(1)

На 11 декември 2019 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Европейският зелен пакт“, в което очерта пътна карта, с която представи нова стратегия за растеж за Европа и определи амбициозни цели за противодействие на изменението на климата и за опазване на околната среда. В съответствие с целта на Съюза в областта на климата до 2030 г., както е определена в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (4), и за постигане на неутралност по отношение на климата в Съюза най-късно до 2050 г. по ефективен и социално справедлив начин, с Европейския зелен пакт беше обявен Механизъм за справедлив преход, с който да се осигурят ресурси за справяне с предизвикателството на процеса на преход към постигането на целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. и на целта за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., като същевременно никой не бъде изоставен. Най-уязвимите региони и хора са най-изложени на вредните последици от изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда. Преходът към неутрална по отношение на климата икономика е източник на нови икономически възможности със значителен потенциал за създаване на работни места, по-специално в територии, които понастоящем зависят от изкопаеми горива. Освен това той може да допринесе за повишаване на енергийната сигурност и издръжливост. Преходът обаче може да доведе и до краткосрочни социални и икономически разходи в териториите, подложени на интензивен процес на декарбонизация, които вече са отслабени от разрушителните икономически и социални последици от кризата, предизвикана от COVID-19.

(2)

Управлението на прехода ще изисква значителни структурни промени както на национално, така и на регионално равнище. За да бъде успешен, преходът трябва да намали неравенствата, да създаде нетен ефект на заетост с нови висококачествени работни места и да бъде справедлив и социално приемлив за всички, като същевременно укрепва конкурентоспособността. В това отношение е от решаващо значение най-неблагоприятно засегнатите от прехода територии, и по-специално въгледобивните региони, да могат да получат подкрепа, за да диверсифицират и съживят своите местни икономики и да създадат устойчиви възможности за заетост за засегнатите работници.

(3)

На 14 януари 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „План за инвестиции за устойчива Европа — План за инвестиции на Европейския зелен пакт“, с което предложи Механизъм за справедлив преход, съсредоточен върху регионите и секторите, които са най-силно засегнати от прехода поради зависимостта им от изкопаеми горива, като например въглища, торф и битуминозни шисти, или поради зависимостта им от промишлени процеси с висок интензитет на емисиите на парникови газове, но които разполагат с по-малък капацитет за финансиране на необходимите инвестиции. Създаването на Механизъм за справедлив преход беше потвърдено и в заключенията на Европейския съвет от 21 юли 2020 г. Механизмът за справедлив преход се състои от три стълба: Фонд за справедлив преход (ФСП), изпълняван при споделено управление, специална схема за справедлив преход в рамките на InvestEU и механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор с цел мобилизиране на допълнителни инвестиции в съответните региони. Тези три стълба предоставят допълнителна подкрепа за посочените региони с цел насърчаване на прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г.

(4)

За по-доброто програмиране и изпълнение на ФСП трябва да бъдат изготвени териториални планове за справедлив преход, в които да бъдат определени основните стъпки и времевата рамка на процеса на преход и да бъдат посочени териториите, които са най-неблагоприятно засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика и които имат по-малък капацитет за справяне с предизвикателствата на прехода. Териториалните планове за справедлив преход трябва да бъдат изготвени съвместно със съответните местни и регионални органи и в тях трябва да участват всички съответни партньори в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (5). Те могат да бъдат изменяни заедно със съответните програми, получаващи подкрепа от ФСП, съгласно член 24 от посочения регламент, за да бъдат включвани нови територии, които може да бъдат сериозно засегнати от прехода по начин, който не е бил предвиден към момента на първоначалното им приемане.

(5)

Следва да се създаде механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор (наричан по-нататък „Механизмът“). Той представлява третият стълб на Механизма за справедлив преход, чиято цел е да оказва подкрепа за инвестициите, извършвани от субектите от публичния сектор, като се има предвид ключовата роля на публичния сектор за преодоляване на неефективността на пазара. Тези инвестиции следва да отговарят на потребностите от развитие, произтичащи от предизвикателствата на прехода, описани в одобрените от Комисията териториални планове за справедлив преход. Дейностите, които се предвижда да бъдат подкрепяни чрез Механизма, следва да бъдат съгласувани с дейностите, подкрепяни от другите два стълба на Механизма за справедлив преход, и да ги допълват. За да се съгласува продължителността на Механизма с тази на многогодишната финансова рамка от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. (наричана по-нататък „МФР за периода 2021—2027“), определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (6), Механизмът следва да бъде създаден за срок от седем години.

(6)

С цел да се засилят сближаването и икономическата диверсификация на засегнатите от прехода територии, Механизмът следва да обхваща широк кръг от устойчиви инвестиции, при условие че те допринасят за удовлетворяване на потребностите от развитие на тези територии, породени от прехода към постигане на целта на Съюза в областта на климата до 2030 г., посочена в Регламент (ЕС) 2021/1119, и към неутралност по отношение на климата в Съюза най-късно до 2050 г., както е описано в териториалните планове за справедлив преход. За да се подобри ефективността на Механизма, той следва да може да подпомага допустими проекти, при които етапът на изпълнение е започнал преди подаването на заявлението от бенефициерите на Механизма. Механизмът не следва да подкрепя инвестиции, които се отнасят до някоя от дейностите, изключени съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (7), но може да подкрепя инвестиции в енергия от възобновяеми източници и екологосъобразна и устойчива мобилност, включително насърчаването на зеления водород, ефикасни мрежи за централно отопление, научноизследователска дейност в публичния сектор, цифровизация, екологична инфраструктура за интелигентно управление на отпадъците и водите, като може да подкрепя устойчивата енергия, енергийната ефективност и мерките за интегриране, включително саниране и преобразуване на сгради, обновяването и възстановяването на градската среда, преминаването към кръгова икономика, рехабилитацията и обеззаразяването на земя и екосистеми, като се взема предвид принципът „замърсителят плаща“, биологичното разнообразие, както и инфраструктура за повишаване на квалификацията и за преквалификация, за обучение и за социални дейности, включително заведения за полагане на грижи и социално жилищно настаняване.

(7)

Развиването на инфраструктурата може да включва и трансгранични проекти и решения, водещи до повишена издръжливост на екологични бедствия, по-специално на бедствия, които се засилват от изменението на климата. Следва да се отдава предпочитание на всеобхватния инвестиционен подход, особено за териториите, в които свързаните с прехода потребности са големи. Инвестициите в други сектори също може да бъдат подкрепяни, ако са в съответствие с одобрените териториални планове за справедлив преход. Чрез подкрепата за инвестициите, които не генерират достатъчен поток от собствени приходи, за да покрият инвестиционните си разходи, Механизмът следва да има за цел да предостави на субектите от публичния сектор допълнителните ресурси, необходими за преодоляване на териториалните, социалните, икономическите и екологичните предизвикателства, които ще произтекат от приспособяването към прехода. За да спомогне за определянето на инвестициите, които отговарят на условията за финансиране по Механизма и които са с голямо положително въздействие върху околната среда, включително във връзка с биологичното разнообразие, при извършване на оценката на Механизма Комисията следва да вземе предвид таксономията на ЕС за екологично устойчиви икономически дейности. Всички финансови партньори следва да използват, когато е приложимо, таксономията на ЕС за екологични устойчиви икономически дейности, включително принципа за ненанасяне на значителни вреди, за да се осигури прозрачност във връзка с устойчивите проекти.

(8)

Зачитането на основните права и спазването на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на равенството между половете, следва да бъде гарантирано по целесъобразност в хода на подготовката, оценяването, изпълнението и мониторинга на допустимите проекти по линия на Механизма. По същия начин бенефициерите и Комисията следва да избягват и всякаква дискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, в хода на изпълнението на Механизма. Целите на Механизма следва да бъдат преследвани в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие, Европейския стълб на социалните права, принципа „замърсителят плаща“, Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (8) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“) и принципа за ненанасяне на значителни вреди.

(9)

Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се прилагат за настоящия регламент. Тези правила са установени с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (9) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, награди, поръчки, непряко управление, финансови инструменти, бюджетни гаранции, финансова помощ и възстановяване на разходите на външните експерти, и предвиждат контрол върху отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание на член 322 от ДФЕС, също включват общ режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(10)

Механизмът следва да осигурява подкрепа под формата на безвъзмездни средства, предоставени от Съюза, комбинирани със заеми, отпуснати от финансов партньор в съответствие с неговите правила, политики за кредитиране и процедури. Финансовият пакет за компонента за безвъзмездни средства, изпълняван от Комисията при пряко управление, следва да бъде под формата на финансиране, което не е свързано с разходи, в съответствие с член 125 от Финансовия регламент. Тази форма на финансиране следва да помогне за стимулиране на организаторите на проекти да участват и да допринасят за постигането на целите на Механизма по ефикасен начин съобразно размера на заема. Компонентът за заеми следва да се осигурява от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Механизмът следва да може да бъде разширен, за да се даде възможности други финансови партньори да осигуряват компонента за заеми, когато са налични допълнителни средства за компонента за безвъзмездни средства или когато това е необходимо за правилното изпълнение на Механизма. В такива случаи Комисията следва да информира държавите членки и Европейския парламент относно намерението да разшири Механизма и да подбере допълнителни финансови партньори, като вземе предвид техния капацитет за изпълнение на целите на Механизма, за принос на техни собствени ресурси и за осигуряване на подходящо географско покритие.

(11)

Следва да бъдат подписани административни споразумения между Комисията и финансовите партньори. В тези споразумения следва да бъдат определени редът и условията за извършване на оценката и мониторинга на проектите, както и съответните права и задължения на всяка страна, включително подробните договорености за одити, докладване и комуникация. Договореностите относно комуникацията следва да включват по-специално задължение за публикуване на информация за всеки отделен проект или схема за заеми, получаващи подкрепа по Механизма.

(12)

Отговаряйки на инвестиционните нужди на териториите, които са най-неблагоприятно засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика, Механизмът следва да осигури ключов принос за интегриране на действията в областта на климата. Следователно ресурсите от компонента за безвъзмездни средства на Механизма ще допринесат за постигането на целите по отношение на климата в същата степен като ФСП.

(13)

Сумата в размер на 250 000 000 EUR от компонента за безвъзмездни средства на Механизма следва да бъде финансирана от бюджета на Съюза в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 и следва да представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (10), за Европейския парламент и Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(14)

Сумата в размер на 275 000 000 EUR от компонента за безвъзмездни средства на Механизма следва да бъде финансирана чрез възстановени суми, произтичащи от финансовите инструменти, създадени съгласно програмите, посочени в приложение I към настоящия регламент. Тези приходи произтичат от прекратени програми, независими от Механизма, и следва да се считат за външни целеви приходи чрез дерогация от член 21, параграф 3, буква е) от Финансовия регламент на основание член 322, параграф 1 от ДФЕС.

(15)

Сумата в размер на 1 000 000 000 EUR от компонента за безвъзмездни средства на Механизма следва да бъде финансирана от предвидимия излишък от провизиите за гаранцията на ЕС, създадена с Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета (11). Поради това следва да се направи дерогация от член 213, параграф 4, буква а) от Финансовия регламент, в който се предвижда задължение всеки излишък в провизиите за бюджетна гаранция да бъде върнат в бюджета, за да може този излишък да бъде предназначен за Механизма. Тези целеви приходи следва да се считат за външни целеви приходи чрез дерогация от член 21, параграф 3, буква е) от Финансовия регламент на основание член 322, параграф 1 от ДФЕС.

(16)

В съответствие с член 12, параграф 4, буква в) от Финансовия регламент бюджетните кредити, съответстващи на външни целеви приходи, могат да бъдат автоматично пренесени в следващата програма или действие. Тази разпоредба позволява да се постигне съответствие между многогодишния график на целевите приходи и процеса на изпълнение на проектите, финансирани от Механизма.

(17)

Следва да бъдат предвидени и ресурси за консултантска подкрепа с цел насърчаване на подготовката, разработването и изпълнението на допустими проекти и ранната подготовка на проекти, преди бенефициерът да подаде искането по Механизма. Част от тези ресурси следва да бъдат заделени за подпомагане на собствените способности на бенефициерите да осигурят устойчивостта на допустимите проекти.

(18)

С цел да се гарантира, че всички държави членки могат да се възползват от компонента за безвъзмездни средства, следва да се създаде механизъм за предварително разпределяне на националните дялове по време на първия етап, както е посочено в приложение I към Регламент (ЕС) 2021/1056. За да се съгласува тази цел с необходимостта от оптимизиране на икономическото въздействие на Механизма и неговото изпълнение, тези национални дялове обаче следва да не се разпределят предварително за периода след 31 декември 2025 г. След това оставащите налични ресурси за компонента за безвъзмездни средства следва да се предоставят, без да има предварително разпределен национален дял и на конкурентна основа на равнището на Съюза, като същевременно се осигури предвидимост за инвестициите и се следва подход, основан на нуждите, както и на регионалното сближаване.

(19)

Условията за допустимост и критериите за отпускане следва да бъдат определени в работната програма и в поканата за представяне на предложения. Тези условия за допустимост и критерии за отпускане следва да отчитат относимостта на проекта в контекста на потребностите от развитие, описани в териториалните планове за справедлив преход, общата цел за насърчаване на регионалното и териториалното сближаване, както и значението на компонента за безвъзмездни средства за жизнеспособността на проекта. В работните програми следва да бъдат определени и критерии за отпускане в случаите, когато ресурсите са недостатъчни за подкрепа на допустимите проекти. Следва да се отдава приоритет на проектите в по-слабо развитите региони, на проектите, които допринасят пряко за постигането на целите на Съюза в областта на климата, и на проектите, насърчавани от субекти от публичния сектор, приели планове за декарбонизация, като по целесъобразност се спазва тази йерархия на критериите. По този начин подкрепата от Съюза по Механизма следва да се предоставя само на държавите членки, които имат поне един одобрен териториален план за справедлив преход. В работната програма и поканите за представяне на предложения следва да се вземат предвид и териториалните планове за справедлив преход, представени от държавите членки, за да се гарантира съгласуваност между различните стълбове на Механизма. За да се оптимизира въздействието на Механизма, отделните проекти, подкрепяни от него, следва да не получават подкрепа от други програми на Съюза, освен във връзка с подготовката на проекти. За състоящите се от разграничими отделни проекти операции обаче, проектите могат да бъдат подкрепяни от различни програми на Съюза в съответствие с приложимите правила за допустимост.

(20)

За да се оптимизира ефективността на помощта от Съюза и да се предотврати подмяната на потенциалната подкрепа и инвестиции от алтернативни източници, подкрепата по Механизма следва да се предоставя само за проекти, които не генерират достатъчни потоци от приходи за покриване на инвестиционните им разходи. Посочените приходи следва да съответстват на приходите, които не са бюджетни трансфери и са генерирани пряко от дейностите, извършвани по проекта, като продажби, такси или пътни такси и допълнителни икономии, генерирани от модернизирането на съществуващи активи.

(21)

Тъй като при компонента за безвъзмездни средства следва да се вземат под внимание различните потребности от развитие на регионите в държавите членки, тази подкрепа следва да бъде адаптирана в полза на по-слабо развитите региони. Като се има предвид фактът, че субектите от публичния сектор в по-слабо развитите региони като цяло имат по-малък капацитет за публични инвестиции, ставките за безвъзмездните средства, прилагани към заемите, предоставяни на такива субекти, следва да бъдат сравнително по-високи.

(22)

За да се гарантира ефективното изпълнение на Механизма, може да бъде необходимо да се осигури консултантска подкрепа за подготовката, разработването и изпълнението на проекти. Тази подкрепа следва да се предоставя чрез консултантския център InvestEU за допустимите проекти и за подготовката на проекти преди подаването на заявленията, като се обръща специално внимание на бенефициерите, които имат по-нисък административен капацитет или се намират в по-слабо развити региони. Също така следва да бъде възможно такава подкрепа да се предоставя и по други програми на Съюза.

(23)

За да се измери ефективността на Механизма и способността му да изпълни целите си и да се спомогне за подготовката на евентуалното му удължаване след 2027 г., Комисията следва да извърши междинна и окончателна оценка, включително с преценка на възможността за приемане на разпоредби за оценка на въздействието върху равенството между половете, ако е целесъобразно, и следва да представи доклади за оценка на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12) Механизмът следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането.

(24)

За да се ускори изпълнението и да се гарантира, че ресурсите се използват своевременно, в настоящия регламент следва да се предвидят специални гаранции, които да бъдат включени в споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства. Предвид тази цел, в съответствие с принципа на пропорционалност, Комисията следва да може да намалява или прекратява всякаква подкрепа от Съюза в случай на сериозна липса на напредък в изпълнението на проекта. Финансовият регламент се прилага за Механизма. С цел да се осигури съгласуваност при изпълнението на програмите за финансиране на Съюза, Финансовият регламент следва да се прилага спрямо компонента за безвъзмездни средства и спрямо ресурсите за консултантска подкрепа, предоставяни по Механизма.

(25)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13) и регламенти (EO, Евратом) № 2988/95 (14), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (15) и (ЕС) 2017/1939 (16) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително на измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (17). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, и на Европейската прокуратура и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средствата на Съюза, предоставят равностойни права.

(26)

С цел да бъдат изменени някои несъществени елементи на настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с ключовите показатели за качество на изпълнението за мониторинг на изпълнението и напредъка на Механизма. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(27)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на работните програми и на условията и процедурите за подбор на финансови партньори, различни от ЕИБ. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (18).

(28)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се предостави подкрепа в полза на територии, които са най-неблагоприятно засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата, като се отговори на съответните потребности от развитие чрез мобилизиране на публични инвестиции, не може да бъде постигната в достатъчна степен самостоятелно от държавите членки, поради трудностите за субектите от публичния сектор да подкрепят инвестиции, които не генерират достатъчно потоци от приходи, за да покрият инвестиционните им разходи, а поради необходимостта от съгласувана рамка за изпълнение при пряко управление, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

(1)

Pегламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4) е бил неколкократно и съществено изменян (5). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

За безпроблемното функциониране на вътрешния пазар и за улесняване на презграничната търговия в рамките на Съюза е от съществено значение таксите за презграничните плащания в евро да бъдат равни на таксите за съответстващите плащания в границите на една държава членка.

(3)

Не е препоръчително принципът на равни такси да се прилага по отношение на платежните инструменти, които са главно или изключително на хартиен носител, като чековете, тъй като самата им същност не позволява те да бъдат обработвани със същата ефикасност като електронните плащания.

(4)

Принципът на равни такси следва да се прилага по отношение на плащания, които се нареждат или приключват на хартиен носител или в брой, които се обработват по електронен път в рамките на веригата на изпълнение на плащанията, с изключение на чековете, и по отношение на всички такси, свързани пряко или косвено с платежна операция, включително таксите, свързани с договор. Непреките такси включват таксите за установяване на постоянно платежно нареждане или таксите за използване на разплащателна карта, дебитна или кредитна карта, които следва да са еднакви за националните и презграничните платежни операции в рамките на Съюза.

(5)

С цел да се избегне фрагментирането на пазарите на плащания е уместно да се приложи принципът на равни такси. За тази цел е необходимо за всяка категория презгранична платежна операция да бъде установено дадено национално плащане със същите или много сходни характеристики като тези на презграничното плащане. За установяване на националното плащане като съответно на презгранично плащане следва да бъде възможно да се използват, inter alia, следните критерии: средството за нареждане, извършване и приключване на плащането, степента на автоматизaция, всякакви платежни гаранции, статут на клиента и връзка с доставчика на платежни услуги или използвания платежен инструмент, така както е определен в точка 14 от член 4 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (6). Тези критерии не следва да се считат за изчерпателни.

(6)

Компетентните органи следва да издадат препоръки за установяване на съответните плащания, когато счетат за необходимо. Комисията, подпомагана, когато е подходящо, от Комитета по плащанията, създаден по силата на член 85, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), следва да предоставя съответни насоки и да съдейства на компетентните органи.

(7)

За да се улесни функционирането на вътрешния пазар и за да се избегнат неравенствата между ползвателите на платежни услуги в държавите членки от еврозоната и тези извън нея във връзка с презграничните плащания в евро, е необходимо да се гарантира, че таксите за презграничните плащания в евро в рамките на Съюза са уеднаквени с таксите за съответните национални плащания в националната парична единица на държавата членка, в която се намира доставчикът на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги. Счита се, че доставчикът на платежни услуги се намира в държавата членка, в която предоставя услугите си на ползвателя на платежни услуги.

(8)

Таксите за превалутиране са значителен разход при презграничните плащания, когато в държавата членка на платеца и в държавата членка на получателя се използват различни парични единици. В член 45 от Директива (ЕС) 2015/2366 е установено изискването таксите и използваният обменен курс да бъдат прозрачни, в член 52, точка 3 от същата директива са определени изискванията за информацията във връзка с платежните операции, които са предмет на рамков договор, а член 59, параграф 2 от посочената директива урежда изискванията за информация за лицата, предлагащи услуги по превалутиране на терминално устройство АТM или на мястото на продажба. Необходимо е да се предвидят допълнителни мерки, за да се осигури защита на потребителите срещу прекомерно високи такси за услугите по превалутиране и за да се гарантира, че на потребителите се предоставя информацията, която им е нужна, за да изберат най-добрата възможност за превалутиране.

(9)

Прилаганите мерки следва да бъдат подходящи, адекватни и ефективни от гледна точка на разходите. В същото време, когато платецът разполага с избор между различни възможности за превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, предоставената информация следва да дава възможност за сравнение, така че платецът да може да направи информиран избор.

(10)

За да се постигне съпоставимост, таксите за превалутиране за всички плащания, свързани с карти, следва да бъдат изразени по един и същ начин, а именно като процентна надбавка спрямо последния наличен референтен обменен курс на еврото, публикуван от Европейската централна банка (ЕЦБ). При превалутиране между две парични единици, различни от еврото, може да се наложи тази надбавка да се основава на курс, получен от два курса на ЕЦБ.

(11)

В съответствие с общите изисквания за предоставяне на информация относно таксите за превалутиране, предвидени в Директива (ЕС) 2015/2366, доставчиците на услуги по превалутиране следва да оповестяват информацията за таксите си за превалутиране преди нареждането на платежната операция. Страните, които предлагат услуги по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, следва да предоставят по ясен и достъпен начин информация за таксите си за тези услуги, например като покажат таксите си на гишето или по цифров начин на терминалното устройство или на екрана в случай на онлайн покупки. В допълнение към информацията, посочена в член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, преди нареждането на плащането страните следва да предоставят изрична информация за сумата, която се заплаща на получателя в паричната единица, използвана от получателя, и за общата сума, която се заплаща от платеца, изразена в паричната единица на сметката на платеца. Сумата, която се заплаща в паричната единица, използвана от получателя, следва да изразява цената на стоките или услугите, които се закупуват, и може да бъде показана на касата вместо на терминала за плащане. Паричната единица, използвана от получателя, е по принцип местната парична единица, но според принципа на свободата на договаряне в някои случаи може да е друга парична единица на Съюза. Общата сума, която се заплаща от платеца в паричната единица на сметката на платеца, следва да се състои от цената на стоките или услугите и таксите за превалутиране. Освен това и двете суми следва да бъдат документирани в разписката или на друг траен носител.

(12)

Във връзка с член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, когато на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба се предлага услуга по превалутиране, платецът следва да може да откаже тази услуга и вместо това да плати в паричната единица, използвана от получателя.

(13)

За да могат платците да сравняват таксите за различните възможности за превалутиране, предлагани на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, доставчиците на платежни услуги на платците следва не само да включват напълно сравнима информация за приложимите такси за превалутиране в условията на рамковия си договор, но и да оповестяват публично тази информация чрез широко и лесно достъпна електронна платформа, по-специално чрез своя уебсайт за клиенти, чрез уебсайта си за домашно банкиране и на приложението си за мобилно банкиране по лесно разбираем и достъпен начин. Това ще създаде условия за разработването на уебсайтове за сравняване, за да могат потребителите по-лесно да сравняват цените при пътуване или пазаруване в чужбина. Освен това доставчиците на платежни услуги на платците следва да напомнят на платците за приложимите такси за превалутиране, когато плащане, свързано с карта, е изпълнено в друга парична единица чрез използването на широко и лесно достъпни електронни канали за комуникация, като SMS съобщения, електронна поща или уведомления чрез приложението за мобилно банкиране на платеца. Доставчиците на платежни услуги следва да се споразумеят с ползвателите на платежни услуги относно електронния канал за комуникация, чрез който ще предоставят информацията за таксите за превалутиране, като вземат предвид най-ефективния канал за осъществяване на връзка с платеца. Доставчиците на платежни услуги следва също така да приемат искания от ползвателите на платежни услуги да не получават електронните съобщения, съдържащи информация за таксите за превалутиране.

(14)

Периодичните напомняния са подходящи в ситуациите, в които платецът остава в чужбина за по-дълъг срок, например когато е командирован или учи в чужбина, или когато платецът редовно използва карта за онлайн покупки в местната парична единица. Задължението за изпращане на такива напомняния ще гарантира, че платецът е информиран, когато обмисля различните възможности за превалутиране.

(15)

Важно е доставчиците на платежни услуги да бъдат улеснени при изпълнението на презграничните плащания. В това отношение трябва да се насърчи стандартизирането, особено по отношение на използването на международния идентификатор на номер на платежна сметка (IBAN) и бизнес идентификационния код (BIC). Следователно е уместно доставчиците на платежни услуги да предоставят на ползвателите на платежни услуги номера IBAN и кода BIC на въпросната сметка.

(16)

С цел да се гарантира непрекъснато, своевременно и ефикасно предоставяне на статистическа информация за платежния баланс в рамките на единната зона за плащания в евро (SEPA), е желателно да се гарантира, че остава възможно събирането на непосредствено достъпната информация за плащанията — като номера IBAN, кода BIC и размера на операцията, или основната агрегирана информация за плащанията по различните платежни инструменти, доколкото процесът на събиране на информация не възпрепятства автоматизираното обработване на плащанията и позволява да бъде напълно автоматизиран. Настоящият регламент не засяга задълженията за отчитане за други цели на политиката, като например предотвратяване на изпирането на пари или финансирането на тероризъм, или за фискални цели.

(17)

Компетентните органи следва да бъдат оправомощени да изпълняват ефикасно задълженията си по наблюдение и да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, че доставчиците на платежни услуги спазват настоящия регламент.

(18)

За да се гарантиравъзможност за разрешаване на споровете в случай на неправилно прилагане на настоящия регламент държавите членки следва да предвидят подходящи и ефективни процедури за жалби и разрешаване на спорове за уреждане на всички спорове между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги. Важно е също така да се определят компетентни органи и органи за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове.

(19)

От съществено значение е да се гарантира, че компетентните органи и органите за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове в рамките на Съюза си сътрудничат активно за безпрепятственото и своевременно разрешаване на презгранични спорове съгласно настоящия регламент. Такова сътрудничество следва да може да се осъществява под формата на обмен на информация относно правото или юридическата практика в рамките на тяхната юрисдикция или под формата на прехвърляне или поемане на процедури по разглеждане на жалби и разрешаване на спорове, когато е подходящо.

(20)

Необходимо е държавите членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в националното законодателство за неспазване на настоящия регламент.

(21)

Разширяването на прилагането на настоящия регламент към парични единици, различни от еврото, би имало недвусмислена полза, особено във връзка с обхванатия брой плащания. За да се позволи на държавите членки, чиято парична единица не е евро, да разширят прилагането на настоящия регламент към презграничните плащания, деноминирани в тяхната национална парична единица, следва да бъде предвидена процедура на уведомяване.

(22)

Комисията следва да представи на Европейския парламент, Съвета, ЕЦБ и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на правилото за изравняване на разходите за презгранични плащания в евро с разходите за национални операции в националните парични единици и относно ефективността на изискванията за предоставяне на информация относно превалутирането, предвидени в настоящия регламент. Комисията следва също така да анализира допълнителните възможности, и тяхната техническа осъществимост, за разширяване на приложението на правилото за равно таксуване с цел да се обхванат всички парични единици в Съюза, и за по-нататъшно подобряване на прозрачността и съпоставимостта на таксите за превалутиране, както и възможността за изключване и включване на възможността за приемане на превалутиране от лица, различни от доставчика на платежни услуги на платеца.

(23)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

(1)

След приемането на Регламент (ЕС) 2019/833 на Европейския парламент и на Съвета (3) Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO) прие на 41-вото си и 42-рото си годишни събрания, проведени през 2019 и 2020 г. съответно, редица правно обвързващи решения за опазване на рибните ресурси, попадащи в нейната компетентност.

(2)

Тези решения са насочени към договарящите страни в NAFO, но съдържат и задължения за операторите (например капитана на кораба). Новите мерки на NAFO за опазване и изпълнение (МОИ), които са задължителни за всички договарящи страни в NAFO, влязоха в сила. Те трябва да бъдат включени в правото на Съюза, доколкото вече не са предвидени от него.

(3)

Поради това Регламент (ЕС) 2019/833 следва да бъде адаптиран, за да се прилагат нормите на NAFO за размера на окото, да се въведе определението за риболовен кораб, което се използва от NAFO, за да могат органите на Съюза за контрол и правоприлагане да работят в съответствие с други договарящи страни в NAFO, както и да се подобри информационният поток между органите на държавите членки, Комисията и изпълнителния секретар на NAFO.

(4)

В съответствие с член 3 от Регламент (ЕС) 2019/473 на Европейския парламент и на Съвета (4) мисията на Европейската агенция за контрол на рибарството (ЕАКР) е, inter alia, да организира оперативната координация на дейностите по контрол и инспекция на риболова от държавите членки за изпълнението на международните програми по контрол и инспекции, като например схемата за съвместни международни инспекции и надзор на NAFO, и да подпомага държавите членки при докладването на информация относно риболовните дейности и дейностите по контрол и инспекция пред Комисията и трети страни. Поради това е целесъобразно да се посочи ЕАКР като органа, който да получава от държавите членки и предава на изпълнителния секретар на NAFO информация, свързана с контрол и инспекции, като доклади от инспекции в морето и уведомления по схемата за наблюдение.

(5)

Процедурата на МОИ за договарящите страни за предаване на информация до уебсайта на NAFO относно наблюдението, контрола и надзора включва изпращане на информацията, която ще бъде предадена, на изпълнителния секретар на NAFO. Поради това е необходимо да се актуализират съответните разпоредби в Регламент (ЕС) 2019/833, за да се отрази тази промяна и да се изяснят каналите, които държавите членки да използват за предаване на съответната информация.

(6)

Необходимо е също така да се въведат разпоредбите на МОИ за опазване на гренландската акула (Somniosus microcephalus), за да се приведат в съответствие разпоредбите за правилата за чартър с тези по МОИ, и да се посочи необходимостта договарящата страна, която е пристанищната държава, да дава съгласието си на инспекторите на друга договаряща страна за тяхно разполагане.

(7)

Някои разпоредби на МОИ вероятно ще бъдат изменени на годишните заседания на NAFO поради въвеждането на нови технически мерки във връзка с променящите се запаси от биомаса и преразглеждането на зоновите ограничения за дънните риболовни дейности. С цел бързото интегриране в правото на Съюза на бъдещите изменения на МОИ, преди началото на риболовния сезон, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с регулирането на размера на окото на мрежите, на сортиращите сита или скари и на заключващите вериги при улов на северна скарида и във връзка със зонови ограничения за дънните риболовни дейности. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (5). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(8)

Поради това Регламент (ЕС) 2019/833 следва да бъде изменен,

(1)

В Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) се определят правила, които гарантират правото на неприкосновеност на личния живот и на поверителност по отношение на обработването на лични данни при обмен на данни в сектора на електронните комуникации. Посочената директива конкретизира и допълва Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(2)

Директива 2002/58/ЕО се прилага при обработването на лични данни във връзка с предоставянето на публично достъпни електронни съобщителни услуги. До 21 декември 2020 г. се прилагаше определението на електронна съобщителна услуга, посочено в член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). На тази дата Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (6) отмени Директива 2002/21/ЕО. Определението за електронни съобщителни услуги в член 2, точка 4 от Директива (ЕС) 2018/1972 включва междуличностните съобщителни услуги без номерà по смисъла на определението в член 2, точка 7 от посочената директива. Следователно междуличностните съобщителни услуги без номерà, които включват например пренос на глас чрез интернет протокол, услуги за изпращане на съобщения и уеб базирана електронна поща, бяха включени в обхвата на Директива 2002/58/ЕО на 21 декември 2020 г.

(3)

В съответствие с член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът признава правата, свободите и принципите, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). С член 7 от Хартата се защитава основното право на всеки на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения, което включва поверителността на съобщенията. В член 8 от Хартата се съдържа правото на защита на личните данни.

(4)

В член 3, параграф 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации от 1989 г. за правата на детето (КООНПД) и в член 24, параграф 2 от Хартата се посочва, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Освен това член 3, параграф 2 от КООНПД и член 24, параграф 1 от Хартата се отнасят до правото на децата на такава закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие.

(5)

Защитата на децата, както офлайн, така и онлайн, е един от приоритетите на Съюза. Сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца представляват сериозни нарушения на правата на човека и на основните права, и по-специално на правата на децата да бъдат защитени от всякакви форми на насилие, злоупотреба и липса на грижи, малтретиране или експлоатация, включително сексуално насилие, както е предвидено в КООНПД и в Хартата. Цифровизацията донесе много ползи за обществото и икономиката, но също така донесе предизвикателства, сред които увеличаване на онлайн сексуалното насилие над деца. На 24 юли 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Стратегия на ЕС за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца“ (наричана по-нататък „стратегията“). Стратегията има за цел да се реагира по ефективен начин на равнището на Съюза на престъплението сексуално насилие над деца.

(6)

В съответствие с Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) настоящият регламент не урежда политиките на държавите членки по отношение на сексуалните действия по взаимно съгласие, в които могат да участват деца и които могат да се считат за нормално откриване на сексуалността в хода на човешкото развитие, като се вземат предвид различните културни и правни традиции, както и появата на нови форми на установяване и поддържане на отношения между деца и подрастващи, включително посредством информационните и комуникационните технологии.

(7)

Някои доставчици на определени междуличностни съобщителни услуги без номерà (наричани по-нататък „доставчиците“), например уеб базирана електронна поща и услуги за изпращане на съобщения, вече доброволно използват специални технологии за откриване на онлайн сексуално насилие над деца в своите услуги и докладват за него на правоприлагащите органи и на организациите, действащи в обществен интерес срещу сексуалното насилие над деца, чрез сканиране или на съдържанието, като изображения и текст, или на данните за трафика на съобщения, като в някои случаи използват данни за минали периоди. Технологията, използвана за тези дейности, може да бъде технология за хеширане („раздробяване“) на изображения и видеоматериали и класификатори и изкуствен интелект за анализиране на текст или на данни за трафика. При използването на технология за хеширане даден онлайн материал, съдържащ сексуално насилие над деца, се докладва при наличието на положителен резултат, което ще рече съвпадение в резултат на сравнение между изображение или видеоматериал и уникален, неконвертируем цифров подпис („хеш“) от база данни, която се поддържа от организация, действаща в обществен интерес срещу сексуалното насилие над деца, и съдържа проверени онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца. Тези доставчици препращат към национални горещи линии за докладване на онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца, и към организации, които се намират както в Съюза, така и в трети държави, чиято цел е да се идентифицират децата, да се намали сексуалната експлоатация на деца и сексуалното насилие над деца и да се предотврати виктимизацията на деца. Такива организации може да не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/679. Като съвкупност подобни доброволни дейности играят ценна роля за подпомагане на идентифицирането и спасяването на жертвите, чиито основни права на човешко достойнство и на физическа и психическа неприкосновеност са сериозно нарушени. Тези доброволни дейности са важни също и за намаляване на по-нататъшното разпространение на онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца, и допринасят за идентифицирането и разследването на нарушителите и за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, състоящи се в сексуално насилие над деца.

(8)

Независимо от законната си цел, доброволните действия от страна на доставчиците за разкриване на онлайн сексуално насилие над деца в техните услуги и докладването му представляват намеса в основните права на зачитане на личния и семейния живот и на защитата на личните данни на всички потребители на междуличностни съобщителни услуги без номерà (наричани по-нататък „потребителите“). Нито едно ограничение на упражняването на основното право на зачитане на личния и семейния живот, включително на поверителност на съобщенията, не може да бъде обосновано само с това, че доставчиците са използвали някои технологии по време, когато междуличностните съобщителни услуги без номерà не са попадали в обхвата на определението за електронни съобщителни услуги. Подобни ограничения са възможни само при определени условия. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата тези ограничения трябва да бъдат предвидени в закон и да зачитат основното съдържание на правата на личен и семеен живот и на защитата на личните данни и, при спазване на принципа на пропорционалност, трябва да са необходими и действително да отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Когато подобни ограничения постоянно включват общо и неизбирателно наблюдение и анализ на съобщенията на всички потребители, те нарушават правото на поверителност на съобщенията.

(9)

До 20 декември 2020 г. обработването на лични данни от доставчици чрез доброволни мерки с цел откриване на онлайн сексуално насилие над деца в услугите им, докладването му и премахването от услугите им на онлайн материалите, съдържащи сексуално насилие над деца, се уреждаше единствено от Регламент (ЕС) 2016/679. Директива (ЕС) 2018/1972, която трябваше да бъде транспонирана до 20 декември 2020 г., включи доставчиците в обхвата на Директива 2002/58/ЕО. За да продължат да използват такива доброволни мерки и след 20 декември 2020 г., доставчиците следва да отговарят на условията, определени в настоящия регламент. Регламент (ЕС) 2016/679 ще продължи да се прилага по отношение на обработването на лични данни, извършвано чрез подобни доброволни мерки.

(10)

Директива 2002/58/ЕО не съдържа специални разпоредби относно обработването на лични данни от доставчиците във връзка с предоставянето на електронни съобщителни услуги с цел откриване на онлайн сексуално насилие над деца в услугите им, докладването му и премахването на онлайн материалите, съдържащи сексуално насилие над деца, от техните услуги. При все това съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО държавите членки могат да приемат законодателни мерки за ограничаване на обхвата на правата и задълженията, предвидени, inter alia, в членове 5 и 6 от посочената директива, които засягат поверителността на съобщенията и данните за трафика, с цел предотвратяване, разкриване, разследване и преследване на престъпления, свързани със сексуално насилие над деца. При липсата на такива национални законодателни мерки и в очакване на приемането на по-дългосрочна правна рамка за борба със сексуалното насилие над деца на равнището на Съюза доставчиците няма да могат да се позовават на Регламент (ЕС) 2016/679, за да продължат да използват доброволни мерки за откриване на онлайн сексуално насилие над деца в своите услуги, да го докладват и да премахват от услугите си онлайн материалите, съдържащи сексуално насилие над деца, след 21 декември 2020 г. В настоящия регламент не се предвижда правно основание за обработването на лични данни от доставчиците единствено с цел откриване на онлайн сексуално насилие над деца в техните услуги, докладването му и премахването от услугите им на онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца, но в него се предвижда дерогация от определени разпоредби на Директива 2002/58/ЕО. В настоящия регламент се определят допълнителни предпазни мерки, които трябва да бъдат спазвани от доставчиците, ако те желаят да се позоват на него.

(11)

Обработването на данни за целите на настоящия регламент може да доведе до обработването на специални категории лични данни, както е посочено в Регламент (ЕС) 2016/679. Обработването на изображения и видеоматериали чрез специални технически средства, които дават възможност за уникална идентификация или удостоверяване на автентичността на дадено физическо лице, се счита за обработване на специални категории лични данни.

(12)

В настоящия регламент се предвижда временна дерогация от член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, с които се защитават поверителността на съобщенията и данните за трафика. Доброволното използване от доставчиците на технологии за обработване на лични и други данни до степента, необходима за откриване на онлайн сексуално насилие над деца в техните услуги, докладването му и премахването от услугите им на онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца, попада в обхвата на дерогацията, предвидена в настоящия регламент, при условие че това използване отговаря на условията, определени в настоящия регламент, и следователно подлежи на гаранциите и условията, определени в Регламент (ЕС) 2016/679.

(13)

Директива 2002/58/ЕО е приета на основание член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Освен това не всички държави членки са приели законодателни мерки в съответствие с Директива 2002/58/ЕО за ограничаване на обхвата на правата и задълженията, свързани с поверителността на съобщенията и данните за трафика, предвидени в посочената директива, и приемането на такива мерки се съпътства от значителен риск от фрагментиране, което може да има отрицателно въздействие върху вътрешния пазар. Следователно, настоящият регламент следва да се основава на член 114 от ДФЕС.

(14)

Като се има предвид, че данните, свързани с електронните съобщения между физически лица, обикновено се квалифицират като лични данни, настоящият регламент следва да се основава и на член 16 от ДФЕС, с който се въвежда специално правно основание за приемането на правила във връзка със защитата на лицата по отношение на обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и от страна на държавите членки при осъществяването на дейности, които попадат в обхвата на правото на Съюза, и правила във връзка със свободното движение на тези данни.

(15)

Регламент (ЕС) 2016/679 се прилага за обработването на лични данни във връзка с предоставянето на електронни съобщителни услуги от доставчиците единствено с цел откриване на онлайн сексуално насилие над деца в техните услуги, докладването му и премахването от услугите им на онлайн материалите, съдържащи сексуално насилие над деца, доколкото това обработване попада в обхвата на дерогацията, предвидена в настоящия регламент.

(16)

Видовете технологии, използвани за целите на настоящия регламент, следва да водят до най-ниска степен на вмешателство в неприкосновеността на личния живот съобразно актуалното технологично равнище в този сектор. Тези технологии не следва да се използват за систематично филтриране и сканиране на текст в съобщения освен ако това е с цел само да откриват модели, които сочат възможни конкретни причини, даващи основание да се заподозре евентуално онлайн сексуално насилие над деца, и не следва да са в състояние да изведат същността на съдържанието на съобщенията. В случая на технология, използвана за идентифициране на установяване на контакт с деца, тези конкретни причини, даващи основание за подозрение, следва да се основават на обективно идентифицирани рискови фактори, като възрастовата разлика и вероятното участие на дете в сканираното съобщение.

(17)

Следва да се въведат подходящи процедури и механизми за правна защита, за да се гарантира, че физическите лица могат да подават жалби до доставчиците. Тези процедури и механизми са особено важни, когато съдържание, което не представлява онлайн сексуално насилие над деца, е премахнато или докладвано на правоприлагащите органи или на организация, действаща в обществен интерес срещу сексуалното насилие над деца.

(18)

За да се осигури възможно най-голяма точност и надеждност, използваната за целите на настоящия регламент технология следва, в зависимост от актуалното технологично равнище в сектора, да ограничава броя и процента на грешките (фалшивите положителни резултати) до максималната възможна степен и следва, когато е необходимо, да коригира незабавно всички такива грешки, евентуално възникнали въпреки това.

(19)

Обработваните данни за съдържанието и данни за трафика и личните данни, генерирани при извършване на дейностите, обхванати от настоящия регламент, и срокът, през който данните се съхраняват впоследствие в случай на идентифициране на предполагаема онлайн сексуална злоупотреба с деца, следва да останат ограничени до строго необходимото за извършването на тези дейности. Всички данни следва да бъдат незабавно и окончателно заличени, щом вече не са строго необходими за някоя от целите, посочени в настоящия регламент, включително когато не е идентифицирано предполагаемо онлайн сексуално насилие над деца, и при всички случаи не по-късно от 12 месеца от датата на предполагаемото онлайн сексуално насилие над деца. Това не следва да засяга възможността за съхраняване на съответните данни за съдържанието и данни за трафика в съответствие с Директива 2002/58/ЕО. Настоящият регламент не засяга прилагането на никое правно задължение съгласно правото на Съюза или националното право за запазване на данни, което се прилага спрямо доставчиците.

(20)

Настоящият регламент не възпрепятства доставчик, който е докладвал онлайн сексуално насилие над деца на правоприлагащите органи, да изисква доказателство за получаване на докладването от правоприлагащите органи.

(21)

За да се осигури прозрачност и отчетност по отношение на дейностите, предприемани по силата на дерогацията, предвидена в настоящия регламент, доставчиците следва да публикуват и да предоставят доклади на компетентния надзорен орган, определен съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 (наричан по-нататък „надзорният орган“) и на Комисията до 3 февруари 2022 г. и до 31 януари всяка година след това. Тези доклади следва да обхващат обработването, попадащо в обхвата на настоящия регламент, включително вида и обема на обработените данни, конкретното основание за обработването на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, основанията за предаването на лични данни извън Съюза съгласно глава V от Регламент (ЕС) 2016/679, когато е приложимо, броя на идентифицираните случаи на онлайн сексуално насилие на деца, като се прави разграничение между онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца, и установяване на контакт с деца, броя на случаите, в които потребител е подал жалба до вътрешния механизъм за правна защита или e потърсил правна защита от съдебен орган, и резултата от тези жалби и съдебни производства, броя и процента на грешките (фалшиви положителни) при различните използвани технологии, приложените мерки за ограничаване на процента на грешка и постигнатия процент на грешка, приложените политика за съхранение и гаранции за защита на данните съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и имената на организациите, действащи в обществен интерес срещу сексуалното насилие над деца, с които са били споделени данни съгласно настоящия регламент.

(22)

За да се подпомогнат надзорните органи при изпълнението на техните задачи, Комисията следва да изиска от Европейския комитет по защита на данните да издаде насоки относно спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 при обработването, попадащо в обхвата на дерогацията, предвидена в настоящия регламент. Когато надзорните органи преценяват дали дадена вече установена или нова технология, която ще се използва, е в съответствие с актуалното технологично равнище в сектора, води до най-ниска степен на вмешателство в неприкосновеността на личния живот и функционира въз основата на подходящо правно основание съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, тези насоки следва по-специално да подпомагат надзорните органи при предоставянето на съвети в рамките на процедурата на предварителна консултация, предвидена в посочения регламент.

(23)

С настоящия регламент се ограничава правото на защита на поверителността на съобщенията и се въвежда дерогация от решението, възприето в Директива (ЕС) 2018/1972, междуличностните съобщителни услуги без номерà да бъдат подчинени на същите правила, които се прилагат за всички други електронни съобщителни услуги по отношение на неприкосновеността на личния живот, единствено с цел откриване на онлайн сексуално насилие над деца в тези услуги и докладването му на правоприлагащите органи и на организациите, действащи в обществен интерес срещу сексуалното насилие над деца, и премахване от тези услуги на онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца. Поради това срокът на прилагане на настоящия регламент следва да бъде ограничен до три години от датата на неговото прилагане, за да се предостави необходимото време за приемането на нова дългосрочна правна рамка. В случай че дългосрочната правна рамка бъде приета и влезе в сила преди тази дата, с нея следва да се отмени настоящият регламент.

(24)

По отношение на всички други дейности, които попадат в обхвата на Директива 2002/58/ЕО, за доставчиците следва да важат специалните задължения, определени в посочената директива, и следователно правомощията за наблюдение и разследване на компетентните органи, определени съгласно посочената директива.

(25)

Криптирането от край до край е важен инструмент за гарантиране на сигурността и поверителността на съобщенията на потребителите, включително на децата. При всяко отслабване на криптирането би могло да се злоупотребява от страна на злонамерени трети лица. Поради това нищо в настоящия регламент не следва да се тълкува като забрана или отслабване на криптирането от край до край.

(26)

Правото на зачитане на личния и семейния живот, включително на поверителността на съобщенията, е основно право, гарантирано от член 7 от Хартата. Следователно то е и предпоставка за сигурни съобщения между жертвите на сексуално насилие над деца и доверено пълнолетно лице или организации с дейност в областта на борбата със сексуалното насилие над деца, както и за съобщенията между жертвите и техните адвокати.

(27)

Настоящият регламент не следва да засяга правилата относно професионалната тайна съгласно националното право, като правилата за защита на професионалните съобщения между лекарите и техните пациенти, между журналистите и техните източници или между адвокатите и техните клиенти, особено предвид на това, че поверителността на съобщенията между адвокатите и техните клиенти е от ключово значение за гарантиране на ефективното упражняване на правото на защита като съществена част от правото на справедлив съдебен процес. Настоящият регламент също така не следва да засяга националните правила относно регистрите на публичните органи или организациите, които предлагат консултации на лица в затруднено положение.

(28)

Доставчиците следва да съобщят на Комисията наименованията на организациите, действащи в обществен интерес срещу сексуалното насилие над деца, на които докладват за възможно онлайн сексуално насилие над деца съгласно настоящия регламент. Въпреки че доставчиците, действащи като администратори, са единствените отговорни да преценят с кое трето лице могат да споделят лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията следва да осигури прозрачност по отношение на предаването на възможни случаи на онлайн сексуално насилие над деца, като публикува на своя уебсайт списък на организациите, действащи в обществен интерес срещу сексуалното насилие над деца, за които е била уведомена. Този публичен списък следва да бъде лесно достъпен. Също така следва да е възможно доставчиците да използват този списък за идентифициране на съответните организации в глобалната борба срещу онлайн сексуалното насилие над деца. Този списък следва да не засяга задълженията на доставчиците, действащи като администратори съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, включително по отношение на задължението им да извършват всяко предаване на лични данни извън Съюза съгласно глава V от посочения регламент и задължението им да изпълняват всички задължения по глава IV от посочения регламент.

(29)

Статистическите данни, които държавите членки трябва да предоставят съгласно настоящия регламент, са важни показатели за оценката на политиката, включително на законодателните мерки. Освен това е важно да се признае въздействието на вторичната виктимизация, присъща на споделянето на изображения и видеоматериали на жертви на сексуално насилие над деца, които може да са били разпространявани в продължение на години, и което не е напълно отразено в подобни статистически данни.

(30)

В съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално с изискването държавите членки да гарантират, че надзорните органи разполагат с човешките, техническите и финансовите ресурси, необходими за ефективното изпълнение на техните задачи и за упражняване на правомощията им, държавите членки следва да гарантират, че надзорните органи разполагат с достатъчно такива ресурси за ефективното изпълнение на задачите си и за упражняването на правомощията си съгласно настоящия регламент.

(31)

Когато доставчик е извършил оценка на въздействието върху защитата на данните и се е консултирал с надзорните органи по отношение на дадена технология в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 преди влизането в сила на настоящия регламент, този доставчик не следва да бъде задължен съгласно настоящия регламент да извърши допълнителна оценка на въздействието върху защитата на данните или допълнителна консултация, при условие че надзорните органи са посочили, че обработването на данни чрез тази технология няма да доведе до висок риск за правата и свободите на физическите лица или че администраторът е предприел мерки за смекчаване на подобен риск.

(32)

Потребителите следва да имат правото на ефективни правни средства за защита, когато правата им са били нарушени в резултат на обработването на лични и други данни за целите на откриването на онлайн сексуално насилие над деца в междуличностни съобщителни услуги без номepà, докладването му и премахването от тези услуги на онлайн материали, съдържащи сексуално насилие над деца, например в случаите, в които съдържание на потребителя или самоличността на потребителите са били докладвани на организация, действаща в обществен интерес срещу сексуалното насилие над деца, или на правоприлагащите органи, или когато съдържание на потребителя е било премахнато, профилът на потребителя е бил блокиран или предлаганата на потребителя услуга е била спряна.

(33)

В съответствие с Директива 2002/58/ЕО и с принципа на свеждане на данните до минимум обработването на лични данни и други данни следва да остане ограничено до данни за съдържанието и свързаните данни за трафика, доколкото това е строго необходимо за постигане на целта на настоящия регламент.

(34)

Дерогацията, предвидена в настоящия регламент, следва да обхваща и категориите данни, посочени в член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, които са приложими за обработването както на лични, така и на нелични данни, обработвани в контекста на предоставянето на междуличностни съобщителни услуги без номepà.

(35)

Целта на настоящия регламент е да се въведе временна дерогация от някои разпоредби на Директива 2002/58/ЕО, без това да доведе до фрагментиране на вътрешния пазар. Освен това най-вероятно национални законодателни мерки няма да могат да бъдат приети своевременно във всички държави членки. Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. С него се въвежда временна и строго ограничена дерогация от прилагането на член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕС, допълнена от определени гаранции, за да се гарантира, че с нея не се надхвърля необходимото за постигането на заложената цел.

(36)

Европейския надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (8) и прие своето становище на 10 ноември 2020 г.,

(1)

С Директива (ЕС) 2017/2397 на Европейския парламент и на Съвета (3) се определят преходни мерки, за да се гарантира продължаването на валидността на свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки и корабните дневници, издадени преди края на срока за нейното транспониране, и да се даде на квалифицираните членове на екипажа разумен срок, в който да кандидатстват за свидетелство за квалификация на Съюза или друго свидетелство, признато за еквивалентно. Независимо от това, с изключение на лицензите за плаване по река Рейн, посочени в член 1, параграф 5 от Директива 96/50/ЕО на Съвета (4), тези преходни мерки не се прилагат за свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки и корабните дневници, издадени от трети държави, които понастоящем са признати от държавите членки съгласно техните национални изисквания или международни споразумения, приложими преди влизането в сила на Директива (ЕС) 2017/2397.

(2)

С член 10, параграфи 3, 4 и 5 от Директива (ЕС) 2017/2397 се определят процедурата и условията за признаване на свидетелства, моряшки служебни книжки или корабни дневници, издадени от органите на трета държава.

(3)

Като се има предвид, че процедурата за признаване на документи от трети държави се основава на оценка на системите за издаване на свидетелства в отправилата искане трета държава, с цел да се определи дали издаването на посочените в искането свидетелства, моряшки служебни книжки или корабни дневници е подчинено на изисквания, идентични с тези, предвидени в Директива (ЕС) 2017/2397, малко вероятно е процедурата по признаване да приключи преди 17 януари 2022 г.

(4)

За да се гарантира плавен преход към системата за признаване на документи от трети държави, предвидена в член 10 от Директива (ЕС) 2017/2397, е необходимо да се предвидят преходни мерки, които да осигурят необходимото време на третите държави да приведат своите изисквания в съответствие с изискванията, установени в посочената директива, както и да се даде възможност на Комисията да направи оценка на техните системи за издаване на свидетелства и, когато е целесъобразно, да приеме акт за изпълнение съгласно член 10, параграф 5 от същата директива. Тези мерки също така ще гарантират правна сигурност за физическите лица и икономическите оператори, извършващи дейност в сектора на транспорта по вътрешните водни пътища. С оглед на тези цели е уместно да се определи краен срок за валидността на документите от трети държави, попадащи в обхвата на тези преходни мерки, като се вземе предвид срокът за транспониране на посочената директива, удължен с две години.

(5)

За да се осигури съгласуваност с преходните мерки, приложими за държавите членки съгласно член 38 от Директива (ЕС) 2017/2397, преходните мерки, приложими за свидетелствата за квалификация, моряшките служебни книжки и корабните дневници, издадени от трети държави и признати от държавите членки, не следва да се прилагат след 17 януари 2032 г. Освен това признаването на такива свидетелства за квалификация, моряшки служебни книжки и корабни дневници следва да бъде ограничено до вътрешните водни пътища на Съюза на територията на съответната държава членка.

(6)

С цел да се осигури съгласуваност с преходните мерки, приложими за свидетелствата за квалификация, издавани от държавите членки, е целесъобразно да се поясни, че по отношение на свидетелствата от трети държави изискванията, посочени в член 10, параграф 3 от Директива (ЕС) 2017/2397, включват и изискванията за замяна на съществуващите свидетелства, посочени в член 38, параграфи 1 и 3 от посочената директива.

(7)

Поради това, за да се осигури правна яснота и сигурност на дружествата и работниците в сектора на транспорта по вътрешните водни пътища, Директива (ЕС) 2017/2397 следва да бъде съответно изменена.

(8)

В съответствие с член 39, параграф 4 от Директива (ЕС) 2017/2397 държавите членки, в които корабоплаването по вътрешните водни пътища не е технически възможно, не са задължени да транспонират посочената директива. Тази дерогация следва да се прилага и за настоящата директива, mutatis mutandis.

(9)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно определяне на преходни мерки за признаване на свидетелства от трети държави не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(10)

За да се даде възможност на държавите членки да пристъпят незабавно към транспониране на мерките, предвидени в настоящата директива, тя следва да влезе в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

На 15 юни 2018 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Кралство Тайланд по споразумение във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списък CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза.

(2)

Преговорите приключиха и Споразумението между Европейския съюз и Кралство Тайланд съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списък CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (наричано по-долу „Споразумението“) беше парафирано на 7 януари 2021 г.

(3)

В съответствие с Решение (ЕС) 2021/373 на Съвета (2) Споразумението беше подписано на 7 май 2021 г.

(4)

Споразумението следва да бъде одобрено,