(1)

На 7 май 2015 г. Съветът прие Регламент (EС) 2015/735.

(2)

В съответствие с член 22, параграф 4 от Регламент (EС) 2015/735 Съветът направи преглед на списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, който се съдържа в приложение II към посочения регламент.

(3)

Съветът стигна до заключението, че ограничителните мерки срещу едно от лицата, изброени в приложение II към Регламент (EС) 2015/735, следва да бъдат запазени и че вписването за това лице следва да бъде актуализирано и преномерирано.

(4)

Поради това Регламент (ЕС) 2015/735 следва да бъде съответно изменен,

(1)

В Делегиран регламент (ЕС) 2017/2417 на Комисията (2) се определят, наред с другото, класовете извънборсови деривати, деноминирани в евро (EUR), британска лира (GBP) и щатски долар (USD), които подлежат на посоченото в член 28 от Регламент (ЕС) № 600/2014 задължение за търговия с деривати. Деноминираните в GBP и USD класове използват като бенчмарк лондонския междубанков лихвен процент (LIBOR).

(2)

ICE Benchmark Administration — администраторът на лондонския междубанков лихвен процент, обяви, че публикуването на ставки на LIBOR за GBP и JPY ще бъде преустановено в края на 2021 г., а за USD — през юни 2023 г. На 5 март 2021 г. Органът за контрол върху финансовата дейност на Обединеното кралство потвърди, че администраторите повече няма да предоставят ставки на LIBOR или че тези ставки вече няма да бъдат представителни. Освен това Комисията, Европейската централна банка в качеството ѝ на орган за банков надзор (банков надзор на ЕЦБ), Европейският банков орган (ЕБО) и Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) направиха съвместно изявление, в което решително призовават контрагентите да преустановяват, възможно най-скоро и във всеки случай до 31 декември 2021 г., използването в нови договори на ставки на LIBOR, включително USD LIBOR, като референтен лихвен процент.

(3)

Следователно, тъй като GBP LIBOR ще бъде изваден от употреба, след 31 декември 2021 г. контрагентите вече няма да могат да сключват договори за извънборсови лихвени деривати, обвързани с този бенчмарк, като от тях се очаква и да не сключват повече такива договори, обвързани с USD LIBOR. В резултат на това се очаква търгуваните обеми на тези деривати, както и тяхната ликвидност да бъдат на нулево или на много ниско равнище. Същото се отнася и за обема на сделките с тези деривати, които ще бъдат обект на клиринг от централни контрагенти (ЦК) или ще се търгуват на места на търговия, като се очаква намаляване на обема или ликвидността на дериватите, обвързани с USD LIBOR. Всичко това налага промяна в обхвата на задължението за клиринг и последващо изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2205 на Комисията (3), съгласно което дериватите, обвързани с GBP LIBOR и USD LIBOR, следва да бъдат освободени от задължението за клиринг. В резултат на това класовете деривати, обвързани с GBP LIBOR или USD LIBOR, които понастоящем са обхванати от задължението за търговия с деривати, вече няма да отговарят на условието по член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 600/2014, и считано от 3 януари 2022 г. няма да подлежат на това задължение. Следователно тези класове деривати трябва да бъдат извадени от обхвата на задължението за търговия.

(4)

Тъй като планираното изваждане от употреба на GBP LIBOR е предвидено за края на 2021 г., а според изразените от Комисията, банковия надзор на ЕЦБ, ЕОЦКП и ЕБО регулаторни очаквания контрагентите ще престанат да използват ставките на LIBOR като референтен лихвен процент в новите договори възможно най-скоро и във всеки случай до 31 декември 2021 г., се очаква отказът от основани на LIBOR лихвени деривати да настъпи бързо. Вместо това, след 31 декември 2021 г. се очаква контрагентите да търгуват или да извършват клиринг на други извънборсови лихвени деривати, в частност на извънборсови лихвени деривати, обвързани с безрисковите лихвени проценти за GBP или USD. Следователно настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му.

(5)

Поради това Делегиран регламент (ЕС) 2017/2417 следва да бъде съответно изменен.

(6)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).

(7)

ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена с член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4),

(1)

В Делегиран регламент (ЕС) 2015/2205 на Комисията (2) се определят, наред с другото, класовете извънборсови лихвени деривати, деноминирани в евро (EUR), британски лири (GBP), японски йени (JPY) и щатски долар (USD), които подлежат на задължението за клиринг. Към тях спада един клас, деноминиран в EUR, който е обвързан с индекса на средните лихвени проценти по овърнайт депозитите в евро (EONIA), както и няколко класа, деноминирани в GBP, JPY или USD, обвързани с лондонския междубанков лихвен процент (LIBOR), докато EONIA и LIBOR са два бенчмарка, които трябва да бъдат прекратени.

(2)

Администраторът на EONIA — Европейският институт за пазарите на пари, съобщи, че EONIA ще бъде прекратен в края на 2021 г. Аналогично, ICE Benchmark Administration — администраторът на LIBOR, съобщи, че прекратяването на GBP LIBOR, JPY LIBOR и на някои елементи на USD LIBOR също ще настъпи в края на 2021 г., а публикуването на всички останали ставки на USD LIBOR ще бъде преустановено през юни 2023 г. На 5 март 2021 г. Органът за контрол върху финансовата дейност на Обединеното кралство потвърди, че действително администраторите няма повече да предоставят ставки на LIBOR или че тези ставки вече няма да бъдат представителни. Освен това Комисията, Европейската централна банка в качеството ѝ на орган за банков надзор (банков надзор на ЕЦБ), Европейският банков орган (ЕБО) и Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) направиха съвместно изявление, в което решително призовават контрагентите да преустановяват, възможно най-скоро и във всеки случай до 31 декември 2021 г., използването в нови договори на ставки на LIBOR, включително USD LIBOR, като референтен лихвен процент.

(3)

Следователно, тъй като EONIA, GBP LIBOR и JPY LIBOR ще бъдат извадени от употреба, след 31 декември 2021 г. контрагентите вече няма да могат да сключват договори за извънборсови лихвени деривати, обвързани с тези бенчмаркове, като от тях се очаква и да не сключват повече такива договори, обвързани с USD LIBOR. На тази дата няма да има нито обем, нито ликвидност на дериватите, обвързани с EONIA, GBP LIBOR или JPY LIBOR, а също така тези сделки няма да бъдат обект на клиринг от централни контрагенти (ЦК). На същата дата и ликвидността на дериватите, обвързани с USD LIBOR, не следва да е съществена. Поради това класовете деривати, които понастоящем са обхванати от задължението за клиринг и са обвързани с EONIA, GBP LIBOR или JPY LIBOR, вече няма да отговарят на две от предвидените в Регламент (ЕС) № 648/2012 условия, за да подлежат на задължението за клиринг, т.е. равнището на тяхната ликвидност да е достатъчно и да подлежат на клиринг от лицензиран или признат ЦК, докато класовете деривати, които понастоящем са обхванати от задължението за клиринг и са обвързани с USD LIBOR, вече няма да отговарят на едно от предвидените в Регламент (ЕС) № 648/2012 условия, т.е. равнището на тяхната ликвидност да е достатъчно. Поради това тези класове следва да бъдат извадени от обхвата на задължението за клиринг.

(4)

Регулаторните органи и участниците на пазара положиха усилия за определянето на заместващи ставки за тези валути, разработвайки по-специално нови безрискови лихвени проценти, които понастоящем се използват като бенчмаркове за финансовите инструменти и финансовите договори. Конкретно за EUR, USD, GBP и JPY бяха съответно разработени следните индекси — краткосрочният лихвен процент в евро (€STR), Secured Overnight Financing Rate (SOFR), Sterling Over Night Index Average (SONIA) и Tokyo Overnight Average Rate (TONA). По-специално по отношение на пазара на извънборсови деривати това означава, че договорите за извънборсови лихвени деривати, обвързани с €STR, SOFR, SONIA и TONA, вече се търгуват от контрагенти и преминават клиринг при определени ЦК.

(5)

ЕОЦКП бе уведомен за класовете извънборсови лихвени деривати, обвързани с €STR, SOFR, SONIA или TONA, за които определени ЦК са получили разрешение да извършват клиринг. За всеки от тези класове ЕОЦКП направи оценка на критериите, които са от съществено значение за въвеждането на задължението за клиринг, включително степента на стандартизация, обема и ликвидността, както и наличието на ценова информация. Следвайки основната цел за намаляване на системния риск, ЕОЦКП определи класовете извънборсови лихвени деривати, обвързани с някои от тези безрискови лихвени проценти, които следва да подлежат на задължението за клиринг в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това тези класове следва да бъдат включени в обхвата на задължението за клиринг.

(6)

Като цяло различните контрагенти се нуждаят от различно време за въвеждането на необходимите мерки, за да започнат клиринг на своите извънборсови лихвени деривати, които подлежат на задължителен клиринг. В настоящия случай обаче контрагентите са имали време да се подготвят за преминаването към нови бенчмаркове и за планираното прекратяване на EONIA, EUR LIBOR, GBP LIBOR или JPY LIBOR, което ще се осъществи в края на 2021 г., включително по отношение на своите споразумения за клиринг. За контрагентите, за които вече се прилага задължението за клиринг и чиито извънборсови лихвени деривати, деноминирани в EUR или GBP, преминават клиринг, клирингът на класовете, обвързани с новите безрискови лихвени проценти в тези валути, ще наложи незначителни или почти никакви промени в техните договори или процедури за клиринг. Действително, когато контрагентите разполагат със споразумения за клиринг на извънборсови лихвени деривати, деноминирани в EUR или GBP, клирингът на извънборсови лихвени деривати, обвързани с безрисковите лихвени проценти в тези валути, не изисква да се сключват и прилагат нови споразумения за клиринг, какъвто е бил случаят, когато за първи път са започнали клиринга на извънборсови лихвени деривати, деноминирани в тези валути. Тъй като е част от по-мащабната подготовка за прехода от EONIA и LIBOR към нови бенчмаркове, не е необходимо клирингът на деривати, обвързани с новите безрискови проценти, да се въвежда поетапно, за да се осигури подходящото и навременно изпълнение на това задължение. Промените, внесени във връзка с въвеждането на новите класове извънборсови лихвени деривати, обвързани с безрисковите лихвени проценти и деноминирани в EUR и GBP, следва да започнат да се прилагат от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(7)

След съвместното изявление на Комисията, ЕОЦКП, банковия надзор на ЕЦБ и ЕБО, в което контрагентите бяха решително призовани да преустановят, възможно най-скоро и във всеки случай до 31 декември 2021 г., използването на ставките на LIBOR като референтен лихвен процент в новите договори, контрагентите трябваше да планират края на използването на USD LIBOR, включително по отношение на своите споразумения за клиринг. Същите съображения по отношение на способността на контрагентите да адаптират действащите си споразумения за клиринг на извънборсови лихвени деривати, деноминирани в определена валута, към по-кратък период от време с оглед извършването на клиринг на извънборсови лихвени деривати, обвързани с безрисковите лихвени проценти в същата валута, се прилагат и за USD, но някои допълнителни елементи показват по-малкия им напредък по отношение на USD. По-специално, ЦК все още не са съобщили кога ще преобразуват обвързаните с USD LIBOR извънборсови лихвени деривати, които понастоящем преминават клиринг, в извънборсови лихвени деривати, обвързани със SOFR, като остава неяснота относно адаптирането на задължителния клиринг на местния пазар за тези деривати. Тази допълнителна сложност означава, че контрагентите се нуждаят от повече време, за да се подготвят за задължението за клиринг на извънборсовите лихвени деривати, обвързани с безрисковия лихвен процент в USD, и следователно е необходимо да се предвиди допълнително поетапно въвеждане, за да се гарантира подходящото и навременно изпълнение на това задължение. Промените, внесени във връзка с въвеждането на новия клас извънборсови лихвени деривати, обвързани с безрисковия лихвен процент и деноминирани в USD, следва да започнат да се прилагат три месеца след влизане в сила на настоящия регламент.

(8)

Планираното прекратяване на EONIA, GBP LIBOR и JPY LIBOR е насрочено за края на 2021 г., така че от 3 януари 2022 г. нататък няма да бъде възможно да се търгуват или да се извършва клиринг на извънборсови лихвени деривати, обвързани с тези бенчмаркове. Аналогично, след съвместното изявление на Комисията, ЕОЦКП, банковия надзор на ЕЦБ и ЕБО, в което контрагентите решително се призовават да преустановят, възможно най-скоро и във всеки случай до 31 декември 2021 г., използването на ставките на LIBOR като референтен лихвен процент в новите договори, се очаква от 3 януари 2022 г. нататък контрагентите да не търгуват или извършват клиринг на извънборсови лихвени деривати, обвързани с USD LIBOR. Вместо това от 3 януари 2022 г. контрагентите ще търгуват или извършват клиринг на други извънборсови лихвени деривати, конкретно извънборсови лихвени деривати, обвързани с безрисковите лихвени проценти. Ето защо настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му.

(9)

Делегиран регламент (ЕС) 2015/2205 следва да бъде съответно изменен.

(10)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от ЕОЦКП.

(11)

ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи, поиска становище от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена с член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3), и се консултира с Европейския съвет за системен риск,

1)

Член 3 се изменя, както следва:

2)

Приложението се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

(1)

На 21 декември 2014 г. European Chloropicrin Group (ECG) подаде до Обединеното кралство („държавата членка докладчик“) заявление за одобрение на активното вещество хлоропикрин в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(2)

Съгласно член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на 18 юни 2014 г. държавата членка докладчик уведоми заявителя, останалите държави членки, Комисията и Европейския орган за безопасност на храните („Органa“), че заявлението е допустимо.

(3)

В съответствие с член 11, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 беше направена оценка на въздействието на посоченото активно вещество върху здравето на човека и на животните и върху околната среда за предложената от заявителя употреба. На 12 декември 2017 г. държавата членка докладчик представи на Комисията и на Органа проект на доклад за оценка.

(4)

Съгласно член 12, параграф 1 от посочения регламент Органът разпространи проекта на доклад за оценка, получен от държавата членка докладчик, до заявителя и останалите държави членки и организира обществена консултация по него.

(5)

Съгласно член 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 Органът поиска от заявителя да предостави допълнителна информация на държавите членки, на Комисията и на Органа.

(6)

През юни 2019 г., по време на процедурата по рецензия Италия пое отговорността за посоченото активно вещество и бе определена за държава членка докладчик, след като Обединеното кралство подаде уведомление за намерението си да се оттегли от Европейския Съюз в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз.

(7)

Оценката на допълнителната информация, извършена от държавата членка докладчик, бе предадена на Органа под формата на актуализиран проект на доклад за оценка.

(8)

Проектът на доклада за оценка беше разгледан от държавите членки и Органа. На 30 януари 2020 г. Органът представи на Комисията заключението (2) си относно оценката на риска за активното вещество хлоропикрин.

(9)

В заключението си Органът посочи, че въз основа на наличната информация той не може да финализира оценката на риска за потребителите, операторите, работниците, намиращите се в близост лица и жителите и установи потенциален риск за подпочвените води, почвените макро- и микроорганизми и неприцелни членестоноги.

(10)

Освен това не бе възможно да бъде финализирана оценката на рисковете за водните организми, пчелите, листните неприцелни членестоноги, земните червеи и неприцелните сухоземни растения.

(11)

Комисията прикани заявителя да представи своите коментари относно заключението на Органа, а в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 — и относно проекта на доклада за преразглеждане. Заявителят представи своите коментари, които бяха внимателно разгледани.

(12)

На 22 октомври 2021 г. Комисията представи на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите доклад за преразглеждане и проект на регламент относно неодобрението на активното вещество хлоропикрин. Комисията отбеляза, че опасенията, установени от Органа, не могат да бъдат отхвърлени и че следователно не може да се заключи, че критериите за одобрение са изпълнени.

(13)

С писмо от 18 януари 2022 г. заявителят оттегли заявлението си за одобрение на хлоропикрин. Поради това хлоропикрин следва да не бъде одобрен.

(14)

Настоящият регламент не възпрепятства подаването на ново заявление за одобрение на хлоропикрин в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

Отчетите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се проверяват от независими външни одитори, препоръчани от Управителния съвет на ЕЦБ и одобрени от Съвета на Европейския съюз.

(2)

Мандатът на настоящия външен одитор на Bank of Greece, Deloitte Certified Public Accountants S.A., ще изтече след одита за финансовата 2021 година. Поради това е необходимо да се назначи външен одитор за периода, започващ от финансовата 2022 година.

(3)

Bank of Greece избра Ernst & Young (Hellas) Certified Auditors Accountants S.A. за свой външен одитор за финансовите години от 2022 до 2026, с възможност за удължаване на мандата за финансовите години 2027 и 2028.

(4)

Управителният съвет на ЕЦБ препоръча Ernst & Young (Hellas) Certified Auditors Accountants S.A. да бъде назначена за външен одитор на Bank of Greece за финансовите години от 2022 до 2026 с възможност за удължаване на мандата до финансовите 2027 и 2028 година.

(5)

Вследствие на препоръката на Управителния съвет на ЕЦБ Решение 1999/70/ЕО на Съвета (2) следва да бъде съответно изменено,

(1)

На 6 юни 2019 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2019/938 (1).

(2)

В Решение (ОВППС) 2019/938 се предвижда 36-месечен период на изпълнение за дейностите, посочени в член 1 от него, след датата на сключване на споразумението за финансиране, посочено в член 3, параграф 3 от него.

(3)

Партньорът по изпълнението, Институтът на ООН по разоръжаването, поиска удължаване с 12 месеца на посочения срок за изпълнение, като взе предвид забавянето в изпълнението на дейностите по проекта съгласно Решение (ОВППС) 2019/938 поради въздействието на пандемията от COVID-19.

(4)

Продължаването на дейностите, посочени в член 1 от Решение (ОВППС) 2019/938, до 10 юли 2023 г., няма никакви последици по отношение на финансовите ресурси до 10 юли 2023 г.

(5)

Решение (ОВППС) 2019/938 следва да бъде съответно изменено,

(1)

На 17 май 2019 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2019/797 (1).

(2)

Решение (ОВППС) 2019/797 се прилага до 18 май 2022 г. Въз основа на извършения преглед на решението срокът на действие на посоченото решение следва да бъде удължен до 18 май 2025 г., а срокът на действие на ограничителните мерки, предвидени в него, следва да бъде удължен до 18 май 2023 г.

(3)

Поради това Решение (ОВППС) 2019/797 следва да бъде съответно изменено,

(1)

На 7 май 2015 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2015/740.

(2)

В съответствие с член 12, параграф 2 от Решение (ОВППС) 2015/740 Съветът направи преглед на списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, който се съдържа в приложение II към посоченото решение.

(3)

Съветът стигна до заключението, че ограничителните мерки срещу едно от лицата, изброени в приложение II към Решение (ОВППС) 2015/740, следва да бъдат запазени и че вписването за това лице следва да бъде актуализирано и преномерирано.

(4)

Поради това Решение (ОВППС) 2015/740 следва да бъде съответно изменено,

(1)

В съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета (2) по презумпция се счита, че изделията, които отговарят на съответните хармонизирани стандарти или приложимите части от тези стандарти, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, съответстват на изискванията на посочения регламент, обхванати от тези стандарти или части от тях.

(2)

Считано от 26 май 2021 г. Регламент (ЕС) 2017/745 замени директиви 90/385/ЕИО (3) и 93/42/ЕИО (4) на Съвета.

(3)

С Решение за изпълнение C(2021) 2406 (5) Комисията отправи искане до Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) за преразглеждане на съществуващите хармонизирани стандарти за медицински изделия, разработени в подкрепа на директиви 90/385/ЕИО и 93/42/ЕИО, и за изготвяне на нови хармонизирани стандарти в подкрепа на Регламент (ЕС) 2017/745.

(4)

Въз основа на искането, съдържащо се в Решение за изпълнение C(2021) 2406, CEN и CENELEC преразгледаха хармонизираните стандарти EN 285:2015 и EN ISO 14971:2019, данните за които не са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, така че в тях да се вземат предвид най-новите научно-технически достижения и да бъдат съобразени с изискванията на Регламент (ЕС) 2017/745. Това доведе до приемането на преразгледания хармонизиран стандарт EN 285:2015+A1:2021 относно стерилизацията и на изменение EN ISO 14971:2019/A11:2021 на хармонизирания стандарт EN ISO 14971:2019 за прилагане на управлението на риска при медицински изделия.

(5)

Комисията, съвместно със CEN и CENELEC, направи оценка на това дали хармонизираните стандарти EN 285:2015+A1:2021 и EN ISO 14971:2019, изменен с EN ISO 14971:2019/A11:2021, са в съответствие със съдържащото се в Решение за изпълнение C(2021) 2406 искане.

(6)

Хармонизираните стандарти EN 285:2015+A1:2021 и EN ISO 14971:2019, изменен с EN ISO 14971:2019/A11:2021, отговарят на изискванията, които имат за цел да обхванат и които са определени в Регламент (ЕС) 2017/745. Поради това е целесъобразно данните на хармонизираните стандарти EN 285:2015+A1:2021 и EN ISO 14971:2019 и на изменението му да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

(7)

В приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1182 на Комисията (6) са изброени данните на хармонизираните стандарти, изготвени в подкрепа на Регламент (ЕС) 2017/745.

(8)

С цел да се гарантира, че данните на хармонизираните стандарти, изготвени в подкрепа на Регламент (ЕС) 2017/745, са включени в един-единствен акт, данните на хармонизираните стандарти EN 285:2015+A1:2021 и EN ISO 14971:2019 и на изменението му следва да бъдат включени в Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1182.

(9)

Данните на хармонизирания стандарт EN ISO 13485: 2016 относно системите за управление на качеството и изменението му EN ISO 13485:2016/A11:2021 са публикувани с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1182. Тази публикация обаче не съдържа данни за поправката на посочения стандарт — EN ISO 13485:2016/AC:2018. С поправката са коригирани само формални аспекти на европейския предговор и на информационните приложения, без да се засяга същността на хармонизирания стандарт. Хармонизираният стандарт EN ISO 13485:2016, изменен с EN ISO 13485:2016/A11:2021 и поправен с EN ISO 13485:2016/AC:2018, отговаря на изискванията, които има за цел да обхване и които са определени в Регламент (ЕС) 2017/745. С цел да се гарантира, че поправките, извършени с EN ISO 13485:2016/AC:2018, се прилагат за целите на презумпцията за съответствие със съответните изисквания на Регламент (ЕС) 2017/745, е необходимо данните за посочената поправка да бъдат включени в Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1182. От съображения за правна сигурност данните за поправка EN ISO 13485:2016/AC:2018 следва да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз с обратно действие.

(10)

Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1182 следва да бъде съответно изменено.

(11)

Съответствието с даден хармонизиран стандарт осигурява презумпция за съответствие със съществените изисквания в дадена област, залегнали в законодателството на Съюза за хармонизация, от датата на публикуване на данните за този стандарт в Официален вестник на Европейския съюз. Поради това настоящото решение следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

(1)

Член 2 от Договора за Европейския съюз гласи, че „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства.

(2)

Член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз гласи, че всеки гражданин на Съюза има право да участва в демократичния живот на Съюза. Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) предвижда, inter alia, право на зачитане на личния и семейния живот (член 7), защита на личните данни (член 8), свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, което включва зачитане на свободата и плурализма на медиите (член 11), както и на ефективни правни средства за защита и право на справедлив съдебен процес (член 47).

(3)

Правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, както е посочено в член 11 от Хартата, включва правото на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Макар че то не е абсолютно право, всички негови ограничения трябва да бъдат предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на правото и да бъдат налагани само ако са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (член 52, параграф 1 от Хартата).

(4)

В съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата и с разясненията относно Хартата на член 11 от Хартата следва да бъдат дадени смисълът и обхватът на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, както се тълкуват от Европейския съд по правата на човека. В член 10 от Европейската конвенция за правата на човека се защитават свободата на изразяване на мнение и свободата на информация. В рамките на приложното поле на Европейската конвенция за правата на човека всяко ограничение трябва да бъде предвидено в закон, да бъде необходимо в едно демократично общество и да бъде извършено в преследване на легитимните цели, посочени в член 10, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека.

(5)

В Европейската конвенция за правата на човека се налага също така позитивно задължение на договарящите държави да гарантират свободата и плурализма на медиите и да създадат благоприятна среда за участие в обществения дебат (1). В съдебната практика на Европейския съд по правата на човека се уточнява още, че свободата на изразяване на мнение представлява една от съществените основи на демократичното общество и е приложима не само към информация или идеи, които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но и към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или някоя група от населението (2). Освен това се пояснява, че „в едно демократично общество дори малките и неформални групи за провеждане на кампании (…) трябва да могат да извършват ефективно своята дейност“ и че „съществува силен обществен интерес да се даде възможност на такива групи и физически лица извън обичайните да допринасят за обществения дебат, като разпространяват информация и идеи по въпроси от широк обществен интерес“ (3).

(6)

Журналистите имат важна роля в улесняването на обществения дебат и в разпространението и приемането на информация, мнения и идеи (4). От съществено значение е да им се предостави необходимото пространство, за да допринесат за открит, свободен и честен дебат и да противодействат на дезинформацията и на друга манипулативна намеса, включително от участници от трети държави. Журналистите следва да могат да осъществяват ефективно дейността си, за да гарантират, че гражданите имат достъп до множество мнения в европейските демокрации.

(7)

Защитниците на правата на човека също играят важна роля в европейските демокрации, особено в отстояването на основните права, демократичните ценности, социалното приобщаване, опазването на околната среда и върховенството на закона. Те следва да могат да участват активно в обществения живот и техният глас по въпросите на политиката и в процесите на вземане на решения следва да се чува без страх от сплашване. Защитници на правата на човека са лица или организации, ангажирани със защитата на основните права и на редица други права, включително правата в областта на околната среда и на климата, правата на жените, правата на ЛГБТИК, правата на хората с малцинствен расов или етнически произход, трудовите права или религиозните свободи.

(8)

Една здрава и процъфтяваща демокрация изисква хората да могат да участват активно в обществения дебат. За да се осигури пълноценно участие, хората следва да имат достъп до надеждна информация, която им дава възможност да формират собствено мнение и да упражняват собствена преценка в публично пространство, в което могат свободно да се изразяват различни мнения.

(9)

За да се насърчава тази среда, е важно да се защитят журналистите и защитниците на правата на човека от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (познати като ССПНСУО). Тези съдебни производства са или явно неоснователни, или напълно или частично неоснователни производства, които съдържат елементи на злоупотреба, които обосновават предположението, че основната цел на съдебното производство е да се предотврати, ограничи или санкционира участието на обществеността. Признаци за такава злоупотреба са непропорционалният, прекомерен или необоснован характер на иска или на част от него, наличието на множество искове, предявени от ищеца във връзка със сходни дела, или сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди образуването на стратегическо съдебно производство. Тези производства представляват злоупотреба със съдебното производство и създават ненужна тежест за съдилищата, тъй като целта им не е достъп до правосъдие, а тормоз и заглушаване на ответниците. Дългите производства създават тежест за националните съдебни системи.

(10)

Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, могат да се проявяват под формата на широк спектър от правни злоупотреби, главно по граждански или наказателни дела, но също и по административни дела, и могат да имат различни основания.

(11)

Такива съдебни производства често се образуват от влиятелни физически или юридически лица (например лобистки групи, корпорации и държавни органи) в опит да се заглуши общественият дебат. Те често са свързани с неравнопоставеност на силите между страните, като ищецът има по-силна позиция от ответника, например във финансово или политическо отношение. Въпреки че не е задължителен компонент на стратегическите съдебни производства, неравнопоставеността на силите, когато е налице, значително увеличава вредните последици, както и възпиращия ефект на съдебните производства срещу участието на обществеността.

(12)

Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, могат да окажат неблагоприятно въздействие върху доверието в журналистите и тяхната репутация и по-специално на защитниците на правата на човека и да изчерпят техните финансови и други ресурси. Те могат да имат неблагоприятни психологически последици за лицата, обект на съдебни производства, и за членовете на техните семейства. Стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, застрашават способността на журналистите и на защитниците на правата на човека да извършват своята дейност. В резултат на такива производства публикуването на информация по въпрос от обществен интерес може да бъде забавено или напълно възпрепятствано. Наличието на такива производства може да има в по-широк план възпиращо въздействие върху работата на журналистите и по-специално на защитниците на правата на човека, като допринася за автоцензура в очакване на евентуални бъдещи съдебни производства, което води до обедняване на обществения дебат в ущърб на обществото като цяло. Продължителността на процедурите, финансовият натиск и заплахата от наказателни санкции представляват мощни инструменти за сплашване и заглушаване на критичните гласове.

(13)

Тези, които са обект на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, често са изправени едновременно пред множество съдебни производства в няколко юрисдикции. Съдебните производства, образувани в юрисдикцията на една държава членка срещу лице, пребиваващо в друга държава членка, обикновено са по-сложни и скъпи за ответника. Ищците в стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, могат също така да използват процесуални инструменти, за да удължат продължителността на съдебното производство и да увеличат разходите по него, и да заведат дела в юрисдикция, която смятат за благоприятна за тяхното дело, а не в съда, който е най-подходящ за разглеждане на иска.

(14)

Използването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, се увеличава в Европейския съюз. Според последните проучвания (5) подобни производства се използват все по-често в държавите членки.

(15)

В своята резолюция от 25 ноември 2020 г. (6) Европейският парламент осъди използването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, за заглушаване или сплашване на разследващи журналисти и медии и за създаване на климат на страх във връзка с предоставянето от тях на информация по определени теми, като призова Комисията да представи предложение за тяхното предотвратяване. В своята Резолюция (7) от 11 ноември 2021 г. относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерното използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации (НПО) и гражданското общество, Европейският парламент подчерта отново разпространението на това явление и необходимостта от ефективни защитни мерки за жертвите му в целия Съюз.

(16)

От платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите (8) също се съобщава за нарастващ брой сигнали за сериозни заплахи за безопасността на журналистите и свободата на медиите в Европа, включително множество случаи на съдебно сплашване. В годишния доклад за 2021 г. на партньорските сдружения към платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите се подчертава значителното нарастване на сигналите, свързани със ССПНСУО, подадени през 2020 г., спрямо предходната година, по отношение на броя както на сигналите, така и на юрисдикциите на засегнатите държави — членки на Съвета на Европа (9). В своята Препоръка от 13 април 2016 г. относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите работещи в медии (10) Съветът на Европа препоръча на своите държави членки да предприемат необходимите законодателни и/или други мерки за предотвратяване на явно необоснованото, злонамереното или недобросъвестното използване на правото и съдебното производство за сплашване и заглушаване на журналистите и другите работещи в медии.

(17)

В докладите на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г. (11) и 2021 г. (12) се подчертава, че в редица държави членки журналистите и другите лица, участващи в защитата на обществения интерес, все по-често са изправени пред заплахи и атаки под различни форми във връзка с техни публикации и с работата им, включително чрез използване на ССПНСУО.

(18)

Ярък пример за използването на съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността в Съюза, е този на журналистката Дафне Каруана Галиция, която към момента на убийството си е била изправена пред над 40 граждански и наказателни съдебни производства за обида и клевета, свързани с нейната разследваща дейност.

(19)

В Плана за действие за европейската демокрация (13), представен от Комисията на 3 декември 2020 г., се подчертава основната роля на свободните и плуралистични медии в демокрациите, както и значението на гражданското общество. В него се подчертава, наред с другото, важната роля, която играят независимите и плуралистични медии, за да се даде възможност на гражданите да вземат информирани решения, както и в борбата с манипулирането на информация и намесата в информационното пространство, включително дезинформацията. В този контекст Комисията вече прие Препоръка (ЕС) 2021/1534 относно гарантирането на защитата, сигурността и овластяването на журналистите и другите медийни специалисти в Европейския съюз (14). Препоръката има за цел да се гарантират по-безопасни условия на труд за всички медийни специалисти, в среда без страх и сплашване, независимо дали онлайн или офлайн. С оглед на нарастващата заплаха за свободата на медиите и участието на обществеността, породена от стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, Съюзът следва да разработи съгласуван и ефективен подход за противодействие на такива производства. Настоящата препоръка допълва Препоръка (ЕС) 2021/1534, като в нея се предоставят конкретни препоръки по отношение на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Нейният обхват надхвърля защитата на журналистите и другите медийни специалисти и включва защитниците на правата на човека. С настоящата препоръка следва да се обърне внимание на конкретната заплаха от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и по този начин да се подкрепи правилното функциониране на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване в една здрава демокрация. В нея следва да се предоставят насоки на държавите членки за предприемане на ефективни, подходящи и пропорционални мерки за справяне с такива производства и за гарантиране в този контекст по-специално на защитата на журналистите и на защитниците на правата на човека. Препоръчаните мерки следва да включват повишаване на осведомеността и развиване на експертен опит, по-специално сред практикуващите юристи, както и сред лицата, обект на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, за да се гарантира наличието на подкрепа за лицата, които са обект на такива производства, и да се подкрепи засиленият мониторинг.

(20)

С цел да се осигури ефикасна защита срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и да се предотврати разпространението на това явление в Съюза, държавите членки следва да гарантират, че в съответните им правни рамки, уреждащи гражданските, наказателните, търговските и административните производства, се предвиждат необходимите гаранции за справяне с такива съдебни производства при пълно зачитане на демократичните ценности и основните права, включително правото на справедлив съдебен процес и правото на свобода на изразяване на мнение. За да се осигури последователна и ефикасна защита срещу явно неоснователни съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, държавите членки следва да се стремят да гарантират, че е налице прекратяване на ранен етап. Те следва също така да се стремят към осигуряване на други средства за правна защита срещу неправомерни съдебни производства, а именно присъждане на съдебните разноски, което означава, че ищецът, който е образувал неправомерно съдебно производство, насочено срещу участието на обществеността, може да бъде осъден да поеме всички разходи по производството, обезщетението за загуби и пропуснати ползи за всяко физическо или юридическо лице, което е претърпяло вреда в резултат на неправомерно съдебно производство, насочено срещу участието на обществеността, както и възможността за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на страната, която е завела неправомерно съдебно производство, насочено срещу участието на обществеността. Основната цел на предоставянето на възможност на съдилищата да налагат санкции е да се възпрат потенциалните ищци от образуване на неправомерни съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Тези санкции следва да бъдат пропорционални на установените елементи на злоупотреба. При определяне на размера на санкциите съдилищата биха могли да вземат предвид потенциала за вредно въздействие или възпиращ ефект на производствата върху участието на обществеността, включително във връзка с естеството на иска, дали ищецът е образувал множество или съгласувани производства по сходни дела, както и наличието на опити за сплашване, тормоз или заплаха за ответника.

(21)

Държавите членки следва да се стремят да включат в националните си законодателства гаранции за вътрешните дела, подобни на включените в инструментите на Съюза, които имат за цел да се справят със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, по граждански дела с трансгранично значение. Това би осигурило последователна и ефикасна защита срещу подобни съдебни производства и би допринесло за предотвратяване на разрастването на това явление в Съюза.

(22)

Държавите членки следва специално да преразгледат своите правни уредби, приложими по отношение на клеветата, за да гарантират, че съществуващите понятия и определения не могат да бъдат използвани от ищците срещу журналисти или защитници на правата на човека в контекста на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността.

(23)

За да се предотврати възпиращият ефект върху обществения дебат, държавите членки следва да гарантират, че санкциите за клевета не са прекомерни и непропорционални. Те следва да обърнат специално внимание на насоките и препоръките на Съвета на Европа (15), които се отнасят до правната уредба в областта на клеветата, по-специално наказателното право. В този контекст държавите членки се насърчават да премахнат от правната си уредба присъдата лишаване от свобода за клевета. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в своята Резолюция 1577 (2007) (16) призова държавите — членки на Съвета на Европа, които все още предвиждат присъди лишаване от свобода за клевета, дори и те да не се налагат на практика, да ги премахнат незабавно. Държавите членки се насърчават също така да отдават предпочитание на използването на административното или гражданското право за разглеждане на дела за клевета, при условие че тези разпоредби имат по-слабо неблагоприятни последици от наказателноправните (17).

(24)

Разглеждането на дела за клевета от гледна точка на наказателното право следва да се използва само в краен случай, а вместо това следва да се отдава предпочитание на мерките от административното или гражданското право, в съответствие с насоките на международните организации. Комитетът на Организацията на обединените нации по правата на човека (18) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (19) препоръчаха премахването на клеветата от наказателноправните норми. По подобен начин Съветът на Европа изрази резерви в този контекст (20).

(25)

Правото на защита на личните данни е допълнително конкретизирано в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (21). Правото на защита на личните данни не е абсолютно право. В член 85 от Общия регламент относно защитата на данните се предвижда, че държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

(26)

Държавите членки следва да насърчават органите за саморегулиране и сдруженията на практикуващите юристи да приведат в съответствие с настоящата препоръка, когато е необходимо, своите деонтологични стандарти, включително кодексите за поведение. Държавите членки следва също така да гарантират по целесъобразност че деонтологичните стандарти, чиято цел е възпиране или забраняване на практикуващите юристи да предприемат действия, които биха могли да представляват злоупотреба с процесуални права или с други техни професионални отговорности по отношение на почтеността на съдебния процес, и съответните им дисциплинарни санкции обхващат стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Това следва да бъде придружено от подходящи дейности за повишаване на осведомеността и от обучение, за да се повишат знанията и ефикасността на съществуващите деонтологични стандарти, които са относими към стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността.

(27)

Практикуващите юристи са ключови участници в стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, като представляват страните по спора, осъществяват наказателно преследване на физически лица или като се произнасят по спорове. Затова е изключително важно те да разполагат с необходимите знания и умения за това. Държавите членки следва да подкрепят тези практикуващи юристи и да им предлагат възможности за обучение. Обучението би могло да допринесе съществено за повишаване на знанията и капацитета им за това как да разкриват стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, включително такива с елемент от трета държава, и да реагират по подходящ начин. Това обучение следва да бъде насочено към магистратите и съдебните служители на всички съдебни инстанции, включително съдии, прокурори, служители на съдилища и прокуратури, както и към всички други специалисти в областта на правосъдието, свързани със съдебната власт или участващи по друг начин в правораздаването, независимо от определението в националното право, правния статут или вътрешната организация, на регионално и местно равнище, когато на първа инстанция може да се появят стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Това обучение следва да бъде насочено и към други практикуващи юристи, като например квалифицирани адвокати. Развитието на местния капацитет за обучение може да допринесе за дългосрочната устойчивост на обучението.

(28)

Разширяването на това обучение, така че да обхване журналисти, членове на съвети по печата, медийни специалисти и защитници на правата на човека, би им помогнало да разпознават кога са изправени пред такива съдебни производства и би им предоставило критични правни умения за намаляване на риска от излагането им на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, или би им предоставило по-добри знания за по-успешно справяне с този риск. Това би могло също така да им даде възможност да се ангажират с надеждно подаване на сигнали относно ССПНСУО. В обучението за журналисти следва да има препратки и към етичните стандарти и насоки, определени от националните съвети по печата или от медийните съвети. За да се допринесе за цялостното изграждане на капацитет и да се засили институционалният отговор по отношение на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, в това обучение биха могли да се включат и органи за защита на данните, национални институции по правата на човека, институции на омбудсмана и държавни регулаторни органи в областта на медиите.

(29)

Доставчиците на юридическо обучение и сдруженията на практикуващите юристи са в много добра позиция да предоставят обучение относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, както и да определят целите на такова обучение и да направят оценка на най-подходящата методология за обучение. Обучението, предоставяно от практикуващи юристи на други практикуващи юристи, позволява на всички да се учат като група, да обменят опит по-добре и да насърчават взаимното доверие. Следва да се насърчава обменът на съответните практики на европейско равнище, включително с подкрепата на Комисията и с участието на Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN). Участието на практикуващи юристи и техните професионални сдружения — от изготвянето на анализи на потребностите до оценката на резултатите, е от първостепенно значение, за да се гарантират ефективността и устойчивостта на дейностите по обучение.

(30)

В обучението следва да се разглеждат свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и други основни права съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека и националното право, и да се включат практически насоки за това как да се прилагат съответната съдебна практика, ограниченията и връзката между основните права, включително свободата на изразяване на мнение, процесуалните гаранции, както и други относими разпоредби съгласно националното право. Следва надлежно да се вземе предвид наръчникът на Съвета на Европа за практикуващи юристи относно защитата на правото на свобода на изразяване на мнение съгласно ЕКПЧ (22).

(31)

В обучението следва, наред с другото, да се разглежда защитата на личните данни, които могат да бъдат използвани за образуване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. В него следва да се разглеждат също манипулирането на информация и намесата в информационното пространство, включително дезинформацията.

(32)

В обучението следва да се отчитат националната правна уредба и контекстът. Комбинирането на националната правна уредба и контекста с насоките, разработени от Съвета на Европа, със свидетелските показания на лица, обект на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и с най-добрите практики от други държави членки по структуриран и съгласуван начин би могло да допринесе за успешното постигане на учебните цели, свързани с обучението относно стратегическите съдебни производства. Обучението може да се използва и за насърчаване на обмена на най-добри практики между държавите членки.

(33)

В обучението относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, следва също така да се използват по най-добрия начин новите технологии, включително онлайн обучението, за да се достигне до по-широка аудитория и да се насърчи подкрепата. Достъпът до електронни ресурси, актуални материали и самостоятелни инструменти за обучение по съответното законодателство и насоки би допълнил ползите от подобни дейности за обучение.

(34)

С цел да се насърчи полезното взаимодействие с подобни инициативи за обучение на практикуващи юристи, обучителни модули за стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, биха могли да се включат в обучения по свързани теми, като например свобода на изразяване на мнение и правна етика. Следва да се насърчава използването на съществуващите материали и практики за обучение, като тези, популяризирани на европейския портал за електронно правосъдие, UNESCO Global Toolkit for Judicial Actors (23) (Глобален инструментариум на ЮНЕСКО за участници от съдебната система) и онлайн курсовете HELP (Обучение по правата на човека за практикуващи юристи) на Съвета на Европа (24).

(35)

Включването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, в учебните програми по право и журналистика би помогнало на практикуващите юристи и на журналистите да придобият по-добри познания за разпознаване на такива производства и би ги сдобило с конкретни познания, за да реагират по подходящ начин, както и би оказало подкрепа за развитието на експертен опит и професионални компетенции сред преподавателите. Такива знания могат да бъдат предоставени от висши учебни заведения в допълнителни курсове или семинари през последните години на програмата за придобиване на образователна степен, например на студенти по право и журналистика.

(36)

Държавите членки следва да подкрепят кампании за повишаване на осведомеността относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, организирани, наред с другото, от национални субекти, включително национални институции по правата на човека и организации на гражданското общество.

(37)

Комуникационните дейности във връзка със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, биха могли да бъдат под формата на публикации, съобщения, публични срещи, конференции, работни срещи и уебинари.

(38)

Лицата, обект на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, често срещат трудности при намирането на информация за наличните ресурси за подкрепа. За да се улесни идентифицирането на субекти или органи, които могат да окажат помощ при стратегически съдебни производства, и за да се гарантира ефективността на подкрепата срещу такива производства, информацията следва да се събира и предоставя на едно място, да бъде безплатна и леснодостъпна. За тази цел всяка държава членка следва да създаде една национална фокусна точка, в която се събира и споделя информация за наличните ресурси.

(39)

Основна цел на дейностите за повишаване на осведомеността относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, следва да бъде насърчаването на осведомеността относно значението на едно обществено пространство, в което се дава възможност за демократично участие и се позволява на гражданите да имат достъп до множество мнения и надеждна информация, без предубеждения.

(40)

Кампаниите за повишаване на осведомеността следва да се координират с националните фокусни точки и с другите компетентни органи, за да се гарантира тяхната ефективност. С тях следва да се търсят и полезни взаимодействия с кампании за повишаване на осведомеността по съвместими теми, като тези, които са насочени към насърчаването на открит, свободен и честен дебат и към защитата на правото на свобода на изразяване на мнение, и следва да се интегрират с дейности за повишаване на осведомеността, които насърчават активно гражданско участие, плурализъм на мнения и достъп до надеждна информация. По целесъобразност чрез тях следва също така да се търсят полезни взаимодействия с изграждането на устойчивост на медиите, на информационна грамотност, на журналистически стандарти, както и с проверката на фактите в контекста на мерките срещу дезинформацията, манипулирането на информацията и намесата, включително от чужбина. Целевата аудитория може да включва, inter alia, конкретни групи, като например медийни специалисти, практикуващи юристи и членове на организации на гражданското общество, специалисти в областта на комуникациите, учени, мозъчни тръстове, политици, държавни служители, публични органи и частни корпорации.

(41)

Държавите членки следва да се стремят да гарантират по всякакви начини, които считат за подходящи, наличността на информация относно процесуалните и други гаранции в рамките на своите национални правни уредби, включително информация за субектите или органите, с които може да се осъществи контакт за оказване на помощ срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността.

(42)

Такива ресурси за подкрепа могат да включват адвокатски кантори, които защитават pro bono лицата, обект на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, правни клиники на университети, които предоставят такава подкрепа, организации, които регистрират и подават сигнали за случаи на ССПНСУО, и организации, които предоставят финансова и друга помощ на лицата, обект на стратегически съдебни производства.

(43)

Лицата, обект на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, трябва да бъдат подготвени по подходящ начин, за да се изправят пред такива производства. Поради това е необходимо да се развие капацитет в държавите членки, за да се предоставя подкрепа на лицата, обект на такива производства. Държавите членки следва да предлагат финансиране и да насърчават финансирането, налично на равнището на Съюза, за организации, които предоставят насоки и подкрепа на лица, обект на стратегически съдебни производства.

(44)

Необходим е по-систематичен мониторинг на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, за да се противодейства по-добре на това явление. Събраните данни следва да включват достатъчно информация, за да могат органите и другите заинтересовани страни да определят количествено и да разберат по-добре това явление, включително с оглед осигуряване на необходимата подкрепа за лицата, които са обект на такива производства. Като вземат предвид своите институционални договорености в областта на съдебната статистика (25), държавите членки следва да възложат на един или повече органи да събират и обобщават данни за образувани в националните съдилища стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Тези органи може да събират данните от няколко заинтересовани страни. С цел да се улесни събирането на данни, органите, на които е възложено да събират данни, могат да създадат звена за контакт, така че съдебните органи, професионалните организации, неправителствените организации, защитниците на правата на човека, журналистите и другите заинтересовани страни да могат да споделят данни относно стратегическите съдебни производства. Държавите членки следва да възложат на един от тези органи да координира информацията и да докладва ежегодно на Комисията обобщените данни, събрани на национално равнище, считано от края на 2023 г. Държавите членки следва да гарантират отчетността на събраните данни. За тази цел те следва да гарантират, че процесът на събиране на данни следва професионалните стандарти и че органите, на които е възложено събирането на данни и статистика, се ползват с достатъчна автономност. Трябва да се спазват изискванията за защита на данните.

(45)

Когато възлагат на органите да събират и докладват данни, държавите членки биха могли да обмислят създаването на полезни взаимодействия със съответните инструменти в областта на върховенството на закона и защитата на основните права. Важна роля могат да играят националните институции по правата на човека, когато са създадени такива, а други субекти, като служби на омбудсмана, органи за равенство или компетентни органи като тези, определени съгласно Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета (26), също могат да бъдат от значение. Националните фокусни точки, предоставящи преглед на ресурсите за подкрепа, и субектите или органите, на които е възложено да събират и докладват данни, могат да бъдат разположени в една и съща организация, като се вземат предвид изискванията и критериите, описани в настоящата препоръка.

(46)

Органите, на които е възложено да събират данни, следва да публикуват информация за стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, в достъпни формати на своите уебсайтове и ако е уместно, чрез други подходящи инструменти. При това те следва да гарантират, че основните права, включително правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни на тези лица, които участват в стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, се зачитат изцяло.

(47)

За да се очертае продължителността на производствата във връзка със стратегически съдебни производства, винаги, когато е възможно, следва да се събира точна информация за събитията, актовете или действията, с които са започнали и приключили тези производства, както и за датите, на които са се случили. Събраните данни следва също така да включват, когато е уместно, информация за обстоятелствата по делото, например когато е имало повтарящи се предшестващи съдебни производства срещу същия ответник или от същия ищец.

(48)

При необходимост създадената от Комисията експертна група на ЕС срещу ССПНСУО (27) би могла да подкрепя разработването в държавите членки на сравними критерии, лесно приложими от органите, на които е възложено да събират и докладват данни за стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността.

(49)

Експертната група на ЕС срещу ССПНСУО подкрепя обмена и разпространението на практики и знания сред практикуващите специалисти по въпроси, свързани със ССПНСУО. Тя би могла да предоставя, наред с другото, техническа помощ на органите при създаването на фокусни точки, при разработването на материали за обучение и при организирането на правна помощ.

(50)

Програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета (28), има за цел да защитава и насърчава правата и ценностите, залегнали в Договорите и Хартата. С цел поддържане и по-нататъшно развитие на демократичните общества, основани на върховенството на закона, в програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ се предвижда, inter alia, възможността за финансиране на дейности, свързани с изграждане на капацитет и осведоменост относно Хартата, включително относно свободата на изразяване на мнение. В програма „Правосъдие“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/692 (29), се предвижда, inter alia, възможността за финансиране на дейности, свързани със съдебно обучение, с оглед насърчаване на обща правна и съдебна култура, основана на върховенството на закона, и за подкрепа и насърчаване на последователното и ефективно прилагане на правните инструменти на Съюза, които са от значение в контекста на програмата,

(1)

Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“) има правомощията да извършва административни разследвания, преддисциплинарни и дисциплинарни производства и процедури за временно отстраняване от длъжност в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и условията за работа на другите служители на Европейския съюз, установен в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (3) („Правилник за длъжностните лица“) и Решение на Управителния съвет № 26/2018 от 25 октомври 2018 г., предвиждащо общи изпълнителни разпоредби за провеждане на административни разследвания и дисциплинарни производства. Ако това се изисква, Агенцията също така уведомява OLAF за случаи.

(2)

Длъжностните лица на Агенцията са задължени да докладват потенциални незаконни дейности, включително измама и корупция, които са в ущърб на интересите на Съюза. Длъжностните лица освен това са задължени да подават сигнали за поведение, свързано с изпълнението на професионални задължения, което може да представлява сериозно нарушение на задълженията на длъжностните лица на Съюза. Това е уредено с Решение на Управителния съвет № 17/2019 от 18 юли 2019 г. за приемане на насоките на Frontex за подаване на сигнали за нередности.

(3)

Агенцията въведе политика за предотвратяване и ефективно справяне с действителни или потенциални случаи на психически или сексуален тормоз на работното място, както е предвидено в Решение на Управителния съвет № 16/2019 от 18 юли 2019 г. за приемане на мерки за изпълнение съгласно Правилника за длъжностните лица. В решението се установява неофициална процедура, при която предполагаемата жертва на тормоз може да се обърне към „доверени“ съветници на Агенцията.

(4)

Агенцията може също така да извършва разследвания за потенциални нарушения на правилата за сигурност за класифицирана информация на ЕС („КИЕС“) въз основа на своите правила за сигурност за запазване на КИЕС.

(5)

Дейностите на Агенцията са обект както на вътрешни, така и на външни одити, включително от Европейската сметна палата. Вътрешните одити се извършват от структурата за вътрешен одит на Агенцията, създадена с Решение на Управителния съвет № 43/2020 от 9 декември 2020 г. за приемане на изменената организационна структура на Агенцията и съответното решение на изпълнителния директор в съответствие с член 80 от Решение на Управителния съвет № 19/2019 от 23 юли 2019 г. за приемане на Финансовия регламент на Frontex.

(6)

Агенцията разглежда външни жалби, по-специално жалби, получени в контекста на механизма за подаване на жалби, създаден в съответствие с член 111 от Регламента за ЕГБО, за да се наблюдава и гарантира зачитането на основните права при всички дейности на Агенцията.

(7)

Участниците в дейностите на Frontex са задължени да докладват за сериозни инциденти в съответствие с член 38, параграф 3, буква з) от Регламента за ЕГБО и Решението на изпълнителния директор от 19 април 2021 г. относно стандартната оперативна процедура (СОП) — докладване на сериозни инциденти (4). Агенцията също така е създала надзорен механизъм за мониторинг на прилагането на разпоредбите на Регламента за ЕГБО относно употребата на сила от редовния персонал, включително правила за докладване и специални мерки, включително от дисциплинарен характер, по отношение на употребата на сила по време на разполагането. Това е уредено с Решение на Управителния съвет № 7/2021 от 20 януари 2021 г. за създаване на надзорен механизъм за мониторинг на прилагането на разпоредбите относно употребата на сила от редовния персонал на постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана. Агенцията също така наблюдава употребата на сила от персонал, който е дългосрочно командирован от държавите членки в Агенцията, персонал, предоставен от държавите членки за краткосрочно разполагане, и персонал, представляващ част от резерва за бързо реагиране с цел бърза гранична намеса, при прилагане на сила в оперативните дейности на Frontex съгласно съответното решение на изпълнителния директор.

(8)

В контекста на тези административни разследвания, одити, разглеждане на жалби и разследвания, докладване на сериозни инциденти и дейности по мониторинг Агенцията си сътрудничи с компетентните органи на държавите членки (5), други институции, органи, служби и агенции на Съюза.

(9)

Агенцията може да си сътрудничи с компетентните органи на трети държави и с международни организации по тяхно искане или по собствена инициатива.

(10)

Агенцията участва в дела пред Съда на Европейския съюз и националните съдилища, като сезира Съда, като защитава взето от нея решение, което е оспорено пред Съда, или като взема отношение в производства, свързани с нейните задачи. В този контекст може да е необходимо Агенцията да запази поверителността на личните данни, съдържащи се в документи, получени от страните или участниците.

(11)

За да изпълнява задачите си, Агенцията събира и обработва информация и няколко категории лични данни, включително данни за самоличността на физически лица, информация за контакт, професионални функции и задачи, информация за лично и професионално поведение и представяне и финансови данни. Следователно Агенцията действа в качеството на администратор на данни.

(12)

Следователно, съгласно Регламента, Агенцията се задължава да предоставя информация на субектите на данни относно тези дейности по обработване и да зачита техните права като субекти на данни.

(13)

От Агенцията може да се изисква да съвместява тези права с целите на административните разследвания, одитите, разследванията, докладването на сериозни инциденти и мониторинга на прилагането на разпоредбите на Регламента за ЕГБО относно употребата на сила, както и със съдебните производства. Може също да се изисква да балансира между правата на даден субект на данни и основните права и свободи на други субекти на данни. За тази цел в член 25 от Регламента и член 86, параграф 2 от Регламента за ЕГБО на Агенцията се дава възможност да ограничава, при строго определени условия, прилагането на членове 14—22, 35 и 36 от Регламента, както и на член 4 от него, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 14—20. Освен ако не са предвидени ограничения в правен акт, приет въз основа на Договорите, е необходимо приемането на вътрешни правила, по силата на които Агенцията да разполага с правото да ограничава тези права.

(14)

Може да се наложи например Агенцията да ограничи информацията, която предоставя на субект на данни относно обработването на личните му данни, на етапа на предварителна оценка в административно разследване или по време на самото разследване, преди евентуалното отхвърляне на случая или по време на преддисциплинарния етап, или когато субектът на данни може потенциално да бъде обект на специални мерки, включително от дисциплинарен характер, по отношение на употребата на сила по време на разполагането. При определени обстоятелства предоставянето на такава информация може значително да повлияе върху способността на Агенцията ефективно да проведе разследването или да упражни функцията си по наблюдение на употребата на сила, когато например съществува риск засегнатото лице да унищожи доказателства или да въздейства върху потенциални свидетели, преди да бъдат снети показанията им.

(15)

Освен това може да е необходимо Агенцията да защити правата и свободите на свидетелитеи на други засегнати лица. По подобен начин може да се наложи Агенцията да ограничи информацията, която предоставя на субекта на данни относно обработването на неговите лични данни, когато предоставянето на тази информация може сериозно да повлияе на етапите на оценка и валидиране на процеса на докладване на сериозни инциденти в съответствие с член 38, параграф 3, буква з) от Регламента за ЕГБО.

(16)

Може да е необходимо да се запази анонимността на свидетел или лице, сигнализиращо за нередности, което е поискало самоличността му да не бъде разкривана. В такъв случай Агенцията може да реши да ограничи достъпа до самоличността, показанията и други лични данни на съответното лице с цел защита на неговите права и свободи. По-специално, може да се наложи Агенцията да запази анонимността на свидетели или други лица, докладващи за инциденти, включващи употреба на сила, в съответствие с надзорния механизъм за мониторинг на прилагането на разпоредбите на Регламента за ЕГБО относно употребата на сила. По подобен начин, в контекста на докладването на сериозни инциденти в съответствие с член 38, параграф 3, буква з) от Регламента за ЕГБО, може да се наложи Агенцията да запази анонимността на участниците в дейност на Frontex, които са докладвали за такъв инцидент.

(17)

Може да е необходимо да се запази поверителна информация относно длъжностно лице, което се е свързало с доверените съветници на Агенцията. В тези случаи може да се наложи Агенцията да ограничи достъпа до самоличността, показанията и други лични данни на предполагаемата жертва, предполагаемия извършител и на други участници с цел защита на правата и свободите на всички засегнати лица.

(18)

Агенцията обработва личните данни на членовете на редовния си персонал за медицинската и психологическата им годност, включително когато това е необходимо за разрешение да носят и използват оръжия в съответствие с член 82, параграф 7 от Регламента за ЕГБО и Решение на Управителния съвет № 3/2021 от 15 януари 2021 г. (6). Предвид чувствителния характер на медицинските данни и с цел защита на субекта на данните от пряк достъп до досиета, с което би могло да се навреди на здравословното и психическото състояние на съответния субект на данните, Агенцията предоставя непряк достъп до съответната медицинска информация чрез медицинския консултант на Агенцията или чрез външен медицински доставчик за съответната медицинска информация и консултиране.

(19)

Агенцията следва да прилага ограничения само когато те са съобразени с характера на основните права и свободи и са строго необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество. Агенцията следва да представи аргументи, обосноваващи основанията за тези ограничения.

(20)

В съответствие с прилагането на принципа на отчетност Агенцията следва да води регистър за прилаганите от нея ограничения.

(21)

Когато обработва лични данни, обменени с други организации в рамките на задачите си, Агенцията и съответните организации следва да се консултират взаимно относно потенциалните основания за налагане на ограничения и необходимостта и пропорционалността на тези ограничения, освен ако това не би представлявало заплаха за дейностите на Агенцията.

(22)

Член 25, параграф 6 от Регламента задължава администратора да информира субектите на данни за основните причини, на които се основава прилагането на ограничението, както и за правото им да подадат жалба до ЕНОЗД.

(23)

Съгласно член 25, параграф 8 от Регламента Агенцията има право да отложи, пропусне или откаже да предостави информация относно причините за прилагането на ограничение на субекта на данните, ако това по някакъв начин би премахнало ефекта от ограничението. Агенцията следва да преценява за всеки отделен случай дали съобщаването на ограничението би премахнало неговия ефект.

(24)

Агенцията следва да отмени ограничението веднага щом условията, които го обосновават, вече не са приложими, както и редовно да извършва оценка на тези условия.

(25)

За да се гарантира максимална защита на правата и свободите на субектите на данни и в съответствие с член 44, параграф 1 от Регламента, длъжностното лице по защита на данните („ДЛЗД“) на Агенцията следва да бъде консултирано своевременно за всички ограничения, които може да се прилагат, и да провери съответствието им с настоящото решение.

(26)

Агенцията е определила отделни правила относно обработването на оперативни лични данни в съответствие с член 90 от Регламента за ЕГБО, включително специални вътрешни правила за съхранение на оперативните лични данни и правила за ограниченията, които се прилагат към съответните права на субектите на данни (7).