ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение II към Регламент (ЕС) 2018/848 се изменя, както следва:

1.

Част I се изменя, както следва: а) в точка 1.9.3 второто изречение се заменя със следното: „Операторите водят документация за използването на тези продукти, включително датата или датите, на които е използван всеки продукт, името на продукта, приложеното количество и съответните култури и парцели.“; б) в точка 1.10.2 второ изречение се заменя със следното: „Операторите водят документация, доказваща необходимостта от използването на тези продукти, включително датата или датите, на които е използван всеки продукт, името на продукта, активните вещества в него, приложеното количество, съответните култури и парцели и подлежащите на контрол вредител или болест.“; в) в точка 1.11 се добавя следното изречение: „Операторите водят документация за използването на тези продукти, включително датата или датите, на които е използван всеки продукт, името на продукта, активните вещества в него и мястото на използване.“; г) в точка 1.12 се добавя следното изречение: „По-специално, операторите водят документация за всички други външни ресурси, използвани за всеки парцел, и, където е приложимо, съхраняват наличните документални доказателства за всяка дерогация от производствените правила, получена в съответствие с точка 1.8.5.“; д) в точка 2.2 се добавя следната алинея: „Операторите водят документация за периода и мястото на събирането, съответните видове и събраното количество диви растения.“;

2.

Част II се изменя, както следва: а) в точка 1.1 се добавя следната алинея: „Операторите съхраняват наличните документални доказателства за всяка дерогация от правилата за животновъдство, получена в съответствие с точки 1.3.4.3, 1.3.4.4, 1.7.5, 1.7.8, точка 1.9.3.1, буква в) и точка 1.9.4.2, буква в).“; б) добавя се следната точка 1.3.4.5: „1.3.4.5. Операторите водят документация или документални доказателства за произхода на животните, които идентифицират животните в съответствие с подходящи системи (за животно или по партида/стадо/кошер), за ветеринарните досиета на животните, въведени в стопанството, датата на пристигане и периода на преход.“; в) добавя се следната точка 1.4.4: „1.4.4.   Водене на документация за режима на хранене Операторите водят документация за режима на хранене и, където е целесъобразно, за периода на паша. По-специално, те водят документация за наименованието на фуража, включително всяка използвана форма на фураж, напр. комбинирани фуражи, пропорциите на различните фуражни суровини в дажбите, както и пропорцията на фуража от собственото им стопанство или от същия регион, и, където е уместно, периодите на достъп до пасищата, периодите на смяна на пасищата, през които се прилагат ограничения, както и документални доказателства за прилагането на точки 1.4.2 и 1.4.3.“; г) в точка 1.5.1.6 се добавя следното изречение: „Операторите водят документация за използването на тези продукти, включително датата или датите, на които е използван продуктът, името на продукта, активните вещества в него и мястото на използване.“; д) добавя се следната точка 1.5.2.7: „1.5.2.7. Операторите водят документация или документални доказателства за всяко прилагано лечение, и по-специално за идентификацията на лекуваните животни, датата на лечение, диагнозата, дозировката, името на продукта за лечение и, където е приложимо, рецептата за ветеринарни грижи и карентния срок, прилаган преди животинските продукти да могат да бъдат пуснати на пазара и етикетирани като биологични.“; е) добавя се следната точка 1.7.12: „1.7.12. Операторите водят документация или документални доказателства за всяка конкретна приложена операция и обосновка за прилагането на точки 1.7.5, 1.7.8, 1.7.9 или 1.7.10. Що се отнася до животните, напускащи стопанството, където е уместно, се записват следните данни: възраст, брой животни, тегло на кланичните животни, съответната идентификация (на животно или по партида/стадо/кошер), дата на напускане и местоназначение.“; ж) в точка 1.9.4.4, буква в) се заменя със следното: „в) в сградите няма птици в периодите между отглеждането на всяка една партида птици. През тези периоди сградите и оборудването се почистват и дезинфекцират. Освен това, когато отглеждането на всяка партида птици приключи, откритите заградени площи се оставят празни за период, определен от държавите членки, за да се възстанови растителността. Операторът води документация или документални доказателства за прилагането на този период. Тези изисквания не се прилагат за местата, където птиците не се отглеждат на партиди, не се гледат в открити заградени площи и могат да се движат свободно през целия ден;“; з) добавя се следната точка 1.9.6.6: „1.9.6.6.   Задължения за водене на документация Операторите поддържат карта в подходящ мащаб или географски координати на местоположението на кошерите, която се предоставя на контролния или надзорния орган в доказателство на това, че достъпните за пчелните колонии площи отговарят на изискванията на настоящия регламент. По отношение на употребата на храни в регистъра на пчелина се вписва следната информация: наименование на използвания продукт, дати, количества и кошери, в които се използва продуктът. Зоната, където е разположен пчелинът, се вписва заедно с идентификацията на кошерите и периода на преместване. Всички приложени мерки се вписват в регистъра на пчелина, включително свалянето на магазините и операциите по извличане на меда. Количествата и датите на събиране на меда също се вписват.“;

3.

Част III се изменя, както следва: а) добавя се следната точка 1.11: „1.11. Операторите съхраняват наличните документални доказателства за всяка дерогация от производствените правила за аквакултурни животни, полученa в съответствие с точка 3.1.2.1, букви г) и д).“; б) в точка 2.2.2, буква в) се добавя следното изречение: „Операторите водят документация за използването на тези продукти, включително датата или датите, на които е използван всеки продукт, името на продукта, приложеното количество и съответните партиди/резервоари/басейни.“; в) в точка 2.3.2 се добавя следното изречение: „Операторите водят документация за използването на тези продукти, включително датата или датите, на които е използван продуктът, името на продукта, приложеното количество и съответните партиди/резервоари/басейни.“; г) вмъква се следната точка 3.1.2.4: „3.1.2.4. Операторите водят документация за произхода на животните, като идентифицират животните/партидите, датата на пристигане и биологичния вид, количествата, статуса (биологичен/небиологичен) и периода на преход.“; д) вмъква се следната точка 3.1.3.5: „3.1.3.5. Операторите водят документация за специфичните режими на хранене, по-специално за наименованието и количеството на фуража и използването на допълнителен фураж, както и за съответните животни/партиди, които се хранят с него.“; е) вмъква се следната точка 3.1.4.3: „3.1.4.3.   Водене на документация за профилактиката на болести Операторите водят документация за прилаганите мерки за профилактика на болести, като посочват подробности за некултивиране, почистване и третиране на водата, и за всяко прилагано ветеринарно и друго лечение срещу паразити, по-специално за датата на лечение, диагнозата, дозировката, името на продукта за лечение, рецептата за ветеринарни грижи, където е приложимо, и карентните срокове, прилагани преди продуктите от аквакултури да могат да бъдат пуснати на пазара и етикетирани като биологични.“; ж) в точка 3.1.5.3 се добавя следната алинея: „Операторите водят документация на мерките за наблюдение и поддръжка, засягащи добро състояние на животните и качеството на водата. При наторяване на водоемите и езерата операторите водят документация за прилагането на торове и подобрители на почвата, включително датата на прилагане, името на продукта, приложеното количество и мястото на съответното прилагане.“; з) в точка 3.1.6.5 се добавя следната алинея: „Операторите водят документация за такова използване, като посочват дали се прилага съгласно буква а), б) или в).“;

4.

Част IV се изменя, както следва: а) в точка 1.4 буква а) се заменя със следното: „а) вземат предпазни мерки и водят документация за тях;“; б) добавя се следната точка 1.7: „1.7. Операторите съхраняват наличните документални доказателства за разрешенията за използване на небиологични земеделски съставки за производството на преработени биологични храни в съответствие с член 25, ако са получили или използвали такива разрешения.“; в) в точка 2.2.3 се добавя следното изречение: „Операторите водят документация за използването на тези продукти, включително датата или датите, на които е използван всеки продукт, името на продукта, активните вещества в него и мястото на използване.“; г) добавя се следната точка 2.3: „2.3. Операторите водят документация за всички ресурси, използвани при производството на храни. При производството на съставни продукти се съхраняват пълни рецепти/формули, показващи количествата на входящите и изходящите ресурси, които са на разположение на компетентния или надзорния орган.“;

5.

Част V се изменя, както следва: а) в точка 1.4 буква а) се заменя със следното: „а) вземат предпазни мерки и водят документация за тях;“; б) в точка 2.4 се добавя следното изречение: „Операторите водят документация за използването на тези продукти, включително датата или датите, на които е използван всеки продукт, името на продукта, активните вещества в него и мястото на използване.“; в) добавя се следната точка 2.5: „2.5. Операторите водят документация за всички ресурси, използвани при производството на фуражи. При производството на съставни продукти се съхраняват пълни рецепти/формули, показващи количествата на входящите и изходящите ресурси, които са на разположение на компетентния или надзорния орган.“;

6.

В част VI се добавя следната точка 2.3: „2.3. Операторите водят документация за всички продукти и вещества, използвани във винопроизводството и за почистване и дезинфекция, включително датата или датите, на които е използван всеки продукт, името на продукта, активните вещества в него и, където е приложимо, мястото на използване.“;

7.

В част VII се добавя следната точка 1.5: „1.5. Операторите водят документация за всички продукти и вещества, използвани за производството на дрожди и за почистване и дезинфекция, включително датата или датите, на които е използван всеки продукт, името на продукта, активните вещества в него и мястото на използване.“

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения V, XIV и XV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/404 се изменят, както следва:

(1)

В приложение V, част 1, вписването за Ботсуана се заменя със следното: „BW Ботсуана BW-0 Щраусови птици за разплод и щраусови птици за отглеждане BPR P1 C 27.8.2021 г.   Еднодневни пилета на щраусови птици DOR P1 C 27.8.2021 г.   Яйца, свободни от определени патогени SPF         Яйца за люпене от щраусови птици HER P1 C 27.8.2021 г.“

(2)	В приложение XIV, част 1, вписването за Ботсуана се заменя със следното: „BW Ботсуана BW-0 Прясно месо от щраусови птици RAT P1 C 27.8.2021 г.“

(3)	В приложение XV, част 1, раздел А, вписването за Ботсуана се заменя със следното: „BW Ботсуана BW-0 B B B B B B B Не е разрешено D Не е разрешено MPST“

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОКУМЕНТ ЗА ПРОЕКТ

Проект в подкрепа на универсализирането, прилагането и укрепването на Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия (ККО) – HR(2021) 124

ОБОСНОВКА И ПРЕДИСТОРИЯ

Позната повече като „Конвенция за конвенционалните оръжия“, Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателни въздействия (ККО) влезе в сила на 2 декември 1983 г. Генералният секретар на ООН е депозитар на тази конвенция и на приложените към нея протоколи.

ККО е ключов инструмент на международното хуманитарно право, съставен от рамкова конвенция, в която се определят общият обхват и правилата за дейността, и пет приложени протокола, с всеки от които се забранява или регламентира конкретен вид оръжия. Всеки протокол е също така самостоятелен правен инструмент със свои членове и, в някои случаи, механизми за прилагане.

Конвенцията се доказа като гъвкав механизъм, който може да отговори на широк кръг от нововъзникващи предизвикателства по отношение на средствата и методите на водене на война, и по този начин допринесе за кодифицирането и прогресивното развитие на международното хуманитарно право (МХП). По-конкретно тази гъвкавост позволи към конвенцията да се добавят нови протоколи – Протокол IV за ослепяващите лазерни оръжия през 1996 г. и Протокол V за взривните военни остатъци през 2003 г. – към първоначалните три, приети през 1980 г. Нещо повече, през 2001 г. обхватът на конвенцията и протоколите към нея беше разширен, за да обхване въоръжените конфликти с немеждународен характер. Наред с това в рамките на група от правителствени експерти бяха обсъдени различни въпроси, които не са обхванати от протоколите, последният от които бяха нововъзникващите технологии в областта на смъртоносните автономни оръжейни системи (LAWS).

1.   ПРОЕКТИ

1.1.   Проект 1: Подготовка и последващи действия във връзка с Шестата конференция за преглед

1.1.1.   Цел на проекта

Шестата конференция за преглед на ККО, насрочена за декември 2021 г., дава възможност на високодоговарящите се страни да извършат цялостен преглед на действието и състоянието на конвенцията и протоколите към нея, както и да оценят постигнатия напредък в изпълнението на неотдавнашните решения. Очаква се още високодоговарящите се страни да определят приоритетите на конвенцията за следващите няколко години, както и стратегиите и механизмите за превръщане на тези приоритети в действия. Мнозина считат 2021 г. за повратна година за определянето на бъдещето на ККО.

Ограниченият брой дни, отделени за заседанието на подготвителния комитет и за самата конференция, широкият спектър от въпроси, свързани с конвенцията, които биха могли да бъдат разгледани от конференцията, в съчетание с факта, че пандемията от COVID-19 се отрази върху възможността за следване на обичайния консултативен процес при подготовката за такъв важен етап като конференцията за преглед, открояват необходимостта от подпомагане на подготвителната работа по същество за конференцията, която да допълва официалния процес. Нещо повече, разнообразието от сектори (военни, хуманитарни, дипломатически, научни), които участват в осигуряването на съответствие с прилагането на ККО, също прави многостранните диалози, включващи експертен опит на национално и регионално равнище преди конференцията, не само желателни, но и нужни за провеждането на съдържателна конференция за преглед.

С цел да се запази набраната скорост за подготовка по същество за Шестата конференция за преглед, този стълб има за цел, в тясно сътрудничество с мандатоносителите на ККО в Женева, да се направи преглед на работата, предприета през последните години, включително оценка на постигнатия напредък и нерешените въпроси. Дейностите в тази насока биха помогнали на високодоговарящите се страни: i) да придобият актуална информация за новости, които са от значение за конвенцията и всеки от протоколите към нея, ii) да установят пропуските и предизвикателствата в прилагането на ККО и начините за преодоляването им, iii) да определят своевременно възможните теми, които могат да бъдат разгледани на конференцията за преглед, и iv) да изготвят съответните национални и регионални позиции, както и евентуални предложения за разглеждане на конференцията. Целта е да се увеличи максимално възможността за по-добра информираност и задълбоченост на обсъжданията и съответно за съществени резултати на Шестата конференция за преглед.

Наред с това конференцията за преглед е и повод да се оценят и доразвият съществуващите инструменти, източници на информация и механизми за прилагането на ККО, например националните годишни доклади относно конвенцията като цяло, Изменения протокол II и Протокол V. Като призна значението на докладите за предоставяне на информация относно политиката и действията на национално равнище, както и за международното сътрудничество и помощ, Петата конференция за преглед от 2016 г. възложи на председателите на годишните срещи на високодоговарящите се страни да насърчават по-високи равнища на докладване. Равнищата обаче обикновено остават под 60%, а систематичният и качествен анализ на докладите е все така отворен въпрос. Друг пример е стратегията за насърчаване на международната техническа помощ и укрепване на националния капацитет за противодействие на заплахите от самоделни взривни устройства (IED). Това включва доброволния въпросник от 2015 г., чийто преработен текст предстои да бъде представен през 2021 г., и декларацията от 2016 г. относно IED с акцент върху превенцията, обмена на информация, смекчаването на заплахите и разпространението на информация относно рисковете.

След конференцията за преглед обсъжданията за разработване на стратегии и последващи действия за изпълнение на решенията, взети по време на конференцията, ще се провеждат в тясно сътрудничество с мандатоносителите на ККО. Тези обсъждания ще имат за цел да подпомогнат високодоговарящите се страни при набелязването на практически начини за проследяване на усилията за прилагане на национално и регионално равнище през петгодишния период до Седмата конференция за преглед.

1.1.2.   Очаквани резултати от проекта

а)	Диалози с участието на множество заинтересовани страни за споделяне на широк спектър от мнения във връзка със спазването на ККО.

б)	Споделено разбиране от високодоговарящите се страни за приоритетните области в подготовката на конференцията за преглед.

в)	Повишаване на осведомеността и приноса на националните експерти за ККО.

г)	По-задълбочено разбиране от делегатите към ККО за предизвикателствата пред прилагането на национално и регионално равнище и начините за преодоляване на тези трудности.

д)	Възможности за високодоговарящите се страни да разработят и уточнят предложения, които да бъдат представени на Шестата конференция за преглед.

е)	Подкрепа за мандатоносителите при подготовката по същество на Шестата конференция за преглед и при изпълнението на решенията на конференцията.

1.1.3.   Описание на проекта

До четири тематични срещи ще се проведат преди и след Шестата конференция за преглед във връзка със:

i)	въпроси, обсъдени след последната конференция за преглед от 2016 г., които налагат допълнителен анализ;

ii)	последни новости, които са от значение за ключови разпоредби и за петте протокола на ККО;

iii)	варианти за подпомагане на мандатоносителите при изпълнението на решенията, взети по време на Шестата конференция за преглед.

Ще се провеждат предварителни консултации с мандатоносителите на ККО и високодоговарящите се страни, за да се определи основната тема на всяко заседание. Заседанията ще имат за цел да се улесни диалогът между високодоговарящите се страни. Заседанията ще включват презентации от експерти и ще дават възможност на представителите на различни сектори, включително правителството, гражданското общество и академичните среди, да обменят мнения. В частност срещите по втория набор от теми ще помогнат на високодоговарящите се страни да се подготвят за прегледа на всеки член от конвенцията и на всеки протокол към нея, който преглед ще се проведе на конференцията за преглед. По-конкретно на високодоговарящите се страни ще бъдат предоставени елементите, за да се определи дали би имало полза от по-внимателен преглед, последващи действия или изменения на даден член от конвенцията или протоколите към нея с оглед на настоящите тенденции и предизвикателства. След всяко заседание ще се изготвя обобщение на обсъжданията.

Ако времето го позволява, преди конференцията за преглед ще бъдат организирани регионални или подрегионални работни семинари, за да се даде възможност на националните специалисти да участват в последващи дискусии относно изводите от тематичните срещи в по-малки групи. Целевата аудитория ще бъдат дипломати, представители на сектора на отбраната и национални агенции на високодоговарящите се страни за борба с противопехотните мини. Ще бъдат поканени и регионални организации и подписали държави. Ще бъдат разгледани и специални контакти с високодоговарящите се страни, които не са участвали в неотдавнашните процеси на ККО, за да се постигне максимално отразяване на различните позиции и по-добро разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени тези държави. Работните семинари имат за цел да се насърчи общото разбиране по ключови въпроси и да се обмени информация относно националните и регионалните усилия за прилагане на ККО, което може да допринесе за оформянето на предложения, които да бъдат разгледани на конференцията за преглед (1).

Освен това семинарите биха могли да подпомогнат високодоговарящите се страни при оценката на ефективността на съществуващите инструменти или ръководства за прилагане на ККО и при определянето на необходимостта от нови такива, които допълнително да подпомогнат националните усилия в тази насока, включително по-активен обмен на информация между държавите. Например могат да бъдат посветени сесии за проучване на приликите и тенденциите между националните годишни доклади относно спазването на ККО, Изменения протокол II и Протокол V, както и начините да се допринесе за постигане на съответствие между държавите, които се нуждаят от техническа помощ, и тези, които желаят да я предоставят. Освен това на сесиите би могло да се направи преглед на ефективността и евентуалните пропуски в стратегията за борба с IED в рамките на ККО въз основа на набелязването на предизвикателствата в националната и регионалната нормативна уредба, подготвеността и капацитета за справяне със заплахата от IED. В това отношение проектът ще се стреми към подобряване на системата и цифровизацията на стандартизираната информация, предоставяна в националните доклади, което може да увеличи достъпността на информацията и прозрачността, както и основаните на данни анализи и вземане на решения.

1.2.   Проект 2: Подкрепа за универсализирането

1.2.1.   Цел на проекта

ККО има 125 високодоговарящи се страни и четири държави (Египет, Нигерия, Судан и Виетнам), които са подписали, но не са ратифицирали конвенцията. Въпреки нейната приспособимост и значение за широк кръг от належащи глобални въпроси, степента на универсализиране на ККО е под 50% в някои региони, което ограничава географския обхват на придържането към нейните норми и оказва въздействие върху приобщаващия характер и разнообразието от гледни точки в ключови дискусии.

Планът за действие за насърчаване на универсализирането на ККО, приет от Третата конференция за преглед, беше успешно подкрепен от Съвместно действие 2007/528/ОВППС на ЕС от 23 юли 2007 г., което доведе до увеличаване на броя на високодоговарящите се страни по ККО от 100 през 2006 г. на 110 през 2009 г. (2) На Петата конференция за преглед през 2016 г. високодоговарящите се страни по ККО признаха, че универсализирането е от решаващо значение за успеха на конвенцията и възложиха на мандатоносителите да обмислят разработването на нов план за действие (CCW/CONF.V/10). Този проект има за цел да подкрепи държавите, които не са страни по конвенцията, да придобият по-задълбочено разбиране за целта и функционирането ѝ, както и за ползите от присъединяването им към нея, и да ги насърчи да участват по-активно в заседанията на ККО и съответните дейности. Целта му е да се анализират предизвикателствата пред универсалността на Конвенцията и да се подпомогнат мандатоносителите и държавите при провеждането на информационни дейности по координиран, устойчив и иновативен начин. Освен това проектът се очаква да разшири и поддържа мрежата от експерти и специалисти на национално равнище, които ще продължат да работят с общността на ККО след проектния цикъл. Това би им позволило да повишават осведомеността и разбирането за ККО на регионалните и националните форуми, включително да се възползват от възможностите за присъединяване на невисокодоговарящи се страни към конвенцията. От своя страна, тази мрежа ще разшири кръга от оратори, които да се използват за експертните заседания на ККО.

Като се има предвид, че изискването държавите да се съгласят да бъдат обвързани с поне два от протоколите при присъединяването си към конвенцията прави състава на членовете на всеки протокол различен, проектът ще подкрепи и универсализирането на протоколите към Конвенцията (3).

1.2.2.   Очаквани резултати от проекта

а)	Принос за установяването на координиран стратегически подход сред мандатоносителите и високодоговарящите се страни към универсализирането.

б)	По-задълбочено разбиране за ККО сред съответните национални органи и експерти.

в)	Създаване на мрежа от експерти и професионалисти за непрекъснат ангажимент в рамките на усилията за универсализиране и прилагане на ККО на национално или регионално равнище.

г)	Увеличаване на броя на невисокодоговарящите се страни, ангажирали се да се присъединят към ККО и да участват в дейности по конвенцията.

д)	По-балансирано в географско отношение присъединяване към ККО и протоколите към нея.

е)	Разработване на елементи, които да бъдат разгледани от мандатоносителите за евентуално изготвяне на актуализиран план за действие за универсализиране.

1.2.3.   Описание на проекта

Ще бъдат проведени до шест подрегионални семинара за универсализиране. В съответствие с последния план за действие относно универсализирането (4) приоритет ще имат държавите, които не са страни по конвенцията и са засегнати от мини и взривни военни остатъци, и регионите с ниска степен на присъединяване, както се предлага по-долу:

Регион	Целеви подрегиони
Африка	Всички
Азия и Тихоокеанския регион	Югоизточна Азия Тихоокеанския регион
Източна Европа	Кавказ
Латинска Америка и Карибите	Карибския басейн

Продължителността и съдържанието на семинарите ще бъдат съобразени с подрегионалните особености, приоритети и капацитет, включително с въздействието на различните видове оръжия, попадащи в обхвата на ККО. Проектът ще се изпълнява в тясно сътрудничество с трите регионални центъра на Службата на ООН по въпросите на разоръжаването (UNODA) в Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн.

Предвид значението на военния експертен опит и хуманитарните действия за прилагането на конвенцията, в допълнение към експертите по дипломатическа политика ще бъдат поканени и представители на сектора на отбраната и на националните агенции за разминиране и борба с експлозивите. Ще бъде направен опит също към семинарите да бъдат привлечени високодоговарящите се страни по ККО от съответния регион, за да се даде възможност за партньорски обмен, както и на представители на регионални организации. Когато е възможно, ще бъдат канени мандатоносители на ККО и установени в Женева делегати от съответните държави, които не са страни по конвенцията.

За невисокодоговарящите се страни, които демонстрират интерес да се присъединят към ККО по време на подрегионалните семинари, може да бъде организиран специален диалог за всяка държава с по-голяма група заинтересовани страни. Освен това към края на проекта отново ще бъде осъществен контакт с всички участници в семинарите, за да се потърси обратна връзка и да се направи преглед на напредъка.

В допълнение ще бъдат организирани дискусии в малки групи между високодоговарящите се страни по даден протокол и тези, които са страни по конвенцията, но не са се присъединили към протокола, така че първите да могат да отговорят на опасенията на последните и на въпросите, свързани с прилагането и спазването на национално равнище. Целта е да се насърчи универсализирането не само на ККО като цяло, но и на протоколите.

Ще бъдат събрани или разработени различни образователни и информационни материали относно ККО, които ще бъдат публикувани на страницата на проекта на уебсайта на UNODA. Този проект ще се опира на успеха и поуките от дейностите за универсализиране, проведени в рамките на Съвместно действие на Съвета на Европейския съюз от 2007 г. в подкрепа на ККО (2007/528/ОВППС), както и на подобни усилия от други базирани в Женева конвенции за разоръжаване.

1.3.   Проект 3: Улесняване на дискусиите относно недостатъчно проучените, възникващи и междусекторни въпроси от значение за ККО

1.3.1.   Цел на проекта

Този проект има за цел да се идентифицират и обсъдят, в тясно сътрудничество с мандатоносителите на ККО, недостатъчно проучени, нововъзникващи и междусекторни въпроси от значение за конвенцията, за да се допълни официалният процес. Дейностите ще предоставят на високодоговарящите се страни по ККО неофициален форум със седалище в Женева за разглеждане на тези въпроси чрез обмен между множество заинтересовани страни, за да се постигне по-добро разбиране на връзките между различните въпроси и да се осигури взаимно допълване на усилията в рамките на отделните сектори и между тях.

1.3.2.   Очаквани резултати от проекта:

а)	Всеобхватен и междурегионален диалог с участието на множество заинтересовани страни за последващи действия по въпроси, които не са проучени в достатъчна степен по време на заседанията на ККО и в други форуми.

б)	Разработване на документи за резултатите и последствията, в които се излагат повдигнатите и обсъжданите въпроси и, когато е приложимо, се включват цели и препоръки за по-нататъшни действия за осигуряване на съществен принос за заседанията на ККО, по-специално за заседанията на експертите.

в)	Създаване на мрежа от експерти, професионалисти, международни и регионални организации, академичните среди, гражданското общество, промишлеността и младежта, които да участват в обсъжданията по ККО.

г)	Разпространяване на инициативи, събития и аналитични констатации, свързани с ККО и от значение за ККО в рамките на мрежата и сред по-широка аудитория.

д)	Насърчаване на по-голямо равенство между половете сред експертите, участващи в заседанията на ККО и свързаните с тях обсъждания.

1.3.3.   Описание на проекта

Вече могат да бъдат определени редица дейности, докато други ще се появят в резултат на решенията на Шестата конференция за преглед, след като проектът започне да се изпълнява. В резултат на това с проекта ще бъдат набелязани въпроси, които понастоящем все още не са проучени в достатъчна степен, но заслужават допълнителен анализ и обсъждане. Въз основа на този процес ще се проведат поредица от кръгли маси и семинари/уебинари за експертни и практикуващи специалисти, ръководени от академичните среди и промишлеността, за да се откроят и разгледат допълнително тези въпроси. Тематичните предложения включват, наред с другото, развитието на конвенцията, новаторски подходи за изпълнение на предназначението и целите на конвенцията и протоколите към нея, както и пълноценно участие на жените във вземането на решения в областта на разоръжаването, политиката и програмирането. Освен това, и доколкото е възможно, в Женева ще бъдат организирани съпътстващи прояви по тези теми паралелно със заседанията на ККО.

Освен това основните участници в правителствата, международните и регионалните организации, академичните среди, гражданското общество, младежките групи и промишлеността, както и техните съществуващи и планирани инициативи, които могат да обогатят разискванията по ККО, ще бъдат картографирани, за да подпомогнат бъдещите усилия за прилагане. Въз основа на това ще бъде събрана и разпространена информация за предстоящите събития и инициативи, организирани от ключови участници, както и за констатациите и заключенията от проучванията и изследванията, които са от значение за ККО.

Резултатите и последствията от всички дейности по този проект ще се събират, когато е възможно и се счита за полезно ще бъдат преведени, и ще бъдат предоставени на обществеността, наред с другото, с цел привличане на нови заинтересовани страни по приобщаващ в географско и езиково отношение начин. Освен това, ако е възможно и целесъобразно, ще бъдат разработени последващи дейности, в процеса на които ще бъдат проведени консултации с ключови заинтересовани страни като настоящите и предишните мандатоносители на ККО.

2.   МЕТОДИКА

Дейностите по този проект ще се провеждат предимно онлайн, а материалите ще бъдат разработвани и разпространявани по цифров път. По-важни изключения са дейностите, при които физическото присъствие е възможно и не може да бъде заменено с дистанционни условия или за които форматът „присъствено“ би бил по-ефективен от гледна точка на разходите в сравнение с виртуалните. Освен това на уебсайта на проекта ще бъдат изготвяни обобщения на тематичните заседания и експертните обсъждания, които ще бъдат предоставени на високодоговарящите се страни по ККО и на други заинтересовани участници.

3.   ДОКЛАДВАНЕ И ОЦЕНКА

UNODA ще представи на върховния представител и на Комисията окончателен финансов и описателен доклад, съдържащ наред с другото извлечените поуки, както и кратки доклади за постигнатия напредък на всеки шест месеца.

4.   ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

Предложената продължителност за изпълнението на проекта е 24 месеца.

5.   ВИДИМОСТ НА ЕС

Ще бъдат предприети всички подходящи мерки за популяризиране на факта, че извършваните дейности са финансирани от Съюза. Тези мерки ще се осъществяват в съответствие с Наръчника за комуникацията и публичността при външните дейности на Европейския съюз, изготвен и публикуван от Европейската комисия. Видимостта на приноса на Съюза ще бъде осигурена с използване на подходяща запазена марка и методи за популяризиране, изтъкване на ролята на Съюза, осигуряване на прозрачност на неговите дейности и повишаване на осведомеността за основанията на настоящото решение, както и на осведомеността за подкрепата на настоящото решение от страна на Съюза и за резултатите от тази подкрепа. Знамето на Съюза ще присъства на видно място в изготвените в рамките на проекта материали в съответствие с насоките на Съюза за точното използване и възпроизвеждане на знамето.

6.   ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ

Изпълнението на този проект ще бъде възложено на UNODA в съответствие със споразумението за финансиране, което ще бъде сключено между Европейската комисия и UNODA.

Проектът ще се изпълнява в тясно сътрудничество и координация с трите регионални центъра на UNODA в Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн. Активно ще се търсят възможности за съвместни или последващи действия с партньори (като ЮНИДИР, МКЧК и UNMAS) и други организации според случая, за да се избегне дублирането, да се засили въздействието на всяко усилие и да се увеличи максимално разпространението на резултатите.

---

(1)  Ако условията не позволяват организирането на регионални или подрегионални семинари преди конференцията за преглед, те ще се считат за последващи конференцията дейности за проследяване на изпълнението на решенията на конференцията. Заключенията и предложенията от регионалните дискусии ще бъдат споделени с установените в Женева делегати, за да се допринесе за разработването на план за тази цел.

(2)  Четири държави от Африка, две от Близкия изток и Средиземноморието, една от Централна Азия, една от Латинска Америка и Карибския басейн и две от Европа.

(3)  Протокол I относно неоткриваемите фрагменти (118 високодоговарящи се страни), Изменен протокол II за забрани или ограничения на използването на мини, мини-капани и други устройства, с измененията от 3 май 1996 г. (106 високодоговарящи се страни), Протокол III за забрана или ограничаване на употребата на запалителни оръжия (115 високодоговарящи се страни), Протокол IV за ослепяващите лазерни оръжия (109 високодоговарящи се страни) и Протокол V за взривните военни остатъци (96 високодоговарящи се страни). Първоначалният протокол II, приет през 1980 г., също е все още в сила с 95 високодоговарящи се страни, някои от които не са се присъединили към неговата изменена версия.

(4)  Ускорен план за действие за универсализирането на Конвенцията и приложените към нея протоколи" (CCW/CONF.IV/4/Add.1)