(1)

В съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, се поставят целите Съюзът да се превърне в икономика, основаваща се на знания и иновации, да се намали административната тежест върху дружествата и да се постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд. В съобщението се установява необходимостта от цялостна политика в областта на трудовата миграция, както и от по-добра интеграция на мигрантите. Мерките за улесняване на приема на висококвалифицирани работници от трети държави, трябва да се разглеждат в този по-широк контекст.

(2)

В заключенията на Европейския съвет от 26 и 27 юни 2014 г. се посочва, че за да бъде и занапред привлекателна дестинация за притежаващите талант и умения, Европа трябва да участва в световната надпревара за привличане на таланти. Поради това следва да се разработят стратегии за максимално използване на възможностите за законна миграция, включително рационализиране на съществуващите правила.

(3)

В съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“, се призовава за привлекателна общоевропейска схема за привличане на висококвалифицирани граждани на трети държави и се посочва, че е необходимо преразглеждане на Директива 2009/50/ЕО на Съвета (4), за да се осигури възможност Съюзът да привлича по-ефективно таланти и така да се спомогне за преодоляване както на демографските предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, така и на недостига на работна сила и умения в ключови сектори от икономиката на Съюза. Призивът за преразглеждане на посочената директива е повторен в съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г. относно Нов пакт за миграцията и убежището, в което се посочва, че реформата на синята карта на ЕС „трябва да донесе реална добавена стойност от ЕС за привличането на умения чрез ефективен и гъвкав инструмент на равнището на ЕС“.

(4)

В своята резолюция от 12 април 2016 г. (5) Европейският парламент призова за амбициозно и целенасочено преразглеждане на Директива 2009/50/ЕО, включително по отношение на приложното ѝ поле.

(5)

Трябва да се предприемат мерки за преодоляване на предизвикателствата, посочени в съобщението на Комисията от 22 май 2014 г. относно прилагането на Директива 2009/50/ЕО. Съюзът следва да се стреми към създаване на по-привлекателна и ефективна общоевропейска схема за привличане на висококвалифицирани работници от трети държави. Подходът на Съюза за привличане на такива висококвалифицирани работници следва да се хармонизира допълнително и синята карта на ЕС следва да се превърне в основния инструмент в това отношение, включващ по-бързи процедури, по-гъвкави и приобщаващи критерии за прием и по-широки права, включително улеснена мобилност в рамките на ЕС. Тъй като това предполага значителни промени в Директива 2009/50/ЕО, тази директива следва да бъде отменена и заменена с нова.

(6)

Следва да бъде създадена ясна и прозрачна общоевропейска система за прием, с която да се привличат и задържат висококвалифицирани работници от трети държави и да се насърчава мобилността на тези работници. Настоящата директива следва да се прилага независимо дали първоначалната цел на пребиваване на гражданина на трета държава е висококвалифицирана трудова заетост или е друга цел, която впоследствие се променя на целта за висококвалифицирана трудова заетост. Необходимо е да се вземат предвид приоритетите на държавите членки, нуждите на техните пазари на труда и капацитета им за прием. Настоящата директива не следва да засяга компетентността на държавите членки да издават национални разрешения за пребиваване, различни от сините карти на ЕС, за целите на висококвалифицирана трудова заетост. Освен това настоящата директива следва да не засяга възможността притежател на синя карта на ЕС да се ползва с допълнителните права и обезщетенията, предвидени в националното право, които са съвместими с настоящата директива.

(7)

Държавите членки следва да гарантират равнопоставеност на сините карти на ЕС и националните разрешения за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост по отношение на процесуалните права и правата на равно третиране, процедурите и достъпа до информация. По-специално държавите членки следва да гарантират, че равнището на процесуалните гаранции и права, предоставяни на притежателите на синя карта на ЕС и членовете на техните семейства, не е по-ниско от равнището на процесуалните гаранции и права, предоставяни на притежателите на национални разрешения за пребиваване. Държавите членки следва също така да гарантират, че заявителите за синя карта на ЕС не са в по-неблагоприятно положение от заявителите за национални разрешения за пребиваване, когато става дума за процедурите за признаване за работодателите, както и че от тях не се изисква да плащат по-високи такси за обработването на техните заявления. И накрая, държавите членки следва да осъществяват същото равнище на информационни, промоционални и рекламни дейности във връзка със синята карта на ЕС, като за националните разрешения за пребиваване, например по отношение на информацията на националните уебсайтове за законната миграция, информационните кампании и програмите за обучение, провеждани за компетентните миграционни органи.

(8)

С цел укрепване и популяризиране на схемата за синя карта на ЕС и привличане на висококвалифицирани работници от трети държави, държавите членки се насърчават да засилят рекламните дейности и информационните кампании относно синята карта на ЕС, включително, когато е целесъобразно, дейностите и кампаниите, насочени към трети държави.

(9)

При прилагането на настоящата директива държавите членки трябва да не допускат дискриминация въз основа на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други убеждения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както се изисква по-специално от директиви 2000/43/ЕО (6) и 2000/78/ЕО (7) на Съвета. За да бъде ефективен принципът на недискриминация, притежателите на синя карта на ЕС следва да могат да търсят правна защита и да подават жалби съгласно предвиденото в националното право, ако са изправени пред някакъв вид дискриминация, включително на пазара на труда.

(10)

Като се има предвид доклада на Евростат от 21 февруари 2020 г., озаглавен „Трудните за запълване свободни работни места за ИКТ специалисти – растящо предизвикателство“ и заключенията му относно широкоразпространения недостиг на висококвалифицирани работници в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) на пазарите на труда в държавите членки, високата степен на професионални умения следва да се счита за равностойна на придобито висше образование за целите на кандидатстването за синя карта на ЕС, когато става дума за две по-високи позиции: ръководители в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии (ISCO-08, класификация 133) и специалисти по информационни и комуникационни технологии (ISCO-08, класификация 25). Като се има предвид, че завършването на бакалавърска степен отнема най-малко три години, съответният период на изискван професионален опит следва да бъде три години. Продължителността на този период е оправдана и предвид бързия темп на технологично развитие в сектора на ИКТ и променящите се нужди на работодателите.

(11)

Държавите членки се насърчават да улеснят оценяването и валидирането на висока степен на професионални умения за целите на синята карта на ЕС.

(12)

Предвижда се списъкът на професиите, съдържащ се в приложение към настоящата директива, да може да бъде изменян, по-специално след оценки, извършвани от Комисията с цел да се определи дали това да бъде направено, въз основа, наред с други източници, на предоставената от държавите членки информация относно нуждите на техните пазари на труда, с цел признаване на професионалния опит съгласно настоящата директива в други области на дейност. Комисията следва да извършва такива оценки на всеки две години.

(13)

За професиите, които не са изброени в приложението, следва да бъде възможно държавите членки да приемат заявления за синя карта на ЕС въз основа на доказателства за висока степен на професионални умения, удостоверени посредством най-малко пет години професионален опит на равнище, сравнимо с това на придобито висше образование, и който е от значение за професията или сектора, посочени в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа.

(14)

Понятието за висококвалифицирана трудова заетост означава, че заетото лице не само има високо равнище на компетентност, доказана с висока професионална квалификация, но също и че се смята, че работата, която ще се извършва, по своята същност изисква подобна компетентност. Въпреки че на съвременния пазар на труда невинаги задължително се изисква пряка връзка между квалификацията и длъжността, задачите и задълженията, свързани с трудовия договор за висококвалифицирана трудова заетост, следва да бъдат толкова специализирани и сложни, че изискваното ниво на компетентност за изпълнение на тези задължения обикновено да се свързва със завършването на образователни програми и произтичащите от тях квалификации на степени 6, 7 и 8 по Международната стандартна класификация на образованието (ISCED) от 2011 г. или, когато е уместно, на приблизително равностойните степени 6, 7 и 8 по Европейската квалификационна рамка (ЕКР) в съответствие с правото на съответната държава членка или за определени професии – със сравнима висока степен на професионални умения.

(15)

В съответствие с член 79, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) настоящата директива не следва да засяга правото на държавите членки да определят капацитета за прием на граждани на трети държави, идващи на тяхна територия от трети държави с цел да търсят работа. Въз основа на това държавите членки следва да могат да определят дадено заявление за синя карта на ЕС за недопустимо или да го отхвърлят.

(16)

Лицата, на които е предоставена международна закрила по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8), разполагат с широк набор от права, включително достъп до пазара на труда в държавата членка, която им е предоставила международна закрила. За да имат по-добри възможности на пазара на труда в целия Съюз, висококвалифицираните лица, на които е предоставена международна закрила, следва да имат право да кандидатстват за синя карта на ЕС в държави членки, различни от тази, която им е предоставила международна закрила. В тези други държави членки спрямо тях следва да се прилагат същите правила като за всички други граждани на трети държави, които попадат в приложното поле на настоящата директива, като настоящата директива следва да не оказва въздействие върху техния статут в държавата членка, която им е предоставила международна закрила. Лицата, на които е предоставена международна закрила, имат също така право да кандидатстват за синя карта на ЕС в държавата членка, която им е предоставила международна закрила. В такива случаи, от съображения за правна яснота и съгласуваност разпоредбите на настоящата директива относно равното третиране и събирането на семейството не следва да се прилагат. Посочените права следва да продължат да се уреждат от достиженията на правото в областта на убежището и, когато е приложимо, от Директива 2003/86/ЕО на Съвета (9).

(17)

Прехвърлянето на отговорността за лицата, на които е предоставена международна закрила, попада извън приложното поле на настоящата директива. Статутът на закрила и правата, свързани с международна закрила, не следва да се прехвърлят на друга държава членка въз основа на издаването на синя карта на ЕС.

(18)

С цел да се улеснят независимата мобилност в рамките на ЕС и служебните дейности на висококвалифицираните граждани на трети държави, които имат право на свободно движение, посочените граждани на трети държави следва да разполагат с достъп до синята карта на ЕС в съответствие със същите правила като всеки друг гражданин на трета държава, който попада в приложното поле на настоящата директива. Това право се отнася до лица, които се ползват с права на свободно движение, произтичащи от семейни връзки с гражданин на Съюза в съответствие с приложимото законодателство, и следва да се прилага независимо дали гражданинът на Съюза е упражнил основното право да се придвижва и да пребивава свободно съгласно член 21 от ДФЕС и независимо дали съответният гражданин на трета държава първо е бил притежател на синя карта на ЕС или лице, което има право на свободно движение. Следователно такива притежатели на синя карта на ЕС следва да имат право на участие във висококвалифицирана трудова заетост, право да извършват служебни пътувания и да пребивават в различни държави членки, независимо от това дали гражданинът на трета държава придружава съответния гражданин на Съюза. Правата, които такива граждани на трети държави придобиват като притежатели на синя карта на ЕС, следва да не засягат правата, с които могат да се ползват съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10). От съображения за правна яснота и съгласуваност, по отношение на събирането на семейството и равното третиране предимство следва да имат правилата на Директива 2004/38/ЕО. Всички разпоредби в настоящата директива, които се отнасят за лицата, които имат право на свободно движение, следва да се прилагат и за гражданите на трети държави, които имат права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Съюза, по силата на споразумения между Съюза и държавите членки, от една страна, и трети държави, от друга страна, или по силата на споразумения между Съюза и трети държави.

(19)

Настоящата директива не следва да се прилага спрямо граждани на трети държави, които кандидатстват за пребиваване в държава членка като научни работници с цел осъществяване на научноизследователски проекти, тъй като те попадат в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета (11), с която бе въведена специална процедура за приемане на граждани на трети държави с цел провеждане на научни изследвания. При все това, законно пребиваващите граждани на трети държави, допуснати съгласно Директива (ЕС) 2016/801, следва да имат право да кандидатстват за синя карта на ЕС съгласно настоящата директива. Законно пребиваващите притежатели на синя карта на ЕС следва също да имат право да кандидатстват за пребиваване като научни работници съгласно Директива (ЕС) 2016/801. За да се гарантира такава възможност, Директива (ЕС) 2016/801 следва да бъде съответно изменена.

(20)

Въпреки че настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави, които кандидатстват за приемане в Съюза като лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12), лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които пребивават законно в Съюза, следва да имат право да кандидатстват за синя карта на ЕС съгласно настоящата директива за цели, различни от посочените в Директива 2014/66/ЕС.

(21)

Необходимо е да се предвиди гъвкава и отговаряща на търсенето, ясна и балансирана система за прием, основана на обективни критерии, например заявителят да има трудов договор или обвързващо предложение за работа с продължителност най-малко шест месеца, да се спазват приложимото право, колективните трудови договори или националните практики в съответните сектори на заетост, праг на заплатите, който може да се адаптира от държавите членки спрямо ситуацията на техния пазар на труда, както и заявителят да има висока професионална квалификация или, когато е уместно, висока степен на професионални умения.

(22)

Настоящата директива следва да не засяга националните процедури за признаване на дипломи. За да се оцени дали съответният гражданин на трета държава имa висше образование или равностойна на него квалификация, следва да се направи препратка към степени 6, 7 и 8 по ISCED от 2011 г. или, когато е уместно, към приблизително равностойните степени 6, 7 и 8 по ЕКР, в съответствие с правото на съответната държава членка.

(23)

Държавите членки се насърчават да улеснят признаването на документи, удостоверяващи съответната висока професионална квалификация на съответния гражданин на трета държава, а що се отнася до лицата, на които е предоставена международна закрила, които може да не разполагат с необходимите документи — да установят процедури за извършване на подходяща оценка и за валидиране на придобитото от тях висше образование или, когато е приложимо, на високата степен на професионални умения.

(24)

С цел да се гарантира достатъчно ниво на хармонизация на условията за прием в целия Съюз, следва да бъдат определени долен и горен коефициент за прага на заплатите. Долната и горната граница за определяне на националния праг на заплатите следва да се определят чрез умножаване на долния и горния коефициент по средната брутна годишна заплата в съответната държава членка. След консултация със социалните партньори в съответствие с националните практики следва да се избере праг на заплатите в рамките между долната и горната граница. Този праг на заплатите следва да определя минималната заплата, която притежателят на синя карта на ЕС трябва да получава. Следователно, за да получат синя карта на ЕС, заявителите следва да получават заплата, която е равна или по-голяма от прага на заплатите, избран от съответната държава членка.

(25)

Държавите членки следва да могат да предвиждат по-нисък праг на заплатите за конкретни професии, когато съответната държава членка смята, че съществува специфичен недостиг на налични работници и когато тези професии са част от основна група 1 или 2 от ISCO. Във всеки случай такъв праг на заплатите не следва да бъде по-нисък от умножената по 1,0 средна брутна годишна заплата в съответната държава членка.

(26)

В съответствие с приоритетите на Новата европейска програма за умения, определени в съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., насочени по-специално към подобряване на съответствието между търсените и предлаганите умения и към справяне с недостига на умения, държавите членки се насърчават, когато е целесъобразно, след консултиране със социалните партньори, да съставят списъци на секторите на заетост, които са изправени пред недостиг на висококвалифицирани работници.

(27)

Държавите членки следва да могат да предвиждат по-нисък праг на заплатите в полза на граждани на трети държави в рамките на определен срок след тяхното дипломиране. Този срок следва да се прилага всеки път, когато гражданинът на трета държава придобие образователна степен, която съответства на целите на настоящата директива, т.е. степен 6, 7 или 8 по ISCED от 2011 г. или, когато е уместно, степен 6, 7 или 8 по ЕКР, в съответствие с правото на съответната държава членка. Този срок следва да се прилага винаги когато гражданин на трета държава кандидатства за издаване на първоначална синя карта на ЕС или за подновяване на синя карта на ЕС в тригодишен срок от датата на придобиване на съответната квалификация, а също и когато гражданинът на трета държава кандидатства за подновяване на синя карта на ЕС в срок от 24 месеца от издаването на първоначалната синя карта на ЕС. След изтичането на тези гратисни срокове, които могат да текат успоредно, може с основание да се очаква, че младите специалисти са натрупали достатъчно професионален опит, за да отговарят на условията за прилагане на нормалния праг на заплатите. Във всеки случай такъв по-нисък праг на заплатите не следва да бъде по-нисък от умножената по 1,0 средна брутна годишна заплата в съответната държава членка.

(28)

Следва да се определят условията на влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицираната трудова заетост, включително критериите за допустимост, свързани с прага на заплатите. Целта на зададения от държавите членки праг на заплатите не следва да бъде да се определят заплатите, поради което той не следва да се отклонява от правилата или практиките на равнище държава членка или от колективните трудови договори, както и не следва да се използва за каквото и да било хармонизиране в тази област. Заплатата на притежателя на синя карта на ЕС не следва да бъде по-ниска от приложимия праг на заплатите, но може да бъде по-висока съгласно договореното между работодателя и гражданина на трета държава в съответствие с пазарните условия, трудовото законодателство, колективните трудови договори и практиките в съответната държава членка. С настоящата директива следва да се зачита изцяло компетентността на държавите членки, особено по отношение на заетостта, труда и социалните въпроси.

(29)

Държавите членки следва да могат да изискват от гражданина на трета държава да посочи адреса си към момента на подаване на заявлението. В случай че гражданинът на трета държава все още не знае своя бъдещ адрес, държавите членки следва да приемат временен адрес, който би могъл да бъде адресът на работодателя.

(30)

Срокът на валидност на синята карта на ЕС следва да бъде най-малко 24 месеца. Когато обаче продължителността на трудовия договор е по-кратка, синята карта на ЕС следва да се издава най-малко за срока на трудовия договор плюс три месеца, но за максимален срок от 24 месеца. Ако гражданинът на трета държава притежава документ за пътуване, чийто срок на валидност е по-кратък от 24 месеца или по-кратък от продължителността на трудовия договор, синята карта на ЕС следва да бъде издадена най-малко за срока на валидност на документа за пътуване. Гражданите на трети държави следва да имат право да подновяват своите документи за пътуване, докато притежават синя карта на ЕС.

(31)

Държавите членки следва да отхвърлят заявленията за синя карта на ЕС и следва да имат право да отнемат или отказват да подновят сини карти на ЕС, когато е налице заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Заплаха за общественото здраве следва да се разбира съгласно определението на този термин в член 2, точка 21 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (13). Отхвърлянето на заявление по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, следва да се основава на конкретното поведение на съответното лице в съответствие с принципа на пропорционалност. Заболяване или увреждане, възникнало след приемането на гражданина на трета държава на територията на първата държава членка, не следва да представлява единственото основание за отнемане или отказ за подновяване на синя карта на ЕС или за отказ за издаване на синя карта на ЕС във втора държава членка. Освен това държавите членки следва да имат възможност да не отнемат или да не отказват да подновят синя карта на ЕС, когато задължението за представяне на валиден трудов договор или за достигане на приложимия праг на заплатите временно не е изпълнено поради заболяване, увреждане или родителски отпуск.

(32)

Държавите членки следва да могат да отнемат или да отказват да подновят синя карта на ЕС, когато притежателят на синя карта на ЕС не е изпълнил условията за мобилност съгласно настоящата директива, включително ако е злоупотребил с правата на мобилност, например когато не е спазил позволения срок за извършването на дадена служебна дейност, не е подал във втора държава членка заявление за дългосрочна мобилност в определения за целта срок, или е кандидатствал за синя карта на ЕС във втора държава членка и е започнал работа по-рано от разрешеното, въпреки че е било ясно, че условията за мобилност не са изпълнени и заявлението ще бъде отхвърлено.

(33)

Всяко решение за отхвърляне на заявление за синя карта на ЕС или за отнемане или отказ за подновяване на синя карта на ЕС следва да отчита конкретните обстоятелства по случая и да бъде пропорционално. По-специално, когато основанието за отхвърляне, отнемане или отказ за подновяване е свързано с поведението на работодателя, наличието на дребно нарушение от страна на работодателя в никакъв случай не следва да представлява единственото основание за отхвърляне на заявление за синя карта на ЕС или за отнемане или отказ за подновяване на синя карта на ЕС.

(34)

Решението за отхвърляне на заявление за синя карта на ЕС не засяга правото на съответния гражданин на трета държава да подаде друго заявление. Подаването на такова ново заявление не позволява на съответния гражданин на трета държава да остане на територията на съответната държава членка, освен когато това е предвидено в националното право.

(35)

След като бъдат изпълнени всички условия за прием, държавата членка следва да издаде синя карта на ЕС в рамките на определен срок. Ако държавата членка издава разрешения за пребиваване само на своята територия и всички предвидени в настоящата директива условия, свързани с приема, са изпълнени, държавата членка следва да предостави на съответния гражданин на трета държава изискваната виза. Следва да се гарантира, че компетентните органи си сътрудничат ефективно за тази цел. Ако държавата членка не издава визи, тя следва да издаде на съответния гражданин на трета държава равностойно разрешение, позволяващо влизане.

(36)

Правилата относно сроковете за разглеждане на заявления за синя карта на ЕС следва да гарантират бързо издаване на разрешения във всички случаи. Срокът за разглеждане на заявлението за синя карта на ЕС следва да не включва времето, необходимо за признаване на професионалната квалификация, когато е приложимо, или времето, необходимо за издаване на виза, ако се изисква такава. В случай че срокът на валидност на синята карта на ЕС изтече по време на процедурата за подновяване, гражданинът на трета държава следва да има право да пребивава, работи и да се ползва от правата, предвидени в настоящата директива, на територията на държавата членка, издала синята карта на ЕС, докато компетентните органи вземат решение по заявлението, но въпросният гражданин на трета държава следва да няма правото да се премести във втора държава членка.

(37)

Когато държава членка е установила, че заявлението за синя карта на ЕС или за мобилност в рамките на ЕС трябва да бъде подадено от работодателя, тази държава членка не следва да ограничава процесуалните гаранции, с които се ползва съответният гражданин на трета държава по време на процедурата за кандидатстване, нито правата, с които се ползва притежателят на синя карта на ЕС по време на периода на заетост или процедурата за подновяване на синя карта на ЕС.

(38)

Форматът на синята карта на ЕС следва да отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 (14) на Съвета, като по този начин държавите членки могат да се позоват на информацията относно условията, при които съответното лице има право да работи. Държавите членки следва да могат да предоставят допълнителна информация на хартиен носител или да съхраняват такава информация в електронна форма в съответствие с член 4 от посочения регламент и буква а), точка 16 от приложението към посочения регламент, за да предоставят по-точна информация за съответната трудова дейност. Предоставянето на такава допълнителна информация следва да бъде незадължително за държавите членки и да не съставлява допълнително изискване, което да застраши единното разрешение и единната процедура за кандидатстване.

(39)

Съответната държава членка следва да гарантира, че заявителите имат право да обжалват пред съд или трибунал всяко решение, с което се отхвърля заявление за синя карта на ЕС, или всяко решение да не се подновява или да се отнеме синя карта на ЕС. Това не следва да засяга възможността за определяне на административен орган, който да извършва предварителен административен контрол на тези решения.

(40)

Доколкото целта на настоящата директива е да се преодолее недостигът на работна ръка и умения в ключови сектори на пазарите на труда, всяка държава членка следва да може да проверява дали дадено свободно работно място, което заявителят за синя карта на ЕС възнамерява да попълни, би могло вместо това да бъде попълнено с работна ръка от съответната държава членка или от Съюза, или от граждани на трети държави, които вече пребивават законно в съответната държава членка и които вече са част от нейния пазар на труда по силата на правото на Съюза или националното право, или от дългосрочно пребиваващи в ЕС лица, които желаят да се преместят в тази държава членка с цел висококвалифицирана трудова заетост в съответствие с глава III от Директива 2003/109/ЕО на Съвета (15). В случай че държава членка реши да използва тази възможност, тя следва да съобщи това по ясен, достъпен и прозрачен начин на заявителите и работодателите, включително чрез електронни медии. Тези проверки не следва да бъдат част от процедурата за подновяване на синята карта на ЕС. В случай на дългосрочна мобилност, държавата членка следва да може да взема под внимание положението на пазара на труда само ако е въвела проверки и за заявители от трети държави.

(41)

При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да се въздържат от активно набиране на персонал в развиващите се страни в сектори, в които има недостиг на персонал. В ключови сектори, например в сектора на здравеопазването, следва да се разработят политики и принципи за етично набиране на персонал, които да се прилагат към работодателите в публичния и частния сектор. Това е съобразено с ангажимента на Съюза съгласно Световния кодекс на Световната здравна организация от 2010 г. по отношение на практиките при международно назначаване на здравни работници, както и със заключенията на Съвета и държавите членки от 14 май 2007 г. относно Европейската програма за действие за справяне с критичния недостиг на здравни работници в развиващите се страни (2007—2013 г.), и по отношение на сектора на образованието. Целесъобразно е тези принципи и политики да бъдат утвърдени посредством разработването и прилагането на механизми, насоки и други инструменти за улесняване, по подходящ начин, на кръговата и временната миграция, както и посредством други мерки, които да сведат до минимум отрицателното и да увеличат до максимум положителното въздействие от имиграцията на висококвалифицирани лица върху развиващите се страни, за да може „изтичането на мозъци“ да се превърне в „привличане на мозъци“.

(42)

Държавите членки следва да имат възможност да прилагат опростена процедура за работодателите. Тази процедура следва да позволи на признатите работодатели да се възползват от по-опростените процедури и условия за прием съгласно настоящата директива. Държавите членки следва обаче да предвидят достатъчно гаранции срещу злоупотреби. В съответствие с принципа на пропорционалност тези гаранции трябва да вземат предвид сериозността и характера на нарушението. Ако по време на подновяването на синя карта на ЕС, работодателят вече не е признат работодател, при подновяване на синята карта на ЕС следва да се прилагат общите условия за прием, освен ако съответният гражданин на трета държава не бъде нает от друг признат работодател.

(43)

За да се гарантира, че критериите за прием продължават да са изпълнени, държавите членки следва да имат право да изискват през първите 12 месеца на законна заетост като притежател на синя карта на ЕС всяка смяна на работодателя или други значими промени да бъдат съобщавани на компетентните органи и компетентните органи да извършват проверка на положението на пазара на труда. След този 12-месечен период държавите членки следва да могат да изискват от притежателя на синя карта на ЕС само да съобщава на компетентните органи за смяна на работодателя или за промяна, засягаща изпълнението на критериите за прием, посочени в настоящата директива, включително, когато е необходимо, новия трудов договор. Не следва да се извършва проверка на положението на пазара на труда. Оценката, извършвана от държавите членки, следва да се ограничава до елементите, които са се променили.

(44)

С цел да се стимулира иновативното предприемачество, държавите членки следва да могат да предоставят на гражданите на трети държави, приети съгласно настоящата директива, възможност да извършват дейност като самостоятелно заети лица паралелно с дейността им съгласно настоящата директива, без това да засяга правото им на пребиваване като притежатели на синя карта на ЕС. Това следва да не засяга постоянното задължение за изпълнение на условията за прием съгласно настоящата директива, поради което притежателят на синя карта на ЕС следва да продължи да има висококвалифицирана трудова заетост. Държавите членки следва да могат да определят в националното си право условията за извършване на дейност като самостоятелно заети лица. Държавите членки следва да могат също така да ограничават обхвата на разрешената дейност като самостоятелно заети лица. Държавите членки следва да предоставят на притежателите на синя карта на ЕС достъп до дейности на самостоятелно заети лица при условия, не по-малко благоприятни от предвидените в съществуващите национални схеми. Доходите от самостоятелна заетост не следва да се отчитат, когато се преценява дали е спазено изискването за прага на заплатите като необходимо условие за правото на притежаване на синя карта на ЕС.

(45)

За да се увеличи приносът на притежателя на синя карта на ЕС посредством неговата висока професионална квалификация, държавите членки следва също така да могат да предвиждат в националното си право разпоредби, позволяващи на притежателите на синя карта на ЕС да се занимават с друга професионална дейност, която допълва основната им дейност като притежатели на синя карта на ЕС. Доходите от такава професионална дейност не следва да се отчитат, когато се преценява дали е спазено изискването за прага на заплатите като необходимо условие за правото на притежаване на синя карта на ЕС.

(46)

Притежателите на синя карта на ЕС следва да бъдат равно третирани в контекста на клоновете на социалната сигурност, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (16). С настоящата директива не се хармонизира законодателството на държавите членки в областта на социалната сигурност. Тя се ограничава до прилагането на принципа на равно третиране в областта на социалната сигурност спрямо гражданите на трети държави, попадащи в приложното ѝ поле.

(47)

При мобилност между държавите членки се прилага Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета (17). Настоящата директива не следва да предоставя повече права на мобилните притежатели на синя карта на ЕС от вече предвидените в съществуващото право на Съюза в областта на социалната сигурност по отношение на граждани на трети държави, които имат трансгранични интереси в държавите членки.

(48)

Професионалните квалификации, придобити от гражданин на трета държава в друга държава членка, следва да бъдат признати по същия начин, както се признават за граждани на Съюза. Квалификациите, придобити в трета държава, следва да се вземат предвид в съответствие с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18). Настоящата директива следва да не засяга условията, предвидени в националното право за упражняване на регламентирани професии. Тя следва да не възпрепятства държавите членки да запазват национални ограничения за достъпа до заетост, което предполага поне спорадично участие в упражняването на публична власт и отговорност за защита на общия интерес на държавата, както и да запазват национални правила относно дейностите, запазени за граждани на съответната държава членка, граждани на Съюза или граждани на друга държава от Европейското икономическо пространство (наричани по-нататък „граждани на ЕИП“), включително в случай на мобилност към други държави членки, когато тези забрани или правила са съществували към момента на влизане в сила на настоящата директива.

(49)

Правата, които лице, на което е предоставена международна закрила, придобива като притежател на синя карта на ЕС, следва да не засягат правата, с които това лице се ползва съгласно Директива 2011/95/ЕС и Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., както е изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“) в държавата членка, която е предоставила международната закрила. За да се избегнат противоречащи си правила, в тази държава членка следва да не се прилагат разпоредбите на настоящата директива относно равното третиране и събирането на семейството. Лицата, на които е предоставена международна закрила в една държава членка и са притежатели на синя карта на ЕС в друга държава членка, следва да се ползват със същите права като тези на всеки друг притежател на синя карта на ЕС в последната държава членка, включително право на равно третиране като гражданите на държавата членка на пребиваване, както и права за събиране на семейството. Статутът на лице, на което е предоставена международна закрила, не зависи от това дали лицето е също така притежател на синя карта на ЕС и от валидността на тази синя карта на ЕС.

(50)

Благоприятните условия за събиране на семейството и за достъп до работа за съпрузите следва да бъдат основен елемент на настоящата директива с цел по-успешно привличане на висококвалифицирани работници от трети държави. За постигането на тази цел следва да се предвидят специални дерогации от Директива 2003/86/ЕО, която се прилага в първата и във втората държава членка на пребиваване. Държавите членки следва да могат да ограничават обхвата на дейностите като самостоятелно заето лице, в които могат да участват съпрузите, при същите условия, които се прилагат за притежателите на синя карта на ЕС. Не следва да се прилагат условията, свързани с интеграция или периоди на изчакване, преди да се позволи събиране на семейството, тъй като висококвалифицираните работници и техните семейства вероятно разполагат с благоприятна отправна точка по отношение на интеграцията в приемащата ги общност. С цел да се улесни бързото влизане на висококвалифицирани работници, разрешенията за пребиваване на членовете на техните семейства следва да се издават едновременно със синята карта на ЕС, когато са изпълнени съответните условия и заявленията са подадени едновременно.

(51)

С цел да се привлекат висококвалифицирани работници от трети държави и да се насърчи техният продължителен престой в Съюза, като същевременно се даде възможност за мобилност в рамките на Съюза, както и за кръгова миграция, следва да се предвидят дерогации от Директива 2003/109/ЕО. На притежателите на синя карта на ЕС, които са се възползвали от възможността да се местят от една държава членка в друга, следва да се предостави по-лесен достъп до статут на дългосрочно пребиваващи в ЕС в дадена държава членка, по-специално като им се позволи да натрупват периоди на пребиваване в различни държави членки, при условие че могат да докажат броя години законно и непрекъснато пребиваване, изисквани съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2003/109/ЕО, като притежатели на синя карта на ЕС, на национално разрешение за висококвалифицирана трудова заетост, на разрешение за студент или научен работник в съответствие с Директива (ЕС) 2016/801 или като лице, на което е предоставена международна закрила. Те следва да докажат и две години законно и непрекъснато пребиваване като притежател на синя карта на ЕС непосредствено преди подаването на съответното заявление на територията на държавата членка, в която се подава заявлението за статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС в дадена държава членка. Както е предвидено в Директива 2003/109/ЕО, само половината от периодите на пребиваване с учебна цел е позволено да бъдат взети предвид при изчисляването на петте години законно и непрекъснато пребиваване в държавите членки, в които периодите на пребиваване с учебна цел се вземат предвид при изчисляването на непрекъснатото пребиваване.

(52)

За да се насърчи мобилността на висококвалифицираните работници от трети държави между Съюза и техните държави на произход, следва да се предвидят дерогации от Директива 2003/109/ЕО, за да се разрешат по-дълги периоди на отсъствие от предвидените в нея, след като висококвалифицираните работници от трети държави са придобили статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС в дадена държава членка.

(53)

Професионалната и географската мобилност на висококвалифицираните работници от трети държави следва да бъде призната като важен фактор за подобряване на ефикасността на пазара на труда в Съюза, за преодоляване на недостига на умения и за неутрализиране на регионалните несъответствия. Мобилността в рамките на Съюза следва да се улесни.

(54)

Настоящата директива се прилага, без да се засягат разпоредбите на директиви 96/71/ЕО (19) и 2014/67/ЕС (20) на Европейския парламент и на Съвета.

(55)

Съществуващата правна несигурност във връзка със служебните пътувания на висококвалифицирани работници от трети държави следва да се преодолее, като се въведе определение на понятието „служебно пътуване“ и се състави списък с дейности, които във всички случаи следва да се считат за служебни дейности във всички държави членки. Тези дейности трябва да бъдат пряко свързани с интересите на работодателя в първата държава членка и следва да имат отношение към задълженията на притежателя на синя карта на ЕС за целите на трудовата заетост, за която е предоставена синята карта на ЕС. Вторите държави членки не следва да имат право да изискват от притежателите на синя карта на ЕС, извършващи служебна дейност, да разполагат с виза, разрешение за работа или друго разрешение освен синята карта на ЕС. Когато синята карта на ЕС е издадена от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, притежателят ѝ следва да има право на влизане и престой в една или няколко втори държави членки с цел служебна дейност за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни.

(56)

Притежателите на синя карта на ЕС следва да имат право да се преместят във втора държава членка при опростени условия, когато възнамеряват да кандидатстват за нова синя карта на ЕС въз основа на съществуващ трудов договор или обвързващо предложение за работа. Вторите държави членки следва да нямат право да изискват от притежателите на синя карта на ЕС друго разрешение освен синята карта на ЕС, издадена от първата държава членка. Непосредствено след като притежател на синя карта на ЕС подаде във втора държава членка пълно заявление за нова синя карта на ЕС в рамките на срока, предвиден в настоящата директива, следва да бъде възможно посочената държава членка да разреши на този притежател на синя карта на ЕС да започне работа. Притежателите на синя карта на ЕС следва да имат право да започнат работа най-късно 30 дни след подаването на заявлението за нова синя карта на ЕС. Мобилността следва да съответства на търсенето, поради което винаги следва да се изисква трудов договор във втората държава членка, следва да бъдат изпълнени всички условия, предвидени в приложимото право, определени в колективни трудови договори или установени в практиките в съответните сектори на заетост, и заплатата следва да е съобразена с прага, определен от втората държава членка в съответствие с настоящата директива.

(57)

Когато притежателите на синя карта на ЕС възнамеряват да кандидатстват за синя карта на ЕС във втора държава членка, за да упражняват регламентирана професия, техните професионални квалификации следва да бъдат признати по същия начин като тези на гражданите на Съюза, упражняващи правото на свободно движение, в съответствие с Директива 2005/36/ЕО, останалото приложимо право на Съюза и националното право.

(58)

Макар в настоящата директива да са предвидени някои специални правила относно влизането и престоя във втора държава членка с цел служебна дейност и относно преместването във втора държава членка с цел пребиваване и работа в нея чрез синя карта на ЕС на нейна територия, се прилагат всички други правила относно движението на лица през границите, определени в съответните разпоредби на достиженията на правото от Шенген.

(59)

Когато синята карта на ЕС е издадена от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, и в някоя от предвидените в настоящата директива ситуации във връзка с мобилността притежателят на синята карта на ЕС пресече външна граница по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/399 и влезе на територията на втора държава членка, втората държава членка следва да има право да поиска доказателства, че притежателят на синя карта на ЕС влиза на нейна територия с цел извършване на служебна дейност или за да пребивава и работи в нея със синя карта на ЕС въз основа на трудов договор или обвързващо предложение за работа. В случай на мобилност с цел извършване на служебна дейност тази втора държава членка следва да може да поиска доказателства за служебната цел на престоя, като например покани, входни билети или документи, в които се описват служебните дейности на съответното дружество и длъжността на притежателя на синята карта на ЕС в това дружество.

(60)

Когато притежателят на синя карта на ЕС се премести във втора държава членка, за да кандидатства за синя карта на ЕС, и се придружава от членове на своето семейство, тази държава членка следва да може да поиска от членовете на семейството да представят разрешенията си за пребиваване, издадени в първата държава членка. Наред с това в случай на пресичане на външна граница по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/399 държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, следва да правят справка в Шенгенската информационна система и да отказват влизането или да възразяват срещу мобилността на лица, за които са постъпили сигнали в тази система с цел отказ за влизане или престой, съгласно посоченото в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета (21).

(61)

Когато притежател на синя карта на ЕС се премести във втора държава членка въз основа на синя карта на ЕС, издадена от първата държава членка, и втората държава членка отхвърли заявлението му за нова синя карта на ЕС, настоящата директива следва да позволи на втората държава членка да поиска от него да напусне нейната територия. Когато притежателят на синя карта на ЕС все още има валидна синя карта на ЕС, издадена от първата държава членка, втората държава членка следва да може да изиска от него да се върне в първата държава членка в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (22). Когато синята карта на ЕС, издадена от първата държава членка, бъде отнета или срокът ѝ на валидност изтече по време на разглеждането на заявлението, следва да бъде възможно втората държава членка да реши да върне притежателя на синя карта на ЕС в трета държава в съответствие с Директива 2008/115/ЕО или да поиска от първата държава членка да позволи повторно влизане на притежателя на синя карта на ЕС на нейна територия без ненужни формалности или забавяне. Във втория случай първата държава членка следва да издаде на притежателя на синя карта на ЕС документ, който позволява повторно влизане на нейна територия.

(62)

За целите на пребиваването на лица, на които е предоставена международна закрила, е необходимо да се гарантира, че когато такива лица се преместят в държава членка, различна от държавата членка, която им е предоставила международната закрила, първата държава членка се уведомява за предоставената международна закрила на съответните лица, така че да може да изпълни задълженията си във връзка с принципа на забрана за връщане.

(63)

Когато държава членка възнамерява да експулсира лице, което е получило синя карта на ЕС в тази държава членка и на което е предоставена международна закрила в друга държава членка, това лице следва да се ползва със закрила срещу връщане в съответствие с Директива 2011/95/ЕС и член 33 от Женевската конвенция.

(64)

Когато експулсирането на лице, на което е предоставена международна закрила, от територията на държава членка е разрешено съгласно Директива 2011/95/ЕС, държавaта членка би трябвало да гарантира, че е получена цялата информация от съответните източници, включително, когато е целесъобразно, от държавата членка, която е предоставила международната закрила, и че информацията е оценена задълбочено с цел да се гарантира, че решението за експулсиране на това лице е съобразено са член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

(65)

Следва да се предвидят специални разпоредби за докладване, за да се наблюдава прилагането на настоящата директива с цел откриване и евентуално противодействие на възможните последици, които може да има във връзка с „изтичането на мозъци“ в развиващите се страни, както и за избягване на „разхищаването на мозъци“.

(66)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно въвеждането на специална процедура за прием, както и приемането на условия за влизане и пребиваване, приложими за граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за членовете на техните семейства, и създаването на права във връзка с това, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, особено когато става въпрос за гарантиране на тяхната мобилност между държавите членки и предлагане на ясен и единен набор от критерии за прием в държавите членки, с цел да се използва по-добре привлекателността на Съюза като цяло, а поради нейния обхват и последици могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(67)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата, в съответствие с член 6 от ДЕС.

(68)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(69)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(70)

В съответствие с членове 1 и 2 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(71)

Поради това Директива 2009/50/ЕО следва да бъде отменена,

(1)

Максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) за хлорантранилипрол са определени в част А от приложение III към Регламент (ЕО) № 396/2005.

(2)

В съответствие с член 6, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 396/2005 бе подадено заявление за допустими за целите на вноса стойности на хлорантранилипрол, използвано в Съединените щати върху варива. Заявителят твърди, че разрешените видове употреба на това вещество при варива в Съединените щати водят до по-високи нива на остатъчни вещества от разрешените с Регламент (ЕО) № 396/2005 МДГОВ и че е необходимо определянето на по-висока МДГОВ, за да се избегнат пречките пред търговията при вноса на посочената култура.

(3)

В съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 396/2005 заявлението беше подложено на оценка от съответната държава членка и докладът по оценката беше изпратен на Комисията.

(4)

Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) направи оценка на заявлението и на доклада за оценка, като обърна специално внимание на рисковете за потребителите, а когато е приложимо — и за животните, и даде обосновано становище по предложената МДГОВ (2). Той изпрати становището си до заявителите, до Комисията и до държавите членки и го направи общодостъпно.

(5)

Органът стигна до заключението, че всички изисквания във връзка с данните са изпълнени и че измененията на МДГОВ, поискани от заявителя, са приемливи с оглед на безопасността на потребителите въз основа на оценка на експозицията на потребителите за 27 конкретни групи европейски потребители. Органът взе предвид най-актуалната информация за токсикологичните свойства на веществото. Дългосрочната експозиция на веществото чрез консумация на всички хранителни продукти, които може да го съдържат, показва, че не съществува риск от превишаване на допустимата дневна доза. Освен това Органът стигна до заключението, че поради ниския профил на остра токсичност на веществото не е необходимо установяването на остра референтна доза.

(6)

Въз основа на обоснованото становище на Органа и като се вземат под внимание факторите, които са от значение за разглеждания въпрос, предложените изменения на МДГОВ отговарят на изискванията на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 396/2005.

(7)

Поради това Регламент (ЕО) № 396/2005 следва да бъде съответно изменен.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,