи координирането на усилията за готовност в целия Съюз. Като част от тези усилия на 29 юни 2022 г. Европейският парламент и Съветът удължиха срока на прилагане на Регламент (ЕС) 2021/953 относно Цифровия COVID сертификат на ЕС до 30 юни 2023 г.

(7)

Удължаването на срока на рамката за Цифровия COVID сертификат на ЕС гарантира, че гражданите на Съюза могат да продължат да се ползват от оперативно съвместими и взаимно приети сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID–19 в ситуации, при които държавите членки могат да счетат за необходимо временно да въведат отново някои ограничения на свободното движение, свързани с общественото здраве. В същото време е важно да се подчертае, че Регламент (ЕС) 2021/953 по никакъв начин не задължава държавите членки да изискват доказателство за статута на ваксинация, направен тест или преболедуване в контекста на упражняването на свободното движение.

(8)

Когато в отговор на сериозно влошаване на епидемичната обстановка дадена държава членка счита, че ограниченията на свободното движение все пак са необходими за опазване на общественото здраве и са пропорционални, тези ограничения следва да бъдат ограничени до изискване пътуващите да притежават валиден Цифров COVID сертификат на ЕС. По-специално при подобни ситуации от лицата, пътуващи в рамките на Съюза, които притежават валиден Цифров COVID сертификат на ЕС, не следва да се изисква да се подлагат на карантина, самоизолация или допълнително тестване. За да определят дали дадена ситуация следва да се квалифицира като сериозно влошаване на епидемичната обстановка, държавите членки следва по-специално да вземат предвид натоварването на тяхната здравна система, дължащо се на COVID–19, по-конкретно по отношение на приема и броя на пациентите в болниците и отделенията за интензивно лечение, тежестта на разпространяващите се варианти на SARS-CoV-2, както и информацията, предоставена от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, относно развитието на епидемичната обстановка. В този контекст Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията публикува съответните данни за развитието на епидемичната обстановка.

(9)

Държавите членки следва също така да преценят дали има вероятност тези ограничения да окажат положително въздействие върху епидемичната обстановка, включително значително намаляване на натиска върху националните здравни системи, като се има предвид, че по принцип вътрешните фактори са по-мощни за определянето на епидемичната обстановка, отколкото трансграничното пътуване. В такива ситуации по-скоро националните мерки за лична защита като носенето на маска, вентилацията и социалното дистанциране, отколкото ограниченията на пътуванията, могат да се окажат ефективни за забавянето на разпространението на COVID–19, ако се прилагат своевременно и изчерпателно и ако обществото ги изпълнява в достатъчна степен на практика (6).

(10)

Що се отнася до евентуалното изискване за притежаване на валиден Цифров COVID сертификат на ЕС, измененията на Регламент (ЕС) 2021/953, въведени с Регламент (ЕС) 2022/1034 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва да бъдат отразени в Препоръка (ЕС) 2022/107. Първо, следва да се посочи, че цифровите COVID сертификати на ЕС, издадени на лица, участващи в клинични изпитвания за ваксини срещу COVID–19, могат да бъдат приемани от други държави членки, за да се премахнат ограниченията на свободното движение. За да се улесни упражняването на свободното движение на гражданите на Съюза, които са получили ваксина срещу COVID–19, преминала процедурата на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации, на държавите членки също така се препоръчва да приемат цифровите COVID сертификати на ЕС, издадени след поставянето на такива ваксини. Освен това сертификатите за направен тест и за преболедуване вече могат да се издават въз основа на лабораторни антигенни тестове.

(11)

Като се има предвид специфичното им положение или ключови функции, някои категории пътници следва да бъдат освободени от евентуално изискване да притежават Цифров COVID сертификат на ЕС, когато упражняват тези ключови функции. С оглед на настоящото положение във връзка със сигурността е важно този списък изрично да включва дипломати, служители на международни организации, лица, поканени от международни организации, военен персонал, хуманитарни работници и персонал за гражданска защита. Списъкът следва също да включва лицата, обхванати от член 2 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета (8), и да бъде в съответствие с Препоръка (ЕС) 2022/2548 на Съвета (9). Същевременно това не следва да възпрепятства държавите членки да предлагат ваксинация и тестване на тези категории лица.

(12)

За да може да се реагира бързо на нововъзникващи варианти на SARS-CoV-2, следва да се запази процедурата за „аварийна спирачка“, т.е. възможността за приемане на други мерки в допълнение към Цифровия COVID сертификат на ЕС. Тази процедура за „аварийна спирачка“ може да се използва в отговор на появата на нов вариант на SARS-CoV-2, който буди безпокойство или интерес, с цел да се забави разпространението му чрез ограничения за пътуване, да се спечели време за мобилизиране на капацитета на болниците при върхово натоварване и да се задейства разработването на ваксини. Тази процедура би могла да се използва и в ситуации, в които епидемичната обстановка се влошава бързо и сериозно по начин, който предполага появата на нов вариант на SARS-CoV-2, пораждащ безпокойство или интерес.

(13)

Когато държава членка въведе изискване за представяне на валиден Цифров COVID сертификат на ЕС или когато предприема допълнителни мерки в съответствие с процедурата за „аварийна спирачка“, тя следва бързо да информира Комисията и другите държави членки за това чрез мрежата за интегрирани договорености на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR) и да предостави информация относно причините, очакваното въздействие, влизането в сила и продължителността на такива ограничения за пътуване. Това следва да включва информация защо въвеждането на такива ограничения за пътуване е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност, например поради особеното географско положение на съответната държава членка или особената уязвимост на нейния национален сектор на здравеопазването. Това следва да послужи и за гарантиране на съгласуваност с правилата относно пътуванията от трети държави. Ако дадена държава членка задейства „аварийната спирачка“, следва бързо да се свика мрежата за интегрирани договорености на ЕС (IPCR) с цел преглед на ситуацията, за да се осигури ефективна координация на равнището на Съюза.

(14)

За да получат навременна, подходяща и представителна информация относно появата и разпространението на будещи безпокойство или интерес варианти на SARS-CoV-2, държавите членки следва да оценяват разпространението на различни варианти на SARS-CoV-2 в общността чрез подбор на представителни проби за секвениране, да извършват генетично характеризиране и да докладват резултатите от типизирането на вариантите в съответствие с насоките за секвениране, публикувани от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (10) .

(15)

Важно е също така да се гарантира, че информацията за всички нови мерки е публично достъпна възможно най-рано. Както се посочва в Съобщението на Комисията от 2 септември 2022 г. (11) държавите членки следва да направят всичко възможно, за да гарантират, че потенциалните пътници разполагат с достатъчно информация относно възможните ограничения за пътуване, на които може да подлежат при влизане в друга държава членка. Уеб платформата „Re-Open EU“ продължава да бъде основен източник на информация за всеки, който пътува в Съюза.

(16)

Целесъобразно е да се прекрати използването на картата с цветовете на „светофарната уредба“, публикувана от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията от приемането на Препоръка (ЕС) 2020/1475 през октомври 2020 г. насам. С оглед на епидемичното развитие методологията на картата беше адаптирана многократно. Последното ѝ издание, в което се използва броя на обявените случаи за период от 14 дни, претеглен спрямо процента на ваксинация, се основава на опита с варианта делта. Високият брой на инфекциите, причинени от варианта омикрон, обаче доведе до маркиране на големи части от картата в „тъмночервено“, въпреки че всички държави членки бяха премахнали своите ограничения за свободното движение. Освен това, тъй като държавите членки адаптираха своите режими на тестване, множество региони бяха оцветени в „тъмносиво“ поради това, че докладваният процент на тестване е спаднал под прага, установен в Препоръка (ЕС) 2022/107. Това пренасочване на стратегиите за тестване към представителни извадки от населението няма да се промени в обозримо бъдеще. В резултат на това картата с цветовете на „светофарната уредба“ престана да дава ясна представа за епидемичната обстановка в Съюза. След обсъждания с държавите членки и Комисията Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията временно преустанови публикуването на картата през юли 2022 г.

(17)

Поради това позоваванията на конкретни допълнителни мерки за лицата, пътуващи от „тъмночервени“ райони, следва да бъдат заличени от Препоръка (ЕС) 2022/107 заедно с картата с цветовете на „светофарната уредба“.

(18)

Задължителното подаване на формуляри за локализиране на пътниците (PLF) в контекста на пътуване в рамките на ЕС за целите на проследяването на контактни лица представлява допълнително изискване за упражняването на свободното движение. Следователно такова изискване е обосновано само ако е необходимо и пропорционално. По-специално държавите членки не следва да изискват от пътуващите с личен транспорт лица, независимо дали става въпрос за автомобили, велосипеди или пеша, да представят PLF. Причината за това е, че тяхното излагане на риск от заразяване е при всички положения по-малко интензивно, отколкото в обществения транспорт, и защото обикновено те познават самоличността на своите спътници.

(19)

Същевременно ако държавите членки желаят да активират мярката за проследяване на контактите на пътниците от чужбина, те разполагат с някои общи инструменти, като например цифровия формуляр на ЕС за локализиране на пътници и системата за ранно предупреждение и реагиране, чрез които могат да обменят данни за пътниците, с което се подобрява способността им за проследяване на контактите, като същевременно се ограничава тежестта върху пътниците и превозвачите. За да се избегне необходимостта от подаване на PLF, държавите членки биха могли, когато това е възможно съгласно националното право и в съответствие с правилата за защита на данните, да обмислят също така използването на съществуващите данни за пътниците за целите на проследяването на контактите.

(20)

Комисията, с подкрепата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, следва да продължи редовно да прави преглед на Препоръка (ЕС) 2022/107 и да предава констатациите си за разглеждане от Съвета, заедно с предложение за изменение на тази препоръка, когато това е необходимо,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

Препоръка (ЕС) 2022/107 се изменя, както следва:

(1)

заглавието „Координирана рамка за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията от COVID-19“ след точка 10 се заменя със следното:

„Координирана рамка за свободното движение по време на пандемията от COVID–19“;

(2)

точка 11 се заменя със следното:

„11.

Държавите членки не следва да налагат ограничения, свързани с пандемията, върху правото на свободно движение на хора на основания, свързани с общественото здраве, освен в случаите, обхванати от точки 11а и 22.“;

(3)

вмъкват се следните точки 11a, 11б и 11в:

„11а.

Без да се засяга процедурата за „аварийна спирачка“, посочена в точка 22, държавите членки следва да въвеждат свързани с пандемията ограничения на правото на свободно движение на хора на основания, свързани с общественото здраве, само в съответствие с общите принципи, изложени в точки 1–10, и в отговор на сериозно влошаване на епидемичната обстановка.

За да определят дали дадена ситуация следва да бъде квалифицирана за целите на първа алинея като силно влошаваща се, държавите членки следва да вземат предвид по-специално натоварването на техните здравни системи, дължащо се на COVID-19, по-конкретно по отношение на приема и броя на пациентите в болниците и отделенията за интензивно лечение, тежестта на разпространяващите се варианти на SARS-CoV-2, както и информацията, редовно предоставяна от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, относно развитието на епидемичната обстановка.

Преди да въведат подобни ограничения съответните държави членки следва да преценят дали има вероятност те да окажат положително въздействие върху епидемичната обстановка, включително значително да намалят натиска върху националните здравни системи.

11б.

Ако държава членка наложи ограничения съгласно точка 11а, от пътуващите следва да се изисква само да притежават валиден Цифров COVID сертификат на ЕС, издаден съгласно Регламент (ЕС) 2021/953, който отговаря на условията по точка 12.

В този контекст следва да се прилагат следните дерогации:

a)

освобождаванията от необходимостта да се притежава валиден Цифров COVID сертификат на ЕС, посочени в точка 16;

б)

допълнителните мерки, приети в съответствие с процедурата за „аварийна спирачка“, посочени в точка 22, за да се забави разпространението на нови, будещи безпокойство или интерес варианти на SARS-CoV-2.

11в.

Ако държава членка наложи ограничения съгласно точка 11а, тя следва бързо да информира Комисията и другите държави членки за това чрез мрежата за интегрирани договорености на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR). За тази цел държавата членка следва да предостави следната информация:

a)

причините за подобно изискване, включително неговото съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност;

б)

оценка на очакваното въздействие на такова изискване върху епидемичната обстановка;

в)

влизането в сила, датата на преразглеждане, когато е приложимо, и планираната продължителност на такова изискване.

Освен това подобни ограничения следва да бъдат обсъдени в рамките на мрежата IPCR, включително с цел да се осигури съгласуваност с Препоръка (ЕС) 2022/2548.“

(4)

точка 12 се заменя със следното:

„12.

Следните цифрови COVID сертификати на ЕС следва да се приемат, ако автентичността, валидността и целостта им могат да бъдат проверени:

a)

сертификати за ваксинация, издадени в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/953 за ваксина срещу COVID-19, обхваната от член 5, параграф 5, първа алинея от него, или за ваксина срещу COVID-19, за която е приключила процедурата на включване в списък на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации и в която е посочено, че притежателят:

е завършил основната ваксинационна серия и са изминали най-малко 14 дни от последната доза; или

е получил една или повече бустерни дози след завършване на основната ваксинационна серия;

при условие че срокът за приемане, определен в Регламент (ЕС) 2021/953, все още не е изтекъл.

Държавите членки могат също така да приемат сертификати за ваксинация, издадени за други ваксини срещу COVID-19, обхванати от член 5, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕС) 2021/953, или сертификати за ваксинация, издадени в съответствие с член 5, параграф 5, четвърта алинея от същия регламент.

Въз основа на допълнителни научни доказателства Комисията следва редовно да преоценява подхода, изложен в буква а).

б)

сертификати за направен тест, издадени в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/953, с отрицателен резултат, получен:

не повече от 72 часа преди заминаването в случай на тест за амплификация на нуклеинови киселини (NAAT); или

не повече от 24 часа преди заминаването, в случай на антигенен тест, включен в общия списък на ЕС на антигенните тестове за COVID-19, одобрен от Комитета за здравна сигурност (12).

За целите на пътуването при упражнението на правата на свободно движение държавите членки следва да приемат и двата вида тестове.

Държавите членки следва да се стремят да гарантират, че сертификатите за направен тест се издават възможно най-скоро след вземането на пробата за изследване.

в)

сертификати за преболедуване, издадени в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/953, при условие че срокът на валидност, в съответствие с посочения регламент, все още не е изтекъл.“;

(5)

точка 15 се заменя със следното:

„15.

Ако държава членка въведе изискване за притежаване на валиден Цифров COVID сертификат на ЕС, от лицата, които не притежават такъв, може да се изисква да се подложат на изследване NAAT или антигенен тест, включен в общия списък на ЕС на антигенните тестове за COVID–19, преди или не по-късно от 24 часа след пристигането. Това не се прилага по отношение на лица, освободени от изискването за притежаване на Цифров COVID сертификат на ЕС в съответствие с точка 16.“;

(6)

в точка 16 буква а) се заменя със следното:

„а)

следните категории пътници с ключови функции или нужди от първостепенно значение, при упражняването на тези ключови функции или нужди от първостепенно значение:

транспортни работници или доставчици на транспортни услуги, включително водачи и друг персонал на товарни превозни средства, превозващи товари за използване на територията, както и тези, които само преминават транзитно;

здравни специалисти, научни работници в областта на здравеопазването и специалисти в областта на грижите за възрастни хора;

лица, пътуващи по наложителни медицински или семейни причини;

дипломати, служители на международни организации, лица, поканени от международни организации, военен персонал, хуманитарни работници, персонал за гражданска защита и лица, попадащи в обхвата на член 2 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета (13);

транзитно преминаващи пътници;

моряци;

лица, работещи в критични или други основни инфраструктури.“;

(7)

заглавието „Карта на ЕС с цветовете на „светофарната уредба“ и основани на нея изключения и допълнителни мерки“ след точка 16 се заличава;

(8)

точки 17, 18 и 19 се заличават;

(9)

в точка 20 втората алинея се заменя със следния текст:

„В подкрепа на държавите членки Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да продължи да публикува информация и данни за будещите безпокойство или интерес варианти на SARS-CoV-2.“;

(10)

точки 21, 22 и 23 се заменят със следното:

„21.

Държавите членки следва да преценяват разпространението на различни варианти на SARS-CoV-2 в общността чрез подбор на представителни проби за секвениране, да извършват генетично характеризиране и да докладват резултатите от типизирането на вариантите в съответствие с насоките за секвениране, публикувани от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията .

22.

Когато в отговор на появата на нов будещ безпокойство или интерес вариант на SARS-CoV-2 държава членка изисква от пътуващите, включително от притежателите на цифрови COVID сертификати на ЕС, след влизане на нейна територия да се подложат на карантина/самоизолация или да бъдат тествани за инфекция със SARS-CoV-2, или ако налага други ограничения на притежателите на такива сертификати, тя следва бързо да информира чрез мрежата IPCR за това Комисията и другите държави членки, включително като предостави информацията, посочена в точка 11в от настоящата препоръка и в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/953. Ако е възможно, тази информация следва да бъде предоставена 48 часа преди въвеждането на тези нови ограничения. Когато е възможно, тези мерки следва да бъдат ограничени до регионалното равнище. Държавите членки следва да дават предимство на тестването пред другите мерки.

Това следва също да се прилага в ситуации, в които епидемичната обстановка се влошава бързо и сериозно по начин, който предполага появата на нов вариант на SARS-CoV-2, будещ безпокойство или интерес.

23.

Когато държава членка задейства процедурата за „аварийна спирачка“ и в резултат от това изисква от транспортни работници и доставчици на транспортни услуги да се подложат на тест за инфекция с COVID–19, следва да се използват бързи антигенни тестове и не следва да се изисква карантина, което не би трябвало да доведе до смущения в транспорта. В случай че възникнат смущения в транспорта или веригите на доставки, държавите членки следва незабавно да отменят или оттеглят всички подобни изисквания за систематично тестване, за да се запази функционирането на „зелените ленти за преминаване“. Освен това от другите видове пътуващи, попадащи в обхвата на точка 16, букви а) и б) не следва да се изисква да се подлагат на карантина или самоизолация.“;

(11)

точка 24 се заменя със следното:

„Когато държава членка обмисля да задейства „аварийната спирачка” в отговор на появата на нов вариант на SARS-CoV-2, който поражда безпокойство или представлява интерес, мрежата на IPCR следва да бъде свикана в рамките на следващите 48 часа, за да се обсъди необходимостта от координирани мерки в целия ЕС за забавяне на разпространението на новия вариант, в тясно сътрудничество с Комисията и с подкрепата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. По време на такава координационна среща съответната държава членка следва да посочи причините за намерението ѝ да задейства „аварийната спирачка”. Обсъжданите мерки следва да бъдат приложени от държавите членки, ако е уместно, по координиран начин.

Въз основа на редовната оценка на новите данни за вариантите, извършвана от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, на съответните обсъждания в областта на общественото здраве в Комитета за здравна сигурност и въз основа на анализа, предоставен от Европейската експертна група по вариантите на SARS-CoV-2, Комисията може също така да предложи обсъждане в рамките на Съвета на нов, пораждащ безпокойство или интерес вариант на SARS-CoV-2.“;

(12)

точка 27 се заменя със следното:

„27.

Когато в контекста на точка 11а или точка 22 държави членки изискват от лицата, пътуващи до тяхната територия с видове колективен транспорт с предварително определено място или кабина, да представят формуляри за локализиране на пътници (PLF) за целите на проследяването на контактите в съответствие с изискванията за защита на данните, те следва да използват цифровия формуляр на ЕС за локализиране на пътниците, разработен от EU Healthy Gateways (14), и да използват функционалността за селективен обмен на системата за ранно предупреждение и реагиране (EWRS), създадена с член 8 от Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15), включително всяка съответна структурирана информация за трансгранично проследяване на контактни лица. Държавите членки не следва да изискват представянето на формуляр за локализиране на пътници за пътуване с частен транспорт. Когато това е възможно съгласно националното право и в съответствие с правилата за защита на данните, държавите членки биха могли също така да обмислят използването на съществуващите данни за пътниците за целите на проследяването на контактните лица.“;

(13)

точки 29 и 30 се заменят със следното:

„29.

В съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2021/953 държавите членки следва да предоставят на съответните заинтересовани страни и на широката общественост ясна, изчерпателна и навременна информация относно всички мерки, засягащи правото на свободно движение, както и относно всички съпътстващи изисквания, като например необходимостта от представяне на формуляр за локализиране на пътници. Това включва информация за отмяната или липсата на такива изисквания. Информацията следва също така да бъде публикувана в машинночетим формат.

30.

Тази информация следва да бъде редовно актуализирана от държавите членки и предоставяна своевременно на интернет платформата „Re-Open EU“. Държавите членки следва също така да предоставят на интернет платформата „Re-open EU“ информация относно използването на цифровите COVID сертификати на ЕС за вътрешни цели.

Информацията за всички нови мерки следва да се публикува възможно най-рано и като общо правило най-малко 24 часа преди влизането им в сила, като се има предвид, че е необходима известна гъвкавост при епидемични извънредни ситуации.“;

(14)

Приложението се заличава.

Съставено в Брюксел на 13 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  Препоръка (ЕС) 2022/107 на Съвета от 25 януари 2022 г. относно координиран подход за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията от COVID–19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/1475 (OВ L 18, 27.1.2022 г., стр. 110).

(2)  Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г. относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID–19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID–19 (ОВ L 211, 15.6.2021 г., стр. 1).

(3)  Препоръка (ЕС) 2020/1475 на Съвета от 13 октомври 2020 г. относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID–19 (ОВ L 337, 14.10.2020 г., стр. 3).

(4)  Предложение за препоръка на Съвета относно координиран подход за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията от COVID–19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/1475 (COM(2021) 749 final).

(5)  https://www.ecdc.europa.eu/en/covid–19/latest-evidence/clinical

(6)  Вж. също съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „COVID–19: поддържане на готовността и реакцията на ЕС – поглед напред“ (COM(2022)190 final).

(7)  Регламент (ЕС) 2022/1034 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/953 относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID–19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID–19 (ОВ L 173, 30.6.2022 г., стр. 37).

(8)  Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила (OB L 71, 4.3.2022 г., стр. 1).

(9)  Препоръка (ЕС) 2022/2548 на Съвета от 13 декември 2022 г. относно координиран подход към пътуването до Съюза по време на пандемията от COVID–19, и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета (вж. страница 146 от настоящия брой на Официален вестник).

(10)  https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/methods-detection-and-characterisation-sars-cov-2-variants-second-update

(11)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Реакцията на ЕС по отношение на COVID-19: подготовка за есента и зимата на 2023 г.“ (COM(2022)452 final).

(12)  Достъпен на адрес: https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/coronavirus-response/public-health/high-quality-covid-19-testing_en

(13)  Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила (OB L 71, 4.3.2022 г., стр. 1).

(14)  https://www.euplf.eu/en/home/index.html

(15)  Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 2119/98/ЕО (ОВ L 293, 5.11.2013 г., стр. 1)


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/146


ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2022/2548 НА СЪВЕТА

от 13 декември 2022 година

относно координиран подход за пътуване до Съюза по време на пандемията от COVID-19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, букви б) и д) и член 292, първо и второ изречение от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

На 30 юни 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/912 относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (1).

(2)

Оттогава насам увеличаващото се ваксинационно покритие по света, ваксините, които предлагат високи равнища на защита срещу тежки заболявания и смъртни случаи, както и разпространението на щамовете Omicron BA.4 и BA.5, които преобладават в световен мащаб от юли 2022 г. насам и по принцип се преболедуват по-леко в сравнение с предишните варианти на Делта, доведоха до значително подобряване на епидемичната обстановка.

(3)

Поради това, с оглед на настоящата и очакваната епидемична обстановка, изглежда целесъобразно да се препоръча да отпаднат ограниченията върху пътуванията към Съюза. Всички държави членки и държави, за които се прилагат достиженията на правото от Шенген, вече отмениха тези ограничения през лятото.

(4)

С приложение I към Препоръка (ЕС) 2020/912 беше въведен, наред с другото, списък с третите държави, специалните административни региони и други образувания и териториални органи („трети държави или региони“), които отговарят на епидемичните критерии, определени в посочената препоръка, и за които ограничението на неналожителните пътувания до Съюза може да бъде отменено. С облекчаването на ограниченията този списък вече не е необходим и поради това следва да бъде отменен.

(5)

Вирусът SARS-CoV-2 обаче все още се разпространява. Поради това държавите членки следва да имат готовност да действат координирано и пропорционално, в случай че епидемичната обстановка се влоши значително, включително поради появата на нов, будещ безпокойство или интерес вариант.

(6)

По-специално, когато епидемичната обстановка в трета държава или регион се влоши значително, държавите членки следва, при необходимост, да ограничат неналожителните пътувания, с изключение на лицата, които са ваксинирани или преболедували, или чието изследване за амплификация на нуклеинови киселини (NAAT), направено в рамките на 72 часа преди заминаването им, е отрицателно. Това не следва да възпрепятства държавите членки да налагат допълнителни мерки при пристигането, като например допълнителни изследвания, самоизолация или карантина.

(7)

Когато държава членка въвежда ограничения, свързани с COVID-19, в съответствие с Препоръка 2022/107 на Съвета (2), държавите членки следва, в рамките на структурите на Съвета и в тясно сътрудничество с Комисията, Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Комитета за здравна сигурност, да се координират, за да определят дали следва да бъдат въведени подобни ограничения по отношение на пътуванията от трети държави до държавите членки. Информацията за всички нови мерки следва да се публикува възможно най-рано и като общо правило най-малко 48 часа преди влизането им в сила, като се има предвид, че е необходима известна гъвкавост при епидемични извънредни ситуации.

(8)

В този контекст Цифровият COVID сертификат на ЕС, създаден с регламенти (ЕС) 2021/953 (3) и (ЕС) 2021/954 (4) на Европейския парламент и на Съвета, следва да остане отправната точка за доказване на ваксинация, преболедуване и направено изследване. Той следва да включва и сертификатите, издадени от трети държави, които са обхванати от решение за изпълнение, прието съгласно член 3, параграф 10 или член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/953.

(9)

Освен това, когато в трета държава или регион възникне будещ безпокойство или интерес вариант, държавите членки следва да запазят възможността да предприемат по координиран начин спешни, ограничени във времето и гъвкави мерки, за да забавят разпространението и да се подготвят за появата на такъв будещ безпокойство или интерес вариант.

(10)

В настоящата препоръка следва също така да се предвидят необходимите изключения от ограниченията за пътуване от трети държави до държавите членки. На пътуващите с ключови функции или нужди от първостепенно значение следва да бъде разрешено да пътуват до държавите членки и другите държави, за които се прилагат достиженията на правото от Шенген, дори когато се прилага аварийната спирачка. За тази цел списъкът с пътуващите по наложителни причини следва да бъде адаптиран, за да се ограничи до лицата, които трябва да могат да пътуват дори в такива ситуации.

(11)

По подобен начин гражданите на Съюза и гражданите на трети държави, законно пребиваващи в Съюза, следва винаги да могат да се завърнат в държавата членка, на която са граждани или в която пребивават постоянно, но при пристигането им може да им бъдат наложени мерки. От децата под 12-годишна възраст не следва да се изисква да притежават доказателство за ваксинация, преболедуване или направено изследване.

(12)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка. Доколкото настоящата препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания следва да вземе решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я приложи.

(13)

Настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (5). Следователно Ирландия не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(14)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (7).

(15)

По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (9).

(16)

По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (11).

(17)

В интерес на правилното функциониране на Шенгенското пространство всички държави членки следва да вземат решение по координиран начин за всяко повторно въвеждане на ограничения за неналожителните пътувания към Съюза,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

Отмяна на ограниченията върху пътуванията

1.

Считано от 22 декември 2022 г., всички свързани с COVID-19 ограничения за пътуващите до Съюза следва да бъдат отменени.

Изисквания за пътувания в случай на сериозно влошаване на епидемичната обстановка

2.

Когато е необходимо, за да се справят със сериозно влошаване на епидемичната обстановка в държавите членки или в трети държави, държавите членки, при необходимост, следва да решат по координиран начин в рамките на Съвета и в тясно сътрудничество с Комисията да въведат отново подходящи изисквания за пътуващите преди заминаването им. Тези изисквания могат да се състоят от един или съчетание от няколко от следните елементи:

a)

най-късно 14 дни преди да влязат в Съюза да им е поставена последната препоръчителна доза за първична имунизация от една от ваксините срещу COVID-19, разрешени в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 (12) на Европейския парламент и на Съвета, или от една от ваксините срещу COVID-19, за която е завършена процедурата на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации; когато пътуващият е на възраст 18 години или повече, трябва да са изминали не повече от 270 дни от поставянето на дозата, посочена в сертификата за ваксинация за завършване на първичната имунизация, или, ако периодът от 270 дни е изтекъл, трябва да е поставена допълнителна доза след завършване на първичната ваксинация;

б)

да са се възстановили от COVID-19 не повече от 180 дни след датата на първия положителен резултат от изследване NAAT преди пътуването до държавите членки;

в)

резултатът от изследване за амплификация на нуклеинови киселини (NAAT), извършено не повече от 72 часа преди заминаването към държавите членки, да бъде отрицателен;

3.

За да определят дали дадена обстановка следва да бъде квалифицирана като сериозно влошаваща се за целите на точка 2, държавите членки следва да вземат предвид по-специално натиска върху своите системи на здравеопазване, дължащ се на COVID-19, по-специално по отношение на приема и броя на пациентите в болничните заведения и отделенията за интензивни грижи, тежестта на разпространяващите се варианти на SARS-CoV-2, както и редовно предоставяната информация, предоставяна от ECDC относно развитието на епидемичната обстановка.

4.

Освен това, ако една или повече държави членки въведат отново ограничения въз основа на Препоръка (ЕС) 2022/107 (13) на Съвета по отношение на пътуванията в рамките на Съюза, държавите членки следва да обсъдят, в тясно сътрудничество с Комисията и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, създаден с Регламент (ЕО) № 851/2004 (14) на Европейския парламент и на Съвета, дали подобни ограничения следва да бъдат въведени съгласно настоящата препоръка по отношение на пътуванията от трети държави до държавите членки.

5.

Когато отново са въведени ограничения в съответствие с точка 2 или 4, пътуващите следва да притежават един или повече от следните документи:

a)

валидно доказателство за ваксинация, издадено въз основа на поставяне на ваксина срещу COVID-19, разрешена в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004;

б)

валидно доказателство за ваксинация, издадено въз основа на поставяне на ваксини срещу COVID-19, за които е завършена процедурата на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации, но не са включени в списъка на ваксините, разрешени в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004;

в)

валидно доказателство за преболедуване;

г)

валидно доказателство за отрицателен резултат от изследване за амплификация на нуклеинови киселини (NAAT) не повече от 72 часа преди заминаването.

6.

Децата на възраст под 12 години не следва да подлежат на никакви изисквания преди заминаването.

7.

Държавите членки могат също така да прилагат допълнителни мерки при пристигането в съответствие с правото на Съюза и националното законодателство, като например допълнителни изследвания, самоизолация и карантина.

8.

Въпреки това:

a)

пътуващите с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложението (15), не следва да подлежат на никакви мерки при пристигането, които биха възпрепятствали самата цел на пътуването им;

б)

по отношение на транспортните работници, моряците и пограничните работници държавите членки не следва да изискват повече от отрицателен бърз тест за антигени при пристигането им, за да влязат в някоя от държавите членки;

в)

екипажите на въздухоплавателни средства следва да бъдат освободени от всякакви изследвания, ако престоят им в трета държава е бил по-малко от 12 часа.

9.

Когато държавите членки налагат допълнителни мерки при пристигането, както е посочено в точка 7, те следва да предоставят подходяща информация на пътуващите по леснодостъпен начин.

Доказателства за ваксинация, преболедуване и направено изследване

10.

Освен сертификатите, издадени съгласно Регламент (ЕС) 2021/953, държавите членки следва да приемат доказателства за ваксинация , преболедуване или направено изследване за COVID-19, обхванати от акт за изпълнение, приет съгласно член 3, параграф 10 или член 8, параграф 2 от посочения регламент.

11.

Когато за целите на точка 5 не е приет такъв акт за изпълнение, държавите членки могат да решат да приемат, за целите на настоящата препоръка, в съответствие с националното право, доказателство за ваксинация, преболедуване и направено изследване, издадено от трета държава, като вземат предвид необходимостта да бъдат в състояние да проверят автентичността, валидността и целостта на документа и дали той съдържа всички съответни данни, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2021/953.

Подход към вариантите, будещи безпокойство или интерес, и механизъм на „аварийната спирачка“

12.

Когато в трета държава или регион бъде открит будещ безпокойство или интерес вариант, държавите членки следва да предприемат спешни мерки („аварийна спирачка“), за да ограничат разпространението на варианта в Съюза. В отговор на появата на такъв нов вариант, пораждащ безпокойство или интерес в трета държава или отделен регион, в рамките на следващите 48 часа следва да се свика заседание в рамките на структурите на Съвета, за да се обсъди необходимостта от координирани мерки за пътуване до Съюза, за да се забави разпространението на новия вариант, в тясно сътрудничество с Комисията и с подкрепата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. При необходимост държавите членки следва да вземат решение по координиран начин в рамките на Съвета относно всички подходящи изисквания. Държавите членки могат по изключение да установят в рамките на структурите на Съвета спешни, общи и временни ограничения за всички пътувания до тяхната територия за граждани на трети държави, които са пребивавали в тази трета държава или регион по всяко време през 14-те дни преди заминаването към държавите членки. Това следва да се прилага и за ситуации, при които епидемичната обстановка се влошава бързо и сериозно по начин, сочещ появата на нов вариант на SARS-CoV-2, пораждащ безпокойство или интерес.

13.

Държавите членки следва редовно и координирано да правят преглед на ситуацията в рамките на структурите на Съвета и в тясно сътрудничество с Комисията.

14.

Срокът на действие на тези ограничения следва да изтече след 21 календарни дни, освен ако държавите членки не решат, в рамките на процедурата, посочена в точки 12 и 13, да ги съкратят или удължат за допълнителен период.

15.

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да публикува и редовно да актуализира карта, представяща ситуацията по отношение на будещи безпокойство и представляващи интерес варианти в трети държави.

Освобождаване от временни ограничения за пътуване

16.

Пътуващите с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложението, не следва да подлежат на ограниченията за пътуване, посочени в точки 2 и 12.

17.

Следните категории лица биха могли да подлежат на ограниченията за пътуване, посочени в точки 2 и 12, но следва да запазят възможността да се върнат в Съюза:

a)

граждани на Съюза и граждани на трети държави, които съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и тези трети държави, от друга страна, се ползват с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Съюза, както и съответните членове на техните семейства (16);

б)

гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани по силата на Директива 2003/109/ЕО (17) на Съвета и лицата, които имат право на пребиваване по силата на други инструменти от законодателството на Съюза или по силата на националното право или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства.

Когато тези лица не притежават валиден цифров COVID сертификат на ЕС, при пристигането им може да им бъдат наложени допълнителните мерки, посочени в точка 7.

18.

Посочените в точка 7 допълнителни мерки, които биха могли да се прилагат при пристигане, следва да продължат да се прилагат за пътници, освободени от ограничения в съответствие с точки 16 и 17.

Комуникация и информация за обществеността

19.

Информацията за всички нови мерки по точка 5 следва да се публикува възможно най-рано и като общо правило – най-малко 48 часа преди влизането им в сила.

Заключителни разпоредби

20.

За целите на настоящата препоръка постоянно пребиваващите в Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана/Светия престол следва да се считат за граждани на трети държави, попадащи в обхвата на точка 17, буква б).

21.

Настоящата препоръка заменя Препоръка (ЕС) 2020/912. Тя се прилага от 22 декември 2022 г.

Съставено в Брюксел на 13 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета от 30 юни 2020 г. относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (OВ L 208 I, 1.7.2020 г., стр. 1).

(2)  Препоръка (ЕС) 2022/107 на Съвета от 25 януари 2022 г. относно координиран подход за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията от COVID-19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/1475 (OВ L 18, 27.1.2022 г., стр. 110).

(3)  Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г. относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19 (OВ L 211, 15.6.2021 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) 2021/954 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г. относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) за граждани на трети държави, които са в законен престой или пребивават законно на територията на държавите членки, по време на пандемията от COVID-19 (ОВ L 211, 15.6.2021 г., стр. 24).

(5)  Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).

(6)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(7)  Решение на Съвета от 17 май 1999 година относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

(8)  ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(9)  Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).

(10)  ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

(11)  Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).

(12)  Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1).

(13)  Препоръка (ЕС) 2022/107 на Съвета относно координиран подход за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията от COVID-19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/1475.

(14)  Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 1).

(15)  Вж. също Насоки на Комисията от 28 октомври 2020 г. (COM (2020) 686 final, 28.10.2020 г.).

(16)  Както е определено в членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).

(17)  Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Категории лица, пътуващи при изпълнение на ключови функции или нужди от първостепенно значение:

i)

здравни специалисти, научни работници в областта на здравеопазването и специалисти в областта на грижите за възрастни хора;

ii)

погранични работници;

iii)

транспортни работници;

iv)

дипломати, служители на международни организации и лица, поканени от международни организации, военнослужещи, хуманитарни работници и служители в областта на гражданската защита;

v)

транзитно преминаващи пътници;

vi)

пътници, които пътуват по наложителни семейни или медицински причини;

vii)

моряци;

viii)

лица, работещи в критични или други основни инфраструктури;

ix)

лица, нуждаещи се от международна закрила, или по други хуманитарни причини;


АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/153


РЕШЕНИЕ № 2/2022 НА СЪВЕТА ЗА ПАРТНЬОРСТВО, СЪЗДАДЕН СЪС СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА

от 21 декември 2022 година

по отношение на второто и последно удължаване на преходния период, по време на който Обединеното кралство може да предвиди дерогации от задължението за заличаване на резервационните данни на пътниците след отпътуването им от Обединеното кралство [2022/2549]

СЪВЕТЪТ ЗА ПАРТНЬОРСТВО,

Като взе предвид Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна („Споразумението за търговия и сътрудничество“), и по-специално член 552 от него,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Преходният период, по време на който Обединеното кралство може да предвиди дерогации от задължението по член 552, параграф 4 от Споразумението за търговия и сътрудничество за заличаване на резервационните данни на пътниците след отпътуването им от Обединеното кралство, се удължава за втори и последен път до 31 декември 2023 г. съгласно член 552, параграф 13 от посоченото споразумение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел и Лондон на 21 декември 2022 година.

За Съвета за партньорство

Съпредседатели

Maroš ŠEFČOVIČ

James CLEVERLY


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/154


РЕШЕНИЕ № 3/2022 НА СЪВЕТА ЗА ПАРТНЬОРСТВО, СЪЗДАДЕН СЪС СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА,

от 21 декември 2022 година

за съставяне на списък на физическите лица, които имат желание и са в състояние да работят като членове на арбитражен съд съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество [2022/2550]

СЪВЕТЪТ ЗА ПАРТНЬОРСТВО,

Като взе предвид Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (1) („Споразумението за търговия и сътрудничество“), и по-специално член 752, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 752, параграф 1 от Споразумението за търговия и сътрудничество Съветът за партньорство съставя списък от физически лица, които имат желание и са в състояние да работят като членове на арбитражен съд. Списъкът включва най-малко 15 лица и се състои от три подсписъка: а) един подсписък от физически лица, съставен въз основа на предложения от Съюза; б) един подсписък от физически лица, съставен въз основа на предложения от Обединеното кралство; и в) един подсписък с лица, които не са граждани на нито една от страните и следва да изпълняват функциите на председател на арбитражния съд.

(2)

Всеки подсписък съдържа най-малко пет лица.

(3)

Съгласно член 741 от Споразумението за търговия и сътрудничество всички арбитри следва да бъдат лица, чиято независимост е извън съмнение, които притежават всички квалификации, изисквани в техните съответни държави за заемане на висши съдебни длъжности, или които са юристи с призната компетентност. Те имат доказани експертни познания по право и международна търговия, включително по конкретни въпроси, обхванати от дялове I—VII, дял VIII, глава 4, втора част, първа позиция, дялове IX—XII или втора част, шеста позиция, или по право и други въпроси, обхванати от настоящото Споразумение за търговия и сътрудничество или от евентуално допълващо споразумение и, за случаите на председател, да имат и опит в процедури по уреждане на спорове.

(4)

Съгласно член 752, параграф 3 от Споразумението за търговия и сътрудничество списъкът не включва лица, които са членове, длъжностни лица или други служители на институциите на Съюза, на правителството на държава членка или на правителството на Обединеното кралство.

(5)

Въз основа на предложенията на Съюза и на Обединеното кралство е целесъобразно Съветът за партньорство да постигне съгласие относно двата подсписъка от шест лица за длъжността „членове на арбитражния съд“ и относно подсписъка от осем лица за длъжността „председател на арбитражния съд“,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Списъкът на физическите лица, които имат желание и са в състояние да работят като арбитри съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, се определя в приложението.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след деня на приемането му.

Съставено в Брюксел и Лондон на 21 декември 2022 година.

За Съвета за партньорство

Съпредседатели

Maroš ŠEFČOVIČ

James CLEVERLY


(1)  ОВ L 149, 30.4.2021 г., стр. 10.


ПРИЛОЖЕНИЕ

а)

подсписък от физически лица, съставен въз основа на предложения от Съюза;

 

Laurence BOISSON DE CHAZOURNES

 

Irina BUGA

 

Hélène RUIZ FABRI

 

Michael HAHN

 

Crenguta LEAUA

 

Peter Leo Henri VAN DEN BOSSCHE

б)

подсписък от физически лица, съставен въз основа на предложения от Обединеното кралство;

 

Lorand Alexander BARTELS

 

Lawrence COLLINS

 

Jean E. KALICKI

 

Surya P. SUBEDI

 

David UNTERHALTER

 

Janet M. WHITTAKER

в)

подсписък с лица, които следва да изпълняват функциите на председател на арбитражния съд.

 

Leora BLUMBERG

 

Thomas COTTIER

 

William J. DAVEY

 

Gavan GRIFFITH

 

Valerie HUGHES

 

Campbell MCLACHLAN

 

Penelope Jane RIDINGS

 

J.Christopher THOMAS


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/157


РЕШЕНИЕ № 4 НА КОМИТЕТА ПО ТЪРГОВИЯТА ЕС—КОРЕЯ

от 30 ноември 2022 година

относно изменението на приложения 10-А и 10-Б към Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна [2022/2551]

КОМИТЕТЪТ ПО ТЪРГОВИЯТА,

като взе предвид Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, и по-специално член 10.24, параграф 1, член 10.25, параграфи 1 и 3, член 15.1, параграф 4, буква в) и член 15.5, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 15.1, параграф 4, буква в) от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (1) („споразумението“) Комитетът по търговията може да обсъжда изменения на споразумението или да изменя негови разпоредби в случаите, изрично предвидени в споразумението.

(2)

В член 15.5, параграф 2 от споразумението е предвидено, че решенията на Комитета по търговията за изменение на приложенията, допълненията, протоколите и бележките към споразумението могат да бъдат приети от страните, при спазване на съответните им приложими законови изисквания и процедури.

(3)

Член 10.24, параграф 1 от споразумението дава възможност на страните да добавят географски означения, които подлежат на закрила, към приложения 10-A и 10-Б съгласно процедурата, определена в член 10.25.

(4)

Съгласно член 10.25, параграф 1 от споразумението Работната група по географските означения („Работната група по ГО“) може да прави препоръки и да приема решения с консенсус.

(5)

Съгласно член 10.25, параграф 3 от споразумението Работната група по ГО може да реши да измени приложения 10-A и 10-Б, за да добави отделни географски означения на ЕС или на Корея или за да премахне отделни географски означения, които вече не са под закрила в страната на произход или вече не отговарят на условията, за да бъдат считани за географски означения в другата страна. Тя може също така да реши, че препратка към законодателство в споразумението следва да се счита за препратка към това законодателство, както е изменено и заменено и действащо към определена дата след влизането в сила на споразумението.

(6)

Съгласно член 5.2 от Решение № 1/2019 на Работната група по географските означения ЕС—Корея от 17 септември 2019 г. относно приемането на нейния процедурен правилник („процедурният правилник“) Работната група по ГО може да реши с консенсус да препоръча добавянето или премахването на географски означения за окончателно решение в рамките на Комитета по търговията в съответствие с член 10.21, параграф 4, член 10.24 и член 10.25 от споразумението.

(7)

Съгласно член 5.3 от процедурния правилник, в който параграф се прави позоваване на член 15.3, параграф 5 и член 15.5, параграф 2 от споразумението, Комитетът по търговията може да се ангажира с изпълнението на задачата, възложена на Работната група по ГО, и да реши да измени приложения 10-А и 10-Б, а страните могат да приемат решението съгласно своите съответни приложими законови изисквания и процедури.

(8)

При прилагане на член 10.25, параграф 3, буква в) от споразумението страните потвърдиха долупосочените въпроси, свързани с препратки към законодателни актове в споразумението:

а)

На 17 април 2019 г. Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (2), към който има препратка в подраздел В „Географски означения“ от споразумението, беше отменен с Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕО) № 110/2008 (3). Поради това препратка към Регламент (ЕО) № 110/2008 в споразумението следва да се счита за препратка към Регламент (ЕС) 2019/787.

б)

На 21 ноември 2012 г. Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (4), към който има препратка в подраздел В „Географски означения“ от споразумението, беше отменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (5). Поради това препратка към Регламент (ЕО) № 510/2006 в споразумението следва да се счита за препратка към Регламент (ЕС) № 1151/2012.

в)

На 26 февруари 2014 г. Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (6), към който има препратка в подраздел В „Географски означения“ от споразумението, беше отменен с Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (7). Поради това препратка към Регламент (ЕИО) № 1601/91 в споразумението следва да се счита за препратка към Регламент (ЕС) № 251/2014.

г)

На 29 април 2008 г. Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (8), към който има препратка в подраздел В „Географски означения“ от споразумението, беше отменен с Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) № 1782/2003, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (ЕО) № 1439/1999. На свой ред той беше отменен с Регламент (ЕО) № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (9) и разпоредбите му бяха интегрирани в Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (10). Поради това препратка към Регламент (ЕО) № 1493/1999 в споразумението следва да се счита за препратка към Регламент (ЕО) № 491/2009.

д)

На 17 декември 2013 г. Регламент (ЕО) № 1234/2007, към който има препратка в подраздел В „Географски означения“ от споразумението, беше отменен с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (11). Поради това препратка към Регламент (ЕО) № 1234/2007 в споразумението следва да се счита за препратка към Регламент (ЕС) № 1308/2013.

е)

Актът за контрол на качеството на земеделските продукти (Акт № 9759, 9 юни 2009 г.) на Корея, към който има препратка в подраздел В „Географски означения“ от споразумението, беше изменен. На 21 декември 2021 г. беше приведен в действие Актът за контрол на качеството на продуктите от селското стопанство и рибарството (Акт № 18599, 21 декември 2021 г.) (12). Поради това препратка към Акта за контрол на качеството на земеделските продукти (Акт № 9759, 9 юни 2009 г.) в споразумението следва да се счита за препратка към Акта за контрол на качеството на продуктите от селското стопанство и рибарството (Акт № 18599, 21 декември 2021 г.).

ж)

Актът за данъка върху алкохола (Акт № 8852, 29 февруари 2008 г.) на Корея, към който има препратка в подраздел В „Географски означения“ от споразумението, беше изменен. На 1 януари 2021 г. съдържащи се в Акта за данъка върху алкохола специфични разпоредби относно административните процедури, свързани с производството, продажбата и др. на алкохол, бяха включени в Акта за разрешенията във връзка с алкохола (неофициален превод / Акт № 17761, 29 декември 2020 г.) и бяха приведени в действие (13). От януари 2022 г. беше приведен в действие Актът за данъка върху алкохола (Акт № 18593, 21 декември 2021 г.) (14) и Актът за разрешенията във връзка с алкохола (Акт № 18723, 6 януари 2022 г.) (15). Поради това препратка към Акта за данъка върху алкохола (Акт № 8852, 29 февруари 2008 г.) в споразумението следва да се счита за препратка към Акта за данъка върху алкохола (Акт № 18593, 21 декември 2021 г.) и Акта за разрешенията във връзка с алкохола (Акт № 18723, 6 януари 2022 г.).

(9)

Страните се договориха да добавят в приложения 10-А и 10-Б 44 географски означения на ЕС и 41 географски означения на Корея посредством следния процес:

а)

На седмото заседание на Работната група по ГО, което се проведе в Сеул на 6 ноември 2019 г., страните обсъдиха реда за изменение на приложения 10-А и 10-Б към споразумението съгласно член 10.24 и член 10.25, параграф 3 и се споразумяха да продължат обсъжданията през следващите месеци с цел да се постигне договореност във връзка с добавянето на нови географски означения на следващото заседание на Работната група по ГО.

б)

По искане на страните и съгласно член 10.18, параграфи 3 и 4, член 10.24 и член 10.25 от споразумението ЕС приключи процедурата по предявяване на възражения и проучването на 41 географски означения на Корея. Корея приключи процедурата по предявяване на възражения и проучването на 44 географски означения на ЕС.

(10)

Страните се договориха да премахнат от приложения 10-А и 10-Б три географски означения на ЕС и четири географски означения на Корея посредством следния процес:

а)

На 25 октомври 2016 г. ЕС уведоми Корея за преустановяването на закрилата на едно испанско географско означение и поиска наименованието „Pacharán“ да бъде премахнато от приложение 10-Б към споразумението в съответствие с член 10.25, параграф 3, буква б), тъй като е престанало да се ползва със закрила в ЕС.

б)

След като направи преглед на географските означения на ЕС, ползващи се със закрила по силата на споразумението, и като има предвид Регламент (ЕС) 2019/674 на Комисията от 29 април 2019 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки (16), през ноември 2020 г. ЕС поиска наименованието „Polish Cherry“ да бъде премахнато от приложение 10-Б към споразумението в съответствие с член 10.25, параграф 3, буква б), тъй като е престанало да се ползва със закрила в ЕС.

в)

На 15 март 2021 г. Корея уведоми и поиска географските означения „Muan White Lotus Tea (무안백련차)“ и „Cheongyang Powdered Hot Pepper (청양고춧가루)“ да бъдат премахнати от списъка на географските означения на Корея в част Б от приложение 10-А към споразумението в съответствие с член 10.25, параграф 3, буква б), тъй като са престанали да се ползват със закрила в Корея.

г)

Вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, считано от 1 януари 2021 г., страните потвърдиха на техническо заседание, проведено виртуално на 16 март 2021 г., че географското указание „Scotch Whisky“ следва да бъде премахнато от списъка на наименованията в приложение 10-Б към споразумението.

д)

На деветото заседание на Работната група по ГО, проведено на 8 декември 2021 г., Корея уведоми и поиска географските означения „Seosan Garlic (서산마늘)“ и „Yeoju Sweet Potato (여주고구마)“ да бъдат премахнати от списъка на географските означения на Корея в част Б от приложение 10-А към споразумението в съответствие с член 10.25, параграф 3, буква б), тъй като са престанали да се ползват със закрила в Корея.

(11)

Страните се договориха четири географски означения на ЕС в приложение 10-А към споразумението, при които е настъпила промяна в наименованието, да бъдат заменени със съответните актуализирани географски означения посредством следния процес:

а)

На 13 юли 2017 г. ЕС уведоми Корея, че при четири географски означения, ползващи се със закрила по силата на споразумението, са настъпили промени в наименованието (17). ЕС предложи да бъдат актуализирани съответните наименования и транскрипции в списъка на географските означения на ЕС, които понастоящем се ползват със закрила в Корея.

б)

В същото уведомление ЕС поиска географското означение „Originali lietuviška degtinė/vodka lituanienne originale“, предложено за добавяне към приложение 10-Б, да бъде променено на „Originali lietuviška degtinė/Original Lithuanian vodka“ (транскрипция: 오리지널 리투아니아 보드카).

(12)

Съгласно член 12.2 от приложението към Решение № 1 на Комитета по търговията ЕС—Корея от 23 декември 2011 (18) в периода между заседанията Комитетът по търговията може да приема решения чрез писмена процедура, ако двете страни се споразумеят за това. Писмената процедура се състои в размяна на ноти между председателите на Комитета по търговията,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Препратките към законодателни актове на ЕС и на Корея в глава 10, раздел Б, подраздел В „Географски означения“, бележки под линия 51 и 53—55 във версията на споразумението, публикувана в ЕС, или в същите бележки под линия, номерирани като 2 и 4—6 във версията на споразумението, публикувана в Корея (19), се считат за препратки към посочените законодателни актове, както са изменени или заменени, в съответствие с приложение I към настоящото решение.

Член 2

Приложения 10-А и 10-Б към споразумението се изменят, както следва:

1)

Географските означения, изброени в приложение II към настоящото решение, се добавят в съответния списък на географските означения на съответната държава — членка на ЕС, в част А от приложение 10-А към споразумението;

2)

Географските означения, изброени в приложение III към настоящото решение, се добавят в съответния списък на географските означения на Корея в част Б от приложение 10-А към споразумението;

3)

Географските означения, изброени в приложение IV към настоящото решение, се добавят в съответния списък на географските означения на съответната държава членка, в раздел 1 и раздел 2 на част А от приложение 10-Б към споразумението;

4)

Географските означения, изброени в приложение V към настоящото решение, се добавят в съответния списък на географските означения на Корея в част Б от приложение 10-Б към споразумението;

5)

Географските означения „Pacharán“ (Испания), „Polska Wiśniówka/Polish Cherry“ (Полша) и „Scotch Whisky“ (Обединено кралство) се премахват от списъка на географските означения в раздел 2 на част А от приложение 10-Б към споразумението;

6)

Географските означения „Seosan Garlic (서산마늘)“, „Muan White Lotus Tea (무안백련차)“, „Cheongyang Powdered Hot Pepper (청양고춧가루)“ и „Yeoju Sweet Potato (여주고구마)“ се премахват от списъка на географските означения на Корея в част Б от приложение 10-А към споразумението; и

7)

Географските означения, при които е настъпила промяна в наименованието в списъка на географските означения на съответната държава членка в част А от приложение 10-А към споразумението, се заменят със съответните наименования на географски означения, изброени в приложение VI към настоящото решение.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата, на която страните си разменят писмени уведомления по дипломатически канали, удостоверяващи, че са изпълнили съответните приложими законови изисквания и процедури, необходими за влизането му в сила.


(1)  OВ L 127, 14.5.2011 г., стр. 1.

(2)  OВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16.

(3)  OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 1.

(4)  OВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(5)  OВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(6)  OВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1.

(7)  OВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 14.

(8)  OВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.

(9)  OВ L 154, 17.6.2009 г., стр. 1.

(10)  OВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(11)  OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(12)  대한민국정부 관보 제20151호 (Официален вестник на Република Корея, 20151), 21.12.2021 г., стр. 47.

(13)  대한민국정부 관보 제19907호(Официален вестник на Република Корея, 19907), 29.12.2020 г., стр. 110.

(14)  대한민국정부 관보 제20151호(Официален вестник на Република Корея, 20151), 21.12.2021 г., стр. 39.

(15)  대한민국정부 관보 제20163호 별권1(Официален вестник на Република Корея, 20163, отделен том 1), 6.1.2022 г., стр. 4.

(16)  OВ L 114, 30.4.2019 г., стр. 7.

(17)  „Huile essentielle de lavande de Haute-Provence“ вече се казва „Huile essentielle de lavande de Haute-Provence/Essence de lavande de Haute-Provence“ (транскрипция: 윌 에썽씨엘 드 라벙드 드 오뜨 프로방스 / 에썽스 드 라벙드 드 오뜨 프로방스 (오뜨 프로방스 라벙드 에센스 오일); „Prosciutto di S. Daniele“ вече са казва „Prosciutto di San Daniele“ (транскрипцията остава същата); „Jamon de Teruel“ вече се казва „Jamón de Teruel/Paleta de Teruel“ (транскрипция: 하몬 데 떼루엘 / 빨레따 데 떼루엘); „Jamón de Huelva“ вече се казва „Jabugo“ (транскрипция: 하부고).

(18)  Решение № 1 на Комитета по търговията ЕС—Корея от 23 декември 2011 г. относно приемането на процедурния правилник на Комитета по търговията (OВ L 58, 1.3.2013 г., стр. 9).

(19)  대한민국 관보 제17538호(그2) (Официален вестник на Република Корея, 17538, отделен том 2), 28.6.2011 г., стр. 800.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Препратките към законодателни актове на ЕС и на Корея в глава 10, раздел Б, подраздел В „Географски означения“, бележки под линия 51 и 53—55 във версията на споразумението, публикувана в ЕС, или същите бележки под линия, номерирани като 2 и 4—6 във версията на споразумението, публикувана в Корея, се считат за препратки към посочените законодателни актове, както са изменени или заменени, по следния начин:

1)

За препратките към законодателни актове на ЕС:

а)

препратките към „Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета“ се заменят с препратки към „Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕО) № 110/2008“;

б)

препратките към „Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни“ се заменят с препратки към „Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни“;

в)

препратките към „Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти“ се заменят с препратки към „Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета“;

г)

препратките към „Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино“, който беше отменен с Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) № 1782/2003, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (ЕО) № 1439/1999“, се заменят с препратки към „Регламент (ЕО) № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“)“; и

д)

препратките към „Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“)“ се заменят с препратки към „Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета“.

2)

За препратките към законодателни актове на Корея:

а)

препратките към Акта за контрол на качеството на земеделските продукти (Акт № 9759, 9 юни 2009 г.) се заменят с препратки към Акта за контрол на качеството на продуктите от селското стопанство и рибарството (Акт № 18599, 21 декември 2021 г.); и

б)

препратките към Акта за данъка върху алкохола (Акт № 8852, 29 февруари 2008 г.) се заменят с препратки към Акта за данъка върху алкохола (Акт № 18593, 21 декември 2021 г.) и Акта за разрешенията във връзка с алкохола (Акт № 18723, 6 януари 2022 г.).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Код на държавата

Подлежащо на защита наименование

Продукт

Транскрипция с корейската азбука

AT

Steirisches Kürbiskernöl

Олио от тиквени семки

슈타이리쉐스 퀴르비스케른욀

CY

Λουκούμι Γεροσκήπου / Loukoumi Geroskipou

Захарни изделия

루꾸미 게로스끼뿌

DE

Hopfen aus der Hallertau

Хмел

할러타우 홉펜

DE

Lübecker Marzipan

Захарни изделия

뤼베커 마르지판

DE

Nürnberger Lebkuchen

Захарни изделия

뉘른베르거 렙쿠헨

DE

Schwarzwälder Schinken

Шунка

슈바르츠벨더 쉰켄

DK

Danablu

Сирене

다나블루

ES

Aceite de Terra Alta/Oli de Terra Alta

Маслиново масло

아쎄이떼 데 떼라 알따; 올리 데 떼라 알따

ES

Aceite Monterrubio

Маслиново масло

아쎄이떼 몬떼루비오

ES

Estepa

Маслиново масло

에스떼빠

ES

Les Garrigues

Маслиново масло

레스 가리게스

ES

Sierra de Cazorla

Маслиново масло

씨에라 데 까쏘를라

ES

Siurana

Маслиново масло

씨우라나

EL

Καλαμάτα / Kalamata (1)

Маслиново масло

칼라마타

EL

Σητεία Λασιθίου Κρήτης / Sitia Lasithiou Kritis

Маслиново масло

시티아 라시티우 크리티스

EL

Λακωνία / Lakonia

Маслиново масло

라코니아

EL

Γραβιέρα Κρήτης / Graviera Kritis

Сирене

그라비에라 크리티스

EL

Κασέρι / Kasseri

Сирене

카세리

IT

Aceto Balsamico di Modena

Оцет

아체토 발사미코 디 모데나

IT

Bresaola della Valtellina

Шунка

브레사올라 델라 발텔리나

IT

Kiwi Latina

Киви

키위 라티나

IT

Mela Alto Adige / Südtiroler Apfel

Ябълки

멜라 알토 아디제; 수드티롤레르 아펠

IT

Toscano

Маслиново масло

토스카노

IT

Pecorino Toscano

Сирене

페코리노 토스카노

IT

Salamini italiani alla cacciatora

Салам

살라미니 이탈리아니 알라 카차토라

NL

Edam Holland

Сирене

에담 홀란드

NL

Gouda Holland

Сирене

고다 홀란드


(1)  Правната закрила на ГО „Kalamata“ не възпрепятства използването на наименованието на сорт растения по отношение на маслини на територията на Корея. Тази формулировка не променя, нито намалява правната закрила, която вече е предоставена по силата на споразумението на защитеното ГО „Elia Kalamatas“.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Подлежащо на защита наименование

Продукт

Транскрипция с латинската азбука

천안배(Cheonan Bae (Pear))

Круши

Cheonan Bae

나주배(Naju Bae (Pear))

Круши

Naju Bae

안성배(Anseong Bae (Pear))

Круши

Anseong Bae

고려흑삼제품(Korean Black Ginseng Product)

Продукти от черен женшен

Goryeo Heuksamjepum

예산사과(Yesan Apple)

Ябълки

Yesan Sagwa

안성쌀(Anseong Ssal (Rice))

Ориз

Anseong Ssal

영월고춧가루(Yeongwol Red Pepper Powder)

Червен пипер на прах

Yeongwol Gochutgaru

고려흑삼(Korean Black Ginseng)

Черен женшен

Goryeo Heuksam

보성웅치올벼쌀(Boseong Ungchi Olbyeossal)

Ориз

Boseong Ungchi Olbyeossal

김포쌀(Gimpo Ssal (Rice))

Ориз

Gimpo Ssal

진도검정쌀(Jindo Black Rice)

Ориз

Jindo Geomjeong Ssal

군산쌀(Gunsan Ssal (Rice))

Ориз

Gunsan Ssal

영월고추(Yeongwol Red Pepper)

Червен пипер

Yeongwol Gochu

영천포도(Yeongcheon Grapes)

Грозде

Yeongcheon Podo

무주사과(Muju Apple)

Ябълки

Muju Sagwa

삼척마늘(Samcheok Garlic)

Чесън

Samcheok Maneul

김천자두(Gimcheon Jadu (Plum))

Сливи

Gimcheon Jadu

영동포도(Yeongdong Grapes)

Грозде

Yeongdong Podo

문경오미자(Mungyeong Omija)

Шизандра

Mungyeong Omija

청도반시(Cheongdo Seedless Flat Persimmon)

Райска ябълка

Cheongdo Bansi

평창산양삼(PyeongChang Wild-cultivated Ginseng)

Диворастящ женшен

PyeongChang Sanyangsam

보은대추(Boeun Jujube)

Джинджифика

Boeun Daechu

충주밤(Chungju Bam (Chestnut))

Кестен

Chungju Bam

가평잣(Gapyeong Korean Pine nuts)

Семена от пиния

Gapyeong Jat

정선곤드레(Jeongseon Gondre)

Gondre (корейски магарешки бодил)

Jeongseon Gondre

영동곶감(Yeongdong Persimmon Dried)

Райска ябълка

Yeongdong Gotgam

부여표고(Buyeo Pyogo (Oak mushroom))

Гъби Armillaria mellea (Oak mushrooms)

Buyeo Pyogo

완도미역(Wando Sea mustard)

Морска горчица

Wando Miyeok

완도다시마(Wando Sea tangle)

Кафяви водорасли

Wando Dasima

기장미역(Gijang sea mustard)

Морска горчица

Gijang Miyeok

기장다시마(Gijang sea tangle)

Кафяви водорасли

Gijang Dasima

완도김(Wando Laver)

Ядивни морски водорасли

Wando Gim

장흥김(Jangheung Laver)

Ядивни морски водорасли

Jangheung Gim

여수굴(Yeosu Gul (Yeosu Oyster))

Стриди

Yeosu Gul

고흥미역(Goheung Dried Sea mustard)

Морска горчица

Goheung Miyeok

고흥다시마(Goheung Dried Sea tangle)

Кафяви водорасли

Goheung Dasima

신안김(Sinan Gim (Laver))

Ядивни морски водорасли

Sinan Gim

해남김(Haenam Gim (Laver))

Ядивни морски водорасли

Haenam Gim

고흥김(Goheung Laver)

Ядивни морски водорасли

Goheung Gim

고흥굴(Goheung Gul (Oyster))

Стриди

Goheung Gul


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

РАЗДЕЛ 1

ВИНА С ПРОИЗХОД ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Код на държавата

Наименование

Транскрипция с корейската азбука

CY

Κουμανδαρία (транскрипция с латинската азбука: Commandaria)

꼬만다리아

DE

Franken

프랑켄

ES

Utiel-Requena

우띠엘 레께나

FR

Pays d'Oc

패이 독 / 뻬이 독

FR

Romanée-Conti

로마네 콘티 / 로마네 꽁띠

FR

Pauillac

포이약 / 뽀이약

FR

Saint-Estèphe

세인트 에스테브 / 쎙 에스테프

IT

Prosecco

프로세코

RO

Cotnari

코트나리

SI

Vipavska dolina

비파브스카 돌리나

SK

Vinohradnícka oblasť Tokaj

비노흐라드니스카 오블라스트 토카이

РАЗДЕЛ 2

СПИРТНИ НАПИТКИ С ПРОИЗХОД ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Код на държавата

Наименование

Транскрипция с корейската азбука

CY

Ζιβανία/Τζιβανία/Ζιβάνα/Zivania

지바니아

ES

Brandy del Penedés

브란디 델 뻬네데스

EL

Τσίπουρο/Tsipouro

치푸로

IE

Irish Cream

아이리쉬 크림

LT

Originali lietuviška degtinė/Original Lithuanian vodka

오리지널 리투아니아 보드카

BE+NL+FR+DE

Genièvre/Jenever/Genever

예네이버/제니버


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Подлежащо на защита наименование

Транскрипция с латинската азбука

무주머루와인 (Muju Wild Grape Wine)

Muju Meoru Wine


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ФРАНЦИЯ

Huile essentielle de lavande de Haute-Provence/Essence de lavande de Haute-Provence (1)

Етерично масло от лавандула

윌 에썽씨엘 드 라벙드 드 오뜨 프로방스 / 에썽스 드 라벙드 드 오뜨 프로방스 (오뜨 프로방스 라벙드 에센스 오일)

ИТАЛИЯ

Prosciutto di San Daniele (2)

Шунка

프로슈토 디 산 다니엘레(생햄)

ИСПАНИЯ

Jamón de Teruel/Paleta de Teruel (3)

Шунка

하몬 데 떼루엘 / 빨레따 데 떼루엘

Jabugo (4)

Шунка

하부고


(1)  „Huile essentielle de lavande de Haute-Provence“ вече се казва „Huile essentielle de lavande de Haute-Provence/Essence de lavande de Haute-Provence“.

(2)  „Prosciutto di S. Daniele“ вече се казва „Prosciutto di San Daniele“.

(3)  „Jamon de Teruel“ вече се казва „Jamón de Teruel/Paleta de Teruel“.

(4)  „Jamón de Huelva“ вече се казва „Jabugo“.


Поправки

22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/169


Поправка на Регламент (ЕС) 2022/2400 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 година за изменение на приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021 относно устойчивите органични замърсители

( Официален вестник на Европейския съюз L 317 от 9 декември 2022 г. )

На страница 29 в приложението, точка 1, буква в), четвъртата колона на таблицата, буква a):

вместо:

„а)

до 29 декември 2027 г., 500 mg/kg;“,

да се чете:

„а)

до 29 декември 2025 г., 500 mg/kg;“;

на страница 29 в приложението, точка 1, буква в), четвъртата колона на таблицата, буква б):

вместо:

„б)

от 30 декември 2025 г. до 28 декември 2027 г., 350 mg/kg или, ако е по-висока, сумата от концентрациите на тези вещества, когато те се срещат в смеси или изделия, както е посочено в приложение I, четвърта колона, точка 2 за веществата тетрабромодифенил етер, пентабромодифенил етер, хексабромодифенил етер, хептабромодифенил етер и декабромодифенил етер;“,

да се чете:

„б)

от 30 декември 2025 г. до 29 декември 2027 г., 350 mg/kg или, ако е по-висока, сумата от концентрациите на тези вещества, когато те се срещат в смеси или изделия, както е посочено в приложение I, четвърта колона, точка 2 за веществата тетрабромодифенил етер, пентабромодифенил етер, хексабромодифенил етер, хептабромодифенил етер и декабромодифенил етер;“.


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/170


Поправка на Решение (ЕС) 2022/2353 на Съвета от 1 декември 2022 година относно мярка за помощ по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира в подкрепа на изграждането на капацитет на Въоръжените сили на Босна и Херцеговина

( Официален вестник на Европейския съюз L 311 от 2 декември 2022 г. )

Заглавието в съдържанието и заглавието на страница 149:

вместо:

„Решение (ЕС) 2022/2353 на Съвета …“

да се чете:

„Решение (ОВППС) 2022/2353 на Съвета …“


22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/171


Поправка на Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка

( Официален вестник на Европейския съюз L 174 от 3 юни 2020 г. )

На страница 72, в член 2, втора алинея, точка 14:

вместо:

„14)

„верига на доставките“ означава интегрирана производствена верига с общ здравен статус по отношение на болестите от списъка, която се състои от мрежа за сътрудничество на специализирани животновъдни обекти, одобрени от компетентния орган за целите на член 45, между които се придвижват свине с цел завършване на производствения цикъл;“,

да се чете:

„14)

„верига на доставките“ означава интегрирана производствена верига с общ здравен статус по отношение на болестите от списъка, която се състои от мрежа за сътрудничество на специализирани животновъдни обекти, одобрени от компетентния орган за целите на член 45, между които се придвижват животни с цел завършване на производствения цикъл;“.

На страница 77, в член 13, параграф 1, уводното изречение:

вместо:

„1.   При поява на огнище на болест от категория А в животновъдни обекти, в две или повече епидемиологични единици от които се отглеждат животни от видовете от списъка, компетентният орган може да предостави дерогация от член 12, параграф 1, буква а) на епидемиологичните единици, в които болестта не е потвърдена, след оценка и риска, а когато е необходимо — след получаването на благоприятни резултати от лабораторните изследвания и при условие че:“,

да се чете:

„1.   При поява на огнище на болест от категория А в животновъдни обекти, в две или повече епидемиологични единици от които се отглеждат животни от видовете от списъка, компетентният орган може да предостави дерогация от член 12, параграф 1, буква а) на епидемиологичните единици, в които болестта не е потвърдена, след оценка на риска, а когато е необходимо — след получаването на благоприятни резултати от лабораторните изследвания и при условие че:“.

На страница 89, в член 39, параграф 2, буква б):

вместо:

„б)

да предвиди въвеждането на контролни животни.“,

да се чете:

„б)

да предвиди въвеждането на сентинелни животни.“

На страница 91, в член 45, заглавието

вместо:

еднокопитни животни“,

да се чете:

копитни животни“,

На страница 91, в член 45, параграф 1, уводното изречение:

вместо:

„Компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани еднокопитни животни от видовете от списъка към пасища, разположени в надзорната зона, при условие че:“,

да се чете:

„Компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани копитни животни от видовете от списъка към пасища, разположени в надзорната зона, при условие че:“.

На страница 91, в член 45, параграф 2, първото изречение:

вместо:

„След оценка на риска компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани животни от видовете от списъка към животновъдни обекти, принадлежащи към същата верига на доставки, разположени във или извън надзорната зона, за да се завърши производственият цикъл преди клането.“,

да се чете:

„След оценка на риска компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани копитни животни от видовете от списъка към животновъдни обекти, принадлежащи към същата верига на доставки, разположени във или извън надзорната зона, за да се завърши производственият цикъл преди клането.“

На страница 93, в член 49, параграф 2, буква б):

вместо:

„б)

обработката се извършва в животновъден обект, разположен в същата ограничителна зона или възможно най-близо до ограничителната зона и работещ под надзора на официални ветеринарни лекари.“,

да се чете:

„б)

обработката се извършва в предприятие, разположено в същата ограничителна зона или възможно най-близо до ограничителната зона и работещо под надзора на официални ветеринарни лекари.“

На страница 99, в глава V, заглавието:

вместо:

Мерки за контрол на болести от категория б и в при сухоземни животни “,

да се чете:

Мерки за контрол на болести от категория В и С при сухоземни животни “.

На страница 115, в глава VI, заглавието:

вместо:

Мерки за контрол на болести от категория б и в при водни животни “,

да се чете:

Мерки за контрол на болести от категория В и С при водни животни “.

На страница 131, в приложение IХ, точка 1, буква а):

вместо:

„а)

форма и съдържание:

където „XY“ означава съответният код на държавата, предвиден в раздел I, част Б, точка 6 от приложение II от Регламент (ЕО) № 853/2004, а „1234“ означава номерът на одобрението на животновъдния обект, посочен в раздел I, част Б, точка 7 от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.“,

да се чете:

„а)

форма и съдържание:

където „XY“ означава съответният код на държавата, предвиден в раздел I, част Б, точка 6 от приложение II от Регламент (ЕО) № 853/2004, а „1234“ означава номерът на одобрението на обекта, посочен в раздел I, част Б, точка 7 от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.“