(1)

На 4 февруари 2011 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 101/2011.

(2)

Въз основа на преглед от Съвета вписванията за седем лица и информацията относно правото им на защита и правото им на ефективна съдебна защита следва да бъдат заличени.

(3)

Поради това приложение I към Регламент (ЕС) № 101/2011 следва да бъде съответно изменено,

(1)

С Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията (2) се определят изискванията и административните процедури, свързани с летищата, включително разпоредби относно докладването на състоянието на повърхността на пистата за излитане и кацане (ПИК) и изготвянето на съобщение за наличието или отстраняването на опасни условия, дължащи се на сняг, лед, киша или локви вода (SNOWTAM), като част от глобалния формат за докладване.

(2)

SNOWTAM следва да се изготвят при определени условия в съответствие с разпоредбите на приложение 15 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана на 7 декември 1944 г. в Чикаго („Чикагската конвенция“), и разпоредбите на Процедурите за аеронавигационно обслужване — управление на аеронавигационната информация (PANS-AIM, документ 10066), приети от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

(3)

Определението за SNOWTAM, съдържащо се в приложение I към Регламент (ЕС) № 139/2014, следва да бъде изменено, за да е в съответствие с определението в приложение 15 към Чикагската конвенция и с определението в други правни актове на Съюза в тази област, като например Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 на Комисията (3).

(4)

Поради това Регламент (ЕС) № 139/2014 следва да бъде съответно изменен.

(5)

В съответствие с член 75, параграф 2, букви б) и в) и член 76, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1139 Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз изготви и представи на Комисията Становище № 03/2022 (4) по отношение на проекта на правила за прилагане,

„41б)

„SNOWTAM“ означава специална серия NOTAM съобщения, излъчвани в стандартен формат, предоставящ доклад за състоянието на повърхността, с които се съобщава за наличието или отстраняването на опасни условия поради сняг, лед, киша, скреж, локви вода или вода, образувани от сняг, киша, лед или скреж върху работната площ;“.

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Oktoberfestbier“, подадено от Германия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Oktoberfestbier“ следва да се регистрира,

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (2), е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

С Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и за всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея, с която се добавят допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

В съответствие с тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кода по КН, посочен в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Целесъобразно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, която е издадена по отношение на обхванатите от настоящия регламент стоки и която не е в съответствие с него, да може да продължи да се ползва от титуляря за известен срок по силата на член 34, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Този срок следва да бъде три месеца.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

(1)

Държавите членки и заинтересованите страни признаха необходимостта от насърчаване на установяването и хармонизирането на методите, използвани от развъдните сдружения и третите лица, определени от развъдните сдружения в съответствие с член 27, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/1012, за съхраняването на застрашени породи или за съхраняването на генетичното разнообразие, съществуващо в рамките на тези породи.

(2)

В съответствие с член 29, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1012 Комисията проведе публична процедура за подбор и определяне на референтния център на Европейския съюз, който отговаря за научния и техническия принос за установяване и хармонизиране на методите за съхраняване на застрашените породи и съхраняване на генетичното разнообразие, съществуващо в рамките на тези породи („референтен център на Европейския съюз за застрашени животински породи“).

(3)

Комитетът за оценка и подбор, назначен за тази процедура, стигна до заключението, че консорциумът, ръководен от Stichting Wageningen Research, Wageningen Livestock Research, Нидерландия, който обхваща Institut de l’Elevage, Франция и Федералната служба по земеделие и храни, Германия, отговаря на изискванията по точка 1 от приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1012 и има капацитета да извършва задачите, посочени в точка 3 от същото приложение.

(4)

Поради това консорциумът, ръководен от Stichting Wageningen Research, Wageningen Livestock Research, Нидерландия, който включва Institut de l’Elevage, Франция и Федералната служба по земеделие и храни, Германия, следва да бъде определен като референтен център на Европейския съюз за застрашени животински породи. Приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/1012 е ограничено до разплодни говеда и биволи, свине, овце, кози и еднокопитни и поради това дейността на референтния център на Европейския съюз следва да бъде свързана със застрашени породи единствено от тези животински видове.

(5)

Определянето на референтния център на Европейския съюз за застрашени животински породи не следва да бъде ограничено във времето, но следва да се преразглежда редовно, както е посочено в член 29, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1012.

(6)

Референтният център на Европейския съюз за застрашени животински породи следва да започне дейността си от 1 януари 2023 г., тъй като той допринася към инициативите на политиката по Европейския зелен пакт и следователно настоящият регламент следва да се прилага от същата дата.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по зоотехника,

(1)

Действията на Съюза в сектора на морския транспорт следва да имат за цел подобряването на морската безопасност и опазването на морската среда и здравето на човека.

(2)

По време на своята 106-та сесия от 2 до 11 ноември 2022 г. се очаква Комитетът по морска безопасност към Международната морска организация (ИМО) да приеме изменения на глава II-2 от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) и Международния кодекс за подобрената програма за инспекции по време на преглед на кораби за насипни товари и нефтени танкери от 2011 г. (наричан по-долу „Кодексът ESP от 2011 г.“).

(3)

По време на своята 79-та сесия от 12 до 16 декември 2022 г. се очаква Комитетът по опазване на морската среда към ИМО да приеме изменения на правило 14 от Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) и на допълнения VII и IX от приложение VI към MARPOL.

(4)

Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по време на 106-та сесия на Комитета по морска безопасност, тъй като измененията на глава II-2 от SOLAS и на Кодекса ESP от 2011 г. могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза, а именно върху Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) и Регламент (ЕС) 530/2012 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(5)

С измененията на глава II-2 от SOLAS ще бъдат уредени правила за доставчиците на нефтени горива, които не са изпълнили изискванията за пламна температура, действията срещу доставчиците на нефтени горива, за които е установено, че доставят нефтени горива, които не отговарят на минималните изисквания за пламна температура, както и документацията за пламната температура на реалната партида горива при бункероване. Съюзът следва да подкрепи тези изменения, тъй като те ще подобрят безопасността на корабите.

(6)

Целта на предвидените изменения на Кодекса ESP от 2011 г. е да се въведат по-строги изисквания за преглед на баластните танкове и празните помещения, за да бъдат разрешени свързаните с безопасността проблеми, които бяха установени по време на разследването на морската безопасност, предприето от държавата на знамето във връзка с изчезването на кораба за насипни товари „MV Stellar Daisy“ през 2017 г. Съюзът следва да подкрепи тези изменения, тъй като те ще подобрят безопасността на корабите.

(7)

Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по време на 79-та сесия на Комитета по опазване на морската среда, тъй като измененията на правило 14 от MARPOL и на допълнения VII и XI от приложение VI към MARPOL могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза, а именно върху Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета (3) и Директива (ЕС) 2016/802 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(8)

Измененията на правило 14 от MARPOL и на допълнение VII от приложение VI към MARPOL се отнасят до определянето на Средиземно море като цяло за зона за контрол на емисиите на серни оксиди (Med SOX ECA). Съюзът следва да подкрепи тези изменения, тъй като това определяне ще има за резултат значително намаляване на нивата на замърсяване на въздуха в Средиземно море като цяло и в средиземноморските крайбрежни държави, което ще доведе до значителни ползи за човешкото здраве и околната среда.

(9)

С измененията на допълнение IX от приложение VI към MARPOL в системата на ИМО за събиране на данни за консумацията на гориво от корабите (ССД) ще се подобри информацията относно ефективността на кораба според въглеродния интензитет. Съюзът следва да подкрепи тези изменения, тъй като подобрената информация за въглеродния интензитет на корабите ще осигури съществени данни по отношение на енергийната ефективност и въглеродния интензитет на флота в световен мащаб. Следователно подобна информация следва да бъде докладвана в ССД на ИМО.

(10)

Съюзът не е член на ИМО и не е договаряща страна по SOLAS, Кодекса ESP от 2011 г. или MARPOL. Поради това Съветът следва да упълномощи държавите членки да изразят позицията на Съюза.

(11)

Обхватът на настоящото решение следва да бъде ограничен до съдържанието на предлаганите изменения, доколкото те могат да засегнат общите правила на Съюза и доколкото попадат в обхвата на изключителната му компетентност. Настоящото решение следва да не засяга разпределянето на областите на компетентност между Съюза и държавите членки,

(1)

По искане на Хърватия от 6 август 2020 г. Съветът с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1348 (2) отпусна финансова помощ на Хърватия под формата на заем с максимален размер от 1 020 600 000 EUR, с максимален среден срок до падежа от 15 години и със срок на разполагаемост от 18 месеца, с която да допълни националните усилия на Хърватия за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на неговите социално-икономически последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(2)

Заемът трябваше да се използва от Хърватия за финансиране на схемите на работа при съкратено работно време и подобни мерки, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1348.

(3)

Избухването на COVID-19 блокира значителна част от работната сила в Хърватия. Това доведе до повтарящо се, внезапно и съществено увеличение на публичните разходи в Хърватия във връзка с мерките, посочени в член 3, букви а) и б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1348.

(4)

Избухването на COVID-19 и предприетите от Хърватия през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. извънредни мерки за ограничаване на разпространението на вируса и на социално-икономическите и свързаните със здравето последици от това явление се отразиха изключително сериозно на публичните финанси. През 2020 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет и консолидираният държавен дълг на Хърватия бяха съответно 7,3 % и 87,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а в края на 2021 г. спаднаха съответно на 2,9 % и 79,8 %. Според прогнозата на Комисията за Хърватия от пролетта на 2022 г., към края на 2022 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да достигне 1,8 % от БВП, а консолидираният държавен дълг — 73,1 % от БВП. Според междинната прогноза на Комисията за Хърватия от лятото на 2022 г., през 2022 г. БВП се очаква да нарасне с 3,4 %.

(5)

На 25 юли 2022 г. Хърватия поиска допълнителна финансова помощ от Съюза в размер на 550 000 000 EUR с цел да продължи да допълва националните си усилия, предприети през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и неговите социално-икономически последици за работниците. По-специално Хърватия удължи допълнително и измени редица схеми за подпомагане на работата на съкратено работно време и подобни мерки, посочени в съображения 6 и 7.

(6)

Въз основа на Закона за пазара на труда (3) Хърватия въведе мярка, с която при условие за запазване на трудовите правоотношения се съфинансират заплатите на работниците в предприятията, чиито приходи са спаднали в сравнение с 2019 г. Критерият за спад в приходите е: 20 % за периода от март до май 2020 г., 50 % за периода от юни до декември 2020 г., a от януари 2021 г. единственото изискване е намаляване на приходите в сравнение със същия месец от 2019 г., при условие че трудовото правоотношение не е прекратено. За март 2020 г. размерът на помощта бе определен на 3 250 HRK за наето лице на пълно работно време, а от месец април 2020 г. — на 4 000 HRK месечно за наето лице на пълно работно време. Размерът на подпомагането на наето лице остава непроменен през периода, през който мярката се прилага, но секторите, които отговарят на условията за подпомагане, се променят с течение на времето в зависимост от икономическите условия. За периода между ноември 2020 г.и юни 2021 г. дружествата, които е трябвало да затворят поради ограничителните противоепидемични мерки, определени с решение на националните органи, получават подкрепа за наето лице на пълно работно време в зависимост от броя на дните, през които е трябвало да затворят, но не повече от 4 000 HRK за пълен месец, през който са били затворени. Мярката представлява удължаване на срока на действие на мярката, описана в член 3, буква а) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1348, съгласно предвиденото в решението на Административния съвет на Хърватската служба по заетостта (ХСЗ), прието на 20 март 2020 г. и изменено на 25 март, 7 април, 9 април, 6 май, 28 май, 18 юни, 25 юни, 10 юли, 29 юли, 7 септември, 22 октомври, 4 ноември и 4 декември 2020 г. Последващи изменения бяха приети от ХСЗ и през 2021 г. с решения, взети на 8 януари, 21 януари, 3 март, 15 април, 30 април, 31 май, 23 юли, 25 август, 29 септември, 15 октомври и 4 ноември, както и през 2022 г. — с решения, взети на 27 януари и 31 май. Прилагането на мярката е прекратено в края на юни 2022 г.

(7)

Освен това, въз основа на Закона за пазара на труда, Хърватия въведе мярка, с която при условие за запазване на трудовите правоотношения се компенсира временното съкращаване на работното време в периода между юни и декември 2022 г. в предприятията с 10 или повече наети лица, независимо от сектора на дейност. Изискването за ползване на тази мярка е очакван спад на общото месечно работно време на всички наети на пълно работно време лица с поне 10 % на равнището на работодателя или с поне 20 % на равнището на стопанската единица през месеца, за който е подадено заявление за подпомагане. Освен това работодателят, подал заявление за подпомагане, трябва да докаже наличието на връзка между въздействието на избухването на COVID-19 върху неговото предприятие и очаквания спад, по-специално, като приведе доказателства за спад в приходите през месеца, за който е подадено заявление за подпомагане, с поне 20 % в сравнение със същия месец през 2019 г., или - по изключение, във връзка с януари и февруари 2022 г.- в сравнение със същия месец през 2020 г. Заявлението за прилагане на мярката се подава през месеца, предхождащ месеца, за който се отнася. С тази мярка може да се финансират 2 000 HRK месечно за наето лице. Мярката представлява удължаване на срока на действие на мярката, описана в член 3, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1348, както е предвидено в Решението на Административния съвет на Хърватската служба по заетостта (ХСЗ), прието на 29 юни 2020 г. и изменено на 10 юли и 22 октомври 2020 г., и изменено допълнително на 8 януари 2021 г. и 27 януари 2022 г. Планира се мярката да остане в сила до края на декември 2022 г.

(8)

Хърватия изпълнява условията по член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672 за отпускане на финансова помощ. Хърватия предостави на Комисията подходящи доказателства, че за периода от 1 февруари 2020 г. до края на април 2022 г. извършените публични разходи са се увеличили с 2 220 567 523 EUR в резултат на националните мерки за справяне със социално-икономическите последици от избухването на COVID-19. Това представлява внезапно и съществено увеличение, тъй като е свързано и с удължаване или изменение на съществуващите национални мерки, пряко свързани със схемата на работа при съкратено работно време и подобни мерки, които обхващат значителна част от предприятията и работната сила в Хърватия. Хърватия възнамерява да финансира 631 536 540 EUR от увеличения размер на разходите със средства на Съюза и 18 430 983 EUR — със собствени средства.

(9)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2020/672 Комисията се консултира с Хърватия и провери внезапното и съществено увеличение на извършените публични разходи, пряко свързани с схемите на работа при съкратено работно време и подобни мерки, посочени в искането от 25 юли 2022 г.

(10)

Поради това на Хърватия следва да се предостави финансова помощ, за да ѝ се окаже съдействие при справянето със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от избухването на COVID-19. Комисията следва да вземе решенията относно падежа, размера и отпускането на траншовете и вноските в тясно сътрудничество с националните органи.

(11)

Като се има предвид, че срокът на разполагаемост, посочен в Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1348, е изтекъл, е необходимо да се определи нов срок на разполагаемост на допълнителната финансова помощ. Осемнайсетмесечният срок на разполагаемост на финансовата помощ, предоставена с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1348, следва да се удължи с 21 месеца, вследствие на което общият срок на разполагаемост следва да бъде 39 месеца, считано от първия ден след датата, на която Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1348 е породило действие.

(12)

Хърватия и Комисията следва да отразят настоящото решение в споразумението за заем, посочено в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/672.

(13)

Настоящото решение не засяга резултата от евентуални процедури относно нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат започнати, по-специално въз основа на членове 107 и 108 от Договора. То не отменя посоченото в член 108 от Договора изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите на евентуална държавна помощ.

(14)

Хърватия следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени.

(15)

Решението за предоставяне на финансова помощ се взима при отчитане на съществуващите и очакваните нужди на Хърватия, както и на исканията за финансова помощ съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, които вече са представени или за които е планирано да бъдат представени от други държави членки, при прилагане на принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се заменя със следното:

(1)

По искане на Литва от 7 август 2020 г. Съветът с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350 (2) отпусна финансова помощ на Литва под формата на заем с максимален размер от 602 310 000 EUR, с максимален среден срок до падежа от 15 години и със срок на разполагаемост от 18 месеца, с която да допълни националните усилия на Литва за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на неговите социално-икономически последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(2)

Заемът трябваше да се използва от Литва за финансиране на схеми за подпомагане на работата при непълно работно време и подобни мерки, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350.

(3)

По второ искане на Литва от 11 март 2021 г., Съветът, с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/678 (3) за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350 отпусна допълнителна финансова помощ на Литва в размер на 354 950 000 EUR чрез увеличение на максималния размер на заема до 957 260 000 EUR и с максимален среден срок до падежа от 15 години и със срок на разполагаемост от 18 месеца, с която да допълни националните усилия на Литва за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на неговите социално-икономически последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(4)

Допълнителният заем трябваше да се използва от Литва за финансиране на схемите за подпомагане на работата при непълно работно време и подобни мерки, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350, изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/678.

(5)

Избухването на COVID-19 блокира значителна част от работната сила в Литва. Това доведе до повтарящо се, внезапно и съществено увеличение на публичните разходи в Литва, свързани с мерките, посочени в член 3, букви а) и б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350.

(6)

Избухването на COVID-19 и предприетите от Литва през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. извънредни мерки за ограничаване на разпространението на вируса и на социално-икономическите и свързаните със здравето последици от това явление се отразиха и все още се отразяват изключително сериозно върху публичните финанси. През 2020 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Литва достигна 7,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а консолидираният държавен дълг — 46,6 % от БВП, а тези стойности намаляха съответно до 1,0 % и 44,3 % към края на 2021 г. Според прогнозата на Комисията за Литва от пролетта на 2022 г., към края на 2022 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да достигне 4,6 % от БВП, а консолидираният държавен дълг — 42,7 % от БВП. Според междинната прогноза на Комисията за Литва от лятото на 2022 г., през 2022 г. БВП се очаква да се увеличи с 1,9 %.

(7)

На 8 август 2022 г. Литва поиска допълнителна финансова помощ от Съюза в размер на 141 800 000 EUR с цел да продължи да допълва националните си усилия, предприети през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и неговите социално-икономически последици за работниците. По-специално Литва удължи допълнително или измени схемите за подпомагане на работата при непълно работно време и подобни мерки, посочени в съображения 8 и 9.

(8)

В Закона за заетостта № XII-2470 от 21 юни 2016 г., изменен със Закон № XIII-2822 от 17 март 2020 г., Закон № XIII-2846 от 7 април 2020 г., Закон № XIII-3005 от 4 юни 2020 г. и Закон № XIV-131 от 23 декември 2020 г.„ посочени в член 3, буква а) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350, и впоследствие изменен със Закон № XIV-351 от 27 май 2021 г. и Закон № XIV-911 от 20 януари 2022 г., Литва въведе схема за изплащане на субсидии на работодателите за покриване на прогнозните заплати на наетите лица, които е трябвало да спрат да работят за даден период, като подкрепа по време на карантина и извънредно положение. Преди 1 януари 2021 г. работодателят е можел да избира дали със субсидиите да покрива 70 % от заплатата, до максимален размер 1,5 пъти от минималната работна заплата, или 90 % от заплатата (100 % за наетите лица на възраст 60 години и повече), до максимален размер, равняващ се на размера на минималната работна заплата. От 1 януари 2021 г. работодателят може да получава субсидии, за да покрие 100 % от заплатата, но не повече от 1,5 пъти минималната работна заплата. Възползвалите се от схемата работодатели трябва да запазят поне 50 % от персонала си най-малко три месеца след края на периода на субсидиране.

(9)

Съгласно Закон за заетостта № XII-2470 от 21 юни 2016 г., изменен със Закон № XIII-3005 от 4 юни 2020 г., както е посочено в член 3, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350 и впоследствие изменен със Закон № XIV-351 от 27 май 2021 г., преди 1 юли 2021 г. субсидии са били изплащани и на служители, които възобновяват работа след период на спиране на работата, за период до шест месеца след завръщането им на работа. Като се спазва горна граница, равняваща се на минималната работна заплата или два пъти минималната работна заплата, в зависимост от стопанската дейност на работодателя, размерът на изплатените субсидии през първия и втория месец след завръщането на работа на наетото лице би могъл да достигне 100 % от заплатата му, през третия и четвъртия месец — 50 %, а през петия и шестия месец — 30 %. От 1 юли 2021 г. субсидии са били изплащани и за наетите лица, които възобновяват работа след спиране на работата, за срок до два месеца след завръщането им на работа. Субсидията през първия месец е 100 % от заплатата на служителя, но не повече от 0,9 пъти минималната работна заплата, а през втория месец — 100 % от заплатата на служителя, но не повече от 0,6 пъти минималната работна заплата. Тези субсидии могат да се приемат за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като целта им е била да се осигури подкрепа за доходите на наетите лица и да спомогнат за запазването на съществуващите трудови правоотношения.

(10)

Литва изпълнява условията по член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672 за отпускане на финансова помощ. Литва предостави на Комисията подходящи доказателства, че, считано от 1 февруари 2020 г., нейните извършени и планирани публични разходи са се увеличили с 1 264 915 309 EUR в резултат на националните мерки за справяне със социално-икономическите последици от избухването на COVID-19. Това представлява внезапно и съществено увеличение, тъй като е свързано и с удължаване или изменение на съществуващите национални мерки, пряко свързани с режима на работа при непълно работно време и подобни мерки, които обхващат значителна част от предприятията и работната сила в Литва. Литва възнамерява да финансира 144 350 000 EUR от увеличения размер на разходите със средства на Съюза и 21 505 309 EUR – със собствени средства.

(11)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2020/672 Комисията се консултира с Литва и провери внезапното и съществено увеличение на извършените и планирани публични разходи, пряко свързани със схемите за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, посочени в искането от 8 август 2022 г.

(12)

Поради това на Литва следва да се предостави финансова помощ, за да ѝ се окаже съдействие при справянето със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от избухването на COVID-19. Комисията следва да вземе решенията относно падежа, размера и отпускането на траншовете и вноските в тясно сътрудничество с националните органи.

(13)

Като се има предвид, че срокът на разполагаемост, посочен в Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350, е изтекъл, е необходим нов срок на разполагаемост на допълнителната финансова помощ. Осемнайсетмесечният срок на разполагаемост на финансовата помощ, предоставена с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350, следва да бъде удължен с 21 месеца, вследствие на което общият срок на разполагаемост следва да бъде 39 месеца, считано от първия ден след датата, на която Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1350 е породило действие.

(14)

Литва и Комисията следва да отразят настоящото решение в споразумението за заем, посочено в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/672.

(15)

Настоящото решение не засяга резултата от евентуални процедури относно нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат започнати, по-специално въз основа на членове 107 и 108 от Договора. То не отменя посоченото в член 108 от Договора изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите на евентуална държавна помощ.

(16)

Литва следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени от Литва.

(17)

Решението за предоставяне на финансова помощ се взима при отчитане на съществуващите и очакваните нужди на Литва, както и на исканията за финансова помощ съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, които вече са представени или за които е планирано да бъдат представени от други държави членки, при прилагане на принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се заменя със следното:

(1)

По искане на Гърция от 6 август 2020 г. Съветът, посредством Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346 (2), ѝ отпусна финансова помощ под формата на заем с максимален размер от 2 728 000 000 EUR с максимален среден срок до падежа от 15 години и със срок на разполагаемост от 18 месеца, с цел да допълни националните усилия на Гърция за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на социално-икономическите му последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(2)

Заемът трябваше да се използва от Гърция за финансиране на схемите на работа при непълно работно време и подобни мерки, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346.

(3)

По искане на Гърция от 9 март 2021 г. Съветът, посредством Решение за изпълнение (ЕС) 2021/679 (3) за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346, ѝ отпусна допълнителна финансова помощ в размер на 2 537 000 000 EUR като увеличи максималния размер на заема на 5 265 000 000 EUR с максимален среден срок до падежа на заема 15 години и срок на разполагаемост 18 месеца, с цел да допълни националните усилия на Гърция за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на социално-икономическите му последици за работниците.

(4)

Допълнителният заем трябваше да се използва от Гърция за финансиране на схемите на работа при непълно работно време и подобни мерки, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346, изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/679.

(5)

Избухването на COVID-19 блокира значителна част от работната сила в Гърция. Това доведе до повтарящи се, внезапни и съществени увеличения на публичните разходи в Гърция във връзка с мерките, посочени в член 3, букви а) и б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346.

(6)

Избухването на COVID-19 и предприетите от Гърция през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. извънредни мерки за преодоляване на разпространението на вируса и на социално-икономическите и свързаните със здравето последици от него се отразиха и все още се отразяват изключително сериозно върху публичните финанси. През 2020 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет и консолидираният държавен дълг на Гърция възлизаха съответно на 10,2 % и 206,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), като в края на 2021 г. намаляха съответно до 7,4 % и 193,3 %. Според прогнозата на Комисията за Гърция от пролетта на 2022 г., към края на 2022 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет се прогнозира да достигне 4,3 % от БВП, а консолидираният държавен дълг — 185,7 % от БВП. Според междинната прогноза на Комисията от лятото на 2022 г., през 2022 г. БВП на Гърция се очаква да се увеличи с 4,0 %.

(7)

На 1 септември 2022 г. Гърция поиска допълнителна финансова помощ от Съюза в размер на 900 000 000 EUR с цел да продължи да допълва националните си усилия, предприети през 2020, 2021 и 2022 г. за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на неговите социално-икономически последици за работниците. По-специално Гърция удължи допълнително схемите на работа при непълно работно време и подобни мерки, посочени в съображения 8 и 9.

(8)

По-конкретно, искането на Гърция се отнася до „Нормативен акт от 14 март 2020 г.“ (4), както е посочен в член 3, буква а) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346, с който се въвежда специална помощ за служителите в частния сектор, изпълнението на чиито трудови договори е спряно. Тази мярка има за цел да защити заетостта в предприятията, чиято дейност е била спряна по нареждане на властите или които се числят към икономически сектори, които са сериозно засегнати от избухналата пандемия от COVID-19, и касае предоставянето на специална месечна помощ от 534 евро за служители, изпълнението на чиито трудови договори е било спряно. Предварително условие за ползване на схемата е работодателят да запази същия брой служители, което означава абсолютно същите служители за период със същата продължителност, както този, през който изпълнението на трудовия договор е било спряно. Срокът на действие на мярката беше удължен до 31 януари 2022 г.

(9)

Освен това властите въведоха държавно финансиране на социалноосигурителното покритие на служителите, които получават специалната помощ, посочена в съображение 8, както е посочено в член 3, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346. Предварително условие за ползване на схемата е работодателят да запази същия брой служители, което означава абсолютно същите служители за период със същата продължителност, както този, през който изпълнението на трудовия договор е било спряно.

(10)

Гърция изпълнява условията по член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672 за отпускане на финансовата помощ. Гърция предостави на Комисията подходящи доказателства, че извършените и планираните публични разходи са се увеличили с 6 477 014 989 EUR, считано от 1 февруари 2020 г., в резултат на националните мерки за справяне със социално-икономическите последици от избухването на COVID-19. Това представлява внезапно и съществено увеличение, тъй като е свързано с разширяване на приложението на съществуващи национални мерки, пряко свързани със схемата за работа при непълно работно време и подобни мерки, които обхващат значителна част от предприятията и работната сила в Гърция. Гърция възнамерява да финансира 312 014 989 EUR със собствени средства.

(11)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2020/672 Комисията се консултира с Гърция и провери внезапното и съществено увеличение на извършените и планирани публични разходи, пряко свързани с посочените в искането от 1 септември 2022 г. схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки.

(12)

Поради това на Гърция следва да се предостави финансова помощ, за да ѝ се съдейства да се справи със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от разпространението на COVID-19. Комисията следва да вземе решенията относно падежа, размера и отпускането на траншовете и вноските в тясно сътрудничество с националните органи.

(13)

Като се има предвид, че е изтекъл срокът на разполагаемост, посочен в Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346, е необходим нов срок за предоставяне на допълнителната финансова помощ. Срокът на разполагаемост от 18 месеца за финансовата помощ, предоставена с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346, следва да бъде удължен с 21 месеца, вследствие на което пълният срок на разполагаемост следва да бъде 39 месеца, считано от първия ден след пораждането на действие на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1346.

(14)

Гърция и Комисията следва да вземат предвид настоящото решение в споразумението за заем, посочено в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/672.

(15)

Настоящото решение не следва да засяга резултата от евентуални процедури относно нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат открити, по-специално по силата на членове 107 и 108 от Договора. То не отменя посоченото в член 108 от Договора изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите на евентуална държавна помощ.

(16)

Гърция следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени от Гърция.

(17)

Решението за предоставяне на финансова помощ се взима с отчитане на съществуващите и очакваните нужди на Гърция, както и на исканията за финансова помощ съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, които вече са представени или за които е планирано да бъдат представени от други държави членки, при прилагане на принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се заменя със следното:

(1)

По искане на Кипър от 6 август 2020 г. Съветът, посредством Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344 (2), отпусна финансова помощ на Кипър под формата на заем с максимален размер 479 070 000 EUR с максимален среден срок до падежа от 15 години и срок на разполагаемост от 18 месеца, с която да допълни националните усилия на Кипър за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на неговите социално-икономически последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(2)

Заемът трябваше да се използва от Кипър за финансиране на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344.

(3)

Във връзка с второ искане от страна на Кипър от 10 март 2021 г. Съветът, посредством Решение за изпълнение (ЕС) 2021/680 (3) за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344, отпусна на Кипър допълнителна финансова помощ в размер на 124 700 000 EUR, като увеличи максималния размер на заема на 603 770 000 EUR с максимален среден срок до падежа от 15 години и срок на разполагаемост от 18 месеца, с която да допълни националните усилия на Кипър за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на неговите социално-икономически последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(4)

Допълнителният заем трябваше да бъде използван от Кипър за финансиране на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344, изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/680.

(5)

Разпространението на COVID-19 блокира значителна част от работната сила в Кипър. Това доведе до повтарящо се рязко и съществено увеличение на публичните разходи в Кипър във връзка с мерките, посочени в член 3, букви в), д), е), ж), з) и и) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344.

(6)

Избухването на COVID-19 и предприетите от Кипър през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. извънредни мерки за преодоляване на разпространението на вируса и на социално-икономическите и свързаните със здравето последици от него се отразиха и все още се отразяват изключително сериозно върху публичните финанси. През 2020 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Кипър е бил 5,8 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а консолидираният държавен дълг — 115,0 % от БВП, като в края на 2021 г. са намалели съответно до 1,7 % и 103,6 %. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет и консолидираният държавен дълг на Кипър ще бъдат съответно 0,3 % и 93,9 % от БВП до края на 2022 г. Според междинната прогноза на Комисията от лятото на 2022 г. се очаква през 2022 г. БВП на Кипър да нарасне с 3,2 %.

(7)

На 5 септември 2022 г. Кипър поиска допълнителна финансова помощ от Съюза в размер на 29 200 000 EUR, с която да продължи да допълва националните си усилия, предприети през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и неговите социално-икономически последици за работниците и самостоятелно заетите лица. По-специално Кипър допълнително удължи или измени схемите за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, посочени в съображения 8—13.

(8)

Закон 27(I)/2020 (4), Закон 49(I)/2020 (5), Закон 140(I)/2020 (6), Закон 36(I)/2021 (7) и Закон 120(I)/2021 (8) бяха правното основание за въвеждането на редица месечни наредби (9), в които се очертават мерки за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19. Въз основа на тези закони органите въведоха „схемата за подпомагане на предприятията, които частично са спрели дейността си“, както е посочено в член 3, буква в) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344. С нея се предоставя, при условие за запазване на заетостта, компенсация за заплатите на наетите лица в предприятията, чийто оборот е спаднал в резултат на пандемията. Компенсацията покрива по-голямата сума от следните: 60 % от заплатата на наетото лице или 60 % от придобитите през 2018 г. социалноосигурителни единици. Компенсацията е в размер от 360 EUR до 1 214 EUR на месец. Първоначално мярката беше в сила за периода от март 2020 г. до юни 2020 г., а впоследствие прилагането ѝ беше разширено за периода от януари 2021 г. до август 2021 г.

(9)

Освен това Закон 27(I)/2020, Закон 49(I)/2020, Закон 140(I)/2020, Закон 36(I)/2021 и Закон 120(I)/2021, както и редица месечни наредби (10), бяха правното основание за „специалната схема за хотелите и другите обекти за туристическо настаняване“, посочена в член 3, буква д) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344. С нея се предоставя компенсация за заплатите на наетите лица в хотелиерството и другите обекти за туристическо настаняване, чийто работодател изцяло е спрял дейността или е понесъл спад в оборота от над 40 %. Участието в схемата е обвързано със запазване на заетостта. Първоначално мярката беше в сила за периода от юни 2020 г. до октомври 2020 г., а впоследствие прилагането ѝ беше разширено за периода от ноември 2020 г. до октомври 2021 г.

(10)

Освен това Закон 27(I)/2020, Закон 49(I)/2020, Закон 140(I)/2020, Закон 36(I)/2021 и Закон 120(I)/2021, както и редица месечни наредби (11), бяха правното основание за „специалната схема за подпомагане на предприятията, свързани с туризма или засегнати от туризма, или свързани с предприятия, които изцяло са спрели дейността си в изпълнение на разпоредба“, посочена в член 3, буква е) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344. Със схемата се предоставя, при условие за запазване на заетостта, компенсация за заплатите на наетите лица в хотелиерството или в другите предприятия за туристическо настаняване с изцяло преустановена дейност или със спад в оборота от над 40 % спрямо 55 % съгласно първоначалната схема. Първоначално мярката беше в сила за периода от юни 2020 г. до август 2020 г. и беше разширена и изменена за периода от септември 2020 г. до октомври 2021 г.

(11)

Освен това Закон 27(I)/2020, Закон 49(I)/2020, Закон 140(I)/2020, Закон 36(I)/2021 и Закон 120(I)2021, както и редица месечни наредби (12), бяха правното основание за „специалната схема за подпомагане на предприятията, извършващи специална предварително определена дейност“, посочена в член 3, буква ж) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344. Тази схема осигурява компенсация за доходите на 50 % от персонала на предприятията, които се присъединяват към схемата. Помощта покрива по-голямата сума от следните: 60 % от заплатата на наетото лице или 60 % от придобитите през съответната референтна година социалноосигурителни единици. Компенсацията е в размер от 360 EUR до 1 214 EUR на месец. Участието в схемата е обвързано със запазване на заетостта. Мярката, първоначално в сила за периода от юни 2020 г. до август 2020 г., беше разширена за периода от септември 2020 г. до октомври 2021 г.

(12)

Освен това със „схемата за субсидиране“, определена в „Допълнителен бюджет — субсидии по временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на настоящата пандемия от COVID-19“, посочена в член 3, буква з) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344, се въведе субсидиране на микро- и малките предприятия и самостоятелно заетите лица, чийто нает персонал е до 50 души. В искането беше обхваната само частта от разходите за подпомагане на самостоятелно заетите лица и едноличните търговци. Субсидирането представлява еднократна помощ за оперативните разходи на малките предприятия и самостоятелно заетите лица. Размерът на еднократната помощ беше преразгледан за различни категории предприятия въз основа на броя на служителите. Освен това за предприятията, които са спрели дейността си от март 2020 г., бяха договорени помощи в размер на 10 000 EUR за предприятия с до 9 служители и 15 000 EUR за предприятия с над 9 служители. Схемата за субсидиране може да се приеме за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като с нея се избягва спад или загуба на доходите на самостоятелно заетите лица или сходните категории трудещи се. Мярката, първоначално в сила за периода от април 2020 г. до май 2020 г., беше разширена и изменена през ноември 2020 г. за периода до ноември 2020 г. Схемата беше разширена отново през март 2021 г. и април 2021 г. и обхвана предприятия с всякакъв брой служители, които е трябвало изцяло да преустановят дейността си по силата на постановления на министъра на здравеопазването.

(13)

Освен това Закон 27(I)/2020, Закон 49(I)/2020, Закон 140(I)/2020, Закон 36(I)/2021 и Закон 120(I)/2021, както и редица месечни наредби (13), бяха правното основание за „схемата за подпомагане при болест“, както е посочено в член 3, буква и) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344. С тази схема се предоставя компенсация за заплатите на наетите лица от частния сектор и самостоятелно заетите лица, при условие че те са класифицирани като уязвими лица съгласно публикувания от министерството на здравеопазването списък, поставени са под карантина от властите или са заразени с COVID-19. Първоначално мярката беше в сила за периода от март 2020 г. до юни 2020 г. и прилагането ѝ беше разширено за периода от ноември 2020 г. до юни 2021 г.

(14)

Кипър изпълнява условията по член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672 за отпускане на финансова помощ. Кипър предостави на Комисията подходящи доказателства, че извършените и планираните публични разходи са се увеличили със 777 840 000 EUR, считано от 1 февруари 2020 г., в резултат на националните мерки за справяне със социално-икономическите последици от избухването на COVID-19. Това представлява внезапно и съществено увеличение, тъй като е свързано и с разширяване или изменение на съществуващите национални мерки, пряко свързани със схема за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, които обхващат значителна част от предприятията и работната сила в Кипър. Кипър възнамерява да финансира 144 870 000 EUR от увеличения размер на разходите със средства на Съюза.

(15)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2020/672 Комисията се консултира с Кипър и провери внезапното и съществено увеличение на извършените и планирани публични разходи, пряко свързани с посочените в искането от 5 септември 2022 г. схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки.

(16)

Поради това на Кипър следва да се предостави финансова помощ, за да му се помогне да се справи със социално-икономическите последици от тежкото икономическо смущение, причинено от избухването на COVID-19. Комисията следва да вземе решенията относно сроковете до падежа, размера и отпускането на траншовете и вноските в тясно сътрудничество с националните органи.

(17)

Като се има предвид, че срокът на разполагаемост, посочен в Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344, е изтекъл, е необходим нов срок на разполагаемост за допълнителната финансова помощ. Срокът на разполагаемост от 18 месеца на финансовата помощ, предоставена с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344, следва да бъде удължен с 21 месеца, вследствие на което общият срок на разполагаемост следва да бъде 39 месеца, считано от първия ден след датата, на която Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1344 поражда действие.

(18)

Кипър и Комисията следва да вземат предвид настоящото решение в споразумението за заем, посочено в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/672.

(19)

Настоящото решение не засяга резултата от евентуалните процедури относно нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат открити, по-специално по силата на членове 107 и 108 от Договора. То не отменя посоченото в член 108 от Договора изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите на евентуална държавна помощ.

(20)

Кипър следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени от Кипър.

(21)

Решението за предоставяне на финансова помощ се взема при отчитане на съществуващите и очакваните нужди на Кипър, както и на исканията за финансова помощ по Регламент (ЕС) 2020/672, които вече са представени или се планира да бъдат представени от други държави членки, при прилагане на принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се заменя със следното:

(1)

По искане на Португалия от 11 август 2020 г. Съветът, посредством Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354 (2), отпусна финансова помощ на Португалия под формата на заем с максимален размер от 5 934 462 488 EUR, с максимален среден срок до падежа от 15 години и със срок на разполагаемост от 18 месеца, с цел да допълни националните усилия на Португалия за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на неговите социално-икономически последици за служителите и самостоятелно заетите лица.

(2)

Заемът трябваше да се използва от Португалия за финансиране на схеми за подпомагане на работата на непълно работно време, подобни мерки и свързани със здравето мерки, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354.

(3)

В допълнение към второто искане на Португалия на 9 декември 2021 г. Съветът, посредством Решение за изпълнение (ЕС) 2022/99 (3), разшири списъка на мерките, за които вече е предоставена финансова помощ чрез Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354, с цел допълване на националните усилия на Португалия за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на неговите социално-икономически последици за служителите и самостоятелно заетите лица.

(4)

Избухването на COVID-19 блокира значителна част от работната сила в Португалия. Това доведе до повтарящи се внезапни и съществени увеличения на публичните разходи в Португалия във връзка с мерките, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354.

(5)

Избухването на COVID-19 и предприетите от Португалия през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. извънредни мерки за преодоляване на разпространението на вируса и на неговите социално-икономически и свързани със здравето последици се отразиха и все още се отразяват изключително сериозно върху публичните финанси. През 2020 г. Португалия имаше дефицит по консолидирания държавен бюджет от 5,8 % и консолидиран държавен дълг от 135,2 % от брутния вътрешен продукт (БВП), които намаляха съответно до 2,8 % и 127,4 % в края на 2021 г. Според прогнозата на Комисията за Португалия от пролетта на 2022 г. към края на 2022 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да достигне 1,9 % от БВП, а консолидираният държавен дълг — 119,9 % от БВП. Според междинната прогноза на Комисията от лятото на 2022 г. през 2022 г. БВП на Португалия се очаква да се увеличи с 6,5 %.

(6)

На 17 септември 2022 г. Португалия поиска допълнителна финансова помощ от Съюза в размер на 300 000 000 EUR с цел да продължи да допълва националните си усилия, предприети през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и неговите социално-икономически последици за служителите и самостоятелно заетите лица. По-специално Португалия допълнително разшири или измени схемите за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, посочени в съображения 7—21.

(7)

С членове 298—308 от „Закон № 7/2009 от 12 февруари“, както е посочено допълнително в член 142 от „Закон № 75-B/2020 от 31 декември“, се въвежда мярка в подкрепа на запазване на трудовите договори чрез временно прекъсване на работата или намаляване на нормалното работно време, заложено в Кодекса на труда на Португалия. Мярката е описана в член 3, буква а) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. Първоначално мярката беше предназначена за допустими предприятия, за да покрият 70 % от възнагражденията на служителите, така че получените от тях възнаграждения да се равняват на две трети от нормалната им брутна заплата. За тази корекция от две трети се прилагаше долна граница, равна на минималната работна заплата в страната, и горна граница, равна на трикратния размер на минималната работна заплата в страната. Допустимите предприятия трябва да са прекратили стопанската си дейност или да са претърпели значителни загуби на приходи. Впоследствие мярката беше удължена, включително чрез временно увеличаване на възнагражденията на служителите до 100 % от нормалната им брутна заплата.

(8)

С „Наредба-закон № 10-G/2020 от 26 март“, изменена с „Декларация за поправка № 14/2020 от 28 март“, член 4 от „Наредба-закон № 14-F/2020 от 13 април“, член 3 от „Наредба-закон № 20/2020 от 1 май“, член 6 от „Наредба-закон № 20-H/2020 от 14 май“, член 2 от „Наредба-закон № 27-B/2020 от 19 юни“ и член 2 от „Наредба-закон № 6-C/2021 от 15 януари“, и както е посочено допълнително в член 142 от „Закон № 75-B/2020 от 31 декември“, се въвежда новата и опростена специална подкрепа за запазването на трудовите договори чрез временно прекъсване на работата или намаляване на нормалното работно време. Мярката е описана в член 3, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. Тази мярка е подобна на мярката, посочена в съображение 7, но включва опростени процедури, за да се даде възможност за по-бърз достъп до средства. Първоначално мярката беше предназначена за допустими предприятия, за да покрият 70 % от възнагражденията на служителите, така че получените от тях възнаграждения да се равняват на две трети от нормалната им брутна заплата, като работодателят бе освободен също от социалноосигурителни вноски. За тази корекция от две трети се прилагаше долна граница, равна на минималната работна заплата в страната, и горна граница, равна на трикратния размер на минималната работна заплата в страната. Допустимите предприятия трябва да са спрели стопанската си дейност или да са претърпели загуби на приходи от най-малко 40 % през 30-дневния период, предшестващ искането за подпомагане, в сравнение със същия месец на предходната година или с месечната средна стойност от двата месеца преди този период. Впоследствие мярката беше удължена няколко пъти, включително чрез временно увеличаване на възнагражденията на служителите до 100 % от нормалната им брутна заплата при специфични обстоятелства. Тъй като намаляването на социалноосигурителните вноски представлява пропуснати приходи за държавното управление по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/672, те могат да се считат за еквивалентни на публични разходи.

(9)

В член 5, параграф 2 и членове 7—9 от „Наредба-закон № 10-G/2020 от 26 март“ се предвижда, че когато предприятията са се възползвали от мерките, посочени в съображение 7 или 8, и са имали програма за обучение, одобрена от националните обществени служби по заетостта и обучението („Instituto do Emprego e Formação Profissional“, IEFP), в рамките на специалните професионални програми, могат да се предоставят помощи за обучение за покриване на заместването на доходите, както и свързаните с тях разходи за обучение, което да се провежда в работно време, като алтернатива на намаляването на работното време на служителите. Мярката е описана в член 3, буква в) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354.

(10)

С членове 4 и 5 от „Наредба-закон № 27-B/2020 от 19 юни“ и член 14-А от „Наредба-закон № 46-A/2020 от 30 юли“, изменен с член 4 от „Наредба-закон № 6-C/2021 от 15 януари, член 2 от „Наредба-закон № 23-A/2021 от 24 март“ и член 2 от „Наредба-закон № 32/2021 от 12 май“, и както e посочено в „Правителствена заповед № 102-A/2021 от 14 май“, се въвежда мярка за нова специална подкрепа за предприятията за възобновяване на тяхната стопанска дейност. Мярката е описана в член 3, буква г) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. С цел да се улесни преходът към връщане на работа и да се подкрепи запазването на работни места, първоначално предприятията, чиито служители се възползваха от мерките, посочени в съображение 7 или 8, можеха да получат обезщетение, равно на минималната работна заплата в страната за всеки съответен служител, плащано еднократно, или равно на удвоената минимална работна заплата в страната за всеки такъв служител, плащано поетапно в продължение на шест месеца. Когато подпомагането се предоставяше поетапно, предприятията се възползваха също от частично освобождаване в размер на 50 % от социалноосигурителните вноски на съответния работодател по отношение на съответните служители. Впоследствие мярката беше удължена няколко пъти, включително чрез добавяне като допустими на микропредприятия, чиито служители са се възползвали от мярката, посочена в съображение 12, които след това можеха да получат обезщетение, равно на двукратния размер на минималната работна заплата в страната на такъв служител, плащано поетапно в продължение на шест месеца.

(11)

С член 3 от „Наредба-закон № 27-B/2020 от 19 юни“, изменен с член 2 от „Наредба-закон № 58-A/2020 от 14 август“, се въвежда нова добавка за стабилизиране на доходите на служителите, ползващи се от мерките, посочени в съображение 7 или 8, в продължение на най-малко един месец (по-късно определен на 30 последователни дни) в периода от април до юни 2020 г. Мярката е описана в член 3, буква д) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. Допустими бяха служителите чиято брутна заплата към февруари 2020 г. не надвишаваше двукратно минималната работна заплата в страната. Служителите имаха право на обезщетение, равно на разликата между брутната заплата към февруари 2020 г. и заплатата от периода, през който служителите са били обхванати от една от двете горепосочени мерки, с долна граница от 100 EUR и горна граница от 351 EUR.

(12)

С член 4 от „Декрет-закон № 46-A/2020 от 30 юли“, изменен с член 2 от „Наредба-закон № 90/2020 от 19 октомври“, член 142 от „Закон № 75-B/2020 от 31 декември“, член 3 от „Наредба-закон № 6-C/2021 от 15 януари“, член 2 от „Наредба-закон № 23-A/2021 от 24 март“ и член 2 от „Наредба-закон № 71-A/2021 от 13 август“, се въвежда новата и прогресивна специална подкрепа за запазване на трудовите договори чрез временно намаляване на нормалното работно време. Мярката е описана в член 3, буква е) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. Първоначално с мярката се предвиждаше обезщетение за допустими дружества за покриване на 70 % от възнагражденията на служителите за неотработени часове, като обезщетението се равняваше на две трети от нормалната им брутна заплата, съответстващо на неотработените часове през август и септември 2020 г., или на четири пети от нормалната им брутна заплата, съответстващо на неотработените часове от октомври до декември 2020 г. За така получената обща брутна заплата на служителите е приложена долна граница, равна на минималната работна заплата в страната.

С мярката се предвиждаше също пълно или частично освобождаване от социалноосигурителните вноски на съответния работодател, адаптирани в зависимост от допустимите предприятия, които включват или микро-, малки и средни предприятия, или големи предприятия. Допустимите предприятия трябва да са спрели стопанската си дейност или да са претърпели загуби на приходи от най-малко 40 % през 30-дневния период, предшестващ искането за подпомагане, в сравнение със същия месец на предходната година или с месечната средна стойност от двата месеца преди този период. Максималното временно намаляване на нормалното работно време беше адаптирано така, че да се увеличава в зависимост от размера на загубите на приходи на допустимите предприятия. Впоследствие мярката беше удължена няколко пъти, включително чрез включване като допустими на предприятия, които са претърпели загуби на приходи от най-малко 25 %, с ново адаптиране на максималното временно намаляване на нормалното работно време в зависимост от размера на загубите на приходи на допустимите дружества, временно увеличаване на възнагражденията на служителите до 100 % от нормалната им брутна заплата, съответстващо на неотработените часове, и въвеждане на постепенно премахване на облекчението за социалноосигурителните вноски на работодателя. Тъй като намаляването на социалноосигурителните вноски представлява пропуснати приходи за държавното управление по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/672, те могат да се считат за еквивалентни на публични разходи.

(13)

С член 26 от „Наредба-закон № 10-A/2020 от 13 март“, изменен с член 2 от „Наредба-закон № 12-A/2020 от 6 април“, член 2 от „Наредба-закон № 14-F/2020 от 13 април“, член 4 от „Наредба-закон № 20-C/2020 от 7 май“, член 9 от „Закон № 27-A/2020 от 24 юли“ и член 2 от „Закон № 31/2020 от 11 август“, както и член 325-G от „Закон № 2/2020 от 31 март“, добавен в член 3 от „Закон № 27-А/2020 от 24 юли“, се въвежда нова специална мярка за подкрепа за самостоятелно заети лица, недекларираните работници и управители. Мярката беше описана в член 3, буква ж) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. Първоначално с мярката се предвиждаше месечно обезщетение, равно на регистрирания доход на физическите лица, като горната граница беше равна на индекса на социално подпомагане на Португалия („Indexante dos Apoios Sociais“, IAS, в размер на 438,81 EUR през 2020 г.). Допустими бяха лицата, които са прекратили стопанската си дейност. Впоследствие мярката беше удължена няколко пъти, включително чрез включване на допустими лица, претърпели загуби на приходи в размер на най-малко 40 % през 30-дневния период преди искането за подпомагане, в сравнение със същия месец на предходната година или със средната месечна стойност за двата месеца преди този период, и беше адаптирана отново така, че месечното обезщетение се равняваше или на регистрирания доход на физическите лица с горна граница, равна на индекса на социално подпомагане на Португалия, когато регистрираният доход на физическите лица е по-нисък от 1,5 по индекса на социално подпомагане на Португалия, или на две трети от регистрирания доход на физическите лица с горна граница, равна на минималната работна заплата в страната, когато регистрираният доход на физическите лица е равен или по-висок 1,5 пъти от индекса на социално подпомагане на Португалия, като беше определена долна граница, равна на 50 % от индекса на социално подпомагане на Португалия.

(14)

С член 23 от „Наредба-закон № 10-A/2020 от 13 март“, изменен с член 2 от „Наредба-закон № 12-A/2020 от 6 април“, и член 3 от „Закон № 16/2021 от 7 април“, се въвежда семейна надбавка за служители, които са възпрепятствани да работят поради необходимостта да помагат на своите деца или други зависими лица на възраст под 12 години или, независимо от възрастта, с увреждане или хронично заболяване. Мярката е описана в член 3, буква з) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. С мярката се предвижда обезщетение, съответстващо на две трети от нормалната брутна заплата, платена на равни части от работодателя и службата за социална сигурност, с долна граница, равна на минималната работна заплата в страната, и горна граница, равна на тройния размер на минималната работна заплата в страната. Тези мерки могат да се приемат за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата с намалено работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като те осигуряват подпомагане на доходите на служителите, което ще позволи да бъдат покрити разходите за гледане на деца, докато училищата са затворени, и по този начин ще се помогне на родителите да продължат да работят и ще се избегне трудовите правоотношения да бъдат поставени на риск.

(15)

С „Правителствено постановление № 3485-C/2020 от 19 март“, „Правителствено постановление № 4395/2020 от 10 април“ и „Правителствено постановление № 5897-B/2020 от 28 май“ се въвежда специална мярка за подкрепа за запазване на трудовите договори на обучителите с оглед на отмяната на професионалното обучение. Мярката е описана в член 3, буква и) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. Публичната подкрепа се състои от обезщетение, покриващо заплатите на обучителите, дори ако професионалното обучение не се е провело.

(16)

Със „Заповед № 2875-A/2020 на министрите на труда, солидарността и социалната сигурност и на здравеопазването от 3 март“, член 20 от „Наредба-закон 10-A/2020 от 13 март“, изменена с член 2 от „Наредба-закон № 62-A/2020 от 3 септември“, и член 325-F от „ Закон № 2/2020 от 31 март“, изменен с член 3 от „Закон № 27-A/2020 от 24 юли“, се въвежда обезщетение за болест поради заразяване с COVID-19. Мярката е описана в член 3, буква м) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. В сравнение със стандартната схема за обезщетения за болест в Португалия предоставянето на обезщетение за болест поради заразяване с COVID-19 не е обвързано с период на изчакване. Публичната подкрепа се състои в обезщетение, равно на нормалната брутна заплата на ползващите се лица.

(17)

С член 19 от „Наредба-закон № 10-A/2020 от 13 март“, изменен с член 2 от „Наредба-закон № 62-A/2020 от 3 септември“, и член 325-F от „Закон № 2/2020 от 31 март“, изменен с член 3 от „Закон № 27-A/2020 от 24 юли“, се въвежда обезщетение за служители и самостоятелно заети лица, които временно не могат да упражняват професионалната си дейност в резултат на това, че са в профилактична изолация. Мярката е описана в член 3, буква л) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. Предоставянето на надбавката не е обвързано с период на изчакване. Ползващите се служители или самостоятелно заетите лица имат право на надбавка, равна на нормалната им брутна заплата.

(18)

В „Резолюция № 97/2020 на Съвета на регионалното правителство на Азорските острови от 8 април“, „Резолюция № 120/2020 на Съвета на регионалното правителство на Азорските острови от 28 април“, Резолюция № 128/2020 на Съвета на регионалното правителство на Азорските острови от 5 май, Резолюция № 128/2020 на Съвета на регионалното правителство на Азорските острови № 129/2020 от 5 май“, “Резолюция № 195/2020 на Съвета на регионалното правителство на Азорските острови от 15 юли“, “Резолюция № 196/2020 на Съвета на регионалното правителство на Азорските острови от 15 юли“ и “Резолюция № 200/2020 на Съвета на регионалното правителство на Азорските острови от 17 юли“ се въвеждат редица регионални мерки, свързани със заетостта в автономния регион Азорски острови. Мeрките са описани в член 3, буква й) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. Специфичните мерки, включително регионалните мерки, допълващи схемите на национално равнище, а именно за подпомагане на работата на непълно работно време, подкрепа за самостоятелно заетите лица и за предприятията, възнамеряващи да възобновят стопанската си дейност, са предназначени за запазване на заетостта на Азорските острови по време на избухналата пандемия от COVID-19. Подкрепата по тези мерки зависи от това предприятията да запазят трудовите договори и стопанската си дейност.

(19)

В „Резолюция № 101/2020 на регионалното правителство на Мадейра от 13 март“ и „Наредба № 133-B/2020 на заместник-председателя на регионалното правителство на Мадейра и на Регионалния секретариат за социално приобщаване и гражданство от 22 април“ се въвеждат редица регионални мерки, свързани със заетостта в автономния регион Мадейра. Мерките са описани в член 3, буква к) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. Специфичните мерки, включително регионалните мерки, допълващи схемите на национално равнище, а именно за подпомагане на работата на непълно работно време, подкрепа за самостоятелно заетите лица и за предприятията, възнамеряващи да възобновят стопанската си дейност, са предназначени за запазване на заетостта в Мадейра по време на избухналата пандемия от COVID-19. Подкрепата по тези мерки зависи от това предприятията да запазят трудовите договори и стопанската си дейност.

(20)

С член 156 от „Закон № 75-B/2020 от 31 декември“ и при спазване на условията, посочени в параграф 2, букви в—е) от него, допълнително уточнени в „Правителствено постановление № 19-A/2021 от 25 януари“ и разширени с член 12 от „Правителствено постановление № 104/2021 от 27 ноември“, се въвежда извънредна схема за подпомагане на самостоятелно заети лица, служители без достъп до други механизми за социална закрила, както и управители, чиито доходи са били особено засегнати от пандемията от COVID-19. Мярката е описана в член 3, буква с) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. По отношение на самостоятелно заетите лица с мярката се предвижда обезщетение, равно на две трети от спада на месечния им доход, като горната граница е равна на 501,16 EUR. Допустими самостоятелно заети лица са онези, които са понесли спад в доходите от поне 40 % за периода март—декември 2020 г., в сравнение с 2019 г.

Що се отнася до служителите без достъп до други механизми за социална закрила, мярката осигурява: i) за служителите — обезщетение, равно на разликата между месечната референтна стойност от 501,16 EUR и средната месечна работна заплата на възрастен в съответното домакинство; и ii) за самостоятелно заетите служители — обезщетение, равно на две трети от спада в месечния им доход, с горна граница от 501,16 EUR. По отношение на управителите с мярката се предвижда обезщетение, равно или на референтния им среден месечен доход, ако той е по-малък от 1,5 по индекса на социално подпомагане на Португалия („Indexante dos Apoios Sociais“, IAS, в размер на 438,81 EUR през 2021 г.), или на две трети от референтния им среден месечен доход, ако той е равен или по-висок от посочения индекс. Допустимите управители са тези, които временно са прекъснали стопанската си дейност в резултат на пандемията от COVID-19, или тези, които са понесли загуби на приходи от най-малко 40 % през 30-дневния период, предшестващ искането за подпомагане, в сравнение със същия месец на предходната година или с месечната средна стойност от двата месеца преди този период. Във всички случаи обезщетението има долна граница, равна на 50 EUR, увеличена до 50 % от наблюдавания месечен спад на доходите, ако той достигне между 50 % и 100 % от индекса на социално подпомагане на Португалия, или до 50 % от индекса на социално подпомагане на Португалия, ако спадът на доходите надвиши посочения индекс.

(21)

В точка 2.5.1 от „Приложение към Решение на Министерския съвет № 41/2020 от 6 юни“, допълнена с членове 10—12 от „Правителствено постановление № 180/2020 от 3 август“ и разширена с членове 5—7 от „Приложение към Правителствено постановление № 37-А/2021 от 15 февруари“, се въвежда схема за социално подпомагане на художници, творци, техници и други специалисти в областта на изкуството. Мярката е описана в член 3, буква т) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. С мярката се предвижда месечно обезщетение, равно на индекса на социално подпомагане на Португалия („Indexante dos Apoios Sociais“, IAS, в размер на 438,81 EUR през 2021 г.).

(22)

Португалия допълнително разшири или измени редица свързани със здравето мерки, за да се справи с избухването на COVID-19. По-специално това се отнася до мерките, посочени в съображения 23—27.

(23)

В „Стандарт № 012/2020 от 6 май“, изменен на 14 май 2020 г., и „Стандарт № 013/2020 от 10 юни“, изменен на 23 юни 2020 г., и двата издадени от португалската генерална дирекция по здравеопазване, както и с „Наредба-закон № 10-A/2020 от 13 март“, се предвижда закупуването на лични предпазни средства, които да се използват на работното място, по-специално в обществените болници, ресорните министерства, общините и автономните региони Азорски острови и Мадейра. Мярката е описана в член 3, буква н) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354.

(24)

С „Наредба-закон № 10-A/2020 от 13 март“ бе въведена кампания за хигиена в училищата, чиято цел е да се гарантира безопасното завръщане на работа на преподаватели, други служители и студенти. Мярката е описана в член 3, буква о) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354.

(25)

В „Стандарт № 012/2020 от 6 май“, изменен на 14 май 2020 г., и „Стандарт № 013/2020 от 10 юни“, изменен на 23 юни 2020 г., и двата издадени от португалската генерална дирекция по здравеопазване, се предвижда тестването за зараза с COVID-19 на постъпилите в обществени болници пациенти и на работещите в тях, както и на служителите в домове за възрастни хора и детски заведения. Мярката е описана в член 3, буква п) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354.

(26)

В член 42-А от „Закон № 2/2020 от 31 март“, изменен с член 3 от „Закон № 27-А/2020 от 24 юли“, и в член 291 от „Закон № 75-B/2020 от 31 декември“ се въвежда ново специално обезщетение за служители в Националната здравна служба, участващи в борбата с избухването на COVID-19. Мярката е описана в член 3, буква р) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354. С мярката се предвижда бонус за ефективност, плащан еднократно, който съответства на сума, равна на 50 % от нормалната брутна заплата на служителя.

(27)

В член 6 от „Наредба-закон № 10-A/2020 от 13 март“ и в членове 4—8 от „Наредба-закон № 10-A/2021 от 2 февруари“ се предвижда наемането на допълнителни здравни специалисти и полагането на извънреден труд в рамките на Националната здравна служба с цел справяне с предизвикателствата, свързани с пандемията. Мярката е описана в член 3, буква у) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354.

(28)

Португалия изпълнява условията по член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672 за искане на финансова помощ. Португалия предостави на Комисията подходящи доказателства, че извършените и планираните публични разходи са се увеличили с 6 920 192 416 EUR към 1 февруари 2020 г. в резултат на предприетите национални мерки за справяне със социално-икономическите последици от избухването на COVID-19. Това представлява внезапно и съществено увеличение, тъй като се отнася и до разширяване или изменение на съществуващите национални мерки, пряко свързани със схемите за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, които обхващат значителна част от предприятията и работната сила в Португалия. Португалия възнамерява да финансира 386 417 324 EUR от увеличения размер на разходите със средства на Съюза и 299 312 604 EUR — със собствени средства.

(29)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2020/672 Комисията се консултира с Португалия и провери внезапното и съществено увеличение на извършените и планираните публични разходи, пряко свързани с посочените в искането от 17 септември 2022 г. схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, както и прибягването до съответни свързани със здравето мерки във връзка с избухването на COVID-19.

(30)

Разходите за свързаните със здравето мерки, посочени в искането на Португалия от 17 септември 2022 г. и в съображения 23—27, възлизат на 1 382 230 075 EUR.

(31)

Поради това на Португалия следва да се предостави финансова помощ, за да ѝ се съдейства да се справи със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от избухването на COVID-19. Комисията следва да вземе решенията относно падежите, размера и отпускането на вноските и траншовете в тясно сътрудничество с националните органи.

(32)

Предвид факта, че срокът на разполагаемост, посочен в Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354, е изтекъл, е необходим нов срок на разполагаемост за допълнителната финансова помощ. Срокът на разполагаемост на финансовата помощ от 18 месеца, предоставен с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354, следва да бъде удължен с 21 месеца, вследствие на което общият срок на разполагаемост следва да бъде 39 месеца, считано от първия ден след датата, на която Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1354 поражда действие.

(33)

Португалия и Комисията следва да вземат предвид настоящото решение в споразумението за заем, посочено в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/672.

(34)

Настоящото решение не следва да засяга резултата от евентуалните процедури за нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат открити в частност съгласно членове 107 и 108 от ДФЕС. То не отменя посоченото в член 108 от Договора изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите, които биха могли да представляват държавна помощ.

(35)

Португалия следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени.

(36)

Решението за предоставяне на финансова помощ се взима с отчитане на съществуващите и очакваните нужди на Португалия, както и на исканията за финансова помощ съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, които вече са представени или за които е планирано да бъдат представени от други държави членки, при прилагане на принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се заменя със следното:

(1)

По искане на Чехия от 7 август 2020 г. Съветът, посредством Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345 (2), отпусна финансова помощ на Чехия под формата на заем с максимален размер от 2 000 000 000 EUR, с максимален среден срок до падежа от 15 години и със срок на разполагаемост от 18 месеца, с която да допълни националните усилия на Чехия за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на неговите социално-икономически последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(2)

Заемът трябваше да се използва от Чехия за финансиране на схемите на работа при непълно работно време и подобни мерки, посочени в член 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345.

(3)

Избухването на COVID-19 блокира значителна част от работната сила в Чехия. Това доведе до повтарящо се внезапно и съществено увеличение на публичните разходи в Чехия, свързани с мерките, посочени в член 3, букви а), в), г) и д) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345.

(4)

Избухването на COVID-19 и предприетите от Чехия през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. извънредни мерки за ограничаване на разпространението на вируса и на социално-икономическите и здравните последици от този феномен се отразиха и все още се отразяват изключително сериозно на публичните финанси. През 2020 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет и дългът на Чехия бяха съответно 5,8 % и 37,7 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а в края на 2021 г. се увеличиха съответно на 5,9 % и 41,9 %. Според прогнозата на Комисията за Чехия от пролетта на 2022 г., към края на 2022 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да достигне 4,3 % от БВП, а консолидираният държавен дълг — 42,8 % от БВП. Според междинната прогноза на Комисията от лятото на 2022 г., през 2022 г. БВП на Чехия се очаква да се увеличи с 2,3 %.

(5)

На 22 септември 2022 г. Чехия поиска допълнителна финансова помощ от Съюза в размер на 2 500 000 000 EUR с цел да продължи да допълва националните си усилия, предприети през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и неговите социално-икономически последици за работниците и самостоятелно заетите лица. По-специално Чехия удължи допълнително и измени редица схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки, посочени в съображения 6—9.

(6)

Схемата за подпомагане на работата на непълно работно време, известна като програма „Антивирус“, посочена в член 3, буква а) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345, е предназначена да компенсира разходите за заплати на частни работодатели, принудени да преустановят или значително да намалят икономическата си дейност като пряко следствие от мерките, предприети от органите (вариант „А“), или непряко в резултат на неблагоприятните икономически последици от пандемията от COVID-19 (вариант „Б“). Правното основание за нея е Правителствено решение № 353 от 31 март 2020 г., с измененията, и член 120 от Закон № 435/2004 Сб. (3), за заетостта, с измененията. Програмата беше удължена и изменена с вариант „А плюс“ чрез Правителствено решение № 1039 от 14 октомври 2020 г., за да се осигури пълно компенсиране на разходите за заплати на работодателите, принудени да преустановят или намалят дейността си в везултат на мерки, предприети от органите. Програмата беше удължавана и чрез няколко правителствени решения, като вариант „А“ действа от 12 март 2020 г. до 28 февруари 2022 г., вариант „А плюс“ — от 1 октомври 2020 г. до 31 май 2021 г., а вариант „Б“ — от 12 март 2020 г. до 31 май 2021 г. и от 1 ноември 2021 г. до 31 декември 2021 г.

(7)

Първият компенсаторен бонус за самостоятелно заетите лица, т.нар. програма Pětadvacítka, посочена в член 3, буква в) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345, въведена със Закон № 159/2020 Сб. (4), предоставя на самостоятелно заетите лица, които са били принудени да преустановят или значително да намалят икономическата си дейност извън нормалната нестабилност на стопанската дейност в резултат на свързаните с COVID-19 рискове за общественото здраве или кризисните мерки, предприети от публичните органи, компенсационен бонус от 500 CZK на календарен ден на човек. Програма Pětadvacítka действа от 12 март 2020 г. до 8 юни 2020 г. Въведено със Закон № 461/2020 Сб. (5), неговото последващо изменение — програмата „Есенен компенсаторен бонус“ — се прилага от 5 октомври 2020 г. до 15 февруари 2021 г. и предоставя данъчен бонус в размер на 500 CZK на календарен ден за самостоятелно заетите лица, принудени да преустановят или значително да намалят икономическата си дейност в резултат на рискове за общественото здраве или кризисни мерки, предприети от публичните органи. Закон № 95/2021 Сб. (6) и свързаните с него правителствени решения (№ 154/2021 (7) и 188/2021 (8)) въвеждат друго изменение, наречено „Нов компенсаторен бонус за 2021 г.“, който действа от 1 февруари 2021 г. до 31 май 2021 г. и с който размерът на данъчния бонус се увеличава на 1 000 CZK на ден. Последното изменение на този компенсаторен бонус за самостоятелно заетите лица — „Компенсаторен бонус за 2022 г.“, въведен със Закон № 519/2021 Сб. (9), също възлиза на 1 000 CZK на ден и се прилага от 22 ноември 2021 г. до 31 януари 2022 г.

(8)

Частичното освобождаване от плащане на вноски за социално и здравно осигуряване, дължими от самостоятелно заетите лица, посочено в член 3, параграф г) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345, има за правно основание Закон № 136/2020 Сб. (10) (за социалното осигуряване) и Закон № 134/2020 Сб. (11) (за здравното осигуряване); Държавата е поела плащането на съответните вноски за всеки месец от март до август 2020 г. за социално и здравно осигуряване, дължими от самостоятелно заетите лица. Макар че програмата приключи през август 2020 г., през 2021 г. трябваше да бъдат изплатени допълнителни суми в резултат на изравнявания, свързани с авансови плащания, направени от самостоятелно заетите лица през 2020 г. Мярката представлява пропуснати приходи за държавата, което за целите на прилагането на Регламент (ЕС) 2020/672 може да се приеме за равностойно на публични разходи.

(9)

„Помощта за грижи“ за самостоятелно заетите лица, посочена в член 3, буква д) от Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345, имаше за правно основание правителствени решения № 262 от 19 март 2020 г. (12), № 311 от 26 март 2020 г., № 354 от 31 март 2020 г., № 514 от 4 май 2020 г., № 552 от 18 май 2020 г., № 1053 от 16 октомври 2020 г., № 1260 от 30 ноември 2020 г. и № 446 от 10 май 2021 г. и член 14 от Закон № 218/2000 Сб. (13) относно бюджетните правила, с измененията, който се прилага за самостоятелно заетите лица в първичното селскостопанско и горското производство, и член 3, буква з) от Закон № 47/2002 Сб. (14), с измененията, относно подкрепата за МСП, който се прилага за всички други самостоятелно заети лица. С програмата се компенсира понесената от самостоятелно заетите лица загуба на доходи поради необходимостта да се грижат за деца или за зависими от грижи лица вследствие на затварянето на детските заведения и заведенията за социални грижи. Дневният размер на помощта бе 424 CZK за март 2020 г. и 500 CZK за периода от април до юни 2020 г. Програмата е удължена за периода от октомври 2020 г. до май 2021 г., през който се предоставя ежедневна подкрепа в размер на 400 CZK.

(10)

Чехия спазва условията по член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672 за отпускане на финансова помощ. Чехия предостави на Комисията подходящи доказателства, че нейните извършени и планирани публични разходи са се увеличили с 5 349 588 352 евро, считано от 1 февруари 2020 г., в резултат на националните мерки за справяне със социално-икономическите последици от избухването на COVID-19. Това представлява внезапно и съществено увеличение, тъй като е свързано и с разширяване или изменение на съществуващите национални мерки, пряко свързани с режима на работа при непълно работно време и подобни мерки, които обхващат значителна част от предприятията и работната сила в Чехия. Чехия възнамерява да финансира 215 333 982 EUR от увеличения размер на разходите със средства на Съюза и 634 254 370 EUR чрез собствено финансиране.

(11)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2020/672 Комисията се консултира със Чехия и провери внезапното и съществено увеличение на извършените и планирани публични разходи, пряко свързани с посочените в искането от 22 септември 2022 г. схеми за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки.

(12)

Поради това на Чехия следва да се предостави финансова помощ, за да ѝ се съдейства да се справи със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от избухването на COVID-19. Комисията следва да вземе решенията относно падежа, размера и отпускането на траншовете и вноските в тясно сътрудничество с националните органи.

(13)

Като се има предвид, че срокът на разполагаемост, посочен в Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345, е изтекъл, е необходим нов период на разполагаемост на допълнителната финансова помощ. Срокът на разполагаемост от 18 месеца на финансовата помощ, предоставена с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345, следва да бъде удължен с 21 месеца, вследствие на което общият период на разполагаемост следва да бъде 39 месеца, считано от първия ден след пораждането на действие на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1345.

(14)

Чехия и Комисията следва да вземат предвид настоящото решение в споразумението за заем, посочено в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/672.

(15)

Настоящото решение не следва да засяга резултата от евентуални процедури относно нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат открити, по-специално по силата на членове 107 и 108 от Договора. То не отменя посоченото в член 108 от Договора изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите на евентуална държавна помощ.

(16)

Чехия следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени.

(17)

Решението за предоставяне на финансова помощ се взима с отчитане на съществуващите и очакваните нужди на Чехия, както и на исканията за финансова помощ съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, които вече са представени или за които е планирано да бъдат представени от други държави членки, при прилагане на принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се заменя със следното:

(1)

На 27 септември 2010 г. Съветът прие Решение 2010/573/ОВППС (1).

(2)

Въз основа на преглед на Решение 2010/573/ОВППС срокът на прилагане на ограничителните мерки срещу ръководителите на Приднестровския район на Република Молдова следва да бъде удължен до 31 октомври 2023 г. Съветът ще направи преглед на ситуацията по отношение на ограничителните мерки след шест месеца.

(3)

Поради това Решение 2010/573/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

(1)

На 31 януари 2011 г. Съветът прие Решение 2011/72/ОВППС.

(2)

Въз основа на преглед от Съвета вписванията за седем лица и информацията относно правото им на защита и правото им на ефективна съдебна защита следва да бъдат заличени.

(3)

Поради това приложението към Решение 2011/72/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

(1)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/631 от Комисията се изисква всяка година да определя средните специфични емисии на CO2 и целта за специфичните емисии за всеки производител, отговорен за нови леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза, Исландия, Норвегия, а до календарната 2020 г. — и в Обединеното кралство, както и за всяка от групите от производители. Въз основа на това е установено какви трябва да бъдат резултатите на производителите или на групите от производители по отношение на спазването на задължението им да не надвишават своите съответни цели за специфичните емисии.

(2)

Изчисляването на средните специфични емисии на CO2 и на целите за специфичните емисии за календарната 2020 г., се основава на подробните данни от докладващите органи по отношение на регистрациите на нови леки пътнически автомобили и на нови леки търговски превозни средства.

(3)

Всички държави членки предадоха на Комисията своите данни за 2020 г. макар и в някои случаи с известно забавяне спрямо крайния срок за докладване 28 февруари 2021 г. В случаите, в които проверката на данните от страна на Комисията показа, че някои данни липсват или че са очевидно неправилни, Комисията се свърза със съответните докладващи органи и с тяхно съгласие коригира или допълни по съответен начин данните. Когато не е било постигнато съгласие с даден докладващ орган, предварителните данни, подадени от тази държава, не са коригирани.

(4)

На 29 юни 2021 г. бяха публикувани предварителните данни и Комисията уведоми 93 производители на леки пътнически автомобили и 68 производители на леки търговски превозни средства, а също така и съответните групи за предварителните изчисления на техните средни специфични емисии на CO2 и техните цели за специфични емисии за 2020 г.

(5)

От производителите беше поискано да проверят предварителните данни в съответствие с член 7, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/631 и да уведомят Комисията за евентуалните грешки в срок от три месеца след получаването на уведомлението. 63 производители на леки пътнически автомобили и 42 производители на леки търговски превозни средства подадоха уведомления за грешки.

(6)

Предварителните данни включват корекционните коефициенти, както за пътническите леки автомобили, изчислени в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1153 на Комисията (2), така и за леките търговски превозни средства, изчислени в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1152 на Комисията (3). Като се има предвид, че окончателните корекционни коефициенти са равни на едно за всички производители и техните групи, не беше необходимо коригиране на изчислението на средните специфични емисии.

(7)

За двама производители на леки пътнически автомобили и за един производител на леки търговски превозни средства всички докладвани в предварителния набор от данни превозни средства са извън приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/631. За един производител на леки пътнически автомобили нито едно от превозните средства в предварителния набор от данни не е имало докладвани специфични емисии на CO2 по NEDC и поради това този производител не е включен в настоящото решение.

(8)

За останалите 30 производители на леки пътнически автомобили и 26 производители на леки търговски превозни средства, които не са изпратили уведомления за грешки в наборите от данни или са отговорили по друг начин, предварителните данни и предварителните изчисления на средните специфични емисии и на целите за специфичните емисии следва да бъдат потвърдени.

(9)

Комисията провери грешките, за които е получила уведомления от производителите, както и обосновките за тяхното коригиране, като предварителният набор от данни беше потвърден или изменен, според случая. В резултат на това за 93 производители на леки пътнически автомобили и 68 производители на леки търговски превозни средства предварителните данни следва да бъдат потвърдени или изменени.

(10)

В съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 2019/631 следва да се счита, че даден производител е изпълнил своята цел за специфичните емисии, когато неговите средни специфични емисии на CO2, посочени в настоящото решение, не превишават целите му за специфичните емисии. За производителите, които са членове на група, съответствието следва да се оценява на нивото на групата в съответствие с член 6 от същия регламент. За производителите или групите, на които в съответствие с член 10 от същия регламент е предоставена дерогация от техните цели за специфичните емисии за календарната 2020 г., средните специфични емисии на CO2 се оценяват за съответствие с целите за предоставените им дерогации.

(11)

В съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/631 за всеки производител или група за целите на определянето на средните им специфични емисии на CO2 се вземат предвид само 95 % от неговите нови леки пътнически автомобили, регистрирани през календарната 2020 г. и избрани въз основа на техните нива на емисии.

(12)

В съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) 2019/631 при изчисляването на средните специфични емисии на CO2 на производителите на леки пътнически автомобили, всеки нов лек пътнически автомобил със специфични емисии на CO2 под 50 g CO2/km (NEDC) се брои за 2 леки пътнически автомобила през календарната 2020 г. до „облекчения“ от 7,5 g CO2/km за всеки производител или група.

(13)

Намаленията на емисиите на CO2, постигнати чрез използването на иновативни технологии, които имат проверен принос за намаляването на CO2 и които са одобрени от Комисията в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/631 („екологични иновации“), се вземат предвид при изчисляването на средните специфични емисии на CO2 до общ принос от 7 g CO2/km за всеки производител или група. През календарната 2020 г. се вземат предвид само намаленията на емисиите на CO2 от екологични иновации, определени чрез позоваване на NEDC.

(14)

Записите с код за грешка „B“, т.е. с пълни данни за масата в готовност за движение и за емисиите на CO2, но с липсващи или неправилни идентификационни номера на превозното средство, също така следва да бъдат включени в изчислението на целите за специфичните емисии и на средните специфични емисии на CO2. Въпреки това фактът, че производителите не могат да проверят или коригират тези записи, следва да бъде взет под внимание. Поради това е целесъобразно при определяне на отстоянието от целта на съответния производител да се приложи интервал на грешката.

(15)

Интервалът на грешката се изчислява като разлика между отстоянията между средните специфични емисии на CO2 и целта за специфичните емисии, изчислени, веднъж, като се включат всички регистрации на превозни средства, които не могат да бъдат проверени от производителя, и втори път, като се изключат тези регистрации. Независимо дали тази разлика е положителна или отрицателна, интервалът на грешката се прилага така, че винаги да подобрява позицията на производителя по отношение на целта му за специфичните емисии.

(16)

Когато след отчитане на интервала на грешката отстоянието от целта на даден производител или група, според случая, е над нула, се начислява такса за извънредно количество емисии в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2019/631. Такъв е случаят с 6 отделни производители на леки автомобили (Subaru, Jaguar Land Rover, Bentley, DR Motor, Lamborghini и McLaren), две групи от производители на леки автомобили (групата Suzuki и групата Volkswagen-SAIC) и един отделен производител на леки търговски превозни средства (Ssangyong).

(17)

В съответствие с член 2, параграф 4 от Регламенти (ЕС) № 2019/631 производителите, отговорни за по-малко от 1 000 регистрации на нови превозни средства, са освободени от изпълнението на цел за специфичните емисии. Целесъобразно е обаче да се изчислят и докладват средните им специфични емисии, също както и броят на регистрираните нови превозни средства.

(18)

Производителите следва също така да бъдат информирани за стойностите, които ще се използват за изчисляване на целите за специфичните емисии и целите по дерогациите за календарните години 2021—2024 г. в съответствие с точки 4 и 5 от части А и Б на приложение I към Регламент (ЕС) 2019/631.

(19)

Стойностите, свързани с резултатите на даден производител, както са потвърдени или изменени с настоящото решение, могат да бъдат обект на преразглеждане в случай че съответните национални органи потвърдят наличието на несъответствия в стойностите на емисиите на CO2 или стойностите за масата, предоставени за целите на определяне на спазването от страна на производителя на целта за специфичните емисии,

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

(10)

(11)

(12)

(13)

(14)

(15)

(16)

(17)

(18)

(19)

(20)

(21)

(22)

(23)

(24)

(25)

(26)

(27)

(28)

(29)

(30)

(31)

(32)

(33)

(34)

(35)

(36)

(37)

(38)

(39)

(40)

(41)

(42)

(43)

(44)

(45)

(46)

(47)

(48)

(49)

(50)

(51)

(52)

(53)

(54)

(55)

(56)

(57)

(58)

(59)

(60)

(61)

(62)

(63)

(64)

(65)

(66)

(67)

(68)

(69)

(70)

(71)

(72)

(73)

(74)

(75)

(76)

(77)

(78)

(79)

(80)

(81)

(82)

(83)

(84)

(85)

(86)

(87)

(88)

(89)

(90)

(91)

(92)

(93)

(94)

(95)

(96)

(97)

(98)

(99)

(100)

(101)

(102)

(103)

(104)

(105)

(106)

(107)

(108)

(109)

(110)

(111)

(112)

(113)

(114)

(115)

(116)

(117)

(118)

(119)

(120)

(121)

(122)