ISSN 1977-0618 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
L 320 |
|
![]() |
||
Издание на български език |
Законодателство |
Година 62 |
|
|
Поправки |
|
|
* |
|
|
|
(1) текст от значение за ЕИП. |
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
I Законодателни актове
РЕГЛАМЕНТИ
11.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 320/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2115 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 27 ноември 2019 година
за изменение на Директива 2014/65/ЕС и на регламенти (ЕС) № 596/2014 и (ЕС) 2017/1129 във връзка с насърчаването на използването на пазарите за растеж на МСП
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) |
Инициативата за съюз на капиталовите пазари има за цел да намали зависимостта от банковото кредитиране, да диверсифицира пазарните източници на финансиране за всички малки и средни предприятия (МСП) и да насърчи емитирането на облигации и акции от МСП на публичните пазари. Дружествата, установени в Съюза, които желаят да набират капитал на местата на търговия, са изправени пред високи еднократни и текущи разходи за оповестяване и за спазване на нормативната уредба, което може да ги демотивира да се регистрират за публична търговия на местата на търговия в Съюза. Освен това акциите, емитирани от МСП на местата на търговия в Съюза, често са с по-ниски нива на ликвидност и по-висока волатилност, което увеличава цената на капитала и прави този източник на финансиране прекалено обременителен. Ето защо е особено важно наличието на хоризонтална политика на Съюза за МСП в това отношение. Необходимо е тази политика да бъде приобщаваща, последователна и ефективна и да е съобразена с различните МСП и различните им потребности. |
(2) |
С Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) бе създаден нов тип места на търговия — пазари за растеж на МСП, които са подкатегория многостранна система за търговия (МСТ) — за да се улесни достъпът до капитали за МСП и да им се даде възможността да растат, както и за да се улесни по-нататъшното развитие на специализирани пазари, които да посрещнат нуждите на МСП, които са емитенти на тези пазари и имат потенциал за растеж. В Директива 2014/65/ЕС също така се предвижда, че „[в]ниманието следва да бъде насочено към начина, по който бъдещото регулиране следва допълнително да стимулира и насърчи използването на този пазар, така че да се засили неговата привлекателност за инвеститорите и да се осигури намаляване на административните тежести и да се предоставят допълнителни стимули за МСП да получат достъп до капиталовите пазари чрез пазари за растеж на МСП“. В своето становище по предложението на Комисията за настоящия регламент за изменение Европейският икономически и социален комитет отново подчерта, че недостатъчната комуникация и бюрократичният подход създават значителни пречки и че трябва да бъдат полагани много повече усилия за преодоляването на тези пречки. В допълнение той посочи, че комуникацията следва да бъде насочена към най-ниското ниво във веригата — самите МСП — като се осигури участието, наред с другото, на сдруженията на МСП, социалните партньори и търговските палати. |
(3) |
Беше отбелязано обаче, че емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазар за растеж на МСП, се ползват от сравнително малко регулаторни облекчения в сравнение с емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на други МСТ или регулирани пазари. Повечето от задълженията, установени в Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (4), се прилагат по еднакъв начин за всички емитенти, независимо от техния размер или мястото на търговия, на което са допуснати до търговия техните финансови инструменти. Това слабо разграничаване между емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите за растеж на МСП, и тези на други МСТ възпира МСТ при предприемането на действия за регистрация като пазар за растеж на МСП, което се доказва от ниската степен на използване на означението „пазар за растеж на МСП“ към настоящия момент. Следователно е необходимо да се въведат допълнителни пропорционални облекчения с цел насърчаване в подходяща степен на използването на пазарите за растеж на МСП. Използването на пазарите за растеж на МСП следва активно да се насърчава. Много МСП все още не знаят за съществуването на пазарите за растеж на МСП като нов вид места на търговия. |
(4) |
Привлекателността на пазарите за растеж на МСП следва да бъде повишена чрез допълнително намаляване на разходите за спазване на нормативната уредба и облекчаване на административната тежест за емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите за растеж на МСП. За да се поддържат най-високи стандарти на спазване на нормативната уредба на регулираните пазари, мерките, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат ограничени до дружества, допуснати до търговия на пазари за растеж на МСП, независимо от факта, че не всички МСП са допуснати до търговия на пазари за растеж на МСП и не всички дружества, допуснати до търговия на пазари за растеж на МСП, са МСП. Съгласно Директива 2014/65/ЕС е възможно до 50 % от емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите за растеж на МСП, да не бъдат МСП, за да се поддържа рентабилността на бизнес модела на пазарите за растеж на МСП посредством, наред с другото, ликвидността на ценните книжа на дружества, които не са МСП. Предвид рисковете, свързани с прилагането на различен набор от правила за емитентите, допуснати до търговия на места на търговия от една и съща категория, а именно пазарите за растеж на МСП, мерките, предвидени в настоящия регламент, не следва да се ограничават само до емитенти, които са МСП. От съображения за последователност в подхода спрямо емитентите и яснота за инвеститорите намаляването на разходите за спазване на нормативната уредба и облекчаването на административната тежест следва да се прилагат за всички емитенти на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите за растеж на МСП, независимо от тяхната пазарна капитализация. |
(5) |
Доколко даден пазар за растеж на МСП е успешен не следва да се определя само от броя на дружествата, допуснати до търговия на този пазар, а по-скоро от темпа на растеж, постигнат от тези дружества. Необходимо е да има по-ясна насоченост към МСП — крайните бенефициери на настоящия регламент — и към техните потребности. От решаващо значение в този процес е административното опростяване, но е необходимо да се предприемат и други мерки. Необходимо е да се положат усилия за подобряване на пряко достъпната за МСП информация във връзка с наличните за тях възможности за финансиране, за да се насърчи развитието им. Регулаторните облекчения следва да се прилагат в полза на онези по-малки дружества, които имат потенциал за растеж. |
(6) |
Съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014 незаконното разкриване на вътрешна информация възниква, когато дадено лице разполага с такава информация и я разкрива на кое да е друго лице, освен когато разкриването е извършено при обичайното упражняване на дейност, професия или служебни задължения. Съгласно член 11, параграф 4 от посочения регламент разкриването на вътрешна информация в хода на пазарно проучване се счита за извършено в рамките на обичайното упражняване на дейността, професията или служебните задължения на лицето, при условие че се спазват определени процедури, установени от режима за пазарно проучване. Пазарно проучване представлява съобщаването на информация на един или повече потенциални инвеститори преди обявяването на сделката, за да се оцени интересът на потенциалните инвеститори към евентуалната сделка и условията, свързани с нея, като например нейният евентуален размер или цена. По време на фазата на договаряне на публично предлагане на ценни книжа на квалифицирани инвеститори (частно пласиране) емитентите провеждат обсъждания с ограничен брой потенциални квалифицирани инвеститори съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета (5) и договарят всички договорни условия на сделката с тези квалифицирани инвеститори. Съобщаването на информация по време на тази фаза на договаряне има за цел оформянето и завършването на сделката като цяло, а не оценяването на интереса на потенциалните инвеститори към сделка с предварително определени параметри. Режимът за пазарно проучване по отношение на частното пласиране на облигации може понякога да бъде обременителен и да възпре както емитентите, така и инвеститорите да започнат обсъждания за подобни сделки. За да се повиши привлекателността на частните емисии на облигации, разкриването на вътрешна информация на квалифицирани инвеститори за целите на такива сделки следва да се счита за извършено при обичайното упражняване на дейност, професия или служебни задължения и следва да бъде изключено от обхвата на режима за пазарно проучване, при условие че е сключено подходящо споразумение за неразкриване на информация. |
(7) |
Известна ликвидност на акциите на емитента може да се постигне чрез механизми за осигуряване на ликвидност, като например споразумения за маркет-мейкинг или договори за осигуряване на ликвидност. Споразумението за маркет-мейкинг включва договор между пазарния оператор и трето лице, което се задължава да поддържа ликвидността на определени акции, като в замяна на това получава отстъпки по таксите за търговия. Договорът за осигуряване на ликвидност включва договор между емитент и трето лице, което се задължава да осигури ликвидност на акциите на емитента, като действа от негово име. За да се гарантира напълно запазването на целостта на пазара, договорите за осигуряване на ликвидност следва да бъдат достъпни за всички емитенти на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите за растеж на МСП в рамките на Съюза, при спазването на определени условия. Не всички компетентни органи са установили приети пазарни практики в съответствие с Регламент (ЕС) № 596/2014 във връзка с договорите за осигуряване на ликвидност, което означава, че не всички емитенти на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите за растеж на МСП в Съюза, понастоящем разполагат с достъп до схеми за ликвидност. Липсата на схеми за ликвидност може да бъде пречка за ефективното развитие на пазарите за растеж на МСП. Поради това е необходимо да се установи рамка на Съюза, която да позволи на емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите за растеж на МСП, да сключват договор за осигуряване на ликвидност с доставчик на ликвидност, ако липсват приети пазарни практики, установени на национално равнище. Съгласно тази рамка на Съюза лице, което сключва договор за осигуряване на ликвидност с доставчик на ликвидност, няма да се счита за участващо в манипулиране на пазара. От съществено значение обаче е предложената рамка на Съюза за договорите за осигуряване на ликвидност на пазарите за растеж на МСП да не заменя, а по-скоро да допълва съществуващите или бъдещите приети национални пазарни практики. От съществено значение е също така компетентните органи да запазят възможността да установяват приети пазарни практики по отношение на договорите за осигуряване на ликвидност, за да приспособят техните условия към местните особености или за да разширят обхвата на тези споразумения, така че да включва неликвидни ценни книжа, различни от акции, допуснати до търговия на местата на търговия. |
(8) |
За да се осигури последователност при хармонизирането на предложената рамка на Съюза относно договорите за осигуряване на ликвидност Комисията следва да приемe регулаторни технически стандарти, съдържащи образеца, който да се използва за целите на тези договори, като тези стандарти се разработват от Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6), чрез делегирани актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. |
(9) |
Съгласно член 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 596/2014 емитентите могат да решат да забавят разкриването на вътрешна информация пред обществеността, ако има вероятност да бъдат увредени законни интереси на емитентите, ако няма вероятност забавянето да подведе обществеността и ако емитентите могат да гарантират поверителността на информацията. От емитентите обаче се изисква да уведомят компетентния орган за това и да дадат писмено обяснение на обосновката в подкрепа на решението. Когато задължението за уведомяване е наложено на емитенти, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия само на пазар за растеж на МСП, това може да бъде обременително. Облекчено изискване за такива емитенти, съгласно което от тях се изисква да предоставят обяснение на причините за отлагането само при поискване от компетентния орган, би намалило административната тежест за емитентите, без да оказва значително въздействие върху способността на компетентния орган да наблюдава разкриването на вътрешна информация, при условие че компетентният орган продължи да бъде уведомяван за решението за отлагане и че може да започне разследване, ако има съмнения във връзка с това решение. |
(10) |
Съществуващото понастоящем по-малко строго изискване за емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на пазар за растеж на МСП, да представят, в съответствие с член 18, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 596/2014, списък на лицата с достъп до вътрешна информация само при поискване от компетентния орган има ограничено практическо въздействие, тъй като за тези емитенти продължава да се прилагат изисквания за текущ контрол на лицата, които се определят като лица с достъп до вътрешна информация в контекста на текущи проекти. Поради това съществуващото изискване следва да бъде заменено от възможността емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на пазар за растеж на МСП, да поддържат само списък на лицата, които имат редовен достъп до вътрешна информация при обичайното упражняване на служебните си задължения, като например директори, членове на управителните органи или щатни съветници. За емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на пазар за растеж на МСП, би било също така обременително да актуализират бързо пълния списък на лицата с достъп до вътрешна информация по начина, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/347 на Комисията (7). Тъй като някои държави членки обаче считат, че списъците на лицата с достъп до вътрешна информация са важни за осигуряване на висока степен на цялост на пазара, на държавите членки следва да бъде предоставена възможността да въведат изискване емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на пазар за растеж на МСП, да предоставят по-подробни списъци на лицата с достъп до вътрешна информация, които включват всички лица с достъп до вътрешна информация. Предвид необходимостта да се гарантира пропорционалност на административната тежест за МСП тези по-подробни списъци следва все пак да представляват по-малка административна тежест в сравнение с пълните списъци на лицата с достъп до вътрешна информация. |
(11) |
От съществено значение е да се поясни, че задължението за изготвяне на списъци на лицата с достъп до вътрешна информация е както на емитентите, така и на всяко лице, което действа от тяхно име или за тяхна сметка. Следва да бъдат изяснени отговорностите на всяко лице, което действа от името или за сметка на емитент във връзка с изготвянето на списъци на лицата с достъп до вътрешна информация, с цел да се избегне различното тълкуване и практики в Съюза. Относимите разпоредби на Регламент (ЕС) № 596/2014 следва да бъдат съответно изменени. |
(12) |
Съгласно член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 596/2014 от емитентите и участниците на пазара на квоти за емисии се изисква да разкриват информация относно сделките, сключени от лица, които изпълняват ръководни функции, и от тясно свързаните с тях лица, в рамките на три работни дни след сделката. Същият краен срок се прилага за задължението на лица, които изпълняват ръководни функции, и на тясно свързаните с тях лица да уведомяват емитента или участника на пазара на квоти за емисии за своите сделки. Когато емитентите или участниците на пазара на квоти за емисии са уведомени със закъснение от лицата, които изпълняват ръководни функции, и тясно свързаните с тях лица за техните сделки, тези емитенти или участници на пазара на квоти за емисии срещат технически трудности при спазването на тридневния срок, което може да породи проблеми, свързани с отговорността. Поради това на емитентите и участниците на пазара на квоти за емисии следва да бъде разрешено да оповестяват сделки в рамките на два работни дни от получаване на уведомлението за тези сделки от страна на лицата, които изпълняват ръководни функции, или от тясно свързаните с тях лица. |
(13) |
Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129 при определени условия от емитента не се изисква да публикува проспект в случай на ценни книжа, които се предлагат във връзка с търгово предложение посредством предложение за размяна, както и в случай на ценни книжа, които се предлагат, разпределят или предстои да бъдат разпределени във връзка със сливане или разделяне. Вместо това на разположение на обществеността се предоставя документ, в който се съдържа минимална информация, описваща сделката и нейното отражение върху емитента. В правото на Съюза няма предвидено изискване за преглед или одобрение преди публикацията на този документ от страна на национален компетентен орган и съдържанието му е по-ограничено в сравнение с проспекта. Непредвидена последица от това освобождаване е, че при някои обстоятелства дружество, което не е допуснато до търговия на регулиран пазар, може да осъществи първоначалното допускане до търговия на ценните си книжа на регулиран пазар, без да изготвя проспект. Това лишава инвеститорите от полезната информация, съдържаща се в проспекта, като същевременно избягват прегледа от националния компетентен орган на информацията, предоставена на пазара. Поради това е целесъобразно да се въведе изискване за публикуване на проспект от страна на дружества, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар, които искат да бъдат допуснати до търговия на регулиран пазар след предложение за размяна, сливане или разделяне. |
(14) |
Член 14 от Регламент (ЕС) 2017/1129 понастоящем не допуска използването на опростен проспект за емитенти, чиито дялови ценни книжа са били постоянно допускани до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж на МСП в продължение на най-малко последните 18 месеца, и които искат да емитират ценни книжа, даващи достъп до дялови ценни книжа, които могат да бъдат заменени с дялови ценни книжа, които са били емитирани преди това. Във връзка с това член 14 от посочения регламент следва да бъде изменен, за да се допусне такива емитенти да използват опростен проспект. |
(15) |
Пазарите за растеж на МСП не следва да се възприемат като последен етап в растежа на емитентите и следва да дават възможност на успешно развиващите се дружества да растат и впоследствие да се прехвърлят на регулираните пазари, за да се възползват от по-висока ликвидност и по-голям брой инвеститори. За да се улесни прехвърлянето от пазар за растеж на МСП към регулиран пазар, разрастващите се дружества следва да могат да прилагат опростения режим на оповестяване, предвиден в член 14 от Регламент (ЕС) 2017/1129, за допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа, които могат да бъдат заменени с ценни книжа, които са били емитирани преди това, при условие че тези дружества са предлагали публично ценни книжа, които са били постоянно допускани до търговия на пазар за растеж на МСП в продължение на най-малко две години и са изпълнявали изцяло задълженията за предоставяне на информация и оповестяване през целия период. Двугодишният срок следва да даде възможност на емитентите да придобият достатъчно опит и да предоставят на пазара информация относно финансовото си състояние и изискванията за предоставяне на информация съгласно Директива 2014/65/ЕС. |
(16) |
Съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (8) емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазари за растеж на МСП, не са задължени да публикуват своите финансови отчети в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане. За да се избегне обаче отклоняването от стандартите на регулираните пазари, емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазари за растеж на МСП, които желаят да използват опростения режим на оповестяване, предвиден в член 14 от Регламент (ЕС) 2017/1129, за допускане на техните ценни книжа до търговия на регулиран пазар, следва независимо от това да изготвят своите най-актуални финансови отчети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002, включително сравнителната информация за предходната година, при условие че от тях ще се изисква да изготвят консолидирани счетоводни отчети в резултат на прилагането на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9) след допускането на техните финансови инструменти до търговия на регулиран пазар. Когато прилагането на посочената директива не изисква от емитентите да изготвят такива счетоводни отчети, те следва да спазват националното право на държавата членка, в която са учредени. |
(17) |
Целта на настоящия регламент е съобразена с целите на проспекта на ЕС за растеж, предвиден в член 15 от Регламент (ЕС) 2017/1129. Проспектът на ЕС за растеж е кратък и следователно икономичен за изготвяне, което намалява разходите на МСП. МСП следва да могат да изберат да използват проспекта на ЕС за растеж. Съществуващото определение за МСП в Регламент (ЕС) 2017/1129 може да бъде прекалено ограничително, особено за емитентите, които кандидатстват за допускане до търговия на пазар за растеж на МСП и които са по-големи от традиционните МСП. В резултат на това по отношение на публичните предлагания, следвани непосредствено от първоначално допускане до търговия на пазар за растеж на МСП, по-малките емитенти няма да са в състояние да използват проспекта на ЕС за растеж, дори ако тяхната пазарна капитализация след първоначалното им допускане до търговия е по-ниска от 200 000 000 EUR. Следователно Регламент (ЕС) 2017/1129 следва да бъде изменен, за да се позволи на емитентите, които кандидатстват за първоначално публично предлагане с ориентировъчна пазарна капитализация под 200 000 000 EUR, да изготвят проспект на ЕС за растеж. |
(18) |
Предвид значението на МСП за функционирането на икономиката на Съюза, специално внимание следва да се отдели на въздействието на правото на Съюза в областта на финансовите услуги върху финансирането на МСП. За тази цел Комисията следва при прегледа на правни актове, засягащи финансирането на МСП, които са допуснати до търговия на регулиран пазар, и такива, които не са, да анализира регулаторните и административните пречки, включително във връзка с научните изследвания, които ограничават или възпрепятстват инвестициите в МСП. При тази своя дейност Комисията следва да оцени развитието на капиталовите потоци към МСП и да се стреми да създаде благоприятна регулаторна среда за насърчаване на финансирането на МСП. |
(19) |
Поради това Директива 2014/65/ЕС и регламенти (ЕС) № 596/2014 и (ЕС) 2017/1129 следва да бъдат съответно изменени. |
(20) |
Настоящият регламент следва да се прилага от 31 декември 2019 г. Член 1 обаче следва да се прилага от 1 януари 2021 г., |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения на Регламент (ЕС) № 596/2014
Регламент (ЕС) № 596/2014 се изменя, както следва:
1) |
В член 11 се вмъква следният параграф: „1а. Когато предлагането на ценни книжа е предназначено единствено за квалифицирани инвеститори съгласно определението в член 2, буква д) от Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета (*1), съобщаването на информация на тези квалифицирани инвеститори за целите на договарянето на договорните условия за тяхното участие в емитирането на облигации от емитент, който има финансови инструменти, които са допуснати до търговия на място на търговия, или от всяко лице, действащо от негово име или за негова сметка, не представлява пазарно проучване. Счита се, че съобщаването на тази информация е извършено при обичайното упражняване на дейност, професия или служебни задължения съгласно член 10, параграф 1 от настоящия регламент и следователно не представлява незаконно разкриване на вътрешна информация. Емитентът или лицето, действащо от негово име или за негова сметка, гарантира, че квалифицираните инвеститори, които получават информацията, са запознати със и писмено приемат произтичащите правни и регулаторни задължения и са запознати със санкциите, приложими при злоупотреба с вътрешна информация и незаконно разкриване на вътрешна информация. (*1) Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).“" |
2) |
В член 13 се добавят следните параграфи: „12. Без да се засягат приетите пазарни практики, установени в съответствие с параграфи 1—11 от настоящия член, емитент на финансови инструменти, допуснати до търговия на пазар за растеж на МСП, може да сключи договор за осигуряване на ликвидност за своите акции, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:
Емитентът, посочен в първа алинея от настоящия параграф, трябва да може да докаже по всяко време, че продължава да изпълнява условията, при които е сключен договорът. При поискване от страна на съответните компетентни органи емитентът и пазарният оператор или инвестиционният посредник, който организира пазара за растеж на МСП, предоставят на тези органи копие от договора за осигуряване на ликвидност. 13. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за изготвяне на образец на договор, който да бъде използван за целите на сключването на договор за осигуряване на ликвидност съгласно параграф 12, за да се гарантира съответствието с критериите, установени в параграф 2, включително по отношение на прозрачността и резултатите от осигуряването на ликвидност. ЕОЦКП представя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до 1 септември 2020 г. На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. (*2) Делегиран регламент (ЕС) 2016/908 на Комисията от 26 февруари 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на регулаторни технически стандарти относно критериите, процедурата и изискванията за установяване на приета пазарна практика, както и относно изискванията за нейното запазване, прекратяване или за изменение на условията за приемането ѝ (ОВ L 153, 10.6.2016 г., стр. 3).“" |
3) |
В член 17, параграф 4 се добавя следната алинея: „Чрез дерогация от трета алинея от настоящия параграф, емитент, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия единствено на пазар за растеж на МСП, предоставя на посочения в параграф 3 компетентен орган писмено обяснение само при поискване. Ако емитентът е в състояние да обоснове своето решение за забавяне, от него не се изисква да съхранява запис за обяснението.“ |
4) |
Член 18 се изменя, както следва:
|
5) |
В член 19, параграф 3 първа алинея се заменя със следното: „3. Емитентът или участникът на пазара на квоти за емисии оповестяват публично информацията, съдържаща се в уведомлението, посочено в параграф 1, в срок от два работни дни от получаването му.“ |
6) |
Член 35, параграф 2 се заменя със следното: „2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 6, параграфи 5 и 6, член 12, параграф 5, член 17, параграф 2, трета алинея, член 17, параграф 3, член 19, параграфи 13 и 14 и член 38, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 31 декември 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.“ |
Член 2
Изменения на Регламент (ЕС) 2017/1129
Регламент (ЕС) 2017/1129 се изменя, както следва:
1) |
В член 1 се вмъкват следните параграфи: „6а. Освобождаванията, посочени в параграф 4, буква е) и параграф 5, буква д), се прилагат само за дялови ценни книжа и само в следните случаи:
6б. Освобождаванията, посочени в параграф 4, буква ж) и параграф 5, буква е), се прилагат само за дялови ценни книжа, по отношение на които сделката не се счита за сделка по обратно придобиване по смисъла на точка Б19 от МСФО 3, „Бизнес комбинации“, и само в следните случаи:
(*3) Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1)." (*4) Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12).“" |
2) |
Член 14 се изменя, както следва:
|
3) |
В член 15, параграф 1 първа алинея се вмъква следната буква:
|
4) |
В приложение V точка II се заменя със следното:
|
Член 3
Изменение на Директива 2014/65/ЕС
В член 33 от Директива 2014/65/ЕС се добавя следният параграф:
„9. До 1 юли 2020 г. Комисията създава експертна група на участниците, която да наблюдава функционирането и постиженията на пазарите за растеж на МСП. До 1 юли 2021 г. експертната група на участниците публикува доклад за своите заключения.“
Член 4
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 31 декември 2019 г. Член 1 обаче се прилага от 1 януари 2021 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Страсбург на 27 ноември 2019 година.
За Европейския парламент
Председател
D. M. SASSOLI
За Съвета
Председател
T. TUPPURAINEN
(1) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 79.
(2) Позиция на Европейския парламент от 18 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2019 г.
(3) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(4) Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).
(5) Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).
(6) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).
(7) Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/347 на Комисията от 10 март 2016 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на точния формат на списъците на лицата с достъп до вътрешна информация и за актуализиране на списъците на лицата с достъп до вътрешна информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 65, 11.3.2016 г., стр. 49).
(8) Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).
(9) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
II Незаконодателни актове
РЕГЛАМЕНТИ
11.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 320/11 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2116 НА КОМИСИЯТА
от 28 ноември 2019 година
за определяне на среднопретеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1979
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (1), и по-специално член 6д, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1) |
По силата на Регламент (ЕС) № 531/2012, от 15 юни 2017 г. местните доставчици не налагат никаква надценка, в допълнение към националната цена на дребно, на роуминг клиенти в която и да е държава членка за входящо регулирано роуминг повикване, което е в разрешените лимити по политиката за справедливо ползване. |
(2) |
Регламент (ЕС) № 531/2012 ограничава надценката, прилагана за входящи регулирани роуминг повиквания, до среднопретеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза. |
(3) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1979 на Комисията (2) бе определена, въз основа на данните от 1 юли 2018 г., среднопретеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза, която да се прилага през 2019 г. |
(4) |
Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения предостави на Комисията актуализирана информация, събрана от националните регулаторни органи на държавите членки, относно наложените от тях, в съответствие с членове 7 и 16 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и с член 13 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), максимални цени за терминиране в мобилни мрежи — за всеки национален пазар на едро за терминиране на гласови повиквания в отделни мобилни мрежи, и относно общия брой на абонатите в държавите членки. |
(5) |
В съответствие с Регламент (ЕС) № 531/2012 Комисията изчисли среднопретеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза, като умножи разрешената в дадена държава членка максимална цена за терминиране в мобилни мрежи по общия брой на абонатите в тази държава членка, сумира стойностите на това произведение за всички държави членки и раздели получената обща стойност на общия брой на абонатите във всички държави членки, въз основа на данните от 1 юли 2019 г. За държавите членки извън еврозоната е използван средният обменен курс на валутата им през второто тримесечие на 2019 г., получен от базата данни на Европейската централна банка. |
(6) |
Поради това е необходимо да се актуализира среднопретеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза, определена в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1979. |
(7) |
По тази причина Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1979 следва да бъде отменен. |
(8) |
По силата на Регламент (ЕС) № 531/2012 Комисията преразглежда ежегодно среднопретеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза в съответствие с настоящия регламент за изпълнение. |
(9) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за регулиране на съобщенията, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Среднопретеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза се определя на 0,0079 евро на минута.
Член 2
Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1979 се отменя.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2020 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 28 ноември 2019 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 172, 30.6.2012 г., стр. 10.
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1979 на Комисията от 13 декември 2018 г. за определяне на средно претеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилни мрежи в Съюза и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2311 (ОВ L 317, 14.12.2018 г., стр. 10).
(3) Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33).
(4) Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7).
11.12.2019 |
EN |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 320/13 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2117 НА КОМИСИЯТА
от 29 ноември 2019 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях
THE EUROPEAN COMMISSION,
Having regard to the Treaty on the Functioning of the European Union,
Having regard to Council Regulation (EC) No 338/97 of 9 December 1996 on the protection of species of wild fauna and flora by regulating trade therein (1), and in particular Article 19(5) thereof,
Whereas:
(1) |
Regulation (EC) No 338/97 regulates trade in animal and plant species listed in the Annex to the Regulation. The species listed in the Annex include the species set out in the Appendices to the Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora (CITES) (‘the Convention’) as well as species whose conservation status requires that trade from, into and within the Union be regulated or monitored. |
(2) |
At the 18th meeting of the Conference of the Parties to the Convention, held in Geneva, Switzerland, from 17 to 28 August 2019 (CoP 18), certain amendments were made to the Appendices to the Convention. These amendments should be reflected in the Annexes to Regulation (EC) No 338/97. |
(3) |
The following taxa were included in Appendix I to the Convention and should be included in Annex A to Regulation (EC) No 338/97: Ceratophora erdeleni, Ceratophora karu, Ceratophora tennentii, Cophotis ceylanica, Cophotis dumbara, Gonatodes daudini, Achillides chikae hermeli and Parides burchellanus. |
(4) |
The following species were transferred from Appendix II to Appendix I to the Convention and should be removed from Annex B and included in Annex A to Regulation (EC) No 338/97: Aonyx cinerea, Lutrogale perspicillata, Balearica pavonina, Cuora bourreti, Cuora picturata, Mauremys annamensis and Geochelone elegans. Malacochersus tornieri was transferred from Appendix II to Appendix I; the species is already included in Annex A and only the reference to the relevant Appendix should be changed. |
(5) |
The following taxa were transferred from Appendix I to Appendix II to the Convention and should be removed from Annex A and included in Annex B to Regulation (EC) No 338/97: Vicugna vicugna (population of the Province of Salta, Argentina, with annotation), Leporillus conditor, Pseudomys fieldi praeconis (with nomenclature change to Pseudomys fieldi), Xeromys myoides, Zyzomys pedunculatus, Dasyornis broadbenti litoralis, Dasyornis longirostris and Crocodylus acutus (population of Mexico, with annotation). |
(6) |
The following family, genera and species were included in Appendix II to the Convention and should be included in Annex B to Regulation (EC) No 338/97: Giraffa camelopardalis, Syrmaticus reevesii, Ceratophora aspera (with annotation), Ceratophora stoddartii (with annotation), Lyriocephalus scutatus (with annotation), Goniurosaurus spp., (with annotation), Gekko gecko, Paroedura androyensis, Ctenosaura spp. (four species of this genus were included in Appendix II previously and have now become part of the genus listing), Pseudocerastes urarachnoides, Echinotriton chinhaiensis, Echinotriton maxiquadratus, Paramesotriton spp. (one species of this genus was included in Appendix II previously and has now become part of the genus listing), Tylototriton spp., Isurus oxyrinchus, Isurus paucus, Glaucostegus spp., Rhinidae spp., Holothuria fuscogilva (with delayed implementation), Holothuria nobilis (with delayed implementation), Holothuria whitmaei (with delayed implementation), Poecilotheria spp., Widdringtonia whytei, Pterocarpus tinctorius (with annotation), Cedrela spp. (with annotation and with delayed implementation). |
(7) |
Syrmaticus reevesii, Ctenosaura quinquecarinata, Paramesotriton spp. and Tylototriton spp., which were so far listed in Annex D to Regulation (EC) No 338/97, should be removed from that Annex following their inclusion in Appendix II to the Convention at CoP 18. |
(8) |
The interpretation section of the Appendices was amended, and a number of annotations relating to several taxa included in the Appendices of the Convention were adopted or amended at CoP 18 and also need to be reflected in the Annexes to Regulation (EC) No 338/97.
|
(9) |
Definitions of the terms ‘Finished musical instruments’, ‘Finished musical instrument accessories’, ‘Finished musical instrument parts‘, ‘Shipment’ and ‘Transformed wood’ should be included in the ‘Notes on interpretation of Annexes A, B, C and D’, as those definitions were adopted at CoP 18. |
(10) |
The following species were recently included in Appendix III to the Convention: Sphaerodactylus armasi, Sphaerodactylus celicara, Sphaerodactylus dimorphicus, Sphaerodactylus intermedius, Sphaerodactylus nigropunctatus alayoi, Sphaerodactylus nigropunctatus granti, Sphaerodactylus nigropunctatus lissodesmus, Sphaerodactylus nigropunctatus ocujal, Sphaerodactylus nigropunctatus strategus, Sphaerodactylus notatus atactus, Sphaerodactylus oliveri, Sphaerodactylus pimienta, Sphaerodactylus ruibali, Sphaerodactylus siboney, Sphaerodactylus torrei, Anolis agueroi, Anolis baracoae, Anolis barbatus, Anolis chamaeleonides, Anolis equestris, Anolis guamuhaya, Anolis luteogularis, Anolis pigmaequestris, Anolis porcus, all at the request of Cuba. These species should therefore be included in Annex C to Regulation (EC) No 338/97. |
(11) |
The following species were recently removed from Appendix III to the Convention: Galictis vittata, Bassaricyon gabbii, Bassariscus sumichrasti, Cabassous centralis, Choloepus hoffmanni, Sciurus deppei and Crax rubra (only the population of Costa Rica), all at the request of Costa Rica. The reference to Costa Rica in the listing of Crax rubra and these other species should therefore be removed from Annex C to Regulation (EC) No 338/97. |
(12) |
The Union has not entered a reservation in respect of any of those amendments. |
(13) |
At CoP 18, new nomenclatural references for animals and plants were adopted, which relate in particular to a number of species of the genus Ovis and several species belonging to the family Felidae. These changes need to be reflected in the Annexes to Regulation (EC) No 338/97, while maintaining the currently applicable stricter EU measures for imports of the species previously described as Ovis ammon, in line with Annex XIII to Commission Regulation (EC) No 865/2006 (2). |
(14) |
Certain species names (both English and Latin) should be corrected to reflect the current practice in their use. |
(15) |
Further corrections should be made in existing annotations, in particular the annotation ‘(possibly extinct)’ should be removed from the listing of four species, in line with amendments made at CoP 17. |
(16) |
In view of the extent of these amendments it is appropriate, for reasons of clarity, to replace the Annex to Regulation (EC) No 338/97 in its entirety. |
(17) |
Regulation (EC) No 338/97 should therefore be amended accordingly. |
(18) |
Article XV.1(c) of the Convention states that ‘amendments adopted at a meeting [of the Conference of the Parties] shall enter into force 90 days after that meeting for all Parties’. In order to meet that deadline and ensure the timely entry into force of the changes to the Annex to this Regulation, the entry into force of this Regulation should be on the third day following that of its publication. |
(19) |
The measures provided for in this Regulation are in accordance with the opinion of the Committee on Trade in Wild Fauna and Flora established pursuant to Article 18(1) of Regulation (EC) No 338/97, |
HAS ADOPTED THIS REGULATION:
Article 1
The Annex to Regulation (EC) No 338/97 is replaced by the text set out in the Annex to this Regulation.
Article 2
This Regulation shall enter into force on the third day following that of its publication in the Official Journal of the European Union.
This Regulation shall be binding in its entirety and directly applicable in all Member States.
Done at Brussels, 29 November 2019.
For the Commission
The President
Jean-Claude JUNCKER
(2) Commission Regulation (EC) No 865/2006 of 4 May 2006 laying down detailed rules concerning the implementation of Council Regulation (EC) No 338/97 (OJ L 166, 19.6.2006, p. 1).
ANNEX
Notes on interpretation of Annexes A, B, C and D
1.
Species included in Annexes A, B, C and D are referred to:
(a) |
by the name of the species; or |
(b) |
as being all of the species included in a higher taxon or designated part thereof. |
2.
The abbreviation ‘spp.’ is used to denote all species of a higher taxon.
3.
Other references to taxa higher than species are for the purposes of information or classification only.
4.
Species printed in bold in Annex A are listed there in consistency with their protection as provided for by Directive 2009/147/EC of the European Parliament and of the Council (1) or Council Directive 92/43/EEC (2).
5.
The following abbreviations are used for plant taxa below the level of species:
(a) |
‘ssp.’ is used to denote subspecies; |
(b) |
‘var(s).’ is used to denote variety (varieties); and |
(c) |
‘fa.’ is used to denote forma. |
6.
The symbols ‘(I)’, ‘(II)’ and ‘(III)’ placed against the name of a species or higher taxon refer to the Appendices to the Convention in which the species concerned are listed as indicated in notes 7, 8 and 9. Where none of these annotations appears, the species concerned are not listed in the Appendices to the Convention.
7.
(I) against the name of a species or higher taxon indicates that the species or higher taxon concerned is included in Appendix I to the Convention.
8.
(II) against the name of a species or higher taxon indicates that the species or higher taxon concerned is included in Appendix II to the Convention.
9.
(III) against the name of a species or higher taxon indicates that it is included in Appendix III to the Convention. In this case the country with respect to which the species or higher taxon is included in Appendix III is also indicated.
10.
‘Cultivar’ means, following the definition of the 8th edition of the International Code of Nomenclature for Cultivated Plants, an assemblage of plants that (a) has been selected for a particular character or combination of characters, (b) is distinct, uniform, and stable in these characters, and (c) when propagated by appropriate means, retains those characters. No new taxon of a cultivar can be regarded as such until its category name and circumscription has been formally published in the latest edition of the International Code of Nomenclature for Cultivated Plants.
11.
Hybrids may be specifically included in the Appendices but only if they form distinct and stable populations in the wild. Hybrid animals that have in their previous four generations of the lineage one or more specimens of species included in Annexes A or B shall be subject to this Regulation just as if they were full species, even if the hybrid concerned is not specifically included in the Annexes.
12.
When a species is included in Annex A, B or C, the whole animal or plant, whether alive or dead, and all parts and derivatives thereof are also included. Regarding animal species listed in Annex C and plant species listed in Annex B or C, all parts and derivatives of the species are also included in the same Annex unless the species is annotated to indicate that only specific parts and derivatives are included. In accordance with Article 2(t), the symbol ‘#’ followed by a number placed against the name of a species or higher taxon included in Annex B or C designates parts or derivatives which are specified in relation thereto for the purposes of this Regulation as follows:
#1 |
Designates all parts and derivatives, except:
|
#2 |
Designates all parts and derivatives, except:
|
#3 |
Designates whole and sliced roots and parts of roots, excluding manufactured parts or derivatives, such as powders, pills, extracts, tonics, teas and confectionery. |
#4 |
Designates all parts and derivatives, except:
|
#5 |
Designates logs, sawn wood and veneer sheets. |
#6 |
Designates logs, sawn wood, veneer sheets and plywood. |
#7 |
Designates logs, wood-chips, powder and extracts. |
#8 |
Designates underground parts (i.e. roots, rhizomes): whole, parts and powdered. |
#9 |
Designates all parts and derivatives, except those bearing a label ‘Produced from Hoodia spp. material obtained through controlled harvesting and production under the terms of an agreement with the relevant CITES Management Authority of [Botswana under agreement No. BW/xxxxxx] [Namibia under agreement No. NA/xxxxxx] [South Africa under agreement No. ZA/xxxxxx]’. |
#10 |
Designates logs, sawn wood, veneer sheets, including unfinished wood articles used for the fabrication of bows for stringed musical instruments. |
#11 |
Designates logs, sawn wood, veneer sheets, plywood, powder and extracts. Finished products containing such extracts as ingredients, including fragrances, are not considered to be covered by this annotation. |
#12 |
Designates logs, sawn wood, veneer sheets, plywood and extracts. Finished products containing such extracts as ingredients, including fragrances, are not considered to be covered by this annotation. |
#13 |
Designates the kernel (also known as ‘endosperm’, ‘pulp’ or ‘copra’) and any derivative thereof. |
#14 |
Designates all parts and derivatives, except:
|
#15 |
Designates all parts and derivatives, except:
|
#16 |
Designates seeds, fruits, and oils; |
#17 |
Logs, sawn wood, veener sheets, plywood and transformed wood. |
13.
The terms and expressions below, used in annotations in these Annexes, are defined as follows:Extract
Any substance obtained directly from plant material by physical or chemical means regardless of the manufacturing process. An extract may be solid (e.g. crystals, resin, fine or coarse particles), semisolid (e.g. gums, waxes) or liquid (e.g. solutions, tinctures, oil and essential oils).
Finished musical instruments
A musical instrument (as referenced by the Harmonized System of the World Customs Organization, Chapter 92; musical instruments, parts and accessories of such articles) that is ready to play or needs only the installation of parts to make it playable. This term includes antique instruments (as defined by the Harmonized System codes 97.05 and 97.06; Works of art, collectors’ pieces and antiques).
Finished musical instrument accessories
A musical instrument accessory (as referenced by the Harmonized System of the World Customs Organization, Chapter 92; musical instruments, parts and accessories of such articles) that is separate from the musical instrument, and is specifically designed or shaped to be used explicitly in association with an instrument, and that requires no further modification to be used.
Finished musical instrument parts
A part (as referenced by the Harmonized System of the World Customs Organization, Chapter 92; musical instruments, parts and accessories of such articles) of a musical instrument that is ready to install and is specifically designed and shaped to be used explicitly in association with the instrument to make it playable.
Finished products packaged and ready for retail trade
Products, shipped singly or in bulk, requiring no further processing, packaged, labelled for final use or the retail trade in a state fit for being sold to or used by the general public.
Powder
A dry, solid substance in the form of fine or coarse particles
Shipment
Cargo transported under the terms of a single bill of lading or air waybill, irrespective of the quantity or number of containers or packages; or pieces worn, carried or included in personal baggage.
10 kg per shipment
For the term ‘10 kg per shipment’, the 10 kg limit should be interpreted as referring to the weight of the individual portions of each item in the shipment made of wood of the species concerned. In other words, the 10 kg limit is to be assessed against the weight of the individual portions of wood of Dalbergia/Guibourtia species contained in each item of the shipment, rather than against the total weight of the shipment.
Transformed wood
Defined by Harmonized System code 44.09. Wood (including strips, friezes for parquet flooring, not assembled), continuously shaped (tongued, grooved, v-jointed, beaded or the like) along any edges, ends or faces, whether or not planed, sanded or end-jointed.
Woodchips
Wood that has been reduced to small pieces.
14.
As none of the species or higher taxa of FLORA included in Annex A is annotated to the effect that its hybrids shall be treated in accordance with Article 4(1), this means that artificially propagated hybrids produced from one or more of these species or taxa may be traded with a certificate of artificial propagation, and that seeds and pollen (including pollinia), cut flowers, seedling or tissue cultures obtained in vitro, in solid or liquid media, transported in sterile containers of these hybrids are not subject to this Regulation.
15.
Urine, faeces and ambergris which are waste products and gained without the manipulation of the animal concerned are not subject to this Regulation.
16.
In respect of fauna species listed in Annex D, this Regulation shall apply only to live specimens and whole, or substantially whole, dead specimens except for taxa which are annotated as follows to show that other parts and derivatives are also covered:
§ 1 |
Any whole, or substantially whole, skins, raw or tanned. |
17.
In respect of flora species listed in Annex D, this Regulation shall apply only to live specimens except for taxa which are annotated as follows to show that other parts and derivatives are also covered:
§ 3 |
Dried and fresh plants, including, where appropriate; leaves, roots/rootstock, stems, seeds/spores, bark and fruits. |
§ 4 |
Logs, sawn wood and veneer sheets.
|
(1) Directive 2009/147/EC of the European Parliament and of the Council of 30 November 2009 on the conservation of wild birds (OJ L 20, 26.1.2010, p. 7).
(2) Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora (OJ L 206, 22.7.1992, p. 7).
(*1) This taxon is referred to as Ovis ammon in Annex XIII to Commission Regulation (EC) No 865/2006.
(3)For the exclusive purpose of allowing international trade in fibre from vicuñas (
Vicugna vicugna) and their derivative products, only if the fibre comes from the shearing of live vicuñas. Trade in products derived from the fibre may only take place in accordance with the following provisions:
(a) |
Any person or entity processing vicuña fibre to manufacture cloth and garments must request authorization from the relevant authorities of the country of origin [Countries of origin: The countries where the species occurs, that is, Argentina, Bolivia, Chile, Ecuador and Peru] to use the “vicuña country of origin” wording, mark or logo adopted by the range States of the species that are signatories to the Convention for the Conservation and Management of the Vicuña. |
(b) |
Marketed cloth or garments must be marked or identified in accordance with the following provisions:
|
(c) |
For international trade in handicraft products made from live-sheared vicuña fibre produced within the range States of the species, the VICUÑA [COUNTRY OF ORIGIN] - ARTESANÍA wording, mark or logo must be used as detailed below: ![]() |
(d) |
If live-sheared vicuña fibre from various countries of origin is used for the production of cloth and garments, the wording, mark or logo of each of the countries of origin of the fibre must be indicated, as detailed in paragraphs b) i) and ii). |
(e) |
All other specimens shall be deemed to be specimens of species listed in Appendix I and the trade in them shall be regulated accordingly. |
(4) All species are listed in Appendix II to the Convention except Balaena mysticetus, Eubalaena spp., Balaenoptera acutorostrata (except population of West Greenland), Balaenoptera bonaerensis, Balaenoptera borealis, Balaenoptera edeni, Balaenoptera musculus, Balaenoptera omurai, Balaenoptera physalus, Megaptera novaeangliae, Orcaella brevirostris, Orcaella heinsohni, Sotalia spp., Sousa spp., Eschrichtius robustus, Lipotes vexillifer, Caperea marginata, Neophocaena asiaeorientalis, Neophocaena phocaenoides, Phocoena sinus, Physeter macrocephalus, Platanista spp., Berardius spp., Hyperoodon spp., which are listed in Appendix I. Specimens of the species listed in Appendix II to the Convention, including products and derivatives other than meat products for commercial purposes, taken by the people of Greenland under licence granted by the competent authority concerned, shall be treated as belonging to Annex B. A zero annual export quota is established for live specimens from the Black Sea population of Tursiops truncatus removed from the wild and traded for primarily commercial purposes.
(5) Populations of Botswana, Namibia, South Africa and Zimbabwe (listed in Annex B):
For the exclusive purpose of allowing: (a) trade in hunting trophies for non-commercial purposes; (b) trade in live animals to appropriate and acceptable destinations as defined in Resolution Conf. 11.20 (Rev. CoP18) for Botswana and Zimbabwe and for in situ conservation programmes for Namibia and South Africa; (c) trade in hides; (d) trade in hair; (e) trade in leather goods for commercial or non-commercial purposes for Botswana, Namibia and South Africa and for non-commercial purposes for Zimbabwe; (f) trade in individually marked and certified Ekipas incorporated in finished jewellery for non-commercial purposes for Namibia and ivory carvings for non-commercial purposes for Zimbabwe; (g) trade in registered raw ivory (for Botswana, Namibia, South Africa and Zimbabwe whole tusks and pieces) subject to the following: (i) only registered government-owned stocks, originating in the State (excluding seized ivory and ivory of unknown origin); (ii) only to trading partners that have been verified by the Secretariat, in consultation with the Standing Committee, to have sufficient national legislation and domestic trade controls to ensure that the imported ivory will not be re-exported and will be managed in accordance with all requirements of Resolution Conf. 10.10 (Rev. CoP18) concerning domestic manufacturing and trade; (iii) not before the Secretariat has verified the prospective importing countries and the registered government-owned stocks; (iv) raw ivory pursuant to the conditional sale of registered government-owned ivory stocks agreed at CoP12 which are 20,000 kg (Botswana), 10,000 kg (Namibia) and 30,000 kg (South Africa); (v) in addition to the quantities agreed at CoP12, government-owned ivory from Botswana, Namibia, South Africa and Zimbabwe registered by 31 January 2007 and verified by the Secretariat may be traded and despatched, with the ivory in paragraph (g)(iv) above in a single sale per destination under strict supervision of the Secretariat; (vi) the proceeds of the trade are used exclusively for elephant conservation and community conservation and development programmes within or adjacent to the elephant range; and (vii) the additional quantities specified in paragraph (g)(v) above shall be traded only after the Standing Committee has agreed that the above conditions have been met; (h) no further proposals to allow trade in elephant ivory from populations already in Annex B shall be submitted to the Conference of the Parties for the period from CoP14 and ending nine years from the date of the single sale of ivory that is to take place in accordance with provisions in paragraphs (g)(i), (g)(ii), (g)(iii), (g)(vi), and (g)(vii). In addition, such further proposals shall be dealt with in accordance with Decisions 14.77 and 14.78 (Rev. CoP15). On a proposal from the Secretariat, the Standing Committee can decide to cause this trade to cease partially or completely in the event of non-compliance by exporting or importing countries, or in the case of proven detrimental impacts of the trade on other elephant populations. All other specimens shall be deemed to be specimens of species included in Annex A and the trade in them shall be regulated accordingly.
(6) The following are not subject to the provisions of this Regulation:
|
Fossils; |
|
Coral sand, that is to say, material consisting entirely or in part of finely crushed fragments of dead coral no larger than 2 mm in diameter, not identifiable to the level of genus, and which may also contain, amongst other things, the remains of Foraminifera, mollusc and crustacean shell, and coralline algae; |
|
Coral fragments (including gravel and rubble), that is to say, unconsolidated fragments of broken finger-like dead coral and other material between 2 and 30 mm measured in any direction, not identifiable to the level of genus. |
(7) Trade of specimens with source code A is allowed only if specimens traded possess cataphylls.
(8) Artificially propagated specimens of the following hybrids and/or cultivars are not subject to the provisions of this Regulation:
|
Hatiora x graeseri |
|
Schlumbergera x buckleyi |
|
Schlumbergera russelliana x Schlumbergera truncata |
|
Schlumbergera orssichiana x Schlumbergera truncata |
|
Schlumbergera opuntioides x Schlumbergera truncata |
|
Schlumbergera truncata (cultivars) |
|
Cactaceae spp. colour mutants grafted on the following grafting stocks: Harrisia‘Jusbertii’, Hylocereus trigonus or Hylocereus undatus |
|
Opuntia microdasys (cultivars) |
(9) Artificially propagated hybrids of Cymbidium, Dendrobium, Phalaenopsis and Vanda are not subject to the provisions of this Regulation, when specimens are readily recognizable as artificially propagated and do not show any signs of having been collected in the wild such as mechanical damage or strong dehydration resulting from collection, irregular growth and heterogeneous size and shape within a taxon and shipment, algae or other epiphyllous organisms adhering to leaves, or damage by insects or other pests; and
(a) |
when shipped in non flowering state, the specimens must be traded in shipments consisting of individual containers (such as cartons, boxes, crates or individual shelves of CC-containers) each containing 20 or more plants of the same hybrid; the plants within each container must exhibit a high degree of uniformity and healthiness; and the shipment must be accompanied by documentation, such as an invoice, which clearly states the number of plants of each hybrid; or |
(b) |
when shipped in flowering state, with at least one fully open flower per specimen, no minimum number of specimens per shipment is required but specimens must be professionally processed for commercial retail sale, e.g. labelled with printed labels or packaged with printed packages indicating the name of the hybrid and the country of final processing. This should be clearly visible and allow easy verification. |
Plants not clearly qualifying for the exemption must be accompanied by appropriate CITES documents.
(10) Commission Regulation (EC) No 865/2006 of 4 May 2006 laying down detailed rules concerning the implementation of Council Regulation (EC) No 338/97 on the protection of species of wild fauna and flora by regulating trade therein (OJ L 166, 19.6.2006, p. 1).
(11) Artificially propagated specimens of cultivars of Cyclamen persicum are not subject to the provisions of this Regulation. However, the exemption does not apply to such specimens traded as dormant tubers.
(12) Artificially propagated hybrids and cultivars of Taxus cuspidata, live, in pots or other small containers, each consignment being accompanied by a label or document stating the name of the taxon or taxa and the text ‘artificially propagated’, are not subject to the provisions of this Regulation.
11.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 320/115 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2118 НА КОМИСИЯТА
от 10 декември 2019 година
за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1693 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени колела с произход от Китайската народна република
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1), и по-специално член 7 от него,
след консултации с държавите членки,
като има предвид, че:
(1) |
Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1693 на Комисията (2) за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени колела с произход от Китайската народна република беше публикуван на 10 октомври 2019 г. |
(2) |
В приложение I към публикувания регламент допълнителните кодове по ТАРИК липсваха. Поради това приложение I следва да се измени, за да се добавят липсващите допълнителни кодове по ТАРИК, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Таблицата в приложение I следва да се замени, както следва:
„Наименование |
Допълнителен код по ТАРИК |
Dongfeng Automobile Chassis System Co., Ltd (наричан също „Dongfeng Automotive Wheel Co., Ltd“) |
C511 |
Hangzhou Forlong Impex Co., Ltd |
C512 |
Hangzhou Xingjie Auto Parts Manufacturing Co., Ltd |
C513 |
Jiaxing Henko Auto Spare Parts Co., Ltd |
C514 |
Jining Junda Machinery Manufacturing Co., Ltd |
C515 |
Nantong Tuenz Corporate Co., Ltd |
C516 |
Ningbo Luxiang Autoparts Manufacturing Co., Ltd |
C517 |
Shandong Zhengshang Wheel Technology Co., Ltd |
C518 |
Shandong Zhengyu Wheel Group Co., Ltd |
C519 |
Xiamen Sunrise Group Co., Ltd |
C520 |
Yantai Leeway Electromechanical Equipment Co., Ltd |
C521 |
Yongkang Yuefei Wheel Co., Ltd |
C522 |
Zhejiang Jingu Co., Ltd |
C523 |
Zhejiang Fengchi Mechanical Co., Ltd |
C524 |
Zhengxing Wheel Group Co., Ltd |
C525 |
Zhenjiang R&D Auto Parts Co., Ltd |
C526“ |
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 10 декември 2019 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
РЕШЕНИЯ
11.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 320/117 |
РЕШЕНИЕ (EС) 2019/2119 НА СЪВЕТА
от 21 ноември 2019 година
за позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на третото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията Минамата относно живака във връзка с приемането на решение за установяване на праговете за отпадъци, съдържащи живак, установени в член 11, параграф 2 от посочената конвенция
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) |
Конвенцията Минамата относно живака (1) (наричана по-долу „ Конвенцията“) бе сключена от Съюза с Решение (ЕС) 2017/939 на Съвета (2) и влезе в сила на 16 август 2017 г. |
(2) |
Съгласно Решение MC-1/1 за процедурния правилник, прието от Конференцията на страните по Конвенцията на нейното първо заседание, от страните се очаква да полагат всички усилия, за да постигат консенсус по всички важни въпроси. |
(3) |
Очаква се на третото си заседание на 25—29 ноември 2019 г. Конференцията на страните по Конвенцията (COP3) да приеме решение (наричано по-долу „предложеното решение“) относно праговете за отпадъците, съдържащи живак, установени в член 11, параграф 2 от Конвенцията, в резултат на което ще се определи приложното поле по отношение на отпадъците на член 11 (Отпадъци, съдържащи живак) от Конвенцията. Съгласно член 11, параграф 3 от Конвенцията отпадъците, съдържащи живак, попадащи в приложното поле на член 11, параграф 2 от Конвенцията, следва да се управляват по екологосъобразен начин. Следователно всеки праг, установен съгласно с член 11, параграф 2 от Конвенцията, включително за отпадъци, замърсени с живак или живачни съединения, следва да бъде установен на равнище, което да гарантира, че всички такива отпадъци, които излагат на опасност здравето на човека или околната среда, се управляват екологосъобразно. |
(4) |
Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на COP3, тъй като ако бъде прието, предложеното решение, ще има правни последици, доколкото страните по Конвенцията ще трябва да предприемат мерки, за да го приложат на национално или регионално, или и на двете равнища. |
(5) |
Съюзът допринесе значително за развитието на свързаните с отпадъците разпоредби на Конвенцията, както и за довелата до предложеното решение междусесийна експертна работа, чието начало бе поставено с Решение MC-2/2, прието от Конференцията на страните по Конвенцията на второто ѝ заседание. |
(6) |
Достиженията на правото на Съюза вече изискват всички посочени в член 11, параграф 2 от Конвенцията отпадъци, съдържащи живак, да се управляват, без да се застрашава човешкото здраве и без да се нанасят вреди на околната среда, независимо от съдържанието на живак в тях. |
(7) |
Съюзът следва да подкрепи приемането само на такова решение на COP3, което е в съответствие с достиженията на правото на Съюза, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на третото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията Минамата относно живака (COP 3), е да бъде подкрепено приемането на решение относно праговете за отпадъците, съдържащи живак, което е в съответствие с достиженията на правото на Съюза.
Член 2
Представителите на Съюза могат да договорят уточнения на позицията, посочена в член 1, доколкото те са в съответствие с достиженията на правото на Съюза, в зависимост от развитието на обстоятелствата на COP 3 и като се консултират с държавите членки по време на координационните срещи на място, без да е необходимо допълнително решение на Съвета.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 21 ноември 2019 година.
За Съвета
Председател
H. KOSONEN
(1) OВ L 142, 2.6.2017 г., стp. 6.
(2) Решение (ЕС) 2017/939 на Съвета от 11 май 2017 г. за сключване от името на Европейския съюз на Конвенцията Минамата относно живака (ОВ L 142, 2.6.2017 г., стр. 4).
11.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 320/119 |
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/2120 НА КОМИСИЯТА
от 24 юни 2019 година
относно държавна помощ, приведена в действие от Белгия в полза на JCDecaux Belgium Publicité (SA.33078 (2015/C) (ex 2015/NN)
(нотифицирано под номер C(2019) 4466)
(само текстовете на френски и нидерландски език са автентични)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,
като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,
като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените разпоредби (1) и като взе предвид представените мнения,
като има предвид, че:
1. Процедура
(1) |
С писмо от 19 април 2011 г., заведено на 26 април 2011 г., Комисията получи жалба от Clear Channel Belgium (по-нататък „CCB“) срещу белгийската държава относно предполагаемо предоставяне на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ в полза на конкурента му JCDecaux Street Furniture Belgium (по-нататък „JCD“), преди това JCDecaux Belgium Publicité SA. |
(2) |
На 29 май 2013 г. Комисията получи втора жалба относно предполагаемото предоставяне на JCD на неправомерна и несъвместима помощ. Жалбоподателят (наричан по-нататък „вторият жалбоподател“) поиска самоличността му да остане поверителна. |
(3) |
С писмо от 24 март 2015 г. Комисията информира Белгия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), относно тези предполагаеми мерки за помощ. |
(4) |
Решението на Комисията да открие процедурата (наричано по-нататък „решение за откриване на процедурата“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 19 юни 2015 г. (2) Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно разглежданите предполагаеми мерки за помощ. |
(5) |
Белгия представи мнението си на 21 юли 2015 г. Комисията получи писменото мнение на CCB на 16 юли 2015 г., а на втория жалбоподател, който желае самоличността му да остане поверителна, и на JCD — на 17 юли 2015 г. Комисията изпрати на Белгия мненията на заинтересованите страни относно решението за откриване на процедурата с писмо от 24 юли и от 13 август 2015 г. Тя получи коментарите на Белгия по тези мнения с писмо от 2 октомври 2015 г. |
(6) |
Проведоха се също и допълнителни обсъждания и обмен на кореспонденция с белгийските органи, JCD и CCB. В тази връзка на 15 април 2016 г. Комисията изпрати искане за информация до Белгия и до заинтересованите страни. Белгия отговори на искането за информация на 20 юни 2016 г. и изпрати допълнителни мнения на 26 януари 2017 г., на 20 февруари 2017 г., на 20 март 2017 г. и на 23 януари 2019 г. |
(7) |
CCB изпрати допълнителни мнения на 1 декември 2015 г., на 23 май 2016 г., на 20 септември 2016 г. и на 24 март 2017 г. JCD изпрати допълнителни мнения на 12 октомври 2015 г., на 29 март 2016 г., на 15 юли 2016 г. и на 16 май 2017 г. |
(8) |
В мнението, представено от ССВ на 16 юли 2015 г. относно решението на Комисията за откриване на процедурата, се съдържаше допълнителна жалба срещу JCD. |
2. Описание на жалбите
2.1. Жалбоподателят CCB и предполагаемият получател на помощта JCD
(9) |
CCB и JCD са двама от основните участници в сектора на външната реклама в Белгия. Двете дружества са част от международни групи, работещи в сектора на външната реклама в голям и малък формат. |
(10) |
CCB е дъщерно предприятие на международната група СC Media Holding, която притежава Clear Channel Communication Inc., многонационално предприятие, чието седалище е в Съединените щати и което присъства в 28 държави от Европа, от Азия и Тихоокеанския басейн и от Латинска Америка. В Белгия ССВ предлага на пазара хиляди рекламни инсталации от голям и малък формат; то осъществява също и дейности за доставка и управление на градско оборудване и за системи за наем на велосипеди на самообслужване. |
(11) |
JCD е белгийското дъщерно предприятие на регистрираното по френското право дружество JCDecaux SA, световен участник в сектора на външната реклама и доставката, разполагането и поддържането на градско оборудване, както и на доставката и управлението на системи за наем на велосипеди на самообслужване. |
(12) |
Внесената от CCB жалба, която е предмет на настоящото решение (3), се отнася до описаните по-долу две части. Внесената от втория жалбоподател жалба се отнася само за втората част. |
2.2. Част относно рекламните инсталации по договора от 1984 г.
2.2.1. Контекст
(13) |
Град Брюксел (4) и предприятието JCD са сключили два договора относно разполагането на рекламни инсталации в град Брюксел – единия през 1984 г., а другия през 1999 г. Двата договора се отнасят за монтирането на градско оборудване, срещу което са предоставени рекламни инсталации с размер около 2 m2, представляващи панел, на който може да се постави реклама (с една или две лицеви рекламни страни, а дори и с шест – за оборудването с превъртаща се инсталация от всяка страна). Показването на реклама в малък формат в Белгия има тази особеност, че паната с малък формат обикновено са вградени в елементи от градското оборудване. |
(14) |
Двата договора, които са предмет на жалбата, са с различни характеристики, описани по-нататък. |
(15) |
В договора от 16 юли 1984 г. (наричан по-нататък „договорът от 1984 г.“), който е за срок от 15 години, се предвижда JCD да постави и използва рекламни съоръжения като автобусни заслони и монтирани на стойки пана, наричани „mupi“ (с две лица, едното от които е запазено за град Брюксел, а другото може да се използва от JCD за поставяне на реклама), при следните условия:
|
(16) |
Договорът от 14 октомври 1999 г. (наричан по-нататък „договорът от 1999 г.“) заменя този от 1984 г. след покана за подаване на оферти, отправена от град Брюксел, за придобиването и разполагането, както и за поддържането и управлението на информационно градско оборудване, навеси на спирки за пътници и панели за показване на информация, част от които може да се използва с рекламна цел, като процедурата е спечелена от JCD. |
(17) |
Макар че се отнася за сходно с това от 1984 г. оборудване, договорът от 1999 г. (със срок 15 години) предвижда:
|
2.2.2. Предмет на жалбата
(18) |
ССВ счита, че предприятието JCD се е ползвало от несъвместима държавна помощ, като е продължило да използва определени инсталации, обхванати от договора от 1984 г., и след предвидената в договора от 1999 г. дата за демонтиране, без да плаща на град Брюксел нито наем, нито такса. |
2.3. Част „Villo!“
2.3.1. Контекст
(19) |
С цел да включи предлагане на територията си на екологосъобразна мобилност, регион Брюксел-столица решава да създаде автоматизирана система за самонаемане на велосипеди върху обществена собственост. |
(20) |
За тази цел на 15 март 2008 г. регионът обявява тръжна процедура, която на 13 ноември 2008 г. е спечелена от JCD. На 5 декември 2008 г. регион Брюксел-столица сключва с JCD договор за концесия за обществена услуга за експлоатация на системата за автоматично наемане на велосипеди Villo на територията на регион Брюксел-столица („договорът Villo“) за срок от 15 години (удължен през 2011 г. с две години заради закъснения при изпълнението на договора). В този договор се предвижда:
|
(21) |
Общият прогнозиран оборот от концесията за целия ѝ срок възлиза приблизително на [100-150] милиона евро. Около [30-40] % от приходите идват от потребителите, а останалата част е от рекламата. |
(22) |
Освен това, в рамките на преговорите за договора Villo регионът е предоставил на JCD определени финансови мерки, които не са били посочени в поканата за подаване на оферти (6):
|
2.3.2. Предмет на жалбата
(23) |
CCB и вторият жалбоподател считат, че предприятието JCD се е ползвало от държавна помощ чрез финансирането на концесията Villo. |
(24) |
Според жалбоподателите всички мерки за финансиране (експлоатация на рекламните инсталации и допълнителните мерки, предоставени на JCD) представляват държавна помощ. |
(25) |
Освен това тази държавна помощ не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар въз основа на правилата на Съюза по отношение на компенсацията за обществена услуга, и по-специално на Решение 2012/21/ЕС на Комисията (9) (наричано по-нататък „решението за УОИИ от 2012 г.“), доколкото предприятието JCD е било твърде значително свръхкомпенсирано (по-конкретно защото броят на предоставените на JCD рекламни инсталации е прекалено голям). |
3. Анализ на частта относно рекламните инсталации по договора от 1984 г.
3.1. Основания за откриване на процедурата
(26) |
Комисията счете, че що се отнася до експлоатацията от JCD на някои рекламни инсталации, инсталирани според договора от 1984 г. на територията на град Брюксел и запазени след датите, определени за демонтирането им (както са посочени в приложение 10 към договора от 1999 г.), са изпълнени кумулативните критерии за държавна помощ и че следователно тази мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. |
(27) |
След като никое от условията, необходими за обявяване на помощта за съвместима, не изглежда изпълнено a priori, Комисията реши да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС. |
3.2. Мнения, представени от заинтересованите страни относно решението за откриване на процедурата
(28) |
Комисията получи мнения на ССВ и JCD, които са обобщени по-долу. |
3.2.1. Мнение, представено от CCB
(29) |
В отговор на решението за откриване на процедурата ССВ посочва, че споделя анализа на Комисията, според която експлоатацията от JCD на множество рекламни инсталации, инсталирани на територията на град Брюксел съгласно договора от 1984 г. и запазени след датите, определени за демонтирането им, без да се плаща наем или такса, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС и тя е несъвместима с вътрешния пазар. |
(30) |
ССВ посочва също така, че споделя гледната точка на Комисията, че има сериозни съмнения относно реалното съществуване и уместността на компенсационния механизъм, посочен от белгийските органи за обосноваване на запазването на спорните инсталации след датите, определени за демонтирането им. Според ССВ белгийските органи не предоставят никакви данни, които да доказват, че този компенсационен механизъм е бил въведен официално преди неправомерното запазване на спорните инсталации. |
(31) |
ССВ изтъква факта, че предимството, от което се е ползвало предприятието JCD чрез експлоатацията на инсталациите от 1984 г. след определените за демонтирането им дати, превишава сумата от 2 150 000 евро без лихви. ССВ се позовава на два констативни протокола на съдебен изпълнител, изготвени по искане на ССВ на 3 декември 2007 г. и на 21 декември 2009 г., които предоставят опис на местата на инсталираните в рамките на договора от 1984 г. инсталации, които към тези дати са продължавали да бъдат на мястото си. ССВ посочва също, че фактът, че самите белгийски органи се позовават на тези констативни протоколи на съдебен изпълнител, изготвени по искане на ССВ (вж. раздел 3.3.2), доказва, че не е имало точен контрол на запазените след първоначално предвидените дати инсталации, и че при липсата на представено доказателство за противното от страна на белгийските органи броят на инсталациите, които да се вземат предвид при изчисляването на предоставеното на JCD предимство, възлиза на 86 или 119 рекламни лицеви страни. |
(32) |
И накрая, ССВ подкрепя анализа на Комисията, според която от 2002 г. таксите за рекламните инсталации се дължат независимо по кой договор са те. Следователно предсрочното демонтиране на инсталация, която е инсталирана по договора от 1984 г., не би довело до загуба на икономия от такси за JCD, тъй като за такива съоръжения тези такси така или иначе ще се дължат, ако бъдат запазени, което прави невалиден аргумента за компенсация между предсрочно и закъсняло демонтиране що се отнася до тези такси. Освен това ССВ отново повтаря твърдението си, че това освобождаване от такси в полза на JCD създава сериозни нарушения на конкуренцията на белгийския пазар за външна реклама и води до неизгодно конкурентно положение предвид факта, че конкурентите на JCD, сред които и ССВ, е трябвало да плащат такси за реклама за експлоатираните от тях инсталации на територията на град Брюксел. |
(33) |
ССВ отбелязва, че в решение от 29 април 2016 г. Апелативният съд на Брюксел е постановил, че предприятието JCD не е спазило датите за демонтиране, предвидени в приложение 10 от специалната спецификация на договора от 1999 г., и е експлоатирало без никакво право в продължение на няколко години многобройни рекламни инсталация в общественото пространство на град Брюксел (10). ССВ отбелязва също така, че съдът е отхвърлил аргумента за компенсация между предсрочно и закъсняло демонтиране, приведен от JCD. |
(34) |
ССВ счита, че приходите от реклама, получените от търговската експлоатация на рекламните инсталации, запазени след предвидената в приложение 10 дата за демонтиране, може също така да представляват ресурси на държавата, тъй като самата държава е можела да експлоатира тези инсталации. |
(35) |
В представеното на 16 юли 2015 г. мнение относно решението на Комисията за откриване на процедурата ССВ внася допълнителна жалба срещу JCD във връзка с неплатени от JCD такси на белгийската държава за рекламните инсталации по договора от 1999 г. |
3.2.2. Мнение, представено от JCD
(36) |
В мнението си от 17 юли 2015 г. относно решението за откриване на процедурата JCD припомня, че публичният орган (в случая град Брюксел) има задължението да запази икономическия баланс на договорите, по които е страна. Според JCD обаче, за да компенсира загубите от приходите от реклама в резултат на предсрочното демонтиране на съответните рекламни инсталации и да гарантира икономическото равновесие на договора от 1984 г., град Брюксел логично е разрешил запазването и експлоатацията след предвидената за демонтирането им дата на равностоен брой други рекламни инсталации, инсталирани съгласно договора от 1984 г. В тази връзка JCD твърди, че реалното съществуване на компенсацията е неоспоримо и че то се установява от различни доказателства, сред които многобройни представени документи и писмени становища на град Брюксел в рамките на предварителното разследване. |
(37) |
Според JCD експлоатацията на разглежданите рекламни инсталации никога не е била уредена с договора от 1999 г. и запазването на определени градски съоръжения е станало в рамките на изпълнението на договора от 1984 г., без никакво прехвърляне на публични средства. Запазването на разглежданите съоръжения е неутрално по отношение на държавни ресурси, тъй като представлява компенсация за предсрочното демонтиране на други съоръжения, инсталирани съгласно същия договор. |
(38) |
Според JCD от самия принцип на компенсацията следва, че използването за рекламни цели на запазените след срока им съоръжения трябва да се урежда по същата схема като прилаганата за предсрочно премахнатите рекламни инсталации, т.е. по договора от 1984 г. |
(39) |
Поради това JCD възразява срещу твърдението, че предприятието се е ползвало от избирателно предимство, произтичащо от прехвърлянето на публични средства в рамките на правомерно сключените с град Брюксел договори. JCD счита, че не се е ползвало от никаква икономия по отношение на дължими по договора от 1999 г. наеми и такси и че тези услуги са в изпълнение на мисия за обществена услуга. |
(40) |
По-конкретно, що се отнася до освобождаването от плащане на наеми, то според JCD се обяснява с компенсационния механизъм съгласно договора от 1984 г. |
(41) |
По отношение на освобождаването от такси, позицията на град Брюксел да не събира такси само по договорите за градско оборудване – за разлика от рекламните инсталации – е напълно логична за запазване на икономическото равновесие на въпросните договори, тъй като нито за инсталациите, обхванати от договора от 1984 г., нито за тези по договора от 1999 г. се е прилагала такса, и то независимо от приемането от град Брюксел през 2002 г. на наредба за таксите. |
(42) |
Действително, според JCD град Брюксел е приел първата наредба за таксите по отношение на временната реклама във и върху общественото пространство едва за финансовата 2002 година (Наредба за таксите от 17 октомври 2001 г.), докато срокът на договора от 1984 г. е изтекъл през 1999 г. Следователно тази такса не се прилага за експлоатацията за рекламни цели на инсталациите по договора от 1984 г., дори и продължен по време на финансовата 2002 г. и следващите години. Според JCD неначисляването на такса за тези рекламни инсталации не може да представлява избирателно предимство в полза на съдоговарящата страна, доколкото отразява един общ принцип, който не води до по-благоприятно третиране на JCD в сравнение с всяко друго предприятие, което се намира в сходно положение, и следователно не може да бъде основание за наличието на държавна помощ. |
(43) |
Освен това при теоретичната хипотеза, че дадена такса би била приложима за този договор, би трябвало да се направи преразглеждане на условията на договора от 1984 г., както се предвижда в самия него. |
(44) |
Що се отнася до рекламните инсталации по договора от 1999 г., JCD счита, че тяхното използване за рекламни цели също не подлежи на плащане на такса за реклама. Наистина, приетата от град Брюксел през 2002 г. наредба за таксите върху рекламата не е приложима, тъй като JCD вече плаща месечен наем за използването на панелите за рекламни цели, което съгласно договора от 1999 г. представлява единственото дължимо плащане за използването на тези инсталации за рекламни цели. Освен това в тази наредба за таксите изрично се освобождават рекламните инсталации на град Брюксел и следователно тези, които са по договора от 1999 г. |
(45) |
В подкрепа на тези твърдения JCD предоставя на Комисията две съдебни решения от 4 ноември 2016 г., с които Първоинстанционният френскоезичен съд на Брюксел (Tribunal de première instance francophone de Bruxelles) е приел, че JCD не дължи общинска такса за реклама що се отнася до рекламните инсталации, инсталирани на територията на град Брюксел и които принадлежат на града, в изпълнение на възложената на JCD обществена поръчка на 14 октомври 1999 г. С тези решения е наредено възстановяване на сумите, платени за финансовите години от 2009 г. до 2012. |
(46) |
JCD твърди, че при хипотезата, че посоченият по-горе компенсационен механизъм би довел до евентуален дисбаланс в полза на JCD, то този хипотетичен дисбаланс не би могъл да подобри конкурентната позиция на JCD спрямо конкурентите му на съответните пазари, тъй като дисбалансът би бил минимален. |
(47) |
Според JCD такъв хипотетичен дисбаланс не би могъл по-специално да затрудни навлизането на тези пазари за установени в други държави членки предприятия. Освен това JCD припомня, че Комисията вече е счела, че определени мерки оказват въздействие само на местно равнище и следователно не засягат търговията между държавите членки. |
3.3. Мнение, представено от Белгия
3.3.1. Мнение, представено от Белгия относно решението за откриване на процедурата
(48) |
Белгийските органи признават, че предприятието JCD е продължило да експлоатира определени пана, обхванати от договора от 1984 г., и след предвидената с договора от 1999 г. дата за демонтиране, определена в приложение 10. За тези рекламни инсталации JCD не е плащало на град Брюксел нито наем, нито такса, за разлика от паната по договора от 1999 г., за които се е плащал наем от самото начало на договора, а са се начислявали и такси, но едва от 2009 г. (11) Това положение е продължило до август 2011 г., когато са били демонтирани и последните инсталации. |
(49) |
Белгийските органи не оспорват, че мерките може да им бъдат приписани, и по-специално на град Брюксел. Те дори обясняват, че са приели запазването на рекламните инсталации по договора от 1984 г. след предвидената в приложение 10 дата, за да се съхрани равновесието в договора с JCD, доколкото други инсталации са били премахнати предсрочно по искане на град Брюксел с цел разполагане на други видове инсталации, предпочетени по-специално поради естетически съображения, и по-точно ново градско оборудване от вида „art nouveau“. |
(50) |
Белгийските органи считат, че това предсрочно демонтиране е довело до загуби за предприятието JCD, което се е отказало от инсталации, за които не се е изисквал никакъв наем, нито такса до предвидената в приложение 10 за демонтирането им дата, и че като компенсация за тази загуба е било приемливо други инсталации да се запазят по-дълго от предвиденото, като за тях не се изисква наем или такса. |
(51) |
Белгийските органи признават, че като цяло предприятието JCD се е ползвало от икономическо предимство, но единствено поради дисбаланс между броя на демонтираните предсрочно инсталации (преди предвидената дата за демонтирането им) и броя на запазените след предвидената в приложение 10 дата за демонтиране. В член 4.5 на сключения през 1984 г. договор между град Брюксел и JCD се предвижда, че панелите за показване на информация и автобусните спирки са били освободени от плащане на наем, право за ползване и такса. Според белгийските органи това освобождаване следва да се анализира, като се вземе предвид факта, че в момента на подписването на договора град Брюксел все още не е бил приел никаква наредба за събиране на такси за рекламните панели. |
(52) |
Според белгийските органи предприятието JCD от една страна се е отказало от икономия от наеми и такси, като е приело да премахне предсрочно рекламни инсталации, и от друга страна, се е ползвало от икономия на наеми и такси чрез запазването на инсталации след предвидените за демонтирането им дати. При изчисляване на разликата между загубените от JCD икономии поради предсрочното демонтиране и направените допълнителни икономии със запазването на инсталации по-дълго от предвиденото в приложение 10 като цяло JCD се е ползвало според белгийските органи от финансово предимство, възлизащо за периода от декември 1999 г. до 2011 г. на максимум [100 000-150 000] евро. |
(53) |
В тази връзка белгийските органи привеждат довода, че мярката лесно може да попадне под действието на Регламент (ЕО) №°1998/2006 на Комисията (12) (наричан по-нататък „Регламентът de minimisот 2006 г.“). С този регламент се определя, че за определена помощ с малък размер (под 200 000 евро за период от 3 данъчни години) се счита, че не оказва влияние върху търговията между държавите членки и следователно не отговаря на всички критерии по член 107, параграф 1 от ДФЕС. |
(54) |
Освен това белгийските органи внасят уточнения относно определени твърдения на ССВ, които са предмет на решението за откриване на процедурата. На първо място, според тях направената от ССВ базова оценка за 86 рекламни инсталации е грешна, тъй като в констативните протоколи на съдебен изпълнител, изготвени по искане на ССВ (вж. съображение 31), се описват 80 инсталации. Освен това ССВ е описало грешно определени инсталации като автобусни спирки, докато всъщност става въпрос за информационни пана за града. На второ място, що се отнася до размера на наемите, ССВ го индексира неправилно, докато според град Брюксел наемите следва да се индексират на всяка годишнина от подписването на договора (13). На трето място, според тях има грешки при оценката на размера на дължимите от JCD такси, както е посочен от ССВ. |
3.3.2. Мнение, представено от Белгия относно мненията на заинтересованите страни
(55) |
В писменото мнение от 2 октомври 2015 г. белгийските органи уточняват, че невъзстановяването от град Брюксел на таксите, дължими от JCD съгласно договора от 1999 г., докато са били в ход съдебните процедури, не е резултат от предоставяне на полза от страна на град Брюксел, а от прилагането на белгийския закон и на решенията на белгийските съдилища, съгласно които общинската администрация не може да пристъпи към изпълнителен запор или възстановяване на такса за частта от таксата, превишаваща безспорно дължимата сума. Когато обжалване като внесеното от JCD се отнася за цялата такса, е невъзможно осъществяване на изпълнителен запор или възстановяване. Това не означава, че длъжникът, който завежда дело, е освободен от таксата, както твърди ССВ. Освен това, ако таксите се оспорват, те трябва от счетоводна гледна точка да се прихванат като оперативни разходи. Следователно от невъзстановяването от град Брюксел на начислените на JCD такси, които са предмет на съдебните процедури, не може да произтича никаква държавна помощ. |
(56) |
В писменото мнение от 20 юни 2016 г. в отговор на поставените от службите на Комисията въпроси с писмо от 15 април 2016 г. белгийските органи потвърдиха, че град Брюксел е започнал да събира такси за рекламните инсталации, поставени в изпълнение на възложената на 14 октомври 1999 г. обществена поръчка, едва от данъчната 2009 година. След приемането на Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г. относно временната реклама във и върху общественото пространство обаче град Брюксел е определил данък върху временните рекламни съобщения във и върху общественото пространство и е предвидил освобождаване от такси изключително само за собствените си съобщения (14). Белгийските органи посочват, че приложимите за рекламните инсталации наредби за таксите са влезли в сила за първи път едва на 1 януари 2002 г., така че за 2001 г. не се е дължала никаква такса, и твърдят, че тези наредби за таксите се прилагат за инсталациите по договора от 1999 г. |
(57) |
Те уточняват също така, че град Брюксел не е събрал съответстващите на тези такси суми за данъчните години от 2002 г. до 2008 г. Това се дължи на факта, че град Брюксел първоначално е счел, че поставените в изпълнение на обществената поръчка от 1999 г. инсталации, които са били негова собственост и са се експлоатирали от JCD, не подлежат на таксуване съгласно изключението, предвидено в член 5 от Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г., което се отнася изключително за собствените съобщения на град Брюксел. Освен това, изключение конкретно за рекламните инсталации на град Брюксел или на създадени от него или подчинени на него органи, е било включено в Наредбата за таксите от 18 декември 2006 г. и в следващите наредби. |
(58) |
Първото начисляване на такси става на 29 юли 2011 г. и се отнася за данъчната 2009 година. В изпълнение на член 6 от закона от 24 декември 1996 г., отменен след това с постановление от 3 април 2014 г., не е било възможно събирането на такса с обратно действие за период по-голям от три години, считано от 1 януари на данъчната година. |
(59) |
Белгийските органи твърдят, че град Брюксел е решил да не прилага повече освобождаването, тъй като е счел, че освобождаването от такса на рекламните инсталации единствено с мотива, че са собственост на град Брюксел, като същевременно не той е операторът, е създавало неравнопоставеност по отношение на операторите на други рекламни инсталации. Според виждането на град Брюксел, ако действително може да се обоснове освобождаването на рекламните инсталации, използвани за негови собствени нужди или на създадени от него или подчинени на него органи, то такова освобождаване не е обосновано, ако инсталациите се експлоатират от трета страна, и по-специално от търговско предприятие, осъществяващо дейност в сектора на външната реклама. |
(60) |
Предвиденото в наредбата за таксите освобождаване всъщност е имало за цел град Брюксел да не трябва да събира такса от самия себе си, което не би му осигурило никакви допълнителни приходи и би увеличило административната работа на финансовия му отдел, докато целта на всяка наредба за таксите е да се даде възможност на събиращия таксата орган да си осигури допълнителни финансови средства. Във всеки случай, както се уточнява в представеното от белгийските органи мнение на 20 февруари 2017 г. в отговор на допълнителните въпроси, поставени от Комисията на 14 февруари 2017 г., самият град Брюксел никога не е експлоатирал рекламни инсталации. Това винаги е ставало чрез посредничеството на трети страни. Единствените рекламни инсталации, принадлежащи на град Брюксел, са тези, които са предмет на обществената поръчка, възложена на 14 октомври 1999 г. на JCD. При изтичането на срока на договора от 1999 г. е имало нова покана за подаване на оферти, която е спечелена от предприятието ССВ, което е настоящият изпълнител. Въз основа на действащия в момента договор ССВ плаща наем за рекламните инсталации, както и приложими такси. |
(61) |
Белгийските органи посочват, че операторите, които използват собствени инсталации, плащат само дължимите такси, а наемът за използването на рекламните инсталации се добавя към тези такси, когато инсталациите са собственост на град Брюксел. Този наем в никакъв случай не замества налаганите за такива инсталации такси. Действително, наемът представлява заплащане за правото на ползване на инсталациите, които са собственост на град Брюксел. При липсата на плащане за наем операторите биха разполагали с безплатно ползване на инсталациите на град Брюксел, докато градът е трябвало да направи разходи за придобиването им. Следователно е логично те да трябва да плащат наем. За сметка на това операторите, които не използват инсталациите на град Брюксел, трябва от своя страна да поемат всички инвестиции за изработването или придобиването на рекламните инсталации. |
(62) |
Белгийските органи обясняват, че в две решения от 4 ноември 2016 г. Първоинстанционният френскоезичен съд на Брюксел е приел, че според член 9 от Наредбата за таксите за периода 2009—2012 г. предприятието JCD не е дължало общинската такса за реклама що се отнася до рекламните инсталации, монтирани на територията на град Брюксел и които са собственост на град Брюксел, в изпълнение на обществената поръчка, възложена на JCD на 14 октомври 1999 г. С тези решения е наредено възстановяване на сумите, платени за финансовите години от 2009 г. до 2012 г. |
(63) |
Белгийските органи потвърждават също, че град Брюксел е обжалвал двете решения от 4 ноември 2016 г., които са се отнасяли съответно за данъчните години 2009—2010 г. и 2011—2012 г. В производството по обжалване, което все още е в ход, град Брюксел изтъква, че с даденото от съда тълкуване на член 9 от наредбата за таксите, като даващо възможност за освобождаване на JCD, се поставя въпросът за съвместимостта му с членове 106 и 107 от ДФЕС. |
(64) |
За сметка на това град Брюксел не е събрал никакви такси, дължими за рекламните инсталации, уредени с договора от 1984 г. и запазени след предвидената за демонтиране дата. |
(65) |
Белгийските органи заявяват, че не са в състояние да посочат сумата на неплатените наеми и такси за инсталациите, запазени след предвидената в приложение 10 дата за демонтиране, за периода от 1 януари 2002 г. до 21 август 2010 г. |
3.4. Оценка на мерките
3.4.1. Част относно рекламните инсталации по договора от 1984 г.: предмет на настоящото решение
(66) |
Анализът на Комисията засяга единствено запазването на рекламните инсталации от 1984 г. след изтичането на периода им на експлоатация и не разглежда самия договор от 1984 г. Това се обосновава по-специално от факта, че съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (15) Комисията не може да нарежда възстановяването на предоставена помощ след изтичане на давностния срок от десет години. |
(67) |
Инсталираните съгласно договора от 1984 г. инсталации е можело да се разполагат до края на срока на действие на договора от 1984 г.(т.е. до 1999 г.) и да се използват за срок от 15 години (т.е. евентуално до 2014 г.). Следователно всяка помощ, предоставена чрез тези инсталации с договора от 1984 г., ако се предположи, че са изпълнени всички кумулативни условия от член 107, параграф 1, може да е предоставена в момента, в който предприятието JCD е получило разрешението от брюкселските органи да инсталира въпросните инсталации и следователно преди 1999 г. – годината на изтичане на срока на договора. Така за всяка евентуална помощ, предоставена на JCD, ще са изминали повече от 10 години преди първото искане за информация, отправено от Комисията до белгийските органи, което е от 15 септември 2011 г. |
(68) |
За сметка на това, що се отнася до запазването на инсталациите, обхванати от договора от 1984 г., без да се плащат наеми или такси, след предвидената в приложение 10 към договора от 1999 г. дата, предоставянето на евентуална помощ в полза на JCD при тези обстоятелства би станало в момента на разрешението (мълчаливо) на брюкселските органи да не се спази предвидения в това приложение график. В направения по-долу анализ от Комисията се разглежда единствено мярката, при която запазването на инсталациите, обхванати от договора от 1984 г., след предвидената в приложение 10 дата предполага държавна помощ в полза на JCD, която би била получена след 15 септември 2001 г. (т.е. в предвидения в член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 давностен срок). |
(69) |
Решението не засяга също и анализ на квалифицирането като държавна помощ на освобождаването от дължимите от JCD на белгийската държава такси за рекламните инсталации по договора от 1999 г., който не попада в обхвата на решението за откриване на процедурата. |
3.4.2. Наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС
(70) |
Съгласно разпоредбите на член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар. |
(71) |
Съгласно установената съдебна практика, за да се определи, че е налице помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, се изисква да бъдат изпълнени всички кумулативни условия, предвидени в тази разпоредба: i) мярката може да бъде приписана на държавата и е финансирана с държавни ресурси; ii) тя предоставя избирателно икономическо предимство на своя получател; iii) мярката нарушава или застрашава да наруши конкуренцията; iv) мярката е в състояние да засегне търговията между държавите членки (16). |
3.4.2.1.
(72) |
За да може дадена мярка да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тя трябва да бъде предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата. Ресурсите на държавата включват всички ресурси на публичния сектор (17), включително ресурсите на междуведомствените образувания (децентрализирани, федерални, регионални или други) (18). |
(73) |
Предимствата, предоставени пряко или непряко чрез ресурси на държавата, може да се считат за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Наличието на ресурси на държавата може да бъде в негативна форма, когато става въпрос за пропусната печалба за държавната власт. Съгласно установената съдебна практика отказът от ресурси, които по принцип е трябвало да бъдат изплатени в бюджета на държавата, представлява прехвърляне на държавни ресурси. Също така и мерките, с които се облекчават разходите, които обикновено са включени в бюджета на едно предприятие, може да представляват ресурси на държавата (19). |
Приписване
(74) |
Белгийските органи не оспорват, че мярката може да им бъде приписана (и по-специално на град Брюксел). Те дори обясняват, че са приели запазването на рекламните инсталации, обхванати от договора от 1984 г., след предвидената в приложение 10 дата, за да се съхрани равновесието в договора с JCD, доколкото други инсталации са били премахнати предсрочно по искане на град Брюксел с цел разполагане на други видове инсталации, предпочетени по-специално поради естетически съображения (вж. съображение 49). |
Държавни ресурси
(75) |
Белгийските органи признават също така, че запазването на инсталациите след предвидените в приложение 10 дати предполага пропусната печалба за град Брюксел под формата на несъбрани наеми и такси за тези инсталации, които е трябвало нормално да бъдат заменени с инсталации по договора от 1999 г., за които е включено плащане на наеми и такси. |
(76) |
Следователно не се оспорва, че запазването от JCD на инсталациите от 1984 г. след предвидените в приложение 10 дати може да бъде приписано на белгийската държава и че това предполага отказ от ресурси на държавата от нейна страна. Количественото определяне на тези ресурси на държавата (т.е. размерът на наемите и таксите, от които град Брюксел се е отказал) обаче се оценява по различен начин от Комисията и от белгийската държава (вж. раздел 3.4.5.). |
(77) |
Следователно Комисията счита, че тази мярка представлява прехвърляне на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. |
(78) |
Както е посочено в съображение 34, в своето писмено мнение ССВ счита, че приходите от реклама, получените от търговската експлоатация на рекламните инсталации, запазени след предвидената в приложение 10 дата за демонтиране, може също така да представляват ресурси на държавата, тъй като самата държава е можела да експлоатира тези инсталации. |
(79) |
Комисията счита на първо място, че получените от JCD приходи от реклама очевидно не представляват ресурси на държавата, доколкото тези приходи от реклама произтичат от частни договори между предприятието JCD и неговите клиенти, в които държавата не се намесва по никакъв начин. |
(80) |
Освен това не е възможно да се счита, че град Брюксел се отказва от държавни ресурси само поради това, че не осъществява сам една или друга икономическа дейност. Такъв подход към въпроса за държавните ресурси би бил изключително разширен и с него на държавата би се забранило да разрешава на своя територия дейности без предварително да провери дали не може да ги осъществява самата тя. |
(81) |
Нещо повече, дори на теория да е възможно един публичен орган да осъществява определена икономическа дейност, това очевидно не е най-важната му функция, а и той поначало няма да разполага нито със знанията, нито с техническите умения и средства за такава дейност. Например в разглеждания случай може да се види, че договорите за реклама обикновено са национални. Град Брюксел не би имал средствата да договаря такива договори, тъй като би имал права единствено върху паната, които притежава на територията на град Брюксел. Следователно евентуалният му капацитет да генерира приходи от тези пана не би могъл да се сравнява с този на JC Decaux. |
3.4.2.2.
(82) |
По смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС под предимство се разбира всяка икономическа полза, която дадено предприятие не би получило при нормални пазарни условия, т.е. при отсъствието на държавна намеса (20). От значение е единствено ефектът на мярката върху предприятието, а не причината или целта на държавната намеса (21). |
(83) |
Според Съда на ЕС наличие на предимство има веднага щом финансовото положение на дадено предприятие се подобри поради намесата на държавата и следователно предимство е не само положителна облага, но също и всички мерки на държавата, които под различна форма облекчават разходите, които обикновено са включени в бюджета на предприятието (22). |
(84) |
В разглеждания случай, от 1999 г. и докато изтекат разрешителните въз основа на договора от 1984 г. предприятието JCD е продължило да експлоатира рекламни инсталации на територията на град Брюксел без да плаща наеми или такси за тяхното използване, докато съгласно договора от 1999 г. тези инсталации е трябвало да бъдат демонтирани и пак според договора от 1999 г. за експлоатацията на новите рекламни инсталации, които да ги заменят, е било предвидено плащане на наеми и такси. |
(85) |
Белгийските органи признават, че като цяло предприятието JCD се е ползвало от икономическо предимство, но единствено поради дисбаланс между броя на демонтираните предсрочно инсталации преди предвидената дата за демонтирането им и броя на запазените след предвидената в приложение 10 дата за демонтиране. Дори да се предположи, че Комисията споделя тази гледна точка (quod non), при всички положения се установява наличие на предимство. |
(86) |
Комисията отбелязва на първо място, че белгийските органи приемат принципа на наличие на предимство, но оспорват само мащаба му. |
(87) |
Освен това белгийските органи разглеждат мярката като компенсация, предоставена на JCD за неблагоприятните последствия от предсрочното премахване на определен брой инсталации. В тази връзка Комисията се позовава на делото C-211/15 P, Orange/Commission (23), при което Съдът на ЕС е потвърдил позицията на Общия съд (24) и на Генералния адвокат (25), според които държавна помощ представлява дори предоставено на дадено предприятие облекчаване на разходите чрез премахване на допълнителни разходи в резултат от дерогационен режим, който не се прилага за конкурентните предприятия (26). Единствените компенсации, включващи прехвърляне на публични средства, които не се квалифицират като държавна помощ, са компенсациите за обществена услуга, предоставени в съответствие със съдебната практика по делото Altmark (27). |
(88) |
Договорът от 1984 г., както и този от 1999 г. обаче са чисто търговски договори и техните разпоредби не възлагат на JCD задача за обществена услуга. Поради това не се прилага съдебната практика по делото Altmark, което се отнася за компенсации, дадени за предоставянето на обществена услуга. |
(89) |
Следователно на тази основа изглежда, че посочената от белгийските органи компенсация, дори да се приеме, че целта ѝ е да се компенсират неблагоприятните последствия, свързани с потенциалното задължение за предсрочно премахване на определени инсталации, във всички случаи предполага предимство за JCD. Заключението е още по-вярно в разглеждания случай, защото трудно може да се счита, че за JCD е имало неблагоприятни структурни последствия, тъй като предприятието само е приело да премахне тези инсталации, и защото освен това самите белгийски органи са признали, че въпросната компенсация е била повече от необходимото, което се е изисквало за предполагаемите неблагоприятни последствия. |
(90) |
Този довод е в съответствие и с точка 69 от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ (28) (наричано по-нататък „Известието относно понятието за държавна помощ“), в която се подчертава, че „[п]о принцип може да се счита, че разходите, произтичащи от наложени от държавата регулаторни задължения (29) , са свързани с разходите, които предприятието трябва да поеме с оглед на приложимите спрямо неговата икономическа дейност задължения, поради което всяко компенсиране на тези разходи предоставя предимство на предприятието (30) . Това означава, че наличието на предимство по принцип не се изключва поради факта, че ползата не надхвърля компенсирането на разходите, произтичащи от налагането на регулаторното задължение. Същото важи за опрощаването на разходи, които предприятието не би направило, ако не е било стимулирано от държавната мярка, тъй като без въпросния стимул то би структурирало дейностите си по различен начин (31) . Наличието на предимство не се изключва също така, ако дадена мярка компенсира такси от различно естество, които не са свързани с въпросната мярка (32) .“ |
(91) |
В разглеждания случай също така не е реално възможно предсрочната замяна на инсталациите от 1984 г. да се приравнява на регулаторно задължение, тъй като предприятието JCD само е приело да премахне тези инсталации, но от точка 69 от Известието относно понятието за държавна помощ следва, че ако премахването на инсталациите е било вследствие на регулаторно задължение, компенсирането на тази предсрочна замяна би предполагало предимство. |
(92) |
Следва да се отбележи също, че в точка 71 от Известието относно понятието за държавна помощ се припомня, че „[н]аличието на предимство се изключва при възстановяването на неправомерно наложени данъци (33) , при задължение за националните органи да компенсират щетите, които са причинили на определени предприятия (34) или при плащането на компенсация за отчуждаване (35)“. |
(93) |
Никоя от тези две хипотези обаче не е налице в разглеждания случай. Нищо не дава възможност да се счита, че белгийските органи са причинили вреда за JCD, която са били задължени да компенсират. Предприятието JCD само е приело да премахне определени инсталации по договора от 1984 г. и с основание може да се предположи, че е приело, защото като цяло това му носи предимство. |
(94) |
И накрая, Комисията поставя въпроса за възможността тази компенсация да се разглежда като нормално поведение на участник на пазара, с което би могло евентуално да се изключи наличието на предимство. Не може обаче да се счита, че при тези обстоятелства град Брюксел е действал като участник на пазара. И действително е установено, че споразумението за твърдяната компенсация изобщо не е било направено в официална форма, нито е било контролирано (което впрочем обяснява защо според самите белгийски органи има разминаване в броя на предсрочно демонтираните и заменени инсталации). Никой от предоставените на Комисията факти не дава информация за каквито и да било преговори между град Брюксел и JCD по този въпрос. Нищо не показва наличието на изготвен от град Брюксел анализ за действителна пропусната от JCD печалба, свързана с предсрочната замяна на определени инсталации, обхванати от договора от 1984 г., в сравнение с извлечената печалба от запазването на други инсталации по същия договор, които освен това са били напълно амортизирани (цената на тези пана всъщност логично е била напълно възстановена – включително печалбата на JCD – с експлоатацията им по време на законния срок на действие на договора от 1984 г.). Пълната липса на анализ, договор и контрол изключват такова поведение на град Брюксел да бъде в съответствие с принципа на частен оператор в условията на пазарна икономика. |
(95) |
Освен това доводът на Комисията относно наличието на предимство е потвърден от решение на Апелативния съд на Брюксел от 29 април 2016 г. (36) В решението Апелативният съд отхвърля обжалването на JCD и потвърждава решението, постановена на 13 декември 2010 г. от Първоинстанционния съд на Брюксел. Съдът по-специално потвърждава, че предприятието JCD не е спазило предвидените в приложение 10 към договора от 1999 г. дати за демонтиране и че следователно е експлоатирало без никакво право многобройни рекламни инсталации върху обществена собственост на град Брюксел. Следователно JCD е извършило обективно неправомерни действия в противоречие с лоялните пазарни практики, тъй като използването в неговата мрежа на рекламни инсталации, които не е трябвало изобщо или вече да се намират там, предоставя на JCD незаконно конкурентно предимство, което може да отклони рекламодателите от конкурента му ССВ. В тази връзка съдът разпорежда преустановяване на тези незаконни практики и счита, че демонтирането на използваните без никакво право рекламни инсталации е необходимо действие за прекратяване на незаконната практика. |
(96) |
Следователно Комисията счита, че запазването и използването от JCD между 1999 г. и 2011 г. на определен брой рекламни инсталации, обхванати от договора от 1984 г., на територията на град Брюксел след предвидената в приложение 10 към договора от 1999 г. дата за демонтиране, без да се плаща нито наем, нито такса, е довело до намаляване на разходите, които JCD обикновено би трябвало да направи при осъществяването на дейността си, и това представлява икономическо предимство. |
3.4.2.3.
(97) |
За да се счита за държавна помощ, мярката трябва да бъде избирателна, т.е. да поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (37). Следователно само онези мерки, които поставя в по-благоприятно положение предприятия по избирателен начин, са обхванати от понятието за държавна помощ. |
(98) |
На първо място може да се отбележи, че белгийските органи не оспорват избирателността на мярката (запазването на рекламните инсталации от 1984 г., без да се плащат наеми, нито такси, след изтичане на предвидения в приложение 10 период за експлоатацията им). |
(99) |
Действително, белгийските органи обясниха, че мярката е компенсация, предоставена на JCD за предсрочното демонтиране на определени инсталации, и такава мярка е по същество индивидуална и в този контекст определянето на икономическо предимство (вж. раздел 3.4.2.2) обикновено дава възможност да се предположи избирателност. При липсата на показания за противното, това предположение е валидно за разглеждания случай и е достатъчно, за да се обяви мярката за избирателна. |
(100) |
Може също така да се отбележи, че не е възможно мярката да се счита за неизбирателна само защото JCD е в уникално правно и фактическо положение поради факта, че предприятието е единственото, което може да се ползва от тази мярка, тъй като е единственото, което разполага с инсталациите по договора от 1984 г. |
(101) |
И наистина в посоченото по-рано решение по делото „Orange“ Съдът е потвърдил позицията на Общия съд (38), според който „[…] критерият за сравнението на бенефициера с други оператори, които са в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната с мярката цел, се базира на — и е обоснован при — преценката дали мерки с потенциално общо приложение са избирателни. Такъв критерий е ирелевантен, когато трябва да се прецени избирателността на ad hoc мярка, която засяга само едно предприятие […]“. |
(102) |
В разглеждания случай е очевидно, че запазването на инсталациите е ad hoc мярка без общо приложение и следователно е ясно избирателна. |
3.4.2.4.
(103) |
Публична помощ за предприятия представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС само ако „нарушава или заплашва да наруши конкуренцията“ и то само „доколкото засяга търговията между държавите членки“. |
Нарушаване на конкуренцията
(104) |
За мярка, предоставена от дадена държава, се счита, че нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, ако е вероятно тя да засили конкурентната позиция на получателя спрямо предприятията, с които той се конкурира (39). |
(105) |
Достатъчно е в момента на въвеждане в действие на мярка за помощ да е налице положение на действителна конкуренция на съответния пазар, за да може намеса на държавата или посредством ресурси на държавата да засегне търговията между държавите членки и да наруши или да заплашва да наруши конкуренцията (40). Следователно от предположението за нарушение на конкуренцията се изхожда, когато в либерализиран стопански отрасъл, в който господства или би могла да господства конкуренция, държавата предоставя финансово предимство на дадено предприятие. |
(106) |
Като се има предвид, че JCD осъществява дейност на пазар, на който се конкурират различни предприятия от сектора (пазарът на рекламата в малък формат), предоставянето на или възползването от помощ в полза на един от участниците би имало въздействие, което може потенциално да наруши конкуренцията. |
Въздействие върху търговията между държавите членки
(107) |
Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза всяка помощ, предоставена на предприятие, което осъществява дейността си на вътрешния пазар, може да е в състояние да засегне търговията между държавите членки (41). |
(108) |
Съгласно установената съдебна практика Комисията не е длъжна да извършва икономически анализ на действителното положение на съответните пазари, пазарния дял на дружествата – получатели на помощта, положението на конкурентните предприятия или търговията между държавите членки (42). При неправомерно отпусната държавна помощ Комисията не е длъжна да доказва действителното въздействие, което помощта е оказала върху конкуренцията и търговията. |
(109) |
Разглежданата мярка (запазване на рекламните инсталации, без плащане на наеми, нито такси, след предвидените в приложение 10 дати) в полза на JCD засилва позицията на предприятието на пазара на рекламни инсталации в регион Брюксел-столица и затруднява навлизането на този пазар за установените в други държави членки предприятия (43). Освен това в конкретния случай Комисията отбелязва, че както JCD, така и ССВ осъществяват дейност в други държави – членки на Европейския съюз (44). Важно е също така да се подчертае, че рекламодателите често са международни групи, които осъществяват дейност в множество държави, и че в определени случаи самите рекламни кампании са с международно измерение. |
(110) |
Следователно мярката би могла да засегне търговията между държавите членки. |
(111) |
Трябва все пак да се отбележи, че като признават наличието на предимство в полза на JCD, белгийските органи считат, че е възможно да се позоват на Регламента de minimis от 2006 г. |
(112) |
Аргументацията им се основава на изчисляване на размера на това предимство, при което се приема схема за компенсация между демонтираните със закъснение инсталации и тези, които са демонтирани предсрочно. |
(113) |
Белгийските органи действително считат (вж. съображения 51 и 52), че като цяло предприятието JCD се е ползвало от икономическо предимство, но единствено поради дисбаланс между броя на демонтираните предсрочно инсталации преди предвидената дата за демонтирането им и броя на запазените след предвидената в приложение 10 дата за демонтиране. От тяхна гледна точка, въз основа на договорен между страните компенсационен механизъм предприятието JCD от една страна се е отказало от икономия от наеми и такси, като е приело да премахне предсрочно рекламни инсталации, и от друга страна, се е ползвало от икономия на наеми и такси чрез запазването на инсталации след предвидената за демонтирането им дата. |
(114) |
При изчисляване на разликата между загубените от JCD икономии поради предсрочното демонтиране и направените допълнителни икономии със запазването на инсталации по-дълго от предвиденото в приложение 10 като цяло JCD се е ползвало според белгийските органи от ограничено финансово предимство, възлизащо за периода от декември 1999 г. до 2011 г. на максимум [100 000-150 000] евро. |
(115) |
Доколкото считат, че предоставеното на JCD предимство не превишава [100 000-150 000] евро, белгийските органи твърдят, че мярката лесно може да попадне в приложното поле на Регламента de minimis от 2006 г. |
(116) |
В това отношение е важно на този етап да се отбележи, че всъщност за разглеждания период са валидни два регламента de minimis:
|
(117) |
На първо място, както е обяснено в раздел 3.4.2.2, Комисията счита, че предимството е по-голямо отколкото считат белгийските органи, тъй като при изчисляването му трябва да се вземат предвид всички неплатени от JCD наеми и такси за запазените след срока рекламни инсталации. Следва да се отбележи, че Комисията не разполага с точна оценка на общата стойност на предоставеното на JCD предимство поради отказа на белгийските органи да представят тази информация, но във всеки случай размерът на предоставената на JCD помощ превишава 200 000 евро. Следователно регламентите de minimis не са приложими и Комисията не може да приеме аргументацията на белгийските органи. |
(118) |
Дори единият от регламентите de minimis да беше приложим (quod non), Комисията отбелязва също, че определените в член 3 от Регламента de minimis от 2001 г. и в член 3 от Регламента de minimis от 2006 г. условия за мониторинг така или иначе не са изпълнени. Белгийските органи действително първоначално не са считали реално мярката като помощ de minimis и поради това не са предприели никое от предвидените в тези регламенти действия. |
(119) |
Мярката не изпълнява също така и условията за прозрачност, определени в член 2, параграф 4 от Регламента de minimis от 2006 г., в който се предвижда, че „[н]астоящият регламент се прилага само за помощи, при които брутният еквивалент на помощта може да бъде изчислен точно и това може да стане предварително, без необходимост от извършване на оценка на риска („прозрачни помощи“)“. В разглеждания случай белгийските органи не са предоставили никакъв документ, който би могъл да сочи наличието на предварително изчисляване преди предоставянето на мярката за помощ, а също и специално проследяване на баланса между предсрочното и закъснялото демонтиране на инсталации, което е в основата на направеното от белгийските органи изчисление, за да стигнат до сумата на помощта от [100 000-150 000] евро. |
(120) |
Следователно въпросната помощ не може да попадне в приложното поле на регламента de minimis. |
(121) |
В заключение Комисията счита, че мярката е в състояние да засегне търговията между държавите членки. |
3.4.2.5.
(122) |
Предвид казаното Комисията прави заключение, че запазването на инсталациите, обхванати от договора от 1984 г., след предвидената за демонтирането им дата е включвало предоставяне на JCD на държавна помощ, която съдържа две съставки (наемите и таксите). |
3.4.3. Законосъобразност на помощта
(123) |
Комисията установява, че разглежданата в тази част от жалбата мярка, която представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, не е била нотифицирана съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС. |
(124) |
Следователно, тъй като белгийските органи не са посочили никакво основание за ползване на изключение от нотифициране, мярката е незаконосъобразна. |
3.4.4. Съвместимост в вътрешния пазар
(125) |
Доколкото експлоатацията от JCD на определени рекламни инсталации, монтирани в изпълнение на договора от 1984 г. на територията на град Брюксел, след предвидената дата за демонтирането им (посочена в приложение 10 към договора от 1999 г.) предполага наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, следва да се определи дали тези мерки може да се считат за съвместими с вътрешния пазар. |
(126) |
Мерките за държавна помощ може да се считат за съвместими с вътрешния пазар въз основа на дерогациите, предвидени в член 106, параграф 2, както и в член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС. Белгийските органи обаче не са представили никакви доводи, с които да се докаже, че някоя от тези дерогации се прилага в разглеждания случай. |
(127) |
На първо място Комисията припомня, че доказването на съвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар е задължение на държавата членка. Белгийските органи обаче не са посочили никакъв довод за съвместимост за въпросните мерки. Предвидените в член 107, параграф 2 от ДФЕС и в член 107, параграф 3, букви а) – г) от ДФЕС дерогации не се прилагат в разглеждания случай, тъй като въпросната мярка не е обоснована от предвидени в тези разпоредби цели. |
(128) |
И накрая, договорите от 1984 г. и от 1999 г. са чисто търговски договори и техните разпоредби не възлагат на JCD задача за обществена услуга. Поради това не се прилага предвидената в член 106, параграф 2 от ДФЕС дерогация, която се отнася за компенсации, дадени за предоставянето на обществена услуга. |
(129) |
Следователно Комисията счита, че запазването на инсталациите, обхванати от договора от 1984 г., след предвидената в приложение 10 към договора от 1999 г. дата за демонтиране, без да се плаща наем, нито такса, е довело до намаляване на разходите, които JCD обикновено би трябвало да направи при осъществяването на дейността си, и поради това трябва да се разглежда като оперативна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар. |
(130) |
С оглед на изложените съображения, Комисията счита, че предприятието JCD се е ползвало от неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС посредством запазването на инсталации, обхванати по договора от 1984 г., след предвидената в приложение 10 към договора от 1999 г. дата за демонтиране, без да се плаща наем, нито такса. Тази помощ следва да бъде възстановена, доколкото възстановяването ѝ не е с изтекъл давностен срок по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) № 2015/1589. |
3.4.5. Размер на несъвместимата помощ
(131) |
Общият принцип, прилаган за изчисляване на размера на несъвместимата помощ, е да се оцени размерът на наемите и таксите, които град Брюксел би събрал при отсъствието на мярката. |
(132) |
Комисията счита, че изчисляването на размера на несъвместимата помощ трябва да се направи за всяка инсталация, обхваната от договора от 1984 г. и запазена след 15 септември 2001 г. (45), като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси за рекламните инсталации (46) между първоначално предвидената за демонтирането дата (47) (ако е след 15 септември 2001 г.) или 15 септември 2001 г. (ако първоначално предвидената дата за демонтиране е била преди 15 септември 2001 г.) и датата, когато е осъществено действителното демонтиране. |
(133) |
Както е посочено в съображения 111 – 114, белгийските органи стигат до заключението, че размерът на евентуалната помощ, предоставена на JCD, е [100 000-150 000] евро, като се базират на схема за компенсация между инсталациите, обхванати от договора от 1984 г., които са запазени за по-дълъг период, и тези, които са демонтирани предсрочно. Направеното от белгийските органи изчисление се базира на констативните протоколи на съдебен изпълнител, изготвени по искане на ССВ на 3 декември 2007 г. и на 21 декември 2009 г. Белгийските органи считат, че тези констативни протоколи на съдебен изпълнител доказват, че през 2007 г. броят на рекламните лицеви страни, съответстващи на инсталациите, които са били демонтирани преди предвидената в приложение 10 дата, е бил по-голям от броя на рекламните лицеви страни, съответстващи на инсталациите, които са били запазени след предвидената в приложение 10 дата за демонтиране. Единствено констативният протокол на съдебен изпълнител, изготвен по искане на ССВ на 21 декември 2009 г., показвал, че балансът е изместен в полза на JCD. Белгийските органи считат, че поради това, дори да е възможно да е имало някакво предимство, предоставено на JCD при изпълнението на договора, количествената оценка на това предимство може да се ограничи до финансовите години от 2007 г. до 2011 г., без да има риск от даване на предимство на JCD. |
(134) |
Както е обяснено в раздел 3.4.2.2, Комисията счита, че обосновката на белгийските органи, която се базира на компенсационен механизъм, е необоснована, и че предоставеното на JC Decaux предимство съответства на всички икономии, направени от предприятието, като е продължило да експлоатира инсталациите, обхванати от договора от 1984 г., вместо да ги замени с такива, които са съгласно договора от 1999 г. |
(135) |
Освен това доводът на Комисията по този въпрос е потвърден от решение на Апелативния съд на Брюксел от 29 април 2016 г. (48) В това решение Апелативният съд потвърждава, че предприятието JCD не е спазило предвидените в приложение 10 към договора от 1999 г. дати за демонтиране и че следователно е експлоатирало без никакво право многобройни рекламни инсталации върху обществена собственост на град Брюксел. |
(136) |
Апелативният съд по-специално отхвърля идеята за компенсационен механизъм, за какъвто говорят белгийските органи по отношение на старите инсталации, които били запазени след предвидената за демонтирането им дата срещу предсрочната замяна на стари инсталации, тъй като такъв механизъм не е бил предвиден или разрешен от договора от 1984 г. Апелативният съд потвърждава, че от никой документ не се разбира, че след сключването на договора от 1999 г. предприятието JCD е получило изрично разрешение от град Брюксел да извърши „размяна“ на рекламните инсталации. Съдът отхвърля обжалването и потвърждава решението, постановено на 13 декември 2010 г. от Първоинстанционния френскоезичен съд на Брюксел. Той потвърждава, че като е експлоатирало без никакво право рекламни инсталации върху обществена собственост на град Брюксел, предприятието JCD е извършило обективно неправомерни действия в противоречие с лоялните пазарни практики, тъй като използването в неговата мрежа на рекламни инсталации, които не е трябвало изобщо или вече да се намират там, предоставя на JCD незаконно конкурентно предимство, което може да отклони рекламодателите от конкурента му ССВ. |
(137) |
Следователно Комисията счита, че изчисляването на размера на несъвместимата помощ трябва да стане въз основа само на несъбраните наеми и такси върху запазените за по-дълъг срок инсталации, без да се прилага каквато и да е схема за компенсация. За тази цел белгийските органи трябва да вземат предвид за всяка съответна инсталация и за всеки съответен период действащите наеми и таксите, произтичащи от наредбите за таксите от 2001 г. и следващите, за инсталация със същата площ. |
(138) |
В това отношение Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г. във връзка с временната реклама във и върху общественото пространство въвежда за финансовите години от 2002 г. до 2006 г. данък върху временните рекламни съобщения във и върху общественото пространство. Град Брюксел е приел също така Наредбата за таксите от 18 декември 2006 г., в която се предвижда същият данък за финансовата 2007 година. Считано от данъчната 2008 година град Брюксел е въвел данък конкретно върху рекламните инсталации (49). |
(139) |
Комисията счита, че наредбите за таксите за рекламните инсталации е трябвало да се прилагат автоматично за инсталациите, обхванати от договора от 1984 г., които са били запазени за по-дълъг срок, и че предвиденото в тези наредби освобождаване от такси за запазените за по-дълъг срок инсталации от 1984 г. е дерогация от референтната система. |
(140) |
Следва да се отбележи, че град Брюксел първоначално е считал, че по силата на освобождаване от такси на съобщенията на самия град Брюксел (50), предвидено в Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г., за монтираните в изпълнение на договора от 1999 г. инсталации и които са били негова собственост, не се дължи такса, което може да изглежда в противоречие с изразената от Комисията позиция в съображение 139. Разпоредба за освобождаване специално на рекламните инсталации на град Брюксел действително е била включена след това в член 9 от Наредбата за таксите от 17 декември 2007 г. и впоследствие в наредбите за таксите от 15 декември 2008 г., 9 ноември 2009 г., 20 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г. (51) |
(141) |
Белгийските органи посочват обаче също и че град Брюксел по-късно е стигнал до заключението, че освобождаването от такса на рекламните инсталации единствено с мотива, че са собственост на град Брюксел, като същевременно не той е операторът, е създавало неравнопоставеност по отношение на операторите на други рекламни инсталации. Следователно градът е решил да събира такси за инсталациите, обхванати от договора от 1999 г., и първото начисляване става на 29 юли 2011 г. и се отнася за данъчната 2009 година. Белгийските органи обясняват, че в изпълнение на член 6 от закона от 24 декември 1996 г., отменен след това с постановление от 3 април 2014 г., не е било възможно събирането на такса с обратно действие за период по-голям от три години, считано от 1 януари на данъчната година. |
(142) |
Въз основа на представената от белгийските органи обосновка Комисията счита, че при нормални обстоятелства таксите за рекламните инсталации биха се прилагали за инсталациите, обхванати от договора от 1999 г., и следователно няма противоречие с позицията, според която за запазените за по-дълъг срок инсталации от 1984 г. също е трябвало да бъде начислявана такса. |
(143) |
За тази цел Комисията отбелязва, че в двете съдебни решения от 4 ноември 2016 г., постановени от Първоинстанционния френскоезичен съд на Брюксел, в които се заявява, че предприятието JCD не дължи общинската такса за реклама що се отнася до рекламните инсталации, които са собственост на град Брюксел, в изпълнение на обществената поръчка, възложена на JCD на 14 октомври 1999 г., не се взема предвид въпросът за съответствието с правилата за държавната помощ. |
(144) |
Изчисляването на размера на спестените от JCD наеми и такси не представлява особена трудност и белгийските органи са го направили отчасти в рамките на обосновката си за помощ de minimis (вж. съображения 52 и 53). Белгийските органи обаче не са предоставили на Комисията оценка за общия размер на помощта, въпреки многократно отправените искания на Комисията. От своя страна предприятието ССВ е предоставило оценка за размера на подлежащата на възстановяване помощ, която възлиза на около 2 милиона евро. |
4. Анализ на частта „Villo!“
4.1. Основания за откриване на процедурата
(145) |
В решението за откриване на процедурата Комисията е счела, че по отношение на допълнителните мерки (освобождаването от някои такси или неутрализирането на някои такси на общинско и регионално равнище (вж. съображение 22, свързани с експлоатацията от предприятието JCD на концесията за обществена услуга Villo на регион Брюксел-столица, са били изпълнени кумулативните критерии за държавна помощ и че следователно тези мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. |
(146) |
По-специално твърдението на белгийските органи, че тези мерки биха могли да избегнат определянето за държавна помощ въз основа на съдебната практика по делото Altmark, тъй като предприятието JCD е било избрано чрез прозрачна покана за подаване на оферти, в конкретния случай не изглежда приложимо, тъй като тези допълнителни мерки не са били част от поканата за подаване на оферти: те са били предоставени след поканата за подаване на оферти, в рамките на преговорите за договора Villo. Според белгийските органи тези допълнителни мерки възлизат максимум на около [400 000-500 000] евро на година (вж. съображение 22). |
(147) |
Освен това Комисията е изразила сериозни съмнения относно съвместимостта на допълнителните мерки с Решение 2005/842/ЕО на Комисията (52) (по-нататък наричано „Решението за УОИИ от 2005 г.“) и Решението за УОИИ от 2012 г., посочени от белгийските органи. По-специално, Комисията се съмняваше, че осъществяваните от белгийските органи проверки (с които са проследявани разходите за изпълнение на задълженията, но не са проследявани подробно приходите) са били достатъчни, за да се избегне всяко свръхкомпенсиране. Комисията имаше съмнения също и относно точните начини на разпределяне за концесията Villo на приходите от реклама по договорите, сключени от JCD на национално равнище, както са използвани в аналитичното счетоводство на JCD. |
(148) |
Поради всички изложени по-горе съображения Комисията реши да започне предвидената в член 108, параграф 2 от ДФЕС процедура по отношение на разглежданата мярка и прикани белгийските органи и всяка заинтересована страна да ѝ предоставят всяка полезна информация и мнение по тази мярка. |
4.2. Мнения, представени от заинтересованите страни относно решението за откриване на процедурата
(149) |
Комисията получи мненията на няколко заинтересовани страни (CCB, JCD, както и на трета заинтересована страна, която поиска да остане анонимна), които са обобщени по-долу. |
4.2.1. Мнение, представено от CCB
(150) |
Комисията получи мнението на ССВ с писмо от 16 юли 2015 г. |
(151) |
CCB счита, че предприятието JCD е получило държавна помощ в рамките на експлоатацията на концесията Villo, и привежда доводи, които се отнасят по-специална до критериите за ресурси на държавата и за предимство. |
4.2.1.1.
(152) |
Като са предоставили на JCD правото да заема и да използва обществена собственост за рекламни цели (вж. съображения 19 – 22), без да искат заплащане за това, белгийските органи са се отказали от публични приходи и са предоставили на JCD икономическо предимство, което представлява държавна помощ (53). |
4.2.1.2.
(153) |
CCB твърди, че предоставената на JCD компенсация не съответства на никой от критериите, определени с решението по делото Altmark. |
Първи критерий от решението по делото Altmark
(154) |
CCB счита, че извършването на услугата Villo не представлява задача за обществена услуга, която включва предоставянето на услуга, която даден оператор, който би взел предвид собствения си търговски интерес, не би приел или не би приел при същите условия (54), като посочва многобройни други европейски градове, в които вече по задоволителен начин се предлагат автоматизирани услуги за наемане на велосипеди при търговски условия (55). |
Втори критерий от решението по делото Altmark
(155) |
От спецификацията става ясно, че основни елементи като срокът на концесията, условията на финансиране на услугата и участието на възлагащия орган във финансирането на услугата са били определени твърде общо (56), и че следователно в спецификацията не се определят ясно и прозрачно основните параметри на системата за финансиране на услугата. |
Трети критерий от решението по делото Altmark
(156) |
CCB счита, че не имало никакъв контрол – нито предварителен, нито последващ – на мащаба на предоставените на JCD предимства в рамките на концесията Villo и че точното финансово отражение на предоставеното на JCD освобождаване от такси остава неизвестно. Следователно не може да се гарантира липсата на свръхкомпенсация. |
Четвърти критерий от решението по делото Altmark
(157) |
CCB установява, че възлагането на концесията Villo на предприятието JCD е станало след публично обявена процедура на договаряне, която може да се счита като достатъчна за изпълнение на четвъртия критерий от решението по делото Altmark само в изключителни случаи. ССВ счита, че доколкото решението за допълнителни мерки, отнасящи се до съществени елементи на концесията (като например предоставянето на освобождаване от общински такси), е било взето след поканата за подаване на оферти, не може да се направи заключение, че такава покана за предаване на оферти дава възможност да се избере операторът, който предоставя услугата от общ икономически интерес на най-ниска цена. |
4.2.1.3.
(158) |
ССВ оспорва заключението на Комисията, направено в решението за откриване на процедурата, според което съвместимостта на мярката следва да се анализира с оглед на Решението за УОИИ от 2012 г. |
Приложимост на Решението за УОИИ от 2012 г.
(159) |
CCB твърди, че предоставените на JCD компенсации в рамките на експлоатацията на концесията Villo са от порядъка на няколко десетки милиона евро годишно и следователно превишават прага от 15 милиона евро на година, с който се определя приложимостта на Решението за УОИИ от 2012 г. (57) ССВ счита по-специално, че освен приходите от реклама, плащаните от потребителите тарифи и освобождаването от различните такси, трябва да се вземат предвид също и предоставените на JCD предимства поради освобождаването от плащане на възнаграждение за заемането и използването на обществена собственост за рекламни цели. |
Спазване на изискванията от Решението за УОИИ от 2012 г.
(160) |
Освен това ССВ твърди, че в разглеждания случай не са изпълнени няколко условия, предвидени в Решението за УОИИ от 2012 г. |
(161) |
Възлагане: ССВ оспорва, че са изпълнени условията за възлагане, определени в член 4 от Решението за УОИИ от 2012 г. От една страна, постановлението от 25 ноември 2010 г., с което се урежда експлоатацията на обществената услуга Villo, е било взето около 2 години след възлагането на концесията Villo (58). От друга страна, договорът Villo е бил удължен на 17 години и 4 месеца, въпреки че в първоначалния договор Villo срокът е бил определен на 15 години. ССВ оспорва, че този срок е бил обоснован от значимостта на необходимите инвестиции, както е посочено в съображение 99 от решението за откриване на процедурата. ССВ отбелязва, че от годишните счетоводни отчети на JCD става ясно, че цените на предоставените в рамките на системата Villo велосипеди са били с амортизация от 20 % годишно, което означава, че велосипедите са били напълно амортизирани 5 години след датата на разполагането им. |
(162) |
Компенсация: компенсационният механизъм и параметрите за изчисляване, наблюдение и преразглеждане на компенсацията не са описани в достатъчна степен. В това отношение и що се отнася до разпределението на приходите от реклама ССВ счита, че от решаващо значение е белгийските органи да вземат предвид рейтинговите точки (Gross Rating Point или GRP) (59) на рекламните панели на Villo, а не средните приходи, получени от всички експлоатирани от предприятието JCD панели в рамките на неговата мрежа. Колкото до разходите, които да се вземат предвид при изчисляването на компенсацията, ССВ подчертава, че съгласно член 5 от Решението за УОИИ от 2012 г. става въпрос единствено за „разходи, направени при извършването на услугата от общ икономически интерес“ – определение, което изключва евентуалните разходи, свързани с монтирането и експлоатацията на рекламните инсталации. |
(163) |
Проверка за липсата на свръхкомпенсация: както е посочено по-рано (вж. съображение 156, ССВ счита, че няма никакъв контрол за липсата на свръхкомпенсация за JCD в рамките на експлоатацията на концесията Villo. Освен това според изчисленията на CCB предприятието JCD е било свръхкомпенсирано в значителна степен. |
4.2.1.4.
(164) |
ССВ оспорва размера на сумите, произтичащи от освобождаването от общински такси, както са посочени в решението за откриване на процедурата. Според ССВ сумите от това освобождаване са се увеличили значително от момента на експлоатация при пълен режим на концесията Villo през 2014 г., като са възлизали на най-малко 650 000 евро на година, т.е. далече над предвидения максимум от [250 000-350 000] евро на година (вж. съображение 22). |
(165) |
Освен това предприятието ССВ счита, че самата безплатна експлоатация на рекламните инсталации представлява държавна помощ. То счита, че трябва да се определи количествената стойност на всеки отделен рекламен панел, и като се позовава на договора между самото него и град Антверпен, стига до заключение, че пълното освобождаване от плащане, от което се ползва JCD, е равностойно на помощ от почти 8 милиона евро годишно. |
4.2.2. Мнение, представено от втория жалбоподател
(166) |
На 17 юли 2015 г. Комисията получи мнение на трета анонимна страна. Тази трета анонимна страна също подчертава, че с договора Villo на JCD се предоставя държавна помощ. |
(167) |
По-специално тя възразява срещу това, че в разглеждания случай са обединени всички условия от решението по делото Altmark, тъй като параметрите на компенсацията не са били определени предварително по обективен и прозрачен начин. Освен това не е била въведена никаква система за контрол с цел избягване на свръхкомпенсация, поради което не може да се допусне възможна съвместимост въз основа на Решението за УОИИ от 2012 г. |
(168) |
И накрая, третата анонимна страна възразява „твърдо“ срещу позицията на белгийските органи, според която за разпределянето на приходите от реклама върху панелите Villo имало също толкова значим алгоритъм какъвто е и GRP (вж. съображение 196). |
4.2.3. Мнение, представено от JCD
(169) |
На 17 юли 2015 г. JCD изпрати на Комисията мнението си относно решението за откриване на процедурата |
4.2.3.1.
(170) |
JCD твърди, че договорът Villo е финансиран изключително с частни средства и че той не предоставя на предприятието никакво икономическо предимство. Следователно договорът Villo не съдържа държавна помощ. Единствените публични средства, участващи в конкретния случай, произтичат от освобождаването от регионални такси и от клаузите за преразглеждане на цената, включени в сключените с общините договори. JCD счита, че тези мерки трябва да се разглеждат като компенсации за обществена услуга, обхванати от съдебната практика по делото Altmark. По-специално JCD привежда следните доводи: |
Първи критерий от решението по делото Altmark
(171) |
Съгласно постановлението, с което се урежда експлоатацията на услугата, възложена с договора Villo, тази услуга се отнася за „организирането на автоматизирана система за наемане на велосипеди за превоз на лица на цялата територия на регион Брюксел-столица“. JCD счита, че задълженията за тази услуга се състоят основно в създаването на мрежа за наемане на велосипеди, която да бъде постоянно достъпна за цялото население чрез привлекателни тарифи, и като се предвиждат задължения за поддръжката на мрежата – например по отношение на наличността и подмяната на неизправните велосипеди. Така JCD счита, че „в разглеждания случай изобщо не е трудно“ да бъде спазен критерият за изпълняване на задължения за обществена услуга. |
Втори критерий от решението по делото Altmark
(172) |
JCD подчертава, че задължението за предварително определяне на параметрите на компенсацията не означава, че тя трябва да се изчислява по конкретна формула. В разглеждания случай основните параметри на системата на финансиране са били посочени по обективен и прозрачен начин в спецификацията, в която наред с другото се предвижда:
|
(173) |
JCD счита също така, че начинът на функциониране на освобождаването от регионалните такси дава възможност размерът му да бъде изчислен с точност предварително, като фиксираната сума на таксата се умножи по броя на монтираните инсталации. |
(174) |
Що се отнася до клаузите за преразглеждане на цената, тяхното финансово отражение се е знаело предварително, тъй като целта им е да се компенсира увеличаването на общинските налози, независимо от факта, че естествено е било невъзможно да се предвиди промяната в тях. |
Трети критерий от решението по делото Altmark
(175) |
JCD счита, че няма свръхкомпенсация, тъй като:
|
Четвърти критерий от решението по делото Altmark
(176) |
JCD твърди, че процедурата за подаване на оферти, довела до сключването на договора Villo, е била напълно открита, прозрачна и недискриминационна и че няма никакво съмнение, че регионът е предпочел кандидата, който е в състояние да предостави обществената услуга при най-ниска цена за общността, като се има предвид че дори да се вземат под внимание допълнителните мерки, приети след процедурата за възлагане, офертата на JCD пак би останала най-изгодната. |
4.2.3.2.
(177) |
При хипотезата, че Комисията стигне до заключение, че освобождаването от регионални такси и клаузите за преразглеждане на цената представляват държавна помощ, JCD твърди, че тази помощ е съвместима с вътрешния пазар въз основа на Решението за УОИИ от 2012 г. |
Приложимост на Решението за УОИИ от 2012 г.
(178) |
В член 2, параграф 1, буква а) от Решението за УОИИ от 2012 г. приложното му поле се ограничава до помощ, която не надвишава размер от 15 милиона евро на година. JCD отбелязва, че като компенсация за обществена услуга се определя всяко предимство, предоставено с публични средства, и че следователно приходите от реклама, както и плащанията от потребителите не може да се вземат предвид за прилагането на тази разпоредба. Поради това JCD счита, че годишният размер на предполагаемата помощ в разглеждания случай е много под този праг и следователно попада в приложното поле на решението. |
Спазване на изискванията от Решението за УОИИ от 2012 г.
(179) |
JCD счита, че при договора Villo са спазени разпоредбите на Решението за УОИИ от 2012 г., и привежда посочените по-долу аргументи. |
(180) |
Възлагане: JCD се позовава на съображение 73 от решението за откриване на процедурата, според което задълженията за обществена услуга, които се възлагат на оператора на концесията, са заявени в договора Villo и в постановлението от 25 ноември 2010 г., прието от парламента на региона. |
(181) |
Що се отнася до продължителността на периода на възлагане, JCD счита, че срокът от 15 години е обоснован предвид значимостта на необходимите инвестиции. Инсталирането на станциите и снабдяването с велосипеди предполага значителни инвестиции, докато с договора Villo се ограничава броят на рекламните инсталации, които може да се монтират, както и индексирането на тарифите за потребителите. Освен това JCD отбелязва, че в Решението за УОИИ от 2005 г., което се е прилагало към момента на сключване на договора Villo, не се съдържа разпоредба относно продължителността на срока на въпросната концесия. |
(182) |
JCD счита, че в разглеждания случай не е било необходимо при възлагането да се предвиждат условията за възстановяване на евентуални свръхкомпенсации, след като всеки риск за свръхкомпенсация е бил премахнат още при сключването на договора Villo, наред с другото и защото той е възложен въз основа на прозрачна и недискриминационна процедура за подаване на оферти |
(183) |
Компенсация: JCD отбелязва, че доколкото до настоящия момент експлоатацията на концесията е била губеща, предприятието не може да е било свръхкомпенсирано. Следователно не е необходимо да се изчислява оперативната печалба на JCD, за да се провери дали тя може да се счита за разумна, и следователно не е необходимо да се гарантира, че използваната референтна стойност за проверка на липсата на свръхкомпенсация не е била надценена. |
(184) |
Що се отнася до разпределянето на приходите от реклама, свързани с договора Villo, JCD отбелязва, че оценява монтираните инсталации по отношение на обхващането на населението, характеристиките на аудиторията и броя на панелите, без да държи сметка за договорния произход на тези панели, и като се взема предвид конкурентната среда и разполагането им в стратегически значим град. Предприятието счита, че оценяването на реалната стойност изключително въз основа на GRP, както претендира ССВ (вж. съображение 162), не е уместно, тъй като продажбата само на един панел (дори при много висок GRP) не представлява интерес за рекламодателите, които търсят национално покритие. |
(185) |
Контрол на компенсацията: JCD счита, че предвидените в договора Villo оперативни проверки (вж. съображение 175), подточка iv) могат да гарантират липсата на свръхкомпенсация. |
4.2.3.3.
(186) |
Що се отнася до освобождаването от такса за ползването на обществена собственост на региона, предприятието JCD пояснява, че при преговорите, предхождащи сключването на договора Villo, то е приело да намали броя на рекламните инсталации, които може да се монтират в рамките на концесията за обществена услуга, спрямо това, което се е предвиждало в офертата му. |
(187) |
Броят на самостоятелните инсталации от 2 m2, както и на инсталациите от 8 m2 е бил намален с 25 единици. За сметка на това регионът е предоставил на JCD освобождаване от таксата за ползване на обществена собственост на региона от инсталациите от 8 m2, монтирани съгласно договора Villo. |
(188) |
Това освобождаване възлиза на максимална сума от [50 000-150 000] евро на година (вж. съображение 22). |
(189) |
Що се отнася до неутрализирането на промените в общинските такси, JCD пояснява, че финансовият ефект на практика е силно ограничен. Той зависи едновременно от събирането на въпросните такси и от фактурирането от JCD. Префактурираните от JCD такси в приложение на клаузите за преразглеждане на цената на практика са възлизали до 2017 г. на по-малко от [0-50 000] евро на година. |
4.3. Мнение, представено от Белгия
4.3.1. Мнение, представено от Белгия относно решението за откриване на процедурата
(190) |
Белгийските органи изпратиха мнението си относно решението за откриване на процедурата с писмо от 21 май 2015 г. |
4.3.1.1.
(191) |
Белгийските органи потвърдиха първоначалната си позиция, според която мерките, предвидени в договора Villo, сключен с предприятието JCD, изпълняват всички критерии от решението по делото Altmark, и че следователно тези мерки не представляват държавна помощ. |
(192) |
Те по-специално привеждат следните аргументи: |
Първи критерий от решението по делото Altmark
(193) |
Като се насърчава екологично средство за транспорт, което отговаря на съществуващите в Брюксел проблеми с придвижването, белгийските органи считат, че с предоставянето на обществеността на автоматична система за наемане на велосипеди безспорно се преследват цели от общ интерес. |
Втори критерий от решението по делото Altmark
(194) |
Белгийските органи считат, че в спецификацията, въз основа на която JCD и ССВ са изготвили подробните си оферти, са се съдържали основните параметри на системата на финансиране:
|
Трети критерий от решението по делото Altmark
(195) |
Белгийските органи на първо място считат, че възлагането на концесията е направено въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна конкуренция, което дава възможност да се предполага, че няма свръхкомпенсация. Доколкото регионът изрично е бил изключил плащането на пряка субсидия в замяна на концесията, този открит, прозрачен и недискриминационен характер категорично е дал възможност да се изключи всеки риск от свръхкомпенсация. |
(196) |
На второ място, предвидените от концесията финансови мерки не биха създали каквато и да е свръхкомпенсация за самото предприятие JCD. Белгийските органи считат, че:
|
Четвърти критерий от решението по делото Altmark
(197) |
Белгийските органи считат, че концесията Villo е била възложена на JCD при открита, прозрачна и недискриминационнна процедура. Що се отнася до финансовите мерки, добавени след поканата за подаване на оферти (вж. съображение 22), единствената им цел е била да се компенсира намаляването на очакваните приходи от реклама и да се запази балансът на договора в бъдеще. |
4.3.1.2.
(198) |
Ако се предположи, че предвидените в договора Villo мерки представляват държавна помощ, белгийските органи считат, че тя може да е съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора предвид това, че:
|
4.3.2. Мнение, представено от Белгия относно мненията на заинтересованите страни
(199) |
Белгийските органи изпратиха мнението си относно мненията на заинтересованите страни с писмо от 2 октомври 2015 г. |
(200) |
Те отхвърлят представените от жалбоподателите аргументи. Белгийските органи изтъкват, че предвидените от договора Villo мерки изпълняват всички критерии от решението по делото Altmark и следователно не представляват държавна помощ. Дори да е така, те считат, че мерките са съвместими с вътрешния пазар въз основа на:
|
4.3.2.1.
(201) |
Докато ССВ твърди, че регион Брюксел-столица е предоставил на JCD правото да заема и експлоатира обществена собственост за рекламни цели, без да иска насрещно заплащане, белгийските органи отхвърлят такова предварително условия и отбелязват, че отплатата за експлоатацията на рекламните инсталации е предоставянето на обществената услуга за наемане на велосипеди, както е предвидено в поканата за подаване на оферти. |
(202) |
Освен това белгийските органи потвърждават позицията, която са посочили в писмото си от 21 май 2015 г., според която в разглеждания случай са налице всички критерии от решението по делото Altmark (вж. съображения 191 – 197). Те привеждат нови аргументи относно първите два критерия от решението по делото Altmark (вж. съображения 203 и 204). |
Първи критерий от решението по делото Altmark
(203) |
Според белгийските органи твърдението на ССВ, че подобна на системата Villo услуга за наемане на велосипед вече се предоставя в други европейски градове без да е изрично определена като услуга от общ икономически интерес, не важи за разглеждания случай. Те отбелязват, че понятието за услуга от общ икономически интерес е относително и зависи от обстоятелствата. В конкретния случай регион Брюксел-столица е изправен пред изключително силен натиск от автомобилното движение, което изисква приемането на амбициозни и ефикасни мерки. В приведения пример от град Антверпен белгийските органи установяват, че съответният оператор (ССВ) се ползва от пряка субсидия. |
Втори критерий от решението по делото Altmark
(204) |
Белгийските органи считат, че ако начинът за финансиране на обществена услуга трябва да се определи с точност още при публикуването на обществена поръчка, няма да има никаква полза от създаването на конкуренция, тъй като кандидатите няма да разполагат с никаква свобода на действие. Белгийските органи потвърждават позицията си, че параметрите за финансиране на услугата са били предвидени по обективен и прозрачен начин в спецификацията (вж. съображение 194). |
4.3.2.2.
Приложимост на Решението за УОИИ от 2012 г.
(205) |
Въпреки че белгийските органи не приемат да се прави оценка за някаква помощ, те считат, че общият размер на твърдяната помощ във всеки случай е далече под 15 милиона евро, като се има предвид, че изцяло частните приходи (като приходите от реклама) не се включват при изчисляването на помощта. Поради това те считат, че годишният размер на твърдяната помощ със сигурност попада в приложното поле на Решението за УОИИ от 2012 г. |
Изпълнение на условията от Решението за УОИИ от 2012 г.
(206) |
По отношение на удължаването на срока на действие на концесията (вж. съображение 161), според белгийските органи става въпрос за привеждане на срока на първия етап в съответствие с този на втория (вж. съображение 20). Това привеждане в съответствие е обосновано поради няколко причини: по-голяма от предвидената продължителност на различните изискващи се процедури, желание за съгласуване на двата етапа с цел по-добро управление, необходимостта да се компенсира намаляване на броя на рекламните инсталации, както и желанието на гражданите да се предоставя обществена услуга за достатъчно дълго време. |
(207) |
Белгийските органи считат, че концесията Villo е била възложена на JCD с ясна и изрична процедура, при която се определят параметрите на компенсация и която дава възможност за избягване на всяко свръхкомпенсиране (вж. съображения 193 – 197). |
Член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС
(208) |
Белгийските органи потвърждават позицията, която са посочили в писмото си от 21 май 2015 г. (вж. съображение 198), според която предвидените в договора Villo мерки може да се разглеждат като съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като се има предвид, че:
|
4.4. Допълнителни мнения, представени от заинтересованите страни
4.4.1. Допълнително мнение, представено от CCB
(209) |
Според ССВ направените от JCD разходи при изпълнението на договора Villo са категорично по-малко от първоначално декларираните, а следователно и от посочените от белгийските органи за доказване на липсата на свръхкомпенсация:
|
(210) |
От предприятието ССВ са изчислили приходите от реклама, получени от JCD при изпълнението на договора Villo, като са идентифицирали рекламните инсталации в зависимост от датата на монтирането им и тяхното местоположение, след което са изчислили броя на експлоатираните от JCD рекламни панели и накрая са приложили официалните тарифи на предприятието JCD за мрежата му в Брюксел, както и обичайно прилаганите отстъпки в сектора на външната реклама за този вид инсталации. Според тези изчисления JCD значително е подценило съответните приходи от реклама. |
(211) |
ССВ прави заключение, че в периода от май 2009 г. до февруари 2017 г. JCD се е ползвало от свръхкомпенсация от 27,3 милиона евро. |
(212) |
При отсъствието на контрол за липсата на свръхкомпенсация (вж. съображение 163) ССВ счита, че е трябвало да се въведе система за контрол, която да дава възможност за проверка на годишна база дали няма свръхкомпенсиране на концесионера, както и при необходимост установената свръхкомпенсация да се коригира. Този контрол е трябвало да се осъществява от трета независима страна. |
(213) |
ССВ счита освен това, че контролът за липса на свръхкомпенсация е трябвало да се основава на разумна печалба, изчислена спрямо разходите за услугата от общ икономически интерес, а не спрямо получените приходи. |
4.4.2. Допълнително мнение, представено от JCD
(214) |
По отношение на използването на показателя GRP за определяне на получените приходи от реклама по договора Villo (вж. съображения 162 и 184) JCD пояснява, че това наистина е един от критериите, които използва за определяне на стойността на рекламните мрежи. JCD обаче счита, че теоретичният показател GRP за рекламни инсталации не е достатъчен за определяне стойността на инсталациите по един договор. JCD определя стойността на монтираните в рамките на всеки договор инсталации спрямо среден приход от панел, изчислен на национална база, към който се прилага коефициент на корекция в зависимост от различни фактори, и по-специално GRP на панелите, разполагането на инсталациите в стратегически важен за рекламодателите град, но също и степента на рекламния натиск, който е различен в различните градове, както и конкурентната среда. |
(215) |
Като подчертава ограниченото значение на GRP, предприятието JCD отбелязва, че едно сравнение на GRP и цената за панел между най-голямата му национална мрежа и най-голямата му мрежа в Брюксел води до премии от съответно [10-20] % и [20-30] %, които са сходни с коефициента на корекция на панелите, експлоатирани в рамките на договора Villo, който е [20-30] %. |
(216) |
Що се отнася до разходите, направени при изпълнението на договора Villo, JCD счита, че получените от CCB суми не отговарят на действителността, което се обяснява с:
|
(217) |
JCD не признава посочените от ССВ суми по отношение на неутрализирането на общинските такси (вж. съображение 164). Според JCD разликата между изчислените от ССВ суми и реалните суми се обяснява с:
|
(218) |
Що се отнася до размера на приходите от реклама, ССВ е подценило прилаганата от JCD отстъпка: размерът ѝ се доближава до [60-70] %, а не до 40 %. Ако се приложи правилният процент на отстъпка, приходите от реклама ще бъдат далеч по-малки – почти наполовина – от предоставените от ССВ оценки. |
(219) |
JCD оспорва също и посочената от ССВ сума по отношение на безплатното използване на рекламните инсталации (вж. съображение 165). Според JCD, CCB пренебрегва факта, че предвидената с концесията Villo експлоатацията на рекламните инсталации е неделима от предоставянето на обществената услуга за наемане на велосипеди. Приходите от реклама всъщност са предназначени за финансиране на обществената услуга. |
(220) |
JCD счита, че експлоатацията на рекламните инсталации е взета предвид при финансирането на концесията Villo, тъй като предприятието експлоатира инсталациите Villo в замяна на значителните разходи, направени за предоставянето на обществената услуга за наемане на велосипеди. |
4.5. Допълнително мнение, представено от Белгия
(221) |
По отношение на продължителността на срока на договора Villo (вж. съображение 161) белгийските органи отбелязват също и Решението за УОИИ от 2005 г., което е било действащо към момента на сключването на договора Villo, като в това решение не се предвижда разпоредба, ограничаваща продължителността на предоставянето на обществената услуга (вж. съображение 181). Освен това белгийските органи считат, че за удължаването на срока на концесията Villo с допълнителното споразумение е имало три основания:
|
4.6. Второ допълнително споразумение към договора Villo
(222) |
На 29 март 2018 г. към договора Villo е подписано допълнително споразумение от правителството на регион Брюксел-столица и предприятието JCD. То се въвежда, за да се даде възможност за по-точен и редовен контрол за липсата на свръхкомпенсация. |
(223) |
В допълнителното споразумение се посочва, че резултатите от разделната аналитична отчетност на JCD ще бъдат изпращани на региона. В резултатите ще се посочват приходите от концесията Villo, като се прави разграничение между приходите от плащанията на потребителите, приходите от реклама, освобождаването от регионална такса и неутрализирането на увеличаването на общинските такси, както и разходите за концесията, като се прави разграничение между оперативните разходи, разходите за управление и амортизацията на инвестициите, свързани с услугата Villo. |
(224) |
В допълнителното споразумение се определя, че всяка година отговарящият за проверката на годишните отчети на JCD контрольор („одитор“) проверява дали принципите на разделяне на счетоводството, прилагани от JCD, съответстват на решението за УОИИ от 2012 г. Всяка година след проверката от одитора резултатите от разделното счетоводство се изпращат на проверителя. |
(225) |
Всяка година той проверява съотношението на кумулативната годишна печалба от дейността (EBIT), разделена на кумулативните годишни разходи (считано от 2009 г.), свързани с експлоатацията на концесията Villo, да не превишава прага от [10-20] % (61). В случай на превишаване и в рамките на превишението на прага, сумата на регионалната такса, от която предприятието JCD е освободено, увеличена със сумата в резултат на въздействието от свързаните с общинските такси мерки, се плаща изцяло или частично със задна дата за предходната година. |
(226) |
В допълнителното споразумение се определя също така, че одиторът проверява по тази методика за липсата на свръхкомпенсация за периода 2009—2017 г. и че изготвя обобщен доклад, който представя на управителния комитет. Докладът е трябвало да бъде изготвен в най-кратки срокове след подписването на допълнителното споразумение. |
4.7. Оценка на мерките преди второто допълнително споразумение
(227) |
В оценката си Комисията прави разграничение между периода преди допълнителното споразумение (вж. съображение 222) и периода след допълнителното споразумение. |
4.7.1. Наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС
(228) |
Критериите, които дават възможност да се установи наличието на държавна помощ, са описани в съображения 70 и 71. В съображения 229 – 249 е направена проверка дали тези критерии са изпълнени за всяка от мерките: освобождаването от регионални такси за ползването на обществена собственост, неутрализирането на увеличаването на общинските такси, както и клаузата за непредвидени разходи за регионални такси (вж. съображение 22). |
4.7.1.1.
(229) |
Критериите, които дават възможност да се установи приписването на държавата и наличието на ресурси на държавата, са описани в съображения 72 и 73. |
Приписване
(230) |
Не се оспорва, че концесията Villo е възложена от регион Брюксел-столица и че регионът е предоставил допълнителни мерки по-късно след това възлагане (вж. съображения 19 – 22). Следователно оспорваните мерки може да се припишат на държавата. |
Ресурси на държавата
(231) |
Загубата на свързани с оспорваните мерки приходи за регион Брюксел-столица, както и за различните общини, които са част от територията му, представлява пропусната печалба за държавната власт и следователно също и ресурси на държавата, прехвърлени на JCD. |
(232) |
Такива ресурси на държавата са по-точно i) пропуснатата печалба в резултат на освобождаването от такса за ползването на обществена собственост на регион Брюксел-столица за рекламните инсталации от 8 m2, възлизаща на максимум [50 000-150 000] евро на година; ii) загубата на приходи, свързана с неутрализирането на евентуално увеличаване на регионалните такси, равна на сумата на това увеличение; и iii) загубата на приходи, свързана с неутрализирането на евентуално увеличаване на общинските такси, равна на сумата на това увеличение и възлизаща на максимум [250 000-350 000] евро на година (вж. съображение 22). |
(233) |
Системата за наемане на велосипеди Villo се финансира в допълнение на плащанията от клиенти също и от управлението и експлоатацията на рекламни инсталация. Приходите от реклама, както и плащанията на потребителите на концесията са чисто частни ресурси и не може да се квалифицират като ресурси на държавата. |
(234) |
Комисията счита, че получените от JCD приходи от реклама очевидно не представляват ресурси на държавата, доколкото тези приходи от реклама произтичат от частни договори между предприятието JCD и неговите клиенти, в които държавата не се намесва по никакъв начин. |
(235) |
Освен това не е възможно да се счита, че регион Брюксел-столица се отказва от държавни ресурси само поради това, че не осъществява сам една или друга икономическа дейност. Такъв подход към въпроса за държавните ресурси би бил изключително разширен и с него на държавата би се забранило да разрешава на своя територия дейности без предварително да провери дали не може да ги осъществява самата тя. |
4.7.1.2.
(236) |
Критериите, които дават възможност да се установи наличието на избирателно икономическо предимство, са описани в съображения 82 и 83. |
(237) |
В разглеждания случай освобождаването от регионални такси и неутрализирането на увеличаването на общинските такси дават на предприятието JCD възможност да не прави разходи, които при нормални обстоятелства би следвало да покрива със свои финансови ресурси, и следователно са мерки, които могат да му предоставят предимство. |
(238) |
Белгийските органи считат обаче, че допълнителните мерки трябва да се разглеждат като компенсации за обществена услуга, обхванати от съдебната практика по делото Altmark. |
(239) |
В решението по делото Altmark Съдът на Европейския съюз уточнява, че предоставената с ресурси на държавата компенсация за разходи, свързани с предоставянето на услуга от общ икономически интерес, не представлява предимство, ако са изпълнени четири кумулативни условия (62):
|
(240) |
Що се отнася до втория критерий от решението по делото Altmark, Комисията отбелязва, че финансовото въздействие за регион Брюксел-столица от допълнителните мерки, които са били предвидени в договора едва след поканата за представяне на оферти, и по-специално на такава мярка като неутрализирането на увеличаването на общинските такси, не е било известно към момента на предоставянето на тези мерки, тъй като това въздействие е зависело изцяло от бъдещата промяна на общинските такси. При липсата на ограничение за максималното финансово въздействие от тази мярка, Комисията не я счита за напълно прозрачна. |
(241) |
По отношение на третия критерий от решението по делото Altmark, в момента на предоставянето на анализираните допълнителни мерки не е била направена предварителна проверка дали получената от JCD компенсация по време на експлоатацията на концесията няма да превиши необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на произтичащите от нея задължения, като се имат предвид свързаните с нея приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения; |
(242) |
И накрая, що се отнася до четвъртия критерий от решението по делото Altmark, Комисията е на мнение, че като са добавени определени мерки след поканата за подаване на оферти, не е ясно дали от гледна точка на решението по делото Altmark целта на тази покана, която е да се избере операторът, способен да предостави услугата при най-ниски разходи за общността, може да се счита за постигната. Действително, след като не всички мерки за компенсация са включени във въпросната покана за подаване оферти, е трудно да се направи заключение, че тази покана дава възможност да се избере операторът, който предоставя услугата от общ икономически интерес при най-ниски разходи, и то дори процедурата за поканата за подаване на оферти сама по себе си да е прозрачна. |
(243) |
Поради изложените в съображения 240 – 242 причини Комисията счита, че в разглеждания случай условията от съдебната практика по делото Altmark не са изпълнени и следователно прехвърлянето на допълнителни ресурси на държавата, за които е взето решение след поканата за подаване на оферти, предоставя икономическо предимство на JCD. |
(244) |
Що се отнася до изчисляването на размера на това предимство, белгийските органи първоначално са счели, че неутрализирането на общинските такси би било равно на най-много около [50 000-100 000] евро на година. При това изчисление обаче се приема, че общините по принцип прилагат за обществените услуги намалена ставка на таксите в сравнение с търговските оператори, които трябва да плащат стандартна по-висока ставка. Белгийските органи разглеждат като предимство само разликата между равнището на по-благоприятната ставка, прилагана по принцип за обществените услуги, и действително прилаганото равнище на таксите за JCD в рамките на концесията Villo. От своя страна Комисията счита, че действително предоставеното на JCD предимство съответства на разликата между стандартната ставка и прилаганата за JCD ставка. Според първоначалните изчисления на белгийските органи това предимство може да възлиза на максимум [250 000-350 000] евро на година (63). |
(245) |
Като цяло предприятието JCD се е ползвало от предимство с максимален размер от [400 000-500 000] евро на година ([50 000-150 000] евро за освобождаването от такса за ползването на обществено пространство на регион Брюксел-столица и [250 000-350 000] евро, които съответстват на прилагането на клаузата за преразглеждане на цената във връзка с общинските такси, вж. съображение 22). |
4.7.1.3.
(246) |
Критериите, които дават възможност да се оцени избирателността на една мярка, са описани в съображение 97). |
(247) |
Като се има предвид, че оспорваните мерки представляват мерки за индивидуална помощ, установяването на икономическо предимство (вж. съображения 236 – 245) позволява да се предположи тяхната избирателност (64). При липсата на показания за противното, това предположение е валидно за разглеждания случай и е достатъчно, за да се обявят мерките за избирателни. |
4.7.1.4.
(248) |
Поради същите причини като изложените в съображения 103 – 121 предоставените на JCD допълнителни мерки за концесията Villo имат въздействия, които може потенциално да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки. |
4.7.1.5.
(249) |
Въз основа на предходните съображения Комисията счита, че по отношение на допълнителните мерки, свързани с експлоатацията на концесията за обществена услуга Villo на регион Брюксел-столица от JCD, са изпълнени кумулативните критерии за държавна помощ и че следователно тези мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. |
4.7.2. Законосъобразност на помощта
(250) |
Комисията установява, че разглежданите в тази част от жалбата допълнителни мерки, които представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, не са били нотифицирани съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС. |
(251) |
Белгийските органи считат обаче, че ако тези мерки представляват държавна помощ, то това са компенсации за обществена услуга, които са съвместими с вътрешния пазар въз основа на решението за УОИИ, което е било в сила по време на тези събития (в момента на предоставянето на мерките действащият текст е бил Решението за УОИИ от 2005 г., което е заменено от Решението за УОИИ от 2012 г.). И в двата текста се предвижда освобождаване от нотифициране за мерки, които отговарят на посочените в тях условия за съвместимост (65). |
(252) |
За да се разглеждат мерките като съвместими, достатъчно е те да отговарят на условията, които се изискват според Решението за УОИИ от 2005 г., което се е прилагало в момента на предоставянето на мерките. По-долу е анализирана съвместимостта с Решението за УОИИ от 2005 г. |
4.7.3. Съвместимост на помощта въз основа на Решението за УОИИ от 2005 г.
4.7.3.1.
(253) |
Решението за УОИИ от 2005 г. се прилага единствено за услуги, които може да се квалифицират като услуги от общ икономически интерес. От съдебната практика следва, че при липсата на специфични секторни правила, които да уреждат този въпрос на равнището на Съюза, държавите членки имат голяма свобода за преценка при дефинирането на услугите, които могат да бъдат класифицирани като услуги от общ икономически интерес, а задача на Комисията е да гарантира, че няма явна грешка в това отношение. |
(254) |
В разглеждания случай Комисията счита, че няма явно грешка, доколкото услугата отговаря на нужда на гражданите, която без държавна намеса не би била задоволена при същите условия (например плащаната от ползвателите сума е недостатъчна за покриване на разходите за услугата). Интересно е също така да се отбележи, че Конституционният съд на Белгия, сезиран по този въпрос, е потвърдил характера на обществена услуга на автоматизираната система за наемане на велосипеди Villo (66). |
(255) |
Според член 2, параграф 1, буква а) от Решението за УОИИ от 2005 г. то се прилага за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, която е по-малко от 30 милиона евро на година, предоставени на предприятия със среден годишен оборот преди облагане с данъци и включени всички дейности, по-малко от 100 милиона евро през последните две финансови години, предшестващи годината на възлагане на услугата от общ икономически интерес. |
(256) |
Общият размер на предоставената на предприятието JCD помощ под формата на освобождаване от такса за ползването на обществена собственост и на неутрализиране на увеличаването на общинските такси е много далече под прага от 30 милиона евро на година, като според оценките на белгийските органи не превишава максимум от [400 000-500 000] евро на година (вж. съображение 245). Освен това в периода 2006—2007 г. годишният оборот на предприятието е бил значително под 100 милиона евро. Следователно Решението за УОИИ от 2005 г. е приложимо на тази база. |
4.7.3.2.
(257) |
С член 4 от Решението за УОИИ от 2005 г. се изисква, че „отговорността за предоставянето на услугата от общ икономически интерес се възлага на съответното предприятие чрез един или повече официални акта, видът на които може да се определя от държавата членка. В акта или актовете се включва, по-специално: […] мерките за избягване и връщане на свръхкомпенсации.“ |
(258) |
Ясно и изрично описание на процедурите за възстановяване на евентуалните свръхкомпенсации и мерките за тяхното избягване са включени в акта за възлагане на предприятието JCD едва от 29 март 2018 г. с приемането на второто допълнително споразумение към договора Villo (вж. съображения 222 – 226). Следователно Комисията счита, че това изискване от Решението за УОИИ от 2005 г. не е било спазено и че въз основа на Решението за УОИИ от 2005 г. съответната помощ не е съвместима с вътрешния пазар. |
4.7.4. Съвместимост на помощта въз основа на Решението за УОИИ от 2012 г.
4.7.4.1.
(259) |
В член 10, буква б) от Решението за УОИИ от 2012 г. се предвижда, че „всяка помощ, предоставена преди влизането в сила на настоящото решение, която не е била съвместима с вътрешния пазар, нито освободена от изискването за уведомяване в съответствие с Решение 2005/842/ЕО, но отговаря на посочените в настоящото решение условия, е съвместима с вътрешния пазар и се освобождава от изискването за предварително уведомяване“. Предвид горното Комисията следователно счита, че помощта трябва да се анализира въз основа на решението за УОИИ от 2012 г. |
(260) |
Както е обяснено в съображения 253 и 254, Комисията счита, че няма очевидна грешка при дефинирането на услугата от общ икономически интерес. Според член 2, параграф 1, буква а) от Решението за УОИИ от 2012 г. то се прилага за държавна помощ под формата на компенсация за обществена услуга в размер под 15 милиона евро на година. Според оценките на белгийските органи общата сума на предоставената на JCD помощ е много далече под този праг (вж. съображение 245). Следователно Решението за УОИИ от 2012 г. е приложимо на тази база. |
4.7.4.2.
(261) |
С член 4 от Решението за УОИИ от 2012 г. (също както и с този от Решението за УОИИ от 2005 г.) се изисква, че „отговорността за предоставянето на услугата от общ икономически интерес се възлага на съответното предприятие чрез един или повече официални акта, видът на които може да се определя от държавата членка. В акта или актовете се включва, по-специално: […] мерките за избягване и връщане на свръхкомпенсации.“ |
(262) |
Както е обяснено в съображение 258, Комисията счита, че това изискване от Решението за УОИИ не е било спазено и че въз основа на Решението за УОИИ от 2012 г. съответната помощ не е съвместима с вътрешния пазар. |
4.7.5. Съвместимост на помощта въз основа на Рамката за УОИИ от 2012 г.
4.7.5.1.
(263) |
Според точка 7 от Съобщението на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (67) (наричано по-нататък, „Рамката за УОИИ от 2012 г.“), „[п]ринципите, посочени в настоящото съобщение, се прилагат за компенсация за обществена услуга само доколкото тя представлява държавна помощ, която не е обхваната от Решението [за УОИИ от 2012 г.].“ Предвид горното Комисията следователно счита, че помощта трябва да се анализира въз основа на Рамката за УОИИ от 2012 г. |
(264) |
Съгласно точка 69 от Рамката за УОИИ от 2012 г. „Комисията ще прилага принципите, посочени в настоящото съобщение, за неправомерна помощ, по отношение на която е взето решение след 31 януари 2012 г., дори ако помощта е предоставена преди тази дата“. Следователно Рамката за УОИИ от 2012 г. е приложима от самото начало на концесията Villo. |
4.7.5.2.
(265) |
Комисията ще провери съответствието на помощта с посочените в раздел 2 от Рамката за УОИИ от 2012 г. условия, като вземе предвид факта, че според точка 61 от тази рамка „[п]ринципите, посочени в точки 14, 19, 20, 24, 39, 51 – 59 и 60(а), не се прилагат за помощи, които отговарят на условията, посочени в член 2, параграф 1 от Решението [за УОИИ от 2012 г.].“ Както беше доказано по-рано (вж. съображение 260), в разглеждания случай помощта отговаря на тези условия. |
Истинска услуга от общ икономически интерес
(266) |
Съгласно точка 12 от Рамката за УОИИ от 2012 г. „[п]омощта трябва да бъде предоставена за действителна и правилно дефинирана услуга от общ икономически интерес, посочена в член 106, параграф 2 от Договора […].“ Комисията счита, че изпълнението на договора Villo съответства на истинска услуга от общ икономически интерес (вж. съображения 253 и 254). |
Необходимост от акт за възлагане, в който да са уточнени задълженията за обществена услуга и методите за изчисляване на компенсацията
(267) |
Съгласно точка 15 от Рамката за УОИИ от 2012 г. „[о]тговорността за предоставяне на УОИИ трябва да бъде възложена на съответното предприятие с един или повече акта, чиято форма може да се определи от всяка държава членка.“ Съгласно точка 16 в акта по-специално трябва да се определи следното: съдържанието и продължителността на задълженията за предоставяне на обществена услуга; предприятието, на което се възлагат тези задължения, и при необходимост – съответната територия; същността на всички изключителни или специални права, предоставени на предприятието; описанието на компенсационния механизъм и параметрите за изчисляване, наблюдение и преразглеждане на компенсацията; мерките за избягване и възстановяване на свръхкомпенсации. |
(268) |
Концесията Villo е била определена от белгийските органи в договора Villo като концесия за обществена услуга. Освен това на 25 ноември 2010 г. парламентът на региона е приел постановление, с което се урежда изпълнението на обществената услуга Villo. |
(269) |
В договора Villo обществената услуга се определя като „предоставянето на автоматична система за наемане на велосипеди на цялата територия на регион Брюксел-столица, за сметка и при риск за концесионера, под разпореждането на правителството и при минималните определени от него условия“. В договора са посочени задълженията за обществена услуга, които се възлагат на оператора на концесията. В този документ са описани съдържанието, географският обхват и функционирането на услугата. В него е описана също и системата за таксуване, прилагана за потребителите на услугата. |
(270) |
Продължителност на периода на възлагане: продължителността на концесията е била определена на 15 години и е била удължена с две години и 4 месеца (вж. съображение 161) с допълнително споразумение от 9 юни 2011 г. Тази продължителност е обоснована от значимостта на необходимите инвестиции. Това се илюстрира по-специално от факта, че предприятието JCD е понесло значителни икономически загуби и е получило печалба едва от 2016 г. (вж. таблица 1 по-долу). |
(271) |
Параметри за изчисляване на компенсацията: параметрите за изчисляване на компенсацията във връзка с разглежданите мерки за помощ (допълнителни мерки) са определени ясно в договора Villo. |
(272) |
Проверка за липсата на свръхкомпенсация: въвеждането на проверка за липсата на свръхкомпенсация е условие за съвместимост както за Решението за УОИИ от 2012 г. (вж. член 4, буква д) от него), така и за Рамката за УОИИ от 2012 г. (вж. точка 16, буква д) от нея). В съображение 262 Комисията прави заключение, че в разглеждания случай изискването съгласно член 4, буква д) от Решението за УОИИ от 2012 г. не е спазено. От направените проверки от одитора, а именно одитното дружество KPMG, следва обаче, че за периода 2009—2017 г. не е имало никаква ефективна свръхкомпенсация (вж. таблица 1 по-долу).
|
(273) |
ССВ е представило няколко мнения относно проверката за липсата на свръхкомпенсация. |
(274) |
От една страна ССВ счита, че свързаните с монтирането и експлоатацията на рекламните инсталации разходи не може да се вземат предвид при изчисляването на предоставената на JCD компенсация (вж. съображение 162). Освен това ССВ счита, че безплатната експлоатация на обществена собственост за рекламни цели (както предприятието нарича освобождаването от такса за ползването на общинска обществена собственост) следва да се изрази количествено спрямо стойността на рекламните инсталации (вж. съображение 165). |
(275) |
Комисията действително счита, че рекламните инсталации трябва да се вземат предвид при проверката за свръхкомпенсация. Тя го прави, като взема под внимание действителните приходи и разходи, генерирани от тези инсталации. Няма никаква необходимост по този въпрос да се прави позоваване на оценка на рекламните панели, която също би зависела от приходите и разходите, които такива инсталации биха могли да генерират (вж. таблица 1 по-горе). Ако рекламните инсталации имат оперативна стойност, която е по-висока от необходимото за покриване на разходите, направени за експлоатацията на концесията Villo, то при такова изчисление този дисбаланс трябва да доведе до констатиране на свръхкомпенсация. |
(276) |
ССВ оспорва размера на предоставената помощ в резултат на освобождаването от общински такси (вж. съображение 164). Предприятието JCD е посочило няколко грешки в изчисленията на CCB (вж. съображение 217). Комисията отбелязва въпреки това, че дори да се вземе предвид сумата на помощта от 650 000 евро на година, както е определена от ССВ, обществената задача пак ще остане като цяло на загуба за периода 2009—2017 г. |
(277) |
Що се отнася до твърденията на ССВ, че направените от предприятието JCD разходи при експлоатацията на концесията Villo са категорично по-ниски от първоначално декларираните (вж. съображение 209), достатъчно е да се установи, че проверката за липсата на свръхкомпенсация се основава на реалните разходи, направени от JCD, а не на прогнози или предварителни оценки. |
(278) |
В заключение Комисията констатира, че предприятието JCD не е било свръхкомпенсирано за предоставянето на услугата от общ икономически интерес Villo в периода 2009—2017 г. |
(279) |
Комисията счита, че наличието на механизъм за проверка за липсата на свръхкомпенсация е действително необходимо единствено за деклариране на дадена помощ като съвместима въз основа на Решението за УОИИ от 2012 г., доколкото държавата отговаря за проверката за липсата на свръхкомпенсация, както и за деклариране на дадена помощ като съвместима съгласно Рамката за УОИИ от 2012 г. по отношение на нотифицираните мерки, доколкото този механизъм за проверка е основата, на която Комисията се опира, за да отхвърли възможността за бъдеща свръхкомпенсация, и че Комисията не осъществява последваща проверка. Когато Комисията проверява впоследствие липсата на свърхкомпенсация, този формален критерий губи своето предназначение, което е предотвратяване на евентуална свръхкомпенсация. В случая на последваща проверка от Комисията всяка констатирана свръхкомпенсация трябва да бъде възстановена, независимо от наличието или не на проверка, и обратно – липсата на свръхкомпенсация е достатъчна, за да бъдат изпълнени изискванията за съвместимост от Рамката за УОИИ от 2012 г. по този въпрос. |
(280) |
И наистина в този случай Комисията счита, че наличието в миналото на непълна проверка от страна на държавата членка, когато няма свръхкомпенсация, има ограничено значение, доколкото целта на това условие (липсата на свръхкомпенсация) е постигната. Следва да се отбележи, че в случай че Комисията е приела отрицателни решения и е наредила възстановяване на компенсацията за обществена услуга (при отсъствието на очевидна грешка при определянето на обществената услуга), това възстановяване се е отнасяло само за изчислената от Комисията свръхкомпенсация, и то независимо от качеството на проверката, извършена от държавата членка (68). Във всички тези случаи проверката за свръхкомпенсация от държавата членка или е липсвала, или е била неправилна (откъдето следва и наличието на свръхкомпенсация). Алтернативният вариант би бил при такава ситуация да се изиска възстановяването на цялата компенсация за обществена услуга, предоставена на оператора за тази услуга, въпреки че той е предоставил обществената услуга, въз основа единствено на липсата на задоволителен механизъм за проверка, независимо от реалния размер на свръхкомпенсацията. |
(281) |
Такъв подход би могъл дори да доведе в крайния вариант до възстановяването на всички компенсации за обществена услуга, предоставени на даден оператор, при липсата на каквато и да било свръхкомпенсация. Комисията счита, че такава алтернатива би била в противоречие с принципите на ДФЕС относно основните роли на услугите от общ икономически интерес в Европейския съюз, и по-специално с член 14 от ДФЕС, в който се предвижда, че Съюзът трябва да следи услугите от общ икономически интерес да се осъществяват съобразно принципи и при условия, които да им позволяват да изпълняват своите задачи. |
(282) |
Поради това Комисията счита, че в разглеждания случай условието за проверка за липсата на свръхкомпенсация може да се счита за изпълнено. |
Спазване на Директива 2006/111/ЕО на Комисията (69)
(283) |
Съгласно точка 18 от Рамката за УОИИ от 2012 г. „[п]омощта ще се счита за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 106, параграф 2 от Договора само когато предприятието спазва условията, когато е приложимо, на Директива 2006/111/ЕО.“ |
(284) |
По отношение на разделянето на счетоводството е имало известна несигурност за аналитичната отчетност на предприятието JCD, свързана по-специално с начина, по който получените по национално договорените договори приходи са разпределяни за инсталациите, които са обхванати от концесията Villo (вж. съображение 184). След приемането на второто допълнително споразумение към договора Villo (вж. раздел 4.6) одиторът е проверявал всяка година въведените от JCD принципи на разделяне на счетоводството. Тази проверка е била направена също и за целия минал период (2009—2017 г.) и след обясненията на белгийските органи и на JCD (вж. съображения 196, 214) и (215) Комисията счита, че в системата за аналитична отчетност са спазени изискванията на Директива 2006/111/ЕО и че проверката за липсата на свръхкомпенсация (вж. таблица 1 по-горе) е била направена въз основа на правилно разделяне на счетоводството. |
Липса на свръхкомпенсация
(285) |
Съгласно точка 49 от Рамката за УОИИ от 2012 г. „[д]ържавите членки трябва да гарантират, че […] предприятията не получават свръхкомпенсация, по-голяма от сумата, определена в съответствие с изискванията, посочени в този раздел“. |
(286) |
Както е обяснено в съображение 272, предприятието JCD не е било свръхкомпенсирано за миналия период. |
Заключение
(287) |
Въз основа но горепосочените факти Комисията прави заключение, че мерките за помощ, предоставени на JCD в рамките на договора Villo, са съвместими с вътрешния пазар въз основа на Рамката за УОИИ от 2012 г. за периода на концесията Villo, предшестващ приемането на второто допълнително споразумение, т.е. от 5 декември 2008 г. до 29 март 2018 г. |
4.8. Оценка на мерките след второто допълнително споразумение
4.8.1. Наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС
(288) |
Като се има предвид, че второто допълнително споразумение не изменя мерките, предоставени на JCD в рамките на договора Villo, оценката на Комисията по отношение на наличието на държавна помощ (вж. съображения 229 – 249) остава непроменена. |
4.8.2. Съвместимост на помощта въз основа на Решението за УОИИ от 2012 г.
(289) |
С второто допълнително споразумение се коригират установените недостатъци от предишното възлагане (вж. съображение 262), като се въвежда ясно и изрично описание на мерките за възстановяване на евентуални свръхкомпенсации и за тяхното избягване. |
(290) |
С член 6 от Решението за УОИИ от 2012 г. се изисква, че „[д]ържавите членки гарантират, че […] предприятието не получава компенсация над сумата, определена в съответствие с член 5 [Размерът на компенсацията не надвишава това, което е необходимо за покриване на нетния разход, направен при изпълнение на задълженията за обществена услуга, включително разумна печалба]. При поискване от страна на Комисията те представят доказателства за това. Те извършват редовни проверки или осигуряват тяхното извършване най-малко на всеки три години през периода на възлагане и в края на този период.“ |
(291) |
Освен това с член 6 се изисква, че „[к]огато предприятие е получило компенсация над сумата, определена в съответствие с член 5, държавата членка изисква съответното предприятие да върне обратно всички получени свръхкомпенсации.“ |
(292) |
Във второто допълнително споразумение се определя, че контрольор проверява всяка година размерът на компенсацията да не надвишава това, което е необходимо за изпълнението на обществената услуга, включително разумна печалба. В случай на превишаване и в границите на превишаването на прага размерът на превишението се плаща от JCD със задна дата (вж. съображение 225). |
(293) |
Поради изложените в съображения 289 – 292 причини Комисията прави заключение, че считано от момента на приемането на второто допълнително споразумение, мерките за помощ, предоставени на JCD в рамките на договора Villo, са съвместими с вътрешния пазар въз основа на Решението за УОИИ от 2012 г. |
(294) |
Следва да се отбележи, че тази проверка се основава на сравняването на печалба спрямо разходите с референтен марж от [10-20] %, който съответства на стандартен марж върху приходите от [10-20] %, приет за разумен въз основа на разменените мнения със ССВ и JCD (70). Предпочетен е марж върху разходите пред марж върху приходите, за да се вземе под внимание коментарът на ССВ (вж. съображение 213). |
5. Възстановяване на несъвместимата помощ, свързана с частта за рекламните инсталации по договора от 1984 г.
(295) |
Съгласно ДФЕС Комисията е компетентна да реши дали заинтересованата държава членка трябва да отмени или да измени помощта, когато се установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар (71). Също така съдилищата на Европейския съюз са постановявали многократно, че задължението на дадена държава членка да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, цели да се възстанови съществувалото преди това положение (72). |
(296) |
В този контекст съдилищата на Съюза са счели, че целта е постигната, когато получателят е възстановил сумите от неправомерно предоставената помощ. С това възстановяване получателят е загубил предимството, което е имал над конкурентите си на вътрешния пазар, и положението от преди плащането на помощта е възстановено (73). |
(297) |
В съответствие с тази съдебна практика, в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 се предвижда, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера“. |
(298) |
Следователно, като се има предвид, че разглежданите мерки са били приведени в изпълнение в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС и са счетени за неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар, те следва да подлежат на възстановяване, за да се възстанови съществуващото на пазара положение преди предоставянето им. Възстановяването трябва да обхване периода от момента на предоставянето на помощта на разположение на бенефициера, до действителното ѝ възстановяване съгласно определената в съображения 131 – 141 методология. За сумите за възстановяване трябва да се начислят лихви до момента на действителното им възстановяване. |
6. Обобщение на заключенията
6.1. Част относно рекламните инсталации по договора от 1984 г.
(299) |
Комисията счита, че що се отнася до експлоатацията от JCD на някои рекламни инсталации, монтирани в изпълнение на договора от 1984 г. на територията на град Брюксел и запазени след предвидената дата за демонтиране в приложение 10 към договора от 1999 г., без да се плаща наем, нито такса, са изпълнени кумулативните критерии за държавна помощ и че следователно тази мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. |
(300) |
Що се отнася до законосъобразността на мярката за помощ, Комисията установява, че разглежданата в тази част от жалбата мярка, която представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, не е била нотифицирана съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС и е била приведена в действие. Следователно тя представлява неправомерна помощ. |
(301) |
Комисията счита също така, че тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар и следователно трябва да подлежи на възстановяване, включително главница и лихви, в съответствие със съдебната практика по делото CELF на Съда на ЕС (74). |
6.2. Част „Villo!“
(302) |
Комисията счита, че предвидените в договора Villo мерки представляват държавна помощ въз основа на член 107, параграф 1 от ДФЕС. |
(303) |
Тези предвидени в договора Villo мерки обаче са съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 106, параграф 2 от ДФЕС. |
(304) |
Що се отнася за периода от началото на концесията, т.е. 5 декември 2008 г., до подписването на второто допълнително споразумение (вж. раздел 4.6) на 29 март 2018 т. Комисията счита, че предвидените в договора Villo мерки отговарят на изискванията от Рамката за УОИИ от 2012 г. (вж. раздел 4.7). Следователно те не следва да водят до възстановяване, въпреки че са неправомерна помощ, тъй като не са били нотифицирани съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС. |
(305) |
Що се отнася до периода от датата на подписването на второто допълнително споразумение до края на срока на концесията, т.е. 16 септември 2026 г., Комисията счита, че условията от Решението за УОИИ от 2012 г. са изпълнение, ако се спазват стриктно определените в това допълнително споразумение условия (вж. раздел 4.8), |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Предоставената на предприятието JCD държавна помощ в размер, който съответства на неплатените наеми и такси за рекламните инсталации, монтирани в изпълнение на договора от 1984 г. на територията на град Брюксел и запазени след датата за демонтиране, предвидена в приложение 10 към договора от 1999 г., която помощ е предоставена от Белгия неправомерно в периода от 15 септември 2001 г. до 21 август 2010 г. в нарушение на член 108, параграф 3 от договора за функционирането на Европейския съюз, е несъвместима с вътрешния пазар.
Член 2
1. Белгия е длъжна да възстанови от получателя помощта, посочена в член 1.
2. Сумите, които следва да бъдат възстановени, включват лихви от датата, на която са били предоставени на разположение на получателя, до датата на действителното им възстановяване.
3. Лихвите се изчисляват с натрупване в съответствие с разпоредбите на глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (75).
Член 3
1. Възстановяването на помощта, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно.
2. Белгия гарантира изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца, считано от датата, на която е уведомена за него.
Член 4
1. В срок от два месеца от уведомяването за настоящото решение Белгия предоставя на Комисията следната информация:
а) |
общата сума (главница и лихви), която получателят трябва да възстанови; |
б) |
подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение; |
в) |
документи, които доказват, че на получателя е наредено да възстанови помощта. |
2. Белгия информира редовно Комисията за хода на националните мерки, предприети за прилагане на настоящото решение, до окончателното възстановяване на помощта, посочена в член 1. При искане от страна на Комисията Белгия предоставя незабавно информация за вече предприетите или планираните мерки за изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също така подробна информация относно размера на помощта и лихвите, които вече са възстановени от получателя.
Член 5
1. Предвидените в договора Villo мерки представляват държавна помощ въз основа на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
2. Що се отнася до периода от 5 декември 2008 г., когато е подписан договорът Villo, до 29 март 2018 г., когато е подписано второто допълнително споразумение към договора Villo, предвидените в този договор мерки изпълняват изискванията от Рамката за УОИИ от 2012 г. (76) и са съвместими с вътрешния пазар. Тази помощ е неправомерна, защото не е била нотифицирана в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС.
3. Що се отнася до периода от 29 март 2018 г., т.е. датата на подписването на второто допълнително споразумение, до 26 септември 2026 г., когато е крайната дата на срока на концесията, предвидените в договора Villo мерки изпълняват условията от Решението за УОИИ от 2012 г. (77) и са съвместими с вътрешния пазар, ако се спазват стриктно определените в това второ допълнително споразумение към договора Villo условия.
Член 6
Адресат на настоящото решение е Кралство Белгия.
Съставено в Брюксел на 24 юни 2019 година.
За Комисията
Margrethe VESTAGER
Член на Комисията
(1) ОВ C 203, 19.6.2015 г., стр. 12.
(2) Пак там.
(3) В настоящото решение не се разглежда допълнителната жалба на CCB, посочена в съображение 8, която се отнася до рекламните инсталации по договора от 1999 г., който не беше включен в официалната процедура по разследване (вж. също и съображение 69).
(4) Град Брюксел е официалното название на общината, която е в центъра на регион Брюксел-столица. Град Брюксел е заобиколен от 18 тясно свързани помежду си общини, които образуват една-единствена голяма административна единица, съставляваща регион Брюксел-столица. Регион Брюксел-столица има свое правителство и парламент. Той представлява агломерация с население около 1 200 000 жители, чиито отделни части съставляват един-единствен административен район, обикновено наричан Брюксел.
(5) Срещу заплащане на еднократна нетна цена за предоставен, напълно оборудван, монтиран и функциониращ продукт.
(6) Тези елементи са включени и в допълнително споразумение към договора Villo, сключено на 9 юни 2011 г.
(7) Таксата е […] евро на инсталация годишно. Максималният размер на таксата, която JCD би трябвало да плати без освобождаването, възлиза на […] инсталации от 8 m2 х […] евро на инсталация = [50 000-150 000] евро.
(8) Вж. съображение 82 от решението за откриване на процедурата.
(9) Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3).
(10) Решение на Апелативния съд на Брюксел от 29 април 2016 г. (9-и състав) по дело 2011/AR/140. Апелативният съд на Брюксел отхвърля аргумента за размяната на съоръженията и уточнява, че такава нито е била предвидена или разрешена с договорите от 1984 г. и от 1999 г., нито е била одобрена от града след сключването на договора от 1999 г.
(11) Град Брюксел е приел първата си наредба относно частното ползване на обществената собственост за търговски цели през октомври 2001 г., която е влязла в сила през януари 2002 г. (Наредба за таксите от 17 октомври 2001 г., Данък върху временната реклама във и върху общественото пространство), но белгийските органи са поискали плащането на такси за рекламните инсталации от 1999 г. едва от данъчната 2009 година.
(12) Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5), приложим към момента на предоставяне на помощта.
(13) В член 12 от договора от 1999 г. се предвижда формулата за промяна на наемите и се уточнява, че възлагащият орган приема формулата за промяна (индексиране на всяка годишнина от подписването на договора). В същия член се посочват базовите данни за изчисляване на месечния наем.
(14) По-точно в член 5 от Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г. се предвижда освобождаване от данъка именно за „съобщения от град Брюксел или от органи, създадени от, подчинени на или финансирани от града“.
(15) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 9).
(16) Решение на Съда от 2 септември 2010 г. по дело C-399/08 P Комисия/Deutsche Post, ECLI:EU:C:2010:481, точка 39 и цитираната съдебна практика, решение на Съда от 21 декември 2016 г. по дело C-524/14 P Комисия/Hansestadt Lübeck, ECLI:EU:C:2016:971, точка 40, решение на Съда от 21 декември 2016 г. по делa C-20/15 P и C-21/15 P Комисия/World Duty Free Group SA и др., ECLI:EU:C:2016:981, точка 53, и решение на Съда от 20 септември 2017 г. по дело C-300/16 P Комисия/Frucona Kosice, , ECLI:EU:C:2017:706, точка 19.
(17) Решение на Съда от 12 декември 1996 г. по дело T-358/94 Compagnie nationale Air France/Комисия на Европейските общности, , ECLI:EU:T:1996:194, точка 56.
(18) Решение на Съда на ЕС от 14 октомври 1987 г. по дело C 248/84 Федерална република Германия/Комисия на Европейските общности, , ECLI:EU:C:1987:437, точка 17, и съединени дела от 6 март 2002 г. T-92/00 и T-103/00, Territorio Histórico de Álava - Diputación Foral de Álava, Ramondín, SA и Ramondín Cápsulas SA/Комисия на Европейските общности, ECLI:EU:T:2002:61, точка 57.
(19) Решение на Съда от 16 май 2000 г. по дело C-83/98 P Франция/Ladbroke Racing Ltd и Комисия, ECLI:EU:C:2000:248, точки 48 – 51. Решение на Съда от 14 януари 2015 г. по дело C-518/13, Eventech, ECLI:EU:C:2015:9, точка 33.
(20) Решение на Съда от 11 юли 1996 г. по дело C-39/94, Syndicat français de l’Express international (SFEI) e.a./La Poste e.a., ECLI:EU:C.1996:285, точка 60, решение на Съда от 29 април 1999 г. по дело C-342/96 Кралство Испания/Комисия на Европейските общности, ECLI:EU:C:1999:210, точка 41.
(21) Решение на Съда от 2 юли 1974 г. по дело 173/73, Италианска република/Комисия, ECLI:EU:C:1974:71, точка 13.
(22) Решение на Съда от 8 ноември 2001 г. по дело C-143/99, Adria-Wien Pipeline, ECLI:EU:C:2001:598; а също и решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело С-301/87, Френска република/Комисия, ECLI:EU:C:1990:67, точка 41.
(23) Решение на Съда от 26 октомври 2016 г. по дело C-211/15 P, Orange/Комисия, ECLI:EU:C:2016:798.
(24) Решение на Общия съд от 26 февруари 2015 г. по дело T-385/12, Orange/Комисия,ECLI:EU:T:2015:117.
(25) Заключения на генералния адвокат Wahl от 4 февруари 2016 г. по дело C‑211/15 P, Orange/Комисия, ECLI:EU:C:2016:78.
(26) Решение на Съда от 26 октомври 2016 г. по дело C-211/15 P, Orange/Комисия, ECLI:EU:C:2016:798, точки 41 – 44.
(27) Решение на Съда от 26 октомври 2016 г. по дело C-211/15 P, Orange/Комисия, ECLI:EU:C:2016:798, точка 44.
(28) Известие на Комисията от 19 юли 2016 г. относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 262, 19.7.2016 г. стр. 1).
(29) Що се отнася до земеделието, примери за налагането на регулаторно задължение са проверките и изпитванията, извършвани с ветеринарна цел или за безопасността на храните, които са наложени на земеделските производители. За разлика от тях, проверките и изпитанията, извършвани или финансирани от публични органи, за които не е предвидено по закон да бъдат извършени или финансирани от селскостопанските производители, не се считат за регулаторни задължения, наложени на предприятията. Вж. решенията на Комисията от 18 септември 2015 г. относно държавна помощ SA.35484, изпитания за качеството на млякото съгласно Закона за млякото и мазнините и от 4 април 2016 г. относно държавна помощ SA.35484, общите дейности за здравен контрол съгласно Закона за млякото и мазнините.
(30) Решение на Общия съд от 25 март 2015 г. по дело T-538/11, Белгия/Комисия, ECLI:EU:T:2015:188, точки 74 — 78.
(31) Ако например дружество получи субсидия, за да направи инвестиция в подпомаган регион, не може да се твърди, че това не намалява разходите, които обикновено са включени в бюджета на предприятието, като се има предвид че без субсидията дружеството не би направило инвестицията.
(32) Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело C-81/10 P, France Télécom SA/Комисия, ECLI:EU:C:2011:811, точки 43 — 50. Логично това се прилага за облекчаването на разходите, направени от предприятието за смяна на статута на длъжностни лица със статута на служители, съпоставим с този на неговите конкуренти, което предоставя предимство на съответното предприятие (по този въпрос по-рано имаше известна несигурност след решението на Общия съд от 16 март 2004 г. по дело Т-157/01, Danske Busvognmænd/Комисия, ECLI:EU:T:2004:76, точка 57). Що се отнася до компенсирането на невъзвръщаеми разходи, вж. също решение на Общия съд от 11 февруари 2009 г. по дело T-25/07, Iride и Iride Energia/Комисия, ECLI:EU:T:2009:33, точки 46 – 56.
(33) Решение на Съда от 27 март 1980 г. по дело 61/79, Amministrazione delle finanze dello Stato, ECLI:EU:C:1980:100, точки 29 – 32.
(34) Решение на Съда от 27 септември 1988 г. по съединени дела C-106/87 – C-120/87, Asteris AE и др./Гърция, ECLI:EU:C:1988:457, точки 23 и 24.
(35) Решение на Общия съд от 1 юли 2010 г. по дело T-64/08, Nuova Terni Industrie Chimiche SpA/Комисия, ECLI:EU:T:2010:270, точки 59 – 63, 140 и 141, където е пояснено, че макар плащането на компенсация за отчуждаване да не предоставя предимство, последващото удължаване на срока на действие на въпросната компенсация може да представлява държавна помощ.
(36) Решение на Апелативния съд на Брюксел от 29 април 2016 г. (9-и състав) по дело 2011/AR/140.
(37) Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело C-66/02, Италия/Комисия, ECLI:EU:C:2005:768, точка 94.
(38) Решение на Общия съд от 6 февруари 2016 г. по дело T-385/12, Orange/Комисия, ECLI:EU:T:2015:117.
(39) Решение на Съда от 17 септември 1980 г. по дело 730/79, Philip Morris Holland BV/Комисия на Европейските общности, ECLI:EU:C:1980:209, точка 11, и решение на Общия съд от 15 юни 2000 г. по съединени дела T-298/97, T-312/97, T-313/97, T-315/97, T-600/97 – 607/97, T-1/98, T-3/98 – T-6/98 и T-23/98, Alzetta Mauro e.a./Комисия на Европейските общности, ECLI:EU:T:2000:151, точка 80.
(40) Решение на Съда от 23 януари 2019 г. по дело C-387/17, Fallimento Traghetti del Mediterraneo, ECLI:EU:C:2019:51, точка 40.
(41) Решение на Съда от 4 април 2001 г. по дело T-288/97, Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia/Комисия, ECLI:ECLI:EU:T:2001:125, точка 41.
(42) Решение на Съда от 8 септември 2011 г. по дело C-279/08 P, Комисия/Нидерландия, ECLI:EU:C:2011:551, точка 131.
(43) Вж. в този смисъл решение на Съда от 8 май 2013 г. по съединени дела C-197/11 и C- 203/11, Eric Libert и други/Фламандско правителство; All Projects & Developments NV и други/Vlaamse Regering, ECLI:EU:C:2013:288.
(44) Например поканата за подаване на оферти, отправена от регион Брюксел-столица на 15 март 2008 г. в рамките на концесията Villo, е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз.
(45) С давностния срок от 10 години се забранява всяко възстановяване преди 15 септември 2001 г.
(46) Изчисляването на несъвместимата помощ по отношение на таксите трябва да се направи въз основа на членове 3, 4 и 5 от Наредбата от 17 октомври 2001 г., членове 4 – 7 от Наредбата от 18 декември 2006 г. и членове 4, 5 и 6 от наредбите за таксите от 17 декември 2007 г., от 15 декември 2008 г., 9 ноември 2009 г., 20 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г.
(47) Тези дати са включени в приложение 10.
(48) Решение на Апелативния съд на Брюксел от 29 април 2016 г. (9-и състав) по дело 2011/AR/140.
(49) Наредби за таксите от 17 декември 2007 г., 15 декември 2008 г., 9 ноември 2009 г., 20 декември 2010 г., 5 декември 2011 г. В член 2 от посочените наредби за таксите се предвижда, че „рекламните инсталации, включени в настоящата наредба, са инсталациите за реклама, инсталациите за временна реклама, рекламните превозни средства и рекламните стойки“. Изчисляването на таксата е посочено в членове 4 – 6. По-точно, съгласно член 4 „Такса за инсталациите за реклама“:
а) |
„размерът на таксата за инсталациите за реклама възлиза на 150,00 евро за финансова година на m2. |
б) |
§1. Размерът на таксата за инсталациите за реклама, предназначени изключително за реклама за културни, социални и спортни цели, както и за приравнена към такива цели реклама, включително за филми, артистични творби и такава, която информира за организирането на панаири, конгреси, салони или циркови представления, възлиза на 50,00 евро за финансова година на m2. §2. Когато обаче повече от 1/7 от видимата рекламна площ се използва за обозначения, имена или лога с търговски характер, инсталациите за реклама, предназначени изключително за реклама за културни, социални и спортни цели, както и за приравнена към такива цели реклама, включително за филми, артистични творби и такава, която информира за организирането на панаири, конгреси, салони, се таксуват с предвидения в буква а) на настоящия член размер на таксата. |
в) |
Таксата се дължи за цялата финансова година, независимо от датата на монтирането или демонтирането на разглежданата инсталация за реклама.“ |
Съгласно член 5 „Такса за временните инсталации за реклама“: […]
Съгласно член 6 „Общи разпоредби по членове 4 и 5“:
а) |
таксата се дължи за отделна рекламна инсталация. |
б) |
§1. За изчисляването на таксата всяка част от квадратния метър се брои като цял квадратен метър. §2. Като изключение от §1, за рекламните инсталации под 4 m2 таксуването се прави на траншове или части от 0,25 m2 по определената тарифа, разделена на 4. |
в) |
За рекламните инсталации, които имат няколко рекламни лицеви страни размерът на таксата се умножава по броя на рекламните лицеви страни.
|
г) |
Когато площта на рекламната инсталация е различна от видимата рекламна площ, таксата се изчислява въз основа на видимата рекламна площ. |
(50) В член 5 се предвижда, че освободени от установения с настоящата наредба данък са, наред с другото, „съобщенията от град Брюксел или от органи, създадени от, подчинени на или финансирани от града“. Както се уточнява в представеното от белгийските органи мнение на 20 февруари 2017 г. в отговор на допълнителните въпроси, поставени от Комисията на 14 февруари 2017 г., самият град Брюксел никога не е експлоатирал рекламни инсталации. Това винаги е ставало чрез посредничеството на трети страни. Единствените рекламни инсталации, принадлежащи на град Брюксел, са тези, които са предмет на обществената поръчка, възложена на 14 октомври 1999 г., която след изтичането на срока ѝ е подновена. Настоящият изпълнител, а именно ССВ, плаща наем за рекламните инсталации, както и приложими такси.
(51) В член 9 от Наредбата за таксите от 17 декември 2007 г. изрично се освобождават „рекламните инсталации на град Брюксел или на органи, създадени от или подчинени на града“.
(52) Решение 2005/842/ЕО.на Комисията от 28 ноември 2005 г. относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (OВ L 312, 29.11.2005, p. 67).
(53) Вж. точка 33 от Съобщението на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (ОВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 4 – 14).
(54) Пак там, точка 47.
(55) Като примери са посочени Барселона и Антверпен.
(56) Например по отношение на финансирането в спецификацията се посочва, че възложителят „е открит за различни подходи на финансиране.“
(57) Вж. член 2, буква а) от Решението за УОИИ от 2012 г.
(58) Постановление от 25 ноември 2010 г. за уреждане на експлоатацията на обществена услуга за автоматизирано наемане на велосипеди, публикувано в Moniteur belge на 7 декември 2010 г., член 2.
(59) GRP е показател, с който се определя търговската стойност на един рекламен панел в зависимост от капацитета му за достигане до най-голям брой възможни потребители, както и от честотата на визуалния контакт, който съответният потребител ще има с него.
(60) Управителният комитет е създаден с член 6 от договора Villo и се състои съвместно от най-малко двама членове, определени от отговарящия за мобилността министър в Bruxelles Mobilité, и най-малко двама членове, определени от JCD.
(61) Съответстващо на стандартно съотношение от [10-20] % върху приходите.
(62) Решение на Съда по дело C-280/00, Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, ECLI:EU:C:2003:415, точки 87 – 95.
(63) Вж. съображение 82 от решението за откриване на процедурата.
(64) Решение на Съда от 4 юни 2005 г. по дело Комисия/MOL, C-15/14 P, ECLI:EU:C:2015:362, точка 60. Решение на Съда от 30 юни 2006 г. по дело Кралство Белгия/Комисия, C-270/15 P, ECLI:EU:C:2016:489, точка 49. Решение на Общия съд от 13 декември 2017 г. по дело Република Гърция/Комисия, T-314/15, ECLI:EU:T:2017:903, точка 79.
(65) Вж. член 3 от Решението за УОИИ от 2005 г., както и от Решението за УОИИ от 2012 г.
(66) Вж. Решение на Конституционния съд на Белгия 68/2012 от 31 май 2012 г.
(67) ОВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 4.
(68) Вж. в този контекст по-специално решението от 25 януари 2012 г. по дело SA.14588, както и решението от 10 юли 2018 г. по дело SA.37977.
(69) Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (ОВ L 318, 17.11.2006 г., стр. 17).
(70) Вж. също и съображение 109 от решението за откриване на процедурата.
(71) Решение на Съда от 12 юли 1973 г. по дело 70/72, Комисия/Германия, ECLI:EU:C:1973:87, точка 13.
(72) Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело C-142/87, Белгия/Комисия, ECLI:EU:C:1990:125, точка 66.
(73) Решение на Съда от 17 юни 1999 г. по дело C-75/97, Белгия/Комисия, ECLI:EU:C:1999:311, точки 64 и 65.
(74) Решение на Съда от 12 февруари 2008 г. по дело C-199/06, CELF и Ministre de la Culture et de la Communication („CELF I“), ECLI:EU:C:2009:79.
(75) Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1).
(76) Съобщение на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (ОВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 4).
(77) Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3).
Поправки
11.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 320/159 |
Поправка на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1198 на Комисията от 12 юли 2019 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китайската народна република след провеждане на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036
(Официален вестник на Европейския съюз L 189 от 15 юли 2019 г.)
На страница 52 в член 2, буква а)
вместо:
„не е изнасял за Съюза описания в параграф 1 продукт в периода от 1 октомври 2010 г. до 30 септември 2011 г. (първоначалния разследван период);“
да се чете:
„не е изнасял за Съюза продукта, описан в член 1, параграф 1, в периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г. (първоначалния разследван период);“.