(1)

В съответствие с Решение (ЕС) 2015/1389 на Съвета (2) и при условие за сключването му бе подписан Протоколът за изменение на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Молдова (3) с оглед присъединяването на Хърватия към Европейския съюз („протоколът“).

(2)

Протоколът следва да бъде одобрен,

(1)

Комисията договори от името на Европейския съюз и на неговите държави членки Споразумението за общо авиационно пространство с Грузия („Споразумението“) в съответствие с решението на Съвета, упълномощаващо Комисията да започне преговори.

(2)

Споразумението беше подписано на 2 декември 2010 г., при условие че бъде сключено на по-късна дата, в съответствие с Решение 2012/708/ЕС на Съвета и на Представителите на правителствата на държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета (2).

(3)

Споразумението е ратифицирано от всички държави членки с изключение на Република Хърватия. Република Хърватия се присъединява към Споразумението в съответствие с процедурата, предвидена в Акта за присъединяване, приложен към Договора за присъединяване от 5 декември 2011 г. Съответният протокол за присъединяване на Република Хърватия бе подписан през ноември 2014 г.

(4)

Споразумението следва да бъде одобрено от името на Съюза.

(5)

В член 3 и член 4 от Решение 2012/708/ЕС се съдържат разпоредби относно вземането на решения и представителството във връзка с различни уредени в Споразумението въпроси. С оглед на Решението на Съда на Европейския съюз от 28 април 2015 г. по дело C-28/12 (3), прилагането на някои от тези разпоредби следва да бъде прекратено. Като се имат предвид Договорите, не са необходими нито нови разпоредби по тези въпроси, нито разпоредби за задължения на държавите членки за предоставяне на информация. Следователно член 3, параграфи 2 —5 и членове 4 и 5 от Решение 2012/708/ЕС следва да престанат да бъдат прилагани от датата на влизане в сила на настоящото решение.

(1)

В съответствие с Решение 2014/928/ЕС на Съвета (2) Протоколът за изменение на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна (3), във връзка с присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (наричан по-нататък „протоколът“) бе подписан при условие че бъде сключен.

(2)

Протоколът следва да бъде одобрен,

(1)

В съответствие с Решение (ЕС) 2015/372 на Съвета (2) Протоколът за изменение на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и правителството на Държавата Израел, от друга страна (3), с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз („протоколът“) бе подписан при условието за сключването му.

(2)

Протоколът следва да бъде одобрен,

(1)

Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Молдова (2) (наричано по-нататък „споразумението“) бе подписано на 26 юни 2012 г. при условие за сключването му в съответствие с Решение 2012/639/ЕС на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета (3).

(2)

Споразумението е ратифицирано от всички държави членки, с изключение на Република Хърватия, която се присъединява към споразумението в съответствие с Акта за присъединяване от 2012 г. Протоколът за изменение на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Молдова, за да се вземе предвид присъединяването към Европейския съюз на Република Хърватия (4), бе подписан на 22 юли 2015 г. в съответствие с Решение (EС) 2015/1389 на Съвета (5).

(3)

Споразумението следва да бъде одобрено от името на Съюза.

(4)

В членове 4 и 5 от Решение 2012/639/ЕС се съдържат разпоредби относно вземането на решения и представителството във връзка с различни уредени в споразумението въпроси. Предвид решението на Съда от 28 април 2015 г. по дело C-28/12 (6), Комисия/Съвет, прилагането на тези разпоредби следва да бъде преустановено. Като се имат предвид Договорите не са необходими нови разпоредби по тези въпроси, както и разпоредбите относно предоставянето на информация на Комисията, съдържащи се в член 6 от Решение 2012/639/ЕС, вече не са необходими. Следователно член 4, параграфи 2—5 и членове 5 и 6 от Решение 2012/639/ЕС следва да престанат да бъдат прилагани от датата на влизане в сила на настоящото решение,

(1)

Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и правителството на Държавата Израел, от друга страна (2) (наричано по-нататък „споразумението“) бе подписано на 10 юни 2013 г. при условие за сключването му в съответствие с Решение 2013/398/ЕС на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета (3).

(2)

Споразумението е ратифицирано от всички държави членки, с изключение на Република Хърватия, която се присъединява към споразумението в съответствие с Акта за присъединяване от 2012 г. Протоколът за изменение на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и правителството на Държавата Израел, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (4), бе подписан на 19 февруари 2015 г. в съответствие с Решение (ЕС) 2015/372 на Съвета (5).

(3)

Споразумението следва да бъде одобрено от името на Съюза.

(4)

Споразумението следва да се прилага в съответствие с позицията на Съюза, че териториите, попаднали под израелско управление през юни 1967 г., не са част от територията на Държавата Израел.

(5)

В членове 4 и 5 от Решение 2013/398/ЕС се съдържат разпоредби относно вземането на решения и представителството във връзка с различни уредени в споразумението въпроси. Предвид решението на Съда от 28 април 2015 г. по дело C-28/12 (6), Комисия/Съвет, прилагането на тези разпоредби следва да бъде преустановено. Като се имат предвид Договорите, не са необходими нови разпоредби по тези въпроси, както и разпоредбите относно предоставянето на информация на Комисията, съдържащи се в член 6 от Решение 2013/398/ЕС, вече не са необходими. Следователно член 4, параграфи 2—5 и членове 5 и 6 от Решение 2013/398/ЕС следва да престанат да бъдат прилагани от датата на влизане в сила на настоящото решение,

(1)

Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна (2) (наричано по-нататък „споразумението“), бе подписано на 15 декември 2010 г. при условие за сключването му на по-късна дата в съответствие с Решение 2012/750/ЕС на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета (3).

(2)

Споразумението е ратифицирано от всички държави членки, с изключение на Република Хърватия, която се присъединява към споразумението в съответствие с Акта за присъединяване от 2012 г. Протоколът за изменение на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (4) бе подписан на 3 май 2016 г. в съответствие с Решение (ЕС) 2016/803 на Съвета (5).

(3)

Споразумението следва да бъде одобрено от името на Съюза.

(4)

В членове 3 и 4 от Решение 2012/750/ЕС се съдържат разпоредби относно вземането на решения и представителството във връзка с различни уредени в Споразумението въпроси. Предвид решението на Съда от 28 април 2015 г. по дело C-28/12 (6) - Комисия/Съвет прилагането на тези разпоредби следва да бъде преустановено. Като се имат предвид Договорите, не са необходими нови разпоредби по тези въпроси, както и разпоредбите предоставянето на информация на Комисията, съдържащи се в член 5 от Решение 2012/750/ЕС, вече не са необходими. Следователно член 3, параграфи 2—5 и членове 4 и 5 от Решение 2012/750/ЕС следва да престанат да бъдат прилагани от датата на влизане в сила на настоящото решение,

(1)

Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване (наричана по-долу „Чикагската конвенция“) влезе в сила на 4 април 1947 г. С нея се създава Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и се цели да се регламентира международният въздушен транспорт.

(2)

Всички държави — членки на Съюза, са договарящи страни по Чикагската конвенция и членки на ИКАО, докато Съюзът има статут на наблюдател в определени органи на ИКАО.

(3)

През декември 2015 г. на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата беше прието Парижкото споразумение (1). Целите на Парижкото споразумение включват задържане на повишаването на средната температурата в световен мащаб значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период. Всички сектори на икономиката следва да допринесат за постигането на намаления на емисиите, включително международното въздухоплаване.

(4)

През 2016 г. посредством своята резолюция A39-3 39-ото събрание на ИКАО взе решение за прилагане на схема за основана на пазара глобална мярка под формата на схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) за ограничаване на емисиите на парникови газове от международното въздухоплаване на нивата им от 2020 г. Позицията на Съюза по отношение на разработването и приемането на тази схема и различните ѝ подробни части беше установена с Решение (ЕС) 2016/915 на Съвета (2).

(5)

На 27 юни 2018 г., на десетото заседание на неговата 214-а сесия, Съветът на ИКАО прие първото издание на приложение 16, том IV към Чикагската конвенция: Схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) („приложение 16, том IV“).

(6)

През 2017 г. Регламент (ЕС) № 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета (3) измени Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Една от целите на посочения регламент беше да се подготви прилагането на CORSIA от 2021 г., да се установят изисквания съгласно правото на Съюза за мониторинга, докладването и проверката за целите на CORSIA, както и докладване и преразглеждане на прилагането на CORSIA.

(7)

Правилата, които се съдържат в приложение 16, том IV трябва да станат задължителни в съответствие с и в границите, определени в Чикагската конвенция. Тези правила също така трябва да станат задължителни за Съюза и неговите държави членки по действащите международни споразумения в областта на въздушния транспорт.

(8)

За да може ИКАО изцяло да вземе под внимание настоящата правна рамка на равнище на Съюза, държавите членки са уведомили за различията в съответствие с Решение (ЕС) 2018/2027 на Съвета (5). Съгласно Решение (ЕС) 2018/2027 Директива 2003/87/ЕО, в настоящия си вид, се прилага независимо от гражданството на оператора на въздухоплавателното средство и по принцип обхваща полети, които заминават от или пристигат на летище, разположено на територията на държава членка, за която се прилага Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Директива 2003/87/ЕО се прилага без разлика за полетите в рамките на и между държавите членки и/или държавите от Европейското икономическо пространство. На този етап посочените правила се прилагат както за изискванията за мониторинг, докладване и проверка (МДП), така и за изискванията за компенсиране.

(9)

Като се имат предвид различията, за които са подадени уведомления в съответствие с Решение (ЕС) 2018/2027, изискванията за МДП, определени в приложение 16, том IV и приложими от 1 януари 2019 г., бяха включени в правото на Съюза чрез Регламенти за изпълнение (ЕС) 2018/2066 (6) и (ЕС) 2018/2067 на Комисията (7) и Делегиран регламент (ЕС) 2019/1603 на Комисията (8). Съгласно тези регламенти данните за емисиите ще бъдат събирани и предавани на секретариата на ИКАО по отношение на емисиите през пилотната фаза.

(10)

Съгласно част II, глава 3, параграфи 3.1.3 и 3.2.1 и допълнение 1 от приложение 16, том IV договарящите се държави са длъжни да уведомят ИКАО за решението си за доброволно участие или за прекратяване на доброволното участие в CORSIA, считано от 1 януари 2021 г. Договарящите държави са също така длъжни да уведомят ИКАО за това кой вариант са избрали за изчисляване на изискванията за компенсиране на операторите на въздухоплавателни средства през периода 2021—2023 г. Те са длъжни да подадат тези уведомления до 30 юни 2020 г.

(11)

От тези разпоредби следва, че определени правни последици на приложение 16, том IV зависят от подаването и от клаузите на съответните уведомления до ИКАО. Поради това приемането на позиция на Съюза по отношение на тези уведомления попада в обхвата на член 218, параграф 9 от ДФЕС.

(12)

Във връзка с това е целесъобразно да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на ИКАО, като се имат предвид изискванията за уведомяване по смисъла на приложение 16, том IV, по-специално поради факта, че доброволното участие в CORSIA и изборът на варианта съгласно параграф 3.2.1 от приложение 16, том IV могат да окажат съществено влияние върху правата и задълженията в област, обхваната от правото на Съюза, и по-конкретно от Директива 2003/87/ЕО и, до известна степен, Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(13)

Съюзът и неговите държави членки многократно са заявявали (10), че желаят да участват в CORSIA от 1 януари 2021 г.

(14)

Доброволното участие в CORSIA предполага, че, в съответствие с параграф 3.2.1 от приложение 16, том IV, трябва да се избере вариант за изчисляване на изискванията за компенсиране на операторите на въздухоплавателни средства през периода 2021—2023 г. Във връзка с това е подходящо изчисленията да се основават на емисиите съответно през 2021, 2022 и 2023 г. Този вариант вероятно ще доведе до по-голяма полза за околната среда и международния транспорт в сравнение с другия наличен вариант, който е изчисленията да се основават на емисиите през 2020 г., тъй като емисиите от международното въздухоплаване се очаква да бъдат по-високи през 2021, 2022 и 2023 г., отколкото през 2020 г., като това съответно ще доведе до по-високи изисквания за компенсиране. Това би осигурило също и по-голяма приемственост, като се има предвид, че за годините от 2024 г. нататък, в параграф 3.2.2 от приложение 16, том IV също се предвижда изчисление въз основа на съответната година.

(15)

Изборът на емисиите съответно за 2021, 2022 и 2023 г. за изчисляване на изискванията за компенсиране на операторите на въздухоплавателни средства ще се прилага през периода 2021—2023 г. за всички оператори на въздухоплавателни средства, които са зачислени към съответната държава членка в съответствие с последното издание на документа на ИКАО „CORSIA Aeroplane Operator to State Attributions“ (Зачисляване на оператори на въздухоплавателни средства към държави в рамките на CORSIA) (11).

(16)

Правната рамка на Директива 2003/87/ЕО понастоящем се различава в определени отношения от приложение 16, том IV. Съгласно член 28б, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО в срок от 12 месеца от приемането от ИКАО на съответните инструменти и преди въвеждането в действие на CORSIA, Комисията трябва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който да разгледа по какъв начин тези актове могат да бъдат въведени в правото на Съюза чрез преразглеждане на Директива 2003/87/ЕО, и в който да проучи, наред с другото, амбицията и цялостната екологосъобразност на CORSIA, включително нейната обща амбиция по отношение на целите по Парижкото споразумение, равнището на участие, нейната изпълнимост, прозрачност, санкциите за нарушение, процедурите за участие на обществеността, качеството на компенсационните кредити, мониторинга, докладването и проверката на емисиите, регистрите, отчетността, както и правилата за използване на биогорива. Съгласно член 28б, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, когато е целесъобразно, от Комисията се изисква докладът да бъде придружен от предложение към Европейския парламент и към Съвета за изменение, заличаване, удължаване или замяна на дерогациите предвидени в член 28а от посочената директива, което да е в съответствие с поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика до 2030 г. с цел гарантиране на екологосъобразността и ефективността на действията на Съюза в областта на климата.

(17)

Комисията все още не е представила доклада. Поради това е спешно необходимо Комисията да представи доклада, посочен в член 28б, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, придружен от съответното предложение към Европейския парламент и Съвета, възможно най-скоро и преди края на 2020 г.

(18)

В този контекст е необходимо да се гарантира, че настоящите и възможните бъдещи различия между правото на Съюза и приложение 16, том IV ще бъдат реално взети предвид, за да се запази правната рамка на Съюза такава, каквато е необходима, включително свободата на действие на законодателя да взема решения относно бъдещата схема на Съюза, приложима за съответната област.

(19)

Поради това в съответните уведомления към ИКАО следва да се включва посочване на различието, за което има уведомление в съответствие с Решение (ЕС) 2018/2027 и което се отнася до въпросите, обхванати от доброволното участие. Тъй като такова различие, доколкото все още е от значение, се отнася само до предоставянето на компетентност на държавите по отношение на различните оператори, в съответните уведомления към ИКАО следва също така да се запази възможността за уведомяване за допълнителни различия.

(20)

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на ИКАО, следва да бъде изразена от всяка държава — членка на Съюза, която е членка на ИКАО,

(1)

На 25 ноември 2005 г. Съветът прие Съвместно действие 2005/889/ОВППС (1), с което се създава мисия на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EU BAM Rafah).

(2)

На 28 юни 2019 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2019/1115 (2), с което се изменя Съвместно действие 2005/889/ОВППС и срокът му на действие се удължава до 30 юни 2020 г.

(3)

На 16 април 2020 г. Комитетът по политика и сигурност (КПС) постигна съгласие, че поради пандемията от COVID-19 мисията EU BAM Rafah следва да бъде удължена с още 12 месеца до 30 юни 2021 г. при запазване на мандата ѝ, като изрази разбирането, че ще бъде извършен стратегически преглед на мисията веднага щом обстоятелствата го позволяват.

(4)

За EU BAM Rafah следва да бъде предвидена референтна сума за този нов едногодишен период.

(5)

Съвместно действие 2005/889/ОВППС следва да бъде съответно изменено.

(6)

EU BAM Rafah ще се провежда в обстановка, която може да се влоши и да възпрепятства постигането на целите на външната дейност на Съюза, определени в член 21 от Договора,

1.

2.

3.

4.

„б)

да поема задължение за изплащане на променливи възнаграждения или пенсионни права по преценка на работодателя или да изплаща променливи възнаграждения, ако задължението за плащане е поето в период, когато институцията не е изпълнявала комбинираните изисквания за буфер; или“

„б)

да поема задължение за изплащане на променливи възнаграждения или пенсионни права по преценка на работодателя или да изплаща променливи възнаграждения, ако задължението за плащане е поето в период, когато институцията не е изпълнявала комбинираното изискване за буфер; или“.

5.

„г)

когато поддържаният от институцията базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на капиталовите изисквания, предвидени в съгласно член 92, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и …“

„г)

когато поддържаният от институцията базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на капиталовите изисквания, предвидени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и …“.

6.

„б)

да поема задължение за изплащане на променливи възнаграждения или пенсионни права по преценка на работодателя или да изплаща променливи възнаграждения, ако задължението за плащане е поето в период, когато институцията не е изпълнявала комбинираните изисквания за буфер; или“

„б)

да поема задължение за изплащане на променливи възнаграждения или пенсионни права по преценка на работодателя или да изплаща променливи възнаграждения, ако задължението за плащане е поето в период, когато институцията не е изпълнявала изискването за буфер на отношението на ливъридж; или“.