(1)

На 29 септември 2015 г. Съветът упълномощи Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да започнат преговори с Република Армения по рамково споразумение.

(2)

Преговорите приключиха успешно и на 21 март 2017 г. беше парафирано Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (наричано по-нататък „споразумението“).

(3)

Споразумението ще бъде подписано от името на Съюза и ще се прилага временно съгласно член 385 от споразумението до влизането му в сила на по-късна дата.

(4)

Споразумението обхваща и въпроси, попадащи в компетентността на Европейската общност за атомна енергия.

(5)

За подписването и сключването на споразумението се прилага отделна процедура във връзка с въпросите, попадащи в приложното поле на Договора за Европейския съюз и на Договора за функционирането на Европейския съюз.

(6)

Ето защо споразумението следва да бъде сключено и от името на Европейската общност за атомна енергия по отношение на въпросите, попадащи в приложното поле на Договора за Евратом.

(7)

Съгласно член 102 от Договора за Евратом споразумението може да влезе в сила за Европейската общност за атомна енергия само след като Европейската комисия е била уведомена от държавите членки, че споразумението е станало приложимо в съответствие с разпоредбите на тяхното национално законодателство.

(8)

Следва да се одобри сключването на споразумението от Европейската комисия, действаща от името на Европейската общност за атомна енергия, по отношение на въпросите, попадащи в компетентността на Европейската общност за атомна енергия,

(1)

Валидността на някои от правилата за държавна помощ, приети като част от инициативата за модернизиране на държавната помощ от 2012 г., предстои да изтече в края на 2020 г. По-специално валидността на регламенти (ЕС) № 1407/2013 (2) и (ЕС) № 651/2014 на Комисията (3) изтича на 31 декември 2020 г.

(2)

С цел да осигури предвидимост и правна сигурност, като същевременно се подготви за евентуално бъдещо актуализиране на правилата за държавна помощ, приети като част от инициативата за модернизиране на държавната помощ, Комисията следва да предприеме действия в две фази.

(3)

Първо, Комисията следва да удължи срока на прилагане на правилата за държавна помощ, който в противен случай би изтекъл в края на 2020 г. Второ, в съответствие с Насоките на Комисията за по-добро регулиране (4), Комисията следва да оцени тези правила заедно с другите правила за държавна помощ, приети като част от инициативата за модернизиране на държавната помощ. На 7 януари 2019 г. Комисията започна оценяването на тези правила под формата на „проверка за пригодност“. В контекста на Европейския зелен пакт (5) и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа Комисията вече обяви намерението си да преразгледа до края на 2021 г. поредица от насоки. На тази основа Комисията ще реши дали да удължи допълнително действието на правилата или да ги актуализира.

(4)

Предвид широкия обхват на проверката за пригодност и факта, че резултатите от оценките няма да бъдат готови преди края на 2020 г., политическо решение относно определянето на правилата за държавна помощ за периода след 2020 г. не може да бъде взето навреме, за да се гарантира правна сигурност и стабилност за заинтересованите страни по отношение на приложимите правила за периода след 2020 г. По тази причина е необходимо удължаване на срока на действие с цел да се даде възможност за същинска оценка на правилата за държавна помощ и да се гарантира предсказуемост и стабилност на тези правила за държавите членки.

(5)

Ето защо срокът на прилагане на регламенти (ЕС) № 1407/2013 и (ЕС) № 651/2014 следва да бъде удължен с три години до 31 декември 2023 г.

(6)

Поради това Регламент (ЕС) № 1407/2013 и Регламент (ЕС) № 651/2014 следва да бъдат съответно изменени.

(7)

Вследствие на удължаването на срока на прилагане на Регламент (ЕС) № 651/2014 някои държави членки може да пожелаят да удължат валидността на мерките, освободени от задължението за уведомяване по силата на посочения регламент и за които е предоставена обобщена информация в съответствие с член 11, буква а) от посочения регламент. С цел да се осигури прозрачност държавите членки следва да съобщят на Комисията актуализираната обобщена информация относно удължаването на тези мерки.

(8)

Схемите, създадени съгласно раздели 1 (с изключение на член 15), 2, 3, 4, 7 (с изключение на член 44) и 10 от глава III от Регламент (ЕС) № 651/2014 със среден годишен бюджет за държавни помощи, надхвърлящ 150 милиона евро, които са били освободени от задължението за уведомяване за повече от шест месеца съгласно решение на Комисията и които съответната държава членка желае да продължи за периода след 31 декември 2020 г., следва да продължат да бъдат освободени от задължението за уведомяване до 31 декември 2023 г., при условие че държавите членки са предоставили на Комисията актуализираната обобщена информация и са представили окончателен доклад за оценка в съответствие с одобрения от Комисията план за оценка.

(9)

С оглед на икономическите и финансови последици от пандемията от COVID-19 за предприятията и с цел да се осигури съгласуваност с общия отговор на политиката, приет от Комисията, особено в периода 2020—2021 г., Регламент (ЕС) № 651/2014 следва да бъде съответно изменен. По-специално предприятията, които станаха предприятия в затруднено положение в резултат на последиците от пандемията от COVID-19, следва да останат допустими съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014 за ограничен период от време. По същия начин не следва да се счита, че предприятията, които временно или окончателно са съкратили персонал поради пандемията от COVID-19, са нарушили задълженията за преместване, поети преди 31 декември 2019 г. към момента на получаване на регионална помощ. Тези извънредни разпоредби следва да се прилагат за ограничен период от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2021 г.

(10)

Поради това Регламент (ЕС) № 1407/2013 и Регламент (ЕС) № 651/2014 следва да бъдат съответно изменени,

(1)

В Регламент (ЕС) 2015/2283 се предвижда, че само новите храни, разрешени и включени в списъка на Съюза, могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на Съюза.

(2)

В съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2015/2283 беше приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията (2), с който се установява списък на Съюза на разрешените нови храни.

(3)

На 29 февруари 2012 г. в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета (3) дружеството Sciotec Diagnostic Technologies, GmbH уведоми Комисията за намерението си да пусне на пазара „белтъчен екстракт от свински бъбреци“ като нова хранителна съставка за употреба в храни за специални медицински цели, както е определено в Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), и за употреба в хранителни добавки, както е определено в Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Поради това белтъчният екстракт от свински бъбреци беше включен в списъка на Съюза на новите храни.

(4)

На 14 май 2019 г. в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283 дружеството Dr Health Care España, S.L. подаде заявление до Комисията за разширяване на обхвата на условията за употреба на новата храна — белтъчен екстракт от свински бъбреци. В заявлението се иска в обхвата да бъдат включени таблетки със стомашно-устойчиво покритие като разрешена форма на белтъчния екстракт от свински бъбреци за употреба в храни за специални медицински цели и в хранителни добавки, в допълнение към вече разрешените капсулирани стомашно-устойчиви пелети с покритие.

(5)

Комисията не поиска становище от Европейския орган за безопасност на храните, тъй като изменението на условията за употреба на новата храна белтъчен екстракт от свински бъбреци, а именно включването в обхвата на условията на таблетки със стомашно-устойчиво покритие като разрешена форма на белтъчния екстракт от свински бъбреци за употреба в храни за специални медицински цели и в хранителни добавки, няма вероятност да има различно въздействие върху човешкото здраве от това на вече разрешената нова храна.

(6)

Максималното ниво на белтъчен екстракт от свински бъбреци като нова храна, което понастоящем е разрешено за употреба в капсулираните стомашно-устойчиви пелети с покритие в храни за специални медицински цели и в хранителни добавки, е 3 капсули/ден, съответстващи на 12,6 mg екстракт от свински бъбреци на ден. Предложената употреба под формата на таблетки със стомашно-устойчиво покритие няма да промени вече разрешеното максимално ниво на новата храна. Поради това е целесъобразно да се измени разделът от списъка на Съюза относно условията за употреба на белтъчен екстракт от свински бъбреци, за да се разреши употребата му и под формата на таблетки със стомашно-устойчиво покритие със същото максимално разрешено ниво като вече разрешените видове употреба на тази нова храна.

(7)

Поради това приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 следва да бъде съответно изменено.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Pecorino del Monte Poro“, подадено от Италия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Pecorino del Monte Poro“ следва да се регистрира.

(3)

С писмо, получено на 20 януари 2020 г., италианските органи съобщиха на Комисията, че предприятието Cooperativa Fattoria della Piana Società Agricola е предлагало на пазара на законно основание продукта с търговско наименование „Pecorino Monteporo“, като е ползвало постоянно това наименование от повече от пет години, и че този въпрос вече е повдигнат в рамките на националната процедура за възражения.

(4)

Тъй като предприятието Cooperativa Fattoria della Piana Società Agricola отговаря на условията, предвидени в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 за получаване на право на преходен период за използване на законно основание на търговското наименование след неговата регистрация, на предприятието следва да се предостави преходен период от 3 години, през който да има право да използва наименованието „Pecorino Monteporo“.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по качеството на селскостопанските продукти,

(1)

Съюзът е водещият производител на вино в света. През пазарните години 2014/2015—2018/2019 средното годишно производство на вино в Съюза беше 167,6 милиона хектолитра. Пазарната година за виното трае от 1 август до 31 юли следващата година. На Съюза се падат 45 % от площите за отглеждане на лозя в света, 65 % от световното производство, 60 % от световното потребление и 70 % от износа за трети държави. Петте държави с най-голямо винопроизводство в Съюза — в низходящ ред според производствените обеми — са Италия, Франция, Испания, Германия и Португалия.

(2)

Пандемията от COVID-19 и въведените от държавите членки масови ограничения на движението на граждани доведоха за лозарите и винарите до икономически сътресения, а оттам — и до финансови затруднения и проблеми с паричните потоци.

(3)

Разпространението на болестта и въведените мерки ограничиха наличието на работна ръка, а това затруднява най-вече етапите на производство, преработка и транспортиране на винено грозде и вино.

(4)

Задължителното затваряне на ресторанти, хотели и барове, както и отмяната на празнични събития, тържества (като сватби, рождени дни) и делови мероприятия в Съюза и в трети държави доведе до внезапно няколкомесечно преустановяване на работата в секторите на хотелиерството и ресторантьорството. Освен това от март 2020 г. в повечето държави членки сериозни смущения изпитват и дейностите в областта на туризма, включително винарския туризъм, като дегустации и панаири, както и покупки и консумация при източника.

(5)

В резултат на гореизложеното настъпиха значителни промени в моделите на търсене на вино. Търсенето от страна на потребителите се пренасочи към консумация на вино в домашни условия. Въпреки че при някои винарски продукти този вид консумация се увеличи, тя не успява да компенсира спада на търсенето от страна на сектора на хотелиерството и ресторантьорството.

(6)

Затварянето на ресторанти и други обекти в сектора на хотелиерството и ресторантьорството предизвика спад в оборота на винопроизводителите. През първото тримесечие на 2020 г. винопроизводителите в Германия изгубиха 50 % от оборота си поради неосъществени продажби за ресторантите. Освен това продажбите за специализираните магазини за вина, които често предлагат вина от по-високи ценови категории, намаляха с 23 %. Оценките от отрасъла показват, че в целия Съюз от средата на март до края на май 2020 г. затварянето на ресторантите, баровете и хотелите е довело до 30-процентен спад в обема и 50-процентен спад в стойността на продажбите на вино в сравнение с тези преди затварянето.

(7)

Въпреки неотдавнашното облекчаване на някои мерки и на някои ограничения на движението, включително повторното отваряне на ресторанти и други обекти в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, не се очаква ситуацията да се нормализира през следващите 6 месеца. Ресторантите и другите обекти в сектора на хотелиерството и ресторантьорството ще трябва да съблюдават изискванията за спазване на отстояние между хората, което ограничава броя на клиентите. Освен това в много държави членки продължават да важат някои ограничения във връзка с броя на участниците в различни събирания, в това число частни прояви (като например сватби), при които по традиция се консумира вино.

(8)

Световният туризъм, който се очаква през второто тримесечие на 2020 г. да изпита 70-процентен спад в оборота, вероятно през следващите 6 месеца също няма да успее да се възстанови в достатъчна степен, така че да компенсира отсъствието на консумация в ресторантите през периода на масивните ограничения на движението.

(9)

Прогнозите сочат, че през пазарната 2019/2020 г. като цяло консумацията на вино в Съюза ще спадне на 108 милиона хектолитра. В сравнение със средната стойност за последните 5 пазарни години, това представлява общо намаление на консумацията с над 8 %.

(10)

За лозаро-винарския сектор на Съюза особено важен е износът за трети държави. През 2019 г. неговата стойност беше общо 12,1 милиарда евро. По време на пандемията от COVID-19 износът беше засегнат от логистични проблеми и намаление на консумацията поради ограниченията на движението, въведени и в трети държави. Избухването на пандемията от COVID-19 в Китай предизвика сериозно претоварване на тамошните и на други пристанища, както и зачестено анулиране на курсовете на транспортните кораби, което доведе до недостиг на контейнери, значително нарастване на разходите за транспорт и отлагане на износните операции. Освен това износът на вино от Съюза вече беше засегнат неблагоприятно от повишените вносни мита, които Съединените щати наложиха върху някои вина от Съюза. От октомври 2019 г. Съединените щати, които са основният пазар за износ на вино от Съюза, наложиха 25-процентно адвалорно вносно мито върху непенливи вина от Съюза.

(11)

Като цяло се очаква през пазарната 2019/2020 г. износът на вино от Съюза за трети държави да е с 14 % по-нисък спрямо предходната пазарна година и спрямо средната стойност за последните 5 пазарни години. В сравнение с май 2019 г., през май 2020 г. износът на френски, италиански и испански вина за трети държави намаля значително: при френските вина — с 33 % от обема и 55 % от стойността, при италианските вина — с 22 % от обема и 26 % от стойността, при испанските вина — с 63 % от обема и 43 % от стойността. Сравнението със същите референтни периоди показва, че особено засегнат е износът на пенливи вина. По оценки от лозаро-винарския сектор, през май 2020 г. износът на шампанско за Съединените щати и Китай е намалял с 64 % от обема и 55 % от стойността, износът на просеко за трети държави е намалял с 27 % от обема и 32 % от стойността, а износът на кава за трети държави е намалял с 40 % от обема и стойността.

(12)

Понастоящем освен това има големи обеми вино на склад — те се дължат на изключителната реколта от 174,4 милиона хектолитра през пазарната 2018/2019 г., поради която началните запаси за пазарната 2019/2020 г. са с 14 % по-големи в сравнение с пазарната 2018/2019 г. Непродаденото вино ще трябва да се държи на склад.

(13)

Горепосочените обстоятелства водят до определянето на тези събития като период на сериозен пазарен дисбаланс.

(14)

За да се подпомогнат усилията на лозарите и винарите за постигане на баланс в настоящия период на сериозен пазарен дисбаланс, е целесъобразно да се позволи сключването на споразумения и вземането на решения от страна на земеделските стопани, асоциациите на земеделски стопани, асоциациите на подобни асоциации, признатите организации на производители, асоциациите на признати организации на производители и признатите междубраншови организации относно производството на винено грозде и на вино, на временна основа за период от 6 месеца. Тези мерки включват: i) обработка и преработка; ii) складиране; iii) съвместно популяризиране; iv) изисквания за качество; и v) временно планиране на производството.

(15)

Тези споразумения и решения могат да включват: i) преработка на вино за други цели, като например дестилация на вино в алкохол; ii) създаване и намиране на складов капацитет за складиране на повишения обем вино; iii) популяризиране на консумацията на вино; iv) договаряне на изисквания за качество, които биха ограничили предлагането на пазара на вина до вината, които отговарят на тези изисквания; и v) мерки за планиране с цел намаляване на обемите за бъдеща реколта.

(16)

Всяко споразумение или решение следва да бъде временно разрешено за срок от 6 месеца. Периодите, през които може да се очаква, че горепосочените мерки ще окажат най-голямо въздействие, са предстоящият гроздобер за пазарната 2020/2021 г., която започва през август 2020 г., и подготовката за празненствата по случай края на годината — през тези два периода се консумират и изнасят преди всичко вина и пенливи вина от високи ценови категории.

(17)

В съответствие с член 222, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1308/2013 разрешение се предоставя, при условие че с него не се нарушава функционирането на вътрешния пазар и че споразуменията и решенията са насочени изключително към стабилизирането на засегнатия сектор. Тези специфични условия изключват споразумения и решения, които пряко или косвено водят до раздробяване на пазарите, до дискриминация въз основа на национална принадлежност или до фиксиране на цените. Ако споразуменията и решенията не отговарят на тези условия или повече не отговарят на тези условия, по отношение на тези споразумения и решения се прилага член 101, параграф 1 от Договора.

(18)

Разрешението, предвидено в настоящия регламент, следва да обхваща територията на Съюза, тъй като сериозният пазарен дисбаланс засяга целия Съюз.

(19)

За да бъдат държавите членки в състояние да преценят дали споразуменията и решенията относно производството на винено грозде и на вино не нарушават функционирането на вътрешния пазар и дали са насочени изключително към стабилизирането на лозаро-винарския сектор, на компетентните органи на държавата членка (включително органите в областта на конкуренцията) с най-голям дял от прогнозирания обем на производството на винено грозде и на вино, обхванат от тези споразумения или решения, следва да бъде представена информация относно сключените споразумения и взетите решения и относно обема на производството на винено грозде и на вино, както и периода, за които се отнасят.

(20)

Като се имат предвид сериозният пазарен дисбаланс, необходимостта да се вземат под внимание наличните запаси от вино, спадът в консумацията и загубата на експортни пазари, както и за да се помогне на лозаро-винарския сектор да се възстанови в периода, когато свързаните с COVID-19 ограничения бъдат облекчени, включително до и след празненствата по случай края на годината, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му.

(21)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

В съответствие с процедурата, установена в членове 19—22 от Регламент (ЕС) 2018/1877, в срок до 15 юни 2020 г. Комисията трябва да представи предложение, в което се определят: а) размерът на втората част от вноската за 2020 г., б) преразгледан годишен размер на вноската за 2020 г. в случаите, когато сумата се отклонява от действителните потребности.

(2)

В съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) 2018/1877 на 8 април 2020 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) изпрати на Комисията актуализираните си прогнози за поетите задължения и за плащанията по инструментите, които управлява.

(3)

В член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1877 се предвижда, че поканите за вноски първо усвояват сумите, предвидени за предходни Европейски фондове за развитие (ЕФР). Поради това следва да се отправи покана за внасяне на средства по 10-ия Европейски фонд за развитие (наричан по-нататък „10-ия ЕФР“) за ЕИБ и по 11-ия Европейски фонд за развитие (наричан по-нататък „11-ия ЕФР“) за Комисията.

(4)

В съответствие с член 55 от Регламент (ЕС) 2018/1877 сумите от проекти по 10-ия ЕФР или от други предходни ЕФР, които не са поети като задължение съгласно член 1, параграф 3 от Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричано по-нататък „Вътрешното споразумение“) или са отменени съгласно член 1, параграф 4 от Вътрешното споразумение, освен ако Съветът не е решил единодушно друго, водят до намаляване на частта от вноските на държавите членки, посочени в член 1, параграф 2, буква а) от Вътрешното споразумение.

(5)

По предложение на Комисията Съветът прие на 24 октомври 2019 г. Решение (ЕС) 2019/1800 (3), с което определи годишния размер на вноските на държавите членки за ЕФР за 2020 г. на 4 400 000 000 EUR за Комисията и на 300 000 000 EUR за ЕИБ,

1)

СПЧН2 осъществява дейността си в съответствие с Регламент (ЕС) № 558/2014 .

2)

В съответствие с член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 ограниченията на прилагането на членове 14—22, 35 и 36, както и на член 4 от посочения регламент, доколкото разпоредбите му съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 14—22, когато не са на основата на правни актове, приети въз основа на Договорите, следва да се основават на вътрешни правила, приети от СПЧН2.

3)

Тези вътрешни правила, включително техните разпоредби относно оценката на необходимостта и пропорционалността на дадено ограничение, не следва да се прилагат, когато в правен акт, приет въз основа на Договорите, е предвидено ограничение на правата на субекта на данни.

4)

В рамките на административното си функциониране СПЧН2 може да провежда административни проучвания, дисциплинарни производства, да извършва предварителни действия във връзка със случаи на потенциални нередности, докладвани на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), да обработва сигнали за нередности, да провежда (официални и неофициални) процедури, свързани с тормоз, да обработва вътрешни и външни жалби, да извършва вътрешни одити, разследвания от страна на длъжностното лице по защита на данните в съответствие с член 45, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и вътрешни разследвания в областта на сигурността (на ИТ).

5)

СПЧН2 обработва няколко категории лични данни, включително потвърдени данни („обективни“ данни, например данни за идентификация, данни за връзка, професионални данни, административна информация, данни, получени от специфични източници, електронни съобщения и пренос на данни) и/или непотвърдени данни („субективни“ данни, свързани със случая, например разсъждения, данни относно поведението, оценки, данни относно работата и подхода, както и данни, свързани или предоставени във връзка с предмета на процедурата или дейността) (4).

6)

СПЧН2, представлявано от своя изпълнителен директор, действа като администратор на данни независимо от делегирането на допълнителни функции на администратор в рамките на СПЧН2, които отразяват оперативните отговорности за определени операции по обработването на лични данни.

7)

Личните данни се съхраняват по сигурен начин в електронна среда или на хартия, като се осигуряват необходимите предпазни мерки с оглед на предотвратяването на незаконния достъп до данните или предаването им на лица, които нямат законно право за достъп до тях. Обработваните лични данни се запазват за не по-дълго, отколкото е необходимо и подходящо за целите, за които се обработват за предвидения период в известията във връзка със защитата на данните, декларациite за поверителност или записите на СПЧН2.

8)

Вътрешните правила следва да се прилагат за всички операции по обработване, извършвани от СПЧН2 за целите на административни проучвания, дисциплинарни производства, предварителни действия във връзка със случаи на потенциални нередности, докладвани на OLAF, процедури във връзка със сигнали за нередности, (официални и неофициални) процедури при случаи на тормоз, обработване на вътрешни и външни жалби, вътрешни одити, разследвания от страна на длъжностното лице за защита на данните в съответствие с член 45, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725, разследвания в областта на сигурността (на ИТ), извършвани вътрешно или с външно участие (напр. CERT-EU).

9)

Вътрешните правила следва да се прилагат към операции по обработване, извършвани преди започване на горепосочените процедури, по време на тези процедури и по време на наблюдението на последващите действия във връзка с резултата от тези процедури. Те следва също да се прилагат към съдействието и сътрудничеството, предоставяно от СПЧН2 на националните органи и международните организации извън рамките на собствените му административните разследвания.

10)

В случаите, за които са приложими вътрешните правила, СПЧН2 трябва да даде обосновка на причините, поради които ограниченията са строго необходими и пропорционални в демократично общество, както и да гарантира, че са съобразени с характера на основните права и свободи.

11)

В тази рамка СПЧН2 е задължен да зачита във възможно най-голяма степен и при пълно спазване на съответното законодателство и насоки основните права на субектите на данни при изпълнението на горепосочените процедури, и по-специално тези, които са свързани с правото на предоставяне на информация, достъп и коригиране, право на изтриване, ограничаване на обработването, право на съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни или на поверителността на съобщенията, заложени в Регламент (ЕС) 2018/1725.

12)

Може да се наложи обаче СПЧН2 да ограничи информацията за субектите на данни или други техни права, за да защити по-специално собствените си разследвания, разследванията и производствата на други публични органи, както и правата на други лица, свързани с разследванията му или с други процедури.

13)

Следователно СПЧН2 може да ограничава информацията с цел да защити разследването и основните права и свободи на други субекти на данни.

14)

СПЧН2 следва периодично да наблюдава дали са налице условията, обосноваващи ограничаването, и да го премахва, когато те вече не са приложими.

15)

Администраторът следва да уведоми длъжностното лице по защита на данните в момента на отлагане и по време на преразглеждането,