16.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 127/23

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/785 НА КОМИСИЯТА

от 14 май 2019 година

за хармонизиране на радиочестотния спектър за оборудване, използващо свръхшироколентова технология в Съюза, и за отмяна на Решение 2007/131/ЕО

(нотифицирано под номер С(2019) 3461)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Решение 2007/131/ЕО на Комисията (2) хармонизира техническите условия за използване на радиочестотния спектър в Съюза от радио оборудване с свръхшироколентова технология (СШЛ). С него се гарантира, че радиочестотният спектър е наличен в целия Съюз при хармонизирани условия, премахват се пречките пред внедряването на технология за СШЛ и се цели създаването на ефективен единен пазар за СШЛ системи със значителни икономии от мащаба и ползи за потребителя.

(2)

Въпреки че свръхшироколентовите сигнали обикновено са с изключително ниска мощност, съществува възможност за внасяне на вредни радиосмущения в съществуващите радиослужби и е необходимо тя да бъде контролирана. Ето защо с настоящото решение за хармонизиране на радиочестотния спектър за СШЛ оборудване следва да се избегнат вредните смущения (включително в случаите, в които те могат да бъдат породени от достъпа до радиочестотния спектър на системи за радиоастрономия, спътниково изследване на Земята и за космически изследвания) и да се постигне баланс между интересите на съществуващите услуги и общата цел на политиката за осигуряване на благоприятни условия за въвеждане на новаторски технологии от полза за обществото.

(3)

На 16 март 2017 г. по силата на Решение № 676/2002/ЕО Комисията предостави постоянен мандат на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT) за определянето на технически условия за хармонизираното въвеждане в Съюза на радиоприложения на базата на СШЛ технология, с цел да се предоставят актуализирани технически условия за такива приложения.

(4)

В отговор на този постоянен мандат, CEPT прие доклад (3), в който се предлагат четири мерки. На първо място, техническите условия следва да описват по по-неутрален начин сензорните устройства за материали, за да се създаде възможност за новаторски решения. На второ място, следва да е възможно условията за използването на СШЛ с общо приложение да се прилагат и за сензорни приложения за материали. На трето място, следва да бъде определена гранична стойност от –65 dBm/MHz за всички сензорни устройства за материали, включително за анализа на строителни материали в лентата 8,5—10,6 GHz. На четвърто място, в честотните ленти 3,8—4,2 GHz и 6—8,5 GHz следва да се създаде възможност за намаляване на смущенията чрез целево задействане на предаването при транспортните системи за контрол на достъпа на базата на СШЛ технология.

(5)

Настоящото решение следва да подпомогне цялостната хармонизация на регулаторната рамка за СШЛ с цел да се подобри съгласуваността на граничните стойности и техниките за намаляване на смущенията между различните норми за СШЛ оборудване и да се даде възможност за новаторски решения в областта на СШЛ технологията.

(6)

Настоящото решение предвижда намаляване на регулаторните гранични стойности и определя техники за намаляване на смущенията с цел осигуряване на ефикасно използване на радиочестотния спектър, като същевременно се гарантира съвместното съществуване с други потребители на радиочестотния спектър. Технологичното развитие може да предостави други решения, осигуряващи най-малко еквивалентно ниво на защита на радиочестотния спектър. Поради тази причина следва да бъде разрешено използването на алтернативни техники за намаляване на смущенията, като например решенията, включени в евентуалните бъдещи хармонизирани стандарти, изготвени от европейски организации за стандартизация, при условие че те гарантират най-малко еквивалентно ниво на работните показатели и на защита на радиочестотния спектър, и спазват по проверим начин установените технически изисквания на настоящата регулаторна рамка.

(7)	Решение 2007/131/ЕО е изменяно неколкократно. В интерес на правната яснота Решение 2007/131/ЕО следва да бъде отменено.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по радиочестотния спектър,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Целта на настоящото решение е да се хармонизират техническите условия за наличието и ефикасното използване на радиочестотен спектър в Съюза от оборудване, използващо свръхшироколентова технология.

Член 2

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)

„оборудване, използващо свръхшироколентова технология“ означава оборудване, включващо, като неразделна част или като принадлежност, технология за радиосъобщения на близки разстояния, свързана с целенасочено генериране и предаване на радиочестотна енергия, която се разпределя в честотен обхват, по-широк от 50 MHz, който може да се застъпва с няколко радиочестотни ленти, определени за радиослужби;

б)	„без създаване на смущения и без защита“ означава, че не се допуска създаването на вредни смущения на нито една радиослужба, и че не могат да бъдат предявявани претенции за защита на тези устройства срещу смущения, предизвикани от радиослужби;

в)	„на закрито“ означава вътре в сгради или на места, чиято екранировка обикновено осигурява необходимото затихване за защита на радиослужбите срещу вредни смущения;

г)	„моторно превозно средство“ е със същото значение, както е определено в член 3, параграф 11 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4);

д)	„железопътно превозно средство“ е със същото значение, както е определено в член 3, параграф 1, точка 4 от Регламент (ЕС) 2018/643 на Европейския парламент и на Съвета (5);

е)	„e.i.r.p.“ означава еквивалентна изотропно излъчена мощност, която е произведението на мощността на входа на антената и усилването на антената в дадена посока спрямо изотропна антена (абсолютно или изотропно усилване);

ж)

„спектрална плътност на максималната средна мощност“ означава средната мощност за единица ширина на честотната лента (в средата на която е тази честота), излъчвана в посоката на максималното ниво при посочените условия на измерване, и която е определена като e.i.r.p. на изпитваното радиоустройство за дадена честота;

з)	„пикова мощност“ означава мощността, съдържаща се в радиочестотна лента с ширина 50 MHz, на честотата, при която се получава най-високата средна излъчена мощност, излъчена в посоката на максималното ниво при посочените условия на измерване, и която е посочена като e.i.r.p.;

и)	„спектрална плътност на общата мощност“ означава средната стойност на спектралната плътност на средната мощност, измерена върху сфера по измервателен сценарий с разделителна способност най-малко 15 градуса;

й)	„на борда на въздухоплавателното средство“ означава използването на радиовръзки за съобщителни цели във вътрешността на въздухоплавателното средство;

к)	„LT1“ означава системи, предназначени за общо проследяване на местоположението на хора и предмети, които могат да бъдат пускани в експлоатация без издаване на разрешение.

Член 3

В срок от шест месеца след влизане в сила на настоящото решение, държавите членки определят и правят наличен радиочестотния спектър, на принципа без създаване на смущения и без защита, за оборудване, използващо свръхшироколентова технология, при условие че това оборудване отговаря на условията, определени в приложението, и се използва на закрито, или, ако се използва на открито, не е прикрепено към неподвижна инсталация, неподвижна инфраструктура или неподвижна външна антена. Разрешава се оборудването, използващо свръхшироколентова технология, което отговаря на условията, определени в приложението, да се използва също и в моторни и железопътни превозни средства.

Член 4

Държавите членки наблюдават използването на честотните ленти, определени в приложението, от оборудване, използващо свръхшироколентова технология, по-специално за да гарантират, че всички условия, определени в член 3 от настоящото решение, са изпълнени и продължават да бъдат актуални, и докладват своите констатации на Комисията.

Член 5

Решение 2007/131/ЕО се отменя.

Член 6

Адресат на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 14 май 2019 година.

За Комисията

Мария ГАБРИЕЛ

Член на Комисията

(1) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 1.

(2) Решение 2007/131/ЕО на Комисията от 21 февруари 2007 г. за разрешаване на използването на радиочестотния спектър за устройства, използващи свръхшироколентова технология по хармонизиран начин в Общността (ОВ L 55, 23.2.2007 г., стр. 33).

(3) Доклад 69 на CEPT — доклад на CEPT до Европейската комисия в отговор на мандата „Свръхшироколентовата технология с оглед на евентуално актуализиране на Решение 2007/131/ЕО на Комисията“, одобрен на 26 октомври 2018 г. от Комитета за електронни съобщения.

(4) Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕС) 2018/643 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно статистиката за железопътния транспорт (ОВ L 112, 2.5.2018 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

1. ИЗПОЛЗВАНЕ НА СВРЪХШИРОКОЛЕНТОВА ТЕХНОЛОГИЯ (СШЛ) С ОБЩО ПРИЛОЖЕНИЕ

Технически изисквания
Радиочестотен обхват	Спектрална плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.)	Максимална пикова мощност (e.i.r.p.) (определена в лента от 50 MHz)
f ≤ 1,6 GHz	– 90 dBm/MHz	– 50 dBm
1,6 < f ≤ 2,7 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm
2,7 < f ≤ 3,1 GHz	– 70 dBm/MHz	– 36 dBm
3,1 < f ≤ 3,4 GHz	– 70 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на LDC (1) или DAA (2)	– 36 dBm или 0 dBm
3,4 < f ≤ 3,8 GHz	– 80 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на LDC (1) или DAA (2)	– 40 dBm или 0 dBm
3,8 < f ≤ 4,8 GHz	– 70 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на LDC (1) или DAA (2)	– 30 dBm или 0 dBm
4,8 < f ≤ 6 GHz	– 70 dBm/MHz	– 30 dBm
6 < f ≤ 8,5 GHz	– 41,3 dBm/MHz	0 dBm
8,5 < f ≤ 9 GHz	– 65 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на DAA (2)	– 25 dBm или 0 dBm
9 < f ≤ 10,6 GHz	– 65 dBm/MHz	– 25 dBm
f > 10,6 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm

2. СИСТЕМИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО ОТ ТИП 1 (LT1)

Технически изисквания
Радиочестотен обхват	Спектрална плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.)	Максимална пикова мощност (e.i.r.p.) (определена в лента от 50 MHz)
f ≤ 1,6 GHz	– 90 dBm/MHz	– 50 dBm
1,6 < f ≤ 2,7 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm
2,7 < f ≤ 3,4 GHz	– 70 dBm/MHz	– 36 dBm
3,4 < f ≤ 3,8 GHz	– 80 dBm/MHz	– 40 dBm
3,8 < f ≤ 6,0 GHz	– 70 dBm/MHz	– 30 dBm
6 < f ≤ 8,5 GHz	– 41,3 dBm/MHz	0 dBm
8,5 < f ≤ 9 GHz	– 65 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на DAA (3)	– 25 dBm или 0 dBm
9 < f ≤ 10,6 GHz	– 65 dBm/MHz	– 25 dBm
f > 10,6 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm

3. СШЛ УСТРОЙСТВА, МОНТИРАНИ В МОТОРНИ И ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Технически изисквания
Радиочестотен обхват	Спектрална плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.)	Максимална пикова мощност (e.i.r.p.) (определена в лента от 50 MHz)
f ≤ 1,6 GHz	– 90 dBm/MHz	– 50 dBm
1,6 < f ≤ 2,7 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm
2,7 < f ≤ 3,1 GHz	– 70 dBm/MHz	– 36 dBm
3,1 < f ≤ 3,4 GHz	– 70 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на LDC (4) + в.г.с. (7) или – 41,3 dBm/MHz при използване на TPC (6) + DAA (5) + в.г.с. (7)	– 36 dBm или ≤ 0 dBm или ≤ 0 dBm
3,4 < f ≤ 3,8 GHz	– 80 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на LDC (4) + в.г.с. (7) или – 41,3 dBm/MHz при използване на TPC (6) + DAA (5) + в.г.с. (7)	– 40 dBm или ≤ 0 dBm или ≤ 0 dBm
3,8 < f ≤ 4,8 GHz	– 70 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на LDC (4) + в.г.с. (7) или – 41,3 dBm/MHz при използване на TPC (6) + DAA (5) + в.г.с. (7)	– 30 dBm или ≤ 0 dBm или ≤ 0 dBm
4,8 < f ≤ 6 GHz	– 70 dBm/MHz	– 30 dBm
6 < f ≤ 8,5 GHz	– 53,3 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на LDC (4) + в.г.с. (7) или – 41,3 dBm/MHz при използване на TPC (6) + в.г.с. (7)	– 13,3 dBm или ≤ 0 dBm или ≤ 0 dBm
8,5 < f ≤ 9 GHz	– 65 dBm/MHz или – 41,3 dBm/MHz при използване на TPC (6) + DAA (5) + в.г.с. (7)	– 25 dBm или ≤ 0 dBm
9 < f ≤ 10,6 GHz	– 65 dBm/MHz	– 25 dBm
f > 10,6 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm

Техническите изисквания, които да бъдат използвани в лентите 3,8—4,2 GHz и 6—8,5 GHz за транспортни системи за контрол на достъпа, използващи целево задействане на предаването, са определени в следната таблица.

Технически изисквания
Радиочестотен обхват	Спектрална плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.)	Максимална пикова мощност (e.i.r.p.) (определена в лента от 50 MHz)
3,8 < f ≤ 4,2 GHz	– 41,3 dBm/MHz с целево задействане на предаването и LDC ≤ 0,5 % (за 1 ч.)	0 dBm
6 < f ≤ 8,5 GHz	– 41,3 dBm/MHz с целево задействане на предаването и LDC ≤ 0,5 % (за 1 ч.) или TPC	0 dBm

Намаляването на смущенията чрез „целево задействане на предаването“ се определя като СШЛ предаване, което се задейства само, когато е необходимо, по-точно, когато системата показва, че наблизо се намират СШЛ устройства. Съобщението се задейства или от потребителя, или от превозното средство. Последвалите съобщения, могат да се считат за „целеви съобщения“. Съществуващото намаляване на смущенията чрез LDC се прилага (или като алтернатива чрез TPC в обхвата 6—8,5 GHz). Когато в транспортни системи за контрол на достъпа за намаляване на смущенията се използва техниката за целево задействане на предаването, не трябва да се прилага изискване за външна гранична стойност.

За транспортните системи за контрол на достъпа трябва да се използват техники за намаляване на смущенията чрез целево задействане на предаването, които осигуряват подходящо ниво на работните показатели с цел спазване на съществените изисквания на Директива 2014/53/ЕС. Ако в хармонизирани стандарти или части от тях, към които са били публикувани препратки в Официален вестник на Европейския съюз във връзка с Директива 2014/53/ЕС, са описани съответни техники, трябва да се осигури ниво на работните показатели, което е най-малко еквивалентно на осигуряваното от тези техники. Тези техники трябва да спазват техническите изисквания на настоящото решение.

4. СШЛ УСТРОЙСТВА НА БОРДА НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Стойностите за спектралната плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.) и максималната пикова мощност (e.i.r.p.) за устройствата с малък обсег на действие, използващи СШЛ технология, със или без техники за намаляване на радиосмущенията, са посочени в таблицата по-долу.

Технически изисквания
Радиочестотен обхват	Спектрална плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.)	Максимална пикова мощност (e.i.r.p.) (определена в лента от 50 MHz)	Изисквания за техники за намаляване на смущенията
f ≤ 1,6 GHz	– 90 dBm/MHz	– 50 dBm
1,6 < f ≤ 2,7 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm
2,7 < f ≤ 3,4 GHz	– 70 dBm/MHz	– 36 dBm
3,4 < f ≤ 3,8 GHz	– 80 dBm/MHz	– 40 dBm
3,8 < f ≤ 6,0 GHz	– 70 dBm/MHz	– 30 dBm
6,0 < f ≤ 6,650 GHz	– 41,3 dBm/MHz	0 dBm
6,650 < f ≤ 6,6752 GHz	– 62,3 dBm/MHz	– 21 dBm	следва да се използва режекторен филтър със затихване от 21 dB, за да се постигне нивото от – 62,3 dBm/MHz (8)
6,6752 < f ≤ 8,5 GHz	– 41,3 dBm/MHz	0 dBm	7,25—7,75 GHz (защита за FSS и MetSat (7,45—7,55 GHz) (8) (9) 7,75—7,9 GHz (защита за MetSat) (8) (10)
8,5 < f ≤ 10,6 GHz	– 65 dBm/MHz	– 25 dBm
f > 10,6 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm

5. СЕНЗОРНИ УСТРОЙСТВА ЗА МАТЕРИАЛИ, ИЗПОЛЗВАЩИ СШЛ ТЕХНОЛОГИЯ

5.1. Въведение

СШЛ сензорни устройства за материали се разделят на два класа:

—	контактни СШЛ сензорни устройства за материали, при които СШЛ предавателят се включва само при пряк контакт с изследвания материал,

—	безконтактни СШЛ сензорни устройства за материали, при които СШЛ предавателят се включва само когато е в близост до изследвания материал и СШЛ предавателят е насочен към изследвания материал (например ръчно, като се използва датчик за близост или посредством механизъм).

Сензорните устройства за материали, които са на базата на СШЛ технология, трябва да съответстват или на регулаторната рамка за използване на СШЛ с общо приложение, основана на техническите условия, определени в раздел 1 от настоящото приложение, или на специфичните гранични стойности за сензорни устройства за материали, както са определени в раздели 5.2 и 5.3.

Регулаторната рамка за СШЛ с общо приложение изключва неподвижните инсталации на открито. Емисиите, излъчени от сензорно устройство за материали, не трябва да превишават граничните стойности от регулаторната рамка за използването на СШЛ с общо приложение, определени в раздел 1. Сензорните устройства за материали трябва да отговарят на изискванията за намаляване на смущенията, определени в раздел 1 за използването на СШЛ с общо приложение.

Специфичните гранични стойности за сензорни устройства за материали, включително техниките за намаляване на смущенията са дадени в таблиците по-долу. Излъчването на емисии от сензорни устройства за материали, разрешено съгласно настоящото решение, трябва да бъде минимално и в никакъв случай да не превишава граничните стойности за емисиите, включени в таблиците по-долу. Спазването на специфичните гранични стойности се осигурява, като устройството се поставя върху представителна конструкция от изследвания материал. Специфичните гранични стойности, включени в таблиците по-долу, се прилагат във всички среди за сензорни устройства за материали, с изключение на тези, за които се прилага бележка 5 към тези таблици, с която се изключват неподвижни инсталации на открито в някои приложими честотни обхвати.

5.2. Контактни сензорни устройства за материали

Специфичните гранични стойности за спектралната плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.) и максималната пикова мощност (e.i.r.p.) за контактни сензорни устройства за материали, използващи СШЛ технология, са определени в таблицата по-долу.

Технически изисквания за контактни СШЛ сензорни устройства за материали
Радиочестотен обхват	Спектрална плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.)	Максимална пикова мощност (e.i.r.p.) (определена в лента от 50 MHz)
f ≤ 1,73 GHz	– 85 dBm/MHz (11)	– 45 dBm
1,73 < f ≤ 2,2 GHz	– 65 dBm/MHz	– 25 dBm
2,2 < f ≤ 2,5 GHz	– 50 dBm/MHz	– 10 dBm
2,5 < f ≤ 2,69 GHz	– 65 dBm/MHz (11) (12)	– 25 dBm
2,69 < f ≤ 2,7 GHz (14)	– 55 dBm/MHz (13)	– 15 dBm
2,7 < f ≤ 2,9 GHz	– 70 dBm/MHz (11)	– 30 dBm
2,9 < f ≤ 3,4 GHz	– 70 dBm/MHz (11) (16) (17)	– 30 dBm
3,4 < f ≤ 3,8 GHz (14)	– 50 dBm/MHz (12) (16) (17)	– 10 dBm
3,8 < f ≤ 4,8 GHz	– 50 dBm/MHz (16) (17)	– 10 dBm
4,8 < f ≤ 5,0 GHz (14)	– 55 dBm/MHz (12) (13)	– 15 dBm
5,0 < f ≤ 5,25 GHz	– 50 dBm/MHz	– 10 dBm
5,25 < f ≤ 5,35 GHz	– 50 dBm/MHz	– 10 dBm
5,35 < f ≤ 5,6 GHz	– 50 dBm/MHz	– 10 dBm
5,6 < f ≤ 5,65 GHz	– 50 dBm/MHz	– 10 dBm
5,65 < f ≤ 5,725 GHz	– 50 dBm/MHz	– 10 dBm
5,725 < f ≤ 6,0 GHz	– 50 dBm/MHz	– 10 dBm
6,0 < f ≤ 8,5 GHz	– 41,3 dBm/MHz (15)	0 dBm
8,5 < f ≤ 9,0 GHz	– 65 dBm/MHz (17)	– 25 dBm
9,0 < f ≤ 10,6 GHz	– 65 dBm/MHz	– 25 dBm
f > 10,6 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm

5.3. Безконтактни сензорни устройства за материали

Специфичните гранични стойности за спектралната плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.) и максималната пикова мощност (e.i.r.p.) за безконтактни сензорни устройства за материали, използващи СШЛ технология, са определени в таблицата по-долу.

Технически изисквания за безконтактни СШЛ сензорни устройства за материали
Радиочестотен обхват	Спектрална плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.)	Максимална пикова мощност (e.i.r.p.) (определена в лента от 50 MHz)
f ≤ 1,73 GHz	– 85 dBm/MHz (18)	– 60 dBm
1,73 < f ≤ 2,2 GHz	– 70 dBm/MHz	– 45 dBm
2,2 < f ≤ 2,5 GHz	– 50 dBm/MHz	– 25 dBm
2,5 < f ≤ 2,69 GHz	– 65 dBm/MHz (18) (19)	– 40 dBm
2,69 < f ≤ 2,7 GHz (21)	– 70 dBm/MHz (20)	– 45 dBm
2,7 < f ≤ 2,9 GHz	– 70 dBm/MHz (18)	– 45 dBm
2,9 < f ≤ 3,4 GHz	– 70 dBm/MHz (18) (23) (24)	– 45 dBm
3,4 < f ≤ 3,8 GHz (21)	– 70 dBm/MHz (19) (23) (24)	– 45 dBm
3,8 < f ≤ 4,8 GHz	– 50 dBm/MHz (23) (24)	– 25 dBm
4,8 < f ≤ 5,0 GHz (21)	– 55 dBm/MHz (19) (20)	– 30 dBm
5,0 < f ≤ 5,25 GHz	– 55 dBm/MHz	– 30 dBm
5,25 < f ≤ 5,35 GHz	– 50 dBm/MHz	– 25 dBm
5,35 < f ≤ 5,6 GHz	– 50 dBm/MHz	– 25 dBm
5,6 < f ≤ 5,65 GHz	– 50 dBm/MHz	– 25 dBm
5,65 < f ≤ 5,725 GHz	– 65 dBm/MHz	– 40 dBm
5,725 < f ≤ 6,0 GHz	– 60 dBm/MHz	– 35 dBm
6,0 < f ≤ 8,5 GHz	– 41,3 dBm/MHz (22)	0 dBm
8,5 < f ≤ 9,0 GHz	– 65 dBm/MHz (24)	– 25 dBm
9,0 < f ≤ 10,6 GHz	– 65 dBm/MHz	– 25 dBm
f > 10,6 GHz	– 85 dBm/MHz	– 45 dBm

Праговите стойности на пиковата мощност за механизма LBT с цел осигуряване на защита на изброените радиослужби, са определени в следната таблица.

Техническите изисквания на механизма LBT за сензорни устройства за материали
Радиочестотен обхват	Радиослужба, която трябва да се открие	Прагова стойност на пиковата мощност
1,215 < f ≤ 1,4 GHz	Радиослужба за радиоопределяне	+ 8 dBm/MHz
1,61 < f ≤ 1,66 GHz	Подвижна спътникова радиослужба	– 43 dBm/MHz
2,5 < f ≤ 2,69 GHz	Земна подвижна радиослужба	– 50 dBm/MHz
2,9 < f ≤ 3,4 GHz	Радиослужба за радиоопределяне	– 7 dBm/MHz

Допълнителни изисквания за откривате на радарите: непрекъснато прослушване и автоматично изключване в рамките на 10 ms за съответния честотен обхват, ако бъде надхвърлена праговата стойност (таблица с механизма LBT). Преди предавателят да бъде включен отново са необходими най-малко 12 s време на тишина, по време на които прослушването продължава непрекъснато. Това време на тишина, през което само приемникът LBT е активен, трябва да бъде спазено дори след изключване на устройството.

(1) В лентата 3,1—4,8 GHz. Техниката за намаляване на смущенията чрез нисък коефициент на запълване (LDC) и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.5.3.1, 4.5.3.2 и 4.5.3.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-1 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (ОВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62) и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение.

(2) В лентите 3,1—4,8 GHz и 8,5—9 GHz. Техниката за намаляване на смущенията чрез откриване и избягване (DAA) и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.5.1.1, 4.5.1.2 и 4.5.1.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-1 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение.

(3) Техниката за намаляване на смущенията DAA и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.5.1.1, 4.5.1.2 и 4.5.1.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-2 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение.

(4) Техниката за намаляване на смущенията LDC и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.5.3.1, 4.5.3.2 и 4.5.3.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-3 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малкото еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение.

(5) Техниката за намаляване на смущенията DAA и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.5.1.1, 4.5.1.2 и 4.5.1.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-3 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малкото еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение.

(6) Техниката за намаляване на смущенията чрез управление на мощността на предавателя (TPC) и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.7.1.1, 4.7.1.2 и 4.7.1.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-3 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение.

(7) Изисква се външна гранична стойност (в.г.с.) ≤ – 53,3 dBm/MHz. Външната гранична стойност е определена в точки 4.3.4.1, 4.3.4.2 и 4.3.4.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-3 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение.

(8) За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, например екранирани илюминатори, ако осигуряват най-малкото еквивалентни работни показатели.

(9) Защита на 7,25—7,75 GHz (неподвижна спътникова радиослужба) и 7,45—7,55 GHz (метеорологичен спътник): – 51,3 – 20 × log10(10[km]/x[km]) (dBm/MHz) за височини над 1 000 m над земната повърхност, където x е височината на въздухоплавателното средство над земната повърхност в километри, и – 71,3 dBm/MHz за височини до 1 000 m над земната повърхност.

(10) Защита за 7,75—7,9 GHz (метеорологичен спътник):

– 44,3 – 20 × log10(10[km]/x[km])(dBm/MHz) за височини над 1 000 m над земната повърхност, където x е височината на въздухоплавателното средство над земната повърхност в километри, и – 64,3 dBm/MHz за височини до 1 000 m над земната повърхност.

(11) Устройствата, използващи механизма „Listen Before Talk“ (LBT — прослушване преди предаването) са разрешени за използване в честотния обхват 1,215—1,73 GHz със спектрална плътност на максималната средна e.i.r.p. от – 70 dBm/MHz и в честотните обхвати 2,5—2,69 GHz и 2,7—3,4 GHz със спектрална плътност на максималната средна e.i.r.p. от – 50 dBm/MHz и максимална пикова e.i.r.p. от – 10 dBm/50 MHz. Механизмът LBT е определен в точки 4.5.2.1, 4.5.2.2 и 4.5.2.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-4 V1.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение.

(12) С цел защита на радиослужбите, подвижните инсталации трябва да отговарят на следните изисквания за общата излъчената мощност:

а)	В честотните обхвати 2,5—2,69 GHz и 4,8—5 GHz стойността на спектралната плътност на общата мощност трябва да бъде с 10 dB по-ниска от максималната спектрална плътност на e.i.r.p.

б)	В честотния обхват 3,4—3,8 GHz стойността на спектралната плътност на общата мощност трябва да бъде с 5 dB по-ниска от максималната спектрална плътност на e.i.r.p.

(13) За защита на радиослужбата за радиоастрономия (RAS) в лентите 2,69—2,7 GHz и 4,8—5 GHz спектралната плътност на общата мощност трябва да бъде по-ниска от – 65 dBm/MHz.

(14) Ограничаване на коефициента на запълване до 10 % за секунда.

(15) Не са разрешени неподвижни инсталации на открито.

(16) В лентата 3,1—4,8 GHz устройствата, използващи техниката LDC за намаляване на смущенията, са разрешени за използване със спектрална плътност на максималната средна e.i.r.p. от – 41.3 dBm/MHz и максимална пикова e.i.r.p. 0 dBm, определени в лента от 50 MHz. Техниката за намаляване на смущенията LDC и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.5.3.1, 4.5.3.2 и 4.5.3.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-1 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение. Когато се използва LDC, се прилага бележка 5.

(17) В лентите 3,1—4,8 GHz и 8,5—9 GHz устройствата, използващи техниката DAA за намаляване на смущенията, са разрешени за използване със спектрална плътност на максималната средна e.i.r.p. от – 41.3 dBm/MHz и максимална пикова e.i.r.p. 0 dBm, определени в лента от 50 MHz. Техниката за намаляване на смущенията DAA и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.5.1.1, 4.5.1.2 и 4.5.1.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-1 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение. Когато се използва DAA, се прилага бележка 5.

(18) Устройствата, използващи механизма LBT са разрешени за използване в честотния обхват 1,215—1,73 GHz със спектрална плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.) от – 70 dBm/MHz и в честотните обхвати 2,5—2,69 GHz и 2,7—3,4 GHz със спектрална плътност на максималната средна мощност (e.i.r.p.) от – 50 dBm/MHz и максимална пикова мощност (e.i.r.p.) от – 10 dBm/50 MHz. Механизмът LBT е определен в точки 4.5.2.1, 4.5.2.2 и 4.5.2.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-4 V1.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение.

(19) С цел защита на радиослужбите, подвижните инсталации трябва да отговарят на следните изисквания за общата излъчената мощност:

а)	В честотните обхвати 2,5—2,69 GHz и 4,8—5 GHz стойността на спектралната плътност на общата мощност трябва да бъде с 10 dB по-ниска от максималната спектрална плътност на e.i.r.p.

б)	В честотния обхват 3.4—3,8 GHz стойността на спектралната плътност на общата мощност трябва да бъде с 5 dB по-ниска от максималната спектрална плътност на e.i.r.p.

(20) За защита на радиослужбата за радиоастрономия (RAS) в лентите 2,69—2,7 GHz и 4,8—5 GHz спектралната плътност на общата мощност трябва да бъде по-ниска от – 65 dBm/MHz.

(21) Ограничаване на коефициента на запълване до 10 % за секунда.

(22) Не са разрешени неподвижни инсталации на открито.

(23) В лентата 3,1—4,8 GHz устройствата, използващи техниката LDC за намаляване на смущенията, са разрешени за използване със спектрална плътност на максималната средна e.i.r.p. от – 41.3 dBm/MHz и максимална пикова e.i.r.p. 0 dBm, определени в лента от 50 MHz. Техниката за намаляване на смущенията LDC и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.5.3.1, 4.5.3.2 и 4.5.3.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-1 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение. Когато се използва LDC, се прилага бележка 5.

(24) В лентите 3,1—4,8 GHz и 8,5—9 GHz устройствата, използващи техниката DAA за намаляване на смущенията, са разрешени за използване със спектрална плътност на максималната средна e.i.r.p. от – 41.3 dBm/MHz и максимална пикова e.i.r.p. 0 dBm, определени в лента от 50 MHz. Техниката за намаляване на смущенията DAA и граничните ѝ стойности са определени в точки 4.5.1.1, 4.5.1.2 и 4.5.1.3 от стандарт на ETSI EN 302 065-1 V2.1.1. За намаляване на смущенията могат да бъдат използвани алтернативни техники, ако те осигуряват най-малко еквивалентни работни показатели и ниво на защита на честотния спектър с цел спазване на съответните съществени изисквания на Директива 2014/53/ЕС и ако отговарят на техническите изисквания на настоящото решение. Когато се използва DAA, се прилага бележка 5.

16.5.2019

Официален вестник на Европейския съюз

L 127/34

ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2019/786 НА КОМИСИЯТА

от 8 май 2019 година

относно санирането на сгради

(нотифицирано под номер С(2019) 3352)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като има предвид, че:

(1)

Европейският съюз е поел ангажимент да разработи устойчива, конкурентоспособна, сигурна и декарбонизирана енергийна система. Енергийният съюз и рамката за политиката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. установяват амбициозни ангажименти за Съюза за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40 % до 2030 г. в сравнение с 1990 г., за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението, за икономии на енергия в съответствие с амбициите на равнището на Съюза и за подобряване на европейската енергийна сигурност, конкурентоспособност и устойчивост. С Директива № 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1), както е изменена с Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета (2), се установява водеща цел за енергийна ефективност за най-малко 32,5 % икономии на енергия на равнището на Съюза до 2030 г. С Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (3) се определя задължителна цел за най-малко 32 % енергия от възобновяеми източници на равнището на Съюза до 2030 г.

(2)	Сградите заемат централно място в политиката на ЕС за енергийната ефективност, тъй като на тях се падат почти 40 % от потреблението на крайна енергия.

(3)

Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата, което последва 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), стимулира усилията на Съюза да декарбонизира своя сграден фонд. Предвид на това, че почти 50 % от потреблението на крайна енергия в Съюза е за отопление и охлаждане, от които 80 % се използват в сградите, постигането на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата е свързано с усилията му за саниране на сградния фонд, като отдаде предимство на енергийната ефективност, прилага принципа „енергийната ефективност на първо място“ и отчете използването на възобновяеми източници.

(4)

В съобщението си „Енергийна ефективност и нейният принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 г. за политиката в областта на енергетиката и климата“ (4), в съобщението си „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (5) и в съобщението си „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (6) Комисията подчерта значението на енергийната ефективност и ролята на строителния сектор за постигането на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата, а също и за прехода към чиста енергия. В последното съобщение се подчертава, че мерките за енергийна ефективност следва да играят централна роля в постигането на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. и намаляване на енергопотреблението наполовина в сравнение с 2005 г.

(5)	Пълното изпълнение и правоприлагане на съществуващото законодателство в областта на енергетиката се счита за най-важния приоритет при създаването на енергийния съюз.

(6)

Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) (ДЕХС) е основното законодателство, заедно с Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) и Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (9), в което се третира енергийната ефективност на сградите в контекста на целите за енергийната ефективност за 2030 г. ДЕХС има две допълващи се цели, а именно да се ускори темпото на извършване до 2050 г. на основен ремонт на съществуващите сгради и да се подпомогне модернизацията на всички сгради с интелигентни технологии и по-ясна връзка с екологосъобразната мобилност.

(7)	През 2018 г. ДЕХС беше изменена с Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета (10) с цел да се ускори санирането на сградите в Съюза.

(8)

За да постигне и да поддържа по-високи темпове на саниране на сградите Съюзът трябва да разполага с подходящи финансови инструменти за преодоляване на провалите на пазара, достатъчно количество работна сила с необходимите умения и финансовата достъпност за всички граждани. Необходими е интегриран подход и последователност във всички имащи отношение политики за модернизацията на застроената среда с участието на всички заинтересовани страни, като това включва безопасността, финансовата достъпност, аспектите на околната среда и кръговата икономика.

(9)

Измененията на ДЕХС създават ясен път за постигането на сграден фонд с ниски и нулеви емисии в Съюза до 2050 г. с помощта на национални пътни карти с етапни цели и на национални показатели за напредъка, както и с помощта на публично и частно финансиране и инвестиции. Националните дългосрочни стратегии за саниране със силен финансов компонент в съответствие с изискванията на член 2а от ДЕХС са необходими, за да се осигури до 2050 г. санирането на съществуващите сгради в много енергийноефективни и декарбонизирани сгради, улеснявайки преобразуването на всички съществуващи сгради в сгради с почти нулево енергопотребление по ефективен спрямо разходите начин.

(10)

Освен ускорените темпове на саниране, в целия Съюз е необходимо постоянно да се увеличава основното саниране. В съответствие с член 2а от ДЕХС се изискват национални стратегии с ясни насоки, които да очертаят измерими, целеви действия, и да насърчават равния достъп до финансиране, включително за сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики, за потребителите, засегнати от енергийна бедност, за социалното жилищно настаняване и за домакинствата, изправени пред дилеми на несъвместими стимули, като в същото време се отчита и финансовата достъпност.

(11)

С цел при санирането на сгради да се осигури най-ефективното прилагане на финансовите мерки, свързани с енергийната ефективност, в ДЕХС понастоящем се изисква тези финансови мерки да са свързани с качеството на ремонтните работи в контекста на целевите или постигнатите икономии на енергия от санирането. Необходимо е национално законодателство, транспониращо изискванията на член 10 от ДЕХС, за да се гарантира, че финансовите мерки за енергийна ефективност са обвързани с енергийната ефективност, с нивото на сертификация или квалификация, с енергиен одит или с подобренията, постигнати в резултат на санирането, което следва да се оцени посредством сравняване на сертификатите за енергийните характеристики, издадени преди и след санирането, като се използват стандартни стойности или чрез друг прозрачен и пропорционален метод.

(12)

Необходимо е да се получат висококачествени данни за сградния фонд, които частично биха могли да се генерират от базите данни, разработвани в момента от почти всички държави членки и използвани за целите на сертификатите за енергийните характеристики. Тези бази данни могат да се използват за целите на проверката на съответствието и за изготвяне на статистики за регионалния или националния сграден фонд. Мерките за транспониране на член 10 са необходими, за да се позволи събирането на данни за измереното или изчисленото енергопотребление на някои сгради и за да могат да се предоставят обобщени анонимизирани данни.

(13)	С измененията на ДЕХС също така се актуализира общата рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите. Необходимо е национално законодателство, с което да се транспонират изискванията на измененото приложение I към ДЕХС, за да се осигури прозрачност и последователност.

(14)

Необходимо е национално законодателство за транспониране на изискванията на преразгледания член 20, параграф 2 от ДЕХС, за да се увеличи информацията, която следва да бъде предоставяна на собствениците или наемателите на сгради или на обособени части от тях и да се гарантира, че информацията се предоставя посредством достъпни и прозрачни консултативни инструменти.

(15)	До 10 март 2020 г. държавите членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с които да се транспонира Директива (ЕС) 2018/844.

(16)	Пълното транспониране и ефективното изпълнение на изменената ДЕХС е от основно значение, за да се подпомогне постигането на целите за енергийната ефективност за 2030 г. и за да може Съюзът да поеме към пълна декарбонизация на националните сградни фондове до 2050 г.

(17)

ДЕХС дава на държавите членки голяма свобода на действие при изготвянето на техните строителни норми и изпълнението на техническите изисквания по отношение на санирането, на сертификатите за сградите и на техническите сградни инсталации по начин, който най-добре отговаря на националните климатични условия и сграден фонд. Целта на настоящата препоръка е да обясни същността на тези технически изисквания и на различните начини, по които целите на директивата могат да бъдат постигнати. В нея също така е представен опитът и най-добрите практики, които Комисията е наблюдавала в държавите членки.

(18)

Комисията се ангажира да работи в тясно сътрудничество с държавите членки в процеса на транспониране и ефективно изпълнение на ДЕХС. За тази цел настоящата препоръка е изготвена така, че да се обясни по-подробно как следва да се тълкуват някои разпоредби на ДЕХС и кой е най-добрият начин за прилагането им в контекста на националното транспониране. В частност целта е да се осигури еднакво разбиране в държавите членки при изготвянето на техните транспониращи мерки. Настоящата препоръка не променя правното действие на ДЕХС и не засяга тълкуването на Съда на ЕС за нейното обвързващо действие. Настоящата препоръка обхваща теми в ДЕХС, които са сложни, изискват усилия за транспонирането им и имат голям потенциал за въздействие върху енергийната ефективност на сградите. Тя е съсредоточена върху разпоредбите, отнасящи се до санирането на сгради и е свързана с членове 2а, 10, 20 и приложение I към ДЕХС, в които са включени разпоредби за дългосрочни стратегии за саниране, механизми за финансиране, стимули, информация и изчисляване на енергийните характеристики на сградите. Разпоредбите на ДЕХС, които се занимават с модернизацията и техническите сградни инсталации, са разгледани в отделна препоръка.

(19)	Поради това, настоящата препоръка следва да позволи на държавите членки да постигнат съществени резултати по отношение на енергийните характеристики на санирания си сграден фонд.

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

1.	Държавите членки следва да спазват насоките, предоставени в приложението към настоящата препоръка, при транспонирането на изискванията, определени в Директива (ЕС) 2018/844.

2.	Адресати на настоящата препоръка са държавите членки.

3.	Препоръката се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 8 май 2019 година.

За Комисията

Miguel ARIAS CAÑETE

Член на Комисията

(1) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

(2) Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 210).

(3) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(4) Оценка на въздействието, придружаваща документа „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Енергийна ефективност и нейният принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 г. за политиката в областта на енергетиката и климата“ (SWD (2014) 255 final).

(5) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка от 25 февруари 2015 г.„Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015) 80 final)

(6) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018) 773 final).

(7) Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

(8) Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

(9) Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1).

(10) Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75).

ПРИЛОЖЕНИЕ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Съгласно Директива 2010/31/ЕС (Директивата относно енергийните характеристики на сградите, или ДЕХС) държавите членки са задължени да приемат дългосрочни стратегии за саниране и да установят минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на новопостроени сгради и съществуващи сгради, по които се извършва основен ремонт.

В Директива 2012/27/ЕС (Директивата относно енергийната ефективност, или ДЕЕ) бяха включени разпоредби относно санирането на сгради и дългосрочните стратегии за мобилизиране на инвестиции за санирането на националните сградни фондове.

ДЕХС и ДЕЕ бяха изменени с Директива (ЕС) 2018/844, която влезе в сила на 9 юли 2018 г. В своя член 2а ДЕХС установява рамка за дългосрочни стратегии за саниране („ДСС“) в подкрепа на санирането на националните сградни фондове за постигане на високо енергийно ефективни и декарбонизирани сгради до 2050 г., като улеснява разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия (СБННПЕ). В съответствие с директивата стратегиите ще бъдат подкрепени с финансови механизми за мобилизиране на инвестициите в санирането на сгради, които са необходими за постигането на тези цели.

В съответствие с член 10 от ДЕХС се изискват политики и мерки, насочени към следното:

а)	обвързване на финансовите мерки за подобряване на енергийната ефективност при саниране на сградите с целевите или постигнатите енергоспестявания;

б)	създаване на възможности за събирането на данни за отчетеното или изчислено потребление на енергия в определени сгради; и

в)	предоставяне на разположение на обобщени анонимизирани данни.

В съответствие с член 20 от ДЕХС на собствениците или наемателите на сгради или на обособени части от сгради трябва да се осигурява информация посредством достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации.

ДЕХС установява обща рамка за определяне на енергийните характеристики на сградите, включително показателите и изчисленията, които следва да се използват. Настоящите насоки подкрепят правилното прилагане в националните и регионалните регулаторни рамки. Те отразяват възгледите на Комисията. Те не променят правните последици на ДЕХС и не засягат правно обвързващото тълкуване на членове 2а, 10 и 20 и приложение I към нея, предоставено от Съда на Европейския съюз.

2. ДЪЛГОСРОЧНИ СТРАТЕГИИ ЗА САНИРАНЕ

2.1. Цел

Задължението за държавите членки да въведат дългосрочни стратегии за саниране (ДСС) на своя национален сграден фонд е изместено от ДЕХС в ДЕЕ. С член 1 от Директива (ЕС) 2018/844 в ДЕХС се въвежда нов член 2а относно ДСС и се отменя член 4 от ДЕЕ, който съдържаше изискване към държавите членки да въведат дългосрочна стратегия за мобилизиране на инвестиции за саниране на националния сграден фонд.

Понастоящем ДЕХС включва:

а)	повече разпоредби относно енергийната бедност; както и

б)

нови разпоредби относно:

i)	здравето, безопасността и качеството на въздуха;

ii)	инициативите за насърчаване на интелигентните технологии, придобиването на умения и образование;

iii)	политиките, насочени към сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики;

iv)	дилемите на несъвместимите стимули (1);

v)	слабостите на пазара; и

vi)	обществените сгради.

Очаква се стабилните ДСС да ускорят разходно ефективното саниране на съществуващи сгради, които понастоящем са с нисък процент на саниране, и да осигурят увеличаване на основното саниране. Стратегиите не са самоцел, а отправна точка за активизиране на действията.

2.2. Обхват

ДЕХС разширява обхвата на ДСС на държавите членки. Както при стратегиите, създадени съгласно член 4 от ДЕЕ, ДСС се прилагат за националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни. С изменената ДЕХС обаче се въвеждат нови и по-широки задължения и се определят нови области на политиките и действията, които следва да бъдат обхванати в ДСС.

Съгласно член 2а от ДЕХС държавите членки трябва, наред с другото:

а)	да установят подробна стратегия, насочена към постигане на високо ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. и разходно ефективна трансформация на съществуващите сгради в СБННПЕ;

б)	да определят пътна карта с мерки, измерими показатели за напредъка и индикативни етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г.;

в)	да проведат обществена консултация относно стратегията си преди предаването ѝ на Комисията и да определят реда за провеждане на по-нататъшни приобщаващи консултации по време на изпълнението ѝ;

г)	да улеснят достъпа до механизми чрез интелигентно финансиране, за да подпомогнат мобилизирането на инвестиции; и

д)	да представят стратегията си като част от своя окончателен (2) интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (НПЕК) (3) и да предоставят информация относно прилагането в своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата.

2.3. Задължение за установяване на подробна стратегия за постигане на високо декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.

2.3.1. Задължителни елементи на ДСС

ДСС на държавите членки следва да обхващат съществуващи компоненти (вж. член 4 от ДЕЕ) и нови компоненти (вж. член 2а от ДЕХС). Всяка ДСС занапред трябва да обхваща компонентите, описани по-долу.

2.3.1.1. Преглед на националния сграден фонд — член 2а, параграф 1, буква а) от ДЕХС

В текста на член 4, буква а) от ДЕЕ вече е предвидено, че отправната точка на ДСС е преглед на националния сграден фонд.

Член 2а, параграф 1, буква а) от ДЕХС предвижда, че всяка ДСС обхваща „преглед на националния сграден фонд, където е уместно, въз основа на статистически извадки и очакван дял на санираните сгради през 2020 г.“

Очакваният дял на санираните сгради може да бъде изразен по различни начини, например:

а)	като процент (%);

б)	като абсолютен брой; или

в)	в m2 санирана площ по вид сгради.

За по-голяма точност може да се използва и сериозността на санирането (например леко, средно и основно саниране). Друг показател би могла да бъде трансформацията в СБННПЕ (4). В по-общ смисъл основното саниране следва да доведе едновременно до енергийна ефективност и ефективност по отношение на емисиите на парникови газове.

Очакваният дял не е предназначен да бъде обвързваща цел, а по-скоро стойност, която реалистично отразява вероятния процент завършено саниране на сгради през 2020 г. Държавите членки могат да посочат и очаквания дял завършено саниране за 2030 г., 2040 г. и 2050 г., в съответствие с изискването за представяне на индикативни етапни цели за тези години.

2.3.1.2. Разходно ефективни подходи за саниране — член 2а, параграф 1, буква б) от ДЕХС

В член 4, буква б) от ДЕЕ вече е предвидено изискване държавите членки да определят в своите ДСС разходно ефективни подходи за саниране, съобразени с вида сгради и климатичната зона.

Член 2а, параграф 1, буква б) от ДЕХС предвижда, че всяка ДСС обхваща „определянето на икономически ефективни подходи за саниране, съобразени с вида сгради и климатичната зона, като се отчитат евентуалните съответни моменти за интервенция, ако има такива, в жизнения цикъл на сградата;“

В съображение 12 от Директива (ЕС) 2018/844 се пояснява, че „момент за интервенция“ в жизнения цикъл на сградите означава „подходящ момент, например от гледна точка на разходната ефективност или прекъсването за извършване на саниране с цел подобряване на техните енергийни характеристики“.

Моментът за интервенция може да представлява:

а)	сделка (например продажба, отдаване под наем (5) или на лизинг на сгради, рефинансиране на сделката или промяна на предназначението на сградата);

б)	саниране (например вече планирано саниране с по-широк обхват, което не е свързано с енергийната ефективност) (6); или

в)	бедствие/инцидент (например пожар, земетресение, наводнение) (7).

Някои сгради може да не подлежат на моменти за интервенция, поради това е посочена квалификацията „ако има такива“.

Обвързването на санирането с цел подобряване на енергийната ефективност с моментите за интервенция следва да гарантира, че мерките, свързани с потреблението на енергия, няма да бъдат пренебрегвани или пропускани на по-късен етап от жизнения цикъл на сградата. Съсредоточаването върху енергийната ефективност в моментите за интервенция следва да ограничи риска от пропускане на възможностите за саниране и да увеличи възможните полезни взаимодействия с други действия.

Моментите за интервенция може да доведат до разходно ефективно саниране благодарение на икономиите от мащаба, които могат да бъдат постигнати, ако едновременно с други необходими работи или планирани ремонти бъде извършено и саниране с цел подобряване на енергийната ефективност.

2.3.1.3. Политики и действия за основно саниране, член 2а, параграф 1, буква в) от ДЕХС

В член 4, буква в) от ДЕЕ вече е предвидено изискване държавите членки да гарантират, че техните ДСС обхващат политики и действия за насърчаване на разходно ефективно основно саниране на сгради, включително поетапно основно саниране.

Член 2а, параграф 1, буква в) от ДЕХС предвижда, че всяка ДСС обхваща „политики и действия за насърчаване на икономически ефективно основно саниране на сгради, включително поетапно основно саниране, и в подкрепа на целенасочени икономически ефективни мерки и саниране, например чрез въвеждане на незадължителна схема за паспорти за санирането на сградите“.

Основно саниране е онова, което води до преоборудване, чрез което се намалява както доставяната енергия, така и крайното потребление на енергия на дадена сграда със значителен процент спрямо равнищата преди санирането, като това води до много добри енергийни характеристики (8). Съгласно работния документ на службите на Комисията, придружаващ нейния доклад от 2013 г. „Финансова подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите“ (9), „основното саниране“ може да се разглежда като саниране, което води до значителни (обикновено надхвърлящи 60 %) подобрения на ефективността.

В ДЕХС се упоменават паспорти за санирането на сградите (ПСС) като пример за мерки, посредством които държавите членки могат да подкрепят целево разходно ефективно саниране и поетапно основно саниране. В ДЕХС не е подробно уточнено какво представляват ПСС, но на други места са установени редица общи елементи (10), които могат да бъдат използвани като примери: това е документ на електронен или хартиен носител, в който е очертана дългосрочна (за период от 15—20 години) поетапна пътна карта за саниране (в идеалния случай — с възможно най-малко стъпки) на определена сграда, която може да е резултат от енергиен одит на място и отговаря на конкретни критерии за качество и излага съответни мерки и дейности по саниране, които биха могли да подобрят енергийните характеристики на сградата (11).

2.3.1.4. Политики и действия, насочени към сградите с най-лоши характеристики и енергийната бедност — член 2а, параграф 1, буква г) от ДЕХС

Съгласно член 2а, параграф 1, буква г) от ДЕХС всяка ДСС трябва да обхваща „преглед на политиките и действията, насочени към сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики, дилемите на несъвместимите стимули и слабостите на пазара, и очертаване на имащите отношение действия на национално равнище, които допринасят за намаляване на енергийната бедност“.

Това е нов елемент, който не присъства в текста на член 4 от ДЕЕ. ДСС на държавите членки занапред трябва да представят преглед на политиките и действията, насочени към:

а)	сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики;

б)	дилемите на несъвместимите стимули (12);

в)	слабостите на пазара; и

г)	намаляването на енергийната бедност.

Прегледът следва да включва най-малко кратко описание на всяка политика и действие, техния обхват и продължителност, определения бюджет и очакваното въздействие.

Държавите членки трябва да определят сегментите от своя националния сграден фонд с най-лоши характеристики, например чрез:

а)	определяне на конкретен праг, като например категория на енергийна ефективност (например под категория „D“);

б)	използване на стойност за потреблението на първична енергия (изразена в kWh/m2 годишно); или дори

в)	визиране на сгради, построени преди определена дата (например преди 1980 г.).

Относно „дилемите на несъвместимите стимули“ държавите членки се насърчават да направят справка с доклада на Съвместния изследователски център (JRC) от 2014 г. „Преодоляване на бариерата, свързана с дилемите на несъвместимите стимули, в строителния сектор“ (Overcoming the split-incentive barrier in the building sector) (13).

Понятието „слабости на пазара“ се отнася до спектър от проблеми, които обикновено забавят трансформацията на сградния фонд и оползотворяването на потенциала за разходно ефективни икономии на енергия. Те може да включват например:

а)	липса на разбиране за потреблението на енергия и потенциалните икономии;

б)	ограничена ремонтна и строителна дейност в обстановка след криза;

в)	липса на привлекателни финансови продукти;

г)	ограничена информация относно сградния фонд; и

д)	ограничено разпространение на ефективни и интелигентни технологии (14).

Използването на понятието „енергийна бедност“ в изменената ДЕХС не е новост. В ДЕЕ се използва понятието „енергийна бедност“ (член 7 и съображение 53 от ДЕЕ) и „енергийна бедност“, свързана с горивата („fuel poverty“) (съображение 49 от ДЕЕ). Енергийната бедност е резултат от комбинация от ниски доходи, високи разходи за енергия и лоши енергийни характеристики на жилищата — следователно ефективните действия за намаляване на енергийната бедност следва да включват мерки за енергийна ефективност успоредно с мерки на социалната политика. Макар че НПЕК на няколко държави членки вече разглеждат енергийната бедност, сега ДЕХС съдържа изискване в НПЕК да бъдат очертани „имащи отношение действия на национално равнище, които допринасят за намаляване на енергийната бедност“ (15).

Член 2а, параграф 1, буква г) от ДЕХС заедно със съображение 11 от Директива (ЕС) 2018/844 предоставят на държавите членки достатъчно гъвкавост за прилагане на законодателството в светлината на националните условия, без да засягат техните компетенции в областта на социалната политика (16).

2.3.1.5. Политики и действия, насочени към обществените сгради — член 2а, параграф 1, буква д) от ДЕХС

Съгласно член 2а, параграф 1, буква д) от ДЕХС всяка ДСС трябва да обхваща „политики и действия, насочени към всички обществени сгради“.

Съгласно член 4 от ДЕЕ в обхвата на ДСС вече попадат някои обществени сгради. Сега обаче член 2а от ДЕХС предвижда изискване ДСС да включват конкретни политики и действия, които са насочени към всички обществени сгради. Това следва да включва текущи инициативи на държавите членки за изпълнение на задълженията им съгласно ДЕХС и ДЕЕ (17).

Както ДЕЕ, така и ДЕХС изискват от публичните органи да изпълняват ролята на образец, като въведат на ранен етап подобрения на енергийната ефективност; Вж. по-специално членове 5 и 6 от ДЕЕ, които се прилагат за „сгради на публичните органи“.

Обхватът на разпоредбата на член 2а, параграф 1, буква д) от ДЕХС обаче е по-широк от този на членове 5 и 6 от ДЕЕ, тъй като се отнася за всички обществени сгради, а не само за „сгради на публичните органи“ (18), които са притежавани и ползвани от централната администрация. Политиките и действията съгласно член 2а, параграф 1, буква д) следва да включват например сгради, които са ползвани (например взети на лизинг или под наем) от местни или регионални органи, както и сгради, които са притежавани от централната администрация и регионалните или месните органи, но не непременно ползвани от тях.

За разлика от член 5, параграф 2 от ДЕЕ (19), разпоредбата на член 2а от ДЕХС не предвижда освобождаване на нито една категория обществени сгради. Така, по принцип той се прилага за сгради, които в дадена държава членка могат да бъдат освободени от задължението за саниране съгласно член 5, параграф 2 от ДЕЕ. Много от сградите, изброени в член 5, параграф 2 от ДЕЕ, могат да допринесат значително за постигането на националните цели.

Финансовите механизми и стимулите следва да насърчават инвестициите на публичните органи в енергийно ефективен сграден фонд, например чрез публично-частни партньорства или сключване по желание на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (20), чрез задбалансово финансиране в съответствие със счетоводните правила и насоки на Евростат (21).

2.3.1.6. Стимули за използване на интелигентни технологии и придобиване на умения — член 2а, параграф 1, буква е) от ДЕХС

Една от целите на преразглеждането на ДЕХС беше актуализирането ѝ в съответствие с технологичното развитие, като например интелигентните сградни технологии, и улесняването на разпространението на електрически превозни средства и други технологии, както чрез специфични изисквания за инсталациите, така и като се гарантира, че специалистите в областта на строителството могат да предоставят необходимите умения и ноу-хау.

Член 2а, параграф 1, буква е) от ДЕХС предвижда, че ДСС обхващат „преглед на националните инициативи за насърчаване на интелигентните технологии и добре свързаните сгради и общности, както и на придобиването на умения и образование в секторите на строителството и енергийната ефективност“.

Това е нов елемент, който не присъства в текста на член 4 от ДЕЕ. ДСС на държавите членки сега трябва да представят преглед на националните инициативи, които насърчават:

а)	интелигентните технологии и добре свързаните сгради и общности; както и

б)	придобиването на умения и образование в секторите на строителството и енергийната ефективност.

Прегледът следва да включва най-малко кратко описание на всяка инициатива, обхвата и продължителността ѝ, определения бюджет и очакваното въздействие.

Интелигентните технологии в сградите са съществена част от декарбонизираната и по-динамична енергийна система с интензивно използване на възобновяеми енергийни източници, която е насочена към постигане на целите на ЕС за 2030 г., свързани с енергийната ефективност и възобновяемата енергия, и на декарбонизиран сграден фонд на ЕС до 2050 г. В съответствие с член 2а, параграф 1, буква е) от ДЕХС в ДСС трябва да бъдат описани националните инициативи за интелигентни технологии и добре свързаните сгради и общности, които могат да целят например:

а)	постигане на висока енергийна ефективност чрез оптимална експлоатация на сградата и улесняване на поддръжката на техническите сградни инсталации;

б)	укрепване ролята на гъвкавостта на търсенето при увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийната система и гарантиране, че ползите се пренасят надолу по веригата до потребителите;

в)	вземане на мерки да се гарантира, че потребностите на ползвателите на сградите са обхванати и те могат ефективно да си взаимодействат със сградата; и

г)	допринасяне за създаването на добре свързани сгради (22) и интелигентни общности, също и чрез подкрепа за ориентирани към гражданите и отворени основани на стандарти решения за интелигентни градове.

Държавите членки могат да обмислят приемането на мерки, които насърчават изграждането на зарядни точки и проводна инфраструктура за електрически превозни средства в контекста на проекти за саниране на сгради, дори ако санирането не се счита за основен ремонт по смисъла на член 2, параграф 10 от ДЕХС.

Обучението на експерти в областта на енергетиката е от съществено значение, за да се осигури трансфер на знания по въпроси, свързани с прилагането на ДЕХС. Съгласно член 17 от ДЕХС държавите членки вече трябва да осигурят издаването на сертификати за енергийни характеристики на сгради по независим начин и извършването на инспекции на отоплителните и климатичните инсталации от квалифицирани и/или акредитирани експерти. ДСС следва да представят преглед на националните инициативи за насърчаване на изграждането на умения, от които се нуждаят специалистите в сектора на строителството, за да прилагат нови техники и технологии в областта на СБННПЕ и енергийното саниране.

2.3.1.7. Преценка за икономиите на енергия и ползите в по-широк смисъл — член 2а, параграф 1, буква ж) от ДЕХС

В член 4, буква д) от ДЕЕ вече е предвидено изискване ДСС да съдържат основана на факти преценка за очакваните икономии на енергия и ползите в по-широк смисъл.

Съгласно член 2а, параграф 1, буква ж) от ДЕХС всяка ДСС трябва да обхваща „основана на факти преценка за очакваните икономии на енергия и ползите в по-широк смисъл, като например тези, свързани със здравето, безопасността и качеството на въздуха“.

Измененият текст предвижда неизчерпателен списък на видовете ползи в по-широк смисъл, които следва да бъдат оценени в ДСС. Някои мерки за подобряване на енергийните характеристики също могат да допринесат за постигане на здравословна среда в помещенията. Мерките следва да са насочени например към:

а)	предотвратяване на незаконното отстраняване на вредни вещества, като азбест (23);

б)	улесняване спазването на законодателството в областта на условията на труд, здравето и безопасността, и емисиите (24); и

в)

насърчаване на по-високи равнища на комфорт и благосъстояние на обитателите, например чрез гарантиране на пълна и хомогенна изолация (25), съчетана с правилно инсталиране и регулиране на техническите сградни инсталации (по-специално отоплителната и климатичната инсталация, вентилацията и сградната автоматизация и управление).

Ползите в по-широк смисъл могат да включват също и по-ниски разходи, свързани със заболявания и здравеопазване, по-висока производителност на труда благодарение на подобрени условия на живот и труд, повече работни места в строителния сектор и намалени емисии, включително въглеродни емисии през целия жизнен цикъл (26).

Оценката на потенциалните ползи в по-широк смисъл, свързани с мерки за енергийна ефективност, може да даде възможност за по-цялостен и интегриран подход на национално равнище, като подчертае полезните взаимодействия, които могат да бъдат постигнати с други области на политиката и в идеалния случай с участието на други подразделения на държавната администрация, например отговорните за здравето, околната среда, финансите и инфраструктурата.

Във връзка с тези елементи според общоприетото схващане усилията за намаляване на оперативното енергопотребление обикновено водят до определени последици по отношение на въглеродните емисии, свързани с производството на строителни продукти и строителството. Поради това намаляването на ежедневното потребление на енергия в идеалния случай не трябва да се разглежда изолирано, тъй като неизбежно ще има компромис между разходите и ползите, свързани с въглеродните емисии. Въпреки че това не е проучено в ДЕХС, подходът за въглеродни емисии през целия жизнен цикъл би помогнал да се идентифицират най-добрите комбинирани възможности като цяло за намаляване на въглеродните емисии през целия жизнен цикъл и да се избегнат всякакви непредвидени последици. Освен това той помага да се намери най-икономичното решение. В крайна сметка сграда с ниски въглеродни емисии е онази, която оптимизира използването на ресурсите и по този начин ограничава въглеродните емисии по време на строителството и използването ѝ — т.е. през целия жизнен цикъл.

Санирането може да се извършва по такъв начин, че когато сградата достигне края на своя жизнен цикъл или по нея се извършва друг основен ремонт, различните строителни продукти или материали да могат да бъдат отделени един от друг. Това дава възможност за повторна употреба или рециклиране, което може значително да намали обема на отпадъците от разрушаване, които се депонират. Възможностите за кръгово използване в бъдеще зависят пряко от начина на извършване на санирането, подбора на материали и начина на сглобяването им. Рециклирането на материалите може да има положително въздействие върху потреблението на енергия, тъй като производството на първични строителни продукти обикновено изисква повече енергия, отколкото използването на вторични такива.

Ползите могат също така да включват мерки за адаптиране на сградите към изменението на климата (27), по-специално мерки като устройства за създаване на сянка с цел предпазване на сградите от пренагряване при горещи вълни, което оказва пряко въздействие върху енергопотреблението на сградата, намалявайки необходимостта от активно охлаждане (28). В допълнение, при нови сгради и сгради, по които се извършват основни ремонти, е препоръчително да се положат усилия за избягване на създаването на пречки за достъпността за хората с увреждания и, когато е възможно, за премахване на съществуващите пречки за достъпността (29).

И накрая, в своята основана на факти преценка за ползите, свързани със здравето, безопасността и качеството на въздуха, държавите членки могат да включат последиците от действията, които предприемат съгласно член 7, параграф 5 от ДЕХС (30). Освен това те могат да включат последиците от действието съгласно член 2а, параграф 7 от ДЕХС, който се отнася до пожарната безопасност и рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност.

2.3.2. Пътна карта — член 2а, параграф 2 от ДЕХС

Съгласно член 2а, параграф 2 от ДЕХС:

„В своята дългосрочна стратегия за саниране всяка държава членка определя пътна карта с мерки и национално определени измерими показатели за напредъка, с оглед на дългосрочната цел за 2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза с 80—95 % спрямо нивата от 1990 г., за да се осигури високо енергийно ефективен и декарбонизиран национален сграден фонд и за да се улесни разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия. Пътната карта включва индикативни етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. и посочва как те допринасят за постигането на целите на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС.“

Това е нов елемент, който не присъства в текста на член 4 от ДЕЕ.

Основната цел е да се постигне напълно декарбонизиран и високо енергийно ефективен национален сграден фонд; това е от основно значение за изпълнението на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове. Законодателството на ЕС не съдържа определение на понятието „декарбонизиран“ сграден фонд, но може да се счита, че това е сграден фонд, чиито въглеродни емисии са сведени до нула чрез намаляване на енергийните нужди и гарантиране, че останалите нужди се задоволяват доколкото е възможно от източници с нулеви въглеродни емисии. Този подход позволява различни пътища за постигане на декарбонизация, като се отчитат националният енергиен микс, предпочитанията, потенциалът и характеристиките на държавата членка.

Тъй като стратегиите трябва да излагат дългосрочна визия за постигане на целта за декарбонизация до 2050 г., държавите членки не трябва да се ограничават до обикновен списък на съществуващите мерки (които осигуряват краткосрочните елементи), а да представят дългосрочна перспектива за разработването на бъдещите политики и мерки. Рамката за пътна карта в новия член 2а има за цел да постигне това.

Съгласно член 2а, параграф 2 пътните карти трябва да включват:

а)

измерими показатели за напредъка — те могат да бъдат количествени или качествени променливи за измерване на напредъка по постигане на дългосрочната цел за 2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза и осигуряване на високо енергийно ефективен и декарбонизиран национален сграден фонд. Те могат да бъдат преразглеждани при необходимост; и

б)	индикативни етапни цели — те могат да бъдат количествено или качествено изразени. Всяка държава членка включва „индикативни етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. и посочва как те допринасят за постигането на целите на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с [ДЕЕ]“.

Държавите членки могат да съобразят своите етапни цели и показатели с националните особености. Целта не е да се въведе секторна цел за строителния сектор, нито да се установят правно обвързващи цели. Държавите членки следва да определят конкретните етапни цели и да преценят дали да ги направят правно обвързващи за строителния сектор (и съответно да надхвърлят задълженията в ДЕХС). Въпреки това държавите членки следва да имат предвид, че определянето на амбициозни и ясни етапни цели е от решаващо значение за намаляване на рисковете и несигурността за инвеститорите и за ангажирането на заинтересованите страни и предприятията. Наличието на последователни и надеждни данни е основен фактор при определянето на измерими показатели.

Съгласно член 2а, параграф 2 в ДСС трябва да се посочва как етапните цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. допринасят за постигането на индикативната водеща цел, определена от държавите членки в съответствие с член 3 от ДЕЕ, тъй като сградите са основен стълб на политиката за енергийна ефективност. Тази информация може да помогне на създателите на политики да формират бъдещите политики за енергийна ефективност и да разработят подходящи мерки.

В следващата таблица е представена възможна рамка за определяне на показатели и етапни цели:

Член 2а от ДЕХС

Показатели

(С оглед намаляване на емисиите на ПГ + декарбонизация на сградния фонд + улесняване на разходно ефективната трансформация)

Етапни цели

(които допринасят за постигане на целите на ЕС по отношение на енергийната ефективност)

Параграф 1

а)	преглед на националния сграден фонд, където е уместно, въз основа на статистически извадки и очакван дял на санираните сгради през 2020 г.;

—

Брой сгради/жилища/m2:

—	по вид на сградите

—	по възраст на сградите

—	по размер на сградите

—	по климатична зона

—

Годишно потребление на енергия:

—	по вид на сградите

—	по крайно потребление

—

Годишен % на санираните сгради:

—	по вид саниране

—	по строителен сектор — жилищни/нежилищни сгради

—

Санирани m2:

—	по вид на сградите

—	по размер на сградите

—	по възраст на сградите

—

Брой на СЕХ:

—	по вид на сградите

—	по енергиен клас

—

Брой/m2 на СБННПЕ:

—	по строителен сектор

—	Икономии на енергия (в абсолютно и в относително процентно изражение) по строителен сектор (жилищни, нежилищни сгради и др.)

—	Процент на санираните сгради (по вид саниране)

—	Намаление на емисиите на CO2 в строителния сектор (саниране/нови сгради)

—	Процент на СБННПЕ (по строителен сектор)

б)	определянето на икономически ефективни подходи за саниране, съобразени с вида сгради и климатичната зона, като се отчитат евентуалните съответни моменти за интервенция, ако има такива, в жизнения цикъл на сградата;

—

Разходна ефективност на основните действия по ремонта (например нетна настояща стойност, период на възвръщаемост, инвестиционни разходи спрямо годишните икономии):

—	по вид на сградите

—	по климатична зона

—

Общ потенциал за спестяване на енергия:

—	по строителен сектор

в)	политики и действия за насърчаване на разходно ефективно основно саниране на сгради, включително поетапно основно саниране, и в подкрепа на икономически ефективни мерки и саниране, например чрез въвеждане на незадължителна схема за паспорти за санирането на сградите;

—	Общ и годишен дял на сградите, по които се извършва основно саниране и саниране за трансформиране в СБННПЕ

—	Публични стимули за основно саниране

—	Публични и частни инвестиции в основно саниране

—	Икономии на енергия от основно саниране

г)	преглед на политиките и действията, насочени към сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики, дилемите на несъвместимите стимули и слабостите на пазара, и очертаване на имащите отношение действия на национално равнище, които допринасят за намаляване на енергийната бедност;

—	Публични инвестиции в политика, насочена към решаване на посочените въпроси (несъвместими стимули, енергийна бедност и т.н.)

—	Процент от наетите жилища със СЕХ, чиито характеристики са под определено равнище

—

Показатели за енергийна бедност:

—	процент на хората, засегнати от енергийна бедност

—	дял от разполагаемия доход на домакинствата, разходван за енергия

—	просрочия по сметки за комунални услуги

—	население, живеещо при неподходящи жилищни условия (например течащ покрив) или недостатъчно отопление и охлаждане

—	Процент на сградите в най-ниските енергийни класове

—	Процент на намаляване на хората, засегнати от енергийна бедност

—	Процент на намаляване на сградите в най-ниските енергийни класове

д)	политики и действия, насочени към всички обществени сгради;

—

m2 санирани обществени сгради:

—	по вид на сградите

—	по размер на сградите

—	по климатична зона

—	Икономии на енергия в обществените сгради

е)	преглед на националните инициативи за насърчаване на интелигентните технологии и добре свързаните сгради и общности, както и на придобиването на умения и образование в секторите на строителството и енергийната ефективност;

—

Брой на сградите, оборудвани със системи за енергийно управление на сградата (СЕУС) или подобни системи:

—	по вид на сградите (фокус върху нежилищните сгради)

—	Публични и частни инвестиции в интелигентни технологии (включително интелигентни енергийни мрежи)

—	Граждани, участващи в енергийни общности

—

Брой дипломирани студенти

—	университетски курсове с фокус върху енергийната ефективност и свързани с нея интелигентни технологии

—	професионални/технически обучения (сертифициращи лица, издаващи СЕХ, инспектори по отопление, вентилация и климатизация (ОВиК) и др.)

—	Брой монтажници с умения в областта на новите технологии и работни практики

—	Бюджет на националните научно-изследователски програми в областта на енергийната ефективност на сградите

—	Участие на национални университети в международни научноизследователски проекти (например „Хоризонт 2020“) по теми, свързани с енергийната ефективност на сградите

—	Процент на сградите, оборудвани с СЕУС или подобни интелигентни системи:

—	по вид на сградите

ж)	основана на факти преценка за очакваните икономии на енергия и ползите в по-широк смисъл, като например тези, свързани със здравето, безопасността и качеството на въздуха.

—	Намаляване на енергийните разходи на домакинство (осреднена стойност)/намаляване на енергийната бедност

—	Постигнати реални икономии на енергия

—	Средни/съвкупни индекси за качество на вътрешния въздух (IAQI) и индекс на топлинния комфорт (TCI)

—	Разходи за избегнати заболявания/намаление на здравните разходи, дължащи се на мерки за енергийна ефективност

—	Намаление на въглеродните емисии през целия жизнен цикъл

—	Подобрения в продължителността на живота, коригирана за уврежданията (ПЖКУ/DALY)/продължителността на живота, коригирана за качеството на живота (ПЖККЖ/QALY), които се дължат на подобрения на жилищния фонд и условията на живот

—	Повишаване на производителността на труда в следствие на по-добрата работна среда и подобрените условия на живот

—	Намаляване на емисиите

—	Заетост в строителния сектор (брой на създадените работни места за инвестиция в сектора от един милион евро)

—	Увеличение на БВП в строителния сектор

—	Процент на вноса на енергия за държавата членка (мерки за енергийна сигурност)

—	Премахване/предотвратяване на създаването на пречки за достъпността за хората с увреждания

Параграф 3

а)	обединяване на проекти, включително чрез инвестиционни платформи или групи, и чрез консорциуми от малки и средни предприятия, за да се създадат условия за достъп на инвеститорите и за пакетни решения за потенциалните клиенти;

Брой на интегрираните/обединените проекти

б)	намаляване на възприемания риск, свързан с дейностите за повишаване на енергийната ефективност, за инвеститорите и частния сектор;

Възприеман риск, свързан с дейностите за повишаване на енергийната ефективност (въз основа на проучвания)

в)	използване на публично финансиране за привличане на допълнителни инвестиции от частния сектор или за преодоляване на специфични слабости на пазара;

Публичните инвестиции като процент от общите инвестиции в икономии на енергия

Инициативи за публично-частни партньорства

г)	насочване на инвестиции към енергийно ефективен обществен сграден фонд в съответствие с насоките на Евростат; и

Инвестиции в саниране с цел подобряване на енергийната ефективност на публичния сграден фонд

д)	достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации, като например обслужване на едно гише за потребителите и консултиране в енергийната област относно подходящо саниране с цел подобряване на енергийната ефективност и инструменти за финансиране.

Приведени в изпълнение инициативи за обслужване на едно гише

Инициативи за повишаване на осведомеността (брой, достигнати целеви аудитории, целеви аудитории, които предприемат действия)

—	Брой на инициативите за обслужване на едно гише

—	Осведомеността е повишена и води до конкретни действия

2.3.3. Обществена консултация и наблюдение

Член 2а, параграф 5 от ДЕХС предвижда следното:

„За да подпомогне разработването на дългосрочната си стратегия за саниране, всяка държава членка провежда обществена консултация относно дългосрочната си стратегия за саниране преди предаването ѝ на Комисията. Всяка държава членка прилага обобщение на резултатите от обществената консултация към своята дългосрочна стратегия за саниране.

Всяка държава членка определя реда за провеждане на приобщаващи консултации по време на изпълнението на дългосрочната си стратегия за саниране.“

Това е нов елемент, който не присъства в текста на член 4 от ДЕЕ. Консултацията се отнася до пълните ДСС, включително до механизмите за финансиране за мобилизиране на инвестиции, до които държавите членки следва да осигурят улеснен достъп.

Тъй като обществените консултации могат да подобрят резултатите от политиките, ДЕХС ги прави задължителни, но предоставя на всяка държава членка възможността да определи техния формат (т.е. отворени или целенасочени) и метод (т.е. присъствени срещи/събития, писмени изявления или онлайн въпросници). Държавите членки е възможно вече да разполагат с процедури за консултация относно важни политически или законодателни инициативи, които могат да се прилагат в случая на ДСС (31).

Съгласно член 2а, параграф 5 от ДЕХС преди да предадат на Комисията дългосрочната си стратегия за саниране, държавите членки трябва да проведат обществена консултация, независимо дали в националното законодателство вече е предвидено изискване за това. Обществената консултация по време на изпълнението на ДСС, която също се изисква съгласно член 2а, параграф 5 от ДЕХС, представлява възможност за държавите членки да се съобразят с напредъка и да отстранят пропуските.

Държавите членки могат също така да обмислят създаването на платформа за заинтересованите страни (32). Идентифицирането на заинтересованите страни и консултирането с тях могат да допринесат значително за успешното изпълнение на ДСС. Прякото или непрякото участие на заинтересованите страни, които са свързани с подобряването на енергийните характеристики на сградите, е от съществено значение за разпространението на ДСС и събирането на данни и може да насърчи консенсуса и приемането на ДСС (33).

При планирането на обществените си консултации държавите членки могат да вземат предвид горепосочените фактори. В съответствие с член 2а, параграф 5 държавите членки трябва да определят реда за провеждане на приобщаващи консултации по време на изпълнението на дългосрочните си стратегии за саниране. Държавите членки следва да осигурят достатъчно време за консултация относно ДСС преди предаването им на Комисията.

Съгласно член 2а, параграф 5 от ДЕХС към ДСС трябва да се приложи обобщение на резултатите от консултацията. В него може да се посочат например продължителността, периодът, видът (отворена или целенасочена консултация), методът (например присъствени срещи/събития, писмени изявления или онлайн въпросници), броят участници, видът на участниците (сдружения, отделни физически лица, архитекти, регионални или градски администрации, други съответни местни органи и т.н.), основни коментари и заключения.

2.3.4. Въпроси, свързани с безопасността

Член 2а, параграф 7 от ДЕХС предвижда, че държавите членки могат да използват ДСС, за да обърнат надлежно внимание на пожарната безопасност и на рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, засягащи санирането с цел подобряване на енергийната ефективност, както и жизнения цикъл на сградите. Разпоредбата следва да се чете във връзка с член 7 (34), който изисква държавите членки да обърнат надлежно внимание на тези проблеми при сградите, по които се извършва основен ремонт.

Безопасността е област на национална компетентност и съответните национални разпоредби следва да се прилагат с оглед на предназначението на сградите (например жилищни, нежилищни, училища, болници), обитателите (например уязвими обитатели, като деца, лица с увреждания или възрастни хора) и вида на сградите (например ниско етажни, многоетажни) (35).

Моментите за интервенция (вж. раздел 2.3.1.2 по-горе) могат да бъдат и подходящи моменти за оценяване на аспектите на безопасността на сградите, и обратно, подобряването на безопасността може да бъде подходящ момент да се обърне надлежно внимание на характеристиките на енергийната ефективност.

По-евтините жилища обикновено са по-стари и с остарели електрически инсталации, което прави потребителите, засегнати от енергийна бедност, особено уязвими (36). Мерките, като например редовните проверки (по-конкретно преди саниране) и модернизирането с цел привеждане на електрическите инсталации в съответствие със стандартите за безопасност, могат драстично да подобрят електробезопасността. Проверката на безопасността на електрическите и газовите инсталации и оборудването също следва да се насърчава.

Европейските стандарти („еврокодове“) предоставят всеобхватен актуален инструмент за проектиране на строителни конструкции на сгради и изпълнение на други строително-инженерни работи с оглед на сеизмичната безопасност (37) и проектирането на конструкции, устойчиви на пожар (38).

От държавите членки се очаква да прилагат общите методи, разработени съгласно законодателството на ЕС, за да оценяват и класифицират експлоатационните показатели за реакцията на огън на строителните продукти (39), огнеустойчивостта (40) и експлоатационните им показатели, когато се използват в покривни конструкции (41), като се отчитат разпространението на огъня и безопасните пътища за евакуация.

Държавите членки могат да насърчават монтирането на подходящи вентилационни и спринклерни инсталации, както и безопасното и правилно монтиране на оборудване, което може да има въздействие върху пожарната безопасност, като например фотоволтаични (ФВ) панели и зарядни точки за електрически превозни средства.

Мерките и политиките за предотвратяване на пожари, като например проверките за пожарна безопасност, повишаването на осведомеността чрез посещения в домовете и смекчаващите мерки, като монтирането на датчици за дим, също могат да имат важна роля.

Държавите членки и заинтересованите страни могат да се ползват от работата на Платформата за обмяна на информация относно пожари (FIEP) (42), която Комисията създаде с цел да улесни обмена на информация между компетентните национални органи и други заинтересовани страни, за да могат да използват извлечените поуки и най-добрите практики относно пожарната безопасност. Това следва да повиши способността на регулаторните органи да изпълняват задачите си при пълно познаване на предимствата и недостатъците на законодателните решения, които трябва да вземат.

2.4. Задължение за улесняване на достъпа до механизми, за да се подпомогне мобилизирането на инвестиции — член 2а, параграф 3 от ДЕХС

Член 2а, параграф 3 от ДЕХС изисква държавите членки да улеснят достъпа до механизми за финансиране, за да подпомогнат мобилизирането на инвестиции в санирането, необходимо за изпълнение на посочените в член 2а, параграф 1 цели, т.е. високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. и разходно ефективна трансформация на съществуващите сгради в СБННПЕ. Член 2а, параграф 3 от ДЕХС посочва възможни механизми и се основава на член 20 от ДЕЕ, който изисква държавите членки да способстват за създаването на финансови механизми или използването на съществуващи такива за мерки за подобряване на енергийната ефективност.

Член 2а, параграф 3 от ДЕХС предвижда следното:

„За да подпомогнат мобилизирането на инвестиции в санирането, необходимо за изпълнение на посочените в параграф 1 цели, държавите членки улесняват достъпа до подходящи механизми за:

а)	обединяване на проекти, включително чрез инвестиционни платформи или групи, и чрез консорциуми от малки и средни предприятия, за да се създадат условия за достъп на инвеститорите и за пакетни решения за потенциалните клиенти;

б)	намаляване на възприемания риск, свързан с дейностите за повишаване на енергийната ефективност, за инвеститорите и частния сектор;

в)	използване на публично финансиране за привличане на допълнителни инвестиции от частния сектор или за преодоляване на специфични слабости на пазара;

г)	насочване на инвестиции към енергийно ефективен обществен сграден фонд в съответствие с насоките на Евростат; и

д)	достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации, като например обслужване на едно гише за потребителите и консултиране в енергийната област относно подходящо саниране с цел подобряване на енергийната ефективност и инструменти за финансиране.“

Тази разпоредба не присъства в текста на член 4 от ДЕЕ.

За да изпълнят своите ДСС, държавите членки ще трябва да осигурят достъп до редица финансови механизми, за да подпомогнат мобилизирането на инвестиции, по-конкретно като обмислят как да използват иновативното финансиране така, че ефективно да се помогне на малките клиенти и доставчици.

Следва неизчерпателен списък на общи примери за видовете механизми за финансиране:

а)

обединяване на проекти

i)	възлагане от дадена община на обществени поръчки чрез договор за енергийни услуги (43) за модернизиране на многофамилни жилищни сгради (финансирани чрез икономии на енергия);

ii)	изграждане на капацитет и диалог със заинтересованите страни с цел подобряване на способността на съответните субекти да предлагат агрегирани услуги;

iii)	възлагане от група общини на обществени поръчки чрез договор за енергийни услуги за някои от техните обществени сгради; и

iv)

предлагане на интегрирани услуги за саниране — даден субект (например агенция по енергетиката, местен или регионален орган, дружество за предоставяне на енергийни услуги (ESCO), финансова институция) може да създаде единно звено за контакт, предлагащо услуги за саниране и финансиране по съвсем стандартизиран начин, което прави възможно рефинансирането на обединените проекти;

v)	вж. също раздел 7.2 от Работен документ на службите на Комисията „Добри практики в областта на енергийната ефективност“ (44).

б)

намаляване на възприемания риск

i)	стандартизация (например чрез протоколи, сертифициране, стандарти) за ex post намаляване на рисковете, свързани с изпълнението;

ii)	ипотечни кредити/заеми, които отчитат положителното въздействие на компонента за енергийна ефективност на даден проект върху стойността на актива и върху риска от неизпълнение;

iii)	рефинансиране (чрез средства, облигации, факторинг) с цел осигуряване на дългосрочно финансиране на дружествата за предоставяне на енергийни услуги и на финансовите инвеститори;

iv)	финансиране чрез данъчното облагане — т.е. средствата, заети за инвестиции в подобряването на сгради, се погасяват чрез събиране на данъка върху недвижимите имоти;

v)	финансиране чрез сметката за комуналните услуги — т.е. заемът се погасява чрез сметката за комунални услуги, като икономиите на енергията покриват разходите за инвестицията;

vi)

подкрепа при събирането на данни за действителните технически и финансови характеристики на инвестициите в енергийна ефективност, например чрез допринасяне за базата данни на европейската Платформа за намаляване на риска за енергийната ефективност (DEEP) (вж. по-долу) или създаване на подобни национални бази данни;

vii)	насърчаване на разработването и използването на насоки относно начините за оценяване на риска за инвестициите в енергийна ефективност; и

viii)

гаранции за получателите и механизми за гарантиране за финансовите посредници.

Вж. също раздел 7.3 от документа „Добри практики в областта на енергийната ефективност“, посочен по-горе.

в)

публично финансиране (45)

i)	схеми за отпускане на заеми, съфинансирани от публично финансиране;

ii)	инструменти за поделяне на риска (например заеми, механизми за гарантиране и техническа помощ);

iii)	безвъзмездни средства, насочени към уязвими потребители;

iv)	безвъзмездни средства за техническа помощ и покриване на разходите за сертификати за енергийните характеристики (СЕХ) и енергийни одити, и (когато те не са задължителни) насърчаване на използването им и повишаване на осведомеността относно възможностите за инвестиране; и

v)	фондове за енергийна ефективност.

Вж. също раздел 7.1 от документа на Комисията от 2016 г. относно добрите практики.

г)

насочване на инвестиции към енергийно ефективен обществен сграден фонд

i)	помощ във връзка с използването на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат (посредници на пазара, рамкови договори, практически ръководства и т.н.);

ii)	законодателна рамка, благоприятстваща развитието на дружествата за предоставяне на енергийни услуги и пазара на енергийни услуги като цяло;

iii)	изграждане на капацитет чрез осигуряване на помощ за разработване на проекти, обучение, партньорска помощ и т.н.; и

iv)	улесняване на обединяването на малки проекти в обществени сгради (например подобни проекти от различни общини или публични собственици).

д)

достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации, както и консултиране в енергийната област

i)	обслужване на едно гише или интегрирана услуга за финансиране и саниране;

ii)	консултантски услуги;

iii)	технически насоки относно финансирането и санирането; и

iv)	финансово образование за подобряване на разбирането за различни финансови инструменти.

В подраздел 2.6 се посочват примери за механизми за финансиране.

Тези разпоредби са в съответствие с инициативата на Комисията „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ (ИФИС) (46), чийто първи стълб се отнася за по-ефективното използване на публичното финансиране чрез:

а)	изграждане на капацитет, за да се насърчи използването на финансови инструменти (например форуми за инвестиции в устойчива енергия (47));

б)	разработване на гъвкави платформи за финансиране на енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници; и

в)	поясняване на счетоводното третиране на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат.

Това ще направи възможно по-ефективното насочване и съчетаване на публичните средства и ще ускори процеса на въвеждане на финансови инструменти. Гъвкавите платформи за финансиране ще предложат на крайните бенефициери по-привлекателни възможности за финансиране чрез поделянето на риска и най-добрите начини за използване на публични средства, включително на европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Вторият стълб на инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ (обединяване и помощ за разработване на проекти) включва:

а)	осигуряване на повече помощ за разработване на проекти на равнище ЕС; и

б)	насърчаване създаването на местно/областно обслужване „на едно гише“ за услуги за повишаване на енергийната ефективност.

Това ще помогне на разработчиците на проекти да реализират добрите проектни идеи и ще улесни достъпа на собствениците на сгради, домакинствата и дружествата до информация и услуги за повишаване на енергийната ефективност, което ще позволи разработването на широкомащабни инвестиционни програми. Специализираното местно или областно обслужване „на едно гише“ ще улесни обединяването на проекти, като ги направи по-привлекателни за финансовия пазар.

Третият стълб (намаляване на риска) се изпълнява от Групата на финансовите институции за енергийна ефективност (EEFIG) чрез следните инициативи:

а)	откритата база данни на инициативата „DEEP“, която предоставя данни за действителните технически и финансови характеристики на инвестициите в енергийна ефективност (48); и

б)	инструмента за одобряване на инвестиции (49) на EEFIG, консенсусна рамка за одобряване на инвестиции в енергийна ефективност — целта е да се предоставят насоки относно оценяването на рисковете и ползите, свързани с тези инвестиции.

Тези инициативи могат да помогнат на пазара правилно да оцени рисковете и ползите, свързани с инвестициите в енергийна ефективност, като по този изграждат доверие в тях и ги направят по-привлекателни за организаторите на проекти, инвеститорите и финансовите институции.

В съответствие с член 7 и приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (50) НПЕК на държавите членки трябва да включват общ преглед на инвестициите, необходими за постигане на различните общи цели, конкретни цели и приноса. Той трябва да включва информация относно съществуващи инвестиционни потоци и прогнозни предположения за инвестиране по отношение на планираните политики и мерки, както и рискови фактори и пречки и подпомагане с публични финанси или ресурси за тяхното преодоляване.

2.5. Финансови стимули, пазарни пречки и информация — членове 10 и 20 от ДЕХС

Редица други членове от ДЕХС, свързани с разпоредбите на член 2а, също бяха изменени.

2.5.1. Финансови мерки, обвързани с икономиите на енергия — член 10, параграф 6 от ДЕХС

2.5.1.1. Задължения

ДЕХС признава ролята на финансовите стимули и информационните кампании за правилното прилагане на регулаторната рамка и постигането на целите на ДЕХС. Член 10, параграф 6 от ДЕХС предвижда, че:

„Държавите членки обвързват своите финансови мерки за подобряване на енергийната ефективност при саниране на сградите с целевите или постигнатите енергоспестявания, определени от един или няколко от следните критерии:

а)	енергийните характеристики на оборудването или материалите, използвани при санирането; в този случай оборудването или материалите, използвани при санирането, трябва да се инсталират от монтажник със съответното ниво на сертификация или квалификация;

б)	стандартни стойности за изчисляване на енергоспестяванията в сградите (51);

в)	подобренията, постигнати в резултат на това саниране, чрез сравняване на сертификатите за енергийни характеристики, издадени преди и след санирането (52);

г)	резултатите от енергиен одит;

д)	резултатите от друг подходящ, прозрачен и пропорционален метод, който указва подобрение на енергийните характеристики.“

Това е нов параграф. Изискванията в него се прилагат от датата на влизане в сила чрез транспонирането му в националното законодателство (т.е. най-късно до крайния срок за транспониране). Той се прилага за всички видове финансови мерки, включително за данъчните мерки. Препоръчва се, когато е възможно, също така да се прилага и за съществуващи мерки (т.е. в случай на схема за подпомагане държавите членки се насърчават да обмислят и въведат изменения, приложими за бъдеща финансова подкрепа) (53).

Вече е обичайно финансовите мерки за енергийна ефективност да бъдат придружени от условия или задължения, като от крайните бенефициери се изисква да докажат резултатите от проекта и ефективното използване на публични средства. Изискването се прилага независимо от това дали въпросното саниране представлява „основен ремонт“ по смисъла на член 2, параграф 10 от ДЕХС.

Член 10, параграф 6 от ДЕХС дава възможност за различни подходи за обвързване на финансовата подкрепа с качеството на енергийното саниране, но предвижда гъвкавост за държавите членки по отношение на неговото изпълнение в съответствие с националните или регионалните условия. Разпоредбата обаче предвижда, че държавите членки трябва да използват един или повече от критериите в букви а)— д), посочени по-горе.

Компетентностите и уменията са от основно значение за гарантирането на качеството на санирането, така че финансовите мерки за енергийна ефективност следва да изискват действията по ремонта да се изпълняват от квалифицирани или сертифицирани монтажници. Това е особено важно в случая на критерия в буква а) по-горе, съгласно който трябва да участва квалифициран и сертифициран монтажник, за да инсталира оборудването или материалите, използвани при санирането, и да провери подобренията. При това изискване обаче трябва да се вземат предвид националните разпоредби относно съответните професии.

В допълнение към правилния монтаж се насърчава извършване на оценка на резултатите от санирането от квалифицирани или сертифицирани инспектори, за да се гарантира осигуряване на качеството.

2.5.1.2. Транспониране и прилагане — член 10, параграф 6 от ДЕХС

След като са избрали критериите за качество, които трябва да бъдат приложени, държавите членки следва да разпространят и съобщят националните мерки, транспониращи член 10, параграф 6 от ДЕХС, на всички подходящи органи/агенции (т.е. оперативни органи), които са отговорни за изготвянето и прилагането на финансовите мерки. Това е важно, за да се гарантира, че изготвянето и прилагането на мерките са обвързани с един или повече критерии.

Държавите членки следва да преразгледат националните си разпоредби относно съответните професии на монтажниците, за да гарантират, че в процеса на саниране участват единствено квалифицирани и сертифицирани монтажници.

2.5.2. Бази данни за СЕХ — член 10, параграф 6a от ДЕХС

2.5.2.1. Задължения

Член 10, параграф 6a от ДЕХС предвижда, че:

„Базите данни за сертификати за енергийни характеристики позволяват събирането на данни за отчетеното или изчислено потребление на енергия в обхванатите сгради, включително поне в обществените сгради, за които в съответствие с член 12 е издаден сертификат за енергийни характеристики, така както е посочено в член 13.“

Регистрите и базите данни за СЕХ могат:

а)	да бъдат ключов инструмент за постигане на по-голямо съответствие;

б)	да подобрят познанията относно сградния фонд;

в)	да предоставят по-добра информация на създателите на политики; и

г)	да подпомагат решенията на операторите (54).

Не е необходимо държавите членки да създават база данни или регистър. Когато такава база данни съществува или е въведена, държавите членки трябва да спазват тази нова разпоредба (55). Те следва да определят честотата на актуализиране на базата данни с нови (действителни или изчислени) данни относно потреблението на енергия.

Член 10, параграф 6а от ДЕХС изисква базата данни за СЕХ да позволява събирането на данни относно (отчетеното или изчислено) потребление в обхванатите сгради. Данните следва да включват най-малко обществените сгради, за които са изготвени СЕХ въз основа на член 13 от ДЕХС, т.е.сградите, които са заети от публични органи или са посещавани често от граждани, и разполагат с над 250 m2 полезна разгъната застроена площ (т.е. сгради, за които се изисква издаване на СЕХ съгласно член 12, параграф 1 от ДЕХС).

Държавите членки са свободни да определят какво означава „често посещавани“, но тълкуването, използвано при транспонирането на член 10, параграф 6а от ДЕХС, следва да е в съответствие с тълкуването в членове 12 и 13 от ДЕХС (които вече са транспонирани).

Държавите членки са свободни да намерят данните от други източници и да ги регистрират в базите данни за СЕХ.

2.5.2.2. Транспониране и прилагане — член 10, параграф 6a от ДЕХС

Ако разполагат с база данни за СЕХ, държавите членки следва:

а)	да проучат дали договореностите позволяват събирането на данни относно отчетното или изчисленото потребление на енергия и, ако е необходимо, да ги изменят, за да се изпълни задължението, посочено в член 10, параграф 6а;

б)	да гарантират, че в базата данни са включени най-малко данните относно обществените сгради, за които са изготвени СЕХ и които са посещавани често от граждани; и

в)	да актуализират данните, в идеалния случай най-малко веднъж годишно.

2.5.3. Обобщени анонимизирани данни — член 10, параграф 6б от ДЕХС

Член 10, параграф 6б от ДЕХС предвижда следното:

„Най-малко обобщени анонимизирани данни в съответствие с изискванията на Съюза и националните изисквания за защита на данните се предоставят при поискване за статистически или научноизследователски цели, както и на собственика на сградата.“

Държавите членки трябва да предприемат необходимите действия, за да гарантират, че това изискване е изпълнено. Разпоредбата не изисква от тях да внасят промени в съществуващите бази данни, а да гарантират, че законодателната рамка позволява предоставянето на данни съгласно задълженията, посочени в члена.

2.5.4. Информация — член 20, параграф 2 от ДЕХС

Член 20, параграф 2 от ДЕХС гласи:

„По-специално, държавите членки предоставят информация на собствениците или наемателите на сгради относно сертификатите за енергийни характеристики, тяхната цел, икономически изгодни мерки и, по целесъобразност, финансови инструменти, за подобряване на енергийните характеристики на сградата и за подмяна на котлите, използващи изкопаеми горива, с по-устойчиви алтернативи. Държавите членки осигуряват тази информация посредством достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации като съвети относно санирането и обслужване на едно гише.

По искане на държавите членки Комисията ги подпомага при провеждане на информационните кампании за целите на параграф 1 и на първа алинея от настоящия параграф, които могат да бъдат предмет на програми на Общността.“

Член 20 от ДЕХС беше изменен, за да се поясни задължението на държавите членки за предоставяне на информация на наемателите или собствениците. (Неизчерпателният) списък на случаи сега включва задължение за предоставяне на информация относно подмяна на котлите, използващи изкопаеми горива (56), с по-устойчиви алтернативи.

В член 20, параграф 2 от ДЕХС има изискване, което гласи: „Държавите членки осигуряват тази информация посредством достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации като съвети относно санирането и обслужване на едно гише.“

2.6. Предоставяне на ДСС и докладване на напредъка

2.6.1. Предоставяне на ДСС

Съгласно член 2а, параграф 8 от ДЕХС (57) ДСС трябва да се предоставят на Комисията „като част от“ окончателния НПЕК на всяка държава членка. ДСС следва да се подават като приложение към НПЕК.

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999 крайният срок за предоставяне на окончателния НПЕК е 31 декември 2019 г., а след това — на всеки десетгодишен период.

Въз основа на дерогация, предвидена в член 2а, параграф 8 от ДЕХС обаче, крайният срок за предоставяне на първата ДСС е най-късно до 10 март 2020 г., три месеца след срока за окончателния НПЕК. Въпреки това на държавите членки се препоръчва да се стремят да финализират своите ДСС едновременно със своя окончателен НПЕК, така че да може ДСС да се вземе предвид в пълна степен и да оформи НПЕК.

Съгласно член 4, буква б), точка 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 като част от своя НПЕК държавите членки трябва да определят общите и конкретните цели и приноса към всяко от петте измерения на енергийния съюз. Задължителните елементи, които следва да бъдат включени в проекта на НПЕК и в окончателния НПЕК, са следните:

а)	индикативни етапни цели (58);

б)	пътна карта с установени на национално равнище измерими показатели за напредъка (59);

в)	основана на факти преценка на очакваните икономии на енергия и ползи в по-широк смисъл (60); и

г)	принос към целите на Съюза по отношение на енергийната ефективност (61) съгласно ДЕЕ в съответствие с член 2а от ДЕХС.

Тези ключови елементи трябваше да бъдат включени в проекта на НПЕК, който да бъде изготвен до края на 2018 г., и трябва да фигурират в окончателния НПЕК, който да бъде представен до края на 2019 г. Ключовите елементи са от централно значение за целите на НПЕК и стоят в основата на подсилени и пълноценни ДСС.

2.6.2. Докладване на напредъка

В глава 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 са определени задълженията за докладване, свързани с НПЕК, включително докладване, свързано с ДСС.

Член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 съдържа изискване държавите членки да представят интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата („доклади за напредъка“) до 15 март 2023 г. и на всеки две години след това.

Съгласно член 17, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2018/1999 тези доклади за напредъка трябва да включват задължителна информация относно енергийната ефективност, която е определена в член 21 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

2.6.2.1. Докладване относно националните криви, общите и конкретните цели

Съгласно член 21, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1999 докладите за напредъка трябва да включват информация за изпълнението на националните криви, общи и конкретни цели. По отношение на сградите и дългосрочните стратегии за саниране това обхваща:

а)	индикативните етапни цели от ДСС; и

б)	приноса към целите на Съюза по отношение на енергийната ефективност съгласно ДЕЕ в съответствие с член 2а от ДЕХС;

в)	където е приложимо, актуализация на други национални общи цели, заложени в НПЕК.

2.6.2.2. Докладване относно политиките и мерките

В съответствие с член 21, буква б) от Регламент (ЕС) 2018/1999 докладите за напредъка трябва да включват информация за изпълнението на политики и мерки, включително на ДСС, съгласно член 2а от ДЕХС.

2.6.2.3. Национални цели

И накрая, съгласно член 21, буква в) от Регламент (ЕС) 2018/1999, който съдържа препратка към приложение IX, част 2 от същия регламент, докладите за напредъка трябва да включват и допълнителна информация относно националните цели, включително основни законодателни и незаконодателни политики и мерки, финансови мерки и програми, изпълнени през предходните 2 години с оглед на постигането на целите, предвидени съгласно член 4, буква б) от Регламент (ЕС) 2018/1999, включително такива за подобряване енергийните характеристики на сградите (част 2, буква а) от приложение IX към Регламент (ЕС) 2018/1999).

2.7. Добри практики за спазване на член 2а от ДЕХС

В този раздел се предлагат насоки за добри практики, които ще бъдат полезни за държавите членки при изпълнението на изискванията на член 2а. Той следва структурата на предходния раздел.

Стратегиите за саниране на сградите, подадени от държавите членки през 2014 г. и 2017 г. съгласно член 4 от ДЕЕ, ще бъдат градивни елементи за бъдещите ДСС. Насоките относно националния план за действие за енергийна ефективност (NEEAP) (62) съдържат подробни указания за включването на определени елементи в тези стратегии — съответните раздели са посочени по-долу. Това е полезна отправна точка, тъй като Директива (ЕС) 2018/844 се основава на задълженията по отношение на стратегиите за саниране на сградите.

2.7.1. Преглед на националния сграден фонд — член 2а, параграф 1, буква а) от ДЕХС

Подробна информация за елементите, които следва да бъдат обхванати при прегледа на националния сграден фонд, е посочена в насока 57, раздел 1, приложение Б към Насоките относно NEEAP.

Държавите членки се насърчават при изготвянето на своя преглед да вземат предвид изискванията на Директивата INSPIRE (63). Сградите са една от 34-те теми на данните, които се разглеждат в директивата, а до 2020 г. се очаква националните и местните публични администрации да създадат големи масиви от данни, съдържащи съответна информация (например дати на строителство, текущо използване и състояние), която може да бъде намерена и изтеглена. Полезен в това отношение може да бъде техническият доклад на Съвместния изследователски център от 2016 г. „Свързани със сградите масиви от данни, достъпни чрез геопортала INSPIRE“ (64) (Buildings-related datasets accessible through the INSPIRE geoportal).

ДСС от 2017 г. на Валония (Белгия), Франция и Малта са примери за добра практика при представянето на преглед на националния сграден фонд (65).

2.7.2. Разходно ефективни подходи за саниране — член 2а, параграф 1, буква б) от ДЕХС

В раздел 2 на приложение Б към насоките относно NEEAP са предоставени подробни указания за начините да се идентифицират разходно ефективни подходи към санирането.

ДСС от 2014 г. на региона Брюксел-столица и ДСС от 2017 г. на Валония (Белгия) и България са определени като примери за добра практика при разходно ефективните подходи (66).

Вж. също бюлетина от 2016 г. на Европейския институт за характеристиките на сградите (BPIE) „Моментите за интервенция като задължителен елемент на националните стратегии за саниране“ (Trigger points as a must in national renovation strategies) (67).

Промишлено модернизиране

Промишленото модернизиране чрез серийно производство извън обекта на сглобяеми изолационни фасадни и покривни елементи, включително окабеляване, полагане на тръби и остъкляване, може да доведе до по-ефективно от гледна точка на разходите саниране и по-малко обезпокояване на живущите по време на ремонта.

В рамките на проекта „E2ReBuild“ (68) бяха изследвани, популяризирани и демонстрирани разходно ефективни и усъвършенствани стратегии за енергийно ефективно модернизиране на двуетажни жилищни сгради, създаващи добавена стойност.

Проектът „2ndskin“ (69) събра заедно различни заинтересовани страни от строителния сектор, като целта беше да се обединят техният експертен опит и цели за изработване на концепция за иновативно модернизиране на многоетажни жилищни сгради, чиято цел е да се постигне нулево потребление на енергия, като същевременно се предлагат възможности за увеличаване на мащаба. Хипотезата на проекта е, че преоборудването за постигане на нулево потребление на енергия може да се стимулира и темповете му да се увеличат чрез прилагане на сглобяеми фасадни модули, които увеличават скоростта на монтиране и намаляват обезпокояването на живущите.

Отдаване под наем и енергийни характеристики

За да окажат допълнителна подкрепа на необходимите подобрения в техния национален фонд за отдаване под наем, държавите членки следва да обмислят въвеждането или продължаване на прилагането на изисквания за определено ниво на енергийни характеристики за имоти, отдавани под наем, в съответствие със сертификатите за енергийни характеристики (вж. съображение 9 от Директива (ЕС) 2018/844). По този начин държавите членки следва да обмислят създаването на финансови механизми, които да облекчават евентуалната тежест за собствениците на имоти при финансирането на необходимото саниране.

Нидерландското правителство обяви, че от 2023 г. нататък сградите трябва да имат енергийна оценка поне „C“, за да бъдат отдавани под наем като офис пространство (70).

В Англия и Уелс с правилата за енергийна ефективност от 2015 г.(частни имоти под наем) се определя минимално равнище на енергийна ефективност за отдавани под наем частни жилищни и нежилищни имоти. Считано от април 2018 г. наемодателите на такива имоти трябва да гарантират, че притежават оценка по сертификат за енергийни характеристики („СЕХ оценка“) най-малко „E“, преди да сключат нов договор за наем с нови или съществуващи наематели. Считано от 1 април 2020 г. (за жилищни имоти) и 1 април 2023 г. (за нежилищни имоти) изискването ще се прилага за всички частни имоти под наем, дори когато не е настъпила промяна в договорите за наем (71).

Шотландия въведе мярка, според която се изисква саниране на социалните жилища с лоши характеристики. В Гърция се прилага подобен подход, според който сградите трябва да имат оценка в СЕХ поне „C“, за да бъдат отдавани под наем или придобити от публичния сектор. До 2020 г. това задължение ще започне да се прилага за всички съществуващи договори за наем.

2.7.3. Политики и действия за основно саниране — член 2а, параграф 1, буква в) от ДЕХС

В раздел 3 от приложение Б към насоките относно NEEAP е посочена информацията, която трябва да се предостави по отношение на политиките и мерките за насърчаване на разходно ефективно основно саниране.

ДСС от 2017 г. на региона Брюксел-столица и Франция са примери за добра практика по отношение на мерките за насърчаване на основното саниране (72).

Пътни карти

В рамките на проекта „iBRoad“ (73) се работи по индивидуална пътна карта за саниране на еднофамилни къщи. Инструментът разглежда сградата като цяло и изготвя индивидуален план за саниране (iBRoad) за продължителен период (15—20 години), съчетан с дневник или паспорт на сградата, в който се отразяват интервенциите за подобряване на енергийната ефективност. Чрез „iBRoad“ беше установено, че собствениците и купувачите на жилища се нуждаят от по-удобни за ползване и надеждни съвети относно най-добрия начин за извършване на енергийно саниране.

В доклада по проекта „iBRoad“„Концепцията за индивидуална пътна карта за саниране на сгради — задълбочено проучване на четири водещи проекта“ (The concept of the individual building renovation roadmap – an in-depth case study of four frontrunner projects) (74) се изследва процесът на изготвяне и прилагане на такава пътна карта и са обхванати основните въпроси, които трябва да бъдат разгледани. В него са представени също реални примери от Дания (BetterHome (75)), Фландрия (Woningpas и EPC+), Франция (Passeport efficacité énergétique) и Германия (Individueller Sanierungsfahrplan).

Алиансът за основно саниране на сгради (Alliance for Deep Renovation in Building — ALDREN) (76) също така предлага изготвяне на паспорти за поетапно саниране и предоставя хармонизирани оценки на енергийните характеристики чрез обща европейска схема за доброволно сертифициране.

Информация, свързана със сградите

По проекта „Request2Action“ (77) в рамките на програма „Интелигентна енергия — Европа“ (ИЕЕ) бяха разработени СЕХ и начини да се подобри възприемането на препоръките в тях. Предложеното решение, което в някои случаи се доближава до паспорт, е „център“ или „едно гише“ за информация, свързана със сградите. Един пример за този подход е центърът Casa+ в Португалия, който е предназначен за съхраняване на СЕХ и свързаните с тях данни за всички жилищни сгради, така че да могат да се правят предложения за санирането им, като резултатите от него също се регистрират. Допълнителна информация може да бъде намерена в доклада „Препоръки относно изграждане на центрове“ (Recommendations on building hubs) (78).

2.7.4. Политики и действия, насочени към сградите с най-лоши характеристики и енергийната бедност — член 2а, параграф 1, буква г) от ДЕХС

2.7.4.1. Сегменти от националния сграден фонд с най-лоши характеристики

Проектът „ENERFUND“ (79) в рамките на „Хоризонт 2020“ отговаря на необходимостта от лесни за достъп и надеждни оценки на икономиите на енергия, които могат да се постигнат чрез основно енергийно ефективно модернизиране, като насърчава повече такива проекти в Европа. По проекта се разработва инструмент за вземане на решения, който оценява възможностите за основно саниране по набор от параметри — например кредитните оценки, използвани от банките за оценяване на клиентите. Инструментът е представен като онлайн карта, изобразяваща енергийните характеристики на отделните сгради.

В Дания всички асоциации за социално жилищно настаняване всеки месец правят вноски в общ фонд „солидарност“, който се използва за саниране на сградите с най-лоши характеристики.

Ограниченията за отдаваните под наем на имоти, свързани с енергийните характеристики (както е посочено в раздел 6.2), също са ефективна мярка за насърчаване на санирането на сградите с най-лоши характеристики.

Данъчните механизми са друго средство, чрез което държавите членки могат да насърчават санирането на енергийно неефективните сгради; примерите включват:

а)	приспадане на подоходен данък за определени разходи за саниране с цел подобряване на енергийната ефективност (Дания); и

б)	данък върху потреблението на енергия (Нидерландия) (80).

2.7.4.2. Дилеми на несъвместимите стимули

Ограниченията за отдаваните под наем имоти, свързани с енергийните характеристики, също са ефективна мярка за насърчаване на санирането на енергийно неефективните сгради. Примерите включват:

а)	принуждаване на наемодателите да правят подобрения (Обединеното кралство (81)); и

б)

минимални равнища на характеристиките за обособени части от сградите под наем, например:

i)	задължителна изолация на покрива (Фламандски норми относно жилищата); и

ii)	минимални равнища на СЕХ за офис помещения (Нидерландия).

2.7.4.3. Слабости на пазара

В раздел 3, буква б) от приложение Б към насоките относно NEEAP в списъка с информация, която трябва да бъде предоставена, се съдържа анализ на пречките пред санирането. В раздел 3, буква г) се предлага преодоляването на тези пречки чрез нови мерки на политиката.

В оценката на въздействието, придружаваща предложението за преразглеждане на ДЕХС (82), също са разгледани пречките пред разпространението на инвестициите в енергийна ефективност на сградите.

2.7.4.4. Намаляване на енергийната бедност

В оценката на ДСС от 2017 г. на Съвместния изследователски център се прави преглед на цитираните преки (конкретни политики и мерки) и косвени (общи стратегии или инициативи) текущи и запланувани усилия на държавите членки за намаляване на енергийната бедност. Много от мерките са под формата на финансови стимули, насочени към сегменти от населението, за които се смята, че са под линията на енергийната бедност, домакинства с ниски доходи или социални жилища. Някои държави са въвели конкретни действия за справяне с енергийната бедност в рамките на своите схеми за енергийна ефективност, докато други са създали специализирани услуги за повишаване на осведомеността и консултиране.

Обсерваторията на ЕС за енергийната бедност е ценен източник на данни и статистика. Тя е разработила показатели за енергийна бедност, събрала е обширен каталог от мерки за политиката и е съставила богато хранилище на научни изследвания. Обсерваторията помага на заинтересованите страни, участващи в разработването или прилагането на политика за борба с енергийната бедност (създатели на политики, неправителствени организации, публични органи на различни равнища, изследователи и специалисти), да определят и измерят явлението. Тя също така улеснява обмена на добри практики и осигурява материали за обучение. Обсерваторията може да подпомага пряко държавите членки чрез предоставяне на консултации и експертни познания — както ad hoc, така и чрез широкия си консултативен съвет, който се състои от опитни експерти по всички аспекти на енергийната бедност.

Във Франция националната жилищна агенция разглежда свързаната с горивата енергийна бедност, наред с другото, чрез своята програма Habiter mieux („Да живеем по-добре“). Схемата за сертификати за икономия на енергия на Франция налага ново задължение, специално насочено към борба с енергийната бедност, свързана с горивата. По схемата ще бъдат финансирани дейности сред домакинствата с ниски доходи. Франция също така създаде „обсерватория за енергийна бедност“, която да измерва по-точно ситуации на енергийна бедност, свързана с горивата, и да наблюдава публичната и частната финансова помощ за домакинствата в неравностойно положение, заедно с действия в рамките на местни и национални инициативи.

В рамките на стратегията на ирландското правителство за борба с енергийната бедност и рамката „Healthy Ireland“ („Здрава Ирландия“) националните органи създадоха схемата „Warmth and Wellbeing“ („Топлина и благоденствие“) - пилотна инициатива, която има за цел да потвърди в контекста на Ирландия международните доказателства, че превръщането на домовете в по-топло и енергийно ефективно място може да има положителен ефект върху здравето и благоденствието на хората, засегнати от енергийна бедност, които страдат също така от състояния като хронична обструктивна белодробна болест и астма. В рамките на ирландската програма за инвестиции в социални жилища всяка година на местните органи се предоставя капиталово финансиране за редица мерки за подобряване на стандарта и цялостното качество на техния социален жилищен фонд, включително модернизиране за подобряване на енергийната ефективност.

В партньорство с проекта EPISCOPE на ЕС, по пилотния проект „Irish Energy Action“ е разработен инструмент за картографиране на СЕХ (83). Интерактивна карта илюстрира различни характеристики на сградите (включително показатели за енергийна бедност) в различни квартали в Дъблин. Данните са обобщени по малки области и избирателни участъци. Това картографиране улеснява регионалния подход при разработването на местни политики и формулирането на стратегии за намаляване на енергийната бедност.

По австрийската схема за задължения за енергийна ефективност се прилага бонусен коефициент, като икономиите, постигнати в домакинствата с ниски доходи, се умножават по 1,5. Освен това доставчиците на енергия трябва да поддържат центрове, които предоставят информация и консултации, наред с другото, относно енергийната бедност. Други примери за специализирани регионални/местни програми в Австрия включват схема за енергийни консултации във Виена и проект за икономия на електроенергия за домакинства с ниски доходи в окръзите Браунау, Фрайдат и Линц-Ланд.

В договора за енергоспестяване на Нидерландия за сектора на социалните жилища под наем за асоциациите за жилищно настаняване е определена целта до 2020 г. да постигнат енергиен етикет за клас В (еквивалентен на енергиен индекс 1,25) като средна стойност.

Други примери включват:

а)	Програмата PLAGE SISP в региона Брюксел-столица;

б)	субсидии за индивидуални мерки за енергийна ефективност за уязвими домакинства в Хърватия;

в)	програмите JESSICA в Литва и Чешката република в рамките на политиката на сближаване;

г)	персонализирани консултантски услуги за енергийна ефективност за домакинства с ниски доходи в Люксембург и на други места; и

д)	социални бонуси или отстъпки за сметки за енергия за семейства с ниски доходи в Италия и Франция.

Проектът REACH (84) разглежда енергийната бедност чрез обучаване на учители и учащи се в професионалните училища като енергийни съветници. Партньорите по REACH са извършили около 1 600 посещения на домакинства, за да приложат основни мерки за енергийна ефективност. В Словения проектът спомогна за стартирането на национална схема за справяне с енергийната бедност в домакинствата. Пакетите за обучение и окончателният доклад за въздействието са достъпни на уебсайта на проекта.

Проектът ASSIST (85) има за цел преодоляване на енергийната бедност и предоставяне на специализирани услуги чрез мрежа от енергийни съветници за уязвимите потребители (ЕСУП). ЕСУП трябва да бъдат подбрани измежду хора с пряк опит по отношение на уязвимостта и/или енергийната бедност, които да бъдат обучени, за да подобрят бъдещата си пригодност за заетост и да извлекат максимални ползи от партньорската работа. Действията включват:

а)	работа със системи за обратна връзка;

б)	енергийни одити;

в)	инициативи, основани на общността;

г)	подкрепа при получаването на средства за енергийна ефективност; и

изпитване на новаторски механизми за финансиране. Началото на Програмата на ЕС за градовете (86) беше положено в рамките на междуправителственото сътрудничество през 2016 г., като цялостната ѝ цел беше включването на измерението на градовете в политиките с оглед постигане на по-добро регулиране, по-добро финансиране и по-добри познания за градовете в Европа. Програмата се изпълнява чрез партньорства във формат на многостепенно управление. Едно от партньорствата е съсредоточено върху енергийния преход. Това партньорство има за цел, наред с другото, да подобри енергийната ефективност на равнище сграда чрез модернизиране за подобряване на енергийната ефективност и управление, включително предоставяне на съвети, като се допринесе и за намаляване на енергийната бедност. От друга страна, партньорството за жилищно настаняване разглежда необходимостта от увеличаване на жилищата на достъпни цени, наред с другото, чрез действия за наблюдение на инвестициите в жилища на достъпни цени, препоръки за предотвратяване на отстраненията чрез саниране с цел подобряване на енергийната ефективност, стимулиране на интегрирани подходи на квартално равнище за саниране с цел подобряване на енергийната ефективност и подобряване на данните на ЕС относно връзката между пола и енергийната бедност.

Други проекти, насочени към енергийно ефективно саниране с фокус върху социалните жилища

Макар проектът FIESTA (87) да не беше специално насочен към домакинства, засегнати от енергийна бедност, значителна част от участващите домакинства бяха в социални жилища. В рамките на проекта се разглеждаше ефективността на отоплението и охлаждането в семействата, с особен фокус върху по-уязвимите. Информационни бюра в 14 града предоставяха безплатни консултации на граждани (лично или онлайн) и извършваха енергийни одити по домовете. Най-малко 39 други европейски града официално се ангажираха да възпроизведат модела FIESTA. По проекта бяха разработени удобни за ползване материали с насоки за икономия на енергия за домакинствата, като например ФИЕСТА ръководството за енергийна ефективност (88), и кратки анимационни филми (89) на български, хърватски, английски, гръцки, италиански и испански език.

Проектът EnerSHIFT (за периода февруари 2016 г. — януари 2019 г.) (90) в рамките на програма „Хоризонт 2020“ е насочен към сектора на социалните жилища в региона Лигурия (Италия). По него се предоставя техническа помощ за подготовката на проучвания за осъществимост, като крайната цел е да се обяви търг за инвестиции от дружества за предоставяне на енергийни услуги чрез договор за енергоспестяване с гарантиран резултат. Проектът също така включва използването на средства по линия на политиката на сближаване с цел привличане на инвестиции. Целта е програма за инвестиране на близо 15 милиона евро, която ще доведе до икономии на първична енергия в размер на 14,5 GWh годишно.

През септември 2018 г. приключи процедурата за възлагане по първия търг по проекта EnerSHIFT, насочена към 44 социални жилищни сгради в провинция Генуа (Италия), а договорът трябва да бъде подписан до края на годината. Споразумение с банковата система на регион Лигурия има за цел да улесни достъпа до кредитиране на дружествата за предоставяне на енергийни услуги. Регионалният закон № 10/2004 за сектора на социалните жилища беше изменен, за да се улесни изпълнението на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат. В резултат на това предложените договори вече не подлежат на официално одобрение от наемателите.

Проектът „Transition Zero“ (91) има за цел да подобри разпространението на СБННПЕ в цяла Европа, като се обръща специално внимание на преоборудването на социалните жилища. Като се основава на успеха на Energiesprong в Нидерландия, „Transition Zero“ разширява преоборудването за постигане на нулево нетно потребление на енергия в Обединеното кралство и Франция, използвайки сектора на социалните жилища като катализатор. В рамките на Energiesprong се предоставят напълно интегрирани пакети за преоборудване с дългосрочни гаранции, благодарение на които решението е подходящо за търговско финансиране и пригодно за увеличаване на мащаба. „Transition Zero“ не се ограничава до намаляване на енергийната бедност — проектът е приложим и за жилищния фонд, който не е засегнат от енергийна бедност. Неговият стопански модел обаче предлага жизнеспособни решения, чрез които дружествата за социално настаняване могат да облекчат проблемите, свързани с жилищата на достъпни цени и енергийната бедност. Съответните доклади са съсредоточени върху продукти за структурно финансиране за социални жилища, гаранции за енергийна ефективност и протоколи за доставка на пакети за преоборудване, тръжни спецификации, национален и регионален регулаторен контекст в областта на преоборудването и оценка на пазара.

2.7.5. Политики и действия, насочени към обществените сгради — член 2а, параграф 1, буква д) от ДЕХС

В Хърватия два стартирани през 2015 г. проекта, насочени към улесняване на комбинираното използване на инвестиции от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за саниране на обществени сгради, включваха следните елементи:

а)	изготвяне на подробна проектна документация за мерки за енергийна ефективност и система за възобновяема енергия (СВЕ) в сградите; и

б)	инвестиции в енергийно саниране на училищни сгради.

От общо 240 заявления бяха избрани за финансиране 12 пилотни проекта (пет за проектна документация и седем за инвестиции в училища) (92).

Словения има много обществени сгради, които са част от културно-историческото наследство, и голям потенциал за икономии на енергия. Съгласно ДЕХС обаче такива сгради обикновено се третират като изключения. Пакетът от политики на Словения включва насоки (технически препоръки) за енергийното саниране на сгради, част от културно-историческото наследство, и съдържа положителни критерии за улесняване на успешното кандидатстване на такива сгради за финансиране по линия на политиката на сближаване на ЕС (93).

По проекта „Premium Light Pro“ (94) в рамките на „Хоризонт 2020“ се работи в подкрепа на използването на системи за светодиодно (LED) осветление от публичните органи и частните дружества в девет държави от ЕС. Целта е да се помогне на публичните органи да разработят ефективни политики за улесняване въвеждането на ефективни системи за светодиодно осветление от ново поколение в сектора на услугите. На уебсайта на проекта са публикувани критерии за екологосъобразни обществени поръчки и насоки за системи за вътрешно и външно светодиодно осветление.

Проектът за координация и подкрепа „EmBuild“ (95) е насочен към:

а)	подобряване на капацитета на регионалните/общинските органи за събиране на необходимите данни за изготвянето на амбициозни, устойчиви и реалистични стратегии за саниране на обществените сгради;

б)	идентифициране и анализиране на разходно ефективни подходи за саниране;

в)	изготвяне на препоръки за политиката, за да се насърчи разходно ефективното основно саниране на сгради и да се определят най-добрите практики;

г)	насочване на решенията за публични инвестиции и улесняване на участието на частния сектор; и

д)	измерване и съобщаване на очакваните икономии на енергия и ползи в по-широк смисъл.

2.7.6. Стимули за използване на интелигентни технологии и придобиване на умения — член 2а, параграф 1, буква е) от ДЕХС

2.7.6.1. Интелигентни технологии

Проектът „Smart-up“ (март 2015 г. — юли 2018 г.) (96) в рамките на „Хоризонт 2020“ имаше за цел да насърчи активното използване на интелигентни измервателни уреди и дисплеи в домовете на уязвими потребители във Франция, Италия, Малта, Испания и Обединеното кралство. Беше въведена стратегия за активно ангажиране чрез обучение на заинтересованите страни, които са в особено тесен контакт с уязвими домакинства. Повече от 550 служители на първа линия (основно социални работници) бяха обучени в рамките на 46 обучителни сесии и продължиха да консултират над 4 460 уязвими домакинства относно това:

а)	как да използват енергията по-ефективно;

б)	как да разчитат и разбират показанията на електромерите и/или разходомерите за газ; и

в)	как да намалят сметките си за енергия.

В Испания проектът вдъхнови социална програма, финансирана от община Барселона, за борба с енергийната бедност. В резултат на това бяха обучени 100 безработни лица и повече от 1 800 уязвими домакинства получиха консултации. Друг положителен резултат е фактът, че 32 % от обучените лица понастоящем работят в информационните бюра относно енергийната бедност в Барселона. Пакетите за обучение и окончателният доклад за въздействието са достъпни на уебсайта на проекта.

В рамките на проекта PEAKapp (97) се насърчава енергоспестяването въз основа на конкурентната природа на човека, като същевременно се улеснява потреблението на чиста и евтина електроенергия от спот пазара за битови клиенти. Използвайки данни от вече инсталирани интелигентни електромери, приложението PEAKapp създава стимули не само за по-ефективно потребление на енергията, но и за пренасочване на натоварването към периоди на увеличено енергопроизводство от възобновяеми източници, като по този начин се позволява на живущите в социални жилища да участват активно на пазара на електроенергия и да се възползват от спестяване на парични средства. Понастоящем PEAKapp валидира това цифрово-технологично решение в реални условия в повече от 2 500 домакинства в Австрия, Естония, Латвия и Швеция.

Целта на проекта MOBISTYLE (98) е да мотивира промяна в поведението посредством повишаване на осведомеността на потребителите чрез предоставяне на привлекателна персонализирана информация за потреблението на енергия, средата и здравословните условия в помещенията на потребителя, чрез услуги, основани на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Промяната в поведението се постига чрез кампании за повишаване на осведомеността, по време на които крайните потребители се насърчават да бъдат активни по отношение на своето потребление на енергия и едновременно с това да подобряват здравето и благосъстоянието си. Решението MOBISTYLE и специално разработените услуги се валидират в реални експлоатационни условия в пет държави (99).

Проектът „Eco-Bot“ (100) има за цел оползотворяване на най-новите постижения при инструментите за чатбот (виртуален събеседник) и напреднала обработка на сигнали (т.е. дезагрегиране на данни за потреблението на енергия), като се използват данни от интелигентни измервателни уреди с ниска резолюция с цел промяна на поведението за постигане на поведение, водещо до енергийна ефективност. Проектът „Eco-Bot“ е насочен към създаване на персонализиран виртуален енергиен асистент, който да предоставя информация за потреблението на енергия по отделни консуматори (на равнище уред) чрез инструмент за чатбот.

2.7.6.2. Схеми за развиване на умения

Инициативата „BUILD UP Skills“ (101) цели да обедини работната сила в строителния сектор в Европа и да увеличи броя на квалифицираните работници. Тя се фокусира върху образованието и обучението на занаятчии и други работници на обекти в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия в сградите и има три основни компонента:

а)	създаване на национални платформи и пътни карти за придобиване на квалификации до 2020 г. (първи стълб: 2011—2013 г.);

б)	схеми за придобиване и повишаване на квалификацията и за обучение (втори стълб: от 2013 г.); и

в)	координирани дейности за подкрепа в цяла Европа (обмен в рамките на ЕС).

По проекта „Construye2020“ (Испания) (102) в рамките на инициативата „BUILD UP Skills“ беше разработено приложение за мобилни устройства, което може да се използва като средство за обучение за добри практики при разнообразни дейности за саниране на сгради, по-конкретно поставяне на алуминиева дограма, изолация, възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и ефективни инсталации. В рамките на проекта, в сътрудничество с националния институт за квалификация, се разработва нова квалификация за инсталиране на термопомпи със земен източник.

По проекта „Netherlands@Work“ (103) в рамките на инициативата „BUILD UP Skills“ са разработени осем профила за професионални компетенции на работници, обхващащи уменията, необходими за изграждането на енергийно неутрални сгради. Приложението позволява на работниците да изберат подходящ курс на обучение въз основа на предишните си познания.

Партньорите по проекта BEEP (Финландия) (104) на инициативата „BUILD UP Skills“ са разработили иновативен подход за обучение (за обучаващи и работници), чрез който най-добрите практики в областта на енергийно ефективното строителство се въвеждат в цялостен набор от инструменти, включващ:

а)	комплекти от слайдове и учебни видеоклипове на пет езика;

б)	материали за самообучение на работниците;

в)	пилотен обучителен курс за „агенти на промяната“ (опитни работници/ментори, които могат да дават пример и да обясняват как да се подобри качеството на работата); и

г)	„посланик“ на обучението по строителните обекти, който играе ключова роля за убеждаването на работниците да преминат пилотното обучение.

По проекта „Qualishell“ (Румъния) (105) в рамките на инициативата „BUILD UP Skills“ беше подкрепено въвеждането на национални схеми за придобиване на квалификация за монтажници на топлоизолационни системи и високоефективни прозоречни системи, за да се осигурят високоефективни сградни обвивки и да се подпомогне преминаването към СБННПЕ.

2.7.6.3. Обучение и акредитиране на експерти

В Германия се поддържа национален списък на експерти по енергийна ефективност за програмите на федералното правителство за подпомагане в областта на енергийната ефективност, за да се подобрят местните консултантски услуги относно енергийната ефективност чрез:

а)	единни критерии за квалификация;

б)	доказателства за редовно повишаване на квалификацията; и

в)	проверки на резултатите на случаен принцип.

Словения е предвидила общ член относно обучението/акредитирането в своето законодателство, което транспонира ДЕЕ, ДЕХС и Директивата относно възобновяемата енергия (106), и постига полезни взаимодействия чрез координиран подход за модулно обучение.

В Хърватия от 2009 г. насам се прилагат програми за обучение по енергийна ефективност за специалисти в областта на архитектурата, строителството и строителните услуги. Целта е също така да се подобрят познанията на инженерите, чиито компетентности им позволяват да подхождат към строителните работи и сградите като цяло, когато става дума за енергийните характеристики.

Държавите членки биха могли да обмислят включването на енергийната ефективност в учебните програми и програмите за обучение на професионалисти в строителния сектор (например инженери и архитекти) като част от националната им образователна политика.

2.7.7. Преценка за икономиите на енергия и ползите в по–широк смисъл — член 2а, параграф 1, буква ж) от ДЕХС

В раздел 5 от приложение Б към насоките относно NEEAP са изброени точки, които следва да бъдат оценени, за да се изготви основана на факти преценка на очакваните икономии на енергия и ползи в по-широк смисъл.

ДСС от 2017 г. на Кипър, Литва, Румъния, Финландия, Чешката република и Швеция са примери за добри практики при количественото определяне на ползите в по-широк смисъл от санирането на сградите (107).

Целта на проекта COMBI (108) в рамките на „Хоризонт 2020“ беше да се определят количествено многобройните ползи от енергийната ефективност, които не са свързани с енергията, за да бъдат включени в рамки за подпомагане на вземането на решения при разработване на политики. По проекта беше разработен онлайн инструмент (109), който е в състояние да визуализира и, когато е възможно, да оценява паричната стойност на ползите в по-широк смисъл от подобренията на енергийната ефективност. Осем от общо 21 действия за подобряване на енергийната ефективност при крайното потребление обхващат сградите (110).

Съществуват няколко текущи инициативи, които имат за цел да намалят въглеродните емисии през целия жизнен цикъл. Френската инициатива E + C има за цел регулиране на въглеродните емисии от производство на енергия към 2020 г. Финландия е разработила пътна карта за постигане на строителство с ниски въглеродни емисии. Целта е до 2025 г. да се приложат регулаторни прагови стойности за емисиите на СО2 през целия жизнен цикъл за различните видове сгради. В анализа на въздействието, извършен от VTT, се заключава, че при новото строителство може да бъде достигнато общо годишно намаление от 0,5 милиона тона СО2. Това включва допълнителни икономии (в допълнение към ревизираните норми за енергийна ефективност на СБННПЕ), основани на прилагането на концепцията за пълен жизнен цикъл. Това представлява близо 10 % от общия недостиг на Финландия по отношение на поетите ангажименти към ЕС за 2030 г. В Германия на федерално равнище („Bundesbauten“) новите сгради, собственост на федералните правителства, трябва да отговарят на насоки за устойчивост. Тези насоки са определени в рейтинговата схема за устойчивост „BNB“ (Bewertungssystem Nachhaltiges Bauen) и съдържат изчисления за оценките на база жизнения цикъл, както и референтни стойности за нови сгради. Добър пример на местно равнище е екологичната политика на кмета на Лондон, която се отнася до въглеродните емисии през целия жизнен цикъл. Продължават дискусиите за това по какъв начин концепцията да бъде включена в справката за централно планиране на Лондон, която трябва да бъде готова през 2019 г.

Други ресурси

—	Доклад на Съвместния изследователски център „Насърчаване на здравословни и високо енергийно ефективни сгради в ЕС“ (Promoting healthy and energy efficient buildings in the European Union) (111), 2017 г.;

—	Световна здравна организация, „Насоки на СЗО относно жилищата и здравето“ (WHO housing and health guidelines) (112);

—	Проучване на BPIE на изготвени за целия ЕС модели с акцент върху здравето, благосъстоянието и производителността в училищата, административните помещения и болниците (113).

2.7.8. Механизми за подпомагане на мобилизирането на инвестиции — член 2а, параграф 3 от ДЕХС

Следващите насоки се отнасят до видовете финансови механизми, до които държавите членки трябва да осигурят улеснен достъп.

Друг източник на примери за успешни схеми е глава 7 от документа „Добри практики в областта на енергийната ефективност“ (посочена в раздел 2.4).

2.7.8.1. Обединяване на проекти

а)

Проектът „PadovaFIT!“ (114) е насочен към модернизиране на многофамилни сгради чрез сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. По проекта търсенето в общината се сумира, като всички свързани сгради се групират, за да се натрупа критична маса, да се осигурят благоприятни икономически условия и да се гарантира качеството на работата, която ще се извърши от участниците в търга. От 2014 г. насам консорциумът привлича сгради с етажна собственост в целия град Падуа (Италия), за да се увеличи търсенето на енергийно ефективно модернизиране. Междувременно общината е възложила обществена поръчка на частно дружество за предоставяне на енергийни услуги, което ще сключи договор с всяка етажна собственост и след това ще финансира енергийно ефективното модернизиране, което ще бъде изплатено чрез икономиите на енергия.

б)

По проекта MARTE (115) бяха реализирани инвестиции в основно енергийно ефективно модернизиране на сгради в сектора на здравеопазването в регион Марке (Италия). Той включваше сложна структура на целево ориентирано финансиране чрез публични (по линия на ЕФРР) и частни ресурси (чрез дружество за предоставяне на енергийни услуги/договор за енергоспестяване с гарантиран резултат). Чрез проекта също така се положиха основите за по-мащабно възпроизвеждане в други здравни структури (в региона и на други места в Италия) и в други сектори, като социалното настаняване и управлението на отпадъците, по-специално чрез изграждане на капацитет и насърчаване на модела на договора за енергоспестяване с гарантиран резултат.

в)

По проекта „ZagEE“ (116) беше предоставена специализирана помощ за разработване на съвкупен портфейл за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяема енергия в Загреб, Хърватия. Той беше насочен към модернизиране на обществените сгради (градски административни сгради, начални и средни училища, детски градини, здравни центрове, домове за възрастни хора и др.) и общественото осветление. Схемата за финансиране използваше бюджетни ресурси, банкови заеми и безвъзмездни средства на национално равнище и от ЕС.

г)

В рамките на проекта „ESCOLimburg2020“ (117) публичният оператор на електроенергийна мрежа Infrax разработи интегрирана услуга за ускоряване на енергийното саниране на общински сгради, обхващаща всички стъпки, от одитите до финансирането и изпълнението на строителни работи. Над 20 милиона евро бяха инвестирани в преоборудването на обществени сгради.

д)

Проектът PARIDE е отличен пример за „пакетна продажба“ (в този случай, за подновяване на общественото улично осветление) без първоначални инвестиционни разходи за съответните общини и с намалени разходи по сделките благодарение на съвместни процедури за възлагане на поръчки по програма за сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат на стойност 25 милиона евро за 33 общини в провинция Терамо, Италия.

е)

По проекта CITYNVEST (118) бяха съпоставени иновативни модели за финансиране на санирането на сгради в Европа и бяха разработени съответни насоки (119) в документа „Преглед на иновативното финансиране от местните органи на широкомащабно модернизиране и оперативни модели“ и документа „Как да започнем амбициозни проекти за енергийно ефективно модернизиране в своя регион“ (120), който се фокусира върху подходи за преоборудване на обществени сгради „на едно гише“.

2.7.8.2. Намаляване на възприемания риск, свързан с дейностите за повишаване на енергийната ефективност

а)

Стандартизирането на дейностите за повишаване на енергийната ефективност повишава доверието на инвеститорите. Могат да се използват протоколи за намаляване на рисковете, свързани с изпълнението, и да се организира обучение относно прилагането на протоколите и сертифицирането на проекти. По проекта „Проект за доверие на инвеститорите“ (Investor Confidence Project Europe — ICP) (121), подкрепен от два проекта по „Хоризонт 2020“ (ICPEU и I3CP), се разработват стандартизирани протоколи и свързани с тях инструменти, като спецификации за разработване на проекти. Чрез мрежата от заинтересовани страни по проекта на разработчиците на проекти се предоставя техническа помощ за сертифициране на проекти и програми, като например „готовата за инвеститорите енергийна ефективност“ (investor-ready energy efficiency — IREE). Проектът работи също така с финансови институции, за да им помогне да включат IREE в своите процедури за инвестиции и кредитиране.

б)

По проекта „Стандартизация и популяризиране на рамка за оценка на устойчивите енергийни активи“ (Standardisation and communication of sustainable energy asset evaluation framework — SEAF) (122) беше разработена цялостна базирана на ИТ платформа за оценка и сравнителен анализ на по-малки проекти за устойчива енергия (за енергийна ефективност, оптимизация на потреблението, разпределено производство на възобновяема енергия, съхранение на енергия, и т.н.), за да се преодолее по този начин разминаването между разработчиците на проекти и инвеститорите. Беше разработен инструмент (eQuad) (123), който интегрира ICP протоколите и включва компоненти за оценяване и оптимизация и оценка и прехвърляне на риска (застраховка).

в)

Инициативата „Energy-Efficient Mortgage“ има за цел създаването на стандартизирани „ипотечни кредити за енергийна ефективност“ на европейско равнище. Идеята е да се предоставят ипотечни кредити при преференциални условия на собствениците на сгради, които се стремят да подобрят енергийната ефективност на своите сгради, като се отчита положителното въздействие на енергийната ефективност върху стойността на сградата и неизпълнението на задължения за плащане. Пилотната фаза започна през юни 2018 г., като ангажимент да участват поеха повече от 35 банки.

г)

Съществуват начини енергийната ефективност да се направи привлекателна за институционалните инвеститори и да се подкрепи рефинансирането на активи, свързани с енергийната ефективност. Латвийският фонд за енергийна ефективност в Балтийския регион (LABEEF) отпуска на дружествата за предоставяне на енергийни услуги дългосрочно финансиране чрез форфетиране на договори за СЕХ (124) и издаване на „зелени“ облигации за енергийна ефективност.

д)

В рамките на проекта EUROPACE (125) се разработва механизъм с гъвкав капацитет за финансиране при данъчно облагане, при който задължението за дългосрочно погасяване се отнася до имота, вместо до неговия собственик, а общините осигуряват погасяването чрез специален данък, събиран заедно с данъка върху недвижимите имоти. Механизмите за финансиране при данъчно облагане се основават на съществуващите взаимоотношения на общините с техните граждани (системата за облагане с данък върху недвижимите имоти) и имат голям потенциал за стимулиране на санирането на жилищата при всички равнища на доходите.

2.7.8.3. Публично финансиране за привличане на инвестиции от частния сектор или за преодоляване на провали на пазара

а)

Примерите за схеми за отпускане на заеми, съфинансирани с публични средства, включват:

i)	финансиране за модернизация на многоапартаментни сгради (Литва) (126);

ii)	комбинация от заеми, техническа помощ и безвъзмездни средства за санирането на многоапартаментни сгради (Естония) (127);

iii)	безвъзмездни средства и заеми за енергийно саниране от Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW) (Германия) (128); и

iv)	SlovSEFF (Словакия) (129);

б)

примерите за инструменти за поделяне на риска (например заеми, гаранции и техническа помощ) включват:

i)	Инструмента за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE) (130), и

ii)	механизма за гаранции „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ (в процес на разработване);

в)	работата по изготвянето на онлайн инструмент на ЕС за картографиране продължава с цел да се разбере как публичното финансиране може да се използва така, че да се подпомогне енергийната ефективност в Европа;

г)

примерите за подкрепа за гражданите под формата на финансиране за енергийна ефективност чрез сътрудничество между местните органи и енергийните кооперативи включват проекта „REScoop PLUS“ (131), финансиран по „Хоризонт 2020“, и проекта „REScoop MECISE“ (132) с партньори от целия ЕС. Последният има за цел насочване на най-малко 30 милиона евро инвестиции за възобновяема енергия и енергийна ефективност, включително съвместни инвестиции от гражданите и местните органи. По проекта беше създаден револвиращ фонд за гъвкаво обединяване на финансиране на проекти от кооперативи. „REScoop“ — подходът за сътрудничество с общини (133) определя насоки за публичните органи относно начините за подкрепа на инвестициите на гражданите в проекти за устойчива енергия на местно равнище. Германската платформа „Bettervest“ (134) е първата платформа за колективно финансиране за енергийна ефективност в света. Тя финансира проекти на дружества, НПО и местни органи и дава възможност за висока възвращаемост чрез икономии на разходи. Определен процент от икономиите на разходи се разпределя между колективните инвеститори, докато инвестициите, плюс предварително договорената печалба, не бъдат изплатени. МСП, НПО и местните органи могат да финансират своите проекти за икономия на енергия и да намалят емисиите си на CO2. Платформата „Bettervest“ получава процент от цялото финансиране;

д)

проектът „QualitEE“ (135) (пример за работа по европейски стандарти за качество на услуги за повишаване на енергийната ефективност) има за цел да увеличи инвестициите в енергийната ефективност на сградите чрез създаване на рамки за сертифициране на качеството, които не се изчерпват с представянето на модели на договори. Той обхваща стандартизирани критерии за качество, институционализация на процеса на гарантиране на качеството и схеми за активно насърчаване. Крайната му цел е изграждането на доверие в услугите за повишаване на енергийната ефективност и в доставчиците на такива услуги чрез насърчаване на общо разбиране за услуги с „добро качество“ и в резултат на това — подобряване на пригодността за финансиране на инвестиционните програми.

2.7.8.4. Насочване на инвестиции за постигане на енергийно ефективен обществен сграден фонд

а)

Примерите за помощ за улесняване на използването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат включват:

i)	субекти, улесняващи пазара за договори;

ii)	рамков договор с цел опростяване възлагането на обществени поръчки чрез договори (Обединеното кралство),

iii)	практически насоки относно сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат,

iv)	проекти, като „TRUST-EPC-South“, които определят стандартизиран подход, позволяващ оценка на риска и сравнителен анализ на инвестициите за енергийна ефективност чрез утвърден инструмент за оценка на недвижими имоти (Green Rating™), и

проекта „GuarantEE“ (136), целящ разширяване на иновативните стопански модели и модели за финансиране на проекти на дружества за предоставяне на енергийни услуги въз основа на резултатите, и ориентиран към по-сложни ситуации, например чрез увеличаване гъвкавостта на сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, за да бъдат обслужвани по-добре клиентите от частния сектор, или чрез финансиране за съоръжения под наем в 14 европейски държави.

б)

Примерите за инициативи за използване на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат и дружествата за предоставяне на енергийни услуги за саниране на обществени сгради включват:

i)	RE:FIT (Обединеното кралство) (137),

ii)	EoL (Словения) (138),

iii)	2020TOGETHER (Италия) (139),

iv)	PRODESA (Гърция) (140), и

v)	„RenoWatt“ (Белгия) (партньор по проекта „Citynvest“, финансиран по „Хоризонт 2020“) (141).

2.7.8.5. Достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации

а)

Примерите за подхода „обслужване на едно гише“ или за интегрирана услуга за енергийно саниране на сградите включват:

i)	„Energie Posit'If“ (Франция) (142) за преоборудване на етажна собственост,

ii)	„Picardie Pass Rénovation“ (143) и „Oktave“ (144) (Франция) за основно саниране на самостоятелни къщи, и

iii)	REFURB (145), REIMARKT (Нидерландия), както и инициативата „BetterHome“ (Дания) за преоборудване на сгради.

В рамките на проекта „Innovate“ (146) беше проведен анализ (147) на някои от най-добрите пилотни модели в Европа и услугите, които те предлагат на собствениците на жилища.

б)

държавите членки могат да създадат национални платформи за инвестиции в устойчива енергия (например ENERINVEST (Испания) (148)), за да:

i)	организират диалог със и между основните заинтересовани страни,

ii)	изготвят пътни карти,

iii)	предложат подобрения в правните рамки, и

iv)	изготвят и валидират образци на документи и договори и др., за да се подобри разбирането за пазара.

в)	Чрез финансиране по политиката на сближаване могат да се създадат общи консултантски служби (например FI-Compass (149), Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси) и да се изготвят технически насоки относно финансирането на енергийното саниране на сгради (150).

г)

Инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ включва няколко инициативи на равнище ЕС, които да помогнат на държавите членки да създадат и улеснят достъпа до подходящи механизми, за да подпомогнат мобилизирането на инвестиции в санирането на сгради:

i)	инициативата „Форуми за инвестиции в устойчива енергия“ (151),

ii)	инициативата „ManagEnergy“ (152),

iii)	европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA) (153),

iv)	„Хоризонт 2020“: финансиране на предложения за енергийна ефективност (154) и

v)	общи консултантски служби, като например FI-Compass (155), Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (156).

2.7.9. Показатели и етапни цели

Рамката за въздействие на стратегията за саниране, разработвана по проекта „Build Upon“ (157), може да бъде полезна за илюстриране на това как интегриран набор от цели, етапни цели и показатели може да структурира една ДСС (158).

2.7.10. Обществена консултация

При разработването на политики и законодателство Комисията разчита на прозрачен процес с участието на заинтересованите страни (например предприятия, органи на публичната администрация и изследователи) и широката общественост. Нейните насоки могат да бъдат полезни за държавите членки, които провеждат свои собствени консултации (159).

Изискванията на ДЕХС за консултация относно ДСС (по-специално относно разработването на стратегията) не отменят съществуващите национални задължения. Изпълнението на ДЕХС ще зависи до голяма степен от местни инициативи и частно финансиране, така че гражданското общество, местните администрации и финансовият и инвестиционният сектор ще играят ценна роля, както и сградният и строителният сектор. ДЕХС съдържа също така изискване държавите членки да провеждат приобщаващи консултации по време на изпълнението на стратегията.

Следните широки принципи, които са адаптирани въз основа на насоките за консултации на правителството на Обединеното кралство (и предполагат подход, основаващ се на въпросник) (160), биха могли да са от полза в контекста на обществените консултации относно ДСС, както и за наблюдение на провеждането им (161):

а)	Консултациите следва да бъдат ясни и кратки Бъдете наясно какви въпроси задавате и ограничете броя на въпросите до необходимото. Съставете ги така, че да бъдат лесни за разбиране и лесни за отговор. Избягвайте дълги документи.

б)	Консултациите следва да имат цел Вземете под внимание отговорите, когато развивате политиката. Консултирайте се относно политиките или плановете за изпълнение във фазата на формирането им. Не задавайте въпроси относно проблеми, по които вече имате окончателно становище.

в)	Консултацията следва да предоставя информация Дайте достатъчно информация, за да гарантирате, че участниците в консултацията разбират проблема и могат да дадат информирани отговори. Когато е възможно, включвайте валидирани оценки на въздействието на разходите и ползите от разглежданите варианти.

г)	Консултациите са само част от процеса Обмислете дали са уместни неформални редовни консултации, при които се използват нови цифрови инструменти и отворени подходи за сътрудничество. Консултациите не се изчерпват с официални документи и отговори. Те са един непрекъснат процес.

д)

Времетраенето на провеждане на консултациите следва да е пропорционално

Продължителността на консултацията следва да отразява естеството и въздействието на предложението. Прекалено продължителните консултации ще забавят разработването на политики. Прекалено кратките консултации няма да осигурят достатъчно време и качеството на отговорите ще се понижи.

е)

Консултациите следва да бъдат целенасочени и приобщаващи

Вземете предвид пълния спектър от заинтересовани страни, засегнати от политиката, и това дали съществуват представителни групи. Обмислете насочването към конкретни групи, ако е уместно. Уверете се, че знаят за консултацията и имат достъп до нея. Измерете участието на различни групи заинтересовани страни и проведете информационни кампании с цел включване на възможно най-разнообразен кръг от заинтересовани страни.

ж)

Консултациите следва да бъдат съобразени с групите, с които се провеждат

Възможно е някои заинтересовани страни да се нуждаят от повече време, за да отговорят. Когато цялата или част от консултацията се провежда през период на отпуски или официални празници, помислете какъв ефект може да има това и предприемете подходящи коригиращи мерки, като предварителна дискусия с ключови заинтересовани страни или удължаване на срока. Някои заинтересовани страни, като хора с увреждания и възрастни хора, може да се нуждаят от информация в достъпен формат (например интерфейс за онлайн консултация или алтернативни текстови формати).

з)	Консултациите следва да бъдат договорени преди публикуването Постарайте се да постигнете колективно споразумение преди да публикувате писмена консултация, особено когато тя засяга предложения за нови политики.

и)

Консултацията следва да улеснява контрола

Публикувайте отговорите онлайн на същата страница, където е първоначалната консултация, и обяснете:

i)	колко отговора са получени;

ii)	от кого са получени; и

iii)	как са използвани при изготвянето на политиката.

й)	Отговорите на консултациите следва да се публикуват своевременно Публикувайте отговорите в рамките на 12 седмици от консултацията или посочете обяснение защо това не е възможно. Осигурете достатъчно време от приключването на консултацията до прилагането на политиката или законодателството.

Само няколко държави членки са документирали процеса на консултации за своите ДСС за 2014 г. и 2017 г. Финландия обаче демонстрира добра практика (162) за включване на съответните участници на ранен етап — по този начин приемането на съвместно разработени мерки се засилва.

При разработването на финландските национални строителни норми са проведени консултации със специалисти и големи организации в тази област, които вземат активно участие в работата чрез предварителни проучвания и форуми за консултации. Понастоящем се разработват предложения за национални определения и насоки за СБННПЕ с активното участие на професионални организации в сферата на строителството, проектирането на сгради и устройственото планиране.

Собствениците на сгради и организациите за поддръжка на сгради също участват в разработването на национални правила за транспониране относно договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат и разпространението на такива договори. Сътрудничеството със сградния и строителния сектор и активното участие на специалистите на терен са осигурили висока степен на съответствие със законите, постановленията и строителните норми.

В други сектори организациите са открили новаторски начини да се събират и да решават проблеми. Библиотеката с ресурси по проекта BUILD UPON (163) документира опита от процесите на иновативен диалог между множество заинтересовани страни от други сектори, които са помогнали за създаването на култура на сътрудничество.

2.7.11. Финансови мерки, обвързани с икономиите на енергия — член 10, параграф 6 от ДЕХС

Чрез предвиденото в разпоредбата на член 10, параграф 6 от ДЕХС обвързване на финансовото подпомагане с икономиите на енергия държавите членки се насърчават да обмислят по-ефективното използване на своите публични средства, като предоставят повече подкрепа за по-ефективни резултати и по-малко за по-малко амбициозни мерки, например чрез обвързване на финансовото предимство (процентно намаление на лихвения процент, процент на компонента на безвъзмездните средства) с постигнатите резултати (по отношение на енергийните характеристики, изразени като потребление на енергия, или въз основа на СЕХ оценката). Банката KfW (Германия) използва този модел ефективно, като предоставя прогресивно нарастващи отстъпки от лихвения процент за проекти, които водят до по-високи равнища на енергийните характеристики.

3. РАМКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ

В приложение I към ДЕХС е предвидена обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите и, наред с друго, за описание на националните методики. За да бъдат постигнати целите на политиката за енергийна ефективност на сградите, СЕХ трябва да бъдат направени по-прозрачни, като се гарантира, че всички необходими параметри за изчисление, както за целите на минималните изисквания за енергийните характеристики, така и за целите на издаването на сертификати, се определят и прилагат по последователен начин. Приложение I към ДЕХС беше изменено с цел съответно актуализиране на рамката.

3.1. Обхват

Приложение I към ДЕХС беше изменено с Директива (ЕС) 2018/844 с цел подобряване на прозрачността и съгласуваността на 33-те различни регионални и национални методики за изчисляване на енергийните характеристики, както следва:

а)	в точка 1 е уточнено по-добре как трябва да се определят енергийните характеристики на сградите и е предвидено изискване държавите членки да описват своята изчислителна методика съгласно стандартите за енергийни характеристики на сградите (ЕХС);

б)	в точка 2а е предвидена възможност за допълнителни цифрови показатели за общото потребление на енергия и за емисиите на парникови газове на сградата; и

в)	в текста на точки 3, 4 и 5 почти няма изменения; в точка 4 е заличен текстът „когато е уместно, при изчисленията“ и при изчисленията трябва да се вземе предвид положителното влияние на факторите, изброени в същата точка.

Съгласно член 3 от ДЕХС държавите членки трябва да приемат национални методики за изчисляване на енергийните характеристики на сградите. Неговите разпоредби, както и тези относно изчисляването на равнищата на оптималните разходи, (членове 4 и 5 от ДЕХС) (164), остават непроменени.

Този раздел е структуриран така, че да бъдат обхванати редица от изменените разпоредби на приложение I към ДЕХС:

а)	задълженията за определяне и изразяване на енергийните характеристики на сградите (първите две алинеи от точка 1, точка 2, първа алинея и точка 2а от приложение I); и

б)	задължението за описание на националните изчислителни методики по прозрачен начин в съответствие със стандартите за ЕХС (от точка 1, трета алинея от приложение I).

Въпросът за изчисляването на показателите за първична енергия съгласно приложение I към ДЕХС е разгледан в отделна препоръка относно насоки за модернизирането на сгради.

3.2. Задължения за определяне и изразяване на енергийните характеристики на сградите

3.2.1. Определяне на енергийните характеристики на сградата — точка 1 от приложение I към ДЕХС

В съответствие с точка 1 от приложение I към ДЕХС енергийните характеристики на дадена сграда „се определят въз основа на изчислено или действително енергопотребление и отразяват типичното[ите] потребление[я]“. Тази разпоредба не е нова. Думата „годишно“ е заличена в съответствие с определението за енергийни характеристики в член 2 от ДЕХС, което прави задължението по-гъвкаво.

При преразглеждането типичните потребления на енергия са актуализирани в съответствие с разширеното определение за техническа сградна инсталация (член 2, параграф 3 от ДЕХС) и определението за енергийни характеристики (член 2, параграф 4 от ДЕХС). По-конкретно, типичните потребления на енергия за дадена сграда включват потребление на енергия за отопление на помещения, охлаждане на помещения, топла вода за битови нужди, вентилация, вградено осветление и други технически сградни инсталации.

Определението за технически сградни инсталации е разширено, за да обхване нови области, като например сградна автоматизация и управление, производство на електроенергия на място и енергия от възобновяеми източници. Държавите членки следва да определят дали в резултат на това при изчислението на енергийните характеристики следва да се вземат предвид други потребления на енергия (в допълнение към отопление на помещения, охлаждане на помещения, топла вода за битови нужди, вентилация и вградено осветление).

3.2.2. Изразяване на енергийните характеристики на сградата — точка 1, втора алинея, и точка 2а от приложение I към ДЕХС

Приложение I (точка 1, втора алинея) към ДЕХС предвижда следното: „Енергийните характеристики на дадена сграда се изразяват чрез цифров показател за потреблението на първична енергия в kWh/(m2.година)“ (165).

Ако държавите членки решат да изразят енергийните характеристики като съотношение на потреблението на първична енергия към потреблението на референтна сграда или като процент от потреблението на първична енергия на референтната сграда, те следва да изяснят как този подход с безразмерни величини се отнася към цифров показател за потреблението на първична енергия в kWh/(m2.година).

Разпоредбата на приложение I (точка 2а) от ДЕХС позволява на държавите членки да обмислят следните допълнителни цифрови показатели:

а)	за общото енергопотребление, потреблението на първична енергия от невъзобновяеми и от възобновяеми източници; и

б)	за генерираните емисии на парникови газове (които могат да бъдат изразени в килограми като еквивалент на CO2/(m2.година).

Тези показатели могат да се използват в допълнение към общия цифров показател за потреблението на първична енергия в kWh/(m2.година), но не и вместо него.

Държавите членки могат да прилагат други показатели (в допълнение към описаните в точка 2a) по целесъобразност, за да опишат енергийните характеристики по-точно. Отново, такива показатели не могат да заменят общия цифров показател, изразен като потребление на първична енергия (kWh/(m2.година).

Приложение I (точка 1, втора алинея) към ДЕХС съдържа изискване показателят за потреблението на първична енергия да се използва за целите на издаването на СЕХ, както и за целите на проверката на спазването на минималните изисквания за енергийните характеристики. На държавите членки се препоръчва да използват същата методика и за:

а)	изчисляване на енергийните характеристики;

б)	проверка на спазването на минималните изисквания за енергийните характеристики; и

в)	издаването на СЕХ.

Когато обаче се използват различни методики, резултатите трябва да се приближават достатъчно, за да се избегне объркване по отношение на енергийните характеристики на сградата.

Точка 4 изисква методологиите за изчисляване на енергийните характеристики да вземат предвид положителното влияние на факторите, които са изброени по-долу в същата точка (т.е. местните условия за слънчево изложение, електрическата енергия, произведена чрез комбинирано производство, централните отоплителни и охладителни инсталации и естественото осветление (166)). Ако някой от тези фактори не е разпространен в конкретна държава членка (например климатичните условия не благоприятстват слънчевото изложение; няма изградени централни отоплителни и охладителни инсталации), въпреки това трябва да се оцени дали той оказва положително влияние върху изчислителната методика.

Приложение I (точка 1, втората алинея) съдържа изискване методиката, използвана за определянето на енергийните характеристики на дадена сграда, да бъде прозрачна и отворена за иновации. Това изискване се прилага към всички елементи, които са част от изчислението, включително:

а)	енергийните нужди на сградата, които са отправната точка за изчисляване на енергийните характеристики;

б)	общото потребление на първична енергия, получено от разбивката на необходимата енергия за покриване на потреблението чрез националните показатели за първична енергия (ППЕ);

в)	възобновяемата енергия, произвеждана на място и доставяна чрез енергиен носител (съгласно точка 2, четвърта алинея, тя трябва да бъде третирана по последователен начин и на недискриминационна основа);

г)	използването на стандарти за ЕХС;

д)	най-добрата комбинация от мерки за енергийна ефективност и мерки за възобновяема енергия, които са в основата на ДЕХС; и

е)	отчитане на националните нива по отношение на качеството на вътрешния въздух и комфорта при изчисляването на енергийните характеристики за различните видове сгради (167).

3.2.3. Мерки и препоръки за транспониране

Основната цел на измененията на точка 1, първа и втора алинея, и добавянето на точка 2а, е да бъдат изяснени настоящите задължения. Съгласно тези разпоредби от държавите членки се изисква:

а)	да определят енергийните характеристики на сградите въз основа на изчисленото или действителното потребление на енергия;

б)	да определят потребленията на енергия, обхванати от изчислението на енергийните характеристики — те трябва да включват най-малко отопление на помещения, охлаждане на помещения, топла вода за битови нужди, вентилация и вградено осветление;

в)	да изразяват енергийните характеристики като потребление на първична енергия (kWh/(m2.година);

г)	да използват показателя за потреблението на първична енергия в kWh/(m2.година) за целите на издаването на СЕХ, както и за целите на проверката на спазването на минималните изисквания за енергийните характеристики; и

д)	да вземат предвид положителното влияние на местните условия за слънчево изложение, електрическата енергия, произведена чрез комбинирано производство, централните отоплителни и охладителни инсталации и естественото осветление (в съответствие с точка 4).

Тъй като тези изисквания не са напълно нови и може вече да се прилагат в национални или регионални законодателни рамки, се предлага държавите членки да направят преглед на своите строителни норми и действащи изчислителни методики и да гарантират, че до датата за транспониране техните мерки за транспониране ще обхващат всички нерешени въпроси.

Държавите членки могат също да въведат допълнителните показатели за изразяване на енергийните характеристики на дадена сграда, посочени в точка 2а. Когато заедно със задължителния показател за потреблението на първична енергия се определят допълнителни показатели, държавите членки следва да включат цялата необходима информация в подкрепа на тяхното използване, например:

а)	единицата, която ще бъде изразена;

б)	дали те се прилагат за всички видове сгради, за нови и/или за съществуващи сгради;

в)	дали те ще бъдат използвани за издаване на сертификати за енергийните характеристики и/или в допълнение към минималните изисквания за енергийните характеристики; и

г)	методиката за изчисляването им.

3.3. Задължение за описание на националните изчислителни методики по прозрачен начин

3.3.1. Национални изчислителни методики съгласно стандарти за ЕХС

В отговор на необходимостта от по-голяма съпоставимост и прозрачност, ДЕХС изисква от държавите членки да опишат своята национална изчислителна методика съгласно националните приложения на общите стандарти (168), разработени от Европейския комитет по стандартизация (CEN) съгласно мандат М/480.

Към всеки стандарт има „приложение А“ — образец, който дава възможност за избор на конкретни методи (например прости или по-подробни) и входящи данни (технически или свързани с политиките или климата). Счита се, че приложение A представлява полезно средство за държавите членки за описание на националните им изчислителни методики (169).

Въпреки че в съображение 40 от Директива (ЕС) 2018/844 се признава, че използването на стандартите за ЕХС „[…] би оказало положително въздействие върху прилагането на“ ДЕХС, в приложение I към ДЕХС ясно се посочва, че упоменаването им не представлява правна кодификация на тези стандарти, нито има за цел да ги направи задължителни.

Както и преди, държавите членки са свободни да адаптират националните или регионалните си изчислителни методики към своите климатични и други местни условия (170).

3.3.2. Мерки и препоръки за транспониране

В съответствие с приложение I „[д]ържавите членки описват своята национална/регионална изчислителна методика съгласно националните приложения на общите стандарти“. Държавите членки трябва да изпълнят това изискване най-късно до крайния срок за транспониране, т.е. 10 март 2020 г. (171)

Държавите членки имат няколко възможности да уведомят Комисията за спазването на това задължение. Една лесна възможност е да включат попълнените приложения към общите стандарти при официалното уведомяване на Комисията относно националните мерки за транспониране на ДЕХС.

За да се улесни прозрачността и да се подобри съпоставимостта, се препоръчва държавите членки да направят публично достъпно описанието на своите изчислителни методики, например като качат попълнените образци в уебсайт или като ги приложат към своите строителни норми и т.н. В такива случаи те могат да уведомят Комисията за публично достъпния източник, за да докажат, че са изпълнили задължението.

Публичното оповестяване на изчислителната методика също така ще помогне на държавите членки да изпълнят изискването, предвидено в приложение I (точка 1, втора алинея) към ДЕХС, да гарантират, че „[м]етодиката, използвана за определянето на енергийните характеристики на дадена сграда, е прозрачна…“.

Когато дадена държава членка приема пълния текст на даден стандарт за ЕХС в националното законодателство (т.е. използва стандарта (във вида, в който е) като част от своите строителни норми за прилагане на ДЕХС), тя може да избере:

а)

да поиска от своя национален орган по стандартизация да разработи национално приложение въз основа на образеца от приложение А — в този случай може да се счита, че тя е изпълнила задължението съгласно приложение I към ДЕХС по отношение на този стандарт чрез публикуването на националното приложение заедно с националните норми, изискващи използването на въпросния стандарт; или

б)

да публикува попълненото приложение А като национален информационен лист:

i)	като отделен документ, посочен в строителните норми; или

ii)	като неразделна част от строителните норми за прилагане на ДЕХС.

След това националното приложение или информационният лист се използват, за да се изпълняват изискванията на ДЕХС и да се улесни използването на стандарта на национално равнище.

Когато дадена държава членка не приема пълния текст на стандартите за ЕХС, приложение А на стандарта следва да се използва като образец за описание на националната изчислителна методика и националния избор на показатели, като се гарантира съответствие с ДЕХС.

3.4. Допълнителни съображения

Макар че общата рамка за изчисляване на енергийните характеристики се фокусира върху потреблението на енергия на сградите, държавите членки могат да обмислят интегрирането на други аспекти, свързани с енергията, като например вложената енергия в материалите, използвани през жизнения цикъл на сградите.

3.5. Общи стандарти за ЕХС

Всеки от следващите общи стандарти за ЕХС описва важна стъпка при оценката на енергийните характеристики на сградите:

а)	EN ISO 52000-1, Енергийни характеристики на сгради. Цялостна оценка на енергийните характеристики на сгради. Част 1: Обща рамка и процедури (172);

б)	EN ISO 52003-1, Енергийни характеристики на сгради. Показатели, изисквания, класификация и сертификати. Част 1: Основни аспекти и приложение на цялостните енергийни характеристики (173);

в)	EN ISO 52010-1, Енергийни характеристики на сгради. Външни климатични условия. Част 1: Преобразуване на климатичните данни за енергийни изчисления (174);

г)	EN ISO 52016-1, Енергийни характеристики на сгради. Енергийни нужди за отопление и охлаждане, вътрешни температури и осезаем и латентен отоплителeн товар. Част 1: Процедури за изчисление (175); и

д)	EN ISO 52018-1, Енергийни характеристики на сгради. Показатели за частични изисквания за енергийните характеристики на сгради, свързани с баланса на топлинна енергия и свойствата на сградата. Част 1: Преглед на възможностите (176).

4. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПРЕПОРЪКИТЕ

4.1. ДСС

(1)

По своето съдържание и рамка ДСС са по-широкообхватни и амбициозни от стратегиите за мобилизиране на инвестиции, които се изискваха съгласно член 4 от ДЕЕ. Държавите членки се насърчават да обмислят внимателно новите елементи (като етапни цели, показатели, дългосрочна визия, моменти за интервенция, сгради с най-лоши характеристики, енергийна бедност и интелигентни технологии), за да гарантират възможно най-голяма ефективност на съответните политики и мерки. Те се насърчават също така да вземат предвид въпросите, свързани с безопасността, и да анализират изискванията на член 8 от ДЕХС по отношение на електромобилността и техническите сградни инсталации.

Вж. раздели 2.3.1 и 2.3.4.

(2)

Държавите членки се насърчават на ранен етап от изготвянето на своите ДСС да отделят необходимото време, за да определят пътна карта с мерки, измерими показатели за напредъка и индикативни етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. Амбициозните, реалистични и ясни етапни цели са от решаващо значение за намаляване на рисковете и несигурността за инвеститорите и за ангажирането на заинтересованите страни и предприятията в изпълнението на политиките и мерките, обхванати от ДСС. Работата по смислени показатели и етапни цели също представлява първоначална инвестиция, която по-късно ще подкрепи прилагането на политиките и мерките — и в крайна сметка ще осигури намаляване на емисиите на парникови газове, декарбонизация на сградния фонд и разходно ефективната му трансформация, като по този начин ще спомогне за постигането на целите на Съюза по отношение на енергийната ефективност.

Вж. раздел 2.3.2.

(3)

Усилията на държавите членки за осигуряване на достъп до редица финансови механизми, които да подпомогнат мобилизирането на инвестиции, ще бъдат от възлово значение за ДСС и тяхното изпълнение. Държавите членки енергично се насърчават да вземат под внимание многобройните примери за ефективни и успешни механизми, които функционират на други места (вж. по-горе). Освен това те се насърчават да се възползват от подкрепата и експертните съвети, които са на тяхно разположение в рамките на инициативите „SFSB“, и по-специално (в случай че все още не са организирали такъв) от форум за инвестиции в устойчива енергия.

Вж. раздели 2.4 и 2.7.

(4)

Очаква се надеждните ДСС да ускорят разходно ефективното саниране на съществуващи сгради, които понастоящем са с нисък процент на саниране. ДСС не са самоцел, а отправна точка за активизиране на действията, които ще се прилагат по места и ще доведат до по-високи темпове и по-сериозни ремонти при санирането. Оценката на потенциалните ползи в по-широк смисъл от мерките за енергийна ефективност може да даде възможност за по-цялостен и интегриран подход на национално равнище, като подчертае полезните взаимодействия, които могат да бъдат постигнати с други области на политиката и в идеалния случай с участието на подразделения на държавната администрация, отговорни за области, различни от енергетиката и сградите, като например здравето, околната среда, финансите и инфраструктурата.

Вж. раздели 2.3.1.7 и 2.7.7.

(5)

Държавите членки се насърчават да осигурят достатъчно време за провеждане на консултации относно разработването и изпълнението на ДСС. Чрез участието на широката общественост консултациите могат да подобрят резултатите от политиките. Държавите членки могат също така да обмислят създаването на платформа за заинтересованите страни. Идентифицирането на заинтересованите страни и консултирането с тях могат да допринесат съществено за успешното изпълнение на ДСС. Прекият или непрекият принос на съответните заинтересовани страни, които са свързани с подобряването на енергийните характеристики на сградите, е от съществено значение и за разпространението на ДСС и събирането на данни и може да създаде дух на консенсус и приемане на ДСС.

Вж. раздели 2.3.3 и 2.7.10.

(6)

Държавите членки се насърчават да осигурят тясно сътрудничество между длъжностните лица, разработващи ДСС, и колегите им в други министерства, които работят по НПЕК, от които ДСС са неделима част.

Вж. раздели 2.6 и 2.7.

4.2. Финансови стимули и информация

(7)

Държавите членки се насърчават да обмислят внимателно начини да се гарантира, че всички финансови мерки за подобряване на енергийната ефективност при саниране на сградите са обвързани с целевите или постигнатите икономии на енергия.

Вж. раздели 2.5.1 и 2.7.8.

(8)

Държавите членки се насърчават да създадат бази данни (когато такива все още не съществуват), които да позволяват събирането на данни за отчетеното или изчислено потребление на енергия в някои сгради и предоставянето на обобщени анонимизирани данни.

Вж. раздел 2.5.2.

4.3. Рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите

(9)

Държавите членки се насърчават да въведат допълнителните показатели за ЕХС, посочени в точка 2а, когато преразглеждат своите строителни норми и действащи изчислителни методики. Когато заедно със задължителния показател за потреблението на първична енергия се определят допълнителни показатели, те следва да включват цялата необходима информация в подкрепа на използването им.

а)	единицата, която ще бъде изразена;

б)	дали те се прилагат за всички видове сгради, за нови и/или за съществуващи сгради;

в)	дали те ще бъдат използвани за издаване на сертификати за енергийните характеристики и/или в допълнение към минималните изисквания за енергийните характеристики; и

г)	методиката за изчисляването им.

Вж. раздел 3.2.

(10)

Националните изчислителни методики следва да бъдат описвани по прозрачен начин. Държавите членки се насърчават да въведат допълнителните показатели за ЕХС, посочени в точка 2а, когато преразглеждат своите строителни норми и действащи изчислителни методики. Когато заедно със задължителния показател за потреблението на първична енергия се определят допълнителни показатели, държавите членки следва да включат цялата необходима информация в подкрепа на тяхното използване, например:

а)	единицата, която ще бъде изразена;

б)	дали те се прилагат за всички видове сгради, за нови и/или за съществуващи сгради;

в)	дали те ще бъдат използвани за издаване на сертификати за енергийните характеристики и/или в допълнение към минималните изисквания за енергийните характеристики; и

г)	методиката за изчисляването им.

Вж. раздел 3.3.

(1) Дилема на несъвместимите стимули възниква между собственика и наемателя на сградата или между собствениците, когато страната, която заплаща за модернизиране, оказващо въздействие върху енергийните характеристики или енергийната ефективност, не може да бъде компенсирана в пълна степен от получените ползи и икономии.

(2) Чрез дерогация първата ДСС следва да се представи на Комисията до 10 март 2020 г. (срока за транспониране на Директива (ЕС) 2018/844). След това ДСС се представят заедно с окончателния НПЕК.

(3) Член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата („Регламента относно управлението“).

(4) В контекста на Обсерваторията на сградния фонд на ЕС на базата на икономиите на първична енергия са разработени следните степени на сериозност на санирането:

—	леко (по-малко от 30 %);

—	средно (между 30 % и 60 %); и

—	основно (повече от 60 %).

Санирането за трансформиране в СБННПЕ не е дефинирано от гледна точка на конкретен праг за икономия на първична енергия, а според официалните национални определения на саниране за трансформиране в СБННПЕ.

(5) В съображение 9 от Директива (ЕС) 2018/844 държавите членки се насърчават да обмислят въвеждането или продължаване на прилагането на изисквания за определено ниво на енергийни характеристики за имоти, отдавани под наем, в съответствие със сертификатите за енергийните характеристики (СЕХ). С този вид мярка, която надхвърля изискванията на ДЕХС, ще се въведе изискване за саниране на сградите с най-лоши характеристики преди отдаването им под наем.

(6) Например ремонти за подобряване на достъпността за лица с намалена подвижност, за подобряване на безопасността на сградата (например срещу пожари, наводнения, сеизмични рискове или рискове, свързани с неизправности в електрическата инсталация) или за премахване на азбест.

(7) Интервенцията след бедствие или инцидент може да бъде спешна и/или временна. Въпреки това следва да се положат усилия за отчитане на изискванията за енергийна ефективност. Държавите членки биха могли да проучат възможността за предоставяне на стимули на застрахователните дружества да информират клиентите за наличните финансови инструменти (като по този начин ще намалят и разходите си в следствие на природно бедствие/авария).

(8) Съображение 16 от ДЕЕ.

(9) Работен документ на службите на Комисията (SWD(2013) 143 final), придружаващ доклада на Комисията до Европейския парламент „Финансова подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите“ (COM(2013) 225 final).

(10) Вж. доклада от 2016 г. на Buildings Performance Institute Europe (Европейския институт за характеристиките на сградите); http://bpie.eu/wp-content/uploads/2017/01/Building-Passport-Report_2nd-edition.pdf

(11) Член 19а от ДЕХС изисква Комисията да проведе преди 2020 г. проучване за осъществимост относно възможностите и графика за въвеждане на незадължителни ПСС в тази връзка, които да допълват сертификатите за енергийните характеристики. Проучването ще предостави задълбочен преглед на съществуващите схеми за ПСС.

(12) В член 19 от ДЕЕ вече е предвидено изискване за държавите членки да „оценяват и при необходимост предприемат подходящи мерки за отстраняване на регулаторни и нерегулаторни пречки за енергийната ефективност, без да се засягат основните принципи на собствеността и наемните правоотношения в държавите членки, по-специално във връзка с разпределянето на стимулите между собствениците и наемателите на дадена сграда или помежду собствениците с оглед да се гарантира, че тези страни не се въздържат да извършват инвестиции за подобряване на енергийната ефективност (каквито в противен случай биха осъществили) поради факта, че няма да получат индивидуално всички ползи или поради липсата на правила за разпределяне на разходите и ползите помежду им, включително национални правила и мерки за регулиране на процесите за вземане на решения при наличие на много собственици [ ]“.

(13) https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/overcoming-split-incentive-barrier-building-sector

(14) Оценка на въздействието, придружаваща предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите (COM(2016) 765), работен документ на службите на Комисията.

(15) Съгласно член 3, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1999, в случай че дадена държава членка констатира, че разполага със значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност, тя следва да включи в своя НПЕК национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност и мерки за справяне с нея и да докладва за напредъка по постигането ѝ в контекста на своите национални планове.

(16) Съображение 11 от Директива (ЕС) 2018/844 гласи следното: „Следва да се вземе предвид необходимостта да се намали енергийната бедност в съответствие с критериите, определени от държавите членки. При очертаване в стратегиите за саниране на националните действия, които допринасят за намаляване на енергийната бедност, държавите членки имат правото да определят какви действия считат за подходящи.“

(17) Съгласно членове 5 и 6 от ДЕЕ държавите членки вече имат задължения по отношение на сградите, притежавани и ползвани от тяхната централна администрация, и възлагането на обществени поръчки за сгради от централната администрация.

(18) В член 2, параграф 8 от ДЕЕ е определено, че понятието „публични органи“ означава „възлагащи органи“ по смисъла на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите по възлагане на договори за обществени поръчки, договори за обществени доставки и договори за обществени услуги (ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114).

(19) Съгласно член 5, параграф 2 от ДЕЕ държавите членки могат да решат да не въвеждат или да не прилагат изискванията, посочени в параграф 1, за следните категории сгради:

а)	сгради, официално защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийните характеристики би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид;

б)	сгради, притежавани от въоръжените сили или от централната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната; и

в)	сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности.

(20) Съображение 16 от Директива (ЕС) 2018/844.

(21) През май 2018 г. Евростат и Европейската инвестиционна банка издадоха своето ново ръководство за специалистите в областта на статистическото третиране на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат. То ще помогне на публичните органи и участниците на пазара да разберат условията, при които такива договори могат да се считат за задбалансови. То също така ще помогне на публичните органи да изготвят и финансират проекти чрез мобилизиране на частен капитал и експертен опит; http://www.eib.org/en/infocentre/publications/all/guide-to-statistical-treatment-of-epc.htm

(22) Добре свързани сгради са сгради, които имат комуникационна инфраструктура, позволяваща им да взаимодействат ефективно със заобикалящата ги среда.

(23) Отстраняване, което не отговаря на приложимите изисквания за здраве и безопасност.

(24) Съображение 14 от Директива (ЕС) 2018/844.

(25) Вж. позоваването на насоките на Световната здравна организация от 2009 г. в съображение 13 от Директива (ЕС) 2018/844.

(26) Въглеродните емисии, произтичащи от целия жизнен цикъл на сградата.

(27) Вж. Съобщение на Комисията „Чиста планета за всички. Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)773 final), със специален фокус върху сградите и мерките за енергийна ефективност в придружаващия задълбочен анализ https://ec.europa.eu/clima/policies/strategies/2050_bg.

(28) Вж. напр. „Overheating in buildings: adaptation responses“ (Пренагряване в сградите: мерки за адаптиране) от „Building Research & Information“ (https://www.tandfonline.com/loi/toc/rbri20/45/1-2).

(29) Постигнатото на 19 декември 2018 г. в следствие на междуинституционални преговори временно споразумение относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015) 0615 - C8-0387/2015 – 2015/0278) (COD) съдържа редица доброволни изисквания за достъпност на застроената среда. Съответните мандати за стандартизация на Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) включват: мандат M/420 в подкрепа на европейските изисквания за достъпност при обществените поръчки в областта на застроената околна среда и мандат M/473 за включване на „Проектиране, за да е достъпно за всички“ в съответните инициативи за стандартизация.

(30) Действия, свързани със здравословния вътрешен микроклимат, противопожарната безопасност и рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност.

(31) Съгласно член 10 от Регламента относно управлението, без да се засягат други изисквания на правото на Съюза, от държавите членки се изисква да разполагат с процедура за обществена консултация, за да изготвят проектите и окончателните НПЕК достатъчно време преди тяхното приемане.

(32) Вж. например www.buildupon.eu

(33) Съгласно член 11 от Регламента относно управлението държавите членки трябва да установят постоянен многостепенен диалог в областта на енергетиката, който да обединява местните органи, организациите на гражданското общество, стопанската общност, инвеститорите и други съответни заинтересовани страни, за да обсъждат вариантите по отношение на политиките в областта на енергетиката и климата.

(34) С новата последна алинея на член 7 от ДЕХС се добавят две нови задължения във връзка със сградите, по които се извършва основен ремонт — държавите членки трябва:

—	да насърчават алтернативните високоефективни инсталации, доколкото е осъществимо, и

—	да обръщат надлежно внимание на здравословния вътрешен микроклимат, противопожарната безопасност и рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност.

(35) В съответствие с принципа на субсидиарност въпросите, свързани с безопасността, се регулират на равнището на държавите членки. Въпросите, свързаните с избора на материали, общите разпоредби относно безопасността на сградите и структурните характеристики на сградите, се регулират на национално равнище и не попадат в обхвата на директивата.

(36) На всеки час в ЕС от влошени или повредени електрически инсталации възникват 32 случая на пожари в жилищни помещения (20-30 % от всички случаи на битови пожари); https://www.energypoverty.eu/news/addressing-safety-and-energy-poverty-better-protect-vulnerable-consumers

(37) EN 1998: Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия.

(38) Конкретни част от EN 1991, EN 1992, EN 1993, EN 1994, EN 1995, EN 1996 и EN 1999, приложими за различни материали, например бетон, стомана, дървен материал и т.н.

(39) Делегиран регламент (ЕС) 2016/364 на Комисията от 1 юли 2015 г. относно класифицирането на експлоатационните показатели за реакцията на огън на строителните продукти в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 68, 15.3.2016 г., стр. 4).

(40) Решение 2000/367/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за прилагане на Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на класификацията за огнеустойчивост на строителни продукти, строителни конструкции и части от тях (ОВ L 133, 6.6.2000 г., стр. 26).

(41) Решение 2001/671/ЕО на Комисията от 21 август 2001 г. за приложение на Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно класификацията на покриви и покривни покрития, които са изложени на външен огън (ОВ L 235, 4.9.2001 г., стр. 20).

(42) https://efectis.com/en/fire-information-exchange-platform-fiep/

(43) Сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат може да осигури подобрения по отношение на характеристиките на инфраструктурата и оборудването. Обикновено не са необходими предварителни инвестиции от клиенти, а инвестициите за енергийна ефективност се изплащат директно чрез реализираните икономии на енергия. Вж. информационната страница на Съвместния изследователски център (https://e3p.jrc.ec.europa.eu/articles/energy-performance-contracting) и проекта „Transparense“ по „Хоризонт 2020“ (http://www.transparense.eu/bg/nachalo/dobre-doshli-v-internet-stranitsata-na-proekta-transparense). Основните принципи на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат са очертани в професионалния кодекс за договори с гарантиран резултат (http://www.transparense.eu/bg/profesionalen-kodeks/).

(44) Работен документ на службите на Комисията „Добри практики в областта на енергийната ефективност“, придружаващ предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, SWD/2016/0404 final — 2016/0376 (COD) (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1535361114906&uri=CELEX:52016SC0404).

(45) Без да се засяга спазването на съответните правила за държавна помощ, по-специално членове 38 и 39 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1) (Общия регламент за групово освобождаване) и раздел 3.4 от Насоките на ЕС относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика.

(46) Приложение „Ускоряване на постигането на енергийно чисти сгради“ към Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка „Чиста енергия за всички европейци“, COM(2016) 860 (https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:d2648a37-c626-11e6-a6db-01aa75ed71a1.0012.02/DOC_2&format=PDF).

(47) Форумите за инвестиции в устойчива енергия са организирали обществени събития в целия Съюз, успоредно с национални кръгли маси и уебинари, обединявайки представители на министерствата и заинтересовани страни в енергийния и финансовия сектор от няколко държави членки, за да обменят знания и добри практики.

(48) https://deep.eefig.eu/

(49) http://www.eefig.eu/index.php/underwriting-toolkit

(50) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

(51) Що се отнася до стандартните стойности за изчисляване на икономиите на енергия в сградите (критерия от буква б), вече съществуват много технологии с такива стойности, обвързани с техните характеристики (светодиодно осветление, прозорци с двоен/троен стъклопакет и т.н.). Освен това няколко проекта, финансирани от ЕС, имат за цел да определят стандартните стойности (например проектът „multEE“, финансиран по програма „Хоризонт 2020“; http://multee.eu/).

(52) Що се отнася до критерия от буква в), СЕХ представляват ефективен инструмент за документиране на икономиите на енергия като резултат от финансовото подпомагане за енергийно саниране. СЕХ вече се използват във връзка с много финансови инструменти, прилагани в различни държавите членки, и са инструмент, който най-вероятно ще се използва за дефинирането на „зелени“ ипотечни кредити в контекста на инициативата „ипотечни кредити за енергийна ефективност“ (в текущо изпълнение).

(53) Бенефициерите обаче следва да могат да разчитат на предходни решения и ангажименти относно публичната финансова подкрепа за конкретни проекти.

(54) В съображение 34 от Директива (ЕС) 2018/844 е посочено следното: „Необходими са висококачествени данни за сградния фонд и те биха могли отчасти да бъдат извлечени от базите данни за сертификатите за енергийните характеристики, които понастоящем се разработват и експлоатират в почти всички държави членки.“

(55) В съображение 34 от Директива (ЕС) 2018/844 се пояснява, че „[к]огато системите за независим контрол на сертификатите за енергийните характеристики са допълнени от незадължителни бази данни, с което се надхвърлят изискванията на Директива 2010/31/ЕС...“

(56) Котлите, използващи изкопаеми горива, включват котли на твърдо гориво, отоплителни котли или комбинирани котли, които използват изкопаеми горива. „Котел на твърдо гориво“ означава устройство, оборудвано с един или повече топлогенератори на твърдо гориво, което осигурява топлина за водна централна отоплителна инсталация, за да се постигне и поддържа желаното ниво на температурата в едно или повече затворени помещения, като топлинните загуби в заобикалящата я среда не надхвърлят 6 % от номиналната топлинна мощност (вж. член 2 и приложение I към Регламент (ЕС) 2015/1189 на Комисията от 28 април 2015 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на котли на твърдо гориво (ОВ L 193, 21.7.2015 г., стр. 100). „Отоплителен котел“ означава отоплителен топлоизточник, който генерира топлинна енергия чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, и/или чрез електросъпротивителни нагревателни елементи, използващи ефекта на Джаул-Ленц. „Комбиниран котел“ означава отоплителен котел, който е предназначен да осигурява също и битова гореща вода — питейна или за санитарни нужди […] (вж. член 2 от Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни топлоизточници и комбинирани топлоизточници (ОВ L 239, 6.9.2013, стр. 136). Изискванията за екопроектиране на котли на въглища ще се прилагат от 1 януари 2022 г. и ще забранят пускането на пазара на някои продукти въз основа на енергийната ефективност и емисиите на NOx, PM, CO2 и ЛОС. Изискванията за екопроектиране на газови котли и котли на мазут с мощност до 400 kW се прилагат понастоящем и забраняват пускането на пазара на някои продукти въз основа на енергийната ефективност и емисиите на NOx. Газовите отоплителни котли и отоплителните котли на мазут, както и комбинираните котли са обхванати от Регламент (ЕС) № 813/2013, а котлите на твърдо гориво — от Регламент (ЕС) 2015/1189. Регламент (ЕС) 2015/1189 не забранява пускането на пазара на котли на твърдо гориво.

(57) В съответствие с член 4, буква б), точка 3 и раздел 3.2 от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1999.

(58) Член 2а, параграф 2 от ДЕХС.

(59) Член 2а, параграф 2 от ДЕХС.

(60) Член 2а, параграф 1, буква ж) от ДЕХС.

(61) Член 2а, параграф 2 от ДЕХС.

(62) Работен документ на службите на Комисията SWD (2013) 180 final; https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/20131106_swd_guidance_neeaps.pdf

(63) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(64) Вж.: http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC102276/jrc102276_buildings_related_datasets_in_the_inspire_geoportal_def_pubsy%20-isbn-issn.pdf

(65) Научен и политически доклад на Съвместния изследователски център (2018 г.): „Оценка на вторите дългосрочни стратегии за саниране съгласно Директивата относно енергийната ефективност“ (Assessment of second long-term renovation strategies under the Energy Efficiency Directive).

(66) Пак там и обобщаващ доклад относно оценката на стратегиите за саниране на сградите на държавите членки („Synthesis report on the assessment of Member States' building renovation strategies“), Научен и политически доклад на Съвместния изследователски център (2018 г.).

(67) http://bpie.eu/publication/trigger-points-as-a-must-in-national-renovation-strategies/

(68) https://www.smartcities-infosystem.eu/sites-projects/projects/e2rebuild

(69) Вж.: https://projecten.topsectorenergie.nl/storage/app/uploads/public/5a0/c14/5dc/5a0c145dc79f1846323269.pdf

(70) https://www.akd.nl/en/b/Pages/Office-building-with-energy-label-D-or-worse-banned-as-from-2023.aspx

(71) https://www.gov.uk/government/publications/the-private-rented-property-minimum-standard-landlord-guidance-documents

(72) https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/2014_article4_en_denmark.pdf

(73) http://ibroad-project.eu/

(74) http://ibroad-project.eu/news/the-concept-of-the-individual-building-renovation-roadmap/

(75) http://bpie.eu/publication/boosting-renovation-with-an-innovative-service-for-home-owners/

(76) www.aldren.eu

(77) http://building-request.eu/

(78) http://building-request.eu/sites/building-request.eu/files/d4.1_recommendations_report_final.pdf

(79) http://enerfund.eu/

(80) Вж.: http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC97408/reqno_jrc97408_online%20nzeb%20report%281 %29.pdf

(81) https://www.gov.uk/government/consultations/domestic-private-rented-sector-minimum-level-of-energy-efficiency

(82) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52016SC0414&from=EN

(83) http://bpie.eu/wp-content/uploads/2017/05/Factsheet_B-170511_v4.pdf

(84) http://reach-energy.eu/bg/

(85) Следните резултати от проекта ASSIST могат да представляват интерес:

—	доклад относно основните национални/регионални/местни инициативи в областта на енергийната бедност в участващите държави (https://www.assist2gether.eu/documenti/risultati/report_on_replicable_best_practice_national_and_european_measures.pdf);

—	доклад относно финансовите мерки в участващите държави (https://www.assist2gether.eu/documenti/risultati/report_best_practice_guide_on_financial_measures.pdf)

(86) https://ec.europa.eu/futurium/en/urban-agenda

(87) http://www.fiesta-audit.eu/bg/

(88) http://www.fiesta-audit.eu/media/55240/fiesta_bu-low2.pdf

(89) http://www.fiesta-audit.eu/bg/learning/

(90) https://enershift.eu

(91) http://transition-zero.eu/index.php/publications/

(92) Вж. „Доклад относно съвместните действия“ (Concerted Action Report), ноември 2016 г.; https://www.epbd-ca.eu/wp-content/uploads/2018/04/CA-EPBD-CCT2-Policies-and-Implementation.pdf

(93) Пак там.

(94) http://www.premiumlightpro.eu/

(95) http://bpie.eu/wp-content/uploads/2018/09/local_strategies_Final_NEW.pdf

(96) https://www.smartup-project.eu/

(97) http://www.peakapp.eu/

(98) https://www.mobistyle-project.eu

(99) Апартаменти за социално настаняване в Kildenparken, Олборг, Дания; университетски сгради на Университета в Любляна, Словения; апартаменти в L'Orologio, Торино, Италия; здравен център в Маастрихт, Холандия; и жилищни сгради във Вроцлав, Полша.

(100) http://eco-bot.eu/

(101) http://www.buildup.eu/en/skills

(102) http://construye2020.eu/

(103) www.buildupskills.nl

(104) http://finland.buildupskills.eu/

(105) http://www.iee-robust.ro/qualishell/en/

(106) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

(107) Научен и политически доклад на Съвместния изследователски център (2018 г.): „Оценка на вторите дългосрочни стратегии за саниране съгласно Директивата относно енергийната ефективност“ (Assessment of second long-term renovation strategies under the Energy Efficiency Directive).

(108) https://combi-project.eu/

(109) https://combi-project.eu/tool/

(110) Осемте действия се отнасят до:

—	преоборудване на сградната обвивка на жилищни сгради + отопление на помещенията + вентилация + охлаждане на помещенията (климатизация);

—	нови жилищни сгради;

—	осветление на жилищни сгради (всички жилища);

—	хладилни уреди в жилищни сгради (всички жилища);

—	преоборудване на сградната обвивка на нежилищни сгради + отопление на помещенията + вентилация + охлаждане на помещенията (климатизация);

—	нови нежилищни сгради;

—	осветление на нежилищни сгради (всички постройки); и

—	охлаждане на продукти в нежилищни сгради (всички постройки).

(111) http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC99434/kj1a27665enn%281%29.pdf

(112) https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/276001/9789241550376-eng.pdf?ua=1

(113) http://bpie.eu/publication/building-4-people-valorising-the-benefits-of-energy-renovation-investments-in-schools-offices-and-hospitals/

(114) http://www.padovafit.it/english/

(115) http://www.marteproject.eu/

(116) http://zagee.hr/

(117) http://www.escolimburg2020.be/en

(118) http://www.citynvest.eu/home

(119) http://www.citynvest.eu/content/comparison-financing-models

(120) http://citynvest.eu/content/guidance-how-launch-ambitious-energy-retrofitting-projects-your-region

(121) http://www.eeperformance.org/

(122) https://www.seaf-h2020.eu/

(123) https://www.eu.jouleassets.com/about-equad/

(124) http://sharex.lv/en/latvian-baltic-energy-efficiency-facility-labeef

(125) http://www.europace2020.eu/

(126) http://www.vipa.lt/page/dnmfen

(127) http://www.kredex.ee/en/apartment-association/

(128) https://www.kfw.de/inlandsfoerderung/Privatpersonen/Bestandsimmobilie/

(129) http://www.slovseff.eu/index.php/en/

(130) http://www.eib.org/en/products/blending/pf4ee/index.htm

(131) http://www.rescoop-ee.eu/rescoop-plus

(132) http://www.rescoop-mecise.eu/

(133) https://www.rescoop.eu/blog/rescoop-municipality-approach

(134) https://www.bettervest.com/en/

(135) https://qualitee.eu/bg/

(136) https://guarantee-project.eu/

(137) https://www.london.gov.uk/what-we-do/environment/energy/energy-buildings/refit/what-refit-london

(138) http://www.eib.org/attachments/documents/elena-completed-eol-en.pdf

(139) https://ec.europa.eu/energy/intelligent/projects/en/projects/2020together

(140) https://www.prodesa.eu/?lang=en

(141) http://www.gre-liege.be/renowatt/25/renowatt.html (програма за саниране на обществени сгради с цел повишаване на енергийната ефективност чрез групиране на по-малки проекти, за да се премахнат техническите, правните, административните и финансовите пречки) https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/012_a2_erika_honnay_seif_dublin_28-09-17.pdf

(142) http://www.energiespositif.fr/

(143) https://www.pass-renovation.picardie.fr/

(144) https://www.oktave.fr/

(145) http://www.go-refurb.eu/

(146) http://www.financingbuildingrenovation.eu/

(147) „Списък на най-добрите практики при създаването на пакет за интегрирани услуги за повишаване на енергийната ефективност, включително достъп за собствениците на жилища до дългосрочно финансиране“ (Inventory of best practices for setting up integrated energy efficiency service package including access to long-term financing to homeowners), Vesta Conseil et Finance (2018 г.).

(148) https://www.enerinvest.es/en/

(149) https://www.fi-compass.eu/

(150) https://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/guides/2014/financing-the-energy-renovation-of-buildings-with-cohesion-policy-funding

(151) Поредица обществени събития и национални кръгли маси в държавите членки, специално посветени на финансирането на енергийната ефективност. Работата по тях представлява уникална и богата колекция от успешни водещи инициативи в цяла Европа, по-специално за енергийно саниране на обществени и частни сгради; https://ec.europa.eu/energy/en/financing-energy-efficiency/sustainable-energy-investment-forums

(152) Агенциите по енергетика, които участват в проекта „300+“, са важни двигатели и посланици на енергийния преход на местно и регионално равнище: ManagEnergy ги подкрепя да отговорят на предизвикателството, пред което са изправени, като им предлага задълбочена програма за обучение относно основите и най-добрите практики за финансиране на енергийна ефективност в Европа в наши дни; https://www.managenergy.eu

(153) http://www.eib.org/en/products/advising/elena/index.htm

(154) Актуализираната работна програма за периода 2018—2020 г. може да бъде намерена на следния адрес: http://ec.europa.eu/research/participants/data/ref/h2020/wp/2018-2020/main/h2020-wp1820-energy_en.pdf

(155) https://www.fi-compass.eu/

(156) http://eiah.eib.org/

(157) „Build Upon“ е финансиран от ЕС съвместен проект за саниране на сгради, който обединява правителствата и предприятията, неправителствените организации и домакинствата от 13 държави като съвместна общност, за да се подпомогне проектирането и прилагането на национални стратегии за саниране; http://buildupon.eu/bg/. Проектът има за цел да предизвика революция в санирането в Европа, като помогне на държавите да изготвят стратегии за саниране на своите съществуващи сгради.

(158) http://buildupon.eu/wp-content/uploads/2016/11/BUILD-UPON-Renovation-Strategies-Impact-Framework.pdf. Build Upon отбелязва, че тази рамка не представлява опит да се определи най-добрата практика за набор от цели и показатели за въздействие (по които ще е необходима допълнителна работа), а просто цели да очертае концепцията.

(159) https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/better-regulation-guidelines-stakeholder-consultation.pdf

(160) https://www.gov.uk/government/publications/consultation-principles-guidance

(161) Полезни могат да бъдат и други методологии за обществени консултации, които нямат толкова технически характер и се провеждат лично.

(162) Вж.: https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/5_en_autre_document_travail_service_part1_v4.pdf

(163) https://kumu.io/WorldGBCEurope/build-upon-resource-library#build-upon-resource-library

(164) Изчисленията на ЕХС за определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики трябва да следват общата методологична рамка, предвидена в Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 16 януари 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 18).

(165) В съответствие със стандарт EN ISO 52000-1, когато се изразява потреблението на първична енергия, трябва да се уточни дали то е общото енергопотребление, потреблението на първична енергия от невъзобновяеми или от възобновяеми източници.

(166) Стандарт EN 12464-1 предвижда спецификации на изискванията за осветление за хора, работещи на работни места на закрито, включително визуални задачи, а стандарт EN 15193 предвижда спецификации на изчислителни процедури и параметрите, свързани с енергийните характеристики на сгради. Нов европейски стандарт относно дневната светлина в сгради (EN 17037, публикуван от CEN на 12 декември 2018 г.) предоставя параметри и методика за оценка на наличието на дневна светлина, която взема предвид измененията, свързани с географските и климатичните различия в Европа.

(167) Регламент (ЕС) № 244/2012, приложение III, таблица 4: Всяко изчисление следва да съответства на едно и също ниво на комфорт. Формално всеки вариант/пакет/мярка следва да осигурява приемлив комфорт. Ако са взети различни нива на комфорт, се губи базата за сравнение.

(168) Вж. раздел 3.4 за обяснение на националните приложения на стандартите за ЕХС (www.epb.center/implementation/national-annexes).

(169) Приложение А към даден стандарт за ЕХС представлява празен образец, който може да бъде попълнен с национални данни и информация по избор. Ако това приложение е попълнено и публикувано от държава членка, то се нарича „национален информационен лист“. Ако е попълнено и публикувано от национален орган по стандартизация като част от стандарта за ЕХС, то се нарича „национално приложение“. Няма съществена разлика дали държавите членки ще решат да публикуват този „национален информационен лист“ като част от своите строителни норми, или ще се позовават на „националното приложение“, публикувано от техния национален орган по стандартизация.

(170) например различните климатични зони, практическата достъпност на енергийната инфраструктура, местните електроенергийни мрежи, различните типове сгради и т.н. (например континенталните и крайбрежните условия могат да се различават значително).

(171) Член 3 от Директива (ЕС) 2018/844 съдържа изискване държавите членки да съобщят на Комисията как са транспонирали или изпълнили новите задължения, наложени от ДЕХС, до крайния срок за транспониране (20 месеца след датата на влизане в сила, т.е. 10 март 2020 г.). Като част от това уведомяване държавите членки ще трябва да покажат, че спазват изцяло задължението да описват своите изчислителни методики съгласно стандартите.

(172) https://epb.center/support/documents/m1-overarching-epb/iso-52000-1

(173) https://epb.center/support/documents/m1-overarching-epb/iso-52003-1

(174) https://epb.center/support/documents/m1-overarching-epb/iso-52010-1

(175) https://epb.center/support/documents/m2-building-such/iso-52016-1

(176) https://epb.center/support/documents/m2-building-such/iso-52018-1

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/781 на Комисията от 15 май 2019 година за разрешаване на употребата на препарат от 3-фитаза, получена от Komagataella phaffii (CECT 13094), като фуражна добавка за пилета, отглеждани за угояване или за кокошки носачки, за кокошки носачки и за видове домашни птици с по-малко стопанско значение, отглеждани за угояване, за разплод и за кокошки носачки (притежател на разрешението Fertinagro Nutrientes S.L.) ( 1 )	1
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива (ЕС) 2019/782 на Комисията от 15 май 2019 година за изменение на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на установяването на хармонизирани показатели за риска ( 1 )	4
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение (ОВППС) 2019/783 на Комитета по политика и сигурност от 30 април 2019 година за назначаване на командващ силите на ЕС за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/355 (BiH/28/2019)	11
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2019/784 на Комисията от 14 май 2019 година относно хармонизирането на радиочестотната лента 24,25—27,5 GHz за наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови електронни съобщителни услуги в Съюза (нотифицирано под номер С(2019) 3450) ( 1 )	13
	*	Решение за изпълнение (ЕС) 2019/785 на Комисията от 14 май 2019 година за хармонизиране на радиочестотния спектър за оборудване, използващо свръхшироколентова технология в Съюза, и за отмяна на Решение 2007/131/ЕО (нотифицирано под номер С(2019) 3461) ( 1 )	23
		ПРЕПОРЪКИ
	*	Препоръка (ЕС) 2019/786 на Комисията от 8 май 2019 година относно санирането на сгради (нотифицирано под номер С(2019) 3352) ( 1 )	34

Елемент на ВЕМ	Определение
В рамките на блока	Разпределен блок от радиочестотния спектър, за който е определена маската.
Базова линия	Радиочестотен спектър в рамките на радиочестотната лента 24,25—27,5 GHz, използван за наземни безжични широколентови електронни съобщителни услуги, без да включва блока на съответния оператор и съответстващите преходни зони.
Преходна зона	Радиочестотен спектър в непосредствена близост до блока на оператора.
Допълнителна базова линия	Радиочестотен спектър в рамките на честотни ленти в непосредствена близост до радиочестотната лента 24,25—27,5 GHz, при който се прилагат специфични гранични стойности на мощността по отношение на други услуги или приложения.

Честотен обхват	Максимална TRP	Широчина на радиочестотната лента на измерване
До 50 MHz под или над блока на оператора	12 dBm	50 MHz

Честотен обхват	Максимална TRP	Широчина на радиочестотната лента на измерване
Базова линия	4 dBm	50 MHz

Честотен обхват	Максимална TRP	Широчина на радиочестотната лента на измерване
23,6—24,0 GHz	– 42 dBW	200 MHz

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 127

Издание на български език	Законодателство	Година 62 16 май 2019 г.

Ред	Групи
	1		2		3		4
i)	Активни вещества с нисък риск, които са одобрени или се считат за одобрени съгласно член 22 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са изброени в част Г от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011		Активни вещества, които са одобрени или се считат за одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, не попадат в други категории и са изброени в части А и Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011		Активни вещества, които са одобрени или се считат за одобрени съгласно член 24 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, представляват кандидати за замяна и са изброени в част Д от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011		Активни вещества, които не са одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и поради това не са включени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011
ii)	Категории
iii)	А	Б	В	Г	Д	Е	Ж
iv)	Микроорганизми	Химически активни вещества	Микроорганизми	Химически активни вещества	Вещества, които не са класифицирани като: канцерогенни, от категория 1А или 1В; и/или токсични за репродукцията, от категория 1А или 1В; и/или нарушители на функциите на ендокринната система.	Вещества, които са класифицирани като: канцерогенни, от категория 1А или 1В; и/или токсични за репродукцията, от категория 1А или 1В; и/или нарушители на функциите на ендокринната система при незначителна експозиция за хората.
v)	Тегловни коефициенти за опасността, приложими за количествата активни вещества, пуснати на пазара в продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009
vi)	1		8		16		64