(1)

Вътрешният пазар е фундаментален за Съюза. От създаването си досега той се утвърди като основен фактор, допринасящ за растежа, конкурентоспособността и заетостта, и следва да продължи да бъде от еднаква полза за всички граждани и предприятия. Той създаде нови възможности и доведе до икономии от мащаба за предприятията на Съюза, по-специално микропредприятията и малките и средните предприятия (МСП), и укрепи тяхната промишлена конкурентоспособност. Вътрешният пазар допринесе за създаването на работни места и предложи по-голям избор на висококачествени продукти и услуги на по-ниски цени за потребителите. Той продължава да бъде двигател за изграждането на по-интегриран пазар и по-силна, по-балансирана и по-справедлива икономика. Той е едно от големите постижения на Съюза и най-надеждният му актив в условията на един все по-глобализиран свят, и основен елемент за постигане на екологичната и цифровата трансформация към устойчива икономика в отговор на все по-големия натиск, произтичащ от изменението на климата.

(2)

Необходимо е вътрешният пазар непрекъснато да се адаптира към бързо променящата се среда на цифровата революция и глобализацията. Новата ера на цифровите иновации продължава да предоставя възможности за предприятията и гражданите, създава нови продукти, услуги, процеси и бизнес модели, както и възможности за ефикасното изготвяне на висококачествена статистика. В същото време това е предизвикателство за регулирането, правоприлагането, защитата на потребителите и безопасността.

(3)

Значителна част от правото на Съюза е насочена към подкрепа на функционирането на вътрешния пазар. Това право се отнася по-специално за конкурентоспособността, стандартизацията, взаимното признаване, oценяването на съответствието, защитата на потребителите и надзора на пазара. То включва също така правила относно стопанските, търговските и финансовите операции, правила в областта на растенията, животните, храните и фуражите, правила относно изготвянето на европейска статистика и относно насърчаването на лоялната конкуренция. Тази значителна част от правото на Съюза осигурява еднаквите условия на конкуренция, които са от основно значение за функционирането на вътрешния пазар в полза на потребителите и предприятията.

(4)

Въпреки това все още се наблюдават дискриминационни, необосновани или непропорционални пречки за правилното функциониране на вътрешния пазар и възникват нови затруднения. Приемането на правила е само първата стъпка, но не по-малко важно е да се осигури ефективното им прилагане. Текущите предизвикателства, свързани с прилагането на съществуващите правила, наличието на пречки пред свободното движение на стоки и услуги и ниските равнища на трансгранични обществени поръчки ограничават възможностите за предприятията и потребителите. Справянето с подобни пречки е в крайна сметка въпрос, свързан с доверието на гражданите в Съюза и в способността му да постига резултати и да създава работни места и растеж, като същевременно защитава обществения интерес.

(5)

Преди съществуваха отделни програми за действие на Съюза в областите на конкурентоспособността на предприятията, особено на МСП, защитата на потребителите, клиентите и крайните ползватели на финансови услуги, определянето на политиката в сферата на финансовите услуги и в областта на растенията, животните, храните и фуражите. Някои допълнителни дейности се финансираха пряко по бюджетните редове за вътрешния пазар. Сега е необходимо полезното взаимодействие между различните дейности да се рационализира и използва и да се осигури по-гъвкава, прозрачна, опростена и приспособима рамка за финансиране на дейностите, насочени към постигането на добре функциониращ устойчив вътрешен пазар. Поради това следва да бъде създадена нова програма, която да обедини дейностите, които преди са били финансирани по тези други програми и други приложими бюджетни редове. Програмата следва да включва и нови инициативи, имащи за цел да се подобри функционирането на вътрешния пазар, като същевременно се избягва дублиране със свързани програми и действия на Съюза.

(6)

Разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4) бяха предмет на отделна Европейска статистическа програма, създадена с Регламент (ЕС) № 99/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5). С цел да се осигури непрекъснатост на изготвянето и разпространението на европейска статистика, новата програма следва да включва също дейностите, обхванати от предходната Европейска статистическа програма, като осигури рамка за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009. Новата програма следва да установи финансовата рамка за европейската статистика, така че да се предоставят висококачествени, съпоставими и надеждни европейски статистически данни, на които да почиват формулирането, изпълнението, мониторингът и оценката на всички политики на Съюза. Професионалната независимост е необходимо условие за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика.

(7)

Поради това е уместно да се създаде програма за подобряване на функционирането на вътрешния пазар, конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, особено на МСП, стандартизацията, надзора на пазара и защитата на потребителите, за областта на растенията, животните, храните и фуражите, и за европейската статистика (програма „Единен пазар“) (наричана по-нататък „Програмата“). Програмата следва да бъде създадена за срок от седем години, за да може нейният срок да се съгласува с този на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027, определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 (6) на Съвета.

(8)

Програмата следва да предоставя подкрепа за формулирането, изпълнението и прилагането на законодателството на Съюза, на което почива правилното функциониране на вътрешния пазар. Програмата следва да подкрепя създаването на подходящи условия за увеличаване на възможностите на всички участници на вътрешния пазар, включително предприятията, гражданите, включително и потребителите, както и служителите, представителите на гражданското общество и органите на публичната власт. За тази цел Програмата следва да бъде насочена към насърчаването на конкурентоспособността, изграждането на капацитет и устойчивостта на предприятията, особено на МСП, включително на тези, работещи в туристическия сектор. Устойчивостта на предприятията е важна, за да се поддържа дългосрочната им конкурентоспособност, и допринася за прехода към Съюз, по-устойчив в икономическо, екологично и социално отношение, който следва да се извършва успоредно с цифровизацията и участието в устойчиви стопански практики. Програмата следва също така да оказва подкрепа за прилагането на правилата за защита на потребителите и за безопасност. Тя следва също така да повишава осведомеността на предприятията и отделните лица относно правата им, като им предоставя правилните инструменти, подходяща информация и помощ, за да могат да вземат информирани решения и да се укрепи участието им в създаването на политиките на Съюза. Освен това Програмата следва да има за цел да се засилят регулаторното и административното сътрудничество, по-специално чрез програми за обучение, обмен на най-добри практики и изграждане на бази от знания и компетентност, включително използването на стратегически обществени поръчки. Програмата следва също така да бъде насочена към подкрепа за разработването на висококачествени стандарти и правотворчество на равнището на Съюза и в международен план, включително чрез широко участие на заинтересованите страни, което е в основата на изпълнението на законодателството на Съюза.

Това следва да обхваща областта на финансовото отчитане и одита, което ще допринесе за прозрачността и доброто функциониране на капиталовите пазари в Съюза и за укрепването на защитата на инвеститорите. Сред целите на Програмата следва да бъде и оказването на подкрепа за изпълнението и прилагането на законодателството на Съюза, предвиждащо висока степен на опазване на здравето на хората, животните и растенията, защитата на благосъстоянието на хората, хуманното отношение към животните, както и безопасността на храните и фуражите, при зачитане на принципите на устойчивото развитие и гарантиране на висока степен на защита на потребителите. Освен това, Програмата следва да подкрепя изготвянето на висококачествена европейска статистика в съответствие със статистическите принципи, установени в Регламент (ЕО) № 223/2009 и подробно уредени в Кодекса на европейската статистическа практика.

(9)

Съвременният вътрешен пазар, основаващ се на принципите на справедливост, прозрачност и взаимно доверие, насърчава конкуренцията и носи ползи за потребителите, предприятията и служителите. По-доброто използване на възможностите на постоянно развиващия се вътрешен пазар на услугите следва да помогне на предприятията на Съюза да създават работни места и да бележат трансграничен растеж, да предлагат по-богат избор на услуги на по-добри цени, както и да поддържат високи стандарти в полза на потребителите и работниците. За да се постигне това, Програмата следва да допринесе за по-добро наблюдение на развитието на вътрешния пазар, както и за набелязването и премахването на оставащите дискриминационни, необосновани или непропорционални пречки, и да гарантира, че нормативната уредба може да обхване всички форми на иновации, включително новите технологични разработки и процеси, бизнес моделите за иновации в сферата на услугите, моделите на икономиката на сътрудничеството и социалната икономика, социалните и нетехнологичните иновации.

(10)

За много промишлени продукти регулаторните пречки на вътрешния пазар са премахнати чрез механизми за превенция и приемането на общи правила, а в случаите, когато такива правила на Съюза не съществуват — чрез принципа на взаимно признаване. В областите, неуредени от законодателство на Съюза, се прилага принципът на взаимно признаване, което означава, че стоките, законно предлагани на пазара в една държава членка, се ползват от правото на свободно движение и може да бъдат продавани в друга държава членка. Когато съответната държава членка има основания да се противопостави на предлагането им на пазара, тя може да въведе ограничение, при условие че то е недискриминационно, обосновано е от легитимни цели от обществен интерес, както е предвидено в член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), или се признава от практиката на Съда на Европейския съюз за императивно съображение от обществен интерес, и е пропорционално на преследваната цел. Неправилното прилагане на принципа на взаимно признаване, състоящо се например в налагането на необосновани или непропорционални ограничения, затруднява достъпа на дружествата до пазари в други държави членки. Въпреки високата степен на интеграция на пазара в областта на стоките, тази ситуация е причина да се пропускат възможности за икономиката като цяло. Приемането на Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета (7) се очаква да засили икономическите ползи в тази област. Поради това Програмата следва да има за цел да се подобри прилагането на принципа на взаимно признаване в областта на стоките, като се реализира пълният му потенциал. Тя следва също така да има за цел да се намали броят на незаконните и несъответстващите на изискванията стоки, въвеждани на пазара, чрез целенасочено повишаване на осведомеността и обучение, подкрепа за звената за контакт относно продуктите, посочени в Регламент (ЕС) 2019/515, и по-добро сътрудничество между компетентните органи в областта на взаимното признаване.

(11)

Налице са нови предизвикателства във връзка с нормативната уредба и прилагането, като те са свързани с бързо променящата се среда на цифровата революция и се отнасят до въпроси като киберсигурността, защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, „интернет на нещата“ или изкуствения интелект, както и свързаните с тях етични стандарти. Строгите правила за безопасност на продуктите и яснотата по отношение на отговорността са от съществено значение, за да се гарантира, че гражданите на Съюза, включително потребителите, и предприятията могат да се ползват от подходяща защита в случай на причинени вреди. Поради това Програмата следва да допринесе за бързото адаптиране и по-доброто прилагане на режим на Съюза за отговорност за продуктите, който да насърчава иновациите и същевременно да гарантира безопасността и сигурността на ползвателите.

(12)

Пускането на пазара на продукти, несъответстващи на изискванията на правото на Съюза, включително продукти — внос от трети държави, излага на риск гражданите на Съюза, включително и потребителите, както и другите крайни ползватели. Икономическите оператори, които продават съответстващи на изискванията продукти чрез традиционна или електронна търговия, са изправени пред нарушена конкуренция от страна на неспазващите правилата поради липсата на знания, умишлени действия с цел получаване на конкурентно предимство или в резултат на фрагментирания характер на надзора на пазара в Съюза. Органите за надзор на пазара са често недостатъчно финансирани и ограничени в рамките на националните граници, докато предприемачите търгуват на европейско равнище или дори в целия свят. Що се отнася по-специално до електронната търговия, органите за надзор на пазара срещат големи трудности при проследяването на несъответстващи на изискванията продукти — внос от трети държави, с цел откриване на отговорните икономически оператори в рамките на своята юрисдикция.

Те се сблъскват и с големи трудности при извършването на оценки на риска и изпитвания поради липсата на физически достъп до продуктите. Поради това цел на Програмата следва да бъде да се подобри съответствието на продуктите с изискванията чрез повишаване на осведомеността относно приложимите правила на Съюза за безопасност на продуктите, засилване на проверките за съответствие съгласно Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета (8) и насърчаване на по-тясно трансгранично сътрудничество между правоприлагащите органи. Програмата следва също така да допринася за консолидирането на съществуващата рамка за дейностите в областта на надзора на пазара, да поощрява съвместните действия на органите за надзор на пазара от различни държави членки, да подобрява обмена на информация и да насърчава сближаването и по-тясното интегриране на дейностите по надзор на пазара. Програмата следва да постигне това по-специално като гарантира стриктното прилагане на новите изисквания, въведени с Регламент (ЕС) 2019/1020, така че да се предотвратява продажбата на потребителите, както и на други крайни ползватели на несъответстващи на изискванията продукти. Ето защо Програмата следва да укрепва капацитета на органите за надзор на пазара в целия Съюз, да допринася за по-голямо уеднаквяване при прилагането на правилата между държавите членки и да позволи на държавите членки да извличат в еднаква степен ползи от вътрешния пазар по отношение на икономическия растеж и устойчивостта.

(13)

Въпреки че Програмата не включва цели и действия в подкрепа на защитата на правата върху интелектуална собственост, следва все пак да се има предвид, че фалшифицираните продукти често не съответстват на изискванията, определени в законодателството на Съюза относно безопасността на продуктите и защитата на потребителите, и представляват риск за здравето и безопасността на потребителите, особено когато продажбата на такива продукти се извършва онлайн. Поради това Програмата следва да засили полезните взаимодействия с други програми на Съюза в областта на защитата на правата върху интелектуална собственост, по-специално Инструмента за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол, създаден съгласно регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол като част от Фонда за интегрирано управление на границите.

(14)

За да се улесни спазването на изискванията за категориите хармонизирани продукти с по-висок присъщ риск, в Съюза е въведена система за акредитация на органите за оценяване на съответствието с цел проверка на тяхната компетентност, безпристрастност и независимост. От съществено значение е органите за оценяване на съответствието да бъдат надеждни и компетентни, тъй като те проверяват дали преди да бъдат пуснати на пазара, продуктите отговарят на изискванията за безопасност. Основното предизвикателство понастоящем е да се гарантира, че системата за акредитация продължава да бъде в съответствие с най-новите достижения и че тя се прилага еднакво строго в целия Съюз. Поради това Програмата следва да подкрепя мерките, целящи да се гарантира, че органите за оценяване на съответствието продължават да изпълняват регулаторните изисквания като безпристрастност и независимост, особено посредством акредитацията. По същия начин, Програмата следва да подкрепя мерките за укрепване на европейската система за акредитация, по-специално в нови области на политиката, чрез подкрепа на Европейската организация за акредитация, посочена в Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(15)

Тъй като с развитието на онлайн търговията и туристическите услуги потребителските пазари не познават граници, е важно да се гарантира, че пребиваващите в Съюза потребители могат да се ползват от същото равнище на защита при вноса на стоки и услуги от икономически оператори, установени в трети държави, включително при продажбата им онлайн. Поради това следва да бъде възможно, когато е необходимо, Програмата да подкрепя сътрудничеството със съответните органи в трети държави, например по отношение на обмена на информация за продукти, несъответстващи на изискванията.

(16)

Органите на публичната власт използват обществените поръчки, за да се гарантира добра стойност за разходваните публични средства и да се допринесе за по-иновативен, устойчив, приобщаващ и конкурентен вътрешен пазар. Това включва прилагането на критерии за оценка, които при тръжни процедури на принципа „най-добро съотношение между цена и качество“ определят не просто икономически най-изгодната оферта, а най-изгодната оферта с от гледна точка на най-голяма обществена стойност. Когато това е в съответствие с приложимото право на Съюза, следва да се вземат предвид екологичните и социалните аспекти и аспектите на справедливата търговия и следва да се насърчава разделянето на тръжните процедури за големи инфраструктурни проекти на обособени позиции. Директиви 2014/23/ЕС (10), 2014/24/ЕС (11) и 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12) са правната уредба за интеграцията и ефективното функциониране на пазарите за обществени поръчки, съставляващи 14 % от брутния вътрешен продукт на Съюза, в полза на публичните органи, предприятията и гражданите, включително потребителите. Правилно прилаганите правила за обществените поръчки са основно средство за укрепване на вътрешния пазар и стимулиране на растежа на дружествата от Съюза и на работните места в Съюза. Поради това Програмата следва да подкрепя мерките за гарантиране на по-широко използване на стратегическите обществени поръчки, развиване на професионализма на обществените купувачи, улесняване и подобряване на достъпа на МСП до пазарите за обществени поръчки, по-специално посредством консултантски услуги и обучение, повишаване на прозрачността, почтеността и по-качествени данни, стимулиране на цифровата трансформация на обществените поръчки и насърчаване на съвместните обществени поръчки чрез укрепване на подхода на партньорство с държавите членки, подобряване на събирането и анализа на данни, включително чрез разработване на специални информационни инструменти, както и осигуряване на подкрепа за обмена на опит и добри практики, препращане към европейските и международните стандарти, даване на насоки, прокарване на полезни търговски споразумения, укрепване на сътрудничеството между националните органи и стартиране на пилотни проекти.

(17)

За да се постигнат целите на Програмата и да се улесни животът на гражданите и предприятията, е необходимо да бъдат въведени висококачествени обществени услуги, насочени към ползвателя, които да бъдат все по-цифровизирани и да са напълно достъпни. Усилията в областта на електронната администрация и електронното управление също се нуждаят от стимулиране, като същевременно трябва да се осигурява подходяща защита на данните и неприкосновеност на личния живот. Това означава, че публичните администрации ще трябва да участват заедно с гражданите и предприятията в съвместното създаване на тези обществени услуги. Освен това постоянният и стабилен ръст на трансграничните дейности в рамките на вътрешния пазар изисква наличието на актуална, точна и лесноразбираема информация за правата на предприятията и гражданите. Това означава, че следва да се представя опростена информация, обясняваща административните формалности. Наред с това е от основно значение да се предоставят правни съвети и помощ за решаването на проблеми, възникващи на транснационално равнище. При това органите на публичната власт следва да бъдат подкрепяни в усилията за постигане на тези цели, например чрез свързване на националните администрации по прост и ефикасен начин, както и чрез предоставяне на информация и улесняване на обмена на информация за това как функционира по места вътрешният пазар. Съществуващите инструменти за управление на вътрешния пазар и към момента имат важна роля в това отношение и тяхното качество, видимост, прозрачност и надеждност следва да бъдат допълнително подобрени. Поради това Програмата следва да оказва подкрепа за следните съществуващи инструменти за управление на вътрешния пазар: портала „Вашата Европа“, който следва да се превърне в гръбнака на бъдещия Единен цифров портал, услугата „Вашата Европа — Съвети“, SOLVIT, Информационната система за вътрешния пазар и информационното табло за единния пазар.

(18)

Програмата следва да подкрепя развитието на нормативната уредба на Съюза в областта на дружественото право и корпоративното управление и в областта на договорното право с цел предприятията, и особено МСП, да постигат по-голяма ефикасност и конкурентоспособност, като същевременно се осигурява защита за заинтересованите страни, засегнати от дейностите на дружествата, и с цел да се реагира при нововъзникващи предизвикателства пред политиката. Тя следва също така да гарантира подходящо оценяване, изпълнение и прилагане на съответните достижения на правото на Съюза, да информира заинтересованите лица и да им съдейства, както и да насърчава обмена на информация в тази област. Освен това Програмата следва да подкрепя инициативите на Комисията в полза на ясна и адаптирана правна уредба за основаната на данни икономика и иновациите. Тези инициативи са необходими, за да се повиши правната сигурност по отношение на договорните и извъндоговорните задължения, по-специално що се отнася до отговорността, сигурността, етиката и неприкосновеността на личния живот в контекста на нововъзникващите технологии, като например „интернет на нещата“, изкуствения интелект, роботиката и триизмерния печат. Програмата следва да има за цел да се стимулира развитието на основани на данни предприятия, тъй като те ще бъдат от решаващо значение за постиженията на икономиката на Съюза в света от гледна точка на конкурентоспособността.

(19)

Програмата следва също така да подпомага правилното и пълно изпълнение и прилагане от страна на държавите членки на правната уредба на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и развитието на бъдещи политики за справяне с новите предизвикателства в тези области. Тя следва да подкрепя и съответните дейности на международните организации от европейски интерес, като Комитета на експертите по оценяване на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа.

(20)

Целта на осъществяването и развитието на вътрешния пазар в областта на финансовите услуги, финансовата стабилност и съюза на капиталовите пазари, включително финансирането за устойчиво развитие, зависи в голяма степен от основаните на данни мерки на политиката, които Съюзът предприема. Комисията следва да има активна роля за постигането на тази цел чрез постоянния мониторинг на финансовите пазари и финансовата стабилност, оценяването на изпълнението на законодателството на Съюза от държавите членки, преценката дали съществуващото законодателство е пригодно за целта си, и установяването на възможни области на действие при появата на нови рискове, като заинтересованите страни участват непрекъснато през целия цикъл на политиката. Тези дейности се основават на изготвянето на анализи, проучвания, обучителни материали, анкети, оценяване на съответствието, оценки и висококачествени статистически данни и се поддържат чрез информационни системи и комуникационни инструменти.

(21)

ДФЕС включва система от правила, гарантиращи ненарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. Програмата следва да оказва принос към политиката на Съюза в областта на конкуренцията, включително чрез подобряване и засилване на сътрудничеството с мрежите и с националните органи и съдилища, като се укрепва международното сътрудничество, както и осигуряване на достигането до по-широка група заинтересовани лица при комуникацията и обясняването на правата, ползите и задълженията, произтичащи от политиката на Съюза в областта на конкуренцията. Програмата следва също така да спомага за подобряване на анализа и оценката на процеса на развитие на пазара, включително чрез секторни проучвания и други средства за проучване на пазара, както и чрез систематичен обмен на информация и най-добри практики в рамките на Европейската мрежа по конкуренция. Това следва да допринася за лоялна конкуренция и еднакви условия на конкуренция, включително в световен план, както и да предоставя възможности на предприятията, особено на МСП, и на потребителите да се възползват от предимствата на вътрешния пазар.

(22)

По-специално Програмата трябва да се справи с радикалните последици за конкуренцията и функционирането на вътрешния пазар, произтичащи от продължаващия екологичен и цифров преход на икономиката и бизнес средата, по-конкретно чрез експоненциалното нарастване на обемите и използването на данните предвид все по-честото използване от страна на дружествата на изкуствения интелект, алгоритми за големи информационни масиви и други информационни инструменти и знания. От съществено значение е също така Програмата да подкрепя мрежите и да стимулира по-широкото и по-задълбочено сътрудничество с държавите членки и техните органи и съдилища, тъй като ненарушената конкуренция и функционирането на вътрешния пазар са крайно зависими от действията на тези субекти. Предвид особената роля на политиката в областта на конкуренцията за предотвратяването на вредните последици за вътрешния пазар, произтичащи от антиконкурентно поведение извън границите на Съюза, Програмата следва също така да подкрепя по целесъобразност сътрудничеството с органите на трети държави. Накрая, необходимо е да се разширят информационните дейности, за да се даде възможност на повече граждани и дружества да извлекат пълните ползи от лоялната конкуренция на вътрешния пазар. Така следва да се подкрепят усилията да се демонстрират в по-добра степен ползите за гражданите на Съюза от политиката на Съюза в областта на конкуренцията, включително чрез ангажираност с групи на представители на гражданското общество и заинтересованите страни. Очаква се да бъде необходима гъвкавост при изпълнението на частта от Програмата, свързана с конкуренцията, за да се отговори на променящите се нужди, засегнати от динамичното и бързо развитие на условията на конкуренция на вътрешния пазар, чиито темпове и мащаб трудно могат да бъдат оценени. Това развитие се отнася по-специално за развитията, свързани с цифровизацията, изкуствения интелект, алгоритмите, големите информационни масиви, киберсигурността и технологиите в сферата на криминалистиката.

(23)

Изключително важно е да се укрепят конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията на Съюза, като същевременно се гарантират действителни еднакви условия на конкуренция и отворен и конкурентен вътрешен пазар. МСП са двигателя на икономиката на Съюза. Те представляват над 99,8 % от всички предприятия в Съюза, осигуряват две трети от работните места и допринасят значително за създаването на нови качествени работни места във всички сектори с регионално и местно измерение, а оттам и за създаването на социално сближаване. МСП способстват за модернизирането на промишлеността и за екологичната и цифровата трансформация на икономиката, включително за постигането на неутралност по отношение на климата. Поради това Програмата следва да подкрепя усилията им за повишаване на ефективното използване на ресурсите и за разработване на екологосъобразни висококачествени продукти и услуги. С това тя следва да допринася и за подобряване на конкурентоспособността на МСП на световния пазар.

(24)

Пред МСП стоят общи предизвикателства, каквито по-големите предприятия не познават в същата степен. Те включват получаването на финансиране, наемането на квалифицирана работна сила, облекчаването на административната тежест за МСП, внедряването на творчеството и иновациите, inter alia посредством обществени поръчки, както и достъпа до световните пазари и вериги за създаване на стойност с цел развиване на дейностите им по интернационализиране. Чрез Програмата тези видове неефективност на пазара следва да бъдат преодолявани по пропорционален начин, като същевременно не се нарушава ненужно конкуренцията на вътрешния пазар. Програмата следва също така да отчита специфичните нужди на определени видове МСП, например микропредприятията, МСП, предоставящи услуги и занимаващи се със занаятчийска дейност, както и състоящи се от самостоятелно заети лица, лица, упражняващи свободни професии, и предприятия в сферата на социалната икономика. Социалната икономика в Съюза включва различни видове предприятия и субекти, работещи в тази област, като кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения с нестопанска цел, фондации, социални предприятия, както и други форми на предприятия. Тъй като основният акцент при тях не е върху реализирането на печалби, а върху създаването на споделена стойност и социално въздействие за хората, тези предприятия са в състояние да действат като двигател за социалните иновации, прозрачното управление и солидарността, като реинвестират по-голямата част от печалбите или излишъците си в своите цели. Следва да се обърне внимание и на специфичните нужди на потенциалните нови предприемачи, например сред младите и жените, възрастните хора и лицата с увреждания.

(25)

Програмата следва да взима предвид МСП съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (13). При прилагането на настоящия регламент по отношение на МСП Комисията следва да се консултира с всички заинтересовани страни, включително публичните и частните организации на държавите членки, представляващи МСП, и организациите на държавите членки за насърчаване на търговията.

(26)

Програмата следва да подкрепя и насърчава културата на иновации, развиването на промишлени екосистеми, способни да стимулират стартиращи предприятия и растежа на МСП, съсредоточеността върху всички МСП в състояние да се справят с предизвикателствата на екологичния и цифровия преход и все по-конкурентната и бързо развиваща се среда. Програмата следва да бъде насочена към подкрепа за процеса на внедряване на иновации чрез насърчаване на нови бизнес модели на сътрудничество, дейност в мрежи и споделяне на знания и ресурси, включително в рамките на европейските партньорства между клъстери и организации за бизнес контакти в мрежа.

(27)

При изготвянето на работни програми за предоставяне на подкрепа за МСП следва да се вземат предвид стратегическите разпоредби на стратегията за МСП и Законодателния акт за малкия бизнес, както и контекстът, в който работят МСП, както е описан в прегледа на постиженията на МСП. Внимание следва да се обърне и на мрежата на представителите на МСП.

(28)

Много от проблемите, свързани с конкурентоспособността в Съюза, се отнасят до трудностите на МСП при получаването на достъп до финансиране. Тези проблеми възникват, тъй като МСП срещат затруднения при доказването на своята кредитоспособност и не разполагат с достатъчно активи като залог за заемодателите (т.е. обезпечение/гаранции) или защото им липсва осведоменост за вече съществуващите механизми в подкрепа на дейностите им на равнището на Съюза, на национално или местно равнище. Допълнителни предизвикателства за финансирането произтичат от необходимостта МСП да останат конкурентоспособни, като участват активно наред с другото в дейности по внедряване на иновации, цифровизация и интернационализация, както и по повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната си ръка. Ограниченият достъп до финансиране оказва отрицателно въздействие върху създаването, растежа и процента на оцеляване на предприятията, както и върху готовността на новите предприемачи да поемат управлението на жизнеспособни предприятия в рамките на наследяването на дейността им.

(29)

Недостигът на умения е основна пречка за растежа на предприятията в Съюза. За да се насърчи предприемачеството в Съюза и да се подкрепят растежът на МСП и техният цифров и екологичен преход, Програмата следва да насърчава и улеснява достъпа до умения и схеми за наставничество за МСП, и по-специално развиването на технологични, предприемачески и управленски умения. Като прави това, Комисията следва да осъществява координация с инициативите, предприемани по други програми на Съюза, национални и регионални програми, за да се постигнат повече полезни взаимодействия и да се избегне припокриването на дейности.

(30)

За да се преодолее неефективността на пазара и да се гарантира, че МСП, включително стартиращите и разрастващите се предприятия, ще продължат да играят своята роля като основа за конкурентоспособността на икономиката на Съюза, МСП се нуждаят от допълнителна подкрепа под формата на дългови и капиталови инструменти, въведени по компонента на политиката, свързан с МСП, на фонда InvestEU, създаден с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (14). Механизмът за гарантиране на заеми, създаден с Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15), е с доказана добавена стойност и се очаква да има благоприятен принос за най-малко 500 000 МСП. Би могло да се обърне по-голямо внимание на повишаването на осведомеността на потенциалните бенефициери за наличието на програмата InvestEU за МСП.

(31)

Действията по Програмата следва да бъдат насочени към постигане на нейните цели на политиката не само чрез предоставяне на безвъзмездни средства, но и чрез улесняване на достъпа до финансови инструменти и бюджетни гаранции, въведени по компонента на политиката, свързан с МСП, на фонда InvestEU, и следва да засилват полезните взаимодействия с други програми на Съюза. Всички действия следва да имат ясна добавена стойност от Съюза.

(32)

Програмата следва да осигурява ефективна подкрепа за МСП през целия им жизнен цикъл, като предоставя подпомагане — от помощ за МСП в намирането на партньори за съвместни проекти до търговска реализация и достъп до пазара, изграждане на капацитет и насърчаване на сътрудничеството сред клъстерите и организациите за бизнес контакти в мрежа. Тя следва също така да оказва подкрепа за екологичния и цифровия преход на МСП и да се основава на уникалните знания и експертния опит, натрупани по отношение на МСП, както и на дългия опит в работата със заинтересовани страни на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище. Тази подкрепа следва да се основава на опита от мрежата Enterprise Europe (EEN) в качеството ѝ на единно звено за контакт за подобряване на конкурентоспособността на МСП и за развиване на дейността им в рамките на вътрешния пазар и извън него. EEN продължава да предоставя услуги по линия на други програми на Съюза, по-специално „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (16), чрез финансовите ресурси на тези програми. EEN следва също така да улеснява засиленото участие на МСП в развиването на инициативи по политиката за вътрешния пазар, като обществени поръчки и процеси по стандартизация. EEN следва да подобри сътрудничеството с европейските цифрови иновационни центрове по линия на програма „Цифрова Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета (17), и с консултантския център InvestEU. Също така успешната схема за наставничество — „Еразъм за млади предприемачи“ – следва да продължи да бъде инструментът, даващ възможност на нови или кандидат-предприемачи да придобиват стопански и управленски опит, като се свързват с подходящ опитен предприемач от друга държава и се учат от него, и по този начин укрепват своите предприемачески таланти. Програмата следва да разширява географския обхват и по този начин да предлага на предприемачите по-широк набор от възможности за установяване на подходящ контакт, допълвайки други инициативи на Съюза, когато е уместно.

(33)

Допълнителни усилия следва да се положат, за да се намали административната тежест и инициативите по Програмата да станат по-достъпни, като се намалят разходите на МСП, свързани с един сложен процес на кандидатстване и сложни изисквания за участие. В този контекст EEN следва да бъде основното информационно звено за МСП, които се интересуват от достъпа до средства от Съюза, функциониращо като единно звено за контакт и предоставящо им специално предназначени за тях насоки. Важно е опитът от съществуващите мерки в подкрепа на МСП да служи като основа, като същевременно се запази възможността за адаптирането им в контекста на променящите се условия за МСП в рамките на вътрешния пазар, особено тези във връзка с цифровизацията и регулаторната тежест.

(34)

Тъй като клъстерите осигуряват благоприятна и устойчива бизнес среда, те са стратегически инструмент за оказване на подкрепа за конкурентоспособността и разширяването на дейността на МСП. Те могат да улеснят екологичния и цифровия преход на промишлеността, включително услугите, и да засилят икономическото развитие на регионите чрез създаването на растеж и работни места. Важно е инициативите за съвместни клъстери да постигнат критичен обем, туй като това ще ускори растежа на МСП. Като свързват специализирани промишлени екосистеми, клъстерите създават нови бизнес възможности за МСП и ги интегрират по-добре във веригите на Съюза и световните стратегически вериги за създаване на стойност. Следва да бъде оказана подкрепа за разработването на транснационални и междурегионални стратегии за партньорство и за осъществяването на съвместни дейности, подкрепяни от Европейската платформа за клъстерно сътрудничество и нейния Европейски център за знания в областта на ресурсната ефективност. Подкрепата следва също така да включва помощ за МСП за работа в екип с МСП и от трети държави. Устойчивите партньорства следва да бъдат насърчавани чрез предоставяне на продължаващо финансиране при постигането на междинни цели по отношение на ефективността на изпълнението и участието. Пряката подкрепа за МСП следва да се осъществява посредством клъстерни организации за следните цели: насърчаване на внедряването на авангардни технологии, нови бизнес модели, решения за ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите, творчество и дизайн, усъвършенстване на уменията, привличане на таланти, ускоряване на предприемачеството и интернационализация. За да се улеснят промишленият преход и изпълнението на стратегии за интелигентна специализация, в допълнение към посочената пряка помощ за МСП следва да бъдат включени и други специализирани участници за оказване на подкрепа на МСП. Следователно Програмата следва да има принос за иновационните центрове на Съюза, по-специално за цифровите му иновационни центрове, и за инвестициите, правени в рамките на политиката на сближаване и програма „Хоризонт Европа“, и да изгражда връзки с тези центрове. Може да бъдат проучени и полезните взаимодействия с програмата „Еразъм+“, създадена с Регламент (ЕС) ХХХХ/ХХХ на Европейския парламент и на Съвета (18).

(35)

Програмата следва да спомага за укрепване на отношенията между предприятията, особено МСП, от една страна, и университетите, научноизследователските центрове и други институции, участващи в процеса на създаване и разпространение на знания, от друга. Тази връзка може да спомогне за подобряване на способността на предприятията за справяне със стратегическите предизвикателства, които поражда новата международна обстановка.

(36)

Поради по-малкия си размер МСП се сблъскват със специфични пречки по отношение на растежа. За тях е особено трудно да се развиват и да разширяват някои от бизнес дейностите си. Въз основа на успеха, извлечените поуки и опита във връзка с инструмента за МСП и клъстерните проекти на Съюза за нови промишлени вериги за създаване на стойност в рамките на „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (19), Програмата следва да предоставя подкрепа за дейности по разрастването на МСП на всички ключови етапи от тяхното развитие, включително подкрепа за дейности по интернационализация, внедряване на иновации и търговска реализация. Тази подкрепа ще допълва подкрепата от Европейския съвет по иновациите в рамките на „Хоризонт Европа“, която ще бъде основно съсредоточена върху радикалните и революционни иновации, и следователно върху новаторските МСП, насочени по-специално към иновациите, създаващи пазари, като същевременно се подкрепят всички видове иновации, включително постепенните иновации.

(37)

Творчеството и всички форми на иновации, включително иновации за повишаване на ресурсната и енергийната ефективност, са от решаващо значение за конкурентоспособността на промишлените вериги за създаване на стойност в Съюза. Те са катализатори за модернизацията на предприемаческия и промишления сектор и допринасят за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж. Внедряването им от МСП обаче все още изостава. Поради това Програмата следва да подкрепя целенасочените действия, мрежите и партньорствата за основани на творчеството иновации, за да даде възможност на МСП за овладяване на екологичния и цифровия преход по всички промишлени вериги за създаване на стойност и екосистеми.

(38)

Европейските стандарти играят важна роля на вътрешния пазар. Те са от жизненоважно значение за конкурентоспособността на предприятията, и особено на МСП. Европейските стандарти са също така ключов инструмент в подкрепа на законодателството и политиките на Съюза в редица ключови области, чрез които се цели насърчаване на екологичния и цифровия преход, например енергетиката, изменението на климата и опазването на околната среда, информационните и комуникационните технологии, устойчивото използване и рециклирането на ресурсите, иновациите, безопасността на продуктите, защитата на потребителите, безопасността на работниците и условията на труд, и застаряването на населението, поради което имат положителен принос за обществото като цяло. За да бъде приносът им максимален, опитът показва, че трябва да се подобрят бързината и своевременността на изготвяне на стандартите и да се положат повече усилия с цел по-активно включване на всички заинтересовани лица, включително такива, представляващи потребителите.

(39)

Дейностите в сферата на европейската стандартизация се уреждат с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (20) и се изпълняват посредством дългогодишно публично-частно партньорство, което е от основно значение за постигането на целите, определени в посочения регламент, както и тези, съдържащи се в общите и секторните политики на Съюза в областта на стандартизацията.

(40)

Наличието на добре функционираща обща рамка за финансова и нефинансова отчетност е от съществено значение за вътрешния пазар, за ефективното функциониране на финансовите пазари и за постигането на интегриран пазар за финансови услуги в контекста на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

(41)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (21) Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Съвета по международни счетоводни стандарти, и свързаните с тях тълкувания на Комитета за разяснения на МСФО трябва да бъдат включени в правото на Съюза, за да бъдат прилагани от дружествата, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в Съюза, единствено ако МСФО отговарят на изискванията, посочени в същия регламент, включително изискването отчетите да дават „вярна и точна представа“, както е предвидено в Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (22), и да допринасят за европейския обществен интерес. Такива международни счетоводни стандарти следва да бъдат разработвани в условията на прозрачност и демократична отчетност. Следователно МСФО играят важна роля при функционирането на вътрешния пазар, поради което Съюзът е пряко заинтересован да гарантира, че процесът, чрез който се разработват и одобряват МСФО, води до установяването на стандарти, съответстващи на изискванията на правната уредба на вътрешния пазар. Поради това е от съществено значение в Програмата да се установят подходящи механизми за финансиране на Фондацията за МСФО.

(42)

Предвид ролята на Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG) за извършването на оценка дали МСФО отговарят на изискванията на правото и политиката на Съюза, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1606/2002, е необходимо също така Съюзът да осигури стабилно финансиране за EFRAG и съответно да допринесе за обезпечаване на необходимите средства чрез Програмата. Техническата работа на EFRAG следва да бъде съсредоточена върху предоставянето на технически консултации на Комисията относно одобрението на МСФО, както и върху подходящото ниво на участие на Съюза в процеса на разработване на тези МСФО, и следва да гарантира, че интересите на Съюза се отчитат в необходимата степен в процеса на определяне на международни стандарти. Посочените интереси следва да включват концепцията за „предпазливост“, запазването на изискването за „вярна и точна представа“, предвидено в Директива 2013/34/ЕС, и за европейския обществен интерес, определен в Регламент (ЕО) № 1606/2002, като се отчита въздействието на МСФО върху финансовата стабилност и икономиката. Като част от EFRAG беше създадена Европейска лаборатория за корпоративна отчетност с цел насърчаване на иновациите и развиването на най-добри практики за корпоративно отчитане. Тя предоставя форум, в който дружествата и инвеститорите могат да обменят най-добри практики по-специално в областта на нефинансовото отчитане и отчитането във връзка с устойчивостта. Въз основа на тази работа EFRAG също следва да допринася за разработването на стандарти за нефинансова отчетност.

(43)

В областта на задължителния одит през 2005 г. Мониторинговата група — международна организация, която отговаря за наблюдението на реформата на управлението на Международната федерация на счетоводителите (МФС) — създаде Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB). Ролята на PIOB е да наблюдава процеса, който води до приемането на Международни стандарти за одит (ISA), и други дейности на МФС от обществен интерес. ISA могат да бъдат приети за прилагане в Съюза, при условие по-специално, че са разработени в рамките на надлежен процес, при публичен надзор и прозрачност в съответствие с изискванията по член 26 от Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23). Предвид въвеждането на ISA в Съюза и ключовата роля на PIOB за гарантиране на съответствието им с изискванията, установени в Директива 2006/43/ЕО, е важно в Програмата да се осигурят подходящи механизми за финансиране на PIOB.

(44)

Съюзът способства да се осигури високо равнище на защита на потребителите, да им се предоставят повече възможности и те да се поставят в центъра на вътрешния пазар, като подкрепя и допълва политиките на държавите членки в стремеж да гарантира, че, когато действат като потребители, гражданите могат да използват пълноценно предимствата на вътрешния пазар, като същевременно тяхната безопасност и законните и икономическите им интереси са ефективно обезпечени чрез конкретни действия. Необходимо е също така Съюзът да гарантира, че законодателството за защита на потребителите и за безопасност на продуктите се прилага правилно и по еднакъв начин навсякъде и че предприятията се ползват от еднакви условия, вследствие на което конкуренцията на вътрешния пазар е лоялна. Освен това е необходимо на потребителите да се предоставят повече възможности, стимули и съдействие да вземат устойчиви и информирани решения, като по този начин се допринесе за устойчива, енергийно и ресурсно ефективна и кръгова икономика.

(45)

Програмата следва да цели повишаване на осведомеността на потребителите, предприятията, представители на гражданското общество и органите по отношение на законодателството на Съюза за защита на потребителите и безопасност на продуктите. Наред с това тя следва да предостави повече възможности на потребителите и техните представителни организации на национално равнище и на равнището на Съюза. Това следва да бъде осъществено по-конкретно чрез оказване на подкрепа на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) — утвърдена и общопризната неправителствена организация с дългогодишна практика, представляваща интересите на потребителите по въпроси, засягащи всички релевантни политики на Съюза, което е позволило на тази организация да развие засилено взаимодействие за подобряване на защитата на потребителите. Това следва да бъде осъществено по-специално и чрез подкрепа за Европейската асоциация за координация на представляването на интересите на потребителите в процеса на стандартизация (ANEC), която представлява интересите на потребителите по въпроси, свързани със стандартизацията. В този процес следва да се обърне особено внимание на новите пазарни потребности в контекста на насърчаването на устойчивото потребление, като се акцентира по-специално на действията за борба с практиките за планирано остаряване, които са заблуждаващи, и с други подвеждащи практики, като неверните твърдения за екологосъобразност, чрез по-добро информиране на потребителите за трайността и възможностите за ремонт. Специално внимание следва да се обърне също на преодоляването на слабостите и преодоляването на предизвикателствата, пораждани от цифровизацията на икономиката, например по отношение на свързаните с интернет продукти, „интернет на нещата“, изкуствения интелект и използването на алгоритми, и развитието на нови модели на потребление и бизнес модели. Програмата следва да подкрепя действия за изготвянето на релевантна информация за пазарите, включително публикуването на индекси на Съюза за потребителите.

(46)

Програмата следва да подкрепя националните компетентни органи, включително отговарящите за контрола за безопасността на продуктите, които си сътрудничат, по-специално чрез системата на Съюза за бърз обмен на информация за опасни продукти. Наред с това тя следва да способства за прилагането на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24) и Регламент (ЕО) № 765/2008 по отношение на защитата на потребителите и безопасността на продуктите и да подкрепя Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите и международното сътрудничество между компетентните органи в трети държави и в Съюза. Програмата следва също да се стреми да гарантира достъп на всички потребители и търговци до качествени механизми за извънсъдебно разрешаване на спорове, онлайн решаване на спорове и до информация за процедурите за участие в искове за правна защита.

(47)

Програмата следва да подкрепя и мрежата на европейските потребителски центрове, която помага на потребителите да се ползват от предоставяните им от Съюза потребителски права при трансграничното закупуване на стоки и услуги в рамките на вътрешния пазар и Европейското икономическо пространство, било то онлайн или при пътуване. Обхващащата 29 центъра мрежа, която над 15 години бе финансирана съвместно от програмите на Съюза за потребителите, е доказала своята добавена стойност за укрепване на доверието на потребителите и търговците във вътрешния пазар. Тя обработва над 120 000 искания на потребители годишно и достига до милиони граждани чрез своите медийни и онлайн информационни дейности. Тази мрежа е една от най-високо ценените мрежи в Съюза за оказване на съдействие на гражданите и повечето от нейните центрове разполагат със звена за контакт, предоставящи съвети по въпроси, свързани с правото в областта на вътрешния пазар, като например Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (25). Оценките подчертаха колко е важно центровете да продължат да функционират. Мрежата на европейските потребителски центрове може да бъде и важен източник на информация за предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват потребителите на местно равнище, които са от значение за изготвянето на политиките на Съюза и за защитата на интересите на потребителите. Планира се също така мрежата да постигне договорености за реципрочност със сходни структури в трети държави.

(48)

Директиви 98/6/ЕО (26), 2005/29/ЕО (27), 2011/83/ЕС (28), (ЕС) 2019/2161 (29) и (ЕС) 2020/1828 (30) на Европейския парламент и на Съвета бяха приети с цел да се гарантира, inter alia, равното третиране на потребителите в рамките на вътрешния пазар по отношение на трансграничните въпроси, като например продажбата на несъответстващи на изискванията продукти в автомобилния сектор, двойните стандарти за качество на продуктите или проблемите на пътниците при отмяна или голямо закъснение на полети. Тези нормативни актове са насочени и към укрепване на капацитета за правоприлагане на държавите членки, повишаване на безопасността на продуктите, разширяване на международното сътрудничество и създаване на нови възможности за правна защита, по-специално чрез представителни искове от квалифицирани органи. През май 2017 г. Комисията извърши проверка за пригодност на правото за защита на потребителите и маркетинговото право на Съюза, която разкри необходимостта от по-добро прилагане на правилата и от улесняване на правната защита, когато потребители са били увредени от нарушения на правото за защита на потребителите. С оглед на тази проверка за пригодност, подкрепата за цялостното изпълнение на посочените директиви и действия и насърчаването на трансграничното им прилагане следва да бъдат приоритет.

(49)

Гражданите са особено засегнати от функционирането на финансовите пазари и следователно трябва да бъдат допълнително информирани за съответните права, рискове и ползи. Финансовите пазари са ключов елемент на вътрешния пазар и се нуждаят от стабилна рамка за регулиране и надзор, която гарантира не само финансова стабилност и устойчивост на икономиката, но осигурява и висока степен на защита на потребителите и останалите крайни ползватели на финансови услуги, включително индивидуални инвеститори, вложители, титуляри на застрахователни полици, членове и бенефициери на пенсионни фондове, индивидуални акционери, заемополучатели и МСП. Програмата следва да допринася за повишаване на капацитета на потребителите и останалите крайни ползватели на финансови услуги да участват в изготвянето на политиките, включително чрез изготвянето и разпространението на ясна, пълна и лесна за ползване информация относно продуктите, предоставяни на финансовите пазари.

(50)

Поради това Програмата следва да продължи да подкрепя специфичните дейности, обхванати от програмата за изграждане на капацитет за периода 2017—2020 г. за засилване на участието на потребителите и другите крайни ползватели на финансови услуги в изготвянето на политиката на Съюза, предвидена в Регламент (ЕС) 2017/826 на Европейския парламент и на Съвета (31), с която бяха продължени пилотния проект и подготвителното действие за периода 2012—2017 г. Това е необходимо, за да се гарантира, че изготвящите политиките са запознати със становищата на заинтересованите страни, различни от тези на специалистите от финансовия сектор, и да се осигури по-добро представителство на интересите на потребителите и другите крайни ползватели на финансови услуги. Програмата следва непрекъснато да развива своята методика и най-добри практики относно начините за повишаване на ангажираността на потребителите и на крайните ползватели на финансови услуги, за да се установят проблемите, които са от значение за изготвянето на политиките на Съюза, и да се гарантира защитата на интересите на потребителите в областта на финансовите услуги. Това следва да подобри политиките за финансовите услуги, особено онези, които са насочени към по-добро разбиране от обществеността на належащите проблеми при финансовото регулиране и по-висока финансова грамотност.

(51)

В контекста на пилотния проект и на подготвителното действие за 2012—2017 г. Комисията отпусна безвъзмездни средства на две организации след открита годишна покана за представяне на предложения. Двете организации са Finance Watch, създадена през 2011 г. с безвъзмездни средства от Съюза като международно сдружение с нестопанска цел съгласно белгийското право, и Better Finance, която е резултат на последователни реорганизации и преименувания след 2009 г. на вече съществуващи европейски федерации на инвеститори и акционери. Програмата за изграждане на капацитет, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2017/826, определя същите тези две организации за единствени бенефициери. Следователно е необходимо съфинансирането на тези организации да продължи в контекста на Програмата. Това финансиране обаче следва да бъде подложено на задълбочена оценка на ефективността и оказаното въздействие спрямо постигането на преследваните цели. В тази връзка, ако се появят други потенциални бенефициери, сред чиито основни цели и дейности се нарежда и представителство на интересите на потребителите и крайните ползватели на равнището на Съюза и чиято членска маса има широк географски обхват и покрива широк спектър от интереси, за тях следва да бъде отворена покана за представяне на предложения.

(52)

Ефективното функциониране на вътрешния пазар и защитата на потребителите изискват високо равнище на здравна защита в сферата на растенията, животните, храните и фуражите. Наличието на безопасна и устойчива верига за доставки на храни е предпоставка за функционирането на обществото и за вътрешния пазар. Предотвратяването на трансгранични здравни кризи и на свързани с храните кризи е изключително важно, тъй като те нарушават функционирането на вътрешния пазар, като ограничават движението на хора и стоки и предизвикват смущения в производството и потреблението. Поради това Програмата следва да подкрепя конкретни действия, например предприемане на спешни мерки в кризисни ситуации, засягащи здравето на животните и растенията.

(53)

Общата цел на правото на Съюза в областта на растенията, животните, храните и фуражите е да обезпечи високо ниво на защита на здравето на хората, животните и растенията по цялата хранителна верига, да способства за постигането на по-хуманно отношение към животните, да допринесе за високо равнище на защита и информация за потребителите и високо равнище на опазване на околната среда, включително за опазването на биологичното разнообразие, като се отчитат ситуациите, предизвикани от потенциалното въздействие на изменението на климата в държавите членки, и едновременно с това се подобрява устойчивостта на производството на храни и фуражи, допринася се за постигането на продоволствена сигурност и достъпни цени, за намаляване на разхищението на храни, за повишаване на стандартите за качество на продуктите в целия Съюз, за засилване на конкурентоспособността на хранителната и фуражната промишленост на Съюза и за създаването на работни места, включително чрез стимулиране на научните изследвания и иновациите.

(54)

С оглед на специфичния характер на действията, отнасящи се до високо ниво на защита на здравето на хората, животните и растенията, е необходимо в настоящия регламент да бъдат предвидени специални критерии за допустимост по отношение на предоставянето на безвъзмездни средства и използването на обществени поръчки. По-специално, чрез дерогация от принципа за забрана за отпускане със задна дата, заложен в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (32) („Финансовия регламент“), разходите за спешни мерки, поради неотложния им и непредвидим характер, следва да бъдат допустими, включително разходите, извършени в резултат на съмнение за поява на болест или вредител, при условие че тази поява впоследствие бъде потвърдена и съобщена на Комисията. Комисията следва да поеме съответните бюджетни задължения и да извърши плащането на допустимите разходи след подписване на правните задължения и оценка на заявленията за плащане, представени от държавите членки. Допустими следва да бъдат и разходите за мерки за наблюдение, превенция и защита, предприети в случай на пряка заплаха за здравния статус в Съюза вследствие на появата или развитието на територията на трета държава, държава членка или нейни отвъдморски страни и територии на някои болести по животните и зоонози, както и разходите за предприети мерки за защита или други относими дейности, извършени в подкрепа на фитосанитарния статус в Съюза.

(55)

Като се има предвид нарастващата глобализация в сферата на растенията, животните, храните и фуражите, официалният контрол, извършван от държавите членки, е основен инструмент за проверка и мониторинг на въвеждането, спазването и прилагането на съответните изисквания на Съюза, включително по отношение на вноса. Ефективността и ефикасността на системите за официален контрол играят решаваща роля за поддържането на висока степен на безопасност по цялата хранителна верига и на доверието на потребителите, като същевременно осигуряват високо ниво на опазване на околната среда и хуманно отношение към животните. За такива мерки за контрол следва да се осигури финансова подкрепа от Съюза. По-специално следва да се осигури финансов принос за референтните лаборатории на Европейския съюз, за да се подпомогне покриването на разходите, произтичащи от изпълнението на одобрени от Комисията работни програми, като такъв принос може да се предостави и на националните фитосанитарни референтни лаборатории и националните референтни лаборатории за здравето на животните, които съгласно Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (33) следва да се ползват от адекватни финансови ресурси, предоставени от държавите членки, при условие че може ясно да се демонстрира, че извършваните дейности представляват добавена стойност от Съюза и че по Програмата е налично достатъчно финансиране за оказване на подкрепа на тези дейности. Освен това, тъй като ефективността на официалния контрол зависи също от присъствието в контролните органи на служители, които са добре обучени и добре запознати с правото на Съюза, Съюзът следва да може да допринася за тяхното обучение и подходящи програми за обмен, организирани от компетентните органи.

(56)

Антимикробната резистентност е все по-сериозен здравен проблем в Съюза и в световен план. Поради това следва да е възможно по Програмата да се съфинансират мерки за оказване на подкрепа в борбата срещу антимикробната резистентност.

(57)

Висококачествената европейска статистика, разработвана, изготвяна и разпространявана по Програмата съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009, е от първостепенно значение за основаното на факти вземане на решения. Европейската статистика следва да се предоставя своевременно и следва да допринася за изпълнението на политиките на Съюза, посочени в ДФЕС, и по-специално за засиленото и интегрирано икономическо управление, социалното, икономическото и териториалното сближаване, устойчивото развитие, селскостопанската политика, социалното измерение на Европа и глобализацията.

(58)

Европейската статистика е абсолютно необходима за процеса на вземане на решения на Съюза и за измерване на ефективността и въздействието на инициативите на Съюза. Поради това е важно да се осигури непрекъснато предоставяне и разработване на европейска статистика, като се възприеме подход на равнището на Съюза в по-широк контекст от вътрешния пазар, за да се обхванат всички дейности и области на политиката на Съюза, включително да се предостави възможност на предприятията и гражданите да вземат информирани решения.

(59)

Предвид хоризонталния характер на рамката за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика по смисъла на Регламент (ЕО) № 223/2009, по отношение на нея се прилагат специфични изисквания, и по-специално изискванията, предвидени в посочения регламент, по отношение на спазването на статистическите принципи, както и функционирането на Европейската статистическа система и нейното управление, включително ролята и задачите, възложени на Комитета на Европейската статистическа система и на Комисията (Евростат), и създаването и изпълнението на програмирането на статистическите дейности.

(60)

Проектът на частта от Програмата относно рамката за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика беше представен за предварително разглеждане на Комитета на Европейската статистическа система в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009.

(61)

Съюзът и държавите членки са поели ангажимент да играят водеща роля в изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Чрез приноса си за изпълнението на Програмата до 2030 г. Съюзът и държавите членки ще спомогнат за изграждането на по-силна, по-устойчива, приобщаваща, сигурна и благоденстваща Европа. Програмата следва да допринася за изпълнението на Програмата до 2030 г., включително чрез балансиране на икономическото, социалното и екологичното измерение на устойчивото развитие, като за тази цел се предвиди ясен и видим ангажимент за интегриране на целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации.

(62)

Като се има предвид значението на борбата с изменението на климата съгласно ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и целите на ООН за устойчиво развитие, с настоящата програма се цели да се допринесе за интегриране на действията в областта на климата и за постигане на общата цел 30 % от бюджетните разходи на Съюза да се насочат към цели във връзка с климата. Необходимите действия ще бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на Програмата и ще бъдат преразгледани в рамките на съответните процеси на оценка и преглед. В този контекст, Програмата следва да подкрепя дейности, които се осъществяват при зачитане на стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и които няма да нанесат значителни вреди на екологичните цели по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (34).

(63)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (35) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(64)

Споразумението за Европейското икономическо пространство (36) предвижда сътрудничество в областите от обхвата на Програмата между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, участващи в Европейското икономическо пространство (ЕИП), от друга. Освен това следва да бъде възможно Програмата да се отвори за участие на присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални кандидатки, държави в рамките на Европейската политика за съседство и други трети държави. Освен това в областта на европейската статистика Програмата следва да бъде отворена за Швейцария в съответствие със Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за сътрудничество в областта на статистиката (37).

(65)

Трети държави, които са членки на ЕИП, могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство, което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(66)

Финансовият регламент се прилага за настоящата програма. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(67)

Действията, изпълнявани в рамките на предходните програми и бюджетни редове, се оказаха адекватни и следва да бъдат запазени. Въведените по Програмата нови действия имат за цел по-специално да засилят по-специално доброто функциониране на вътрешния пазар. От съображения за по-голямо опростяване и гъвкавост при изпълнението на Програмата и съответно за по-оптимално реализиране на нейните цели, действията следва да бъдат определени само посредством общи, широкоприложими категории. В Програмата следва да бъдат включени и списъци с примерни дейности, свързани със специфични цели в областите на конкурентоспособността и защитата на потребителите, или специфични дейности, произтичащи от регулаторни изисквания, например специфични дейности в областта на стандартизацията, надзора на пазара, растенията, животните, храните и фуражите и европейската статистика.

(68)

Необходимо е да се уточнят някои категории допустими за финансиране субекти, както и субектите, които следва да бъдат допустими за финансиране без покана за представяне на предложения.

(69)

Предвид нарастващата взаимосвързаност и цифровизация на глобалната икономика Програмата следва да продължи да предлага възможност за включване в определени дейности на външни експерти, например служители на трети държави, представители на международни организации или икономически оператори.

(70)

Необходимо е да се определят специфични критерии за правилата за съфинансиране и допустимите разходи. Тъй като за някои от специфичните цели може да бъде необходимо размерът на допустимите разходи да се финансира изцяло, следва да се допуска дерогация от член 190 от Финансовия регламент.

(71)

Съгласно член 193, параграф 2, втора алинея, буква а) от Финансовия регламент безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. В подобни случаи разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, по принцип не са допустими, но по изключение това следва да бъде възможно, като се има предвид забавеното влизане в сила на настоящата програма и за да се избегне прекъсване в подкрепата от Съюза, което би могло да накърни интересите на Съюза. По тази причина, когато това е необходимо за да се осигури приемственост и за ограничен срок в началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., разходите за действие, което вече е започнало, следва да бъдат допустими от 1 януари 2021 г., дори ако тези разходи са направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства. По същите причини и при същите условия и като дерогация от член 193, параграф 4 от Финансовия регламент разходи, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства следва да бъдат допустими, когато става дума за безвъзмездни средства за оперативни разходи.

(72)

В съответствие с ангажимента на Комисията, заявен в съобщението ѝ от 19 октомври 2010 г.„Преглед на бюджета на ЕС“, и за да се осигури съгласуваност и опростяване на програмите за финансиране, ресурсите следва да бъдат споделени с други инструменти на Съюза за финансиране, ако предвидените действия по Програмата са насочени към цели, които са общи за различни инструменти за финансиране, като обаче се изключва двойно финансиране.

(73)

Програмата следва да допринесе за цялостната подкрепа, насочена към удовлетворяване на специфичните нужди на най-отдалечените региони и тяхното интегриране във вътрешния пазар, което неотдавна беше отново потвърдено от Комисията в съобщението ѝ „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“.

(74)

Програмата следва да насърчава полезното взаимодействие, като в същото време избягва дублирането със свързани програми и действия на Съюза в същата област. Действията по Програмата следва да допълват действията по програми „Митници“ и „Фискалис“, създадени съответно с Регламент (ЕС) 2021/444 на Европейския парламент и на Съвета (38) и Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Фискалис“ за сътрудничество в областта на данъчното облагане, които също са насочени към оказване на подкрепа и подобряване на функционирането на вътрешния пазар.

(75)

Програмата следва да насърчава полезното взаимодействие и взаимното допълване по отношение на подкрепата за МСП и предприемачеството по линия на Европейския фонд за регионално развитие, създаден с Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд. Освен това компонентът на политиката, свързан с МСП, на фонд InvestEU ще гарантира подкрепа посредством дългови и капиталови инструменти за подобряване на достъпа на МСП до финансиране и наличието на финансиране за МСП. Програмата следва да се стреми и към полезни взаимодействия с Космическата програма, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета (39), по отношение на насърчаването на МСП да се ползват от революционни иновации и други решения, разработени в рамките на тази програма.

(76)

Програмата следва да насърчава полезните взаимодействия с програма „Хоризонт Европа“, чиято цел е да се насърчават научните изследвания и иновациите. Това следва да се отнася по-специално за взаимното допълване с действията на бъдещия Европейски съвет по иновациите за новаторски дружества, както и за подкрепата за услугите за МСП, по-специално чрез мрежата EEN.

(77)

Програмата следва да насърчава полезните взаимодействия и взаимното допълване по отношение на програма „Цифрова Европа“, с която се цели насърчаване на цифровизацията на икономиката на Съюза и публичния сектор, като същевременно се повишава киберсигурността.

(78)

Освен това с Програмата следва да се търсят полезни взаимодействия с програма „Правосъдие“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/693 на Европейския парламент и на Съвета (40), която има за цел да подпомогне по-нататъшното развитие на европейско пространство на правосъдие за ефективност на националните правосъдни системи, тъй като това е от ключово значение за осигуряването на условия за създаване на справедлива и разходно ефективна икономика на Съюза.

(79)

Програмата следва да насърчава полезните взаимодействия с програма „Еразъм+“, програма „Европейски корпус за солидарност“, създадена с Регламент (ЕС) ХХХХ/ХХХ на Европейския парламент и на Съвета (41), и Европейския социален фонд плюс, създаден с Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), в областта на трудовата и младежката мобилност, която е от основно значение за доброто функциониране на вътрешния пазар.

(80)

Накрая, действия като ветеринарни и фитосанитарни мерки в случай на кризи, свързани със здравето на животните и растенията, могат да се допълват от пазарно ориентирани интервенции в рамките на програмирането за общата селскостопанска политика на Съюза.

(81)

Действията, изпълнявани по Програмата, следва да имат явна добавена стойност от Съюза и да са насочени към коригиране на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации по пропорционален начин, без да се дублира или измества частното финансиране.

(82)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (42). Процедурата по консултиране следва да се използва за приемането на работни програми за изпълнение на действията, допринасящи за предоставянето на повече възможности на потребителите. Процедурата по разглеждане следва да се използва съответно за приемането на актове за изпълнение, свързани с действията, допринасящи за конкурентоспособността на МСП, и за приемането на актове за изпълнение, свързани с работните програми за изпълнение на действията, допринасящи за високо равнище на защита на здравето на хората, животните и растенията, за определяне на по-ниски нива на съфинансиране, когато това е необходимо за действията, отнасящи се до спешни ветеринарни и фитосанитарни мерки и годишните и многогодишните национални ветеринарни и фитосанитарни програми, както и за приемането на актове за изпълнение, свързани с работните програми за изпълнение на действията, допринасящи за безопасността на храните и фуражите.

(83)

Когато между специфичните цели на Програмата могат да бъдат реализирани полезни взаимодействия, необходимите разпоредби е възможно да бъдат въведени чрез съвместна работна програма.

(84)

Формите на финансиране от Съюза и методите на изпълнение на Програмата следва да се избират въз основа на способността им за постигане на специфичните цели на действията и на конкретни резултати, като се отчитат по-специално добавената стойност от Съюза, разходите за контрол, административната тежест и очакваният риск от неспазване. В това отношение следва да се вземе предвид възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и на финансиране, което не е свързано с разходи, съгласно член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(85)

За да се гарантира редовен мониторинг и докладване на постигнатия напредък и на ефективността и ефикасността на Програмата, от самото начало следва да се въведе подходяща рамка за мониторинг на действията и резултатите от нея. Този мониторинг и докладването следва да се основават на показатели, с които се измерва ефектът от действията по Програмата спрямо предварително определени основни параметри.

(86)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (43) настоящата програма следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на въздействието на Програмата по места. Комисията следва да изготви междинен доклад за оценка относно постигането на целите на подкрепяните по Програмата действия, относно резултатите и въздействието, ефикасността на използването на ресурсите и добавената стойност от Съюза, както и окончателен доклад за оценка на въздействието в по-дългосрочен план, резултатите и устойчивостта на действията, както и взаимодействието с други програми.

(87)

За мониторинг на подкрепата за МСП Програмата следва да използва измерими показатели за изпълнение. В зависимост от наличието на информация и когато е уместно, тези показатели следва да измерват резултатите и въздействието, постигнати от Програмата, спрямо нейните специфични цели и специфични целеви групи (например жени, младежи и възрастни хора). По-специално, при извършването на мониторинг е важно да се измерва подкрепата за екологичния и цифровия преход, интернационализацията и иновациите. Освен това при мониторинга следва да се вземат под внимание контекстуалните показатели, които не измерват резултатите по Програмата, а дават обща представа за средата, в която работят МСП.

(88)

Въз основа на болестите по животните, посочени в Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета (44), Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета (45), Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (46) и Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета (47), следва да се изготви неизчерпателен списък на болестите по животните и зоонозите, във връзка с които е допустимо финансиране по линия на спешните мерки и по програмите за ликвидиране, контрол и надзор.

(89)

С цел да се вземат предвид ситуации, предизвикани от болести по животните, които оказват значително влияние върху животновъдното производство или търговията с животни, развитието на зоонози, които представляват заплаха за хората, или развитието на науката или промените в епидемиологичната обстановка, както и болести по животните, които е вероятно да представляват нова заплаха за Съюза, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на изменението на списъка на болестите по животните и зоонозите. За да бъдат отчетени бъдещите промени по отношение на субектите, на които могат да бъдат предоставяни безвъзмездни средства по Програмата във връзка с представителството на интересите на потребителите на равнището на Съюза, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението на списъка на тези субекти. С цел да се гарантира ефективна оценка на напредъка към постигането на целите на Програмата, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението, когато е необходимо, на списъка на показателите, използвани за измерване на постигането на специфичните цели, както и във връзка с допълването на настоящия регламент чрез създаването на рамка за мониторинг и оценка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. Следва също да бъдат проведени консултации и със заинтересованите страни и асоциациите на потребителите. С цел осигуряване на равностойно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(90)

Съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета (48) физически лица и организации, установени в отвъдморски страни или територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(91)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (49) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (50), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (51) и (ЕС) 2017/1939 (52) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 OLAF има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (53). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(92)

Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание член 322 от ДФЕС, се прилагат към настоящия регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят, по-специално, процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, награди, непряко управление, финансови инструменти, бюджетни гаранции, финансова помощ и възстановяване на разходите на външните експерти и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

(93)

Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (54) урежда обработването на лични данни, извършвано в държавите членки в контекста на настоящия регламент и под надзора на компетентните органи на държавите членки. Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (55) урежда обработването на лични данни, извършвано от Комисията в рамките на настоящия регламент и под надзора на Европейския надзорен орган по защита на данните. Всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи трябва да бъде в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679, а всеки обмен или предаване на информация от страна на Комисията трябва да бъде в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Регламент (ЕС) 2018/1725.

(94)

Регламент (ЕО) № 223/2009 определя правила за изготвянето на статистически данни в съответствие с принципа на статистическата поверителност и постановява, че националните статистически институти или други национални органи и Комисията (Евростат) трябва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират хармонизирането на принципите и насоките, що се отнася до физическата и логическата защита на поверителните данни.

(95)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно създаването на програма за подобряване на функционирането на вътрешния пазар, конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, особено на МСП, и защитата на потребителите, за областта на растенията, животните, храните и фуражите, както и за рамката за програмиране и финансиране на разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика за периода 2021-2027 г., не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради трансграничния характер на засегнатите въпроси, а поради по-големия потенциал за действие на равнището на Съюза може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(96)

Програмата следва също да гарантира по-голяма видимост и последователност на действията на Съюза в областта на вътрешния пазар, конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, особено на МСП, и европейската статистика по отношение на гражданите на Съюза, предприятията и администрациите.

(97)

Тъй като разпоредбите за изменение на правните актове изчерпват своето действие в момента на влизането си в сила, а измененията, които те внасят в други правни актове, стават част от тези правни актове в същия този момент, отмяната на Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета (56) не засяга измененията, които вече са въведени с неговите разпоредби за изменение в други правни актове, и по-специално в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (57) и Директива 2008/90/ЕО на Съвета (58) по отношение на създаването на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, който остава в сила независимо от отмяната на Регламент (ЕС) № 652/2014.

(98)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа между програмите за периода 2014—2020 г. в областите конкурентоспособност и устойчивост на предприятията, особено на МСП, защита на потребителите, клиентите и крайните ползватели на финансови услуги, изготвяне на политиката в областта на финансовите услуги, областта на растенията, животните, храните и фуражите, и европейска статистика, създадени с Регламент (ЕС) № 1287/2013, Регламент (ЕС) № 254/2014 на Европейския парламент и на Съвета (59), Регламент (ЕС) 2017/826, Регламент (ЕС) № 258/2014 на Европейския парламент и на Съвета (60), Регламент (ЕС) № 652/2014, Регламент (ЕС) № 99/2013, и настоящата програма, по-специално по отношение на продължаването на многогодишните мерки и оценката на успехите по предишните програми, и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г. Считано от 1 януари 2028 г. бюджетните кредити за техническа и административна помощ следва да покриват, ако е необходимо, разходите, свързани с управлението на действия, които все още не са завършени към края на Програмата.

(99)

Поради закъснялото влизане в сила на настоящия регламент не е възможно да се спазят сроковете за приемане на работните програми в областта на растенията, животните, храните и фуражите и за представянето от държавите членки на техните ветеринарни и фитосанитарни програми за 2021 г. и 2022 г., нито е възможно Комисията да спази сроковете за одобряването им. За да се гарантира правилното изпълнение на действията в сферата на растенията, животните, храните и фуражите през 2021 г. и 2022 г., тези срокове не следва да се прилагат за 2021 г. и 2022 г.

(100)

Поради това Регламенти (ЕС) № 99/2013, (ЕС) № 1287/2013, (ЕС) № 254/2014 и (ЕС) № 652/2014 следва да бъдат отменени, считано от 1 януари 2021 г.,

(1)

При изпълнението на фондовете на Съюза трябва да се съблюдават хоризонталните принципи, определени в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в членове 9 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), включително принципите на субсидиарност и пропорционалност, определени в член 5 от ДЕС, като се взема предвид Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно членове 8 и 10 от ДФЕС Съюзът трябва да полага усилия за премахването на неравенствата и насърчаване на равенството между мъжете и жените, както и да се стреми да се бори с дискриминацията, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. При изпълнението на фондовете Комисията и държавите членки следва да се стремят към интегриране на перспективата за равенство между половете. Целите на фондовете на Съюза следва да се осъществяват в рамките на устойчивото развитие и целите на Съюза за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, както е предвидено в член 11 и член 191, параграф 1 от ДФЕС, като се взема предвид принципът „замърсителят плаща“.

(2)

На 17 ноември 2017 г. Европейският стълб на социалните права (наричан по-нататък „стълбът“) беше съвместно прокламиран от Европейския парламент, Съвета и Комисията като отговор на социалните предизвикателства в Европа. Предвид променящата се действителност в сферата на труда е необходимо Съюзът да бъде подготвен за настоящите и бъдещите предизвикателства на глобализацията и цифровизацията чрез постигане на по-приобщаващ растеж и подобряване на заетостта и социалните политики. 20-те ключови принципа на стълба се делят на три категории: равни възможности и достъп до пазара на труда; справедливи условия на труд; и социална закрила и приобщаване. Стълбът служи като всеобхватна ръководна рамка за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници (ЕФПГ), създаден с настоящия регламент, позволявайки на Съюза да прилага на практика съответните принципи в случай на големи преструктурирания.

(3)

На 20 юни 2017 г. Съветът одобри отговора на Съюза на Програмата на Организацията на обединените нации (ООН) за устойчиво развитие до 2030 г. Съветът подчерта значението на постигането на устойчиво развитие в трите измерения – икономическо, социално и екологично – по балансиран и интегриран начин. Изключително важно е устойчивото развитие да бъде интегрирано в рамката на политиката на Съюза и Съюзът да прояви амбиция в политиките, които използва в отговор на глобалните предизвикателства. Съветът приветства съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“, като първа стъпка за интегрирането на целите за устойчиво развитие на ООН и прилагането на устойчивото развитие като съществен ръководен принцип за всички политики на Съюза, включително чрез неговите финансови инструменти.

(4)

През февруари 2018 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ В съобщението се подчертава, че бюджетът на Съюза подпомага единствената по рода си европейска социална пазарна икономика. От първостепенно значение е да се подобрят възможностите за заетост и да се реагира на предизвикателствата, отнасящи се до уменията, особено свързаните с цифровизацията, автоматизацията и прехода към ефективна по отношение на ресурсите и устойчива икономика, като се спазва изцяло Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“). В многогодишната финансова рамка за периода 2021 г.—2027 г. (наричана по-нататък „МФР за периода 2021—2027 г.“), създадена с Регламент на Съвета (ЕС, Евратом) № 2020/2093 (4), бюджетната гъвкавост ще бъде ключов принцип. Ще продължат да се прилагат механизми за гъвкавост, които да позволят на Съюза да реагира по-навременно и да гарантира използване на бюджетните ресурси там, където има най-спешна нужда от тях.

(5)

В своята Бяла книга за бъдещето на Европа от 1 март 2017 г. Комисията изразява загриженост във връзка с изолационистките движения и растящите съмнения относно ползите от отворената търговия и социалната пазарна икономика на Съюза като цяло.

(6)

В своя Документ за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията от 10 май 2017 г. Комисията определя комбинацията от глобализацията в търговията и технологичните промени като основен двигател за увеличеното търсене на квалифицирана работна ръка и намалелия брой на работните места, изискващи по-ниска квалификация. Макар да се отчитат преимуществата от една по-отворена търговия, Комисията смята, че са необходими подходящи инструменти за преодоляване на свързаните с нея отрицателни странични ефекти. Тъй като настоящите ползи от глобализацията вече са неравномерно разпределени между хората и регионите и оказват значително въздействие върху търпящите неблагоприятните последствия, съществува опасност технологичните и екологичните промени да засилят още повече тези последствия. Поради това, в съответствие с принципите на солидарност и устойчивост, ще бъде необходимо да се гарантира по-справедливо споделяне на ползите от глобализацията чрез уравновесяване на икономическия растеж и технологичния напредък с подходяща социална закрила и активна подкрепа за достъп до възможности за заетост, в това число самостоятелна заетост.

(7)

В своя Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС от 28 юни 2017 г. Комисията подчертава необходимостта от намаляване на икономическите и социалните различия между държавите членки и в самите тях и установява, че поради това първостепенен приоритет е да се инвестира в устойчивото развитие, равенството, социалното приобщаване, образованието и обучението, както и в здравеопазването.

(8)

Глобализацията и технологичните и климатичните промени вероятно ще увеличат още повече взаимосвързаността и взаимозависимостта на световните икономики. Преразпределението на работната ръка е неразделна и неизбежна част от тези промени. За да се разпределят справедливо ползите от промяната, от първостепенно значение е да се окаже помощ на съкратените работници и на лицата, застрашени от съкращения. Основните инструменти на Съюза за подпомагане на засегнатите работници са Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+), който трябва да бъде създаден с Регламент на Европейския парламент и на Съвета, и е предназначен за изпреварващо оказване на помощ, и ЕФПГ, чието предназначение е бързо оказване на помощ в отговор на големи преструктурирания. Съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране“ от 13 декември 2013 г. е инструментът на политиката на Съюза, който задава рамката за най-добри практики за предвиждане на корпоративни преструктурирания и за справяне с тях. Със съобщението се предлага цялостна рамка за начините за преодоляване на предизвикателствата на икономическото приспособяване и преструктурирането и на техните последици върху заетостта и в социален план с помощта на адекватни политически средства на политиката. Освен това държавите членки се призовават да използват финансиране от Съюза и национално финансиране по начин, който гарантира, че социалното въздействие от преструктурирането, особено неблагоприятните последици върху заетостта, могат да бъдат по-ефективно смекчавани.

(9)

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, създаден с Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета (5) за срока на МФР за периода 2007—2013 г. (наричан по-нататък „Фондът“), беше учреден, за да позволи на Съюза да прояви солидарност към работниците, загубили работните си места вследствие на големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията.

(10)

Обхватът на Регламент (ЕО) № 1927/2006 беше разширен с Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета (6) в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване, изложен в съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., за да бъдат включени работниците, загубили работните си места като пряка последица от световната финансова и икономическа криза.

(11)

За срока на МФР за периода 2014—2020 г. Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7) разшири обхвата на Фонда, за да се включат съкращенията в резултат не само на сериозните икономически сътресения, предизвикани от продължаването на световната финансова и икономическа криза и обхванати от Регламент (ЕО) № 546/2009, но и на всяка нова световна финансова и икономическа криза. Освен това с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (8) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) Регламент (ЕС) № 1309/2013 беше изменен така, че да се въведат, inter alia, правила, чрез които Фондът да може по изключение да обхваща колективни заявления, включващи малки и средни предприятия (МСП), разположени в един и същи регион и извършващи дейност в различни икономически сектори, класифицирани в разделенията на NACE Rev. 2, когато кандидатстващата държава членка докаже, че МСП са основният или единственият вид предприятия в този регион.

(12)

В отговор на евентуалното оттегляне на Обединеното кралство от Съюза без споразумение за оттегляне, с Регламент (ЕС) 2019/1796 на Европейския парламент и на Съвета (9) Регламент (ЕС) № 1309/2013 беше изменен, за да се уточни, че съкращенията в резултат на това оттегляне следва да попадат в обхвата на Фонда. Тъй като оттеглянето на Обединеното кралство е придружено от споразумение за оттегляне, посоченият регламент е неприложим.

(13)

Комисията направи междинна оценка на Фонда, за да прецени как и до каква степен той е постигнал целите си. Фондът доказа своята ефективност, като постигна по-висока степен на реинтеграция на съкратените работници спрямо предходния програмен период. В хода на оценката беше също така установено, че Фондът е създал добавена стойност на Съюза. Това важи с пълна сила за ефекта ѝ в обемно отношение, което означава, че помощта от Фонда е увеличила не само броя и разнообразието на предлаганите услуги, но и степента на интензивност на тези услуги. Освен това интервенциите по линия на Фонда са били с висока видимост и са демонстрирали пряко на обществеността добавената стойност от Съюза. Бяха констатирани обаче няколко предизвикателства. Процедурата за мобилизиране беше оценена като твърде продължителна. Освен това много държави членки съобщиха за проблеми при изготвянето на подробния анализ на обстоятелствата около събитието, довело до съкращенията. Основната причина, поради която държавите членки бяха обезкуражени да кандидатстват за подкрепа по линия на Фонда бяха проблеми с финансовия и институционалния им капацитет. Това може да се дължи просто на липса на персонал — понастоящем държавите членки могат да поискат техническа помощ само когато прилагат подкрепа по линия на Фонда. Тъй като съкращенията могат да възникнат неочаквано, е важно да се гарантира, че държавите членки имат готовност за незабавно реагиране и могат да подадат заявление без забавяне. Освен това в някои държави членки изглежда са необходими по-сериозни усилия за изграждане на институционален капацитет, за да се гарантира ефикасно и ефективно третиране на случаите в обхвата на ЕФПГ. Освен това, прагът от 500 съкращения беше разкритикуван като прекалено висок, особено по отношение на по-слабо населени региони.

(14)

ЕФПГ продължава да играе важна роля като гъвкав инструмент за оказването на подкрепа на работниците, загубили работните си места при големи преструктурирания, и за подпомагането им за намиране възможно най-бързо на друга работа. Съюзът следва да продължи да предоставя специфична еднократна помощ за улесняване на реинтеграцията на съкратените работници на достойни и устойчиви работни места в области, сектори, територии или пазари на труда, понесли удара от голямо икономическо сътресение. Като се имат предвид взаимодействието и взаимното влияние на отворената търговия, и развитията в икономическата и финансовата сфера, например асиметричните икономически сътресения, технологичните промени, цифровизацията, съществените промени в търговските отношения на Съюза и състава на вътрешния пазар, както и други фактори, включително преходът към нисковъглеродна икономика, и като се има предвид фактът, че е все по-трудно да се изтъкне конкретен фактор, който предизвиква съкращаването на работни места, мобилизирането на ЕФПГ следва да се основава единствено на значителното въздействие на дадено преструктуриране. Предвид предназначението на ЕФПГ — да предоставя подкрепа в извънредни ситуации, като допълва по-изпреварващата помощ, оказвана чрез ЕСФ+, ЕФПГ следва да остане гъвкав и специален инструмент извън бюджетните тавани на МФР, както е посочено в съобщението на Комисията, озаглавено „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава — Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“ от 2 май 2018 г. и в приложението към него.

(15)

За да се запази пан-европейският характер на ЕФПГ, основание за подаване на заявление за помощ следва да възниква, когато голямо преструктуриране окаже значително въздействие върху местната или регионалната икономика. Това въздействие следва да бъде определено от позоваване на минимален брой съкращения в рамките на конкретен референтен период. Като се вземат предвид констатациите от междинната оценка, прагът следва да се определя на 200 съкращения за референтен период от 4 месеца (или шест месеца при секторни случаи). Тъй като вълните от съкращения в различни сектори в рамките на един и същи регион оказват еднакво значимо въздействие върху местния пазар на труда следва да бъде възможно да се подават и регионални заявления. На малките пазари на труда, като например малки държави членки или отдалечени региони, включително най-отдалечените региони по член 349 от ДФЕС, или при изключителни обстоятелства следва да бъде възможно да се подават заявления при по-малък брой съкращения. Като цяло държавите членки следва да подават заявленията си за помощ от ЕФПГ не по-късно от 12 седмици след края на референтния период. При все това, за да се избегне дефицит на средства поради факта, че настоящият регламент ще влезе в сила след 1 януари 2021 г. и за да се осигури правна сигурност, прилагането на посочения срок следва да бъде спряно от 1 януари 2021 г. до влизането в сила на настоящия регламент.

(16)

Тъй като ЕФПГ е фонд, предназначен за големи преструктурирания, той не следва да бъде мобилизиран в случаи на освобождаване на служители в публичния сектор, които са следствие от бюджетни съкращения. Въпреки това ЕФПГ следва да може да оказва помощ на работници, съкратени от предприятия с дейност в рамките на конкурентен пазар, предоставящи стоки или услуги на публично финансирани субекти, засегнати от бюджетни съкращения. ЕФПГ следва да може също така да подпомага и самостоятелно заети лица, чиято дейност е прекратена в резултат на бюджетни съкращения.

(17)

За да се засвидетелства солидарността на Съюза спрямо безработните лица, процентът на съфинансиране по ЕФПГ, в качеството му на бързореагиращ фонд, следва да се изравни с най-високия процент на съфинансиране по ЕСФ+, в качеството му на проактивен фонд, в съответната държава членка, като при всички случаи не следва да е по-нисък от 60 %.

(18)

Част от бюджета на Съюза, предназначена за ЕФПГ, следва да бъде изпълнявана от Комисията при споделено управление с държавите членки по смисъла на Финансовия регламент. Поради това при изпълнението на ЕФПГ при споделено управление Комисията и държавите членки следва да спазват принципите, посочени във Финансовия регламент, като добро финансово управление, прозрачност и недопускане на дискриминация.

(19)

Европейският център за мониторинг на промените, работещ към Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд в Дъблин, подпомага Комисията и държавите членки с качествени и количествени анализи в помощ на оценката на тенденциите в сферата на глобализацията, технологичните и екологичните промени, преструктурирането и използването на ЕФПГ. Европейският наблюдател на преструктурирането следи съобщенията, актуализиращи се ежедневно, за мащабни преструктурирания в целия Съюз въз основа на мрежа от национални кореспонденти. Той би могъл да спомогне за установяването на потенциални случаи за интервенция на ранен етап.

(20)

Съкратените работници и самостоятелно заетите лица с прекратена дейност следва да имат еднакъв достъп до ЕФПГ независимо от вида на трудовия им договор или правоотношение. По тази причина съкратените работници и самостоятелно заетите лица с прекратена дейност следва да се считат, за целите на настоящия регламент, за потенциални бенефициери по ЕФПГ.

(21)

Финансовият принос от ЕФПГ следва да бъде насочен предимно към активни мерки на политиката на пазара на труда и персонализирани услуги, целящи бързото реинтегриране на бенефициерите на достойни и устойчиви работни места във или извън първоначалния им сектор на дейност и подготвящи ги същевременно за по-екологична и по-цифровизирана европейска икономика. Подкрепата следва да цели също така насърчаване на самостоятелната заетост и създаването на предприятия, включително чрез учредяването на кооперации. Мерките следва да отразяват очакваните нужди на местния или регионалния пазар на труда. Когато е уместно обаче, следва да се подкрепя и мобилността на съкратените работници, за да им се помогне в намирането на нова работа на друго място. Особено внимание следва да се обърне, по целесъобразност, на разпространението на необходимите в цифровата епоха умения, както и на преодоляването на стереотипите по отношение на пола в сферата на заетостта. Включването на парични помощи в съгласувани пакети от персонализирани услуги следва да бъде ограничено. Мерките, подкрепяни от ЕФПГ не следва да заместват пасивните мерки за социална закрила. Работодателите могат да бъдат насърчавани да участват в националното съфинансиране на подкрепяните от ЕФПГ мерки в допълнение към мерките, които са длъжни да предоставят по силата на националното право или на колективен трудов договор.

(22)

При изпълнението и изготвянето на съгласуван пакет от персонализирани услуги, целящ да се улесни реинтеграцията на целевите бенефициери, държавите членки следва да се стремят към постигане на целите на Програмата в областта на цифровите технологии и стратегията за цифров единен пазар. Особено внимание следва да се обърне на разликата в заплащането на жените и мъжете в секторите на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) чрез насърчаването на преподготовката и преквалификацията на жените в тези сектори. При изпълнението и изготвянето на съгласуван пакет от персонализирани услуги държавите членки следва да се стремят към увеличаване на представителството на по-слабо представения пол, като допринасят по този начин за намаляване на разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете.

(23)

Поради факта, че цифровата трансформация на икономиката изисква определено ниво на цифрова компетентност на работната сила, разпространяването на умения, необходими за цифровата епоха, следва да се счита за хоризонтален елемент на всеки съгласуван пакет от персонализирани услуги, който се предлага.

(24)

При изготвянето на активни мерки на политиката за пазара на труда държавите членки следва да дадат предимство на мерките, които допринасят значително за подобряване на пригодността за заетост на бенефициерите. Държавите членки следва да се стремят към реинтегриране в устойчива заетост на възможно най-голям брой бенефициери, участващи в тези мерки, възможно най-бързо в рамките на шест месеца от края на срока на изпълнение. Съгласуваният пакет от персонализирани услуги следва да бъде изготвен така, че по целесъобразност да взема предвид причините за съкращенията и да предвижда бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения. Съгласуваният пакет от персонализирани услуги следва да бъде съвместим с прехода към ефективна по отношение на ресурсите и устойчива икономика.

(25)

Когато изготвят активни мерки на политиката за пазара на труда, държавите членки следва да обръщат особено внимание на бенефициерите в неравностойно положение, включително хората с увреждания, лицата с роднини, които професионално зависят от тях, младите и по-възрастните безработни лица, лицата с ниско ниво на квалификация, лицата с мигрантски произход и лицата, изложени на риск от бедност, тъй като тези групи изпитват особени трудности при повторното интегриране на пазара на труда. Независимо от това при изпълнението на ЕФПГ принципите на равенство между половете и недискриминация, които са едни от основните ценности на Съюза и са залегнали в стълба, следва да бъдат спазвани и утвърждавани.

(26)

За да се окаже ефективна и бърза подкрепа на бенефициерите, държавите членки следва да полагат максимални усилия при подаването на пълни заявления за финансов принос от ЕФПГ. Когато Комисията изисква допълнителна информация за разглеждането на дадено заявление, предоставянето на такава информация следва да е обусловено от краен срок. Както държавите членки, така и институциите на Съюза следва да се стремят към възможно най-бързо обработване на заявленията.

(27)

В интерес на бенефициерите и на органите, отговарящи за изпълнението на мерките, кандидатстващата държава членка следва да информира всички участници в процедурата на кандидатстване за хода на разглеждането на заявлението и следва да ги ангажира винаги, когато е възможно, при изпълнението на мерките.

(28)

В съответствие с принципа на добро финансово управление финансовият принос от ЕФПГ следва да не заменя мерките за подкрепа, които бенефициерите могат да ползват по линия на фондовете на Съюза или на други политики или програми на Съюза, а когато е възможно, следва да допълва такива мерки.

(29)

Следва да бъдат предвидени специални разпоредби за информационните и комуникационните действия, свързани със случаите от обхвата на ЕФПГ и постигнатите резултати. Държавите членки и заинтересованите по отношение на ЕФПГ страни следва да повишават осведомеността за това какво е постигнато с финансирането от Съюза като информират за това обществеността. Прозрачността и комуникационните дейности са от основно значение, за да се популяризират действията на Съюза по места, и следва да се основават на точна и актуална информация. С цел утвърждаването на ЕФПГ и демонстрирането на неговата добавена стойност като част от бюджета на Съюза, при поискване на институциите, органите или агенциите на Съюза следва да се предоставят материали за комуникация и осигуряване на видимост, изготвени от държавите членки. Поради това на Съюза следва да се предостави безвъзмезден, неизключителен и неотменим лиценз за ползването на тези материали и всички вече съществуващи свързани с тях права.

(30)

За да се улесни прилагането на настоящия регламент, разходите следва да бъдат допустими за финансов принос от ЕФПГ, считано или от датата, на която съответната държава членка започне да предоставя персонализирани услуги, или от датата, на която държавата членка направи административни разходи при изпълнението на ЕФПГ.

(31)

За да се посрещнат нуждите, които възникват, особено през първите месеци на всяка година, когато възможностите за трансфери от други бюджетни редове са особено ограничени, за бюджетния ред, отнасящ се до ЕФПГ, следва да бъдат осигурени подходящи бюджетни кредити за плащания в рамките на годишната бюджетна процедура.

(32)

Бюджетната рамка на ЕФПГ се определя в МФР за периода 2021 г. — 2027 г. и Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, както и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (10).

(33)

В интерес на бенефициерите помощта следва да се предоставя възможно най-бързо и най-ефикасно. Държавите членки и институциите на Съюза, участващи в процеса на вземане на решения във връзка с ЕФПГ, следва да положат максимални усилия да съкратят времето за обработка и да опростят процедурите, за да се гарантира безпроблемното и бързо приемане на решенията за мобилизиране на ЕФПГ.

(34)

МСП са гръбнакът на икономиката на Съюза. Ето защо насърчаването на предприемачеството и подкрепата за МСП са от ключово значение за гарантирането на икономически растеж, иновации, създаване на работни места и социална интеграция. Съюзът активно насърчава предприемачеството, като поощрява хората да развиват собствена стопанска дейност. В случай на големи преструктурирания следва да бъде възможно да се подпомогнат съкратените работници за започването на собствен бизнес. При закриване на предприятие следва също да бъде възможно да се подпомогнат съкратените работници и за поемането на някои или всички дейности на бившия им работодател.

(35)

За целите на прозрачността и информираността в окончателните доклади държавите членки следва да оповестяват подробности за всяка държавна помощ или финансиране от Съюза, което предприятие, съкратило работници, е получавало през петте години, предхождащи доклада. Това изискване обаче не следва да се прилага за микропредприятията или МСП, по-специално стартиращите и разрастващите се предприятия, за да се избегне всякаква несъразмерна административна тежест за държавите членки, особено в случай на секторни заявления по ЕФПГ, включващи повече от едно микропредприятие или МСП.

(36)

Съгласно параграфи 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (11) ЕФПГ следва да бъде оценен въз основа на информацията, събрана в съответствие със специфичните изисквания за мониторинг, като се избягват административната тежест, по-специално по отношение на държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели като база за оценка на въздействието на ЕФПГ на място.

(37)

За да може Европейският парламент да упражнява политически контрол и Комисията да осъществява непрекъснат мониторинг на постигнатите чрез помощта от ЕФПГ резултати, засегнатите държави членки следва да представят окончателен доклад за изпълнението на ЕФПГ.

(38)

Държавите членки следва да подпомагат Комисията при извършването на оценки, като ѝ предоставят подходящи данни, с които разполагат.

(39)

За да се улеснят бъдещите оценки, след изпълнението на всеки отделен финансов принос от ЕФПГ следва да се провежда проучване сред бенефициерите. Проучването сред бенефициерите следва да бъде достъпно за участниците в продължение най-малко на четири седмици и следва да започне на шестия месец след приключване на срока на изпълнението. Държавите членки следва да подпомагат Комисията при провеждането на проучването сред бенефициерите, насърчавайки участието на бенефициерите, като изпращат поканата за участие и най-малко едно напомняне. Държавите членки следва да информират Комисията за положените усилия за осъществяване на контакт с бенефициерите. Комисията следва да използва събраните данни за целите на оценката. За да се осигури съпоставимост между случаите, Комисията следва да разработи образеца за проучване сред бенефициерите в тясно сътрудничество с държавите членки и следва да осигури превод на всички официални езици на институциите на Съюза.

(40)

В съответствие с целта за премахване на неравенствата и насърчаване на равенството между мъжете и жените анализите и докладите, отнасящи се до ЕФПГ, следва да включват разбивка на информацията по пол.

(41)

В приложение към настоящия регламент следва да бъде поместен списък с показатели за целите на мониторинга на използването на ЕФПГ, и по-специално на напредъка във връзка с постигането на неговите цели. При необходимост Комисията може да представи законодателно предложение за изменението на тези показатели.

(42)

Държавите членки следва да продължат да носят отговорност за изпълнението на финансовия принос и за управлението и контрола на действията, подпомагани с финансиране от Съюза, в съответствие с приложимите разпоредби на Финансовия регламент. Държавите членки следва да обосноват усвояването на предоставения от ЕФПГ финансов принос. Поради краткия срок за изпълнение на интервенциите по линия на ЕФПГ задълженията за докладване следва да отразяват специфичния характер на тези интервенции.

(43)

Държавите членки следва да предотвратяват, да разкриват и да вземат ефективни мерки по отношение на всички нередности, включително измами, извършени от бенефициерите. Освен това, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (13) и (Евратом, ЕО) № 2185/96 (14) на Съвета, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измами, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета (15) на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (16).

Държавите членки следва да вземат необходимите мерки с цел всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 — на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права. Държавите членки следва да докладват на Комисията за разкритите нередности, включително измами, и за последващите действия, които те са предприели във връзка с такива нередности, както и във връзка с разследвания на OLAF. В съответствие с член 63, параграф 2, буква г) от Финансовия регламент държавите членки следва да си сътрудничат с Комисията, OLAF, Сметната палата и, когато е приложимо, с Европейската прокуратура по всички въпроси, свързани с предполагаеми или установени измами.

(44)

За да се подобри защитата на бюджета на Съюза, Комисията следва да предостави интегрирана и оперативно съвместима система за информация и мониторинг, включително единен инструмент за извличане на информация и за оценка на риска с цел достъп и анализ на съответните данни, и следва да насърчава използването ѝ с оглед на общо прилагане от страна на държавите членки.

(45)

Във Финансовия регламент са предвидени правилата за изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(46)

Като се има предвид значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение и ангажимента за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, действията по настоящия регламент следва да допринасят за постигането на целта 30 % от бюджета на Съюза да се изразходват за целите в областта на климата и за осъществяване на амбицията 7,5 % от бюджета на Съюза да отразяват разходите в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и 10 % — през 2026 г. и 2027 г., като същевременно се вземат предвид съществуващите припокривания между целите в областта на климата и на биологичното разнообразие.

(47)

За да може да се осъществява по-добър мониторинг на използването на ЕФПГ, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за допълване на настоящия регламент, като установява критериите за определяне на случаите на нередности, които да бъдат докладвани, и на данните, които държавите членки да предоставят за целите на предотвратяването, разкриването и отстраняването на нередности, включително измами, и събирането на недължимо платени суми заедно с лихвите по просрочени плащания. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да извършва подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат провеждани в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават системно достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(48)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент по отношение на провеждането на проучвания сред бенефициерите и формата за докладване на нередности, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези изпълнителни правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(49)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците си могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(50)

С цел да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в съответната област на политиката и да се даде възможност за изпълнение от началото на MФР за периода 2021 г.—2027 г., е необходимо да се предвиди прилагането на настоящия регламент от началото на финансовата 2021 година. Комисията обаче следва да започне бюджетната процедура едва при влизането в сила на настоящия регламент.

(51)

Поради това Регламент (ЕС) № 1309/2013 следва да бъде отменен,

1)

„съкратен работник“ означава работник, чийто трудов договор или трудово правоотношение е преустановен/о преждевременно поради съкращаването му или чийто трудов договор или трудово правоотношение не е подновен/о по икономически причини, независимо от вида или продължителността на трудовото му правоотношение;

2)

„самостоятелно заето лице“ означава физическо лице, което наема по-малко от 10 работници;

3)

„бенефициер“ означава физическо лице, което участва в мерки, съфинансирани от ЕФПГ;

4)

„нередност“ означава нарушение на приложимото право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в изпълнението на ЕФПГ, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неоправдани разходи за този бюджет;

5)

„срок на изпълнение“ означава периодът, който започва да тече от датите, посочени в член 8, параграф 7, буква й), и приключва 24 месеца след датата на влизане в сила на решението за финансов принос съгласно член 15, параграф 2.

а)

датата, на която работодателят уведомява писмено компетентния публичен орган за планираните колективни съкращения в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 98/59/ЕО на Съвета (18);

б)

датата на индивидуалното предизвестие от работодателя за съкращаване или за прекратяване на трудовия договор или трудовото правоотношение на работника;

в)

датата на фактическото прекратяване или изтичането на срока на трудовия договор или трудовото правоотношение;

г)

датата за края на назначението на работника в предприятието ползвател;

д)

по отношение на самостоятелно заетите лица— датата на прекратяване на дейността, определена в съответствие с националното право или административните разпоредби.

а)

съкратени работници и самостоятелно заети лица, чиято дейност е прекратена, определени в съответствие с член 5, в рамките на предвидените в член 4, параграфи 1—4 референтни периоди;

б)

съкратени работници и самостоятелно заети лица, чиято дейност е прекратена, определени в съответствие с член 5, извън предвидения в член 4 референтен период, а именно шест месеца преди началото на референтния период или между края на референтния период и последния ден преди датата на приключване на оценката от страна на Комисията.