(1)

С Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета (4), Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета (5) и Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета (6) беше изменена рамката на Съюза за преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници чрез съответните изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (8) и Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9). Тези изменения бяха необходими, за да се въведат в Съюза международните „договорености относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ)“, публикувани от Съвета за финансова стабилност на 9 ноември 2015 г. (наричани по-нататък „стандартът за ОКПЗ“), за глобалните системно значими банки, наричани „глобални системно значими институции“ (Г-СЗИ) в рамката на Съюза, и да се подобри прилагането на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ) за всички банки. Изменената рамка на Съюза за преструктурирането на банки следва да осигури по-голям дял на частните финансови средства при поемането на загуби и рекапитализирането на изпадналите във финансови затруднения и впоследствие подложените на преструктуриране банки.

(2)

В член 12а от Регламент (ЕС) № 575/2013 се предвижда, че Г-СЗИ, които са обект на стратегия за преструктуриране, при която на преструктуриране подлежи повече от един субект от групата (наричана по-нататък „стратегия за преструктуриране с множество входни точки“), изчисляват своето свързано с риска изискване за собствен капитал и приемливи задължения при теоретичното допускане, че ще бъде преструктуриран само един субект от групата, а загубите и нуждите от рекапитализация на дъщерните предприятия от тази група ще се прехвърлят към субекта за преструктуриране (наричана по-нататък „стратегия за преструктуриране с една входна точка“). Подобно изискване е предвидено в член 45г, параграф 4 от Директива 2014/59/ЕС по отношение на допълнителното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, което може да бъде наложено от органите за преструктуриране съгласно параграф 3 от същия член. В съответствие със стандарта за ОКПЗ при изчисляването следва да се вземат предвид всички субекти от трети държави — част от Г-СЗИ, които, ако бяха установени в Съюза, биха били субекти за преструктуриране.

(3)

В съответствие с член 45з, параграф 2, трета алинея от Директива 2014/59/ЕС и стандарта за ОКПЗ сборът на действителните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения на Г-СЗИ, която е обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, не трябва да бъде по-нисък от теоретичното изискване за групата при стратегия за преструктуриране с една входна точка. За да се приведат в съответствие разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013 с тези на Директива 2014/59/ЕС и за да се гарантира че органите за преструктуриране действат винаги в съответствие с посочената директива и вземат предвид както установените в Регламент (ЕС) № 575/2013 изисквания за собствен капитал и приемливи задължения, така и всяко допълнително изискване за собствен капитал и приемливи задължения, определено по силата на член 45г от Директива 2014/59/ЕС, следва да бъде изменен член 12а от Регламент (ЕС) № 575/2013, а член 92а, параграф 3 от посочения регламент следва да бъде заличен. Това не следва да пречи на органите за преструктуриране да смятат за неподходяща или несъвместима със стратегията за преструктуриране на Г-СЗИ корекцията за свеждане до минимум или премахване на разликата между сбора на действителните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения на тази група, обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и нейното теоретично изискване при стратегия за преструктуриране с една входна точка, когато първата стойност е по-висока от втората. За да се осигури съгласуваност между член 12а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС, при изчислението, посочено в член 45з, параграф 2 от посочената директива, следва да се вземат предвид и всички субекти от трети държави, които са част от Г-СЗИ и които, ако бяха установени в Съюза, биха били субекти за преструктуриране.

(4)

В член 92б от Регламент (ЕС) № 575/2013 се посочва, че изискването за собствен капитал и приемливи задължения за съществените дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС, които не са субекти за преструктуриране, може да се изпълнява, inter alia, с инструменти на приемливите задължения. От друга страна, посочените в член 72б, параграф 2, букви в), к), л) и м) от Регламент (ЕС) № 575/2013 критерии за инструментите на приемливите задължения предполагат емитентът да бъде субект за преструктуриране. Следва да се гарантира, че тези съществени дъщерни предприятия могат да емитират дългови инструменти, които удовлетворяват всички критерии за признаване, съгласно първоначалния замисъл.

(5)

В съответствие с член 72д, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013 е възможно орган за преструктуриране да разреши на дадена Г-СЗИ, която е обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, да приспадне някои позиции в инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения на дъщерните си предприятия, които не принадлежат към същата група за преструктуриране, като приспадне по-ниска коригирана сума, определена от него. В член 72д, параграф 4, втора алинея от посочения регламент се постановява, че в такива случаи разликата между коригирания и първоначалния размер се приспада от капацитета за поемане на загуби и за рекапитализация на съответните дъщерни предприятия. В съответствие със стандарта за ОКПЗ този подход следва да отчита свързаните и несвързаните с риска изисквания за собствен капитал и приемливи задължения за съответното дъщерно предприятие. Освен това този подход следва да се прилага за всички дъщерни предприятия от трети държави, които са част от тази Г-СЗИ, доколкото те подлежат на режим на преструктуриране, който според съответния орган за преструктуриране в Съюза е правно обвързващ и прилага международно приетите стандарти, по-конкретно документа на Съвета за финансова стабилност, озаглавен „Ключовите характеристики на ефективните режими за преструктуриране на финансови институции“, публикуван през октомври 2011 г., и стандарта за ОКПЗ.

(6)

Директива (ЕС) 2019/879 изменя Директива 2014/59/ЕС, за да въведе конкретни правила за непряко записване на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, т.е. на собствен капитал и задължения, които отговарят на условията на член 45е, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС, в рамките на групите за преструктуриране. С цел да се приведат в действие тези правила и да се гарантира, че непрякото записване се извършва по обоснован от пруденциална гледна точка ред, на Европейския банков орган (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (10), бе възложено съгласно член 45е, параграф 6 от Директива 2014/59/ЕС да разработи проект на регулаторни технически стандарти за определяне на методите за такова непряко записване на приемливи ресурси. Както обаче ЕБО изтъкна в писмото си до Комисията от 25 януари 2021 г., наличието на няколко несъответствия между изискванията във връзка с предвиденото в Директива 2014/59/ЕС оправомощаване и действащите пруденциални разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013 не позволява прилагането на необходимото пруденциално третиране и оттам — изпълнението на мандата в първоначално предвидения вид. ЕБО в частност отбеляза, че Регламент (ЕС) № 575/2013 не предвижда приспадане на приемливите за вътрешното МИПЗ ресурси, поради което е невъзможно да се приложи подходящо рисково тегло във всички случаи, обхванати от мандата по Директива 2014/59/ЕС. Подобни проблеми бяха установени и при предвиденото в Регламент (ЕС) № 575/2013 изискване за отношението на ливъридж. С оглед на тези правни ограничения разработените от ЕБО методи следва да бъдат включени пряко в Регламент (ЕС) № 575/2013. Следователно член 45е, параграф 6 от Директива 2014/59/ЕС следва да бъде заличен.

(7)

С оглед на непрякото записване на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси от субектите за преструктуриране съгласно изменената рамка на Съюза за преструктурирането на банки, от междинните субекти следва да се изиска да приспадат всички позиции в приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, емитирани от субекти, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране, но принадлежат към същата група за преструктуриране. По този начин се осигурява подходящо функциониране на вътрешните механизми за поемане на загуби и рекапитализация в рамките на групата и се избягва двойно отчитане на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси на тези субекти за целите на спазването от междинния субект на собственото му вътрешно МИПЗ. Без тези приспадания подходящото провеждане на избраната стратегия за преструктуриране може да бъде застрашено, доколкото междинният субект би могъл да използва не само собствения си капацитет за поемане на загуби и рекапитализация, но и капацитета на други субекти, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране, но принадлежат към същата група за преструктуриране, преди междинният субект или другите субекти да са изгубили икономическата си жизнеспособност. За да се гарантира, че задължението за приспадане е съобразено с обхвата на субектите, които може да се използват от субекта за преструктуриране за непряко записване на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, и за да се избегне регулаторният арбитраж, междинните субекти следва да приспадат позициите си в приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, емитирани от всички субекти, които принадлежат към същата група за преструктуриране и които може да подлежат на изискване за спазване на вътрешното МИПЗ, а не само позициите си в ресурси, емитирани от техните дъщерни предприятия. Същите задължения следва да се прилагат и в случай на непряко емитиране на приемливи ресурси, що се отнася до спазването на изискването за собствен капитал и приемливи задължения за значими дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС, предвидено в член 92б от Регламент (ЕС) № 575/2013, когато е уместно.

(8)

За да се осигури пропорционалност на режима на приспадане, междинните субекти следва да могат да избират комбинацията от инструменти, състоящи се от собствен капитал или приемливи задължения, с които финансират придобиването на собственост върху приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси. Това ще даде възможност на междинните субекти напълно да избягнат всякакви приспадания от собствения си капитал, докато продължават да емитират достатъчно приемливи задължения. Поради това приспаданията следва първо да се прилагат към елементите на приемливите задължения на междинните субекти. Когато от междинния субект се изисква да спазва вътрешното МИПЗ съгласно Директива 2014/59/ЕС на индивидуална основа, приспаданията следва да се прилагат за приемливите задължения, отговарящи на условията на член 45е, параграф 2 от посочената директива. Ако подлежащата на приспадане стойност надхвърля стойността на елементите на приемливите задължения на междинните субекти, останалата част следва да се приспадне от техните елементи на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, като се започне от елементите на капитала от втори ред в съответствие с член 66, буква д) от Регламент (ЕС) № 575/2013. В такъв случай е необходимо приспаданията, съответстващи на остатъчната стойност, да се прилагат също при изчисляването на собствения капитал за целите на посочените в Регламент (ЕС) № 575/2013 и в Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11) изисквания. В противен случай може да бъдат завишени коефициентите на платежоспособност на междинните субекти, които са емитирали собствен капитал вместо приемливи задължения, за да финансират придобиването на собственост върху приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси. Освен това чрез запазването на еднакво третиране на позициите в приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси за пруденциални цели и за целите на преструктурирането се избягва ненужно увеличаване на сложността, като институциите ще могат да продължат да изчисляват, докладват и оповестяват само един набор обща рискова експозиция и мярка за общата експозиция за пруденциални цели и за целите на преструктурирането. Поради това член 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен.

(9)

За да се осигури в по-висока степен пропорционалността на режима на приспадане, той не следва да се прилага в изключителните случаи, когато съгласно член 45е, параграф 1, трета алинея и член 45е, параграф 4 от Директива 2014/59/ЕС вътрешното МИПЗ се прилага само на консолидирана основа по отношение на позициите в приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, емитирани от субекти, включени в периметъра на консолидацията. Същото изключение следва да се прилага, когато изискването за собствен капитал и приемливи задължения за съществени дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС, посочено в член 92б от Регламент (ЕС) № 575/2013, се спазва на консолидирана основа в съответствие с член 11, параграф 3a от посочения регламент.

(10)

Чрез непрякото записване на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, следва да се гарантира, че загубите на станало икономически нежизнеспособно дъщерно предприятие действително се прехвърлят към субекта за преструктуриране и съответното дъщерно предприятие се рекапитализира от този субект. Това означава, че тези загуби не следва да се поемат от междинния субект, който следва да бъде само звено, чрез което тези загуби се прехвърлят към субекта за преструктуриране. Следователно, включително и за да се гарантира, че резултатът от непрякото записване е еквивалентен на резултата от изцяло пряко записване, както е предвидено в мандата, посочен в член 45е, параграф 6 от Директива 2014/59/ЕС, за целите на изчисляването на общата рискова експозиция на междинния субект, рисковите тегла не следва да се прилагат за експозициите, приспаднати съгласно новия режим на приспадане, който ще бъде въведен в член 72д от Регламент (ЕС) № 575/2013. В същия дух тези експозиции следва да бъдат изключени от изчисляването на мярката за общата експозиция на междинния субект. Третирането, което се състои в неприлагане на рискови тегла и изключване на тези експозиции от мярката за общата експозиция, следва да се прилага единствено за експозициите, които се приспадат в съответствие с новия режим на приспадане, който ще бъде въведен в член 72д от посочения регламент, поради привеждането в действие на подхода на непряко записване на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси.

(11)

Образците за публичното оповестяване на хармонизирана информация относно МИПЗ и относно изискването за собствен капитал и приемливи задължения на съществени дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/763 на Комисията (12), следва да бъдат изменени, така че да отразяват новия режим на приспадане за приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси. Освен това образците за оповестяване следва да бъдат изменени, така че да включват общата рискова експозиция и мярката за общата експозиция, които междинните субекти биха имали, ако не бяха изключили приспаднатите по този нов режим на приспадане експозиции.

(12)

Доколкото целите на настоящия регламент — пълно хармонизиране на пруденциалното третиране на позициите на междинните субекти в приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси на субекти от същата група за преструктуриране и целеви изменения на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения за Г-СЗИ и за съществените дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(13)

За да бъдат оценени надлежно потенциалните нежелани последици от непрякото записване на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, включително новия режим на приспадане, и за да се гарантира съразмерно третиране и равнопоставеност между различните видове структури на банковите групи, особено на институциите, които имат оперативно дружество между холдинга и неговите дъщерни предприятия, и на субектите, чийто план за преструктуриране предвижда тяхната ликвидация чрез обичайно производство по несъстоятелност в случай на неизпълнение на задълженията, Комисията следва да преразгледа възможно най-скоро прилагането на непрякото записване на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси от различните видове структури на банковите групи. Комисията следва надлежно да оцени възможните структурни решения на всички установени проблеми, например разширяване на възможността субектите, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране, да спазват своите МИПЗ на консолидирана основа. В придружаващото законодателно предложение, което Комисията може да приеме, следва надлежно да се вземе предвид датата на прилагане на специалното третиране за непрякото записване на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, така че то да може да бъде осъществено преди член 72д, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 да стане приложим. За предпочитане е това законодателно предложение да бъде специално за целта.

(14)

За да се гарантира, че институциите разполагат с достатъчно време да осъществят специалното третиране за непрякото записване на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, включително новия режим на приспадане, и че пазарите могат да поемат допълнителни емисии на приемливи за вътрешното МИПЗ ресурси, когато това е необходимо, разпоредбите, с които се установява това третиране, следва да започнат да се прилагат на 1 януари 2024 г. в съответствие с крайния срок за спазване на МИПЗ.

(15)

Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2014/59/ЕС следва да бъдат съответно изменени,

1)

В член 4, параграф 1 се вмъква следната точка:

2)

Член 12а се заменя със следното:

3)

В член 49, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Настоящият параграф не се прилага за приспаданията, посочени в член 72д, параграф 5.“

4)

В член 72б, параграф 2 се добавя следната алинея:

„За целите на член 92б позоваванията на субекта за преструктуриране в първа алинея, букви в), к), л) и м) от настоящия параграф се разбират и като позовавания на институцията, която е съществено дъщерно предприятие на Г-СЗИ извън ЕС.“

5)

Член 72д се изменя, както следва:

а)

параграф 4 се заменя със следното: „4.   Когато обхваната от член 92а институция майка от ЕС или институция майка в държава членка има преки, непреки или синтетични позиции в инструменти на собствения капитал или инструменти на приемливите задължения на едно или повече дъщерни предприятия, които не се числят към нейната група за преструктуриране, органът за преструктуриране на тази институция майка, след надлежно отчитане на становището на органите за преструктуриране — или на съответните органи на трета държава — на съответните дъщерни предприятия, може да ѝ разреши да приспадне тези позиции чрез приспадане на по-малък размер, определен от органа за преструктуриране на тази институция майка. Този коригиран размер е не по-малък от размера (m), изчислен, както следва:   mi = max{0; OPi + LPi – max{0; β · [Oi + Li – max{ri · aRWAi; wi · aLREi}]}} където: i = индекс, обозначаващ дъщерното предприятие; OPi = размер на инструментите на собствения капитал, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка; LPi = размер на инструментите на приемливите задължения, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка; β = процентен дял от инструментите на собствения капитал и инструментите на приемливите задължения, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от предприятието майка, изчислен, както следва: ; Oi = размер на собствения капитал на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф; Li = размер на приемливите задължения на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф; ri = отношението, приложимо към дъщерно предприятие i на равнището на неговата група за преструктуриране в съответствие с член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент и член 45в, параграф 3, първа алинея, буква а) от Директива 2014/59/ЕС, а за дъщерните предприятия от трета държава — равностойно изискване за преструктуриране, приложимо спрямо дъщерно предприятие i в третата държава, в която се намира главното му управление, доколкото това изискване е изпълнено с инструменти, които биха били считани за собствен капитал или приемливи задължения съгласно настоящия регламент; aRWAi = общата рискова експозиция на субект i, който е Г-СЗИ, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3, като се отчитат корекциите, посочени в член 12а, или — за дъщерните предприятия от трета държава — изчислена в съответствие с приложимите местни разпоредби; wi = отношението, приложимо спрямо дъщерно предприятие i на равнището на неговата група за преструктуриране в съответствие с член 92а, параграф 1, буква б) от настоящия регламент и член 45в, параграф 3, първа алинея, буква б) от Директива 2014/59/ЕС, а за дъщерните предприятия от трети държави — равностойно изискване за преструктуриране, приложимо спрямо дъщерно предприятие i в третата държава, в която се намира главното му управление, доколкото това изискване е изпълнено с инструменти, които биха се считали за собствен капитал или приемливи задължения съгласно настоящия регламент; aLREi = мярката за общата експозиция на субект i, който е Г-СЗИ, изчислена в съответствие с член 429, параграф 4, или — за дъщерните предприятия от трета държава — изчислена в съответствие с приложимите местни разпоредби. Когато в съответствие с първа алинея на институцията майка е разрешено да приспада коригирания размер, разликата между размера на позициите в инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения, посочен в първа алинея, и този коригиран размер се приспада от дъщерното предприятие.“;

6)

В член 92а параграф 3 се заличава.

7)

В член 113 параграф 1 се заменя със следното:

8)

В член 151 параграф 1 се заменя със следното:

9)

В член 429а, параграф 1 се добавя следната буква:

10)

В десета част, дял I, глава 1, раздел 3 се вмъква следният подраздел:

„Подраздел 3а

Приспадания от елементите на приемливите задължения

1)

В член 45г параграф 4 се заменя със следното:

2)

В член 45е параграф 6 се заличава.

3)

В член 45з параграф 2 се заменя със следното:

4)

В член 129 се добавя следната алинея:

„До 31 декември 2022 г. Комисията прави преглед на въздействието на непрякото записване на инструменти, които отговарят на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, върху еднаквите условия на конкуренция между различните видове структури на банковите групи, включително когато групите имат оперативно дружество между холдинговото дружество, идентифицирано като субект за преструктуриране, и неговите дъщерни предприятия. Комисията прави оценка по-специално на следното:

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за резултатите от междинния преглед. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение, като се взема предвид датата на прилагане на член 72д, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“

(1)

Регламент (ЕС) 2019/833 на Европейския парламент и на Съвета (3) беше приет с цел въвеждане в правото на Съюза на най-актуалните правила за мерките за опазване и изпълнение, приложими в регулаторната зона на Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO). Впоследствие посоченият регламент беше изменен с Регламент (ЕС) 2021/1231 на Европейския парламент и на Съвета (4) с цел да бъдат въведени в правото на Съюза мерките на NAFO, приети на годишните ѝ заседания през 2019 г. и 2020 г.

(2)

След това — на 43-тото си годишно заседание през септември 2021 г. — NAFO прие редица правно обвързващи решения за опазване на рибните ресурси, попадащи в нейната компетентност, като тези решения се отнасят до задържането на улов от квотата „Други“, до пристанищните инспекции на разтоварения улов на атлантическа треска в участък 3М и на черна писия, както и до въвеждането на по-стриктни разпоредби относно наблюдението на нарушенията и относно изпълнението (наричани по-нататък „Решенията на NAFO“).

(3)

Адресати на Решенията на NAFO са договарящите страни в NAFO, но тези решения съдържат и задължения за операторите. След влизането им в сила на 2 декември 2021 г. мерките на NAFO за опазване и изпълнение (МОИ) стават задължителни за всички договарящи страни в NAFO. Поради това те трябва да бъдат въведени в правото на Съюза, доколкото вече не са предвидени в него.

(4)

Поради това Регламент (ЕС) 2019/833 следва да бъде адаптиран, за да бъдат приложени тези нови МОИ по отношение на риболовните кораби на Съюза.

(5)

Някои разпоредби относно МОИ вероятно ще бъдат изменени на бъдещите годишни заседания на NAFO след въвеждането на нови технически мерки във връзка с промените в биомасата на запасите и прегледа на зоновите ограничения за дънните риболовни дейности. Поради това, с цел бързото въвеждане в правото на Съюза на тези бъдещи изменения на МОИ преди началото на риболовния сезон, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с мерките за разтоварване и инспекции на черна писия и мерките за контрол на атлантическа треска в участък 3М. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (5). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(6)

Поради това Регламент (ЕС) 2019/833 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 7, параграф 3 буква г) се заменя със следното:

2)

В член 9а, параграф 1 буква в) се заменя със следното:

3)

В член 10, параграф 1 буква д) се заменя със следното:

4)

В член 29 параграф 1 се заменя със следното:

5)

В член 35, параграф 1 буква ж) се заменя със следното:

6)

Член 36 се изменя, както следва:

7)

В член 40 параграф 3 се заменя със следното:

8)

В член 50 параграф 2 се изменя, както следва:

(1)

Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета (3) беше изменян няколко пъти от началото на кризата, свързана с COVID-19, тъй като въведеното със същия регламент изискване за използване на най-малко 80 % от серията от слотове, за да се запази правото на същата серия от слотове през следващия равностоен период на часово планиране, стана непоносимо за въздушните превозвачи предвид силно намалените нива на въздушното движение.

(2)

Данните, публикувани от Евроконтрол, който е управителният орган на мрежата за мрежовите функции за управление на въздушното движение в единното европейско небе, показват, че въздушното движение се е възстановило значително от началото на летния период на часово планиране през 2022 г., а съгласно базовата прогноза се очаква въздушното движение в началото на зимния период на часово планиране 2022/2023 г. да бъде приблизително 90 % от нивата през 2019 г. Тези данни оправдават връщането към изискването за 80 % използване на слотовете като общо правило за летния период на часово планиране през 2023 г., допълнено със специфично облекчение за използването на слотове в случаите, когато те обосновано не се използват.

(3)

Въпреки това, поради кризата, свързана с COVID-19, положението в сектора на въздухоплаването продължава да бъде много несигурно. Подобно на края на 2021 г., могат да се появят нови варианти на COVID-19, които да предизвикат внезапни реакции от страна както на националните органи, така и на потребителите, които от своя страна могат да окажат отрицателно въздействие върху въздушното движение. Освен това някои пазари за пътувания на дълги разстояния продължават да бъдат засегнати от санитарни мерки, които сериозно препятстват въздушното движение.

(4)

Агресивната война на Русия срещу Украйна също оказва въздействие върху въздушното движение и възможността на въздушните превозвачи да използват слотовете си, тъй като въздушните превозвачи от Съюза не могат да влизат във въздушното пространство на Беларус, Русия и Украйна.

(5)

Наложените от държавите ограничения за пътуване по санитарни причини и невъзможността за влизане във въздушното пространство на територии, превърнали се в зона на военни действия, са обстоятелства извън контрола на въздушните превозвачи. Тези обстоятелства могат да доведат до доброволно или принудително анулиране на техните въздушни услуги или до коригиране на разписанията. По-специално, доброволното анулиране защитава финансовата стабилност на въздушните превозвачи и същевременно се избягва отрицателното въздействие върху околната среда в резултат от изпълнението на полети само за да се запазят техните слотове.

(6)

При тези обстоятелства въздушните превозвачи, които не успяват да използват слотовете си в съответствие със степента за използване на слотове, определена в Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета, не следва автоматично да губят приоритета си по отношение на сериите от слотове, определени в член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от посочения регламент, който иначе биха могли да имат. Настоящият регламент следва да установи специални правила за тази цел.

(7)

Същевременно е важно да се припомнят целите на Регламент (ЕИО) № 95/93, а именно да се гарантира ефикасното използване на капацитета на летищата и да се гарантира справедлив достъп за всички въздушни превозвачи до ограничения капацитет на летищата, като по този начин се насърчава конкуренцията. Коригирането на обичайните изисквания за използване на слотовете чрез по-нисък процент на използване или разширени изключения за обосновано неизползване следва да бъде строго ограничено до ситуации, в които е необходимо облекчение на правилата относно слотове, и не следва да води до нелоялни конкурентни предимства за въздушните превозвачи, притежаващи исторически права на слотове.

(8)

Необходимо е по-специално да се гарантира, че на въздушните превозвачи, готови да предоставят услуги, се разрешава да използват неизползвания капацитет и имат възможност да запазят такива слотове в дългосрочен план. Това следва да запази стимулите за въздушните превозвачи да използват капацитета на летищата, което от своя страна би било от полза за потребителите по отношение на свързаността.

(9)

Следователно е необходимо да се определят, съобразно тези принципи и за ограничен период, условията, при които въздушните превозвачи продължават да имат право върху серии от слотове съгласно член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 95/93, и да се установят изисквания към съответните въздушни превозвачи да освобождават неизползвания капацитет. Периодът следва да продължи от 30 октомври 2022 г. до 28 октомври 2023 г. в съответствие с прогнозата на Евроконтрол за възстановяване.

(10)

През този период определението на термина „нов участник“ следва да остане широко, за да се увеличи броят на обхванатите въздушни превозвачи, като по този начин се предоставя възможност на повече въздушни превозвачи да започнат и разширят дейността си.

(11)

От 30 октомври 2022 г. до 28 октомври 2023 г. системата за разпределяне на слотове следва да продължи да отчита усилията на въздушните превозвачи, изпълнявали полети с използване на слотове, които са част от серия, върху която друг въздушен превозвач има право съгласно член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 95/93, но които са били предоставени на координатора на слотове за временно преразпределяне. Следователно въздушните превозвачи, които са използвали най-малко пет слота от дадена серия, следва да получат приоритет при разпределянето на тази серия в следващия равностоен период на часово планиране в зависимост от наличния капацитет на летището.

(12)

За да се преодолее въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна и да се подпомогне възстановяването на свързаността между Съюза и Украйна, е необходимо да се удължи периодът, в който операторите могат да се позоват на причината, посочена в член 10, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕИО) № 95/93, за да обосноват неизползването на сериите от слотове по маршрутите между Съюза и Украйна.

(13)

Без да се засяга задължението на държавите членки да спазват правото на Съюза, по-специално правилата, установени в Договорите и в Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4), отрицателните последици за възможността на пътниците да пътуват поради евентуални ограничения, приети от публичните органи на държавите членки или на трети държави във връзка с епидемични обстановки, природни бедствия или политически размирици, като бунтове, безредици или тежки нарушения на обществения ред, не могат да бъдат приписани на въздушните превозвачи и следва да бъдат смекчени, когато тези мерки оказват значително въздействие върху осъществимостта на пътуването или възможността за пътуване, или върху търсенето по съответните маршрути. С мерките за смекчаване следва да се гарантира, че въздушните превозвачи не биват санкционирани за неизползване на слотове, когато това е в резултат на такива ограничения.

(14)

За да се намали рискът от нарушаване на конкуренцията и да се гарантира ефикасното използване на капацитета на летищата, специфичното облекчение на последиците от налагането на тези ограничения следва да бъде с ограничена продължителност и обхват, така че да се гарантира, че ефектът от мерките за смекчаване е ограничен до периода, за който мерките са били обосновани. Слотовете, обхванати от такива мерки за смекчаване на последиците от ограниченията, следва да се считат за използвани за целите на Регламент (ЕИО) № 95/93.

(15)

Необходимо е да се поясни, че разпоредбите относно изключенията за обосновано неизползване на слотове не се прилагат за въздушните превозвачи, които са предмет на ограничителни мерки, приети съгласно член 29 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) или член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), или за въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в рамките на Съюза, които са включени в приложение А или Б към Регламент (ЕО) № 474/2006 на Комисията (5). За да се гарантира ефективното прилагане на тези мерки, невъзможността за позоваване на разпоредбите относно изключенията за обосновано неизползване на слотове следва да се прилага и за въздушните превозвачи, които вече са предмет на такива ограничителни мерки, които са в сила към датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(16)

Сътрудничеството между координаторите следва да бъде засилено, за да се гарантира единното прилагане на Регламент (ЕИО) № 95/93 в Съюза.

(17)

Координаторите следва да обменят най-добри практики относно прилагането на Регламент (ЕИО) № 95/93, включително чрез Европейската асоциация на координаторите на летища (EUACA). EUACA се насърчава да продължи да издава насоки, за да се гарантира хармоничното прилагане на правилата на Съюза, по-специално по отношение на разпоредбата за смекчаване на ограниченията. Освен това, дали смекчаването се прилага, или не, е важна информация за въздушните превозвачи при планирането на техните разписания. Поради това е необходимо да се осигури прозрачна комуникация от страна на координаторите.

(18)

Въпреки че мерките за смекчаване на ограниченията следва да се тълкуват ограничително, тъй като представляват изключение от нормалните изисквания за използване на слотовете, в някои случаи следва да бъде възможно да се изискват общи действия от страна на всички координатори, за да се гарантира равнопоставеност в рамките на Съюза. При определени условия и въз основа на единодушно решение координаторите следва да могат да прилагат тази разпоредба за всички слотове, притежавани на координирани летища.

(19)

Надеждността на прогнозите за трафика за зимния период на часово планиране 2022/23 г. е неблагоприятно засегната от несигурността по отношение на развитието на различни кризи, по-специално положението в Украйна и кризата, свързана с COVID-19. Следователно въздушните превозвачи следва да бъдат освободени, доколкото е необходимо, от изискванията за използване на слотове, за да се запази правото на същите слотове през следващия равностоен период на часово планиране. Това би дало възможност на въздушните превозвачи да увеличат предоставянето на услуги, когато обстоятелствата позволяват това, с оглед на прилагането на обичайните правила за използване на слотове от летния период на часово планиране за 2023 г., при условие че тези адаптации, направени от Комисията при определени обстоятелства, позволяват да се реагира на определени предизвикателства пред сектора на въздушния транспорт.

(20)

С цел справяне с променящото се въздействие на кризата, свързана с COVID-19, или на други епидемични обстановки, както и с директното опустошително въздействие на агресивната война на Русия срещу Украйна върху въздушното движение, и с цел подпомагане на свързаността към или от Украйна, както и за да се реагира гъвкаво, когато е стриктно необходимо и оправдано, на предизвикателствата, пред които е изправен секторът на въздушния транспорт в резултат на всичко това, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на изменението на процентните стойности на минималната степен на използване в рамките на определен диапазон и за всеки период на часово планиране от 30 октомври 2022 г. до 28 октомври 2023 г. в съответствие с прогнозата на Евроконтрол за възстановяване, както и по отношение на изменението на процентните стойности на минималната степен на използване в рамките на определен диапазон за маршрутите между Съюза и Украйна и за всеки период на часово планиране от 30 октомври 2022 г. до 28 октомври 2023 г. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (6). По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(21)

Летищата, доставчиците на летищни услуги и въздушните превозвачи трябва да имат информация за наличния капацитет за целите на адекватното планиране. Въздушните превозвачи следва да предоставят на координатора слотовете, които не възнамеряват да използват, за евентуално преразпределяне на други въздушни превозвачи възможно най-рано и не по-късно от три седмици преди планираната дата на тяхното използване. Когато въздушните превозвачи многократно нарушават това изискване, те не следва да се ползват от намален процент на обслужване на слотовете.

(22)

Ако координаторът е убеден, че въздушният превозвач е прекратил дейността си на дадено летище, той следва да отнеме слотовете от въпросния въздушен превозвач и да ги върне в пула за преразпределяне на други превозвачи.

(23)

Забраната за въздушни превозвачи да летят във въздушното пространство на Съюза при прилагане на ограничителните мерки, приети съгласно член 29 от ДЕС или член 215 от ДФЕС, или на оперативна забрана съгласно Регламент (ЕО) № 474/2006 би могла да доведе до необосновано блокиране на слотове на летищата в Съюза. Въпреки че слотовете, използвани преди това от такива въздушни превозвачи, могат да бъдат преразпределени ad hoc по време на периода на часово планиране, това не насърчава в достатъчна степен ефективното използване на слотовете, което да позволи на авиокомпаниите да увеличат дългосрочната конкуренция и свързаността в полза на потребителите. Поради това слотовете следва незабавно да бъдат отнети от съответните въздушни превозвачи.

(24)

Доколкото целта на настоящия регламент – а именно установяване на специални правила и облекчение на общите правила за използване на слотовете на летищата за ограничен период от време с цел смекчаване на последиците от епидемична криза и от агресивната война на Русия срещу Украйна върху въздушното движение – не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на предложеното действие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел.

(25)

Предвид неотложността, породена от извънредните обстоятелства, свързани с кризата, свързана с COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна, се смята за уместно да се направи позоваване на изключението от срока от осем седмици, предвиден в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Съюза, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(26)

За да се даде възможност за бързото прилагане на предвидените в настоящия регламент мерки, той следва да влезе в сила по спешност в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 8 се изменя, както следва:

3)

Член 10 се изменя, както следва:

4)

Член 10а се изменя, както следва:

5)

В член 11 параграф 1 се заменя със следното:

6)

В член 12а параграф 2 се заменя със следното:

7)

В член 14 параграф 6 се заменя със следното:

(1)

Държавите членки, и по-специално централните и източните региони на Европейския съюз, бяха сериозно засегнати от последиците от военната агресия от страна на Руската федерация срещу Украйна в момент, когато икономиките на държавите членки все още се възстановяват от въздействието на пандемията от COVID-19. Много държави членки едновременно са изправени пред непрекъснат приток на хора, бягащи от руската агресия, и са засегнати и от недостиг на работна ръка, трудности във веригата на доставки и нарастващи цени и разходи за енергия. От една страна, това създава предизвикателства за публичните бюджети, а от друга страна, значително забавя изпълнението на инвестициите. Тези обстоятелства създадоха извънредна ситуация, която трябва да бъде преодоляна с конкретни, добре насочени мерки, за да не се налагат промени в годишните тавани за поети задължения и плащания по многогодишната финансова рамка, посочени в приложение I към Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (2), както и да се избегне забавянето на текущото екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката.

(2)

С цел да се облекчи нарастващата тежест върху националните бюджети, с Регламент (ЕС) 2022/562 на Европейския парламент и на Съвета (3) бяха направени редица целенасочени изменения на регламенти (ЕС) № 1303/2013 (4) и (ЕС) № 223/2014 (5) на Европейския парламент и на Съвета, за да се улесни използването от държавите членки на оставащите средства по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) по многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., както и за да се използват средства по линия на REACT-EU за справяне с миграционните предизвикателства, възникнали в резултат на военната агресия от страна на Руската федерация, възможно най-ефективно и бързо.

(3)

Освен това с Регламент (ЕС) 2022/613 на Европейския парламент и на Съвета (6) бяха предоставени допълнителни възможности за бързо мобилизиране на ресурси за компенсиране на непосредствените бюджетни разходи, поети от държавите членки, и беше установен разход за единица продукт, за да се улесни финансирането на основните нужди и подкрепата на лицата, бягащи от руската агресия, на които е предоставена временна закрила.

(4)

Като се има предвид продължителният характер на руската инвазия, на държавите членки следва обаче да бъдат предоставени допълнителни извънредни правила, които да им позволят да се съсредоточат върху належащия отговор на безпрецедентната социално-икономическа ситуация, особено по отношение на операциите за справяне с миграционните предизвикателства в резултат на военната агресия от страна на Руската федерация.

(5)

Предвид допълнителния натиск върху публичните бюджети, причинен от военната агресия от страна на Руската федерация, гъвкавостта по отношение на използването на ЕФРР и ЕСФ, предвидена за такива операции в член 98, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, следва да бъде разширена, за да се обхване и Кохезионният фонд, така че неговите ресурси да могат да се използват и за подкрепа на операции, попадащи в обхвата на ЕФРР или ЕСФ в съответствие с правилата, приложими за тези фондове. Освен това е целесъобразно обхватът на опростените изисквания за мониторинг, определени в член 98, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, да бъде разширен, така че да обхване и подкрепяните от ЕСФ операции за справяне с миграционните предизвикателства, когато тези операции са програмирани по приоритетна ос, насочена само към тези предизвикателства. Освен това следва да бъде предоставена възможност приоритетите, насърчаващи социално-икономическата интеграция на граждани на трети държави, включително предназначените за операции за справяне с миграционните предизвикателства, възникнали в резултат на руската агресия, да получават до 100 % съфинансиране и през двата програмни периода, за да се подпомогнат държавите членки при посрещането на нуждите на разселените лица както сега, така и в бъдеще. В същия контекст, за да се улесни финансирането на основните нужди и подкрепата за бежанците, размерът на разхода за единица продукт следва да бъде увеличен и прилагането му да бъде удължено във времето.

(6)

Освен това определянето на 24 февруари 2022 г. за начална дата за допустимост за операции за справяне с миграционните предизвикателства, възникнали в резултат на военната агресия от страна на Руската федерация, се оказа недостатъчно като уредба, за да се гарантира, че всички съответни операции за справяне с тези предизвикателства могат да бъдат подкрепени от фондовете. Поради това е целесъобразно по изключение да се даде възможност за подбор на такива операции преди одобряването на съответното изменение на програмата и за допустимост на разходите за такива операции, които са физически завършени или изцяло осъществени, като тези възможности за гъвкавост се разширят и по отношение на операциите, подпомагани от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), насочени към последиците за сектора на рибарството и аквакултурите, произтичащи от руската агресия. Освен това, като се има предвид ограниченото наличие на финансиране в най-засегнатите региони, следва да бъде възможно да се подкрепят такива операции извън границите на програмния район в рамките на дадена държава членка, като се има предвид, че положението на лицата, бягащи от руската агресия и движещи се в рамките на държавите членки и между тях, представлява предизвикателство за икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза като цяло. Следователно такива операции следва да бъдат допустими, независимо от това къде се изпълняват в рамките на дадена държава членка, тъй като тяхното местоположение в крайна сметка не е решаващ критерий при посрещането на непосредствените нужди.

(7)

Освен това, като се има предвид, че тежестта, която пада върху местните органи и организациите на гражданското общество, действащи в местните общности, за справяне с миграционните предизвикателства, възникнали в резултат на военната агресия от страна на Руската федерация, е голяма, за тези субекти следва да бъде заделено минимално равнище на подкрепа от 30 % в контекста на средствата, използвани за подкрепа на операции в обхвата на ЕФРР или ЕСФ в съответствие с член 98, параграф 4, първа и втора алинеи от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

(8)

С цел да се облекчи административната тежест върху държавите членки, за да се вземат предвид променящите се нужди и съответствието с отпуснатите финансови средства в дадена оперативна програма, следва да се премахне изискването в рамките на програмния период 2014—2020 г. за официално изменение на програма по отношение на прехвърляния между тематичните цели в рамките на един приоритет на един и същ фонд и категория региони.

(9)

На последно място, за да се оптимизира използването на разпределените средства за периода 2014—2020 г. в контекста на приключването на програмите в рамките на програмния период 2014—2020 г., следва да бъде увеличен таванът на гъвкавостта между приоритетите за изчисляване на окончателното салдо на приноса от фондовете.

(10)

С цел справяне с безпрецедентната ситуация следва да се предвидят някои възможности за гъвкавост и в правната рамка, уреждаща програмите за програмния период 2021—2027 г. Също с цел да се облекчи тежестта върху националните бюджети следва да се увеличат плащанията по предварителното финансиране за програмите по цел „Инвестиции за растеж и работни места“. Освен това, като се имат предвид предизвикателствата, породени от разселването на хора, и интегрираните ответни мерки, изисквани от държавите членки, когато дадена държава членка определи приоритет в рамките на една от своите програми за сближаване за периода 2021—2027 г. за подпомагане на операции, насърчаващи социално-икономическата интеграция на граждани на трети държави, следва да бъде възможно съфинансиране в размер до 100 % за този приоритет до 30 юни 2024 г., при условие че към местните органи и организациите на гражданското общество, извършващи дейност в местни общности, е насочено подходящо равнище на подкрепа и че общата сума, планирана по тези приоритети в дадена държава членка, не надвишава 5 % от първоначално разпределените средства за тази държава членка общо от ЕФРР и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+). Това не засяга възможността държавите членки да програмират допълнителни суми за такива приоритети при обичайните ставки на съфинансиране. Освен това, като се вземат предвид смущенията до края на програмния период 2014—2020 г., причинени от военната агресия от страна на Руската федерация, в допълнение към дълготрайните последици от пандемията от COVID-19 за изпълнението на проектите и продължаващите смущения във веригите за създаване на стойност, следва също така да се предостави допълнителна гъвкавост, за да се даде възможност за пряко предоставяне на подкрепа и приключване на операциите, чието изпълнение е започнало в съответствие със законодателната рамка за периода 2014—2020 г. преди датата на законодателното предложение за настоящия регламент, дори когато тези операции не биха попаднали в обхвата на съответния фонд в рамките на програмния период 2021—2027 г., с изключение на случаите, когато фондовете са били използвани съгласно член 98, параграф 4, първа и втора алинеи от Регламент (ЕС) № 1303/2013. За да се гарантира, че тези операции могат да бъдат отнесени към видовете интервенции, приложение I към Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (7) следва да бъде съответно изменено. Подкрепата за тези операции следва да не засяга задълженията на държавите членки да спазват изискванията за тематична концентрация и целевите стойности за принос в областта на климата.

(11)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно — да се окаже подкрепа на държавите членки за справяне с предизвикателствата, породени от извънредно големия приток на лица, бягащи от военната агресия от страна на Руската федерация срещу Украйна, и да се подпомогнат държавите членки в техните продължаващи усилия за преминаване към устойчиво възстановяване на икономиката от пандемията от COVID-19, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от предложеното действие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(12)

Поради това регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) 2021/1060 следва да бъдат съответно изменени.

(13)

Поради необходимостта от бързо облекчаване на публичните бюджети с цел да се запази способността на държавите членки да поддържат процеса на икономическо възстановяване и необходимостта от осигуряване на възможност за бързото програмиране на поетапното изпълнение на операциите за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

1)

В член 30 се добавят следните параграфи:

2)

В член 65 се вмъква следният параграф:

3)

В член 68в първа алинея се заменя със следното:

„За изпълнението на операции за справяне с миграционните предизвикателства, възникнали в резултат на военната агресия от страна на Руската федерация, държавите членки могат да включват в разходите, декларирани в заявленията за плащане, разход за единица продукт, свързан с основните нужди и подкрепа на лицата, на които е предоставена временна закрила или друга подходяща закрила съгласно националното право в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета (*1) и Директива 2001/55/ЕО на Съвета (*2). Този разход за единица продукт е 100 EUR на седмица за всяка пълна или непълна седмица, през която лицето се е намирало в съответната държава членка. Разходът за единица продукт може да се използва за максимален срок от общо 26 седмици, считано от датата на пристигане на лицето в Съюза.

(*1)  Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила (ОВ L 71, 4.3.2022 г., стр. 1)."

(*2)  Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12).“ "

4)

В член 70, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Когато операции, получаващи подкрепа от ЕФРР, ЕСФ или Кохезионния фонд и насочени към справяне с миграционните предизвикателства, възникнали в резултат на военната агресия на Руската федерация, се изпълняват извън програмния район, но в рамките на държавата членка, се прилага само първа алинея, буква г).“

5)

В член 70 параграф 4 се заменя със следното:

6)

В член 96 параграф 10 се заменя със следното:

7)

В член 98 параграф 4 се изменя, както следва:

8)

В член 120 се добавя следният параграф:

9)

В член 130, параграф 3 първа алинея се заменя със следното:

„Чрез дерогация от параграф 2 приносът на фондовете или на ЕФМДР чрез плащания на окончателното салдо за всеки приоритет по фонд и по категория региони през последната счетоводна година не може да надвишава с повече от 15 % приноса на фондовете или на ЕФМДР за всеки приоритет по фонд и по категория региони, както е определен в решението на Комисията за одобряване на оперативната програма.“

1)

В член 90, параграф 2 се добавя следната алинея:

„През 2022 г., непосредствено след влизането в сила на настоящия регламент, се изплаща допълнително предварително финансиране в размер на 0,5 %, а през 2023 г. се изплаща допълнително предварително финансиране в размер на 0,5 % за програмите, подпомагани от ЕФРР, ЕСФ+ или Кохезионния фонд по цел „Инвестиции за растеж и работни места“. Когато дадена програма бъде приета след 31 декември 2022 г., вноската за 2022 г. се изплаща през годината на приемане.“

2)

В член 90, параграф 5 първа алинея се заменя със следното:

3)

В член 112 се добавя следният параграф:

4)

Вмъква се следният член:

(*3)  Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289)."

(*4)  Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470)."

(*5)  Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281)."

(*6)  Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259)."

(*7)  Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1).“;"

5)

В края на таблица 1 в приложение I се добавят следните редове:

(1)

С Договора от Лисабон се изменя правната уредба, която регулира правомощията на Комисията, предоставени от законодателя, като се въвежда разграничение между правомощията, делегирани на Комисията за приемане на незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи на законодателен акт (делегирани актове), и правомощията, предоставени на Комисията за приемане на актове, с които се осигуряват еднакви условия за изпълнението на правно обвързващи актове на Съюза (актове за изпълнение).

(2)

Правните актове, приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон, предоставят на Комисията правомощия да приема мерки съгласно процедурата по регулиране с контрол, установена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО на Съвета (2).

(3)

Предходните предложения, свързани с привеждането на законодателството, позоваващо се на процедурата по регулиране с контрол, в съответствие с правната рамка, въведена с Договора от Лисабон, бяха оттеглени (3) поради липса на напредък в междуинституционалните преговори.

(4)

Впоследствие Европейският парламент, Съветът и Комисията се договориха за нова рамка за делегираните актове в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (4) и признаха необходимостта цялото действащо законодателство да бъде приведено в съответствие с правната рамка, въведена с Договора от Лисабон. По-специално те се споразумяха за нуждата да се отдаде голям приоритет на бързото привеждане в съответствие на всички основни актове, които все още се позовават на процедурата по регулиране с контрол. Комисията пое ангажимент да изготви до края на 2016 г. предложение за това привеждане в съответствие.

(5)

Правомощието на Комисията да изменя стандартните формуляри, поместени в приложенията към Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета (5), предвижда използването на процедурата по регулиране с контрол. Тъй като това оправомощаване отговаря на критериите по член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), то следва да бъде адаптирано към посочената разпоредба.

(6)

С цел да се актуализира Регламент (ЕО) № 805/2004 на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС, така че тя да може да изменя приложенията към посочения регламент, за да бъдат актуализирани стандартните формуляри. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(7)

Настоящият регламент следва да не засяга висящите процедури, по които комитетът вече е изразил становище в съответствие с член 5а от Решение 1999/468/ЕО преди влизането в сила на настоящия регламент.

(8)

В съответствие с член 3 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, Ирландия е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(9)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(10)

Поради това Регламент (ЕО) № 805/2004 следва да бъде съответно изменен,

1)

Член 31 се заменя със следното:

2)

Вмъква се следният член:

(*1)   ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.“ "

3)

Член 32 се заличава.

(1)

Съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) целите на Съюза са, inter alia, да насърчава благоденствието на своите народи и да работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел осигуряването на пълна заетост и социален прогрес, високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда, като същевременно насърчава социалната справедливост и равенството между жените и мъжете. Съгласно член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът трябва да взема предвид, наред с другото, изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила и с борбата срещу социалното изключване.

(2)

Член 151 от ДФЕС предвижда, че Съюзът и държавите членки, като осъзнават основните социални права, като онези, залегнали в Европейската социална харта (ЕСХ), си поставят за цел, наред с другото, да насърчават заетостта, подобряването на условията на живот и труд, така че да се постигне тяхното хармонизиране, и докато се осъществява подобряването, да осигуряват подходяща социална закрила и диалог със социалните партньори.

(3)

В член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз (4) (наричана по-нататък „Хартата“) се предвижда, че всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му. Член 27 от Хартата предвижда гарантиране на правото на работниците на информиране и консултиране. В член 28 от Хартата се посочва, че в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики работниците и работодателите, или съответните им организации, имат правото да преговарят и да сключват колективни договори на съответните равнища. Член 23 от Хартата предвижда гарантиране на правото на равенство между жените и мъжете във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението.

(4)

В ЕСХ се посочва, че всички работници имат право на справедливи условия на труд. В нея се признава правото на всички работници на справедливо възнаграждение, достатъчно за достоен стандарт на живот за тях и техните семейства. В Хартата се признава също така ролята на свободно сключените колективни трудови договори, както и на законово установените механизми за определяне на минималната работна заплата, за гарантирането на ефективното упражняване на това право, правото на всички работници и работодатели да се организират в местни, национални и международни организации, за да защитават своите икономически и социални интереси, и правото на колективно договаряне.

(5)

В глава II от Европейския стълб на социалните права (наричан по-нататък „Стълбът“), прогласен в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г., е установен набор от принципи, които да служат като ръководство при работата за гарантиране на справедливи условия на труд. Принцип № 6 от Стълба потвърждава още веднъж правото на работниците на справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот. Той предвижда също така, че трябва да се осигуряват адекватни минимални работни заплати по такъв начин, че да се удовлетворяват потребностите на работниците и техните семейства в контекста на националните икономически и социални условия, като същевременно се запазят достъпът до заетост и стимулите за търсене на работа. Наред с това в него се напомня, че бедността сред работещите трябва да се предотвратява и че всички работни заплати трябва да се определят по прозрачен и предвидим начин в съответствие с националните практики и като се зачита автономността на социалните партньори. Принцип № 8 на Стълба предвижда, че социалните партньори трябва да бъдат консултирани във връзка с разработването и изпълнението на политиките в областта на икономиката, заетостта и социалните дейности в съответствие с националните практики и че те трябва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни трудови договори в области от значение за тях, при спазване на тяхната автономност и право на колективни действия.

(6)

Насока 5 от приложението към Решение (ЕС) 2020/1512 на Съвета (5) приканва държавите членки, които имат национални механизми за определяне на законоустановени минимални работни заплати, да осигурят ефективно участие на социалните партньори при определянето на работните заплати, при което да бъдат предвиждани справедливи възнаграждения, позволяващи достоен стандарт на живот, като същевременно отделят специално внимание на групите с по-ниски и със средни доходи, с цел постигане на конвергенция във възходяща посока. Посочената насока също така приканва държавите членки да насърчават социалния диалог и колективното договаряне с цел определяне на работните заплати. Наред с това тя приканва държавите членки и социалните партньори да гарантират адекватни и справедливи възнаграждения за всички работници чрез колективни трудови договори или адекватни законово установени минимални работни заплати, като се вземе предвид тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността сред работещите и се зачитат националните практики. В съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“ се посочва, че държавите членки следва да приемат мерки за гарантиране на справедливи условия на труд. Наред с това в съобщението на Комисията от 17 декември 2019 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.“, се припомня, че в контекста на нарастващото социално разделение е важно да се гарантира, че всеки работник получава справедливо възнаграждение. Към няколко държави членки бяха отправени специфични за всяка държава препоръки в областта на минималните работни заплати с цел подобряване на определянето и актуализирането на минималните работни заплати.

(7)

По-добрите условия на живот и труд, включително чрез адекватни минимални работни заплати, са от полза за работниците и за предприятията в Съюза, както и за обществото и икономиката като цяло, и са предпоставка за постигането на справедлив, приобщаващ и устойчив растеж. Преодоляването на големите различия в обхвата и адекватността на защитата на минималната работна заплата допринася за по-голяма справедливост на пазара на труда в Съюза, за предотвратяването и намаляването на неравенството в заплащането и социалните различия, както и за насърчаването на икономическия и социалния прогрес и конвергенцията във възходяща посока. Конкуренцията в рамките на вътрешния пазар следва да се основава на високи социални стандарти, включително високо равнище на защита на работниците и създаване на качествени работни места, както и на иновации и повишаване на производителността, като същевременно се гарантират равнопоставени условия.

(8)

Когато определените за тях равнища са адекватни, минималните работни заплати, предвидени в националното право или в колективни трудови договори, защитават доходите на работниците, и по-специално работниците в неравностойно положение, и спомагат за осигуряването на достоен живот, каквато е целта на Конвенция № 131 (1970 г.) на Международната организация на труда (МОТ) за определяне на минималната работна заплата. Минималните работни заплати, които осигуряват достоен стандарт на живот, като по този начин достигат прага на достоен живот, могат да допринесат за намаляване на бедността на национално равнище и за поддържане на вътрешното търсене и покупателната способност, да засилят стимулите за работа, да намалят неравенството в заплащането, разликата в заплащането между половете и бедността сред работещите, и да ограничат намаляването на доходите по време на икономически спад.

(9)

Бедността сред работещите в Съюза се е увеличила през последното десетилетие и все повече работници живеят в условия на бедност. По време на икономически спад ролята на адекватните минимални работни заплати за осигуряване на защита на нископлатените работници е особено важна, тъй като те са по-уязвими спрямо последиците от такъв спад, и е от съществено значение за подпомагането на устойчиво и приобщаващо икономическо възстановяване, което следва да доведе до повишаване на качеството на заетостта. За да се гарантира устойчиво възстановяване, от жизненоважно значение е предприятията, по-специално микропредприятията и малките предприятия, да процъфтяват. С оглед на последиците от пандемията от COVID-19 е важно да се оцени адекватността на заплатите в нископлатените сектори, които по време на кризата показаха, че са от основно значение и с голяма социална стойност.

(10)

Жените, по-младите работници, работниците мигранти, самотните родители, нискоквалифицираните работници, лицата с увреждания и особено лицата, които страдат от множество форми на дискриминация, все още е по-вероятно да получават минимална или ниска работна заплата в сравнение с други групи. Като се има предвид прекомерно високият дял на жените на нископлатени работни места, подобряването на адекватността на минималните работни заплати допринася за равенството между половете, за премахването на разликата в заплащането и пенсиите между половете и за избавяне на жените и техните семейства от бедността и допринася за устойчив икономически растеж в Съюза.

(11)

Кризата, причинена от пандемията от COVID-19 оказва значително въздействие върху сектора на услугите и върху микропредприятията и малките предприятия, които са с висок дял на работниците, получаващи ниска работна заплата и минимална работна заплата. Минималните работни заплати следователно са важни и с оглед на структурните тенденции, които променят пазарите на труда и които все повече се характеризират с висок дял на несигурни и нестандартни форми на заетост, често включващи работници на непълно работно време, сезонни работници, работници през платформи и работници, наети чрез агенции за временна заетост. В много случаи тези тенденции доведоха до по-голяма поляризация на заетостта, в резултат на което се увеличи делът на нископлатените и нискоквалифицираните работни места и сектори в повечето държави членки, както и до по-голямо неравенство в заплащането в някои от тях. За работниците с нестандартни договори е по-трудно да се организират и да преговарят за колективни трудови договори.

(12)

Защитата на минималната работна заплата съществува във всички държави членки, но в някои от тях тя произтича от законодателни или административни разпоредби и от колективни трудови договори, докато в други се предоставя изключително чрез колективни трудови договори. Различните национални традиции в държавите членки следва да бъдат зачитани.

(13)

В повечето случаи защитата на минималната работна заплата, предвидена в колективни трудови договори за нископлатени работни места, е адекватна и следователно осигурява достоен стандарт на живот, като тя се е доказала като ефективно средство за намаляване на бедността сред работещите. В няколко държави членки законоустановените минимални работни заплати обикновено са ниски в сравнение с другите заплати в икономиката. През 2018 г. в девет държави членки законоустановената минимална работна заплата не е осигурявала достатъчен доход на несемеен работник, получаващ минимална работна заплата, за да надхвърли прага на риска от изпадане в бедност.

(14)

Не всички работници в Съюза са ефективно защитени с минимални работни заплати, тъй като в някои държави членки някои работници, макар да са обхванати от тази защита, на практика получават по-ниско възнаграждение от законоустановената минимална работна заплата поради неспазването на съществуващите правила. Установено е, че това неспазване засяга по-специално жените, младите работници, нискоквалифицираните работници, работниците мигранти, самотните родители, лицата с увреждания, работниците с нестандартни форми на заетост, като например временно наетите работници и работниците на непълно работно време, и селскостопанските работници и работниците в хотелиерството и ресторантьорството, което води до намаляване на заплатите. В държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата е предвидена само в колективни трудови договори, се смята, че делът на работниците, които не са обхванати от нея, варира от 2 % до 55 % от всички работници.

(15)

Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания изисква работниците с увреждания, включително тези на защитени работни места, да получават равно заплащане за труд с равна стойност. Този принцип е валиден и по отношение на защитата на минималната работна заплата.

(16)

Макар стабилното колективно договаряне, по-специално на секторно или междуотраслово равнище, да допринася за осигуряването на адекватна защита на минималната работна заплата, през последните десетилетия традиционните структури за колективно договаряне се рушат, което се дължи, наред с другото, на структурни промени в икономиката в посока към сектори, в които има по-малко синдикати, и на намаляването на броя на членуващите в синдикални организации, вследствие по-специално на практики, свързани с антисиндикализъм, и на увеличаването на несигурните и нестандартните форми на заетост. Освен това след финансовата криза от 2008 г. колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище беше подложено на натиск в някои държави членки. Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище обаче е съществен фактор за постигане на адекватна защита на минималната работна заплата и поради това трябва да бъде насърчавано и укрепвано.

(17)

В съответствие с член 154 от ДФЕС Комисията се консултира чрез двуетапен процес със социалните партньори относно възможните действия за справяне с предизвикателствата, свързани със защитата на адекватните минимални работни заплати в Съюза. Между социалните партньори нямаше съгласие за започване на преговори по тези въпроси. Важно е обаче да се предприемат действия на равнището на Съюза, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност, за да се подобрят условията на живот и труд в Съюза, и по-специално адекватността на минималните работни заплати, като при това се вземат предвид резултатите от консултациите със социалните партньори.

(18)

С цел подобряване на условията на живот и труд, както и постигане на социална конвергенция във възходяща посока в Съюза, с настоящата директива се установяват минимални изисквания на равнището на Съюза, определят се процедурни задължения за адекватността на законоустановените минимални работни заплати и се засилва ефективният достъп на работниците до защита на минималната работна заплата, под формата на законоустановена минимална работна заплата, когато такава съществува или е предвидена в колективни трудови договори съгласно определението за тях, предвидено за целите на настоящата директива. Настоящата директива насърчава също така колективното договаряне за определяне на работните заплати.

(19)

В съответствие с член 153, параграф 5 от ДФЕС настоящата директива няма за цел да хармонизира равнището на минималните работни заплати в целия Съюз, нито да въведе единен механизъм за определяне на минималните работни заплати. Тя не засяга свободата на държавите членки да определят законоустановени минимални работни заплати или да насърчават достъпа до защита на минималната работна заплата, предвидена в колективни трудови договори, в съответствие с националното право и практика и особеностите на всяка държава членка и при пълно зачитане на националната компетентност и на правото на социалните партньори да сключват споразумения. Настоящата директива не задължава и не следва да се тълкува като създаваща задължение за държавите членки, в които формирането на работната заплата е осигурено изключително чрез колективни трудови договори, да въведат законоустановена минимална работна заплата, или да обявят колективните трудови договори за общоприложими. Освен това настоящата директива не определя равнището на заплащане, което попада в обхвата на правото на социалните партньори да сключват споразумения на национално равнище и е от съответната компетентност на държавите членки.

(20)

Настоящата директива взема предвид, че в съответствие с Морската трудова конвенция на МОТ (2006 г.) (6), във вида, в който е изменена, държавите членки, които са ратифицирали тази конвенция, след като се консултират с представителни организации на корабособствениците и на моряците, трябва да установят процедури за определяне на минималните работни заплати на моряците. В тези процедури участват представителни организации на корабособствениците и на моряците. С оглед на специфичното естество на действията на държавите членки, произтичащи от тези процедури, за тези действия не следва да се прилагат правилата относно законоустановените минимални работни заплати, предвидени в глава II от настоящата директива. Тези действия не следва да възпрепятстват свободното колективно договаряне между корабособствениците или техните организации и организациите на моряците.

(21)

При спазване на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (7), настоящата директива следва да се прилага по отношение на работниците, които имат трудов договор или трудово правоотношение съгласно определението за него, предвидено в действащото право, действащите колективни трудови договори или действащата практика във всяка държава членка, като се вземат предвид критериите, установени от Съда на Европейския съюз („Съдът“) за определянето на статута на работник. Ако отговарят на тези критерии, работниците в частния и в публичния сектор, както и домашните работници, работниците на повикване, работниците с непостоянна работа, работниците със заплащане чрез ваучери, работниците през платформи, стажантите, чираците и други нестандартни работници, както и фиктивните самостоятелно заети лица и недекларираните работници биха могли да попаднат в обхвата на настоящата директива. Лицата, които са действително самостоятелно заети, не попадат в обхвата на настоящата директива, тъй като те не отговарят на посочените критерии. Злоупотребата със статута на самостоятелно заетите лица, както е определен в националното право, било то на национално равнище или в трансгранични ситуации, е форма на фалшиво деклариран труд, който често се свързва с недекларираната заетост. Фиктивната самостоятелна заетост възниква, когато дадено лице бъде обявено за самостоятелно заето, въпреки че изпълнява характерните за трудовите правоотношения условия, с цел да избегне някои правни или фискални задължения. Тези лица следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива. Установяването на наличие на трудово правоотношение следва да се ръководи от фактите, свързани с действителното изпълнение на работата, а не от описанието на правоотношението, направено от страните по него.

(22)

Добре функциониращото колективно договаряне относно начина за определяне на заплатите е важен способ, чрез който се гарантира, че работниците са защитени чрез адекватни минимални работни заплати, които следователно осигуряват възможност за достоен стандарт на живот. В държавите членки със законоустановени минимални работни заплати колективното договаряне служи в подкрепа на общото развитие на заплатите и следователно допринася за подобряване на адекватността на минималните работни заплати, както и на условията на живот и труд на работниците. В държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата е уредена изключително чрез колективно договаряне, нейното равнище, както и делът на защитените работници се определят пряко от начина на функциониране на системата за колективно договаряне и обхвата на колективното договаряне. Солидното и добре функциониращо колективно договаряне, съчетано с широк обхват на секторните или междуотрасловите колективни трудови договори, увеличава адекватността и разширява обхвата на минималните работни заплати.

(23)

Защитата на минималната работна заплата чрез колективни трудови договори е от полза за работниците и работодателите, както и за предприятията. В някои държави членки няма законоустановени минимални работни заплати. В тези държави членки работните заплати, включително защитата на минималната работна заплата, се уреждат изключително чрез колективно договаряне между социалните партньори. Средните работни заплати в тези държави членки са сред най-високите в Съюза. Тези системи се характеризират с много широк обхват на колективното договаряне, както и с висока степен на членство както в работодателските, така и в синдикалните организации. Минималните работни заплати, предвидени в колективни трудови договори, които са обявени за общоприложими, без органът, който ги е обявил за такива, да има право да взема решения по отношение на съдържанието на приложимите разпоредби, не следва да се считат за законоустановени минимални работни заплати.

(24)

В контекста на намаляващ обхват на колективното договаряне е важно държавите членки да насърчават този вид договаряне, да улесняват упражняването на правото на колективно договаряне за определяне на работните заплати и по този начин да засилят определянето на работните заплати, предвидено в колективни трудови договори, за да се подобри защитата на минималната работна заплата на работниците. Държавите членки ратифицираха Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране (1948 г.) и Конвенция № 98 на МОТ за правото на организиране и на колективно договаряне (1949 г.). Правото на колективно договаряне е признато съгласно тези конвенции на МОТ, съгласно Конвенция № 151 на МОТ относно трудовите отношения (обществени услуги) (1978 г.) и Конвенция № 154 на МОТ относно колективното договаряне (1981 г.), както и съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и ЕСХ. Членове 12 и 28 от Хартата гарантират съответно свободата на събранията и сдруженията и правото на колективни преговори и действия. Съгласно преамбюла на Хартата тези права се потвърждават отново в Хартата, тъй като те произтичат по-специално от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и социалните харти, приети от Съюза и от Съвета на Европа. Държавите членки следва да предприемат, по целесъобразност и в съответствие с националните законодателства и практики, мерки за насърчаване на колективното договаряне при определянето на работните заплати. Тези мерки могат да включват, наред с другото, мерки за улесняване на достъпа на представителите на синдикалните организации до работниците.

(25)

Държавите членки с широк обхват на колективното договаряне обикновено имат малък процент нископлатени работници и високи минимални работни заплати. В държавите членки с малък процент нископлатени работници равнището на обхвата на колективното договаряне е над 80 %. Аналогично, в повечето от държавите членки с високи равнища на минималната работна заплата спрямо средната работна заплата обхватът на колективното договаряне е над 80 %. По тази причина всяка държава членка с обхват на колективното договаряне под 80 % следва да приеме мерки за подобряване на това колективно договаряне. Всяка държава членка с обхват на колективното договаряне под праг от 80 % следва да осигури рамка от условия, благоприятстващи колективното договаряне, и да изготви план за действие за насърчаване на колективното договаряне с цел постепенно увеличаване на степента на обхвата на колективното договаряне. За да се зачита автономността на социалните партньори, която включва правото им на колективно договаряне и изключва всякакво задължение за сключване на колективни трудови договори, прагът от 80 % обхват на колективното договаряне следва да се тълкува само като показател, който задейства задължението за изготвяне на план за действие.

Планът за действие следва да се преразглежда редовно, най-малко на всеки пет години, и ако е необходимо, следва да се преработва. Планът за действие и евентуалните му актуализации следва да се съобщават на Комисията и да се оповестяват публично. Всяка държава членка следва да може да взема решение относно подходящата форма на своя план за действие. План за действие, който държава членка е приела преди влизането в сила на настоящата директива, може да се счита за план за действие по настоящата директива, при условие че съдържа действия за ефективно насърчаване на колективното договаряне и изпълнява задълженията по настоящата директива. Всяка държава членка следва да изготвя такъв план за действие след провеждане на консултация със социалните партньори, или по споразумение с тях, или, след съвместно искане от тяхна страна, съгласно договореното между тях. Равнищата на обхвата на колективното договаряне в държавите членки се различават значително поради редица фактори, включително националните традиции и практики, както и историческия контекст. Това следва да се взема предвид при анализа на напредъка към по-широк обхват на колективното договаряне, особено по отношение на плана за действие, предвиден в настоящата директива.

(26)

Необходими са надеждни правила, процедури и ефективни практики за определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати, за да се осигурят адекватни минимални работни заплати, като същевременно се запазят съществуващите и се създават нови възможности за заетост, равнопоставени условия и конкурентоспособност на предприятията, включително микропредприятията, малките и средните предприятия (МСП). Тези правила, процедури и практики включват редица компоненти, които да допринасят за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, в това число и критерии, от които държавите членки да се ръководят при определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати, и показатели за оценяване на адекватността им, редовни и своевременни актуализации, наличие на консултативни органи и участието на социалните партньори. Навременното и ефективно участие на последните в определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати, както и в установяването или изменението на механизми за автоматична индексация, когато такива съществуват, е друг елемент на доброто управление, който дава възможност за информиран и приобщаващ процес на вземане на решения. Държавите членки следва да предоставят на социалните партньори съответната информация относно определянето и актуализирането на законоустановената минимална работна заплата. Предоставянето на възможност на социалните партньори да представят становища и да получават мотивиран отговор на изразените становища преди представянето на предложения за определяне и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата и преди вземането на каквито и да било решения би могло да допринесе за подходящото участие на социалните партньори в този процес.

(27)

Държавите членки, които използват механизъм за автоматично индексиране, включително полуавтоматични механизми, при които поне е гарантирано минимално задължително увеличение на законоустановената минимална работна заплата, следва също така да прилагат процедурите за актуализиране на законоустановените минимални работни заплати най-малко веднъж на всеки четири години. Тези редовни актуализации следва да се състоят от оценка на минималната работна заплата, като се вземат предвид ръководните критерии, последвана, ако е необходимо, от промяна на размера. Честотата на адаптирането на автоматичното индексиране, от една страна, и актуализациите на законоустановените минимални работни заплати, от друга страна, може да се различават. Държавите членки, в които не съществуват механизми за автоматично или полуавтоматично индексиране, следва да актуализират своята законоустановена минимална работна заплата поне веднъж на всеки две години.

(28)

Минималните работни заплати се считат за адекватни, ако са справедливи спрямо разпределението на заплатите в съответната държава членка и ако осигуряват достоен стандарт на живот за работниците при трудово правоотношение на пълно работно време. Адекватността на законоустановените минимални работни заплати се определя и оценява от всяка държава членка с оглед на нейните социално-икономически условия, включително нарастването на заетостта, конкурентоспособността и регионалните и секторните промени. За целите на това определяне държавите членки следва да вземат предвид покупателната способност, дългосрочните равнища и развитието на националната производителност, както и равнищата, разпределението и растежа на работните заплати.

Наред с други инструменти може да се използва кошница на стоки и услуги по реални цени, установена на национално равнище, за да се определя издръжката на живота, с цел постигане на достоен стандарт на живот. В допълнение към материалните потребности като храна, облекло и жилищно настаняване може да се взема предвид и потребността от участие в културни, образователни и социални дейности. Целесъобразно е определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати да се разглежда отделно от механизмите за подпомагане на доходите. Държавите членки следва да използват показатели и свързани с тях референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. Държавите членки могат да избират между показатели, които обикновено се използват на международно равнище, и/или показатели, използвани на национално равнище. Оценката може да се основава на референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, като например съотношението между брутната минимална работна заплата и 60 % от брутната медианна работна заплата и съотношението между брутната минимална работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата, като тези референтни стойности понастоящем не са достигнати от всички държави членки, или съотношението между нетната минимална работна заплата и 50 % или 60 % от нетната средна работна заплата. Оценката може да се основава също така на референтни стойности, свързани с показатели, използвани на национално равнище, като например сравнението на нетната минимална работна заплата с прага на бедността и покупателната способност на минималните работни заплати.

(29)

Без да се засяга компетентността на държавите членки да определят законоустановената минимална работна заплата и да допускат разлики в размера и удръжки, е важно да се избегне широкото използване на разликите в размера и удръжките, тъй като има риск те да оказват отрицателно въздействие върху адекватността на минималните работни заплати. Следва да се гарантира, че при разликите в размера и удръжките се спазват принципите на недискриминация и пропорционалност. Поради това разликите в размера и удръжките следва да преследват легитимна цел. Примери за такива удръжки могат да бъдат възстановяването на надплатени суми или удръжки, разпоредени от съдебен или административен орган. Има опасност други удръжки, като например тези, които са свързани с необходимото за извършване на работата оборудване, или удръжките за надбавки в натура, например настаняване, да бъдат непропорционални. Освен това нищо в настоящата директива не следва да се тълкува като налагане на задължение за държавите членки да въвеждат каквито и да е разлики в размера или удръжки от минималните работни заплати.

(30)

За да се гарантира функционирането и спазването на националните уредби на законоустановените минимални работни заплати е необходима ефективна система за правоприлагане, включваща надежден мониторинг, проверки и инспекции на място. За повишаването на ефективността на правоприлагащите органи е необходимо също така тясно сътрудничество със социалните партньори, включително за да се преодолеят критични предизвикателства като тези, свързани с недобросъвестното възлагане на дейности на подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или рисковете за здравето и безопасността, свързани с по-голям интензитет на работата. Капацитетът на правоприлагащите органи също следва да бъде развит, по-специално чрез обучение и насоки. Рутинните и внезапни посещения, съдебните и административните производства и санкциите в случай на нарушения са важни средства за възпиране на работодателите от извършване на нарушения.

(31)

Ефективното прилагане на защитата на минималната работна заплата, уредена с правни разпоредби или предвидена в колективни трудови договори, е от съществено значение за възлагането и изпълнението на договорите за обществени поръчки и концесионните договори. При изпълнението на такива договори или в последващата верига от подизпълнители действително е възможно неспазване на колективните трудови договори, предвиждащи защита на минималната работна заплата, в резултат на което работниците получават по-ниско заплащане от равнището на заплащане, договорено в секторните колективни трудови договори. За да се предотвратят подобни ситуации съгласно предвиденото в член 30, параграф 3 и член 42, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС (8), член 18, параграф 2 и член 71, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС (9) и член 36, параграф 2 и член 88, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС (10) на Европейския парламент и на Съвета, възлагащите органи и възложителите на обществени поръчки трябва да предприемат подходящи мерки, включително възможността за въвеждане на условия за изпълнение на поръчката, и да гарантират, че икономическите оператори прилагат спрямо своите работници заплатите, предвидени в колективните трудови договори за съответния сектор и географски район, и зачитат правата на работниците и синдикалните организации, произтичащи от Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране (1948 г.) и Конвенция № 98 на МОТ за правото на организиране и на колективно договаряне (1949 г.), както е посочено в споменатите директиви, с цел спазване на приложимите задължения в областта на трудовото право. Настоящата директива обаче не създава допълнителни задължения във връзка с тези директиви.

(32)

За кандидатите за финансова подкрепа от фондовете и програмите на Съюза съгласно Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (11) и отключващите условия, предвидени в него, правилата за обществените поръчки и концесиите следва да се прилагат по подходящ начин, включително що се отнася до спазването на разпоредбите на колективните трудови договори.

(33)

Надеждният мониторинг и надеждното събиране на данни са от съществено значение за ефективната защита на минималната работна заплата. За целите на събирането на данни държавите членки могат да разчитат на достатъчно представителни извадкови проучвания, национални бази данни, хармонизирани данни от Евростат и други публично достъпни източници като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В случаите, в които по изключение липсват точни данни, държавите членки могат да използват приблизителни оценки. Работодателите, по-специално микропредприятията и други МСП, не следва да поемат ненужна административна тежест във връзка с прилагането на изискванията за събиране на данни. Комисията следва да докладва всяка втора година на Европейския парламент и Съвета за своя анализ на равнищата и промените, отнасящи се до адекватността и обхвата на законоустановените минимални работни заплати, и обхвата на колективното договаряне, като се базира на данните и информацията, които трябва да се предоставят от държавите членки.

Освен това напредъкът следва да бъде наблюдаван в рамките на процеса на координация на икономическата политика и политиката по заетостта на равнището на Съюза. В този контекст Съветът или Комисията могат да поискат от Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила – съответно съгласно членове 150 и 160 от ДФЕС – да направят преглед в рамките на съответните си области на компетентност на развитието на обхвата на колективното договаряне и адекватността на законоустановените минимални работни заплати в държавите членки въз основа на изготвения от Комисията доклад и на други инструменти за многостранно наблюдение, като например сравнителния анализ. Комитетите трябва да включат в извършването на този преглед социалните партньори на равнището на Съюза, включително междусекторните социални партньори, в съответствие съответно с членове 150 и 160 от ДФЕС.

(34)

Работниците следва да имат лесен достъп до изчерпателна информация за законоустановените минимални работни заплати, както и за защитата на минималната работна заплата, предвидена в общоприложимите колективни трудови договори, за да се гарантират прозрачността и предвидимостта по отношение на условията им на труд, включително за хората с увреждания, в съответствие с Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(35)

Работниците и представителите на работниците, включително лицата, които са членове или представители на синдикални организации, следва да могат да упражняват правото си на защита, когато техните права, свързани със защита на минималната работна заплата, са предвидени в националното право или в колективни трудови договори и са били нарушени. С цел да се предотврати лишаването на работниците от техните права, предвидени в националното право или в колективни трудови договори, и без да се засягат специалните форми на правна защита и разрешаване на спорове, уредени в колективните трудови договори, включително системите за колективно разрешаване на спорове, държавите членки следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че работниците имат достъп до ефективно, своевременно и безпристрастно разрешаване на спорове и право на правна защита, както и ефективна съдебна и/или административна защита от всякакви форми на увреждане, ако те решат да упражнят правото си на защита. Участието на социалните партньори в допълнителното развитие на безпристрастни механизми за разрешаване на спорове в държавите членки може да бъде от полза. Работниците следва да бъдат информирани за механизмите за правна защита, с цел да могат да упражняват правото си на правна защита.

(36)

Комисията следва да извърши оценка, която да осигури основата за преглед на ефективното прилагане на настоящата директива. Европейският парламент и Съветът следва да бъдат информирани за резултатите от този преглед.

(37)

Макар реформите и мерките, приети от държавите членки за насърчаване на адекватната защита на минималната работна заплата на работниците, да представляват стъпки в правилната посока, те невинаги са били всеобхватни и систематични. Освен това действията, предприети на равнището на Съюза за подобряване на адекватността и обхвата на минималните работни заплати, могат да допринесат за допълнителното подобряване на условията на живот и труд в Съюза и за смекчаване на опасенията относно възможните неблагоприятни икономически последици в резултат на изолирани мерки от страна на държавите членки. Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците им могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(38)

Настоящата директива установява процедурни задължения като минимални изисквания, като по този начин не засяга правото на държавите членки да въвеждат и запазват по-благоприятни разпоредби. Правата, придобити съгласно действащата национална правна уредба, следва да продължат да се прилагат, освен ако с настоящата директива се въвеждат по-благоприятни разпоредби. Прилагането на настоящата директива не може да бъде използвано за намаляване на съществуващи права на работниците, нито да представлява основателна причина за намаляване на общото равнище на закрила, предоставена на работниците, в областта на действие на настоящата директива, включително и по-конкретно по отношение на понижаването или премахването на минималните работни заплати.

(39)

При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да избягват налагането на ненужни административни, финансови и правни ограничения, особено ако те пречат на създаването и развитието на МСП. Поради това държавите членки се насърчават да оценят въздействието на своите мерки за транспониране върху МСП, за да гарантират, че те не са непропорционално засегнати, като обърнат специално внимание на микропредприятията и на административната тежест, както и да публикуват резултатите от тези оценки. Ако държавите членки установят, че МСП са непропорционално засегнати от мерките за транспониране, те следва да обмислят въвеждането на мерки, чрез които да се помогне на МСП да приспособят системите си за възнаграждение спрямо новите изисквания.

(40)

Регламенти (ЕС) 2021/240 (13) и (ЕС) 2021/1057 (14) на Европейския парламент и на Съвета са на разположение на държавите членки за разработване или подобряване на техническите аспекти на уредбата на минималната работна заплата, включително относно оценката на адекватността, мониторинга и събирането на данни, разширяването на достъпа, а така също и относно прилагането и общото изграждане на капацитет във връзка с прилагането на посочената уредба. В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1057 държавите членки трябва да заделят подходяща сума за изграждането на капацитет на социалните партньори,

(1)

С Регламент (ЕС) № 1284/2009 на Съвета (2) се привеждат в действие мерките, предвидени в Решение 2010/638/ОВППС на Съвета за налагане на ограничителни мерки срещу Република Гвинея.

(2)

С Решение (ОВППС) 2022/2052 се изменя заглавието на Решение 2010/638/ОВППС.

(3)

Поради това за привеждането в действие на Решение (ОВППС) 2022/2052 е необходим нормативен акт на равнището на Съюза, по-специално, за да се осигури еднообразното му прилагане от стопанските субекти във всички държави членки.

(4)

Поради това Регламент (ЕС) № 1284/2009 следва да бъде съответно изменен,

(1)

На 1 октомври 2015 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2015/1755.

(2)

Въз основа на преглед от страна на Съвета три лица следва да бъдат заличени от списъка на подлежащите на ограничителни мерки физически и юридически лица, образувания и органи, който се съдържа в приложение I към Регламент (ЕС) 2015/1755.

(3)

Поради това приложение I към Регламент (ЕС) 2015/1755 следва да бъде съответно изменено,

(1)

Комисията разгледа заявката за одобрение на изменения в спецификацията на защитеното наименование за произход „Roero“, представена от Италия в съответствие с член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(2)

В съответствие с изискването по член 97, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз (2) заявката за одобрение на измененията в спецификацията.

(3)

В Комисията не постъпиха възражения по реда на член 98 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(4)

Поради това измененията в спецификацията следва да бъдат одобрени съгласно член 99 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

В съответствие с член 53, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Комисията разгледа заявлението на Италия за одобрение на изменение на продуктовата спецификация на защитеното наименование за произход „Chianti Classico“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 2446/2000 на Комисията (2), изменен с Регламент (ЕС) № 216/2011 (3) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 267/2013 (4).

(2)

Тъй като въпросното изменение не е несъществено по смисъла на член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, в съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от същия регламент Комисията публикува заявлението за изменение в Официален вестник на Европейския съюз (5).

(3)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, изменението на продуктовата спецификация следва да бъде одобрено,

(1)

В приложения I и II към Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията (2) се определят максималните кумулативни суми на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на предприятия, участващи в първичното производство на селскостопански продукти, за период от три бюджетни години, както е посочено съответно в член 3, параграф 3 и член 3, параграф 3а от посочения регламент.

(2)

Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (3) (наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“), от което Протоколът за Ирландия/Северна Ирландия (наричан по-нататък „Протоколът“) съставлява неразделна част, влезе в сила на 1 февруари 2020 г.

(3)

Преходният период, предвиден в член 126 от Споразумението за оттегляне, по време на който правото на Съюза до голяма степен продължи да се прилага спрямо и в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приключи на 31 декември 2020 г.

(4)

В член 10 от Протокола обаче се предвижда, че някои разпоредби от правото на Съюза, изброени в приложение 5 към посочения протокол, се прилагат спрямо Обединеното кралство по отношение на мерките, засягащи търговията със селскостопански продукти между Северна Ирландия и Съюза.

(5)

Регламент (ЕС) № 1408/2013 е посочен сред тези разпоредби.

(6)

За да се гарантира спазването на разпоредбите на Споразумението за оттегляне и на Протокола, е необходимо максималните кумулативни суми за цялото Обединено кралство, определени в приложенията към регламент (ЕС) № 1408/2013, да се заменят със съответните суми само за Северна Ирландия.

(7)

За да се гарантират еднакви условия на конкуренция, максималните кумулативни суми за Северна Ирландия следва да се основават на същия метод на изчисление, който е бил използван за държавите членки към момента на изготвяне на тези приложения.

(8)

Поради това Регламент (ЕС) № 1408/2013 следва да бъде съответно изменен,

1)

в член 1, параграф 1, буква б) се заменя със следното:

(*1)  Тъй като в съответствие с член 10 и приложение 5 към Протокола към Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ C 384 I, 12.11.2019 г.), някои разпоредби от правото на Съюза в областта на държавната помощ във връзка с мерки, засягащи търговията между Северна Ирландия и Съюза, продължават да се прилагат спрямо Обединеното кралство, всяко препращане към държава членка в настоящия регламент се разбира като препращане към държава членка или към Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия.“ "

2)

в приложение I редът, в който се определя максималният кумулативен размер на помощта de minimis за Обединеното кралство, се заменя със следното:

„Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия 29 741 417 “;

3)

в приложение II редът, в който се определя максималният кумулативен размер на помощта de minimis за Обединеното кралство, се заменя със следното:

„Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия 35 689 700.“

(1)

В приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325 на Комисията (2) се съдържа списък на контролните и надзорните органи, признати за целите на равностойността и компетентни да извършват контрол и да издават сертификати в трети държави.

(2)

В приложение IV към Регламент (ЕО) № 1235/2008 на Комисията (3) първоначално е било включено признаване за Ecocert SA за Бахрейн по отношение на продуктова категория D. В приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325 е допусната грешка, при която редът за Бахрейн по отношение на продуктова категория D е оставен непопълнен. Необходимо е тази грешка да бъде поправена.

(3)

В приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325 е допусната грешка, при която Florida Certified Organic Growers and Consumers, Inc. (FOG), DBA as Quality Certification Services (QCS) е посочен като признат орган в Коста Рика по отношение на продуктова категория А. Наред с това контролният орган не е представил данни за вида на продуктите, които желае да сертифицира в продуктова категория D в Коста Рика, поради което признаването за тази продуктова категория му е било предоставено по погрешка. Необходимо е съответното вписване да бъде коригирано.

(4)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325 следва да бъде съответно поправен.

(5)

Била е допусната грешка, при която географският обхват на признаването на Ecocert SA е бил ограничен. Тази грешка във връзка с Бахрейн и продуктова категория D следва да бъде поправена със задна дата, считано от датата на влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325. Признаването на Florida Certified Organic Growers and Consumers, Inc. (FOG), DBA as Quality Certification Services (QCS) е било разширено по погрешка, така че да обхване продуктовите категории A и D в Коста Рика. Тази грешка следва да бъде поправена със задна дата, считано от началната дата на прилагане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по биологично производство,

(1)

С Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 на Комисията (2) е установен списък на съществуващи активни вещества, които следва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им одобряване за използване в биоциди. Този списък съдържа L-(+)-млечна киселина.

(2)

L-(+)-млечна киселина бе оценена за употреба в биоциди от продуктов тип 6 като консерванти за продукти по време на съхранение, както е описано в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

За държава членка докладчик беше определена Германия и на 3 септември 2020 г. нейният оценяващ компетентен орган представи на Европейската агенция по химикали („Агенцията“) доклада за оценка заедно със своите заключения.

(4)

Съгласно член 75, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 528/2012 Комитетът по биоцидите изготвя становището на Агенцията относно заявленията за одобряване на активни вещества. На 15 юни 2021 г. Комитетът по биоцидите прие становището на Агенцията (3) в съответствие с член 7, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014, като взе предвид заключенията на оценяващия компетентен орган.

(5)

Съгласно това становище може да се очаква, че биоцидите от продуктов тип 6, съдържащи L-(+)-млечна киселина, отговарят на критериите, определени в член 19, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 528/2012, в случай че са спазени условията по отношение на използването им.

(6)

Като се вземе предвид становището на Агенцията, е целесъобразно L-(+)-млечна киселина да бъде одобрена за употреба в биоциди от продуктов тип 6 при спазване на определени условия.

(7)

По-специално, тъй като L-(+)-млечна киселина е класифицирана в подкатегория 1C като корозивна/дразнеща кожата и в категория 1 като увреждаща и дразнеща очите, както е посочено в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4), лицето, което отговаря за пускането на пазара на вещества или смеси, третирани с или съдържащи активното вещество в концентрации, водещи до класифициране като корозивно/дразнещо кожата или увреждащо/дразнещо очите, следва да гарантира, че експозицията на населението е сведена до минимум чрез подходящи мерки за намаляване на риска.

(8)

Тъй като L-(+)-млечна киселина отговаря на критериите за класифициране като корозивна за дихателните пътища, както е посочено в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, лицето, което отговаря за пускането на пазара на вещества или смеси, третирани с или съдържащи активното вещество в концентрация, водеща до класифициране като корозивно за дихателните пътища, следва да гарантира, че експозицията на населението е сведена до минимум чрез подходящи мерки за намаляване на риска.

(9)

С цел да се гарантира безопасната употреба на биоциди, съдържащи L-(+)-млечна киселина, в третирани изделия и да се даде възможност на потребителите на третирани изделия да направят информиран избор, лицето, което отговоря за пускането на пазара на изделие, третирано с L-(+)-млечна киселина или съдържащо L-(+)-млечна киселина, следва да гарантира, че върху етикета на третираното изделие фигурира информацията, посочена в член 58, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) № 528/2012. Освен това компетентните органи на държавите членки или, в случай на разрешение на Съюза, Комисията следва да посочат в обобщението на характеристиките на биоцида, съдържащ L-(+)-млечна киселина, съответните указания за употреба и предпазни мерки, които трябва да фигурират върху етикета на третираните изделия съгласно член 58, параграф 3, буква д) от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(10)

Преди дадено активно вещество да бъде одобрено, следва да се предвиди разумен срок, в който заинтересованите страни да имат възможност да предприемат подготвителните мерки, необходими за спазването на новите изисквания.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

(1)

В приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325 на Комисията (2) се съдържа списък на третите държави, чиито системи на производство и мерки за контрол на биологичното производство на земеделски продукти се признават за равностойни на тези, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (3).

(2)

Индия уведоми Комисията, че нейният компетентен орган е преустановил дейността на надзорния орган „TQ Cert Services Private Limited“, поради което този надзорен орган следва да бъде заличен от списъка на надзорните органи, признати от Индия.

(3)

Приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325 съдържа списъка на контролните и надзорните органи, признати за целите на равностойността и компетентни да извършват контрол и да издават сертификати в трети държави. Като се имат предвид новата информация и новите заявления, получени от Комисията от приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325, в този списък следва да бъдат направени някои промени.

(4)

В Информационната система за биологично земеделие (OFIS) постъпиха уведомления за случаи на несъответствие при „Control Union Certifications“ (BIO-149), „Ecocert SA“ (BIO-154), „Lacon GmbH“ (BIO-134) и „OneCert International PVT Ltd“ (BIO-152). Тези уведомления се отнасят до замърсявания на голям брой пратки продукти, произведени в Индия и сертифицирани като биологични от посочените надзорни органи. Замърсяванията бяха с продукти и вещества, чиято употреба в биологичното и/или конвенционалното производство в Съюза не е разрешена, и достигаха равнища над — а често и далеч над — максимално допустимите граници на остатъчни вещества, определени в Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (4). Тези замърсявания включват, наред с другото, замърсявания с етиленов оксид, който е карциногенен, мутагенен и токсичен за репродукцията.

(5)

Освен това посочените надзорни органи не доказаха, че биологичните продукти, внасяни под техен контрол, са произведени в съответствие с разпоредби за производство и при мерки за контрол, равностойни на заложените в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета и в регламенти (ЕО) № 889/2008 (5) и (ЕО) № 1235/2008 на Комисията (6).

(6)

Посочените надзорни органи освен това не предприеха корективни мерки в отговор на констатираните несъответствия и нарушения.

(7)

Поради всяка от тези причини и в съответствие с член 4, параграф 1, буква г), подточки iv), v) и vii) от Делегиран регламент (ЕС) 2021/1342 на Комисията (7) надзорните органи „Control Union Certifications“, „Ecocert SA“, „Lacon GmbH“ и „OneCert International PVT Ltd“ следва да бъдат заличени от списъка на контролните и надзорните органи, признати по отношение на Индия за целите на равностойността съгласно член 33, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007.

(8)

„A CERT European Organization for Certification S.A.“ уведоми Комисията за промяна в адреса си.

(9)

Комисията получи и разгледа заявление от „BioGro New Zealand Limited“ за оттегляне на предоставеното му от нея признаване за всички трети държави, за които е признат в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325.

(10)

„Bureau Veritas Certification France SAS“ уведоми Комисията за промяна в интернет адреса си.

(11)

Комисията получи и разгледа заявление от „Ecocert SA“ за промяна на неговото наименование. Въз основа на получената информация Комисията стигна до заключението, че е обосновано наименованието на посочения надзорен орган да бъде заменено с наименованието „Ecocert SAS“.

(12)

Органът по акредитация IOAS уведоми Комисията, че е оттеглил акредитацията на надзорния орган „FairCert Certification Services Pvt Ltd“. Комисията прикани надзорния орган да представи валиден сертификат за акредитация и да предприеме подходящи и своевременни коригиращи действия. „FairCert Certification Services Pvt Ltd“ обаче не изпрати задоволителен отговор в определения за целта срок. „FairCert Certification Services Pvt Ltd“ освен това не съобщи на Комисията цялата информация, свързана с техническото му досие. Поради всяка от тези три причини и в съответствие с член 4, параграф 1, буква г), подточка iii) от Делегиран регламент (ЕС) 2021/1342 „FairCert Certification Services Pvt Ltd“ следва да бъде заличен от списъка на контролните и надзорните органи, съдържащ се в приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325, за всички трети държави.

(13)

„Kiwa Sativa“ уведоми Комисията за промяна в интернет адреса си.

(14)

Комисията получи и разгледа заявление от „Lacon GmbH“ за оттегляне на предоставеното му от нея признаване за всички трети държави, за които е признат в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325.

(15)

Комисията получи и разгледа заявление от „LETIS S.A.“ за оттегляне на предоставеното му от нея признаване за Афганистан, Азербайджан, Беларус, Кот д’Ивоар, Египет, Етиопия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Мароко, Пакистан, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Украйна, Обединените арабски емирства и Узбекистан.

(16)

Органът по акредитация IOAS уведоми Комисията, че е оттеглил акредитацията на „LETIS S.A.“ за Турция. Комисията прикани надзорния орган да представи валиден сертификат за акредитация по отношение на Турция и да предприеме подходящи и своевременни коригиращи действия. „LETIS S.A.“ обаче не изпрати задоволителен отговор в определения за целта срок. Поради всяка от тези две причини и в съответствие с член 4, параграф 1, буква г), подточка iii) от Делегиран регламент (ЕС) 2021/1342 е обосновано да се оттегли признаването на „LETIS S.A.“ за Турция.

(17)

„OneCert International PVT Ltd“ уведоми Комисията за промяна в адреса и интернет адреса си.

(18)

Комисията получи заявление от „Oregon Tilth“ за оттегляне на предоставеното му от нея признаване за Панама.

(19)

Комисията получи заявление от „Organic Standard“ за оттегляне на предоставеното му от нея признаване за Русия.

(20)

Комисията получи и разгледа заявление от „Soil Association Certification Limited“ за доброволно прекратяване на дейностите му за всички трети държави, за които е признат в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325.

(21)

„Tse-Xin Organic Certification Corporation“ уведоми Комисията за промяна в адреса си.

(22)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2325 следва да бъде съответно изменен.

(23)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по биологично производство,

1)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

2)

Приложение II се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

(1)

Съгласно член 300, параграф 3 от Договора Комитетът на регионите се състои от представители на регионалните и местните власти, които или са на изборна длъжност в рамките на дадена регионална или местна власт, или носят политическа отговорност пред изборен орган.

(2)

На 17 февруари 2020 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2020/235 (2) за назначаване на член и заместник-член, предложени от Република Австрия, в Комитета на регионите. На 21 юни 2022 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2022/1000 (3) за назначаване на член, предложен от Република Австрия, в Комитета на регионите.

(3)

С оставката на г-н Christopher DREXLER се освободи едно място за член на Комитета на регионите.

(4)

С назначаването на г-н Hannes WENINGER за член на Комитета на регионите се освободи едно място за заместник-член на Комитета на регионите.

(5)

Правителството на Австрия предложи г-н Werner AMON, представител на регионална власт, който заема изборна длъжност в рамките на регионална власт, Landesrat, Steiermärkische Landesregierung (член на правителството на провинция Щирия) за член на Комитета на регионите за остатъка от мандата, а именно до 25 януари 2025 г.

(6)

Правителството на Австрия предложи г-н Thomas STEINER, представител на местна власт, който заема изборна длъжност в рамките на местна власт, Mitglied des Gemeinderats von Eisenstadt (член на общинския съвет на Айзенщат), за заместник-член на Комитета на регионите за остатъка от мандата, а именно до 25 януари 2025 г.,

а)

за член:

и

б)

за заместник-член:

(1)

На 1 октомври 2015 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2015/1763 (1) относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди.

(2)

Въз основа на преглед от Съвета на Решение (ОВППС) 2015/1763 срокът на ограничителните мерки следва да бъде удължен до 31 октомври 2023 г., а три лица следва да бъдат заличени от списъка на подлежащите на ограничителни мерки физически и юридически лица, образувания и органи, който се съдържа в приложението към Решение (ОВППС) 2015/1763.

(3)

Поради това Решение (ОВППС) 2015/1763 следва да бъде съответно изменено,

1)

В член 6, втора алинея се заменя със следното:

„Настоящото решение се прилага до 31 октомври 2023 г. “;

2)

Приложението се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.

(1)

На 25 октомври 2010 г. Съветът прие Решение 2010/638/ОВППС (1) за налагане на ограничителни мерки срещу Република Гвинея.

(2)

Въз основа на извършен преглед на Решение 2010/638/ОВППС срокът на посочените ограничителни мерки следва да бъде удължен до 27 октомври 2023 г.

(3)

Съветът счита, че заглавието на Решение 2010/638/ОВППС следва да бъде изменено.

(4)

Поради това Решение 2010/638/ОВППС следва да бъде съответно изменено,

1)

заглавието се заменя със следното:

„Решение 2010/638/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Гвинея“;

2)

в член 8, параграф 2 се заменя със следното:

(1)

На 30 август 2022 г. в Комисията беше подадено искане за регистрация на европейска гражданска инициатива под надслов „Европейска гражданска инициатива за веганска храна“.

(2)

Целта на инициативата, изразена от организаторите, е „веганската алтернатива изрично да стане винаги налична на частни и обществени места, където се продават храни и напитки в Европа“. Европейската гражданска инициатива за ВЕГАНСКА ХРАНА е насочена към веганите и към всички, които зачитат правото на веганска алтернатива, и цели предприемане на действия във връзка с изменението на климата чрез улесняване на предлагането на храни на растителна основа на потребителите в ЕС в тяхното ежедневие. Лишеният от жестокост вегански режим на хранене не предполага експлоатация и умъртвяване на животни и така съответства на възникващата колективна осведоменост за правата на животните. Освен това веганският режим на хранене способства за промяна на територията чрез избора на производствени и трудови дейности, структури и логистика с по-малко замърсяване. Европейската гражданска инициатива за ВЕГАНСКА ХРАНА има за цел въвеждането със закон на веганската алтернатива при продажбата на храни и напитки на обществеността в Европа с надеждата, че участието на европейските граждани ще доведе до приемането на закон на ЕС с големи ползи за планетата, като например смекчаване на кризата в областта на климата, изчезването на диви видове и обезлесяването, по-добро използване на земята, защита на морския живот, премахване на разхищението на храни и недохранването.“

(3)

В приложение и допълнителен документ се предоставят подробности относно предмета, целите и контекста на инициативата, като се посочват и описват подробно причините за подкрепа на инициативата. Организаторите твърдят, че предоставянето на веганската алтернатива при продажбата на храни и напитки на обществеността на частни и обществени места позволява да се улесни достъпът до веганската алтернатива и да се подпомогне борбата с кризата в областта на климата чрез увеличаване на потреблението на храни на растителна основа и намаляване на разходите за храна. Според организаторите „улесняването на предлагането на веганска храна в публичния и частния сектор за продажба на храни и напитки може да доведе до по-малко замърсяване от емисии на CO2, по-здравословна околна среда, по-ниско потребление на вода и по-малко страдание за животните“.

(4)

Що се отнася до целта на инициативата за въвеждане на правно задължение за операторите на пазара на дребно на храни и напитки да предлагат вегански продукти, Комисията има правомощието да представи предложение за правен акт въз основа на член 114 от ДФЕС. Освен това, доколкото инициативата може да засегне или да изисква приемане на специфични мерки в рамките на общата селскостопанска политика, Комисията има правомощието да представи предложение за правен акт въз основа на член 43 от ДФЕС.

(5)

С оглед на това нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представя предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите.

(6)

Това заключение не засяга оценката на това дали конкретните материалноправни условия, необходими, за да може Комисията да предприеме действия, включително съответствието с принципите на пропорционалност, субсидиарност и съвместимост с основните права, ще бъдат изпълнени в този случай.

(7)

Групата на организаторите е предоставила съответни доказателства, че тя отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и е посочила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от посочения регламент.

(8)

Инициативата не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(9)

Поради това инициативата, озаглавена „Европейска гражданска инициатива за веганска храна“, следва да бъде регистрирана.

(10)

Заключението, че условията за регистрация съгласно член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788 са изпълнени, не означава, че Комисията по някакъв начин потвърждава фактическата правилност на съдържанието на инициативата, което е отговорност единствено на групата на организаторите на инициативата. Съдържанието на инициативата изразява единствено възгледите на групата на организаторите и по никакъв начин не може да се смята, че изразява възгледите на Комисията,

(1)

На 29 ноември 2016 г. дружеството Lanxess Deutschland GmbH („заявителят“) подаде заявление до компетентните органи на редица държави членки, включително Франция, Швеция и Германия, за паралелно взаимно признаване в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) № 528/2012 на биоцида Preventol A 12 TK 50 („биоцида“). Биоцидът, съдържащ пропиконазол като активно вещество, е консервант за покрития от продуктов тип 7, който се използва от промишлените потребители за запазване на бои и покрития на водна основа и на основата на разтворители. Референтната държава членка, която отговаря за оценката на заявлението съгласно посоченото в член 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012, е Нидерландия.

(2)

На 16 септември 2020 г. Германия повдигна възражения пред координационната група, като посочи, че определените от Нидерландия условия на разрешението не гарантират, че биоцидът отговаря на изискванията по член 19, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

На 17 септември 2020 г. секретариатът на координационната група прикани останалите заинтересовани държави членки и заявителя да представят писмени бележки във връзка с възраженията. Заявителят представи писмени бележки на 29 септември 2020 г. Отнасянето за разглеждане беше обсъдено в координационната група на 21 октомври 2020 г. с участието на заявителя.

(4)

Германия счита, че мерките за намаляване на риска при пускането на пазара на третирани изделия, които са обработени с продукта или съдържат продукта, могат да бъдат включени в разрешението за биоцид само ако са били посочени в условията за одобрение на активното вещество. Тъй като Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1609 на Комисията (2) не включва необходимите мерки за намаляване на риска при пускането на пазара на третирани изделия, които са обработени с продукта или съдържат продукта, Германия счита, че предложените от Нидерландия мерки за намаляване на риска при пускането на пазара на третирани изделия не могат да бъдат включени в разрешението за биоцида. Поради това Германия смята, че продуктът не следва да бъде разрешен, тъй като неприемливото въздействие върху здравето на човека и околната среда от употребата на биоцида не може да бъде надлежно разгледано в разрешението за продукта.

(5)

Тъй като в рамките на координационната група не беше постигнато споразумение по повдигнатото от Германия възражение, на 16 декември 2021 г. Нидерландия отнесе нерешеното възражение за разглеждане до Комисията съгласно предвиденото в член 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012. Тя предостави на Комисията подробно изложение на въпроса, по който държавите членки не успяха да постигнат съгласие, както и причините за различията им. Изложението беше изпратено на заинтересованите държави членки и на заявителя.

(6)

Съгласно член 19, параграф 1, буква б), подточки iii) и iv) от Регламент (ЕС) № 528/2012 едно от условията за предоставяне на разрешение е да се установи, в съответствие с общите принципи за оценка на досиета за биоциди, определени в приложение VI към посочения регламент, че биоцидът няма неприемливо въздействие — сам по себе си или в резултат на остатъчните вещества — върху здравето на хората, животните и върху околната среда.

(7)

В член 19, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 528/2012 се предвижда, че при оценката дали даден биоцид отговаря на критериите, посочени в параграф 1, буква б) от същия член, се взема предвид начинът на употреба на третирани изделия, които са обработени с биоцида или съдържат биоцида.

(8)

В член 58, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 се предвижда, че третирано изделие се пуска на пазара само ако всички активни вещества в състава на биоцида, с който е обработено или който съдържа, са включени в списъка, съставен в съответствие с член 9, параграф 2 от посочения регламент — за съответния продуктов тип и употреба, или в приложение I към същия регламент, и всички условия или ограничения, предвидени там, са спазени. Нидерландия стигна до заключението, че употребата на биоцида би оказала неприемливо въздействие върху здравето на човека и околната среда, което налага в разрешението за биоцида да бъдат включени мерки за намаляване на риска при пускането на пазара и употребата на третирани изделия, обработени с биоцида или съдържащи биоцида. Условията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1609, не включват специфични мерки за намаляване на риска, свързани с пускането на пазара на третирани изделия, обработени с пропиконазол или съдържащи пропиконазол, и в посочения регламент за изпълнение не се предвижда възможността компетентните органи на държавите членки да определят такива мерки за намаляване на риска в разрешението за биоциди, съдържащи пропиконазол, за продуктов тип 7, които биха били необходими за справяне с установените неприемливи рискове за здравето на човека и околната среда от употребата на третирани изделия, обработени с биоцида или съдържащи биоцида.

(9)

След внимателно проучване на цялата информация Комисията разбира, че изпълнението на условията по член 19, параграф 1, буква б), подточки iii) и iv) от Регламент (ЕС) № 528/2012 по отношение на биоцида не може да бъде осигурено чрез налагане на условия за употребата на биоцидите в третираните изделия, без същевременно да се налагат задължения на лицата, които пускат на пазара третирани изделия, съдържащи този биоцид. Тъй като обаче необходимите условия или ограничения за гарантиране на безопасната употреба на биоцида — като се има предвид начинът, по който могат да се използват третирани изделия, обработени с биоцида или съдържащи биоцида — не са определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1609 и не могат да бъдат определени в разрешението за биоцида, употребата на биоцида в третираните изделия би имала неприемливо въздействие върху здравето на човека и околната среда.

(10)

Следователно, тъй като безопасната употреба на биоцида в третирани изделия не може да се гарантира единствено чрез налагане на условия за употребата на биоцидите в третираните изделия, без едновременно с това да се налагат задължения на лицата, които пускат на пазара третираните изделия, Комисията счита, че продуктът не отговаря на условията, определени в член 19, параграф 1, буква б), подточки iii) и iv) от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(11)

На 21 юни 2022 г. Комисията даде възможност на заявителя да представи писмени бележки в съответствие с член 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012. На 18 юли 2022 г. заявителят представи писмено становище, което Комисията взе предвид.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,