(1)

Съюзът си поставя за цел да укрепва своите научни и технологични основи чрез укрепването на европейското научноизследователско пространство (ЕНП), в което изследователите, научните познания и технологиите се движат свободно, и да насърчава развитието на конкурентоспособността си, включително своята промишленост, както и да насърчава всички научноизследователски и иновационни (НИИ) дейности, за да бъдат осъществени стратегическите приоритети на Съюза, чиято висша цел е да утвърди мира, ценностите на Съюза и благосъстоянието на неговите народи.

(2)

За да може в стремежа към тази обща цел да се постига научно, технологично, икономическо, екологично и социално въздействие и да се увеличи в максимална степен добавената стойност от инвестициите на Съюза в НИИ, е необходимо Съюзът да инвестира в НИИ посредством Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г. (наричана по-нататък „Програмата“). Програмата следва да подпомага създаването и по-успешното разпространение и трансфера на върхови знания с високо качество и висококачествени технологии в Съюза, да привлича таланти на всички равнища и да допринася за цялостното ангажиране на талантите на Съюза, да улеснява връзките на сътрудничество и да засилва въздействието на НИИ при разработването, подпомагането и осъществяването на политиките на Съюза, да подпомага и да укрепва възприемането и внедряването на новаторски и устойчиви решения в икономиката на Съюза, най-вече в малките и средните предприятия (МСП) и в обществото, да търси отговор на глобалните предизвикателства, включително изменението на климата и целите за устойчиво развитие (ЦУР), да създава работни места, да стимулира икономическия растеж и да утвърждава промишлената конкурентоспособност, както и да повишава привлекателността на Съюза в областта на НИИ. Програмата следва да насърчава всички форми на иновации, включително водещите до пробив иновации, да насърчава пазарното внедряване на новаторски решения и да оптимизира реализацията на тези инвестиции за по-голямо въздействие в рамките на едно укрепнало ЕНП.

(3)

Програмата следва да бъде създадена за периода на продължителността на многогодишната финансова рамка (МФР) (2021—2027 г.), определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 (4), без да се засягат сроковете, посочени в Регламент (ЕС) 2020/2094 (5) на Съвета.

(4)

Програмата следва да допринася за увеличаване на публичните и частните инвестиции в НИИ в държавите членки, като по този начин спомага за постигането на обща цел за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност от поне 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза. Постигането на посочената цел ще изисква от държавите членки и частния сектор да допълнят Програмата със свои собствени засилени инвестиционни действия в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите.

(5)

С оглед на постигането на целите на Програмата и при спазване на принципа за високи постижения, Програмата следва да се стреми към укрепване, наред с другото, на връзките на сътрудничество в Европа, като по този начин допринася за намаляване на разделението в научните изследвания и иновациите.

(6)

За да допринесат за осъществяването на целите на политиката на Съюза, подпомаганите по линия на настоящата програма дейности следва по целесъобразност да се възползват от благоприятстващо иновациите законодателство и да насърчават появата му в съответствие с принципа на иновациите, за да се подпомогне по-бързото и по-интензивното преобразуване на значителните активи от знания на Съюза в иновации.

(7)

Концепциите за „отворена наука“, „отворени иновации“ и „отвореност към света“ следва да осигуряват високи постижения и въздействие на инвестициите на Съюза в НИИ, като същевременно се защитават интересите на Съюза.

(8)

Отворената наука, включително свободният достъп до научни публикации и научноизследователски данни, както и оптималното разпространение и използване на знанията, имат потенциала да повишат качеството, ползите и въздействието на науката. Също така те имат потенциала да ускорят напредъка на познанието, като го направят по-надеждно, ефикасно и точно, по-лесно за разбиране от обществеността и по-отзивчиво към обществените предизвикателства. Следва да се установят разпоредби, които да гарантират, че бенефициерите предоставят свободен достъп до рецензирани научни публикации. По аналогичен начин следва да се гарантира, че бенефициерите предоставят свободен достъп до научноизследователски данни съгласно принципа „свободен – колкото може, ограничен – колкото трябва“, като същевременно се гарантира възможността за изключения, като се вземат предвид законните интереси на бенефициерите. Специален акцент следва да се постави върху отговорното управление на научноизследователските данни, което следва да отговаря на принципите FAIR (Findability, Accessibility, Interoperability, Reusability, т.е. данните да са лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и многократно използваеми), (наричани по-нататък „принципите FAIR”) по-специално чрез интегриране на планове за управление на данни. Когато е целесъобразно, бенефициерите следва да използват възможностите, които предлагат Европейският облак за отворена наука и Европейската инфраструктура за данни, и да се придържат към допълнителни принципи и практики на отворената наука. Във всички споразумения за асоцииране и сътрудничество с трети държави следва да се насърчава принципът на реципрочност в отворената наука.

(9)

Бенефициерите по Програмата, особено МСП, се насърчават да използват съответните съществуващи инструменти на Съюза, като например европейското бюро за съдействие в областта на интелектуалната собственост, което подпомага МСП и други участници в Програмата както при защитата, така и при прилагането на правата им върху интелектуална собственост.

(10)

Според замисъла и проекта на Програмата тя следва да отговори на необходимостта от създаване на критична маса от подпомагани дейности в целия Съюз, като се поощрява основаното на високи постижения участие на всички държави членки, и чрез международно сътрудничество, в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата до 2030 г.“), формулираните в нея ЦУР и Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (6) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“). Изпълнението на Програмата следва да спомага за осъществяването на ЦУР и на ангажимента на Съюза и неговите държави членки за изпълнение на Програмата до 2030 г. и постигането на трите му измерения — икономическо, социално и екологично — по съгласуван и интегриран начин.

(11)

Подпомаганите по Програмата дейности следва да допринасят за осъществяването на целите, приоритетите и международните ангажименти на Съюза.

(12)

Програмата следва да се възползва от взаимно допълване със съществуващите съответни европейски пътни карти и стратегии за НИИ, както и с важни проекти от общоевропейски интерес, когато е уместно, при условие че съответните нужди от НИИ са определени в стратегическото планиране на Програмата.

(13)

Програмата следва да гарантира прозрачност и отчетност на публичното финансиране на проекти за НИИ, като по този начин защитава обществения интерес.

(14)

Програмата следва да подпомага научноизследователските и иновационни дейности в областта на социалните и хуманитарните науки. Това предполага задълбочаване на научните познания в тази област и използване на изводите и напредъка в социалните и хуманитарните науки за повишаване на икономическото и социалното въздействие на Програмата. В рамките на стълба „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ социалните и хуманитарните науки следва да бъдат напълно интегрирани във всички клъстери. В допълнение към утвърждаването на социалните и хуманитарните науки в проектите, интегрирането им следва да се подпомага и чрез включването по целесъобразност на независими външни експерти от областта на социалните и хуманитарните науки в експертни комисии и комисии за оценка и чрез своевременен мониторинг и докладване на социалните и хуманитарните науки във финансираните научноизследователски дейности. По-специално следва да се наблюдава степента на включване на социалните и хуманитарните науки в рамките на Програмата.

(15)

В зависимост от естеството на участващите в рамките на Съюза научноизследователски и иновационни общности, вида и целта на извършваните дейности и търсеното въздействие, Програмата следва да поддържа баланс между научни изследвания, от една страна, и иновации, от друга страна, както и между възходящ подход на финансиране (при който движеща сила е изследователят или новаторът) и низходящ подход на финансиране (който се ръководи от стратегически зададени приоритети). Изборът на подход за съответните части на Програмата, всяка една от които допринася за нейните общи и специфични цели, следва да се определя от съчетанието на посочените фактори.

(16)

Общият бюджет за компонент „Разширяване на участието и разпространяване на високи постижения“ от частта „Разширяване на участието и укрепване на ЕНП“ от Програмата следва да бъде поне 3,3 % от общия бюджет на Програмата и следва да бъде от полза главно за правните субекти, установени в държавите, обхванати от разширяването на участието.

(17)

„Инициативите за високи постижения“ следва да имат за цел да засилят високите постижения в областта на НИИ в отговарящите на условията държави, включително подкрепа за обучението с цел подобряване на управленските умения в областта на НИИ, награди, укрепване на екосистемите за иновации, както и създаването на мрежи за НИИ, в това число въз основа на финансирани от Съюза научноизследователски инфраструктури. Заявителите следва ясно да докажат, че проектите са свързани с национални и/или регионални стратегии за НИИ, за да са допустими да кандидатстват за финансиране по компонента „Разширяване на участието и разпространяване на високи постижения“ от частта „Разширяване на участието и укрепване на ЕНП“ от Програмата.

(18)

Следва да е възможно да се прилага ускорена процедура за НИИ, при която срокът за безвъзмездно финансиране не следва да превишава шест месеца, за да се осигури по-бърз достъп до финансиране по възходящия подход на малки съвместни консорциуми, включващи дейности от фундаментални изследвания до пазарна реализация.

(19)

Програмата следва да подпомага всички етапи на НИИ, особено при съвместни проекти и по целесъобразност при мисии и европейски партньорства. Фундаменталните изследвания представляват основно предимство и важно условие за увеличаване на способността на Съюза да привлича най-добрите учени, за да се превърне в световен център за високи постижения. Следва е да се осигури баланс между фундаменталните и приложните изследвания в Програмата. В съчетание с иновациите този баланс ще подпомогне икономическата конкурентоспособност, растежа и заетостта в Съюза.

(20)

Данните сочат, че приемането на многообразието във всичките му форми е от ключово значение за развитието на добра научна дейност, тъй като многообразието носи ползи на науката. Многообразието и приобщаването допринасят за високи постижения при съвместни НИИ — сътрудничеството между дисциплини, сектори и в рамките на ЕНП спомага за по-успешни научни изследвания и проектни предложения с по-високо качество, може да доведе до по-висока степен на обществено приемане и да стимулира ползите от иновациите, като по този начин спомогне за изграждането на Европа.

(21)

За да се постигне максимално въздействие от Програмата, следва да се отдели специално внимание на мултидисциплинарните, интердисциплинарните и трансдисциплинарните подходи като ключови фактори за осигуряване на съществен научен напредък.

(22)

Научноизследователските дейности, които се провеждат в рамките на стълб „Високи постижения в научната област“, следва да се определят в зависимост от потребностите и възможностите на науката и следва да утвърждават високите научни постижения. Програмата за научни изследвания следва да се определя в тясно сътрудничество с научната общност и да поставя акцент върху привличането на нови таланти в областта на НИИ и изследователи в начален етап на кариерата си, като същевременно се укрепва ЕНП, избягва се изтичането на мозъци и се утвърждава движението на мозъци.

(23)

Програмата следва да подпомага Съюза и неговите държави членки в привличането на най-добрите таланти и умения, като се отчита изключително силната международна конкуренция.

(24)

Следва да се създаде стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ посредством клъстери от научноизследователски и иновационни дейности, за да се постигне максимална интеграция между съответните тематични области, като същевременно се осигури високо и устойчиво равнище на въздействие за Съюза спрямо изразходваните ресурси. Той ще насърчава сътрудничеството между отделните дисциплини, сектори и политики и трансграничното сътрудничество за реализиране на ЦУР, при спазване на принципите в Програмата до 2030 г., Парижкото споразумение и в интерес на конкурентоспособността на промишления сектор на Съюза. Организирането на широкомащабни инициативи с големи амбиции под формата на мисии за НИИ ще даде възможност на Програмата да постигне преобразуващо и системно въздействие за обществото в подкрепа на ЦУР, посредством също международно сътрудничество и научна дипломация. Дейностите по този стълб следва да обхващат пълния набор от НИИ, за да се гарантира, че Съюзът ще остане на челно място по отношение на стратегически определените приоритети.

(25)

Клъстерът „Култура, творчество и приобщаващо общество“ следва да допринася съществено за научните изследвания в секторите на културата и творчеството, включително културното наследство на Съюза, и по-специално да позволи създаването на европейско пространство за сътрудничество в областта на културното наследство.

(26)

Съществен принос за постигането на целите на Програмата и по-специално за генерирането на устойчиви работни места и растеж в Съюза, ще има пълноценното и своевременно ангажиране на всички промишлени сектори с Програмата – от отделните предприемачи и МСП до големите предприятия. Ангажирането на промишления сектор следва да се изразява в участието му в подпомаганите действия в степен, съизмерима поне с участието в рамковата програма „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7) (наричана по-нататък „Хоризонт 2020“) .

(27)

Дейностите по линия на Програмата ще допринасят в значителна степен за разгръщане на потенциала на стратегическите сектори на Съюза, включително ключовите базови технологии, които отразяват целите на стратегията за промишлената политика на Съюза.

(28)

Консултациите с множество заинтересовани страни, включително с гражданското общество и промишлеността, следва да допринасят за перспективите и приоритетите, определени чрез стратегическото планиране. Това следва да доведе до редовни стратегически планове за научни изследвания и иновации, приети чрез актове за изпълнение, за изготвяне на съдържанието на работните програми.

(29)

За да бъде финансирано дадено действие, в работната програма следва да се вземат под внимание резултатът от конкретни предишни проекти, както и състоянието на науката, технологиите и иновациите на национално и международно равнище и на равнището на Съюза, както и съответните политически, пазарни и обществени тенденции.

(30)

От особено значение е да се подкрепи промишленият сектор на Съюза, за да може той да запази или да завоюва водещи позиции в световен мащаб в областта на иновациите, цифровизацията и неутралността по отношение на климата, по-специално чрез инвестиции в ключови базови технологии, върху които ще се основава стопанската дейност на бъдещето. Действията по Програмата следва да търсят отговори в случаи на неефективност на пазара или неоптимално инвестиране, да стимулират инвестициите по пропорционален и прозрачен начин, без да се дублира или да се изтласква частното финансиране, и да имат отчетлива европейска добавена стойност и обществена възвращаемост на инвестициите. Това ще осигури съгласуваност между действията по Програмата и правилата на Съюза за държавните помощи, така че да се предоставят стимули за иновациите и да се избегне неоправдано нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

(31)

Програмата следва да подпомага НИИ по цялостен начин, като се спазват всички имащи отношение разпоредби в рамките на Световната търговска организация. Концепцията за научните изследвания, включително експерименталните разработки, следва да се използва в съответствие с изготвеното от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) методическо ръководство „Фраскати“, а концепцията за иновациите – в съответствие с изготвения от ОИСР и Евростат Наръчник от Осло, който следва широк подход, който обхваща социалните иновации и разработването. Както и при „Хоризонт 2020“, при класификация на технологичните изследвания, разработването на продукти и демонстрационните дейности, както и при определянето на видовете действия в рамките на поканите за представяне на предложения, следва да продължат да се вземат предвид определенията на ОИСР във връзка с равнището на технологична готовност (TRL). Не следва да се отпускат безвъзмездни средства за действия, при които дейностите са на равнище над TRL 8. Работната програма следва да може да разрешава безвъзмездни средства за мащабно валидиране на продукти и пренасянето им на пазарна основа по дадена покана в рамките на стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“.

(32)

Програмата следва да допринася за целите в областта на космическото пространство на равнище на разходите, което е най-малкото пропорционално съизмеримо с това при „Хоризонт 2020“.

(33)

В съобщението на Комисията от 11 януари 2018 г. със заглавие „Междинна оценка на „Хоризонт 2020“: постигане на максимално въздействие от научните изследвания и иновациите в ЕС“, в резолюцията на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно оценката на изпълнението на „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма (8) и в заключенията на Съвета от 1 декември 2017 г. със заглавие „От междинната оценка на „Хоризонт 2020“ към Деветата рамкова програма“ се съдържат препоръки във връзка с Програмата, включително нейните правила за участие и разпространение на резултатите. Тези препоръки се основават на поуките, извлечени от „Хоризонт 2020“, както и от приноса на институциите на Съюза и на заинтересованите страни. Препоръките включват предлагане на мерки за насърчаване на движението на мозъци и улесняване на отвореността на мрежите за НИИ за по-амбициозни инвестиции, за да се достигнат критична маса и максимално въздействие; подкрепа на водещите до пробив иновации; даване на приоритет на инвестициите на Съюза в НИИ в областите с висока добавена стойност, по-специално чрез ориентиране към мисии, пълноценно, добре информирано и своевременно участие на гражданите и широка комуникация; рационализиране на финансирането в Съюза, за да се използва напълно потенциалът за НИИ, включително научноизследователските инфраструктури в Съюза, например чрез рационализиране на обхвата на европейските инициативи за партньорство и схемите за съфинансиране; развитие на повече конкретни полезни взаимодействия между различните инструменти за финансиране от Съюза, по-специално като се преодолеят логиките за намеса, които не се допълват взаимно, и сложността на отделните източници на финансиране и другите правила, както и с цел да се спомогне за мобилизирането на недостатъчно използвания потенциал за НИИ в Съюза; укрепване на международното сътрудничество и засилване на отвореността за участие на трети държави; и продължаване на опростяването, като се прилага опитът, придобит при изпълнението на „Хоризонт 2020“.

(34)

Предвид специалното внимание, което трябва да се обърне на координацията и взаимното допълване между различните политики на Съюза, при Програмата следва да се търсят полезни взаимодействия с други програми на Съюза – от разработването и стратегическото им планиране през подбора и ръководенето на проекти, комуникацията, разпространението и използването на резултатите от тях, до мониторинга, одитирането и управлението. По отношение на финансирането за научноизследователски и иновационни дейности, полезните взаимодействия следва да доведат до хармонизиране на правилата, включително във възможно най-голяма степен на правилата за допустимост на разходите. За да се избегнат дублиране и припокривания и да се повиши ефектът на лоста от финансирането от Съюза, както и с цел намаляване на административната тежест за кандидатите и бенефициерите, полезните взаимодействия следва да могат да бъдат насърчавани по-специално чрез алтернативно, комбинирано или кумулативно финансиране и прехвърляне на ресурси.

(35)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 и в рамките на разпределените в него ресурси, по линия на Програмата следва да се предприемат мерки за възстановяване и устойчивост с цел да се преодолеят безпрецедентните последствия на кризата във връзка с COVID-19. Тези допълнителни ресурси следва да се използват по начин, който да гарантира спазването на сроковете, предвидени в Регламент (ЕС) 2020/2094. Тези допълнителни ресурси следва да се разпределят изключително за действия за НИИ, насочени към преодоляване на последиците от кризата във връзка с COVID-19 и по-специално към нейните икономически, социални и обществени последици.

(36)

За да се постигне възможно най-голямо въздействие от финансирането от Съюза и да се осигури възможно най-ефективен принос за целите на политиката и ангажиментите на Съюза, Съюзът следва да може да встъпва в европейски партньорства с партньори от частния и/или публичния сектор. Тези партньори включват промишлеността, МСП, университетите, научноизследователските организации, заинтересованите страни от областта на научните изследвания и иновациите, органите със задължение за обществена услуга на местно, регионално, национално или международно равнище или организациите на гражданското общество, включително фондации и неправителствени организации, които подпомагат и/или извършват НИИ, при условие че желаното въздействие може да се постигне по-ефективно чрез партньорство, отколкото самостоятелно от Съюза.

(37)

Следва да е възможно, в зависимост от решението на държавата членка, приносът от програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), да се счита за принос на участващата държава членка към европейски партньорства по Програмата. Тази възможност обаче следва да не засяга необходимостта от спазване на всички разпоредби, приложими за този принос, както е посочено в Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за финансова подкрепа на границите и визовата политика (наричан по-нататък „Регламентът за общоприложимите разпоредби за периода 2021 — 2027 г.“) и в регламентите за отделните фондове.

(38)

Програмата следва да укрепва сътрудничеството между европейските партньорства и партньорите от частния и/или публичния сектор на международно равнище, включително чрез обединяване на програми за НИИ и чрез трансгранични инвестиции в НИИ, които носят взаимни ползи за гражданите и бизнеса, като същевременно се гарантира, че Съюзът е в състояние да отстоява интересите си в стратегически области.

(39)

„Водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии“ се доказаха като ефективен и ефикасен инструмент, който носи ползи за обществото чрез съвместни, координирани усилия на Съюза и неговите държави членки. Дейностите, извършвани в рамките на водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии „Графен“, проекта „Човешки мозък“ и „Квантови технологии“, които получават подкрепа по „Хоризонт 2020“, ще продължат да получават подкрепа в рамките на Програмата чрез покани за представяне на предложения, включени в работната програма. Подготвителни действия, подпомагани в рамките на частта от „Хоризонт 2020“ за водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии, ще бъдат използвани в процеса на стратегическо планиране по Програмата и ще допринесат за работата по мисиите, съфинансираните и/или съвместно програмираните европейски партньорства и редовните покани за представяне на предложения.

(40)

JRC следва да продължи да предоставя независими и ориентирани към потребителите научни доказателства и техническа подкрепа за политиките на Съюза през целия цикъл на политиката. Преките действия на JRC следва да се изпълняват по гъвкав, ефикасен и прозрачен начин, като се отчитат нуждите на политиките на Съюза и съответните нужди на потребителите на JRC, и като се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза. JRC следва да продължи да генерира допълнителни ресурси.

(41)

В рамките на стълб „Иновативна Европа“ следва да се установи набор от мерки за предоставяне на интегрирано подпомагане в отговор на нуждите на предприемачите и предприемачеството, насочени към осъществяване и ускоряване на водещи до пробив иновации за бърз пазарен растеж, както и към насърчаване на стратегическата автономност на Съюза, като същевременно се запазва отворената икономика. Стълбът следва да осигури единно звено за привличане и подкрепа на всякакви видове новатори и иновативни дружества като МСП, включително стартиращи предприятия, и в изключителни случаи малки дружества със средна пазарна капитализация, с потенциал за разрастване на равнището на Съюза и на международно равнище. Стълбът следва да предложи бързо и гъвкаво финансиране чрез безвъзмездни средства и съвместни инвестиции, включително с частни инвеститори. Към тези цели е ориентирано създаването на Европейски съвет по иновациите (ЕСИ). В рамките на стълба следва да се подпомагат също така Европейският институт за иновации и технологии (EIT) и европейските екосистеми за иновации в най-общ смисъл, в частност чрез европейски партньорства с подпомагащи иновациите субекти на национално и регионално равнище.

(42)

За целите на настоящия регламент, и по-специално по отношение на дейностите, извършвани в рамките на ЕСИ, под „стартиращо предприятие“ следва да се разбира МСП на ранен етап от жизнения си цикъл, включително тези, създадени като спин-оф предприятия от научноизследователските дейности на университетите, което се стреми да открие новаторски решения и подлежащи на разрастване бизнес модели, и което е самостоятелно по смисъла на член 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (9); под „дружество със средна пазарна капитализация“ следва да се разбира предприятие, което не е МСП и което има между 250 и 3 000 служители, като числеността на персонала се изчислява в съответствие с дял I, членове 3—6 от приложението към посочената препоръка; и под „малко дружество със средна пазарна капитализация“ следва да се разбира дружество със средна пазарна капитализация, което има до 499 служители.

(43)

Целите на политиката по Програмата ще се изпълняват също така посредством финансови инструменти и бюджетна гаранция от програмата InvestEU, като по този начин се насърчават полезните взаимодействия между двете програми.

(44)

ЕСИ, заедно с други компоненти от Програмата, следва да стимулира всички форми на иновации, от поетапни до водещи до пробив и революционни иновации, като поставя акцент по-специално върху иновациите, създаващи нови пазари. Чрез своите инструменти „Изследвач“ и „Ускорител“ ЕСИ следва да се стреми да набелязва, разработва и внедрява всякакви видове високорискови иновации, включително поетапни иновации, с основен акцент върху водещите до пробив, революционните и дълбокотехнологичните иновации, които имат потенциал да се превърнат в създаващи нови пазари иновации. Съгласуваната и целенасочена подкрепа от ЕСИ следва да запълни сегашния вакуум при публичната подкрепа и частните инвестиции за водещи до пробив иновации. Инструментите на ЕСИ изискват специални правни и управленски елементи, които да отразяват целите на ЕСИ, и по-специално действията по пазарно внедряване.

(45)

Инструментът „Ускорител“ е насочен към осигуряване на път през „долината на смъртта“ между научните изследвания, фазата, която предхожда масовата търговска реализация, и разрастването на дружествата. Инструментът „Ускорител“ ще предоставя подкрепа за операции с голям потенциал, които представляват такъв технологичен, научен, финансов, управленски или пазарен риск, че все още не се считат за подходящи за финансиране и поради това не могат да привлекат достатъчно инвестиции от пазара, като по този начин инструментът ще допълва програмата InvestEU.

(46)

В тясно взаимодействие с програмата InvestEU инструментът „Ускорител“ следва да финансира — под формата на смесено финансиране и подкрепа с капиталово финансиране — проекти, реализирани от МСП, включително стартиращи предприятия, и в изключителни случаи — от малки дружества със средна пазарна капитализация, които или все още не са в състояние да генерират приходи, или все още не са рентабилни, или все още не могат да привлекат достатъчно инвестиции, за да изпълнят изцяло бизнес плановете на своите проекти. Такива отговарящи на условията образувания ще се считат за неподходящи за финансиране от финансови институции, макар че част от техните инвестиционни нужди е можело или може да бъдат посрещнати от един или няколко инвеститори като частна или публична банка, семейно съдружие, фонд за рисков капитал или бизнес ангел. По този начин, инструментът „Ускорител“ е насочен към преодоляване на неефективност на пазара и финансиране на обещаващи образувания, които все още не се считат за подходящи за финансиране от финансови институции, но които участват в проекти, свързани с водещи до пробив и създаващи нови пазари иновации. След като проектите започнат да се считат за подходящи за финансиране от финансови институции, те могат да бъдат финансирани по линия на програма InvestEU.

(47)

Въпреки че бюджетът на инструмента „Ускорител“ следва да бъде основно разпределен за смесено финансиране, за целите на член 48 подкрепата само с безвъзмездни средства за МСП, включително стартиращи предприятия, следва да съответства на финансирането в рамките на бюджета на инструмента за МСП на „Хоризонт 2020“.

(48)

EIT, главно чрез своите общности на знание и иновации и като разширява своята регионална иновационна схема, следва да се стреми към укрепване на екосистемите за иновации в отговор на глобалните предизвикателства. Tова следва да бъде постигнато като се насърчава интегрирането на иновациите, научните изследвания, висшето образование и предприемачеството. В съответствие с Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския институт за иновации и технологии (наричан по-нататък „Регламентът относно EIT“) и стратегическата си програма за иновации, посочена в Решение на Европейския парламент и на Съвета относно стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) за периода 2021—2027 г., EIT следва да стимулира иновациите в своите дейности и значително да повиши подпомагането за интегриране на висшето образование в екосистемата за иновации, по-специално като стимулира обучението с предприемаческа насоченост, насърчава извъндисциплинарното сътрудничество между промишлените и академичните среди и набелязва уменията, които ще бъдат необходими на бъдещите новатори, за да могат да се справят с глобалните предизвикателства, и които включват задълбочени цифрови и иновационни умения. Схемите за подкрепа, които осигурява EIT, следва да се ползват от бенефициерите по линия на ЕСИ, а стартиращите предприятия, които възникват от общностите на знание и иновации към EIT, следва да имат опростен, а следователно и по-бърз достъп до действията на ЕСИ. Въпреки че акцентът на EIT върху екосистемите за иновации безпроблемно го прикрепя към стълб „Иновативна Европа“, EIT следва по целесъобразност да подпомага също и останалите стълбове. Следва да се избягва ненужното дублиране между общностите на знание и иновации и други инструменти в същата област, по-специално други европейски партньорства.

(49)

Следва да бъдат осигурени и запазени еднакви условия на конкуренция за дружествата на даден пазар , тъй като това е ключово изискване с цел осигуряване на успеха на всички видове иновации, включително водещите до пробив, революционните и поетапните иновации, като по този начин се даде възможност по-специално на голям брой малки и средни новатори да изградят своя капацитет за НИИ, да се възползват от ползите от своите инвестиции и да заемат дял от пазара.

(50)

Програмата следва да насърчава и да интегрира сътрудничеството с трети държави и международни организации и инициативите въз основа на интересите на Съюза, взаимните ползи, международните ангажименти, научната дипломация и, доколкото е възможно, реципрочността. Международното сътрудничество следва да се стреми да утвърждава високите постижения на Съюза в НИИ, да повишава неговата привлекателност и капацитета му да задържа най-добрите таланти и икономическата и промишлената му конкурентоспособност, да търси отговор на глобалните предизвикателства, включително ЦУР на ООН при следване на принципите в Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение, и да подпомага външните политики на Съюза. Необходимо е да се следва подход на цялостно отваряне за международно участие и целенасочени действия за международно сътрудничество, включително чрез установяването на подходящи критерии за допустимост до финансиране на образувания, установени в държави с ниски до средни доходи. Съюзът следва да се стреми да сключва международни споразумения за сътрудничество в областта на НИИ с трети държави. Същевременно асоциирането на трети държави към Програмата, по-специално за частите, изпълнявани в условията на сътрудничество, следва да се насърчава в съответствие със споразуменията за асоцииране и с акцент върху добавената стойност за Съюза. При разпределянето на финансовите вноски на асоциираните държави към Програмата Комисията следва да вземе предвид степента на участие на правните субекти на тези трети държави в различните части на Програмата.

(51)

С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото и да се извлича максимална полза от взаимодействието помежду им, Програмата следва да привлича и включва всички участници от обществото, например граждани и организации на гражданското общество, в съвместното проектиране и разработване на програми и съдържание и чрез процеси за отговорни НИИ, отговарящи на опасенията, нуждите и очакванията на гражданите и гражданското общество, като насърчава образованието по естествени и точни науки, осигурява обществен достъп до научните знания и улеснява участието на гражданите и организациите на гражданското общество в дейностите по Програмата. Това следва да се прави в цялата Програма и чрез предназначени за тази цел дейности в част „Разширяване и укрепване на ЕНП“. Ангажирането на гражданите и гражданското общество в НИИ следва да се съчетава с дейности за популяризиране, за да се генерира и поддържа обществена подкрепа за Програмата. Програмата следва да се стреми и към премахване на препятствията и насърчаване на полезните взаимодействия между науката, технологиите, културата и изкуствата, за да се постигне ново качество на устойчивите иновации. Следва да се наблюдават предприетите мерки за подобряване на участието на гражданите и гражданското общество в подпомаганите проекти.

(52)

По целесъобразност Програмата следва да отчита специфичните особености на най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в съответствие с приветстваното от Съвета съобщение на Комисията от 24 октомври 2017 г. със заглавие „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“.

(53)

Дейностите, които се развиват по Програмата, следва да са насочени към отстраняване на свързаните с пола предубеждения и на неравенството между половете, към подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и към насърчаване на равенството между жените и мъжете при НИИ, включително принципа на равно заплащане без дискриминация, основана на пола, в съответствие с членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8 и 157 от ДФЕС. Свързаното с пола измерение следва да се включва в съдържанието на НИИ и да се проследява на всички етапи от научноизследователския цикъл. В допълнение дейностите по Програмата следва да се стремят да отстраняват неравенството и да утвърждават равенството и многообразието във всички аспекти на НИИ по отношение на възраст, увреждания, раса и етническа принадлежност, религия или убеждения и сексуална ориентация.

(54)

Като се имат предвид специфичните особености на сектора на отбранителната промишленост, подробните разпоредби относно финансирането от Съюза на научноизследователски проекти в областта на отбраната следва да се определят в Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета (10) (наричан по-нататък „Европейският фонд за отбрана“), който урежда правилата за участие в научни изследвания в областта на отбраната. Дейностите по линия на Европейския фонд за отбрана следва да са насочени изключително към научноизследователската и развойната дейност в областта на отбраната, докато дейностите, извършвани в рамките на специфичната програма, създадена с Решение (ЕС) 2021/764 на Съвета (11) (наричана по-нататък „специфичната програма“) и EIT, следва да са насочени изключително към граждански приложения. Следва да се избягва ненужното дублиране.

(55)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на Програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (12) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура. Този финансов пакет включва сума в размер на 580 000 000 EUR по текущи цени за специфичната програма, създадена с Решение (ЕС) 2021/764 и за EIT, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 16 декември 2020 г. относно укрепването на специфичните програми и адаптирането на основните актове (13).

(56)

Регламент (EС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (14) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) се прилага за настоящата програма. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(57)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Финансовия регламент безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. В такива случаи разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. За да се избегне прекъсване в подкрепата от Съюза, което би могло да накърни интересите на Съюза, в решението за финансиране следва да бъде възможно, за ограничен срок в началото на МФР за периода 2021—2027 г. и само в надлежно обосновани случаи, да се предвиди допустимост на действията и разходите от началото на финансовата 2021 година дори ако те са били изпълнени и направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(58)

В цялата Програма следва непрекъснато да бъде търсено административно опростяване, по-специално намаляване на административната тежест за бенефициерите. Комисията следва допълнително да опрости своите инструменти и насоки по такъв начин, че те да представляват минимална тежест за бенефициерите. По-специално Комисията следва да обмисли издаването на съкратена версия на насоките.

(59)

Приключването на изграждането на цифровия единен пазар и нарастващите възможности във връзка с конвергенцията на цифровите и физическите технологии изискват увеличение на инвестициите. Програмата следва да допринесе за тези усилия със съществено увеличение на разходите в основни цифрови научноизследователски и иновационни дейности в сравнение с „Хоризонт 2020“ (15). Това следва да гарантира, че Европа продължава да заема водеща позиция в световен мащаб в НИИ в областта на цифровите технологии.

(60)

Квантовите научни изследвания в рамките на клъстера „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“ по стълб II следва да бъдат приоритетни, като се има предвид решаващата им роля в цифровия преход, а именно чрез разширяване на европейското научно лидерство и високи постижения в квантовите технологии, което ще позволи да се постигне предвиденият бюджет, заложен през 2018 г.

(61)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (17), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (18) и (ЕС) 2017/1939 (19) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции.

По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (20). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(62)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (21), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(63)

В съответствие с член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета (22) физически лица и организации, установени в отвъдморски страни или територии, са допустими за финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(64)

В съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (23) настоящата програма следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за докладване и мониторинг, като същевременно се избягват свръхрегулирането и административната тежест, по-специално за държавите членки и бенефициерите по Програмата. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците от Програмата по места.

(65)

С цел да се гарантира ефективното оценяване на напредъка на Програмата към постигането на нейните цели, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на изменението на приложение V във връзка с показателите за пътищата на въздействие, когато това бъде счетено за необходимо, и да определя изходни и целеви стойности, както и да допълва настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(66)

Съгласуваността и полезните взаимодействия между Програмата и Космическата програма на Съюза ще стимулират европейския космически сектор, за да бъде иновативен и конкурентоспособен на световно равнище, ще засилят независимостта на Европа в достъпа и използването на космическото пространство в сигурна и безопасна среда и ще укрепят ролята на Европа като глобален фактор. Високите научни постижения, водещите до пробив решения и потребителите надолу по веригата в Програмата ще бъдат подпомагани чрез данни и услуги, предоставяни от Космическата програма на Съюза.

(67)

Съгласуваността и полезните взаимодействия между Програмата и „Еразъм+“ ще стимулират възприемането на научноизследователските резултати чрез обучителни дейности, ще внесат новаторски дух в образователната система и ще гарантират, че дейностите по образование и обучение разчитат на най-актуалните научноизследователски и иновационни дейности. Във връзка с това след пилотните действия по линия на „Еразъм+“ в периода 2014—2020 г. относно европейските университети Програмата ще допълва по целесъобразност чрез полезни взаимодействия подпомагането, предоставяно от „Еразъм+“ на европейските университети.

(68)

За да се увеличи въздействието на Програмата при изпълнението на приоритетите на Съюза, следва да се насърчават и търсят полезни взаимодействия с програми и инструменти, насочени към посрещане на нововъзникващите потребности на Съюза, включително с Механизма за справедлив преход, Механизма за възстановяване и устойчивост и Програмата EU4Health.

(69)

Правилата за участие и разпространение на резултатите следва да отразяват адекватно нуждите на Програмата, като се вземат под внимание опасенията и препоръките, изразени от различни заинтересовани страни и при междинната оценка на програмата „Хоризонт 2020“, проведена с помощта на независими външни експерти.

(70)

Чрез общи правила за цялата Програма следва да се осигури съгласувана рамка, улесняваща участието в програми, които се подпомагат финансово чрез бюджета на Програмата, включително в програми, ръководени от органи за финансиране като EIT, съвместни предприятия или всякакви други структури, създадени по силата на член 187 от ДФЕС, или в програми, осъществявани от държави членки съгласно член 185 от ДФЕС. Приемането на специфични правила следва да бъде възможно, но такива изключения следва да бъдат ограничени до строго необходимото и да са надлежно обосновани.

(71)

При действията, които попадат в обхвата на Програмата, следва да се зачитат основните права и да се съблюдават принципите, заложени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Тези действия следва да бъдат в съответствие с всички правни задължения, включително с международното право и с всички имащи отношение решения на Комисията, като известието на Комисията от 28 юни 2013 г. (24), както и с етичните принципи, които включват избягването на каквито и да било нарушения на интегритета в научните изследвания. Ако е целесъобразно, следва да се вземат под внимание становищата на Европейската група по етика в науката и новите технологии, Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския надзорен орган по защита на данните. При научноизследователските дейности следва да се отчита също така член 13 от ДФЕС и използването на животни в научните изследвания и изпитванията следва да се намалява, като крайната цел е намирането на техен заместител..

(72)

За да се гарантират високи научни постижения и в съответствие с член 13 от Хартата, Програмата следва да насърчава зачитането на академичната свобода във всички държави, които се ползват от нейните средства.

(73)

В съответствие с целите на международното сътрудничество, определени в членове 180 и 186 от ДФЕС, следва да се поощрява участието на правни субекти, установени в трети държави, и на международни организации, въз основа на взаимните ползи и интересите на Съюза. Изпълнението на Програмата следва да бъде в съответствие с мерките, приети съгласно членове 75 и 215 от ДФЕС, както и с международното право. При действия, които са свързани със стратегически активи или интереси на Съюза, както и с неговата независимост или сигурност, участието в конкретни действия по Програмата следва да може да бъде ограничено само до правни образувания, които са установени в държавите членки, или до правни образувания, които са установени в конкретни асоциирани или други трети държави в допълнение към държавите членки. Всяко изключване на правни субекти, установени в Съюза или в асоциирани държави, контролирани пряко или непряко от неасоциирани трети държави или от правни субекти на неасоциирани трети държави, следва да отчита, от една страна, рисковете, които крие включването на такива образувания, и ползите от тяхното участие, от друга страна.

(74)

С Програмата се отчита изменението на климата сред най-големите световни и обществени предизвикателства и се отразява значението на борбата срещу изменението на климата в съответствие с ангажимента на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение и ЦУР. По тази причина Програмата следва да допринесе за интегриране на действията за климата и постигане на общата цел за изразходване на 30% от бюджета на Съюза в подкрепа на целите, свързани с климата. Отчитането на въпроси, свързани с климата, следва да се включва по подходящ начин в съдържанието на НИИ и да се проследява на всички етапи от научноизследователския цикъл.

(75)

В контекста на пътя на въздействие в областта на климата Комисията следва да докладва относно резултатите, иновациите и обобщените прогнозни резултати от проектите, които са свързани с климата, включително разбити по част от Програмата и по начин на изпълнение. При извършването на своя анализ Комисията следва да вземе предвид дългосрочните икономически, обществени и екологични разходи и ползи за гражданите на Съюза от дейностите по Програмата, включително възприемането на иновативни решения за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него, очакваното въздействие върху работните места и създаването на дружества, икономическия растеж и конкурентоспособността, чистата енергия, здравето и благосъстоянието, включително качеството на въздуха, почвите и водите. Резултатите от този анализ на въздействието следва да бъдат оповестени публично, да бъдат оценени в контекста на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката и следва да допринесат за последващото стратегическо планиране и бъдещите работни програми.

(76)

Като отразяват колко е важно да се преодолее драматичната загуба на биологично разнообразие, научноизследователските и иновационни дейности по Програмата следва да допринасят за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и за постигането на общата амбиция за заделяне на 7,5 % от годишните разходи по МФР за целите в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и 10 % от годишните разходи по МФР за целите в областта на биологичното разнообразие през 2026 г. и 2027 г., като същевременно отчитат съществуващите припокривания между целите в областта на климата и биологичното разнообразие в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси.

(77)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързване с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(78)

Възможно е използването на чувствителна информация, свързана с предходни знания, и достъпът на неупълномощени лица до чувствителни резултати да се отразят неблагоприятно върху интересите на Съюза или на една или повече държави членки. Поради това боравенето с поверителни данни и класифицирана информация следва да се подчинява на съответната нормативна уредба на Съюза, включително на вътрешните правила на институциите като например Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията (25).

(79)

Необходимо е да се определят минималните условия за участие както като общо правило, когато даден консорциум следва да включва най-малко един правен субект от държава членка, така и с оглед на специфичните особености на конкретния вид действия по Програмата.

(80)

Необходимо е да се определят редът и условията за предоставяне на финансиране от страна на Съюза за участниците в действия по Програмата. Безвъзмездните средства следва да бъдат основната форма на подкрепа по Програмата. При тяхното изпълнение следва да се имат предвид всички форми на принос, определени във Финансовия регламент, включително еднократни суми, единни ставки или единични разходи, с оглед на по-нататъшното опростяване. В споразумението за отпускане на безвъзмездни средства следва да се определят правата и задълженията на бенефициерите, включително ролята и задачите на координатора, когато това е приложимо. Следва да се осигури тясно сътрудничество с експерти от държавите членки при изготвяне на образците на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства и при значителното им изменение, наред с другото с цел по-нататъшно опростяване за бенефициерите.

(81)

За да бъде спазен принципът на съфинансиране, в настоящия регламент процентите на финансиране се посочват като максимални стойности.

(82)

В съответствие с Финансовия регламент Програмата следва да предоставя основа за по-широко приемане на обичайните практики за определяне и анализ на разходите на бенефициерите, що се отнася до разходите за персонал и единичните разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги, включително за големи научноизследователски инфраструктури по смисъла на „Хоризонт 2020“. Използването на единични разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги, изчислени съгласно обичайните счетоводни практики на бенефициерите и комбиниращи действителни преки и непреки разходи, следва да бъде вариант, който може да бъде избиран от всички бенефициери. Във връзка с това бенефициерите следва да могат да включват действителни непреки разходи, изчислени въз основа на коефициента за разпределение в такива единични разходи за вътрешно фактурирани стоки и услуги.

(83)

Действащата понастоящем система за възстановяване на действителните разходи за персонал следва да се опрости допълнително, като се използва подходът за възнаграждение на базата на проекти, който беше разработен в рамките на Програмата „Хоризонт 2020“, и да се съгласува в още по-голяма степен с Финансовия регламент, с цел да се намалят разликите във възнагражденията между участващите в Програмата научни изследователи от Съюза.

(84)

Гаранционният фонд на участниците, създаден по линия на „Хоризонт 2020“ и управляван от Комисията, се оказа важен предпазен механизъм, който ограничава рисковете, свързани с дължимите и невъзстановени суми от неизпълнили задълженията си участници. Поради това Гаранционният фонд на участниците, преименуван на взаимозастрахователен механизъм (наричан по-нататък „механизмът“), следва да продължи дейността си и да я разшири така, че да обхване други органи за финансиране, и по-специално инициативи по член 185 от ДФЕС. Следва да бъде възможно механизмът може да бъде разширен, така че да обхваща бенефициери на всяка друга пряко управлявана програма на Съюза. Въз основа на внимателно наблюдение на евентуалната отрицателна възвръщаемост на инвестициите, направени от механизма, Комисията следва да предприеме подходящи смекчаващи мерки, за да позволи на механизма да продължи интервенциите си за защита на финансовите интереси на Съюза и да върне вноската на бенефициерите при плащане на остатъка.

(85)

Следва да се определят правила за използване и разпространение на резултатите, за да се гарантира, че бенефициерите защитават, използват и разпространяват резултатите и осигуряват достъп до тях в зависимост от случая. По-голямо внимание следва да се обърне на използването на тези резултати, като Комисията следва да набележи и да спомогне за максимално увеличаване на възможностите за бенефициерите да използват резултатите, и по-специално в Съюза. При използването на резултатите следва да се вземат предвид принципите на Програмата, включително насърчаването на иновациите в Съюза и укрепването на ЕНП.

(86)

Следва да се запазят ключовите елементи на системата за оценка и подбор на предложения, която се използва при „Хоризонт 2020“, както и нейната насоченост към високи постижения и, когато и приложимо, към „въздействието“ и „качеството и ефикасността на изпълнението“. Подборът на предложенията следва да продължи да се извършва въз основа на оценка, изготвена от независими външни експерти. Процесът на оценяване следва да бъде разработен така, че да се избягват конфликтите на интереси и предубедеността. Следва да се вземе предвид възможността за двуетапна процедура за представяне на предложения и, когато е подходящо, анонимизираните предложения би могло да бъдат оценявани на първия етап от оценката. Комисията следва да продължи да включва независими наблюдатели в процеса на оценяване, когато е приложимо. По отношение на действия по инструмента „Изследвач“, мисии и в други надлежно обосновани случаи, изложени в работната програма, може да се отчете необходимостта от осигуряване на цялостна съгласуваност на портфейла от проекти, при условие че предложенията са надхвърлили приложимите прагове. Целите и процедурите за това следва да се публикуват предварително. В съответствие с член 200, параграф 7 от Финансовия регламент кандидатите следва да получат обратна информация относно оценката на предложението им, включително, по-специално основанията за отхвърляне, когато е приложимо.

(87)

За всички части на Програмата, когато това е възможно, следва да се прилага систематично използването на чужди оценки и одити от други програми на Съюза в съответствие с членове 126 и 127 от Финансовия регламент, за да се намали административната тежест за бенефициерите на средства от Съюза. Използването на чужди одити и оценки следва да се предвиди изрично, като се вземат предвид и други елементи, целящи постигане на увереност, като одити на системите и процесите.

(88)

Като стимул за търсенето на отговор на специфични предизвикателства в областите на НИИ следва да се използват награди, включително – когато е целесъобразно – общи или съвместни награди, организирани от Комисията или от съответния орган за финансиране заедно с други органи на Съюза, асоциирани държави, други трети държави, международни организации или правни субекти с нестопанска цел. Наградите следва да подпомагат постигането на целите на Програмата.

(89)

Видовете финансиране и методите за изпълнение по настоящия регламент следва да се избират в зависимост от възможностите им за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на възможността за използването на еднократни суми, единни ставки и скали за единични разходи.

(90)

За да се осигури непрекъснатост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се позволи изпълнението да започне от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.

(91)

Доколкото целите на настоящия регламент, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради избягване на дублиране на усилия, натрупване на критична маса в ключови области и постигане на максимална добавена стойност от Съюза, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(92)

Поради това Регламент (EС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета (26) и Регламент (EС) № 1291/2013 следва да бъдат отменени,

(1)

Космическите технологии, данни и услуги се превърнаха в необходимост в ежедневния живот на европейските граждани и играят съществена роля за опазването на редица стратегически интереси. Космическата промишленост на Съюза вече е една от най-конкурентоспособните в света. Появата на нови участници и развитието на нови технологии обаче променя коренно традиционните модели в областта на промишлеността. Поради това, за да може Съюзът да остане водещ участник в международен план с широка свобода на действие в областта на космическото пространство, е изключително важно да насърчава научния и техническия напредък и да подкрепя конкурентоспособността и иновационния капацитет на предприятията от космическия сектор в рамките на Съюза, по-специално на малките и средните предприятия (МСП), стартиращите предприятия и иновативните предприятия.

(2)

Възможностите, които космическото пространство предлага за сигурността на Съюза и на неговите държави членки, следва да се използват, както е посочено по-специално в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г., като същевременно се запази гражданският характер на космическата програма на Съюза (наричана по-нататък „Програмата“) и се зачитат евентуалните разпоредби за неутралност или необвързаност, предвидени в конституционното право на държавите членки. Развитието на космическия сектор в исторически план е свързано със сигурността. В много случаи използваните в космическия сектор оборудване, компоненти и инструменти, както и космическите данни и услуги са с двойна употреба. Въпреки това политиката на Съюза в областта на сигурността и отбраната се определя в рамките на общата външна политика и политика на сигурност в съответствие с дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(3)

Съюзът започна да разработва собствени космически инициативи и програми от края на 90-те години на ХХ век, а именно Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и след това „Галилео“ и „Коперник“, които отговарят на нуждите на гражданите на Съюза, както и на изискванията на публичните политики. Трябва да се осигури непрекъснатостта на тези инициативи и програми, а услугите, които те предоставят, трябва да бъдат подобрени, така че да отговарят на новите нужди на ползвателите, да останат на челно място с оглед на развитието на новите технологии и промените в областите на цифровите технологии и информационните и комуникационните технологии и да са в състояние да отговорят на политическите приоритети като изменението на климата, включително наблюдението на промените в полярния регион, транспорта, сигурността и отбраната.

(4)

Необходимо е да се използват полезните взаимодействия между сектора на транспорта, космическия и цифровия сектор с цел да се насърчи по-широкото използване на нови технологии като e-call, цифров тахограф, контрол и управление на движението, автономно шофиране и безпилотни превозни средства и летателни апарати и да се посрещне необходимостта от сигурна и безпроблемна свързаност, устойчиво позициониране, интермодалност и оперативна съвместимост. Такова използване на полезните взаимодействия би повишило конкурентоспособността на транспортните услуги и транспортната промишленост.

(5)

За да се извлекат максимални ползи от Програмата във всички държави членки и от всички техни граждани, е изключително важно да се насърчава използването и възприемането на предоставените данни, информация и услуги, както и да се подкрепя разработването на приложения надолу по веригата въз основа на тези данни, информация и услуги. За тази цел държавите членки, Комисията и отговорните субекти биха могли периодично да провеждат информационни кампании относно ползите от Програмата.

(6)

За постигане на целите за свобода на действие, независимост и сигурност съществено условие е Съюзът да се ползва от независим достъп до космическото пространство и да може да го използва по безопасен начин. Поради това е от съществено значение Съюзът да подкрепя автономния, надежден и ефективен от гледна точка на разходите достъп до космическото пространство, особено по отношение на критичната инфраструктура и технологии, обществената сигурност и сигурността на Съюза и неговите държави членки. Ето защо Комисията следва да има възможност да обединява услуги по изстрелване на европейско равнище както за собствени нужди, така и за нуждите на други субекти по тяхно искане, включително на държавите членки, в съответствие с член 189, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС). За да запази своята конкурентоспособност на бързо развиващия се пазар, изключително важно е също така Съюзът да продължи да има достъп до модерни, ефективни и гъвкави инфраструктурни съоръжения за изстрелване и да разполага с подходящи системи за изстрелване. Поради това, без да се засягат мерките, предприети от държавите членки или Европейската космическа агенция (ЕКА), следва да е възможно с Програмата да се оказва подкрепа за необходимото за изпълнението ѝ приспособяване, включително нови разработки, на космическата наземна инфраструктура, както и за приспособяване, включително технологични разработки, на системи за изстрелване в космоса, необходими за изстрелването на спътници, включително алтернативни технологии и иновативни системи за изпълнението на компонентите на Програмата. Тези дейности следва да се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (2) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) и с цел постигане на по-добра разходоефективност на Програмата. Тъй като няма да има специален бюджет, действията в подкрепа на достъпа до космическото пространство не следва да засягат изпълнението на компонентите на Програмата.

(7)

За да засили конкурентоспособността на космическата си промишленост и да повиши капацитета за проектиране, изграждане и експлоатация на своите собствени системи, Съюзът следва да подкрепя създаването, растежа и развитието на цялата космическа промишленост. Възникването на модел, който благоприятства бизнеса и иновациите, следва да бъде подкрепяно на европейско, регионално и национално равнище чрез инициативи като хъбове за космическото пространство, които свързват космическия, цифровия и други сектори, както и ползвателите. Тези хъбове за космическото пространство следва да имат за цел да насърчават предприемачеството и уменията, като използват полезните взаимодействия с хъбовете за цифрови иновации. Съюзът следва да насърчава създаването и разрастването на установените в Съюза предприятия от космическия сектор, да им помага да постигнат успех, включително като им оказва подкрепа при достъпа до рисково финансиране с оглед на факта, че в рамките на Съюза стартиращите предприятия в космическия сектор не разполагат с подходящ достъп до частно дялово финансиране, и чрез насърчаване на търсенето, известно като подход за сключване на първи договор.

(8)

Веригата на стойността в космическата промишленост обикновено се сегментира между дейности нагоре по веригата и надолу по веригата. Дейностите нагоре по веригата включват дейности, водещи до създаване на оперативна космическа система, включително развитие, производство и изстрелване, както и експлоатацията на такава система. Дейностите надолу по веригата включват предоставянето на ползвателя на услуги и продукти, свързани с космическото пространство. Цифровите платформи също са важен елемент в подкрепа на развитието на космическия сектор. Те позволяват достъп до данни и продукти, както и до инструментариуми, съоръжения за съхранение и изчислителни системи.

(9)

В областта на космическото пространство Съюзът упражнява своята компетентност в съответствие с член 4, параграф 3 от ДФЕС. Комисията следва да осигури съгласуваност на дейностите, извършвани в контекста на Програмата.

(10)

Въпреки че редица държави членки разполагат традиционно с активна космическа промишленост, следва да се признае, че в държавите членки с нововъзникващи способности този сектор трябва да се развива и съзрява, както и че трябва да се отговори на предизвикателствата, стоящи пред традиционните космически отрасли, които създава появата на участници от частния сектор в космическото пространство („Ново космическо пространство“). Следва да се насърчават действия за развиване на капацитет на космическата промишленост в целия Съюз и за улесняване на сътрудничеството между действащите в този сектор предприятия във всички държави членки.

(11)

Действията в рамките на Програмата следва да се основават на и да се ползват от национален и европейски капацитет, съществуващ към момента на осъществяване на действието.

(12)

Поради обхвата на Програмата и потенциала ѝ да спомогне за разрешаването на глобалните предизвикателства, дейностите в космическия сектор имат силно изразено международно измерение. В тясно сътрудничество с държавите членки и с тяхно съгласие съответните органи на Програмата могат да участват по въпроси, свързани с Програмата, в международно сътрудничество и да си сътрудничат със съответните секторни органи на ООН. По въпроси, свързани с Програмата, Комисията може да координира, от името на Съюза и в своята област на компетентност, дейностите на международната сцена, по-специално да защитава интересите на Съюза и неговите държави членки на международни форуми, включително в областта на честотите по отношение на Програмата, без да се засяга компетентността на държавите членки в тази област. Особено важно е за Съюза, представляван от Комисията, да участва в работата на органите на Международната програма Cospas-Sarsat.

(13)

Международното сътрудничество е от първостепенно значение за укрепване на ролята на Съюза като глобален фактор в космическия сектор и на технологиите и промишлеността на Съюза, като се насърчава лоялната конкуренция на международно равнище и се има предвид необходимостта от гарантиране на реципрочност на правата и задълженията на страните и от насърчаване на сътрудничеството в областта на обучението. Международното сътрудничество е ключов елемент на Космическата стратегия за Европа, установена от Комисията в нейното съобщение от 26 октомври 2016 г. Комисията следва да използва Програмата, за да допринася чрез инициативи за международните усилия и да се възползва от тях, да насърчава европейските технологии и европейската промишленост на международно равнище, например чрез двустранни диалози, промишлени семинари и подкрепа за интернационализацията на МСП, да улеснява достъпа до международните пазари и да насърчава лоялната конкуренция, като използва и инициативи на икономическата дипломация. Инициативите на европейската дипломация в космическия сектор следва да бъдат напълно съгласувани и взаимно допълващи се със съществуващите политики, приоритети и инструменти на Съюза, като същевременно Съюзът трябва да играе ключова роля заедно с държавите членки, за да запази водещата си позиция на международната сцена.

(14)

Без да се засяга компетентността на държавите членки, Комисията следва да насърчава, заедно с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (наричан по-нататък „върховният представител“) и в тясно сътрудничество с държавите членки, отговорно поведение в космическото пространство при изпълнението на Програмата, включително намаляване на количеството на космическите отпадъци. Комисията следва също така да проучи възможността Съюзът да приеме правата и задълженията, предвидени в съответните договори и конвенции на ООН и при необходимост да представи подходящи предложения.

(15)

Програмата споделя сходни цели с други програми на Съюза, по-специално с програмата „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (3), програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (4), Европейския фонд за отбрана, създаден с Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета (5), и фондовете съгласно Регламент за установяване на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (наричан по-нататък „Регламентът за общоприложимите разпоредби“). Поради това следва да бъде предвидено кумулативно финансиране от тези програми, при условие че те не обхващат едни и същи разходни позиции, по-специално чрез договорености за допълнително финансиране от програми на Съюза, чиито условия за управление го позволяват, което да бъде последователно, на принципа на редуването или чрез комбинация от средства, включително по отношение на съвместното финансиране на действия, като се позволява, когато е възможно, използване на партньорства за иновации и на операции за смесено финансиране. По време на изпълнението на Програмата Комисията следва да насърчава полезното взаимодействие с други свързани програми и финансови инструменти на Съюза, което би позволило, когато е възможно, да се използва достъпът до рисково финансиране, партньорствата за иновации и кумулативното или смесеното финансиране. Комисията следва също така да гарантира полезни взаимодействия и съгласуваност между решенията, разработени в рамките на тези програми, по-специално „Хоризонт Европа“, и решенията, разработени в рамките на Програмата.

(16)

В съответствие с член 191, параграф 3 от Финансовия регламент при никакви обстоятелства едни и същи разходи не се финансират два пъти от бюджета на Съюза.

(17)

Политическите цели на Програмата ще бъдат вземани предвид и като области, които са допустими за финансиране и инвестиции посредством финансови инструменти и бюджетна гаранция в рамките на програмата InvestEU, по-специално в рамките на нейните политически компоненти за устойчива инфраструктура и научни изследвания, иновации и цифровизация. Финансовата подкрепа следва да се използва за преодоляване на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации по пропорционален начин, като действията не следва да се дублират, да изместват частното финансиране или да нарушават конкуренцията на вътрешния пазар. Действията следва да имат ясна европейска добавена стойност.

(18)

Съгласуваността и полезните взаимодействия между „Хоризонт Европа“ и Програмата следва да стимулират иновативността и конкурентоспособността на европейския космически сектор, да засилят независимостта на Европа в достъпа и използването на космическото пространство в сигурна и безопасна среда и да укрепят ролята на Европа като глобален фактор. Революционните решения в „Хоризонт Европа“ биха могли да бъдат подкрепяни от данните и услугите, предоставяни от Програмата на научноизследователската и иновационната общност.

(19)

За да се постигне максимална социално-икономическа възвръщаемост от Програмата, от съществено значение е да се поддържат най-съвременни системи и те да бъдат модернизирани, за да отговарят на променящите се нужди на ползвателите, а в сектора за приложения надолу по веригата да се появят нови развития. Съюзът следва да подкрепя дейности, свързани с научни изследвания и технологично развитие, или ранните фази на развитие на инфраструктурите, създадени по линия на Програмата, както и научноизследователските и развойни дейности, свързани със приложенията и услугите, основаващи се на системите, създадени в рамките на Програмата, като по този начин стимулира стопанските дейности нагоре и надолу по веригата. Подходящият инструмент на равнището на Съюза за финансиране на тези научноизследователски и иновационни дейности е програмата „Хоризонт Европа“ Въпреки това една много специфична част от развойните дейности следва да се финансира от бюджета, разпределен за компонентите „Галилео“ и EGNOS съгласно настоящия регламент, по-специално когато тези дейности засягат основни елементи като чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“, което ще улесни разработването на приложения в различни стопански сектори. Такова финансиране обаче не следва да излага на риск разгръщането или експлоатацията на инфраструктурите, създадени в рамките на Програмата.

(20)

За да се гарантира конкурентоспособността на европейската космическа промишленост в бъдеще, Програмата следва да подкрепя развиването на напреднали умения в областите, свързани с космическото пространство, и да подкрепя дейности в областта на образованието и обучението, като насърчава равните възможности, включително равенството между половете, за да може да се реализира пълният потенциал на гражданите на Съюза в тази област.

(21)

Предназначената за Програмата инфраструктура би могла да изисква допълнителни научни изследвания и иновации, които биха могли да бъдат подкрепяни в рамките на „Хоризонт Европа“ с цел съгласуване с дейностите на ЕКА в тази област. Полезното взаимодействие с „Хоризонт Европа“ следва да гарантира, че нуждите на космическия сектор от научни изследвания и иновации се определят и установяват като част от процеса на стратегическо планиране на научните изследвания и иновациите. Космическите данни и услуги, предоставяни безплатно от Програмата, биха могли да бъдат използвани, включително в рамките на „Хоризонт Европа“, за разработването на революционни решения чрез научни изследвания и иновации в подкрепа на приоритетните области на политиката на Съюза. При процеса на стратегическо планиране в рамките на „Хоризонт Европа“ биха били определени научноизследователските и иновационните дейности, при които следва да се използва инфраструктурата, собственост на Съюза, като „Галилео“, EGNOS и „Коперник“. Научноизследователската инфраструктура, по-специално мрежите за in situ наблюдение, биха представлявали основните елементи от инфраструктурата за in situ наблюдение, позволяващи предоставянето на услугите на „Коперник“.

(22)

От значение е Съюзът да бъде собственик на всички материални и нематериални активи, създадени или разработени чрез обществени поръчки, които той финансира като част от Програмата. За да се гарантира пълно съответствие с основните права във връзка със собствеността, следва да бъдат постигнати необходимите договорености със съществуващите собственици. Тази собственост на Съюза не следва да засяга възможността Съюзът, в съответствие с настоящия регламент и когато това се счита за целесъобразно въз основа на оценка на всеки конкретен случай, да предоставя тези активи за ползване на трети страни или да се разпорежда с тях.

(23)

За да се насърчи възможно най-широкото използване на предлаганите от Програмата услуги, би било полезно да се подчертае, че данните, информацията и услугите се предоставят без гаранция, без да се засягат задълженията, произтичащи от правно обвързващи разпоредби.

(24)

При изпълнението на някои от своите задачи, които не са от регулаторен характер, Комисията следва да може да се обръща за техническа помощ към някои външни страни, ако и доколкото това е необходимо. Другите субекти, участващи в публичното управление на Програмата, също така следва да могат да се ползват от същото техническо съдействие при изпълнение на задачите, които са им възложени съгласно настоящия регламент.

(25)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на Програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския Съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (6), за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(26)

Като се има предвид значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, прието в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (7), и ангажиментите към целите на ООН за устойчиво развитие, действията, предприети съгласно настоящия регламент, следва да допринесат за интегриране на действията в областта на климата и за постигане на общата цел най-малко 30% от бюджетните разходи на Съюза да подкрепят цели във връзка с климата. Съответните действия следва да бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на Програмата и да им бъде направена повторна оценка в контекста на съответните процеси на оценка и преглед. Европейският парламент, Съветът и Комисията ще си сътрудничат за ефективна, прозрачна и всеобхватна методика, която ще бъде определена от Комисията, за да се направи оценка на разходите по всички програми по линия на многогодишната финансова рамка за целите в областта на биологичното разнообразие, като същевременно се вземат предвид съществуващото припокриване между целите в областта на климата и биологичното разнообразие.

(27)

Генерираните от компонентите на Програмата приходи следва да се получават от Съюза, за да се компенсират частично инвестициите, които той вече е направил, и тези приходи следва да се използват в подкрепа на постигането на целите на Програмата. По същата причина следва да бъде възможно да се предвиди механизъм за разпределяне на приходите в договорите, сключени със субекти от частния сектор.

(28)

Финансовият регламент се прилага за Програмата. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, обществените поръчки, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(29)

Тъй като Програмата по принцип се финансира от Съюза, сключените по нея договори за възлагане на обществени поръчки за финансирани по линия на Програмата дейности следва да бъдат в съответствие с правилата на Съюза. В този контекст Съюзът следва също така да отговаря за определянето на целите, които трябва да бъдат постигнати по отношение на обществените поръчки. В съответствие с Финансовия регламент Комисията трябва да може въз основа на резултатите от предварителната оценка да разчита на системите и процедурите на лицата или субектите, които изпълняват средства на Съюза. Необходимите специфични корекции на тези системи и процедури, както и споразуменията за продължаване на съществуващите договори следва да се определят в съответното споразумение за финансово рамково партньорство (СФРП) или споразумение за финансов принос.

(30)

Програмата се основава на сложни и постоянно променящи се технологии. Използването на такива технологии води като резултат до несигурност и рискове за договорите за обществени поръчки, сключени в рамките на Програмата, тъй като тези договори са свързани с дългосрочни ангажименти във връзка с оборудване или услуги. Поради това по отношение на договорите за обществени поръчки се изисква да бъдат предвидени специфични мерки в допълнение към правилата, определени във Финансовия регламент. Ето защо следва да е възможно да се възложи договор под формата на договор с условни етапи, да се въведе възможността за включване, при определени условия, на изменение в договор в хода на неговото изпълнение или да се наложи минимална степен на използване на подизпълнители, и по-специално за да се даде възможност за участието на МСП и на стартиращи предприятия. Накрая, предвид технологичната несигурност, която характеризира компонентите на Програмата, цените на договорите не може винаги точно да се предвидят и поради това следва да има възможност да се сключват договори, без да се определя твърда и окончателна цена, и да се включват клаузи за защита на финансовите интереси на Съюза.

(31)

С цел засилване на общественото търсене и иновациите в публичния сектор с Програмата следва да се насърчава използването нейни данни, информация и услуги, за да се подкрепя разработването на индивидуални решения от страна на промишлеността и МСП на регионално и местно равнище чрез свързани с космическото пространство партньорства за иновации съгласно посоченото в точка 7 от приложение 1 към Финансовия регламент, което ще позволи да се обхванат всички етапи от разработването до внедряването и възлагането на обществени поръчки за индивидуални оперативно съвместими решения в областта на космическото пространство, приспособени за обществените услуги.

(32)

За да се постигнат целите на Програмата, е важно да съществува възможност за използване, когато е целесъобразно, на капацитета, предлаган от публичните и частните субекти на Съюза, работещи в областта на космическото пространство, и също така да съществува възможност за работа на международно равнище с трети държави или международни организации. По тази причина следва да се изготви разпоредба относно възможността за използване на всички съответни инструменти и методи на управление, предвидени в ДФЕС и във Финансовия регламент, и на процедури за възлагане на съвместни обществени поръчки.

(33)

Що се отнася до безвъзмездните средства, опитът по-специално показва, че възприемането от страна на ползвателите и пазара и повишаването на общата информираност е по-ефективно при прилагане на принципа на децентрализиране, отколкото на възприетия от Комисията подход „отгоре-надолу“. Ваучерите, които представляват форма на финансова подкрепа от страна на бенефициер на безвъзмездни средства в полза на трети страни, са сред действията с най-голям процент успех сред новите участници и МСП. Използването им обаче се възпрепятства от наложения от Финансовия регламент таван за финансовата подкрепа. Поради това този таван по отношение на Програмата следва да се повиши, за да бъде в съответствие с нарастващия потенциал на пазарните приложения в космическия сектор.

(34)

Формите на финансиране и методите на изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират въз основа на възможността, която предоставят за постигане на специфичните цели на действията и за постигането на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за осъществяване на контрол, административната тежест и очакваният риск от неспазване на изискванията. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(35)

В съответствие с Решение на Съвета 2013/755/ЕС (8), лица и субекти, установени в отвъдморски страни или територии, са допустими за получаване финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(36)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(37)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (10), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (11) и (ЕС) 2017/1939 (12) на Съвета финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събирането на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (13). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 - на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(38)

Членките на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които участват в Европейско икономическо пространство (ЕИП), присъединяващите се държави, държавите кандидатки и държавите потенциални кандидатки, както и държави в рамките на Европейската политика за съседство могат да участват в Програмата, с изключение на „Галилео“, EGNOS, GOVSATCOM и КНП подкомпонент, съгласно съответните споразумения за тяхното участие. Други трети държави също могат да участват в Програмата, с изключение на „Галилео“, EGNOS, GOVSATCOM и КНП подкомпонент, въз основа на споразумение, което се сключва в съответствие с член 218 от ДФЕС. „Галилео“ и EGNOS следва да са отворени за участие на членовете на ЕАСТ, които участват в ЕИП, в съответствие с условията, определени в Споразумението за Европейското икономическо пространство (14). Други трети държави могат да участват в „Галилео“ и EGNOS въз основа на споразумение, което се сключва в съответствие с член 218 от ДФЕС. GOVSATCOM следва да бъде отворена за трети държави единствено въз основа на споразумение, което се сключва в съответствие с член 218 от ДФЕС.

(39)

В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(40)

Международните организации, които нямат седалище в Съюза и които искат да получат достъп до услуги за КНП, които не са публично достъпни, следва да сключат споразумение съгласно член 218 от ДФЕС. Международните организации, чието седалище се намира в Съюза и са собственици и оператори на обществени космически апарати, следва да се считат за основни ползватели на КНП.

(41)

Публично достъпна информация за услугите за КНП следва да се разбира като всяка информация, за която ползвателят има разумни основания да смята, че е законно достъпна. Услугите за КНП за избягване на сблъсък, повторно навлизане и фрагментиране се основават на външна публично достъпна информация за КНП, която е налична след искане за достъп. Следователно услугите за КНП за предотвратяване на сблъсък, повторно навлизане и фрагментиране следва да се разбират като публично достъпни услуги и не следва да изискват сключване на споразумение в съответствие с член 218 от ДФЕС. Достъпът до тях следва да бъде осигурен чрез искане от страна на потенциалните ползватели.

(42)

Доброто публично управление на Програмата изисква ясно разпределение на отговорностите и задачите между различните участващи субекти, за да се избегне ненужно припокриване и да се намалят превишаването на разходите и закъсненията. Всички участници в управлението следва да подкрепят осъществяването на целите на Програмата в своята съответна област на компетентност и в съответствие с отговорностите си.

(43)

Държавите членки отдавна развиват дейност в областта на космическото пространство. Те разполагат със свързани с космическото пространство системи, инфраструктура, национални агенции и органи. Поради това те могат да дадат голям принос към Програмата, по-специално във връзка с нейното изпълнение. Те може да си сътрудничат със Съюза за насърчаване на услугите и приложенията, които са резултат от Програмата. Комисията може да има възможност да мобилизира средствата, които са на разположение на държавите членки, да се ползва от тяхното съдействие и въз основа на взаимно договорени условия да възлага на държавите членки задачи от нерегулаторен характер във връзка с изпълнението на Програмата. Освен това съответните държави членки следва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират защитата на наземните станции, установени на тяхна територия. Също така държавите членки и Комисията следва да работят заедно и със съответните международни организации и регулаторни органи, за да се гарантира, че необходимите за Програмата честоти са на разположение и са защитени в подходяща степен, така че да се направи възможно пълното разработване и прилагане на приложенията, основани на предлаганите услуги, в съответствие с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15).

(44)

Като институция, отстояваща общия интерес на Съюза, Комисията отговаря за изпълнението на Програмата, носи общата отговорност и насърчава нейното използване. С оглед оптимизиране на ресурсите и компетенциите на различните заинтересовани страни Комисията следва да има възможност при обосновани обстоятелства да възложи някои задачи на други субекти. Натоварена с цялостната отговорност за Програмата, Комисията следва да определя основните технически и оперативни изисквания, необходими за изграждането на системите и развитието на услугите. Тя следва да прави това след консултация с експерти от държавите членки, ползватели и други заинтересовани страни. Накрая, като се има предвид, че в областта на космическото пространство, в съответствие с член 4, параграф 3 от ДФЕС, упражняването на компетентност от Съюза не възпрепятства държавите членки да упражняват своята компетентност, Комисията следва да гарантира съгласуваността на дейностите, извършвани в контекста на Програмата.

(45)

Мисията на Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (наричана по-нататък „Агенцията“), която заменя Европейската агенция за ГНСС, създадена с Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета (16), и е неин правоприемник, е да осигурява принос за Програмата, по-специално по отношение на акредитацията на сигурността, както и развитието на пазара и разработването на приложения надолу по веригата. Поради това някои задачи, свързани с тези области, следва да бъдат възложени на Агенцията. Що се отнася по-специално до сигурността и като се има предвид нейният опит в тази област, Агенцията следва да отговаря за задачите по акредитация на сигурността за всички действия на Съюза в космическия сектор. Въз основа на постигнатите от Агенцията положителни резултати в насърчаването на възприемането на „Галилео“ и EGNOS от страна на ползвателите и навлизането им на пазара, на Агенцията следва също да бъдат възложени дейности, насочени към възприемане от страна на ползвателите на компонентите на Програмата, различни от „Галилео“ и EGNOS, както и дейности по разработване на приложения надолу по веригата за всички компоненти на Програмата. Това ще позволи Агенцията да се ползва от икономиите от мащаба и да се предостави възможност за разработване на приложения въз основа на няколко компонента на Програмата (интегрирани приложения). Тези дейности обаче не следва да засягат дейностите, насочени към възприемането на услугите и възприемането от страна на ползвателите, възложени от Комисията на субектите, на които е възложено изпълнението на „Коперник“. Възлагането на Агенцията на дейности по разработване на приложения надолу по веригата не следва да възпрепятства други субекти, на които е възложено изпълнението, да разработват приложения надолу по веригата. Освен това Агенцията следва да изпълнява задачите, които Комисията ѝ възлага, посредством едно или повече споразумения за финансов принос в рамките на СФРП, обхващащи други свързани с Програмата специфични задачи. При възлагането на задачи на Агенцията следва да се предоставят подходящи човешки, административни и финансови ресурси.

(46)

При определени надлежно обосновани обстоятелства Агенцията следва да може да възлага конкретни задачи на държави членки или на групи от държави членки. Възлагането следва да бъде ограничено до дейности, които Агенцията не е в състояние да изпълни самостоятелно, и не следва да засяга управлението на Програмата и разпределението на задачите, определени в настоящия регламент.

(47)

„Галилео“ и EGNOS са сложни системи, които изискват интензивна координация. Като се има предвид, че те са компоненти на Програмата, тази координация следва да се извършва от институция или орган на Съюза. Въз основа на опита, натрупан през последните години, Агенцията е най-подходящият орган, който да координира всички оперативни задачи, свързани с експлоатацията на тези системи, с изключение на международното сътрудничество. Ето защо на Агенцията следва да бъде възложено управлението на експлоатацията на EGNOS и „Галилео“. Това обаче не означава, че Агенцията следва да изпълнява самостоятелно всички задачи, свързани с експлоатацията на тези системи. Тя може да разчита на опита на други субекти, по-специално на ЕКА. Това следва да включва дейностите, свързани с развитието на системите, проектирането и развитието на части от наземния сегмент и спътниците, които следва да бъдат възложени на ЕКА. Разпределянето на задачи на други субекти се основава на компетентността на тези субекти и следва да избягва дублиране на работата.

(48)

ЕКА е международна организация с богат експертен опит в областта на космическото пространство, която е сключила рамково споразумение с Европейската общност през 2004 г. (наричано по-нататък „ Рамково споразумение от 2004 г.“) (17) Поради това тя е важен партньор в изпълнението на Програмата и с нея следва да бъдат установени подходящи връзки. Във връзка с това и в съответствие с Финансовия регламент Комисията следва да сключи СФРП с ЕКА и Агенцията, което урежда всички финансови отношения между Комисията, Агенцията и ЕКА, гарантира тяхната съгласуваност и е в съответствие с Рамковото споразумение от 2004 г., по-специално с член 2 и член 5 от него. Тъй като ЕКА не е орган на Съюза и не попада в обхвата на правото на Съюза, от съществено значение е ЕКА да предприеме подходящи мерки за гарантиране на защитата на интересите на Съюза и неговите държави членки, а задачите, които ѝ се възлагат по отношение на изпълнението на бюджета, трябва да съответстват на решенията, взети от Комисията. В споразумението следва да се съдържат също така всички клаузи, необходими за опазване на финансовите интереси на Съюза.

(49)

Функционирането на Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN) в качеството му на европейска автономна структура, предоставяща достъп до информация и услуги, получени в резултат на експлоатацията на съответните космически активи и съпътстващите ги данни, беше вече признато при прилагането на Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (18).

(50)

За да бъде интегрирано в структурно отношение представляването на ползвателите в управлението на GOVSATCOM и за да бъдат обединени нуждите и изискванията на ползвателите отвъд националните и гражданско-военните граници, съответните субекти на Съюза, които имат тесни връзки с ползвателите, като Европейската агенция по отбрана, Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Европейската агенция по морска безопасност, Европейската агенция за контрол на рибарството, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането, Способностите за планиране и провеждане на военни операции/Способностите за планиране и провеждане на граждански операции и Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, могат да имат координираща роля по отношение на конкретни групи ползватели. На съвкупно равнище Агенцията следва да координира свързаните с ползвателите аспекти за общностите на гражданските ползватели и може да наблюдава оперативното използване, търсенето, съответствието с изискванията и променящите се нужди и изисквания.

(51)

Предвид значението на свързаните с космическото пространство дейности за икономиката на Съюза и живота на гражданите на Съюза, както и естеството на системите и приложенията, базирани на тези системи, характеризиращо се с двойна употреба, постигането и поддържането на висока степен на сигурност следва да бъде ключов приоритет на Програмата, по-специално с оглед на защитата на интересите на Съюза и на неговите държави членки, включително по отношение на класифицираната и друга чувствителна некласифицирана информация.

(52)

Без да се засягат прерогативите на държавите членки в областта на националната сигурност, Комисията и върховният представител, всеки в съответната си област на компетентност, следва да гарантират сигурността на Програмата в съответствие с настоящия регламент и когато е приложимо, с Решение (ОВППС) 2021/698 на Съвета (19).

(53)

Предвид особения експертен опит, с който разполага Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), и редовните ѝ контакти с органите на трети държави и международни организации, ЕСВД може да подпомага Комисията при изпълнението на някои от нейните задачи във връзка със сигурността на Програмата в областта на външните отношения, в съответствие с Решение 2010/427/ЕС (20) на Съвета.

(54)

Без да засяга отговорността на държавите членки в областта на националната сигурност, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС, нито правото на държавите членки да закрилят основните интереси на своята сигурност в съответствие с член 346 от ДФЕС, следва да се определи конкретно управление на сигурността, за да се осигури безпрепятственото прилагане на Програмата. Това управление следва да се основава на три ключови принципа. На първо място, абсолютно необходимо е богатият и уникален опит на държавите членки в областта на сигурността да бъде взет предвид във възможно най-голяма степен. На второ място, с цел предотвратяване на конфликти на интереси и на евентуални недостатъци при прилагането на правилата за сигурност оперативните функции трябва да бъдат отделени от функциите, свързани с акредитация на сигурността. На трето място, субектът, който отговаря за управлението на всички компоненти на Програмата или на част от тях, е и най-подходящ да управлява сигурността на възложените му задачи. Сигурността на Програмата ще се основава на опита, натрупан при прилагането на „Галилео“, EGNOS и „Коперник“ през последните години. Доброто управление на сигурността изисква също така ролите да бъдат правилно разпределени между различните участници. Тъй като отговаря за Програмата, Комисията, без да засяга прерогативите на държавите членки в областта на националната сигурност, следва да определи общите изисквания по отношение на сигурността, приложими за всеки от компонентите на Програмата.

(55)

Киберсигурността на европейските космически инфраструктури, наземни и базирани в космоса, е от ключово значение, за да се гарантира непрекъснатото функциониране на системите и непрекъснатостта на услугите. При определянето на изискванията за сигурност следва да бъде надлежно взета предвид необходимостта от защита на системите и техните услуги срещу кибератаки, включително чрез използване на нови технологии.

(56)

Когато е целесъобразно, след анализ на риска и заплахите Комисията следва да определи структура за наблюдение на сигурността. Тази структура за наблюдение на сигурността следва да бъде субектът, изпълняващ указанията, разработени в обхвата на Решение (ОВППС) 2021/698. За „Галилео“ този орган следва да бъде Центърът за наблюдение на сигурността на „Галилео“. Що се отнася до изпълнението на Решение (ОВППС) 2021/698 ролята на Съвета за акредитация на сигурността следва да бъде ограничена до предоставяне на Съвета и/или върховния представител на данни, свързани с акредитацията на сигурността на системата.

(57)

С оглед на уникалността и сложността на Програмата и нейната връзка със сигурността, за акредитация на сигурността следва да бъдат прилагани признати и добре установени принципи. Поради това е необходимо дейностите по акредитация на сигурността да се извършват в рамките на колективна отговорност за сигурността на Съюза и на неговите държави членки, като се полагат усилия за постигане на консенсус и се осигурява участието на всички, които имат отношение към въпроса за сигурността, и е необходимо да бъде въведена процедура за непрекъснато наблюдение на риска. Абсолютно необходимо е също така техническите дейности по акредитация на сигурността да бъдат възложени на специалисти, които притежават необходимата квалификация за извършване на акредитация на сложни системи и имат разрешение за достъп на подходящото ниво.

(58)

Класифицираната информация на ЕС (КИЕС) се обработва в съответствие с правилата за сигурност, съдържащи се в Решение 2013/488/ЕС (21) на Съвета и Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 (22) на Комисията. В съответствие с Решение 2013/488/ЕС държавите членки трябва да спазват установените в него принципи и минимални стандарти, за да се гарантира, че на КИЕС се осигурява равностойно равнище на защита.

(59)

С цел да се гарантира сигурен обмен на информацията следва да се установят подходящи споразумения, за да се гарантира защитата на КИЕС, която се предоставя на трети държави и международни организации в контекста на Програмата.

(60)

Важна цел на Програмата е гарантирането на сигурността ѝ и укрепването на стратегическата автономност в сферата на ключовите технологии и веригите за създаване на стойност, като същевременно се запазва отворената икономика, в т.ч. свободната и справедлива търговия, и като се извлича полза от възможностите, които космическото пространство предлага за сигурността на Съюза и неговите държави членки. В конкретни случаи тази цел изисква да се определят необходимите условия за допустимост и участие, за да се гарантира защитата на целостта, сигурността и устойчивостта на оперативните системи на Съюза. Това не следва да подкопава необходимостта от конкурентоспособност и ефективност на разходите. При оценката на правните субекти, които подлежат на контрол от трета държава или субект от трета държава, Комисията следва да вземе предвид принципите и критериите, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета (23).

(61)

Определена информация, свързана с Програмата, макар и да не е класифицирана, трябва да се обработва в съответствие с правните актове на Съюза, които вече са в сила, или с национални закони, правила и разпоредби, включително чрез ограничения за разпространение.

(62)

Все повече ключови икономически сектори, по-специално транспортът, далекосъобщенията, селското стопанство и енергетиката, използват във все по-голяма степен навигационни спътникови системи и системи за наблюдение на Земята. Програмата следва да използва полезните взаимодействия между тези сектори, като се имат предвид ползите, които космическите технологии носят за тези сектори, да подкрепя разработването на съвместимо оборудване и да насърчава разработването на съответни стандарти и сертификати. Полезните взаимодействия между космическите дейности и дейностите, свързани със сигурността и отбраната на Съюза и неговите държави членки, също се засилват. Поради това разполагането с пълен контрол над спътниковата навигация следва да гарантира технологичната независимост на Съюза, включително в дългосрочен план за компонентите на инфраструктурното оборудване, и да осигури неговата стратегическа автономност.

(63)

Целта на „Галилео“ е изграждането и експлоатацията на първата глобална инфраструктура за спътникова навигация и позициониране, проектирана специално за граждански цели, която може да бъде използвана от широк кръг участници от публичния и частния сектор в Европа и по целия свят. „Галилео“ функционира независимо както от другите съществуващи системи, така и от тези, които биха могли да бъдат създадени, като по този начин допринася, наред с другото, за стратегическата автономност на Съюза. Второто поколение на „Галилео“ следва да бъде постепенно въведено в експлоатация преди 2030 г., първоначално с намален оперативен капацитет.

(64)

Целта на EGNOS е подобряване на качеството на отворените сигнали от съществуващите глобални навигационни спътникови системи, по-специално излъчваните от „Галилео“. Предоставяните от EGNOS услуги следва до края на 2026 г. да покриват като приоритет териториите на държавите членки, географски разположени в Европа, като за тази цел се включват и Кипър, Азорските острови, Канарските острови и Мадейра. В областта на въздухоплаването всички тези територии следва да се възползват от EGNOS за аеронавигационно обслужване за всички равнища на ефективност, поддържани от EGNOS. В зависимост от техническата осъществимост и с цел безопасност на човешкия живот, въз основа на международни споразумения географското покритие на предоставяните от EGNOS услуги може да бъде разширено, като обхване други региони на света. Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета (24) и необходимото наблюдение на качеството на услугите на „Галилео“ за авиационни цели, следва да се отбележи, че макар и излъчваните от „Галилео“ сигнали да могат да се използват действително за улесняване на позиционирането на въздухоплавателните средства на всички етапи на полета посредством необходимата система за повишаване на точността включително регионална, местна, или бордова авионика, само регионални или местни системи за повишаване на точността като EGNOS в Европа могат да представляват услуги за управление на въздушното движение (УВД) и аеронавигационно обслужване (АНО). Услугата за безопасност на човешкия живот на EGNOS следва да се предоставя в съответствие с приложимите стандарти на Международната организация за гражданско въздухоплаване („ИКАО стандарти“).

(65)

Абсолютно необходимо е да бъде гарантирана устойчивостта на „Галилео“ и EGNOS, както и непрекъснатостта, наличността, точността, надеждността и сигурността на предоставяните от тях услуги. В условията на променяща се среда и бързо развиващ се пазар тяхното развитие следва също да продължи и следва да бъдат подготвени нови поколения на тези системи, включително развитието на свързани космически и наземни сегменти.

(66)

Понятието „търговска услуга“, използвано в Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (25), вече не е подходящо предвид развитието на тази услуга. Вместо това бяха определени две отделни услуги в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/224 на Комисията (26), а именно услугата с голяма точност и услугата за установяване на автентичността.

(67)

За да се оптимизира използването на предлаганите услуги, предоставяните от „Галилео“ и EGNOS услуги следва да са съгласувани и оперативно съвместими помежду си, включително на равнището на ползвателите, и доколкото е възможно – с други навигационни спътникови системи и с конвенционалните средства за радионавигация, когато тази съгласуваност и оперативна съвместимост са предвидени в международно споразумение, без да се засяга целта за стратегическа автономност на Съюза.

(68)

Предвид значението за „Галилео“ и EGNOS на наземната им инфраструктура и въздействието ѝ върху сигурността им, определянето на местоположението на тази инфраструктура следва да се извършва от Комисията. За разгръщането на наземната инфраструктура на системите следва да продължи да се прилага открит и прозрачен процес, който може да включва по целесъобразност Агенцията въз основа на нейната област на компетентност.

(69)

С цел максимално увеличаване на социално-икономическите ползи от „Галилео“ и EGNOS, като същевременно се допринася за стратегическата автономност на Съюза, по-специално в чувствителни сектори и в областта на безопасността и сигурността, използването на услугите, предоставяни от EGNOS и „Галилео“, в рамките на други политики на Съюза следва да се насърчава и с помощта на регулаторни мерки, когато това е обосновано и полезно. Мерките за насърчаване на използването на тези услуги във всички държави членки също представляват важна част от процеса.

(70)

Компонентите на Програмата следва да стимулират прилагането на цифровите технологии в космическите системи, разпространението на данни и услуги и развитието надолу по веригата. В този контекст следва да се обърне специално внимание на инициативите и действията, предложени от Комисията в нейните съобщения – от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар – към европейско общество на гигабитов интернет“ и от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“.

(71)

„Коперник“ следва да гарантира автономен достъп до познания в областта на околната среда и ключови технологии за наблюдение на Земята и геоинформационни услуги, като по този начин Съюзът се подкрепя за вземане на самостоятелни решения и предприемане на действия в областта на, inter alia, околната среда, изменението на климата, развитието на морските райони, на морската среда, на селското стопанство и на селските райони, опазването на културното наследство, гражданската защита, мониторинга на земната повърхност и на инфраструктурата, сигурността, както и цифровата икономика.

(72)

„Коперник“ следва да се основава на, да гарантира приемственост с и да засилва дейностите и постиженията, провеждани и осъществявани съгласно Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета (27) за създаване на програма на Съюза за наблюдение и мониторинг на Земята („Коперник“), както и Регламент (ЕС) № 911/2010 на Европейския парламент и на Съвета (28) за създаване на програмата предшественик „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ (ГМОСС) и правилата за изпълнението на нейните начални операции, като се вземат предвид последните тенденции в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите, които оказват влияние върху областта, свързана с наблюдението на Земята, както и развитието във връзка с анализа на големи масиви от данни и изкуствения интелект и свързаните с тях стратегии и инициативи на равнището на Съюза, както е посочено от Комисията в Бялата книга от 19 февруари 2020 г. относно изкуствения интелект озаглавена „Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ и в Съобщение от 19 февруари 2020 г. озаглавено „Европейската стратегия за данните “. За разработването на нови активи Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, ЕКА, Европейска организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) и когато е приложимо, с други субекти, притежаващи съответни космически и in situ активи. Във възможно най-голяма степен „Коперник“ следва да използва капацитета за извършване на космически наблюдения на Земята на държавите членки, ЕКА, EUMETSAT, както и на други субекти, включително търговски инициативи в Съюза, като по този начин също допринася за развитието на жизнеспособен търговски космически сектор в Европа. Когато е осъществимо и целесъобразно, „Коперник“ следва също така да използва наличните in situ и допълнителни данни, предоставяни най-вече от държавите членки в съответствие с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (29). Комисията следва да работи съвместно с държавите членки и Европейската агенция за околната среда за гарантирането на ефективен достъп и използване на наборите от in situ данни за целите на „Коперник“.

(73)

„Коперник“ следва да се прилага в съответствие с целите на Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета (30), по-специално свързаните с прозрачността, създаването на благоприятни условия за развитието на услуги и осигуряването на принос за икономическия растеж и създаването на работни места в Съюза. Данните и информацията от „Коперник“ следва да бъдат достъпни свободно и безплатно.

(74)

Пълният потенциал на „Коперник“ за обществото и икономиката на Съюза следва да се разгърне изцяло, извън кръга на преките бенефициери, посредством засилване на мерките, насочени към възприемането от страна на ползвателите, което изисква по-нататъшни действия за превръщане на данните в използваеми от неспециалисти, като по този начин се стимулират растежът, създаването на работни места и трансферът на знания.

(75)

„Коперник“ е програма, ориентирана към ползвателите. Поради това нейното развитие следва да се основава на променящите се изисквания на основните ѝ ползватели, като същевременно се признава появата на нови както публични, така и частни общности на ползватели. „Коперник“ следва да се основава на анализ на вариантите за удовлетворяване на променящите се нужди на ползвателите, включително свързаните с изпълнението и мониторинга на политиките на Съюза, които изискват постоянно и ефективно участие на ползвателите, особено по отношение на определянето и утвърждаването на изискванията.

(76)

„Коперник“ вече функционира. Поради това е важно да се гарантира непрекъснатото функциониране на вече изградената инфраструктура и въведените услуги, като се извършва адаптиране към изменящите се потребности на ползвателите, пазарната среда, по-специално появата на участници от частния сектор в космическото пространство и социално-политическото развитие, което налага предоставянето на бърз отговор. Това изисква по-нататъшно развитие на функционалната структура на „Коперник“, за да се отрази по-добре преминаването от първия етап на оперативни услуги към предоставянето на усъвършенствани и по-целенасочени услуги на нови общности на ползватели и насърчаването на пазарите с добавена стойност надолу по веригата. За тази цел при по-нататъшното изпълнение на „Коперник“ следва да се възприеме подход, който следва веригата на създаване на стойност от данните, т.е. придобиване на данни, обработване на данни и информация, разпространение и използване, дейности по възприемане от страна на ползвателите и навлизане на пазара, както и изграждане на капацитет, като при процеса на стратегическо планиране по „Хоризонт Европа“ ще се определят научноизследователските и иновационните дейности, при които следва да се използва „Коперник“.

(77)

Що се отнася до придобиването на данни, дейностите по „Коперник“ следва да имат за цел допълване и поддържане на съществуващата космическа инфраструктура, подготвяне на замяната в дългосрочен план на спътниците в края на жизнения им цикъл, както и започването на нови мисии, насочени по-специално към нови системи за наблюдение за подкрепа при посрещането на предизвикателствата, свързани с глобалното изменение на климата, например мониторинга на антропогенните емисии на CO2 и други парникови газове. Глобалният обхват за мониторинг на дейностите по „Коперник“ следва да се разшири, като в него се включат полярните региони, и да се подкрепя осигуряването на спазването на изискванията в областта на околната среда, задължителния мониторинг и докладване в областта на околната среда и иновативните приложения в областта на околната среда в сферите на селското стопанство, горите, управлението на водите и морските ресурси, както и културното наследство, например за мониторинг на реколтите, управление на водите и подобрен мониторинг на пожарите. При това „Коперник“ следва да използва в пълна степен и да извлича максимална полза от инвестициите, направени в рамките на предишния период на финансиране (2014—2020 г.), включително направените от държавите членки, ЕКА и EUMETSAT, като същевременно се проучват нови оперативни и бизнес модели за по-нататъшно допълване на капацитета на „Коперник“. „Коперник“ би могъл също да използва като основа успешни партньорства с държавите членки с цел по-нататъшно развиване на неговото свързано със сигурността измерение при подходящи механизми за управление, за да се отговори на променящите се нужди на ползвателите в сферата на сигурността.

(78)

Като част от функцията за обработване на данни и информация „Коперник“ следва да гарантира дългосрочната устойчивост и по-нататъшно развитие на услугите на „Коперник“, като предоставя информация за удовлетворяване на нуждите на публичния сектор и нуждите, произтичащи от международните ангажименти на Съюза, и да увеличава максимално възможностите за търговска експлоатация. По-конкретно „Коперник“ следва да предоставя на европейско, национално, местно и световно равнище информация за състава на атмосферата и качеството на въздуха; информация за състоянието и динамиката на океаните; информация в подкрепа на мониторинга на земната повърхност и ледовете, в подкрепа на изпълнението на политиките на Съюза, националните и местните политики; както и информация в подкрепа на приспособяването към изменението на климата и смекчаване на последиците от него; геопространствена информация в подкрепа на управлението на извънредни ситуации, включително чрез превантивни дейности, осигуряване на спазването на изискванията в областта на околната среда, както и на гражданската сигурност, включително подкрепа за външната дейност на Съюза. Комисията следва да определи подходящи договорни условия, които да насърчават устойчивото предоставяне на услугите.

(79)

При изпълнението на услугите на „Коперник“ Комисията следва да разчита на компетентните органи, съответните агенции на Съюза, обединения или консорциуми на национални органи или на всеки друг съответен орган, който е потенциално допустим за сключване на споразумение за финансов принос. При подбора на тези субекти Комисията следва да гарантира, че не са налице смущения във функционирането и предоставянето на услуги и че когато се отнася до чувствителни от гледна точка на сигурността данни, съответните субекти разполагат с възможности за ранно предупреждение и наблюдение на кризи в контекста на общата външна политика и политика на сигурност, и по-специално на общата политика за сигурност и отбрана. В съответствие с член 154, параграф 2 от Финансовия регламент лица и субекти, на които се възлага изпълнението на средства на Съюза, са задължени да спазват принципа на недискриминация по отношение на всички държави членки. Спазването на този принцип следва да се гарантира чрез съответните споразумения за финансов принос, свързани с предоставянето на услугите по програма „Коперник“.

(80)

Изпълнението на услугите на „Коперник“ следва да улеснява общественото възприемане на услугите, тъй като ползвателите ще са в състояние да предвидят наличието и развитието на услугите, както и сътрудничеството с държавите членки и други страни. За тази цел Комисията и субектите, на които тя е възложила предоставянето на услуги, следва да установят тесни връзки с основните общности на ползватели на „Коперник“ в цяла Европа при по-нататъшното развитие на гамата от услуги и информация от „Коперник“, за да се гарантира, че се удовлетворяват променящите се нужди на публичния сектор и на съответната политика и по този начин може да се постигне възприемането в максимална степен на данните от наблюдението на Земята. Комисията и държавите членки следва да работят заедно за развитието на in situ компонента на „Коперник“ и за улесняване на интегрирането на данни in situ на „Коперник“ с набори от космически данни за модернизираните услуги на „Коперник“.

(81)

Политиката на „Коперник“ на безплатен, пълен и свободен достъп до данните беше оценена като един от най-успешните елементи на изпълнението на програмата „Коперник“ и изигра важна роля за насърчаване на голямото търсене на нейните данни и информация, като „Коперник“ се утвърди като един от най-големите доставчици на данни от наблюдението на Земята в света. Налице е ясна необходимост да се гарантира запазването на дългосрочната и сигурна непрекъснатост на безплатното, пълно и свободно предоставяне на данни и на достъпа до тях, за да се постигнат амбициозните цели, определени в Космическата стратегия за Европа. Данните от „Коперник“ се създават предимно в полза на европейците, а чрез предоставянето на свободен достъп до тези данни по света, на предприятията от Съюза и академичните среди възможностите за сътрудничество в световен мащаб се увеличават максимално и допринасят за изграждането на ефективна европейска космическа екосистема. В случай че бъде наложено ограничение върху достъпа до данни и информация от „Коперник“, то следва да бъде в съответствие с политиката в областта на данните на „Коперник“, предвидена в настоящия регламент и в Делегиран регламент (ЕС) № 1159/2013 (31) на Комисията.

(82)

Данните и информацията, изготвяни в рамките на „Коперник“, следва да бъдат достъпни изцяло, свободно и безплатно при спазване на подходящи условия и ограничения, за да се насърчава тяхната употреба и споделяне и да се укрепват европейските пазари, свързани с наблюдението на Земята, и по-специално секторът надолу по веригата, като по този начин в Съюза се създадат условия за растеж и създаване на работни места. Предоставяните в този контекст данни и информация следва да продължават да бъдат с високо равнище на съгласуваност, непрекъснатост, надеждност и качество. Това изисква широкомащабен и лесен достъп до обработката и използването на данни и информация от „Коперник“, на различни равнища на актуалност, като за тази цел Комисията следва да продължи да прилага интегриран подход, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, който позволява също интегрирането им с други източници на данни и информация. Ето защо Комисията следва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че данните и информацията от „Коперник“ са лесно и ефикасно достъпни и годни за използване, особено чрез насърчаване на услугите за достъп до данни и информация (DIAS) в държавите членки и когато е възможно, чрез насърчаване на оперативната съвместимост между съществуващите европейски инфраструктури за данни за наблюдение на Земята, за да се създават полезни взаимодействия с тези активи с цел максимално увеличаване и засилване на навлизането на пазара на данните и информацията от „Коперник“.

(83)

Комисията следва да работи с доставчици на данни с цел договаряне на условия за лицензиране на данни на трети страни и улесняване на тяхното използване в рамките на „Коперник“, в съответствие с настоящия регламент и приложимите права на трети страни. Тъй като част от данните и информацията от „Коперник“, включително изображения с висока разделителна способност, може да засегне сигурността на Съюза или държавите членки, в надлежно обосновани случаи може да бъдат приети мерки за противодействие на рисковете и заплахите за сигурността на Съюза или държавите членки.

(84)

За насърчаване и улесняване на използването на данните и технологиите за наблюдение на Земята от националните, регионалните и местните органи, МСП, учените и изследователите, следва да се популяризират, посредством дейности, насочени към възприемане от страна на ползвателите, специалните мрежи за разпространение на данни от „Коперник“, включително национални и регионални органи, като например Copernicus Relays и Copernicus Academy. За тази цел Комисията и държавите членки следва да полагат усилия да установят по-тесни връзки между „Коперник“, политиките на ЕС и националните политики, за да се стимулира търсенето на търговски приложения и услуги, както и да се даде възможност на предприятията, особено на МСП и стартиращите предприятия, да разработват приложения въз основа на данните и информацията от „Коперник“, като целта е в Европа да се развие конкурентоспособна екосистема за данни от наблюдението на Земята.

(85)

В международен план „Коперник“ следва да предоставя точна и надеждна информация за сътрудничество с трети държави и международни организации и в подкрепа на външната политика и политиката за сътрудничество за развитие на Съюза. „Коперник“ следва да се разглежда като европейски принос към Глобалната система от системи за наблюдение на Земята, Комитета по въпросите на спътниците за наблюдение на Земята, Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата от 1992 г., постигането на целите на ООН за устойчиво развитие и Рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия. Комисията следва да установи или поддържа подходящо сътрудничество със съответните секторни органи на ООН и Световната метеорологична организация.

(86)

При изпълнението на „Коперник“ Комисията следва да разчита, когато това е целесъобразно, на европейски международни организации, с които вече е установила партньорство, по-специално ЕКА, за развитието, координацията, изпълнението и доразвиването на космическите компоненти, достъпа до данни на трети страни, където е целесъобразно, и когато не е извършено от други субекти – изпълнението на специални мисии. Освен това Комисията следва да разчита на EUMETSAT за изпълнението на специални мисии или части от такива мисии и ако е целесъобразно – за достъп до данни от допринасящи мисии, в съответствие с нейния експертен опит и мандат.

(87)

В областта на услугите Комисията следва да извлича съответна полза от специфичния капацитет, предоставян от агенциите на Съюза, като например Европейската агенция за околната среда, Европейската агенция по морска безопасност, Frontex, SATCEN, както и от междуправителствения Европейски център за средносрочна прогноза за времето и чрез европейските инвестиции, вече направени в услугите за мониторинг на морската среда чрез Mercator Ocean. Що се отнася до сигурността, заедно с върховния представител следва да се търси всеобхватен подход на равнището на Съюза. Съвместният изследователски център (СИЦ) на Комисията участва активно от самото начало на инициативата ГМОСС и подкрепи развитието на „Галилео“ и развитието в областта на МЯКП подкомпонент. Съгласно Регламент (ЕС) № 377/2014 СИЦ управлява услугата на „Коперник“ за управление на извънредни ситуации и глобалния компонент на услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“, той допринася за прегледа на качеството и годността за употреба на данните и информацията, както и за бъдещото развитие. Комисията следва да продължи да разчита на научните и техническите съвети на СИЦ за изпълнението на Програмата.

(88)

В отговор на искането на Европейския парламент и на Съвета с Решение № 541/2014/ЕС Съюзът създаде рамка за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване (КНП). Космическите отпадъци се превърнаха в сериозна заплаха за сигурността, безопасността и устойчивостта на космическите дейности. Поради това КНП подкомпонента е от първостепенна важност, за да се запази непрекъснатостта на функциониране на компонентите на Програмата и приносът им за политиките на Съюза. Като се стреми да предотвратява нарастването на броя на космическите отпадъци, КНП подкомпонента допринася за осигуряване на устойчив и гарантиран достъп до космическото пространство и неговото използване, което представлява обща цел в световен мащаб. В този смисъл КНП би могло да бъде в подкрепа на подготовката на проекти за „почистване“ на европейската орбита.

(89)

Ефективността и автономността на способностите на КНП подкомпонент следва да продължат да се развиват. За тази цел КНП подкомпонентът следва да доведе до изготвянето на автономен европейски каталог на космическите обекти въз основа на данни от мрежата от датчици за КНП. Когато е целесъобразно, Съюзът би могъл да обмисли възможността да предостави част от данните за търговски, нетърговски и изследователски цели. КНП следва също така да продължи да подкрепя функционирането и предоставянето на услугите за КНП. Тъй като услугите на КНП подкомпонента са ориентирани към ползвателите, следва да се въведат подходящи механизми за събиране на изискванията на ползвателите, включително на тези, които са свързани със сигурността и предаването на полезна информация на и от публичните институции, за да се подобри ефективността на системата, като същевременно се спазват националните политики за безопасност и сигурност.

(90)

Предоставянето на услугите за КНП следва да се основава на сътрудничество между Съюза и държавите членки и на използването на съществуващите, както и на бъдещите национални експертни познания и активи, включително на онези, които са разработени чрез ЕКА или от Съюза. Следва да се предвиди възможност за предоставяне на финансова подкрепа за разработването на нови датчици за КНП. Като се отчита чувствителният характер на КНП, участващите в КНП подкомпонента държави членки следва да продължат да упражняват контрол по отношение на националните датчици и тяхното функциониране, поддръжката и подновяването, както и обработването на данните, позволяващи предоставянето на услуги за КНП.

(91)

Държавите членки със собственост или достъп до подходящи способности, налични за КНП подкомпонент, следва да имат възможност да участват в предоставянето на услугите за КНП. Държавите членки, които участват в консорциума, създаден по силата на Решение № 541/2014/ЕС, следва да се считат за имащи собственост или достъп до подходящи способности, налични за КНП подкомпонент. Държавите членки, които желаят да участват в предоставянето на услугите за КНП следва да представят единно съвместно предложение и да докажат наличието на съответствие с допълнителни елементи, свързани с оперативната конфигурация. Следва да бъдат установени подходящи правила за подбор и организиране на тези държави членки.

(92)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с приемането на подробните процедури и елементи за установяване на участието на държавите членки в предоставянето на услуги за КНП. Когато не е представено съвместно предложение от държавите членки, които желаят да участват в предоставянето на услугите за КНП, или когато Комисията счита, че такова предложение не отговаря на определените критерии, Комисията следва да може да започне втора стъпка за установяване на участието на държавите членки в предоставянето на КНП услуги. Процедурите и елементите за тази втора стъпка следва да определят орбитите, които трябва да бъдат обхванати, и да вземат предвид необходимостта от максимално увеличаване на участието на държавите членки в предоставянето на услуги за КНП. Когато тези процедури и елементи предвиждат възможността Комисията да избере няколко предложения, които да обхващат всички орбити, следва да се предоставят и подходящи механизми за координация между групите от държави членки и ефективно решение за обхващане на всички услуги за КНП. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (32).

(93)

След въвеждането на КНП подкомпонент следва да се спазват принципите на взаимно допълване на дейностите и непрекъснатост на предоставянето на висококачествени ориентирани към ползвателите услуги за КНП, основаващи се на най-добрите експертни познания. Поради това при КНП подкомпонент следва да се избягва ненужното дублиране. Излишните способности следва да осигуряват непрекъснатостта, качеството и устойчивостта на услугите за КНП. Дейностите на експертните екипи следва да помагат за избягване на това ненужно дублиране.

(94)

Освен това КНП подкомпонент следва да допринася за съществуващите мерки за понижаване на риска, като например насоките COPUOS за намаляване на космическите отпадъци и насоките за дългосрочна устойчивост на дейностите в космическото пространство или други инициативи, с цел гарантиране на безопасността, сигурността и устойчивостта на дейностите в космическото пространство. С оглед на понижаването на риска от сблъсък, в рамките на КНП подкомпонент ще се търси полезно взаимодействие и с инициативи за мерки за активно премахване и обезвреждане на космически отпадъци. КНП подкомпонент следва да допринесе за гарантирането на използването и експлоатацията на космическото пространство за мирни цели. Увеличаването на космическите дейности може да окаже отражение върху международните инициативи в областта на управлението на космическия трафик. Съюзът следва да наблюдава тези промени и може да ги вземе предвид в контекста на междинния преглед на настоящата многогодишна финансова рамка.

(95)

Дейностите по КНП, МЯКП и БЗО подкомпоненти, следва да вземат предвид сътрудничеството с международни партньори, по-конкретно със Съединените щати, международни организации и други трети страни, по-специално с оглед на избягване на сблъсъци в космическото пространство, предотвратяване на нарастването на броя на космическите отпадъци и увеличаване на подготвеността във връзка с последиците от екстремни метеорологични явления в космическото пространство и близки до Земята обекти.

(96)

Комитетът по сигурността на Съвета препоръча създаването на структура за управление на риска, за да се гарантира, че въпросите, свързани със сигурността на данните, ще бъдат надлежно взети предвид при изпълнението на Решение № 541/2014/ЕС. За тази цел и като се вземе предвид вече извършената работа държавите членки, участващи в КНП подкомпонента, следва да създадат подходящи структури и процедури за управление на риска.

(97)

Екстремните и значимите метеорологични явления в космическото пространство могат да застрашат безопасността на гражданите и да нарушат функционирането на базираната в космоса и наземната инфраструктура. Поради това подкомпонент относно МЯКП следва да бъде създаден като част от Програмата с цел оценка на рисковете, свързани с метеорологичните явления, и съответните нужди на ползвателите, повишаване на осведомеността за рисковете, свързани с метеорологични явления гарантиране на предоставянето на ориентирани към ползвателите услуги във връзка с МЯКП и подобряване на способностите на държавите членки да предоставят услуга във връзка с МЯКП. Комисията следва да определи приоритетните сектори, в които трябва да бъдат предоставяни оперативните услуги във връзка с МЯКП, като се вземат предвид нуждите на ползвателите, рисковете и технологичната подготвеност. В дългосрочен план могат да бъдат взети предвид нуждите на други сектори. Предоставянето на услуги на равнището на Съюза в съответствие с нуждите на ползвателите ще изисква целенасочени, координирани и непрекъснати научноизследователски и развойни дейности в подкрепа на развитието на услугите във връзка с МЯКП. Предоставянето на услуги във връзка МЯКП следва да се основава на съществуващите способности на национално равнище и на равнището на Съюза и да дава възможност за широкото участие на държавите членки, на европейски и международни организации и на частния сектор.

(98)

В Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. за бъдещето на Европа, Декларацията от Рим на ръководителите на 27 държави — членки на ЕС от 25 март 2017 г., и няколко резолюции на Европейския парламент се припомня, че ЕС трябва да играе важна роля при гарантирането на безопасна, сигурна и устойчива Европа, която е способна да се справя с предизвикателства като регионални конфликти, тероризъм, киберзаплахи и нарастващ миграционен натиск. Сигурният и гарантиран достъп до спътниковите комуникации е необходим инструмент за участниците в областта на сигурността и обединяването и споделянето на този ключов ресурс за сигурността на равнището на Съюза укрепва Съюза в ролята му на защитник на своите граждани.

(99)

В заключенията на Европейският съвет от 19 – 20 декември 2013 г. се приветства подготовката за следващото поколение правителствени спътникови комуникации (GOVSATCOM) чрез тясно сътрудничество между държавите членки, Комисията и ЕКА. GOVSATCOM също бяха посочени като един от елементите на Глобалната стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност от юни 2016 г. GOVSATCOM следва да допринасят за реагирането от страна на ЕС на хибридните заплахи и да оказват подкрепа на стратегията на ЕС за морската сигурност и на политиката на ЕС за Арктика.

(100)

GOVSATCOM е ориентирана към ползвателя програма с измерение, което е силно свързано със сигурността. Случаите на използване на GOVSATCOM следва да бъдат анализирани от съответните участници във връзка с три основни групи: управление на кризи, което може да включва граждански и военни мисии и операции по линия на общата политика за сигурност и отбрана, природни и причинени от човека бедствия, хуманитарни кризи и извънредни ситуации в морската област; наблюдение, което може да включва наблюдение на границите, наблюдение на предграничните зони, наблюдение на морските граници, морско наблюдение и наблюдение на незаконен трафик; и ключови инфраструктури, които могат да включват дипломатическа мрежа, комуникация между органите на полицията, цифрова инфраструктура, например центрове за данни; сървъри, критични инфраструктури, например енергетика, транспорт, водни прегради като язовирни стени и космически инфраструктури.

(101)

Капацитетът и услугите на GOVSATCOM следва да се използват от участници от Съюза и от държавите членки в критични за сигурността и безопасността мисии и операции. Следователно е необходимо подходящо равнище на независимост от трети страни (трети държави и субекти от трети държави), което да обхваща всички елементи на GOVSATCOM, като например космическите и наземните технологии на равнище компонент, подсистема и система, производствените отрасли, собствениците и операторите на космически системи, и физическото местоположение на компонентите на наземната система.

(102)

Спътниковите комуникации представляват ограничен ресурс, който зависи от капацитета на спътниците, честотата и географското покритие. Поради това, за да бъдат ефективни от гледна точка на разходите и да извличат полза от икономиите от мащаба, GOVSATCOM трябва да оптимизират съответствието между търсенето си от страна на GOVSATCOM ползватели и предлагането, предоставяно в рамките на договори за GOVSATCOM капацитет и услуги. Тъй като както търсенето, така и потенциалното предлагане се променят с течение на времето, това изисква постоянно наблюдение и гъвкавост за адаптиране на услугите за GOVSATCOM.

(103)

Оперативните изисквания следва да се основават на анализа на случаите на използване. Портфолиото на услугите следва да бъде разработено въз основа на тези оперативни изисквания, в комбинация с изискванията към сигурността. Портфолиото на услугите следва да представлява приложимата основа за GOVSATCOM услугите. За да се поддържа възможно най-добро съответствие между търсенето и предоставяните услуги, портфолиото на услугите за GOVSATCOM следва е в състояние да се актуализира редовно.

(104)

През първия етап на GOVSATCOM, приблизително до 2025 г., ще бъде използван съществуващият капацитет. В този контекст Комисията следва да осигури капацитет за GOVSATCOM от държавите членки, които разполагат с национални системи и космически капацитет, както и от търговски спътникови комуникации или доставчици на услуги, като се вземат предвид основните интереси на Съюза в областта на сигурността. През този първи етап услугите на GOVSATCOM ще бъдат въвеждани чрез стъпаловиден подход. Ако по време на първия етап в резултат на подробен анализ на бъдещото предлагане и търсене се окаже, че този подход не е достатъчен за покриване на нарастващото търсене, следва да бъде възможно да се вземе решение за преминаване към втори етап и развитие на допълнителна специфична космическа инфраструктура или капацитет посредством едно или няколко публично-частни партньорства, например с операторите на спътници на Съюза.

(105)

С цел оптимизиране на наличните ресурси за спътникова комуникация, гарантиране на достъпа при непредвидими ситуации, като природни бедствия, и гарантиране на оперативна ефективност и по-кратко време за получаване на резултати, е необходим нужният наземен сегмент като GOVSATCOM хъбове и потенциални други наземни елементи. Последният следва да бъде разработван въз основа на оперативните изисквания и изискванията към сигурността. За да се намалят рисковете, GOVSATCOM центърът може да се състои от няколко физически обекта. Може да се окаже, че са необходими други елементи от наземния сегмент, като например наземни фиксирани станции.

(106)

За ползвателите на спътникови комуникации оборудването им е най-важният оперативен интерфейс. Подходът по отношение на GOVSATCOM следва да дава възможност на по-голямата част от ползвателите да продължат да използват своето вече налично оборудване за услугите за GOVSATCOM.

(107)

В интерес на оперативната ефективност ползватели посочват, че е важно да се преследва оперативна съвместимост на оборудването за ползватели, както и това оборудване да може да използва различни спътникови системи. В тази област може да бъде необходимо осъществяването на научноизследователска и развойна дейност.

(108)

Що се отнася до равнището на изпълнение, задачите и отговорностите следва да бъдат разпределени между специализираните субекти, като например Европейската агенция по отбрана, ЕСВД, ЕКА, Агенцията и другите агенции на Съюза, по такъв начин, че да се гарантира, че те са в съответствие с основната им роля, по-специално по отношение на свързаните с ползвателите аспекти.

(109)

Компетентният орган за GOVSATCOM изпълнява важна роля по отношение на наблюдението дали ползвателите и другите национални субекти, които играят определена роля в GOVSATCOM, отговарят на изискванията във връзка със споделянето и приоритизирането на правилата и процедурите за сигурност, както е определено в изискванията към сигурността. Държава членка, която не е определила компетентен орган за GOVSATCOM, следва във всеки случай да определи звено за контакт за управление на всяко установено заглушаване, засягащо GOVSATCOM.

(110)

Държавите членки, Съветът, Комисията и ЕСВД следва да могат да станат участници в GOVSATCOM, ако решат да упълномощят ползватели на GOVSATCOM или да осигурят капацитет, обекти или съоръжения. Като се има предвид, че държавите членки избират дали да упълномощят ползватели на GOVSATCOM или да предоставят капацитет, обекти или съоръжения, държавите членки не могат да бъдат задължени да станат участници в GOVSATCOM или да приемат инфраструктура за GOVSATCOM. Следователно компонентът GOVSATCOM не засяга правото на държавите членки да не участват в GOVSATCOM, включително в съответствие с тяхното национално законодателство или конституционни изисквания във връзка с политики на необвързаност и неучастие във военни съюзи.

(111)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, свързани с приемането на оперативните изисквания за услугите на GOVSATCOM и на портфолиото на услугите на GOVSATCOM. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(112)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с приемането на подробни правила за споделянето и приоритизирането относно използване на обединения капацитет на GOVSATCOM за спътникови комуникации. При определянето на подробни правила за споделяне и приоритизиране Комисията следва да вземе предвид оперативните изисквания и изискванията към сигурността и да извърши анализ на рисковете и очакваното търсене от страна на участниците в GOVSATCOM. Въпреки че услугите за GOVSATCOM по принцип следва да се предоставят безплатно на ползвателите на GOVSATCOM, ако този анализ установи, че съществува недостиг на капацитет и за да се избегне изкривяване на пазара, може да се разработи политика на таксуване като част от тези подробни правила за споделяне и приоритизиране. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(113)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с местоположението на инфраструктурата от наземния сегмент на GOVSATCOM. При избора на тези местоположения Комисията следва да може да вземе предвид оперативните изисквания и изискванията към сигурността, както и съществуващата инфраструктура. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011

(114)

С Регламент (ЕС) № 912/2010 бе създадена агенция на Съюза, наречена Европейска агенция за ГНСС, за управление на някои аспекти на програмите за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS. С настоящия регламент се възлагат нови задачи на Европейската агенция за ГНСС, по-специално във връзка с акредитацията на сигурността, не само по отношение на „Галилео“ и EGNOS, но и по отношение на други компоненти на Програмата. Поради това наименованието, задачите и организационните аспекти на Европейската агенция за ГНСС следва да бъдат съответно адаптирани.

(115)

В съответствие с Решение 2010/803/ЕС (33), седалището на Агенцията се намира в Прага. За изпълнение на задачите на Агенцията персоналът на Агенцията може да бъде разположен в един от наземните центрове на „Галилео“ или EGNOS, посочени в Решение за изпълнение (ЕС) 2016/413 (34) на Комисията, за изпълнение на дейностите по Програмата, предвидени в съответното споразумение. Освен това, за да функционира Агенцията по най-ефикасния и ефективен начин, ограничен брой служители би могло да бъдат назначени в местните офиси в една или повече държави членки. Това назначаване на персонала извън седалището на Агенцията или наземни центрове на „Галилео“ и EGNOS не следва да води до прехвърляне на дейностите на Агенцията към такива местни офиси.

(116)

С оглед на разширения ѝ обхват, който вече не следва да се ограничава до „Галилео“ и EGNOS, наименованието на Европейската агенция за ГНСС следва занапред да бъде променено. Продължаването на дейностите на Европейската агенция за ГНСС обаче, включително приемствеността по отношение на правата и задълженията, персонала и валидността на всяко едно взето решение, следва да бъде гарантирано в рамките на Агенцията.

(117)

Като се има предвид мандатът на Агенцията и ролята на Комисията при изпълнението на Програмата, е целесъобразно да се предвиди, че някои от решенията на Административния съвет не следва да се приемат без положителен вот от страна на представителите на Комисията.

(118)

Без да се засягат правомощията на Комисията, Административният съвет, Съветът за акредитация на сигурността и изпълнителният директор следва да са независими при изпълнението на своите задължения и следва да действат с оглед на обществения интерес.

(119)

Възможно е и дори е вероятно някои компоненти на Програмата да се основават на използването на чувствителна или свързана със сигурността национална инфраструктура. В такива случаи по съображения, свързани с националната сигурност, е необходимо да се предвиди, че в заседанията на Административния съвет и на Съвета за акредитация на сигурността участват представители на държавите членки и представители на Комисията на принципа „необходимост да се знае“. В гласуванията в Административния съвет участват само представители на държави членки, които притежават такава инфраструктура, и представител на Комисията. В процедурния правилник на Административния съвет и на Съвета за акредитация на сигурността следва да се определят случаите, в които се прилага тази процедура.

(120)

В съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (35) настоящата програма следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специфичните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците на Програмата по места.

(121)

Предполага се, че използването на услуги на основата на „Коперник“ и „Галилео“ ще окаже значително въздействие върху европейската икономика като цяло. Въпреки това днес изглежда преобладават преди всичко ad hoc измервания и проучвания на конкретни случаи. Комисията (Евростат) следва да определи съответните статистически измервания и показатели, въз основа на които въздействието на космическите дейности на Съюза ще се наблюдава по систематичен и достоверен начин.

(122)

Европейският парламент и Съветът следва да бъдат незабавно информирани за работните програми,

(123)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия свързани с преразпределението на средства между категориите разходи от бюджета на Програмата, приемането на решенията за принос по отношение на споразуменията за финансов принос, определяне на технически и оперативни изисквания необходими за изпълнение и развитие на компонентите на Програмата и на услугите, които те предоставят, вземане на решение по СФРП, приемането на необходими мерки за безпрепятственото функциониране на „Галилео“ и EGNOS и тяхното приемане от пазара, приемането на подробни разпоредби относно достъпа до услугите за КНП и съответните процедури, приемането на многогодишния план и основните показатели за изпълнението за развитие на КНП услугите на Съюза, приемането на подробни правила за функционирането на организационната рамка за участието на държавите членки в КНП подкомпонента, избора на МЯКП услуги и приемането на работни програми. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Комисията следва да се подпомага от програмния комитет, който следва да заседава в специален състав.

(124)

Тъй като компонентите на Програмата са ориентирани към ползвателите, те изискват постоянно и ефективно участие на ползвателите при изпълнението и разработването им, особено при определянето и утвърждаването на изискванията във връзка с услугите. С цел повишаване на стойността за ползвателите, техният принос следва да се търси активно чрез провеждане на редовни консултации с крайните ползватели от публичния и частния сектор на държавите членки и, когато е целесъобразно, с международни организации. За тази цел следва да се създаде работна група („Форум на ползвателите“), която да подпомага програмния комитет при определянето на нуждите на ползвателите и проверката на съответствието на услугите, както и при откриването на пропуски в предлаганите услуги. В процедурния правилник на програмния комитет следва да се определи организацията на Форума на ползвателите, за да се вземат предвид особеностите на всеки от компонентите на Програмата и всяка услуга в рамките на компонентите. Когато е възможно, държавите членки следва да допринасят за форума на ползвателите въз основа на систематични и координирани консултации с ползвателите на национално равнище.

(125)

Тъй като доброто публично управление изисква единно управление на Програмата, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на субектите, на които са възложени задачи по изпълнението на Програмата, биха могли да участват като наблюдатели в работата на програмния комитет, създаден в приложение на Регламент (ЕС) № 182/2011. По същите причини представителите на трети държави и на международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, свързано с Програмата или нейните компоненти или подкомпоненти, биха могли да участват в работата на програмния комитет, при спазване на определени ограничения, свързани със сигурността, и в съответствие с условията, предвидени в едно такова споразумение. Представителите на субекти, на които са възложени свързани с Програмата задачи, на трети държави и на международни организации нямат право да участват в процедурите по гласуване в рамките на програмния комитет. Условията за участие на наблюдатели и ad hoc участници следва да бъдат определени в процедурния правилник на програмния комитет.

(126)

С цел да се гарантира ефективното оценяване на напредъка по Програмата за постигането на нейните цели, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с допълване на разпоредбите относно данните и информацията от „Коперник“, които се предоставят на ползвателите на „Коперник“ по отношение на спецификациите, условията и процедурите за достъпа до такива данни и информация и използването им, с изменението на приложението към настоящия регламент по отношение на показателите, когато това бъде счетено за необходимо, и с допълване на настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равностойно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(127)

Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието, които надхвърлят финансовия и техническия капацитет на всяка една отделна държава членка, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(128)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на изискванията за сигурност на Програмата, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Държавите членки следва да могат да упражняват максимален контрол върху изискванията за сигурност на Програмата. При приемането на актове за изпълнение в областта на сигурността на Програмата Комисията следва да бъде подпомагана от програмен комитет, заседаващ в специална конфигурация за сигурността. Като се има предвид чувствителният характер на въпросите, свързани със сигурността, председателят на програмния комитет следва да се стреми да намира решения, които да се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на комитета. Комисията не следва да приема актове за изпълнение за определяне на общите изисквания за сигурност на Програмата в случаите, когато програмния комитет не е дал становище.

(129)

Програмата следва да бъде създадена за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 (36) (наричана по-нататък „МФР за периода 2021-2027“). Този ограничен срок не следва да се отнася за Агенцията, която изпълнява собствени задачи.

(130)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.

(131)

Поради това регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013 и (ЕС) № 377/2014 и Решение № 541/2014/ЕС следва да бъдат отменени,