26.1.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 24/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/56 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 януари 2021 година

за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, и за изменение на Регламент (ЕО) № 520/2007 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)	Целта на общата политика в областта на рибарството, определена в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), е да се гарантира експлоатация на морските биологични ресурси, която осигурява устойчиви икономически, екологични и социални условия.

(2)

С Решение 98/392/ЕО на Съвета (4) Съюзът одобри Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. и Споразумението за прилагане на разпоредбите на конвенцията, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращирибни запаси (5), които съдържат принципи и правила по отношение на опазването и управлението на живите морски ресурси. В рамките на своите по-широки международни задължения Съюзът участва в усилията за опазване на рибните запаси в международни води.

(3)	С Решение 2006/539/ЕО на Съвета (6) Съюзът одобри Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена от Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г. (наричана по-нататък „Конвенцията“).

(4)

Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC) има правомощието да приема решения (наричани по-нататък „Резолюции“), за да се осигури дългосрочното опазване и устойчивото използване на рибните ресурси в зоната на Конвенцията. Резолюциите са задължителни за договарящите страни. Те са насочени основно към договарящите страни по Конвенцията, но съдържат и задължения за частните оператори (например капитаните на кораби). Резолюциите влизат в сила 45 дни след приемането им, а по отношение на Съюза те трябва да бъдат въведени в правото на Съюза възможно най-скоро.

(5)	С Решение 2005/938/ЕО на Съвета (7) Съюзът одобри Споразумението относно Международната програма за опазване на делфините (наричано по-нататък „Споразумението“), с което се създава посочената програма.

(6)	В член XIV от Споразумението се посочва, че IATTC трябва да има цялостна роля в координирането на изпъленнието на Споразумението и в изпълнението на мерките, които ще бъдат приети в рамките на IATTC.

(7)

В рамките на Международната програма за опазване на делфините срещата на страните отговаря за приемане на мерки за прогресивно намаляване на случайната смъртност на делфини при улова на риба тон с мрежи гъргър в зоната на действие на Споразумението до нива, доближаващи се до нулата, чрез установяване на годишни лимити. Мерките стават задължителни за Съюза.

(8)	Най-скорошното въвеждане на Резолюциите беше извършено чрез Регламент (ЕО) № 520/2007 на Съвета (8).

(9)

Тъй като е възможно Резолюциите да бъдат изменяни на годишните заседания на IATTC, както и с цел своевременното им включване в правото на Съюза, укрепване на еднаквите условия на конкуренция и по-нататъшна подкрепа за дългосрочното устойчиво управление на запасите, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на следните аспекти: техническите спецификации за въдици за акули, периодите на забрана на риболова, сроковете за докладване на информация от устройствата за привличане на рибата (УПР), разпоредбите относно проектните характеристики и разполагането на УПР, крайните срокове за събиране на данни, зоните и смекчаващите мерки за защита на морските птици, присъствието на научни наблюдатели, информацията, свързана с Регионалния регистър на корабите, препратките към таблицата за предоставяне на данни за корабните дневници и регистрите на разтоварванията, статистическия документ за големоок тон, различните крайни срокове за докладване и насоките за намаляване на смъртността на морските костенурки. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. (9) за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(10)	Делегирането на правомощия, предвидено в настоящия регламент, не следва да засяга въвеждането на бъдещите Резолюции в правото на Съюза по реда на обикновената законодателна процедура.

(11)	Тъй като настоящият регламент обхваща всички мерки на IATTC, член 3, точка 3, член 4, точка 3 и дял IV от Регламент (ЕО) № 520/2007 следва да бъдат заличени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя мерките за управление, опазване и контрол, свързани с риболова в зоната, обхваната от Конвенцията, както и по отношение на запасите от риба тон и подобните ѝ видове и от други видове риба, уловени от кораби, които извършват риболов на риба тон и подобните ѝ видове, както и на видове, които принадлежат към същата екосистема, засегнати от риболова или които зависят или са свързани с рибните запаси, попадащи в обхвата на Конвенцията.

Член 2

Приложно поле

1. Настоящият регламент се прилага по отношение на риболовните кораби на Съюза, използвани или предназначени да се използват за риболовни дейности в зоната, обхваната от Конвенцията.

2. Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, той се прилага, без да се засягат действащите регламенти в сектора на рибарството, по-специално Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета (10) и регламенти (ЕО) № 1005/2008 (11), (ЕО) № 1224/2009 (12) и (ЕО) № 1185/2003 (13) на Съвета.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„Конвенцията“ означава Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена от Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г.;

2)	„зона на Конвенцията“ означава географският район, в който се прилага Конвенцията, както е описан в член III от нея;

3)	„видове, обхванати от IATTC“ означава запасите от риба тон и подобните ѝ видове, както и от други видове риба, уловени от кораби, които извършват риболов на риба тон и подобните ѝ видове в зоната на Конвенцията;

„риболовен кораб на Съюза“ означава всеки кораб, плаващ под знамето на държава членка, който се използва или е предназначен да се използва за търговска експлоатация на рибни ресурси, включително помощни кораби, кораби за преработка на риба, кораби, участващи в трансбордиране и транспортни кораби, оборудвани за транспорт на продукти от риболов, с изключение на контейнеровози;

5)	„договаряща страна“ означава договарящите страни по Конвенцията;

6)	„мрежа гъргър“ означава ограждаща риболовна мрежа, чието дъно се тегли посредством затягащо въже на гъргъра на дъното на мрежата, което минава през определен брой халки по дънното въже, като така позволява мрежата да бъде свивана и затваряна;

7)	„тропическа риба тон“ означава големоок тон, жълтопер тунец (албакор) и ивичест тон;

„измервателни буйове“ означава плаващи устройства, независимо дали са носещи се по повърхността или са закотвени, които се разполагат от правителствени или признати научни организации или образувания с цел електронно събиране на данни за околната среда, без да са предназначени за подпомагане на риболовните дейности, и за които секретариатът на IATTC е съответно уведомен;

„устройство за привличане на рибата“ или „УПР“ означава закотвени, плаващи, носещи се по повърхността или потопени предмети, разполагани или проследявани от кораби, включително чрез използване на радио- или спътникови буйове, с цел привличане на целевите видове риба тон за извършване на риболовна дейност с мрежи гъргър;

10)	„взаимодействие“ с измервателните буйове включва, но не се ограничава до ограждане на буя с риболовни уреди, завързване или закрепване на кораба, риболовния уред или която и да е част или секция от кораба към измервателния буй или прекъсване на котвеното му въже;

11)	„оператор“ означава физическото или юридическото лице, което управлява или притежава предприятие, извършващо която и да е от дейностите, свързани с който и да е етап от веригите за производство, преработка, пускане на пазара, дистрибуция и търговия на дребно на продуктите от риболов и аквакултури;

12)	„НКК“ означава Научният консултативен комитет, учреден съгласно член XI от Конвенцията;

13)	„трансбордиране“ означава разтоварването на всички или на част от продуктите от риболов от борда на един кораб на друг кораб;

14)	„Регионален регистър на корабите“ означава регистърът на корабите на IATTC;

15)	„Резолюция“ означава задължителните мерки, приети от IATTC съгласно член VII от Конвенцията;

16)	„формуляр на декларацията за трансбордиране на IATTC“ означава документът, съдържащ се в приложение 2 към Резолюция C-12-07;

17)	„наблюдател“ означава лице, на което държава членка или договаряща страна е предоставила необходимите правомощия и удостоверения, за да наблюдава, контролира и събира информация на борда на риболовните кораби;

18)	„парагада“ означава риболовен уред, състоящ се от основна въдица, на която са закрепени вторични въдици (мрежи) с голям брой куки, като дължината на въдиците и разстоянието между тях зависят от целевите видове;

19)	„въдици за акули“ означава отделни въдици, прикрепени към плаващото въже или директно към поплавъците и използвани за улов на акули, както е показано на фигура 1 от Резолюция C-16-05;

20)	„големи куки с кръгла извивка“ означава куки, чийто връх е обърнат перпендикулярно обратно на тялото, при което се получава като цяло кръгла или овална форма и изместването на върха е не повече от 10 градуса;

21)	„Споразумението“ означава Споразумението относно Международната програма за опазване на делфините;

22)	„запечатани рибни резервоари“ означава всяко пространство на борда на кораб, предназначено за замразяване, запазване или съхранение на риба, достъпът до което е блокиран, за да се предотврати използването му за тези цели;

23)	„WCPFC“ означава Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан, създадена по силата на Конвенцията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан (14);

24)

„зона на припокриване“ означава зоната на припокриване на компетентност между географските зони на Конвенцията IATTC и Конвенцията WCPFC. Тази зона е част от Тихия океан, определена от следните граници: паралел 50° ю.ш. от пресечната му точка с меридиан 150° з.д. до пресечната точка с меридиан 130° з.д., и паралел 4° ю.ш. от пресечната му точка с меридиан 150° з.д. до пресечната точка с меридиан 130° з.д.

ГЛАВА II

Мерки за опазване и управление

Член 4

Периоди на забрана на улова на тропическа риба тон от кораби с мрежи гъргър

1. С цел прилагане на забраната за риболов, извършван от кораби с мрежи гъргър, всяка държава членка:

а)	в срок до 15 юни всяка година информира Комисията кой от двата периода на забрана — от 29 юли до 8 октомври или от 9 ноември до 19 януари, се прилага за нейните кораби. В срок до 15 юли всяка година Комисията уведомява секретариата на IATTC за приложимия период на забрана;

б)	информира за забраната всички заинтересовани страни от сектора за риба тон на своя територия;

в)	в срок до 15 юни всяка година информира Комисията за предприемането на посочените мерки;

г)	гарантира, че през целия период на забрана всички кораби с мрежи гъргър, които плават под нейно знаме, не извършват риболов в зоната на Конвенцията.

2. Когато риболовен кораб на Съюза не е в състояние да излезе в морето извън приложимия период на забрана, посочен в параграф 1, буква а), поради случай на непреодолима сила, състоящ се в изваждане от строя на риболовния кораб в хода на риболовните операции поради механична или структурна повреда, пожар или експлозия, в продължение на най-малко 75 последователни дни, държавата членка може да изпрати до Комисията искане за освобождаване от периода на забрана, заедно с необходимите доказателства, че корабът не е излязъл в морето поради непреодолима сила. Искането се изпраща до Комисията най-късно две седмици след отстраняване на причината за непреодолимата сила. Комисията извършва оценка на това искане и, когато е приложимо, го препраща на секретариата на IATTC за разглеждане от IATTC най-късно един месец след отстраняване на причината за непреодолимата сила.

3. Комисията уведомява държавата членка за предоставеното от IATTC одобрение на искането, посочено в параграф 2:

а)

в случай че корабът не е спазил период на забрана през същата година, в която е настъпила причината за непреодолимата сила, той спазва намален период на забрана от 40 последователни дни в един от двата периода на забрана през същата година вместо пълния период на забрана, посочен в параграф 1, буква а), като Комисията незабавно уведомява секретариата на IATTC за избрания период на забрана; или

б)

в случай че корабът вече е спазил период на забрана през същата година, в която е настъпила причината за непреодолимата сила, той спазва намален период на забрана от 40 последователни дни през следващата година в един от двата периода на забрана през въпросната година, за което Комисията се уведомява най-късно до 15 юли от същата година.

4. На борда на всеки кораб, който се ползва от освобождаването, предвидено в параграф 3, трябва да присъства упълномощен наблюдател.

5. В допълнение към забраната за риболов, посочена в параграф 1, от 9 октомври до 8 ноември всяка година се забранява и риболовът на тропическа риба тон в зоната от 96° до 110° з.д. и между 4° с.ш. и 3° ю.ш.

Член 5

Забрана за риболов с помощта на измервателни буйове

1. Капитаните на кораби гарантират, че техните кораби не влизат във взаимодействие с измервателни буйове в зоната на Конвенцията.

2. Забранява се използването на риболовни уреди в рамките на една морска миля от закотвен измервателен буй в зоната на Конвенцията.

3. Забранява се вземането на борда на измервателен буй, освен ако държавата членка, договарящата страна или собственикът, отговорни за този буй, изрично разрешават или отправят искане за това.

4. Ако риболовен уред се заплете в измервателен буй, заплетеният риболовен уред се отстранява, като се нанасят възможно най-малко щети върху измервателния буй.

5. В рамките на научноизследователски програми, за които IATTC е официално уведомена, могат да се експлоатират риболовни кораби на Съюза в радиус от една морска миля от измервателния буй, при условие че тези кораби не взаимодействат с измервателния буй, нито разполагат риболовни уреди, както е посочено в параграфи 1 и 2.

Член 6

Устройства за привличане на рибата (УПР)

1. УПР се активират само на борда на кораби на Съюза с мрежи гъргър.

2. Дадено УПР се счита за активно, когато е разположено в морето, започва да предава данни за своето местоположение и се проследява от кораба, неговия собственик или неговия оператор.

3. Риболовните кораби на Съюза ежедневно докладват на Комисията за всички активни УПР, като информацията се предава на интервали със закъснение от най-малко 60 дни, но с интервал от време не повече от 90 дни между всеки доклад. Комисията незабавно препраща тази информация на секретариата на IATTC.

4. Операторите на риболовни кораби на Съюза събират информация и докладват на държавите членки за всяко взаимодействие с УПР. За всяко взаимодействие те регистрират следната информация:

а)	местоположението на УПР;

б)	дата и час на разполагането на УПР;

в)	идентификация на УПР по IATTC (т.е. маркировка на УПР или идентификатор на маяка; вид буй; или всяка информация, която позволява да се идентифицира собственикът);

г)	вид УПР (например закотвени УПР, естествени УПР, изкуствени УПР);

д)	проектни характеристики на УПР (размери и материал на плаващата част и на подводната висяща конструкция);

е)	вид дейност (пускане и изваждане, разполагане, вдигане, изтегляне, загуба, намеса по електронното оборудване и др.);

ж)	ако дейността е свързана с операция по пускане и изваждане — резултатите от операцията по пускане и изваждане, изразени като улов и прилов; и

з)	характеристики на всеки прикрепен буй или оборудване за позициониране (система за позициониране, снабдена или не със сонар, и др.).

5. Държавите членки предават на Комисията събраните данни за предходната календарна година не по-късно от 75 дни преди всяко редовно заседание на НКК. Комисията препраща тази информация на секретариата на IATTC не по-късно от 60 дни преди заседанието на НКК.

6. Идентификацията, проектните характеристики и разполагането на УПР от риболовни кораби на Съюза трябва да отговарят съответно на приложения I и II към Резолюция C-19-01.

Член 7

Трансбордирания в пристанище

Всички трансбордирания в зоната на Конвенцията IATTC на рибни видове, обхванати от IATTC, се извършват в пристанище.

ГЛАВА III

Защита на морските видове

Раздел 1

Видове от подклас пластинчатохрили

Член 8

Дългокрили акули

1. Задържането на борда, трансбордирането, разтоварването, съхранението, продажбата и предлагането за продажба на части или цели трупове на дългокрили акули (Carcharhinus longimanus) се забранява.

2. Дългокрилите акули се освобождават незабавно без да се увреждат — доколкото това е практически възможно — при докарването им до кораба.

3. Чрез програмите за наблюдение държавите членки регистрират, inter alia, броя на изхвърлените и освободените дългокрили акули, като посочват състоянието (мъртви или живи), включително броя на освободените дългокрили акули съгласно параграф 2.

Член 9

Скатове от сем. Mobulidae

1. Забранява се задържането на борда, трансбордирането, разтоварването, съхранението, продажбата или предлагането за продажба на части или цели трупове на скатове от сем. Mobulidae (което включва родовете Manta и Mobula), уловени в зоната на Конвенцията.

2. Ако скатове от сем. Mobulidae бъдат уловени случайно и замразени като част от дейността на кораб с мрежа гъргър, корабът предава на отговорните органи в мястото на разтоварване целите скатове от сем. Mobulidae. Предадените по този начин скатове от сем. Mobulidae не се продават или разменят, но могат да бъдат дарени за домашна консумация от човека.

3. Уловените случайно скатове от сем. Mobulidae се освобождават незабавно без да се увреждат— доколкото това е практически възможно — веднага след като бъдат забелязани в мрежата, на куката или на палубата. Освобождаването се извършва по начин, който води до възможно най-малко увреждане на уловените скатове от сем. Mobulidae, без да се застрашава безопасността на хората, като се следват насоките, описани подробно в приложение 1 към Резолюция C-15-04 на IATTC.

4. Чрез програмите за наблюдение държавите членки регистрират, наред с другото, броя на изхвърлените и освободените скатове от сем. Mobulidae, като посочват състоянието (мъртви или живи), включително броя на предадените скатове от сем. Mobulidae съгласно параграф 2.

Член 10

Копринени акули

1. Забранява се задържането на борда, трансбордирането, разтоварването, съхранението, продажбата или предлагането за продажба на части или цели трупове на копринени акули (Carcharhinus falciformis), уловени от кораби с мрежи гъргър в зоната на Конвенцията.

2. Ако копринени акули бъдат уловени случайно и замразени като част от дейностите на риболовен кораб с мрежа гъргър и ако правителствените органи присъстват на мястото на разтоварването, целите екземпляри от този вид се предават на правителствените органи. Ако не присъстват правителствени органи, предадените цели копринени акули не се продават или разменят, но могат да бъдат дарени за домашна консумация от човека. За предадените по този начин копринени акули се изпраща доклад до секретариата на IATTC.

3. Когато корабите с парагади случайно уловят акули, те ограничават прилова на копринени акули до най-много 20 % от теглото на общия улов на риболовен рейс.

4. Риболовните кораби на Съюза не могат да извършват риболовни дейности в идентифицираните от IATTC зони, в които се извършва размножаването на копринени акули.

Член 11

Китови акули

1. На риболовните кораби на Съюза се забранява да залагат мрежи гъргър за пасажи от риба тон, смесени с живи китови акули (Rhincodon typus), ако китовите акули са били забелязани преди да започне залагането на мрежата.

2. В случай че китова акула е оградена неумишлено от мрежа гъргър, капитанът на кораба:

а)	гарантира, че са предприети всички разумни стъпки, за да се гарантира безопасното ѝ освобождаване; и

б)

докладва за инцидента на държавата членка, включително броя на засегнатите екземпляри, данни за начина и причините за ограждането, мястото на ограждането, мерките, предприети за гарантиране на безопасно освобождаване, и оценката на състоянието на животното/животните при освобождаване (включително дали някои от тях са били освободени живи, но впоследствие са умрели).

3. Kитовите акули не се изтеглят от мрежата гъргър.

Член 12

Безопасно освобождаване на акули от корабите с мрежи гъргър

1. Риболовните корабина Съюза незабавно освобождават уловените акули, които няма да бъдат задържани (независимо дали са живи или мъртви), без да ги увреждат — доколкото това е практически възможно — веднага след като бъдат забелязани в мрежата или на палубата, без да се застрашава безопасността на хората.

2. Ако дадена акула е жива, когато е хваната от кораб с мрежа гъргър, и няма да бъде задържана, тя се освобождава, като се използват следните процедури или също толкова ефективни средства:

а)	акулите се освобождават от мрежата, като се пускат директно в океана през устройството за изтегляне и връзване на въжетата;

б)	акулите, които не могат да бъдат освободени преди разтоварването им на палубата, без да се застрашава безопасността на хората, се връщат във водата възможно най-бързо, като се използва рампа, разположена на палубата и свързана с отвор отстрани на кораба, или през аварийните люкове; и

в)	ако не са налични рампи или аварийни люкове, акулите се спускат във водата с въжета или мрежи за товари, като се използва кран или подобно оборудване, ако има такова;

Забранява се използването на канджи, куки или подобни инструменти при съприкосновение с акули. Акулите не могат да бъдат повдигани откъм главата, опашката, хрилните отвори или стигмите, нито чрез използване на тел около или през тялото; също така не се разрешава пробиването на дупки през тялото на акулите (например за прокарването на кабел, с който да бъде повдигната акулата).

Член 13

Забрана за използване на въдици за акули от кораби с парагади

Забранява се използването на въдици за акули от риболовните кораби с парагади на Съюза.

Член 14

Събиране на данни относно видовете акули

1. Капитаните на риболовните кораби на Съюза събират и предоставят данните за улова на копринени акули и акули чук на държавите членки, които изпращат тези данни на Комисията до 31 март всяка година. Комисията препраща данните на секретариата на IATTC.

2. Наблюдателите на риболовните кораби на Съюза регистрират броя и състоянието (мъртви или живи) на уловените и освободените копринени акули и акули чук.

Раздел 2

Други видове

Член 15

Морски птици

1. Кораби с парагади, които използват хидравлични, механични или електрически системи и които извършват риболов на видове в обхвата на зоната на Конвенцията на север от 23° с.ш. и на юг от 30° ю.ш., както и в зоната, ограничена от бреговата линия на 2° с.ш., на запад до 2° с.ш.—95° з.д., на юг до 15° ю.ш.—95° з.д., на изток до 15° ю.ш.—85° з.д. и на юг до 30° ю.ш., прилагат най-малко две от смекчаващите мерки, съдържащи се в таблицата в приложението към настоящия регламент, включително най-малко една мярка от колона A. Корабите не могат да използват една и съща мярка от колона A и от колона Б.

2. Независимо от параграф 1 страничното залагане със завеси за възпиране на птиците и вторични въдици с тежести трябва да се извършва единствено в зоната на север от 23° с.ш., докато научните изследвания установят полезността на тази мярка във водите на юг от 30° ю.ш. Страничното залагане със завеси за възпиране на птиците и вторични въдици с тежести от колона A се счита за две смекчаващи мерки.

3. Ако се избере използването на въдица със серпентини от колона A и от колона Б, това се равнява на едновременно използване на две (т.e. сдвоени) въдици със серпентини.

Член 16

Морски костенурки

1. Риболовните кораби на Съюза незабавно освобождават по начин, който причинява възможно най-малко увреждане — доколкото това е практически възможно — всички морски костенурки, без да се застрашава безопасността на хората. Най-малко един член от екипажа на риболовен кораб на Съюза трябва да е обучен да прилага техники за съприкосновение и освобождаване на морски костенурки с цел увеличаване на шансовете за оцеляване след освобождаването им.

2. Държавите членки продължават да участват и насърчават изследванията за идентифициране на техники за по-нататъшно намаляване на прилова на морски костенурки във всички видове уреди, използвани в източната част на Тихия океан.

3. Капитанът на кораб с мрежа гъргър:

а)

избягва — доколкото това е практически възможно — ограждането на морски костенурки и носенето им на борда, и използва, когато е подходящо, инструменти за безопасно освобождаване на морските костенурки, както и предприема всички разумни стъпки, в случай че морска костенурка бъде забелязана в мрежата гъргър, за да гарантира безопасното ѝ освобождаване;

б)	предприема необходимите действия за наблюдение на УПР за заплитане на морски костенурки и осигурява освобождаването на всички морски костенурки, заплетени в УПР;

в)	регистрира всички наблюдавани взаимодействия с морски костенурки по време на риболовни операции с мрежи гъргър и докладва тази информация на националните органи.

4. Капитаните на кораби с парагади:

а)	носят на борда и, когато възникне взаимодействие с морски костенурки, използват необходимото оборудване (например уреди за откачване от кукичките, резачки за влакно и риболовни кепове с мрежи) за бързото освобождаване на случайно уловените морски костенурки;

б)	когато по-голяма част от куките се използват за улов на риба на дълбочина, по-малка от 100 m, използват една от следните две смекчаващи мерки: големи куки с кръгла извивка или използване само на риба за стръв;

в)	докладват всички взаимодействия на националните органи.

5. Държавите членки подкрепят научните изследвания и разработването на изменения в проектните характеристики на УПР с цел намаляване на заплитането на морски костенурки, както и предприемат мерки за насърчаване на използването на проектни характеристики, които са доказано успешни за такова намаляване.

Член 17

Опазване на делфините

Единствено риболовни кораби на Съюза, които действат съгласно условията, залегнали в Споразумението, и за които е определена граница на смъртност при делфините, получават разрешение да ограждат пасажи или групи делфини с мрежи гъргър, когато извършват риболов на жълтопер тунец в зоната на Конвенцията.

ГЛАВА IV

Научни наблюдатели

Член 18

Научни наблюдатели на кораби с парагади

1. Държавите членки гарантират присъствието на научни наблюдатели на борда на корабите с парагади, плаващи под тяхно знаме за най-малко 5 % от риболовното усилие, предприето от техните кораби с обща дължина над 20 m.

2. Научните наблюдатели регистрират улова на целевите видове риба, състава на видовете и всякаква друга налична биологична информация, както и всички взаимодействия с нецелеви видове, като например морски костенурки, морски птици и акули.

3. Научните наблюдатели на борда на риболовните кораби на Съюза предоставят на органите на държавите членки доклад за своите наблюдения най-късно до 15 дни след края на всеки риболовен рейс. Този доклад се изпраща на Комисията съгласно член 25, параграф 5.

Член 19

Безопасност на научните наблюдатели в морето

1. Настоящият член не засяга посочените в приложение II към Споразумението задължения на наблюдателите и отговорности на капитана на кораба.

2. Капитанът на кораба:

а)	предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че наблюдателите могат да изпълняват своите задължения компетентно и безопасно;

б)	се стреми да гарантира, че наблюдателите сменят корабите между изпълнението на отделните си мисии;

в)	гарантира, че корабът, на който е разположен наблюдател, осигурява подходяща храна и настаняване на наблюдателя по време на неговия престой, които по възможност са на същото ниво като за офицерския състав;

г)	гарантира, че на наблюдателите се осигурява цялото необходимо сътрудничество, за да могат те да изпълняват своите задължения безопасно, като включително им е предоставен достъп при поискване до задържания улов и до улова, предназначен за изхвърляне.

3. Държавите членки предприемат мерки за гарантиране на безопасността на наблюдателите и членовете на екипажа в съответствие с Резолюция C-11-08 на IATTC за подобряване на безопасността на наблюдателите в морето, както и съответните стандарти на Съюза и международните трудови стандарти, по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета (15), Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета (16), Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова на Международната организация на труда от 2007 г. (№ 188) и Конвенцията на Международната организация на труда относно насилието и тормоза от 2019 г. (№ 190).

4. Държавите членки гарантират, че наблюдателите отговарят на критериите за квалификация, посочени в приложение II към Споразумението.

5. В случай че наблюдател почине, изчезне или се предполага, че е паднал зад борда, капитанът на кораба:

а)	гарантира, че риболовният кораб на Съюза незабавно прекратява всякакви риболовни операции;

б)

гарантира, че риболовният кораб на Съюза незабавно започва операции по издирване и спасяване, ако наблюдателят е изчезнал или се предполага, че е паднал зад борда, като издирването продължава най-малко 72 часа, освен ако държавата членка на знамето не е дала инструкции за продължаване на издирването;

в)	незабавно уведомява държавата членка на знамето и организацията, изпращаща наблюдателя;

г)	незабавно предупреждава другите кораби в съседство, като използва всички налични средства за комуникация;

д)	оказва пълно съдействие при всяка операция по издирване и спасяване, като след нейното приключване нарежда придвижването на кораба към най-близкото пристанище за по-нататъшно разследване съгласно договореното с държавата членка на знамето и организацията, изпращаща наблюдателя;

е)	предоставя доклада за инцидента на организацията, изпращаща наблюдателя, и органите на държавата членка на знамето; и

ж)	оказва пълно съдействие при всяко официално разследване на инцидента и запазва всички потенциални доказателства, както и личните вещи и помещенията, използвани от починалия или изчезнал наблюдател.

6. В случай на смърт на наблюдател капитанът на кораба гарантира — доколкото това е практически възможно — че тялото е добре запазено с цел аутопсия и разследване.

7. В случай че наблюдател страда от сериозно заболяване или нараняване, което застрашава неговия живот или дългосрочно здраве или безопасност, капитанът на кораба:

а)	гарантира, че риболовният кораб на Съюза незабавно прекратява риболовните операции;

б)	незабавно уведомява държавата членка на знамето и организацията, изпращаща наблюдателя;

в)	предприема всички разумни действия за полагане на грижи за наблюдателя и за предоставяне на всяко налично и възможно медицинско лечение на борда на кораба, като при необходимост търси външна медицинска помощ;

г)

когато е получил указания от организацията, изпращаща наблюдателя (в случай че вече не е получил такива от държавата членка на знамето), улеснява слизането от борда и транспортирането на наблюдателя до медицинско заведение, оборудвано за осигуряване на необходимите грижи, както е указано от държавата членка на знамето или от организацията, изпращаща наблюдателя, веднага щом това е практически възможно; и

д)	оказва пълно съдействие при всяко официално разследване на причината за болестта или нараняването.

8. Без да се засягат задълженията, приложими към капитана на кораба, за целите на параграфи 5—7 държавата членка на знамето гарантира, че съответният център за координация на морските спасителни дейности, организацията, изпращаща наблюдателя, и секретариатът на IATTC са незабавно уведомени и е предоставен доклад за предприетите действия.

9. В случай че има разумни основания да се смята, че наблюдател е бил обект на нападение, сплашване, заплахи или тормоз, при които е възникнал риск за неговото здраве или безопасност, и наблюдателят или изпращащата го организация поиска от държавата членка на знамето наблюдателят да бъде свален от риболовния кораб на Съюза, капитанът на този кораб:

а)	незабавно предприема действия за гарантиране на безопасността на наблюдателя, както и за смекчаване и разрешаване на ситуацията на борда;

б)	незабавно уведомява държавата членка на знамето и организацията, изпращаща наблюдателя, за ситуацията, включително за състоянието и местонахождението на наблюдателя;

в)	улеснява безопасното слизане от борда на наблюдателя по начин и на място, договорено с държавата членка на знамето и организацията, изпращаща наблюдателя, което позволява достъп до всяко необходимо медицинско лечение; и

г)	оказва пълно съдействие при всяко официално разследване на инцидента.

10. В случай че има разумни основания да се смята, че наблюдател е бил обект на нападение, сплашване, заплахи или тормоз, при които е възникнал риск за неговото здраве или безопасност, но нито наблюдателят, нито изпращащата го организация поиска наблюдателят да бъде свален от риболовния кораб, капитанът на този кораб:

а)	незабавно предприема действия за гарантиране на безопасността на наблюдателя, както и за смекчаване и разрешаване на ситуацията на борда;

б)	незабавно уведомява за ситуацията държавата членка на знамето и организацията, изпращаща наблюдателя; и

в)	оказва пълно съдействие при всяко официално разследване на инцидента.

11. Когато след слизане на наблюдател от борда на риболовен кораб изпращащата организация идентифицира — например в рамките на представения от него отчет — евентуален инцидент, включващ нападение или тормоз над наблюдателя, докато е бил на борда на риболовния кораб, тази организация уведомява писмено държавата членка на знамето и секретариата на IATTC.

12. При получаване на уведомлението, посочено в параграф 10, буква б), държавата членка на знамето:

а)	разследва инцидента въз основа на информацията, която е предоставена от организацията, изпращаща наблюдателя, въз основа на нея изготвя доклад за инцидента и предприема всички подходящи действия в отговор на резултатите от разследването;

б)	оказва пълно съдействие при всяко официално разследване, проведено от организацията, изпращаща наблюдателя, включително предоставя доклада за инцидента от своето разследване на тази организация и на компетентните органи; и

в)	уведомява организацията, изпращаща наблюдателя, и IATTC за резултатите от своето разследване и всички предприети действия.

13. Националните организации, изпращащи наблюдатели:

а)	незабавно уведомяват държавата членка на знамето, в случай че наблюдател почине, изчезне или се предполага, че е паднал зад борда при изпълнение на своите задължения;

б)	оказват пълно съдействие при всяка операция по издирване и спасяване;

в)	оказват пълно съдействие при всяко официално разследване на инцидент, свързан с наблюдател.

г)	в случай на сериозно заболяване или нараняване на наблюдател улесняват слизането от борда и замяната на този наблюдател възможно най-скоро;

д)	улесняват възможно най-скоро слизането от борда на наблюдател във всяка ситуация, включваща нападение, сплашване, заплахи или тормоз на този наблюдател до степен, че наблюдателят желае да бъде свален от кораба; и

е)	при поискване предоставят на държавата членка на знамето копие от доклада на наблюдателя за предполагаеми инциденти, включващи нападение или тормоз над него.

14. Съответните организации, изпращащи наблюдатели, и държавите членки си сътрудничат в своите разследвания, включително предоставят своите доклади за всички инциденти, посочени в параграфи 5—11, за да улеснят разследванията, както е целесъобразно.

ГЛАВА V

Изисквания към корабите

Член 20

Регионален регистър на корабите

1. Държавите членки предоставят на Комисията следната информация по отношение на всеки кораб под тяхна юрисдикция, която да бъде включена в Регионалния регистър на корабите:

а)	наименование на риболовния кораб на Съюза, регистрационен номер, предходни наименования (ако са известни) и пристанище на регистрация;

б)	снимка на кораба, на която се вижда регистрационният му номер;

в)	предишно знаме (ако е известно и ако има);

г)	международна радиопозивна (ако има);

д)	име и адрес на собственика или собствениците;

е)	дата и място на построяване;

ж)	дължина, ширина и профилна дълбочина на кораба;

з)	вид и капацитет на хладилното съоръжение в кубични метри;

и)	брой на трюмовете за риба и тяхната вместимост в кубични метри, а за корабите с мрежи гъргър — разбивка на вместимостта по трюмове, ако е възможно;

й)	име и адрес на оператора/операторите и управителя/управителите (ако има);

к)	тип на кораба;

л)	вид риболовен метод или методи;

м)	брутен тонаж;

н)	мощност на основния двигател или двигатели;

о)	основен целеви вид; и

п)	номер в Международната морска организация (ММО).

2. Всяка държава членка незабавно уведомява Комисията за всяка промяна в информацията относно елементите, посочени в параграф 1. Комисията препраща незабавно тази информация на секретариата на IATTC.

3. Всяка държава членка също така незабавно уведомява Комисията за:

а)	всички допълнения в регистъра;

б)

всички заличавания в регистъра по причина на:

i)	доброволен отказ или неподновяване на разрешението за риболов от собственика или оператора на риболовния кораб;

ii)	отнемане на разрешението за риболов, издадено на кораба;

iii)	факта, че корабът е изгубил правото да плава под нейно знаме;

iv)	бракуване, извеждане от експлоатация или загуба на съответния кораб; и

в)	всяко друго заличаване, което не е посочено в буква б).

4. До 30 май всяка година държавите членки уведомяват Комисията за риболовните кораби на Съюза, вписани в Регионалния регистър на корабите, които плават под тяхно знаме и които от 1 януари до 31 декември на предходната година са извършвали в зоната на Конвенцията активен риболов на видове, обхванати от Конвенцията. Комисията препраща незабавно тази информация на секретариата на IATTC.

5. Ако дадена държава членка не предостави цялата необходима информация, Комисията изисква от нея да предостави пълни данни за корабите, плаващи под нейно знаме в съответствие с параграф 1.

Член 21

Запечатани рибни резервоари

1. Рибните резервоари се запечатват физически по метод, който прави подправянето невъзможно, и по такъв начин, че връзката с всяко друго пространство на кораба да е невъзможна и да се предотврати използването им за друг вид съхранение.

2. Държавите членки предприемат необходимите мерки за инспектиране и проверка при първоначалното запечатване на рибните резервоари.

3. На борда на всеки кораб с един или повече рибни резервоари, запечатани с цел намаляване на техния обем, който е вписан в Регионалния регистър на корабите, трябва да присъства наблюдател по Споразумението относно Международната програма за опазване на делфините.

4. Отварянето на запечатан рибен резервоар е възможно само в случай на извънредна ситуация. Ако запечатан рибен резервоар бъде отворен в морето, наблюдателят трябва да присъства както при отварянето му, така и при повторното му запечатване.

5. Цялото хладилно оборудване в запечатания рибен резервоар се спира от действие.

6. Капитанът на кораба уведомява наблюдателите за всеки запечатан рибен резервоар на борда. Наблюдателите докладват на секретариата на IATTC за всички случаи на запечатани рибни резервоари, които се използват за съхранение на риба.

ГЛАВА VI

Данни и статистически документ

Член 22

Предоставяне на данни

1. Държавите членки гарантират, че на Комисията ежегодно се предоставя цялата свързана с улова информация за всички техни кораби, които извършват риболов на видове, попадащи в обхвата на Конвенцията.

2. Държавите членки предоставят данните, обособени по рибни видове и риболовни уреди, когато това е практически възможно, чрез корабните дневници и регистрите на разтоварванията, а в противен случай — в обобщена форма съгласно таблицата, посочена в Резолюция C-03-05 на IATTC, като минималното изискване е предоставянето на данни за улова и риболовното усилие от ниво 3, а когато е възможно — данни за улова и риболовното усилие от нива 1 и 2, както и данни за честотата на дължината.

3. Посочената в параграф 2 таблица с обобщени данни за всяка година се предоставя на Комисията до 31 май на следващата година. Комисията препраща тази информация на секретариата на IATTC до 30 юни.

Член 23

Статистически документ за големоок тон

1. Всички екземпляри големоок тон, внесени на територията на Съюза, трябва да се придружават от статистическия документ за големоок тон или от удостоверението за реекспорт на големоок тон, установени от IATTC, в зависимост от случая (17). Изискването за представяне на статистически документ не се прилага по отношение на големоок тон, уловен от кораби с мрежи гъргър и кораби с подхранка, и предназначен основно за по-нататъшна преработка в консервни заводи за риба тон.

2. Статистическият документ за големоок тон на IATTC се заверява от органите на държавата членка на знамето на кораба, който е уловил рибата тон. Удостоверението за реекспорт на големоок тон на IATTC се заверява от органите на държавата членка, която извършва реекспорта на рибата тон.

3. Държавите членки, които внасят големоок тон, докладват на Комисията данните за търговията, събрани от техните органи, всяка година до 1 април за периода от 1 юли до 31 декември на предходната година и до 1 октомври за периода от 1 януари до 30 юни на текущата година. Комисията препраща незабавно тази информация на секретариата на IATTC.

4. При получаване на данните за вноса, посочени в параграф 3, държавите членки, които изнасят големоок тон, проучват данните за търговията и докладват резултатите на Комисията. Комисията препраща незабавно тази информация на секретариата на IATTC.

5. Държавите членки заверяват статистическите документи, включващи трансбордиране в пристанище, осъществено от кораб с парагади, плаващ под тяхно знаме, когато трансбордирането е извършено в съответствие с настоящия регламент и въз основа на информацията, получена чрез програмата за наблюдение на IATTC.

6. Държавите членки, които заверяват статистически документ, включващ трансбордиране, осъществено от кораб с парагади, плаващ под тяхно знаме, гарантират, че информацията е в съответствие с улова, докладван от всеки кораб с парагади.

7. Всички видове риба тон и подобните ѝ видове, както и акули, разтоварени или внесени на територията на Съюза, както непреработени, така и след преработка на борда, които са трансбордирани, се придружават от формуляра на декларацията за трансбордиране на IATTC, докато се състои първата продажба.

ГЛАВА VII

Заключителни разпоредби

Член 24

Зона на припокриване

1. Риболовните кораби на Съюза, включени само в регистъра на IATTC, прилагат мерките за опазване и управление на IATTC, когато извършват риболов в зоната на припокриване.

2. Когато корабите са включени едновременно в регистрите на WCPFC и на IATTC, преди извършването на риболов в зоната на припокриване държавите членки на знамето уведомяват Комисията съгласно кои от двата вида мерки за опазване и управление, приети от тези две организации, ще извършват риболов корабите, плаващи под тяхно знаме, в зоната на припокриване. Уведомлението е валидно за срок не по-малко от три години.

Член 25

Докладване

1. До 15 юни всяка година държавите членки представят на Комисията национален доклад за предходната година относно схемата си за съответствие и действията, предприети за прилагане на мерките на IATTC, включително всякакви проверки, които те са наложили на техните флотове, и всички установени от тях мерки за мониторинг, контрол и съответствие, с които да се гарантира съответствието с такива проверки.

2. До 15 април всяка година държавите членки докладват данни за предходната година за улова, риболовното усилие по вид уреди, разтоварването и търговията с акули по видове и данни относно дългокрилите акули, посочени в член 8, параграф 3, относно скатове от сем. Mobulidae, посочени в член 9, параграф 4, и относно копринените акули, посочени в член 10. Комисията препраща тази информация на секретариата на IATTC до 1 май.

3. До 15 юни всяка година държавите членки представят доклади за предходната година относно прилагането на член 15 и взаимодействията с морски птици по време на извършването на риболовни дейности, управлявани съгласно Конвенцията, включително прилов на морски птици, данни за видовете морски птици, както и цялата налична приложима информация от наблюдатели и други програми за мониторинг. Комисията препраща тази информация на секретариата на IATTC до 30 юни.

4. До 15 юни всяка година държавите членки представят доклади за предходната година относно прилагането на член 16 и Насоките на Организацията на ООН за прехрана и земеделие за намаляване на смъртността на морските костенурки при риболовните операции от 2009 г. (18), включително събраната информация относно взаимодействието с костенурки по време на риболовни операции, управлявани съгласно Конвенцията. Комисията препраща тази информация на секретариата на IATTC до 30 юни.

5. До 15 март държавите членки представят докладите, посочени в член 18, параграф 3, предоставени им от научните наблюдатели за корабите с парагади за предходната година. Комисията препраща тази информация на секретариата на IATTC до 30 март.

Член 26

Предполагаемо неспазване, докладвано от IATTC

1. Ако Комисията получи от секретариата на IATTC информация, сочеща предполагаемо неспазване на Конвенцията или на Резолюциите от страна на държава членка или риболовни кораби на Съюза, Комисията незабавно предава тази информация на съответната държава членка.

2. Държавата членка започва разследване във връзка с предполагаемото неспазване и най-малко 75 дни преди годишното заседание на Комитета за преглед на прилагането на мерките (наричан по-нататък „Комитет за спазване на задълженията“) предоставя на Комисията констатациите от това разследване и всички действия, предприети за преодоляване на опасенията относно посоченото неспазване.

3. Комисията препраща тази информация на секретариата на IATTC най-малко 60 дни преди заседанието на Комитета за спазване на задълженията.

Член 27

Поверителност

В допълнение към задълженията, посочени в членове 112 и 113 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, държавите членки, капитаните на кораби и наблюдателите гарантират поверителната обработка на електронните доклади и съобщенията, предадени на секретариата на IATTC и получени от него в съответствие с член 10, параграф 2, член 19, параграфи 5 и 8, и член 21, параграф 6 от настоящия регламент.

Член 28

Оправомощаване за изменения

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за изменение на настоящия регламент в съответствие с член 29 с цел адаптирането му към мерките, приети от IATTC, които са задължителни за Съюза и държавите членки, по отношение на:

а)	формуляра на декларацията за трансбордиране, посочен в член 3, точка 16;

б)	препратките към описанието на въдици за акули в член 3, точка 19;

в)	периодите на забрана, посочени в член 4, параграф 1, буква а) и член 4, параграф 5;

г)	сроковете за докладване на информация от УПР, предвидени в член 6, параграф 3;

д)	информацията, която трябва да се събира при извършване на риболов с УПР, посочена в член 6, параграф 4;

е)	разпоредбите относно проектните характеристики и разполагането на УПР, предвидени в член 6, параграф 6;

ж)	крайния срок за събиране на данните, посочен в член 14, параграф 1;

з)	зоните и смекчаващите мерки за защита на морските птици съгласно член 15, параграфи 1 и 2;

и)	присъствието на научни наблюдатели в размер от 5 % съгласно член 18, параграф 1;

й)	информацията, свързана с Регионалния регистър на корабите, посочена в член 20, параграф 1;

к)	препратките към таблицата за предоставяне на данни за корабните дневници и регистрите на разтоварванията, предвидени в член 22, параграф 2;

л)	препратките към статистическия документ за големоок тон от член 23, параграф 1;

м)	крайните срокове за докладване, предвидени в член 25;

н)	препратките към насоките за намаляване на смъртността на морските костенурки от член 25, параграф 4;

о)	приложението към настоящия регламент.

2. Всяко изменение в съответствие с параграф 1 е строго ограничено до въвеждането в правото на Съюза на измененията или новите Резолюции.

Член 29

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 28, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 15 февруари 2021 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 28, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 28, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 30

Изменения на Регламент (ЕО) № 520/2007

Член 3, точка 3, член 4, точка 3 и дял IV от Регламент (ЕО) № 520/2007 се заличават.

Член 31

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 20 януари 2021 година.

За Европейския парламент

Председател

D.M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A.P. ZACARIAS

(1) Становище от 2 декември 2020 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) Позиция на Европейския парламент от 15 декември 2020 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 13 януари 2021 г.

(3) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(4) Решение 98/392/ЕО на Съвета от 23 март 1998 г. за сключване от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. и на Споразумението от 28 юли 1994 г. по отношение прилагането на част ХI от Конвенцията (ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1).

(5) Решение 98/414/ЕО на Съвета от 8 юни 1998 г. относно ратификацията от страна на Европейската общност на Споразумението за прилагане на разпоредбите от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси (ОВ L 189, 3.7.1998 г., стр. 14).

(6) Решение 2006/539/ЕО на Съвета от 22 май 2006 г. за сключване, от името на Европейската общност на Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена от Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г. (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 22).

(7) Решение 2005/938/ЕО на Съвета от 8 декември 2005 г. за одобряване от името на Европейската общност на споразумението по Международната програма за опазване на делфините (ОВ L 348, 30.12.2005 г., стр. 26).

(8) Регламент (ЕО) № 520/2007 на Съвета от 7 май 2007 г. за определяне на технически мерки за опазването на определени популации от далекомигриращи видове риба и за отмяна на Регламент (ЕО) № 973/2001 (ОВ L 123, 12.5.2007 г., стр. 3).

(9) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(10) Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 81).

(11) Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1).

(12) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета от 26 юни 2003 г. за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби (ОВ L 167, 4.7.2003 г., стр. 1).

(14) Решение 2005/75/ЕО на Съвета от 26 април 2004 г. за присъединяване на Общността към Конвенцията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан (ОВ L 32, 4.2.2005 г., стр. 1).

(15) Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).

(16) Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета от 19 декември 2016 г. за изпълнение на Споразумението във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда, сключено на 21 май 2012 г. между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (Europêche) (ОВ L 25, 31.1.2017 г., стр. 12).

(17) Приложения 1 и 2 към Резолюция C-03-01 съответно за статистическия документ за големоок тон и удостоверението за реекспорт на големоок тон.

(18) http://www.fao.org/docrep/012/i0725e/i0725e.pdf

ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица 1: Смекчаващи мерки

Колона A	Колона Б
Странично залагане със завеси за възпиране на птиците и вторични въдици с тежести	Въдица със серпентини
Нощно залагане при минимално осветление на палубата	Вторични въдици с тежести
Въдица със серпентини	Боядисана в синьо стръв
Вторични въдици с тежести	Изхвърляч на въжето за дълбочинно залагане
	Ръкав за подводно залагане
	Управление на изхвърлянето на рибни остатъци

26.1.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 24/19

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/57 НА КОМИСИЯТА

от 25 януари 2021 година

за изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („REACH“) по отношение на оловото в боеприпасите във влажните зони или около тях

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (1), и по-специално член 68, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 се определят ограничения по отношение на производството, пускането на пазара и употребата на определени опасни вещества, смеси и изделия. Вписване 63 от посоченото приложение съдържа ограничения по отношение на оловото (CAS № 7439-92-1, EC № 231-100-4) и оловните съединения.

(2)

Съюзът и 23 държави членки са договарящи се страни по Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия (2) (AEWA). В точка 4.1.4 от плана за действие, приложен към AEWA, от договарящите се страни се изисква да се стремят към преустановяване във възможно най-кратък срок на употребата на оловни боеприпаси за лов във влажни зони (блатисти местности) в съответствие с самоналожени и публикувани графици.

(3)

В член 4, параграф 2 от Директива № 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) се съдържа изискването държавите членки да обръщат особено внимание на защитата на влажните зони с международно значение и на вземането на мерки за опазване по отношение на редовно срещащите се мигриращи видове.

(4)

На 3 декември 2015 г. съгласно член 69, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 Комисията изиска от Европейската агенция по химикали („Агенцията“) да изготви досие с оглед разширяване на обхвата на ограничението по отношение на оловото и оловните съединения в приложение XVII към посочения регламент, с цел да се управлява рискът за околната среда и човешкото здраве, който се поражда вследствие на употребата на олово и оловни съединения в боеприпасите, използвани за стрелба във влажни зони („досието по приложение XV“) Същевременно, Комисията поиска от Агенцията да започне да събира информация за други видове употреба на оловни боеприпаси, включително лов в терени, различни от влажни зони, и стрелба по мишена, и за употребата на оловни тежести за риболов.

(5)

На 21 юни 2017 г. Агенцията публикува досието по приложение XV (4), в което се предлага въвеждането на ограничение за употребата на олово и оловни съединения в боеприпаси за стрелба с ловна пушка във влажни зони или където изстреляните боеприпаси падат в пределите на влажната зона. Агенцията също така предложи да се въведе ограничение за притежаването на боеприпаси със съдържание на олово равно или по-голямо от 1 % („оловни боеприпаси“) във влажните зони, за да се засили правоприлагането на предложените ограничения относно употребата на олово в боеприпаси за стрелба. Агенцията заключи, че употребата на олово в боеприпаси във влажните зони води до риск за водолюбивите птици, които поглъщат използвани оловни боеприпаси, което води до токсикологични ефекти, включително смърт.

(6)

Броят на водолюбивите птици в ЕС, които всяка година умират от отравяне с олово, се оценява на около един милион. Употребата на олово в боеприпаси води също така до риск за видовете, които се хранят с птици, замърсени с олово от оловни боеприпаси, както и до риск за хората от консумацията на водолюбиви птици, застреляни с оловни боеприпаси, въпреки че последният риск е бил оценен от Агенцията само в качествено отношение. Експозицията на олово на хората се свързва с въздействие върху развитието на нервната система, нарушения на бъбречната функция и плодовитостта, високо кръвно налягане, неблагоприятно развитие на бременността и смърт.

(7)

Агенцията стигна до заключението, че алтернативите на оловните боеприпаси като например боеприпаси от стомана и бисмут са широкодостъпни, технически изпълними и имат по-добри профили на опасност и опасност за околната среда от оловните боеприпаси. Освен това стоманените боеприпаси, които са най-вероятната алтернатива на оловните, са достъпни на цени, съпоставими с тези на оловните боеприпаси.

(8)

Разпоредби за забрана или ограничаване на употребата на олово в боеприпаси във влажните зони са налични в повечето държави членки, но различията между тях водят до различни нива на намаляване на риска. Освен това, пътищата за миграция на водолюбивите птици обикновено пресичат няколко държави членки и поради това птиците биха могли да погълнат използвани оловни боеприпаси в държави членки, където не са въведени мерки или въведените мерки са по-ограничени. Досието по приложение XV показа, че за справяне по хармонизиран начин с рисковете, породени от употребата на олово в боеприпаси във влажните зони, са необходими действия на равнището на Съюза. Законодателството за хармонизиране следва обаче да се основава на високо равнище на защита. Следователно, резултатите от хармонизацията следва да не задължават държавите членки, които имат по-строги национални разпоредби по отношение на оловото в боеприпасите, да се откажат от тези разпоредби, тъй като това би означавало намаляване на равнището на защита на околната среда в тези държави членки.

(9)	Агенцията предложи период от три години за въвеждането на ограниченията.

(10)

На 9 март 2018 г. Комитетът за оценка на риска (КОР) към Агенцията прие становище съгласно член 70 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 във връзка с досието по приложение XV. В становището КОР се съгласи със заключението на Агенцията, че поглъщането на използвани оловни боеприпаси от водолюбивите птици причинява токсикологични ефекти, включително смърт. Що се отнася до човешкото здраве, КОР заключи, че оловото е силно токсично и че не е установена гранична стойност по отношение на нарушенията в развитието на нервната система при деца или за повишеното кръвно налягане или въздействието върху бъбреците при възрастни, поради което всякаква експозиция представлява риск. КОР заключи, че предложеното ограничение е подходяща мярка на равнището на Съюза за справяне с установените рискове.

(11)	КОР изрази силна подкрепа за по-кратък от предложения от Агенцията тригодишен преходен период. Посоченият довод бе, че всяка година закъснение ще води до освобождаването на допълнително около 4 000 тона олово във влажните зони, което ще причини смъртта на около 1 милион птици.

(12)

На 14 юни 2018 г. Комитетът за социално-икономически анализ (КСИА) към Агенцията прие становище съгласно член 71, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, като заключи, че предложеното ограничение е подходяща мярка на равнището на Съюза за справяне с установените рискове, като се има предвид фактът, че социално-икономическите ползи от мярката ще бъдат пропорционални на социално-икономическите разходи. Освен това, КСИА заключи, че разходите за предложеното ограничение ще се поемат основно от ловците, и че увеличаването на разходите за ловците ще бъде приемливо.

(13)

КСИА също така признава, че преходен период, по-къс от тригодишния преходен период, предложен в досието по приложение XV, би могъл да бъде предизвикателство по отношение на прилагането в държавите членки, в които понастоящем има само ограничена забрана за употребата на оловни боеприпаси във влажните зони, въпреки че КСИА също така признава, че по-късият преходен период би могъл да се осъществи, като се има предвид, че боеприпаси, които не съдържат олово, вече са налични на пазара и че от гледна точка на повишените разходи за предсрочна замяна на оръжията по-късият преходен период би имал само незначително въздействие.

(14)	По време на процеса на ограничаване в съответствие с член 77, параграф 4, буква з) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, бе направена консултация с Форума за обмен на информация за прилагане и препоръките му бяха взети под внимание.

(15)	На 17 август 2018 г. Агенцията представи становищата на КОР и КСИА (5) на Комисията.

(16)

Като има предвид досието по приложение XV, становищата на КОР и КСИА, социално-икономическото въздействие и наличието на алтернативни решения, Комисията смята, че е налице неприемлив риск за околната среда и потенциален риск за човешкото здраве, който се поражда от изстрелването на оловни боеприпаси във влажните зони или около тях, който трябва да бъде разгледан на равнището на Съюза. Поради това е подходящо да се въведе ограничение по отношение на акта на изстрелване на оловни боеприпаси във влажните зони или около тях.

(17)

Като се имат предвид трудностите, които срещат правоприлагащите органи да залавят ловците при акта на изстрелване на оловни боеприпаси, че ограничението следва също така да включва и пренасянето на оловни боеприпаси при стрелба. Това ще даде възможност за значително по-ефективно правоприлагане по отношение на ограничението за изстрелване на боеприпаси и поради това ще позволи да се гарантира ефективността на ограничението при справянето с идентифицираните рискове за околната среда и човешкото здраве. Това ограничение не трябва да бъде свързано с правата на собственост. Поради това терминът „пренасяне“ следва да се употребява вместо „притежаване“, който беше предложен от Агенцията.

(18)

Ограничението относно пренасянето на оловни боеприпаси следва обаче да се прилага специално за пренасянето във връзка със стрелба, за разлика от пренасянето в друг контекст, например при транспортиране на боеприпаси през влажни зони за доставка на друго място. Комисията смята освен това, че ограничението за пренасяне следва да е пряко свързано с конкретния вид стрелба в обхвата на ограничението (стрелба във влажни зони или около тях). Това се прави с оглед на факта, че подадените при обществената консултация с обществеността относно досието по приложение XV коментари показаха, че в някои държави членки има голяма вероятност ловците, участващи в други видове стрелба, да се движат през различни видове терени, в това число и през влажни зони в рамките на един типичен ловен ден. Комисията също така смята, че за да се подпомогне правоприлагането, ограничението за пренасяне следва да обхваща не само пренасяне по време на лов във влажните зони, но и пренасяне при отиване на лов във влажните зони, т.е., там, където е налице тясна връзка с действителните условия на стрелба. Това ще обхваща например пренасяне по време на отиване на еднодневен ловен излет във влажната зона или връщане вкъщи от нея, или пренасяне от страна на лице, подпомагащо ловци при ловен излет.

(19)

Като се имат предвид практическите трудности да се докаже по-специално видът стрелба, който лице, за което е установено, че пренася оловни боеприпаси, възнамерява да практикува, целесъобразно е да се установи законова презумпция, според която за лице, което във влажна зона или в близост до такава пренася оловни боеприпаси, докато е на лов или отива на лов, се приема, че притежава такива боеприпаси, бидейки на лов или докато отива на лов във влажна зона. С други думи, въпросното лице би трябвало да докаже, че действително е възнамерявало да отиде на лов другаде и просто е минавало през влажната зона с намерението да отиде на лов другаде.

(20)

По отношение на географския обхват Агенцията предложи ограничението за изстрелване на оловни боеприпаси да се прилага не само във влажните зони, но и в райони, където „употребените боеприпаси ще паднат във влажна зона“. Комисията отбелязва, че в КОР е имало известна подкрепа за количествено определяне на фиксирана буферна зона около влажните зони, вместо да се разчита на изпитване въз основа на мястото на падане на изстреляните боеприпаси. Комисията е съгласна, че е вероятно наличието на фиксирана буферна зона да улесни съобразяването с ограничението, както и неговото прилагане. Поради това ограничението следва да се прилага за изстрелване на оловни боеприпаси не само във влажни зони, но и в количествено определени фиксирани буферни зони около влажните зони. Като се има предвид необходимостта от осигуряване на пропорционалност, размерът на фиксираната буферна зона следва да бъде определен на 100 метра около влажните зони.

(21)

С оглед на предимствата за правоприлагането и ефективността на ограничаването в резултат на отказа от стремеж да се залавят ловците да изстрелват оловни боеприпаси, Комисията смята за целесъобразно да се приложи ограничението за пренасяне на оловни боеприпаси не само за пренасяне във влажните зони, но и за пренасяне във фиксираната буферна зона около влажните зони.

(22)

Тъй като боеприпасите не се проектират или пускат на пазара специално или конкретно за употреба във влажни зони или около тях, ограничение за пускането на пазара на олово в боеприпаси ще засегне стрелбата на всякакъв терен. Поради това, ограничението следва да обхваща само изстрелването и пренасянето на оловни боеприпаси.

(23)

Ограничението следва да се прилага за боеприпаси с концентрация на олово, по-голяма или равна на 1 % е граничната концентрация, която се прилага за процеса на одобряване на „нетоксични“ боеприпаси в Съединените американски щати с оглед на избягване на значителна опасност от токсичност за мигриращите птици и други диви животни или техните местообитания. Освен това, смята се, че прагът на концентрация от 1 % за ограничението е достатъчен за справяне с рисковете, породени от материал за боеприпаси, съдържащ олово, като същевременно той е и леснопостижим от производителите на алтернативни боеприпаси, като се има предвид, че е вероятно някои от тези алтернативи да съдържат олово като примес.

(24)

Целесъобразно е да се възприеме определението за „влажни зони“, използвано в подписаната в Рамсар на 2 февруари 1971 г. Конвенция за влажните зони с международно значение (Рамсарската конвенция) за целите на ограничението, както беше предложено от Агенцията и потвърдено в становищата на КОР и КСИА, тъй като това определение е изчерпателно, обхваща всички видове влажни зони (включително торфищата, където се срещат множество водолюбиви птици), и тъй като в Рамсарската конвенция е разработена и система за класификация на видовете влажни зони с цел да се помогне за идентифицирането на влажните зони.

(25)

На заинтересованите страни следва да се предостави достатъчно време, за да вземат подходящи мерки за да се съобразят с ограничението, а на държавите членки следва да се предостави достатъчно време, за да се подготвят за неговото изпълнение. Като се вземат предвид становищата, изразени от КОР и КСИЯ по отношение на осъществимостта и целесъобразността на период, по-кратък от предложения от Агенцията тригодишен период, и като се вземе предвид по-специално очакваното въздействие всяка година от въвеждането на допълнително количество олово във влажните зони чрез оловните боеприпаси, прилагането на ограничението следва да бъде отложено само за 24 месеца.

(26)

През септември 2018 г. Агенцията публикува резултатите от доклад (6) от изследване, в който се прави преглед на наличната информация относно различните видове употреба на олово, сред които фигурира, наред с друго, употреба в боеприпаси, използвани в среда извън влажните зони, по-конкретно в сухоземна среда. Тъй като в доклада за изследването се констатира, наред с друго, че от наличната информация става ясно, че употребата на оловни боеприпаси в сухоземна среда създава риск за човешкото здраве и околната среда, през 2019 г. Комисията поиска от Агенцията да подготви досие по приложение XV, с оглед на възможно ограничаване на пускането на пазара и употребата на олово в боеприпаси и в риболовни принадлежности (7).

(27)

Освен това в становищата си относно досието по приложение XV за употребата на олово в боеприпаси за стрелба във влажни зони КОР и КСИА изразиха съгласие с гледната точка на Агенцията, че забраната за пускане на пазара и употребата на оловни боеприпаси във всички терени би довело до по-високо равнище на защита на околната среда и би било по-ефективно от гледна точка на приложимостта и изпълнимостта.

(28)

В някои държави членки въведеното с настоящия регламент ограничение може да породи особени трудности, които се дължат на специфичните географски условия в тези държави членки. В държавите членки, на чиято територия има значителна част влажни зони, забраната за изстрелване и пренасяне на оловни боеприпаси във влажните зони и около тях би могла на практика да има подобен ефект като пълната забрана за стрелба върху цялата територия, тъй като всички категории ловци почти неизбежно ще се оказват често във влажните зони или около тях. Освен това, ресурсите, които ще трябва да бъдат отделени за правоприлагането на ограничение, предназначено само за области във влажните зони и около тях, не може да бъдат по-малки и дори могат да бъдат по-големи, отколкото ресурсите, необходими за правоприлагане на ограничение, което обхваща цялата им територия.

(29)

Като се имат предвид описаните трудности, необходимостта мярката да бъде не само ефективна, но и проста и справедлива за ловната общност като цяло, както и резултатите от доклада от изследването на Агенцията и становищата на КОР и КСИА, Комисията смята, че държавите членки, където тези трудности е вероятно да възникнат, следва да имат възможност да наложат различно ограничение на своята територия, с което би се забранило както пускането на пазара на оловни боеприпаси, така и изстрелването и пренасянето на оловни боеприпаси на цялата им територия, независимо дали във влажни зони или другаде, във връзка с всякакъв вид стрелба.

(30)

В интерес на правната сигурност е важно ясно да се определят държавите членки, които имат право да използват тази възможност. Възможността следва да бъде на разположение на държавите членки, в които най-малко 20 % от територията се състои от влажни зони. За държавите членки, които има вероятност да изпитат затруднения поради специфични географски условия следва да се предвиди прагова стойност от 20 %.

(31)

Тъй като ограничението, което може да се наложи от държавите членки, ще бъде по-строго от ограничението, което се прилага само за районите във влажните зони и около тях, целесъобразно е да се определи по-дълъг период за въвеждането на това ограничение. Този период следва да бъде определен на 36 месеца, което съответства на периода, който беше предложен от Агенцията в досието по приложение XV.

(32)

От съображения за прозрачност и правна сигурност, държавите членки, които използват възможността, следва незабавно да уведомят Комисията за намерението си и да съобщят приетите от тях мерки, за да ги приведат в действие в рамките на определен срок, а Комисията следва незабавно да направи публично достояние уведомленията за намеренията, както и текстовете на приетите национални мерки.

(33)

В известен брой държави членки са въведени национални ограничения, забраняващи или ограничаващи употребата на олово в боеприпаси с цел опазване на околната среда или човешкото здраве, които са по-строги от посочените в настоящия регламент. Принуждаването на споменатите държави членки да намалят равнището на защита, за да бъдат в съответствие с настоящия регламент, може да доведе до увеличаване на употребата на олово в боеприпасите в тези държави членки. Такъв резултат не би бил в съответствие с високото равнище на защита, изисквано в член 114, параграф 3 на Договора. Следователно на държавите членки следва да се разреши да запазят тези по-строги разпоредби.

(34)	Поради това Регламент (ЕО) № 1907/2006 следва да бъде съответно изменен.

(35)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 25 януари 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN

(1) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.

(2) https://www.unep-aewa.org/sites/default/files/basic_page_documents/agreement_text_english_final.pdf

(3) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(4) https://echa.europa.eu/documents/10162/6ef877d5-94b7-a8f8-1c49-8c07c894fff7

(5) https://echa.europa.eu/documents/10162/b092e670-3266-fb5d-6296-544eaccb5d4a

(6) https://echa.europa.eu/documents/10162/13641/lead_ammunition_investigation_report_en.pdf/efdc0ae4-c7be-ee71-48a3-bb8abe20374a

(7) https://echa.europa.eu/documents/10162/13641/rest_lead_ammunition_COM_request_en.pdf/f607c957-807a-3b7c-07ae-01151001d939

ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, във вписване 63 във втората колона се добавят следните точки:

„11.

Забранява се извършването на което и да било от следните действия след 15 февруари 2023 г. във влажните зони или в рамките на 100 метра от тях:

а)	изстрелване на боеприпас с концентрация на олово, по-голяма или равна на 1 тегл. %;

б)	пренасяне на какъвто и да било боеприпас от този вид при лов във влажна зона или при отиване на лов във влажна зона.

За целите на първата алинея:

а)	„в рамките на 100 метра от влажна зона“, означава в рамките на 100 метра навън от която и да е точка от външната граница на влажната зона;

б)	„лов във влажна зона“ означава стрелба във влажна зона или в рамките на 100 метра от нея;

в)	ако бъде установено, че дадено лице пренася боеприпас във влажна зона или в рамките на100 метра от нея, докато е на лов или отива на лов, боеприпасът ще се разглежда като боеприпас за лова във влажната зона, освен ако това лице може да докаже, че става дума за друг вид лов.

Ограничението, посочено в първата алинея, не се прилага в дадена държава членка, ако тази държава членка уведоми Комисията в съответствие с точка 12, че възнамерява да използва предоставената с тази точка възможност.

Ако поне 20 % от общата територия на дадена държава членка, с изключение на териториалните ѝ води, са влажни зони, тази държава членка може вместо ограничението, посочено в първата алинея от точка 11 да въведе забрана за следните действия на територията си, считано от 15 февруари 2024 г.:

а)	пускане на пазара на боеприпас с концентрация на олово (изразено като метал), по-голяма или равна на 1 тегл. %;

б)	изстрелване на такъв боеприпас;

в)	пренасяне на какъвто и да било боеприпас от този вид при лов във влажна зона или при отиване на лов във влажна зона.

Държава членка, която възнамерява да използва възможността, предоставена ѝ от първата алинея, уведомява Комисията за това свое намерение до 15 август 2021 г. Държавата членка съобщава на Комисията текста за приетите от нея национални мерки незабавно и при всички случаи не по-късно от 15 август 2023 г. Комисията незабавно прави обществено достояние уведомленията за намеренията, както и текстовете на приетите национални мерки.

По смисъла на параграфи 11 и 12:

а)	„влажни зони“ означава зони на блата, мочурища, торфища или води, независимо дали са естествени или изкуствени, временни или постоянни, със стояща или течаща, сладка, бракична или солена вода, включително с морска вода, чиято дълбочина при отлив не превишава шест метра;

б)	„боеприпас“ означава сачми, използвани или предназначени за използване в единичен заряд или патрон в ловна пушка;

в)	„ловна пушка“ означава гладкоцевна пушка, с изключение на въздушните пушки;

г)	„стрелба“ означава всяко стреляне с ловна пушка;

д)	„пренасяне“ означава всякакво носене от лицето или носене или транспортиране по друг начин;

е)

при определяне дали дадено лице, у което е намерен боеприпас, е в ситуация на пренасяне на боеприпас „при отиване на лов“:

i)	следва да се вземат предвид всички обстоятелства по случая;

ii)	лицето, у което е намерен боеприпасът, не е непременно лицето, което стреля“.

Държавите членки могат да запазят националните разпоредби за опазване на околната среда или човешкото здраве, които са в сила към 15 февруари 2021 г., които ограничават оловото в боеприпасите по-строго, отколкото е предвидено в точка 11.

Съответната държава членка незабавно съобщава на Комисията текста на съответните национални разпоредби. Комисията незабавно прави обществено достояние текстовете на получените от нея национални разпоредби.“

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) 2021/56 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2021 година за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, и за изменение на Регламент (ЕО) № 520/2007 на Съвета	1

	II Незаконодателни актове
	РЕГЛАМЕНТИ
*	Регламент (ЕС) 2021/57 на Комисията от 25 януари 2021 година за изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) по отношение на оловото в боеприпасите във влажните зони или около тях ( 1 )	19

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 24

Издание на български език	Законодателство	Година 64 26 януари 2021 г.