(1)

Въз основа на проектите на технически стандарти за изпълнение, представени от Европейския банков орган (ЕБО), Европейската комисия наскоро прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 (3), с който се отменя и заменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 (4).

(2)

Тъй като Регламент (ЕС) 2015/534 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2015/13) (5) („Регламентът на ЕЦБ за FINREP“) предвижда използването за целите на този регламент на образци, разработени от ЕБО и приети с Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014, позоваванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 в Регламента на ЕЦБ за FINREP трябва да бъдат съответно актуализирани. Необходимо е също така да се вземат предвид и други промени, които изискват актуализации на позоваванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451, за да се гарантира, че Регламентът на ЕЦБ за FINREP продължава да бъде в съответствие с приложимия регламент за изпълнение на Комисията. Тези изменения включват промени в наименованията и структурата на някои образци в приложенията към Регламента на ЕЦБ за FINREP с цел привеждане в съответствие с наименованията и структурата на образците в приложенията към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451.

(3)

На 20 май 2019 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Регламент (ЕС) 2019/876 (6), с който се изменя Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7). Позоваванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 в Регламента на ЕЦБ за FINREP следва да бъдат съответно актуализирани.

(4)

С цел да се гарантира правна сигурност е необходимо да се гарантира, че промените в позоваванията се прилагат от датата на отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014. Поради това настоящият регламент следва да се прилага от датата на прилагане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451, а именно 28 юни 2021 г.

(5)

Поради това Регламент (ЕС) 2015/534 (ЕЦБ/2015/13) следва да бъде съответно изменен,

(1)

С Регламент (ЕС) 2020/1042 се определят временни мерки във връзка с европейската гражданска инициатива за справяне с предизвикателствата, пред които бяха изправени организаторите на граждански инициативи, националните администрации и институциите на Съюза, след като Световната здравна организация обяви през март 2020 г., че разпространението на COVID-19 се е превърнало в световна пандемия. През месеците след това съобщение държавите членки приеха ограничителни мерки за борба с кризата в областта на общественото здраве. В резултат на това се стигна до застой в обществения живот в почти всички държави членки. Поради това с Регламент (ЕС) 2020/1042 бяха удължени някои срокове, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/788.

(2)

С Регламент (ЕС) 2020/1042 на Комисията се предоставя правомощието при определени обстоятелства допълнително да удължава с три месеца срока за събиране на изявления за подкрепа. Условията за всяко допълнително удължаване са сходни с условията, довели до първоначалното удължаване след избухването на COVID-19 през март 2020 г., а именно, поне една четвърт от държавите членки или в няколко държави членки, представляващи над 35 % от населението на Съюза, да се прилагат мерки в отговор на пандемията от COVID-19, които значително накърняват способността на организаторите да събират изявления за подкрепа на хартиен носител и да уведомяват обществеността за своите текущи инициативи.

(3)

След приемането на Регламент (ЕС) 2020/1042 през юли 2020 г. Комисията следи отблизо положението в държавите членки.

(4)

На 17 декември 2020 г. (3) и още веднъж на 19 февруари 2021 г. (4) Комисията удължи с още три месеца инициативите, които бяха в процес на събиране на изявления за подкрепа, след като прецени, че условията за предоставяне на такова удължаване съгласно Регламент (ЕС) 2020/1042 са изпълнени. На инициативите, започнали събирането на изявления за подкрепа през периодите на удължаване, бяха предоставени пропорционални удължавания.

(5)

От 1 февруари 2021 г. насам пандемичната обстановка, причинена от COVID-19 в няколко държави членки, не се е променила съществено. До края на април 2021 г. в значителен брой държави членки все още действаха мерки за ограничаване на свободното движение на гражданите на територията на страната с цел спиране или забавяне на предаването на COVID-19. Седем държави членки докладваха на 19 април 2021 г., че прилагат национални ограничителни мерки, които забраняват или съществено ограничават свободата на гражданите да се движат свободно на територията на страната, докато 12 държави членки докладваха, че прилагат местни ограничителни мерки. Тези ограничителни мерки бяха съчетани с допълнителни мерки с подобни ограничителни последици за обществения живот на територията на страната или поне на значителни части от нея, включително ограничения по отношение на достъпността на обществените пространства, затварянето или ограниченото отваряне на магазини, ресторанти и заведения, строги ограничения на капацитета на публични и частни събирания и срещи и налагане на вечерен час. Съчетанието от тези мерки засяга значително способността на организаторите да събират изявления за подкрепа на хартиен носител и да уведомяват обществеността за своите текущи инициативи. Въз основа на наличната понастоящем информация е вероятно тези мерки или мерки с подобен ефект да продължат да се прилагат за срок от най-малко три месеца.

(6)

Съответните държави членки представляват поне една четвърт от държавите членки и повече от 35 % от населението на Съюза.

(7)

По тези причини може да се заключи, че условията за предоставяне на удължаване на сроковете за събиране са изпълнени по отношение на инициативи, за които срокът за събиране вече е бил започнал към 1 май 2021 г. Поради това тези срокове за събиране следва да бъдат удължени с три месеца.

(8)

На 19 февруари 2021 г. Комисията предостави удължаване за 14 инициативи. За девет инициативи нямаше възможност за допълнително удължаване, тъй като тези инициативи вече бяха използвали максималното удължаване от 12 месеца.

(9)

За инициативи, за които срокът за събиране е започнал между 1 май 2021 г. и датата на приемане на настоящото решение, срокът за събиране следва да бъде удължен до 1 август 2022 г.,

(1)

В съответствие с член 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на 18 ноември 2019 г. румънските органи нотифицираха Комисията за проектонаредба относно изискванията стопанските субекти да гарантират, че потребителите са информирани за преснотата на рибата („проектонаредбата“).

(2)

С Регламент (ЕС) № 1169/2011 се установяват общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Във връзка с това в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 са изброени данните, които трябва да се предоставят за храните в съответствие с членове 10—35 и при спазване на съдържащите се в тях изключения.

(3)

В член 39, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 се предвижда, че в допълнение към задължителните данни, посочени в член 9, параграф 1 и в член 10, държавите членки могат, в съответствие с процедурата, предвидена в член 45, да приемат мерки, изискващи допълнителни задължителни данни за конкретни видове или категории храни, на основание на една от следните причини: опазване на общественото здраве, защита на потребителите, предотвратяване на измама или защита на правата на индустриалната и търговска собственост, указания за произход, регистрирано наименование за произход и предотвратяване на нелоялна конкуренция.

(4)

С определянето на национални мерки, изискващи предоставянето на информация на потребителите за преснотата на рибата, в проектонаредбата се установяват допълнителни задължителни данни за конкретни категории храни по смисъла на член 39, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Поради това е необходимо да се провери съвместимостта на проектонаредбата с изложените по-горе изисквания на посочения регламент и с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз.

(5)

В член 2 от нотифицираната проектонаредба се предвижда стопанските субекти да поставят непосредствено до дивата или отглеждана в рибовъдни стопанства цяла прясна риба, която не е предварително опакована, едно от следните четири указания: а) тази риба е уловена преди 0—2 дни, б) тази риба е уловена преди 2—3 дни, в) тази риба е уловена преди 3—4 дни или г) тази риба е уловена преди повече от 5 дни.

(6)

Румънските органи обясняват, че проектонаредбата има за цел да гарантира, че потребителите в Румъния са по-добре информирани за това как пресните продукти, в този случай рибата, се предлагат на пазара, както и относно факта, че предлаганите им продукти нямат въздействие върху живота или здравето им. Румънските органи обясняват, че инспекциите на Националния орган за защита на потребителите (ANPC) са показали, че в асортимента от прясна риба на пазара се предлагат хранителни продукти, които в действителност не са пресни и поради това застрашават здравето на потребителите, които ги използват.

(7)

След искане за разяснения от страна на Комисията румънските органи поясниха с писмо от 25 юни 2020 г. приложното поле на проектонаредбата, както и информацията, която трябва да бъде предоставена на потребителите, и повториха основанията за приемането ѝ.

(8)

В член 1, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 се предвижда, че регламентът се прилага, без да се засягат изискванията за етикетиране, предвидени в специални разпоредби на Съюза, приложими за определени храни.

(9)

С Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури се установяват общи стандарти за предлагане на пазара на риба, включително специални разпоредби относно информацията за потребителите. Наред с другото, в регламента се предвиждат правила за задължителната информация и информацията на доброволна основа за потребителите, която трябва да бъде посочена върху продуктите от риболов и аквакултури, предлагани на пазара в рамките на Съюза, независимо от техния произход или от метода за предлагането им на пазара.

(10)

В член 35, параграф 1, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 1379/2013 са определени петте задължителни указания, които се прилагат конкретно за продуктите от риболов и аквакултури. Съгласно член 39, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1379/2013 датата на улов на продуктите от риболов или датата на събиране на продуктите от аквакултури представлява информация, която може да бъде предоставена на доброволна основа, при условие че е ясна и недвусмислена.

(11)

Макар и изразена по различен начин, изискваната съгласно проектонаредбата информация е равносилна на предоставянето на информация относно датата на улова или датата на събиране. Указанията, предвидени в член 2 от проектонаредбата, позволяват на потребителя да изчисли датата на улова или датата на събиране. Те имат същата цел като указването на датата на улова или датата на събиране, а именно информиране на потребителите за свежестта на рибата.

(12)

Тъй като предоставянето на информация за датата на улова или датата на събиране е хармонизирано на равнището на ЕС като доброволно посочване, държавите членки не могат да изискват датата на улова или датата на събиране като допълнителни задължителни данни. Подобна национална мярка би била в противоречие с разпоредбите на правото на ЕС.

(13)

Освен това защитата на здравето и предоставянето на информация на потребителите — причините за приемането на проекта за национална мярка според румънските органи — са цели, заложени в Регламент (ЕС) № 1379/2013. Това е видно от съображения 20 и 21, както и от член 7, параграф 1, буква в) и член 35, параграф 1, буква д) от посочения регламент.

(14)

Законодателството на ЕС предоставя на компетентните национални органи средствата за защита на човешкото здраве и безопасност и за гарантиране, че потребителите не са подвеждани относно характеристиките на рибните продукти, пуснати на пазара на територията на държавите.

(15)

Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (3) на пазара не се пускат храни, които не са безопасни.

(16)

С член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 се установява общо задължение за компетентните органи в държавите членки да следят и проверяват дали изискванията на законодателството в областта на храните са напълно и ефективно наложени на всички етапи от хранителната верига.

(17)

С член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на стопанските субекти в хранителната промишленост се налага задължение да участват активно в прилагането на изискванията на законодателството в областта на храните, като проверяват дали тези изисквания са изпълнени. Стопанските субекти в хранителната промишленост носят основната правна отговорност за осигуряване на спазването на законодателството в областта на храните, и по-специално на безопасността на храните.

(18)

В член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е предвидено изискване, че информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство.

(19)

Тъй като законодателството на ЕС предоставя на компетентните национални органи средствата за защита на човешкото здраве и безопасност и за гарантиране, че потребителите не са подвеждани относно характеристиките на рибните продукти, пуснати на пазара на територията на държавите, националните мерки не може да бъдат обосновани с посочените съображения.

(20)

С оглед на горепосочените елементи разпоредбите на проектонаредбата относно изискването стопанските субекти да гарантират, че потребителите са информирани за преснотата на рибата биха били в противоречие с член 39, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1379/2013.

(21)

Предвид изложеното по-горе на 22 септември 2020 г. Комисията предостави отрицателно становище по проектонаредбата в съответствие с член 45, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. На 23 септември 2020 г. Комисията уведоми румънските органи за отрицателното становище.

(22)

От румънските органи следва съответно да бъде поискано да не приемат нотифицираното постановление.

(23)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

Само за една година пандемията от COVID-19 радикално промени ролята и значението на цифровизацията в нашите общества и икономики и ускори темповете ѝ. В отговор на нарасналата цифровизация на услугите се увеличи драстично търсенето от страна на потребителите и предприятията на средства за идентифициране и удостоверяване на автентичността в онлайн среда, както и за цифров обмен на информация, свързана със самоличност, атрибути или квалификации, по сигурен начин и с високо равнище на защита на данните.

(2)

Целта на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (1) („Регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги“) е да се даде възможност документите за електронна идентификация („eID“) от дадена държава да се признават за целите на достъпа до обществени услуги отвъд националните ѝ граници и да се създаде пазар на Съюза за удостоверителни услуги, които се признават трансгранично и имат същия правен статут като традиционните еквивалентни процеси, използващи хартиен носител.

(3)

В заключенията си от 1—2 октомври 2020 г. Европейският съвет призова Комисията да представи предложение за разработването на обща за целия ЕС рамка за сигурна публична електронна идентификация, включително оперативно съвместими цифрови подписи, за да се предостави на хората контрол върху собствената им самоличност и данни в онлайн среда, както и да се даде възможност за достъп до публични, частни и трансгранични цифрови услуги.

(4)

Съобщението на Комисията „Цифров компас за 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ (2) определя целта до 2030 г. Съюзът и неговите граждани да могат да се възползват от широко внедряване на надеждна, контролирана от потребителите самоличност, която да позволява на всеки ползвател да контролира собствените си взаимодействия и присъствие в онлайн среда.

(5)

Комисията прие предложение за изменение на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (3). В него се предлага европейска рамка за цифрова самоличност, която да предостави на потребителите определяни от тях самите лични цифрови портфейли, които биха позволили сигурен и лесен достъп до различни услуги, както публични, така и частни, под пълния контрол на потребителите. Освен това с него се създава нова квалифицирана удостоверителна услуга за удостоверяване на атрибути, свързани със самоличността, като адреси, възраст, пол, гражданско състояние, състав на семейството, националност, образователни и професионални квалификации и звания, лицензи, други разрешения и данни за плащания, които могат да се използват при трансгранично предлагане, споделяне и обмен при пълна сигурност, защита на данните и правно действие отвъд националните граници.

(6)

Предвид ускоряването на цифровизацията в държавите членки са внедрени или се разработват национални системи за електронна самоличност, включително цифрови портфейли и национални удостоверителни рамки за интегрирането на атрибути и удостоверения. Други решения се подготвят или са в процес на внедряване от оператори от частния сектор.

(7)

Разработването на различаващи се национални решения води до разпокъсаност и не позволява на хората и предприятията да се възползват от предимствата на единния пазар, тъй като те не могат да използват сигурни, удобни и единни системи за идентификация в целия Съюз, позволяващи достъп до обществени и частни услуги.

(8)

За да се подкрепи конкурентоспособността на европейските предприятия, доставчиците на онлайн услуги следва да могат да разчитат на решения за цифрова самоличност, които се признават в целия Съюз, независимо от това в коя държавата членка са били издадени, като по този начин се възползват от хармонизиран европейски подход към удостоверяването, сигурността и оперативната съвместимост. Както потребителите, така и доставчиците на услуги следва да могат да се възползват от електронни удостоверения за атрибути с еднаква правна стойност, валидни в целия Съюз.

(9)

С цел да се избегнат разпокъсаност и пречки, дължащи се на различаващи се стандарти, и да се гарантира координиран процес, който да благоприятства прилагането на бъдещата европейска рамка за цифрова самоличност, е необходимо да има процес на тясно и структурирано сътрудничество между Комисията, държавите членки и частния сектор.

(10)

За да се ускори постигането на тази цел, държавите членки следва да засилят сътрудничеството си и да определят инструментариум за европейска рамка за цифрова самоличност. Инструментариумът следва да доведе до създаването на рамка за техническа архитектура и технически справки, набор от общи стандарти и технически справочни документи, както и най-добри практики и насоки като основа за прилагането на европейската рамка за цифрова самоличност. За да се гарантира хармонизиран подход към електронната самоличност в съответствие с очакванията на гражданите и предприятията, включително на хората с увреждания, сътрудничеството следва да започне незабавно и да протича успоредно на законодателния процес и в пълно съответствие с него и неговите резултати.

(11)

С настоящата препоръка се създава структуриран процес на сътрудничество между държавите членки, Комисията и, когато е уместно, операторите от частния сектор за разработване на инструментариума.

(12)

Инструментариумът следва да обхваща четири хоризонтални измерения, а именно предоставяне и обмен на атрибути за самоличност, функции и сигурност на европейските портфейли за цифрова самоличност, надеждност на европейския портфейл за цифрова самоличност, включително сравняване на самоличности, и управление. Наборът от инструменти следва да отговаря на изискванията, посочени в предложението за рамка за европейска цифрова самоличност. Той следва да бъде актуализиран при необходимост в съответствие с резултатите от законодателния процес.

(13)

Сътрудничеството между държавите членки е необходимо за обмена на най-добри практики и разработването на насоки в области, в които не се изисква хармонизация, но уеднаквяването на практиките би подпомогнало прилагането на европейската рамка за цифрова самоличност от държавите членки.

(14)

На експертната група по Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги се възлага ролята на основен партньор за целите на изпълнението на настоящата препоръка.

(15)

Вече има създадени каталози на атрибути и схеми за удостоверяване на атрибути в други области, например за техническата система, чрез която се реализира принципът за еднократност съгласно Регламента за единната цифрова платформа, или други инициативи за обмен на данни на европейско равнище. Следва да се обмисли привеждането в съответствие с тези резултати и повторното им използване, с цел да се гарантира оперативната съвместимост, като се вземат предвид и принципите на Европейската рамка за оперативна съвместимост.

(16)

Когато е целесъобразно, следва да се използват съществуващи международни и европейски стандарти и технически спецификации и да се провеждат еталонни пилотни проекти и изпитвателни реализации на рамката за европейския портфейл за цифрова самоличност и свързаните компоненти, за да се подкрепят внедряването, разгръщането и оперативната съвместимост,

1)

2)

1)

2)

3)

4)

1)

2)

3)