(1)

Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета (3) изисква от всяка държава членка да създаде национален орган по безопасността, на който да се възлагат задачите, определени във връзка с безопасността на железопътния транспорт. В съответствие с посочената Директива националният орган по безопасността може да бъде орган, който е създаден едностранно от съответната държава членка или орган, на който са възложени тези задачи от няколко държави членки с цел да се гарантира единен режим на безопасност.

(2)

С договора между Франция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно изграждането и експлоатацията от частни концесионери на фиксирана транспортна връзка през Ламанша, подписан в Кентърбъри на 12 февруари 1986 г. (наричан по-нататък „Договорът от Кентърбъри“), се създава междуправителствена комисия, която да упражнява надзор по всички въпроси, отнасящи се до изграждането и експлоатацията на фиксираната транспортна връзка през Ламанша (наричана по-нататък „Междуправителствената комисия“).

(3)

До края на преходния период, предвиден в Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (4) (наричан по-нататък „преходният период“), Междуправителствената комисия е националният орган по безопасността по смисъла на Директива (ЕС) 2016/798, отговорен за фиксираната транспортна връзка през Ламанша.

(4)

След края на преходния период Междуправителствената комисия ще бъде орган, създаден чрез международно споразумение между държава членка, а именно Франция, и трета държава, а именно Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричанo по-нататък „Обединеното кралство“). Освен ако не е предвидено друго в международно споразумение, което е обвързващо за Обединеното кралство, тя вече няма да бъде национален орган по безопасността съгласно правото на Съюза и правото на Съюза вече няма да се прилага за частта от фиксираната транспортна връзка през Ламанша, намираща се под юрисдикцията на Обединеното кралство.

(5)

За да се гарантира безопасната и ефективна експлоатация на фиксираната транспортна връзка през Ламанша, е целесъобразно да се запази Междуправителствената комисия като единен орган по безопасността, отговорен за цялата тази инфраструктура.

(6)

За тази цел с Решение (ЕС) 2020/1531 на Европейския парламент и на Съвета (5) Франция се оправомощава да договари, подпише и сключипри определени условия международно споразумение за допълнение на Договора от Кентърбъри, съгласно който Междуправителствената комисия се запазва като единен орган по безопасността, компетентен за прилагането на правото на Съюза в рамките на фиксираната транспортна връзка през Ламанша.

(7)

За тази цел следва да бъдат установени специални правила по отношение на специалните органи по безопасността, както и относно задълженията на съответната държава членка да предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че правото на Съюза се прилага във всеки един момент от специалния орган по безопасността или, ако това е невъзможно, от нейния национален орган по безопасността.

(8)

Уреждането на спорове между съответната държава членка и третата държава в областта на безопасността на железопътния транспорт може да повдигне въпроси, свързани с тълкуването на правото на Съюза. Поради това Съдът на Европейския съюз следва да бъде компетентен да дава преюдициални заключения по такива въпроси.

(9)

Поради това Директива (ЕС) 2016/798 следва да бъде съответно изменена.

(10)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно гарантирането на безопасна и ефективна експлоатация на фиксираната транспортна връзка през Ламанша след края на преходния период, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от предлаганото действие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(11)

Настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

С договора между Франция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно изграждането и експлоатацията от частни концесионери на фиксирана транспортна връзка през Ламанша, подписан в Кентърбъри на 12 февруари 1986 г. (наричан по-нататък „Договорът от Кентърбъри“), се създава междуправителствена комисия, която да упражнява надзор по всички въпроси, отнасящи се до изграждането и експлоатацията на фиксираната транспортна връзка през Ламанша (наричана по-нататък „междуправителствената комисия“).

(2)

До края на преходния период, предвиден в Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (3) (наричан по-нататък „преходният период“), междуправителствената комисия е орган, на който от няколко държави членки са възложени задачите във връзка с безопасността на железопътния транспорт по отношение на фиксираната транспортна връзка през Ламанша. В тази връзка междуправителствената комисия представлява националният орган по безопасността по смисъла на Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета (4). В това си качество тя прилага разпоредбите на правото на Съюза, свързани с безопасността на железопътния транспорт, и съгласноДиректива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета (5), оперативната съвместимост на железопътния транспорт.

(3)

След края на преходния период междуправителствената комисия ще стане орган, създаден по силата на международно споразумение между държава членка, а именно Франция, и трета държава, а именно Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричано по-нататък „Обединеното кралство“). В допълнение и освен ако не е предвидено друго в международно споразумение, което е обвързващо за Обединеното кралство, правото на Съюза вече няма да се прилага за частта от фиксираната транспортна връзка през Ламанша, намираща се под юрисдикцията на Обединеното кралство.

(4)

Международно споразумение с трета държава по отношение на прилагането на правилата за безопасността на железопътния транспорт и оперативната съвместимост на железопътната система в трансгранични ситуации може да засегне област, обхваната в голяма степен от правото на Съюза, и по-специално Регламент (ЕС) 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета (6) и директиви (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2016/798. Поради това всяко подобно споразумение попада в рамките на изключителната външна компетентност на Съюза. Държавите членки могат да преговарят или да сключат такова споразумение само ако са оправомощени за това от Съюза в съответствие с член 2, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Заради взаимодействието със съществуващото законодателство на Съюза е необходимо също такова оправомощаване да се предостави от законодателя на Съюза в съответствие със законодателната процедура по член 91 от ДФЕС.

(5)

С писмо от 16 юли 2020 г. Франция поиска оправомощаване от Съюза, за да договори и сключи с Обединеното кралство международно споразумение за допълнение на Договора от Кентърбъри.

(6)

За да се гарантира безопасната и ефективна експлоатация на фиксираната транспортна връзка през Ламанша, е целесъобразно да се запази междуправителствената комисия като единен орган по безопасността, който да отговаря за цялата тази инфраструктура. Като се има предвид специалното положение на фиксираната транспортна връзка през Ламанша като железопътна връзка, включваща единна, комплексна инженерна конструкция, разположена отчасти на територията на Франция и отчасти на територията на трета държава, е целесъобразно Франция да бъде оправомощена да договори, подпише и сключи международно споразумение с Обединеното кралство относно прилагането на правилата на Съюза за безопасността на железопътния транспорт по отношение на фиксираната транспортна връзка през Ламанша, за да се запази единен режим на безопасност при спазване на определени условия.

(7)

Междуправителствената комисия е в състояние да изпълнява ролята на национален орган по безопасността, който да отговаря за частта от фиксираната транспортна връзка през Ламанша под юрисдикцията на Франция, при условие че Директива (ЕС) 2016/798 бъде изменена и са изпълнени определени условия.

(8)

Междуправителствената комисия следва да прилага едни и същи правила за цялата фиксирана транспортна връзка през Ламанша. Тези правила следва да бъдат съответните разпоредби на правото на Съюза, и по-специално Регламент (ЕС) 2016/796 и директиви (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2016/798, така както са изменени или заменени, както и актовете, приети въз основа на тези правни актове.

(9)

В съответствие с Договора от Кентърбъри споровете между Франция и Обединеното кралство, отнасящи се до тълкуването или прилагането на посочения Договор, се уреждат от арбитражен съд. Когато при такива спорове се повдигнат въпроси, свързани с тълкуването на правото на Съюза, за да се гарантира правилното прилагане на правото на Съюза, арбитражният съд следва да поиска от Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съда“) да даде преюдициално заключение по такива въпроси и следва да бъде обвързан от заключението му.

(10)

Необходимо е да се установят специални правила относно прилагането на правото на Съюза към частта от фиксираната транспортна връзка през Ламанша под юрисдикцията на Франция, за да се гарантира, че правото на Съюза се прилага правилно във всеки един момент и че Комисията може да наблюдава прилагането му под контрола на Съда, включително при обстоятелства на неотложност или в случай на неизпълнение от страна на междуправителствената комисия на решение на арбитражния съд. За тази цел Франция следва да си запази правото да действа едностранно, когато това е необходимо, за да гарантира пълното, правилно и експедитивно прилагане на правото на Съюза по отношение на частта от фиксираната транспортна връзка през Ламанша под нейна юрисдикция.

(11)

За да се гарантира ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, съдилищата или трибуналите, към които се прилага член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), следва да имат изключителна компетентност по отношение на исковете срещу решенията на междуправителствената комисия, подадени от концесионери и потребители на фиксираната транспортна връзка през Ламанша.

(12)

Елементите, описани в съображения (8) — (11), следва да бъдат отразени в международните споразумения между Франция и Обединеното кралство по отношение на фиксираната транспортна връзка през Ламанша. Тези международни споразумения следва да бъдат съвместими с правото на Съюза във всички аспекти,

(1)

С Решение 87/369/ЕИО на Съвета (1) Съюзът одобри Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (2) и протокола за изменение към нея (3) (Конвенцията по ХС), по силата на която беше учреден Комитетът по Хармонизираната система (КХС).

(2)

Съгласно член 7, параграф 1, букви б) и в) от Конвенцията по ХС КХС отговаря, наред с другото, за изготвянето на обяснителни бележки, мнения за класиране, други съвети относно тълкуването на Хармонизираната система и за изготвянето на препоръки за осигуряване на унифицирано тълкуване и прилагане на Хармонизираната система.

(3)

Очаква се на сесията си през септември 2020 г. КХС да вземе решение относно мнения за класиране, решения за класиране, изменения на Обяснителните бележки или други съвети относно тълкуването на Хармонизираната система и относно препоръки за осигуряване на унифицирано тълкуване на ХС съгласно Конвенцията по ХС.

(4)

Важно е да се припомни, че според установената практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за класирането на стоките за митнически цели като цяло трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, посочени в текстовете на съответните позиции от митническата номенклатура и съответните бележки към разделите и главите.

(5)

По отношение на мненията за класиране, решенията за класиране, измененията на Обяснителните бележки или други съвети относно тълкуването на Хармонизираната система и препоръките за осигуряване на унифицирано тълкуване на ХС съгласно Конвенцията по ХС, е целесъобразно да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, защото след като бъдат приети, тези мнения за класиране и някои от тези решения за класиране и изменения ще бъдат публикувани в съобщение на Комисията по член 34, параграф 7, буква а), подточка iii) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) и ще станат приложими за държавите членки. Позицията ще бъде изразена в КХС.

(6)

Настоящото решение допълва Решение на Съвета (ЕС) 2020/1410 (5),