(1)

На 13 ноември 2017 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2017/2063.

(2)

На 16 юли 2019 г. върховният представител направи декларация от името на Съюза, в която се заявява, че политическата криза и икономическият срив във Венесуела продължават да имат тежки последици за населението, свидетелство за което са четирите милиона души, избягали от страната, както и че кризата продължава да бъде основен източник на нестабилност за региона.

(3)

В декларацията се подчертава, че публикуваният наскоро доклад на върховния комисар на ООН по правата на човека („докладът“)ясно и подробно потвърждава степента и тежестта на нарушенията на правата на човека, подкопаването на принципите на правовата държава и разграждането на демократичните институции в Венесуела. Освен това в декларацията се посочва, че трагичната смърт на капитан Acosta Arévalo по време на задържането му от силите за сигурност на Венесуела е крещящ пример за продължаващото влошаване на положението във връзка с правата на човека.

(4)

Съюзът застана твърдо зад констатациите в доклада и призова режима незабавно да прекрати широкоразпространените нарушения на правата на човека и да се ангажира с пълно сътрудничество със Службата на върховния комисар по правата на човека на ООН и всички специални процедури на ООН, за да се гарантира изпълнението на препоръките в доклада. Освен това Съюзът посочи, че е готов да започне работа за прилагането на целенасочени мерки спрямо онези членове на силите за сигурност, които са участвали в изтезания и други тежки нарушения на правата на човека.

(5)

С оглед на продължаващото влошаване на положението във Венесуела, както беше докладвано и от върховния комисар на ООН по правата на човека, и отговорността за тежките нарушения на правата на човека, включително изтезания, извършени от части на силите за сигурност и разузнавателните служби на Венесуела в подкрепа на режима, седем лица следва да бъдат включени в списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, подлежащи на ограничителни мерки, в приложение IV към Регламент (ЕС) 2017/2063.

(6)

Поради това приложение IV към Регламент (ЕС) 2017/2063 следва да бъде съответно изменено,

(1)

Целта на Регламент (ЕО) № 338/97 е защитата на видовете от дивата флора и фауна и гарантирането на тяхното опазване чрез регулиране на търговията с растителните и животинските видове, посочени в приложенията към него. Комисията може да прилага този регламент, като установява ограничения за въвеждането в Съюза на екземпляри от някои видове.

(2)

Приложимият в момента списък на видовете, чието въвеждане в Съюза е забранено, е определен през октомври 2017 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1915 на Комисията (2).

(3)

Предвид съответните препоръки, направени от Постоянния комитет на CITES в рамките на 69-ото и 70-ото му заседание (3), и въз основа на докладите, изготвени за Групата на ЕС за научен преглед (4), групата стигна до заключение, че природозащитният статус на някои допълнителни видове, изброени в приложение Б към Регламент (ЕО) № 338/97, би бил сериозно застрашен, ако не бъде забранено тяхното въвеждане в Съюза от някои страни на произход (5). Поради това следва да се забрани въвеждането в Съюза на екземпляри от следните видове:

(4)

Освен това предвид отделянето на Южен Судан от Судан на 9 юли 2011 г. и неговото приемане като нова държава членка от Общото събрание на Обединените нации на 14 юли 2011 г., следва също така да се забрани въвеждането в Съюза на екземпляри от следния вид, за да се запазят разпоредбите, които вече са били в сила по отношение на държавата предшественик:

(5)

Предвид други препоръки, направени от Постоянния комитет на CITES в рамките на 69-ото и 70-ото му заседание, и въз основа на доклади, изготвени за Групата за научен преглед (6), групата стигна също така до заключението, че вече не следва да се изисква забрана на въвеждането в Съюза на екземпляри от следните видове:

(6)

Освен това Групата за научен преглед заключи, че въз основа на най-актуалните налични данни относно номенклатурата наименованието на вида Ovis vignei bochariensis следва да бъде променено на Ovis aries cycloceros. Тази промяна в номенклатурата не засяга обхвата на вече приложимото суспендиране.

(7)

И накрая Групата за научен преглед заключи, че въз основа на най-актуалните налични данни забраната на въвеждането в Съюза на екземпляри от семейство Cycadaceae от Мозамбик следва да бъде изменена, така че да се отнася единствено до екземпляри от вида Cycas thouarsii от това семейство.

(8)

Като се вземат предвид заключенията на Групата за научен преглед и — за комбинациите „вид—държава“, посочени в параграф 3 по-горе — след консултации със съответните държави по произход в рамките на Постоянния комитет за CITES, списъкът на видовете, чието въвеждане в Съюза е забранено, следва да бъде актуализиран, а Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1915 следва да бъде заменен от съображения за яснота.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по търговия с дивата фауна и флора, създаден по силата на член 18 от регламента,

(1)

С Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията (3) се определят правилата за прилагане на системата на допълнителни вносни мита, заедно с представителните цени в секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин.

(2)

Редовната проверка на данните, на които се основава определянето на представителните цени за продуктите от секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин, показва, че се налага да бъдат променени представителните цени при внос на някои продукти, като се има предвид разликата в цените в зависимост от произхода.

(3)

Поради това Регламент (ЕО) № 1484/95 следва да бъде изменен.

(4)

С оглед на необходимостта да се осигури възможно най-бързото прилагане на тази мярка след предоставянето на актуализираните данни е целесъобразно настоящият регламент да влезе в сила в деня на публикуването му,

(1)

В част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (2) са посочени активните вещества, които се смятат за одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(2)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1262 на Комисията (3) срокът на одобренията на активните вещества бета-цифлутрин, хлоротолурон, кломазон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, флудиоксонил, флуфенацет, фостиазат, индоксакарб, MCPA, MCPB, просулфокарб и тиофанат-метил, бе удължен до 31 октомври 2019 г.

(3)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1796 на Комисията (4) срокът на одобрението на активното вещество тритосулфурон бе удължен до 30 ноември 2019 г.

(4)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1796 срокът на одобренията на активните вещества амидосулфурон, бифенокс, клофентезин, дикамба, дифеноконазол, дифлубензурон, дифлуфеникан, феноксапроп-Р, фенпропидин, ленацил, никосулфурон, пиклорам и пирипроксифен бе удължен до 31 декември 2019 г.

(5)

Срокът на одобрението на активното вещество трифлусулфурон ще изтече на 31 декември 2019 г.

(6)

В съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията (5) бяха подадени заявления за подновяване на одобрението на посочените вещества.

(7)

Поради факта, че оценката на тези вещества е била забавена по независещи от заявителите причини, е възможно срокът на одобренията на посочените активни вещества да изтече, преди да е взето решение за тяхното подновяване. Поради това е необходимо срокът на техните одобрения да бъде удължен.

(8)

За целите на член 17, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1107/2009, в случаите, в които Комисията решава с помощта на регламент да не поднови одобрението на активно вещество, посочено в приложението към настоящия регламент, тъй като не са изпълнени критериите за одобрение, Комисията посочва като дата на изтичане на срока по-късната от двете дати — датата, определена преди влизането в сила на настоящия регламент, или датата на влизане в сила на регламента, с който не се подновява одобрението на активното вещество. В случаите, в които Комисията решава с помощта на регламент да поднови одобрението на активно вещество, посочено в приложението към настоящия регламент, Комисията се стреми да посочи, съобразно конкретните обстоятелства, най-ранната възможна дата на прилагане.

(9)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 следва да бъде съответно изменен.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) наложи окончателни защитни мерки върху някои стоманени продукти с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 (наричан по-нататък „Регламентът за налагане на окончателни мерки“) (3). Наложените с този регламент мерки се изразяват в тарифна квота (ТК) по отношение на 26 категории стоманени продукти, чието равнище е зададено достатъчно високо, за да се запазят традиционните търговски потоци. Митото в размер на 25 % се прилага само над така зададеното количествено равнище на традиционните търговски потоци въз основа на всяка отделна категория продукти.

(2)

В съображение 161 и член 9 от Регламента за налагане на окончателни мерки се отбелязва, че въз основа на интереса на Съюза „може да се наложи [Комисията] да коригира равнището или разпределението на тарифната квота […] в случай на промени в обстоятелствата през периода на налагане на мерките“ и че този преглед следва да започне „не по-късно от 1 юли 2019 г.“.

(3)

С оглед на това съображение на 17 май 2019 г. (4) Комисията започна преглед на Регламента за налагане на окончателни мерки и прикани страните да изложат становищата си и да представят на Комисията информация, както и доказателства в нейна подкрепа по отношение на петте основания на прегледа, определени от Комисията за разглежданите 26 категории продукти в известието за започване на разследването в рамките на прегледа. Съгласно раздел 3 от него тези основания на прегледа засягат:

(4)

Комисията получи становища от над 150 различни страни. На заинтересованите страни беше дадена възможност също така да представят коментари и да формулират опровержения във връзка със становищата на другите страни. Вследствие на това Комисията получи над 50 допълнителни становища с опровержения.

(5)

След задълбочен анализ на всички получени становища Комисията достигна до изложените по-долу констатации. Те са организирани в раздел 2 по-долу в пет различни подраздела, съответстващи на петте основания на прегледа, посочени в съображение (3) по-горе.

(6)

Както вече е съобщено в съображение 161 от Регламента за налагане на окончателни мерки, прегледът на съществуващите мерки от страна на Комисията се отнася до всяка категория продукти, предмет на мерките, включително (но не само) категориите продукти 3, 4, 6 и 16. За тези конкретни категории продукти Комисията получи значителен брой коментари по време на разследването, довело до приемане на окончателните защитни мерки. Тези категории продукти бяха предмет и на множество становища, обменени в контекста на двустранни консултации с търговските партньори на Съюза.

(7)

Въпреки това всички 26 категории продукти бяха обект на ежедневно наблюдение от страна на Комисията.

(8)

В известието за започване на разследването в рамките на прегледа Комисията съобщи, че ще проучва дали след приемане на окончателните мерки е възникнала промяна в обстоятелствата, в това число дали са налице доказателства за значително нарастване или свиване на търсенето в Съюза или за налагане на мерки за търговска защита върху някои категории продукти. Такива случаи биха породили необходимост от коригиране на равнището или на разпределението на съществуващата тарифна квота.

(9)

За да идентифицира съществени промени в търсенето, Комисията поясни, че изследва развитието в използването на разглежданата ТК, за да установи дали квотите са били изчерпани или усвояването им не е отразявало традиционните търговски потоци.

(10)

Към момента на започване на разследването в рамките на прегледа Комисията установи такова потенциално анормално движение на търговски потоци за категориите продукти 4Б, 5, 13, 15, 16, 17 и 25. За тези категории било определени годишни конкретни за отделните държави квоти, било съответната остатъчна квота, изчислена с времеви хоризонт до края на юни 2019 г., вече са били изчерпани или са щели да бъдат изчерпани в рамките само на два месеца след налагане на окончателните защитни мерки.

(11)

За целите на своя преглед Комисията анализира подробно развитието на 26-те категории продукти не само въз основа на ежедневно осъществяваното наблюдение, но и с оглед на тяхното развитие през периода от 2 февруари 2019 г. до края на юни 2019 г. Посредством този анализ Комисията имаше за цел да определи дали едно реално съществено нарастване на търсенето в Съюза поражда евентуален анормален модел на използване на тарифните квоти или тези модели са следствие на спекулативно натрупване на запаси или дори на отклоняване на търговията поради нарушаващи търговски мерки, предприети в други държави.

(12)

В своите становища редица заинтересовани страни поискаха повишаване на равнището на ТК или различна система за разпределяне или усвояване на квотите за внасяните от тях категории продукти. Само няколко заинтересовани страни представиха достатъчно доказателства в подкрепа на заключението, че е налице потенциален дисбаланс между наличните количествени граници, определени с ТК, и съществуващото (или развиващото се) търсене в ЕС или други промени в обстоятелствата. Повечето от тези коментари бяха съсредоточени върху следните категории продукти, които ще бъдат разгледани поотделно в настоящия раздел: категория 1 (горещовалцовани ламарини и ленти), категория 4Б (ламарини с метално покритие за автомобилната промишленост), категория 16 (валцдрат) и категория 25 (заварени тръби с големи диаметри).

(13)

За останалите категории продукти, споменати в клаузата за преглед или в известието за започване на разследването в рамките на прегледа (т.е. категории продукти 3 (ламарини от електротехническа (магнитна) стомана), 5 (ламарини с органично покритие), 6 (продукти от бяла ламарина), 13 (арматурен прокат), 15 (валцдрат от неръждаема стомана) и 17 (профили)) бяха получени ограничен брой коментари. В нито едно от получените становища не бяха представени доказателства, насочващи към проблеми с недостатъчно предлагане (т.е. ниски количествени граници, определени с разглежданата ТК) поради нарастване на търсенето или други промени в обстоятелствата. Редица становища обаче съдържаха твърдения за проблеми с изтласкване по отношение на категория продукти 13, която също ще бъде анализирана отделно в настоящия раздел и по-специално в подраздел 2.Б по-долу.

(14)

Към края на първия годишен период на мерките на 30 юни 2019 г. за 24 от 26-те категории продукти действителният обем на вноса е останал под съответните количествени равнища, определени с ТК, било то спрямо една или няколко конкретни за всяка държава ТК и/или спрямо общата ТК. С други думи, само за две категории продукти, т.е. категория 13 (арматурен прокат) и категория 14 (пръти от неръждаема стомана), предоставените съгласно мерките сумарни квоти (конкретни за всяка държава и остатъчни), са били изчерпани изцяло малко преди края на юни 2019 г.

(15)

Общо 1,3 милиона тона от наличните ТК за периода 2 февруари — 30 юни 2019 г. са останали неусвоени. Освен това Комисията потвърди, че в периода, в който са били въведени временни мерки (18 юли 2018 г. — 1 февруари 2019 г.), около два милиона тона от наличната квота са останали неусвоени. Следователно през първата година от прилагането на защитните мерки над 3,2 милиона тона безмитен внос не са били използвани.

(16)

Въз основа на това Комисията изведе заключението, че равнищата на тарифната квота, установени съгласно прилаганите понастоящем защитни мерки, не са ограничавали ненужно търговските потоци, а по-скоро са гарантирали, че традиционните търговски потоци са поддържани на равнища, съразмерни на потребностите на пазара на Съюза. Заинтересованите страни не представиха доказателства за твърденията за недостиг в предлагането, предизвикан от нарастване на търсенето.

(17)

За всички категории продукти, предмет на окончателни защитни мерки, с изключение на категория 1, приетата от Комисията система от тарифни квоти беше съчетание от конкретни за всяка държава и остатъчни тарифни квоти. С това Комисията имаше за цел да запази традиционните търговски обеми по отношение не само на самия обем, но и на произхода.

(18)

Комисията обаче счете, че тази предпочитана система от тарифни квоти не е подходяща за категория продукти 1 поради следните особени обстоятелства. На практика пет от основните традиционни държави износителки (5), представляващи близо 60 % от вноса за периода 2015—2017 г., са били обект на антидъмпингови и/или изравнителни мерки за същия период (6). Това засегна в значителна степен тяхното равнище на внос.

(19)

Следователно Комисията изведе заключението, че в обичайния случай тези държави вече няма да са в състояние да изнасят към Съюза на традиционните равнища, т.е. въз основа на средното равнище на техния внос в Съюза през последните три години (2015—2017 г.). Във връзка с това Комисията реши, че е в интерес на Съюза да се приеме единна система от общи ТК, които да се прилагат на тримесечна основа, за да се избегне рискът от недостиг, който би могъл да бъде създаден ненужно при разпределянето на конкретна за всяка държава тарифна квота.

(20)

В коментарите си по време на настоящия преглед някои заинтересовани страни, в това число промишлеността на Съюза и няколко държави износителки, поискаха от Комисията да приложи система от конкретни за всяка държава ТК и за категория продукти 1. Тези страни твърдят, че настоящото развитие на вноса би създало дисбаланс във вносните потоци в ущърб на определени държави доставчици, който на свой ред би създал определени смущения на пазара.

(21)

Като реакция на това Комисията анализира развитието на вноса на категория продукти 1 през 2018 г. и първата половина на 2019 г. Тя констатира по отношение на Русия като държава доставчик, че въпреки налагането на антидъмпингови мерки спрямо нея (което е довело до съответно намаляване на нейния обем на вноса през 2017 г.), износът ѝ през периода от януари 2018 г. до юни 2019 г. е възстановил съществена част от традиционния си търговски обем. Русия е усвоила 16 % от тарифната квота за периода от февруари до юни 2019 г. (7) Освен това други държави, спрямо които са наложени антидъмпингови мерки, по-специално Бразилия и Украйна, са продължили да изнасят за Съюза (8) макар и в много по-ограничени количества, отколкото преди налагане на антидъмпинговите мита.

(22)

С оглед на гореописаното развитие на вноса, по-специално от Русия, което не е можело да се предвиди към момента на приемане на окончателните защитни мерки, Комисията понастоящем констатира, че равнището на вноса, което е било засегнато съществено от мерки за търговска защита, е значително по-ниско от очакваното. Освен това предвид неизменно високия процент на използване на ТК през двете тримесечия, в които са били наложени окончателни защитни мерки (от февруари до юни 2019 г.), от страна на други държави износителки, по-специално Турция, Индия и Република Сърбия с дялове съответно 40 %, 15 % и 12 %, потенциалният риск от недостиг на предлагането, предвиден при налагането на окончателни мерки, към момента се определя като значително по-нисък.

(23)

Във връзка с това и с оглед на горепосочените промени в обстоятелствата Комисията счете, че би било в интерес на Съюза да измени разпределението на тарифната квота за категория продукти 1 и да въведе механизъм, който гарантира запазване на произхода на търговския поток и е сроден във възможно най-голяма степен на механизма, използван за останалите категории продукти.

(24)

Комисията посочи, че въвеждането на такава система е трудно поради естеството на категория продукти 1. Както вече беше разяснено в съображение (19), позоваването на традиционни средни равнища на вноса за периода 2015—2017 г. за целите на определянето на конкретните за всяка държава квоти би предизвикало съществен недостиг на предлагането. От друга страна, използването на 2018 г., която е първата пълна година с въведени антидъмпингови и изравнителни мерки, би могло да доведе до неподходящо разпределение. Това се дължи на факта, че обемът на вноса през 2018 г. също е бил повлиян от влизането в сила на защитните мерки (през юли 2018 г.), както и от присъствието на обем на внос вследствие на отклоняване на търговията от трети държави, което вече е било установено по отношение на категория 1 в Регламента за налагане на окончателни мерки.

(25)

При тези обстоятелства и при отсъствие на надлежни представителни данни за вноса за достатъчно дълъг и надежден период Комисията счете, че най-подходящият начин да се гарантира запазването на традиционните търговски потоци за категория 1 по отношение както на обема, така и на произхода би бил да се установи ограничение на дела в общата квота, който всяка отделна държава износителка може да достигне по време на съответното тримесечие.

(26)

За да определи този таван, Комисията анализира данните за вноса от минал период (2013—2017 г.) (9) за категория продукти 1 и установи, че през този период нито една държава износителка не е превишила стойността от средно 25 %, както и че при разглеждане на всяка една от годините поотделно най-високият дял от 28 % е бил достигнат от Турция през 2017 г. Във връзка с това Комисията счете, че за остатъка от срока на действие на мерките не следва да се допуска нито една отделна държава износителка да надхвърля дял от 30 % от общата налична за тримесечие тарифна квота.

(27)

Този праг би следвало да даде достатъчно свобода на държавите износителки да попълнят пазарните дялове, оставени незаети от държавите доставчици, спрямо които са наложени антидъмпингови или изравнителни мерки, като същевременно се запазват във възможно най-голяма степен традиционните търговски потоци и се гарантира достатъчно многообразие на предлагането за ползвателите в Съюза, така че да се сведе до минимум потенциалният риск от недостиг на предлагането (10).

(28)

Според Комисията чрез тази корекция на разпределението на ТК се постига подходящ баланс между законните права на различните страни в съответствие с интереса на Съюза.

(29)

В Регламента за налагане на окончателни мерки Комисията реши, че е в интерес на Съюза да раздели категория 4 (ламарини с метално покритие) на две подкатегории: 4A и 4Б. Целта на разделянето беше да се запази във възможно най-голяма степен традиционното равнище на вноса за автомобилния сектор на ЕС. На практика предвид многото видове продукти, съдържащи се в категория 4, Комисията идентифицира сериозен риск видовете стомана, необходими за автомобилния сектор на ЕС, да бъдат изтласкани от други „стандартни“ подкатегории. Припомня се, че повечето стандартни видове в тази категория понастоящем са обект на антидъмпингови мерки за разлика от по-специализираните продукти, които не са били обхванати в съответното искане за антидъмпингови мерки.

(30)

Като част от прегледа Комисията получи множество становища от заинтересовани страни, засегнати от разделянето на двете подкатегории, в това число и от Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA), правителствата и производителите износители на Корея и Китай. В получените становища се подчертава, че настоящото подразделяне не изпълнява напълно ефективно целите, за които е предвидено. Освен това заинтересованите страни твърдят, че липсва яснота в определението на продуктите по отношение на тяхното причисляване към дадена подкатегория, и по-специално че вносът на т.нар. „класове за автомобилната промишленост“ е изтласкан от стандартните категории в ущърб на автомобилната промишленост.

(31)

Някои заинтересовани страни представиха различни предложения за повишаване на ефективността на ТК за тази категория. По-специално ACEA и правителството на Китай поискаха Комисията да приеме освобождаване за специфична употреба за вноса на класовете стомана в категория 4Б, които са предназначени за употреба в автомобилната промишленост. Други заинтересовани страни, като правителствата на Корея, Тайван и Китай, поискаха като алтернативен вариант да се увеличи равнището на тарифната квота и също така да се въведе система, която да гарантира, че традиционните обеми за автомобилния сектор са предпазени ефективно от внос на други видове стомана. От своя страна стоманодобивната промишленост на Съюза се съгласи, че потенциалното заобикаляне от категория 4А на антидъмпинговите мерки трябва да се разследва и че е необходимо да се намери решение за автомобилния сектор, без обаче категория 4Б да се изключва от приложното поле на мерките.

(32)

Анализът, извършен от Комисията при прегледа на окончателните мерки, потвърждава, че традиционните търговски потоци за попадащите в категория 4Б продукти действително са нарушени. Съгласно статистическите данни на Евростат за вноса Китай (на който е била разпределена една от най-големите конкретни за всяка държава тарифни квоти) е изчерпал изцяло своята конкретна тарифна квота в рамките на едно тримесечие (2 февруари — 31 март 2019 г.) и впоследствие е използвал значителна част от общата ТК (над 75 %) в последното тримесечие на същия период (1 април — 30 юни 2019 г.).

(33)

Освен това Комисията посочи, че Китай е изчерпал само за един ден годишната си конкретна тарифна квота за втората година от срока на мерките (1 юли 2019 г. — 30 юни 2020 г.). Следователно съществува съмнение дали този внос наистина се състои от т.нар. „класове за автомобилната промишленост“. Във всеки случай горепосоченото изчерпване на годишната конкретна тарифна квота за държавата в рамките на един ден също показва, че традиционните търговски потоци за тази подкатегория са били изместени. Ако не се внесе корекция в действието на TK за категория 4Б, така че да се гарантира придържане към предвидената цел за запазване на традиционното равнище на вноса от различни държави доставчици за автомобилната промишленост, тази тенденция вероятно би се влошила допълнително.

(34)

Комисията запази становището си, че няма основания за изключване на която и да е от категориите продукти, обхванати от мерките, било то чрез изрично изключване на категория продукти 4Б или чрез освобождаване за специфична употреба (11). Така Комисията отхвърли искането за освобождаване за специфична употреба на класовете за автомобилната промишленост.

(35)

Комисията обаче призна, че е в интерес на Съюза традиционните търговски потоци за видовете продукти, използвани от автомобилния сектор на ЕС, да бъдат обособени. Един от начините това да бъде постигнато е използването на категория 4Б да бъде ограничено единствено до вноса, за който може да се докаже, че е предназначен за специфична употреба в автомобилния сектор.

(36)

Във връзка с това Комисията счете, че е в интерес на Съюза да се коригира действието на тарифната квота за категория 4, както следва. За да се възползват от тарифната квота за категория 4Б, попадащите в нея категории стоманени продукти, които в действителност се използват за производството на части за автомобили, трябва да бъдат поставени под режим на специфична употреба съгласно член 254 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (12). Щом разпределената тарифна квота за категория 4Б бъде изчерпана, ще се прилага митото върху вноса извън квотата в размер на 25 %.

(37)

Въпреки това, тъй като определени кодове по КН, които понастоящем са групирани в категория 4Б, не се използват единствено от автомобилната промишленост, беше необходимо да се коригира разпределението на кодовете между категории 4A и 4Б, за да се гарантира запазване на съответния износ на продукти, които не се използват в автомобилната промишленост. За целта обхватът на категория 4A беше разширен и преразгледан, както следва: всички кодове по КН, които преди са били групирани единствено в категория 4Б, вече ще са част и от категория 4A. Вследствие на това обхватът на категория 4A ще бъде разширен. Същевременно обхватът на категория 4Б остава непроменен.

(38)

В съответствие с това в бъдеще вносът на продукти, които попадат в кодове в категория 4Б, но не са предназначени за употреба в автомобилната промишленост, следва да се осъществява единствено в категория 4A. За сметка на това целият внос на продукти, предназначени за употреба в автомобилната промишленост, следва да се осъществява в категория 4Б и да отговаря на изискванията на режима специфична употреба, както е посочено в съображение 36 по-горе.

(39)

Поради тази корекция ще се предостави на Индия единна конкретна тарифна квота за държавата в категория 4A (обединяваща обемите на конкретната тарифна квота за държавата, разпределена за категории 4A и 4Б), тъй като информацията, с която разполага Комисията, сочи, че тази държава няма износ с цел употреба в автомобилния сектор.

(40)

Поради информацията, получена при консултациите с Република Корея, Комисията коригира равнището на конкретната за държавата тарифна квота в категории 4А и 4Б. Частта от ТК по категория 4Б, съответстваща на кодовете по КН, които преди това са били посочени изключително в тази категория и които не са били предназначени за използване в автомобилната промишленост, сега се прехвърля към конкретната за Република Корея тарифна квота по категория 4А, за да могат продукти от тази категория да се изнасят за пазара на Съюза. Комисията счете, че в интерес на Съюза тази корекция следва да се въведе, за да се подобри ефикасността на окончателните мерки по отношение на тази категория и да се гарантира, че вносът от автомобилната промишленост на ЕС не се ограничава ненужно.

(41)

Комисията получи множество искания във връзка с тази категория продукти. Първо, от Комисията беше поискано да коригира равнището на ТК в посока увеличение, за да се избегне потенциален недостиг на предлагането на пазара на Съюза. По-специално някои страни поискаха увеличаване на равнището на ТК с до 20 % или използване на равнището на вноса за периода 2016—2018 г. като основа за преразглеждане на равнището на ТК. Други отправиха искане ТК да бъде коригирана изцяло, така че да отразява ръст в търсенето в Съюза.

(42)

Второ, някои заинтересовани страни изложиха аргументи, че производителите от Съюза не са увеличили (и не са в състояние да увеличават допълнително) капацитета или производството до равнището, необходимо за удовлетворяване на настоящото и бъдещото търсене на валцдрат в Съюза. Освен това според тях производителите на валцдрат от Съюза снабдяват основно свързаните с тях ползватели надолу по веригата, като по този начин намаляват наличните количества валцдрат, предназначени за отворения пазар, което подкопава позицията на независимите ползватели, т.е. тези, които не са вертикално интегрирани. Вследствие на това независимите ползватели биха били изправени пред значителни ограничения на достъпа до достатъчни количества валцдрат.

(43)

Трето, според някои заинтересовани страни изчерпването на определени тарифни квоти не може да се дължи на натрупване на запаси за тази категория продукти и по-скоро вносът е осъществяван при редовни и последователни равнища до изчерпването на съответните тарифни квоти.

(44)

Четвърто, няколко заинтересовани страни поискаха от Комисията да предостави конкретни за всяка държава ТК на определени държави на произход, тъй като те ще предлагат специфични подкатегории продукти на пазара на Съюза. В същия дух някои заинтересовани страни изложиха аргументи, че определени подкатегории следва да бъдат изключени или че Комисията следва да раздели тази категория продукти, като разпредели конкретни ТК за новите подкатегории.

(45)

Пето, някои страни поискаха разделяне на тази категория, така че използваните в автомобилния сектор подкатегории да имат собствена тарифна квота.

(46)

На последно място, една заинтересована страна изложи аргументи, че не е в състояние да произвежда конкретен вид продукт, тъй като защитните мерки са ограничили нужното количество от определен вид валцдрат; няколко страни поискаха също така неизползваната конкретна за всяка държава ТК да бъде прехвърляна към остатъчната ТК в последното тримесечие на всеки период (1 април — 30 юни).

(47)

В рамките на прегледа Комисията разгледа внимателно всички тези становища. На първо място Комисията установи, че макар в известието за започване на разследването в рамките на прегледа да е признала, че при тази категория се наблюдава особено бързо използване както на определени конкретни за всяка държава ТК, така и на общата ТК в последното тримесечие на първия годишен период (т.е. 1 април — 30 юни 2019 г.), цялостното предлагане на този продукт не изглежда да е било ограничено извън обичайното. Не са били налице признаци на съществено нарастване на търсенето, които да сочат, че има промяна в обстоятелствата. Всъщност анализът на използването на ТК показа, че макар някои държави да са изчерпали индивидуалните си ТК много бързо, през последните две седмици (13) на последното тримесечие на първата година от прилагането на мерките в ТК все още е имало неусвоено количество от поне три държави на произход (Молдова, Швейцария и Украйна), представляващи над 6 % от сумарната разпределена за периода тарифна квота. В края на първата година, в която мерките са били в сила, все още е имало неусвоено количество в ТК от една държава на произход (Украйна).

(48)

Според някои становища търсенето в сектора на строителството в ЕС, който е едно от основните местоназначения за валцдрата, е нараснало с 2,8 % през 2018 г. и се очаква да продължи да бележи ръст с темп от 1,6 % през периода 2019—2021 г. Този модел на ръст обаче вече беше отчетен в оценката, която доведе до определяне на настоящото количествено равнище на тарифните квоти. На практика при налагане на окончателните мерки Комисията прибави допълнителни 5 % към традиционното равнище на вноса, за да актуализира данните за минали периоди и да вземе под внимание нормалния ръст на търсенето през следващите години. Освен това дори либерализирането на защитните мерки след първата година от прилагането им да бъде изменено в посока намаляване (14), то в действителност увеличава допълнително равнището на наличните тарифни квоти, за да се удовлетвори твърдяното повишаване на търсенето извън предвидения ръст. Въз основа на това Комисията счита, че настоящото равнище на тарифната квота за категория продукти 16 е било подходящо и че не е съществувал риск от недостиг на пазара на Съюза.

(49)

По отношение на твърдението за изкуствено ограничаване на предлагането от страна на производителите от Съюза, според информацията, с която разполага Комисията (която включва проверените отговори на въпросника, представени от производителите от Съюза в рамките на разследването, довело до налагането на окончателни мерки), производството и продажбите на промишлеността на Съюза (на свободния пазар) през периода 2013—2017 г. са бележели постоянен ръст. В същия период продажбите към свързани дружества (продажби за собствено потребление) също са нараснали макар и в много по-малки обеми. Данните показаха, че обемът на продажбите на свободния пазар (в Съюза) е бил над три пъти по-голям от продажбите за собствено потребление в Съюза за същия период. Освен това няма доказателства, които да показват, че посоката на толкова ясна и последователна тенденция, наблюдавана през последните години, наскоро е претърпяла радикален обрат. Следователно наличните събрани доказателства противоречат на направеното твърдение.

(50)

По отношение на потенциалното натрупване на запаси събраните доказателства противоречат на твърдението, че вносът е осъществяван от всички държави на произход на редовни и последователни равнища. Всъщност, макар това да е било вярно за редица държави на произход, както и за остатъчната тарифна квота в третото тримесечие (февруари — март 2019 г.), останалите държави на произход, които са и най-значими (Турция и Русия), са изчерпали наличната за пет месеца тарифна квота в рамките на няколко дни или седмици. Този анормален модел беше потвърден също така за първите дни на втория период от прилагането на мерките (до 19 юли 2019 г. Турция беше изчерпала 60 % от годишната си конкретна тарифна квота за държавата). Освен това Комисията констатира, че остатъчната тарифна квота в последното тримесечие на първия период от прилагането на мерките (от 1 април до 30 юни 2019 г.) е била изчерпана само от две държави (Турция и Русия) още на втория ден от съответното тримесечие (т.е. на 2 април 2019 г.), докато в предходното тримесечие (2 февруари — 31 март 2019 г.) тази остатъчна тарифна квота е била използвана от няколко държави с равномерен темп в рамките на тримесечието. Такова необичайно бързо изчерпване на равнището на тарифната квота от страна на някои държави на произход не може да се тълкува като „редовни и последователни равнища на търговия“.

(51)

По отношение на искането за разделяне на категория 16 Комисията припомни, че в Регламент (ЕС) 2019/159 по изключение е разделила две категории и е обяснила причините за това решение. След като анализира внимателно получените в тази връзка становища, Комисията определи, че не е доказана никаква промяна в обстоятелствата, налагаща разделяне на която и да било друга категория. Комисията посочва, че в становищата на автомобилната промишленост на ЕС (ACEA) дори не се споменава необходимостта от потенциална корекция в тази категория. Комисията отбеляза също така, че единствено фактът, че определени видове в рамките на категория продукти се използват в автомобилния сектор, не оправдава автоматичното им разграничено третиране в рамките на мерките. По-скоро е необходимо да се докаже, че въвеждането на такава корекция би било в интерес на Съюза. Следователно предоставените доказателства не са били достатъчни, за да може Комисията да изведе заключението, че корекцията наистина е в интерес на Съюза.

(52)

По отношение на въздействието на окончателните защитни мерки върху способността да се произвежда конкретен продукт, за който е необходим определен вид валцдрат, Комисията посочи, че предоставените доказателства сочат последователна и бързо намаляваща тенденция при продажбите на този продукт в периода от 2013 г. до 2018 г., т.е. преди въвеждане на защитните мерки. Следователно това твърдение не е било подкрепено с достатъчно доказателства.

(53)

Във връзка с това Комисията счита, че няма достатъчно доказателства, които да обосновават увеличаване на тарифната квота за тази категория продукти.

(54)

Някои страни заявиха, че настоящото разпределение на тарифните квоти за категория 25 следва да се измени поради промяна в обстоятелствата. По-специално някои страни изложиха аргумента, че голям проект за газопровод (Северен поток 2), за който през 2017 г. е било внесено голямо количество тръби от Русия, сега навлиза в крайните си етапи и че във връзка с това разпределението на тарифните квоти за този продукт няма да е подходящо, тъй като няма да е представително за настоящото положение на пазара. Сочи се, че това твърдение е щяло да бъде подкрепено от наблюдаваните тенденции при вноса от Русия. С оглед на това тези страни изложиха аргументи, че вече не е необходимо да има конкретни за всяка държава тарифни квоти за тази категория, а по-скоро трябва да се въведе единна обща тарифна квота, за да се избегне недостиг на предлагането за други предстоящи проекти.

(55)

От една страна, Русия е държавата с най-голяма индивидуална ТК за тази категория (на която се падат около 70 % от сумарната ТК). В рамките на прегледа анализът, който Комисията извърши на относимите данни за вноса, показа, че вносът от Русия е намалявал с постоянен темп след резкия пик през 2017 г. След това увеличение равнището на внос от Русия е претърпяло драстичен спад през 2018 г. (въпреки че обемите са останали относително големи). Тази тенденция на спад обаче се е ускорила в периода на прилагане на окончателните защитни мерки. Анализът на използването на тарифните квоти показа, че вследствие на това Русия не е усвоила голяма част от конкретната си ТК през първата година от прилагането на мерките (30 % усвояване) (15). Този спад в усвояването на ТК е бил отражение на нуждите на посочения в съображение (54) единичен инженерен проект.

(56)

От друга страна, други държави доставчици за тази категория продукти са изчерпали изцяло своите конкретни за всяка държава ТК и са използвали до 79 % от общата ТК (като се има предвид, че обемът на тази обща тарифна квота е сравнително малък).

(57)

Предвид промяната в обстоятелствата във връзка с посочения в съображение (54) инженерен проект и най-скорошното наблюдавано развитие в усвояването на ТК Комисията счете, че е необходимо съществуващата тарифна квота да бъде заменена с единна обща тарифна квота. Беше преценено, че тази промяна в системата от ТК е в интерес на Съюза, тъй като може в по-голяма степен да ограничи риска от потенциален недостиг на предлагането, произтичащ от неподходящо разпределение на ТК, като същевременно гарантира подходящо многообразие на предлагането и равни възможности за участие на всички потенциални доставчици в евентуални нови инженерни проекти, за които е необходимо използването на тази категория продукти.

(58)

Комисията посочи, че ако за сметка на това бъде запазено разпределението на ТК по държави, спрямо които понастоящем се прилагат окончателните мерки, участието на доставчици от други потенциални държави на произход в процедурите за възлагане на обществени поръчки за други текущи или бъдещи проекти би могло да бъде нарушено неоправдано. Същият проблем би могъл да възникне и ако Комисията определи таван за всяка държава доставчик, както реши да направи при категория 1. Така Комисията счете, че запазването на първоначалното положение не е в интерес на Съюза и че промяната в разпределението на ТК за тази категория е обоснована.

(59)

Подобно на всички общи квоти в рамките на съществуващите мерки, общата ТК за категория 25 следва да се прилага на тримесечна основа.

(60)

Докато в предишните съображения бяха разгледани подробно основанията за потенциални корекции на ТК за категориите продукти, за които се отнасяха повечето коментари, представени от заинтересованите страни, в настоящия подраздел се представят в по-сбит вид исканията и твърденията, отправени по отношение на останалите категории продукти, посредством доводи от общо естество за съответните категории.

(61)

Някои заинтересовани страни поискаха увеличаване на онези конкретни за всяка държава ТК, които са били изчерпани преди края на относимия период. Някои от тези страни изложиха аргументи, че самият факт, че дадена конкретна за държава ТК е изчерпана, е достатъчно доказателство, обосноваващо нейното увеличаване. В същия смисъл някои от тези страни отбелязаха също така, че определеното с окончателните мерки равнище на ТК е твърде ниско, тъй като за някои категории продукти равнищата на внос през 2018 г. са били по-високи в сравнителен план от количествените равнища на разглежданите ТК.

(62)

На първо място, Комисията отбеляза, че с изключение на две категории продукти, за останалите двадесет и четири категории е било налице неусвоено количество от ТК от една или няколко държави на произход, от остатъчната тарифна квота или и от двете. Както беше посочено в съображение (15), общото неусвоено количество на ТК в периода на прилагане на временните мерки (от 18 юли 2018 г. до 1 февруари 2019 г.) и през първия период от прилагането на окончателните мерки (от 2 февруари 2019 г. до 30 юни 2019 г.) е надвишавало 3 милиона тона. Въз основа на това Комисията изрази несъгласие с твърденията, че цялостното количествено равнище на ТК е било определено твърде ниско. Освен това фактът, че определени ТК в рамките на дадена категория продукти са били изчерпани преди края на относимия период, не представлява сам по себе си промяна в обстоятелствата, която да наложи автоматично увеличаване на ТК, ако не бъдат предоставени допълнителни доказателства, че изчерпването се е дължало на нарастване на търсенето, което не е било предвидено към момента на приемане на окончателните мерки. Комисията припомни, че основанието за приемане на защитни мерки е да се въведат мерки за спешно реагиране на увеличен внос на конкретни продукти. За разлика от това в много от исканията, отправени в рамките на прегледа, чисто и просто се настояваше за увеличаване на количественото равнище на ТК, без да се предоставят каквито и да е доказателства за промяна в обстоятелствата (като например отсъствието на риск от отклоняване на търговията). Следователно отправените на тази основа искания бяха счетени за несъстоятелни.

(63)

Някои заинтересовани страни поискаха от Комисията да промени периода, който се използва за изчисляването на ТК. В много случаи тези страни поискаха да се използва периодът 2016—2018 г., за да се отрази най-скорошното и в обичайния случай най-високото равнище на внос.

(64)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 и с оглед на член 15 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос (16) (наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/478“), както и на принципите на пропорционалност и недискриминация, Комисията отбеляза, че тарифните квоти са били изчислени на основата на средното равнище на вноса през последните три представителни години (2015—2017 г.). Комисията припомни, че както е обяснено в известието за започване на разследването в рамките на прегледа, целта на този преглед е да се формулират много специфични корекции на съществуващите мерки, ако след тяхното приемане има достатъчно доказателства, че е настъпила промяна в обстоятелствата. Освен това във всеки случай заинтересованите страни не са успели да покажат по какъв начин избраният от Комисията период е несъвместим с относимите правила или принципи на правото на Съюза. Предвид това Комисията изведе заключението, че периодът, използван за установяване на разглежданата тарифна квота, няма да бъде преразглеждан в рамките на настоящия преглед.

(65)

Някои заинтересовани страни обърнаха внимание на факта, че определени конкретни за всяка държава ТК не са били усвоени изцяло. В някои случаи равнището на усвояване наистина е било пренебрежимо ниско. Тези страни поискаха от Комисията да преразпредели тези обеми сред други доставчици, които може да са изчерпали своите тарифни квоти.

(66)

Комисията призна, че определени конкретни за всяка държава ТК не са били усвоени изцяло и че в някои конкретни случаи равнището на усвояване е било необичайно ниско. Комисията припомни, че разпределението на ТК сред определени държави е направено въз основа на традиционния внос, за да се запазят традиционните търговски потоци. В това отношение нито една заинтересована страна не предостави достатъчно доказателства, че необичайно ниското равнище на използване се дължи на трайна промяна в обстоятелствата за съответните видове продукти. Заинтересованите страни не предоставиха такива доказателства и за твърденията, че неусвоените квоти са предизвикали проблеми с цялостен недостиг на предлагането за съответните категории продукти, дотолкова че съществуващото разпределение на разглежданите ТК вече да не може да бъде считано за подходящо и да налага преразглеждане. Следователно Комисията изведе заключението, че няма достатъчно основания, които да налагат лишаване на който и да е от традиционните доставчици от квотата му.

(67)

Що се отнася до неусвоените остатъчни квоти в края на всяко от първите три тримесечия на даден период, някои заинтересовани страни поискаха от Комисията също така да прехвърля всички неусвоени ТК в края на даден период към следващия.

(68)

Комисията не може да приеме това искане. Следва да се отбележи, че равнището на наличните ТК за всеки период се изчислява на годишна основа. Следователно прехвърлянето на неусвоените квоти от един период към друг би „раздуло“ наличните ТК за всеки период отвъд равнището на традиционния внос за минали периоди и вследствие на това би създало риск от подкопаване на ефективността на мерките.

(69)

Някои заинтересовани страни също така поискаха от Комисията да предостави конкретни за всяка държава ТК на определени държави дори и в случаите, в които вносът от тях в дадена категория е под 5 % за периода, който се счита за относим за разпределянето на ТК (2015—2017 г.).

(70)

Комисията припомни, че методът на разпределяне на ТК е един и същ за всички категории продукти и държави на произход. Критерият за разпределяне на конкретна тарифна квота на дадена държава, определен в Регламент (ЕС) 2019/159, беше вносът от нея да представлява най-малко 5 % от средния внос в дадена категория продукти за периода 2015—2017 г. Получените в тази връзка становища не предоставят никакво обективно основание за промяна на този подход. Освен това съгласно правилата на СТО предоставянето по изключение на конкретни за всяка държава ТК, когато не е достигнат прагът от 5 %, би представлявало дискриминация между заинтересованите страни. Следователно Комисията не може да приеме тези искания.

(71)

Други заинтересовани страни се позоваха на различни разпоредби, включени в двустранни търговски споразумения, сключени от Европейския съюз с определени търговски партньори, с цел получаване на освобождаване от мерките или на преференциално третиране на вноса от тях.

(72)

Комисията отбеляза, че във всички двустранни търговски споразумения, посочени от страните, се предвижда възможността за приемане на защитни мерки. Следователно не може да се иска освобождаване на това основание. Освен това Комисията изрази несъгласие със становището, че следва да предостави преференциално третиране на някои държави за сметка на други. Такива двустранни споразумения не предвиждат, нито налагат каквото и да е задължение на Съюза за такова разграничително третиране по отношение на други страни, спрямо които се прилагат мерки. Освен това нито една заинтересована страна не успя да посочи такива разпоредби в съответните споразумения. Следователно Комисията не може да приеме тези искания.

(73)

Същевременно други заинтересовани страни представиха твърдението, че е необходимо увеличаване на ТК, тъй като промишлеността на Съюза не е в състояние да предлага достатъчни количества на пазара на Съюза, което би могло да доведе до недостиг на пазара.

(74)

Комисията припомни, че при по-голямата част от категориите продукти е останала неусвоена част от квотите както в края на периода на прилагане на временни мерки (1 февруари 2019 г.), така и в края на първия период от прилагането на окончателни мерки (30 юни 2019 г.). Следователно Комисията счете, че тези твърдения противоречат на действителното усвояване на квотите. Освен това тези страни не са предоставили никакви доказателства за недостиг на предлагането на която и да е от относимите категории продукти. Следователно Комисията отхвърли тези искания.

(75)

Някои заинтересовани страни обвързаха исканията си за увеличаване на тарифните квоти в определени категории с твърдението за нарастване на търсенето в секторите от икономиката, в които се използват тези категории.

(76)

Комисията отбеляза, че тези искания се позовават на нарастване на търсенето, настъпило преди налагане на окончателните мерки. В тази връзка Комисията припомни, че вече е взела под внимание такива потенциални нараствания посредством прибавянето на 5 % към традиционните равнища на вноса, което започна да действа от момента на влизане в сила на окончателните защитни мерки. По отношение на развитието на търсенето в следващи периоди информацията, с която разполага Комисията, не е показала никакви признаци на съществено нарастване на търсенето и дори е сочила към намаляване на действителното потребление на стомана (17).

(77)

Някои заинтересовани страни поискаха от Комисията да изключи определени подкатегории продукти или да раздели настоящи категории продукти. В подкрепа на тези искания те представиха твърдението, че е в интерес на Съюза да се гарантира, че вносът на определени „нишови“ подкатегории продукти не се изтласква от внос на други по-стандартни подкатегории продукти.

(78)

В тази връзка Комисията подчерта, че в обхвата на прегледа не се предвижда изключването или включването на категории или подкатегории продукти, спрямо които се прилагат мерки. По отношение на исканията за разделяне на някои категории продукти Комисията се позова на своето обяснение, представено в съображение (34) по-горе.

(79)

Някои заинтересовани страни настояха Комисията да въведе система за лицензиране с цел управление на тарифните квоти.

(80)

В тази връзка Комисията подчерта, че при разработването на система от ТК е от основно значение да се гарантира, че прилагането ѝ е разумно осъществимо. Предвид широкия продуктов обхват на настоящите мерки не е ясно какви биха били нетните ползи в сравнение с недостатъците от въвеждането на система за лицензиране, което би увеличило степента на сложност. Освен ако бъде доказано противното, Комисията счете, че въведената понастоящем система от ТК е целесъобразна. Комисията подчертава, че в рамките на настоящия преглед не са предоставени доказателства, които да поставят под въпрос целесъобразността на настоящата система за управление на тарифните квоти.

(81)

Някои заинтересовани страни поискаха от Комисията да измени настоящия начин на управление на конкретните за всяка държава квоти, така че да се управляват на тримесечна основа. Тези страни представиха твърдението, че по този начин ще бъдат намалени рисковете от натрупване на запаси и ще се гарантира по-плавен темп на усвояване на квотите.

(82)

Според Комисията настоящата система, при която конкретните за всяка държава ТК, предоставяни на традиционните доставчици, се управляват на годишна основа, е в интерес на Съюза, тъй като в нито един момент не ограничава ненужно или изкуствено избора на предлагане за вносителите и ползвателите от Съюза. Следователно според Комисията няма основания тя да бъде променяна.

(83)

Някои заинтересовани страни поискаха също така държавите, които са изчерпали конкретната си ТК, да получават незабавен достъп до остатъчната квота. Понастоящем тази възможност е ограничена до четвъртото тримесечие на всеки период.

(84)

Комисията припомни, че възможността за достъп до остатъчната ТК в последното тримесечие на даден период е въведена с цел намаляване на риска от неусвояване на остатъчните квоти и избягване на потенциален недостиг на предлагането на пазара на Съюза. Както е отбелязано по-горе, Комисията е наблюдавала ежедневно използването на остатъчните тарифни квоти. Така Комисията отбеляза, че с изключение на констатациите относно изтласкването, изложени в раздел 2.Б по-долу, равнището на усвояване на повечето остатъчни квоти е било много високо (в много случаи квотите са били усвоени изцяло). Комисията констатира също така, че в много малкия брой категории, при които равнището на използване на остатъчната ТК е било много ниско, повечето конкретни ТК по държави също не са били изцяло усвоени. Следователно предвид тези данни Комисията изведе заключението, че до момента разрешаването на достъп в последното тримесечие на даден период е гарантирало по ефективен начин запазването до голяма степен на традиционните търговски потоци по отношение на техните държави на произход (18), като същевременно е свеждало до минимум риска от недостиг на предлагането.

(85)

Съгласно окончателните защитни мерки, щом конкретна за всяка държава ТК за дадена категория продукти бъде изчерпана, на съответната държава се разрешава достъп до общата ТК през последното тримесечие (т.е. 1 април 2019 г. — 30 юни 2019 г.). Макар че по принцип общата ТК е предназначена за останалите държави, които не се ползват с конкретна тарифна квота за всяка от тях, този механизъм беше създаден, за да се гарантира, че никаква част от остатъчната ТК няма да остане неусвоена в края на всяка година от прилагането на мерки.

(86)

В известието за започване на разследването в рамките на прегледа се посочва, че за определени категории продукти една или няколко държави, които се ползват с конкретни за всяка държава ТК, са изчерпали бързо остатъчната ТК през последното тримесечие, изтласквайки по този начин традиционните вносни потоци с друг произход. Във връзка с това Комисията се ангажира да разследва дали този факт се е отразил неблагоприятно върху интересите на Съюза, в частност по отношение на необходимостта да се поддържат традиционните търговски потоци, и в съответните случаи да определи възможните средства за преодоляване на това положение.

(87)

От една страна, много заинтересовани страни, в това число държави доставчици, износители, ползватели и промишлеността на Съюза, се оплакаха от отстраняващия ефект, който настоящата система за достъп до остатъчната квота през последното тримесечие би могла да има. Тези страни поискаха от Комисията да предприеме незабавни действия, за да коригира разглеждания дисбаланс, за който се твърди, че съществува, така че да не се допуска държава, която е получила конкретна за нея ТК, да измества други традиционни доставчици дори те да са били сравнително по-незначими по отношение на внесените обеми. Във връзка с това тези страни поискаха да се въведе ограничение на използването на общата остатъчна ТК в последното тримесечие на съответната година от прилагането на мерките. От друга страна, ограничен брой заинтересовани страни представиха доводи в подкрепа на противоположната теза, като изразиха несъгласие с каквито и да било промени в действието на настоящия механизъм. Тяхното становище е, че всяка промяна в системата би породила опасност от непълно усвояване на остатъчните тарифни квоти.

(88)

Комисията извърши задълбочена оценка на действащия понастоящем механизъм за управление на общите остатъчни ТК, в това число пренасянето на неусвоените квоти от едно тримесечие в друго и достъпа през четвъртото тримесечие, който се дава на държавите, изчерпали съответната си конкретна за всяка държава квота. Тази оценка показа, че като цяло съществуващият механизъм е функционирал добре и е гарантирал безпроблемно максималното усвояване на остатъчните тарифни квоти. При голямата част от категориите продукти, спрямо които се прилагат окончателните мерки, използването на общата ТК от доставчици, които са изчерпали конкретната си квота за държавата, дори когато понякога са успявали да вземат голям дял от общата ТК по време на последното тримесечие, не е възпрепятствало по-дребните традиционни доставчици, спрямо които се прилага остатъчната ТК, да продължат да изнасят в рамките на същия период. При тези обстоятелства неограниченият достъп до общата ТК през последното тримесечие изглежда е продължавал да бъде жизненоважна характеристика на системата от ТК в интерес на Съюза, която следва да се запази такава, каквато е.

(89)

От анализа на Комисията обаче стана ясно също така, че при две категории продукти (т.е. категории продукти 13 и 16) (19) две държави, които се ползват с конкретна за всяка от тях ТК (Турция и Русия), са изчерпвали почти във всички случаи цялата обща ТК в последното тримесечие на първия период от прилагането на мерките (1 април — 30 юни 2019 г.), като понякога това е ставало в рамките на дни.

(90)

Такъв беше случаят по-специално при категория продукти 13 (арматурен прокат), за която общата ТК е била изчерпана на 27 май 2019 г., т.е. повече от месец преди края на тримесечието и въпреки прехвърлянето на 23 % от неусвоената ТК от третото тримесечие на 2018 г. В действителност наличният обем е бил използван изцяло от две държави, ползващи се с конкретна за всяка от тях тарифна квота (Турция и Русия), които са изтласкали традиционно по-дребни доставчици, които преди това са използвали редовно общата ТК, като Беларус и Сърбия.

(91)

При категория продукти 16 (валцдрат от нелегирани и други легирани стомани) общата ТК е била изчерпана в самото начало на последното тримесечие на първия период от прилагането на мерките (т.е. на 2 април 2019 г.) поради усвояването на много голям дял от страна на Турция и на по-малък дял от страна на Русия (усвоили съответно 62 % и 33 % от сумарната остатъчна ТК, налична за четвъртото тримесечие). Вследствие на това по-малките държави доставчици, като Босна и Херцеговина, Япония и Южна Корея, вече не са били в състояние да изнасят, без да плащат митото върху вноса извън квотата в размер на 25 % (20).

(92)

При този анализ Комисията установи, че за тези две категории продукти механизмът, въведен с цел гарантиране на пълното изчерпване на тарифните квоти, е довел до непредвидени последици. Причината за това е, че съществуващият механизъм е позволявал основно на големите доставчици да увеличават равнищата си на износ, надхвърляйки традиционните си търговски потоци, за сметка на по-дребните участници, които в противен случай са щели да продължат да изнасят до изчерпване на остатъчната квота.

(93)

Според Комисията това би било в противоречие с интереса на Съюза поради две причини. Първо, изключването на по-малките държави износителки противоречи на целта за запазване на традиционните търговски потоци, в това число по отношение на произхода. Второ, гореописаното развитие лишава промишлеността на Съюза, която е ползвател на тези продукти, от предлагането на определени специализирани видове стомана, попадащи в тези категории, които се изнасят в малки количества единствено от по-малките държави доставчици.

(94)

Следователно Комисията счете за необходимо да въведе количествен таван за отделните държави на произход на продуктите. Така през последното тримесечие на оставащите два периода от прилагането на окончателните мерки използването на общата ТК за категория продукти 13 и за категория продукти 16 (т.е. категориите, при които са наблюдавани отрицателни последици, свързани с изтласкване) ще бъде ограничено до 30 % на държава доставчик. При това ограничение не по-малко от четири държави доставчици биха могли да използват тарифната квота.

(95)

Според Комисията този праг е целесъобразен поради следните причини: оценените данни за вноса по време на двете тримесечия на 2019 г., в които са се прилагали окончателни мерки, показват, че не повече от четири държави износителки (във всяка от двете категории) са изнесли минимално значими количества (21) за Съюза. Комисията счита, че такъв таван не би ограничил изкуствено достъпа до остатъчната ТК в полза на който и да е конкретен произход и би гарантирал достатъчно разнообразие на източниците на предлагане за ползвателите в Съюза.

(96)

Според Комисията с тази корекция в механизма на ТК би бил постигнат подходящ баланс между целта за максимално използване на тарифните квоти, от една страна, и от друга, целта да се обезпечи минимална количествена част от квотата за по-малките държави доставчици, така че те да продължат да изнасят в рамките на общата ТК, без да бъдат изключени от големите доставчици, които вече са изнесли обеми, отговарящи на традиционните им търговски потоци, в рамките на своята конкретна за всяка държава тарифна квота. Този механизъм би гарантирал, че традиционните търговски потоци в категории 13 и 16 са запазени в интерес на Съюза не само по отношение на обемите, но и на произхода.

(97)

Някои заинтересовани страни възразиха срещу твърденията за съществуване на изтласкване и вместо това представиха твърдението, че поведението при износа на определени държави е чисто и просто потвърждение, че разпределената ТК е по-ниска, отколкото се изисква от пазара.

(98)

Във връзка с това Комисията отбеляза, както е описано в раздел 2.A по-горе, че въз основа на извършения от нея анализ на данните, събрани по време на прилагането на окончателните мерки, цялостното равнище на ТК изглежда подходящо до момента и че както е обяснено в съображения (89)—(93), Комисията е установила отрицателни последици, свързани с изтласкване, само при две категории продукти. За тези две категории тя прилага подходящо средство за преодоляване на положението, в което се вземат под внимание традиционните търговски потоци на всички държави доставчици и се постига баланс между интереса на Съюза по отношение на потреблението и тези търговски потоци.

(99)

Комисията проучи също така дали действието на съществуващите защитни мерки за стоманата е създало съществени рискове за стабилизирането или икономическото развитие на някои преференциални търговски партньори до степен, при която се оказва отрицателно въздействие върху постигането на целите за интеграция, заложени в техните споразумения със Съюза. Това по-специално засягаше положението на някои държави, с които Съюзът е сключил споразумение за стабилизиране и асоцииране.

(100)

По време на разследването в рамките на прегледа държавите от Западните Балкани — Босна и Херцеговина, Република Северна Македония и Република Сърбия — повдигнаха опасения и отправиха твърдения, сходни на тези, формулирани от тяхна страна преди приемане на окончателните защитни мерки.

(101)

Тези държави заявяват, че окончателните защитни мерки ограничават разширяването на стоманодобивната им промишленост и способността им да изнасят за Съюза, което поражда рискове, свързани със загубата на работни места, подкопава икономическото им развитие и компрометира целите за интеграция и стабилизиране, заложени в техните споразумения със Съюза. По-специално те твърдят, че тяхната конкретна за всяка държава ТК в определени категории е твърде малка и следва да се увеличи. Те твърдят също така, че настоящото разпределение на ТК не запазва традиционните търговски потоци, поради което тарифните квоти трябва да бъдат преразпределени. Тези държави искат засилване на темпа на либерализиране на ТК, като твърдят, че търсенето в Съюза е нараснало.

(102)

По-специално Сърбия подчерта отново, че средният обем на вноса за последните три години, използвани от Комисията за установяване на равнищата на ТК, т.е. от 2015 г. до 2017 г., не е представителен за нейната традиционна търговия със Съюза. Сърбия изложи аргументи, че случаят е такъв по-специално поради факта, че единственото ѝ стоманодобивно предприятие е преустановило дейността си през този период и новите му собственици са успели да възстановят нормалните равнища на традиционното му производство и продажби едва наскоро. Сърбия заяви, че толкова ниско равнище на квотата застрашава жизнеспособността на предприятието и води до тежки отрицателни последици за развитието на региона на Западните Балкани като цяло. Накрая, държавите от Западните Балкани искат също така въз основа на специалните им отношения със Съюза да бъдат изключени от приложното поле на мерките на същото основание като държавите, които членуват в Европейското икономическо пространство (ЕИП).

(103)

Освен това те отправиха няколко твърдения и искания по отношение на конкретни категории продукти, по-специално 1, 2, 5, 6, 16, 20 и 21.

(104)

По отношение на искането за изключване от приложното поле на мерките Комисията би искала да припомни, че съгласно член 2 от Споразумението на СТО за защитни мерки те се прилагат спрямо разследвания вносен продукт, независимо от източника. Единствените изключения от тези правила засягат специфичното положение на определени развиващи се държави — членки на СТО, или според случая задължения, произтичащи от двустранни споразумения. В настоящия случай обаче беше установено, че споразуменията за стабилизиране и асоцииране, сключени между ЕС и държавите от Западните Балкани, потвърждават, че вносът може да бъде обект на защитни мерки, приети в съответствие със Споразумението на СТО за защитни мерки.

(105)

По отношение на исканията за увеличаване на ТК за редица категории продукти въз основа на твърдението, че търсенето е нараснало, Комисията вече разгледа тези твърдения в подробния си анализ на използването на тарифните квоти, изложен в раздел 2.A по-горе. Комисията изведе заключението, че равнището на квотите е подходящо и пропорционално с оглед запазване на традиционните търговски потоци и че не са налице доказателства за съществено нарастване на търсенето в Съюза, които да обосновават промяна в равнището на тарифната квота. Освен това фактът, че в края на първата година от прилагането на защитните мерки (30 юни 2019 г.) са останали налични обеми в повечето категории продукти, означава, че като цяло тези мерки не са ограничили способността на трети държави да изнасят стомана за Съюза. Поради тази причина Комисията не можеше да заключи, че настоящата ТК е оказала отрицателно въздействие върху постигането на предвидените цели за интеграция.

(106)

Една от държавите от Западните Балкани заяви, че мерките следва да гарантират определен обем на износа, по-специално в категориите продукти 1 и 6, което според нея е необходимо за запазване на жизнеспособността на нейната национална промишленост и на стабилността на нейната икономика. Анализът на използването на индивидуалните тарифни квоти в тези две категории продукти обаче показа, че мерките не са ограничили неоправдано способността на тази държава да изнася към ЕС. Всъщност средният обем на износа от тази държава в третото и четвъртото тримесечие на първата година от прилагането на защитните мерки (от 2 февруари до 30 юни 2019 г.) сочи дори, че тя е постигнала по-високи резултати в сравнение с предварителните си прогнози.

(107)

По отношение на категориите продукти 6, 20 и 21 държавите от Западните Балкани, които са изчерпали конкретната за всяка държава ТК, представиха твърдението, че е необходимо тя да бъде увеличена, за да се компенсират отрицателните последици от защитните мерки за техните икономики.

(108)

Вследствие на тези твърдения Комисията извърши задълбочен анализ на тенденцията, която стои в основата на изчерпването на разглежданата ТК от тяхна страна, и на използването на остатъчната ТК в последното тримесечие на първата година от прилагането на мерките (1 април — 30 юни 2019 г.). Този анализ показа, че макар някои държави от Западните Балкани наистина да са изчерпали конкретната за всяка държава ТК преди края на първия период от прилагането на мерките (т.е. преди 30 юни 2019 г.), те са могли да продължат да изнасят за Съюза в рамките на относимите остатъчни квоти до тяхното изчерпване, а това се е случило само няколко седмици преди отпускането на новите квоти за втория период от прилагането на мерките на 1 юли 2019 г. Този факт, придружен от допълнителния марж за износ, предоставен от увеличаването на квотата вследствие на либерализирането на мерките към 1 юли 2019 г., накара Комисията да заключи, че тези твърдения не са достатъчно обосновани и не е необходимо увеличаване на съответната тарифна квота.

(109)

Освен това Комисията посочи, че предложените в предишните раздели (2.A и 2.Б) корекции в действието на системата от ТК, като например ограничаването на използването на общата ТК за категориите продукти 1, 13 и 16 до 30 % на държава (22), които ще започнат да пораждат действие в резултат от настоящия преглед, във всеки случай също ще допринесат за преодоляване на някои от опасенията, повдигнати от държавите от Западните Балкани, по-специално по отношение на защитата на традиционните износни потоци от традиционни доставчици на Съюза.

(110)

Накрая, една държава заяви, че следва да ѝ бъде разпределена конкретна тарифна квота за категория продукти 16 въз основа на нейния обем на износа през 2017 г., който е бил малко над прага от 5 %. Както обаче вече е обяснено от Комисията в съображение 147 от Регламент (ЕС) 2019/159, разпределянето на конкретни за всяка държава тарифни квоти на всички държави износителки се основава на средната стойност на вноса за последните три години, т.е. от 2015 г. до 2017 г., а не единствено за последната година от този период. Следователно това искане не може да бъде прието.

(111)

В съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2015/478 и международните задължения на Съюза, по-специално по член 9.1 от Споразумението на СТО за защитни мерки, такива мерки не могат да бъдат прилагани за който и да е продукт, произхождащ от развиваща се държава — членка на СТО, доколкото делът на тази държава във вноса на дадения продукт в Съюза не надхвърля 3 %, при условие че развиващите се държави — членки на СТО, чийто дял във вноса е по-малък от 3 %, не формират заедно повече от 9 % от общия внос в Съюза на дадения продукт. Освен това в интерес на Съюза е списъкът на развиващите се държави, изключени от приложното поле на мерките, да бъде адаптиран, за да се избегне положение, при което определени развиващи се държави се възползват неоснователно от първоначалното изключване.

(112)

След приемане на окончателните защитни мерки с Регламент (ЕС) 2019/159 Комисията се ангажира да преглежда редовно списъка на развиващите се държави, които са потенциално изключени от приложното поле на мерките поради актуализирани статистически данни за вноса.

(113)

За да състави първоначалния списък с изключения от окончателните мерки, Комисията използва наличните към онзи момент най-нови данни, т.е. за втората половина на 2017 г. и първата половина на 2018 г. За целите на актуализирането на този списък като част от разследването в рамките на прегледа Комисията използва по-актуален и консолидиран набор от статистически данни, т.е. за цялата 2018 г. Комисията взе цялата 2018 г. за нов референтен период, тъй като тя е най-представителният период с консолидирани статистически данни. Освен това използването на цялата година помага да се избегнат евентуални ефекти на сезонност. За относимите изчисления не беше взет под внимание вносът от държави, изключени по силата на член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията.

(114)

Въз основа на данните от цялата 2018 г. вносът от изброените по-долу държави, които до момента са били изключени от приложното поле на мярката, е превишил прага от 3 % за някои категории продукти. Следователно в резултат от настоящия преглед мерките следва да се прилагат спрямо тях от сега нататък:

(115)

Внос от Индонезия на категории продукти 8 (горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана) и 9 (студеновалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана), представляващ съответно 10,12 % и 3,77 %;

(116)

По отношение на категория продукти 24 (други безшевни тръби) сборният дял във вноса от всички развиващи се държави с индивидуален дял, по-малък от 3 %, е превишил прага от 9 % през 2018 г. (10,74 %). Следователно защитни мерки ще се прилагат спрямо вноса на категория продукти 24 от всички развиващи се държави.

(117)

На следващо място, Комисията оцени дали разглежданите развиващи се държави отговарят на условията за предоставяне на конкретна за всяка държава тарифна квота за категории 8, 9 и 24 (23). За целта Комисията оцени дали в периода 2015—2017 г. вносът на тези категории от разглежданите държави е представлявал най-малко 5 % от общия внос за този период в която и да е категория. Резултатът показа, че нито една от тях не отговаря на условията за конкретна тарифна квота. Следователно всички тези държави ще попадат в остатъчната ТК в съответните категории.

(118)

По отношение на изключенията от приложното поле на защитните мерки резултатът от настоящия преглед е следният:

(119)

Вносът от Бразилия на категории продукти 8 (горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана) и 17 (профили от желязо или от нелегирани стомани) ще бъде изключен от приложното поле на мерките, тъй като през 2018 г. равнището на вноса е паднало под 3 % (съответно 2,22 % и 2,52 %).

(120)

Мерките няма да се прилагат спрямо вноса от Украйна на категории продукти 1 (горещовалцовани ламарини и ленти от нелегирани и други легирани стомани) и 19 (елементи за железопътни линии), тъй като през 2018 г. равнището на вноса е паднало под 3 % (съответно 1,68 % и 0,6 %).

(121)

Мерките няма да се прилагат спрямо вноса от Египет на категория продукти 12 (пръти и леки профили от нелегирани и други легирани стомани), тъй като през 2018 г. равнището на вноса е паднало под 3 % (2,41 %).

(122)

Защитните мерки няма да се прилагат спрямо вноса от Индия на категория продукти 8 (горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана), тъй като през 2018 г. равнището на вноса е паднало под 3 % (2,87 %).

(123)

Защитните мерки няма да се прилагат спрямо вноса от Турция на категория продукти 10 (горещовалцовани върху четирите си страни ламарини от неръждаеми стомани), тъй като през 2018 г. равнището на вноса е паднало под 3 % (2,58 %).

(124)

Защитните мерки няма да се прилагат спрямо вноса от Китай на категория продукти 22 (безшевни тръби от неръждаема стомана), тъй като през 2018 г. равнището на вноса е паднало под 3 % (2,61 %).

(125)

Конкретните за всяка държава тарифни квоти на онези развиващи се държави — членки на СТО, които ще бъдат изключени от приложното поле на мерките след прегледа, ще бъдат прехвърлени към съответната остатъчна тарифна квота. Точният количествен размер на ТК, която следва да бъде прехвърлена, ще бъде изчислен, щом приключи първото тримесечие на съответния период (т.е. 1 юли — 30 септември 2019 г.), за да се оцени каква част от конкретната за всяка държава тарифна квота може вече да е била използвана. Щом изчислението бъде извършено, наличната тарифна квота ще бъде прехвърлена към съответната остатъчна тарифна квота в рамките на 20 работни дни.

(126)

След това преизчисление Комисията актуализира списъка с изключенията въз основа на актуализираните данни за вноса, както е обяснено в съображения (114)—(124), за всяка от 26-те категории продукти, спрямо които се прилагат мерки (пълният актуализиран списък се съдържа в приложение II).

(127)

Комисията получи още няколко становища по този въпрос, обхванат в прегледа. По-специално имаше страни, които предложиха да се изберат различни периоди за изчислението на количеството на вноса. Някои страни поискаха също така да бъдат освободени, въпреки че признаха, че може да превишават относимия праг. Други страни, които до момента са били изключени от приложното поле на защитните мерки, твърдяха, че следва да им се даде известен период от време да се приспособят към новото положение, при което мерките ще бъдат прилагани спрямо тях. Една от заинтересованите страни представи твърдението, че на Комисията няма да бъде разрешено да прилага мерките спрямо която и да е развиваща се държава, която преди това е била изключена от приложното им поле, тъй като това би било в противоречие с наложените от СТО задължения за постепенно намаляване на ограничителния характер на мярката в рамките на срока на прилагането ѝ. На последно място, някои заинтересовани страни поискаха да получат конкретна за всяка държава тарифна квота, ако защитните мерки бъдат приложени спрямо тях.

(128)

Комисията отбеляза следното. На първо място, в Регламент (ЕС) 2019/159, както и в известието за започване на разследването в рамките на прегледа Комисията посочи ясно, че ще актуализира списъка на развиващите се държави, които ще бъдат освободени от окончателните мерки, въз основа на по-нови налични данни. Следователно всички заинтересовани страни са били уведомени с доста голямо предизвестие, че ще бъде направено такова преразглеждане. Освен това Комисията е използвала за целта обществено достъпни данни за вноса. Така всички заинтересовани страни са можели да предвидят в разумна степен дали е вероятно мерките да бъдат приложени спрямо тях на основание на по-новото развитие на техния внос в дадена категория продукти. Следователно твърденията, че ще е необходим период за приспособяване, се отхвърлят.

(129)

На второ място, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2015/478, който отразява член 9.1 от Споразумението на СТО за защитни мерки, вносът от такива държави се изключва от приложното поле на разглежданите мерки доколкото делът на [съответната] държава във вноса в Съюза на дадения продукт не надхвърля 3 %, при условие че развиващите се държави — членки на СТО, чийто дял във вноса е по-малък от 3 %, не формират заедно повече от 9 % от общия внос в Съюза на дадения продукт.

(130)

Следователно освобождаването на развиващите се държави не е безусловно за целия период на прилагане на мерките. Именно на това основание Комисията реши да направи преглед на списъка с освобождаванията въз основа на по-нови данни. Освен това Комисията не може да приеме твърдението, че окончателните мерки не могат да бъдат прилагани в рамките на прегледа спрямо държава, която е била изключена от приложното им поле на етапа на първоначалното им приемане, тъй като това би било по-ограничително. Всъщност Комисията отбеляза, че окончателните защитни мерки се либерализират постепенно, в това число вследствие на прегледа (вж. раздел 2.Д). Поради това разглежданите мерки не са по-ограничителни, отколкото са били в края на първата година от прилагането им. Фактът, че мерките започват да се прилагат спрямо развиваща се държава, която вече не отговаря на законовите критерии за изключване, представлява само изпълнение на задълженията на ЕС и СТО съгласно член 18 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 9.1 от Споразумението на СТО за защитни мерки. Следователно твърдението беше отхвърлено.

(131)

Комисията припомни също така, че доколкото относимите прагове са изпълнени, тя не разполага със свободата да решава дали мерките следва да бъдат приложени спрямо дадена държава. Всяко друго тълкуване, както се предлага от някои заинтересовани страни, би било в нарушение на член 18 от Регламент (ЕС) 2015/478.

(132)

На последно място, Комисията оцени дали някоя от държавите, спрямо които вече ще се прилагат мерките, отговаря на изискванията за конкретна за всяка държава ТК в дадена категория продукти. Както беше отбелязано в съображение 117 по-горе, тя достигна до заключението, че нито една от тези държави не отговаря на условията за конкретна за всяка държава тарифна квота.

(133)

Европейското сдружение на производителите на стомана (EUROFER) и някои държави членки поискаха от Комисията да премахне или да намали либерализирането на окончателните защитни мерки поради твърдения за застой на пазара на стомана в Съюза. Според EUROFER тези равнища на либерализиране далеч надхвърлят перспективите за растеж на стоманодобивния сектор на Съюза, поради което биха подкопали сериозно ефективността на мерките. Европейската асоциация на производителите на стоманени тръби (ESTA) също подкрепи това искане на EUROFER и предложи в замяна на премахването на либерализирането Комисията да намали тарифата върху вноса извън квотата от 25 % на 20 %.

(134)

Комисията припомни, че в Регламент (ЕС) 2019/159 се предвижда, че с оглед постепенно либерализиране на тези мерки равнищата на всички безмитни квоти ще се увеличат с 5 % в края на първата и в края на втората година от прилагането на мерките. Това означава съответно на 1 юли 2019 г. и на 1 юли 2020 г. (24).

(135)

Комисията припомни също така, че предназначението на настоящия преглед е именно в мерките да бъдат внесени евентуални целесъобразни корекции, които може да са необходими с оглед приспособяване на тези защитни мерки спрямо развитието на пазара на стомана на ЕС въз основа на интереса на Съюза.

(136)

Член 5, параграф 1 от Споразумението на СТО за защитни мерки гласи следното: Страна членка следва да прилага защитни мерки само в степента, в която това е необходимо за предотвратяване или отстраняване на сериозната вреда и за улесняване на приспособяването. Този принцип е транспониран в правото на ЕС посредством член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/478. От своя страна член 7, параграф 1 от Споразумението на СТО за защитни мерки гласи, че защитни мерки се прилагат само за такъв период от време, какъвто е необходим за предотвратяване или отстраняване на сериозната вреда и за улесняване на приспособяването. Този принцип е транспониран в правото на ЕС посредством член 19, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2015/478. С член 7, параграф 4 от Споразумението на СТО за защитни мерки страните членки, прилагащи защитни мерки, се задължават да ги либерализират постепенно през редовни интервали от време, за да се улесни приспособяването в ситуация, където очакваният срок на една на защитна мярка (…) е по-дълъг от една година. Същото изискване се съдържа в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478.

(137)

Въпреки че либерализирането на защитни мерки след първата година от тяхното прилагане е законово задължение съгласно правото на Съюза и СТО, с тези правила не се установява каквото и да е специално изискване по отношение на формата или конкретния темп на либерализиране, освен че либерализирането следва да се осъществява постепенно през редовни интервали от време през периода на прилагане.

(138)

Във всеки случай обаче и с оглед съгласуваност либерализирането на каквито и да било защитни мерки както по отношение на формата, така и на темпа не следва да подкопава предвиденото действие на самите защитни мерки. Причината за това е, че мерките следва да предпазват вътрешния пазар от внос, доколкото това е необходимо за предотвратяване или отстраняване на сериозната вреда и за улесняване на приспособяването, както се допуска съгласно член 7, параграф 1 от Споразумението на СТО за защитни мерки. Би било нелогично условията за либерализиране на разглежданите мерки да осуетяват тази цел.

(139)

За да оцени степента на съгласуване между съществуващите защитни мерки и темпа на либерализиране в размер на 5 % + 5 % от количествения праг на тарифната квота, Комисията счете, че е необходимо да съчетае два вида анализи. От една страна, Комисията извърши ретроспективен анализ, за да може с оглед на цялата информация, събрана по време на разследването в рамките на прегледа, да оцени доколко съществуващият количествен праг на ТК е подходящ за предотвратяване и отстраняване на сериозната вреда за стоманодобивната промишленост на ЕС. От друга страна, Комисията си постави за цел да извърши прогнозиращ анализ с цел проверка дали предвиденото либерализиране в размер на 5 % + 5 % би било в съответствие с предвиждането в най-новите общи икономически и промишлени перспективи в Съюза.

(140)

Във връзка с това се припомня, че в Регламент (ЕС) 2019/159 за основа на изчислението на количествения праг на ТК през първата година от прилагането на мерките е взета средната стойност на вноса за периода 2015—2017 г. Към тази средна стойност беше прибавено увеличение от 5 %, за да се отчете нарастването на търсенето на пазара на ЕС. Това фактически доведе до количествено равнище, което беше почти равно на обема на целия внос на продуктите, спрямо които се прилагат мерките, за календарната 2017 г. (количествен праг в размер на 30,1 милиона тона спрямо внос през 2017 г. в размер на 30,09 милиона тона). Въз основа на доказателствата, събрани за разследвания период (т.е. за периода 2013—2017 г.), Комисията установи, че тенденцията, довела до това равнище на внос, е създала опасност от сериозна вреда за стоманодобивната промишленост на ЕС (25).

(141)

Анализът в Регламент (ЕС) 2019/159 (който се е основавал на най-актуалните към онзи момент статистически данни след 2017 г., т.е. статистически данни до септември 2018 г.) потвърждава, че допълнително увеличаване на вноса е влошило перспективата за промишлеността на Съюза (26).

(142)

При все това надеждни статистически данни за общия внос на стоманени продукти през календарната 2018 г. са били налични едва след първото тримесечие на 2019 г. (т.е. около три месеца след решението на Комисията за налагане на окончателните защитни мерки). Тези статистически данни показват, че общият внос на стоманени продукти в периода на прилагане на мерките е достигнал рекордната стойност от 33,4 милиона тона през 2018 г., което далеч надвишава общото равнище на вноса, достигнато през 2017 г., както и средния количествен праг, определен въз основа на разследвания период (27).

(143)

С оглед на тези констатации, ако Комисията потвърди темпа на либерализиране в размер на 5 % + 5 %, предвиден в Регламент (ЕС) 2019/159, общият обем на квотите, които ще бъдат предоставени за втората и третата година от прилагането на мерките (т.е. 2019—2020 г. и 2020—2021 г.), би бил съответно 31,6 милиона тона и 33,2 милиона тона. При този вид сценарий за либерализиране това би означавало, че през третата година от прилагането на защитните мерки (т.е. 1 юли 2020 г. — 30 юни 2021 г.) Комисията ще допусне вносът да достигне почти същия обем като този, измерен през 2018 г. (т.е. около 33,4 милиона тона). Този обем би бил с 3,3 милиона тона над равнището от 2017 г., което според Комисията създава опасност от сериозна вреда, а оттам нарушава значително и функционирането на пазара на Съюза.

(144)

Във връзка с това автоматичното приемане на това равнище на вноса, без да има възможност да се оценят потенциалните последици от него, би накърнило полезното действие на разглежданите мерки. В действителност, както се подчертава в Регламента за налагане на окончателни мерки (28), равнището на внос за 2018 г. съдържа съществено отклоняване на търговията, предизвикано от мерките по раздел 232 на САЩ, както и внос извън приложното поле на мерки, който не е можело да бъде взет под внимание при изготвяне на временните мерки през юли 2018 г. (в това число равнища със значителен обем, влезли на пазара на Съюза по силата на транспортната клауза, съдържаща се в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/1013 (29)).

(145)

С други думи, предвид пълния набор от данни за 2018 г. темпът на либерализиране в размер на 5 % + 5 % не би бил в съответствие с окончателните защитни мерки, наложени с цел справяне с непредвиден съществен внос на разглеждания продукт. Ако либерализирането на окончателните мерки не бъде коригирано, Комисията би допуснала безпрецедентно равнище на внос на стомана в Съюза през третата година от прилагането на мерките без възможност за справяне с този нарушаващ обем на вноса, евентуално способствайки по този начин за реализирането в още по-голяма степен на „опасността от сериозна вреда“.

(146)

Следователно Комисията изведе заключението, че либерализиране с натрупване в размер на 5 % + 5 %, както е поискано от заинтересованите страни, без възможност за преглед на последиците от него, следва да се разглежда като непропорционално с оглед „предотвратяване или отстраняване на сериозната вреда и за улесняване на приспособяването“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Споразумението на СТО за защитни мерки и член 19, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2015/478.

(147)

Вследствие на това Комисията счете, че е необходимо да намали очаквания понастоящем темп на либерализация. Във връзка с това за подходящ се счита темп с натрупване в размер на 3 % + 3 % за втората и третата година от прилагането на защитните мерки. Всъщност този по-слабо изразен темп на либерализиране би довел до запазване на общото равнище на квотите през третата година от прилагането на мерките на 31,6 милиона тона, т.е. с 1,5 милиона тона по-малко от рекордната стойност за 2018 г., която е следствие на нарушаване. Следва да се отбележи също така, че при тази корекция ефектът на либерализиране би бил запазен изцяло, тъй като при този темп на либерализиране равнището на квотите през втората година от прилагането на защитните мерки би било 31 милиона тона (т.е. с около един милион тона над равнището на вноса, измерено през 2017 г.). Според Комисията този темп представлява по-равномерно разпределено усилие за улесняване на приспособяването на промишлеността на Съюза при увеличения на квотата с по 0,9 в края на първата и втората година от прилагането на мерките (т.е. на 30 юни 2019 г. и на 30 юни 2020 г.). След това, едва след пълното премахване на окончателните мерки при изтичане на предвидения в правото на СТО и на Съюза тригодишен период, би било допуснато увеличаване на вноса с 1,5 милиона тона до евентуално достигане на равнището от 2018 г.

(148)

На последно място, следва да се отбележи, че погледнат в бъдеща перспектива, този темп на либерализиране е в съответствие с най-новите публикувани общи икономически и промишлени перспективи, в които се прогнозира спад на растежа на икономиката на Съюза и на световната икономика.

(149)

Така в своите Световни икономически перспективи от април 2019 г. МВФ посочва следното: Предвижда се умерен световен растеж, който от 3,6 процента през 2018 г. ще спадне на 3,3 процента през 2019 г., след което отново ще се възстанови на 3,6 процента през 2020 г. Предвижда се умерен растеж в еврозоната, който от 1,8 процента през 2018 г. ще спадне на 1,3 процента през 2019 г. (с 0,6 процентни пункта по-малко от октомврийската прогноза) и ще достигне 1,5 процента през 2020 г. Въпреки че растежът се очаква да се възстанови през първата половина на 2019 г. след разсейването на някои от временните фактори, които задържаха активността, преносът от слабостите на втората половина на 2018 г. се очаква да задържи растежа през 2019 г.

(150)

От своя страна Комисията посочи следното в пролетната си икономическа прогноза: От 1,9 % през 2018 г. ръстът на БВП в еврозоната се очаква да остане умерен на равнище от 1,2 % през тази година и да се увеличи до 1,5 % през 2020 г., когато растежът ще бъде благоприятстван от повечето работни дни. През прогнозния период се очаква ръст на БВП във всички държави членки. Предвид слабостите в края на 2018 г. обаче тези прогнози са осезаемо по-ниски от прогнозите от миналата есен и са малко под зимната междинна прогноза.

(151)

По отношение на промишлената перспектива се предвижда, че забавянето в производствената дейност на ЕС през последните месеци е по-лошо от прогнозираното в началото на годината. Тези влошаващи се стопански условия в промишления сектор водят до намаляване на търсенето на стомана. В изготвената от EUROFER перспектива за стоманодобива за периода 2019—2020 г. от 18 юли 2019 г. се предвижда допълнителен спад в действителното потребление на стомана в ЕС в размер на – 0,4 % за 2019 г., който би бил първият спад в последователни години от 2013 г. насам.

(152)

В неотдавнашни отраслови доклади също се потвърждава задълбочаване на спада в производствения сектор. В тази връзка в доклада за световния снабдителски индекс на ползвателите на стомана (Global Steel Users Purchasing Managers Index (PMI)), публикуван от IHS Markit на 5 юли 2019 г., се отбелязва следното: Ползвателите на стомана в Европа все още страдат от сериозно забавяне поради слабото производство на автомобили и влошаващите се условия в световната търговия. По същия начин в извънредния доклад за PMI на еврозоната, публикуван от IHS Markit на 24 юли 2019 г., икономическите условия са описани още по-подробно, както следва: Производственият сектор буди все по-голямо безпокойство. Геополитическите тревоги, Брекзит, засилващото се търговско напрежение и все по-лошите резултати, в частност на автомобилния сектор, тласнаха производствения сектор към по-дълбок спад, като проучването показва свиване на сектора за производство на стоки с тримесечен темп от приблизително 1 %.

(153)

Вследствие на това през последните месеци потребителите на стомана продължиха да се сблъскват със спад в новите поръчки поради по-слабото търсене на трайни стоки. Намаленото производство в промишлените отрасли, които използват стомана, и свиването на търсенето на техните стоки водят до спад в търсенето на стомана.

(154)

Перспективата не е по-различна по отношение на търсенето в автомобилната промишленост. Показателите за годишен растеж на производството, публикувани от Oxford Economics и FERI за второто тримесечие на 2019 г., показват най-слабите резултати в автомобилната промишленост от световната финансова криза насам с вероятен отрицателен растеж на производството през първата половина на 2019 г. както в световен мащаб, така и в Западна Европа, а също и отрицателен растеж по отношение на регистрираните автомобили в Западна Европа. FERI подчертава също така, че потребителите остават в периферията поради изостреното усещане за несигурност относно бъдещето на транспорта. Липсата на яснота в прехода от конвенционални двигатели с вътрешно горене към нови форми на горива представлява непреодоляно предизвикателство, което забавя очакваното съживяване за автомобилната промишленост. Междувременно спадът в производството в автомобилната промишленост е водещата причина за цялостния спад в производствената дейност. В неотдавнашни проучвания се сигнализира за траен спад в световния сектор на автомобилостроенето и частите за автомобили. Производството и новите поръчки са намалявали в продължение на осем последователни месеца. Закупуването на входящи материали от производителите на автомобили и части за автомобили се е свило с най-бързи темпове от последните близо седем години. Други пет сектора са регистрирали по-малко продукция през май, като всички те са свързани с производството с изключение на сектора на недвижимите имоти. Най-отчетливи примери в тази група са секторът на промишлените стоки и метали и минното дело, в които производството е спадало съответно в продължение на пет и осем последователни месеца.

(155)

От своя страна Oxford Economics и FERI също посочват, че през първата половина на 2019 г. растежът е продължил да се забавя значително в машиностроенето и в отрасъла за изделия от метал поради по-слабото търсене, предизвикано от забавянето в световната търговия и от капиталовите разходи в Европа. На последно място, макар да има големи разлики между държавите, секторът на строителството бележи по-добри резултати в сравнение с други отрасли, използващи стомана, в Европа, като растежът в този сектор е непрекъснат, но умерен и засилването му в Европа се задържа от редица ограничения, като липсата на квалифицирана работна ръка и постепенното утежняване при отпускането на кредити вследствие на покачващите се лихвени проценти.

(156)

Поради това Комисията счете, че би било в интерес на Съюза да намали темпа на либерализиране с натрупване на 3 % + 3 % за втората и третата година от прилагането на мерките. За тази цел на 1 октомври 2019 г. (т.е. в началото на второто тримесечие на втората година от прилагането на мерките) в оставащите квоти за втората година от прилагането на мерките ще бъде внесена корекция за намаляване, така че сумарното увеличение за годината да бъде 3 %. Освен това на 1 юли 2020 г., т.е. в края на втората година от прилагането на мерките, всички безмитни квоти следва да се увеличат с още 3 %.

(157)

В допълнение към коментарите относно равнището на либерализиране Комисията получи становища по други въпроси, попадащи в този раздел. Те се отнасят до следното:

(158)

Някои заинтересовани страни представиха твърдението, че техният индивидуален износ за Съюза не би могъл да причини или да създаде опасност от причиняване на вреда на производителите от Съюза. Освен това те заявиха, че една-единствена държава не може да породи риск от отклоняване на търговията.

(159)

Във връзка с това Комисията припомня, че в съответствие с правилата на Съюза и на СТО настоящите мерки са erga omnes и следователно обхващат вноса от всички държави на произход, с изключение на много малък брой надлежно обосновани освобождавания. Следователно анализът дали е имало увеличаване на вноса в абсолютни стойности, дали е съществувала опасност от сериозна вреда или риск от отклоняване на търговията не може да се извършва поотделно за всяка държава износителка, а се прави въз основа на целия внос. Следователно това твърдение се счита за неоснователно.

(160)

Някои заинтересовани страни изтъкнаха развитието в последно време във връзка с мерки за стоманата в други юрисдикции, за да покажат, че рискът от отклоняване на търговията е бил намален. В тази връзка те се позоваха на изключването на Мексико и Канада от мерките по раздел 232 на САЩ, прекратяването без налагане на мерки на разследването във връзка с налагане на защитни мерки върху стоманата от страна на Турция и налагането на защитни мерки от страна на Канада, които са с по-ограничено приложно поле от първоначално очакваното.

(161)

Според Комисията рискът от отклоняване на търговията, произтичащ от мерките по раздел 232 на САЩ, не е намалял, нито е изчезнал в резултат от неотдавнашното развитие. От една страна, Канада и Мексико не са сред основните традиционни доставчици на стомана за Съюза. Това се потвърждава от факта, че нито една от двете държави няма конкретна за нея тарифна квота. От друга страна, такова развитие в рамките на мерките на САЩ би могло да има точно обратния ефект. Всъщност, ако двама от най-големите доставчици на стомана за САЩ могат да възстановят безмитния си износ за американския пазар, това би намалило още повече възможностите на други конкурентни държави износителки да предлагат продуктите си на този пазар. Оттам рискът от отклоняване на търговията към Съюза би могъл евентуално да бъде още по-голям. По отношение на разследванията за налагане на защитни мерки върху стоманата от страна на Турция и Канада, Комисията отбелязва, че това развитие не е оказало никакво съществено въздействие върху констатациите относно риска от отклоняване на търговията в Съюза. Всъщност по отношение на Турция неналагането на мерки от нейна страна оставя положението без промяна.

(162)

Определени заинтересовани страни, заявиха, че Комисията следва да включи и/или изключи определени категории и/или подкатегории продукти от приложното поле на мерките.

(163)

Комисията отбелязва, че продуктовият обхват на съществуващите защитни мерки е определен в Регламент (ЕС) 2019/159 и че изменението му е извън обхвата на настоящия преглед.

(164)

Някои страни изтъкнаха също така, че съществуващите мерки не отговарят на стандартите в Споразумението на СТО за защитни мерки и че поради това следва да бъдат преустановени.

(165)

Комисията подчертава, че регламентите за налагане на временни и на окончателни защитни мерки са били обосновани в достатъчна степен по отношение на правното им основание. Комисията се позовава на разясненията, предоставени в самите правни актове.

(166)

На последно място, няколко заинтересовани страни поискаха от Комисията да предостави механизъм за справяне с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза („Брекзит“).

(167)

Комисията отбелязва, че към момента на приемане на корекциите в рамките на настоящия преглед условията, при които Обединеното кралство ще се оттегли от Съюза, все още не са известни. Следователно на настоящия етап не могат да бъдат внасяни корекции, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза. Комисията ще преразгледа своевременно положението с оглед на евентуалното развитие във връзка с Брекзит.

(168)

На последно място, Комисията отбеляза, че настоящият преглед за изменение на текущите защитни мерки е в съответствие и със задълженията, произтичащи от двустранните споразумения, сключени с определени трети държави,