(1)

Регламент (ЕС) 2016/2031 отмени и замени Директива 2000/29/ЕО на Съвета (2), а с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията (3) бяха заменени приложения I—V към посочената директива.

(2)

Член 7 във връзка с точка 1 от приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 забранява въвеждането в Съюза на растения за засаждане от родовете Chamaecyparis Spach, Juniperus L. и Pinus L., различни от плодове и семена. По-рано съответната забрана се съдържаше в член 4, параграф 1 във връзка с част А, точка 1 от приложение III към Директива 2000/29/ЕО.

(3)

С Решение 2002/887/ЕО на Комисията (4) на държавите членки беше разрешено да предоставят дерогации от член 4, параграф 1 от Директива 2000/29/ЕО по отношение на забраните, посочени в част А, точка 1 от приложение III към посочената директива, за естествено или изкуствено получени миниатюрни форми на растения за засаждане от родовете Chamaecyparis Spach, Juniperus L. и някои видове от рода Pinus L., различни от плодове и семена и с произход от Япония.

(4)

На 3 август 2017 г. Япония подаде искане за разширяване на посоченото разрешение и до естествено или изкуствено получени миниатюрни форми на растения от бонзай от черен бор (Pinus thunbergii Parl.) и предостави техническа информация в подкрепа на това искане.

(5)

През май 2019 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) представи научно становище с оценка на фитосанитарните рискове във връзка с бонзай от черен бор, внесен от Япония (5). Това научно становище се основава на наличната научна и техническа информация, предоставена от Япония, и съдържа заключение относно вероятността за незасегнатост от вредители по отношение на вредителите, които могат да бъдат свързани с посочената стока, ако са изпълнени определени условия.

(6)

Някои от въпросните вредители все още не са включени в списък като карантинни вредители от значение за Съюза, но могат да изпълнят критериите за включване като такива, поради което следва да бъдат обект на временните мерки, посочени в член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031. Въз основа на научното становище на ЕОБХ условията за внос на растения бонзай от Pinus thunbergii Parl. от Япония, с които се гарантира определено ниво на незасегнатост от вредители, се считат за приемливи и следва да се предостави дерогация за тяхното въвеждане в Съюза за първоначален период до 31 декември 2023 г. с цел да се даде възможност за преразглеждане на тези мерки.

(7)

През октомври 2019 г. Япония подаде и искане за удължаване на дерогацията, предоставена с Решение 2002/887/ЕО за Chamaecyparis Spach, Juniperus L. и някои видове от рода Pinus L. Обстоятелствата, с които е мотивирано предоставянето на дерогацията съгласно Решение 2002/887/ЕО, продължават да бъдат валидни, а фитосанитарните рискове от въвеждането на посочените стоки остават ниски. Тъй като няма нова информация, даваща основание за преразглеждане на конкретните условия, следва да се предостави удължаване на дерогацията. Списъкът на вредителите, които са източник на опасения по отношение на Pinus sp., следва да бъде актуализиран, за да се обхванат неотдавнашните промени в таксономията и новата научна информация от научното становище на ЕОБХ.

(8)

Посочената дерогация следва да бъде обект на същите изисквания като определените в Решение 2002/887/ЕО. Тези изисквания следва да се прилагат, без да се засяга Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 и по-специално изискванията, определени в точка 30 от приложение VII към посочения регламент по отношение на въвеждането в Съюза на естествено или изкуствено получени миниатюрни форми на растения за засаждане, различни от семена.

(9)

Тъй като Директива 2000/29/ЕО е отменена и заменена с Регламент (ЕС) 2016/2031, от съображения за яснота и правна последователност Решение 2002/887/ЕО следва да бъде отменено и заменено от настоящия регламент.

(10)

Дерогацията, предвидена в настоящия регламент, следва да се прилага до 31 декември 2023 г. с цел да се даде възможност за нейното преразглеждане.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

В член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 642/2010 на Комисията (2) се предвижда, че вносното мито за продуктите, класирани в кодове по КН 1001 11 00, 1001 19 00, ex 1001 91 20 (мека (обикновена) пшеница за посев), ex 1001 99 00 (висококачествена мека (обикновена) пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00, 1002 90 00, 1005 10 90, 1005 90 00, 1007 10 90 и 1007 90 00, е равно на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса, увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за въпросната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля ставката на митото от Общата митническа тарифа.

(2)

В член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 642/2010 се предвижда, че за целите на изчисляването на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, периодично се определят представителни вносни цени CIF за упоменатите в същия параграф продукти.

(3)

Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 642/2010 вносната цена, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито за продуктите по член 1, параграф 1 от посочения регламент, е дневната представителна вносна цена CIF, определена съгласно метода, предвиден в член 5 от същия регламент.

(4)

От 21 септември 2017 г. вносното мито за продуктите с произход от Канада, класирани в кодове по КН 1001 11 00, 1001 19 00, ex 1001 99 00 (висококачествена мека (обикновена) пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00 и 1002 90 00, се изчислява в съответствие с член 2, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 642/2010.

(5)

Необходимо е да се определят вносните мита за периода, започващ от 26 август 2020 г., които да са приложими до определянето и влизането в сила на нови вносни мита.

(6)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 642/2010 е целесъобразно настоящият регламент да влезе в сила в деня на неговото публикуване,

(1)

С член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/698 се удължава срокът за завършване на продължаващо обучение от притежаващите удостоверение за професионална компетентност (УПК), който щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г. С член 2, параграф 2 от посочения регламент се удължава валидността на съответното маркиране с хармонизирания код на Съюза „95“.

(2)

С член 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/698 се удължава валидността на картите за квалификация на водачите, посочени в приложение II към Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), която щеше да е изтекла или ще изтече между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г.

(3)

С писмо от 13 юли 2020 г., в което се прави позоваване на член 2, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2020/698, Италия представи мотивирано искане за разрешение да приложи удължаване с четири месеца на срока между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., посочен в член 2, параграфи 1 и 3 от посочения регламент. На 15, 16, 17 и 21 юли 2020 г. Италия предостави допълнителна информация в подкрепа на искането си.

(4)

Съгласно предоставената от Италия информация приключването на продължаващото обучение и неговото удостоверяване, маркирането с хармонизирания код на Съюза „95“ и подновяването на картите за квалификация на водачите в Италия вероятно ще продължат да бъдат неизпълними до 31 декември 2020 г. поради мерките, предприети от държавата за предотвратяване или за ограничаване на разпространението на COVID-19.

(5)

По-специално, Италия преустанови временно всички курсове за обучение между 9 март и 28 май 2020 г., включително курсовете, свързани с продължаващото обучение на водачи, предвидено в Директива 2003/59/ЕО. Тези курсове за обучение бяха подновени едва през първата седмица на юни 2020 г. Освен това само малък брой кандидати могат да участват в курсовете по едно и също време, за да бъдат спазени правилата за социално дистанциране с цел избягване на разпространението на вируса. Поради това е налице значително изоставане по отношение на водачите, които трябва да завършат курсовете за обучение.

(6)

Положението е особено проблематично по отношение на продължаващото обучение на водачите на автобуси. Съгласно информацията, предоставена от Италия, много водачи, извършващи дейност като водачи на превозни средства, използвани за превоз на пътници, към 10 септември 2008 г., са получили УПК като придобито право съгласно член 4 от Директива 2003/59/ЕО. На практика и в съответствие с член 4, член 8, параграф 2 и член 14, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО валидността на много от така предоставените УПК е изтекла през първата половина на септември 2015 г., тъй като Италия се е възползвала от възможността да удължи срока, посочен в член 8, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО, с до седем години. От друга страна, водачите, които са подновили своите УПК малко преди изтичането на срока им през 2015 г., отново трябва да подновят своите УПК до 9 септември 2020 г. По данни на Италия на 9 септември 2020 г. се очаква да изтече срокът на повече от 62 000 УПК, като те все още не са подновени.

(7)

Освен това удостоверенията, издадени между 11 септември 2007 г. и 31 декември 2007 г. въз основа на изпити, също ще изтекат през периода между 11 септември и 31 декември 2020 г.

(8)

Наред с това, според информацията, предоставена от Италия, завършването на 35-часовото продължаващо обучение отнема поне 5 дни и повечето участници ще се нуждаят от две седмици, за да го завършат. След успешното завършване на курса участниците трябва да поискат от Министерството на инфраструктурата и транспорта да издаде ново свидетелство за управление на превозно средство, маркирано с хармонизирания код „95“ на Съюза, с което се удостоверява, че е проведено продължаващото обучение съгласно Директива 2003/59/ЕО. Ето защо Италия очаква, че много водачи няма да могат да завършат продължаващото обучение и да приключат административната процедура, за да могат да продължат да упражняват дейността си.

(9)

Що се отнася до член 2, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2020/698, на Италия следва да бъде разрешено да приложи удължаване с четири месеца на съответните срокове между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., посочени в член 2, параграфи 1 и 3 от посочения регламент,

(1)

На 4 юли 2020 г. на Комисията беше представено искане за регистрация на предложена европейска гражданска инициатива, озаглавена „Право на лечение“.

(2)

Целите на предложената инициатива са: „[1] да гарантира, че правата върху интелектуалната собственост, включително патентите, не възпрепятстват достъпа до или наличността на бъдеща ваксина или лечение на COVID-19; [2] да гарантира, че законодателството на ЕС относно изключителните права върху данните и търговската изключителност не ограничава незабавната ефективност на задължителните лицензи, издавани от държавите членки; [3] да въведе правни задължения за бенефициерите от фондовете на ЕС да споделят знания, свързани със здравни технологии, интелектуална собственост и/или данни във връзка с COVID-19, в общ резерв на технологии или патенти; [4] да въведе правни задължения за бенефициерите от фондовете на ЕС по отношение на прозрачността на публичното финансиране, производствените разходи, както и клаузите за достъпност и финансова достъпност, в съчетание с неизключителни лицензи.“

(3)

Допълнителни подробности относно предмета, целите и контекста на предложената гражданска инициатива са изложени в приложение. По-специално групата на организаторите призовава Съюза да „постави общественото здраве преди частната печалба [и] да направи антипандемичните ваксини и лечение световно обществено благо, което да е свободно достъпно за всички“.

(4)

Що се отнася до първите две цели на предложената инициатива, Комисията разполага с правомощия да предложи правен акт на Съюза за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които се отнасят до създаването и функционирането на вътрешния пазар, въз основа на член 114 от Договора.

(5)

Що се отнася до последните две цели на предложената инициатива, Комисията има правомощия да предложи правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, предназначени да защитават и подобряват общественото здраве, въз основа на член 168, параграф 5 от Договора, и научноизследователски действия в контекста на многогодишната рамкова програма на Съюза въз основа на член 182 от Договора във връзка с член 183 от Договора.

(6)

Поради тези причини нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите.

(7)

Групата на организаторите е предоставила подходящи доказателства, че отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и е определила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от този регламент.

(8)

Предложената инициатива не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(9)

Поради това предложената гражданска инициатива, озаглавена „Право на лечение“, следва да бъде регистрирана,