(1)

С Решение 95/196/ЕО (1) Комисията одобри дългосрочната национална схема за помощ за селското стопанство в северните региони на Финландия („схемата за Северната помощ“), нотифицирана от Финландия съгласно член 143 от Акта за присъединяване с цел получаване на разрешение по член 142 от Акта за присъединяване. Решение 95/196/ЕО беше заменено с Решение C(2009)3067 на Комисията от 30 април 2009 г. (2) Посоченото решение беше заменено с Решение (ЕС) 2018/672 на Комисията (3).

(2)

Тъй като разрешението на Финландия да прилага схемата за Северна помощ, както е определено в Решение (ЕС) 2018/672, изтича на 31 декември 2021 г., необходимо е да се приеме ново решение.

(3)

Дългосрочната национална помощ, посочена в член 142 от Акта за присъединяване, е предназначена да гарантира поддържане на селскостопанската дейност в северните региони, както е определено от Комисията.

(4)

С оглед на факторите, посочени в член 142, параграфи 1 и 2 от Акта за присъединяване, националната помощ съгласно този член следва да бъде ограничена до райони, които са разположени на север от 62-рия паралел или в съседство с него и които са засегнати от подобни климатични условия, създаващи особени трудности пред селскостопанската дейност. Общината (kunta) следва да бъде избрана като съответната административна единица, включително общините, заобиколени от други в такива райони, дори когато не отговарят на същите изисквания.

(5)

За да се улесни администрирането на схемата и да се координира тя с подпомагането по Регламент (ЕС) № 1305/2013 (4) и Регламент (ЕС) № 1307/2013 (5) на Европейския парламент и на Съвета, както и на националните схеми за помощ, е целесъобразно в районите, получаващи помощ по настоящото решение, да се включат същите общини като спадащите към района, определен съгласно член 32, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1305/2013 в Програмата за развитие на селските райони в континентална Финландия 2014—2020 г.

(6)

Референтният период, спрямо който следва да се разглежда развитието на селскостопанското производство и равнището на общото подпомагане въз основа на наличната национална статистика, следва да остане същият, както в Решение (ЕС) 2018/672, и да обхваща 1991, 1992 и 1993 година по отношение на селскостопанското производство.

(7)

Съгласно член 142 от Акта за присъединяване общият размер на предоставената помощ следва да бъде достатъчен за поддържане на селскостопанската дейност в северните региони на Финландия, но не може да води до цялостно подпомагане, надвишаващо равнището на подпомагането през даден предприсъединителен референтен период. Поради това е необходимо при определяне на максималното разрешено равнище на помощ по посочения член да се вземе предвид помощта за доходите съгласно общата селскостопанска политика. Въз основа на данните от 2020 г. максималният годишен размер на помощта следва да бъде определен на 574,5 млн. EUR, изчислен като средна стойност за шестгодишен период от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2027 г.

(8)

Максималният средногодишен размер на помощта следва да бъде разпределен между следните категории помощ — животновъдство, растениевъдство и друга Северна помощ. За производството на краве мляко е уместно да се определи отделен максимален средногодишен размер на помощта, който да е достатъчен за поддържане на производството в северните региони на Финландия.

(9)

Помощта следва да се предоставя ежегодно въз основа на производствени фактори (като животински единици и площ в хектари) в рамките на общите ограничения, определени с настоящото решение.

(10)

Помощта за северни елени следва да се предоставя на животно и да е ограничена до традиционния брой на северните елени в северните региони на Финландия. За съхранението на диворастящи ягодоплодни култури и гъби следва да се разреши плащане на килограм, а за помощта за транспортиране на млякото и месото, както и за услуги, необходими за животновъдство — според понесените разходи, като от същите разходи се извадят всички други публични плащания.

(11)

За краве мляко следва да се разреши изплащане на помощта на килограм мляко, с оглед да се запази стимулът за ефективно производство.

(12)

За да се даде възможност за бързо реагиране на тези колебания и да се поддържат селскостопанските дейности в северните региони на Финландия, е целесъобразно да се разреши на Финландия да определя за всяка календарна година размера на помощта за всеки сектор в рамките на дадена категория помощ и за единица продукция.

(13)

В това отношение Финландия следва да диференцира помощта в северните си региони и да определя годишните суми на помощта в зависимост от сериозността на неблагоприятните природни условия и други обективни, прозрачни и обосновани критерии, свързани с целите, определени в член 142, параграф 3, трета алинея от Акта за присъединяване, които следва да поддържат традиционното първично производство и преработка, особено пригодени към климатичните условия на съответните региони, да подобряват структурите за производство, предлагане на пазара и преработка на селскостопанските продукти, да улесняват пласмента на тези продукти и да гарантират опазването на околната среда и съхраняването на селските райони.

(14)

За да се гарантират редовни плащания през календарната година, на Финландия следва да се разреши да изплаща помощта за дадена година, като използва авансови плащания въз основа на първоначални оценки на броя на производствените фактори и производствените единици и да изплаща помощта за млеконадоя на месечни вноски въз основа на действителната продукция.

(15)

Свръхкомпенсирането на производителите следва да се избягва, като неправомерните плащания се събират до 1 юни на следващата година.

(16)

Съгласно предвиденото в член 142, параграф 3 от Акта за присъединяване помощта, предоставена по силата на настоящото решение, не следва да води до увеличаване на общото производство над традиционното ниво на производство в района, обхванат от схемата за Северната помощ.

(17)

Поради това е необходимо да се установи максимален годишен брой допустими производствени фактори за всяка категория помощ, включително отделен максимален брой на млечните крави, на равнище, равно или по-ниско от това през референтните периоди.

(18)

Що се отнася до броя на млечните крави, следва да се отчете изменението на млеконадоя за всеки производствен фактор от началото на референтния период. Следователно максималният допустим брой млечни крави бе определен с Решение (ЕС) 2018/672.

(19)

Помощта за развъждане, преработка и предлагане на пазара на северни елени следва да се предоставя, като се избягва свръхкомпенсиране във връзка с помощта, предоставена в съответствие с член 213 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(20)

Що се отнася до растениевъдството, за да се даде възможност за гъвкавост при използването на земеделска земя между различните производствени сектори, максимално разрешената площ следва да бъде 944 300 ha и тя може да включва максимум 481 200 ha пасища.

(21)

За оранжерийно производство следва да се определи отделна максимално допустима площ от 203 ha, отговаряща на традиционната производствена площ в северните региони на Финландия.

(22)

Когато броят на производствените фактори в дадена категория надхвърля максималния брой за дадена година, броят на допустимите производствени фактори следва да се намали със съответен брой производствени фактори в календарната година след годината, през която е бил надхвърлен максимумът.

(23)

В съответствие с член 143, параграф 2 от Акта за присъединяване Финландия следва да представя на Комисията информация относно привеждането в действие на помощта и ефекта от нея. За да се оценят по-добре дългосрочните ефекти от помощта и да се определят равнищата на помощ като шестгодишни средни стойности, е целесъобразно да се докладва за социално-икономическите ефекти от помощта и да се представят годишни доклади с финансова и друга свързана с привеждането в действие информация, която е необходима, за да се гарантира спазването на условията, определени в настоящото решение.

(24)

Финландия следва да гарантира предприемането на подходящи мерки за контрол по отношение на бенефициерите на помощта. С цел да се осигури ефективността на посочените мерки, както и прозрачност при привеждането в действие на схемата, тези мерки за контрол следва да бъдат, доколкото е възможно, съгласувани с мерките, осъществявани в рамките на общата селскостопанска политика.

(25)

Тъй като Северната помощ е тясно свързана с други мерки за подпомагане в областта на селското стопанство, развитието на селските райони и горското стопанство съгласно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (7), периодът на прилагане на настоящото решение следва да бъде съгласуван с посочения регламент.

(26)

От съображения за яснота Решение (ЕС) 2018/672 следва да бъде отменено, считано от 1 януари 2022 г. Разпоредбите относно мерките за информиране и контрол обаче следва да продължат да се прилагат до 1 юни 2022 г.

(1)

С Решение (ЕС) 2020/491 на Комисията (3) до 31 декември 2021 г. от вносни мита и от данък върху добавената стойност (ДДС) при внос се освобождават стоките, необходими за борбата с последиците от пандемията от COVID-19.

(2)

На 8 ноември 2021 г. Комисията се допита до държавите членки по въпроса дали е необходимо удължаване, вследствие на което бяха отправени искания за продължаване на прилагането на мярката за освобождаване от вносни мита и ДДС при внос на стоки, както следва: на 12 ноември 2021 г. – от Австрия, Белгия, Хърватия, Гърция, Унгария, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Испания, на 16 ноември 2021 г. – от Ирландия, на 17 ноември 2021 г. – от България, Финландия, Германия, Италия, Малта, Нидерландия и Швеция, на 18 ноември 2021 г. – от Естония, на 19 ноември 2021 г. – от Дания и Люксембург, на 23 ноември 2021 г. – от Чехия (общо наричани по-нататък „отправилите искане държави членки“).

(3)

Вносът, извършен от отправилите искане държави членки съгласно Решение (ЕС) 2020/491, беше от полза, тъй като чрез него на държавните организации или организациите, одобрени от компетентните органи в държавите членки, бе осигурен достъп до необходимите лекарствени средства, медицинско оборудване и лични предпазни средства, при които има недостиг. Статистическите данни за търговията с такива стоки показват, че съответният внос следва тенденция на намаляване, но остава значителен и се колебае в зависимост от търсенето на стоки, необходими за борба с пандемията от COVID-19. Въпреки провежданата ваксинация в държавите членки и редица мерки, предприети за предотвратяване на разпространението на вируса, броят на заразените с COVID-19 в държавите членки все още поражда риск за общественото здраве. Тъй като в отправилите искане държави членки все още се съобщава за недостиг на стоки, необходими за борба с пандемията от COVID-19, е целесъобразно да се предостави освобождаване от вносни мита за стоките, които се внасят за целите, описани в член 74 от Регламент (ЕО) № 1186/2009, и освобождаване от ДДС за стоките, които се внасят за целите, описани в член 51 от Директива 2009/132/ЕО.

(4)

Отправилите искане държави членки следва да информират Комисията за естеството и количеството на различните стоки, допускани без облагане с вносни мита и ДДС с цел борба с последиците от пандемията от COVID-19, за организациите, които те са одобрили за разпространение или предоставяне на тези стоки, и за мерките, предприети за предотвратяване на използването на стоките за цели, различни от борбата с последиците от тази пандемия. Отправилите искане държави членки следва да направят необходимото, така щото освобождаването от мита и ДДС да се прилага правилно съобразно с митническото законодателство и законодателството за ДДС, и да предотвратяват всякакви измами, отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и злоупотреби.

(5)

Като се имат предвид извънредните предизвикателства, пред които са изправени отправилите искане държави членки, освобождаване от вносни мита и ДДС следва да се предоставя за вноса, осъществяван от 1 януари 2022 г. нататък. То следва да остане в сила до 30 юни 2022 г.

(6)

На 3 декември 2021 г. бе проведена консултация с държавите членки съгласно член 76, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1186/2009 и член 53, първа алинея от Директива 2009/132/ЕО,

a)

списък на организациите, одобрени от компетентните органи в държавите членки, по член 1, параграф 1, буква в);

б)

обобщена информация относно естеството и количеството на различните стоки, допуснати без облагане с вносни мита и ДДС по силата на член 1;

в)

мерките, предприети за осигуряване на спазването на членове 78, 79 и 80 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 и членове 55, 56 и 57 от Директива 2009/132/ЕО по отношение на стоките, попадащи в обхвата на настоящото решение.

(1)

На 9 септември 2021 г. на Комисията беше представено искане за регистрация на европейска гражданска инициатива под надслов „INICIATIVA EVE PARA LA CREACIÓN DEL DERECHO DE DECISIÓN“ (Инициатива EVE за установяване на правото на вземане на решение).

(2)

С решение от 5 октомври 2021 г., под формата на писмо (C(2021)7294 final), в съответствие с член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/788, Комисията информира групата на организаторите, че са изпълнени изискванията за регистрация, посочени в член 6, параграф 3, първа алинея, букви а), г) и д) от посочения регламент, и че член 6, параграф 3, първа алинея, буква б) не е приложим. Комисията обаче обясни също така, че инициативата не отговаря на изискването по член 6, параграф 3, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788. Поради това Комисията прикани групата на организаторите, в съответствие с член 6, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕС) 2019/788, да измени инициативата си. Комисията насочи вниманието на групата на организаторите към факта, че Регламент (ЕС) 2019/788 не позволява на гражданските инициативи да правят предложения за преразглеждане на Договорите. Освен това тя прикани групата на организаторите да посочи правният акт на Съюза, който те приканват Комисията да предложи, и да изясни съдържанието на този правен акт(актове).

(3)

На 19 октомври 2021 г. групата на организаторите изпрати писмо до службите на Комисията, в което отправи запитване относно: i) изискването за представяне на „предложение“, като заяви, че е задача на Комисията да изготвя законодателни предложения; и ii) разглеждането на инициативата и възможността за среща с представители на Комисията за съвместна оценка на евентуалния проект на EVE (който ще има за цел да допринесе за създаването на новото „право на вземане на решение“) и за разработване на съдържанието на инициативата (като се позовава погрешно на член 15 от Регламент (ЕС) 2019/788, който се прилага само за валидни инициативи). В отговора си от 5 ноември 2021 г. службите на Комисията отново заявиха, че целите на инициативата трябва да отговарят на условията, определени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788.

(4)

На 17 ноември 2021 г. групата на организаторите представи отново инициативата. При все че инициативата беше преработена, същината ѝ остана непроменена, въпреки поканата на Комисията да се вземе предвид оценката ѝ в нейното решение от 5 октомври 2021 г.

(5)

Целите на инициативата са формулирани по следния начин: „Предвид документацията, приложена към документа, озаглавен „EVE Initiative PROPOSAL“, отправяме искане към Европейската комисия да изготви акта или законодателството, които може да са необходими на Европейската комисия за установяване на правото (на човека) да взема решение и да го прехвърля на публичните институции. Това би създало система на пряка демокрация, при която гражданите могат да вземат решение по съгласуван начин по въпроси от общ или обществен интерес и по този начин да упражняват суверенитета на народа както със, така и без представители. Като се има предвид мащабът на това искане, инициативата представя проект на предложение, което би могло да се използва за установяване на правото на вземане на решение. Поради това тя иска да бъдат разгледани и следните три възможности: 1) ЕС и неговите институции биха могли да установят правото, поискано от инициативата, за своя сметка; 2) ЕС би могъл да създаде специален начин за предварително разглеждане на осъществимостта на предложението и впоследствие за гарантиране, че предложението е разработено с всички възможни компетентни страни в рамките на ЕС; 3) ЕС би могъл да даде разрешение за публично разработване и изпитване на предложението; това ще бъде направено от или за само съответната заинтересована страна или само за това предложение.“ Освен това в инициативата се заявява, че тя се стреми да постигне общата цел „да се създаде актът или действието, необходимо за създаването на предмета на европейската гражданска инициатива“, което вероятно се отнася до разработването на съдържанието и/или прилагането на (проекта, водещ до учредяването на новото) „право на вземане на решение“

(6)

С тази инициатива групата на организаторите призовава Комисията да представи предложение за въвеждането на ново основно право, с което следва да се създаде „система на пряка демокрация“ на равнището на институциите на Съюза, при което гражданите могат да решават „съгласувано“, „по общи и обществени въпроси“, като по този начин съвместно се упражнява „суверенитетът на хората“. Според групата на организаторите това следва да бъде постигнато или 1) „от ЕС за своя сметка“, 2) „чрез разрешаване“ на развитието на целта за и от частния представител на инициативата и проекта EVE“ или 3) „във връзка с проекта EVE“. Групата на организаторите пояснява, че подобно предложение може да доведе до промени в Договорите, но според нея Регламент (ЕС) 2019/788 позволява на гражданските инициативи да поискат от Комисията да направи такова предложение. При варианти 2) или 3) групата на организаторите предлага Комисията да „разреши“ частен проект („проект EVE“), който ще има за цел да допринесе за установяването на новото основно право. Останалите цели, посочени в придружаващия документ, служат на общата цел за въвеждане на това ново право.

(7)

Съгласно член 11, параграф 4, първа алинея от ДЕС и член 1 от Регламент (ЕС) 2019/788 европейска гражданска инициатива означава инициатива, с която Комисията се приканва да представи подходящо предложение в рамките на правомощията ѝ по въпроси, за които гражданите считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим правен акт на Съюза, и която е получила подкрепата на най-малко един милион имащи право да я подпишат поддръжници, които произхождат от най-малко една четвърт от всички държави—членки. Съгласно член 6, параграф 3, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788 Комисията не регистрира гражданска инициатива, ако тя „попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите“.

(8)

В решението си по дело T-611/19 Общият съд постанови, че понятието за правен акт по смисъла на член 11 от ДЕС и член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2) се отнася, в съответствие с член 288 от ДФЕС, до регламенти, директиви, решения, препоръки и становища, приети от институциите. Регламент (ЕС) № 211/2011 беше отменен, считано от 1 януари 2020 г., и заменен с Регламент (ЕС) 2019/788. Обхватът на гражданската инициатива и правните условия за регистрация обаче не са се променили. Регламент (ЕС) 2019/788 не позволява на гражданските инициативи да поискат от Комисията да предложи промени в Договорите, тъй като той позволява само инициативи, за да се поиска от Комисията да предложи, в рамките на своите правомощия, актове от вторичното право за прилагане на Договорите.

(9)

Както признава самата група на организаторите, целта на инициативата ще трябва да бъде постигната чрез изменения на Договорите и не може да бъде постигната чрез правни актове като посочените в член 288 от ДФЕС. Освен това, доколкото инициативата предлага стартирането на частен проект („проект EVE“), който би имал за цел да допринесе за създаването на новото „право на вземане на решение“, Комисията отбелязва, че това също така няма да включва предложение за такъв акт.

(10)

По тези причини инициативата под надслов „NICIATIVA EVE PARA LA CREACIÓN DEL DERECHO DE DECISIÓN“ попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите по смисъла на член 6, параграф 4, трета алинея, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788.

(11)

Поради това искането за регистрация следва да бъде отхвърлено,

(1)

В член 29, параграф 1 от Директива 96/23/ЕО се изисква третите държави, от които на държавите членки е разрешено да внасят животни и животински продукти, попадащи в обхвата на посочената директива, да представят планове за мониторинг на остатъците, в които се предвиждат изискваните гаранции („плановете“). Плановете следва да обхващат най-малко групите вещества и остатъци от вещества, вписани в приложение I към Директива 96/23/ЕО.

(2)

С Решение 2011/163/ЕС на Комисията (2) се одобряват плановете, представени от някои трети държави за животните и животинските продукти, включени в списъка в приложението към същото решение.

(3)

Третите държави, от които е разрешено въвеждането в Съюза на определени месни продукти и обработени стомаси, пикочни мехури и черва за консумация от човека в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета (3), са включени в списъка в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 на Комисията (4). Третите държави, от които е разрешено въвеждането в ЕС на определени месни продукти в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (5), са вписани в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/405 на Комисията (6).

(4)

Албания, Аржентина, Австралия, Беларус, Бразилия, Чили, Китай, Колумбия, Египет, Индия, Иран, Япония, Ливан, Монголия, Мароко, Нова Зеландия, Пакистан, Парагвай, Русия, Сърбия, Швейцария, Сирия, Тунис, Турция, Украйна, Обединеното кралство (7), Уругвай и Узбекистан представиха своите конкретни планове за мониторинг на остатъци при естествени обвивки и те бяха оценени като задоволителни от Комисията. Всички представени планове предоставят достатъчно гаранции и следва да бъдат одобрени. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за посочените трети държави по отношение на естествени обвивки.

(5)

Колоната „Аквакултури“ в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде разделена на четири подколони, а именно „Перкови риби“, „Продукти от перкови риби”, „Ракообразни“ и „Мекотели“, за да се постигне по-пълно съответствие с категориите, използвани за сертификатите, установени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2235 на Комисията (8), и със списъците на държавите, от които е разрешено въвеждането в Съюза на определени продукти, установени в приложения VIII и IX към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/405.

(6)

За да отрази различните продукти от аквакултура, изнасяни от трети държави, Комисията направи оценка на техните планове за мониторинг на остатъци и попълни четирите подколони, а именно „Перкови риби“, „Продукти от перкови риби”, „Ракообразни“ и „Мекотели“, въз основа на информацията, изложена в представените от тях планове за мониторинг на остатъците в аквакултури.

(7)

Албания, Аржентина, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Фолкландските острови, Фарьорските острови, остров Ман, Израел, Япония, Кения, Мавриций, Молдова, Черна гора, Мароко, Нова Зеландия, Северна Македония, Сърбия, Сингапур, Турция, Уганда, Украйна, Обединеното кралство и Уругвай представиха съответните си конкретни планове за мониторинг на остатъци, ограничени само до една подкатегория аквакултури – „перкови риби“, и те бяха оценени като задоволителни от Комисията. Всички тези планове предлагат достатъчно гаранции и следва да бъдат одобрени. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва съответно да бъдат включени вписвания за посочените трети държави по отношение на перкови риби.

(8)

Австралия, Иран и Мадагаскар представиха съответните си конкретни планове за мониторинг на остатъци, свързани с подкатегорията аквакултури — „продукти от перкови риби“, и те бяха оценени като задоволителни от Комисията. Всички тези планове предлагат достатъчно гаранции и следва да бъдат одобрени. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва съответно да бъдат включени вписвания за посочените трети държави по отношение на продукти от перкови риби.

(9)

Белиз, Бруней, Куба, Гватемала, Мозамбик, Нова Каледония, Никарагуа, Нигерия, Танзания и Венецуела представиха съответните си конкретни планове за мониторинг на остатъци, ограничени само до една подкатегория аквакултури — „ракообразни“, и те бяха оценени като задоволителни от Комисията. Всички тези планове предлагат достатъчно гаранции и следва да бъдат одобрени. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва съответно да бъдат включени вписвания за посочените трети държави по отношение на ракообразни.

(10)

Мексико не е представи на Комисията план за продуктите от свинско месо. Мексико обаче предостави гаранции по отношение на продукти от свинско месо с произход от държави членки или от трети държави, които са одобрени за износ на такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Мексико в колоната за свине с подходящата бележка под линия.

(11)

Обединените арабски емирства не представи на Комисията план за перкови риби. Обединените арабски емирства обаче предостави гаранции по отношение на перкови риби с произход от държави членки или от трети държави, които са одобрени за износ на такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Обединените арабски емирства в подколоната за перкови риби.

(12)

Трети държави може да получават преработени продукти от животински произход, съдържащи се в съставни продукти, или от държави членки, или от други трети държави, одобрени за внос на такива преработени продукти в Съюза, като целта е те да се използват само за приготвянето на съставни продукти, предназначени за износ за Съюза. Поради това в списъка на приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за трети държави, които изискват използването на такъв преработен продукт от животински произход, съдържащ се в съставни продукти, с подходящата бележка под линия.

(13)

Албания не е в състояние да предостави план за мониторинг на остатъците по отношение на мляко, равностоен на изисквания по член 7 от Директива 96/23/ЕО. Албания обаче предостави гаранции под формата на изявление в съответствие с член 2 от Решение 2011/163/ЕС, че в съставния продукт, предназначен за износ за Съюза, ще използва само мляко с произход от държави членки или от трети държави, одобрени да изнасят такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Албания по отношение на мляко.

(14)

Египет не е в състояние да предостави план за мониторинг на остатъците по отношение на мляко, равностоен на изисквания по член 7 от Директива 96/23/ЕО. Египет обаче предостави гаранции под формата на изявление в съответствие с член 2 от Решение 2011/163/ЕС, че в съставния продукт, предназначен за износ за Съюза, ще използва само мляко с произход от държави членки или от трети държави, одобрени да изнасят такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Египет по отношение на мляко.

(15)

Индонезия не е в състояние да предостави план за мониторинг на остатъците по отношение на мляко и яйца, равностоен на изисквания по член 7 от Директива 96/23/ЕО. Индонезия обаче предостави гаранции под формата на изявление в съответствие с член 2 от Решение 2011/163/ЕС, че в съставния продукт, предназначен за износ за Съюза, ще използва само мляко и яйца с произход от държави членки или от трети държави, одобрени да изнасят такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Индонезия по отношение на мляко и яйца.

(16)

Япония не е в състояние да предостави план за мониторинг на остатъците по отношение на мед, равностоен на изисквания по член 7 от Директива 96/23/ЕО. Япония обаче предостави гаранции под формата на изявление в съответствие с член 2 от Решение 2011/163/ЕС, че в съставния продукт, предназначен за износ за Съюза, ще използва само мед с произход от държави членки или от трети държави, одобрени да изнасят такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Япония по отношение на мед.

(17)

Мексико не е в състояние да предостави план за мониторинг на остатъците по отношение на мляко, равностоен на изисквания по член 7 от Директива 96/23/ЕО. Мексико обаче предостави гаранции под формата на изявление в съответствие с член 2 от Решение 2011/163/ЕС, че в съставния продукт, предназначен за износ за Съюза, ще използва само мляко с произход от държави членки или от трети държави, одобрени да изнасят такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Мексико по отношение на мляко.

(18)

Мароко не е в състояние да предостави план за мониторинг на остатъците по отношение на мляко, ракообразни и яйца, равностоен на изисквания по член 7 от Директива 96/23/ЕО. Мароко обаче предостави гаранции под формата на изявление в съответствие с член 2 от Решение 2011/163/ЕС, че в съставния продукт, предназначен за износ за Съюза, ще използва само мляко, ракообразни и яйца с произход от държави членки или от трети държави, одобрени да изнасят такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Мароко по отношение на мляко, ракообразни и яйца.

(19)

Оман не е в състояние да предостави план за мониторинг на остатъците по отношение на мляко, яйца и мед, равностоен на изисквания по член 7 от Директива 96/23/ЕО. Оман обаче предостави гаранции под формата на изявление в съответствие с член 2 от Решение 2011/163/ЕС, че в съставния продукт, предназначен за износ за Съюза, ще използва само мляко, яйца и мед с произход от държави членки или от трети държави, одобрени да изнасят такива продукти за ЕС. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Оман по отношение на мляко, яйца и мед.

(20)

Тайван не е в състояние да предостави план за мониторинг на остатъците по отношение на мляко, равностоен на изисквания по член 7 от Директива 96/23/ЕО. Тайван обаче предостави гаранции под формата на изявление в съответствие с член 2 от Решение 2011/163/ЕС, че в съставния продукт, предназначен за износ за Съюза, ще използва само мляко с произход от държави членки или от трети държави, одобрени да изнасят такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Тайван по отношение на мляко.

(21)

Виетнам не е в състояние да предостави план за мониторинг на остатъците по отношение на мляко и яйца, равностоен на изисквания по член 7 от Директива 96/23/ЕО. Виетнам обаче предостави гаранции под формата на изявление в съответствие с член 2 от Решение 2011/163/ЕС, че в съставния продукт, предназначен за износ за Съюза, ще използва само мляко и яйца с произход от държави членки или от трети държави, одобрени да изнасят такива продукти за Съюза. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Виетнам по отношение на мляко и яйца.

(22)

Австралия представи на Комисията план по отношение на яйца. Планът предоставя достатъчно гаранции и следва да бъде одобрен. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Австралия по отношение на яйца.

(23)

Понастоящем Гана е включена в списъка с одобрени държави, който е установен в приложението към Решение 2011/163/ЕС, по отношение на мед. Гана представи на Комисията план по отношение на мед, който не предоставя достатъчно гаранции. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС вписването за Гана по отношение на мед следва да бъде заличено.

(24)

Понастоящем Иран е включен в списъка с одобрени държави, който е установен в приложението към Решение 2011/163/ЕС, по отношение на аквакултурни продукти, с изключение на перкови риби. Иран представи на Комисията план по отношение на продукти от перкови риби и ракообразни. Този план предоставя достатъчно гаранции. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Иран по отношение само на продукти от перкови риби и на ракообразни.

(25)

Понастоящем Оман е включен в списъка с одобрени държави, който е установен в приложението към Решение 2011/163/ЕС, по отношение на аквакултурни продукти, с изключение на ракообразни. Оман представи на Комисията план по отношение на перкови риби, който не предоставя достатъчно гаранции. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС вписването за Оман по отношение на перкови риби следва да бъде съответно заличено.

(26)

Понастоящем Тунис е включен в списъка с одобрени държави, който е установен в приложението към Решение 2011/163/ЕС, по отношение на дивеч. Тунис не представи на Комисията план по отношение на дивеч и посочи, че от много години не е произвеждала дивеч. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС вписването за Тунис по отношение на дивеч следва да бъде съответно заличено.

(27)

Уолис и Футуна представи на Комисията план по отношение на мед. Планът предоставя достатъчно гаранции и следва да бъде одобрен. Поради това в списъка в приложението към Решение 2011/163/ЕС следва да бъде добавено вписване за Уолис и Футуна по отношение на мед.

(28)

Поради това Решение 2011/163/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(29)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,