|
ISSN 1977-0618 |
||
|
Официален вестник на Европейския съюз |
L 284 |
|
|
||
|
Издание на български език |
Законодателство |
Година 64 |
|
|
|
|
|
(1) Текст от значение за ЕИП. |
|
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
II Незаконодателни актове
РЕГЛАМЕНТИ
|
9.8.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 284/1 |
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1308 НА КОМИСИЯТА
от 28 април 2021 година
за изменение на приложения I и II към Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменението на списъка на вътрешните водни пътища на Съюза и минималните технически изисквания, приложими към плавателните средства
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (1), и по-специално член 4, параграф 2 и член 31, параграф 1 от нея,
като има предвид, че:
|
(1) |
С Директива (ЕС) 2016/1629 се определя хармонизирана система за издаване на технически свидетелства за плавателни съдове по вътрешните водни пътища в съответствие с единни технически изисквания. |
|
(2) |
В приложение I към Директива (ЕС) 2016/1629 се предоставя списък на вътрешните водни пътища на Съюза, разпределени географски на зони 1, 2 и 3. |
|
(3) |
Разделянето на водните пътища на зони се определя от държавата членка по отношение на водните пътища на нейна територия. |
|
(4) |
Изменение на класификацията на даден воден път, включително добавянето и заличаването на водни пътища, може да бъде направено по искане на засегнатата държава членка. |
|
(5) |
На 15 май 2018 г. Френската република поиска изменение на списъка на водните пътища в зона 1 на нейна територия. Данните в приложение I, отнасящи се до зона 1 на вътрешните водни пътища на Съюза, следва да бъдат съответно изменени, като във Франция се добави зона 1. |
|
(6) |
На 9 юли 2019 г. Кралство Швеция поиска изменение на списъка на водните пътища в зони 1, 2 и 3 на негова територия чрез добавяне на допълнителни вътрешни водни пътища в зони 1, 2 и 3 в Швеция. |
|
(7) |
Като се има предвид оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия („Обединеното кралство“) от Съюза, приложение I следва да бъде изменено, като се заличат всички позовавания на вътрешни водни пътища на неговата територия. |
|
(8) |
В приложение II към Директива (ЕС) 2016/1629 се определя, че техническите изисквания, приложими към плавателните съдове, са предвидените в стандарт ES-TRIN 2019/1. |
|
(9) |
Действията от страна на Съюза в сектора на корабоплаването по вътрешните водни пътища следва да имат за цел да осигурят единство по отношение на разработването на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища в Съюза. |
|
(10) |
Европейският комитет за изготвяне на стандарти за корабоплаване по вътрешните водни пътища („CESNI“) е създаден на 3 юни 2015 г. в рамките на Централната комисия за корабоплаване по Рейн („ЦККР“), за да разработва технически стандарти за вътрешните водни пътища в различни области, по-специално за плавателните съдове, информационните технологии и екипажа. |
|
(11) |
На заседанието си на 13 октомври 2020 г. CESNI прие нов европейски стандарт за определяне на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешните водни пътища, а именно ES-TRIN 2021/1 (2). Стандартът ES-TRIN определя единните технически изисквания, необходими, за да се гарантира безопасността на плавателните съдове по вътрешните водни пътища. Той включва разпоредби относно корабостроенето, съоръжаването и оборудването за плавателни съдове за вътрешните водни пътища, специални разпоредби за специфични категории плавателни съдове, като пътнически плавателни съдове, тласкани състави и контейнеровози, разпоредби относно оборудването за автоматичната идентификационна система, разпоредби относно идентификацията на плавателните съдове, образци на свидетелствата и регистър, преходни разпоредби, както и инструкции за прилагането на техническия стандарт. |
|
(12) |
Така приложение II към Директива (ЕС) 2016/1629 следва да бъде изменено, за да се осигури, че техническите изисквания, приложими към плавателните средства, са предвидените в стандарт ES-TRIN 2021/1 и следва да се прилагат от 1 януари 2022 г. |
|
(13) |
Поради това Директива (ЕС) 2016/1629 следва да бъде съответно изменена, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Директива (ЕС) 2016/1629 се изменя, както следва:
|
(1) |
приложение I се заменя с текста в приложение I към настоящия регламент; |
|
(2) |
приложение II се заменя с текста в приложение II към настоящия регламент. |
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 1, точка 2 се прилага от 1 януари 2022 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 28 април 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
(1) ОВ L 252, 16.9.2016 г., стр. 118.
(2) Резолюция CESNI 2020-II-1.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
„ПРИЛОЖЕНИЕ I
СПИСЪК НА ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА НА СЪЮЗА, РАЗПРЕДЕЛЕНИ ГЕОГРАФСКИ НА ЗОНИ 1, 2 И 3
ГЛАВА 1
Зона 1
Франция
Надолу от напречната граница на морето в устията на Сена, Лоара, Жиронд и Рона
Германия
|
Емс |
От линията, свързваща някогашния фар в Greetsiel и западния пирс на входа на пристанище Eemshaven по посока към морето до 53° 30′ с.ш. и 6° 45′ и.д., т.е. леко в посока към морето от мястото за лихтерни плавателни съдове за сухи товари в Alte Ems (1) |
Полша
Частта от Поморския залив, южно от линията, свързваща NordPerd на остров Рюген и фара Niechorze.
Частта на Гданския залив, южно от линията, свързваща фара Hel и буя на входа на пристанище Балтийск.
Швеция
Езерото Vänern, ограничено на юг от паралела през вехата на Bastungsgrunden.
Езеро Vättern
Brofjorden — Donsö
Зоната, ограничена от континенталната част или от границата на зона 2 или 3 и от линията от най-южната точка на Grötö през най-западната точка на Gåsö; най-северната точка на Hermanö; Hermanö huvud; Vedholmen; Danholmen; центъра на Mollön; фара на Räbbehuvud; долния фар на Sankt Olov; най-югоизточната точка на Flatholmen; фара на Åstol; фара на Marstrand; фара на Sälö; долния фар на Kågholmen; фара на Tynneskär; фара на Buskärs Knöte; и горния фар на Rivö до фара на Rivö.
Северен Öregrundsgrepen
Зоната между континенталната част и Gräsö, ограничена на север от паралела през фара Engelska Grundet, а на юг — от меридиана през горния насочен фар на Öregrund.
Söderarm — Sandhamn
Зоната, ограничена от границата на зона 2 и линията от насочения фар на Tyvö през фара на Söderarm; горния насочен фар на пилотската станция на Söderarm; и фара на Prästkobben до вехата на Korsö.
Jungfrufjärden
Зоната, ограничена от континенталната част или границата на зона 2 и линията от най-западната точка на Nämdö през най-западната точка на Mörtö–Bunsö до вехата на Ornöhuvud.
Mysingen — Landsort
Зоната, ограничена от границата на зона 2 и линията от Utö през най-южната точка на Nåttarö; фара на Måsknuv; и фара на Viksten до фара на Landsort.
Landsort — Arkö
Зоната, ограничена от континенталната част или границата на зона 2 или 3, и от линията от фара на Landsort през най-южната точка на Enskär и фара на Norra Kränkan до Marö Kupa.
Заливът Valdemarsviken и архипелагът Gryt
Зоната, ограничена от континенталната част или границата на зона 2 и от линията от вехата на Gubbö Kupa през фара на Häradsskär и фара на Hägerökarten до най-южната точка на Kvädö.
Северната част на пролива Kalmar — Västervik
Зоната, ограничена от континенталната част и линията от Hallmare Skackel през фара Aleskär; фара Idö; фара Idö Stångskär; фара Strupö Ljungskär, точка N 57 20,0 E016 48,0; и западната кардинална буй-веха на Enerumsgrund до най-северната точка на Öland и по-нататък до северозападния бряг на Öland, а на юг — до паралел N 56 51,00.
Южната част на пролива Kalmar
Зоната между континента и Öland, ограничена на север от линията от точката Dunö (в континенталната част) до Beijerhamn на Öland, а на юг — от паралел N 56 15,00.
Зона 2
Чешка република
Язовир Lipno
Германия
|
Емс |
От линията, прекосяваща Емс близо до входа за пристанище Papenburg между бившата помпена станция Diemen и отвора в дигата при Halte, до линията, свързваща някогашния фар в Greetsiel и западния пирс на входа на пристанището в Eemshaven |
||||||
|
Яде |
До линията, свързваща някогашния фар на Schillig и кулата на църквата в Langwarden |
||||||
|
Везер |
От северозападния край на железопътния мост в Бремен чак до линията, свързваща кулите на църквите в Langwarden и Cappel, в това число ръкавите Westergate, Rekumer Loch, Rechter Nebenarm и Schweiburg |
||||||
|
Елба с Bütztflether Süderelbe (от км 0,69 до устието на Елба), Ruthenstrom (от км 3,75 до устието на Елба), Wischhafener Süderelbe (от км 8,03 до устието на Елба) |
От долната граница на пристанището на Хамбург чак до линията, свързваща вехата на Döse и западния край на дигата на Friedrichskoog (Dieksand), включително Nebenelbe и притоците Este, Lühe, Schwinge, Oste, Pinnau, Krückau и Stör (във всеки от случаите от устието до бента) |
||||||
|
Мелдорфер Бухт |
До линията, свързваща западния край на дигата на Friedrichskoog (Dieksand) и края на западния пирс на Büsum |
||||||
|
Айдер |
От устието на канала Gieselau (км 22,64) до линията между центъра на крепостта (Tränke) и кулата на църквата във Vollerwiek |
||||||
|
Каналът Gieslau |
От устието в Eider до устието в канала Nord–Ostsee |
||||||
|
Фленсбургер Фьорде |
До линията, свързваща фара на Kegnäs и Birknack и на север от германско-датската граница във Flensburger Förde |
||||||
|
Schlei |
До линията, свързваща челата на пирсовете в Schleimünde |
||||||
|
Екернфьордер Бухт |
До линията, свързваща Boknis-Eck и североизточния край на сушата при Dänisch Nienhof |
||||||
|
Килер Фьорде |
До линията, свързваща фара Bülk и военноморския мемориал Laboe |
||||||
|
Каналът Nord–Ostsee, включително Audorfer See и Schirnauer See |
От линията, свързваща пирсовите чела при Brunsbüttel до линията, свързваща входните светлини в Kiel-Holterau, в това число Obereidersee и Enge, Audorfer See, Borgstedter see и Enge, Schirnauer See, Flemhunder See и канала Achterwehrer |
||||||
|
Trave |
От северозападния край на подвижния железопътен мост в Lübeck, с Pötenitzer Wiek и Dassower See, до линията, свързваща южното вътрешно и северното външно чело на пирса в Travemünde |
||||||
|
Леда |
От входа на външното пристанище на морския шлюз Leer до устието в Eems |
||||||
|
Hunte |
От пристанището Oldenburg и от 140 m надолу по течението на Amalienbrücke в Oldenburg до устието във Weser |
||||||
|
Lesum |
От точката на вливане на Hamme и Wümme (км 0,00) до устието във Weser |
||||||
|
Este |
От отработените води на шлюза Buxtehude (км 0,25) до устието в Елба |
||||||
|
Lühe |
От отработените води на Au-Mühlев Horneburg (км 0,00) до устието в Елба |
||||||
|
Schwinge |
От северния край на шлюза Salztor в Stade до устието в Елба |
||||||
|
Oste |
От 210 m над разделителната линия на транспортния мост над язовирната стена Oste (км 69,360) до устието в Елба |
||||||
|
Pinnau |
От югозападния край на железопътния моста в Pinneberg до устието в Елба |
||||||
|
Крюкау |
От югозападния край на моста, водещ към/от Wedenkamp в Elsmhorn до устието в Елба |
||||||
|
Stör |
От мареографа Rensing до устието в Елба |
||||||
|
Фрайбург-Хафенприл |
От източния край на шлюза във Freiburg an der Elbe до устието в Елба |
||||||
|
Пристанищната област Wismarbucht, Kirchsee, Breitling, Salzhaff и Wismar |
В посока към морето до линията между Hoher Wieschendorf Huk и фара Timmendorf и линията, свързваща фара Gollwitz на остров Poel и южния край на полуостров Wustrow |
||||||
|
Warnow, в това число Breitling и страничните притоци |
Надолу по течението от Mühlendamm от северния край на Geinitzbrücke в Рощок в посока към морето до линията, свързваща северните краища на западните и източните пирсове във Warnemunde |
||||||
|
Водите между материка и полуостровите Darß и Zingst и островите Hiddensee и Rügen (в това число пристанищната област Stralsund) |
Простиращи се по посока към морето между
|
||||||
|
Kleine Jasmunder Bodden |
|
||||||
|
Greifswalder Bodden |
По посока към морето до линията от източния край на Thiessower Haken (Südperd) до източния край на остров Rudеn и продължаваща до северния край на остров Usedom (54° 10′ 37″ с.ш., 13° 47′ 51″ и.д.) |
||||||
|
Ryck |
На изток от моста Steinbecker в Greifswald до свързващата линия през челата на пирсовете |
||||||
|
Водите между материка и остров Usedom (Pennestrom, в това число пристанищната област Wolgast и Achterwasser, и Oder Haff) |
На изток до границата с Република Полша в Stettiner Haff |
||||||
|
Uecker |
От югозападния край на транспортния мост в Uekermünde до свързващата линия през челата на пирсовете |
Забележка: В случаите на плавателни съдове, чието пристанище на домуване е в друга държава, следва да се вземе под внимание член 32 от Договора Ems-Dollart от 8 април 1960 г. (BGBl, 1963 II, стр. 602).
Франция
Жиронд, от километрична точка (KP 48,50) към частта надолу по течението на точката на Ile de Patiras, до напречната граница на морето, определена от линията, свързваща Pointe de Grave с Pointe de Suzac;
Loire от Cordemais (KP 25) до напречната граница на морето, определена от линията, съединяваща Pointe de Mindin с Pointe de Penhoët;
Сена от началото на канал Tancarville до напречната граница на морето, определена от линията от Cape Hode на десния бряг, до точката на левия бряг, в която планираната дига достига до брега под Berville;
Vilaine от язовир Arzal до напречната граница на морето, определена от линията, съединяваща Pointe du Scal с Pointe du Moustoir;
Женевското езеро.
Унгария
Езерото Балатон
Нидерландия
Долард
Еемс
Вадензее: включително връзките със Северно море
Ийселмер: включително Markermeer и Ijmeer, но изключвайки Gouwzee
Nieuwe Waterweg и Scheur
Calland Kanaal, западно от пристанище Benelux
Холандс Диеп
Breeddiep, Beerkanaal и свързаните с него пристанища
Haringvliet и Vuile Gat: включително водните пътища между Goeree-Overflakkee, от една страна, и Voorne-Putten и Hoeksche Waard, от друга
Хелегат
Волкерак
Krammer
Grevelingenmeer и Brouwerschavensche Gat: включително водните пътища между Schouwen-Duiveland и Goeree-Overflakkee
Keten, Mastgat, Zijpe, Krabbenkreek, източен Scheldt и Roompot: включително водните пътища между Walcheren, Noord-Beveland и Zuid-Beveland, от една страна, и Schouwen-Duiveland и Tholen, от друга, но изключвайки канала Scheldt-Rhine
Scheldt и Западен Scheldt и тяхното устие в морето: включително водните пътища между Zeeland Flanders, от една страна, и Walcheren и Zuid-Beveland, от друга, но изключвайки канала Scheldt-Rhine
Полша
Лагуната на Шчечин
Лагуната на Kamień
Лагуната на Висла
Заливът Puck
Язовирът Włocławski
Езерото Śniardwy
Езерото Niegocin
Езерото Mamry
Швеция
Lysekil — Orust — Tjörn
Зоната, ограничена от континенталната част и от линията от Slaggön в Lysekil до Skaftölandet, по направление 170 градуса; линията от фара на Islandsberg до Lavösund; линията от фара на Lyr по направление 300 градуса към континенталната част на изток от Mollösund; линията от най-южната точка на Lyr до Björholmen; и в северната част на Hakefjorden — линията, образувана от паралела, преминаващ през 58 01,00 с.ш.
Гьотеборг Южен архипелаг
Зоната, ограничена от континенталната част или границата на зона 3 и линията от западната част на пристанище Arendal през Knippelholmen; фара на Rivö, горния фар на Rivö; кулата веха на Känsö; фара на Kårholmen; и фара на Rättarens до Askims nabbe.
Öregrund — Norrtälje
Зоната между континенталната част и Gräsö, ограничена на север от меридиана през горния насочен фар на Öregrund и към морето от линията между Äspskäret и фара на Råstensudde; линията през Singsundet; от мостовете през Fygdströmmen; линията от Dejeudden през фара на Arholma до фара на Tyvö.
Norrtälje — Nämdö
Зоната, ограничена от континенталната част или от границата на зона 2 или 3 и от линията от фара на Tyvö през фара на Idskärskobben; най-западната точка на Svartlöga; фара на Stenkobbsgrund, вехата на Korsö; и най-западната точка на Nämdö до най-южната точка на Björnö.
Dalarö — Torö
Зоната, ограничена от континенталната част и линията от Klacknäset през вехата на Ornöhuvud; Näset в Ornö; най-северната точка на Utö; фара на Utö; фара на Älvsnabben; Norra Stegholmen; Yttre Gården; Valsudden на Järflotta; и Långshedden на Järflotta до най-източната точка на Torö.
Torö — Oxelösund
Зоната, ограничена от континенталната част или от границата на зона 3 и от линията от църквата Torö през фара на Fifång; фара на Kockehällan; кулата на Lacka; най-източната точка на Kittelö; фара на Trutbådan, фара на Beten; и вехата на Femörehuvud до Svartudden северно от горния фар на Kungshamn.
Bråviken, Slätbaken и архипелагът Östergötland
Зоната, ограничена от континенталната част (в западната част на Bråviken от моста Hamnbron в Norrköping; в западната част на Slätbaken от шлюза в Mem) и от линията от фара на Gullängsberget през вехата на Arkö; Marö Kupa; вехата на Kupa Klint; най-западната точка на Birkskär; и вехата на Gubbö Kupa до Dalaudde южно от Orren.
Средната част на пролива Kalmar
Зоната, ограничена на запад от континенталната част, на изток от Öland, на север от паралела през точка 56 51;00 с.ш. и на юг от линията от върха на Dunö (в континенталната част) до Beijerhamn на Öland.
ГЛАВА 2
Зона 3
Белгия
Maritime Scheldt (надолу от откритото пристанище на Антверпен)
България
Дунав: от км 845,650 до км 374,100
Чешка република
Язовири: Brněnská (Kníničky), Jesenice, Nechranice, Orlík, Rozkoš, Slapy, Těrlicko, Žermanice и Nové Mlýny III
Езера, които са кариери за баластра: Ostrožná Nová Ves и Tovačov
Германия
|
Дунав |
От Kelheim (км 2 414,72 ) до германско-австрийската граница при Jochenstein |
|
Рейн с Lampertheimer Altrhein (от км 4,75 до Рейн), Altrhein Stockstadt-Erfelden (от км 9,80 до Рейн) |
От германско-швейцарската до германско-нидерландската граница |
|
Елба (Norderelbe), включително Süderelbe/Köhlbrand |
От устието на канала Elbe-Seiten до долната граница на пристанище Hamburg |
|
Müritz |
|
Франция
|
Adour от Bec du Gave до морето; |
|
Aulne от шлюза при Châteaulin до напречната граница на морето, определена от Passage de Rosnoën; |
|
Blavet от Pontivy до Pont du Bonhomme; |
|
Каналът Кале; |
|
Charente от моста в Tonnay-Charente до напречната граница на морето, определена от линията, преминаваща през средата на фара за надолу по течението на левия бряг, и през средата на Fort de la Pointe; |
|
Дордон от мястото на вливане на Lidoire до Bec d’Ambès; |
|
Гарона от моста при Castet en Dorthe до Bec d’Ambès; |
|
Жиронд от Bec d’Ambès на напречната линия при KP 48,50, преминаваща през крайната долна точка на Ile de Patiras; |
|
Hérault от пристанище Bessan до морето, до горната граница на приливно-отливната зона; |
|
Isle от мястото на вливане на Dronne до вливането в Дордон; |
|
Лоара от вливането на Maine до Cordemais (KP 25); |
|
Марна от моста в Bonneuil (KP 169 bis 900) и шлюза при St Maur до вливането в Сена; |
|
Рейн |
|
Nive от бента Haïtze при Ustaritz до вливането в Adour; |
|
Oise от шлюза Janville до вливането в Сена; |
|
Orb от Sérignan до морето, до горната граница на приливно-отливната зона; |
|
Рона от границата с Швейцария до морето, с изключение на Petit Rhône; |
|
Saône от моста Pont de Bourgogne в Chalon-sur-Saône до вливането в Рона; |
|
Сена от шлюза в Nogent-sur-Seine до началото на канала Tancarville; |
|
Sèvre Niortaise от шлюза при Marans при напречната граница на морето срещу помещението за охрана, до устието; |
|
Сома от страната, която е по течението, на моста Pont de la Portelette в Abbeville към виадукта Noyelles, до железопътната линия за Saint-Valéry-sur-Somme; |
|
Vilaine от Redon (KP 89,345) до бента Arzal; |
|
Езерото Amance; |
|
Езерото Annecy; |
|
Езерото Biscarosse; |
|
Езерото Bourget; |
|
Езерото Carcans; |
|
Езерото Cazaux; |
|
Езерото Der-Chantecoq; |
|
Езерото Guerlédan; |
|
Езерото Hourtin; |
|
Езерото Lacanau; |
|
Езерото Orient; |
|
Езерото Pareloup; |
|
Езерото Parentis; |
|
Езерото Sanguinet; |
|
Езерото Serre-Ponçon; |
|
Езерото Temple. |
Хърватия
Дунав от км 1 295 + 500 до км 1 433 + 100
Река Драва: от км 0 до км 198 + 600
Река Сава: от км 210 + 800 до км 594 + 000
Река Купа: от км 0 до км 5 + 900
Река Уна: от км 0 до км 15
Унгария
Дунав: от км 1 812 до км 1 433
Дунав Мосон: от км 14 до км 0
Дунав Сентендре: от км 32 до км 0
Дунав Рацкеве: от км 58 до км 0
Река Тиса: от км 685 до км 160
Река Драва: от км 198 до км 70
Река Бодрог: от км 51 до км 0
Река Kettős-Körös: от км 23 до км 0
Река Hármas-Körös: от км 91 до км 0
Канал Sió: от км 23 до км 0
Езерото Velence
Езерото Fertő
Нидерландия
Рейн
Sneekermeer, Koevordermeer, Heegermeer, Fluessen, Slotermeer, Tjeukemeer, Beulakkerwijde, Belterwijde, Ramsdiep, Ketelmeer, Zwartemeer, Veluwemeer, Eemmeer, Alkmaardermeer, Gouwzee, Buiten IJ Аfgesloten IJ Noordzeekanaal, пристанището на IJmuiden, пристанищния район на Ротердам, Nieuwe Maas, Noord, Oude Maas, Beneden Merwede, Nieuwe Merwede, Dordsche Kil, Boven Merwede, Waal, канал Bijlandsch, Boven Rijn, канал Pannersdensch, Geldersche IJssel, Neder Rijn, Lek, канала Амстердам—Рейн, Veerse Meer, канала Шелде—Рейн до устието му във Volkerak, Amer, Bergsche Maas, Meuse под Venlo, Gooimeer, Europort, Calandkanaal (източно от пристанище Benelux), Hartelkanaal
Австрия
Дунав: от границата с Германия до границата със Словакия
Ин: от устието до ВЕЦ Passau-Ingling
Траун: от устието до км 1,80
Енс: от устието до км 2,70
Морава до км 6,00
Полша
Река Biebrza от устието на канал Augustowski до устието на река Narwia
Река Brda от връзката с канал Bydgoski в Bygoszcz до устието на река Висла
Река Bug от устието на река Muchawiec до устието на река Narwia
Езерото Dabie до границата с вътрешните морски води
Каналът Augustowski от връзката с река Biebrza до държавната граница заедно с езерата, намиращи се по трасето на този канал
Каналът Bartnicki от езерото Ruda Woda до езерото Bartężek, заедно с езерото Bartężek
Каналът Bydgoski
Каналът Elbląski от езерото Druzno до езерото Jeziorak и езерото Szelag Wielki, заедно с тези езера и езерата, намиращи се по трасето на канала, и отклонението в посока Zalewo от езерото Jeziorak до езерото Ewingi, включително
Каналът Gliwicki заедно с канала Kędzierzyński
Каналът Jagielloński от връзката с река Elbląg до река Nogat
Каналът Łączański
Каналът Ślesiński и езерата, намиращи се по трасето на канала и езерото Gopło
Каналът Żerański
Река Martwa Wisła от река Висла в Przegalina до границата с вътрешните морски води
Река Narew от устието на река Biebrza до устието на река Висла, заедно с езерото Zegrzyński
Река Nogat от река Висла до устието на лагуната на Висла
Река Noteć (горното течение) от езерото Gopło до връзката с канала Górnonotecki и каналът Górnonotecki и река Noteć (долното течение) от връзката с канала Bydgoski до устието на река Warta
Река Nysa Łużycka от Gubin до устието в река Одер
Река Одер от град Racibòrz до връзката с река Източен Одер, която става река Regalica от връзката Klucz—Ustovo заедно с тази река и страничните ѝ ръкави до езерото Dąbie, както и отклонението на река Одер от шлюза в Opatowice до шлюза в централната част на Вроцлав
Река Западен Одер от бента във Widuchowa (км 704,1 на река Одер) до границата с вътрешните морски води, заедно със страничните ѝ ръкави, както и връзката Klucz—Ustovo, свързваща река Източен Одер с река Западен Одер
река Parnica и връзката Parnicki от река Западен Одер до границата с вътрешните морски води
Река Pisa от езерото Roś до устието на река Narew
Река Szkarpawa от река Висла до устието на лагуната на Висла
река Warta от езерото Ślesińskie до устието на река Одер
Системата Wielkie Jeziora Mazurskie, обхващаща езерата, свързани с реките и каналите, образуващи главния маршрут от езерото Roś (включително) в Pisz до канала Węgorzewski (включително) във Węgorzewo, заедно с езерата Seksty, Mikołajskie, Tałty, Tałtowisko, Kotek, Szymon, Szymoneckie, Jagodne, Boczne, Tajty, Kisajno, Dargin, Łabap, Kirsajty и Święcajty, заедно с канала Giżycki, канала Niegociński и канала Piękna Góra, и отклонението от езерото Ryńskie (включително) в Ryn до езерото Nidzkie (до 3-тия km, което представлява граница с природния резерват на езерото Nidzkie), заедно с езерата Bełdany, Guzianka Mała и Guzianka Wielka
Река Висла от устието на река Przemsza до връзката с канала Laczanski, както и от устието на този канал в Skawina до устието на река Висла в Гданския залив, с изключение на язовир Włocławski.
Румъния
Дунав: от сръбско-румънската граница (км 1 075) до Черно море по ръкава канал Sulina.
Канал Дунав—Черно море (дължина 64,410 km): от сливането с река Дунав на км 299,300 на река Дунав в Черна вода (съответно км 64,410 на канала) до пристанището Констанца Юг–Агигея (км „0“ на канала).
Канал Poarta Albă—Midia Năvodari (дължина 34,600 km): от сливането с канала Дунав—Черно море на km 29,410 в Poarta Albă (съответно km 27,500 на канала) до пристанището Midia (km „0“ на канала).
Словакия
Дунав: от км 1 880,26 до км 1 708,20
Каналът Дунав: от км 1 851,75 до км 1 811,00
Река Váh: от км 0,00 до км 70,00
Река Морава: от км 0,00 до км 6,00
Река Бодрог: от км 49,68 до км 64,85
Язовири: Oravská Priehrada, Liptovská Mara, Zemplínska Šírava
Швеция
Езерото Mälaren
Saltsjön, пристанищата на Стокхолм и Värmdölandet
Зоната от изходите на езерото Mälaren в Стокхолм, съответно в Norrström, Slussen и Hammarbyslussen, която е ограничена от континенталната част и моста Lidingöbron, както и от линията през фара Elfviksgrund по направление 135-315 градуса; линията между Mellangårdsholmen и Högklevsudde в Baggensfjärden; Örsundet между Ingarö и Fågelbrolandet; линията от Rönnäsudd през фара Tegelhällan и фара на Runö до Talatta в Djurö; линията през Vindöström между Vindö и Värmdölandet; и, отделно от това, от островите в района.
Каналът Södertälje и пристанищата на Södertälje
Каналът Södertälje и пристанищата на Södertälje, ограничени на север от шлюза Södertälje и на юг от паралела през 59° 09′ 00″ с.ш.
Каналът Trollhätte, Göta älv и Nordre älv
Зоната от паралела през вехата на Bastugrund в южната част на езерото Vänern до моста Älvsborg и река Nordre älv до меридиана през 11° 45′ 00″ и.д.
Каналът Göta
На изток от шлюза в Mem до моста Motala, включително езерото Asplången, езерото Roxen и езерото Boren; на запад от меридиана през фара Rödesund Norra Yttre на Karlsborg до шлюза в Sjötorp, включително езерната система, през която преминава каналът.
|
(1) |
В случаите на плавателни съдове, които са базирани в пристанище другаде, трябва да се вземе под внимание член 32 от Договора Ems-Dollart от 8 април 1960 г. (BGBl, 1963 II, стр. 602). |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
„ПРИЛОЖЕНИЕ II
МИНИМАЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ПЛАВАТЕЛНИТЕ СЪДОВЕ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА ОТ ЗОНИ 1, 2, 3 И 4
Техническите изисквания, приложими към плавателните съдове, са изискванията, определени в ES-TRIN 2021/1.
|
9.8.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 284/14 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1309 НА КОМИСИЯТА
от 2 август 2021 година
за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания („Värmländskt skrädmjöl“ (ЗГУ)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (1), и по-специално член 52, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Värmländskt skrädmjöl“, подадено от Швеция, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). |
|
(2) |
Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Värmländskt skrädmjöl“ следва да се регистрира, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регистрира се наименованието „Värmländskt skrädmjöl“ (ЗГУ).
Наименованието по първа алинея се използва за идентифициране на продукт от клас 1.6. „Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени“ от приложение XI към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 на Комисията (3).
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 2 август 2021 година.
За Комисията
от името на председателя,
Janusz WOJCIECHOWSKI
Член на Комисията
(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ C 136, 19.4.2021 г., стр. 8.
(3) Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 на Комисията от 13 юни 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 179, 19.6.2014 г., стр. 36).
|
9.8.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 284/15 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1310 НА КОМИСИЯТА
от 6 август 2021 година
за поправка на текста на някои езици на Регламент (ЕС) № 1178/2011 за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (1), и по-специално член 23, параграф 1 и член 27, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
Текстът на шведски език на Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията (2) съдържа излишен текст в приложение I (част FCL), подчаст А, точка FCL.025, буква б), точка 4, от който може да се заключи, че се прилага допълнително условие. |
|
(2) |
Текстът на френски език на Регламент (ЕС) № 1178/2011 съдържа грешка в приложение I (част FCL), подчаст ѝ, раздел 2, точка FCL.905.FI, буква в), уводното изречение, която променя смисъла на текста. |
|
(3) |
Текстът на немски език на Регламент (ЕС) № 1178/2011 съдържа грешки в приложение I (част FCL), допълнение 9, част Б, точка 7 „Квалификация за клас — ВС, кацащи на водна повърхност“, таблица, раздел 1, точки 1.5, 1.6 и 1.7, както и в приложение IV (част MED), подчаст Б, раздел 2, точка MED.Б.070, буква в), точка 3, първото изречение, които променят смисъла на текста. |
|
(4) |
Поради това текстът на Регламент (ЕС) № 1178/2011 на немски, френски и шведски език следва да бъде съответно поправен. Поправката не се отнася за текста на останалите езици. |
|
(5) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 127 от Регламент (ЕС) 2018/1139, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
(не засяга българската версия)
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 6 август 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
(1) OB L 212, 22.8.2018 г., стр. 1.
(2) Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 25.11.2011 г., стр. 1).
РЕШЕНИЯ
|
9.8.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 284/17 |
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1311 НА КОМИСИЯТА
от 30 юли 2021 година
за признаване на Hrvatski Registar Brodova (Хърватския корабен регистър) като класификационна организация за плавателни съдове по вътрешните водни пътища в съответствие с Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (1), и по-специално член 21, параграф 1 от нея,
след консултации с комитета, създаден съгласно член 7 от Директива 91/672/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. относно взаимното признаване на национални свидетелства за капитани на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища (2),
като има предвид, че:
|
(1) |
Хърватия е представила на Комисията заявление за признаването на Hrvatski Registar Brodova (наричан по-нататък „HRB“) като класификационна организация в съответствие с Директива (ЕС) 2016/1629. |
|
(2) |
Хърватия също така е представила необходимата информация и документация, за да може Комисията да провери дали са изпълнени критериите за признаване. |
|
(3) |
Тъй като Централната комисия за корабоплаване по Рейн (ЦККР) е натрупала значителен експертен опит в разработването и актуализирането на технически изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища и за да се насърчи разработването на единни изисквания в тази област, Комисията поиска от секретариата на ЦККР да представи доклад, насочен към улесняване на техническия анализ на данните, засягащи HRB. |
|
(4) |
Комисията, след като извърши оценка на информацията и документацията, придружаващи заявлението за признаване, при която взе предвид доклада, изготвен от секретариата на ЦККР, стигна до заключението, че HRB отговаря на критериите, определени в приложение VI към Директива (ЕС) 2016/1629, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Hrvatski Registar Brodova се признава за класификационна организация в съответствие с Директива (ЕС) 2016/1629.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 30 юли 2021 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN