27.6.2022

Официален вестник на Европейския съюз

L 168/1

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/996 НА КОМИСИЯТА

от 14 юни 2022 година

относно правилата за проверка на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове и критериите за нисък риск от непреки промени в земеползването

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (1), и по-специално член 30, параграф 8 от нея,

като има предвид, че:

(1)

в Директива (ЕС) 2018/2001 се разширява ролята на доброволните схеми, като се включва сертифицирането на съответствието на горивата от биомаса с критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове (ПГ), както и на съответствието на възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива със съответните критерии за намаление на емисиите на ПГ. Освен това доброволните схеми могат да се използват за сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването.

(2)

За да се установи дали биогоривата, течните горива от биомаса, газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите газообразни и течни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива отговарят на изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001, от съществено значение е правилното и хармонизирано функциониране на доброволните схеми. Поради това следва да се установят хармонизирани правила, които да се прилагат в цялата система за сертифициране, като се постигне необходимата правна сигурност по отношение на правилата, приложими към икономическите оператори и доброволните схеми.

(3)

С оглед на свеждането до минимум на административната тежест правилата за прилагане следва да бъдат пропорционални и ограничени до необходимото, за да се гарантира, че спазването на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на ПГ, както и на други изисквания, се проверява по адекватен и хармонизиран начин, който във възможно най-голяма степен свежда до минимум риска от измама. Поради това правилата за прилагане следва да се разглеждат не като изчерпателен стандарт, а по-скоро като минимални изисквания. Доброволните схеми могат съответно да допълват тези правила по целесъобразност.

(4)

Икономическите оператори могат по всяко време да решат да участват в друга доброволна схема. Въпреки това, за да се предотврати възможността даден икономически оператор, който не е успял да премине одит по една схема, да кандидатства незабавно за сертифициране по друга схема, всички схеми, които получават заявление от даден икономически оператор, следва да изискват от този оператор да предостави информация за свой евентуален неуспех да премине одит през предходните пет години. Това следва да се отнася и за случаите, когато икономическият оператор има нова правосубектност, но остава същият по същество, така че незначителни или чисто формални промени, например в структурата на управление или в обхвата на дейностите, не освобождават новия икономически оператор от това правило.

(5)

Системата за масов баланс има за цел да се намали административната тежест при доказване на съответствие с критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, като позволява смесването на суровини и горива с различни характеристики на устойчивост и като дава възможност за гъвкаво пренасочване на характеристиките на устойчивост на партидите, изтеглени от такава смес. За да се осигури прозрачност, смесването в рамките на системата за масов баланс е възможно, ако например суровините спадат към една и съща продуктова група. Една продуктова група може да включва например различни видове нехранителни целулозни материали със сходни физични и химични характеристики, стойности на топлината на изгаряне и/или конверсионни коефициенти или видовете лигноцелулозни материали, обхванати от буква р) от приложение IX, част А към Директива (ЕС) 2018/2001. Необработените растителни масла, използвани за производството на биогорива и течни горива от биомаса, могат да спадат към една и съща продуктова група. Суровините обаче, които могат да се използват за производството на биогорива, течни горива от биомаса и на газообразни и твърди горива от биомаса, които подлежат на различни правила относно приноса им към целите за енергия от възобновяеми източници, по принцип не следва да се смятат за част от една и съща продуктова група, тъй като това би довело до риск от подкопаване на целите на Директива (ЕС) 2018/2001, в която се предвижда прилагането на диференцирано третиране на биогоривата, течните горива от биомаса и на газообразните и твърдите горива от биомаса въз основа на суровината, от която са произведени. В случай на газообразни горива свързаната мрежа на ЕС се разглежда като една-единствена система за масов баланс. Газообразните горива, произвеждани и потребявани извън мрежата или чрез изолирани местни разпределителни мрежи, трябва да се разглеждат като отделни системи за масов баланс. Освен това са необходими предпазни мерки, за да се гарантира последователността на твърденията за устойчивост, когато горивата се изнасят за трети държави, които не прилагат системата за масов баланс. За тази цел системата за масов баланс следва да включва също така информация за количествата горива, за които не са определени характеристики за устойчивост, а доставките на горива на несертифицирани оператори следва да се отчитат в системата за масов баланс въз основа на физическото естество на доставените горива.

(6)

При подготовката на първоначалния одит на място, както и по време на последващите контролни одити или одити за повторно сертифициране одиторът следва да направи подходящ анализ на цялостния профил на рискана икономическите оператори. Въз основа на професионалните познания на одитора и информацията, предоставена от икономическия оператор, в този анализ следва да се отчита не само нивото на риска на конкретния икономически оператор, но и на веригата на доставка (например за икономически оператори, които боравят с материали, изброени в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001). Интензивността на одита, неговият обхват, или и двете, следва да бъдат съобразени с нивото на установения общ риск, за да се осигури адекватно ниво на доверие в достоверността на информацията, предоставена от икономическите оператори, като се намалят рисковете от съществени неточности.

(7)

При груповото одитиране, когато одитите на място се заменят с одити по документи, доброволните схеми и сертифициращите органи следва да гарантират, че тези одити са в състояние да предоставят същото ниво на увереност, каквото се предоставя от одита на място (например наличие на висококачествени сателитни изображения, данни за защитените територии и торфищата, които предоставят информация за съответния времеви хоризонт).

(8)

В Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 на Комисията (2) се потвърждава, че при определени обстоятелства може да се избегне въздействието на непреките промени в земеползването (НПЗ) на биогорива, на течни горива от биомаса и на газообразни и твърди горива от биомаса, за които се смята, че са с висок риск от НПЗ. За да се осигурят еднакви условия за прилагане на процеса на сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от НПЗ във всички доброволни схеми, е необходимо да се определят специфични изисквания, които да позволят сертифицирането на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от НПЗ. Биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса, които са сертифицирани като горива с нисък риск от НПЗ, следва да бъдат освободени от пределната стойност и постепенното намаление за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с висок риск от НПЗ, произведени от хранителни и фуражни култури, при условие че удовлетворяват съответните критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, предвидени в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001.

(9)

Икономическите оператори, които кандидатстват за сертифициране за нисък риск от НПЗ, може вече да са били сертифицирани за други аспекти от доброволна схема или може да кандидатстват за сертифициране за нисък риск от НПЗ едновременно с кандидатстването за сертифициране на други аспекти, които могат да бъдат обхванати от доброволна схема. Кандидатите могат да бъдат земеделско стопанство, група земеделски стопани, първа точка на събиране или ръководител на група, действащ от името на група земеделски стопани. В случай на мерки, прилагани към многогодишни култури, началото на 10-годишния период на валидност на сертифицирането за ниска степен на риски от НПЗ може да бъде отложено поради забавяне между прилагането на мярката и наблюдаваното увеличение на добива.

(10)	Предвидените в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на Комитета по устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса, учреден с член 34, параграф 2 от Директива (ЕС) 2009/2018,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ВЪВЕДЕНИЕ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правила за прилагане, за да се гарантира, че икономическите оператори се проверяват по ефикасен и хармонизиран начин:

а)	да отговарят на критериите за устойчивост, определени в член 29, параграфи 2—7 от Директива (ЕС) 2018/2001;

б)	да предоставят точни данни за намаленията на емисиите на парникови газове за целите на член 25, параграф 2 и член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001;

в)	да отговарят на критериите за сертифициране на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от НПЗ, установени с Делегиран регламент (ЕС) 2019/807.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„доброволна схема“ означава организация, която удостоверява съответствието на икономическите оператори с критериите и правилата, включително, но не само, с критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, определени в Директива (ЕС) 2018/2001 и в Делегиран регламент (ЕС) 2019/807;

2)	„призната доброволна схема“ означава доброволна схема, призната съгласно член 30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001;

3)	„призната национална схема“ означава национална схема, призната съгласно член 30, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001;

4)	„сертификат“ означава декларация за съответствие, издадена от сертифициращ орган в рамките на доброволна схема, с който се удостоверява, че икономическият оператор отговаря на изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001;

5)	„временно спрян сертификат“ означава сертификат, който е временно обезсилен поради несъответствия, установени от сертифициращия орган, или по доброволно искане на икономическия оператор;

6)	„отнет сертификат“ означава сертификат, който е бил окончателно отменен от сертифициращия орган или от доброволната схема;

7)	„прекратен сертификат“ означава сертификат, който е бил анулиран доброволно, докато е все още валиден;

8)	„сертификат с изтекъл срок“ означава сертификат, който вече не е валиден;

„характеристики за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове“ означава съвкупност от информация, описваща партида суровини или горива, която се изисква за доказване на съответствието на тази партида с критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове за биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса или с изискванията за намаление на емисиите на парникови газове, приложими за възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива;

10)	„смесване на суровини с цел по-нататъшна преработка“ означава физическото смесване на суровини единствено с цел производство на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса;

11)

„икономически оператор“ означава производител на суровини, организация за събиране на отпадъци и остатъци, оператор на инсталации за преработка на суровини в крайни горива или междинни продукти, оператор на инсталации за производство на енергия (електроенергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане) или всеки друг оператор, включително на складови съоръжения или търговци, които притежават физически суровини или горива, при условие че обработват информация относно характеристиките за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове на тези суровини или горива;

12)

„първа точка на събиране“ означава съоръжение за съхранение или преработка, управлявано пряко от икономически оператор или друг контрагент по силата на договорно споразумение, което се снабдява със суровини директно от производителите на селскостопанска биомаса, горска биомаса, отпадъци и остатъци или, в случай на възобновяеми горива от небиологичен произход, от завода, произвеждащ такива горива;

13)	„сертификационен одит“ означава първоначален одит преди участие в схема с цел издаване на сертификат в рамките на доброволна схема;

14)

„сертифициращ орган“ означава независим акредитиран или признат орган за оценяване на съответствието, който сключва споразумение с доброволна схема за предоставяне на услуги по сертифициране на суровини или горива, като извършва одити на икономически оператори и издава сертификати от името на доброволните схеми, използвайки системата на доброволната схема за сертифициране;

15)	„несъответствие“ означава неспазване от страна на икономическия оператор или на сертифициращия орган на правилата и процедурите, установени от доброволната схема, в която те членуват или в рамките на която извършват дейност;

16)	„контролен одит“ означава всеки последващ одит на сертификатите, издадени от сертифициращ орган в рамките на доброволна схема, след сертифицирането и преди одит за повторно сертифициране, който може да се извършва на тримесечие, на полугодие или веднъж годишно;

17)	„одит за повторно сертифициране“ означава одит с цел подновяване на сертификат, издаден от сертифициращ орган в рамките на доброволна схема;

18)

„взаимосвързана инфраструктура“ означава система от инфраструктури, включително тръбопроводи, терминали за втечнен природен газ и съоръжения за съхранение, по която се транспортират газове, които се състоят предимно от метан и включват биогаз и газ от биомаса, по-специално биометан, или други видове газ, които могат технически и безопасно да бъдат инжектирани и транспортирани по газопроводната система за природен газ, водородни системи, както и тръбопроводни мрежи и инфраструктури за пренос или разпределение на течни горива;

19)	„водородна система“ означава инфраструктурна система, включваща водородни мрежи, водородни хранилища и водородни терминали, която съдържа водород с висока степен на чистота;

20)	„правни предшественици“ означава икономически оператор, който е бил заменен по закон от нов, но без да са направени съществени промени или са направени само повърхностни промени по отношение на собствеността, управленския състав, методите на работа или обхвата на дейността;

21)

„продуктова група“ означава суровини, биогорива, течни горива от биомаса, негазообразни горива от биомаса със сходни физични и химични характеристики и сходни стойности на топлината на изгаряне или газообразни горива от биомаса, както и втечнен природен газ със сходни химични характеристики, за които се прилагат същите правила, посочени в членове 7, 26 и 27 от Директива (ЕС) 2018/2001, за определяне на приноса на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса за постигане на целите за енергия от възобновяеми източници;

22)	„обект“ означава географско местоположение, логистични съоръжения, инфраструктури за пренос или разпределение с точни граници, в рамките на които могат да се смесват продукти;

23)

„доказателство за устойчивост“ означава декларация от икономически оператор, направена въз основа на сертификат, издаден от сертифициращ орган в рамките на доброволна схема, удостоверяваща съответствието на определено количество суровини или горива с критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, посочени в член 25, параграф 2 и в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001;

24)	„суровина“ означава вещества, които все още не са преработени в горива, включително междинни продукти;

25)	„горива“ означава горива, които са готови да бъдат доставени за потребление, включително биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива;

26)	„тест за финансова привлекателност“ означава изчисляване на нетната настояща стойност (ННС) на дадена инвестиция въз основа на мерки за допълняемост в контекста на сертифицирането на биомаса с нисък риск от НПЗ;

27)	„тест за нефинансова бариера“ означава оценка на потенциалните други бариери, които се очаква да попречат на даден икономически оператор да приложи мерки за допълняемост в контекста на сертифицирането на биомаса с нисък риск от НПЗ;

28)	„база данни на Съюза“ означава базата данни, предвидена в член 28, точка 2 от Директива (ЕС) 2018/2001;

29)	„пасище“ има значението, което му е придадено в член 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2014 на Комисията (3).

ГЛАВА II

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА УПРАВЛЕНИЕ, ВЪТРЕШЕН МОНИТОРИНГ, ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБИ И ПРОЗРАЧНОСТ НА ДОБРОВОЛНИТЕ СХЕМИ

Член 3

Структура на управление на доброволната схема

1. Доброволните схеми създават управленска структура, за да се гарантира, че схемата разполага с необходимия правен и технически капацитет, безпристрастност и независимост за изпълнение на задълженията си. В зависимост от обхвата на доброволната схема тя създава технически комитет или еквивалентна система за техническа експертна подкрепа, която в определени случаи позволява също така да се привличат независими външни експерти за предоставяне на консултации по технически въпроси.

2. Доброволните схеми включват в структурата на управление и в процеса на вземане на решения, доколкото е възможно, широк кръг от представители на различни заинтересовани групи, като например сдружения на земеделски или горски стопани, неправителствени организации за опазване на околната среда, коренни и местни общности, потенциално засегнати от схемата, академични среди и производители на горива. Никоя отделна заинтересована страна или група от заинтересовани страни не може да има господстващо положение в процеса на вземане на решения. Решенията се вземат само при наличие на кворум от мнозинството от заинтересованите страни.

3. Доброволните схеми установяват правила и процедури за избягване на конфликти на интереси при вземането на решения. Като минимален стандарт те налагат принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване, за да гарантират, че нито една отделна заинтересована страна, която има собствен интерес от резултата от дадено решение, не може да окаже решаващо влияние върху това конкретно решение.

4. Сертифициращите органи установяват правила и процедури за интегритет, за да гарантират пълната си независимост от икономическите оператори, участващи в схемата. Доброволните схеми изискват сертифициращите органи, работещи от името на схемата, да са акредитирани по стандарт 17065 на Международната организация по стандартизация (ISO).

5. Системата за управление на сертифициращия орган има за цел да осигури възможно най-висока степен на независимост на преценката на одиторите чрез прилагане на принципите на ротация на одиторите или други съществуващи най-добри практики в тази област.

6. Лицата, които имат потенциален конфликт на интереси, се изключват от вземането на решения както в доброволната схема, така и в сертифициращия орган. Доброволните схеми въвеждат подходящи процедури и одитна пътека за установяване и документиране на такива случаи и редовно ги преразглеждат като част от своите системи за вътрешен мониторинг.

Член 4

Несъответствия на икономическите оператори в рамките на схемата

1. Доброволните схеми създават цялостна система за справяне с несъответствията, допуснати от икономическите оператори. Като минимален стандарт тази система включва ясна класификация на несъответствията въз основа на степента на тяхната сериозност в съответствие с изискванията на член 10. За всеки вид несъответствие има съвкупност отпрозрачни правила и процедури, за да се гарантира навременното прилагане на коригиращи мерки и санкции, включително временно спиране, когато е уместно. Такива процедури за изпълнение се задействат незабавно в зависимост от значимостта на несъответствието и спешността на коригиращите мерки.

2. Икономическите оператори, чиито сертификати са временно спрени, не могат да подават заявления за устойчивост, докато временното спиране не бъде отменено. Временно спрените оператори не могат да се присъединяват към друга доброволна схема през този период. Когато участието на икономически оператор или на негови правни предшественици в доброволна схема е временно спряно или прекратено чрез отнемане на сертификата му вследствие на одит, който е потвърдил критично несъответствие, други доброволни схеми могат да откажат участие на този оператор в продължение на най-малко две години след временното спиране или прекратяване на участието.

3. Когато икономически оператор, за който преди това е било установено, че е в критично или значително несъответствие, подаде заявление за повторно сертифициране, одиторът довежда този факт до знанието на всички доброволни схеми, в които икономическият оператор участва понастоящем или за които е подал заявление за повторно сертифициране.

Член 5

Вътрешен мониторинг, процедура за жалби и система за управление на документацията

1. Доброволните схеми създават система за вътрешен мониторинг, за да проверяват спазването от страна на икономическите оператори на правилата и процедурите, прилагани от схемата, и да гарантират качеството на работата, извършвана от одиторите на сертифициращите органи. Вътрешният мониторинг се извършва поне веднъж годишно и отразява географския и суровинния обхват на доброволната схема, както и нивото на риска на дейностите, извършвани от икономическите оператори. Като част от процеса на мониторинг доброволните схеми изискват от сертифициращите органи да представят всички одитни доклади и когато е приложимо, изчисленията на действителните стойности на емисиите на парникови газове. Дейностите по мониторинг обхващат случайна и основана на риска извадка от тези одитни доклади на всеки сертифициращ орган.

2. Доброволните схеми установяват правила и процедури за осигуряване на ефективно проследяване на резултатите от вътрешния мониторинг и при необходимост, за прилагане на санкции. Въз основа на резултатите от вътрешния мониторинг се предприемат корективни мерки на равнището на управленската структура или на процеса на вътрешен мониторинг на доброволната схема, за да се подобри нейното функциониране в бъдеще. Резултатите от годишните дейности по мониторинг на доброволната схема се обобщават в годишния доклад за дейността, който се представя на Комисията.

3. Доброволните схеми установяват процедури за подаване на жалби срещу икономически оператори или сертифициращи органи. Процедурата за подаване на жалби е достъпна на уебсайта на доброволната схема и позволява изпращането на жалби по електронен път или по пощата. Процедурата за подаване на жалби гарантира също така защитата на лицата, които добросъвестно съобщават за нарушения или подават жалби в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета (4). Уебсайтът трябва да съдържа поне следната информация като цяло:

а)	информацията и доказателствата, които трябва да бъдат предоставени за подаване на жалба, както и пощенския адрес или адреса на електронна поща, на който трябва да бъде изпратена;

б)	насоки за това кои жалби попадат в обхвата на процедурата;

в)	поетапен преглед на начина, по който се обработват жалбите, от получаването на първоначалната жалба до разрешаването ѝ, и съответните срокове за всяка стъпка;

г)	процес на вземане на решения по жалби и процес на обжалване на решенията;

д)	последиците от установяването на несъответствие в резултат на жалба в рамките на доброволната схема.

4. Доброволните схеми водят регистър на всички жалби и предоставят на Комисията обобщение на тези жалби в годишния доклад за дейността. При поискване от страна на Комисията или на държава членка те предоставят всички документи, свързани с дадена жалба и нейното разглеждане.

5. Доброволните схеми и сертифициращите органи създават система за управление на документацията, която обхваща всеки от следните елементи:

а)	обща документация на системата за управление (например наръчници, политики, определяне на отговорностите);

б)	контрол на документите и регистрите;

в)	управленски преглед на системата за управление;

г)	вътрешно одитиране/вътрешен мониторинг;

д)	процедури за установяване и управление на несъответствията; както и

е)	процедури за предприемане на превантивни действия за отстраняване на причините за потенциални несъответствия.

Документацията се съхранява минимум 5 години или по-дълго, ако това се изисква от съответния национален орган.

Член 6

Публикуване на информация от доброволни схеми

Доброволните схеми публично и свободно предоставят на уебсайт следната информация:

а)

структурата си на управление, като описват ролите на всички съответни органи, подробности за структурата на собствеността, състава и опита на съвета на директорите, на секретариата и на техническия комитет или техните еквиваленти, както и списък на членовете с право на глас или на участниците в схемата, според случая;

б)

списъка на икономическите оператори, участващи в схемата, статуса им по отношение на сертифицирането със съответната дата на издаване, спиране на действието, отнемане, прекратяване или изтичане на срока на валидност на сертификата, както и сертификатите или обобщените одитни доклади, изготвени в съответствие с приложение II. Когато при одитите се установят критични или значителни несъответствия, доброволните схеми публикуват обобщен списък на тези несъответствия, заедно със съответния план за действие и срокове за тяхното отстраняване, съгласувани със съответните икономически оператори. Конкретната информация в сертификатите или в обобщените одитни доклади може да бъде редактирана, за да се спази законодателството за защита на личните данни. Икономическите оператори, чиито сертификати са отнети, прекратени или с изтекъл срок на валидност, се включват в списъка на уебсайта за най-малко 24 месеца след датата на отнемане, прекратяване или изтичане на срока на валидност. Промените в статуса по отношение на сертифицирането на икономическите оператори се оповестяват незабавно;

в)	както и най-новата версия на документацията на схемата и насоките за одити. В документите се посочват дата и номер на версията и когато е приложимо, обобщение на всички направени промени в сравнение с предишната версия на документа;

г)	данните за контакт със схемата, включително телефонен номер, адрес на електронна поща и адрес за кореспонденция;

д)

списъка на сертифициращите органи, извършващи независимо одитиране в рамките на схемата, като за всеки сертифициращ орган се посочва кой национален публичен орган или структура го е акредитирала или признала и коя структура или национален публичен орган на държавата членка упражнява надзор над него в съответствие с член 30, параграф 9, втора алинея от Директива (ЕС) 2018/2001. Сертифициращите органи, които вече нямат право да извършват независимо одитиране в рамките на схемата, се вписват в списъка за най-малко 12 месеца след последния одит, като се посочва това обстоятелство;

е)	както и резултатите от годишните дейности по мониторинг на доброволната схема, обобщени в годишния доклад за дейността.

Член 7

Промяна на схемата от страна на икономическите оператори

1. Доброволните схеми изискват от икономическите оператори да оповестяват следната информация в заявленията си за сертифициране:

а)	дали те или техният правен предшественик понастоящем участват в друга доброволна схема или са участвали в друга доброволна схема през последните 5 години;

б)	цялата съответна информация, включително данните за масовия баланс и одитните доклади, и когато е приложимо, всички решения за временно спиране или отнемане на сертификатите им през последните 5 години;

в)	дали са се оттеглили от дадена схема преди първия контролен одит.

2. Доброволните схеми изключват икономически оператори от схемата в следните случаи:

а)	когато не разкриват информацията в параграф 1, букви а) и б);

б)

когато те или техният правен предшественик не са успели да преминат първоначалния одит по друга схема, освен ако този първоначален одит е проведен повече от три години преди подаването на заявлението или ако междувременно другата схема е прекратила дейностите си по сертифициране, което е попречило на икономическия оператор да подаде ново заявление. Когато дадена доброволна схема приема обосновката на икономическите оператори и решава да оцени тяхното заявление, обхватът на първоначалния одит се коригира, за да обхване всички съответни въпроси и да се съсредоточи конкретно върху недостатъците, установени при първоначалния одит, които те не са успели да отстранят в другата схема;

в)

те или техният правен предшественик са се оттеглили от друга схема преди провеждането на първия контролен одит, освен ако операторът може да докаже, че е имал основателна причина за това. Когато дадена доброволна схема приема обосновката, предоставена от икономическия оператор, обхватът на първоначалния одит се коригира, за да обхване всички съответни въпроси на контролния одит.

Член 8

Признаване на други доброволни схеми

Когато част от веригата на доставка разчита на други доброволни схеми, те приемат доказателства за доброволни схеми, признати в съответствие с член 30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, само в рамките на обхвата на тяхното признаване.

Член 9

Признаване на национални схеми

Доброволните схеми не могат да отказват признаване на признати национални схеми по отношение на проверката на съответствието с критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на ПГ, посочени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, с праговете за намаление на емисиите на ПГ, посочени в член 25, параграф 2 от същата директива, и с критериите за сертифициране на биогорива, на течни горива от биомаса и на газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от НПЗ, посочени в Делегиран регламент (ЕС) 2019/807.

ГЛАВА III

ОДИТЕН ПРОЦЕС, ОБХВАТ НА ОДИТА, КВАЛИФИКАЦИЯ НА ОДИТОРИТЕ И ОДИТЕН НАДЗОР

Член 10

Процес на одит и нива на увереност

1. Доброволните схеми изискват от икономическите оператори да преминат успешно първоначален одит, преди да им бъде разрешено да участват в схемата. Първоначалният одит на нов участник в схемата или повторното сертифициране на съществуващ участник в схемата съгласно преразгледана регулаторна рамка винаги се извършва на място и се предоставя най-малко разумна увереност за ефективността на вътрешните му процеси. В зависимост от рисковия профил на икономическия оператор може да се приложи ограничено ниво на увереност спрямо неговите отчети. Въз основа на резултатите от първоначалния одит икономическите оператори, които се смятат за нискорискови, могат да бъдат подложени на последващи одити с ограничено ниво на увереност.

2. Доброволните схеми могат да упълномощят даден сертифициращ орган да извършва проверката на съответствието с различни рамки за сертифициране по време на един и същ процес на одит, при условие че сертифициращият орган удостоверява, че икономическите оператори отговарят на изискванията в съответствие с член 1. Доброволните схеми, които позволяват сертификатът да бъде с продължителност над една година, гарантират извършването на ежегоден контролен одит на всички икономически оператори, участващи в схемата. В случай на групов одит обаче годишният одит може да обхваща извадка от членовете на групата в съответствие с член 12. Честотата на контролните одити се увеличава въз основа на нивото на общия риск, свързан с профила на икономическия оператор, с веригата на доставка и с резултатите от предишни одити. Техническият проверител отговаря за потвърждаването на резултатите от контролните одити.

Доброволните схеми установяват подробни процедури, в които се посочват начинът на планиране и провеждане на одитите и начинът на изготвяне на одитните доклади. Доброволните схеми гарантират, че сертифициращите органи извършват одити в съответствие с ISO 19011 или негов еквивалент. Доброволните схеми освен това осигуряват ефективен и навременен обмен на одитна информация помежду си, за да подпомогнат ефективната подготовка и провеждането на одита. Одитът включва най-малко следните елементи:

а)	определяне на дейностите, извършвани от икономическия оператор, които са от значение за критериите на схемата;

б)	определяне на съответните системи на икономическия оператор и неговата цялостна организация по отношение на критериите на схемата и проверки на ефективното прилагане на съответните системи за контрол;

в)

анализ на рисковете, които биха могли да доведат до съществена неточност, въз основа на професионалните познания на одитора и информацията, предоставена от икономическия оператор. При този анализ се взема предвид цялостният рисков профил на дейностите в зависимост от нивото на риска на икономическия оператор и веригата на доставка, преди всичко на етапите непосредствено преди и след веригата, например за икономическите оператори, които обработват материали, изброени в приложение IX. Интензивността или обхватът на одита, или и двете, се адаптират към нивото на установения общ риск, като се основават също така на проверки за достоверност на производствения капацитет на предприятието и на декларираните количества произведени горива;

г)	план за проверка, който съответства на анализа на риска и на обхвата и сложността на дейностите на икономическия оператор, в който се определят методите за формиране на извадка, които да се използват по отношение на дейностите на този оператор;

д)	изпълнение на плана за проверка чрез събиране на данни в съответствие с определените методи за формиране на извадка, както и на всички други приложими доказателства, на които ще се основава заключението от проверката на проверяващото лице;

е)	искане към оператора за предоставяне на липсващи елементи от одитните пътеки, обяснение за отклоненията или преразглеждане на твърденията или изчисленията, преди да се стигне до окончателно заключение от проверката;

ж)	проверка на точността на данните, записани от икономическите оператори или техните представители в базата данни на Съюза.

3. Несъответствията, установени по време на одита, се класифицират като критични, значителни и незначителни в съответствие с втора, трета и четвърта алинея.

Умишленото нарушаване на стандартите на дадена доброволна схема, като например измама, необратимо несъответствие или нарушение, което застрашава интегритета на доброволната схема, се смята за критично несъответствие. Критичните несъответствия включват, но не се ограничават до следното:

а)	неспазване на задължително изискване на Директива (ЕС) 2018/2001, като например преобразуване на земя, което противоречи на член 29, параграфи 3, 4 и 5 от посочената директива;

б)	издаване на доказателство за устойчивост или лични декларации с измама, например умишлено дублиране на доказателство за устойчивост с цел финансова изгода;

в)

умишлено неточно описание на суровините, фалшифициране на стойностите на ПГ или на входящите данни, както и умишлено производство на отпадъци или остатъци, например умишлена промяна на производствен процес с цел производство на допълнителен остатъчен материал или умишлено замърсяване на материал с цел класифицирането му като отпадък.

Неспазването на задължително изискване на Директива (ЕС) 2018/2001, когато несъответствието е потенциално обратимо, повтаря се и показва системни проблеми или аспекти, които сами по себе си или в комбинация с други несъответствия могат да доведат до съществена неизправност на системата, се смята за значително несъответствие. Значителните несъответствия включват, но не се ограничават до следното:

а)	системни проблеми с докладваните данни за масовия баланс или за ПГ, например установена неправилна документация в повече от 10 % от твърденията, включени в представителната извадка;

б)	пропуск на даден икономически оператор да декларира участието си в други доброволни схеми по време на процеса на сертифициране;

в)	непредоставяне на одиторите на съответната информация, например данни за масовия баланс и одитни доклади.

Несъответствие, което има ограничено въздействие, представлява изолиран или временен пропуск, не е систематично и не води до съществена неизправност, ако не бъде коригирано, се смята за незначително несъответствие.

4. Последиците от несъответствията за икономическите оператори са следните:

а)

в случай на критични несъответствия на икономическите оператори, кандидатстващи за сертифициране, не се издава сертификат. Икономическите оператори могат да кандидатстват отново за сертифициране след изтичането на определен период от време, определен от доброволната схема. Критичните несъответствия, установени по време на контролни одити или одити за повторно сертифициране, или в рамките на вътрешния мониторинг, или в процеса на подаване на жалби в рамките на дадена доброволна схема, водят до незабавно отнемане на сертификата на икономическия оператор;

б)

в случай на значителни несъответствия на икономическите оператори, кандидатстващи за сертифициране, не се издава сертификат. Значителните несъответствия, установени по време на контролни одити или одити за повторно сертифициране, или в рамките на вътрешния мониторинг, или в процеса на подаване на жалби в рамките на дадена доброволна схема, водят до незабавно временно спиране на действието на сертификата на икономическия оператор. Когато икономическите оператори не предприемат мерки за отстраняване на значителни несъответствия в срок от 90 дни от уведомяването, сертификатът се отнема;

в)	в случай на незначителни несъответствия доброволните схеми могат да определят срок за отстраняването им, който не може да надвишава 12 месеца от датата на уведомяването за тях и от датата на следващия надзор или одит за повторно сертифициране.

5. Доброволните схеми сертифицират само икономически оператори, които отговарят на всички изброени по-долу изисквания:

а)	разполагат със система за управление на документацията;

б)	разполагат с подлежаща на одит система за съхранение и преглед на всички доказателства, свързани с твърденията, които те правят или на които се позовават;

в)	съхраняват всички доказателства, необходими за спазване на настоящия регламент и Директива (ЕС) 2018/2001, за срок от минимум 5 години или за по-дълъг срок, когато това се изисква от съответния национален орган;

г)	поемат отговорност за изготвянето на всякаква информация, свързана с одита на такива доказателства.

6. Одитните доклади и обобщените одитни доклади или сертификатите, изготвени или издадени от сертифициращ орган в рамките на доброволна схема, включват най-малко елементите, посочени в приложение II.

Член 11

Компетентност на одитора

1. Сертифициращ орган, който извършва одити от името на доброволна схема, трябва да бъде акредитиран по ISO 17065 и по ISO 14065, когато извършва одити на действителни стойности на ПГ.

Сертифициращите органи трябва да бъдат акредитирани също така от национален орган по акредитация и в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 или признати от компетентен орган, за да покрият обхвата на Директива (ЕС) 2018/2001 или специфичния обхват на доброволната схема. Когато не се използва такава акредитация или признаване, държавите членки могат да разрешат на доброволните схеми да използват система за независим надзор, която попада в обхвата на Директива (ЕС) 2018/2001 или в специфичния обхват на доброволната схема за територията на тази държава членка. Комисията прави преглед на ефективността на системите, описани в настоящия параграф, по отношение на тяхната пригодност за осигуряване на адекватен надзор и издава насоки, ако е необходимо.

Сертифициращият орган подбира и назначава одитния екип в съответствие с ISO 19011, като взема предвид компетентността, която е необходима за постигане на целите на одита.

2. Одитният екип трябва да притежава компетентността, опита и общите и специфичните умения, необходими за провеждането на одита, като се вземе предвид обхватът на одита. В случаите когато има само един одитор, той трябва да има също така компетентността да изпълнява задълженията на ръководител на одитен екип, приложими за този одит. Сертифициращият орган гарантира, че решението за сертифициране се взема от технически проверител, който не е бил част от одитния екип.

3. Одиторите трябва:

а)	да бъдат независими от одитираната дейност, с изключение на одитите, свързани с член 29, параграф 6, буква а) и член 29, параграф 7, буква а) от Директива (ЕС) 2018/2001, за които одитиране на равнище първата или втората страна може да се извършва до за първата точка на събиране;

б)	да нямат конфликт на интереси;

в)

да притежават специфичните умения, необходими за извършване на одита, свързани с критериите на схемата, включително:

за критериите за земеползване, определени в член 29, точки 2—9 от Директива (ЕС) 2018/2001, както и за методологията за сертифициране на нисък риск от НПЗ, определена в глава V и в приложение VIII към настоящия регламент за изпълнение: опит в областта на селското стопанство, агрономията, екологията, природните науки, горското стопанство, лесовъдството или друга свързана област, включително специфични технически умения, необходими за проверка на съответствието с критериите за пасища с висока степен на биоразнообразие и гори с висока степен на биоразнообразие;

ii)

за критериите за намаление на емисиите на ПГ, посочени в член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, или при определяне на емисиите на ПГ на рециклирани въглеродни горива и възобновяеми горива от небиологичен произход в съответствие с методологията, посочена в член 28, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001: минимум 2 години опит в областта на оценката на жизнения цикъл на горивата и специфичен опит в одитирането на изчисления на емисиите на ПГ в съответствие с методологията, посочена в приложения V и VI към Директива (ЕС) 2018/2001, който има отношение към вида на одитите, които ще бъдат извършвани от конкретния одитор. В зависимост от специфичния обхват на одита този опит се допълва от опит в областта на селското стопанство, агрономията, екологията, горското стопанство, природните науки, лесовъдството, инженерството, енергийното управление или друга свързана област. Когато обхватът на одита включва проверка на нивата на органичен въглерод в почвата с цел прилагане на кредит за спестени емисии за натрупване на въглерод в почвата, се изискват и технически познания в областта на почвознанието;

iii)	за критериите за системата за надзор, определени в член 30, параграфи 1—2 от Директива (ЕС) 2018/2001: опит в системите за масов баланс, логистиката на веригата на доставка, счетоводството, проследимостта и обработката на данни или в свързана област;

iv)	за групово одитиране: опит в провеждането на групови одити.

4. Доброволните схеми организират курсове за обучение на одитори, които обхващат всички аспекти, свързани с обхвата на схемата. Курсовете включват изпит, за да се докаже, че участниците отговарят на изискванията за обучение в техническата област или области, в които работят. Одиторите участват в курсове за обучение, преди да извършат одити от името на доброволната схема.

5. Одиторите редовно преминават курсове за опреснително обучение. Доброволните схеми въвеждат система за наблюдение на състоянието на обучението на активните одитори на схемата. Доброволните схеми също така предоставят насоки на сертифициращите органи, ако е необходимо, по аспекти, които са от значение за процеса на сертифициране. Тези насоки могат да включват актуализации на регулаторната рамка или на съответните констатации от процеса на вътрешен мониторинг на доброволната схема.

Член 12

Групово одитиране

1. Доброволните схеми могат да извършват групово одитиране само в следните случаи:

а)	за производители на суровини, по-специално за дребни производители, организации на производители и кооперации, както и организации за събиране на отпадъци;

б)	за съответствие със свързаните със земята критерии на схемата, когато съответните райони са в близост един до друг и имат сходни характеристики, например сходни климатични или почвени условия;

в)	за целите на изчисляването на намаленията на ПГ, когато единиците имат сходни производствени системи и видове култури.

Икономическите оператори, включени в групов одит, назначават ръководител на групата. Първите точки на събиране, организациите или кооперациите на производители също могат да действат като ръководители на групата, като представляват икономическите оператори, включени в груповия одит.

2. При груповия одит може да се извърши проверка за всички съответни единици въз основа на извадка от единици. Доброволните схеми определят насоки за прилагането на подхода за групово одитиране, включващи най-малко следните елементи:

а)	ролята на ръководителя на групата, обхващаща спецификациите на системата за вътрешно управление и процедурите за вътрешна инспекция на групата;

б)	определяне на размера на извадката;

3. Извадка, състояща се от определен брой членове на групата, равен на квадратния корен от общия брой членове на групата, се одитира индивидуално поне веднъж годишно. Този брой се увеличава в случай на по-високо ниво на риск. Доброволните схеми установяват критерии за определяне на общото ниво на риск в районите и последиците от това ниво на риск за одитния подход. Извадката трябва да бъде представителна за цялата група и да бъде определена чрез комбинация от риск и случаен подбор. Случайният подбор представлява поне 25 % от извадката. Производителят на суровини, избран за одита, всяка година е различен.

4. Груповите одити се извършват на място, освен ако не се прецени, че документалните одити могат да осигурят същото ниво на увереност, каквото и одитът на място. Доброволните схеми определят доказателствата, необходими за извършване на документални одити. Личните декларации на икономическите оператори не се смятат за достатъчно доказателство. Одитите на ръководителя на групата винаги се извършват на място.

5. Критични или значителни несъответствия на отделни членове на групата, установени по време на одита, се разглеждат в съответствие с процеса, определен в член 10, параграф 4, букви а) и б), според случая. Ако в цялата първоначална извадка на групата бъде установено критично или значително несъответствие, тогава се одитира и допълнителна извадка от членове на групата със същия размер. Системното несъответствие на мнозинството от членовете на групата в цялата извадка води до временно спиране или отнемане на сертификата на цялата група, според случая.

Член 13

Одит на отпадъците и остатъците

1. Доброволните схеми и сертифициращите органи, работещи от тяхно име, прилагат изискванията за проверка на веригата на доставка на биогорива и течни горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, посочени в параграфи 2—7, а за газообразните и твърдите горива от биомаса — изискванията, посочени в параграфи 2—5.

2. Обхваща се цялата верига на доставка, като се започне от началната ѝ точка, т.е. от икономическия оператор, при който възникват отпадъците или остатъчните материали;

3. Всички икономически оператори се одитират индивидуално. Въпреки това подходите за групово одитиране може да се прилагат в началната точка на веригата на доставка, например в ресторантите и при производителите на отпадъци или остатъци;

4. Честотата и интензивността на процедурата за одит трябва да отразяват общото ниво на риска. Доброволните схеми определят ясни правила, съизмерими с нивото на специфичния риск, свързан с вида на остатъците или отпадъците. По отношение на биогоривата и течните горива от биомаса началните точки, от които се доставят пет или повече тона месечно отпадъци или остатъци, изброени в части А и Б от приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001, подлежат на одит на място. Одитът на място може да се основава на извадка, спрямо която се прилага подход за групово одитиране.

5. От събирателните пунктове се изисква да представят на одитора списък на всички начални точки, които са подписали лична декларация, преди да бъде извършен одит на пункта за събиране. В личната декларация се посочва ясно количеството на генерираните месечно или годишно отпадъци. Доказателствата или документите за всички индивидуални доставки са налични в събирателния пункт и се проверяват от одитора, включително наличието на споразумение за обезвреждане на отпадъци, разписки за доставка и лични декларации;

6. Одиторът проверява наличието на брой начални точки, равен най-малко на квадратния корен от всички начални точки в списъка. Проверката може да се извърши дистанционно, освен ако има съмнения относно съществуването на началната точка или когато тя отговаря на критериите за проверка на място съгласно точка 4. Одиторите проверяват доставките на устойчиви материали до получателите надолу по веригата, като проверяват копията на декларацията за устойчивост, издадена от събирателния пункт на получателите на тези доставки, въз основа на случайна и основана на риска извадка;

7. Сертифициращият орган извършва задължителен контролен одит в срок от 6 месеца след първото сертифициране. По отношение на събирателните пунктове и търговците, които работят както с отпадъци и остатъци, така и с първични материали, като например растителни масла, се извършва допълнителен контролен одит три месеца след първия сертификационен одит, който обхваща първия период на масовия баланс. Когато събирателният пункт има множество обекти за съхранение, одиторът извършва одит на масовия баланс на всеки обект за съхранение.

8. Ако има основателни съмнения относно естеството на декларираните отпадъци и остатъци, одиторът има право да вземе проби и да ги анализира в независима лаборатория.

Член 14

Одитиране на изчисленията на действителните емисии на ПГ

1. Доброволните схеми изискват от икономическите оператори да предоставят на одиторите цялата необходима и актуална информация относно изчисляването на действителните емисии на ПГ преди планирания одит. Тази информация включва входящи данни и всякакви други съответни доказателства, информация за прилаганите емисионни и конверсионни коефициенти и стандартни стойности и техните референтни източници, изчисления на емисиите на ПГ и доказателства, свързани с прилагането на кредити за намаление на емисиите на ПГ.

2. Одиторът записва в одитния доклад емисиите, възникнали в одитирания обект. По отношение на преработката на крайни биогорива одиторът записва емисиите след разпределението и постигнатите намаления. Когато емисиите се отклоняват значително от типичните стойности или изчислените действителни стойности на намалените емисии са необичайно високи, в доклада се посочват причините за отклоненията. Доброволните схеми установяват процедури, изискващи от сертифициращите органи незабавно да ги информират за такива отклонения.

3. Одиторите проверяват дали оценката на намалените емисии от улавянето и заместването на CO2 е ограничена до избегнатите емисии чрез улавянето на CO2, при които въглеродът произхожда от биомаса и се използва за заместване на получен от изкопаеми горива CO2. Тази проверка изисква достъп до следната информация:

а)	целта, за която се използва уловеният CO2;

б)	произходът на заместения CO2;

в)	произходът на уловения CO2;

г)	информация за емисиите, дължащи се на улавянето и обработката на CO2.

За целите на буква б) икономическите оператори, които използват уловен CO2, може да посочат как замененият CO2 е бил генериран преди това и да декларират писмено, че в резултат на заместването са избегнати емисии, равностойни на това количество. Тези доказателства се смятат за достатъчни, за да се провери съответствието с изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001 и избягването на емисии.

4. Икономическите оператори могат да подават заявления за действителни стойности на ПГ само след като способността им да извършват изчисления на действителните стойности е била проверена чрез одит.

5. При поискване доброволните схеми предоставят на Комисията и на националните органи, отговарящи за надзора на сертифициращите органи, достъп до действителните изчисления на емисиите на ПГ, сертифицирани по тяхната доброволна схема, заедно със съответните одитни доклади.

Член 15

Одити на системи за масов баланс

Доброволните схеми гарантират, че икономическите оператори предоставят на одиторите всички данни за масовия баланс преди одита.

По време на първоначалния одит, който се извършва, преди на икономическия оператор да бъде разрешено да участва в дадена схема, одиторът проверява наличието и функционирането на системата за масов баланс.

По време на последващите годишни одити одиторът проверява най-малко следните елементи:

а)	списък на всички обекти, които попадат в обхвата на сертифицирането. Всеки обект трябва да разполага със собствени записи за масовия баланс;

б)	списък на всички входящи продукти за всеки обект и описание на обработваните материали и данни за всички доставчици;

в)	списък на всички крайни продукти за всеки обект и описание на обработваните материали и данни за всички клиенти;

г)	прилаганите конверсионни коефициенти, по-специално в случай на инсталации, преработващи отпадъци или остатъци, за да се гарантира, че процесът не се променя, за да бъдат произведени повече отпадъци или остатъчен материал;

д)	всякакви несъответствия между счетоводната система и входящите продукти, крайните продукти и балансите;

е)	разпределянето на характеристиките за устойчивост;

ж)	еквивалентност на данните за устойчивост и физическата наличност в края на периода на масовия баланс.

Член 16

Одит на естествени и неестествени пасища с висока степен на биоразнообразие

1. Одиторите, които проверяват дали земята е пасище с висока степен на биоразнообразие, както е посочено в член 29, параграф 3, буква г) от Директива (ЕС) 2018/2001, проверяват дали земята е или е била пасище с висока степен на биоразнообразие във всеки момент от януари 2008 г. до момента на одита. В документите си за системата доброволните схеми информират икономическите оператори за вида на доказателствата, които техните сертифициращи органи могат да приемат за доказване на предишен статут на областта след януари 2008 г.

2. Когато земите остават пасища или биха останали пасища при липсата на човешка намеса и се намират в някой от географските райони, изброени в Регламент (ЕС) № 1307/2014, те се смятат за естествени пасища с висока степен на биоразнообразие.

3. За земи, които се намират извън районите, посочени в параграф 2, одиторът оценява дали пасищата запазват или биха запазили при липсата на човешка намеса естествения състав на видовете и екологичните характеристики и процеси. В този случай се смята, че земите са или са били естествени пасища с висока степен на биоразнообразие. Когато пасищата вече са били превърнати в обработваеми земи и не е възможно да се оценят характеристиките на самите земи чрез наличната информация от националните компетентни органи или от сателитни снимки, одиторът смята, че към момента на превръщането им тези земи не са били пасища с висока степен на биоразнообразие.

4. Когато земите са престанали или биха престанали да бъдат пасища при липсата на човешка намеса и са богати на видове, не са с влошено качество и са определени освен това от съответния компетентен орган като имащи висока степен на биоразнообразие, тогава те се смятат за изкуствени пасища с висока степен на биоразнообразие.

5. Всяка земя, която е или е била изкуствено пасище с висока степен на биоразнообразие през 2008 г. или след това, може да се използва за производство на горива, при условие че събирането на суровината е необходимо за запазване на статута на пасището като пасище с висока степен на биоразнообразие и че настоящите управленски практики не представляват риск от намаляване на биологичното разнообразие на пасището.

Икономическите оператори представят доказателства, че събирането на суровината е необходимо за запазване на състоянието на пасищата с висока степен на биоразнообразие и че управленските практики не представляват риск от намаляване на биологичното разнообразие на пасищата.

Когато икономическите оператори не са в състояние да представят доказателствата, посочени във втора алинея, те представят доказателства, че са получили разрешение от съответния компетентен орган или определена агенция да събират суровината, за да запазят статута на пасища с висока степен на биоразнообразие.

Техническата оценка на земята се извършва от квалифициран специалист, който е външен и независим от одитираната дейност и няма конфликт на интереси, и който може да бъде част от одитния екип. Оценката и резултатите от нея се разглеждат като част от одита.

Член 17

Надзор от страна на държавите членки и Комисията

1. Доброволните схеми изискват от икономическите оператори, участващи в схемата, както и от сертифициращите органи, извършващи одити в рамките на схемата, да си сътрудничат с Комисията и компетентните органи на държавите членки, включително да предоставят достъп до помещенията на икономическите оператори, когато това е поискано, както и да предоставят на Комисията и на компетентните органи на държавите членки цялата информация, необходима за изпълнението на техните задачи съгласно Директива (ЕС) 2018/2001. За тези цели от сертифициращите органи се изисква също така:

а)	да предоставят информацията, необходима на държавите членки за осъществяване на надзор върху дейността на сертифициращите органи съгласно член 30, параграф 9 от Директива (ЕС) 2018/2001;

б)	да предоставят информацията, изисквана от Комисията, за да се съобрази с член 30, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001;

в)	да проверяват точността на информацията, въведена в базата данни на Съюза или в съответната национална база данни съгласно член 28, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001.

2. В контекста на надзора, предвиден в член 30, параграф 9 от Директива (ЕС) 2018/2001, държавите членки установяват процедури, които позволяват на сертифициращите органи, независимо дали главното им управление се намира в държава членка или в трета държава, да се регистрират за надзор и за извършването му.

3. Държавите членки обменят информация и споделят най-добри практики за това как да упражняват надзор върху дейността на сертифициращите органи в контекста на официална рамка за сътрудничество. Когато сертифициращите органи извършват сертифициране на суровини, биогорива, течни горива от биомаса, биомаса или други горива в повече от една държава членка, съответните държави членки създават обща рамка за надзор на тези сертифициращи органи, включително назначават една държава членка за водещ одитен надзорник.

4. Водещият одитен надзорник отговаря, в сътрудничество с другите заинтересовани държави членки, за консолидирането и обмена на информация относно резултатите от надзора на сертифициращите органи.

5. Държавите членки установяват, доколкото е възможно, рамки за сътрудничество с трети държави за надзора на сертифициращи органи, извършващи одит на тяхна територия, когато това е уместно, за да се осигури еднакво ниво на информационния поток и прилагане на стандартите за надзор на одита по отношение на сертифициращите органи, работещи в трети държави.

6. Когато дадена държава членка има основателни съмнения относно способността на конкретен сертифициращ орган, разположен в Съюза или в трета държава, да извършва одитната си дейност, тя споделя тази информация с останалите държави членки, Комисията и с доброволната схема, по която работи сертифициращият орган. Съответната доброволна схема незабавно разследва случая. След приключване на разследването доброволната схема информира държавите членки и Комисията за резултата от разследването и за предприетите коригиращи действия.

7. Икономическите оператори и сертифициращите органи, които не спазват или не желаят да спазват изискванията, посочени в параграфи 1—6 от настоящия член, се изключват съответно от участие и провеждане на одити по доброволни схеми. Доброволните схеми представят на Комисията годишни доклади за дейността си в съответствие с член 30, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001. Структурата и съдържанието на годишните доклади за дейността, предвидени в член 30, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001, следват минималните изисквания, посочени в приложение III към настоящия регламент. Основният доклад не съдържа поверителна информация и се публикува в пълен обем. Данните се предоставят отделно във формат, който се определя от Комисията.

8. Доброволните схеми уведомяват незабавно Комисията за всички съществени промени в съдържанието на схемата, които биха могли да засегнат основата за признаването на схемата. Такива промени могат да включват всеки от следните елементи:

а)	промени в задължителните критерии за устойчивост, обхванати от схемата;

б)	разширяване на приложното поле на схемата извън описаното в акта за изпълнение за признаване на схемата;

в)	разширяване на обхвата на суровините или биогоривата, посочени в документите за първоначалната схема, когато рисковият профил на добавените суровини се различава например с включването на отпадъци или остатъци или когато се прилагат специфични процедури;

г)	промени в правилата за масовия баланс;

д)	промени в одитните процедури или изискванията към одиторите;

е)	промени или разширяване на методологията за изчисляване на ПГ;

ж)	всяка друга промяна, за която може да се смята, че влияе върху основата за признаване на схемата.

ГЛАВА IV

СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА СИСТЕМАТА ЗА МАСОВ БАЛАНС, БАЗАТА ДАННИ НА СЪЮЗА И УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЕМИСИИТЕ НА ПГ И БИОЛОГИЧНАТА ФРАКЦИЯ НА ГОРИВАТА

Член 18

Проследяемост и база данни на Съюза

1. Характеристиките за устойчивост и за намаление на емисиите на ПГ и друга информация, описваща суровините или горивата и изисквана за целите на Директива (ЕС) 2018/2001, заедно с данните за сделките, се документират подробно и се предават от икономически оператор на икономически оператор по веригата на доставка. Тази информация включва данни, които се предават по цялата верига на доставка, както и данни, които са специфични за отделната сделка, както е описано в приложение I.

2. Информацията, която трябва да се предава по веригата на доставка, се включва в документацията, придружаваща физическите доставки на суровини или горива. Тя се включва също така в базата данни на Съюза веднага след като последната започне да функционира, в случай на течни и газообразни транспортни горива, които отговарят на условията за включване в числителя, посочен в член 27, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, или които се вземат предвид за целите, посочени в член 29, параграф 1, букви а), б) и в), първа алинея от посочената директива.

3. За целите на проследяването на партиди с течни или газообразни горива в рамките на взаимосвързана инфраструктура, които са обект на една и съща система за масов баланс, характеристиките за устойчивост и за намаление на емисиите на ПГ, както и другата информация, описана в параграф 1, се регистрират в базата данни на Съюза в първата входна точка и се изписват като използвани в точката на крайно потребление. Ако газообразните горива се изтеглят от взаимосвързана инфраструктура и се трансформират допълнително в газообразни или течни горива, за точка на крайно потребление се смята точката на крайно потребление на крайните газообразни или течни горива. В такъв случай всички междинни етапи от изтеглянето на газообразните горива от взаимосвързаната инфраструктура до точката на крайното потребление на крайните газообразни или течни горива се регистрират в базата данни на Съюза.

Член 19

Внедряване на системата за масов баланс

1. Доброволните схеми изискват от икономическите оператори, участващи в схемата, да използват система за масов баланс в съответствие с член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, която позволява смесването на суровини или горива, различаващи се по характеристиките си за устойчивост и характеристиките си за намаление на емисиите на ПГ.

2. Доброволните схеми прилагат следните правила при изпълнението на системата за масов баланс:

а)	суровини или горива се смятат за част от смес, само ако са смесени в контейнер, в съоръжение за преработка или логистично съоръжение, преносна и разпределителна инфраструктура или обект;

б)	различни суровини се смятат за част от смес, само ако принадлежат към една и съща продуктова група, освен когато суровината е смесена с цел по-нататъшна преработка;

в)

суровини или горива се смятат за част от смес, само ако са физически смесени, освен ако са физически идентични или спадат към една и съща продуктова група. Когато суровините или горивата са физически идентични или спадат към една и съща продуктова група, те трябва да се съхраняват в една и съща взаимосвързана инфраструктура, преработвателно или логистично съоръжение, преносна и разпределителна инфраструктура или обект;

г)

горива, въведени в логистично съоръжение или преносна или разпределителна инфраструктура, като например газопреносната мрежа или тръбопроводна мрежа за течни горива, съхранявани в съоръжения за ВПГ или други съоръжения за съхранение, се смятат за част от смес съгласно буква в) само когато тази инфраструктура е взаимосвързана;

д)

от икономическите оператори се изисква да водят отделни масови баланси за суровините и горивата, които не могат да се смятат за част от смес. Не се разрешава прехвърлянето между различни масови баланси на информация за характеристиките за устойчивост и за характеристиките за намаление на емисиите на ПГ и за количествата. Съгласно букви а)—в) суровините в съоръженията за производство на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса се смятат за част от смес. Поради това изискването за водене на отделни масови баланси не се прилага за такива съоръжения и може да се води само един масов баланс;

е)	системата за масов баланс включва информация за характеристиките за устойчивост и за характеристиките за емисиите на ПГ и за количествата суровини и горива, включително информация за количествата суровини и горива, за които не са определени характеристики за устойчивост или характеристики за ПГ;

ж)

когато партида суровини или гориво се доставя на икономически оператор, който не участва в доброволна или национална схема, доставката се отразява в масовия баланс чрез изтегляне на еквивалентно количество суровини или гориво. Видът на осчетоводяваното гориво трябва да съответства на физическото естество на доставената суровина или гориво;

з)	когато дадена партида гориво се използва за изпълнение на задължение, наложено на доставчик на гориво от държава членка, тя се смята за изтеглена от сместа на масовия баланс;

и)

когато биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса се смесват с изкопаеми горива, информацията за характеристиките за устойчивост и за характеристиките за намаление на емисиите на ПГ, определени за сместа, трябва да съответства на физическия дял на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса в сместа. За биогоривата и течните горива от биомаса държавите членки може допълнително да проверят достоверността на тази информация в съответствие с член 23;

й)

характеристиките за устойчивост и характеристиките за намаление на емисиите на ПГ на дадена партида суровини или горива се разглеждат като съвкупност. Когато партидите се изтеглят от смес, към тях може да се отнесе всяка от съвкупностите от характеристики за устойчивост, при условие че съвкупностите от характеристиките за устойчивост и от характеристиките за намаление на емисиите на ПГ не са разделени и масовият баланс е постигнат за съответния период от време;

к)	когато това е уместно от съображения за прозрачност, системата за масов баланс включва информация за това дали е била предоставена подкрепа за производството на горивото или прекурсора на горивото, и ако е така, за вида на подкрепата;

л)

подходящият срок за постигане на масовия баланс е 12 месеца за производителите на селскостопанска и горска биомаса и за първите точки на събиране, които се снабдяват само със селскостопанска и горска биомаса, и 3 месеца за всички останали икономически оператори. Началото и краят на периода са съобразени с календарната година или, когато е приложимо, с четирите тримесечия на календарната година. Като алтернатива на календарната година икономическите оператори могат да използват също така или икономическата година, която използват за счетоводни цели, или друга отправна точка за периода на масовия баланс, при условие че изборът е ясно посочен и се прилага последователно. В края на периода на масовия баланс пренесените към следващи периоди данни за устойчивостта следва да бъдат еквивалентни на физическата наличност в контейнера, в съоръжението за преработка или логистичното съоръжение, в преносната и разпределителната инфраструктура или в обекта;

м)

доброволните схеми посочват минималната съвкупност от характеристики за устойчивост и от характеристики за намаление на емисиите на ПГ в съответствие с приложение I, които трябва да бъдат предадени по веригата на доставка, както и друга информация, необходима за проследяването на партидите. В случай на течни или газообразни горива, въведени във взаимосвързана инфраструктура и подлежащи на една и съща система за масов баланс, съответните характеристики за устойчивост и характеристики за намаление на емисиите на ПГ се определят за партидите, които влизат и излизат от взаимосвързаната инфраструктура. Доброволните схеми гарантират също така, че икономическите оператори въвеждат правилно цялата съответна информация в базата данни на Съюза.

Член 20

Определяне на емисиите на ПГ от биогорива, газообразни и твърди горива от биомаса и течни горива от биомаса

1. При определяне на емисиите на ПГ от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса доброволните схеми изискват от икономическите оператори да прилагат методологията, посочена в член 31 от Директива (ЕС) 2018/2001.

2. За целите на определянето на емисиите на ПГ от биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горивата от биомаса, посочени в параграф 1, се прилагат следните специфични правила:

а)	при отчитане на емисиите на ПГ от входящи продукти, когато се използват стандартни стойности на емисионните фактори, се прилагат посочените в приложение IX;

б)	при определяне на емисиите от добива или отглеждането на суровини се прилага методологията, посочена в приложение VII;

в)	при определяне на намаленията на емисиите от натрупването на въглерод в почвата чрез подобрено управление на селското стопанство (esca) се прилага методологията, посочена в приложение V.

3. Държавите — членки на ЕС, могат да представят актуализирани стойности на емисионните фактори за своя национален електроенергиен микс, които да бъдат разгледани от Комисията за актуализиране на съответните емисионни фактори в приложение IX. След като оцени тези актуализирани стойности, Комисията може да ги приеме или алтернативно да предостави на съответната държава членка обосновка на причините да не ги приеме. Приетите актуализирани стойности ще бъдат публикувани в раздела, посветен на доброволните схеми и сертифицирането, на уебсайта EUROPA на Комисията.

4. Намалението на емисиите чрез улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации (Eccs) може да се отчита само когато има валидни доказателства, че CO2 е бил ефективно уловен и безопасно съхранен в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (5). Когато CO2 се съхранява в геоложки формации, доброволните схеми проверяват предоставените доказателства за целостта на мястото за съхранение и обема на съхранявания CO2. Когато трета страна извършва транспортирането или съхранението в геоложки формации, доказателството за съхранението може да бъде предоставено чрез съответните договори и фактури на тази трета страна.

Член 21

Специфични правила за отпадъците и остатъците

1. Доброволните схеми прилагат специфичните правила и изключенията за отпадъци и остатъци, посочени в Директива (ЕС) 2018/2001, само ако тези суровини попадат в обхвата на съответните определения в член 2 от посочената директива.

2. Дали дадена суровина се смята за отпадък или остатък, се определя в точката от веригата на доставка, от която произхожда материалът. Суровините не се смятат за отпадъци или остатъци, когато те или процесът на тяхното производство са били умишлено променени с цел тези материали да бъдат обявени за отпадъци или остатъци.

3. Отпадъците и остатъците, изброени в приложение IV, не се смятат за отпадъци или остатъци, когато са били умишлено променени, за да бъдат обявени за отпадъци или остатъци.

4. Доброволните схеми предоставят на икономическите оператори инструкции и подкрепа за това как да преценят дали суровините се смятат за отпадъци и остатъци. Икономическите оператори съхраняват и представят на одиторите доказателствата, на които се основават техните оценки. Доброволните схеми установяват специфични правила за одитиране на такива доказателства.

5. За целите на спазването на изискванията на член 29, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001 доброволните схеми проверяват дали събирането на селскостопански отпадъци и остатъци оказва отрицателно въздействие върху качеството на почвата и на запаса от въглерод в нея. Тази проверка трябва да гарантира, че спрямо почвата се прилага съответна съвкупност от основни практики за управление или мониторинг на почвите с цел насърчаване на улавянето на въглерод в почвите и качеството на почвата в съответствие с приложение VI.

6. Прилагането на практиките, посочени в параграф 5, може да се изисква и наблюдава на национално равнище или на равнището на икономическите оператори. На национално равнище доброволните схеми проверяват дали държавата на произход, независимо дали е държава членка или трета държава, изисква прилагането на основни практики за управление на почвите, за да се справи с потенциалното въздействие от събирането на такива остатъци върху качеството на почвите и въглерода в тях, и дали разполага с механизми за наблюдение и прилагане на тези практики. На нивото на икономическите оператори доброволните схеми проверяват дали тези управленски практики се прилагат ефективно и дали се наблюдават на нивото на земеделските стопанства, които доставят биомаса. Когато се използва групов одит, доброволните схеми проверяват дали тези практики се прилагат от всички икономически оператори, обхванати от груповия одит.

Член 22

Специфични правила за рециклирани въглеродни горива и възобновяеми горива от небиологичен произход

Доброволните схеми изискват от участващите в схемата икономически оператори да прилагат методологията, посочена в член 28, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001, при определяне на емисиите на ПГ от рециклирани въглеродни горива и възобновяеми горива от небиологичен произход.

Член 23

Специфични правила за съвместна преработка

1. Доброволните схеми изискват от икономическите оператори, участващи в схемата, да прилагат методологията, посочена в делегираните актове, приети съгласно член 28, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001, когато определят дела на биогоривата и биогаза за транспорта, получен в резултат на преработката на биомаса с изкопаеми горива в общ процес.

2. От икономическите оператори се изисква да документират подробно количествата и видовете биомаса, които влизат в процеса, както и количествата биогориво и биогаз, които се произвеждат от тази биомаса. Твърденията се обосновават с доказателства, включително с резултатите от контролните тестове.

3. Честотата на провеждане на контролните тестове, посочени в параграф 2, се определя, като се вземат предвид сложността и променливостта на ключовите параметри на съвместната преработка, по такъв начин, че да се гарантира, че във всеки един момент посоченият дял на биогоривата и биогаза отразява техните действителни дялове.

4. При извършването на одити се поставя специален акцент върху проверката на съответствието между количествата биомаса, постъпващи в процеса, и количествата биогориво и биогаз, които са регистрирани като произведени от биомасата. За тази цел доказателствата, предоставени от икономическите оператори, се проверяват задълбочено, а правдоподобността на твърденията се проверява и сравнява с отрасловите стандарти. При извършването на тази оценка се обръща особено внимание на методиката на изпитване, прилагана от икономическия оператор, на въведената система за допълнителен контрол и на метода за изчисляване, използван за включване на резултатите от всички изпитвания в изчисляването на крайния дял на биогоривата и биогаза. Одиторите разглеждат като значително несъответствие всяко установено отклонение от методиката на изпитване или неточност при включването на резултатите от тези изпитвания в окончателното изчисление от страна на икономическия оператор.

ГЛАВА V

СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА СПАЗВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ ЗА НИСЪК РИСК ОТ НПЗ

Член 24

Специфични изисквания за сертифициране за нисък риск от НПЗ

1. Доброволните схеми изискват от икономическите оператори, които желаят да получат сертификат за нисък риск от НПЗ, да подадат заявление до сертифициращ орган, който е компетентен да издава такъв сертификат. При приемане на заявлението икономическият оператор представя план за управление, който съдържа минималната информация, посочена в приложение VIII. Когато се прилага повече от една мярка за допълняемост, всички мерки за допълняемост се документират в плана за управление.

2. Сертифициращият орган провежда базов одит на място, за да провери съдържанието на плана за управление, както и да установи и да документира базовата линия на динамичния добив.

(3) Като част от базовия одит сертифициращият орган оценява дали се очаква мярката(ите) за допълняемост да доведе(ат) до увеличаване на добивите в съответствие с член 2, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 и за спазване на критериите за устойчивост, определени в Директива (ЕС) 2018/2001.

4. Одиторите, които извършват базовия одит от името на сертифициращия орган, посочват в доклада от базовия одит всички проблеми на устойчивостта, произтичащи от прилагането на мерките за допълняемост, които могат да представляват потенциално нарушение на националната или регионалната правна рамка или които не съответстват на местните специфични условия. Всички въпроси, свързани с устойчивостта, се включват в годишните одити.

5. Доброволните схеми издават сертификати за нисък риск от НПЗ в съответствие с изискванията за минимално съдържание, посочени в точка 4 от приложение VIII, и публикуват списък на тези сертификати на своя уебсайт.

6. В случай на заявления, включващи мерки за допълняемост, които трябва да бъдат приложени след сертифицирането, базовият одит, резултатите от теста за допълняемост и базовата линия на динамичния добив са валидни за период от 10 години. В случай на многогодишни култури икономическият оператор може да избере да отложи началото на 10-годишния период на валидност с до 2 години в случай на оперативни мерки за допълняемост или с до 5 години в случай на презасаждане.

7. Когато мерките за допълняемост вече са били приложени преди сертифицирането, базовият одит, резултатите от теста за допълняемост и базовата линия на динамичния добив са валидни в продължение на 10 години от началната година на прилагане на мярката за допълняемост. В такъв случай базовата линия може да бъде приета за мерки за допълняемост, предприети преди не повече от 10 години, стига да са налични достатъчно данни и документални доказателства, осигуряващи същото ниво на увереност за ситуацията, при която е бил извършен базовият одит преди прилагането на мярката(ите) за допълняемост.

8. Само допълнителна биомаса, която е произведена след издаването на сертификат за нисък риск от НПЗ, отговаря на изискванията за декларация за нисък риск от НПЗ. Действителното количество допълнителна годишна биомаса, декларирано от икономическия оператор, подлежи на годишни одити.

9. Изпълнението на плана за управление подлежи на ежегодни одити, за да се провери дали съдържанието на плана за управление се изпълнява правилно и дали количествата допълнително произведена и заявена биомаса за целите на сертифицирането на ниски нива на НПЗ спрямо базовата линия на динамичния добив са верни.

10. Икономическият оператор може да прилага повече от една мярка за допълняемост през годините. Когато две или повече мерки за допълняемост се прилагат заедно през една и съща година върху един и същ очертан парцел земя, произведената в резултат на това допълнителна биомаса се оценява спрямо една и съща базова линия на динамичния добив. Допълнителната биомаса може да бъде сертифицирана като такава с нисък риск от НПЗ в рамките на същия сертификат.

11. Когато две или повече мерки за допълняемост се прилагат по различно време върху един и същ очертан парцел земя, икономическият оператор може да избере една от следните възможности:

а)	актуализиране на базовата линия на динамичния добив и на теста за допълняемост, за да се създаде нова базова линия, валидна за още 10 години;

б)	запазване на първоначалния период на валидност от 10 години за базовата линия на динамичния добива и за теста за допълняемост след първоначалната година на сертифициране.

Член 25

Специфични изисквания за доказване на допълняемост

1. За целите на сертифицирането на биогорива, на течни горива от биомаса или на газообразни и твърди горива от биомаса като такива с нисък риск от НПЗ доброволните схеми и сертифициращите органи, работещи от тяхно име, проверяват дали икономическите оператори са приложили мерки за ефективно повишаване на производителността на суровините над сценария на запазване на обичайната практика. Когато такива мерки се прилагат върху изоставена земя или върху земя със силно влошено качество или от дребни стопани, при базовия одит се проверява дали икономическите оператори спазват съответните изисквания на Делегиран регламент (ЕС) 2019/807. Във всички останали случаи доказателството за допълняемост се предоставя чрез извършване на оценка на финансовата привлекателност или анализ на бариерите.

2. За да се спазят изискванията, посочени в член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 по отношение на мерките за допълняемост, предложените инвестиции трябва да преминат или тест за финансова привлекателност, или тест за нефинансова бариера в съответствие с приложение VIII.

3. Мерките са допустими за целите на сертифицирането за нисък риск от НПЗ само когато тестът за финансова привлекателност е отрицателен, т.е. отрицателна нетна настояща стойност (ННС) на инвестицията без включване на пазарна премия, или когато те показват наличието на нефинансови бариери, които могат да бъдат преодолени само защото биогоривата, течните горива от биомаса и горивата от биомаса, произведени от допълнителната суровина, могат да бъдат отчетени за целите за енергията от възобновяеми източници, определени в Директива (ЕС) 2018/2001.

Член 26

Производство върху неизползвана земя, изоставена земя или земя със силно влошено качество

1. С цел спазване на изискванията за производство върху неизползвани или изоставени земи, както е определено в член 2, точки 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/807, икономическите оператори представят доказателства, че за последователен период от най-малко пет години преди началото на отглеждането на суровината, използвана за производството на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, очертаните терени не са били използвани нито за отглеждане на хранителни и фуражни култури или други енергийни култури, нито за отглеждане на значително количество фураж за тревопасни животни.

2. За да може земята да се квалифицира като изоставена, икономическият оператор представя допълнителни доказателства, че преди последователния период, посочен в параграф 1, на очертания терен са били отглеждани хранителни или фуражни култури. В тези доказателства се доказва също така, че производството е прекратено по биофизични или социално-икономически причини.

Биофизичните промени, които оказват неблагоприятно въздействие върху отглеждането на хранителни и фуражни култури, могат да включват, но не се ограничават до следните събития:

а)	повишена честота на тежки метеорологични явления, като суши, бури или наводнения;

б)	промени в сезонните температурни режими, които влияят на фенологията на растенията;

в)	увеличаване на броя на вредителите и болестите;

г)	увреждане на напоителните системи;

д)	увреждане на почвата, като силно засоляване, изчерпване на органичната материя и ерозия, което ги прави „със силно влошено качество“.

3. Социално-икономическите фактори, които оказват неблагоприятно въздействие върху икономическата жизнеспособност на производството и които водят до изоставяне на земята, могат да включват, но не се ограничават до следните събития:

а)	промени в пазарните цени: (например увеличени разходи за суровини или труд, или и двете, или намаление на цената на готовите култури);

б)	липса на работна ръка (например в резултат на миграция);

в)	прекъсване на веригата на доставка (например поради затваряне на местен пазар или транспортна връзка);

г)	спорове за собственост (например в контекста на наследяване);

д)	политическа нестабилност (например конфискация или национализация на земята).

4. Заявлението за сертифициране на суровина като произведена върху земя със силно влошено качество, както е определено в част В, точка 9 от приложение V към Директива (ЕС) 2018/2001, се придружава от следните резултати от изпитвания на почва, според случая:

а)	в случай на засоляване — резултатите от изпитване от квалифициран агроном на електропроводимостта на почвата по метода на наситената паста;

б)	в случай на ниско съдържание на органично вещество в почвата — резултати от подходящ брой почвени проби от очертания парцел, определени от квалифициран агроном по метода на сухото изгаряне;

в)	в случай на силна ерозия най-малко 25 % от очертания парцел трябва да са ерозирали, както е определено от квалифициран агроном, подкрепено със снимки.

5. Когато даден очертан терен се квалифицира като неизползвана земя, той трябва да премине успешно теста за допълняемост, посочен в точка 4 от приложение VIII, за да може да получи сертификат за нисък риск от НПЗ. Не се изисква обособените терени, които се квалифицират като изоставени земи или земи със силно влошено качество, да преминават теста за допълняемост, за да могат да получат сертификат за нисък риск от НПЗ. В случай на производство върху неизползвана земя, изоставена земя или земя със силно влошено качество базовата линия на динамичния добив се определя като нула без линия на тенденцията.

Член 27

Определяне на допълнителна биомаса за мерки за увеличаване на добива

1. „Допълнителната биомаса“, допустима за сертифициране за нисък риск от НПЗ, е допълнителното количество суровина, произведено в ясно очертан район, в сравнение с базова линията на динамичния добив като пряк резултат от прилагането на мярка за допълняемост.

2. Базовата линия на динамичния добив се установява чрез определяне на начална точка въз основа на добив от очертания парцел в минали периоди и линия на тенденция, основана на световни тенденции на добив за суровината, която се определя в съответствие с принципите, изложени в приложение VIII.

3. Действителният добив за очертан парцел след прилагане на мярката за допълняемост се сравнява с базовата линия, посочена в параграф 2. Разликата между действителния добив и базовата линия на динамичния добив е допълнителната суровина, която може да бъде заявена като суровина с нисък риск от НПЗ.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той започва да се прилага 18 месеца след влизането му в сила.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 14 юни 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN

(1) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82.

(2) Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 на Комисията от 13 март 2019 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването (ОВ L 133, 21.5.2019 г., стр. 1).

(3) Регламент (ЕС) № 1307/2014 на Комисията от 8 декември 2014 г. за определяне на критериите и географските райони на пасищата с висока степен на биоразнообразие за целите по член 7б, параграф 3, буква в) от Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за целите по член 17, параграф 3, буква в) от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 351, 9.12.2014 г., стр. 3).

(4) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (OB L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).

(5) Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДАВАТ ПО ЦЯЛАТА ВЕРИГА НА ДОСТАВКА, И ДАННИ ЗА СДЕЛКИТЕ

Данни, които трябва да се предават по цялата верига на доставка

а)	наименование на доброволната или националната схема;

б)	номер на доказателството за устойчивост;

в)

характеристики за устойчивост и за намаление на емисиите на ПГ, включително:

i)	декларация дали суровината или горивото отговарят на критериите, посочени в член 29, параграфи 2—7 от Директива (ЕС) 2018/2001;

ii)	данни за емисиите на ПГ, изчислени в съответствие с методологията, посочена в приложения V и VI към Директива (ЕС) 2018/2001 или в Делегиран регламент (ЕС) 2019/807;

iii)	данни за това кога инсталацията е започнала работа (само за горивата);

г)	наименование на суровината или наименование на суровината, от която е произведено горивото;

д)	номер на разрешителното за отпадъци или странични животински продукти (ако е приложимо);

е)	вид гориво (само за горивата);

ж)	държава на произход на суровината;

з)	държава на производство на горивото;

и)	декларация дали суровината или горивото отговарят на критериите, определени за биогоривата с нисък риск от непреки промени в земеползването;

й)	информация за това дали е предоставена подкрепа за производството на тази партида, и ако това е така, за вида на схемата за подкрепа.

Данни за сделката

а)	наименование и адрес на дружеството доставчик;

б)	наименование и адрес на дружеството купувач;

в)	дата на (физическо) натоварване;

г)	място на (физическо) натоварване или логистично съоръжение или входна точка на инфраструктурата за разпределение;

д)	място на (физическа) доставка или логистично съоръжение или изходна точка на инфраструктурата за разпределение;

е)	обем: За горивата трябва да се включи също така количеството енергия на горивото. За изчисляване на количеството енергия трябва да се използват конверсионните коефициенти в приложение III към Директива (ЕС) 2018/2001.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ОДИТНИТЕ ДОКЛАДИ, ОБОБЩЕНИ ОДИТНИ ДОКЛАДИ ИЛИ СЕРТИФИКАТИ

A. Минимално съдържание на одитния доклад

По отношение на икономическия оператор:

а)	данни за контакт на основния сертифициран субект (наименование и адрес на дружеството, данни за определеното лице за контакт);

б)	обхват на сертифицирането;

в)	координати на географската дължина и ширина (за земеделски стопанства и насаждения сертифицирани като отделни единици);

г)	област на сертифициране (за първата точка на събиране или индивидуално сертифицирани земеделски стопанства и насаждения);

д)	приблизително количество устойчив материал, който може да се добива годишно (за веригите за доставка в селското и горското стопанство);

е)	приблизително количество устойчиви материали, които могат да бъдат събирани годишно (за пунктовете за събиране на отпадъци и остатъци);

ж)	списък на обектите, попадащи в обхвата на сертификацията (име и адрес);

з)	входящи/изходящи материали, (физически) обработвани в сертифицираните обекти — класификациите трябва да са в съответствие с изискванията, посочени в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001;

и)	приблизително количество устойчиви входящи материали, използвани годишно (само за производителите на крайния продукт);

й)	приблизително количество устойчив краен продукт, който може да бъде произвеждан годишно (само за производителите на крайния продукт).

По отношение на сертифициращия орган:

а)	данни за контакт (име и адрес) и лого;

б)	състав на одитния екип;

в)	акредитиращ орган и обхват и дата на акредитация.

По отношение на процеса на одит:

а)	дата на одита;

б)	маршрут и продължителност на одита (разделени по продължителност на престоя на място и дистанционно — когато е уместно);

в)	одитирани/сертифицирани стандарти на схемата (включително номер на версията);

г)	одитирани обекти;

д)	одитен метод (оценка на риска и база за изготвяне на извадки, консултации със заинтересованите страни);

е)	сертифициране на други доброволни схеми или стандарти;

ж)	вид на данните за ПГ (стойности по подразбиране, NUTS2 или действителни стойности — включително информация за прилагането на коефициенти за намаляване на емисиите на ПГ).

По отношение на одитните резултати:

а)	място и дата на издаване;

б)	списък на установените несъответствия.

Б. Минимално съдържание на обобщения одитен доклад или сертификат

По отношение на икономическия оператор:

а)	данни за контакт на основния сертифициран субект (наименование и адрес на дружеството, данни за определеното лице за контакт);

б)	обхват на сертифицирането;

в)	координати на географската дължина и ширина (за земеделски стопанства и насаждения сертифицирани като отделни единици);

г)	по избор първата точка на събиране, началните точки, търговците със складове: списък на обектите, попадащи в обхвата на сертификацията (име и адрес);

д)	входящи/изходящи материали, (физически) обработвани в сертифицираните обекти — класификациите трябва да са в съответствие с изискванията, посочени в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001;

По отношение на сертифициращия орган: данни за контакт (име и адрес) и лого

По отношение на процеса на одит:

а)	дата на одита;

б)	одитирани/сертифицирани стандарти на схемата (включително номер на версията);

в)	одитирани обекти;

г)	вид на данните за ПГ (стойности по подразбиране, NUTS2 или действителни стойности — включително информация за прилагането на коефициенти за намаляване на емисиите на ПГ).

По отношение на одитните резултати:

а)	(уникалния) номер или код на сертификата;

б)	място и дата на издаване;

в)	списък на установените несъответствия;

г)	дати на валидност на сертификата от/до (и дата на сертифициране, ако е приложимо);

д)	печат и/или подпис на издаващата страна.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СПИСЪК НА ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО ДОБРОВОЛНИТЕ СХЕМИ ТРЯБВА ДА ДОКЛАДВАТ НА КОМИСИЯТА В ГОДИШНИТЕ СИ ДОКЛАДИ ЗА ДЕЙНОСТТА

Доброволните схеми трябва да докладват на Комисията следната информация в годишните си доклади за дейността:

а)

правилата относно независимостта, метода и честотата на одитите, одобрени от Комисията при акредитирането на доброволната схема, и всички промени в тях с течение на времето, за да се отразят насоките на Комисията, променената регулаторна рамка, констатациите от вътрешния мониторинг на процеса на одитиране на сертифициращите органи и развиващите се най-добри практики в сектора;

б)	правилата и процедурите за установяване и справяне с неспазването на правилата от страна на икономическите оператори и членовете на схемата;

в)	доказателствата за изпълнение на правните изисквания за прозрачност и публикуване на информация в съответствие с член 6;

г)

участието на заинтересованите страни, по-специално относно консултациите с общностите на коренното население и местните общности преди да се вземе решение, по време на изготвянето на проекта за схемата и на нейното преразглеждане, както и при извършването на одити и при действията в отговор на техните препоръки;

д)	преглед на дейностите, извършвани от доброволната схема в сътрудничество със сертифициращите органи с цел подобряване на цялостния процес на сертифициране и на квалификацията и независимостта на одиторите и съответните органи на схемата;

е)	пазарните актуализации на схемата, количеството на сертифицираните суровини, биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса, рециклирани въглеродни горива и възобновяеми горива от небиологичен произход по страни на произход и видове, както и броя на участниците;

ж)

преглед на ефективността на системата за прилагане, въведена от управителния орган на доброволната схема с цел проследяване на доказателствата за съответствие с критериите за устойчивост, които схемата предоставя на своите членове. Това обхваща по-специално начина, по който системата ефективно предотвратява измамни дейности, като осигурява своевременно установяване, разглеждане и проследяване на предполагаемите случаи на измама и други нередности, и когато е целесъобразно, броя на установените случаи на измама или нередности;

з)	критериите за признаване на сертифициращи органи;

и)	правилата за начина на прилагане на системата за вътрешен мониторинг и резултатите от нейния периодичен преглед, по-конкретно за надзора на работата на сертифициращите органи и техните одитори, както и за системата за разглеждане на жалби срещу икономически оператори и сертифициращи органи;

й)	възможностите за улесняване или подобряване на насърчаването на най-добри практики;

к)	доброволните схеми за сертифициране на горска биомаса трябва да включват информация за начина, по който е направена оценката на риска, изисквана в член 29, параграфи 6 и 7 от Директива (ЕС) 2018/2001.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

НЕИЗЧЕРПАТЕЛЕН СПИСЪК НА ОТПАДЪЦИТЕ И ОСТАТЪЦИТЕ, ОБХВАНАТИ ПОНАСТОЯЩЕМ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ IX КЪМ ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001

За веществата, изброени в настоящото приложение, се смята, че спадат към една от категориите суровини съгласно приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001, без да са изрично посочени. Списъкът не е изчерпателен и допълва съществуващия списък с материали в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001.

Категория в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001	Подкатегория/примерни суровини
Приложение IX, част А, буква г)	Отпадъци от напитки
Приложение IX, част А, буква г)	Плодови/зеленчукови остатъци и отпадъци (само опашки, листа, стъбла и шушулки)
Приложение IX, част А, буква г)	Бобови шушулки, обвивка и прах: какао, кафе
Приложение IX, част А, буква п)	Черупки/шушулки и производни: соеви люспи
Приложение IX, част А, буква г)	Остатъци и отпадъци от производството на топли напитки: отработена утайка от кафе, отработени чаени листа
Приложение IX, част А, буква г)	Отпадъци от млечни продукти
Приложение IX, част А, буква г)	Масло от хранителни отпадъци: масло, извлечено от хранителни отпадъци от промишлеността
Приложение IX, част А, буква г)	Неядливи остатъци от зърнени култури и отпадъци от смилане и преработка на зърно: пшеница, царевица, ечемик, ориз
Приложение IX, част А, буква г)	Остатъци и отпадъци от извличането на маслиново масло: костилки от маслини
Приложение IX, част А, буква п)	Остатъци от селскостопанската реколта
Приложение IX, част А, буква р)	Палмови листа, палмови стъбла
Приложение IX, част А, буква р)	Повредени дървета
Приложение IX, част А, буква п)	Неизползван фураж/фураж от ливада
Приложение IX, част Б, буква б)	Масло от рибни отпадъци, класифицирани в категории 1 и 2 съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009.
Приложение IX, част А, буква г)	Други отпадъци от кланици (Животински отпадъци (без мазнини) от кат. 1)
Приложение IX, част А, буква г)	Промишлени отпадъчни води и производни
Приложение IX, част А, буква ж)	Масло от палмови утайки (PSO)
Приложение IX, част А, буква г)	Отлагания от складирани промишлени продукти
Приложение IX, част А, буква г)	Биогенна фракция на излезли от употреба гуми
Приложение IX, част А, буква р)	Рециклирана/отпадна дървесина
Приложение IX, част А, буква г)	Хумуси
Приложение IX, част А, буква г)	Отпадъчна белилна пръст

ПРИЛОЖЕНИЕ V

МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАМАЛЕНИЯТА НА ЕМИСИИТЕ В РЕЗУЛТАТ ОТ НАТРУПВАНЕТО НА ВЪГЛЕРОД В ПОЧВАТА ВСЛЕДСТВИЕ НА ПОДОБРЕНО УПРАВЛЕНИЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Икономическите оператори, които желаят да заявят намаленията на емисии в резултат на натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управление в селското стопанство (esca ) в g CO2eq/MJ, трябва да използват следната формула, за да изчислят действителните си стойности:

Където:

CSR	е масата на запаса от въглерод в почвата на единица площ, свързана с референтната практика за управление на културите в Mg въглерод за ha.
CSA	е масата на оценените въглеродни запаси в почвата на единица площ, свързани с прилаганите практики за управление на културите след най-малко 10 години прилагане, в Mg въглрод за ha.
3,664	е коефициентът, получен чрез разделяне на молекулното тегло на CO2 (44,010g/mol) на молекулното тегло на въглерода (12,011 g/mol) в g CO2eq/g C.
n	е периодът (в години) на отглеждането на съответната култура.
P	е производителността на културата (измерена като енергия в MJ на биогоривото или на горивото от биомаса за ha годишно).
ef	емисии от увеличеното количество торове или от използването на хербициди

Подобрените практики за управление на селското стопанство, приети с цел постигане на намаление на емисиите от натрупване на въглерод в почвата, включват преминаване към намалена или нулева обработка на почвата, подобряване на културите/редуването им, използване на покривни култури, включително управление на растителните остатъци, и използване на органични подобрители на почвата (например компост, естествен тор, ферментационен продукт, биовъглища и др.).

Изчисляването на действителните стойности на CSR и CSA се основава наизмервания на въглеродните запаси в почвата. Измерването наCSR се извършва на ниво земеделско стопанство преди промяната на практиката на управление, за да се установи базовата линия, а след това CSA се измерва на редовни интервали от време, не дълги от 5 години.

Цялата площ, за която се изчисляват въглеродните запаси в почвата, трябва да има сходен климат и почвен тип, както и сходна история на управление по отношение на обработката на почвата и внасянето на въглерод в почвата. Ако подобрените управленски практики се прилагат само в част от земеделското стопанство, намаленията на емисиите на ПГ могат да бъдат заявени само за площта, обхваната от тях. Ако в едно земеделско стопанство се прилагат различни подобрени управленски практики, заявяваните спестени емисии на ПГ се изчисляват и заявяват поотделно за всяка практика по esca.

За да се гарантират по-малки годишни колебания в измерените въглеродни запаси в почвата и да се намалят свързаните с тях грешки, може да се групират ниви, които имат еднакви почвени и климатични характеристики, сходна история на управление по отношение на обработката на почвата и внасянето на въглерод в почвата и които ще бъдат обект на една и съща подобрена управленска практика, включително ниви, принадлежащи на различни земеделски стопани.

След първото измерване на базовия показател увеличението на въглеродните запаси в почвата може да се пресметне въз основа на представителни опити или модели на почвата, преди да се направи второ измерване на увеличението на въглеродните запаси. От второто измерване нататък измерванията съставят крайната основа за определяне на действителните стойности на увеличението на въглеродните запаси в почвата.

След второто измерване обаче моделирането, което позволява на икономическите оператори да оценяват годишното увеличение на въглеродните запаси в почвата, може да бъде разрешено до следващото измерване само ако използваните модели са калибрирани въз основа на реално измерените стойности. Икономическите оператори са задължени да използват само модели, които са били валидирани от доброволните схеми. Доброволните схеми са задължени да информират икономическите оператори и сертифициращите органи, които извършват одити от тяхно име, за моделите, които са валидирали за целите на такава употреба.

В използваните модели се взема предвид различната история на управление на почвата, климата и нивите, за да се симулира динамиката на въглерода в почвата. Доброволната схема е задължена да изготви подробен доклад, в който се представят валидираният метод за моделиране и залегналите в него основни допускания. Свързаните с това окончателни действителни стойности, установени въз основа на резултатите от измерванията на почвата, се използват за коригиране на годишните заявления за намаленията на емисии в резултат на натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управление в селското стопанство (esca), направени въз основа на моделирането.

За да се заявят намаления на емисии от натрупването на въглерод в почвата чрез селскостопанско управление (esca), измерванията на въглеродните запаси в почвата се извършват от сертифицирани лаборатории и пробите се съхраняват за период от най-малко 5 години за целите на одита.

Доброволните схеми изискват от земеделския стопанин или от икономическия оператор да поеме дългосрочен ангажимент да продължи да прилага подобрената управленска практика в продължение на минимум 10 години, за да бъдат отчетени намаленията на емисиите на ПГ. Този ангажимент може да бъде изпълнен като 5-годишен ангажимент с възможност за подновяване.

Неизпълнението на този критерий ще доведе до това, че всички стойности на esca за текущата година за земеделския стопанин или икономическия оператор ще бъдат добавени като емисии към общите емисии на ПГ от доставената енергийна култура, вместо да бъдат приспаднати като намаления на емисии на ПГ, и до забрана за включване на стойността на esca в изчисленията на ПГ за период от пет години, независимо от използваната схема за сертифициране. Ако даден ангажимент е бил подписан от името на икономически оператор от името на няколко земеделски стопани и един от тези земеделски стопани се оттегли предсрочно, гореспоменатите санкции се прилагат само за съответния земеделски стопанин, а не за всички ангажименти на икономическия оператор. Доброволната схема, която е издала сертификата, е задължена да приложи санкциите и да информира надлежно всички други доброволни схеми, както и да публикува тази информация на своя уебсайт и да я включи в годишните доклади за дейността си, които трябва да бъдат изпратени на Комисията.

Освен това се изисква непрекъснат минимален период от три години за прилагането на подобрената управленска практика, преди да може да се подаде заявление.

Максималната възможна обща стойност на годишното заявление за намаление на емисиите от натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управление на селското стопанство (esca) е ограничена до 45 g CO2eq/MJ за биогоривата или за течните горива от биомаса за целия период на прилагане на практиките по Esca, ако биовъгленът се използва като органичен подобрител на почвата самостоятелно или в комбинация с други допустими практики по esca. Във всички останали случаи горепосочената горна граница е 25 g CO2eq/MJ за биогоривата или за течните горива от биомаса за целия период на прилагане на практиките по esca.

Първичните производители или икономическите оператори, които вече са ангажирани с допустими практики по esca и са подали съответни заявления за Esca преди влизането в сила на настоящия регламент за изпълнение, могат да прилагат ограничение от 45 g CO2eq/MJ за биогориво или за течно гориво от биомаса през преходния период до първото измерване на увеличението на въглеродните запаси на 5-та година. В такъв случай измереното увеличение на въглеродните запаси на 5-та година ще се превърне в горна граница за годишните заявления, които трябва да бъдат подадени през следващия период от 5 години. Ако първото измерване на увеличението на въглеродните запаси на 5-та година покаже по-голямо общо годишно увеличение на въглеродните запаси в сравнение с подадените годишни заявления, годишната разлика може да бъде поискана от първичните производители или от икономическите оператори през следващите години, за да се компенсира по-ниското увеличение на въглеродните запаси. Съответно, ако първото измерване на увеличението на въглеродните запаси на 5-та година покаже по-ниско общо годишно увеличение на въглеродните запаси в почвата в сравнение с подадените годишни заявления, земеделските стопани или икономическите оператори трябва да приспаднат съответно годишната разлика от заявленията си през следващите пет години.

Ако прилагането на допустими подобрени практики за управление в селското стопанство (esca) е започнало в миналото, но не са подавани предишни заявления по Esca, могат да се подават годишни заявления по Esca със задна дата, но за не повече от 3 години преди момента на сертифициране по esca. Икономическият оператор е длъжен да предостави подходящи доказателства за началото на прилагането на подобрените селскостопански практики. В такъв случай оценката на CSR стойността може да се основава на сравнително измерване на съседно или друго поле със сходни климатични и почвени условия, както и със сходна история на управление на полето. Ако няма налични данни от такова поле, CSRпрогнозната стойност може да се основава на моделиране. В този случай първото измерване се извършва незабавно, в момента на поемане на ангажимента. Следващото измерване на увеличението на въглеродните запаси ще трябва да се извърши 5 години по-късно.

Вземат се предвид увеличените емисии в резултат от увеличеното количество торове или употребата на хербициди поради прилагането на подобрени селскостопански практики. За тази цел се предоставят подходящи доказателства за използването на торове или хербициди в минали периоди, за което се приема средната стойност за трите години, предхождащи прилагането на новите селскостопански практики. При изчисленията може да се вземе предвид приносът на азотфиксиращите култури, използвани за намаляване на нуждата от допълнителни торове.

При вземането на проби се прилагат следните правила:

Метод за вземане на представителни проби:

а)	вземането на проби се извършва за всеки участък или поле;

б)	взема се поне една проба от 15 добре разпределени подпроби на всеки 5 хектара или на поле, в зависимост от това кое от двете е по-малко (като се взема предвид хетерогенността на съдържанието на въглерод в участъка);

в)	по-малки полета с еднакви климатични условия, тип почва, референтна земеделска практика и практика по esca може да се групират;

г)	вземането на проби се извършва или през пролетта, преди обработката на почвата и наторяването, или през есента, най-малко 2 месеца след прибирането на реколтата;

д)	директни измервания на промените във въглеродните запаси в почвата се правят за първите 30 cm от почвата;

е)	точките на първоначалното вземане на проби за измерване на базовите стойности на въглеродните запаси в почвата се използват при идентични полеви условия (особено влажност на почвата);

ж)	протоколът за вземане на проби трябва да бъде добре документиран.

Измерване на съдържанието на въглерод в почвата:

а)	почвените проби се изсушават, пресяват, и ако е необходимо, се смилат;

б)	ако се използва методът на горене, неорганичният въглерод се изключва.

Определяне на насипната плътност на суха почва:

а)	отчитат се промените в насипната плътност с течение на времето;

б)	насипната плътност следва да се измерва по метода на слягането, т.е. чрез механично забиване на цилиндър в почвата, което значително намалява грешките, свързани с измерването на насипната плътност;

в)	ако не е възможно да се използва методът на слягането, особено при песъчливи почви, вместо него се използва надежден метод;

г)	пробите следва да се изсушат в пещ преди претеглянето.

Прилагането на горепосочената методология по отношение на esca и изчисляването на действителните стойности на емисиите на ПГ се проверяват надлежно от сертифициращите органи и се документират в одитните доклади. Доброволните схеми са задължени да издават подробни насоки за икономическите оператори и сертифициращите органи относно прилагането на тази методология, включително за своите валидирани модели на почвата, както и да подпомагат своите одитори при изпълнението на техните задачи по проверка. Доброволните схеми са задължени също така да включват подробна статистическа информация и качествена обратна връзка относно прилагането на методологията по esca в годишните си доклади за дейността, които се представят на Комисията.

Комисията надлежно следи прилагането на методологията по esca като част от мониторинга на дейностите на доброволните схеми, който обхваща, наред с другото:

—	изпълнението на проекта, което следва да дава възможност, наред с другото, да се оцени връзката на резултатите от моделирането с полевите измервания;

—	сравняване на заявленията и резултатите спрямо оценките за насищане на почвата с органичен въглерод (SOC), за да се изведат критерии и препоръки и евентуално изисквания за дългосрочно поддържане на дадено равновесие, за да се гарантират резултатите в дългосрочен план;

—	извеждане на препоръки и изисквания за подходящ избор на модел и калибриране, както и на надеждни показатели за моделиране на резултатите.

Комисията може да преразгледа методологичния подход, описан в настоящото приложение, както и горните граници, прилагани към годишните заявления за натрупване на въглеродни запаси, въз основа на резултатите от този мониторинг или с цел да го приведе в съответствие с развиващите се знания или с ново законодателство в тази област в бъдеще (например инициативата на ЕС за улавяне на въглерод в селскостопанските почви).

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

НЕИЗЧЕРПАТЕЛНИ СПИСЪЦИ НА ПРИМЕРИ ЗА ОСНОВНИ ПРАКТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И МОНИТОРИНГ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА УЛАВЯНЕТО НА ВЪГЛЕРОД В ПОЧВАТА И ПОВИШАВАНЕТО НА КАЧЕСТВОТО НА ПОЧВАТА И ЗА МОНИТОРИНГ НА ТЕЗИ ДЕЙСТВИЯ

Таблица 1

Примери за основни практики за управление на почвите, с които се насърчава улавянето на въглерод в почвата (при липса на остатъци) и се подобрява качеството на почвите

Изискване	Параметър за качество на почвите
Редуване на поне 3 култури, включително бобови растения или зелен тор в системата за отглеждане на културите, като се вземат предвид агрономическите изисквания за последователност на културите, специфични за всяка отглеждана култура и климатичните условия. Многовидова защитна култура между насаждения от търговски култури се смята за такава.	Насърчаване на почвеното плодородие, на въглерода в почвата, ограничаване на ерозията на почвата, насърчаване на биологичното разнообразие на почвата и на контрола на патогените
Сеитба на покривни/почвозащитни/междинни култури, като се използва подходяща за района смес от видове с поне една бобова култура. Практиките за управление на културите следва да осигуряват минимално почвено покритие, за да се избегне оголването на почвата в най-чувствителните периоди.	Насърчаване на почвеното плодородие, задържане на въглерод в почвата, избягване на ерозията на почвата, биологично разнообразие на почвата
Предотвратяване на уплътняването на почвата (честотата и графикът на полевите операции следва да се планират така, че да се избегне движението върху влажна почва; обработката на почвата следва да се избягва или значително да се намали при влажни почви; може да се използва планиране на контролираното движение).	Запазване на структурата на почвата, избягване на почвената ерозия, запазване на биологичното разнообразие на почвата
Забранено е изгарянето на стърнища от обработваеми площи, освен когато органът е допуснал изключение по фитосанитарни съображения.	Задържане на въглерод в почвата, ефективно използване на ресурсите
Върху кисели почви, когато се прилага варуване, при почви с влошено качество и когато повишаването на киселинното съдържание влияе на продуктивността на културите.	Подобрена структура на почвата, биологично разнообразие и въглеродно съдържание на почвата
Намаляване на обработката на почвата/без обработка на почвата — Контрол на ерозията — добавяне на органични подобрители (биовъглен, компост, оборски тор, растителни остатъци) — използване на защитни култури, възстановяване на влажни зони Рекултивация: засаждане (смяна на видовете, защита със сламен мулч) — характеристики на ландшафта — агролесовъдство	Повишаване на органичния въглерод в почвата

Таблица 1

Примери на практики за мониторинг с цел подобряване на качеството на почвата и смекчаване на въздействието на емисиите на въглерод

Подход за мониторинг	Метод на проверка/доказване
Оценка на риска	Определянето на районите с висок риск от влошаване на качеството на почвата спомага да се предотвратят тези рискове и да се съсредоточи вниманието върху районите с най-голямо въздействие.
Анализ на органичното вещество в почвата	Последователното вземане на проби от органичните вещества в почвата подобрява мониторинга, така че да може да се поддържа или подобрява съдържанието на тези вещества.
Анализ на органичното вещество в почвата	Органичният въглерод в почвата се смята за добър показател за по-общо качество на почвата.
Вземане на проби за определяне на индекс на състоянието на почвата	Положителната стойност показва, че се очаква системата да има нарастващо количество органично вещество в почвата.
Оценка на ерозията на почвите	Гарантира, че ерозията е под определено допустимо ниво, например под нива „t“ на Службата за селскостопански изследвания на Министерството на земеделието на САЩ.
План за управление на хранителните вещества	План, в който се очертава стратегията за хранителните вещества (с акцент предимно върху N, P, K) и режимите на торене, може да предотврати дисбалансите на хранителните вещества.
Редовен анализ на рН на почвата	Мониторингът на рН спомага за установяването на дисбаланси в pH.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ДОБИВА ИЛИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА СУРОВИНИ

За да се изчислят емисиите от добива или отглеждането на суровини, в част В, точка 5 от приложение V и в част Б, точка 5 от приложение VI към Директива (ЕС) 2018/2001 се посочва, че изчислението включва сумата на всички емисии от самия процес на добив или отглеждане; от събирането, сушенето и складирането на суровините; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса (leakages); а също и от производството на химикали или продукти, използвани при добива или отглеждането на суровините.

Улавянето на CO2 в процеса на отглеждане на суровините се изключва от изчисленията. Като алтернатива на действителните стойности може да се използват оценки на емисиите от отглеждането на селскостопанска биомаса, получени чрез използване на регионални средни стойности за емисии при отглеждането, включени в докладите, посочени в член 31, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, или информацията относно дезагрегираните приети стойности на емисиите при отглеждането, включена в настоящото приложение. При отсъствие на съответна информация в тези доклади се допуска да се изчислят средни стойности въз основа на местните селскостопански практики, например въз основа на група от земеделски стопанства като алтернативна възможност на използването на действителни стойности.

ЕМИСИИ ОТ САМИЯ ПРОЦЕС НА ДОБИВ ИЛИ ОТГЛЕЖДАНЕ

Емисиите от самия процес на добив или отглеждане включват всички емисии от i) осигуряването на горивата за използваните селскостопански машини; ii) производството на посадъчен материал за отглеждане на култури; iii) производството на торове и пестициди; iv) повишаването на киселинното съдържание от торове и прилагане на варуване; и v) емисии от почвата при отглеждането на култури.

1.1. Използване на гориво (дизелово гориво, бензин, тежко гориво, биогорива или други горива) в селскостопанските машини

Емисиите на ПГ от отглеждането на културите (подготовка на полето, сеитба, прилагане на торове и пестициди, прибиране на реколтата, събиране на реколтата) включват всички емисии от използването на горива (като дизелово гориво, бензин, тежко гориво, биогорива или други горива) в селскостопанските машини. Количеството на използваното гориво в селскостопанските машини се документира надлежно. Трябва да се използват подходящи емисионни фактори на горивата в съответствие с приложение IX. Когато се използват биогорива, трябва да се използват приетите стойности на емисиите на ПГ, определени в Директива 2018/2001.

1.2. Химически торове и пестициди

Емисиите от употребата на химически торове и пестициди (1) за отглеждане на суровини включват всички свързани емисии от производството на химически торове и пестициди. Количеството на химическите торове и пестицидите, в зависимост от културата, местните условия и земеделските практики, се документира надлежно. За отчитането на емисиите от производството на химически торове и пестициди съгласно приложение IX трябва да се използват подходящи емисионни фактори, включително емисиите нагоре по веригата. Ако икономическият оператор познава фабриката за производство на торове и тя попада в обхвата на Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), тогава икономическият оператор може да използва производствените емисии, декларирани в рамките на СТЕ, като добави емисиите нагоре по веригата за природен газ и т.н. Транспортирането на торовете също се включва, като се използват емисиите от видовете транспорт, изброени в приложение IX. Ако икономическият оператор не знае коя е фабриката, която доставя торовете, той трябва да използва стандартните стойности, предвидени в приложение IX.

1.3. Посадъчен материал

Изчисляването на емисиите от култивиране при производството на посадъчен материал за отглеждане на култури се основава на действителни данни за използвания посадъчен материал. Емисионните фактори за производството и доставката на посадъчен материал могат да се използват за отчитане на емисиите, свързани с производството на семена. Трябва да се използват стандартните стойности на емисионните фактори, посочени в приложение IX. За други семена трябва да се използват референтните стойности от следната йерархия.

а)	версия 5 на доклада на JEC-WTW;

б)	базата данни ECOINVENT;

в)	„официални“ източници, като например Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), Международната агенция по енергетика (МАЕ) или правителствата;

г)	други рецензирани източници на данни, като например базата данни E3, базата данни GEMIS;

д)	рецензирани публикации;

е)	надлежно документирани собствени оценки.

1.4. Емисии от повишаването на киселинното съдържание от торове и прилагане на варуване

Емисиите от неутрализирането на повишеното киселинно съдържание от торовете и прилагането на селскостопанска вар се вземат предвид по отношение на емисиите на CO2 от неутрализирането на повишеното киселинно съдържание на азотните торове или от реакциите на селскостопанската вар в почвата.

1.4.1. Емисии от неутрализиране на повишеното киселинно съдържание от торове

Емисиите, произтичащи от повишеното киселинно съдържание, причинено от използването на азотни торове на полето, се вземат предвид при изчисляването на емисиите въз основа на количеството използвани азотни торове. За нитратните торове емисиите от неутрализирането на азотните торове в почвата са 0,783 kg CO2/kg N; за карбамидните торове емисиите от неутрализацията са 0,806 kg CO2/kg N.

1.4.2. Емисии от варуване на почвата (прилагане на селскостопанска вар)

Действителното количество използвана селскостопанска вар се документира надлежно. Емисиите се изчисляват, както следва:

1.	За кисели почви, където pH е по-ниско от 6,4, селскостопанската вар се разтваря от киселините в почвата и образува предимно CO2, а не бикарбонат, като почти целият CO2, който се съдържа в селскостопанската вар, се освобождава (0,44 kg CO2/kg CaCO3 еквивалент на селскостопанска вар).

2.	Ако рН на почвата е по-голямо или равно на 6,4, при изчислението се взема предвид емисионен фактор от 0,98/12,44 = 0,079 kg CO2/(kg CaCO3-еквивалент) за използвана селскостопанска вар, в допълнение към емисиите, дължащи се на неутрализирането на повишеното киселинно съдържание, причинено от тора.

Емисиите от варуване, изчислени от действителната употреба на селскостопанска вар, изчислена в точки 1 и 2 по-горе, могат да бъдат по-големи от емисиите от неутрализиране на торове, изчислени в точка 1.4.1, ако повишеното киселинно съдържание от торовете е неутрализирано от приложената селскостопанска вар. В такъв случай емисиите от неутрализирането на торове (в точка 1.4.1) могат да бъдат извадени от изчислените емисии от варуването, за да се избегне двойното отчитане на емисии.

Емисиите от повишеното киселинно съдържание от торовете могат да надхвърлят емисиите, дължащи се на варуването. В такъв случай изваждането би довело до видимо отрицателни нетни емисии от варуване, тъй като не цялото повишено киселинно съдържание от тора се неутрализира от селскостопанската вар, а само отчасти, тъй като има естествено срещащи се карбонати. В този случай нетните емисии от варуване се отчитат като нулеви, но емисиите от повишеното киселинно съдържание от торове, които така или иначе възникват, се запазват в съответствие с раздел 1.4.1.

Ако не са налични данни за действителната употреба на селскостопанска вар, се приема употребата на селскостопанска вар, препоръчана от Асоциацията за селскостопанска вар. Това зависи от вида на културата, от измереното рН на почвата, от вида на почвата и вида на материала за варуване. Съпътстващите емисии на CO2 се изчисляват, като се използват точки 1 и 2 от процедурата по-горе. В този случай обаче не се прилага посоченото в точка 3 изваждане, тъй като препоръчителната употреба на селскостопанска вар не включва селскостопанска вар, използвана за неутрализиране на тор, приложен през същата година, така че не е възможно двойно отчитане на емисиите от неутрализиране на торове.

1.5. Емисии от почвата (диазотен оксид/N2O) при отглеждане на култури

Изчисляването на емисиите на N2O от управляваните почви следва методологията на МКИК. За изчисляване на емисиите на N2O, произтичащи от отглеждането на култури, се използват дезагрегирани емисионни фактори, специфични за отделните култури, за различните условия на околната среда (съответстващи на ниво 2 от методологията на МКИК). Следва да се вземат предвид специфичните емисионни фактори за различните условия на околната среда, почвените условия и различните култури. Икономическите оператори могат да използват валидирани модели за изчисляване на тези емисионни фактори, при условие че тези аспекти са взети предвид в моделите. В съответствие с насоките на МКИК (2) се отчитат както преките, така и непреките емисии на N2O. Използва се инструментът GNOC, който се основава на формулите по-долу, като се спазват правилата за наименованията в насоките на МКИК (2006 г.):

N2Ototal – N = N2Odirect – N + N2Oindirect – N

Където:

По отношение на минералните почви: N2ODirect – N = [(FSN + FON) • EF1ij] + [FCR • EF1]

По отношение на органичните почви: N 2 ODirect – N = [(FSN + FON) • EF1] + [FCR • EF1] + [(FOS,CG,Temp • EF2CG, Temp] + [FCROS,CG,Trop • E2CG,Trop]

Както за минерални, така и за органични почви: N 2 ODirect – N = [((FSN • FracGASF) + (FON • EracGASM) • EF4] + [(FSN +FON + FCR) • FracLeach-(H) • EF5]

1.5.1. Внесен N от остатъци от селскостопански култури

Той трябва да се изчислява за:

а)	захарното цвекло, захарната тръстика съгласно МКИК (2006 г.), том 4, глава 11, екв. 11.6, без да се вземат предвид остатъците под земята и с добавяне на N от винаса и филтърен кек в случая на захарната тръстика; FCR = Yield • DRY • (1-FracBurnt • Cf) • [RAG • NAG • (1 - FracRemove)] + FVF

б)	кокосови насаждения и насаждения от маслодайна палма, в които се прилага фиксирано внасяне на N въз основа на референтни данни, тъй като МКИК (2006 г.) не предоставя приет метод за изчисление за стандартни емисионни фактори съгласно приложение IX;

в)

за всички останали култури съгласно МКИК (2006 г.), том 4, глава 11, екв. 11.7a 11.11, 11.12, като

F = (1-FracBurnt • Cf) • AGDM • NAG • (1-FracRemove) + (AGDM + Yield • DRY) • RBG-BIO • NBG

Където:

N2Ototal - N	=	преки и непреки годишни емисии на N2O–N, получени от управляваните почви; kg N2O–N ha-1 a-1
N2Odirect - N	=	годишни преки емисии на N2O–N, получени от управляваните почви; kg N2O–N ha-1 a-1
N2Oindirect - N	=	годишни непреки емисии на N2O–N (т.е. годишното количество N2O–N, получено от отлагането от атмосферата на N, изпарен от управляваните почви, и годишното количество N2O–N, получено от излугването и оттичането на добавките на N към управляваните почви в районите, където се наблюдава излугване/оттичане); kg N2O–N ha-1 a-1
FSN	=	годишно внасяне на синтетични азотни торове; kg N ha-1 a-1
FON	=	годишен N в животински тор, прилаган като тор; kg N ha-1 a-1
FCR	=	годишно количество N в остатъци от селскостопански култури (надземни и подземни); kg N ha-1 a-1
FOS,CG,Temp	=	годишна площ на управляваните/отводнените органични почви под обработваема земя в умерен климат; ha-1 a-1
FOS,CG,Trop	=	годишна площ на управляваните/отводнените органични почви под обработваема земя в тропически климат; ha-1
FracGASF	=	0,10 (kg N NH3–N + NOx–N) (приложени kg N-1. Изпаряване от синтетични торове
FracGASM	=	0,20 (kg N NH3–N + NOx–N) (приложени kg N)-1. Изпаряване от всички прилагани органични азотни торове
FracLeach-(H)	=	0,30 kg N (kg N добавки) -1. Загуби на N от излугване/оттичане в райони, в които се случва излугване/оттичане
EF1ij	=	Специфични за културата и мястото емисионни фактори за емисиите на N2O от синтетичен тор и прилагане на органичен N в минерални почви (kg N2O-N (kg N2O–N (внесени kg N)-1);
EF1	=	0,01 [kg N2O–N (внесени kg N) -1]
EF2CG,Temp	=	8 kg N ha-1 a-1 за органични култури и пасищни почви в умерения пояс
EF2CG,Trop	=	16 kg N ha-1 a-1 за органични култури и пасищни почви в тропическия пояс
EF4	=	0,01 [kg N2O–N (kg N NH3–N + NOx–N volatilised) -1]
EF5	=	0,0075 [kg N2O–N (излугване/оттичане на N в kg) -1]
Добив	=	годишен добив на културата (kg ha-1)
DRY	=	дял на сухото вещество на събрания продукт [kg d.m. (тегло в прясно състояние)-1] (вж. таблица 1)
FracBurnt	=	дял от площта на културите, които се изгарят годишно [ha (ha)-1]
Cf	=	коефициент на горене [безразмерен] (вж. таблица 1)
RAG	=	съотношение на надземните остатъци, сухо вещество, към добива на сухо вещество от реколтата, за културата [kg d.m. (kg d.m.)-1] (вж. таблица 3)
NAG	=	съдържание на N в надземните остатъци [kg N (kg d.m.)-1] (вж. таблица 1)
FracRemove	=	дял на надземните остатъци, отстранени от полето [kg d.m. (kg AGDM)-1]
FVF	=	годишно количество N във винаса и филтърния кек от захарна тръстика, върнат на полето [kg N-1], изчислено като Добив * 0,000508.
AG	=	Сухо вещество в надземни остатъци [kg d.m. ha-1]

1.5.2. Специфични за културата и мястото емисионни фактори за емисиите на N2O от прилагането на синтетичен тор и органичен N

Емисиите на N2O от почви със селскостопанско предназначение в различни земеделски полета при различни условия на околната среда и класове на използване на земеделската земя могат да се определят по статистическия модел на Stehfest и Bouwman (2006 г.) (наричан по-долу „модела S&B“):

Където:

E	=	емисия на N2O (в kg N2O-N ha-1 a-1)
ev	=	стойност на въздействието на различните фактори (вж. таблица 2)

EF1ij за културата за биогорива i на мястото j се изчислява (модел S&B) по следния начин:

EF1ij = (Efert,ij — Eunfert,ij)/Nappl,ij

Коефициентът (EF1) на МКИК (2006 г.) за преките емисии на N2O от внасянето на торове, основан на глобална средна стойност, се заменя със специфичен за културата и мястото EF1ij за преки емисии от внасянето на минерален тор и N в оборски тор въз основа на специфичния за културата и мястото EF1ij, като се прилага моделът S&B.

Където:

Efert,ij	=	емисия на N2O (в kg N2O-N ha-1 a-1), основан на S&B, когато внесеният тор е действителният процент на прилагане на N (минерален тор и оборски тор) към културата i в място j
Eunfert,ij	=	N2O емисия на културата i в място j (в kg N2O-N ha-1 a-1) въз основа на S&B. Процентът на прилагане на N е зададен като 0, а останалите параметри не се променят.
Nappl,ij	=	внасяне на N от минерален тор и оборски тор (в kg N ha-1 a-1) в културата i в място j

Таблица 1

Специфични за културата параметри за изчисляване на внасяния N от растителни остатъци (3)

Таблица 2

Постоянни стойности и стойности на въздействието за изчисляване на емисиите на N2O от земеделските земи въз основа на модела S&B

ЕМИСИИ ОТ СЪБИРАНЕТО, СУШЕНЕТО И СКЛАДИРАНЕТО НА СУРОВИНИ

Емисиите от събирането, сушенето и складирането на суровини включват всички емисии, свързани с използването на гориво при събирането, сушенето и складирането на суровини.

Емисии от събирането

Емисиите от събирането на суровини включват всички емисии, произтичащи от събирането на суровини и транспортирането им до склада. Емисиите се изчисляват, като се използват подходящи емисионни фактори за вида на използваното гориво (дизелово гориво, бензин, мазут, биогорива или други горива).

Сушене на биомаса

Емисиите от отглеждането включват емисиите от сушенето преди складиране, както и от складирането и обработката на суровините от биомаса. Данните за използването на енергия за сушене преди складиране включват действителни данни за процеса на сушене, използван с цел спазване на изискванията за складиране, в зависимост от вида биомаса, размера на частиците, съдържанието на влагата, метеорологичните условия и др. За отчитане на емисиите от използването на горива за производство на топлинна или електрическа енергия, използвана за сушене, се прилагат подходящи емисионни фактори, включително емисиите нагоре по веригата. Емисиите от сушене включват само емисиите от процеса на сушене, необходим за осигуряване на подходящо съхранение на суровините, и не включват сушенето на материалите по време на обработката.

ОТЧИТАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ЗА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, ИЗПОЛЗВАНА В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ДЕЙНОСТИ

При отчитане на потреблението на електроенергия, която не е произведена в рамките на инсталацията за производство на гориво, интензитетът на емисиите на ПГ на произведената и разпределена електроенергия се приема за равна на интензитета емисиите на произведената и разпределена електроенергия в определен район, който може да бъде на ниво NUTS2 (4) или на национално ниво. В случай че се използват национални коефициенти на електрически емисии, се прилагат стойностите от приложение IX. Чрез дерогация от това правило производителите могат да използват средна стойност за отделна електроцентрала за производство на електроенергия за електроенергията, произведена от тази електроцентрала, ако тя не е свързана с електропреносната мрежа и ако има достатъчно информация за извеждане на емисионен фактор.

(1) „Пестициди“ означава всички продукти за растителна защита, включително хербициди, инсектициди, фунгициди и др.

(2) МКИК (2006 г.), том 4, глава 11: Емисии на N2O от управлявани почви и емисии на CO2 от прилагането на вар и уреа.

(3) Източник на данни: JRC report „Definition of input data to assess GHG default emissions from biofuels in EU legislation“ JRC 2019 (EUR 28349 EN) [Доклад на СИЦ „Определяне на входните данни за оценка на приетите емисии на ПГ от биогорива в законодателството на ЕС“ СИЦ 2019 г. (EUR 28349 EN)]. https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/7d6dd4ba-720a-11e9-9f05-01aa75ed71a1

(4) Номенклатура на териториалните единици за статистически цели

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЦЕСА И МЕТОДА ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА БИОМАСА С НИСЪК РИСК ОТ НЕПРЕКИ ПРОМЕНИ В ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО (НПЗ)

А. Процес на сертифициране на нисък риск от НПЗ

За да започне процесът на сертифициране, икономическият оператор трябва да подаде заявление до сертифициращ орган, признат от доброволна схема за сертифициране на биомаса с нисък риск от НПЗ. Заявителят може да бъде земеделско стопанство, първа точка на събиране или ръководител на група, действащ от името на група земеделски стопани.

Заявлението за сертифициране на нисък риск от НПЗ съдържа най-малко следната информация:

а)	името и данните за контакт на заявителя или заявителите, включително, когато е уместно, членовете на групата за групово сертифициране (1);

б)

описание на предвидените мерки за допълняемост с нисък риск от НПЗ, включително:

подробности за очертания участък, където ще бъде приложена мярката за допълняемост, включително за текущото използване на земята, текущите практики на управление, текущите данни за добива от участъка, и ако е приложимо, декларация дали земята е неизползвана, изоставена или със силно влошено качество;

ii)	описание на мерките за допълняемост и оценка на допълнителната биомаса, която ще бъде произведена след прилагането им (или чрез увеличаване на добива, или чрез производство върху неизползвана, изоставена земя или земя със силно влошено качество);

в)	информация за всяко съществуващо сертифициране по доброволна схема, призната от Комисията (наименование на доброволната схема, номер на сертификата, статус и срок на валидност).

Ако заявлението е подадено след прилагането на мерките за допълняемост, само допълнителната биомаса, произведена след датата на сертифицирането за нисък риск от НПЗ, може да бъде заявена като такава с нисък риск от НПЗ.

1. Съдържание на плана за управление

След като заявлението за нисък риск от НПЗ бъде прието, икономическият оператор разработва план за управление и го представя на сертифициращия орган. Планът за управление се основава на информацията в заявлението за сертифициране и включва:

а)	определение на очертания поземлен участък;

б)	описание на мерките за допълняемост;

в)	проверка наустойчивостта на мярката за допълняемост спрямо изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001;

г)	когато е уместно, доказателство за оценка на допълняемостта (тест за финансова привлекателност или тест за нефинансова бариера);

д)

определяне на динамичната базова линия на добива, включително:

i)	за мерки за увеличаване на добива: данни за добива от културите, свързани с очертания поземлен участък, за минал период от най-малко три години;

ii)	за отглеждане върху неизползвана земя, изоставена земя или земя със силно влошено качество: доказателство за статута на земята (базовият добив при отглеждане на култури върху неизползвана земя, изоставена земя или земя със силно влошено качество се смята за нулев)

е)	оценка на допълнителния добив на биомаса за година с посочване на динамичната базова линия на добива за очертания участък.

Планът за управление трябва да дава възможност за сравнение между използването на очертания участък преди и след прилагането на мярката за допълняемост.

2. Неизчерпателен списък на мерките за допълняемост

Таблица 1

Неизчерпателен списък на мерките за допълняемост за увеличаване на добива

Категория на допълняемост	Мярка за допълняемост	Например
Механизация	Машини	Приемане на машини, които намаляват/допълват използваната съществуваща работна сила, за да се увеличи производството или да се намалят загубите. Това може да включва сеитба, прецизно земеделие, машини за прибиране на реколтата или машини за намаляване на загубите след прибиране на реколтата.
Отглеждане на няколко култури	Последователно отглеждане на култури	Въвеждане на втора култура върху същата земя през същата година.
Управление	Управление на почвите	Мулчиране вместо оране, плитка оран.
	Торене	Оптимизиране на режима на торене, използване на прецизно земеделие.
	Растителна защита	Промяна в борбата с плевелите, вредителите и болестите.
	Опрашване	Подобрени практики за опрашване.
	Друго	Оставя възможност за иновации, комбинации от мерки и непредвидени събития.
Презасаждане (за трайни насаждения) (2)	Избор на сортове култури	Сорт с по-висок добив, по-добра адаптация към еко-физиологичните или климатичните условия.

Мерките за допълняемост са мерки, които надхвърлят общите селскостопански практики. Таблица 1 съдържа неизчерпателен списък на видовете мерки за допълняемост за увеличаване на добива, които икономическите оператори могат да прилагат. Мерките или комбинациите от мерки трябва да увеличават производството, без да се нарушава устойчивостта. Мярката за допълняемост не трябва да компрометира бъдещия потенциал за отглеждане, като създава компромис между краткосрочните печалби от продукцията и средносрочното/дългосрочното влошаване на качеството на почвата, водата и въздуха, както и на популациите на опрашителите. Мерките за допълняемост не трябва да водят до хомогенизиране на земеделския ландшафт чрез премахване на ландшафтни елементи и местообитания, като единични дървета, жив плет, храсти, краища на полета или цветни лехи.

Само допълнителен добив над динамичната базова линия на добива може да бъде заявен като такъв с нисък риск от НПЗ. Освен това дадена мярка за допълняемост може да бъде сертифицирана само ако има за цел постигането на допълнителни добиви в резултат на подобрение на селскостопанската практика. Ако се прилага мярка, която има за цел само да подобри устойчивостта на участъка, без да се подобряват добивите, тя не се смята за мярка за допълняемост. Това не се отнася за отглеждането на култури върху неизползвана земя, изоставена земя или земя със силно влошено качество, в който случай самото отглеждане е мярката за допълняемост.

Икономическият оператор ще трябва да докаже, че в плана за управление са поставени разумни очаквания за увеличаване на добива, като се позове например на научна литература, на опит от полеви изпитвания, на информация от агрономически дружества, на разработчици на семена/торове или на прости изчисления. За да бъде сертифициран проектът, са необходими задоволителни доказателства в подкрепа на очакваното увеличение на добива от приложената мярка за допълняемост.

В случай на селскостопански подобрения прилаганите селскостопански практики, машини и средства преди и след прилагането на мярката за допълняемост се документират подробно като част от плана за управление. Това дава възможност за сравнение с цел i) да се определи дали е приложена мярка за допълняемост; ii) да се прецени дали тази мярка за допълняемост може да се смята за допълнителна в сравнение с продължаването на обичайната практика.

Б. Оценка на допълняемостта: Тестове за финансовата привлекателност или тестове за анализ на бариерите

1. Тест за финансова привлекателност

Тестът за финансова привлекателност трябва да докаже, че инвестицията, необходима за мярката за допълняемост, става финансово привлекателна само ако полученият допълнителен добив е сертифициран като такъв с нисък риск от НПЗ. Анализът се състои от прост финансов анализ на предвидената инвестиция в мярката за допълняемост с нисък риск от ILUC.

Тестът включва само онези разходи и добиви, които са пряко свързани с инвестицията по мярката за допълняемост. Поради това нормалните оперативни разходи на цялото земеделско стопанство не се включват в анализа. Разходите и приходите, включени в теста, са свързани с подготовката, прилагането, поддръжката и прекратяването на мярката за допълняемост, които не биха били направени в противен случай.

Финансовата привлекателност произтича от икономическа обосновка, при която нетната настояща стойност („ННС“) (3) на инвестицията е положителна, което означава, че инвестицията може да бъде извършена от самия икономически оператор. В резултат на това само мерките, за които анализът на икономическата обосновка е отрицателен (без включване на премия), преминават успешно теста за финансова допълняемост и могат да бъдат сертифицирани като мерки с нисък риск от НПЗ. Резултати над нулата (положителна ННС) все пак могат да бъдат допустими, но само ако преминат теста за нефинансова бариера.

Формула за изчисляване на ННС на дадена инвестиция:

Където:

P	=	очакван приход от допълнителна биомаса (оценка на допълнителната биомаса х продажна цена на суровината без ниска премия за НПЗ)
L	=	разходи за мярката за допълняемост (CAPEX и OPEX)
i	=	дисконтов процент
t	=	времеви период

Параметрите, използвани при изчисляването на ННС, трябва да са в съответствие с данните, включени в плана за управление.

В изчислението на ННП се включват следните параметри:

а)	оценка на допълнителния обем биомаса;

б)

продажна цена на суровината [валута/тон]:

i)	продажната цена на суровината може да бъде единствено число, екстраполирано за целия жизнен цикъл на инвестицията в допълнителен добив;

ii)

това единствено число може да се основава на средната стойност на действителните стойности на продажбите на суровини, постигнати от икономическия оператор в минали периоди. Средната стойност се основава на данни за същите три години от минали периоди, които са използвани за определяне на динамичната базова стойност на добива;

iii)	в случай на въвеждане на нова култура, за която икономическият оператор не разполага с актуални данни за цените, тази стойност може да се основава на данни за цените от FAOSTAT (4);

в)	дисконтов процент, който трябва да се използва: 3,5 % за държавите с високи доходи (5) и 5,5 % за всички останали държави;

г)

за целия жизнен цикъл на инвестицията:

i)	използва се срок до 10 години в съответствие със срока на валидност на сертификата за нисък риск от НПЗ (базова валидност);

ii)	в някои случаи максималният жизнен цикъл на инвестицията може да бъде определен на 25 години въз основа на обичайния жизнен цикъл на трайните насаждения (т.е. на маслодайната палма в случай на презасаждане на маслодайна палма);

д)	инвестиционни разходи, свързани с мярката за допълняемост [CAPEX + OPEX].

2. Тест за нефинансови бариери

Анализът на нефинансовите бариери обхваща само нефинансовите бариери за проекта, които възпрепятстват изпълнението на мерките за допълняемост в случай на липса на сертифициране за нисък риск от НПЗ. Всяка бариера, чиито разходи могат да бъдат оценени, се включва в анализа на финансовата привлекателност, а не в анализа на нефинансовите бариери.

Икономическият оператор, който планира мярката за допълняемост, е отговорен за обосноваването на наличието на нефинансови бариери. Обосновката се състои от ясно и проверимо описание на ситуацията, която възпрепятства прилагането на мярката за допълняемост. Икономическият оператор предоставя всички необходими и проверими доказателства в подкрепа на заявлението и показва как сертифицирането на нисък риск от НПЗ ще гарантира преодоляването на нефинансовата бариера.

Валидността на заявлението на оператора се оценява и потвърждава от базовия одит преди издаването на сертификат за нисък риск от НПЗ.

В. Определяне на динамичната базова линия на добива и изчисляване на действителния обем биомаса с нисък риск от НПЗ

Динамичната базова линия на добива се определя индивидуално за всеки очертан участък въз основа на културата и вида или на комбинацията от приложените мерки за допълняемост. За изчисляването на началната точка на динамичната базова линия на добива се използватспецифични за участъка данни от минали периоди за добива на култури от поне 3-те години, предхождащи прилагането на мярката за допълняемост. Това се комбинира със специфична за отделните култури глобална линия на тенденциите за очакваните добиви въз основа на данни от минали периоди за действителните добиви през последното десетилетие или за по-дълъг период, ако има налични данни. По отношение на трайните насаждения в динамичната базова линия на добива се взема предвид също така кривата на добива през жизнения цикъл на културата.

1. Определяне на динамичната базова линия на добива за едногодишните култури

Когато в дадено земеделско стопанство се извършва редуване на културите между полетата и културата, чийто добив ще бъде увеличен („целева култура“), е била засаждана на различни полета в същото земеделско стопанство през предходните години, се предвиждат два варианта за събиране на данни от минали периоди за добива, за да се изчисли динамичната базова линия на добива:

Вариант 1: Икономическият оператор изчислява средната стойност на добивите за последните три години, през които целевата култура е била отглеждана на конкретния очертан участък преди прилагането на мярката за допълняемост. Тъй като културите се отглеждат на ротационен принцип, това може да означава да се използват данни, отпреди повече от 5 години.

Вариант 2: Икономическият оператор изчислява среднопретеглената стойност на добивите от последните три години, през които целевата култура е била отглеждана в земеделското стопанство преди прилагането на мярката за допълняемост, дори ако тези добиви са получени от различни участъци с различни размери в едно и също земеделско стопанство.

Ако няма данни от минали периоди за добивите на културите за последните 3 години, независимо дали те са недостъпни или не са представителни по преценка на одитора, или ако данните за добивите на културите са с недостатъчно качество, могат да се вземат допълнителни данни за по-ранни години или данни от съседно поле, където се отглежда същата култура при същия план за управление. Ако една от трите години на данните от минали периоди представлява изключително добра или лоша реколта (например разминаване от 30 % или повече в сравнение с другите референтни години), добивът на културата със стойност, силно различаваща се от нормалните, не се включва в изчислението, за да се избегне изкривяване на тригодишната средна стойност (6).

Одиторът е отговорен за определянето на стойността на добива, силно различаваща се от нормалните, въз основа на своята експертна преценка, опит на място и познаване на практиките на икономическия оператор в дългосрочен план. Одиторът е длъжен също така да прецени дали данните за добива на култури са с недостатъчно качество, за да бъдат включени като част от базовия и годишния одит, и след това да реши дали даден добив на култури трябва да бъде изключен, или не.

За наклон на динамичната базова линия на добива се приема наклонът на правата линия на тенденцията, определена за развитието на добива на целевата култура през предходните 10 или повече години, ако има налични данни. Той се основава на глобални данни и се извлича от данните на FAOSTAT World+ за съответната култура. Това се извършва в началото на периода на сертифициране, а наклонът е валиден за 10-годишния базов период на валидност на сертификата за нисък риск от НПЗ.

В таблица 2 е показан наклонът на динамичната базова линия на добива за най-разпространените култури за суровина за производство на биогорива. Тези стойности са получени чрез напасване на линията на тенденцията върху данни за културите, получени от FAOSTAT, за 20-годишен период в световен мащаб.

Таблица 2

Наклон на линията на тенденцията, получена за данните на FAOSTAT World+за добива на култури. Средно подобрение на добива (тон/ха/година) на година.

Растителни култури	Ечемик	Царевица	Плодове от маслодайна палма	Рапично семе	Соя	Захарно цвекло	Захарна тръстика	Слънчогледово семе	Пшеница
Наклон-20	0,035	0,074	0,200	0,036	0,028	1,276	0,379	0,035	0,04
Наклон-20 се основава на периода 2008—2017 г.

За всяка култура в таблицата се определя динамичната базова линия на добива, като се взема началната точка (тригодишната средна стойност на добивите за минали периоди преди прилагането на мярката за допълняемост) и се добавя глобалната линия на тенденцията (наклон) от таблица 2. Използва се следната формула, като се започне от годината на прилагане на мярката за допълняемост:

DYBx = (starting point DYB) + (slope20)x

Където:

DYBx	=	динамична базова стойност на добива в година x след прилагането на мярката за допълняемост
x	=	година(и) след прилагането на мярката за допълняемост

Ако мярката за допълняемост следва да замени съществуващата култура с друга култура (с по-висок добив) на очертан участък, алтернативната ситуация е отглеждането на съществуващата култура. Динамичната базова линия на добива се определя въз основа на исторически данни за добива и линията на тенденцията за съществуващата култура.

Началната точка на базовата линия е тригодишната средна стойност на добива, получен за съществуващата култура с по-ниски показатели. Линията на тенденцията се основава на данните за глобалната линия на FAOSTAT на тенденцията за съществуващата култура (вж. таблица 2). Този подход се използва само ако може да се докаже, че културата с по-добри показатели за добива може да бъде въведена поради промени на пазара на биогорива, както е показано в оценката на допълняемостта.

2. Определяне на динамичната базова линия на добива за трайните насаждения

В зависимост от колебанията в добивите, наблюдавани през жизнения цикъл на различните видове трайни насаждения, са възможни различни методологични подходи.

По отношение на палмовите дървета икономическите оператори на насаждения на маслодайни палми могат да използват следните данни при определяне на тяхната динамична базова линия на добив:

а)	добивите за предходни периоди от културата, получени преди прилагането на мярката за допълняемост;

б)	годината на засаждане на палмовите дървета в очертания участък и/или техния възрастов профил;

в)	култивираните сортове палмови дървета в очертания участък, ако е приложимо;

г)	площта на земята, която се презасажда всяка година в насаждението, ако е приложимо.

Тези данни се комбинират с кривата на растежа, за да се определи динамичната базова стойност на добива. Основната информация от кривата на растежа е формата, а не размерът на добива.

Кривата на растежа дава формата и тя трябва да се комбинира с данните за добива в минали периоди и за възрастта на дърветата, както е посочено в букви а) и б), за да се коригира стойността на динамичната базова крива на добива за конкретния участък.

Следните три варианта са на разположение за определяне на динамичната базова стойност на добива за палмови дървета.

За всеки вариант данните, необходими за определяне на динамичните базови стойности на добива, трябва да включват:

а)

Вариант 1а: Стандартна крива на растежа

i)	добиви от трите последни години на от палмовите дървета, отглеждани на очертания участък;

ii)	възраст на дърветата в очертания участък/година на засаждане;

б)

Вариант 1б: Икономическият оператор предоставя кривата на растежа (7)

i)	добивите от последните три години от палмовите дървета, отглеждани на очертания участък;

ii)	възраст на дърветата в очертания участък/година на засаждане;

iii)	култивари на палмовите дървета в очертания участък;

iv)	собствената референтна крива на растежа на икономическия оператор.

в)

Вариант 2: Подход за групово сертифициране

i)	за последните три години — общите брой хектари и общият добив в гроздове пресни плодове (FFB) за палмовите дървета, отглеждани на очертания участък/насаждение(я), произвеждащи палми като част от групата.

Варианти 1а и 1б се прилагат, когато мярката за допълняемост се прилага спрямо група от дървета на една и съща възраст или ако възрастовият профил на дърветата в очертания участък (участъци) е известен и не остава постоянен година след година.

Вариант 2 може да се прилага, когато възрастовият профил на дърветата в очертаните участъци е смесен и остава относително постоянен година след година, т.е. при подход на групово сертифициране или ако всяка година се презасажда постоянен процент от площта на насаждението, което води до постоянен възрастов профил на дърветата.

Вариант 2 не се използва, ако повече от 20 % от обема на групата е от едно и също насаждение или ако повече от 5 % от общата площ на групата се презасажда през същата година. В този случай за определяне на базовата линия се използва вариант 1а или 1б.

Вариант 1а: Стандартна крива на растежа

При първия вариант се използва формата на предварително установена „стандартна“ крива на растежа (въз основа на съществуващи научни доказателства) за определяне на динамичната базова стойност на добива за определен участък. Стандартната крива е нормализирана и е показана на фигура 1 и таблица 3 по-долу.

Динамичната базова линия на добива се определя, като се използват данните за добива от последните 3 години за конкретния участък и възрастта на палмите, когато е наблюдаван този добив, като се използва годишното процентно изменение на добива от стандартната крива, за да се формира крива на добива при обичайната практика за конкретния участък.

Фигура 1

Нормализирана стандартна крива на растежа на добива от палми

Таблица 3

Данни за нормализирана стандартна крива на растежа на добива от палми

Години след засаждането	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13
Нормализиран добив	0	0	0,147	0,336	0,641	0,833	0,916	0,968	0,996	1	0,999	0,980	0,965
Години след засаждането	14	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24	25	≥ 26 (*1)
Нормализиран добив	0,945	0,926	0,910	0,906	0,888	0,870	0,858	0,842	0,836	0,815	0,806	0,793	0,793

Вариант 1а включва следните методологични стъпки:

1.	За да се определи средният добив за минал период, се събират трите последни добива, наблюдавани на очертания участък преди прилагането на мярката за допълняемост, както и съответната възраст на дърветата, когато са наблюдавани тези добиви;

2.	Изчислява се средната стойност на трите добива за минали периоди;

Въз основа на възрастта на дърветата, от които произхождат данните за минали периоди за добива, се определя мястото, на което трябва да се намира този среден исторически добив върху стандартната крива на растежа (например ако данните за добива са от дървета на възраст 7, 8 и 9 години, следва да се смята, че средният добив за минал период е през година 8);

За да се определи следващата точка от динамичната базова линия на добива, средният добив за минал период от стъпка 2 се умножава по съответната изчислена годишна процентна промяна, получена от стандартната крива на растежа (таблица 4 по-долу). Посочената процедура се повтаря за всяка следваща точка, за да се начертае динамичната базова линия на добива;

Таблица 4

Годишно процентно изменение на добива, получено от стандартната крива на растежа

Години след засаждането	1 —3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14
Годишна промяна в %	-	128,0 %	90,6 %	30,0 %	10,0 %	5,6 %	2,9 %	0,4 %	-0,1 %	-1,9 %	-1,6 %	-2,0 %
Години след засаждането	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24	25	≥ 26 (*2)
Годишна промяна в %	-2,1 %	-1,7 %	-0,5 %	-1,9 %	-2,0 %	-1,4 %	-1,8 %	-0,8 %	-2,5 %	-1,1 %	-1,6 %	0 %

За да се включи глобалната тенденция на добива в динамичната базова линия на добива, към всяка точка от динамичната базова линия на добива се прилага съставният годишен темп на растеж (CAGR), изчислен от данните на FAOSTAT World+ за добива (таблица 5 по-долу), за да се получи коригираната с CAGR динамична базова линия на добива.

Таблица 5

Съставен годишен темп на растеж на добива при маслодайната палма (20 години)

Годишно увеличение на показателите — обичайната практика	1,37 %
Въз основа на FAOSTAT World+ 2008—2017 г.

Вариант 1б: Икономическият оператор предоставя кривата на растежа

Този вариант може да се използва в изключителни случаи, ако икономическият оператор може да докаже, че вариант 1а не е подходящ за неговия конкретен случай. В такъв случай, ако икономическият оператор разполага с очаквана крива на растежа, определена въз основа на наличните данни за палмовите разсади (които се отнасят до неговата обичайна практика), тази крива може да се използва като основа за динамичната базова линия на добива, вместо да се използва стандартната крива на растежа. Следват се всички стъпки, описани във вариант 1а, като стандартната крива на растежа се заменя със собствената крива на икономическия оператор. Поради това икономическият оператор изчислява годишното процентно изменение.

Кривата на растежа за конкретния участък все пак се коригира за развитието на добива в световен мащаб, като се използва изчисленият CAGR по данни на FAOSTAT World+ за добива (таблица 5).

Вариант 2: Подход за групово сертифициране

В случай на групово сертифициране или когато първата точка на събиране или преса действа като единица за сертифициране, динамичната базова линия на добива може да се определи, като се използва подобен подход на „права“ динамична базова линия на добива, както при едногодишните култури. Този подход може да се използва, ако ръководител на група, първа точка на събиране или преса желае да сертифицира група, която прилага същата мярка за допълняемост, и когато насаждението или площта, от която се снабдява предприятието, съдържа смесица от дървета с различна възраст, което означава, че годишният добив, от който се снабдява пресата, остава относително постоянен.

За да се определи динамичната базова стойност на добива, ръководителят на групата трябва да запише общата площ на насажденията (ha), с които се снабдява пресата, и общия добив (гроздове пресни плодове), който съответства на тази площ през всяка от последните три години. Това се използва за определяне на годишния добив от хектар за всяка от последните три години (в тонове/ha). След това тези точки от данни се осредняват и се използват като отправна точка за динамичната базова линия на добива. Началната точка се комбинира с наклона на глобалната линия на тенденцията за маслодайната палма от данните на FAOSTAT World+ (таблица 2), за да се определи динамичната базова линия на добива.

Захарната тръстика се третира като едногодишна култура при определяне на динамичната базова стойност на добива.

3. Определяне на динамичната базова стойност на добива при последователно отглеждане на култури

Ако се използват практики за отглеждане на няколко култури, като например последователното им отглеждане, икономическите оператори имат три възможности за изчисляване на допълнителната биомаса:

1.	Доказва се, че втората култура не намалява добива от основната култура.

Ако втората култура намалява добива от основната култура:

а.	определя се динамична базова линия на добива за система, в която основната култура е една и съща всяка година;

б.	определя се компенсационен коефициент за система, в която основната култура е различна всяка година;

Вариант 1. Доказва се, че втората култура не намалява добива от основната култура

Ако икономическият оператор може да докаже, че въвеждането на втората култура не намалява добива от основната култура, целият добив от втората култура може да бъде заявен като допълнителна биомаса.

Това може да се докаже например чрез сравняване на наблюдавания добив от основната култура преди (тригодишна средна стойност за минал период) и след въвеждането на втората култура.

Вариант 2а. Определя се динамична базова линия на добива за система, в която основната култура е една и съща всяка година

Динамичната базова линия на добива се основава на обичайната практика за очертания участък. Когато основната култура е една и съща всяка година, базовата линия се определя въз основа на най-малко тригодишния среден добив за минал период от основната култура на този участък, комбиниран с глобалната линия на тенденцията за основната култура, както се прави за едногодишните култури.

Този подход може да се използва също така, когато редуването на културите следва ясно определен модел на редуване, който може да се наблюдава въз основа на историческите данни и който дава възможност за ясно определяне на обичайната практика. В този случай може да се наложи да се използват данни, по-стари от три години, за да се определи средният добив на основната култура за минал период.

След въвеждането на последователно отглеждане на културите нетната допълнителна биомаса се изчислява като разликата между общия годишен добив от очертания поземлен участък (т.е. добивът от основната култура плюс добива от втората култура) и динамичната базова линия на добива от основната култура.

Ако основната и втората култура са различни суровини, от които се произвежда различна комбинация от растителни компоненти (например масло, протеиново брашно, нишесте, влакна), когато добивите от основната и втората култура се сумират, изчислението се основава на подходящи мерни единици, за да се изчисли една представителна стойност за допълнително произведената нетна биомаса. Съответно методологията позволява ефективно компенсиране на загубата на биомаса от основната култура. Например изчислението може да се направи въз основа на просто тегло (в тонове) или въз основа на енергийно съдържание (например ако цялата втора култура се използва за енергия, например за биогаз). Изборът на методология се обосновава от икономическия оператор и се потвърждава от одитора.

Вариант 2б. Определя се компенсационен коефициент за система, в която основната култура е различна всяка година

Когато основната култура е различна всяка година в сеитбообращението и не следва редовен модел, икономическият оператор трябва да оцени всяка загуба на добив от основната култура, дължаща се на втората култура, и да я отчете в обема на заявената допълнителна биомаса.

Икономическият оператор трябва да сравни наблюдавания добив на основната култура след въвеждането на втората култура спрямо добива за минал период на същата (основна) култура. Сравнението може да се направи въз основа на наблюдаваните добиви в съседни полета (например ако едно и също земеделско стопанство отглежда едни и същи култури на ротационен принцип, но в различни полета) или въз основа на обоснована научна литература, в която се описва въздействието на последователното отглеждане на тези култури в съответния район.

Въздействието на основната култура върху добива се превръща в компенсационен коефициент, който се приспада от обема на втората култура, за да се изчисли допълнителната биомаса. Както при вариант 2а, коефициентът може да се основава на теглото или на енергийното съдържание и дава възможност за ефективно компенсиране на загубата на биомаса от основната култура. Изборът на методология се обосновава от икономическия оператор и се потвърждава от одитора.

4. Изчисляване на допълнителния обем биомаса

След прилагането на мярката за допълняемост икономическият оператор определя обема на биомасата с нисък риск от НПЗ, който може да бъде заявен, като сравнява действителния добив на културата, постигнат на очертания участък, с динамичната базова стойност на добива. При годишния одит одиторът трябва да провери дали постигнатият обем допълнителна биомаса съответства на прогнозите в плана за управление и да поиска обосновка, ако има несъответствия с повече от 20 % в сравнение с прогнозите в плана за управление.

Ако целта е сертифициране за мярка за допълняемост, приложена в миналото, допълнителният добив на биомаса може да бъде изчислен и записан в плана за управление. Въпреки че това позволява да се изчисли точно действителният обем на биомасата с нисък риск от НПЗ, тя може да бъде заявена само след издаване на сертификат за нисък риск от НПЗ. Не могат да се подават заявления със задна дата за биомаса, доставяна в миналото.

За да изчисли допълнителния обем биомаса, икономическият оператор трябва да записва пълния добив от очертания участък за всяка година, считано от началото на прилагането на мярката за допълняемост. Икономическият оператор трябва да докаже връзката между конкретния очертан участък и постигнатия добив от културата (тон/ha).

Ако обемът на реколтата се измерва (претегля) само в първата точка на събиране, където пристигат продукти от различни земеделски стопанства или участъци, тогава документацията от първата точка на събиране може да се използва като доказателство за обема на реколтата (добива) за съответните земеделски стопанства и участъци.

Запис на стопанската операция между икономическия оператор и първата точка на събиране може да се използва като доказателство, ако може да се докаже връзката с конкретния очертан участък. В този случай първата точка на събиране на данни отговаря за събирането и записването на данните за добива от културата. В нея се записват добивите на биомаса, събрани в едно земеделско стопанство (и ако е необходимо, в определен очертан участък в земеделското стопанство), въз основа на образец, който се издава от доброволната схема.

В случай на групово одитиране и ако първата точка на събиране действа като ръководител на групата, тя отговаря за записването на данните за добива за всички очертани участъци.

За да се изчисли допълнителният обем биомаса, данните за добива на културите, получени за дадена година, се сравняват с динамичната базова линия на добива. Допълнителният добив на биомаса е равен на разликата между наблюдавания добив на културите и добива, прогнозиран от динамичната базова линия на добива за същата година, умножена по площта A (ha) на въпросния очертан участък. Този допълнителен обем може да бъде заявен като биомаса с нисък риск от НПЗ.

Допълнителна биомаса = (Yx – DYBx) x A

Където:

Yx	=	наблюдаван добив в година х (в тонове/ha/година)
DYBx	=	динамична базова линия на добива в година х (в тонове/ha/година)
A	=	площ на очертания участък (ха)

Г. Минимално съдържание на сертификата за нисък риск от НПЗ

Сертификатите за нисък риск от НПЗ трябва да съдържат следната информация:

а)	данни за контакт на основния сертифициран субект (наименование и адрес на дружеството, данни за определеното лице за контакт);

б)	обхват на сертифицирането (вид на мярката за допълняемост и прилагания тест за допълняемост, както и вид на икономическия оператор (ако е дребен стопанин);

в)	координати на географската дължина и ширина (за земеделски стопанства и насаждения сертифицирани като отделни единици);

г)	списък на обектите, попадащи в обхвата на сертификацията (наименование и адрес);

д)	общ обем на сертифицираната биомаса с нисък риск от НПЗ;

е)	данни за контакт със сертифициращия орган (име и адрес) и лого;

ж)	(уникален) номер или код на сертификата;

з)	място и дата на издаване;

и)	дати на валидност на сертификата от/до (и дата на сертифициране, ако е приложимо);

й)	печат и/или подпис на издаващата страна.

(1) Ако се кандидатства за групово сертифициране, заявлението трябва да включва името и данните за контакт на ръководителя на групата, както и имената, данните за контакт и местонахождението на земеделските стопанства/насажденията, които са част от групата.

(2) При трайните насаждения винаги е необходимо презасаждане в края на жизнения цикъл на културата. За да може презасаждането да се смята за мярка за допълняемост, икономическият оператор трябва да докаже, че презасаждането надхвърля рамките на обичайната дейност.

(3) ННС е разликата между настоящата стойност на входящите парични потоци и настоящата стойност на изходящите парични потоци за определен период от време. ННС се използва в капиталовото бюджетиране и в инвестиционното планиране за анализ на рентабилността на бъдеща инвестиция или проект. Източник: https://www.investopedia.com/terms/n/npv.asp

(4) Производствени цени на FAOSTAT. Източник: http://www.fao.org/faostat/en/#data/PP

(5) Държави от ОИСР

(6) В съответствие с член 2, параграф 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 колебанията в добивите следва да бъдат изключени.

(7) За да използват този вариант, икономическите оператори трябва да докажат, че корелацията между стандартната крива на растежа и тяхната базова крива на растежа е по-малка от 0,8.

(*1) След 25 години се очаква добивът да продължи да намалява. Въпреки това, тъй като обичайният жизнен цикъл на една маслодайна палма е около 25 години, липсват данни, които да потвърдят размера на спада след 25 години. Поради това е възприет консервативен подход, при който се приема, че кривата на добива ще остане на нивото от 25-та година.

(*2) След 25 години се очаква добивът да продължи да намалява. Въпреки това, тъй като обичайният жизнен цикъл на една маслодайна палма е около 25 години, липсват данни, които да потвърдят размера на спада след 25 години. Поради това е възприет консервативен подход, при който се приема, че кривата на добива ще остане на 25-годишно ниво.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

СТАНДАРТНИ СТОЙНОСТИ НА ЕМИСИОННИТЕ ФАКТОРИ

	параметър:		Коефициент на емисии на ПГ				Влагана енергия от изкопаеми суровини
	мерна единица:	gCO2,eq/g	gCO2/kg	gCH4/kg	gN2O/kg	gCO2-eq/kg	MJизкопаем ресурс/kg

Потенциал за глобално затопляне
	CO2	1
	CH4	28
	N2O	265

Влагани селскостопански ресурси:
Азотни торове (kg N)
	Амониев нитрат (AN)		2 671	6,9	2,1	3 469
	Амониев сулфат (AS)		2 560	6,5	0,0	2 724
	Амониев сулфат нитрат (ANS)		2 561	8,9	1,3	3 162
	Амоняк		2 662	6,8	0,0	2 832
	Калциев амониев нитрат (CAN)		2 863	7,3	2,1	3 670
	Калциев нитрат (CN)		2 653	7,0	5,1	4 348
	Уреа		1 703	9,3	0,0	1 935
	Карбамиден амониев нитрат (UAN)		2 182	7,5	1,1	2 693
Тор P2O5 (kg P2O5)
	Троен суперфосфат (TSP)		517	0,9	0,0	544
	Природен фосфат 21 %P2O5 23 %SO3		95	0,0	0,0	95
	Моноамониев фосфат (MAP) 11 %N 52 %P2O5		967	2,5	0,0	1 029
	Диамониев фосфат (DAP) 18 %N 46 %P2O5		1 459	3,7	0,0	1 552
Тор от калиев оксид K2O (kg K2O)
	Калиев хлорид (MOP) 60 %K2O		409	0,17	0,0	413
Други торове
	NPK 15-15-15		4 261	10,0	1,7	5 013
	MgO (kg MgO)		769	0,0	0,0	769
	Натриев (Na) тор (kg Nа)		1 620	0,0	0,0	1 620

	Семена — ечемик		189,5	0,08	0,4001	310,6	3,23
	Семена — евкалиптови резници		0,0	0,00	0,0000	0,0
	Семена — царевица		189,5	0,08	0,4001	310,6	3,23
	Семена — тополови резници		0,0	0,00	0,0000	0,0
	Семена — рапица		451,0	0,27	1,0024	756,5	8,33
	Семена — ръж		191,0	0,08	0,4001	312,1	3,23
	Семена — соеви зърна		0,0	0,00	0,0000	0,0
	Семена — захарно цвекло		2 363,0	1,37	4,2096	3 651,7	38,44
	Семена — захарна тръстика		4,97	0,00	0,0000	5,0	0,06
	Семена — слънчоглед		451,0	0,27	1,0024	756,5	8,33
	Семена — тритикале		180,0	0,04	0,4000	300,2	3,00
	Семена — пшеница		163,7	0,04	0,4000	283,9	2,76

	параметър:		Коефициент на емисии на ПГ				Влагана енергия от изкопаеми суровини
	мерна единица:	gCO2,eq/g	gCO2/kg	gCH4/kg	gN2O/kg	gCO2-eq/kg	MJизкопаем ресурс/kg
Остатъци (суровини или влагани ресурси):
	Фермантационен продукт, получен при добива на биогаз		0,0	0,00	0,0000	0,0	0,00
	Компост от празни гроздове от палмови плодове (палмово масло)		0,0	0,00	0,0000	0,0	0,00
	Филтърен кек от кал		0,0	0,00	0,0000	0,0	0,00

	параметър:	Коефициент на емисии на ПГ				Влагана енергия от изкопаеми суровини		Плътност	LHV (долна топлина на изгаряне) MJ/kg
	мерна единица:	gCO2/MJ	gCH4/MJ	gN2O/MJ	gCO2-eq/MJ	MJизкопаем ресурс/kg	MJизкопаем ресурс/MJ	kg/m3	(на суха основа)
Горива —газове
	Природен газ (микс на ЕС)	66,00	0,0000	-	66,00		1,2000		49,2
	ВНГ	66,30	0,0000	0,0000	66,31		1,2000		46,0
	Метан								50,0
Горива — течни (също влагани продукти за преобразуване)
	Дизел	95,1	-	-	95,10		1,2300	832	43,1
	Бензин	93,3	-	-	93,30		1,2000	745	43,2
	Мазут (тежко гориво)	94,2	-	-	94,20		1,1600	970	40,5
	Етанол							794	26,81
	Метанол	97,08	0,0001	0,0000	97,09		1,7639	793	19,95
	Диметилов етер (DME)							670	28,4
	Метилов естер на мастни киселини (FAME)							890	37,2
	Хидрогенирани растителни масла (HVO)								44,0
	Чисто растително масло (PVO)							920	37,0
	Синтетичен дизел (BtL)							780	44,0
	Палмово масло							920	37,0
	Рапично масло							920	37,0
	Соево масло							920	37,0
	Слънчогледово масло							920	37,0

	параметър:	Коефициент на емисии на ПГ				Влагана енергия от изкопаеми суровини	Плътност	Долна топлина на изгаряне (LHV) MJ/kg
	мерна единица:	gCO2/MJ	gCH4/MJ	gN2O/MJ	gCO2-eq/MJ	MJ изкопаем ресурс/MJ	kg/m3	(на суха основа)
Горива — твърди (също влагани продукти за преобразуване)
	Антрацитни и черни въглища	102,62	0,3854	0,0003	112,32	1,0909		26,5
	Лигнитни въглища	116,68	0,0014	0,0001	116,73	1,0149		9,2
	Дървесни трески						155	19,0
	Дървесни пелети					0,0080	650	19,0

	параметър:	Плътност	Долна топлина на изгаряне (LHV) MJ/kg
	мерна единица:	kg/m3	(на суха основа)
Горива/суровини/странични продукти/остатъци/отпадъци
	Бали от селскостопански остатъци		18,0
	Животинска мазнина (лой)		38,8
	Багаса (остатъци от захарна тръстика)		17,0
	Багаса след смилане (суха)	120	17,0
	Бали от багаса (суха)	165	17,0
	Пелети от багаса (суха)	650	17,0
	Ечемик		17,0
	Биобензин		44,0
	Биоотпадъци		20,7
	Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (ечемик)		24 от 17,8 точки
	Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (царевица)		19,2
	Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (ръж)		17,8
	Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (тритикале)		18,0
	Сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци (DDGS) (пшеница)		24 от 18,1 точки
	Евкалипт (SRC)		19,0
	Мастни киселини		37,0
	Гроздове от пресни плодови (FFB)		24,0
	Остатъци от горското стопанство		19,0
	Глицерол		16,0
	Промишлени остатъци (дървесни)		19,0
	Оборски тор		12,0
	Царевица (само зърна)		17,3
	Царевица цяла култура		16,9
	Кюспе от палмово семе	570	18,5
	Масло от палмово семе		37,0
	Топола (SRC)		19,0
	Рапично семе		27,0
	Кек от рапично масло		18,4
	Ръж		17,1
	Дървесни стърготини		19,0
	Соеви зърна		23,0
	Кек от соево масло		19,1
	Стволова дървесина (бор)		19,0
	Слама		17,2
	Бали от слама	125	17,2
	Нарязана слама	50	17,2
	Пелети от слама	600	17,2
	Захарно цвекло		16,3
	Пулп от захарно цвекло		16,1
	Захарна тръстика		19,6
	Слънчогледово семе		27,2
	Кек от слънчогледово масло		18,2
	Тритикале		16,9
	Винаса		14,0
	Отпадни готварски мазнини		37,0
	Пшеница		17,0
	Пшенична слама		17,2

параметър:		Коефициент на емисии на ПГ								Влагана енергия от изкопаеми суровини		Долна топлина на изгаряне (LHV) MJ/kg
мерна единица:		gCO2/kg	gCH4/kg	(при 0 % вода)	gCO2-eq/kg	gCO2/MJ	gCH4/MJ	gN2O/MJ	gCO2-eq/MJ	MJизкопаем ресурс/kg	MJизкопаем ресурс/MJ	(на суха основа)
Суровини за преобразуване
	Амоняк	2 350,6	0,00	0,0022	2 351,3					42,50
	Амониев сулфат ((NH4)2SO4)	420,9	1,29	0,0002	453,2					7,56
	Антипенител (допуска се, че е пропиленгликол)	3 119,5	4,96	0,105	3 274,8					34,97
	Алфа-амилаза	1 000,0	0,00	0,0000	1 000,0					15,00
	Глюкоамилаза	7 500,0	0,00	0,0000	7 500,0					97,00
	Калциев хлорид (CaCl2)	38,6	0,002	0,001	38,8					0,50
	Циклохексан	723,0	0,00	0,0000	723,0					9,90
	Диамониев фосфат (DAP)	653,2	0,81	0,004	674,4					10,23
	Фулерова пръст	197,0	0,04	0,0063	199,8					2,54
	n-хексан					80,08	0,0146	0,0003	80,53		0,3204	45,1
	Солна киселина (HCl)	977,1	2,91	0,0376	1 061,1					14,84
	Смазочни масла	947,0	0,00	0,0000	947,0					53,28
	Магнезиев сулфат (MgSO4)	191,4	0,04	-0,002	191,8					-3,24
	Монокалиев фосфат (KH2PO4)	238,7	0,91	0,012	264,9					4,43
	Азот	52,6	0,12	0,0024	56,4					1,08
	Фосфорна киселина (H3PO4)	2 808,9	11,36	0,1067	3 124,7					28,61
	Калиев хидроксид (KOH)	403,0	0,40	0,0208	419,1					11,47
	Чист CaO за процеси	1 188,5	0,10	0,0080	1 193,2					7,87
	Натриев карбонат (Na2CO3)	1 133,5	4,39	0,0060	1 245,1					14,92
	Натриев хлорид (NaCl)	12,7	0,02	0,001	13,3					0,23
	Натриев хидроксид (NaOH)	485,5	1,45	0,0271	529,7					10,16
	Натриев метоксид (Na(CH3O))	2 207,7	7,56	0,0965	2 425,5					45,64
	SO2	52,0	0,03	0,001	53,3					0,78
	Сярна киселина (H2SO4)	210,2	0,24	0,0046	217,5					4,02
	Уреа	1 790,9	1,92	0,027	1 846,6					31,71

параметър:		Горивна ефективност	Емисии на отработили газове от транспорта
мерна единица:		MJ/t.km	gCH4/t.km	gN2O/t.km
Транспортна ефективност — камиони
	Камион (40 тона) за сух продукт (дизел)	0,81	0,003	0,0015
	Камион (40 тона) за трески (и сух продукт с подобен размер) (дизел)	0,84	0,004	0,0016
	Камион (40 тона) за течности и пелети (дизел)	0,87	0,004	0,0016
	Камион (40 тона) за оборски тор (дизел)	0,88	0,004	0,0016
	Камион (40 тона) за биоотпадъци (дизел)	0,84	0,004	0,0016
	Камион (40 тона) за превоз на захарна тръстика	1,37	0,001	0,0039
	Камион (12 тона) за превоз на гроздове пресни плодове (FFB) (дизел)	2,24	0,002	0,0015
	Камион-самосвал MB2213 за превоз на филтърен кек от кал	3,60	0,000	0,0000
	Камион-цистерна MB2318 за превоз на винаса	2,16	0,000	0,0000
	Камион-цистерна MB2318 за превоз на семена от тръстика	2,61	0,000	0,0000
	Камион-цистерна с водни оръдия за превоз на винаса	0,94
Транспортна ефективност — кораби
	Кораб от клас „Хендимакс“ за насипни товари (тежко гориво) — пшеница	0,10
	Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — дървесни трески с насипна плътност 221 kg/m3	0,26
	Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — дървесни трески с насипна плътност 221 kg/m3	0,16
	Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — пелети с насипна плътност 650 kg/m3	0,10
	Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — пелети с насипна плътност 650 kg/m3	0,07
	Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — селскостопански остатъци с ниска насипна плътност (125 kg/m3)	0,43
	Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — селскостопански остатъци с ниска насипна плътност (125 kg/m3)	0,27
	Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — селскостопански остатъци с висока насипна плътност (300 kg/m3)	0,20
	Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — селскостопански остатъци с висока насипна плътност (300 kg/m3)	0,13
	Кораб от клас „Хендисайз“ за насипни товари (тежко гориво) — PKM	0,13
	Кораб от клас „Супрамакс“ за насипни товари (тежко гориво) — PKM	0,07
	Танкер за химикали/продукти, 12,617 kt (тежко гориво)	0,12
	Танкер за химикали/продукти, 15 kt (тежко гориво) за превоз на етанол	0,17
	Танкер за химикали/продукти, 15 kt (тежко гориво) за превоз на FAME и HVO	0,16
	Танкер за химикали/продукти, 22,56 kt (тежко гориво)	0,10
	Кораб за превоз на насипни товари по вътрешни водни пътища, 8.8 kt (дизел)	0,32	0,093	0,0004
	Кораб за превоз на нефт по вътрешни водни пътища, 1,2 kt (дизел)	0,50	0,030
Транспортна ефективност — тръбопроводи и железници
	Местен (10 km) тръбопровод	0,00	0,000	0,0000
	Товарен влак САЩ (дизелов)	0,25	0,005	0,0010
	Железопътен влак (електрически, средно напрежение)	0,21

Въглероден интензитет (ВИ) на произведената и потребена електроенергия в ЕС през 2019 г.[gCO2eq/kWh]

С емисии нагоре по веригата, без емисии нагоре по веригата от строителството

	ВИ на нетното производство на електроенергия	ВИ на използваната електроенергия високо напрежение	ВИ на използваната електроенергия средно напрежение	ВИ на използваната електроенергия ниско напрежение
Австрия	153	238	240	245
Белгия	204	214	215	219
България	493	504	510	532
Кипър	757	768	772	787
Чехия	518	526	531	549
Германия	389	386	388	398
Дания	100	135	136	139
Естония	654	468	471	485
Гърция	577	585	590	610
Испания	245	248	251	263
Финландия	105	127	128	130
Франция	74	81	82	86
Хърватия	208	329	333	349
Унгария	277	307	310	322
Ирландия	349	357	360	374
Италия	352	331	333	343
Латвия	203	312	315	325
Литва	79	291	294	305
Люксембург	93	311	312	316
Малта	455	437	441	454
Нидерландия	430	415	417	426
Полша	742	715	720	741
Португалия	268	282	285	299
Румъния	388	421	427	454
Словакия	168	316	319	329
Словения	269	281	283	291
Швеция	20	25	25	26
ЕС-27	288	295	298	308
Исландия	7	7	7	7
Норвегия	12	20	20	21
Швейцария	32	107	108	112
Обединено кралство	271	277	280	292
Албания	0	302	308	332
Босна и Херцеговина	799	766	776	818
Косово	1 099	1 067	1 097	1 224
Молдова	246	446	453	476
Черна гора	472	588	599	646
Северна Македония	794	760	774	831
Сърбия	807	819	833	892
Турция	487	508	516	546
Беларус	449	458	462	479
Русия	459	474	479	496
Украйна	407	419	423	439

	параметър:	Коефициент на емисии на ПГ
	мерна единица:	gCH4/MJ	gN2O/MJ	gCO2-eq/MJ
Емисии от работа с машини, вкл. производство на трески ( за MJ дизел)
	Емисии на CH4 и N2O от използване на дизел (транспорт)	0,0008	0,0032	0,97
	Емисии на CH4 и N2O от използване на дизел (горско стопанство)	0,0008	0,0032	0,97
	Емисии на CH4 и N2O от използване на дизел (селско стопанство)	0,0013	0,0032	0,97
Емисии от котел или инсталация за КПТЕ ( за суровина в MJ)
	Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на селскостопански отпадъци	0,0017	0,0007	0,24
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на селскостопански отпадъци	0,0017	0,0007	0,24
	Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на багаса	0,0025	0,0012	0,43
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на багаса	0,0025	0,0012	0,43
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с газов двигател с използване на биогаз	0,3400	0,0014	8,92
	Емисии на CH4 и N2O от биогазов котел	0,0025	0,0010	0,36
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на антрацитни и черни въглища	0,0018	0,0050	1,53
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на лигнитни въглища	0,0007	0,0028	0,86
	Емисии на CH4 и N2O от котел, работещ с природен газ	0,0025	0,0010	0,36
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ, работеща с природен газ	0,0042	0,0008	0,36
	Емисии на CH4 и N2O от двигател, работещ с природен газ	0,0030	0,0001	0,10
	Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на палмови шушулки и фибри	0,0030	0,0040	1,27
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на палмови шушулки и фибри	0,0030	0,0040	1,27
	Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на PKM	0,0017	0,0007	0,24
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на PKM	0,0017	0,0007	0,24
	Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на дървесни стърготини	0,0049	0,0010	0,41
	Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на пелети от слама	0,0017	0,0007	0,24
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на пелети от слама	0,0017	0,0007	0,24
	Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на дървесни трески	0,0049	0,0010	0,41
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на дървесни трески	0,0049	0,0010	0,41
	Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на дървесни пелети	0,0030	0,0006	0,25
	Емисии на CH4 и N2O от инсталация за КПТЕ с използване на дървесни пелети	0,0030	0,0006	0,25
	Емисии на CH4 и N2O от котел с използване на течно гориво	0,0009	0,0004	0,14
	Емисии на CH4 и N2O от комбинираното изгаряне на дървесни пелети (електроцентрала с изгаряне на въглища в кипящ слой)	0,0010	0,0610	18,20
	Емисии на CH4 и N2O от комбинираното изгаряне на дървесни пелети (електроцентрала с използване на прахообразни въглища)	0,0009	0,0014	0,44

Емисии от складиране на ферментационен продукт ( за MJ биогаз)
	Емисии от CH4 и N2 от складиране на открито на ферментационен продукт от биологични отпадъци	0,4930	0,0319	21,82
	Емисии от CH4 и N2 от складиране на открито на ферментационен продукт от царевица	0,4422	0,0082	13,51
	Емисии от CH4 и N2 от складиране на открито на ферментационен продукт от оборски тор	1,9917	0,0663	69,56

		Коефициент на емисии на ПГ
		gCO2/kg	gCH4/kg	gN2O/kg	gCO2-eq/kg	gCO2/MJ	gCH4/MJ	gN2O/MJ	gCO2-eq/MJ
Кредити за намаляване на емисиите на метан от оборски тор ( за MJ биогаз)
	Кредити за намаляване на емисиите на CH4 и N2O от оборски тор						1,4700	0,0279	45,05

	Без емисии	0,0	0,00	0,0000	0,0	0,00	0,0000	0,0000	0,00

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 168

Издание на български език	Законодателство	Година 65 27 юни 2022 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/996 на Комисията от 14 юни 2022 година относно правилата за проверка на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове и критериите за нисък риск от непреки промени в земеползването ( 1 )	1
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение (ЕС) 2022/997 на Съвета от 7 април 2022 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на десетото заседание на Конференцията на страните по Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители относно предложението за изменение на приложение А към тази Конвенция	63
	*	Решение (ЕС) 2022/998 на Съвета от 17 юни 2022 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Комитета по СИП, създаден с Временното споразумение за икономическо партньорство между Гана, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, по отношение на приемането на Процедурния правилник за уреждане на спорове	65
	*	Решение (ЕС) 2022/999 на Съвета от 21 юни 2022 година за назначаване на заместник-член, предложен от Република Латвия, в Комитета на регионите	77
	*	Решение (ЕС) 2022/1000 на Съвета от 21 юни 2022 година за назначаване на член, предложен от Република Австрия, в Комитета на регионите	78
	*	Решение (ЕС) 2022/1001 на Съвета от 21 юни 2022 година за назначаване на член, предложен от Кралство Нидерландия, в Комитета на регионите	79
	*	Решение (ЕС) 2022/1002 на Съвета от 21 юни 2022 година за позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на извънредното заседание на 24 юни 2022 г. на Конференцията за Енергийната харта съгласно Договора за Енергийната харта	80
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2022/1003 на Съвета от 17 юни 2022 година за даване на разрешение на Република Полша да прилага специална мярка за дерогация от членове 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност	81
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2022/1004 на Съвета от 17 юни 2022 година за даване на разрешение на Финландия да прилага намалена данъчна ставка за електроенергията, доставяна на някои термопомпи, електрически котли и рециркулационни водни помпи, в съответствие с член 19 от Директива 2003/96/ЕО	84
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2022/1005 на Комисията от 23 юни 2022 година относно нерешените възражения във връзка с реда и условията за разрешаване на групата биоциди Alphachloralose Grain, отнесени за разглеждане от Франция и Швеция в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер С(2022) 4193) ( 1 )	86
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2022/1006 на Комисията от 24 юни 2022 година относно нерешените възражения във връзка с реда и условията за разрешаване на групата биоциди Alphachloralose Pasta, отнесени за разглеждане от Франция и Швеция в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер С(2022) 4226) ( 1 )	90