(1)

Домакинствата в Съюза са сред най-големите спестители в света, но по-голямата част от тези спестявания се държат в банкови сметки с кратък матуритет. Увеличаването на инвестициите в капиталовите пазари може да спомогне за преодоляване на предизвикателствата, свързани със застаряването на населението и ниските лихвени проценти.

(2)

Пенсиите за старост представляват основна част от доходите на пенсионерите и за много хора адекватното пенсионно осигуряване определя дали те ще преживеят старините си в удобство или в бедност. Те са необходимо условие за упражняването на основни права, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително в член 25 относно правата на възрастните хора, който гласи: „Съюзът признава и зачита правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот“.

(3)

Съюзът е изправен пред различни предизвикателства, включително демографски предизвикателства, поради факта, че Европа е застаряващ континент. Освен това моделите на професионално развитие, пазарът на труда и разпределението на богатството са в процес на дълбоки промени, не на последно място в резултат на цифровата революция.

(4)

Съществена част от пенсиите за старост се предоставя по публични схеми. Независимо от изключителната национална компетентност по отношение на организацията на пенсионните системи съгласно установеното в Договорите, адекватността на доходите и финансовата устойчивост на националните пенсионни системи са от решаващо значение за стабилността на Съюза като цяло. Чрез насочване на по-голяма част от спестяванията на европейските граждани от пари в брой и банкови депозити към дългосрочни инвестиционни продукти, като например продуктите за доброволно пенсионно осигуряване с дългосрочен пенсионен характер, резултатът би бил от полза както за отделните лица (които ще се възползват от по-висока възвръщаемост и по-голяма адекватност на пенсиите), така и за икономиката в по-широк смисъл.

(5)

През 2015 г. 11,3 милиона граждани на Съюза в трудоспособна възраст (20 – 64 години) са били постоянно пребиваващи в държава членка, различна от държавата членка, на която са граждани, а 1,3 милиона граждани на Съюза са работели в държава членка, различна от тяхната държава членка на местопребиваване.

(6)

Преносим паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) с дългосрочен пенсионен характер ще увеличи привлекателността си като продукт, по-специално за младите хора и мобилните работници, и ще спомогне за допълнително улесняване на упражняването на правото на гражданите на Съюза да живеят и да работят навсякъде в Съюза.

(7)

Личното пенсионно осигуряване е важно, тъй като предоставя на лицата, които спестяват в дългосрочен план, възможности за дългосрочни инвестиции. Един по-голям европейски пазар за лично пенсионно осигуряване ще подкрепи предлагането на средства за институционални инвеститори и инвестиции в реалната икономика.

(8)

Настоящият регламент дава възможност за създаване на продукт за лично пенсионно осигуряване, който ще има дългосрочен пенсионен характер и ще взема предвид, доколкото е възможно, екологичните, социалните и управленските фактори, посочени в подкрепените от ООН принципи за отговорно инвестиране, ще бъде опростен, сигурен, предлаган на разумна цена, прозрачен, лесен за ползване от потребителите и преносим в рамките на целия Съюз и ще допълва съществуващите системи в държавите членки.

(9)

Понастоящем вътрешният пазар за персонални пенсионни продукти не функционира гладко. В някои държави членки все още изобщо не съществува пазар на продукти за персонално пенсионно осигуряване. В други държави членки вече се предлагат персонални пенсионни продукти, но е налице висока степен на фрагментиране между националните пазари. Вследствие на това персоналните пенсионни продукти имат само ограничена степен на преносимост. Това може да затрудни хората да се възползват от своите основни свободи. Например това би могло да им попречи да започнат работа или да се пенсионират в друга държава членка. В допълнение към това възможността доставчиците да се възползват от правото на установяване и свободно предоставяне на услуги се възпрепятства от липсата на стандартизация на съществуващите персонални пенсионни продукти.

(10)

Тъй като вътрешният пазар на продукти за персонално пенсионно осигуряване е фрагментиран и разнообразен, въздействието на ПЕПП може да бъде много различно в отделните държави членки, а целевата аудитория може да бъде също толкова разнообразна. В някои държави членки ПЕПП могат да предложат решения за хората, които в момента нямат достъп до адекватно осигуряване. В други държави членки ПЕПП биха могли да разширят избора на потребителите или да предложат решения за мобилните граждани. ПЕПП обаче не следва да имат за цел да заменят съществуващите национални пенсионни системи, тъй като това е допълнителен и допълващ продукт за лично пенсионно осигуряване.

(11)

Съюзът на капиталовите пазари (СКП) ще спомогне за мобилизирането на капитал в Европа и ще го насочи към различни предприятия, в това число към малките и средните предприятия, инфраструктурните и дългосрочните устойчиви проекти, които се нуждаят от него, за да подпомогнат своето разрастване и оттам — разкриването на работни места. Една от основните цели на СКП е увеличаването на инвестициите и възможностите за избор за инвеститорите на дребно чрез по-добро използване на европейските спестявания. За тази цел ПЕПП ще представлява стъпка напред към подобряване на интеграцията на капиталовите пазари вследствие на подкрепата, която предоставя за дългосрочното финансиране на реалната икономика, като се отчита дългосрочният пенсионен характер на продукта и устойчивостта на инвестициите.

(12)

Както бе обявено в Плана за действие на Комисията за изграждане на СКП от 30 септември 2015 г.„Комисията ще анализира възможността за политическа рамка за създаване на успешен европейски пазар за опростени, ефикасни и конкурентоспособни индивидуални пенсии и ще прецени дали е необходимо пазарът да бъде подкрепен от законодателството на ЕС“.

(13)

В резолюцията на Европейския парламент от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“ (3), Европейският парламент подчерта, че „трябва да се насърчава среда, която стимулира иновациите в областта на финансовите продукти, създава по-голямо многообразие и ползи за реалната икономика, и предоставя засилени стимули за инвестиции, и която също така може да допринесе за предоставянето на адекватни, сигурни и устойчиви пенсии, като например разработването на паневропейски пенсионен продукт (ПЕПП) с проста и прозрачна структура“.

(14)

В своите заключения от 28 юни 2016 г. Европейският съвет отправи призив за „бърз и решителен напредък с цел да се осигури по-лесен достъп до финансиране за предприятията и да се подпомогнат инвестициите в реалната икономика, като се постигне напредък по програмата за изграждане на съюз на капиталовите пазари“.

(15)

В съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари – ускоряване на реформата“, Комисията обяви, че „ще обмисли предложенията за опростен, ефикасен и конкурентен персонален пенсионен продукт в ЕС […]. Разглежданите варианти включват евентуално законодателно предложение, което би могло да бъде внесено през 2017 г.“

(16)

В съобщението на Комисията от 8 юни 2017 г.„Междинен преглед на Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ Комисията обяви, че ще представи „законодателно предложение за паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) до края на юни 2017 г. С него ще се поставят основите на един по-сигурен, прозрачен и ефикасен по отношение на разходите пазар за доброволни лични пенсионни спестявания на достъпни цени, които могат да бъдат управлявани в общоевропейски мащаб. Това ще помогне за посрещане на нуждите на хората, желаещи да получат по-адекватни пенсионни спестявания, за търсене на решения за предизвикателствата в демографската област, за допълване на съществуващите пенсионни продукти и схеми, както и за засилване на разходната ефективност на индивидуалните пенсии чрез предлагане на по-добри възможности за дългосрочно инвестиране на личните пенсии“.

(17)

Развитието на ПЕПП ще допринесе за увеличаване на избора за пенсионни спестявания, по-специално за мобилните работници, и ще създаде пазар на Съюза за доставчиците на ПЕПП. Той следва обаче само да допълва обществените пенсионни системи.

(18)

Придобиването на знания в областта на финансите може да подпомогне разбирането и осведомеността на домакинствата при избора им на спестявания в областта на продуктите за доброволно персонално пенсионно осигуряване. Осигурените лица също така следва да имат реална възможност да получат пълна представа за рисковете и характеристиките, свързани с ПЕПП.

(19)

Законодателната рамка за ПЕПП ще положи основите за един успешен пазар за достъпни и доброволни инвестиции, свързани с пенсионното осигуряване, които ще могат да се управляват в общоевропейски мащаб. Чрез допълване на съществуващите задължителни и професионални пенсионни схеми и продукти ПЕПП ще допринесе за посрещане на нуждите на хората, желаещи да получат адекватни пенсионни спестявания, за търсене на решения за предизвикателствата в демографската област и за осигуряване на мощен нов източник на частен капитал за дългосрочно инвестиране. Тази рамка няма да замени или да хармонизира съществуващите национални персонални пенсионни продукти или схеми, нито ще засегне съществуващите национални задължителни и професионални пенсионни схеми и продукти.

(20)

ПЕПП е индивидуален непрофесионален пенсионен продукт, за който дадено осигурено по ПЕПП лице доброволно сключва договор с оглед на своето пенсиониране. Тъй като ПЕПП следва да предоставя дългосрочно натрупване на капитал, възможностите за ранното изтегляне на капитал следва да бъдат ограничени и могат да бъдат санкционирани.

(21)

С настоящия регламент се хармонизира набор от основни характеристики на ПЕПП, свързани с ключови елементи като дистрибуция, минимално съдържание на договорите, инвестиционна политика, смяна на доставчика или трансгранично предлагане и преносимост. Хармонизирането на тези основни характеристики ще допринесе за постигане на еднакви условия на конкуренция за доставчиците на лично пенсионно осигуряване като цяло и ще спомогне, като стимулира изграждането на СКП и интеграцията на вътрешния пазар за лично пенсионно осигуряване. То ще доведе до създаването на един до голяма степен стандартизиран общоевропейски продукт, достъпен във всички държави членки, който ще позволи на потребителите да се възползват изцяло от вътрешния пазар чрез прехвърляне на своите пенсионни права в чужбина и ще им предложи по-голям избор на различни видове доставчици, включително в трансграничен план. В резултат на по-малкия брой пречки за трансграничното предлагане на пенсионни услуги ПЕПП ще повиши конкуренцията между доставчиците на общоевропейска основа и ще създаде икономии от мащаба, които биха били от полза за осигурените лица.

(22)

Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) позволява приемането на актове под формата на регламенти или директиви. Беше предпочетено приемането на регламент, тъй като той би бил пряко приложим във всички държави членки. По този начин регламентът би позволил бързо навлизане на ПЕПП и би допринесъл за по-бързо задоволяване на потребностите от повече пенсионни спестявания и инвестиции в контекста на СКП. С настоящия регламент се хармонизират основните характеристики на ПЕПП, които не трябва да подлежат на специфични национални правила като поради това в този случай регламентът изглежда по-подходящ от директива. За разлика от това, характеристиките, които попадат извън обхвата на настоящия регламент (например условия за фазата на натрупване), подлежат на регламентиране от националните правила.

(23)

Настоящият регламент следва да установи единни правила за регистрация, предоставяне, дистрибуция, и надзор на ПЕПП. За ПЕПП следва да се прилагат разпоредбите на настоящия регламент, съответното секторно право на Съюза, както и съответните делегирани актове и актове за изпълнение. Освен това следва да се прилагат законите, приети от държавите членки в изпълнение на секторното право на Съюза. Ако не са вече обхванати от настоящия регламент или от секторното право на Съюза, следва да се прилагат съответните закони на държавите членки. ПЕПП следва също така да бъде предмет на договор, сключен между осигурено по ПЕПП лице и доставчика на ПЕПП („договор за ПЕПП“). Съществува набор от основни характеристики на продукта, които следва да бъдат включени в договора за ПЕПП. Настоящият регламент не следва да засяга правилата на Съюза относно международното частно право, по-специално правилата, които се отнасят до съдебната компетентност и приложимото право. Настоящият регламент не следва също така да засяга националното договорно, социално, трудово и данъчно право.

(24)

В настоящия регламент следва да се поясни, че договорът за ПЕПП трябва да е в съответствие с всички приложими правила. Освен това договорът за ПЕПП следва да определя правата и задълженията на страните и да включва набор от основни характеристики на продукта. Договор за ПЕПП може също така да бъде сключен от представителя на група осигурени по ПЕПП лица, като например независима асоциация на осигурените лица, която действа от името на тази група, при условие че това се извършва в съответствие с настоящия регламент и приложимото национално право и че осигурените по ПЕПП лица, които сключват такъв договор, получават същите информация и съвети като осигурените по ПЕПП лица, сключващи договор за ПЕПП или пряко с доставчик на ПЕПП, или чрез дистрибуторна ПЕПП.

(25)

Доставчиците на ПЕПП следва да имат достъп до целия пазар на Съюза само с една регистрация на продукта, която да се предоставя въз основа на единен набор от правила. За да предлагат продукт с обозначението „ПЕПП“, кандидатстващите доставчици на ПЕПП следва да подадат заявление за регистрация до своите компетентни органи. Настоящият регламент не възпрепятства регистрацията на съществуващ персонален пенсионен продукт, който отговаря на условията, предвидени в настоящия регламент. Компетентните органи следва да вземат решение за регистрация, ако кандидатстващият доставчик на ПЕПП е предоставил цялата необходима информация и ако са налице подходящи мерки за спазване на изискванията на настоящия регламент. След като компетентните органи вземат решение за регистрация, те следва да уведомят Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4), за да бъдат регистрирани съответно доставчикът на ПЕПП и ПЕПП в централния публичен регистър. Тази регистрация следва да бъде валидна в целия Съюз. За да се осигури ефективен надзор върху спазването на единните изисквания, предвидени в настоящия регламент, всички последващи изменения на информацията и документите, предвидени в процедурата за регистрация, следва незабавно да бъдат съобщени на компетентните органи и на ЕОЗППО, където е приложимо.

(26)

ЕОЗППО следва да създаде централен публичен регистър, който да съдържа информация за ПЕПП, които са регистрирани и които могат да бъдат предоставяни и да бъдат предмет на дистрибуция, в Съюза, както и за доставчиците на ПЕПП, а също и списък на държавите членки, в които се предлага ПЕПП. Когато доставчиците на ПЕПП не извършват дистрибуция на ПЕПП на територията на дадена държава членка, но могат да открият подсметка за тази държава членка, за да осигурят преносимост за своите ПЕПП клиенти, този регистър следва също така да съдържа информация за държавите членки, за които доставчикът на ПЕПП предлага подсметки.

(27)

Начинът, по който институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО), посочени в Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета (5), са организирани и регулирани, варира значително между държавите членки. В някои държави членки на тези институции се разрешава само да извършват дейности в областта на професионалното пенсионно осигуряване, докато в други държави членки тези институции, включително оправомощените субекти, които отговарят за тяхното управление и действат от тяхно име, когато ИППО нямат правосубектност, имат право да извършват дейности в областта на професионалното и личното пенсионно осигуряване. Това води не само до различни организационни структури на ИППО, но също така се съпътства от различен надзор на национално равнище. По-специално пруденциалният надзор на ИППО, които имат разрешение да извършват дейности в областта на професионалното и личното пенсионно осигуряване, е с по-широк обхват от пруденциалния надзор на тези ИППО, които изпълняват дейности само в областта на професионалното пенсионно осигуряване.

За да не се застраши финансовата стабилност и да се вземат предвид различните организационни структури и надзор, следва да се позволи ПЕПП да се предоставят само от тези ИППО, които също така са лицензирани и подлежат на надзор при предоставянето на персонални пенсионни продукти съгласно националното право. Освен това и за да се запази по-добре финансовата стабилност, всички активи и пасиви, които съответстват на дейностите по предоставяне на ПЕПП, следва да бъдат обособени, без да е възможно да бъдат прехвърляни към друга дейност по пенсионно осигуряване на институцията. ИППО, които предоставят ПЕПП, следва също така да спазват във всеки един момент съответните стандарти, определени в Директива (ЕС) 2016/2341, включително по-подробните правила за инвестиции, установени от държавите членки, в които те са регистрирани или са лицензирани в съответствие с Директива (ЕС) 2016/2341, при транспонирането на посочената директива, както и разпоредбите относно системата на управление. Както и при други доставчици на ПЕПП, когато настоящият регламент предвижда по-строги разпоредби, такива разпоредби следва да се прилагат.

(28)

Единният паспорт за ПЕПП ще гарантира създаването на вътрешен пазар за ПЕПП.

(29)

Доставчиците на ПЕПП следва да могат да извършват дистрибуция на ПЕПП, които са създали, както и ПЕПП, които не са създадени от тях, при условие че това е в съответствие с приложимото секторно право. Дистрибуторите на ПЕПП следва да имат право да извършват дистрибуция на ПЕПП, които не са създадени от тях. Дистрибуторите на ПЕПП следва да извършват дистрибуция, само на тези продукти, за които притежават съответните знания и компетентност в съответствие с приложимото секторно право.

(30)

Доставчиците на ПЕПП или дистрибуторите на ПЕПП следва да предоставят съвети на потенциалните осигурени по ПЕПП лица преди сключването на договора за ПЕПП, като се отчитат дългосрочният пенсионен характер на продукта, индивидуалните изисквания и потребности на осигуреното по ПЕПП лице и ограничената възможност за изплащане. Съветите следва по-специално да целят информирането на осигуреното по ПЕПП лице относно характеристиките на инвестиционните варианти, равнището на капиталова защита и видовете плащания.

(31)

Съгласно свободата на предоставяне на услуги или свободата на установяване доставчиците на ПЕПП могат да предоставят ПЕПП и дистрибуторите на ПЕПП могат да извършват дистрибуция на ПЕПП на територията на приемащата държава членка след откриването на подсметка за тази приемаща държава членка. За да се осигури високо качество на услугите и ефективна защита на потребителите, държавата членка по произход и приемащата държава членка следва да си оказват тясно сътрудничество при прилагането на задълженията, предвидени в настоящия регламент. Когато доставчиците на ПЕПП и дистрибуторите на ПЕПП извършват стопанска дейност в различни държави членки съгласно свободата на предоставяне на услуги, компетентните органи на държавата членка по произход следва да гарантират, че определените в настоящия регламент изисквания се спазват, поради по-тесните им връзки с доставчика на ПЕПП. С цел да се гарантира справедливо поделяне на отговорностите между компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка, ако компетентните органи на приемащата държава членка научат за дадено извършвано на тяхната територия нарушаване на задължения, те следва да информират компетентните органи на държавата членка по произход, които в такива случаи следва да са задължени да предприемат подходящи мерки. Освен това компетентните органи на приемащата държава членка следва да имат правото да се намесят, ако компетентните органи на държавата членка по произход не предприемат подходящи мерки или ако предприетите мерки са недостатъчни.

(32)

Компетентните органи на държавите членки следва да разполагат с всички необходими средства за гарантиране на правилното упражняване на дейността от доставчиците на ПЕПП и дистрибуторите на ПЕПП в рамките на Съюза, упражнявана в съответствие със свободата на установяване или свободата на предоставяне на услуги. За да се гарантира ефективността на надзора, всички предприети от компетентните органи действия следва да бъдат съразмерни спрямо естеството, степента и сложността на рисковете, характерни за дейността на даден доставчик или дистрибутор.

(33)

Общоевропейското измерение на ПЕПП може да бъде развивано не само на равнището на доставчика, чрез възможностите за трансгранична дейност, но и на равнището на осигурено по ПЕПП лице, чрез преносимостта на ПЕПП и услугата по прехвърлянето, с което се допринася за защита на личните пенсионни права на лицата, които упражняват своето право на свободно движение съгласно членове 21 и 45 от ДФЕС. Преносимостта означава осигуреното по ПЕПП лице да промени своето местопребиваване, като се премести в друга държава членка, без да смени доставчика на ПЕПП, докато смяната на доставчика на ПЕПП не налага непременно промяна на местопребиваването.

(34)

ПЕПП следва да се състои от национални подсметки, всяка от които да включва характеристики на персоналния пенсионен продукт, позволяващи вноските за ПЕПП или плащанията да отговарят на критериите за данъчни стимули, ако са налични в държавите членки, във връзка с които е предоставена подсметка от доставчика на ПЕПП. Подсметката следва да се използва, за да се води отчет за вноските, направени през фазата на натрупване, и плащанията, направени по време на фазата на изплащане, в съответствие с правото на държавата членка, за която е била открита подсметката. На равнището на осигуреното по ПЕПП лице първата подсметка следва да бъде създадена при сключването на договор за ПЕПП.

(35)

С оглед да се позволи гладък преход за доставчиците на ПЕПП задължението за предоставяне на ПЕПП, който се състои от подсметки за поне две държави членки, следва да се прилага в рамките на три години след датата на прилагане на настоящия регламент. При стартиране предлагането на ПЕПП доставчикът на ПЕПП следва да предостави информация за това какви подсметки са вече достъпни, за да се избегне евентуално подвеждане на осигурените по ПЕПП лица. Ако осигурено по ПЕПП се премести в друга държава членка и ако в тази държава членка не съществува подсметка, доставчикът на ПЕПП следва да даде възможност на осигуреното по ПЕПП лице без забавяне и безплатно да се прехвърли към друг доставчик на ПЕПП, който осигурява подсметка за тази държава членка. Осигуреното по ПЕПП може също така да продължи да прави вноски в подсметката, в която са правени вноските, преди да се промени местопребиваването.

(36)

Като отчитат дългосрочния пенсионен характер на ПЕПП и съответната административна тежест, доставчиците на ПЕПП и дистрибуторите на ПЕПП следва да предоставят ясна, лесно разбираема и адекватна информация на потенциалните осигурени по ПЕПП лица и бенефициери на ПЕПП, която да ги подпомогне при вземането на решение за тяхното пенсиониране. Поради същата причина доставчиците на ПЕПП и дистрибуторите на ПЕПП следва да осигурят висока степен на прозрачност през различните фази на ПЕПП, включително на етапа преди сключването на договора, сключването на договора, фазата на натрупване (включително преди пенсиониране) и фазата на изплащане. По-конкретно следва да бъде давана информация за размера на натрупаните пенсионни права, предвижданите равнища на пенсионни плащания съгласно ПЕПП, рисковете и гаранциите, интегрирането на екологичните, социалните и управленските фактори и информация за разходите. Когато предвижданите равнища на пенсионни плащания съгласно ПЕПП се основават на икономически сценарии, тази информация следва да включва също така добър прогнозен сценарий и неблагоприятен сценарий, който следва да бъде краен, но реалистичен.

(37)

Преди да сключат договор за ПЕПП, потенциалните осигурени по ПЕПП лица следва да получат цялата необходима информация, за да направят информиран избор. Преди сключването на договора за ПЕПП следва да се уточнят изискванията и потребностите във връзка с пенсионирането и следва да се предоставят съвети.

(38)

За да осигурят оптимална прозрачност на продукта, доставчиците на ПЕПП следва да изготвят ключов информационен документ за ПЕПП (ПЕПП КИД), в който се описват различните видове ПЕПП, създадени от тях, преди тези ПЕПП да може да се предлагат на осигурените по ПЕПП лица. Те следва да носят отговорност и за коректността на ПЕПП КИД. ПЕПП КИД следва да замени и адаптира основния информационен документ за пакетите с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти съгласно Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6), които в следствие на това не е нужно да се предоставят за ПЕПП. За Основния ПЕПП следва да се изготвя самостоятелен ПЕПП КИД. Когато доставчикът на ПЕПП предлага алтернативни инвестиционни варианти, следва да се предостави и общ КИД за алтернативните инвестиционни варианти, който може да съдържа и препратки към други документи. Като алтернатива, когато информацията, изисквана във връзка с алтернативните инвестиционни варианти, не може да бъде предоставена в рамките на един-единствен самостоятелен основен информационен документ, следва да се предостави самостоятелен основен информационен документ за всеки алтернативен инвестиционен вариант. Това обаче следва да се прави само ако предоставянето на общ КИД за алтернативните инвестиционни варианти не би било в интерес на ПЕПП клиентите. Поради това, когато компетентните органи оценяват съответствието на основния информационен документ за ПЕПП с настоящия регламент, те следва да осигурят оптимална съпоставимост на различните инвестиционни варианти, ако е приложимо, като вземат предвид по-специално актуалните познания в анализа на поведението, за да се избегнат когнитивни изкривявания, предизвикани от представянето на информацията.

(39)

За да се гарантират широката дистрибуция и наличността на ПЕПП КИД, настоящият регламент следва да предвижда публикуването на ПЕПП КИД от страна на доставчика на ПЕПП на неговия уебсайт. Доставчикът на ПЕПП следва да публикува ПЕПП КИД за всяка държава членка, в която се извършва дистрибуция на ПЕПП съгласно свободата на предоставяне на услуги или свободата на установяване, съдържащ конкретната информация за условията, свързани с фазата на натрупване и фазата на изплащане за тази държава членка.

(40)

На национално равнище вече се разработват калкулатори за персонални пенсионни продукти. Въпреки това, за да бъдат калкулаторите възможно най-полезни за потребителите, в тях следва да се отчитат разходите и таксите, начислявани от отделни доставчици на ПЕПП, наред с всякакви допълнителни разходи или такси, начислявани от посредници или други участници в инвестиционната верига, които все още не са били отчетени от доставчиците на ПЕПП.

(41)

Подробностите относно данните, които трябва да се включат в ПЕПП КИД, и представянето на тези данни следва да се хармонизират допълнително чрез регулаторни технически стандарти, като се вземат предвид приключили и текущи проучвания на потребителското поведение, включително резултати от изпитвания на ефективността на различните начини на представяне на информацията пред потребителите. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема регулаторни технически стандарти. Проектите на регулаторни технически стандарти следва да бъдат разработени от ЕОЗППО след консултация с другите европейски надзорни органи (ЕНО) - Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7) и Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (8), където е приложимо, както и с Европейската централна банка, компетентни органи и след изпитвания сред потребителите и сред представителите на сектора, съгласно предвиденото в настоящия регламент, като се уточняват подробностите и представянето на информацията, която трябва да бъде включена в ПЕПП КИД; условията, при които ПЕППКИД се преглежда и преразглежда; условията за изпълнение на изискването за предоставяне на ПЕПП КИД; правилата за определяне на допусканията относно прогнозните пенсионни плащания; подробностите във връзка с представянето на информацията, която се съдържа в извлечението от индивидуалната партида за ПЕПП; и минималните критерии, на които трябва да отговарят техниките за намаляване на риска. При разработването на проекти на регулаторни технически стандарти ЕОЗППО следва да вземе предвид различните възможни видове ПЕПП, дългосрочния характер на ПЕПП, възможностите на осигурените по ПЕПП лица и характеристиките на ПЕПП. Преди проектите на регулаторни технически стандарти да се представят на Комисията, следва да се проведат проучвания сред потребителите и сред представителите на сектора с реални данни, когато е необходимо. Комисията следва да приема тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. На Комисията следва също да се предостави правомощието да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЗППО във връзка с подробностите за сътрудничеството и обмена на информация, заедно с изискванията, които са необходими с цел представяне на горепосочената информация в стандартизиран формат, позволяващ съпоставяне и след консултиране с другите европейски надзорни органи и след изпитвания сред представителите на сектора, във връзка с формàта на надзорната отчетност чрез актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

(42)

ПЕПП КИД следва да се различава ясно и да бъде отделен от всички рекламни материали.

(43)

Доставчиците на ПЕПП следва да изготвят извлечение от индивидуалната партида за ПЕПП, насочено към осигурените по ПЕПП лица, за да им представят основни лични и общи данни относно ПЕПП и за да осигурят актуална информация за нея. Извлечението от индивидуалната партида за ПЕПП следва да бъде ясно и разбираемо и да съдържа релевантна и подходяща информация, за да улесни проследяването на пенсионните права във времето и в различните пенсионни продукти и да благоприятства мобилността на работната сила. Извлечението от индивидуалната партида за ПЕПП следва да съдържа също така ключова информация относно инвестиционната политика, свързана с екологичните, социалните и управленските фактори, и следва да посочва къде и как осигурените по ПЕПП лица могат да получат допълнителна информация относно интегрирането на тези фактори. Извлечението от индивидуалната партида за ПЕПП следва да се предоставя ежегодно на осигурените по ПЕПП лица.

(44)

Доставчиците на ПЕПП следва да информират осигурените по ПЕПП лица два месеца преди датите, на които осигурените по ПЕПП лица имат възможност да променят своите варианти за изплащане на средствата, за предстоящото начало на фазата на изплащане, възможните форми на плащания и възможността за промяна на формата на плащания. Когато е открита повече от една подсметка, осигурените по ПЕПП лица следва да бъдат информирани за възможното започване на фазата на изплащане по всяка подсметка.

(45)

По време на фазата на изплащане бенефициерите на ПЕПП следва да продължат да получават информация за притежаваните от тях средства за ПЕПП и за съответните варианти за тяхното изплащане Това е от особено значение, когато във фазата на изплащане значителна част от инвестиционния риск се носи от бенефициерите на ПЕПП.

(46)

За да предоставят надлежна защита на правата на осигурените по ПЕПП лица и на бенефициерите на ПЕПП, доставчиците на ПЕПП следва да могат да изберат разпределение на активите си, което да отговаря на точното естество и дюрация на техните задължения, включително тези, които имат дългосрочна перспектива. Това поражда необходимостта от ефикасен надзор и от подход спрямо правилата за инвестиране, който предоставя на доставчиците на ПЕПП достатъчна гъвкавост при вземане на решения относно най-сигурната и най-ефикасната инвестиционна политика, като същевременно ги задължава да действат предпазливо и най-добре от гледна точка на дългосрочните интереси на осигурените по ПЕПП лица като цяло. Поради това спазването на принципа на благоразумния инвеститор предполага инвестиционна политика, която да бъде приспособена към клиентската структура на доставчика на ПЕПП.

(47)

С установяването на принципа на благоразумния инвеститор като основен принцип в областта на инвестирането на капитали и като се дава възможност на доставчиците на ПЕПП да действат трансгранично, се стимулира пренасочването на спестяванията към сектора на личното пенсионно осигуряване, като по този начин се допринася за икономическия и социален напредък. При принципа на благоразумния инвеститор следва да се взема изрично предвид и ролята на екологичните, социалните и управленските фактори в инвестиционния процес.

(48)

Настоящият регламент следва да гарантира подходящо равнище на инвестиционна свобода за доставчиците на ПЕПП. Като много дългосрочни инвеститори, изложени на ниски ликвидни рискове, доставчиците на ПЕПП са в състояние да допринесат за развитието на СКП, като инвестират в неликвидни активи, например в акции и в други инструменти, които имат дългосрочен икономически профил и не се търгуват на регулирани пазари, многостранни системи за търговия (МСТ) или организирани системи за търговия (ОСТ) в разумни граници. Те могат също да се възползват от възможностите за диверсификация на международно равнище. Следователно инвестициите в акции в национални валути, различни от валутите, в които са техните пасиви, както и в други инструменти, които имат дългосрочен икономически профил и не се търгуват на регулирани пазари, МСТ или ОСТ, не следва да бъдат ограничавани, в съответствие с принципа на благоразумния инвеститор, така че да бъде защитен интересът на осигурените по ПЕПП лица и на бенефициерите на ПЕПП, освен по съображения за предпазливост.

(49)

В контекста на задълбочаването на СКП, понятието за инструменти с дългосрочен икономически профил е широко. Посочените инструменти представляват непрехвърляеми ценни книжа и по тази причина нямат достъп до ликвидността на вторичните пазари. Те често изискват ангажименти с фиксиран срок, които ограничават тяхната пазарна осъществимост и следва да се приеме, че включват участия и дългови инструменти в предприятия, които не са регистрирани на фондовата борса, както и заеми, отпуснати на такива предприятия. Предприятията, които не са регистрирани на фондовата борса, включват инфраструктурни проекти, дружества, стремящи се към растеж, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, и инвестиции в недвижими имоти или други реални активи, които биха могли да са подходящи с цел дългосрочна инвестиция. Инфраструктурните проекти с ниски въглеродни емисии и устойчивите към изменението на климата инфраструктурни проекти често представляват активи, които не се търгуват на фондовата борса, и разчитат на дългосрочни кредити за финансиране на проекта. С оглед на дългосрочното естество на техните пасиви доставчиците на ПЕПП се насърчават да отделят достатъчна част от своя портфейл от активи за устойчиви инвестиции в реалната икономика с дългосрочни икономически ползи, по-специално за инфраструктурни проекти и търговски предприятия.

(50)

Екологичните, социалните и управленските фактори са важни за инвестиционната политика и системите за управление на риска на доставчиците на ПЕПП. Доставчиците на ПЕПП следва да се насърчат да отчитат тези фактори при вземането на инвестиционните решения и да вземат под внимание начина, по който те представляват част от тяхната система за управление на риска, за да се избегнат „блокирани активи“. Информацията относно екологичните, социалните и управленските фактори следва да бъде на разположение на ЕОЗППО, на компетентните органи и на осигурените по ПЕПП лица.

(51)

Една от целите на регулирането на ПЕПП е да се създаде сигурен и икономически изгоден дългосрочен продукт за пенсионни спестявания. Тъй като инвестициите, свързани с персоналните пенсионни продукти, са дългосрочни, следва да се обърне специално внимание на дългосрочните последици от разпределението на активите. По-специално екологичните, социалните и управленските фактори следва да бъдат взети предвид. Спестяванията в ПЕПП следва да бъдат инвестирани, като се отчитат екологичните, социалните и управленските фактори като посочените в целите на Съюза в областта на климата и устойчивостта, определени в Парижкото споразумение относно изменението на климата (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), Целите на ООН за устойчиво развитие и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека.

(52)

За да се гарантира спазването на тяхното задължение да разработят инвестиционна политика в съответствие с принципа на благоразумния инвеститор, на доставчиците на ПЕПП следва да не се позволява да инвестират в неоказващи съдействие юрисдикции, определени в приложимите заключения на Съвета относно списъка на неоказващите съдействие юрисдикции за данъчни цели, нито във високорискова трета държава със стратегически слабости, идентифицирана от приложимия делегиран регламент на Комисията, приет въз основа на член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(53)

С оглед на целта на ПЕПП за дългосрочно пенсионно осигуряване предлаганите варианти за инвестиране на осигурените по ПЕПП лица следва да бъдат определени по такъв начин, че да се обхващат елементи, които позволяват на инвеститорите да вземат решение за инвестиране, включително да се посочи броят на вариантите за инвестиране, от които могат да избират. След първоначалния избор, направен при сключването на договор за ПЕПП, осигуреното по ПЕПП лице следва да има възможност да променя този избор, след най-малко пет години, считано от сключването на договор за ПЕПП или в случай на последващо изменение – считано от последното изменение на инвестиционния вариант, така че доставчиците да разполагат с достатъчна стабилност за своята дългосрочна инвестиционна стратегия, като същевременно се гарантира защита на инвеститорите. Въпреки това следва да бъде възможно доставчиците на ПЕПП да позволяват на осигурените по ПЕПП лица да променят по-често избрания инвестиционен вариант.

(54)

Основният ПЕПП следва да бъде сигурен продукт и да действа като основен инвестиционен вариант. Той може да бъде под формата или на техника за намаляване на риска, която е в съответствие с целта да се позволи на осигуреното по ПЕПП лице да си възвърне капитала, или гаранция върху инвестирания капитал. Техника за намаляване на риска, която съответства на целта да се позволи на осигуреното по ПЕПП лице да си възвърне капитала, може да бъде консервативна инвестиционна стратегия или стратегия за целия жизнен цикъл, която постепенно намалява общата рискова експозиция с течение на времето. Гаранциите, предоставени по основния инвестиционен вариант, следва да покриват поне вноските по време на фазата на натрупване след приспадане на всички такси и разходи. Гаранциите могат също така да покриват таксите и разходите и могат да осигурят пълно или частично покриване на инфлацията. Гаранция върху инвестирания капитал следва да бъде дължима в началото на фазата на изплащане и по време на фазата на изплащане, когато е приложимо.

(55)

За да се гарантира на осигурените по ПЕПП лица ефективност на разходите и достатъчно добри резултати, разходите и таксите за Основния ПЕПП следва да бъдат ограничени до фиксиран процент от натрупания капитал. Въпреки че тази граница следва да се определи на 1 % от натрупания капитал, би било целесъобразно допълнително да се определят видовете разходи и такси, които да бъдат взети предвид в регулаторните технически стандарти, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция между различните доставчици на ПЕПП и различните видове ПЕПП с техните конкретни структури на разходите и таксите. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема такива регулаторни технически стандарти, които следва да бъдат разработени от ЕОЗППО. При изготвянето на проектите на регулаторни технически стандарти ЕОЗППО следва по-специално да взема предвид дългосрочния характер на ПЕПП, различните видове ПЕПП и значимите по отношение на разходите фактори, свързани с техните специфични характеристики, така че да се гарантира справедливо и равно третиране на различните доставчици на ПЕПП и техните продукти, като същевременно се отчита характерът на Основния ПЕПП като прост, разходоефективен и прозрачен продукт, който осигурява достатъчно реална възвръщаемост на инвестициите в дългосрочен план. Освен това, с цел да се запази дългосрочният пенсионен характер на продукта, следва внимателно да се оцени формата на плащанията, по-специално по отношение на пожизнените анюитети. В тази рамка, за да се гарантира, че доставчиците на ПЕПП, които предлагат капиталова гаранция, се ползват от еднакви условия на конкуренция с другите доставчици, ЕОЗППО следва надлежно да вземе предвид структурата на разходите и таксите. Освен това процентните стойности на разходите и таксите следва да бъдат преразглеждани редовно, за да се гарантира тяхната постоянна адекватност, като се отчитат всички промени в нивото на разходите. Комисията следва да приема тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

С цел да се гарантира трайната ефективност на разходите и да се защитят ПЕПП клиентите от прекалено тежки структури на разходите, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, във връзка с изменение на процентната стойност, като взема предвид своите прегледи, по-специално действителното равнище и промените в действителното равнище на разходите и таксите, въздействието на тавана на разходите върху наличието на ПЕПП, както и подходящия достъп до пазара на различните доставчици на ПЕПП, предоставящи различни видове ПЕПП.

(56)

Компетентните органи следва да упражняват своите правомощия, като основните им цели следва да бъдат закрилата на правата на осигурените по ПЕПП лица и на бенефициерите на ПЕПП и стабилността и доброто състояние на доставчиците на ПЕПП.

(57)

Когато доставчикът на ПЕПП е ИППО или лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд от ЕС (ЛУАИФ от ЕС), той следва да определи депозитар във връзка със съхранението на активите, съответстващи на дейността по предоставяне на ПЕПП. Необходими са допълнителни предпазни мерки по отношение на субекта, който действа като депозитар, и неговите функции, тъй като понастоящем правилата, определени във връзка с депозитара съгласно Директива № 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10), са насочени към фондове, предлагани единствено на професионални инвеститори с изключение на европейските фондове за дългосрочни инвестиции съгласно Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета (11), предлагани на непрофесионални инвеститори, и секторното законодателство, приложимо за ИППО, не изисква определянето на депозитар във всички случаи. За да се гарантира най-високо равнище на защита на инвеститорите по отношение на съхранението на активите, съответстващи на дейността по предоставяне на ПЕПП, с настоящия регламент от ИППО и ЛУАИФ от ЕС, които предоставят ПЕПП, се изисква да спазват правилата на Директива № 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12) по отношение на определянето на депозитар, изпълнението на неговите задачи и задълженията му по надзора.

(58)

Прозрачността и справедливото начисляване на разходите и таксите са от съществено значение за изграждането на доверие у осигурените по ПЕПП лица и също така им позволяват да направят информиран избор. В съответствие с това следва да бъде забранено използването на непрозрачни методи за ценообразуване.

(59)

С оглед изпълнение на целите, определени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на уточняването на условията за упражняване на правомощията за намеса на ЕОЗППО и на компетентните органи и критериите и факторите, които се прилагат от ЕОЗППО за определяне кога има значителни опасения във връзка със защитата на осигуреното по ПЕПП лице. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (13). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(60)

Без да се засяга правото на ПЕПП клиентите да завеждат дела пред съдилищата, между доставчиците на ПЕПП или дистрибуторите на ПЕПП и ПЕПП клиентите следва да бъдат установени лесно достъпни, адекватни, независими, безпристрастни, прозрачни и ефективни процедури за алтернативно решаване на спорове (АРС) с цел решаване на спорове във връзка с правата и задълженията, определени в настоящия регламент.

(61)

С цел да се установи ефективна и ефикасна процедура за решаване на спорове, доставчиците на ПЕПП и дистрибуторите на ПЕПП следва да въведат ефективна процедура за разглеждане на жалби, през която могат да преминат техните клиенти преди спорът да бъде насочен за решаване в рамките на процедура за АРС или пред съд. Процедурата за разглеждане на жалби следва да включва кратки и ясно определени срокове, в рамките на които доставчикът на ПЕПП или дистрибуторът на ПЕПП следва да отговори на жалбоподателя. Органите за АРС следва да разполагат с достатъчен капацитет, за да участват по подходящ и ефективен начин в трансгранично сътрудничество по отношение на спорове, свързани с права и задължения, възникнали съгласно настоящия регламент.

(62)

С цел да намерят по-добри условия за своите инвестиции, като така се стимулира и конкуренцията сред доставчиците на ПЕПП, осигурените по ПЕПП лица следва да имат право да се прехвърлят към друг доставчик на ПЕПП, намиращ се в същата или в друга държава членка, във фазата на натрупване чрез ясна, бърза и сигурна процедура. Доставчиците на ПЕПП обаче не следва да бъдат задължавани да предоставят услугата по прехвърлянето на ПЕПП, ако осигурените лица получават плащания под формата на пожизнен анюитет. При смяната на доставчика прехвърлящите доставчици на ПЕПП следва да прехвърлят съответните суми или когато е приложимо, самите активи от сметката за ПЕПП и да я закрият. Осигурените по ПЕПП лица следва да сключат договори с приемащите доставчици на ПЕПП за откриването на нова сметка за ПЕПП. Новата сметка за ПЕПП следва да има същата структура на подсметки като предишната сметка за ПЕПП.

(63)

По време на услугата по прехвърлянето осигурените по ПЕПП лица могат да изберат да прехвърлят активи в натура само когато прехвърлянето се извършва между доставчици на ПЕПП, като например инвестиционни посредници или други отговарящи на условията доставчици, притежаващи допълнителен лиценз, които извършват управление на портфейл за осигурените по ПЕПП лица. В този случай е необходимо писмено съгласие на приемащия доставчик. При колективното управление на инвестициите прехвърлянето на активите в натура не е възможно, тъй като няма разпределение на активите за всяко осигурено по ПЕПП лице.

(64)

Процесът по прехвърлянето следва да бъде праволинеен за осигурено по ПЕПП лице. В съответствие с това приемащият доставчик на ПЕПП следва да бъде отговорен за започването и управлението на процеса от името на осигуреното по ПЕПП лице и по негово искане. Доставчиците на ПЕПП следва също така да бъдат в състояние да използват доброволно допълнителни средства, като например технически решения, при установяването на услугата по прехвърлянето. Като се има предвид общоевропейският характер на продукта, осигурените по ПЕПП лица следва да могат да се прехвърлят без забавяне и безплатно, когато не е налична подсметка в държавата членка, в която осигуреното по ПЕПП лице се е преместило.

(65)

Преди да даде своето разрешение за прехвърлянето, осигуреното по ПЕПП лице следва да бъде уведомено за всички стъпки на процедурата и за разходите, необходими за извършване на прехвърлянето, за да се предостави възможност на осигуреното по ПЕПП лице да вземе информирано решение за услугата по прехвърлянето.

(66)

За успешното изпълнение на процедурата е необходимо съдействие от страна на прехвърлящия доставчик на ПЕПП. Поради това приемащият доставчик на ПЕПП следва да получи от прехвърлящия доставчик на ПЕПП цялата необходима информация, за да възстанови плащанията по другата сметка за ПЕПП. Тази информация обаче не следва да надхвърля необходимото за извършване на прехвърлянето.

(67)

Осигурените по ПЕПП лица не следва да понасят финансови загуби, включително такси и лихви, вследствие на грешки, допуснати от който и да било от доставчиците на ПЕПП, участващи в процеса на прехвърляне. По-специално осигурените по ПЕПП лица не следва да понасят финансови загуби, произтичащи от плащането на допълнителни такси, лихви или други суми, както и на неустойки или друг вид финансови санкции поради забавяне при извършването на прехвърлянето. Тъй като защитата на капитала следва да бъде гарантирана в началото на фазата на изплащане и по време на фазата на изплащане, когато е приложимо, прехвърлящият доставчик на ПЕПП не следва да бъде задължен да гарантира защитата на капитала или гаранцията в момента на прехвърлянето. Доставчикът на ПЕПП може също така да реши да осигури защитата на капитала или да предостави гаранцията в момента на прехвърлянето.

(68)

Осигурените по ПЕПП лица следва да имат възможността да вземат информирано решение преди прехвърлянето. Приемащият доставчик на ПЕПП следва да спазва всички изисквания относно дистрибуцията и информирането, включително предоставянето на ПЕПП КИД, съвети и подходяща информация относно разходите, свързани с прехвърлянето, и възможните отрицателни последици върху защитата на капитала, когато се прехвърля ПЕПП с гаранция. Разходите за прехвърлянето, прилагани от прехвърлящия доставчик на ПЕПП, следва да се поддържат в размер, който не представлява пречка за мобилността, и във всички случаи се ограничават до 0,5 % от съответните суми или паричната равностойност на самите активи, които ще се прехвърлят.

(69)

При сключване на договор за ПЕПП и при откриването на нова подсметка осигурените по ПЕПП лица следва да разполагат със свободата да решат как ще се изплащат средствата (като анюитети, еднократна сума или по друг начин) във фазата на изплащане, но с възможност да преразгледат своя избор една година преди началото на фазата на изплащане, в началото на фазата на изплащане и в момента на смяната на доставчик, така че да бъдат в състояние да пригодят по най-добрия начин решението за изплащането на средствата към своите нужди, когато са близо до пенсионна възраст. Ако доставчикът на ПЕПП предоставя повече от една форма на изходящи плащания, следва да бъде възможно за осигуреното по ПЕПП лице да избере различен вариант на изплащане за всяка подсметка, открита в неговата сметка за ПЕПП.

(70)

Доставчиците на ПЕПП следва да могат да предоставят на осигурените по ПЕПП лица широк набор от видове плащания. С този подход следва да се постигне целта за по-голямо навлизане на ПЕПП чрез увеличаване на гъвкавостта и избора за осигурените по ПЕПП лица. Той ще позволи на доставчиците да проектират своите ПЕПП по най-разходоефективния начин. Този подход е съгласуван с други политики на Съюза и е осъществим от политическа гледна точка, тъй като така се запазва достатъчно гъвкавост за държавите членки, когато решават кои форми плащания желаят да подкрепят. В съответствие с дългосрочния пенсионен характер на продукта следва да бъде възможно за държавите членки да приемат мерки, с които да се привилегироват определени форми на плащания, като например количествени ограничения за плащания на еднократни суми, с цел допълнително насърчаване на пожизнени анюитети и разсрочени плащания.

(71)

С оглед на общоевропейския характер на ПЕПП е необходимо да се гарантира постоянно високо равнище на защита на осигурените по ПЕПП лица в рамките на целия вътрешен пазар. Това изисква подходящи инструменти за ефективна борба с нарушенията и за предотвратяване на вредите за потребителите. Поради това правомощията на ЕОЗППО и на компетентните органи следва да бъдат допълнени от изричен механизъм за забрана или ограничаване на пускането на пазара, дистрибуцията или продажбата на всеки ПЕПП, който поражда сериозни опасения относно защитата на осигуреното по ПЕПП лице, включително по отношение на дългосрочния пенсионен характер на продукта, правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система или на част от нея, заедно с подходящи правомощия на ЕОЗППО за координация и намеса в извънредни ситуации. Правомощията на

ЕОЗППО следва да се основават на разпоредбите на член 9, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, за да се гарантира, че такива механизми за намеса могат да се прилагат в случай на значителни опасения относно защитата на осигурените по ПЕПП лица, включително по отношение на специфичния дългосрочен пенсионен характер на ПЕПП. Когато условията са изпълнени, компетентните органи следва да могат да наложат забрана или ограничение като предпазна мярка, преди ПЕПП да бъде пуснат на пазара, да бъде предмет на дистрибуция или да бъде продаван на осигурени по ПЕПП лица. Посочените правомощия следва да не освобождават доставчика на ПЕПП от неговата отговорност да изпълнява всички приложими изисквания съгласно настоящия регламент.

(72)

Следва да се гарантира пълна прозрачност по отношение на разходите и таксите във връзка с инвестирането в ПЕПП. Ще се създадат еднакви условия на конкуренция между доставчиците, като същевременно се осигурява защита на потребителите. Ще бъде достъпна информация за сравнение на различните продукти, което ще стимулира конкуренцията при ценообразуването.

(73)

Въпреки че текущият надзор на доставчиците на ПЕПП следва да се упражнява от съответните компетентни органи, ЕОЗППО следва да координира надзора по отношение на ПЕПП, за да се гарантира съгласуваното прилагане на единна надзорна методология, като по този начин ще се допринесе за общоевропейското естество и за дългосрочния пенсионен характер на ПЕПП.

(74)

За да се укрепят правата на потребителите и да се улесни достъпът до процедура за разглеждане на жалби, осигурените по ПЕПП лица следва да имат възможност, самостоятелно или колективно, да подават жалби до компетентните органи в своята държава на пребиваване, независимо къде е било извършено нарушението.

(75)

ЕОЗППО следва да си сътрудничи с компетентните органи и да улеснява сътрудничеството и съгласуваността между тях. В това отношение ЕОЗППО следва да изпълнява определена роля във връзка с правомощията на компетентните органи да прилагат надзорни мерки, като осигурява доказателства за нарушения във връзка с ПЕПП. ЕОЗППО също така следва да осигури правно обвързваща медиация в случай на несъгласие между компетентните органи в трансгранични ситуации.

(76)

За да се гарантира, че доставчиците на ПЕПП и дистрибуторите на ПЕПП спазват настоящия регламент и подлежат на сходно третиране навсякъде в Съюза, следва да се предвидят административни санкции и други мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(77)

В съответствие със съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г. относно по-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги и с цел да се гарантира изпълнението на изискванията на настоящия регламент, е важно държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че за нарушения на настоящия регламент се прилагат съответните административни санкции и други мерки.

(78)

Макар че държавите членки могат да установяват правила за административни и наказателноправни санкции за едно и също нарушение, от държавите членки не следва да се изисква да установяват правила за административни санкции за нарушения по настоящия регламент, които са обект на националното наказателно право. Независимо от това запазването на наказателноправните вместо административните санкции за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент не следва да накърнява или по друг начин да засяга способността на компетентните органи да сътрудничат, получават достъп до и обменят своевременно информация с компетентните органи на други държави членки за целите на настоящия регламент, включително след сезиране на компетентните съдебни органи за съответните нарушения с оглед наказателно преследване.

(79)

Компетентните органи следва да разполагат с правомощия да налагат имуществени санкции, които да са достатъчно високи, за да компенсират действителните или потенциалните печалби и да бъдат с възпиращ характер дори за по-големите финансови предприятия и ръководителите им.

(80)

С цел да се гарантира последователно прилагане на санкциите навсякъде в Съюза компетентните органи следва да отчетат всички съответни обстоятелства, когато определят вида на административните санкции или другите мерки и равнището на имуществени санкции.

(81)

За да се гарантира, че решенията на компетентните органи относно нарушенията и санкциите имат възпиращ ефект за обществеността и за да се засили защитата на потребителите чрез предупреждаването им относно ПЕПП, които са предмет на дистрибуция в нарушение на настоящия регламент, тези решения следва да бъдат публикувани, освен ако подобно разкриване на информация застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо разследване.

(82)

Компетентните органи следва да разполагат с необходимите правомощия за разследване, за да откриват евентуалните нарушения, и следва да създадат ефективни механизми, които да предоставят възможност за подаване на сигнали за предполагаеми или действителни нарушения.

(83)

Настоящият регламент следва да не засяга наказателноправните разпоредби в правото на държавите членки.

(84)

Всяка обработка на лични данни, извършвана в рамките на настоящия регламент, като например обмен или прехвърляне на лични данни от компетентните органи или обработката на лични данни от доставчици на ПЕПП или дистрибутори на ПЕПП, следва да бъде предприета в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (14) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15). Всеки обмен или прехвърляне на информация от страна на ЕНО следва да се предприема в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(85)

Като се има предвид чувствителният характер на личните финансови данни, силната защита на данните е от първостепенно значение. Поради това се препоръчва органите за защита на данните да участват непосредствено в прилагането и наблюдението на настоящия регламент.

(86)

Процедурата за регистрация и уведомяване, установена в настоящия регламент, не следва да заменя дадени допълнителни национални процедури, които се прилагат, за да се предостави възможност за ползване на предимствата и стимулите, определени на национално равнище.

(87)

На настоящия регламент следва да бъде извършена оценка, като наред с другото се оцени развитието на пазара, като например появата на нови видове ПЕПП, както и развитията в други области на правото на Съюза и натрупаният от държавите членки опит. При тази оценка следва да се отчетат различните цели и задачи, свързани със създаването на добре функциониращ пазар на ПЕПП, и по-специално следва да се оцени дали прилагането на настоящия регламент е довело до това повече европейски граждани да спестяват за устойчиви и адекватни пенсии. Значението на минималните европейски стандарти за надзора на доставчиците на ПЕПП изисква също така оценка на доставчиците на ПЕПП по отношение на спазването на настоящия регламент и на приложимото секторно право.

(88)

Като се имат предвид възможните дългосрочни последици от настоящия регламент, от съществено значение е да се следи отблизо развитие на положението през първоначалния етап на прилагане. Когато извършва оценката, Комисията следва също така да отрази опита на ЕОЗППО, заинтересованите страни и експертите и да докладва на Европейския парламент и на Съвета евентуалните си наблюдения.

(89)

Настоящият регламент следва да гарантира зачитане на основните права и да съблюдава принципите, залегнали по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот, правото на защита на личните данни, правото на собственост, свободата на стопанска инициатива и принципа на равенство между мъжете и жените, както и принципа за високо равнище на защита на потребителите.

(90)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно подобряване на защитата на осигурените по ПЕПП лица и повишаване на тяхното доверие в ПЕПП, включително при трансграничната им дистрибуция, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата на действието си може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

(1)

В Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) се съдържа изискване държавите членки да приемат изпълнението на задължения за докладване на данни за кораби, пристигащи в пристанища на Съюза и напускащи тези пристанища, в електронен формат и да гарантират предаването на данните на единна платформа с цел улесняване и ускоряване на морския транспорт.

(2)

Морският транспорт е в основата на търговията и връзките в рамките на единния пазар и отвъд него. За улесняване на морския транспорт и с цел допълнително намаляване на административната тежест за корабоплавателните дружества процедурите за предоставяне на информация, предназначени за изпълнение на задълженията за докладване на данни, наложени на корабоплавателните дружества с правни актове на Съюза, с международни правни актове и с националното право на държавите членки, следва допълнително да се опростят и хармонизират и да бъдат технологично неутрални, както и да насърчават съобразени с бъдещето решения за докладване на данни.

(3)

Европейският парламент и Съветът често призовават за по-голяма оперативна съвместимост и за по-подробна и опростена комуникация и информационни потоци с цел по-добро функциониране на вътрешния пазар и удовлетворяване на нуждите на гражданите и предприятията.

(4)

Основната цел на настоящия регламент е да се установят хармонизирани правила за предоставяне на информацията, изисквана във връзка с посещения на пристанище, по-специално като се гарантира, че един и същи набор от данни може да се докладва на всяка единна национална платформа за морско информационно обслужване по един и същи начин. Настоящият регламент има също така за цел да улесни предаването на информация между деклараторите, съответните органи и доставчиците на пристанищни услуги в пристанището на посещение и други държави членки. Прилагането на настоящия регламент не следва да води до промяна на сроковете или същността на задълженията за докладване на данни и не следва да засяга последващото съхраняване и обработване на информация на равнището на Съюза или на национално равнище.

(5)

Съществуващата единна национална платформа за морско информационно обслужване във всяка държава членка следва да се запази като основа за технологично неутрална и оперативно съвместима единна европейска среда за морско информационно обслужване (EMSWe). Единната национална платформа за морско информационно обслужване следва да представлява всеобхватна единна входяща точка за докладване на данни от операторите в областта на морския транспорт, като изпълнява функциите на събиране на данните от деклараторите и разпространение на данните до всички съответни компетентни органи и доставчиците на пристанищни услуги.

(6)

За да се повиши ефективността на единните национални платформи за морско информационно обслужване и за да се осигури подготвеност за бъдещи промени, в държавите членки следва да е възможно да се запазят съществуващите или да се установят нови механизми за използване на единната национална платформа за морско информационно обслужване за докладване на сходна информация за други видове транспорт.

(7)

Интерфейсите за връзка с единната национална платформа за морско информационно обслужване от страна на деклараторите следва да бъдат хармонизирани на равнището на Съюза, за да се улесни докладването на данни и да се намали допълнително административната тежест. Това хармонизиране следва да се постигне чрез използването във всяка единна национална платформа за морско информационно обслужване на общ софтуер на интерфейс за междусистемен обмен на информация, разработен на равнището на Съюза. Държавите членки следва да поемат отговорността за интегриране и управление на модула на интерфейс и за редовно и своевременно актуализиране на софтуера, когато Комисията предоставя нови версии. Комисията следва да разработи този интерфейс и да осигурява актуализации, когато е необходимо, тъй като развитието на цифровите технологии напредва бързо и всяко технологично решение може бързо да остарее предвид новите разработки.

(8)

Други механизми за докладване на данни, осигурени от държавите членки и доставчиците на услуги, например общностните пристанищни системи, биха могли да бъдат запазени като незадължителни входящи точки за докладване на данни и следва да могат да изпълняват функции по предоставяне на услуги във връзка с данни.

(9)

За да не се налага непропорционална административна тежест на държавите членки без излаз на море, които нямат морски пристанища, тези държави членки следва да бъдат освободени от задължението да разработят, създадат, управляват и осигурят единна национална платформа за морско информационно обслужване. Това означава, че докато се ползват от това освобождаване, от тези държави членки не следва да се изисква да изпълняват задължения, свързани с разработването, създаването, управлението и осигуряването на единна национална платформа за морско информационно обслужване.

(10)

Единната национална платформа за морско информационно обслужване следва да има лесен за ползване графичен потребителски интерфейс с общи функционални елементи за ръчно въвеждане на данни от деклараторите. Държавите членки следва да предлагат графичен потребителски интерфейс за ръчно въвеждане на данни от деклараторите и чрез качване на хармонизирани електронни таблици. В допълнение към осигуряването на общи функционални елементи Комисията и държавите членки следва да координират усилията си с цел да се гарантира, че за ползвателите на графичните потребителски интерфейси работата с тях е максимално сходна.

(11)

Възникващите нови цифрови технологии дават все повече възможности за увеличаване на ефективността на сектора на морския транспорт и за намаляване на административната тежест. За да се извлекат възможно най-скоро ползите от тези нови технологии, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да изменя чрез актове за изпълнение техническите спецификации, стандартите и процедурите за хармонизираната среда на докладване на данни. Това следва да осигури гъвкавост за участниците на пазара, за да се разработят нови цифрови технологии, като новите технологии следва да се вземат предвид и при прегледа на настоящия регламент.

(12)

На деклараторите следва да се предоставя подходящо съдействие и информация относно процесите и техническите изисквания, свързани с използването на единната национална платформа за морско информационно обслужване, чрез леснодостъпни и лесни за използване национални уебсайтове, изготвени в еднакъв формат.

(13)

В Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (наричана по-нататък „Конвенцията FAL“) (4) е предвидено, че публичните органи при всички случаи трябва да изискват само основната информация и да поддържат броя елементи до минимум. Същевременно местните условия може да налагат да се изисква специфична информация с цел да се гарантира безопасността на корабоплаването.

(14)

За да се осигури функционирането на EMSWe, е необходимо да се изготви детайлен набор от данни в EMSWe, обхващащ всички елементи на информацията, която националните органи или пристанищните оператори може да изискват за административни или оперативни цели, когато кораб посещава пристанище. При изготвянето на набора от данни в EMSWe Комисията следва да отчита работата, извършена на международно равнище. Предвид различния обхват на задълженията за докладване на данни в държавите членки, единната национална платформа за морско информационно обслужване в отделна държава членка следва да бъде създадена така, че да приема набора от данни в EMSWe без изменение и да не се повлиява от информация, която не е от значение за тази държава членка.

(15)

При изключителни обстоятелства държавите членки следва да могат да изискват от деклараторите допълнителни елементи от данните. Такива изключителни обстоятелства могат да възникнат например когато е налице неотложна необходимост да се защитят вътрешният ред и сигурност или да се реагира на сериозна заплаха за здравето на човека или животните или за околната среда. Понятието за изключителни обстоятелства следва да се тълкува строго.

(16)

Съответните задължения за докладване на данни, съдържащи се в правните актове на Съюза и международните правни актове, следва да бъдат включени в приложението към настоящия регламент. Тези задължения за докладване на данни следва да служат за основа за изготвянето на детайлния набор от данни в EMSWe. В приложението следва също така да се посочат съответните категории на задълженията за докладване на данни в национален мащаб, а държавите членки следва да могат да изискват от Комисията да изменя набора от данни в EMSWe въз основа на задълженията за докладване на данни, съдържащи се в националните им законодателни актове и изисквания. Правните актове на Съюза, с които се изменя наборът от данни в EMSWe въз основа на задължение за докладване на данни, съдържащо се в националните законодателни актове и изисквания, следва да включват изрична препратка към тези национални законодателни актове и изисквания.

(17)

Когато информацията от единната национална платформа за морско информационно обслужване се разпространява до компетентните органи, предаването следва да отговаря на общите изисквания за данни, формати и кодове за задълженията и формалностите за докладване на данни, предвидени в правните актове на Съюза, посочени в списъка в приложението, и следва да се извършва чрез предвидените в тях ИТ системи, например средствата за електронна обработка на данни, посочени в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(18)

При прилагане на настоящия регламент следва да се вземат предвид системите SafeSeaNet, създадени на национално равнище и на равнището на Съюза, които следва да продължават да улесняват обмена и разпространението на информацията, получена чрез единната национална платформа за морско информационно обслужване, между държавите членки в съответствие с Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6).

(19)

Пристанищата не са крайното местоназначение на товарите. Ефективността на посещенията на пристанища на корабите оказва въздействие върху цялата логистична верига, свързана с превоза на товари и пътници до пристанищата и от тях. За да се гарантира оперативна съвместимост, мултимодалност и безпроблемно интегриране на морския транспорт в цялата логистична верига и за да се улеснят други видове транспорт, единната национална платформа за морско информационно обслужване следва да дава възможност за обмен на информация от значение, например за времето на пристигане и заминаване, със сходни рамки, разработени за други видове транспорт.

(20)

За да се подобри ефективността на морския транспорт и да се ограничи дублирането на информацията, която трябва да се предоставя за оперативни цели, когато кораб посещава пристанище, предоставяната от декларатора информация в единната национална платформа за морско информационно обслужване следва да се споделя и с определени други субекти, например пристанищни оператори или оператори на терминали, когато това е разрешено от декларатора и като се отчита необходимостта от зачитане на поверителността, чувствителността на търговската информация и правните ограничения. Настоящият регламент има за цел да подобри обработването на данни съгласно принципа на еднократно подаване на данни при изпълнение на задълженията за докладване на данни.

(21)

В Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидено, че стоките, въведени на митническата територия на Съюза, трябва да бъдат обхванати от обобщена декларация за въвеждане, която се подава до митническите органи по електронен път. Като се има предвид значението на информацията от обобщената декларация за въвеждане за управлението на рисковете за сигурността и финансовите рискове, в момента се разработва специална електронна система за подаване и управление на обобщените декларации за въвеждане на митническата територия на Съюза. Ето защо няма да бъде възможно подаването на обобщена митническа декларация за въвеждане да става чрез хармонизирания модул на интерфейс за докладване на данни. Като се има предвид обаче, че някои от елементите от данни, подадени с обобщената декларация за въвеждане, се изискват и за изпълнение на други задължения за докладване на данни в митническата област и данни за кораби, когато кораб посещава пристанище на Съюза, в EMSWe следва да може да се обработват елементите от данни от обобщената декларация за въвеждане. Следва също така да се предвиди възможността единната национална платформа за морско информационно обслужване да извлича съответна информация, която вече е подадена чрез обобщената декларация за въвеждане.

(22)

За да се хармонизират напълно изискванията за докладване на данни, митническите, морските и другите съответни органи следва да си сътрудничат на национално равнище и на равнището на Съюза. Национални координатори с конкретни отговорности следва да повишават ефективността на това сътрудничество и безпроблемното функциониране на единната национална платформа за морско информационно обслужване.

(23)

За да се даде възможност за повторно използване на информацията, предоставена чрез единната национална платформа за морско информационно обслужване, и за да се улесни подаването на информация от декларатора, е необходимо да се предвидят общи бази данни. Следва да се създаде база данни EMSWe относно корабите, включваща референтен списък с данни за корабите и тяхното освобождаване от задълженията за докладване на данни, докладвани чрез съответната единна национална платформа за морско информационно обслужване. За да се улесни подаването на информация от декларатора, следва да се създаде обща база данни за местоположението, включваща референтен списък на кодове за местоположение, които включват кодовете на ООН за населените места за търговски и транспортни цели (UN/LOCODE), специфичните кодове по SafeSeaNet, както и кодовете на пристанищните съоръжения, регистрирани в Глобалната интегрирана информационна система за корабоплаване (GISIS) на Международната морска организация (ИМО). Освен това, в обща база данни за опасни материали следва да бъде включен списък с опасни и замърсяващи товари, които се докладват чрез единната национална платформа за морско информационно обслужване в съответствие с Директива 2002/59/ЕО, както и формуляр 7 на FAL на ИМО, като се отчитат съответните елементи от данни от конвенциите и кодексите на ИМО.

(24)

Обработването на лични данни от компетентните органи в рамките на настоящия регламент следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (7). При обработването на лични данни от страна на Комисията в рамките на настоящия регламент следва да се спазва Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(25)

EMSWe и единната национална платформа за морско информационно обслужване не следва да служат като допълнително основание за обработването на лични данни, освен доколкото това е необходимо за тяхното функциониране, и не следва да се използват за предоставяне на нови права на достъп до лични данни.

(26)

На Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с допълнението на настоящия регламент чрез изготвяне и изменение на набора от данни в EMSWe и чрез изготвяне на определения, категории и спецификации за елементите от данни и във връзка с изменението на приложението с цел да включи задължения за докладване на данни, съществуващи на национално равнище, както и с цел да отчете нови задължения за докладване на данни, приети с правни актове на Съюза. Комисията следва да гарантира зачитането на общите изисквания за данните, форматите и кодовете, установени в правните актове на Съюза и в международните правни актове, посочени в приложението. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (9). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(27)

При подготовката на делегирани актове Комисията следва да осигури провеждането на консултации с експертите на държавите членки и с представителите на бизнеса, като тези консултации се провеждат по прозрачен начин и достатъчно рано.

(28)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(29)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да определя функционалните и техническите спецификации, механизмите за контрол на качеството и процедурите за внедряване, поддържане и използване на хармонизирания модул на интерфейс и съответните хармонизирани елементи на единните национални платформи за морско информационно обслужване. На Комисията следва също така да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да определя техническите спецификации, стандартите и процедурите за общи услуги на EMSWe.

(30)

Настоящият регламент следва да се основава на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (11), в който са изложени условията, при които държавите членки признават определени средства за електронна идентификация на физически и юридически лица, които попадат в обхвата на дадена схема за електронна идентификация на друга държава членка. В Регламент (ЕС) № 910/2014 се предвиждат условията, при които потребителите могат да използват своите средства за електронна идентификация и електронно удостоверяване на самоличността, за да получат достъп до публични услуги онлайн в трансгранични ситуации.

(31)

Комисията следва да направи оценка на настоящия регламент. Следва да бъде събирана информация за изготвянето на тази оценка и за оценяването на резултатите от настоящия регламент спрямо целите, чието постигане се цели с него. Освен това Комисията следва да оцени, наред с други възможности, добавената стойност от създаването на централизирана и хармонизирана европейска система за докладване на данни, например централен интерфейс за докладване на данни.

(32)

Поради това Директива 2010/65/ЕС следва да бъде отменена, считано от началната дата на прилагане на настоящия регламент.

(33)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (12) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните,

(1)

Регламент (ЕО) № 377/2004 (2) на Съвета беше съществено изменен. Тъй като трябва да се направят допълнителни изменения, посоченият регламент следва да бъде преработен с оглед на постигане на яснота.

(2)

Рязкото увеличаване на смесените миграционни потоци през 2015 и 2016 г. оказа натиск върху системите за миграция, за предоставяне на убежище и за управление на границите. Това представлява предизвикателство за Съюза и държавите членки, което показва необходимостта от засилване на политиката на Съюза в областта на миграцията с оглед на постигането на координирани и ефективни ответни мерки на европейско равнище.

(3)

Целта на политиката на Съюза в областта на миграцията е нередовните и неконтролирани миграционни потоци да се заменят с безопасни и добре управлявани възможности посредством прилагане на цялостен подход, насочен към обезпечаването на ефективно управление на миграционните потоци на всички етапи в съответствие с дял V, глава 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(4)

Спазването на правата на човека е основен принцип на Съюза. Съюзът е поел ангажимент да защитава правата на човека и основните свободи на всички мигранти, независимо от миграционния им статус, при пълно спазване на международното право. Мерките, предприети от служителите за връзка по въпросите на имиграцията при прилагането на настоящия регламент, по-специално в случаите на уязвими лица, следва да зачитат основните права в съответствие с приложимото международно право и приложимото право на Съюза, включително членове 2 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз.

(5)

За да се осигури ефективно изпълнение на всички аспекти от политиките на Съюза в областта на имиграцията, следва да се провеждат последователен диалог и сътрудничество с ключови трети държави на произход и транзитни държави на мигранти и на кандидати за международна закрила. Това сътрудничество, в съответствие с цялостния подход, определен в Европейската програма за миграцията, следва да спомогне за по-добро управление на имиграцията, включително заминаванията и връщанията, да подпомогне капацитета за събиране и обмен на информация, включително относно достъпа до международна закрила на кандидатите за такава закрила и ако е възможно и приложимо — относно реинтеграцията, и да предотвратява и противодейства на незаконната имиграция, контрабандата на мигранти и трафика на хора.

(6)

Инструментите за защита включват мерките, съдържащи се в глобалния подход към миграцията и мобилността. Стратегиите и каналите за законна имиграция между Съюза и трети държави следва да включват и трудовата миграция, визите за студенти и събирането на семейства, без да се засягат областите на национална компетентност на държавите членки.

(7)

Предвид нарастващото търсене на анализи и информация, които да подпомагат създаването на основана на факти политика и оперативни действия, служителите за връзка по въпросите на имиграцията трябва да гарантират, че разбирането и познанията им допринасят пълноценно за изграждането на цялостна ситуационна картина за третите държави.

(8)

Информацията относно състава на миграционните потоци следва да съдържа, когато е възможно и приложимо, информация относно декларираните от мигрантите възраст, профил по отношение на пола и семейството, както и относно непридружени малолетни и непълнолетни лица.

(9)

Изпращането на настоящите европейски служители за връзка по въпросите на миграцията в ключовите трети държави на произход и транзитни държави съгласно призива в заключенията от специалната среща на държавните и правителствените ръководители, проведена на 23 април 2015 г., беше първата стъпка към подобряване на работата с третите държави по въпросите, свързани с миграцията, и към засилване на сътрудничеството със служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени от държавите членки. Въз основа на този опит следва да се предвиди по-дългосрочно изпращане от Комисията на служители за връзка по въпросите на имиграцията в трети държави, за да се подпомогнат разработването, изпълнението и максималното въздействие на действията на Съюза в областта на миграцията.

(10)

Целта на настоящия регламент е да се осигури по-добра координация и да се оптимизира използването на мрежата от служители за връзка, изпратени в трети държави от компетентните органи на държавите членки, включително, когато е целесъобразно, от правоприлагащите органи, както и от Комисията и агенциите на Съюза, с цел да се предприемат по-ефективни действия по приоритетите на Съюза във връзка с предотвратяването на незаконната имиграция и свързаната с нея трансгранична престъпност и борбата с тях, като например контрабандата на мигранти и трафика на хора, улесняването на дейностите, свързани с достойното и ефективно връщане, обратно приемане и реинтегриране, подпомагането на интегрираното управление на външните граници на Съюза, както и подпомагане на управлението на законната имиграция, включително в областта на международната закрила, презаселването и интеграционните мерки преди заминаването, предприемани от държавите членки и Съюза. Тази координация следва да се осъществява при пълно зачитане на съществуващата верига на управление и йерархия между служителите за връзка по въпросите на имиграцията и съответните изпращащи ги органи, както и между самите служители за връзка по въпросите на имиграцията.

(11)

Като се основава на Регламент (ЕО) № 377/2004, настоящият регламент има за цел да гарантира, че служителите за връзка по въпросите на имиграцията допринасят по-добре за функционирането на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията, предимно чрез създаването на механизъм, чрез който държавите членки, Комисията и агенциите на Съюза могат да координират по-систематично задачите и функциите на служителите си за връзка, изпратени в трети държави.

(12)

Тъй като служителите за връзка, които се занимават с въпросите, свързани с миграцията, се изпращат от различни компетентни органи и техните правомощия и задачи могат да се припокриват, следва да се полагат усилия за засилване на сътрудничеството между служителите за връзка по въпросите на имиграцията, действащи в една и съща трета държава или регион. Когато служителите за връзка по въпросите на имиграцията се изпращат от Комисията или от агенциите на Съюза в дипломатическите мисии на Съюза в трета държава, те следва да улесняват и подпомагат мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията в тази трета държава. Ако е целесъобразно, тези мрежи могат да бъдат разширени, така че да включват и служители за връзка, изпратени от държави, различни от държавите членки.

(13)

Създаването на солиден механизъм, който осигурява по-добра координация и сътрудничество между всички служители за връзка, занимаващи се с въпросите на имиграцията в рамките на служебните си задължения, е от особено значение, за да се сведат до минимум пропуските в информацията и дублирането на работата и да се увеличат в максимална степен оперативният капацитет и ефективността. Управителен съвет следва да дава насоки в съответствие с приоритетите на политиката на Съюза – като взема под внимание външните отношения на Съюза – и следва да получи необходимите правомощия, по-специално да приема двугодишни работни програми за дейностите на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията, да постига съгласие по специфични ad hoc действия за служителите за връзка по въпросите на имиграцията с цел изпълнение на приоритетите и посрещане на възникващите нужди, които все още не са обхванати от двугодишната работна програма, да разпределя ресурси за договорените дейности и да носи отговорност за изпълнението на тези дейности. Задачите на Управителния съвет и задачите на посредниците на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията не засягат компетентността на изпращащите органи по отношение на възлагането на задачи на съответните им служители за връзка по въпросите на имиграцията. При изпълнението на своите задачи Управителният съвет следва да вземе предвид многообразието на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията, както и становищата на държавите членки, най-засегнати от гледна точка на отношенията им с определени трети държави.

(14)

Управителният съвет следва да изготви и да актуализира редовно списък на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени в трети държави. Списъкът следва да съдържа информация за местоположението, състава и дейностите на различните мрежи, включително данните за контакт и обобщение на служебните задължения на изпратените служители за връзка по въпросите на имиграцията.

(15)

Съвместното изпращане на служители за връзка следва да се насърчава с цел да се засилят оперативното сътрудничество и обменът на информация между държавите членки, както и да се отговори на определените от Управителния съвет нужди на равнището на Съюза. Съвместното изпращане от поне две държави членки следва да се подпомага от фондовете на Съюза, насърчаващи ангажираността и осигуряващи добавена стойност за всички държави членки.

(16)

Следва да се въведат специални разпоредби с цел по-мащабни действия на Съюза за изграждане на капацитета на служителите за връзка по въпросите на имиграцията. Изграждането на капацитета следва да включва разработването на общи основни учебни програми и на курсове за обучение преди изпращането, включително във връзка с основните права, в сътрудничество със съответните агенции на Съюза, както и укрепването на оперативния капацитет на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Тези учебни програми следва да бъдат незадължителни и да допълват националните учебни програми, създадени от изпращащите органи.

(17)

Мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията следва да избягват дублирането на работата на агенциите на Съюза и на други инструменти или структури на Съюза, включително работата на групите за местно шенгенско сътрудничество, и да осигуряват добавена стойност към това, което те вече са постигнали от гледна точка на събирането и обмена на информация в областта на имиграцията, по-специално като се съсредоточават върху оперативните аспекти. Тези мрежи следва да действат като посредници и доставчици на информация от трети държави с цел подпомагане на агенциите на Съюза при изпълнението на техните функции и задачи, по-специално когато агенциите на Съюза все още не са изградили отношения на сътрудничество с трети държави. За тази цел следва да се установи по-тясно сътрудничество между мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и съответните агенции на Съюза. Служителите за връзка по въпросите на имиграцията следва винаги да осъзнават, че техните действия могат да имат последици за дейността и репутацията на местните и регионалните мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Те следва да действат съобразно с това при изпълнението на своите задачи.

(18)

Органите на държавите членки следва да гарантират, че когато е целесъобразно и в съответствие с правото на Съюза и националното право, информацията, получена от служителите за връзка, изпратени в други държави членки, и стратегическите и оперативните аналитични продукти на агенциите на Съюза във връзка с незаконната имиграция, достойното и ефективно връщане и реинтеграция, трансграничната престъпност или международната закрила и презаселването действително се предоставят на служителите за връзка по въпросите на имиграцията в трети държави и че информацията, предоставяна от служителите за връзка по въпросите на имиграцията, се споделя със съответните агенции на Съюза, и по-специално Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) в рамките на съответните им нормативни уредби.

(19)

За да се гарантира най-ефективното използване на информацията, събрана от мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията, тази информация следва да се предоставя чрез сигурна уеб-базирана платформа за обмен на информация в съответствие с приложимото законодателство в областта на защитата на данните.

(20)

Информацията, събирана от служителите за връзка по въпросите на имиграцията, следва да подпомага техническото и оперативното европейско интегрирано управление на границите, посочено в Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета (3), и да допринася за разработването и поддръжката на националните системи за наблюдение на границите в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(21)

Следва да бъде възможно наличните ресурси по линия на Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета (5) да се използват за подпомагане на дейностите на европейската мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията, както и за продължаване на съвместното изпращане на служители за връзка по въпросите на имиграцията от държавите членки.

(22)

Всяко обработване, включително предаването, на лични данни от държавите членки съгласно настоящия регламент следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (6). При обработването на лични данни Комисията и агенциите на Съюза следва да прилагат Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(23)

Обработването на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва с цел подпомагане на връщането на граждани на трети държави, улесняване на презаселването на лица, нуждаещи се от международна закрила, и изпълнение на мерките на Съюза и националните мерки във връзка с приемането с цел законна миграция и във връзка с предотвратяването на незаконната имиграция, контрабандата на мигранти и трафика на хора и борбата с тях. Поради това е необходима правна уредба, която признава ролята на служителите за връзка по въпросите на имиграцията в този контекст.

(24)

Служителите за връзка по въпросите на имиграцията трябва да обработват лични данни, за да улесняват правилното провеждане на процедурите за връщане, успешното изпълнение на решенията за връщане и реинтеграцията, когато е приложимо и възможно. По отношение на третите държави на връщане в много случаи Комисията няма приети решения относно адекватното ниво на защита съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679 и в много случаи те не са сключили или не възнамеряват да сключат споразумение за обратно приемане със Съюза или да осигурят по друг начин подходящи гаранции по смисъла на член 46 от Регламент (ЕС) 2016/679. Въпреки значителните усилия на Съюза за сътрудничество с основните държави на произход на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които имат задължението да се върнат, невинаги е възможно да се гарантира, че тези трети държави систематично изпълняват установеното в международното право задължение да приемат обратно собствените си граждани. Поради това споразуменията за обратно приемане, които са сключени или са в процес на договаряне от Съюза или държавите членки и които осигуряват подходящи гаранции за предаването на данни на трети държави съгласно член 46 от Регламент (ЕС) 2016/679, обхващат ограничен брой такива трети държави. Когато няма такива споразумения, личните данни следва да се предават от служителите за връзка по въпросите на имиграцията за целите на изпълнението на операциите на Съюза по връщане, в съответствие с условията, предвидени в член 49 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(25)

Като изключение от изискването за решение относно адекватното ниво на защита или подходящи гаранции, предаването на лични данни на органи на трети държави съгласно настоящия регламент следва да бъде разрешено с цел прилагане на политиката на Съюза в областта на връщането. Поради това следва да е възможно служителите за връзка по въпросите на имиграцията да използват дерогацията, предвидена в член 49, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/679, при спазване на условията, определени в посочения член за целите на настоящия регламент, а именно за достойно и ефективно връщане на граждани на трети държави, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване в държавите членки в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8).

(26)

В интерес на засегнатите лица служителите за връзка по въпросите на имиграцията следва да могат да обработват личните данни на презаселваните лица, нуждаещи се от международна закрила, и на лицата, желаещи да мигрират законно в Съюза, за да потвърдят тяхната самоличност и тяхното гражданство. Служителите за връзка по въпросите на имиграцията работят в контекст, в който е вероятно да придобият важна информация за дейността на престъпните организации, занимаващи се с контрабанда на мигранти и трафик на хора. Поради това те следва също така да могат да споделят личните данни, обработвани в хода на изпълнение на техните задължения, с правоприлагащите органи и в рамките на мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията, при условие че тези лични данни са необходими за предотвратяването и преодоляването на нередовната миграция или за предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на контрабандата на мигранти или трафика на хора.

(27)

Целта на настоящия регламент е да се оптимизира използването на мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени от държавите членки, Комисията и агенциите на Съюза в трети държави с цел по-ефективно изпълнение на приоритетите на Съюза, като се зачита националната компетентност на държавите членки. Тези приоритети на Съюза включват осигуряването на по-добро управление на миграцията с цел да се заместят нередовните потоци с безопасни и добре управлявани пътища за миграция чрез всеобхватен подход, насочен към всички аспекти на имиграцията, включително предотвратяването на контрабандата на мигранти, трафика на хора, незаконната имиграция и борбата с тях. Други такива приоритети на Съюза са улесняване на достойното и ефективно връщане, обратно приемане и реинтеграция, допринасяне за интегрираното управление на външните граници на Съюза, както и подпомагане на управлението на законната имиграция или на международните схеми за закрила. Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ може да бъде по-добре постигната чрез координация на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(28)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Д от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (10).

(29)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Д от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/149/ПВР на Съвета (12).

(30)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Д от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (14).

(31)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(32)

В съответствие с член 5, параграф 2 от Протокол № 19 относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, приложен към ДЕС и към ДФЕС, на 1 октомври 2018 г. Обединеното кралство подаде нотификация до Съвета относно желанието си да участва в приемането на настоящия регламент. В съответствие с член 5, параграф 3 от посочения протокол Комисията представи на 31 януари 2019 г. предложение за решение на Съвета относно нотификацията от страна на Обединеното кралство за желанието му да не продължава да участва в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, които се съдържат в Регламент (ЕО) № 377/2004. Въз основа на това Съветът реши на 18 февруари 2019 г. (15), че от деня на влизане в сила на настоящия регламент Решение 2000/365/ЕО на Съвета (16) и точка 6 от приложение I към Решение 2004/926/ЕО на Съвета (17) престават да се прилагат спрямо Обединеното кралство по отношение на Регламент (ЕО) № 377/2004, както и всички допълнителни изменения към него.

(33)

Ирландия участва в настоящия регламент в съответствие с член 5, параграф 1 от Протокол № 19 и с член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета (18).

(34)

Участието на Ирландия в настоящия регламент в съответствие с член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО се отнася до компетентността на Съюза да взема мерки срещу организирането на незаконната имиграция, с които се развиват разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, и в които Ирландия участва.

(35)

Настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях съответно по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2003 г., член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2005 г. и член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2011 г.,

1)

„служител за връзка по въпросите на имиграцията“ означава служител за връзка, който е определен и изпратен в чужбина от компетентните органи на държава членка, от Комисията или от агенция на Съюза съгласно съответното правно основание с цел да се занимава с въпроси, свързани с имиграцията, също когато това представлява само част от задълженията им;

2)

„изпратен в чужбина“ означава изпратен в трета държава за разумен период от време, който се определя от компетентния орган, в едно от следните:

3)

„лични данни“ означава лични данни съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (EC) 2016/679;

4)

„връщане“ означава връщане съгласно определението в член 3, точка 3 от Директива 2008/115/ЕО.

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) установява обща политика в областта на рибарството (ОПОР) за опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси.

(2)

Техническите мерки са инструменти за подкрепа на изпълнението на ОПОР. При все това оценката на настоящата регулаторна структура във връзка с техническите мерки показа, че е малко вероятно да бъдат постигнати целите на ОПОР и че следва да бъде предприет нов подход, за да се увеличи ефективността на техническите мерки, като се обърне особено внимание на адаптирането на управленската структура.

(3)

Необходимо е да се разработи рамка за регулирането на техническите мерки. Тази рамка следва, от една страна, да установи общи правила, които да се прилагат във всички води на Съюза, а от друга страна — да предвиди приемането на технически мерки, които са съобразени с регионалните особености на риболовната дейност чрез използването на процеса на регионализация, въведен с Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(4)

Рамката следва да обхваща улова и разтоварването на рибни ресурси, както и използването на риболовните уреди и взаимодействието между риболовните дейности и морските екосистеми.

(5)

Настоящият регламент следва да се прилага за риболовни операции, извършвани във водите на Съюза от риболовни кораби на Съюза и на трети държави и от граждани на държавите членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на знамето, както и за риболовни кораби на Съюза, които извършват дейност във водите на Съюза в най-отдалечените региони, посочени в член 349, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Той следва също така да се прилага — за риболовните кораби на Съюза и на граждани на държавите членки — извън водите на Съюза по отношение на техническите мерки, приети за регулаторната зона на Комисията по риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC) и зоната по Споразумението за Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM).

(6)

Когато е целесъобразно, техническите мерки следва да се прилагат за любителски риболов, който може да има значително въздействие върху запасите от риба и черупкови организми.

(7)

Техническите мерки следва да допринесат за постигане на целите на ОПОР за риболов на нивото на максимално устойчивия улов, намаляване на нежелания улов и премахване на изхвърлянето на улов, както и за постигането на добро състояние на околната среда, както е посочено в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5).

(8)

Техническите мерки следва да допринесат по-специално за защитата на младите екземпляри и на струпванията на хвърлящи хайвер морски видове чрез използване на селективни риболовни уреди и мерки за избягване на нежелания улов. Техническите мерки следва също да сведат до минимум въздействието на риболовните уреди върху морските екосистеми, и по-специално върху уязвимите видове и местообитания, включително чрез използване на стимули, когато е целесъобразно. Те следва също така да допринесат за наличието на мерки за управление за целите на спазването на задълженията съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета (6),Директива 2008/56/ЕО и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7).