(1)

На 17 юли 2009 г. румънските органи уведомиха Комисията за планираното преобразуване на публичен дълг на Oltchim S.A. („Oltchim“) в собствен капитал. На 7 март 2012 г., с Решение 2013/246/ЕС на Комисията (2) по дело SA.29041 — Мерки в полза на Oltchim SA Râmnicu Vâlcea („решението на Комисията от 2012 г.“), Комисията заключи, че преобразуването на дълга от 1 049 млн. румънски леи (231 млн. евро) не представлява държавна помощ. Това заключение беше основано на твърдия ангажимент на румънското правителство да приватизира изцяло Oltchim, в това число целия дял на публичните органи, получен след преобразуването на дълга.

(2)

След неуспешния опит за приватизация на Oltchim румънските органи започнаха разговори с Комисията през октомври 2012 г. за изготвянето на официално уведомление относно помощта за оздравяване на Oltchim (регистрирано като SA.35558).

(3)

През ноември 2012 г. в пресата се появиха съобщения, че румънските органи са сключили споразумения с банките — кредитори на Oltchim, за финансиране на възобновяването на производството на Oltchim. На този фон Комисията реши да образува ex officio дело, регистрирано като SA.36086, а с писмо от 18 януари 2013 г. поиска от Румъния да представи информация. Румъния отговори на това искане на 7 февруари 2013 г. Комисията поиска допълнителна информация на 18 февруари 2013 г., а Румъния отговори на това искане на 11 март 2013 г. Румъния представи допълнителна информация на среща през юни 2013 г. и с писмо от 25 септември 2013 г.

(4)

С писма от 5 август 2014 г., 16 октомври 2014 г. и 3 март 2015 г. Комисията поиска допълнителна информация, а Румъния отговори на тези искания съответно на 15 септември 2014 г., 26 ноември 2014 г., 26 март 2015 г. и 16 април 2015 г. На 11 май 2015 г. Комисията поиска допълнителна информация, която Румъния предостави на среща на 26 май 2015 г. и с писма от 10 юни 2015 г. и 25 юни 2015 г. На 3 септември 2015 г. Комисията поиска допълнителна информация, която Румъния предостави на 10 септември 2015 г. Също така Румъния предостави доброволно информация на 22 октомври 2015 г. и поиска срещи, които се състояха на 23 октомври 2015 г. и 22 януари 2016 г.

(5)

С писмо от 8 април 2016 г. Комисията уведоми Румъния, че е решила да открие предвидената в член 108, параграф 2 от ДФЕС процедура по дело SA.36086. Решението на Комисията за образуване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно помощта.

(6)

Комисията получи първоначални мнения от Румъния (15 юни 2016 г.) и от четири заинтересовани страни. Мненията от трети страни бяха предоставени на Румъния с възможността да отговори; мненията ѝ бяха получени с писмо от 28 ноември 2016 г.

(7)

С писмо от 29 юли 2016 г. Румъния предложи промяна в процеса на продажба на Oltchim с цел да се постигне прекъсване на икономическата приемственост. Румънските органи предоставиха допълнителна информация (на 14 септември 2016 г., 4 ноември 2016 г. и 5 декември 2016 г.) и промениха условията на първоначалния процес на продажба.

(8)

В резултат на горепосочения обмен на информация консултантската фирма AT Kearney, в качеството си на представител на Oltchim („продавачът“), предостави последователни доклади за напредъка в продажбата на активите на Oltchim на 27 януари 2017 г., 4 април 2017 г., 25 юли 2017 г., 15 септември 2017 г., 21 ноември 2017 г., 18 януари 2018 г. и 16 юли 2018 г. (4)

(9)

В хода на процеса по продажба са взели участие редица трети страни и румънските органи представиха мнения относно всеки от тези случаи на намеса.

(10)

На 26 януари 2018 г. на Румъния беше изпратено допълнително искане за информация, на което Румъния отговори на 16 май 2018 г.

(11)

Oltchim е едно от най-големите нефтохимически дружества в Румъния и Югоизточна Европа. Румънската държава (понастоящем чрез Министерството на икономиката) държи контролен дял от 54,8 % в дружеството.

(12)

Oltchim произвежда главно течна сода каустик, пропиленооксидни полиоли, пластификатори и оксо алкохоли. Oltchim е най-големият производител на течна сода каустик на европейския пазар (пазарен дял в ЕС от 41 % през 2015 г.), единственият производител на сода каустик на гранули в Централна Европа, както и единственият в Румъния и третият в Европа производител на поливинилхлорид и полиетери. Oltchim изнася над 74 % от своята продукция в и извън Европа (5).

(13)

Oltchim е основният промишлен работодател във Vâlcea (румънски регион, който се подпомага по член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС). През 2015 г. Oltchim е имал 2 208 служители, от които 1 982 служители в завода в Râmnicu Vâlcea и 226 служители в завода в Pitești — Petrochemical Division Bradu.

(14)

Oltchim е срещал от дълго време икономическите затруднения. През периода 1995—2000 г. дружеството е сключило договори за поредица от търговски заеми, обезпечени с държавни гаранции. Oltchim не е било в състояние да погасява заемите и банките са използвали държавните гаранции. През 2002 г. Министерството на финансите е прехвърлило дълга на Oltchim, произтичащ от държавните гаранции, на румънската агенция за приватизация („AAAS“ (6)). Министерството на финансите е продължило да извършва плащания по държавните гаранции до декември 2006 г. и отново е прехвърлило на AAAS всички вземания, произтичащи от последващи плащания въз основа на задействаните гаранции.

(15)

През периода 2007—2012 г. финансовото положение на Oltchim се е влошило, финансовите му отчети систематично са представяли нарастваща оперативна загуба, натрупани загуби и отрицателни собствени средства. На 31 декември 2012 г. (преди да бъде образувано производството му по несъстоятелност) финансовите отчети на Oltchim са показвали, че оперативната загуба е 62,9 млн. евро, нетната загуба — 127,8 млн. евро, а натрупаните загуби — 383 млн. евро.

(16)

Румъния е направила няколко опита да приватизира Oltchim (през 2001 г., 2003 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г.), но всичките са били неуспешни.

(17)

По-специално през 2001 г. държавата е преговаряла и е подписала договор с канадското миннодобивно дружество Exall Resources за продажбата на дял от 53,2 %. Тъй като купувачът не е бил в състояние да заплати стойността на акциите (10 млн. щ.д., т.е. приблизително 8,9 млн. евро (7)) и да гарантира обещаните технологични и екологични инвестиции, сделката не е била осъществена (8). През 2002 г. държавата е решила да опита с нова покана за приватизация, като е избрала преобразуването на дълга на AVAS (предшественика на AAAS) в собствен капитал. Крайният срок за подаване на оферти обаче е бил отлаган два пъти и предвид противопоставянето на потенциален инвеститор и на миноритарните акционери, включително чрез съдебно дело, през 2003 г. предложението е било отменено (9). Впоследствие, след отмяната на преобразуването на дълга през 2006 г., което първоначално е било одобрено през 2003 г., румънските органи отново са се опитали през 2006 г. и 2008 г. да приватизират Oltchim заедно с дълга. Според румънските органи обаче нито един инвеститор не е пожелал да купи Oltchim при такива условия (10).

(18)

Със свое Решение от 2012 г. Комисията реши, че планираното преобразуване на дълга към AAAS в размер на 1 049 млн. румънски леи (11) (около 231 млн. евро) в собствен капитал не е свързано с държавна помощ. Това решение беше основано на твърдия ангажимент на Румъния да приватизира целия публичен дял, получен в резултат на преобразуването на дълга, най-късно до края на май 2012 г., както е обяснено в две писма от съответните министър-председатели по това време (12).

(19)

Комисията възприе това становище, след като направи критичен анализ на докладите, изготвени от независими консултанти (13) и представени от румънските органи в хода на производството. В тези доклади е направена съпоставка между постъпленията от евентуална ликвидация с тези от приватизация на Oltchim. В сценария с ликвидацията стойността на активите на Oltchim е определена на 692 055 000 RON (152,2 млн. евро), включваща активи под залог в размер на 264 119 000 RON и активи без учреден залог в размер на 427 936 000 RON (14).

(20)

Според доклада на Райфайзен от 2011 г. при сценария с ликвидация AAAS би събрал около 105,4 млн. румънски леи (около 23 млн. евро), което представлява 12 % от общите му вземания.

(21)

Тази сума е съпоставена със стойността на вземанията на AAAS при сценарий с преобразуване на дълга плюс приватизация. При този сценарий, в зависимост от използвания метод за оценка на стойността на предприятието, пазарната стойност на Oltchim е била оценена между 28 млн. евро и 97 млн. евро. След преобразуването на неговия дълг в собствен капитал и последващата приватизация AAAS би получил между 22,9 млн. евро и 79,5 млн. евро (15).

(22)

С оглед на това сравнение Комисията стигна до заключението, че: „ако дружеството бъде напълно приватизирано в краткосрочен план след преобразуването на дълга, мярката, за която е отправено уведомление (преобразуването на дълга, последвано от пълна приватизация), не включва предимство за Oltchim, тъй като тази мярка позволява на публичния кредитор AVAS [AAAS] да събере по-голяма част от вземанията си, отколкото ако реши да започне ликвидация на дружеството. Във връзка с това Комисията отбелязва ангажимента, поет от румънските органи […] напълно да приватизират дружеството до 31 май 2012 г.“ (16).

(23)

Oltchim обаче не е осъществило преобразуването на дълга към AAAS в собствен капитал, както беше одобрено в решението на Комисията от 2012 г. Производството тъкмо е било спряно временно през август 2012 г. след отказа на основния доставчик на електроенергия за Oltchim — Electrica S.A. („Electrica“) — да предоставя услуги без да му се заплаща.

(24)

Непосредствено след спирането на дейността на Oltchim румънските органи са започнали да изпращат ясни сигнали към обществеността за готовността си да положат всички възможни усилия за спасяването на Oltchim. Само няколко дни преди датата на приватизацията румънският министър на икономиката по това време е посочил срок от 2 до 4 седмици за възобновяване на производството на Oltchim. Цитиран е да казва, че той е „разговарял с ръководството на комплекса, което има план за възобновяване на работата на съоръженията“ (17).

(25)

На 22 септември 2012 г. процесът на приватизация е завършил с неуспех, като в тази връзка в националните съдилища се разглеждат различни дела (18).

(26)

След неуспешната приватизация финансовото положение на Oltchim се е влошило още повече. През периода непосредствено след неуспешната приватизация румънските органи отново потвърдиха своята готовност да направят необходимото за спасяването на Oltchim (19).

(27)

На 1 октомври 2012 г. е била предвидена нова стратегия за подготовката на дейността на Oltchim, в това число финансово подпомагане под формата на помощ за оздравяване. В статия в пресата от този период действащият към момента румънски министър-председател обяснява, че процедурата за приватизация е била неуспешна и добавя, че „[н]ие трябва да обясняваме днес резервния план за възобновяването на дейността, за запазването на работните места и за изготвянето на нова процедура за приватизация при съвсем различни, значително подобрени условия“. (20) В същия ред на мисли министър-председателят обявява предстоящо споразумение с различни кредитори за оздравяване на дружеството: „Планът за възобновяване на дейността на Oltchim ще бъде представен в четвъртък и с него се предвиждат следващите стъпки във връзка със съоръжението във Vâlcea […] Министърът на търговията и стопанската среда […] и финансовият министър ще започнат официални разговори с всички основни кредитори, AVAS, Electrica и трите банки, които са основните кредитори на Oltchim: BCR, Banca Transilvania и CEC. Заедно с тях в четвъртък ние ще представим плана за възобновяването на дейността на Oltchim, в който ясно са описани необходимите стъпки за ново ръководство на Oltchim, за финансиране на възобновяването на производството, периодът на дейността, плащането на забавените заплати и подготовката за приватизацията, която най-вероятно ще се осъществи през 2013 г. при различни условия спрямо тези, при които се извършва в момента“ (21).

(28)

На 17 октомври 2012 г. държавният секретар на Министерството на икономиката обяви пред пресата, че части от Oltchim предстои да заработят до дни и че правителството възнамерява да предостави на Oltchim помощ за оздравяване в размер на 20 млн. евро (22).

(29)

На 24 октомври 2012 г. Oltchim успява да възобнови своето производство, благодарение на промяна в търговските условия, предоставени на Oltchim от два обществени доставчика (CET Govora и Националното дружество за производство на сол Salrom) (23):

(30)

На 15 ноември 2012 г. министърът на икономиката излиза с изявление пред пресата относно ангажимента на правителството да запази дейността на Oltchim: „Идеята за несъстоятелността не стои на дневен ред, докато имаме сделка с основните кредитори. Поради това ние сме сключили с големите кредитори на Oltchim споразумение за реорганизация, за контролирано преструктуриране. Това е направено, за да не се окаже, че утре големите кредитори — банки, частни кредитори, търговци, доставчици на суровини — ще поискат обявяването на Oltchim в несъстоятелност. С това споразумение ние целим да успеем да възобновим дейността, да оздравим и да преструктурираме Oltchim контролирано, със съгласието на кредиторите.“ (25).

(31)

На 23 ноември 2012 г. Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и инфраструктурата, AAAS и OPSPI (26) са подписали меморандум за разбирателство („меморандумът“) с кредиторите на Oltchim, т.е. различни частни и държавни банки, както и държавни предприятия като Electrica, Salrom, CFR Marfă SA. Страните по меморандума са се договорили, че Министерството на икономиката и OPSPI ще регистрират предприятие със специално предназначение (SPV) без дългове и с изцяло държавен капитал (Oltchim SPV), като това е следвало да стане най-късно до 1 януари 2013 г., за да могат банките спокойно да предоставят необходимото финансово подпомагане за възобновяване на производството в Oltchim. В тази връзка с Извънредно постановление на правителството № 59/2012 правителството е възложило на Министерство на икономиката да започне правните процедури по регистрирането на SPV.

(32)

Въпреки че меморандумът и неговите цели са били запазени, плановете за създаване на предприятието Oltchim SPV в кратък срок са били временно изоставени от Министерството на икономиката. Вместо това Oltchim, по свое искане, е образувало производство по несъстоятелност в съответствие със Закон № 85/2006 („Законът за несъстоятелността“) на 30 януари 2013 г.

(33)

В Закона за несъстоятелността е предвидена процедура за колективно покриване на задълженията на длъжник, който е изпаднал в несъстоятелност.

(34)

След като за дадено дружество бъде образувано колективно производство по несъстоятелност, правомощията за вземане на решения по административните дейности на това дружество преминават от акционерите към специален управител, който следва да действа в най-голяма степен в интерес на дружеството (27). След като правото на администриране бъде оттеглено, дружеството се представлява и управлява от назначен от съда синдик/ликвидатор в зависимост от избрания вариант. Мандатът на специалния управител след това се ограничава до представляване в най-голяма степен на интересите на акционерите.

(35)

Общото събрание на акционерите на дружеството назначава синдик, който трябва да бъде одобрен от съда (т.нар. „назначен от съда синдик“). В срока, указан от съдията по несъстоятелността (съдия със специални правомощия в производства по обявяване на несъстоятелност), назначеният от съда синдик или ликвидатор изготвя и представя на съдията по несъстоятелността доклад относно причините и обстоятелствата, довели до несъстоятелността на длъжника (28). В доклада се посочва дали има някаква възможност за реорганизация на дейността на длъжника или някакви причини, които не позволяват неговата реорганизация. В последния случай назначеният от съда синдик трябва да предложи производство по обявяване на несъстоятелност. Ако назначеният от съда синдик посочи, че е възможно дейността на длъжника да бъде възстановена въз основа на съдебен план за реорганизация („планът за реорганизация“ или „планът“), той уточнява кой ще изготви плана за реорганизацията (длъжникът, назначеният от съда синдик самостоятелно или заедно с един или няколко кредитора).

(36)

След откриване на производството всички вземания на кредитори временно се преустановяват, а нови не може да бъдат предявявани (29). Всички доставчици на услуги (електроенергия, газ, вода, телефония) нямат право да променят, отказват или временно да прекъсват въпросните услуги за длъжника, ако последният може да бъде определен като вътрешен потребител (30).

(37)

Назначеният от съда синдик кани кредиторите да представят декларация с предявяване на техните вземания към длъжника в рамките на законоустановен срок, определен в решението на съдията по несъстоятелността в началото на производството по несъстоятелност. На тази база назначеният от съда синдик изготвя т.нар. предварителен списък на кредиторите. Този списък включва кредитори в две основни категории: обезпечени кредитори (кредитори с вземания, принадлежащи на субекти, чиито вземания са обезпечени с активи от масата на несъстоятелността на длъжника, независимо дали се касае за основен длъжник или трета страна — гарант за лицата, които се ползват от обезпеченията) и необезпечени кредитори (кредитори, чиито вземания не са обезпечени с гаранции срещу активи от масата на несъстоятелността на длъжника). Другите категории вземания, които следва да бъдат включени в списъка, са: заплати и бюджетни кредитори.

(38)

Длъжникът, кредиторите и всяка друга заинтересована страна има право да обжалва пред съдията по несъстоятелността предварителния списък на кредиторите (31). След като обжалванията бъдат уредени, назначеният от съда синдик изготвя окончателен списък на кредиторите, в който се посочват размерът, приоритетът и състоянието (обезпечен или необезпечен) на всяко вземане, и го изпраща на съда за одобрение. След като обжалванията бъдат уредени, списъкът става окончателен.

(39)

В Закона за несъстоятелността са предвидени две алтернативни производства:

(40)

Съдебната реорганизация е производството, през което преминава длъжникът, за да плати своите дългове след реорганизация на неговата дейност и съгласно план за плащане. Това производство предполага изготвянето, одобряването, прилагането и спазването на план за реорганизация, в който може да е предвидено следното, независимо дали като цяло или поотделно: а) оперативно и/или финансово преструктуриране на длъжника; б) корпоративно преструктуриране чрез изменение на структурата на акционерния капитал; или в) ограничаване на дейността чрез ликвидация на определени активи.

(41)

Назначеният от съда синдик изготвя план за реорганизация заедно със списъка на кредиторите и го изпраща на съда за одобрение. Планът трябва така също да бъде обсъден с кредиторите и одобрен от тях. В Закона за несъстоятелността са предвидени следните обособени категории вземания, които гласуват отделно: а) обезпечени вземания; б) вземания по заплати; в) бюджетни вземания; г) необезпечени вземания, установени в съответствие с член 96, параграф 1, т.е. т.нар. основни доставчици; д) други необезпечени вземания (32).

(42)

Според членове 100 и 101 от Закона за несъстоятелността:

(43)

Според определението в член 3, параграф 21 от Закона за несъстоятелността терминът „необлагодетелствана категория“ означава категория вземания, за която в плана за реорганизация е предвидено поне едно от следните изменения:

(44)

Когато решението за потвърждаването на даден план влезе в сила, дейността на длъжника се реорганизира в съответствие с него, вземанията и правата на кредиторите и на други съответни страни се изменят съобразно предвиденото в плана. Ако не бъде потвърден никакъв план, съдията по несъстоятелността разпорежда незабавното започване на производство по обявяване на несъстоятелност.

(45)

Производството по обявяване на несъстоятелност означава ликвидация на активите на длъжника, за да бъдат покрити задълженията, последвана от отписване на длъжника от регистъра.

(46)

Според член 107 от Закона за несъстоятелността производство по обявяване на несъстоятелност се образува по отношение на длъжника в следните случаи:

(47)

В хода на производството по обявяване на несъстоятелност на продажба подлежат две категории активи (активи под залог/обезпечени активи и активи без учреден залог/необезпечени активи) и съответно има два начина за разпределяне между кредиторите на сумите, които са получени от продажбата (член 121 за активи под залог и член 123 за активи без учреден залог и за всеки излишък след продажбата на активи под залог). Ликвидацията започва непосредствено след изготвянето от ликвидатора на инвентаризационни описи на активите в масата на несъстоятелността на длъжника. Активите може да се продават заедно — като оперативна група — или поотделно. В зависимост от обстоятелствата по случая и ако е възможно, активите на длъжника се остойностяват поотделно и в съвкупност като функционална група.

(48)

Според член 121 от Закона за несъстоятелността се прилага следният ред за разпределяне на средствата, получени от продажбата на заложените активи на длъжника: 1) данъци, гербови налози и други разходи, свързани с продажбата на въпросните активи, включително разходи, направени за опазването и стопанисването на тези активи, както и възнаграждение на ликвидаторите; и 2) вземания на обезпечените кредитори.

(49)

Ако сумите, получени от продажбата на запорираните активи, не са достатъчни за пълното изплащане на вземанията на обезпечените кредитори, разликата се определя като необезпечени вземания на обезпечените кредитори. Ако след плащането на сумите на обезпечените кредитори остане излишък, той се разпределя между необезпечените кредитори.

(50)

Според член 123 от Закона за несъстоятелността вземанията се плащат по следния начин: 1) данъци, гербови налози и други разходи, свързани с производството; 2) вземания по заплати; 3) кредити, предоставени от кредитни институции след образуването на производството, както и вземания, произтичащи от запазването на дейността на длъжника след образуването на производството (текущи дългове); 4) бюджетни вземания; 5—7) други вземания (като детски надбавки, семейни надбавки, банкови заеми); 8) други необезпечени вземания.

(51)

С решение на кредиторите, взето на събранието на 15 април 2013 г., Rominsolv S.p.r.l и B.D.O. – Business Restructuring S.p.r.l. („R/BDO“) са определени за синдици на Oltchim („консорциума“). Това назначение е потвърдено от съда на 13 май 2013 г.

(52)

По време на съдебното заседание на 19 юни 2013 г. Oltchim е изразило намерението си за започване на съдебна реорганизация и за изплащане на задълженията чрез план за реорганизация. Това искане е било основано на доклада относно причините за несъстоятелността, изготвен от консорциума в съответствие с член 59, параграфи 1—3 от Закона за несъстоятелността. В доклада относно причините за несъстоятелността се споменава, че има реална възможност за ефективна реорганизация на дейността на длъжника въз основа на план за реорганизация под надзора на съда, който дружеството възнамерява да изготви и представи на съда.

(53)

На 3 юни 2013 г. определените от съда синдици са възложили на Winterhill S.r.l да направи оценка на пазарната стойност и ликвидационната стойност на активите на Oltchim („докладът на Winterhill“) — необходима стъпка за изготвянето на плана за плащане.

(54)

Winterhill S.r.l. определя пазарната стойност на активите на Oltchim и тяхната ликвидационна стойност в съответствие с международните стандарти за оценяване, както следва:

(55)

В доклада на Winterhill са оценени различните класове активи на Oltchim (34) посредством различни методи на оценка в зависимост от типа на оценявания актив (метод на пазарно сравнение или метод на нетните разходи за подмяна).

(56)

Що се отнася до оценката на дълготрайните активи (съоръжения, оборудване и машини), в доклада на Winterhill е направена оценка на т.нар. in situ пазарна стойност и ex situ пазарна стойност. Според доклада на Winterhill in situ пазарната стойност предполага, че съоръженията са напълно годни да функционират в бъдеще на действащата площадка. При тази стойност се взема предвид себестойността на инсталациите, т.е. електрически и механични, които са съществени за подобни съоръжения. При ex situ пазарната стойност се предполага, че съоръжението не функционира и отделните активи се оценяват, като се отчита тяхното преместване за сметка на купувача. В случая на Oltchim в било прието, че електрическото и механичното оборудване няма голяма стойност и, в зависимост от неговата сложност, дори оказва отрицателен ефект върху стойността на даден актив. Ликвидационната стойност на дълготрайните активи в доклада на Winterhill е била определена като ex situ пазарната стойност минус изчислените разходи за демонтаж и преместване от промишлените помещения. В тази стойност е била включена оценка на разходите за почистване и подготвяне на активите за продажба, които се очаква да са значителни в случая на Oltchim, поради замърсяващото и опасно естество на много материали, които са използвани в съоръженията. Включени са били също така отчисления за разходи за предлагане на пазара, разходи за продажба, такси на продавачите и разходи за ангажирания персонал.

(57)

На 20 юли 2013 г. Winterhill S.r.l. е завършило своята оценка. В доклада на Winterhill пазарната стойност на Oltchim е изчислена на 293,7 млн. евро (приблизително 1 270 млн. румънски леи), а ликвидационната стойност — 141 млн. евро (636 млн. румънски леи), от които 108 млн. евро (491 млн. румънски леи) за обезпечени активи и около 32 млн. евро (145 млн. румънски леи) за необезпечени активи (35).

(58)

Докладът на Winterhill е бил представен на събранието на кредиторите на 2 декември 2013 г. и одобрен на 4 декември 2013 г. Първоначално от AAAS са оспорили съдържащата се в доклада на Winterhill оценка и са подали жалба срещу решението на събранието на кредиторите, с което докладът е бил одобрен. Затова съдът е одобрил двойна проверка на доклада за оценка и в крайна сметка е отхвърлил възраженията на AAAS, като допълнително е отбелязал, че от AAAS не са обвързали своето гласуване на плана с резултата от преразглеждането на този доклад (36).

(59)

Въз основа на доклада на Winterhill през юли 2013 г. назначените от съда синдици изготвят плана за реорганизация на Oltchim. Основната цел на плана е била да се намери нов инвеститор, който да поеме активите/дейността на Oltchim. Продажбата може да се извърши във всеки от предложените три варианта:

(60)

Oltchim SPV е трябвало да бъде дружество без дългове. Oltchim SPV е щяло да поеме функциониращата част от Oltchim SA като действащо предприятие (37). Oltchim SPV е щяло да бъде 100 % собственост на Oltchim SA и целта е била да бъде продадено в рамките на 1—3 години на някой инвеститор. Цената за продажбата на акциите на Oltchim SPV е била определена на 306 млн. евро, а минималната начална цена — на ниво над тази конкретна сума. Тази цена е била определена с оглед на пазарната стойност от 293,7 млн. евро, посочена в доклада на Winterhill (38).

(61)

Като се има предвид, че част от прехвърляните към Oltchim SPV активи са били ипотекирани в полза на някои от кредиторите на Oltchim SA, обектът на тяхното обезпечение е щял да бъде заменен с акции, емитирани от Oltchim SPV, пропорционално на размерите на техните обезпечения. Следователно обезпечените кредитори са щели да имат право (в срок до 10 дни след потвърждаването на плана за реорганизация от съдията по несъстоятелността) да изберат да се премахнат съществуващите обезпечения върху активите при пълно плащане на цената на акциите в Oltchim SPV.

(62)

Кредиторите на Oltchim са щели да получат плащане в съответствие със сумите, предвидени в плана за плащане (вж. таблица 3 по-долу);

(63)

Кредиторите на Oltchim са можели да заменят своите дългове срещу собствен капитал (акции в Oltchim SA) пропорционално на и в съответствие със сумите, предвидени в плана за плащане (вж. таблица 3 по-долу); или

(64)

някои от дълговете към държавата са щели да бъдат заплатени чрез безплатното прехвърляне на активи на Oltchim SA, т.е. земя, сгради.

(65)

В плана са били предвидени два сценария за продължаване на дейността на Oltchim, а именно:

(66)

В плана е бил посочен период за изпълнение, т.е. три години след потвърждаването на плана от страна на съдията. По време на този период специалният управител осигурява управлението на Oltchim под надзора на назначения от съда синдик.

(67)

След като всички жалби са били уредени, на 9 януари 2015 г. назначеният от съда синдик е изготвил и изпратил на съда окончателния списък на кредиторите на Oltchim, като са били посочени размерът, приоритетът и статусът — обезпечено или необезпечено — на всяко вземане. В списъка са били включени пет категории кредитори: 1) обезпечени кредитори; 2) вземания по заплати; 3) бюджетни кредитори; 4) необезпечени кредитори по член 96 от Закона за несъстоятелността (т.нар. „основни доставчици“); както и 5) други необезпечени кредитори, представени в таблица 1 по-долу:

Таблица 1

Списък на кредиторите, представени в таблицата с вземанията

(68)

Неуредените дългове на Oltchim към държавата и държавните предприятия („ДП“) са били около 519 млн. евро, от които около 264 млн. евро към AAAS, около 232 млн. евро към различни ДП (от които около 145 млн. евро към Electrica), около 19 млн. евро към национални и регионални органи (например около 13 млн. евро към Администрацията на фонда за околната среда) и около 12 млн. евро към държавната CEC Bank.

Таблица 2

Публични кредитори на Oltchim

(69)

Следните кредитори са били с най-големи вземания от Oltchim: AAAS (около 35 % от общия дълг), Electrica (19 % от общия дълг), Erste Group Bank AG (10 % от общия дълг), MFC Commodities Gmbh (4,71 % от общия дълг), Banca Transilvania S.A. (4,63 % от общия дълг), CET Govora (3,96 % от общия дълг), CFR Marfă (3,34 % от общия дълг) и CEC Bank (1,63 % от общия дълг).

(70)

Назначеният от съда синдик е изпратил плана за реорганизация заедно със списъка на кредиторите на съда на 4 февруари 2015 г. На събранието на 9 март 2015 г. кредиторите са обсъдили и одобрили плана в съответствие с член 101 от Закона за несъстоятелността.

(71)

По-конкретно според одобрения план:

(72)

Според горепосочения план за плащане ще се прилага следното покриване на дълговете:

(73)

Поради това този план води до съществено анулиране на дългове, и по-специално от страна на бюджетните кредитори, както е посочено в таблици 4 и 5.

Таблица 4

Дългове, които ще бъдат анулирани

Таблица 5

Публични дългове, които ще бъдат анулирани

(74)

Кредиторите са гласували за този план. Според протокола от събранието на кредиторите на 9 март 2015 г. (следва да се отбележи, че само основните публични и частни кредитори и служителите са представени по-долу):

(75)

Планът е бил одобрен, тъй като е отговарял на условията, заложени в Закона за несъстоятелността, а именно:

(76)

На съдебното заседание на 25 март 2015 г. съдията по несъстоятелността е поискал да бъдат предоставени повече разяснения относно плана и е отложил заседанието за 22 април 2015 г. На заседанието на 22 април 2015 г. съдът е подкрепил плана, като е одобрил само първия вариант, т.е. частично анулиране на дългове в съответствие с договореното с кредиторите, и създаването на ново дружество (Oltchim SPV) и прехвърлянето на всички жизнеспособни активи от Oltchim SA към последното. На 24 септември 2015 г. Апелативният съд на Pitești е отхвърлил жалбите, подадени от ANAF (Agenția Națională de Administrare Fiscală) и Electrica Furnizare срещу решението за одобряване на плана за реорганизация. С това решение планът е станал окончателен.

(77)

По време на производството по несъстоятелност, преди да бъде одобрен планът за реорганизация, Oltchim е приложило поредица от мерки за намаляване на своите разходи, като освобождаване на 918 служители през юни 2013 г. (още 225 служители е трябвало да бъдат освободени до ноември 2015 г.). През юни 2014 г. Oltchim е сменило една електролизна вана в основните производствени съоръжения (на обща стойност от 800 000 EUR). За да подобри допълнително своята печалба преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA), Oltchim е възобновило дейността на съоръжението за оксо алкохоли на 9 септември 2014 г.

(78)

Румънските органи информираха (43), че Oltchim е подобрило своето икономическо и финансово положение. През 2015 г. оборотът му се е увеличил с 31 % в сравнение с 2014 г. и с 59 % в сравнение с 2013 г., благодарение на нарастването на продажбите на основните произвеждани продукти (33 % увеличение на полиетер полиоли, 7 % увеличение на хлоралкални продукти). EBITDA се е повишила със 109 млн. евро в сравнение с 2013 г.

(79)

От юни 2013 г. нататък са правени нови опити за приватизация на дружеството, но по-късно през същата година те отново са претърпели неуспех.

(80)

Според договорения с кредиторите план, който също така е бил подкрепен от съда (вж. таблица 5 по-горе), бюджетните кредитори и ДП е трябвало да анулират дълг от общо 408,5 млн. евро (за AAAS около 216 млн. евро, представляващи 81,9 % от неговото общо вземане, и 174,3 млн. евро за ДП).

(81)

Така наречените основни доставчици (т.е. CET Govora SA и Националната администрация по водите) е трябвало да анулират съответно 21,2 млн. евро и 2,2 млн. евро, представляващи 70 % до 71 % от общите им вземания. Electrica е трябвало да анулира 112 млн. евро, представляващи 77,6 % от неговите общи вземания.

(82)

Освен сумите, съответстващи на анулираните дългове към различни публични кредитори, които се съдържат в таблица 5, в таблица 6 по-долу са отразени съответните суми на дълговете, които следва да бъдат събрани при сценария с една продажба на цялото Oltchim SPV, предвидена в плана за реорганизация и в резултат от одобреното максимално отписване.

Таблица 6

Публични кредитори (анулиране на дългове и събиране на вземания според плана)

(83)

След като планът за реорганизация е бил одобрен, вече са осъществени значителни отписвания на дългове. В представената информация през октомври 2015 г. Румъния уведоми, че през периода април — октомври 2015 г. са били анулирани дългове в размер на около 2,358 млрд. румънски леи (518 млн. евро) (44).

(84)

Румънските органи информираха също така, че е била изпратена оферта за продажбата на Oltchim SPV на всички двустранни търговски камари в Румъния (юли 2015 г.) и на още 30 търговски камари по целия свят (през септември 2015 г.). Първите срещи с потенциални купувачи са се състояли през септември/октомври 2015 г.

(85)

На 8 април 2016 г. Комисията реши да открие официална процедура по разследване. Комисията изрази съмнения относно три мерки за подпомагане:

(86)

В решението за откриване Комисията първоначално прие, че гореописаните мерки включват държавни ресурси и могат да бъдат отнесени към държавата. Освен това, като се има предвид малката вероятност рационален частен оператор да предостави такива мерки на Oltchim, Комисията първоначално прие също така, че мерките са предоставили неправомерно предимство на Oltchim; това предимство би било селективно, като се има предвид, че Oltchim е бил единственият му бенефициер.

(87)

Комисията отбелязва също така, че мерките вероятно са засегнали търговията между държавите членки, тъй като Oltchim е осъществявало своята дейност в условията на конкуренция с други химически производители от други държави членки, както и от останалата част на света. Мерките са дали възможност на Oltchim да продължи да работи, така че не се е наложило, подобно на други конкуренти, да се изправи пред последиците, които нормално биха произтекли от лошите му финансови резултати.

(88)

Комисията изрази също така съмнения относно съвместимостта на мерките и по-специално след като румънските органи не са предоставили никакви възможни основания за съвместимост. Първоначално Комисията прие, че Oltchim може да се счита за предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките от 2014 г. за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение („Насоки за ОиП от 2014 г.“) (48), и по-специално с оглед на производството по несъстоятелност, образувано на 30 януари 2013 г. Мерките обаче изглежда не отговарят на критериите за съвместима помощ за оздравяване или преструктуриране, предвидени в Насоките за ОиП. По-специално, тъй като няма нотифициран план за преструктуриране (румънските органи не настояват за допустимостта на мерките като помощ за преструктуриране), Комисията не можеше да оцени нито компонентите на плана за реорганизация, в това число мерки за инвестиции и модернизация, нито дали мерките биха възстановили дългосрочната жизнеспособност и биха били ограничени до минимум, за да се избегнат излишни нарушения на конкуренцията.

(89)

Въз основа на горното предварителното мнение на Комисията беше, че мерките изглежда представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Освен това, тъй като мерките са щели да бъдат предоставени в нарушение на задълженията за нотифициране и изчакване според член 108, параграф 3 от ДФЕС, Комисията отбеляза, че те изглежда представляват неправомерна държавна помощ. Тъй като пред Комисията не е нотифициран план за преструктуриране, такива мерки не може да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.

(90)

В мнението си по решението на Комисия за откриване Румъния посочва редица забележки по всяка от трите мерки, описани по-горе.

(91)

Румъния твърди, че през периода септември 2012 — януари 2013 г. AAAS е действал като частен кредитор и че несъбирането от страна на AAAS на неговите вземания е било напълно оправдано през този кратък период от 5 месеца поради правни и фактически ограничения.

(92)

Правните ограничения са свързани с последиците от т.нар. процедура на специално управление (член 16, параграф 5, буква в) от Румънския закон № 137/2002), според която кредиторите на данъчни и осигурителни задължения не могат да пристъпват към събиране на своите вземания, докато дружеството се подготвя за приватизация. Според твърденията това е попречило на AAAS да поиска незабавно изпълнение на неговите вземания в рамките на процеса на приватизация, който е бил продължен от Министерството на икономиката, търговията и стопанската среда дори след неуспешната приватизация през септември 2012 г. Румъния твърди също така, че липсата на продаваеми активи, които не са използвани като обезпечение за обезпечените кредитори de facto е ограничила възможностите на AAAS да събере неговите вземания и с това може да се обясни също така защо частните кредитори също не са събрали своите вземания. В това отношение Румъния изтъква примера с частната банка Banca Comercială Română, която не е пристъпила към процес на принудително изпълнение и дори е предоставила допълнително финансиране, възлизащо общо на около 1 млн. евро, за повторното въвеждане в експлоатация на съоръжението за полиетер полиоли и за консултантско проучване на възможността за възобновяване на дейностите на Oltchim.

(93)

Освен това Румъния твърди, че липата на искане от страна на AAAS за незабавно изпълнение на неговите вземания е било мотивирано също така със започването на процес по предварително уведомяване на Европейската комисия от страна на Румъния във връзка с помощ за оздравяване (помощ, която впоследствие се е оказало, че не е съвместима с „принципа на еднократната помощ“ според Насоките за ОиП от 2014 г.).

(94)

Румъния отбелязва, че въз основа на проучването, извършено от Райфайзен, въпреки удръжките, които е трябвало да бъдат направени във връзка с екологичните задължения, AAAS е щял да събере 10 %, а не 12 % от неговите вземания при сценария с ликвидация, тъй като вземането на AAAS от Oltchim е било почти 1,2 пъти по-голямо от приетото от Райфайзен през 2011 г., когато е трябвало да направи сравнение между пазарната и ликвидационната стойност на Oltchim. В представената информация през май 2018 г. Румъния отива още по-далеч, като твърди, че в случай на несъстоятелност екологичните задължения, които е трябвало да бъдат платени приоритетно, в случая на Oltchim биха били по-високи от общите постъпления, очаквани от принудителната продажба, която съответства на ликвидационен сценарий, и стига до заключението, че вземанията, които AAAS би събрал, биха били равни на нула.

(95)

Румъния твърди, че AAAS е положил усилия за получаването на подробна информация за положението на Oltchim към дадения момент, за да може да взема добре обосновано решение, и че няколкото месеца между неуспешната приватизация и образуването на производството по несъстоятелност са били приемливи като период на размисъл.

(96)

Накрая, Румъния отбелязва, че до образуването на производството по несъстоятелност AAAS е начислявал лихви на Oltchim в размер на пазарното ниво. Според Румъния това доказва, че забавеното събиране на неговите вземания не представлява държавна помощ, като твърди, че това отговаря на подхода, следван в решението на Комисията от 2012 г., параграфи 98 и сл. Румъния посочва също така, че единственият допълнителен натрупан дълг произтича от лихва по вече съществуващ дълг, която не е от голямо значение, като се има предвид, че на първо място събирането на основния дълг изобщо не е реалистично.

(97)

Според Румъния, когато са решили да продължат доставките и благоприятно да изменят търговските условия, CET Govora и Salrom „са се държали като частни кредитори, доколкото са получили гаранция (обезпечение) за новосъздадения дълг“ и тъй като решенията им да доставят суровините, нужни за възобновяването на дейността на Oltchim, са били сходни с решенията, взети от някои частни дружества. Според твърденията това решение е следствие от вероятността да се събере по-голяма част от дълга, ако дейността бъде възобновена. Освен това Румъния посочва, че, поради тяхната технологична взаимосвързаност по отношение на доставки на промишлена и съответно деминерализирана вода за Oltchim, Salrom (макар и не толкова отчетливо) и CET Govora са действали като рационални основни доставчици. Тъй като с Oltchim се свързват 14 % от оборота на Salrom през 2015 г. и 39 % от приходите на CET Govora, на практика за CET Govora не е имало друго решение за заместване на покупките на промишлена пара от страна на Oltchim.

(98)

Що се отнася до Salrom, Румъния посочва също така, че то е получило плащания в общ размер над 33 млн. румънски леи, след като Oltchim е изпаднало в несъстоятелност, като всички по-нататъшни доставки за Oltchim след образуването на производството по несъстоятелност на Oltchim са били обвързани с авансови плащания, условие, което е било договорено чрез преговори с Oltchim и се спазва от последното.

(99)

Що се отнася до доставките за CET Govora, Румъния твърди, че цената на която се продава електроенергия и пара на Oltchim, отговаря на пазарната и е платена изцяло от 1 февруари 2013 г. до 31 март 2016 г. (476 млн. румънски леи).

(100)

Румъния твърди, че положителното гласуване от AAAS и ДП отговаря на принципа на кредитора в условията на пазарна икономика, както е обобщено по-долу.

(101)

Първо, според Румъния стойността на Oltchim е отрицателна при сценария на несъстоятелност. В подкрепа на това мнение Румъния цитира стойностите, посочени в докладите за оценка от Romcontrol съответно от февруари 2009 г. (-281 млн. евро) и декември 2010 г. (-407 млн. евро). Освен това се изтъква направената от Winterhill оценка на събираемостта при сценария с ликвидация в размер на около 108 млн. евро за обезпечени активи и 32 млн. евро за активи без тежести (от последните 22,2 млн. евро са щели да бъдат приспаднати като плащания на обезщетения за съкратени служители).

(102)

Що се отнася до съображение 120 от решението за откриване, Румъния добавя, че екологичните задължения, включени в доклада на Winterhill, са свързани само с почистването и подготовката на активите за продажба и не обхващат затварянето на хранилището за неопасни отпадъци и депото за опасни отпадъци, както и извеждането от експлоатация и разрушаването на оборудването и сградата и възстановяването на земята и околната среда до тяхното първоначално състояние. По изчисления на Oltchim екологичните задължения възлизат на около 464 млн. евро и следователно биха превишили оценените от Winterhill постъпления за необезпечените кредитори при процедурата по ликвидация.

(103)

Следователно вероятността AAAS и ДП да получат някакво плащане от Oltchim е била значително по-голяма при процедурата с реорганизация.

(104)

Второ, Румъния твърди, че събирането на вземания чрез образуването от страна на AAAS и Electrica на процедурата по несъстоятелност на Oltchim не е било възможно, тъй като не са били изпълнени изискванията на член 1, параграф 2 от Закона за несъстоятелността в този смисъл.

(105)

Трето, Румъния твърди, че макар проучването на принципа на кредитора в условията на пазарна икономика от страна на AAAS да е било подготвено преди одобряването на плана за реорганизация на събранието на кредиторите, проведено на 9 март 2015 г., проведеното от AAAS проучване е адекватно и достатъчно, за да може да се счита, че решението на AAAS за одобряване на плана за реорганизация е аналогично на решение на частен кредитор. Отхвърлянето на плана би довело до несъстоятелност, което би означавало, че дълговете няма да бъдат събрани, като се има предвид малката част от вземанията на AAAS, които са обезпечени, и голямата стойност на екологичните задължения в случай на екологични работи върху земята с оглед на възстановяването на нейното екологично състояние. Следователно направеното от AAAS проучване в това отношение е показало, че AAAS би събрал по-голяма сума, ако одобри плана за реорганизация, отколкото при ликвидацията на Oltchim, при което екологичните задължения се прилагат приоритетно на базата на Наредба № 195/2005.

(106)

Румъния счита, че събирането на 20 % от вземанията на AAAS след прилагането на плана за реорганизация е било достоверна оценка към момента на гласуването.

(107)

Четвърто, Румъния подчерта, че искането на трима от кредиторите за отхвърляне на плана за реорганизация не е прието от националния съд с Решение № 892 от 22 април 2015 г. С това решение се потвърждава, че планът за реорганизация е по-изгоден за кредитора, отколкото сценария с несъстоятелността, главно на база на оценка на сумата на привилегированите екологични задължения в размер на 464 млн. евро, което значително надвишава направената от Winterhill оценка на събираемостта при сценария с ликвидация от около 108 млн. евро за обезпечените активи и 32 млн. евро за активите без тежести.

(108)

Румъния твърди, че кредиторите на данъчните задължения, необезпечените кредитори и другите държавни предприятия като AAAS, Electrica са действали като пазарни оператори, когато са гласували за плана за реорганизация, а не за ликвидацията на Oltchim: те са действали като частни дружества като Erste Group Bank AG и Bulrom Gas Impex SRL, които имат както обезпечени, така и необезпечени вземания и също са одобрили плана. Румъния твърди също така, че преди започването на производството по несъстоятелност от Salrom са поставили условието да се учреди обезпечение с недвижимо имущество, за да стане обезпечен кредитор.

(109)

Пето, в представеното мнение Румъния е посочила, че от Electrica са предприели всички действия, които са разрешени по закон, за да съберат техните вземания в рамките на производството по несъстоятелност, така че да не се наложи да зависят от плана за реорганизация. Тези действия обаче са били отхвърлени от румънските съдилища. Поради това гласуването за плана е било последната налична възможност, което показва, че Electrica е действало като оператор в условията на пазарна икономика. Утвърдителното гласуване по плана за реорганизация е било единствената възможност, с която са разполагали кредиторите, за да съберат своите вземания, и по-специално за Electrica, което е било регистрирано както като обезпечен, така и като необезпечен кредитор.

(110)

Румъния твърди, че оператор/кредитор в условията на пазарна икономика би гласувал за плана за реорганизация, тъй като това е вариантът, при който в производствата по несъстоятелност в Румъния и в тези, за които са имали информация в Electrica, има най-големи шансове за събиране на вземанията: Румъния подчерта, че синдиците, отговарящи за изготвянето на плана, са задължени по закон да извлекат максималната стойност от активите на длъжника и може да носят лична отговорност, ако не постигнат най-добрия резултат за кредиторите.

(111)

Румъния обясни също така, че в доклада, който е потвърден от плана, е посочено правдоподобно, че единственият потенциален вариант Electrica да успее да събере част от своите вземания, е бил чрез реорганизацията. Според Румъния не е разумно да се твърди, че Electrica е трябвало да направи големи разходи за отделно проучване, за да потвърди аспектите, които са били обявени от реномирани професионалисти, потвърдени от националните съдилища и подсказани от икономическия опит: поради разходите за изпълнението на екологичните задължения на Oltchim, които биха били направени при производството по несъстоятелност, събирането на каквито и да било суми от вземанията на Electrica от Oltchim би било много по-малко вероятно, ако не и невъзможно.

(112)

За сравнение, потенциалното събиране на 160 млн. румънски леи за Electrica, което се предлага с плана за реорганизация, дори да е свързано с по-продължителен интервал от време и известни рискове, категорично е било предпочитаният вариант, както е видно също така от действията на други частни кредитори, като Erste Group Bank AG.

(113)

Румъния посочва, че гласуването на Salrom и CET Govora срещу плана за реорганизация би довело до несъбирането на необезпечената част от техните вземания; следователно за тях най-добрият избор е бил да одобрят плана за преструктуриране, в който обезпечените кредитори са приели отписванията на дългове в замяна на частично събиране на техните необезпечени вземания.

(114)

Четири заинтересовани страни представиха мнения по решението за откриване: PCC (миноритарен акционер в Oltchim), Electrica, консорциумът на съдебните управители Rominsolv и BDO (отговарящо за съдебното управление на Oltchim) и друга заинтересована страна, която пожела да остане анонимна.

(115)

Rominsolv и BDO са синдиците на Oltchim, изготвили плана за реорганизация, който по-късно е бил одобрен от кредиторите на Oltchim. Те представят редица аргументи в полза на плана за реорганизация.

(116)

Що се отнася до мярка 1, R/BDO твърдят, че:

(117)

Що се отнася до мярка 2, R/BDO твърдят, че:

(118)

Накрая, BDO твърди, че Комисията е пренебрегнала значимостта на технологичната взаимозависимост на 4-те големи предприятия (Oltchim, CET Govora, Uzinele Sodice Govora и Salrom), чиито дейности са технологично зависими и всяко от тях едновременно е доставчик и клиент на услугите на другите.

(119)

Що се отнася до мярка 3, R/BDO твърдят, че:

(120)

Electrica твърди, че неговото решение да гласува за плана не може да бъде отнесено към държавата. Те твърдят, че събранието на акционерите е делегирало решението как да се гласува по плана на генералния мениджър на Electrica SA, който е единственото лице, отговорно за положителното гласуване за плана. Поради това според Electrica мярка 3 не може да бъде отнесена към държавата.

(121)

Освен това Electrica твърди, че дори да може да се счита, че решението произтича от държавните правомощия, то е добро стопанско решение, отговарящо на принципа на кредитора в условията на пазарна икономика. Накратко в Electrica вярват, че решението им да подкрепят плана не е предоставило каквото и да било предимство на Oltchim; според тях това се потвърждава от аналогичното поведение на други частни кредитори в съпоставимо положение с това на Electrica, които също са гласували за плана.

(122)

Electrica твърди също така, че не са направили проучване на принципа на кредитора в условията на пазарна икономика, тъй като R/BDO са били задължени по закон да консултират кредиторите как да увеличат до максимум техните постъпления.

(123)

Анонимната страна подкрепя съмненията на Комисията. Тя допълнително очертава нарушаващото въздействие на мерките за подпомагане, и по-специално на пазара на хлоралкални продукти (сода каустик). Анонимната страна вярва, че предложеното решение за продажба на Oltchim представлява задънена улица: множеството неуспешни опити за продажба на Oltchim показват липсата на пазарен интерес към Oltchim; по-скорошните финансови отчети на Oltchim показват твърде ниска доходност, за да може да се постигне устойчива дейност в дългосрочен план. В този контекст единственото жизнеспособно решение за Oltchim би било пълното преструктуриране на дейността под формата на закриване на съоръжения, намаляване на капацитета и евентуално напускане на пазара.

(124)

Анонимната страна посочва също така, че значителна част от печалбата, която е реализирана от Oltchim през 2015 г. и очакваната за 2016 г., е била постигната чрез продажбата на сода каустик, чиято продажна цена е циклична, а през 2015 г. е достигнала най-високите нива за цикъла. Освен това степените на натоварване на експлоатационните мощности на Oltchim са извънредно ниски (използване на 30 % от общия капацитет, което е много ниско в сравнение със средните нива от 80 % в сектора на хлоралкалните продукти в ЕС). Поради това всеки потенциален купувач би трябвало да направи много съществени допълнителни инвестиции, което е в противоречие с ниската EBITDA на Oltchim.

(125)

Според PCC, ако AAAS е действал като частен кредитор, той би предприел мерки за събирането на своите вземания от Oltchim след неуспеха на приватизационния процес през септември 2012 г.: вследствие на това AAAS би събрал 12 % от своите вземания, вместо да предпочете да чака за несигурното събиране през цялата процедура на реорганизация.

(126)

PCC твърди, че след неуспеха на приватизацията през септември 2012 г. е било дори още по-ясно, че няма пазарен интерес към закупуването на Oltchim. Изчакването още няколко години за изготвянето на някакъв план за преструктуриране и след това още няколко години за неговото прилагане е изложило на голям риск пазарната стойност на активите на Oltchim. С минаването на времето активите на Oltchim са ставали все по-стари и безполезни.

(127)

PCC твърди, че AAAS е трябвало да използва специалното румънско законодателство за събирането на публични задължения на Министерството на финансите, произтичащи от държавните гаранции (Наредба 29/2002), според което споразуменията за събиране, с които държавните гаранции се прехвърлят от Министерството на финансите към AAAS, по закон се признават като изпълнителни основания. Поради това, според PCC, AAAS е можел да пристъпи към изпълнението на тези изпълнителни основания без никакви допълнителни формалности. AAAS е разполагал с различи методи за събиране на тези вземания, както е предвидено в Извънредно постановление на правителството № 51/1998 за реализацията на държавни активи.

(128)

Освен това AAAS, в рамките на категорията на обезпечените държавни кредитори, изглежда не е изискал прекратяване на спирането на неговите права на принудително събиране в производството по несъстоятелност, като се е противопоставил на неуспешния опит на Electrica да направи това. Съответно AAAS не е използвал всички правни инструменти, които са били на негово разположение, за да се справи с неплащането от страна на предприятието.

(129)

PCC счита, че CET Govora и Salrom не са действали като оператори в условията на пазарна икономика, тъй като са продължили доставките за Oltchim въпреки неплащането на неуредените дългове, както и че техните решения могат да бъдат отнесени към държавата.

(130)

Обратно на Electrica и Electrica Furnizare, CET Govora действително е решило да продължи снабдяването на Oltchim с електроенергия и промишлена пара, въпреки че Oltchim не е плащало своите задължения към него и неговите собствени банки са възразили на това; това решение е довело до несъстоятелност на самото CET Govora на 6 май 2016 г.: PCC отбелязва, че според съдебния управител на CET Govora Oltchim е било субсидирано от CET Govora.

(131)

PCC твърди, че решението на CET Govora да възобнови доставките за Oltchim след неуспеха на приватизацията през септември 2012 г. може да бъде отнесено към държавата. Според PCC решението на CET Govora да продължи доставките за Oltchim е било взето след свързаните решения на неговия собственик — Общинския съвет на Vâlcea, въпреки че неспособността на Oltchim да плаща е била общоизвестна. PCC цитира също така синдика на CET Govora, който подчертава, че „решението да се доставя електроенергия на Oltchim не е било икономически обосновано, а е било политически мотивирано и е отличен пример за политическа намеса в управлението на длъжника […]“.

(132)

Въпреки че признава, че Oltchim е било важен клиент на Salrom, PCC твърди, че оператор в условията на пазарна икономика не би продължил доставките за Oltchim, като се има предвид финансовото положение на Oltchim; потенциалната ликвидация на Oltchim е щяла да окаже въздействие само върху един клон на Salrom и само 60 работни места са щели да бъдат засегнати. Поради това никой частен кредитор в ситуация, сходна на тази на Salrom, не би приел натрупването на дългове, а по-скоро би приел намаляване на оборота, за да запази жизнеспособността на своето дружество.

(133)

PCC твърди, че решението на Salrom да възобнови доставките за Oltchim след неуспеха на приватизацията през септември 2012 г. може да бъде отнесено към държавата, която контролира Salrom; съветът на директорите на Salrom действително се назначава от общото събрание на акционерите в ситуация, в която Румънската държава притежава мажоритарен дял (51 %) от акциите на Salrom и определя държавни представители в съвета на директорите.

(134)

PCC твърди, че, като са приели отписването на дългове вместо събирането на техните вземания, AAAS, CET Govora и Electrica не са се държали като кредитори в условията на пазарна икономика.

(135)

PCC твърди, че одобреният от кредиторите план за реорганизация не включва елементи на реално преструктуриране (51) и като цяло е ограничен единствено до преструктуриране на дълговете и ликвидация. PCC твърди, че изготвеният от акционерите план за реорганизация може да е бил по-добър вариант, но не е бил приложен въпреки неговите предложения, тъй като не е бил одобрен от румънските органи.

(136)

Без мерки за дългосрочно преструктуриране на основната дейност на Oltchim няма шансове за запазване на жизнеспособността и доходността на Oltchim.

(137)

От една страна, PCC подчертава, че пазарната стойност, установена през 2013 г. от Winterhill Romania, е била твърде несигурна и че внимателният оператор в условията на пазарна икономика не би я приел за правилна, когато определя своята позиция по плана за реорганизация две години по-късно през април 2015 г.

(138)

Многобройните неуспешни опити за приватизация на Oltchim в миналото — през 2001 г., 2003 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2012 г. — са били ясни признаци според PCC, че никой инвеститор не би бил заинтересован от придобиването на акции в хода на приватизацията чрез създаването на SPV, каквото е било предложено от съдебните управители. PCC добавя, че цената, която е била определена за приватизацията, не е оправдана и не може да се счита за надлежно основание за одобряването на плана. Според PCC планът е само начин за поддържане на една губеща дейност и отлагане във времето на реалната несъстоятелност на Oltchim.

(139)

PCC твърди също така, че цената на Oltchim най-вероятно се е понижила между 2013 г. и 2015 г., тъй като е щяло да бъде невъзможно да се възобнови дейността на съоръжения, които не са функционирали в продължение на 2 години. Следователно единствената стойност на обекта в Bradu е можело да бъде неговата земя, въпреки свързаните екологични задължения.

(140)

В подкрепа на своите твърдения PCC цитира цената, която е била предложена в неуспешния процес на приватизация през 2012 г. от едно физическо лице (г-н Diaconescu), от приблизително 45 млн. евро, което е шест пъти по-малко от цената на Oltchim според оценката на Winterhill. Аналогично един представител на Chimcomplex, направил оферта през 2016 г. за придобиването на функционалните активи на Oltchim, е подчертал през 2016 г., че стойността на Oltchim е значително по-ниска от цената, която се иска според плана за реорганизация.

(141)

PCC подчертава, че решенията на публичните кредитори са взети в контекст, в който Oltchim е продължило да бъде непечелившо в отсъствието на реален план за преструктуриране; наред с това отчетените от Oltchim печалби са били изкуствено генерирани чрез отписването на дългове и не свидетелстват за подобряване на финансовото състояние на Oltchim. Положителните резултати във финансовите отчети биха били резултат единствено на различни счетоводни методи. Според независим доклад, възложен от дружество […] от името на PCC, Oltchim е отчитало загуби непрекъснато през периода 1 януари 2013 г. — 30 юни 2016 г., без да се броят извънредни събития (като отписването на дългове през 2015 г.), поради нископроизводителни активи като нефтохимическото подразделение в Bradu, VCM и PVC. В този доклад се стига до заключението също така, че стойността на дълготрайните материални активи към 31 декември 2015 г., представляващи повече от 84 % от активите на Oltchim, би трябвало да е между 14 млн. евро и 128 млн. евро в зависимост от очакваната продажба на Oltchim SPV между декември 2013 г. и декември 2014 г., както и от сценария (А или Б), който е предвиден в плана за реорганизация, изготвен от назначените от съда синдици (52), което означава, че е под ликвидационната стойност, определена от Winterhill (141 млн. евро).

(142)

Според PCC съпоставянето на изчислената пазарна стойност на Oltchim с неговата ликвидационна стойност е било погрешно поради следните причини.

(143)

Първо, съществували са други алтернативи, като например текущата продажба на Oltchim по групи активи.

(144)

Второ, сумата на екологичните задължения, изчислени от Oltchim (463,7 млн. евро) при сценария с ликвидация, изглеждат преувеличени, за да се подкрепи планът за реорганизация, а не ликвидацията на Oltchim, тъй като те не са базирани на външни, независими доклади. Няма информация относно причината, поради която съдебните управители не са поискали ново проучване. Въпросните екологични задължения, изчислени от Oltchim в сценария с ликвидация, би трябвало да се вземат предвид така също от потенциалния купувач на Oltchim SPV в неговата оферта. Последно, PCC подкрепя становището на Комисията, че при ликвидационния сценарий голяма част от активите може да бъдат закупени от купувач, който осъществява промишлени дейности на площадката на Oltchim, при което се избягва свързаното разрушаване на обекта, което е взето предвид при тази оценка. Обратно, PCC подчертава несигурността относно размера на екологичните задължения, които продължава да има Oltchim според плана за реорганизация от 2015 г.

(145)

Трето, в ситуация, в която нови вземания след образуването на производството по несъстоятелност на Oltchim получават привилегирован статут спрямо съществуващия към този момент дълг, някои кредитори може да са били заинтересовани по-скоро от искане за влизането на Oltchim в ликвидация, отколкото да чакат натрупването на такива нови дългове, които биха намалили шансовете за събирането на техните вземания. PCC твърди също така, че натрупаните от Oltchim дългове след образуването на производството по неговата несъстоятелност може да са били подценени. Ако ситуацията е такава, за кредиторите това би довело до перспективи за по-ниска събираемост и съответно би повишило отписването на дългове за кредиторите при сценария с плана за реорганизация.

(146)

Освен това PCC твърди, че държавните кредитори е трябвало да вземат предвид също така продължителността на етапа на реорганизация спрямо продължителността на производството по несъстоятелност. Изготвянето на жизнеспособен план за преструктуриране и неговото прилагане отнема много повече време от ликвидацията на Oltchim чрез незабавна продажба на активи.

(147)

Овен това държавните кредитори е трябвало да се възползват от тяхното положение.

(148)

Последно, PCC посочи, че, въпреки че е имало някои частни кредитори в сходно положение като държавата, които са гласували за плана за реорганизация, би било погрешно да се смята, че държавните кредитори, включително AAAS, са се намирали в сходно положение с това на разумни пазарни оператори само поради утвърдителното гласуване на някои частни кредитори по плана: за разлика от последните, които държат както обезпечени, така и необезпечени дългове, почти всички вземания на AAAS всъщност са били необезпечени; освен това тези частни кредитори са знаели, че Румънската държава ще предприеме всички необходими мерки и стъпки, за да гарантира на всяка цена оцеляването на Oltchim, и следователно те са решили „да се присъединят“ към усилията на държавата в това отношение.

(149)

Според мнението на PCC мярка 3 може да бъде отнесена към държавата, тъй като не е можело планът за преструктуриране да бъде одобрен без съгласието на държавните кредитори, които са имали мнозинство на гласовете (над 50 %) в по-голямата част от категориите кредитори: държавата действително е контролирала решението във всички категории кредитори, освен обезпечените вземания и категорията на служителите. Самите частни кредитори, които са одобрили плана за реорганизация, по-скоро са последвали решението на държавата, а не са били застъпници за такъв план за реорганизация. PCC твърди също така, че е „наясно, че има частни кредитори, които явно са възприели същия подход като държавата (т.е. също са гласували за плана, макар че той явно не е бил в тяхна полза, тъй като са отписали големи суми)“. Въпреки това PCC е на мнение, че „именно държавата е създала тази „пазарна практика“, а не обратното (държавата да следва тенденцията). Това е така, тъй като тя е контролирала Oltchim преди несъстоятелността, тя е контролирала гласуването на плана за реорганизация и защото е било очевидно за другите кредитори, че държавата ще предприеме всички мерки, за да гарантира оцеляването на Oltchim на всяка цена“.

(150)

Румъния счита, че AAAS е действал като частен кредитор, който е „правно ограничен“, като е начислявал лихви до образуване на производството по несъстоятелност на Oltchim, и отхвърля твърденията на PCC по отношение на липсата на действия от страна на AAAS спрямо изпълнението на неговите вземания. Румъния действително твърди, че меморандумът е бил предложен от министерствата на публичните финанси и икономиката, търговията и околната среда, както и OPSPI. Що се отнася до фактическите ограничения, Румъния обяснява, че AAAS не е бил в състояние да запорира банкови сметки (т.е. да им налага запор), тъй като те вече са били запорирани от Electrica преди това.

(151)

Румъния критикува логиката в аргументацията на PCC, че AAAS е трябвало да поиска изпълнение по неговото вземане: при такива обстоятелства на Oltchim е щяло да се наложи след това да образува производство по несъстоятелност. Точно при тази ситуация AAAS не би имало никаква възможност за събиране в рамките на такава процедура, както твърди PCC.

(152)

Румъния окачествява мнението на PCC, в което се твърди, че AAAS е трябвало да наложи възбрана върху стоки и активи на Oltchim, като нереалистично, като се има предвид фактът, че частните кредитори не са направили това.

(153)

Що се отнася до CET Govora и Salrom, Румъния твърди, че след несъстоятелността Oltchim е изплащало текущите си задължения без никакво забавяне.

(154)

Според Румъния публичните дружества са действали като частни дружества, като Bulrom Gas Impex (местен доставчик на Oltchim) и съответно поведението им е отговаряло на теста за съответствие с принципа на частния кредитор и частния купувач.

(155)

Първо, Румъния твърди, че решението, на което се позовава PCC в представената от него информация, за изготвянето на план за реорганизация под ръководството на акционерите в съответствие със Закона за несъстоятелността не може да се прилага, след като бъде образувано производство за съдебна реорганизация; според Румъния предложеният от PCC процес на реорганизация би бил от полза за акционерите и във вреда на кредиторите и следователно не би бил одобрен от последните.

(156)

Румъния оспорва становището на PCC по отношение на финансовото състояние на Oltchim като „под приемливите стандарти […] все още генериращо загуби“ и подчертава, че Oltchim е било класирано на 63то от общо 100 в класацията на най-печелившите дружества в Югоизточна Европа, направена от SeeNews (54).

(157)

Що се отнася до оценката на активите на Oltchim, направена от […] и представена от PCC, Румъния не възразява срещу корекцията за нормализиране, приложена от […] във връзка с отписването на дългове, но специално отхвърля използването на методиката на дисконтирания паричен поток (ДПП) за оценяване на активите на Oltchim. Румъния се позовава на учебни материали от университетите Харвард и Стърн в подкрепа на факта, че дисконтираните парични потоци се използват за оценяване на дружества и съответно не са подходящи за оценяването на активи.

(158)

Румъния също отхвърля подкрепената от PCC идея, че поведението на частните кредитори би било повлияно от AAAS, тъй като най-малко две от подписалите банки (а именно Erste Bank AG и Banca Transilvania) са реномирани, независими, световни институции.

(159)

Румъния подчертава, че по същество частните кредитори са онези, които са взели ключовото решение по отношение на плана за реорганизация на Oltchim, и по-специално тъй като те представляват 61,5 % от обезпечените кредитори, които са изиграли решаваща роля за одобряването на частичното отписване, необходимо за одобряването на плана от всяка категория.

(160)

Румъния твърди, че очакванията на публичните дружества за събиране на техните вземания според плана за реорганизация, предложен от съдебния управител, са били в размер на 500 млн. румънски леи, т.е. 7 пъти повече от потенциалното събиране на 72 млн. RON при производството по несъстоятелност.

(161)

Освен това според Румъния AAAS чрез плана за преструктуриране е можел да събере повече от 18 % от общите си вземания в сравнение с едва до 12 % в случай на ликвидация според проучването на Райфайзен.

(162)

Румъния посочва също така, че според мнението на съдебните управители на Oltchim, че в случай на несъстоятелност за избягването или подценяването на екологичните разходи се носи наказателна отговорност в съответствие с румънското право.

(163)

Румъния твърди (55), че правилата за гласуване предполагат, че планът за реорганизация не може да бъде приет без одобрението на обезпечените кредитори, в качеството им на необлагодетелствана категория според Закона. Следователно има частни кредитори, които са имали мнозинство в категорията на обезпечените кредитори и са инициирали и позволили приемането на плана; съответно те не просто са следвали държавните кредитори, както твърди PCC, като Румъния посочи (56), че обезпечените кредитори са били необлагодетелствана категория. Като такава, ако са били отхвърлили плана, не би било изпълнено условието, заложено в член 101, параграф 2, буква в) от Закона за несъстоятелността, което би попречило на други категории да постигнат приемането на плана.

(164)

Румъния подчертава също така разликата между неуспешните опити за приватизация в миналото и процеса, проведен през 2012 г., който е бил основан на прехвърлянето на активите на Oltchim към SPV, което ще рече, че купувачът не е щял да купи целия баланс на Oltchim, включително пасивите, а само неговите активи.

(165)

Румъния твърди, че стойността на текущите дългове намалява, което се дължи на генерирането на положителна EBITDA от страна на Oltchim.

(166)

Освен това Румъния оспорва мнението на [анонимната страна], която казва, че Oltchim би било „структурно непечелившо“: по-скоро затрудненията на Oltchim биха били причинени главно от лоши управленски решения.

(167)

В информацията, представена от румънските органи на 16 май 2018 г., в допълнение към горното те подчертаха следните елементи.

(168)

Първо, държавните кредитори не са предоставили никакво предимство на Oltchim, тъй като може да се счита, че те са действали pari passu заедно с частните кредитори във всички категории на обезпечени кредитори, бюджетни кредитори, основни доставчици и необезпечени кредитори.

(169)

По-специално мнозинството от обезпечените кредитори са гласували за плана, тъй като са били убедени, че при сценария с ликвидацията те не биха получили сума, която изцяло да покрива собствените им вземания. Единствено фактът, че AAAS е имал вземания както в обезпечените, така и в бюджетните категории, не би могъл да засегне това наблюдение за равнопоставеност, тъй като AAAS е можел само да очаква да получи повече с плана, отколкото при ликвидационния сценарий.

(170)

Фактът, че обезпечените кредитори са гласували за плана и са приели отписването според плана, предполага, че вземанията на бюджетните кредитори са щели да бъдат без стойност при ликвидационния сценарий. По-специално, за да се гарантира утвърдителното гласуване по плана на последните, обезпечените кредитори са приели да се ограничи тяхната част от постъпленията (като са се съгласили с фактическото анулиране на техните вземания в размер на 20 % до 27 %) в полза на по-ниските категории, които не биха получили нищо в случай на ликвидация.

(171)

Утвърдителното гласуване на мнозинството необезпечени кредитори (40,5 % от чиито вземания са били държани от Electrica) също доказва доверието им в плана, въпреки че тяхното гласуване е било с ограничено значение, тъй като те не са можели да очакват никакви вземания нито в ликвидационния сценарий, нито чрез плана за реорганизация.

(172)

Второ, румънските органи, на които Комисията е дала възможност да представят мнение по проекта на тест за съответствие с принципа на оператора в условията на пазарна икономика, изготвен от Комисията от гледната точка на обезпечените, бюджетните, основните доставчици и необезпечените кредитори на база на наличните към момента доказателства (чиято окончателна версия е представена в приложение I към настоящото решение), са представили различни забележки в това отношение. По-специално румънските органи омаловажават разликата между продажбата на Oltchim SPV, предвидена в плана за реорганизация, и in situ продажбата, разгледана от Комисията като един от трите възможни ликвидационни сценария. Румъния подчертава, че не е можело да се очаква, че ликвидационният сценарий ще осигури по-големи постъпления, отколкото при плана за реорганизация. Последно, Румъния представи различни технически мнения относно начина, по който кредитор в условията на пазарна икономика би оценил постъпленията и разходите при плана за реорганизация и при ликвидационния сценарий, освен екологичните задължения, за които румънските органи претендират за неутрализиране.

(173)

Трето, като цяло, избраният от кредиторите вариант, а именно да гласуват за плана, очевидно е бил в тяхна полза, тъй като постъпленията, получени от продажбата на групи активи от оперативните активи — макар и да представляват само 57 % — са имали много повече предимства от средния сценарий при несъстоятелност. В допълнение към горепосоченото са щели да бъдат получени допълнителни суми от продажбата на останалата част от 43 % от активите и в резултат на това ползата им е щяла да бъде по-голяма при производство с реорганизация. Освен това се прогнозира, че Oltchim би платило около 8 млн. евро от своите текущи дългове през първата половина на 2018 г., което би означавало по-ниски текущи дългове и по-голяма част от постъпленията за разпределение за кредиторите в производството с реорганизация.

(174)

В решението за откриване (вж. съображение 85) Комисията установи, че процесът на продажба, заложен в първоначално одобрения план за преструктуриране, би могъл да доведе до икономическа приемственост между Oltchim SA и евентуалния приобретател на Oltchim SPV. За да се избегне прехвърлянето на евентуална несъвместима държавна помощ към купувачите на активите на Oltchim, румънските органи са решили да преструктурират процеса на продажба, така че да се осигури прекъсване на икономическата приемственост между Oltchim и потенциалните му купувачи.

(175)

По-специално през юли и август 2016 г. с помощта на консултанти Oltchim е направило анализ на своите активи и е установило варианти за предлагане на активите на части, за да се увеличи до максимум потенциалната натрупана продажна цена. Това е довело до обособяването на 9 групи активи (57). След като е била публикувана обявата за продажбата на Oltchim през август 2016 г., на 23 участници в търга е бил предоставен информационен меморандум, а крайният срок за представяне на обвързващи оферти е удължаван неколкократно и са провеждани допълнителни надлежни проверки (в това число посещения на място и технически анализ).

(176)

Преразгледаният план, предвиждащ продажба под формата на групи активи (но вече не чрез SPV) официално е бил приет от Общото събрание на кредиторите на 6 март 2017 г. Съдията по несъстоятелността е потвърдил изменения план за реорганизация на 28 юни 2017 г., а решението му е станало окончателно на 16 октомври 2017 г. (когато по-горната инстанция на съда е отхвърлила жалба, подадена от трета страна).

(177)

След получаването на обвързващи оферти продавачът (AT Kearney от името на Oltchim) е идентифицирал следните потенциални комбинации от обвързващи оферти с най-висока сумарна стойност за кредиторите:

(178)

На проведеното на 18 декември 2017 г. събрание на кредиторите е било одобрено споразумение за продажба на активи с Chimcomplex, а всички други оферти са били отхвърлени (58). Като се има предвид, че решението на събранието на кредиторите е било оспорено в съда, новият краен срок е бил отложен до 17 октомври 2018 г.

(179)

Що се отнася до група 6, продажната цена е била предоговорена с DSG и е била увеличена от 1,9 млн. евро на 2,6 млн. евро. На тази база на 1 февруари 2018 г. е било подписано споразумение за закупуване на активи. Продажбата е била одобрена от събранието на кредиторите на 26 февруари 2018 г. и е била финализирана на 12 юни 2018 г.

(180)

Що се отнася до останалите непродадени активи (група 7 — преработка на PVC, група 8 — нефтохимически завод в Bradu, група 9 — фталов анхидрид и някои отделни активи от група активи 7 — VCM/PVC), събранието на кредиторите е направило опит да се получат по-добри оферти от гледна точка на цената, но преговорите са се провалили.

(181)

През май 2018 г. е обявена нова тръжна процедура за останалите (нефункциониращи) групи активи 8, 9 и непродадената част от група активи 7 (59). Предвиденият краен срок за ликвидацията на останалите активи е април 2019 г.

(182)

Комисията първо ще разгледа дали мерки 1—3 в полза на Oltchim включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (вж. раздел 6.1 по-долу). След това Комисията ще прецени дали Oltchim е било предприятие в затруднено положение (вж. раздел 6.2 по-долу). Накрая, Комисията ще проучи дали помощта вече е била приведена в действие (вж. раздел 6.3 по-долу) и след това дали въпросната помощ е съвместима с вътрешния пазар (вж. раздел 6.4 по-долу).

(183)

Според член 107, параграф 1 от ДФЕС „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(184)

Критериите, заложени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, са кумулативни. Следователно за квалифицирането на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба следва да са изпълнени следните кумулативни условия:

(185)

Както е посочил съдът (60), мерките се квалифицират като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, когато а) те са предоставени с държавни ресурси, независимо дали непряко или пряко чрез междинно звено, действащо по силата на правомощия, които са му предоставени; и б) те трябва да може да бъдат отнесени към държавата. Понятието за държава членка включва всички нива публични органи, независимо дали се касае за национален, регионален или местен орган (61).

(186)

Както е посочено в съображение 14 по-горе, AAAS е част от публичната администрация, която е подчинена на правителството. Поради това несъбирането на просрочения дълг (главница и лихва) от страна на този орган, допълнителното натрупване на дълг, както и анулирането на дългове, които нормално е трябвало да бъдат платени на AAAS, е в тежест на държавния бюджет и включва държавни ресурси.

(187)

С оглед на горното мярка 1 може да бъде отнесена на държавата и включва прехвърляне на държавни ресурси.

(188)

В случаи, когато публичен орган предостави предимство на бенефициер, мярката по определение може да бъде отнесена към държавата, дори въпросният орган да се ползва с правна автономност от други публични органи.

(189)

Възможността за отнасяне обаче не е толкова явна, ако предимството е предоставено чрез публични предприятия (62). В такива случаи е необходимо да се определи дали може да се счита, че публичните органи са участвали по един или друг начин в приемането на мярката (63).

(190)

Следователно дадена мярка, приведена в действие от публичен орган, може да бъде отнесена към държавата въз основа на набор от показатели, зависещи от обстоятелствата в конкретния случай и контекста, в който е била осъществена мярката (64). Наред с други, възможните показатели за установяване дали една мярка може да бъде отнесена към държавата включва следните:

(191)

Що се отнася до Salrom, Комисията отбелязва, че съветът на директорите на дружеството се назначава от общото събрание на акционерите в ситуация, в която Румънската държава притежава мажоритарен дял (51 %) от акциите на Salrom и определя държавни представители в съвета на директорите.

(192)

Освен това, като се има предвид, че Salrom се счита за държавно предприятие, неговият годишен бюджет подлежи на одобрение от държавата. Това предварително одобрение се отнася, наред с други, до сумите, съответстващи на търговските вземания от клиенти (като Oltchim).

(193)

Във всеки случай, що се отнася до мярка 2, не е необходимо да се стига до заключението, че действията на Salrom може да бъдат отнесени към държавата, тъй като Комисията счита, че мярка 2 не представлява държавна помощ за Salrom (вж. по-долу съображение 263).

(194)

Що е отнася до CET Govora, Комисията отбелязва, че дружеството е регистрирано като изцяло държавно дружество, чийто единствен акционер е община Vâlcea, и че, преди да бъде образувано производството за неговата несъстоятелност, то е управлявано от Общинския съвет на Vâlcea (66).

(195)

Освен това Комисията отбелязва, че решенията за подписването на нов договор за електроенергия с Oltchim и след това за увеличаване на доставките са били взети в изпълнение на няколко решения (67), издадени от Общинския съвет на Vâlcea, за да се гарантира снабдяването на Oltchim.

(196)

Също така, когато се разглежда поведението на дружеството в по-широк контекст, би било неприемливо да се счита, че държавата не е имала никакво влияние върху CET Govora; например непосредствено след неуспешната приватизация главният изпълнителен директор на CET Govora незабавно е бил назначен за главен изпълнителен директор на Oltchim през октомври 2012 г. и след това се е върнал в CET Govora през февруари 2013 г., точно след образуването на производството по несъстоятелност на Oltchim (68).

(197)

Въпреки твърдението на Румъния, че главният изпълнителен директор на CET Govora е консултирал Съвета на Vâlcea да взема решения в максимална степен в интерес на дружеството през оценявания период, съществуват и други елементи, излезли наяве с корупционните скандали по високите етажи на властта, в които е замесен главният изпълнителен директор на CET Govora (и в крайна сметка е бил осъден от националните наказателни съдилища заедно с член на правителството), които противоречат на това твърдение (69). По-специално през юни 2018 г. националните наказателни съдилища са осъдили министъра на транспорта по това време по обвинения за търговия с влияние, което е имал върху главния изпълнителен директор на CET Govora, за да накара последния да сключи няколко неизгодни и ненужни договора от името на CET Govora, като крайната цел е била да се източат ресурси на дружеството. За съвместната им криминална дейност, включваща злоупотреба със служебно положение и търговия с влияние, която е осъществявана непрекъснато от октомври 2011 г. до юли 2014 г., националните наказателни съдилища са осъдили и министъра, и главния изпълнителен директор на CET Govora.

(198)

Поради това и независимо от субективното мнение на CET Govora относно основанията за продължаване на доставките за Oltchim, Комисията отбелязва, че CET Govora не е можело да вземе оспорваното решение, без да отчете изискванията на публичните органи, и че нарежданията, издадени от държавните органи (т.е. решенията на Общинския съвет на Vâlcea), в крайна сметка са били базата, на която е действало CET Govora. Следователно Комисията стига до заключението, че мярката може да бъде отнесена към държавата, що се отнася до CET Govora.

(199)

Тъй като CET Govora е държавно предприятие, Комисията стига до заключението, че неговото решение да отложи крайния срок за плащанията и да продължи доставките за Oltchim е в тежест на държавните ресурси.

(200)

С оглед на горното мярка 2 може да бъде отнесена към държавата, що се отнася до CET Govora, и включва прехвърляне на държавни ресурси.

(201)

Първо, Комисията отбелязва, че въз основа на Закона за несъстоятелността планът не е можело да бъде одобрен без съгласието на AAAS (който държи по-голямата част от стойността на вземанията в категорията на бюджетните кредитори) или CET Govora (което държи по-голямата част от стойността на вземанията в категорията на зависимите доставчици, т.е. необезпечени кредитори по член 96 от Закона за несъстоятелността), чиито действия може да бъдат отнесени към държавата (вж. съображения 187 и 200).

(202)

Второ, Комисията отбелязва също така, че планът за преструктуриране е бил изготвен от синдика, назначен от съда, който е част от държавата. След това планът за преструктуриране е бил потвърден, благодарение на одобрението от страна на публични и частни кредитори, които преди това са подписали през ноември 2012 г. инициирания от държавата меморандум.

(203)

Този меморандум (подписан от 12 страни, от които 10 са от публичната администрация или са били публична собственост (70) и само 2 са частни институции за финансиране (71) — вж. съображение 31), е бил изготвен от трима министри и одобрен от министър-председателя. Следователно именно меморандумът е бил средството, използвано от държавата на най-високо равнище за задържането на Oltchim на пазара.

(204)

Трето, Комисията отбелязва, че за това намерение на държавата да поддържа Oltchim е имало сигнали и след това многократно е било потвърдено преди и по време на периода в несъстоятелност.

(205)

Освен това, както е видно от таблицата с вземанията (вж. таблица 1), подписалите меморандума са имали вземания, възлизащи на обща стойност 539 млн. евро. Вземанията на тези подписали страни, заедно с вземанията на CET Govora (чиито действия във връзка с мярка 3 може да бъдат отнесени към държавата (вж. съображения 200 и 201), възлизат на обща стойност от 569 млн. евро от общите вземания 759 млн. евро. Следователно подписалите меморандума заедно със CET Govora също са имали необходимото мнозинство и в четирите категории кредитори, различни от служителите — категория, която естествено също е предпочела плана (факт, който се признава от румънските органи (83)) — за да одобрят плана (84). Поради високото равнище на публичните страни, подписали меморандума, много малко вероятно е дори частни банки и други частни лица да решат да пренебрегнат целите на меморандума към момента на гласуване за или срещу плана: нито частните банки, които са страни по меморандума, нито Electrica обективно са можели да откажат да вземат под внимание многократните изявления (вж. съображения 27, 28, 30) на акционера на Oltchim SA, според които Румънската държава не би оставила Oltchim да фалира, нито пък са можели да пренебрегнат меморандума, който са подписали и който е бил одобрен от министър-председателя. Въз основа на обясненията, дадени от Румъния, към дадения момент съдът би приел, че следните условия, предвидени в член 101, параграф 2 от Закона за несъстоятелността също са били изпълнени, дори и някой кредитор, който не е страна по меморандума, да се е противопоставил на плана: по-специално въз основа на представената информация от Румъния съдът би приел, че „нито една от категориите, които отхвърлят плана, и нито едно от вземанията, които отхвърлят плана, няма да получат по-малко, отколкото биха получили в случай на несъстоятелност“, независимо от сравнението, което един оператор в условията на пазарна икономика би направил между постъпленията при плана за реорганизация и при ликвидационния сценарий (вж. раздел 6.1.2.3 в това отношение). Поради това меморандумът е дал възможност на държавата да обезпечи приемането на плана за реорганизация от страна на кредиторите.

(206)

С оглед на горното Комисията отбелязва, че благодарение на меморандума, който е бил иницииран от държавата, и неговата цел — т.е. да се спаси Oltchim на всяка цена, както редовно и публично е заявявано от държавата през периода между неуспешната приватизация през септември 2012 г. и гласуването на кредиторите по плана през 2015 г. — е било осигурено необходимото мнозинство в събранието на кредиторите, за да се обезпечи приемането на плана за реорганизация. Както е видно от съображения 31, 203 и 235 и сл., този меморандум може да бъде отнесен към държавата.

(207)

По-специално чрез меморандума правителството е създало рамката, посредством която подписалите го страни да „работят заедно за идентифицирането и прилагането на решения, защитаващи правата на служителите, акционерите и кредиторите“.

(208)

Освен това „[с] проекта на споразумение се гарантира осигуряването на оборотен капитал от подписалите го банки, [за да може Oltchim] да продължи производството в пуснатите отново мощности, както и постепенно да бъдат отворени отново и други производствени мощности, за да се привлекат повече потенциални кандидати, заинтересовани от приватизацията на дружеството“. Много малко е вероятно, с оглед на публичните изявления на органите, някоя от страните, поканени да подпишат меморандума, да откаже да се присъедини към него. Освен това стандартът, който е заложен в меморандума за сътрудничество между подписалите страни — т.е. „с помощта на експерти в областта на преструктурирането да се разработи стратегия, осигуряваща дългосрочна жизнеспособност, за да може Oltchim да постигне устойчиво равнище на доходност, платежоспособност, ликвидност и парични средства („стратегия за устойчиво възобновяване на производството“)“ — е бил относително нисък и неясен, тъй като се е базирал само на „получаването на някакви положителни резултати въз основа на анализ на жизнеспособността“ (поставен акцент).

(209)

С меморандума правителството повторно е подчертало своята решимост да направи всичко необходимо, за да може Oltchim да продължи да функционира и да бъде преструктурирано. По същата логика както частните, така и публичните субекти, които са го подписали, са поели ангажимент да свършат своята част от дългосрочната стратегия за преструктуриране на Oltchim, доста преди каквото и да било гласуване на потенциален план за реорганизация от събранието на кредиторите. Всички подписали меморандума са гласували така също за плана за реорганизация през 2015 г., като единственото изключение е CFR Marfă, което е било относително по-маловажно в сравнение с финансиращите партньори и другите държавни кредитори, що се отнася до оцеляването на Oltchim и като се има предвид, че Oltchim е използвало също и Ermewa за задоволяването на своите транспортни нужди.

(210)

В меморандума е включена клауза № 8, която предвижда „защита и запазване на правата“ и интересите на подписалите го страни. Все пак в тази клауза, и по-специално във втората ѝ част, единствено се заявява очевидното, т.е. че самият меморандум, към момента на неговото подписване, все още не е представлявал предварителен отказ от страна на банките, Electrica или AVAS от правата им като кредитори. Следователно, по мнение на Комисията, самото присъединяване в конкретния момент и поемането на ангажимент за бъдещо сътрудничество, както е предвидено в меморандума, само по себе си е доказателство, че подписалите го кредитори (както публични, така и частни) ясно поемат по пътя на преструктуриране на Oltchim.

(211)

Този избор да се поддържа функционирането на Oltchim е дори още по-очевиден, като се вземат предвид допълнителното време и финансовите усилия, които са вложени, за да се подпомогне възобновяването на дейността на Oltchim, от страна на трите банки (чиито вземания от Oltchim значително са се увеличили през този период) и от AAAS (и други подписали страни), които, в същия ред на мисли, са се въздържали от предприемането на стъпки за незабавното събиране на техните вземания.

(212)

Що се отнася до Националната администрация по водите, на база на условията на обществено достъпния устав за функционирането и организацията на тази структура (85), Комисията отбелязва следното:

(213)

Първо, що се отнася до нейния правен статут и интегрирането ѝ в структурите на публичната администрация, Националната администрация по водите е публична институция от национално значение, има правосубектност и се координира от централния публичен орган по водите (т.е. Министерството на водите и горите) (86).

(214)

Второ, що се отнася до естеството на нейната дейност, целта на предприятието е да прилага националната стратегия и политика в областта на количественото и качественото управление на водните ресурси и да гарантира спазването на разпоредбите в тази сфера; в този контекст тя управлява и експлоатира инфраструктурата на националната система за управление на водите. Дружеството също така гарантира изпълнението на редица дейности от национално и социално значение, като например изпълнението на ангажиментите, поети от Румънската държава по силата на международни споразумения и конвенции (87).

(215)

Трето, що се отнася до интензивността на надзора, който се упражнява от публичните органи върху нейното управление, Националната администрация по водите се управлява от управителен съвет, състоящ се от 11 члена, като всички те се назначават за четиригодишен мандат със заповед на ръководителя на централния публичен орган по водите. Според същия член в управителния съвет задължително има един представител на Министерството на публичните финанси и един на централния публичен орган по водите. Освен това генералният директор на Националната администрация по водите се назначава, временно се отстранява и освобождава от длъжност със заповед на ръководителя на същия централен публичен орган по водите (88).

(216)

Четвърто, що се отнася до финансирането на нейната дейност, приходната и разходната част на бюджета на дружеството се одобрява от управителния съвет със съгласието на ръководителя на централния публичен орган по водите (89).

(217)

Следователно, с оглед на факторите, посочени по-горе в съображение 190, Комисията счита, че: i) нейният правен статут; ii) нейното интегриране в публичната администрация; iii) естеството на нейните дейности и задачи, които нормално не се осъществяват на пазара в условията на конкуренция с частни оператори; iv) упражнявания от страна на публичните органи надзор върху нейното управление; както и v) процедурата по одобряване на приходната и разходната част на бюджета, всички тези фактори сочат, че действията на Националната администрация по водите може да бъдат отнесени към държавата.

(218)

С оглед на горните елементи (т.е. по-специално осигуреното мнозинство на гласовете за приемането на плана за реорганизация, но също така чрез осигуряването чрез меморандума на сътрудничеството от страна на основните кредитори във връзка с полаганите към момента и предстоящите усилия) Комисията стига до заключението, че предоставянето на мярка 3 от AAAS, Electrica, Salrom, CET Govora и Националната администрация по водите може да се припише на държавата.

(219)

Мерките, които са предмет на оценката, определено са селективни, тъй като са предоставени единствено на Oltchim. Други предприятия в съпоставимо правно и фактическо състояние, като се има предвид целта, която се преследва с мерките, в нефтохимическия сектор или други сектори не са получили същото предимство. Според съдебната практика на Съда само фактът, че конкурентната позиция на дадено предприятие е подобрена в сравнение с други конкурентни предприятия, като му е предоставена икономическа полза, която то не би могло да получи по друг начин в обичайния ход на своята дейност, е знак за възможно нарушаване на конкуренцията (90).

(220)

Румъния обаче твърди, че „мерките не са предоставили никакво икономическо предимство на Oltchim, тъй като те отговарят на теста на оператора в условията на пазарна икономика, като се има предвид, че публичните органи и публичните дружества са действали по същия начин, както частните кредитори, инвеститори или доставчици, за да сведат до минимум своите загуби и да увеличат до максимум своите печалби“ (91).

(221)

В разглеждания случай обаче тестът за оператор в условията на пазарна икономика не изглежда приложим. Първо, Комисията напомня, че Съдът в миналото е определял, че приложимостта на „принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика“ в крайна сметка зависи от това дали държавата, в качеството си на акционер, а не в качеството си на публичен орган, е предоставила икономическо предимство на предприятие, което притежава (92). В същия ред на мисли тестът за оператор в условията на пазарна икономика не може да е бил приложим за държавата в качеството ѝ на кредитор на Oltchim чрез AAAS и други публични кредитори, тъй като „тестът на частния кредитор“ не е приложим за мерките, които държавата е привела в действие в качеството си на публичен орган, когато е подписала меморандума.

(222)

Както е обяснено в съображения 204 и сл., и 274 и 276, държавата е действала постоянно и ясно в качеството си на публичен орган, за да спаси Oltchim от несъстоятелност, включително чрез публични изявления и чрез меморандум с основните участващи частни и публични кредитори, а не като акционер, който инвестира в дружество, или като кредитор. Поради това Комисията счита, че тестът за оператор в условията на пазарна икономика не е приложим в разглеждания случай (93).

(223)

С оглед на пълнотата обаче Комисията също е направила теста за оператор в условията на пазарна икономика под формата на принцип на кредитора в условията на пазарна икономика за всяка от трите разглеждани мерки, като е поискала от румънските органи допълнителна актуална информация за различните участващи субекти и за техните решения, самостоятелно е събрала информация от всички налични публични източници и е разработила свои собствени сценарии за оценка въз основа на наличните доказателства към момента на прилагане на оценяваните мерки.

(224)

Третирането на дълга на Oltchim към AAAS беше оценено още в решението на Комисията от 2012 г. с оглед на очакваната по това време скорошна приватизация. Поради това Комисията счита за целесъобразно да анализира поведението на AAAS след това решение, считано от момента на неуспешната приватизация.

(225)

Частният кредитор обикновено се стреми да получи плащане в максимален размер на сумите, които са му дължими от длъжник в затруднено положение (94).

(226)

Обратно на твърдението на Румъния, че според решението на Комисията от 2012 г. забавеното събиране на вземанията не е свързано с помощ (при условие че AAAS е начислявало лихви въз основа на Съобщението от 2008 г. относно референтните лихвени проценти до образуването на производството по несъстоятелност на Oltchim), Комисията отбелязва, че ситуацията през март 2012 г., когато Комисията е издала своето решение, се е различавала значително от разглеждания период, като се има предвид, че в последния сценарий вече не е имало предстоящ проект на скорошна приватизация. В това отношение Комисията отбелязва, че заключението в решението на Комисията от 2012 г. е било базирано на условието, че Oltchim ще бъде изцяло приватизирано скоро след преобразуването на дълга. Държавата обаче (чрез Министерството на икономиката) като мажоритарен акционер не е взела предвид възможността, че някои миноритарни акционери биха могли да блокират предвиденото преобразуване на дълг в собствен капитал. В крайна сметка такова блокиране е било направено и предвиденото преобразуване на дълга в собствен капитал не се е състояло. В резултат на това в края на тръжната процедура, тъй като победителят не е бил в състояние да изпълни своите задължения като купувач, самата приватизация също е била неуспешна.

(227)

Комисията отбелязва, че затрудненото и непрекъснато влошаващо се финансово състояние на Oltchim е било известно на всички кредитори, и по-специално на AAAS. Поради това AAAS е разполагал с достатъчно време, за да подготви и направи вътрешна оценка и да предприеме стъпки за събиране на своите вземания, ако приватизацията през септември 2012 г. също е неуспешна. Следователно разглежданият петмесечен период от септември 2012 г. до 31 януари 2013 г. е бил достатъчен, за да може AAAS да предприеме необходимите стъпки и да се опита да събере своите вземания (99 % от вземанията на AAAS са били необезпечени според таблица 1). В това отношение Комисията отбелязва, че предприятия като Electrica са предприели такива стъпки, макар и без успех.

(228)

Първо, специалните закони, уреждащи събирането на държавни вземания (95), предвиждат специални права на AAAS, включващи директно събиране на неговите вземания без съдебно решение. По-специално в член 50, параграфи 1 и 2 от Извънредно постановление на правителството № 51/1998 се предвижда, че: „1) AVAB (понастоящем AAAS) може да сформира свое собствено звено от съдебни изпълнители или да използва други съдебни изпълнители, за да обезпечи изпълнението на изпълнителни листове“, както и „2) [и]зпълнителното производство по реализацията на банкови активи от страна на AVAB се осъществява или от неговото собствено звено от съдебни изпълнители или от други съдебни изпълнители“.

(229)

Въпреки многократните искания от страна на Комисията, Румъния не е предоставила никакви доказателства, от които да е видно, че AAAS е опитал всички действия, които кредитор в условията на пазарна икономика разумно би предприел за събирането на своите вземания. Освен това Румъния твърди, че AAAS не би имал възможност да иска събиране на своите вземания от Oltchim поради Закона за приватизацията (96), който предвижда, че, считано от датата на образуване на производството по специално управление, кредиторите с вземания за данъци и осигуровки (т.е. бюджетни) не може да събират своите вземания и няма да предприемат никакви стъпки за такива мерки за събиране, докато дружеството се подготвя за приватизация (97). Въпреки това, макар че това подкрепя наличието на селективно предимство, което е предоставено на Oltchim и което може да бъде отнесено към държавата, бездействието от страна на AAAS се случва в контекст, когато Министерството на икономиката, по необяснени причини, е поддържало Oltchim в режим на специална процедура по приватизация дори след неуспешната приватизация през септември 2012 г. AAAS е можел да опита да оспори решението на Министерството за удължаване на този специален статут без обяснение.

(230)

Второ, Румъния не е предоставила никакво проучване, доклад или вътрешен документ, от който да е видно, че AAAS е действал като оператор в условията на пазарна икономика при вземането на решението да се въздържи от събирането на своите вземания след неуспешната приватизация през септември 2012 г. Според последното налично проучване към дадения момент, в което е направена оценка на събирането на вземанията на AAAS (проучването на Райфайзен от 2011 г.), AAAS е щяло да постигне процент на събираемост от 12 % при ликвидационен сценарий (98).

(231)

Други кредитори, включително публични субекти, са предприели незабавни действия през този период за събирането на своите вземания. По-специално Electrica, което според проучването на Райфайзен от 2011 г. е имало същия процент на събираемост като AAAS, е започнало действия по събирането на своите вземания на 1 ноември 2012 г. и успешно е запорирало банковите сметки на Oltchim. Освен това двете недържавни дружества — Polcheme S.A. и Bulrom Gas — държащи 8-то и 10-то вземане по значимост измежду 21 обезпечени кредитора през 2013 г., също са предприели мерки по събиране на вземанията. AAAS действително е бил най-важният кредитор на Oltchim и е можел да използва своето положение, за да получи по-добри условия при преговорите, що се отнася до събирането на неговите вземания, но не е направил това. Ако Oltchim е било заплашено с ликвидация, AAAS е можел да си осигури по-добри условия за събиране на вземанията.

(232)

Въпреки твърденията на Румъния, сключването на меморандума не е еквивалентно на полагането на всички усилия за получаване на информация — нито може да замести това — като се има предвид, че т.нар. Анализ на жизнеспособността, който се споменава в меморандума, впоследствие е бил възложен и използван от три финансови кредитора, но не и от самия AAAS. Румъния не е представила документи за никакъв подобен вътрешен анализ от страна на AAAS.

(233)

Следователно цялостното поведение на AAAS (въпреки че отдавна е бил запознат със структурните затруднения на Oltchim) е било пасивно, що се отнася до полагането на всички усилия за събиране на неговите вземания или най-малкото за обезпечаването на по-добро положение на кредитор, и изглежда по-скоро е било насочено към оздравяването и запазването на дейността на Oltchim.

(234)

Поради това Комисията счита, че с предприемането на действия AAAS е щял да има по-голям шанс да събере своите вземания, така също предвид факта, че производството на Oltchim е било спряно и съответно предприятието не е имало очаквани оперативни приходи в близко бъдеще.

(235)

Трето, вместо да се опитва да събере своите дългове, AAAS е стартирал меморандума съвместно с министрите на финансите, на икономиката и на транспорта, както и Службата за държавно участие в приватизацията на промишлеността (вж. in extenso съображения 31 и 203 и сл. по-горе), който е бил одобрен на 13 ноември 2012 г. от министър-председателя на Румъния и подписан от страна на държавата, както и от седем кредитора, пет от които са публични — AAAS, Salrom, CFR Marfă, CEC Bank, Electrica (все още напълно държавно към този момент) — и два са частни — Румънската търговска банка (по-късно преименувано на „Erste Bank“) и Transilvania Bank. Обратно на твърденията на Румъния, меморандумът не може да се счита за pari passu сделка, като се има предвид значителното преобладаване на публичните кредитори и държавните органи, които са го подписали (99).

(236)

По-специално десет от дванадесетте подписали страни са от публичната администрация или са публична собственост (100) и само две са частни финансиращи институции (101). Меморандумът е бил иницииран от държавата (Министерството на финансите, Министерството на икономическите въпроси, Министерството на транспорта и инфраструктурата, AAAS и OPSPI) и одобрен от министър-председателя. Освен това процентът на вземанията, държани от частни кредитори, е бил само около 20 % от общите вземания на подписалите меморандума. Следователно делът на публичното участие е бил значителен, а намесата от страна на частните оператори — ограничена. Последно, условията на сделките не са съпоставими, тъй като 77 % от вземанията на двата частни кредитора, които са подписали меморандума, са били обезпечени, за разлика от средно само 14 % от вземанията на публичните кредитори.

(237)

Меморандумът доказва, че публичните кредитори са се съгласили със сценарий без събиране на вземанията, без да направят надлежна оценка на други алтернативи. По-специално в параграф 2.3 от меморандума е посочено, че страните по него са договорили списък с мерки, за да се „опитат да приложат стратегия за устойчиво възобновяване на производството, при условие че оценката на жизнеспособността даде положителен резултат“. Румъния така и не е представила оценка на жизнеспособността, но е посочила, че такова проучване е направено от банките. Според R/BDO Transilvania Bank, Erste Bank (частни кредитори), заедно със CEC Bank (публична), са възложили на Alvarez&Marsal да направи проучване, като дружеството е представило доклад, който „съдържа мерки за преструктуриране и потвърждава, че е възможно дейностите на Oltchim да бъдат реорганизирани след прилагането на предложените мерки“. Според румънската преса (102) румънските органи са показали, че докладът на Alvarez&Marsal, възложен от банките кредиторки за оценка на положението на Oltchim, е потвърдил „хипотезата на органите и необходимостта от предоставянето на помощ за оздравяване в предложената структура“.

(238)

Румъния не е представила документи за извършването на такава оценка от или за сметка на AAAS, да не говорим за използването на такава от AAAS. Румъния също така не е доказала, че докладът на Alvarez&Marsal реално е бил използван от AAAS и още повече, както е видно от публичните източници, споменати в съображение 237 по-горе, в доклада се потвърждава единствено необходимостта от предоставянето на помощ, което не означава непременно потвърждение на дългосрочната жизнеспособност на евентуалната реорганизация.

(239)

В това отношение Комисията повтаря, както е посочено в съображение 22 по-горе, своето заключение относно преобразуването на дълга (и съответно отписването на задълженията към AAAS в полза на Oltchim), последвано от пълна приватизация, за което е установено, че не включва предимство, при условие че „[…] дружеството бъде напълно приватизирано в краткосрочен план след преобразуването на дълга“. Меморандумът потвърждава желанието на AAAS да удължи състоянието на несъбиране на вземанията и натрупване на допълнителни дългове.

(240)

Румъния твърди също така, че AAAS е анализирал възможността да поиска запориране на сметките на Oltchim, но не е бил в състояние да направи това, тъй като сметките на Oltchim вече са били запорирани от други кредитори. Румъния обаче не е представила никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Във всеки случай AAAS не е постъпил като разумен частен кредитор, тъй като не е предприел никакви действия за защита на своите вземания. Ако AAAS се е бил намесил на по-ранен етап в процеса, органът не е щял да лиши себе си от възможността пръв да запорира сметките на Oltchim (т.е. преди други кредитори като Electrica през ноември 2012 г.) или да обезпечи възбрана върху недвижими имоти (както са направили от Salrom).

(241)

Румъния твърди, че ако AAAS е бил поискал събиране на своите вземания, това би довело Oltchim до започването на производство по несъстоятелност. Комисията счита, че самата заплаха от започването на производство по несъстоятелност е можела да осигури на AAAS по-сериозно влияние върху Oltchim с оглед на събирането на неговите вземания. Дори при сценарий с производство по несъстоятелност, предизвикано от AAAS, AAAS би получило реалната власт да предложи реорганизация на Oltchim, вследствие на която да може да постигне максимално събиране на своите вземания, и по-специално чрез продажбата по групи (вж. съображение 265). Ако AAAS е имал тази възможност, неговото положение би било значително по-различно.

(242)

При самото гласуване на събранието на кредиторите през март 2015 г. изборът на AAAS е бил ограничен между ликвидация и план за реорганизация, което е резултат от бездействието на AAAS преди това. Следователно, ако AAAS е действал като разумен кредитор, той е щял да се възползва от разпоредбите на Закона за несъстоятелността, според които всеки кредитор, държащ над 20 % от вземанията, може да предложи план за реорганизация (103). По този начин AAAS е щял да предприеме действия, които да му позволят да избере друг вид план за реорганизация (продажба по групи активи) — сценарий, при който приходите са щели да бъдат увеличени до максимум (както допълнително е обяснено в съображение 265) и който е можело да бъде реализиран още след септември 2012 г., непосредствено след неуспешната приватизация.

(243)

Въз основа на горните съображения Комисията счита, че мярка 1 предоставя селективно предимство на Oltchim чрез несъбирането и съответното увеличаване на исканията прямо Oltchim през периода септември 2012 г. — януари 2013 г., възлизащо на 152 млн. румънски леи (104) (33 млн. евро), като стойността във времето, която се свързва с отлагането на искането за събиране на вземанията на AAAS, предполага по-голяма експозиция към Oltchim.

(244)

Както е обяснено по-горе (вж. съображение 29), Oltchim е било в състояние да възобнови производството през 2012 г. благодарение на решението на CET Govora и Salrom да продължат доставките за Oltchim, въпреки неплащането от негова страна на неуредените дългове.

(245)

Комисията изрази съмнения, че оператор в условията на пазарна икономика би взел същите решения като тези две публични дружества с оглед на икономическите затруднения на Oltchim.

(246)

По време на етапа на разследване Румъния предостави основателни аргументи относно технологичната взаимозависимост между Salrom и CET Govora, от една страна, и Oltchim, от друга. Тези аргументи са подкрепени и от други трети страни като синдиците на Oltchim и CET Govora и могат да бъдат обобщени както следва:

(247)

Що се отнася до Salrom, Румъния твърди, че дружеството е било поставено в положение да избира между запазването на своята дейност или спирането ѝ поради липсата на доставяните от Oltchim услуги. Изчезването на Oltchim би означавало също така изчезване на другия клиент на Salrom — Uzinele Sodice Govora — с отрицателни последици за CET Govora.

(248)

Що се отнася до CET Govora, Румъния твърди, че не е имало практическо решение за заместване на технологичната пара, която Oltchim е купувало от него. Ако CET Govora е било спряло доставките на пара за двата зависими клиента (като се има предвид, че парата е страничен продукт от производството на електроенергия), единственият вариант би бил нейната пълна загуба чрез изпускането ѝ в атмосферата. Румъния съответно твърди, че от икономическа гледна точка вариантът, който всеки един оператор, намиращ се в положението на CET Govora, би предпочел, би бил да преобразува парата в дълг, вместо да я изпуска в атмосферата, при което дружеството би било напълно лишено от нейната стойност.

(249)

Освен технологичната взаимозависимост, Румъния е посочила също така, че взетите от CET Govora и Salrom решения да продължат доставките за Oltchim са били обосновани и са отговаряли на принципа на оператора в условията на пазарна икономика, доколкото е двете дружества са обезпечили новите (т.е. след септември 2012 г.) натрупани дългове.

(250)

Освен това Румъния посочва, че решенията на CET Govora и Salrom да доставят суровини, необходими за възобновяването на дейността на Oltchim, са сходни с тези, взети от частни дружества като Bulrom Gas Impex, SC Arelco Power, Ciech Chemical Group, Tricon, Alum, MFC Commodities, Chemimplex. Основание за подобно решение вероятно е била възможността да се събере по-голяма сума от дълга, ако дейността бъде възобновена, предприятието стане жизнеспособно и впоследствие бъде успешно продадено.

(251)

По принцип, като се има предвид технологичната взаимозависимост между Salrom и CET Govora, от една страна, и Oltchim, от друга, Комисията не оспорва основателността на румънските аргументи.