(1)

Потенциалът за развитие на електронната търговия в Съюза все още не е осъществен напълно. В Стратегията за цифров единен пазар за Европа е възприет цялостен подход за справяне с основните пречки пред развитието на трансграничната електронна търговия в Съюза с цел разгръщане на този потенциал. Осигуряването на по-добър достъп за потребителите до цифрово съдържание и цифрови услуги и улесняването на предприятията при предоставянето им може да допринесат за засилване на цифровата икономика в Съюза и насърчаване на цялостния растеж.

(2)

Член 26, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) ДФЕС предвиждат, че Съюзът допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани по силата на член 114 ДФЕС в рамките на доизграждането на вътрешния пазар. Целта на настоящата директива е да се намери точният баланс между постигането на високо равнище на защита на потребителите и насърчаването на конкурентоспособността на предприятията, като едновременно с това се осигури спазването на принципа на субсидиарност.

(3)

Някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги следва да бъдат хармонизирани, като за основа се вземе високо равнище на защита на потребителите, за да се изгради истински цифров единен пазар, да се повиши правната сигурност и да се намалят разходите по сделките, по-специално за малките и средните предприятия (МСП).

(4)

Предприятията, и по-специално МСП, често имат допълнителни разходи, произтичащи от различията в националните задължителни правила в правната уредба на потребителските договори, и са изправени пред правна несигурност при предлагането на трансгранично цифрово съдържание или трансгранични цифрови услуги. Предприятията имат и разходи при адаптиране на договорите си към специалните задължителни правила относно предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги, които вече се прилагат в някои държави членки, което създава различия в обхвата и съдържанието на специалните национални правила, уреждащи тези договори.

(5)

Потребителите невинаги са уверени при извършването на трансгранични покупки, особено когато това се прави онлайн. Един от основните фактори за тази липса на увереност е несигурността относно основните им договорни права и липсата на ясна договорна уредба за цифровото съдържание или цифровите услуги. Много потребители се сблъскват с проблеми, свързани с качеството на цифровото съдържание или цифровите услуги или с достъпа до тях. Например те получават погрешно цифрово съдържание или цифрови услуги или цифрово съдържание или цифрови услуги с недостатъци или не могат да получат достъп до цифровото съдържание или цифровите услуги. В резултат на това потребителите търпят имуществени и неимуществени вреди.

(6)

С цел отстраняването на такива проблеми както предприятията, така и потребителите следва да могат да разчитат на напълно хармонизирани договорни права в някои основни области, отнасящи се до предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги в целия Съюз. Пълната хармонизация на някои ключови нормативни аспекти би увеличила значително правната сигурност за потребителите и за предприятията.

(7)

Хармонизирането на правилата в правната уредба на потребителските договори във всички държави членки ще улесни предприятията, и по-специално МСП, при предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги в целия Съюз. Хармонизираните правила ще осигурят на предприятията стабилна договорноправна среда при предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги в други държави членки. Също така това би предотвратило правната разпокъсаност, която иначе би произлязла от приемането на ново национално законодателство, уреждащо конкретно цифровото съдържание и цифровите услуги.

(8)

Потребителите следва да се ползват от хармонизирани права при предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги, които осигуряват високо равнище на защита. Те следва да имат ясни неотменими права, когато получават достъп или ползват цифрово съдържание или цифрови услуги от всяка точка в Съюза. Притежаването на такива права следва да засили тяхната увереност при закупуване на цифрово съдържание или цифрови услуги. Това следва да допринесе и за намаляване на вредите, които понасят потребителите понастоящем, тъй като ще има набор от ясни права, позволяващи им да решават проблемите, с които се сблъскат във връзка с цифровото съдържание или цифровите услуги.

(9)

Настоящата директива следва да хармонизира напълно определени ключови правила, които досега не са били уредени на равнището на Съюза или на национално равнище.

(10)

Обхватът на настоящата директива следва да бъде определен ясно и недвусмислено и в нея следва да се предвидят ясни материалноправни норми за цифровото съдържание или цифровите услуги, попадащи в нейния обхват. Както обхватът на настоящата директива, така и нейните материалноправни норми следва да бъдат технологично неутрални и устойчиви на евентуални промени в бъдеще.

(11)

Настоящата директива следва да установи общи правила относно някои изисквания във връзка с договори между търговци и потребители за предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга. За целта правилата относно съответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга с договора, относно средствата за правна защита в случай на несъответствие или непредоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга и относно реда и условията за използването на тези средства за правна защита, както и относно промяната на цифровото съдържание или цифровата услуга следва да бъдат напълно хармонизирани. Напълно хармонизираните правила относно някои съществени елементи на правната уредба на потребителските договори ще улеснят предлагането на продуктите от страна на предприятията, и по-специално МСП, в други държави членки. Чрез напълно хармонизирани основни правила потребителите ще се ползват от високо равнище на защита и повишаване на благосъстоянието. В рамките на своя обхват настоящата директива възпира държавите членки да въвеждат допълнителни формални или материалноправни изисквания. Например държавите членки не следва да предвиждат правила относно обръщането на тежестта на доказване, различни от предвидените в настоящата директива, нито задължение за потребителя да уведоми търговеца относно несъответствието в рамките на определен срок.

(12)

Доколкото съответните въпроси не са уредени с настоящата директива, тя не следва да засяга националното право, например националните правила относно сключването, действителността, нищожността или последиците на договорите или законността на цифровото съдържание или цифровата услуга. Настоящата директива също така не следва да определя правното естество на договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга, а въпросът дали тези договори представляват например договор за продажба, за услуга или за наем или договор sui generis следва да се урежда от националното право. Настоящата директива не следва да засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и които предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора, а именно национални разпоредби, с които могат да се установят специални правила за отговорността на търговеца за скрити недостатъци. Настоящата директива също така не следва да засяга националните нормативни актове, които предвиждат извъндоговорни средства за правна защита на потребителя в случай на несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга по отношение на лица на предходен етап на веригата от сделки, например производителите, или на други лица, изпълняващи задълженията на такива лица.

(13)

Държавите членки също така могат например да уреждат искове за обезщетение на потребители срещу трето лице, различно от търговец, което предоставя или се задължава да предостави цифровото съдържание или цифровата услуга, като например разработчик, който не е същевременно и търговецът съгласно настоящата директива.

(14)

Държавите членки следва също така да могат например да уреждат последиците от непредоставянето или несъответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга, когато това непредоставяне или несъответствие се дължи на пречка, която е извън контрола на търговеца, и когато не може да се очаква търговецът да избегне или да преодолее пречката или последиците от нея, като например при непреодолима сила.

(15)

Държавите членки следва също така да могат например да уреждат правата на страните да не изпълнят задълженията си или част от тях, докато другата страна не изпълни задълженията си. Например, държавите членки следва да могат да уреждат въпроса дали в случай на несъответствие потребителят следва да има право да откаже плащането на цената или на част от нея, докато търговецът не приведе цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора, или дали търговецът следва да има право да задържи сума, чието възстановяване дължи на потребителя при развалянето на договора, докато потребителят не изпълни задължението си съгласно настоящата директива да върне материалния носител на търговеца.

(16)

Държавите членки следва също така да могат да разширяват обхвата на правилата по настоящата директива, за да включат договори, които са изключени от нейния обхват, или да уреждат съответните договори по друг начин. Например държавите членки следва да могат да разширят обхвата на защитата, която се осигурява на потребителите с настоящата директива, за да включва също така физически или юридически лица, които не са потребители по смисъла на настоящата директива, като неправителствени организации, новосъздадени предприятия или МСП.

(17)

Определението за „потребител“ следва да включва физическите лица, които действат извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия. Държавите членки обаче следва също така да могат да решават, по отношение на договорите с двойна цел, когато договорът е сключен за цели, които отчасти попадат в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти - извън нея, и търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, дали и при какви условия съответното лице следва също да се счита за потребител.

(18)

Настоящата директива следва да се прилага за всеки договор, по който търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрово съдържание или цифрова услуга на потребителя. Доставчиците на платформи могат да бъдат считани за търговци по смисъла на настоящата директива, ако действат за постигането на цели, свързани с тяхната собствена стопанска дейност и като пряк договорен партньор на потребителя за предоставянето на цифрово съдържание или цифрова услуга. Държавите членки следва да могат да разширят приложението на правилата по настоящата директива, така че да включва доставчиците на платформи, които не отговарят на изискванията, за да бъдат счетени за търговци съгласно настоящата директива.

(19)

Настоящата директива следва да уреди проблеми, срещани при различните категории цифрово съдържание, цифрови услуги и тяхното предоставяне. С цел да се вземе предвид бързото технологично развитие и да се запази актуалността на понятието за цифрово съдържание или цифрова услуга, настоящата директива следва да обхваща, наред с другото, компютърни програми, приложения, видео файлове, аудио файлове, музикални файлове, цифрови игри, електронни книги или други електронни публикации, както и цифрови услуги, които позволяват създаването, обработката, достъпа до или съхранението на данни в цифрова форма, включително софтуер като услуга, например споделяне на видео- и аудио материали и друг файл хостинг, програми за текстообработка или игри, предлагани в условията на компютърни услуги в облак, и социални медии. Тъй като съществуват множество начини за предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга, като например те да бъдат предоставени на материален носител, да бъдат изтеглени от потребителите на техни устройства, да се осигурят онлайн (web streaming), да се разреши достъпът до възможности за съхраняване на цифровото съдържание или достъпът до използването на социални медии, настоящата директива следва да се прилага независимо от носителя, използван за предаването или за предоставянето на достъп до цифровото съдържание или цифровата услуга. Настоящата директива обаче не следва да се прилага по отношение на услугите за достъп до интернет.

(20)

Настоящата директива и Директива (EC) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета (3) се допълват взаимно. Докато настоящата директива установява правила относно някои изисквания във връзка с договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги, Директива (EС) 2019/771 установява правила относно някои изисквания, свързани с договорите за продажба на стоки. Следователно, с цел да се отговори на очакванията на потребителите и да се осигури ясна и опростена правна уредба за търговците на цифрово съдържание, настоящата директива следва да се прилага и по отношение на цифровото съдържание, което се предоставя на материален носител, например DVD, CD, USB устройство и карти с памет, както и по отношение на самия материален носител, при условие че материалният носител служи само като носител на цифровото съдържание. Вместо разпоредбите на настоящата директива относно задължението на търговеца да осигури предоставянето и относно средствата за правна защита на потребителя в случай на непредоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга следва обаче да се прилагат разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) относно задълженията, свързани с доставката на стоки, и средствата за правна защита в случай на неосъществени доставки. Освен това разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС, например относно правото на отказ и естеството на договора, в рамките на който тези стоки се доставят, следва също така да продължат да се прилагат и за тези материални носители и за цифровото съдържание, което се предоставя чрез тях. Настоящата директива също така не засяга правото на разпространение, приложимо за съответните стоки съгласно правната уредба в областта на авторското право.

(21)

Директива (EС) 2019/771 следва да се прилага също така за договорите за продажба на стоки, включително стоки с цифрови елементи. Понятието „стоки с цифрови елементи“ следва да се отнася за стоки, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото съдържание или цифровата услуга би попречила на стоките да изпълняват своите функции. Цифровото съдържание или цифровата услуга, които са включени във или взаимосвързани със стоките по такъв начин, следва да попадат в обхвата на Директива (ЕС) 2019/771, ако се предоставят със стоките по договор за продажба, който се отнася до съответните стоки. Съдържанието на договора за продажба следва да определя дали предоставянето на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включена или взаимосвързана цифрова услуга съставлява част от договора с продавача. Това следва да обхваща включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включени или взаимосвързани цифрови услуги, чието предоставяне се изисква изрично съгласно договора. Това следва да включва и договорите за продажба, които могат да се разглеждат като обхващащи предоставянето на конкретно цифрово съдържание или конкретна цифрова услуга, тъй като те са обичайни за стоки от същия вид и потребителят може разумно да ги очаква предвид естеството на стоките и публичните изявления, направени от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап на веригата от сделки, включително от производителя. Ако например в рекламата на интелигентен телевизор се твърди, че в него е включено видео приложение, ще се счита, че това видео приложение съставлява част от договора за продажба. Този принцип следва да се прилага, без да е от значение дали цифровото съдържание или цифровата услуга са инсталирани предварително в самата стока или трябва да бъде изтеглени впоследствие на друго устройство и са само взаимосвързани със стоката.

Например даден смартфон би могъл да се продава със стандартизирано предварително инсталирано приложение, предоставено съгласно договора за продажба, като например приложение за будилник или фотоапарат. Друг възможен пример е този с интелигентен часовник. В такъв случай ще се счита, че самият часовник представлява стока с цифрови елементи, която може да изпълнява функциите си само с помощта на приложение, което се предоставя съгласно договора за продажба, но трябва да бъде изтеглено на смартфон от потребителя, като тогава приложението ще представлява взаимосвързан цифров елемент. Този принцип следва да се прилага също така, ако включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга не се предоставят от самия продавач, а от трето лице съгласно договора за продажба. С цел да се избегне несигурност както за търговците, така и за потребителите, в случай на съмнение по въпроса дали предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга съставлява част от договора за продажба, следва да се прилага Директива (ЕС) 2019/771. Освен това установяването на двустранни договорни отношения между продавача и потребителя, част от които е предоставянето на включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга, не следва да бъде засегнато от факта, че потребителят трябва да даде съгласието си за лицензионно споразумение с трето лице, за да се възползва от цифровото съдържание или цифровата услуга.

(22)

От друга страна, ако липсата на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включена или взаимосвързана цифрова услуга не пречи на стоките да изпълняват своите функции или ако потребителят сключи договор за предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга, който не съставлява част от договора за продажба на стоки с цифрови елементи, този договор следва да бъде считан за отделен от договора за продажба на стоките, дори ако продавачът действа като посредник по този втори договор с търговеца, който е трето лице, и може да попадне в обхвата на настоящата директива. Например, ако потребителят изтегли на смартфон приложение за игри от онлайн магазин за приложения, договорът за предоставянето на приложението за игри е отделен от договора за продажбата на самия смартфон. Поради това Директива (EС) 2019/771 следва да се прилага единствено за договора за продажба на смартфона, докато предоставянето на приложението за игри може да попадне в обхвата на настоящата директива, ако са спазени предвидените в нея условия. Друг пример би бил случаят, когато е изрично уговорено, че потребителят закупува смартфон без определена операционна система и впоследствие сключва договор за предоставяне на операционна система от трето лице. В такъв случай предоставянето на закупената отделно операционна система не съставлява част от договора за продажба и следователно не попада в обхвата на Директива (ЕС) 2019/771, но е възможно да попадне в обхвата на настоящата директива, ако са спазени предвидените в нея условия.

(23)

Цифрови форми с определена стойност, например електронни ваучери или електронни купони, се използват от потребителите за заплащане на различни стоки или услуги в рамките на цифровия единен пазар. Тези цифрови форми с определена стойност придобиват все по-голямо значение във връзка с предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги и поради това следва да се разглеждат като начин на плащане по смисъла на настоящата директива. Следва също да се счита, че цифрови форми с определена стойност включват и виртуалните валути, доколкото те са признати от националното право. Различия, обосновани от начините на плащане, може да доведат до дискриминация и да създадат неоправдан стимул за предприятията да се насочат към предлагане на цифрово съдържание или цифрови услуги в замяна на цифрови форми с определена стойност. С оглед на факта обаче, че тези цифрови форми с определена стойност нямат друго предназначение освен да служат като начин на плащане, те не следва да се считат сами по себе си за цифрово съдържание или за цифрова услуга по смисъла на настоящата директива.

(24)

Цифровото съдържание или цифровите услуги често се предлагат и в случаи, когато потребителят не плаща определена цена, а предоставя лични данни на търговеца. Тези стопански модели се използват в различни форми в рамките на значителна част от пазара. Макар да е съобразена в пълна степен с обстоятелството, че защитата на личните данни е основно право и следователно личните данни не могат да се считат за стока, настоящата директива следва да гарантира, че в контекста на такива стопански модели потребителите имат право на договорни средства за правна защита. Поради това настоящата директива следва да се прилага за договорите, по които търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрово съдържание или цифрова услуга на потребителя, а потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни. Личните данни може да бъдат предоставени на търговеца в момента на сключване на договора или на по-късен етап, например когато потребителят даде съгласието си търговецът да използва всякакви лични данни, които потребителят би могъл да качи или да създаде с използването на цифровото съдържание или цифровата услуга. Правото на Съюза относно защитата на личните данни съдържа изчерпателен списък на правните основания за законосъобразно обработване на лични данни. Настоящата директива следва да се прилага за всеки договор, по който потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца. Например настоящата директива следва да се прилага в случаите, когато потребителят създава профил в социалните медии и посочва име и адрес на електронна поща, които се използват за цели, различни от предоставянето единствено на цифровото съдържание или цифрова услуга или различни от изпълнението на правните изисквания. Тя следва също така да се прилага в случаите, когато потребителят дава съгласието си материали, които представляват лични данни, като снимки или постове, които потребителят качва, да бъдат обработвани от търговеца за търговски цели. Държавите членки следва обаче да могат да решават дали са изпълнени изискванията за сключването, съществуването и действителността на договорите съгласно националното право.

(25)

Когато цифровото съдържание и цифровите услуги не се предоставят срещу заплащане на определена цена, настоящата директива не следва да се прилага в случаите, когато търговецът събира лични данни само с цел да предоставя цифрово съдържание или цифрова услуга или само с цел изпълнение на правните изисквания. Тези случаи може да включват например случаите, когато съгласно приложимите нормативни актове се изисква регистрация на потребителите от съображения за сигурност и за целите на идентифицирането им. Настоящата директива също така не следва да се прилага в случаите, когато търговецът събира само метаданни, например информация за устройството на потребителя или данни за посетените интернет страници, освен когато това се приравнява на договор съгласно националното право. Тя не следва да се прилага и за случаи, когато потребителят, без да е сключил договор с търговеца, е изложен на реклами само с цел получаване на достъп до цифрово съдържание или цифрова услуга. Държавите членки обаче следва да могат да разширят обхвата на настоящата директива, така че да включва такива случаи, или да уредят по друг начин такива случаи, когато са изключени от обхвата на настоящата директива.

(26)

Настоящата директива следва да се прилага по отношение на договори за разработване на цифрово съдържание по поръчка в съответствие с конкретните изисквания на потребителя, включително софтуер по поръчка. Настоящата директива следва да се прилага и по отношение на доставките на електронни файлове, необходими за целите на 3D печата на стоки, доколкото тези файлове попадат в обхвата на определението за цифрово съдържание или цифрови услуги по смисъла на настоящата директива. Настоящата директива обаче не следва да урежда права или задължения, свързани със стоки, произведени чрез технологията на 3D печата.

(27)

Тъй като настоящата директива следва да се прилага за договори, които имат за предмет предоставянето на цифрово съдържание или цифрова услуга на потребителя, тя не следва да се прилага в случаите, когато основен предмет на договора е предоставянето на професионални услуги, например преводачески услуги, архитектурни услуги, правни услуги или други професионални консултантски услуги, които често се извършват лично от търговеца, независимо от това дали той използва цифрови средства, за да създаде продукта на услугата или за да го предостави или предаде на потребителя. По същия начин настоящата директива не следва да се прилага за услуги от публичната сфера, като например услугите в сферата на социалната сигурност или на публичните регистри, в които цифровите средства се използват само за предаването или съобщаването на услугата на потребителя. Настоящата директива не следва да се прилага и за официални документи и други нотариални актове, независимо от това дали те се съставят, регистрират, възпроизвеждат или предават посредством цифрови средства.

(28)

Пазарът за междуличностни съобщителни услуги без номер, които не са свързани с публично определени номерационни ресурси, се развива много бързо. През последните години появата на нови цифрови услуги, които позволяват междуличностни комуникации по интернет, например уеб базирана електронна поща и услуги за онлайн съобщения, доведе до използването на тези услуги от повече потребители. Поради това е необходимо да се осигури ефективна защита на потребителите във връзка с такива услуги. Следователно настоящата директива следва да се прилага и за междуличностните съобщителни услуги без номер.

(29)

Настоящата директива не следва да се прилага за здравното обслужване съгласно определението в Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5). Изключването на „здравно обслужване“ от обхвата на настоящата директива следва да се прилага и за цифрово съдържание или цифрова услуга, които представляват медицинско изделие съгласно определението в Директива 93/42/ЕИО на Съвета (6) и Директива 90/385/ЕИО на Съвета (7) или Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), когато съответното медицинско изделие е предписано или предоставено от здравен специалист съгласно определението в Директива 2011/24/ЕС. Въпреки това настоящата директива следва да се прилага за цифрово съдържание или цифрова услуга, които представляват медицинско изделие, като например здравни приложения, които могат да бъдат получени от потребителя, без да са предписани или предоставени от здравен специалист.

(30)

Правото на Съюза в областта на финансовите услуги съдържа редица правила относно защитата на потребителите. Финансовите услуги по смисъла на определението в действащото право, приложимо за този сектор, по-специално на Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), обхващат и цифрово съдържание или цифрови услуги, отнасящи се до или предоставящи достъп до финансови услуги, и следователно са обхванати от защитата, предоставена в правото на Съюза в областта на финансовите услуги. Поради това договорите, свързани с цифрово съдържание или цифрови услуги, които представляват финансова услуга, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.

(31)

Настоящата директива не следва да се прилага по отношение на цифрово съдържание или цифрова услуга, които се предоставят на широката общественост като част от дадено творческо представление или друго събитие, като например кинематографична прожекция или аудиовизуално театрално представление. Настоящата директива обаче следва да се прилага в случаите, когато цифрово съдържание или цифрова услуга се предоставят на широката общественост чрез предаване на сигнал, например цифрови телевизионни услуги.

(32)

Безплатният софтуер с отворен код, при който изходният код се споделя открито и потребителите разполагат с възможността за свободен достъп, използване, промяна и ново разпространение на софтуера или на негови променени варианти, може да допринесе за научните изследвания и иновациите на пазара на цифрово съдържание и цифрови услуги. За да се избегне създаването на пречки пред такова развитие на пазара, настоящата директива не следва да се прилага и по отношение на безплатния софтуер с отворен код, при условие че той не се предоставя в замяна на определена цена и че личните данни на потребителя се използват единствено за повишаване на сигурността, съвместимостта или оперативната съвместимост на софтуера.

(33)

Цифровото съдържание или цифровите услуги често се съчетават с предоставянето на стоки или други услуги и се предлагат на потребителя в рамките на един и същ договор, обединяващ пакет от различни елементи, като например предоставянето на цифрова телевизия и закупуването на електронно оборудване. В такива случаи договорът между потребителя и търговеца включва елементи на договор за предоставянето на цифрово съдържание или цифрова услуга, но и елементи на други видове договори, например договори за продажба на стоки или услуги. Настоящата директива следва да се прилага само по отношение на елементите на цялостния договор, които се отнасят до предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги. Другите елементи на договора следва да се уреждат от правилата, приложими за тези договори съгласно националното право, или ако е приложимо, от други правни актове на Съюза, с които се урежда конкретен сектор или област. По същия начин последиците, които прекратяването на един от елементите от пакетен договор би могло да има за другите елементи на този пакетен договор, следва да се уреждат от националното право. С цел обаче да се гарантира съгласуваност със специалните за съответния сектор разпоредби на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (10), уреждащи пакетните договори, когато търговецът предлага, по смисъла на посочената директива, цифрово съдържание или цифрова услуга в съчетание с услуга за междуличностни комуникации с номер или услуга за достъп до интернет, разпоредбите на настоящата директива относно внасянето на промени в цифрово съдържание не следва да се прилагат за елемента от пакета, свързан с цифровото съдържание или цифровата услуга. Вместо това съответните разпоредби на Директива (ЕС) 2018/1972, следва да се прилагат за всички елементи на пакета, включително за цифровото съдържание или цифровата услуга.

(34)

Разпоредбите на настоящата директива относно пакетните договори следва да се прилагат само за случаите, когато различните елементи на пакета се предлагат от един и същ търговец на един и същ потребител в рамките на един и същ договор. Настоящата директива не следва да засяга разпоредбите на националното право, уреждащи условията, при които договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги може да се считат за свързани с друг договор или допълващи по отношение на друг договор, който потребителят е сключил със същия или с друг търговец, средствата за правна защита, които могат да бъдат използвани по всеки от договорите, или последиците, които прекратяването на единия договор ще има за другия договор.

(35)

Търговската практика, при която оферти за цифрово съдържание или цифрови услуги се предлагат в пакет с предоставянето на стоки или други услуги, е предмет на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), отнасяща се до нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. Предлагането в пакет само по себе си не е забранено съгласно Директива 2005/29/ЕО. То обаче е забранено, когато се прецени за нелоялно въз основа на оценка на всеки отделен случай в съответствие с критериите, установени в посочената директива. Конкурентното право на Съюза разрешава също така да се предприемат действия по отношение на практиките на обвързване и пакетните продажби, когато те засягат процеса на конкуренция и са във вреда на потребителите.

(36)

Настоящата директива не следва да засяга други правни актове на Съюза, уреждащи конкретен сектор или област, например далекосъобщенията, електронната търговия и защитата на потребителите. Тя също така не следва да засяга правото на Съюза и националното право в областта на авторското право и сродните му права, включително преносимостта на услугите за онлайн съдържание.

(37)

Извършването на дейности, попадащи в обхвата на настоящата директива, може да включва обработването на лични данни. В правото на Съюза е предвидена изчерпателна уредба на защитата на личните данни. По-специално настоящата директива не засяга Регламент (ЕС) 2016/679 (12) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13). Тази уредба се прилага за всички лични данни, обработвани във връзка с договорите, попадащи в обхвата на настоящата директива. Следователно личните данни следва да се събират или обработват по друг начин само в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива 2002/58/ЕО. В случай на несъответствие между разпоредбите на настоящата директива и правото на Съюза относно защитата на личните данни, последното следва да има предимство.

(38)

Настоящата директива не следва да урежда условията за законосъобразно обработване на лични данни, тъй като този въпрос е уреден специално в Регламент (ЕС) 2016/679. Вследствие на това всяко обработване на лични данни във връзка с договор, попадащ в обхвата на настоящата директива, е законосъобразно само ако e в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 относно правните основания за обработването на лични данни. Когато обработването на лични данни се основава на съгласие, по-специално съгласно член 6, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2016/679, се прилагат специалните разпоредби на този регламент, включително относно условията за оценка на това дали съгласието е било свободно изразено. Настоящата директива не следва да урежда действителността на даденото съгласие. Регламент (ЕС) 2016/679 също така съдържа широки права по отношение на заличаването и преносимостта на данните. Настоящата директива не следва да засяга посочените права, които се прилагат за всякакви лични данни, предоставени от потребителя на търговеца или събрани от търговеца във връзка с договор, попадащ в обхвата на настоящата директива, и когато потребителят разваля договора в съответствие с настоящата директива.

(39)

Правото на заличаване и правото на потребителя да оттегли съгласието си за обработването на лични данни следва да е изцяло приложимо и във връзка с договорите, попадащи в обхвата на настоящата директива. Правото на потребителя да развали договора в съответствие с настоящата директива не следва да засяга правото по Регламент (ЕС) 2016/679 да оттегли съгласието си за обработването на неговите лични данни.

(40)

Настоящата директива не следва да урежда последиците по отношение на договорите, попадащи в нейния обхват, в случай че потребителят оттегли съгласието си за обработването на неговите лични данни. Тези последици следва да продължават да се уреждат от националното право.

(41)

Съществуват различни начини, по които търговецът може да предоставя цифровото съдържание или цифровите услуги на потребителите. Целесъобразно е да се определят прости и ясни правила по отношение на условията и сроковете за изпълнение на това задължение за предоставяне, което представлява основното договорно задължение на търговеца, като на потребителя се предостави достъп до цифровото съдържание или цифровата услуга. Следва да се счита, че цифровото съдържание или цифровата услуга са на разположение или са достъпни за потребителя, когато цифровото съдържание или цифровата услуга, или всякакви средства, подходящи за достъп до тях или за изтеглянето им, са достигнали до потребителя и от търговеца не се изискват допълнителни действия, за да може потребителят да използва цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора. Като се има предвид, че търговецът по принцип не носи отговорност за действия или пропуски на трето лице, което работи с физически или виртуален инструмент, например електронна платформа или съхранение „в облак“, които потребителят избира за получаване или съхраняване на цифровото съдържание или цифровата услуга, следва да е достатъчно търговецът да предостави цифровото съдържание или цифровата услуга на това трето лице. При все това, физическият или виртуален инструмент не може да се счита за избран от потребителя, ако този инструмент е под контрола на търговеца или е договорно обвързан с търговеца, или когато потребителят е избрал този физически или виртуален инструмент за получаване на цифровото съдържание или цифровата услуга, но този избор е бил единственият предложен от търговеца за получаване на цифровото съдържание или цифровата услуга или за достъп до тях.

Ако физическият или виртуален инструмент не може да се счита за избран от потребителя, задължението на търговеца за предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга не следва да се счита за изпълнено, ако цифровото съдържание или цифровата услуга са предоставени на физическия или виртуален инструмент, но потребителят не може да получи или няма достъп до цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с настоящата директива. В такива случаи потребителят следва да разполага със същите средства за правна защита като тези, които са приложими, когато търговецът не е предоставил цифровото съдържание или цифровата услуга. Що се отнася до срока на предоставянето, в съответствие с пазарните практики и техническите възможности и за да се осигури определена степен на гъвкавост, цифровото съдържание или цифровата услуга следва да бъдат предоставени без неоправдано забавяне, освен ако страните не се споразумеят за друго с цел да се позволи използването на други модели на предоставяне.

(42)

Цифровото съдържание или цифровата услуга следва да са в съответствие с изискванията, уговорени между търговеца и потребителя в договора. По-специално цифровото съдържание или цифровата услуга следва да отговарят на описанието, количеството (например броя на музикалните файлове, до които има достъп), качеството (например разделителната способност на изображението), езика и версията, уговорени в договора. Също така цифровото съдържание или цифровата услуга следва да отговарят на изискванията за сигурност, функционалност, съвместимост, оперативна съвместимост и другите характеристики, предвидени в договора. Изискванията на договора следва да включват изискванията, произтичащи от преддоговорната информация, която в съответствие с Директива 2011/83/ЕС съставлява неразделна част от договора. Тези изисквания могат да бъдат установени и в споразумение за нивото на обслужване, когато съгласно приложимото национално право такъв вид споразумение за нивото на обслужване е част от договорните отношения между потребителя и търговеца.

(43)

Понятието за функционалност следва да бъде разбирано като отнасящо се до начините, по които цифрово съдържание или цифрова услуга могат да бъдат използвани. Например липсата или наличието на технически ограничения, като защита чрез цифрово управление на правата или регионално кодиране, може да окажат въздействие върху способността на цифровото съдържание или цифровата услуга да изпълняват всички свои функции с оглед на целта, за която са предназначени. Понятието за оперативна съвместимост е свързано с това дали и до каква степен цифровото съдържание или цифровата услуга може да функционират с хардуер или софтуер, различни от онези, с които обичайно се използват цифрово съдържание или цифрови услуги от същия вид. Успешното функциониране би могло да включва, например, способността на цифровото съдържание или цифровата услуга да обменят информация с такъв друг софтуер или хардуер и да използват обменената информация.

(44)

Като се има предвид, че цифровото съдържание и цифровите услуги се развиват постоянно, търговците могат да се уговорят с потребителите за предоставяне на актуализации и характеристики, когато те станат налични. Следователно съответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга следва да се оценява и по отношение на това дали цифровото съдържание или цифровата услуга се актуализират по начина, предвиден в договора. Непредоставянето на актуализации, които са предвидени по договора, следва да се разглежда като несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга. Освен това неработещите или непълните актуализации следва също така да се разглеждат като несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, тъй като това ще означава, че такива актуализации не са извършени по начина, предвиден в договора.

(45)

За да бъдат в съответствие и да се гарантира, че потребителите не са лишени от своите права, например в случаите, когато договорът определя много ниски стандарти, цифровото съдържание или цифровата услуга следва да отговарят не само на индивидуалните изисквания за съответствие, но и на общите изисквания за съответствие, определени в настоящата директива. Съответствието следва да се оценява, наред с другото, като се има предвид целта, за която обичайно се използва цифрово съдържание или цифрова услуга от същия вид. Цифровото съдържание или цифровата услуга следва също така да притежават качествата и функционалните възможности, които са обичайни за цифрово съдържание или цифрова услуга от същия вид и които потребителите разумно могат да очакват, като се има предвид естеството на цифровото съдържание или цифровата услуга и всички публични изявления относно конкретните особености на цифровото съдържание или цифровата услуга, направени от търговеца или от други лица на предходен етап от веригата на сделки или от тяхно име.

(46)

Когато в настоящата директива се препраща към това, което дадено лице може разумно да очаква, критерият за това дали очакванията са разумни следва да бъде обективно установен, като се вземат предвид естеството и целта, за която са предназначени цифровото съдържание или цифровата услуга, обстоятелствата по конкретния случай и обичаите и практиките на страните. По-специално, срокът, който се счита за разумен срок за привеждане на цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора, следва да бъде обективно установен, като се вземе предвид естеството на несъответствието.

(47)

В рамките на срока, който потребителят разумно би могъл да очаква, търговецът следва да предостави на потребителя актуализации, включително актуализации, свързани със сигурността, с цел да поддържа съответствието и сигурността на цифровото съдържание или цифровата услуга. Така например по отношение на цифрово съдържание или цифрова услуга, чиято цел е ограничена във времето, задължението за предоставяне на актуализации следва да бъде ограничено до съответния срок, докато за други видове цифрово съдържание или цифрова услуга срокът, в рамките на който следва да се предоставят актуализации на потребителя, би могъл да бъде равен на срока, през който се носи отговорност поради несъответствие, или може да се удължи след този срок, какъвто може да бъде случаят по-специално с актуализациите, свързани със сигурността. Потребителят следва да запази правото да избере дали да инсталира предоставените актуализации. Ако потребителят обаче реши да не инсталира актуализациите, той не следва да очаква цифровото съдържание или цифровата услуга да запазят своето съответствие с договора. Търговецът следва да уведоми потребителя, че решението му да не инсталира актуализациите, необходими за поддържане на съответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга, включително свързаните със сигурността актуализации, ще се отрази на отговорността на търговеца по отношение на съответствието на характеристиките на цифровото съдържание или цифровата услуга, за които се предполага да бъдат поддържани в съответствие чрез съответните актуализации. Настоящата директива не следва да засяга задълженията за предоставяне на актуализациите, свързани със сигурността, предвидени в правото на Съюза или в националното право.

(48)

Регламент (ЕС) 2016/679 или всеки друг правен акт на Съюза в областта на защитата на данните следва да се прилага изцяло за обработването на лични данни във връзка с договор, попадащ в обхвата на настоящата директива. Освен това настоящата директива не следва да засяга правата, задълженията и извъндоговорните средства за правна защита, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679. Факти, които водят до несъответствие с изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679, включително основни принципи като изискванията за свеждане до минимум на данните, защита на данните при проектирането и защита на данните по подразбиране, в зависимост от обстоятелствата по случая също могат да се считат за несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга с индивидуалните или общите изисквания за съответствие, предвидени в настоящата директива. Пример за това би бил случаят, когато търговецът изрично поема задължение в договора или договорът може да бъде тълкуван по този начин, което е свързано и със задълженията на търговеца съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. В такъв случай това договорно задължение може да стане част от индивидуалните изисквания за съответствие. Друг пример би бил случаят, когато неизпълнението на задълженията по Регламент (ЕС) 2016/679 би могло в същото време да доведе до негодност на цифровото съдържание или цифровата услуга за предвидената цел и следователно да представлява несъответствие с общото изискване за съответствие, съгласно което цифровото съдържание или цифровите услуги трябва да са годни за целите, за които обичайно се използват цифрово съдържание или цифрови услуги от същия вид.

Такъв би бил случаят, например, ако търговецът на софтуер за криптиране на данни не успее да приложи необходимите мерки съгласно изискванията по Регламент (ЕС) 2016/679, за да гарантира, че още при проектирането се предвижда, че личните данни не се разкриват на неупълномощени получатели, в резултат на което софтуерът за криптиране би станал негоден за предвидената цел, която се състои в защитен трансфер на данни от потребителя до предвидения получател. И на последно място, може да има случаи, когато неизпълнението от страна на търговеца на неговите задължения съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 също може да представлява несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга с общото изискване за съответствие, съгласно което цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да притежават характеристиките, които са обичайни за цифровото съдържание или цифровите услуги от същия вид и които потребителят може разумно да очаква. Например, ако търговецът на приложение за онлайн пазаруване не предприеме мерките, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679 за сигурността на обработването на личните данни на потребителя, и в резултат на това информацията за кредитната карта на потребителя е изложена на зловреден или шпионски софтуер, това също би могло да представлява несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга по смисъла на настоящата директива, тъй като потребителят разумно може да очаква, че приложение от този вид обичайно притежава характеристики, които възпрепятстват разкриването на данни за плащането. Когато фактите, довели до несъответствие с изискванията по Регламент (ЕС) 2016/679, представляват и несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга с индивидуалните или общите изисквания за съответствие, предвидени в настоящата директива, потребителят следва да има право на средствата за правна защита във връзка с несъответствието, предвидени в настоящата директива, освен ако договорът е вече нищожен или унищожаем съгласно националното право.

(49)

С цел да се осигури достатъчно гъвкавост следва да е възможно страните да се отклонят от общите изисквания за съответствие. Това отклонение следва да бъде възможно единствено ако потребителят е специално информиран за него и ако го приеме отделно от други изявления или споразумения и чрез активно и недвусмислено поведение. И двете условия може да бъдат изпълнени например чрез отбелязване с отметка в поле, натискане на бутон или активиране на подобна функция.

(50)

При прилагане на правилата на настоящата директива търговците следва да използват стандарти, отворени технически спецификации, добри практики и кодекси за поведение, включително във връзка с широко използвания машинночетим формат за данни за извличане на съдържание, различно от лични данни, което е било предоставено или създадено от потребителя в процеса на използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, и включително във връзка със сигурността на информационните системи и цифровите среди, независимо дали са установени на международно равнище или на равнището на Съюза, или на равнището на конкретен отрасъл. В този контекст Комисията може да призове за разработването на международни стандарти и стандарти на Съюза за изготвянето на етичен кодекс от професионални сдружения и други представителни организации, което би могло да спомогне за еднаквото прилагане на настоящата директива.

(51)

Много видове цифрово съдържание или цифрови услуги се предоставят непрекъснато в рамките на определен срок, например достъпът до компютърни услуги в облак. По тази причина е необходимо да се гарантира съответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на целия срок на договора. Краткотрайни прекъсвания в предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга следва да се считат за случаи на несъответствие, когато тези прекъсвания не са незначителни или се повтарят. Нещо повече, предвид честото подобряване на цифровото съдържание или цифровите услуги, по-специално чрез актуализации, версията на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставяна на потребителя, следва да бъде най-новата налична версия към датата на сключване на договора, освен ако страните не са се договорили друго.

(52)

За нормалното им функциониране е необходимо цифровото съдържание и цифровата услуга да бъдат правилно интегрирани в хардуерната и софтуерната среда на потребителя. Несъответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга в резултат на неправилно интегриране следва да се счита за несъответствие на самото цифрово съдържание или на самата цифрова услуга, независимо дали те са били интегрирани от търговеца или под негов контрол, или от потребителя съгласно указанията на търговеца за интегриране, и неправилното интегриране се е дължало на недостатъци във въпросните указания за интегриране, например непълнота или липса на яснота, което затруднява използването на указанията за интегриране от обикновения потребител.

(53)

Ограниченията за използването на цифровото съдържание или цифровата услуга от страна на потребителя в съответствие с настоящата директива може да произтичат от ограничения, наложени от носителя на права върху интелектуална собственост в съответствие с правната уредба в областта на интелектуалната собственост. Такива ограничения може да възникнат от лицензионното споразумение с краен потребител, съгласно което цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставят на потребителя. Това е възможно например в случаите, когато лицензионното споразумение с краен потребител забранява на потребителя да използва определени характеристики, свързани с функционалните възможности на цифровото съдържание или цифровата услуга. В резултат на такова ограничение цифровото съдържание или цифровата услуга може да не отговарят на общите изисквания за съответствие, определени в настоящата директива, ако ограничението се отнася до характеристики, които обичайно се срещат в цифрово съдържание или цифрови услуги от същия вид и които потребителят може разумно да очаква. В такива случаи потребителят следва да може да използва предвидените в настоящата директива средства за правна защита във връзка с несъответствието срещу търговеца, който е предоставил цифровото съдържание или цифровата услуга. Търговецът следва да може да избегне такава отговорност само ако отговаря на условията за отклонение от общите изисквания за съответствие съгласно посоченото в настоящата директива, а именно ако търговецът информира конкретно потребителя преди сключването на договора, че определена характеристика на цифровото съдържание или цифровата услуга се отклонява от общите изисквания за съответствие и потребителят е приел изрично и отделно това отклонение.

(54)

Правните недостатъци са особено важен въпрос във връзка с цифровото съдържание или цифровите услуги, които са обект на права върху интелектуална собственост. Ограниченията за използването на цифрово съдържание или цифрова услуга от страна на потребителя в съответствие с настоящата директива биха могли да произтичат от нарушаването на права на трето лице. Такова нарушаване на права може на практика да попречи на потребителя да използва цифровото съдържание или цифровата услуга или някои от техните характеристики, например, когато потребителят изобщо не разполага с достъп до цифровото съдържание или цифровата услуга или не може да го получи по законосъобразен начин. Това би могло да се дължи на факта, че третото лице правомерно задължава търговеца да спре да нарушава тези права и да прекрати предлагането на цифровото съдържание или цифровата услуга или че потребителят не може да използва цифровото съдържание или цифровата услуга, без да нарушава закона. В случай на нарушаване на права на трето лице, водещо до ограничение, което възпрепятства или ограничава използването на цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с индивидуалните и общите изисквания за съответствие, потребителят следва да има право на средства за правна защита при несъответствие, освен ако националното право не предвижда нищожност на договора или неговото унищожаване, например при отговорност в случай на евикция.

(55)

Търговецът следва да отговаря пред потребителя в случай на несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга и за всеки случай на непредоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга. Тъй като цифровото съдържание или цифровите услуги може да бъдат предоставени на потребителите чрез еднократно действие или чрез поредица от отделни действия по предоставяне, или непрекъснато в рамките на определен срок, е уместно времето за установяване на съответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга да бъде определено с оглед на тези различни видове предоставяне.

(56)

Цифровото съдържание или цифровите услуги могат да бъдат предоставяни на потребителите чрез еднократно действие, например когато потребителите изтеглят електронна книга и я съхраняват на личното си устройство. Също така предоставянето може да се състои от поредица от подобни отделни действия, например когато потребителите получават връзка за изтегляне на нова електронна книга всяка седмица. Отличителният елемент на тази категория цифрово съдържание или цифрова услуга е фактът, че потребителите след това разполагат с възможността за достъп и ползване на цифровото съдържание или цифровата услуга за неограничен срок. В такива случаи съответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга следва да се преценява към момента на предоставяне и по тази причина търговецът следва да носи отговорност единствено за несъответствие, което съществува в момента на еднократното действие или на поредицата от отделни действия по предоставяне. С цел да се гарантира правната сигурност, търговците и потребителите следва да могат да разчитат на хармонизиран минимален срок, в който търговецът следва да носи отговорност за несъответствие. По отношение на договорите, които предвиждат еднократно действие по предоставяне или поредица от отделни действия по предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга, държавите членки следва да гарантират, че търговците носят отговорност за срок от най-малко две години, считано от момента на предоставяне, ако съгласно съответното национално право търговецът носи отговорност само за несъответствие, което се проявява в определен срок след предоставянето.

(57)

Цифровото съдържание или цифровите услуги биха могли също така да бъдат предоставяни на потребителите непрекъснато в рамките на определен срок. Непрекъснатото предоставяне може да включва случаи, когато търговецът предоставя на разположение на потребителите услуга за ограничен или неограничен срок, като например двегодишен договор за съхранение „в облак“ или неограничено във времето членство в платформа на социална медия. Отличителният елемент на тази категория е, че цифровото съдържание или цифровата услуга са на разположение или са достъпни за потребителите само за определената продължителност на договора или докато е в сила безсрочният договор. Поради това е обосновано в такива случаи търговецът да следва да носи отговорност единствено за несъответствие, която се проявява в рамките на посочения срок. Елементът на непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок не следва да изисква непременно дългосрочно предоставяне. Случаи като излъчването в интернет на видеоклип следва да се считат за непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок, независимо от действителната продължителност на аудиовизуалния файл. Случаи, когато конкретни елементи на цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставят периодично или нееднократно в рамките на определената продължителност на договора или докато безсрочният договор е в сила, следва също да се считат за непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок, например когато договорът предвижда, че антивирусен софтуер може да се използва за една година и ще се актуализира автоматично на всеки първи ден от всеки месец от този срок или че търговецът ще изготвя актуализации, когато станат налични нови характеристики на цифрова игра, и цифровото съдържание или цифровата услуга са налични или достъпни за потребителите само в рамките на определената продължителност на договора или докато безсрочният договор е в сила.

(58)

Държавите членки следва да могат да уреждат давностните срокове на национално равнище. При все това давностните срокове не следва да възпрепятстват потребителите да упражняват правата си през целия срок, през който търговецът носи отговорност за несъответствието. Макар поради това да не следва настоящата директива да хармонизира началния момент на давностните срокове на национално равнище, тя въпреки това следва да гарантира, че тези срокове все още осигуряват възможност на потребителите да използват средствата за правна защита във връзка с несъответствие, което се проявява най-малко в рамките на срока, през който търговецът носи отговорност за несъответствието.

(59)

Поради специфичното естество и високата степен на сложност на цифровото съдържание и цифровите услуги, както и поради по-добрите познания и достъп до ноу-хау, техническа информация и високотехнологични помощни средства, с които разполага търговецът, е вероятно той да е в състояние да прецени по-добре от потребителя причините за непредоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга или за тяхното несъответствие. Търговецът също така е вероятно да може по-добре да прецени дали непредоставянето или несъответствието се дължи на несъответствието на цифровата среда на потребителя с техническите изисквания за цифровото съдържание или цифровата услуга. Следователно при спор, макар от потребителя да се очаква да представи доказателства, че цифровото съдържание или цифровата услуга не са в съответствие с договора, той не следва да бъде задължен да доказва, че несъответствието е било налице към момента на предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга или в случай на непрекъснато предоставяне – в рамките на срока на договора.

Вместо това следва търговецът да бъде задължен да докаже, че цифровото съдържание или цифровата услуга са били в съответствие към съответния момент или в рамките на съответния срок. Тази тежест на доказване следва да се носи от търговеца при несъответствие, което се проявява в срок от една година, считано от момента на предоставянето, когато договорът предвижда еднократно действие по предоставяне или поредица от отделни действия по предоставяне, и в рамките на срока на договора, когато договорът предвижда непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок. Когато обаче търговецът докаже, че цифровата среда на потребителя е несъвместима с техническите изисквания, за които търговецът е информирал потребителя ясно и изчерпателно преди сключването на договора, потребителят носи тежестта на доказване, че несъответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга е съществувало към момента на предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга, когато договорът предвижда еднократно действие по предоставяне или поредица от отделни действия по предоставяне, или в случай че договорът предвижда непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок — в рамките на срока на договора.

(60)

Без да се засяга основното право на неприкосновеност на личния живот, включително поверителността на комуникациите, както и защитата на личните данни на потребителя, потребителят следва да оказва съдействие на търговеца, за да може търговецът да провери дали несъответствието се дължи на неговата цифрова среда, като използва технически наличните средства, които предполагат най-малка намеса в сферата на потребителя. Това често може да бъде постигнато например чрез предоставяне на търговеца на автоматично генерирани доклади за инциденти или подробности за интернет връзката на потребителя. Само при извънредни и надлежно обосновани обстоятелства, когато въпреки пълноценното използване на всички други средства няма никакъв друг възможен начин, може да се наложи потребителите да разрешат виртуален достъп до тяхната цифрова среда. Когато обаче потребителят не оказва съдействие на търговеца и е бил информиран за последиците от липсата на съдействие, следва потребителят да докаже не само, че цифровото съдържание или цифровата услуга не са в съответствие, но и че цифровото съдържание или цифровата услуга не са били в съответствие към момента на предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга, когато договорът предвижда еднократно действие по предоставяне или поредица от отделни действия по предоставяне, или в случай че договорът предвижда непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок — в рамките на срока на договора.

(61)

Ако търговецът не е предоставил цифровото съдържание или цифровата услуга, потребителят следва да поиска от търговеца да предостави цифровото съдържание или цифровата услуга. В такива случаи търговецът следва да действа без неоправдано забавяне или в рамките на допълнителен срок, изрично уговорен между страните. Като се има предвид, че цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставят в цифрова форма, в повечето случаи за предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга на разположение на потребителя не следва да се изисква допълнително време. Поради това в такива случаи задължението на търговеца да предостави цифровото съдържание или цифровата услуга без неоправдано забавяне следва да означава той да предостави съдържанието или услугата незабавно. Ако търговецът не предостави цифровото съдържание или цифровата услуга, потребителят следва да има право да развали договора. При определени обстоятелства, например ако е ясно, че търговецът няма да предостави цифровото съдържание или цифровата услуга, или когато спазването на определен срок за предоставянето им е от съществено значение за потребителя, потребителят следва да има право да развали договора, без преди това да изиска от търговеца да предостави цифровото съдържание или цифровата услуга.

(62)

При несъответствие потребителите следва да имат право цифровото съдържание или цифровата услуга да бъдат приведени в съответствие с договора или да получат пропорционално намаление на цената, или да развалят договора.

(63)

В зависимост от техническите характеристики на цифровото съдържание или цифровата услуга търговецът може да избере конкретен начин за привеждане на цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора, например като актуализира или предостави на разположение на потребителя ново копие на цифровото съдържание или цифровата услуга.

(64)

Предвид разнообразието на цифровото съдържание и цифровите услуги не е подходящо да се определят конкретни крайни срокове за упражняването на права или изпълнението на задължения, свързани с цифровото съдържание или цифровата услуга. Такива крайни срокове няма да бъдат съобразени с това разнообразие и биха могли да бъдат твърде къси или твърде дълги, в зависимост от случая. Следователно е по-уместно да се изисква цифровото съдържание и цифровите услуги да се привеждат в съответствие с договора в рамките на разумен срок. Такова изискване не следва да възпрепятства страните да уговорят конкретно време за привеждане на цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора. Цифровото съдържание или цифровата услуга следва да бъдат привеждани в съответствие с договора безплатно. По-специално потребителят не следва да прави каквито и да било разходи, свързани с разработването на актуализация за цифровото съдържание или цифровата услуга.

(65)

Когато привеждането в съответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга с договора е юридически или фактически невъзможно или когато търговецът откаже да приведе в съответствие цифровото съдържание или цифровата услуга, тъй като това би довело до непропорционално големи разходи за него, или когато търговецът не е привел в съответствие цифровото съдържание или цифровата услуга в разумен срок, безплатно и без да причинява значително неудобство за потребителя, потребителят следва да разполага със средства за правна защита, а именно правото да иска намаляване на цената или разваляне на договора. В някои ситуации е оправдано потребителят да има право на намаляване на цената или разваляне на договора незабавно, например когато в предходен случай търговецът не е успял да приведе цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора или когато не може да се очаква потребителят да запази доверие в способността на търговеца да приведе цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора поради сериозния характер на несъответствието. Например потребителят следва да има правото да поиска веднага намаляване на цената или разваляне на договора, когато му е доставен антивирусен софтуер, който е заразен с вируси и представлява пример за такова несъответствие от сериозен характер. Същото правило следва да се прилага, когато е ясно, че търговецът няма да приведе цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора в разумен срок или без значително неудобство за потребителя.

(66)

В случай че потребителят има право на намаляване на цената, платена за цифровото съдържание или цифровата услуга, които се предоставят в рамките на определен срок, изчисляването на намалението на цената следва да отчита обезценяването на цифровото съдържание или цифровата услуга както поради несъответствието, така и поради времето, през което потребителят не е бил в състояние да ползва цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора.

(67)

Когато цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставят срещу заплащането на определена цена, потребителят следва да има право да развали договора само ако несъответствието не е незначително. Когато обаче цифровото съдържание или цифровата услуга не се предоставят срещу заплащането на определена цена, а потребителят предоставя лични данни, потребителят следва да има право да развали договора и в случаите, когато несъответствието е незначително, тъй като потребителят няма на разположение средство за правна защита, осигуряващо намаляване на цената. В случаите, когато потребителят заплаща определена цена и предоставя лични данни, потребителят следва да има право на всички налични средства за правна защита в случай на несъответствие. По-специално, ако са изпълнени всички други условия, потребителят следва да има право цифровото съдържание или цифровата услуга да бъдат приведени в съответствие с договора, цената да се намали по отношение на платените суми за цифровото съдържание или цифровата услуга или договорът да бъде развален.

(68)

Когато потребителят развали договора, търговецът следва да възстанови цената, платена от потребителя. Необходимо е обаче да се намери баланс между законните интереси на потребителите и търговците, когато цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставят в рамките на определен срок и цифровото съдържание или цифровата услуга са били в съответствие само за част от този срок. Следователно при разваляне потребителят следва да има право само на частта от платената цена, която съответства и е пропорционална на времето, през което цифровото съдържание или цифровата услуга не са били в съответствие с договора. Потребителят следва също така да има право на частта от цената, платена предварително за оставащата част от срока след развалянето на договора.

(69)

Когато потребителят е предоставил лични данни на търговеца, търговецът следва да спазва задълженията по Регламент (ЕС) 2016/679. Тези задължения следва да се спазват и в случаите, когато потребителят заплаща определена цена и предоставя лични данни. При разваляне на договора търговецът също следва да се въздържа от използване на каквото и да е съдържание, различно от лични данни, което е предоставено или създадено от потребителя при използването на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца. Това съдържание би могло да включва цифрови изображения, видео и аудио файлове и съдържание, създадено на мобилни устройства. При все това търговецът следва да има право да продължи да използва съдържанието, предоставено или създадено от потребителя, когато това съдържание няма приложение извън контекста на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени от търговеца, или е свързано единствено с дейността на потребителя, или е било обобщено с други данни от търговеца и не може да бъде отделено или може да бъде отделено само с полагането на непропорционални усилия, или е създадено съвместно от потребителя и други лица и други потребители могат да продължат да го използват.

(70)

Потребителят може да бъде възпрян да използва средствата за правна защита, приложими при несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, ако бъде лишен от достъп до съдържание, различно от личните данни, което потребителят е предоставил или е създал чрез използването на цифровото съдържание или цифровата услуга. За да се гарантира, че потребителят разполага с ефективна защита по отношение на правото на разваляне на договора, търговецът следва в тази връзка, по искане на потребителя, да предостави на разположение на потребителя това съдържание след развалянето на договора.

(71)

Потребителят следва да има право да извлича съдържанието в разумен срок, без да бъде възпрепятстван от търговеца, в широко използван машинночетим формат и безплатно, като се изключат разходите, генерирани от собствената цифрова среда на потребителя, например разходите за мрежова връзка, тъй като те не са конкретно свързани с извличането на съдържанието. Въпреки това задължението на търговеца да предоставя такова съдържание не следва да се прилага, когато съдържанието има приложение само в контекста на използването на цифровото съдържание или цифровата услуга или се отнася само за дейността на потребителя, когато използва цифровото съдържание или цифровата услуга, или е било обобщено с други данни от търговеца и не може да бъде отделено или може да бъде отделено само с полагането на непропорционални усилия. В тези случаи съдържанието няма значително практическо приложение или интерес за потребителя, като същевременно се отчитат и интересите на търговеца. Освен това задължението на търговеца при разваляне на договора да предостави на разположение на потребителя всяко съдържание, което не представлява лични данни и е било предоставено или създадено от потребителя, не следва да засяга правото на търговеца да не разкрива определено съдържание в съответствие с приложимото право.

(72)

Когато договорът бъде развален, от потребителя не следва да се изисква да заплаща за използването на цифровото съдържание или цифровата услуга за периоди, през които цифровото съдържание или цифровата услуга не са били в съответствие с договора, тъй като това би лишило потребителя от ефективна защита. Потребителят обаче следва също така да се въздържа от използването на цифровото съдържание или цифровата услуга и да не ги предоставя на трети лица, например като заличава цифровото съдържание или всяко използваемо копие или като отнема по друг начин достъпа до цифровото съдържание или цифровата услуга.

(73)

Принципът на отговорността на търговеца за вреди е съществен елемент на договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги. Поради това потребителят следва да има право да търси обезщетение за вреди, причинени поради несъответствие или непредоставяне на цифровото съдържание или цифрова услуга. Обезщетението следва да поставя потребителя възможно най-близо до положението, в което би се намирал, ако цифровото съдържание или цифровата услуга бяха надлежно предоставени и бяха в съответствие с договора. Тъй като правото на обезщетение за вреди вече съществува във всички държави членки, настоящата директива следва да не засяга националните правила за обезщетяване на потребителите за вредите, причинени от нарушение на тези правила.

(74)

Настоящата директива следва също така да урежда промените, като например актуализации и подобрения, извършвани от търговците във връзка с цифровото съдържание или цифровата услуга, които се предоставят на потребителите или до които на потребителите е осигурен достъп в рамките на определен срок. Като се има предвид динамичният характер на цифровото съдържание и цифровите услуги, такива актуализации, подобрения или сходни промени може да са необходими и често са от полза за потребителите. Някои промени, например оформените като актуализации в договора, могат да бъдат част от договорните задължения. Възможно е да се изискват други промени за спазване на общите изисквания за съответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, посочени в настоящата директива. Други промени обаче, които се отклоняват от общите изисквания за съответствие и които са предвидими в момента на сключването на договора, следва да бъдат изрично приети от потребителя при сключването на договора.

(75)

В допълнение към промените, насочени към поддържане на съответствието, на търговеца следва да бъде разрешено при определени условия да променя характеристики на цифровото съдържание или цифровата услуга, при условие че в договора е предвидена основателна причина за подобна промяна. Такива основателни причини могат да обхващат случаите, когато съществува необходимост от промяна за адаптиране на цифровото съдържание или цифровата услуга към нова техническа среда или към увеличен брой потребители или поради други важни причини от оперативно естество. Такива промени често са в полза на потребителя, тъй като те подобряват цифровото съдържание или цифровата услуга. Следователно страните по договора следва да могат да включват клаузи в договора, които позволяват на търговеца да прави промени. С цел да се постигне баланс между интересите на потребителите и на предприятията, тази възможност за търговеца следва да бъде съчетана с право за потребителя да развали договора, когато промените оказват повече от минимално отрицателно въздействие върху използването на цифровото съдържание или цифровата услуга или достъпа до тях. Следва да бъде обективно установено до каква степен промените имат отрицателно въздействие върху използването на цифровото съдържание или цифровата услуга или достъпа до тях от страна на потребителя, като се вземе предвид естеството и целта, за която са предназначени цифровото съдържание или цифровата услуга, и качеството, функционалността, съвместимостта и други основни характеристики, които са обичайни за цифрово съдържание или цифрови услуги от същия вид. Предвидените в настоящата директива правила относно такива актуализации, подобрения или подобни промени не следва обаче да засягат случаи, когато страните сключват нов договор за предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга, например вследствие на разпространението на нова версия на цифровото съдържание или цифровата услуга.

(76)

Потребителите следва да бъдат информирани за промените по ясен и разбираем начин. Когато дадена промяна оказва повече от минимално отрицателно въздействие върху достъпа до цифровото съдържание или цифровата услуга или използването им от страна на потребителя, потребителят следва да бъде информиран по начин, който позволява съхраняването на информацията на траен носител. Трайният носител следва да позволява на потребителя да съхранява информацията толкова дълго, колкото му е необходимо за защитата на неговите интереси, произтичащи от правоотношението му с търговеца. Такива носители следва да включват по-специално хартиени носители, DVD, CD, USB устройства, карти с памет или твърди дискове, както и съобщения по електронна поща.

(77)

Когато промяната оказва значително отрицателно въздействие върху достъпа до цифровото съдържание или цифровата услуга или използването им от страна на потребителя, в резултат на промяната потребителят следва да се ползва от правото да развали договора безплатно. Възможно е също така търговецът да реши да допусне потребителят да запази без допълнително заплащане достъпа си до цифровото съдържание или цифровата услуга без промяната и в съответствие, като в такъв случай потребителят не следва да има право да развали договора. Въпреки това, ако цифровото съдържание или цифровата услуга, които търговецът е допуснал потребителят да запази, вече не отговарят на индивидуалните и общите изисквания за съответствие, потребителят следва да може да разчита на предвидените в настоящата директива средства за правна защита, приложими при несъответствие. Когато предвидените в настоящата директива изисквания за такава промяна не са изпълнени и промяната води до несъответствие, следва да се не се засяга предвиденото в настоящата директива право на потребителя цифровото съдържание или цифровата услуга да бъдат приведени в съответствие с договора, да се намали цената или да се развали договорът. Също така, когато след промяната се прояви несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което не е било предизвикано от промяната, потребителят следва да запази правото си да използва средствата за правна защита, предвидени в настоящата директива при несъответствие по отношение на цифровото съдържание или цифровата услуга.

(78)

Несъответствието на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставени на потребителя, често се дължи на една от сделките по веригата, която свързва първоначалния създател и крайния търговец. Въпреки че крайният търговец следва да бъде отговорен пред потребителя в случай на несъответствие, е важно да се гарантира, че търговецът разполага с подходящи права по отношение на различните участници по веригата от сделки, за да може да покрие отговорността си към потребителя. Такива права следва да бъдат ограничени до търговските сделки и поради това не следва да обхващат ситуации, при които търговецът носи отговорност пред потребителя за несъответствието на цифрово съдържание или цифрова услуга, състоящи се или основани на софтуер, предоставен без заплащането на определена цена чрез безплатен лиценз с отворен код от лице на предходен етап на веригата от сделки. Въпреки това държавите членки съгласно тяхното приложимо национално право са тези, които следва да определят участниците по веригата от сделки, към които крайният търговец може да се насочи, както и правилата и условията за предприемането на тези действия.

(79)

На лицата или организациите, които съгласно националното право се счита, че имат законен интерес да защитават договорните права и правата на защита на личните данни на потребителите, следва да се даде право да искат образуването на производство с цел да се гарантира прилагането на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, пред съд или пред административен орган, компетентен да взема решения по жалби или да започне съответно исково производство.

(80)

Никоя разпоредба на настоящата директива не следва да засяга прилагането на правилата на международното частно право, по-специално регламенти (ЕО) № 593/2008 (14) и (ЕС) № 1215/2012 (15) на Европейския парламент и на Съвета.

(81)

Приложението към Регламент (ЕС) № 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (16) следва да бъде изменено, за да включва позоваване на настоящата директива, с цел да се улесни трансграничното сътрудничество по прилагането на настоящата директива.

(82)

Приложение I към Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17) следва да бъде изменено, за да включва позоваване на настоящата директива, с цел да се гарантира, че са защитени колективните интереси на потребителите, посочени в настоящата директива.

(83)

Потребителите следва да могат да се възползват от правата по настоящата директива веднага след като започнат да се прилагат съответните национални мерки за транспониране. Поради това националните мерки за транспониране следва да се прилагат и за срочни или безсрочни договори, които са сключени преди нейната начална дата на прилагане и които предвиждат предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги в рамките на определен срок, било то непрекъснато или чрез поредица от отделни действия по предоставяне, но само по отношение на цифрово съдържание или цифрова услуга, които се предоставят от началната дата на прилагане на националните мерки за транспониране. За да се осигури обаче баланс между законните интереси на потребителите и търговците, националните мерки за транспониране на разпоредбите на настоящата директива относно промяната на цифровото съдържание или цифровата услуга и правото на регресен иск следва да се прилагат само за договори, сключени след началната дата на прилагане съгласно настоящата директива.

(84)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи (18) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива.

(85)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (19) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган за защита на данните, който прие становище на 14 март 2017 г. (20)

(86)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар чрез съгласувано преодоляване на произтичащите от договорното право пречки пред предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги, като същевременно предотврати правната разпокъсаност, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а вместо това могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, тъй като се осигурява обща съгласуваност на националните нормативни актове чрез хармонизирани правила в областта на договорното право, което ще улесни и координирани действия за осигуряване на спазването, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(87)

Настоящата директива зачита основните права и свободи и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително залегналите в членове 16, 38 и 47 от нея,

(1)

За да запази своята конкурентоспособност на световните пазари, Съюзът трябва да подобри функционирането на вътрешния пазар и успешно да отговори на многобройните предизвикателства, породени в наши дни от все по-силно ориентираната към технологиите икономика. Стратегията за цифров единен пазар установява цялостна рамка за улесняване на включването на цифровото измерение в рамките на вътрешния пазар. Първият стълб на стратегията за цифров единен пазар е насочен към преодоляването на разпокъсаността на търговията в рамките на Съюза, като обхваща всички основни пречки пред развитието на трансграничната електронна търговия, която съставлява най-значителната част от трансграничните продажби на стоки от търговци на потребители.

(2)

Член 26, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) ДФЕС предвиждат, че Съюзът допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани по силата на член 114 ДФЕС в рамките на доизграждането на вътрешния пазар. Целта на настоящата директива е да се намери точният баланс между постигането на високо равнище на защита на потребителите и насърчаването на конкурентоспособността на предприятията, като едновременно с това се гарантира спазването на принципа на субсидиарност.

(3)

Някои аспекти на договорите за продажба на стоки следва да бъдат хармонизирани, като за основа се вземе високо равнище на защита на потребителите, за да се изгради истински цифров единен пазар, да се повиши правната сигурност и да се намалят разходите по сделките, по-специално за малките и средните предприятия (МСП).

(4)

Електронната търговия е ключов двигател на растежа в рамките на вътрешния пазар. Нейният потенциал за растеж обаче далеч не е изцяло оползотворен. За да се засили конкурентоспособността на Съюза и да се стимулира растежът, е необходимо Съюзът да действа бързо и да насърчава икономическите оператори да разгърнат пълния потенциал на вътрешния пазар. Пълният потенциал на вътрешния пазар може да бъде разгърнат само ако всички участници на пазара разполагат с безпрепятствен достъп до трансграничните продажби на стоки, включително при електронни сделки. Правилата на договорното право, въз основа на които се сключват сделките между участниците на пазара, са сред основните фактори, определящи решението на предприятията дали да предлагат стоки през граница. Тези правила оказват влияние и върху готовността на потребителите да възприемат и да се доверят на този вид покупки.

(5)

Технологичното развитие доведе до създаването на разрастващ се пазар на стоки, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрови услуги. Поради увеличаващия се брой на тези устройства и бързо нарастващата им употреба от потребителите са необходими действия на равнището на Съюза, за да се гарантира наличието на високо равнище на защита на потребителите и по-голяма правна сигурност по отношение на приложимите правила за продажбата на такива продукти. Увеличаването на правната сигурност ще спомогне за укрепване на доверието на потребителите и продавачите.

(6)

Правилата на Съюза, приложими за продажбата на стоки, все още са разпокъсани, въпреки че правилата относно условията за доставка и - във връзка с договорите извън търговския обекти - изискванията за предоставяне на преддоговорна информация и правото на отказ, вече са напълно хармонизирани с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3). Други основни договорни елементи, като например критериите за съответствие, средствата за правна защита при несъответствие с договора и основните условия за тяхното използване, понастоящем са предмет на минимална хармонизация съгласно Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Държавите членки получиха право да надхвърлят определените от Съюза стандарти и да въвеждат и да запазят правила, които да гарантират постигането на още по-високо равнище на защита на потребителите. В рамките на този процес те насочиха действията си към различни елементи и в различна степен. Така националните разпоредби за транспониране на Директива 1999/44/ЕО към настоящия момент значително се различават по отношение на съществени елементи, например липсата или наличието на йерархия на средствата за правна защита.

(7)

Съществуващите различия могат да повлияят неблагоприятно на предприятията и потребителите. Съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) предприятията, насочващи дейността си към потребители в други държави членки, трябва да вземат предвид повелителните норми на правната уредба на потребителските договори в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя. Тъй като тези норми са различни в различните държави членки, предприятията може да имат допълнителни разходи. В резултат на това много предприятия може да предпочетат да продължат да търгуват само на националния си пазар или да изнасят само в една или две държави членки. Този избор с цел намаляване на излагането на разходите и рисковете, свързани с трансграничната търговия, води до загуба на възможности за разширяване на търговската дейност и за икономии от мащаба. МСП са особено засегнати.

(8)

Въпреки че в резултат на прилагането на Регламент (ЕО) № 593/2008 потребителите се ползват от високо равнище на защита, когато купуват от чужбина, правната разпокъсаност оказва отрицателно въздействие и върху степента на доверие на потребителите в трансграничните сделки. Няколко са факторите, които допринасят за това недоверие, но несигурността относно основните договорни права се нарежда сред главните опасения на потребителите. Тази несигурност съществува без значение дали потребителите са защитени или не от повелителните норми на правната уредба на потребителските договори в своята държава членка в случаите, когато продавачите насочват трансграничните си дейности към тях, нито дали потребителите сключват или не сключват трансгранични договори с продавачи, без съответните продавачи да упражняват търговска дейност в държавата членка на потребителя.

(9)

Въпреки че онлайн продажбите на стоки съставляват по-голямата част от трансграничните продажби в Съюза, разликите между националните системи в областта на договорното право засягат и търговците на дребно, използващи канали за продажба от разстояние, както и търговците на дребно, извършващи директни продажби, и не им позволяват да разширяват дейността си зад граница. Настоящата директива следва да обхваща всички канали за продажба, за да се създаде равнопоставеност за всички предприятия, извършващи продажби на стоки за потребителите. Чрез установяване на еднакви правила за различните канали за продажба настоящата директива следва да избегне всяко различие, което би довело до непропорционални тежести за нарастващия брой търговци на дребно в Съюза, използващи модел, характеризиращ се с множество канали за продажба. Необходимостта от възприемане на съгласувани правила относно продажбите и гаранциите за всички канали за продажба беше потвърдена в извършената от Комисията проверка на пригодността на законодателството в областта на потребителското и маркетинговото право, която бе публикувана на 29 май 2017 г. и която обхвана и Директива 1999/44/ЕО.

(10)

Настоящата директива следва да обхваща правилата, приложими по отношение на продажбите на стоки, включително стоки с цифрови елементи, само във връзка с ключовите договорни елементи, необходими за преодоляване на свързаните с договорното право пречки пред вътрешния пазар. За целта правилата относно изискванията за съответствие, относно средствата за правна защита на потребителите при несъответствие на стоката с договора и относно основните условия за тяхното използване следва да бъдат напълно хармонизирани и равнището на защита на потребителите следва да бъде повишено в сравнение с това по Директива 1999/44/ЕО. Напълно хармонизираните правила относно някои съществени елементи на правната уредба на потребителските договори ще улеснят предлагането на продуктите от страна на предприятията, и по-специално МСП, в други държави членки. Чрез напълно хармонизирани основни правила потребителите ще се ползват от високо равнище на защита и повишаване на благосъстоянието.

(11)

Настоящата директива допълва Директива 2011/83/ЕС. Докато Директива 2011/83/ЕС установява преди всичко разпоредби относно изискванията за преддоговорната информация, правото на отказ при договори от разстояние и договори, сключени извън търговския обект, както и правила относно доставката и преминаването на риска, настоящата директива въвежда правила относно съответствието на стоките, средствата за правна защита при несъответствие и реда и условията за тяхното използване.

(12)

Настоящата директива следва да се прилага само за движими материални блага, които представляват стоки по смисъла на настоящата директива. Поради това държавите членки следва да могат свободно да уреждат договорите за продажба на недвижима собственост, например жилищни сгради, и основните компоненти, които представляват съществена част от тази недвижима собственост.

(13)

Настоящата директива и Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (6) се допълват взаимно. Докато Директива (ЕС) 2019/770 установява правила относно някои изисквания във връзка с договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги, настоящата директива установява правила относно някои изисквания, свързани с договорите за продажба на стоки. Следователно, с цел да се отговори на очакванията на потребителите и да се осигури ясна и опростена правна уредба за търговците на цифрово съдържание или цифрови услуги, Директива (ЕС) 2019/770 се прилага по отношение на предоставянето на цифрово съдържание и на цифрови услуги, включително и по отношение на предоставянето на цифрово съдържание на материален носител, например DVD, CD, USB устройство и карти с памет, както и по отношение на самия материален носител, при условие че материалният носител служи само като носител на цифровото съдържание. В отличие настоящата директива следва да се прилага за договори за продажба на стоки, включително стоки с цифрови елементи, за изпълнение на функциите на които е необходимо цифрово съдържание или цифрова услуга.

(14)

Понятието „стоки“ по настоящата директива следва да се разбира като включващо „стоки с цифрови елементи“ и поради това следва да се отнася и за всяко цифрово съдържание или цифрова услуга, включени в тези стоки или взаимосвързани с тях по такъв начин, че липсата на това цифрово съдържание или цифрова услуга би възпрепятствала изпълнението на функциите на стоките. Цифрово съдържание, което е включено в стока или е взаимосвързано с нея, може да бъдат всички данни, които се изготвят и предоставят в цифрова форма, например операционни системи, приложения и всеки друг вид софтуер. Цифровото съдържание може да бъде предварително инсталирано в момента на сключването на договора за продажба или, когато това се предвижда в договора, може да бъде инсталирано впоследствие. Цифровите услуги, които са взаимосвързани със стока, могат да включват услуги, даващи възможност за създаване, обработване или съхранение на данни в цифрова форма или достъп до тях, например „софтуер като услуга“, предлаган като част от компютърни услуги в облак, непрекъснато предоставяне на данни за трафика за навигационните системи или непрекъснато предоставяне на индивидуално пригодени планове за обучение за интелигентните часовници.

(15)

Настоящата директива следва да се прилага за договори за продажба на стоки, включително стоки с цифрови елементи, при които липсата на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или цифрова услуга би възпрепятствала изпълнението на функциите на стоките и при които това цифрово съдържание или цифрова услуга се предоставя заедно със стоките по договора за продажба с предмет тези стоки. Съдържанието на договора следва да определя дали предоставянето на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или цифрова услуга съставлява част от договора за продажба с продавача. Това следва да обхваща включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включени или взаимосвързани цифрови услуги, чието предоставяне се изисква изрично съгласно договора. Това следва да включва и договорите за продажба, които могат да се разглеждат като обхващащи предоставянето на конкретно цифрово съдържание или конкретна цифрова услуга, тъй като те са обичайни за стоки от същия вид и потребителят може разумно да ги очаква предвид естеството на стоките и публичните изявления, направени от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап от веригата от сделки, включително от производителя. Ако например в рекламата на интелигентен телевизор се твърди, че в него е включено видео приложение, ще се счита, че това видео приложение съставлява част от договора за продажба. Този принцип следва да се прилага, без да е от значение дали цифровото съдържание или цифровата услуга са инсталирани предварително в самата стока или трябва да бъде изтеглени впоследствие на друго устройство и са само взаимосвързани със стоката. Например даден смартфон би могъл да се продава със стандартизирано предварително инсталирано приложение, предоставено съгласно договора за продажба, като например приложение за будилник или фотоапарат. Друг възможен пример е този с интелигентен часовник. В такъв случай ще се счита, че самият часовник представлява стока с цифрови елементи, която може да изпълнява функциите си само с помощта на приложение, което се предоставя съгласно договора за продажба, но трябва да бъде изтеглено на смартфон от потребителя, като тогава приложението ще представлява взаимосвързан цифров елемент. Този принцип следва да се прилага също така, ако включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга не се предоставят от самия продавач, а от трето лице съгласно договора за продажба. С цел да се избегне несигурност както за продавачите, така и за потребителите, в случай на съмнение по въпроса дали предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга съставлява част от договора за продажба, следва да се прилагат правилата на настоящата директива. Освен това установяването на двустранни договорни отношения между продавача и потребителя, част от които е предоставянето на включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга, не следва да бъде засегнато от факта, че потребителят трябва да даде съгласието си за лицензионно споразумение с трето лице, за да се възползва от цифровото съдържание или цифровата услуга.

(16)

От друга страна, ако липсата на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включена или взаимосвързана цифрова услуга не пречи на стоките да изпълняват своите функции или ако потребителят сключи договор за доставка на цифрово съдържание или цифрова услуга, който не съставлява част от договора за продажба на стоки с цифрови елементи, този договор следва да бъде считан за отделен от договора за продажба на стоките, дори ако продавачът действа като посредник по този втори договор с доставчика, който е трето лице, и може да попадне в обхвата на Директива (ЕС) 2019/770, ако са изпълнени условията на посочената директива. Например, ако потребителят изтегли на смартфон приложение за игри от онлайн магазин за приложения, договорът за предоставянето на приложението за игри е отделен от договора за продажбата на самия смартфон. Поради това настоящата директива следва да се прилага единствено за договора за продажба във връзка със смартфона, докато предоставянето на приложението за игри следва да попада в обхвата на Директива (ЕС) 2019/770, ако са спазени предвидените в нея условия. Друг пример би бил случаят, когато е изрично уговорено, че потребителят закупува смартфон без определена операционна система, а впоследствие сключва договор за предоставяне на операционна система от трето лице. В такъв случай предоставянето на закупената отделно операционна система не съставлява част от договора за продажба и следователно не попада в обхвата на настоящата директива, но е възможно да попадне в обхвата на Директива (ЕС) 2019/770, ако са спазени предвидените в нея условия.

(17)

От съображения за правна яснота в настоящата директива следва да се предвиди определение на понятието „договор за продажба“, като също така следва да се определи ясно неговият обхват. В обхвата на настоящата директива следва да попадат договорите за стоки, които предстои да бъдат произведени или изработени, включително по спецификации на потребителя. Освен това инсталирането на стоките може да попадне в обхвата на настоящата директива, ако съставлява част от договора за продажба и трябва да се извърши от продавача или от лице, за чиито действия той отговаря. Когато договорът включва елементи както на продажба на стоки, така и на предоставяне на услуги, националното право следва да определи дали целият договор може да се квалифицира като договор за продажба по смисъла на настоящата директива.

(18)

Доколкото съответните въпроси не са уредени с настоящата директива, тя не следва да засяга националното право, по-специално по отношение на законността на стоките, вредите и общите аспекти на договорното право, например сключването, действителността, нищожността или последиците на договорите. Същото правило следва да се прилага и по отношение на последиците от развалянето на договора и на някои аспекти, свързани с ремонта и замяната, които не са уредени в настоящата директива. Когато уреждат правата на страните да откажат да изпълнят своите задължения или част от тях, докато друга страна не изпълни задълженията си, държавите членки следва да могат да уреждат условията и реда, при които потребителят може да откаже плащането на цената. Държавите членки следва също така да могат да уреждат правото на потребителя на обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушение от страна на продавач по смисъла на настоящата директива. Настоящата директива следва да не засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и които предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора за продажба, а именно национални разпоредби, които могат да установят специални правила за отговорността на продавача за скрити недостатъци. Настоящата директива също така не следва да засяга националните нормативни актове, които предвиждат извъндоговорни средства за правна защита на потребителя в случай на несъответствие на стоките по отношение на лица на предходен етап от веригата от сделки, например производителите, или на други лица, изпълняващи задълженията на такива лица.

(19)

Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да позволяват на потребителите да избират конкретно средство за правна защита, ако несъответствието на стоките се прояви скоро след доставката, а именно националните разпоредби, които предвиждат право на потребителя да откаже да приеме стоки с недостатъци и да разглежда договора като развален или да поиска незабавна замяна в рамките на определен кратък срок след доставката на стоките, който не следва да надхвърля 30 дни.

(20)

Държавите членки следва да могат да уреждат задълженията на продавача за предоставяне на информация във връзка със сключването на договора или задължението на продавача да предупреди потребителя например за определени характеристики на стоката, пригодността на материалите, предоставени от потребителя, или евентуални неудобства, произтичащи от конкретни искания на потребителя, например искане от потребителя за използване на определен плат за ушиването на бална рокля.

(21)

Държавите членки следва също така да могат да разширят обхвата на правилата по настоящата директива, за да включат договори, които са изключени от нейния обхват, или да уреждат съответните договори по друг начин. Например държавите членки следва да могат да разширят обхвата на защитата, която се осигурява на потребителите с настоящата директива, за да включва също така физически или юридически лица, които не са потребители по смисъла на настоящата директива, като неправителствени организации, новосъздадени предприятия или МСП.

(22)

Определението за „потребител“ следва да включва физическите лица, които действат извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия. Държавите членки обаче следва също така да могат да решават, по отношение на договорите с двойна цел, когато договорът е сключен за цели, които отчасти попадат в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти — извън нея, и търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, дали и при какви условия съответното лице следва също да се счита за потребител.

(23)

Настоящата директива следва да се прилага за всеки договор, по който продавачът прехвърля или се задължава да прехвърли на потребителя правото на собственост на стоките. Доставчиците на платформи могат да бъдат считани за продавачи по смисъла на настоящата директива, ако действат за постигането на цели, свързани с тяхната собствена стопанска дейност и като пряк договорен партньор на потребителя за продажбата на стоките. Държавите членки следва да могат да разширят приложението на правилата по настоящата директива, така че да включва доставчиците на платформи, които не отговарят на изискванията, за да бъдат счетени за продавачи съгласно настоящата директива.

(24)

За да се постигне баланс между необходимостта от правна сигурност и подходяща гъвкавост на правните норми, всяко позоваване в настоящата директива на това, което може да се очаква от дадено лице или което дадено лице може да очаква, следва да се разбира като позоваване на това, което може разумно да се очаква. Критерият за това дали очакванията са разумни следва да бъде обективно установен, като се вземат предвид естеството и целта на договора, обстоятелствата по конкретния случай и обичаите и практиките на страните.

(25)

С цел да се осигури яснота относно това какво даден потребител може да очаква от стоките и какви са отговорностите на продавача, в случай че не успее да достави очакваното, от съществено значение е правилата за определяне на съответствието на стоките да се хармонизират напълно. Всяко позоваване на съответствие в настоящата директива следва да се отнася до съответствието на стоките с договора за продажба. За да се защитят законните интереси на двете страни по договора за продажба, съответствието следва да се оценява въз основа както на общи, така и на индивидуални изисквания за съответствие.

(26)

Поради това стоките следва да отговарят на изискванията, уговорени между продавача и потребителя в договора за продажба. Тези изисквания могат да включват, наред с другото, количеството, качеството, вида и описанието на стоките, тяхната пригодност за конкретна цел, както и доставката на стоките с уговорените принадлежности и указания. Изискванията на договора за продажба следва да включват изискванията, произтичащи от преддоговорната информация, която в съответствие с Директива 2011/83/ЕС съставлява неразделна част от договора за продажба.

(27)

Понятието за функционалност следва да бъде разбирано като отнасящо се до начините, по които стоките могат да изпълняват своите функции с оглед на целта, за която са предназначени. Понятието за оперативна съвместимост е свързано с това дали и до каква степен стоките могат да функционират с хардуер или софтуер, различни от онези, с които обичайно се използват стоките от същия вид. Успешното функциониране би могло да включва, например, способността на стоките да обменят информация с такъв друг софтуер или хардуер и да използват обменената информация.

(28)

Като се има предвид, че цифровото съдържание или цифровите услуги, включени или взаимосвързани със стоките, се развиват постоянно, продавачите могат да се уговорят с потребителите да предоставят актуализации за тези стоки. Актуализациите, предвидени в договора за продажба, могат да подобряват и разширяват елементите на стоките, свързани с цифровото съдържание или цифровата услуга, да увеличават техните функционалности, да ги адаптират към техническото развитие, да ги защитават от нови заплахи за сигурността или да изпълняват други цели. Следователно съответствието на стоките с цифровото съдържание или цифровите услуги, които са включени във или са взаимосвързани с тях, следва да се оценява и по отношение на това дали елементът на цифровото съдържание или цифровата услуга на тези стоки се актуализира в съответствие с договора за продажба. Непредоставянето на актуализации, които са предвидени в договора за продажба, следва да се разглежда като несъответствие на стоките. Освен това неработещите или непълни актуализации също следва да се разглеждат като несъответствие на стоките, тъй като това би означавало, че актуализациите не са извършени по начина, предвиден в договора.

(29)

За да бъдат в съответствие, стоките следва да отговарят не само на индивидуалните изисквания за съответствие, но и на общите изисквания за съответствие, установени в настоящата директива. Съответствието следва да се оценява, наред с другото, като се има предвид целта, за която обичайно се използват стоки от същия вид, дали са доставени с принадлежностите и инструкциите, които потребителят може разумно да очаква да получи, или дали съответстват на мострата или образеца, които продавачът е предоставил на потребителя. Стоките следва също така да притежават качествата и характеристиките, които са обичайни за стоки от същия вид и които потребителят може разумно да очаква, като се има предвид естеството на стоките и всяко публично изявление, направено от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап от веригата от сделки.

(30)

В допълнение към предвидените в договора актуализации, продавачът следва да предоставя и актуализации, включително актуализации, свързани със сигурността, за да гарантира, че стоките с цифрови елементи продължават да бъдат в съответствие с договора. Задължението на продавача следва да се ограничава до актуализации, които са необходими за поддържането на съответствието на тези стоки с общите и индивидуалните изисквания за съответствие, предвидени в настоящата директива. Освен ако страните не са уговорили в договора друго, продавачът не следва да е задължен да предоставя актуализирани версии на цифровото съдържание или цифровата услуга на стоките, нито да подобрява или разширява функционалностите на стоките, така че да надхвърлят изискванията за съответствие. Ако актуализация, предоставена от продавача или от трето лице, предоставящо цифровото съдържание или цифровата услуга съгласно договора за продажба, води до несъответствие на стоката с цифровите елементи, продавачът следва да носи отговорност за повторното привеждане на стоката в съответствие с договора. Потребителят следва да запази правото да избере дали да инсталира предоставените актуализации. Ако потребителят обаче реши да не инсталира актуализациите, които са необходими за поддържането на съответствието на стоките с цифрови елементи, той не следва да очаква тези стоки да запазят своето съответствие с договора. Продавачът следва да уведоми потребителя, че решението му да не инсталира актуализациите, необходими за поддържане на съответствието на стоките с цифрови елементи, включително свързаните със сигурността актуализации, ще се отрази на отговорността на продавача по отношение на съответствието на характеристиките на стоките с цифрови елементи, за които се предполага да бъдат поддържани в съответствие чрез съответните актуализации. Настоящата директива не следва да засяга задълженията за предоставяне на актуализации, свързани със сигурността, предвидени в друг правен акт на Съюза или в националното право.

(31)

По принцип при стоки с цифрови елементи, при които цифровото съдържание или цифровата услуга, включени в стоките или взаимосвързани с тях, се доставят чрез еднократно действие по доставка, продавачът следва да носи отговорност само за несъответствие, което е налице към момента на доставката. Задължението за предоставяне на актуализации следва обаче да е съобразено с факта, че цифровата среда на всяка подобна стока постоянно се променя. Поради това актуализациите са необходим инструмент, чрез който се гарантира, че стоките могат да функционират по същия начин, както в момента на доставката. Освен това, за разлика от традиционните стоки, стоките с цифрови елементи не са напълно отделени от сферата на продавача, тъй като продавачът или трето лице, предоставящо цифровото съдържание или цифровата услуга съгласно договора за продажба, може да актуализира стоките от разстояние, обикновено по интернет. Поради това ако цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставя посредством еднократно действие по предоставяне, продавачът следва да бъде задължен да предоставя актуализации, необходими за запазване на съответствието на стоките с цифрови елементи в рамките на срока, който потребителят разумно може да очаква, дори ако стоките са били в съответствие към момента на доставката. Срокът, в рамките на който потребителят разумно може да очаква да получава актуализирана информация, следва да бъде преценяван въз основа на вида и целта, за която са предназначени стоките и цифровите елементи, и като се вземат предвид обстоятелствата и естеството на договора за продажба. Потребителят обичайно очаква да получава актуализации най-малко в рамките на срока, през който продавачът носи отговорност за несъответствието, докато в някои случаи разумните очаквания на потребителя могат да се простират и отвъд този срок, като това е възможно най-вече по отношение на актуализациите, свързани със сигурността. В други случаи, например при стоки с цифрови елементи, чиято цел е ограничена във времето, задължението на продавача да предоставя актуализации обикновено е ограничено до съответния времеви отрязък.

(32)

Гарантирането на по-голяма трайност на стоките е важно за постигане на по-устойчиви модели на потребление и на кръгова икономика. По същия начин задържането на несъответстващите продукти извън пазара на Съюза чрез засилване на надзора на пазара и осигуряване на подходящи стимули за икономическите оператори е от съществено значение за повишаване на доверието във функционирането на вътрешния пазар. За тези цели приемането на специално законодателство на Съюза за определени продукти е най-подходящото средство за въвеждане на трайността и на други свързани с продуктите изисквания във връзка с конкретни видове или групи продукти, чрез използване на адаптирани критерии. Поради това настоящата директива следва да има допълващо действие по отношение на целите, поставени в специалното законодателство на Съюза за определени продукти, и следва да включва трайността като обективен критерий за оценяването на съответствието на стоките. Трайността в настоящата директива следва да се отнася до способността на стоките да запазват своите необходими функции и действие при обичайна употреба. За да бъдат стоките в съответствие с договора, те следва да се характеризират с трайността, която е обичайна за стоки от същия вид и която потребителят може разумно да очаква предвид естеството на конкретните стоки, включително евентуалната нужда от разумна поддръжка на стоките, като например редовни проверки и смяна на филтри на автомобили, и предвид всяко публично изявление, направено от всяко лице, участващо във веригата от сделки, или от негово име. Оценката следва да е съобразена и с всички други относими обстоятелства, например цената на стоките и интензивността или честотата на употреба на стоките от потребителя. Освен това, доколкото конкретна информация по отношение на трайността е включена в преддоговорна декларация, която е част от договора за продажба, потребителят следва да може да я използва като част от индивидуалните изисквания за съответствие.

(33)

Съгласно настоящата директива продавачът следва да е задължен да доставя на потребителя стоки, които са в съответствие с договора към момента на доставката. Възможно е продавачите да използват резервни части, за да изпълнят задължението си за ремонт на стоките в случай на несъответствие, съществуващо към момента на доставката. Въпреки че настоящата директива не следва да налага задължение за продавачите да осигурят наличието на резервни части през определен срок като общо изискване за съответствие, тя не следва да засяга други разпоредби на националното право, които задължават продавача, производителя или други лица, участващи във веригата от сделки, да осигурят наличието на резервни части или да информират потребителите за тази наличност.

(34)

При голям брой стоки е необходимо те да бъдат инсталирани, преди да могат да бъдат използвани реално от потребителя. Освен това при стоки с цифрови елементи инсталирането на цифровото съдържание или цифровата услуга обикновено е необходимо, за да може потребителят да използва тези стоки за целта, за която са предназначени. Поради това всяко несъответствие, произтичащо от неправилно инсталиране на стоките, включително от неправилно инсталиране на цифровото съдържание или цифровата услуга, включени в стоките или взаимосвързани с тях, следва да се разглежда като несъответствие, когато инсталирането е извършено от продавача или от избрано от него лице. Когато стоките са предназначени да бъдат инсталирани от потребителя, несъответствието, произтичащо от неправилно инсталиране, следва да се разглежда като несъответствие на стоките, независимо дали инсталирането е бил извършено от потребителя или от трето лице, избрано от потребителя, ако неправилното инсталиране се дължи на недостатъци в указанията за инсталиране, например непълнота или неяснота на указанията за инсталиране, което затруднява използването на тези указания за инсталиране от обикновения потребител.

(35)

Съответствието следва да се отнася както материалните, така и до правните недостатъци. Ограниченията, произтичащи от нарушаване на правата на трети лица, по-специално правата върху интелектуална собственост, биха могли да възпрепятстват или да ограничат използването на стоките в съответствие с договора. Държавите членки следва да гарантират, че в такива случаи потребителят разполага със средствата за правна защита при несъответствие, посочени в настоящата директива, освен ако националното право не предвижда нищожност на договора или неговото унищожаване в такива случаи.

(36)

С цел да се осигури достатъчна гъвкавост на правилата, например във връзка с продажбата на стоки втора употреба, следва да е възможно страните да се отклонят от общите изисквания за съответствие, предвидени в настоящата директива. Това отклонение следва да бъде възможно единствено ако потребителят е изрично информиран за него и ако го приеме отделно от други изявления или споразумения, и чрез активно и недвусмислено поведение.

(37)

Повишаването на правната сигурност както за потребителите, така и за продавачите налага ясно да се посочи моментът, в който следва да се оценява съответствието на стоките. Съответният момент за оценяване на съответствието на стоките следва да бъде моментът на доставка на стоките. Това следва да се прилага и за стоки, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга, предоставени посредством еднократно действие по доставка. Когато цифровото съдържание или цифровата услуга, включени в стоките или взаимосвързани с тях, трябва обаче да се предоставят непрекъснато в рамките на определен срок, приложимият момент за установяване на съответствието на този елемент на цифровото съдържание или цифровата услуга не следва да бъде конкретен момент във времето, а срок, започващ от момента на доставката. От съображения за правна сигурност този срок следва е равен на срока, през който продавачът носи отговорност за несъответствие.

(38)

Настоящата директива не следва да урежда значението на „доставка“, което следва да се урежда от националното право, по-специално по отношение на въпроса какво трябва да предприеме продавачът, за да изпълни задължението си за доставка на стоките. Освен това позоваванията на момента на доставка в настоящата директива не следва да засягат правилата за преминаването на риска, предвидени в Директива 2011/83/ЕС и съответно въведени в правото на държавите членки.

(39)

Стоките с цифрови елементи следва да се считат за доставени на потребителя, когато едновременно е доставен физическият компонент на стоките и е осъществено еднократното действие по предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга или е започнало непрекъснатото предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на определения срок. Това означава, че продавачът следва също така да предостави или да осигури достъп на потребителя до цифровото съдържание или цифровата услуга по начин, по който цифровото съдържание или цифровата услуга, или всички средства, подходящи за изтегляне или достъп до тях, достигат до сферата на потребителя и не се изискват допълнителни действия от страна на продавача, за да може потребителят да използва цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора, например като се предостави връзка или възможност за изтегляне. Поради това съответният момент за установяване на съответствието следва да бъде моментът, в който се предоставя цифровото съдържание или цифровата услуга, ако физическият компонент е доставен по-рано. В резултат на това може да се гарантира, че е налице еднакъв начален момент на срока за отговорност за съответствието на физическия компонент, от една страна, и на цифровия елемент, от друга страна. Освен това, в много случаи потребителят не е в състояние да забележи недостатък на физическия компонент преди предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга.

(40)

Когато стоките изискват инсталиране от продавача, потребителят в някои случаи може да не е в състояние да използва стоките или да забележи недостатъците преди завършването на инсталирането им. Съответно, когато съгласно договора за продажба стоките трябва да бъдат инсталирани от продавача или от лице, за чиито действия той отговаря, те следва да се считат за доставени на потребителя при завършването на инсталирането.

(41)

С цел да се гарантира правна сигурност за продавачите и общото доверие на потребителите в трансграничните покупки е необходимо да се предвиди срок, в рамките на който потребителят разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие, което е налице към съответния момент за целите на установяване на съответствието. Като се има предвид, че при въвеждането на Директива 1999/44/ЕО повечето държави членки са предвидили двугодишен срок и в практиката участниците на пазара считат това за разумен срок, този срок следва да се запази. Същият срок следва да се прилага и за стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснати доставки в продължение на повече от две години, потребителят следва да разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на срока, през който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставени съгласно договора. С цел да се гарантира, че държавите членки разполагат с гъвкавост за целите на повишаването на равнището на защита на потребителите в националното си право, те следва да могат да предвидят по-дълги срокове за отговорността на продавача от предвидените в настоящата директива.

(42)

За да се осигури съгласуваност със съществуващите национални правни системи, държавите членки следва да могат да предвидят, че продавачите носят отговорност за несъответствие, което се проявява в рамките на определен срок, евентуално в съчетание с давностен срок, или че за средствата за правна защита на потребителите се прилага само давностен срок. В първия случай държавите членки следва да гарантират, че срокът на отговорността на продавача не се заобикаля чрез давностния срок за използване на средствата за правна защита от потребителя. Въпреки че поради тази причина с настоящата директива не следва да бъде хармонизиран началният момент на давностните срокове на национално равнище, тя следва да гарантира, че тези давностни срокове не ограничават правото на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява през срока, през който продавачът носи отговорност за евентуално несъответствие. Във втория случай държавите членки следва да могат да запазят или да въведат само давностен срок за средствата за правна защита на потребителя, без да въвеждат конкретен срок, в който трябва да бъде установено несъответствието, за да носи отговорност продавачът. За да се гарантира, че потребителите са еднакво защитени и в такива случаи, държавите членки следва да гарантират, че когато се прилага само давностен срок, той следва да позволява на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява най-малко през срока, предвиден в настоящата директива като срок на отговорност на продавача.

(43)

Различното третиране на стоките втора употреба би могло да бъде оправдано по отношение на някои аспекти. Въпреки че срокът на отговорност или давностният срок от две години или повече по принцип е съобразен с интересите както на продавача, така и на потребителя, това може понякога да не е така по отношение на стоките втора употреба. Поради това държавите членки следва да могат да дадат възможност на страните да уговорят съкратен срок на отговорност или давностен срок за такива стоки. Възможността за договорно уреждане на този въпрос между страните увеличава свободата на договаряне и гарантира, че потребителят е информиран както за естеството на стоката като стока втора употреба, така и за съкратения срок на отговорност или давностен срок. Този уговорен в договора срок обаче не следва да бъде по-кратък от една година.

(44)

Настоящата директива следва да не урежда условията, при които срокът на отговорност, предвиден в настоящата директива, или давностният срок може да бъде спрян или прекъснат. Поради това държавите членки следва да могат да предвидят спиране или прекъсване на срока на отговорност или на давностния срок, например в случай на ремонт, замяна или преговори между продавача и потребителя с цел уреждане на спора по взаимно съгласие.

(45)

В едногодишен или двугодишен срок, ако държавите членки изберат да приложат двугодишен срок, потребителят следва само да докаже несъответствието на стоката, без да е необходимо да доказва и че несъответствието действително е било налице към съответния момент за установяване на съответствието. За да опровергае твърдението на потребителя, продавачът ще е необходимо да докаже, че несъответствието не е било налице към този момент. Освен това в някои случаи презумпцията, че несъответствието е било налице към съответния момент за установяване на съответствието, може да е несъвместима с естеството на стоките или с естеството на несъответствието. Първият случай може да се отнася за стоки, които по своето естество губят качествата си, като нетрайните продукти, например цветята, или стоки, предназначени само за еднократна употреба. Пример за втория случай може да бъде несъответствие, което може да произтича само от действие от страна на потребителя или от очевидна външна причина, настъпила след доставката на стоките на потребителя. При стоки с цифрови елементи, за които договорът предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга, следва да няма нужда потребителят да доказва, че цифровото съдържание или цифровата услуга не са били в съответствие през съответния срок за установяване на съответствието. За да опровергае твърдението на потребителя, продавачът ще е необходимо да докаже, че цифровото съдържание или цифровата услуга са били в съответствие през този срок.

(46)

На държавите членки следва да се разреши да запазят или да въведат разпоредби, в които се предвижда, че за да се възползва от правата си, потребителят трябва да информира продавача за несъответствието в срок, не по-кратък от два месеца от датата, на която потребителят е установил това несъответствие. Държавите членки следва да могат да осигурят на потребителите по-високо равнище на защита, като не въведат такова задължение.

(47)

За да се увеличи правната сигурност и да се премахне една от основните пречки, затрудняващи функционирането на вътрешния пазар, настоящата директива следва да хармонизира напълно средствата за правна защита, с които разполагат потребителите при несъответствие на стоките, както и условията, при които тези средства за правна защита могат да бъдат използвани. По-специално, при несъответствие потребителите следва да имат право да поискат стоките да се приведат в съответствие с договора или да получат пропорционално намаление на цената, или да развалят договора.

(48)

Във връзка с привеждането на стоките в съответствие с договора потребителите следва да имат избор между ремонт или замяна. Предоставянето на възможност на потребителите да изискват ремонт на стоката следва да насърчи устойчивото потребление и може да допринесе за по-голяма трайност на продуктите. Изборът на потребителя между ремонт и замяна следва да се ограничава само когато избраният вариант би бил невъзможен в правно или фактическо отношение или би довел до непропорционално големи разходи на продавача в сравнение с другата налична възможност. Например може да е непропорционално да се иска замяна на стока поради незначително одраскване, ако такава замяна ще създаде значителни разходи и одрасканото лесно може да бъде ремонтирано.

(49)

На продавача следва да е разрешено да откаже да приведе стоки в съответствие с договора, ако ремонтът и замяната са невъзможни или биха довели до непропорционално големи разходи за него. Същото правило следва да се прилага, ако ремонтът или замяната са невъзможни и алтернативното средство за правна защита би довело до непропорционално големи разходи за продавача. Например, ако стоките се намират на място, различно от мястото, на което са били първоначално доставени, пощенските разходи и разходите за превоз могат да бъдат непропорционално големи за продавача.

(50)

Когато се прояви несъответствие, потребителят следва да информира продавача за това, за да му даде възможност да приведе стоките в съответствие с договора. Продавачът следва да направи това в рамките на разумен срок. Съответно потребителят следва по принцип да няма право да получи незабавно намаление на цената или да развали договора, а следва да даде на продавача разумен срок за ремонт или замяна на несъответстващата стока. Ако продавачът не е ремонтирал или заменил стоката в този срок, потребителят следва да има право да поиска и да получи намаление на цената или разваляне на договора, без да чака повече.

(51)

Ако ремонтът или замяната не са се оказали подходящо средство за правна защита на потребителя при несъответствие, потребителят следва да има право на намаление на цената или на разваляне на договора. Такъв следва да бъде по-специално случаят, когато продавачът не е извършил ремонт или замяна или когато от обстоятелствата е ясно, че продавачът няма да извърши ремонта или замяната, или когато продавачът е отказал да приведе стоките в съответствие с договора, тъй като ремонтът и замяната са невъзможни или биха довели до непропорционално големи разходи за продавача.

(52)

В определени ситуации може да е обосновано потребителят да получи незабавно право на намаление на цената или разваляне на договора. Когато продавачът е предприел действия за привеждане на стоките в съответствие с договора, но впоследствие се проявява несъответствие, следва обективно да се установи дали потребителят следва да приеме по-нататъшните опити от страна на продавача за привеждане на стоките в съответствие с договора, като се вземат предвид всички обстоятелства по случая, например вида и стойността на стоките и естеството и значимостта на несъответствието. По-специално, за скъпи или сложни стоки може да е обосновано на продавача да се предостави втора възможност да отстрани несъответствието. Освен това следва да се отчете дали от потребителя може да се очаква да запази доверието си в способността на продавача да приведе стоките в съответствие с договора, например поради факта, че същият проблем се появява повторно. Също така в определени ситуации несъответствието би могло да бъде толкова сериозно, че потребителят не може да запази доверието си в способността на продавача да приведе стоките в съответствие с договора, като например когато несъответствието сериозно засяга способността на потребителя да използва по обичаен начин стоките и не може да се очаква от потребителя да повярва, че ремонтът или замяната от страна на продавача ще отстрани проблема.

(53)

С цел да се запази балансът между правата и задълженията на договарящите страни, потребителят следва да разполага с правото за разваляне на договора само в случаите, когато несъответствието не е незначително.

(54)

Държавите членки следва да могат да уредят условията, при които изпълнението от страна на длъжника да може да бъде осъществено от друго лице, например условията, при които задължението на продавача да ремонтира дадена стока може да се изпълни от потребителя или от трето лице, за сметка на продавача.

(55)

За да се защитят потребителите от риск от продължителна забава, всеки ремонт или замяна следва да бъдат успешно извършени в разумен срок. Това, което се счита за разумен срок за извършване на ремонта или замяната, следва да съответства на възможно най-краткото необходимо време за извършването на ремонта или замяната. Този срок следва да бъде обективно определен, като се вземат предвид естеството и сложността на стоките, естеството и сериозността на несъответствието, както и усилията, необходими за извършването на ремонта или замяната. При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да бъдат в състояние да тълкуват понятието „разумен срок за завършване на ремонт или замяна“, като предвиждат фиксирани срокове, които по принцип биха могли да се приемат за разумни срокове за извършване на ремонт или замяна, по-специално по отношение на конкретни категории продукти.

(56)

Настоящата директива следва да не установява разпоредби относно мястото, на което трябва да бъдат изпълнени задълженията на длъжника. Поради това настоящата директива не следва да определя нито мястото на доставка, нито къде следва да се извърши ремонтът или замяната; тези въпроси следва да се уреждат от националното право.

(57)

Когато продавачът привежда стоката в съответствие с договора чрез замяна, потребителят не следва да бъде задължен да плаща за обичайната употреба на стоките, преди те да бъдат заменени. Употребата на стоките следва да се счита за обичайна, когато е в съответствие с тяхното естество и целта, за която са предназначени.

(58)

За да гарантира ефективното право на потребителя да развали договора в случаите, когато той придобива множество стоки и несъответствието оказва влияние само върху някои от доставените по договора стоки, потребителят следва да има право да развали договора и по отношение на другите стоки, придобити заедно с несъответстващите стоки, дори тези други стоки да са в съответствие с договора, ако от потребителя не може основателно да се очаква да приеме да запази само съответстващите стоки.

(59)

По отношение на развалянето на договора от страна на потребителя поради несъответствие в настоящата директива следва да се предвидят правила само за основните последици и редът и условията за упражняване на правото на разваляне, и по-специално задължението на страните да върнат това, което са получили. Така продавачът следва да бъде задължен да възстанови цената, платена от потребителя, а потребителят следва да върне стоката.

(60)

Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да уреждат последиците от развалянето, различни от предвидените в настоящата директива, например последиците от намаляването на стойността на стоките или от тяхното унищожаване или загуба. На държавите членки следва също така да се разреши да уреждат условията за възстановяване на цената на потребителя, например свързаните с начините, използвани за това възстановяване, или евентуалните разходи и такси, възникнали в резултат на възстановяването. Държавите членки следва, например, да могат също така да предвиждат определени срокове за възстановяване на цената или за връщане на стоките.

(61)

Принципът на отговорността на продавача за вреди е съществен елемент от договорите за продажба. Поради това потребителите следва да имат право да търсят обезщетение за вреди, причинени от нарушение на настоящата директива от страна на продавача, включително за вреди, претърпени в резултат на несъответствие. Обезщетението следва да поставя потребителя възможно най-близо до положението, в което би се намирал, ако стоките бяха в съответствие с договора. Тъй като правото на обезщетение за вреди вече съществува във всички държави членки, настоящата директива следва да не засяга националните правила за обезщетяване на потребителите за вредите, причинени от нарушение на тези правила. Държавите членки следва също така да могат да уредят правото на потребителите на обезщетение в случаите, когато ремонтът или замяната са причинили значително неудобство или са били забавени.

(62)

За да се гарантира прозрачност, следва да бъдат предвидени някои изисквания по отношение на търговските гаранции заедно с изискванията за предоставяне на преддоговорна информация относно наличието и условията на търговските гаранции, посочени в Директива 2011/83/ЕС. Освен това, с цел да се повиши правната сигурност и да се избегне въвеждане на потребителите в заблуда, в настоящата директива следва да се предвиди, че когато условията по търговската гаранция, посочени в свързаните с нея рекламни съобщения, са по-благоприятни за потребителя от тези, включени в заявлението за предоставяне на гаранция, с предимство следва да се ползват по-изгодните условия. На последно място, настоящата директива следва да установява правила за съдържанието на заявлението за предоставяне на гаранция и начина, по който то следва да се осигури на потребителите. В заявлението за предоставяне на гаранция следва например да са включени условията по търговската гаранция и да се посочва, че правната гаранция за съответствие не се засяга от търговската гаранция, като се поясни, че условията по търговската гаранция са в допълнение към правната гаранция за съответствие. Държавите членки следва да могат да установяват правила за други аспекти на търговските гаранции, които не са обхванати от настоящата директива, например за обвързване на длъжници, различни от гаранта, с търговската гаранция, при условие че тези правила не лишават потребителите от защитата, осигурена им от напълно хармонизираните разпоредби на настоящата директива относно търговските гаранции. Въпреки че държавите членки следва да могат да изискват търговските гаранции да се предоставят безплатно, те следва да гарантират, че всяко задължение, поето от страна на продавача или производителя, което попада в обхвата на определението за търговските гаранции по настоящата директива, е в съответствие с хармонизираните правила на настоящата директива.

(63)

Като се има предвид, че продавачът носи отговорност пред потребителя за всяко несъответствие на стоката, дължащо се на действие или бездействие от страна на продавача или на трето лице, продавачът следва да може да използва средства за правна защита срещу отговорното лице на предходен етап от веригата на сделки. Такива средства за правна защита следва да включват средствата при несъответствие, което се дължи на липсата на актуализация, включително актуализация, свързана със сигурността, която би била необходима за поддържане на стоката с цифрови елементи в съответствие с договора. Въпреки това, настоящата директива не следва да засяга принципа на свобода на договаряне между продавача и други лица във веригата на сделките. Подробните правила за упражняването на това право, и по-специално срещу кого и как се използват подобни средства за правна защита и дали те имат задължителен характер, следва да се уреждат от държавите членки. Въпросът дали потребителят също може да предяви претенции пряко срещу лице на предходен етап от веригата на сделките следва да не се урежда с настоящата директива, освен когато производител предлага на потребителя търговска гаранция за стоките.

(64)

На лицата или организациите, за които съгласно националното право се счита, че имат законен интерес да защитават договорните права на потребителите, следва да се даде право да се обърнат към съд или административен орган, компетентен да взема решения по жалби или да започне съответно производство.

(65)

Никоя разпоредба на настоящата директива не следва да засяга прилагането на правилата на международното частно право, по-специално Регламент (ЕО) № 593/2008 и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(66)

Директива 1999/44/ЕО следва да бъде отменена. Датата на отмяна следва да съответства на датата за транспониране на настоящата директива. С цел да се гарантира, че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими на държавите членки, за да се съобразят с настоящата директива, се прилагат по еднакъв начин спрямо договорите, сключени след датата на транспонирането ѝ, настоящата директива не следва да се прилага спрямо договорите, сключени преди датата на нейното транспониране.

(67)

Приложението към Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (8) следва да бъде изменено, за да включва позоваване на настоящата директива, с цел да се улесни трансграничното сътрудничество по прилагането на настоящата директива.

(68)

Приложение I към Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) следва да бъде изменено, за да включва позоваване на настоящата директива, с цел да се гарантира, че са защитени колективните интереси на потребителите, посочени в настоящата директива.

(69)

Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (10) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива.

(70)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да допринесе за функционирането на вътрешния пазар чрез съгласувано преодоляване на произтичащите от договорното право пречки пред трансграничните продажби на стоки в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, поради факта, че никоя държава членка поотделно не е в състояние да се справи със съществуващата фрагментирана правна рамка, като гарантира съгласуваност на своите нормативни актове с нормативните актове на другите държави членки, а вместо това може, чрез премахване на основните пречки, свързани с договорното право, посредством пълно хармонизиране, да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(71)

Целесъобразно е Комисията да направи преглед на прилагането на настоящата директива пет години след влизането ѝ в сила, включително по-специално на разпоредбите относно средствата за правна защита и тежестта на доказване — включително по отношение на стоки втора употреба, както и на стоки, продавани на публични търгове — и търговската гаранция на производителя за трайност. Комисията следва също така да прецени дали прилагането на настоящата директива и Директива (ЕС) 2019/770 гарантира съгласувана и последователна правна уредба на предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги и стоки с цифрови елементи.

(73)

Настоящата директива зачита основните права и свободи и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително залегналите в членове 16, 38 и 47 от нея,