(1)

В член 16 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) се предвижда, че годишният таван за разходите по Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) следва да се състои от максималните суми, определени за него с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (4). За да се гарантира спазването на годишните тавани, определени в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013, по силата на член 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 следва при необходимост да бъде определяна ставка на корекция съгласно механизма за финансова дисциплина по отношение на финансирането на свързани с пазара разходи и директни плащания за периода 2014—2020 г. В Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 не се предвиждат тавани за финансовите години след 2020 г. За да се гарантира, че таванът за финансирането на свързаните с пазара разходи и директните плащания ще бъде спазван и през финансовите години след 2020 г., в членове 16 и 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 следва да се включи позоваване за тези финансови години на сумите, определени по ЕФГЗ в регламента, който ще бъде приет от Съвета съгласно член 312, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за годините 2021 — 2027.

(2)

Гъвкавостта между стълбовете представлява възможност за прехвърляне на средства между пакетите за директните плащания и за развитие на селските райони. Съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) държавите членки могат да използват тази гъвкавост по отношение на календарните години 2014—2019 г. За да се гарантира, че държавите членки могат да запазят своята стратегия, в Регламент (ЕС) 2019/288 на Европейския парламент и на Съвета (6) възможността за използване на тази гъвкавост между стълбовете бе удължена, така че да включва и календарната 2020 г., т.е. финансовата 2021 г. В член 14 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 понастоящем е предвидена възможност за прехвърляне на средства от пакета за развитие на селските райони към пакета за директни плащания като процент от сумата, отпусната за подпомагане, финансирано от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) през финансовата 2021 г. съгласно законодателството на Съюза, прието след приемането от страна на Съвета на съответния регламент по силата на член 312, параграф 2 от ДФЕС. Тъй като съответното законодателство на Съюза няма да бъде прието до настъпването на момента, в който държавите членки трябва да съобщят за своето решение за прехвърляне на средства, е целесъобразно да се предвиди продължаване на възможността за използването на тази гъвкавост, както и да се определи максималният размер на средствата, които могат да бъдат прехвърлени.

Максималният абсолютен размер за дадена държава членка се изчислява въз основа на максималните проценти, предвидени в член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, които следва да се прилагат към сумите, които ще бъдат разпределени за подпомагане за видове интервенции за развитие на селските райони съгласно предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки съгласно Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

(3)

В съответствие с член 53, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 държавите членки имаха възможността до 1 август 2019 г. да преразгледат процента на средствата от националния си таван за директните плащания, които разпределят за доброволното обвързано с производството подпомагане, както и да преразгледат подробните си решения относно подпомагането, започващо от календарната 2020 г. Държавите членки следва да съобщават до 31 декември 2019 г. за своето решение за прехвърляне на средства от пакета за директните плащания към пакета за развитие на селските райони, ако са взели такова решение, а за решението за прехвърляне на средства от пакета за развитие на селските райони към пакета за директните плащания — скоро след това. Подобно решение обаче ще засегне техния национален таван за директните плащания за календарната 2020 г. За да се запази последователността между подробните решения относно подпомагането и бюджетния таван по доброволното обвързано с производството подпомагане, е целесъобразно на държавите членки да се предостави възможността да преразгледат, доколкото е необходимо, за да се съобразят с решението си относно гъвкавостта между стълбовете, процента, разпределен за доброволното обвързано с производството подпомагане, както и подробните решения относно подпомагането. Следователно съответният срок за уведомяване също следва да бъде скоро след 31 декември 2019 г. Тъй като това преразглеждане е ограничено дотолкова, доколкото е необходимо на държавите членки, за да се съобразят с решението си относно гъвкавостта между стълбовете, в своето уведомление държавите членки следва да изяснят връзката между преразглеждането и посоченото решение.

(4)

Поради това регламенти (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1307/2013 следва да бъдат съответно изменени.

(5)

За да може предвидените в настоящия регламент изменения да започнат да се прилагат възможно най-скоро, е уместно да се предвиди изключение от срока от осем седмици, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, ДФЕС и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(6)

За да може измененията, предвидени в настоящия регламент, да започнат да се прилагат възможно най-скоро, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

В член 4 от Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета се установяват критериите за предоставяне на тарифни преференции в рамките на общия режим на Общата схема от преференции („ОСП“).

(2)

В член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 978/2012 се предвижда, че държава, която е била класифицирана от Световната банка като държава с висок доход или държава със среден до висок доход през трите последователни години непосредствено преди актуализирането на списъка на държавите бенефициери, не може повече да се ползва от преференциите по ОСП.

(3)

Списъкът на държавите — бенефициери в рамките на предвидения в член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 978/2012 общ режим на ОСП, се съдържа в приложение II към посочения регламент. Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 978/2012 всяка година до 1 януари Комисията следва да прави преглед на приложение II с цел промяна на статута на включените в него държави в съответствие с критериите по член 4.

(4)

Съгласно член 5, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 978/2012 на конкретната държава — бенефициер по ОСП, и на икономическите оператори трябва да се даде достатъчно време за организирано приспособяване към променения статут на държавата по ОСП. Следователно режимът по ОСП следва да продължи да се прилага в продължение на една година след датата на влизане в сила на промяната в статута на държавата съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 978/2012.

(5)

Науру, Самоа и Тонга бяха класифицирани от Световната банка като държави със среден до висок доход през 2017, 2018 и 2019 г. Съответно те вече не отговарят на условията за ползване със статут на бенефициер по ОСП съгласно член 4, параграф 1, буква а) и следва да бъдат заличени от приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012. Режимът по ОСП за тези държави следва да продължи да се прилага в продължение на една година след датата на влизане в сила на решението за заличаването им от приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012. Поради това, с цел опростяване на прилагането и в интерес на правната сигурност Науру, Самоа и Тонга следва да бъдат заличени от приложение II, считано от 1 януари 2021 г.,

(1)

Съгласно член 9, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 978/2012 дадена държава — бенефициер по ОСП, може да ползва тарифните преференции, предвидени в рамките на специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление, при условие че се счита за уязвима поради липсата на диверсификация и поради недостатъчна интеграция в международната система за търговия, както е определено в приложение VII към Регламент (ЕС) № 978/2012.

(2)

Съгласно точка 1, буква б) от приложение VII към Регламент (ЕС) № 978/2012 една държава се счита за уязвима, когато средната стойност през последните три последователни години на нейния внос в Съюза на продуктите, изброени в приложение IX, представлява по-малко от прага от 6,5 % като стойност от общия внос в Съюза на държавите — бенефициери по ОСП.

(3)

Когато се изменя списъкът на държавите — бенефициери по ОСП, по силата на Регламент (ЕС) № 978/2012 на Комисията разполага с правомощието да приема делегирани актове за изменение на приложение VII с цел преразглеждане на прага на уязвимост, определен в точка 1, буква б) от приложение VII, така че в пропорционално изражение да се запази тежестта на прага на уязвимост за определяне на уязвимите държави, независимо от измененията на списъка на държавите — бенефициери по ОСП. В съответствие с приложение VII към Регламент (ЕС) № 978/2012 тежестта на прага на уязвимост е стойността на общия внос в Съюза на продуктите, изброени в приложение IX от всички държави — бенефициери по ОСП, взет като средна стойност.

(4)

С Делегиран регламент (ЕС) 2015/602 на Комисията (2), считано от 1 януари 2015 г. прагът на уязвимост беше променен от 2 % на 6,5 %.

(5)

В периода между последното преразглеждане на прага на уязвимост през 2015 г. и 1 януари 2019 г. списъкът на държавите — бенефициери по ОСП, в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012 бе съществено изменен, като от него бяха заличени двадесет и една държави. Поради това е необходимо прагът на уязвимост, определен в точка 1, буква б) от приложение VII към Регламент (ЕС) № 978/2012, да бъде изменен.

(6)

В резултат на промените, извършени в списъка на държавите в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012 в периода между последното изменение на прага на уязвимост през 2015 г. и 1 януари 2019 г., взетият като средна стойност общ внос в Съюза на продуктите, изброени в приложение IX, от всички държави — бенефициери по ОСП, по разчетни данни е намалял с 12,2 %. Ето защо с едно увеличение на прага на уязвимост от 6,5 % на 7,4 %, считано от 1 януари 2019 г., в пропорционално изражение ще се запази тежестта на прага на уязвимост, определен в приложение VII към Регламент (ЕС) № 978/2012.

(7)

С цел да се вземат предвид ефективните дати на промените в списъка на държавите в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012 и неговото въздействие върху уязвимостта на държавите бенефициери, този праг следва да бъде ефективен от 1 януари 2019 г.,

(1)

В приложение II към Регламент (ЕО) № 2368/2002 се посочват участниците в схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес и техните специално определени компетентни органи.

(2)

Необходимо е адресите на компетентните органи на няколко участници в Кимбърлийския процес да бъдат актуализирани.

(3)

През септември 2019 г. участниците в Кимбърлийския процес получиха уведомление от Китайската народна република, че Специалният административен район на Китайската народна република Макао официално ще прилага схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес, считано от 1 октомври 2019 г.

(4)

Поради това приложение II към Регламент (ЕО) № 2368/2002 следва да бъде съответно изменено. За да може Специалният административен район на Китайската народна република Макао да започне възможно най-скоро да прилага схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес по отношение на Съюза, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност на деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

(1)

С Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията (3) се определят правилата за прилагане на системата на допълнителни вносни мита, заедно с представителните цени в секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин.

(2)

Редовната проверка на данните, на които се основава определянето на представителните цени за продуктите от секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин, показва, че се налага да бъдат променени представителните цени при внос на някои продукти, като се има предвид разликата в цените в зависимост от произхода.

(3)

Поради това Регламент (ЕО) № 1484/95 следва да бъде изменен.

(4)

С оглед на необходимостта да се осигури възможно най-бързото прилагане на тази мярка след предоставянето на актуализираните данни е целесъобразно настоящият регламент да влезе в сила в деня на публикуването му,

(1)

На 2 октомври 2019 г. Световната търговска организация (СТО) издаде арбитражното решение за Европейските общности и някои държави членки — мерки, засягащи търговията с големи граждански въздухоплавателни средства, WT/DS316/ARB. Арбитражното решение дава право на Съединените американски щати (САЩ) да поискат разрешение за налагане на мерки за противодействие в размер, който не надхвърля 7,5 милиарда щатски долара годишно, като реакция на субсидиите от Съюза за „Еърбъс“. На 18 октомври 2019 г. САЩ наложиха адвалорно вносно мито в размер на 25 % върху някои продукти, сред които тихи вина, изнасяни за САЩ от Германия, Испания, Франция и Обединеното кралство. Това извънредно, несправедливо и непредвидимо положение оказва сериозно и вредно въздействие върху световната търговия на всички вина от Съюза. САЩ заплашиха също така, че ще наложат100 % адвалорни мита върху вноса на френските пенливи вина като реакция на френския данък върху цифровите услуги (данък GAFA).

(2)

Вносните мита, наложени от САЩ, оказват пряко и сериозно въздействие върху търговията с вина от Съюза на пазара на САЩ, който е най-големият пазар за износ на селскостопански продукти на Съюза, и по-специално на вино, както по отношение на стойността, така и по отношение на обема на износа. През 2018 г. износът на вино от Съюза за САЩ е 6,5 милиона хектолитра, което възлиза на 4 милиарда евро. Износът на вино от Съюза за САЩ обикновено представлява между 30 и 40 % от общата стойност на износа на вино от Съюза.

(3)

Увеличените вносни мита, наложени от САЩ, оказват вредно въздействие върху всички вина от Съюза, а не само върху тихите вина с произход от четирите държави членки, спрямо които се прилагат повишените вносни мита. В резултат на това репутацията на всички вина от Съюза, които могат да бъдат намерени на пазара на САЩ, и търговията с тях са засегнати неблагоприятно. Репутацията на дадено вино се определя не само от неговото качество, но и от цената му и от оценката на съотношението между цена и качество. Това важи в особено голяма степен за вината от ниския и средния ценови клас — наложеното вносно мито в размер на 25 % в абсолютно изражение засяга много повече тях, отколкото по-скъпите вина, закупувани от познавачите, за които увеличението на цените няма възпиращ ефект. На пазара на САЩ вината от Съюза се конкурират с вина с поизход извън ЕС, като например Южна Америка, Австралия или Южна Африка. Предвид тази ожесточена и силна конкуренция начинът, по който цената се възприема, играе значителна роля. Когато потребителят е наясно, че цената на виното с произход от някои части на Съюза е обвързана с увеличено вносно мито, това ще има отрицателно въздействие върху цялостния начин на възприемане на ценовия диапазон на вината от Съюза и по този начин ще отклони потребителското търсене към продукти с произход от други места. С оглед на установените в резултат на това пазарни условия и намаляването на общата възвръщаемост за производителите са необходими незабавни мерки за справяне с последиците от вносните мита за всички вина с произход от всички държави членки, не само тези, които са пряко засегнати от вносните мита.

(4)

От гледна точка на стабилността на пазара режимът на вносните мита, наложен от САЩ, не представлява изолирана национална мярка, чиито последици засягат само търговията със САЩ. Случващото се на световния пазар на вино засяга всички участници в него и отделните мерки, предприети от важни икономически фактори като САЩ, имат значителни последици за международната търговия с вино като цяло. Всяка неблагоприятна промяна в условията на някой от основните пазари на местонацначение на виното от Съюза, какъвто пазар е САЩ, неизбежно засяга други пазари, тъй като продуктите, които не могат да бъдат продадени в САЩ поради повишената си цена, трябва да бъдат пренасочени другаде. Следователно потребителите в тези други пазари, които добре познават пазарните условия, ще упражнят допълнителен натиск върху цените и конкуренцията ще бъде още по-ожесточена от обичайното. Поради това е вероятно настоящите вносни мита, наложени от САЩ, да доведат до стагнация в световен мащаб за износа на вино от Съюза. От информацията, получена от представляващите лозаро-винарския сектор, става ясно, че значителни поръчки на френски вина за пазара на САЩ вече са отменени.

(5)

През 2019 г. пазарът на вино в Съюза функционираше при много неблагоприятни условия, докато запасите от вино са на най-високото си равнище от 2009 г. насам. Тази тенденция може да се обясни преди всичко с комбинацията от рекордно високата реколта през 2018 г. и свиващото се потребление на вино в Съюза. Ако вината, които подлежат на вносните мита, наложени от САЩ, не бъдат продадени на експортните пазари извън Съюза, това само ще влоши и задълбочи проблемите на пазара на Съюза. Следва да се отбележи също така, че положението се усложнява и от момента, избран за налагане на вносните мита. Те се прилагат, считано от 18 октомври 2019 г., което е точно в разгара на прибирането на реколтата и производството на вино за 2019 г. и непосредствено преди периода на празниците в края на годината — това са два от най-важните периоди на продажби на вино през годината за лозаро-винарския сектор в Съюза. Предвид това е необходимо да се предприемат незабавни мерки за справяне със ситуацията.

(6)

Сред мерките за подпомагане на лозаро-винарския сектор, посочени в член 43 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, само мярката за популяризиране по член 45, параграф 1, буква б) от същия регламент, е насочена пряко към популяризиране на вината от Съюза в трети държави с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност. През годините тази мярка за популяризиране се оказа особено ефективна за раширяване и консолидиране на пазарите в трети държави. Тя се оказа най-ефективният инструмент за подпомагане на вината от Съюза на пазарите на трети държави чрез повишаване на тяхната репутация и увеличаване на осведомеността за тяхното качество. Международният пазар на вино е световен пазар и всяка операция за популяризиране на виното от Съюза на пазарите на трети държави е от полза за всички вина от Съюза. Така се откриват възможности за операторите, които предстои да навлязат на съответния пазар с други вина от Съюза. Индивидуалните действия за популяризиране имат т. нар. „мултипликационен ефект“ върху продажбите, тъй като те засягат цяла гама от вина или цели винарски региони, не само отделна търговска марка или вид вино. Ето защо от съществено значение е да се продължат и активизират дейностите за популяризиране на всички пазари, както и да се стартират нови, за да се намерят възможности за реализация на вина, които няма да се продават на пазара в САЩ, и да се запази репутацията на вината от Съюза на тези други пазари, а така също и да се противодейства на натиска върху цените.

(7)

Поради това, за да се помогне на операторите да реагират на настоящите извънредни обстоятелства на експортните пазари в целия свят след режима на вносните мита, наложен от САЩ, и да се справят с това непредвидимо и несигурно положение, е целесъобразно да се планира допълнителна гъвкавост при прилагането на мярката за популяризиране по член 45, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013. За целта е необходимо — като извънредна мярка — да се предвиди дерогация от член 45, параграф 3 от посочения регламент и временно да се увеличи максималният размер на участието на Съюза в мерките за популяризиране по член 45, параграф 1, буква б) от посочения регламент от 50 % на 60 % от допустимите разходи.

(8)

Тази мярка е нужна, тъй като за операторите неизбежно ще се наложат допълнителни разходи, произтичащи от необходимостта от пренасочване на действията за популяризиране към други държави или от организирането на ново популяризиране в тях, като всички те ще трябва да бъдат изпълнени спешно, за да се гарантира продажбата на запасите. Увеличаването на 60 % на участието на Съюза за мерки за популяризиране и последващото намаляване на участието за бенефициерите ще им позволи да предприемат по-амбициозни действия и да запазят трудно извоюваните си позиции на чуждестранните пазари. То също така ще предостави стимул за новите оператори да кандидатстват за подпомагане на своите операции по популяризиране при обстоятелства, при които те иначе не биха го направили, ако участието на Съюза си остане 50 %, по-специално що се отнася до операторите, които и преди не са могли да си го позволят. Намаляването на финансовата тежест за тях до 40 % ще им помогне да се справят с въздействието на вносните мита, наложени от САЩ.

(9)

Гъвкавостта, въведена чрез увеличаване на участието на Съюза, представлява форма на финансово подпомагане, което обаче не налага допълнително финансиране от Съюза, тъй като бюджетните ограничения за националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор, определени в приложение VI към Регламент (ЕС) № 1308/2013, продължават да се прилагат. Така държавите членки могат да решат да разпределят по-големи суми за мярката за популяризиране само в рамките на годишния бюджет, предвиден в приложение VI към посочения регламент. Следователно целта на мярката е да се предостави подпомагане на сектора в дадената нестабилна ситуация на пазара, без да е необходимо за това да се мобилизират допълнителни средства. Освен това тази гъвкавост не следва да има отрицателно въздействие върху бюджета, разпределен за други мерки за подпомагане съгласно посочения регламент, тъй като някои от мерките, като преструктурирането и конверсията на лозя, стават все по-малко приложими и за тях са необходими все по-малко бюджетни средства от държавите членки. Освен това статистическите данни за последните години показват неусвояване на максималния бюджет, с който разполага всяка държава членка.

(10)

Вносните мита, наложени от САЩ, и произтичащите от това трудности за търговията с вино от Съюза представляват специфичен проблем по смисъла на член 221 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Този специфичен проблем не може да бъде решен чрез мерки, предприети съгласно член 219 или 220 от същия регламент. От една страна, той не е свързан с вече съществуващи смущения на пазара, тъй като наложените от САЩ вносни мита понастоящем оказват силно въздействие върху репутацията на вината от Съюза и е вероятно да доведат до бързо влошаване на условията на пазара на вино в бъдеще, ако не се предприемат незабавни мерки за разрешаване на възникналото положение. Този специфичен проблем понастоящем не е свързан и с достатъчно конкретна заплаха от смущения на пазара, които е вероятно да продължат да съществуват в сегашната си форма, тъй като се очаква вносните мита от САЩ да се променят във времето, като така вероятно ще окажат допълнително непредвидимо въздействие върху световния пазар на вино. От друга страна, този специфичен проблем не е свързан и с мерките за борба с разпространението на болести по животните или със загубата на доверието на потребителите поради рискове за здравето на хората, животните или растенията, както се изисква в член 220 от посочения регламент.

(11)

Освен това тази мярка, заедно с повишената гъвкавост при прилагането на мярката за популяризиране, посочена в член 45, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013, е част от серия от мерки, чиято цел е да се подпомогнат операторите на равнището на Съюза, засегнати от вносните мита, наложени от САЩ, върху вината от Съюза. Сред тези мерки обаче тази е единствената, предлагаща финансови облекчения, необходими за справяне с положението на операторите, засегнати от вносните мита, наложени от САЩ, което се изразява в загуби на приходи и увеличени разходи, породени от необходимостта те да намерят нови пазари за своите вина.

(12)

Мярката следва да бъде ограничена до строго необходимото за справяне със сегашните извънредни обстоятелства на експортните пазари както по отношение на обхвата ѝ, така и по отношение на срока на прилагането ѝ.

(13)

Участието на Съюза може да бъде предоставено от държавите членки само въз основа на заявление, което е избрано по мярката за популяризиране, предвидена в член 45, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Тя следва да се предостави на всички оператори, избрани по мярката, без значение коя е конкретната категория вино или какъв е произходът на виното от Съюза, като се има предвид фактът, че прилагането на вносните мита от САЩ нанася щети на целия износ на вино от Съюза. В този контекст е необходимо да бъдат приети мерки за подобряване на конкурентоспособността на всички вина от Съюза при износа им. За да се гарантира това, настоящата спешна мярка следва да се прилага за всички бенефициери, независимо от пазарите, към които са насочени техните операции. Тя следва също така да бъде предлагана и на операторите, които възнамеряват да насочат усилията си към пазара на САЩ, но също така и на операторите, които ще насочат усилията си към пазара на трета държава при сегашните условия, наблюдавани на световния пазар на вино. Освен това би било много трудно в рамките на една операция за популяризиране да се отделят действията, отнасящи се до тихите вина, от действията, отнасящи се до други вина, тъй като операциите за популяризиране обикновено са предназначени за насърчаване на цяла гама продукти, а не само на конкретна категория. Много кампании за популяризиране се отнасят до всички вина от даден регион или до широка гама от вина, продавани от даден оператор. Разделянето на действията, отнасящи се до други вина, от действията, отнасящи се до тихи вина, в рамките на една кампания за популяризиране, би представлявало голяма административна тежест и би подкопало положителните ефекти от операциите за популяризиране.

(14)

Спешната мярка следва да се ограничи до период от максимум 12 месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Този период е необходим, за да се даде възможност за подготвянето на кампании за популяризиране. Процесът включва няколко административни стъпки, като например промени в националните програми за подпомагане, подготовка и оповестяване на покани за представяне на предложения, подбор на заявления и сключване на договори — процес, който обикновено продължава повече от 6 месеца. Следователно, за да бъде дерогацията ефективно приложена, срокът ѝ следва да бъде 12 месеца. Заявленията, подбрани след 12-месечния период, не следва да се ползват от увеличението на участието на Съюза.

(15)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

На 2 октомври 2019 г. Световната търговска организация (СТО) издаде арбитражното решение за Европейските общности и някои държави членки — мерки, засягащи търговията с големи граждански въздухоплавателни средства, WT/DS316/ARB. С арбитражното решение на Съединените американски щати (САЩ) се дава възможност да поискат, в отговор на субсидиите от Съюза за „Еърбъс“, налагане на ответни мерки в размер на не повече от 7,5 млрд. щатски долара годишно. На 18 октомври 2019 г. САЩ наложиха адвалорно вносно мито в размер на 25 % върху някои продукти, сред които тихи вина, изнасяни за САЩ от Германия, Испания, Франция и Обединеното кралство. Тази извънредна, несправедлива и непредвидима ситуация оказва сериозно вредно въздействие върху световната търговия с всички видове вина от Съюза. САЩ обяви освен това, че възнамерява да наложи 100 % адвалорно вносно мито върху френските пенливи вина в отговор на френския данък върху цифровите услуги (данък GAFA).

(2)

Наложените от САЩ вносни мита оказват пряко сериозно въздействие върху търговията с вина от Съюза на пазара на САЩ, който е най-големият пазар за износ на селскостопански продукти на Съюза, и по-конкретно на вина, от гледна точка както на стойността, така и на обема на износа. През 2018 г. износът на вина от Съюза за САЩ възлиза на 6,5 млн. хектолитра на стойност 4 млрд. евро. Делът на износа за САЩ обикновено е между 30 и 40 % от стойността на световния износ на вино от Съюза.

(3)

Последиците от увеличените вносни мита, наложени от САЩ, засягат неблагоприятно всички вина от Съюза, а не само тихите вина с произход от четирите държави членки, спрямо които се прилагат по-високите вносни мита. В резултат на това са ощетени репутацията и търговията с всички видове вина от Съюза, присъстващи на пазара на САЩ. Репутацията на виното се определя не само от неговите качества, но и от неговата цена и оценката за съотношението цена/качество. Това се отнася в особено голяма степен за вината от ниския и средния ценови клас, които в абсолютно изражение са засегнати от 25-процентното вносно мито в по-голяма степен, отколкото по-скъпите вина, купувани от познавачите, за които по-високата цена няма възпиращ ефект. На пазара на САЩ вината от Съюза се конкурират с вина от други региони, като например Южна Америка, Австралия или Южна Африка. На фона на тази ожесточена конкуренция има голямо значение начинът, по който се възприема общото ценово равнище на вината. Когато потребителят е наясно, че цената на виното от определени региони в Съюза се облага с по-високо вносно мито, това ще окаже отрицателно въздействие върху цялостното усещане за ценовото равнище на вината от Съюза и ще отклони потребителското търсене към продукти с друг произход. Поради така оформилите се пазарни условия и намалената обща възвръщаемост за производителите, са нужни незабавни мерки за преодоляване на последиците от наложените вносни мита, които да обхванат всички вина с произход от всички държави членки, а не само от държавите, пряко засегнати от митата.

(4)

От гледна точка на пазарната стабилност наложеният от САЩ режим на вносни мита не е изолирана национална мярка, чиито последици засягат единствено търговията със САЩ. Световният пазар на вина е един глобален пазар, на който действията на отделни участници със съществено икономическо значение, като например САЩ, пораждат мащабни последици за международната търговия на вина в нейната цялост. Всяка неблагоприятна промяна в условията на основен за вината от Съюза пазар, какъвто е САЩ, неминуемо засяга и други пазари, тъй като продуктите, които не могат да бъдат продавани в САЩ поради завишената им цена, трябва да се пренасочат другаде. Същевременно потребителите на тези други пазари, тъй като са наясно с пазарните условия, ще оказват допълнителен натиск върху цените, а конкуренцията на свой ред ще бъде по-ожесточена от обичайното. Поради това е вероятно настоящите вносни мита, наложени от САЩ, да доведат до стагнация в световен мащаб за износа на вина от Съюза. Участниците в лозаро-винарския сектор съобщават, че големи поръчки на френски вина за пазара на САЩ вече са отменени.

(5)

През 2019 г. условията на пазара на вина в Съюза бяха влошени, а равнището на запасите беше най-високото от 2009 г. насам. Това се дължи преди всичко на комбинацията от рекордно високата реколта през 2018 г. и свиването на потреблението на вино в Съюза. Ако засегнатите от вносните мита на САЩ вина не бъдат продадени на експортните пазари извън Съюза, това допълнително ще задълбочи сериозността на положението на пазара на Съюза. Критичността на ситуацията се утежнява и поради момента на прилагане на вносните мита. Митата започнаха да се прилагат от 18 октомври 2019 г., което съвпадна с разгара на прибирането реколтата и производствената кампания през 2019 г., както и с периода преди празниците в края на годината — два от най-важните периоди през годината за продажбите в лозаро-винарския сектор в Съюза. На фона на всичко гореизложено са необходими незабавни мерки за преодоляване на създалата се ситуация.

(6)

Сред мерките за подпомагане на лозаро-винарския сектор, предвидени в член 43 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, единствено мярката за популяризиране по член 45, параграф 1, буква б) от посочения регламент е насочена пряко към популяризиране на вината от Съюза в трети държави с цел подобряване на тяхната конкурентоспособност. През годините мярката за популяризиране се оказа особено ефективна за навлизането на пазарите в трети страни и затвърждаването на пазарните позиции. Тя се утвърди като най-ефективният инструмент за подкрепа на вината от Съюза на пазарите на трети държави чрез подобряване на репутацията им и популяризиране на техните качества. Международният пазар на вина е световен пазар и всяка операция за популяризиране на вината от Съюза на пазарите на трети държави е от полза за всички вина от Съюза. Така се разкриват възможности за операторите, които впоследствие ще навлязат на съответния пазар с други вина от Съюза. Индивидуалните операции за популяризиране имат т.нар. „мултипликационен ефект“ върху продажбите, тъй като обхващат цели гами вина или лозаро-винарски региони, а не само отделна търговска марка или вид вино. Поради това е от съществено значение операциите за популяризиране да продължат да се провеждат и да се активизират на всички пазари, като същевременно се въвеждат и нови операции, за да се осигури реализация на вината, които няма да се продават на пазара в САЩ, и да се запази репутацията на вината от Съюза на другите пазари, а така също и да се противодейства на ценовия натиск.

(7)

За да се помогне на операторите да реагират на извънредните обстоятелства, създали се понастоящем на експортните пазари в целия свят след наложения от САЩ режим на вносни мита, както и да се преодолее тази непредвидима и несигурна ситуация, е целесъобразно да се разреши допълнителна гъвкавост при прилагането на мярката за популяризиране по член 45, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 чрез дерогация от някои разпоредби, предвидени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1150 на Комисията (2).

(8)

В член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1150 се посочва, че промените в приложимите програми за подпомагане, както е предвидено в член 41, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, се подават максимум два пъти на финансова година. За да могат държавите членки да адаптират бързо националните програми за подпомагане и да гарантират правна сигурност при прилагането на тези изменения, е целесъобразно да се разреши тези промени да могат да се подават повече от два пъти на финансова година. При такива извънредни обстоятелства държавите членки трябва да могат да реагират бързо и при необходимост да подават промени на мярката за популяризиране възможно най-рано. Тази гъвкавост би позволила на държавите членки да оптимизират вече съществуващите мерки, да подават повече искания за подпомагане и по-често да въвеждат корекции в зависимост от пазарната ситуация. Освен това така ще се даде възможност на държавите членки, които не са включили мярката за популяризиране в националната си програма за подпомагане, да направят това непосредствено след влизането в сила на настоящия регламент, вместо да чакат следващия краен срок за внасяне на изменения. Тази гъвкавост по отношение на мярката за популяризиране ще осигури допълнителни възможности за операторите, включително новите оператори, да подават заявления за подпомагане с цел популяризиране. Целта е да се облекчи положението в лозаро-винарския сектор и да се осигури необходимата гъвкавост с оглед намиране на възможности за реализация на други международни пазари, освен САЩ.

(9)

Поради това е необходимо да се въведе дерогация от член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1150.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари,

(1)

Решение за изпълнение (ЕС) 2020/47 на Комисията (3) бе прието след появата на огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в стопанства в Полша, Словакия, Унгария и Румъния, в които се отглеждат домашни птици, и след създаването на предпазни и надзорни зони от посочените държави членки в съответствие с Директива 2005/94/ЕО на Съвета (4).

(2)

В Решение за изпълнение (ЕС) 2020/47 се предвижда, че предпазните и надзорните зони, създадени от държавите членки, включени в приложението към посоченото решение за изпълнение в съответствие с Директива 2005/94/ЕО, трябва да включват най-малко областите, посочени като предпазни и надзорни зони в същото приложение.

(3)

Приложението към Решение за изпълнение 2020/47 бе неотдавна изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/114 на Комисията (5) след случаи на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 при домашни птици в Полша, Унгария, Словакия, Чехия и Румъния, които трябваше да бъдат отразени в посоченото приложение.

(4)

След датата на приемане на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/114 Полша уведоми Комисията за нови огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в стопанства, в които се отглеждат домашни птици, в областите Szamotulski, Ostrowski и Iławski.

(5)

Освен това Словакия уведоми Комисията за появата на ново огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в едно стопанство, в което се отглеждат домашни птици, в област Čadca.

(6)

Новите огнища в Полша и Словакия са извън областите, понастоящем изброени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2020/47, и компетентните органи в тези държави членки предприеха необходимите мерки съгласно изискванията в Директива 2005/94/ЕО, в т.ч. създаване на предпазни и надзорни зони около установените нови огнища.

(7)

Комисията разгледа мерките, предприети от Полша и Словакия в съответствие с Директива 2005/94/ЕО, и се увери, че границите на предпазните и надзорните зони, създадени от компетентните органи на съответните държави членки, са на достатъчно разстояние от стопанствата, в които са потвърдени огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8.

(8)

С цел да се предотвратят излишни затруднения за търговията в рамките на Съюза и да се избегне налагането на необосновани пречки пред търговията от страна на трети държави, е необходимо на равнището на Съюза и в сътрудничество с Полша и Словакия, спешно да се опишат новите предпазни и надзорни зони, създадени от посочените държави членки в съответствие с Директива 2005/94/ЕО. Поради това предпазните и надзорните зони, изброени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2020/47 за Полша и Словакия, следва да бъдат изменени.

(9)

Приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2020/47 следва да бъде съответно изменено с цел да се актуализира въведената регионализация на равнището на Съюза, като бъдат включени новите предпазни и надзорни зони, създадени от Полша и Словакия в съответствие с Директива 2005/94/ЕО, и бъде посочен срокът на приложимите в тях ограничения.

(10)

Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2020/47 следва да бъде съответно изменено.

(11)

Предвид неотложността на епидемиологичната обстановка в Съюза по отношение на разпространението на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N8, е важно измененията с настоящото решение на приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2020/47 да породят действие възможно най-скоро.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,