(1)

Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна (1) (наричано по-нататък „споразумението“), влезе в сила на 1 септември 2017 г.

(2)

В съответствие с член 465, параграф 2 от споразумението Съветът за асоцииране може да делегира на Комитета за асоцииране което и да е от своите правомощия, включително правомощието да взема решения със задължителна сила.

(3)

С Решение № 3/2014 на Съвета за асоцииране (2) Съветът за асоцииране делегира на Комитета за асоцииране в състав „Търговия“ правомощието да актуализира или изменя, наред с другото, приложение XV към споразумението.

(4)

По време на следващото си заседание Комитетът за асоцииране в състав „Търговия“ трябва да приеме решение за актуализиране на приложение XV към споразумението.

(5)

Като се има предвид, че няколко акта на Съюза, изброени в приложение XV към споразумението, са били изменени или отменени след приключването на преговорите по споразумението, е необходимо да се измени посоченото приложение, включително като се променят някои срокове, за да се вземе предвид вече постигнатият до момента от Украйна напредък в процеса на сближаване с достиженията на правото на Съюза.

(6)

Целесъобразно да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комитета за асоцииране в състав „Търговия“, тъй като решението, чието приемане се предвижда, ще бъде обвързващо за Съюза,

(1)

С писмо от 1 юли 2019 г. Белгия уведоми Комисията относно схемата за помощ за производство на видеоигри. Допълнителна информация беше изпратена на Комисията с писма от 3 януари 2020 г. и 2 февруари 2020 г.

(2)

С писмо от 30 април 2020 г. Комисията уведоми Белгия, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „ДФЕС“) по отношение на помощта.

(3)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на въпросната помощ.

(4)

В писмото си от 29 май 2020 г. Белгия представи мненията си относно решението за откриване на процедурата.

(5)

На 16 юли 2020 г. Комисията получи редица забележки по въпроса от заинтересована страна. Тя ги препрати на Белгия, на която бе дадена възможност да отговори. Комисията получи мненията на Белгия с писмо от 30 ноември 2020 г.

(6)

В писмото си от 29 май 2020 г. Белгия информира Комисията, че желае да измени законодателството, на което се основава помощта, а в това от 30 ноември 2021 г., че законопроект, съдържащ съответните изменения, е бил внесен пред Камарата на представителите на Кралство Белгия (3).

(7)

Белгия предостави допълнителна информация на 10 юни 2021 г. и 8 декември 2021 г., както и на 10 февруари 2022 г. и 29 март 2022 г.

(8)

Това е схема за данъчна защита за насърчаване на производството на видеоигри. Тя е създадена като разширение на първоначалната данъчна защита, чиято цел беше да подпомогне аудио-визуалната продукция и която беше разрешена от Комисията през 2003 г. (4). Разширенията на първоначалната схема бяха одобрени през 2004 г. (5), 2007 г. (6), 2009 г. (7), 2013 г. (8) и 2014 г. (9). Схемата за данъчна защита, която беше одобрена през 2014 г., беше разширена без промяна през 2020 г. (10). Текущата версия на тази схема ще остане в сила до 31 декември 2026 г.

(9)

Правното основание е Белгийският кодекс за данъка върху доходите (Code des impôts sur les revenus/Wetboek van Inkomstenbelastingen) (11) и Законът от 29 март 2019 г. за разширяването на данъчната защита на производителите на видеоигри, публикуван в Официален вестник на Белгия (Moniteur belge/Belgisch Staatsblad) на 16 април 2019 г. (12), както и изменението на този закон, което понастоящем се разглежда от Камарата на представителите на Кралство Белгия (13). Очаква се изменението да бъде прието след одобрение от Комисията.

(10)

Продължителността на мярката за помощ ще бъде удължена до 31 декември 2027 г. (14).

(11)

Прогнозният бюджет е 36 000 000 EUR (6 000 000 EUR годишно). Неговият източник е федералният бюджет на белгийската държава.

(12)

Целта на тази схема е да подкрепи и насърчи инвестициите на дружества, ангажирани с производството на видеоигри, като им предостави данъчни предимства. Дружествата, подлежащи на корпоративно данъчно облагане в Белгия, които отговарят на необходимите критерии, могат да се възползват от данъчната защита, предвидена в тази схема за помощ.

(13)

За да се възползват от данъчните облекчения по схемата, те трябва да инвестират в произведения, създадени от дружества, произвеждащи видеоигри, одобрени като европейски видеоигри от компетентните служби на съответната общност, което означава, че игрите трябва да са произведени основно с помощта на автори и творчески работници, пребиваващи в Белгия или друга държава, принадлежаща към ЕИП, или да са под надзора и контрола на практика от един или повече производители и съпроизводители, установени в една или повече държави от ЕИП.

(14)

Това акредитиране на видеоигрите зависи от набор от културни критерии, установени от фламандската общност и Валонския регион за техните собствени схеми за помощ и одобрени от Комисията (през 2018 г. за фламандската общност (15), разширена и изменена през 2022 г. (16) и през 2020 г. за Валонския регион (17)). Наборът от критерии включва това дали играта има културни и художествени качества, дали производствените дейности и засегнатите страни имат връзки с Фландрия или с Валонския регион и дали съответната игра е иновативна и творческа. За да го гарантира, Белгия се ангажира да гарантира, че белгийската федерална държава ще сключи споразумение за сътрудничество с фламандската общност, френскоезичната общност и немскоезичната общност относно съответните компетенции на тези общности и на федералната държава по отношение на схемата за данъчна защита. Белгия отбелязва, че за срока на схемата за данъчна защита одобрението на общностите за видеоигри в този контекст ще подлежи на същите критерии като тези, прилагани от фламандската общност и Валондския регион към техните собствени схеми за помощ за видеоигри.

(15)

Съгласно настоящата система за данъчна защита дадено дружество („инвеститорът“) може да осигури финансов принос за производителя на определено аудио-визуално произведение въз основа на рамков договор. Инвеститорът получава компенсация за тази инвестиция под формата на „сертификат за данъчна защита“, който му позволява да се възползва от данъчни облекчения чрез намаляване на облагаемите печалби. Принципът, залегнал в основата на данъчното облагане на печалбите на дружествата, е, че дружествата подлежат на данъчно облагане върху общите си печалби (член 185 от Белгийския кодекс за данъка върху доходите). Данъчната основа се установява чрез приспадане на приспадащите се разходи от печалбите (член 6 от Кодекса за данъка върху доходите). По правило дружествата могат да приспадат професионалните разходи, които са направили през данъчния период (член 49 от Кодекса за данъка върху доходите). Що се отнася до стойността на инвестициите, може да се приспадне сума, която зависи от стойността на вноската (член 61, параграф 2 от Кодекса за данъка върху доходите). Съгласно схемата за данъчна защита данъчнозадълженото дружество може незабавно да приспадне 421 % от инвестираните суми, сума, надвишаваща неговия финансов принос. В зависимост от естеството на нотифицирания проект това се отнася и за приноса към производството на дадена видеоигра.

(16)

Съгласно схемата, нотифицирана от Белгия, данъчната стойност на сертификата за данъчна защита беше определена на 70 % от производствените и оперативните разходи, направени в рамките на ЕИП, или, ако производствените и оперативните разходи, направени в Белгия, представляват по-малко от 63 % от общия бюджет, от производствените и оперативните разходи, направени в Белгия. Размерът на помощта за евентуална инвестиция в производство е определен на 48 % от данъчната стойност на сертификата за данъчна защита. Това означава, че при максимален сценарий, при който най-малко 63 % от общия бюджет се изразходва в Белгия, интензитетът на помощта може да достигне 48 % от 70 %, което представлява 33,6 % от бюджета за производството, но би бил по-малък в случаите, когато производствените разходи, направени в Белгия, са по-малки от 63 % от общия бюджет. Ако такава помощ се предостави в допълнение към други форми на помощ за производство, интензитетът на помощта ще бъде ограничен до 50 %.

(17)

Съответно в първоначалната версия на схемата данъчната стойност на сертификата за данъчна защита беше установена въз основа на териториалните разходи. Размерът на инвестицията (и следователно размерът на помощта) зависи от процента на териториалните разходи, което означава, че варира в зависимост от планирания размер на разходите в Белгия.

(18)

Съгласно схемата за данъчна защита дружествата—продуценти, които се възползват от схемата, трябва да бъдат акредитирани, за да могат да участват. Според Белгия смисълът на това е, че акредитирането може да бъде оттеглено от всички дружества или лица, които не спазват закона (18).

(19)

Белгия обясни, че акредитирането ще бъде предоставено веднага след подаване на заявление от страна на съответните дружества—продуценти. Такова заявление съдържа само: информация, идентифицираща съответното дружество, документ, показващ, че кандидатът няма просрочени плащания към Националната служба за социално осигуряване, както и ангажимент да спазва закона по отношение на схемата за данъчна защита. Това по-конкретно означава, че дружествата—продуценти се задължава да изготви офертата си за сертификат за данъчна защита в съответствие с разпоредбите на Закона от 11 юли 2018 г. относно публичното предлагане на инвестиционни механизми и допускането на инвестиционни механизми до преговори на регулирани пазари (19) и тези от Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета (20).

(20)

Белгия обясни, че при процеса на акредитиране няма да се въвеждат никакви условия, свързани с установяването на съответните дружества в Белгия към момента на тяхното заявление за акредитиране.

(21)

Белгия обясни в своето уведомление, че секторът на видеоигрите в Белгия е представлявал 100 000 000 EUR през 2018 г. или на 0,08 % от световния пазар (около 124 000 000 000 EUR през 2018 г.).

(22)

Оттогава Белгия е актуализирала тези данни. През 2020 г. секторът на видеоигрите генерира 159 800 000 000 USD приходи в световен мащаб (21). Сумата от 82 000 000 EUR, която Белгия отчете като общи приходи на белгийския пазар за тази година, представлява едва 0,05 % от световните приходи. Пазарът на европейския континент представлява 19 % от световния пазар, което съответства на 29 600 000 000 USD или на над 27 600 000 000 EUR. Това означава, че през 2020 г. белгийският пазар на видеоигри представлява 0,3 % от съответния пазар на европейския континент. Според данните за 2019 г. в белгийския сектор са заети 1 000 души от общо 87 628 в цяла Европа. В Белгия е имало 63 студия за разработка на видеоигри от общо 4 913 в цяла Европа (22). Тези данни следователно показват, че белгийският сектор на видеоигрите заема скромно място на общия европейски пазар. В Белгия много от дружествата, работещи в сектора на видеоигрите, са малки. Много от тях са сравнително нови, което означава, че съществуват от по-малко от шест години. Предвид големината на дружествата в сектора и краткото време, за което съществуват, те срещат трудности в развитието си. Това възпира производството на по-голям брой културни видеоигри, създаващи по-голямо разнообразие.

(23)

Белгия желае да направи следните забележки: въпреки растежа, който този сектор отбелязва, на индустрията ѝ липсва финансовият импулс, необходим за постигане на пазарен пробив. Разработването на игра, която да се играе на компютър, конзола, таблет или смартфон, е сходно със създаването на филм, тъй като отнема няколко месеца или дори години. За процеса са необходими висококвалифицирани работници. Както във филмовата индустрия, до края на процеса няма продаваем резултат. Предвид тези характеристики секторът на видеоигрите е относително рисков. Освен това, точно както във филмовата индустрия, е невъзможно да бъдем сигурни дали определена игра ще се хареса на достатъчно хора, за да има възвръщаемост на инвестицията. В допълнение проекти, включващи видеоигри със значителен образователен, културен и художествен компонент, се считат за по-рискови. Това е така, тъй като те включват същите производствени разходи като видеоигрите, които се радват на световна популярност, но имат достъп до по-ограничен пазар.

(24)

Финансовите ограничения възпрепятстват стартирането на големи проекти със значителен творчески потенциал, но изискващи съответно по-висок бюджет. Ето защо производството на видеоигри се фокусира върху игри, които могат да се играят на персонални компютри, и игри, които могат да бъдат произведени с по-нисък бюджет. Трудностите с финансирането пречат на запазването и развитието на културно ноу-хау на местно ниво. Факт е, че е в интерес на производителите да работят като подизпълнители на чужди дружества, а не да разработват собствени видеоигри.

(25)

В резултат на това белгийските дружества за видеоигри често имат сериозни затруднения при получаването на финансиране за нови проекти. Те също така са изправени пред голяма международна конкуренция.

(26)

Данъчната защита ще спомогне за увеличаване на броя на частните инвестиции в сектора на производството на видеоигри по същия начин, както данъчната защита за филмова и аудио-визуална продукция.

(27)

Както Комисията първоначално беше уведомена, схемата породи съмнения относно законосъобразността си като цяло. Данъчната стойност на сертификата за данъчна защита е установена въз основа на териториалните разходи. Възможно е да е налице конфликт между тези условия за териториалност и принципите на общата законосъобразност, по-специално принципите на ДФЕС, гарантиращи свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги (членове 34 и 56 от ДФЕС).

(28)

Комисията изрази съмненията си относно това дали е законно и съвместимо с вътрешния пазар помощта за видеоигри да определя размера на инвестицията и следователно размерът на помощта като процент от териториалните разходи в Белгия и дали е необходимо или пропорционално да има териториални условия, свързани с такава помощ.

(29)

В писмо от 16 юли 2020 г. организацията на фламандските независими филмови и телевизионни продуценти (Vlaamse Onafhankelijke Film & Televisie Producenten, наричана по-долу „VOFTP“) предостави редица мнения относно нотифицираната схема за помощ. VOFTP вярва, че е засегната от тази схема, опасявайки се, че разширяването на системата за данъчна защита към видеоигрите ще намали потока от инвестиции към аудио-визуалните продукции на нейните членове. Според VOFTP разширяването на първоначалната данъчна защита не отговаря на условията за съвместимост с вътрешния пазар и следователно не следва да бъде одобрено от Комисията.

(30)

В своето изявление VOFTP подчертава значението на извършването на задълбочено проучване, за да се установи дали видеоигрите, които ще получат помощ по схемата, наистина имат връзка с Белгия и допринасят за целта за насърчаване на културата по смисъла на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС и културното многообразие. VOFTP се опасява, че схемата не съдържа гаранция, че помощта ще бъде предоставена само за видеоигри с културна цел.

(31)

Според VOFTP критериите, прилагани съгласно схемата за помощ за видеоигри, за оценка на културния аспект на игрите следва да гарантират, че всяка игра, която се възползва от помощта, има културна стойност. Такива критерии следва да бъдат определени от отговорната общност или регион, които имат свои собствени схеми за помощ за сектора на видеоигрите. Във всеки случай организация, специфична съответно за фламандската общност (Фламандския аудио-визуален фонд) или Валонски регион, определя критериите за оценка на културния аспект на дадена видеоигра. VOFTP се съмнява дали прилагането на тези критерии е гарантирано. Необходимо е споразумение за сътрудничество между белгийската държава и съответните общности, но такова не съществува.

(32)

В писмото си от 29 май 2020 г. Белгия отбелязва, че решението за откриване на процедурата потвърждава, че условията за класифициране на съответната помощ като помощ за насърчаване на културата и следователно като съвместима с вътрешния пазар, съгласно член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС, са изпълнени.

(33)

По отношение на условията за териториално разходване и общата законосъобразност на тези разходи (включително тяхната необходимост и пропорционалност) и по-специално принципите на ДФЕС, гарантиращи свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги (членове 34 и 56 от ДФЕС), Белгия започна да проучва възможността за разширяване на допустимите разходи за цялата територия на ЕИП. На 16 юли 2021 г. Комисията по финанси и бюджет на Камарата на представителите на Кралство Белгия предложи приложимото законодателство да бъде изменено, като фразата „разходи за производство и оперативни разходи в Белгия“ се замени с „разходи за производство и оперативни разходи в Европейското икономическо пространство“. В проекта за изменение стойността за данъчни цели на сертификата за данъчна защита е определена на 70 % от разходите за производство и оперативните разходи, направени в рамките на ЕИП, или, ако разходите за производство и оперативните разходи, които представляват професионален доход, подлежащ на данъчно облагане в рамките на ЕИП, представляват по-малко от 63 % от общия бюджет — от разходите за производство и оперативните разходи, които представляват професионален доход, подлежащ на данъчно облагане в рамките на ЕИП. Камарата на представителите е готова да приеме изменението веднага щом Комисията вземе положително решение.

(34)

Що се отнася до мненията на VOFTP относно културното естество на видеоигрите, които потенциално отговарят на условията за помощ, и прилагането на набора от културни критерии на съответните общности към видеоигрите, обхванати от данъчната защита, Белгия заяви, че споразумението за сътрудничество между федералната държава и общностите относно съществуващата данъчна защита за аудио-визуални продукции следва да бъде адаптирано, за да включва прилагането на набора от културни критерии на общностите или регионите към видеоигрите. Това ще стане преди прилагането на нотифицираната схема, веднага щом Камарата на представителите приеме предложеното законодателно изменение и веднага щом Комисията приеме решението относно данъчната защита за производството на видеоигри. Белгия потвърждава, че това споразумение за сътрудничество няма да промени съдържанието на набора от критерии.

(35)

В член 107, параграф 1 от ДФЕС се предвижда: „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(36)

Инвеститорите могат да приспадат средства, използвани в контекста на разглежданата схема, от своите облагаеми печалби. Това предвидено от закона приспадане намалява размера на данъка, събиран от държавата. В закона също така се заявява, че тези средства трябва да бъдат разпределени към дружества, одобрени от държавата за тази операция и че те трябва да допринасят за конкретни продукции, които са изрично акредитирани като европейски видеоигри от компетентните служби на съответната общност. Следователно за въпросните инвестиции се използват държавни ресурси и те могат да бъдат приписани на държавата.

(37)

Целта на схемата е да се намалят производствените разходи, поемани от производителите на видеоигри. Такива разходи са част от разноските, обичайно поемани от всички производители на видеоигри. С други думи, това е разход, който обикновено се възлага на бюджета на бенефициера.

(38)

Предоставената на производителя помощ идва от приноса на инвеститора, който сам по себе си е резултат от данъчното приспадане на тази операция. Поради това Комисията отбелязва, че предимството, произтичащо от данъчното приспадане, всъщност се прехвърля на производителя чрез рамковия договор.

(39)

Следователно схемата предоставя предимство на производителя, до което той не би имал достъп при нормални пазарни условия. Ето защо мярката представлява предимство в полза на производителите на видеоигри.

(40)

Схемата е избирателна, тъй като помощ могат да получат само бенефициери, чиито проекти са преминали критериите за подбор. Освен това схемата за помощ обхваща само сектора на видеоигрите. В допълнение, данъчното приспадане от 421 % от стойността на инвестицията означава, че съответните инвестиции (и следователно бенефициерите) се третират по-благоприятно от останалите инвестиции по отношение на целта на данъчната система, тъй като други инвестиции не могат да бъдат приспаднати при процент, надвишаващ номиналната им стойност. Това е така, въпреки че тяхното положение, както де юре, така и де факто е сравнимо по отношение на целта на данъчната система, която е да облага приходите на дружествата след приспадане на инвестициите. Това отношение не може да бъде оправдано от естеството и логиката на системата. Съгласно системата за корпоративно данъчно облагане стандартното приспадане не може да надвишава номиналната стойност на инвестицията.

(41)

Тъй като видеоигрите са част от международната търговия и този пазар е отворен за конкуренция, предоставеното на бенефициерите финансовото предимство може да засегне конкуренцията и търговията между държавите членки.

(42)

Като извести за схемата, преди тя да влезе в сила, Белгия изпълни задълженията си по член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(43)

Степента, до която схемата е съвместима с вътрешния пазар, ще бъде анализирана въз основа на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС с оглед на целта за насърчаване на културата чрез подкрепа за културни проекти.

(44)

За да бъдем по-точни, съвместимостта на схемата с вътрешния пазар ще бъде анализирана в светлината на точка 24 от Съобщението на Комисията относно държавната помощ за филми и други аудио-визуални произведения (23) (наричано по-долу „Съобщението относно филмовата индустрия“). В точка 24, която се отнася конкретно за държавната помощ за производството на видеоигри, се заявява, че когато може да се докаже, че е необходима схема за помощ, насочена към игри с културна и образователна цел, Комисията ще приложи mutatis mutandis критериите за интензитет на помощта, определени за филми в Съобщението относно филмовата индустрия.

(45)

В решението си за откриване на процедурата Комисията отбеляза, че схемата изглежда отговаря на повечето критерии за класифициране като помощ за насърчаване на културата и следователно като помощ, съвместима с вътрешния пазар, съгласно член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС.

(46)

За да бъдат съвместими, схемите за помощ трябва първо да отговарят на критерия за „обща законосъобразност“. Концепцията за „обща законосъобразност“ се основава на предположението, че условията за допустимост и критериите за предоставяне на помощ не съдържат клауза, неразривно свързана с предоставянето на помощ, която противоречи на специфичните разпоредби на ДФЕС в области, различни от държавната помощ (24).

(47)

Схемата не налага никакви условия, свързани с белгийска националност, нито изискване дружеството, получаващо помощ, да е установено основно на белгийска територия. Бенефициерите могат да бъдат установени в друга държава от Европейския съюз или в Европейското икономическо пространство.

(48)

Процедурата за акредитиране на дружества—продуценти, и посредници няма отношение към общата законосъобразност на схемата. Съгласно съществуващата схема за данъчна защита дружествата—продуценти, които се възползват от схемата, трябва да имат установена агенция в Белгия към момента на изплащане на помощта. Процесът на акредитиране не включва никакви условия, свързани с установяването или пребиваването в Белгия на съответните дружества към момента на тяхното кандидатстване за акредитиране.

(49)

Що се отнася до интензитета на помощта, чрез проект на закон Белгия въведе изменение в ограничителните териториални разпоредби на първоначално нотифицираната схема за помощ. Съгласно този проект на закон размерът на помощта се определя в зависимост от размера на производствените и оперативните разходи, направени в Европейското икономическо пространство. Следователно схемата вече не може да представлява пречка за свободното движение на стоки или свободното предоставяне на услуги в рамките на вътрешния пазар (членове 34 и 56 от ДФЕС).

(50)

Съгласно член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството може да се считат за съвместими с вътрешния пазар, ако не засягат условията на търговия и конкуренция в ЕС в степен, противоречаща на общия интерес.

(51)

Комисията не е изготвила никакви насоки за това как тази разпоредба да се приложи по отношение на помощта за видеоигри. В точка 24 от Съобщението относно филмовата индустрия се потвърждава, че помощта, предназначена за подкрепа на видеоигрите, се анализира за всеки отделен случай.

(52)

Оценката на помощта за видеоигри съгласно член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС следва практиката на Комисията, която започна с решението относно френския данъчен кредит в подкрепа на видеоигрите, в което Комисията призна, че определени видеоигри могат да бъдат класифицирани като културни продукти (25).

(53)

За своите собствени схеми за подпомагане на видеоигри фламандската общност и Валонският регион са разработили редица културни критерии за игри, отговарящи на условията за помощ, които са приложими и към схемата за данъчна защита (26). Те са създали скала за подбор на проекти, за да гарантират, че игрите, които получават подкрепа, наистина отговарят на условията за признаване като културно произведение. Комисията е анализирала тези критерии (27) и е одобрила схемите.

(54)

Противно на твърдението, направено от заинтересованата страна VOFPT, Белгия се е ангажирала да сключи споразумение за сътрудничество между федералната държава и общностите, преди да приложи схемата за данъчна защита за видеоигри (вж. съображения 14 и 34). Този вид сътрудничество за подкрепа на аудио-визуални произведения вече съществува.

(55)

В заключение, схемата подкрепя културни проекти и отговаря на целта за насърчаване на културата, съгласно член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС.

(56)

Целта на схемата е да подкрепя културни проекти, които се сблъскват с трудности при получаване на финансиране на пазара, предвид естеството на проекта (културни произведения) и свързаните рискове (въпреки че със сигурност ще има производствени разходи, няма гаранция за публика). Така че схемата помага да се финансират част от производствените разходи на видеоигрите, избрани поради приноса си за насърчаване на културата. Механизмът за подпомагане се основава на принципа на подкрепа за производството на игри от частни инвеститори. Белгия обясни, че система за пряко подпомагане би довела до по-големи административни и финансови разходи от мярката за данъчна защита. Освен това плащането на директна безвъзмездна помощ ще се случи по-рано в процеса от всяко освобождаване от данъчно облагане (както временно, така и окончателно). В допълнение, тъй като отговорността за културните въпроси е прехвърлена на белгийските общности, аудио-визуалната политика на белгийско федерално ниво е ограничена до установяване на система за данъчна защита като част от социално-икономическата политика на Белгия. Чрез включването на частни инвеститори Белгия желае да насърчи взаимните контакти и достъпа на културния сектор до различните потенциални източници на финансиране.

(57)

Следователно схемата е подходящо средство за постигане на планираната цел.

(58)

Видеоигрите, които се възползват от помощта, са културни произведения, които популяризират местната и европейската култура. Техният международен маркетингов потенциал осигурява лост за насърчаване на културата в голям мащаб.

(59)

Въпреки това проектите, включващи видеоигри, срещат трудности при получаване на финансиране при пазарни условия (вж. съображения 22—24 по-горе). Финансовите рискове, присъщи на проектите, включващи видеоигри, които непременно водят до производствени разходи, докато печалбата остава несигурна, представляват пречки пред частните инвестиции. Това означава, че е необходима обществена намеса, за да се реализира по-голям и по-разнообразен дял от проекти.

(60)

В точка 24 от Съобщението относно филмовата индустрия се посочва, че ако може да се докаже, че е необходима схема за помощ за игри с културна и образователна цел, по аналогия Комисията ще прилага същите критерии за интензитет на помощта като тези, установени за схеми за помощ в полза на аудио-визуални произведения.

(61)

Схемата поддържа създаването на видеоигри в ограничени пропорции. Максималният интензитет на помощта е 33,6 %, а когато има повече от един източник на помощ, тя е ограничена до 50 % от производствените разходи на дадена видеоигра, в съответствие с прага от 50 %, установен от Съобщението относно филмовата индустрия. Целта на ставките за максимален интензитет е да се запази частната инициатива, като се задължат бенефициерите на помощта да получават средства и от други източници, освен от държавата.

(62)

В заключение, схемата е пропорционална на преследваната цел.

(63)

В световен мащаб секторът на видеоигрите генерира приходи в размер на 159 800 000 000 USD през 2020 г. Пазарът на европейския континент представлява 19 % от този пазар, което съответства на 29 600 000 000 USD (над 27 600 000 000 EUR). През 2020 г. приходите на белгийския пазар на видеоигри достигнаха 82 000 000 EUR, което съответства на 0,3 % от общия европейски пазар и на 0,05 % от световния пазар (28).

(64)

В светлината на гореизложеното е ясно първо, че бюджетът за схемата за подпомагане на белгийския сектор на видеоигрите е сравнително ограничен (вж. съображение 11) в сравнение с общия оборот на сектора в Белгия. Второ, всяко нарушаване по причина на тази помощ може да се счита за незначително, тъй като белгийските видеоигри имат ограничен дял както на европейския, така и на световния пазар.

(65)

Комисията заключава, че тази помощ няма да увеличи неоправдано пазарната мощ на дружествата бенефициери, но ще разшири гамата от игри с културни качества на пазара. Цялостната оценка на помощта по отношение на вътрешния пазар е положителна, тъй като всяко нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията, които могат да се получат, ще бъдат ограничени.

(66)

Поради това Комисията заключава, че помощта няма да увеличи неоправдано пазарната мощ на дружествата бенефициери, а напротив, ще подобри разнообразието в гамата от игри с културни качества на пазара. Ето защо следва да се заключи, че всяко нарушаване на конкуренцията и въздействието върху търговията в резултат на схемата е ограничено и че общата оценка на помощта, предназначена за насърчаване на културата, е положителна. Данъчната защита за създаването на видеоигри е съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС,

(1)

В съответствие с член 18, параграф 1 от Директива 2012/18/ЕС държавите членки трябва да информират Комисията за големите аварии, които са настъпили на тяхна територия и отговарят на критериите от приложение VI към същата директива, като използват специалния формуляр, определен в приложението към Решение 2009/10/ЕО на Комисията (2).

(2)

В съответствие с член 21, параграф 3 от Директива 2012/18/ЕС държавите членки трябва също така да предоставят на Комисията определена информация относно предприятията, обхванати от същата директива, като използват специалния формуляр, определен в приложението към Решение за изпълнение 2014/895/ЕС на Комисията (3).

(3)

С цел да докладват информацията, посочена в член 18, параграф 1 и член 21, параграф 3 от Директива 2012/18/ЕС, държавите членки трябва да използват базите данни, посочени съответно в член 21, параграфи 3 и 4 от същата директива, които трябва да бъдат създадени и поддържани актуални от Комисията.

(4)

Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4), в контекста на Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet) Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) събира, обработва и анализира данните, по-специално такива, свързани с качеството и видовете натиск върху околната среда, както и с химикалите, които са опасни за околната среда. С цел да се увеличи полезното взаимодействие със съществуващите бази данни, разработени от ЕАОС, да се консолидира информацията относно въздействията върху околната среда, произтичащи от тези инсталации, да се повиши качеството на информацията, предоставяна на обществеността и лицата, отговорни за разработването на политики, и да се улесни идентифицирането на потенциалните рискове (напр. ефекта на доминото), е целесъобразно ЕАОС да създаде и актуализира от името на Комисията базите данни, посочени в член 21, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/18/ЕС. Държавите членки следва да използват тези бази данни при докладването на информацията, посочена в член 18, параграф 1 и член 21, параграф 3 от Директива 2012/18/ЕС.

(5)

Формулярите за доклади и базите данни, използвани съгласно Директива 2012/18/ЕС, следва да позволяват съобщаването и наличието на опростена информация, която се подава от държавите членки, за да се увеличи максимално точността, полезността и съпоставимостта на предоставената информация и да се сведе до минимум административната тежест за държавите членки, като същевременно се спазват изискванията, определени в Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5).

(6)

С цел да се постигне максимално полезно взаимодействие между информацията, предоставяна от държавите членки, и докладването, предвидено за сходни промишлени инсталации, формулярите за докладване и базите данни следва да бъдат сходни и съвместими с използваните за докладване съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6) и съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (7), чийто формат, честота и съдържание са установени съответно с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1135 на Комисията (8) и Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1741 на Комисията (9).

(7)

За постигането на тези цели е целесъобразно да се актуализира определения в Решение за изпълнение 2014/895/ЕС формуляр за докладване, който държавите членки трябва да използват при предоставянето на информацията за предприятията, посочена в член 21, параграф 3 от Директива 2012/18/ЕС. Поради това Решение за изпълнение 2014/895/ЕС следва да бъде съответно отменено.

(8)

Разработването от страна на ЕАОС на двете бази данни, посочени съответно в член 21, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/18/ЕС, следва да приключи до 31 декември 2025 г. Ето защо докладването на информацията, посочена в член 18, параграф 1 и член 21, параграф 3 от същата директива, следва да започне едва след тази дата.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден с член 27 от Директива 2012/18/ЕС,

(1)

Решение за изпълнение (ЕС) 2021/626 на Комисията (2) за създаване на портала InvestEU следва да бъде изменено, за да могат проектите от държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) да бъдат публикувани на портала InvestEU.

(2)

Решение за изпълнение (ЕС) 2021/626 следва също така да бъде изменено, за да се поясни степента на зрялост на проектите, които отговарят на условията за публикуване на портала InvestEU,

(1)

Услугите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се предоставят на централните банки в рамките на ЕСЦБ с цел непряко подпомагане на изпълнението на техните задачи. Услугите на ЕСЦБ се разработват, предоставят и поддържат от една или повече централни банки („централни банки–доставчици“) и се управляват от комитет на ЕСЦБ. Услугите на ЕСЦБ се финансират от участващите централни банки, чиито вноски се определят във финансови пакети, одобрени от Управителния съвет. Правата и задълженията на участващите централни банки са определени в правните актове на Европейската централна банка (ЕЦБ), какъвто е случаят с инфраструктурата на публичния ключ на ЕСЦБ (ЕСЦБ-ИПК), и/или в споразумения между участващите централни банки.

(2)

С оглед на нормалното, ефективно и последователно функциониране на единния надзорен механизъм (ЕНМ) е необходимо практическите договорености за сътрудничество между ЕЦБ и националните компетентни органи (НКО) в рамките на ЕНМ да включват договорености за използването от НКО на услугите на ЕСЦБ, които са необходими за изпълнението на правомощията им съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013.

(3)

Съгласно Решение (ЕС) 2022/1982 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2022/34) (2) компетентните органи могат да използват услугите на ЕСЦБ с цел сътрудничество с ЕСЦБ и помежду си, за да изпълняват задачите си съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013.

(4)

Услугите на ЕСЦБ, които следва да се предоставят на компетентните органи, следва да бъдат определени в изчерпателни списъци на а) услугите на ЕСЦБ, които всички компетентни органи следва да бъдат задължени да използват при изпълнението на задачите си в рамките на ЕНМ, за да се гарантира ефикасност и последователност във функционирането на ЕНМ, и б) услугите на ЕСЦБ, които компетентните органи могат да решат да използват на доброволна основа с цел изпълнението на задачите им в рамките на ЕНМ.

(5)

Компетентните органи, които използват услугите на ЕСЦБ при изпълнението на своите задачи съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013, следва да спазват правната уредба на всяка услуга на ЕСЦБ, като се има предвид, че компетентните органи не са част от рамката за управление на ЕСЦБ. По-специално, компетентните органи следва да допринасят за покриване на разходите за разработването и предоставянето на услугите на ЕСЦБ съгласно определена рамка за възстановяване на разходите, която следва да се основава на ключ за разпределяне на разходите. Компетентните органи не следва да представят декларация за участие по отношение на услугите на ЕСЦБ, които те трябва да използват, а следва да спазват изискванията по отношение на тези услуги, определени в настоящото решение,

(1)

Услугите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се предоставят на централните банки в рамките на ЕСЦБ с цел непряко подпомагане на изпълнението на техните задачи. Услугите на ЕСЦБ се разработват, предоставят и поддържат от една или повече централни банки („централни банки–доставчици“) и се управляват от комитет на ЕСЦБ („комитетът на собственика на системата“) Услугите на ЕСЦБ се финансират от участващите централни банки, чиито вноски се определят във финансови пакети, одобрени от Управителния съвет. Правата и задълженията на участващите централни банки са определени в правните актове на Европейската централна банка (ЕЦБ), какъвто е случаят с инфраструктурата на публичния ключ на ЕСЦБ (ЕСЦБ-ИПК), и/или в споразумения между участващите централни банки.

(2)

В момента правната уредба за предоставянето на определени услуги на ЕСЦБ не предвижда използването им от лица, които не са централни банки от ЕСЦБ.

(3)

Управителният съвет счита за уместно да позволи на компетентните органи да използват тези услуги с оглед на сътрудничеството с ЕСЦБ и помежду им, за да изпълняват задачите си в единния надзорен механизъм (ЕНМ), създаден съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (1) на основание член 127, параграф 6 от Договора.

(4)

Компетентните органи, които използват услугите на ЕСЦБ за тези цели, следва да спазват правната уредба на всяка услуга на ЕСЦБ, като имат предвид, че компетентните органи не са част от рамката за управлението на ЕСЦБ. По-специално, компетентните органи следва да допринасят за покриване на разходите за разработването и предоставянето на услугите съгласно определена рамка за възстановяване на разходите, която следва да се основава на ключ за разпределяне на разходите.

(5)

Управителният съвет същи счита за уместно да позволи на сътрудничещите органи да използват тези услуги с оглед на сътрудничеството с ЕСЦБ или ЕНМ при изпълнението на задачите им, включително на задачите на ЕЦБ съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013.

(6)

Сътрудничещите органи, които решат да използват тези услугите, следва да спазват правната уредба на всяка услуга на ЕСЦБ, като имат предвид, че сътрудничещите органи не са част от рамката за управлението на ЕСЦБ. Ако е приложимо, сътрудничещите органи следва да допринасят за покриване на разходите за разработването и предоставянето на услугите съгласно определена рамка за възстановяване на разходите, която следва да се основава на ключ за разпределяне на разходите.

(7)

Поради това услугите на ЕСЦБ, които се предоставят на компетентните органи и на сътрудничещите органи, следва да бъдат разписани в изчерпателен списък, включващ услугите на ЕСЦБ, които компетентните органи трябва да използват, и услугите на ЕСЦБ, които могат да използват.

(8)

Освен това Решение ЕЦБ/2013/1 на Европейската централна банка (2) следва да бъде изменено, за да се даде възможност на сътрудничещите органи да използват услугите на ЕСЦБ-ИПК за достъп и използване на услугите на ЕСЦБ,

(1)

Украйна изрази желанието си да се присъедини към Конвенцията за общ транзитен режим (1) (наричана по-нататък „конвенцията“) и получи покана да направи това въз основа на Решение № 2/2022 от 25 август 2022 г. на Съвместния комитет ЕС—ДОТР.

(2)

Присъединяването на Украйна ще наложи съответното адаптиране на документите за поръчителство и включването на някои технически термини на украински език.

(3)

За да се даде възможност да се използват формулярите за обезпечение, отпечатани в съответствие с критериите в сила преди датата на присъединяване на Украйна към конвенцията, следва да бъде определен преходен период, през който отпечатаните формуляри да могат да продължат да се използват с някои адаптации в тях.

(4)

Влизането в сила на настоящото решение следва да се обвърже с датата, на която присъединяването на Украйна към конвенцията влиза в сила.

(5)

Поради това конвенцията следва да бъде съответно изменена,

Член 30, параграф 1, буква б) от VTGGS позволява отклонение по отношение на етикетирането на товарното превозно средство. Оранжевите етикети отпред и отзад на товарното превозно средство трябва да съответстват на глава 5.3.2.1.1 от ADR, но не е необходимо да съдържат идентификационния номер на опасността.

С член 30, параграф 1, буква в) от VTGGS водачът се освобождава от специалните изисквания за обучение, предвидени в глава 8.2 от ADR. Водачът обаче трябва да е преминал обучение по дейностите за проверка на цистерни. Това обучение се осигурява от CITEC (Швейцарската асоциация за защита на водите и сигурността на цистерните) и се състои от триседмичен курс и опреснителен курс на всеки пет години, по време на които водачите биват обучени по всички необходими аспекти, свързани със сигурността и околната среда, по отношение на почистването, инспектирането и ремонта на цистерни. След това обучение се издава удостоверението за федерален специалист по сигурност на цистерните (6).

И накрая, в член 30, параграф 2 от VTGGS се предвижда, че цистерната и товарното превозно средство към нея са освободени от изискванията за конструкция, оборудване и контрол, предвидени в глави 4.3, 4.4, 6.8, 6.9 и 9.1 от ADR.