(1)

С цел да се постигнат възможно най-голямо въздействие на финансирането от Съюза и най-ефективен принос към целите на политиката на Съюза, с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (3) беше създадена Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, която урежда рамката за политиката и правната рамка за европейските партньорства с партньори от частния или публичния сектор, или и от двата сектора. Европейските партньорства са ключов елемент от подхода на политиката на „Хоризонт Европа“. Те се създават с цел изпълнение на поетите ангажименти и приоритетите на Съюза, заложени в „Хоризонт Европа“, и за да се гарантира осезаемо въздействие за Съюза, неговите граждани и околната среда, което може да бъде постигнато по-ефективно по-скоро в партньорство, чрез стратегическа визия, споделяна от партньорите и по която те са поели ангажименти, отколкото самостоятелно от Съюза.

(2)

По-специално, европейските партньорства съгласно стълб II „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ (наричан по-нататък „стълб II“) на „Хоризонт Европа“ се очаква да играят важна роля в осъществяването на стратегическите цели за ускоряване на постигането на целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ЦУР на ООН), ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (4) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), както и на прехода към екологична и цифрова Европа, като същевременно допринасят за социално, икономическо и екологично устойчиво възстановяване. Европейските партньорства са от ключово значение за справяне със сложните трансгранични предизвикателства, които изискват интегриран подход. Те дават възможност да се намери решение в случаите на неефективност на трансформацията, системите и пазарите чрез обединяване на широк кръг участници във веригите за създаване на стойност, в областта на научните изследвания и иновациите и в промишлените екосистеми, които да работят за постигането на обща визия и въплътяването ѝ в конкретни пътни карти, и координирано изпълнение на дейностите. Освен това те дават възможност за съсредоточаване на усилията и ресурсите върху общи приоритети за намиране на решение на сложните бъдещи предизвикателства в полза на обществото.

(3)

За да могат да постигат приоритетите и необходимото въздействие европейските партньорства следва да се изграждат чрез широко участие на съответните заинтересовани страни в цяла Европа — включително промишлеността, висшите училища, научноизследователските организации, органите, чиято мисия е да предоставят обществени услуги на местно, регионално, национално или международно равнище, и организациите на гражданското общество, включително фондациите, — които подпомагат или извършват научни изследвания и иновации. Европейските партньорства следва да бъдат и една от мерките за укрепване на сътрудничеството и полезните взаимодействия на международно равнище между партньорите от частния сектор и партньорите от публичния сектор, както и между тези две групи партньори, включително чрез обединяване на програми за научни изследвания и иновации и на трансгранични инвестиции в научни изследвания и иновации, което да донесе взаимни ползи за гражданите и предприятията.

(4)

Следва да се създаде европейско партньорство в областта на метрологията. Това партньорство се създава с намерението да представлява по-ефективно средство за постигане на резултати от традиционните покани за представяне на предложения или съфинансираните партньорства по работните програми, изготвяни в рамките на свързаните клъстери по стълб II.

(5)

Европейското партньорство в областта на метрологията (наричано по-нататък „партньорство в областта на метрологията“) следва да изпълнява своята мисия и цели по ясен, прост и гъвкав начин, за да увеличи привлекателността си за промишлеността, малките и средните предприятия (МСП) и други имащи отношение заинтересовани страни.

(6)

Партньорството в областта на метрологията следва да насърчава и възнаграждава високите научни постижения и да подкрепя възприемането и системното използване на резултатите от научните изследвания и иновациите, постигнати в рамките на Съюза, включително като гарантира, че при изпълнението на дейностите му се вземат предвид най-съвременните достижения на науката и резултатите от фундаменталните научни изследвания. Освен това то следва да се стреми да гарантира, че резултатите от неговите действия се възприемат и внедряват от промишлеността и новаторите и, в крайна сметка, от обществото.

(7)

За да се гарантират високи научни постижения, и в съответствие с член 13 от Хартата на основните права на Европейския съюз, партньорството в областта на метрологията следва да поощрява академичната свобода във всички участващи държави, по-специално свободата на провеждане на научни изследвания, и да насърчава прилагането на най-високите стандарти на научен интегритет.

(8)

В съответствие с целите на Регламент (ЕС) 2021/695 всяка държава членка и всяка трета държава, асоциирана към „Хоризонт Европа“, следва да може да участва в партньорството в областта на метрологията. За да се осигури взаимно допълване в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и с други съседни държави, други трети държави следва да могат да участват в партньорството в областта на метрологията след сключване на съответно международно споразумение за научно и технологично сътрудничество със Съюза и получаване на съгласието на участващите държави.

(9)

С „Хоризонт Европа“ се въвежда по-стратегически, съгласуван и ориентиран към въздействието подход към европейските партньорства, като се изхожда от поуките, извлечени от междинната оценка на „Хоризонт 2020“ - рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5). В Регламент (ЕС) 2021/695 се предвижда възможността за по-ефективно използване на институционализираните европейски партньорства, по-специално чрез съсредоточаване върху ясни цели, резултати и въздействие, които могат да бъдат постигнати до 2030 г., и чрез осигуряване на ясен принос към свързани с тях приоритети и политики на Съюза. Тясното сътрудничество, взаимното допълване и полезните взаимодействия с други имащи отношение програми и инициативи на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище, включително с Европейския научноизследователски съвет и Европейския съвет по иновациите, и по-специално с други европейски партньорства, ще бъдат от ключово значение за стимулиране на иновационния поток и научните изследвания в други области, за постигане на по-голямо въздействие и гарантиране на използването на резултатите във всички съответни области, в които технологичното развитие е свързано с метрологията, например цифровизацията, изкуствения интелект, енергетиката, интелигентното здравеопазване, климата, автономното пътно движение и кръговата икономика.

(10)

С Решение № 555/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6) Съюзът предостави финансово участие в Европейската програма за научни изследвания и иновации в областта на метрологията (ЕПНИИМ), което е съразмерно с вноските на държавите, участващи в ЕПНИИМ, но не надвишава сумата от 300 000 000 евро, за срока на изпълнение на Хоризонт 2020. В резултат от междинната оценка на ЕПНИИМ, извършена през юли 2017 г., беше предложена нова инициатива.

(11)

Финансовата вноска на Съюза в партньорството в областта на метрологията следва да бъде обвързано с поемането на официални ангажименти от участващите държави за финансов принос в осъществяването на партньорството в областта на метрологията и със спазването на тези ангажименти. Вноските на участващите държави следва да включват вноска за административните разходи, свързани с осъществяването на партньорството в областта на метрологията, в размер до 5 % от неговия бюджет. Участващите държави следва да се ангажират при необходимост да увеличат своята вноска в партньорството в областта на метрологията чрез създаване на резервен капацитет за финансиране, за да се гарантира, че са в състояние да финансират своите национални субекти, националните институти по метрология (НИМ) и определените институти (ОИ), участващи в дейностите на партньорството в областта на метрологията. За съвместното осъществяване на партньорството в областта на метрологията е необходима изпълнителна структура. Финансовата вноска на Съюза следва да се управлява в съответствие с принципа за добро финансово управление и съответните правила за непряко управление, съдържащи се в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(12)

Партньорството в областта на метрологията е съобразено с политическите приоритети на Съюза, включително Европейския зелен пакт, Икономика в интерес на хората и Европа, подготвена за цифровата ера и следва да бъде изпълнявано в продължение на десет години — от 2021 г. до 2031 г. Партньорството в областта на метрологията следва да включва нови дейности в сравнение с ЕПНИИМ, и по-специално развитието на европейски мрежи по метрология, които следва да бъдат създадени по открит и прозрачен начин с цел да отговарят на неотложните обществени и екологични предизвикателства и потребностите на метрологията, пораждани от нововъзникващите технологии и иновациите. Капацитетът на метрологията, който ще бъде осигурен чрез тези мрежи, следва да е равностоен и съпоставим с други световни водещи метрологични системи и да показва първокласни постижения. Поканите за представяне на предложения по линия на партньорството в областта на метрологията следва да бъдат отправени по време на изпълнението на „Хоризонт Европа“ и следва да бъдат открити, прозрачни и конкурентни. Партньорството в областта на метрологията следва да насърчава движението на таланти и развитието на умения, включително чрез възможности за придобиване на умения и преквалификация.

(13)

Дейностите на партньорството в областта на метрологията следва да се извършават в съответствие с целите и приоритетите за научните изследвания и иновациите на „Хоризонт Европа“ и да бъдат съобразени с общите принципи и условията, определени в член 10 от Регламент (ЕС) 2021/695 и в приложение III към същия регламент, като следва да спомагат, inter alia, за възприемането на иновативни решения в европейската промишленост, по-специално от МСП и, в крайна сметка, от обществото.

(14)

Следва да се определи таван за финансовата вноска на Съюза в партньорството в областта на метрологията за срока на изпълнението на „Хоризонт Европа“. В рамките на този таван финансовата вноска на Съюза следва да е най-много равна на вноските на участващите държави, за да се постигне значителен ефект на ливъридж и да се осигури по-голяма интеграция на програмите на участващите държави.

(15)

Партньорството в областта на метрологията следва да се финансира от програмите на Съюза, обхванати от многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., както е определена в Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (8). В съответствие с член 10, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/695 партньорството в областта на метрологията следва да има ясен жизнен цикъл. За да се защитят адекватно финансовите интереси на Съюза, партньорството в областта на метрологията следва да бъде създадено за срок, приключващ на 31 декември 2031 г., така че да му се даде възможност да упражнява отговорностите си по отношение на изпълнението на безвъзмездните средства до приключване на последните започнати непреки действия.

(16)

В съответствие с член 3 от Регламент (ЕС) 2021/695 общата цел на „Хоризонт Европа“ е да се постигне научно, технологично, икономическо и обществено въздействие на инвестициите на Съюза в научни изследвания и иновации, така че да бъде укрепена научната и технологичната база на Съюза и да се стимулира неговата конкурентоспособност във всички държави членки, включително тази на неговата промишленост, да се осъществят стратегическите приоритети на Съюза, да се допринесе за реализирането на неговите цели и политики, да се отговори на глобалните предизвикателства, включително ЦУР на ООН, като се следват принципите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение, и да се укрепва европейското научноизследователско пространство.

(17)

Участващите държави са се договорили относно изпълнителната структура за предишните инициативи, а именно, Европейската научноизследователска програма по метрология (ЕНПМ) и ЕПНИИМ. През 2007 г. беше създадена EURAMET e.V. (EURAMET) — Европейската регионална организация по метрология и асоциация с нестопанска цел, учредена съгласно германското право, която да служи като такава структура. EURAMET има също така задачи и задължения, свързани с по-широкото хармонизиране на метрологията в европейски и световен мащаб. Членството в EURAMET е отворено за всички европейски НИМ, като те могат да участват като членове, както и за европейските ОИ, които могат да участват като асоциирани членове. Членството в EURAMET не е обвързано с наличието на национални програми за научни изследвания в областта на метрологията. Предвид това, че според доклада за междинната оценка на ЕПНИИМ управленската структура на EURAMET е доказала своята ефикасност и висока пригодност за изпълнението на ЕНПМ и ЕПНИИМ, EURAMET следва да бъде използвана и за изпълнение на партньорството в областта на метрологията. Поради това EURAMET следва да управлява финансовата вноска на Съюза.

(18)

Финансовите вноски за партньорството в областта на метрологията следва да се управляват централно от EURAMET в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/695. Това не следва да засяга възможността участващите държави да предоставят преки финансови вноски на определените НИМ въз основа на координиран подход чрез комитет за партньорство в областта на метрологията.

(19)

Партньорството в областта на метрологията следва да се стреми към ефективно насърчаване на равните възможности за всички и по-специално да гарантира, доколкото е възможно, баланс между половете в съответните органи на партньорството в областта на метрологията, както и в комисиите за оценка и в другите имащи отношение консултативни органи.

(20)

Съгласно член 49, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/695 и съответните правила на експертните групи на Комисията Комисията следва да избира членовете на ръководната група на партньорството в областта на метрологията, като надлежно отчита по-специално всяко имащо отношение разкриване на конфликт на интереси.

(21)

За да се постигнат целите на партньорството в областта на метрологията, EURAMET следва да предоставя финансова подкрепа най-вече под формата на безвъзмездни средства за участниците в действия, подбрани на равнището на EURAMET. Подборът на действията следва да се извършва въз основа на открити, прозрачни и конкурентни покани за представяне на предложения, под отговорността на EURAMET. Партньорството в областта на метрологията следва да полага максимални усилия за повишаване на видимостта на поканите за представяне на предложения, като ги публикува своевременно на портала на „Хоризонт Европа“ за участниците и като популяризира и оповестява широко поканите за представяне на предложения с цел увеличаване на включването на нови участници. Списъкът с класацията на предложенията следва да бъде обвързващ по отношение на подбора на предложенията и разпределението на финансиране от финансовата вноска на Съюза и финансовите вноски на участващите държави за проекти за научни изследвания и свързани с тях дейности. В съответствие с член 28, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/695 и работната програма на „Хоризонт Европа“ годишната работна програма следва да може да включва условия относно участието на МСП, представеността на половете и географското многообразие сред правилата за разглеждане на предложенията ex-aequo. Що се отнася до дейностите, финансирани от вноските на участващите държави в мрежите на партньорството в областта на метрологията, финансираните действия също следва да се определят от EURAMET.

(22)

Участието в непреки действия, финансирани от партньорството в областта на метрологията, следва да е съобразено с Регламент (ЕС) 2021/695. Същевременно поради специфичните оперативни нужди на партньорството в областта на метрологията, по-специално във връзка с изграждането и управлението на бъдещи европейски мрежи по метрология и с улесняване на адекватното финансово участие на участващите държави, следва да бъде възможно да се предвиди ролята на координатор при непреки действия, от подаването на предложението до края на проекта, да се ограничава до НИМ и ОИ на участващите държави, когато това е абсолютно необходимо, и като се вземе предвид становището на ръководната група, ако има такова.

(23)

Вноските на участващите държави следва да се осигуряват чрез институционално финансиране от техните НИМ и техните ОИ. Голямото многообразие от основни дейности следва да допринася за целите на партньорството в областта на метрологията, като тези дейности следва да бъдат разписани в годишните работни програми, с връзки към оперативните разходи и разноски. Вноските следва да покриват, inter alia, разходите за услуги по пряко калибриране и други услуги, проследими в Международната система единици. Вноските на участващите държави следва да включват и финансова вноска за административните разходи на партньорството в областта на метрологията.

(24)

За да се гарантират откритостта, прозрачността и достъпността на партньорството в областта на метрологията, поканите за представяне на предложения следва да се публикуват по удобен за потребителите начин и на единния портал за участниците, както и чрез други електронни средства за разпространение на „Хоризонт Европа“, управлявани от Комисията. С цел ангажиране на заинтересованите страни и обществото и привличане на нови участници от широк кръг заинтересовани страни в областта на научните изследвания и промишлеността, включително МСП, висши училища, научноизследователски организации и организации на гражданското общество, партньорството в областта на метрологията следва да провежда широк спектър от информационни дейности, включително разпространение и използване на резултатите, дейности за популяризиране и повишаване на осведомеността и популяризиране на партньорството в областта на метрологията извън Съюза.

(25)

Функционирането на модела на финансиране що се отнася до принципа на равностойност между средствата, предоставяни от Съюза, и тези, предоставяни от други участници, следва отново да бъде подложено на оценка при междинната оценка на партньорството в областта на метрологията, за да се гарантира спазването на принципа на равностойност по отношение на финансовите вноски на участващите държави.

(26)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни и финансови санкции.

(27)

С цел да се защитят финансовите интереси на Съюза Комисията следва да има правото да прекрати, да намали съразмерно или да спре финансовата вноска на Съюза, ако партньорството в областта на метрологията се осъществява неправилно, само частично или със закъснение, или ако участваща държава не плаща вноските си по партньорството в областта на метрологията или ги плаща само частично или със закъснение. Посочените права следва да бъдат уредени в споразумението за финансов принос, което ще бъде сключено между Съюза и EURAMET.

(28)

С цел опростяване административната тежест за всички засегнати страни следва да бъде намалена. Следва да се избягват дублирането на одити, както и непропорционалната документация и тежест във връзка с докладването. При провеждането на одити следва да се отчитат, според случая, особеностите на националните програми. Одитите на получателите на средства от Съюза, предоставени в съответствие с настоящото решение, следва да гарантират намаляване на административната тежест в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

(29)

EURAMET и участващите държави следва да предоставят, по искане на Комисията, Европейския парламент, Съвета или Сметната палата, всякаква информация, която Комисията трябва да включи в своята оценка на партньорството в областта на метрологията.

(30)

Комисията следва да извърши междинна оценка не по-късно от 2025 г., в рамките на която да подложи на оценка по-специално качеството и ефикасността на партньорството в областта на метрологията и отбелязания напредък към постигане на заложените цели, а не по-късно от 2030 г. и окончателна оценка, както и да публикува и разпространи резултатите и заключенията от тези оценки. В съответствие с член 10, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/695 партньорството в областта на метрологията следва да има ясен жизнен цикъл, да бъде ограничено във времето и да включва условията за постепенно прекратяване на финансирането по Хоризонт Европа. За тази цел в оценките следва да се преценява целесъобразността и съгласуваността на всяко евентуално подновяване.

(31)

Целта на настоящото решение е участието на Съюза в партньорството в областта на метрологията, така че Съюзът да подкрепя неговите общи цели. Изискванията на метрологията са от такъв мащаб и сложност, че са необходими инвестиции, надхвърлящи основните бюджети за научноизследователска дейност на НИМ и ОИ. Върховите постижения, които се изискват от научноизследователската и развойната дейност, насочена към предлагане на авангардни решения в областта на метрологията, получават международно разпространение и съответно не могат да бъдат постигнати на национално равнище. Доколкото целта на настоящото решение не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза чрез обединяването на усилията на отделните държави в съгласуван европейски подход, чрез съчетаването на сегментираните национални научноизследователски програми, чрез подкрепата за разработване на общи наднационални стратегии за научни изследвания и финансиране и чрез натрупването на критична маса от необходимите участници и инвестиции, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(32)

За да се осигури непрекъснатост при предоставянето на подкрепа в имащите отношение области на политиката, настоящото решение следва да влезе в сила по спешност,

(1)

За да се постигне възможно най-голямо въздействие на финансирането от Съюза и да се осигури най-ефективен принос към целите на политиката на Съюза, с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (3) (Регламент за „Хоризонт Европа“) се определят политическата и правната рамка за европейските партньорства с партньори от частния или публичния сектор. Европейските партньорства са ключов елемент от подхода на политиката на програмата „Хоризонт Европа“ - рамковата програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт Европа“). Те се създават, за да осъществяват приоритетите на Съюза, заложени в „Хоризонт Европа“, и да гарантират осезаемо въздействие за Съюза и неговите граждани, което може да бъде постигнато по-ефективно в партньорство, чрез стратегическа визия, която е споделена и по която ангажименти са поети не само от Съюза, а и от партньорите.

(2)

По-специално, европейските партньорства в рамките на стълба „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ от „Хоризонт Европа“ играят важна роля за постигане на стратегическите цели, като например ускоряването на прехода към целите за устойчиво развитие и екологична и цифрова Европа, и следва да допринесат за възстановяването от безпрецедентната криза, породена от пандемията от COVID-19. Чрез европейските партньорства се търси отговор на сложни трансгранични предизвикателства, които изискват интегриран подход. Партньорствата дават възможност да се намери решение на неефективностите на трансформацията, системите и пазарите, описани в оценките на въздействието, които придружават настоящия регламент, чрез обединяване на широк кръг участници във веригите за създаване на стойност и екосистемите за постигането на обща визия и превръщането ѝ в конкретни пътни карти и координирано изпълнение на дейности. Освен това те позволяват усилията и ресурсите да се концентрират върху общи приоритети за решаване на сложните предизвикателства.

(3)

За да се осъществят приоритетите и да се постигне въздействие, следва да се изградят европейски партньорства с широко участие на съответните заинтересовани страни в Европа, включително промишлеността, научноизследователските организации, органите със задача за предоставяне на обществена услуга на местно, регионално, национално или международно равнище, както и организациите на гражданското общество, като например фондациите, които подпомагат или извършват научни изследвания и иновации. Те следва да бъдат и една от мерките за укрепване на сътрудничеството между партньорите от частния или публичния сектор на международно равнище, включително чрез обединяване на програми за научни изследвания и иновации и чрез трансгранични инвестиции в научни изследвания и иновации, които носят взаимни ползи за гражданите и предприятията, като същевременно се гарантира, че Съюзът може да отстоява своите интереси в стратегически области.

(4)

Междинната оценка на „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) показа, че с течение на времето е въведен значителен набор от инструменти и инициативи за партньорство, като програмата се реализира чрез седем форми на изпълнение и близо 120 партньорски инициативи. При оценката бе установено, че освен сложността, дължаща се на множеството инструменти и инициативи, тяхната пригодност да допринасят за съответните политики на равнището на Съюза и на национално равнище като цяло не е достатъчна, въпреки положителното им въздействие по отношение на напредъка към поставените цели, например чрез определяне на дългосрочни програми, структуриране на сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите между иначе разпръснатите участници и привличане на допълнителни инвестиции. Ето защо в оценката на въздействието на програмата „Хоризонт Европа“ се изтъква, че е необходимо да се разгледа и рационализира ситуацията с финансирането на научните изследвания и иновациите в Съюза, по-специално по отношение на партньорствата, а самите партньорства да бъдат ориентирани в по-голяма степен към постигане на въздействие и към реализиране на приоритетите на Съюза.

(5)

За да реши тези въпроси и да постигне по-амбициозни цели за европейски инвестиции, „Хоризонт Европа“ следва да представи значително опростяване и реформа на политиката на Комисията относно партньорствата в областта на научните изследвания и иновациите. За да бъде отразен системният характер на „Хоризонт Европа“, който има за цел да допринесе за „трансформации“ в целия Съюз, насочени към целите за устойчивост, „Хоризонт Европа“ следва да използва по-ефективно тези партньорства чрез по-стратегически, съгласуван и ориентиран към въздействието подход.

(6)

С Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и Съвета (5) се установява общата рамка, чрез която се определя дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива за целите на определянето на устойчиви инвестиции. С него се създава обща рамка, която инвеститорите, банките, промишлеността и изследователите могат да използват, когато инвестират в проекти и икономически дейности, които имат съществено положително въздействие върху климата и околната среда и не оказват значителни вреди върху тях. Това е рамката за екологосъобразни инвестиции в Съюза.

(7)

Когато е приложимо, европейските партньорства следва да вземат предвид техническите критерии за проверка, посочени в член 3, и „принципа за ненанасяне на значителни вреди“, предвиден в член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852, като инструмент за подобряване на готовността на своите проекти и достъпа до зелено финансиране, които ще бъдат от решаващо значение за навлизането на пазара и за по-широкото внедряване на иновативните технологии и решения, които те ще предоставят. В основата на тези технически критерии за проверка стоят научните доказателства. Научните изследвания и иновациите, провеждани от европейските партньорства, следва да играят важна роля, за да помогнат на икономическите оператори да достигнат или да надхвърлят стандартите и праговете, установени в посочения регламент, и да поддържат техническите критерии за проверка актуални и съгласувани с целите, изложени в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт,.

(8)

Въз основа на Регламента за „Хоризонт Европа“ следва да е възможно европейските партньорства да бъдат създавани под три различни форми, а именно „съвместно финансирани“, „съвместно програмирани“ и „институционализирани“ партньорства. Създаването на институционализирани европейски партньорства, които са съвместни предприятия между партньори от частния и публичния сектор, следва да включва нови законодателни разпоредби на Съюза и установяване на специализирани изпълнителни структури съгласно член 187 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(9)

В Регламента за „Хоризонт Европа“ се определят осем приоритетни области, в които могат да бъдат предложени институционализирани европейски партньорства, създавани съгласно член 185 или член 187 от ДФЕС. В тези приоритетни области са представени няколко инициативи за такива институционализирани европейски партньорства, като девет от тях са обхванати от настоящия регламент.

(10)

Научноизследователските и иновационните дейности, предприемани от съвместните предприятия, следва да се финансират от „Хоризонт Европа“, както е предвидено в членове 12 и 13 от Регламента за „Хоризонт Европа“. За да се постигне максимално въздействие, съвместните предприятия следва да изградят тесни полезни взаимодействия с други инициативи по линия на „Хоризонт Европа“ и с други програми на Съюза и инструменти за финансиране, и особено с тези от тях, които подкрепят внедряването на иновативни решения, образованието и регионалното развитие, за да се задълбочават икономическото и социалното сближаване и да се намаляват дисбалансите.

(11)

Новият подход на политиката за европейски партньорства, и по-специално институционализираните европейски партньорства, налага нов начин за създаване на правната рамка, съгласно която те ще функционират. Въпреки че създаването на съвместни предприятия въз основа на член 187 от ДФЕС за целите на „Хоризонт 2020“ се оказа ефективно по отношение на изпълнението, в това отношение е необходимо да се полагат повече усилия. Ето защо настоящият регламент има за цел изпълнението да стане по-съгласувано, по-ефикасно, по-отворено, по-ефективно и по-силно ориентирано към въздействието, като разпоредбите относно „Хоризонт Европа“ и опитът, натрупан при изпълнението на „Хоризонт 2020“, се превърнат в разпоредби, общоприложими за всички съвместни предприятия по хармонизиран начин. Той има за цел да улесни изграждането на сътрудничество и полезни взаимодействия между европейските партньорства, като по този начин се използват пълноценно техните взаимовръзки на организационно равнище. Съвместните предприятия следва да търсят възможности за включване на представители на други европейски партньорства в разискванията по време на изготвянето на работните си програми, да определят областите, в които допълващите или съвместните дейности биха се справили по-ефективно и по-ефикасно с предизвикателствата, да избягват припокриване, да съгласуват графика на своите дейности и да осигуряват достъп до резултати и други подходящи средства за обмен на знания.

(12)

След набелязването на полезните взаимодействия помежду си, съвместните предприятия следва да се стремят да определят бюджетните дялове, които следва да се използват за допълващи или съвместни дейности между съвместните предприятия. Освен това с настоящия регламент се цели да се подобри ефикасността и хармонизирането на правилата чрез интензивно оперативно сътрудничество и чрез проучване на възможностите за икономии от мащаба, включително създаването на договорености за бекофис, които следва да осигурят хоризонтални функции за подкрепа на съвместните предприятия. Договореностите за бекофис следва да улеснят постигането на по-голямо въздействие и хармонизиране по общи въпроси, като същевременно се запазва известна степен на гъвкавост, за да се отговори на специфичните нужди на всяко съвместно предприятие. Структурата следва да бъде създадена посредством споразумения за нивото на обслужване, които трябва да се сключват от съвместните предприятия. Договореностите за бекофис следва да обхващат функции за координация и административна подкрепа в области, в които техният мониторинг се е оказал ефикасен и разходно ефективен, и следва във възможно най-голяма степен да вземат предвид спазването на изискването за отчетност на всеки отделен разпоредител с бюджетни кредити и хармонизирането на правилата, включително правата на интелектуална собственост. Правната уредба следва да бъде разработена така, че да обслужва по най-добрия начин общите нужди на съвместните предприятия, да гарантира тясното им сътрудничество и да проучва всички възможни полезни взаимодействия между европейските партньорства и съответно между различните части на „Хоризонт Европа“, както и между другите програми, управлявани от съвместните предприятия.

(13)

Оценките на въздействието по отношение на всяко съвместно предприятие, които придружават предложението за на настоящия регламент, предоставиха доказателства, които обосновават осъществяването на европейски партньорства в съответствие с Регламента за „Хоризонт Европа“ само когато чрез други части от „Хоризонт Европа“, включително други форми на европейски партньорства, не биха се постигнали целите или не биха се породили необходимите очаквани въздействия, и когато това е оправдано в дългосрочна перспектива и поради висока степен на интеграция.

(14)

С „Хоризонт Европа“ се въвежда по-стратегически, съгласуван и ориентиран към въздействието подход към европейските партньорства, който се основава на поуките, извлечени от междинната оценка на програмата „Хоризонт 2020“. В съответствие с новите амбициозни цели, с настоящия регламент се търси реализиране на по-ефективно използване на институционализираните европейски партньорства, по-специално чрез съсредоточаване върху ясни цели, резултати и въздействие, които могат да бъдат постигнати до 2030 г., и чрез осигуряване на ясен принос към съответните приоритети на политиката и политики на Съюза. Тясното сътрудничество и полезните взаимодействия с други съответни инициативи на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище, по-специално с други европейски партньорства, са от ключово значение за постигането на по-голямо научно, социално-икономическо и екологично въздействие и за гарантирането на усвояване на резултатите. За тази цел съвместните предприятия могат да прилагат разпоредбите на „Хоризонт Европа“, позволяващи различни видове полезни взаимодействия, като например алтернативно, кумулативно или комбинирано финансиране и трансфер на ресурси. При оценяването на цялостното въздействие следва да се вземат предвид по-широките инвестиции, надхвърлящи вноските на партньорите и осъществени от съвместните предприятия, които допринасят за постигането на техните цели, за да се улесни ускоряването на навлизането на пазара на иновативни решения.

(15)

За да се осигури съгласуван подход и да се обхване научното, технологичното, икономическото, общественото и екологичното въздействие на европейските партньорства във връзка с целите на „Хоризонт Европа“ и приоритетите на Съюза, в настоящия регламент следва да се определят колективни общи и съвместни специфични цели, които следва да бъдат постигнати от всички съвместни предприятия. Всички съвместни предприятия допринасят колективно за постигането на тези цели, като осъществяват своите индивидуални цели. Освен това в общите части на настоящия регламент се определят общи оперативни цели, произтичащи от целите, определени за специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт Европа“, създадена с Решение (ЕС) 2021/764 на Съвета (6) („специфичната програма за ипзълнение на Хоризонт Европа“). Всички съвместни предприятия следва да изпълняват задачите си, за да спазват принципите и критериите, определени за европейските партньорства в Регламента за „Хоризонт Европа“ (член 10 и приложение III), и да осигурят европейска добавена стойност, за разлика от поканите за представяне на предложения в рамките на основната работна програма на „Хоризонт Европа“. Целите и задачите на съвместните предприятия се допълват от допълнителни цели и задачи, специфични за всяко съвместно предприятие. Въпреки че при привеждането в съответствие на интервенционната логика на отделните съвместни предприятия с „Хоризонт Европа“ се вземат предвид техните особености и политически контекст, то следва да е в подкрепа на координираната оценка на напредъка на съвместните предприятия като част от дейностите по мониторинг и оценка на „Хоризонт Европа“.

(16)

Настоящият регламент се основава на принципите и критериите, определени в Регламента за „Хоризонт Европа“, включително откритост и прозрачност, силен ефект на ливъридж и дългосрочни ангажименти на всички участващи страни. Една от целите на настоящия регламент е да се гарантира отвореността на съвместните предприятия и техните действия за широк кръг от субекти, включително нови участници, които ще бъдат наблюдавани и в рамките на процеса на стратегическо координиране на европейските партньорства, предвиден в член 6, параграф 5 от специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт Европа“. Тези партньорства следва да бъдат отворени за всеки субект, който желае и може да работи за постигането на общата цел, следва да насърчават широкото и активно участие на заинтересованите страни в техните дейности, членството в тях и тяхното управление, и следва да гарантират, че резултатите ще бъдат в полза на всички европейци, по-специално чрез широко разпространение на резултатите и дейностите преди внедряване в целия Съюз. Що се отнася до частните членове и техните съставни или свързани субекти, установени в трети държави, следва да бъдат защитени интересите на Съюза и на съвместното предприятие на основания, свързани със сигурността или обществения ред. За да се гарантира това, Комисията следва да може да поиска от частните членове да предприемат подходящи мерки. Подобни мерки биха могли да включват подходящо третиране на поверителната информация или налагане на ограничения на определени субекти в конкретни оперативни дейности на частния член.

(17)

За да се гарантира съгласуваното прилагане на член 22, параграф 5 от Регламента за „Хоризонт Европа“, съвместните предприятия следва да гарантират съгласуваност с подхода, възприет за действията, финансирани по работната програма на „Хоризонт Европа“, по отношение на прилагането на посочения член, както и със законодателството и насоките на Съюза, които са от значение за неговото прилагане по сходни теми в работната програма на съответното съвместно предприятие.

(18)

Когато Комисията или държавите членки обмислят ограничаване на участието в конкретни действия на съвместното предприятие в съответствие с член 22, параграф 5 от Регламента за „Хоризонт Европа“, Комисията и държавите членки в представителната група на държавите следва да се стремят към съгласувана позиция за всеки отделен случай преди приемането на работната програма. В случай на съвместни предприятия със съвет на публичните органи, прилагането на посочения член следва да бъде одобрено от съвета на публичните органи по искане на Комисията преди приемането на работната програма. Освен това, след покана от председателя, изпълнителният директор следва да информира редовно съответния състав на програмния комитет на „Хоризонт Европа“, в допълнение към отговорността на Комисията да информира програмния комитет съгласно член 14, параграф 7 от специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт Европа“ и приложение III към нея, и по-специално преди приемането на работната програма на съответното съвместно предприятие, във връзка с прилагането на член 22, параграф 5 от Регламента за „Хоризонт Европа“.

(19)

В приложение III към Регламента за „Хоризонт Европа“ е предвидено изискване финансовите вноски или вноските в натура от членове, различни от Съюза, да бъдат равни на най-малко 50 % и да може да достигат до 75 % от съвкупните поети бюджетни задължения на съвместното предприятие. Обратно, вноската на Съюза, включително всички допълнителни средства от асоциирани държави, не следва да надвишава 50 % от съвкупните поети бюджетни задължения на всяко съвместно предприятие. Следователно в настоящия регламент необходимата вноска на членовете, различни от Съюза, следва да се определи на същото или на по-високо ниво от вноската на Съюза. Съюзът следва да може да намали своята вноска, ако членове, различни от Съюза, не изпълнят ангажиментите си.

(20)

В съответствие с член 10, параграф 1, буква в) от Регламента за „Хоризонт Европа“ съвместните предприятия трябва да прилагат централно управление на всички финансови вноски чрез координиран подход. Съответно всяка участваща държава следва да сключи едно или повече административни споразумения със съвместното предприятие за определяне на координационния механизъм за плащане и докладване на вноските на заявителите, установени във въпросната участваща държава. За да се осигури съгласуваност с националните им стратегически приоритети, на участващите държави следва да бъде предоставено право на вето върху използването на техните национални финансови вноски за заявители, установени във въпросните участващи държави. За да се сведе до минимум административната тежест за бенефициерите, да се постигне опростяване и да се гарантира по-ефикасно изпълнение, всяка участваща държава следва да се стреми да синхронизира своя график на плащанията, докладването и одитите с тези на съвместните предприятия и да постигне сближаване с правилата на Регламента за „Хоризонт Европа“, що се отнася до допустимостта на разходите си. Бенефициерите, установени в участващите държави, които са възложили платежните дейности на съвместното предприятие, следва да подпишат единно споразумение за отпускане на безвъзмездни средства със съвместното предприятие съгласно правилата на Регламента за „Хоризонт Европа“.

(21)

В съответствие с амбициозните цели, предвидени в Регламента за „Хоризонт Европа“, една от предпоставките за създаване на институционализирани европейски партньорства е осигуряването на вноски от партньорите през целия жизнен цикъл на съвместните предприятия. В този контекст частноправните партньори следва да предоставят значителна част от своите вноски под формата на вноски в натура за оперативните разходи на съвместното предприятие. Съвместните предприятия следва да могат да определят мерки за улесняване на тези вноски чрез своите работни програми, по-специално чрез намаляване на ставката на финансиране. Тези мерки следва да се основават на специфичните нужди на дадено съвместно предприятие и на съответните дейности. В надлежно обосновани случаи следва да е възможно да се въведат допълнителни условия, които изискват участието на член на съвместното предприятие или на неговите съставни или свързани субекти, насочени към дейности, в които промишлените партньори на съвместното предприятие могат да играят ключова роля, като например широкомащабни демонстрационни дейности и водещи проекти в по-голяма близост до пазара, и да допринасят повече чрез по-ниски ставки на финансиране. Изпълнителният директор следва да следи равнището на участие на членовете, за да се даде възможност на управителния съвет да предприема подходящи действия, с които да се гарантира баланс между ангажираността на партньорите и откритостта. В надлежно обосновани случаи капиталовите разходи, например за широкомащабни демонстрационни дейности или водещи проекти, може да се считат за допустими разходи в съответствие с приложимата правна рамка.

(22)

Следва да бъде възможно, в съответствие с член 15, параграф 3 от Регламента за „Хоризонт Европа“, вноските от програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие създаден с Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (7) (ЕФРР), Европейския социален фонд плюс създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета (8) (ЕСФ+), Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1139 на Европейския парламент и на Съвета (9) (ЕФМДР) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони създаден с Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10) (ЕЗФРСР), да се считат за принос на участващите държави, които са държави членки, за съвместните предприятия, при условие че се спазват Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (11) и регламентите за отделните фондове. Освен това следва да бъде възможно приносът от Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (12) („Механизмът“) да се разглежда като принос на държавите членки, които са участващи държави в съвместните предприятия, при условие че са спазени разпоредбите на Механизма и ангажиментите, определени в националните планове за възстановяване и устойчивост.

(23)

В съответствие с принципа на справедливо поделяне на вноските между членовете на съвместните предприятия, финансовите вноски за административните разходи на съвместните предприятия следва да се разделят поравно между Съюза и членовете, различни от Съюза. Отклонения от този принцип следва да се обмислят само в изключителни и надлежно обосновани случаи, например когато размерът или структурата на участието на член на съвместното предприятие, различен от Съюза, биха довели до вноски за съставен или свързан субект, по-специално малките и средните предприятия (МСП), на такова високо равнище, че биха застрашили сериозно мотивацията им да станат или да продължат да бъдат съставни или свързани субекти на члена на съвместното предприятие. В такива случаи минималният процент на годишната финансова вноска за административните разходи на съвместното предприятие от членове, различни от Съюза, следва да е 20 % от общите годишни административни разходи, а вноските от МСП следва да са значително по-ниски от тези на по-големите съставни или свързани субекти. След като бъде достигната критична маса на членско участие, която позволява вноска, по-висока от 20 % от общите годишни административни разходи, годишните вноски за всеки съставен или свързан субект следва да се поддържат или увеличават с цел постепенно увеличаване на дела на членовете, различни от Съюза, в общата вноска за годишните административни разходи на съвместното предприятие. Членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза, следва да се стремят да увеличат броя на съставните или свързаните субекти с цел максимално увеличаване на вноската им до 50 % от административните разходи на съвместното предприятие през целия му жизнен цикъл.

(24)

Регламентът за „Хоризонт Европа“ изисква партньорите да докажат своя дългосрочен ангажимент, включително чрез минимален дял от публичните или частните инвестиции. Следователно е необходимо Съюзът да определи в настоящия регламент членовете учредители, установени в държавите членки, държавите, асоциирани към „Хоризонт Европа“, или международни организации. При необходимост обаче следва да е възможно след създаването на съвместните предприятия тяхната база от членове да се разшири с асоциирани членове, избрани след открити и прозрачни процедури, като се вземат предвид по-специално технологичните новости или асоциирането на допълнителни държави към „Хоризонт Европа“.

(25)

На правните субекти, които имат интерес към подпомагането на целите на съвместните предприятия в техните специфични области на научни изследвания, без да стават членове, също следва да се предложи възможността да станат допринасящи партньори на тези съвместни предприятия.

(26)

В съответствие с член 16, параграф 5 от Регламента за „Хоризонт Европа“, при разпределянето на финансовите вноски от трети държави, асоциирани към „Хоризонт Европа“, следва да се взема предвид равнището на участие на правните субекти от асоциираните трети държави. Съответно, размерът на вноската на Съюза в съвместните предприятия може да бъде увеличен с вноски от трети държави, асоциирани към „Хоризонт Европа“, като се взема предвид равнището на участие на такива правни субекти и при условие че общият размер, с който се увеличава вноската на Съюза, е най-малко равен на вноската на членовете, различни от Съюза, или на техните съставни или свързани субекти.

(27)

Създаването на съвместно предприятие осигурява взаимноизгодно публично-частно партньорство за участващите членове, включително чрез насърчаване на сигурността относно разпределянето на значителни бюджетни средства за съответните отрасли през седемгодишен период. Статутът на член учредител, на асоцииран член или на техен съставен или свързан субект дава възможност на тези членове да придобият влияние в управителния съвет на съвместното предприятие, било то пряко, или чрез представители на отрасъла. Управителният съвет е органът за вземане на решения на съвместното предприятие, който взема решения относно дългосрочната стратегическа насоченост на партньорството, както и относно годишните му приоритети. Ето защо Съюзът, участващите държави, където е приложимо, членовете учредители и асоциираните членове следва да могат да допринасят за програмата и определянето на приоритети на съвместното предприятие чрез приемането и евентуалното изменение на стратегическата програма за научни изследвания и иновации, както и приемането на годишната работна програма, включително съдържанието на поканите за представяне на предложения, приложимата ставка на финансиране по съответните теми на поканите, както и съответните правила за процедурите на подаване, оценка, подбор, възлагане и преглед.

(28)

Целесъобразно е членовете, различни от Съюза, да се ангажират с изпълнението на настоящия регламент чрез писмо за поемане на ангажимент или чрез съвместно писмо за поемане на ангажимент, в което по целесъобразност се посочва общият размер на техните вноски, без да се налагат условия относно тяхното присъединяване. Тези писма за поемане на ангажимент следва да бъдат правно валидни през целия жизнен цикъл на съвместното предприятие и да бъдат внимателно наблюдавани от съвместното предприятие и Комисията. Съвместните предприятия следва да създадат правна и организационна среда, която да дава възможност на членовете да изпълняват ангажиментите си, като същевременно гарантира привлекателност за всички заинтересовани страни, постоянна откритост на съвместните предприятия и прозрачност по време на тяхното изпълнение, по-специално за определяне на приоритети и за участие в покани за представяне на предложения.

(29)

Крайъгълен камък на „Хоризонт Европа“ е по-нататъшното опростяване. В този контекст следва да има опростен механизъм за докладване за партньорите, от които вече не се изисква да докладват за недопустимите разходи. Вноските в натура за оперативни дейности следва да се отчитат единствено въз основа на допустимите разходи и следва да подлежат на докладване и одит в съответствие с механизма, приложим към конкретното споразумение за отпускане на безвъзмездни средства. Това отчитане въз основа на допустимите разходи дава възможност единствено за автоматизирано изчисляване на вноските в натура за оперативни дейности чрез информационните инструменти на „Хоризонт Европа“, намалява административната тежест за партньорите и прави по-ефективен механизма за докладване на вноските. Вноските в натура за оперативни дейности следва да се следят внимателно от съвместните предприятия, а изпълнителният директор следва да изготвя и оповестява редовни доклади, за да се установява дали напредъкът към постигането на целите за вноски в натура е задоволителен. Управителният съвет следва да оценява едновременно положените усилия и резултатите, постигнати от членовете, които допринасят за оперативните дейности, както и други фактори като равнището на участие на МСП и привлекателността на съвместните предприятия за нови участници. Когато е необходимо, той следва да предприеме подходящи коригиращи мерки, като се съобразява с принципите на откритост и прозрачност.

(30)

Съвместните предприятия следва да предоставят систематична възможност и стимул за членове, различни от Съюза, да съчетават своите научноизследователски и иновационни дейности с тези на съвместното предприятие. Допълнителните дейности не следва да получават финансова подкрепа от съвместното предприятие. Те обаче могат да се отчитат като вноски в натура на членовете за допълнителни дейности, когато допринасят за целите на съвместното предприятие и са пряко свързани с неговите дейности, включително недопустими разходи за непреки действия, финансирани от съвместното предприятие, когато това е предвидено в годишния план за допълнителни дейности. Тази връзка може да се създаде чрез усвояване на резултатите от непреките действия, финансирани от съвместното предприятие или неговите предшестващи инициативи, или чрез доказване на значителна добавена стойност от Съюза. Съответните разходи следва да бъдат заверени от независим одитен орган, назначен от съответния субект, при условие че методът на оценяване е отворен за проверка от съвместното предприятие в случай на възникнала несигурност. В настоящия регламент следва да се определят по-специални разпоредби относно обхвата на допълнителните дейности за всяко съвместно предприятие, доколкото това е необходимо за постигане на желаната насоченост и въздействие. Освен това управителните съвети на съвместните предприятия следва да решат дали за целите на оценяването на тези вноски е необходимо да се използват опростяващи методи като еднократни суми или единични разходи с цел постигане на опростяване, разходна ефективност и подходящо равнище на защита на поверителните търговски данни.

(31)

Управлението на съвместните предприятия следва да гарантира, че техните процеси на вземане на решения могат да се движат в крак с бързо променящата се социално-икономическа и технологична среда и с глобалните предизвикателства. Съвместните предприятия следва да се ползват от експертните познания, консултации и подкрепа от всички заинтересовани страни, за да могат ефективно да изпълняват задачите си и да осигуряват полезни взаимодействия на равнището на Съюза и на национално равнище. Следователно съвместните предприятия следва да бъдат оправомощени да създават консултативни органи, които да им предоставят експертни консултации и да изпълняват всяка друга задача от консултативен характер, която е необходима за постигането на целите на съвместните предприятия. При създаването на консултативните органи съвместните предприятия следва да осигурят балансирано представителство на експертите в обхвата на дейностите на съвместното предприятие, включително по отношение на баланса между половете. Консултациите, предоставяни от тези органи, следва да привнасят научни гледни точки, както и гледните точки на националните и регионалните органи и на други заинтересовани от съвместните предприятия страни.

(32)

Съвместните предприятия следва да гарантират, че държавите членки са достатъчно информирани за дейностите им, че могат да предоставят навременна информация за дейностите, предприемани на тяхна територия, и че им е осигурена възможност да допринасят за подготвителните процеси и процесите на вземане на решения. Такъв диалог с държавите членки е особено важен в контекста на полезните взаимодействия и необходимостта да се гарантира съгласуване на усилията и дейностите на национално и регионално равнище, на равнището на Съюза и на европейско равнище с оглед създаване на по-голямо въздействие. Съвместните предприятия без пряко или непряко участие на държави членки като членове или съставни субекти следва да създадат група на представителите на държавите с цел привеждане на дейностите на съвместните предприятия в съответствие с политиките и действията, които се провеждат на национално и регионално равнище.

(33)

Съвместните предприятия следва да могат да създадат консултативен орган с научна консултативна функция. Този орган или неговите членове следва да могат да предоставят независими научни консултации и подкрепа на съответното съвместно предприятие. Научните консултации следва да се отнасят по-специално до годишните работни програми, и допълнителните дейности, както и всеки друг аспект от задачите на съвместните предприятия, ако е необходимо.

(34)

С цел да се гарантира, че съвместните предприятия са запознати с позициите и мненията на заинтересованите страни от цялата верига за създаване на стойност в съответните им области, съвместните предприятия следва да могат да създават съответни консултативни групи на заинтересованите страни, с които да се провеждат консултации по хоризонтални въпроси или конкретни въпроси, в зависимост от нуждите на всяко съвместно предприятие. Тези групи следва да бъдат отворени за заинтересовани страни от публичния и частния сектор, включително организирани групи по интереси и международни групи по интереси от държави членки, асоциирани държави, или от други държави, които групи работят в сферата на дейност на съвместното предприятие.

(35)

Съвместните предприятия следва да функционират по открит и прозрачен начин, като предоставят редовно и своевременно цялата необходима информация на своите съответни органи и като популяризират своите дейности, включително по информиране и по разпространение на резултатите, сред широката общественост. Това включва навременна информация, при спазване на правилата за поверителност, и разбивката по държави относно кандидатстването и участието в непреки действия, финансирани от съвместното предприятие, относно резултатите от оценката на всяка покана за представяне на предложения и изпълнението на проекта, относно полезните взаимодействия с други съответни програми на Съюза и други европейски партньорства, относно допълнителните дейности, относно финансовите вноски и вноските в натура, за които са поети ангажименти или които са действително предоставени, относно изпълнението на бюджета на съвместното предприятие и относно връзката между целите на съвместното предприятие и вноските в натура за допълнителни дейности.

(36)

Съвместните предприятия следва да бъдат приведени в действие чрез структура и правила, с които се повишава ефикасността и се осигурява опростяване. За тази цел съвместните предприятия следва да приемат специфични за своите нужди финансови правила в съответствие с член 71 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(37)

Функционирането на съвместните предприятия следва да се основава на критериите, определени за институционализирани европейски партньорства в Регламента за „Хоризонт Европа“. То следва да бъде подкрепено от използването на електронни средства, управлявани от Комисията. Информацията, свързана с непреките действия, финансирани от съвместните предприятия, включително резултатите, е от съществено значение за разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките или програмите на Съюза. Ето защо съвместните предприятия следва да гарантират, че институциите, службите или агенциите на Съюза имат достъп до цялата информация, свързана с финансираните от тях непреки действия, включително вноските и резултатите на бенефициерите, които участват в непреки действия. Тези права на достъп следва да са ограничени до употреба с нетърговска и неконкурентна цел и следва да отговарят на приложимите правила за поверителност. На служителите на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза следва да се предоставя достъп до тази информация при спазване на подходящи стандарти за сигурност на информационните технологии и информационна сигурност и в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност.

(38)

Участието в непреки действия, финансирани от съвместните предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, следва да съответства на правилата, определени в Регламента за „Хоризонт Европа“. Съвместните предприятия следва да осигурят последователното прилагане на тези правила въз основа на съответните мерки, приети от Комисията. Съвместните предприятия следва да използват образеца на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, изготвен от Комисията. Във връзка със срока за представяне на възражения срещу прехвърлянето на собствеността върху резултатите, посочен в член 40, параграф 4 от Регламента за „Хоризонт Европа“, следва да се вземе предвид продължителността на иновационните цикли в областите, обхванати от съответните съвместни предприятия.

(39)

Една от основните цели на съвместните предприятия е да насърчават икономическия капацитет на Съюза, и по-специално неговото научно и технологично лидерство. Освен това възстановяването след COVID-19 извежда на преден план необходимостта да се инвестира в ключови технологии, като например 5G, изкуствен интелект (ИИ), облачни технологии, киберсигурност, екологосъобразни технологии, и да се оползотворяват тези технологии в Съюза. Съвместните предприятия следва да допринасят за стимулирането на отворената наука в съответствие с членове 14 и 39 от Регламента за „Хоризонт Европа“. В това отношение важна роля ще играят резултатите, генерирани от всички участници, като посредством резултатите, генерирани в рамките на даден проект, и правата на достъп до тях, от финансирането от Съюза ще извличат полза всички участници, дори и участниците, които не са получили финансиране от Съюза. Следователно, за да се защитят интересите на Съюза, правото на съвместните предприятия да възразяват срещу прехвърляне на собствеността върху резултати или срещу предоставяне на изключителен лиценз във връзка с резултати следва да се прилага и за участниците, които не са получили финансиране от Съюза. При упражняването на това право на възражение и в съответствие с принципа на пропорционалност съвместното предприятие следва да намира справедлив баланс между интересите на Съюза и защитата на основните права по отношение на резултатите на участниците, които не са получили финансиране от Съюза, като се има предвид, че тези участници не са получили финансиране от Съюза за действието, при което са генерирани резултатите.

(40)

Финансовите вноски на Съюза следва да се управляват в съответствие с принципа на добро финансово управление и правилата за непряко управление, установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

(41)

За целите на опростяването административната тежест следва да бъде намалена за всички страни. Следва да се избягват дублирането на одити и несъразмерните по мащаб документация и докладване. Одитите на получателите на средства от Съюза съгласно настоящия регламент следва да се извършват в съответствие с Регламента за „Хоризонт Европа“ и други съответни програми за финансиране от Съюза.

(42)

Финансовите интереси на Съюза и на другите членове на съвместното предприятие следва да бъдат защитени чрез прилагането на пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, включително чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, събиране на загубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и когато е уместно, административни и финансови санкции в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. С оглед на специфичния характер на действията, осъществявани от някои от съвместните предприятия, който налага финансирането им да бъде постепенно прекратено в продължение на няколко години, следва да е възможно многогодишните бюджетни задължения на Комисията и съответното съвместно предприятие да бъдат разделени на годишни вноски. Във връзка с това бюджетните задължения на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“, съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ и съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ могат да бъдат разделени на годишни вноски. До 31 декември 2024 г. кумулативният размер на тези бюджетни задължения не следва да надвишава 50 % от съответното максимално участие на Съюза. От 1 януари 2025 г. най-малко 20 % от кумулативния бюджет за оставащите години не следва да се покрива от годишни вноски.

(43)

Предвид специфичния характер и настоящия статут на съвместните предприятия те следва да продължат да подлежат на отделно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Одитите на счетоводните отчети и на законността и редовността на свързаните с тях операции следва да се извършват от Сметната палата.

(44)

В съответствие с член 10, параграф 2, буква в) от Регламента за „Хоризонт Европа“ съвместните предприятия следва да имат ясен жизнен цикъл. За да се защитят адекватно финансовите интереси на Съюза, съвместните предприятия следва да бъдат създадени за срок, приключващ на 31 декември 2031 г., за да им се даде възможност да упражняват отговорностите си по отношение на изпълнението на безвъзмездните средства до приключване на последните започнати непреки действия. Съвместните предприятия следва да се финансират от програмите на Съюза в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.(„МФР за периода 2021—2027 г.“). Съвместните предприятия следва да могат да обявява покани за представяне на предложения до 31 декември 2028 г. в надлежно обосновани случаи, свързани с наличието на оставащ бюджет от МФР за периода 2021—2027 г.

(45)

В контекста на приоритета на Комисията във връзка с Европейския зелен пакт, подкрепен от съобщения на Комисията от 11 октомври 2018 г. — „Устойчива биоикономика за Европа: Укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда“, от 28 ноември 2018 г. — „Чиста планета за всички: европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, от 11 март 2020 г. — „Нов план за действие относно кръгова икономика: за по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“, от 20 май 2020 г. — „Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“, от 20 май 2020 г. — „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“, и от 17 октомври 2020 г. — „Стратегията за устойчивост в областта на химикалите — Към нетоксична околна среда“, европейският биотехнологичен сектор, включително МСП, регионите и първичните производители следва да станат неутрални по отношение на климата, по-ангажирани с принципите на кръговост и по-устойчиви, като същевременно останат конкурентни в световен мащаб. Една силна, ефективна по отношение на ресурсите и конкурентоспособна екосистема за иновации с областта на биотехнологиите може да намали зависимостта от невъзобновяеми изкопаеми суровини и минерални ресурси и да ускори замяната им. В нея може да се разработват възобновяеми биотехнологични продукти, материали, процеси и хранителни вещества на база на отпадъци и биомаса чрез основани на устойчивост и кръговост иновации. Чрез такава екосистема може също така да се създава стойност от местни изходни суровини, включително отпадъци, остатъци и странични потоци, за да се осигуряват работни места, икономически растеж и развитие в целия Съюз не само в градските райони, а и в селските и крайбрежните територии, където се произвежда биомаса и които често са периферни райони, рядко облагодетелствани от промишленото развитие.

(46)

Съвместното предприятие „Биотехнологични производства“, създадено в рамките на програмата „Хоризонт 2020“, е съсредоточено върху устойчивото използване на ресурсите, особено в секторите с висок разход на ресурси и мащабно въздействие като селското стопанство, текстилната промишленост и строителството, и е насочено по-специално също към местни оператори, производители, предприятия и фабрики. Неговата междинна оценка, публикувана през октомври 2017 г., включва солиден набор от 34 препоръки, които са отразени в проекта на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“, което се създава с настоящия регламент. Съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ не е пряко продължение на съвместното предприятие „Биотехнологични производства“, а по-скоро е програма, която се основава на постиженията на предшестващата инициатива и преодолява нейните недостатъци. В съответствие с препоръките съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ следва да включва по-широк кръг заинтересовани страни, в това число първичния сектор (а именно селско стопанство, аквакултури, рибарство и горско стопанство), както и доставчици на отпадъци, остатъци и странични потоци, регионални органи и инвеститори, за да се предотвратяват неефективности на пазара и неустойчиви биотехнологични процеси. За да постигне целите си, то следва да финансира само проекти, които са съобразени с принципите на кръговост и устойчивост, както и с ограничените възможности на планетата.

(47)

Съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ следва да създаде групи по внедряване, които следва да служат като консултативни органи и да участват активно в стратегическите обсъждания, с които се определя програмата на партньорството. От решаващо значение е тези консултативни органи да бъдат включени в управленската структура, за да се гарантират по-широко участие и по-големи частни инвестиции в кръговия биотехнологичен сектор. Групите по внедряване следва по-специално да предоставят подкрепа за стратегическите заседания на управителния съвет, на които лидери в промишлените отрасли и представители на заинтересованите страни заедно с високопоставени представители на Комисията се присъединяват към постоянния управителен съвет, за да обсъждат и определят стратегическата насоченост на партньорството.

(48)

Основната цел на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва да бъде да допринесе за намаляване на екологичния отпечатък на въздухоплаването чрез ускоряване на разработването на неутрални по отношение на климата авиационни технологии с цел възможно най-ранното им внедряване, като по този начин допринесе значително за амбициозните цели за намаляване на въздействието върху околната среда, заложени в Европейския зелен пакт и Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (14) („Европейски закон за климата“), а именно намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. и неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. в съответствие с Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (15). Тази цел може да бъде постигната единствено чрез ускоряване и оптимизиране на научноизследователските и иновационните процеси в областта на въздухоплаването и чрез подобряване на глобалната конкурентоспособност на въздухоплавателния сектор на Съюза. Съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва също така да гарантира, че по-чистото въздухоплаване остава безопасно, сигурно и ефикасно за целите на превоза на пътници и товари по въздух.

(49)

Съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ се основава на опита, придобит от работата на съвместните предприятия „Чисто небе“ и „Чисто небе 2“. Новото европейско партньорство следва да бъде по-амбициозно, като се съсредоточава върху разработването на водещи до пробив демонстрационни проекти. В съответствие с констатациите от междинната оценка на съвместното предприятие „Чисто небе 2“ една нова инициатива следва да гарантира, че всеки демонстрационен проект има решаващо значение за разработването на следващите програми за въздухоплавателни средства, за да може разработените технологии наистина да служат като основен приоритет на „възможно най-ранното внедряване“. Ето защо новото съвместно предприятие следва да се съсредоточи върху повишаване на видимостта на индивидуалните си цели в областта на използването на резултатите и върху укрепването на капацитета за наблюдение, управление и докладване на съвместното предприятие, за да се отрази комплексният характер на усилията в областта на научните изследвания и иновациите, необходими за постигане на целите на европейското партньорство.

(50)

Съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва да се основава на силно лидерство от страна на европейския въздухоплавателен сектор и на разнообразна база от членове, като обединява широк спектър от заинтересовани страни и идеи из цяла Европа. С оглед на определянето на най-обещаващите подходи и субектите, които са в състояние да ги реализират, Комисията отправи покана за изразяване на идеи и за потенциални членове. Управителният съвет следва да има право да избира асоциирани членове въз основа на резултатите от тази покана и от бъдещи покани, за да осигури бързо разширяване на групата от членове.

(51)

С цел ускоряване и постигане на максимално въздействие на научноизследователските и иновационните дейности, предприемани от съвместните предприятия „Чисто въздухоплаване“ и „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ за ефективно намаляване на емисиите и цифровизация на въздухоплавателния сектор, тези съвместни предприятия следва да търсят тясно сътрудничество с Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) при работата на европейското партньорство, като осигуряват обмен на знания относно новите разработени технологии на ранен етап. Това сътрудничество ще бъде от решаващо значение за ускоряване на навлизането на пазара, като се улесни процесът на сертифициране на получените продукти и услуги съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(52)

За да се постигнат максимални полезни взаимодействия между програмите на равнището на Съюза, на национално и на регионално равнище, членовете на групата на представителите на държавите на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва да проучат възможностите за предоставяне на финансова подкрепа на национално равнище за отлични предложения, които не са избрани за финансиране от съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ поради твърде голям брой кандидати.

(53)

Европа е изправена пред предизвикателството да играе водеща роля в ускоряването на екологичната трансформация на следващото поколение въздухоплавателни средства и в интернализирането на обществените разходи, свързани с емисиите на парникови газове, в модела на стопанска дейност на въздушния транспорт, като същевременно продължава да гарантира еднакви условия на конкуренция за европейските продукти на световния пазар. Ето защо съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва да подкрепи европейските представители в сферата на международната стандартизация и международните законодателни усилия.

(54)

През последните пет години интересът към водорода се развива драматично, като всички държави членки са подписали и ратифицирали Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (Парижкото споразумение) на 21-вата конференция на страните (COP 21). Европейския зелен пакт има за цел да превърне Съюза в справедливо и проспериращо общество с модерна, ресурсноефективна и конкурентоспособна икономика, в която най-късно до 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове. Приоритетните области включват чист водород, горивни клетки, други алтернативни горива и съхранение на енергия. Водородът е водеща тема в публикуваните съобщения на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавени „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“ и „Тласък за неутралната по отношение на климата икономика: Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“, както и във връзка с привеждането в действие на Европейския алианс за чист водород, който обединява всички заинтересовани страни с цел идентифициране на потребностите от технологии, възможностите за инвестиции и регулаторните пречки пред изграждането на екосистема на чистия водород в Съюза, което да допринесе за намаляване на сегашната зависимост от изкопаеми горива и на емисиите на парникови газове в съответните сектори. Съвместното предприятие „Чист водород“ може да даде възможност за внедряване на резултатите от научните изследвания и иновациите чрез инвестиционни рамки, напр. Европейския алианс за чист водород и важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) в областта на водорода.

(55)

От 2008 г. насам са подпомогнати специализирани научноизследователски и иновационни дейности, свързани с приложенията на водорода, главно чрез съвместните предприятия „Горивни клетки и водород“ а именно съвместно предприятие „ГКВ“ и съвместно предприятие „ГКВ 2“ в рамките на Седмата рамкова програма създадена с Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17)и програмата „Хоризонт 2020“, както и чрез традиционни проекти за сътрудничество, които обхващат всички етапи/сфери от веригата за създаване на стойност във връзка с водорода. Съвместното предприятие „Чист водород“ следва да укрепи и интегрира научния капацитет на Съюза, за да се ускорят разработването и подобряването на усъвършенстваните приложения за чист водород, готови за пазара, за всички крайни употреби в секторите на енергетиката, транспорта, строителството и промишлеността. Това ще бъде възможно само ако се съчетае със засилване на конкурентоспособността на веригата на Съюза за създаване на стойност във връзка с чистия водород, и по-специално на МСП.

(56)

За да се постигнат научните цели на съвместното предприятие „Чист водород“, на всички сектори, които имат отношение към водородната икономика, следва да се даде възможност да се включат в подготовката и изпълнението на неговата стратегическа програма за научни изследвания и иновации. При действията, предприемани от съвместното предприятие „Чист водород“, следва да се вземат предвид революционните технологични траектории, алтернативни на основните технологии. Необходимо е да се включи публичният сектор, и по-специално регионалните и националните органи, които отговарят за създаването на политики и мерки в областта на климата, свързани с пазарните механизми, за да се попълни празнината между разработването на технологии, готови за предлагане на пазара, и широкомащабното им усвояване.

(57)

Съвместното предприятие „Чист водород“ включва научноизследователската общност като член на асоциацията Hydrogen Europe Research и поради тази причина не следва да се създава орган, който да предоставя научни консултации.

(58)

Тъй като водородът може да се използва като гориво или енергиен носител, както и за съхранение на енергия, от съществено значение e партньорството за чист водород да установи структурирано сътрудничество с много други европейски партньорства, по-специално за крайна употреба. Европейското партньорство за чист водород следва да взаимодейства по-специално с партньорството за нулеви емисии в сухоземния и водния транспорт, партньорството за европейски железопътен транспорт, партньорството за чисто въздухоплаване, партньорството „Processes4Planet“ и партньорството за екологичен стоманодобив. За тази цел следва да се създаде структура, която да докладва на управителния съвет, за да осигури сътрудничество и полезни взаимодействия между тези партньорства в областта на водорода. Съвместното предприятие „Чист водород“ ще бъде единственото партньорство, насочено към технологиите за производство на водород. Сътрудничеството с партньорствата, насочени към крайните употреби, следва по-специално да се съсредоточи върху демонстрирането на технологиите и съвместното определяне на спецификации.

(59)

Железниците допринасят за единното европейско транспортно пространство и представляват основен елемент от дългосрочната политика за стратегията за устойчиво развитие на Съюза. Що се отнася до икономическия мащаб, пряката брутна добавена стойност на европейския железопътен сектор е 69 милиарда евро, а косвената стойност възлиза на 80 милиарда евро. Броят на пряко заетите в железопътния сектор е 1,3 милиона, а на косвено заетите — над един милион.

(60)

В съобщението на Комисията от 10 март 2020 г.„Нова промишлена стратегия за Европа“ се подчертава, че секторите на устойчива и интелигентна мобилност, като например железопътният сектор, имат както отговорността, така и потенциала да осъществят цифровия и екологичния преход, да подкрепят промишлената конкурентоспособност на Европа и да подобрят свързаността. Поради това е необходимо автомобилният, железопътният, въздушният и водният транспорт да допринесат за намаляване с 90 % на емисиите от транспорт до 2050 г. Приоритетна задача е значителна част от 75-процентния дял от вътрешните товари, които днес се превозват по шосе, да бъде пренасочена към железопътния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища.

(61)

Съвместното предприятие „Shift2Rail“ беше създадено през 2014 г., за да управлява научноизследователските, развойните и валидационните дейности в рамките на предшестващата „Shift2Rail“ инициатива, като съчетава финансиране от публичния и от частния сектор, предоставено от неговите членове, и като използва вътрешни и външни технически ресурси. То създаде нови форми на сътрудничество, в съответствие с правилата за конкуренцията, между заинтересованите страни от цялата верига за създаване на стойност в традиционния железопътен сектор и извън него и използва опита и експертните познания на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз по въпроси, свързани с оперативната съвместимост и безопасността.

(62)

Целта на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да бъде постигането на интегрирана европейска железопътна мрежа с висок капацитет чрез премахване на пречките пред оперативната съвместимост и осигуряване на решения за пълна интеграция, обхващащи управлението на движението, транспортните средства, инфраструктурата и услугите, със стремеж към постигане на по-бързо възприемане и внедряване на проекти и иновации. Чрез мрежата следва да се оползотвори огромният потенциал за цифровизация и автоматизация с цел намаляване на разходите на железопътния транспорт, увеличаване на капацитета и повишаване на неговата гъвкавост и надеждност, и тя следва да се основава на солидна референтна функционална системна архитектура, съвместно използвана от сектора в координация с Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз.

(63)

Съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да определи в генералния си план своите приоритетни научноизследователски и иновационни дейности, както и цялостна системна архитектура и хармонизиран оперативен подход, включително широкомащабни демонстрационни дейности и водещи области, необходими за ускоряване на навлизането на интегрирани, оперативно съвместими и стандартизирани технологични иновации в подкрепа на единното европейско железопътно пространство.

(64)

Железниците са сложна система с много тясно взаимодействие между управителите на инфраструктура, железопътните предприятия (операторите на влакове) и съответното им оборудване (инфраструктура и подвижен състав). Невъзможно е да се постигнат иновации без общи спецификации и стратегия на железопътната система. Ето защо стълбът на системата на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“, който ще събира информация от съответните заинтересовани страни както извън, така и в рамките на съвместното предприятие, следва да позволи на сектора да се обедини около единна оперативна концепция и системна архитектура, включително определянето на услугите, функционалните блокове и интерфейсите, които формират основата на операциите на железопътната система. Той следва да осигури цялостна рамка, чрез която да се гарантира, че научните изследвания са насочени към изискванията на клиентите и оперативните нужди, които са общоприети и споделени. Резултатите, постигнати в рамките на стълба на системата, следва да способстват за постигането на оперативна съвместимост за цялата железопътна мрежа, включително основната и широкообхватната мрежа на TEN-T и основните и регионалните линии, които не са включени в TEN-T. Моделът на управление и процесът на вземане на решения на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да отразяват водещата роля на Комисията за обединяването и интегрирането на европейската железопътна система, особено във връзка с бързото и ефективно реализиране на единната оперативна концепция и системна архитектура, като същевременно включват частните партньори в ролята на консултанти и оказващи техническа подкрепа.

(65)

За да гарантира, че резултатите от изследванията с ниски равнища на технологична готовност се използват ефективно при по-високи равнища на технологична готовност, особено от съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“, програмната служба на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да изпълнява такива дейности.

(66)

Когато е необходимо, за да се гарантират бърз преход и разширяване на членския състав, управителният съвет на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да може да избира асоциирани членове въз основа на резултатите от покана за заявяване на интерес, отправена от Комисията.

(67)

В контекста на приоритетите на Комисията, свързани с целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално Цел за устойчиво развитие 3, и съвместно съобщение на Комисията от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“, Съюзът се ангажира да допринесе за осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието за всички, да изгради още по-силно партньорство между двата континента и да подкрепя развитието на капацитета за научни изследвания и иновации в Африка. Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да отговори на липсата на подходяща диагностика, лечения и ваксини, наред с други т.нар. „здравни технологии“, с цел справяне с инфекциозни болести, като ХИВ, малария и туберкулоза, но и с други свързани с бедността и пренебрегвани инфекциозни болести, които са широко разпространени в Африка, особено в Субсахарска Африка. Пандемията от COVID-19 показа, че с повишената свързаност на различните региони по света, чрез световната търговия и туризъм, инфекциозните болести могат бързо да се разпространяват по целия свят. Ето защо разработването на здравни технологии е от решаващо значение за ограничаване на разпространението на инфекциозни болести, както и за борба с тях, след като те се разпространят, за да се опазва здравето на гражданите в засегнатите държави и в Съюза. С цел да се постигне по-силно глобално лидерство в областта на здравеопазването, отколкото при предшестващата EDCTP2 инициатива, обхватът на партньорството следва да бъде разширен, за да включи отговора на заплахите от нововъзникващи инфекциозни болести, нарастващите проблеми с антимикробната резистентност и незаразните съпътстващи заболявания.

(68)

Борбата с инфекциозните болести, които засягат Субсахарска Африка, чрез модерни технологични инструменти изисква участието на голям набор от участници и дългосрочни ангажименти. Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да посредничи за продуктивната и устойчива работа в мрежа и сътрудничество „Север—Юг“ и „Юг—Юг“, на изграждането на връзки с множество организации от частния и публичния сектор с оглед укрепване на проектното и институционалното сътрудничество. Програмата следва също така да спомогне за установяването на нови сътрудничества „Север—Юг“ и „Юг—Юг“ за провеждане на проучвания с участието на различни държави и на различни места в Субсахарска Африка. Освен това форумът на „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP), който е редовна международна конференция, следва да предостави платформа за учени и съответни мрежи от Европа, Африка и други места за споделяне на констатации и идеи, както и за установяване на връзки за сътрудничество.

(69)

Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да се основава на опита, придобит в рамките на програмите EDCTP и EDCTP2, и да постига резултати чрез оползотворяване на инвестициите на Съюза, държавите членки, асоциираните държави и африканските държави, които не биха могли да бъдат постигнати само от отделни държави или от рамковата програма за научни изследвания на Съюза. Асоциацията EDCTP, която представлява държавите, участващи в програмата, следва да допринася с допълнителни дейности и може да допринася финансово за програмата EDCTP3 и нейното изпълнение. Тя следва да осигури съдържателно участие и ангажираност на държавите от Субсахарска Африка в процеса на вземане на решения, което е от съществено значение за справянето с тежестта на болестите в държавите на юг от Сахара. Съвместното предприятие следва да включва и други международни финансиращи организации за научни изследвания, като благотворителни фондове, фармацевтичната промишленост и други трети държави, които следва да допринесат за партньорството като допринасящи партньори на ad hoc основа. Освен това, за да увеличи въздействието на програмата, за конкретни покани съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да има възможността да определя правни субекти, които биха могли да участват в непреки действия. В работната програма следва да може да се определи, че такива правни субекти не са допустими за финансиране от съвместното предприятие.

(70)

Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ включва държавите членки и асоциираните държави като членове на асоциацията EDCTP, поради което не следва да се създава група на представители на държавите.

(71)

От първостепенно значение е научноизследователските дейности, финансирани от съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ или по друг начин обхваната от неговата работна програма, да са в пълно съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за защита на правата на човека и допълнителните протоколи към нея, етичните принципи, включени в Декларацията от Хелзинки на Световната медицинска асоциация от 2008 г., стандартите за добра клинична практика, приети от Международната конференция по хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за хуманна употреба, приложимото законодателство на Съюза и местните етични изисквания на държавите, в които ще се провеждат научноизследователските дейности. Освен това съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да изисква иновациите и интервенциите, разработени въз основа на резултатите от подкрепяните от програмата непреки действия, да са финансово приемливи и достъпни за уязвимите групи от населението.

(72)

За да бъде успешно и да стимулира участието в партньорството, съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да има финансиране, ограничено до правните субекти, установени в държавите членки или асоциираните държави или в държавите, участващи в Асоциация EDCTP, в съответствие с Регламента за „Хоризонт Европа“. Субектите, установени в държавите от Субсахарска Африка и в други трети държави, следва все пак да могат да участват в поканите, без да получават финансиране. В допълнение, следва също да бъде възможно субектите, установени в други държави, различни от членовете на Асоциация EDCTP3, да са допустими за финансиране по конкретни теми на покани или в случай на покана в отговор на извънредна ситуация в областта на общественото здраве, когато това е предвидено в работната програма. Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да предприема всички подходящи мерки, включително договорни мерки, за защита на финансовите интереси на Съюза. Следва да се предприемат действия за сключване на споразумения в областта на науката и технологиите с трети държави. Преди сключването им, когато субектите, установени в трета държава без такова споразумение, участват с финансиране в непряко действие, съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да прилага алтернативни мерки за защита на интересите на Съюза, а именно финансовият координатор на действието следва да е установен в държава членка или в асоциирана държава, а размерът на предварителното финансиране, както и разпоредбите относно отговорността от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства следва да са адаптирани с цел адекватно отчитане на финансовите рискове.

(73)

В контекста на приоритетите на Комисията за „Икономика в интерес на хората“ и „Европа, подготвена за цифровата ера“, европейската промишленост, включително МСП, трябва да стане по-екологосъобразна, по-ангажирана с принципите на кръговост и по-цифрова, като същевременно остане конкурентоспособна в световен мащаб. Комисията подчерта ролята на медицинските изделия и цифровите технологии за справяне с възникващите предизвикателства и използването на услуги за електронно здравеопазване за предоставяне на висококачествено здравно обслужване и отправи призив за осигуряване на доставки на финансово достъпни лекарства, които да отговорят на нуждите на Съюза, като същевременно се подпомага новаторска европейска фармацевтична промишленост с водещи позиции в световен мащаб. Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ има за цел да допринесе за засилване на конкурентоспособността на здравния сектор на Съюза — крайъгълен камък на неговата основана на знанието икономика, за увеличаване на икономическата дейност в областта на разработването на здравни технологии, по-специално на интегрирани здравни решения, като по този начин служи като инструмент за повишаване на технологичното лидерство и стимулиране на цифровата трансформация на нашите общества. Тези политически приоритети могат да бъдат постигнати чрез обединяване на ключовите участници: а именно академичните среди, дружества с различни размери и крайни потребители на здравни иновации, в рамките на публично-частно партньорство в областта на здравните изследвания и иновации. Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да спомогне за постигане на целите на Европейския план за борба с рака и Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност. Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да бъде в съответствие със съобщенията на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Новата промишлена стратегия за Европа“, от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“, и от 25 ноември 2020 г., озаглавено „Фармацевтичната стратегия за Европа“.

(74)

Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ се основава на опита, придобит от дейността на съвместното предприятие „Инициатива за иновативни лекарства 2“ (съвместно предприятие „ИИЛ 2“), включително работата, извършена по тази предшестваща инициатива за борба с пандемията от COVID-19. В съответствие с препоръките от междинната оценка на съвместното предприятие „ИИЛ 2“, следващата инициатива трябва да даде възможност за активното ангажиране на други промишлени сектори с фармацевтичната промишленост, за да се извлекат ползи от техния опит при разработването на нови здравни интервенции. Поради това промишлените сектори трябва да обхванат секторите на биологичните лекарствени продукти, биотехнологиите и медицинските технологии, включително дружествата, които работят в сферата на цифровите технологии. Обхватът на съвместното предприятие следва да включва профилактика, диагностика, лечение и управление на заболяванията и трябва да бъде определен при надлежно отчитане на голямата тежест за пациентите или обществото, поотделно или заедно, поради сериозността на заболяването или на броя засегнати лица, както и на голямото икономическо въздействие на заболяването за пациентите и системите на здравеопазване. Финансираните действия трябва да отговорят на нуждите на Съюза в областта на общественото здраве, като подкрепят развитието на бъдещи здравни иновации, които са безопасни, ориентирани към хората, ефективни, икономически ефективни и финансово достъпни за пациентите и системите на здравеопазване.

(75)

За да се осигури най-добрата възможност за генериране на нови научни идеи и успешни научноизследователски и иновационни дейности, ключовите участници в съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да са изследователи от различни видове субекти от публичния и частния сектор. В същото време крайните потребители, като гражданите на Съюза, здравните специалисти и доставчиците на здравно обслужване, следва да осигуряват принос за стратегическата концепция и дейностите на съвместното предприятие, за да се гарантира, че то отговаря на техните нужди. Освен това регулаторните органи на равнището на Съюза и на национално равнище, органите, оценяващи здравните технологии, и лицата, които заплащат за здравеопазване, следва също да предоставят на ранен етап принос за дейностите на партньорството, като същевременно се гарантира липсата на каквито и да е конфликти на интереси, за да се увеличи вероятността резултатите от финансираните действия да отговарят на изискванията, необходими за усвояването им и съответно за постигането на очакваното въздействие. Целият този принос следва да способства за по-добро насочване на научноизследователските усилия към области с незадоволени нужди.

(76)

Настоящите здравни предизвикателства и заплахи са глобални. Ето защо съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да е отворено за участие на международни академични, промишлени и регулаторни участници, за да се ползва от по-широк достъп до данни и експертен опит, да отговори на възникващите заплахи за здравето и да постигне необходимото обществено въздействие, и по-специално — подобряване на здравните резултати за гражданите на Съюза. В същото време по-голямата част от дейностите в рамките на партньорството следва да се извършват в държавите членки, и в държавите, които са асоциирани към програмата „Хоризонт Европа“.

(77)

Целите на партньорството следва да се съсредоточат върху предконкурентния етап, като по този начин се създаде безопасно пространство за ефикасно сътрудничество между дружествата, работещи в областта на различни здравни технологии. По-голямата част от проектите, финансирани по линия на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“, следва да са междусекторни, за да се отрази интегриращият характер на съвместното предприятие, да се спомогне за разчупване на тясното мислене, разделящо секторите на здравната промишленост, и да се подсили сътрудничеството между промишлеността и академичната общност.

(78)

Терминът „Ключови цифрови технологии“ се отнася до електронни компоненти и системи, които са в основата на всички важни икономически сектори. Комисията подчерта необходимостта от овладяване на такива технологии в Европа, по-специално в контекста на изпълнението на приоритетите на европейските политики, като цифровото лидерство. Значимостта на тази област и предизвикателствата, пред които са изправени заинтересованите страни в Съюза, налагат спешни действия, за да не остане слабо звено в европейските иновации и веригите за създаване на стойност. Ето защо следва да се създаде механизъм на равнището на Съюза, който да комбинира и да насочва предоставянето на подкрепа за научните изследвания и иновациите в електронни компоненти и системи от страна на държавите членки, Съюза и частния сектор.

(79)

Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да работи по ясно определени теми, които биха дали възможност на европейските предприятия като цяло да проектират, произвеждат и употребяват най-новаторските технологии в областта на електронните компоненти и системи. Необходима е структурирана и координирана финансова подкрепа на европейско равнище, за да се помогне на изследователските екипи и европейските отрасли да запазят настоящите си силни страни в челните редици в един изключително конкурентен международен контекст и да се преодолее пропастта в технологиите, които са от решаващо значение за цифровата трансформация в Европа, която отразява основните ценности на Съюза, включително неприкосновеността на личния живот и доверието, сигурността и безопасността. Сътрудничеството между заинтересованите страни от екосистемата, представляващи всички сегменти от веригите за създаване на стойност, е от съществено значение за развитието на новите технологии и бързото навлизане на иновациите на пазара. Откритостта и гъвкавостта на съответните заинтересовани страни да се интегрират, включително по-специално МСП, в нововъзникващи или близки до тях технологични области, или и в двете, също са от жизненоважно значение.

(80)

Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да съчетава финансовите и техническите средства, които са от съществено значение за оползотворяване на ескалиращия темп на развитие на иновациите в тази област, за генериране на важни външни ефекти за обществото и за поделяне на риска чрез хармонизиране на стратегиите и инвестициите в полза на общия европейски интерес. Ето защо членовете на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да са Съюзът, държавите членки и държавите, асоциирани към програмата „Хоризонт Европа“, на доброволна основа, както и асоциациите като частноправни членове, които представляват съставляващите ги дружества. Участието на държавите членки ще улесни допълнително последователното съгласуване с националните програми и стратегии, като намалява припокриването и разпокъсването на усилията и същевременно осигурява полезни взаимодействия между заинтересованите страни и дейностите.

(81)

При изпълнението на вноските на участващите държави към техните национални участници в непреките действия, съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да отчита, че участващите държави трябва да спазват строги национални бюджетни правила. Във връзка с това участващите държави следва да поемат индикативни финансови ангажименти преди приемането на всяка годишна работна програма и да сключат правно обвързващи споразумения със съвместното предприятие, с които участващите държави се задължават да спазват договореностите за плащане на своите вноски за непреки действия през целия жизнен цикъл на съвместното предприятие. Тези споразумения следва да се сключват в контекста на годишната бюджетна процедура и програма на съвместното предприятие. Управителният съвет следва да приеме годишната работна програма, като надлежно вземе предвид тези индикативни ангажименти. Съветът на публичните органи следва да подбере предложения. Едва след това разпоредителят с бюджетни кредити следва да поеме бюджетните и правните задължения за тези непреки действия,при спазване на финансовите правила на съвместното предприятие.

(82)

Като продължение на практиката, установена със съвместното предприятие ECSEL, е необходима дерогация от член 34 от Регламента за „Хоризонт Европа“, за да се даде възможност за различни ставки на финансиране в зависимост от вида на участника, по-специално МСП и правни субекти с нестопанска цел, както и от вида на действието, и те да се прилагат без разлика за бенефициерите от всички участващи държави. Това следва да гарантира правилния баланс на участието на заинтересованите страни в действията, финансирани от съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“, и да насърчи по-високо ниво на участие на МСП, както е препоръчано в междинната оценка на съвместното предприятие ECSEL.

(83)

Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ включва държавите членки и асоциираните държави като членове на съвета на публичните органи, поради което не следва да се създава група на представители на държавите.

(84)

С правната рамка на Съюза за единно европейско небе, установена с Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета (18) се цели да се реформира европейската система за управление на въздушното движение (УВД) чрез институционални, оперативни, технологични и регулаторни действия с оглед подобряване на нейната работа по отношение на капацитета, безопасността, ефективността и въздействието върху околната среда.

(85)

Проектът за научни изследвания и разработки за УВД в единното европейско небе („проектът SESAR“) създаден с Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета (19) има за цел да модернизира УВД и да обедини технологичните и оперативните иновации в подкрепа на единното европейско небе. Той има за цел да осигури технологични решения за високоефективно УВД до 2035 г., за да даде възможност за още по-безопасно, по-екологично и по-благоприятно за климата функциониране на сектора на въздушния транспорт без претоварване, в съответствие с Европейския зелен пакт и Европейския закон за климата. Проектът SESAR включва три взаимосвързани, непрекъснати и развиващи се съвместни процеса, чрез които се определят, разработват и внедряват иновативни технологични системи и оперативни процедури в основата на цифровото европейско небе, определено в Европейския генерален план за УВД, посочени в Решение 2009/320/ЕО на Съвета (20).

(86)

Европейският генерален план за УВД е инструментът за планиране на модернизацията на УВД в цяла Европа, който свързва дейностите по научни изследвания и иновации за УВД със сценарии за дейности по внедряване за постигане на целите за изпълнение на единното европейско небе.

(87)

Съвместното предприятие SESAR беше създадено с цел управление на етапите на определяне и разработване на проекта SESAR посредством комбиниране на финансиране от публичния и частния сектор, осигурено от неговите членове, и посредством използване на вътрешни и външни технически ресурси, както и за изпълнение и актуализиране, когато е необходимо, на Европейския генерален план за УВД. С него беше установена нова и ефикасна форма на сътрудничество между заинтересованите страни в сектор, в който е възможен напредък само когато всички заинтересовани страни прилагат нови решения по синхронизиран начин. Като се има предвид успешното утвърждаване на марката SESAR, новото съвместно предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да продължи да я използва.

(88)

Съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да използва опита на съвместното предприятие SESAR и да продължи неговата роля за координиране на научните изследвания на УВД в Съюза. Основните цели на съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да бъдат укрепването и по-нататъшното интегриране на капацитета за научни изследвания и иновации в Европа, като се спомага за ускоряване на цифровизацията на сектора и превръщането му в по-устойчив и приспособим към колебанията в движението. То следва да подсили чрез иновации конкурентоспособността на управлявания от пилоти и безпилотния въздушен транспорт и услугите за УВД, за да се подкрепят икономическото възстановяване и растеж. Съвместното предприятие следва да разработи и ускори навлизането на пазара на иновативни решения за утвърждаване на въздушното пространство на единното европейско небе като най-ефективното и екологосъобразно небе за полети в света.

(89)

Новото съвместно предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да може да разработва и валидира технически принос, като подпомага Комисията в регулаторните дейности в областта на УВД, например изготвянето на цялата техническа документация за общите проекти, създадени съгласно Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на Единното европейско небе, провеждане на технически проучвания или подкрепа за дейности по стандартизация. То следва да осигури също така управлението на Европейския генерален план за УВД, одобрен с Решение 2009/320/ЕО, включително предвидените в него наблюдение, докладване и актуализиране. Освен това Комисията следва да има права на глас пропорционално на вноската на Съюза в бюджета и най-малко 25 % от гласовете. Тази структура гарантира, че Комисията запазва силно влияние при направляването от гледна точка на политиката на работата, извършвана от съвместното предприятие във връзка с тези задачи, чрез засилените механизми за надзор, създадени за такива органи.

(90)

Участието в съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да бъде отворено за възможно най-широк кръг и представителство на заинтересованите страни от всички държави членки и държавите, асоциирани към програмата „Хоризонт Европа“, включително МСП, чрез различни форми на участие. По-специално участието следва да гарантира подходящ баланс между производителите на оборудване както за управлявания от пилоти, така и за безпилотния въздушен транспорт, ползвателите на въздушното пространство, доставчиците на аеронавигационно обслужване, летищата, сдруженията на военния и професионалния персонал и да предлага възможности за МСП, академичните среди и научноизследователските организации. С оглед на определянето на най-обещаващите подходи и субектите, които са в състояние да ги реализират, Комисията отправи покана за заявяване на интерес за потенциални членове. Управителният съвет следва да има право да избира асоциирани членове въз основа на резултатите от тази покана, за да осигури бързо разширяване на групата от членове.

(91)

Таксите при прелитане се поемат изцяло от ползвателите на въздушното пространство, които допринасят косвено за усилията за научноизследователска и развойна дейност, финансирани от основни заинтересовани страни в областта на УВД, като доставчиците на аеронавигационно обслужване или промишления сектор за производство и оборудване на въздухоплавателни средства, използвани от ползвателите на въздушното пространство. Поради това на ползвателите на въздушното пространство следва да се предостави подходящо представителство в управителния съвет на съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“.

(92)

За да се гарантира, че резултатите от проучвателните изследвания за УВД (ниски равнища на технологична готовност) се използват ефективно при по-високи равнища на технологична готовност, и по-специално от съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“, програмната служба на съвместното предприятие следва да управлява такива дейности.

(93)

Евроконтрол разполага с подходяща инфраструктура и необходимите административни, информационни, комуникационни услуги и услуги за логистична подкрепа. Съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да се възползва от тази инфраструктура и услуги на Евроконтрол. В този контекст съществуват някои потенциални полезни взаимодействия, които могат да бъдат получени от обединяването на административните ресурси с други съвместни предприятия чрез общ бекофис. Поради тази причина съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да се откаже от установените с настоящия регламент договорености за бекофис.

(94)

С цел създаване на широка база на заинтересованите страни за гарантиране на целите на партньорството „Интелигентни мрежи и услуги“ е създадена Асоциация на индустрията за 6G интелигентни мрежи и услуги, която надгражда асоциацията-предшественик. Въпреки че в първите години след създаването на тази нова отраслова асоциация се очаква тя да има само ограничен брой съставни и свързани субекти, целта е тя да включи нови членове измежду заинтересованите страни, които работят във веригата за създаване на стойност за „Интелигентни мрежи и услуги“. Като се имат предвид очакваният ѝ размер, който е скромен, и въздействието върху нейните съставни субекти, които са МСП, не може да се очаква асоциацията да покрива 50 % от административните разходи на съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ по време на неговия жизнен цикъл, по-специално през първите години след създаването му. Освен това кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и отражението ѝ върху икономиката постави предизвикателства пред европейските икономически участници, включително в областта на информационните и комуникационните технологии. Поради това следва да се гарантира, че частните партньори на съвместното предприятие могат да изпълнят ангажиментите си, като същевременно условията остават привлекателни и стимулират нови партньори да се присъединят към асоциацията. Следователно минималният процент на годишната финансова вноска в административните разходи на членове, различни от Съюза, следва да бъде 20 % от общите годишни административни разходи. По-специално следва да е възможно съставните субекти, които са МСП, да участват в по-малка степен от по-големите предприятия. Членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза, следва да се стремят да увеличат броя на съставните или свързаните субекти с цел увеличаване на тяхната вноска до 50 % от административните разходи на съвместното предприятие през целия му жизнен цикъл.

(95)

В контекста на приоритетите на Комисията за 2019—2024 г. „Европа, подготвена за цифровата ера“, „Икономика в интерес за хората“ и целите на политиката, определени в контекста на нейното съобщение „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“, Европа трябва да разработи критичните цифрови инфраструктури, базирани на 5G мрежи, и да изгради технологичния си капацитет за 6G с времеви хоризонт 2030 г. В този контекст Комисията подчерта стратегическото значение на европейското партньорство за интелигентни мрежи и услуги за предоставяне на сигурни услуги, базирани на свързаност за потребителите и предприятията. Тези приоритети могат да бъдат постигнати чрез обединяване на ключовите участници, а именно. промишлеността, академичните среди и публичните органи, в рамките на европейско партньорство, което се основава на постиженията на инициативата, предшестваща публично-частното партньорство за 5G, която успешно разработи 5G технологии и стандарти.

(96)

Съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ има за цел да се занимава с въпросите на политиката в областта на цифровата инфраструктура, да предоставя подкрепа за внедряването на 5G инфраструктура в рамките на програмата за цифрови технологии по Механизма за свързване на Европа (МСЕ 2), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1153 на Европейския парламент и на Съвета (21), и да разшири технологичния обхват на научните изследвания и иновациите за 6G мрежи. То следва да укрепи, с активното участие на държавите членки, отговора на политиката на Съюза и на социалните нужди по отношение на енергийната ефективност на мрежата, киберсигурността, технологичното лидерство, неприкосновеността на личния живот и етиката и следва да разшири обхвата на научните изследвания и иновациите от предоставяне на услуги, основани на мрежи, до предоставяне на услуги, основани на облачни технологии, както и компоненти и устройства, които позволяват услуги за гражданите и широк спектър от икономически сектори, като здравеопазването, транспорта, производството и медиите.

(97)

С целите на обществената политика, които касаят интелигентните мрежи и услуги, не може да се занимават единствено промишленият сектор и Комисията. Разглеждането им от цялостна и координирана гледна точка изисква по-специално стратегическото участие на държавите членки като част от управленската структура. Поради това управителният съвет следва да отчита във възможно най-голяма степен становищата на групата на представителите на държавите, по-специално по отношение на стратегическите насоки относно работните програми и решенията за финансиране.

(98)

Усъвършенстваните 5G инфраструктури ще съставляват основата за изграждане на екосистемите за цифровия и екологичния преход, а на следващ етап — за способността на Европа да приеме 6G технологиите. Програмата за цифрови технологии по МСЕ2, както и програмата „Цифрова Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета (22) и InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (23), предлагат възможности за развитие на цифрови екосистеми, базирани на 5G, а по-късно — и на 6G. Като се има предвид широкият набор от заинтересовани страни от публичния и от частния сектор, които участват в такива проекти за внедряване, от съществено значение е да се координират създаването на стратегическа програма, приносът към програмирането, и информацията и ангажираността на заинтересованите страни, свързани с такива програми. Като стратегическа основа за тези задачи съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ следва да координира разработването на стратегически програми за внедряване за съответните области на внедряване, като например 5G системи по пътищата и по железопътните линии. Тези програми следва, inter alia, да подкрепят определянето на пътните карти за внедряване, основните възможности за модели за сътрудничество и други стратегически въпроси.

(99)

Член 20, параграф 3 от Регламента за „Хоризонт Европа“ предвижда, че по целесъобразност Комисията или органът за финансиране трябва да извърши проверка за сигурност на предложенията, които пораждат въпроси, свързани със сигурността.

(100)

Съгласно заключенията на Съвета от 3 декември 2019 г. и Препоръката от 26 март 2019 г. относно киберсигурността на 5G мрежите за координирани действия на равнището на Съюза, Групата за сътрудничество на държавите членки по въпросите на мрежовата и информационната сигурност публикува инструментариума на ЕС за мерки за ограничаване на риска по отношение на киберсигурността на 5G мрежите от януари 2020 г. („инструментариум“). Инструментариумът включва набор от стратегически и технически мерки, както и подкрепящи действия, с цел ограничаване на основните рискове за киберсигурността на 5G мрежите, които са посочени в координирания доклад за оценка на риска на Съюза, както и предоставяне на насоки за подбора на мерки, които следва да бъдат подредени по приоритет в плановете за ограничаване на риска на национално равнище и на равнището на Съюза. В съобщението на Комисията от 29 януари 2020 г. относно прилагането на инструментариума на ЕС се одобряват всички мерки и насоки, посочени в инструментариума, и се подчертава необходимостта от ограничения, включително необходимите изключвания, по отношение на доставчиците, считани за високорискови въз основа на факторите, посочени в координираната оценка на риска на Съюза, както и от мерки за избягване на зависимост от тези доставчици. В него също така е определен набор от специфични действия за Комисията, по-специално с цел да се гарантира, че участието в програми на Съюза за финансиране в съответните технологични области ще зависи от спазването на изискванията за сигурност, като се използват пълноценно съществуващите и се въвеждат допълнителни условия за сигурност. Поради това прилагането на настоящия регламент следва да въведе подходящи разпоредби за отразяване на мерките за сигурност чрез действия, финансирани от съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“, и въз основа на неговите препоръки, от други органи за финансиране, които изпълняват други програми на Съюза в областта на интелигентните мрежи и услуги.

(101)

Съвместните предприятия в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ бяха създадени за периода до 31 декември 2024 г. Съвместните предприятия следва да предоставят непрекъсната подкрепа на съответните научноизследователски програми, като прилагат останалите действия, започнати или продължени съгласно регламенти (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 557/2014 (24), (ЕС) № 558/2014 (25), (ЕС) № 559/2014 (26), (ЕС) № 560/2014 (27), (ЕС) № 561/2014 (28) и (ЕС) № 642/2014 (29) на Съвета, и в съответствие с тези регламенти до преустановяването на дейността им. Поради това в интерес на правната сигурност и яснотата посочените регламенти следва да бъдат отменени.

(102)

Съюзът следва да действа само тогава, когато е налице доказуемо предимство, произтичащо от това, че действията на равнището на Съюза са по-ефективни от действията, предприети на национално, регионално или местно равнище. Съвместните предприятия са насочени към области, в които има видима добавена стойност от действия на равнището на Съюза поради мащаба, бързината и обхвата на усилията, необходими на Съюза за постигане на дългосрочните му цели съгласно ДФЕС и за изпълнение на неговите стратегически приоритети на политиката и ангажименти. В допълнение, предложените съвместни предприятия следва да се разглеждат като допълващи и следва да засилят дейностите на национално и поднационално равнище в една и съща област.

(103)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а от съображения за избягване на ненужното дублиране на усилия, поддържане на критичната маса и гарантиране на оптималното използване на публично финансиране могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

(104)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащите отношение области на политиките, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня на публикуването му,