26.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 185/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/836 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 май 2021 година

за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 196 и член 322, параграф 1, буква а) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Сметната палата (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (4),

като имат предвид, че:

(1)

Механизмът за гражданска защита на Съюза (наричан по-нататък „Механизмът на Съюза“), който е уреден в Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), засилва сътрудничеството между Съюза и държавите членки и улеснява координацията в областта на гражданската защита с цел подобряване на реагирането на Съюза при природни и причинени от човека бедствия.

(2)

Докато държавите членки носят основната отговорност за превенцията, готовността и реагирането при природни и причинени от човека бедствия, Механизмът на Съюза, и в частност rescEU, насърчава солидарността между държавите членки в съответствие с член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Механизмът на Съюза постига това, като засилва колективното реагиране на Съюза при природни и причинени от човека бедствия чрез създаването на резерв от способности, който допълва съществуващите способности на държавите членки, когато наличните способности на национално равнище не са достатъчни, давайки по този начин възможност за по-ефективна готовност и реагиране, и като засилва превенцията и готовността за бедствия. Необходими са съответните финансови средства с цел създаване, разполагане и експлоатация на способностите на rescEU, за по-нататъшното развитие на Европейския резерв за гражданска защита, както и за покриване на допълнителните разходи, произтичащи от безвъзмездните средства за адаптиране и експлоатация на способностите, предоставени в Европейския резерв за гражданска защита.

(3)

Безпрецедентното събитие, което представлява пандемията от COVID-19 показа, че Съюзът и държавите членки трябва да бъдат по-добре подготвени да реагират на мащабни извънредни ситуации, които засягат едновременно няколко държави членки, и че съществуващата правна рамка в областта на здравеопазването и гражданската защита следва да бъде укрепена. Пандемията от COVID-19 също така ясно показа как последиците от бедствия за човешкото здраве, околната среда, обществото и икономиката могат да добият опустошителни размери. По време на пандемията от COVID-19, въз основа на действащите разпоредби на Решение № 1313/2013/ЕС, Съюзът успя бързо да приеме разпоредби за изпълнение за разширяване на способностите на rescEU, така че те да включват съставяне на резерв от медицински мерки за противодействие, обхващащи ваксини и терапевтични средства, медицинско оборудване за интензивни грижи, лични предпазни средства и лабораторни пособия, с цел готовност и реагиране при сериозна трансгранична заплаха за здравето. За да се повиши ефективността на действията за готовност и реагиране, новите разпоредби, с които се укрепва действащата правна рамка, включително като се дава възможност на Комисията да осигурява пряко, при определени условия, необходимите способности на rescEU, биха могли допълнително да намалят времето за използване в бъдеще. Важно е също така операциите на rescEU да бъдат добре координирани с националните органи за гражданска защита.

(4)

Членовете на Европейския съвет, в съвместното си изявление от 26 март 2020 г., и Европейският парламент в резолюцията си от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (6) приканиха Комисията да направи предложения за по-амбициозна и широкообхватна система за управление на кризи в рамките на Съюза.

(5)

Изменението на климата води до увеличаване на честотата, интензитета и сложността на природните бедствия в Съюза и в световен мащаб и по този начин до необходимост от висока степен на солидарност между държавите. Природни бедствия, като например горските пожари, могат да доведат до загуба на човешки живот, поминък и биологично разнообразие, да причинят освобождаване на големи количества въглеродни емисии и намалят способността за поглъщане на въглерод на планетата, което допълнително изостря изменението на климата. Поради това е от съществено значение превенцията на бедствия, готовността за бедствия и реагирането при бедствия да бъдат укрепени и Механизмът на Съюза да включва достатъчно способности, включително по време на преходния период на rescEU, за да се предприемат действия при възникването на горски пожари и други природни бедствия, свързани с климата.

(6)

Съюзът остава ангажиран с гражданската защита, отчитаща аспектите на пола, включително справянето със специфични уязвими места, и обмена на най-добри практики по въпроси, свързани с равенството между половете, възникващи по време на бедствия и непосредствено след тях, включително подкрепата, предоставена на жертвите на насилие, основано на пола.

(7)

Въз основа на принципите на солидарност и универсално покритие на качествени здравни услуги и централната роля на Съюза за ускоряване на напредъка по отношение на глобалните предизвикателства в областта на здравеопазването, Механизмът на Съюза следва да допринася за подобряване на способността за превенция, готовност и реагиране и по отношение на спешни медицински ситуации.

(8)	Държавите членки се насърчават, при пълно зачитане на техните национални структури, да гарантират, че екипите за първо реагиране са подходящо оборудвани и подготвени да реагират на бедствия.

(9)	С цел да се засили сътрудничеството при реагиране на бедствия, следва да се рационализират административните процеси, когато е възможно, за да се гарантира бърза намеса.

(10)

За да бъде по-добре подготвен в бъдеще, когато бъде изправен пред бедствия, които засягат повече от една държава членка, е необходимо да бъдат предприети спешни действия за укрепване на Механизма на Съюза. Укрепването на Механизма на Съюза следва да допълва политиките и фондовете на Съюза и следва да не замества интегрирането на устойчивостта при бедствия в съответните политики и фондове.

(11)

Данните за загубите, причинени от бедствия, са от решаващо значение за надеждната оценка на рисковете, разработването на основани на доказателства сценарии за потенциални бедствия и прилагането на ефективни мерки за управление на риска. Поради това държавите членки следва да продължат да работят за подобряване на събирането на данни за загуби от бедствия в съответствие с вече поетите ангажименти по силата на международни споразумения, като Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015 – 2030 г., Парижкото споразумение, прието по линия на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (7), и Програмата за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации до 2030 г..

(12)

За да се подобри устойчивостта и планирането в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия, Съюзът следва да продължи да се застъпва за инвестиции в превенцията на трансгранични бедствия и превенция на бедствия в различните сектори и за всеобхватни подходи за управление на риска, които са в основата на превенцията и готовността, като вземе предвид подход, обхващащ множество опасности, екосистемния подход и вероятното въздействие от изменението на климата, в тясно сътрудничество със съответните научни общности, ключови икономически оператори, регионални и местни органи и неправителствени организации, които работят в тази област, без да се накърняват установените механизми за координация в Съюза и правомощията на държавите членки. За тази цел Комисията следва да работи с държавите членки за определяне и развитие на цели на Съюза за устойчивост при бедствия в областта на гражданската защита, като необвързваща обща основа в подкрепа на действия за превенция и готовност в случай на бедствия с голямо въздействие, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави (т.е. последици за няколко държави, без значение дали те имат обща граница). Целите на Съюза за устойчивост при бедствия следва да отчитат непосредствените социални последици от бедствията и необходимостта да се гарантира запазването на критични обществени функции.

(13)

Редовните оценки на риска и анализи на сценариите за бедствия на национално и когато е целесъобразно, на поднационално равнище, са от решаващо значение за откриване на пропуски в превенцията и готовността и за укрепване на устойчивостта, включително чрез използване на средства на Съюза. Тези оценки на риска и анализи на сценариите за бедствия следва да се съсредоточат върху рисковете, които са специфични за съответния регион, и когато е подходящо, следва да включват трансгранично сътрудничество.

(14)	При разработването на целите на Съюза за устойчивост при бедствия в подкрепа на действията за превенция и готовност следва да се обърне специално внимание на последиците от бедствията за уязвимите групи.

(15)

Ролята на регионалните и местните органи в превенцията и управлението на бедствия е от голямо значение и по целесъобразност техните способности са включени в дейностите, осъществявани съгласно Решение № 1313/2013/ЕС, с оглед на свеждане до минимум на припокриванията и насърчаване на оперативната съвместимост. Поради това е необходимо и постоянно трансгранично сътрудничество на местно и регионално равнище с оглед на разработването на общи системи за предупреждение, даващи възможност за бърза намеса преди задействането на Механизма на Съюза. По подобен начин и предвид националните структури е важно да се признае необходимостта от предоставяне на техническа помощ за обучение на местните общности, за да се засилят техните способности за първо реагиране, когато това е целесъобразно. Важно е също така обществеността да бъде информирана за първоначалните мерки за реагиране.

(16)	Механизмът на Съюза следва да продължи да използва полезните взаимодействия с рамката на Съюза относно устойчивостта на критичните образувания.

(17)

В ролята му на оперативен център на равнището на Съюза, работещ 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, със способност за проследяване и подкрепа на операции, извършвани при различни видове извънредни ситуации в рамките на Съюза и извън него, и в реално време, Координационният център за реагиране при извънредни ситуации („ERCC“) следва да бъде допълнително укрепен. Това следва да включва засилена координация на ERCC с националните органи за гражданска защита на държавите членки, както и с други съответни органи на Съюза. Работата на ERCC се подпомага от научна експертиза, включително от такава, предоставена от Съвместния изследователски център на Европейската комисия.

(18)

Механизмът на Съюза следва да използва космическите инфраструктури на Съюза, като Европейската програма за наблюдение на Земята („Коперник“), „Галилео“, Програмата за информираност за ситуацията в космоса и GOVSATCOM, които предоставят важни инструменти на равнището на Съюза за реагиране на вътрешни и външни извънредни ситуации. Системите за управление на извънредни ситуации на „Коперник“ предоставят подкрепа на ERCC в различните фази на извънредните ситуации — от ранно предупреждение и превенция до реагиране при бедствия и възстановяване. GOVSATCOM има за цел да осигури способност за сигурна сателитна комуникация, специално пригоден към нуждите на правителствени потребители при управлението на извънредни ситуации. „Галилео“ е първата световна инфраструктура за спътникова навигация и позициониране, проектирана специално за граждански цели в Европа и в световен мащаб, и може да се използва в други области, като например управление на извънредни ситуации, включително дейности за ранно предупреждение. Услугите на „Галилео“ в тази област включват услуга за управление на извънредни ситуации, която изпраща, чрез излъчването на сигнали, предупреждения във връзка с природни бедствия или предизвикани от човека бедствия в определени райони. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да използват „Галилео“ с оглед на нейния потенциал за спасяване на човешки живот и за улесняване на координацията на действията при извънредни ситуации. Ако решат да я използват, за да валидират системата, държавите членки следва да определят националните органи, компетентни да използват „Галилео“, и да уведомят Комисията за тези органи.

(19)

По време на пандемията от COVID-19 липсата на транспортни и логистични ресурси беше определена като ключова пречка пред това държавите членки да могат да предоставят или получават помощ. Поради това транспортните и логистичните ресурси следва да се определят като способности на rescEU. С цел да се гарантират еднакви условия за прилагане на Решение № 1313/2013/ЕС на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, за да ѝ се позволи да определя транспортните и логистични ресурси като способности на rescEU и да ѝ се позволи да наема, да получава по договор за лизинг или чрез друг вид договаряне тези способности до степента, необходима за отстраняване на пропуските в областта на транспорта и логистиката. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8). Наред с това, за да разполага с оперативни способности, с които да реагира бързо на мащабно бедствие, което води до или може да доведе до презгранични последици, засягащи няколко държави или на събитие с ниска степен на вероятност и с голямо въздействие, Съюзът следва също така да разполага – в надлежно обосновани спешни случаи и при консултиране с държавите членки чрез приемането на незабавно приложими актове за изпълнение съгласно процедурата по спешност – с възможност да придобива, наема, получава чрез лизинг или чрез друг вид договаряне материални средства и необходими позволяващи подкрепа услуги, определени като способности на rescEU, когато тези материални средства и услуги не могат да бъдат незабавно предоставени от държавите членки. Това би позволило на Съюза да реагира незабавно на извънредни ситуации, които биха могли да засегнат сериозно човешкия живот здравето, околната среда, имуществото или културното наследство, като едновременно засягат множество държави членки. Такива материални средства изключват модули, екипи и категории експерти и са предназначени да подпомагат държавите членки, засегнати от бедствия.

(20)

За да се използва по най-добрия начин придобитият до момента опит с надеждни логистични мрежи, управлявани от съответните международни организации в рамките на Съюза, като например Складовете на Организацията на обединените нации за хуманитарно реагиране, Комисията следва да вземе предвид такива мрежи при придобиването, наемането, лизинга или получаването чрез друг вид договаряне на способности на rescEU. Съответните агенции на Съюза следва да участват по подходящ начин и с тях да бъдат провеждани консултации по въпроси, свързани с Механизма на Съюза, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Особено важно е провеждането на консултации с Европейската агенция по лекарствата и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията, когато е целесъобразно, по отношение на определянето, управлението и разпределението на способности, предназначени за реагиране при спешни медицински ситуации.

(21)	Способностите на rescEU, придобити, наети, получени по договор за лизинг или чрез друг вид договаряне от държавите членки, следва да може да се използват за национални цели, но само когато не се използват или не се изискват за операции за реагиране по линия на Механизма на Съюза.

(22)

Съюзът има интерес да реагира на извънредни ситуации в трети държави, когато това е необходимо. Въпреки че са създадени основно, за да бъдат използвани като предпазна мрежа в рамките на Съюза, в надлежно обосновани случаи и като се вземат предвид хуманитарните принципи, способностите на rescEU следва да може да се използват извън Съюза. Решението за използване следва да се взема в съответствие със съществуващите разпоредби относно решенията за използване на способностите на rescEU.

(23)

Механизмът на Съюза следва да гарантира наличието на подходящо географско разпределение на резервите, включително по отношение на основни медицински мерки за противодействие и лични предпазни средства, и по-специално тези, които се използват при реагиране на бедствия с малка вероятност, но със значими последици, във взаимодействие и по допълващ начин с програмата EU4Health, създадена с Регламент (ЕС) 2021/522 на Европейския парламент и Съвета (9), Инструмента за спешна подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета (10), Механизма за възстановяване и устойчивост (11) и други политики, програми и фондове на Съюза и при допълване на националните резерви на равнището на Съюза, когато е необходимо.

(24)

Пандемията от COVID-19 показа ключовото значение на систематичното обединяване и споделяне на съответните знания на всички етапи от цикъла на управление на риска от бедствия. Тази констатация и натрупаният до момента опит в процеса на разработване на Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита показват, че ролята ѝ като звено за обработка на данни в рамките на Механизма на Съюза следва да бъде допълнително прецизирана.

(25)

Получаването на необходимите транспортни и логистични ресурси е от съществено значение, за да може Съюзът да реагира на всякакви извънредни ситуации в рамките на Съюза и извън него. Наложително е осигуряването на своевременен превоз и предоставянето на подпомагане и помощ в рамките на Съюза, но също така и към държави извън Съюза и от държави извън Съюза. Поради това засегнатите държави следва да могат да поискат помощ, състояща се единствено от транспортни и логистични ресурси.

(26)

Решение № 1313/2013/ЕС определя финансов пакет на Механизма на Съюза, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (12), предназначена за покриване на разходите по програмите до края на бюджетния период 2014 – 2020 г. Този финансов пакет следва да бъде актуализиран, считано от 1 януари 2021 г., датата на прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (13), за да отразява новите суми, предвидени в посочения Регламент.

(27)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (14) за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване и в рамките на определените в него ресурси, следва да се предприемат мерки за възстановяване и устойчивост в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза, с цел да се преодолее безпрецедентното въздействие на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19. Такива мерки следва по-специално да включват мерки за повишаване на готовността на равнището на Съюза и за осигуряване на възможност за бързо и ефективно реагиране на Съюза в случай на сериозни извънредни ситуации, включително мерки като създаване на резерви от основни консумативи и медицинско оборудване и придобиване на необходимата инфраструктура за бързо реагиране. Тези допълнителни средства следва да се използват по начин, който гарантира спазването на сроковете, предвидени в Регламент (ЕС) 2020/2094.

(28)

Като се има предвид значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение и ангажимента за постигане на целите на Организацията на обединените нации (ООН) за устойчиво развитие, действията съгласно Решение № 1313/2013/ЕС следва да допринасят за постигането на обща цел от най-малко 30% от общия размер на бюджета на Съюза и разходите за Инструмента за възстановяване на Европейския съюз да бъдат изразходвани за подкрепа на целите в областта на климата, и за амбицията 7,5% от бюджета да отразяват разходите в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и 10% – през 2026 г. и 2027 г., като същевременно се вземат предвид съществуващите припокривания между целите в областта на климата и биологичното разнообразие.

(29)

Като се има предвид, че разполагането на способностите на rescEU за операции за реагиране по линия на Механизма на Съюза осигурява значителна добавена стойност от Съюза чрез осигуряване на ефективно и бързо реагиране за хора в извънредни ситуации, следва да се предвидят допълнителни задължения за осигуряване на информация за гражданите и медиите на Съюза и също така за осигуряване на видимост на Съюза. Националните органи следва да получат от Комисията насоки за комуникация за отделните намеси, за да се гарантира, че ролята на Съюза е оповестена по подходящ начин.

(30)	Като се има предвид неотдавнашният оперативен опит, за да се укрепи допълнително Механизмът на Съюза, и по-специално за да се опрости процесът на бързо изпълнение на rescEU, разходите за развитие на всички способности на rescEU следва да бъдат изцяло финансирани от бюджета на Съюза.

(31)

За да подпомогне държавите членки да предоставят и помощ извън Съюза, Европейският резерв за гражданска защита следва да бъде допълнително укрепен чрез съфинансиране на оперативните разходи за способностите, за които е поето задължение, на едно и също равнище, независимо дали те са разположени на територията на Съюза, или извън Съюза.

(32)

С цел да се гарантира гъвкавост при подпомагането на държавите членки с транспортни и логистични ресурси, по-специално при мащабни бедствия, следва да бъде възможно от бюджета на Съюза да се финансира изцяло превозът в рамките на Съюза или към Съюза от трети държави на товари, логистични средства и услуги, използвани като способности на rescEU.

(33)

Механизмът на Съюза следва също така да предоставя помощ за превоз, необходима при екологични катастрофи, чрез прилагане на принципа „замърсителят плаща“, в рамките на отговорността на компетентните национални органи, в съответствие с член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и в съответствие с Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15).

(34)	За да се увеличи гъвкавостта и да се постигне оптимално изпълнение на бюджета, в настоящия регламент следва да се предвиди непрякото управление да се използва като метод за изпълнение на бюджета, когато това е оправдано от естеството и съдържанието на съответното действие.

(35)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (16) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. Разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, обаче не са допустими, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. За да се избегне прекъсване в подкрепата от Съюза, което би могло да накърни интересите на Съюза, в решението за финансиране следва да бъде възможно, за ограничен период от време в началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., и само в надлежно обосновани случаи, разходите, направени във връзка с действия, подкрепяни съгласно Решение № 1313/2013/ЕС, които вече са започнали, да се считат за допустими, считано от 1 януари 2021 г., дори ако те са били направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(36)

За да се насърчи предсказуемостта и дългосрочната ефективност, при прилагане на Решение № 1313/2013/ЕС Комисията следва да приеме годишни или многогодишни работни програми, в които се посочват планираните средства. Това следва да помогне на Съюза да е по-гъвкав при изпълнението на бюджета и по този начин да подобри действията в областта на превенцията и готовността. Освен това предвидените бъдещи разпределения на средства следва да бъдат представяни и обсъждани ежегодно в комитета, подпомагащ Комисията, в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(37)	Комисията докладва за изпълнението на бюджета на Механизма на Съюза в съответствие с Финансовия регламент.

(38)

Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание на член 322 от ДФЕС, се прилагат за Решение № 1313/2013/ЕС. Тези правила са установени във Финансовия регламент, като с тях по-специално се определя процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди и непряко управление и се предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват също така общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

(39)

Въпреки че мерките за превенция и готовност са от съществено значение за повишаване на устойчивостта на Съюза в случай на природни и причинени от човека бедствия, възникването, моментът на възникване и мащабът на бедствията са по своя характер непредвидими. Както се вижда от кризата, свързана с COVID-19, финансовите ресурси, необходими, за да се гарантира адекватен отговор, могат значително да варират от година на година и следва да бъдат предоставени незабавно. Ето защо съчетаването на бюджетния принцип на предвидимост с необходимостта от бързо реагиране при възникването на нови потребности означава адаптиране на финансовото изпълнение на работните програми. Поради това е целесъобразно да се разреши пренасяне на неизползваните бюджетни кредити, ограничено до следващата година и предназначено единствено за действия за реагиране, в допълнение към пренасянето на бюджетни кредити, разрешени съгласно член 12, параграф 4 от Финансовия регламент.

(40)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (17) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (18), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (19) и (ЕС) 2017/1939 (20) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (21). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права. По тази причина в споразуменията с трети държави и територии, както и с международни организации, и във всеки договор или споразумение, произтичащи от прилагането на Решение № 1313/2013/ЕС, следва да се съдържат разпоредби, които изрично оправомощават Комисията, Сметната палата, Европейската прокуратура и OLAF да извършват такива одити, проверки на място и инспекции съгласно съответните им компетенции и гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(41)

Трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство (22), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В Решение № 1313/2013/ЕС следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването трети държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(42)

По време на пандемията от COVID-19, с цел да се осигурят функциониращи способности на rescEU и Механизмът на Съюза да реагира ефективно на нуждите на гражданите на Съюза, бяха предоставени допълнителни финансови средства за финансиране на действия по линия на Механизма на Съюза. Важно е на Съюза да бъде предоставена необходимата гъвкавост, за да може той да реагира ефективно на непредсказуемото естество на бедствията, като в същото време се запазва известна предсказуемост в изпълнението на целите, определени в Решение № 1313/2013/ЕС. Важно е да се постигне необходимият баланс за изпълнението на тези цели. С цел актуализиране на процентите, посочени в приложение I, в съответствие с приоритетите на Механизма на Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (23). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(43)	Поради това Решение № 1313/2013/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(44)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Решение № 1313/2013/ЕС се изменя както следва:

В член 1 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Защитата, осигурявана чрез Механизма на Съюза, обхваща преди всичко населението, но също така околната среда и имуществото, включително културното наследство, срещу всички видове природни и причинени от човека бедствия, включително последиците от терористични актове и технологични, радиационни или екологични бедствия, замърсяване на морската среда, хидрогеоложка нестабилност и спешни случаи на остри здравословни проблеми, които възникват на територията на Съюза или извън него. При последиците от терористични актове или радиационни бедствия Механизмът на Съюза може да обхваща само действията за готовност и реагиране.

3. Механизмът на Съюза насърчава солидарността между държавите членки чрез практическо сътрудничество и координация, без да засяга първостепенната отговорност на държавите членки да защитават населението, околната среда и имуществото, включително културното наследство, при бедствия на територията си, както и да обезпечават своите системи за управление при бедствия с достатъчно способности, така че те да могат да предотвратяват и да се справят системно и по подходящ начин с бедствия с характер и величина, които могат с основание да се очакват и за които трябва да бъдат подготвени.“

Член 3 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква в) се заменя със следното:

„в)	улесняване на бързото и ефикасно реагиране при бедствия или непосредствена заплаха от такива, включително чрез предприемане на мерки за смекчаване на непосредствените последици от бедствията и насърчаване на държавите членки да работят за премахване на бюрократичните пречки;“;

б)

в параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б)

напредъкът при повишаването на нивото на готовност за бедствия: измерван с количеството способности за реагиране, включен в Европейския резерв за гражданска защита във връзка с целите по отношение на способностите, посочени в член 11, броя на модулите, регистрирани в Общата система за комуникация и информация при извънредни ситуации (CECIS), и броя на способностите на rescEU, създадени за предоставяне на помощ при извънредни ситуации;“

В член 4 се вмъква следната буква:

„4a. „цели на Съюза за устойчивост при бедствия“ означава незадължителни цели, установени в областта на гражданската защита, за подкрепа на действията за превенция и готовност с цел подобряване на способността на Съюза и неговите държави членки да устояват на последиците от бедствие, което причинява или може да причини презгранични последици, засягащи няколко държави;“

В член 5 параграф 1 се изменя, както следва:

буква в) се заменя със следното:

„в)

осъществява и редовно актуализира междусекторен преглед и картографиране на рисковете от природни и предизвикани от човека бедствия, включително рискове от бедствия, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави, пред които е изправен Съюзът, като възприема съгласуван подход в различните области на политиката, които имат отношение или отражение върху превенцията на бедствията, и като отчита надлежно евентуални въздействия от изменението на климата;“;

б)

буква ж) се заменя със следното:

„ж)	докладва периодично, в съответствие с определените в член 6, параграф 1, буква г) срокове, на Европейския парламент и на Съвета за постигнатия напредък в прилагането на член 6;“

Член 6 се изменя, както следва:

параграф 1 се изменя както следва:

буква в) се заменя със следното:

„в)

доразвиват и прецизират планирането на управлението на риска от бедствия на национално или на съответното поднационално равнище, включително по отношение на трансграничното сътрудничество, като се вземат предвид целите на Съюза за устойчивост при бедствия, посочени в параграф 5, когато бъдат установени, и рисковете, свързани с бедствия, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави;“;

ii)

букви г) и д) се заменят със следното:

„г)

предоставят на Комисията обобщена информация за съответните елементи от оценките, посочени в букви а) и б), като се съсредоточават върху основните рискове. За основните рискове с трансгранични последици и рисковете, свързани с бедствия, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави, както и по целесъобразност за рисковете с малка вероятност, но със значими последици, държавите членки описват приоритетните превантивни мерки и мерки за готовност. Обобщената информация се предоставя на Комисията в срок до 31 декември 2020 г. и на всеки три години след това, както и когато са налице значителни промени;

д)	участват на доброволен принцип в партньорски проверки за оценката на способността за управление на риска;

е)

в съответствие с международните ангажименти, подобряват събирането на данни за загуби от бедствия на национално или на подходящо поднационално равнище с цел осигуряване на изработване на основан на доказателства сценарий, както е посочено в член 10, параграф 1, и установяване на пропуски в способностите за реагиране при бедствия.“;

б)

добавя се следният параграф:

„5. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, установява и развива цели на Съюза за устойчивост при бедствия в областта на гражданската защита и приема препоръки за определянето им като необвързваща обща основа в подкрепа на действия за превенция и готовност в случай на бедствия, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави. Тези цели се основават на текущи и прогнозни сценарии, включително въздействието на изменението на климата върху риска от бедствия, данни за минали събития и междусекторен анализ на въздействието, като се отделя специално внимание на уязвимите групи. При развитието на целите на Съюза за устойчивост при бедствия Комисията взема предвид повтарящите се бедствия, които засягат държавите членки, и предлага националните органи да предприемат специфични мерки, включително мерки, които да бъдат приложени с използване на фондове на Съюза, за да се засили устойчивостта по отношение на такива бедствия.“

Членове 7 и 8 се заменят със следното:

„Член 7

Координационен център за реагиране при извънредни ситуации

1. Създава се Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC). ERCC осигурява денонощен (24/7) оперативен капацитет и обслужва държавите членки и Комисията за постигане на целите на Механизма на Съюза.

ERCC по-специално координира, наблюдава и подкрепя в реално време реагирането при извънредни ситуации на равнището на Съюза. ERCC работи в тесен контакт с националните органи за гражданска защита и съответните органи на Съюза за насърчаване на междусекторен подход към управлението на бедствия.

2. ERCC разполага с достъп до оперативни, аналитични и комуникационни способности, както и способности за мониторинг и управление на информацията, за да се отговори на широк кръг от извънредни ситуации в рамките на Съюза и извън него.

Член 8

Действия на Комисията в областта на общата готовност

1. Комисията извършва следните действия в областта на готовността:

a)	управлява ERCC;

б)	управлява CECIS, която дава възможност за комуникация и обмен на информация между ERCC и точките за контакт на държавите членки;

в)

работи с държавите членки:

i)	за разработването на транснационални системи за откриване и ранно предупреждение от интерес за Съюза с цел смекчаване на непосредственото въздействие на бедствията;

ii)	за по-добро интегриране на съществуващите транснационални системи за откриване и ранно предупреждаване, основани на подход, обхващащ множество опасности, и с цел свеждането до минимум на времето за реагиране при бедствия;

iii)	за поддържането и допълнителното развитие на ситуационната осведоменост и способността за анализ;

iv)	за да наблюдава бедствия и, когато е подходящо, въздействието на изменението на климата и предоставя впоследствие съвети въз основа на научни знания;

v)	за превръщане на научната информация в оперативна информация;

vi)	за създаването, поддържането и развитието на европейски научни партньорства, които обхващат природни и предизвикани от човека опасности, които на свой ред следва да насърчават връзката между националните системи за ранно предупреждение и оповестяване и връзката на тези системи с ERCC и CECIS;

vii)

да подкрепя усилията на държавите членки и международни организации с мандат в областта с научни познания, иновативни технологии и експертен опит, когато държавите членки и такива организации доразвиват своите системи за ранно предупреждение, включително чрез Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита, посочена в член 13;

г)

създава и управлява способността за мобилизиране и изпращане на експертни екипи, отговорни за:

i)	оценка на потребностите, които евентуално могат да бъдат удовлетворени чрез Механизма на Съюза в държавата членка или трета държава, поискала помощ,

ii)	улесняване, когато е необходимо, на координацията на помощта на място в рамките на реагирането при бедствия и осъществяване на връзка с компетентните органи на държавата членка или на трета държава, поискала помощ, както и

iii)	подпомагане на държавата членка или трета държава, поискала помощ, с експертен опит относно действията за превенция, готовност или реагиране;

д)	създава и поддържа способност за предоставяне на логистична подкрепа за експертните екипи, посочени в буква г);

е)	разработва и поддържа мрежа от обучени експерти от държавите членки, които могат да бъдат мобилизирани в кратък срок, за да подпомагат ERCC при извършване на мониторинг на информацията и улесняване на координацията;

ж)	улеснява координацията при предварителното разполагане на способности на държавите членки за реагиране при бедствия в рамките на Съюза;

з)	подпомага усилията за подобряване на оперативната съвместимост на модулите и други способности за реагиране, като взема под внимание най-добрите практики на равнище на държавите членки и на международно равнище;

и)	в рамките на компетентността си предприема необходимите действия за улесняване на подкрепата от приемащата държава, включително разработване и актуализиране, в сътрудничество с държавите членки и въз основа на оперативния опит, на насоки относно подкрепата от приемащата държава;

й)	подкрепя създаването на доброволни програми за партньорски проверки за оценка на стратегиите за готовност на държавите членки въз основа на предварително определени критерии, които ще дадат възможност за формулиране на препоръки с цел засилване на степента на готовност на Съюза;

к)	в тесни консултации с държавите членки предприема други подкрепящи и допълващи действия в областта на готовността, необходими за постигането на целта, посочена в член 3, параграф 1, буква б); както и

л)

подкрепя държавите членки по тяхно искане във връзка с бедствия, настъпили на тяхна територия, като предоставя възможност за използване на европейските научни партньорства за целеви научен анализ. Получените в резултат анализи могат да бъдат споделяни чрез CECIS със съгласието на засегнатите държави членки.

2. По искане на държава членка, трета държава или ООН или агенция на ООН Комисията може да изпрати експертен екип на място за предоставяне на консултации относно мерките за готовност.“

В член 9 се добавя следният параграф:

„10. Когато услугите за управление на извънредни ситуации се предоставят от „Галилео“, „Коперник“, GOVSATCOM или други компоненти на космическата програма, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета (*1), всяка държава членка може да реши да ги използва.

Когато държава членка реши да използва предоставените от „Галилео“ услуги при извънредни ситуации, посочени в първа алинея, тя определя и уведомява Комисията за националните органи, оправомощени да използват тази услуга за управление на извънредни ситуации.

(*1) Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на космическа програма на Съюза и на Агенция на Европейския съюз за космическата програма и за отмяна на регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013 и (ЕС) № 377/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС (ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр.69).“"

Член 10 се заменя със следното:

„Член 10

Разработване на сценарии и планиране на управлението при бедствия

1. Комисията и държавите членки работят заедно за подобряване на междусекторното планиране на управлението на рискове от бедствия на равнището на Съюза както за природните бедствия, така и за бедствията, предизвикани от човека, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави, включително неблагоприятните последици от изменението на климата. Това планиране включва изготвяне на сценарии на равнището на Съюза за превенция, готовност и реагиране при бедствия, като се вземат предвид извършената работа във връзка с целите на Съюза за устойчивост при бедствия, както са посочени в член 6, параграф 5, и работата на Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита, посочена в член 13, и въз основа на:

i)	оценките на риска, посочени в член 6, параграф 1, буква а);

ii)	прегледа на рисковете, посочен в член 5, параграф 1, буква в);

iii)	оценката на държавите членки на способността за управление на риска, посочена в член 6, параграф 1, буква б);

iv)	наличните данни за загубите от бедствия, посочени в член 6, параграф 1, буква е);

v)	доброволния обмен на съществуваща информация относно планирането на управлението на риска от бедствия на национално или на съответното поднационално равнище;

vi)	картографирането на активите; и

vii)	разработването на планове за разполагането на способностите за реагиране.

2. При планирането на операции за реагиране при хуманитарни кризи извън Съюза Комисията и държавите членки набелязват и поощряват възможностите за полезно взаимодействие между помощта в областта на гражданската защита и финансовите средства по линия на хуманитарната помощ, предоставяни от Съюза и държавите членки.“

В член 11 параграф 2 се заменя със следното:

„2.

Въз основа на установените рискове, на цялостните способности и пропуски и на всяко съществуващо изготвяне на сценарии, посочено в член 10, параграф 1, Комисията определя чрез актове за изпълнение видовете и броя на ключовите способности за реагиране, необходими за Европейския резерв за гражданска защита (наричани по-нататък „цели по отношение на способностите“). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

В сътрудничество с държавите членки Комисията следи напредъка към постигане на целите по отношение на способностите, определени в посочените в първа алинея от настоящия параграф актове за изпълнение, и установява потенциално значими пропуски в способностите за реагиране на Европейския резерв за гражданска защита. Когато такива пропуски бъдат установени, Комисията проучва дали необходимите способности са налични за държавите членки извън Европейския резерв за гражданска защита. Комисията насърчава държавите членки да отстраняват значимите пропуски в способностите за реагиране в рамките на Европейския резерв за гражданска защита. Тя може да подпомага държавите членки в това отношение в съответствие с член 20 и член 21, параграф 1, буква и) и член 21, параграф 2.“

10)

В член 12 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Комисията определя чрез актове за изпълнение способностите, от които трябва да се състои rescEU въз основа inter alia на всяко съществуващо изготвяне на сценарии, посочено в член 10, параграф 1, като взема предвид установените и нововъзникващите рискове, цялостните способности и пропуски на равнището на Съюза, по-специално в областта на гасенето на горски пожари от въздуха, химичните, биологичните, радиационните и ядрените инциденти, спешната медицинска помощ, както и транспортът и логистиката. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2. Комисията актуализира редовно информацията относно вида и броя на способностите на rescEU и предоставя тази информация пряко на Европейския парламент и на Съвета.

3. Способностите на rescEU се придобиват, наемат, получават по договор за лизинг или чрез друг вид договаряне от държавите членки.

3а. Способностите на rescEU, определени чрез актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2, може да се наемат, да се получават по договор за лизинг или чрез друг вид договаряне от Комисията до степента, необходима за отстраняване на пропуските в областта на транспорта и логистиката.

3б. В надлежно обосновани спешни случаи Комисията може да придобива, наема, получава по договор за лизинг или чрез друг вид договаряне способностите, определени чрез актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по спешност, посочена в член 33, параграф 3. Тези актове за изпълнение:

i)	определят необходимия вид и количество материални средства и необходими позволяващи подкрепа услуги, които вече са определени като способности на rescEU; и/или

ii)	определят допълнителни материални средства и необходими позволяващи подкрепа услуги като способности на rescEU и определят необходимия вид и количество на тези способности.

3в. Финансовите правила на Съюза се прилагат, когато способностите на rescEU се придобиват, наемат, получават по договор за лизинг или чрез друг вид договаряне от Комисията. Когато способностите на rescEU се придобиват, наемат, получават по договор за лизинг или чрез друг вид договаряне от държавите членки, Комисията може да предостави преки безвъзмездни средства на държавите членки без покана за представяне на предложения. Комисията и всички държави членки, които желаят това, могат да участват в съвместна процедура за възлагане на обществена поръчка, проведена съгласно член 165 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (*2) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“), с цел придобиване на способности на rescEU.

Способностите на rescEU се намират в държавите членки, които придобиват, наемат, получават по договор за лизинг или чрез друг вид договаряне тези способности.

(*2) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).“"

11)

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Мрежа на Съюза за знания в областта на гражданската защита

1. Комисията създава Мрежа на Съюза за знания в областта на гражданската защита (наричана по-нататък „Мрежата“), която да обобщава, обработва и разпространява знания и информация, свързани с Механизма на Съюза, като се основава на подход, обхващащ множество опасности, и включва съответните участници в областта на гражданската защита и управлението на бедствия, центровете за високи постижения, университетите и научните изследователи.

Чрез Мрежата Комисията надлежно взема предвид наличния експертен опит в държавите членки, на равнището на Съюза, на равнището на други международни организации и образувания, на равнището на трети държави и на равнището на организациите, действащи на място.

Комисията и държавите членки насърчават балансирано участие на половете в създаването и функционирането на Мрежата.

Чрез Мрежата Комисията подкрепя съгласуваността на процесите на планиране и вземане на решения, като улеснява непрекъснатия обмен на знания и информация, обхващащи всички области на дейност по линия на Механизма на Съюза.

За тази цел чрез Мрежата Комисията извършва inter alia следното:

изготвяне и управление на програма за обучения и упражняване на персонала в областта на гражданската защита и управлението на бедствия по въпроси на превенцията, готовността и реагирането при бедствия. Програмата се съсредоточава върху и насърчава обмена на най-добри практики в областта на гражданската защита и управлението на бедствия, включително във връзка с бедствия, произтичащи от изменението на климата, и включва съвместни курсове и система за обмен на експертен опит в областта на управлението на бедствия, включително обмен на специалисти и опитни доброволци, както и командироване на експерти от държавите членки.

Програмата за обучения и упражняване има за цел подобряване на координацията, съвместимостта и взаимното допълване между способностите, посочени в членове 9, 11 и 12, както и повишаване на компетентността на експертите, посочени в член 8, параграф 1, букви г) и е);

б)

изготвяне и управление на програма за отчитане на поуките, извлечени от действията в областта на гражданската защита, проведени в рамките на Механизма на Съюза, включително аспектите на цялостния цикъл на управление при бедствия, с оглед да се постави на широка основа процесът на извличане на поуки и развитие на познанията. Програмата включва:

i)	наблюдение, анализ и оценка на всички действия в областта на гражданската защита в рамките на Механизма на Съюза;

ii)	насърчаване на прилагането на извлечените поуки в практиката, за да се осигури основана на опита база за разработването на дейности в рамките на цикъла на управление при бедствия; както и

iii)	разработване на методи и инструменти за събиране, анализ, стимулиране и прилагане на извлечените поуки в практиката.

Тази програма също включва, когато това е уместно, поуки, извлечени от операции извън територията на Съюза, относно използването на връзките и полезните взаимодействия между помощта, предоставена в рамките на Механизма на Съюза, и хуманитарната помощ;

в)	стимулиране на научните изследвания и иновациите и насърчаване на въвеждането и използването на съответни нови подходи или технологии, или и двете, за целите на Механизма на Съюза;

г)	създаване и поддържане на онлайн платформа, обслужваща Мрежата с цел подпомагане и улесняване на изпълнението на различните задачи, посочени в букви а), б) и в).

2. При изпълнение на задачите, предвидени в параграф 1, Комисията обръща специално внимание на нуждите и интересите на държавите членки, които са изправени пред рискове от бедствия от сходно естество, както и на необходимостта от засилване на защитата на биологичното разнообразие и на културното наследство.

3. Комисията засилва сътрудничеството в областта на обучението и насърчава обмена на знания и опит между Мрежата и международните организации и трети държави, по-специално с цел да допринесе за изпълнението на международните ангажименти, особено на тези по Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015 – 2030 г.“

12)

В член 14, параграф 1, първа алинея се заменя със следното:

„1. В случай на бедствие на територията на Съюза или на непосредствена заплаха от бедствие, което води или може да доведе до презгранични последици, засягащи няколко държави, или засяга или може да засегне други държави членки, държавата членка, в която е възникнало или има вероятност да възникне бедствието, незабавно уведомява държавите членки, които потенциално могат да бъдат засегнати, а в случай че последиците са потенциално значими — Комисията.“

13)

В член 15, параграф 3 буква б) се заменя със следното:

„б)	събира и анализира потвърдена информация относно ситуацията, съвместно със засегнатата държава членка, с цел генериране на обща осведоменост за ситуацията и реагирането спрямо ситуацията и разпространява тази информация непосредствено сред държавите членки;“

14)

В член 17 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Комисията може да подбере, определи и изпрати експертен екип, съставен от експерти от държавите членки:

a)	при отправено искане за експертни консултации в областта на превенцията в съответствие с член 5, параграф 2;

б)	при отправено искане за експертни консултации в областта на готовността в съответствие с член 8, параграф 2;

в)	в случай на бедствие на територията на Съюза, както е посочено в член 15, параграф 5;

г)	в случай на бедствие извън територията на Съюза, както е посочено в член 16, параграф 3.

В екипа могат да се включат експерти на Комисията или от други служби на Съюза с оглед на подсилването му и улесняването на връзките с ERCC. Експерти, изпратени от агенции на ООН или други международни организации, също могат да се включат в екипа с цел укрепване на сътрудничеството и улесняване на общите оценки.

Когато оперативната ефективност го изисква, Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, може да улесни участието на допълнителни експерти, чрез тяхното изпращане и техническа и научна подкрепа и да потърси специализирана научна, спешна медицинска и секторна експертиза.

2. Процедурата за подбор и назначаване на експертите е следната:

a)	държавите членки определят експерти, които под тяхно ръководство могат да бъдат изпратени като членове на експертни екипи;

б)

Комисията избира експертите и ръководителя на екипите въз основа на тяхната квалификация и опит, включително нивото на проведеното обучение по линия на Механизма на Съюза, предишния им опит в мисии по линия на Механизма на Съюза и в други международни операции за оказване на подкрепа; подборът се основава и на други критерии, включително езиковите умения, за да се гарантира, че екипът като цяло притежава необходимите умения с оглед на конкретната ситуация;

в)	Комисията определя експертите и ръководителите на екипи на мисията съгласувано с посочилата ги държава членка.

Комисията уведомява държавите членки за допълнителната експертна помощ, предоставена в съответствие с параграф 1.“

15)

Член 18 се заменя със следното:

„Член 18

Транспорт и оборудване

1. В случай на бедствие, независимо дали на територията на Съюза, или извън нея, Комисията може да подпомага държавите членки за получаване на достъп до оборудване или транспортни и логистични ресурси чрез:

a)	предоставяне и обмен на информация относно оборудване и транспортни и логистични ресурси, които могат да бъдат предоставени от държавите членки с цел да се подпомогне обединяването на това оборудване или транспортни и логистични ресурси;

б)	разработване на картографски материал за бързото разполагане и мобилизиране на ресурси, особено като се имат предвид особеностите на трансграничните региони за целите, свързани с презгранични рискове, засягащи няколко държави;

в)	подпомагане на държавите членки в търсенето на транспортни и логистични ресурси, които могат да се набавят от други източници, включително на търговския пазар, и улесняване на достъпа им до такива ресурси; или

г)	подпомагане на държавите членки в търсенето на оборудване, което може да се набави от други източници, включително на търговския пазар.

2. Комисията може да допълни транспортните и логистичните ресурси, предоставени от държавите членки, като осигури на тяхно разположение допълнителни ресурси, необходими за осигуряване на бързо реагиране при бедствия.

3. Помощта, поискана от държава членка или трета държава, може да се състои само от транспортни и логистични ресурси с цел да се реагира при бедствия с помощни материали или оборудване, получени в трета държава, от искащата държава членка или трета държава.“

16)

Член 19 се изменя, както следва:

a)	вмъква се следният параграф: „1a. Финансовият пакет за изпълнението на Механизма на Съюза за периода от 1 януари 2021 до 31 декември 2027 г. е 1 263 000 000 EUR по текущи цени.“;

б)	параграф 2 се заменя със следното: „2. Бюджетните кредити, получени при възстановяването на средства от бенефициери във връзка с дейности за реагиране при бедствия, представляват целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 5 от Финансовия регламент.“;

в)

параграф 3 се заменя със следното:

„3. Финансовите средства, посочени в параграфи 1 и 1а от настоящия член и в член 19а, могат да покриват и разходите, свързани с дейности за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценка, които са необходими за управлението на Механизма на Съюза и постигането на неговите цели.

Тези разходи могат да включват по-специално проучвания, срещи на експерти, информационни и комуникационни дейности, включително корпоративна комуникация по политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с общите цели на Механизма на Съюза, разходи за ИТ мрежи за обработване и обмен на информация, включително взаимните им връзки със съществуващи или бъдещи системи, чието предназначение е да насърчават междусекторния обмен на данни, и съответното оборудване, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията за управление на програмата.“;

г)	параграф 4 се заменя със следното: „4. Финансовият пакет, посочен в параграф 1а от настоящия член и сумата, посочена в член 19а, параграф 1, се разпределя за периода 2021 – 2027 г. съгласно процентите и принципите, определени в приложение I.“;

д)	параграф 5 се заменя със следното: „5. Комисията оценява разпределението, посочено в приложение I, с оглед на резултатите от оценката, посочена в член 34, параграф 3.“;

е)

параграф 6 се заменя със следното:

„6. Когато е необходимо за реагиране при бедствия поради наложителни причини за спешност или с оглед на неочаквани събития, засягащи изпълнението на бюджета или създаването на способностите на rescEU, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 30 с цел изменение на приложение I в рамките на наличните бюджетни средства и в съответствие с процедурата, предвидена в член 31.“

17)

Вмъква се следният член:

„Член 19а

Средства от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване

1. Мерките, посочени в член 1, параграф 2, букви г) и д) от Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (*3), се изпълняват съгласно настоящото решение чрез разход на сума в размер до 2 056 480 000 EUR по текущи цени, посочена в член 2, параграф 2, буква а), подточка iii) от посочения регламент по цени от 2018 г., при спазване на член 3, параграфи 3, 4, 7 и 9 от посочения регламент.

2. Сумата, посочена в параграф 1 от настоящия член, представлява външен целеви приход съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/2094.

3. Мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член, са допустими за финансово подпомагане в съответствие с условията, определени в настоящото решение, и се изпълняват при пълно спазване на целите на Регламент (ЕС) 2020/2094.

4. Без да се засягат предвидените в настоящото решение условия за допустимост на действия в полза на трети държави, финансовото подпомагане, посочено в настоящия член, може да бъде предоставено на трета държава само ако това подпомагане се изпълнява при пълно спазване на целите на Регламент (ЕС) 2020/2094, независимо дали тази трета държава участва или не в Механизма на Съюза.

(*3) Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата, предизвикана от COVID-19 (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 23).“"

18)

Член 20a се заменя със следното:

„Член 20a

Видимост и награди

1. Получателите на финансиране от Съюза, както и бенефициерите на предоставената помощ, посочват произхода на тези средствата и осигуряват видимост на финансирането от Съюза, по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях, като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително на медиите и обществеността.

Всяко финансиране или помощ, предоставени по силата на настоящото решение, получават подходяща видимост в съответствие със съставените от Комисията конкретни насоки за специфична намеса. По-специално държавите членки осигуряват публичното оповестяване на операциите, финансирани по линия на Механизма на Съюза:

а)	включва подходящи позовавания на Механизма на Съюза;

б)	предоставя визуално обозначаване по отношение на способностите, финансирани или съфинансирани от Механизма на Съюза;

в)	предоставя действия с емблемата на Съюза;

г)	проактивно упоменава детайлите на подкрепата на Съюза на националните медии и заинтересованите лица, както и посредством своите собствени комуникационни канали;

д)	подкрепя комуникационните дейности на Комисията във връзка с операциите.

Когато способностите на rescEU се използват за национални цели, както е посочено в член 12, параграф 5, чрез същите средства като посочените в първа алинея от настоящия параграф държавите членки признават произхода на тези способности и гарантират видимостта на финансирането от Съюза, използвано за придобиването на тези способности.

2. Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на настоящото решение, на действията, предприети по настоящото решение, и на получените резултати, и подкрепя държавите членки в техните комуникационни действия. Финансовите ресурси, разпределени по настоящото решение, допринасят също така за корпоративната комуникация по политическите приоритети на Съюза, доколкото тези приоритети са свързани с целите, посочени в член 3, параграф 1.

3. Комисията награждава с медали като признание и изказване на благодарност за дългосрочната всеотдайност и изключителния принос към Механизма на Съюза.“

19)

Член 21 се изменя, както следва:

в параграф 1 буква ж) се заменя със следното:

„ж)	планиране на управление на риска при бедствия, както е посочено в член 10.“;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3. Финансовото подпомагане за действието, посочено в параграф 1, буква й), покрива всички разходи, необходими, за да се гарантират наличността и възможността за използване на способности на rescEU по линия на Механизма на Съюза в съответствие с втора алинея от настоящия параграф. Категориите допустими разходи, необходими, за да се гарантира наличността и разполагаемостта на способностите на rescEU, са посочени в приложение Ia.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 за изменение на приложение Iа по отношение на категориите допустими разходи.

3а. Финансовото подпомагане, посочено в настоящия член, може да се осъществява чрез многогодишни работни програми. За действията, чийто срок надхвърля една година, бюджетните задължения може да се разпределят на годишни вноски.“;

в)	параграф 4 се заличава.

20)

В член 22 буква б) се заменя със следното:

„б)	в случай на бедствие, подпомагане на държавите членки за получаване на достъп до оборудване и транспортни и логистични ресурси съгласно член 23; както и“

21)

Член 23 се заменя със следното:

„Член 23

Допустими действия, свързани с оборудването и операциите

1. Следните действия са допустими за финансово подпомагане, за да се осигури достъп до оборудване и транспортни и логистични ресурси по линия на Механизма на Съюза:

a)	предоставяне и обмен на информация относно оборудване и относно транспортни и логистични ресурси, които държавите членки решават да предоставят, с цел да се подпомогне обединяването на такова оборудване или транспортни и логистични ресурси;

б)	подпомагане на държавите членки в търсенето на транспортни и логистични ресурси, които могат да се набавят от други източници, включително на търговския пазар, и улесняване на достъпа им до такива ресурси;

в)	подпомагане на държавите членки в търсенето на оборудване, което може да се набави от други източници, включително на търговския пазар;

г)

финансиране на транспортните и логистичните ресурси, необходими за осигуряване на бързо реагиране при бедствия. Тези дейности са допустими за финансова подкрепа само ако отговарят на следните критерии:

i)	подадено е искане за помощ по линия на Механизма на Съюза в съответствие с членове 15 и 16;

ii)	допълнителните транспортни и логистични ресурси са необходими за осигуряване на ефективност на реагирането при бедствие по линия на Механизма на Съюза;

iii)	помощта съответства на потребностите, определени от ERCC, и се предоставя в съответствие с препоръките, отправени от ERCC относно техническите спецификации, качеството, графика, реда и условията за предоставяне;

iv)	помощта е била приета от държавата, отправила искането, пряко или чрез ООН или нейните агенции или подобна международна организация, по линия на Механизма на Съюза; и

v)	при бедствия, възникнали в трети държави, помощта допълва всяка цялостна хуманитарна реакция на Съюза.

1а. Размерът на финансовото подпомагане от Съюза за превоз на способностите, които не са предварително заделени за Европейския резерв за гражданска защита и се използват в случай на бедствие или непосредствена заплаха от бедствие във или извън Съюза и за всеки друг тип транспортна подкрепа, необходима за реагиране при бедствие, не надхвърля 75% от общите допустими разходи.

2. Размерът на финансовото подпомагане от Съюза за способностите, които са предварително заделени за Европейския резерв за гражданска защита, не надхвърля 75% от разходите за експлоатацията на способностите, включително превоз, в случай на бедствие или непосредствена заплаха от бедствие или непосредствена заплаха от бедствие във или извън Съюза.

4. Финансовото подпомагане от Съюза за транспортни и логистични ресурси може да покрива до 100% от общите допустими разходи по букви а) – г), ако това е необходимо за осигуряване на оперативната ефективност на обединената помощ от държавите членки и ако разходите са свързани с някое от следните действия:

a)	краткосрочно наемане на складови съоръжения за временно съхранение на помощта от държавите членки с цел улесняване на координирания ѝ превоз;

б)	превоз от държавата членка, предоставяща помощта, до държавата членка, улесняваща нейния координиран превоз;

в)	преопаковане на помощта от държавите членки с цел максимално оползотворяване на наличния транспортни способности или за да се спазят конкретни оперативни изисквания; или

г)	превоз на място, транзит и складиране на обединена помощ с цел да се осигури координирана доставка до крайното местоназначение в държавата, поискала помощта.

4а. Когато способностите на rescEU се използват за национални цели в съответствие с член 12, параграф 5, всички разходи, включително разходите за поддръжка и ремонт, се поемат от държавата членка, която използва способностите.

4б. В случай на използване на способностите на rescEU по линия на Механизма на Съюза финансовото подпомагане от Съюза покрива 75% от оперативните разходи.

Чрез дерогация от първа алинея, финансовото подпомагане от Съюза покрива 100% от оперативните разходи на способностите на rescEU, необходими за бедствия с малка вероятност, но със значими последици, когато тези способности се използват по линия на Механизма на Съюза.

4в. При разполагане на способностите извън Съюза, както е посочено в член 12, параграф 10, финансовото подпомагане от Съюза покрива 100% от оперативните разходи.

4г. Когато финансовото подпомагане от Съюза, посочена в настоящия член, не покрива 100% от разходите, оставащата сума от разходите се поема от поискалата помощта държава, освен ако е договорено друго с държавата членка, предоставяща помощта, или с държавата членка, в която са базирани способностите на rescEU.

4д. За разполагането на способностите на rescEU финансовото подпомагане от Съюза може да покрива 100% от всички преки разходи, необходими за превоза на товари, логистични средства и услуги в рамките на Съюза и към Съюза от трети държави.

5. При обединяване на транспортни операции с участието на няколко държави членки, една от тях може да поеме водеща роля с оглед на искането на финансово подпомагане от Съюза за цялата операция.

6. Когато държава членка отправи искане към Комисията за сключване на договор за подизпълнение за транспортни услуги, Комисията иска частично възстановяване на разходите в съответствие с процентите на финансиране, определени в параграфи1а, 2 и 4.

6а. Без да се засягат параграфи 1а и 2, финансовата помощ от Съюза за превоз на помощта, необходима при екологични бедствия, при които се прилага принципът „замърсителят плаща“, може да покрива максимум 100% от общите допустими разходи. Прилагат се следните условия:

a)	финансовата подкрепа от Съюза за превоз на помощта се изисква от засегнатата или оказващата помощ държава членка въз основа на надлежно обоснована оценка на потребностите;

б)	засегнатата или по целесъобразност оказващата помощ държава членка предприема всички необходими стъпки, за да поиска и получи обезщетение от замърсителя в съответствие с всички приложими международни, европейски или национални правни разпоредби;

в)	при получаване на обезщетение от замърсителя засегнатата или по целесъобразност оказващата помощ държава членка незабавно възстановява разходите на Съюза.

В случай на екологично бедствие, посочено в първата алинея, което не засяга държава членка, действията, посочени в букви а), б) и в), се извършват от оказващата помощ държава членка.

7. Следните разходи са допустими за финансовото подпомагане от Съюза за транспортни и логистични ресурси по силата на настоящия член: всички разходи, свързани с движението на транспортните и логистичните ресурси, включително разходите за всички услуги, такси, логистични разходи и разходи за товаро-разтоварни операции, разходи за гориво и евентуално настаняване, както и други непреки разходи като данъци, мита в общия смисъл и разходи за транзит.

8. Разходите за превоз може да се състоят от единични разходи, еднократни суми или фиксирани ставки, определени за всяка категория разходи.“

22)

Член 25 се заменя със следното:

„Член 25

Видове финансова помощ и процедури за изпълнение

1. Комисията реализира финансовата подкрепа от страна на Съюза в съответствие с Финансовия регламент.

2. Комисията изпълнява финансовата подкрепа на Съюза при пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или, когато това е оправдано от естеството и съдържанието на съответната дейност, чрез непряко управление с органите, посочени в член 62, параграф 1, буква в), подточки ii), iv), v) и vi) от Финансовия регламент.

3. Финансовата подкрепа съгласно настоящото решение може да бъде под всяка от формите, предвидени във Финансовия регламент, по-специално формата на безвъзмездни средства, поръчки или вноски в доверителни фондове.

4. В съответствие с член 193, параграф 2, втора алинея, буква а) от Финансовия регламент, като се вземе предвид забавеното влизане в сила на Регламент (ЕС) 2021/836. на Европейския парламент и на Съвета (*4) и за да се осигури приемственост, в надлежно обосновани случаи, посочени в решението за финансиране, и за ограничен период от време, разходите, направени във връзка с действия, подкрепяни съгласно настоящото решение, могат да се считат за допустими, считано от 1 януари 2021 г., дори ако те са били направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

5. За да изпълни настоящото решение, Комисията приема годишни или многогодишни работни програми чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2. В годишните или многогодишните работни програми се установяват набелязаните цели, очакваните резултати, методът на изпълнение и общият размер на разходите за тях. В тях се съдържа и описание на дейностите, които ще се финансират, данни за отпуснатите за всяка дейност суми и примерен график за изпълнение. Във връзка с финансовото подпомагане, посочено в член 28, параграф 2, годишните или многогодишните работни програми описват предвижданите действия по отношение на посочените в тях държави.

Въпреки това не се изискват годишни или многогодишни работни програми за действия, попадащи в обхвата на действията за реагиране при бедствия, изложени в глава IV, които не могат да бъдат предварително предвидени.

6. За целите на прозрачността и предвидимостта изпълнението на бюджета и планираното отпускане на средства в бъдеще се представят и обсъждат ежегодно в комитета, посочен в член 33. Европейският парламент трябва да бъде информиран за това.

7. В допълнение към член 12, параграф 4 от Финансовия регламент бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания, които не са били използвани до края на финансовата година, за която са били вписани в годишния бюджет, автоматично се пренасят и могат да бъдат поети като задължения и платени до 31 декември на следващата година. Пренесените бюджетни кредити се използват единствено за действия за реагиране. Пренесените бюджетни кредити са първите бюджетни кредити, които се използват през следващата финансова година.

(*4) Регламент (ЕС) 2021/836 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (ОВ L 185, 26.5.2021 г., стр.1).“"

23)

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27З

ащита на финансовите интереси на Съюза

Когато трета държава участва в Механизма на Съюза въз основа на решение, прието съгласно международно споразумение, или въз основа на друг правен инструмент, третата държава предоставя правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, OLAF и Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверки и инспекции на място, както е предвидено в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*5).

(*5) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).“"

24)

Член 30 се изменя, както следва:

a)	параграф 2 се заменя със следното: „2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 19, параграф 6 и член 21, параграф 3, алинея втора, се предоставя на Комисията до 31 декември 2027 г.“;

б)	параграф 3 се заличава;

в)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Делегирането на правомощието, посочено в член 19, параграф 6, и член 21, параграф 3, алинея втора, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.“;

г)

параграф 7 се заменя със следното:

„7. Делегиран акт, приет съгласно член 19, параграф 6 и член 21, параграф 3, алинея втора, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

25)

В член 32, параграф 1, буква и) се заменя със следното:

„и)	организацията на подпомагането за превоза на помощта и логистичните ресурси съгласно предвиденото в членове 18 и 23;“

26)	В член 33 се добавя следният параграф: „3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.“

27)

В член 34 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. На всеки две години Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно операциите и постигнатия напредък по член 6, параграф 5 и членове 11 и 12. Докладът съдържа информация за напредъка във връзка с постигането на целите на Съюза за устойчивост при бедствия, целите по отношение на способностите и оставащите пропуски, както е посочено в член 11, параграф 2, като се отчита създаването на способностите на rescEU в съответствие с член 12. В доклада се прави и преглед на промените във връзка с бюджета и разходите за способностите за реагиране, както и оценка на необходимостта от по-нататъшно развиване на тези способности.

3. До 31 декември 2023 г. и на всеки пет години след това Комисията прави оценка на прилагането на настоящото решение и представя на Европейския парламент и на Съвета съобщение относно ефективността, разходната ефикасност и непрекъснатото изпълнение на настоящото решение, по-специално по отношение на член 6, параграф 4, способностите на rescEU и степента на координация и полезните взаимодействия, постигнати с други политики, програми и фондове на Съюза, включително спешни медицински ситуации. По целесъобразност това съобщение се придружава от предложения за изменение на настоящото решение.“

28)	Приложение I към Решение № 1313/2013/ЕС се заменя с текста на приложението към настоящия регламент.

29)	Заглавието на приложение Iа се заменя със следното: „Категории допустими разходи, посочени в член 21, параграф 3“.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 20 май 2021 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A. P. ZACARIAS

(1) ОВ C 385, 13.11.2020 г., стр. 1.

(2) ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 66.

(3) OВ C 440, 18.12.2020 г., стp. 150.

(4) Позиция на Европейския парламент от 27 април 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 10 май 2021 г.

(5) Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924).

(6) Все още непубликувано в Официален вестник.

(7) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

(8) Регламент (EС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(9) Регламент (ЕС) 2021/522 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програма за действията на Съюза в областта на здравето (програма „ЕС в подкрепа на здравето“) за периода 2021—2027 г. и за отмяна на Регламент (ЕС) № 282/2014 (ОВ L 107, 26.3.2021 г., стp. 1).

(10) Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета от 15 март 2016 г. относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза (OВ L 70, 16.3.2016 г., стp. 1).

(11) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (OВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(12) OВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(13) Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027 (ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11).

(14) Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата, предизвикана от COVID-19 (ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 23).

(15) Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56).

(16) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(18) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(19) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(20) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).

(21) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(22) ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

(23) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Разпределение (в проценти) на финансовия пакет за изпълнението на Механизма на Съюза, посочен в член 19, параграф 1а и сумата, посочена в член 19а, за периода 2021 – 2027 г.

Превенция 5% +/- 4 процентни пункта

Готовност: 85% +/- 10 процентни пункта

Реагиране: 10% +/- 9 процентни пункта

Принципи

При изпълнението на настоящото решение целта на Съюза да допринесе за общите цели в областта на климата и за амбицията за интегриране на действията в областта на биологичното разнообразие в политиките на Съюза се взема надлежно предвид, доколкото непредвидимостта и специфичните обстоятелства на готовността и реагирането при бедствия позволяват това.

“

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 185

Издание на български език	Законодателство	Година 64 26 май 2021 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) 2021/836 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза ( 1 )	1

	II Незаконодателни актове
	РЕШЕНИЯ
*	Решение (ЕС) 2021/837 на Съвета от 6 май 2021 година за позицията, която трябва да се заеме от Европейския съюз в рамките на Международния съвет за тропически дървен материал относно удължаването на срока на действие на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г.	23
*	Решение (ЕС) 2021/838 на Съвета от 10 май 2021 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Подкомитета по търговия и устойчиво развитие, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, по отношение на определянето на списъка с експерти, които могат да бъдат избирани за членове на експертна група съгласно член 301 от Споразумението	25
*	Решение (ЕС) 2021/839 на Съвета от 20 май 2021 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Регионалния управителен комитет на Транспортната общност по отношение на определени административни въпроси и въпроси, свързани с персонала на Транспортната общност	27