(1)

Съгласно член 3, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) една от целите на Съюза е да насърчава благоденствието на своите народи.

(2)

Съгласно членове 9 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве.

(3)

В член 168 от ДФЕС се предвижда, че Съюзът трябва да допълва и подкрепя националните здравни политики, да поощрява сътрудничеството между държавите членки и да насърчава координацията между техните програми, като се съобразява изцяло с отговорностите на държавите членки за определянето на техните здравни политики и за организирането, управлението и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи.

(4)

За спазването на изискванията по член 168 от ДФЕС бяха предприети действия по-специално в рамките на предходните програми за действие на Съюза в областта на общественото здраве, а именно тези, предвидени в решения № 1786/2002/ЕО (4) и № 1350/2007/ЕО (5) на Европейския парламент и на Съвета и в Регламент (ЕС) № 282/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(5)

На 11 март 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви избухването на новия коронавирус (COVID-19) за световна пандемия. Тази пандемия причини безпрецедентна здравна криза от световен мащаб със сериозни социално-икономически последици и човешки страдания, които засегнаха в особена степен хората с хронични заболявания. Освен това служителите в здравните заведения, чиято роля е основополагаща по време на кризата във връзка с COVID-19, са изложени на големи рискове за здравето.

(6)

Държавите членки носят отговорност за своите здравни политики, но те следва да опазват общественото здраве в дух на европейска солидарност, както се призовава в съобщението на Комисията от 13 март 2020 г. относно „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“. Опитът от продължаващата криза във връзка с COVID-19 показа, че са необходими по-нататъшни действия на равнището на Съюза, за да се подпомогнат сътрудничеството и координацията между държавите членки. С това сътрудничество следва да се подобрят подготвеността за разпространението на тежки инфекции и заболявания при хората отвъд граница и неговото предотвратяване и контрол, с цел да се преодолеят други сериозни трансгранични заплахи за здравето и да се опазят и подобрят здравето и благоденствието на всички хора в Съюза. Подготвеността е ключът към подобряване на устойчивостта на бъдещи заплахи. В това отношение на държавите членки следва да се даде възможност да извършват доброволни тестове за устойчивост с цел подобряване на готовността и повишаване на устойчивостта.

(7)

Поради това е целесъобразно да се създаде нова и засилена програма за действие на Съюза в областта на здравето, наречена програма „ЕС в подкрепа на здравето“ (наричана по-нататък „Програмата“) за периода 2021—2027 г. В съответствие с целите на действията на Съюза и компетентността на Съюза в областта на общественото здраве Програмата следва да акцентира върху действията, при които са налице предимства и повишаване на ефективността от съдействие и сътрудничество на равнището на Съюза, както и върху действия с отражение върху вътрешния пазар.

(8)

Програмата следва да бъде средство за насърчаване на действия в области, в които има добавена стойност от Съюза, която може да бъде доказана. Тези действия следва да включват, inter alia, засилване на обмена на най-добри практики между държавите членки, подкрепа на мрежите за обмен на знания или взаимно обучение, справяне с трансграничните заплахи за здравето с цел намаляване на рисковете от такива заплахи и смекчаване на последиците от тях, решаване на някои въпроси, свързани с вътрешния пазар, във връзка с които Съюзът може да постигне висококачествени решения за цялата си територия, като по този начин се отключи потенциалът на иновациите в здравеопазването, и подобряване на ефикасността чрез избягване на дублирането на дейности и оптимизиране на използването на финансовите ресурси. Програмата следва също така да подкрепя действия за изграждане на капацитет с цел укрепване на стратегическото планиране, на достъпа до финансиране с множество източници и на капацитета за инвестиране в действията по Програмата и за тяхното изпълнение. В това отношение Програмата следва да предоставя специфична съобразена за всяка държава помощ на държавите членки или на групи от държави членки с най-големи потребности.

(9)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за Програмата, който да представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, както и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (7), за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура. Финансовият пакет включва сумата от 500 000 000 EUR по цени от 2018 г. в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно укрепването на специфичните програми и адаптирането на основните актове от 22 декември 2020 г. (8).

(10)

За да бъде Програмата балансирана и целенасочена, в настоящия регламент следва да бъдат определени минимални и максимални дялове от общия бюджет за определени области на действие, с цел да се предоставят насоки за разпределението на ресурсите във връзка с изпълнението на Програмата.

(11)

Поради сериозността на трансграничните заплахи за здравето Програмата следва да подкрепя координирани мерки в областта на общественото здраве на равнището на Съюза, за да се преодолеят различни аспекти на тези заплахи. С цел укрепване на капацитета в Съюза за подготовка, реакция и управление на евентуални бъдещи здравни кризи, Програмата следва да предвиди подкрепа за действията, предприети в рамките на механизмите и структурите, установени с Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9), и други механизми и структури от значение, посочени в Съобщението на Комисията от 11 ноември 2020 г., озаглавено „Изграждане на Европейски здравен съюз: подсилване на издръжливостта на ЕС на трансгранични заплахи за здравето“, включително действия, насочени към укрепване на капацитета за планиране на готовността и реагиране на национално равнище и равнището на Съюза, към засилване на ролята на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по лекарствата (EMA) и към създаване на орган за подготвеност и реакция при извънредни здравни ситуации. Тези действия може да включват изграждане на капацитет за реакция при здравни кризи, превантивни мерки, свързани с ваксинацията и имунизацията, и програми за засилен надзор, предоставяне на здравна информация и платформи за споделяне на най-добри практики. В този контекст Програмата следва да насърчава — в общоевропейски и междусекторен план — капацитета за предотвратяване, подготвеност и надзор при кризи, както и капацитета за управление и за реакция на действащите лица на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки, включително учения за планиране и подготвеност за извънредни ситуации, при спазване на подходите „едно здраве“ и „здраве във всички политики“. Програмата следва да улесни изграждането на рамка за интегрирана хоризонтална комуникация във връзка с рисковете на всички етапи от дадена здравна криза, а именно предотвратяване, подготвеност и реакция.

(12)

С цел укрепване на капацитета в Съюза за предотвратяване, подготовка, реакция и управление на здравни кризи, по Програмата следва да се предоставя подкрепа за действията, предприети в рамките на механизмите и структурите, установени със съответното законодателство на Съюза. Тази подкрепа би могла да включва изграждане на капацитет в отговор на здравни кризи, включително планиране и готовност за действие при извънредни ситуации, превантивни мерки като тези, свързани с ваксинацията и имунизацията, програми за засилен надзор и подобрена координация и сътрудничество.

(13)

В контекста на кризи в областта на общественото здраве клиничните изпитвания и оценката на здравните технологии (ОЗТ) могат да допринесат за ускоряване на развитието и идентифицирането на ефективни ответни медицински мерки. Поради това следва да бъде възможно по Програмата да се предоставя подкрепа с цел улесняване на действията в тези области.

(14)

С цел да бъдат защитени хората в уязвимо положение, включително страдащите от психични заболявания, както и живеещите със или най-тежко засегнатите от заразни или незаразни болести и страдащите от хронични заболявания, с Програмата следва също така да се насърчават действия, насочени към справяне със и предотвратяване на страничните ефекти от здравните кризи върху лицата от тези уязвими групи, включително подобряване на здравната грамотност, както и действия за подобряване на психичното здраве.

(15)

При кризата във връзка с COVID-19 се откроиха многобройни предизвикателства, включително зависимостта на Съюза от трети държави, при осигуряването на суровини, активни фармацевтични съставки, лекарствени продукти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими в Съюза по време на здравни кризи, и по-специално пандемии. Ето защо по Програмата следва да се предостави подкрепа за действия, насърчаващи производството, възлагането на поръчки и управлението на продукти от особено значение при криза в рамките на Съюза с цел смекчаване на риска от недостиг, като се гарантира взаимно допълване с други инструменти на Съюза.

(16)

С цел да се сведат до минимум последиците за общественото здраве от сериозните трансгранични заплахи за здравето, следва да се осигури възможност действията, подкрепяни по Програмата, да подобрят оперативната съвместимост на здравните системи на държавите членки чрез сътрудничество и обмен на най-добри практики, както и чрез увеличаване на броя на съвместните действия. Тези действия следва да гарантират, че държавите членки са в състояние да реагират при извънредни ситуации, свързани със здравето, включително чрез провеждане на планиране и учения за подготвеност за извънредни ситуации и повишаване на квалификацията на работната сила в областта на здравните грижи и общественото здравеопазване, както и, в съответствие с националните стратегии, установяването на механизми за ефикасен мониторинг и разпространение или разпределение съобразно потребностите на стоки и услуги, необходими по време на криза.

(17)

Предоставянето на информация на отделните лица играе важна роля в профилактиката на заболяванията и реакцията при тях. Поради това Програмата следва да подкрепя комуникационни дейности, насочени към широката общественост или конкретни групи лица или специалисти, за насърчаване на профилактиката на заболяванията и здравословния начин на живот, за борба с невярната информация и дезинформацията по отношение на превенцията, причиняването и лечението на заболявания, за преодоляване на колебанията относно ваксинацията и за подкрепа на усилията за засилване на алтруистичното поведение, като например даряването на органи и кръв, по начин, който допълва националните кампании по тези въпроси.

(18)

При полезно взаимодействие с други програми на Съюза, като например програмата „Цифрова Европа“, създадена с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата „Цифрова Европа“ и за отмяна на Решение (EС) 2015/2240, „Хоризонт Европа“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации, създадена с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (EС) № 1290/2013 и (EС) № 1291/2013 („Хоризонт Европа“), Европейския фонд за регионално развитие („ЕФРР“), създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета за Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, Европейския социален фонд плюс+ (ESF+), създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета за Европейския социален фонд плюс (ESF+), програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (10) и Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (11), действията, които насърчават цифровата трансформация на здравните услуги и увеличават тяхната оперативна съвместимост, включително развитието на европейско пространство на здравни данни, могат да бъдат подкрепени по линия на Програмата.

(19)

Здравето е инвестиция и тази концепция следва да бъде в основата на Програмата. Поддържането на здравето и активността на хората по-дълго време и предоставянето на възможност те да имат активна роля в грижата за собственото си здраве посредством подобряване на здравната им грамотност ще има положително въздействие върху здравето, неравнопоставеността и неравенството в здравеопазването, достъпа до медицински грижи, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, качеството на живот, здравето на работниците, производителността на труда, конкурентоспособността и приобщаването, като същевременно се намали натискът върху националните здравни системи и националните бюджети. Програмата следва също така да подкрепя действия за намаляване на неравенствата в предоставянето на здравни грижи, по-специално в селските и отдалечените райони, включително най-отдалечените региони, за целите на постигането на приобщаващ растеж. Комисията пое ангажимент да помогне на държавите членки да изпълнят целите в областта на устойчивото развитие, заложени в резолюцията на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ („Програмата на ООН до 2030 г.“), и по-специално цел за устойчиво развитие № 3 „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“. Поради това Програмата следва да допринася за действията за постигането на тези цели.

(20)

Незаразните болести често са резултат от комбинацията от генетични и физиологични фактори, фактори на околната среда и поведенчески фактори. Незаразни болести като сърдечно-съдовите заболявания и рака, психичните заболявания, неврологичните разстройства, хроничните респираторни заболявания и диабетът са сред основните причини за увреждания и влошено здраве, пенсиониране по здравословни причини и преждевременна смърт в Съюза и причиняват значителни социални и икономически последици. С цел да се намали въздействието на незаразните болести върху отделните лица и обществото като цяло в Съюза и да се постигне цел № 3 от целите за устойчиво развитие от Програмата на ООН до 2030 г., по-специално, но не само, целева стойност 3.4 от тази цел, а именно до 2030 г. преждевременната смъртност от незаразни болести да се намали с една трета, от съществено значение е да се предостави интегриран отговор, насочен към насърчаване на здравето и профилактиката на заболявания в съответните сектори.

(21)

Поради това Програмата следва да подкрепя насърчаването на здравето и профилактиката на заболявания и да подобрява психичното здраве през целия живот на дадено лице чрез действия по отношение на рисковите фактори за здравето и определящи здравето фактори, което също така би допринесло за постигането на цел № 3 от целите за устойчиво развитие в Програмата на ООН до 2030 г. Поради това Програмата следва да допринася и за целите, изложени в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (наричан по-нататък „Европейският зелен пакт“).

(22)

Програмата следва да продължава да подкрепя действия в областта на намаляването и предотвратяването на обусловени от алкохола вреди, с особен акцент върху защитата на младежта.

(23)

Тежестта на хроничните заболявания е значителна в Съюза. Добре признато е, че профилактиката и ранното откриване са важни в това отношение. Програмата следва да подкрепя действия в тази област и следва да подкрепя разработването на специфични насоки на Съюза за профилактика и управление на заболяванията, като по този начин се цели намаляване на тежестта за държавите членки чрез съвместна работа за постигане на по-добро и по-ефективно управление на хроничните заболявания. Демографските промени, по-специално застаряването на обществото, поставят под въпрос устойчивостта на здравните системи. Обусловените от възрастта заболявания и разстройства, като деменция и свързани с възрастта увреждания, изискват специално внимание.

(24)

Ракът е втората по важност причина за смъртност в държавите членки след сърдечно-съдовите заболявания. Той е и една от незаразните болести, чиито рискови фактори са общи и чиято профилактика и контрол ще бъдат от полза за голяма част от гражданите. Неправилното хранене, липсата на физическа активност, затлъстяването, употребата на тютюн и прекомерната консумация на алкохол са рискови фактори и за други хронични заболявания, като сърдечно-съдовите заболявания, и следователно програмите за профилактика на рака следва да се изпълняват в контекста на един интегриран подход за профилактика на хроничните заболявания. Съответните мерки в „Европейския план за борба с рака“, съдържащ се в съобщението на Комисията от 3 февруари 2021 г. следва да се възползват от Програмата и от мисията за борба с рака на „Хоризонт Европа“ и да допринасят за насърчаването на интегриран подход, който обхваща профилактиката, скрининга, ранната диагностика, наблюдението, лечението и грижите, както и подобряването на качеството на живот на пациентите и преживелите заболяването хора.

(25)

Следва да бъде възможно да се подкрепят изследванията на влиянието на пола върху характеристиките на заболяванията, за да се допринесе за подобряване на знанията и образованието в тази област, като по този начин се подобрят профилактиката, диагностиката, наблюдението и лечението.

(26)

Програмата следва да функционира с полезни взаимодействия със и по начин, който взаимно допълва други политики, програми и фондове на Съюза, като например програма „Цифрова Европа“, „Хоризонт Европа“, резерва rescEU в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза, създаден с Решение (ЕС) 2019/420 на Европейския парламент и на Съвета (12) („резерва rescEU“), Инструмента за спешна подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета (13), ЕСФ+, част от който е направление „Заетост и социални иновации“, включително във връзка с полезното взаимодействие в областта на по-доброто опазване на здравето и безопасността на милиони работещи в Съюза, програмата InvestEU, програмата „Единен пазар“, създадена с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за вътрешния пазар, конкурентоспособността на предприятията, включително малките и средните предприятия, областта на растенията, животните, храните и фуражите, и европейската статистика (Програма „Единен пазар“), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 99/2013, (ЕС) № 1287/2013, (ЕС) № 254/2014 и (ЕС) № 652/2014, ЕФРР, Механизма за възстановяване и устойчивост, Еразъм+, създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Еразъм+“ — програма на Съюза в областта на образованието и обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013, програмата за Европейския корпус за солидарност, създадена с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Европейски корпус за солидарност“ и за отмяна на регламенти (ЕС) 2018/1475 и (ЕС) № 375/2014,

както и инструментите в областта на външната дейност на Съюза, като например Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество, създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, и за изменение и за отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (EО, Евратом) № 480/2009 на Съвета и Инструмента за предприсъединителна помощ III, създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (IPA III). Когато е целесъобразно, следва да бъдат въведени общи правила с цел да се гарантира последователност и взаимно допълване между политиките, програмите и фондовете на Съюза, като същевременно се гарантира зачитане на специфичните особености на тези политики, и с оглед на хармонизиране със стратегическите изисквания на тези политики, програми и фондове, като например условията за привеждане в действие по ЕФРР и ЕСФ+. Комисията и държавите членки следва да гарантират, че такива полезни взаимодействия и взаимно допълване са взети предвид при изготвянето на годишните работни програми по настоящия регламент.

(27)

Комисията следва да се консултира с държавите членки посредством Ръководната група „ЕС в подкрепа на здравето“, която се създава с настоящия регламент, относно приоритетите и стратегическите насоки на Програмата, за да се гарантира съгласуваност и взаимно допълване между Програмата и други политики, инструменти и действия на Съюза, както и относно изпълнението на Програмата.

(28)

Програмата следва да допринесе за създаването на резерв от важни продукти по време на здравни кризи, при полезно взаимодействие и взаимна допълняемост с резерва rescEU, със спешната подкрепа, създадена с Регламент (ЕС) 2016/369, с Механизма за възстановяване и устойчивост и други политики, програми и фондове на Съюза, и в допълнение към националните запаси на равнището на Съюза, когато е необходимо.

(29)

Предвид нарастващото търсене на здравни грижи здравните системи на държавите членки срещат предизвикателства по отношение на наличността и финансовата достъпност на лекарствените продукти. За да се осигури по-добро опазване на общественото здраве, както и безопасността и разширяването на правата на пациентите в Съюза, от съществено значение е пациентите и здравните системи да имат достъп до устойчиви, ефективни, справедливи, достъпни в ценово отношение и висококачествени лекарствени продукти, включително в трансграничен контекст, и да могат изцяло да се възползват от тези лекарствени продукти въз основа на прозрачна, последователна и ориентирана към пациента медицинска информация.

(30)

С оглед на нарастващото търсене на здравни грижи, inter alia, Програмата следва да подкрепя разработването на система на Съюза за мониторинг, докладване и известяване за недостиг на лекарствени продукти и медицински изделия, за избягване на разпокъсване на вътрешния пазар и за осигуряване на по-голяма наличност и ценова достъпност на такива лекарствени продукти и медицински изделия, като същевременно ограничава степента на зависимост на техните вериги на доставка от трети държави. Поради това Програмата следва да насърчава производството на лекарствени продукти и медицински изделия в рамките на Съюза. По-конкретно, за да се посрещнат неудовлетворените медицински нужди, Програмата следва да предоставя подкрепа за създаване на клинични доказателства и доказателства от практиката, които да позволят разработването, разрешаването за употреба, оценката на и достъпа до ефикасни лекарствени продукти, включително генерични и биоподобни лекарства, медицински изделия и лечение, следва да насърчава научните изследвания и разработването по отношение на нови лекарствени продукти, като се обръща особено внимание на антимикробните средства и ваксините за справяне с антимикробната резистентност и с предотвратимите чрез ваксини болести, съответно, следва да насърчава инициативи за повишаване на производствения капацитет за антимикробни средства, персонализирано лечение и ваксиниране и да поощрява цифровата трансформация на здравните продукти и платформите за мониторинг и събиране на информация за лекарствените продукти. Програмата следва също така да укрепи процеса на вземане на решения относно лекарствените продукти чрез предоставяне на възможност за достъп до и анализ на здравни данни от практиката. Програмата следва също така да спомогне за осигуряването на възможно най-доброто използване на резултатите от научните изследвания и да улесни навлизането, прилагането в по-голям мащаб и внедряването на здравни иновации в здравните системи и в клиничната практика.

(31)

Тъй като оптималната доставка и употреба на лекарствени продукти и на антимикробни средства по-специално носи ползи за отделните лица и здравните системи, Програмата следва да насърчава тяхната разумна и ефикасна употреба в съответствие с подхода „едно здраве“, с „Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“, изложен в съобщението на Комисията от 29 юни 2017 г., и със „Стратегическия подход на Европейския съюз към фармацевтичните продукти в околната среда“, изложен в съобщението на Комисията от 11 март 2019 г. Програмата следва също така да насърчава мерки за засилване на оценката и подходящото управление на рисковете за околната среда, свързвани с производството, употребата и обезвреждането на лекарствени продукти.

(32)

Законодателството на Съюза в областта на здравеопазването има непосредствено въздействие върху общественото здраве, живота на хората, ефикасността и устойчивостта на здравните системи, както и върху доброто функциониране на вътрешния пазар. Нормативните уредби относно медицинските продукти и технологии, включително лекарствени продукти, медицински изделия и вещества от човешки произход, както и относно тютюна, относно правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и относно сериозните трансгранични заплахи за здравето са от съществено значение за защитата на здравето в Съюза. Поради това с Програмата следва да се оказва подкрепа за разработването, изпълнението и прилагането на законодателството на Съюза в областта на здравеопазването и, съвместно с ключови органи като ЕМА и ECDC, следва да се предоставят висококачествени, съпоставими и надеждни данни, включващи и данни от практиката на здравеопазването, в подкрепа при изготвянето и мониторинга на политиките, определянето на цели и разработването на инструменти за измерване на напредъка.

(33)

Създадените по силата на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14) Европейски референтни мрежи (ЕРМ) са виртуални мрежи от доставчици на здравно обслужване от цяла Европа. Целта им е да се улеснят обсъжданията по отношение на сложни или редки заболявания, както и със състояния, при които са необходими високоспециализирани лечения и концентриране на знанията и ресурсите. Тъй като ЕРМ могат да подобрят достъпа до диагностика и до предоставяне на висококачествено здравно обслужване на пациенти, чието състояние е рядко срещано, както и да играят ролята на координационни центрове за медицинско обучение и изследвания и за разпространение на информация, Програмата следва да допринася за разрастване на работата в мрежа чрез ЕРМ и други транснационални мрежи.

(34)

ЕРМ и трансграничното сътрудничество при предоставянето на здравно обслужване на пациенти, които се придвижват между държавите членки, са примери за области, в които интегрираната работа между държавите членки доказва своята висока добавена стойност и потенциал за повишаване на ефикасността на здравните системи, а по този начин и за подобряване на общественото здраве като цяло. Сътрудничеството във връзка с ОЗТ е друга област, която носи добавена стойност за държавите членки. Поради това с Програмата следва да се подкрепят дейности, които позволяват интегрирана и трайна координирана работа, като по този начин служат и за насърчаване на прилагането на най-добри практики, насочени към най-ефективно разпределение на наличните ресурси за съответното население и области, така че да се постига максимално въздействие.

(35)

Регламент (EС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (15) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) се прилага за настоящата програма. Във Финансовия регламент са определени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(36)

Видовете финансиране и методите на изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират въз основа на способността им за постигане на специфичните цели на съответните действия и на конкретни резултати, като се отчитат по-специално разходите за проверки, административната тежест и очакваният риск от несъответствие с изискванията. При този избор следва да се включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, финансиране с фиксирани ставки и единични разходи, както и използването на финансиране, което не е свързано с разходите, както е предвидено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент. Изискванията във връзка с техническите и финансовите доклади на бенефициерите следва да бъдат такива, че да гарантират спазването на приложимите финансови разпоредби, като същевременно се сведе до минимум административната тежест.

(37)

С цел да се оптимизира добавената стойност и въздействието на инвестициите, финансирани изцяло или частично от бюджета на Съюза, следва да се търсят полезни взаимодействия по-специално между Програмата и другите програми на Съюза, включително изпълняваните при споделено управление. За да се извлече максимална полза от тези полезни взаимодействия и да се избегнат дублирания, следва да се осигурят подходящи благоприятстващи ги механизми, включително кумулативно финансиране за дадено действие по Програмата и по друга програма на Съюза, стига това кумулативно финансиране да не превишава общия размер на допустимите разходи за действието. За целта в настоящия регламент следва да се определят подходящи правила, по-специално относно възможността за деклариране — на пропорционална основа — на едни и същи разходи или изразходвани суми както по Програмата, така и по някоя от другите програми на Съюза, с цел да се гарантира подробно и прозрачно отчитане.

(38)

Предвид специфичното естество на целите и действията, обхванати от Програмата, съответните компетентни органи на държавите членки ще бъдат в най-добра позиция да изпълняват в някои случаи действия, свързани с Програмата. Ето защо тези органи, определени от държавите членки, следва да се считат за бенефициери, установени за целите на член 195 от Финансовия регламент, и поради това следва да бъде възможно на тези органи да бъдат отпускани безвъзмездни средства без предварително публикуване на покани за представяне на предложения. Инвестициите в рамките на Програмата следва да се осъществяват в тясно сътрудничество с държавите членки.

(39)

Съгласно член 193, параграф 2 от Финансовия регламент безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. В такива случаи обаче разходите, извършени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. За да се избегне прекъсване в подкрепата от Съюза, което би могло да накърни интересите на Съюза, в решението за финансиране следва да бъде възможно да се предвиди допустимост на дейностите и разходите от началото на финансовата 2021 година за ограничен срок в началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и само в надлежно обосновани случаи, дори ако тези дейности са били изпълнени и тези разходи са били извършени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(40)

ЕРМ се одобряват от Съвета на държавите членки на ЕРМ съгласно процедурата за одобрение, определена в Решение за изпълнение 2014/287/ЕС на Комисията (16). Ето защо ЕРМ следва да се считат за бенефициери, установени за целите на член 195 от Финансовия регламент, и поради това следва на ЕРМ да бъдат отпускани безвъзмездни средства без предварително публикуване на покани за представяне на предложения. Преки безвъзмездни средства следва да бъдат отпускани и на други субекти, които са били определени в съответствие с правилата на Съюза, например референтни лаборатории и центрове, центрове за високи постижения и транснационални мрежи.

(41)

Предвид съгласуваните общи ценности за солидарност във връзка със справедливото и всеобщо осигуряване на качествени здравни услуги като основа за политиките на Съюза в тази област и това, че на ЕС се полага да играе централна роля в ускоряването на напредъка, координацията и сътрудничеството в справянето с предизвикателствата пред световното здравеопазване, изложени в заключенията на Съвета от 10 май 2010 г. относно ролята на ЕС в областта на здравеопазването в световен мащаб и посочени в целите за устойчиво развитие в Програмата на ООН до 2030 г., Програмата следва да се засили подкрепата от страна на Съюза към международни и глобални инициативи в областта на здравеопазването, по-специално към инициативи на СЗО, с цел подобряване на здравето, намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването и укрепване на защитата срещу глобални заплахи за здравето.

(42)

С цел постигане на максимална ефективност и ефикасност на действията както на равнището на Съюза, така и на международно равнище, при изпълнението на Програмата следва да бъде развивано сътрудничеството със съответните международни организации, като Организацията на обединените нации и Световната банка, както и със Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). С цел да се увеличи въздействието следва също така да се търсят полезни взаимодействия с националните организации на държавите членки, които работят в областта на здравеопазването в световен мащаб. В съответствие с Решение 2013/755/ЕС на Съвета (17) лица и субекти, установени в отвъдморски страни и територии (ОСТ), следва да имат право да получават финансиране по Програмата при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която са свързани съответните ОСТ.

(43)

Изпълнението на Програмата следва да бъде подкрепено от широкообхватни информационни дейности, за да се гарантира, че възгледите и потребностите на гражданското общество са надлежно представени и взети предвид. За тази цел Комисията следва да търси отзив относно приоритетите и стратегическите насоки на Програмата и относно потребностите, които трябва да бъдат посрещнати чрез действията в нейните рамки, веднъж годишно от съответните заинтересовани страни, включително от представители на гражданското общество и сдруженията на пациентите, академичните среди и организациите на медицинските специалисти. Всяка година преди края на подготвителната работа по работните програми Комисията следва също така да информира Европейския парламент за напредъка на тази подготвителна работа и за резултатите от своите информационни дейности, насочени към заинтересованите страни.

(44)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (18), което предвижда, че тези програми се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави, които участват в Програмата, да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(45)

Следва да бъде засилено сътрудничеството с трети държави по отношение на обмена на знания и най-добри практики, за да се подобри капацитета на подготвеност и реакция на здравните системи.

(46)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (19) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (20), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (21) и (ЕС) 2017/1939 (22) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събирането на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагането на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013, OLAF има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (23).

(47)

В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(48)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени във Финансовия регламент, като с тях по-специално се определя процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди, непряко изпълнение, финансови инструменти, бюджетни гаранции, финансова помощ и възстановяване на разходите на външните експерти и се предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват също така общ режим на обвързване с условия с цел защитата на бюджета на Съюза.

(49)

Като се има предвид значението на борбата срещу изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и на целите за устойчиво развитие в Програмата на ООН до 2030 г., Програмата следва да допринесе за интегриране на действията в областта на климата в политиките на Съюза и за постигането на общата цел най-малко 30 % от общия размер на разходите от бюджета на Съюза и от инструмента на Европейския съюз за възстановяване, създаден с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (24), да са в подкрепа на цели в областта на климата. Програмата следва да оказва подкрепа за дейности, които се осъществяват при зачитане на стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и с принципа за ненанасяне на вреди, предвиден в Европейския зелен пакт. Съответните действия следва да бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на Програмата и ще бъдат преразгледани в контекста на нейната междинна оценка.

(50)

Съгласно член 8 от ДФЕС „във всички негови дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“. Равенството между половете, правата и равните възможности за всички, както и всеобхватното интегриране на тези цели следва да се отчитат и утвърждават през целия процес на оценка, подготовка, изпълнение и мониторинг на Програмата.

(51)

Следва да бъде възможно целите на политиката на Програмата да бъдат преследвани и чрез финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на фонда InvestEU, създаден с Програмата InvestEU. Финансовата подкрепа следва да се използва за преодоляване на неефективността на пазара и на неоптималните инвестиционни ситуации по пропорционален начин. Действията, финансирани от Програмата, следва да не се дублират с частното финансиране, да не го изместват и да не нарушават конкуренцията на вътрешния пазар. По принцип действията следва да имат добавена стойност от Съюза.

(52)

Изпълнението на Програмата следва да бъде изцяло съобразено с отговорностите на държавите членки по определянето на техните здравни политики, както и по организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Следва да се осигури активното участие на държавите членки в управлението и изпълнението на Програмата.

(53)

Като се имат предвид естеството и потенциалният мащаб на трансграничните заплахи за здравето, целите за защита на хората в Съюза от такива заплахи и за укрепване на предотвратяването на здравни кризи и на подготвеността за посрещането им не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, когато те действат поотделно. В съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС, действие на равнището на Съюза може да се предприеме и в подкрепа на усилията на държавите членки за постигане на високо равнище на защита на общественото здраве, за подобряване на наличието, устойчивостта, приемливостта, физическата достъпност, безопасността и финансовата достъпност в Съюза на лекарствени продукти, медицински изделия и други продукти и услуги от особено значение при криза, за оказване на подкрепа за иновациите, на интегрираната и координирана работа и прилагането на най-добри практики в държавите членки, както и за намаляване на неравнопоставеността и неравенството при достъпа до здравеопазване в целия Съюз по начин, при който се създават по-висока ефективност и въздействие с добавена стойност, които не биха могли да се постигнат чрез действие на национално равнище, при същевременно зачитане на компетентността и отговорността на държавите членки в областите, попадащи в обхвата на Програмата. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(54)

С цел да се даде възможност за извършване на евентуални корекции, необходими за постигането на целите на Програмата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с преразглеждането, изменението и допълването на показателите, определени в приложение II към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (25). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(55)

Държавите членки и участващите държави определят национални координационни центрове, които да съдействат на Комисията за популяризиране на Третата програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.), създадена с Регламент (ЕС) № 282/2014, и когато е целесъобразно — за разпространение на резултатите от нея и на наличната информация за нейното въздействие в държавите членки и участващите държави. Предвид значимостта на тези дейности е целесъобразно да се оказва подкрепа за такива дейности по Програмата с цел продължаването им.

(56)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема актове за изпълнение, с които се определят годишните работни програми в съответствие с критериите, посочени в настоящия регламент, одобряват се определени допустими действия и се установяват правила относно техническите и административните договорености, необходими за изпълнението на действията по Програмата, и относно единни образци за събирането на данните, необходими за мониторинг на изпълнението на Програмата. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (26). За приемането на посочените актове за изпълнение следва да се използва процедурата по разглеждане, като се има предвид, че те се отнасят до програма със съществени последици.

(57)

Ползата от Програмата и нейното въздействие следва да бъдат подложени на редовен и внимателен мониторинг и оценка. При оценката следва да се акцентира върху целите на Програмата и да се отчита фактът, че за постигането на целите на Програмата може да е необходим период, който е по-дълъг от срока на действие на Програмата. За целта следва да се изготви доклад за междинна оценка, както и доклад за оценка в края на Програмата, за да се оцени изпълнението на приоритетите на Програмата.

(58)

Тъй като Третата програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) приключи, Регламент (ЕС) № 282/2014става неактуален и следва да бъде отменен.

(59)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в областта на здравето и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,

(1)

Пандемията от COVID-19 е голямо сътресение за световната икономика и за икономиката на Съюза и има значително социално и икономическо въздействие във всички държави членки и региони. Поради необходимите противоепидемични мерки икономическата дейност в Съюза намаля значително. Свиването на брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза през 2020 г. се очаква да бъде около 7,4% — много повече, отколкото по време на финансовата криза през 2009 г. Инвестиционната дейност спадна значително. Необходимо е да бъдат преодолени определени слабости като прекомерното разчитане на недиверсифицирани външни източници на доставки и липсата на критична инфраструктура, особено за малките и средните предприятия (МСП), включително за микропредприятията, например чрез диверсифициране и укрепване на стратегическите вериги за създаване на стойност, за да се подобри реакцията на Съюза при извънредни ситуации, както и устойчивостта на цялата икономика, като същевременно се запазят нейната откритост за конкуренцията и търговията в съответствие с нейните правила. Дори преди пандемията, въпреки че в Съюза се наблюдаваше възстановяване на съотношението на инвестициите към БВП, то остана под нивото, което можеше да се очаква в период на стабилно възстановяване, и не беше достатъчно, за да компенсира годините на недостатъчно инвестиране след кризата от 2009 г. Още по-важно е , че настоящите равнища на инвестиции и прогнозите не покриват нуждите на Съюза от структурни инвестиции за възобновяване и поддържане на растежа в дългосрочен план в контекста на технологични промени и глобална конкурентоспособност, включително за иновациите, уменията, инфраструктурата, МСП и необходимостта да се отговори на основните предизвикателства пред обществото, като устойчивостта и застаряването на населението. Следователно, за да се постигнат целите на политиката на Съюза и да се подкрепи бързото, устойчиво, приобщаващо, трайно и жизнеспособно икономическо възстановяване, е необходима подкрепа за преодоляването на проявите на неефективност на пазара и неоптималните инвестиционни ситуации и за намаляването на недостига на инвестиции в целеви сектори.

(2)

В оценките се подчертава, че многообразието от финансови инструменти по многогодишната финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. е довело до известно припокриване на тяхното приложно поле. Освен това многообразието е довело до усложнения за посредниците и крайните получатели, които са се сблъскали с различни правила във връзка с допустимостта и докладването. Липсата на съвместими правила също така е попречила на комбинирането на различни фондове на Съюза, въпреки че такова комбиниране би било от полза за подпомагането на проекти, които се нуждаят от различни видове финансиране. Ето защо следва да се създаде единен фонд — фондът InvestEU — като се използва опитът от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), създаден в рамките на Плана за инвестиции за Европа, за да се предоставя на крайните получатели по-ефикасно функционираща подкрепа, като предлаганото финансиране в рамките на единна схема за бюджетна гаранция бъде интегрирано и опростено, подобрявайки по този начин въздействието на подкрепата от Съюза и същевременно намалявайки разходите на Съюза, които се плащат от бюджета.

(3)

През последните години Съюзът прие амбициозни стратегии за завършване на вътрешния пазар и за стимулиране на устойчив и приобщаващ растеж и работни места. Тези стратегии включват „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ от 3 март 2010 г., „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ от 30 септември 2015 г., „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ от 2 декември 2015 г., „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“ от 20 юли 2016 г., „Космическа стратегия за Европа“ от 26 октомври 2016 г., „Чиста енергия за всички европейци“ от 30 ноември 2016 г., „Европейски план за действие в областта на отбраната“ от 30 ноември 2016 г., „Начало на дейността на Европейския фонд за отбрана“ от 7 юни 2017 г., Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права от 13 декември 2017 г., „Нова европейска програма за култура“ от 22 май 2018 г., „Европейски зелен пакт“ от 11 декември 2019 г., Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт от 14 януари 2020 г., „Силна социална Европа за справедливи промени“ от 14 януари 2020 г., стратегията за „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“, „Европейска стратегия за данните“ и „Бяла книга за изкуствения интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ от 19 февруари 2020 г., „Нова промишлена стратегия за Европа“ от 10 март 2020 г. и „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ от 10 март 2020 г. Фондът InvestEU следва да използва и засилва полезните взаимодействия между тези взаимно подсилващи се стратегии чрез предоставяне на подкрепа за инвестициите и достъп до финансиране. Освен това Съюзът прие Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(4)

На равнището на Съюза европейският семестър за координация на икономическите политики е рамката, чрез която се определят националните приоритети в областта на реформите и се наблюдава тяхното изпълнение. Държавите членки, в сътрудничество, по целесъобразност, с местните и регионалните органи, разработват свои собствени национални многогодишни инвестиционни стратегии в подкрепа на тези приоритети за реформа. Тези стратегии следва да бъдат представени заедно с годишните национални програми за реформи като начин да се опишат и координират приоритетните инвестиционни проекти, които да бъдат подкрепени с финансиране на национално равнище, на равнището на Съюза или и на двете. Освен това те следва да използват финансирането от Съюза по последователен начин и за постигане на максимална добавена стойност от финансовата подкрепа, която ще бъде получена по-специално от европейските структурни и инвестиционни фондове, Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (4), и програмата InvestEU.

(5)

Фондът InvestEU следва да допринесе за повишаване на конкурентоспособността и за социално-икономическа конвергенция и сближаване в Съюза, включително в областта на иновациите и цифровизацията, за ефикасно използване на ресурсите в съответствие с кръговата икономика, за устойчивостта и приобщаващия характер на икономическия растеж на Съюза и за социална устойчивост и интеграция на капиталовите пазари в Съюза, включително чрез решения за преодоляване на разпокъсаността на капиталовите пазари в Съюза и за диверсифициране на източниците на финансиране за предприятията от Съюза. За тази цел фондът InvestEU следва да подкрепя проекти, които са технически и икономически жизнеспособни, като предоставя рамка за използването на дългови, капиталови и квазикапиталови инструменти и инструменти за споделяне на риска, подкрепени от гаранция от бюджета на Съюза и от финансовия принос от партньорите по изпълнението, когато е целесъобразно. Фондът InvestEU следва се основава на търсенето, като едновременно с това бъде фокусиран върху предоставянето на стратегически, дългосрочни ползи във връзка с ключови области на политиката на Съюза, които иначе не биха били финансирани или не биха получили достатъчно финансиране, като по този начин допринася за постигането на целите на политиката на Съюза. Подкрепата по линия на фонда InvestEU следва да обхваща широк кръг от сектори и региони, но също така да избягва прекомерната концентрация на секторен или географски принцип, и следва да улеснява достъпа до финансиране на проекти, съставени от партньорски субекти в множество региони на територията на Съюза, включително проекти, които насърчават развитието на мрежи, клъстери и цифрови иновационни центрове.

(6)

Секторите на културата и творчеството са ключови, както и бързо развиващи се сектори в Съюза, които могат да играят важна роля за осигуряването на устойчиво възстановяване и които генерират както икономическа, така и културна стойност, произтичащи от интелектуалната собственост и индивидуалното творчество. Ограниченията на социалните контакти, въведени по време на кризата във връзка с COVID-19, имаха обаче значително отрицателно икономическо въздействие върху тези сектори. Освен това нематериалният характер на активите в тези сектори ограничава достъпа на МСП и на организациите от тези сектори до частно финансиране, което е от съществено значение за инвестирането, разрастването и конкуренцията на международно равнище. Програмата InvestEU следва да продължи да улеснява достъпа до финансиране за МСП и за организациите от тези сектори. Секторите на културата и творчеството, аудио-визуалният сектор и медиите са от съществено значение за свободата на словото и културното многообразие и за изграждането на демократични и сплотени общества в ерата на цифровите технологии, както и съществена част от нашия суверенитет и независимост, Инвестициите в тези сектори ще определят конкурентоспособността им и тяхната способност в дългосрочен план за създаване и разпространение на висококачествено съдържание за широка публика отвъд националните граници.

(7)

С цел стимулиране на устойчив и приобщаващ растеж, на инвестициите и на заетостта, допринасяйки по този начин за подобряване на благосъстоянието, за по-справедливо разпределение на доходите и за по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване в Съюза, фондът InvestEU следва да подкрепя инвестициите в материални и нематериални активи, включително в културно наследство. Проектите, финансирани по линия на фонда InvestEU, следва да отговарят на екологичните и социалните стандарти на Съюза, включително стандартите в областта на трудовите права. Намесата чрез фонда InvestEU следва да допълва подкрепата от Съюза, предоставяна чрез безвъзмездни средства.

(8)

Съюзът подкрепи целите, определени в Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата до 2030 г.“), нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР) и Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (5) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), както и Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 — 2030 г. За постигането на тези цели, както и на целите, предвидени в политиките на Съюза в областта на околната среда, действието за устойчиво развитие трябва значително да се засили. Поради това принципите на устойчиво развитие следва да заемат централно място при създаването на фонда InvestEU.

(9)

Програмата InvestEU следва да допринесе за изграждането на устойчива финансова система в Съюза, която подкрепя преориентирането на частния капитал към устойчиви инвестиции в съответствие с целите, посочени в съобщението на Комисията от 8 март 2018 г., озаглавено „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“, и в съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г. относно Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт.

(10)

Отразявайки значението на борбата срещу изменението на климата съгласно ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение и ангажимента по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, както и по отношение на целта за постигане на неутралност на Съюза по отношение на климата до 2050 г. и новите цели на Съюза за 2030 г. в областта на климата, действията съгласно настоящия регламент следва да допринасят за постигането на целта 30% от общия размер на разходите по многогодишната финансова рамка да бъдат за интегриране на целите в областта на климата и амбицията през 2024 г. 7,5% от бюджета да отразяват разходи, свързани с биологичното разнообразие, а през 2026 и 2027 г. този дял да бъде 10%, като едновременно с това бъдат взети под внимание съществуващите припокривания между целите в областта на климата и биологичното разнообразие. Действията по програмата InvestEU се очаква да допринесат най-малко с 30% от общия финансов пакет на програмата InvestEU за целите в областта на климата.

(11)

За да се определи дали дадена икономическа дейност е устойчива по отношение на околната среда, приносът на фонда InvestEU за постигането на целта в областта на климата ще се проследява чрез система на Съюза за проследяване в областта на климата, която ще бъде разработена от Комисията в сътрудничество с потенциалните партньори по изпълнението чрез подходящо използване на критериите, установени в Регламент (ЕС) 2020/852. Програмата InvestEU следва да допринесе и за привеждането в действие на други измерения на ЦУР.

(12)

Според Доклада за глобалните рискове от 2018 г., публикуван от Световния икономически форум, пет от десетте най-големи риска, които застрашават световната икономика, се отнасят до околната среда. Тези рискове включват замърсяването на въздуха, почвата, вътрешните води и океаните, екстремните метеорологични събития, загубата на биологично разнообразие и неуспехите в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него. Екологичните принципи са здраво залегнали в Договорите и в много от политиките на Съюза. Ето защо интегрирането на екологичните цели следва да бъде насърчавано в операциите, свързани с фонда InvestEU. Опазването на околната среда и предотвратяването и управлението на свързаните рискове следва да бъдат интегрирани в подготовката и осъществяването на инвестициите. Съюзът следва също така да следи своите разходи, свързани с биологичното разнообразие и контрола върху замърсяването на въздуха, за да изпълни задълженията си за докладване съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие (6) и Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (7). Следователно инвестициите в цели, свързани с устойчивостта на околната среда, следва да бъдат проследявани, като се използват общи методики, съгласувани с методиките, разработени по линия на други програми на Съюза, които се прилагат за климата, биологичното разнообразие и управлението на замърсяването на въздуха, за да може да се оценява индивидуалното и комбинираното въздействие на инвестициите върху основни компоненти на природния капитал, а именно въздуха, водата, почвата и биологичното разнообразие.

(13)

Инвестиционните проекти, които получават значителна подкрепа от Съюза, по-специално в областта на инфраструктурата, следва да бъдат проверявани от партньора по изпълнението, за да се определи дали оказват въздействие върху околната среда, климата или обществото. Инвестиционните проекти, които имат такова въздействие, следва да подлежат на проверка на устойчивостта в съответствие с насоките, които следва да бъдат разработени от Комисията в тясно сътрудничество с потенциални партньори по изпълнението в рамките на програмата InvestEU. Тези насоки следва да използват по подходящ начин критериите, установени в Регламент (ЕС) 2020/852, за да се определи дали дадена икономическа дейност е устойчива по отношение на околната среда, включително принципа на ненанасяне на значителни вреди, и дали тя е съгласувана с насоките, разработени за други програми на Съюза. В съответствие с принципа на пропорционалност въпросните насоки следва да включват подходящи разпоредби, за да се избегне ненужната административна тежест, а проектите под определен размер, такъв, какъвто бъде определен в насоките, следва бъдат изключени от проверката на устойчивостта. Когато партньорът по изпълнението заключи, че не е нужно да се предприема проверка на устойчивостта, той следва да представи обосновка пред инвестиционния комитет, създаден за фонда InvestEU (наричан по-нататък „инвестиционният комитет“). Операции, които са несъвместими с постигането на целите в областта на климата, не следва да бъдат допустими за предоставяне на подкрепа по линия на настоящия регламент.

(14)

Ниските нива на инвестициите в инфраструктура в Съюза по време на финансовата криза и отново по време на кризата във връзка с COVID-19 подкопаха способността на Съюза да стимулира устойчивия растеж, усилията му за постигане на неутралност по отношение на климата, неговата конкурентоспособност и конвергенция и създаването на работни места. Това също така създава риск от консолидиране на неравновесията, различията и неравенствата във и между държавите членки, като оказва въздействие върху развитието в дългосрочен план на равнището на Съюза, на национално или регионално равнище. Значителните инвестиции в инфраструктура на Съюза, по-специално по отношение на взаимосвързаността и енергийната ефективност, както и за създаването на единно европейско транспортно пространство, са от съществено значение за постигането на целите на Съюза за устойчивост, включително ангажиментите на Съюза за постигане на ЦУР и на целите в областта на енергетиката и климата за 2030 г. Подкрепата от фонда InvestEU следва да бъде насочена съответно към инвестиции в областта на транспорта, енергетиката, включително енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, и други безопасни и устойчиви енергийни източници с ниски емисии, екологична инфраструктура, инфраструктура, свързана с действия в областта на климата, морска инфраструктура и цифрова инфраструктура, включително бърза и свръхбърза широколентова свързаност в целия Съюз, за да се ускори цифровата трансформация на икономиката на Съюза. С програмата InvestEU следва да се дава приоритет на областите, в които не се инвестира достатъчно и които изискват допълнителни инвестиции. За да се увеличи максимално въздействието и добавената стойност на финансовата подкрепа от Съюза, е целесъобразно да се насърчава рационализирането на инвестиционния процес, което осигурява видимост на проектите и увеличава максимално полезните взаимодействия между съответните програми на Съюза в области като транспорта, енергетиката и цифровизацията.

Като се имат предвид заплахите за безопасността и сигурността, инвестиционните проекти, получаващи подкрепа от Съюза, следва да включват мерки за устойчивост на инфраструктурата, включително нейната поддръжка и безопасност, и следва да вземат предвид принципите за защита на гражданите в общественото пространство. Това следва да допълва усилията, полагани по линия на други фондове на Съюза, които предоставят подкрепа за компонентите за сигурност на инвестициите в обществените пространства, транспорта, енергетиката и други критични инфраструктури, като Европейския фонд за регионално развитие.

(15)

Когато е целесъобразно, програмата InvestEU следва да допринася за постигането на целите на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8) и на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (9), както и да насърчава енергийната ефективност при вземането на инвестиционни решения.

(16)

Истинската мултимодалност е възможност за създаване на ефикасна и екологосъобразна транспортна мрежа, която използва максималния потенциал на всички видове транспорт и генерира полезни взаимодействия между тях. Програмата InvestEU следва да подкрепя инвестициите в мултимодални транспортни центрове, които - независимо от значителния си икономически потенциал и от стопанското си значение - представляват значителен риск за частните инвеститори. Програмата InvestEU следва също така да допринася за разработването и внедряването на интелигентните транспортни системи (ИТС). Програмата InvestEU следва да даде тласък на усилията за проектиране и прилагане на технологии, които помагат за подобряване на безопасността на превозните средства и на пътната инфраструктура.

(17)

Програмата InvestEU следва да допринася за политиките на Съюза по отношение на моретата и океаните чрез разработването на проекти и предприятия в областта на „синята“ икономика и за прилагането на принципите на финансиране за устойчива „синя“ икономика. Това може да включва интервенции в областта на морското предприемачество и промишленост, иновативна и конкурентоспособна морска промишленост, както и енергия от възобновяеми морски източници и кръгова икономика.

(18)

Въпреки че равнището на общите инвестиции в Съюза се беше увеличило преди кризата във връзка с COVID-19, инвестициите в по-високорисковите дейности, като научните изследвания и иновациите, все още не бяха достатъчни и сега се предполага, че те са били засегнати сериозно от кризата. Научните изследвания и иновациите имат решаваща роля за преодоляване на кризата, за укрепване на издръжливостта на Съюза с цел справяне с бъдещи предизвикателства и за създаване на необходимите технологии за осъществяване на политиките на Съюза и за постигане на неговите цели. Фондът InvestEU следва да допринесе за постигането на общата цел да се инвестират най-малко 3% от БВП на Съюза в научни изследвания и иновации. За постигането на тази цел ще е необходимо държавите членки и частният сектор да предприемат собствени и засилени инвестиционни действия в научноизследователска и развойна дейност и иновации, за да се избегне недостиг на инвестиции в научни изследвания и иновации, което е в ущърб на индустриалната и икономическата конкурентоспособност на Съюза и на качеството на живот на неговите граждани. Фондът InvestEU следва да предоставя подходящи финансови продукти, които да обхващат различни етапи от иновационния цикъл и широк кръг от заинтересовани страни, по-специално за да даде възможност за развитие и внедряване на решения от търговски мащаб в Съюза, така че тези решения да станат конкурентоспособни на световните пазари, и да насърчава върховите научни постижения на Съюза в световен мащаб в областта на устойчивите технологии, в условия на полезно взаимодействие с програмата „Хоризонт Европа“, която ще бъде създадена с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (EС) № 1290/2013 и (EС) № 1291/2013 (наричан по-нататък „Регламент за програма „Хоризонт Европа“), включително с Европейския съвет по иновациите. В това отношение опитът, придобит от финансовите инструменти, като „InnovFin — Финансиране от ЕС за новатори“, използван в рамките на „Хоризонт 2020“ за улесняване и ускоряване на достъпа до финансиране за иновативни предприятия, следва да служи като солидна основа за предоставянето на тази целева подкрепа.

(19)

Туризмът, включително секторът на хотелиерството и ресторантьорството, е област от голямо значение за икономиката на Съюза и понастоящем търпи особено голям спад в резултат на пандемията от COVID-19. Това свиване засяга особено силно МСП и семейните предприятия и стана причина за широкомащабна безработица. Програмата InvestEU следва да допринесе за укрепването на възстановяването, дългосрочната конкурентоспособност и устойчивостта на сектора и на неговите вериги за създаване на стойност чрез действия, стимулиращи устойчивия, иновативен и цифров туризъм, включително иновативни мерки за намаляване на въздействието на сектора върху климата и околната среда.

(20)

Спешно са необходими значителни усилия за инвестиране в цифровата трансформация, за стимулиране на тази цифрова трансформация и за разпространяване на ползите от нея до всички граждани и предприятия в Съюза. Силната политическа рамка на стратегията за цифров единен пазар сега следва да бъде придружена от еднакво амбициозни инвестиции, включително в областта на изкуствения интелект, в съответствие с програмата „Цифрова Европа“, която ще бъде създадена с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата „Цифрова Европа“ и за отмяна на Решение (ЕС) 2015/2240.

(21)

МСП представляват над 99% от предприятията в Съюза и тяхната икономическа стойност е значителна и критично важна. Те обаче се сблъскват с трудности при достъпа до финансиране поради това, че са възприемани като високорискови и поради липсата на достатъчно обезпечение. Допълнителни предизвикателства произтичат от необходимостта МСП и предприятията от социалната икономика да останат конкурентоспособни, като предприемат действия за цифровизация, интернационализация, трансформация съобразно логиката на кръговата икономика и иновации и като повишават квалификацията на своята работна сила. МСП бяха засегнати особено тежко от кризата във връзка с COVID-19. Освен това МСП и предприятията от социалната икономика имат достъп до по-ограничен набор от източници на финансиране, отколкото по-големите предприятия, тъй като обикновено не емитират облигации и имат само ограничен достъп до фондови борси и до големи институционални инвеститори. Иновативните решения, като придобиването на предприятие от служителите или участието им в капитала на предприятие, също са все по-често срещано решение от страна на МСП и на предприятията от социалната икономика. Трудностите при достъпа до финансиране са още по-големи за МСП, чиито дейности са съсредоточени върху нематериални активи. МСП в Съюза разчитат в голяма степен на банките и на дългово финансиране под формата на банкови овърдрафти, банкови заеми или лизинг. Подкрепата за МСП, които са изправени пред горепосочените предизвикателства, чрез съдействие за получаване на достъп до финансови средства и чрез предоставяне на по-разнообразни източници на финансиране, е необходима, за да се подобри способността на МСП да финансират своето учредяване, растеж, иновации и устойчиво развитие, да се гарантира тяхната конкурентоспособност и способността им да устояват на икономически сътресения с цел подобряване на устойчивостта на икономиката и на финансовата система по време на икономически спадове и поддържане на способността на МСП да създават работни места и социално благополучие. Настоящият регламент допълва вече предприетите инициативи в рамките на съюза на капиталовите пазари.

Поради това фондът InvestEU следва да се основава на успешни програми на Съюза, като Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME); да предоставя подкрепа на стартиращи предприятия в областта на цифровите технологии и на иновативни МСП, за да могат те да бъдат по-конкурентоспособни и да се развиват по-добре; да осигурява работен капитал и инвестиции през целия жизнен цикъл на предприятието; да предоставя финансиране за лизингови сделки; и да предоставя възможност за насочване към конкретни, по-целенасочени финансови продукти. Той следва също така да увеличи максимално капацитета на публичните/частните фондове за финансиране, като Фонда за първично публично предлагане за МСП, като се стреми да подкрепя МСП чрез насочване на повече частни и публични капитали.

(22)

Както е посочено в документа за размисъл на Комисията от 26 април 2017 г. относно социалното измерение на Европа, Съобщението относно европейския стълб на социалните права, рамката на Съюза за Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Съобщението „Силна социална Европа за справедливи промени“ от 14 януари 2020 г., изграждането на по-приобщаващ и справедлив Съюз е ключов приоритет за Съюза за справяне с неравенството и за насърчаване на политиките за социално приобщаване в Европа. Неравенството на възможностите засяга най-вече достъпа до образование, обучение, култура, заетост, здравеопазване и социални услуги. Инвестициите в икономика, основана на социалните ценности, уменията и човешкия капитал, както и в интегрирането на уязвимите групи от населението в обществото, могат да подобрят икономическите възможности, особено ако се координират на равнището на Съюза. Кризата във връзка с COVID-19 разкри значителна потребност от инвестиции в социална инфраструктура. Фондът InvestEU следва да се използва за подкрепа на инвестициите в образование и обучение, включително преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците, inter alia в регионите, зависещи от въглеродно интензивна икономика и засегнати от структурния преход към нисковъглеродна икономика. Той следва да се използва за подкрепа на проекти, които генерират положително социално въздействие и засилват социалното приобщаване, като спомагат за увеличаване на заетостта във всички региони, особено сред неквалифицираните работници и трайно безработните, и подобряват положението по отношение на равенството между половете, равните възможности, недискриминацията, достъпността, солидарността между поколенията, сектора на здравеопазването и социалните услуги, социалното жилищно настаняване, бездомничеството, цифровото приобщаване, развитието на общностите, ролята и мястото на младите хора в обществото, както и уязвимите лица, включително гражданите на трети държави. Програмата InvestEU следва също така да подкрепя европейската култура и творчество, които имат социална цел.

(23)

Кризата във връзка с COVID-19 оказа особено сериозно въздействие върху жените, както от социална, така и от икономическа гледна точка. Като се има предвид това, програмата InvestEU следва да допринася за изпълнението на политиките на Съюза в областта на равенството между жените и мъжете, inter alia чрез действия за преодоляване на неравенството между тях по отношение на цифровите технологии и чрез подпомагане на насърчаването на творческия и предприемаческия потенциал на жените.

(24)

За да се противодейства на отрицателните последици от дълбоките промени на обществата в Съюза и на пазара на труда през следващото десетилетие, е необходимо да се инвестира в човешкия капитал, социалната инфраструктура, микрофинансирането, етичното финансиране и финансирането за социални предприятия и новите бизнес модели на социалната икономика, включително инвестициите със социално въздействие и договорите със социални резултати. Програмата InvestEU следва да укрепи възникващата социална пазарна екосистема, за да увеличи предлагането и достъпа до финансиране за микропредприятия и социални предприятия и институциите за социална солидарност, така че да се отговори на търсенето от страна на онези, които най-много се нуждаят от финансиране. В доклада на Работната група на високо равнище относно инвестирането в социална инфраструктура в Европа от януари 2018 г., озаглавен „Насърчаване на инвестициите в социална инфраструктура в Европа“, се посочва общ недостиг на инвестиции в социална инфраструктура и услуги в размер на най-малко 1,5 трилиона евро за периода 2018 — 2030 г., включително образование, обучение, здравеопазване и жилищно настаняване. Това изисква подкрепа, включително на равнището на Съюза. Ето защо колективната власт на обществените, търговските и филантропичните капитали, както и на подпомагането от фондации и от алтернативни видове доставчици на финансиране, например етични, социални и устойчиви участници, следва да бъде използвана в подкрепа на развитието на веригата за създаване на стойност на социалния пазар и за по-голяма устойчивост на Съюза.

(25)

В условията на икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19, разпределянето на ресурсите на пазара не е напълно ефикасно и усещането за риск възпрепятства значително потока на частните инвестиции. При тези обстоятелства най-важната характеристика на фонда InvestEU, а именно намаляване на риска с оглед на привличането на частно финансиране за икономически жизнеспособни проекти, е особено ценна, между другото с цел да се противодейства на риска от асиметрично възстановяване. Програмата InvestEU следва да може да предоставя решаваща подкрепа на предприятията по време на фазата на възстановяване, включително капиталова подкрепа за МСП, които са били неблагоприятно засегнати от кризата във връзка с COVID-19 и които не са били в затруднение от гледна точка на държавните помощи още в края на 2019 г., и в същото време да гарантира силен акцент на инвеститорите върху средносрочните и дългосрочните политически приоритети на Съюза, като Европейския зелен пакт, Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт, Стратегията за изграждане на цифровото бъдеще на Европа, новата промишлена стратегия за Европа и инициативите за силна социална Европа за справедливи промени, като се отчита принципът на ненанасяне на значителни вреди. Тя следва значително да увеличи капацитета за поемане на риск на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), на националните насърчителни банки и институции и на други партньори по изпълнението в подкрепа на икономическото възстановяване.

(26)

Сериозното свиване на БВП на Съюза в резултат от кризата във връзка с COVID-19 прави отрицателните социални последици неизбежни. Пандемията от COVID-19 показа, че е необходимо незабавно и ефективно да се обърне внимание на стратегическата уязвимост, за да се подобри реакцията на Съюза при извънредни ситуации, както и издръжливостта и устойчивостта на цялата икономика. Само издръжлива, устойчива, приобщаваща и интегрирана икономика на Съюза може да запази целостта на вътрешния пазар и еднаквите условия на конкуренция в полза на най-тежко засегнатите държави членки и региони.

(27)

Фондът InvestEU следва да функционира чрез четири компонента на политиката, които отразяват основните приоритети на политиката на Съюза, а именно: устойчива инфраструктура; научни изследвания, иновации и цифровизация; МСП; и социални инвестиции и умения.

(28)

Въпреки че основно компонентът на политиката за МСП следва да бъде предназначен за подпомагане на МСП, малките дружества със средна пазарна капитализация следва също да бъдат допустими в рамките на този компонент. Дружествата със средна пазарна капитализация следва да бъдат допустими за подпомагане по другите три компонента на политиката.

(29)

Както е посочено в Европейския зелен пакт и в Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт, трябва да се създаде механизъм за справедлив преход с цел справяне със социалните и икономическите последици и с последиците за околната среда, свързани с постигането на целта на Съюза в областта на климата за 2030 г. и на целта му за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Този механизъм ще се състои от три стълба, а именно Фонд за справедлив преход, който ще бъде създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонда за справедлив преход (наричан по-нататък „Регламент за Фонда за справедлив преход“) (стълб 1), специална схема за справедлив преход в рамките на програмата InvestEU (стълб 2) и механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор, който ще бъде създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизма за отпускане на заеми в публичния сектор в рамките на Механизма за справедлив преход (наричан по-нататък „Регламент относно механизма за отпускане на заеми в публичния сектор“) (стълб 3). Този механизъм следва да се съсредоточи върху регионите, които са най-силно засегнати от прехода, като се има предвид тяхната зависимост от изкопаеми горива, включително въглища, торф и битуминозни шисти, или от промишлени процеси с висок интензитет на емисиите на парникови газове, и които имат по-малък капацитет за финансиране на необходимите инвестиции. Схемата за справедлив преход следва също така да предоставя подкрепа за финансиране с цел генериране на инвестиции в полза на териториите в процес на справедлив преход. Консултантският център InvestEU следва да осигури възможност съответните територии да се възползват от техническа помощ.

(30)

В рамките на програмата InvestEU следва да се създаде специална схема за справедлив преход, обхващаща всички компоненти на политиката, с цел изпълнението на стълб 2 в рамките на механизма за справедлив преход, която да подкрепя допълнителните инвестиции в полза на териториите, определени в териториалните планове за справедлив преход, изготвени в съответствие с Регламента за Фонда за справедлив преход. Схемата следва да дава възможност за инвестиции в широк кръг от проекти в съответствие с критериите за допустимост на програмата InvestEU. От схемата може да се възползват проекти, осъществявани в определените в териториалните планове за справедлив преход територии, или проекти, които носят ползи за прехода на тези територии, дори да не се осъществяват в тях, но само когато финансирането извън териториите, които са в процес на справедлив преход, е от ключово значение за прехода в тях.

(31)

Следва да бъде възможно да се подкрепят стратегически инвестиции, включително важни проекти от общоевропейски интерес, по всеки компонент на политиката, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход, и необходимостта от повишена конкурентоспособност и устойчивост, насърчаването на предприемачеството и създаването на работни места, както и укрепването на стратегическите вериги за създаване на стойност.

(32)

Всеки компонент на политиката следва да включва два раздела, а именно раздел „ЕС“ и раздел „Държави членки“. Разделът „ЕС“ следва да бъде насочен по пропорционален начин към конкретни прояви на неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации, които засягат целия Съюз или конкретна държава членка. Подпомаганите операции следва да имат ясна добавена стойност от Съюза. Разделът „Държави членки“ следва да дава възможност на държавите членки, както и на регионалните органи чрез тяхната държава членка, да предоставят част от своите ресурси от фондовете при споделено управление за провизиране на гаранцията от ЕС и да я използват за операции по финансиране или инвестиране с цел преодоляване на конкретни прояви на неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации на своя територия, включително в уязвими и отдалечени райони, като най-отдалечените региони на Съюза, както е предвидено в споразумението за финансов принос, за да се постигнат целите на фондовете при споделено управление. Разделът „Държави членки“ следва също така да дава възможност на държавите членки за предоставяне на други допълнителни суми, включително сумите, предоставени съгласно Регламент (ЕС) 2021/241, за провизиране на гаранцията от ЕС и за използването ú за операции по финансиране или инвестиране за целите, определени в споразумението за финансов принос, които следва да включват, когато е приложимо, целите на мерките в рамките на план за възстановяване и устойчивост. Това следва, inter alia, да дава възможност за предоставяне на капиталова подкрепа за МСП, които са били неблагоприятно засегнати от кризата във връзка с COVID-19 и които не са били в затруднение от гледна точка на държавните помощи още в края на 2019 г. Операциите, подкрепяни от фонда InvestEU чрез разделите „ЕС“ или „Държави членки“, не следва да дублират, нито да изместват частното финансиране или да нарушават конкуренцията на вътрешния пазар.

(33)

Разделът „Държави членки“ следва да бъде специално проектиран, за да позволява използването на фондовете при споделено управление или на допълнителните суми, внесени от държавите членки, включително предоставените съгласно Регламент (ЕС) 2021241, за провизиране на гаранция, издадена от Съюза. Тази възможност ще увеличи добавената стойност на гаранцията от ЕС чрез предоставяне на подкрепа по нейна линия на по-широк кръг от крайни получатели и проекти и чрез разнообразяване на средствата за постигане на целите на фондовете при споделено управление или на плановете за възстановяване и устойчивост, като същевременно се гарантира последователно управление на риска на условните задължения чрез прилагане на гаранцията от ЕС при непряко управление. Съюзът следва да гарантира операциите по финансиране и инвестиране, предвидени в гаранционните споразумения, сключени между Комисията и партньорите по изпълнението в рамките на раздел „Държави членки“. Фондовете при споделено управление или другите допълнителни суми, внесени от държавите членки, включително предоставените съгласно Регламент (ЕС) 2021/241, следва да осигуряват провизиране на гаранцията съгласно процент на провизиране, определен от Комисията и посочен в споразумението за финансов принос, сключено с държавата членка, въз основа на естеството на операциите и произтичащите от тях очаквани загуби. Държавата членка поема загубите, надхвърлящи очакваните загуби, като издава насрещна гаранция в полза на Съюза, която остава валидна, докато се осъществяват операции по финансиране и инвестиране в рамките на раздела за съответната държава членка. Такива договорености следва да се сключат в рамките на едно споразумение за финансов принос с всяка държава членка, която избира доброволно тази възможност.

Споразумението за финансов принос следва да обхваща едно или повече конкретни гаранционни споразумения, които да бъдат изпълнени в рамките на съответната държава членка въз основа на правилата на фонда InvestEU и на всички обособени средства на регионално равнище. Определянето на процента на провизиране за всеки отделен случай изисква дерогация от член 211, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (10) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“). Тази схема осигурява също единен набор от правила за бюджетните гаранции, подкрепени от средства, които се управляват централно, или от фондове при споделено управление, което ще улесни комбинирането им. Провизирането на гаранция от ЕС във връзка с раздел за държава членка, заедно с другите допълнителни суми, внесени от държавите членки, включително предоставените съгласно Регламент (ЕС) 2021/241, следва да представлява външен целеви приход.

(34)

Следва да се създаде партньорство между Комисията и групата на ЕИБ, като се извличат ползи от съответните силни страни на всеки партньор, за да се гарантира максимално въздействие на политиката, ефикасност на разгръщането и подходящ надзор над бюджета и управлението на риска, като това партньорство следва да подкрепя ефективен и приобщаващ пряк достъп до гаранцията от ЕС.

(35)

Съюзът, представляван от Комисията, следва да бъде в състояние да участва в увеличение на капитала на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), за да може ЕИФ да продължи да подкрепя европейската икономика и нейното възстановяване. Основната цел на увеличението е да се осигури възможност ЕИФ да допринася за изпълнението на програмата InvestEU. Съюзът следва да може да запази общия си дял от капитала на ЕИФ. За тази цел в многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г. следва да се предвиди достатъчен финансов пакет. На 3 декември 2020 г. Съветът на директорите на ЕИФ реши да се предложи на акционерите увеличение на уставния капитал на ЕИФ, в резултат на което да се осигурят парични средства в размер на 1 250 000 000 EUR. Цената на новите акции се основава на формулата за нетната стойност на активите, договорена между акционерите на ЕИФ, и се състои от внесената част и премиите от емисията на акциите. В съответствие с член 7 от Устава на ЕИФ за всяка записана акция трябва да се платят 20% от номиналната ѝ стойност.

(36)

Комисията следва да потърси мнението на други потенциални партньори по изпълнението, заедно с това на групата на ЕИБ, относно инвестиционните насоки, системата за проследяване в областта на климата, насоките за проверка на устойчивостта и общите методики, по целесъобразност, с цел да се гарантира приобщаване и оперативност, докато бъдат създадени органите на управление, след което участието на партньорите по изпълнението следва да се осъществява в рамките на консултативния съвет и на управителния съвет на програмата InvestEU.

(37)

Фондът InvestEU следва да бъде отворен за принос от трети държави, които са членки на Европейската асоциация за свободна търговия, държави в процес на присъединяване, държави кандидатки и потенциални кандидатки, държави, обхванати от европейската политика за съседство, и други държави, в съответствие с условията, договорени между Съюза и тези държави, особено с оглед на положителното въздействие на тази отвореност върху икономиките на държавите членки. Това следва да позволи продължаването на сътрудничеството със съответните държави, където това е целесъобразно, по-специално в областта на научните изследвания и иновациите, както и на МСП.

(38)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за други мерки на програмата InvestEU, освен провизирането на гаранцията от ЕС, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (11), за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(39)

2 672 292 573 EUR по текущи цени oт гаранцията от ЕС следва да бъдат провизирани чрез ресурси от допълнително разпределените средства, осигурени в съответствие с член 5 от приложение II към Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (12), съответстващи на сума в размер на 1 000 000 000 EUR по цени от 2018 г. От тази сума следва да бъде осигурена сума в размер на 63 800 000 EUR по текущи цени от средствата с общ размер от 430 000 000 EUR по текущи цени, разпределени за консултантския център InvestEU.

(40)

Гаранцията от ЕС в размер на 26 152 310 073 EUR по текущи цени за раздел „ЕС“ се очаква да мобилизира над 372 000 000 000 EUR допълнителни инвестиции в целия Съюз и следва да бъде разпределена ориентировъчно между компонентите на политиката.

(41)

На 18 април 2019 г. Комисията обяви, че „[б]ез да се засягат прерогативите на Съвета при прилагането на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), еднократни вноски от държавите членки — от държава членка или от националните насърчителни банки, класифицирани в общия сектор „Държавно управление“ или действащи от името на държава членка — в тематични или многонационални инвестиционни платформи, следва по принцип да се определят като еднократни мерки по смисъла на член 5, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (13) и на член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (14). В допълнение към това, без да се засягат прерогативите на Съвета при изпълнението на ПСР, Комисията ще разгледа до каква степен еднаквото третиране с ЕФСИ, в контекста на съобщението на Комисията относно гъвкавостта, може да се прилага за InvestEU като приемник на ЕФСИ по отношение на еднократните вноски, предоставяни от държавите членки в парични средства, за финансиране на допълнителна сума от гаранцията от ЕС за целите на раздел „Държави членки“.

(42)

Гаранцията от ЕС, която е в основата на фонда InvestEU, следва да се изпълнява непряко от Комисията, като се разчита на партньорите по изпълнението с участието на финансови посредници, когато е приложимо, и на крайни получатели. Подборът на партньорите по изпълнението следва да бъде прозрачен и да не бъде засегнат от конфликт на интереси. Комисията следва да сключи с всеки партньор по изпълнението гаранционно споразумение, с което се разпределя гаранционният капацитет от фонда InvestEU, за да се подкрепят неговите операции по финансиране и инвестиране, които отговарят на критериите за допустимост на фонда InvestEU и допринасят за постигането на неговите цели. Управлението на риска, свързан с гаранцията от ЕС, не следва да възпрепятства прекия достъп до нея от страна на партньорите по изпълнението. След като гаранцията от ЕС бъде предоставена в рамките на раздел „ЕС“ на партньорите по изпълнението, те следва да носят пълна отговорност за целия инвестиционен процес и за надлежната проверка, свързана с операциите по финансиране и инвестиране. Фондът InvestEU следва да подкрепя проекти, които обикновено имат по-висок рисков профил от проектите, подпомагани по линия на обичайните операции на партньорите по изпълнението, и които не са могли да бъдат осъществени през периода, през който е можело да бъде използвана гаранцията от ЕС, или чието осъществяване не е било възможно в същата степен, от други публични или частни източници без подкрепа от фонда InvestEU.

(43)

Фондът InvestEU следва да разполага със структура за управление, чието функциониране следва да е съизмеримо с единствената цел на програмата, която е гарантиране на подходящо използване на гаранцията от ЕС в съответствие с осигуряването на политическа независимост на инвестиционните решения. Тази структура за управление следва да се състои от консултативен съвет, управителен съвет и напълно независим инвестиционен комитет. Целият състав на управленската структура следва да се стреми да постигне баланс между половете. Структурата за управление не следва да засяга или да се намесва в процеса на вземане на решения на групата на ЕИБ или на други партньори по изпълнението и не следва да замества съответните им управляващи органи.

(44)

Консултативният съвет, съставен от представители на партньорите по изпълнението, представители на държавите членки, един експерт, назначен от Европейския икономически и социален комитет, и един експерт, назначен от Комитета на регионите, следва да бъде създаден с цел обмен на информация и обмен на мнения относно усвояването на финансовите продукти, въведени по линия на фонда InvestEU, и обсъждане на променящите се потребности и новите продукти, включително специфични териториални пазарни пропуски.

(45)

За да може да учреди консултативния съвет от самото начало, Комисията следва да назначи представителите на потенциалните партньори по изпълнението за срок от една година. След това партньорите по изпълнението, които са подписали гаранционни споразумения, ще поемат тази отговорност.

(46)

Управителният съвет, съставен от представители на Комисията, представители на партньорите по изпълнението и един експерт без право на глас, назначен от Европейския парламент, следва да определя стратегическите и оперативните насоки за фонда InvestEU.

(47)

Комисията следва да оценява съвместимостта на операциите по финансиране и инвестиране, представени от партньорите по изпълнението, с цялото право на Съюза и с всичките му политики. Решенията относно операциите по финансиране и инвестиране в крайна сметка следва да се вземат от партньор по изпълнението.

(48)

Инвестиционният комитет, съставен от независими експерти, следва да достигне до заключение относно предоставянето на подкрепа от гаранцията от ЕС за операции по финансиране и инвестиране, които отговарят на критериите на фонда InvestEU за допустимост, като по този начин се предоставя външна експертна помощ при оценките на инвестициите във връзка с проекти. Инвестиционният комитет следва да разполага с различни конфигурации, за да обхване различни области на политиката и сектори по възможно най-добрия начин.

(49)

Независим секретариат, който се управлява от Комисията и се отчита пред председателя на инвестиционния комитет, следва да подпомага инвестиционния комитет.

(50)

При подбора на партньорите по изпълнението за разгръщането на фонда InvestEU Комисията следва да отчита способността им да изпълняват целите на фонд InvestEU и да допринасят със собствени ресурси, за да се гарантира подходящо географско покритие и диверсификация, да се привличат частни инвеститори и да се осигури достатъчна диверсификация на риска и решения за преодоляване на проявите на неефективност на пазара и неоптималните инвестиционни ситуации. С оглед на нейната роля съгласно Договорите, способността ѝ да действа във всички държави членки и съществуващия опит в рамките на действащите финансови инструменти и ЕФСИ, групата на ЕИБ следва да остане привилегирован партньор по изпълнението в рамките на раздел „ЕС“ на фонда InvestEU. В допълнение към групата на ЕИБ, националните насърчителни банки и институции следва да могат да предлагат допълнителен набор от финансови продукти, като се има предвид, че техният опит и техните способности на национално и регионално равнище биха могли да бъдат от полза за постигането на максимално въздействие на публичните средства върху цялата територия на Съюза и за осигуряването на справедлив географски баланс на проектите. Програмата InvestEU следва да се прилага по такъв начин, че да насърчава еднаквите условия на конкуренция за по-малките и по-младите насърчителни банки и институции. Освен това следва да е възможно други международни финансови институции да станат партньори по изпълнението, по-специално когато те представят сравнително предимство по отношение на специфични експертни познания и опит в някои държави членки и когато мажоритарно акционерите им са от Съюза. Следва също така да бъде възможно за други субекти, отговарящи на критериите, посочени във Финансовия регламент, да станат партньори по изпълнението.

(51)

С оглед на насърчаването на подобрена географска диверсификация могат да се създадат инвестиционни платформи, които да съчетават усилията и експертния опит на партньорите по изпълнението с други национални насърчителни банки и институции, които имат ограничен опит в използването на финансови инструменти. Тези структури следва да бъдат насърчавани, включително с наличната подкрепа на консултантския център InvestEU. Целесъобразно е да се обединят съинвеститори, публични органи, експерти, институции в областта на образованието, обучението и научните изследвания, съответните социални партньори и представители на гражданското общество, както и други участници на равнището на Съюза, на национално и на регионално равнище, за насърчаване на използването на инвестиционните платформи в съответните сектори.

(52)

Гаранцията от ЕС в рамките на раздел „Държави членки“ следва да бъде разпределена на всеки партньор по изпълнението, отговарящ на условията за допустимост в съответствие с член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент, включително национални или регионални насърчителни банки или институции, ЕИБ, ЕИФ и други международни финансови институции. При подбора на партньорите по изпълнението по раздел „Държави членки“ Комисията следва да вземе предвид предложенията, направени от всяка държава членка, както е отразено в споразумението за финансов принос. В съответствие с член 154 от Финансовия регламент Комисията следва да извърши оценка на правилата и процедурите на партньора по изпълнението, за да установи дали те осигуряват ниво на защита на финансовите интереси на Съюза, равностойно на предоставеното от Комисията.

(53)

Операциите по финансиране и инвестиране следва в крайна сметка да бъдат определяни от партньора по изпълнението от негово име, изпълнявани в съответствие с неговите вътрешни правила, политики и процедури и отчитани в неговите собствени финансови отчети или, когато е приложимо, оповестявани в бележките към финансовите обосновки. Поради това Комисията следва да се отчита изключително за финансовата отговорност, произтичаща от гаранцията от ЕС, и да оповести максималния размер на гаранцията, включително цялата съответна информация относно предоставената гаранция.

(54)

Когато е целесъобразно, фондът InvestEU следва да дава възможност за гладкото, безпрепятствено и ефикасно комбиниране на безвъзмездни средства, финансови инструменти или и двете, финансирани от бюджета на Съюза или от други фондове, като Иновационния фонд по линия на схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, с гаранцията от ЕС в случаите, когато това е необходимо, за да се подкрепят в най-голяма степен инвестициите за преодоляване на конкретни прояви на неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации.

(55)

Проектите, представени от партньорите по изпълнението, за подкрепа по програмата InvestEU, включващи подкрепа за смесено финансиране от фонда InvestEU с подпомагане от други програми на Съюза, следва като цяло да съответстват на целите и критериите за допустимост на съответните други програми на Съюза. Решението за използване на гаранцията от ЕС следва да бъде взето в рамките на програмата InvestEU.

(56)

Консултантският център InvestEU следва да подкрепя разработването на стабилен набор от инвестиционни проекти във всеки компонент на политиката чрез консултативни инициативи, които се изпълняват от групата на ЕИБ или от други консултативни партньори, или се изпълняват пряко от Комисията. Консултантският център InvestEU следва да насърчава географската диверсификация с цел да допринесе за постигането на целите на Съюза за икономическо, социално и териториално сближаване и за намаляване на регионалните различия. Консултантският център InvestEU следва да отделя особено внимание на обединяването на малки по размер проекти в по-големи портфейли. Комисията, групата на ЕИБ и други консултативни партньори следва да си сътрудничат тясно с цел гарантиране на ефикасност, полезни взаимодействия и ефективно географско покритие на подкрепата в целия Съюз, като се вземат предвид опитът и местният капацитет на партньорите по изпълнението на място, както и на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, създаден съгласно Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и Съвета (15). Констатациите в Специален доклад № 12/2020 на Европейската сметна палата „Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси — създаден да стимулира инвестициите в ЕС, но все още с ограничено въздействие“ (16) следва да бъдат разгледани внимателно с цел постигане на максимална ефективност и максимално въздействие на консултантския център InvestEU. Консултантският център InvestEU следва да осигури централна входна точка за помощта за разработване на проекти, предоставяна по негова линия на публични органи и на организатори на проекти.

(57)

Консултантският център InvestEU следва да бъде създаден от Комисията заедно с групата на ЕИБ като основен партньор въз основа на опита, придобит чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси. Комисията следва да отговаря за направляването на политиката на консултантския център InvestEU и за управлението на централната входна точка. Групата на ЕИБ следва да провежда консултативни инициативи в рамките на компонентите на политиката. Освен това групата на ЕИБ следва да предоставя оперативни услуги на Комисията, включително чрез принос за изготвянето на стратегическите и политическите насоки по отношение на консултативните инициативи, като картографира съществуващи и нововъзникващи консултативни инициативи, прави оценка на потребностите от консултации и предоставя консултации на Комисията относно оптималните начини за удовлетворяване на тези потребности чрез съществуващи или нови консултативни инициативи.

(58)

С цел да се осигури широко географско покритие на консултантските услуги в целия Съюз и успешно да се използват местните знания за фонда InvestEU, при необходимост следва да се осигури присъствие на консултантския център InvestEU на местно равнище, като се вземат предвид съществуващите схеми за подпомагане и присъствието на местни партньори с цел предоставянето на осезаема, проактивна, адаптирана към конкретните обстоятелства помощ на място. С цел да се улесни предоставянето на консултантска подкрепа на местно равнище и да се осигурят ефективност, полезни взаимодействия и ефективно географско покритие на подкрепата в целия Съюз, консултантският център InvestEU следва да си сътрудничи с националните насърчителни банки и институции, да се възползва от техния експертен опит и да го използва.

(59)

Консултантският център InvestEU следва да предоставя консултантска подкрепа за малки проекти и проекти за стартиращи предприятия, особено когато стартиращите предприятия се стремят да защитават своите инвестиции в научни изследвания и иновации чрез получаване на права върху интелектуална собственост, например патенти, като се взема предвид съществуването на други услуги, които са в състояние да покрият такива действия и се търси взаимодействие с тези услуги.

(60)

В контекста на фонда InvestEU е необходимо да се предостави подкрепа за изготвянето на проекти и изграждането на капацитет за развитие на организационния капацитет и на дейностите за развитие на пазара, които са необходими за създаването на качествени проекти. Тази подкрепа следва също така да е насочена към финансови посредници, които са от ключово значение, за да се помогне на МСП да получат достъп до финансиране и да реализират пълния си потенциал. Освен това целта на консултантската подкрепа е да се създадат условия за разширяване на потенциалния брой на допустимите получатели в зараждащи се пазарни сегменти, по-специално когато малкият размер на отделните проекти увеличава значително разходите по трансакциите на равнище проекти, например за екосистемата за социално финансиране, включително филантропските организации, или за секторите на културата и творчеството. Подкрепата за изграждане на капацитет следва да бъде допълваща и да придружава действията, предприети по линия на други програми на Съюза, които обхващат конкретни области на политиката. Следва също така да се положат усилия с цел подкрепа за изграждането на капацитет за потенциалните организатори на проекти, и по-специално местните организации и органи.

(61)

Порталът InvestEU следва да бъде създаден с цел да се осигури леснодостъпна и удобна за ползване база данни за проекти, за да се насърчи видимостта на инвестиционните проекти, които търсят финансиране, със засилен акцент върху предоставянето на евентуален пакет от инвестиционни проекти, съвместими с правото и политиките на Съюза, на партньорите по изпълнението.

(62)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (17) и в рамките на определените в него ресурси следва да се предприемат мерки за възстановяване и устойчивост по линия на програмата InvestEU, за да се преодолее безпрецедентното отражение на кризата във връзка с COVID-19. Тези допълнителни ресурси следва да се използват по начин, който да гарантира спазването на сроковете, предвидени в Регламент (ЕС) 2020/2094.

(63)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (18) програмата InvestEU следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците на програмата InvestEU по места.

(64)

Следва да се прилага солидна рамка за мониторинг, основана на показатели за крайните продукти, резултатите и въздействието, за да се проследява напредъкът към постигането на целите на Съюза. За да се осигури отчетност пред гражданите на Съюза, Комисията следва да докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета за напредъка, въздействието и операциите на програмата InvestEU.

(65)

По отношение на настоящия регламент се прилагат хоризонтални финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета съгласно член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тези правила са установени във Финансовия регламент, като с тях по-специално се определя процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и се предвижда контрол върху отговорността на финансовите оператори. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват общ режим на обвързване с условия с цел защитата на бюджета на Съюза.

(66)

Финансовият регламент се прилага за програмата InvestEU. В него са определени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно бюджетните гаранции.

(67)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (19), регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (20), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (21) и (ЕС) 2017/1939 (22) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събирането на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (23).

В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защитата на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(68)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (24), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Третите държави могат също така да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да се въведе специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(69)

Съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета (25) физическите лица и образуванията, установени в отвъдморски страни или територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата InvestEU и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(70)

За да се допълнят несъществени елементи на настоящия регламент с инвестиционни насоки и таблица с показатели, да се улесни бързото и гъвкаво адаптиране на показателите за изпълнение и да се адаптира процентът на провизиране, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изготвянето на инвестиционните насоки за операциите по финансиране и инвестиране в рамките на различни компоненти на политиката, таблицата с показатели, изменението на приложение III към настоящия регламент с цел преразглеждане и допълване на показателите и корекцията на процента на провизиране. В съответствие с принципа на пропорционалност тези инвестиционни насоки следва да включват подходящи разпоредби, за да се избегне ненужна административна тежест. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(71)

Операции по финансиране и инвестиране, подписани или сключени от партньори по изпълнението през периода от 1 януари 2021 г. до подписването на съответните гаранционни споразумения, са допустими за покритие от гаранцията от ЕС, при условие че тези операции са посочени в гаранционното споразумение, минали са проверката на съответствието или за тях е дадено положително становище в рамките на процедурата, предвидена в член 19 от Протокол № 5 за Устава на Европейската инвестиционна банка, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС (наричан по-нататък „Уставът на ЕИБ“), и в двата случая са одобрени от инвестиционния комитет.

(72)

За да се оптимизира използването на бюджетните средства, следва да бъде възможно комбинирането на съответните портфейли от финансови инструменти, създадени съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014 — 2020 г., и гаранцията от ЕС съгласно Регламент (ЕС) 2015/1017 с гаранцията от ЕС съгласно настоящия регламент. Увеличеният капацитет за поемане на риск, постигнат чрез подобно комбиниране, следва да повиши ефективността на гаранцията от ЕС съгласно настоящия регламент и да даде възможност за осигуряването на по-голяма подкрепа за крайните получатели. Редът за комбинирането следва да бъде определен в гаранционното споразумение между Комисията и ЕИБ или ЕИФ. Условията на комбинирането следва да бъдат в съответствие със Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (26).

(73)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да се отговори на конкретни прояви на неефективност на пазара и неоптимални инвестиционни ситуации, които засягат целия Съюз или са специфични за конкретна държава членка, и да се предвиди изпитване на пазара в целия Съюз на иновативни финансови продукти, които имат за цел преодоляването на нови или сложни прояви на неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации, както и на системи за разпространението на такива продукти, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, a могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(74)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,