6.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/1

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1437 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 3 август 2021 година

за изменение на Решение (ЕС) 2017/934 за делегирането на решения относно значимостта на поднадзорните лица (ЕЦБ/2021/33)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/933 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. относно общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения по отношение на правните инструменти във връзка с надзорните задачи (ЕЦБ/2016/40) (2), и по-специално член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Решение (ЕС) 2017/934 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2016/41) (3) определя критериите за делегиране на правомощия за вземане на решения на ръководителите на работни звена в Европейската централна банка (ЕЦБ) за приемането на решения относно значимостта на поднадзорните лица. Опитът, натрупан при прилагането на посоченото решение, показа, че са необходими някои пояснения и технически изменения, по-специално от съображения за последователност и сигурност при прилагането на тези критерии.

(2)

Процедурата за делегиране на правомощия за вземане на решения следва да бъде изяснена по отношение на изменения на решения относно значимостта, когато ръководителите на работни звена имат опасения относно взаимосвързаността на такова решение с едно или повече други решения, изискващи надзорно одобрение. Такъв може да бъде случаят, когато резултатът от съответната надзорна оценка оказва пряко въздействие върху едно или повече от тези други решения и поради това решенията следва да се разглеждат едновременно от един и същ орган за вземане на решения, за да се предотвратят противоречиви резултати.

(3)

На 24 юни 2020 г. Управителният съвет взе решение за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Република България (4), както и между ЕЦБ и Република Хърватия (5). В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се предвижда, че за да изпълнява определени задачи по отношение на кредитни институции, установени в държава членка, чиято парична единица не е еврото, когато е установено тясно сътрудничество в съответствие с посочения член, ЕЦБ може да изпраща инструкции до националния компетентен орган на съответната държава членка. Поради това е целесъобразно тези инструкции да се включат сред актовете, които ЕЦБ може да приема чрез делегиране на ръководителите на работни звена съгласно съответните разпоредби на Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40).

(4)

Освен това, когато ръководителите на работни звена имат опасения относно сложността или чувствителността — от гледна точка на влиянието върху репутацията на ЕЦБ и/или функционирането на единния надзорен механизъм — на изменение на решение относно значимостта, такова изменение на решение относно значимостта следва да бъде прието по процедурата при липса на възражения, а не чрез делегирано решение. Това изменение осигурява съответствие с процедурите, установени в решенията за делегиране, приети от Управителния съвет съгласно член 4 от Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) по отношение на други видове надзорни решения.

(5)	Поради това Решение (ЕС) 2017/934 (ЕЦБ/2016/41) следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменения

Решение (ЕС) 2017/934 (ЕЦБ/2016/41) се изменя, както следва:

В член 1 от се добавя следната точка 9:

„9) „чувствителност“ е характеристика или фактор, който може да има отрицателно влияние върху репутацията на ЕЦБ и/или върху ефективното и последователно функциониране на единния надзорен механизъм, включително, но не само: а) съответното поднадзорно лице преди това е било или понастоящем е обект на строги надзорни мерки, като например мерки за ранна намеса; б) след като бъде приет, проектът на решение ще създаде нов прецедент, който би могъл да обвърже ЕЦБ в бъдеще; в) след като бъде приет, проектът на решение може да привлече отрицателно медийно или обществено внимание; или г) национален компетентен орган, който е установил тясно сътрудничество с ЕЦБ, съобщава на ЕЦБ своето несъгласие с предложения проект на решение.“.

В член 2 от се добавят следните параграфи 3—5:

„3. Изменение на решение относно значимостта не се приема чрез делегирано решение, ако сложността на оценката или чувствителността на въпроса изисква да бъде прието по процедурата при липса на възражения.

4. Делегирането на правомощия за вземане на решения съгласно параграф 1 се прилага по отношение на:

а)	приемането от ЕЦБ на надзорни решения;

б)	приемането от ЕЦБ на инструкции, изпращани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 до националните компетентни органи, с които ЕЦБ е установила тясно сътрудничество.

5. Ръководителите на работни звена представят на Надзорния съвет и на Управителния съвет изменение на решение относно значимостта, което отговаря на критериите за приемане на делегирани решения, посочени в член 3, за приемане по процедурата при липса на възражения, ако надзорната оценка на това изменение на решение относно значимостта има пряко въздействие върху надзорната оценка на друго решение, което трябва да бъде прието по процедурата при липса на възражения.“.

Член 2

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено във Франкфурт на Майн на 3 август 2021 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE

(1) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

(2) ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 14.

(3) Решение (ЕС) 2017/934 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. за делегирането на решения относно значимостта на поднадзорните лица (ЕЦБ/2016/41) (ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 18).

(4) Решение (ЕС) 2020/1015 на Европейската централна банка от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка (ЕЦБ/2020/30) (ОВ L 224I, 13.7.2020 г., стр. 1).

(5) Решение (ЕС) 2020/1016 на Европейската централна банка от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Hrvatska narodna banka (ЕЦБ/2020/31) (ОВ L 224I, 13.7.2020 г., стр. 4).

6.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/3

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1438 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 3 август 2021 година

за изменение на Решение (ЕС) 2017/935 за делегирането на правомощието за приемане на решения относно надеждността и пригодността и оценката на изискванията за надеждност и пригодност (ЕЦБ/2021/34)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (1), и по-специално член 4, параграф 1, буква д) от него,

като има предвид, че:

(1)

Решение (ЕС) 2017/935 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2016/42) (3) определя критериите за делегиране на правомощия за вземане на решения на ръководителите на работни звена в Европейската централна банка (ЕЦБ) за приемането на решения относно надеждността и пригодността и оценката на изискванията за надеждност и пригодност. Опитът, натрупан при прилагането на посоченото решение, показа, че са необходими някои пояснения и технически изменения, по-специално от съображения за последователност и сигурност при прилагането на тези критерии.

(2)

Процедурата за делегиране на правомощия за вземане на решения следва да бъде изяснена във връзка с решения относно надеждността и пригодността, когато ръководителите на работни звена имат опасения относно взаимосвързаността на такова решение с едно или повече други решения, изискващи надзорно одобрение. Такъв може да бъде случаят, когато резултатът от съответната надзорна оценка оказва пряко въздействие върху едно или повече от тези други решения и поради това решенията следва да се разглеждат едновременно от един и същ орган за вземане на решения, за да се предотвратят противоречиви резултати. Въпреки това изясняването на процедурата за делегиране на правомощия за вземане на решения не следва да пречи на възможността за разделяне на решение относно назначаването на няколко членове на управителен орган, когато за един или повече от кандидатите не са изпълнени критериите за делегиране.

(3)

На 24 юни 2020 г. Управителният съвет взе решение за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Република България (4), както и между ЕЦБ и Република Хърватия (5). В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се предвижда, че за да изпълнява определени задачи по отношение на кредитни институции, установени в държава членка, чиято парична единица не е еврото, когато е установено тясно сътрудничество в съответствие с посочения член, ЕЦБ може да изпраща инструкции до националния компетентен орган на съответната държава членка. Поради това е целесъобразно тези инструкции да се включат сред актовете, които ЕЦБ може да приема посредством делегиране на ръководителите на работни звена съгласно съответните разпоредби на Решение (ЕС) 2017/935 (ЕЦБ/2016/42).

(4)

В случай, когато сложността на оценката изисква това, решението относно надеждността и пригодността не се приема посредством делегирано решение, а вместо това се приема по процедурата при липса на възражения. Следва да се поясни, че в допълнение към това могат да съществуват случаи, при които чувствителността на въпроса — от гледна точка на влиянието върху репутацията на ЕЦБ и/или функционирането на единния надзорен механизъм — може да изисква решението относно надеждността и пригодността да бъде прието по процедурата при липса на възражения, а не посредством делегирано решение.

(5)

Обхватът на решенията относно надеждността и пригодността, които се делегират, следва да бъде разширен, за да включва: а) решения за разрешаване на допълнителна директорска длъжност с неизпълнителни функции по смисъла на член 91, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6); б) решения дали изпълняват изискванията за надеждност и пригодност управители на клонове, определени в съответствие с приложимото право; и в) решения дали изпълняват изискванията за надеждност и пригодност лица, на които ръководният орган делегира частично или изцяло изпълнителната функция, независимо дали лицата са били предложени или назначени като официални членове на управителен орган или органи на институцията съгласно националното право. Това разширяване на обхвата на решенията относно надеждността и пригодността, които се делегират, е целесъобразно, тъй като оценките, на които се основават тези решения, са подобни по своя характер на оценките, предприети във връзка със стандартните решения относно надеждността и пригодността.

(6)

Освен това обхватът на решенията относно надеждността и пригодността, които се делегират, следва да бъде разширен, така че да включва решения относно преназначаване, когато ЕЦБ не е възразила на предишното назначаване и не са настъпили съществени нови факти след последната оценка, които засягат един или повече от критериите за оценка.

(7)

За да се опростят критериите, които се прилагат, за да се определи дали решение относно надеждността и пригодността е делегирано и за да се приведе настоящата схема за делегиране в съответствие с други схеми за делегиране, следва да се добави определение за „отрицателно решение“. Поради същата причина за привеждане в съответствие с други схеми за делегиране следва да бъде премахнато изискването, приложимо в случай на приемане на решение относно надеждността и пригодността посредством делегирано решение, съответният национален компетентен орган да представи на ЕЦБ проект на делегирано решение 20 работни дни преди изтичането на срока за приемане на решението относно надеждността и пригодността съгласно приложимото право.

(8)

В случаите, когато факт или факти, свързани с наказателно или административно производство, са предоставени на ЕЦБ във връзка с решение относно надеждността и пригодността, критерият, който се прилага, за да се определи дали това решение е прието посредством делегирано решение, следва да бъде пояснен, за да се фокусира върху производствата, които оказват въздействие върху пригодността на кандидата.

(9)	Поради това Решение (ЕС) 2017/935 (ЕЦБ/2016/42) следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменения

1. Член 1 се изменя, както следва:

а)

точка 2 се заменя със следното:

„2)

„решение относно надеждността и пригодността“ е решение на ЕЦБ, в което i) се определя дали физическото лице отговаря на изискванията за надеждност и пригодност; или ii) се разрешава на член на ръководен орган да заема една допълнителна директорска длъжност с неизпълнителни функции съгласно член 91, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС;“;

б)

точка 10 се заменя със следното:

„10)

„член“ означава едно или повече от следните: i) предложен или назначен член на ръководен орган; ii) когато е приложимо, предложено или назначено лице, заемащо ключова позиция, както е определено в съответствие с приложимото право; iii) предложен или назначен управител на клон, както е определено в съответствие с приложимото право; и iv) лице, на което ръководният орган делегира частично или изцяло изпълнителната функция, независимо дали това лице е било предложено или назначено за официален член на управителен орган или органи на институцията съгласно националното право;“;

в)

точка 14 се заменя със следното:

„14)

„Ръководство относно оценките за надеждност и пригодност“ е документът с това заглавие, включително негови бъдещи версии и включително всеки друг документ, съдържащ ръководни принципи за оценките за надеждност и пригодност, който може в бъдеще да го замени или допълни и който се приема и изменя по процедурата при липса на възражения и се публикува на уебсайта на ЕЦБ;“;

г)

добавя се следната точка 16:

„16)

„отрицателно решение“ е решение, което не предоставя или не предоставя напълно разрешението, поискано от значимото поднадзорно лице или от члена. Решение с допълнителни разпоредби, като например условия или задължения, се счита за отрицателно решение, освен ако тези допълнителни разпоредби: а) осигуряват, че поднадзорното лице изпълнява изискванията на съответното право на Съюза, които са посочени в член 4, и са договорени писмено, или б) само потвърждават едно или повече от съществуващите изисквания, на които институцията трябва да отговаря съгласно разпоредбите, посочени в член 4, или с тях се изисква информация относно изпълнението на едно или повече от тези изисквания;“;

д)

добавя се следната точка 17:

„17)

„Ръководство на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза“ е документът с това заглавие, включително негови бъдещи версии и включително всеки друг документ, съдържащ ръководни принципи за правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза, който може в бъдеще да го замени или допълни и който се приема и изменя по процедурата при липса на възражения и се публикува на уебсайта на ЕЦБ;“;

е)

добавя се следната точка 18:

„18)

„чувствителност“ е характеристика или фактор, който може да има отрицателно влияние върху репутацията на ЕЦБ и/или върху ефективното и последователно функциониране на единния надзорен механизъм, включително, но не само: а) съответното поднадзорно лице преди това е било или понастоящем е обект на строги надзорни мерки, като например мерки за ранна намеса; б) след като бъде приет, проектът на решение ще създаде нов прецедент, който би могъл да обвърже ЕЦБ в бъдеще; в) след като бъде приет, проектът на решение може да привлече отрицателно медийно или обществено внимание; или г) национален компетентен орган, който е установил тясно сътрудничество с ЕЦБ, съобщава на ЕЦБ своето несъгласие с предложения проект на решение.“.

2. В член 2 се добавя следният параграф 3:

2.„3. Делегирането на правомощия за вземане на решения съгласно параграф 1 се прилага по отношение на:

а)	приемането от ЕЦБ на надзорни решения;

б)	приемането от ЕЦБ на инструкции, изпращани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 до националните компетентни органи, с които ЕЦБ е установила тясно сътрудничество.“;

3. Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Обхват на делегирането

3.1. Решенията относно надеждността и пригодността не могат да се приемат посредством делегирани решения, ако е изпълнен някой от следните критерии:

а)

съответното поднадзорно лице е едно от следните:

i)	поднадзорното лице на най-високото равнище на консолидация в участващите държави членки на значима поднадзорна група;

ii)	кредитната институция с най-висока обща стойност на активите в значима поднадзорна група, ако това лице е различно от лицето, посочено в подточка i);

iii)	значимо поднадзорно лице, което не е част от значима поднадзорна група;

б)	решението е отрицателно решение;

в)

на ЕЦБ е предоставен някой от следните факти:

i)	в момента срещу члена има висящо наказателно производство пред съд или е осъден за престъпление на първа или последна инстанция; или

ii)	за неспазване на законодателството или регулаторните разпоредби в областта на финансовите услуги срещу члена е извършено или в момента се извършва разследване, има висящо или наложено изпълнително действие или има висяща или наложена административна санкция;

освен ако съответният факт не оказва влияние върху репутацията на члена на базата на оценка в съответствие с критериите, посочени в Ръководството относно оценките за надеждност и пригодност, по-специално по отношение на естеството на обвинението, тежестта на санкцията и изминалото време (най-малко пет години след налагането на санкцията или мярката);

г)	сложността на оценката или чувствителността на въпроса изисква решението относно надеждността и пригодността да бъде прието по процедурата при липса на възражения.

2. Независимо от параграф 1, решението относно надеждността и пригодността се приема посредством делегирано решение, ако то се отнася до преназначаването на едно и също лице на същата позиция в едно и също поднадзорно лице, ЕЦБ не е възразила на предишното назначение и не са настъпили съществени нови факти след последната оценка, които засягат един или повече от критериите за оценка.

3. Ако съгласно параграфи 1 и 2 решението относно надеждността и пригодността не може да бъде прието посредством делегирано решение, то се приема в съответствие с приложимото право и процедурата при липса на възражения.

4. Ръководителите на работни звена представят на Надзорния съвет и на Управителния съвет решение относно надеждността и пригодността, което отговаря на критериите за приемане на делегирани решения, посочени в настоящия член, за приемане по процедурата при липса на възражения, ако надзорната оценка на това решение относно надеждността и пригодността има пряко въздействие върху надзорната оценка на друго решение, което трябва да бъде прието по процедурата при липса на възражения.

5. Независимо от параграф 4, ако оценката на изискванията за надеждност и пригодност се извършва по отношение на повече от един член на ръководен орган и съгласно параграфи 1 и 2 решението не може да бъде прието посредством делегирано решение за един или повече от тях, оценката завършва с две решения относно надеждността и пригодността. Едното решение се приема по процедурата при липса на възражения, а другото — чрез делегирано решение.“;

4. Член 4 се изменя, както следва:

а)

уводната фраза се заменя със следното:

„1. Оценката на изискванията за надеждност и пригодност за членове се извършва съгласно приложимото право, като се взема предвид Ръководството относно оценките за надеждност и пригодност (главите относно критериите за оценка и относно разрешенията, свързани с надеждност и пригодност), и покрива, когато е приложимо, следните критерии:“;

б)

добавя се следният параграф 2:

„2. Оценката на разрешението за член на ръководния орган да заема една допълнителна директорска длъжност с неизпълнителни функции се извършва в съответствие с приложимото право за прилагане на член 91, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС и като се вземат предвид Ръководството относно оценките за надеждност и пригодност (раздела относно възможността за посвещаване на време) и критериите в Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза.“.

Член 2

Преходна разпоредба

Разпоредбите на Решение (ЕС) 2017/935 (ЕЦБ/2016/42) продължават да се прилагат без изменения в случаите, когато национален компетентен орган е представил на ЕЦБ предложение за решение относно надеждността и пригодността преди влизането в сила на настоящото решение.

Член 3

Влизане в сила

Съставено във Франкфурт на Майн на 3 август 2021 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE

(1) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

(2) ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 14.

(3) Решение (ЕС) 2017/935 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. за делегирането на правомощието за приемане на решения относно надеждността и пригодността и оценката на изискванията за надеждност и пригодност (EЦБ/2016/42) (ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 21).

(6) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

6.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/8

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1439 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 3 август 2021 година

за изменение на Решение (ЕС) 2018/546 за делегиране на правомощието за приемане на решения относно собствения капитал (ЕЦБ/2021/35)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (1), и по-специално член 26, параграфи 2 и 3 и членове 28, 29, 77, 78 и 78а от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (2), и по-специално член 4, параграф 1, буква г) от него,

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/933 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. относно общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения по отношение на правните инструменти във връзка с надзорните задачи (ЕЦБ/2016/40) (3), и по-специално член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Решение (ЕС) 2018/546 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2018/10) (4) определя критериите за делегиране на правомощия за вземане на решения на ръководителите на работни звена в Европейската централна банка (ЕЦБ) за приемане на решения относно собствения капитал. Опитът, натрупан при прилагането на посоченото решение, показа, че са необходими някои пояснения и технически изменения, по-специално от съображения за последователност и сигурност при прилагането на тези критерии.

(2)

Процедурата за делегиране на правомощия за вземане на решения следва да бъде изяснена по отношение на решения относно собствения капитал, когато ръководителите на работни звена имат опасения относно взаимосвързаността на такова решение с едно или повече други решения, изискващи надзорно одобрение. Такъв може да бъде случаят, когато резултатът от съответната надзорна оценка оказва пряко въздействие върху едно или повече от тези други решения и поради това решенията следва да се разглеждат едновременно от един и същ орган за вземане на решения, за да се предотвратят противоречиви резултати.

(3)

На 24 юни 2020 г. Управителният съвет взе решение за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Република България (5), както и между ЕЦБ и Република Хърватия (6). В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се предвижда, че за да изпълнява определени задачи по отношение на кредитни институции, установени в държава членка, чиято парична единица не е еврото, когато е установено тясно сътрудничество в съответствие с посочения член, ЕЦБ може да изпраща инструкции до националния компетентен орган на съответната държава членка. Поради това е целесъобразно тези инструкции да се включат сред актовете, които ЕЦБ може да приема чрез делегиране на ръководителите на работни звена съгласно съответните разпоредби на Решение (ЕС) 2018/546 (ЕЦБ/2018/10).

(4)

В случай, когато сложността на оценката изисква това, решението относно собствения капитал не се приема посредством делегирано решение, а вместо това се приема по процедурата при липса на възражения. Следва да се поясни, че в допълнение към това могат да съществуват случаи, при които чувствителността на въпроса — от гледна точка на влиянието върху репутацията на ЕЦБ и/или функционирането на единния надзорен механизъм — може да изисква решението относно собствения капитал да бъде прието по процедурата при липса на възражения, а не посредством делегирано решение.

(5)

За да се улесни процесът на вземане на решения, е необходимо да се делегират правомощия за вземане на решения във връзка с приемането на разрешения за включване на междинната или годишната печалба в базовия собствен капитал от първи ред, преди институцията да е взела официално решение за годишния резултат (печалба или загуба) на институцията съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ако обаче са изпълнени изискванията за прилагане на Решение (ЕС) 2015/656 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2015/4) (7), следва да се прилага посоченото решение.

(6)

Освен това, за да се улесни процесът на вземане на решения, е необходимо да се делегират правомощия за вземане на решения във връзка с отговора на ЕЦБ на искане за консултация, получено от орган за преструктуриране съгласно член 78а от Регламент (ЕС) № 575/2013, относно маржа, с който институцията следва да надхвърли изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8) и Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9) вследствие на действие на институцията, както е посочено в член 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(7)	Поради това Решение (ЕС) 2018/546 (ЕЦБ/2018/10) следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменения

Решение (ЕС) 2018/546 (ЕЦБ/2018/10) се изменя, както следва:

Член 1 се изменя, както следва:

а)

точка 1 се заменя със следното:

„1)

„решение относно собствения капитал“ е всяко от следните решения: а) решение на ЕЦБ относно разрешение за класифициране на инструмент като инструмент на базовия собствен капитал от първи ред; б) решение на ЕЦБ относно разрешение за класифициране на инструмент като инструмент на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред; в) решение на ЕЦБ относно разрешение за включване на междинната или годишната печалба; и г) решение на ЕЦБ относно разрешение за намаляване на собствения капитал. За целите на настоящото решение решението относно собствения капитал включва и одобрението на отговора на ЕЦБ на искане за консултация от орган за преструктуриране относно намаляването на инструменти на приемливите задължения;“;

б)

добавят се следните точки 16, 17 и 18:

„16)	„значима поднадзорна група“ е значима поднадзорна група съгласно определението в член 2, точка 22 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/17) (*);

17)	„общо предварително разрешение“ е общо разрешение за предприемане на някое от действията, посочени в член 77, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за намаляване на собствения капитал, предоставено в съответствие с член 78, параграф 1, втора алинея от посочения регламент;

18)

(*) Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1).;"

Член 2 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. В съответствие с член 4 от Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) Управителният съвет делегира на ръководителите на работни звена, определени от Изпълнителния съвет съгласно член 5 от посоченото решение, приемането на следните решения относно собствения капитал:

а)	относно разрешение за класифициране на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, както е предвидено в член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)	относно разрешение за класифициране на капиталови инструменти като инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, когато се изисква от националното право;

в)	относно разрешение във връзка с намаляване на собствения капитал, както е предвидено в член 77, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)

относно разрешение за включване от институцията на междинната или годишната печалба в базовия собствен капитал от първи ред, преди институцията да е взела официално решение за годишния резултат (печалба или загуба) на институцията, както е предвидено в член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д)

относно отговори на искания за консултация от орган за преструктуриране съгласно член 78а от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително съгласието относно предложения марж, с който след действието по член 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, органът за преструктуриране счита за необходимо собственият капитал и приемливите задължения на институцията да надхвърлят неговите изисквания.“;

б)	параграф 2 се заменя със следното: „2. Решенията относно собствения капитал, посочени в параграф 1, се приемат чрез делегирано решение само ако са изпълнени критериите за приемане на делегирани решения, посочени в членове 3, 4, 5, 5а и 5б.“;

в)	параграф 3 се заменя със следното: „3. Решенията относно собствения капитал не се приемат чрез делегирано решение, ако сложността на оценката или чувствителността на въпроса изисква да бъдат приети по процедурата при липса на възражения.“;

г)

добавят се следните параграфи 4 и 5:

„4. Ръководителите на работни звена представят на Надзорния съвет и на Управителния съвет решение относно собствения капитал, което отговаря на критериите за приемане на делегирани решения, посочени в членове 3—5б, за приемане по процедурата при липса на възражения, когато надзорната оценка на това решение относно собствения капитал има пряко въздействие върху надзорната оценка на друго решение, което трябва да бъде прието по процедурата при липса на възражения.

5. Делегирането на правомощия за вземане на решения съгласно параграф 1 се прилага по отношение на:

а)	приемането от ЕЦБ на надзорни решения;

б)	приемането от ЕЦБ на инструкции, изпращани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 до националните компетентни органи, с които ЕЦБ е установила тясно сътрудничество;

в)

одобрението на отговора на ЕЦБ на искания за консултация от орган за преструктуриране съгласно член 78а от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително съгласието относно предложения марж, с който след действието по член 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, органът за преструктуриране счита за необходимо собственият капитал и приемливите задължения на институцията да надхвърлят неговите изисквания.“.

3.	Заглавието на член 3 се заменя със следното: „ Критерии за приемане на делегирани решения относно разрешение за класифициране на инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред “.

В член 3 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Решения относно класифицирането на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред се приемат чрез делегирано решение, ако видът на инструментите, по отношение на които се иска разрешение, е включен в списъка на ЕБО към момента на получаване на заявлението от ЕЦБ.“.

5.	Заглавието на член 4 се заменя със следното: „ Критерии за приемане на делегирани решения относно разрешение за класифициране на инструменти като инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред “.

В член 4 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Когато съгласно националното право се изисква разрешение, решенията относно разрешение за класифициране на капиталови инструменти като инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред се приемат чрез делегирано решение.“.

7.	В член 4 параграф 2 се заменя със следното: „2. Отрицателни решения не се приемат чрез делегирани решения.“.

Член 5 се изменя, както следва:

а)	заглавието се заменя със следното: „ Критерии за приемането на делегирани решения относно разрешение за намаляване на собствения капитал “;

б)	параграф 1 се заменя със следното: „1. Решения относно разрешение за намаляване на собствения капитал се приемат чрез делегирано решение в съответствие с разпоредбите на параграфи 2, 3, 3а, 4 и 4а.“;

в)

параграф 2 се заменя със следното:

„2. Решенията относно намаляване със замяна се приемат чрез делегирани решения, ако:

а)	заменящият инструмент е инструмент на базовия собствен капитал от първи ред с номинална стойност поне равна на номиналната стойност на заменения инструмент; или

б)	заменящият инструмент е инструмент на допълнителния капитал от първи ред с номинална стойност поне равна на номиналната стойност на заменения инструмент, ако замененият инструмент е инструмент на допълнителния капитал от първи ред; или

в)

заменящият инструмент е инструмент на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред с номинална стойност поне равна на номиналната стойност на заменения инструмент, ако замененият инструмент е инструмент на капитала от втори ред.

Когато заместващ инструмент или заменен инструмент, посочен в букви а)—в), няма номинална стойност, посочената стойност вместо това е условната стойност на този инструмент.

Когато номиналната стойност (или, при обстоятелствата, посочени в предходната алинея, условната стойност) на заменен инструмент е по-висока от стойността на този инструмент, която отговаря на изискванията за собствен капитал, посочената стойност вместо това е стойността, която отговаря на изискванията за собствен капитал.“;

г)

в параграф 3 буква а) се заменя със следното:

„а)

след намаляването собственият капитал надвишава и се очаква да продължава да надвишава в продължение на поне три финансови години след датата на заявлението изискванията, установени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, собствения капитал, който се изисква да бъде държан в съответствие с член 16, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, комбинираното изискване за буфер съгласно определението в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС и насоките за капитала по стълб 2, посочени в последното налично решение от ПНПО; и“;

д)

в параграф 3 буква б) се заменя със следното:

„б)

влиянието на намаляването върху съотношението на базовия собствен капитал от първи ред, съотношението на капитала от първи ред и съотношението на общата капиталова адекватност е под 100 базисни пункта на консолидирано равнище на значима поднадзорна група или на индивидуално равнище на значимо поднадзорно лице, ако такова значимо поднадзорно лице не е част от значима поднадзорна група. Ако целта на намаляването е да покрие съществуващи загуби или отрицателни резерви и това намаляване не оказва влияние върху нивото на собствения капитал, този критерий за прага от 100 базисни пункта се счита за изпълнен.“;

е)

вмъква се следният параграф 3a:

„3a. Решенията относно общо предварително разрешение съгласно член 78, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013 и решенията относно разрешение за предварително определена сума съгласно член 32, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията (*) се вземат чрез делегирано решение, ако са изпълнени условията по параграф 3 или ако решението е подновяване на съществуващо решение и е предоставено за същата или по-ниска предварително определена сума.“;

(*) Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за капиталовите изисквания за институциите (OВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 8).;"

ж)	вмъква се следният параграф 4a: „4a. Решенията относно разрешение за намаляване на собствения капитал могат да бъдат отменени чрез делегирано решение, когато отмяната е поискана от адресата на решението.“;

з)	параграф 5 се заменя със следното: „5. Когато съгласно параграфи 1—4а решение относно намаляване на собствения капитал не може да бъде прието чрез делегирано решение, то се приема в съответствие с процедурата при липса на възражения.“.

Вмъква се следният член 5a:

„Член 5a

Критерии за приемане на делегирани решения относно разрешение за включване на междинната и годишната печалба в базовия собствен капитал от първи ред

1. Решенията съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 относно разрешение за включване на междинната или годишната печалба в базовия собствен капитал от първи ред преди институцията да е взела официално решение за годишния резултат (печалба или загуба) на институцията, включително тези, които не отговарят на изискването по член 3, параграф 2 от Решение (ЕС) 2015/656 (ЕЦБ/2015/4), се вземат чрез делегирано решение, ако са изпълнени посочените по-долу критерии:

а)	изискването за потвърждение по член 26, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 е изпълнено в съответствие с член 4 от Решение (ЕС) 2015/656 (ЕЦБ/2015/4);

б)	институцията е представила доказателства, че всички очаквани отчисления от печалбата или дивиденти са приспаднати от размера на печалбата в съответствие с член 5, параграфи 1, 2 и 5 от Решение (ЕС) 2015/656 (ЕЦБ/2015/4) и буква в), в зависимост от случая;

в)

сумата на очакваните дивиденти, които институцията следва да приспадне от междинната или годишната печалба, е определена в съответствие с член 2, параграфи 2, 4, 5 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 или, при обстоятелствата, посочени в член 5, параграф 3 от Решение (ЕС) 2015/656 (ЕЦБ/2015/4), е приспадната по-голяма сума, изчислена в съответствие с посочения член.

2. Отрицателни решения не се приемат чрез делегирани решения.“.

10.

Вмъква се следният член 5б:

„Член 5б

Критерии за одобрението на отговори на искания за консултация от орган за преструктуриране относно намаляването на инструментите на приемливите задължения

1. Когато се провежда консултация с ЕЦБ или се иска нейното съгласие от орган за преструктуриране съгласно член 78а, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, решението за одобрение на отговора на ЕЦБ на такова искане за консултация се взема чрез делегиране, освен ако са изпълнени условията по параграф 2.

2. Когато ЕЦБ не е съгласна или частично не е съгласна с органа за преструктуриране по въпроса, по който е проведена консултация с ЕЦБ или по който е поискано нейното съгласие съгласно член 78а, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, решението за одобрение на отговора на ЕЦБ не се взема чрез делегирано решение.“.

Член 2

Преходна разпоредба

Разпоредбите на Решение (ЕС) 2018/546 (ЕЦБ/2018/10) продължават да се прилагат без изменения в случаите, когато заявлението за одобрение на действията, посочени в член 2, параграф 1 от посоченото решение, без изменения, е подадено до ЕЦБ преди влизането в сила на настоящото решение.

Член 3

Влизане в сила

Съставено във Франкфурт на Майн на 3 август 2021 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE

(1) ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(2) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

(3) ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 14.

(4) Решение (ЕС) 2018/546 на Европейската централна банка от 15 март 2018 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения относно собствения капитал (ЕЦБ/2018/10) (ОВ L 90, 6.4.2018 г., стр. 105).

(5) Решение (ЕС) 2020/1015 на Европейската централна банка от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка (ЕЦБ/2020/30) (ОВ L 224I, 13.7.2020 г., стр. 1).

(6) Решение (ЕС) 2020/1016 на Европейската централна банка от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Hrvatska narodna banka (ЕЦБ/2020/31) (ОВ L 224I, 13.7.2020 г., стр. 4).

(7) Решение (ЕС) 2015/656 на Европейската централна банка от 4 февруари 2015 г. относно условията, при които на кредитните институции се разрешава да включат междинната или годишната печалба в базовия собствен капитал от първи ред съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (ОВ L 107, 25.4.2015 г., стр. 76).

(8) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(9) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

6.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/14

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1440 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 3 август 2021 година

за изменения на Решение (ЕС) 2019/1376 за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции (ЕЦБ/2021/36)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)

Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2019/23) (3) определя критериите за делегиране на правомощия за вземане на решения на ръководителите на работни звена в Европейската централна банка (ЕЦБ) за приемането на решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции. Опитът, натрупан при прилагането на посоченото решение, показа, че са необходими някои пояснения и технически изменения, по-специално от съображения за последователност и сигурност при прилагането на тези критерии.

(2)

Процедурата за делегиране на правомощия за вземане на решения следва да бъде изяснена по отношение на решения за паспортизация, решения за квалифицирани дялови участия и решения за отнемане на лицензи, когато ръководителите на работни звена имат опасения относно взаимосвързаността на такова решение с едно или повече други решения, изискващи надзорно одобрение. Такъв може да бъде случаят, когато резултатът от съответната надзорна оценка оказва пряко въздействие върху едно или повече от тези други решения и поради това решенията следва да се разглеждат едновременно от един и същ орган за вземане на решения, за да се предотвратят противоречиви резултати.

(3)

(4)

В случай, когато сложността на оценката изисква това, решението за паспортизация, решението за придобиване на квалифицирано дялово участие или решението за отнемане на лиценз не се приема посредством делегирано решение, а вместо това се приема по процедурата при липса на възражения. Следва да се поясни, че в допълнение към това могат да съществуват случаи, при които чувствителността на въпроса — от гледна точка на влиянието върху репутацията на ЕЦБ и/или функционирането на единния надзорен механизъм — може да изисква решението за паспортизация, решението за придобиване на квалифицирано дялово участие или решението за отнемане на лиценз да бъде прието по процедурата при липса на възражения, а не посредством делегирано решение.

(5)

Обхватът на делегираните решения за квалифицирано дялово участие следва да бъде разширен, така че да включва случаите, в които групата, към която принадлежи кандидат-приобретателят, вече притежава квалифицирано дялово участие в обекта на придобиване, не е преминат съответен праг на равнище група и продавачът е извън групата. Базовата оценка в такива случаи обикновено не е сложна, тъй като съответните обстоятелства не водят до съществена промяна в структурата на собствеността на обекта на придобиване и следователно оценката е подобна на базовата оценка в случаите на квалифицирани дялови участия, произтичащи от вътрешногрупови преобразувания, решения по отношение на които понастоящем са делегирани.

(6)	Поради това Решение (ЕС) 2019/1376 (ЕЦБ/2019/23) следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменения

Решение (ЕС) 2019/1376 (ЕЦБ/2019/23) се изменя, както следва:

В член 1 се добавя следната точка 15:

„15) „чувствителност“ е характеристика или фактор, който може да има отрицателно влияние върху репутацията на ЕЦБ и/или върху ефективното и последователно функциониране на единния надзорен механизъм, включително, но не само: а) съответното поднадзорно лице преди това е било или понастоящем е обект на строги надзорни мерки, като например мерки за ранна намеса; б) след като бъде приет, проектът на решение ще създаде нов прецедент, който би могъл да обвърже ЕЦБ в бъдеще; в) след като бъде приет, проектът на решение може да привлече отрицателно медийно или обществено внимание; или г) национален компетентен орган, който е установил тясно сътрудничество с ЕЦБ, съобщава на ЕЦБ своето несъгласие с предложения проект на решение.“.

Член 3 се изменя, както следва:

а)	параграф 3 се заменя със следното: „3. Решенията за паспортизация, квалифицирано дялово участие и отнемане на лиценз не се приемат чрез делегирано решение, ако сложността на оценката или чувствителността на въпроса изисква да бъдат приети по процедурата при липса на възражения.“;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Делегирането на правомощия за вземане на решения съгласно параграф 1 се прилага по отношение на:

а)	приемането от ЕЦБ на надзорни решения;

б)	одобрението от ЕЦБ на положителни оценки, когато не се изисква надзорно решение;

в)	приемането от ЕЦБ на инструкции, изпращани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 до националните компетентни органи, с които ЕЦБ е установила тясно сътрудничество.“;

в)

добавя се следният параграф 7:

„7. Ръководителите на работни звена представят на Надзорния съвет и на Управителния съвет решение за паспортизация, квалифицирано дялово участие или отнемане на лиценз, което отговаря на критериите за приемане на делегирани решения, посочени в членове 4—6, за приемане по процедурата при липса на възражения, ако надзорната оценка на това решение има пряко въздействие върху надзорната оценка на друго решение, което трябва да бъде прието по процедурата при липса на възражения.“.

В член 4 параграф 1 се изменя, както следва:

а)

буква б) се заменя със следното:

„б)	придобиването на квалифицирано дялово участие е резултат от преминаване на собствеността върху обекта на придобиване от едно холдингово дружество на друго холдингово дружество в рамките на същата структура на група;“;

б)

добавя се следната буква г):

„г)

придобиването на квалифицирано дялово участие се извършва от правен субект, принадлежащ към група предприятия, които заедно вече притежават квалифицирано дялово участие в обекта на придобиване, и на консолидирано равнище на групата не е преминат съответен праг, предвиден в член 22, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС, както е транспониран в националното право.“.

В член 5, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а)	решението е изготвено по искане на поднадзорното лице или поради сливане, което води до прекратяване на съществуването на поднадзорното лице;“.

Член 2

Преходна разпоредба

Разпоредбите на Решение (ЕС) 2019/1376 (ЕЦБ/2019/23) продължават да се прилагат без изменения в случаите, когато националният компетентен орган е представил на ЕЦБ проект на предложение за решение за квалифицирано дялово участие или за отнемане на лиценз преди влизането в сила на настоящото решение или когато уведомлението относно намерението на значимото поднадзорно лице да установи клон или да гарантира изпълнението на задълженията, поети от неговата дъщерна финансова институция, е представено от националния компетентен орган на ЕЦБ преди влизането в сила на настоящото решение.

Член 3

Влизане в сила

Съставено във Франкфурт на Майн на 3 август 2021 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE

(1) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

(2) ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 14.

(3) Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка от 23 юли 2019 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции (ЕЦБ/2019/23) (ОВ L 224, 28.8.2019 г., стр. 1).

6.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/17

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1441 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 3 август 2021 година

за изменение на Решение (ЕС) 2019/322 за делегирането на правомощието за приемане на решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право (ЕЦБ/2021/37)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)

Решение (ЕС) 2019/322 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2019/4) (3) определя критериите за делегиране на правомощия за вземане на решения на ръководителите на работни звена в Европейската централна банка (ЕЦБ) за приемането на решения за упражняване на национални правомощия. Опитът, натрупан при прилагането на посоченото решение, показа, че са необходими някои пояснения и технически изменения, по-специално от съображения за последователност и сигурност при прилагането на тези критерии.

(2)

Процедурата за делегиране на правомощия за вземане на решения следва да бъде изяснена по отношение на решения за упражняване на национални правомощия, когато ръководителите на работни звена имат опасения относно взаимосвързаността на такова решение с едно или повече други решения, изискващи надзорно одобрение. Такъв може да бъде случаят, когато резултатът от съответната надзорна оценка оказва пряко въздействие върху едно или повече от тези други решения и поради това решенията следва да се разглеждат едновременно от един и същ орган за вземане на решения, за да се предотвратят противоречиви резултати.

(3)

(4)

В случай, когато сложността на оценката изисква това, решението за упражняване на национални правомощия не се приема посредством делегирано решение, а вместо това се приема по процедурата при липса на възражения. Следва да се поясни, че в допълнение към това могат да съществуват случаи, при които чувствителността на въпроса — от гледна точка на влиянието върху репутацията на ЕЦБ и/или функционирането на единния надзорен механизъм — може да изисква решението за упражняване на национални правомощия да бъде прието по процедурата при липса на възражения, а не посредством делегирано решение.

(5)

С Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета (6) беше въведена възможността кредитните институции при определени условия да класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред последващи емисии на форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за които вече са получили разрешение, без специално надзорно одобрение. Във връзка с това е целесъобразно да се предвиди възможност за делегиране на решения за одобряване на изменения в учредителните актове на кредитните институции във връзка с емитирането на такива инструменти, когато приложимите условия се считат от ЕЦБ за изпълнени.

(6)

Сливането или отделянето на значимо поднадзорно лице може да изисква изменения в учредителните актове на лицето, за да се отрази състоянието на това лице в резултат на сливането или отделянето. В такива случаи при надзорната оценка на сливането или отделянето се вземат предвид и произтичащите от това изменения в учредителните актове на лицето, независимо от това, че одобрението на тези изменения е предмет на отделна надзорна процедура. Поради това е целесъобразно да се предвиди възможност за делегиране на решения за одобряване на изменения на учредителни актове в случаите, когато тези изменения са резултат от сливане или отделяне.

(7)	Поради това Решение (ЕС) 2019/322 (ЕЦБ/2019/4) следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменения

Решение (ЕС) 2019/322 (ЕЦБ/2019/4) се изменя, както следва:

Член 1 се изменя, както следва:

а)

точка 2 се заменя със следното:

„2)

„придобиване на дялово участие“ означава: а) придобиването на пряко или непряко капиталово участие или права на глас в друго дружество, включително в резултат от създаването на ново дружество, което не представлява придобиване на квалифицирано дялово участие по смисъла на член 22 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*1); и б) всяка сделка, която съгласно съответното национално право е равностойна на такова придобиване;

(*1) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).“;"

б)

точка 17 се заменя със следното:

„17)	„неосновни спомагателни услуги“ са спомагателни услуги в подкрепа на основната дейност на кредитна институция, включително административни услуги, услуги по обслужване на клиенти, услуги по събиране на дългове, услуги във връзка с електронни подписи или други подобни услуги;“;

в)

добавя се следната точка 19:

„19)	„регулирано лице“ е регулирано образувание съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2002/87/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*2).

(*2) Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1).“;"

г)

добавя се следната точка 20:

„20)

„Ръководство на ЕЦБ относно надзорния подход към консолидацията в банковия сектор“ е документ с това заглавие, съдържащ принципите в основата на подхода на пруденциален надзор, следван от ЕЦБ при определяне дали мерките, прилагани от кредитна институция в резултат на консолидация, осигуряват стабилно управление и покритие на нейните рискове, приет и изменян в съответствие с процедурата при липса на възражения и публикуван на уебсайта на ЕЦБ;“;

д)

добавя се следната точка 21:

„21)

Член 3 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3. Не се допуска приемането на решения за упражняване на национални правомощия посредством делегирано решение, ако съгласно националното право се изисква надзорно одобрение на стратегическите мерки на кредитните институции или ако сложността на оценката или чувствителността на въпроса изисква да бъдат приети по процедурата при липса на възражения.“;

б)

вмъква се следният параграф 3a:

„3а Ръководителите на работни звена представят на Надзорния съвет и на Управителния съвет решение за упражняване на национални правомощия, което отговаря на критериите за приемане на делегирани решения, посочени в членове 4—14, за приемане по процедурата при липса на възражения, ако надзорната оценка на това решение за упражняване на национални правомощия има пряко въздействие върху надзорната оценка на друго решение, което трябва да бъде прието по процедурата при липса на възражения.“;

в)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Делегирането на правомощия за вземане на решения съгласно параграф 1 се прилага по отношение на:

а)	приемането от ЕЦБ на надзорни решения;

б)	одобрението от ЕЦБ на положителни оценки, когато съгласно националното право не се изисква надзорно решение;

в)	одобрението от ЕЦБ на отговори или отчети, изготвени от ЕЦБ по искане на органи на участващи държави членки по отношение на национални правомощия;

г)	приемането от ЕЦБ на инструкции, изпращани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 до националните компетентни органи, с които ЕЦБ е установила тясно сътрудничество.“;

В член 4, параграф 1 въвеждащата фраза на буква а) се заменя със следното:

„а)	въздействието върху собствения капитал на придобиващото значимо поднадзорно лице на консолидирана и на индивидуална основа е ограничено, което означава, че:“;

В член 5, параграф 1 въвеждащата фраза на буква а) се заменя със следното:

„а)	въздействието върху собствения капитал на придобиващото значимо поднадзорно лице в резултат от придобиването на консолидирана и на индивидуална основа е ограничено, което означава, че:“;

В член 6, параграф 1 въвеждащата фраза на буква а) се заменя със следното:

„а)	въздействието върху собствения капитал на значимото поднадзорно лице — продавач на консолидирана и на индивидуална основа е ограничено, което означава, че:“;

В член 7, параграф 1 въвеждащата фраза на буква а) се заменя със следното:

„а)	въздействието върху собствения капитал на значимото поднадзорно лице — продавач в резултат от продажбата на активи или пасиви на консолидирана и на индивидуална основа е ограничено, което означава, че:“;

Член 8 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 въвеждащата фраза на буква а) се заменя със следното:

„а)	въздействието върху собствения капитал на значимото поднадзорно лице в резултат от сливането на консолидирана и на индивидуална основа е ограничено, което означава, че:“;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3. Оценката на сливания се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното право, като се вземат предвид приложимите ръководства на ЕЦБ, включително Ръководството на ЕЦБ относно надзорния подход към консолидацията в банковия сектор, както и становищата, насоките и други подобни актове на националните компетентни органи.“;

В член 9, параграф 1 въвеждащата фраза на буква а) се заменя със следното:

„а)	въздействието върху собствения капитал на значимото поднадзорно лице или лица в резултат от отделянето на консолидирана и на индивидуална основа е ограничено, което означава, че:“;

В член 11, параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б)	доставчикът на услугите е регулирано лице, което е установено в Съюза и има разрешение за извършване на услуги като външен изпълнител; или“;

10.

В член 12 параграф 1 се изменя, както следва:

а)

буква г) се заменя със следното:

„г)

изменения на акционерния капитал на значимото поднадзорно лице, когато:

i)	решението относно собствения капитал, например за класификацията на капиталовите инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред или намаляването на собствения капитал, също е делегирано; или

ii)	значимото поднадзорно лице е класифицирало емисия в съответствие с разпоредбите на член 26, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013 и ЕЦБ счита, че уведомяването от значимото поднадзорно лице в съответствие с буква б) от същата алинея, отговаря на изискванията за уведомяване.“;

б)

добавя се следната буква е):

„е)	изменения, които отразяват единствено промените, произтичащи от сливане или отделяне, одобрено преди това от ЕЦБ.“.

Член 2

Преходна разпоредба

Разпоредбите на Решение (ЕС) 2019/322 (ЕЦБ/2019/4) продължават да се прилагат без изменения в случаите, когато заявлението за одобрение на действията, посочени в член 3, параграф 1 от посоченото решение, без изменения, е подадено до ЕЦБ преди влизането в сила на настоящото решение.

Член 3

Влизане в сила

Съставено във Франкфурт на Майн на 3 август 2021 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE

(1) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

(2) ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 14.

(3) Решение (ЕС) 2019/322 на Европейската централна банка от 31 януари 2019 г. за делегирането на правомощието за приемане на решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право (ЕЦБ/2019/4) (ОВ L 55, 25.2.2019 г., стр. 7).

(6) Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).

6.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/22

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1442 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 3 август 2021 година

за делегиране на правомощието за приемане на решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове (ЕЦБ/2021/38)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (2), и по-специално член 4, параграф 1, буква д) от него,

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/933 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. относно общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения по отношение на правните инструменти във връзка с надзорните задачи (ЕЦБ/2016/40) (3), и по-специално член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

В рамките на член 6 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 Европейската централна банка (ЕЦБ) изпълнява изключителната задача да упражнява надзор върху кредитните институции с цел осигуряване последователното прилагане на надзорните стандарти, насърчаване на финансовата стабилност и осигуряване на равнопоставеност.

(2)

Съгласно член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 в качеството си на компетентния орган за значими поднадзорни лица ЕЦБ отговаря за предоставянето на предварително разрешение на значими поднадзорни лица за удължаване на срока за последователно прилагане на вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск при различни класове експозиции и стопански единици съгласно член 148 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за възобновяване използването на по-опростени подходи съгласно член 149 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и за постоянна употреба на стандартизирания подход съгласно член 150 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)

Надзорните решения на ЕЦБ могат да съдържат задължения или изисквания, които адресатът трябва да изпълни в определен срок, когато това е необходимо, за да се гарантира правилното изпълнение на решението или на други изисквания. По искане на поднадзорните лица ЕЦБ може да удължи срока за задължения или изисквания чрез друго надзорно решение, когато това се счита за разумно. Освен това по искане на кандидат-приобретатели ЕЦБ може да удължи максималния срок за извършване на планирано придобиване на квалифицирано дялово участие в кредитна институция.

(4)

От ЕЦБ като компетентен орган се изисква всяка година да приема значителен брой решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове. С цел да се улесни процесът на вземане на решения е необходимо решение за делегиране по отношение на приемането на тези решения. Съдът на Европейския съюз е приел, че делегирането на власт е необходимо, за да може институцията, която трябва да приема значителен брой решения, да изпълнява задачите си. В същия дух Съдът признава необходимостта от създаването на условия, които позволяват на органите за вземане на решения да изпълняват функциите си, за принцип, присъщ на всички институционални системи (4).

(5)	Делегирането на правомощия за вземане на решения следва да бъде ограничено и пропорционално, а обхватът му — ясно определен.

(6)

(7)

В Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) са уредени процедурата за приемане на решения за делегиране в областта на надзора и лицата, на които могат да бъдат делегирани правомощия за вземане на решения. Посоченото решение не засяга упражняваните от ЕЦБ надзорни задачи и компетентността на Надзорния съвет да предлага на Управителния съвет цялостни проекти на решения.

(8)

Когато критериите за приемане на делегирано решение не са изпълнени, решенията следва да бъдат приемани в съответствие с процедурата при липса на възражения съгласно член 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 13ж от Решение ЕЦБ/2004/2 на Европейската централна банка (7). Освен това процедурата при липса на възражения следва да се използва и когато ръководителите на работни звена имат опасения във връзка с изпълнението на критериите за оценка за решения за вътрешни модели или за удължаване на срокове поради сложността на оценката или чувствителността на предмета и когато резултатът от съответната оценка оказва пряко въздействие върху едно или повече от тези други решения и поради това решенията следва да се разглеждат едновременно от един и същ орган за вземане на решения, за да се предотвратят противоречиви резултати.

(9)

Надзорните решения на ЕЦБ могат да бъдат предмет на административен преглед по член 24 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и съобразно предвиденото в Решение ЕЦБ/2014/16 на Европейската централна банка (8). В случай на административен преглед Надзорният съвет следва да вземе предвид становището на Административния съвет за преглед и представя на Управителния съвет нов проект на решение за приемане по процедурата при липса на възражения,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

„решение за вътрешни модели“ означава решение на ЕЦБ за предварително разрешение за удължаване на срока за последователно прилагане на вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск при различните класове експозиции съгласно член 148 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за възобновяване използването на по-опростени подходи съгласно член 149 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и за постоянна употреба на стандартизирания подход съгласно член 150 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2)	„стандартизиран подход“ е подходът за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е) от Регламент (ЕС) № 575/2013, предвиден в трета част, дял II, глава 2 от посочения регламент;

3)	„вътрешнорейтингов подход“ е подходът за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е) от Регламент (ЕС) № 575/2013, предвиден в трета част, дял II, глава 3 от посочения регламент;

„съотношение на базовия собствен капитал от първи ред“, „съотношение на капитала от първи ред“ и „съотношение на обща капиталова адекватност“ означават съответно съотношение на базовия собствен капитал от първи ред, съотношение на капитала от първи ред и съотношение на обща капиталова адекватност съгласно посоченото в член 92, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

5)	„задължение“ е допълнителна разпоредба към надзорно решение, която изисква от адресата или адресатите да предприемат действия в срок, за да се гарантира правилното изпълнение на надзорното решение;

6)	„ограничение“ е допълнителна разпоредба към надзорно решение, която ограничава или изменя разрешеното използване на вътрешен модел, включително чрез налагане на по-високи мултипликационни коефициенти или изисквания за осигуряване на допълнителен капитал;

„решение за удължаване на срокове“ е решение на ЕЦБ за удължаване: а) на срока за изпълнение на задължения или изисквания, наложени от ЕЦБ в надзорно решение, и б) на максималния срок за извършване на планирано придобиване, посочен в решение за квалифицирано дялово участие, както тези решения са определени в член 1, точка 3 от Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2019/23) (9);

8)	„делегирано решение“ е делегирано решение съгласно определението в член 3, точка 4 от Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40);

9)	„ръководители на работни звена“ са ръководители на работни звена в ЕЦБ, на които е делегирано правомощието да приемат решения за вътрешни модели или решения за удължаване на срокове;

10)	„процедура при липса на възражения“ е процедурата, посочена в член 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и допълнително конкретизирана в член 13ж от Решение ЕЦБ/2004/2;

11)

„отрицателно решение“ е решение, което не предоставя или не предоставя напълно разрешението или удължаването, поискано от поднадзорното лице или от кандидат-приобретателя. Решение с допълнителни разпоредби, като например условия, задължения или ограничения, се счита за отрицателно решение, освен ако тези допълнителни разпоредби: а) осигуряват, че поднадзорното лице изпълнява изискванията на съответното право на Съюза, които са посочени в член 4, параграф 2, член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2, и са договорени писмено, или б) само потвърждават едно или повече от съществуващите изисквания, на които поднадзорното лице трябва да отговаря съгласно правото на Съюза, или с тях се изисква информация относно изпълнението на едно или повече от тези изисквания;

12)

13)	„значимо поднадзорно лице“ е значимо поднадзорно лице съгласно определението в член 2, точка 16 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/17) (10);

14)	„значима поднадзорна група“ е значима поднадзорна група съгласно определението в член 2, точка 22 от Регламент (ЕС) № 468/2014 (ЕЦБ/2014/17);

15)	„решение от ПНПО“ е решението, прието от ЕЦБ въз основа на член 16 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 след годишния процес за надзорен преглед и оценка по смисъла на член 97 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11);

16)	„ръководство на ЕЦБ“ е документ, приет от Управителния съвет по предложение на Надзорния съвет, който е публикуван на уебсайта на ЕЦБ и който предоставя насоки за разбирането на ЕЦБ относно правните изисквания;

17)

„Ръководство на ЕЦБ за вътрешните модели“ е документът с това заглавие и всеки друг документ, който предоставя насоки за разбирането на ЕЦБ относно правните изисквания, приложими към оценката на вътрешните модели, приет е от Управителния съвет по предложение на Надзорния съвет и е публикуван на уебсайта на ЕЦБ.

Член 2

Предмет и обхват

1. С настоящото решение се определят критериите, съгласно които на ръководителите на работни звена в ЕЦБ се делегират правомощия за вземане на решения във връзка с приемането на решения за вътрешни модели и решения за удължаване на срокове.

2. Делегирането на правомощия за вземане на решения не засяга надзорната оценка, която ще се извърши за целите на вземането на решения за вътрешни модели и решения за удължаване на срокове.

Член 3

Делегиране на решения за вътрешни модели и решения за удължаване на срокове

1. В съответствие с член 4 от Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) Управителният съвет делегира на ръководителите на работни звена, определени от Изпълнителния съвет съгласно член 5 от същото решение, правомощието за приемане на решения за:

а)	разрешение за удължаване на срока за последователното прилагане на вътрешнорейтинговия подход съгласно член 148 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)	разрешение за възобновяване използването на по-опростени подходи съгласно член 149 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)	разрешение за постоянна частична употреба на стандартизирания подход съгласно член 150 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)	удължаване на срокове.

2. Делегирането на правомощия за вземане на решения съгласно параграф 1 се прилага по отношение на:

а)	приемането от ЕЦБ на надзорни решения;

б)	приемането от ЕЦБ на инструкции, изпращани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 до националните компетентни органи, с които ЕЦБ е установила тясно сътрудничество.

3. Решенията за вътрешни модели, посочени в параграф 1, се приемат чрез делегирано решение само ако са изпълнени критериите за приемане на делегирани решения, посочени в членове 4, 5 и 6.

4. Решенията за удължаване на срокове, посочени в параграф 1, се приемат чрез делегирано решение само ако са изпълнени критериите за приемане на делегирани решения, посочени в членове 7 и 8.

5. Решенията за вътрешни модели и решенията за удължаване на срокове не се приемат чрез делегирано решение, ако сложността на оценката или чувствителността на предмета изисква да бъдат приети по процедурата при липса на възражения. Ръководителите на работни звена представят на Надзорния съвет и на Управителния съвет решение за вътрешни модели или решение за удължаване на срокове, което отговаря на критериите за приемане на делегирани решения, посочени в членове 4—8, за приемане по процедурата при липса на възражения, ако надзорната оценка на това решение за вътрешни модели или решение за удължаване на срокове има пряко въздействие върху надзорната оценка на друго решение, което трябва да бъде прието по процедурата при липса на възражения.

6. Не се допуска приемането на отрицателни решения за вътрешни модели и отрицателни решения за удължаване на срокове чрез делегирани решения.

Член 4

Критерии за приемането на делегирани решения за предварително разрешение за удължаване на срока за последователното прилагане на вътрешнорейтинговия подход

1. Решенията за предоставяне на разрешение за удължаване на срока за последователното прилагане на вътрешнорейтинговия подход се вземат чрез делегирано решение, ако са изпълнени всички изброени по-долу критерии:

а)

удължаването се иска за срок, не по-дълъг от три години от срока, определен в последния одобрен план за последователното прилагане на вътрешнорейтинговия подход за съответния клас експозиции или стопанска единица или при използването на собствени оценки за загуба при неизпълнение или конверсионни коефициенти, както е посочено в член 148 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

стойността на експозициите и размера на рисково претеглените експозиции, към които институцията прилага вътрешнорейтинговия подход, изчислени, като се вземат предвид насоките за изчисляване на тези суми, изложени в Ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели, са и продължават да бъдат след решението над 50 % от общата стойност на експозициите и от общия размер на рисково претеглените експозиции на консолидирано равнище на значима поднадзорна група или на индивидуално равнище на значимо поднадзорно лице, ако това значимо поднадзорно лице не е част от значима поднадзорна група.

2. Оценката на удължаването на срока за последователното прилагане на вътрешнорейтинговия подход се извършва в съответствие с член 148 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и с приетите от Европейската комисия технически стандарти за изпълнение и регулаторни технически стандарти, като се вземат предвид и всички приложими ръководства на ЕЦБ или подобни документи, издадени от ЕЦБ, както и насоките и окончателните проекти на регулаторни технически стандарти на Европейските надзорни органи.

Член 5

Критерии за приемане на делегирани решения за предварително разрешение за възобновяване използването на по-опростени подходи

1. Решенията за предоставяне на разрешение за възобновяване използването на по-опростени подходи се вземат чрез делегирано решение, ако са изпълнени всички изброени по-долу критерии:

а)

след възобновяването на използването на по-опростени подходи се очаква собственият капитал на поднадзорния субект да продължава да надвишава съвкупността от изискванията, установени в член 92, параграф 1, букви а)—в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, собствения капитал, който се изисква да бъде държан в съответствие с член 16, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, комбинираното изискване за буфер съгласно определението в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС и насоките за капитала по стълб 2, посочени в последното налично решение от ПНПО, а съотношението на базовия собствен капитал от първи ред не намалява с повече от 50 базисни пункта и полученият марж при общото капиталово изискване и насоките за капитала по стълб 2, посочени в последното налично решение от ПНПО, не са по-малко от 50 базисни пункта по отношение на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на консолидирано равнище на значима поднадзорна група или на индивидуално равнище на значимо поднадзорно лице, ако това значимо поднадзорно лице не е част от значима поднадзорна група;

б)	след възобновяването на използването на по-опростени подходи капиталовите изисквания не са намалени на консолидирано равнище на значима поднадзорна група или на индивидуално равнище на значимо поднадзорно лице, ако такова значимо поднадзорно лице не е част от значима поднадзорна група.

2. Когато искането за възобновяване използването на по-опростени подходи се отнася до повече от една рейтингова система, решението се взема чрез делегирано решение, ако са изпълнени всички критерии, посочени в параграф 1, по отношение на всяка рейтингова система в обхвата на решението.

3. Оценката относно възобновяването на по-опростени подходи се извършва в съответствие с член 149 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и с приетите от Европейската комисия технически стандарти за изпълнение и регулаторни технически стандарти, като се вземат предвид и всички приложими ръководства на ЕЦБ или подобни документи, издадени от ЕЦБ, както и насоките и окончателните проекти на регулаторни технически стандарти на Европейските надзорни органи.

Член 6

Критерии за приемане на делегирани решения за предварително разрешение за постоянна частична употреба на стандартизирания подход

1. Решенията за предоставяне на разрешение за постоянната частична употреба на стандартизирания подход се вземат чрез делегирано решение, ако са изпълнени всички изброени по-долу критерии:

а)

след решението за постоянната частична употреба на стандартизирания подход стойността на експозициите и размерът на рисково претеглените експозиции, към които институцията прилага вътрешнорейтинговия подход, изчислени, като се вземат предвид насоките, изложени в Ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели, са равни на или по-големи от 50 % от общата стойност на експозициите и от общия размер на рисково претеглените експозиции на консолидирано равнище на значима поднадзорна група или на индивидуално равнище на значимо поднадзорно лице, ако това значимо поднадзорно лице не е част от значима поднадзорна група;

б)

след решението за постоянната частична употреба на стандартизирания подход увеличението на стойността на експозициите и на размерите на рисково претеглените експозиции, обхванати от стандартизирания подход, не надхвърля 20 % от общата стойност на експозициите и общия размер на рисково претеглените експозиции на консолидирано равнище на значима поднадзорна група или на индивидуално равнище на значимо поднадзорно лице, ако това значимо поднадзорно лице не е част от значима поднадзорна група.

2. Оценката относно постоянната частична употреба на стандартизирания подход се извършва в съответствие с член 150 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и с приетите от Европейската комисия технически стандарти за изпълнение и регулаторни технически стандарти, като се вземат предвид и всички приложими ръководства на ЕЦБ или подобни документи, издадени от ЕЦБ, както и насоките и окончателните проекти на регулаторни технически стандарти на Европейските надзорни органи.

Член 7

Критерии за приемане на делегирани решения за удължаване на срокове за задължения и за изисквания, наложени в предходно надзорно решение на ЕЦБ

1. Решенията за удължаване на срокове за задължения и за изисквания, наложени в предходно надзорно решение на ЕЦБ, се вземат чрез делегирано решение, ако са изпълнени всички изброени по-долу критерии:

а)	поднадзорното лице иска удължаване на срока и искането е подадено до ЕЦБ най-малко 30 дни преди изтичането на срока;

б)	удължаването не надвишава продължителността на периода преди първоначалния срок и не надвишава 12 месеца;

в)	удължаването не засяга неблагоприятно правата на поднадзорното лице.

2. Независимо от параграф 1 решенията за удължаването на срокове не се вземат чрез делегирано решение, ако се прилага някое от следните условия:

а)	удължаването води до промяна в първоначалния обхват на задължението или изискването в предходно надзорно решение на ЕЦБ, или в базовата оценка, на която се е основавало това предходно решение;

б)	удължаването се отнася за срок, който вече е бил удължен;

в)	удължаването е поискано от кредитна институция, чийто рейтинг за управление, както е посочено в последното налично решение от ПНПО, е 4;

г)	удължаването е поискано от кредитна институция, чийто марж на собствения капитал над насоките за капитала по стълб 2, както е посочено в последното налично решение от ПНПО, е по-нисък от 100 базисни пункта по отношение на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред;

д)	удължаването е поискано от кредитна институция, към която през предходните три години са били насочени мерки за ранна намеса, предвидени в член 27 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12);

е)	удължаването не е разрешено съгласно приложимото право.

3. Оценката на искания за удължаването на срокове се извършва, като се вземе предвид а) дали удължаването е разумно, отчитайки обосновката за поисканото удължаване, предоставена от кредитната институция, и б) дали удължаването застрашава ефективното прилагане на надзорната мярка.

Член 8

Критерии за приемането на делегирани решения за удължаването на максималния срок за извършване на планирано придобиване

1. Решенията за удължаването на максималния срок, посочен в решения за квалифицирано дялово участие за извършване на планирано придобиване, се вземат чрез делегирано решение, ако удължаването се предоставя за максимален срок от 12 месеца, считано от датата на изтичане на първоначалния срок за извършване на планираното придобиване.

2. Независимо от параграф 1 решенията за удължаването на посочения максимален срок не се вземат чрез делегирано решение, ако се прилага някое от следните условия:

а)	удължаването води до промяна в първоначалния обхват на решението за квалифицирано дялово участие или в базовата оценка, на която се е основавало това решение;

б)	максималният срок вече е бил удължен;

в)	кандидат-приобретателят или обектът на придобиване е кредитна институция, чийто рейтинг за управление, както е посочено в последното налично решение от ПНПО, е 4;

г)

кандидат-приобретателят или обектът на придобиване е кредитна институция, чийто марж на собствения капитал над насоките за капитала по стълб 2, както е посочено в последното налично решение от ПНПО, е по-нисък от 100 базисни пункта по отношение на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред;

д)	кандидат-приобретателят или обектът на придобиване е кредитна институция, към която през предходните три години са били насочени мерки за ранна намеса, предвидени в член 27 от Директива 2014/59/ЕС.

3. Оценката на искания за удължаването на посочения максимален срок се извършва, като се вземе предвид а) дали удължаването е разумно, отчитайки обосновката за поисканото удължаване, предоставена от кандидат-приобретателя, и б) дали удължаването застрашава ефективното прилагане на надзорната мярка.

Член 9

Преходна разпоредба

Настоящото решение не се прилага в случаите, когато заявлението за решение за вътрешни модели или за удължаване на срок е подадено до ЕЦБ преди влизането в сила на настоящото решение.

Член 10

Влизане в сила

Съставено във Франкфурт на Майн на 3 август 2021 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE

(1) ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(2) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

(3) ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 14.

(4) Решение на Съда от 23 септември 1986 г., AKZO Chemie/Комисия, C-5/85, ECLI:EU:C:1986:328, т. 37 и от 26 май 2005 г., Carmine Salvatore Tralli/Европейска централна банка, C-301/02 P, ECLI: EU:C:2005:306, т. 59.

(7) Решение ЕЦБ/2004/2 на Европейската централна банка от 19 февруари 2004 г. за приемане на Процедурния правилник на Европейската централна банка (ОВ L 80, 18.3.2004 г., стр. 33).

(8) Решение ЕЦБ/2014/16 на Европейската централна банка от 14 април 2014 г. относно създаването на Административен съвет за преглед и установяването на оперативните му правила (ОВ L 175, 14.6.2014 г., стр. 47).

(9) Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка от 23 юли 2019 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции (ЕЦБ/2019/23) (ОВ L 224, 28.8.2019 г., стр. 1).

(10) Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1).

(11) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(12) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

6.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/30

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1443 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 26 август 2021 година

за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове (ЕЦБ/2021/40)

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 11.6 от него,

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/933 на Европейската централна банка от 16 ноември 2016 г. относно общата рамка за делегиране на правомощия за вземане на решения по отношение на правните инструменти във връзка с надзорните задачи (ЕЦБ/2016/40) (1), и по-специално членове 4 и 5 от него,

като взе предвид Решение (ЕС)2021/1442 на Европейската централна банка от 3 август 2021 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове (ЕЦБ/2021/38) (2), и по-специално член 3 от него,

като взе предвид Решение ЕЦБ/2004/2 на Европейската централна банка от 19 февруари 2004 г. за приемане на Процедурния правилник на Европейската централна банка (3), и по-специално член 10 от него,

като има предвид, че:

(1)	Поради значителния брой решения, които Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да приема за изпълнението на надзорните си задачи, е създадена процедура за приемане на конкретни делегирани решения.

(2)	Решението за делегиране поражда действие след приемането на решение от Изпълнителния съвет, с което се определят един или повече ръководители на работни звена, които да вземат решения на основание решение за делегиране.

(3)	При определянето на ръководителите на работни звена Изпълнителният съвет следва да вземе предвид важността на решението за делегиране и броя на адресатите, до които трябва да бъдат изпратени делегираните решения.

(4)	В член 10.1 от Решение ЕЦБ/2004/2 на Европейската централна банка се предвижда, че Изпълнителният съвет взема решение относно броя, наименованието и компетентността на всяко от работните звена на ЕЦБ.

(5)	Поискано е становището на председателя на Надзорния съвет по отношение на ръководителите на работни звена, на които следва да се делегира правомощието да приемат решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат определенията, които се съдържат в член 1 от Решение (ЕС) 2021/1442 (ЕЦБ/2021/38).

Член 2

Делегирани решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове

1. Делегираните решения съгласно член 3 от Решение (ЕС) 2021/1442 (ЕЦБ/2021/38), с изключение на решенията за удължаване на максималния срок за извършване на планирано придобиване, посочен в решение за квалифицирано дялово участие, както са определени тези решения в член 1, точка 3 от Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2019/23) (4), се приемат от един от следните ръководители на работни звена:

а)	генералния директор или заместник-генералния директор на генерална дирекция „Системни и международни банки“, ако надзорът върху съответното поднадзорно лице или група се осъществява от генерална дирекция „Системни и международни банки“;

б)	генералния директор или заместник-генералния директор на генерална дирекция „Универсални и диверсифицирани институции“, ако надзорът върху съответното поднадзорно лице или група се осъществява от генерална дирекция „Универсални и диверсифицирани институции“;

в)	генералния директор или заместник-генералния директор на генерална дирекция „Специализирани институции и по-малко значими институции“, ако надзорът върху съответното поднадзорно лице или група се осъществява от генерална дирекция „Специализирани институции и по-малко значими институции“.

2. Делегираните решения съгласно член 3 от Решение (ЕС) 2021/1442 (ЕЦБ/2021/38) относно удължаването на максималния срок за извършване на планирано придобиване, които засягат значими поднадзорни лица съгласно определението в член 2, точка 16 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/17) (5), се приемат от генералния директор или заместник-генералния директор на генерална дирекция „Управление и операции в ЕНМ“, или, ако те не са на разположение, от ръководителя на отдел „Лицензиране“ и един от следните ръководители на работни звена:

а)	генералния директор или заместник-генералния директор на генерална дирекция „Системни и международни банки“, ако надзорът върху съответното поднадзорно лице или група се осъществява от генерална дирекция „Системни и международни банки“;

б)	генералния директор или заместник-генералния директор на генерална дирекция „Универсални и диверсифицирани институции“, ако надзорът върху съответното поднадзорно лице или група се осъществява от генерална дирекция „Универсални и диверсифицирани институции“;

в)	генералния директор или заместник-генералния директор на генерална дирекция „Специализирани институции и по-малко значими институции“, ако надзорът върху съответното поднадзорно лице или група се осъществява от генерална дирекция „Специализирани институции и по-малко значими институции“.

Ако делегирано решение съгласно членове 3 и 4 от Решение (ЕС) 2019/1376 (ЕЦБ/2019/23) засяга повече от едно значимо поднадзорно лице, съответното поднадзорно лице е поднадзорното лице или група, в което се придобива квалифицираното дялово участие.

3. Делегираните решения съгласно член 3 от Решение (ЕС) 2021/1442 (ЕЦБ/2021/38) относно удължаването на максималния срок за извършване на планирано придобиване, които не засягат значими поднадзорни лица, се приемат от генералния директор или заместник-генералния директор на генерална дирекция „Управление и операции в ЕНМ“, или, ако те не са на разположение, от ръководителя на отдел „Лицензиране“.

Член 3

Влизане в сила

Съставено във Франкфурт на Майн на 26 август 2021 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE

(1) ОВ L 141, 1.6.2017 г., стр. 14.

(2) (Вж. страница 22 от настоящия брой на Официален вестник).

(3) ОВ L 80, 18.3.2004 г., стр. 33.

(4) Решение (ЕС) 2019/1376 на Европейската централна банка от 23 юли 2019 г. за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции (ЕЦБ/2019/23) (ОВ L 224, 28.8.2019 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1).

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 314

Издание на български език	Законодателство	Година 64 6 септември 2021 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение (ЕС) 2021/1437 на Европейската централна банка от 3 август 2021 година за изменение на Решение (ЕС) 2017/934 за делегирането на решения относно значимостта на поднадзорните лица (ЕЦБ/2021/33)	1
	*	Решение (ЕС) 2021/1438 на Европейската централна банка от 3 август 2021 година за изменение на Решение (ЕС) 2017/935 за делегирането на правомощието за приемане на решения относно надеждността и пригодността и оценката на изискванията за надеждност и пригодност (ЕЦБ/2021/34)	3
	*	Решение (ЕС) 2021/1439 на Европейската централна банка от 3 август 2021 година за изменение на Решение (ЕС) 2018/546 за делегиране на правомощието за приемане на решения относно собствения капитал (ЕЦБ/2021/35)	8
	*	Решение (ЕС) 2021/1440 на Европейската централна банка от 3 август 2021 година за изменения на Решение (ЕС) 2019/1376 за делегиране на правомощието за приемане на решения за паспортизация, придобиване на квалифицирани дялови участия и отнемане на лицензи на кредитни институции (ЕЦБ/2021/36)	14
	*	Решение (ЕС) 2021/1441 на Европейската централна банка от 3 август 2021 година за изменение на Решение (ЕС) 2019/322 за делегирането на правомощието за приемане на решения във връзка с надзорните правомощия, предоставени на основание националното право (ЕЦБ/2021/37)	17
	*	Решение (ЕС) 2021/1442 на Европейската централна банка от 3 август 2021 година за делегиране на правомощието за приемане на решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове (ЕЦБ/2021/38)	22
	*	Решение (ЕС) 2021/1443 на Европейската централна банка от 26 август 2021 година за определяне на ръководителите на работни звена, които приемат делегирани решения за вътрешни модели и за удължаване на срокове (ЕЦБ/2021/40)	30