(1)

Митническият съюз е основополагащ елемент на Европейския съюз, който представлява един от най-големите търговски блокове в света. Митническият съюз е от основно значение за успешната интеграция на Съюза и за правилното функциониране на вътрешния пазар, в полза на предприятията и потребителите.

(2)

По отношение на международната търговия на Съюза се прилагат както митническото законодателство, така и законодателство, различно от митническото. Последното се прилага за конкретни стоки в области на политиката като здравеопазване и безопасност, околна среда, селско стопанство, рибарство, културно наследство и надзор на пазара. Една от основните задачи, възложени на митническите органи в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), е да гарантират сигурността и безопасността на Съюза и неговите жители и опазването на околната среда, при необходимост в тясно сътрудничество с други органи. Липсата на съгласуваност между немитническите формалности и митническите формалности на Съюза водят до сложни и обременителни задължения за докладване по отношение на търговците, неефикасни процеси по оформяне на стоките, които благоприятстват извършването на грешки и измами, и допълнителни разходи за икономическите оператори. Липсата на оперативна съвместимост на системите, използвани от тези митнически и други органи, е основна пречка за постигането на напредък по отношение на завършването на цифровия единен пазар по отношение на митническия контрол. С цел да намерят решение на разпокъсаната оперативна съвместимост между митническите органи и партньорските компетентни органи при управлението на процесите по оформяне на стоките и да координират действията в тази област, в течение на годините Комисията и държавите членки поеха редица ангажименти за разработване на инициативи за обслужване на едно гише при оформянето на стоките.

(3)

В съответствие с Решение № 70/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) държавите членки и Комисията трябва да положат усилия да създадат и въведат в действие рамка за услугите за обслужване на едно гише, която осигурява непрекъснат поток на данни между икономическите оператори и митническите органи, между митническите органи и Комисията, между митническите органи и други администрации или агенции, както и между дадена митническа система и друга митническа система в рамките на Съюза. Някои елементи на посоченото решение или бяха отхвърлени, или не са достатъчно конкретни, за да поощрят и стимулират по-нататъшния напредък, особено по инициативата за обслужване на едно гише. В резултат на това и в съответствие с окончателния доклад на Комисията от 21 януари 2015 г., озаглавен „Оценка на въвеждането на електронните митници в ЕС“, в заключенията на Съвета от 17 декември 2014 г. относно електронните митници и въвеждането на обслужване на едно гише в Европейския съюз беше одобрена декларацията от Венеция от 15 октомври 2014 г. и Комисията беше поканена да представи предложение за преразглеждане на Решение № 70/2008/ЕО.

(4)

На 1 октомври 2015 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2015/1947 (5) за сключване, от името на Съюза, на Споразумението по улесняване на търговията, което влезе в сила на 22 февруари 2017 г. Това споразумение представлява най-сериозното усилие за улесняване на търговията и за реформа на митниците под егидата на Световната търговска организация. В него се съдържат разпоредби, които имат за цел значително да подобрят оформянето на стоките и ефективното сътрудничество между митническите органи и други регулаторни органи по въпросите, свързани с улесняването на търговията и митническото съответствие. В съответствие с член 10, параграф 4 от посоченото споразумение членовете трябва да се стремят да въведат или да поддържат обслужване на едно гише, което да позволява на търговците да представят на участващите органи или служби изискуемите документи и/или данни във връзка с внос, износ или транзит на стоки през единна входна точка. Когато се счита за целесъобразно и когато това е предвидено в законодателството на Съюза, различно от митническото законодателство, държавите членки следва също така да могат да създадат възможност за търговците да представят документи и/или изискваните данни за стоките на временно складиране през тази единна входна точка.

(5)

Към улесняването на търговията и гарантирането на безопасността и сигурността отношение имат всички органи, участващи в процеса по оформяне на стоките през границите на Съюза. Бързото нарастване на международната търговия и на електронната търговия увеличи необходимостта от по-успешно сътрудничество и координация между тези органи. Текущият процес на цифровизация позволява да се намери по-ефикасно решение на тази ситуация чрез свързване на системите на митническите органи и партньорските компетентни органи и създаване на възможност за интегриран, достъпен и систематичен автоматизиран обмен на информация между тях с цел засилване на сътрудничеството по митническите режими. Съществуващата уредба за спазване на нормативните изисквания не е достатъчна, за да подпомогне ефективното взаимодействие между митническите органи и партньорските компетентни органи, чиито системи и процедури се характеризират с разпокъсаност и припокриване. За да има един напълно координиран и ефикасен процес по оформяне на стоките, е необходима рационализирана нормативна среда на Съюза за международната търговия, която да носи дългосрочни ползи за Съюза и неговите жители във всички области на политиката, да подпомага ефективността и правилното функциониране на вътрешния пазар и да гарантира защитата на потребителите.

(6)

Специален доклад № 4/2021 на Европейската сметна палата, озаглавен „Митнически контрол — недостатъчната хармонизация вреди на финансовите интереси на ЕС“ и заключенията на Съвета от 28 юни 2021 г. относно посочения специален доклад следва да бъдат взети предвид при прилагането на настоящия регламент, тъй като правилното функциониране на вътрешния пазар и на митническия съюз изисква достатъчно ресурси и персонал.

(7)

С Плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г., изложен в съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., се търси повишаване на ефикасността на публичните услуги чрез премахване на съществуващите цифрови препятствия, намаляване на административната тежест и повишаване на качеството на взаимодействията между националните администрации. По-специално в този план за действие са залегнали принципи като принципа на стандарта за услуга „цифрови по подразбиране“, принципа на докладване „само веднъж“ и принципа „трансграничност по подразбиране“, които имат за цел да улеснят мобилността в рамките на цифровия единен пазар. В него също така са залегнали принципите на „оперативна съвместимост по подразбиране“, чиято цел е да се гарантира, че обществените услуги функционират гладко в рамките на вътрешния пазар, както и надеждността на личните данни и сигурността на информационните технологии.

(8)

В съответствие с визията, установена в Плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г., и с усилията в по-широк план за опростяване и цифровизиране на процесите за докладване във връзка с международната търговия със стоки, Комисията разработи доброволен пилотен проект, наречен „Митническо обслужване на едно гише в Европейския съюз: обмен на сертификати“. Този проект позволява на митническите органи да проверяват автоматично спазването на ограничен брой немитнически формалности, което дава възможност за обмен на информация между митническите системи на участващите държави членки и съответните немитнически системи на Съюза, управляващи немитнически формалности. Въпреки че в резултат на проекта процедурите по оформяне се подобряват, доброволният му характер определено ограничава неговия потенциал да донесе значителни ползи за митническите органи, партньорските компетентни органи и икономическите оператори. Потенциалните ползи от проекта са ограничени, по-специално поради липсата на цялостен поглед върху целия внос в Съюза и целия износ от Съюза и поради ограниченото му въздействие за намаляване на административната тежест за икономическите оператори.

(9)

За постигане на изцяло цифрова среда и ефикасен процес по оформяне на стоките за всички страни, участващи в международната търговия, е необходимо да се установят общи правила за хармонизирана и интегрирана среда на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише (наричана по-нататък „среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише“). Тази среда следва да включва набор от напълно интегрирани електронни услуги, предоставяни на равнището на Съюза и на национално равнище, за улесняване на споделянето на информация и цифровото сътрудничество между митническите органи и партньорските компетентни органи и за рационализиране на процесите по оформяне на стоките за икономическите оператори. Средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише следва да бъде разработена в съответствие с възможностите за надеждно идентифициране и удостоверяване на автентичността, предлагани от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6), и с принципа за еднократност, когато е целесъобразно, както се потвърждава в Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета (7). За въвеждане на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише е необходимо да се създаде, въз основа на пилотния проект, система за обмен на сертификати, а именно електронната система на Европейския съюз „Митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати“ (EU CSW-CERTEX), която свързва националните среди за обслужване на едно гише за митническите и немитническите системи, управляващи определени немитнически формалности. Необходимо е също така да се хармонизират националните среди за митническо обслужване на едно гише, тези среди да се интегрират в средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише и да се установи набор от правила за цифрово административно сътрудничество в рамките на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише.

(10)

Средата на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише следва да бъде съгласувана с и да стане оперативно съвместима във възможно най-голяма степен с други съществуващи или бъдещи системи, свързани с митниците, като например централизираното оформяне съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013. Когато е целесъобразно, следва да се търсят полезни взаимодействия между единната европейска среда за морско информационно обслужване, създадена с Регламент (ЕС) 2019/1239 на Европейския парламенти на Съвета (8), и средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише.

(11)

Настоящият регламент следва да доведе по-специално до по-добра защита на гражданите и намаляване на административната тежест за икономическите оператори и митническите органи.

(12)

Необходимо е средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише да включва решения с висока степен на киберсигурност, за да се предотвратяват, доколкото е възможно, атаки, които биха могли да нарушат митническите и немитническите системи, да навредят на сигурността на търговията или да навредят на икономиката на Съюза. Стандартите за киберсигурност следва да бъдат проектирани така, че да се развиват със същия темп като регулаторните изисквания за мрежова информационна сигурност. При разработването, експлоатацията и поддържането на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише Комисията и държавите членки следва да следват съответните насоки относно киберсигурността, издадени от Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA).

(13)

Обменът на цифрова информация чрез EU CSW-CERTEX следва да обхваща немитническите формалности на Съюза, определени в законодателството на Съюза, различно от митническото законодателство, чието прилагане е възложено на митническите органи. Немитническите формалности на Съюза включват всички операции, които се извършват от физическо лице, икономически оператор или партньорски компетентен орган във връзка с международното движение на стоки, включително частта от движението между държавите членки, когато това се изисква. С тези формалности се налагат различни задължения за вноса, износа или транзита на определени стоки и тяхната проверка чрез митнически контрол е от основно значение за ефективното функциониране на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. EU CSW-CERTEX следва да обхваща цифровизираните формалности, предвидени в законодателството на Съюза и управлявани от партньорски компетентни органи в електронни немитнически системи на Съюза, съхраняващи предоставяната от всички държави членки съответна информация, изисквана за оформяне на стоките. Поради това е целесъобразно да се определят немитническите формалности на Съюза и съответните немитнически системи на Съюза, които следва да бъдат предмет на цифрово сътрудничество чрез EU CSW-CERTEX.

По-специално определението за немитнически системи на Съюза следва да бъде широко и да обхваща различните ситуации и правни формулировки в правните актове, които дадоха възможност или ще дадат възможност за създаването и използването на тези системи. Освен това е целесъобразно да се уточнят датите, до които специфичната немитническа система на Съюза, обхващаща немитническа формалност на Съюза и националните среди за митническо обслужване на едно гише, следва да бъде свързана с EU CSW-CERTEX. Тези дати следва да отчитат датите, определени в законодателството на Съюза, различно от митническото законодателство, за изпълнението на конкретната немитническа формалност на Съюза, за да се даде възможност за изпълнение чрез средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. По-специално EU CSW-CERTEX следва първоначално да обхваща санитарните и фитосанитарните изисквания, правилата, регламентиращи вноса на биологични продукти, екологичните изисквания по отношение на флуорсъдържащите парникови газове и озоноразрушаващите вещества и формалностите, свързани с вноса на културни ценности.

(14)

EU CSW-CERTEX следва да улесни обмена на информация между националните среди за митническо обслужване на едно гише и немитническите системи на Съюза. Съответно когато даден икономически оператор подаде митническа декларация или декларация за реекспорт, изискваща спазването на немитнически формалности на Съюза, митническите органи и партньорските компетентни органи следва да могат автоматично и ефективно да обменят помежду си и да проверяват изискваната информация за процеса по митническо оформяне. Подобряването на цифровото сътрудничество и координацията между митническите органи и партньорските компетентни органи следва да доведе до по-интегрирани, по-бързи и по-прости безхартиени процеси по оформяне на стоките и по-успешно прилагане и спазване на немитническите формалности на Съюза.

(15)

В сътрудничество с държавите членки Комисията следва да разработи, свърже и експлоатира, EU CSW-CERTEX, включително предоставянето на държавите членки на подходящо обучение относно неговото функциониране и прилагане. За да може да предоставя подходящи, хармонизирани и стандартизирани услуги за обслужване на едно гише на съюзно равнище за немитническите формалности на Съюза, Комисията следва да свърже всяка немитническа система на Съюза с EU CSW-CERTEX. Държавите членки следва да са отговорни за свързването на своите национални среди за митническо обслужване на едно гише с EU CSW-CERTEX, при необходимост с помощта на Комисията.

(16)

Всяка обработка на лични данни и нелични данни в EU CSW-CERTEX следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (9) и с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (10), и без да се засяга Регламент (ЕС) 2018/1807 на Европейския парламент и на Съвета (11) („Регламента относно свободното движение на нелични данни“). Тя следва да се извършва в безопасна и сигурна среда, която е защитена от киберзаплахи. За тази цел следва да се използват подходящи организационни и технически мерки за киберсигурност, като например мерки за криптиране. Освен това тя следва да дава възможност за обмен на информация между националните среди за митническо обслужване на едно гише за митническите системи и за немитническите системи на Съюза, без да се съхраняват лични данни, с изключение на техническите регистри, необходими за идентифициране на данните, изпратени в дадена система. При такава обработка следва също така да се преобразуват данните, когато това е необходимо за обмена на информация между двете области на цифровите технологии. Информационно-технологичната инфраструктура, използвана за преобразуването на данни, следва да бъде разположена в Съюза.

(17)

В зависимост от вида на немитническата формалност, електронната информация, която се обменя чрез EU CSW-CERTEX, може да съдържа различни категории субекти на данни и техните лични данни, необходими за подаване на митническата декларация или на декларация за реекспорт или за подаване на заявление за придружаващи документи. Митническите декларации или декларациите за реекспорт може да съдържат лични данни на няколко категории субекти на данни, включително износителите, вносителите, получателите и допълнителни участници във веригата на доставките. Придружаващите документи може да съдържат същата информация за други категории субекти на данни, като например изпращачите, износителите, получателите, вносителите и лицензополучателите. Третата категория субекти на данни, чиито лични данни може да бъдат обработвани в EU CSW-CERTEX, включва упълномощените служители на митническите органи, партньорските компетентни органи или всеки друг сертифициран орган, както и служителите на Комисията и всички трети страни — доставчици, действащи от името на Комисията и участващи в експлоатирането и поддръжката на EU CSW-CERTEX.

(18)

Когато личните данни се обработват от два или повече субекта, които съвместно определят целта и средствата на обработването, тези субекти следва да бъдат съвместни администратори. Тъй като Комисията и митническите органи на държавите членки и партньорските компетентни органи отговарят за функционирането на EU CSW-CERTEX, те следва да бъдат съвместни администратори на обработването на лични данни в EU CSW-CERTEX в съответствие с регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725.

(19)

Средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише следва да включва инструменти за сигурност в аварийни ситуации и следва да бъде проектирана така, че да допринася за и да насърчава капацитета на митническите органи за анализ на данни, включително чрез използването на инструменти, работещи с помощта на изкуствен интелект за откриването на нарушения, които подлежат на митнически контрол или са разследвани от митническите органи, включително по отношение на безопасността и сигурността на стоките и защитата на финансовите интереси на Съюза.

(20)

Нарасналата цифровизация на митническите и немитническите формалности на Съюза, приложими към международната търговия, открива нови възможности за държавите членки да подобрят цифровото сътрудничество между митническите органи и партньорските компетентни органи. В преследване на тези възможности и приоритети няколко държави членки започнаха да разработват рамки за национални среди за митническо обслужване на едно гише. Разликите между тези инициативи са значителни в зависимост от равнището на съществуващата структура на митническата информационна архитектура, приоритетите и разходите. Ето защо е необходимо да се изиска от държавите членки да създадат и експлоатират национални среди за митническо обслужване на едно гише за митническите и немитническите формалности на Съюза, обхванати от EU CSW-CERTEX, с минимален набор от функционални възможности, позволяващи използването на всички данни, които са налични в немитническите системи на Съюза, използвани от партньорските компетентни органи. Тези национални среди за митническо обслужване на едно гише следва да представляват националните компоненти на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише, които позволяват обмен на информация и сътрудничество чрез електронни средства между митническите органи, партньорските компетентни органи и икономическите оператори с цел осигуряване на спазването и ефикасно прилагане на митническото законодателство и немитническите формалности на Съюза, обхванати от EU CSW-CERTEX. В съответствие с тази цел националните среди за митническо обслужване на едно гише следва да дадат възможност на митническите органи да извършват автоматизирана проверка на формалностите, по отношение на които се предават данни от немитническата система на Съюза чрез EU CSW-CERTEX.

Националните среди за митническо обслужване на едно гише следва също така да позволяват на партньорските компетентни органи да следят и да контролират количествата разрешени стоки („управление на количествата“), които са били освободени от митническите органи на територията на Съюза. Това следва да се гарантира чрез предоставяне на необходимата информация за оформянето към немитническите системи на Съюза чрез EU CSW-CERTEX. На практика управлението на количествата на съюзно равнище е необходимо, за да се създаде възможност за по-успешно прилагане на немитническите формалности чрез автоматичен и последователен мониторинг на използването на разрешените количества за освобождаване на стоки, като се избягва прекомерната или неправилната им употреба. Привеждането на националните среди за митническо обслужване на едно гише в съответствие с EU CSW-CERTEX ще способства за ефикасното управление на количествата на равнището на Съюза.

(21)

С оглед на по-нататъшното опростяване на процесите по оформяне за икономическите оператори, националните среди за митническо обслужване на едно гише следва да се превърнат в единен канал, който, без да се засяга използването на други съществуващи канали за комуникация, да може да се използва от икономическите оператори за комуникация с митническите органи и партньорските компетентни органи. Тези среди обаче не следва нито да ограничават, нито да възпрепятстват каквато и да е друга форма на сътрудничество между митническите органи и партньорските компетентни органи. Немитническите формалности на Съюза, за които се прилага посочената допълнителна мярка за улесняване, са подгрупа на общите формалности, обхванати от EU CSW-CERTEX. Комисията следва постепенно да определи тези формалности, като направи оценка на изпълнението на набор от критерии от значение за улесняването на търговията, имайки предвид тяхната правна и техническа осъществимост. С цел постигане на допълнително улесняване на търговията и подобряване на ефикасността на контрола следва националните среди за митническо обслужване на едно гише да може да се използват като платформа за координиране на контрола между митническите органи и партньорските компетентни органи в съответствие с член 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

(22)

Всяка държава членка следва да определи един или няколко компетентни органа, които да действат като администратор на операциите по обработка на данни, извършвани в рамките на нейната национална среда за митническо обслужване на едно гише. Посочените операции по обработка на данни следва да се извършват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Като се има предвид, че някои от данните от националните среди за митническо обслужване на едно гише ще бъдат обменяни с немитническите системи на Съюза чрез EU CSW-CERTEX, от всяка държава членка следва да се изисква да уведомява Комисията без ненужно забавяне за нарушения във връзка с личните данни, които подкопават сигурността, поверителността, наличността или целостта на личните данни, обработвани в нейната национална среда за митническо обслужване на едно гише и обменяни чрез EU CSW-CERTEX.

(23)

Един напълно координиран процес по оформяне на стоките изисква процедури, които поддържат цифровото сътрудничество и споделянето на информация между митническите органи, партньорските компетентни органи и икономическите оператори за изпълняване и прилагане на немитническите формалности на Съюза, обхванати от EU CSW-CERTEX. В този контекст оперативна съвместимост означава способността тези процеси да се управляват гладко между митническите и немитническите системи и области, без да се губи контекстът или значението на обменяните данни. За да е възможна напълно автоматизираната проверка на немитническите формалности на Съюза, EU CSW-CERTEX следва да гарантира както техническата оперативна съвместимост, така и неизменното значение на съответните данни. Важно е митническата и немитническата терминология да се съгласуват, за да се гарантира, че обменяните данни и информация се съхраняват и разбират при обмена между немитническите системи на Съюза и националните среди за митническо обслужване на едно гише. Освен това, с цел да се осигури хармонизирано прилагане на немитническите формалности на Съюза на цялата му територия, в EU CSW-CERTEX следва да се определят митническият режим или реекспортът, за които придружаващият документ може да се използва въз основа на административното решение, посочено от партньорския компетентен орган в придружаващия документ. От техническа гледна точка EU CSW-CERTEX следва да направи митническите и немитническите данни съвместими, като при необходимост трансформира техния формат или структура, без да променя съдържанието им.

(24)

С оглед на обхванатите немитнически формалности на Съюза, EU CSW-CERTEX следва да служи за няколко цели. Тя следва да предоставя съответните данни на митническите органи, за да могат да прилагат по-успешно немитническите регулаторни политики на Съюза чрез автоматизирана проверка на тези формалности. Тя следва също така да предоставя съответните данни на партньорските компетентни органи, за да могат да следят и определят оставащото количество разрешени стоки, неотписани от митниците при оформяне на други пратки. Тя следва също така да подкрепя прилагането на принципа за „обслужване на едно гише“ при извършването на контрола, посочен в член 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чрез улесняване на интеграцията на митническите режими и немитническите процедури на Съюза за един напълно автоматизиран процес по оформяне на стоките.

Някои правни актове на Съюза изискват прехвърляне на данни между националните митнически системи и информационната и комуникационна система, установена в съответния акт. Поради това EU CSW-CERTEX следва да дава възможност за автоматизиран обмен на информация между митническите органи и партньорските компетентни органи, когато това се изисква съгласно посочените актове, без да ограничава сътрудничеството само до този обмен на данни. Доколкото правото на Съюза не предвижда това, държавите членки определят оперативния аспект на сътрудничеството между митническите и немитническите органи на национално равнище. По този начин държавите членки могат да използват всички функции на EU CSW-CERTEX за напълно автоматизирано изпълнение на формалностите и всяко друго автоматизирано предаване на данни между митническите органи и съответните партньорски компетентни органи, което се изисква от законодателството на Съюза, установяващо немитническите формалности на Съюза.

(25)

За да се установи единен канал за комуникация с органите, участващи в оформянето на стоките, националните среди за митническо обслужване на едно гише следва да позволяват на икономическите оператори да подават на едно място необходимите данни, изисквани от митническото законодателство на Съюза и законодателството на Съюза, различно от митническото и да получават по електронен път обратна информация за всяка свързана с това информация от участващите органи директно от това място. Тази обратна информация може да включва уведомления за митнически решения. Единният канал за комуникация следва да е възможно да се използва само за немитническите формалности на Съюза, обхванати от EU CSW-CERTEX и определени като подходящи за допълнителни мерки за улесняване.

(26)

Данните, включени в митническата декларация или в декларацията за реекспорт, и данните, включени в придружаващите документи, изисквани за немитническите формалности на Съюза, изброени в приложението, в голяма степен се припокриват. За да се направи възможно повторното използване на данни, така че икономическите оператори да не трябва да предоставят едни и същи данни повече от един път, е необходимо да се съгласуват и рационализират изискванията за данните за митническите формалности и за немитническите формалности на Съюза, обхванати от EU CSW-CERTEX. Ето защо Комисията следва да определи елементите на данните, които са включени както в митническата декларация или в декларацията за реекспорт, така и в придружаващите документи, изисквани за немитническите формалности на Съюза, изброени в приложението (наричани по-нататък „общ набор от данни“). Комисията следва също така да определи и елементите на данните, които се изискват само от законодателството на Съюза, различно от митническото законодателство (наричани по-нататък „набор от данни на партньорския компетентен орган “). Общият набор от данни, наборът от данни на партньорския компетентен орган и наборът от данни, изисквани само от митниците, следва да представляват интегриран набор от данни, включващ цялата информация във връзка с оформянето, която е необходима за изпълнение на митническите и немитническите формалности на Съюза, обхванати от EU CSW-CERTEX.

(27)

За да се даде възможност за изпълнението на митническите и немитническите формалности по отношение на едни и същи движения на стоки, националните среди за митническо обслужване на едно гише следва в случаите на задължителни немитнически системи на Съюза, или биха могли — в случаите на доброволни немитнически системи на Съюза — да позволяват на икономическите оператори да подават чрез интегриран набор от данни всички данни, изисквани от множество регулаторни органи за поставяне на стоките под митнически режими или за техния реекспорт. В зависимост от конкретната немитническа формалност на Съюза тези данни следва да може да се подават в различни моменти във времето и заедно с митническата декларация или декларацията за реекспорт, подавана преди очакваното представяне на стоките пред митническите органи съответствие с член 171 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Подаването на такива данни ще предостави възможност за прилагане на принципа на еднократност. Националните среди за митническо обслужване на едно гише следва да използват интегрирания набор от данни, за да предават на EU CSW-CERTEX общия набор от данни и набора от данни на партньорския компетентен орган, както и да предават на митническите органи общите и специфичните данни, изисквани от митническите органи.

(28)

За да може информацията, предоставена от икономическите оператори в националните среди за митническо обслужване на едно гише, да бъде предадена на всички заинтересовани органи, EU CSW-CERTEX следва да дава възможност за необходимия обмен на информация между митническата и немитническата области. По-конкретно, EU CSW-CERTEX следва да получава от националните среди за митническо обслужване на едно гише данните, изисквани за изпълнението на приложимите немитнически формалности на Съюза, и да ги предава към съответната немитническа система на Съюза. Този обмен следва да дава възможност на партньорските компетентни органи да правят преглед на информацията, предадена на съответните немитнически системи на Съюза, и да вземат своите решения за оформяне, които следва да бъдат изпращани на митническите органи чрез EU CSW-CERTEX. На свой ред митническите органи следва да предават тази информация на икономическите оператори чрез националните среди за митническо обслужване на едно гише. Регистрационният и идентификационен номер на икономическите оператори (наричан по-нататък „EORI номер“) следва да се използва като идентификатор за споделяне и съпоставяне на информацията, свързана с този обмен.

(29)

В съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на всеки икономически оператор, участващ в митнически операции, се определя EORI номер като идентификатор за всички негови взаимодействия с митническите органи в Съюза. Комисията поддържа централна система за EORI, в която да се съхраняват и обработват свързаните с EORI данни. За да се улесни сътрудничеството между различните органи, участващи в процеса по оформяне на стоките, партньорските компетентни органи следва да имат достъп до системата EORI, за да валидират EORI номера, който могат да поискат от икономическите оператори в контекста на своите формалности.

(30)

Тясното сътрудничеството между Комисията и държавите членки е от съществено значение за координирането на всички дейности, свързани с ефективното функциониране на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. Това ще спомогне и за преодоляването на разделението между различаващите се равнища на цифровизация и цифрова подготвеност, като по този начин ще се предотвратят евентуални нарушения. Предвид широкия и разнообразен обхват на тези дейности е необходимо всяка държава членка да определи компетентен орган за национален координатор. Без да се засяга вътрешната организация на националните администрации, националният координатор следва да бъде звеното за контакт за Комисията и следва да насърчава сътрудничеството на национално равнище, като същевременно гарантира оперативната съвместимост. Комисията следва да осигурява координация, когато е необходимо, и да спомага за гарантиране на ефикасното прилагане на немитническите формалности на Съюза.

(31)

Разработването на среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише е свързано с различни разходи по въвеждането. Важно е тези разходи да се разпределят между Комисията и държавите членки по най-подходящия начин в зависимост от вида на предоставяните услуги. Комисията следва да поема разходите, свързани с разработването, поддържането и експлоатацията на EU CSW-CERTEX, която е централният компонент на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише, както и разходите за осигуряване на неговите интерфейси с немитническите системи на Съюза. Държавите членки следва да поемат разходите, свързани с тяхната роля за осигуряване на интерфейси с EU CSW-CERTEX и с разработването, поддържането и експлоатацията на националните среди за митническо обслужване на едно гише.

(32)

Необходимо е подробно планиране за постепенното включване в EU CSW-CERTEX на различни немитнически формалности на Съюза от различни области на политиката. За тази цел Комисията следва да изготви работна програма за включване на тези формалности в EU CSW-CERTEX и за създаване на връзки между немитническите системи на Съюза, обработващи тези формалности, и EU CSW-CERTEX. Основната цел на работната програма следва да бъде подпомагане на изпълнението на оперативните изисквания и на графика за тези дейности, като се обърне специално внимание на разработките в областта на информационните технологии, които се изискват, inter alia, в националните среди за митническо обслужване на едно гише. Работната програма следва да се преразглежда редовно, за да се оценява цялостният напредък в прилагането на настоящия регламент, и следва да се актуализира най-малко на всеки три години.

(33)

Комисията следва редовно да наблюдава състоянието на развитието на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише и потенциала за по-нататъшно разширяване на нейното използване. За тази цел Комисията следва да изготвя годишен доклад относно състоянието на прилагането на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише и на националните среди за митническо обслужване на едно гише, като се позовава на работната програма. Освен това този доклад следва да включва и подробен преглед на съществуващите немитнически формалности на Съюза и на тези, включени в законодателните предложения на Комисията, с цел да се осигури ясен преглед на състоянието на цифровизацията на формалностите по границата. Освен това най-малко на всеки три години този доклад следва да включва резултатите от редовния мониторинг на функционирането на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. Наред с мониторинга Комисията следва също така да оценява работата на EU CSW-CERTEX, за да гарантира ефикасното прилагане на немитническите формалности на Съюза, обхванати от EU CSW-CERTEX. Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета редовни доклади за оценка на функционирането на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. В тези доклади следва да се прави преглед на напредъка, да се определят областите за подобрение и да се предлагат препоръки за бъдещето с оглед на постигнатия напредък към по-успешно цифрово сътрудничество между митническите органи и партньорските компетентни органи, участващи в оформянето на стоките, с цел гарантиране на опростени процеси за икономическите оператори и ефикасно прилагане на немитническите формалности на Съюза. Тези доклади следва също така да вземат предвид съответната информация, предоставена от държавите членки, относно, inter alia, техните национални среди за митническо обслужване на едно гише. За целите на мониторинга и докладването Комисията следва да организира и поддържа постоянен диалог с държавите членки, съответните икономически оператори и други заинтересовани страни.

(34)

Разработването на нови информационно-технологични системи и актуализирането на съществуващите информационно-технологични системи изискват значителни усилия за осигуряване на финансови инвестиции и на инвестиции в човешки ресурси, особено в самата област на информационните технологии. С настоящия регламент се преодоляват различията между митническите органи и партньорските компетентни органи и се предоставя рамка за цифрово сътрудничество, която е необходимо да бъде въведена в целия Съюз. Поради това, за да се осигурят подходящо планиране и срокове, държавите членки се насърчават да извършват оценки на въздействието на своите национални системи, процеси и планиране и да предоставят на Комисията своевременно необходимата информация с цел насърчаване на по-доброто законотворчество, по-специално по отношение на делегираните актове и актовете за изпълнение, в съответствие с целите на Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12).

(35)

С цел да се гарантира ефикасното и ефективно функциониране на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на измененията на списъка на немитническите формалности на Съюза, обхванати от EU CSW-CERTEX; допълване на настоящия регламент чрез уточняване на елементите на данните, които да се обменят чрез EU CSW-CERTEX; и допълване на настоящия регламент чрез определяне на общия набор от данни заедно с набора от данни на партньорския компетентен орган за всеки съответен акт на Съюза, приложим към немитническите формалности на Съюза, включени в EU CSW-CERTEX. При изменението на списъка на немитническите формалности на Съюза, включени в EU CSW-CERTEX, Комисията следва също така да определи датите, до които най-късно съответните немитнически системи на Съюза и националните среди за митническо обслужване на едно гише следва да бъдат свързани с EU CSW-CERTEX. Тези дати следва да бъдат определени, като се вземат предвид два елемента: първо, датите, до които трябва да бъдат изпълнени някои задължения, произтичащи от законодателството на Съюза, за да се гарантира, че средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише може да бъде използвана за тази цел, и второ, сроковете за внедряване, които обикновено се използват за митническите системи.

Държавите членки може да свържат някои немитнически системи на Съюза и националната среда за митническо обслужване на едно гише с EU CSW-CERTEX преди датите, определени в приложението. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(36)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на определянето на съответните отговорности на съвместните администратори за спазване на задълженията съгласно регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725; приемане на специални правила за обмена на информацията, която ще се обработва чрез EU CSW-CERTEX, включително, когато е целесъобразно, специални правила за гарантиране на защитата на личните данни; определяне на немитническите формалности на Съюза, включени в EU CSW-CERTEX, които могат да бъдат предмет на допълнително сътрудничество в областта на цифровите технологии; приемане на процедурни правила за допълнителния обмен на информация, обработвана чрез EU CSW-CERTEX, включително, когато е целесъобразно, всякакви специални правила, уреждащи защитата на личните данни, и приемане на работна програма в подкрепа на изпълнението на разпоредбите относно връзката на съответните немитнически системи на Съюза с EU CSW-CERTEX и включването на съответните немитнически формалности на Съюза. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(37)

Тъй като с настоящия регламент се въвежда механизъм за митническите органи да налагат прилагането на формалностите във връзка с процеса по оформяне на стоките, е необходимо той и разпоредбите за неговото допълване и изпълнение да бъдат включени в определението на митническото законодателство, изложено в член 5, точка 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Този подход е в съответствие с член 3 от посочения регламент, с който на митническите органи се възлага задачата, улеснявайки търговията да гарантират сигурността и безопасността на Съюза и неговите жители, при необходимост в тясно сътрудничество с други органи. Поради това Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да бъде изменен, за да се включи в него средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише в списъка на митническото законодателство. В член 163, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се предвижда придружаващите документи, изисквани за прилагането на разпоредбите, уреждащи съответния митническия режим или реекспортът, да са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи при подаването на митническата декларация или декларацията за реекспорт. Тъй като митническите органи ще могат да получават чрез EU CSW-CERTEX необходимите данни, свързани с немитническите формалности на Съюза, това задължение следва да се счита за изпълнено. Поради това, за да се постигне по-добро интегриране на митническите режими и немитническите процедури на Съюза, така че те да могат да функционират едновременно, член 163, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да бъде съответно изменен.

(38)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и прие своето становище на 20 ноември 2020 г.

(39)

Включването на немитническите формалности на Съюза в EU CSW-CERTEX изисква въвеждането на нова информационно-технологична инфраструктура за създаване на връзки между националните среди за митническо обслужване на едно гише и немитническите системи на Съюза, определяне на данните, които трябва да се обменят, и разработване на технически и функционални спецификации. За прилагането на настоящия регламент следва да се вземе предвид времето, необходимо за постигане на напредък в това отношение на равнището на Съюза и на национално равнище. Освен това се очаква изпълнението на допълнителните мерки за цифрово сътрудничество да отнеме значително по-дълго време, тъй като изисква предварително определяне на съответните немитнически формалности на Съюза заедно със съответните технически разработки. Поради това е необходимо прилагането на някои разпоредби на настоящия регламент да се отложи във времето.

(40)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно по-успешно прилагане на нормативните изисквания на Съюза в целия Съюз и улесняване на международната търговия, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради наднационалното по своята същност естество на движението на стоки през границите и неговата сложност, а поради обхватът или последиците от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(1)

С Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета (3) относно устойчивите органични замърсители се въвеждат на равнището на Съюза ангажиментите, формулирани в Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (наричана по-нататък „Конвенцията“), одобрена от името на Общността с Решение 2006/507/ЕО на Съвета (4), и в Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, одобрен от името на Общността с Решение 2004/259/ЕО на Съвета (5).

(2)

На седмата сесия на Конференцията на страните по Конвенцията, състояла се от 4 до 15 май 2015 г., бе постигнато съгласие пентахлорфенолът и неговите соли и естери (наричани по-нататък „пентахлорфенол“) да бъдат включени в приложение А към Конвенцията. На деветата сесия на Конференцията на страните по Конвенцията, състояла се от 29 април до 10 май 2019 г., бе постигнато съгласие дикофолът и перфлуорооктановата киселина (PFOA), нейните соли и свързаните с PFOA съединения да бъдат включени в приложение А към Конвенцията. На десетата сесия на Конференцията на страните по Конвенцията, състояла се от 6 до 17 юни 2022 г., бе постигнато съгласие перфлуорхексансулфоновата киселина (PFHxS), нейните соли и свързаните с PFHxS съединения да бъдат включени в приложение А към Конвенцията. С оглед на тези изменения в Конвенцията и за да се гарантира, че отпадъците, съдържащи тези вещества, се управляват в съответствие с разпоредбите на Конвенцията, е необходимо да се изменят също и приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021, като в тях се включат пентахлорфенол, дикофол и PFOA, нейните соли и свързаните с PFOA съединения, както и PFHxS, нейните соли и свързаните с PFHxS съединения, като се посочат съответните им максимално допустими концентрации.

(3)

Преди това с Регламент (ЕС) 2019/636 на Комисията (6) пентахлорфенолът е бил включен в приложения IV и V към Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета (7) със стойност в приложение IV 100 mg/kg и стойност в приложение V 1 000 mg/kg. В Регламент (ЕС) 2019/1021, с който бе отменен Регламент (ЕО) № 850/2004, неволно е пропуснат пентахлорфенол. Поради това е необходимо приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021 да бъдат изменени, за да включват и пентахлорфенол.

(4)

Приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021 вече съдържат максимално допустими концентрации за следните вещества или групи вещества: а) сумата от концентрациите на тетрабромодифенил етер, пентабромодифенил етер, хексабромодифенил етер, хептабромодифенил етер и декабромодифенил етер (с изключение на последния, който не е включен в приложение V към посочения регламент); б) хексабромоциклододекан; в) хлороалкани C10-C13 (късоверижни хлорирани парафини) (SCCP); и г) полихлорирани дибензо-p-диоксини и дибензофурани (PCDD/PCDF). Съгласно член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1021 е целесъобразно максимално допустимите концентрации в приложение IV за тези вещества да бъдат изменени, за да се адаптират техните стойности към научно-техническия прогрес. За да се осигури съгласуваност със списъка на полибромираните дифенил етери (PBDE), съдържащ се в приложение IV към Регламент (ЕС) 2019/1021, веществото декабромодифенил етер следва да бъде включено като част от PBDE, изброени в третата колона от приложение V към посочения регламент.

(5)

С цел да се даде възможност на държавите членки да събират данни за действителното количество на PCDD/PCDF и на диоксиноподобните полихлорирани бифенили (диоксиноподобни PCB) в пепелта и саждите от частни домакинства, както и в летливата пепел от съоръжения за производството на топло- и електроенергия от биомаса, и за да се даде достатъчно време на държавите членки да предприемат необходимите мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/1021, изменената максимално допустима концентрация за сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB по отношение на пепелта и саждите от частните домакинства и летливата пепел от съоръжения за производството на топло- и електроенергия от биомаса следва да се прилага на по-късен етап след влизането в сила на настоящия регламент. За да се даде възможност за разработване на подходящи политики за събиране и третиране на посочените пепел и сажди и за да се подпомогнат посоченият в приложение IV преглед и мониторингът на изпълнението съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2019/1021, държавите членки следва да събират информация за наличието на PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB в пепелта и саждите от частни домакинства и летлива пепел от съоръжения за производство на топло- и електроенергия от биомаса. Тази информация следва да бъде предоставена не по-късно от 1 юли 2026 г.

(6)

По отношение на PBDE, изброени в Регламент (ЕС) 2019/1021, максимално допустимата концентрация за сумата от тези вещества в отпадъците следва да бъде определена на 500 mg/kg. Като се вземат надлежно предвид намаляващите концентрации на PBDE в определени отпадъци, произтичащи от съществуващите ограничения за пускането на пазара и употребата на PBDE, и с оглед на възможното развитие на съответните методи за сортиране и анализ, максимално допустимата стойност следва да бъде намалена на 350 mg/kg три години след влизането в сила на настоящия регламент и на 200 mg/kg пет години след влизането му в сила.

(7)

Като се има предвид, че една подгрупа от 12 конгенера на PCB, а именно PCB-77, PCB-81, PCB-105, PCB-114, PCB-118, PCB-123, PCB-126, PCB-156, PCB-157, PCB-167, PCB-169 и PCB-189, познати като диоксиноподобни PCB, имат токсикологични свойства, които до голяма степен наподобяват тези на PCDD/PCDF, и за да се отчете съвкупният ефект от всички диоксиноподобни съединения, изброени в Регламент (ЕС) 2019/1021, е целесъобразно диоксиноподобните PCB да бъдат включени в съществуващото групово вписване за PCDD/PCDF в приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021. Списъкът на стойностите на коефициентите за токсична еквивалентност в част 2 от приложение V към посочения регламент следва също да бъде изменен, за да бъдат включени съответстващите стойности за отделните конгенери на диоксиноподобни PCB.

(8)

Предложените максимално допустими концентрации в приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021 са определени чрез прилагане на същата методика, като използваната за определяне на максимално допустимите концентрации при предишни изменения на приложения IV и V към Регламент (ЕО) № 850/2004. Предложените максимално допустими концентрации следва да се основават на принципа на предпазливост, установен в Договора за функционирането на Европейския съюз, и следва да имат за цел да се премахне, когато това е осъществимо, изпускането на устойчиви органични замърсители в околната среда, за да се постигне целта за висока степен на опазване на човешкото здраве и околната среда, свързана с унищожаване или необратимо преобразуване на съответните вещества. При определянето на тези концентрации следва също така да се вземе предвид по-мащабната цел на политиката за постигане на амбицията за нулево замърсяване за постигане на нетоксична околна среда, засилване на рециклирането, намаляване на емисиите на парникови газове, разработване на нетоксични цикли на материалите, и нетоксична кръгова икономика, предвидена в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“.

(9)

Максимално допустимите концентрации, посочени в приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021, следва да бъдат съгласувани и да допринасят за изпълнението на съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите – Към нетоксична околна среда“.

(10)

За да се гарантират по-добра проследимост и ефективно третиране на отпадъците, съдържащи устойчиви органични замърсители, и за да се избегне непоследователност в правото на Съюза, е необходимо да се осигури съгласуваност между разпоредбите, свързани с отпадъците, съдържащи устойчиви органични замърсители, първоначално включени в Регламент (ЕО) № 850/2004, понастоящем отменен с Регламент (ЕС) 2019/1021, и разпоредбите, приети впоследствие. Поради това Комисията следва да прецени дали е целесъобразно отпадъците, които съдържат устойчиви органични замърсители, надвишаващи максимално допустимите концентрации, определени в приложение IV към Регламент (ЕС) 2019/1021, да бъдат класифицирани като опасни, и съответно, ако е целесъобразно, да представи законодателно предложение за изменение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), или предложение за изменение на Решение № 2000/532/ЕО на Комисията (9), или и двете.

(11)

Съгласно целите на Стратегията за текстила, изложени в Съобщението на Комисията от 30 март 2022 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия“, текстилните продукти, пускани на пазара на Съюза, следва до голяма степен да бъдат произведени от рециклирани влакна, които не съдържат опасни вещества. За да се гарантира, че рециклираните текстилни изделия не съдържат опасни химикали като PFOA още от самото начало, е необходимо да се приемат по-строги разпоредби относно максимално допустимите концентрации за PFOA, нейните соли и свързаните с PFOA съединения в отпадъците, тъй като тяхното наличие би могло да окаже въздействие върху събирането и третирането на текстилните отпадъци. Поради това Комисията следва да преразгледа максимално допустимата концентрация с оглед намаляване на стойността, когато такова намаляване е осъществимо в съответствие с научно-техническия прогрес.

(12)

Поради това Регламент (ЕС) 2019/1021 следва да бъде съответно изменен.

(13)

Целесъобразно е да се предвиди достатъчно дълъг период от време, за да се позволи на дружествата и компетентните органи да се адаптират към новите изисквания.

(14)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно опазване на околната среда и човешкото здраве от устойчивите органични замърсители, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради трансграничните последици от тези замърсители, но може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

(1)

На 18 юли 2005 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 1183/2005.

(2)

След извършен преглед на допълнителните ограничителни мерки, предвидени в член 2б от Регламент (ЕО) № 1183/2005, основанията за включването на някои лица в списъка в приложение Ia към Регламент (ЕО) № 1183/2005, следва да бъдат изменени.

(3)

Поради това Регламент (ЕО) № 1183/2005 следва да бъде съответно изменен,

(1)

Текстът на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1018 на Комисията (2) на български, гръцки, датски, естонски, италиански, латвийски, литовски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, хърватски, чешки и шведски език съдържа грешка в член 6, параграф 2, буква ж), подточка iii) по отношение на конкретната информация, която операторите трябва да предоставят съгласно съответната разпоредба.

(2)

Поради това текстът на български, гръцки, датски, естонски, италиански, латвийски, литовски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, хърватски, чешки и шведски език на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1018 следва да бъде съответно поправен. Поправката не се отнася за текста на останалите езици,

(1)

Текстът на Делегиран регламент (ЕС) № 1151/2014 на Комисията (2) на български, гръцки, датски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, полски, португалски, румънски, унгарски, хърватски, чешки и шведски език съдържа грешка в член 3, параграф 2, буква б), подточка iii), трето тире по отношение на конкретната информация, която операторите трябва да предоставят съгласно съответната разпоредба.

(2)

Поради това текстът на български, гръцки, датски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, полски, португалски, румънски, унгарски, хърватски, чешки и шведски език на Делегиран регламент (ЕС) № 1151/2014 следва да бъде съответно поправен. Поправката не се отнася за текста на останалите езици,

(1)

В Регламент (ЕС) 2016/2031 са предвидени основните правила за здравето на растенията в Съюза.

(2)

Съгласно член 32, параграф 4, буква б) от посочения регламент когато държавите членки подават заявление за нова защитена зона, те са длъжни да представят резултатите от наблюденията от най-малко трите предходни години, с които се доказва отсъствието на карантинния вредител по отношение на защитената зона („вредителя“) на съответната територия.

(3)

Съгласно член 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031 държавите членки са длъжни да извършват ежегодни наблюдения на всяка защитена зона по отношение на вредителите и всяка година да докладват на Комисията и на другите държави членки резултатите от тези наблюдения.

(4)

Правилата относно подготовката на наблюденията следва да включват изисквания за отчитане на биологичните характеристики на съответния вредител и на съответните растения гостоприемници, както и изискване графикът на наблюдението да е подходящ за откриване на вредителя. Тези елементи са важни, за да бъде подготовката пълна и подходяща за съответното наблюдение.

(5)

За да се гарантира пълнотата, ефективността и ефикасността на наблюдението, съдържанието му следва да включва указания върху карти, описание на района на наблюдението и на проверките, вземането на проби и изпитванията, целевите популации, методите за откриване и рисковите фактори.

(6)

Наблюденията следва да се извършват и в буферна зона, обкръжаваща защитената зона, и да бъдат по-интензивни от тези в защитената зона, тъй като в буферната зона наличието на вредителя не е забранено и там не се прилагат мерки срещу него. Това е необходимо, за да се потвърди отсъствието на вредителя от буферната зона и за по-добро опазване на статута на защитената зона на свободна от вредители зона. Това е в съответствие и с приложимите международни стандарти за фитосанитарни мерки за установяване на свободни от вредители зони (2), използвани съответно за установяването на защитени зони съгласно правото на Съюза. Съгласно тези международни стандарти при установяването и поддържането на свободни от вредители зони се изисква създаване на буферни зони в случаите, когато географската изолация не се счита за подходяща за предотвратяване на въвеждането или повторното нападение от вредители в такива области, или когато няма други средства за предотвратяване на движението на вредители към тези области.

(7)

Поради същите причини наблюденията, извършвани във вътрешните ивици на защитената зона, по протежение на границата със защитената зона, следва да бъдат по-интензивни в сравнение с тези в останалата част от защитената зона.

(8)

С цел постигане на последователност по отношение на съдържанието на наблюденията, следва да се установи образец за докладване. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1231 на Комисията (3) бяха определени форматът и указанията за годишните доклади за резултатите от наблюденията в области, в които не е било известно наличие на вредителите. С цел да се постигне хармонизиран подход при докладването на резултатите от наблюденията в рамките на Съюза, следва да се приеме подобен формат за докладване на резултатите от наблюденията в защитените зони, като се вземат предвид специфичните елементи на тези наблюдения.

(9)

Подробни правила за наблюденията, които трябва да се извършват с цел признаване на защитени зони, се определят и в Директива 92/70/ЕИО на Комисията (4). Посочената директива вече не е актуална, тъй като е приета по силата на предишните правни актове на Съюза в областта на здравето на растенията, и следва да бъде отменена,

(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1044 на Комисията (2) бе предоставено разрешение на Съюза за единичния биоцид „Pesguard ® Gel“, съдържащ клотианидин като активно вещество, което е кандидат за замяна, посочен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/985 на Комисията (3) в съответствие с член 10, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(2)

Съгласно член 23, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 528/2012 разрешение за биоцид, съдържащ активно вещество, което е кандидат за замяна, се издава за срок не по-дълъг от пет години.

(3)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1044 Комисията по погрешка е предоставила разрешение на Съюза за единичния биоцид „Pesguard® Gel“ за срок от десет години.

(4)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1044 следва да бъде съответно поправен.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

(1)

В периода от 29 декември 2019 г. до 13 май 2020 г. и от 24 ноември 2020 г. до 28 юли 2021 г. Полша потвърди и обяви появата на 392 огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5. Засегнатите видове са патици, гъски, пуйки, токачки, пилета и кокошки носачки от вида Gallus domesticus.

(2)

Полша предприе незабавно и ефикасно всички необходими ветеринарни мерки и мерки във връзка със здравето на животните, изисквани в съответствие с Директива 2005/94/ЕО на Съвета (2) и, считано от 21 април 2021 г., с Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета (3), който отмени и замени посочената директива.

(3)

По-конкретно Полша взе мерки за борба, мониторинг и превенция и определи предпазни и надзорни зони (наричани по-нататък „регулираните зони“) съгласно решения за изпълнение (ЕС) 2020/10 (4), (ЕС) 2020/47 (5), (ЕС) 2020/114 (6), (ЕС) 2020/134 (7), (ЕС) 2020/175 (8), (ЕС) 2020/210 (9), (ЕС) 2020/240 (10), (ЕС) 2020/281 (11), (ЕС) 2020/384 (12), (ЕС) 2020/504 (13), (ЕС) 2020/529 (14), (ЕС) 2020/549 (15), (ЕС) 2020/574 (16), (ЕС) 2020/604 (17), (ЕС) 2020/1809 (18), (ЕС) 2020/2010 (19), (ЕС) 2021/18 (20), (ЕС) 2021/68 (21), (ЕС) 2021/122 (22), (ЕС) 2021/151 (23), (ЕС) 2021/239 (24), (ЕС) 2021/335 (25), (ЕС) 2021/396 (26), (ЕС) 2021/450 (27), (ЕС) 2021/489 (28), (ЕС) 2021/562 (29), (ЕС) 2021/640 (30), (ЕС) 2021/641 (31), (ЕС) 2021/688 (32), (ЕС) 2021/766 (33), (ЕС) 2021/846 (34), (ЕС) 2021/906 (35), (ЕС) 2021/989 (36), (ЕС) 2021/1084 (37), (ЕС) 2021/1146 (38), и (ЕС) 2021/1186 (39) на Комисията.

(4)

Полша информира Комисията, че необходимите ветеринарни мерки и мерки във връзка със здравето на животните, приложени за ограничаване и ликвидиране на разпространението на болестта, са засегнали много голям брой оператори и че тези оператори са понесли загуби на доход, които не са допустими за финансиране от Съюза съгласно Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета (40), който беше отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2021/690 (41), считано от 1 януари 2021 г.

(5)

На 21 март 2022 г. Комисията получи от Полша официално искане за частично финансиране на някои извънредни мерки съгласно член 220, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 за огнищата, потвърдени между 29 декември 2019 г. и 13 май 2020 г., и между 24 ноември 2020 г. и 28 юли 2021 г. На 11 май 2022 г., 24 юни 2022 г., 3 август 2022 г., 5 октомври 2022 г. и 9 ноември 2022 г. полските органи поясниха и документираха искането си.

(6)

В резултат на приложените ветеринарни мерки и мерки във връзка със здравето на животните, посочени в съображение 3, бяха удължени периодите на некултивиране, беше забранено въвеждането на птици и беше ограничено преместването в стопанствата на всички видове домашни птици, разположени в регулираните зони. Това доведе до загуба на производство на яйца за люпене, яйца за консумация, живи животни и месо от домашни птици в тези стопанства, но също така и до загуби, дължащи се на унищожаване и преокачествяване в по-нисък клас на яйцата и месото.

(7)

В съответствие с член 220, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 частичното финансиране от Съюза трябва да бъде равно на 50 % от разходите, направени от Полша за извънредните мерки за подпомагане на пазара. След като разгледа полученото от Полша искане във връзка с огнищата, потвърдени между 29 декември 2019 г. и 13 май 2020 г., и между 24 ноември 2020 г. и 28 юли 2021 г., Комисията следва да определи максималните количества, допустими за финансиране по отношение на всяка извънредна мярка за подпомагане на пазара.

(8)

С цел да се избегне всякакъв риск от свръхкомпенсиране, фиксираната сума на частичното финансиране следва да се основава на технически и икономически проучвания или на счетоводни документи и да бъде определена на подходящо равнище за всяко животно и продукт по категории.

(9)

С цел да се избегне всякакъв риск от двойно финансиране понесените загуби не трябва да са били компенсирани от държавна помощ или застраховки, а частичното финансиране от Съюза по настоящия регламент следва да бъде ограничено до допустимите животни и продукти, за които не е получено финансиране от Съюза съгласно Регламент (ЕС) № 652/2014, който беше отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2021/690, считано от 1 януари 2021 г.

(10)

Обхватът и продължителността на извънредните мерки за подпомагане на пазара, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат ограничени до това, което е строго необходимо за подпомагането на пазара. По-специално извънредните мерки за подпомагане на пазара следва да се прилагат единствено за продукцията от яйца и домашни птици в стопанствата, разположени в регулираните зони, и за периода на прилагане на ветеринарните мерки и мерките във връзка със здравето на животните, предвидени в законодателството на Съюза и в полското законодателство, по отношение на 392-те огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците, потвърдени между 29 декември 2019 г. и 13 май 2020 г., и между 24 ноември 2020 г. и 28 юли 2021 г.

(11)

С цел да се осигури гъвкавост, в случай че броят на допустимите за компенсиране яйца или животни се различава от максималния брой, определен в настоящия регламент въз основа на прогнозни данни, компенсацията може да бъде коригирана в определени граници, стига да се спазва максималната сума на частично финансираните от Съюза разходи.

(12)

За да се гарантира добро бюджетно управление на тези извънредни мерки за подпомагане на пазара, за частично финансиране от Съюза следва да бъдат допустими само плащанията, които Полша е направила към бенефициерите най-късно до 30 септември 2023 г. Член 5, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията (42), [заменен от 1 януари 2023 г. с член 5, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/127 на Комисията] (43), не следва да се прилага.

(13)

С цел да се гарантират допустимостта и правилността на плащанията, Полша следва да извършва предварителни проверки.

(14)

За да може Съюзът да извърши финансов контрол, Полша следва да информира Комисията за уравняването на плащанията.

(15)

Тъй като ограниченията, свързани с огнищата на инфлуенца по птиците, влязоха в сила на различни дати в регулираните зони, посочени в законодателните актове на Съюза, изброени в приложението към настоящия регламент, и тъй като в настоящия регламент не се предвижда краен срок за подаване на заявленията за помощ, е целесъобразно за целите на член 29, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014, заменен с член 30, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/127 от 1 януари 2023 г., датата на влизане в сила на настоящия регламент да се счита за правопораждащ факт за обменния курс по отношение на сумите, определени в настоящия регламент.

(16)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

Раздел I.1 от приложение I, раздел II.1 от приложение II и раздел III.1 от приложение III към Директива 2008/68/ЕО се отнасят до разпоредбите, утвърдени в международните споразумения относно вътрешния автомобилен, железопътен и вътрешноводен превоз на опасни товари.

(2)

Разпоредбите на тези международни споразумения се актуализират на всеки две години. Техните последно изменени текстове се прилагат от 1 януари 2023 г. с преходен период до 30 юни 2023 г.

(3)

Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране.

(4)

Раздел I.1 от приложение I, раздел II.1 от приложение II и раздел III.1 от приложение III към Директива 2008/68/ЕО следва да бъдат съответно изменени,

(1)

Договорът за създаване на Транспортната общност (ДТО) беше подписан от Съюза в съответствие с Решение (ЕС) 2017/1937 на Съвета (1).

(2)

ДТО беше одобрен от името на Съюза на 4 март 2019 г. (2) и влезе в сила на 1 май 2019 г.

(3)

Регионалният управителен комитет беше създаден с ДТО, за да администрира и осигурява правилното изпълнение на ДТО.

(4)

Съгласно член 24, параграф 5 от ДТО Регионалният управителен комитет приема свой процедурен правилник. Освен това, съгласно член 30 от ДТО, той определя правилата за дейността на Постоянния секретариат на Транспортната общност.

(5)

Предвижда се Регионалният управителен комитет да приеме решение за изменение на своя процедурен правилник, за да предвиди по-кратък срок за разпространение на проекта на дневния ред и всички свързани с него документи преди заседания на Регионалния управителен комитет, решение за приемането на процедурен правилник на Помирителния комитет и правила за уреждането на спорове, приложими за Постоянния секретариат, за уреждането на спорове между Постоянния секретариат и членовете на неговия персонал, както и решение относно изменения на Правилника за персонала на Транспортната общност, които се изискват от приемането на тези правила.

(6)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в Регионалния управителен комитет по отношение на приемането на посочените решения, тъй като те са необходими за гладкото функциониране на Постоянния секретариат,

(1)

Договорът за създаване на Транспортната общност (ДТО) беше подписан от Съюза в съответствие с Решение (ЕС) 2017/1937 на Съвета (1).

(2)

ДТО беше одобрен от името на Съюза на 4 март 2019 г. (2) и влезе в сила на 1 май 2019 г.

(3)

Регионалният управителен комитет беше създаден с ДТО, за да администрира и осигурява правилното му прилагане. ДТО изисква Регионалният управителен комитет да приеме правила за изпълнението на бюджета и за представянето и одита на сметките.

(4)

Регионалният управителен комитет скоро ще приеме решения за преразглеждане на финансовите правила и процедурите за одит, приложими за Транспортната общност.

(5)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Регионалния управителен комитет, тъй като посочените решения са необходими за правилното функциониране на Постоянния секретариат на Транспортната общност и ще бъдат обвързващи за Съюза,