(1)

С Регламент (ЕО) № 91/2009 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република („КНР“ или „Китай“). По-долу тези мерки ще бъдат наричани „първоначалните мерки“, а разследването, довело до тези мерки — „първоначалното разследване“.

(2)

След налагането на окончателното антидъмпингово мито Комисията получи доказателства, че тези мерки се заобикалят чрез претоварване през Малайзия.

(3)

Поради тази причина на 28 ноември 2010 г. с Регламент (ЕС) № 966/2010 (3) Комисията започна разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 91/2009 („разследването във връзка със заобикаляне на мерките“).

(4)

На 26 юли 2011 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета (4) („регламента относно заобикалянето на мерките“) Съветът разшири обхвата на антидъмпинговото мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009, така че да обхване и някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия.

(5)

На 27 февруари 2016 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 (5) Комисията отмени окончателното антидъмпингово мито, което беше наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 и чийто обхват беше разширен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011.

(6)

С решението си от 3 юли 2019 г. по дело C-644/17 Eurobolt (6) Съдът обяви Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 за невалиден, доколкото е приет в нарушение на процедурата по консултации, посочена в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (7).

(7)

Съдът постанови, че закрепеното в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 изискване за предоставяне на цялата относима информация на консултативния комитет не по-късно от 10 работни дни преди заседанието му е част от съществените изисквания за редовността на процедурата, чието нарушаване води до невалидност на съответния акт (8). Според Съда тази разпоредба е била нарушена, доколкото становището на Eurobolt, нидерландски вносител на скрепителни елементи от Малайзия, не е било предоставено на държавите членки не по-късно от 10 работни дни преди заседанието на консултативния комитет.

(8)

В съответствие с член 266 от ДФЕС институциите на Съюза са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз. Поради това на 27 август 2019 г. Комисията поднови разследването във връзка със заобикаляне на мерките, за да коригира установената от Съда незаконосъобразност (9).

(9)

Подновяването на разследването във връзка със заобикаляне на мерките беше ограничено по обхват до изпълнението на решението на Съда по дело C-644/17 Eurobolt, по-конкретно с цел да се гарантира, че са изпълнени всички процедурни изисквания, произтичащи от процедурата на Консултативния комитет, предвидена в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (10). Междувременно тази процедура беше заменена с процедурата по разглеждане от комитет, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(10)

В това отношение следва да се отбележи, че актовете на Европейският съюз се приемат в съответствие с процедурните правила, които са в сила към момента на приемането им. Член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 във формулировката му към момента на въпросното разследване беше отменен. Поради това производства като настоящото подновяване на разследването във връзка със заобикаляне на мерките, започнато съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, може, считано от отмяната на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 във формулировката му, приложима към момента на приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011, да приключат въз основа на процедурата на комитет, действаща понастоящем по отношение на налагането на мерки срещу заобикаляне (12). Съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, изменен и кодифициран в Регламент (ЕС) 2016/1036, процедурата, която трябва да се следва за целите на настоящото подновяване, е посочената в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(11)

В изявлението си от 13 юни 2011 г. Eurobolt оспори законосъобразността на тълкуването на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 от страна на Комисията в две насоки. Първо, дружеството заяви, че мерките с разширен обхват не следва да се прилагат към разглеждания продукт, ако той действително е с произход от Малайзия. Второ, Eurobolt оспори правомощието на Комисията да твърди в рамките на разследване ex officio във връзка със заобикаляне на мерките, че има наличие на вреда въз основа на данни от първоначалното разследване, без да предоставя доказателства за вреда.

(12)

Комисията констатира, че нито едно от двете твърдения не е свързано с изпълнението на решението. Следователно коментарите на Eurobolt са свързани с въпроси, които попадат извън обхвата на процедурата за изпълнение. Във всеки случай твърденията биха могли да бъдат отхвърлени и по същество.

(13)

Що се отнася до първото твърдение на Eurobolt и както е посочено в съображение 46 от Регламента относно заобикалянето на мерките, съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент се дава възможност за разширяване на обхвата на мерките, за да се включи вносът на сходния продукт от „трети държави“. Съгласно член 13, параграф 4 от основния регламент се дава възможност за изключения по отношение на действителни производители от тази трета държава. Тъй като разследването във връзка със заобикалянето на мерките разкри практики на заобикаляне в съответствие с констатациите от разследванията, извършени от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и малайзийските органи, с член 1 от Регламента относно заобикалянето на мерките обхватът на антидъмпинговите мерки беше разширен върху вноса, изпращан от Малайзия. Всяко дружество обаче, което е доказало, че е действителен малайзийски производител, е получило освобождаване от мерките с разширен обхват. Освен това исканията за бъдещи освобождавания са възможни съгласно член 2 от Регламента относно заобикалянето на мерките. Съответно, тъй като съществуването на претоварване на продукти с произход от Китай през Малайзия беше потвърдено (вж. съображения 34 и 45 от Регламента относно заобикалянето на мерките), а вносът от действителни малайзийски производители беше освободен от разширяването на обхвата на мерките, първото твърдение на Eurobolt беше отхвърлено.

(14)

Що се отнася до второто твърдение на Eurobolt, следва да се отбележи, че съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент се изискват, наред с другото, „доказателства за нанесена вреда или за това че коригиращият ефект на митото е изложен на риск по отношение на цените и/или количествата на сходния продукт...“ (курсивът е добавен). Тези две изисквания не са кумулативни. Съображения 37 и 38 от Регламента относно заобикалянето на мерките показват, че коригиращият ефект на антидъмпинговото мито, наложено с първоначалния регламент, е бил изложен на риск от заобикалянето на мерките както по отношение на цените, така и на количествата. Поради това правните изисквания на член 13 от основния регламент бяха изпълнени. Съответно не е имало необходимост или правно задължение за повторно оценяване или повторно използване на данните за вредата от първоначалното разследване по отношение на вноса от Китай. В резултат това твърдение също беше отхвърлено.

(15)

Въз основа на горепосоченото Комисията заключи, че изявлението на Eurobolt от 13 юни 2011 г. е било надлежно разгледано, а твърденията на Eurobolt са взети предвид в Регламента относно заобикалянето на мерките, по-специално в раздели 2.8 и 4 от него. Освен това в това отношение е важно да се отбележи, че Eurobolt не е оспорило нито доказателствата за претоварване на продукти с произход от Китай през Малайзия, нито констатацията, че дружествата, от които Eurobolt се е снабдявало с разглеждания продукт, са предоставили подвеждаща информация на Комисията и не са били в състояние да докажат, че са действителни малайзийски производители.

(16)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1374 на Комисията за подновяване на разследването във връзка със заобикаляне на мерките заинтересованите страни бяха приканени да направят коментари относно подновяването на това разследване. Две страни представиха коментари.

(17)

Eurobolt заяви, че установеното от Съда нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 не може да бъде отстранено ex post, защото това е нарушение на съществено изискване за процедурата и поради това опорочава цялото провеждане на първоначалното разследване във връзка със заобикалянето на мерките.

(18)

Това твърдение е необосновано поради изложените по-долу причини. Нарушението на член 15, параграф 2 не опорочава цялата процедура, тъй като незаконосъобразността, установена от Съда, не засяга материалноправните констатации относно заобикалянето. Поради това нарушението може да бъде отстранено чрез подновяване на разследването във връзка със заобикалянето на мерките от момента, в който е възникнала незаконосъобразността. Това включва предоставянето на първоначалното становище на Eurobolt, заедно с проекта на акта за изпълнение, на комитета в съответствие с действащата понастоящем процедура за налагане на мерки срещу заобикаляне. Това е процедурата, посочена в съображение 10 по-горе. Приложимият законоустановен срок за предоставяне на съответната информация на комитета изисква тя да бъде получена не по-късно от 14 дни преди заседанието на този комитет. Това дава възможност на комитета, който се състои от представители на държавите членки, да се запознае с цялата съответна информация, така че държавите членки да могат да формулират позиция по проекта на акта за изпълнение. Както Съдът неотдавна потвърди, подновяването на административната процедура и повторното налагане на антидъмпингови мита върху вноса, извършен през периода на прилагане на отменения регламент, също така не може да се счита за противоречащо на правилото за недопускане на прилагане с обратна сила (13).

(19)

В случаите, когато решение на Съда обезсилва антидъмпингов регламент, институцията, която изпълнява това решение (в конкретния случай Комисията) има възможност да поднови процедурата, стояща в основата на посочения регламент (14). Също така, освен когато установената нередност е опорочила цялата процедура, за да приеме акт, който трябва да замести обявения за невалиден акт, институцията може да възобнови процедурата от фазата, в която е допусната тази нередност (15).

(20)

Eurobolt също така заяви, че би било нецелесъобразно за Комисията да поднови налагането на мерките срещу заобикалянето, тъй като те са изтекли и впоследствие са били отменени.

(21)

В това отношение следва да се отбележи, че чрез отстраняването на процедурна нередност и потвърждаването на констатациите от разследването, които не са били оспорени от въпросното решение, Комисията е изпълнила задължението си да наложи мерки върху вноса на разглеждания продукт, който е бил осъществен през периода на прилагане на тези мерки, т.е. между 27 юли 2011 г. и 27 февруари 2016 г. Поради това Комисията отхвърли твърдението на Eurobolt.

(22)

Друга страна, Европейската асоциация на дистрибуторите на скрепителни елементи (EFDA), представи твърдение за „непрекъснат отказ да бъдат сериозно разгледани валидните и внимателно изготвени коментари на европейските дистрибутори на скрепителни елементи и техните съответни представителни органи.“ Тя също така заяви, че в случаите, когато вносител може да докаже, че е извършил подходяща надлежна проверка и е предприел всички разумни и подходящи мерки, за да се увери, че внесеният продукт е бил законно произведен в Малайзия, той не следва да бъде задължен да плаща антидъмпинговото мито и всички подобни изплатени мита следва да бъдат възстановени.

(23)

Комисията отхвърли първото твърдение на EFDA, тъй като асоциацията не посочи нито едно конкретно нарушение на съответната процедура за подновяване на разследването и не представи никакви доказателства в това отношение.

(24)

Що се отнася до второто твърдение на EFDA, в член 13, параграф 4 от основния регламент се предвижда, че когато практиката, процесът или дейността по заобикалянето се осъществява извън Съюза, на производителите на разглеждания продукт, за които е установено, че не участват в практиките на заобикаляне, може да бъде предоставено освобождаване. Следователно не съществува възможност за освобождаване въз основа на надлежна проверка на вносителя, когато заобикалянето се извършва извън ЕС (какъвто е случаят). По-скоро износителят решава дали да докаже, че е действителен малайзийски производител и да поиска освобождаване. Както е посочено в раздел 4 от Регламента относно заобикалянето на мерките, някои малайзийски износители са подали заявления и са били разгледани за освобождаване, като общо девет дружества са получили подобно освобождаване от Комисията. Поради това Комисията отхвърли второто твърдение на EFDA.

(25)

Като взе предвид направените коментари и техния анализ, Комисията заключи, че първоначалните мерки следва да бъдат повторно наложени върху вноса на разглеждания продукт, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не.

(26)

Всички страни, които заявиха интерес при подновяването на разследването във връзка със заобикаляне на мерките, бяха информирани относно основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда повторно налагане на антидъмпинговото мито. Беше им предоставен срок, в рамките на който да направят коментари след разгласяване на информацията. Eurobolt и EFDA представиха коментари.

(27)

Първо, Eurobolt твърди, че нарушенията на съществените изисквания за процедурата опорочават цялата процедура, съответно не могат да бъдат отстранени ex post. Второ, Eurobolt твърди, че повторното налагане на мерки, чието правно основание е акт, за който е установено от СТО, че е незаконосъобразен, нарушава принципите на правовата държава и принципа на добрата администрация. Трето, Eurobolt заяви, че предложението на Комисията да наложи мерките повторно води до липсата на ефективна съдебна защита, тъй като това означава, че Комисията може просто да отстрани всяко нарушение ex post, като крайният резултат нарушава баланса на силите в процедурите за търговска защита. Четвърто, Eurobolt заяви, че предложението на Комисията не взима предвид решението на Върховния съд на Нидерландия (Hoge Raad) по делото Eurobolt/Staatssecretaris van Financiën (16), и призова Комисията да се въздържа от намеса в изключителната компетентност на митническите органи за вземане на решение относно възстановяването на наложените срещу заобикалянето мита, изплатени от Eurobolt.

(28)

Що се отнася до първото твърдение на Eurobolt, което вече беше изложено при подновяването на разследването във връзка със заобикалянето на мерките, Комисията се позовава на съображения 18 и 19 по-горе. Тъй като не бяха представени нови аргументи, това твърдение беше отхвърлено.

(29)

Що се отнася до второто твърдение на Eurobolt, Комисията реши да приведе мерките в съответствие с констатациите на експертните групи на СТО и на Апелативния орган, поради което беше публикуван регламентът от 26 февруари 2016 г. (вж. съображение 5 по-горе). Тя реши да не прилага действие ex tunc. Впоследствие Комисията беше задължена да предприеме необходимите стъпки, за да изпълни решението на Съда, т.е. да коригира установената от Съда незаконосъобразност. Тъй като беше възможно процедурната грешка да бъде отстранена, а констатациите за заобикаляне бяха потвърдени, Комисията имаше право да наложи повторно мита срещу заобикалянето за периода на прилагане на мерките въз основа на безспорните констатации от разследването във връзка със заобикалянето на мерките. Нито едно от горепосочените действия не поражда нарушение на принципа на добра администрация. Във всеки случай Eurobolt се позова на принципа на добрата администрация, но не посочи кое право се предполага да е било нарушено в това отношение (17). Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(30)

Що се отнася до третото твърдения на Eurobolt, според установената съдебна практика обхватът и основанията за обявяването на невалидност в решение на Съда следва да се определят за всеки отделен случай (решение от 28 януари 2016 г. по дела C-283/14 и C-284/14, CM Eurologistik и GLS, EU:C:2016:57, точка 49, както и цитираната съдебна практика) и може да не изискват пълно и незабавно възстановяване на съответните мита (решение на Съда от 15 март 2018 г. по дело C-256/16 Deichmann SE/Hauptzollamt Duisburg, точка 70). В настоящия случай нарушението не е опорочило цялата процедура в резултат на нередност. Както е посочено по-горе в съображения 7 и 10, в този случай нарушението на изискването за процедурата би могло да бъде отстранено, а мярката да бъде наложена повторно в съответствие с приложимите процедурни правила. Тези задължения не накърняват принципа на ефективна съдебна защита. Поради това Комисията отхвърли и това твърдение.

(31)

Що се отнася до четвъртото твърдение на Eurobolt, в съответствие с посоченото в съображение 8 по-горе Комисията трябваше да предприеме необходимите стъпки, за да изпълни решението на Съда на Европейския съюз. Решението на Върховния съд на Нидерландия, което освен това се отнася до въпроса дали следва да бъдат изплатени лихви в случай на възстановяване на антидъмпингови мита, не освобождава Комисията от задължението ѝ, произтичащо от решението на Съда. Във всеки случай действията на Комисията не изземват компетенциите на митническите органи на държавите членки, както е потвърдено от Съда в двете решения относно C&J Clark International (18) и Deichmann (19). Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(32)

EFDA изрази съжаление, че е отхвърлено предишното ѝ твърдение, че вносителите трябва да се освобождават от плащане на антидъмпингови мита в случаите, когато те са били в състояние да докажат надлежна проверка, гарантираща, че внесеният продукт е бил законно произведен в Малайзия. EFDA поиска от Комисията да преразгледа съображенията на асоциацията.

(33)

Както е посочено в съображение 24, не съществува възможност за освобождаване въз основа на надлежна проверка на вносителя, когато заобикалянето се извършва извън ЕС (какъвто е случаят). Поради това Комисията потвърди предишното си отхвърляне на искането на EFDA.

(34)

С оглед на гореизложеното, коментарите, направени след разгласяването, не доведоха до промяна в заключението на Комисията, посочено в съображение 25 по-горе.

(35)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (20), когато дадена сума трябва да бъде възстановена в резултат на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която следва да бъде платена, трябва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия С на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден от всеки месец.

(36)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

(1)

Съществуващите специални разпоредби относно възможността държавите членки да вземат решение, че няма да се вписва ограничение за превозни средства с автоматична предавателна кутия в шофьорската книжка на притежателите на шофьорска книжка за превозни средства в категория C, CE, D и DE, следва бъдат разширени, за да обхванат притежателите на шофьорски книжки за превозни средства в категория BE, C1, C1E, D1 и D1E, когато кандидатът вече притежава шофьорска книжка за превозно средство с ръчна предавка в поне една от следните категории: B, BE, C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 или D1E.

(2)

Това разширение на обхвата следва да се осъществи с оглед на техническия напредък, по-специално за да се вземе предвид развитието и нарастващото използване в транспортния сектор на по-модерни, по-безопасни и по-малко замърсяващи превозни средства, оборудвани с широк спектър от полуавтоматични, автоматични или хибридни предавателни системи. Освен това опростяването на съществуващите ограничения върху използването на превозни средства с автоматична предавателна кутия би намалило административната и финансовата тежест върху заинтересованите страни, включително МСП и микропредприятията, извършващи дейност в областта на пътния транспорт.

(3)

Изискванията относно изпитните превозни средства от категория А2, които трябва да се използват по време на изпита за проверка на умения и поведение, трябва да се адаптират към техническия напредък, по-специално към развитието на буталния двигател и шасито и към по-широкото използване на електрически мотоциклети. Адаптирането на техническите спецификации за изпитните превозни средства от категория A2 следва също да гарантира, че кандидатите се изпитват върху превозни средства, които са представителни за категорията, за която ще бъде издадено свидетелство за управление.

(4)

Поради това Директива 2006/126/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(5)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (2), държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по свидетелствата за управление на превозно средство,

(1)

През 1994 г. предприятие United Parcel Service (UPS) подаде жалба относно предоставянето на незаконна държавна помощ в полза на предприятие Deutsche Bundespost POSTDIENST (наричано по-долу „POSTDIENST“).

(2)

На 23 октомври 1999 г. Комисията откри официалната процедура по разследване („решението за откриване“) по отношение на няколко държавни мерки: компенсации, предоставени за задължението за предоставяне на универсална услуга, държавна гаранция и пенсионни субсидии за периода 1995—1999 г.

(3)

Решението за откриване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си.

(4)

Германия представи мнения на 16 септември 1999 г.

(5)

След публикуването Комисията получи мнения от 14 заинтересовани страни, които бяха надлежно изпратени на германското правителство с писмо от 15 декември 1999 г., давайки му възможност да представи своите забележки относно тези мнения.

(6)

Германските органи отговориха с писмо от 1 февруари 2000 г., което беше регистрирано като получено на 2 февруари 2000 г.

(7)

На 19 юни 2002 г. Комисията прие Решение 2002/753/ЕО (3) (наричано по-долу „решението от 2002 г.“), в което установи, че предприятие POSTDIENST и неговото предприятие приемник Deutsche Post AG (наричано по-долу „DPAG“; по-нататък POSTDIENST и DPAG ще бъдат заедно наричани „Deutsche Post“) са определяли цени за пратките, доставяни от врата до врата, под пределните разходи и че тяхната агресивна ценова политика не е била част от задължението на Deutsche Post за предоставяне на универсална услуга.

(8)

Комисията счете, че последвалите загуби в размер на 572 млн. евро в крайна сметка са били финансирани в нарушение на членове 106 и 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) чрез държавни ресурси, предоставени на Deutsche Post под различни форми (напр. държавни компенсационни плащания от родственото дружество Deutsche Bundespost TELEKOM (наричано по-долу „TELEKOM“), публични гаранции за заеми и публични субсидии за финансиране на пенсиите на държавните служители).

(9)

След решението от 2002 г. Германия възстанови от DPAG несъвместимата държавна помощ в размер на 572 млн. евро. Deutsche Post оспори решението в съдилищата на Съюза.

(10)

На 13 май 2004 г. UPS подаде допълнителна жалба относно неправомерна държавна помощ, предоставена в полза на Deutsche Post след решението от 2002 г. UPS твърди, че в решението от 2002 г. не са разгледани всички мерки, посочени в първоначалната жалба от 1994 г., и че Deutsche Post се е ползвало от финансови ползи, които са значително по-големи от несъвместимата помощ в размер на 572 млн. евро. В допълнение UPS също така е на мнение, че Deutsche Post е използвало държавни ресурси за разширяване на своята дейност по доставка на колетни пратки (например за придобиване на други дружества) и за продажба на услуги на неоправдано ниски трансферни цени на своите дъщерни предприятия Postbank AG (наричано по-долу „POSTBANK“) и Deutsche Post Euro Express GmbH & Co OHG, които развиват дейност съответно в областта на банковите услуги и доставката на колетни пратки за бизнес клиенти под марката „DHL“.

(11)

На 9 ноември 2004 г. и на 1 април 2005 г. службите на Комисията изпратиха до Германия искания за информация. Германия представи отговорите си съответно на 2 декември 2004 г. и на 3 юни 2005 г.

(12)

На 16 юли 2004 г. TNT Post AG & Co KG (наричано по-долу „TNT“) подаде жалба, в която също се твърди, че Deutsche Post е продавало услуги на неоправдано ниски трансферни цени на POSTBANK. Дружеството твърди, че докато POSTBANK е платило единствено променливите разходи за предоставените услуги, Deutsche Post е финансирало общите постоянни разходи на дистрибуторската мрежа изцяло от приходите от своя монопол в областта на писмовните пратки.

(13)

На 11 ноември 2004 г. и на 25 април 2005 г. службите на Комисията изпратиха до Германия искания за информация. Германия представи отговорите си съответно на 17 декември 2004 г. и на 23 юни 2005 г.

(14)

След последващите жалби Комисията с писмо от 12 септември 2007 г. (4) уведоми Германия за решението си да разшири обхвата на процедурата, която първоначално беше открита през 1999 г. (наричано по-долу „решението за разширяване от 2007 г.“).

(15)

Целта на решението за разширяване от 2007 г. беше да бъде включена новопредставената информация и да бъдат подробно разгледани всички потенциални нарушения на конкуренцията, произтичащи от предоставените на Deutsche Post публични мерки.

(16)

Германия представи мненията си на 14 декември 2007 г., а Deutsche Post оспори решението за разширяване от 2007 г. по съдебен ред (5). На 16 ноември 2007 г. UPS и TNT представиха своите мнения. След първоначално искане за удължаване на срока от 20 декември 2007 г., Германия накрая представи своите забележки по мненията на UPS и TNT на 12 март 2008 г.

(17)

На 17 юли 2008 г. Комисията изпрати до Германия искане за информация относно всички публични мерки, които са предмет на разследването, като приложи въпросник относно приходите и разходите на Deutsche Post за периода 1989—2007 г. На 5 август 2008 г. Германия отправи искане за неопределено удължаване на срока с аргумента, че преди да може да предостави отговор, трябва да се установи наличието на някои данни.

(18)

На 12 август 2008 г. Комисията обясни защо разследването на приходите и разходите на Deutsche Post следва да засяга периода 1989—2007 г. и настоя поисканата информация да бъде предоставена.

(19)

В представеното си мнение от 14 август 2008 г. Германия заяви, че няма основания за разглеждане на приходите и разходите на Deutsche Post за периода след 1994 г. На 22 август 2008 г. Комисията си запази правото да издаде разпореждане за информация в съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (6), ако Германия не представи исканата информация.

(20)

На 2 октомври 2008 г. Германия представи резултатите от допълнително експертно становище, за да подкрепи позицията си, че не е необходим счетоводен анализ след 1994 г. и че следователно подходящият период на разследване е от 1990 до 1994 г.

(21)

На 28 октомври 2008 г. Германия предостави информация относно държавната гаранция и пенсионната мярка.

(22)

Комисията не прие аргументите на Германия и настоя, че за да се оцени ефективно въздействието върху конкуренцията на приведените в действие мерки за държавна помощ, е необходим анализ до 2007 г. След двете напомняния за предоставяне на информация от 12 и от 22 август 2008 г., на 30 октомври 2008 г. Комисията издаде разпореждане за информация, с което нареди на Германия да предостави цялата необходима счетоводна информация за целия период от 1989 до 2007 г.

(23)

Германия и Deutsche Post оспориха действителността на разпореждането за информация по съдебен ред (7).

(24)

На 27 ноември 2008 г. Германия представи поисканата счетоводна информация за периода 1989—1994 г. На 5 и 16 декември 2008 г. Германия актуализира счетоводната информация, предоставена на 27 ноември 2008 г.

(25)

След проведена на 6 февруари 2009 г. среща между компетентния държавен секретар на Германия, изпълнителния директор на DPAG и комисаря, който отговаря за политиката на конкуренция, Германия и Deutsche Post се съгласиха да предоставят счетоводна информация за периода след 1994 г.

(26)

На 3 март 2009 г. Германия предостави първия набор счетоводна информация за целия период, обхванат от разследването — от 1989 до 2007 г.

(27)

Между Deutsche Post и службите на Комисията се състояха срещи на 3 март 2009 г. в Брюксел и на 12 март, 2 април, 28 май, 23 юни и 18 септември 2009 г. в Бон. Германия предостави допълнителна информация от Deutsche Post на 26 март, 7 май и 22 юни 2009 г.

(28)

След тези срещи и предаването от страна на службите на Комисията на два списъка с въпроси на Deutsche Post на 4 юни и на 30 юли 2009 г. Германия предостави актуализирана счетоводна информация и допълнителни разяснения на 9 юли, 31 юли, 17 август, 8 септември, 10 септември и 15 октомври 2009 г.

(29)

На 16 и 24 септември 2009 г. службите на Комисията изпратиха допълнителни въпроси, на които Германия предостави отговори на 14 октомври 2009 г.

(30)

С писмо от 10 май 2011 г. (8) Комисията уведоми Германия за решението си да разшири обхвата на процедурата, определена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, която първоначално беше открита през 1999 г. и чийто обхват беше разширен през 2007 г., с оглед да се извърши задълбочен анализ на пенсионните субсидии, които Deutsche Post получава от 1995 г. („решението за разширяване от 2011 г.“).

(31)

След първоначално искане за удължаване на срока от 23 май 2011 г. Германия предостави мненията си на 29 юли 2011 г.

(32)

UPS представи мненията си на 4 октомври 2011 г. Те бяха последвани от мненията, представени от Free and Fair Post Initiative на 5 октомври 2011 г., и от мненията, представени от Bundesverband Internationaler Express und Kurierdienste (BIEK) на 7 октомври 2011 г. На 13 октомври 2011 г. Комисията предаде мненията от заинтересованите страни на Германия.

(33)

На 14 ноември 2011 г. Германия предостави забележките си по мненията на третите страни.

(34)

На 18 ноември 2011 г. Комисията изпрати искане за допълнителна информация, по-специално за подробни данни за финансирането на пенсиите за периода след 2007 г. Германия предостави отговори на 2 и 19 януари 2012 г. На 16 декември 2011 г. Комисията предостави на Германия за мнение експертно проучване от Charles River Associates относно определянето на референтната печалба (9), Германия изпрати отговор на 16 януари 2012 г.

(35)

На 25 януари 2012 г. Комисията прие Решение 2012/636/ЕС (10) (наричано по-долу „решението от 2012 г.“).

(36)

В това решение Комисията заключи по отношение на пенсионната мярка, че мярката представлява неправомерна и несъвместима държавна помощ и нареди възстановяване на помощта за периода от 1 януари 2003 г. до момента, в който сравнителното предимство е премахнато. По отношение на помощта за периода 1995—2002 г. Комисията заключи, че е не е било възможно размерът на несъвместимата помощ да се измери в количествено изражение. Следователно Комисията не нареди възстановяване на помощта по отношение на този период.

(37)

По отношение на държавните компенсационни плащания Комисията заключи, че те са били неправомерно предоставени от Германия в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС, но са съвместими с вътрешния пазар. По отношение на държавната гаранция Комисията заключи, че мярката представлява съществуваща помощ в полза на Deutsche Post съгласно член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(38)

В решението си от 2008 г. (11) Общият съд отмени решението от 2002 г., тъй като Комисията не е направила изчерпателен анализ на всички приходи и разходи, свързани с универсални услуги, за да определи дали Deutsche Post е получило недостатъчна компенсация или свръхкомпенсация.

(39)

Впоследствие Германия изплати възстановената държавна помощ в размер на 572 млн. евро заедно с натрупаните лихви на Deutsche Post.

(40)

На 2 септември 2010 г. Съдът на Европейския съюз отхвърли жалбата на Комисията срещу решението на Общия съд (12).

(41)

Deutsche Post оспори решението за разширяванеот 2007 г., като твърдеше, че решението от 2002 г. е породило оправдани правни очаквания, че Комисията няма да възобнови своите разследвания.

(42)

На 8 декември 2011 г. Общият съд отхвърли тази жалба като недопустима (13) на основание, че решението за разширяване от 2007 г. се е отнасяло до същите мерки, към които е насочено решението за откриване.

(43)

На 24 октомври 2013 г. Съдът на Европейския съюз отмени решението от 2011 г. на Общия съд относно решението за разширяване от 2007 г. (14), като върна делото на Общия съд.

(44)

На 18 септември 2015 г. Общият съд отмени решението за разширяване от 2007 г. (15) Решението не беше обжалвано.

(45)

На 14 юли 2016 г. Общият съд отмени членове 1 и 4 от решението от 2012 г. (16) с аргумента, че Комисията не е доказала наличието на предимство, предоставено на Deutsche Post. Решението не беше обжалвано.

(46)

Останалата част от решението от 2012 г. не беше обжалвана.

(47)

На 10 април 2019 г. Общият съд отмени решението за разширяване на обхвата от 2011 г. (17) с аргумента, че Комисията не е обосновала в достатъчна степен откриването на официалната процедура (нарушение на член 296 от ДФЕС) във връзка с наличието на предимство. Решението не беше обжалвано.

(48)

След отмяната на решението от 2012 г. и решението за разширяване от 2011 г. Комисията получи допълнителни мнения от UPS с писма от 24 май и 17 юли 2019 г. и от BIEK с писмо от 31 май 2019 г. В своите писма UPS и BIEK подчертаха, че продължават да имат опасения относно пенсионната мярка и настоятелно приканиха Комисията да продължи и приключи своето разследване. UPS предостави допълнителни мнения на 28 ноември 2019 г.

(49)

С оглед на многобройните решения, приети от Комисията, и отмяната на някои решения, Комисията счита за необходимо като начало да разясни обхвата на настоящото решение.

(50)

Комисията припомня, че в решението от 2012 г. тя заключи:

(51)

По отношение на тези заключения решението от 2012 г. не е обжалвано и следователно остава в сила.

(52)

Освен това Комисията отбелязва, че решението за разширяване от 2007 г. и решението за разширяване от 2011 г. са били отменени от съдилищата.

(53)

В този контекст разследването се отнася само до плащанията, описани в решението за откриване.

(54)

По-специално, решението за откриване се отнася до следното:

(55)

С оглед на това пенсионната мярка, както е описана по-горе, е предметът на настоящото решение.

(56)

От 1995 г. нататък с пенсионната мярка, основана на Закона за трудовото право, приложимо по отношение на персонала на бившата пощенска служба на Федерална република Германия (Gesetz zum Personalrecht der Beschäftigten der früheren Deutschen Bundespost (Postpersonalrechtsgesetz) (18) („PostPersRG“), е финансирана голяма част от пенсиите за пенсионирани държавни служители на Deutsche Post. За да бъде напълно разбрано въздействието на пенсионната мярка при оценката в раздел 5, в следващите раздели ще бъдат описани по-подробно социалните обезщетения и социалноосигурителните вноски на държавните служители в сравнение със схемите за задължително социално осигуряване за служители по договори с частноправен характер (по-нататък „частните служители“).

(57)

Държавните служители имат право на пенсия за старост, на здравни и дългосрочни грижи. Обезщетенията за държавните служители на Deutsche Post са същите като за всички останали държавни служители.

(58)

След първата реформа на пощите от 1989 г., съгласно член 54, параграф 2 от Закона за корпоративната правна структура на пощенската служба на Федерална република Германия (Gesetz über die Unternehmensverfassung der Deutschen Bundespost (Postverfassungsgesetz — PostVerfG) (20) POSTDIENST, TELEKOM и POSTBANK са задължени да финансират изцяло пенсионните плащания и здравните разходи на пенсионираните държавни служители, които са разпределени към съответните дружества въз основа на местоработата на всеки служител в миналото.

(59)

Съгласно тази разпоредба независимо от това, че исковете на държавните служители продължават да се предявяват към държавата, държавата има право да предяви иск за цялата сума съответно към POSTDIENST, TELEKOM и POSTBANK.

(60)

С реформата на пощенските услуги и далекосъобщенията от 1994 г. (Gesetz zur Neuordnung des Postwesens und der Telekommunikation) държавните служители, работили за POSTDIENST, са прехвърлени към DPAG съгласно член 2, параграф 1 от PostPersRG. По този начин съгласно член 2, параграф 3 от PostPersRG държавните служители запазват своя съществуващ правен статут. Съгласно член 1, параграф 1 от PostPersRG DPAG поема всички права и задължения на работодателя от държавата и, в съответствие с член 2, параграф 3 от PostPersRG, всички вземания на държавните служители, свързани с права на собственост.

(61)

Съгласно член 15 от PostPersRG плащането на пенсиите и разходите за здравни грижи на пенсионираните държавни служители се поема от новосъздаден пенсионен фонд за държавните служители на Deutsche Post. На 1 юли 2001 г. пенсионните фондове за Deutsche Post, TELEKOM и POSTBANK се сливат в пенсионния фонд за държавните служители на пощенските служби (Postbeamtenversorgungskasse) (наричан по-долу „пенсионният фонд“).

(62)

Съгласно член 16, параграф 1 от PostPersRG Deutsche Post е трябвало да плаща в пенсионния фонд годишна вноска от 2,045 млрд. евро за периода 1995—1999 г., или общо 10,225 млрд. евро.

(63)

Съгласно член 16, параграф 2 от PostPersRG пенсионната мярка покрива оставащия дефицит (т.е. разликата между пенсиите за пенсионираните държавни служители и вноската на Deutsche Post в пенсионния фонд). Пенсионната мярка беше увеличена от 151 млн. евро през 1995 г. на 1,118 млрд. евро през 1999 г.

(64)

На графиките на фигури 1 и 2 по-долу са представени съответните вноски на Deutsche Post и Германия (в размер и процент) в пенсионния фонд.

(65)

Частните служители се осигуряват задължително, като трябва да участват в четири вида задължително социално осигуряване: пенсионно осигуряване, осигуряване за безработица, здравно осигуряване и осигуряване за дългосрочни грижи (21). В сравнение със схемата за държавните служители схемите за задължително социално осигуряване предлагат различно ниво на покритие по отношение на пенсионното и здравното осигуряване и осигуряването за дългосрочни грижи:

(66)

Налице са също важни различия във финансирането на социалните обезщетения в сравнение с тези на държавните служители.

(67)

На фигура 3 по-долу са представени ставките за задължително социално осигуряване за частни служители за периода 1995—1999 г.

(68)

На фигура 3 е показано, че ставките на вноските за задължително социално осигуряване са били в порядъка от 39 % до 42 % от брутното възнаграждение (брутното възнаграждение = нетното възнаграждение + дела за сметка на служителя). Предвид факта, че делът за сметка на работодателя и делът за сметка на служителя покриват около половината от общата ставка на вноските за задължително социално осигуряване, съответните им ставки на вноските за задължително социално осигуряване са варирали в порядъка от приблизително 19 % до 21 % от брутното възнаграждение.

(69)

Частните служители на Deutsche Post са се ползвали не само от задължителните схеми за социално осигуряване, но и от допълнително пенсионно осигуряване. На частните служители, започнали работа преди 1997 г., е било предложено допълнително пенсионно осигурително покритие, което би им позволило да получават пенсии, близки до тези на държавните служители. Така допълнителното пенсионно осигуряване е покривало разликата между пенсията на частните служители от задължителното социално осигуряване, която се равнява на определен процент от усредненото възнаграждение през целия професионален живот, и пенсията на държавните служители, която е определен процент от последната заплата. Подробните правила са определени в Устава на Агенцията за пенсионно осигуряване на Пощенската служба на Федерална република Германия (Satzung der Versorgungsanstalt der Deutschen Bundespost).

(70)

В решението за откриване Комисията счете, че като е покрила дефицита, натрупан до 1999 г. във връзка с ранното пенсиониране на значителен брой държавни служители на Deutsche Post в периода 1995—1999 г., държавата може да е предоставила предимство на Deutsche Post.

(71)

Затова предварително разследване на мярката на Комисията не можа да потвърди заключението, че мярката не е представлявала държавна помощ.

(72)

В допълнение в решението за откриване Комисията заключи, че въз основа на нейното предварително разследване са се породили съмнения по отношение на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар.

(73)

Заинтересованите страни представиха мнения относно решението за откриване, решението за разширяване от 2007 г. (понастоящем отменено) и решението за разширяване от 2011 г. (понастоящем отменено).

(74)

В настоящия раздел се обобщават мненията, за които беше преценено, че са от значение за оценката на разглежданата мярка (т.е. пенсионната мярка за периода 1995—1999 г.), и не се отразяват всички мнения, получени в хода на предишни разследвания относно други мерки и/или пенсионната мярка за периода след 1999 г.

(75)

Според Британската пощенска служба — British Post Office (наричана по-долу „Британските пощи“), поемането на пенсионните задължения, възникнали за DPAG в резултат на ранното пенсиониране на 25 % от неговия персонал, е държавна помощ. Британските пощи твърдят, че недостигът по отношение на пенсиите е следвало да бъде финансиран от продажбата на стопански активи.

(76)

Според UPS на Deutsche Post е било предоставено предимство, тъй като то е било частично освободено от задължението за плащане, съществувало преди 1995 г. Тъй като обикновените оператори трябва да поемат своите собствени разходи за пенсии, Deutsche Post е било поставено в по-благоприятно положение в сравнение с неговите конкуренти.

(77)

В представеното от него мнение от 28 ноември 2019 г. (вследствие на решението на Общия съд от 2019 г. за отмяна на решението за разширяване от 2011 г.) UPS твърди, че Комисията следва да продължи разследването на пенсионната мярка и, по-специално, следва да направи оценка на пенсионната мярка чрез прилагане на съдебната практика по делото Orange (22) (вместо на съдебната практика по делото Combus (23)). Освен това UPS счита, че дори прилагайки съдебната практика по делото Combus, Комисията следва да заключи, че пенсионната мярка е представлявала несъвместима помощ.

(78)

Според германските органи участието на държавата в пенсионния фонд е било ограничено до необходимото, за да се компенсира наложено на DPAG от държавата обективно по-неблагоприятно положение.

(79)

Според германските органи финансирането на предсрочното пенсиониране на държавните служители, назначени преди приватизацията на DPAG, е останало основно задължение на държавата по отношение на държавните служители. Следователно съвместната отговорност на DPAG за финансирането на пенсионния фонд е довела до нетипични специални разходи. Участието на държавата в пенсионните задължения само частично е компенсирало наложено преди това на DPAG от държавата обективно по-неблагоприятно положение. Поради това Германия счита, че не е налице предимство в полза на DPAG и също че приносът на държавата в пенсионния фонд не представлява нарушаване на конкуренцията или търговията.

(80)

Предвид решението по делото Combus (24) Германия счита, че в хода на приватизацията на доставчици на универсална услуга, които преди това са били държавна собственост, плащането от страна на държавата на разходите за пенсии — които надхвърлят обичайно приеманото от частните конкуренти ниво — не представлява помощ. Германия счита, че за да се направи оценка относно наличието на помощ, следва да се направи сравнение между социалните обезщетения за държавните служители на Deutsche Post и социалните обезщетения на конкурентите.

(81)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(82)

Една мярка се определя като държавна помощ, ако са изпълнени следните кумулативни условия: а) мярката е предоставена от държавите членки чрез държавни ресурси; б) тя предоставя избирателно икономическо предимство на определени предприятия или производството на някои стоки; в) предимството нарушава или заплашва да наруши конкуренцията; и г) мярката засяга търговията в рамките на ЕС.

(83)

Тъй като пенсионната мярка се основава на член 16 от PostPersG и се финансира от публичния бюджет, тя може да бъде приписана на държавата и се предоставя чрез държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Освен това, тъй като пенсионната мярка е приведена в действие само за освобождаване на Deutsche Post от част от разходите за пенсии за държавните служители и поради това в крайна сметка е в полза на Deutsche Post, тя е избирателна.

(84)

Въз основа на решението по дело Combus Германия твърди, че с пенсионната мярка не е било предоставено финансово предимство, тъй като с нея Deutsche Post е било освободено от допълнителни разходи за пенсии.

(85)

В решението от 2012 г. Комисията отхвърли твърденията на Германия, че наличието на предимство трябва да бъде установено въз основа на съдебната практика по дело Combus.

(86)

С оглед на отмяната на решението от 2012 г. и на решението за разширяване от 2011 г. Комисията обаче счита, че решенията на Общия съд по дела T-143/12 (25) и T-388/11 (26) задължават Комисията, в съответствие с член 266 от ДФЕС, да приложи съдебната практика по делото Combus по отношение на пенсионната мярка. Действително, съгласно член 266, параграф 1 от ДФЕС, „[и]нституцията […], чийто акт е бил отменен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на Договорите, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз“.

(87)

В своето решение от 14 юли 2016 г. Общият съд постанови, че „само твърдението, че финансовите тежести за пенсии спадат към обичайно поеманите от бюджета на предприятието разходи, не е достатъчно, за да може в случая да се докаже съществуването на икономическо и избирателно предимство в полза на Deutsche Post. Комисията следователно не е изпълнила задължението си да докаже споменатото предимство, допускайки по такъв начин грешка при прилагане на правото“ (27).

(88)

В този контекст Комисията ще оцени наличието на предимство за Deutsche Post, като приложи съдебната практика по дело Combus. По-специално Комисията счита, че противно на изразеното от UPS становище Комисията е длъжна за оценка на пенсионната мярка да приложи съдебната практика по дело Combus, а не съдебната практика по дело Orange (28). По-конкретно Комисията счита, че фактът, че в посоченото решение Съдът може да се е отклонил от своя правен подход, приложен в решението по дело Combus, и че впоследствие съдебната практика по дело Combus може вече да не е приложима към подобни мерки в други случаи, не поставя под въпрос задължението на Комисията да приложи методологията от дело Combus към разглежданата в настоящия случай пенсионна мярка в съответствие с член 266, параграф 1 от ДФЕС (вж. съображение 86).

(89)

С оглед на прилагането на съдебната практика по дело Combus в настоящия случай, Комисията ще направи оценка дали като е поела отговорност за разликата между общата сума, фиксирана между 1995 и 1999 г., и общата сума на разходите за пенсиите на бившите държавни служители на Deutsche Post, Германия е предоставила икономическо предимство на Deutsche Post в сравнение с неговите конкуренти.

(90)

Комисията ще извърши този анализ в следните три етапа, за да определи наличието на предимство:

(91)

Частните конкуренти трябва да плащат на държавата от своите приходи както дела за сметка на работодателя, така и дела за сметка на служителя от социалноосигурителните вноски. Както е показано на фигура 3, общите ставки на вноските за задължително социално осигуряване за периода 1995—1999 г. се движат приблизително между 39 и 42 % от брутното възнаграждение. Съответните ставки на вноските за задължително социално осигуряване за сметка на работодателя и за сметка на служителя са били в диапазона приблизително 19—21 % от брутното възнаграждение (вж. съображение 68).

(92)

В сравнение с частните служители държавните служители не трябва да плащат дял от социалноосигурителните вноски по отношение на здравните грижи и дългосрочните грижи, а вместо това трябва сами да покриват 30—50 % от своите разходи за здравни грижи и дългосрочни грижи (най-вече чрез сключване на договори за допълнително частно осигуряване). Може да се приеме обаче, че вноската на държавните служители в размер на 30—50 % от техните разходи за здравни и дългосрочни грижи по своя икономически ефект съответства в голяма степен на вноската на частните служители в задължителните осигурителни схеми за здравни и дългосрочни грижи (29).

(93)

Освен това държавните служители не плащат вноски за своето пенсионно осигуряване и осигуряване за безработица. Следователно вноската на Deutsche Post следва да надхвърля дела на частните работодатели и да включва всички разходи за пенсии и осигуряване за безработица, както и оставащите разходи за здравни и дългосрочни грижи на държавните служители.

(94)

Следователно референтната ставка за вноските на Deutsche Post за социално осигуряване (наричана по-долу „референтната ставка“) трябва да включва общата ставка на вноската (общата ставка на вноската = дела на работодателя + дела на служителя) по схемите за пенсионно осигуряване и осигуряване за безработица и дела на работодателя по осигурителните схеми за здравно осигуряване и дългосрочни грижи.

(95)

Както е показано в таблица 1 по-долу, в периода 1995—1999 г. референтната ставка е била между 32 и 34,5 % от брутното възнаграждение на частните служители.

Таблица 1

Референтна ставка за вноските на Deutsche Post за социално осигуряване

(96)

Тъй като размерът на социалноосигурителните вноски, който Deutsche Post трябва да плаща за своите държавни служители, следва да бъде равен на размера на вноските за задължително социално осигуряване, е важно Deutsche Post не само да бъде обложено със същата ставка, но и ставката да се изчислява за едно и също базово брутно възнаграждение.

(97)

Поради това е необходимо да се определи брутно възнаграждение за държавните служители (наричано по-долу „брутно възнаграждение за държавните служители“), което предвижда базово възнаграждение, равно на брутното възнаграждение за частните служители.

(98)

Приема се, че вноските на държавните служители за техните разходи за здравни и дългосрочни грижи се равняват на вноските на частните служители по задължителните осигурителни схеми за здравни и дългосрочни грижи (вж. съображение 92). Следователно не е необходимо коригиране на базовото възнаграждение в това отношение. Тъй като обаче държавните служители не плащат вноски по своите схеми за пенсионно осигуряване и осигуряване за безработица (вж. съображение 93), действителното възнаграждение (т.е. действителните разходи за възнаграждение) следва да бъде увеличено чрез прилагане на фактор, с който се взема предвид делът на частните служители от вноските по задължителното о пенсионно осигуряване и осигуряване за безработица.

(99)

Със следващата формула действителното възнаграждение се преобразува в брутно възнаграждение, което е равно на брутното възнаграждение на частните служители:

(100)

Следващата формула, приложена за 1997 г., би довела например до следния резултат:

(101)

Ако вземем например вноските за 1997 г., брутното възнаграждение за държавните служители надвишава с 15 % действителното възнаграждение на държавните служители.

(102)

Съгласно член 16, параграф 1 от PostPersRG Deutsche Post е трябвало да плаща в пенсионния фонд годишни вноски от 2,045 млрд. евро за периода 1995—1999 г., или общо 10,225 млрд. евро.

(103)

Въз основа на това и като се има предвид горепосоченото, е възможно да се изчислят основаните на брутното възнаграждение социалноосигурителни вноски, плащани от Deutsche Post за периода 1995—1999 г., и да се сравнят с установената в съображение 95 референтна ставка.

Таблица 2

Основани на брутното възнаграждение социалноосигурителни вноски и референтна ставка на Deutsche Post

(104)

От това изчисление не изглежда Deutsche Post да се е възползвало от предимство, тъй като е платило повече от изчислената референтна ставка.

(105)

Следва да се отбележи, че в съображения 332—338 от решението от 2012 г. Комисията счете, че регулирането на възнагражденията на Deutsche Post е било фактор от значение за изчисляване на основаните на брутното възнаграждение социалноосигурителни вноски, плащани в действителност от Deutsche Post, и за оценяване на пропорционалността на пенсионната мярка.

(106)

Това е било обосновано от факта, че в член 20, параграфи 1 и 2 от Закона за пощенските услуги (Postgesetz — PostG) от 22 декември 1997 г. (30) на Deutsche Post се позволява да поиска от регулатора при определянето на допустимото ниво на приходите от изключителното право и регулираните услуги да включи в разходите, които да бъдат възстановени за сметка на потребителите, и „допълнителна социална тежест“, както и разходите за ефективно предоставяне на универсалната услуга.

(107)

Регулаторният орган в пощенския сектор прие този подход за първи път в решението за праговете на тарифите от 2002 г. (приложено от 1 януари 2003 г.) и също така одобри „допълнителната социална тежест“ в решенията за праговете на тарифите от 2007 и 2011 г. Комисията беше на мнение, че от икономическа гледна точка това е имало за резултат Deutsche Post да плаща в действителност по-ниски ставки на вноските за разходите за социално осигуряване от предполагаемия му принос в пенсионния фонд. Въз основа на това съображение в решението от 2012 г. Комисията успя да установи и да определи количествено размера на несъвместимата помощ, която трябва да бъде възстановена за периода от 1 януари 2003 г. до момента, в който предоставянето на сравнителното предимство е било прекратено.

(108)

Във връзка с настоящото решение и следователно с оценката на пенсионната мярка за периода 1995—1999 г. може да се обсъди дали при оценката на наличието на предимство по методологията от делото Combus потенциалното въздействие на регулирането на тарифите на Deutsche Post следва да бъде взето предвид при определянето на потенциалното предимство, предоставено на оператора чрез пенсионната мярка.

(109)

Комисията обаче счита, че във всеки случай потенциалното въздействие на регулирането на тарифите не е от значение по отношение на времевия обхват на оценяваната в настоящото решение мярка, т.е. периода 1995—1999 г.

(110)

Действително, както Комисията отбеляза в решението от 2012 г., първото решение за праговете на тарифите на регулаторния орган в пощенския сектор, при което е била взета предвид „прекомерната социална тежест“, както е предвидено в PostG, е било взето едва през 2002 г. за периода 2003—2007 г. (31) За разлика от това, по отношение на периода преди 2003 г. Комисията счете, че не може да заключи със сигурност от правното основание за регулираните тарифи, които са в сила през периода 1995—2002 г., как компетентните органи са взели решение за състава на регулираните тарифи на предварителна основа (32). В този контекст Комисията обясни, че при липсата на определен целеви елемент от тарифата за социални разходи не е възможно да се определи нивото на основаните на брутното възнаграждение социалноосигурителни вноски, като се вземе предвид регулирането на тарифите на Deutsche Post (33). Въз основа на тези съображения в решението от 2012 г. Комисията стигна до заключението, че не може да установи и да определи количествено размера на несъвместимата помощ за периода 1995—2002 г. (34)

(111)

За настоящото решение Комисията счита, че тези съображения се прилагат по същия начин в рамките на оценката за наличието на предимство по методологията на Combus, т.е. сравнителния анализ, описан в съображение (90). Тъй като въпреки положените усилия Комисията не може да определи количествено потенциалното въздействие на регулирането на тарифите върху основаните на брутното възнаграждение социалноосигурителни вноски, плащани от Deutsche Post за нейните държавни служители, тя не може да установи наличието на предимство на тази основа.

(112)

От гореизложеното произтича, че ако Комисията се ограничи до пряко сравнение на вноските на Deutsche Post в пенсионния фонд и съответната референтна ставка, не може да се установи наличието на предимство за Deutsche Post. Освен това, дори ако Комисията разшири оценката си, за да отчете потенциалното въздействие от регулирането на тарифите на Deutsche Post — ако се приеме, че това е оправдано — все още няма да е възможно да се установи и определи количествено конкретно предимство за периода 1995—1999 г. и то да се свърже с пенсионната мярка.

(113)

Въз основа на гореизложеното Комисията счита, че не може да установи, че с пенсионната мярка, приведена в действие в полза на Deutsche Post за периода 1995—1999 г., е предоставено предимство на оператора по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Като се има предвид, че наличието на предимство, което е едно от кумулативните условия за наличието на помощ, не може да бъде установено, Комисията заключава, че пенсионната мярка не е включвала държавна помощ.

(114)

Комисията установява, че пенсионната мярка, приведена в действие от Германия за периода 1995—1999 г., не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС,

(1)

Съгласно член 1, параграф 4 от Насоки (ЕС) 2015/510 (ЕЦБ/2014/60) Управителният съвет може по всяко време да променя средствата, инструментите, изискванията, критериите и процедурите за изпълнение на операциите по паричната политика на Евросистемата.

(2)

На 22 юли 2019 г. в стремежа си да изпълни задачата си да поддържа ценовата стабилност и с цел да запази благоприятните условия за банково кредитиране и да подкрепи нерестриктивната позиция на паричната политика в държавите членки, чиято парична единица е еврото, Управителният съвет прие Решение (ЕС) 2019/1311 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2019/21) (2). В това решение се предвиди да бъдe извършена трета поредица целеви дългосрочни операции по рефинансиране (ЦДОР-III) през периода от септември 2019 г. до март 2021 г.

(3)

На 12 март 2020 г., с цел да подпомогне отпускането на банкови кредити на най-засегнатите от разпространението на заболяването коронавирус (COVID-19), по-специално на малките и средните предприятия, Управителният съвет реши да промени някои ключови параметри на ЦДОР-III. На 16 март 2020 г. Управителният съвет прие Решение (ЕС) 2020/407 на Европейската централна банка (ECB/2020/13) (3) с цел прилагането на някои от тези промени. Настоящото решение е необходимо, за да се приложат допълнителните промени, за които Управителният съвет е взел решение, по-специално за да се уреди временно намаление на лихвените проценти по всички ЦДOP-III и да се намали прагът за резултатите от кредитирането при определени условия.

(4)

Във връзка с решението да се намали прагът за резултатите от кредитирането Управителният съвет реши на 12 март 2020 г., че той следва да бъде намален на 0 % за периода между 1 април 2020 г. и 31 март 2021 г. За да се вземат предвид вече предоставените банкови кредити от началото на кризата в Европа, предизвикана от заболяването коронавирус (COVID-19), началната дата на този период следва да се премести на 1 март 2020 г. съгласно решеното на 30 април 2020 г., а крайната дата да остане непроменена на 31 март 2021 г. Освен това, за да се вземат мерки срещу очаквания спад на банковото кредитиране от 1 март 2020 г., отклонението от референтната непогасена сума с цел достигане на максималното дисконтиране чрез предходните критерии към резултатите от кредитирането следва да се намали от 2,5 % на 1,15 %.

(5)

Освен това, с цел да подпомогне предоставянето на кредити на домакинствата и фирмите в условията на преобладаващи икономически сътресения и засилена несигурност, на 30 април 2020 г. Управителният съвет реши да предвиди при определени условия допълнително временно намаление на лихвените проценти, които се прилагат спрямо всички ЦДOP-III.

(6)

С цел тези коригирани параметри да започнат да се прилагат незабавно, настоящото решение следва да влезе в сила без забава.

(7)

Поради това Решение (ЕС) 2019/1311 (ЕЦБ/2019/21) следва да бъде съответно изменено,