ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 271

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 62
24 октомври 2019 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) 2019/1753 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно действието на Съюза след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания

1

 

 

II   Незаконодателни актове

 

 

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2019/1754 на Съвета от 7 октомври 2019 година относно присъединяването на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания

12

 

*

Женевски акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания

15

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

24.10.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 271/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1753 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2019 година

относно действието на Съюза след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

За да може Съюзът да упражнява в пълна степен изключителната си компетентност във връзка със своята обща търговска политика и в пълно съответствие с ангажиментите си по Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) на Световната търговска организация, той ще стане договаряща страна по Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (наричан по-нататък „Женевският акт“) съгласно Решение (ЕС) 2019/1754 на Съвета (3), което наред с това упълномощава държавите членки да ратифицират Женевския акт или да се присъединят към него в интерес на Съюза. Договарящите страни по Женевския акт са членове на специален съюз, създаден с Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация (наричан по-нататък „Специалният съюз“). В съответствие с Решение (ЕС) 2019/1754 Съюзът и държавите членки, които са ратифицирали Женевския акт или са се присъединили към него, се представляват от Комисията в Специалния съюз по отношение на Женевския акт.

(2)

Целесъобразно е да се установят правила, които да дават възможност на Съюза да упражнява правата и да изпълнява задълженията, установени в Женевския акт, от свое име и от името на държавите членки, които са го ратифицирали или се присъединили към него.

(3)

С Женевския акт се предоставя закрила за наименованията за произход, включително наименованията за произход по смисъла на регламенти (EС) № 1151/2012 (4) и (EС) № 1308/2013 (5) на Европейския съюз и на Съвета, както и географските указания по смисъла на регламенти (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 251/2014 (6) и (ЕС) 2019/787 (7) на Европейския парламент и на Съвета, двете заедно наричани по-нататък „географски указания“ в настоящия регламент.

(4)

След присъединяването на Съюза към Женевския акт и впоследствие редовно Комисията следва да подава в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (наричано по-нататък „Международното бюро“) заявления за международна регистрация на географските указания, които произхождат от Съюза и се ползват от закрила на територията му, за да бъдат вписани в регистъра на Международното бюро (наричан по-нататък „международният регистър“). Тези заявления следва да се основават на уведомления от държавите членки, които действат по собствена инициатива или по искане на физическо или юридическо лице, съгласно посоченото в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или от бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от него. Когато изготвят уведомленията, държавите членки следва да отчитат икономическия интерес от международната закрила на въпросните географски указания и да вземат предвид по-специално производствената стойност и стойността при износ, закрилата съгласно други споразумения, както и съществуващата в момента или потенциалната злоупотреба в третите държави.

(5)

Регистрирането на географски указания в международния регистър следва да служи за целите на предоставяне на качествени продукти, лоялна конкуренция и защита на потребителите. Предвид тяхната значителна културна и икономическа стойност, вписването на географските указания следва да бъде оценявано по отношение на стойността, която създават за местните общности, с цел да се подкрепи развитието на селските райони и да се насърчи създаването на нови работни места в производството, преработвателния сектор и други свързани услуги.

(6)

С цел установяване на постоянен диалог със съответните заинтересовани лица Комисията следва редовно да използва съществуващите механизми за консултация с държавите членки, търговските сдружения и производителите в Съюза.

(7)

Следва да се създадат подходящи процедури, за да може Комисията да извършва оценка на регистрираните в международния регистър географски указания, произхождащи от договарящите страни по Женевския акт, които не са държави членки (наричани по-нататък „трети договарящи страни“), с цел вземане на решения относно тяхната закрила в Съюза и за обявяване на недействителност на тази закрила, ако е целесъобразно.

(8)

Прилагането от Съюза на закрилата на географски указания, произхождащи от трети договарящи страни, които са регистрирани в международния регистър, следва да става в съответствие с глава III от Женевския акт, по-специално с член 14 от него, с който се изисква всяка договаряща страна— в съответствие със своята правна система и практика — да осигури ефективни средства за правна защита, насочени към закрила на регистрираните географски указания, и да предвиди възможност за образуване на съдебни производства за гарантиране на закрилата на тези указания от страна на публичен орган или от която и да е заинтересована страна, независимо дали е физическо или юридическо лице и независимо дали е публично или частно образувание.

(9)

За да може заедно със закрилата на географските указания да се гарантира и защитата на принадлежащите на Съюза, регионалните и националните търговски марки, като се взема предвид предпазната мярка по отношение на правата върху по-ранна търговска марка, съгласно посоченото в член 13, параграф 1 от Женевския акт, следва да се запази едновременното съществуване на по-ранни търговски марки и на географски указания, регистрирани в международния регистър, на които е предоставена закрила или се използват в Съюза.

(10)

Предвид изключителната компетентност на Съюза във връзка с общата търговска политика, държавите членки, които все още не са страни по Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 1958 г., преразгледана в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и изменена на 28 септември 1979 г. (наричана по-нататък „Лисабонската спогодба“), следва да не ратифицират тази спогодба или да не се присъединяват към нея.

(11)

Държавите членки, които вече са страни по Лисабонската спогодба, могат да останат такива, по-специално за да гарантират приемствеността на предоставените права и изпълнението на задълженията по спогодбата. Същевременно те следва да действат единствено в интерес на Съюза и при пълно зачитане на изключителната компетентност на Съюза. Следователно тези държави членки следва да упражняват правата и задълженията си по Лисабонската спогодба с разрешението на Съюза, предоставено съгласно настоящия регламент. С цел да се зачита единната система на закрила за географските указания, установена в Съюза по отношение на селскостопанските продукти, и за да се укрепи допълнително хармонизацията в рамките на вътрешния пазар, тези държави членки следва да не регистрират съгласно Лисабонската спогодба нови наименования за произход за продуктите, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 251/2014 или (ЕС) 2019/787.

(12)

Държавите членки, които вече са страна по Лисабонската спогодба са регистрирали наименования за произход съгласно Лисабонската спогодба. Следва да се предвидят преходни механизми за осигуряване на непрекъснатост на закрилата на тези наименования за произход при спазване на изискванията на посочената спогодба, Женевския акт и правото на Съюза.

(13)

Държавите членки, които вече са страна по Лисабонската спогодба, предоставят закрила на наименования за произход от трети страни съгласно същата спогодба. С цел да им бъдат предоставени средствата за изпълнение на техните международни задължения, поети преди присъединяването на Съюза към Женевския акт, следва да се предвиди преходен механизъм, който да действа само на национално равнище и да не засяга търговията в рамките на Съюза, нито международната търговия.

(14)

Таксите, които съгласно Женевския акт и Общия правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт на Лисабонската спогодба (наричан по-нататък „Общият правилник“) трябва да се плащат за подаване на заявление в Международното бюро за международна регистрация на географско указание, както и таксите, които трябва да се плащат по отношение на други вписвания в международния регистър и за предоставянето на извлечения, удостоверения или друга информация във връзка със съдържанието на тази международна регистрация, би било целесъобразно да бъдат поемани от държавата членка, от която произхожда географското указание, от физическо или юридическо лице, съгласно посоченото в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или от бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от него. Държавите членки следва да разполагат с възможността да изискват някои или всички такси да се заплащат от физическото лице, юридическото лице или бенефициера.

(15)

За да се покрие всеки недостиг във връзка с оперативния бюджет на Специалния съюз, Съюзът следва да може да осигури, в рамките на наличните за целта средства в годишния бюджет на Съюза, специална вноска според решението на Асамблеята на Специалния съюз съгласно член 24, параграф 4 от Женевския акт, предвид икономическата и културната стойност на закрилата на географските указания.

(16)

С цел осигуряване на еднакви условия за изпълнението на членството на Съюза в Специалния съюз, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за изготвяне на списък с географски указания, които да се включат в заявлението за тяхната международна регистрация в Международното бюро след присъединяването към Женевския акт, и във всяко последващо заявление, за отхвърляне на възражение, за вземане на решение дали да се предостави закрила на географско указание, регистрирано в международния регистър, за оттегляне на отказ на действието на международна регистрация, за искане за заличаване на международна регистрация, за уведомяване за недействителност на закрилата в Съюза на дадено географско указание, регистрирано в международния регистър, както и за упълномощаване на държавите членки да предвидят необходими изменения във връзка с наименование за произход на продукт, който е обект на закрила по силата на Регламент (EС) № 1151/2012, (EС) № 1308/2013, (EС) № 251/2014 или (ЕС) 2019/787 и да уведомят Международното бюро за това. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(17)

В съответствие с принципа на пропорционалност, за постигане на основната цел да се позволи на Съюза да участва в Специалния съюз по начин, който да гарантира ефикасна защита на географските указания на международно равнище, е необходимо и подходящо да се установят правила и процедури относно действията на Съюза след присъединяването му към Женевския акт. Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на поставените цели, съгласно разпоредбите на член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.

(18)

Важно е да се гарантира, че Комисията наблюдава и оценява участието на Съюза в Женевския акт с течение на времето. За да се направи такава оценка, Комисията следва, наред с другото, да вземе предвид броя на географските указания, ползващи се от закрила и регистрирани съгласно правото на Съюза, за които са били подадени заявления за международна регистрация, и случаите, в които закрилата е била отхвърлена от трети договарящи страни, еволюцията на броя трети държави, участващи в Женевския акт, предприетите от Комисията действия за увеличаване на този брой, както и въздействието на текущото състояние на правото на Съюза във връзка с географските указания върху привлекателността на Женевския акт за трети държави, и броя и вида на географските указания, произхождащи от трети договарящи страни, които са били отхвърлени от Съюза,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

1.   С настоящия регламент се определят правилата и процедурите за действията на Съюза след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (наричан по-нататък „Женевският акт“).

2.   За целите на настоящия регламент терминът „географски указания“ обхваща наименованията за произход по смисъла на Женевския акт, включително наименованията за произход по смисъла на регламенти (EС) № 1151/2012 и (EС) № 1308/2013, както и географските указания по смисъла на регламенти (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 251/2014 и (ЕС) 2019/787.

Член 2

Международна регистрация на географски указания

1.   След присъединяването на Съюза към Женевския акт и впоследствие редовно Комисията в качеството си на компетентен орган по смисъла на член 3 от Женевския акт подава — в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 от Женевския акт — в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (наричано по-нататък „Международното бюро“) заявления за международна регистрация на географски указания, ползващи се от закрила и регистрирани съгласно правото на Съюза, които се отнасят за продукти с произход от Съюза.

2.   За целите на параграф 1 държавите членки могат да поискат от Комисията да регистрира в Международния регистър географски указания, произхождащи от тяхната територия, ползващи се от закрила и регистрирани съгласно правото на Съюза. Такова искане се основава на:

а)

искане на физическо или юридическо лице, съгласно посоченото в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или на бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт; или

б)

тяхна собствена инициатива.

3.   Въз основа на тези искания Комисията приема актове за изпълнение, в които са изброени географските указания, посочени в параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

Член 3

Заличаване на географско указание, произхождащо от държава членка и регистрирано в международния регистър

1.   Комисията приема акт за изпълнение с искане Международното бюро да заличи регистрацията в международния регистър на географско указание, произхождащо от държава членка, при което и да е от следните обстоятелства:

а)

географското указание вече не се ползва от закрила в Съюза;

б)

по искане на държавата членка, от която произхожда географското указание, основано на:

i)

искане на физическо или юридическо лице, съгласно посоченото в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или на бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт; или

ii)

нейна собствена инициатива.

2.   Актът за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

3.   Комисията уведомява без забавяне Международното бюро за искането за заличаване.

Член 4

Публикуване на географски указания на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.   Комисията публикува всяка международна регистрация, съобщена от Международното бюро съгласно член 6, параграф 4 от Женевския акт, която:

а)

се отнася до географски указания, регистрирани в международния регистър и за които договарящата страна на произход съгласно определението в член 1, точка xv) от Женевския акт не е държава членка; и

б)

се отнася за продукт, по отношение на който се предоставя закрила на географските указания на равнището на Съюза.

2.   Международната регистрация, посочена в параграф 1, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, серия С. Публикацията включва посочване на вида на продукта и държавата на произход.

Член 5

Оценка на географски указания на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.   Комисията прави оценка на всяка международна регистрация, за която е била уведомена от Международното бюро съгласно член 6, параграф 4 от Женевския акт, във връзка с географски указания, регистрирани в международния регистър и за които договарящата страна на произход съгласно определението в член 1, подточка xv) от Женевския акт не е държава членка, за да определи дали съдържа задължителните елементи, посочени в правило 5, параграф 2 от Общия правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт (наричан по-нататък „Общият правилник“), и изискванията относно качеството, репутацията и характеристиките, предвидени в правило 5, параграф 3 от Общия правилник, както и да прецени дали публикацията, посочена в член 4, се отнася за продукт, за който се предоставя закрила на географски указания на равнището на Съюза.

2.   Оценката по параграф 1, се извършва в срок от четири месеца от датата на регистрация на географското указание в международния регистър и не включва оценка на други специфични разпоредби на Съюза относно пускането на продукти на пазара, и по-специално относно санитарните и фитосанитарните стандарти, пазарните стандарти или етикетирането на храните.

Член 6

Процедура за предявяване на възражение за географски указания на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.   В срок от четири месеца от датата на публикуване на международната регистрация в съответствие с член 4 органите на дадена държава членка или на трета държава, различна от договарящата страна на произход, съгласно определението в член 1, точка xv) от Женевския акт, или физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено в Съюза или в трета държава, различна от договарящата страна на произход, може да подадат възражение пред Комисията.

Възражението се прави на един от официалните езици на институциите на Съюза.

2.   Възражението, посочено в параграф 1 от настоящия член, е допустимо само ако е подадено в определения в параграф 1 от настоящия член срок и ако се прави на едно или няколко от следните основания:

а)

географското указание, регистрирано в международния регистър, е в противоречие с име на сорт растения или порода животни и има вероятност да подведе потребителя по отношение на истинския произход на продукта;

б)

географското указание, регистрирано в международния регистър, изцяло или частично е омоним на вече ползващо се от закрила в Съюза географско указание и не е налице достатъчно разграничение в практиката между условията за местно и традиционно използване и представяне на предложеното за закрила географско указание и вече ползващото се от закрила в Съюза географско указание, като се отчита необходимостта да се осигури равнопоставено третиране на засегнатите производители и да не се подвеждат потребителите;

в)

закрилата в Съюза на географското указание, регистрирано в международния регистър, би нарушила правата върху по-ранна търговска марка на равнището на Съюза, на регионално или на национално равнище;

г)

закрилата в Съюза на географско указание на трета държава би застрашила използването на изцяло или отчасти идентично наименование или изключителния характер на марка на равнището на Съюза, на регионално или на национално равнище, или съществуването на продукти, които са били законно пуснати на пазара за период от поне пет години преди датата на публикуване на международната регистрация в съответствие с член 4;

д)

географското указание, регистрирано в международния регистър, се отнася до продукт, по отношение на който не се предоставя закрила на географски указания на равнището на Съюза;

е)

името, за което се иска регистрация, е родов термин на територията на Съюза;

ж)

условията, посочени в член 2, параграф 1, подточки i) и ii) от Женевския акт не са изпълнени;

з)

географското указание, регистрирано в международния регистър, е омонимно наименование, което подвежда потребителя, че продуктите идват от друга територия, дори ако наименованието е точно по отношение на действителната територия, район или място на произход на въпросните продукти.

3.   Основанията за възражение, посочени в параграф 2, се оценяват от Комисията за територията на Съюза или за част от нея.

Член 7

Решение за закрила в Съюза на географски указания на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.   Когато въз основа на оценката, извършена съгласно член 5, определените в посочения член условия са изпълнени и не е било получено възражение или не е било получено допустимо възражение, Комисията — в зависимост от случая — отхвърля недопустимите възражения и взема решение за предоставяне на закрила на географското указание чрез акт за изпълнение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

2.   Когато въз основа на оценката, извършена съгласно член 5, определените в посочения член условия не са изпълнени или е било получено допустимо възражение, съгласно посоченото в член 6, параграф 2, Комисията взема решение дали да се предостави закрила на регистрирано в международния регистър географско указание чрез акт за изпълнение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2. Във връзка с географските указания, обхващащи продукти, които не попадат в компетентността на предвидените в член 15, параграф 1 комитети, решението дали да се предостави закрила се приема от Комисията.

3.   В решението за предоставяне на закрила на географско указание съгласно параграф 1 или 2 от настоящия член се посочва обхватът на предоставената закрила, като то може да включва съвместими с Женевския акт условия, и по-специално да се предостави определен преходен период, както e посочено в член 17 от Женевския акт и в правило 14 от Общия правилник.

4.   В съответствие с член 15, параграф 1 от Женевския акт Комисията уведомява Международното бюро за отказа от признаване на действието на съответната международна регистрация на територията на Съюза в срок от една година от получаването на уведомлението за международна регистрация в съответствие с член 6, параграф 4 от Женевския акт или в случаите, посочени в член 5, първа алинея от Решение (ЕС) 2019/1754 в срок от две години след получаването на уведомлението.

5.   Комисията може — по собствена инициатива или след надлежно обосновано искане от държава членка, трета държава или физическо или юридическо лице, което има законен интерес — да оттегли изцяло или частично отказ, за който Международното бюро е било уведомено по-рано, посредством акт за изпълнение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

Комисията уведомява Международното бюро за такова оттегляне без забавяне.

Член 8

Използване на географски указания

1.   Актовете за изпълнение, приети от Комисията съгласно член 7, се прилагат без да се засягат други специфични разпоредби на Съюза относно пускането на продукти на пазара, и по-специално относно общата организация на селскостопанските пазари, санитарните и фитосанитарните стандарти и етикетирането на храните.

2.   При спазване на параграф 1 ползващите се от закрила съгласно настоящия регламент географски указания могат да бъдат използвани от всеки оператор, предлагащ на пазара продукт в съответствие с международната регистрация на тези географски указания.

Член 9

Обявяване за недействително на действието в Съюза на географски указания на трета държава, регистрирани в международния регистър

1.   Комисията може — по собствена инициатива или след надлежно обосновано искане от държава членка, трета държава или физическо или юридическо лице, което има законен интерес —да обяви за недействително, изцяло или частично, действието на закрилата в Съюза на географско указание, чрез актове за изпълнение при едно или няколко от следните обстоятелства:

а)

географското указание вече не се ползва от закрила в договарящата страна на произход;

б)

географското указание вече не е регистрирано в международния регистър;

в)

вече не е гарантирано спазването на задължителните елементи, посочени в правило 5, параграф 2 от Общия правилник, или на изискванията по отношение на качеството, репутацията или характеристиките, определени в правило 5, параграф 3 от Общия правилник.

2.   Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2, и само след като на физическите или юридическите лица по член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт или на бенефициерите съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт е била дадена възможност да защитят правата си.

3.   Когато обявяването на недействителност вече не подлежи на обжалване, Комисията уведомява без забавяне Международното бюро за обявяването за недействително на действието на територията на Съюза на международната регистрация на географското указание в съответствие с параграф 1, буква а) или в).

Член 10

Връзка с търговски марки

1.   Закрилата на географско указание не засяга валидността на по-ранна търговска марка на равнището на Съюза, на регионално или на национално равнище, за която добросъвестно е подадено заявление или която е регистрирана или придобита в резултат на добросъвестно използване на територията на държава членка, регионален съюз на държави членки или Съюза.

2.   Регистрирано в международния регистър географско указание не се ползва от закрила на територията на Съюза, когато с оглед на репутацията и известността на дадена търговска марка, както и на продължителността на нейното използване, закрилата на това географско указание на територията на Съюза би могла да подведе потребителя по отношение на истинската идентичност на продукта.

3.   Без да се засяга параграф 2, търговска марка, за която добросъвестно е било подадено заявление или която добросъвестно е регистрирана или придобита чрез използване, ако в приложимото законодателство се предвижда тази възможност, на територията на държава членка, регионален съюз на държави членки или Съюза преди датата, на която Международното бюро е уведомило Комисията за публикуването на международната регистрация на географското указание и чието използване би нарушило закрилата на географското указание, може да продължи да се използва и подновява за съответния продукт, независимо от закрилата на географското указание, при условие че няма основания за обявяване на недействителност или отмяна съгласно Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета (9) или съгласно Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета (10). В такъв случай е разрешено използването както на географското указание, така и на съответната търговска марка.

Член 11

Преходни разпоредби за произхождащите от държави членки наименования за произход, които вече са регистрирани съгласно Лисабонската спогодба

1.   По отношение на всяко наименование за произход, произхождащо от държава членка, която е страна по Лисабонската спогодба, за продукт, който се ползва от закрила по силата на един от регламентите, посочени в член 1 от настоящия регламент, съответната държава членка по искане на физическо или юридическо лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или на бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт, или по собствена инициатива, избира да поиска или:

а)

международна регистрация на това наименование за произход съгласно Женевския акт, ако съответната държава членка е ратифицирала Женевския акт или се е присъединила към него съгласно упълномощаването, посочено в член 3 от Решение (ЕС) 2019/1754; или

б)

регистрацията на това наименование за произход да бъде заличена от международния регистър.

Съответната държава членка уведомява Комисията за избора по първа алинея до 14 ноември 2022 г.

В случаите, посочени в буква а) от първа алинея, заинтересуваната държава членка в координация с Комисията проверява в Международното бюро дали трябва да се направят някакви изменения по правило 7, параграф 4 от Общия правилник за целите на регистрацията съгласно Женевския акт.

Чрез акт за изпълнение Комисията упълномощава държавата членка да предвиди необходимите изменения и да уведоми Международното бюро. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

2.   По отношение на всяко наименование за произход, произхождащо от държава членка, която е страна по Лисабонската спогодба, за продукт, който попада в обхвата на един от регламентите, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, но който не се ползва от закрила съгласно някой от тези регламенти, съответната държава членка по искане на физическо или юридическо лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или на бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт, или по собствена инициатива, избира да поиска или:

а)

регистрация на това наименование за произход съгласно съответния регламент; или

б)

регистрацията на това наименование за произход да бъде заличена от международния регистър.

Съответната държава членки уведомява Комисията за избора по първа алинея и отправя съответното искане до 14 ноември 2022 г.

В случаите, посочени в буква а) от първа алинея, съответната държава членка иска международна регистрация на това наименование за произход съгласно Женевския акт, ако тази държава членка е ратифицирала Женевския акт или се е присъединила към него съгласно упълномощаването, посочено в член 3 от Решение (ЕС) 2019/1754, в срок от една година от датата на регистрация на географското указание съгласно приложимия регламент. Прилагат се трета и четвърта алинея от параграф 1.

Ако искането за регистрация съгласно приложимия регламент получи отказ и административните и съдебни средства за правна защита в тази връзка са били изчерпани, или ако искането за регистрация съгласно Женевския акт не е било направено в съответствие с трета алинея от настоящия параграф, съответната държава членка без забавяне отправя искане за заличаване на регистрацията на това наименование за произход от международния регистър.

3.   По отношение на наименованията за произход за продукти, които не попадат в обхвата на един от регламентите, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, за които не се предоставя закрила на географските указания на равнището на Съюза, държава членка, която вече е страна по Лисабонската спогодба, може да запази всяка съществуваща регистрация в международния регистър.

Такава държава членка може също да подава допълнителни заявления за регистрация в международния регистър съгласно Лисабонската спогодба на такива наименования за произход, произхождащи от нейната територия, ако са изпълнени следните условия:

а)

съответната държава членка е уведомила Комисията за проекта на заявлението за регистрация на такива наименования за произход; това уведомление включва доказателства, че наименованието отговаря на изискванията за регистрация по Лисабонската спогодба; и

б)

Комисията не е представила отрицателно становище в срок от два месеца от датата на това уведомление; отрицателно становище може да бъде представено само след консултация със съответната държава членка и в изключителни и надлежно обосновани случаи, когато изискваните по буква а) доказателства не подкрепят в достатъчна степен тезата, че изискванията за регистрация съгласно Лисабонската спогодба са изпълнени, или ако регистрацията би имала неблагоприятно въздействие върху търговската политика на Съюза.

В случай че Комисията поиска допълнителна информация във връзка с уведомлението, направено съгласно втора алинея, буква а), крайният срок за действие от страна на Комисията е един месец от получаването на исканата информация.

Комисията незабавно уведомява останалите държави членки за всяко уведомление, направено съгласно втора алинея, буква а).

Член 12

Преходна закрила за произхождащите от трети държави наименования за произход, регистрирани съгласно Лисабонската спогодба

1.   Държавите членки, които са били страни по Лисабонската спогодба преди присъединяването на Съюза към Женевския акт, могат да продължат да предоставят закрила на наименования за произход, произхождащи от трета държава, която е страна по Лисабонската спогодба, чрез национална система за закрила, считано от датата, на която Съюзът стане договаряща страна по Женевския акт, по отношение на наименованията за произход, регистрирани към тази дата съгласно Лисабонската спогодба.

2.   Закрилата по параграф 1:

а)

се заменя от закрила съгласно системата за закрила на Съюза за определено наименование за произход, ако се предоставя съгласно решение, взето съгласно член 7 от настоящия регламент вследствие на присъединяването на съответната трета държава към Женевския акт, при условие че закрилата, предоставяна съгласно решение, взето съгласно член 7 от настоящия регламент, запазва приемствеността на закрилата на съответното наименование за произход в съответната държава членка;

б)

се прекратява за определено наименование за произход, когато приключи действието на международната регистрация.

3.   Когато дадено наименование за произход, произхождащо от трета държава не е регистрирано съгласно настоящия регламент или националната закрила не се заменя в съответствие с параграф 2, буква а), последствията от подобна национална закрила са отговорност единствено на съответната държава членка.

4.   Предприетите от държавите членки мерки съгласно параграф 1 имат действие само на национално равнище и нямат действие върху търговията в рамките на Съюза, нито върху международната търговия.

5.   Посочените в параграф 1 държави членки предават на Комисията всяко уведомление, направено от Международното бюро съгласно Лисабонската спогодба. Комисията на свой ред предава това уведомление на всички останали държави членки.

6.   Държавите членки, посочени в параграф 1 от настоящия член, декларират пред Международното бюро, че от датата, на която Съюзът стане договаряща страна по Женевския акт, не са в състояние да осигурят национална закрила на наименование за произход за продукт, попадащ в обхвата на един от регламентите, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, което е регистрирано и за което са били уведомени съгласно Лисабонската спогодба.

Член 13

Такси

Таксите, които се плащат съгласно член 7 от Женевския акт, както е посочено в Общия правилник, се поемат от държавата членка, от която произхожда географското указание, или от физическо или юридическо лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, или от бенефициер съгласно определението в член 1, точка xvii) от Женевския акт. Държавите членки имат право да изискват някои или всички такси да се заплащат от физическото лице, юридическото лице или бенефициера.

Член 14

Специална вноска

Ако бюджетът от Специалния съюз се финансира в съответствие с член 24, параграф 2, подточка v) от Женевския акт, Съюзът може да прави специална вноска в рамките на наличните за тази цел средства от годишния бюджет на Съюза.

Член 15

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от следните комитети по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 по отношение на следните продукти:

а)

за продукти от лозаро-винарския сектор, които попадат в обхвата на член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 — от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от същия регламент;

б)

за ароматизирани лозаро-винарски продукти, съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕС) № 251/2014 — от Комитета по ароматизираните лозаро-винарски продукти, създаден с член 34 от същия регламент;

в)

за спиртните напитки, съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (11) — от Комитета по спиртни напитки, посочен в член 47 от Регламент (ЕС) 2019/787;

г)

за селскостопански продукти и храни, попадащи в обхвата на член 2, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 — от Комитета по качеството на селскостопанските продукти, създаден с член 57 от същия регламент.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 16

Наблюдение и преглед

В срок до 14 ноември 2021 г. Комисията прави оценка на участието на Съюза в Женевския акт и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за основните констатации. Оценката се основава, наред с другото, на следните елементи:

а)

броя на географските указания, ползващи се от закрила и регистрирани съгласно правото на Съюза, за които са били подадени заявления за международна регистрация, и случаите, в които закрилата е била отхвърлена от трети договарящи страни;

б)

еволюцията на броя трети държави, участващи в Женевския акт, предприетите от Комисията действия за увеличаване на този брой, както и въздействието на текущото състояние на правото на Съюза във връзка с географските указания върху привлекателността на Женевския акт за трети държави; и

в)

броя и вида на географските указания на трети държави, които са били отхвърлени от Съюза.

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 23 октомври 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

T. TUPPURAINEN


(1)  ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 55.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 16 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 7 октомври 2019 г.

(3)  Решение (ЕС) 2019/1754 на Съвета от 7 октомври 2019 г. относно присъединяването на Съюза към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (вж. страница 12 от настоящия брой на Официален вестник).

(4)  Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(6)  Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 14).

(7)  Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕС) № 110/2008 (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(9)  Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 16.6.2017 г., стр. 1).

(10)  Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 23.12.2015 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16), в сила отчасти до 24 май 2021 г.


Декларация на Комисията относно евентуалното разширяване на обхвата на защитата на географските указания от страна на ЕС по отношение на неселскостопанските продукти

Комисията взема предвид резолюцията на Европейския парламент от 6 октомври 2015 г. относно евентуалното разширяване на обхвата на защитата на географските указания от страна на ЕС по отношение на неселскостопанските продукти.

В допълнение към проучването от 2013 г., през ноември 2018 г. Комисията започна проучване, с цел да получи допълнителни икономически и правни доказателства относно защитата на ГУ за неселскостопански продукти в рамките на единния пазар и допълнителни данни по въпроси като конкурентоспособност, нелоялна конкуренция, фалшифициране, възприятия на потребителите, разходи/ползи, както и за ефективността на моделите за защита на ГУ за неселскостопански продукти с оглед на принципа на пропорционалност.

В съответствие с принципите за по-добро регулиране и ангажиментите, определени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество, Комисията ще се запознае внимателно с проучването и доклада относно участието на Съюза в Женевския акт, както е посочено в члена относно мониторинга и преразглеждането на Регламента относно действията на Съюза след неговото присъединяване към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания, и ще разгледа възможни следващи стъпки.


Декларация на Комисията относно процедурата, предвидена в член 11, параграф 3 от Регламента

Комисията отбелязва, че макар процедурата, предвидена в член 11, параграф 3 от Регламента, да е правна необходимост предвид изключителната компетентност на Съюза, все пак тя може да посочи изрично, че в контекста на настоящите достижения на правото на ЕС всяка такава нейна намеса би била извънредна и надлежно обоснована. По време на консултациите с дадена държава членка Комисията ще положи всички усилия за изясняване, съвместно с държавата членка, на всички възникнали опасения, с цел да се избегне издаването на отрицателно становище. Комисията отбелязва, че всяко отрицателно становище ще бъде съобщавано в писмена форма на съответната държава членка и в съответствие с член 296 от ДФЕС ще съдържа мотивите, на които се основава. Комисията отбелязва освен това, че едно отрицателно становище няма да възпрепятства подаването на ново заявление по отношение на същото наименование за произход, ако причините за отрицателното становище са били отстранени след издаването му или вече не са актуални.


II Незаконодателни актове

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

24.10.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 271/12


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/1754 НА СЪВЕТА

от 7 октомври 2019 година

относно присъединяването на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)

С Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. („Лисабонската спогодба“) е създаден специален съюз („Специалният съюз“) в рамките на Съюза за закрила на индустриалната собственост, който беше учреден с Конвенцията за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г. („Парижката конвенция“). Съгласно условията на Лисабонската спогодба договарящите страни се задължават да закрилят на своите територии наименованията за произход на стоките на другите страни от Специалния съюз, признати и закриляни на това основание в страната на произход и регистрирани от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), освен ако в едногодишен срок от получаването на уведомлението за такава регистрация тези страни не обявят, че не могат да осигурят такава закрила.

(2)

Седем държави членки са страни по Лисабонската спогодба, а именно България (от 1975 г.), Чешката република (от 1993 г.), Франция (от 1966 г.), Италия (от 1968 г.), Унгария (от 1967 г.), Португалия (от 1966 г.) и Словакия (от 1993 г.). Три държави членки — Гърция, Испания и Румъния, са подписали, но не са ратифицирали тази спогодба. Самият Съюз не е страна по Лисабонската спогодба, тъй като тя предвижда, че към нея могат да се присъединяват само държави.

(3)

На 20 май 2015 г. беше приет Женевският акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания („Женевският акт“), с който се преразглежда Лисабонската спогодба. По-специално с Женевския акт се разширява обхватът на Специалния съюз, така че закрилата на наименованията за произход на продукти да обхване всички географски указания по смисъла на Споразумението на Световната търговска организация за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост. Женевският акт е съвместим с това споразумение и със съответното законодателство на Съюза относно закрилата на наименованията за произход и географските указания за селскостопански продукти и позволява на междуправителствените организации да се присъединяват като договарящи страни.

(4)

Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта, обхваната от Женевския акт. Това беше потвърдено в решението на Съда от 25 октомври 2017 г. по дело C-389/15 (1), в което беше пояснено, че проектът на преразгледаната Лисабонска спогодба, който впоследствие беше приет като Женевския акт, е предназначен основно да улесни и уреди търговията между Съюза и третите държави страни по Лисабонската спогодба, и има преки и непосредствени последици за тази търговия. Поради това преговорите относно Женевския акт попадат в изключителната компетентност на Съюза, съгласно член 3, параграф 1, буква д) от ДФЕС, тъй като са част от общата търговска политика, посочена в член 207, параграф 1 от ДФЕС, по-специално във връзка с търговските аспекти на интелектуалната собственост.

(5)

По отношение на определени селскостопански продукти Съюзът е установил единни и всеобхватни системи за закрила на географските указания за вината (1970 г.), спиртните напитки (1989 г.), ароматизираните вина (1991 г.) и други селскостопански продукти и храни (1992 г.). Въз основа на изключителната компетентност на Съюза съгласно член 3 от ДФЕС държавите членки не следва да разполагат с национални системи за закрила, с които да закрилят наименованията за произход и географските указания за селскостопански продукти на трети държави — членки на Специалния съюз. При все това, тъй като Съюзът не е договаряща страна по Женевския акт, той не може да представя наименованията за произход и географските указания за селскостопански продукти, регистрирани на равнището на Съюза, за закрила в рамките на Специалния съюз, нито може да закриля наименованията за произход и географските указания на трети държави членки чрез системите за закрила, установени от Съюза, в съответствие с Женевския акт.

(6)

За да може Съюзът да упражнява правилно своята изключителна компетентност по отношение на областите, обхванати от Женевския акт на Лисабонската спогодба, и своите функции в контекста на всеобхватните си системи за закрила на наименованията за произход и географските указания за селскостопански продукти, той следва да се присъедини към Женевския акт и да стане договаряща страна по него.

(7)

Присъединяването на Съюза към Женевския акт е в съответствие с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в който се урежда защитата на интелектуалната собственост.

(8)

Съюзът следва да се стреми да уреди въпроса за правото си на глас в Асамблеята на Специалния съюз по Женевския акт, за да си осигури ефективно участие в процедурите по вземане на решение с оглед на член 22, параграф 4, буква б), подточка ii) от Женевския акт. Следователно е целесъобразно държавите членки, които желаят да ратифицират Женевския акт или да се присъединят към него — според целесъобразността — успоредно със Съюза, да бъдат упълномощени да направят това в интерес на Съюза.

(9)

Същевременно това ще позволи да се гарантира приемствеността на правата, произтичащи от действащото членство в Специалния съюз на седем държави членки.

(10)

Ратификацията от държавите членки или тяхното присъединяване следва обаче да зачита изцяло изключителната компетентност на Съюза, а Съюзът следва да продължи да носи отговорността за гарантиране на упражняването на правата и изпълнението на своите задължения и тези на държавите членки по силата на Женевския акт.

(11)

В рамките на Специалния съюз Съюзът и държавите членки, които са ратифицирали Женевския акт или са се присъединили към него, се представляват от Комисията в съответствие с член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Присъединяването на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания („Женевският акт“) се одобрява с настоящото решение от името на Съюза.

Текстът на Женевския акт е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета посочва лицето, упълномощено да депозира от името на Съюза документа за присъединяване, предвиден в член 28, параграф 2, подточка ii) от Женевския акт, за да изрази съгласието на Съюза да бъде обвързан от Женевския акт, както и да направи декларацията и уведомлението, приложени към документа за присъединяване, предвидени в член 5 от настоящото решение.

Член 3

Държавите членки, които желаят да ратифицират Женевския акт или да се присъединят към него — според целесъобразността — успоредно със Съюза, се упълномощават да направят това в интерес на Съюза и при пълно зачитане на изключителната му компетентност.

Член 4

1.   В рамките на Специалния съюз Съюзът и всяка държава членка, която ратифицира или се присъедини към Женевския акт в съответствие с член 3 от настоящото решение, се представляват от Комисията в съответствие с член 17, параграф 1 от ДЕС. Съюзът носи отговорност за гарантиране на упражняването на правата и изпълнението на своите задължения и тези на държавите членки, които ратифицират Женевския акт или се присъединяват към него съгласно член 3 от настоящото решение.

Комисията отправя всички необходими уведомления съгласно Женевския акт от името на Съюза и тези държави членки.

По-специално Комисията се определя като компетентния орган, посочен в член 3 от Женевския акт, отговорен за прилагането на Женевския акт на територията на Съюза и за комуникацията с Международното бюро на СОИС съгласно Женевския акт и Общия правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт на Лисабонската спогодба („Общият правилник“).

2.   Съюзът гласува в Асамблеята на Специалния съюз, а държавите членки, които са ратифицирали Женевския акт или са се присъединили към него, не упражняват правото си на глас.

Член 5

В съответствие с член 29, параграф 4 от Женевския акт в декларация, приложена към документа за присъединяване, се посочва удължаване с една година на посочения в член 15, параграф 1 от Женевския акт срок и на посочените в член 17 от Женевския акт периоди в съответствие с процедурите, посочени в Общия правилник.

В съответствие с правило 5, параграф 3, буква а) от Общия правилник в уведомление от генералния директор на СОИС, приложено към документа за присъединяване, се посочва изискването, че за закрилата на регистрирано наименование за произход или географско указание на територията на Съюза, освен задължителното съдържание съгласно правило 5, параграф 2 от Общия правилник, в заявлението се посочват данните, които по отношение на наименованията за произход засягат качеството или характеристиките на стоката и нейната връзка с географската среда на географския район на производство, а по отношение на географските указания — качеството, репутацията или други характеристики на стоката и нейната връзка с географския район на произход.

Член 6

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Люксембург на 7 октомври 2019 година.

За Съвета

Председател

A.-M. HENRIKSSON


(1)  Решение на Съда от 25 октомври 2017 г., Комисия/Съвет, C-389/15, ECLI:EU:C:2017:798.


24.10.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 271/15


ЖЕНЕВСКИ АКТ НА ЛИСАБОНСКАТА СПОГОДБА ЗА НАИМЕНОВАНИЯТА ЗА ПРОИЗХОД И ГЕОГРАФСКИТЕ УКАЗАНИЯ

Списък на членовете

Глава I:

Уводни и общи разпоредби

Член 1:

Съкращения на изрази

Член 2:

Предмет

Член 3:

Компетентен орган

Член 4:

Международен регистър

Глава II:

Подаване на заявление и международна регистрация

Член 5:

Подаване на заявление

Член 6:

Международна регистрация

Член 7:

Такси

Член 8:

Срок на валидност на международните регистрации

Глава III:

Закрила

Член 9:

Ангажимент за закрила

Член 10:

Закрила съгласно правото на договарящите страни и други актове

Член 11:

Закрила по отношение на регистрирани наименования за произход и географски указания

Член 12:

Закрила срещу превръщането на наименования или указания в родови

Член 13:

Предпазни мерки по отношение на други права

Член 14:

Процедури за правоприлагане и средства за правна защита

Глава IV:

Отказ и други действия по отношение на международна регистрация

Член 15:

Отказ

Член 16:

Оттегляне на отказ

Член 17:

Преходен период

Член 18:

Уведомление за предоставяне на закрила

Член 19:

Обявяване на недействителност

Член 20:

Изменения и други вписвания в международния регистър

Глава V:

Административни разпоредби

Член 21:

Членство в Лисабонския съюз

Член 22:

Асамблея на Специалния съюз

Член 23:

Международно бюро

Член 24:

Финансово управление

Член 25:

Правилник за прилагане

Глава VI:

Преразглеждане и изменение

Член 26:

Преразглеждане

Член 27:

Изменение на някои членове от Асамблеята

Глава VII:

Заключителни разпоредби

Член 28:

Процедура на присъединяване към настоящия акт

Член 29:

Дата на влизане в сила на ратификациите и присъединяванията

Член 30:

Забрана за резерви

Член 31:

Прилагане на Лисабонската спогодба и на акта от 1967 г.

Член 32:

Денонсиране

Член 33:

Езици на настоящия акт; подписване

Член 34:

Депозитар

ГЛАВА I

Уводни и общи разпоредби

Член 1

Съкращения на изрази

Освен ако изрично е посочено друго, за целите на настоящия акт:

i)

„Лисабонска спогодба“ означава Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г.;

ii)

„актът от 1967 г.“ означава Лисабонската спогодба, преразгледана в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и изменена на 28 септември 1979 г.;

iii)

„настоящият акт“ означава Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания, установена с настоящия акт;

iv)

„правилник за прилагане“ означава правилникът за прилагане, посочен в член 25;

v)

„Парижка конвенция“ означава Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г., преразгледана и изменена;

vi)

„наименование за произход“ означава наименование, както е посочено в член 2, параграф 1, подточка i);

vii)

„географско указание“ означава указание, както е посочено в член 2, параграф 1, подточка ii);

viii)

„международен регистър“ означава международният регистър, поддържан от Международното бюро в съответствие с член 4, предназначен за официалното събиране на данни относно международните регистрации на наименованията за произход и географските указания, независимо от носителя, на който се съхраняват тези данни;

ix)

„международна регистрация“ означава международна регистрация, вписана в международния регистър;

x)

„заявление“ означава заявление за международна регистрация;

xi)

„регистриран“ означава вписан в международния регистър в съответствие с настоящия акт;

xii)

„географски район на произход“ означава географски район на произход, както е посочен в член 2, параграф 2;

xiii)

„трансграничен географски район“ означава географски район, разположен във или обхващащ съседни договарящи страни;

xiv)

„договаряща страна“ означава всяка държава или междуправителствена организация, която е страна по настоящия акт;

xv)

„договаряща страна на произход“ означава договарящата страна, в която е разположен географският район на произход, или договарящите страни, в които е разположен трансграничният географски район на произход;

xvi)

„компетентен орган“ означава субект, определен в съответствие с член 3;

xvii)

„бенефициери“ означава физически или юридически лица, които съгласно законодателството на договарящата страна на произход имат право да използват наименование за произход и географско указание;

xviii)

„междуправителствена организация“ означава междуправителствена организация, която отговаря на условията да стане страна по настоящия акт в съответствие с член 28, параграф 1, подточка iii);

xix)

„Организация“ означава Световната организация за интелектуална собственост;

xx)

„генерален директор“ означава генералният директор на Организацията;

xxi)

„Международно бюро“ означава Международното бюро на Организацията.

Член 2

Предмет

(1)   [Наименования за произход и географски указания] Настоящият акт се прилага по отношение на:

i)

всяко наименование, което се ползва от закрила в договарящата страна на произход, състоящо се от името на географски район или съдържащо такова име, или друго наименование, за което е известно, че се отнася до такъв район и което служи за означаване на дадена стока като произхождаща от този географски район, като качеството или характеристиките на стоката, на които се основава нейната репутация, се дължат изключително или основно на географската среда, включваща природните и човешките фактори; и

ii)

всяко указание, което се ползва от закрила в договарящата страна на произход, състоящо се от името на географски район или съдържащо такова име, или друго указание, за което е известно, че се отнася до такъв район, което обозначава дадена стока като произхождаща от този район, като определено качество, репутацията или друга характеристика на стоката се дължи основно на географския ѝ произход.

(2)   [Възможни географски райони на произход] Географски район на произход, посочен в параграф 1, може да обхваща цялата територия на договарящата страна на произход или район, местност или място в договарящата страна на произход. Това не изключва прилагането на настоящия акт по отношение на географски район на произход, посочен в параграф 1, който се състои от трансграничен географски район или част от такъв.

Член 3

Компетентен орган

Всяка договаряща страна определя субект, който е отговорен за прилагането на настоящия акт на нейната територия и за комуникацията с Международното бюро съгласно настоящия акт и правилника за прилагане. Договарящата страна съобщава името и данните за връзка на този компетентен орган на Международното бюро, както е посочено в правилника за прилагане.

Член 4

Международен регистър

Международното бюро поддържа международен регистър, в който се вписват международните регистрации, извършени съгласно настоящия акт, съгласно Лисабонската спогодба и акта от 1967 г. или в съответствие и с двата акта, както и данните във връзка с тези международни регистрации.

ГЛАВА II

Подаване на заявление и международна регистрация

Член 5

Подаване на заявление

(1)   [Място на подаване] Заявленията се подават в Международното бюро.

(2)   [Подаване на заявление от компетентен орган] При спазване на условията на параграф 3 заявлението за международна регистрация на наименование за произход и географско указание се подава от компетентния орган от името на:

i)

бенефициерите; или

ii)

физическо или юридическо лице с процесуална легитимация съгласно законодателството на договарящата страна на произход да предявява правата на бенефициерите или други права по отношение на наименованието за произход или географското указание.

(3)   [Пряко подаване на заявление]

а)

Без да се засяга параграф 4, ако законодателството на договарящата страна на произход позволява това, заявлението може да бъде подадено от бенефициерите или от физическото или юридическо лице, посочено в параграф 2, подточка ii).

б)

Буква а) се прилага, при условие че договарящата страна представи декларация, че законодателството ѝ позволява това. Договарящата страна може да представи такава декларация при депозирането на документа си за ратификация или присъединяване или на по-късен етап. Когато декларацията се представя при депозирането на документа за ратификация или присъединяване, нейното действие започва при влизането в сила на настоящия акт по отношение на въпросната договаряща страна. Когато декларацията се представя след влизането в сила на настоящия акт по отношение на въпросната договаряща страна, нейното действие започва три месеца след датата, на която генералният директор е получил декларацията.

(4)   [Евентуално съвместно заявление в случай на трансграничен географски район] В случай на географски район на произход, който се състои от трансграничен географски район, в съответствие със своето споразумение съседните договарящи страни могат да подадат съвместно заявление чрез общо определен компетентен орган.

(5)   [Задължително съдържание] Задължителните данни, които трябва да бъдат посочени в заявлението наред с указаните в член 6, параграф 3, се съдържат в правилника за прилагане.

(6)   [Незадължително съдържание] Незадължителните данни, които могат да бъдат посочени в заявлението, могат да бъдат указани в правилника за прилагане.

Член 6

Международна регистрация

(1)   [Официално разглеждане от Международното бюро] При получаване на заявление за международна регистрация на наименование за произход или географско указание в надлежния формат, както е посочено в правилника за прилагане, Международното бюро регистрира наименованието за произход или географското указание в международния регистър.

(2)   [Дата на международната регистрация] При спазване на условията на параграф 3 датата на международната регистрация е датата, на която Международното бюро е получило заявлението.

(3)   [Дата на международната регистрация, когато липсват данни] Когато заявлението не съдържа всички следни данни:

i)

посочване на компетентния орган или, при прилагане на член 5, параграф 3, на заявителя или заявителите;

ii)

данни, позволяващи идентифициране на бенефициерите и, когато е приложимо, физическото или юридическото лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii);

iii)

наименованието за произход или географското указание, за което се иска международна регистрация;

iv)

стоката или стоките, към които се прилага наименованието за произход или географското указание;

датата на международната регистрация е датата, на която Международното бюро е получило последните липсващи данни.

(4)   [Публикуване и уведомяване за международни регистрации] Международното бюро незабавно публикува всяка международна регистрация и уведомява компетентния орган на всяка договаряща страна за международната регистрация.

(5)   [Дата на влизане в сила на международна регистрация]

а)

При спазване на условията на буква б) регистрираните наименования за произход или географски указания се ползват от закрила от датата на международната регистрация във всяка договаряща страна, която не е отказала закрила в съответствие с член 15 или която е изпратила на Международното бюро уведомление за предоставяне на закрила в съответствие с член 18.

б)

Договаряща страна може да уведоми генералния директор посредством декларация, че в съответствие с националното или регионалното ѝ законодателство регистрирано наименование за произход или географско указание се ползва от закрила от посочена в декларацията дата, която обаче не е по-късна от датата на изтичане на срока за отказ, посочен в правилника за прилагане в съответствие с член 15, параграф 1, буква а).

Член 7

Такси

(1)   [Такса за международна регистрация] За международната регистрация на всяко наименование за произход и на всяко географско указание се плаща съответната такса, посочена в правилника за прилагане.

(2)   [Такси за други вписвания в международния регистър] В правилника за прилагане се уточняват таксите, които трябва да бъдат платени по отношение на други вписвания в международния регистър, както и за предоставяне на извлечения, удостоверения или друга информация във връзка със съдържанието на международната регистрация.

(3)   [Намаляване на таксата] Асамблеята определя по-ниски такси по отношение на някои международни регистрации на наименования за произход и по отношение на някои международни регистрации на географски указания — по-специално такива, по отношение на които договарящата страна на произход е развиваща се държава или най-слабо развита държава.

(4)   [Индивидуална такса]

а)

Всяка договаряща страна може да уведоми генералния директор посредством декларация, че закрилата, произтичаща от международната регистрация, важи за нея само ако бъде платена такса, с която се покриват разходите ѝ за разглеждане по същество на международната регистрация. Размерът на такава индивидуална такса се посочва в декларацията и може да се променя в следващи декларации. Въпросната сума не може да бъде по-голяма от равностойността на сумата, изисквана съгласно националното или регионалното законодателство на договарящата страна, намалена с икономиите в резултат на международната процедура. В допълнение на това договарящата страна може да уведоми генералния директор посредством декларация, че изисква административна такса за използването от бенефициерите на наименованието за произход или географското указание в тази договаряща страна.

б)

Ако индивидуалната такса не бъде платена, в съответствие с правилника за прилагане се отказва закрила по отношение на договарящата страна, която изисква плащането на таксата.

Член 8

Срок на валидност на международните регистрации

(1)   [Зависимост] Международните регистрации са валидни за неопределен срок, при положение че закрилата на регистрирано наименование за произход или географско указание вече не се изисква, ако наименованието, представляващо наименованието за произход, или указанието, представляващо географското указание, вече не се ползва от закрила в договарящата страна на произход.

(2)   [Заличаване]

а)

Компетентният орган на договарящата страна на произход или, при прилагане на член 5, параграф 3, бенефициерите, или физическото или юридическото лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii), или компетентният орган на договарящата страна на произход може по всяко време да поиска от Международното бюро да заличи съответната международна регистрация.

б)

В случай че наименованието, представляващо регистрирано наименование за произход, или указанието, представляващо регистрирано географско указание, вече не се ползва от закрила в договарящата страна на произход, компетентният орган на договарящата страна на произход отправя искане за заличаване на международната регистрация.

ГЛАВА III

Закрила

Член 9

Ангажимент за закрила

Всяка договаряща страна предоставя закрила за регистрираните наименования за произход и географски указания на своята територия, в рамките на своята правна система и практика, но в съответствие с условията на настоящия акт, с оглед на евентуален отказ, денонсиране, обявяване на недействителност или заличаване, които могат да влязат в сила по отношение на нейната територия, и при положение че договарящи страни, в чието национално или регионално законодателство не се предвижда разграничение между наименования за произход и географски указания, няма да бъдат длъжни да въведат такова разграничение в своето национално или регионално законодателство.

Член 10

Закрила съгласно правото на договарящите страни или други актове

(1)   [Форма на правна закрила] Всяка договаряща страна е свободна да избере вида законодателство, съгласно което установява закрилата, посочена в настоящия акт, при условие че това законодателство отговаря на съществените изисквания на настоящия акт.

(2)   [Закрила съгласно други актове] Правилникът за прилагане на настоящия акт по никакъв начин не засяга друга закрила, която договаряща страна може да осигури по отношение на регистрирани наименования за произход или регистрирани географски указания съгласно своето национално или регионално законодателство или съгласно други международни актове.

(3)   [Връзка с други актове] Никоя от разпоредбите на настоящия акт не представлява дерогация от задълженията на договарящите страни една към друга съгласно други международни актове, нито засяга правата на договарящите страни съгласно други международни актове.

Член 11

Закрила по отношение на регистрирани наименования за произход и географски указания

(1)   [Съдържание на закрилата] При спазване на разпоредбите на настоящия акт, по отношение на регистрирано наименование за произход или регистрирано географско указание всяка договаряща страна осигурява правните средства, с които се предотвратява:

а)

използването на наименованието за произход или географското указание

i)

по отношение на стоки от същия вид като тези, към които се прилага наименованието за произход или географското указание, но които не са с произход от географския район на произход или не отговарят на други приложими изисквания за използването на наименованието за произход или географското указание;

ii)

по отношение на стоки не от същия вид като тези, към които се прилага наименованието за произход или географското указание, или по отношение на услуги, ако такова използване предполага или подсказва връзка между тези стоки или услуги и бенефициерите на наименованието за произход или географското указание и това има вероятност да навреди на техните интереси или, когато е приложимо, поради репутацията на наименованието за произход или географското указание в съответната договаряща страна, такова използване има вероятност да увреди или да намали по несправедлив начин тази репутация или да извлече несправедливо предимство от нея;

б)

всяка друга практика, която би могла да подведе потребителите по отношение на истинския произход, източник или естество на стоките.

(2)   [Съдържание на закрилата по отношение на определени видове употреба] Параграф 1, буква а) също така се прилага към употребата на наименованието за произход или географското указание, което представлява имитация, дори ако е посочен истинският произход на стоките или ако наименованието за произход или географското указание се използва в превод или е придружено от изрази като „стил“, „вид“, „тип“, „направа“, „имитация“, „метод“, „като произведено в“, „подобно“, „сходно“ или друг подобен израз (1).

(3)   [Използване в търговска марка] Без да се засяга член 13, параграф 1, ако законодателството на договаряща страна го позволява или по искане на заинтересована страна, тази договаряща страна отказва или обявява регистрацията на по-късна търговска марка за недействителна ex officio, ако използването на търговската марка би довело до една от ситуациите, посочени в параграф 1.

Член 12

Закрила срещу превръщането на наименования или указания в родови

При спазване на разпоредбите на настоящия акт не може да се счита, че регистрираните наименования за произход и регистрираните географски указания са станали родови (2) в договаряща страна.

Член 13

Предпазни мерки по отношение на други права

(1)   [Права върху по-ранна търговска марка] Разпоредбите на настоящия акт не засягат по-ранна търговска марка, за която добросъвестно е подадено заявление или която е регистрирана или придобита в резултат на добросъвестно използване в договаряща страна. Когато в законодателството на договаряща страна е предвидено ограничено изключение за предоставените от търговска марка права, поради което в такива обстоятелства по-ранната търговска марка не дава право на своя собственик да предотврати предоставянето на закрила или използването на регистрирано наименование за произход или географско указание в тази договаряща страна, закрилата на регистрираното наименование за произход или географско указание не ограничава по друг начин правата, предоставени от тази търговска марка.

(2)   [Използване на лично име в стопанска дейност] Разпоредбите на настоящия акт не засягат правото на което и да е лице да използва в търговската си дейност своето име или името на предшественика си в съответната стопанска дейност, освен когато това име се използва по начин, който заблуждава потребителите.

(3)   [Права въз основа на наименованието на сорт растения или порода животни] Разпоредбите на настоящия акт не засягат правото на което и да е лице да използва в търговската си дейност наименованието на сорт растения или порода животни, освен когато това наименование на сорт растения или порода животни се използва по начин, който заблуждава потребителите.

(4)   [Предпазни мерки в случай на уведомяване за оттегляне на отказ или предоставяне на закрила] Когато договаряща страна, която е отказала да признае действието на международна регистрация съгласно член 15 на основание използване съгласно по-ранна търговска марка или друго право, посочено в този член, уведоми за оттеглянето на този отказ съгласно член 16 или за предоставянето на закрила съгласно член 18, произтичащата закрила на наименованието за произход или географското указание не засяга това право или използването му, освен ако закрилата е предоставена след анулиране, неподновяване, отнемане или обявяване на правото за недействително.

Член 14

Процедури за правоприлагане и средства за правна защита

В зависимост от своята правна система и практика всяка договаряща страна осигурява ефективни средства за правна защита, насочени към закрила на регистрираните наименования за произход и регистрираните географски указания, и предвижда възможност за образуване на съдебни производства за гарантиране на тяхната закрила от страна на публичен орган или от която и да е заинтересована страна, независимо дали е физическо или юридическо лице и независимо дали е публично или частно образувание.

ГЛАВА IV

Отказ и други действия по отношение на международна регистрация

Член 15

Отказ

(1)   [Отказ от признаване на действието на международна регистрация]

а)

В рамките на срока, посочен в правилника за прилагане, компетентният орган на договаряща страна може да уведоми Международното бюро за отказ от признаване на действието на международна регистрация на територията на тази страна. Уведомлението за отказ може да бъде отправено от компетентния орган ex officio, ако законодателството позволява това, или по искане на заинтересована страна.

б)

В уведомлението за отказ се посочват основанията, на които е основан отказът.

(2)   [Закрила съгласно други актове] Уведомлението за отказ не е в ущърб на друга закрила, която в съответствие с член 10, параграф 2 може да бъде налице за съответното наименование или указание в договаряща страна, с която е свързан отказът.

(3)   [Задължение да се осигури възможност за заинтересовани страни] Всяка договаряща страна осигурява достатъчна възможност за всеки, чиито интереси ще бъдат засегнати от международна регистрация, да поиска от компетентния орган да отправи уведомление за отказ по отношение на международната регистрация.

(4)   [Регистриране, публикуване и съобщаване на отказ] Международното бюро вписва отказа и основанията за него в международния регистър. То публикува отказа и основанията за него и съобщава за уведомлението за отказ на компетентния орган на договарящата страна на произход или, когато заявлението е подадено пряко в съответствие с член 5, параграф 3, на бенефициерите или на физическото или юридическото лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii), както и на компетентния орган на договарящата страна на произход.

(5)   [Национално третиране] Всяка договаряща страна осигурява на заинтересованите страни, засегнати от отказ, същите съдебни и административни средства за правна защита, които са достъпни за нейните граждани във връзка с отказа от закрила за наименование за произход или географско указание.

Член 16

Оттегляне на отказ

Отказът може да бъде оттеглен в съответствие с процедурите, посочени в правилника за прилагане. Оттеглянето се вписва в международния регистър.

Член 17

Преходен период

(1)   [Възможност за предоставяне на преходен период] Без да се засяга член 13, когато договаряща страна не е отказала да признае действието на международна регистрация на основание по-ранно използване от трета страна или е оттеглила такъв отказ, или е отправила уведомление за предоставяне на закрила, ако законодателството ѝ го позволява, тя може да предостави определен период, посочен в правилника за прилагане, за прекратяването на това използване.

(2)   [Уведомление за преходен период]Договарящата страна уведомява Международното бюро за всеки такъв период в съответствие с процедурите, определени в правилника за прилагане.

Член 18

Уведомление за предоставяне на закрила

Компетентният орган на договаряща страна може да уведоми Международното бюро за предоставянето на закрила на регистрирано наименование за произход или географско указание. Международното бюро вписва всяко такова уведомление в международния регистър и го публикува.

Член 19

Обявяване на недействителност

(1)   [Възможност за защита на права] Пълното или частично обявяване за недействително на действието на международна регистрация на територията на договаряща страна може да бъде постановено едва след като на бенефициерите е била дадена възможност да защитят своите права. Такава възможност се дава и на физическото или юридическото лице, посочено в член 5, параграф 2, подточка ii).

(2)   [Уведомяване, вписване и публикуване] Договарящата страна уведомява Международното бюро относно обявяването за недействително на действието на международна регистрация, а то вписва обявяването на недействителност в международния регистър и го публикува.

(3)   [Закрила съгласно други актове] Обявяването на недействителност не е в ущърб на друга закрила, която в съответствие с член 10, параграф 2 може да бъде налице за съответното наименование или указание в договаряща страна, която е обявила за недействително действието на международната регистрация.

Член 20

Изменения и други вписвания в международния регистър

Процедурите за изменението на международните регистрации и другите вписвания в международния регистър се посочват в правилника за прилагане.

ГЛАВА V

Административни разпоредби

Член 21

Членство в Лисабонския съюз

Независимо дали са страни по Лисабонската спогодба и акта от 1967 г. или не, договарящите страни членуват в същия Специален съюз като държавите, които са страни по Лисабонската спогодба или акта от 1967 г.

Член 22

Асамблея на Специалния съюз

(1)   [Състав]

а)

Договарящите страни членуват в същата Асамблея като държавите, които са страни по акта от 1967 г.

б)

Всяка договаряща страна се представлява от един делегат, който може да бъде подпомаган от заместник-делегати, съветници и експерти.

в)

Всяка делегация поема собствените си разноски.

(2)   [Задачи]

а)

Асамблеята:

i)

разглежда всички въпроси, свързани с поддържането и развитието на Специалния съюз и прилагането на настоящия акт;

ii)

дава насоки на генералния директор относно подготовката за конференциите за преразглеждане, посочени в член 26, параграф 1, като надлежно се отчитат всички коментари, отправени от членовете на Специалния съюз, които не са ратифицирали или не са се присъединили към настоящия акт;

iii)

изменя правилника за прилагане;

iv)

преглежда и одобрява докладите и дейностите на генералния директор по отношение на Специалния съюз и му дава всички необходими указания относно въпроси от компетентността на Специалния съюз;

v)

определя програмата, приема двугодишния бюджет на Специалния съюз и одобрява окончателните отчети;

vi)

приема финансовия правилник на Специалния съюз;

vii)

установява комитетите и работните групи, които счита за подходящи за постигането на целите на Специалния съюз;

viii)

определя кои държави, междуправителствени и неправителствени организации се приемат на събранията ѝ като наблюдатели;

ix)

приема изменения на членове 22—24 и 27;

x)

предприема всички други необходими действия за постигане на целите на Специалния съюз и изпълнява всички други необходими функции съгласно настоящия акт.

б)

Що се отнася до въпроси, които са от интерес и за други съюзи, администрирани от Организацията, Асамблеята приема своите решения, след като се консултира с координационния комитет на Организацията.

(3)   [Кворум]

а)

Половината членове на Асамблеята, които разполагат с право на глас по даден въпрос, представляват кворум за целите на гласуването по този въпрос.

б)

Независимо от разпоредбите на буква а), ако по време на сесия броят на членовете на Асамблеята, които са държави, имат право на глас по даден въпрос и са представени, е по-малък от една трета, но е равен или по-голям от една трета от членовете, които са държави и имат право на глас по същия въпрос, Асамблеята може да взема решения, но — с изключение на решенията, засягащи нейните процедури — всички такива решения влизат в сила само ако са изпълнени посочените по-долу условия. Международното бюро съобщава за тези решения на членовете на Асамблеята, които имат право на глас по упоменатия въпрос и не са били представени, като ги поканва да изразят писмено своя вот или въздържане в срок от три месеца от датата на съобщението. Ако след изтичането на този срок броят на членовете, изразили по този начин своя вот или въздържане, е равен на броя на членовете, които не са достигнали за получаване на кворум по време на сесията, тези решения влизат в сила, при условие че в същото време все още е налице необходимото мнозинство.

(4)   [Вземане на решения в Асамблеята]

а)

Асамблеята се стреми да взема решенията си с консенсус.

б)

Когато дадено решение не може да бъде взето с консенсус, въпросът се решава с гласуване. В такъв случай

i)

всяка договаряща страна, която е държава, има един глас и гласува от свое име; и

ii)

всяка договаряща страна, която е междуправителствена организация, може да гласува вместо своите държави членки с брой гласове, равни на броя на последните, които са страни по настоящия акт. Тази междуправителствена организация не участва в гласуването, ако някоя от нейните държави членки упражни правото си на глас и обратното.

в)

Договарящите страни, които не са обвързани от акта от 1967 г., имат право на глас по въпроси, засягащи само държави, които са обвързани от акта от 1967 г., докато по въпроси, засягащи само договарящите страни, право на глас имат само последните.

(5)   [Мнозинства]

а)

При спазване на условията на член 25, параграф 2 и член 27, параграф 2 решенията на Асамблеята изискват две трети от гласовете.

б)

Въздържането не се счита за глас.

(6)   [Сесии]

а)

Асамблеята заседава при свикване от генералния директор и при липсата на извънредни обстоятелства през същия период и на същото място, както Общата асамблея на Организацията.

б)

Асамблеята заседава на извънредна сесия при свикване от генералния директор по искане на една четвърт от нейните членове или по инициатива на генералния директор.

в)

Дневният ред на всяка сесия се подготвя от генералния директор.

(7)   [Процедурни правила] Асамблеята приема процедурните си правила.

Член 23

Международно бюро

(1)   [Административни задачи]

а)

Международната регистрация и свързаните с това задължения, както и всички други административни задачи, отнасящи се до Специалния съюз, се изпълняват от Международното бюро.

б)

По-специално Международното бюро подготвя заседанията и осигурява секретариата на Асамблеята и на комитетите и работните групи, които могат да бъдат създадени от Асамблеята.

в)

Генералният директор е най-висшият служител на Специалния съюз и го представлява.

(2)   [Роля на Международното бюро в Асамблеята и другите заседания] Генералният директор и служители, посочени от него, вземат участие без право на глас във всички заседания на Асамблеята, комитетите и работните групи, създадени от Асамблеята. Генералният директор или служител, посочен от него, изпълнява ex officio функцията на секретар на съответния орган.

(3)   [Конференции]

а)

В съответствие с указанията на Асамблеята Международното бюро подготвя конференциите за преразглеждане.

б)

Международното бюро може да се консултира с междуправителствени и международни и национални неправителствени организации по упоменатата подготовка.

в)

Генералният директор и лицата, посочени от него, вземат участие без право на глас в разискванията на тези конференции за преразглеждане.

(4)   [Други задачи] Международното бюро изпълнява всички други задачи, които са му възложени във връзка с настоящия акт.

Член 24

Финансово управление

(1)   [Бюджет] Приходите и разходите на Специалния съюз се отразяват в бюджета на Организацията по справедлив и прозрачен начин.

(2)   [Източници за финансиране на бюджета] Бюджетът на Специалния съюз се финансира от следните източници:

i)

таксите, събирани съгласно член 7, параграфи 1 и 2;

ii)

приходи от продажбата или хонорарите върху изданията на Международното бюро;

iii)

дарения, завещания и помощи;

iv)

наеми, лихви и други приходи, включително разни;

v)

специални вноски от договарящите страни или друг алтернативен източник, произлизащ от договарящите страни или от бенефициери, или и двете, ако и доколкото получените суми от източниците, посочени в подточки i)—iv), не са достатъчни за покриване на разноските, за които е взела решение Асамблеята.

(3)   [Определяне на такси; ниво на бюджета]

а)

Размерът на таксите, посочени в параграф 2, се определя от Асамблеята по предложение на генералния директор и се определя по такъв начин, че заедно с приходите от други източници съгласно параграф 2 приходите на Специалния съюз при нормални обстоятелства следва да бъдат достатъчни, за да покрият разноските на Международното бюро за поддържане на услугата за международна регистрация.

б)

Ако програмата и бюджетът на Организацията не бъдат приети преди началото на нов финансов период, разрешението за генералния директор да поема задължения и да извършва плащания остава на същото ниво, както е било в предходния финансов период.

(4)   [Определяне на специалните вноски, посочени в параграф 2, подточка v)] С цел определяне на своята вноска всяка договаряща страна принадлежи към същия клас, към който принадлежи в контекста на Парижката конвенция, или, ако не е договаряща страна по Парижката конвенция — към класа, към който би принадлежала, ако беше договаряща страна по Парижката конвенция. Междуправителствените организации се считат за принадлежащи към клас за участие I (клас едно), освен ако Асамблеята единодушно реши друго. Вноската, която се определя от Асамблеята, отчасти е пропорционална на броя регистрации с произход от съответната договаряща страна.

(5)   [Оборотен фонд] Специалният съюз разполага с оборотен фонд, съставен от авансово извършени плащания от всеки член на Специалния съюз, когато последният вземе решение за това. Ако средствата във фонда се окажат недостатъчни, Асамблеята може да вземе решение за тяхното увеличаване. Вноската и условията на плащане се определят от Асамблеята по предложение на генералния директор. Ако Специалният съюз отчете излишък на приходи спрямо разходите в даден финансов период, по предложение на генералния директор и по решение на Асамблеята авансовите средства за оборотния фонд могат да бъдат възстановени на всеки член пропорционално на първоначалните им плащания.

(6)   [Авансови вноски от държавата домакин]

а)

В споразумението за седалището, сключено с държавата, на чиято територия е седалището на Организацията, се предвижда, че ако средствата в оборотния фонд се окажат недостатъчни, тази държава трябва да предостави авансови вноски. Размерът на тези авансови вноски и условията, при които се предоставят, са предмет на отделни споразумения между държавата и Организацията за всеки отделен случай.

б)

Както посочената в буква а) държава, така и Организацията има право да денонсира задължението за предоставяне на авансови вноски чрез писмено уведомление. Денонсирането влиза в сила три години след края на годината, в която е отправено уведомлението.

(7)   [Финансов одит] Финансовият одит се извършва от една или няколко държави — членки на Специалния съюз, или от външни одитори, както е предвидено във финансовия правилник на Организацията. Те се определят с тяхно съгласие от Асамблеята.

Член 25

Правилник за прилагане

(1)   [Предмет] В правилника за прилагане са регламентирани подробностите за прилагането на настоящия акт.

(2)   [Изменение на някои разпоредби на правилника за прилагане]

а)

Асамблеята може да вземе решение някои разпоредби от правилника за прилагане да могат да се изменят само чрез единодушие или чрез мнозинство от три четвърти.

б)

За да не се прилага в бъдеще изискването за единодушие или мнозинство от три четвърти по отношение на изменението на разпоредба от правилника за прилагане, се изисква единодушие.

в)

За да се прилага в бъдеще изискването за единодушие или мнозинство от три четвърти по отношение на изменението на разпоредба от правилника за прилагане, се изисква мнозинство от три четвърти.

(3)   [Конфликт между настоящия акт и правилника за прилагане] В случай на конфликт между разпоредбите на настоящия акт и тези на правилника за прилагане, предимство имат разпоредбите на първия.

ГЛАВА VI

Преразглеждане и изменение

Член 26

Преразглеждане

(1)   [Конференции за преразглеждане] Настоящият акт може да се преразглежда чрез дипломатически конференции на договарящите страни. Свикването на дипломатическа конференция се решава от Асамблеята.

(2)   [Преразглеждане или изменение на някои членове] Членове 22—24 и 27 могат да бъдат изменяни чрез конференция за преразглеждане или от Асамблеята съобразно разпоредбите на член 27.

Член 27

Изменение на някои членове от Асамблеята

(1)   [Предложения за изменение]

а)

Предложенията за изменение на членове 22—24 и на настоящия член могат да бъдат инициирани от всяка договаряща страна или от генералния директор.

б)

Тези предложения се съобщават от генералния директор на договарящите страни най-малко шест месеца преди тяхното разглеждане от Асамблеята.

(2)   [Мнозинства] Приемането на изменение на посочените в параграф 1 членове изисква мнозинство от три четвърти, с изключение на изменението на член 22 или на настоящия параграф, при което се изисква мнозинство от четири пети.

(3)   [Влизане в сила]

а)

Освен в случаите, когато се прилага буква б), изменението на посочените в параграф 1 членове влиза в сила един месец, след като генералният директор получи писмените уведомления за приемането им, изготвени съгласно съответните конституционни процедури, от страна на три четвърти от тези договарящи страни, които към момента на приемане на изменението са били членове на Асамблеята и са имали право на глас за това изменение.

б)

Всяко изменение на член 22, параграфи 3 или 4 или на настоящата буква не влиза в сила, ако в рамките на шест месеца от неговото приемане от Асамблеята дадена договаряща страна уведоми генералния директор, че не прима това изменение.

в)

Всяко изменение, което влиза в сила в съответствие с разпоредбите на настоящия параграф, обвързва всички държави и междуправителствени организации, които са договарящи страни към момента на влизането в сила на изменението или станат договарящи страни на по-късна дата.

ГЛАВА VII

Заключителни разпоредби

Член 28

Процедура на присъединяване към настоящия акт

(1)   [Допустимост] При спазване на условията на член 29 и на параграфи 2 и 3 от настоящия член

i)

всяка държава, която е страна по Парижката конвенция, може да подпише и да стане страна по настоящия акт;

ii)

всяка друга държава — членка на Организацията, може да подпише и да стане страна по настоящия акт, ако обяви, че нейното законодателство е в съответствие с разпоредбите на Парижката конвенция за наименованията за произход, географските указания и търговските марки;

iii)

всяка междуправителствена организация може да подпише и да стане страна по настоящия акт, при условие че поне една от държавите — членки на тази междуправителствена организация, е страна по Парижката конвенция и при условие че междуправителствената организация обяви, че е надлежно упълномощена в съответствие с вътрешните си процедури да стане страна по настоящия акт и че съгласно учредителния договор на междуправителствената организация се прилага законодателство, съгласно което могат да бъдат получени регионални документи, даващи право на закрила по отношение на географски указания.

(2)   [Ратификация или присъединяване] Всяка държава или междуправителствена организация, посочена в параграф 1, може да депозира

i)

документ за ратификация, ако е подписала настоящия акт; или

ii)

документ за присъединяване, ако не е подписала настоящия акт.

(3)   [Дата на влизане в сила на депозирането]

а)

При спазване на условията на буква б) датата на влизане в сила на депозирането е датата на депозиране на документа за ратификация или присъединяване.

б)

Датата на влизане в сила на депозирането на документа за ратификация или присъединяване на дадена държава, която е държава — членка на междуправителствена организация, по отношение на която може да бъде получена закрила на наименования за произход или географски указания само въз основа на законодателство, което се прилага между държавите — членки на междуправителствената организация, е датата, на която е депозиран документът за ратификация или присъединяване на тази междуправителствена организация, ако тази дата е по-късна от датата, на която е депозиран документът на упомената държава. При все това настоящата буква не се прилага към държави, които са страни по Лисабонската спогодба или акта от 1967 г., и не засяга прилагането на член 31 по отношение на такива държави.

Член 29

Дата на влизане в сила на ратификациите и присъединяванията

(1)   [Документи, които следва да бъдат взети предвид] За целите на настоящия член се вземат предвид само документите за ратификация или присъединяване, които са депозирани от държавите или междуправителствените организации, посочени в член 28, параграф 1, и които имат дата на влизане в сила съобразно член 28, параграф 3.

(2)   [Влизане в сила на настоящия акт] Настоящият акт влиза в сила три месеца, след като пет допустими държави съгласно член 28 са депозирали документите си за ратификация или присъединяване.

(3)   [Дата на влизане в сила на ратификациите и присъединяванията]

а)

Всяка държава или междуправителствена организация, която е депозирала документа си за ратификация или присъединяване три месеца или повече преди датата на влизане в сила на настоящия акт, се обвързва с настоящия акт на датата на влизане в сила на последния.

б)

Всяка друга държава или междуправителствена организация се обвързва с настоящия акт три месеца след датата, на която е депозирала документа си за ратификация или присъединяване, или на която и да е по-късна дата, посочена в този документ.

(4)   [Международни регистрации, извършени преди присъединяването] На територията на присъединяващата се държава и, когато договарящата страна е междуправителствена организация, на територията, на която се прилага учредителният договор на тази междуправителствена организация, разпоредбите на настоящия акт се прилагат по отношение на наименованията за произход и географските указания, които вече са регистрирани съгласно настоящия акт към момента на влизане в сила на присъединяването, при спазване на условията на член 7, параграф 4, както и разпоредбите на глава IV, които се прилагат mutatis mutandis. Присъединяващата се държава или междуправителствена организация също така може да посочи в декларация, приложена към нейния документ за ратификация или присъединяване, че удължава посочения в член 15, параграф 1 срок и на посочените в член 17 периоди в съответствие с процедурите, посочени в тази връзка с правилника за прилагане.

Член 30

Забрана за резерви

Не са разрешени резерви по настоящия акт.

Член 31

Прилагане на Лисабонската спогодба и на акта от 1967 г.

(1)   [Отношения между държавите, които са страни по настоящия акт и по Лисабонската спогодба или акта от 1967 г.] Настоящият акт се прилага по отношение на взаимоотношенията на държави, които са страни както по настоящия акт, така и по Лисабонската спогодба или акта от 1967 г. При все това по отношение на международните регистрации на наименованията за произход в сила съгласно Лисабонската спогодба или акта от 1967 г. държавите осигуряват закрила, която не е по-малка от закрилата, изисквана съгласно Лисабонската спогодба или акта от 1967 г.

(2)   [Отношения между държавите, които са страни по настоящия акт и по Лисабонската спогодба или акта от 1967 г., и държавите, които са страни по Лисабонската спогодба или акта от 1967 г., без да са страни по настоящия акт] Всяка държава, която е страна по настоящия акт и по Лисабонската спогодба или акта от 1967 г., продължава да прилага Лисабонската спогодба или акта от 1967 г., според случая, във взаимоотношенията си с държави, които са страни по Лисабонската спогодба или акта от 1967 г., но не са страни по настоящия акт.

Член 32

Денонсиране

(1)   [Уведомление] Всяка договаряща страна може да денонсира настоящия акт чрез уведомление, адресирано до генералния директор.

(2)   [Дата на влизане в сила] Денонсирането влиза в сила една година след датата, на която генералният директор е получил уведомлението, или по-късна дата, посочена в уведомлението. То не засяга прилагането на настоящия акт за всяко висящо заявление и всяка международна регистрация в сила по отношение на денонсиращата договаряща страна към момента на влизане в сила на денонсирането.

Член 33

Езици на настоящия акт; подписване

(1)   [Оригинали; официални текстове]

а)

Настоящият акт се подписва в един екземпляр на английски, арабски, китайски, френски, руски и испански език, като всички текстове имат еднаква сила.

б)

Официалните текстове на други езици, каквито Асамблеята може да определи, се подготвят от генералния директор след консултации със заинтересованите правителства.

(2)   [Срок за подписване] Настоящият акт е отворен за подписване в седалището на Организацията в рамките на една година след неговото приемане.

Член 34

Депозитар

Депозитар на настоящия акт е генералният директор.


(1)  Съгласувано изявление относно член 11, параграф 2: За целите на настоящия акт се приема, че когато определени елементи от наименованието или указанието, представляващо наименованието за произход или географското указание, имат родов характер в договарящата страна на произход, тяхната закрила съгласно настоящия параграф не се изисква в другите договарящи страни. За по-голяма сигурност отказът, обявяването на дадена търговска марка за недействителна или установяването на нарушение в договарящите страни съгласно условията на член 11 не могат да се основават на елемента с родов характер.

(2)  Съгласувано изявление относно член 12: За целите на настоящия акт се приема, че член 12 не засяга прилагането на разпоредбите на настоящия акт по отношение на по-ранно използване, тъй като преди международната регистрация наименованието или указанието, представляващо наименованието за произход или географското указание, може вече изцяло или частично да е родово в договаряща страна, различна от договарящата страна на произход — например защото наименованието или указанието или част от него е идентично с означение, обичайно използвано в обикновения език като обичайното наименование на стока или услуга в тази договаряща страна, или е идентично с обичайното наименование на сорт грозде в тази договаряща страна.