1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка, в съответствие с правото на тази държава членка, изисква:

2.   Не се прави искане за осигуряване на доказателство, което няма намерение да бъде използвано при започнати или предстоящи съдебни производства.

1.   Исканията, посочени в член 1, параграф 1, буква а), се предават от съда, пред който производството е започнато или е предстоящо, („молещия съд“), директно на компетентния съд на друга държава членка, („замоления съд“), за събирането на доказателства.

2.   Всяка държава членка изготвя списък на съдилищата, които са компетентни да събират доказателства в съответствие с настоящия регламент. Списъкът посочва също така местната и, ако е приложимо, специалната компетентност на тези съдилища.

1.   Всяка държава членка определя централен орган, който отговаря за:

2.   Федерални държави членки, държави членки, в които се прилагат няколко правни системи, и държави членки с териториални автономии могат да определят повече от един централен орган.

3.   Всяка държава членка също така определя централен орган по параграф 1 от настоящия член или един или повече компетентни органа, които да отговарят за вземане на решения по направените искания съгласно член 19.

1.   Исканията се изготвят чрез използване на формуляр А или, ако е подходящо, формуляр Л от приложение I. Всяко искане съдържа следните данни

2.   Искането и всички придружаващи документи се освобождават от легализация или всяка друга подобна формалност.

3.   Документите, които молещият съд счита необходимо да се приложат за изпълнение на искането, се придружават с превод на документите на езика, на който е написано искането.

1.   Исканията и съобщенията, направени съгласно настоящия регламент, се предават чрез сигурна и надеждна децентрализирана информационна система при надлежно зачитане на основните права и свободи. Тази децентрализирана информационна система се основава на оперативно съвместимо решение, например e-CODEX.

2.   Общата правна рамка относно използването на квалифицирани удостоверителни услуги, съдържаща се в Регламент (ЕС) № 910/2014, се прилага за исканията и съобщенията, предавани чрез децентрализираната информационна система.

3.   Когато върху исканията и съобщенията, посочени в параграф 1 от настоящия член, трябва да бъде поставен или вече е поставен печат или саморъчен подпис, вместо този печат или подпис може да се използва „квалифициран електронен печат“ или „квалифициран електронен подпис“ съгласно определенията в Регламент (ЕС) № 910/2014.

4.   Когато предаването в съответствие с параграф 1 не е възможно поради срив в децентрализираната информационна система или поради естеството на съответните доказателства, или при наличието на изключителни обстоятелства, предаването се извършва с най-бързите и най-подходящите алтернативни средства, като се отчита необходимостта от осигуряване на надеждност и сигурност.

1.   В срок от седем дни след получаването на искане замоленият компетентен съд изпраща потвърждение за получаване на молещия съд, като използва формуляр Б от приложение I. Когато искането не отговаря на изискванията, установени в членове 6 и 7, замоленият съд отбелязва това в потвърждението за получаване.

2.   Когато замоленият съд не е компетентен да изпълни искане, направено чрез използване на формуляр А от приложение I, което отговаря на условията, установени в член 6, същият съд препраща искането до компетентния съд на своята държава членка и информира молещия съд за това чрез използване на формуляр В от приложение I.

1.   Ако искане не може да бъде изпълнено поради това, че то не съдържа цялата необходима информация посочена в член 5, замоленият съд информира за това молещия съд незабавно и най-късно в срок от 30 дни след получаване на искането чрез използване на формуляр Г от приложение I и иска от молещия съд да изпрати липсващата информация, като я посочва възможно най-точно.

2.   Ако искане не може да бъде изпълнено поради това, че е поискан депозит или аванс в съответствие с член 22, параграф 3, замоленият съд информира за това молещия съд незабавно и най-късно в срок от 30 дни след получаване на искането чрез използване на формуляр Г от приложение I, и информира молещия съд как трябва да се направи депозитът или авансът. Замоленият съд потвърждава получаването на депозита или аванса незабавно, най-късно в срок от 10 дни след получаване на депозита или аванса чрез използване на формуляр Д от приложение I.

1.   Ако замоленият съд съгласно член 9, параграф 1 е отбелязал в потвърждението за получаване на искането, че то не отговаря на условията, определени в членове 6 и 7, или съгласно член 10 е информирал молещия съд, че искането не може да бъде изпълнено, тъй като то не съдържа цялата необходима информация, посочена в член 5, срокът, установен в член 12, започва да тече от момента, когато замоленият съд получи надлежно попълненото искане.

2.   Когато замоленият съд е поискал депозит или аванс в съответствие с член 22, параграф 3, срокът, установен в член 12, започва да тече, когато депозитът или авансът е внесен.

1.   Замоленият съд изпълнява искането незабавно и най-късно в срок от 90 дни след получаването му.

2.   Замоленият съд изпълнява искането в съответствие с националното си право.

3.   Молещият съд може да поиска искането да бъде изпълнено в съответствие със специална процедура, предвидена в неговото национално право, чрез използване на формуляр А от приложение I. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие със специалната процедура, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако той не е в състояние да го изпълни поради значителни практически трудности. Ако замоленият съд не спази искането за изпълнение в съответствие със специална процедура поради някоя от тези причини, той информира молещия съд, като използва формуляр З от приложение I.

4.   Молещият съд може да поиска от замоления съд да използва определена комуникационна технология за събиране на доказателства, по-специално с използване на видео- или телеконферентна връзка.

Замоленият съд използва комуникационната технология, определена съгласно първата алинея, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако замоленият съд не е в състояние да я използва поради значителни практически трудности.

Ако замоленият съд не използва определената комуникационна технология поради някоя от тези причини, той информира молещия съд, като използва формуляр З от приложение I.

Когато посочената в първата алинея комуникационна технология не е достъпна за молещия или за замоления съд, тези съдилища могат да осигурят достъп до такава комуникационна технология чрез споразумение помежду си.

1.   Ако е предвидено от правото на държавата членка на молещия съд, страните и, ако има такива, техните представители, имат правото да присъстват при събирането на доказателства от замоления съд.

2.   Молещият съд в своето искане информира замоления съд чрез формуляр А от приложение I, че страните и, ако има такива, техните представители, ще присъстват, а когато е подходящо, че се изисква тяхното участие при събирането на доказателствата. Тази информация може също така да бъде представена по всяко друго подходящо време.

3.   Ако при събирането на доказателства се изисква участието на страните и, ако има такива, на техните представители, замоленият съд определя в съответствие с член 12 условията, при които те могат да участват.

4.   Замоленият съд уведомява страните и, ако има такива, техните представители, за времето и мястото на събирането на доказателства и, когато е подходящо, за условията, при които те могат да участват при събирането на доказателства, като използва формуляр И от приложение I.

5.   Параграфи 1—4 не засягат възможността на замоления съд да поиска от страните и, ако има такива, от техните представители, да присъстват или да участват при събирането на доказателства, ако това е предвидено от правото на неговата държава членка.

1.   Когато е съвместимо с правото на държавата членка на молещия съд, представители на молещия съд имат правото да присъстват при събирането на доказателства от замоления съд.

2.   За целите на настоящия член понятието „представител“ включва съдебни служители, които са определени от молещия съд съгласно неговото национално право. Молещият съд може също така да определи всяко друго лице, например експерт, в съответствие със своето национално право.

3.   В своето искане молещият съд информира замоления съд чрез формуляр А от приложение I, че неговите представители ще присъстват и, когато е подходящо, че се изисква тяхното участие при събирането на доказателства. Тази информация може също така да бъде представена по всяко друго подходящо време.

4.   Ако при събирането на доказателства се изисква участието на представителите на молещия съд, замоленият съд определя в съответствие с член 12 условията, при които те могат да участват.

5.   Замоленият съд уведомява молещия съд за времето и мястото на събирането на доказателства и, когато е подходящо, за условията, при които неговите представители могат да участват при събирането на доказателства, като използва формуляр И от приложение I.

1.   Искане за разпит на лице не се изпълнява, когато съответното лице се позовава на правото си да откаже да свидетелства или му е забранено да свидетелства:

2.   Изпълнение на искане може да бъде отказано само на основания, различни от посочените в параграф 1, единствено когато са налице едно или повече от следните основания:

3.   Замолен съд не отказва да изпълни искане единствено на основание, че съгласно неговото национално право друг съд на тази държава членка има изключителната компетентност по предмета на делото, или че правото на тази държава членка не признава правото на иск по предмета на делото.

4.   Ако изпълнението на искане е отказано на едно от основанията, посочени в параграф 2, замоленият съд съобщава това на молещия съд в срок от 60 дни след получаване на искането от замоления съд, като използва формуляр К от приложение I.

1.   Когато съд поиска събиране на доказателства директно в друга държава членка, той представя искане до централния орган или до компетентния орган на тази държава членка, като използва формуляр Л от приложение I.

2.   Директното събиране на доказателства може да се извърши, само ако то се изпълнява на доброволна основа, без използване на принудителни мерки.

Когато директното събиране на доказателства изисква разпит на лице, молещият съд съобщава на лицето, че събирането на доказателства се осъществява на доброволна основа.

3.   Директното събиране на доказателства се извършва от съдебен служител или от всяко друго лице, например експерт, които са определени в съответствие с правото на държавата членка на молещия съд.

4.   В срок от 30 дни след получаване на искането за директното събиране на доказателства централният орган или компетентният орган на замолената държава членка информира молещия съд относно това дали искането е било прието и, ако е необходимо, информира молещия съд за условията, при които трябва да се извърши директното събиране на доказателства съгласно правото на своята държава членка, като използва формуляр М от приложение I.

Централният орган или компетентният орган могат да определят съд от своята държава членка, който да участва в директното събиране на доказателство с цел осигуряване надлежното прилагане на настоящия член и спазването на условията, при които трябва да се извърши директното събиране на доказателства.

5.   Ако в срок от 30 дни след потвърждението за получаване на искането за директно събиране на доказателства, молещият съд не е получил информация относно това дали искането е било прието, той може да изпрати напомняне на централния орган или компетентния орган на замолената държава членка. Ако молещият съд не получи отговор в срок от 15 дни след потвърждението за получаване на напомнянето, искането за директно събиране на доказателства се счита за прието. При извънредни обстоятелства обаче, когато централният орган или компетентният орган е бил възпрепятстван да реагира на искането в рамките на срока след получаване на напомнянето, по изключение могат да бъдат посочени основания за отказ за директно събиране на доказателства по всяко време след изтичането на този срок до момента на действителното директно събиране на доказателства.

6.   Централният орган или компетентният орган на замолената държава членка може да определи съд от своята държава членка, който да оказва практическа помощ при директното събиране на доказателства.

7.   Централният орган или компетентният орган на замолената държава членка можe да откажe искане за директно събиране на доказателства само ако:

8.   Без да се засяга което и да е от условията, определени в съответствие с параграф 4, молещият съд изпълнява директното събиране на доказателства в съответствие с правото на своята държава членка.

1.   Когато трябва да се съберат доказателства чрез разпит на лице, което се намира в друга държава членка, и съдът отправи искане за директно събиране на доказателства в съответствие с член 19, този съд събира доказателства чрез използване на видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние, ако съдът разполага с такава и ако счете за уместно използването на такава технология с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

2.   За искането за директно събиране на доказателства чрез използването на видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние се използва формуляр Н от приложение I. Молещият съд и централният орган или компетентният орган на замолената държава членка или съдът, определен да окаже практическа помощ при директното събиране на доказателства, се договарят относно практическите условия за разпита.

При искане от страна на молещия съд се предоставя помощ за намиране на устен преводач, ако това е необходимо.

1.   Изпълнението на искане за събиране на доказателства в съответствие с член 12 не дава основание за иск за възстановяване на такси и разноски.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 замоленият съд може да поиска възстановяване на такси или разноски. Ако това се изисква от замоления съд, молещият съд незабавно осигурява възстановяване на:

Задължението на страните да понасят такива такси или разноски се урежда от правото на държавата членка на молещия съд.

3.   Когато се изисква становище от експерт, преди да изпълни искането за събиране на доказателства, замоленият съд може да поиска от молещия съд съответен депозит или аванс по отношение на очакваните разноски за експертно мнение. Във всички други случаи депозитът или авансът не е условие за изпълнение на искането за събиране на доказателства.

Депозитът или авансът се депозира от страните, ако това се изисква от правото на държавата членка на молещия съд.

1.   Комисията изготвя и редовно актуализира наръчник, който съдържа информацията, представена от държавите членки в съответствие с член 31 и действащите споразумения и договорености в съответствие с член 29, параграф 3. Тя предоставя за ползване наръчника по електронен път, в частност чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела и на Европейския портал за електронно правосъдие.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24 за изменение на приложение I с цел актуализиране на посочените в него формуляри или извършване на технически изменения в тези формуляри.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 22 декември 2020 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 23, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 23, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията приема актове за изпълнение за създаване на децентрализираната информационна система, които установяват:

2.   Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат до 23 март 2022 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Комисията отговаря за създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образец на софтуерно приложение за свързване, който държавите членки могат да изберат да използват като поддържаща система вместо национална информационна система. Създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образеца на софтуерно приложение за свързване се финансират от общия бюджет на Съюза.

2.   Комисията безплатно осигурява, поддържа и оказва подкрепа за свързване на компонентите на софтуера, които са в основата на точките за достъп.

1.   Всяка държава членка поема разходите за инсталацията, експлоатацията и поддръжката на своите точки за достъп, свързващи националните информационни системи в рамките на децентрализираната информационна система.

2.   Всяка държава членка поема разходите за създаването и адаптирането на националните си информационни системи с цел осигуряване на оперативната им съвместимост с точките за достъп и поема разходите за управлението, експлоатацията и поддръжката на тези системи.

3.   Параграфи 1 и 2 не засягат възможността държави членки да кандидатстват за отпускане на безвъзмездни средства по финансовите програми на Съюза за финансиране на дейностите, посочени в тези параграфи.

1.   Настоящият регламент има предимство по отношение на въпроси, за които се прилага, пред други разпоредби на двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени от държавите членки, и по-специално Хагската конвенция за гражданско производство от 1 март 1954 г. и Хагската конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела от 18 март 1970 г., при отношенията между държавите членки, които са страни по тях.

2.   Настоящият регламент не пречи на държавите членки да поддържат или да сключват споразумения или договорености за по-нататъшно улесняване на събирането на доказателства, при положение че тези споразумения или договорености са съвместими с настоящия регламент.

3.   Държавите членки изпращат на Комисията:

1.   Всяка обработка на лични данни, извършена по силата на настоящия регламент, включително обмен или предаване на лични данни от компетентните органи, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.

Всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи на равнището на Съюза се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725.

Личните данни, които не са от значение за разглеждането на конкретен случай, се заличават незабавно.

2.   Компетентният орган или органи съгласно националното право се считат за администратори по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на обработката на лични данни съгласно настоящия регламент.

3.   Без да се засягат параграфи 1 и 2, информацията, която е предадена съгласно настоящия регламент, се използва от замоления съд само за целта, за която е изпратена.

4.   Замолените съдилища осигуряват поверителността на подобна информация в съответствие със своето национално право.

5.   Параграфи 3 и 4 не засягат националните закони, даващи право на лицата, за които се отнасят данните, да бъдат информирани относно начина, по който се използва информацията, предавана съгласно настоящия регламент.

6.   Настоящият регламент не засяга Директива 2002/58/ЕО.

1.   Държавите членки съобщават на Комисията:

2.   Държавите членки информират Комисията за всяка следваща промяна в информацията, посочена в параграф 1.

3.   Всяка държава членка съобщава на Комисията информация за другите органи, които са компетентни да събират доказателства за целите на съдебни производства по граждански или търговски дела. Държавите членки информират Комисията за всяка следваща промяна в тези данни.

4.   Държавите членки могат да уведомят Комисията, ако са в състояние да пуснат в действие децентрализираната информационна система по-рано от изискваното в настоящия регламент. Комисията предоставя тази информация по електронен път, по-специално чрез европейския портал за електронно правосъдие.

1.   До 2 юли 2023 г. Комисията въвежда подробна програма за мониторинг на крайните продукти, резултатите и въздействието на настоящия регламент.

2.   В програмата за мониторинг се посочват действията, които трябва да бъдат предприети от Комисията и от държавите членки за мониторинг на крайните продукти, резултатите и въздействието на настоящия регламент. В програмата се определя кога данните, посочени в параграф 3 се събират за първи път, което е най-късно 2 юли 2026 г., и на какви по-нататъшни интервали ще се събират тези данни.

3.   Държавите членки предоставят на Комисията, когато са налични, следните данни, необходими за целите на мониторинга:

4.   Образецът на софтуерно приложение за свързване и когато има такава възможност – националната поддържаща система, събират по програмиран начин данните, посочени в параграф 3, букви а) и б), и редовно ги предават на Комисията.

1.   Не по-късно от пет години след датата на прилагане на член 7 в съответствие с член 35, параграф 3 Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя основните си констатации от нея в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, придружен, при необходимост, от законодателно предложение.

2.   Държавите членки предоставят на Комисията необходимата информация за изготвянето на доклада, посочен в параграф 1.

1.   Регламент (ЕО) № 1206/2001 се отменя, считано от датата на прилагане на настоящия регламент, с изключение на член 6 от Регламент (ЕО) № 1206/2001, който се отменя от датата на прилагане на член 7, посочена в член 35, параграф 3 от настоящия регламент.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се, считано от 1 юли 2022 година.

2.   Член 31, параграф 3 се прилага от 23 март 2022 г.

3.   Член 7 се прилага от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от три години след датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в член 25.

1.   Настоящият регламент се прилага за трансграничното връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. По-специално, той не се прилага по отношение на данъчни, митнически и административни дела или по отношение на отговорността на държава членка за действие или бездействие при упражняване на държавната власт (acta iure imperii).

2.   С изключение на член 7 настоящият регламент не се прилага, когато адресът на получателя на документ, който трябва да се връчи, е неизвестен.

3.   Настоящият регламент не се прилага при връчване на документ в държавата членка на сезирания съд на представител, упълномощен от получателя, независимо от местопребиваването на този получател.

1.   Всяка държава членка определя държавни длъжностни лица, органи или други лица, които са компетентни да изпращат съдебни и извънсъдебни документи за връчване в друга държава членка („предаващи органи“).

2.   Всяка държава членка определя държавни длъжностни лица, органи или други лица, които са компетентни да получават съдебни и извънсъдебни документи от друга държава членка („получаващи органи“).

3.   Държавите членки могат да определят отделни предаващи и получаващи органи или един или повече органи, които да изпълняват и двете функции. Федералните държави членки, държавите членки, в които се прилагат няколко правни системи и държавите членки с автономни териториални единици могат да определят повече от един такъв орган. Това определяне има действие за срок от пет години и може да бъде подновявано за нови петгодишни срокове.

4.   Всяка държава членка предоставя на Комисията следната информация:

Държавите членки уведомяват Комисията за всяко последващо изменение на посочената в първа алинея информация.

1.   Документите, които трябва да бъдат връчени, исканията, потвържденията, разписките, удостоверенията и съобщенията, за които се използват формулярите от приложение I и които се обменят между предаващите и получаващите органи, между тези органи и централните органи или между централните органи на различни държави членки, се предават чрез сигурна и надеждна децентрализирана информационна система. Тази децентрализирана информационна система се основава на оперативно съвместимо решение, например e-CODEX.

2.   Общата правна рамка за използването на квалифицирани удостоверителни услуги, съдържаща се в Регламент (ЕС) № 910/2014, се прилага по отношение на документите, които трябва да бъдат връчени, исканията, потвържденията, разписките, удостоверенията и съобщения, предавани чрез децентрализираната информационна система.

3.   Когато върху документите, които трябва да бъдат връчени, исканията, потвържденията, разписките, удостоверенията и другите съобщения, посочени в параграф 1 от настоящия член, се изисква да бъде поставен или вече е поставен печат или саморъчен подпис, вместо този печат или подпис може да се използва „квалифициран електронен печат“ или „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.

4.   Когато предаването в съответствие с параграф 1 не е възможно поради срив в децентрализираната информационна система или поради наличието на изключителни обстоятелства, предаването се извършва с най-бързите и най-подходящите алтернативни средства, като се отчита необходимостта от осигуряване на надеждност и сигурност.

1.   Когато адресът на получателя на съдебния или извънсъдебния документ, който трябва да се връчи в друга държава членка, не е известен, тази държава членка предоставя помощ за установяването на адреса по поне един от следните начини:

2.   Всяка държава членка предоставя на Комисията следната информация, с оглед предоставянето ѝ за ползване чрез Европейския портал за електронно правосъдие:

Държавите членки уведомяват Комисията за всяко последващо изменение на посочената в първа алинея информация.

1.   Съдебните документи се предават пряко и възможно най-бързо между предаващите и получаващите органи.

2.   Документът, който трябва да се предаде, се придружава от искане, изготвено при използване на формуляр A. Формулярът се попълва на официалния език на държавата членка адресат, или ако в тази държава членка има няколко официални езика – на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където трябва да се извърши връчването, или на друг език, който тази държава членка е посочила, че ще приеме.

Всяка държава членка съобщава на Комисията всеки официалeн език на Съюза, различен от нейния собствен език, на който може да се попълни формуляра.

3.   Документите, предавани съгласно настоящия регламент се освобождават от изисквания за легализация или всяка друга подобна формалност.

4.   В случай че предаващият орган поиска копие от документа, изпратен на хартиен носител в съответствие с член 5, параграф 4, да бъде върнато заедно с удостоверението, посочено в член 14, той изпраща този документ в два екземпляра.

1.   Предаващият орган, на който заявителят е подал документа с цел неговото предаване, уведомява заявителя, че адресатът може да откаже да приеме документа, ако той не е на един от езиците, предвидени в член 12, параграф 1.

2.   Заявителят поема всички разходи по превода преди предаването на документа, без това да засяга евентуални последващи решения на съда или на компетентния орган относно присъждането на такива разходи.

1.   При получаване на документ, получаващият орган автоматично изпраща на предаващия орган обратна разписка във възможно най-кратък срок чрез децентрализираната информационна система, или когато потвърждението се изпраща по друг начин – възможно най-бързо и във всички случаи в срок от седем дни от получаването, като използва формуляр Г в приложение I.

2.   В случай че искането за връчване не може да бъде изпълнено въз основа на предадените информация или документи, получаващият орган се свързва без необосновано забавяне с предаващия орган с цел да получи липсващите информация или документи, като използва формуляр Д в приложение I.

3.   Когато искането за връчване очевидно попада извън приложното поле на настоящия регламент или връчването е невъзможно поради неспазване на формалните изисквания, след получаването им искането и изпратените документи се връщат без необосновано забавяне на предаващия орган заедно с уведомление за връщане, като се използва формуляр Е в приложение I.

4.   Когато получаващ орган получава документ за връчване, за който няма местна компетентност да го връчи, той изпраща този документ без ненужно забавяне, заедно с искането, на получаващия орган, който има местна компетентност в държавата членка адресат, ако искането отговаря на условията, установени в член 8, параграф 2. Получаващият орган едновременно с това уведомява съответно предаващия орган, като използва формуляр Ж в приложение I. При получаване на документа и на искането от получаващия орган, който има местна компетентност в държавата членка адресат, този получаващ орган изпраща обратна разписка на предаващия орган възможно най-бързо и във всички случаи не по-късно от седем дни от получаването, като използва формуляр З в приложение I.

1.   Получаващият орган сам връчва документа или осигурява връчването му в съответствие със законодателството на държавата членка адресат, или по конкретен начин, поискан от предаващия орган, освен ако този начин е несъвместим с правото на тази държава членка.

2.   Получаващият орган взема всички необходими мерки за осъществяване на връчването на документа във възможно най-кратък срок и във всички случаи в срок от един месец от получаването му. Ако връчването в срок от един месец от получаването на документа се окаже невъзможно, получаващият орган:

1.   Адресатът може да откаже да приеме документ, който трябва да бъде връчен, ако този документ не е съставен или не е придружен от превод на:

2.   Получаващият орган информира адресата за правото, предвидено в параграф 1, когато документът не е съставен или не е придружен от превод на език, посочен в буква б) от същия параграф, като приложи към документа, който трябва да бъде връчен, формуляр Л в приложение I, изготвен на:

Ако има индикации, че адресатът разбира официален език на друга държава членка, формуляр Л в приложение I се прилага също и на този език.

Когато държава членка преведе формуляр Л в приложение I на език на трета държава, тя изпраща на Комисията този превод с оглед предоставянето му за ползване на Европейския портал за електронно правосъдие.

3.   Адресатът може да откаже да приеме документ или в момента на самото връчване, или в срок до две седмици от момента на връчването чрез писмена декларация за отказ от приемане. За тази цел адресатът може да върне на получаващия орган или формуляр Л в приложение I, или друга писмена декларация, указваща, че адресатът отказва да приеме документа заради езика, на който той е бил връчен.

4.   В случай че получаващият орган е уведомен, че адресатът отказва да получи документа в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, той незабавно уведомява предаващия орган чрез удостоверението за връчване или невръчване, използвайки формуляр К в приложение I, и връща искането и, когато е наличен, всеки документ, за който е поискан превод.

5.   Последиците от отказа от приемане на документ могат да бъдат отстранени, като на адресата, в съответствие с настоящия регламент, бъде връчен посоченият документ, придружен от превод на език, предвиден в параграф 1. В такъв случай за дата на връчването на документа се смята датата, на която документът и неговия превод са били връчени в съответствие със законодателството на държавата членка адресат. Когато обаче законодателството на държава членка изисква документ да бъде връчен в рамките на определен срок, датата, която се взема предвид по отношение на заявителя, е датата на връчването на първоначалния документ, определена в съответствие с член 13, параграф 2.

6.   Параграфи 1—5 се прилагат и за другите начини на предаване и връчване на съдебни документи, предвидени в раздел 2.

7.   За целите на параграфи 1 и 2 дипломатическите представители или консулските служители, в случаите когато връчването се извършва съгласно член 17 и органът или лицето, в случаите когато връчването се извършва съгласно член 18, член 19 или член 20, информират адресата, че може да откаже да приеме документа, като изпрати на тези представители или служители или съответно на този орган или това лице формуляр Л в приложение I или писмена декларация за отказ.

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 12, параграф 5, за дата на връчване, извършено съгласно член 11 се смята датата, на която документът е бил връчен в съответствие с правото на държавата членка адресат.

2.   Когато обаче държава членка изисква документ да се връчи в рамките на определен срок, датата, която се взема предвид по отношение на заявителя, е датата, определена от правото на тази държава членка.

3.   Настоящият член се прилага и за другите начини на предаване и връчване на съдебни документи, предвидени в раздел 2.

1.   Когато бъдат изпълнени свързаните с връчването на документа формални изисквания, приемащият орган издава удостоверение за изпълнение на тези изисквания въз основа на формуляр К в приложение I и го изпраща на предаващия орган, придружено от копие на връчения документ в случаите, за които се прилага член 8, параграф 4.

2.   Удостоверението, посочено в параграф 1 се попълва на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на произход, или на друг език, който държавата членка на произход е посочила, че ще приеме. Всяка държава членка посочва всеки официален език на съюза, различен от нейния собствен език, на който може да се попълни формуляр К в приложение I.

1.   Връчването на съдебни документи, произхождащи от държава членка, не поражда никакво задължение за плащането или възстановяването на такси или разноски за услуги, предоставени от държавата членка адресат.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 заявителят заплаща или възстановява разноските за:

Държавите членки установяват еднократна такса с определен размер за използването на съдебен служител или лице, компетентно съгласно правото на държавата членка адресат. Тази такса съответства на принципите за пропорционалност и недискриминация. Държавите членки уведомяват Комисията относно такива такси с определени размери.

1.   Всяка държава членка може да връчва съдебни документи на лица, пребиваващи в друга държава членка, без използването на принудителни мерки, пряко чрез своите дипломатически представители или консулски служители.

2.   Държава членка може да уведоми Комисията, че се противопоставя на връчване на съдебни документи, както е посочено в параграф 1, на нейна територия, освен ако документите трябва да бъдат връчени на граждани на държавата членка, в която са били издадени.

1.   Връчването на съдебни документи може да се извърши пряко на лице, което има известен адрес за връчване в друга държава членка, посредством всички електронни начини, предвидени в правото на държавата членка на сезирания съд за национално връчване на документи, при условие че:

2.   С цел да се гарантира сигурността на предаването, всяка държава членка може да определи и уведоми Комисията за допълнителните условия, при които тя ще приема електронно връчване, посочено в параграф 1, буква б), когато правото ѝ определя по-строги условия в това отношение или не разрешава електронно връчване по електронна поща.

1.   Всяко заинтересовано от конкретно съдебно производство лице може да извърши връчването на съдебни документи пряко посредством съдебни служители, длъжностни лица или други компетентни лица от държавата членка, в която следва да се извърши връчването, при условие че такова пряко връчване се допуска от правото на тази държава членка.

2.   Държава членка, която разрешава пряко връчване, предоставя на Комисията информация за това на кои професии или компетентни лица е разрешено да извършват пряко връчване на документи на нейна територия. Комисията предоставя за ползване тази информация чрез Европейския портал за електронно правосъдие.

1.   Когато даден документ за образуване на производство или друг равностоен документ е трябвало да бъде предаден на друга държава членка, за да бъде връчен съгласно настоящия регламент, и ответникът не се е явил, съдебно решение не се постановява, докато не се установи, че връчването или предаването на документа са били извършени в срок, достатъчен, за да позволи на ответника да организира защита, и че:

2.   Всяка държава членка може да уведоми Комисията за факта, че съдът, независимо от параграф 1, може да постанови решение, въпреки че не е получено удостоверение, потвърждаващо връчването на документа за образуване на производство или неговия еквивалент, ако са налице всички посочени условия:

Посочената информация се предоставя за ползване чрез Европейския портал за електронно правосъдие.

3.   Независимо от параграфи 1 и 2 при обосновани спешни случаи съдът може да разпореди всякакви временни или обезпечителни мерки.

4.   Когато даден документ за образуване на производство или друг равностоен документ е трябвало да бъде предаден на друга държава членка, за да бъде връчен в съответствие с настоящия регламент, и е постановено решение срещу ответник, който не се е явил, съдът има право да освободи ответника от последиците от изтичане на срока за обжалване на решението, ако са изпълнени следните две условия:

Молба за такова възстановяване на срока може да бъде подадена само в разумен срок след като ответникът е узнал за решението.

Всяка държава членка може да уведоми Комисията за факта, че молба за възстановяване на срок няма да бъде приета за разглеждане, ако е била подадена след изтичане на срок, определен от държавата членка в това уведомление. Този срок не може да е по-кратък от една година, считано от постановяването на решението. Посочената информация се предоставя за ползване чрез Европейския портал за електронно правосъдие.

5.   Параграф 4 не се прилага за решенията, които се отнасят до гражданското състояние или правоспособността и дееспособността на лицата.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 22 декември 2020 година. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 23, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 23, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията приема актове за изпълнение за създаване на децентрализираната информационна система, в които установява следното:

2.   Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат до 23 март 2022 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Комисията отговаря за създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образец на софтуерно приложение за свързване, който държавите членки могат да изберат да прилагат като поддържаща система вместо национална информационна система. Създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образеца на софтуерно приложение за свързване се финансират от общия бюджет на Съюза.

2.   Комисията безплатно осигурява, поддържа и оказва подкрепа за свързване на софтуерните компоненти, които са в основата на точките за достъп.

1.   Всяка държава членка поема разходите за инсталацията, експлоатацията и поддръжката на своите точки за достъп, свързващи националните информационни системи в рамките на децентрализираната информационна система.

2.   Всяка държава членка поема разходите за създаването и адаптирането на националните си информационни системи с цел осигуряване на оперативната им съвместимост с точките за достъп, както и разходите за управлението, експлоатацията и поддръжката на тези системи.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се засяга възможността на държавите членки да кандидатстват за отпускане на безвъзмездни средства по финансовите програми на Съюза за финансиране на дейностите, посочени в тези параграфи.

1.   В своето приложно поле настоящият регламент има предимство пред разпоредбите на двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени от държавите членки, и по-специално Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, в отношенията между държавите членки, които са страни по тях.

2.   Настоящият регламент не пречи държави членки да изпълняват или сключват споразумения или договорености за ускоряване или допълнително опростяване на процедурите за предаване на документи, ако тези споразумения или договорености са съвместими с настоящия регламент.

3.   Държавите членки изпращат на Комисията:

1.   Всяка обработка на лични данни, извършвана съгласно настоящия регламент, включително обменът или предаването на лични данни от компетентните органи, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.

Всеки обмен или предаване на данни от компетентните органи на равнището на Съюза следва да бъде предприет в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725.

Личните данни, които не са от значение за разглеждането на конкретен случай, се заличават незабавно.

2.   Компетентният орган или компетентните органи съгласно националното право се считат за администратори по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на обработката на лични данни по силата на настоящия регламент.

3.   Без да се засягат параграфи 1 и 2, информацията, която е предадена съгласно настоящия регламент, се използва от получаващия орган само за целта, за която е изпратена.

4.   Получаващите органи гарантират, че подобна информация остава поверителна, в съответствие с тяхното национално право.

5.   Параграфи 3 и 4 не засягат националните закони, които дават право на лицата, за които се отнасят данните, да бъдат информирани относно начина, по който се използва информацията, предавана съгласно настоящия регламент.

6.   Настоящият регламент не засяга Директива 2002/58/ЕО.

1.   Държавите членки предоставят на Комисията информацията, посочена в членове 3, 7, 12, 14, 17, 19, 20 и 22.

Държавите членки уведомяват Комисията дали тяхното национално право изисква даден документ да бъде връчен в рамките на определен срок, както е посочено в член 12, параграф 5 и член 13, параграф 2.

2.   Държавите членки могат да нотифицират Комисията, ако са в състояние да задействат децентрализираната информационна система по-рано от изискваното в настоящия регламент. Комисията предоставя за ползване тази информация по електронен път, по-специално чрез Европейския портал за електронно правосъдие.

3.   Комисията публикува оповестената съгласно параграф 1 информация в Официален вестник на Европейския съюз, с изключение на адресите и други данни за връзка на органите и на централните органи, както и териториалните граници на тяхната компетентност.

4.   Комисията изготвя и редовно актуализира наръчник, съдържащ посочената в параграф 1 информация. Тя предоставя за ползване наръчника по електронен път, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела и на Европейския портал за електронно правосъдие.

1.   До 2 юли 2023 г., Комисията въвежда подробна програма за мониторинг на крайните продукти, резултатите и въздействието на настоящия регламент.

2.   В програмата за мониторинг се посочват действията, които трябва да бъдат предприети от Комисията и от държавите членки за мониторинг на крайните продукти, резултатите и въздействието на настоящия регламент. В нея се посочва кога данните, посочени в параграф 3 ще бъдат събрани за първи път, което ще е най-късно 2 юли 2026 г. и на какви интервали след това трябва да се събират тези данни.

3.   Държавите членки предоставят на Комисията следните данни, необходими за целите на мониторинга, когато има такива:

4.   Образецът на софтуерно приложение за свързване и, когато има такава възможност – националната поддържаща система, събират по програмиран начин данните, посочени в параграф 3, букви а), б) и г), и редовно да ги предават на Комисията.

1.   Не по-късно от пет години от датата на прилагане на член 5 в съответствие с член 37, параграф 2 Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя основните си констатации от нея в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, придружен, при необходимост, от законодателно предложение.

2.   Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада, посочен в параграф 1.

1.   Регламент (ЕО) № 1393/2007 се отменя, считано от датата на прилагане на настоящия регламент, с изключение на членове 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1393/2007, които се отменят, считано от датата на прилагане на членове 5, 8 и 10, посочена в член 37, параграф 2 от настоящия регламент.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието от приложение III.

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се, считано от 1 юли 2022 година.

2.   Членове 5, 8 и 10 се прилагат от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от три години от датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в член 25.