Член 1

Одобрява се публикуваното в Официален вестник на Европейския съюз изменение в продуктовата спецификация на наименованието „Piadina Romagnola/Piada Romagnola“ (ЗГУ).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1

Регистрира се наименованието „Κατσικάκι Λήμνου / Katsikaki Limnou“ (ЗГУ).

Наименованието, посочено в първа алинея, се използва за идентифициране на продукт от клас 1.1. „Прясно месо (и карантия)“ от приложение XI към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 на Комисията (3).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1

Регистрира се наименованието „Samoborska češnjovka/Samoborska češnofka“ (ЗГУ).

Наименованието, посочено в първа алинея, се използва за идентифициране на продукт от клас 1.2. „Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)“ от приложение XI към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 на Комисията (3).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1

Регистрира се наименованието „Meso istarskog goveda — boškarina/Meso istrskega goveda — boškarina“ (ЗНП).

Наименованието по първа алинея се използва за идентифициране на продукт от клас 1.1. „Прясно месо (и карантия)“ от приложение XI към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 на Комисията (3).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1

Член 2

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1

Член 2

Член 3

Член 4

Член 5

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Срокът на действие на настоящото решение изтича 36 месеца след сключването на споразумението за финансов принос, посочено в член 3, параграф 3. Действието на настоящото решение обаче се прекратява шест месеца след датата на влизането му в сила, ако в рамките на този срок не бъде сключено споразумение.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРОЕКТЕН ДОКУМЕНТ

Насърчаване на отговорни иновации в областта на ИИ за мир и сигурност

1.   КОНТЕКСТ

Неотдавнашният напредък в областта на изкуствения интелект (ИИ) откри нови възможности за подкрепа и поддържане на мира и сигурността, например чрез технологични подобрения в области като ранното предупреждение за конфликти и проверката на контрола върху оръжията и износа. От друга страна, този напредък даде възможност за нови начини за създаване или задълбочаване на вече съществуващо напрежение, конфликти и несигурност между и в рамките на държавите. Рисковете, свързани с някои приложения на ИИ, като например смъртоносните автономни оръжейни системи, се откроиха като основен проблем, предизвикващ загриженост за общността за контрол върху оръжията. Една рискова възможност, на която трябва да се обърне по-голямо внимание и за която настоящите усилия за контрол върху оръжията и дипломатическите усилия може да не са достатъчни, за да се реагира, е отклоняването на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ и злоупотребата с тях от безотговорни участници, включително злонамерени недържавни участници, като например злоупотребата с генеративно-състезателни мрежи за създаване на дълбоки фалшификати („дийпфейк“) за кампании за дезинформация.

ИИ е базова технология с голям потенциал за обща употреба. До научните изследвания и иновациите в областта на ИИ, разработвани за граждански приложения, може (относително лесно) да се получи достъп и те да бъдат пренасочени от някои участници за вредни или разрушителни употреби, които да имат последици за международния мир и сигурност. Отклоняването на граждански технологии и злоупотребата с тях не са нови явления, нито са ограничени само до ИИ. В близката област на роботиката това наскоро беше илюстрирано от използването на безпилотни летателни апарати за развлекателни цели като оръжие от Даиш/ИДИЛ в Сирия. Но в случая с ИИ проблемът се усложнява от множество фактори: нематериалното и бързо променящо се естество на алгоритмите и данните от областта на ИИ, което затруднява контрола върху трансфера/разпространението на тези алгоритми и данни; водещата роля на частния сектор в екосистемата за научни изследвания, развойна дейност и иновации и произтичащата от това необходимост от защита на патентованите алгоритми; както и наличието в световен мащаб на човешки експертен опит и материални ресурси, способни да променят предназначението на ИИ технологиите. Междувременно лицата, работещи в областта на ИИ в гражданския сектор, твърде често не са наясно с потенциалните последици, които отклоняването на тяхната работа и злоупотребата с нея биха могли да имат за международния мир и сигурност, или не проявяват желание да участват в съществуващите дискусии относно рисковете от ИИ в кръговете на контрола върху оръжията и неразпространението на оръжия.

Необходимо е да се подкрепи по-активното участие на гражданската ИИ общност в разбирането и смекчаването на рисковете за мира и сигурността, свързани с отклоняването на граждански ИИ технологии и злоупотребата с тях от безотговорни участници. За Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI) и Службата на ООН по въпросите на разоръжаването (UNODA) това би могло да се постигне чрез по-голямо насърчаване на отговорни иновации в световната гражданска ИИ общност. Досегашната работа на SIPRI и UNODA показва, че отговорните иновации, като механизъм за самоуправление, биха могли да предоставят на световната гражданска ИИ общност практически инструменти и методи за идентифициране и за подпомагане на предотвратяването и смекчаването на рисковете, които отклоняването и злоупотребата с граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ биха могли да създадат за мира и сигурността. Работата на SIPRI и UNODA позволи също така да се установят методики и няколко текущи граждански инициативи за отговорен ИИ, които биха могли да се доразвият за повишаване на чувствителността на гражданската ИИ общност към въпросите, свързани с контрола върху оръжията и неразпространението на оръжия, експертните дебати и държавните позиции относно отговорното развитие, разпространението и използването на ИИ, както и поуките, които трябва да бъдат извлечени от работата, свързана с отговорността в сектора на отбраната. (1) От решаващо значение е, че тази предварителна работа ясно определи взаимодействието със студентите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), които работят с ИИ все още в образователен формат, като централен елемент за всяко ефективно усилие за отговорни иновации.

2.   ЦЕЛИ

Тези проекти са насочени към подкрепа на по-активното участие на гражданската ИИ общност за смекчаване на рисковете, които отклоняването на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ и злоупотребата с тях от безотговорни участници могат да представляват за международния мир и сигурност. Те имат за цел да постигнат това, първо, като предизвикат по-добро разбиране за това как решенията за разработване и разпространение на научни изследвания и иновации в областта на ИИ могат да окажат въздействие върху рисковете от отклоняване и злоупотреба и на свой ред да създадат риск или възможности за мир и сигурност, и второ, чрез насърчаване на процеси, методи и инструменти за отговорни иновации, които да могат да спомогнат за гарантиране на мирното прилагане на гражданските иновации и отговорното разпространение на знания в областта на ИИ. За тази цел те подкрепят дейности за изграждане на капацитет, научни изследвания и взаимодействие, които i) ще увеличат капацитета в рамките на световната гражданска ИИ общност за включване и преодоляване на рисковете за мира и сигурността, свързани с отклоняването на граждански ИИ и злоупотребата с него от безотговорни участници чрез процеси за отговорни иновации; и ii) ще укрепят връзката между усилията за смекчаване на риска в областта на отговорния ИИ в гражданската сфера и усилията, които вече са в ход в общността за разоръжаване, контрол на оръжията и неразпространение на оръжия на междуправителствено равнище. От решаващо значение е, че те не възнамеряват да установяват нови стандарти, принципи или разпоредби, нито да се намесват по друг начин в области от компетентността на държавите. Вместо това те възнамеряват да развият граждански усилия за отговорни иновации, за да включат рисковете за мира и сигурността, породени от отклоняването на граждански ИИ и злоупотребата с него от безотговорни участници, и да осигурят образование относно съществуващите съответни междуправителствени усилия.

За да достигнат ефективно до гражданската ИИ общност и да ѝ окажат въздействие, проектите прилагат подход, основан на три направления, който има за цел:

а)

взаимодействие с преподавателите — работа с избрани преподаватели и съставители на академични учебни програми относно разработването и популяризирането на образователни материали, които могат да се използват за интегриране в обучението на бъдещи специалисти в областта на ИИ (например в рамките на курсове по етика на ИИ и отговорни иновации) на въпроса за рисковете за мира и сигурността, произтичащи от отклоняването на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ и злоупотребата с тях от страна на безотговорни участници;

б)

взаимодействие със студентите — запознаване на избрани студенти в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) от цял свят с начините за идентифициране на рисковете за мира и сигурността, породени от отклоняването на граждански разработки на ИИ и злоупотребата с тях от страна на безотговорни участници, тяхното предотвратяване или намаляване в процеса на научните изследвания и иновациите или чрез други процеси на управление; и

в)

взаимодействие със сектора на ИИ — работа с професионални сдружения и органи по стандартизация като Института на електроинженерите и инженерите по електроника (IEEE) за i) разпространение на адаптирани образователни материали и дейности за сътрудничество сред техническите специалисти; ii) подкрепа за положителното използване на ИИ за целите на мира и сигурността; и iii) улесняване на диалога и обмена на информация между експерти от академичните среди, частния и държавния сектор относно начините за намаляване на риска от отклоняване на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ и злоупотреба с тях от страна на безотговорни участници.

Този подход позволява на проектите да достигнат до ИИ общността на всички равнища, включително не само настоящите специалисти, но и бъдещите поколения. Той също така дава възможност за взаимодействие между академичните среди, промишлеността и други сектори и подкрепя устойчивостта на бъдещите усилия чрез създаване на мрежи, които излизат извън тези граници.

Целта на проектите е да се използват и обединяващата сила и опит на SIPRI и UNODA, за да се окаже въздействие върху ИИ общността в световен мащаб, а не само върху заинтересованите страни от ЕС. SIPRI и UNODA са в изключителната позиция да могат да достигнат до участниците в областта на ИИ от цяла Африка, Азиатско-тихоокеанския регион, Европа и Северна и Южна Америка и да улеснят взаимодействието между тях. И двете организации имат опит и в други области на науките и технологиите, изправени пред сходни предизвикателства на двойна употреба и разпространение, включително биотехнологиите. Стремежът е проектите да се възползват и от съществуващите условия в рамките на Европейския съюз, като а) наличието на напреднали процеси относно отговорния ИИ с участието на множество заинтересовани страни; б) високото равнище на ангажираност и експертен опит по въпросите на разоръжаването, контрола върху оръжията и неразпространението в ЕС; в) разнообразието от връзки на академичните и научноизследователските организации и организациите от частния сектор в ЕС с други региони, по-специално в Глобалния Юг, което също ще бъде основна цел за взаимодействие; и г) многообразието от националности на студентите, преподавателите и инженерите в университетите, научноизследователските институти и частния сектор.

Приобщаването ще бъде основно съображение за провеждането на дейностите по проектите. За да се подкрепи ефективно ИИ общността, в проектите се отчита, че тази общност се състои от широк спектър участници, и по-специално, че

а)

полът е изключително важен фактор. Поради тази причина равенството между половете ще бъде интегрирано в съответствие със стратегиите в цялостната система на ООН за интегриране на принципа на равенство между половете и равноправие. Участието на жените във всички дейности по проекта ще бъде насърчавано и изисквано; и

б)

през цялото време ще се практикува приобщаването на хората с увреждания и разумното приспособяване към нуждите. Това ще включва преодоляване на пречките пред участието на хората с увреждания, както и гарантиране, че се предприемат стъпки за взаимодействие с хората с увреждания и за улесняване на представянето по същество на техните гледни точки и опит.

3.   ПРОЕКТИ

Трите проекта, описани по-долу, следва да се допълват и подкрепят взаимно, като елементите продължават общо 36 месеца.

3.1.   Проект 1 — Изготвяне на образователни материали и материали за изграждането на капацитет за гражданската ИИ общност

3.1.1.   Цел на проекта

Проект 1 е насочен към предоставяне на знания и средства, чрез които гражданските участници в областта на ИИ да оценяват и намаляват рисковете, които отклоняването на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ и злоупотребата с тях от безотговорни участници могат да представляват за международния мир и сигурност. Той има за цел изготвянето на образователни материали и материали за изграждането на капацитет, които ще предоставят на специалистите в областта на ИИ от всички региони, равнища и сектори (включително специализираните в областта на ИИ преподаватели, съставителите на учебни програми, студентите в областта на НТИМ и инженерите и изследователите в областта на ИИ от академичните среди и частния сектор) информацията и инструментите, необходими за

а)

разбиране на механизмите, чрез които гражданските научни изследвания и иновации в областта на ИИ могат да бъдат отклонявани и използвани по начини, които биха могли да представляват риск за международния мир и сигурност, и как решенията за разработване и разпространение на научни изследвания и иновации могат да увеличат или намалят риска от отклоняване и злоупотреба;

б)	разбиране на усилията, които е положила общността за разоръжаване, контрол върху оръжията и неразпространение на оръжия за намаляване на рисковете от отклоняване на граждански научни изследвания и иновации и злоупотреба с тях; и

в)	реализиране на отговорни иновации по начин, който намалява риска от отклоняване и злоупотреба при разработването и разпространението на научни изследвания и иновации.

3.1.2.   Описание на проекта

В рамките на този проект ще бъдат изготвени три отделни набора от образователни материали и материали за изграждането на капацитет.

а)

Наръчник (1) — наръчникът ще съдържа основни знания и инструменти, с помощта на които в процеса на научните изследвания и иновациите участниците в областта на ИИ ще могат да оценяват и намаляват рисковете от отклоняване на граждански технологии с ИИ и злоупотреба с тях от безотговорни участници. В него ще се разглежда и въпросът защо и как решенията относно разработването и разпространението на научните изследвания и иновациите могат да оказват въздействие върху рисковете от отклоняване и злоупотреба и на свой ред да създават рискове или възможности за мира и сигурността. Той ще представя и съответните задължения съгласно международното право и по отношение на контрола на износа в допълнение към съображенията за безопасност и сигурност, които се обсъждат в кръговете на военните и сред специалистите в областта на разоръжаването, контрола върху оръжията и неразпространението на оръжия; в него ще бъдат посочени и примери на процеси и инструменти за реализиране на отговорни иновации, като методики за оценка на въздействието на технологиите и образци за оценка на риска.

б)

Подкастове (~10) — тези подкастове ще действат като достъпна и ангажираща среда, за да могат участниците в областта на ИИ да научат защо и как процесите за отговорни иновации в областта на ИИ могат да подкрепят международния мир и сигурност чрез смекчаване на рисковете, свързани с отклоняването и злоупотребата от безотговорни участници. Поредицата ще разгледа важни теми (например модела на отклоняване и злоупотреба с научни изследвания и иновации с двойна/обща употреба; хуманитарните, стратегическите и политическите предизвикателства, свързани с потенциалната злоупотреба с граждански научноизследователски иновации в областта на ИИ; предизвикателствата, с които се сблъскват кръговете по разоръжаване, контрол върху оръжията и неразпространението на оръжия в усилията за смекчаване на риска; начините за извършване на отговорни иновации чрез оценка на риска; съответствието с контрола на износа; намаляването на риска още при проектирането; отговорното публикуване; познаването на собствените клиенти; и опита от симулационни учения) и ще бъде структурирана около събеседвания, които екипът по проекта ще проведе с представители на съответните общности.

в)

Поредица блогове (9–10) — екипът ще разработи подбрана поредица от публикации в блогове, чиято цел е да се повиши видимостта на усилията, които целят да пресекат границите между общността на насочения към граждански приложения „отговорен ИИ“ и общностите за контрол върху оръжията и неразпространение на оръжия. Поредицата блогове ще предостави платформа за разпространение на познания, идеи и решения относно идентифицирането и преодоляването на рисковете, свързани с отклоняването на граждански ИИ в процеса на научни изследвания и иновации и злоупотребата с него. Блогът ще има за цел да представи разнообразието от мисли и гледни точки в сектора на ИИ.

Тези материали ще се разпространяват публично чрез уебсайтовете на изпълнителите на проекта, присъствието им в социалните медии и чрез пряка комуникация със съответните академични субекти, граждански професионални сдружения в областта на ИИ и други подходящи групи.

3.1.3.   Очаквани резултати от проекта

Очаква се този проект да създаде нов набор от материали, чрез които гражданските специалисти в областта на ИИ да бъдат информирани за: а) начините, по които гражданските научни изследвания и иновации в областта на ИИ биха могли да бъдат отклонени и използвани неправомерно така, че да представляват риск за международния мир и сигурност, б) как тези рискове се разглеждат от общността по разоръжаване, контрол върху оръжията и неразпространение на оръжия и в) как специалистите в областта на ИИ биха могли допълнително да допринесат за смекчаване на тези рискове чрез процеси за отговорни иновации.

Очаква се това да ускори ангажираността на гражданския сектор в областта на ИИ за смекчаване на рисковете, които отклоняването на граждански ИИ и злоупотребата с него може да породи за международния мир и сигурност; подобряване на капацитета на техническите специалисти да се ангажират със съответните процеси в общността за разоръжаване, контрол върху оръжията и неразпространение на оръжия, както и подкрепа за привличането на нова публика, която традиционно не е включена в усилията за образование в областта на разоръжаването и неразпространението.

Очаква се също така материалите да подпомогнат изпълнението на другите проекти и да послужат като основа за образователните дейности и дейностите за изграждане на капацитет по проект 2, както и за дейностите за диалог и взаимодействие по проект 3. Очаква се тези дейности на свой ред да допринесат за изготвянето и усъвършенстването на материалите. Очаква се такъв поетапен подход да спомогне за преодоляване на потенциалните пречки пред тяхното популяризиране, разпространение и използване в ИИ общността, включително по въпроси, свързани с езика, съдържанието, контекста и наличността, които биха могли да им се отразят негативно на световно равнище, особено в Глобалния Юг.

3.2.   Проект 2 — Дейности за образование и изграждане на капацитет за бъдещи специалисти в областта на ИИ

3.2.1.   Цел на проекта

Целта на проект 2 е да се подкрепи интегрирането на проблема с отклоняването на граждански научни изследвания в областта на ИИ и злоупотребата с тях от безотговорни участници в образованието на бъдещите поколения специалисти в областта на ИИ. В дългосрочен план това ще гарантира, че студентите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), които оформят бъдещето на ИИ, са наясно с отрицателното въздействие, което отклоняването на тяхната работа и злоупотребата с нея от безотговорни участници биха могли да имат върху международния мир и сигурност, и че те ще разполагат с основните инструменти, необходими за идентифициране и смекчаване на такъв риск в процеса на извършване на научните изследвания и иновациите.

В рамките на този проект ще се проведе поредица от образователни семинари и семинари за изграждане на капацитет с преподаватели и студенти в сътрудничество с избрани международни университети и представители на промишлеността. По този начин проектът има за цел да подготви дейности за изграждане на капацитет, които преподавателите и съставителите на академични програми биха могли да използват, като ги включат в обучението на бъдещите специалисти в областта на ИИ (например курсове по етика и отговорни иновации в областта на ИИ), и съображения за рисковете от отклоняване на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ и злоупотреба с тях от безотговорни участници, както и да ги свърже с по-широкия контекст на мира и сигурността. Чрез тези семинари проектът ще се стреми също така да определи мрежа от заинтересовани преподаватели, съставители на учебни програми и студенти, които да подкрепят разпространението и популяризирането на образователните материали по проекта и дейностите за изграждане на капацитет в образователната общност в областта на ИИ и в общността на специалистите в областта на ИИ. Този компонент за изграждане на мрежи има за цел да гарантира устойчивостта на проектите отвъд непосредственото им времетраене и да позволи изграждането на по-силни връзки в подкрепа на гражданската техническа ангажираност за постигане на по-големи цели за мир, сигурност, разоръжаване и контрол върху оръжията.

3.2.2.   Описание на проекта

В рамките на този проект ще се проведат поредица от образователни семинари и семинари за изграждане на капацитет с преподаватели и студенти от избрани университети от цял свят. Те ще се състоят от комбинация от лекции и интерактивни дейности, които ще предоставят на преподавателите и студентите възможности да обмислят как гражданските научни изследвания и иновации в областта на ИИ биха могли да бъдат отклонени и използвани по начини, които могат да представляват риск за международния мир и сигурност, и как тези рискове могат да бъдат идентифицирани, предотвратени или смекчени в процеса на научни изследвания и иновации или чрез други процеси на управление. Тези дейности ще се основават на предходната по-маломащабна пилотна работа, извършена от UNODA, която експериментира с методи за ангажиране и повишаване на осведомеността на студентите в областта на НТИМ към значението на отчитането на по-широкото въздействие на тяхната работа, както и на взаимодействието с експертния опит извън основните им области. По-конкретно, те ще се състоят от:

а)

регионални семинари за изграждане на капацитет за преподаватели и студенти (4) — в рамките на регионалните семинари ще се провеждат и насърчават дейности, които преподавателите могат да използват за изграждане на капацитет на студентите в областта на НТИМ за отговорни иновации в областта на ИИ, със специален акцент върху начините за оценка и смекчаване на рисковете от отклоняване на граждански ИИ технологии и злоупотреба с тях от безотговорни участници. Всеки семинар ще бъде организиран с университет със седалище в ЕС и водещ университет от различен регион на света, като по този начин винаги ще се свързват различни групи участници от ЕС с различни групи участници извън ЕС. След това семинарите ще обхванат Латинска Америка и Карибския басейн, Северна Америка, Африка, Азия и Тихоокеанския басейн. Това ще позволи участието на студенти (по магистърски и докторски програми) от цял свят, включително от Глобалния Юг. Семинарът ще се провежда основно на английски език, но когато е осъществимо, на участниците ще бъде предоставена възможност да участват в дейности, основани на други езикови групи; и

б)

международен семинар относно устойчивото изграждане на капацитет (1) — семинарът ще се основава на поуките, извлечени от регионалните семинари, и ще улесни обмена на информация и опит между преподавателите и избрани студенти от университетите, участващи в проекта. На семинара ще бъдат обсъдени начините за усъвършенстване на дейностите и инструментите, разработени в хода на проекта, и тяхното разпространение извън групата на участващите университети. Ще бъдат обсъдени и начините за подпомагане на взаимодействието на студентите за отговорен ИИ, така че да се преодолеят рисковете от отклоняване и злоупотреба за международния мир и сигурност, след като те се влеят на пазара на труда.

Мрежите и присъствието на SIPRI и UNODA в Африка, Азиатско-тихоокеанския регион, Европа, Северна и Южна Америка ще бъдат използвани за улесняване и подпомагане на определени аспекти на дейностите по целесъобразност.

3.2.3.   Очаквани резултати от проекта

Очаква се проектът да създаде модели за изграждане на капацитет и дейности за взаимодействие, които преподавателите и съставителите на академични програми биха могли да възпроизведат, за да повишат осведомеността на бъдещите специалисти в областта на ИИ към проблемите с отклоняването на граждански ИИ и злоупотребата с него от безотговорни участници и как те могат да спомогнат за смекчаване на тези проблеми чрез процеси за отговорни иновации. След приключване на дейностите по проекта от участниците (преподаватели, но също така и студенти в областта на НТИМ) ще се очаква да могат да използват и насърчават инструменти, методи и концепции за отговорни иновации за идентифициране и смекчаване на рисковете от отклоняване и злоупотреба при разработването и разпространението на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ.

Очаква се също така дейностите по проекта да изградят мрежа от преподаватели, съставители на учебни програми и студенти, които не само ще популяризират дейностите по проекта в рамките на образователните и професионалните общности в областта на ИИ (например по време на конференции на Обществото за изчислителен интелект към IEEE), но също така ще бъдат на разположение, за да допринесат с технически капацитет за ръководени от държавите международни процеси на управление (например процеса по Конвенцията за конвенционалните оръжия относно нововъзникващите технологии в областта на смъртоносните автономни оръжейни системи).

Краткосрочната и дългосрочната стойност на тези дейности ще бъде доказана чрез проучвания преди и след тяхното изпълнение.

3.3.   Проект 3 — Улесняване на по-дългосрочното устойчиво разработване, разпространение и въздействие на отговорните иновации в областта на ИИ за целите на мира и сигурността

3.3.1.   Цел на проекта

Целта на проект 3 е да се улесни по-дългосрочното устойчиво разработване, разпространение и въздействие на отговорните иновации в областта на ИИ като средство за намаляване на рисковете, които отклоняването на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ и злоупотребата с тях могат да създадат за мира и сигурността. Намерението е той да бъде осъществен чрез кръгли маси с представители на сектора на ИИ, диалози с участието на множество заинтересовани страни, изготвяне на публичен доклад и целенасочени дейности за разпространение. Проектът има за цел да гарантира, че генерираната работа, по-специално дейностите в областта на образованието, изграждането на капацитет и взаимодействието, достигат до ИИ общността и ѝ оказват въздействие като цяло, на всички равнища (от студенти до инженери и други специалисти в областта на ИИ) и отвъд географските, секторните и други граници. За да се увеличи възможността за широко и дълбоко въздействие, от съществено значение е да се сътрудничи с професионалните организации в това пространство, като например IEEE, и да се осъществява многостранно взаимодействие с академичните среди, промишлеността и други сектори. Подобни усилия ще дадат възможност на заинтересовани представители от различни ИИ общности да поемат отговорност за проблема и да представят собствени възгледи за устойчивото реализиране и насърчаване на усилията за смекчаване на риска в рамките на световната ИИ общност. За дългосрочната значимост на проекта за държавите, междуправителствените организации и др. е важно специалистите в областта на ИИ да могат да се учат от правителствени експерти, ангажирани с намаляването на риска в контекста на разоръжаването, контрола върху оръжията и неразпространението на оръжия, и да си взаимодействат с тях. От решаващо значение за устойчивостта е също така да се гарантира, че информацията, получена чрез дейностите в областта на взаимодействието, се анализира, консолидира и разпространява по подходящ начин.

3.3.2.   Описание на проекта

Този проект се състои от следните ключови направления:

а)

диалози с участието на множество заинтересовани страни на тема „Отговорни иновации в областта на ИИ за мир и сигурност“ (до 9) — тази поредица от виртуални срещи диалози ще събере експерти от академичните и научноизследователските среди, частния сектор и традиционния контрол върху оръжията от ЕС и извън него, за да обсъдят: i. технологичните тенденции, които могат да породят рискове от разпространение, отклоняване и злоупотреба с последици за международния мир и сигурност; ii. как да се допринесе за намаляването на риска чрез процеси, методи и средства за отговорни иновации, както и възможностите и предизвикателствата, свързани с диалога и обмена на знания между общностите на заинтересованите страни, включително тези, които работят в други сектори, като например биологичната и химическата промишленост; и iii. потенциалната стойност, цел и формат на една самоподдържаща се мрежа от експерти и дейности за диалог. Експертната група ще заседава няколко пъти годишно и ще работи за организирането на две публични прояви за по-широката общност.

От деветте виртуални срещи две ще бъдат отворени за обществеността, за да се улесни консултирането в по-широк кръг.

б)

кръгли маси с частния сектор (до 6) — тази поредица от виртуални кръгли маси ще постави началото на диалог с участници, работещи с процеси за отговорни иновации в областта на ИИ в частния сектор (напр. партньорство в областта на ИИ), за това как те могат да допринесат за свеждане до минимум на рисковете от отклоняване на граждански технологии с ИИ и злоупотреба с тях от безотговорни участници, както и ще проучи възможните стимули за това в рамките на развитието на частния сектор. Темите ще включват: i. значението на контекста на международната сигурност и разоръжаването за частния сектор; ii. правната среда, в която съществуват разработването, внедряването и експлоатацията на ИИ по света; iii. как да се надгражда върху механизми за оценка на риска и други мерки, които са част от или биха могли да бъдат интегрирани в процеси за отговорни иновации и корпоративни програми за съответствие; и iv. поуки, които трябва да се извлекат от други отрасли, процеси и нормативни уредби, свързани с контрола върху оръжията (напр. биологичната и химическата промишленост).

в)

доклад относно гледните точки на ИИ общността относно контрола върху оръжията и намаляването на риска в областта на ИИ, насочен към ИИ общностите и тези за контрол върху оръжията (1) — изготвянето на този доклад ще обхване и консолидира констатациите и препоръките на проекта в единен референтен документ, насочен както към отговорната за гражданските приложения на ИИ общност, така и към общността за контрол върху оръжията. В доклада ще се разглеждат начините за идентифициране, оценка и преодоляване на рисковете за международния мир и сигурност, свързани с отклоняването на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ и злоупотребата с тях.

г)

прояви за разпространение, насочени към консултации и взаимодействие с ИИ общността и общността за контрол върху оръжията (предстои да се уточни) — екипът ще търси възможности за представяне на работата и на констатациите и препоръките, свързани с нея, по време на целия проект. Форматът на проявите и съдържанието на презентациите ще бъдат съобразени с нуждите на целевите групи. Те могат да включват заседания на работна група „Неразпространение и износ на оръжия“ (CONOP), общото събрание на Европейския алианс за изкуствен интелект; групата от правителствени експерти по нововъзникващи технологии в областта на смъртоносните автономни оръжейни системи; междуведомствената работна група по ИИ (IAWG-AI); инициативата на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) „ИИ за добро“; годишния диалог по въпросите на иновациите в рамките на Института на ООН по разоръжаването (ЮНИДИР); и Института на електроинженерите и инженерите по електроника. Екипът ще се стреми също така да работи двустранно със съответните заинтересовани страни от държавния сектор, академичните среди и частния сектор.

3.3.3.   Очаквани резултати от проекта

Очаква се този проект да положи основите за устойчивото развитие, разпространение и въздействие на отговорните иновации в процесите на ИИ, насочени към рисковете от разпространение, отклоняване и злоупотреба и последиците от тях за мира и сигурността, след непосредствения край на срока на действие на решението на Съвета.

Очаква се диалогът с множество заинтересовани страни да предостави модел за обмен на информация и сътрудничество за намаляване на риска не само в рамките на световната ИИ общност, но и между отговорната за гражданските приложения на ИИ общност и общностите в областта на разоръжаването, контрола върху оръжията и неразпространението на оръжия. Такъв модел би могъл да се използва за запознаване на създателите на политики с ключовия технологичен и научен напредък, свързан с отговорните иновации в областта на ИИ, както и за запознаване на техническата аудитория със средата, в която понастоящем действат създателите на политики. Очаква се проектът да улесни устойчивите отношения и взаимодействието между заинтересованите участници в рамките на тези различни общности и между тях. Очаква се тези разнородни мрежови ефекти да дадат възможност за по-голямо развитие и широко разпространение на отговорните иновации в областта на ИИ за мир и сигурност след изтичане на срока на проекта.

Очаква се диалогът с частния сектор да даде възможност за по-голямо и по-задълбочено участие на частния сектор в областта на ИИ в идентифицирането, предотвратяването и намаляването на рисковете за мира и сигурността, произтичащи от отклоняването и злоупотребата с граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ. Очаква се проектът да допринесе за по-доброто разбиране и ангажираност с проблемите, които се стреми да разреши, от страна на ключовите участници в процесите от частния сектор. Освен това той има за цел да улесни (по-широкото) възприемане и прилагане на процеси, методи и средства за отговорни иновации в съществуващите механизми и процедури за управление на корпоративния риск.

Очаква се също така диалогът с участието на множество заинтересовани страни и кръглата маса в частния сектор да дадат представа по редица съществени въпроси, включително а) как методите и средствата за отговорни иновации могат да бъдат допълнително усъвършенствани и използвани за идентифициране, предотвратяване и намаляване на рисковете, породени от отклоняването на граждански научни изследвания и иновации в областта на ИИ и злоупотребата с тях; б) как научните изследвания и иновациите в областта на ИИ могат да се използват положително в подкрепа на целите на мира и сигурността (напр. приложения за ранно предупреждение за конфликти и хуманитарна помощ); и в) как да се улесни по-активен диалог и обмен на информация относно усилията за намаляване на риска, предприети в отговорната за гражданските приложения на ИИ общност (т.е. различни инициативи, ръководени от IEEE) и инициативите, които вече се провеждат в общността за разоръжаване, контрол на оръжията и неразпространение на оръжия на междуправителствено равнище.

Докладът и дейностите по разпространение ще анализират, консолидират и разпространят информацията, получена по проекти 1, 2 и 3, и по този начин ще подкрепят популяризирането на констатациите и препоръките от дейностите по проектите в рамките на световната ИИ общност, а така също и в рамките на политическата общност. Очаква се също така те да спомогнат за осигуряване на устойчивост на въздействието след изтичането на срока на проектите.

4.   ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

Общата планирана продължителност на проектите е 36 месеца.

---

(1)  Методиките включват например препоръчителните практики на Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) за оценка на въздействието на автономните и интелигентните системи върху благосъстоянието на хората (IEEE Std 7010-2020) и списъка на експертната група на високо равнище по въпросите на ИИ за оценка на надеждността на изкуствения интелект (ALTAI). Инициативите включват: Глобалната инициатива на IEEE за етика на автономните и интелигентните системи; партньорството в областта на ИИ; глобалното партньорство в областта на ИИ.

Член 1

Член 5, параграф 2 от Решение (ОВППС) 2019/2108 се заменя със следното:

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Член 1

Комисията се упълномощава да започне преговори от името на Съюза по споразумение за статута между Европейския съюз и Република Албания относно оперативните дейности, извършвани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана на територията на Република Албания.

Член 2

Преговорите се водят въз основа на указанията за водене на преговори на Съвета, които се съдържат в допълнението към настоящото решение, и в консултация със съответната работна група на Съвета.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Комисията.

Член 1

Комисията се упълномощава да започне преговори от името на Съюза по споразумение за статута между Европейския съюз и Босна и Херцеговина относно оперативните дейности, извършвани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана на територията на Босна и Херцеговина.

Член 2

Преговорите се водят въз основа на указанията за водене на преговори на Съвета, които се съдържат в допълнението към настоящото решение, и в консултация със съответната работна група на Съвета.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Комисията.

Член 1

Комисията се упълномощава да започне преговори от името на Съюза по споразумение за статута между Европейския съюз и Черна гора относно оперативните дейности, извършвани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана на територията на Черна гора.

Член 2

Преговорите се водят въз основа на указанията за водене на преговори на Съвета, които се съдържат в допълнението към настоящото решение, и в консултация със съответната работна група на Съвета.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Комисията.

Член 1

Комисията се упълномощава да започне преговори от името на Съюза по споразумение за статута между Европейския съюз и Република Сърбия относно оперативните дейности, извършвани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана на територията на Република Сърбия.

Член 2

Преговорите се водят въз основа на указанията за водене на преговори на Съвета, които се съдържат в допълнението към настоящото решение, и в консултация със съответната работна група на Съвета.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Комисията.

Член 1

Член 2

Член 3

Член 4

Член 5

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОКУМЕНТ ЗА ПРОЕКТ

РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАТА СИСТЕМА ЗА ВАЛИДИРАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОРЪЖИЯТА И БОЕПРИПАСИТЕ (AAMVS) С ЦЕЛ ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА НЕЗАКОННОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

1.   Контекст

В рамките на общността за контрол върху оръжията все повече се налага схващането за основната роля на ефективното управление на запасите за засилване на мерките за контрол върху износа с цел предотвратяване на отклоняването. В работния документ, изготвен за Седмата конференция (CSP7) на държавите — страни по Договора за търговията с оръжие (ДТО), председателството на CSP7 призова държавите — страни по ДТО, да разгледат всички аспекти на управлението на запасите както преди разрешаването на износа, така и тяхното безопасното и сигурно съхранение след доставката. Освен това в допълнение към обмена на информация за незаконни дейности (член 11, параграф 5 и член 15, параграф 4 от ДТО) държавите вносители и износители се насърчават да се споразумеят преди износа за конкретни условия и гаранции по отношение на съоръженията за съхранение, маркирането на изделията или контрола на крайните потребители. Накрая, с цел спазване на член 13, параграф 2 председателството на CSP7 предложи държавите — страни по ДТО, да могат да докладват за мерките, взети за укрепване на физическата сигурност и управлението на запасите (ФСУЗ), което е показателно за действията, предприети за предотвратяване и справяне с отклоняването (1).

Продължава да бъде предизвикателство предоставянето на гаранции, както е описано в работния документ на CSP7, по отношение на практиките на трета държава за управление на запасите. Областта е техническа и информацията се третира като изключително чувствителна. Това усложнява усилията за обмен на информация. В много сектори — частни и публични — оценките на съответствието се използват за предоставяне на гаранции относно ефикасността, безопасността и сигурността на продуктите и услугите. Оценките на съответствието предоставят международно признати методи за определяне дали продуктът или услугата отговаря на приетите норми и стандарти. Въпреки че съществуват различни международни стандарти, насоки и добри практики за управление и сигурност на запасите, понастоящем не съществува международно призната методика за предоставяне на гаранции за капацитета на дадена трета държава или даден краен потребител за предотвратяване на отклоняването (член 11, параграф 1 от ДТО) на запасите ѝ (му) от оръжия и боеприпаси.

Във връзка с това от 2020 г. насам Европейският съюз проучва възможността за създаване на международно призната система за валидиране на политиката и практиката в областта на оръжията и боеприпасите на държавно равнище и на равнище крайни потребители. С приемането на Решение (ОВППС) 2020/979 на Съвета, изменено с Решение (ОВППС) 2021/2075 на Съвета, ЕС възложи на консултативния екип за управление на боеприпасите (AMAT) на Женевския международен център за хуманитарно разминиране (GICHD) проекта „Разработване на международно призната система за валидиране на управлението на оръжията и боеприпасите (AAMVS) с цел предотвратяване на незаконното разпространение и случайните експлозии“. Това беше многогодишно начинание, разделено на конкретни етапи със специални цели и резултати.

Целта на първата фаза (ОВППС 2020/979) беше да се проучи осъществимостта на създаването на международно призната система за валидиране на практиките за управление на малките оръжия и леките въоръжения (МОЛВ) и боеприпасите. Осъществимостта на системата беше оценена по отношение на седем категории: техническа, политическа, правна, икономическа, военна сигурност, безопасност и сигурност на общността и своевременност. Проучването установи, че макар да няма непреодолими пречки пред разработването на такава система, политическата воля на заинтересованите страни да участват в крайна сметка ще зависи от окончателния проект. Поради това заинтересованите страни не можаха да се ангажират, докато не бъдат изяснени въпросите относно окончателния проект на системата.

Целта на втората фаза (ОВППС 2021/2075) беше да се разработи инструментът за оценка, който да послужи като основа на системата, и да се определят подходящи варианти за AAMVS. Беше създаден инструмент за самооценка и бяха проучени потенциалните варианти за система за валидиране. Проектът приключи с препоръчителен подход за разработване на оперативна AAMVS.

Какво представлява AAMVS?

Информацията за общото състояние на практиките за управление на оръжията и боеприпасите представлява интерес за множество заинтересовани страни, както местни, така и чуждестранни. Например органите за контрол на износа биха могли да засилят своите оценки на риска от отклоняване, извършвани преди одобряването на лицензия за износ, като подобрят анализа на етапа на съхранение след доставката, а международното сътрудничество и предоставянето на помощ биха могли да са по-добре съобразени с нуждите благодарение на анализа на съществуващите способности.

Предназначението на AAMVS е да улеснява обмена на информация относно капацитета на крайните потребители да поддържат безопасни и сигурни запаси. За целта тя оценява структурните възможности на системата за управление на крайните потребители спрямо международно признатите най-добри практики, установени в международните технически насоки за боеприпасите (IATG) и Компендиума за модулно прилагане на контрол върху малките оръжия (MOSAIC).

В основата на AAMVS са инструментите, разработени по време на изпълнението на Решение (ОВППС) 2021/2075 на Съвета. Стандартизираната самооценка, която е едно от основните постижения, разработени по време на изпълнението на ОВППС 2021/2075, предоставя методика, анализираща степента на усъвършенстване на системата за управление, както е определено в спомагащите способностите направления (capability enabling lines), описани в IATG 01:35. Тази самооценка е съчетана с документ за тълкуване на резултатите. Инструментът сам по себе си може да служи като инструмент за двустранен обмен на информация относно общите практики на въоръжените сили за управление на оръжията и боеприпасите.

AAMVS се превръща в „система“, когато инструментът се използва обичайно в рамките на дадена организация в подкрепа на общите нужди. Организациите, съставени от държави членки с общи изисквания за контрол на износа, разпоредби за вноса, цели за изграждане на капацитет или мониторинг на нуждите от прилагане на инструментите, са основните кандидати, които могат да се за възползват от създаването на система. Във всеки случай общата платформа улеснява допълнително обмена на информация. Стандартизираната оценка би могла да се използва за обслужване на нуждите на множество заинтересовани страни. Самооценката би могла да бъде валидна за няколко години, като по този начин се дава възможност вече разрешен анализ да бъде споделен с одобрени заинтересовани страни. Това би могло да намали тежестта за докладване за крайния потребител, като същевременно даде на длъжностните лица за контрол на износа по-ефективен достъп до информация относно условията за съхранение след доставката на потенциалния краен потребител вносител на етапа, предхождащ издаването на лицензии.

Съществуват множество възможности за създаване на AAMVS. Това позволява на дадена организация да приспособи системата към конкретните си нужди. Някои организации може да се възползват от създаването на система за валидиране, при която един стандартизиран анализ може да бъде споделен между потребителите с разрешение за достъп. Други организации може да счетат валидирането за проблематично и следователно може да изберат по-малко конкретни варианти за обмен на информация. Определянето на това кои характеристики са приемливи за всяка организация ще бъде от ключово значение за разработването на системите AAMVS.

Въз основа на горепосочените резултати и констатации фаза III на проекта ще се съсредоточи върху по-нататъшното развитие на AAMVS. Ще бъде приет регионален подход за разработване на системи за валидиране с акцент върху идентифицирането и надграждането върху съществуващите регионални организационни структури и механизми за обмен на информация и разработването на адаптирани методики и инструменти за валидиране на националните системи за управление на оръжията и боеприпасите (включително чрез разработване на инструмент за самооценка и съответните насоки за извършване на оценката и тълкуване на резултатите от оценката).

2.   Технически подход

Целта на този проект ще бъде разработването на независими системи за валидиране на управлението на оръжията и боеприпасите (AAMVS) в рамките на съществуващите регионални организационни структури. Всяка система ще функционира независимо и ще се основава на инструментите и методологичните насоки, разработени по време на изпълнението на Решение (ОВППС) 2021/2075 на Съвета. Инструментът включва методика за стандартизирана самооценка, съобразена с контекста и стандартите на региона, съгласуван процес на валидиране или оценяване, при който може да се използва експертният опит от региона за анализ на резултатите от самооценката, платформа за обмен на информация за улесняване на предаването на определена информация на оправомощени запитващи органи и малка рамка за управление с цел поддържане на устойчивостта на системата.

Чрез изпълнението на този проект ЕС ще проектира, разработи, изпита и внедри първата регионална AAMVS. AAMVS на ЕС ще служи като платформа за обмен и достъп на държавите членки в стандартизиран формат до информация относно практиките за управление на оръжията и боеприпасите въз основа на самооценки, извършени от крайни потребители в трети държави. ЕС ще допринася активно за разработването на всички характеристики на системата, като използва мрежа от експерти в рамките на ЕС и държавите — членки на ЕС, които да бъдат консултирани по всички области на проекта. Улесняването на обсъжданията с мрежата и изпълнението на проекта ще бъде отговорност на GICHD.

AAMVS на ЕС ще укрепи способността на работна група „Неразпространение и износ на оръжия“ (подгрупа COARM), органите за контрол на износа на държавите — членки на ЕС, и Европейския механизъм за подкрепа на мира да анализират риска от отклоняване след доставката и рисковете от случайна експлозия, свързани със системите за управление на оръжията и боеприпасите на крайния потребител. Тази информация би подкрепила техните оценки на риска от отклоняване, извършени преди одобряването на лицензия. Самооценката в рамките на AAMVS би могла също така да подпомогне работна група „Неразпространение и износ на оръжия“ (подгрупа CONOP) и процесите на държавите — членки на ЕС, в областта на международната помощ и изграждането на капацитет, като осигури стандартизирана оценка на съответствието на рамката за управление на оръжията и боеприпасите с добрите международни практики. Това би подпомогнало набелязването на слабостите и нуждите, като по този начин усилията за изграждане на капацитет ще бъдат насочени там, където ресурсите са най-необходими.

Този проект ще повиши осведомеността и на други подрегиони относно AAMVS и ползите от разработването на стандартизиран подход за оценка и обмен на информация относно практиките за управление на оръжията и боеприпасите. Целта на повишаването на осведомеността е да се насърчат други регионални организации да разработят адаптирани AAMVS и да се подкрепи използването на инструмента за самооценка. Тези усилия ще се основават на усилията за популяризиране, осъществени по време на изпълнението на решения (ОВППС) 2020/979 и (ОВППС) 2021/2075 на Съвета. Ако в процеса на повишаването на осведомеността дадена регионална организация поиска подкрепа за разработването на AAMVS, проектът би могъл да пренасочи ресурси в подкрепа на тези усилия.

3.   Общи цели

Основната цел на този проект е да се подкрепят усилията за гарантиране на безопасното и сигурно управление на МОЛВ и боеприпасите чрез подобряване на процесите на вземане на решения от заинтересованите страни, работещи в областта на контрола върху износа и международното сътрудничество и помощ.

Тази цел ще бъде постигната чрез повишаване на прозрачността относно практиките за управление на МОЛВ и боеприпасите, прилагани от крайните потребители в трета държава. С по-голяма осведоменост за тези практики заинтересованите страни ще могат да вземат по-добри решения, свързани с разрешаването на трансфери и инициативите за изграждане на капацитет.

За постигането на целта проектът ще се стреми към два основни резултата:

1)	създаване на функционираща AAMVS.

2)	насърчаване на усилията на регионалните организации и техните държави членки да разработят свои собствени AAMVS.

4.   Описание на дейностите

Цел 1: Създаване на функционираща AAMVS

Година 1: Консолидиране на рамката на AAMVS

ДЕЙНОСТИ		РЕЗУЛТАТИ
Създаване на консултативна мрежа на ЕС, състояща се от заинтересовани страни, които могат да предоставят експертни съвети по същество и оперативни насоки по въпроси, свързани с политиката и дейностите на ЕС. Тези консултанти ще бъдат призовани да дадат своя принос на етапа на разработване на AAMVS на ЕС, за да се гарантира, че системата е подходяща за целите на ЕС. Екипът по проекта на GICHD ще отговаря за изпълнението на техните съвети. Ще бъдат положени усилия за организиране на няколко присъствени срещи през годината. Целта на консултативната мрежа е да се гарантира, че заинтересованите страни от ЕС ще поемат водеща роля в разработването на система, която отговаря на техните нужди и работни процеси. Консултантите ще допринесат за определянето на следните характеристики на системата: — проект на политиката относно експлоатацията на AAMVS и надзора и поддръжката на системата; — преглед на инструментите за самооценка по отношение на пригодността и целесъобразността спрямо нуждите; — определяне на подходящите субекти, които да извършват валидиране и надзор на прилагането на AAMVS; — определяне на вида на обмен на информация, който да бъде разрешен на електронната платформа и двустранно.		Въвеждане на инструменти на ЕС, съобразени с критериите на ЕС и утвърдени от ЕС.
		Изготвяне на рамков документ за AAMVS на ЕС и на стратегия за развитие.
Валидиране на самооценката и анализ на валидирането. Общите инструменти за самооценка, разработени по време на изпълнението на Решение (ОВППС) 2021/2075 на Съвета, трябва да бъдат преразгледани, адаптирани и валидирани от техническите експерти на ЕС, за да се гарантира, че са подходящи за изискванията на заинтересованите страни от ЕС. Извършване на техническо валидиране на инструментите за самооценка, одобрени от тематичните експерти (управление на оръжията и боеприпасите и контрол на износа). Оценка на изискванията за уебдизайн за създаване на платформата за обмен на информация. Въз основа на препоръките на консултантите на ЕС в оценката ще бъдат определени програмните изисквания за създаване на желаната уебплатформа.		Включване на бележките и кореспонденцията от комуникацията с консултантската мрежа на ЕС.
		Приемане на план за разработване на уеб платформа, който включва проектиране, разработване, изпитване и финализиране.

Година 2: Изпитване на инструментите и системите

ДЕЙНОСТИ		РЕЗУЛТАТИ
Изпитване на инструментите за самооценка в трети държави. Изпитванията ще се състоят от три елемента: — подкрепа за третите държави и всички участници (брокери и др.), участващи в усилията им за извършване на задоволителна самооценка; — оценка на предизвикателствата пред изпълнението, пред които са изправени всички участници при извършването на оценката, и на техните опасения относно обмена на информация; — изготвяне на доклад за оценка, в който се подчертават предизвикателствата и извлечените поуки.		Доклад за оценка на изпитването за самооценка.
Проектиране, изпитване и валидиране на уебплатформата спрямо спецификациите от консултативната мрежа на ЕС.		Отделни учебни материали за извършване на самооценка и валидиране.
Изготвяне на учебни материали и оперативни процедури в подкрепа на усилията за извършване на самооценка, стандартизиране на процеса на валидиране и насочване на механизма за надзор на системата.		Разработени политики и оперативни процедури за извършване на валидирането и за механизъм за надзор на системата.
Изготвяне на документи за политиката относно експлоатацията и надзора на AAMVS.		Уебплатформа за споделяне на информация във връзка с AAMVS.
Предоставяне на актуална информация на консултативната мрежа на ЕС относно състоянието на изпълнението и обсъждане на предизвикателствата и въпросите, които възникват.		Бележки за съветниците на ЕС.

Цел 2: Насърчаване на други организации да разработят свои собствени регионални AAMVS.

Година 1: Въвеждане на AAMVS в две регионални организации; продължаване на проучването на връзките с международните инструменти

ДЕЙНОСТИ		РЕЗУЛТАТИ
Провеждане на контакти с две регионални организации и техните държави членки с цел популяризиране на регионална концепция за AAMVS. Това ще включва до три посещения в региона. Първата среща с регионалната организация ще бъде използвана за насърчаване на разработването на регионална AAMVS и ако бъде поискано — за започване на планирането на следващите стъпки. На втората среща ще участват всички държави — членки на ЕС, и тя ще послужи за запознаване със системата и ползите от нея. Очаква се последващите срещи допълнително да насърчат и да спомогнат за планирането на създаването на регионална AAMVS.		Регионалните организации и техните държави членки да бъдат осведомени за AAMVS на ЕС и за ползите от създаването на тяхна собствена система.
Участие в срещи на регионални и международни инструменти за контрол на оръжията. Това може да включва провеждане на съпътстващи прояви или други прояви за популяризиране на AAMVS и на разработването на AAMVS на ЕС.

Години 2 и 3: Въвеждане на AAMVS в две регионални организации годишно, продължаване на популяризирането в международен план

Бележка: през 2-рата и 3-тата година има възможност за промяна в плана на проекта в зависимост от резултатите от усилията от предходната година за популяризиране на AAMVS на регионално равнище. Първоначалният план е да се проведат по две регионални информационни дейности годишно в съответствие с формата, описан в Година 1. Ако обаче регионална организация потвърди желанието си за прилагане на AAMVS, AMAT ще поиска разрешение от ЕС за пренасочване на част от ресурсите за разработване на AAMVS в региона, който иска системата. Това би довело до намаляване на броя на участващите годишно регионални организации, но до потенциално увеличаване на броя на държавите, които използват и се възползват от рамката на AAMVS.

5.   Орган по техническото изпълнение

Женевският международен център за хуманитарно разминиране (GICHD), чрез специализираната му агенция AMAT, ще ръководи изпълнението на проекта. По-специално AMAT ще ръководи управлението и изпълнението на всички дейности по този проект и ще носи отговорност за бюджета и докладването. Екипът на AMAT отговаряше по подобен начин за управлението и изпълнението на действията по решения (ОВППС) 2020/979 и (ОВППС) 2021/2075 на Съвета.

AMAT възнамерява да ангажира експерти консултанти в подкрепа на различни аспекти на този проект. По-специално ще бъдат наети експерти в областта на разработването на уебсайтове, оценката на съответствието и управлението на МОЛВ, за да се подпомогне изпълнението на аспектите на проекта. Тези консултанти ще бъдат избрани чрез одобрена процедура за набиране на персонал.

6.   Съгласуваност

Този проект, включително неговите цели, дейности и резултати, е съгласуван с множество стратегии и политически споразумения на Европейския съюз.

Стратегия на ЕС срещу незаконните огнестрелни оръжия, малки оръжия и леки въоръжения и боеприпаси за тях от 2018 г. (стратегия за МОЛВ)

Целта на стратегията за МОЛВ от 2018 г. е „да направлява интегрирани, колективни и координирани европейски действия за предотвратяване и ограничаване на незаконното придобиване на МОЛВ и боеприпасите за тях..., и за насърчаване на отчетността и отговорността, що се отнася до законната търговия с оръжия“ (2). Стратегията за МОЛВ от 2018 г. предвижда конкретни действия за управление на запасите и ангажира ЕС да подкрепя сътрудничеството и помощта за изпълнението на Програмата за действие на ООН, включително управлението на запасите; да насърчава и прилага стандарти и добри практики за боравене с малки оръжия (ISACS [понастоящем MOSAIC]) и боеприпаси (IATG).

AAMVS на ЕС ще допринесе за усилията на ЕС за изпълнение на стратегията за МОЛВ от 2018 г.:

—	Предотвратяването на отклоняването и насърчаването на отчетността в рамките на законната търговия с МОЛВ са заявена цел на AAMVS. AAMVS на ЕС може да подкрепи оценките на риска от отклоняване, извършвани преди одобряването на лицензии за износ.

—	AAMVS на ЕС може да подпомага сътрудничеството и помощта в областта на управлението на запасите, като идентифицира слабости в системата за управление и служи като инструмент за мониторинг с цел проследяване на промените или подобренията в практиката.

—	Методиката за самооценка насърчава прилагането на MOSAIC и IATG като стандарти, по които се измерва оценката на съответствието.

План за действие на ЕС относно трафика на огнестрелни оръжия за периода 2020—2025 г.

В Плана за действие на ЕС относно трафика на огнестрелни оръжия за периода 2020—2025 г. с цел справяне с незаконния трафик в рамките на ЕС и партньорите от Югоизточна Европа (Западните Балкани, Молдова и Украйна) се признава необходимостта от повишаване на сигурността на запасите в Югоизточна Европа и се подкрепя регионът на Западните Балкани (3). Пътната карта предвижда и повишаване на сигурността на управлението на запасите, постигане на напредък в нормативната уредба и мониторинг на надлежното спазване (4). Освен това действие 4.2 изисква насърчаване на по-добро управление на запасите в региона на Сахел.

Въпреки че AAMVS на ЕС няма регионална насоченост, тя може да подкрепи усилията за установяване на структурни слабости в практиките за управление на запасите на крайния потребител. Методологията на самооценката е особено подходяща за установяване на недостатъци в разпоредбите за сигурност.

Обща позиция на ЕС от 2008 г. относно износа на оръжие (Обща позиция на ЕС) и доброволен справочник на потребителя към общата позиция (5)

Общата позиция на ЕС съдържа осем критерия, които очертават четири групи рискове, които държавите членки са длъжни да разглеждат като основания за отказ на лицензия за износ, и четири набора от фактори, които държавите са длъжни да вземат предвид при разглеждането на заявление за лицензия за износ. Критерий 7 се отнася до наличието на риск военните технологии или оборудване да бъдат отклонени в рамките на държавата купувач или реекспортирани при нежелани условия като един от факторите, които износителят следва да вземе предвид. В Общата позиция се добавя, че при оценката на риска от отклоняване износителят следва да вземе предвид „способността на държавата получател да упражнява ефективен контрол върху износа“.

В Наръчника на потребителя към Общата позиция на ЕС, в който се предоставят допълнителни, но необвързващи указания за това как да се прилагат разпоредбите на този документ, износителите се приканват да преценят дали в държавата получател а) управлението и сигурността на складовите наличности“ „отговарят в достатъчна степен на изискванията“ (включително MOSAIC и IATG); и б) дали са „известни случаи на липси от складовите наличности“ (6).

В Наръчника на потребителя се посочва значението на ефективното управление на сигурността и запасите не само във връзка с изпълнението на критерий 7 и оценката на риска от отклоняване, но и във връзка с прилагането на критерии 1 и 2 от Общата позиция на ЕС, които обхващат съответно спазването на международните задължения и зачитането на правата на човека и международното хуманитарно право. По-специално в наръчника се разглежда придържането към стандартите, предвидени в Програмата за действие на ООН, включително тези, които обхващат управлението на запасите, от значение за оценката на спазването от страна на получателите на международните задължения съгласно критерий 1 (7). Освен това наръчникът се позовава на наличието на „адекватни процедури за управление и сигурност на складовите запаси, в т.ч. на излишък от оръжие и боеприпаси“ и наличието на проблем по отношение на „кражба или изтичане на складови запаси“ в посочената държава на крайния потребител, като елементи, които трябва да се вземат предвид, за да се оцени наличието на риск изнесените оръжия да бъдат използвани в нарушение на правата на човека или на международното хуманитарно право съгласно критерий 2 (8).

Общата позиция на ЕС и Наръчникът на потребителя предоставят и съответни насоки за обмена на информация — важен компонент на AAMVS. В член 4 от Общата позиция на ЕС се изисква държавите членки да обменят информация относно отказите за издаване на лицензии за износ и да се консултират, когато обмислят да одобрят лицензия, която е по същество идентична с лицензия, която преди това е била отказана от друга държава членка. Тази разпоредба е допълнително подсилена от член 7 от Общата позиция на ЕС, който изисква от държавите членки да засилят сътрудничеството си и да насърчават сближаването си в областта на контрола върху износа на оръжие чрез обмен на съответна информация не само относно отказите, но и относно политиките за износ на оръжие. Наръчникът на потребителя насърчава държавите членки да обменят информация в рамките на работна група „Неразпространение и износ на оръжия“ (COARM), а също и чрез „онлайн системата на COARM или — ако класификацията „Restricted“ бъде сметната за целесъобразна — съобщения в COREU“. Обменът на информация следва да обхваща и информация, която може да бъде полезна за други държави членки за предотвратяване на риска от отклоняване (9).

Общата позиция на ЕС предоставя ясни връзки между установената политика и AAMVS. Връзката е установена с Решение (ОВППС) 2020/979 на Съвета и AAMVS на ЕС е специално проектирана да подпомага прилагането от органите за контрол на износа на критерий 7 от Общата позиция на ЕС, като служи като технически инструмент, който може да осигури анализ на мерките за безопасност и сигурност, прилагани от потенциална държава вносител. Използваната методология е в съответствие с насоките на Наръчника на потребителя за оценка на стандарта спрямо съществуващите международно приети добри практики. В член 4 от Общата позиция се дава и политическа обосновка за компонента за обмен на информация на AAMVS на ЕС.

Решение (ОВППС) 2021/38 на Съвета от 15 януари 2021 година за установяване на общ подход относно елементите на сертификатите за краен потребител в контекста на износа на малки оръжия и леки въоръжения и боеприпаси за тях

С Решение (ОВППС) 2021/38 на Съвета се установява общ подход относно елементите на сертификатите за краен потребител в контекста на износа на малки оръжия и леки въоръжения и боеприпаси за тях (10). Решението включва два „незадължителни елемента“, които държавите да разгледат, които са пряко свързани с AAMVS: в) да бъдат позволени проверки на място след доставката от изнасящата държава; г) да се предоставят гаранции, демонстриращи „капацитета“ на крайния потребител „за безопасно и сигурно управление на оръжията и боеприпасите, включително капацитета му за безопасно и сигурно управление на запасите, в които ще се съхраняват стоките“.

AAMVS може да включва методология за проверка след доставката в подкрепа на проверката на място на твърденията, направени в рамките на самооценката. Това би осигурило още по-високо ниво на увереност.

7.   Стратегия за комуникация и видимост

От AMAT ще се изисква да предприемe всички необходими мерки за огласяването на факта, че този проект е финансиран от ЕС, в съответствие с публикуваните от Европейската комисия Изисквания за комуникацията и публичността при външните дейности на Европейския съюз от 2018 г. Подкрепата от Европейския съюз ще се отбелязва и в покани и в други документи, които се разпространяват сред участниците в различните мероприятия. AMAT ще гарантира, че при възможност ЕС ще бъде представляван в мероприятия, получили подкрепа съгласно настоящото решение.

По-конкретно ЕС ще бъде признат за ръководител на проекта на всички регионални и международни прояви, на които се представя AAMVS. AAMVS на ЕС може да послужи като отлична мотивация за други регионални организации, така че AMAT ще насърчава и подкрепя усилията на ЕС за популяризиране на инструмента в различни среди за контрол върху оръжията. Представители на ЕС ще бъдат канени за изказвания, а логото на ЕС ще бъде показвано в презентации и реклами.

---

(1)  Проект на работен документ на председателя на CSP7: Увеличаване на усилията за премахване на незаконната търговия с малки оръжия и леки въоръжения и гарантиране на ефективно управление на запасите.

(2)  Съвет на Европейския съюз, Заключения на Съвета относно приемането на стратегия на ЕС срещу незаконните огнестрелни оръжия, малки оръжия и леки въоръжения и боеприпаси за тях, Брюксел, 19 ноември 2018 г., 13581/18, <https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13581-2018-INIT/bg/pdf>.

(3)  Европейска комисия, Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: План за действие на ЕС относно трафика на огнестрелни оръжия за периода 2020—2025 г., (бележка 30).

(4)  Вж. Цел 7 от Пътната карта за устойчиво решение на проблема с незаконното притежаване, злоупотребата и трафика на малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ)/огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в Западните Балкани до 2024 г. (Roadmap for a sustainable solution to the illegal possession, misuse and trafficking of Small Arms and Light Weapons (SALW)/firearms and their ammunition in the Western Balkans by 2024), Лондон, 10 юли 2018 г. <https://www.seesac.org/f/docs/publications-salw-control-roadmap/Regional-Roadmap-for-a-sustainable-solution-to-the.pdf>.

(5)  Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 година, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (бележка 7).

(6)  Съвет на Европейския съюз, Наръчник на потребителя към Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета (изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета), стр. 129.

(7)  Съвет на Европейския съюз, Наръчник на потребителя към Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета (изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета), стр. 24.

(8)  Съвет на Европейския съюз, Наръчник на потребителя към Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета (изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета), стр. 58.

(9)  Съвет на Европейския съюз, Наръчник на потребителя към Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета (изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета), стр. 159.

(10)  Решение (ОВППС) 2021/38 на Съвета от 15 януари 2021 година за установяване на общ подход относно елементите на сертификатите за краен потребител в контекста на износа на малки оръжия и леки въоръжения и боеприпаси за тях (ОВ L 14, 18.1.2021 г., стр. 4) <https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32021D0038&from=EN>.

Член 1

В Решение (ОВППС) 2019/2009 член 5, параграф 2 се заменя със следното:

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Член 1

Искането на Италианската република за неприлагане на раздел 4.2.1.5.2, буква б), точка 1) от приложението към Регламент (ЕС) № 1303/2014 по отношение на тунела Miglionico се приема до следващото модернизиране или обновяване на тунела, при условие че се приложи алтернативната мярка, предложена от Италианската република.

Италианската република незабавно уведомява Комисията, в случай че разполага с информация, която може основателно да постави под въпрос констатацията, че неприлагането на раздел 4.2.1.5.2, буква б), точка 1) от приложението към Регламент (ЕС) № 1303/2014 не застрашава безопасността на тунела Miglionico.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Италианската република.

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат определенията, които се съдържат в член 1 от Решение (ЕС) 2015/2332 (ЕЦБ/2015/43).

Член 2

Одобряване на обема на евромонетите, които ще се емитират през 2023 г.

С настоящото решение ЕЦБ одобрява обема на евромонетите, които ще се емитират през 2023 г. от държавите членки от еврозоната, както е представено в следната таблица:

(в милиони евро)
	Обем на евромонети, одобрен за емитиране през 2023 г.
	Монети в обращение	Колекционерски монети (непредназначени за обращение)	Обем на монетите, които ще се емитират
Белгия	38,00	0,40	38,40
Германия	427,00	206,00	633,00
Естония	15,30	0,29	15,59
Ирландия	32,60	0,50	33,10
Гърция	125,50	0,62	126,12
Испания	303,00	40,00	343,00
Франция	284,00	55,00	339,00
Хърватия	316,34	0,43	316,77
Италия	257,00	4,55	261,55
Кипър	6,00	0,01	6,01
Латвия	10,00	0,20	10,20
Литва	12,00	0,41	12,41
Люксембург	13,20	0,26	13,46
Малта	8,00	0,50	8,50
Нидерландия	49,00	1,00	50,00
Австрия	81,00	175,51	256,51
Португалия	71,50	2,00	73,50
Словения	25,50	1,50	27,00
Словакия	16,00	2,00	18,00
Финландия	10,00	5,00	15,00
Общо	2 100,94	496,18	2 597,12

Член 3

Действие

Настоящото решение поражда действие на датата, на която адресатите му бъдат уведомени за него.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите членки, чиято парична единица е еврото, и Хърватия.