(1)

На 6 декември 2018 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антисубсидийнo разследване по отношение на вноса в Европейския съюз („Съюза“) на биодизел с произход от Индонезия („засегнатата държава“) въз основа на член 10 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз („основния регламент“). Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 22 октомври 2018 г. от European Biodiesel Board („EBB“, или „жалбоподателя“) от името на производителите, които формират 32 % от общото производство на Съюза. Жалбата беше подкрепена от производители, представляващи 63 % от общото производство на биодизел в Съюза.

(3)

Преди да започне антисубсидийното разследване, Комисията уведоми правителството на Индонезия (ПИ), че е получила надлежно документирана жалба и му отправи покана за провеждане на консултации в съответствие с член 10, параграф 7 от основния регламент. ПИ прие предложението за консултации, които бяха проведени на 3 декември 2018 г. По време на консултациите и на последвалите контакти с ПИ бяха надлежно взети предвид коментарите, представени от ПИ. Въпреки това не се стигна до съгласувано решение.

(4)

След публикуването на известието за започване Комисията получи коментари относно започването на процедурата от Wilmar Group, производител износител (Wilmar). В своите коментари Wilmar твърди, че:

(5)

По същия начин ПИ заяви на по-късен етап от разследването, че в жалбата не се съдържат достатъчно доказателства за субсидиране, за да бъде обосновано започването на процедура.

(6)

По отношение на различните схеми за субсидиране, посочени в жалбата, Wilmar заяви на предварителния етап, че EBB не е представил достатъчно доказателства за наличието на субсидия и следователно, че жалбата е неоснователна.

(7)

Като визира конкретно таксата и данъка върху износа, наложени от ПИ върху суровото палмово масло (СПМ), Wilmar заяви, че жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства за необходимото упълномощаване или възлагане на индонезийските производители на СПМ от страна на ПИ.

(8)

Освен това Wilmar заяви, че нито една от схемите за субсидиране, посочени в жалбата, не са експортни субсидии. При това според Wilmar предполагаемите схеми за субсидиране не са стимулирали индонезийските производители на биодизел да продават биодизел за износ, а по скоро са имали за цел постигането на националните цели на Индонезия за смесване на биодизел с минерално дизелово гориво (3).

(9)

И накрая, Wilmar заяви, че в жалбата не са представени достатъчно доказателства за опасност от съществена вреда, причинена от вноса на биодизел от Индонезия в Съюза, и че във всеки случай вносът на биодизел от Индонезия не е довел до такава вреда.

(10)

Що се отнася до доказателствата за причиняващо вреда субсидиране на първоначалния етап, Комисията предостави публичната версия на жалбата, както и своя анализ на наличните доказателства на посочения етап, в меморандума относно наличността на достатъчно доказателства, въз основа на които започна разследването. Следователно, противно на твърдяното от Wilmar, Комисията счете и представи обосновка в меморандума, че съществуват достатъчно доказателства, които изглежда сочат наличието на причиняващо вреда субсидиране.

(11)

На 19 юни 2019 г. Комисията получи становище от Wilmar, в което inter alia се твърдеше, че промишлеността на Съюза не е застрашена от съществена вреда от вноса на биодизел от Индонезия.

(12)

В известието за започване обаче се посочва, че всякаква информация за етапа на предварителните заключения следва да бъде представена в рамките на 70 дни от датата на неговото публикуване. Този краен срок изтече на 14 февруари 2019 г. Ето защо не беше възможно частта от становището, занимаваща се с опасността от причиняване на вреда, да бъде разгледана на предварителния етап и вместо това тя ще бъде разгледана на окончателния етап от разследването. Освен това в раздел 5.2 от известието за започване се посочва, че всички коментари относно жалбата, включително въпросите, свързани с вредата и причинно-следствената връзка, следва да бъдат представени в рамките на 37 дни от публикуването му. Заинтересованите страни, които са представили писмени становища или каквито и да било данни след 14 февруари 2019 г., са приканени да посочат, заедно с коментарите си относно временните мерки, дали все още считат, че тези становища са от значение за настоящото разследване, включително как тази информация следва да се вземе предвид на окончателния етап.

(13)

Разследването относно субсидирането и вредата обхвана периода от 1 октомври 2017 г. до 30 септември 2018 г. (наричан по-нататък „разследван период“, или „РП“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, обхвана периода от 1 януари 2015 г. до края на разследвания период („разглеждан период“). Когато беше уместно, Комисията разгледа и данни след разследвания период.

(14)

В известието за започване заинтересованите страни бяха приканени да се свържат с Комисията, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателя, другите известни производители от Съюза, известните производители износители и ПИ, известните вносители, доставчиците и ползвателите, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(15)

Заинтересованите страни имаха възможност да изразят становището си относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(16)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 27 от основния регламент.

(17)

В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията подбра извадката въз основа на най-големия представителен обем на производството, чието разследване е разумно възможно в рамките на наличното време.

(18)

Временната извадка се състоеше от трима производители от Съюза и имаше широк географски обхват. Включените в извадката производители от Съюза представляваха повече от 18 % от целия обем на производството на промишлеността на Съюза. Комисията прикани заинтересованите страни да изразят становището си по временната извадка.

(19)

Комисията получи коментари относно временната извадка от Wilmar. Wilmar представи становище относно размера на извадката в смисъл, че трима производители не представляват достатъчно голяма извадка, и поиска друга група от дружества — Biopetrol, състояща се от двама производители, да бъде добавена към извадката от производители от Съюза.

(20)

Комисията отбеляза, че извадката от тримата най-големи производители на биодизел в Съюза е представителна (включително и като географски обхват) и че разследването на по-голяма извадка не би било разумно възможно в рамките на наличното време. Поради това искането беше отхвърлено.

(21)

За да реши дали са необходими изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — подборът на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(22)

Двама несвързани вносители предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Един от тях е внесъл незначително количество и не го е препродавал през РП, така че Комисията разследва само другия несвързан вносител. С оглед на малкия брой несвързани вносители, които оказаха съдействие, Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка.

(23)

За да реши дали са необходими изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — подборът на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Индонезия да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към органите на Индонезия с молба да посочат и/или да се свържат с други производители износители, ако има такива, които биха могли да проявят интерес към участие в разследването.

(24)

Четирима производители износители в засегнатата държава предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. Отговорилите дружества или групи от дружества представляваха 100 % от износа за Съюза през разследвания период. Поради ограничения брой производители износители и високото равнище на съдействие Комисията реши да не изготвя извадка, а вместо това да разследва всички индонезийски производители износители.

(25)

Комисията изпрати въпросници на ПИ, четиримата производители износители, тримата включени в извадката производители от Съюза, както и на двама несвързани вносители на биодизел.

(26)

Комисията получи отговори на въпросника от ПИ, всички групи производители износители, всички включени в извадката производители от Съюза, както и от двамата несвързани вносители.

(27)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за установяване на субсидирането, произтичащата от него вреда (включително опасност от причиняване на вреда) и интереса на Съюза. Проведено беше контролно посещение в сградата на ПИ, министерството на търговията на Република Индонезия в Джакарта, по време на което участваха и длъжностни лица от други министерства, имащи отношение към случая.

(28)

В съответствие с член 26 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в обектите на следните дружества:

(29)

След получаването на отговори на въпросниците, писмата във връзка с неизяснени въпроси и контролните посещения, както е обяснено по-долу в съображения 219—227, Комисията отбеляза, че ПИ и Wilmar не са оказали пълно съдействие при разследването. По-конкретно:

(30)

Поради това Комисията изпрати писмо по член 28 както на ПИ, така и на Wilmar Group, ограничено до конкретната информация, която те не са предоставили. Съответно Комисията използва наличните факти по отношение на липсващата информация.

(31)

Разглежданият продукт са моноалкилови естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени чрез синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, известни като „биодизел“, в чист вид или включени в смес, с произход от Индонезия („разглежданият продукт“).

(32)

Разследването показа, че биодизелът, произвеждан в Индонезия, е основно метилов естер на палмовото масло (палмов метилов естер, или „ПМЕ“), получен от палмово масло. За разлика от него биодизелът, произвеждан в Съюза, е основно метилов естер от семена на рапица (рапичен метилов естер, или „РМЕ“), но също и от други изходни суровини, включително отпадъчни масла, както и необработени масла.

(33)

Както ПМЕ, така и РME принадлежат към категорията на моноалкиловите естери на мастни киселини. Терминът „естер“ се отнася до трансестерификацията на растителни масла, а именно смесването на маслото с алкохол, при което се получава биодизел, а като страничен продукт — глицерин. Терминът „метил“ се отнася до метанола, който е най-често използваният алкохол в този процес. Моноалкиловите естери на мастни киселини са известни също като метилови естери на мастни киселини (FAME).

(34)

Въпреки че както ПМЕ, така и РME са моноалкилови естери на мастни киселини, техните физични и химични свойства отчасти се различават, по-специално те имат различна гранична температура на филтруемост през студен филтър (СFРР). CFPP е температурата, при която горивото причинява запушване на филтъра вследствие на това, че някои горивни компоненти са започнали да кристализират или замръзват. За РME температурата СFРР може да бъде – 14 °C, докато за ПМЕ тя е около 13 °C. На пазара често биодизелът с определена CFPP се описва като „FAMEX“, например „FAME0“ или „FAME5“.

(35)

Разглежданият продукт понастоящем е класиран в кодове по КН ex 1516 20 98 (кодове по ТАРИК 1516209821, 1516209829 и 1516209830), ex 1518 00 91 (кодове по ТАРИК 1518009121, 1518009129 и 1518009130), ex 1518 00 95 (код по ТАРИК 1518009510), ex 1518 00 99 (кодове по ТАРИК 1518009921, 1518009929 и 1518009930), ex 2710 19 43 (кодове по ТАРИК 2710194321, 2710194329 и 2710194330), ex 2710 19 46 (кодове по ТАРИК 2710194621, 2710194629 и 2710194630), ex 2710 19 47 (кодове по ТАРИК 2710194721, 2710194729 и 2710194730), 2710 20 11, 2710 20 15, 2710 20 17, ex 3824 99 92 (кодове по ТАРИК 3824999210, 3824999212 и 3824999220), 3826 00 10 и ex 3826 00 90 (кодове по ТАРИК 3826009011, 3826009019 и 3826009030).

(36)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

(37)

Комисията прецени, че за целите на настоящото разследване тези продукти следователно са сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

(38)

Въз основа на наличната информация, включително информацията, съдържаща се в жалбата, в известието за започване и в отговорите на въпросника на Комисията, Комисията проведе разследване за предполагаемо субсидиране от ПИ чрез следните програми за субсидиране:

(39)

Жалбоподателят твърди, че ПИ подпомага промишлеността за производство на биодизел чрез предоставяне на безвъзмездни средства на индонезийските производители на биодизел в размер на разликата между определената от ПИ референтна цена за биодизел и цената, на която нефтените дружества закупуват биодизел, а именно референтната цена за дизелово гориво.

(40)

При разследването се установи, че Фондът за субсидиране на биодизела, който е част от Oil Palm Plantation Fund („OPPF“ — Фонд за плантациите за палмово масло), е създаден през 2015 г. с Указ на президента № 61/2015.

(41)

С Указ на президента № 61/2015 на Oil Palm Plantation Fund Management Agency (Агенция за управление на Фонда за плантациите за палмово масло — „Агенцията за управление“) се възлага да събира таксата върху износа, наложена от ПИ по силата на Наредба на министъра на финансите № 133/PMK.05/2015 върху износа на съдържащи палмово масло стоки.

(42)

Сумите, събирани от митническите органи чрез такси върху износа на продукти от палмово масло, формират средствата на OPPF, като последният се управлява официално от Агенцията за управление.

(43)

Колкото по-високо във веригата за създаване на стойност се намира всеки конкретен продукт, толкова по-висока е таксата върху износа: през разследвания период таксата върху износа на СПМ е определена на 50 щатски долара/тон, докато таксата върху износа на производни продукти, включително биодизел, е 20 щатски долара/тон.

(44)

ПИ поясни, че съгласно укази на президента № 24/2016 и № 26/2016 мандатът на Фонда за субсидиране на биодизела включва обществените поръчки за закупуване и използването на биодизел на вътрешния пазар. По-специално, ПИ постановява, че OPPF се използва за подпомагане на закупуването на биодизел от субектите, определени от държавните органи.

(45)

По-конкретно, в член 9, алинея 1 от Указ на президента № 26/2016 се предвижда, че „[г]енералният директор на EBTKE определя т.нар. „лице за петролни горива“, което изпълнява обществените поръчки за закупуване на биодизел по смисъла на член 4 в рамките на финансирането от Агенцията за управление на фонда при спазване на политиката на нейния Управителен комитет“, а член 9, алинея 8 предвижда, че „[с] одобрението от министъра по смисъла на алинея 7 от негово име генералният директор на EBTKE определя: a) производителите на биодизел, които ще участват в обществените поръчки за закупуване на биодизел, и б) разпределението на количеството биодизел за всеки производител на биодизел.“ Освен това Управителният комитет на Агенцията за управление се състои изключително от длъжностни лица от различни министерства на ПИ.

(46)

Производителите на биодизел, които решат да участват и на които е разпределена квота по реда на този указ, имат задължението да продават месечните количества биодизел на лице за петролни горива. До момента ПИ е определило за лица за петролни горива следните дружества:

(47)

В OPPF е предвиден специален механизъм за плащане, по който дружеството Pertamina (а за известни малки количества и дружеството AKR) плаща на производителите на биодизел референтната цена за дизел (вместо действителната цена за биодизел, която през РП е по-висока), като Агенцията за управление заплаща на производителите на биодизел от OPPF разликата между тази референтна цена за дизел и референтната цена за биодизел.

(48)

Референтните цени за дизел и биодизел се определят от министъра на енергетиката и минералните ресурси съгласно член 19 от Указ на президента № 61/2015 по следния начин:

(49)

По-конкретно, всички производители на биодизел — включително всички производители износители — издават фактура на Pertamina (или на AKR в зависимост от случая) за количеството биодизел, което купувачът трябва да използва съгласно задължението за смесване, като Pertamina (или AKR) заплаща на производителя референтната цена за дизел за този период. Разследването показа, че производителите на биодизел са продали по-голямата част от количествата на Pertamina и малка част на AKR. Освен това продажбите за AKR са напълно идентични с тези за Pertamina от гледна точка на цени и всички други свързани с тях условия. Поради това Комисията съсредоточи своя анализ по-долу върху продажбите за Pertamina.

(50)

За да получат възстановяване на ценовата разлика между цените, платени от Pertemina и AKR (въз основа на референтната цена за дизел), и референтната цена за биодизел, после производителите на биодизел изпращат допълнителна фактура за същото количество на Агенцията за управление, като прилагат списък от документи. След като получи фактурата и провери съдържащите се в нея елементи, Агенцията за управление плаща на съответния производител на биодизел разликата между референтната цена за дизел (платена от Pertamina или AKR, според случая) и референтната цена за биодизел, определена за този период.

(51)

В настоящото разследване Комисията проучи дали наборът от мерки, приети от ПИ в подкрепа на промишлеността за производство на биодизел в Индонезия чрез плащанията, извършени от Агенцията за управление, представлява подлежаща на изравняване субсидия.

(52)

За да се установи наличието на подлежаща на изравняване субсидия, трябва да са налице три елемента: а) финансово участие или подпомагане на доходите/ценова подкрепа; б) полза и в) специфичност (член 3 от основния регламент).

(53)

Като начало, Комисията констатира, че през разследвания период всички производители износители са избрали да участват в обществените поръчки за закупуване на биодизел и съответно имат задължение да продават биодизел на Pertamina и AKR. Комисията констатира също така, че през разследвания период референтната цена за биодизел е по-висока от референтната цена за минерално дизелово гориво. В резултат на това през разследвания период всички производители износители са получавали плащания от OPPF.

(54)

Текстът на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент гласи, че е налице финансово участие от страна на правителството, когато правителствената практика включва директно прехвърляне на средства. В съответствие с разпоредбата на Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки („Споразумението за СИМ“) член 2 от основния регламент гласи, че „правителство“ означава държавен или публичен орган на територията на държавата на произход или износ.

(55)

В своя доклад по дело „US — Anti-Dumping and Countervailing Duties (China)“ („САЩ — антидъмпингови и изравнителни мита (Китай)“ Апелативният орган на СТО установи, че понятието „публичен орган“ означава лице, което „притежава, упражнява или разполага с държавна власт“ (6).

(56)

Комисията констатира, че фондът OPPF е създаден с акт на ПИ и на Агенцията за управление изрично е вменено от ПИ задължението да извършва плащания на производителите на биодизел.

(57)

Първо, в член 11 от Указ на президента № 66/2018 разширеният обхват на дейност на OPPF е определен, както следва: „1) Събраните във фонда средства се използват за: а) развитие на човешките ресурси на Oil Palm Plantation („Плантации за палмово масло“); б) научни изследвания и развойна дейност на Oil Palm Plantation; в) реклама на Oil Palm Plantation; г) подмладяване на персонала на Oil Palm Plantation; и д) съоръжения и инфраструктура за Oil Palm Plantation. 2) Използването на събраните средства за интересите, посочени в параграф 1, включително за реализацията на продуктите на Oil Palm Plantation за нуждите на изхранването, за развитието на промишлеността надолу по веригата, свързана с Oil Palm Plantation, и обществените поръчки за закупуване и използването на биодизел.“

(58)

Второ, член 18, алинея 1 от този указ изрично постановява, че „с употребата на средства за обезпечаване и използване на биодизел, посочени в член 11, алинея 2, се цели покриване на разликата между ценовия индекс на пазара на дизел и ценовия индекс на пазара на биодизел“.

(59)

Поради това Комисията констатира, че самите правни актове за прилагане на OPPF изрично потвърждават, че средствата се използват за производителите на биодизел.

(60)

За тази цел съгласно член 1, алинея 4 от Указ на президента № 61/2015 ПИ е предоставило на Агенцията за управление правото да използва таксите и данъците, наложени върху палмовото масло и производните му продукти, и е наложило мито за закупуване и използване на биодизел. На практика обаче събирането се извършва от митническите органи. Поради това Комисията счете, че Агенцията за управление притежава, упражнява или разполага с държавна власт.

(61)

Поради това Комисията стигна до заключението, че гореописаната правна уредба всъщност предоставя на Агенцията за управление правото да упражнява държавни функции по отношение на сектора за производство на биодизел. Поради това Комисията стигна до заключението, че Агенцията за управление действа като публичен орган по смисъла на член 2, буква б) от основния регламент, тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент и в съответствие с приложимата съдебна практика на СТО.

(62)

Що се отнася до изискването за „пряко прехвърляне на средства“, при разследването се установи, че след като е получавала фактура от производителите на биодизел, заедно с всички съответни документи (7), и след като е извършвала съответните проверки, Агенцията за управление е плащала дължимата сума (т.е. разликата между референтната цена за дизел и референтната цена за биодизел) директно на производителите на биодизел. Комисията отбеляза също така, че ПИ и всички производители износители не са оспорили констатацията, че Агенцията за управление е извършвала преки парични/банкови преводи към производителите, продавали биодизел на дружествата Pertamina и AKR, за да покрие разликата между референтната цена за минерално дизелово гориво, платена от Pertamina и AKR, и референтната цена за биодизел. Следователно Комисията счете, че безвъзмездните средства, отпуснати от Агенцията за управление, представляват „директно прехвърляне на средства“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент.

(63)

Във връзка с това трябва да бъде отхвърлен аргументът, изложен от ПИ, че финансовите средства, които Агенцията за управление е използвала за заплащане на производителите на биодизел, са изцяло с частен произход и че следователно не е налице финансово участие. Действително Комисията констатира, че в основния регламент, в съответствие със Споразумението за СИМ, не се взема предвид какви са произходът или естеството на средствата (публични или частни), прехвърлени от правителството. По-скоро оценката на наличието на финансово участие включва разглеждане на естеството на сделката, чрез която нещо със стопанска стойност е прехвърлено от правителството. С други думи, това, което е от значение е, че прехвърлянето на средства може да бъде свързано с държавата (за разлика от частните средства, използвани по преценка на частни оператори) (8). Много разнообразни сделки попадат в обхвата на значението на понятието „финансово участие“ по член 1, параграф 1, буква a), точка 1). Съгласно член 1, параграф 1, буква a), точка 1), подточки i) и ii) е налице финансово участие посредством директно прехвърляне на средства от правителството или несъбрани държавни приходи, които иначе са дължими“ (9). Както вече беше обяснено, Агенцията за управление, в качеството си на публичен орган, е извършвала преки плащания на производителите на биодизел от OPPF, който се захранва чрез събирането на задължителни такси и налози върху износа на операторите от публичния и частния сектор и следователно напълно отговаря на определението за финансово участие, дадено от Апелативния орган.

(64)

В допълнение към гореизложеното, Комисията констатира също така, че средствата, с които разполага фондът OPPF, произхождат от събирането на такси и данъци върху износа на СПМ и производните му продукти. По време на контролното посещение ПИ обясни, че таксата върху износа се събира от митническите органи преди износа на стоките и че въпреки твърденията, че се събира само с цел финансиране на OPPF, не можа да докаже, че тя се събира извън специални бюджетни сметки на ПИ. При липсата на каквито и да е доказателства за обратното, Комисията заключи, че таксата се събира като част от общия държавен бюджет. Фактът, че таксата след това се внася в OPPF, само показва начина, по който ПИ използва публичните приходи, събрани от таксите и данъците върху износа. Във всеки случай в OPPF се състои от средства, които са събрани посредством данъци и такси върху износа, наложени от ПИ, и средствата се управляват от Агенцията за управление. Следователно те представляват публични ресурси, независимо от това дали са неизменна част от бюджета на държавата.

(65)

Що се отнася до аргумента на ПИ, че OPPF не предоставя ползи за получателите, тъй като производителите на биодизел плащат повече в OPPF, отколкото получават, Комисията констатира следното: първо, обхватът на дейност на OPPF е по-широк от оказването на подкрепа на промишлеността за производство на биодизел. По-скоро OPPF е израз на по-всеобхватна политика на ПИ, която включва цялата верига за създаване на стойност в сектора на палмовото масло. Всички износители на СПМ (и преработени стоки) при изнасянето на продукта си всъщност плащат таксата във фонда. СПМ може да се използва в широк спектър от приложения, като например консумацията на храна, козметиката и химическия отрасъл. Таксите върху износа, събрани за OPPF, не са изключително свързани с прехвърлянето на средства за промишлеността за производство на биодизел и не могат да се компенсират автоматично.

(66)

Второ, както вече беше обяснено по-горе в съображение 64, използваните от Агенцията за управление средства произхождат изцяло от общия бюджет на ПИ (който се разпределя за OPPF). Събирането на такса върху износа се извършва от митническите органи и се внася в общия държавен бюджет. Следователно използваните средствата не са равностойни на доброволни плащания, извършвани от производителите на биодизел, които след това са използвани изцяло в полза на производителите на биодизел. ПИ събира средствата чрез задължителни такси и данъци върху износа, като някои се плащат от производителите на биодизел, но и от производители на СПМ и други производители на продукти, свързани със СПМ. След това ПИ решава да използва тези ресурси чрез OPPF в полза на производителите на биодизел.

(67)

Комисията констатира също така, че в своите отговори на въпросника производителите износители посочват, че по-голямата част от СПМ, използвано в производството на биодизел, е от местен източник, и следователно не подлежи нито на данък върху износа, нито на такса върху износа. Следователно Комисията прие, че износът на СПМ, за което производителите износители (или по-точно техните свързани производители на СПМ) заплащат данък и такса върху износа, засяга други вериги за създаване на стойност, а не веригата, свързана с производството на биодизел.

(68)

Поради това Комисията заключи, че следователно данъците и таксите върху износа, събирани от ПИ от този износ, не са свързани с промишлеността за производство на биодизел, така че аргументът на ПИ, че прехвърлянето на средства от страна на OPPF на производителите на биодизел не предоставя ползи за получателите, тъй като производителите на биодизел плащат повече в OPPF, отколкото получават, се отхвърля. Всъщност, противно на твърдението на ПИ, по отношение на веригата за създаване на стойност в сектора на биодизела производителите износители са били в по-благоприятно положение в смисъл, че са получавали от OPPF повече, отколкото са плащали във фонда.

(69)

С оглед на изложеното по-горе Комисията стигна до заключението, че плащанията на производителите на биодизел, извършвани от Агенцията за управление, отговарят на критериите за „финансово участие под формата на директно прехвърляне на средства“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), подточка i) от основния регламент. Неоспорван е фактът, че по отношение покупките на биодизел, извършени от дружествата Pertamina и AKR в съответствие с изискванията за задължително смесване на горивата, Агенцията за управление не е покрила разликата между платената от Pertamina и AKR цена (въз основа на референтната цена за минерално дизелово гориво) и (по-високата) референтна цена за биодизел. Във връзка с това производителите на биодизел са получили средства от ПИ, чийто размер съответства на посочените разлики (10).

(70)

Поради изложените по-долу аргументи Комисията счете, че преките плащания, извършени от Агенцията за управление, предоставят полза на производителите износители.

(71)

Действително производителите износители са поставени в по-благоприятно положение, отколкото биха били при липсата на схемата. Казано по-просто, прехвърлянето на средства, извършено от Агенцията за управление, представлява безвъзмездни средства, а пазарът не осигурява такива. Тези безвъзмездни средства поставят производителите на биодизел в по-благоприятно положение, отколкото иначе биха били на пазара (11). Ако схемата не съществуваше, производителите на биодизел щяха да получат само плащанията от Pertamina и AKR на цената на минералното дизелово гориво.

(72)

С оглед на гореизложеното Комисията счете, че сумата, плащана от страна на Агенцията за управление на производителите на биодизел за продадения биодизел, за да покрие разликата между референтната цена за дизел, платена от Pertamina, и референтната цена за биодизел, е полза за тях по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент.

(73)

Първо, Комисията счете, че OPPF е на разположение за ограничен брой отрасли, като всички те са свързани с веригата за създаване на стойност в сектора на СПМ. Това ограничение произхожда пряко от приложимото законодателство. Първо, основната изрична цел на Указ на президента № 61/2015 за създаване на OPPF е подкрепата за веригата за създаване на стойност в сектора на палмовото масло. В преамбюла към него се посочва, че OPPF е необходим, „за да се гарантира непрекъснатото развитие на Oil Palm Plantation, като се изисква национална стратегия, подкрепена от управление на фонд за непрекъснато развитие на Oil Palm Plantation.“. В член 1 от този нормативен акт е допълнително уточнено, че „Oil Palm Plantation“ означава всички дейности за управление на природни ресурси, човешки ресурси, съоръжения за производство, оборудване и машини, отглеждане, събиране на реколтата, преработка и маркетинг, свързани с Oil Palm Plantation“.

(74)

В член 11 след това се посочва, че „събраните във фонда средства се използват за: а) развитие на човешките ресурси на Oil Palm Plantation; б) научни изследвания и развойна дейност на Oil Palm Plantation; в) реклама на Oil Palm Plantation; г) подмладяване на Oil Palm Plantation; и д) съоръжения и инфраструктура за Oil Palm Plantation.“

(75)

Поради това Комисията направи заключение, че OPPF е de jure специфичен по смисъла на член 4, параграф 2, буква a) от основния регламент, тъй като в законодателството, съгласно което предоставящият орган осъществява дейност, достъпът до субсидии е изрично ограничен до определени предприятия, т.е. до тези, които са активни във веригата за създаване на стойност в сектора на СПМ.

(76)

При всички случаи, Комисията счете, дори да не беше налице de jure специфичност, ПИ de facto е възлагало на Агенцията за управление да подкрепя само промишлеността за производство на биодизел. Събраните доказателства в хода на разследването, посочени в съображение 122 по-долу, действително показват, че голяма част от средствата, плащани от Агенцията за управление, е предназначена за плащане на производителите на биодизел на разликата между цената MOPS и референтната цена за биодизел.

(77)

Поради това Комисията счете, че ПИ управлява фонда OPPF по такъв начин, че на практика го прави специфичен. Съгласно член 4, параграф 2, буква в) от основния регламент дадена субсидия е в действителност специфична, ако отговаря на определени критерии, като „използването на програма за субсидиране от страна на ограничен брой определени предприятия; преобладаващото използване от страна на определени предприятия; предоставянето на непропорционално голяма по размер субсидия на определени предприятия; начина, по който се упражнява правомощието за преценка от предоставящия орган при вземането на решение за предоставяне на субсидия“. В този случай Комисията констатира, че поведението на фонда OPPF напълно съответства на този списък от критерии. По-специално, както е обяснено по-горе, фондът се използва предимно от промишлеността за производство на биодизел, като предоставящият орган упражнява правомощието си на преценка в това отношение.

(78)

Финансирането е в съответствие и със съдебната практика на СТО. По делото ЕО и някои държави членки — големи въздухоплавателни средства, експертната група обясни, че „обичайното значение на думата „преобладаващо“ включва „представляващо главния или най-силния елемент; преимуществено“. Следователно „преобладаващо използване {на програма за субсидиране} от определени предприятия“ може да се разбира просто като положение, в което програма за субсидиране се използва главно или в по-голямата си част от определени предприятия“ (12). В това решение експертната група обяснява също така, че „когато програма за субсидиране функционира в икономика само с няколко развити промишлени сектора, фактът, че тези промишлени сектори може да са главни бенефициери на тази програма за субсидиране, може да не означава непременно „преобладаващо използване“. По-скоро използването на програмата за субсидиране от тези промишлени отрасли може да отразява просто ограничената диверсификация на стопанските дейности под юрисдикцията на предоставящия орган. От друга страна, същата програма за субсидиране, която функционира в условията на силно диверсифицирана икономика и която се използва главно или в по-голямата си част само от няколко промишлени сектора, обикновено означава „преобладаващо използване“ (13). В разглеждания случай субсидията се предоставя само за веригата за създаване на стойност в сектора на палмовото масло, но в рамките на този промишлен сектор за широк спектър от приложения. При все това, прилагайки аргументите на експертната група към фактите по настоящото дело, Комисията счете, че фактът, че по-голямата част от фонда OPPF се използва за финансиране на плащанията за биодизел, отговаря на критериите за „преобладаващо използване“, както е определено по-горе, тъй като промишлеността за производство на биодизел е основният бенефициер. Освен това Комисията отбелязва, че промишлеността за производство на биодизел е една от многото промишлености в диверсифицираната икономика (14) и че OPPF подкрепя тази промишленост почти изключително от създаването ѝ насам.

(79)

Следователно с оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че наборът от мерки на ПИ е насочен към предоставяне на полза на националната промишленост за производство на биодизел. Освен че са de jure специфични по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент, те са de facto специфични и по смисъла на член 4, параграф 2, буква в) от него.

(80)

Комисията временно установи, че чрез набор от мерки ПИ е оказало подкрепа на промишлеността за производство на биодизел, включително чрез директно прехвърляне на средства чрез Фонда за субсидиране на биодизела. ПИ е предоставило полза на получателите, която е специфична, което представлява подлежаща на изравняване субсидия.

(81)

В съответствие с член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на подлежащата на изравняване субсидия за всеки производител износител чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през РП. Комисията оцени ползата, която представлява общия размер на безвъзмездните средства, получени от OPPF през РП. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент Комисията отнесе този размер на субсидията към общия оборот на производителите износители от продажбите на биодизел през разследвания период.

(82)

Временно установеният процент на субсидиране по отношение на този набор от мерки през разследвания период за производителите износители, е както следва:

(83)

В жалбата се твърди, че цените на СПМ в Индонезия са изкривени поради намесата от страна на ПИ. По-специално, в жалбата се твърди, че ПИ е прилагало политика за налагане на високи данъци върху износа на СПМ. Основната суровина, използвана в производството на биодизел в Индонезия, е СПМ, което съставлява около 85 % от общите разходи за производство на биодизел. Според жалбата по този начин ПИ е гарантирало, че цените на суровините за производството на биодизел остават значително по-ниски от световните цени в полза на индонезийските производители на биодизел.

(84)

Освен това според жалбата през май 2015 г. ПИ е въвело такса върху износа в размер на 50 щатски долара/тон за СПМ и по-ниска такса върху износа на преработени продукти от палмово масло надолу по веригата, като конкретната ставка зависи от продукта.

(85)

Жалбоподателят заяви, че налагайки високи данъци и такси върху износа на СПМ, ПИ е оказало натиск за понижаване на цените на палмовото масло на вътрешния пазар в Индонезия, като по този начин е предоставило видима полза за производителите на биодизел. ПИ също така насърчава частните производители на СПМ да продават продуктите си на индонезийските производители на биодизел. Следователно жалбоподателят твърди, че ПИ упълномощава или възлага на индонезийските производители на палмово масло да предоставят СПМ на производителите на биодизел срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(86)

Разследването показа, че действително ПИ налага както данък, така и такса върху износа на СПМ.

(87)

Данък върху износа за първи път е бил приложен през 1994 г. След въвеждането му той е изменян многократно. В последната си версия (съгласно Указ № 140/PMK.010/2016) данъкът върху износа се състои от тарифен списък с прогресивна ставка върху суровото палмово масло, както и върху 22 други продукта, включително биодизел (върху който системно се налага по-ниска ставка от тази върху СПМ). Индонезийските износители плащат данък върху износа на СПМ, чиято ставка е обвързана с референтната цена, определена от ПИ. Следователно, когато референтната експортна цена, определена от ПИ, се увеличава, се увеличава и митото върху износа.

(88)

Когато референтната цена е под 750 щатски долара/тон, приложимата данъчна ставка за износа е 0 %. През разследвания период цената на СПМ е била под прага от 750 щатски долара/тон и следователно не се е дължал данък върху износа.

(89)

В допълнение към данъка върху износа през разследвания период ПИ е наложило такса върху износа на СПМ и върху продуктите надолу по веригата. Наложената през разследвания период такса върху износа на СПМ е определена на 50 щатски долара/тон, а върху износа на биодизел — на 20 щатски долара/тон.

(90)

В допълнение към данъка и таксата върху износа на СПМ и върху продуктите надолу по веригата ПИ също така се намесва на пазара на СПМ, като на практика контролира чрез държавното дружество PTPN цените на СПМ на вътрешния пазар, като гарантира, че СПМ се продава на изкуствено занижени цени. Освен това ПИ предоставя субсидии на производителите на СПМ, за да гарантира, че те се съобразяват с политиката за снабдяване със СПМ на изкуствено занижени цени.

(91)

Комисията уведоми ПИ, че при проучването относно наличието и степента на предполагаема подкрепа за промишлеността за производство на биодизел, включително чрез предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, може да се наложи да използва наличните факти съгласно член 28, параграф 1 от основния регламент.

(92)

В началото на разследването Комисията поиска от ПИ да изпрати допълнение Б, прикрепено към антисубсидийния въпросник (въпросник, предназначен за доставчиците на палмово масло), на всички производители и дистрибутори на палмово масло, които са снабдявали производителите износители с палмово масло. Допълнение Б се състои от документ във формат Word („Appendix B_Input supplier Palm Oil“) („Допълнение Б_Доставчик на суровини за производство на палмово масло“) и файл във формат Excel („Mini questionnaire intended for Suppliers“) („Кратък въпросник, предназначен за доставчиците“). След искане от страна на ПИ, като се има предвид значителният брой дружества, които предоставят основната суровина за производството на разглеждания продукт и в духа на доброто сътрудничество, с цел да се съберат поне някакви данни, имащи отношение към разследването, в електронно писмо от 7 януари 2019 г. Комисията се съгласи да ограничи обхвата на искането си, като поиска от ПИ да изпрати допълнение Б и краткия въпросник на десетимата най-големи доставчици на СПМ, определени въз основа на обема за един производител износител.

(93)

В писмото си във връзка с неизяснени въпроси до ПИ от 1 март 2019 г. Комисията отбеляза факта, че не е получила никакви отговори на допълнение Б към въпросника от страна на доставчиците на палмово масло PT Musim Mas, PT Intibenua Perkasatama, PT Pelita Agung Agrindustri и PT Permata Hijau Palm Oleo. По-конкретно Комисията подчерта, че не е получила отговор дори от държавните доставчици на СПМ, включително PTPN. Други доставчици на СПМ, включително тези, свързани с производителите износители, изпълниха искането.

(94)

В отговора на писмото във връзка с неизяснени въпроси ПИ посочи, че е изпълнило задължението си да изпрати допълнение Б и краткия въпросник на съответните индонезийски доставчици на СПМ. Като доказателство ПИ представи справка от пощенския регистър, която показва разписките за доставка до съответните индонезийски доставчици на СПМ. Не беше представено друго доказателство за опитите на ПИ да се свърже с тези доставчици, по-конкретно PTPN. По време на контролното посещение в сградата на ПИ беше представено подобно обяснение. Независимото от изложеното по-горе, дружеството PTPN не е представяло на Комисията надлежно попълнено допълнение Б.

(95)

Поради това, що се отнася до предполагаемото предоставяне от държавата на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, ПИ не предостави необходимите информация и доказателства, поискани от Комисията във въпросника и по време на контролното посещение.

(96)

Поради липсата на достатъчно сътрудничество Комисията не успя да събере цялата информация, която считаше за необходима за своите заключения в настоящото разследване. По-конкретно, Комисията не успя да получи информация от ПИ относно пазара на палмово масло въз основа на пряка информация, предоставена от доставчиците на СПМ, и не разполага с пълна информация относно ролята на дружеството PTPN на този пазар по отношение на промишлеността за производство на биодизел.

(97)

ПИ посочи, че е представило обобщени данни относно PTPN, които включват и исканите данни в допълнение Б към въпросника. Във връзка с това Комисията отбеляза, че ПИ е предоставило данни относно PTPN в отговор на въпросника, включващи информация за структурата на управление, годишните доклади и данните по сделките на PTPN. Комисията обаче отбеляза, че не е получила каквато и да било подробна информация, която е поискала в допълнение Б към въпросника и която би ѝ помогнала да придобие цялостно разбиране за ролята на PTPN, както и на другите съответни производители, на пазара на палмово масло.

(98)

След като получи писмото, с което бива уведомено за евентуалното прилагане на член 28 от основния регламент, на 30 юни 2019 г. ПИ представи отговор на допълнение Б относно PTPN. Комисията обаче констатира, че отговорът е представен много след крайния срок за подаване на тази информация (12 март 2019 г., удължен от Комисията до 14 март 2019 г.) и след извършването на контролното посещение в сградата на ПИ. Следователно Комисията счете, че информацията не е представена своевременно и не подлежи на проверка и че ПИ не е направило всичко по възможностите си в съответствие с член 28 от основния регламент.

(99)

Тъй като ПИ не предостави информация в подкрепа на обратното, Комисията отчасти се базира на наличните факти за своите констатации във връзка с тези аспекти на разследването в съответствие с член 28 от основния регламент.

(100)

За да се установи наличието на подлежаща на изравняване субсидия, трябва да са налице три елемента: а) финансово участие или подпомагане на доходите/ценова подкрепа; б) полза и в) специфичност (член 3 от основния регламент) (15).

(101)

За първия елемент Комисията направи анализ дали наборът от мерки, приети от ПИ, води до финансово участие на правителството под формата на снабдяване на производителите износители на биодизел от Индонезия със СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, съгласно член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент, и/или дали наборът от мерки, приети от ПИ, попада в категорията „подпомагане на доходите/ценова подкрепа“ за промишлеността за производство на биодизел, съгласно член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент.

(102)

Като начало Комисията констатира, че всички производители износители са купували СПМ на вътрешния пазар от свързани или несвързани дружества, за да го преработят в рафинирано, избелено, дезодоризирано палмово масло, а след това в биодизел.

(103)

В член 3, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент се посочва, че е налице финансово участие, когато правителството: „упълномощава или възлага на частен орган да изпълнява една или повече от функциите, изброени в подточки i), ii) и iii), които обикновено се упражняват от правителството, като практиката в действителност не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата“. Функциите, описани в член 3, параграф 1, буква а), подточка iii) от основния регламент, са налице, когато „правителството предоставя стоки или услуги, които не са част от общата инфраструктура, или купува стоки...“. Посочените разпоредби отразяват член 1, параграф 1, буква а), точка 1, подточки iii) и iv) от Споразумението за СИМ и следва да се тълкуват и прилагат предвид съответната съдебна практика на СТО.

(104)

Експертната група на СТО по делото „US – Export Restraints“ („САЩ — ограничения на износа“) (16) постанови, че обичайното значение на двете думи „упълномощава“ и „възлага“ в член 1, параграф 1, буква а), точка 1, подточка iv) от Споразумението за СИМ изисква действието на правителството да съдържа понятието за делегиране (в случай на упълномощаване) или за нареждане (в случай на възлагане). Тя отхвърли „причинно-следствения довод“ на САЩ и поиска наличието на изрично и утвърдително действие на делегиране или нареждане.

(105)

При следващо дело (17) обаче становището на Апелативния орган бе, че замяната на думите „упълномощава“ и „възлага“ с „делегиране“ и „нареждане“ е твърде строг критерий. Според Апелативния орган „упълномощаване“ е налице, когато дадено правителство възлага отговорност на частен орган, а „възлагане“ препраща към ситуациите, в които правителството упражнява своята власт над частен орган.

(106)

И в двата случая правителството използва частен орган като пълномощник за предоставяне на финансово участие и „в повечето случаи би могло да се очаква упълномощаването или възлагането на частен орган да включва някаква форма на заплаха или подтикване“. В същото време по силата на член 1, параграф 1, буква а), точка 1, подточка iv) от Споразумението за СИМ не се позволява на членовете да налагат изравнителни мерки по отношение на продукти, „когато правителството само упражнява своите общи регулаторни правомощия“ или когато правителствената намеса „може да доведе или да не доведе до конкретен резултат само на основата на дадените факти и обстоятелства и упражняването на свободен избор от страна на участниците на този пазар“. Упълномощаването и възлагането по-скоро предполагат „по-активна роля на правителството, а не просто действия за насърчаване“.

(107)

Освен това СТО не счете, че „оставянето на преценката в ръцете на частния субект непременно противоречи на упълномощаването или възлагането на този частен орган […] (18). Въпреки че може да има случаи, при които предоставеният марж на действие на частния орган е такъв, че е невъзможно надлежно да се заключи, че му е възложено да изпълнява специфична задача или е упълномощен за това, това е въпрос от фактическо/доказателствено естество, който трябва да бъде разгледан за всеки отделен случай“.

(108)

В съответствие с посочените решения на СТО не всички мерки на правителството, които са в състояние да предоставят ползи, са равнозначни на финансово участие съгласно член 3 от основния регламент и член 1, параграф 1, буква а) от Споразумението за СИМ. Трябва да има доказателства за правителствена политика или програма за насърчаване на промишлеността, предмет на разследването (в този конкретен случай промишлеността за производство на биодизел/биогорива), като се упражнява власт над публични или частни органи (в настоящия случай производители на СПМ) да предоставят на промишлеността за производство на биодизел СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(109)

Накратко, в съответните решения на СТО се предвижда, че:

(110)

В съответствие с тази съдебна практика Комисията разгледа много внимателно естеството на намесата на ПИ, т.е. дали включва упълномощаване или възлагане по отношение на производители на СПМ, естеството на органите, по отношение на които е извършено упълномощаване, т.е. дали производителите на СПМ са частни органи по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, и действията на органите, по отношение на които е извършено упълномощаване или възлагане, т.е. дали производителите на СПМ, по отношение на които е извършено упълномощаване или възлагане, предоставят на промишлеността за производство на биодизел в Индонезия СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение и следователно действат като пълномощник на ПИ. Освен това Комисията провери дали тази функция обикновено се упражнява от правителството, т.е. дали предоставянето на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение на промишлеността за производство на биодизел в Индонезия е обичайна дейност на правителството и дали тя в действителност не се различава от практиките, които правителствата обичайно следват, т.е. дали предоставянето на СПМ от производителите в действителност се различава от действията, които самото правителство би предприело.

(111)

С оглед на съдебната практика на СТО, цитирана в съображения 104—109, Комисията на първо място направи анализ дали подкрепата от страна на ПИ за промишлеността за производство на биодизел в Индонезия всъщност е цел на правителствената политика, а не просто „страничен ефект“ от упражняването на общите му регулаторни правомощия. В рамките на разследването беше разгледано по-специално дали установените изкривявания на цените са били част от целите на правителството или занижените цени на СПМ са били по-скоро „непреднамерена“ странична последица от общата регулаторна дейност на правителството.

(112)

Подкрепата за промишлеността за производство на биодизел е постигната чрез редица мерки, основно чрез наложените данъци и такси върху износа на СПМ и Фонда за субсидиране на биодизела.

(113)

Режимът за налагане на данък върху износа на СПМ е бил въведен за първи път от ПИ през 1994 г. и оттогава е претърпял няколко значителни промени.

(114)

Първоначално с налагането на данък върху износа се е целяло да се обезпечи търсенето на олиото за готвене на местно равнище и да се гарантира ценовата му стабилност. С Наредба № 128/PMK.011/2011 се цели защитата на предлагането на олио за готвене на местно равнище и развиването на секторите за производство надолу по веригата. В нормативния акт изрично е посочено следното: „в контекста на подкрепата за усилията надолу по веригата на промишлеността за производство на палмово масло да се увеличи добавената стойност на преработвателната промишленост е необходимо да се преструктурира тарифата на износните мита“.

(115)

От 1994 г. насам режимът на Индонезия за налагане на данък върху износа е претърпял няколко промени, включително промени в минималната цена на СПМ, по отношение на която данъкът върху износа би бил активен, промени в ставката и промени в начина, по който се изчисляват ставките — от процент от продажните цени до номинална стойност. Всъщност данъкът върху износа първоначално е въведен с Указ на министъра на финансите № 439/KMK.017/1994. През юли 1997 г. с Указ № 300/KMK.01/1997 методиката за изчисляване на данъка върху износа беше променена и износът на СПМ подлежеше на данък, вариращ от 7,5 % до 22,5 %, в зависимост от референтната цена, определена от ПИ. През септември 2007 г. методиката за изчисляване на данъка върху износа беше допълнително преразгледана чрез Указ № 94/PMK.011/2007 и Указ № 128/PMK.011/2011. В последната Наредба № 13/2017, приложима през РП, министърът на финансите е определил променяща се тарифа на данъка върху износа, варираща от 0 щатски долара/тон — когато международната цена за СПМ е по-ниска от 750 щатски долара — до 200 щатски долара/тон, когато цената на СПМ надхвърля 1 250 щатски долара.

(116)

През разследвания период и в съответствие с Указ № 13/2017 данъците върху износа на СПМ и на други продукти от палмово масло са изразени в щатски долари вместо в процент от цената. Освен това определеният от Индонезия данък върху износа започва да се прилага, когато референтната цена, определена от правителството, надвиши определено ценово равнище. Следователно, и както е посочило ПИ в контекста на разследването на САЩ (27), „по-високите данъци върху износа налагат по-високи митнически ставки“. В резултат на това ПИ е свързало системата относно износа директно към международните цени на СПМ, а не към други фактори, като равнищата на производство или въздействието върху околната среда. От това следва, че въздействията върху цените, плащани от производителите износители, не са случайни, а представляват пряк и планиран резултат от мерките, разработени от ПИ (28). Съгласно законодателството, приложимо през разследвания период, приложимата ставка на данъка върху износа на СПМ е била, както следва:

Таблица 1

Данъци върху износа на СПМ

(117)

Както беше обяснено по-горе, през 2015 т. ПИ е въвело и такса върху износа на СПМ и производните му продукти. Ставката на таксата върху износа през разследвания период е била 50 щатски долара/тон за СПМ и 30 щатски долара/тон за рафинирани продукти. Въвеждането на такса върху износа е съвпаднало с периода, през който цените на пазара в Индонезия са били почти идентични с цените на световния пазар. Въвеждането на такса върху износа позволява на производителите на биодизел да купуват СПМ на по-ниски цени, отколкото биха били. Действително през 2016 г. вътрешното потребление се е увеличило значително в сравнение с 2015 г. (вж. таблица 2).

(118)

От редица документи става ясно, че ПИ изрично е определило като цел на политиката си подкрепата и развитието на промишлеността за производство на биодизел, по-специално чрез намаляване на цената на вътрешния пазар на суровините (СПМ) и следователно предоставяне на финансово участие за производителите на биодизел.

(119)

Във връзка с това ПИ е направило публични изявления, като е посочило, че подкрепата за промишлеността за производство на биодизел в действителност представлява целта или една от основните цели на режима на данъка върху износа. Индонезийската Генерална дирекция за митници и акцизи е обяснила публично, че „целите на износните мита [, които] са да се гарантира наличността на суровини и да се насърчи растежът на националния сектор за преработване на палмово масло (29)“. Поради това Комисията отбеляза, че системата за налагане на данъци върху износа е създадена и приведена в действие точно с цел оказване на подкрепа за преработвателните сектори, в които се използва палмово масло и от които производството на биодизел е неразделна част.

(120)

Тази констатация е подкрепена и от други публични източници, които са анализирали системата за налагане на данъци върху износа, въведена от ПИ. При последния преглед на търговската политика на Индонезия например СТО стига до заключението, че „целите на политиката по отношение на данъците върху износа на стоки включват стабилизиране на цените, насърчаване на изграждането на съоръжения за преработка надолу по веригата и намаляване на темпото на изчерпване на невъзобновяеми ресурси в минното дело“. Освен това в доклада си СТО отбелязва, че „според органите [на ПИ] данъците върху износа на основни стоки могат да се използват за намаляване на цената на вътрешния пазар на основни продукти с цел да се гарантира снабдяването на националните преработвателни сектори с междинни суровини на цени, по-ниски от световните пазарни цени. По този начин с налагането на данъци върху износа се предоставя стимул за развитие на националните сектори за производство и преработка с по-висока добавена стойност на износа“.

(121)

В доклада си от 2010 г. относно икономическото въздействие от ограниченията на износа върху суровините („The Economic Impact of Export Restrictions on Raw Materials“) ОИСР стига до същото заключение, като констатира, че „данъците върху износа на палмово масло са наложени в Индонезия и Малайзия, за да се подкрепи развитието на промишлеността за производство на биодизел и на олио за готвене“ и че Европейският парламент е установил, че „Индонезия и Тайланд също са използвали данъците върху износа, за да намалят цените съответно за палмовото масло и ориза на вътрешния пазар“ (30).

(122)

Що се отнася до таксата върху износа, както беше обяснено по-горе в съображения 64—65, ПИ, без да може да представи доказателства в подкрепа на това твърдение, е обяснило, че тя се събира с цел финансиране на OPPF. Комисията обаче счете, че по същество тя представлява механизъм за подпомагане на промишлеността за производство на биодизел. Въпреки че обхватът на дейност на OPPF е по-широк от оказването на подкрепа на промишлеността за производство на биодизел, както беше обяснено в съображение 77, Комисията намери доказателства, че на практика това е било почти единствената дейност на OPPF през разследвания период: голяма част от средствата в OPPF действително е била използвана, за да се подкрепи промишлеността за производство на биодизел.

(123)

В светлината на всички изброени по-горе съображения Комисията счете, че целта на системата за налагане на ограничения върху износа, въведена от ПИ, действително е предназначена за пряка и косвена подкрепа на промишлеността за производство на биодизел и че не е просто „страничен ефект“ от упражняването на общите регулаторни правомощия. Тъй като ограниченията върху износа съвсем не са регулаторни мерки с цел събиране на държавни приходи, те са разработени, въведени и наблюдавани от ПИ с конкретната цел задържане на цените на СПМ на по-ниски равнища в полза на отраслите надолу по веригата (31).

(124)

В допълнение към въведената от него система за налагане на ограничения върху износа ПИ допълнително се намесва на пазара, за да може на практика да контролира цените на СПМ чрез държавното дружество PTPN.

(125)

ПИ твърди, че PTPN действа като рационален участник на пазара, когато продава СПМ на вътрешния пазар, и че дружеството извършва независима дейност на пазара. Доказателствата, които са на разположение за Комисията обаче, показват, че когато продава СПМ на вътрешния пазар, PTPN действа под силното влияние на ПИ, като на практика диктува цените.

(126)

Като предварителна забележка, както вече беше обяснено в съображения 93—96, Комисията посочи, че PTPN не е оказало сътрудничество при разследването и не е представило исканата информация. Представители на PTPN обаче присъстваха по време на контролното посещение в сградата на ПИ. По този повод както самото дружество PTPN, така и ПИ дадоха някои обяснения относно работата на дружеството, но не предоставиха доказателства в подкрепа на твърденията си. Поради това Комисията основа анализа си на наличните факти.

(127)

Комисията поиска информация относно държавната собственост, както и наличието на формални признаци на държавен контрол в PTPN. Тя анализира също дали контролът е бил упражняван в значителна степен. За тази цел Комисията трябваше отчасти да разчита на наличните факти поради отказа на ПИ и PTPN да предоставят доказателства относно процеса на вземане на решение в рамките на структурите на PTPN.

(128)

PTPN е група от дружества 100 % държавна собственост, която произвежда различни стоки, включително СПМ. Освен това Комисията установи, че ПИ пряко контролира PTPN. По време на контролното посещение ПИ и PTPN обясниха, че ПИ назначава корпоративните органи на PTPN. По-конкретно ПИ и PTPN обясниха, че:

(129)

В допълнение към гореизложеното разследването показа също така, че съветът на директорите отговаря за всички съответни решения, вземани от групата от дружества на PTPN, включително решението относно ценовата стратегия за продажбите на СПМ, както и приемането на оферти за СПМ в контекста на тръжната система, описана по-долу в съображение 132. Поради това в светлината на системата за корпоративно управление, посочена по-горе, Комисията стигна до заключението, че ПИ всъщност възлага целия процес на вземане на решения на PTPN и следователно може да упражнява решаващо влияние върху дружеството.

(130)

Следователно въз основа на наличната информация Комисията заключи, че PTPN подлежи на контрол от страна на ПИ.

(131)

Освен това при разследването бяха получени доказателства, че при определянето и приемането на цените на СПМ ПИ упражнява значителен контрол над PTPN и че дружеството диктува цените на СПМ на вътрешния пазар в Индонезия.

(132)

Действително PTPN организира дневни търгове за СПМ, произвеждано от него. За да имат достъп до онлайн платформата, дружествата трябва да се регистрират. Доказателствата, събрани в хода на разследването, показват, че единствените изисквания, на които дружествата трябва отговарят, за да се регистрират, са с финансов характер с цел да се гарантира тяхната платежоспособност. Комисията заключи, че цената, на която СПМ се продава на тези търгове, се определя от ПИ и не отразява пазарни условия без нарушения.

(133)

Комисията направи тази констатация заради процеса на вземане на решения на PTPN. По-специално ПИ обясни, че преди започването на ежедневната тръжна процедура, PTPN определя „намерение“ за цената за деня. При проверката обаче Комисията установи, че PTPN не е задължено да отхвърля офертите, които са по-ниски от „намерението за цената“. Противно на това, когато предложената от потенциален купувач цена е по-ниска от „намерението за цената“, въпросът се прехвърля на съвета на директорите, който може да реши да приеме офертата. По време на контролното посещение Комисията потвърди, че такова приемане се прави редовно. Във всеки случай фактът, че решенията относно цените се вземат от управителния съвет на PTPN, в който има представителство единствено на ПИ, показва, че ПИ упражнява значителен контрол над PTPN и неговото поведение във връзка с вземането на решения относно цените.

(134)

В светлината на факта, че съветът на директорите на PTPN се назначава от ПИ и му докладва, Комисията заключи, че ПИ действително определя цената на СПМ на вътрешния пазар.

(135)

Разследването също така показа, че в резултат на значителния контрол от страна на ПИ PTPN не действа като рационален участник на пазара. Въз основа на наличната информация изглежда, че следвайки насоките на ПИ, през последните години PTPN е претърпяло загуби. Всеки рационален участник, още повече рационален участник с такова решаващо значение за пазара на СПМ, който действа рационално, би максимизирал печалбата си, вместо да бъде на загуба.

(136)

Разследването също така показа, че налагайки данък и такса върху износа на СПМ, ПИ допълнително поставя производителите на СПМ в нерационална от икономическа гледна точка ситуация, като ги подтиква да продават СПМ на вътрешния пазар на цени под онези, на които биха продавали, ако нямаше такива ограничения върху износа. Следователно PTPN е лишено от възможността за рационален избор и е подтиквано да се съобразява с целите на политиката, аргументиращи данъка и таксата върху износа.

(137)

В светлината на гореизложеното Комисията направи заключение, че следователно PTPN е публичен орган (32). Наличните доказателства сочат, че PTPN упражнява държавни функции, когато продава СПМ на пазара и когато посочва цената, която трябва да бъде следвана от всички други доставчици на СПМ на пазара и която е следвана последователно и систематично. Както е обяснено в съображение 142 по-долу, разследването действително показа, че нито един доставчик на СПМ не е продавал на производителите износители на по-висока от определената от PTPN цена. Това определяне на цената се извършва в съответствие с приложното поле и съдържанието на политиките на ПИ, свързани със секторите на СПМ и на биодизела. Тъй като доставчиците на СПМ не предоставиха достатъчно информация в подкрепа на противното, Комисията заключи, че те съобразяват цените си с тези, определяни от PTPN, за да спазват формулираните цели на политиката за задържане на цените на СПМ на изкуствено занижени равнища.

(138)

Във всеки случай, ако PTPN се считаше за частен орган, същите доказателства щяха да сочат, че ПИ най-малкото е упълномощило PTPN или му е възложило да определя цените на СПМ на изкуствено занижено равнище по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), точка iv) от основния регламент.

(139)

Освен това разследването показа, че определяната на дневна база цена на СПМ на вътрешния пазар отразява в голяма степен цената на възлагане на ежедневните търгове на PTPN.

(140)

Комисията констатира, че данните от търга са публично достъпни за всички дружества, регистрирани в информационната система на PTPN, независимо от това дали са участвали в отделните търгове и дали са били одобрени. Комисията успя да се увери, че PTPN винаги публикува резултатите от ежедневните търгове на онлайн платформата си в 15:30 часа в деня на търга, като посочва точните единични цени за СПМ, на които се възлага поръчката.

(141)

Всички производители износители потвърдиха, че са водили ежедневни преговори за покупка на СПМ с частни доставчици и че тези преговори по принцип се водят, след като излязат на разположение резултатите от търговете на PTPN, и че началната цена на преговорите е цената, определяна от PTPN на дневна база. Производителите износители също така обясниха, че разликите между цените, определяни от PTPN, и цената, договаряна с независимия доставчик на СПМ, се дължат предимно на различни разходи за логистика. Във връзка с това производителите износители обясниха, че търговете на PTPN се провеждат предимно за доставки в град Думай (на остров Суматра) и пристанище Бляуан, чието местоположение е идеално за логистика. Други независими доставчици могат да се намират в по-отдалечени райони, като например остров Борнео, и следователно разходите за логистика се увеличават. Поради това производителите износители обясниха, че при определянето на цената от страна на PTPN се взема предвид корекция за транспортни разходи.

(142)

Комисията успя да провери дали през РП единичната цена, плащана от производителите износители на производителите на СПМ, които не са държавна собственост, винаги е била същата, или по-ниска от определената от PTPN цена за съответния ден.

(143)

Поради това и въз основа на наличните доказателства Комисията стигна до заключението, че на практика всички независими доставчици на СПМ в Индонезия, независимо от капацитета си, съобразяват цените си с определяните на дневна база цени от PTPN и че всяко отклонение от тях произтича предимно от разходите за логистика.

(144)

В съдебната практика на СТО концепцията за възлагане на частен орган е обяснена като упражняване на власт от страна на правителството над частен орган. В доклада на Апелативния орган по „САЩ — разследване във връзка с изравнителни мита за DRAMs“ е обяснено, че възлагането всъщност включва упражняване на власт от страна на правителството, но също така е пояснено, че тълкуване на понятието „възлагане“, ограничено до понятието „нареждане“, би било твърде тясно, тъй като „(...) е вероятно правителствата да разполагат с други средства за упражняване на власт над частен орган. Някои от тези средства могат да бъдат по-незабележими, отколкото даването на нареждане, или могат да не включват същата степен на принуда.“

(145)

Комисията счете, че като е създало прозрачен механизъм за определяне на цените, ПИ упражнява едно от тези „незабележими“ средства за възлагане на доставчиците на СПМ в Индонезия, посочени от Апелативния орган. Въз основа на наличните доказателства Комисията счете, че като прави публично достояние определяните на дневна база единични цени за СПМ, ПИ всъщност определя максимална цена, на която стоката ще се продава на този конкретен ден. Съществуващата прозрачност на пазара всъщност позволява на купувачите мълчаливо да координират поведението си, като не купуват СПМ от доставчици, които искат по-висока цена от тази, определена от ПИ.

(146)

Освен това разследването показа, че по отношение на договарянето на условията пазарът е значително нестабилен в полза на купувачите на СПМ. Пазарът на СПМ всъщност е доста разпокъсан, като 40 % от доставките идват от отделни земеделски стопани, между 6 и 9 % — от PTPN, а останалата част — от доставчици, които са „по-големи“ (в сравнение с отделните земеделски стопани), но все пак имат скромен пазарен дял. Противно на това, и особено по отношение на промишлеността за производство на биодизел, купувачите са по-големи предприятия, нуждаещи се от значителни количества суровини, които по принцип не могат напълно да задоволят с вътрешни доставки. В този контекст всички купувачи ще трябва да разполагат със значителна степен на пазарна сила, за да могат да устоят на всеки опит от страна на доставчиците им да поискат по-висока от определената от ПИ цена. Следователно Комисията стигна до заключението, че съобщавайки дневните цени на СПМ по прозрачен начин, ПИ посредством PTPN на практика е определяло максималните дневни цени за СПМ в Индонезия. Тази референтна цена представлява насоки за доставчиците на СПМ да продават СПМ в Индонезия в съответствие със преследваните обществени цели.

(147)

В допълнение Комисията счете, че налагайки данък и такса върху износа на СПМ, ПИ поставя производителите на СПМ в нерационална от икономическа гледна точка ситуация, като ги подтиква да продават стоките си на вътрешния пазар на цени под онези, на които биха продавали, ако нямаше ограничения върху износа. Поради това те са лишени от възможността за рационален избор и са подтикнати да се съобразяват с целите на политиката, аргументиращи данъка и таксата върху износа.

(148)

През разследвания период налагането на данък върху износа не беше задължително за разлика от налагането на такса. Това доведе до ограничаване на доставчиците на СПМ по отношение на поведението им, тъй като налагайки тази такса, ПИ всъщност ограничава свободата на действие на доставчиците на СПМ, като на практика ограничава техните търговски решения на каква цена да продават продуктите си и къде да го правят. Ако не бяха налице такси върху износа, производителите на СПМ, които действат рационално, щяха да опитат да максимизират печалбата си, като продават още по-големи количества СПМ на експортния, вместо на вътрешния пазар.

(149)

Като налага тези ограничения, ПИ възпрепятства доставчиците на СПМ да постигнат максималната печалба, която биха реализирали, ако не бяха налице такси върху износа.

(150)

В съответствие със заключението в доклада на Апелативния орган „САЩ — изравнителни мита за DRAMs“ Комисията счете, че ПИ извършва възлагане по отношение на доставчиците на СПМ по смисъла на член 1, параграф 1, буква ), подточка iv) от Споразумението за СИМ. В този случай всъщност Апелативният орган стигна до заключението, че „може да е трудно абстрактно да се установят точните видове правителствени действия, които представляват или съответно не представляват упълномощаване или възлагане. Конкретното определение, използвано за описване на правителственото действие, не е непременно определящо. Действително, както признава Корея, при някои обстоятелства „насоките“ от страна на правителството могат да представляват възлагане. В повечето случаи се очаква упълномощаването или възлагането на частен орган да включва някаква форма на заплаха или подтикване, което на свой ред може да послужи за доказателство за упълномощаване или възлагане. Определянето на понятията за упълномощаване или възлагане ще зависи от конкретните факти по случая“. В този случай Комисията, основавайки се и на наличните доказателства, стигна до заключението, че ПИ е създало система, която подтиква доставчиците да продават СПМ на конкретни цени, като по този начин извършва възлагане по отношение на доставчиците. Както е обяснено в съображения 168—169 по-долу, Комисията установи, че цената, публикувана от PTPN, представлява максималната приложима цена на вътрешния пазар на Индонезия, и на практика е следвана от всички производители на СПМ и на биодизел на пазара. И накрая, що се отнася до изискването за някакъв вид правителствено участие, трябва да се припомни фактът, че PTPN е изцяло държавен орган и поради това неговата дейност може да се счита за дейност на ПИ на пазара и дейността на PTPN ясно се определя като „доказуема връзка“ между политиката и поведението на участващите частни органи, които действат като пълномощник на ПИ за изпълнение на политиката му.

(151)

Следователно чрез тези мерки ПИ подтиква производителите на СПМ да задържат продукцията си в Индонезия, тъй като не могат да я продават на по-добри цени, които биха преобладавали в Индонезия, ако не бяха в сила тези мерки.

(152)

В този смисъл ПИ е извършило упълномощаване или възлагане по отношение на производителите на суровини да предоставят стоки на ползвателите на СПМ на вътрешния пазар, и по-специално, на производителите на биодизел, срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. На производителите на СПМ е възложена отговорността за създаването на вътрешен пазар в Индонезия, на който продуктът се продава на изкуствено занижени цени.

(153)

С други думи, когато е прилагало описания набор от мерки, ПИ е било наясно как ще реагират доставчиците на СПМ и какви ще са последици от тези мерки. Освен това Комисията намери доказателства, че ПИ активно се намесва на пазара на СПМ, за да насърчи частните доставчици на СПМ да изпълняват наложените им задължения. В една статия от пресата например беше обяснено, че „Правителството на Индонезия продължава да подкрепя устойчивото управление на плантациите за палмово масло, като изплаща на 135 азиатски партньори дребни земеделски стопани 6,35 милиарда IDR във фондовете за презасаждане“. В тази статия директорът на фонда посочи, че „секторът за производство на палмово масло е водещ сектор, който допринася за индонезийската икономика в значителна степен. След 25 години ще трябва да обновим промишлеността за производство на палмово масло според нуждите на промишлеността, устойчивото развитие и подобреното благосъстояние на дребните земеделски стопани и общностите“ (33). Това твърдение ясно показва начина, по който ПИ подкрепа производителите на СПМ основно в полза на производителите на биодизел.

(154)

Освен това в друга статия от пресата се посочва, че „[в] Индонезия понастоящем тече програма за субсидиране на презасаждането на палми за дребни земеделски стопани, за да се спомогне увеличаването на добива, без да се разширява площта на плантациите. Правителството има за цел до 2025 г. да се презасадят 2,4 милиона хектара площ за отглеждане на палми (34)“, като освен това е посочен начинът, по който ПИ субсидира производителите на СПМ, за да ги подтикне да се придържат към целите на политиката.

(155)

Макар че доставчиците на СПМ може би леко са намалили своето вътрешно производство в отговор на данъците върху износа и другите ограничителни мерки, данните сочат, че производството не е спряло, нито е намаляло значително. Противно на това, и с изключение на 2015 г., производството на СПМ в Индонезия непрекъснато се е увеличавало с над 5 % на година, а през 2018 г. е достигнало 41 500 МТ. Във връзка с това в една статия от пресата се посочва, че „[в] допълнение към постигането на нов баланс в публичните финанси програмата „B20“ също така има за цел насърчаване на вътрешното потребление на палмово масло, вследствие на намалението на цените тази година (35)“, което представя доказателство, че за да гарантира, че доставчиците на СПМ изпълняват наложените им задължения, ПИ ги подкрепя, като изкуствено увеличава продажбите им.

(156)

Комисията направи заключение, че това е в резултат от упълномощаването и възлагането от страна на ПИ на производителите на СПМ да предоставят СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(157)

Във връзка с това Комисията счете, че сам по себе си фактът, че данъците и/или таксите върху износа като такива не са изрично споменати в член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент не изключва възможността потенциално да представляват финансово участие и поради това попадат в определението за субсидия съгласно основния регламент и Споразумението за СИМ. Комисията предостави множество доказателства, че данъкът и таксата върху износа на СПМ са използвани заедно с други инструменти, за да бъдат подтикнати производителите на СПМ да се съобразяват с формулираните цели на политиката, което е равнозначно на подлежаща на изравняване субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(158)

Комисията след това прецени дали производителите на СПМ в Индонезия са частни органи, на които ПИ е извършило упълномощаване или възлагане по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент.

(159)

Разследването показа, че с изключение на PTPN, всички производители на СПМ в Индонезия са или независими земеделски стопани, или частни корпорации, които не са свързани с ПИ. Независимите производители на СПМ съставляват повече от 90 % от пазара и всички производители износители задоволяват част от нуждите си от СПМ с техни продукти.

(160)

Поради това Комисията счете, че въз основа на наличната информация всички производители на СПМ са частни органи, които ПИ е упълномощило по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент да предоставят СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(161)

На следващия етап Комисията провери дали производителите на СПМ действително са провеждали политиката на индонезийското правителство за предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Това наложи извършването на подробен анализ на развитието на пазара в Индонезия спрямо подходяща референтна стойност.

(162)

Чрез набора от мерки ПИ е подтикнало производителите на СПМ да продават на местния пазар на цени, по-ниски от нормалните, т.е., при липсата на тези мерки производителите биха изнасяли продукцията си на по-високата цена на световния пазар или просто биха съобразили предлагането и цените си с ограниченията на пазара.

(163)

Комисията също така счете, че макар и ПИ да твърди, че определената от дружеството PTPN цена за неговото СПМ е справедлива, понеже намерението за цената се основава на малайзийския индекс за СПМ, цените на вътрешния пазар в Индонезия са по-ниски от пазарните цени. За да стигне до това заключение, Комисията сравни цените на СПМ на вътрешния пазар в Индонезия с малайзийските цени. Резултатът от сравнението показа, че цените на СПМ на вътрешния пазар в Индонезия системно са по-ниски от малайзийските цени на СПМ, а средната цена на СПМ през разследвания период е била 540 щатски долара/тон в Индонезия спрямо 599 щатски долара/тон в Малайзия.

(164)

В тази връзка в своя отговор на въпросника ПИ е предоставило данни за минали периоди относно развитието на цените на СПМ на вътрешния пазар в сравнение с международните цени.

(165)

Комисията не провери методиката за коригиране на база CIF, използвана от ПИ за изготвянето на горепосочената таблица. Въпреки това представените данни ясно сочат, че цените на индонезийския вътрешен пазар системно са по-ниски от международните пазарни цени, дори ако би се оказало, че използваната методика е благоприятна за ПИ.

(166)

До подобна констатация може да се достигне и ако развитието на цените на СПМ на вътрешния пазар през разследвания период се сравни с развитието на цената на СПМ, изнасяно от Индонезия.

(167)

Въз основа на информацията, предоставена от ПИ, цените на СПМ на индонезийския вътрешен пазар през разследвания период системно са били по-ниски с приблизително 10 % от индонезийските експортни цени за СПМ според статистическите данни за индонезийския износ.

(168)

По отношение на цените на СПМ на доставчици, които не са държавна собственост, разследването също показа, че покупките на СПМ в Индонезия се извършват на определяните на дневна база цени на PTPN, коригирани с разходите за транспорт. Следователно, особено за спот покупки, цените на PTPN де факто са представлявали максималната цена на СПМ за съответния ден. Информацията, предоставена от производителите износители в техните отговори на въпросника, потвърдиха тази констатация. Комисията провери редица сделки и за всички тях констатира, че цената за единица, платена на съответния независим доставчик, е по-ниска или равна на цената, определяна от PTPN на дневна база. При нито една от проверените сделки Комисията не установи цена, по-висока от определената от PTPN цена за тази дата.

(169)

Поради това Комисията счете, че действията на ПИ насочват доставчиците на СПМ да предоставят продукта си срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, наред с други, на производителите на биодизел, като на практика определят максимална цена на вътрешния индонезийски пазар на СПМ.

(170)

По отношение на критерия „обикновено се упражнява“, който все още не е допълнително пояснен от експертната група, Комисията счете, че предоставянето на суровини, намиращи се на територията на дадена държава, на местни дружества е функция, която обикновено се упражнява от правителството. Съгласно общото международно право държавите имат суверенитет по отношение на природните си ресурси. Въпреки че разполагат с голяма свобода на преценка как да организират експлоатацията на своите природни ресурси, техният суверенитет обикновено се изразява в държавни регулаторни правомощия за това. В този смисъл е без значение дали дадено правителство обичайно упражнява тази функция. Поради това Комисията установи, че предоставянето на СПМ, намиращо се на територията на Индонезия, за промишлеността за производство на биодизел в Индонезия е функция, която обикновено се упражнява от правителството.

(171)

По отношение на критерия „в действителност не се отличава“ Комисията отбеляза, че изразът се появява в доклада от 1960 г. на експертната група за преразглеждане в съответствие с член XVI:5, като в него подобен израз е използван по отношение на финансирани от производителите налози, за които е счетено, че в действителност не се различават от правителствените практики на данъчно облагане и субсидиране. В този контекст посоченият критерий изисква констатация, потвърждаваща, че предоставянето на стоки от упълномощени частни органи в действителност не се различава от хипотезата, че самото правителство е предоставило такива стоки. Комисията отбеляза, че случаят е такъв. Вместо пряко да осигурява суровини за промишлеността за производство на биодизел, за да постигне целите на обществената политика за насърчаване на развитието на промишлеността за производство на биодизел, включително нейния потенциал за износ, ПИ подтиква посредством набор от мерки частните субекти да направят това от негово име. Освен това, доколкото такова предоставяне на стоки от страна на правителството е свързано с разходването на някои приходи (като например предоставянето на субсидии за суровини или лишаването от доходи чрез осигуряване на стоки срещу по-ниско от адекватното възнаграждение), подобни действия следва да се считат за типични функции, които обикновено се упражняват от правителството (36).

(172)

В светлината на гореизложеното Комисията заключи, че наборът от мерки, приети от ПИ, води до финансово участие на ПИ под формата на снабдяване на производителите износители на биодизел от Индонезия със СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент.

(173)

В допълнение към гореизложеното и по причините, представени по-долу, Комисията счете, че приетият от ПИ набор от мерки за намеса на пазара на СПМ може също така да се определи като подпомагане на доходите и ценова подкрепа, предоставени от ПИ в полза на индонезийските производители на биодизел по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент.

(174)

Всъщност категориите „финансово участие“/„подпомагане на доходите или ценова подкрепа“ не се изключват взаимно. В действителност Апелативният орган е потвърдил, че „обхватът на управленските мерки, чрез които могат да се предоставят субсидии [под формата на“ финансова помощ„], се разширява още повече, като се включва понятието“ подпомагане на приходите или ценова подкрепа„, посочено в член 1, параграф 1, буква а), точка 2“ (37). Това тълкуване е в съответствие също така с предмета и целта на Споразумението за СИМ, а именно „увеличаване и подобряване на дисциплините на ГАТТ, свързани с използването както на субсидии, така и на изравнителни мерки“ (38). Следователно констатация, че дадена мярка представлява финансово участие, не е пречка същата мярка да може да се определи и като подпомагане на приходите или ценова подкрепа. Аналогично, констатация, че дадена мярка не отговаря на необходимите изисквания, за да се определи като упълномощаване или възлагане по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, не е пречка тя да попада в по-широката категория „подпомагане на доходите или ценова подкрепа“ съгласно член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент.

(175)

Понятията „подпомагане на доходите или ценова подкрепа“ се въвеждат за първи път с член XVI от ГАТТ, на който се позовава разпоредбата на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент. Член XVI от ГАТТ обхваща „всяка субсидия, включително каквато и да е форма на подпомагане на доходите или ценова подкрепа, чиято цел е пряко или непряко да се увеличи износът/да се намали вносът на който и да е продукт от/на нейна територия“. В този смисъл подпомагането на доходите или ценовата подкрепа са друга форма на субсидиране (39).

(176)

Изразът „каквато и да е форма“ показва широкия обхват на тази категория, включваща всички избрани от правителството форми, които водят до подпомагане на доходите или ценова подкрепа. В този смисъл речниковото значение на „форма“ се отнася до „един от начините на съществуване или проява на нещо; вид, разновидност“, но също и „начин, метод“ (40). Поради това „каквато и да е форма“ включва всеки начин или похват, чрез който правителството предоставя на някого подпомагане на доходите или ценова подкрепа (41).

(177)

„Подкрепа“ обозначава „действия, които допринасят за успеха или запазват стойността на нещо“ (42). Понятието „подкрепа“ често се използва в контекста на селското стопанство и се отнася до програмите за държавна подкрепа (43). Следователно значението на понятието „подкрепа“, използвано в член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент, се отнася до действия на правителството, които допринасят за успеха или запазват стойността на цените или доходите, получени от някого.

(178)

Комисията признава, че всяко действие на правителството може да има непредвидени странични ефекти с произволна величина върху доходите на някого или може по някакъв начин да доведе до ценова подкрепа (44). За да може такава подкрепа да попада в обхвата на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент, трябва да е налице доказуема връзка между действията на правителството и полученото въздействие на подпомагане на доходите или ценова подкрепа за някого. Такава връзка следва да бъде установена въз основа на съвкупността от налични доказателства, включително естеството, замисъла и очакваното функциониране на мерките, взети от правителството.

(179)

И накрая, формулировката „по смисъла на член XVI от ГАТТ от 1994 г.“ означава всички форми на подпомагане на доходите или ценова подкрепа, които пряко или непряко увеличават износа на „който и да е продукт“ от територията на държава — членка на СТО, или намаляват вноса на този продукт в рамките на нейната територия. Този ефект, действителен или потенциален, е изрично предвиден в член XVI: 1 от ГАТТ от 1994 г.: „...всяка субсидия, включително каквато и да е форма на подпомагане на доходите или ценова подкрепа, чиято цел е пряко или непряко да се увеличи износът/да се намали вносът на който и да е продукт от/на нейна територия“.

(180)

В обобщение, член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент, подобно на член 1, параграф 1, буква б) от Споразумението за СИМ, обхваща мерки на правителството под каквато и да е форма, които осигуряват подпомагане на доходите или ценова подкрепа на някого, което има като ефект, действителен или потенциален (45), увеличаване на износа на който и да е продукт от територията на държава — членка на СТО, или намаляване на вноса на този продукт в рамките на тази територия.

(181)

В съответствие с това тълкуване и в допълнение към проверката дали наборът от мерки, приети от ПИ, може да се определи като „финансово участие“, Комисията анализира също така дали наборът от мерки на ПИ може да се характеризира и като подпомагане на доходите или ценова подкрепа, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент. По този начин Комисията провери, на първо място, дали ПИ възнамерява да подкрепи създаването и развитието на промишлеността за производство на биодизел; на второ място, какви мерки е приело ПИ в подкрепа на промишлеността за производство на биодизел; и на трето място, дали тези мерки могат да се определят като „каквато и да било форма на подпомагане на доходите/ценова подкрепа“ по смисъла на член XVI от ГАТТ от 1994 г. В обобщение, Комисията ще оцени това дали ПИ е определило като обявена цел на политиката си подпомагане на развитието на промишлеността за производство на биодизел, инструментите, използвани от правителството за тази цел, както и това дали въпросните инструменти или действия на ПИ могат да се характеризират като подпомагане на доходите или ценова подкрепа по смисъла на член XVI от ГАТТ от 1994 г.

(182)

С Указ на президента № 66/2018 ПИ е установило ясна политика за подкрепа на развитието на националната промишленост за производство на биодизел. Някои публични изявления на ПИ, вече посочени по-горе в съображение 119, показват намерението на ПИ да контролира цените на СПМ в полза на производителите на биодизел: „Целите на политиката по отношение на данъците върху износа на стоки включват стабилизиране на цените, което насърчава изграждането на съоръжения за преработка надолу по веригата (…)“ или „целите на износните мита (, които) са да се гарантира наличността на суровини и да се насърчи растежът на националния сектор за преработване на палмово масло“.

(183)

Комисията също така намери доказателства, че през годините ПИ е провеждало ясна политика за насърчаване и подкрепа на разрастването на промишлеността за производство на биодизел. В статия от пресата директорът на Генерална дирекция за възобновяема енергия заяви, че Индонезия има за цел да направи използването на смесени горива на основата на биодизел задължително за всички превозни средства и тежкотоварни машини от 1 септември 2018 г. В тази статия от пресата се посочва още, че „след влизането в сила на новите правила на индонезийските бензиностанции няма да бъде разрешено да продават дизелово гориво, което не е смесено, като освен това дружествата, за които се установи, че продават несмесено гориво, ще бъдат глобявани“. (46). В тази връзка в друга статия от пресата се обяснява, че „Индонезия планира да изисква всички дизелови горива, използвани в страната, да съдържат биодизел от следващия месец [септември 2018 г.], за да се насърчи потреблението на палмово масло, да се намали вносът на горива и да се намали дефицитът по текущата сметка“ (акцентирането е добавено) (47).

(184)

В друга статия от пресата е допълнително обяснено, че „Jakarta Post съобщава, че в Индонезия правителството не пести усилия в опитите си да стимулира търсенето на биодизел от палмово масло, като понастоящем проучва възможността за преустройство на дизеловите съоръжения на държавния доставчик на електроенергия PLN, за да работят на биодизел. То също така проучва възможността да се позволи на частни доставчици на електроенергия, които използват за производството ѝ биодизел, а не изкопаемо дизелово гориво, да продават тази енергия директно на PLN. Правителството вече е увеличило количеството на горивата, смесени с биодизел, и в сектора на железниците и на тежкотоварните машини, в допълнение към сектора на автомобилния транспорт.“ (48).

(185)

Посочената по-горе цел за подкрепа на промишлеността за производство на биодизел беше потвърдена допълнително от публични изявления, направени от заместник-министъра на храните и земеделието. В статия за пресата той е заявил, че „индонезийската промишленост за производство на биодизел би могла да реализира растеж с 40 % и да достигне 7 милиона тона през 2019 г. в сравнение с оценените за тази [2018] година 5 милиона тона в резултат на нова програма за стимулиране на местното потребление на биодизел“ (удебеленият шрифт е добавен) (49).

(186)

ПИ изрично е заявило своята подкрепа за промишлеността за производство на биодизел чрез създаването на OPPF, чийто обхват на политиката де факто се изразява единствено в подпомагане на промишлеността за производство на биодизел. Тази подкрепа е продължила и след разследвания период, тъй като през този период и до август 2018 г. OPPF изплаща парични средства на производителите на биодизел. Тази цел на OPPF беше също така ясно формулирана в публични изявления. В статия от пресата от OPPF са посочили, че изразяват „увереност, че фондът може да поеме изплащането на допълнителни субсидии на производителите в рамките на новата политика на правителството в областта на биодизела до края на годината“, а директорът на фонда е заявил още, че „през първата половина на 2018 г. фондът е набрал 6,4 трилиона рупии от таксата върху износа на палмово масло, което е близо 60 % от целта от 10,9 трилиона рупии за тази година, като по-голямата част от тях се използват като стимули за подпомагане на производството на възобновяема енергия“. В същата статия е обяснено и че „[п]олитиката [задължението за смесване] обаче също ще повиши субсидиите, изплащани на 19 производители на биогорива, включително Wilmar и Sinar Mas Group. Фондът, известен още като BPDPKS, изчислява, че политиката ще удвои търсенето на биогориво през втората половина на тази година до 2,1 милиона килолитра (50)“.

(187)

Поради това Комисията стигна до заключението, че е очевидно намерението на ПИ да подкрепя създаването и развитието на индонезийската промишленост за производство на биодизел.

(188)

ПИ се намесва на пазара на СПМ чрез няколко инструмента с цел да стимулира развитието на промишлеността за производство на биодизел. На първо място, ПИ е въвело система за ограничения на износа (чрез данъци и такси върху износа), която може да се използва като инструмент за понижаване на цените на СПМ в Индонезия в полза на отраслите надолу по веригата, включително производителите на биодизел. На второ място, чрез държавното дружество PTNP ПИ де факто определя изкуствено занижени равнища на цените на СПМ, които другите доставчици на СПМ спазват в съответствие с определената политика за подкрепа на развитието на промишлеността за производство на биодизел. ПИ също така използва други мерки, като преки субсидии за производителите на СПМ, за да гарантира, че те спазват целите на политиката.

(189)

Всички тези действия трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на насърчаване на развитието на промишлеността за производство на биодизел, например чрез изискванията за задължително смесване, както и чрез създаването на OPPF в полза на производителите на биодизел. На практика ПИ е установило система, която изкуствено създава високо търсене на биодизел чрез задължението за смесване. ПИ е въвело т.нар. „задължение за смесване“ — B20 (51). В рамките на тази програма за редица приложения, като например за обществения транспорт, операторите имат законово задължение да използват като гориво смес от минерално дизелово гориво и биодизел, която съдържа най-малко 20 % биодизел. Това задължение за смесване се предвижда да се увеличи на 30 % в близко бъдеще. Във връзка с това Комисията счете, че при липсата на комбинацията от задължение за смесване и съществуването на OPPF би имало по-малко търсене на биодизел в Индонезия и следователно приходите от продажбата на биодизел неминуемо биха били значително по-ниски.

(190)

Поради това въз основа на наличната информация Комисията заключи, че ПИ е въвело набор от мерки за намеса на пазара, за да гарантира конкретен резултат, т.е. че производителите на биодизел се ползват от изкуствено занижени цени на СПМ, което представлява приблизително 90 % от техните производствени разходи.

(191)

Посредством набора от мерки, описан по-горе, ПИ предоставя подпомагане на доходите на промишлеността за производство на биодизел. Регулаторните условия, приети от ПИ, не водят до страничния ефект доставчиците на СПМ да продават тези суровини на производителите на биодизел на по-ниски от международните цени. Този резултат се цели и успешно се постига чрез действията на ПИ. Въведеният от ПИ набор от мерки позволява на производителите на биодизел да имат достъп до своята основна суровина и основен елемент на разходите на цена, по-ниска от цената на световния пазар, а това на свой ред води до изкуствено завишени печалби, произтичащи главно от износа на трети пазари. В този смисъл действията на ПИ допринасят за доходите, получавани от производителите на биодизел. Без тези действия производителите на биодизел не биха се възползвали от изкривяващото въздействие върху СПМ, дължащо се на намесата на държавата.

(192)

Всички тези мерки показват, че промишлеността за производство на биодизел в Индонезия се подкрепя и стимулира изкуствено от ПИ. Тази констатация се потвърждава от нарастващия брой производители на биодизел в Индонезия, както и от рязкото увеличение на производствения капацитет и износа през последните 10 години, както е илюстрирано на таблицата по-долу:

Таблица 2

Развитие на индонезийската промишленост за производство на биодизел (в млн. литри)

(193)

Както е видно от тази таблица, промишлеността за производство на биодизел е отрасъл, ориентиран предимно към износ. Когато в миналото износът е намалял главно поради наличието на мерки за търговска защита в Съюза, запасите са се увеличили значително.

(194)

Поради това Комисията заключи, че ПИ предоставя подпомагане на доходите или ценова подкрепа на промишлеността за производство на биодизел в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент.

(195)

Тъй като повечето от мерките на ПИ са били насочени към изкуствено занижаване на цените на СПМ на вътрешния пазар, Комисията проучи дали подкрепата от ПИ за отрасъла е предоставила ползи с оглед на разликата между цените, заплащани от производителите на биодизел на вътрешния пазар при покупката от местни източници, и референтна стойност, основана на преобладаващите пазарни условия на пазара за СПМ.

(196)

Комисията счете, че тази разлика е довела до полза за индонезийските производители на биодизел, които са можели да се снабдяват с основните суровини за своя производствен процес на цена, по-ниска от цената на световния пазар. Този сравнителен метод също така гарантира, че няма двойно отчитане на други видове субсидии, които са изравнени в настоящото разследване и също предоставят подпомагане на доходите/ценова подкрепа на индонезийските производители на биодизел.

(197)

Покупните цени трябваше да бъдат сравнени с подходяща референтна стойност. Съгласно член 6, буква г) от основния регламент адекватността на възнаграждението се определя в зависимост от преобладаващите пазарни условия за въпросния продукт или услуга в държавата на предоставяне (т.е. Индонезия), включително цена, качество, наличност, възможности за маркетинг, транспортиране и други условия на покупката (52).

(198)

Комисията счете, че експортните цени FOB на СПМ от Индонезия за останалата част от света, както са посочени в статистическите данни за износа на Индонезия, са подходяща референтна стойност, тъй като са определени въз основа на принципите на свободния пазар, отразяват преобладаващите пазарни условия в Индонезия, и не са изкривени от правителствена намеса. Комисията стигна до това становище, тъй като вносът на СПМ в Индонезия е бил незначителен и следователно не е представителен, поради което тя не беше в състояние да определи неизкривена цена за СПМ на вътрешния пазар. Освен това Комисията счете, че използваната референтна стойност е най-близкият аналог на евентуалната неизкривена цена на индонезийския пазар, ако нямаше намеса от страна на ПИ. И накрая, Комисията анализира и други възможни референтни стойности, като например цената CIF на СПМ в пристанище Ротердам. Тъй като тази цена се отнася за смес от СПМ с произход от много държави, различни от Индонезия, Комисията я счете за по-малко подходяща референтна стойност, що се отнася до преобладаващите пазарни условия в Индонезия. Във всеки случай Комисията отбеляза, че разликата в цените между различните референтни стойности е минимална.

(199)

Комисията изчисли средната месечна стойност за РП на експортните цени FOB от Индонезия за световния пазар и счете, че така изчислените цени са най-близкия и надежден аналог на неизкривени цени на СПМ на вътрешния индонезийски пазар.

(200)

След това Комисията сравни цената на СПМ на вътрешния пазар, плащана от индонезийските производители, с референтната стойност, изчислена както е обяснено в съображение 199.

(201)

Общият размер на разликата представлява „икономията“, от която са се възползвали индонезийските производители на биодизел, които са закупували СПМ на индонезийския вътрешен пазар на изкривени цени в сравнение с цената, която биха платили при липсата на изкривявания. И накрая, този общ размер представлява ползата за индонезийските производители от мерките на ПИ през разследвания период.

(202)

Наборът от мерки на ПИ са били насочени към определени отрасли, включително националната промишленост за производство на биодизел. Действително, макар че изкривяванията при СПМ са донесли ползи и по отношение на продукти надолу по веригата, различни от биодизел, ползата е налична само за някои промишлени отрасли в Индонезия, а именно онези по веригата за създаване на стойност в сектора на палмовото масло. Тази констатация се потвърждава от политическите изявления на самото ПИ, както и от последващите законодателни актове за изпълнение и изменение на реда и условията във връзка с данъците и таксите върху износа. Например, в Постановление № 128/PMK.011/2011 изрично е посочено следното: „в контекста на подкрепата за усилията надолу по веригата на промишлеността за производство на палмово масло да се увеличи добавената стойност на преработвателната промишленост е необходимо да се преструктурира тарифата на износните мита“. Поради това те са специфични по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент.

(203)

Посредством набор от мерки, включително данъци и такси върху износа, и като на практика е диктувало цените на пазара, ПИ е подтикнало индонезийските производители на СПМ да продават продукцията си на вътрешния пазар и е извършило спрямо тях „упълномощаване“ или „възлагане“, за да предоставят тази суровина в Индонезия срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Разглежданите мерки са постигнали желания ефект да нарушат условията за конкуренция на вътрешния пазар на СПМ в Индонезия и да понижат цените до изкуствено ниско равнище в полза на промишлеността за производство на биодизел надолу по веригата. Функцията за предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение обикновено се упражнява от правителството в името на постигането на обществената цел за подкрепа на промишлеността за производство на биодизел и практиката на доставчиците на СПМ да изпълняват тази функция в действителност не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата при постигането на подобни политически цели чрез други форми на подкрепа (като безвъзмездни средства или приходи, от които правителството се е отказало).

(204)

Поради това Комисията стигна до заключението, че ПИ е предоставило финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, както той се тълкува и прилага съгласно съответните стандарти на СТО съгласно член 1, параграф 1, буква а), точка 1, подточка iv) от Споразумението за СИМ. Като алтернатива Комисията освен това заключи, че ПИ предоставя подпомагане на доходите или ценова подкрепа на производителите на биодизел чрез своята намеса на пазара на СПМ в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент, тълкуван във връзка с член 1, параграф 1, буква а), точка 2 от Споразумението за СИМ.

(205)

Комисията освен това заключи, че такова финансово участие предоставя конкретна полза на получателите.

(206)

В светлината на гореизложеното Комисията установи, че чрез набор от мерки ПИ е оказало подкрепа на промишлеността за производство на биодизел, включително чрез предоставянето на палмово масло (СПМ) срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. ПИ е предоставило полза на получателите, която е специфична, което представлява подлежаща на изравняване субсидия.

(207)

В съответствие с член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на подлежащата на изравняване субсидия за всеки производител износител чрез ползата за получателя, която беше установено, че съществува през разследвания период. Комисията оцени размера на ползата като сумата от разликите между цените, заплащани за закупено на вътрешния пазар СПМ, и референтната цена на СПМ, изчислена за всеки месец от РП. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент Комисията отнесе размера на субсидията към общия оборот от производството на продукти на основата на СПМ на производителите износители през разследвания период като подходящ знаменател, тъй като чрез субсидията е предоставена полза за цялото производство на продукти на основата на СПМ, а не само за разглеждания продукт или за продукцията, предназначена за износ.

(208)

Процентът на субсидиране, установен по отношение на този набор от мерки през разследвания период за производителите износители, е както следва:

(209)

Схемата „Безмитни зони“ беше въведена от ПИ с Постановление на Министерския съвет № 147/PMK.04/2011 и впоследствие изменена с наредби на министъра на финансите № 255/PMK.04/2011 и № 120/PMK.04/2013.

(210)

Безмитните зони се определят като райони на митническата територия на Република Индонезия, в които прилагането на вносни мита и данък върху добавената стойност (ДДС) върху внесени стоки се преустановява (за мита върху вноса), или за тези стоки се прилага освобождаване (за ДДС). Както преустановяването на прилагането, така и освобождаването се прилагат за дълготрайни активи, суровини и спомагателни материали.

(211)

По време на контролното посещение ПИ обясни, че не съществуват райони от територията на Република Индонезия, които са предварително определени за безмитни зони, а вместо това дружествата могат да подават заявления и ако те бъдат одобрени, техните помещения могат да станат безмитна зона.

(212)

По време на контролното посещение ПИ също така обясни, че до схемата за безмитни зони имат достъп само „експортно ориентирани дружества“, т.е. дружества, които генерират повече от 50 % от оборота си от износ. Освен това по време на контролното посещение ПИ обясни и че съгласно Наредба на министъра на финансите № 4/2014 се допуска освобождаване от горепосоченото изискване, така че от схемата могат да се възползват и дружества, които не са експортно ориентирани. Събраните по време на разследването доказателства обаче не позволиха да се установят заложени в законодателството обективни критерии за предоставяне на такова освобождаване. Вместо това неофициален превод на нормативния акт гласи, че „Препоръката, посочена в член 1, може да бъде предоставена след разглеждане на:

(213)

Във връзка с горното по време на контролното посещение ПИ обясни, че на дружествата от сектора за производство на биодизел обикновено се предоставя освобождаване от изискването да генерират повече от 50 % от оборота си от износ. Според обяснението, представено по време на контролното посещение, това се прави с цел подпомагане на дружествата, произвеждащи биодизел, за да се изпълняват задълженията за смесване, наложени от ПИ.

(214)

Поради това Комисията заключи, че горепосоченото освобождаване се предоставя изцяло по преценка на ПИ.

(215)

На последно място, ПИ обясни, че достъп до тази схема е предоставен само на дружества, които внасят стоки в Република Индонезия за по-нататъшна преработка. Следователно обикновените вносители не могат да кандидатстват за получаване на статут на безмитна зона.

(216)

В рамките на безмитната зона процедурата за внос се преустановява, докато дружествата не продадат крайните продукти на територията на Република Индонезия. С други думи, митото върху вноса не се налага върху продуктите, внесени в безмитните зони, докато те не бъдат продадени на индонезийския вътрешен пазар. Ако даден продукт остане в безмитната зона (например машини) или бъде директно изнесен, не се дължи мито върху вноса.

(217)

Подобно на митото върху вноса, също и плащането на дължимия ДДС върху внесени стоки се преустановява, докато крайните продукти не бъдат продадени на вътрешния пазар. Ако даден продукт остане в безмитната зона (например машини) или бъде директно изнесен, не се дължи ДДС.

(218)

Съгласно тази схема освобождаването от мито върху вноса и ДДС се предоставя за вноса на дълготрайни активи, като машини, използвани в процеса на производство на биодизел, суровини и резервни части.

(219)

По отношение на информацията, поискана от Комисията в хода на производството във връзка със схемата „Безмитни зони“, Wilmar не оказа пълно съдействие на Комисията. Поради това Комисията уведоми Wilmar, че при проучването относно наличието и степента на предполагаема подкрепа за промишлеността за производство на биодизел чрез освобождаването от мито върху вноса на машини и стоки, внасяни в безмитна зона, може да се наложи да използва наличните факти съгласно член 28, параграф 1 от основния регламент.

(220)

В писмото във връзка с неизяснени въпроси, изпратено на 15 февруари 2019 г., Комисията поиска от Wilmar да предостави определена информация относно вноса на суровини и машини от датата на създаването на всяко от свързаните предприятия (производители на биодизел и доставчици на СПМ). В своя отговор на писмото във връзка с неизяснени въпроси Wilmar предостави частичен отговор на искането на информация, като посочи, че е срещнало технически трудности при събирането на пълния набор от поискани данни. По време на контролното посещение беше представено подобно обяснение. Поради това Комисията беше в състояние да провери само ограничен набор от данни.

(221)

Следователно по отношение на твърдението, че е предоставена подкрепа на промишлеността за производство на биодизел чрез освобождаването от мито върху вноса на машини и стоки, внасяни в безмитни зони, Wilmar не предостави необходимите информация и доказателства, поискани от Комисията в нейното писмо във връзка с неизяснени въпроси и по време на посещението на място.

(222)

Липсата на необходимата и съответна информация и/или документи, описани по-горе, значително възпрепятства разследването. Всъщност тя сериозно затруднява Комисията да достигне до точни и обосновани констатации по отношение на тази схема за субсидиране.

(223)

Wilmar представи коментари, че поисканата информация на първо място не е необходима по смисъла на член 28 от основния регламент и че във всеки случай частичната информация, предоставена от дружеството, съответства на член 28, параграф 3 от основния регламент. Wilmar също така посочи, че не разполага с информацията, която не е предоставило.

(224)

Във връзка с това Комисията отбеляза, че твърдението, че Wilmar не е могло да проследи тази информация, не може да бъде прието, тъй като зависи от технически проблем, който се твърди, че прекомерно затруднява извличането на информацията. Поради това Комисията е на мнение, че Wilmar Group разполага с тази информация и е било в състояние да я извлече, за да предостави пълен отговор на писмото във връзка с неизяснени въпроси.

(225)

Второ, поисканата информация е необходима, особено с оглед на факта, че напълно липсва съответното количество данни относно размера на освободеното мито върху вноса. Следователно това пречи на Комисията да определи точния размер на субсидията, получена от Wilmar Group по тази схема.

(226)

Комисията освен това отбеляза, че твърдението на Wilmar, че тя повече не е поискала тази информация, е неприемливо. По време на посещението на място Комисията е попитала дали липсващата информация е на разположение и си е отбелязала, че това не е така.

(227)

Следователно Комисията се базира частично на наличните факти за своите констатации във връзка с тези аспекти на разследването в съответствие с член 28 от основния регламент.

(228)

По причините, представени по-долу, Комисията счете, че освобождаването от мито върху вноса на машини, предоставено чрез схемата за безмитни зони, представлява финансово участие на ПИ в полза на производителите износители под формата на приходи, от които правителството се е отказало.

(229)

Както е посочено по-горе в съображения 216—218, предприятията в безмитните зони се ползват от i) освобождаването от мито върху вноса за внесени машини и суровини и ii) освобождаването от ДДС върху внесени машини и суровини. Както митото върху вноса, така и ДДС не се начисляват, докато внесените стоки не бъдат продадени на вътрешния пазар. Това означава, че дружествата в безмитните зони може никога да не платят мито върху вноса, както и ДДС, за стоки, които не напускат безмитната зона, като машини, или за такива, които директно се изнасят.

(230)

Комисията също отбеляза, че всички производители износители са се ползвали от тази схема, изключително при вноса на машини и резервни части за своите заводи за производство на биодизел. Тъй като основната суровина за производството на биодизел всъщност е СПМ и тъй като то изцяло се снабдява от местни източници, изглежда потенциалните несъбрани суми върху внесени суровини са пренебрежимо малки.

(231)

В контекста на горното Комисията следователно отбеляза, че производителите износители по същество никога не са плащали митото върху вноса и ДДС за машините, които са внасяли. Всъщност машините се внасят в съответната безмитна зона за целите на изграждането на производственото съоръжение и след като бъдат инсталирани, никога не напускат зоната.

(232)

Поради това Комисията стигна до заключението, че освобождаването от мита върху вноса на машини и оборудване представлява приходи, от които правителството се е отказало или които не е събрало, по смисъла на член 3, параграф 1, подточка ii) от основния регламент. По отношение на освобождаването от ДДС Комисията отбеляза, че ПИ също се отказва от приходи на държавата, тъй като при нормални условия производителите износители първо биха плащали ДДС на държавата и след това биха го възстановявали от продажбите на вътрешния пазар (53).

(233)

Разследването показа, че машините, използвани в безмитните зони, обикновено се внасят и че веднъж инсталирани, никога не напускат безмитната зона. Следователно митата върху вноса за такива машини в действителност никога не се плащат. По отношение на освобождаването от ДДС върху внесени машини и резервни части Комисията установи, че производителите износители са се ползвали също от предимството за запазване на наличностите на парични средства (54).

(234)

С оглед на гореизложеното Комисията следователно счете, че тази схема предоставя полза на производителите износители, тъй като те са поставени в по-благоприятно финансово положение, отколкото биха били в отсъствието на схемата. Всъщност в отсъствието на схемата те биха платили митото и ДДС при вноса на машините и резервните части.

(235)

Схемата е специфична, тъй като е достъпна само за определени дружества в зависимост от тяхното равнище на износа и местоположението им в определени географски райони в рамките на компетентността на предоставящия орган, в съответствие с член 4, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 3 от основния регламент.

(236)

Комисията установи, че чрез набор от мерки ПИ е предоставило подкрепа на промишлеността за производство на биодизел, включително чрез приходи, от които правителството се е отказало по схемата за безмитни зони и чрез освобождаването от мита върху вноса и ДДС на машини и резервни части. ПИ е предоставило полза на получателите, която е специфична, което представлява подлежаща на изравняване субсидия.

(237)

Комисията изчисли ползата за производителите износители, произтичаща от тази схема чрез освобождаването от мита върху вноса за внесените машини, като общия размер на неплатеното мито, отнесен към РП въз основа на полезния живот на активите, за които се отнася митото. По отношение на освобождаването от ДДС върху внесените машини и суровини ползата е била пренебрежимо малка и поради това не е повлияла съществено крайните резултати.

(238)

Процентът на субсидиране, установен по отношение на този набор от мерки през разследвания период за производителите износители, е както следва:

(239)

В жалбата бяха посочени редица допълнителни субсидии и програми за субсидиране, по-специално чрез приходи, от които правителството се е отказало или които не е събрало, като например облекчения на данъка върху дохода за определени инвестиции, субсидии за изграждане на промишлени зони, данъчни облекчения за високотехнологична промишленост и предоставяне на финансиране и гаранции за износ при преференциални условия от Indonesia Eximbank.

(240)

Тъй като Комисията не откри доказателства за производители износители, които са се възползвали от тях, всички те ще бъдат разгледани заедно в настоящия раздел.

(241)

В жалбата се твърди, че тази схема предоставя механизъм за облекчения на данъка върху дохода за инвестиции в определени сфери на стопанска дейност или в определен регион, за да се стимулират преките чуждестранни и местни инвестиции в Индонезия. По-конкретно, в жалбата се твърди, че по тази схема се отпускат:

(242)

Разследването като цяло потвърди твърденията, изложени в жалбата. Всъщност разследването разкри, че програмата е създадена на 1 януари 2007 г. по силата на Постановление на Министерския съвет № 1/2007 и е подновена и изменена на 6 април 2015 г. с Постановление на Министерския съвет № 18/2015, което по-късно е изменено с Постановление на Министерския съвет № 9/2016. Въпреки че Постановление на Министерския съвет № 18/2015 отменя Постановление на Министерския съвет № 1/2007, дружествата, които получават ползи съгласно Постановление на Министерския съвет № 1/2017, биха могли да продължат да ги получават до изтичането на първоначалния срок на валидност.

(243)

В съответствие с тази схема дружествата, които правят инвестиции в определени региони на територията на Република Индонезия и в определен промишлен сектор, могат да се ползват от следните стимули:

(244)

По време на контролното посещение ПИ обясни, че схемата може да се ползва за инвестиции в региони, различни от Ява и Сулавеси, и че съответното допустимо местоположение е мястото, където се осъществява инвестицията, а не мястото, където се намира седалището на дружеството, осъществяващо инвестицията. ПИ потвърди също така, че веригата за създаване на стойност в сектора на СПМ, включително производителите на биодизел, отговаря на условията за тази схема.

(245)

Разследването показа, че по различни причини никой от производителите износители не се е възползвал от тази схема. Дружествата или са били губещи и поради това не са можели да приспадат данък върху дохода, или не са отговаряли на условието, свързано с определения регион за инвестиции.

(246)

Тъй като нито един производител износител не се е възползвал от схемата, Комисията не продължи с по-нататъшен анализ на тази схема.

(247)

Жалбоподателят твърди, че ПИ субсидира индонезийските производители на биодизел чрез различни стимули по схемата за изграждане на промишлени зони. По-конкретно в жалбата се твърди, че ПИ е създало т.нар. „субсидии за изграждане на промишлени зони“ съгласно Постановление на Министерския съвет № 142/2015. Съгласно тази схема на всяко „промишлено дружество“, което се намира в „промишлена зона“, се предоставят данъчни стимули и може да му се предоставят допълнителни регионални стимули.

(248)

Според жалбата тази програма осигурява финансово участие за индонезийските производители на биодизел под формата на приходи, от които ПИ се е отказало, и осигурява полза за индонезийските износители на биодизел, която се равнява на спестения данък. Освен това в жалбата се твърди, че тази схема е специфична, тъй като само определени предприятия в рамките на дадена промишлена зона могат да се ползват от програмата при условията, определени в постановлението.

(249)

Разследването показа, че тази схема е създадена от ПИ в подкрепа на промишлената дейност, установена в конкретни географски райони и определена в член 1, алинея 4 от Постановление на Министерския съвет № 142/2015 като централна зона за промишлена дейност, оборудвана с поддържаща инфраструктура, която е изградена и управлявана от дружеството за изграждане на промишлени зони (Industrial Estate Company).

(250)

Разследването също така показа, че тази схема може да предостави полза за получателите, тъй като Постановление на Министерския съвет № 105/2016 предвижда определени режими на корпоративно данъчно облагане, както и освобождавания от ДДС и от мита върху вноса.

(251)

Разследването обаче показа, че нито един производител износител не е използвал тази схема и следователно Комисията не я анализира допълнително.

(252)

В жалбата се твърди, че в рамките на програмата за данъчни облекчения за високотехнологична промишленост ПИ предоставя редица данъчни стимули за увеличаване на преките инвестиции в т.нар. „високотехнологична промишленост“. По-конкретно в жалбата се твърди, че тази схема е създадена през 2011 г. с Наредба на министъра на финансите № 130/2011. След това тя е преработвана няколко пъти. Тази програма наскоро е била преработена на 29 март 2018 г. с Наредба на министъра на финансите № 35/2018.

(253)

Според жалбата тази схема осигурява финансово участие за бенефициерите под формата на приходи, от които ПИ се е отказало, както и полза за последните по отношение на спестения данък.

(254)

Разследването показа, че по същество схемата основно се състои от корпоративно данъчно облекчение за предприятията, които осъществяват определени стопански дейности (т.нар. „високотехнологична промишленост“), изброени в Наредба на министъра на финансите № 159/2015, изменена с Наредба на министъра на финансите № 103/206. Разследването показа и че в допълнение към това да бъдат активни във „високотехнологичната промишленост“, определена от министъра на финансите, за да отговарят на условията за тази схема, предприятията трябва да инвестират 1 000 000 000 000,00 IDR (един трилион рупии) общо за всички сектори на високотехнологичната промишленост, с изключение на сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), който въвежда високи технологии. Предприятията в сектора на ИКТ могат да инвестират минимум 500 000 000 000,00 IDR (петстотин милиарда рупии), за да имат право да получат полза. В допълнение към гореизложеното се прилагат някои други критерии за допустимост, т.е. депозиране на минимум 10 % от инвестиционния план в индонезийски банки, поддържане на коефициент на задлъжнялост най-малко 4,1 и притежаване на статут на индонезийски правен субект от 15 август 2011 г. насам.

(255)

Разследването обаче показа, че нито един производител износител не е използвал тази схема и следователно Комисията не я анализира допълнително.

(256)

В жалбата се твърди, че Lempabaga Pembiyaan Ekspor Indonesia (Eximbank) — банка 100 % държавна собственост, действа като специална институция на министерството на финансите, която има за цел да подкрепя външната търговия на Индонезия. Според жалбоподателя в това си качество Eximbank предоставя финансиране за износ при преференциални условия на индонезийските сектори надолу по веригата във връзка с палмовото масло, което включва производителите на биодизел.

(257)

Според жалбата целта на Eximbank е да подкрепя правителствените политики в рамките на насърчаването на националната експортна програма чрез предоставяне на национално финансиране за износ и в жалбата се твърди, че в своя годишен доклад за 2017 г. Eximbank допълнително е посочила, че се ангажира да подкрепя активно индонезийските свързани сектори за производство на палмово масло, които представляват основната част от клиентската ѝ база.

(258)

Освен това в жалбата се твърди, че широк кръг от финансови услуги, като финансиране за износ, гаранции за износ, застраховане на износа и консултантски услуги, осигурявани от Eximbank, се определят като финансово участие от страна на ПИ. Освен това в жалбата е добавено, че в Закон № 2/2009 се посочва, че функцията на Eximbank е да предоставя финансиране за всички сделки или проекти, които не са изгодни за търговското банкиране, с цел стимулиране на износа. В този контекст в жалбата се твърди, че според годишния доклад за 2017 г. на Eximbank банката е държала активи под формата на финансиране и под формата на вземания с равни на 0 % номинални лихвени проценти, деноминирани в рупии, както и в други чуждестранни валути. Поради това в жалбата се твърди, че макар и да не може точно да се определи лихвеният процент, прилаган от Eximbank за производителите на биодизел, той все пак би бил под пазарната цена и следователно представлява полза за тях.

(259)

Разследването посочи, че Eximbank е създадена от ПИ съгласно Закон № 2/2009 и предоставя финансиране под формата на текущи активи и/или инвестиции. По-конкретно разследването показа, че Eximbank участва в следните дейности:

(260)

Разследването показа, че само един от производителите износители е имал договорни отношения с Eximbank. Независимо от гореизложеното, Комисията провери всички договори за заеми, сключени между производителите износители и всички банки собственост на държавата. Във връзка с това Комисията успя да провери дали лихвеният процент, прилаган по заемите от банките държавна собственост, е съпоставим с международните референтни показатели както за заеми, деноминирани в индонезийски рупии (IDR), така и за заеми, деноминирани в щатски долари. Що се отнася до заемите, деноминирани в IDR, Комисията направи сравнение между лихвения процент, плащан от производителите износители по време на срока на заема, и доходността на индонезийските облигации с подобен срок, които са на разположение в Bloomberg. Комисията счете, че те са съпоставими.

(261)

Следователно, предвид факта, че Комисията не установи предоставяне на полза по тази схема, тя не анализира допълнително схемата.

(262)

Комисията изчисли размера на подлежащите на изравняване субсидии за всеки производител износител в съответствие с разпоредбите на основния регламент, като проучи всяка субсидия или програма за субсидиране и събра тези стойности, за да изчисли общия размер на субсидирането за всеки производител износител за разследвания период. За да изчисли посочения по-долу общ размер на субсидирането, Комисията първо изчисли процента на субсидиране, който представлява размерът на субсидията като процент от общия оборот на дружеството. След това този процент бе използван, за да се изчисли субсидията, предоставена за износа на разглеждания продукт за Съюза през разследвания период. След това бе изчислен размерът на субсидията на тон от разглеждания продукт, изнасян за Съюза по време на разследвания период, и посочените по-долу маржове бяха изчислени като процент от стойността CIF (стойност, застраховка и навло) на същия износ на тон.

(263)

Предвид съдействието на всички индонезийски производители износители, като размер за „всички други дружества“ беше временно взет най-големият размер, определен за оказалите съдействие дружества.

(264)

През разследвания период 44 производители в Съюза, които са били членове на EBB, и още 196 известни производители, които не са членували в EBB, са произвеждали сходния продукт. Всички тези производители съставляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент.

(265)

Както е посочено в съображения 17—20, Комисията подбра в извадката трима производители от Съюза, които представляваха 18 % от общото производство на Съюза на сходния продукт.

(266)

Комисията изчисли общото производство на Съюза на биодизел през разследвания период на около 13 милиона тона въз основа на предоставената от EBB информация относно промишлеността на Съюза.

(267)

EBB обобщава данни относно производството от членовете си, които представляват около 70 % от производството на биодизел в Съюза. Що се отнася до производството на дружества, които не са негови членове и представляват около 30 % от производството на биодизел в Съюза, EBB събира информация за производството от съответните национални браншови сдружения и от други публично достъпни източници.

(268)

Методологията и точността на данните, събрани от EBB, бяха проверени при контролно посещение в помещенията на EBB съгласно член 26 от основния регламент.

Таблица 3

Производство в Съюза (в тонове)

(269)

Общото производство в Съюза постепенно се е увеличило — с 11 % между 2015 и 2017 година. То се е запазило стабилно между 2017 г. и края на разследвания период. В сравнение с потреблението на Съюза, представено в таблица 4 по-долу, производството на промишлеността на Съюза изостава от търсенето, като разликата се покрива от внесения биодизел.

(270)

Комисията изчисли потреблението на Съюза на биодизел, като добави вноса на биодизел в Съюза към продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза.

(271)

Потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 4

Потребление на Съюза (в тонове)

(272)

Потреблението на биодизел в Съюза до 2016 г. е стабилно. През 2017 г. и разследвания период то се е увеличило с 33 % в сравнение с 2015 г. Потреблението на биодизел зависи от два основни фактора — потреблението на дизелово гориво и съдържанието на биодизел в това гориво.

(273)

Все по-голямото нарастване на търсенето и на производството в Съюза се дължи на енергийната политика на Съюза. Съгласно Директива 2009/285/ЕО относно енергията от възобновяеми източници (RED) (55)„[в]сяка държава членка гарантира, че през 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт се равнява поне на 10 % от крайното потребление на енергия в транспорта в тази държава членка“. („задължение за смесване“). Директивата позволява на всяка държава членка да определи свои собствени специфични задължения.

(274)

Втората директива относно енергията от възобновяеми източници, 2018/2001 (RED II), беше публикувана на 21 декември 2018 г. (56), след края на разследвания период. С директивата беше продължена политиката за използване на възобновяеми горива в транспортния сектор, беше запазена целта за дял от 10 % на възобновяемите източници в транспортния сектор, и бяха определени критерии за устойчиво производство на биогорива за всички биогорива, произвеждани или потребявани в ЕС.

(275)

Фактът, че повече биодизел се смесва с минерално дизелово гориво е важен елемент в анализа на тенденциите на пазара на биодизел в Съюза. Производствените разходи и цените на биодизела като цяло са по-високи от производствените разходи и цените на минералното дизелово гориво. Законодателството на ЕС предвижда задължение за производителите на горива (рафинериите) да закупуват биодизел, за да го смесват с изкопаеми горива.

(276)

Потреблението на биодизел е пряко свързано с мерки, въведени във всяка държава членка, насочени към спазване на задължението за смесване на изкопаемите горива с определени количества биодизел. Очаква се потреблението на биодизел да се увеличи, когато повече държави членки транспонират заложените в директивата на ЕС цели в националните си законодателства.

(277)

Друг важен фактор е свързан с потреблението на дизелово гориво за автомобилния транспорт в Съюза. Това потребление се управлява от общото икономическо състояние на Съюза, което води до необходимостта от превоз на стоки и хора.

(278)

Друг фактор, свързан с потреблението на дизелово гориво (и като следствие на биодизел) в Съюза, е горивната ефективност на камионите, автобусите и автомобилите на дизел. По-високата горивна ефективност директно води до по-ниско потребление на дизелово гориво. Друг фактор е преминаването от дизелови двигатели към двигатели, използващи други видове гориво, като бензинови двигатели, двигатели на втечнен нефтен газ (ВНГ)/сгъстен природен газ (СПГ), хибридни и изцяло електрически двигатели.

(279)

Комисията изчисли обема на вноса на биодизел и неговия пазарен дял въз основа на базата данни Surveillance 2 (57).

(280)

Вносът на биодизел в Съюза от засегнатата държава се е променял, както е показано по-долу. РП е разделен на тримесечия, за да се илюстрира въздействието на премахването на митата през март 2018 г.:

Таблица 5

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

Таблица 6

Обем на вноса (в тонове) от Индонезия през РП по тримесечия

(281)

Поради антидъмпинговите мита върху вноса от Индонезия, наложени на 26 ноември 2013 г. с Регламент (ЕС) № 1194/2013 (58), е реализиран незначителен износ от Индонезия в Съюза между 2015 г. и февруари 2018 г.

(282)

Тези мита обаче са отменени с решение на Съда през март 2018 г. (59) и в резултат на това оттогава вносът драматично се е увеличил, както е видно на таблица 6.

(283)

Както е изложено по-горе, през целия разглеждан период е налице внос от Индонезия. Изменението на цените през разглеждания период, от 2015 г. до разследвания период, е показано по-долу.

Таблица 7

Цена на вноса

(284)

През РП е съществувало разлика от около 15 % между тези цени на вноса и продажните цени на ЕС (таблица 10). От 2015 г. до 2017 г. разликата е била между 5 % и 10 %.

(285)

Комисията определи подбиването на цените по време на разследвания период, като сравни:

(286)

Комисията сравни на цените поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и също ниво на търговия, при необходимост със съответните корекции и след приспадането на направените намаления и отстъпки.

(287)

Сравнението по видове беше съсредоточено върху сравнение на CFPP, независимо от използваната суровина. Друга характеристика, която Комисията взе предвид, е дали даден продукт е предмет на „двойно отчитане“ в повечето държави членки. За Германия, където се използва различен начин на изчисляване на ефикасността на намаляване на емисиите на СО2, Комисията също така взе предвид тази специфична характеристика на германския пазар.

(288)

Комисията отбеляза, че някои индонезийски износители са докладвали за износ в ЕС без сертификат (известен като „RED сертификат“), който се изисква съгласно Директивата относно енергията от възобновяеми източници, за да може биодизелът да бъде отчетен в рамките на задължението за смесване в ЕС. Комисията счете, че тези продажби са в пряка конкуренция с продажбите на промишлеността на Съюза с такъв RED сертификат, тъй като този внос е бил в свободно обращение и техническите спецификации на продукта са същите.

(289)

Комисията установи, че в повечето случаи крайният потребител на биодизел не е наясно, нито се интересува от изходната суровина, използвана за производството му, но изисква продуктът да изпълнява изискване за определено максимално равнище на CFPP. Това равнище варира в зависимост от сезона и климатичните условия. През летните месеци и в по-топлите региони могат да бъдат продавани продукти с по-високо равнище на CFPP, докато през зимните месеци и в по-студените райони се изисква биодизел с по-ниски равнища на CFPP.

(290)

С оглед на по-високото равнище на CFPP на чистия ПМЕ (обикновено CFPP +13), той обикновено не се смесва само с минерално дизелово гориво, а се смесва с други видове биодизел с по-ниски равнища на CFPP, за да се получи първо смес със CFPP +5 или CFPP 0, която след това се смесва с минерално дизелово гориво.

(291)

Количеството ПМЕ, използвано в смес, зависи от сезона и местоположението в Европа. В южна Европа през зимата се използва CFPP -5, а през лятото — CFPP +5. В северна Европа през зимата се използва CFPP -10, а през лятото — CFPP 0. Колкото по-висока е граничната температура на филтруемост през студен филтър (СFРР), толкова по-голям е процентът на ПМЕ, който може да се използва в сместа от видове биодизел (60).

(292)

За да изчисли подбиването на цените на равнището на всеки производител износител, Комисията първо сравни вноса от Индонезия, който е чист биодизел от палмово масло, с продажбите на чист биодизел от палмово масло на промишлеността на Съюза.

(293)

Съответно този вид биодизел, продаван от промишлеността на Съюза, е в пряка конкуренция с биодизела, внасян от Индонезия, в съответствие с доклада на експертната група на СТО относно биодизела от Индонезия (61). Това сравнение обхвана около 20 % от всички продажби на включените в извадката производители от Съюза. Съгласно съдебната практика на СТО не съществува изискване, предвиждащо при анализа на ценовите ефекти (62) да се разглежда конкретен процент от продажбите на вътрешната промишленост.

(294)

Комисията изрази резултата от това директно сравнение на вноса на ПМЕ с продажбите на ПМЕ като процент от оборота от продажбите на ПМЕ на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период. Сравнението показа, че е налице среднопретеглен марж на подбиване на цените на вноса на износители от засегнатата държава на пазара на Съюза между 6,0 % и 11,6 %.

(295)

Останалата част от продажбите на включените в извадката производители от Съюза са на продукти с по-ниска CFPP, която позволява те да се използват при по-ниски температури. Тъй като горепосоченото сравнение между индонезийския внос и продажбите на промишлеността на Съюза обхваща само около 20 % от продажбите на включените в извадката производители от Съюза, Комисията направи два други вида сравнения на цените, за да оцени надеждността на констатацията за подбиване на цените.

(296)

Във втория вариант Комисията разшири сравнението, като включи в него биодизел със CFPP от около 0 градуса („FAME0“) — най-разпространеният вид биодизел, продаван от включените в извадката производители от Съюза. За тази цел цените на FAME0 бяха коригирани в посока намаляване, като беше отчетена пазарната стойност на разликата във физическите свойства. Тази пазарна стойност беше оценена въз основа на разликата в цените между FAME10 и FAME0 на пазара на Съюза. Сравнението обхвана 55 % от всички продажби на промишлеността на Съюза и показа подбиване на цените в размер на 7,4 %.

(297)

При сравнението беше отчетен фактът, че биодизелът при CFPP0, т.е. FAME0, обикновено представлява смес от различни видове биодизел, често включваща до 20 % ПМЕ. Поради това Комисията счете, че продажната цена на FAME0 на пазара на Съюза е засегната от цената на видовете биодизел, смесвани за целите на производството му, поради което е уместно да се направи сравнение, за да се провери сравнението между сходни продукти.

(298)

В третия вариант Комисията сравни целия внос на индонезийските производители износители с всички продажби на включените в извадката производители от Съюза, независимо от вида на продукта. Това сравнение показа подбиване на цените със 17,5 % (63).

(299)

Сравнението показа, че вносът на ПМЕ от Индонезия на субсидирани цени би могъл да доведе до понижаване на цената на повечето смеси, продавани на пазара на Съюза.

(300)

Следователно и трите вида сравнения на цените показаха значителни равнища на подбиване на цените. Поради това, независимо от използваната методология, Комисията временно установи, че цените на индонезийския внос значително подбиват цените на промишлеността на Съюза.

(301)

В допълнение, в съображение 328 Комисията анализира дали цените на промишлеността на Съюза са били понижени от субсидирания внос.

(302)

В съответствие с член 8, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(303)

Както е посочено в съображения 17—20, беше използвана извадка за определяне на опасността от причиняване на вреда и отрицателното въздействие върху равнището на продажните цени, продадените количества, пазарния дял и печалбите на промишлеността на Съюза.

(304)

За целите на определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на данните, посочени в отговорите на въпросника от включените в извадката производители от Съюза, и въз основа на информацията, предоставена от EBB.

(305)

Комисията провери методологията за събиране на данни от EBB и дали сведенията са били подкрепени с адекватна документация и изследователски процедури.

(306)

И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(307)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на субсидиите и възстановяване от предишно субсидиране или дъмпинг.

(308)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

(309)

През разглеждания период общият производствен капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Производствен капацитет и използване на капацитета

(310)

През целия разглеждан период производственият капацитет бавно е нараствал, за да отговори на нарастващото търсене. Въпреки това, тъй като промишлеността на Съюза е можела да се ползва от растежа на пазара само до много ограничена степен поради значителното увеличение на субсидирания внос, по-конкретно през разследвания период, нарастването на производствения капацитет е значително по-ниско от растежа на търсенето.

(311)

Подобно на данните за производството, посочени в съображение 309, по отношение на капацитета EBB събира данни от членовете си, в това число националните асоциации, а за капацитета на нечленуващите производители използва информация от публично достъпни източници.

(312)

Данните за производствения капацитет не включват значителна част от капацитета, която се счита за неизползвана. EBB поясни, че редица заводи за биодизел не са функционирали в продължение на няколко години, и следва да се разглеждат като трайно неработещи. Макар че тези съоръжения формално са изградени, за да започне отново производство са необходими инвестиции в техническа адаптация, както и дълъг период от време.

(313)

През разглеждания период използването на капацитета на промишлеността на Съюза се е увеличило с 3 процентни пункта — от 74 % на 77 %. През 2017 г. и разследвания период промишлеността е достигнала най-високите равнища на използване на капацитета.

(314)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Обем на продажбите и пазарен дял

(315)

Между 2015 г. и 2016 г. продажбите на промишлеността на Съюза са отчели спад, а през 2017 г. са се увеличили, но след това през разследвания период леко са намалели.

(316)

Факторите, които движат продажбите, са същите фактори, които движат потреблението на Съюза. Вносът не засегна значително равнището на продажбите през периода 2015—2016 г., което беше и причината за доста стабилните равнища на продажбите и на пазарния дял.

(317)

Премахването на митата върху вноса от Индонезия е променило ситуацията на пазара през 2018 г. След премахването на митата промишлеността на Съюза е загубила значителен пазарен дял в сравнение с 2016 г. (почти 15 %), по-конкретно между 2017 г. и разследвания период.

(318)

Докато пазарът на Съюза е нараснал с 33 % през разглеждания период, количеството на продажбите и производството на промишлеността на Съюза са се увеличили съответно само с 13 % и 11 %. Поради това промишлеността на Съюза е била в състояние да се възползва от растежа на пазара през разследвания период само до много ограничена степен, тъй като значителна част от този растеж е била поета от нарастващите количества внос, като субсидирания внос от Индонезия.

(319)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 10

Заетост и производителност

(320)

Заетостта на промишлеността на Съюза се е запазила стабилна през целия разглеждан период. Между 2016 г. и 2017 г. производителността се е увеличила и след това леко е намаляла с четири процентни пункта.

(321)

Субсидираният внос от Индонезия вероятно ще има съществено въздействие върху промишлеността на Съюза, като се имат предвид значителните обеми и ниските цени на този внос.

(322)

На 26 ноември 2013 г. Съюзът наложи окончателни антидъмпингови мита върху вноса на биодизел от Индонезия. Митата варираха между 8,8 % и 20,5 %.

(323)

Както е посочено в съображение 282, тези антидъмпингови мита бяха отменени през март 2018 г., в резултат на което вносът на биодизел от Индонезия е започнал осезаемо да нараства. Както е отбелязано в съображение 280, пазарният дял на вноса в Индонезия е достигнал 3,3 % почти изцяло през втората половина от разследвания период.

(324)

Вследствие нарастващия внос на ниски цени, значително подбиващи или понижаващи цените на промишлеността на Съюза, последната е загубила пазарен дял и не е била в състояние да се възползва от ръста на пазара.

(325)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 11

Продажни цени в Съюза

(326)

Между 2015 г. и 2017 г. среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти са се увеличили с 16 %. Впоследствие между 2017 г. и разследвания период цените са се увеличили с 5 процентни пункта.

(327)

Производствените разходи за единица продукция на включените в извадката производители от Съюза са следвали развитието на цените и между 2015 г. и 2017 г. са се увеличили с 14 %. Впоследствие между 2017 г. и разследвания период разходите са намалели с 5 процентни пункта.

(328)

Пазарът на биодизел е чувствителен по отношение на цените стоков пазар. При такъв стоков пазар подбиването на цените с около 10 % действително оказва значителен натиск за намаляване на цените. Заради този натиск върху цените промишлеността на Съюза не е успяла да се възползва от намаляващите разходи през разследвания период, тъй като е трябвало изцяло да прехвърли това намаление на разходите на клиентите си, за да избегне още по-голяма загуба на пазарен дял.

(329)

В резултат на това промишлеността на Съюза не е успяла да подобри незадоволителния си марж на печалба заради натиска върху цените, оказван от значителните количества субсидиран внос на ниски цени в иначе благоприятна ситуация на пазара.

(330)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 12

Средни разходи за труд на наето лице

(331)

Между 2015 г. и 2016 г. средните разходи за труд са намалели и впоследствие са се запазили стабилни до края на разследвания период.

(332)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 13

Запаси

(333)

През целия разглеждан период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се запазили относително стабилни. Предвид факта, че разглежданият продукт се продава на едро, една доставка може да се състои от значително количество от над 10 000 тона и да окаже значително въздействие върху равнището на запасите, в зависимост от точната дата на сделката. Поради това равнището на запасите е по-малко значим показател за промишлеността на Съюза.

(334)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променили, както следва:

Таблица 14

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

(335)

Комисията определи рентабилността на тримата включени в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Рентабилността се основава на себестойността на продадените стоки.

(336)

През целия разглеждан период рентабилността е била около равновесната точка, като се е запазила под 1 % от оборота.

(337)

Въпреки ниските равнища на печалба промишлеността на Съюза е генерирала положителни парични потоци от дейността си през целия разглеждан период. Тя е била в състояние да самофинансира дейностите си.

(338)

През целия разглеждан период промишлеността на Съюза е продължила да инвестира. През целия период инвестициите са варирали значително, като през 2017 г. са достигнали най-високото си равнище.

(339)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Между 2016 г. и края на разследвания период възвръщаемостта на инвестициите е била ниска, но положителна, докато промишлеността е била рентабилна.

(340)

Финансовите резултати на промишлеността на Съюза по отношение на печалбите през разследвания период са ограничили способността ѝ за привличане на капитал.

(341)

Вносът от Индонезия е бил незначителен през целия разглеждан период до март 2018 г., когато съществуващите антидъмпингови мита са били преустановени. В резултат на това по време на разследвания период вносът се е увеличил значително и е достигнал 3,3 %.

(342)

Потреблението на Съюза непрекъснато нарастваше през разглеждания период, като достигна ръст от 33 % за целия период. Това положително развитие се отрази само частично върху производството и обема на продажбите на промишлеността на Съюза, които са се увеличили съответно само с 11 % и 13 % през същия период. В резултат на това пазарните дялове на вноса, включително този от Индонезия, са нараснали.

(343)

През разглеждания период показателите за вредата следват разнородни тенденции. Производството и продажбите на промишлеността на Съюза до известна степен следват търсенето на пазара, но са били в състояние да се възползват от растежа на пазара едва към края на разглеждания период в много ограничена степен.

(344)

През целия разглеждан период са налице колебания в инвестициите. Броят на наетите лица в промишлеността на Съюза се е запазил стабилен през целия разглеждан период, което в комбинация с нарастващото производство е довело до увеличаване на производителността на наето лице.

(345)

Рентабилността на промишлеността на Съюза обаче е останала слаба през разглеждания период. Това показва, че промишлеността на Съюза не е успяла да достигне равнище на обичайно рентабилна дейност.

(346)

Въпреки увеличаването на продажбите и производството в резултат на увеличаващото се потребление, не се наблюдаваха признаци на подобряване на икономическото състояние на промишлеността на Съюза. Въпреки че това не е определящо за наличието на съществена вреда по време на разследвания период, Комисията ще проучи дали е налице най-малкото опасност от съществена вреда.

(347)

В съответствие с член 8, параграф 8 от основния регламент Комисията проучи дали субсидираният внос от Индонезия е представлявал опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза.

(348)

В съответствие с член 8, параграф 8, втора алинея от основния регламент при анализа на опасността от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза Комисията разгледа фактори като:

(349)

В съображение 263 Комисията стигна до временно заключение относно наличието на подлежащи на изравняване субсидии в съответствие с разпоредбите на основния регламент. Тези установени субсидии показват, че вносът на разглеждания продукт се е възползвал от правителствена подкрепа. Очаква се установеното по време на разследвания период значително подбиване и понижаване на цените в близко бъдеще да окаже още по-сериозно отрицателно въздействие върху деликатното икономическо състояние на промишлеността на Съюза, което вече беше наблюдавано през същия период.

(350)

Освен това, както е обяснено в съображение 203, мерките на ПИ в подкрепа на националната промишленост за производство на биодизел осигуряват много конкурентна позиция на износа на биодизел поради по-ниските разходи за снабдяване със СПМ (за разлика от производителите от Съюза, които не могат да се възползват от такива ниски цени). Поради това е предвидимо, че поради естеството на мерките на ПИ за подпомагане субсидираният внос на разглеждания продукт ще продължи да оказва отрицателно въздействие върху икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(351)

Съществува ясна връзка между внезапното и значително нарастване на вноса на пазара на Съюза от Индонезия от март 2018 г. и премахването на антидъмпинговите мита през същия месец. Това показва способността на индонезийските производители износители да реагират бързо на променящите се условия на пазара.

(352)

Поради това, предвид привлекателността на пазара на Съюза за износа от Индонезия, Комисията счете, че след премахването на антидъмпинговите мита през март 2018 г. фактът, че обемът на вноса на биодизел от Индонезия е нараснал значително, показва вероятността този внос да продължи да се увеличава.

(353)

Според информацията, предоставена от ПИ, производственият капацитет на индонезийските производители на биодизел значително надвишава вътрешното търсене с около 300 %. Повече от половината от този производствен капацитет е свободен капацитет, който индонезийските износители ще трябва да изнасят, ако искат да увеличат понастоящем ниското си използване на капацитета.

(354)

Изчислено е, че неизползваният капацитет на индонезийските производители на биодизел през разследвания период възлиза на около 40 % от потреблението на Съюза. Тази цифра се основава на проверената информация, предоставена от ПИ.

(355)

През ноември 2017 г. САЩ наложиха временни антидъмпингови мита и изравнителни мита срещу вноса на биодизел от Индонезия. В голямата си част те бяха потвърдени през април 2018 г. с окончателни мита, вариращи между 92 % и 277 % за антидъмпинговите мита и между 34 % и 65 % за изравнителните мита.

(356)

Размерът на наложените мита в САЩ означава, че този пазар няма да е в състояние да поеме значителна част от индонезийския свободен капацитет. Не са известни други експортни пазари, които биха могли да поемат твърде значителния неизползван капацитет на Индонезия, тъй като на САЩ и Съюза, взети заедно, се падат около две трети от световното потребление на биодизел.

(357)

При липсата на други значими пазари за индонезийските производители те вероятно ще насочат неизползвания си капацитет към пазара на Съюза, което ще доведе до по-нататъшна вреда за промишлеността на Съюза.

(358)

Биодизелът от Индонезия, доставен на пазара на Съюза през разследвания период, е бил внасян на цени, значително по-ниски от тези на промишлеността на Съюза. Както е обяснено в съображение 294, Комисията установи, че през разследвания период среднопретегленият марж на подбиване на цените е бил между 6,0 % и 11,6 %. Сравнението на всички категории продукти също така показва подбиване от 15 %—17,5 %.

(359)

Развитието на равнището на запасите на включените в извадката производители от Съюза е подробно описано в съображение 332. Както вече беше обяснено, поради факта, че разглежданият продукт се продава в насипно състояние, равнището на запасите е по-малко значим показател в анализа за опасност от причиняване на вреда.

(360)

В резултат от анализа на факторите, свързани с опасността от причиняване на вреда, описани в съображение 348, Комисията стигна до заключението, че нестабилното икономическо състояние на промишлеността на Съюза вероятно ще се задълбочи вследствие на неизбежен и продължаващ субсидиран внос на биодизел от Индонезия, което е в подкрепа на временното установяване на опасност от причиняване на вреда съгласно член 8, параграф 8 от основния регламент.

(361)

Както е посочено в съображение 280, през периода 2015 г. — 2017 г., както и през първите месеци от разследвания период количеството на вноса в Съюза от Индонезия е било пренебрежимо малко. Вносът обаче се е увеличил значително през втората половина от разследвания период. Както е посочено в съображение 280, пазарният дял на вноса от Индонезия за разследвания период е 3,3 %. Както е илюстрирано в съображение 294, индонезийският внос на биодизел е подбивал цените на промишлеността на Съюза най-малко с между 6,0 % и 11,6 % през разследвания период, а посоченото подбиване на цените би могло да бъде дори по-значително, в зависимост от следвания подход. Комисията също така установи, че индонезийският внос на биодизел е понижил цените на промишлеността на Съюза по време на разследвания период.

(362)

Поради значителното и внезапно нарастване на субсидирания внос на биодизел от Индонезия на цени под тези на промишлеността на Съюза последната е загубила пазарен дял по време на разследвания период и не е успяла да подобри незадоволителния си марж на печалбата в иначе благоприятната ситуация на пазара.

(363)

Поради това Комисията стигна до заключението, че този субсидиран внос е имал отрицателно въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза.

(364)

Освен това, освен че индонезийските производители на биодизел имат значителен неизползван капацитет, който може да бъде насочен към Съюза, затварянето на втория най-голям експортен пазар на Индонезия — САЩ, доведе до насочване на излишна продукция от Индонезия към Съюза, на който се падат 40 % от световното потребление. По този начин Съюзът се е превърнал в най-привлекателното местоназначение за субсидирания внос на биодизел от Индонезия в ущърб на промишлеността на Съюза.

(365)

Поради това Комисията счете, че субсидираният внос на биодизел от Индонезия създава опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза.

(366)

Комисията също така проучи дали е възможно други известни фактори, поотделно или заедно, да отслабят причинно-следствената връзка между субсидирания внос и временно установената опасност от причиняване на вреда, така че да опровергаят констатацията, че съществува истинска и съществена причинно-следствена връзка.

(367)

Освен вноса от Индонезия само вносът от три други държави — Аржентина, Малайзия и Китайската народна република (КНР), е имал значителен пазарен дял през разглеждания период. През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави се е променял, както следва:

Таблица 15

Внос от трети държави

(368)

През 2017 г. вносът от Аржентина е достигнал пазарен дял от 2,8 %, като през разследвания период той се е увеличил до почти 10 %. Този внос е бил предмет на предишно разследване, в резултат на което през февруари 2019 г. е било наложено окончателно изравнително мито (64) и са били приети предложенията за гаранции (65). Разследването е показало, че по това време субсидираният внос е заплашвал да причини съществена вреда на промишлеността на Съюза в края на разследвания период по този случай, т.е. края на 2017 г.

(369)

На вноса от Аржентина до известна степен се дължи отрицателното развитие на някои показатели за вредата, като например загубата на пазарен дял на промишлеността на Съюза и нейната неспособност да се възползва напълно от нарастващото потребление в Съюза по време на разследвания период. По-конкретно, средната цена на вноса от Индонезия от 671 EUR/тон през разследвания период е била по-висока от цената на вноса от Аржентина през разследвания период, която е 621 EUR/тон.

(370)

На опасността от причиняване на вреда от вноса от Аржентина в миналото обаче, включително много ниските ѝ цени, беше противодействано чрез налагането на изравнителни мита и приемането на предложенията за гаранции през февруари 2019 г. Следователно от този момент нататък вносът от Индонезия се превърна в основната причина за опасността от причиняване на вреда за промишлеността на Съюза, т.е. вносът от Аржентина не отслабва причинно-следствената връзка между субсидирания внос и опасността от съществена вреда, тъй като не прави тази връзка недействителна или несъществена.

(371)

Вносът от Малайзия е бил на стабилно равнище през целия разглеждан период и е имал пазарен дял между 2,4 % и 3,0 %, а цените са били значително по-високи (899 EUR/тон) от индонезийските цени (671 EUR/тон) и дори по-високи от продажните цени на Съюза. Следователно този внос не отслабва причинно-следствената връзка.

(372)

Вносът от КНР постоянно е нараствал през разглеждания период, достигайки пазарен дял от 1,7 % през разследвания период. Въпреки това вносът от КНР е значително по-малък като обем от този от Индонезия, а цените от КНР са значително по-високи (778 EUR/тон) в сравнение с индонезийските цени (671 EUR/тон). Следователно този внос не отслабва причинно-следствената връзка.

(373)

Вносът от трети държави, различни от Аржентина, Индонезия, КНР и Малайзия, не е надвишавал комбиниран пазарен дял от 1,5 %. Поради това нито една от тези други държави не може да е оказала значително влияние върху промишлеността на Съюза, по-специално като се имат предвид ограничените количества на този внос.

(374)

Въз основа на горепосочения анализ Комисията заключи, че вносът от други държави не е отслабил причинно-следствената връзка между субсидирания внос и опасността от причиняване на вреда за промишлеността на Съюза по време на разследвания период.

(375)

Нито един от включените в извадката производители от Съюза не е изнасял биодизел през разглеждания период. Следователно изложените по-долу статистически данни за износа са с източник Евростат и представят приблизителна оценка за цялата промишленост на Съюза. Данните представляват публикуваната информация за износа на биодизел от ЕС под кодове по КН 3826 00 10 и 3826 00 90:

Таблица 16

Равнище на износа на промишлеността на Съюза

(376)

Равнището на износа на промишлеността на Съюза е ниско. То не надвишава 4 % от продажбите на промишлеността на Съюза през всяка година от разглеждания период. Няма как износът на промишлеността на Съюза да е отслабил причинно-следствената връзка между субсидирания внос и опасността от причиняване на вреда.

(377)

Комисията установи връзка между нарастващия обем на субсидиран внос от Индонезия през разглеждания период и опасността от причиняване на съществена вреда.

(378)

Комисията направи съответно разграничение и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от причиняващ вреда ефект на субсидирания внос от Индонезия.

(379)

Комисията констатира, че останалите установени фактори, като внос от други трети държави и равнище на износа на промишлеността на Съюза, не са отслабили причинно-следствената връзка, нито поотделно, нито взети заедно. Комисията отбелязва, че макар и субсидираният внос от Аржентина също да е бил фактор, допринасящ за опасността от причиняване на вреда по време на разследвания период и скоро след това, на този проблем междувременно е противодействано чрез налагането на изравнителни мита и приемането на предложенията за гаранции през февруари 2019 г.

(380)

Всъщност вносът от Индонезия е продължил да нараства след февруари 2019 г., което показва, че той остава основната причина за опасността от причиняване на вреда:

Таблица 17

Обем на вноса (в тонове) от Индонезия след РП

(381)

В съответствие с член 31 от основния регламент Комисията проучи дали независимо от наличието на причиняващо вреда субсидиране може да се направи категорично заключение, че приемането на изравнителни мерки, съответстващи на общия размер на подлежащата на изравняване субсидия в конкретния случай, не е в интерес на Съюза. Интересът на Съюза беше определен от Комисията въз основа на анализ на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на потребителите.

(382)

Биодизелът е важен елемент от усилията за намаляване на емисиите на парникови газове и за подобряване на устойчивостта на енергийните доставки в Европейския съюз.

(383)

Промишлеността на Съюза използва предимно суровини, получени от селското стопанство на Съюза. Селскостопанският сектор за производството на масла нагоре по веригата зависи до голяма степен и от промишлеността за производство на биодизел. Поради това вносът на биодизел от Индонезия не само оказва влияние върху промишлеността за производство на биодизел, но и върху селскостопанския сектор в Съюза.

(384)

Комисията установи, че състоянието на промишлеността на Съюза е нестабилно, тъй като тя не се е възстановила от предишните дъмпингови практики. Поради това Комисията стигна до временното заключение, че налагането на мерки е в интерес на промишлеността на Съюза.

(385)

Както е посочено в съображение 22, само двама несвързани вносители отговориха на въпросника, изпратен от Комисията. И двамата посочиха, че са против налагането на мерки. Освен това вносителят Gunvor представи коментар, че състоянието на промишлеността на Съюза се дължи на неефективна производствена система и управление.

(386)

Комисията отбелязва, че много често вносителите на биодизел, включително двете оказали съдействие дружества, са търговци на пазара на Съюза, които не само внасят и изнасят биодизел в световен мащаб, но и търгуват с биодизел, закупен от производители от Съюза. И двамата оказали съдействие вносители закупуват биодизел от Индонезия, от други трети държави и от промишлеността на Съюза. Поради това те зависят само до известна степен от доставчиците от Индонезия по отношение на стопанските си дейности.

(387)

Производителите от Съюза обаче, особено по-големите, разчитат до голяма степен на собствените си канали за дистрибуция. Поради това Комисията не очаква вносителите да бъдат в състояние изцяло да заменят вноса, засегнат от мерките, с биодизел, закупени от производители от Съюза.

(388)

Комисията стигна до заключението, че налагането на мита не е в интерес на вносителите. Евентуалният отрицателен ефект върху вносителите обаче може да бъде частично компенсиран от увеличаването на обема на търговията с биодизел, закупуван от промишлеността на Съюза.

(389)

Нито един ползвател или потребител не оказа съдействие при разследването въпреки изричната покана за това в известието за започване.

(390)

Производителите на дизелово гориво (рафинериите) закупуват биодизел, внасян или произвеждан от промишлеността на Съюза. Поради правните изисквания, посочени в съображения 273—274, рафинериите трябва да добавят биодизел към минералното дизелово гориво, което се продава на пазара.

(391)

Поради това, ако цените на дизела на бензиностанциите се увеличат вследствие на налагането на мерките, засегнат би бил крайният потребител. Цената на минералното дизелово гориво, с редки изключения, е по-ниска от цената на биодизела. Предвид факта, че количеството биодизел в сместа с минерално дизелово гориво обикновено не надвишава 10 %, отрицателното въздействие от нарастването на цените на биодизела отслабва, преди да се прехвърли на потребителя.

(392)

Съгласно член 31, параграф 1 от основния регламент се обръща специално внимание на необходимостта от отстраняване на ефектите от субсидирането, което е довело до причиняване на вреда за търговията, както и на възстановяването на ефективната конкуренция.

(393)

При разследването се установи, че индонезийските производители продават значителни количества субсидиран биодизел на изкуствено занижени цени на пазара на Съюза. Ако тази ситуация продължи, индонезийските износители ще поддържат своето нелоялно конкурентно предимство, като допълнително отслабват вече уязвимото състояние на промишлеността на Съюза. В резултат на това ефектите от субсидирането на индонезийския внос, което е довело до причиняване на вреда за търговията, с времето ще се увеличат, и ще продължи отсъствието на еднакви условия на конкуренция за промишлеността на Съюза.

(394)

Комисията стигна до временното заключение, че налагането на мита би оказало въздействие върху увеличаването на потребителските цени. Въпреки това, поради ограниченото съдържание на биодизел в крайния продукт, закупуван от потребителите (обикновено не повече от 10 %), този отрицателен ефект върху цената на дизеловото гориво ще бъде само малка част от преките промени в цените на биодизела.

(395)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до временното заключение, че не съществуват убедителни доводи, че налагането на изравнителни мерки, съответстващи на общия размер на подлежащата на изравняване субсидия, върху вноса на биодизел с произход от Индонезия, не е в интерес на Съюза.

(396)

На 22 май 2019 г. жалбоподателят подаде искане за регистрация на вноса на биодизел с произход от Индонезия съгласно член 24, параграф 5 от основния регламент.

(397)

Жалбоподателят поиска регистрация въз основа на следното:

(398)

Комисията проучи искането в светлината на член 16, параграф 4 от основния регламент, в който се определят условията за събиране на мита от регистриран внос. При проучването на Комисията бяха взети предвид и коментарите, получени от ПИ и Gunvor и групата от производители износители Wilmar относно искането за регистрация.

(399)

Член 16, параграф 4, буква в) от основния регламент изисква Комисията да прецени дали има достатъчно доказателства, че ще са налице критични обстоятелства, при които по отношение на разглеждания продукт се причинява трудно поправима вреда от масов внос в относително кратък период от време на продукт, при който е реализирана полза от подлежащи на изравняване субсидии.

(400)

В допълнение член 16, параграф 4, буква г) от основния регламент изисква Комисията да оцени дали „се счита за необходимо, за да се изключи повтарянето на вредата, изравнителните мита за този внос да бъдат наложени с обратно действие“.

(401)

Както беше обяснено в раздел 4 по-горе, Комисията не заключи, че през разследвания период промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда. Вместо това, както беше обяснено в раздели 5 и 6 по-горе, Комисията установи, че съществува опасност от причиняване на вреда в резултат на субсидирания внос.

(402)

Следователно Комисията не успя да определи дали субсидираният внос причинява трудно поправима вреда по смисъла на член 16, параграф 4, буква в) от основния регламент.

(403)

Поради това Комисията заключи, че условията за регистрация не са изпълнени.

(404)

Тъй като Комисията разполагаше с достатъчно доказателства, че изискването, посочено в член 16, параграф 4, буква в) от основния регламент, не е изпълнено, тя не регистрира вноса на биодизел от Индонезия по време на триседмичния период на предварително разгласяване съгласно член 24, параграф 5а от основния регламент.

(405)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на субсидирането, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза и в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент следва да бъде наложено временно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Индонезия.

(406)

Следва да бъдат наложени временни изравнителни мерки върху вноса на биодизел с произход от Индонезия в съответствие с правилата на член 12, параграф 1 от основния регламент, в който се посочва, че размерът на изравнителното мито съответства на общия размер на подлежащите на изравняване субсидии, който е предварително установен.

(407)

Въз основа на гореизложеното ставките на временното изравнително мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, следва да бъдат, както следва:

(408)

Индивидуалните ставки на изравнителното мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, произведен от посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на изравнителното мито не следва да се прилагат за тях.

(409)

Дадено дружество може да отправи искане за прилагане на тези индивидуални ставки на изравнителното мито в случай на последваща промяна на наименованието на неговия правен субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (66). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще се публикува известие, с което се съобщава за промяната на наименованието.

(410)

В съответствие с член 29а от основния регламент Комисията информира заинтересованите страни относно планираното налагане на временни мита. Тази информация беше предоставена на обществеността и на уебсайта на ГД „ТЪРГОВИЯ“. Заинтересованите страни разполагаха с три работни дни, за да представят коментарите си по точността на изчисленията, за които бяха конкретно уведомени.

(411)

Коментари бяха получени от Wilmar Group, Permata Group и P.T. Ciliandra Perkasa. Комисията взе предвид коментарите, за които счете, че са от техническо естество, и коригира съответно ставките.

(412)

В интерес на доброто административно управление Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури в рамките на определен срок.

(413)

Заключенията относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,

(1)

устройствата с малък обсег на действие обикновено са устройства, достъпни на масовия пазар или преносими, или и двете, които лесно могат да бъдат пренасяни и използвани през граница. Разликите в условията за достъп до радиочестотния спектър пораждат риск от вредни радиосмущения с други радиоприложения и радиослужби, възпрепятстват свободното им движение и увеличават производствените разходи за тях.

(2)

С Решение 2006/771/ЕО на Комисията (2) се хармонизират техническите условия за използване на радиочестотния спектър за широка гама от устройства с малък обсег на действие в области на приложение като алармени системи, локално съобщително оборудване, управление от разстояние, медицински импланти и събиране на медицински данни, интелигентни транспортни системи и „интернет на предметите“, включително и радиочестотна идентификация („RFID“). В резултат на това за устройствата с малък обсег на действие, които отговарят на тези хармонизирани технически условия, не се изисква повече от общо разрешение съгласно националното законодателство.

(3)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1538 на Комисията (3) освен това се хармонизират техническите условия за използване на радиочестотния спектър от устройства с малък обсег на действие в радиочестотните ленти 874—874,4 и 915—919,4 MHz. В тези радиочестотни ленти средата за споделено ползване е различна; следователно е необходим специфичен регулаторен режим. Посоченото решение позволява технически усъвършенствани RFID-решения, както и приложения за „интернет на предметите“ на основата на свързани в мрежа устройства с малък обсег на действие в мрежи за данни.

(4)

Решение 2006/771/ЕО и Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1538 представляват регулаторната рамка за устройствата с малък обсег на действие, която подкрепя иновациите за широка гама от приложения на цифровия единен пазар.

(5)

Появяват се нови приложения за устройствата с малък обсег на действие поради нарастващото значение на тези устройства за икономиката и поради бързите промени в технологиите и обществените потребности. За тези приложения се налага редовно актуализиране на хармонизираните технически условия за използването на радиочестотния спектър.

(6)

Въз основа на постоянния мандат на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения („CEPT“) от юли 2006 г., съгласно член 4, параграф 2 от Решение 676/2002/ЕО, за да се актуализира приложението към Решение 2006/771/ЕО с цел да се отрази технологичното и пазарното развитие в областта на устройствата с малък обсег на действие, посоченото приложение е изменяно шест пъти. Работата, проведена въз основа на постоянния мандат, послужи също за основа на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1538, което осигурява допълнителен радиочестотен спектър за устройства с малък обсег на действие в радиочестотните ленти 874—874,4 и 915—919,4 MHz.

(7)

На 20 октомври 2017 г. Комисията публикува своето писмо с насоки за седмия цикъл на актуализация (RSCOM17-24rev1). В отговор на това на 8 март 2019 г. CEPT представи на Комисията своя доклад 70. Освен опростяване и подобряване на съществуващите вписвания, CEPT предлага да се добавят нови вписвания в приложението към Решение 2006/771/ЕО. Тези нови вписвания позволяват нови медицински приложения и приложения, свързани с безопасността, и хармонизират радиочестотния спектър за несвързани с безопасността приложения на интелигентните транспортни системи и приложенията за осигуряване на безопасност по пътищата. Следователно посоченият доклад следва да бъде техническата основа на настоящото решение.

(8)

Устройствата с малък обсег на действие, функциониращи в съответствие с условията, определени в настоящото решение, следва да бъдат съобразени и с Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4).

(9)

Следователно Решение 2006/771/ЕО следва да бъде изменено.

(10)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по радиочестотния спектър,