ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 161

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 65
16 юни 2022 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/926 на Комисията от 15 юни 2022 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия след преглед с оглед изтичане на срока на действие в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета

1

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/927 на Комисията от 15 юни 2022 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия след преглед с оглед изтичане на срока на действие в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета

28

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/928 на Комисията от 15 юни 2022 година за изменение на приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 по отношение на вписванията за Канада, Обединеното кралство и Съединените щати в списъците на трети държави, от които е разрешено въвеждането в Съюза на пратки с домашни птици, зародишни продукти от домашни птици и прясно месо от домашни птици и пернат дивеч ( 1 )

67

 

 

III   Други актове

 

 

ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

 

*

Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 292/21/COL от 15 декември 2021 година за изменение на процесуалните и материалноправните правила в областта на държавната помощ чрез въвеждане на нови насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране [2022/929]

81

 

 

Поправки

 

*

Поправка на Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване и за изменение на регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2003/2003 ( OB L 170, 25.6.2019 г. )

121

 

*

Поправка на Регламент (ЕС) 2015/1185 на Комисията от 24 април 2015 година за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво ( OB L 193, 21.7.2015 г. )

122

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

16.6.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/1


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/926 НА КОМИСИЯТА

от 15 юни 2022 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия след преглед с оглед изтичане на срока на действие в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 11, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Предходни разследвания и действащи мерки

(1)

С Регламент за изпълнение 2016/388 (2) („първоначалния регламент“) Европейската комисия („Комисията“) наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия („първоначалните мерки“). Разследването, което доведе до налагане на първоначалните мерки, се нарича по-долу „първоначалното разследване“.

(2)

Наложеното антидъмпингово мито бе в диапазона от 0 % за Electrosteel Castings Ltd до 14,1 % за Jindal Saw Limited и „всички други дружества“.

(3)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 (3) Комисията наложи и окончателно изравнително мито върху същия продукт. Наложеното изравнително мито бе в диапазона от 8,7 % за Jindal Saw Limited до 9 % за Electrosteel Castings Ltd и „всички други дружества“.

(4)

След решенията на Общия съд по дела T-300/16 и T-301/16 (4) Комисията коригира установените от Общия съд грешки при изчисляването на антидъмпинговото и изравнителното мито за Jindal Saw Limited. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/527 (5) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/526 (6) Комисията повторно наложи ново окончателно антидъмпингово и ново окончателно изравнително мито за Jindal Saw Limited — със ставки съответно 3 % и 6 %.

(5)

Антидъмпинговите мита, които понастоящем са в сила, са със ставки в диапазона от 0 % за Electrosteel Castings Ltd и 3 % за Jindal Saw Limited до 14,1 % за „всички други дружества“. Изравнителните мита, които понастоящем са в сила, са 6 % за Jindal Saw Limited и 9 % за Electrosteel Castings Ltd и „всички други дружества“.

1.2.   Искане за преглед с оглед изтичане на срока на действие

(6)

След публикуването на известие за предстоящото изтичане на срока на действие на мерките (7) Комисията получи искане за преглед в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент.

(7)

Искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките бе подадено на 21 декември 2020 г. от Saint-Gobain PAM, Saint-Gobain PAM Deutschland GmbH и Saint-Gobain PAM España S.A. („заявителите“) от името на производители от Съюза, представляващи над 50 % от общото производство на Съюза на тръби от пластичен чугун. Като основание за искането за преглед бе изтъкната вероятността изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване или повторно възникване на дъмпинга и до продължаване или повторно възникване на вредата от него за промишлеността на Съюза.

1.3.   Започване на преглед с оглед на изтичане на срока на действие

(8)

След като установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, на 17 март 2021 г. Комисията започна преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките по отношение на вноса в Съюза на тръби от пластичен чугун с произход от Индия („засегнатата държава“) въз основа на член 11, параграф 2 от основния регламент. Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (8) („известието за започване“).

(9)

На същата дата Комисията започна и преглед с оглед изтичане на срока на действие на изравнителните мерки по отношение на вноса на същия продукт (9).

1.4.   Разследван период в рамките на прегледа и разглеждан период

(10)

Разследването относно продължаването или повторното възникване на дъмпинга и вредата от него обхвана периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г. („разследван период в рамките на прегледа“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вероятността за продължаване или повторно възникване на вредата, обхвана периода от 1 януари 2017 г. до края на разследвания период в рамките на прегледа („разглеждан период“).

1.5.   Заинтересовани страни

(11)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира производителите от Съюза, известните производители в Индия и органите на Индия, известните вносители, ползвателите, както и сдруженията, за които е известно, че са заинтересовани, за започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие и ги прикани да вземат участие.

(12)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Нито една от заинтересованите страни не поиска изслушване.

а)    Изготвяне на извадка

(13)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

Изготвяне на извадка от производители от Съюза

(14)

В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от трима производители от Съюза. Тези производители от Съюза принадлежат към една и съща група дружества. Комисията направи подбор на извадката въз основа на обема на производството и продажбите на сходния продукт в Съюза през разследвания период в рамките на прегледа, т.е. между 1 януари 2020 г. и 31 декември 2020 г. Окончателната извадка от производители от Съюза съставляваше [70—85] % от изчисленото общо производство на Съюза и [70—85] % от изчисления общ обем на продажбите на Съюза на сходния продукт, като също така осигуряваше добро географско разпределение.

(15)

В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка, но не получи никакви коментари. Поради това временната извадка бе потвърдена и беше сметната за представителна за промишлеността на Съюза.

Изготвяне на извадка от вносители

(16)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Тъй като обаче не се отзоваха несвързани вносители, не беше необходимо да се изготвя извадка.

Изготвяне на извадка от производители в Индия

(17)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички известни производители в Индия да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към правителството на Индия с искане да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(18)

Тъй като само трима производители предоставиха отговор във връзка с изготвянето на извадката в предвидения срок, Комисията реши, че не е необходимо да се изготвя извадка.

б)    Въпросници

(19)

Комисията изпрати въпросници на групата на тримата включени в извадката производители от Съюза и на тримата производители износители, предоставили отговор във връзка с изготвянето на извадката. Същите въпросници бяха публикувани и онлайн (10) в деня на започването.

(20)

Комисията получи отговори на въпросника от тримата включени в извадката производители от Съюза и от един от производителите износители — Tata Metaliks Limited („TML“). Въпреки че бяха представили отговор във връзка с изготвянето на извадката, останалите двама производители износители впоследствие не представиха отговор на въпросника и следователно не оказаха съдействие при разследването.

в)    Проверка

(21)

Поради пандемията от COVID-19 и мерките за изолация, въведени от много трети държави, Комисията не можа да извърши контролни посещения в съответствие с член 16 от основния регламент в помещенията на производителите износители. Вместо това Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние на цялата информация, която сметна за необходима във връзка със заключенията си, в съответствие с Известието относно последиците от епидемията от COVID-19 за антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания (11). Комисията извърши кръстосана проверка от разстояние на следния производител износител:

Tata Metaliks Limited

(22)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за провеждане на разследването. Контролни посещения в съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени в помещенията на следните производители от Съюза и на следното свързано търговско дружество в Италия:

Saint-Gobain PAM, Pont-à-Mousson, Франция

Saint-Gobain PAM Deutschland GmbH, Saarbrücken, Германия

Saint-Gobain PAM Italia S.P.A, Милано, Италия

1.6.   Последваща процедура

(23)

На 18 март 2022 г. Комисията разгласи основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да запази действащите антидъмпингови мита. На всички страни бе даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с разгласяването.

(24)

Само Tata Metaliks Limited представи коментари в определения срок. Коментарите бяха разгледани от Комисията и взети под внимание, когато това беше уместно. Нито една страна не поиска изслушване.

1.7.   Коментари относно започването

(25)

Един ползвател, Hydro Mat Benelux, и един производител износител, Tata Metaliks Limited, представиха коментари относно започването.

(26)

Комисията отбеляза, че Tata Metaliks Limited представи коментарите си относно започването на 17 февруари 2022 г. — повече от девет месеца след срока от 37 дни от датата на публикуване на известието за започване, определен в точка 5.2 от известието за започване. Поради това Комисията не взе предвид това изявление.

(27)

Комисията отбеляза, че въпреки че представи коментари относно започването, Hydro Mat Benelux не оказа пълно съдействие при разследването. По-специално дружеството не попълни въпросника за ползватели, който можеше да бъде използван за кръстосана проверка на някои от посочените по-долу изявления, например относно продажните цени на производителите износители или документите, свързани с възлагането на обществени поръчки.

(28)

На първо място, Hydro Mat Benelux заяви, че процедурата следва да бъде прекратена, тъй като искането не е било подадено в срок от три месеца преди датата на изтичане на срока на действие, посочена в Известието за предстоящо изтичане на срока на действие (12).

(29)

Комисията поясни, че посочената в известието за започване дата на подаване не съответства на датата, на която бе подадено искането. Както може да се види в публичната версия на искането за преглед, която е на разположение в неповерителното досие от 17 март 2021 г. и е достъпна за всички заинтересовани страни, искането бе надлежно представено на 18 декември 2020 г., т.е. в срока, предвиден в член 11, параграф 2 от основния регламент. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(30)

На второ място, Hydro Mat Benelux заяви, че в искането прекомерно се използва поверителност. По-специално промишлеността на Съюза е посочила под формата на индекси всички показатели, отнасящи се до икономическите ѝ резултати. Страната се позова на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 (13), в който Комисията е разгласила микроикономическите данни на един-единствен производител от Съюза.

(31)

Комисията отбеляза, че в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 всички микроикономически показатели (продажни цени и обеми на продажбите, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси в края на периода, рентабилност и т.н.) са предоставени под формата на диапазони или индекси.

(32)

Освен това Комисията счете, че версията на искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие, включена в досието за справка от заинтересованите страни, съдържа всички основни доказателства и неповерителни обобщения на данните, предоставени на поверителна основа, за да могат заинтересованите страни да направят съдържателни коментари и да упражнят правото си на защита по време на цялата процедура.

(33)

В това отношение Комисията припомни допълнително, че в член 19 от основния регламент се предвижда възможност за защита на поверителна информация в случаите, когато нейното разгласяване би дало значително конкурентно предимство на конкурент или би имало значителен неблагоприятен ефект върху лицето, което предоставя информацията, или върху лицето, от което лицето, което е предоставило информация, я е придобило. Съответно тези твърдения бяха отхвърлени.

(34)

На трето място, страната заяви, че първата половина на 2020 г. не отразява нормалната икономическа ситуация, и сметна, че този период не е представителен за извършването на ориентирана към бъдещето оценка на последиците от изтичането на действието на разглежданите мерки. Страната заяви, че отрицателните резултати от дейността на промишлеността на Съюза през първата половина на 2020 г. са причинени от отрицателните икономически въздействия, дължащи се на COVID-19, и от увеличението на разходите за суровини на световните пазари, които не е било възможно да бъдат прехвърлени на потребителите надолу по веригата. Освен това дружеството изтъкна, че за периода 2017—2019 г. основните показатели не са доказали уязвимост, а по-скоро добро състояние на промишлеността на Съюза, по-специално при анализа на производството, производствения капацитет, запасите, инвестициите, продажните цени и рентабилността.

(35)

Комисията припомни, че с член 11, параграф 2 от основния регламент се изисква в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие да се съдържат достатъчно доказателства, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повторно възникване на вредата. В настоящия случай конкретният анализ на вредата в прегледа с оглед изтичане на срока на действие съдържаше доказателства, от които е видно, че вносът от Индия е навлязъл в значителна степен на пазара на Съюза на цени, които съществено подбиват и занижават цените на промишлеността на Съюза. Поради това Комисията сметна, че искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие съдържа достатъчно доказателства за продължаване на вредата, и отхвърли твърдението.

(36)

На четвърто място, страната анализира периода 2017—2020 г. и изтъкна, че наличните данни за вноса не подкрепят твърдението за вероятност за повторно възникване на вредата. Освен това страната изтъкна, че индийските експортни цени и маржовете на подбиване и занижаване на цените, изчислени от заявителите, не са надеждни, тъй като експортните цени отразяват трансферната цена между свързани лица, т.е. между индийските производители и свързаните с тях дъщерни предприятия. Накрая страната заяви, че индийските производители са увеличили производствения си капацитет, за да се справят с разрастващия се индийски вътрешен пазар, както и че основните индийски производители износители не са планирали да разширяват производствения си капацитет.

(37)

Комисията сметна, че нито едно от твърденията не опровергава заключението, че е имало достатъчно доказателства за започване на антидъмпингово разследване в рамките на преглед. Действително, искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие съдържаше достатъчно доказателства, че дъмпинговият внос е оказал съществено вредоносно въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза. По-специално заявителите предоставиха изчисления на подбиването на цените не само на равнище франко границата, но и на равнище доставка до помещенията на клиентите, и тези изчисления показаха подбиване на цените в размер на не по-малко от 14,9 %. Конкретният анализ на вредата в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие показа увеличаване на навлизането на пазара на Съюза (както в абсолютно, така и в относително изражение) на вноса от Индия на цени, които значително подбиват цените на промишлеността на Съюза. Това, изглежда, е оказало съществено вредоносно въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза, което е видно например от намаляването на продажбите и на пазарния дял или от влошаването на финансовите резултати. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(38)

По отношение на твърдението, че увеличаването на индийското производство ще бъде насочено единствено към индийския пазар, страната не предостави каквито и да било доказателства. Съответно твърдението бе отхвърлено.

(39)

На пето място, страната заяви, че общите проблеми, свързани с конкурентоспособността, не следва да служат за обосноваване на констатация за продължаване или повторно възникване на вредата. Страната посочи различни фактори, като например спада на потреблението на Съюза след кризата в Еврозоната, придружена от намаляване на публичните разходи, който е оказал отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, конкуренцията от страна на тръбите от пластмаса, затрудненията при привличането на персонал, поддържането на господстващо положение, натиска на по-евтиния внос от Китай върху процедурите по възлагане на поръчки.

(40)

Това твърдение е разгледано в съображение 155 по-долу.

(41)

След разгласяването Tata Metaliks Limited заяви, че данните в искането за преглед, отнасящи се до данните на промишлеността на Съюза и до вноса, обхващат периода от юли 2019 г. до юни 2020 г. Съгласно определеното в известието за започване обаче разследваният период в рамките на прегледа е от януари 2020 г. до декември 2020 г. Според дружеството заявителите е следвало да актуализират искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките въз основа на определения в известието за започване разследван период в рамките на прегледа, като тези данни е следвало да бъдат предоставени на страните. Като не е разпространила до страните такова актуализирано искане за преглед, Комисията е нарушила член 6, параграф 6.1, точка 6.1.2 и параграф 6.4 от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

(42)

На първо място, обичайната практика на Комисията е да основава констатациите си на най-актуалните налични данни. Не е необходимо тези данни да съответстват на срока, определен в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие, тъй като може да не са били налични към момента на подаване на искането за преглед. Антидъмпинговото споразумение на СТО не съдържа разпоредба, която да изисква от Комисията да основава констатациите си на същия период като определения в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие. На второ място, по време на разследването всички страни имаха възможност да представят коментира по констатациите и доказателствата, свързани с определения в известието за започване разследван период в рамките на прегледа. Поради това Комисията счете, че не е нарушила процедурни права, нито Антидъмпинговото споразумение на СТО, и отхвърли твърдението.

(43)

Дружеството Tata Metaliks Limited също така изтъкна факта, че Комисията е отхвърлила коментарите му относно започването на процедурата, тъй като те били получени след предвидения в известието за започване срок (вж. съображение 26). Според него срокът би следвало да се прилага едва след получаването на ревизираните от заявителите данни, които би следвало да се отнасят за определения в известието за започване разследван период в рамките на прегледа. Tata Metaliks Limited също така заяви, че възможността изявления по правни въпроси да бъдат повдигани след изтичането на определените срокове представлява „установен принцип на справедливост“ и „установено правно положение за всички юрисдикции“.

(44)

Както е обяснено в съображение 42, разследваният период в рамките на прегледа се отнасяше до последния период, за който имаше налични данни, а този период невинаги съответства на предварителната оценка в искането за преглед. Освен това срокът в известието за започване изрично бе свързан с датата на публикуване на известието, а не с която и да било друга дата, като например датата на предоставяне на информация от някоя от страните. По отношение на срока в известието за започване не се прави разлика между правни и фактически въпроси, като този срок се прилага еднакво и в двата случая. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(45)

Разглежданият продукт е същият като в първоначалното разследване, а именно тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) („тръби от пластичен чугун“), с изключение на тръбите от пластичен чугун без вътрешно и външно покритие („непокрити тръби“), с произход от Индия, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7303 00 10 (код по ТАРИК 7303001010) и ex 7303 00 90 (код по ТАРИК 7303009010) („разглежданият продукт“).

(46)

Тръбите от пластичен чугун са предназначени за водоснабдяване с питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и напояване на селскостопанска земя. Транспортирането на вода по тръби от пластичен чугун може да се осъществява с прилагане на налягане или само чрез силата на гравитацията. Диаметърът на тръбите е от 60 до 2 000 mm, а дължината им е 5,5, 6,7 или 8 метра. Те обикновено са покрити с цимент или други материали отвътре, а отвън са поцинковани, боядисани или облепени с лента. Основните крайни ползватели са дружества за комунални услуги.

2.2.   Сходен продукт

(47)

При настоящото разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките бе потвърдено установеното при първоначалното разследване, а именно, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

разглежданият продукт;

продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в засегнатата държава; и

продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

(48)

Поради това тези продукти се смятат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪМПИНГА

(49)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент и както е изложено в известието за започване, Комисията разгледа въпроса дали изтичането на срока на действие на съществуващите мерки вероятно ще доведе до продължаване или повторно възникване на дъмпинга. Комисията първо провери дали дъмпингът е продължил през разследвания период в рамките на прегледа („РПП“) (раздел 3.1) и второ, дали има вероятност дъмпингът да продължи или да се повтори, ако срокът на действие на мерките изтече (раздел 3.2).

3.1.   Продължаване на дъмпинга през разследвания период в рамките на прегледа

3.1.1.   Промени във вноса след налагането на мерките

(50)

През първоначално разследвания период (14) Индия е изнесла за Съюза [80 000—100 000] тона от разглеждания продукт (по данни за ЕС-27) (15). Между 2016 г. и 2018 г., след налагането на окончателните мерки през март 2016 г., вносът е намалял и е варирал между 38 000 и 55 000 тона годишно. През 2019 г. вносът от Индия отново е нараснал до [64 000—75 000] тона.

(51)

По време на разследвания период в рамките на прегледа вносът на разглеждания продукт е намалял до [44 000—52 000] тона. След разследвания период в рамките на прегледа, през 2021 г., вносът отново се е увеличил до равнището от 2019 г.

(52)

Като цяло през разследвания период в рамките на прегледа вносът на разглеждания продукт от Индия се е задържал на значително равнище и е представлявал около [10—14] % от пазара на Съюза в сравнение с пазарния дял от [15—20] % на индийския внос през първоначално разследвания период.

3.1.2.   Съдействие от страна на индийските производители и основа за констатациите

(53)

Съгласие да окажат съдействие първоначално изразиха трима индийски производители. Две от тези дружества/групи от дружества обаче впоследствие оттеглиха своето съдействие (вж. раздел 1.5). През разследвания период в рамките на прегледа единственото оказало съдействие дружество, Tata Metaliks Limited, е продало по-голямата част от производството си на вътрешния пазар. Общият обявен от него обем на износа за Съюза бе незначителен и съответстваше на [< 1 %] от общите обеми на вноса на разглеждания продукт от Индия в Съюза (16). Поради малките количества, които дружеството Tata Metaliks Limited е изнесло за Съюза, Комисията не счете, че износът на Tata Metaliks Limited може да представлява надеждна основа за определяне на това дали вносът от Индия в Съюза е продължил да бъде дъмпингов.

(54)

Тъй като общият износ на разглеждания продукт през разследвания период в рамките на прегледа е останал относително висок (вж. съображение 51), Комисията основа констатациите си относно продължаването на дъмпинга от страна на вноса от Индия в Съюза на най-добрите налични факти в съответствие с член 18 от основния регламент. В това отношение тя основава констатациите си на отчетени от Евростат статистически данни за вноса.

3.1.3.   Нормална стойност

(55)

За да определи нормалната стойност, Комисията първо разгледа данните, предоставени от единствения оказал съдействие производител — Tata Metaliks Limited. През РПП дружеството е продало значителни количества от разглеждания продукт на вътрешния пазар. В своята счетоводна система то е отчело цените на вътрешния пазар на база линейни метри. За да определи дъмпинга Tata Metaliks Limited е преобразувало цените, като е използвало коефициент на преобразуване от метри в килограми. При разследването стана ясно, че методът не е отразявал правилно действителното тегло на продукта и следователно получените цени за килограм не са били представителни за действителните продажни цени. Поради това Комисията реши за определянето на нормалната стойност да не използва информацията, представена от Tata Metaliks Limited, а наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент.

(56)

След разгласяването дружеството Tata Metaliks Limited заяви, че възприетата от него методология за преобразуване на мерната единица за продажбите на вътрешния пазар от дължина в тегло не е неправилна. То съответно поиска Комисията да вземе предвид представените от него данни, за да определи нормалната стойност.

(57)

Комисията отбеляза, че освен общото твърдение, Tata Metaliks Limited не представи какъвто и да било конкретен аргумент относно точността на предоставените от дружеството данни. Противно на твърдението на Tata Metaliks Limited, по време на кръстосаната проверка от разстояние (вж. съображение 21 по-горе) Комисията установи значителни несъответствия между отчетеното и реалното тегло на продадените продукти. Поради това Комисията потвърди становището си, че данните на Tata Metaliks Limited за определяне на нормалната стойност не могат да бъдат използвани.

(58)

Поради липсата на съдействие от страна на други производители в Индия Комисията определи нормалната стойност въз основа на наличните факти, и по-специално въз основа на информацията в искането за преглед. Тази информация включваше оферираните, договорени и платени цени за различни количества, диаметри и видове на разглеждания продукт в няколко различни щата и общини.

3.1.4.   Експортна цена

(59)

Поради констатацията на Комисията, че ниските количества на износа на Tata Metaliks Limited (вж. съображение 53) не са били представителни за общия износ на разглеждания продукт за пазара на Съюза, и при липсата на съдействие от страна на други производители в Индия Комисията определи експортната цена въз основа на данни на Евростат на ниво CIF, коригирани на ниво франко завода.

(60)

След разгласяването дружеството Tata Metaliks Limited заяви, че приложената от Комисията методология е несправедлива и неточна, тъй като то ще бъде засегнато от мерките срещу всеки дъмпинг от страна на производителите износители, докато тези производители ще продължат да се ползват от определените за тях индивидуални антидъмпингови ставки.

(61)

Комисията припомни, че тъй като през разследвания период в рамките на прегледа дружеството е изнесло за Съюза много ограничени количества, Комисията не можеше да използва неговите данни, за да определи експортната цена. При липсата на съдействие от страна на друг производител износител тя нямаше друг избор, освен да използва статистическите данни. Освен това във всеки случай и както е описано по-подробно в съображение 193, в рамките на настоящия преглед Комисията прави заключение единствено за това дали мерките са необходими. Установените при първоначалното разследване митнически ставки съответно няма да бъдат изменяни. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

3.1.5.   Сравнение

(62)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на ниво франко завода, определени в съответствие с посоченото по-горе в раздели 3.1.3 и 3.1.4.

(63)

Въз основа на това дъмпинговият марж през разследвания период в рамките на прегледа, изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, е бил 12 %.

3.1.6.   Заключение

(64)

Поради това Комисията стигна до заключението, че през разследвания период в рамките на прегледа индийските производители са продължили да изнасят за Съюза разглеждания продукт на дъмпингови цени.

3.2.   Вероятност за продължаване на дъмпинга, ако срокът на действие на мерките изтече

(65)

В допълнение към констатацията за съществуването на продължаващ дъмпинг през разследвания период в рамките на прегледа, в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията проучи вероятността за продължаване на дъмпинга, ако срокът на действие на мерките изтече. За целта Комисията анализира по-специално следните елементи: производствения капацитет и свободния капацитет в Индия, цените, които Индия предоставя за трети държави, и привлекателността на пазара на Съюза по отношение на неговия размер и на цените.

3.2.1.   Производствен капацитет, свободен капацитет в Индия и цени, предоставяни от Индия за трети държави

(66)

През разследвания период в рамките на прегледа общото производство на индийските производители на разглеждания продукт по изчисления е възлизало на около 2 милиона тона годишно. Изчисленият производствен капацитет е възлизал на около 2,5 милиона тона. Следователно свободният капацитет е представлявал около 500 000 тона годишно, което превишава потреблението на разглеждания продукт на пазара на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа, възлизащо на [388 000—454 000] тона.

(67)

Според доказателствата, представени от заявителите и потвърдени от информацията от оказалия съдействие производител Tata Metaliks Limited, някои индийски производители, включително Tata Metaliks Limited (17), планират да инвестират в по-нататъшни увеличения на капацитета (18). Общите допълнителни мощности, които ще бъдат инсталирани през следващите няколко години, се изчисляват на около 1,5 милиона тона.

(68)

Очакваното увеличение на капацитета съответства на изчисления растеж на търсенето на индийския пазар. Големите известни производители обаче също така планират да се съсредоточат върху експортните пазари (19). Например дружеството ESL Steel Limited (част от групата Vedanta) изрично е споменало в технико-икономическо проучване, че новото му съоръжение се намира близо до пристанище, което увеличава възможностите му за износ. В доклада е споменато по-специално за голям потенциал на износа за Източна Европа (20). Планове за разширяване към пазара на Съюза в бъдеще бяха споменати и от оказалото съдействие дружество Tata Metaliks Limited по време на кръстосаната проверка от разстояние на отговорите на въпросника.

(69)

Освен това според един от основните играчи, дружеството Srikalahasthi Pipes Limited (CPL), в средносрочен и дългосрочен план (7—10 години) предлагането ще надвишава търсенето на индийския пазар, тъй като проектите в областта на отпадните води и водите ще бъдат завършени. Следователно това ще представлява допълнителен стимул за индийските производители да се съсредоточат все повече върху експортните пазари.

(70)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че индийските производители имат значителен свободен капацитет, който биха могли да използват за производство на разглеждания продукт за износ за пазара на Съюза, ако срокът на действие на мерките изтече, както и че се очаква този свободен капацитет да нарасне допълнително.

(71)

Що се отнася до цените от Индия за трети държави, Комисията ги разгледа въз основа на статистическите данни за износа в Global Trade Atlas (GTA) на равнище код по КН, т.е. 7303 00 30. Въз основа на тези статистически данни Комисията установи, че пазарът на Съюза продължава да е привлекателен от гледна точка на размера и цените, тъй като със сигурност е най-важният експортен пазар за индийските производители на тръби от пластичен чугун и съставлява 40 % от общия им износ. Освен това износът за Съюза е 25 пъти по-голям от износа за втория по големина експортен пазар на Индия, Катар. Последният съставлява само 2 % от общия индийски износ. Накрая, цените на вноса на индийските производители износители за пазара на Съюза са били малко по-високи от тези за други държави през разследвания период в рамките на прегледа. Следователно, в случай че се допусне срокът на действие на мерките да изтече, производителите износители биха имали стимул да увеличат още повече износа си за Съюза.

3.2.2.   Привлекателност на пазара на Съюза и на цените на пазара на Съюза

(72)

Пазарът на тръби от пластичен чугун в Съюза е значителен ([388 000—454 000] тона, вж. съображение 66). Заявителите очакват пазарът да се разраства допълнително в рамките на следващите пет години (21).

(73)

През РПП средната цена за тон на пазара на Съюза е била [1 020—1 200] EUR. През същия период цената на индийския вътрешен пазар е била 595 EUR/тон (франко завод). Следователно цените на пазара на Съюза са били около два пъти по-високи в сравнение с цените на вноса от Индия.

(74)

Поради това по отношение на размера и цените пазарът на Съюза е продължил да е привлекателен пазар за индийските производители. Това допълнително се подкрепя от факта, че през разследвания период в рамките на прегледа пазарният дял на индийските производители е продължил да е значителен (вж. таблица 2), и от факта че, както е обяснено в съображение 71 по-горе, пазарът на Съюза е съставлявал 40 % от общия износ от Индия на разглеждания продукт.

3.3.   Заключение относно вероятността за продължаване на дъмпинга

(75)

Разследването показа, че през разследвания период в рамките на прегледа износът от Индия за пазара на Съюза е продължил да се осъществява на дъмпингови цени.

(76)

Комисията също така установи доказателства въз основа на член 18 от основния регламент, че дъмпингът вероятно ще продължи, в случай че срокът на действие на мерките изтече. През разследвания период в рамките на прегледа свободният капацитет в Индия е бил значителен в сравнение с потреблението на Съюза. Освен това привлекателността на пазара на Съюза по отношение на размера и цените подкрепя твърдението, че е вероятно индийският износ и свободният капацитет да бъдат насочени към пазара на Съюза, в случай че срокът на действие на мерките изтече. Поради това Комисията стигна до заключението, че съществува голяма вероятност изтичането на срока на действие на антидъмпинговите мерки да доведе до значително увеличение на дъмпинговия внос на разглеждания продукт от Индия в Съюза.

(77)

Предвид горепосоченото Комисията заключи, че изтичането на срока на действие на антидъмпинговите мерки вероятно ще доведе до продължаване на дъмпинга.

4.   ВРЕДА

4.1.   Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза

(78)

В рамките на Съюза пет дружества произвеждат разглеждания продукт. Три от тези дружества са част от една и съща група. Според посочената в искането информация в Съюза няма други производители на разглеждания продукт. Следователно те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(79)

Тъй като данните, свързани с оценката на вредата, бяха получени предимно от една и съща група производители, както е споменато в съображение 14, данните за анализа на вредата са представени под формата на диапазони или индекси поради съображения за поверителност.

(80)

Общото производство на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа бе изчислено на [372 000—436 000] тона. Комисията достигна до тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, например макроикономически данни, предоставени от заявителите, и данните, събрани от включените в извадката производители от Съюза в хода на разследването.

4.2.   Потребление на Съюза

(81)

Комисията определи потреблението на Съюза въз основа на обема на общите продажби на промишлеността на Съюза в Съюза, продукцията за собствено потребление въз основа на данните, събрани от включените в извадката производители от Съюза, и оценки за останалите производители от Съюза, предоставени от заявителите, плюс общия внос от всички държави в Съюза, както е отчетен от Евростат (база данни Comext).

(82)

Потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление на Съюза (в хил. тонове)

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Общо потребление на Съюза

[376 —440 ]

[389 —455 ]

[420 —492 ]

[388 —454 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

103

111

103

Пазар за собствено потребление

[15 —17 ]

[13 —16 ]

[10 —12 ]

[2 —3 ]

Индекс

100

91

68

18

Свободен пазар

[361 —423 ]

[375 —439 ]

[410 —479 ]

[385 —450 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

103

113

106

Източник: база данни Comext на Евростат

(83)

Потреблението на Съюза е отбелязало колебания през разглеждания период. Като цяло то се е увеличило слабо с 3 % през 2018 г., нараснало е с 8 % през 2019 г. и е намаляло с 8 % през 2020 г. В резултат на това потреблението се е увеличило с 3 % през разглеждания период.

(84)

Използването на тръби от пластичен чугун по своето естество е свързано с инвестиции в инфраструктура за пречистването на води, и дружествата за водоснабдяване и пречистване на водите, независимо дали са публични или частни, съставляват по-голямата част от търсенето на тръби от пластичен чугун в Съюза. Тръбите от пластичен чугун се използват главно в големи инфраструктурни проекти. Освен това пандемията от COVID-19 не оказа голямо въздействие върху развитието на потреблението в Съюза, тъй като подобряването на водопроводните мрежи е постоянен приоритет за публичните органи. Следователно развитието на потреблението на Съюза отразява развитието на инвестициите в инфраструктура.

(85)

Промишлеността на Съюза отчете използването на разглеждания продукт за собствено потребление, което е представлявало по-малко от 5 % от общото потребление на Съюза през 2017 г. и е намаляло през разглеждания период, като е достигнало до стойност под 1 % през разследвания период в рамките на прегледа. Поради това Комисията счете, че използването за собствено потребление не е оказало съществено въздействие върху анализа на вредата.

4.3.   Внос от Индия

4.3.1.   Обем и пазарен дял на вноса от Индия

(86)

Комисията определи обема на вноса въз основа на данни от Евростат (базата данни Comext). Пазарният дял на вноса бе установен въз основа на потреблението на Съюза, както е посочено в съображение 81.

(87)

Вносът на разглеждания продукт в Съюза от Индия се е променял, както следва:

Таблица 2

Обем на вноса (в хил. тонове) и пазарен дял

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на вноса от Индия

[45 —52 ]

[38 —45 ]

[64 —75 ]

[44 —52 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

86

143

98

Пазарен дял (%)

11 /15

9 /13

14 /18

10 /14

Индекс (2017 г. = 100)

100

83

128

95

Източник: база данни Comext на Евростат

(88)

През разглеждания период обемите на вноса от Индия са отбелязали значителни колебания: през 2018 г. вносът е намалял с 14 %, през 2019 г. се е увеличил с 68 %, и накрая, през разследвания период в рамките на прегледа, е намалял с 31 %.

4.3.2.   Цени на вноса от Индия

(89)

Комисията установи среднопретеглените цени на вноса въз основа на статистическите данни от базата данни Comext на Евростат.

(90)

Среднопретеглената цена на вноса от Индия в Съюза се е променяла, както следва:

Таблица 3

Цени на вноса (EUR/тон)

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Индия

553

562

586

585

Индекс (2017 г. = 100)

100

101

105

105

Източник: база данни Comext на Евростат

(91)

През 2017—2018 г. цените на вноса са били сравнително стабилни. През 2019 г. цените на вноса са се увеличили с 5 % и са останали стабилни през разследвания период в рамките на прегледа.

4.3.3.   Подбиване на цените

(92)

Както беше посочено в съображение 53, само един индийски производител оказа съдействие при разследването. Този производител обяви незначително количество на износа за Съюза, което съответстваше на по-малко от 1 % от общите обеми на вноса на разглеждания продукт от Индия в Съюза. Поради това Комисията счете, че този обем на износа не е представителен за износа на разглеждания продукт за Съюза, и реши да установи подбиването на цените въз основа на наличните факти.

(93)

Комисията сравни среднопретеглените цени CIF на вноса от Индия, коригирани с разходите след вноса, със среднопретеглената цена на промишлеността на Съюза. Цените на вноса от Индия са подбивали цените на промишлеността на Съюза с около [30—45] % през разследвания период в рамките на прегледа.

4.3.4.   Внос от трети държави, различни от Индия

(94)

По време на разследвания период в рамките на прегледа обемът и пазарният дял на вноса от трети държави, различни от Индия, са възлизали съответно на [8 700—20 200] тона и на [2—4] % от потреблението на Съюза. През разглеждания период среднопретеглената цена на вноса от трети държави е била на сравнимо равнище с цените на включените в извадката производители от Съюза през периода 2017—2018 г. и с около 25 % по-ниска през периода 2019—2020 г. (вж. таблица 8). Въпреки че обемът на вноса от трети държави се е увеличил слабо, т.е. с 2 %, произходът на внесените тръби от пластичен чугун не е бил стабилен през разглеждания период. Например през 2017 г. основният внос от трети държави е бил от Китай, Русия и Швейцария, докато през разследвания период в рамките на прегледа основните вносители са били Турция и Обединените арабски емирства.

(95)

Общият обем на вноса в Съюза, както и пазарният дял и ценовите тенденции за вноса на тръби от пластичен чугун от други трети държави са се променяли, както следва:

Таблица 4

Обем на вноса и пазарен дял на други трети държави

Държава

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Китай

Обем (в тонове)

[2 900 —3 400 ]

[1 400 —1 700 ]

[3 900 —4 600 ]

[200 —400 ]

Индекс

100

50

133

10

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —2 ]

[0 —1 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

48

119

9

Средна цена (EUR/тон)

701

933

738

833

Индекс (2017 г. = 100)

100

133

105

118

Русия

Обем (в тонове)

[2 000 —2 500 ]

[1 400 —1 600 ]

[2 900 —3 600 ]

[1 200 —1 600 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

67

147

63

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

65

132

61

Средна цена (EUR/тон)

568

697

735

698

Индекс (2017 г. = 100)

100

122

129

122

Швейцария

Обем (в тонове)

[3 400 —4 400 ]

[1 800 —2 200 ]

[1 600 —2 000 ]

[800 —1 000 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

52

47

23

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

51

42

23

Средна цена (EUR/тон)

1 604

1 656

1 714

1 817

Индекс (2017 г. = 100)

100

103

106

113

Турция

Обем (в тонове)

[10 —20 ]

[10 —20 ]

[3 100 —3 650 ]

[4 200 —5 000 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

115

25 750

35 070

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[1 —2 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

111

23 065

34 035

Средна цена (EUR/тон)

1 136

1 750

838

1 007

Индекс (2017 г. = 100)

100

153

73

88

ОАЕ

Обем (в тонове)

[460 —590 ]

[3 700 —4 400 ]

[4 800 —5 600 ]

[6 400 —7 600 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

766

988

1 322

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[1 —2 ]

[1 —2 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

741

884

1 282

Средна цена (EUR/тон)

712

786

722

705

Индекс (2017 г. = 100)

100

110

101

99

Други трети държави

Обем (в тонове)

[10 —20 ]

[150 —200 ]

[10 —50 ]

[150 —300 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

994

200

1 457

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

962

179

1 414

Средна цена

508

1 422

1 980

897

Индекс (2017 г. = 100)

100

279

389

176

Общо за всички трети държави, с изключение на Индия

Обем (в тонове)

[8 700 —11 200 ]

[8 800 —10 500 ]

[16 000 —19 600 ]

[13 500 —15 800 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

94

180

145

Пазарен дял (%)

[1 —3 ]

[1 —3 ]

[3 —5 ]

[3 —5 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

91

161

141

Средна цена (EUR/тон)

1 033

1 004

856

879

Индекс (2017 г. = 100)

100

97

82

85

Източник: Евростат, база данни Comext

4.4.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

4.4.1.   Общи бележки

(96)

Оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза включваше оценка на всички икономически показатели, имащи отношение към състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(97)

Както бе посочено в съображение 13, за оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза беше използвано изготвяне на извадка.

(98)

За да определи вредата, Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на съдържащите се в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие данни по отношение на всички производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на данните в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. Данните се отнасяха до включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(99)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг.

(100)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

4.4.2.   Макроикономически показатели

4.4.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(101)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на производството (в хил. тонове)

[408 —478 ]

[452 —530 ]

[436 —510 ]

[372 —436 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

110

106

91

Производствен капацитет (в хил. тонове)

[824 —965 ]

[824 —965 ]

[824 —965 ]

[743 —870 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

100

100

90

Използване на капацитета (%)

[47 —51 ]

[52 —56 ]

[50 —54 ]

[48 —51 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

110

106

101

Източник: данни, предоставени от промишлеността на Съюза, и проверени отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза

(102)

Производството на Съюза е намаляло с 9 % през разглеждания период след увеличение от 10 % през 2018 г.

(103)

Производственият капацитет е следвал подобна тенденция, като е спаднал с 10 % през разглеждания период.

(104)

Използването на капацитета е останало стабилно, тъй като намаляването на производствения капацитет е следвало намаляването на производството на Съюза.

(105)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че не е възможно вносът от Индия да е бил причина промишлеността на Съюза да намали производствения си капацитет, а по-скоро спадът в търсенето в сравнение с 2019 г.

(106)

Решението на промишлеността на Съюза да намали производствения си капацитет е било взето преди свързаната с COVID-19 криза и следователно не е имало връзка със спада на потреблението между 2019 г. и разследвания период в рамките на прегледа. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(107)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 6

Обем на продажбите и пазарен дял на производителите от Съюза

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на продажбите на пазара на Съюза (в хил. тонове)

[321 —376 ]

[341 —399 ]

[338 —396 ]

[329 —386 ]

Индекс

100

106

105

102

Пазарен дял (%)

[82 —88 ]

[84 —90 ]

[77 —83 ]

[81 —87 ]

Индекс

100

102

94

99

Продажби на пазара за собствено потребление (в хил. тонове)

[15 —17 ]

[13 —16 ]

[10 —12 ]

[2 —3 ]

Индекс

100

91

68

18

Пазарен дял на продажбите на пазара за собствено потребление (%)

[3 —4 ]

[3 —4 ]

[2 —3 ]

[0 —1 ]

Индекс

100

88

61

18

Източник: данни, предоставени от промишлеността на Съюза, и проверени отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза

(108)

Обемът на продажбите на сходния продукт от промишлеността на Съюза през разглеждания период и пазарният дял не са следвали увеличението на потреблението на Съюза, освен през 2019 г. По-специално през 2019 г. промишлеността на Съюза не е извлякла ползи от увеличаването на потреблението, за разлика от вноса от Индия.

(109)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че пазарният дял на промишлеността на Съюза е останал висок — около 85 %, и се е увеличил през разследвания период в рамките на прегледа в сравнение с предходните години. Обемът на продажбите на Съюза също е бил значително над нивото от 2017 г. Обемът през разследвания период в рамките на прегледа е можел да бъде по-голям без въздействието на свързаната с COVID-19 криза. Според тази страна заключението на Комисията не е отразявало фактическото положение.

(110)

Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза не е извлякла ползи от висок пазарен дял. В съответствие с посоченото в съображение 133 включените в извадката производители от Съюза са реализирали загуби през целия разглеждан период поради значителния ценови натиск от страна на индийския внос (вж. съображение 151). Също така, както е обяснено в съображение 108, пазарният дял на Съюза не е следвал увеличението на потреблението на Съюза и за разлика от вноса от Индия продажбите на Съюза не са били положително повлияни от увеличението на потреблението през 2019 г. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.2.3.   Растеж

(111)

През разглеждания период потреблението на Съюза се е увеличило с 3 %, докато обемът на продажбите за несвързани клиенти в Съюза се е увеличил с 2 %. Поради това, въпреки нарастването на потреблението, пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял слабо пред разглеждания период.

4.4.2.4.   Заетост и производителност

(112)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 7

Заетост и производителност

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Брой на наетите лица

[1 820 —2 540 ]

[1 820 —2 540 ]

[1 810 —2 530 ]

[1 700 —2 390 ]

Индекс

100

100

99

93

Производителност (тон/наето лице)

[162 —226 ]

[179 —250 ]

[173 —242 ]

[157 —220 ]

Индекс

100

110

107

97

Източник: данни, предоставени от промишлеността на Съюза, и проверени отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза

(113)

Броят на наетите лица в промишлеността на Съюза, участващи в производството на разглеждания продукт, е останал стабилен през периода 2017—2018 г. и е намалял с около 6 % през периода 2019—2020 г.

(114)

Производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, изразена като продукция (тонове) на наето лице, се е увеличила с 10 % за периода 2017—2018 г. и е намаляла с 13 % през периода 2018—2020 г. Това може да се обясни като комбиниран ефект от:

спиране на производството на производствения обект на един от основните производители от Съюза, довело до намаляване на производството от декември 2019 г. до февруари 2020 г., и

по-малък обем на производството на производителите от Съюза през второто тримесечие на 2020 г. в резултат на пандемията от COVID-19, който не е съответствал на броя на съкратените работници и служители.

4.4.2.5.   Размер на дъмпинга и възстановяване от предишен дъмпинг

(115)

Както е обяснено в съображение 92, производителите износители от Индия оказаха ограничено съдействие.

(116)

Показателите за вредата показват, че независимо от действащите от 2016 г. антидъмпингови мерки, които първоначално са довели до известно облекчение и подобряване на резултатите, икономическото положение на промишлеността на Съюза е останало нестабилно и тя е понесла вреда. Поради това не беше констатирано възстановяване от предишния дъмпинг.

(117)

Дъмпингът беше значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на дъмпинга върху промишлеността на Съюза е било значително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от Индия.

(118)

Продължаващото несправедливо ценообразуване от страна на износителите от Индия също не е позволило на промишлеността на Съюза да се възстанови от предишните дъмпингови практики.

(119)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че не е имало абсолютно увеличение на обема на индийския внос и пазарният дял на този внос е бил едва около 15 %. Освен това заинтересованата страна изтъкна, че икономическите резултати на промишлеността на Съюза са се подобрили след налагането на първоначалните мерки и след това са се влошили. Следователно индийският внос не е нанесъл вреда на промишлеността на Съюза.

(120)

Комисията отбеляза, че заинтересованата страна не обоснова твърдението си, че икономическите резултати на промишлеността на Съюза са се подобрили след налагането на първоначалните мерки. Както е посочено в съображение 133, рентабилността на включените в извадката производители от Съюза е била отрицателна през целия разглеждан период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.3.   Микроикономически показатели

4.4.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(121)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Продажни цени в Съюза и разходи за единица продукция

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Средна единична продажна цена в Съюза на общия пазар (EUR/тон)

[950 —1 110 ]

[960 —1 130 ]

[1 020 —1 190 ]

[1 020 —1 200 ]

Индекс

100

101

107

107

Производствени разходи за единица продукция (EUR/тон)

[1 000 —1 100 ]

[900 —1 100 ]

[1 000 —1 100 ]

[1 000 —1 200 ]

Индекс

100

97

101

105

Източник: проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза

(122)

Средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза се е увеличила със 7 % през разглеждания период, което отразява увеличението на производствените разходи за единица продукция (5 %).

(123)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че твърдяното намаление на цените на разтоварената стока показва, че вносът не е причинил потискане или понижаване на цените.

(124)

Комисията отбеляза, че заинтересованата страна не обоснова твърдението си, че цените на разтоварената стока, които през разглеждания период са подбивали цените на Съюза с около 40 %, не са причинили потискане или понижаване на цените на производителите от Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.3.2.   Разходи за труд

(125)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Средни разходи за труд на наето лице (EUR/наето лице)

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Средни разходи за труд на наето лице

[56 000 —66 000 ]

[57 000 —66 000 ]

[57 000 —67 000 ]

[53 000 —62 000 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

100

101

94

Източник: проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза

(126)

Средните разходи за труд на наето лице са останали стабилни до 2019 г. и са спаднали с 6 % през разглеждания период. През разследвания период в рамките на прегледа средните разходи за труд на наето лице са намалели, тъй като френската държава е финансирала безработицата поради спиране на дейността в резултат на COVID-19.

(127)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited отбеляза, че по този параметър не е нанесена вреда на промишлеността на Съюза.

(128)

Комисията припомни, че както е обяснено в съображение 126 по-горе, намалението на средните разходи за труд на наето лице се е дължало на извънредно финансиране, получено от френската държава през разследвания период в рамките на прегледа. Съответно това твърдение бе отхвърлено.

4.4.3.3.   Запаси

(129)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Запаси

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Запаси в края на периода (в хил. тонове)

[87 —102 ]

[77 —90 ]

[84 —98 ]

[68 —79 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

88

95

77

Запаси в края на периода като процент от производството (%)

[20 —25 ]

[15 —17 ]

[18 —20 ]

[18 —20 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

79

89

85

(130)

Равнището на запасите в края на периода на включените в извадката производители от Съюза е останало стабилно спрямо производството.

(131)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че запасите са намалели значително през разследвания период в рамките на прегледа, което показва, че промишлеността на Съюза е предприела намаляване на производството си. Заинтересованата страна заяви, че вместо това запасите е трябвало да се увеличат, ако са били засегнати от вноса от Индия.

(132)

Както е посочено в съображение 102, изтъкнатото от страната намаление на запасите през разследвания период в рамките на прегледа е било съпътствано от намаление на производството на Съюза. Освен това Комисията не установи каквато и да било връзка между намалението на запасите, наблюдавано главно през разследвания период в рамките на прегледа, и вноса от Индия, тъй като въздействието на вноса от Индия бе наблюдавано не само през разследвания период в рамките на прегледа, но и през целия разглеждан период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(133)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 11

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (% от продажбите)

[От -5 до -9 ]

[От -1 до -5 ]

[От -1 до -5 ]

[От -3 до -7 ]

Индекс (2017 г. = 100)

- 100

-33

-36

-69

Паричен поток (в милиони евро)

[От -31 до -37 ]

[От -46 до -54 ]

[От -73 до -85 ]

[От -43 до -51 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

- 145

- 231

- 138

Инвестиции (в милиони евро)

[20 —24 ]

[30 —36 ]

[33 —39 ]

[15 —18 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

149

161

73

Възвръщаемост на инвестициите (%)

[От -6 до -8 ]

[От -7 до -9 ]

[От -10 до -12 ]

[От -5 до -7 ]

Индекс (2017 г. = 100)

- 100

- 131

- 194

- 106

Източник: проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза

(134)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Рентабилността на включените в извадката производители е била отрицателна през разглеждания период, като от около -5/-9 % през 2017 г. е стигнала -3/-7 % през разследвания период в рамките на прегледа.

(135)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Тенденцията в промените на нетния паричен поток е останала отрицателна през целия разглеждан период с изключение на 2018 г.

(136)

Инвестициите (насочени основно към подобряване на производственото оборудване, повишаване на качеството, производителността и гъвкавостта в производствения процес) са нараствали през периода 2017—2019 г. и са намалели до най-ниското си равнище през 2020 г.

(137)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Тя е следвала тенденция, сходна с тази на рентабилността, и е намаляла рязко през 2019 г., а след това се е повишила незначително през 2020 г. Възвръщаемостта на инвестициите е останала отрицателна и се е влошила с 53 % през разглеждания период.

4.5.   Заключение относно вредата

(138)

Въпреки действащите антидъмпингови мерки индийският внос на тръби от пластичен чугун е останал значителен със стабилни пазарни дялове приблизително между [9 % и 18 %] по време на разглеждания период. През разследвания период в рамките на прегледа пазарният дял е бил в диапазона [10—14] %. Същевременно цените на вноса са намалявали и са подбивали цените на Съюза с [30—45] % през разследвания период в рамките на прегледа въпреки наличието на антидъмпинговите и изравнителните мерки.

(139)

Макроикономическите показатели, по-специално на обема на производството и продажбите, заетостта и производителността, са имали тенденции към запазване на стабилно равнище или леко намаляване. Пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял през разследвания период в рамките на прегледа, като е достигнал равнище, подобно на това през 2017 г. Увеличението на пазарния дял през 2018 г., въпреки относително стабилния обем на продажбите, се е дължало на намаляващото потребление по време на същия период. Макар промишлеността на Съюза до голяма степен да е успяла да запази обема на продажбите си и пазарния си дял, това е било за сметка на нейната рентабилност и на други финансови показатели, както е обяснено в следващото съображение.

(140)

Въпреки че средната единична продажна цена на производителите от Съюза се е увеличила със 7 % през разглеждания период, което е по-високо от увеличението на производствените разходи с 5 %, промишлеността на Съюза все пак не е успяла да постигне устойчиви маржове на печалба. Поради ценовия натиск на индийския внос промишлеността на Съюза не е могла да увеличи продажните си цени, така че да покриват средните производствени разходи, поради което е реализирала загуби през целия разглеждан период (с изключение на 2018 г., когато е била близо до прага на рентабилност). По този начин индийският внос също така значително е потискал цените на продажбите на производителите от Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа. Други финансови показатели (паричният поток, възвръщаемостта на инвестициите) са следвали тенденция, сходна с тази на рентабилността, и са показали отрицателни или ниски стойности по време на разглеждания период. Инвестициите, макар да са отбелязали известно увеличение през 2017 г. и 2018 г., също като цяло са били на ниски равнища.

(141)

Като се има предвид изложеното по-горе, Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда.

(142)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че спадът във финансовите резултати на промишлеността на Съюза се дължи на фактори, различни от вноса, за който се твърди, че е дъмпингов.

(143)

Комисията отбеляза, че страната не представи нови аргументи, които да променят заключението ѝ. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(144)

Tata Metaliks Limited заяви също така, че няма връзка между промените във вноса и равнището на отчетените от промишлеността на Съюза загуби и съответно не съществува причинно-следствена връзка между вноса и финансовите резултати на промишлеността на Съюза.

(145)

Както е посочено в съображение 93, Комисията установи, че цените на вноса от Индия са подбивали значително цените на промишлеността на Съюза. Освен това Комисията отбеляза, че страната не представи каквито и да било доказателства, от които да е видно, че други фактори са оказали въздействие върху промишлеността на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(146)

В допълнение, дружеството Tata Metaliks Limited заяви, че не е имало възможност да проучи връзката между подбиването на цените и икономическите резултати на промишлеността на Съюза, тъй като Комисията не е разгласила изчисленията за подбиването на цените за разглеждания период.

(147)

Комисията отбеляза, че на страната е предоставена необходимата информация, за да се установи наличието на подбиване на цените. По отношение на разследвания период в рамките на прегледа констатациите за подбиването на цените бяха изложени в съображения 92 и 93 по-горе. За 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в съображение 91 са посочените единичните цени за вноса от Индия, а в съображение 121 — среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти. Следователно страната разполагаше с цялата информация, въз основа на която Комисията заключи, че е налице подбиване на цените. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(148)

На последно място, страната заяви, че обемите на вноса са намалели между 2019 г. и разследвания период в рамките на прегледа. Поради това страната заключи, че обемите не са оказали въздействие.

(149)

Комисията отбеляза, че вносът от Индия през разследвания период в рамките на прегледа се е върнал на равнищата от 2017 г. Освен това беше установено, че основното въздействие на вноса от Индия произтича от ниските цени, които са довели до значителен натиск върху цените на пазара на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(150)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от Индия е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно по същото време и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че евентуалната вреда от фактори, различни от дъмпинговия внос от Индия, не е била отдадена на дъмпинговия внос. Тези фактори са:

5.1.   Въздействие на дъмпинговия внос

(151)

На първо място, Комисията провери дали съществува причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(152)

Индийският внос на тръби от пластичен чугун е продължил да бъде съществен, с пазарни дялове над 10 % през целия разглеждан период, и при ниски равнища на цените по време на разследвания период в рамките на прегледа въпреки действащите антидъмпингови мерки. Поради съществения ценови натиск на индийския внос промишлеността на Съюза не е могла да прехвърли на своите клиенти увеличението на производствените си разходи, което е довело до загуби през целия разглеждан период. Поради това Комисията стигна до заключението, че обемът и равнищата на цените на вноса, предмет на разследване, причиняват съществена вреда.

5.2.   Въздействие на други фактори

(153)

Обемите на вноса от други трети държави са имали едва [2—4] % пазарен дял през разследвания период в рамките на прегледа. Както е показано в таблица 4, по време на разследвания период в рамките на прегледа средната цена на вноса от трети държави е била с 50 % по-висока от средната цена на вноса от Индия.

(154)

Както е посочено в съображение 40, една от страните заяви, че общите проблеми, свързани с конкурентоспособността, следва да служат за обосноваване на констатация за липса на продължава или повторно възникване на вредата. Страната посочи различни фактори, като например спада на потреблението на Съюза на тръби от пластичен чугун след кризата в еврозоната, довела до намаляване на публичните разходи, затрудненията при привличането на персонал, поддържането на господстващо положение, натиска на по-евтиния внос от Китай върху процедурите по възлагане на поръчки. Освен това страната заяви, че тръбите от пластмаса са първият конкурент на промишлеността на Съюза, тъй като не са толкова скъпи и поради това привличат значителна част от обществените поръчки.

(155)

Противно на твърдението на страната, потреблението на Съюза и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се увеличили, докато заетостта е останала стабилна през разглеждания период. Освен това няма доказателства, че тръбите от пластмаса са увеличили пазарните си дялове през разглеждания период за сметка на тръбите от пластичен чугун. Следва да се отбележи, че тръбите от пластмаса не са конкуренция при тръбите с големи диаметри. Следователно тези фактори не са допринесли за констатираната вреда. Освен това китайският внос се е осъществявал на значително по-високи цени от индийския внос и в далеч по-ниски обеми. Накрая, страната не успя да уточни как господстващото положение, ако е имало такова, би могло да е причинило вреда. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(156)

По отношение на осъществявания износ от промишлеността на Съюза, обемите на износа са се променяли през разглеждания период по следния начин:

Таблица 12

Равнище на износа на промишлеността на Съюза

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на износа (в хил. тонове)

[119 —140 ]

[147 —172 ]

[102 —119 ]

[66 —77 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

122

85

55

Средна цена (EUR/тон)

[760 —890 ]

[750 —880 ]

[840 —980 ]

[890 —1 040 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

99

110

117

Източник: заявителите по отношение на обема и проверени отговори на въпросника по отношение на стойностите

(157)

През разглеждания период обемите са намалели наполовина. Въпреки че цените на износа са се увеличили със 17 %, това не е било достатъчно за покриване на производствените разходи през целия разглеждан период, както е показано в таблица 8 по-горе. Поради това износът не е отслабил причинно-следствената връзка между дъмпинговия износ от Индия и констатираната вреда.

(158)

Бяха проучени и възможни други фактори, например свързаната с COVID-19 криза, но нито един от тях не можа да отслаби причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза. Комисията направи разграничение и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос.

(159)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че свързаната с COVID-19 криза е оказала отрицателно въздействие върху икономическото състояние на промишлеността на Съюза през първата половина на 2020 г. Според страната първоначалните ограничения, наложени за целите на мерките в областта на общественото здраве, са наложили спирането на много строителни проекти.

(160)

Както е описано по-горе, пазарът на Съюза за тръби от пластичен чугун през разследвания период в рамките на прегледа не е бил значително засегнат от ограниченията поради свързаната с COVID-19 криза. Общото потребление на Съюза през посочената година е било сходно с това през 2018 г. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(161)

С оглед на гореизложените съображения Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос от Индия е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза и че другите фактори, разгледани поотделно или заедно, не са отслабили причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда. Вредата е очевидна по-специално по отношение на развитието на производството, използването на капацитета, обема на продажбите на пазара на Съюза, пазарния дял, производителността, рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите.

6.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ВРЕДАТА, АКО МЕРКИТЕ БЪДАТ ОТМЕНЕНИ

(162)

В съображение 141 Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда през разследвания период в рамките на прегледа. Поради това в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията проучи дали има вероятност за продължаване на вредата, причинена от дъмпинговия внос от Индия, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(163)

Във връзка с това Комисията анализира следните елементи: производствения капацитет и свободния капацитет в Индия, връзката между цените в Съюза и индийските цени; привлекателността на пазара на Съюза и въздействието на потенциалния внос от Индия върху състоянието на промишлеността на Съюза, в случай че срокът на действие на мерките изтече.

6.1.   Производственият капацитет, свободният капацитет в Индия и привлекателността на пазара на Съюза

(164)

Както вече е описано в съображения 66—71, наличният свободен капацитет в Индия е представлявал около 500 000 тона годишно и съответно е превишавал потреблението на разглеждания продукт на пазара на Съюза, което през разследвания период в рамките на прегледа е възлизало на [388 000—454 000] тона. Освен това индийските производители са планирали да инвестират в нов производствен капацитет. Така през следващите години предлагането ще надвишава търсенето на индийския пазар. Следователно това ще представлява допълнителен стимул за индийските производители да обръщат все по-голямо внимание на експортните пазари.

(165)

Наличният и бъдещият свободен капацитет на индийските производители износители биха могли да се използват за производство на разглеждания продукт за износ за пазара на Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(166)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че няма доказателства, че наличният според твърденията свободен производствен капацитет в Индия неминуемо ще бъде използван за производство и износ на тръби от пластичен чугун поради съществуването в Индия на свръхпредлагане спрямо търсенето. Освен това Комисията не е разгледала привлекателността на други експортни пазари и не е анализирала данни за периода след разследвания период в рамките на прегледа. На последно място, страната заяви, че всяко определяне по отношение на вероятността за продължаване на дъмпинга и вредата трябва да се основава на преки доказателства (22). Поради това страната заключи, че заключението относно вероятността е неправилно.

(167)

Комисията отбеляза, че страната потвърди наличието на свободен капацитет в Индия. Освен това, както е обяснено в съображения 66—70 по-горе, Комисията установи въпросния свободен капацитет конкретно за разглеждания продукт. Също така, както е обяснено в същите съображения, Комисията установи, че в дългосрочен план търсенето на индийския пазар ще намалее, докато самата страна потвърди, че възнамерява да разшири продажбите си за пазара на Съюза. Освен това, както е описано по-долу в раздел 6.2, пазарът на Съюза бе счетен за привлекателен за индийските производители и съответно може да се заключи, че наличният свободен капацитет в Индия би могъл поне частично да се използва за увеличаване на износа за пазара на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(168)

По отношение на изискваните съгласно посочената съдебна практика преки доказателства Комисията счете, че е изпълнила всички изисквания на съществуващата съдебна практика и е основала оценката и заключението си относно вероятността за продължаване на дъмпинга и вредата на събрани по време на разследването преки доказателства. Съответно твърдението бе отхвърлено.

(169)

С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че изтичането на срока на действие на мерките по всяка вероятност би довело до значително увеличение на дъмпинговия внос от Индия на цени, които подбиват цените на промишлеността на Съюза, и това би утежнило допълнително вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Това би представлявало сериозен риск за жизнеспособността на промишлеността на Съюза.

6.2.   Привлекателност на пазара на Съюза

(170)

Пазарът на Съюза е привлекателен от гледна точка на своя размер и цени. Както е споменато в съображение 71, той е безспорно най-важният експортен пазар за индийските производители на тръби от пластичен чугун и съставлява 40 % от общия им износ. Износът за Съюза е 25 пъти по-голям от износа за втория по големина експортен пазар на Индия, Катар, който съставлява 2 % от индийския износ на тръби от пластичен чугун. Също така цените на вноса от Индия за пазара на Съюза са били малко по-високи от цените за други държави през разследвания период в рамките на прегледа, поради което пазарът на Съюза е бил малко по-доходоносен от другите пазари.

(171)

Въпреки съществуващите мерки индийските производители износители са продали за Съюза значителен обем тръби от пластичен чугун през разглеждания период и са продължили да имат значителен пазарен дял през разследвания период в рамките на прегледа (близо [10—14] %). Тези продукти са били продадени на цена, която дори с антидъмпинговите мита е подбивала значително продажните цени на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза.

(172)

Поради това пазарът на Съюза се смята за привлекателен за индийските производители и може да се заключи, че наличният свободен капацитет в Индия би могъл поне частично да се използва за увеличаване на износа за пазара на Съюза. В това отношение се припомня, че пазарният дял на индийския внос през разследвания период в рамките на първоначалното разследване, т.е. преди налагането на антидъмпинговите мита, е имал високи равнища [17—19] %.

6.3.   Заключение относно вероятността за продължаване или повторно възникване на вредата

(173)

Въз основа на гореизложеното и като се има предвид миналото и настоящото състояние на промишлеността на Съюза, характеризиращо се с наличие на вреда, липсата на мерки по всяка вероятност би довела до значително увеличаване на дъмпинговия внос от Индия на причиняващи вреда цени, което би довело до още по-големи загуби за производителите от Съюза. Поради това Комисията стигна до заключението, че ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече, това по всяка вероятност ще доведе до значително увеличение на дъмпинговия внос от Индия на причиняващи вреда цени и съществената вреда вероятно ще продължи.

7.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(174)

В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията проучи дали запазването на съществуващите антидъмпингови мерки би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Преценката относно интереса на Съюза беше направена въз основа на оценка на всички имащи отношение интереси, включително интереса на промишлеността на Съюза, на вносителите, на ползвателите и интересите на публичната политика по отношение на разглеждания продукт, както е предвидено в Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23) („Директивата за екодизайна“) и в нейните регламенти за отделните видове продукти. В съответствие с член 21, параграф 1, трето изречение от основния регламент бе обърнато специално внимание на необходимостта от защита на промишлеността от отрицателните последици от вредоносния дъмпинг.

(175)

На всички заинтересовани страни беше предоставена възможност да изразят становищата си в съответствие с член 21, параграф 2 от основния регламент.

7.1.   Интерес на промишлеността на Съюза

(176)

Промишлеността на Съюза е разположена в три държави членки (Франция, Германия и Испания) и в нея пряко заети във връзка с разглеждания продукт са над 2 200 души.

(177)

Действащите антидъмпингови мерки не са попречили на дъмпинговия внос от Индия да навлезе на пазара на Съюза, а промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда през разследвания период в рамките на прегледа.

(178)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че има голяма вероятност за продължаване на вредата, причинена от вноса от посочената държава, в случай че срокът на действие на мерките изтече. Притокът на значителни обеми дъмпингов внос от Индия би причинил допълнителна вреда на промишлеността на Съюза.

(179)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че промишлеността на Съюза получава защита в продължение на повече от шест години, като същевременно пазарният ѝ дял е 85 %. Поради това е малко вероятно промишлеността на Съюза да бъде засегната, ако съществуващите мерки бъдат отменени. В случай че бъде засегната, тя може да поиска от Комисията да започне ново разследване.

(180)

Противно на твърдението на заинтересованата страна, Комисията установи въз основа на анализа на всички съответни показатели за вредата, включително промените в пазарния дял на промишлеността на Съюза, че промишлеността на Съюза все още понася съществена вреда, причинена от дъмпинговия внос от Индия. Комисията стигна до заключението, че вредата вероятно ще продължи и ще се влоши, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече. Съответно твърдението бе отхвърлено.

(181)

Поради това Комисията стигна до заключението, че запазването на антидъмпинговите мерки по отношение на Индия би било в интерес на промишлеността на Съюза.

7.2.   Интерес на несвързаните вносители, на търговците и на ползвателите

(182)

Комисията се свърза с всички известни несвързани вносители, търговци и ползватели. Нито един от тях не отговори на въпросника на Комисията.

(183)

Комисията не получи коментари, показващи, че запазването на мерките би оказало значително отрицателно въздействие върху вносителите и ползвателите, което да неутрализира положителното въздействие на мерките върху промишлеността на Съюза.

7.3.   Заключение относно интереса на Съюза

(184)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че няма убедителни аргументи, свързани с интереса на Съюза, срещу запазването на съществуващите мерки по отношение на вноса на разглеждания продукт с произход от Индия.

8.   АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(185)

Въз основа на заключенията, до които стигна Комисията относно продължаването на дъмпинга, продължаването на вредата и интереса на Съюза, антидъмпинговите мерки по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун от Индия следва да се запазят.

(186)

След разгласяването дружеството Tata Metaliks Limited заяви, че продължаването на мерките следва да се разглежда като изключение, а не като норма. То се позова по-специално на член 11, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, в които се посочва, че дадена антидъмпингова мярка остава в сила само докато е необходимо и срокът ѝ на действие изтича пет години след налагането ѝ. Тъй като срокът на действие на митата беше удължен до приключването на настоящия преглед, дружеството заяви, че към вероятния момент на приключване на прегледа, митата ще са били в сила повече от седем години. По тази причина то поиска от Комисията да прекрати разследването.

(187)

Комисията припомни, че съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент „Срокът на действие на окончателните антидъмпингови мита изтича пет години от датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последния по ред преглед на дъмпинга и вредата от него, освен ако по време на някой преглед не е установено, че изтичането на този срок вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него“. Решението за продължаване на мерките е основано на задълбочена оценка на всички факти, установени по време на разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент. Следователно продължаването на мерките нито бе автоматично, нито представляваше „норма“. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че мерките следва да бъдат прекратени.

(188)

За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от голямата разлика в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за „всички други дружества“.

(189)

Въпреки че представянето на тази фактура е необходимо, за да могат митническите органи на държавите членки да прилагат индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за вноса, това не е единственият елемент, който тези органи трябва да вземат предвид. Действително, дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания, изложени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните си проверки и както във всички други случаи могат да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.), за да се провери точността на данните в декларацията и да се гарантира, че последващото прилагане на по-ниската ставка на митото е обосновано в съответствие с митническите разпоредби.

(190)

Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниските индивидуални ставки на митото, се увеличи значително по обем след налагането на съответните мерки, това увеличение на обема може да бъде счетено за представляващо само по себе си промяна в схемите на търговия поради налагането на мерките по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени условията, може да бъде започнато разследване за заобикаляне на мерките. При това разследване може, inter alia, да бъде проучена необходимостта от премахване на индивидуалната(ите) митническа(и) ставка(и) и от последващо въвеждане на единна ставка за цялата държава.

(191)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито, посочени в настоящия регламент, се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от Индия и произведен от посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито не следва да се прилагат за този внос.

(192)

След разгласяването дружеството Tata Metaliks Limited поиска от Комисията да му определи индивидуален дъмпингов марж. В противен случай според дружеството Комисията следва най-малкото да разгледа възможността да приложи и за него индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито, определени за другите оказали съдействие при първоначалното разследване производители на разглеждания продукт от Индия, поради това че е оказало съдействие на Комисията в настоящото разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките.

(193)

Комисията припомни, че единствената цел на разследването в рамките на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент е да се определи дали съществуващите мерки са все още необходими. Този вид разследване в рамките на преглед не дава възможност да се определят индивидуални митнически ставки за дружества, които не са оказали съдействие при първоначалното разследване. Индивидуална ставка на антидъмпинговото мито може да бъде определена само след разследване в рамките на преглед съгласно член 11, параграф 3 или 4 от основния регламент. Поради това искането беше отхвърлено.

(194)

Дадено дружество може да отправи искане за прилагане на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (24). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще бъде публикуван регламент, с който се съобщава за промяната на наименованието.

(195)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (25), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която трябва да бъде платена, следва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия C на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден на всеки месец.

(196)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), с изключение на тръбите от пластичен чугун без вътрешно и външно покритие („непокрити тръби“), класирани понастоящем в кодове по КН ex 7303 00 10 (код по ТАРИК 7303001010) и ex 7303 00 90 (код по ТАРИК 7303009010) и с произход от Индия.

2.   Ставките на окончателното антидъмпингово мито, приложими към нетната цена франко границата на Съюза, преди обмитяване, на продукта, описан в параграф 1 и произвеждан от посочените по-долу дружества, са, както следва:

Дружество

Окончателно антидъмпингово мито

Допълнителен код по ТАРИК

Jindal Saw Limited

3  %

C054

Electrosteel Castings Ltd

0  %

C055

Всички други дружества

14,1  %

C999

3.   Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито, определени за дружествата, посочени в параграф 2, се прилагат при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалия фактурата субект, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: „Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (количеството) тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), продавани за износ за Европейския съюз и обхванати от настоящата фактура, са произведени от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в Индия. Декларирам, че информацията, предоставена в настоящата фактура, е пълна и вярна“. Ако не бъде представена такава фактура, се прилага митото, приложимо за всички други дружества.

4.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митническото облагане.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 15 юни 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/388 на Комисията от 17 март 2016 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 18.3.2016 г., стр. 53).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 на Комисията от 17 март 2016 г. за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 18.3.2016 г., стр. 1).

(4)  Решение на Общия съд от 10 април 2019 г., Jindal Saw Ltd и Jindal Saw Italia SpA/Европейска Комисия, дело T-301/16, ECLI:EU:T:2019:234 и дело T-300/16, ECLI:EU:T:2019:235.

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/526 на Комисията от 15 април 2020 г. за повторно налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия по отношение на Jindal Saw Limited след решението на Общия съд по дело T-300/16 (ОВ L 118, 16.4.2020 г., стр. 1).

(6)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/527 на Комисията от 15 април 2020 г. за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия по отношение на Jindal Saw Limited след решението на Общия съд по дело T-301/16 (ОВ L 118, 16.4.2020 г., стр. 14).

(7)  Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки (ОВ C 210, 24.6.2020 г., стр. 29).

(8)  Известие за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун с произход от Индия (ОВ C 90, 17.3.2021 г., стр. 19).

(9)  Известие за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на антисубсидийните мерки, приложими по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун с произход от Индия (ОВ C 90, 17.3.2021 г., стр. 8).

(10)  https://trade.ec.europa.eu/tdi/case_details.cfm?ref=ong&id=2521&sta=1&en=20&page=1&c_order=date&c_order_dir=Down.

(11)  Известие относно последиците от епидемията от COVID-19 за антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания (ОВ C 86/6, 16.3.2020 г.).

(12)  ОВ C 210, 24.6.2020 г., стр. 29.

(13)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 на Комисията от 25 септември 2020 г. за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои поливинилови алкохоли с произход от Китайската народна република (ОВ L 315, 29.9.2020 г., стр. 1), съображения 442 и 460—471.

(14)  1 октомври 2013 г. — 30 септември 2014 г.

(15)  Данните в първоначалното разследване бяха показани под формата на диапазони или индекси поради съображения за поверителност.

(16)  През РПП изнесените количества са представлявали по-малко от [< 1 %] от оборота на разглеждания продукт.

(17)  https://www.tatametaliks.com/tata-metalik-ir-20-21/focus-on-downstream.html#:~:text = Tata%20Metaliks%20had%20foreseen%20the,in%20H1 %20FY%202022 %2D23.

(18)  Намерението да се инвестира в увеличаване на капацитета е оповестено публично от основните производители на разглеждания продукт в Индия, например Vedanda.

(19)  Искане за преглед, приложение 17.

(20)  Искане за преглед, приложение 17.

(21)  Искане за преглед, раздел 5.1.6.

(22)  Съединени щати — Прегледи с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки по отношение на вноса на тръби за нефтената промишленост от Аржентина (WT/DS/268/AB/R).

(23)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10). Директивата за екодизайна се изпълнява чрез регламенти за отделните видове продукти, които са пряко приложими във всички държави в Съюза. Регламентът за екопроектирането обхваща новите изисквания за екопроектирането по отношение на малките, средните и големите силови трансформатори. Етап 1 от Регламента за екопроектирането влезе в сила на 1 юли 2015 г., а етап 2 — на 1 юли 2021 г. Изискванията за етап 2 са по-строги от тези за етап 1. Въпреки че последиците все още не могат да бъдат оценени изцяло за толкова кратък период от време след влизането в сила на етап 2, като цяло се смята, че съгласно изискванията за етап 2 ще се изискват най-висококачествените видове GOES за проектиране и производство на трансформатори по икономически ефективен начин и в рамките на необходимите пространствени ограничения.

(24)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Rue de la Loi 170, 1040 Brussels, Белгия.

(25)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).


16.6.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/28


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/927 НА КОМИСИЯТА

от 15 юни 2022 година

за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия след преглед с оглед изтичане на срока на действие в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз („основния регламент“) (1), и по-специално член 18 от него,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Предходни разследвания и действащи мерки

(1)

С Регламент (ЕС) 2016/387 (2) („първоначалния регламент“) Европейската комисия („Комисията“) наложи окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия („първоначалните мерки“). Разследването, което доведе до налагане на първоначалните мерки, се нарича по-долу „първоначалното разследване“.

(2)

Наложеното изравнително мито бе в диапазона от 8,7 % за Jindal Saw Limited до 9 % за Electrosteel Castings Ltd и „всички други дружества“.

(3)

С Регламент (ЕС) 2016/388 (3) Комисията наложи и окончателно антидъмпингово мито върху същия продукт. Наложеното антидъмпингово мито бе в диапазона от 0 % за Electrosteel Castings Ltd до 14,1 % за Jindal Saw Limited и „всички други дружества“.

(4)

След решенията на Общия съд по дела T-300/16 и T-301/16 (4) Комисията коригира установените от Общия съд грешки при изчисляването на антидъмпинговото и изравнителното мито за Jindal Saw Limited. С Регламент (ЕС) 2020/527 (5) и Регламент (ЕС) 2020/526 (6) Комисията повторно наложи ново окончателно антидъмпингово и ново окончателно изравнително мито за Jindal Saw Limited — със ставки съответно 3 % и 6 %.

(5)

Изравнителните мита, които понастоящем са в сила, са 6 % за Jindal Saw Limited и 9 % за Electrosteel Castings Ltd и „всички други дружества“. Антидъмпинговите мита, които понастоящем са в сила, са със ставки в диапазона от 0 % за Electrosteel Castings Ltd и 3 % за Jindal до 14,1 % за „всички други дружества“.

1.2.   Искане за преглед с оглед изтичане на срока на действие

(6)

След публикуването на известие за предстоящото изтичане на срока на действие на мерките (7) Комисията получи искане за преглед в съответствие с член 18 от основния регламент.

(7)

Искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките бе подадено на 21 декември 2020 г. от Saint-Gobain PAM, Saint-Gobain PAM Deutschland GmbH и Saint-Gobain PAM España S.A. („заявителите“) от името на производители от Съюза, представляващи над 50 % от общото производство на Съюза на тръби от пластичен чугун. Като основание за искането бе изтъкната вероятността изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване или повторно възникване на субсидирането и до продължаване или повторно възникване на вредата от него за промишлеността на Съюза.

(8)

В съответствие с член 10, параграф 7 от основния регламент Комисията уведоми правителството на Индия („ПИ“) преди започването на процедурата, че е получила надлежно документирано искане за преглед. Комисията покани Индия на консултации с цел изясняване на положението във връзка със съдържанието на искането за преглед и постигане на приемливо и за двете страни решение. ПИ прие поканата за консултации, които впоследствие бяха проведени на 10 март 2021 г. По време на консултациите не се стигна до взаимно приемливо решение.

1.3.   Започване на преглед с оглед на изтичане на срока на действие

(9)

След като установи след консултация с комитета, създаден в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (8), че са налице достатъчно доказателства за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, на 17 март 2021 г. Комисията започна преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките по отношение на вноса в Съюза на тръби от пластичен чугун с произход от Индия („засегнатата държава“) въз основа на член 18, параграф 2 от основния регламент. Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (9) („известието за започване“).

(10)

На същата дата Комисията започна преглед с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки по отношение на вноса на същия продукт (10).

1.4.   Разследван период в рамките на прегледа и разглеждан период

(11)

Разследването относно продължаването или повторното възникване на субсидирането и вредата от него обхвана периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г. („разследван период в рамките на прегледа“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вероятността за продължаване или повторно възникване на вредата, обхвана периода от 1 януари 2017 г. до края на разследвания период в рамките на прегледа („разглеждан период“).

1.5.   Заинтересовани страни

(12)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира производителите от Съюза, известните производители в Индия и органите на Индия, известните вносители, ползвателите, както и сдруженията, за които е известно, че са заинтересовани, за започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие и ги прикани да вземат участие.

(13)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Нито една от заинтересованите страни не поиска изслушване.

а)    Изготвяне на извадка

(14)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 27 от основния регламент.

Изготвяне на извадка от производители от Съюза

(15)

В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от трима производители от Съюза. Тези производители от Съюза принадлежат към една и съща група дружества. Комисията направи подбор на извадката въз основа на обема на производството и продажбите на сходния продукт в Съюза през разследвания период в рамките на прегледа, т.е. между 1 януари 2020 г. и 31 декември 2020 г. Окончателната извадка от производители от Съюза съставляваше [70—85] % от изчисленото общо производство на Съюза и [70—85] % от изчисления общ обем на продажбите на Съюза на сходния продукт, като също така осигуряваше добро географско разпределение.

(16)

В съответствие с член 27, параграф 2 от основния регламент Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка, но не получи никакви коментари. Поради това временната извадка бе потвърдена и беше сметната за представителна за промишлеността на Съюза.

Изготвяне на извадка от вносители

(17)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Тъй като обаче не се отзоваха несвързани вносители, не беше необходимо да се изготвя извадка.

Изготвяне на извадка от производители в Индия

(18)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички известни производители в Индия да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към правителството на Индия с искане да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(19)

Тъй като само трима производители предоставиха отговор във връзка с изготвянето на извадката в предвидения срок, Комисията реши, че не е необходимо да се изготвя извадка.

б)    Въпросници

(20)

Комисията изпрати въпросници на ПИ, на групата на тримата включени в извадката производители от Съюза и на тримата производители износители, предоставили отговор във връзка с изготвянето на извадката. Същите въпросници бяха публикувани и онлайн (11) в деня на започването.

(21)

Комисията получи отговори на въпросника от тримата производители от Съюза, от ПИ и само от един от производителите в Индия — Tata Metaliks Limited („TML“). Въпреки че бяха представили отговор във връзка с изготвянето на извадката, останалите двама производители в Индия впоследствие не представиха отговор на въпросника и следователно не оказаха съдействие при разследването.

в)    Проверка

(22)

Поради пандемията от COVID-19 и мерките за изолация, въведени от много трети държави, Комисията не можа да извърши контролни посещения в съответствие с член 26 от основния регламент в помещенията на производителите износители и на ПИ. Вместо това Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние на цялата информация, която сметна за необходима във връзка със заключенията си, в съответствие с Известието относно последиците от епидемията от COVID-19 за антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания (12). Комисията извърши кръстосана проверка от разстояние на следния производител износител:

Tata Metaliks Limited

(23)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за провеждане на разследването. Контролни посещения в съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени в помещенията на следните производители от Съюза и на следното свързано търговско дружество в Италия:

Saint-Gobain PAM, Pont-à-Mousson, Франция

Saint-Gobain PAM Deutschland GmbH, Saarbrücken, Германия

Saint-Gobain PAM Italia S.P.A, Милано, Италия

г)    Последваща процедура

(24)

На 18 март 2022 г. Комисията разгласи основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да запази действащите антидъмпингови мита. На всички страни бе даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с разгласяването.

(25)

Само Tata Metaliks Limited представи коментари в определения срок. Коментарите от Tata Metaliks Limited бяха разгледани от Комисията и взети под внимание, когато това беше уместно. ПИ също представи коментари, но повече от десет дни след изтичането на срока за коментари.

(26)

За да може разследването да приключи в задължителните срокове, в точка 7 от известието за започване се предвижда, че Комисията няма да приема изявленията на заинтересованите страни след срока за представяне на коментари във връзка с окончателното разгласяване. Комисията съответно нямаше възможност да вземе предвид коментарите на ПИ. Тя отбеляза все пак, че в изявлението на ПИ не са представени нови елементи, които Комисията да не е разгледала по време на разследването. Нито една страна не поиска изслушване.

1.6.   Коментари относно започването

(27)

Един ползвател, Hydro Mat Benelux, и един производител износител, Tata Metaliks Limited, представиха коментари относно започването.

(28)

Комисията отбеляза, че Tata Metaliks Limited представи коментарите си относно започването на 17 февруари 2022 г. — повече от девет месеца след срока от 37 дни от датата на публикуване на известието за започване, определен в точка 5.2 от известието за започване. Поради това Комисията не взе предвид това изявление.

(29)

Комисията отбеляза, че въпреки че представи коментари относно започването, Hydro Mat Benelux не оказа пълно съдействие при разследването. По-специално дружеството не попълни въпросника за ползватели, който можеше да бъде използван за кръстосана проверка на някои от посочените по-долу изявления, например относно продажните цени на производителите износители или документите, свързани с възлагането на обществени поръчки.

(30)

На първо място, Hydro Mat Benelux заяви, че процедурата следва да бъде прекратена, тъй като искането не е било подадено в срок от три месеца преди датата на изтичане на срока на действие, посочена в Известието за предстоящо изтичане на срока на действие (13).

(31)

Комисията поясни, че посочената в известието за започване дата на подаване не съответства на датата, на която бе подадено искането. Както може да се види в публичната версия на искането за преглед, която е на разположение в неповерителното досие от 17 март 2021 г. и е достъпна за всички заинтересовани страни, искането бе надлежно представено на 18 декември 2020 г., т.е. в срока, предвиден в член 18, параграф 4 от основния регламент. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(32)

На второ място, Hydro Mat Benelux заяви, че в искането прекомерно се използва поверителност. По-специално промишлеността на Съюза е посочила под формата на индекси всички показатели, отнасящи се до икономическите ѝ резултати. Страната се позова на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336, в който Комисията е разгласила микроикономическите данни на един-единствен производител от Съюза (14).

(33)

Комисията отбеляза, че в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 всички микроикономически показатели (продажни цени и обеми на продажбите, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси в края на периода, рентабилност и т.н.) са предоставени под формата на диапазони или индекси.

(34)

Освен това Комисията счете, че версията на искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие, включена в досието за справка от заинтересованите страни, съдържа всички основни доказателства и неповерителни обобщения на данните, предоставени на поверителна основа, за да могат заинтересованите страни да направят съдържателни коментари и да упражнят правото си на защита по време на цялата процедура.

(35)

В това отношение Комисията припомни допълнително, че в член 29 от основния регламент се предвижда възможност за защита на поверителна информация в случаите, когато нейното разгласяване би дало значително конкурентно предимство на конкурент или би имало значителен неблагоприятен ефект върху лицето, което предоставя информацията, или върху лицето, от което лицето, което е предоставило информация, я е придобило. Съответно тези твърдения бяха отхвърлени.

(36)

На трето място, Hydro Mat Benelux заяви, че първата половина на 2020 г. не отразява нормалната икономическа ситуация, и сметна, че този период не е представителен за извършването на ориентирана към бъдещето оценка на последиците от изтичането на действието на разглежданите мерки. Hydro Mat Benelux заяви, че отрицателните резултати от дейността на промишлеността на Съюза през първата половина на 2020 г. са причинени от отрицателните икономически въздействия, дължащи се на COVID-19, и от увеличението на разходите за суровини на световните пазари, които не е било възможно да бъдат прехвърлени на потребителите надолу по веригата. Освен това дружеството изтъкна, че за периода 2017—2019 г. основните показатели не са доказали уязвимост, а по-скоро добро състояние на промишлеността на Съюза, по-специално при анализа на производството, производствения капацитет, запасите, инвестициите, продажните цени и рентабилността.

(37)

Комисията припомни, че с член 18 от основния регламент се изисква в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие да се съдържат достатъчно доказателства, че изтичането на срока на действие на мерките по всяка вероятност би довело до продължаване или повторно възникване на вредата. В настоящия случай конкретният анализ на вредата в прегледа с оглед изтичане на срока на действие съдържаше доказателства, от които е видно, че вносът от Индия е навлязъл в значителна степен на пазара на Съюза на цени, които съществено подбиват и занижават цените на промишлеността на Съюза. Поради това Комисията сметна, че искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие съдържа достатъчно доказателства за продължаване на вредата, и отхвърли твърдението.

(38)

На четвърто място, Hydro Mat Benelux анализира периода 2017—2020 г. и изтъкна, че наличните данни за вноса не подкрепят твърдението за вероятност за повторно възникване на вредата. Освен това Hydro Mat Benelux изтъкна, че индийските експортни цени и маржовете на подбиване и занижаване на цените, изчислени от заявителите, не са надеждни, тъй като експортните цени отразяват трансферната цена между свързани лица, т.е. между индийските производители и свързаните с тях дъщерни предприятия. Накрая Hydro Mat Benelux заяви, че индийските производители са увеличили производствения си капацитет, за да се справят с разрастващия се индийски вътрешен пазар, както и че основните индийски производители износители не са планирали да разширяват производствения си капацитет.

(39)

Комисията сметна, че нито едно от твърденията не опровергава заключението, че е имало достатъчно доказателства за започване на антисубсидийно разследване в рамките на преглед. Действително, искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие съдържаше достатъчно доказателства, че субсидираният внос е оказал съществено вредоносно въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза. По-специално заявителите предоставиха изчисления на подбиването на цените не само на равнище франко границата на Съюза, но и на равнище доставка до помещенията на клиентите, и тези изчисления показаха подбиване на цените в размер на не по-малко от 14,9 %. Конкретният анализ на вредата в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие показа увеличаване на навлизането на пазара на Съюза (както в абсолютно, така и в относително изражение) на вноса от Индия на цени, които значително подбиват цените на промишлеността на Съюза. Това, изглежда, е причинило вреда на промишлеността на Съюза, което е видно например от намаляването на продажбите и на пазарния дял и от влошаването на финансовите резултати. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(40)

По отношение на твърдението, че увеличаването на индийското производство ще бъде насочено единствено към индийския пазар, Hydro Mat Benelux не предостави каквито и да било доказателства. Съответно твърдението бе отхвърлено.

(41)

На пето място, Hydro Mat Benelux заяви, че общите проблеми, свързани с конкурентоспособността, не следва да служат за обосноваване на констатация за продължаване или повторно възникване на вредата. Hydro Mat Benelux посочи различни фактори, като например спада на потреблението на Съюза след кризата в Еврозоната, придружена от намаляване на публичните разходи, който е оказал отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, конкуренцията от страна на тръбите от пластмаса, затрудненията при привличането на персонал, поддържането на господстващо положение, натиска на по-евтиния внос от Китай върху процедурите по възлагане на поръчки.

(42)

Това твърдение е разгледано в съображение 256 по-долу.

(43)

След разгласяването Tata Metaliks Limited заяви, че данните в искането за преглед, отнасящи се до данните на промишлеността на Съюза и до вноса, обхващат периода от юли 2019 г. до юни 2020 г. Съгласно определеното в известието за започване обаче разследваният период в рамките на прегледа е от януари 2020 г. до декември 2020 г. Според дружеството заявителите е следвало да актуализират искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките въз основа на определения в известието за започване разследван период в рамките на прегледа, като тези данни е следвало да бъдат предоставени на страните. Като не е разпространила до страните такова актуализирано искане за преглед, Комисията е нарушила член 12, параграф 12.1, точки 12.1.2 и 12.1.3 от Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки („Споразумението за СИМ“).

(44)

На първо място, обичайната практика на Комисията е да основава констатациите си на най-актуалните налични данни. Не е необходимо тези данни да съответстват на срока, определен в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие, тъй като може да не са били налични към момента на подаване на искането за преглед. Споразумението за СИМ не съдържа разпоредба, която да изисква от Комисията да основава констатациите си на същия период като определения в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие. На второ място, по време на разследването всички страни имаха възможност да представят коментира по констатациите и доказателствата, свързани с определения в известието за започване разследван период в рамките на прегледа. Поради това Комисията счете, че не е нарушила процедурни права, нито Споразумението за СИМ, и отхвърли твърдението.

(45)

Дружеството Tata Metaliks Limited също така изтъкна факта, че Комисията е отхвърлила коментарите му относно започването на процедурата, тъй като те били получени след предвидения в известието за започване срок (вж. съображение 28). Според него срокът би следвало да се прилага едва след получаването на ревизираните от заявителите данни, които би следвало да се отнасят за определения в известието за започване разследван период в рамките на прегледа. Tata Metaliks Limited също така заяви, че възможността изявления по правни въпроси да бъдат повдигани след изтичането на определените срокове представлява „установен принцип на справедливост“ и „установено правно положение за всички юрисдикции“.

(46)

Както е обяснено в съображение 44, разследваният период в рамките на прегледа се отнасяше до последния период, за който имаше налични данни, а този период невинаги съответства на предварителната оценка в искането за преглед. Освен това срокът в известието за започване изрично бе свързан с датата на публикуване на известието, а не с която и да било друга дата, като например датата на предоставяне на информация от някоя от страните. По отношение на срока в известието за започване не се прави разлика между правни и фактически въпроси, като този срок се прилага еднакво и в двата случая. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(47)

Разглежданият продукт е същият като в първоначалното разследване, а именно тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) („тръби от пластичен чугун“), с изключение на тръбите от пластичен чугун без вътрешно и външно покритие („непокрити тръби“), с произход от Индия, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7303 00 10 (код по ТАРИК 7303001010) и ex 7303 00 90 (код по ТАРИК 7303009010) („разглежданият продукт“).

(48)

Тръбите от пластичен чугун са предназначени за водоснабдяване с питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и напояване на селскостопанска земя. Транспортирането на вода по тръби от пластичен чугун може да се осъществява с прилагане на налягане или само чрез силата на гравитацията. Диаметърът на тръбите е от 60 до 2 000 mm, а дължината им е 5,5, 6,7 или 8 метра. Те обикновено са покрити с цимент или други материали отвътре, а отвън са поцинковани, боядисани или облепени с лента. Основните крайни ползватели са дружества за комунални услуги.

2.2.   Сходен продукт

(49)

При настоящото разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките бе потвърдено установеното при първоначалното разследване, а именно, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

разглежданият продукт;

продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в засегнатата държава; и

продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

(50)

Поради това тези продукти се смятат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРНО ВЪЗНИКВАНЕ НА СУБСИДИРАНЕТО

(51)

В съответствие с член 18 от основния регламент и както е изложено в известието за започване, Комисията разгледа въпроса дали изтичането на срока на действие на съществуващите мерки по всяка вероятност би довело до продължаване или повторно възникване на субсидирането.

3.1.   Промени във вноса след налагането на мерките

(52)

През първоначално разследвания период (15) Индия е изнесла за Съюза [80 000—100 000] тона от разглеждания продукт (по данни за ЕС-27) (16). Между 2016 г. и 2018 г., след налагането на окончателните мерки през март 2016 г., вносът е намалял и е варирал между 38 000 и 55 000 тона годишно. През 2019 г. вносът от Индия отново е нараснал до [64 000—75 000] тона.

(53)

По време на разследвания период в рамките на прегледа вносът на разглеждания продукт е намалял до [44 000—52 000] тона. След разследвания период в рамките на прегледа, през 2021 г., вносът отново се е увеличил до равнището от 2019 г.

(54)

Като цяло през разследвания период в рамките на прегледа вносът на разглеждания продукт от Индия се е задържал на значителни равнища и е представлявал около [10—14] % от пазара на Съюза в сравнение с пазарния дял от [15—20] % на индийския внос през първоначално разследвания период.

3.2.   Основа за констатациите

(55)

Само едно дружества, Tata Metaliks Limited, оказа съдействие при разследването (вж. раздел 1.5). Дружеството се е ползвало от трите схеми за износ — предмет на изравнителни мерки при първоначалното разследване, най-вече във връзка с износа си за трети държави. През разследвания период в рамките на прегледа обаче дружеството е продало по-голямата част от производството си на вътрешния пазар (17). Индийските производители износители, които са осъществявали износ за Съюза в значителни количества, не оказаха съдействие. Поради това Комисията реши да не се ограничава до използване на информацията, представена от Tata Metaliks Limited, за да определи равнището на субсидиране на производителите износители на тръби от пластичен чугун в Индия, а вместо това да използва наличните факти в съответствие с член 28 от основния регламент.

(56)

С оглед на това Комисията използва за своя анализ всички факти, с които разполагаше, и по-специално:

искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 28 от основния регламент;

констатации от първоначалното разследване;

информация, предоставена от ПИ;

информация, предоставена от Tata Metaliks Limited;

констатации в Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/433 на Комисията (18).

3.3.   Схеми за субсидиране, разгледани при настоящото разследване

(57)

Комисията проучи дали субсидирането продължава, като анализира това дали субсидиите, по отношение на които бяха наложени изравнителни мерки при първоначалното разследване, продължават да създават ползи за индийската промишленост за тръби от пластичен чугун. В случай на приключили схеми за субсидиране Комисията провери също така дали тези схеми са заменени с други подобни схеми и дали са създадени нови схеми.

(58)

Комисията реши, че с оглед на констатациите в настоящия раздел, потвърждаващи наличието на продължаващо субсидиране по отношение на субсидиите, за които бяха наложени изравнителни мерки при първоначалното разследване, не е необходимо да бъдат разследвани всички останали съществуващи според заявителите субсидии. След като Комисията установи в съответствие с член 18 от основния регламент, че има доказателства за продължаващо субсидиране, което надвишава нивото de minimis, не е необходимо при разследване в рамките на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките да се установява точният размер на субсидирането.

(59)

При първоначалното разследване Комисията наложи изравнителни мерки във връзка със следните схеми:

1)

Приходи, от които правителството се е отказало или не е събрало, но които обичайно са дължими:

Схеми за освобождаване от мита и опрощаване на мита

а)

Схема за фокусиране върху продукта, заменена със схема с наименование „Схема за износ на стоки от Индия“ (MEIS) през периода 2015—2020 г.;

б)

Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (EPCGS);

в)

Схема за възстановяване на мита (DDS)

2)

Предоставяне на стоки или услуги срещу по-ниско от адекватното възнаграждение

Предоставяне на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение

3.3.1.   Схема за фокусиране върху продукта (FPS), заменена със схема за износ на стоки от Индия през периода 2015—2020 г.

3.3.1.1.   Констатации от първоначалното разследване

(60)

При първоначалното разследване Комисията стигна до заключението, че в схемата за фокусиране върху продукта, съществувала през първоначално разследвания период, са предвидени субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тази схема е основана на плана на Политиката за външната търговия (ПВТ) за периода 2009—2014 г.

(61)

Процентите на субсидиране, установени по отношение на FPS при първоначалното разследване, бяха в диапазона между 3,11 % и 4,35 %.

(62)

След първоначално разследвания период схемата обаче е била приключена и заменена с нова схема с наименование „Схема за износ на стоки от Индия“ (MEIS). MEIS е заменила някои съществували преди това схеми, в това число FPS. В MEIS са предвидени условия, подобни на условията на FPS, по отношение на която бяха наложени изравнителни мерки при първоначалното разследване. Поради това при първоначалното разследване Комисията счете, че констатациите по отношение на FPS се прилагат и по отношение на MEIS.

3.3.1.2.   Продължаване на схемата за субсидиране

(63)

Схемата MEIS продължи да съществува през разследвания период в рамките на прегледа. Съществуването на схемата беше потвърдено също така от ПИ в отговора на въпросника, както и от оказалия съдействие производител износител Tata Metaliks Limited, който също се е ползвал от схемата.

а)    Правно основание

(64)

MEIS се основава на Закона за външната търговия (Развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), влязъл в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Законът за външната търговия упълномощава ПИ да прави уведомления относно политиката по износа и вноса. Те са обобщени в документи относно ПВТ, които обичайно се издават на всеки пет години и се актуализират редовно от Министерството на търговията.

(65)

MEIS е описана в плана на Политиката за външната търговия за петгодишния период 2015—2020 г. („ПВТ 2015—2020 г.“). Процедурите за ПВТ 2015—2020 г. са описани по-подробно в „Наръчник на процедурите, 2015—2020 г.“ („НП 2015—2020 г.“).

(66)

Подробно описание на MEIS се съдържа в глава 3 от ПВТ 2015—2020 г. и в глава 3 от НП 2015—2020 г.

б)    Допустимост

(67)

Допустими за участие в тази схема са всички производители износители или търговци износители.

в)    Практическо прилагане

(68)

Допустимите дружества могат да извлекат ползи от MEIS, като изнасят конкретни продукти за конкретни държави, които са включени в група А („Традиционни пазари“, включително всички държави — членки на Европейския съюз), група Б („Възникващи и целеви пазари“) и група В („Други пазари“). Държавите, попадащи във всяка една група, и списъкът на продуктите със съответните ставки на възстановяване са посочени в допълнение 3Б от актуализирания НП.

(69)

Ползата е под формата на митнически кредит, еквивалентен на процент от стойността FOB на износа. Ставката по MEIS през разследвания период в рамките на прегледа е била 3 %.

(70)

В съответствие с точка 3.06 от ПВТ 2015—2020 г. от схемата са изключени някои видове износ, например износът на внесени или претоварени стоки, планираният износ, износът на услуги и оборотът от износа на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици.

(71)

Митническите кредити по MEIS могат да се прехвърлят свободно и са валидни в рамките на 18 месеца от датата на отпускане, докато митническите кредити, отпуснати на 1 януари 2016 г. или след тази дата, са валидни за период от 24 месеца от датата на отпускане съгласно точка 3.13 от актуализирания НП 2015—2020 г.

(72)

Те могат да се използват за: i) плащане на мита върху вноса на материали за влагане или стоки, включително производствено оборудване, ii) плащане на акцизи при закупуване на вътрешния пазар на материали за влагане или стоки, включително производствено оборудване и плащания, iii) плащане на данък върху услугите при закупуване на услуги. Митническите кредити може също така да бъдат продавани на пазара.

(73)

Заявлението за получаване на ползи в рамките на MEIS трябва да се подаде онлайн на уебсайта на Генералната дирекция за външна търговия. Към онлайн заявлението трябва да се приложат съответните документи (товарителници, банково удостоверение за реализация и доказателство за разтоварване). След като прегледа документите, съответният регионален орган на ПИ отпуска митнически кредит. При положение че износителят предостави необходимата документация, регионалният орган няма право на преценка относно отпускането на митническите кредити.

г)    Финансово участие и ползи

(74)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията установи, че ползата се предоставя на получателя в момента на осъществяване на експортна сделка по силата на тази схема. Към този момент ПИ предоставя митнически кредит, който се осчетоводява от производителя износител като вземане, което може да бъде компенсирано от производителя износител във всеки един момент. Това представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница за износа, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията, или не. С оглед на изложеното по-горе Комисията счете за целесъобразно оценката на ползата в рамките на MEIS да се извършва чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази схема по време на РП.

д)    Специфичност

(75)

Схемата MEIS зависи по закон от осъществяването на износ и следователно се счита за специфична по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 2, буква б) от основния регламент.

е)    Заключение относно MEIS

(76)

Комисията стигна до заключението, че в рамките на MEIS са предоставени субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по MEIS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът се използва за компенсиране на вносни мита, плащани за производствено оборудване, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това митническият кредит по MEIS създава полза за износителя, който не е задължен да плаща съответните вносни мита. За дружество, което продава на пазара митническите кредити по MEIS, по схемата се предвижда пряко финансово участие.

(77)

Комисията отбеляза, че MEIS е изтекла след разследвания период в рамките на прегледа — на 1 януари 2021 г. До края на 2021 г. обаче дружествата все още са можели да кандидатстват за митническите кредити по схемата MEIS във връзка със сделките за износ, осъществени през 2020 г. Освен това до 15 септември 2023 г. дружествата все още могат да използват получения през 2021 г. митнически кредит по MEIS, за да балансират дължимите вносни мита. Следователно през разследвания период в рамките на прегледа са били получени ползи по тази схема и те ще продължат дори след налагането на мерки.

(78)

Комисията отбеляза освен това, че през август 2021 г. ПИ е публикувало насоки на нова схема с наименование „Схема за опрощаване на мита и данъци върху изнесени продукти“ (RoDTEP), с която се заменя MEIS. За схемата RoDTEP е посочено, че тя представлява механизъм за възстановяване на данъци/мита/налози на централно, държавно и местно равнище, които понастоящем не се възстановяват по друг механизъм, но които са възникнали в процеса на производство и дистрибуция на изнесени продукти (19). ПИ е обявило ставките на възстановяване за различните сектори. Тези ставки подлежат на преразглеждане във всеки един момент. Въпреки че ставките за железодобивната промишленост и за разглеждания продукт не бяха обявени по време на разследването, този отрасъл е поискал да бъде включен в схемата, както бе потвърдено и от оказалия съдействие производител Tata Metaliks Limited, и все още се обсъждаше ставка за отрасъла (20).

3.3.1.3.   Заключение

(79)

Като се има предвид, че правното положение не се е променило съществено, Комисията смята, че през разследвания период в рамките на прегледа по MEIS е продължило предоставянето на ползи за промишлеността за тръби от пластичен чугун. Комисията направи същите констатации в Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/433.

(80)

Поради липсата на съдействие не беше възможно да се изчисли точното равнище на субсидирането по тази схема през разследвания период в рамките на прегледа. За тази цел Комисията използва наличните факти съгласно член 28 от основния регламент. Процентът на субсидиране през първоначално разследвания период по схемата FPS, по отношение на която бяха наложени изравнителни мерки при първоначалното разследване и която е заменена от MEIS (за която беше установено, че предоставя подобни ползи), е бил в диапазона между 3,11 % и 4,35 % (вж. съображение 61).

(81)

Тъй като ставката по MEIS е била 3 % от стойността FOB в сравнение с 5 % от стойността FOB по FPS през първоначално разследвания период, ползата, получена от отрасъла за тръби от пластичен чугун в рамките на MEIS, е намаляла съответно през разследвания период в рамките на прегледа. Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/433 ползите, установени за производителите на студеновалцовани продукти от неръждаеми стомани, са били 1,87 % и 1,92 % спрямо ставката по MEIS от 2 %. Комисията счете, че ползите за производителите на тръби от пластичен чугун в рамките на MEIS аналогично биха възлизали на малко под 3 % и следователно не биха били незначителни.

(82)

След разгласяването Tata Metaliks Limited заяви, че с MEIS се предвижда възстановяване на а) косвени данъци, свързани с производството и дистрибуцията на изнасяните продукти, и б) кумулативни косвени данъци върху вложените в производството на изнасяните продукти материали. Според дружеството съгласно Споразумението за СИМ възстановяването на тези категории данъци не подлежи на изравнителни мерки. То заяви също така, че дори схемата MEIS да е счетена за подлежаща на изравнителни мерки, тя е била прекратена на 31 декември 2020 г.

(83)

Комисията отхвърли тези твърдения. Както е обяснено в съображения 60—81, на дружествата в Индия се възстановява фиксиран процент от стойността FOB на износа под формата на митнически кредит. Съгласно условията на схемата не се изисква стойността на митническия кредит да съответства на размера на платените от дружествата данъци, нито съответните суми се проверяват. По отношение на вероятността за продължаване на схемата за субсидиране, както е посочено в съображение 77, до 15 септември 2023 г. дружествата все още могат да използват получения през 2021 г. митнически кредит по MEIS, за да балансират дължимите вносни мита. Следователно ползите по тази схема ще продължат дълго след разследвания период в рамките на прегледа.

(84)

Дружеството Tata Metaliks Limited заяви също така, че към момента на представяне на изявлението му (31 март 2022 г.) не са предоставяни ползи по схемата RoDTEP и поради това Комисията не може да счита факта, че ползата е била предмет на обсъждане, като вероятно (бъдещо) субсидиране на разглеждания продукт.

(85)

По отношение на схемата RoDTEP Комисията отбеляза, че по време на кръстосаната проверка от разстояние самото дружество Tata Metaliks Limited смяташе, че трябва да бъде договорена нова ставка за промишлеността за тръби от пластичен чугун. Фактът, че към момента на представяне на изявлението на дружеството не е било взето решение за ставката, не постави под въпрос голямата вероятност новата ставка да бъде установена и субсидирането по тази нова схема да продължи и след 2023 г. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

3.3.2.   Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване

3.3.2.1.   Констатации от първоначалното разследване

(86)

При първоначалното разследване Комисията установи, че в рамките на схемата с наименование „Насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване“ (EPCGS) е предоставена подлежаща на изравняване субсидия и че тази схема представлява финансово участие от страна на ПИ. Тази схема продължаваше да се прилага по време на разследвания период в рамките на прегледа.

а)    Правно основание

(87)

Подробното описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от ПВТ 2015—2020 г. и в глава 5 от НП 2015—2020 г.

б)    Допустимост

(88)

До участие в тази мярка се допускат производителите износители и търговците износители, „обвързани“ с поддържащи производители и доставчици на услуги.

в)    Практическо прилагане

(89)

При условие че поеме задължение да осъществява износ, дружеството получава разрешение да внася производствено оборудване (ново и употребявано оборудване, но не по-старо от 10 години) при намалена митническа ставка. За тази цел след подаване на заявление и заплащане на такса ПИ издава лиценз по EPCGS. Схемата предвижда намалена митническа ставка, приложима за всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. С цел да бъде спазено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да бъде използвано за производството на определено количество стоки, предвидени за износ, в рамките на определен период от време. Съгласно ПВТ 2015—2020 г. производственото оборудване може да бъде внасяно при нулева митническа ставка в рамките на EPCGS. Задължението за износ, което е равно на шесткратния размер на спестеното мито, трябва да бъде изпълнено в рамките на период от максимум шест години.

(90)

Притежателят на лиценз по схемата EPCGS може да си набави производственото оборудване и от местни източници. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването му. Като алтернатива местният производител може да поиска да получи ползата за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на притежателя на лиценз по EPCGS.

г)    Заключение относно EPCGS

(91)

В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и на член 3, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват ликвидността на дружеството.

(92)

Освен това схемата EPCGS зависи по закон от осъществяването на износ, тъй като подобни лицензи не могат да бъдат получени без ангажимент за осъществяване на износ. Следователно схемата се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(93)

Схемата EPCGS не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими схеми, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

(94)

При първоначалното разследване размерът на подлежащите на изравняване субсидии беше изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесеното производствено оборудване, разпределени за период, който съответства на нормалния период на амортизация на такова производствено оборудване в съответния отрасъл. Така изчисленият размер, отнасящ се до РП, беше коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да отразява пълната стойност на парите. За тази цел бе счетен за подходящ приложимият в Индия търговски лихвен процент по време на разследвания период. В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент платените от дружествата такси за получаване на субсидията бяха приспаднати от общия размер на субсидията, когато е заявена.

(95)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия беше отнесен към съответния оборот от износа по време на първоначалния разследван период като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(96)

Процентът на субсидиране, установен през първоначално разследвания период по отношение на тази схема, беше в диапазона между 0,03 % и 0,38 %.

3.3.2.2.   Продължаване на схемата за субсидиране

(97)

В искането за преглед и в съответните приложения заявителите предоставиха доказателства, че производителите на тръби от пластичен чугун в Индия са продължили да получават ползи от схемата. Съществуването на схемата беше потвърдено също така от ПИ в отговора на въпросника. Освен това Комисията установи, че дружеството Tata Metaliks Limited е използвало схемата за внос на производствено оборудване, използвано при производството на разглеждания продукт. Ползата по схемата би могла да бъде отнесена към разглеждания продукт по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(98)

Съответно Комисията стигна до заключението, че съществуват достатъчно доказателства, че производителите износители са продължили да се ползват от субсидии в рамките на EPCGS през разследвания период в рамките на прегледа.

(99)

Поради липсата на съдействие не беше възможно да се изчисли точното равнище на субсидирането по тази схема през разследвания период в рамките на прегледа. За тази цел Комисията използва наличните факти съгласно член 28 от основния регламент. Процентът на субсидиране, установен през първоначално разследвания период по отношение на тази схема, беше в диапазона между 0,03 % и 0,38 % (вж. съображение 96).

(100)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че равнището на субсидиране, предоставяно в рамките на тази схема през разследвания период в рамките на прегледа, не е било незначително, и във всеки случай не е било под равнищата, констатирани при първоначалното разследване.

(101)

След разгласяването Tata Metaliks Limited заяви, че схемата EPCGS представлява допустима субсидия, тъй като предвижда освобождаване от данъци на изнасяните продукти, когато са предназначени за вътрешно потребление, и следователно не може да подлежи на изравнителни мерки.

(102)

Както се припомня в съображение 93, производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими схеми, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

3.3.3.   Схема за възстановяване на мита

3.3.3.1.   Констатации от първоначалното разследване

(103)

При първоначалното разследване Комисията установи, че производителите износители на разглеждания продукт са се ползвали от схема за възстановяване на мита, предвиждаща възстановяване на определен процент от стойността FOB на износа („ставката по DDS“). Ставката по DDS за разглеждания продукт през първоначално разследвания период е била 1,9 % от стойността FOB. Схемата DDS е продължила да се прилага по време на разследвания период в рамките на прегледа.

а)    Правно основание

(104)

Правното основание, приложимо по време на разследвания период в рамките на прегледа, е Правилникът за възстановяване на митата и централните акцизи от 1995 г. („Правилникът за DDS от 1995 г.“), изменен през 2006 г. и след това заменен от Правилника за възстановяване на митата и централните акцизи от 2017 г. („Правилника от 2017 г.“), влязъл в сила на 1 октомври 2017 г. Методът на изчисление при тази схема за възстановяване на мита е описан в правило 3, параграф 2 от Правилника за DDS от 1995 г. В правило 12, параграф 1, буква а), подточка ii) от въпросния Правилник за DDS се разглежда декларацията, която производителите износители трябва да попълнят, за да се ползват от схемата. Тези правила са запазени без промяна в Правилника за DDS от 2017 г. и отговарят съответно на правило 3, параграф 2 и правило 13, параграф 1, буква а), подточка ii).

(105)

Освен това в циркулярно писмо № 24/2001 се съдържат специфични инструкции за прилагане на правило 3, параграф 2 и декларацията, която износителите трябва да подадат съгласно правило 12, параграф 1, буква а), подточка ii).

(106)

Според правило 4 от Правилника за DDS от 1995 г. централното правителство може да преразглежда сумите или ставките по правило 3. ПИ е направило някои изменения, като последно ставките са преразгледани в Уведомление № 95/2018 — CUSTOMS и Уведомление № 07/2020 — CUSTOMS.

(107)

Ставката по DDS за разглеждания продукт през първоначално разследвания период е била 1,9 % от стойността FOB.

б)    Допустимост

(108)

Допустими за участие в тази схема са всички производители износители или търговци износители.

в)    Практическо прилагане

(109)

Съгласно тази схема всяко дружество, което изнася допустими продукти, има право да получи сума в размер, съответстващ на определен процент от декларираната стойност FOB на изнесения продукт. В правило 3, параграф 2 от Правилника за възстановяване на митата и централните акцизи се определя начинът на изчисляване на размера на субсидията. Подлежащата на възстановяване сума се основава на средните за отрасъла стойности на съответните мита, платени върху вносните суровини, и на средния за отрасъла коефициент на потребление по данни на представителни според ПИ производители на допустимите износни продукти (т.нар. „коефициент за целия отрасъл“, или „КЦО“). След това ПИ изразява сумата, подлежаща на възстановяване, като процент от средната стойност на износа на допустимите изнасяни продукти.

(110)

ПИ използва този процент, за да изчисли размера на възстановяването на мита, което имат право да получат всички допустими износители. Ставката по тази схема се определя от ПИ за всеки отделен продукт.

(111)

Според ПИ възстановяването на митата може също да се определи въз основа на действителната тежест на митата в случай на продукти, които не отговарят на условията за прилагане на КЦО, или в случай на дружества, които установят, че КЦО води до отстъпки, по-малки от 80 % от действителната тежест на митата/данъците.

(112)

За да може да се ползва от тази схема, дружеството трябва да има износ. Когато данните за пратката се вписват в митническия сървър, се посочва, че износът се осъществява по DDS и размерът на субсидията по DDS се фиксира окончателно. След изпращането и след като дружеството подаде общ манифест за износ и митническата служба направи задоволително сравнение на този документ с данните в товарителницата, са изпълнени всички условия, за да се разреши изплащането на сумата за възстановяване — чрез директно плащане по банковата сметка на износителя или с менителница.

(113)

Износителят също така трябва да представи доказателства за реализиране на постъпленията от износа чрез банково удостоверение за реализация (Bank Realisation Certificate — BRC). Този документ може да се представи и след изплащането на сумата за възстановяване. ПИ си възстановява изплатената сума, ако износителят не предостави банковото удостоверение за реализация в рамките на определен срок.

(114)

Сумата от възстановяването на мита може да бъде използвана за всякакви цели и в съответствие с индийските счетоводни стандарти посочената сума може да бъде осчетоводена на основата на текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ.

г)    Заключение относно DDS

(115)

При първоначалното разследване Комисията констатира, че в рамките на DDS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и на член 3, параграф 2 от основния регламент. Така наречената „сума от възстановяване на мита“ е финансово участие на ПИ, тъй като представлява пряко прехвърляне на средства от страна на ПИ. Не съществуват ограничения по отношение на използването на тези средства. Освен това сумата от възстановяването на мита създава полза за износителя, тъй като се подобрява неговата ликвидност.

(116)

Ставката по схемата за възстановяване на мита при износ се определя от ПИ за всеки отделен продукт. Въпреки че субсидията е наречена „възстановяване на мита“, схемата няма всичките характеристики на допустима схема за възстановяване на мита или на допустима схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, нито съответства на правилата, установени в буква и) от приложение I, в приложение II (определение и правила за възстановяване) и в приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Заплащането в брой на износителя не е непременно свързано с действителното заплащане на вносни мита върху суровини и не представлява митнически кредит за компенсиране на вносни мита върху минал или бъдещ внос на суровини. В допълнение към това не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои материали са вложени в производството на изнасяните продукти и в какви количества. Освен това ПИ не е извършило други проверки въз основа на действителното потребление на материали за влагане, макар това по принцип да се изисква в случаите, в които няма ефективно прилагана система за проверка (точка 5 от приложение II и раздел II, точка 3 от приложение III към основния регламент).

(117)

Плащането от страна на ПИ след извършения от износителите износ зависи от осъществяването на износ и поради това тази схема се счита за специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(118)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че DDS подлежи на изравняване.

д)    Изчисляване на размера на субсидията

(119)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент при първоначалното разследване Комисията изчисли размера на субсидиите, подлежащи на изравняване, въз основа на предоставената на получателя полза (т.е. сумата, получена като възстановяване на мита), за която е установено, че е съществувала през първоначално разследвания период. В това отношение Комисията установи, че ползата се предоставя на получателя в момента на осъществяване на сделка за износ по силата на тази схема. В този момент ПИ е длъжно да изплати сумата за възстановяване на мита, която представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата за износ, в която, inter alia, е посочена сумата за възстановяване, която следва да се предостави за тази сделка за износ, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията, или не.

(120)

Предвид факта, че основните производители износители не оказаха съдействие, както е посочено в съображение 55, Комисията не беше в състояние да провери дали те действително плащат вносни мита за суровините, които използват в производството на разглеждания продукт. Ако това твърдение беше направено и потвърдено, въпреки липсата на система или процедура, чрез която да се потвърди кои материали са вложени в производството на изнасяните продукти и в какви количества, Комисията щеше да извърши проверка на платените мита, за да изчисли прекомерното опрощаване на мита в съответствие с приложение II, точка 5 към основния регламент.

(121)

С оглед на изложеното по-горе Комисията счете за целесъобразно оценката на ползата от DDS да се извършва чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази схема по време на първоначално разследвания период.

(122)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент Комисията отнесе тези размери на субсидията към общия оборот от износа на дружеството през първоначално разследвания период като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(123)

Процентите на субсидиране, установени по отношение на тази схема през първоначално разследвания период, бяха в диапазона между 1,37 % и 1,66 %.

3.3.3.2.   Продължаване на схемата за субсидиране

(124)

В искането за преглед и в съответните приложения заявителите предоставиха доказателства, че отрасълът за тръби от пластичен чугун е продължил да получава ползи от DDS през разследвания период в рамките на прегледа. Освен това в отговора на въпросника ПИ потвърди продължаването на DDS. Освен това оказалият съдействие производител Tata Metaliks Limited също се е ползвал от схемата през разследвания период в рамките на прегледа, най-вече за износа си за трети държави.

(125)

В отговорите си на въпросника както Tata Metaliks Limited, така и ПИ заявиха, че DDS не е подлежаща на изравняване субсидия. ПИ освен това изтъкна, че за да представлява субсидия, възстановяването на косвени данъци или такси при внос трябва да бъде в размер, превишаващ размера на тези, с които действително се облагат материалите, които се влагат в производството на изнасяния продукт. Дори в такива случаи според ПИ само сумата, с която възстановяването превишава съответния размер, би могла да подлежи на изравняване. В подкрепа на това твърдение ПИ се позова на доклад на специализираната група „Европейски съюз — Изравнителни мерки по отношение на определен вид полиетилен терефталат от Пакистан“ (WT/DS486/R).

(126)

В допълнение ПИ заяви, че допустимостта по схемата не зависи от осъществяването на износ, нито е ограничена до който и да е сектор, отрасъл и/или регион. Според него с възстановяването се неутрализират платените мита и централни акцизи, изчислени въз основа на средните количества на съответните материали за влагане (внесени и вътрешни), които се наблюдават като обичайно използвани при производството на класа на изнасяните стоки. Различният начин, по който отделните износители се снабдяват с материали за влагане, се взема предвид и се изглажда в средни стойности. Поради това ПИ смята, че DDS е отстъпка от данък/мито, а не субсидия.

(127)

Както е подробно обяснено в съображения 115—118, при първоначалното разследване Комисията счете, че DDS няма всичките характеристики на допустима схема за възстановяване на мита или на допустима схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Противно на твърденията на ПИ ползите, получени от дружествата по DDS, нямат пряка връзка с дължимите мита върху вноса на суровини, използвани от дружеството в изнасяните продукти. Дадено дружество износител получава парични плащания, които са свързани единствено със стойността FOB на неговия износ. Дружествата нямат никакво задължение за внос на суровини.

(128)

Поради това и тъй като механизмът на схемата не предвижда оценка за всяко дружество на платените данъци/такси за вложените в производството материали, Комисията не може да разглежда целия размер на възстановяването на митата в рамките на DDS просто като обезщетение за митата/таксите, които дружествата плащат за суровината, вложена в производството на разглеждания продукт. На последно място, предвид факта, че основните производители износители не оказаха съдействие, Комисията не беше в състояние да провери специфичните за случая връзки между ползите по DDS и потенциалните мита, платени при вноса на суровините, използвани в производството на разглеждания продукт.

(129)

Поради това Комисията стигна до заключението, че през разследвания период в рамките на прегледа по DDS е продължило предоставянето на полза на производителите износители на тръби от пластичен чугун в Индия. Освен това, тъй като липсваше съдействие от страна на производител износител с представителен обем на износа за Съюза през разследвания период в рамките на прегледа, Комисията не разполагаше със специфична за дадено дружество информация, въз основа на която да бъде изчислен размерът на субсидията, предоставена през разследвания период в рамките на прегледа. Комисията обаче не счете за необходимо да прави такива изчисления в настоящия преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, за да констатира продължаващото субсидиране. Освен това, въпреки че от първоначално разследвания период нататък ставката на възстановяване на митата за разглеждания продукт е спаднала малко (от 1,9 % на 1,8 % и след това на 1,6 % през разследвания период в рамките на прегледа), правилата на DDS са останали непроменени. Въпреки че намалението (от 16 %) на ставката по DDS е довело до пропорционално намаление на равнищата на субсидиране в сравнение с равнищата, установени при първоначалното разследване (между 1,37 % и 1,66 %), Комисията счете, че това равнище на субсидиране по схемата продължава да не е незначително.

(130)

Поради това Комисията стигна до заключението, че през разследвания период в рамките на прегледа по схемата DDS е продължило предоставянето на субсидии на производителите на тръби от пластичен чугун.

(131)

След разгласяването Tata Metaliks Limited заяви, че е налице адекватна връзка между ставките на възстановяване и митата, платени за вложените в производството на разглеждания продукт материали. Дружеството посочи по-специално, че за да получат възстановяване на митата, износителите трябва да представят товарителницата, указваща приложимото за продукта право на възстановяване. Едва след проверка индийските митници изготвят товарителница, указваща размера на възстановяване. Поради това според дружеството възстановяването на митата не представлява прекомерно опрощаване.

(132)

Както вече бе подробно обяснено в съображение 109, Комисията счете, че правото на възстановяване на митата се отнася до съответстваща на фиксиран процент сума, която подлежи на възстановяване. Тя отбеляза, че не е необходимо тази сума да съответства на определен размер мита, които дадено дружество вероятно плаща за вложени в производството материали. Освен това, както е посочено в съображение 128, поради липсата на съдействие от страна на производителите износители бе невъзможно да се провери дали те действително плащат вносни мита за вложените в производството на разглеждания продукт суровини. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

3.3.4.   Предоставяне на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение

3.3.4.1.   Констатации от първоначалното разследване

(133)

При първоначалното разследване Комисията счете, че посредством набор от мерки ПИ е възложило на дружествата за минен добив на желязна руда да предоставят желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Това предоставяне на стоки представляваше финансова полза за получателите и бе определено като специфично и поради това подлежащо на изравнителни мерки (21).

(134)

На първо място, считано от март 2007 г., ПИ е наложило мита върху износа на желязна руда, първоначално в размер на 300 INR(индийски рупии)/тон (съответстващо на процент между 12 % и 15 %). През март 2011 г. този процент се е увеличил на 20 %, а през декември 2011 г. се е увеличил допълнително на 30 %. Целта на това ограничение върху износа чрез износни мита е била да се защитават и насърчават промишлените сектори надолу по веригата чрез предоставяне на евтини суровини и материали.

(135)

На второ място, през май 2008 г. Министерството на железниците е въвело политика, предвиждаща два вида такси за товари (DFP) — разлика по отношение на таксите при превоза на желязна руда за вътрешно потребление и за износ. Като се има предвид, че таксите за железопътния превоз на товари представляват много съществена част от общите разходи при желязната руда, средната разлика при превоза на желязна руда за вътрешно потребление и за износ е отговаряла на съотношение от три към едно.

(136)

Следователно тези две мерки, насочени към възпиране на износа на желязна руда и по този начин съставляващи система за „целеви ограничения на износа“, са били създадени по същество през 2007—2008 г. и са били допълнително разширени през март и декември 2011 г. с увеличенията на ставката на износното мито за желязната руда.

(137)

За да се определи дали първият елемент е бил изпълнен, т.е. дали по отношение на дружествата за минен добив на желязна руда е било извършено упълномощаване или възлагане от страна на ПИ, Комисията анализира дали подкрепата на ПИ за промишлеността за тръби от пластичен чугун (по-специално чрез установените нарушения по отношение на цените на желязната руда), е била действително „цел“ на правителствена политика (а не просто „страничен ефект“ от упражняването на общите регулаторни правомощия). Комисията отбеляза, че от някои документи става ясно, че ПИ изрично е преследвало цел на политиката да оказва подкрепа на промишлеността за тръби от пластичен чугун. По-специално в доклада „Dang“ от 2005 г. изрично се съдържа целта на политиката в полза на индийските производители на стомана (гарантиран достъп до доставки на местна желязна руда с отстъпка по отношение на световните цени) и също така се посочва, че това предимство трябва да бъде запазено и насърчавано. Комисията отбеляза, че съгласно целите на политиката, изложени в посочения доклад, ПИ е предприело определени мерки в подкрепа специално на своята промишленост за тръби от пластичен чугун.

(138)

В различни официални документи, като например по-специално в доклада на работната група относно стоманодобивната промишленост за Дванадесетия петгодишен план, публикуван през ноември 2011 г., е показана връзката между целите на политиката в подкрепа на промишлеността за тръби от пластичен чугун и съответните мерки, успешно предприети от ПИ за постигането на тези цели.

(139)

Комисията съответно констатира, че чрез налагане на подобни целеви ограничения на износа (по-специално чрез износните мита и политиката, предвиждаща два вида такси за товари) ПИ е поставило индийските дружества за минен добив на желязна руда в нерационална ситуация от икономическа гледна точка, която ги подтиква да продават стоките си на по-ниска цена, отколкото цената, която биха могли да получат при отсъствието на тази политика. Действително, предприетите от ПИ мерки са ограничили свободата на действие на дружествата за минен добив на желязна руда, като са ограничили на практика техните бизнес решения къде да продават своите продукти и на каква цена, и по този начин на дружествата е било възложено да предоставят желязна руда на вътрешния пазар срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(140)

Комисията установи също така, че ПИ е „очаквало“ от дружествата за минен добив на желязна руда да не намаляват чувствително вътрешното производство (с оглед на въведените ограничителни мерки), а да поддържат стабилни доставките на местна желязна руда. Действително, Комисията отбеляза, че е било лесно да се предвиди предварително, че дружествата за минен добив на желязна руда не биха неутрализирали ефекта от значителните първоначални инвестиции и високите постоянни разходи чрез намаляване на производството, само за да се избегне свръхпредлагане и последващ натиск за намаляване на цените на вътрешния пазар в съответствие с мерките на ПИ. С други думи, при прилагането на целевите ограничения на износа ПИ е знаело как производителите на желязна руда ще отговорят на мерките и какви последици ще произтекат от тях. С оглед на своите стопански дейности и структура на разходите, въпреки че тези производители може леко да намалят своето вътрешно производство в отговор на ограниченията на износа, те не биха го преустановили или адаптирали, така че то да бъде на много ниско равнище, и данните действително показаха тези търсени ефекти. През периода 2012—2013 г. експортните продажби са намалели с над 60 % в сравнение с периода 2011—2012 г. и са продължили да намаляват значително, като са отбелязали спад от 84 % през периода 2014—2015 г. в сравнение с периода 2011—2012 г. В същото време производството е намаляло само с 24 % в периода между 2011—2012 г. и 2014—2015 г. В този смисъл Комисията установи, че производителите на материали за влагане са били упълномощени от правителството или им е било възложено от правителството да предоставят стоки на ползватели на желязна руда на вътрешния пазар, т.е. на производители на стомана, включително на производители на тръби от пластичен чугун, срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. На дружествата за минен добив на желязна руда е била възложена отговорност за създаването на изкуствен, сегментиран вътрешен пазар в Индия с ниски цени и в това отношение те са действали като пълномощник на ПИ за изпълнение на политиката му за предоставяне на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение на промишлеността за тръби от пластичен чугун.

(141)

Накрая Комисията също така откри доказателства, че самото ПИ е признало успеха на своята политика на целеви ограничения на износа, което показва, че резултатът е бил планиран, а не просто страничен ефект от регулаторни мерки.

(142)

В заключение Комисията установи, че ПИ е упълномощило дружествата за минен добив да изпълняват политиката му за създаване на сегментиран вътрешен пазар и да предоставят желязна руда за местната черна металургия срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Износното мито и политиката, предвиждаща два вида такси за товари, съвсем не са били просто мярка за увеличаване на приходите, а очевидно са представлявали утвърдителни действия, предприети от ПИ, за да се подтикнат дружествата за минен добив на желязна руда да осъществяват заявената цел на политиката в подкрепа на черната металургия, и по-специално на промишлеността за тръби от пластичен чугун.

(143)

След това Комисията оцени втория елемент, т.е. дали дружествата за минен добив в Индия са „частни органи“, които са били упълномощени от ПИ, по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент относно изравнителните мита. В това отношение Комисията установи, че двамата индийски производители износители са купували преобладаващата част от желязната руда от частни предприятия, с изключение на малко количество желязна руда, закупено от National Mineral Development Corporation (NMDC), което е държавно предприятие. Независимо от това, че NMDC е публична собственост (и от потенциалното му окачествяване като „публичен орган“), Комисията счете, че всички тези доставчици са „частни органи“, по отношение на които е извършено упълномощаване или възлагане от страна на ПИ, по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент относно изравнителните мита, да предоставят желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(144)

На следващия етап Комисията провери третия елемент, т.е. дали дружествата за минен добив на желязна руда действително са изпълнявали горепосочената правителствена политика за предоставяне на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. В това отношение Комисията отбеляза, че целевите ограничения на износа са постигнали преследваната от ПИ цел за възпиране на износа и за осигуряване на наличие на желязна руда за местната промишленост надолу по веригата на по-ниски цени. Независимо от намаляването на производството на желязна руда в резултат на закриването на някои мини по причини, свързани с околната среда, индийският пазар е показал наличие на постоянен и ирационален свръхкапацитет спрямо сумата от вътрешното потребление и износа минус вноса. Това е довело до свръхпредлагане на желязна руда на вътрешния пазар, както това се признава и цели от ПИ, предвид естествената невъзможност за бързо адаптиране на производството от страна на дружествата за минен добив на желязна руда спрямо ограниченията на износа.

(145)

Комисията също така анализира въздействието на свръхпредлагането на желязна руда в резултат на наложените от ПИ ограничения на износа върху цената на вътрешния пазар на желязна руда в Индия. Като прие цената на вноса на желязна руда в Китай (Китай е най-големият вносител на желязна руда), както и коригираната австралийска цена FOB (с цел елиминиране на разходите за международния превоз на товари) като възможно най-близки до незасегната от нарушения цена на вътрешния пазар в Индия, Комисията установи, че интервенциите на ПИ по отношение на желязната руда (които са довели до драстично намаляване на износа на желязна руда и до свръхпредлагане в Индия) са оказали влияние и върху вътрешните цени на желязната руда. На първо място, от 2008 г. нататък цените на желязната руда на вътрешния пазар в Индия са били постоянно по-ниски от международните цени, а на второ място, докато международните цени са показали значително повишение през периода 2008—2011 г., съответстващ на двата момента във времето, когато са били въведени (2007 г./2008 г.) и засилени (2011 г.) ограниченията на износа, тенденцията при цените на желязната руда на вътрешния пазар в Индия е била по-скоро на стабилност, създаваща впечатлението, че е отделена и незасегната от положението в останалата част на света. Следователно според Комисията въведените от ПИ целеви ограничения на износа са постигнали целта да се направи желязната руда налична за местните промишлени сектори на по-ниски цени чрез поддържане на стабилни цени на вътрешния пазар в Индия, въпреки че на световния пазар цените на желязната руда са се увеличили значително. Комисията стигна до заключението, че нищо освен въведената от ПИ система на целеви ограничения на износа не обяснява факта защо индийските цени не следват тенденциите при международните цени. При липсата на целеви ограничения на износа индийските производители на желязна руда щяха да извлекат ползи под формата на по-рентабилни продажби при по-високите международни цени. Вместо това те са били подтиквани да продължат да произвеждат и предоставят желязна руда на местно равнище на по-ниски цени, за да изпълнят целите на политиката на ПИ.

(146)

На последно място Комисията разгледа последните два елемента, т.е. дали функцията за предоставяне на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение обикновено се упражнява от ПИ и дали такава практика в действителност не се различава от практиките, които ПИ обикновено следва. Комисията установи, че предоставянето на индийската стоманодобивна промишленост на желязна руда, намираща се в недрата на Индия, е функция, която обикновено се упражнява от ПИ, тъй като при упражняване на суверенитета си над природните ресурси на Индия ПИ решава чрез своите разпоредби как се предоставят суровините, намиращи се в Индия. По отношение на критерия „в действителност не се различава“ Комисията отбеляза, че посоченият критерий изисква констатация, потвърждаваща, че предоставянето на стоки от упълномощени частни органи в действителност не се различава от хипотезата, че самото правителство е предоставило такива стоки. В това отношение Комисията установи, че в действителност не е имало разлика между пряка намеса на пазара с предоставяне на желязна руда в рамките на система на постоянно променящи се цени на правителството или чрез упълномощаване във връзка с отговорността за предоставяне на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение на дружествата за минен добив на желязна руда.

(147)

В обобщение, Комисията стигна до заключението, че с целевите ограничения на износа ПИ е подтикнало местните дружества за минен добив на желязна руда да продават желязна руда на местно равнище и ги е упълномощило или им е възложило да предоставят тази суровина в Индия срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Разглежданите мерки са постигнали желания ефект да нарушат условията за конкуренция на вътрешния пазар на желязна руда в Индия и да понижат цените до изкуствено ниско равнище в полза на промишлеността надолу по веригата. Функцията за предоставяне на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение обикновено се упражнява от правителството и практиката на правителството в действителност не се различава от практиките, които правителствата обичайно следват. Поради това Комисията стигна до заключението, че ПИ е предоставило непряко финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточки iii) и iv) от основния регламент относно изравнителните мита, така както той се тълкува и прилага съгласно съответните стандарти на СТО съгласно член 1, параграф 1.1, буква а), точка 1), подточки iv) и iii) от Споразумението за СИМ.

3.3.4.2.   Продължаване на схемата за субсидиране

(148)

Както Tata Metaliks Limited, така и ПИ заявиха, че на 10 май 2016 г. е прекратено едно от двете целеви ограничения на износа, установени от Комисията при първоначалното разследване — политиката, предвиждаща два вида такси за товари. Те изтъкнаха, че от тази дата превозът на желязна руда, както за вътрешно потребление, така и за износ, се извършва при едни и същи условия и разходи.

(149)

Комисията направи оценка на всички доказателства във връзка с продължаването на мярката, съдържащи се в искането за преглед и в съответните приложения, както и на доказателствата, установени по време на разследването. При разследването беше установено, че въпреки прекратяването през май 2016 г. на политиката, предвиждаща два вида такси за товари, чрез упълномощаване на дружествата за минен добив на желязна руда през разследвания период в рамките на прегледа ПИ е продължило да предоставя желязна руда на индийските производители на разглеждания продукт срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(150)

На първо място, през разследвания период в рамките на прегледа износното мито със ставка 30 % върху желязната руда с висок клас е продължило да е в сила. ПИ потвърди, че последната промяна в износните мита е извършена с уведомление № 15/2016-Customs от 1 март 2016 г., с което железните руди с нисък клас (със съдържание на желязо под 58 %) са били освободени от износно мито (желязната руда с нисък клас не се използва от дружествата, произвеждаща тръби от пластичен чугун).

(151)

На второ място, Комисията отбеляза, че на 15 януари 2021 г. ПИ е приело нова политика относно превоза на желязна руда (22). В политиката (наречена „Политика за желязната руда, 2021 г.“) се определя приоритетност, свързана с товаренето и разтоварването на желязната руда въз основа на различни категории клиенти, като вътрешният превоз на желязната руда има приоритет пред превоза за износ. Както е изрично посочено, целта на новата политика е да се насърчи вътрешното производство на стомана. Ето защо, подобно на предишната политика, предвиждаща два вида такси за товари, тази нова политика очевидно също представлява прилагана от ПИ допълнителна мярка в полза на местната стоманодобивна промишленост, което показва преднамерената цел на ПИ за по-ниска цена на желязната руда в полза на тази промишленост.

(152)

На трето място, в допълнение към тази нова политика за желязната руда от 2021 г., някои други документи в областта на провежданите политики по мнението на Комисията показват, че ПИ е продължило усилията за предоставяне на местната промишленост на по-евтина суровина след първоначалното разследване и през разследвания период в рамките на прегледа.

(153)

Например целта на политиката за подпомагане на местната стоманодобивна промишленост е потвърдена от Националната политика в областта на стоманата от 2017 г., която продължава да се прилага и днес (23). В тази политика се подчертава значението на наличието на желязна руда на вътрешния пазар на конкурентни цени:

 

Наличието на суровини на конкурентни цени е абсолютно необходимо за растежа на стоманодобивната промишленост (24).

 

Конкурентното предимство на Индия в производството на стомана се дължи до голяма степен на местната наличност на желязна руда с висок клас и на некоксуващи се въглища — двата материала за влагане от жизненоважно значение за производството на стомана (25).

 

Мисия: (…) Рентабилно производство и наличност на местния пазар на желязна руда, коксуващи се въглища и природен газ (26).

 

(…) Наличност на суровини ще бъде осигурена чрез улесняване на търговете на некоксуващи се въглища изключително за сектора на стоманата/гъбестото желязо и увеличаване на наличието на желязна руда на вътрешния пазар (27).

(154)

В документа „Политика за външната търговия“ за периода 2015—2020 г. се потвърждава политиката на Индия за осигуряване на евтина желязна руда надолу по веригата на вътрешния пазар с цел да се изнасят евтини продукти нагоре по веригата:

Неотдавнашното вдигане на забраната за минен добив на желязна руда в някои щати ще осигури възможност за дейности по минен добив на желязна руда. В същото време Индия започва да изпълнява програма за производство, за която на местно равнище ще бъде необходима желязна руда (28).

(155)

В Националната политика в областта на полезните изкопаеми за 2019 г. също се признава колко е важно да има евтини минерали за промишлените сектори надолу по веригата: Осигуряването на достъп до достатъчни, надеждни, достъпни и устойчиви доставки на полезни изкопаеми все повече се превръща във важен фактор за функционирането на промишлените сектори надолу по веригата и на цялата икономика (29).

(156)

Следователно фактите, с които разполага Комисията, и новите елементи по досието показаха, че констатациите от първоначалното разследване продължават да са валидни, както и че чрез набор от мерки, включително система за ограничения на износа, през разследвания период в рамките на прегледа ПИ е продължило да упълномощава дружествата за минен добив на желязна руда да предоставят желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Поради това Комисията стигна до заключението, че през разследвания период в рамките на прегледа ПИ е продължило да предоставя непряко финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточки iv) и iii) от основния регламент, тълкувани и прилагани в съответствие с приложимия стандарт на СТО по член 1, параграф 1.1, буква а), точка 1), подточки iv) и iii) от Споразумението за СИМ.

(157)

Поради липсата на съдействие не беше възможно да се изчисли точното равнище на субсидирането по тази схема през разследвания период в рамките на прегледа и Комисията използва наличните факти съгласно член 28 от основния регламент, и по-специално искането за преглед, съдържащо доказателства, че цените на желязната руда в Индия през разследвания период в рамките на прегледа са продължили да са по-ниски от международните цени.

(158)

Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че равнището на субсидиране, предоставяно в рамките на тази схема през разследвания период в рамките на прегледа, не е било незначително, и във всеки случай не е било под равнищата, констатирани при първоначалното разследване.

(159)

След разгласяването Tata Metaliks Limited заяви, че съгласно правото на СТО износните мита не могат да бъдат предмет на изравнителни мерки. Освен това според дружеството целта на новата политика за желязната руда от 2020 г. е била единствено да се улесни бързият и ефикасен превоз на желязна руда на територията на държавата и тази политика не е предвиждала предоставянето на каквато и да била финансова полза. Поради това дружеството изрази твърдението, че изводите на Комисията по отношение на схемата са неправилни.

(160)

Комисията повтори, че както е посочено в съображение 151, новата политика за желязната руда е имала за цел да се насърчи вътрешното производство на стомана. Според нея новата политика очевидно е представлявала прилагана от ПИ допълнителна мярка в полза на местната стоманодобивна промишленост. Въпреки че мярката не е предвиждала пряка финансова субсидия, фактът, че вътрешният превоз на желязна руда е имал приоритет пред транспорта за износ, ясно показа наличието на преднамерена цел за предоставяне на полза на индийската промишленост за тръби от пластичен чугун.

(161)

С оглед на подробно изложените в съображения 148—158 констатации Комисията потвърди становището си, че въпреки преустановяването на схемата DFP през май 2016 г. износните мита заедно с новата политика за желязната руда са представлявали система за „целеви ограничения на износа“, чрез която ПИ е продължило да предоставя непряко финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточки iv) и iii) от основния регламент, тълкувани и прилагани в съответствие с приложимия стандарт на СТО по член 1, параграф 1.1, буква а), точка 1), подточки iv) и iii) от Споразумението за СИМ.

3.4.   Заключение относно продължаването на субсидирането

(162)

С оглед на гореизложените съображения Комисията стигна до заключението, че производителите на тръби от пластичен чугун в Индия са продължили да се ползват от подлежащи на изравняване субсидии през разследвания период в рамките на прегледа. Въпреки намаляването на ставките по MEIS и DDS, в хода на разследването не бяха установени каквито и да било данни, че равнището на субсидиране е намаляло съществено в сравнение с първоначалното разследване. Доказателствата в искането за преглед и доказателствата, предоставени от оказалия съдействие индийски производител, по-скоро потвърдиха, че ползите по тези субсидии са останали значителни, при всички случаи съществено над нивото de minimis.

(163)

Поради това Комисията стигна до заключението, че по време на разследвания период в рамките на прегледа индийските производители износители са продължили да изнасят за Съюза разглеждания продукт на субсидирани цени.

3.5.   Вероятност за продължаване на субсидирането, ако срокът на действие на мерките изтече

(164)

В допълнение към констатацията за съществуването на продължаващо субсидиране през разследвания период в рамките на прегледа, в съответствие с член 18 от основния регламент Комисията проучи вероятността за продължаване на субсидирането, ако срокът на действие на мерките изтече.

(165)

Както е посочено в съображение 162, бе установено, че по време на разследвания период в рамките на прегледа индийските износители на разглеждания продукт са продължили да се ползват от подлежащо на изравняване субсидиране от страна на индийските органи.

(166)

По програмите за субсидиране се предоставят нееднократни ползи и няма данни, че тези ползи ще бъдат постепенно прекратени в обозримо бъдеще, дори самите схеми леко да се променят. Освен това всеки износител има право на участие в няколко от схемите за субсидиране.

(167)

Беше проучен и въпросът дали износът за Съюза би бил осъществяван в значителни количества, ако мерките бъдат отменени. За целта Комисията анализира по-специално следните елементи: производствения капацитет и свободния капацитет в Индия, цените, които Индия предоставя за трети държави, и привлекателността на пазара на Съюза по отношение на неговия размер и на цените.

3.5.1.   Производствен капацитет, свободен капацитет в Индия и цени, предоставяни от Индия за трети държави

(168)

През разследвания период в рамките на прегледа общото производство на индийските производители на разглеждания продукт по изчисления е възлизало на около 2 милиона тона годишно. Изчисленият производствен капацитет е възлизал на около 2,5 милиона тона. Следователно свободният капацитет е представлявал около 500 000 тона годишно, което превишава потреблението на разглеждания продукт на пазара на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа, възлизащо на [388 000—454 000] тона.

(169)

Според доказателствата, представени от заявителите и потвърдени от информацията от оказалия съдействие производител Tata Metaliks Limited, някои индийски производители, включително Tata Metaliks Limited (30), планират да инвестират в по-нататъшни увеличения на капацитета (31). Общите допълнителни мощности, които ще бъдат инсталирани през следващите няколко години, се изчисляват на около 1,5 милиона тона.

(170)

Очакваното увеличение на капацитета съответства на изчисления растеж на търсенето на индийския пазар. Големите известни производители обаче също така планират да се съсредоточат върху експортните пазари (32). Например дружеството ESL Steel Limited (част от групата Vedanta) изрично е споменало в технико-икономическо проучване, че новото му съоръжение се намира близо до пристанище, което увеличава възможностите му за износ. В доклада е споменато по-специално за голям потенциал на износа за Източна Европа (33). Планове за разширяване към пазара на Съюза в бъдеще бяха споменати и от оказалото съдействие дружество Tata Metaliks Limited по време на кръстосаната проверка от разстояние на отговорите на въпросника.

(171)

Освен това според един от основните играчи, дружеството Srikalahasthi Pipes Limited, в средносрочен и дългосрочен план (7—10 години) предлагането ще надвишава търсенето на индийския пазар, тъй като проектите в областта на отпадните води и водите ще бъдат завършени. Следователно това ще представлява допълнителен стимул за индийските производители да се съсредоточат все повече върху експортните пазари.

(172)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че индийските производители износители имат значителен свободен капацитет, който биха могли да използват за производство на разглеждания продукт за износ за пазара на Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече, както и че се очаква този свободен капацитет да нарасне допълнително.

(173)

Що се отнася до цените от Индия за трети държави, Комисията ги разгледа въз основа на статистическите данни за износа в Global Trade Atlas (GTA) на равнище код по КН, т.е. 7303 00 30. Въз основа на тези статистически данни Комисията установи, че пазарът на Съюза продължава да е привлекателен от гледна точка на размера и цените, тъй като със сигурност е най-важният експортен пазар за индийските производители на тръби от пластичен чугун и съставлява 40 % от общия им износ. Освен това износът за Съюза е 25 пъти по-голям от износа за втория по големина експортен пазар на Индия, Катар. Последният съставлява само 2 % от общия индийски износ. Накрая, цените на вноса на индийските производители износители за пазара на Съюза са били малко по-високи от тези за други държави през разследвания период в рамките на прегледа. Следователно, в случай че се допусне срокът на действие на мерките да изтече, производителите износители биха имали стимул да увеличат още повече износа си за Съюза.

3.5.2.   Привлекателност на пазара на Съюза и на цените на пазара на Съюза

(174)

Пазарът на тръби от пластичен чугун в Съюза е значителен ([388 000—454 000] тона, вж. съображение 168). Заявителите очакват пазарът да се разраства допълнително в рамките на следващите пет години (34).

(175)

През разследвания период в рамките на прегледа средната цена за тон на пазара на Съюза е била [1 020—1 200] EUR. През същия период цената на индийския вътрешен пазар е била 595 EUR/тон (франко завод). Следователно цените на пазара на Съюза са били около два пъти по-високи в сравнение с цените на вноса от Индия.

(176)

Поради това по отношение на размера и цените пазарът на Съюза е продължил да е привлекателен пазар за индийските производители износители. Това допълнително се подкрепя от факта, че по време на разследвания период в рамките на прегледа пазарният дял на индийските производители износители е продължил да е значителен (вж. таблица 2), и от факта че, както е обяснено в съображение 173 по-горе, пазарът на Съюза е съставлявал 40 % от общия износ от Индия на разглеждания продукт.

3.6.   Общо заключение относно вероятността за продължаване на субсидирането

(177)

Разследването показа, че през разследвания период в рамките на прегледа вносът от Индия на пазара на Съюза е продължил да се осъществява на субсидирани цени.

(178)

Комисията също така установи доказателства, че субсидирането вероятно ще продължи, в случай че срокът на действие на мерките изтече. През разследвания период в рамките на прегледа свободният капацитет в Индия е бил значителен в сравнение с потреблението на Съюза. Освен това привлекателността на пазара на Съюза по отношение на размера и цените подкрепя твърдението, че е вероятно индийският износ и свободният капацитет да бъдат насочени към пазара на Съюза, в случай че се допусне срокът на действие на мерките да изтече. Поради това Комисията стигна до заключението, че съществува голяма вероятност изтичането на срока на действие на изравнителните мерки да доведе до пренасочване на субсидирания внос на разглеждания продукт към пазара на Съюза. Предвид горепосоченото Комисията заключи, че изтичането на срока на действие на изравнителните мерки вероятно ще доведе до продължаване на субсидирането.

4.   ВРЕДА

4.1.   Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза

(179)

В рамките на Съюза пет дружества произвеждат разглеждания продукт. Три от тези дружества са част от една и съща група. Според посочената в искането информация в Съюза няма други производители на разглеждания продукт. Следователно те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент.

(180)

Тъй като данните, свързани с оценката на вредата, бяха получени предимно от една и съща група производители, както е споменато в съображение 15, данните за анализа на вредата са представени под формата на диапазони или индекси поради съображения за поверителност.

(181)

Общото производство на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа бе изчислено на [372 000—436 000] тона. Комисията достигна до тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, например макроикономически данни, предоставени от заявителите, и данните, събрани от включените в извадката производители от Съюза в хода на разследването.

4.2.   Потребление на Съюза

(182)

Комисията определи потреблението на Съюза въз основа на обема на общите продажби на промишлеността на Съюза в Съюза, продукцията за собствено потребление въз основа на данните, събрани от включените в извадката производители от Съюза, и оценки за останалите производители от Съюза, предоставени от заявителите, плюс общия внос от всички държави в Съюза, както е отчетен от Евростат (база данни Comext).

(183)

Потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление на Съюза (в хил. тонове)

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Общо потребление на Съюза

[376 —440 ]

[389 —455 ]

[420 —492 ]

[388 —454 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

103

111

103

Пазар за собствено потребление

[15 —17 ]

[13 —16 ]

[10 —12 ]

[2 —3 ]

Индекс

100

91

68

18

Свободен пазар

[361 —423 ]

[375 —439 ]

[410 —479 ]

[385 —450 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

103

113

106

Източник:

база данни Comext на Евростат.

(184)

Потреблението на Съюза е отбелязало колебания през разглеждания период. Като цяло то се е увеличило слабо с 3 % през 2018 г., нараснало е с 8 % през 2019 г. и е намаляло с 8 % през 2020 г. В резултат на това потреблението се е увеличило с 3 % през разглеждания период.

(185)

Използването на тръби от пластичен чугун по своето естество е свързано с инвестиции в инфраструктура за пречистването на води, и дружествата за водоснабдяване и пречистване на водите, независимо дали са публични или частни, съставляват по-голямата част от търсенето на тръби от пластичен чугун в Съюза. Тръбите от пластичен чугун се използват главно в големи инфраструктурни проекти. Освен това пандемията от COVID-19 не оказа голямо въздействие върху развитието на потреблението в Съюза, тъй като подобряването на водопроводните мрежи е постоянен приоритет за публичните органи. Следователно развитието на потреблението на Съюза отразява развитието на инвестициите в инфраструктура.

(186)

Промишлеността на Съюза отчете използването на разглеждания продукт за собствено потребление, което е представлявало по-малко от 5 % от общото потребление на Съюза през 2017 г. и е намаляло през разглеждания период, като е достигнало до стойност под 1 % през разследвания период в рамките на прегледа. Поради това Комисията счете, че използването за собствено потребление не е оказало съществено въздействие върху анализа на вредата.

4.3.   Внос от Индия

4.3.1.   Обем и пазарен дял на вноса от Индия

(187)

Комисията определи обема на вноса въз основа на данни от Евростат (базата данни Comext). Пазарният дял на вноса бе установен въз основа на потреблението на Съюза, както е посочено в съображение 182.

(188)

Вносът на разглеждания продукт в Съюза от Индия се е променял, както следва:

Таблица 2

Обем на вноса (в хил. тонове) и пазарен дял

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на вноса от Индия

[45 —52 ]

[38 —45 ]

[64 —75 ]

[44 —52 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

86

143

98

Пазарен дял (%)

[11 —15 ]

[9 —13 ]

[14 —18 ]

[10 —14 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

83

128

95

Източник:

база данни Comext на Евростат.

(189)

През разглеждания период обемите и пазарният дял на вноса от Индия са отбелязали значителни колебания: през 2018 г. обемът на вноса е намалял с 14 %, през 2019 г. се е увеличил с 68 %, и накрая, през разследвания период в рамките на прегледа, е намалял с 31 %.

4.3.2.   Цени на вноса от Индия

(190)

Комисията установи среднопретеглените цени на вноса въз основа на статистическите данни от базата данни Comext на Евростат.

(191)

Среднопретеглената цена на вноса от Индия в Съюза се е променяла, както следва:

Таблица 3

Цени на вноса (EUR/тон)

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Индия

553

562

586

585

Индекс (2017 г. = 100)

100

101

105

105

Източник:

база данни Comext на Евростат.

(192)

През 2017—2018 г. цените на вноса са били сравнително стабилни. През 2019 г. цените на вноса са се увеличили с 5 % и са останали стабилни през разследвания период в рамките на прегледа.

4.3.3.   Подбиване на цените

(193)

Както беше посочено в съображение 55, само един индийски производител оказа съдействие при разследването. Този производител обяви незначително количество на износа за Съюза, което съответстваше на по-малко от 1 % от общите обеми на вноса на разглеждания продукт от Индия в Съюза. Поради това Комисията счете, че този обем на износа не е представителен за износа на разглеждания продукт за Съюза, и реши да установи подбиването на цените въз основа на наличните факти.

(194)

Комисията сравни среднопретеглените цени CIF на вноса от Индия, коригирани с разходите след вноса, със среднопретеглената цена на промишлеността на Съюза. Цените на вноса от Индия са подбивали цените на промишлеността на Съюза с около [30—45] % през разследвания период в рамките на прегледа.

4.3.4.   Внос от трети държави, различни от Индия

(195)

По време на разследвания период в рамките на прегледа обемът и пазарният дял на вноса от трети държави, различни от Индия, са възлизали съответно на [8 700—20 200] тона и на [2—4] % от потреблението на Съюза. През разглеждания период среднопретеглената цена на вноса от трети държави е била на сравними равнища с цените на включените в извадката производители от Съюза през периода 2017—2018 г. и с около 25 % по-ниска през периода 2019—2020 г. (вж. таблица 8). Въпреки че обемът на вноса от трети държави се е увеличил слабо, т.е. с 2 %, произходът на внесените тръби от пластичен чугун не е бил стабилен през разглеждания период. Например през 2017 г. основният внос от трети държави е бил от Китай, Русия и Швейцария, докато през разследвания период в рамките на прегледа основните вносители са били Турция и Обединените арабски емирства.

(196)

Общият обем на вноса в Съюза, както и пазарният дял и ценовите тенденции за вноса на тръби от пластичен чугун от други трети държави са се променяли, както следва:

Таблица 4

Обем на вноса и пазарен дял на други трети държави

Държава

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Китай

Обем (в тонове)

[2 900 —3 400 ]

[1 400 —1 700 ]

[3 900 —4 600 ]

[200 —400 ]

Индекс

100

50

133

10

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —2 ]

[0 —1 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

48

119

9

Средна цена (EUR/тон)

701

933

738

833

Индекс (2017 г. = 100)

100

133

105

118

Русия

Обем (в тонове)

[2 000 —2 500 ]

[1 400 —1 600 ]

[2 900 —3 600 ]

[1 200 —1 600 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

67

147

63

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

65

132

61

Средна цена (EUR/тон)

568

697

735

698

Индекс (2017 г. = 100)

100

122

129

122

Швейцария

Обем (в тонове)

[3 400 —4 400 ]

[1 800 —2 200 ]

[1 600 —2 000 ]

[800 —1 000 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

52

47

23

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

51

42

23

Средна цена (EUR/тон)

1 604

1 656

1 714

1 817

Индекс (2017 г. = 100)

100

103

106

113

Турция

Обем (в тонове)

[10 —20 ]

[10 —20 ]

[3 100 —3 650 ]

[4 200 —5 000 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

115

25 750

35 070

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[1 —2 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

111

23 065

34 035

Средна цена (EUR/тон)

1 136

1 750

838

1 007

Индекс (2017 г. = 100)

100

153

73

88

ОАЕ

Обем (в тонове)

[460 —590 ]

[3 700 —4 400 ]

[4 800 —5 600 ]

[6 400 —7 600 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

766

988

1 322

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[1 —2 ]

[1 —2 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

741

884

1 282

Средна цена (EUR/тон)

712

786

722

705

Индекс (2017 г. = 100)

100

110

101

99

Други трети държави

Обем (в тонове)

[10 —20 ]

[150 —200 ]

[10 —50 ]

[150 —300 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

994

200

1 457

Пазарен дял (%)

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

[0 —1 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

962

179

1 414

Средна цена

508

1 422

1 980

897

Индекс (2017 г. = 100)

100

279

389

176

Общо за всички трети държави, с изключение на Индия

Обем (в тонове)

[8 700 —11 200 ]

[8 800 —10 500 ]

[16 000 —19 600 ]

[13 500 —15 800 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

94

180

145

Пазарен дял (%)

[1 —3 ]

[1 —3 ]

[3 —5 ]

[3 —5 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

91

161

141

Средна цена (EUR/тон)

1 033

1 004

856

879

Индекс (2017 г. = 100)

100

97

82

85

Източник:

Евростат, база данни Comext.

4.4.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

4.4.1.   Общи бележки

(197)

Оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза включваше оценка на всички икономически показатели, имащи отношение към състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(198)

Както бе посочено в съображение 15, за оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза беше използвано изготвяне на извадка.

(199)

За да определи вредата, Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на съдържащите се в искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие данни по отношение на всички производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на данните в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. Данните се отнасяха до включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(200)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на подлежащите на изравняване субсидии и възстановяване от предишен дъмпинг или предишно субсидиране.

(201)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

4.4.2.   Макроикономически показатели

4.4.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(202)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на производството (в хил. тонове)

[408 —478 ]

[452 —530 ]

[436 —510 ]

[372 —436 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

110

106

91

Производствен капацитет (в хил. тонове)

[824 —965 ]

[824 —965 ]

[824 —965 ]

[743 —870 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

100

100

90

Използване на капацитета (%)

[47 —51 ]

[52 —56 ]

[50 —54 ]

[48 —51 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

110

106

101

Източник:

данни, предоставени от промишлеността на Съюза, и проверени отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза.

(203)

Производството на Съюза е намаляло с 9 % през разглеждания период след увеличение от 10 % през 2018 г.

(204)

Производственият капацитет е следвал подобна тенденция, като е спаднал с 10 % през разглеждания период.

(205)

Използването на капацитета е останало стабилно, тъй като намаляването на производствения капацитет е следвало намаляването на производството на Съюза.

(206)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че не е възможно вносът от Индия да е бил причина промишлеността на Съюза да намали производствения си капацитет, а по-скоро спадът в търсенето в сравнение с 2019 г.

(207)

Решението на промишлеността на Съюза да намали производствения си капацитет е било взето преди свързаната с COVID-19 криза и следователно не е имало връзка със спада на потреблението между 2019 г. и разследвания период в рамките на прегледа. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(208)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 6

Обем на продажбите и пазарен дял на производителите от Съюза

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на продажбите на пазара на Съюза (в хил. тонове)

[321 —376 ]

[341 —399 ]

[338 —396 ]

[329 —386 ]

Индекс

100

106

105

102

Пазарен дял (%)

[82 —88 ]

[84 —90 ]

[77 —83 ]

[81 —87 ]

Индекс

100

102

94

99

Продажби на пазара за собствено потребление (в хил. тонове)

[15 —17 ]

[13 —16 ]

[10 —12 ]

[2 —3 ]

Индекс

100

91

68

18

Пазарен дял на продажбите на пазара за собствено потребление (%)

[3 —4 ]

[3 —4 ]

[2 —3 ]

[0 —1 ]

Индекс

100

88

61

18

Източник:

данни, предоставени от промишлеността на Съюза, и проверени отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза.

(209)

Обемът на продажбите на сходния продукт от промишлеността на Съюза през разглеждания период и пазарният дял не са следвали увеличението на потреблението на Съюза. По-специално през 2019 г. промишлеността на Съюза не е извлякла ползи от увеличаването на потреблението, за разлика от вноса от Индия.

(210)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че пазарният дял на промишлеността на Съюза е останал висок — около 85 %, и се е увеличил през разследвания период в рамките на прегледа в сравнение с предходните години. Обемът на продажбите на Съюза също е бил значително над нивото от 2017 г. Обемът през разследвания период в рамките на прегледа е можел да бъде по-голям без въздействието на свързаната с COVID-19 криза. Според тази страна заключението на Комисията не е отразявало фактическото положение.

(211)

Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза не е извлякла ползи от висок пазарен дял. В съответствие с посоченото в съображение 234 включените в извадката производители от Съюза са реализирали загуби през целия разглеждан период поради значителния ценови натиск от страна на индийския внос (вж. съображение 245). Също така, както е обяснено в съображение 209, пазарният дял на Съюза не е следвал увеличението на потреблението на Съюза и за разлика от вноса от Индия продажбите на Съюза не са били положително повлияни от увеличението на потреблението през 2019 г. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.2.3.   Растеж

(212)

През разглеждания период потреблението на Съюза се е увеличило с 3 %, докато обемът на продажбите за несвързани клиенти в Съюза се е увеличил с 2 %. Поради това, въпреки нарастването на потреблението, пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял слабо пред разглеждания период.

4.4.2.4.   Заетост и производителност

(213)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 7

Заетост и производителност

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Брой на наетите лица

[1 820 —2 540 ]

[1 820 —2 540 ]

[1 810 —2 530 ]

[1 700 —2 390 ]

Индекс

100

100

99

93

Производителност (тон/наето лице)

[162 —226 ]

[179 —250 ]

[173 —242 ]

[157 —220 ]

Индекс

100

110

107

97

Източник:

данни, предоставени от промишлеността на Съюза, и проверени отговори на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза.

(214)

Броят на наетите лица в промишлеността на Съюза, участващи в производството на разглеждания продукт, е останал стабилен през периода 2017—2018 г. и е намалял с около 6 % през периода 2019—2020 г.

(215)

Производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, изразена като продукция (тонове) на наето лице, се е увеличила с 10 % за периода 2017—2018 г. и е намаляла с 13 % през периода 2018—2020 г. Това може да се обясни като комбиниран ефект от:

спиране на производството на производствения обект на един от основните производители от Съюза, довело до намаляване на производството от декември 2019 г. до февруари 2020 г., и

по-малък обем на производството на производителите от Съюза през второто тримесечие на 2020 г. в резултат на пандемията от COVID-19, който не е съответствал на броя на съкратените работници и служители.

4.4.2.5.   Размер на субсидирането и възстановяване от предишно субсидиране

(216)

Както е обяснено в съображение 193, производителите износители от Индия оказаха ограничено съдействие.

(217)

Показателите за вредата показват, че независимо от действащите от 2016 г. антисубсидийни мерки, които първоначално са довели до известно облекчение и подобряване на резултатите, икономическото положение на промишлеността на Съюза е останало нестабилно и тя е понесла вреда. Поради това не беше констатирано възстановяване от предишното субсидиране.

(218)

Размерът на субсидирането беше значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителното субсидиране върху промишлеността на Съюза е било значително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от Индия.

(219)

Продължаващото несправедливо ценообразуване от страна на износителите от Индия също не е позволило на промишлеността на Съюза да се възстанови от предишните практики на субсидиране.

(220)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че не е имало абсолютно увеличение на обема на индийския внос и пазарният дял на този внос е бил едва около 15 %. Освен това заинтересованата страна изтъкна, че икономическите резултати на промишлеността на Съюза са се подобрили след налагането на първоначалните мерки и след това са се влошили. Следователно индийският внос не е нанесъл вреда на промишлеността на Съюза.

(221)

Комисията отбеляза, че заинтересованата страна не обоснова твърдението си, че икономическите резултати на промишлеността на Съюза са се подобрили след налагането на първоначалните мерки. Както е посочено в съображение 234, рентабилността на включените в извадката производители от Съюза е била отрицателна през целия разглеждан период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.3.   Микроикономически показатели

4.4.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(222)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Продажни цени в Съюза и разходи за единица продукция

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Средна единична продажна цена в Съюза на общия пазар (EUR/тон)

[950 —1 110 ]

[960 —1 130 ]

[1 020 —1 190 ]

[1 020 —1 200 ]

Индекс

100

101

107

107

Производствени разходи за единица продукция (EUR/тон)

[1 000 —1 100 ]

[900 —1 100 ]

[1 000 —1 100 ]

[1 000 —1 200 ]

Индекс

100

97

101

105

Източник:

проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

(223)

Средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза се е увеличила със 7 % през разглеждания период, което отразява увеличението на производствените разходи за единица продукция (5 %).

(224)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че твърдяното намаление на цените на разтоварената стока показва, че вносът не е причинил потискане или понижаване на цените.

(225)

Комисията отбеляза, че заинтересованата страна не обоснова твърдението си, че цените на разтоварената стока, които през разглеждания период са подбивали цените на Съюза с около 40 %, не са причинили потискане или понижаване на цените на производителите от Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.3.2.   Разходи за труд

(226)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Средни разходи за труд на наето лице (EUR/наето лице)

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Средни разходи за труд на наето лице

[56 000 —66 000 ]

[57 000 —66 000 ]

[57 000 —67 000 ]

[53 000 —62 000 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

100

101

94

Източник:

проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

(227)

Средните разходи за труд на наето лице са останали стабилни до 2019 г. и са спаднали с 6 % през разглеждания период. През разследвания период в рамките на прегледа средните разходи за труд на наето лице са намалели, тъй като френската държава е финансирала безработицата поради спиране на дейността в резултат на COVID-19.

(228)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited отбеляза, че по този параметър не е нанесена вреда на промишлеността на Съюза.

(229)

Комисията припомни, че както е обяснено в съображение 227 по-горе, намалението на средните разходи за труд на наето лице се е дължало на извънредно финансиране, получено от френската държава през разследвания период в рамките на прегледа. Съответно това твърдение бе отхвърлено.

4.4.3.3.   Запаси

(230)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Запаси

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Запаси в края на периода (в хил. тонове)

[87 —102 ]

[77 —90 ]

[84 —98 ]

[68 —79 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

88

95

77

Запаси в края на периода като процент от производството (%)

[20 —25 ]

[15 —17 ]

[18 —20 ]

[18 —20 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

79

89

85

(231)

Равнището на запасите в края на периода на включените в извадката производители от Съюза е останало стабилно спрямо производството.

(232)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че запасите са намалели значително през разследвания период в рамките на прегледа, което показва, че промишлеността на Съюза е предприела намаляване на производството си. Заинтересованата страна заяви, че вместо това запасите е трябвало да се увеличат, ако са били засегнати от вноса от Индия.

(233)

Както е посочено в съображение 203, изтъкнатото от страната намаление на запасите през разследвания период в рамките на прегледа е било съпътствано от намаление на производството на Съюза. Освен това Комисията не установи каквато и да било връзка между намалението на запасите, наблюдавано главно през разследвания период в рамките на прегледа, и вноса от Индия, тъй като въздействието на вноса от Индия бе наблюдавано не само през разследвания период в рамките на прегледа, но и през целия разглеждан период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

4.4.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(234)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 11

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (% от продажбите)

[От –5 до –9 ]

[От –1 до –5 ]

[От –1 до –5 ]

[От –3 до –7 ]

Индекс (2017 г. = 100)

– 100

–33

–36

–69

Паричен поток (в милиони евро)

[От –31 до –37 ]

[От –46 до –54 ]

[От –73 до –85 ]

[От -43 до –51 ]

Индекс (2017 г. = 100)

– 100

– 145

– 231

– 138

Инвестиции (в милиони евро)

[20 —24 ]

[30 —36 ]

[33 —39 ]

[15 —18 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

149

161

73

Възвръщаемост на инвестициите (%)

[От –6 до –8 ]

[От –7 до –9 ]

[От –10 до –12 ]

[От –5 до –7 ]

Индекс (2017 г. = 100)

– 100

– 131

– 194

– 106

Източник:

проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

(235)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Рентабилността на включените в извадката производители е била отрицателна през разглеждания период, като от около [от –5 до –9] % през 2017 г. е стигнала [от –3 до –7] % през разследвания период в рамките на прегледа.

(236)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Тенденцията в промените на нетния паричен поток е останала отрицателна през целия разглеждан период с изключение на 2018 г.

(237)

Инвестициите (насочени основно към подобряване на производственото оборудване, повишаване на качеството, производителността и гъвкавостта в производствения процес) са нараствали през периода 2017—2019 г. и са намалели до най-ниското си равнище през 2020 г.

(238)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Тя е следвала тенденция, сходна с тази на рентабилността, и е намаляла рязко през 2019 г., а след това се е повишила незначително през 2020 г. Възвръщаемостта на инвестициите е останала отрицателна и се е влошила с 53 % през разглеждания период.

4.5.   Заключение относно вредата

(239)

Въпреки действащите изравнителни мерки индийският внос на тръби от пластичен чугун е останал значителен със стабилни пазарни дялове приблизително между [9—18] % по време на разглеждания период. През разследвания период в рамките на прегледа пазарният дял е бил [10—14] %. Същевременно цените на вноса са намалявали и са подбивали цените на Съюза със средно [30—45] % през разследвания период в рамките на прегледа въпреки наличието на изравнителните и антидъмпинговите мерки.

(240)

Макроикономическите показатели, по-специално на обема на производството и продажбите, заетостта и производителността, са имали тенденции към запазване на стабилно равнище или леко намаляване. Пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял през разследвания период в рамките на прегледа, като е достигнал равнище, подобно на това през 2017 г. Увеличението на пазарния дял през 2018 г., въпреки относително стабилния обем на продажбите, се е дължало на намаляващото потребление по време на същия период. Макар промишлеността на Съюза до голяма степен да е успяла да запази обема на продажбите си и пазарния си дял, това е било за сметка на нейната рентабилност и на други финансови показатели, както е обяснено в следващото съображение.

(241)

Въпреки че средната единична продажна цена на производителите от Съюза се е увеличила със 7 % през разглеждания период, което е по-високо от увеличението на производствените разходи с 5 %, промишлеността на Съюза все пак не е успяла да постигне устойчиви маржове на печалба. Поради ценовия натиск на индийския внос промишлеността на Съюза не е могла да увеличи продажните си цени, така че да покриват средните производствени разходи, поради което е реализирала загуби през целия разглеждан период (с изключение на 2018 г., когато е била близо до прага на рентабилност). По този начин индийският внос също така значително е потискал цените на продажбите на производителите от Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа. Други финансови показатели (паричният поток, възвръщаемостта на инвестициите) са следвали тенденция, сходна с тази на рентабилността, и са показали отрицателни или ниски стойности по време на разглеждания период. Инвестициите, макар да са отбелязали известно увеличение през 2017 г. и 2018 г., също като цяло са били на ниски равнища.

(242)

Като се има предвид изложеното по-горе, Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда.

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(243)

В съответствие с член 8, параграф 5 от основния регламент Комисията проучи дали субсидираният внос от Индия на разглеждания продукт е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 8, параграф 6 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно по същото време и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че евентуалната вреда от фактори, различни от субсидирания внос от Индия на разглеждания продукт, не е била отдадена на субсидирания внос.

5.1.   Въздействие на субсидирания внос

(244)

На първо място, Комисията провери дали съществува причинно-следствена връзка между субсидирания внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(245)

Индийският внос на тръби от пластичен чугун е продължил да бъде съществен, с пазарни дялове над 10 % през целия разглеждан период, и при ниски равнища на цените по време на разследвания период в рамките на прегледа въпреки действащите изравнителни и антидъмпингови мерки. Поради съществения ценови натиск на индийския внос промишлеността на Съюза не е могла да прехвърли на своите клиенти производствените си разходи, което е довело до загуби през целия разглеждан период. Поради това Комисията стигна до заключението, че обемът и равнищата на цените на вноса, предмет на разследване, са причинили съществена вреда.

(246)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че спадът във финансовите резултати на промишлеността на Съюза се дължи на фактори, различни от вноса, за който се твърди, че е субсидиран.

(247)

Комисията отбеляза, че страната не представи нови аргументи, които да променят заключението ѝ. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(248)

Tata Metaliks Limited заяви също така, че няма връзка между промените във вноса и равнището на отчетените от промишлеността на Съюза загуби и съответно не съществува причинно-следствена връзка между вноса и финансовите резултати на промишлеността на Съюза.

(249)

Както е посочено в съображение 194, Комисията установи, че цените на вноса от Индия са подбивали значително цените на промишлеността на Съюза. Освен това Комисията отбеляза, че страната не представи каквито и да било доказателства, от които да е видно, че други фактори са оказали въздействие върху промишлеността на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(250)

В допълнение, дружеството Tata Metaliks Limited заяви, че не е имало възможност да проучи връзката между подбиването на цените и икономическите резултати на промишлеността на Съюза, тъй като Комисията не е разгласила изчисленията за подбиването на цените за разглеждания период.

(251)

Комисията отбеляза, че на страната е предоставена необходимата информация, за да се установи наличието на подбиване на цените. По отношение на разследвания период в рамките на прегледа констатациите за подбиването на цените бяха изложени в съображения 193 и 194 по-горе. За 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в съображение 191 са посочените единичните цени за вноса от Индия, а в съображение 222 — среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти. Следователно страната разполагаше с цялата информация, въз основа на която Комисията заключи, че е налице подбиване на цените. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(252)

На последно място, страната заяви, че обемите на вноса са намалели между 2019 г. и разследвания период в рамките на прегледа. Поради това страната заключи, че обемите не са оказали въздействие.

(253)

Комисията отбеляза, че вносът от Индия през разследвания период в рамките на прегледа се е върнал на равнищата от 2017 г. Освен това беше установено, че основното въздействие на вноса от Индия произтича от ниските цени, които са довели до значителен натиск върху цените на пазара на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

5.2.   Въздействие на други фактори

(254)

Обемите на вноса от други трети държави са имали едва между 2 % и 4 % пазарен дял през разследвания период в рамките на прегледа. Както е показано в таблица 4, по време на разследвания период в рамките на прегледа средната цена на вноса от трети държави е била с 50 % по-висока от средната цена на вноса от Индия.

(255)

Както е посочено в съображение 42, една от страните заяви, че общите проблеми, свързани с конкурентоспособността, следва да служат за обосноваване на констатация за липса на продължава или повторно възникване на вредата. Страната посочи различни фактори, като например спада на потреблението на Съюза на тръби от пластичен чугун след кризата в еврозоната, довела до намаляване на публичните разходи, затрудненията при привличането на персонал, поддържането на господстващо положение, натиска на по-евтиния внос от Китай върху процедурите по възлагане на поръчки. Освен това страната заяви, че тръбите от пластмаса са първият конкурент на промишлеността на Съюза, тъй като не са толкова скъпи и поради това привличат значителна част от обществените поръчки.

(256)

Противно на твърдението на страната, потреблението на Съюза и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се увеличили, докато заетостта е останала стабилна през разглеждания период. Освен това няма доказателства, че тръбите от пластмаса са увеличили пазарните си дялове през разглеждания период за сметка на тръбите от пластичен чугун. Следва да се отбележи също, че тръбите от пластмаса не са конкуренция при тръбите с големи диаметри. Следователно тези фактори не са допринесли за констатираната вреда. Освен това китайският внос се е осъществявал на значително по-високи цени от индийския внос и в далеч по-ниски обеми. Накрая, страната не успя да уточни как господстващото положение, ако е имало такова, би могло да е причинило вреда. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(257)

По отношение на осъществявания износ от промишлеността на Съюза, обемите на износа са се променяли през разглеждания период по следния начин:

Таблица 12

Равнище на износа на промишлеността на Съюза

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на износа (в хил. тонове)

[119 —140 ]

[147 —172 ]

[102 —119 ]

[66 —77 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

122

85

55

Средна цена (EUR/тон)

[760 —890 ]

[750 —880 ]

[840 —980 ]

[890 —1 040 ]

Индекс (2017 г. = 100)

100

99

110

117

Източник:

заявителите по отношение на обема и проверени отговори на въпросника по отношение на стойностите.

(258)

През разглеждания период обемите са намалели наполовина. Въпреки че цените на износа са се увеличили със 17 %, това не е било достатъчно за покриване на производствените разходи през целия разглеждан период, както е показано в таблица 8 по-горе. Поради това износът не е отслабил причинно-следствената връзка между субсидирания износ от Индия и констатираната вреда.

(259)

Бяха проучени и възможни други фактори, например свързаната с COVID-19 криза, но нито един от тях не можа да отслаби причинно-следствената връзка между субсидирания внос и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза. Комисията направи разграничение и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносното въздействие на субсидирания внос.

(260)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че свързаната с COVID-19 криза е оказала отрицателно въздействие върху икономическото състояние на промишлеността на Съюза през първата половина на 2020 г. Според страната първоначалните ограничения, наложени за целите на мерките в областта на общественото здраве, са наложили спирането на много строителни проекти.

(261)

Както е описано по-горе, пазарът на Съюза за тръби от пластичен чугун през разследвания период в рамките на прегледа не е бил значително засегнат от ограниченията поради свързаната с COVID-19 криза. Общото потребление на Съюза през посочената година е било сходно с това през 2018 г. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(262)

С оглед на гореизложените съображения Комисията стигна до заключението, че субсидираният внос от Индия е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза и че другите фактори, разгледани поотделно или заедно, не са отслабили причинно-следствената връзка между субсидирания внос и съществената вреда. Вредата е очевидна по-специално по отношение на развитието на производството, използването на капацитета, обема на продажбите на пазара на Съюза, пазарния дял, производителността, рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите.

6.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ВРЕДАТА, АКО МЕРКИТЕ БЪДАТ ОТМЕНЕНИ

(263)

В съображение 242 Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда през разследвания период в рамките на прегледа. Поради това в съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент Комисията проучи дали има вероятност за продължаване на вредата, причинена от субсидирания внос от Индия, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(264)

Във връзка с това Комисията анализира следните елементи: производствения капацитет и свободния капацитет в Индия, връзката между цените в Съюза и индийските цени; привлекателността на пазара на Съюза и въздействието на потенциалния внос от Индия върху състоянието на промишлеността на Съюза, в случай че срокът на действие на мерките изтече.

6.1.   Производственият капацитет, свободният капацитет в Индия и привлекателността на пазара на Съюза

(265)

Както вече е описано в съображения 168—172, наличният свободен капацитет в Индия е представлявал около 500 000 тона годишно и съответно е превишавал потреблението на разглеждания продукт на пазара на Съюза, което през разследвания период в рамките на прегледа е възлизало на [388 000—454 000] тона. Освен това индийските производители са планирали да инвестират в нов производствен капацитет. Така през следващите години предлагането ще надвишава търсенето на индийския пазар. Следователно това ще представлява допълнителен стимул за индийските производители да обръщат все по-голямо внимание на експортните пазари.

(266)

Наличният и бъдещият свободен капацитет на индийските производители износители биха могли да се използват за производство на разглеждания продукт за износ за пазара на Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(267)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че няма доказателства, че наличният според твърденията свободен производствен капацитет в Индия неминуемо ще бъде използван за производство и износ на тръби от пластичен чугун поради съществуването в Индия на свръхпредлагане спрямо търсенето. Освен това Комисията не е разгледала привлекателността на други експортни пазари и не е анализирала данни за периода след разследвания период в рамките на прегледа. На последно място, страната заяви, че всяко определяне по отношение на вероятността за продължаване на субсидирането и вредата трябва да се основава на преки доказателства (35). Поради това страната заключи, че заключението относно вероятността е неправилно.

(268)

Комисията отбеляза, че страната потвърди наличието на свободен капацитет в Индия. Освен това, както е обяснено в съображения 168—172 по-горе, Комисията установи въпросния свободен капацитет конкретно за разглеждания продукт. Също така, както е обяснено в същите съображения, Комисията установи, че в дългосрочен план търсенето на индийския пазар ще намалее, докато самата страна потвърди, че възнамерява да разшири продажбите си за пазара на Съюза. Освен това, както е описано по-долу в раздел 6.2, пазарът на Съюза бе счетен за привлекателен за индийските производители и съответно може да се заключи, че наличният свободен капацитет в Индия би могъл поне частично да се използва за увеличаване на износа за пазара на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(269)

По отношение на изискваните съгласно посочената съдебна практика преки доказателства Комисията счете, че е изпълнила всички изисквания на съществуващата съдебна практика и е основала оценката и заключението си относно вероятността за продължаване на субсидирането и вредата на събрани по време на разследването преки доказателства. Съответно твърдението бе отхвърлено.

(270)

С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че изтичането на срока на действие на мерките по всяка вероятност би довело до значително увеличение на субсидирания внос от Индия на цени, които подбиват цените на промишлеността на Съюза, и това би утежнило допълнително вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Това би представлявало сериозен риск за жизнеспособността на промишлеността на Съюза.

6.2.   Привлекателност на пазара на Съюза

(271)

Пазарът на Съюза е привлекателен от гледна точка на своя размер и цени. Както е споменато в съображение 176, той е безспорно най-важният експортен пазар за индийските производители на тръби от пластичен чугун и съставлява 40 % от общия им износ. Износът за Съюза е 25 пъти по-голям от износа за втория по големина експортен пазар на Индия, Катар, който съставлява 2 % от индийския износ на тръби от пластичен чугун. Също така цените на вноса от Индия за пазара на Съюза са били малко по-високи от цените за други държави през разследвания период в рамките на прегледа.

(272)

Въпреки съществуващите мерки индийските производители износители са продали за Съюза значителен обем тръби от пластичен чугун през разглеждания период и са продължили да имат значителен пазарен дял през разследвания период в рамките на прегледа ([10—14] %). Тези продукти са били продадени на цена, която дори с изравнителните мита е подбивала значително продажните цени на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза.

(273)

Поради това пазарът на Съюза се смята за привлекателен за индийските производители и може да се заключи, че наличният свободен капацитет в Индия би могъл поне частично да се използва за увеличаване на износа за пазара на Съюза. В това отношение се припомня, че пазарният дял на индийския внос през разследвания период в рамките на първоначалното разследване, т.е. преди налагането на изравнителни мита, е имал високи равнища [17—19] %.

6.3.   Заключение относно вероятността за продължаване или повторно възникване на вредата

(274)

Въз основа на гореизложеното и като се има предвид миналото и настоящото състояние на промишлеността на Съюза, характеризиращо се с наличие на вреда, липсата на мерки по всяка вероятност би довела до значително увеличаване на субсидирания внос от Индия на разглеждания продукт на причиняващи вреда цени, което би довело до още по-големи загуби за производителите от Съюза. Поради това Комисията стигна до заключението, че ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече, това по всяка вероятност ще доведе до значително увеличение на субсидирания внос от Индия на причиняващи вреда цени и съществената вреда вероятно ще продължи.

7.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(275)

В съответствие с член 31 от основния регламент Комисията проучи дали запазването на съществуващите антисубсидийни мерки би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Преценката относно интереса на Съюза беше направена въз основа на оценка на всички имащи отношение интереси, включително интереса на промишлеността на Съюза, на вносителите, на ползвателите и интересите на публичната политика по отношение на разглеждания продукт, както е предвидено в Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (36) („Директивата за екодизайна“) и в нейните регламенти за отделните видове продукти. В съответствие с член 31, параграф 1, трето изречение от основния регламент бе обърнато специално внимание на необходимостта от защита на промишлеността от отрицателните последици от вредоносното субсидиране.

(276)

На всички заинтересовани страни беше предоставена възможност да изразят становищата си в съответствие с член 31, параграф 2 от основния регламент.

7.1.   Интерес на промишлеността на Съюза

(277)

Промишлеността на Съюза е разположена в три държави членки (Франция, Германия и Испания) и в нея пряко заети във връзка с разглеждания продукт са над 2 200 души.

(278)

Действащите антисубсидийни мерки не са попречили на субсидирания внос от Индия да навлезе на пазара на Съюза, а промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда през разследвания период в рамките на прегледа.

(279)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че има голяма вероятност за продължаване на вредата, причинена от вноса от посочената държава, в случай че срокът на действие на мерките изтече. Притокът на значителни обеми субсидиран внос от Индия би причинил допълнителна вреда на промишлеността на Съюза.

(280)

След окончателното разгласяване Tata Metaliks Limited заяви, че промишлеността на Съюза получава защита в продължение на повече от шест години, като същевременно пазарният ѝ дял е 85 %. Поради това е малко вероятно промишлеността на Съюза да бъде засегната, ако съществуващите мерки бъдат отменени. В случай че бъде засегната, тя може да поиска от Комисията да започне ново разследване.

(281)

Противно на твърдението на заинтересованата страна, Комисията установи въз основа на анализа на всички съответни показатели за вредата, включително промените в пазарния дял на промишлеността на Съюза, че промишлеността на Съюза все още понася съществена вреда, причинена от субсидирания внос от Индия. Комисията стигна до заключението, че вредата вероятно ще продължи и ще се влоши, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече. Съответно твърдението бе отхвърлено.

(282)

Поради това Комисията стигна до заключението, че запазването на антисубсидийните мерки по отношение на Индия би било в интерес на промишлеността на Съюза.

7.2.   Интерес на несвързаните вносители, на търговците и на ползвателите

(283)

Комисията се свърза с всички известни несвързани вносители, търговци и ползватели. Нито един от тях не отговори на въпросника на Комисията.

(284)

Комисията не получи коментари, показващи, че запазването на мерките би оказало значително отрицателно въздействие върху вносителите и ползвателите, което да неутрализира положителното въздействие на мерките върху промишлеността на Съюза.

7.3.   Заключение относно интереса на Съюза

(285)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че няма убедителни аргументи, свързани с интереса на Съюза, срещу запазването на съществуващите мерки по отношение на вноса на разглеждания продукт с произход от Индия.

8.   АНТИСУБСИДИЙНИ МЕРКИ

(286)

Въз основа на заключенията, до които стигна Комисията относно продължаването на субсидирането, продължаването на вредата и интереса на Съюза, антисубсидийните мерки по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) от Индия следва да се запазят.

(287)

След разгласяването дружеството Tata Metaliks Limited заяви, че продължаването на мерките следва да се разглежда като изключение, а не като норма. То се позова по-специално на член 18, параграф 1 от основния регламент и член 21, параграф 21.3 от Споразумението за СИМ, съгласно които дадена мярка остава в сила само докато е необходимо и срокът ѝ на действие изтича пет години след налагането ѝ. Тъй като срокът на действие на митата беше удължен до приключването на настоящия преглед, дружеството заяви, че към вероятния момент на приключване на прегледа, митата ще са били в сила повече от седем години. По тази причина то поиска от Комисията да прекрати разследването.

(288)

Комисията припомни, че решението за продължаване на мерките бе основано на задълбочена оценка на всички факти, установени по време на разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент. Следователно продължаването на мерките нито бе автоматично, нито представляваше „норма“. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че мерките следва да бъдат прекратени.

(289)

За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от голямата разлика в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните изравнителни мита. Дружествата с индивидуални изравнителни мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с изравнителното мито, приложимо за „всички други дружества“.

(290)

Въпреки че представянето на тази фактура е необходимо, за да могат митническите органи на държавите членки да прилагат индивидуалните ставки на изравнителното мито за вноса, това не е единственият елемент, който тези органи трябва да вземат предвид. Действително, дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания, изложени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните си проверки и както във всички други случаи могат да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.), за да се провери точността на данните в декларацията и да се гарантира, че последващото прилагане на по-ниската ставка на митото е обосновано в съответствие с митническите разпоредби.

(291)

Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниските индивидуални ставки на митото, се увеличи значително по обем след налагането на съответните мерки, това увеличение на обема може да бъде счетено за представляващо само по себе си промяна в схемите на търговия поради налагането на мерките по смисъла на член 23, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени условията, може да бъде започнато разследване за заобикаляне на мерките. При това разследване може, inter alia, да бъде проучена необходимостта от премахване на индивидуалната(ите) митническа(и) ставка(и) и от последващо въвеждане на единна ставка за цялата държава.

(292)

Индивидуалните ставки на изравнителното мито, посочени в настоящия регламент, се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от Индия и произведен от посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на изравнителното мито не следва да се прилагат за този внос.

(293)

След разгласяването дружеството Tata Metaliks Limited поиска от Комисията да му определи индивидуален изравнителен марж. В противен случай според дружеството Комисията следва най-малкото да разгледа възможността да приложи и за него индивидуалните ставки на изравнителното мито, определени за другите оказали съдействие при първоначалното разследване производители на разглеждания продукт от Индия, поради това че е оказало съдействие на Комисията в настоящото разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките.

(294)

Комисията припомни, че единствената цел на разследването в рамките на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 18, параграф 2 от основния регламент е да се определи дали съществуващите мерки са все още необходими и няма възможност да се определят индивидуални митнически ставки за дружества, които не са оказали съдействие при първоначалното разследване. Такива искания могат да бъдат разглеждани само при разследвания в рамките на преглед съгласно член 19, параграф 3 или 4 от основния регламент. Поради това искането беше отхвърлено.

(295)

Дадено дружество може да отправи искане за прилагане на тези индивидуални ставки на изравнителното мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (37). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще бъде публикуван регламент, с който се съобщава за промяната на наименованието.

(296)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (38), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която трябва да бъде платена, следва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия C на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден на всеки месец.

(297)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антисубсидийно мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), с изключение на тръбите от пластичен чугун без вътрешно и външно покритие („непокрити тръби“), класирани понастоящем в кодове по КН ex 7303 00 10 (код по ТАРИК 7303001010) и ex 7303 00 90 (код по ТАРИК 7303009010) и с произход от Индия.

2.   Ставките на окончателното изравнително мито, приложими към нетната цена франко границата на Съюза, преди обмитяване, на продукта, описан в параграф 1 и произвеждан от посочените по-долу дружества, са, както следва:

Дружество

Изравнително мито

Допълнителен код по ТАРИК

Jindal Saw Limited

6,0  %

C054

Electrosteel Castings Ltd

9,0  %

C055

Всички други дружества

9,0  %

C999

3.   Индивидуалните ставки на изравнителното мито, определени за дружествата, посочени в параграф 2, се прилагат при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалия фактурата субект, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: „Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (количеството) тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), продавани за износ за Европейския съюз и обхванати от настоящата фактура, са произведени от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в Индия. Декларирам, че информацията, предоставена в настоящата фактура, е пълна и вярна“. Ако не бъде представена такава фактура, се прилага митото, приложимо за всички други дружества.

4.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митническото облагане.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 15 юни 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 55.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 на Комисията от 17 март 2016 г. за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 18.3.2016 г., стр. 1).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/388 на Комисията от 17 март 2016 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 18.3.2016 г., стр. 53).

(4)  Решение на Общия съд от 10 април 2019 г., Jindal Saw Ltd и Jindal Saw Italia SpA/Европейска Комисия, дело T-301/16, ECLI:EU:T:2019:234 и дело T-300/16, ECLI:EU:T:2019:235.

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/526 на Комисията от 15 април 2020 г. за повторно налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия по отношение на Jindal Saw Limited след решението на Общия съд по дело T-300/16 (ОВ L 118, 16.4.2020 г., стр. 1).

(6)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/527 на Комисията от 15 април 2020 г. за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия по отношение на Jindal Saw Limited след решението на Общия съд по дело T-301/16 (ОВ L 118, 16.4.2020 г., стр. 14).

(7)  Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антисубсидийни мерки (ОВ C 210, 24.6.2020 г., стр. 28).

(8)  Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21).

(9)  Известие за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на антисубсидийните мерки, приложими по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун с произход от Индия (ОВ C 90, 17.3.2021 г., стр. 8).

(10)  Известие за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун с произход от Индия (ОВ C 90, 17.3.2021 г., стр. 19).

(11)  https://trade.ec.europa.eu/tdi/case_details.cfm?ref=ong&id=2521&sta=1&en=20&page=1&c_order=date&c_order_dir=Down.

(12)  Известие относно последиците от епидемията от COVID-19 за антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания (ОВ C 86, 16.3.2020 г., стр. 6).

(13)  ОВ C 210, 24.6.2020 г., стр. 28.

(14)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1336 на Комисията от 25 септември 2020 г. за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои поливинилови алкохоли с произход от Китайската народна република (ОВ L 315, 29.9.2020 г., стр. 1), съображения 442 и 460—471.

(15)  1 октомври 2013 г. — 30 септември 2014 г.

(16)  Данните в първоначалното разследване бяха показани под формата на диапазони или индекси поради съображения за поверителност.

(17)  През разследвания период в рамките на прегледа изнесените количества са представлявали по-малко от 0,1 % от оборота на разглеждания продукт.

(18)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/433 на Комисията от 15 март 2022 г. за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2012 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия (ОВ L 88, 16.3.2022 г., стр. 24), съображения 190—205.

(19)  Насоки за схемата RoDtep: https://fieo.org/uploads/files/file/Notification%20No_%2019%20English.pdf и https://commerce.gov.in/press-releases/centre-notifies-rodtep-scheme-guidelines-and-rates/

(20)  https://www.livemint.com/industry/govt-should-include-iron-and-steel-in-rodtep-to-make-exports-competitive-eepc-11640938763351.html.

(21)  Първоначалният регламент, съображения 131—278.

(22)  Уебсайт на индийските железници, https://indianrailways.gov.in/railwayboard/uploads/directorate/traffic_tran/downloads/2021/Policy-Iron-Ore-Traffic-220121.pdf.

(23)  Вж. Националната политика в областта на стоманата от 2017 г., приложение 9 към искането за преглед.

(24)  Вж. Националната политика в областта на стоманата от 2017 г., приложение 9 към искането за преглед, стр. 24.

(25)  Вж. Националната политика в областта на стоманата от 2017 г., приложение 9 към искането за преглед, стр. 20.

(26)  Вж. Националната политика в областта на стоманата от 2017 г., приложение 9 към искането за преглед, стр. 22.

(27)  Вж. Националната политика в областта на стоманата от 2017 г., приложение 9 към искането за преглед, стр. 29.

(28)  Вж. Политиката за външната търговия за периода 2015—2020 г., стр. 43—44, приложение 9 към искането за преглед.

(29)  Вж. Националната политика в областта на полезните изкопаеми от 2019 г., стр. 9, приложение 9 към искането за преглед.

(30)  Съответното циркулярно писмо е публикувано на сайта на Индийските железници, https://indianrailways.gov.in/railwayboard/uploads/directorate/traffic_comm/Freight_Rate_2016/RC_16_16.pdf.

https://www.tatametaliks.com/tata-metalik-ir-20-21/focus-on-downstream.html#:~:text=Tata%20Metaliks%20had%20foreseen%20the,in%20H1%20FY%202022%2D23.

(31)  Намерението да се инвестира в увеличаване на капацитета е оповестено публично от основните производители на разглеждания продукт в Индия, например Vedanda.

(32)  Искане за преглед, приложение 17.

(33)  Искане за преглед, приложение 17.

(34)  Искане за преглед, раздел 5.1.6.

(35)  Съединени щати — Прегледи с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки по отношение на вноса на тръби за нефтената промишленост от Аржентина (WT/DS/268/AB/R).

(36)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10). Директивата за екодизайна се изпълнява чрез регламенти за отделните видове продукти, които са пряко приложими във всички държави в Съюза. Регламентът за екопроектирането обхваща новите изисквания за екопроектирането по отношение на малките, средните и големите силови трансформатори. Етап 1 от Регламента за екопроектирането влезе в сила на 1 юли 2015 г., а етап 2 — на 1 юли 2021 г. Изискванията за етап 2 са по-строги от тези за етап 1. Въпреки че последиците все още не могат да бъдат оценени изцяло за толкова кратък период от време след влизането в сила на етап 2, като цяло се смята, че съгласно изискванията за етап 2 ще се изискват най-висококачествените видове GOES за проектиране и производство на трансформатори по икономически ефективен начин и в рамките на необходимите пространствени ограничения.

(37)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate G, Rue de la Loi 170, 1040 Brussels, Белгия.

(38)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).


16.6.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/67


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/928 НА КОМИСИЯТА

от 15 юни 2022 година

за изменение на приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 по отношение на вписванията за Канада, Обединеното кралство и Съединените щати в списъците на трети държави, от които е разрешено въвеждането в Съюза на пратки с домашни птици, зародишни продукти от домашни птици и прясно месо от домашни птици и пернат дивеч

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (1), и по-специално член 230, параграф 1, член 232, параграф 1 и член 232, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕС) 2016/429 се изисква пратките с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които се въвеждат в Съюза, да идват от трета държава или територия, или зона или компартмент от нея, които са включени в списъка в съответствие с член 230, параграф 1 от същия регламент.

(2)

В Делегиран регламент (ЕС) 2020/692 на Комисията (2) са установени ветеринарно-здравните изисквания, които трябва да се спазват при въвеждане в Съюза на определени видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от трети държави или територии или зони от тях, или, когато става въпрос за аквакултурни животни, компартменти от тях.

(3)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 на Комисията (3) се установяват списъците на трети държави, територии или зони или компартменти от тях, от които е разрешено въвеждането в Съюза на видовете и категориите животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които попадат в приложното поле на Делегиран регламент (ЕС) 2020/692.

(4)

По-специално в приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 се съдържат списъци на трети държави, територии или зони от тях, от които е разрешено въвеждането в Съюза съответно на пратки с домашни птици, зародишни продукти от домашни птици и прясно месо от домашни птици и пернат дивеч.

(5)

Канада уведоми Комисията за появата на две огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици: едното огнище е разположено в провинция Британска Колумбия, Канада, а другото — в провинция Онтарио, Канада, и те са били потвърдени на 18 май 2022 г. чрез лабораторен анализ (RT-PCR).

(6)

Освен това Канада уведоми Комисията за едно огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици, разположени в провинция Британска Колумбия, Канада, потвърдено на 22 май 2022 г. с лабораторен анализ (RT-PCR).

(7)

Освен това Канада уведоми Комисията за едно огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици, разположени в провинция Саскачеуан, Канада, потвърдено на 26 май 2022 г. с лабораторен анализ (RT-PCR).

(8)

Обединеното кралство уведоми Комисията за едно огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците близо до Ludlow, Ludlow, Shropshire, Обединено кралство), потвърдено на 1 юни 2022 г. с лабораторен анализ (RT-PCR).

(9)

Освен това Обединеното кралство уведоми Комисията за още едно огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците близо до Ludlow, Ludlow, Shropshire, Обединено кралство) потвърдено на 7 юни 2022 г. с лабораторен анализ (RT-PCR).

(10)

Съединените щати уведомиха Комисията за едно огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици, разположени в щата Пенсилвания, Съединени щати, потвърдено на 2 юни 2022 г. с лабораторен анализ (RT-PCR).

(11)

След появата на тези огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците, ветеринарните органи на Канада, Обединеното кралство и Съединените щати създадоха 10-километрова контролна зона около засегнатите стопанства и проведоха политика за унищожаване на птиците с цел контрол на наличието на високопатогенна инфлуенца по птиците и ограничаване на разпространението на тази болест.

(12)

Канада, Обединеното кралство и Съединените щати представиха на Комисията информация във връзка с епидемиологичната обстановка на своята територия и с предприетите мерки за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на високопатогенната инфлуенца по птиците. Комисията направи оценка на тази информация. Въз основа на тази оценка и с цел да се запази здравният статус на животните в Съюза, въвеждането в Съюза на пратки с домашни птици, зародишни продукти от домашни птици и прясно месо от домашни птици и пернат дивеч от областите, обхванати от ограниченията, наложени от ветеринарните органи на Канада, Обединеното кралство и Съединените щати поради неотдавнашните огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците, следва да не бъде вече разрешено.

(13)

Освен това Обединеното кралство представи актуализирана информация за епидемиологичната обстановка на своята територия във връзка с пет огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците в птицевъдни обекти: две огнища близо до North Somercotes, East Lindsey, Lincolnshire, Англия, Обединено кралство, потвърдени на 28 декември 2021 г. и 5 януари 2022 г., две огнища близо до Louth, East Lindsey, Lincolnshire, Англия, Обединено кралство, потвърдени на 31 декември 2021 г. и 10 януари 2022 г. и едно огнище близо до Lazonby, Eden, Cumbria, Англия, Обединено кралство потвърдено на 4 януари 2022 г. Обединеното кралство също така представи информация за предприетите мерки за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на тази болест. По-специално след появата на тези огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците Обединеното кралство въведе политика за унищожаване на птиците с цел контрол на наличието и ограничаване на разпространението на тази болест. Освен това, след прилагането на политиката за унищожаване на птиците, Обединеното кралство изпълни необходимите мерки за почистване и дезинфекция по отношение на заразените преди това птицевъдни обекти на неговата територия.

(14)

Комисията направи оценка на представената от Обединеното кралство информация и стигна до заключението, че огнищата на високопатогенна инфлуенца по птиците близо до North Somercotes, East Lindsey, Lincolnshire, Англия, Обединено кралство, близо до Louth, East Lindsey, Англия, Обединено кралство и близо до Lazonby, Eden, Cumbria, Англия, Обединено кралство, са елиминирани и вече няма риск, свързан с въвеждането в Съюза на стоки от домашни птици от зоните в Обединеното кралство, от които въвеждането в Съюза на стоки от домашни птици е било преустановено поради появата на тези огнища.

(15)

Поради това приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 следва да бъдат изменени, за да се вземе предвид настоящата епидемиологична обстановка по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците в Канада, Обединеното кралство и Съединените щати. Поради това Регламент (ЕС) 2021/404 следва да бъде съответно изменен.

(16)

Предвид настоящата епидемиологична обстановка в Канада, Обединеното кралство и Съединените щати по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците и сериозния риск от въвеждането ѝ в Съюза, измененията, които трябва да бъдат направени с настоящия регламент в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404, следва да породят действие по спешност.

(17)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 15 юни 2022 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/692 на Комисията от 30 януари 2020 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за въвеждането в Съюза на пратки с някои животни, зародишни продукти и продукти от животински произход и за движението им и боравенето с тях след въвеждане (ОВ L 174, 3.6.2020 г., стр. 379).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 на Комисията от 24 март 2021 г. за установяване на списъци на трети държави, територии или зони от тях, от които е разрешено въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 114, 31.3.2021 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения V и XIV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 се изменят, както следва:

1)

Приложение V се изменя, както следва:

а)

част 1 се изменя, както следва:

i)

във вписването за Канада след редовете за зона CA-2.63 се добавят следните редове за зони CA-2.64 до CA-2.67:

CA

Канада

CA-2.64

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

CA-2.65

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

CA-2.66

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

CA-2.67

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

26.5.2022 г.“

 

ii)

във вписването за Обединеното кралство редовете за зона GB-2.79 се заменят със следното:

GB

Обединено кралство

GB-2.79

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.“

iii)

във вписването за Обединеното кралство редовете за зона GB-2.82 се заменят със следното:

GB

Обединено кралство

GB-2.82

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.“

iv)

във вписването за Обединеното кралство редовете за зони GB-2.85 и GB-2.86 се заменят със следното:

GB

Обединено кралство

GB-2.85

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

GB-2.86

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.“

v)

във вписването за Обединеното кралство редовете за зона GB-2.88 се заменят със следното:

GB

Обединено кралство

GB-2.88

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.“

vi)

във вписването за Обединеното кралство след реда за зона GB-2.122 се добавят следните редове за зони GB-2.123 и GB-2.124:

GB

Обединено кралство

GB-2.123

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

GB-2.124

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

7.6.2022 г.“

 

vii)

във вписването за Съединените щати след редовете за зона US-2.223 се добавят следните редове за зона US-2.224:

US

Съединени щати

US-2.224

Домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, и домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици

BPP

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане

BPR

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

Домашни птици, предназначени за клане и различни от щраусови птици

SP

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

Щраусови птици, предназначени за клане

SR

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

Еднодневни пилета, различни от щраусови птици

DOC

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

Еднодневни пилета на щраусови птици

DOR

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

По-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

POU-LT20

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

Яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HEP

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

Яйца за люпене от щраусови птици

HER

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

По-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

HE-LT20

N, P1

 

2.6.2022 г.“

 

б)

част 2 се изменя, както следва:

i)

във вписването за Канада след описанието на зона CA-2.63 се добавят следните описания на зони CA-2.64 до CA-2.67:

„Канада

CA-2.64

British Columbia:

BC-IP9: Latitude 49.04 Longitude -122.38

BC-IP11: Latitude 49.04 Longitude -122.39

The municipalities involved are:

3km PZ: Aldergrove, Aberdeen and West Abbotsford

10km SZ: Langley Township, Bradner, Townline Hill, Abbotsford and South Poplar

CA-2.65

Ontario - Latitude 44.3 Longitude -79.25

The municipalities involved are:

3km PZ: Brighton Beach, Balfour Beach and Orchard Grove

10km SZ: Stroud, Innisfil, Nantyr, Alcona, Georgina, Filey Beach, Baldwin, Keswick, Brown Hill, Ravenshoe, Beverley Isles, Deerhurst, Fennell and Gilford Beach

CA-2.66

British Columbia - Latitude 49.65 Longitude -120.41

The municipalities involved are:

3km PZ: Bankeir

10km SZ: Jellicoe

CA-2.67

Saskatchewan - Latitude 50.51 Longitude -103.71

The municipalities involved are:

3km PZ: Dingley

10km SZ: Indian Head and Sintaluta“

ii)

във вписването за Обединеното кралство след описанието на зона GB-2.122 се добавят следните описания на зони GB-2.123 и GB-2.124:

„Обединено кралство

GB-2.123

Near Ludlow, Ludlow, Shropshire, England, United Kingdom:

The area contained with a circle of a radius of 10km, centred on WGS84 dec, coordinates N52.32 and W2.72.

GB-2.124

Near Ludlow, Ludlow, Shropshire, England, United Kingdom:

The area contained with a circle of a radius of 10km, centred on WGS84 dec, coordinates N52.35 and W2.63.“

iii)

във вписването за Съединените щати след описанието на зона US-2.223 се добавя следното описание на зона US-2.224:

„Съединени щати

US-2.224

State of Pennsylvania - Berks 10

Berks County: A circular zone of a 10 km radius starting with North point (GPS coordinates: 76.1349705°W 40.5745889°N)“

2)

В приложение ХIV част 1 се изменя, както следва:

i)

във вписването за Канада след редовете за зона CA-2.63 се добавят следните редове за зони CA-2.64 до CA-2.67:

CA

Канада

CA-2.64

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

18.5.2022 г.

 

CA-2.65

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

18.5.2022 г.

 

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

18.5.2022 г.

 

CA-2.66

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

22.5.2022 г.

 

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

22.5.2022 г.

 

CA-2.67

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

26.5.2022 г.

 

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

26.5.2022 г.“

 

ii)

във вписването за Обединеното кралство редовете за зона GB-2.79 се заменят със следното:

GB

Обединено кралство

GB-2.79

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

28.12.2021 г.

8.6.2022 г.“

iii)

във вписването за Обединеното кралство редовете за зона GB-2.82 се заменят със следното:

GB

Обединено кралство

GB-2.82

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

31.12.2021 г.

8.6.2022 г.“

iv)

във вписването за Обединеното кралство редовете за зони GB-2.85 и GB-2.86 се заменят със следното:

GB

Обединено кралство

GB-2.85

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

4.1.2022 г.

7.6.2022 г.

GB-2.86

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

5.1.2022 г.

8.6.2022 г.“

v)

във вписването за Обединеното кралство редовете за зона GB-2.88 се заменят със следното:

GB

Обединено кралство

GB-2.88

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

10.1.2022 г.

8.6.2022 г.“

vi)

във вписването за Обединеното кралство след реда за зона GB-2.122 се добавят следните редове за зони GB-2.123 и GB-2.124:

GB

Обединено кралство

GB-2.123

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

1.6.2022 г.

 

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

1.6.2022 г.

 

GB-2.124

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

7.6.2022 г.

 

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

7.6.2022 г.“

 

vii)

във вписването за Съединените щати след редовете за зона US-2.223 се добавят следните редове за зона US-2.224:

US

Съединени щати

US-2.224

Прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици

POU

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

Прясно месо от щраусови птици

RAT

N, P1

 

2.6.2022 г.

 

Прясно месо от пернат дивеч

GBM

P1

 

2.6.2022 г.“

 


III Други актове

ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

16.6.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/81


РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ № 292/21/COL

от 15 декември 2021 година

за изменение на процесуалните и материалноправните правила в областта на държавната помощ чрез въвеждане на нови насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране [2022/929]

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ („Надзорният орган“),

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“), и по-специално членове 61—63 от него и Протокол № 26 към него,

като взе предвид Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд („Споразумението за Надзорен орган и Съд“), и по-специално член 24 и член 5, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид протокол 3 към Споразумението за Надзорен орган и Съд („Протокол 3“), и по-специално член 1, параграф 1 от част I,

като има предвид, че:

Съгласно член 24 от Споразумението за Надзорен орган и Съд Надзорният орган следва да прилага разпоредбите на Споразумението за ЕИП, отнасящи се до държавната помощ.

Съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за Надзорен орган и Съд Надзорният орган следва да публикува уведомления или насоки по въпроси, които се разглеждат в Споразумението за ЕИП, ако това се предвижда изрично в посоченото споразумение или в Споразумението за Надзорен орган и Съд или ако Надзорният орган сметне това за необходимо.

Съгласно член 1, параграф 1 от част I на Протокол 3 Надзорният орган следва да извършва постоянен преглед на всички системи за помощ, съществуващи в държавите от ЕАСТ (1), и да предлага всякакви подходящи мерки, изисквани от постепенното развитие или от действието на Споразумението за ЕИП.

На 6 декември 2021 г. Европейската комисия прие Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране („Насоките“) (2).

Насоките са от значение и за Европейското икономическо пространство („ЕИП“).

В съответствие с целта за еднородност, посочена в член 1 от Споразумението за ЕИП, навсякъде в ЕИП следва да се осигури еднакво прилагане на правилата на ЕИП за държавната помощ.

Съгласно параграф II на раздел „Общи бележки“ от приложение XV към Споразумението за ЕИП Надзорният орган приема след консултация с Европейската комисия актове, съответстващи на тези, приети от Европейската комисия.

Насоките могат да се позовават на някои инструменти на политиката на Европейския съюз и на някои правни актове на Европейския съюз, които не са включени в Споразумението за ЕИП. С цел да се осигурят еднакво прилагане на разпоредбите за държавна помощ и еднакви условия на конкуренция в цялото ЕИП, Надзорният орган по принцип ще прилага същите отправни точки като Европейската комисия, когато оценява съвместимостта на помощта с функционирането на Споразумението за ЕИП.

след консултация с Европейската комисия,

след консултация с държавите от ЕАСТ,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1)   Материалноправните правила в областта на държавната помощ се изменят чрез въвеждане на нови насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране. Насоките са приложени към настоящото решение и представляват неразделна част от него.

2)   Насоките заменят съществуващите насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране (3), считано от 1 януари 2022 г.

Член 2

Надзорният орган прилага насоките със следните адаптации, когато е приложимо, включително, но не само, следното:

а)

ако има позоваване на „държава членка (държави членки)“, Надзорният орган го тълкува като позоваване на „държава от ЕАСТ (държави от ЕАСТ)“ (4) или, когато е целесъобразно, „държава от ЕИП (държави от ЕИП)“;

б)

ако има позоваване на „Европейската комисия“, Надзорният орган на ЕАСТ го тълкува като позоваване на „Надзорния орган на ЕАСТ“;

в)

ако има позоваване на „Договора“ или „ДФЕС“, Надзорният орган го тълкува като позоваване на „Споразумението за ЕИП“;

г)

ако има позоваване на член 49 от ДФЕС или на раздели от този член, Надзорният орган го тълкува като позоваване на член 31 от Споразумението за ЕИП и съответните раздели от този член;

д)

ако има позоваване на член 63 от ДФЕС или на раздели от този член, Надзорният орган го тълкува като позоваване на член 40 от Споразумението за ЕИП и съответните раздели от този член;

е)

ако има позоваване на член 107 от ДФЕС или на раздели от този член, Надзорният орган го тълкува като позоваване на член 61 от Споразумението за ЕИП и съответните раздели от този член;

ж)

ако има позоваване на член 108 от ДФЕС или на раздели от този член, Надзорният орган го тълкува като позоваване на член 1 от част I от протокол 3 от Споразумението за Надзорен орган и Съд и съответните раздели от този член;

з)

ако има позоваване на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (5), Надзорният орган го тълкува като позоваване на част II от протокол 3 към Споразумението за Надзорен орган и Съд;

и)

ако има позоваване на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (6), Надзорният орган го тълкува като позоваване на Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 195/04/COL;

й)

ако има позоваване на формулировката „(не)съвместим(о/а/и) с вътрешния пазар“, Надзорният орган го тълкува като „(не)съвместим(о/а/и) с функционирането на Споразумението за ЕИП“;

к)

ако има позоваване на формулировката „в рамките на (или извън) Съюза“, Надзорният орган го тълкува като „в рамките на (или извън) ЕИП“;

л)

ако има позоваване на „търговия в рамките на Съюза“, Надзорният орган го тълкува като позоваване на „търговия в рамките на ЕИП“;

м)

ако в насоките се посочва, че те ще се прилагат за „всички сектори на икономическа дейност“, Надзорният орган ги прилага за „всички сектори на икономическа дейност или части от сектори на икономическа дейност, попадащи в приложното поле на Споразумението за ЕИП“;

н)

ако има позоваване на съобщения, уведомления или насоки на Комисията, Надзорният орган го тълкува като позоваване на съответните насоки на Надзорния орган;

о)

ако има позоваване на „Обща класификация на териториалните единици за статистически цели или „NUTS“ (7), Надзорният орган го тълкува като позоваване на „статистически регион“.

Член 3

Надзорният орган прилага насоките със следните допълнителни адаптации:

а)

бележка под линия 36 се заменя със следното:

„Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 1), включен в точка 1да от приложение XV към Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 98/2014 (ОВ L 310, 30.10.2014 г., стр. 65 и Притурка за ЕИП № 63, 30.10.2014 г., стр. 56).“;

б)

параграф 180 се заменя със следното:

„Държавите от ЕАСТ трябва да публикуват следната информация на подробен уебсайт, посветен на държавните помощи, на национално или регионално равнище:

а)

пълния текст на одобрената схема за помощ или на решението за предоставяне на индивидуалната помощ и разпоредбите за неговото прилагане или връзка към него;

б)

информация за всяка предоставена индивидуална помощ, надхвърляща 100 000 EUR, както е посочено в приложението към настоящите насоки.“;

в)

параграф 197 се заменя със следното:

„Надзорният орган смята, че прилагането на настоящите насоки ще доведе до някои промени в принципите на оценяване, приложими за помощите за рисково финансиране в ЕИП. По тези причини Надзорният орган предлага на държавите от ЕАСТ следните целесъобразни мерки в съответствие с член 1, параграф 1 от част 1 на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд:

а)

Държавите от ЕАСТ следва да изменят, когато е необходимо, своите съществуващи схеми за помощ за рисково финансиране, за да ги приведат в съответствие с настоящите насоки, до 30 юни 2022 г.;

б)

Държавите от ЕАСТ се приканват да дадат изричното си безусловно съгласие по предложените мерки до 28 февруари 2022 г. Ако не получи отговор, Надзорният орган ще приеме, че съответната държава от ЕАСТ не е съгласна с предложените мерки.“

Съставено в Брюксел на 15 декември 2021 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Bente ANGELL-HANSEN

Председател

Отговорен член на колегиума

Högni S. KRISTJÁNSSON

Член на колегиума

Stefan BARRIGA

Член на колегиума

Melpo-Menie JOSÉPHIDÈS

Приподписващ в качеството си на директор,

„Правни и административни въпроси“


(1)  () Член 1, буква б) от Споразумението за Надзорен орган и Съд гласи, че „терминът „държави от ЕАСТ“ означава Република Исландия и Кралство Норвегия, както и — съгласно условията, предвидени в член 1, параграф 2 от Протокола за адаптиране на Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд — Княжество Лихтенщайн“.

(2)  () OВ C 508, 16.12.2021 г., стр. 1.

(3)  () Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 117/14/COL от 12 март 2014 г. за изменение за деветдесет и четвърти път на процесуалните и материалноправните норми в областта на държавната помощ чрез приемането на нови насоки за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране и чрез удължаване на съществуващите насоки за държавна помощ за насърчаване на инвестиции в рисков капитал в малки и средни предприятия (OВ L 354, 11.12.2014 г., стр. 62) и Притурка за ЕИП № 74, 11.12.2014 г., стр. 1, изменено с Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 302/14/COL от 16 юли 2014 г. за изменение за деветдесет и девети път на процесуалните и материалноправните норми в областта на държавната помощ чрез изменение на някои насоки за държавна помощ [2015/95] (OВ L 15, 22.1.2015 г., стр. 103) и Притурка за ЕИП № 4, 22.1.2015 г., стр. 1, и изменено с Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 90/20/COL от 15 юли 2020 г. за сто и седмо изменение на процесуалните и материалноправните правила в областта на държавната помощ чрез изменение и удължаване на срока на приложение на някои насоки за държавна помощ [2020/1576] (OВ L 359, 29.10.2020 г., стр. 16) и Притурка за ЕИП № 68, 29.10.2020 г., стр.4.

(4)  () „Държавите от ЕАСТ“ са Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(5)  () Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 9).

(6)  () Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 140, 30.4.2004, стр. 1).

(7)  () Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г.за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).


СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране

Съдържание

1.

Въведение 86

2.

Приложно поле на насоките и определения 91

2.1.

Приложно поле на насоките 91

2.2.

Помощ за рисково финансиране, която подлежи на уведомяване 93

2.3.

Определения 94

3.

Оценка на съвместимостта на помощта за рисково финансиране 97

3.1.

Първо условие: помощта да улеснява развитието на стопанска дейност 98

3.1.1.

Определяне на подкрепяната стопанска дейност 98

3.1.2.

Стимулиращ ефект 98

3.2.

Второ условие: избягване на неблагоприятни последици върху условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес 99

3.2.1.

Основни елементи на предварителната оценка, която съответната държава членка трябва да представи на Комисията 99

3.2.2.

Необходимост от държавна намеса 101

3.2.2.1.

Мерки, насочени към категории предприятия извън приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване 102

a)

Малки дружества със средна капитализация 102

б)

Иновационни дружества със средна капитализация 102

в)

МСП, които получават първоначалната инвестиция в рисково финансиране, докато са извършвали дейност на който и да е пазар по-дълго от периода на допустимост, определен в Общия регламент за групово освобождаване 103

г)

Стартиращи предприятия и МСП, които се нуждаят от инвестиция в рисково финансиране, чийто размер превишава горната граница, определена в Общия регламент за групово освобождаване 103

д)

Алтернативни платформи за търговия, които не отговарят на условията от Общия регламент за групово освобождаване 103

3.2.2.2.

Мерки, чиито проектни параметри не изпълняват изискванията от Общия регламент за групово освобождаване 104

a)

Финансови инструменти, при които участието на независими частни инвеститори е под съотношенията, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване 104

б)

Финансови инструменти, чиито проектни параметри превишават горните граници, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване 104

в)

Различни от гаранциите финансови инструменти, при които инвеститорите, финансовите посредници и техните управители се избират, като се дава предпочитание на защитата срещу загуби пред асиметричното разпределение на печалбата 105

г)

Фискални стимули за корпоративните инвеститори, включително финансовите посредници или техните управители, действащи като съинвеститори 105

3.2.3.

Целесъобразност на мярката за помощ 105

3.2.3.1.

Целесъобразност в сравнение с други инструменти на политиката и с други инструменти за помощ 106

3.2.3.2.

Условия за определяне на целесъобразността на финансовите инструменти 106

а)

Капиталови инвестиции 108

б)

Дългови инструменти, включващи предоставяне на финансови средства: заеми 109

в)

Дългови инструменти, невключващи предоставяне на финансови средства: гаранции 109

3.2.3.3.

Условия за определяне на целесъобразността на фискалните стимули 110

3.2.3.4.

Условия за мерките, подкрепящи алтернативни платформи за търговия 110

3.2.4.

Пропорционалност на помощта 111

3.2.4.1.

Условия за финансовите инструменти 111

3.2.4.2.

Условия за фискалните стимули 112

3.2.4.3.

Условия за алтернативните платформи за търговия 113

3.2.4.4.

Натрупване 113

3.2.5.

Избягване на неоправдани отрицателни последици от рисковото финансиране върху конкуренцията и търговията 113

3.2.5.1.

Положителните последици, които трябва да се вземат предвид 113

3.2.5.2.

Отрицателни последици, които трябва да се вземат предвид 114

3.2.5.3.

Съпоставяне на положителните и отрицателните последици от помощта 116

3.2.6.

Прозрачност 116

4.

Оценка 117

5.

Заключителни разпоредби 118

5.1.

Приложимост 118

5.2.

Подходящи мерки 119

5.3.

Докладване и мониторинг 119

5.4.

Преразглеждане 119

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.

Въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз държавна помощ, която има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности, може да се счете за съвместима с вътрешния пазар, когато тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. В исторически план Комисията е признавала значението на пазара на рисково финансиране за икономиките на държавите членки и необходимостта от подобряване на достъпа до рисково финансиране за малките и средните предприятия (МСП), малките дружества със средна капитализация („дружества със средна капитализация“) и иновационните дружества със средна капитализация (1), както и последващата необходимост от набор от насоки, за да се гарантира последователен подход при оценяването на мерките за помощ за рисково финансиране. В тази връзка Комисията прие Насоките относно рисковия капитал от 2006 г., (2) които впоследствие бяха заменени с Насоките за рисково финансиране от 2014 г. (3) като част от пакета от мерки за модернизиране на държавната помощ (4). Срокът на действие на Насоките за рисково финансиране от 2014 г. ще изтече в края на 2021 г. Въпреки това държавите членки може да продължат да виждат необходимост от предоставяне на помощ за рисково финансиране и все още са необходими насоки за това как да се подпомага рисково финансиране при пълно спазване на правилата за държавната помощ.

2.

В това отношение МСП са гръбнака на икономиките на държавите членки както по отношение на заетостта, така и по отношение на икономическата динамика и растежа, и поради това са от основно значение и за икономическото развитие и устойчивостта на Съюза като цяло. Както се признава в Стратегията за МСП за устойчива и цифрова Европа (5), 25-те милиона МСП в Съюза осигуряват работа на около 100 милиона души, допринасят за повече от половината от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза и играят ключова роля за добавянето на стойност във всеки сектор на икономиката. Те предлагат новаторски решения за справяне с предизвикателства като изменението на климата, неефективното използване на ресурсите и загубата на социално сближаване и спомагат за разпространението на тези иновации в подкрепа на екологичния и цифровия преход, както и за укрепване на устойчивостта или технологичния суверенитет на Съюза. За да могат да се разрастват и да разгърнат пълния си потенциал обаче, МСП се нуждаят от финансиране. Това важи особено за високотехнологичните високорискови сектори, ориентирани към иновациите. Ето защо е от решаващо значение да съществува ефективен пазар за рисково финансиране за МСП, така че предприятията да могат да получават достъп до необходимото финансиране на всеки един етап от своето развитие.

3.

Въпреки перспективите си за растеж стартиращите предприятия и МСП често срещат трудности при получаването на достъп до финансиране, особено в началните етапи от своето развитие (6) и когато се нуждаят от допълнително финансиране, за да се разрастват. В основата на тези трудности е проблемът, свързан с асиметричната информация: стартиращите предприятия и МСП, особено когато са в ранен етап от своето развитие или развиват дейност в нови или високотехнологични сектори, често не могат да докажат пред инвеститорите и банките своята кредитоспособност или стабилността на своите бизнес планове. При тези обстоятелства за операциите, в които участват МСП и стартиращи предприятия, активният скрининг и проучването, които инвеститорите предприемат, когато предоставят финансиране на по-големи или по-опитни предприятия, вероятно не биха си заслужавали усилията, защото разходите за скрининг са прекалено големи спрямо стойността на инвестицията. Затова, независимо от качеството на техния проект, иновативния характер на техните технологии и потенциала им за растеж, стартиращите предприятия и МСП вероятно няма да могат да получат достъп до финансирането, от което се нуждаят, докато нямат доказан положителен опит и достатъчно обезпечение. Този проблем може да бъде особено остър по отношение на инвестициите в иновационни екологични, високотехнологични, цифрови или авиокосмически технологии или в инвестициите в социални иновации, зад които стоят социални предприемачи (7). В резултат на тази асиметрична информация пазарите за финансиране на предприятия може да не предоставят необходимото капиталово или дългово финансиране на новосъздадени и потенциално иновативни стартиращи предприятия и МСП с голям потенциал за растеж, което води до постоянна неефективност на капиталовия пазар, поради която предлагането не може да отговори на търсенето на приемлива и за двете страни цена, а това оказва отрицателно въздействие върху перспективите за растеж на МСП и подкопава растежа на производителността на единния пазар и цялостната устойчивост на икономиката на Съюза. При определени обстоятелства малките дружества със средна капитализация и иновативните дружества със средна капитализация са изправени пред една и съща пазарна неефективност.

4.

Неполучаването на финансиране от дадено предприятие може да има последствия не само за този единичен субект, по-специално поради външни фактори, свързани с растежа. Много успешни сектори регистрират растеж на производителността не защото присъстващите на пазара предприятия повишават производителността си, а защото по-ефективните и технологично напреднали предприятия постигат растеж за сметка на по-малко ефективните (или на тези с остарели продукти). Освен това участващите икономически сектори и икономиката като цяло се възползват от положителните външни ефекти за растежа, свързани с натрупването на знания от предприятията (организационен капитал) или от работниците (човешки капитал), както и от въвеждането на нови стоки, под формата на излишък за потребителите и/или предприятията. Доколкото тези процеси се нарушават от факта, че предприятия с потенциал за успех може да не могат да получат финансиране, последиците в по-широк план по отношение на растежа на производителността вероятно ще бъдат отрицателни. Ето защо създаването на условия за навлизане на пазара и разрастване на по-широка база от предприятия чрез премахване на излишните пречки пред финансирането може да стимулира растежа.

5.

С оглед на това недостигът на финансиране, който засяга стартиращите предприятия, МСП, малките дружества със средна капитализация и иновационните дружества със средна капитализация, може да бъде основание за държавите членки да приведат в действие публични мерки за помощ, за да улеснят развитието на рисково финансиране на своите национални пазари. Правилно насочена, държавната помощ, с която се подпомага предоставянето на рисково финансиране, може да бъде ефективно средство за намаляване на установената пазарна неефективност или друга значима пречка пред достъпа до финансиране и да мобилизира частни ресурси. В настоящия контекст държавите членки могат да се възползват от нея, също и за да насърчат възстановяването от икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19.

6.

Освен че е абсолютно необходим за националните икономики на държавите членки, подобреният достъп до финансиране може да допринесе по положителен начин за някои от основните цели на политиката на Съюза. Достъпът до финансиране представлява мощен инструмент за подкрепа на Зеления пакт (8) и за подготвяне на Европа за цифровата ера (9), както и за гарантиране на възстановяването от икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19, и за изграждане на един Съюз, който е по-устойчив и на бъдещи кризи.

7.

Екологичният преход е основна цел на Съюза. Според най-актуалните прогнози (10) за постигането на настоящите цели в областта на климата и енергетиката до 2030 г. може да са необходими допълнителни годишни инвестиции до 417 милиарда евро — предизвикателство, за което от възлово значение ще бъде привличането на значителни частни инвестиции. За да се насърчи финансирането за устойчиво развитие са необходими правилните сигнали, които да насочват финансовите и капиталовите потоци към екологосъобразни инвестиции. За тази цел през 2018 г. Комисията постави началото на План за действие за финансиране за устойчив растеж (11), който неотдавна беше последван от нов пакет от мерки за финансиране за устойчив растеж (12). Един от елементите за насърчаване на екологосъобразното финансиране е подобреното оповестяване на данни за климата и околната среда, така че инвеститорите да бъдат напълно информирани за устойчивостта на своите инвестиции. В този контекст важна стъпка беше приемането на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (13), в който се класифицират екологично устойчивите дейности (често наричан „таксономията на ЕС“).

8.

Що се отнася до цифровия преход, в Съобщението „Цифров компас до 2030 г.“ (14) се подчертава необходимостта от подпомагане на развитието в Съюза на критични цифрови технологии по начин, който насърчава повишаването на неговата производителност и икономическото му развитие в пълно съответствие с неговите обществени ценности и цели. За постигането тази цел наред със съответните фондове на Съюза и частните инвестиции от решаващо значение са националните разходи на държавите членки, за да се даде възможност за мащабно увеличаване на инвестициите.

9.

Що се отнася до кризата, причинена от пандемията от COVID-19, възстановяването е неотложен приоритет, като се използва импулсът за постигане на напредък в цифровия и екологичния преход, което ще направи икономиката по-устойчива и по-конкурентоспособна. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) (15) е първата и най-важна част от пакета на ЕС за възстановяване, приет в отговор на кризата, чрез който въз основа на предварително одобрените проекти на планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки ще им бъдат предоставени 672,5 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства като финансова подкрепа за най-важните първи години от възстановяването. В този контекст Комисията определи водещи области (16), като насърчава държавите членки да ги включат в своите планове за възстановяване и устойчивост предвид тяхното значение за всички държави членки, необходимостта от много мащабни инвестиции и потенциала им да разкриват работни места, да създават растеж и да извличат ползи от екологичния и цифровия преход.

10.

Освен това, както се подчертава в актуализираната промишлена стратегия (17), Съюзът трябва да се поучи от пандемията от COVID-19 и нейното въздействие върху световните вериги за създаване на стойност; подобряването на устойчивостта на единния пазар и преодоляването на стратегическите зависимости при същевременното гарантиране на отворена, конкурентоспособна и основана на търговията икономика на ЕС са в основата на тези усилия.

11.

Като се има предвид значението на ефективния достъп до финансиране за постигането на основните цели на Съюза, е необходимо допълнително да се засилят усилията въз основа на политиките на Съюза, предназначени за подобряването на този достъп, като например съюза на капиталовите пазари (СКП) и използването на бюджета на Съюза.

12.

Във връзка с това през 2015 г. Комисията прие първия план за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари (18), за да мобилизира капитал в Съюза и да го насочи към всички предприятия. Една от неговите основни цели беше да се подобри достъпът на МСП до финансиране, по-специално до небанково финансиране. Оттогава Съюзът реализира значителен напредък, като до голяма степен постигна резултати по отделните действия, обявени в плана за действие за СКП от 2015 г. и в междинния му преглед от 2017 г. Много от тези действия бяха предназначени да подобрят достъпа до финансиране за всички предприятия, независимо от тяхната големина или възраст, но някои от тях бяха насочени до голяма степен към улесняването на достъпа до капиталовите пазари специално за МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация (19). През 2020 г. беше даден ход на нов план за изграждане на съюз на капиталовите пазари (20) за задълбочаване на СКП на Съюза през идните години с цел по-нататъшно развитие на капиталовите пазари и осигуряване на достъп до пазарно финансиране, по-специално за малките и средните предприятия. В този контекст, в съответствие с член 33, параграф 9 от Директива 2014/65/EС на Европейския парламент и на Съвета (21) Комисията създаде също и техническа експертна група на участниците по въпросите на МСП, на която беше възложено да оцени пречките, пред които са изправени МСП при достъпа си до публичните пазари.

13.

С оглед на важността да се подобри достъпът до финансиране за МСП, Комисията допълва законодателството и действията в областта на политиката на Съюза с бюджета на Съюза, за да бъдат преодолени случаите на структурна пазарна неефективност, които ограничават растежа на стартиращите предприятия и МСП. За тази цел използването на финансови инструменти (22) беше засилено в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. По-специално програмите на Съюза за финансиране, създадени с Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и Съвета (Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия — COSME) (23) и с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и Съвета (24) („Хоризонт 2020“), допринесоха за по-доброто използване на публичните ресурси чрез инструменти за финансиране с поделяне на риска в полза на МСП в тяхната фаза на започване на дейност, на растеж и на прехвърляне, както и в полза на малките дружества със средна капитализация и на иновационните дружества със средна капитализация, като се набляга на мерките за непрекъснато подпомагане от създаването на иновацията до въвеждането на пазара, включително търговската експлоатация на резултатите от научноизследователската и развойна дейност (НИРД) (25). Освен това Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) подкрепя от 2018 г. новосъздадени предприятия и МСП по линия на програмата „Хоризонт 2020“, и ще продължи да го прави, включително малки дружества със средна пазарна капитализация в рамките на програмата на Съюза за финансиране на научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (26), с цел да се подобрят резултатите на пазара на рисков капитал в Съюза. Лансирането на европейското действие за разгръщане на рисковия капитал (ESCALAR) (27) като пилотна програма от Комисията и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и работата по създаването на публично-частен фонд (28), който да подпомага финансирането на първоначалното публично предлагане на МСП, показват важността, която се отрежда на улесняването на растежа на стартиращите предприятия и МСП, както и необходимостта от по-нататъшно допълване на набора от съществуващи мерки за публична подкрепа на всички етапи на финансиране. ЕИФ също така задейства през 2020 г. „фонд на фондове“ с инициативата ISEP (InnovFin Space Equity Pilot), в който участват четирима частни инвеститори на рисков капитал, за увеличаване на капиталовите инвестиции в европейски авиокосмически и отбранителни дружества. Този модел се доразвива от инициативата CASSINI, и по-специално от планирания от нея Фонд за растеж. (29) Освен това политиката на сближаване на Съюза допринася все повече за финансирането на МСП, включително чрез предоставяне на рисков капитал, от началото на 2000 г.; в края на 2013 г. подкрепата достига 10 милиарда евро подкрепа, а към края на 2020 г. допълнителните поети задължения от 23 държави членки възлизат на 15 милиарда евро. Само през 2020 г. финансовите инструменти в рамките на политиката на сближаване подкрепиха около 365 000 МСП в цяла Европа. Накрая, новата програма InvestEU (30), която ще обедини 14 различни финансови инструмента, налични понастоящем за подпомагане на инвестициите в Съюза, както и средства, предоставени от споделеното управление за раздел „Държави членки“, съдържа специален компонент, предназначен за финансирането на малки предприятия, като по линия на другите три компонента на InvestEU в рамките на тяхното приложно поле също могат да бъдат финансирани МСП.

14.

Както опитът на Комисията в областта на помощта за рисково финансиране (съгласно Насоките за рисково финансиране от 2014 г. и Общия регламент за групово освобождаване (31)), така и горепосочените инициативи на равнището на Съюза (вж. точки 12 и 13), насочени към подобряване на достъпа до финансиране, показват, че достъпът до финансиране продължава да бъде приоритет за Съюза и неговите държави членки. В този контекст от решаващо значение е Комисията да продължи да предоставя насоки на държавите членки относно начина, по който ще оценява съвместимостта с вътрешния пазар на мерките за рисково финансиране. Това се доказва и от оценката, на която бяха подложени Насоките за рисково финансиране от 2014 г. през 2019 г. и 2020 г.: т.нар. проверка за пригодност (32). Резултатите от проверката за пригодност показват, че Насоките за рисково финансиране продължават да са актуални и подходящи за целта. Необходимо е обаче допълнително изясняване и опростяване на правилата. Настоящите преразгледани насоки за рисково финансиране ще улеснят държавите членки в предоставянето на подходящо насочена държавна помощ за рисково финансиране, като заедно с положителните ефекти от помощта за осигуряване на достъп до финансиране се отчита положителният принос на тази помощ към очертаните по-горе приоритети на Комисията (вж. точки 6 до 9).

15.

След приемането през 2016 г. на Известието относно понятието за помощ (33) и като се вземе предвид по-специално раздел 4.2 от него (34), настоящите насоки вече не разглеждат въпроса дали дадена мярка за публична подкрепа представлява държавна помощ, а се съсредоточават върху условията, при които дадена мярка за държавна помощ може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар.

16.

По тези причини Комисията реши да въведе някои промени в Насоките за рисково финансиране от 2014 г. с цел да изясни правилата и да постигне административно опростяване, за да се улесни използването на държавна помощ в подкрепа на рисковото финансиране.

2.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА НАСОКИТЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.    Приложно поле на насоките

17.

Комисията ще прилага изложените в настоящите насоки принципи по отношение на мерките за рисково финансиране, които не изпълняват всички условия, определени в раздел 3 от Общия регламент за групово освобождаване („Помощ за достъп до финансиране за МСП“). Съответните държави членки трябва да уведомяват за тези мерки (вж. раздел 2.2) съгласно член 108, параграф 3 от Договора, а Комисията ще оценява по същество съвместимостта им съгласно изложеното в раздел 3 от настоящите насоки.

18.

Въпреки това държавите членки може също да решат да разработят мерки за рисково финансиране така, че мерките да не включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, например защото отговарят на критерия за оператор в условията на пазарна икономика (35) или защото изпълняват условията от приложимия регламент de minimis (36). За такива случаи Комисията не е необходимо да бъде уведомявана.

19.

В настоящите насоки не се разглежда съвместимостта с вътрешния пазар на мерките за държавна помощ, които спазват критериите, определени в други насоки, рамки или регламенти за държавна помощ. Комисията ще обърне специално внимание на необходимостта да се предотврати използването на настоящите насоки за преследване на цели на политиката, разгледани основно в други рамки, насоки и регламенти в областта на държавните помощи.

20.

Настоящите насоки не засягат оценката съгласно правилата за държавната помощ на други видове финансови инструменти, различни от обхванатите от тях, като например инструменти, предвиждащи секюритизация на съществуващи заеми.

21.

Комисията ще прилага принципите, определени в настоящите насоки, само по отношение на схемите за рисково финансиране. Тези принципи няма да се прилагат по отношение на ad hoc мерки, чрез които се предоставя помощ за рисково финансиране на отделни предприятия, освен когато мерките са предназначени за подпомагане на конкретна алтернативна платформа за търговия.

22.

Важно е да се припомни, че мерките за помощ за рисково финансиране трябва да се осъществяват чрез финансови посредници или алтернативни платформи за търговия, с изключение на фискалните стимули за преки инвестиции в допустими предприятия. Поради това мерките, чрез които държава членка или публичен субект извършват преки инвестиции в предприятия без участието на такива посреднически структури, не попадат в приложното поле на правилата за държавната помощи за рисково финансиране, определени в Общия регламент за групово освобождаване или в настоящите насоки.

23.

С оглед на по-солидния опит и по-голямата обезпеченост на големите предприятия Комисията счита, че по правило те не са изправени пред същите трудности при достъпа до финансиране като стартиращите предприятия и МСП и поради това помощта за такива предприятия не следва да попада в обхвата на настоящите насоки. По изключение мярка за рисково финансиране в полза на големи предприятия може да бъде обявена за съвместима въз основа на настоящите насоки, когато е насочена към малки дружества със средна капитализация, в съответствие с раздел 3.2.2.1, буква а), или към иновационни дружества със средна капитализация, осъществяващи проекти за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и иновационни проекти, в съответствие с раздел 3.2.2.1, буква б).

24.

Комисията няма да прилага принципите в настоящите насоки по отношение на помощта за рисково финансиране за дружества, които официално се котират на регулиран пазар, тъй като фактът, че те са котирани на регулиран пазар, показва способността им да привличат частно финансиране.

25.

Мерките за помощ за рисково финансиране без участие на независими частни инвеститори няма да бъдат считани за съвместими съгласно настоящите насоки. В такива случаи държавата членка следва да помисли за алтернативни варианти на политиката, които може да са по-подходящи за постигането на същите цели и резултати, например разрешените съгласно Общия регламент за групово освобождаване регионални инвестиционни помощи и помощи за стартиращи предприятия.

26.

Мерките за помощ за рисково финансиране, при които независимите частни инвеститори не поемат никакъв значителен риск или при които ползите са изцяло за частните инвеститори, няма да бъдат смятани за съвместими съгласно настоящите насоки. Поделянето на рисковете и на ползите е необходимо условие съгласно настоящите насоки, за да се ограничи финансовата експозиция на държавата и за да се осигури справедлива възвръщаемост за държавата.

27.

С изключение на помощта за рисково финансиране под формата на заместващ капитал, която подлежи на условията, определени в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, помощта за рисково финансиране, обхваната от настоящите насоки, не може да се използва за подпомагане на изкупувания.

28.

Помощите за рисково финансиране няма да се считат за съвместими с вътрешния пазар съгласно настоящите насоки, ако са отпуснати на:

а)

предприятия в затруднено положение съгласно определението в Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение; (37) независимо от това, за целите на настоящите насоки МСП, които са извършвали дейност на някой пазар за период не по-дълъг от периода на допустимост, определен в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, които на базата на финансов и правен анализ от избрания финансов посредник отговарят на изискванията за инвестиции в рисково финансиране, няма да се смятат за предприятия в затруднено положение, освен ако са предмет на производство по несъстоятелност или ако отговарят на установените в националното им законодателство критерии за включването им в колективно производство по несъстоятелност по искане на техните кредитори;

б)

предприятия, които са обект на неизпълнено разпореждане за събиране вследствие на предходно решение на Комисията, с което помощ, предоставена от същата държава членка, се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар.

29.

Комисията няма да прилага принципите в настоящите насоки по отношение на помощта за дейности, свързани с износ за трети държави или за държави членки, по-специално по отношение на помощ, която е пряко свързана с изнасяните количества, със създаването и с експлоатацията на дистрибуторска мрежа или с други текущи разходи, свързани с дейността по износ, както и по отношение на помощта, която зависи от преференциалното използване на местни пред вносни стоки.

30.

Мерките за рисково финансиране често включват комплексни структури, които създават стимули за дадена група икономически оператори (инвеститори) да предоставят рисково финансиране на друга група оператори (допустими предприятия). В зависимост от това как е замислена мярката и дори ако намерението на публичните органи е да подпомогнат единствено втората група, е възможно от държавната помощ да се възползват предприятията на което и да е от нивата или и на двете нива. Освен това мерките за рисково финансиране обикновено включват един или няколко финансови посредници, чийто статут може да е отделен от този на инвеститорите и на крайните бенефициери на инвестициите. В такива случаи е необходимо също да се прецени дали финансовият посредник може да се разглежда като ползващ държавна помощ. Всяка помощ за финансовия посредник следва да бъде ограничена, като предимството се прехвърля на крайните бенефициери, както е посочено в настоящите насоки. Възможността финансовите посредници да увеличат своите активи, а техните управители — да постигнат по-голям оборот чрез комисионите си, се приема само за вторичен икономически ефект от мярката за помощ, а не предимство, осигурено чрез помощта за финансовите посредници или за управителите. Ако обаче мярката за рисково финансиране е замислена така, че да насочва вторичните си ефекти към установими финансови посредници или установими групи от финансови посредници, ще се счита, че тези финансови посредници се възползват от непряко предимство.

2.2.    Помощ за рисково финансиране, която подлежи на уведомяване

31.

Съгласно член 108, параграф 3 държавите членки трябва да уведомят за мерки за рисково финансиране, които: i) представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (по-специално мерките, които не отговарят на критерия за оператор в условията на пазарна икономика (38) и попадат извън приложното поле на регламентите de minimis (39)), и ii) не отговарят на всички условия, определени в раздел 3 от Общия регламент за групово освобождаване („Помощ за достъп до финансиране за МСП“). Комисията ще извършва оценка на съвместимостта на тези мерки с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от Договора. Настоящите насоки се концентрират върху онези мерки за рисково финансиране, за които има най-голяма вероятност да бъдат определени за съвместими с член 107, параграф 3, буква в) от Договора, при спазване на редица условия, които са обяснени по-подробно в раздел 3 от настоящите насоки. Тези мерки попадат в една от двете категории.

32.

Първата категория включва мерките за рисково финансиране, насочени към предприятия, които не изпълняват всички изисквания за допустимост за помощта за рисково финансиране, предвидени в раздел 3 от Общия регламент за групово освобождаване. Тази категория обхваща по-специално мерките, насочени към следните предприятия:

а)

малки дружества със средна капитализация;

б)

иновационни дружества със средна капитализация;

в)

МСП, които получават първоначалната инвестиция в рисково финансиране, докато са осъществявали дейност на който и да е пазар по-дълго от периода на допустимост, определен в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване;

г)

стартиращи предприятия и МСП, които се нуждаят от инвестиция в рисково финансиране, чийто общ размер превишава тавана, определен в Общия регламент за групово освобождаване;

д)

алтернативни платформи за търговия, които не изпълняват условията от Общия регламент за групово освобождаване.

33.

Втората категория се състои от мерките, чиито проектни параметри са различни от посочените в раздел 3 от Общия регламент за групово освобождаване. Тази категория обхваща по-специално следните случаи:

а)

финансови инструменти, при които участието на независимите частни инвеститори е под съотношенията, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване;

б)

финансови инструменти, чиито проектни параметри превишават горните граници, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване;

в)

различни от гаранциите финансови инструменти, при които финансовите посредници, инвеститорите или управителите на фондовете се избират, като се дава предпочитание на защитата срещу евентуални загуби (downside protection) пред стимула чрез приоритетни доходи от печалби (upside incentives);

г)

фискални стимули за корпоративните инвеститори, включително за финансовите посредници или техните управители, действащи като съинвеститори.

34.

Освен ако в настоящите насоки не е посочено друго, в своята оценка на категориите мерки, подлежащи на уведомяване, Комисията ще следва всички условия за съвместимост, приложими към помощта за рисково финансиране съгласно раздел 3 от Общия регламент за групово освобождаване.

2.3.    Определения

35.

За целите на настоящите насоки:

1)

„алтернативна платформа за търговия“ означава многостранна система за търговия съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 22 от Директива 2014/65/ЕС, при която система поне 50 % от допуснатите до търговия финансови инструменти са емитирани от МСП;

2)

„изкупуване“ означава закупуването най-малко на контролен дял от собствения капитал на дружество от настоящите акционери с цел придобиване на неговите активи и операции;

3)

„защита срещу загуби“ означава намалена експозиция към загуби в случай на незадоволителни резултати от базисната сделка в сравнение с публичните инвеститори;

4)

„допустими предприятия“ означава стартиращи предприятия, МСП, малки дружества със средна капитализация и иновационни дружества със средна капитализация;

5)

„упълномощен субект“ означава Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, международна финансова институция, в която държава членка е акционер, финансова институция, установена в държава членка и целяща постигането на публичен интерес под контрола на публичен орган, публичноправен орган или частноправен орган със задача за обществена услуга. Упълномощеният субект може да бъде избиран или пряко назначаван в съответствие с Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (40) или в съответствие с член 38, параграф 4, буква б), точка iii) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (41), или в съответствие с член 59, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (42);

6)

„капиталова инвестиция“ означава предоставяне на капитал в полза на предприятие, който капитал е инвестиран пряко или непряко в замяна на собствеността върху съответен дял от това предприятие;

7)

„план за оценка“ означава документ, който обхваща една или повече схеми за помощ и съдържа най-малко следните елементи:

а)

целите, които трябва да бъдат оценени;

б)

въпросите за оценката;

в)

показателите за резултати;

г)

планираната методика за провеждане на оценката;

д)

изискванията за събирането на данни;

е)

предложения график за оценката, включително датата на представяне на междинния и окончателния доклад за оценката;

ж)

описанието на независимия орган, който ще извърши оценката, или критериите, които ще бъдат използвани за неговия подбор;

з)

реда и условията за предоставяне на публичен достъп до оценката;

8)

„оттегляне“ означава ликвидация на капитал от финансов посредник или инвеститор, включваща търговска продажба, отписване, изплащане на дялове или заеми, продажба на друг финансов посредник или на друг инвеститор, продажба на финансова институция и продажба чрез публично предлагане, включително първоначално публично предлагане;

9)

„справедлива норма на възвръщаемост“ означава очакваната вътрешна норма на възвръщаемост, която съответства на коригирания спрямо риска сконтов процент и отразява равнището на свързания с инвестицията риск и естеството и размера на капитала, който ще бъде инвестиран от частните инвеститори;

10)

„краен бенефициер“ означава допустимо предприятие, което е получило инвестиция по мярка за държавна помощ за рисково финансиране;

11)

„финансов посредник“ означава всяка финансова институция, независимо от нейната форма и собственост, включително фондове на фондове, частни инвестиционни фондове, публични инвестиционни фондове, банки, институции за микрофинансиране и гаранционни дружества;

12)

„първа търговска продажба“ означава първата продажба, извършена от предприятието на продуктов пазар или на пазар за услуги, с изключение на ограничените продажби за тестване на пазара;

13)

„транш „първа загуба“ означава най-малко обезпечения рисков транш, който е свързан с най-голям риск от загуби и който включва очакваните загуби по целевия портфейл;

14)

„последваща инвестиция“ означава допълнителна инвестиция в предприятие след един или няколко предишни кръга на инвестиции в рисково финансиране;

15)

„фонд на фондове“ означава фонд, който инвестира или допринася със средства в други фондове вместо пряко в дружества или финансови активи като акции или облигации;

16)

„гаранция“ означава писмен ангажимент за поемане на отговорност за всички нови кредитни операции за рисково финансиране на трета страна или за част от тях, например дългови или лизингови инструменти, както и квазикапиталови инструменти;

17)

„таван на гаранцията“ означава максималната експозиция на публичен инвеститор, изразена като процент от общите инвестиции, направени в даден гарантиран портфейл;

18)

„процент на гаранцията“ означава процента на поеманите от публичен инвеститор загуби по всяка една операция, допустима по мярка за държавна помощ за рисково финансиране;

19)

„независим частен инвеститор“ означава независим частен инвеститор по смисъла на член 2 от Общия регламент за групово освобождаване;

20)

„иновативно дружество със средна капитализация“ означава дружество със средна капитализация, което отговаря на едно от следните условия: отговаря на критериите, за да се счита за „иновативно предприятие“ по смисъла на член 2 от Общия регламент за групово освобождаване; наскоро е получило знак за качество под формата на печат за високи постижения от Европейския съвет по иновациите в съответствие с работната програма на „Хоризонт 2020“ за периода 2018—2020 г. (43) или с член 2, параграф 23 и член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/695; или наскоро е получило инвестиция от Фонда на Европейския съвет по иновациите, като например инвестиция в рамките на програма „Ускорител“, посочена в член 48 от Регламент (ЕС) 2021/695; и или е участвало в действие по линия на инициативата CASSINI (44) (CASSINI Business Accelerator или Matchmaking), или е получило инвестиции от механизма за начално и последващо финансиране на CASSINI, или е получило награда на CASSINI, тъй като отговаря на определените в инициативата прагове за оценка, или е било подкрепено от проекти, свързани с космическото пространство, финансирани от „Хоризонт Европа“, което е довело до създаването на стартиращо предприятие;

21)

„привличане на частни ресурси“ означава степента, в която публичните инвестиции привличат допълнителни инвестиции от частни източници;

22)

„кредитен инструмент“ означава споразумение, което задължава заемодателя да предостави на заемополучателя договорена парична сума за договорен срок и според което заемополучателят е длъжен да върне тази сума в договорения срок; Кредитният инструмент може да бъде под формата на заем или на друг инструмент за финансиране, включително лизинг, който осигурява на заемодателя преди всичко минимална доходност;

23)

„дружество със средна капитализация“ означава предприятие, различно от МСП и с не повече от 1 500 служители, като този брой е изчислен в съответствие с членове 3—6 от приложение I към Общия регламент за групово освобождаване. За целите на прилагането на това определение няколко субекта ще се считат за едно предприятие, ако е изпълнено някое от условията, изброени в член 3, параграф 3 от приложение I към Общия регламент за групово освобождаване;

24)

„физическо лице“ означава различно от юридическите лица лице, което не е предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора;

25)

„нов заем“ означава новосъздаден кредитен инструмент, предназначен да финансира нови инвестиции или оборотен капитал, с изключение на рефинансирането на: i) съществуващи заеми или ii) други форми на финансиране;

26)

„квазикапиталова инвестиция“ означава вид финансиране, нареждащо се между собствения капитал и дълга, което носи по-висок риск от първостепенния дълг и по-нисък риск от базовия собствен капитал. Нейната възвръщаемост за притежателя ѝ зависи главно от печалбите или загубите на основното целево предприятие и тя не е обезпечена в случай на неизпълнение на задълженията; квазикапиталовите инвестиции могат да бъдат структурирани като дълг, необезпечен и подчинен, включително дълг от вида „мецанин“, а в някои случаи и конвертируем в собствен капитал, или като привилегирован собствен капитал;

27)

„заместващ капитал“ означава закупуване на съществуващи акции или дялове в дадено дружество от предишен инвеститор или акционер;

28)

„инвестиция в рисково финансиране“ означава капиталови и квазикапиталови инвестиции, заеми (включително лизинги) и гаранции, или съчетания от тях, предоставени на допустими предприятия с цел извършване на нови инвестиции, с изключение на изцяло частни инвестиции, предоставени при пазарни условия и извън обхвата на съответната мярка за държавна помощ;

29)

„малко и средно предприятие (МСП)“ означава предприятие, изпълняващо критериите, определени в приложение I към Общия регламент за групово освобождаване;

30)

„малко дружество със средна капитализация“ означава предприятие, различно от МСП и с не повече от 499 служители, изчислени в съответствие с членове 3—6 от приложение I към Общия регламент за групово освобождаване, чийто годишен оборот не надвишава 100 милиона евро или чийто годишен баланс не надвишава 86 милиона евро. За целите на прилагането на това определение няколко субекта ще се считат за едно предприятие, ако е изпълнено някое от условията, посочени в член 3, параграф 3 от приложение I към Общия регламент за групово освобождаване;

31)

„стартиращо предприятие“ означава всяко нерегистрирано на фондовата борса малко предприятие до пет години след регистрацията му, което отговаря на следните условия: а) не е приемник на дейността на друго предприятие; б) все още не е разпределяло печалби; в) не е било създадено чрез сливане (45). За допустимите предприятия, които не подлежат на регистриране, се счита, че петгодишният период на допустимост започва да тече от момента, в който предприятието започне своята икономическа дейност, или от момента, от който то подлежи на данъчно облагане за тази дейност, в зависимост от това кой от тези два момента настъпи по-рано.

32)

„общ размер на финансирането“ означава общия размер на инвестицията, извършена в допустимо предприятие чрез една или няколко инвестиции в рисково финансиране, включително последващите инвестиции, по мярка за държавна помощ за рисково финансиране, с изключение на изцяло частните инвестиции, предоставени при пазарни условия и непопадащи в приложното поле на мярката за държавна помощ за рисково финансиране;

33)

„стимул чрез приоритетни доходи от печалби“ (upside incentives) означава преференциална или приоритетна възвръщаемост от печалбите в сравнение с публичните инвеститори.

3.   ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА ПОМОЩТА ЗА РИСКОВО ФИНАНСИРАНЕ

36.

На основата на член 107, параграф 3, буква в) от Договора държавната помощ, която има за цел да се улесни развитието на някои икономически дейности в рамките на Съюза, може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

37.

В настоящия раздел Комисията пояснява как ще оценява съвместимостта на мерките за помощ за рисково финансиране, които подлежат на задължението за уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора. По-конкретно, за да прецени дали дадена мярка за помощ за рисково финансиране може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, Комисията ще определи дали мярката за помощ:

а)

улеснява развитието на някоя икономическа дейност (първо условие); както и

б)

не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес (второ условие).

38.

Когато определя дали първото условие е изпълнено, а именно дали помощта улеснява развитието на икономическа дейност, Комисията ще вземе предвид следните аспекти:

а)

определяне на подпомаганата икономическа дейност (вж. раздел 3.1.1),

б)

стимулиращ ефект: помощта трябва да променя поведението на съответните предприятия по такъв начин, че те да се ангажират с извършването на допълнителни дейности, които не биха предприели без помощта или биха предприели, но по по-ограничен или различен начин или на различно място (вж. раздел 3.1.2).

39.

Когато преценява дали второто условие е изпълнено, а именно дали помощта не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, Комисията ще вземе предвид следните аспекти:

а)

необходимост от държавна намеса: мярката за помощ трябва да доведе до съществено подобрение, което пазарът не може да постигне без намеса, например като отстранява пазарна неефективност или друга значима пречка пред предоставянето на рисково финансиране, включително например регионални неравенства по отношение на достъпа до финансиране (вж. раздел 3.2.2),

б)

целесъобразност на мярката за помощ: предложената мярка за помощ трябва да бъде целесъобразен инструмент на политиката за постигането на поставената цел (вж. раздел 3.2.3),

в)

пропорционалност на помощта (ограничаване на помощта до минимум): размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат ограничени до необходимия минимум, за да бъдат насърчени допълнителните инвестиции или допълнителната дейност от страна на засегнатите предприятия (вж. раздел 3.2.4);

г)

избягване на неоправдани отрицателни последици от помощта върху конкуренцията и търговията: отрицателните последици трябва да бъдат ограничени и да не надвишават положителните последици от помощта (вж. раздел 3.2.5),

д)

прозрачност на помощта: държавите членки, Комисията, икономическите оператори и обществеността трябва да имат лесен достъп до всички съответни актове и до цялата информация от значение за помощта, предоставена по силата на тези актове (вж. раздел 3.2.6).

40.

При определени категории схеми за помощ (вж. раздел 3.2.5.3) може допълнително да се изисква последваща оценка съгласно раздел 4. В такива случаи Комисията може да ограничи продължителността на тези схеми, с възможност за повторно уведомяване за последващото им удължаване.

41.

Ако мярка за държавна помощ, свързаните с нея условия (включително методът за нейното финансиране, когато този метод представлява неразделна част от мярката за държавна помощ), или дейността, която финансира, водят до нарушение на съответна разпоредба на правото на Съюза, помощта не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар (46). Тези нарушения включват, но не се ограничават с:

а)

обвързване на помощта със задължението да се използват произведени от националната икономика стоки или национални услуги;

б)

обвързване на помощта със задължението финансовите посредници, техните управители или крайни бенефициери да имат седалище на територията на съответната държава членка или да преместят това седалище на нейната територия, в нарушение на член 49 от Договора относно свободата на установяване (47);

в)

налагане на мерки, които нарушават член 63 от Договора, отнасящ се до свободното движение на капитали.

3.1.    Първо условие: помощта да улеснява развитието на стопанска дейност

3.1.1.   Определяне на подкрепяната стопанска дейност

42.

В повечето случаи мерките за помощ за рисково финансиране обхващат предприятия от широк кръг стопански сектори. Тези мерки спомагат да се гарантира, че някои МСП и дружества със средна пазарна капитализация имат достъп до необходимата сума и форма на финансиране, за да извършват или доразвиват съответните си стопански дейности. Поради това Комисията ще определи вида на дружествата (МСП, малки дружества със средна капитализация или иновационни дружества със средна капитализация) и секторите, обхванати от мерките за помощ за рисково финансиране.

3.1.2.   Стимулиращ ефект

43.

Рисковото финансиране може да бъде счетено за съвместимо с вътрешния пазар само ако има стимулиращ ефект. Комисията счита, че помощ без стимулиращ ефект не улеснява развитието на съответната стопанска дейност.

44.

Стимулиращ ефект е налице, когато подтиква бенефициера ѝ да промени поведението си, като предприеме дейности, които не би осъществявал без помощта или би осъществявал по ограничен начин поради наличието на пазарна неефективност. На равнището на допустимите предприятия стимулиращ ефект е налице, когато помощта дава възможност на крайния бенефициер да получи финансиране, до което иначе не би имал достъп от гледна точка на формата, размера или времето на получаване.

45.

Мерките за рисково финансиране трябва да стимулират инвеститорите на пазара да предоставят финансиране на потенциално жизнеспособни допустими предприятия над нивата на финансиране, което се предоставя при липсата на такива стимули, или да поемат допълнителен риск, или и двете. Приема се, че мярката за рисково финансиране има стимулиращ ефект, ако мобилизира инвестиции от пазарни източници, така че общият размер на финансирането, предоставено на допустимите предприятия, да превишава бюджета на мярката. Предвид на това способността на финансовите посредници и на управителите на фондове да мобилизират допълнителни частни инвестиции следва да бъде възлов елемент от техния подбор.

46.

Ако дългови инструменти, включващи предоставяне на финансови средства, се използват за рефинансиране на съществуващи заеми, тогава те не се считат за имащи стимулиращ ефект и никакъв елемент на помощ в тях не може да се разглежда като съвместим съгласно настоящите насоки.

47.

Оценката на стимулиращия ефект е тясно свързана с оценката на необходимостта от държавна намеса, разгледана в раздел 3.2.2. Освен това способността на дадена мярка да привлече частни ресурси зависи в крайна сметка от това как е замислена тя по отношение на разпределението на рисковете и ползите между публичните и частните източници на финансиране, а това е тясно свързано и с въпроса дали мярката за държавна помощ за рисково финансиране е целесъобразна (вж. раздел 3.2.3). С оглед на това, когато необходимостта от държавна намеса е правилно определена, а мярката е подходящо замислена, може да се приеме, че е налице стимулиращ ефект.

3.2.    Второ условие: избягване на неблагоприятни последици върху условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес

48.

Член 107, параграф 3, буква в) от Договора позволява на Комисията да счете за съвместими помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, но само доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

49.

За оценката на отрицателните последици за вътрешния пазар са необходими сложни икономически и социални оценки. В настоящия раздел Комисията ще обясни как възнамерява да упражни правото си на преценка в това отношение.

50.

По самото си естество всяка мярка за помощ води до нарушаване на конкуренцията и оказва въздействие върху търговията между държавите членки. За да установи обаче дали нарушаващите конкуренцията последици от помощта са ограничени до минимум, Комисията ще провери дали помощта е необходима (вж. раздел 3.2.2), целесъобразна (вж. раздел 3.2.3) и пропорционална (вж. раздел 3.2.4). За да е възможна тази проверка, Комисията изисква от държавите членки да представят доказателства под формата на предварителна оценка, както е описано в раздел 3.2.1.

51.

След това Комисията ще оцени отрицателните последици от въпросната помощ за рисково финансиране върху условията на конкуренция и търговия. По-конкретно, помощта в областта на рисковото финансиране може да доведе до изтласкване на частните инвеститори, да има нарушаващи конкуренцията последици на равнище финансови посредници и да причини специфични нарушения на продуктовия пазар и ефекти, свързани с преместването на дейности в други региони. Комисията ще проучи тези отрицателни последици от помощта върху конкуренцията и търговията и ще ги съпостави с положителните последици от помощта (вж. раздел 3.2.5). Ако положителните последици надвишават отрицателните, Комисията ще счита помощта за съвместима.

52.

И накрая, Комисията ще провери дали помощта спазва изискванията за прозрачност (вж. раздел 3.2.6).

3.2.1.   Основни елементи на предварителната оценка, която съответната държава членка трябва да представи на Комисията

53.

Държавната помощ може да бъде оправдана само ако може да доведе до съществено развитие, което пазарът не може да постигне сам, например като премахне пазарна неефективност или друга значима пречка пред предоставянето на рисково финансиране или пред инвестицията.

54.

Държавната помощ може да е необходима за увеличаване на предоставянето на рисково финансиране в ситуация, при която пазарът не успява да постигне ефективен резултат без външна намеса или не постига своевременно този ефект. Комисията смята, че не съществува обща пазарна неефективност по отношение на достъпа на стартиращите предприятия, МСП и дружествата със средна капитализация до финансиране, а само неефективност по отношение на определени групи стартиращи предприятия, МСП или някои видове дружества със средна капитализация, в зависимост по-специално от конкретния икономически контекст на съответната държава членка, както и от областта им на дейност (например в някои сектори рисковете могат да бъдат надценени).

55.

В раздел 3 от Общия регламент за групово освобождаване се определят условията, при които за мерките за рисково финансиране се предполага, че с тях се преодолява пазарна неефективност по целесъобразен и пропорционален начин, като в същото време се оказва стимулиращ ефект и се ограничават до минимум нарушенията на конкуренцията. За мерките, които спазват тези условия, не трябва да се подава уведомление и те се считат за съвместими с вътрешния пазар.

56.

Комисията трябва да бъде уведомена за мерките, които не изпълняват условията, определени в раздел 3 от Общия регламент за групово освобождаване, така че да може, наред с другото, да прецени дали е налице пазарна неефективност или друга значима пречка пред предоставянето на рисково финансиране. Поради това от държавите членки се изисква да докажат, че е налице специфична пазарна неефективност или друга значима пречки извън законовата презумпция, на която се основава Общият регламент за групово освобождаване. Освен това предложената мярка за рисково финансиране трябва да отговаря на критериите за съвместимост, определени в настоящите насоки. За тази цел държавата членка следва да представи на Комисията задълбочена предварителна оценка или, когато е целесъобразно, поредица от оценки.

57.

Задълбочената предварителна оценка трябва да се основава на обективни и актуални доказателства и на наличните най-добри практики и методики (като например анализ на документи, събеседвания, онлайн анкети, подходящи количествени методи). По възможност доказателствата трябва да бъдат съпоставени помежду им и използвани по взаимно подсилващ се начин в подкрепа на заключенията от предварителната оценка. Предварителната оценка трябва да датира от по-малко от три години преди уведомяването за мярката за рисково финансиране и за предпочитане следва да бъде извършена от независим експерт. При предварителната оценка следва също така да се вземат предвид поуките, извлечени от подобни инструменти и извършените в миналото от държавата членка предварителни оценки. Когато изготвят предварителната оценка, държавите членки могат да използват съществуващия набор от доказателства, доколкото те са уместни, за да докажат пазарната неефективност при извършването на предварителната оценка. Предварителната оценка следва да се съсредоточи върху конкретния вид рисково финансиране (напр. собствен капитал или подчинен дълг), за което се предлага мярка за помощ.

58.

Предложената мярка за помощ за рисково финансиране следва да бъде целесъобразна за постигане на преследваната с помощта цел. Поради това в предварителната оценка трябва да се анализират съществуващите, а ако е възможно — и предвижданите действия, насочени към една и съща установена пазарна неефективност или друга значима пречка пред предоставянето на рисково финансиране, като се отчитат ефективността и ефикасността на други инструменти на политиката. Държавата членка трябва да докаже, че установената пазарна неефективност или друга значима пречка не може да бъде преодоляна по подходящ начин чрез други инструменти на политиката, които не включват държавна помощ, или чрез мерки, попадащи в приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване.

59.

Държавната помощ трябва да бъде пропорционална на пазарната неефективност или на друга значима пречка, към която е насочена, за да се постигнат съответните цели на политиката. Следователно помощта за увеличаване на предоставянето на рисково финансиране следва да бъде ограничена до стриктния минимум, за да бъде преодоляна установената в предварителната оценка пазарна неефективност или друга значима пречка, без да се създават неоправдани предимства за нейните бенефициери. За инвестиции в рисково финансиране, надхвърлящи тавана, определен на допустимо предприятие в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, в предварителната оценка трябва да се докаже по-подробно пропорционалността на мярката за помощ, както е посочено в точки 64 и 65 от настоящите насоки.

60.

Когато мярката за рисково финансиране се финансира частично от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд или Кохезионния фонд, държавата членка може да използва повторно (части от) предварителната оценка, изготвена в съответствие с член 37, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 или член 58, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/1060. След това Комисията ще прецени дали представените доказателства отговарят на изискванията, определени в настоящите насоки. Когато мярката за рисково финансиране се използва, частично или изцяло, за подпомагане на предприятия, които наскоро са получили знак за качество „Печат за високи постижения“ от ЕСИ (48), за съвместни инвестиции с фонда ЕСИ или за осигуряване на последващи инвестиции във връзка с програмата „Ускорител“ (49), или за предприятия, които са участвали в действие по CASSINI (CASSINI Business Accerator или Matchmaking), които отговарят на праговете за оценка, определени в него, или са получили инвестиции от механизма за начално и последващо финансиране на CASSINI, или са получили награда на CASSINI, или са получили подкрепа от проекти, свързани с космическото пространство, финансирани от „Хоризонт Европа“, което е довело до създаването на стартиращо предприятие, Комисията ще приеме, че знакът за качество и другите доказателства от процедурата за надлежна проверка, извършена от ЕСИ, или съответно от състезателните процедури за подбор, залегнали в действията по CASSINI, се използват като част от предварителната оценка.

61.

За мерки за рисково финансиране, които не попадат в приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване, в предварителната оценка трябва да се опише естеството на пазарната неефективност или другата значима пречка и да се докаже нейното наличие, доколкото тя засяга един или повече от следните аспекти:

а)

конкретни категории целеви предприятия, които не отговарят на всички изисквания за допустимост съгласно Общия регламент за групово освобождаване (вж. точка 32, букви а)—г);

б)

алтернативни платформи за търговия, които не отговарят на условията от Общия регламент за групово освобождаване (вж. точка 32, буква д);

в)

финансови инструменти, чиито проектни параметри се отклоняват от описаните в Общия регламент за групово освобождаване (вж. точка 33, букви а), б) и в);

г)

фискални стимули за корпоративни инвеститори, включително за финансови посредници или техните управители, действащи като съинвеститори (вж. точка 33, буква г).

62.

Предварителната оценка следва да установи вида на засегнатите предприятия, по-специално по отношение на възрастта или етапа на развитие, икономическия сектор и географската област на дейност, и да покаже, че тези предприятия са засегнати от наличието на конкретна пазарна неефективност или друга значима пречка.

63.

За мерките за рисково финансиране, които се отнасят до финансови инструменти с участие на независими частни инвеститори под съотношенията, предвидени в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване (вж. точка 33, буква а) от настоящите насоки), предварителната оценка следва също да съдържа достатъчно подробна оценка на равнището и структурата на предоставяне на частно финансиране за вида допустимо предприятие в съответния географски район и да докаже, че установената пазарна неефективност или другата значима пречка не може да бъде преодоляна с мерки, които изпълняват всички изисквания, определени в Общия регламент за групово освобождаване по отношение на частното участие.

64.

В допълнение, за инвестиции в рисково финансиране в размер, надхвърлящ тавана, определен за допустимо предприятие в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване (вж. точка 32, буква д) от настоящите насоки), в предварителната оценка следва също да бъде определен количествено недостигът на финансиране (т.е. равнището на неудовлетворено към момента търсене на финансиране от допустими предприятия) поради установената пазарна неефективност или друга значима пречка. Оценката трябва да покаже, че недостигът на финансиране на равнището на допустимите предприятия надвишава тавана, определен в Общия регламент за групово освобождаване. Това количествено определяне следва да се основава на наличните най-добри практики и методики, давайки възможност да бъде оценена степента, до която е налице неудовлетворено търсене на финансиране от страна на целевите предприятия.

65.

За количественото определяне на недостига на финансиране трябва да се анализират както структурните, така и цикличните (т.е. свързаните с кризата) проблеми, които водят до неоптимални равнища на частното финансиране. По-специално предварителната оценката трябва да включва всеобхватен анализ на предлагането чрез оценка на източниците на финансиране, които са достъпни за допустимите предприятия, като се отчетат броят на съществуващите финансови посредници, които извършват дейност в целевия географски район, независимо от държавата членка, в която е учреден посредникът, техният публичен или частен характер и размерът на инвестициите, насочени към съответния пазарен сегмент. При оценката на търсенето следва да се вземат предвид броят на потенциално допустимите предприятия и средните стойности на необходимото финансиране. Този анализ следва да се основава на данни, обхващащи петте години, предхождащи уведомлението за мярката за рисково финансиране, и, когато е възможно, констатациите следва да се съпоставят чрез сравняване на алтернативни източници на данни.

66.

За схеми, насочени изключително към стартиращи предприятия и МСП преди първата търговска продажба, Комисията ще прилага изискванията по отношение на предварителната оценка по пропорционален начин, особено по отношение на поисканите доказателства.

3.2.2.   Необходимост от държавна намеса

67.

Държавната помощ следва да бъде насочена към ситуации, при които помощта може да доведе до съществено развитие, което пазарът не е в състояние да постигне без външна намеса. За да се прецени дали държавната помощ е ефективна за постигане на желания резултат, първо трябва да бъде определен проблемът, за който се търси решение. Държавите членки следва да обяснят как мярката за помощ може ефективно да намали установената пречка, и по-специално всяка пазарна неефективност, която възпрепятства пазара да предоставя достатъчно рисково финансиране без външна намеса.

68.

Мярката за рисково финансиране може да бъде оправдана само ако е насочена към конкретната пазарна неефективност или друга значима пречка, доказана в предварителната оценка. Комисията счита, че тези случаи на пазарна неефективност или други пречки са налице, по-специално, но не само — за МСП, които са в началните етапи от развитието си и въпреки перспективите си за растеж не могат да докажат пред инвеститорите своята кредитоспособност или стабилността на своя бизнес план. Мащабите на тази пазарна неефективност или пречка, както по отношение на засегнатите предприятия, така и по отношение на техните нужди от капитал, може да са различни в зависимост от сектора, в който предприятията осъществяват дейност. Секторите, които могат да бъдат особено засегнати от такива случаи на пазарна неефективност и такива пречки, са високотехнологичните, иновационните, екологичните или цифровите технологии. Поради информационната асиметрия пазарът може да се затруднява при оценката на профила на тези стартиращи предприятия и МСП по отношение на риска/възвръщаемостта и на способността им да генерират съобразени с риска печалби. Трудностите, които тези МСП срещат по отношение на споделянето на информация за качеството на техните проекти, както и предполагаемата им слаба кредитоспособност и предполагаемата рискованост на инвестициите в тях водят до високи трансакционни и посреднически разходи и може да засилят нежеланието на инвеститорите да поемат риск. Малките дружества със средна капитализация и иновационните дружества със средна капитализация може да се сблъскат с подобни трудности и следователно да бъдат засегнати от същата пазарна неефективност или пречка.

69.

Следователно мярката за рисково финансиране трябва да бъде замислена по такъв начин, че да премахва специфичната пазарна неефективност или друга значима пречка, установена в предварителната оценка, по-специално по отношение на допустимите предприятия на целевия етап на развитие, географския район и, ако е приложимо, икономическия сектор.

70.

С цел да се гарантира, че действията на финансовите посредници, участващи в мярката, са насочени към установените случаи на пазарна неефективност, трябва да се извърши финансов и правен анализ, за да се осигури стабилна от търговска гледна точка инвестиционна стратегия, съсредоточена върху определената цел на политиката и спазваща определените изисквания за допустимост и ограничения по отношение на финансирането. По-специално държавите членки трябва да изберат финансови посредници, които могат да докажат, че предложената от тях инвестиционна стратегия e стабилна от търговска гледна точка и включва подходяща политика за диверсифициране на риска, насочена към постигането на икономическа жизнеспособност и ефективен мащаб по отношение на размера и териториалния обхват на инвестициите.

3.2.2.1.   Мерки, насочени към категории предприятия извън приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване

71.

Що се отнася до помощта за достъп до финансиране, приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване е ограничено до МСП. Въпреки това някои предприятия, които не попадат в определението за МСП по отношение на числеността на персонала или финансовите прагове, или и двете, могат да бъдат изправени пред сходни финансови ограничения.

a)   Малки дружества със средна капитализация

72.

Разширяването на обхвата на допустимите предприятия по мярка за рисково финансиране, така че да включва и малките дружества със средна капитализация заедно с МСП, може да бъде оправдано, доколкото с това се осигурява стимул за частните инвеститори да инвестират в по-диверсифициран портфейл с по-големи възможности за влизане и излизане. С включването на малките дружества със средна капитализация в портфейла би трябвало да се намали рисковаността на равнище портфейл и по този начин да се увеличи възвръщаемостта на инвестициите. Ето защо това може да е особено ефективен начин да се привлекат институционални инвеститори към намиращите се в ранен етап от развитието си предприятия, които са по-рискови.

73.

Поради тези причини и при условие че предварителната оценка съдържа достатъчно икономически доказателства в този смисъл, подкрепата за малки дружества със средна капитализация може да бъде обоснована. В оценката си Комисията ще отчита трудовия и/или капиталовия интензитет на целевите предприятия, както и други критерии, отразяващи специфичните финансови ограничения, с които се сблъскват малките дружества със средна капитализация (например достатъчно обезпечение за голям заем или нуждата от значителен външен капитал за развитие и разгръщане).

б)   Иновационни дружества със средна капитализация

74.

При определени обстоятелства дружествата със средна капитализация също е възможно да се сблъскат с финансови ограничения, сравними с тези, от които са засегнати МСП. Такъв например може да е случаят с дружествата със средна капитализация, които осъществяват НИРД и иновационна дейност успоредно с първоначалната инвестиция в производствени съоръжения, включително въвеждане на пазара, и чиито постигнати резултати и опит не дават възможност на потенциалните инвеститори да направят съответните предположения относно бъдещите пазарни перспективи за резултатите от такива дейности, тъй като тези пазари са в процес на развитие или съдържат високотехнологичен елемент, за който оценката на риска е трудна (например авиокосмическата индустрия и отбраната). В такива случаи иновационните дружества със средна капитализация може да се нуждаят от държавна помощ за рисково финансиране, за да увеличат своя производствен капацитет до устойчиво ниво, при което сами да могат да привличат частно финансиране. Освен това забележката в раздел 3.2.2.1, буква а) е валидна също за иновационни дружества със средна капитализация: включването на такива иновационни дружества със средна капитализация в инвестиционен портфейл може да бъде ефективен начин за финансовия посредник да предложи по-разнообразен набор от инвестиционни възможности, които да са привлекателни за по-широк кръг от потенциални инвеститори.

в)   МСП, които получават първоначалната инвестиция в рисково финансиране, докато са извършвали дейност на който и да е пазар по-дълго от периода на допустимост, определен в Общия регламент за групово освобождаване

75.

Някои видове предприятия могат да се считат за все още намиращи се на етап на разширяване/ранен растеж, ако, въпреки че вече съществуват от значителен период от време, не са доказали в достатъчна степен потенциала си да генерират възвръщаемост или нямат достатъчно солидни резултати и обезпечение. Такъв може да е случаят с високорисковите сектори, като например биотехнологиите, авиокосмическата индустрия, отбраната, културата и творчеството, и евентуално в по-общ план също с иновационните МСП, включително тези, които се концентрират върху екологичните или цифровите технологии, или МСП, които се стремят към социални иновации (50). Освен това предприятия, които разполагат с достатъчно вътрешен капитал, за да финансират своите първоначални дейности, може да се нуждаят от външно финансиране едва на по-късен етап, например за да увеличат капацитета си за разширяване от малък на по-голям бизнес. За това може да са необходими инвестиции с по-голям размер от този, който могат да покрият със собствените си ресурси.

76.

Следователно може да е възможно да се разрешат мерки, при които първоначалната инвестиция се извършва след периода на допустимост, определен в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване. При такива обстоятелства Комисията може да изиска в мярката да са определени ясно допустимите категории предприятия с оглед на представените в предварителната оценка доказателства относно наличието на специфична пазарна неефективност, засягаща тези предприятия.

г)   Стартиращи предприятия и МСП, които се нуждаят от инвестиция в рисково финансиране, чийто размер превишава горната граница, определена в Общия регламент за групово освобождаване

77.

В член 21 от Общия регламент за групово освобождаване е определен максималният общ размер на рисковото финансиране, което може да получи допустимо предприятие, включително последващите инвестиции. В някои отрасли, където разходите за предварителни проучвания или инвестиции са относително високи, например в авиокосмическата индустрия, отбраната, секторите на науките за живота и на екологичните технологии и енергетиката, тази сума обаче може да не е достатъчна да се постигнат всички необходими инвестиционни кръгове и да се постави стартиращото предприятие или МСП на пътя на устойчивото развитие. Затова може да е оправдано, при определени условия, да се разреши по-голям общ размер на инвестициите за допустимите предприятия.

78.

По-конкретно с мерките за рисково финансиране може да се предоставя помощ над максималната обща сума, посочена в Общия регламент за групово освобождаване, при условие че предвиденият размер на финансирането отразява размера и характера на недостига на финансиране, установен и количествено определен в предварителната оценка по отношение на целевите сектори или райони. В такива случаи Комисията ще взема предвид капиталоемкостта на целевите сектори и/или по-високите разходи за инвестиции в определени географски райони.

д)   Алтернативни платформи за търговия, които не отговарят на условията от Общия регламент за групово освобождаване

79.

Комисията взема под внимание, че алтернативните платформи за търговия са важна част от пазара за финансиране на МСП, защото едновременно привличат свеж капитал за МСП и улесняват излизането на предходни инвеститори (51). Общият регламент за групово освобождаване отчита тяхното значение, като улеснява дейността им чрез фискални стимули, насочени към физическите лица, които инвестират в котирани на тези платформи дружества, или като разрешава предоставянето на помощ за стартиращи предприятия на оператора на платформата, при условие че той може да бъде определен като малко предприятие и че помощта не превишава определени прагове.

80.

При създаването на алтернативни платформи за търговия обаче техните оператори е възможно да не са малки предприятия. Също така максималният размер на допустимата помощ за стартиращи предприятия съгласно Общия регламент за групово освобождаване може да не е достатъчен за подпомагане на създаването на платформата. Освен това, за да се привлекат достатъчно средства за създаването и въвеждането на нови платформи, може да е необходимо да се предоставят фискални стимули на корпоративните инвеститори. И накрая, възможно е на платформата да се котират не само МСП, но и предприятия, които превишават праговете, установени в определението за МСП.

81.

Предвид на изложеното по-горе може да е оправдано, при определени условия, да се разреши да се предоставят фискални стимули на корпоративните инвеститори, да се подпомагат операторите на платформи, които не са малки предприятия, да се позволят инвестициите за създаване на алтернативни платформи за търговия, чийто размер надвишава предвидените в Общия регламент за групово освобождаване граници за помощите за стартиращи предприятия, да се разреши предоставянето на помощ на алтернативните платформи за търговия, на които повечето финансови инструменти, допуснати до търговия, са емитирани от МСП. В такива случаи предварителната оценка трябва да доказва наличието на специфична пазарна неефективност или друга пречка, засягаща тези платформи на съответния географски пазар.

3.2.2.2.   Мерки, чиито проектни параметри не изпълняват изискванията от Общия регламент за групово освобождаване

a)   Финансови инструменти, при които участието на независими частни инвеститори е под съотношенията, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване

82.

Случаите на пазарна неефективност или другите значими пречки, които засягат предприятията в определени региони или държави членки, може да са по-силно изявени поради относително слабо развития пазар за финансиране на МСП в тези райони в сравнение с други райони в същата държава членка, други държави членки или на световно равнище. Това може да се отнася най-вече за държави членки, в които няма добре установено присъствие на официални инвеститори в рисков капитал, фондове за дялово участие или „бизнес ангели“. В случай на мерки, насочени към преодоляване на такива структурни пречки, Комисията може да приеме участието на независими частни инвеститори под съотношенията, предвидени в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, ако бъде спазено условието в точка 25 от настоящите насоки.

83.

Освен това Комисията може да приеме също мерки за рисково финансиране с участие на независими частни инвеститори под съотношенията, определени в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, в случай на силно изявена пазарна неефективност или друга значима пречка, доказана от държавата членка, най-вече когато тези мерки са предназначени конкретно за МСП преди първата им търговска продажба или на етапа на доказване на осъществимостта на концепцията, при условие че значителна част от рисковете по инвестицията действително се поемат от участващите частни инвеститори.

б)   Финансови инструменти, чиито проектни параметри превишават горните граници, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване

84.

От Общия регламент за групово освобождаване могат да се възползват само мерките, при които поделянето на загубите между публичните и частните инвеститори, което не е на принципа pari passu, е планирано така, че да се ограничава първата загуба, поемана от публичния инвеститор. По подобен начин, що се отнася до гаранциите, груповото освобождаване налага ограничения върху процента на гаранцията и върху общия размер на загубите, поемани от публичния инвеститор.

85.

При определени обстоятелства обаче, като заема по-рискова позиция по отношение на финансирането, публичното финансиране може да позволи на частни инвеститори или заемодатели да осигурят допълнително финансиране. При оценката на мерките, чиито финансови проектни параметри превишават горните граници, определени в Общия регламент за групово освобождаване, Комисията ще взема под внимание редица фактори, посочени в раздел 3.2.3.2 от настоящите насоки.

в)   Различни от гаранциите финансови инструменти, при които инвеститорите, финансовите посредници и техните управители се избират, като се дава предпочитание на защитата срещу загуби пред асиметричното разпределение на печалбата

86.

В съответствие с член 21 от Общия регламент за групово освобождаване изборът на финансовите посредници, както и на инвеститорите и на управителите на фондове, трябва да се осъществява въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура, в която ясно са определени целите на политиката, преследвани с мярката, и видът финансови параметри, предназначени за постигането на тези цели. Това означава, че финансовите посредници и техните управители трябва да бъдат подбрани чрез процедура, отговаряща на разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС. Ако посочената директива не е приложима, процедурата за подбор трябва да осигурява възможно най-голям избор измежду квалифицирани финансови посредници и управители на фондове. По-специално тази процедура трябва да дава възможност на съответната държава членка да сравнява условията, договорени между финансовите посредници или управителите на фондове и потенциалните частни инвеститори, за да се гарантира, че мярката за рисково финансиране привлича частни инвеститори с възможно най-малка държавна помощ или при минимално отклонение от принципа pari passu, с оглед на реалистична инвестиционна стратегия.

87.

Съгласно член 21 от Общия регламент за групово освобождаване приложимите критерии за подбора на управители трябва да съдържат изискването при инструментите, различни от гаранциите, [да] се отдава предпочитание на разпределението на печалбата пред защитата срещу рисковете от загуби, с цел да се ограничи склонността на управителите да поемат прекомерни рискове при подбора на предприятията, в които се извършва инвестицията. С това се цели да се гарантира, че независимо от формата на определения с мярката финансов инструмент всяко преференциално третиране на частните инвеститори или заемодатели трябва да бъде преценено спрямо обществения интерес, който се състои в това да се осигурят револвиращият характер на публичния капитал, за който са поети задължения, и дългосрочната финансова устойчивост на мярката.

88.

В някои случаи обаче може да е необходимо да се даде предпочитание на защитата срещу загуби, а именно когато мярката е насочена към стартиращи предприятия или определени сектори, в които МСП имат високи нива на неизпълнение. Това може да се отнася за мерките, насочени към сектори, които се сблъскват със значителни технологични бариери, или към сектори, в които предприятията са силно зависими от единични проекти, които изискват големи предварителни инвестиции и водят до големи рискови експозиции, например авиокосмическата индустрия и отбраната и културните и творческите индустрии. Предпочитането на механизми за защита срещу загуби може да бъде оправдано също при мерки, изпълнявани чрез фонд на фондове и предназначени да бъдат привлечени частни инвеститори на това ниво или за мерки, насочени към МСП, които се намират на етап преди първата търговска продажба или на етап доказване на осъществимостта на концепцията.

г)   Фискални стимули за корпоративните инвеститори, включително финансовите посредници или техните управители, действащи като съинвеститори

89.

Независимо че Общият регламент за групово освобождаване обхваща фискалните стимули, предоставени на независими частни инвеститори, които са физически лица по смисъла на член 2 от него, осигуряващи пряко или непряко рисково финансиране за допустими стартиращи предприятия и МСП, държавите членки може да сметнат за целесъобразно да въведат мерки, при които подобни стимули се прилагат за независими частни инвеститори, които са корпоративни инвеститори. Разликата се състои в това, че корпоративните инвеститори са предприятия по смисъла на член 107 от Договора. Поради това спрямо мярката трябва да се прилагат специални ограничения (посочени в раздели 3.2.3.3 и 3.2.4.2), с които да се гарантира, че помощта на равнището на корпоративните инвеститори продължава да е пропорционална и има действителен стимулиращ ефект.

90.

Финансовите посредници и техните управители могат да се възползват от фискален стимул само доколкото действат като съинвеститори или съзаемодатели. Фискални стимули не могат да се предоставят за услугите, които финансовите посредници или техните управители предоставят за изпълнението на мярката.

3.2.3.   Целесъобразност на мярката за помощ

91.

Предложената мярка за помощ трябва да бъде подходящ инструмент на политиката за постигане на желаната цел на помощта, т.е. не трябва да има инструмент на политиката или инструмент за помощ, който да е в по-добра позиция и да нарушава конкуренцията в по-малка степен, и който да е в състояние да постигне същите резултати.

3.2.3.1.   Целесъобразност в сравнение с други инструменти на политиката и с други инструменти за помощ

92.

За да се преодолеят с нея установената пазарна неефективност или друга значима пречка и да се допринесе за постигането на преследваните цели на политиката, предложената мярка за рисково финансиране трябва да бъде целесъобразна. Изборът на конкретната форма на мярката за рисково финансиране трябва да бъде надлежно обоснован въз основа на доказателствата, предоставени от държавата членка в предварителната оценка.

93.

На първо място, Комисията ще преценява дали и до каква степен мярката за рисково финансиране може да се счита за целесъобразен инструмент в сравнение с други инструменти на политиката, които целят да насърчат предоставянето на рисково финансиране за допустимите предприятия. Държавните помощи не са единственият инструмент на политиката, с който държавите членки разполагат, за да предоставят рисково финансиране на допустимите предприятия. Те могат да използват и други, допълнителни инструменти на политиката както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането, например регулаторни мерки за улесняване на функционирането на финансовите пазари, мерки за подобряване на бизнес средата, консултантски услуги за готовност за инвестиране или публични инвестиции, които са в съответствие с критерия за оператор в условията на пазарна икономика.

94.

На второ място, Комисията ще преценява дали предложената мярка е по-целесъобразна от алтернативните инструменти за държавна помощ, насочени към същата пазарна неефективност или друга значима пречка. В това отношение по принцип се смята, че финансовите инструменти водят до по-малко нарушаване на конкуренцията, отколкото преките безвъзмездни помощи и че следователно са по-подходящ инструмент. Същевременно държавните помощи, с които се цели да се улесни рисковото финансиране, могат да бъдат предоставени под различни форми, например под формата на селективни фискални инструменти или на финансови инструменти, характеризиращи се с по-благоприятни от пазарните условия, в това число редица капиталови и дългови инструменти и гаранция с различни характеристики на съотношението риск—възвръщаемост, а също и с разнообразни начини на предоставяне и структури за финансиране, чиято целесъобразност зависи от характера на целевите предприятия и на недостига на финансиране. Ето защо Комисията ще преценява дали при разработването на мярката е предвидена ефективна структура за финансиране — предвид на инвестиционната стратегия на фонда — така че да се осигури трайността на дейностите.

95.

В това отношение Комисията ще разглежда положително мерките, които включват достатъчно големи фондове от гледна точка на размера на портфейла, на географското покритие — особено ако действат в няколко държави членки — и на диверсификацията на портфейла, понеже тези фондове могат да бъдат по-ефективни и поради това по-привлекателни за частните инвеститори в сравнение с по-малките фондове. Някои структури на фондове, инвестиращи в други фондове, може да отговарят на тези условия, при условие че общите разходи за управление, произтичащи от различните равнища на посредничество, се компенсират от съществено увеличение на ефективността.

3.2.3.2.   Условия за определяне на целесъобразността на финансовите инструменти

96.

За да определи целесъобразността на финансовите инструменти, чиито проектни параметри попадат извън приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване, Комисията ще взема под внимание елементите, посочени в точки 97—121 от настоящите насоки.

97.

Първо, с мярката трябва да се мобилизира допълнително финансиране от участниците на пазара. Минималните проценти на независимите частни инвестиции, които са под определените в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, могат да бъдат оправдани само ако в предварителната оценка е установена по-силно изявена пазарна неефективност или друга значима пречка (вж. раздел 3.2.1). В това отношение предварителната оценка следва също да съдържа достатъчно подробна оценка на равнището и структурата на предлагане на частно финансиране за вида допустимо предприятие в съответния географски район (вж. точка 63). Освен това трябва да се докаже, че с мярката се привличат допълнителни частни ресурси, които иначе не биха били предоставени или биха били предоставени под друга форма, в друг размер или при други условия.

98.

По отношение на мерките за рисково финансиране, насочени специално към стартиращите предприятия и МСП, които не са извършвали дейност на пазара (52), Комисията може да допусне нивото на независимото частно участие да е под изискваните съотношения. Друг възможен вариант е за такива инвестиционни цели Комисията да приеме частното участие да не е с независим характер, т.е. да е предоставено например от собственика на предприятието бенефициер. В надлежно обосновани случаи и с оглед на икономическите данни, предоставени в предварителната оценка във връзка със съответната пазарна неефективност или друга значима пречка, Комисията може също да приеме нива на частното участие, по-ниски от определените в Общия регламент за групово освобождаване, по отношение на допустими предприятия, които осъществяват дейност на пазара за период, не по-дълъг от периода на допустимост, определен в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване.

99.

Мерките за рисково финансиране, насочени към допустими предприятия, които по време на първата инвестиция в рисково финансиране осъществяват дейност на даден пазар за период, по-дълъг от периода на допустимост, определен в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, трябва да съдържат адекватни ограничения по отношение на сроковете или по отношение на други обективни критерии с качествен характер, свързани с етапа от развитието на целевите предприятия. За такива инвестиционни цели Комисията обикновено ще изисква частното участие да е в размер на поне 60 %.

100.

Второ, заедно с предложеното ниво на частното участие Комисията ще взема предвид и разпределянето на рисковете и ползите между публичните и частните инвеститори. В това отношение Комисията ще разглежда положително мерките, при които загубите се разпределят на принципа pari passu между инвеститорите, а частните инвеститори получават само стимули чрез приоритетни доходи от печалби. Комисията ще вземе надлежно предвид, че поделяне на загубите, което не е на база pari passu, може обаче да е необходимо с оглед на по-сериозни случаи на пазарна неефективност. По принцип колкото повече споделянето на риска и възвръщаемостта се доближават до действителните търговски практики, толкова по-вероятно е Комисията да приеме по-ниско равнище на частно участие.

101.

Трето, Комисията ще вземе предвид нивото на структурата за финансиране, на което мярката цели да привлече частни инвестиции. На ниво фондове, инвестиращи в други фондове, способността за привличане на частно финансиране може да зависи от по-интензивното използване на механизми за защита срещу загуби. Обратно, прекомерното използване на такива механизми може да наруши избора на допустими предприятия и да намали ефективността, когато частните инвеститори се намесват на нивото на инвестициите в предприятията за всяка отделна операция.

102.

При оценката на целесъобразността на специалните параметри на мярката Комисията може да вземе под внимание значението на остатъчния риск, поеман от избраните частни инвеститори по отношение на очакваните или неочакваните загуби, поемани от публичния инвеститор, както и разпределението на очакваните печалби между публичния инвеститор и частните инвеститори. С оглед на това може да се приеме различен профил на рисковете и ползите, ако той увеличава максимално размера на частните инвестиции, без да нарушава истинския ориентиран към печалбата характер на инвестиционните решения.

103.

Четвърто, точният характер на стимулите трябва да бъде определен чрез открит, прозрачен и недискриминационен процес на подбор на финансови посредници, на управители на фондове и на инвеститори. Също така управителите на фондове, инвестиращи в други фондове, следва да са длъжни да поемат в рамките на своя инвестиционен мандат правен ангажимент за определяне на преференциалните условия, които биха могли да се прилагат на равнище подфондове, чрез състезателен процес на подбор на допустими финансови посредници, управители на фондове или инвеститори.

104.

За да докажат необходимостта от специалните финансови условия, залегнали в мярката, от държавите членки може да се изиска да представят доказателства, че в процеса на подбор на частни инвеститори всички участници в него са поискали условия, които не са обхванати от Общия регламент за групово освобождаване, или че тръжната процедура е била безрезултатна.

105.

Пето, финансовият посредник или управителят на фонд може да инвестира съвместно с държавата членка, стига редът и условията на такова съинвестиране да изключват всякакви потенциални конфликти на интереси. Финансовият посредник трябва да поема най-малко 10 % от транша „първа загуба“. Това съвместно инвестиране може да допринесе да се гарантира, че инвестиционните решения отговарят на съответните цели на политиката. Способността на управителя да предостави инвестиции от собствените си средства може да бъде един от критериите за подбор.

106.

Шесто, в мерките за рисково финансиране, при които се използват дългови инструменти, трябва да се предвиди механизъм, гарантиращ, че финансовият посредник прехвърля предимството, което получава от държавата, на предприятията крайни бенефициери, например под формата на по-ниски лихвени проценти, по-ниски изисквания за обезпечение или комбинация от двете. Финансовият посредник може също да прехвърля предимството, като инвестира в предприятия, които въпреки потенциалната си жизнеспособност според вътрешните рейтингови критерии на финансовия посредник попадат в рисков клас, в който посредникът не би инвестирал без мярката за рисково финансиране. Механизмът за прехвърляне трябва да включва подходящи мерки за мониторинг, както и механизъм за възвръщане на предоставени средства (53) или равностоен договорен механизъм.

107.

И накрая, за да се гарантира, че финансовите посредници, участващи в мярката за рисково финансиране, постигат съответните цели, инвестиционната стратегия на финансовия посредник трябва да бъде съобразена с целите на мярката. В рамките на процеса на подбор финансовите посредници трябва да покажат как предложената от тях инвестиционна стратегия може да допринесе за постигането на целите и задачите. Освен това държавата членка трябва да предприеме необходимите действия, така че инвестиционната стратегия на посредниците да бъде постоянно в съответствие с договорените цели, например чрез подходящи механизми за мониторинг и за докладване и чрез участието на представители на публичните инвеститори в представителните структури на финансовия посредник, например в надзорния или в консултативния съвет. Подходяща управленска структура трябва да гарантира, че за извършването на съществени промени в инвестиционната стратегия е необходимо съгласието на държавата членка. За да се избегнат всякакви съмнения, държавата членка не може да участва пряко в отделните решения за инвестиции или за продажба.

108.

Държавите членки могат да използват в мярката за рисково финансиране редица финансови инструменти, например капиталови и квазикапиталови инвестиционни инструменти, кредитни инструменти или гаранции, които не са на принципа pari passu. В точки 109—121 са посочени елементите, които Комисията ще взема под внимание при оценката си на такива специфични финансови инструменти.

а)   Капиталови инвестиции

109.

Капиталовите инвестиционни инструменти могат да бъдат под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции в предприятие, чрез които инвеститорът купува (част от) собствеността върху предприятието. (54)

110.

Капиталовите инструменти могат да имат различни асиметрични характеристики и да предвиждат диференцирано третиране на инвеститорите, тъй като някои инвеститори могат да участват в по-голяма степен в рисковете и ползите в сравнение с други. За да се намалят рисковете за частните инвеститори, мярката може да предлага защита, свързана с разпределянето на печалбата (upside protection, т.е. публичният инвеститор се отказва от част от печалбата), защита срещу част от загубите (ограничаване на загубите за частните инвеститори) или комбинация от двете.

111.

Мнението на Комисията е, че със стимулите, свързани с разпределянето на печалбата, се постига по-добро съответствие между интересите на публичните и на частните инвеститори. Обратно, механизмите за защита срещу загуби, при които публичният инвеститор може да бъде изложен на риск от слаби резултати, могат да доведат до несъответствие на интересите и до неблагоприятен избор от страна на финансовите посредници или на инвеститорите.

112.

Комисията смята, че капиталовите инструменти с ограничена възвръщаемост (55), опция за покупка (56) и асиметрично разпределение на паричния доход (57) предлагат добри стимули, особено в случаи, характеризиращи се с не толкова сериозна пазарна неефективност.

113.

Капиталовите инструменти с поделяне на загубите, което не е на принципа pari passu и превишава границите, заложени в Общия регламент за групово освобождаване, могат да бъдат оправдани само за мерки, насочени към сериозни случаи на пазарна неефективност, например във високотехнологичните сектори, или други значими пречки, установени в предварителната оценка, например мерки, насочени предимно към стартиращи предприятия и МСП, които се намират на етапа преди първата си търговска продажба или на етап доказване на осъществимостта на концепцията. С цел да се предотврати прекомерната защита срещу риска от загуби, трябва да се определи горна граница на първата загуба, поемана от публичния инвеститор.

б)   Дългови инструменти, включващи предоставяне на финансови средства: заеми

114.

Мярката за рисково финансиране може да обхваща предоставянето на заеми на равнището на финансовите посредници или на крайните бенефициери.

115.

Дълговите инструменти, включващи предоставяне на финансови средства, могат да имат различни форми, включително на подчинени заеми и заеми с поделяне на риска по портфейла. Финансовите посредници могат да получат подчинени заеми за укрепване на капиталовата си структура, за да могат да предоставят допълнително финансиране на допустимите предприятия. Заемите с поделяне на риска по портфейла са предназначени за предоставяне на заеми на финансови посредници, които поемат задължението да съфинансират портфейл от нови заеми или лизинги за допустими предприятия до определен процент на съфинансиране в съчетание с поделяне на кредитния риск по портфейла за всеки отделен заем (или за всеки отделен лизинг). И в двата случая финансовият посредник действа като съинвеститор в допустимите предприятия, но получава преференциално третиране в сравнение с публичния инвеститор или заемодател, тъй като инструментът намалява собствената му експозиция във връзка с кредитните рискове, произтичащи от базовия кредитен портфейл.

116.

По принцип, ако поради свързаните с намаляването на риска характеристики на инструмента публичният инвеститор или заемодател заема по отношение на базисния кредитен портфейл позиция „първа загуба“, която превишава определения в Общия регламент за групово освобождаване таван, мярката може да е оправдана само при мерки, насочени изключително към стартиращи предприятия и МСП преди първата им търговска продажба или на етапа на доказване на осъществимостта на концепцията, или при сериозна пазарна неефективност или друга пречка, която трябва да бъде ясно определена в предварителната оценка. Комисията ще разглежда положително мерките, които предвиждат изрично горна граница на първите загуби, поемани от публичния инвеститор, по-специално когато тази горна граница не превишава 35 %.

117.

Кредитните инструменти с поделяне на риска по портфейла следва да осигуряват значителен процент на съвместни инвестиции от избрания финансов посредник. Приема се, че случаят е такъв, ако този процент е не по-малък от 30 % от стойността на базисния кредитен портфейл.

в)   Дългови инструменти, невключващи предоставяне на финансови средства: гаранции

118.

Мерките за рисково финансиране може да обхващат предоставянето на гаранции или насрещни гаранции на финансовите посредници или на гаранции на крайните бенефициери, или комбинация от двете. Допустимите операции, покрити от гаранцията, трябва да бъдат нововъзникнали допустими кредитни операции за рисково финансиране, включително лизингови инструменти, както и квазикапиталови инвестиционни инструменти, но не и капиталови инструменти.

119.

Гаранциите следва да се предоставят на база портфейл. Финансовите посредници могат да избират операциите, които искат да включат в покрития от гаранцията портфейл, стига тези операции да отговарят на критериите за допустимост, определени по мярката за рисково финансиране. Процентът на гаранциите следва да осигурява подходящо ниво на поделяне на рисковете и ползите с финансовите посредници. По-специално, в надлежно обосновани случаи и в зависимост от резултатите от предварителната оценка, процентът на гаранцията може да бъде по-висок от максималния процент, предвиден в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, но не трябва да превишава 90 %. Такъв може да е например случаят с гаранциите по заеми или квазикапиталови инвестиции в стартиращи предприятия или МСП преди първата им търговска продажба или на етапа на доказване на осъществимостта на концепцията.

120.

При гаранциите с таван максималният процент по принцип следва да покрива само очакваните загуби. Ако този таван покрива и неочакваните загуби, цената трябва да бъде определена така, че да отразява допълнителното покритие на рисковете. По принцип максималният процент не трябва да превишава 35 %. Гаранции без таван (гаранции с определен процент на гаранцията, но без фиксиран максимален процент) могат да се предоставят в надлежно обосновани случаи и цената за тях следва да отразява предоставеното допълнително покритие на рисковете.

121.

Срокът на гаранцията следва да бъде ограничен — по принцип до максимум десет години, без да се засяга падежът на отделните дългови инструменти, покрити от гаранцията, който може да е по-дълъг. Гаранцията трябва да бъде намалена, ако финансовият посредник не включи даден минимален размер инвестиции в портфейла през определен период. За неизползваните суми трябва да се изискват такси ангажимент. За да бъдат посредниците стимулирани да постигнат договорените обеми инвестиции, могат да се използват методи като такси ангажимент, задействащи събития или етапни цели.

3.2.3.3.   Условия за определяне на целесъобразността на фискалните стимули

122.

Както е посочено в раздел 3.2.2.2, буква г), раздел 3 от Общия регламент за групово освобождаване е ограничен до фискалните стимули, насочени към инвеститорите, които са физически лица. Поради това Комисията трябва да бъде уведомявана за мерките, при които се използват фискални стимули, за да се насърчат корпоративните инвеститори да предоставят финансиране на допустимите предприятия — пряко или непряко чрез придобиване на акции в специален фонд или други видове инвестиционни структури, които инвестират в такива предприятия.

123.

Като общо правило държавите членки трябва да основават своите фискални мерки за помощ на констатациите за наличие на пазарна неефективност или друга пречка, направени в предварителната оценка, и съобразно с това да насочват своите инструменти към ясно определена категория допустими предприятия.

124.

Фискалните стимули за корпоративните инвеститори могат да бъдат под формата на данъчни облекчения върху доходите и/или данъчни облекчения върху капиталовата печалба и дивидентите, включително данъчни кредити и отлагане на данъци. В своята практика Комисията обикновено счита за съвместими облекченията в подоходното облагане, които съдържат конкретни ограничения по отношение на процента от инвестираната сума, който инвеститорът може да предяви за целите на данъчното облекчение, както и по отношение на размера на данъчното облекчение, който може да бъде приспаднат от данъчните задължения на инвеститора. Освен това данъчното задължение върху капиталовата печалба от продажбата на акции може да бъде отложено, ако бъде реинвестирано в допустими инвестиции в определен срок, а загубите от продажбата на такива акции могат да бъдат приспаднати от печалбите от други акции, подлежащи на облагане със същия данък.

125.

По принцип Комисията счита, че данъчните стимули за корпоративни инвеститори са целесъобразни, ако държавата членка може да представи доказателства, че допустимите предприятия са избрани въз основа на добре структуриран набор от инвестиционни изисквания, които са оповестени чрез подходящи средства за разгласяване и в които са определени характеристиките на допустимите предприятия, засегнати от пазарна неефективност или друга значима пречка.

126.

Без да се засяга възможността за продължаване на мерките, фискалните схеми трябва да са с максимална продължителност от десет години. Ако държавата членка предложи дадена мярка да бъде удължена, така че цялата ѝ продължителност да бъде повече от десет години (включително предходни схеми, ако има такива), тя трябва да извърши нова предварителна оценка заедно с оценка на ефективността на схемата през целия период на нейното прилагане.

127.

В своя анализ Комисията ще отчита специфичните характеристики на съответните национални фискални системи и на фискалните стимули, които вече съществуват в държавата членка, както и взаимодействието между тези стимули.

128.

Фискалното предимство трябва да бъде достъпно за всички инвеститори, които отговарят на приложимите критерии, без дискриминация по отношение на мястото им на установяване. С оглед на това държавите членки трябва да осигурят подходяща публичност по отношение на приложното поле и техническите параметри на мярката. Те следва да включват съответните горни граници, определящи максималното предимство, което всеки отделен инвеститор може да получи от мярката, както и размера на максималната инвестиция, която може да бъде направена в отделни допустими предприятия.

3.2.3.4.   Условия за мерките, подкрепящи алтернативни платформи за търговия

129.

По отношение на мерките за помощ за алтернативни платформи за търговия, които превишават границите, определени в Общия регламент за групово освобождаване, операторът на платформата трябва да представи бизнес план, който доказва, че подпомаганата платформа може да стане самостоятелна след по-малко от десет години. Освен това в уведомлението трябва да се представят правдоподобни съпоставителни сценарии, сравняващи ситуациите по отношение на необходимото финансиране, с които биха се сблъскали търгуемите предприятия при отсъствие на платформата.

130.

Комисията ще разглежда положително алтернативните платформи за търговия, създадени от няколко държави членки и извършващи дейност в няколко държави членки, тъй като те могат да бъдат особено ефективни и привлекателни за частните инвеститори, по-специално за институционалните инвеститори.

131.

По отношение на съществуващите платформи предложената бизнес стратегия на платформата трябва да показва, че поради постоянния недостиг на котирани предприятия и вследствие на това на недостиг на ликвидност съответната платформа трябва да бъде подпомогната в краткосрочен план, независимо от жизнеспособността ѝ в дългосрочен план. Комисията ще разглежда положително помощите за създаването на алтернативна платформа за търговия в държавите членки, в които не съществува такава платформа. Когато алтернативната платформа за търговия, която трябва да бъде подпомогната, е подплатформа или филиал на съществуваща фондова борса, Комисията ще обръща специално внимание на оценката относно недостига на финансиране, с който би се сблъскала тази подплатформа.

3.2.4.   Пропорционалност на помощта

132.

Държавната помощ трябва да бъде пропорционална на пазарната неефективност или на друга значима пречка, към която е насочена, за да се постигнат съответните цели на политиката. Тя трябва да бъде разработена по разходно ефективен начин в съответствие с принципите на добро финансово управление. Поради това, с цел дадена мярка за помощ за рисково финансиране да се счита за пропорционална, помощта трябва да бъде ограничена до строгия минимум, необходим за привличането на финансиране от пазара, за да бъде премахната пазарната неефективност или другата значима пречка, без да се пораждат неоснователни предимства.

133.

Като общо правило на равнището на крайните бенефициери помощта за рисково финансиране се счита за пропорционална, ако инвестицията в рисково финансиране за всеки допустим бенефициер не надвишава тавана, определен в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, и отговаря на условията, определени в настоящия раздел. За мерки за рисково финансиране, при които инвестицията в рисково финансиране за всеки допустим бенефициер надвишава тавана, определен в Общия регламент за групово освобождаване, по-големите инвестиции в рисково финансиране за всеки бенефициер трябва също да бъдат съизмерими с големината на недостига на финансиране, определен количествено в предварителната оценка (вж. точка 64).

134.

На равнището на инвеститорите помощта трябва да бъде ограничена до необходимия минимум за привличането на частен капитал с цел да се постигне минимално привличане на частни ресурси и да се премахне пазарната неефективност или друга значима пречка.

3.2.4.1.   Условия за финансовите инструменти

135.

Финансовите посредници трябва да подбират допустимите крайни бенефициери въз основа на стабилна от търговска гледна точка инвестиционна стратегия (вж. точка 70) и жизнеспособен бизнес план, който оправдава размера на рисковото финансиране, което трябва да бъде предоставено. Тези елементи са допълнителна гаранция за това, че помощта е необходима и пропорционална.

136.

Мярката трябва да осигурява баланс между преференциалните условия, предложени по даден финансов инструмент с цел да се постигне максимално привличане на частни ресурси и да се преодолее установената пазарна неефективност или друга значима пречка, и необходимостта инструментът да генерира достатъчно финансови печалби, за да остане оперативно жизнеспособен.

137.

Точният характер и точната стойност на стимулите трябва да бъдат определени чрез открит, прозрачен и недискриминационен процес на подбор, в рамките на който финансовите посредници, както и управителите на фондове и инвеститорите се поканват да представят конкурентни оферти.

Справедлива норма на възвръщаемост

138.

Комисията е на мнение, че когато асиметричните коригирани спрямо риска печалби или асиметричното поделяне на загубата са определени чрез такъв процес, финансовият инструмент следва да се счита за пропорционален и за отразяващ справедлива норма на възвръщаемост. Когато управителите на фондове се избират посредством открита, прозрачна и недискриминационна процедура, при която кандидатите са длъжни да представят своята база от инвеститори като част от процеса на подбор, частните инвеститори се смятат за надлежно избрани.

139.

В случай на съвместни инвестиции от публичен фонд и от частни инвеститори, които участват в отделни операции, частните инвеститори трябва да бъдат избрани чрез отделен състезателен процес за всяка операция, което е предпочитаният начин за определяне на справедливата норма на възвръщаемост.

140.

Когато частните инвеститори не са подбрани чрез правилен процес на подбор (например защото процедурата за подбор се е оказала неефективна или безрезултатна), справедливата норма на възвръщаемост трябва да бъде определена от независим експерт въз основа на анализ на пазарните критерии и на пазарния риск по общоприета стандартна методика за оценка, като методиката на дисконтираните парични потоци, за да се избегне свръхкомпенсиране на инвеститорите. На тази основа независимият експерт трябва да изчисли минимално ниво на справедлива норма на възвръщаемост и да прибави към него подходящ марж, за да се отчетат рисковете.

141.

В ситуациите, описани в точка 140, трябва да са предвидени подходящи правила за определянето на независим експерт. Минималното изискване е експертът да е лицензиран за предоставянето на такива консултации, да е регистриран в съответните професионални асоциации, да спазва деонтологичните и професионалните правила на тези асоциации, да е независим и да носи отговорност за точността на своята експертна оценка. По принцип независимите експерти трябва да бъдат избрани чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура за подбор. За определянето на справедливата норма на възвръщаемост в контекста на мерките за помощ за рисково финансиране предоставящият орган не може да използва два пъти услугите на един и същ независим експерт в рамките на тригодишен период.

142.

Предвид на посоченото по-горе мярката може да съдържа различни публични и частни инвестиции с асиметрично поделяне на печалбата или с асиметрично разположение във времето, стига очакваните коригирани спрямо риска печалби за частните инвеститори да се ограничават до справедливата норма на възвръщаемост.

Подбор и възнаграждение на финансовите посредници или на техните управители

143.

Като общ принцип Комисията счита, че икономическото съответствие между интересите на държавата членка и на финансовите посредници или на техните управители, според случая, може да доведе до намаляване на помощта до минимум. Трябва да има съответствие между тези интереси както по отношение на постигането на конкретните цели на политиката, така и по отношение на финансовите резултати от публичната инвестиция в инструмента.

144.

Финансовият посредник или управителят на фонд може да инвестира съвместно с държавата членка, стига условията на такова съинвестиране да изключват всякакви възможни конфликти на интереси. Това съинвестиране може да стимулира управителя да съобрази инвестиционните си решения с определените цели на политиката. Способността на управителя на фонда да предостави инвестиции от собствените си средства може да бъде един от критериите за подбор.

145.

Възнаграждението на финансовите посредници или на управителите на фондове, в зависимост от вида на мярката за рисково финансиране, трябва да включва годишна такса за управление, както и стимули, основаващи се на резултатите, като например отсрочено възнаграждение.

146.

Обвързаният с резултатите елемент на възнаграждението трябва да е съществен и да е замислен така, че с него да се възнаграждава постигането на финансови резултати, както и изпълнението на предварително определените конкретни цели на политиката. Трябва да има баланс между стимулите, свързани с политиката, и стимулите за финансови резултати, които са необходими, за да се гарантира ефективен подбор на допустими предприятия, в които ще се извършват инвестициите. Освен това Комисията ще взема предвид евентуалните санкции, предвидени в споразумението за финансиране между държавата членка и финансовия посредник, които ще се прилагат, ако не са постигнати определените цели на политиката.

147.

Размерът на обвързаното с резултатите възнаграждение следва да е оправдан с оглед на съответната пазарна практика. Управителите трябва да получават възнаграждение не само за успешното предоставяне на средства и за размера на привлечения частен капитал, но също и за успешната възвръщаемост на инвестициите, например за постъпленията от доходи и от капитал над определен минимален процент на възвръщаемост.

148.

Общият размер на таксите за управление не трябва да превишава оперативните и управленските разходи, необходими за изпълнението на съответния финансов инструмент, плюс разумна печалба, в съответствие с практиката на пазара. Таксите не трябва да включват инвестиционни разходи.

149.

Тъй като финансовите посредници или техните управители, според случая, трябва да бъдат избрани чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура, общата структура на таксите може да бъде оценена като част от оценяването в процеса на подбор, а максималното възнаграждение може да бъде определено в резултат на този подбор.

150.

Комисията смята, че когато упълномощен субект е определен пряко, годишната такса за управление винаги трябва да отразява сравнима пазарна практика и по принцип не трябва да надвишава 3 % от капитала, който трябва да бъде предоставен на този субект, като тази сума не включва обвързаните с резултатите стимули.

3.2.4.2.   Условия за фискалните стимули

151.

Цялата инвестиция за всяко предприятие бенефициер не трябва да надвишава максималния размер, определен в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, освен ако може да бъде оправдана по-голяма сума въз основа на установената в предварителната оценка пазарна неефективност и ако най-подходящият инструмент е фискалният (вж. раздел 3.2.3.3).

152.

Независимо от вида на данъчното облекчение, допустимите акции трябва да са обикновени акции с пълно поемане на риска, новоемитирани от допустимо предприятие, определено в предварителната оценка, и да се държат в продължение на най-малко три години. Облекчението не може да бъде предоставяно на инвеститори, които са независими от предприятието, в което се инвестира.

153.

При данъчни облекчения по отношение на данъка върху доходите инвеститорите, които предоставят финансиране на допустими предприятия, могат да получат облекчение в размер до разумен процент от инвестираната сума, при условие че не се превишава максималният размер на дължимия от инвеститора данък върху доходите, определен преди фискалната мярка. Комисията счита за разумно данъчното облекчение да бъде ограничено до 30 % от инвестираната сума. Загубите, произтичащи от продажба на акции, могат да бъдат приспаднати от данъка върху доходите.

154.

При данъчно облекчение върху дивидентите всеки дивидент, получен за отговарящи на условията акции, може да бъде напълно освободен от данък върху доходите.

155.

По същия начин при данъчно облекчение във връзка с данъка върху капиталовата печалба всяка печалба от продажбата на отговарящи на условията акции може да бъде напълно освободена от данък върху капиталовата печалба. Освен това данъкът върху капиталовата печалба, дължим за продажбата на отговарящи на условията акции, може да бъде отложен, ако бъде реинвестиран в нови отговарящи на условията акции в срок от една година.

3.2.4.3.   Условия за алтернативните платформи за търговия

156.

За да може да се направи правилен анализ на пропорционалността на помощта, предоставена на оператора на алтернативна платформа за търговия, държавни помощи могат да бъдат отпускани в размер до 50 % от разходите за инвестицията, направени за създаването на такава платформа.

157.

По отношение на фискалните стимули за корпоративни инвеститори Комисията ще оценява пропорционалността на мярката с оглед на условията, определени за фискалните стимули в раздел 3.2.4.2.

3.2.4.4.   Натрупване

158.

Помощите за рисково финансиране могат да се натрупват с всички други мерки за държавна помощ с установими допустими разходи.

159.

Помощите за рисково финансиране могат да се натрупват с други мерки за държавна помощ без установими допустими разходи или с помощи de minimis, без да се превишава най-високият приложим таван за общото финансиране, определен съобразно с конкретните обстоятелства на всеки отделен случай в регламент за групово освобождаване или в решение на Комисията.

160.

Финансирането от Съюза, което се управлява централно от институции, агенции, съвместни предприятия или други органи на Съюза и което не се намира пряко или непряко под контрола на държавите членки, не представлява държавна помощ. Когато такова финансиране от Съюза е съчетано с държавна помощ, общият размер на публичното финансиране, предоставено във връзка със същата инвестиция, не трябва да надвишава най-благоприятния процент на финансиране, определен в приложимите правила на правото на Съюза.

3.2.5.   Избягване на неоправдани отрицателни последици от рисковото финансиране върху конкуренцията и търговията

161.

За да бъде съвместима мярката за помощ, нейните отрицателни последици, изразяващи се в нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията между държавите членки, трябва да бъдат ограничени и не трябва да надхвърлят положителните последици от помощта до степен, която да противоречи на общия интерес.

3.2.5.1.   Положителните последици, които трябва да се вземат предвид

162.

Както е обяснено в раздел 1, стартиращите предприятия и МСП продължават да играят решаваща роля в икономиките на държавите членки както по отношение на създаването на работни места, така и по отношение на стимулирането на икономическата динамика и растежа. МСП осигуряват заетост на около 100 милиона души в Съюза и допринасят за повече от половината от БВП на Съюза. Те са изключително важни и за конкурентоспособността и благоденствието на Съюза, за нейния икономически и технологичен суверенитет и устойчивост на външни сътресения. За да могат обаче да изпълняват своята роля и да постигнат тези положителни резултати, МСП се нуждаят от финансиране. Ето защо е от решаващо значение да съществува ефективен пазар за рисково финансиране за МСП, така че предприятията да могат да получават достъп до необходимото финансиране на всеки един етап от своето развитие. Когато е налице пазарна неефективност или друга значима пречка пред ефективното функциониране на това финансиране, може да е необходима помощ за рисково финансиране, за да се подобри неговото предоставяне на жизнеспособни МСП от тяхното ранно развитие до етапите им на растеж (и при определени обстоятелства на малки дружества със средна капитализация и иновационни дружества със средна капитализация), така че да се развие конкурентен пазар за рисково финансиране в дългосрочен план. В този контекст основният положителен ефект, който помощта за рисково финансиране има за цел да постигне, е да се подобри достъпът до финансиране за засегнатите предприятия.

163.

Освен това, когато оценява положителните последици от помощта за рисково финансиране, които трябва да бъдат съпоставени с нейните отрицателни последици върху конкуренцията и търговията, Комисията може да вземе предвид, когато е уместно, факта, че помощта има и други положителни последици, освен че допринася за предоставянето на рисково финансиране. Такъв може да бъде случаят, когато се установи, че освен че дава възможност на предприятията да се разрастват или да развиват нови дейности, както и да генерират икономически растеж, инвестицията в рисково финансиране допринася значително, по-специално за цифровия преход или за прехода към екологично устойчиви дейности, включително нисковъглеродни, неутрални по отношение на климата или устойчиви на изменението на климата дейности, за устойчиви вериги за създаване на стойност или за развитието на подпомаганите региони. При оценката на положителните ефекти, които трябва да бъдат взети предвид, когато е приложимо, Комисията ще обърне специално внимание на критериите за екологично устойчиви икономически дейности, определени в член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852, включително принципа за ненанасяне на значителни вреди или други сравними методики (58).

164.

За да се даде възможност на Комисията надлежно да оцени очакваните положителни последици от помощта по отношение на развитието на съответните дейности, държавата членка следва да определи ясна и конкретна цел (или поредица от цели), насочена към преодоляване на пазарната неефективност или на друга съответна пречка, установена в предварителната оценка. Мащабите и продължителността на мярката следва да бъдат съобразени с тези цели. Освен това държавата членка трябва също да определи съответните показатели за изпълнение въз основа на резултатите от предварителната оценка, с което да даде възможност на Комисията да измери очакваните последици от помощта по отношение на преследваните цели. Показателите за изпълнение могат да включват:

а)

необходимата или предвижданата инвестиция от частния сектор;

б)

очаквания брой крайни бенефициери, в които ще се инвестира, включително броя на стартиращите предприятия и новосъздадените МСП;

в)

предполагаемия брой нови предприятия, които ще бъдат създадени в хода на изпълнението на мярката за рисково финансиране и в резултат на инвестициите в рисково финансиране;

г)

броя на новите работни места, които ще бъдат разкрити в предприятията крайни бенефициери между датата на първата инвестиция в рисково финансиране по мярката за рисково финансиране и излизането от инвестицията;

д)

ако е уместно, дела на инвестициите, които ще бъдат извършени в съответствие с критерия за оператор в условията на пазарна икономика;

е)

етапни цели и срокове, в които трябва да бъдат инвестирани предварително определени суми или процент от бюджета;

ж)

очакваната възвръщаемост или доходност на инвестициите;

з)

ако е уместно, заявките за патент, които ще бъдат подадени от крайните бенефициери в хода на изпълнението на мярката за рисково финансиране;

и)

ако е уместно, укрепване на устойчивостта на критичните вериги на доставки (напр. в секторите на здравеопазването, електрониката, аеронавтиката, двойната употреба и отбраната) и подпомагане на технологичното развитие.

165.

Показателите, посочени в точка 164, са от значение, за да се докаже, че се очаква помощта за рисково финансиране да доведе до положителни последици в съответствие с поставените цели. По-специално, показателите дават възможност да бъдат оценени ефективността на мярката и валидността на изготвените от финансовия посредник инвестиционни стратегии в контекста на процеса на подбор.

166.

Когато мярка за рисково финансиране се използва частично или изцяло за подпомагане на предприятия, които наскоро са получили признание/награда за иновативност в съответствие с критериите, определени в рамките на дейностите по инициативата CASSINI, или на които е присъден знак за качество под формата на печат за високи постижения от ЕСИ, или за съинвестиране с фонда на ЕСИ, или за предоставяне на последващи инвестиции във връзка с програмата „Ускорител“ (59), Комисията може да приеме, че държавата членка използва същите ключови показатели за ефективност като ЕСИ или съответно CASSINI.

3.2.5.2.   Отрицателни последици, които трябва да се вземат предвид

167.

Мярката за държавна помощ трябва да бъде проектирана по такъв начин, че да ограничава нарушаването на конкуренцията и търговията в рамките на вътрешния пазар. При мерките за рисково финансиране трябва да се извърши оценка на потенциалните отрицателни последици на всяко равнище, на което е възможно да съществува помощ : на равнището на инвеститорите, на това на финансовите посредници и на техните управители, както и на равнището на крайните бенефициери.

168.

За да даде възможност на Комисията да извърши оценка на вероятните отрицателни последици от мярката върху конкуренцията и търговията, държавата членка може да представи всяко изследване или друго съответно доказателство, с което разполага, като последващи оценки на подобни схеми, извършени по отношение на допустимите предприятия, на структурите за финансиране, на проектните параметри и на географската област.

169.

На равнището на пазара за предоставяне на рисково финансиране държавната помощ може да доведе до изтласкване на частните инвеститори. Това може да намали стимулите за частните инвеститори да предоставят финансиране на допустимите предприятия и да ги насърчи да изчакат, докато държавата предостави помощ за такива инвестиции. Този риск става толкова по-значим, колкото по-голям е общият размер на финансирането, предоставено на крайните бенефициери, колкото по-голям е размерът на тези предприятия бенефициери и в колкото по-напреднал стадий от своето развитие се намират те, тъй като при тези обстоятелства частното финансиране става все по-достъпно. Освен това държавната помощ не трябва да елиминира нормалния бизнес риск, свързан с инвестициите, които инвеститорите биха извършили дори при отсъствие на държавна помощ. Доколкото обаче пазарната неефективност или другата значима пречка е правилно определена, вероятността мярката за рисково финансиране да доведе до такова изтласкване е по-малка.

170.

На равнището на финансовите посредници помощта може да има нарушаващи ефекти по отношение на увеличаването или поддържането на пазарната мощ на посредник, например на пазара в даден регион. Дори когато помощта не води пряко до увеличаване на пазарната мощ на финансовия посредник, тя може да прави това непряко, като възпира разширяването на дейността на съществуващите конкуренти, като предизвиква тяхното излизане от пазара или като възпира навлизането на нови конкуренти.

171.

Мерките за рисково финансиране трябва да бъдат насочени към ориентирани към растежа предприятия, които не могат да привлекат достатъчно финансиране от частни източници, но могат да станат жизнеспособни, ако получат държавна помощ за рисково финансиране. Въпреки това когато дадена мярка предвижда създаването на публичен фонд, но инвестиционна стратегия на този фонд не доказва в достатъчна степен потенциалната жизнеспособност на допустимите предприятия, мярката е малко вероятно да издържи сравнителния тест (вж. раздел 3.2.5.3), тъй като при тези обстоятелства инвестицията в рисково финансиране може да е равностойна на безвъзмездни средства.

172.

Условията, свързани с търговското управление и вземането на решения, ориентирани към печалбата, които условия са определени в член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, са от основно значение, за да се гарантира, че изборът на предприятията крайни бенефициери се основава на търговска логика. Поради това Комисията ще вземе предвид тези условия, когато оценява мерките за рисково финансиране съгласно настоящите насоки, включително когато мярката включва публични финансови посредници.

173.

Малките инвестиционни фондове, които имат ограничена регионална насоченост и не предвиждат адекватни мерки за управление, ще бъдат анализирани с цел да се избегне рискът от поддържане на неефективни пазарни структури. Регионалните схеми за рисково финансиране може невинаги да са с недостатъчен мащаб и обхват поради липса на диверсифициране, свързана с евентуален нисък брой допустими предприятия като инвестиционни цели, което би могло да намали ефективността на тези фондове и да доведе до предоставяне на помощ на по-малко жизнеспособни предприятия. В такива случаи инвестициите могат потенциално да нарушат конкуренцията и да предоставят неоснователни предимства на определени предприятия.

174.

На равнището на крайните бенефициери мярката може да има нарушаващи ефекти върху продуктовите пазари, на които се конкурират тези предприятия. Например мярката може да наруши конкуренцията, ако е насочена към предприятия в сектори, които се представят незадоволително. Значителното разширяване на капацитета, предизвикано от държавната помощ в незадоволително представящ се пазар, може по-специално да наруши неоснователно конкуренцията, тъй като създаването или поддържането на свръхкапацитет би могло да доведе до свиване на маржовете на печалба, до намаляване на инвестициите на конкурентите и дори до тяхното излизане от пазара. То може също да попречи на някои предприятия да навлязат на пазара. Това води до неефективни пазарни структури, които в дългосрочен план са вредни и за потребителите. Когато пазарът в целевите сектори расте, обикновено има по-малко причини за опасения, че помощта ще засегне неблагоприятно динамичните стимули или ще попречи неоправдано на напускането или на навлизането на пазара. Комисията счита, че рискът от такива нарушения е значителен, когато мярката за рисково финансиране е специфична за определен сектор, или дава предпочитание на някои сектори пред други. В такива случаи Комисията ще анализира нивото на производствения капацитет в дадения сектор, като вземе предвид потенциалното търсене. За да е възможно Комисията да извърши тази оценка, държавата членка трябва да посочи в своето уведомление дали мярката за рисково финансиране е специфична за определен сектор, или дава предпочитание на някои сектори пред други.

175.

Комисията ще оцени също всички потенциални отрицателни последици от преместването на дейности, тъй като те биха могли да засегнат конкуренцията и търговията между държавите членки. Във връзка с това Комисията ще анализира дали съществува вероятност регионалните фондове да стимулират преместване в рамките на вътрешния пазар. Когато дейностите на финансовия посредник са концентрирани върху неподпомаган регион, който граничи с подпомагани региони, или върху регион с интензитет на регионалната помощ, който е по-голям от този в целевия регион, рискът от такова нарушение е по-ясно изразен. Регионалните мерки за рисково финансиране, концентрирани само върху определени сектори, също могат да имат отрицателни последици, свързани с преместването на дейности.

176.

Накрая, като част от оценката на отрицателните последици върху конкуренцията и търговията, Комисията може да вземе предвид, когато е уместно, отрицателните външни ефекти от подпомаганата дейност, когато тези външни ефекти оказват неблагоприятно въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки до степен, която противоречи на общия интерес, като създават или задълбочават пазарна неефективност (60).

3.2.5.3.   Съпоставяне на положителните и отрицателните последици от помощта

177.

Като крайна стъпка в своя анализ Комисията ще съпостави установените отрицателни последици от мярката за помощ във връзка с нарушаването на конкуренцията и въздействието върху търговията между държавите членки с положителните последици от помощта и ще направи заключение, че мярката за помощ е съвместима с вътрешния пазар само ако положителните последици надвишават отрицателните.

178.

Общият баланс на определени категории схеми за помощ може допълнително да бъде обвързан с изискването за последваща оценка съгласно раздел 4. В такива случаи Комисията може да ограничи продължителността на схемите, с възможност за повторно уведомяване за продължаването им по-късно.

3.2.6.   Прозрачност

179.

Като допълнителна гаранция срещу неоправдани нарушения на конкуренцията държавите членки, Комисията, икономическите оператори и обществеността трябва да имат лесен достъп до всички съответни актове и до информацията, отнасяща се до отпуснатата помощ.

180.

Държавите членки трябва да публикуват следната информация в базата данни за прозрачност на държавните помощи на Комисията (transparency award module) (61) или на подробен уебсайт за държавна помощ на национално и регионално равнище:

а)

пълния текст на одобрената схема за помощ или на решението за предоставяне на индивидуалната помощ и разпоредбите за неговото прилагане или връзка към него;

б)

информация за всяка предоставена индивидуална помощ, надхвърляща 100 000 EUR, както е посочено в приложението към настоящите насоки.

181.

Държавите членки трябва да организират своите подробни уебсайтове за държавна помощ, както е посочено в точка 180, така че достъпът до тази информация да е лесен. Информацията се публикува в непроприетарен формат във вид на електронна таблица, който позволява данните да бъдат ефективно търсени, извличани, сваляни и лесно публикувани в интернет, например във формат CSV или XML. Широката общественост трябва да има достъп до уебсайта без никакви ограничения, включително без предварителна регистрация на потребител.

182.

За схеми под формата на фискални стимули условията, посочени в точка 180, буква б), ще се считат за изпълнени, ако държавите членки публикуват необходимата информация за индивидуалните размери на помощта в следните граници (в милиони евро):

 

0,1—0,5;

 

0,5—1;

 

1—2;

 

2—5;

 

5—10;

 

10—30;

 

30—60;

 

60—100;

 

100—250;

 

250 и повече.

183.

Информацията в точка 180, буква б) трябва да бъде публикувана в срок от шест месеца от датата на отпускане на помощта или, за помощ под формата на фискални стимули — в срок от една година от датата, на която се изисква данъчната декларация (62). За помощ, която е неправомерна, но впоследствие е счетена за съвместима, държавите членки трябва да публикуват тази информация в срок от шест месеца от датата на решението на Комисията, с което помощта се обявява за съвместима. За да е възможно прилагането на правилата за държавна помощ съгласно Договора, информацията трябва да бъде налична в продължение на най-малко десет години от датата, на която е предоставена помощта.

184.

Комисията публикува на своя уебсайт електронната препратка към уебсайтовете за държавна помощ, посочени в точка 180.

4.   ОЦЕНКА

185.

За да се гарантира допълнително, че нарушаването на конкуренцията и търговията е ограничено, Комисията може да изиска някои схеми за помощ да бъдат подложени на последваща оценка. Ще се изискват оценки на схеми, при които потенциалът за нарушаване на конкуренцията и търговията е особено голям, т.е. когато съществува риск от значително ограничаване или нарушаване на конкуренцията, ако изпълнението не бъде своевременно подложено на преглед.

186.

Последваща оценка може да се изисква за следните схеми за помощ:

а)

схеми с големи бюджети за помощ;

б)

схеми с регионална насоченост;

в)

схеми с тясна секторна насоченост;

г)

променени схеми, когато промяната засяга критериите за допустимост, размера на инвестицията или на финансовите проектни параметри;

д)

схеми, съдържащи нови характеристики;

е)

схеми, за които Комисията изисква това с оглед на потенциалното отрицателно въздействие на схемата върху конкуренцията и търговията.

187.

При всички положения последваща оценка ще се изисква за схеми с бюджет за държавна помощ или за които са били отчетени разходи над 150 милиона евро за дадена година или 750 милиона евро за цялата им продължителност, т.е. общата продължителност на схемата и всяка предходна схема, обхващаща подобна цел и географски регион, считано от 1 януари 2022 г. Предвид целите на оценката и за да се избегне непропорционална тежест за държавите членки, последващи оценки ще се изискват само за схеми за помощ, чиято обща продължителност надвишава три години, считано от 1 януари 2022 г.

188.

Изискването за последваща оценка може да бъде отменено за схеми за помощ, които са пряк приемник на схема, обхващаща сходна цел и сходна географска област, която схема е била предмет на оценка и за която е представен окончателен доклад за оценка в съответствие с плана за оценка, одобрен от Комисията, както и за която не са констатирани отрицателни заключения. Когато окончателният доклад за оценка на схема не съответства на одобрения план за оценка, тази схема трябва незабавно да бъде прекратена.

189.

Оценката следва да има за цел да провери дали са се осъществили хипотезите и условията, върху които се основава съвместимостта на схемата, по-специално по отношение на необходимостта от мярката за помощ и ефективността ѝ с оглед на нейните цели. Следва също така да се оцени въздействието на схемата за рисково финансиране върху конкуренцията и търговията.

190.

За схеми за помощ, за които трябва да се извърши оценка съгласно (вж. точки 186 и 187), чиято обща продължителност надвишава три години, считано от 1 януари 2022 г., държавите членки трябва да уведомят за проект на план за оценка, който ще представлява неразделна част от оценката на Комисията на схемата, както следва:

а)

заедно със схемата за помощ, ако нейният бюджет надхвърля 150 милиона евро за съответната година, или 750 милиона евро за общата продължителност на схемата;

б)

в рамките на 30 работни дни след всяка значителна промяна, с която бюджетът на схемата се увеличава до стойност над 150 милиона евро за всяка година, или 750 милиона евро за цялата продължителност на схемата;

в)

в рамките на 30 работни дни след отчитане в официалните сметки на разходи, които надвишават 150 милиона евро за всяка година;

г)

въз основа на искане на Комисията и във всеки случай преди одобряването на схемата, ако схемата попада в една от категориите, изброени в точка 186, независимо от бюджета за държавна помощ на схемата.

191.

Проектът на плана за оценка трябва да съответства на общите методологични принципи, предоставени от Комисията (63). Държавите членки трябва да публикуват одобрения от Комисията план за оценка.

192.

Последващата оценка трябва да бъде извършена въз основа на плана за оценка от експерт, независим от органа, предоставящ държавната помощ. Всяка оценка трябва да включва поне един междинен и един окончателен доклад за оценка. Държавите членки трябва да публикуват и двата доклада.

193.

Окончателният доклад за оценка трябва да бъде представен на Комисията своевременно, за да може тя да оцени възможното удължаване на схемата за помощ, и най-късно девет месеца преди изтичането на срока на схемата. Този период може да бъде съкратен за схеми, при които е задействано изискването за оценка през последните две години от прилагането им. Точното приложно поле и условията на всяка оценка ще бъдат определени в решението за разрешаване на схемата за помощ. В уведомлението за всяка последваща мярка за помощ с подобна цел трябва да се посочи по какъв начин се вземат предвид резултатите от тази оценка.

5.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

5.1.    Приложимост

194.

Комисията ще прилага изложените в настоящите насоки принципи при оценката на съвместимостта с вътрешния пазар на всички помощи за рисково финансиране, подлежащи на уведомяване, които се отпуснати или се планира да бъдат отпуснати от 1 януари 2022 г.

195.

Помощите за рисково финансиране, отпуснати неправомерно преди 1 януари 2022 г., ще се оценяват в съответствие с правилата, които са в сила към датата на отпускане на помощта.

196.

С цел да се защитят оправданите очаквания на частните инвеститори, в случай на схеми за рисково финансиране, при които се предоставя публично финансиране в подкрепа на рисково финансиране, приложимостта на правилата по отношение на мярката за рисково финансиране се определя от датата на поемане на задължението за предоставяне на публичното финансиране на финансовите посредници, която е датата на подписване на споразумението за финансиране.

5.2.    Подходящи мерки

197.

Комисията смята, че прилагането на настоящите насоки ще доведе до някои промени в принципите на оценяване, приложими за помощите за рисково финансиране в Съюза. По тези причини Комисията предлага на държавите членки следните подходящи мерки съгласно член 108, параграф 1 от Договора:

а)

държавите членки следва при необходимост да изменят своите съществуващи схеми за помощ за рисково финансиране, за да ги приведат в съответствие с настоящите насоки, в срок от шест месеца след датата на публикуване на насоките;

б)

държавите членки се приканват да дадат своето изрично и безусловно съгласие за предложените мерки в срок от два месеца от датата на публикуване на настоящите насоки. При липса на отговор Комисията ще счита, че съответната държава членка не е съгласна с предложените мерки.

198.

С цел да се защитят оправданите очаквания на частните инвеститори, държавите членки не са длъжни да предприемат подходящи мерки по отношение на схемите за помощ за рисково финансиране в полза на МСП, когато поемането на задължението за предоставяне на публичното финансиране на финансови посредници, което поемане на задължение съответства на датата на подписване на споразумението за финансиране, е направено преди датата на публикуване на настоящите насоки и ако всички предвидени в споразумението за финансиране условия остават непроменени. Тези финансови посредници могат да продължат да осъществяват дейността си и да инвестират в съответствие с първоначалната си инвестиционна стратегия до края на срока, определен в споразумението за финансиране.

5.3.    Докладване и мониторинг

199.

Съгласно Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (64) и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (65) държавите членки трябва да представят годишни доклади на Комисията.

200.

Държавите членки трябва да съхраняват подробна документация по отношение на всички мерки за помощ. Тази документация трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване на факта, че са изпълнени условията, свързани с допустимостта и с максималния размер на инвестициите. Тази документация трябва да се съхранява в продължение на десет години от датата на отпускане на помощта и при поискване да бъде предоставена на Комисията. В случай на мерки за помощ, които осигуряват данъчни стимули, по които фискална помощ се предоставя автоматично, като тези, основаващи се на данъчните декларации на бенефициерите, и когато не се извършва предварителна проверка дали всички условия за съвместимост са спазени за всеки бенефициер, държавите членки трябва да проверяват редовно, най-малкото ex post и въз основа на извадка, че са спазени всички условия за съвместимост, и правят направени необходимите заключения. Държавите членки трябва да пазят подробна документация за проверките за период от поне десет години от датата на тяхното извършване.

5.4.    Преразглеждане

201.

Комисията може по всяко време да вземе решение за преглед или за изменение на настоящите насоки, ако това се налага поради причини, свързани с политиката на Съюза в областта на конкуренцията, или за да бъдат отчетени други политики на Съюза, международни ангажименти и развитието на пазарите, както и поради всяка друга основателна причина.

(1)  Точните определения за МСП, малки дружества със средна капитализация и иновационни дружества със средна капитализация за целите на настоящите насоки са посочени в точка 35 от раздел 2.3.

(2)  Насоки на Общността за държавна помощ за насърчаване на инвестиции в рисков капитал за малки и средни предприятия (ОВ C 194, 18.8.2006 г., стр. 2).

(3)  Съобщение на Комисията — Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране (ОВ C19, 22.1.2014 г., стр. 4).

(4)  Между 2012 и 2014 г. Комисията изпълни амбициозна програма за модернизиране на държавната помощ, основана на три основни цели (за повече подробности вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно модернизирането на държавната помощ на ЕС, COM (2012)209 final от 8 май 2012 г.):

a)

насърчаване на устойчивия, интелигентен и приобщаващ растеж в рамките на конкурентен вътрешен пазар;

б)

насочване на извършвания от Комисията предварителен контрол към случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар, като същевременно се задълбочи сътрудничеството с държавите членки при прилагането на правилата за държавната помощ; както и

в)

опростяване на правилата с цел да се ускори процесът на вземане на решения.

(5)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа”, COM(2020)103 final, 10.3.2020 г.

(6)  Вж. „Evaluation support study on the EU rules on State aid for access to finance for SMEs“ (Доклад от проучването в подкрепа на оценката на правилата на ЕС за държавните помощи за достъп до финансиране за МСП), Европейски съюз (2020 г.), достъпен на следния адрес:

https://ec.europa.eu/competition/state_aid/modernisation/risk_finance_study.zip.

(7)  Тези иновации включват например промяна на социалните практики в подкрепа на екологичния или цифровия преход или повишаване на достъпността на жените до професиите в областта на ИКТ.

(8)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Европейският зелен пакт“, COM(2019) 640 final, 11.12.2019 г.

(9)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“, COM(2020)67 final, 19.2.2020 г.

(10)  Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета, COM(2021)557 final, 14.7.2021 г.

(11)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“, COM(2018)97 final, 8.3.2018 г.

(12)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Таксономия на ЕС, отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта, предпочитания по отношение на устойчивостта и доверителни задължения: Насочване на финансирането към Европейския зелен пакт“, COM(2021)188 final, 21.4.2021 г.

(13)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

(14)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“, COM(2021) 118 final, 9.3.2021 г.

(15)  Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(16)  В Съобщение на комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“, COM/2020/575 final, 17.9.2020 г., се определят седем водещи области: ускоряване — приоритетен подход към ориентираните към бъдещето чисти технологии и ускоряване на разработването и използването на възобновяеми енергийни източници; саниране — подобряване на енергийната ефективност на обществените и частните сгради; зареждане и презареждане — насърчаване на ориентирани към бъдещето чисти технологии, за да се ускори използването на устойчив, достъпен и интелигентен транспорт, на станции за зареждане и презареждане и разширяване на обществения транспорт; свързване — скорошно въвеждане на бързи широколентови услуги за всички региони и домакинства, включително влакнесто-оптични и 5G мрежи; модернизиране — цифровизация на публичната администрация и на услугите, включително на съдебната система и здравеопазването; разрастване — увеличаване на капацитета на европейските промишлени данни в облак и разработването на най-мощните, авангардни и устойчиви процесори; преквалификация и повишаване на квалификацията — адаптиране на образователните системи, за да подкрепят цифровите умения, образованието и професионалното обучение за всички възрасти.

(17)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален коитет и Комитета на регионите „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: Изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021) 350, 5.5.2021 г.).

(18)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“, COM(2015) 468 final, 30.9.2015 г.

(19)  Например Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1); Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12); Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349) във връзка с развитието на пазарите за растеж на МСП; Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(20)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“, COM(2020)590 final, 24.9.2020 г.

(21)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(22)  Финансовите инструменти обхващат различните от безвъзмездната помощ финансови инструменти, които могат да бъдат дългови инструменти (заеми, гаранции) или капиталови инструменти (капиталови и квазикапиталови инвестиции, както и други инструменти с поделяне на риска).

(23)  Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME) (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 33).

(24)  Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104).

(25)  Освен това, за да подобрят достъпа до кредитно финансиране, Комисията, Европейският инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка създадоха съвместно специален инструмент с поделяне на риска по Седмата рамкова програма за научни изследвания (7РП). Вж. http://www.eif.org/what_we_do/guarantees/RSI/index.htm. Инструментът с поделяне на риска предоставяше на финансовите посредници частични гаранции чрез механизъм за поделяне на риска, като по този начин намали техните финансови рискове и ги насърчи да предоставят заеми на МСП, занимаващи се с научноизследователска и развойна дейност или с иновационна дейност.

(26)  Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 1).

(27)  Европейското действие за разгръщане на рисковия капитал (ESCALAR) е пилотна програма, лансирана от Европейската комисия и управлявана от ЕИФ, която използва ресурсите на Плана за инвестиции за Европа за преодоляването на недостига от финансиране, пред който са изправени европейските дружества с висок растеж (разрастващите се предприятия). Началото на ESCALAR бе поставено на 4 април 2020 г. с цел да се увеличат значително средствата за финансиране, като по този начин се даде възможност за по-големи инвестиции и се създаде по-голям капацитет за инвестиции в разрастващите се предприятия.

(28)  В своите политически насоки за следващата Европейска комисия 2019—2024 г. кандидатът за председател Фон дер Лайен обяви създаването на публично-частен фонд, специализиран в ППП на МСП, с цел да бъде предоставяна публична подкрепа под формата на финансиране, за да се улесни достъпът на МСП с голям потенциал до публичните пазари.

(29)  Инициативата CASSINI, обявена за първи път в „Стратегията за МСП за устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)103 final, 10.3.2020 г.), представлява набор от конкретни действия, чиито цели включват улесняване на достъпа на МСП в космическия сектор до рисков капитал за финансиране на тяхното разрастване. Фондът за растеж на инициативата CASSINI ще функционира като фонд на фондове, подобно на ISEP, като инвестира във фондове за рисков капитал, които се ангажират да действат като „тематични фондове“, т.е. да инвестират в космическия сектор, като същевременно решават самостоятелно в кои конкретни дружества желаят да инвестират. Фондът за растеж на инициативата CASSINI ще се справи с недостига на капитал на етапа на разширяване, за който е добре известно, че засяга неблагоприятно новите МСП в космическия сектор в Съюза.

(30)  Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 30). Целта на програмата InvestEU е да насърчава участието на публични и частни инвеститори в операции по финансиране и инвестиране, като се предоставят гаранции от бюджета на Съюза, за да се преодолеят случаите на неефективност и неоптималните инвестиционни ситуации. Регламентът се основава на успеха на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който беше създаден през 2015 г. с цел да бъде преодолян недостигът на инвестиции в Съюза след финансовата и икономическа криза.

(31)  Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (OВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).

(32)  На разположение онлайн на адрес: https://ec.europa.eu/competition/state_aid/modernisation/fitness_check_en.html.

(33)  Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (OВ C 262, 19.7.2016 г., стр. 1).

(34)  В това известие Комисията пояснява своето разбиране за това как следва да се тълкува понятието за държавна помощ, предвидено в член 107, параграф 1 от Договора. В раздел 4.2 („Тест за оператор в условията на пазарна икономика“) от това известие се предоставят насоки по отношение на случаите, в които дадена мярка за публично подпомагане не представлява държавна помощ поради факта, че се осъществява при нормални пазарни условия.

(35)  Вж. бележка под линия 34.

(36)  Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 1); Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор (OВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 9); Регламент (ЕС) № 717/2014 на Комисията от 27 юни 2014 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите (ОВ L 190, 28.6.2014 г., стр. 45).

(37)  Съобщение на Комисията „Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение“ (ОВ C 249, 31.7.2014 г., стр. 1).

(38)  Вж. бележка под линия 34.

(39)  Вж. бележка под линия 36.

(40)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(41)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(42)  Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).

(43)  Решение за изпълнение С(2017)7124 на Комисията от 27 октомври 2017 г. за приемане на работната програма за 2018—2020 г. в рамките на специфична програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — Рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за финансиране на работната програма за 2018 г.

(44)  Целите на инициативата CASSINI включват: 1) увеличаване на броя на стартиращите предприятия в космическия сектор, разработващи иновативни решения с използване на космически технологии на Съюза, 2) процент на успеваемост при създаването на предприятия и 3) улесняване на достъпа до рисков капитал на МСП в космическия сектор. Действията по инициативата CASSINI обхващат пълния предприемачески цикъл и са насочени към избора на най-иновативните и най-конкурентоспособните бизнес идеи (т.е. външните изпълнители прилагат пазарно ориентирани критерии за предоставяне на наставничество и ускоряване, а инвеститорите в рисков капитал, управляващи космически тематични фондове, ще решават самостоятелно при избора на проектите, в които искат да инвестират). Вж. също бележка под линия 29.

(45)  Чрез дерогация от буква в) предприятия, създадени чрез сливане между предприятия, които са допустими за помощ съгласно настоящите насоки, също се смятат за допустими предприятия до пет години, считано от датата на регистрация на най-старото предприятие, участващо в сливането.

(46)  Вж. решения на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, С-156/98, ECLI:EU:C:2000:467, точка 78; от 22 декември 2008 г. по дело Régie Networks/Rhone Alpes Bourgogne, C-333/07, EU:C:2008:764, точки 94—116; от 15 април 2008 г. по дело Nuova Agricast, C-390/06, EU:C:2008:224, точки 50 и 51; и от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, дело C-594/18 P, EU:C:2020:742, точка 44.

(47)  Това не засяга изискването финансовите посредници или техните управители да притежават необходимия лиценз за осъществяване на инвестиционна и управленска дейност в съответната държава членка или крайните бенефициери да са установени и да осъществяват стопанска дейност на нейна територия;

(48)  В съответствие с работната програма за периода 2018—2020 г. на „Хоризонт 2020“ (вж. бележка под линия 24) или с член 2, параграф 23 и член 15, параграф 2 от Регламента (ЕС) 2021/695 (вж. бележка под линия 26).

(49)  В съответствие с член 48 от Регламент (ЕС) 2021/695 (вж. бележка под линия 26).

(50)  Вж. бележка под линия 7 за примери за социални иновации. Иновационният характер на МСП трябва да се преценява съобразно с определението в член 2 от Общия регламент за групово освобождаване.

(51)  Комисията отчита нарастващото значение, което платформите за колективно финансиране имат за привличането на финансиране за стартиращи предприятия. С оглед на това, ако има установена пазарна неефективност и в случай, когато операторът на дадена платформа за колективно финансиране е отделно юридическо лице, Комисията може да приложи по аналогия правилата, приложими за алтернативните платформи за търговия. Това се отнася също и за фискалните стимули за инвестиране чрез такива платформи за колективно финансиране. На 10 ноември 2020 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране за предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и Директива (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 347, 20.10.2020 г., стр. 1). Очаква се, че това ще подобри наличността на колективно финансиране като иновативна форма на финансиране.

(52)  Това включва всички стартиращи предприятия и МСП, които все още не са осъществили първата си търговска продажба (както е определено в точка 35, подточка 12 от настоящите насоки).

(53)  Механизъм за възвръщане на предоставени средства или равностоен договорен механизъм означава споразумение, съгласно което посредникът трябва да върне предимството, което е получил от държавата, ако не е успял да го прехвърли на крайния бенефициер, както се изисква.

(54)  За да се избегнат съмнения и в съответствие с член 21 от Общия регламент за групово освобождаване, за капиталови и квазикапиталови инвестиции за целите на управлението на ликвидността не могат да се използват повече от 30 % от съвкупните капиталови вноски и записания и непоискан капитал на финансовия посредник.

(55)  Ограничена възвръщаемост за публичния инвеститор до предварително определен минимален процент на възвръщаемост: при превишаване на предварително определения процент на възвръщаемост всички печалби над него отиват само при частните инвеститори.

(56)  Кол опции върху публични акции: частните инвеститори получават правото да упражнят кол опция за изкупуването на дела на публичната инвестиция на предварително договорена цена на упражняване.

(57)  Асиметрично разпределяне на паричния доход: получават се парични средства както от публични, така и от частни инвеститори на принципа pari passu, но генерираните печалби се разпределят по несиметричен начин. Частните инвеститори получават по-голям дял от постъпленията, отколкото биха получили пропорционално на съответните си вложения, до предварително определения минимален процент на възвръщаемост.

(58)  За мерки, които са идентични с мерките в рамките на одобрените от Съвета планове за възстановяване и устойчивост, това условие се счита за изпълнено, тъй като тяхното съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди вече е проверено.

(59)  В съответствие с член 48 от Регламент (ЕС) 2021/695 (вж. бележка под линия 26).

(60)  Такъв би могъл да бъде случаят и когато помощта нарушава действието на икономическите инструменти, въведени за интернализирането на такива отрицателни външни ефекти (напр. като засяга ценовите сигнали, подавани от схемата на Съюза за търговия с емисии или подобен инструмент).

(61)  Функция за публично търсене в базата данни за прозрачност на държавните помощи е достъпна на следния уебсайт: https://webgate.ec.europa.eu/competition/transparency/public?lang=bg.

(62)  Ако няма официално изискване за годишна декларация, за дата на предоставяне на помощта за целите на въвеждането ще се счита 31 декември от годината, за която е предоставена помощта.

(63)  Работен документ на службите на Комисията „Обща методика за оценка на държавната помощ“, SWD (2014) 179 final, 28.5.2014 г.

(64)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 9).

(65)  Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 140, 30.4.2004, стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Информация за прозрачността

Информацията за индивидуална помощ, посочена в точка 180, буква б), е следната:

идентичността на бенефициера на индивидуалната помощ (1):

Наименование

Идентификатор на бенефициера на помощта

Вид на предприятието бенефициер към момента на кандидатстване:

МСП

Голямо предприятие

Регион, в който се намира бенефициерът на помощта, по ниво II от NUTS или по-ниско ниво

Основен сектор или дейност на бенефициера на помощта за дадената помощ, идентифициран от групата по NACE (трицифрен цифров код) (2)

Елемент на помощ, изразен изцяло в национална парична единица

Ако е различен от елемента на помощ — номиналният размер на помощта, изразен изцяло в националната валута (3)

Инструмент за помощ (4):

Безвъзмездни средства/лихвена субсидия/отписване на дълг

Заем/подлежащи на възстановяване аванси/помощ, която подлежи на възстановяване

Обезпечение

Данъчно облекчение или освобождаване от данъци

Рисково финансиране

Друго (моля, посочете)

Дата на отпускане и дата на публикуване на помощта

Цел на помощта

Наименование на органа или органите, предоставящи помощта

Когато е приложимо, наименование на упълномощения субект и наименования на подбраните финансови посредници

Референтен номер на мярката за помощ (5)


(1)  С изключение на търговските тайни и друга поверителна информация в надлежно обосновани случаи и при условие че има съгласие от страна на Комисията (Съобщение на Комисията C (2003) 4582 от 1 декември 2003 г. относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ (ОВ C 297, 9.12.2003 г., стр. 6).

(2)  Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

(3)  Брутен еквивалент на безвъзмездна помощ или, когато е приложимо, размер на инвестицията. За оперативна помощ може да бъде предоставен годишният размер на помощта по бенефициери. При фискални схеми тази сума може да бъде предоставена в рамките, определени в точка 182. Сумата, която трябва да се публикува, е максималната допустима данъчна полза, а не сумата, приспадана всяка година (например при данъчен кредит се публикува максималният допустим данъчен кредит, а не действителната сума, която може да зависи от облагаемите приходи и да се променя всяка година).

(4)  Ако помощта е отпусната посредством няколко инструмента за помощ, размерът на помощта се посочва по инструменти.

(5)  Посочен от Комисията в рамките на процедурата по уведомяване, посочена в раздел 2.2.


Поправки

16.6.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/121


Поправка на Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване и за изменение на регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2003/2003

( Официален вестник на Европейския съюз L 170 от 25 юни 2019 г. )

На страница 87 в приложение IV, част I, раздел 1 (ПРИЛОЖИМОСТ НА ВЪТРЕШЕН ПРОИЗВОДСТВЕН КОНТРОЛ (МОДУЛ А):

точка 1.1., буква г) се заличава.


16.6.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/122


Поправка на Регламент (ЕС) 2015/1185 на Комисията от 24 април 2015 година за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво

( Официален вестник на Европейския съюз L 193 от 21 юли 2015 г. )

На страница 3 в член 1, параграф 1

вместо:

„1.   Настоящият регламент установява изисквания за екопроектиране във връзка с предлагането на пазара и въвеждането в експлоатация на локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво с номинална топлинна мощност от 50 kW или по-малко.“

да се чете:

„1   Настоящият регламент установява изисквания за екопроектиране във връзка с пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво с номинална топлинна мощност от 50 kW или по-малко.“.