(1)

Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки е осигурено в съответствие с Договорите. Между държавите членки са забранени количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект. Тази забрана се отнася до всяка национална мярка, която може да възпрепятства, пряко или косвено, действително или потенциално, вътрешносъюзната търговия със стоки. В рамките на вътрешния пазар свободното движение на стоки се гарантира чрез хармонизиране на правилата на равнището на Съюза, с които се определят общи изисквания за предлагането на пазара на определени стоки или — за стоките или за аспектите на стоките, които не са обхванати изчерпателно от правила на Съюза за хармонизация — чрез прилагането на принципа за взаимно признаване, определен от Съда на Европейския съюз.

(2)

Добре действащият принцип за взаимно признаване е много важно допълнение към хармонизирането на правилата на равнището на Съюза, особено като се има предвид, че много от стоките притежават както хармонизирани, така и нехармонизирани аспекти.

(3)

Пред свободното движение на стоки между държавите членки могат да бъдат поставени незаконосъобразни пречки, ако в отсъствието на правила на Съюза за хармонизация, обхващащи стоките или някои аспекти на стоките, компетентен орган на държава членка прилага национални правила към стоки, законно предлагани на пазара на друга държава членка, като изисква стоките да отговарят на определени технически изисквания, като изисквания относно означението, формата, размерите, теглото, състава, представянето, етикетирането или опаковката. Прилагането на такива правила за стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, може да бъде в противоречие с членове 34 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), дори ако те се прилагат за всички стоки без разграничение.

(4)

Принципът за взаимно признаване произтича от съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Съгласно този принцип държавите членки не могат да забраняват продажбата на своя територия на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, дори когато тези стоки са били произведени в съответствие с различни технически правила, включително стоки, които не са получени чрез производствен процес. Принципът за взаимно признаване обаче не е абсолютен. Държавите членки могат да ограничат предлагането на пазара на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, когато такива ограничения са оправдани въз основа на съображенията, посочени в член 36 от ДФЕС, или въз основа на други императивни съображения от обществен интерес, признати от съдебната практика на Съда на Европейския съюз по отношение на свободното движение на стоки и когато тези ограничения са пропорционални на преследваната цел. Настоящият регламент налага задължението да се дава ясна обосновка за всяко ограничаване или отказ за достъп до пазара.

(5)

Понятието за императивни съображения от обществен интерес е понятие в развитие, разработено от Съда на Европейския съюз в практиката му във връзка с членове 34 и 36 от ДФЕС. Когато съществуват обосновани различия между отделните държави членки, тези императивни съображения могат да оправдаят прилагането на национални технически правила от страна на компетентните органи. Необходимо е обаче административните решения винаги да бъдат надлежно обосновани, законосъобразни, подходящи и съобразени с принципа на пропорционалност, а компетентните органи трябва да вземат възможно най-малко ограничителното решение. С цел да се подобри функционирането на вътрешния пазар на стоки националните технически правила следва да са целесъобразни и да не създават несъразмерни нетарифни бариери. Освен това административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, не трябва да бъдат обосновани единствено с факта, че стоките, които се оценяват, изпълняват легитимната обществена цел, преследвана от държавата членка, по начин, различен от начина, по който стоките във въпросната държава членка изпълняват съответната цел. С цел да подпомогне държавите членки, Комисията следва да предостави незадължителни насоки относно съдебната практика на Съда на Европейския съюз, свързана с понятието за императивни съображения от обществен интерес и начините за прилагане на принципа за взаимно признаване. Компетентните органи следва да имат възможност да допринасят за тези насоки и да дават обратна информация.

(6)

В заключенията си относно политиката за единния пазар от декември 2013 г., Съветът по конкурентоспособност отбеляза, че с цел подобряване на рамковите условия за бизнеса и потребителите в единния пазар следва да бъдат използвани всички подходящи инструменти, включително взаимното признаване. Съветът прикани Комисията да докладва за случаи на все още неадекватно или проблемно действие на принципа за взаимно признаване. В своите заключения относно политиката за единния пазар от февруари 2015 г. Съветът по конкурентоспособност призова Комисията да предприеме мерки, за да гарантира ефективното действие на принципа за взаимно признаване и да излезе с предложения в тази насока.

(7)

Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета (3) беше приет с цел да се улесни прилагането на принципа за взаимно признаване чрез въвеждане на процедури, които намаляват в максимална степен възможността да бъдат създадени незаконосъобразни пречки пред свободното движение на стоки, които вече са законно предлагани на пазара в друга държава членка. Въпреки приемането на посочения регламент все още има редица проблеми във връзка с прилагането на принципа за взаимно признаване. Оценката, проведена в периода между 2014 и 2016 г., показа, че принципът за взаимно признаване не функционира според очакванията, а Регламент (ЕО) № 764/2008 е улеснил в много ограничена степен прилагането му. Инструментите и процедурните гаранции, въведени с посочения регламент, не постигнаха целта да подобрят прилагането на принципа за взаимно признаване. Така например мрежата на звената за контакт относно продуктите, която беше създадена с цел да предоставя информация на икономическите оператори за приложимите национални правила и прилагането на принципа за взаимно признаване, е почти непозната и малко се използва от икономическите оператори. В рамките на тази мрежа няма и достатъчна степен на сътрудничество между националните органи. Рядко се спазва изискването за нотифициране на административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара. В резултат на това все още има пречки пред свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар.

(8)

Регламент (ЕО) № 764/2008 има някои недостатъци и поради това следва да бъде преразгледан и подобрен. За да има по-голяма яснота, Регламент (ЕО) № 764/2008 следва да се замени с настоящия регламент. Необходимо е с настоящия регламент да се въведат ясни процедури, които да осигуряват свободното движение на стоките, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и да се гарантира, че свободното движение може да бъде ограничавано само когато държавите членки имат легитимни съображения от обществен интерес за това и когато ограничението е обосновано и пропорционално. Настоящият регламент следва също да гарантира спазването на съществуващите права и задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване, както от страна на икономическите оператори, така и на националните органи.

(9)

Настоящият регламент следва да не засяга по-нататъшното хармонизиране на условията за предлагане на стоки на пазара с оглед на подобряване на функционирането на вътрешния пазар, когато това е целесъобразно.

(10)

Възможно е също пречките пред търговията да произтичат от други видове мерки, които попадат в приложното поле на членове 34 и 36 от ДФЕС. Тези мерки могат да включват например технически спецификации, изготвени за процедури по възлагане на обществени поръчки, или изисквания за използване на официални езици в държавите членки. Тези мерки обаче следва да не представляват национални технически правила по смисъла на настоящия регламент и следва да не попадат в неговото приложно поле.

(11)

Понякога националните технически правила се привеждат в действие в държава членка чрез процедура за предварително разрешение, съгласно която, преди стоките да могат да бъдат предлагани на пазара на държавата членка, трябва да бъде получено официалното одобрение на компетентен орган. Съществуването на процедура за предварително разрешение само по себе си ограничава свободното движение на стоки. Поради това, за да бъде оправдана от гледна точка на основния принцип за свободно движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, подобна процедура трябва да преследва цел от обществен интерес, призната като такава от правото на Съюза, и да бъде пропорционална и недискриминационна. Съответствието на такава процедура с правото на Съюза трябва да се оценява в светлината на съображенията, изложени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Поради това административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара единствено на основание, че стоките нямат валидно предварително разрешение, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. При подадено заявление за задължително предварително разрешение за стоки обаче всяко административно решение, с което заявлението се отхвърля на основание на национално техническо правило, приложимо в посочената държава членка, следва да бъде взето единствено в съответствие с настоящия регламент, така че заявителят да може да се възползва от процедурната защита, предвидена в настоящия регламент. Същото важи за доброволните предварителни разрешения за стоки, когато има такива.

(12)

Важно е да се изясни, че типовете стоки, обхванати от настоящия регламент, включват и селскостопански продукти. Понятието „селскостопански продукти“ включва и продукти от рибарството, както е предвидено в член 38, параграф 1 от ДФЕС. С цел да улесни определянето на типовете стоки, които са предмет на настоящия регламент, Комисията следва да прецени доколко е осъществимо и полезно да доразвива примерен списък на продуктите за взаимно признаване.

(13)

Важно е също така да се изясни, че понятието „производител“ включва не само производители на стоки, но и лица, произвеждащи стоки, които не са получени в резултат на производствен процес, включително селскостопански продукти, както и лица, които се представят за производители на стоки.

(14)

Актовете на националните или арбитражните съдилища, с които се преценява законосъобразността на случаите, в които вследствие прилагането на национално техническо правило продукти, законно предлагани на пазара в една държава членка, не получават достъп до пазара в друга държава членка, и актовете на националните и арбитражните съдилища, с които се налагат санкции, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент.

(15)

За да се ползват от принципа за взаимно признаване, стоките трябва да бъдат законно предлагани на пазара в друга държава членка. Следва да се изясни, че за да се считат за законно предлагани на пазара в друга държава членка, стоките трябва да съответстват на съответните правила, приложими в тази държава членка, и да се предоставят на крайни ползватели в нея.

(16)

За да се повиши осведомеността на националните органи и на икономическите оператори относно принципа за взаимно признаване, държавите членки следва да обмислят възможността за въвеждане на ясни и недвусмислени „клаузи за единния пазар“ в националните си технически правила с цел да улеснят прилагането на този принцип.

(17)

Доказателствата, които се изискват, за да се докаже, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка, се различават значително в отделните държави членки. Това води до ненужна тежест, забавяне и до допълнителни разходи за икономическите оператори, и не дава възможност на националните органи да получат навреме необходимата информация за оценяването на стоките. Това може да попречи на прилагането на принципа за взаимно признаване. Поради това е от съществено значение икономическите оператори да могат по-лесно да удостоверяват, че техните стоки са законно предлагани на пазара в друга държава членка. Икономическите оператори следва да използват лична декларация, която предоставя на компетентните органи цялата необходима информация за стоките и за тяхното съответствие с приложимите правила в другата държава членка. Използването на доброволни декларации не следва да е пречка националните органи да вземат административни решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара, при условие че тези решения са пропорционални и обосновани, зачитат принципа за взаимно признаване и са в съответствие с настоящия регламент.

(18)

Следва да е възможно всеки производител, вносител или дистрибутор да изготвя декларация за законно предлагане на стоките на пазара за целите на взаимното признаване („декларация за взаимно признаване“). Най-целесъобразно е производителят да предостави информацията в декларацията за взаимно признаване, тъй като познава най-добре стоките и разполага с доказателствата, необходими за проверка на съдържащата се в декларацията за взаимно признаване информация. Производителят следва да може да възлага на свой упълномощен представител изготвянето на такива декларации от свое име и на своя отговорност. Същевременно, когато икономическият оператор е в състояние в декларацията да предостави само информация за законосъобразността на предлагането на стоките на пазара, следва да е възможно друг икономически оператор да предостави информацията, че стоките се предоставят на крайни ползватели в съответната държава членка, при условие че този икономически оператор поеме отговорността за информацията, която е предоставил в декларацията за взаимно признаване, и може да представи доказателствата, необходими за проверка на тази информация.

(19)

Декларацията за взаимно признаване следва винаги да съдържа точна и пълна информация за стоките. Поради това декларацията следва да се поддържа актуална, за да се отразяват настъпилите промени, например в приложимите национални технически правила.

(20)

За да се гарантира, че информацията, представена в декларацията за взаимно признаване, е всеобхватна, следва да бъде предвидена хармонизирана структура за тези декларации, която да се използва от икономическите оператори, които желаят да изготвят такива декларации.

(21)

Важно е да се гарантира, че декларацията за взаимно признаване се попълва с вярна и точна информация. Поради това е необходимо да се предвиди икономическите оператори да носят отговорност за информацията, предоставена от тях в декларацията за взаимно признаване.

(22)

С цел повишаване на ефективността и конкурентоспособността на предприятията, извършващи дейност със стоки, които не са обхванати от законодателство на Съюза за хармонизация, следва да бъде възможно, за улесняване на представянето на декларацията за взаимно признаване, да се използват предимствата на новите информационни технологии. Поради това икономическите оператори следва да могат да предоставят публичен достъп до своите декларации за взаимно признаване онлайн, при условие че декларацията за взаимно признаване е лесно достъпна и в надежден формат.

(23)

Комисията следва да осигури наличието на образец на декларацията за взаимно признаване и на насоките за попълването ѝ на единната цифрова платформа на всички официални езици на Съюза.

(24)

Настоящият регламент следва да се прилага и за стоките, при които само някои аспекти са обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация. Когато, съгласно законодателството на Съюза за хармонизация, от икономическия оператор се изисква да изготви ЕС декларация за съответствие, за да удостовери съответствието с посоченото законодателство, този икономически оператор следва да може да приложи декларацията за взаимно признаване, предвидена в настоящия регламент, към ЕС декларацията за съответствие.

(25)

Когато икономически оператор реши да не използва декларацията за взаимно признаване, компетентните органи на държавата членка по местоназначение следва да отправят ясно определени искания за специфична информация, която считат за необходима за оценяването на стоките по отношение на принципа на пропорционалност.

(26)

Икономическите оператори следва да разполагат с необходимото време, в рамките на което да предоставят документите или друга информация, поискана от компетентния орган на държавата членка по местоназначение, или да представят аргументи или коментари във връзка с оценката на въпросните стоки.

(27)

В Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (4) от държавите членки се изисква да съобщават на Комисията и на другите държави членки всички проекти на национални технически регламенти по отношение на всички продукти, включително всички селскостопански или рибни продукти, и да посочват мотивите, които налагат приемането на тези регламенти. Необходимо е обаче да се гарантира, че след приемането на такива национални технически регламенти принципът за взаимно признаване се прилага правилно в отделните случаи спрямо конкретни стоки. Настоящият регламент следва да установи процедури за прилагането на принципа за взаимно признаване в отделни случаи, например като изисква от държавите членки да посочват националните технически правила, на основание на които е прието административното решение, и легитимните съображения от обществен интерес, обосноваващи прилагането на това национално техническо правило по отношение на стока, законно предлагана на пазара в друга държава членка. Пропорционалността на националното техническо правило е основанието, позволяващо да се докаже пропорционалността на административното решение, което се основава на това правило. Средствата за доказване на пропорционалността на административното решение обаче следва да се определят за всеки отделен случай.

(28)

Тъй като административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара на стоки, които вече са законно предлагани на пазара в друга държава членка, следва да бъдат изключение от основния принцип за свободно движение на стоки, е необходимо да се гарантира, че тези решения са съобразени със съществуващите задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване. Поради това е целесъобразно да се установи ясна процедура, чрез която да се определя дали стоките са законно предлагани на пазара в тази друга държава членка, и ако това е така, дали легитимните обществени интереси, обхванати от приложимото национално техническо правило на държавата членка по местоназначение са адекватно защитени в съответствие с член 36 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Тази процедура следва да гарантира, че всички приети административни решения са пропорционални, зачитат принципа за взаимно признаване и са в съответствие с настоящия регламент.

(29)

Когато един компетентен орган оценява стоки, преди да вземе решение да ограничи или откаже достъп до пазара, този орган следва да не може да взема решения за спиране на достъпа до пазара, освен в случаите, когато е необходима бърза намеса с цел да се предотврати неблагоприятното въздействие върху безопасността или здравето на хората или върху околната среда или с цел да се предотврати предоставянето на стоки, когато то е по принцип забранено на основания, свързани с обществения морал или обществената сигурност, включително с цел предотвратяване на престъпления.

(30)

С Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) беше създадена система за акредитация, която гарантира взаимното приемане на равнището на компетентност на органите за оценяване на съответствието. Поради това компетентните органи на държавите членки следва да не отказват да приемат протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от акредитиран орган за оценяване на съответствието, на основания, свързани с компетентността на този орган. Освен това с цел да се избегне, доколкото е възможно, дублирането на изпитвания и процедури, вече извършени в друга държава членка, държавите членки не следва да отказват да приемат протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от други органи за оценяване на съответствието съобразно правото на Съюза. Компетентните органи следва да отчитат надлежно съдържанието на представените протоколи от изпитвания или сертификати.

(31)

В Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) е посочено, че на пазара могат да се пускат само безопасни продукти, и са определени задълженията на производителите и дистрибуторите по отношение на безопасността на продуктите. Директивата дава на компетентните органи право да налагат незабавни забрани на опасните продукти или временни забрани на продуктите, които могат да бъдат опасни, за периода, необходим за извършването на различни оценки на безопасността, проверки и контрол. В посочената директива е описана също така процедурата, съгласно която компетентните органи предприемат необходимите мерки, като посочените в член 8, параграф 1, букви б)—е) от същата директива, ако продуктите представляват риск, като е предвидено и задължение за държавите членки да нотифицират тези мерки на Комисията и останалите държави членки. Поради това компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат посочената директива, и по-специално член 8, параграф 1, букви б)—е) и член 8, параграф 3 от нея.

(32)

С Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (7) беше създадена, inter alia, система за бързо уведомяване за пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи. Съгласно регламента държавите членки нотифицират незабавно на Комисията чрез системата за бързо предупреждение всички мерки за ограничаване на пускането на пазара на храни или фуражи, или за изтегляне или изземване от пазара на храни или фуражи, които те предприемат с цел защита на здравето на човека, и които изискват бързи действия. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат посочения регламент, и по-специално член 50, параграф 3 и член 54 от него.

(33)

С Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (8) е установена хармонизирана рамка на Съюза относно организацията на официалния контрол и относно организацията на официалните дейности, различни от официален контрол, по цялата агро-хранителна верига, като се вземат предвид правилата относно официалния контрол, определени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (9) и в съответното секторно законодателство на Съюза. В Регламент (ЕС) 2017/625 е определена конкретна процедура, с която се гарантира, че икономическите оператори коригират несъответствието с изискванията на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата за здравето на животните или хуманното отношение към животните. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат Регламент (ЕС) 2017/625, и по-специално член 138 от него.

(34)

С Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10) е установена хармонизирана рамка на Съюза за извършване на проверките по отношение на задълженията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) съгласно критериите, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004, и се предвижда задължението на държавите членки да гарантират, че всеки оператор, който спазва тези задължения, има право да бъде включен в система за проверки. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат Регламент (ЕС) № 1306/2013, и по-специално член 90 от него.

(35)

Във всяко административно решение, прието от компетентен орган на държава членка съгласно настоящия регламент, следва да бъдат посочени наличните средства за правна защита на икономическия оператор, така че той да може, в съответствие с националното право, да обжалва решението или да предяви иск пред компетентния национален съд или арбитражен съд. В административното решение следва също да се посочва, че икономическите оператори имат възможност да използват Мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар (SOLVIT) и процедурата за разрешаване на проблеми, предвидена в настоящия регламент.

(36)

За да се гарантира правилното и последователно прилагане на принципа за взаимно признаване, от съществено значение са ефективните решения за икономическите оператори, които търсят благоприятни за бизнеса алтернативи при оспорването на административни решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара. За да се гарантира наличието на такива решения и да се избегнат съдебните разноски, особено от страна на малките и средни предприятия (МСП), икономическите оператори следва да имат достъп до извънсъдебна процедура за разрешаване на спорове.

(37)

SOLVIT е услуга, предоставяна от националната администрация във всяка държава членка, чиято цел е намирането на решения за гражданите и предприятията в случаи на нарушаване на техните права от страна на публични органи в друга държава членка. Принципите, на които се подчинява дейността на SOLVIT, са определени в Препоръка 2013/461/ЕС на Комисията (12), съгласно която всяка държава членка следва да определи център на SOLVIT, който разполага с необходимите човешки и финансови ресурси, за да участва в SOLVIT. Комисията следва да повиши осведомеността за съществуването и ползите от SOLVIT, особено сред предприятията.

(38)

SOLVIT е ефективен извънсъдебен механизъм за разрешаване на проблеми, който се предоставя безплатно. SOLVIT работи в кратки срокове и предоставя практически решения на гражданите и предприятията в случаи на трудности при признаването на правата им в Съюза от страна на публични органи. Когато икономическият оператор, съответният център на SOLVIT и участващите държави членки постигнат съгласие относно подходящото разрешаване на проблема, следва да не бъдат необходими други действия.

(39)

Когато обаче неформалният подход на SOLVIT не постигне успех и продължават да съществуват съмнения по отношение на съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване, Комисията следва да има правомощието да проучи въпроса по искане на който и да е от заинтересованите центрове на SOLVIT. След като направи оценка, Комисията следва да даде становище, което се представя на заинтересования икономически оператор и на компетентните органи чрез съответния център на SOLVIT и което следва да се вземе предвид по време на процедурата на SOLVIT. Намесата на Комисията следва да се осъществи в срок от 45 работни дни, който не включва времето, необходимо на Комисията за получаване на допълнителните документи и информация, които счита за необходими. Ако случаят бъде разрешен през този период, от Комисията не следва да се изисква да даде становище. В базата данни на SOLVIT следва да съществува отделен работен процес за тези случаи и те не следва да бъдат включвани в редовната статистика на SOLVIT.

(40)

Становището на Комисията по отношение на административното решение, с което се ограничава или отказва достъпът до пазара, следва да обхваща само съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване и с изискванията на настоящия регламент. Това не засяга правомощията на Комисията съгласно член 258 от ДФЕС и задължението на държавите членки да спазват правото на Съюза, когато търсят решение на установени системни проблеми по отношение прилагането на принципа за взаимно признаване.

(41)

За вътрешния пазар на стоки е важно предприятията, и по-специално МСП, да могат да получават надеждна и конкретна информация за действащото законодателство в дадена държава членка. Звената за контакт относно продуктите следва да играят важна роля за улесняване на комуникацията между националните органи и икономическите оператори, като разпространяват информация относно правилата за конкретни продукти и за прилагането на принципа за взаимно признаване на територията на техните държави членки. Поради това е необходимо да се засили ролята на звената за контакт относно продуктите като основен източник на информация за всички свързани с продуктите правила, включително националните технически правила, обхванати от взаимното признаване.

(42)

С цел да се улесни свободното движение на стоки звената за контакт относно продуктите следва да осигуряват безплатно информация в разумни граници за своите национални технически правила и за прилагането на принципа за взаимно признаване. Звената за контакт относно продуктите следва да бъдат адекватно оборудвани и обезпечени с ресурси. В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета (13) те следва да предоставят такава информация чрез уебсайт и следва да бъдат обвързани с критериите за качество, определени в посочения регламент. Задачите на звената за контакт относно продуктите, свързани с предоставянето на такава информация, включително екземпляри в електронен вид или онлайн достъп до националните технически правила, следва да се изпълняват, без да се засягат националните правила, уреждащи разпространението на националните технически правила. Освен това от звената за контакт относно продуктите не следва да се изисква да предоставят екземпляри или онлайн достъп до стандарти, които са обект на права върху интелектуалната собственост на органи или организации за стандартизация.

(43)

Сътрудничеството между компетентните органи е от съществено значение за гладкото прилагане на принципа за взаимно признаване и за изграждането на култура на взаимно признаване. Поради това звената за контакт относно продуктите и националните компетентни органи следва да си сътрудничат и да обменят информация и опит с цел да се гарантира правилното и последователно прилагане на принципа за взаимно признаване и на настоящия регламент.

(44)

За целите на нотифицирането на административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара, осигуряването на възможност за комуникация между звената за контакт относно продуктите и гарантирането на административно сътрудничество, е необходимо на държавите членки да се предостави достъп до информационна и комуникационна система.

(45)

С цел осигуряване на еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(46)

Когато за целите на настоящия регламент е необходимо да се обработват лични данни, обработването им следва да се извършва в съответствие със законодателството на Съюза относно защитата на личните данни. Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (15) или Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(47)

За предоставянето на информация относно прилагането на настоящия регламент и неговото отражение върху свободното движение на стоки следва да бъдат установени надеждни и ефикасни механизми за наблюдение. Тези механизми следва да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.

(48)

С цел повишаване на осведомеността за принципа за взаимно признаване и гарантиране на правилното и последователно прилагане на настоящия регламент, следва да се предвиди финансиране от Съюза за кампании за повишаване на осведомеността, обучения, обмен на длъжностни лица и други свързани дейности, насочени към засилване и укрепване на доверието и сътрудничеството между компетентните органи, звената за контакт относно продуктите и икономическите оператори.

(49)

С цел да се преодолее липсата на точни данни относно действието на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки Съюзът следва да финансира събирането на такива данни.

(50)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни и финансови санкции.

(51)

Целесъобразно е прилагането на настоящия регламент да бъде отложено с цел да се предостави достатъчно време на компетентните органи и икономическите оператори да се адаптират към изискванията, съдържащи се в него.

(52)

Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент от гледна точка на целите, които той преследва. За оценката на настоящия регламент Комисията следва да използва събраните данни относно функционирането на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки, както и информацията, налична в информационната и комуникационна система. Комисията следва да може да поиска от държавите членки да представят допълнителна информация, необходима за извършването на оценката. В съответствие с точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (17) оценката на настоящия регламент, която следва да се основава на ефикасността, ефективността, важността, съгласуваността и добавената стойност, следва да служи като база за оценки на въздействието на вариантите за по-нататъшни действия.

(53)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да гарантира безпроблемното, последователно и правилно прилагане на принципа за взаимно признаване, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

(1)

Брутният национален доход по пазарни цени (БНД) представлява основата за изчисляване на най-големия дял от собствените ресурси в общия бюджет на Съюза. Поради това е необходимо допълнително да се увеличат съпоставимостта, надеждността и изчерпателността на този агрегат.

(2)

Интегритетът на статистиката, който се поддържа чрез спазване на принципите на Кодекса на европейската статистическа практика, преразгледан и актуализиран от Комитета на Европейската статистическа система (КЕСС) на 16 ноември 2017 г., и на Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (2), е от особено значение, когато статистическите данни се използват пряко за административни цели и за целите на определянето на политиките на равнището на Съюза и на национално равнище.

(3)

Тези статистически данни са също и важен аналитичен инструмент за координиране на националните икономически политики и за различните политики на Съюза, както и за научноизследователските дейности.

(4)

В съответствие с член 2, параграф 7 от Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета (3), за целите на собствените ресурси БНД означава годишен БНД по пазарни цени съгласно методологията, посочена в приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), с който се създава преразгледаната Европейска система от сметки (ЕСС 2010). В съответствие с член 10, параграф 1 от Решение 2014/335/ЕС, Евратом и при спазване на член 10, параграф 2 от същия акт Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета (5) беше отменено.

(5)

От основно значение е данните за БНД да бъдат съпоставими между държавите членки и да бъдат спазвани съответните определения и счетоводни правила на ЕСС 2010. За тази цел процедурите за оценка и базовите данни, които действително се използват, следва да позволяват правилното прилагане на определенията и счетоводните правила на ЕСС 2010.

(6)

От основно значение е източниците и методите, използвани за съставяне на данните за БНД, да са надеждни. Това означава да се прилагат във възможно най-голяма степен надеждни техники по отношение на стабилни, подходящи и актуални базови статистически данни.

(7)

От основно значение е данните за БНД да са изчерпателни. Поради това тези данни следва да отчитат също и неофициалните, нерегистрираните и другите дейности и операции, които не се отчитат в статистическите изследвания или пред данъчните, социалните и другите административни органи. Подобряването на обхвата на БНД предполага първо да бъдат разработени подходящи статистически бази и процедури за оценка, за да се изготвят надеждни статистики и когато е приложимо, да бъдат въведени необходимите дооценки, като се избягват пропуските и двойното отчитане.

(8)

В Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета (6) се предвиждат проверки в държавите членки с цел проверка на собствените ресурси. За целите на проверката на БНД Комисията (Евростат) следва да бъде оправомощена да извършва информационни посещения относно БНД, за да се провери качеството на агрегатите на БНД и техните компоненти и съответствието с ЕСС 2010, както и за да се гарантира, че данните за БНД са съпоставими, надеждни и изчерпателни. Комисията (Евростат) следва да спазва правилата относно поверителността на статистическите данни. Участието на представители на националните статистически органи в информационните посещения относно БНД в други държави членки е от съществено значение за повишаване на прозрачността и качеството на процеса на проверка на данните за БНД.

(9)

С цел да се осигури надеждност, изчерпателност и възможно най-високо равнище на съпоставимост на данните за БНД в съответствие с ЕСС 2010, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със списъка на въпросите, които да бъдат разглеждани при всеки верификационен цикъл. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (7). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(10)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент чрез предоставяне на агрегати на БНД за целите на собствените ресурси, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, за да установи структурата и подробните правила за описанието на източниците и методите, използвани за производство на данни за БНД и техните компоненти, в съответствие с приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013, както и графика за тяхното актуализиране и предаване и специфичните мерки, насочени към подобряване на съпоставимостта, надеждността и изчерпателността на данните за БНД на държавите членки, въз основа на списъка с въпросите, определени от Комисията. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(11)

Към КЕСС, създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009, в съответствие с член 7 от посочения регламент, се отправя искане да предостави експертни насоки.

(12)

Комитетът по БНД, посочен в член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003 на Съвета (9), изготвяше становища, предоставяше съвети и подпомагаше Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. Съгласно стратегията за нова структура на Европейската статистическа система с цел подобряване на координацията и партньорството посредством ясно изразена пирамидална структура в рамките на системата, КЕСС следва да има консултативна роля и да подпомага Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. В съответствие с това Комитетът по БНД следва да бъде заменен от КЕСС за целите на подпомагането на Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия съгласно настоящия регламент. За целите на изпълняването на други функции, които преди това са били изпълнявани от Комитета по БНД в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003 и не са свързани с подпомагането на Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия, Комисията следва да създаде официална експертна група, която да я подпомага за тези цели.

(13)

С Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета (10) и Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003 се установява процедура за проверка и оценка на съпоставимостта, надеждността и изчерпателността на данните за брутния национален продукт (БНП) и на данните за БНД в рамките на Комитета по БНП и Комитета по БНД, в които държавите членки и Комисията работят в тясно сътрудничество. Тази процедура следва да бъде адаптирана, за да се вземат предвид използването на данните за БНД в съответствие с ЕСС 2010 за целите на собствените ресурси, преработеният график за предоставяне на собствените ресурси и последните промени в рамките на Европейската статистическа система. Поради това Директива 89/130/ЕИО, Евратом и Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003 следва да бъдат отменени,

(1)

Домейнът от първо ниво (TLD) .eu беше създаден по силата на Регламент (ЕО) № 733/2002 на Европейския парламент и на Съвета (3) и Регламент (ЕО) № 874/2004 на Комисията (4). От приемането на тези регламенти политическият и законодателният контекст в Съюза, както и онлайн средата и пазарът се промениха значително.

(2)

Бързото развитие на пазара на домейни от първо ниво и на динамичния цифров пейзаж изисква съобразена с бъдещето и гъвкава регулаторна среда. Домейнът от първо ниво .eu е един от най-големите домейни от първо ниво с код на държава. Домейнът от първо ниво .eu се използва от институциите, агенциите и органите на Съюза, включително за европейски проекти и инициативи. Целта на домейна от първо ниво .eu е чрез добро управление да допринесе за укрепването на идентичността на Съюза онлайн и за популяризирането на неговите ценности, например многоезичието, зачитането на неприкосновеността на личния живот и сигурността на ползвателите и зачитането на правата на човека, както и на конкретни приоритети онлайн.

(3)

Домейните от първо ниво са съществен елемент в йерархичната структура на системата за имена на домейни (DNS), които осигуряват оперативно съвместима система на уникални идентификатори, налични в целия свят, за всяко приложение и всяка мрежа.

(4)

Домейнът от първо ниво .eu следва да насърчава използването и достъпа до мрежите на интернет съгласно членове 170 и 171 ДФЕС, като осигурява регистрация, която допълва съществуващите домейни от първо ниво с код за държава и глобалната регистрация в общи домейни от първо ниво.

(5)

Домейнът от първо ниво .eu – ясен и лесно разпознаваем белег, следва да осигури лесна за идентифициране връзка със Съюза и европейския пазар. Той следва да дава възможност на предприятия, организации и физически лица в Съюза да регистрират име на домейн в домейнa от първо ниво .eu. Съществуването на такова име на домейн е важно за укрепването на идентичността на Съюза онлайн. Поради това Регламент (ЕО) № 733/2002 следва да бъде изменен, за да се даде възможност на гражданите на Съюза да регистрират име на домейн в домейнa от първо ниво .eu, независимо от мястото си на постоянно пребиваване, от 19 октомври 2019 г.

(6)

Имената на домейни в домейна от първо ниво .eu следва да се предоставят на допустими кандидати според наличността.

(7)

Комисията следва да насърчава сътрудничеството между регистъра, Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и други агенции на Съюза с цел да се води борба със спекулативните и неправомерните регистрации на имена на домейни, включително кибернастаняването (узурпирането на домейни), и да се осигуряват опростени административни процедури, по-специално за малките и средните предприятия (МСП).

(8)

За да се осигури по-добра защита на правото на страните да сключват договор съответно с регистъра и регистраторите, споровете във връзка с регистрациите на имена на домейни в домейна от първо ниво .eu следва да се разрешават от органи на територията на Съюза, като се прилагат съответните национални закони, без да се засягат правата и задълженията, признати от държавите членки или от Съюза и произтичащи от международни инструменти.

(9)

На основата на открита, прозрачна и недискриминационна процедура за избор и като взема предвид ефективността на разходите и административната опростеност, Комисията следва да определи регистър за домейна от първо ниво .eu. С цел да се подкрепи цифровият единен пазар, да се изгради европейска идентичност онлайн и да се насърчат трансграничните онлайн дейности, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с критериите за допустимост и подбор и процедурата за определяне на регистъра. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (5). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(10)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за приемане на списъците със запазени и блокирани имена на домейни от държавите членки, за установяване на принципите, които трябва да бъдат включени в договора между Комисията и регистъра и за определяне на регистъра при надлежно обосновани наложителни причини за спешност, по-специално с цел осигуряване на непрекъснатостта на услугата. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6). Такива списъци следва да бъдат съставяни според наличността на имена на домейни, като се вземат предвид имената на домейни на второ ниво, които вече са запазени или регистрирани от държавите членки.

(11)

Комисията следва да сключи договор с определения регистър, който следва да съдържа подробните принципи и процедури, приложими за регистъра във връзка с организацията, администрирането и управлението на домейна от първо ниво .eu. Договорът следва да бъде за определен срок и да може да се подновява еднократно, без да е необходима нова процедура за подбор.

(12)

Принципите и процедурите, отнасящи се до функционирането на домейна от първо ниво .eu, следва да бъдат приложени към договора между Комисията и определения регистър.

(13)

Настоящият регламент не засяга прилагането на правилата за конкуренцията, предвидени в членове 101 и 102 ДФЕС.

(14)

Регистърът следва да спазва принципите на недискриминация и прозрачност и следва да въведе мерки за гарантиране на лоялна конкуренция, предварително одобрени от Комисията, особено когато предоставя услуги на предприятия, с които се конкурира на пазара надолу по веригата.

(15)

Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) понастоящем отговаря за координацията на предоставянето на кодове, представляващи домейн от първо ниво с код за държава, на регистрите. Регистърът следва да сключи съответния договор с ICANN, който да предвижда предоставянето на домейна от първо ниво с код за държава .eu, като взема предвид принципите, приети от правителствения консултативен комитет (GAC).

(16)

Регистърът следва да сключи подходящо ескроу споразумение, за да гарантира непрекъснатост на услугата, и по-специално да гарантира, че ще може да продължава да предоставя услуги на местната интернет общност с минимални смущения в случай на повторно предоставяне или други непредвидени обстоятелства. Регистърът следва ежедневно да предоставя на ескроу агента електронно копие от текущото съдържание на базата данни на домейна от първо ниво .eu.

(17)

При процедурите за алтернативно решаване на спорове (АРС) следва да е налице съответствие с изискванията на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) и да се вземат предвид най-добрите международни практики в тази област и особено препоръките на Световната организация за интелектуална собственост, за да се гарантира избягването, доколкото е възможно, на спекулативни и незаконни регистрации. При тези процедури за АРС следва да се спазват еднакви процедурни правила, които са съгласувани с установените в единната политика за решаване на спорове на ICANN.

(18)

Политиката относно регистрации на имена на домейни на .eu, с които може да се злоупотреби, следва да предвижда проверка от страна на регистъра на получаваните данни, особено данни, отнасящи се до самоличността на регистрантите, както и отнемане и блокиране на бъдещи регистрации на имена на домейни, които в окончателно решение на съд в държава членка са били определени за опозоряващи, расистки или по друг начин противоречащи на правото на съответната държава членка. Регистърът следва да се увери особено грижливо във верността на данните, които получава и съхранява. Процедурата за отмяна следва да дава достатъчна възможност на притежателя на име на домейн да отстрани нарушение на критериите за допустимост, на изискванията за регистрация или да изплати висящи задължения, преди отмяната да влезе в сила.

(19)

Име на домейн, което е идентично или объркващо сходно с име, по отношение на което правото на Съюза или националното право е установило право, и което е било регистрирано, без да има права или законен интерес върху това име, следва по принцип да бъде отменено и при необходимост да бъде прехвърлено на законния притежател. Когато се установи, че име на домейн е използвано недобросъвестно, то следва винаги да бъде отнемано.

(20)

Регистърът следва да приеме ясни политики, насочени към своевременното установяване на злоупотреби с регистрациите на имена на домейни, и при необходимост следва да си сътрудничи с компетентните органи и други публични органи, отговарящи за киберсигурността и информационната сигурност, които участват специално в борбата срещу подобни регистрации, като например националните екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT).

(21)

Регистърът следва да подпомага правоприлагащите органи в борбата срещу престъпността, като въвежда технически и организационни мерки, насочени към предоставянето на достъп на компетентните органи до данните в регистъра за целите на превенцията, установяването, разследването и наказателното преследване на престъпления, както е предвидено в националното право и правото на Съюза.

(22)

Настоящият регламент следва да се прилага съгласно принципите, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. Регистърът следва да спазва съответните правила, принципи и насоки на Съюза за защита на личните данни, по-специално съответните изисквания за сигурност, принципите на необходимост, пропорционалност, ограничаване в рамките на целта и пропорционален срок на запазване на данните. Освен това защитата на личните данни на етапа на проектирането и защитата на данните по подразбиране следва да залегнат във всички системи за обработване на данни и бази данни, които се разработват и поддържат.

(23)

За да се гарантира ефективен периодичен надзор, регистърът следва да бъде одитиран за собствена сметка най-малко веднъж на две години от независим орган, за да се потвърди посредством доклад за оценката на съответствието неговото съответствие с изискванията, определени в настоящия регламент. Регистърът следва да представи този доклад на Комисията съгласно сключения договор с Комисията.

(24)

Договорът, сключен между Комисията и регистъра следва да предвижда процедури за подобряване на организацията, администрирането и управлението на домейна от първо ниво .eu от страна на регистъра в съответствие с указанията на Комисията, произтичащи от надзорните дейности на Комисията, предвидени в настоящия регламент.

(25)

В заключенията си от 27 ноември 2014 г., озаглавени „Управление на интернет“, Съветът отново потвърди ангажимента на Съюза да насърчава структури за управление с участие на множество заинтересовани страни, основани на съгласуван набор от глобални принципи за управление на интернет. Приобщаващо управление на интернет означава разработването и прилагането на споделени принципи, норми, правила, процедури за вземане на решения и програми, които определят еволюцията и използването на интернет от страна на правителствата, частния сектор, гражданското общество, международните организации и техническата общност, като всички те действат в съответните си роли.

(26)

Следва да се учреди консултативна група с участие на множество заинтересовани страни за домейна .eu, която да има консултативна роля спрямо Комисията, за да укрепи и разшири приноса за доброто управление на регистъра. Групата следва да отразява модела на множество заинтересовани страни за управление на интернет, а членовете ѝ, с изключение на тези, привлечени от органи на държавите членки и от международни организации, следва да бъдат определяни от Комисията въз основа на открита, недискриминационна и прозрачна процедура. Представителите, привлечени от органите на държавите членки, следва да бъдат определяни въз основа на ротационна система, като по този начин се осигурява достатъчна приемственост по отношение на участието в групата.

(27)

Комисията следва да извърши оценка на ефективността и функционирането на домейна от първо ниво .eu. При тази оценка следва да се имат предвид работните практики на определения регистър и значимостта на задачите на регистъра. Комисията следва също така да представя на Европейския парламент и на Съвета редовни доклади относно функционирането на домейна от първо ниво .eu.

(28)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и залегнали в Договорите, по-специално правото на защита на личните данни, свободата на изразяване и свободата на информация, както и защитата на потребителите. Когато се гарантира, че разпоредбите на националното право, засягащи настоящия регламент, са в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, следва да се спазват подходящи процедури на Съюза. В случай на съмнение по отношение на съвместимостта с правото на Съюза, регистърът следва да поиска даване на насоки от Комисията.

(29)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно реализация на общоевропейски домейн от първо ниво в допълнение към националните домейни от първо ниво с код за държава, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(30)

За да се ограничат рисковете от смущения в услугите на домейна от първо ниво .eu по време на въвеждането на новата регулаторна рамка, в настоящия регламент са предвидени преходни разпоредби.

(31)

Поради това Регламент (ЕО) № 733/2002 следва да бъде изменен и отменен, а Регламент (ЕО) № 874/2004 следва да бъде отменен,

(1)

След приемането на регламенти (ЕО) № 2560/2001 (4) и (ЕО) № 924/2009 (5) на Европейския парламент и на Съвета таксите за презграничните плащания в евро между държавите членки от еврозоната намаляха много, достигайки до равнища, които в огромната част от случаите са пренебрежимо ниски.

(2)

Презграничните плащания в евро от държавите членки извън еврозоната обаче съставляват около 80 % от всички презгранични плащания от държавите членки извън еврозоната. Таксите за тези презгранични плащания продължават да бъдат прекалено високи в повечето държави членки извън еврозоната, въпреки че доставчиците на платежни услуги, намиращи се в държави членки извън еврозоната, имат достъп до същата ефективна инфраструктура за обработката на тези операции при много ниски разходи като доставчиците на платежни услуги, намиращи се в еврозоната.

(3)

Високите такси за презграничните плащания продължават да бъдат пречка пред пълната интеграция на предприятията и гражданите от държавите членки извън еврозоната във вътрешния пазар, което засяга тяхната конкурентоспособност. Тези високи такси са причина за продължаващото съществуване на две категории ползватели на платежни услуги в Съюза: ползватели, които ползват предимствата на единната зона за плащания в евро (SEPA), и ползватели, които плащат високи такси за презграничните си плащания в евро.

(4)

За да се улесни функционирането на вътрешния пазар и за да се премахнат неравенствата между ползвателите на платежни услуги в държавите членки от еврозоната и тези извън нея във връзка с презграничните плащания в евро, е необходимо да се гарантира, че таксите за презграничните плащания в евро в рамките на Съюза са уеднаквени с таксите за съответните национални плащания в националната парична единица на държавата членка, в която се намира доставчикът на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги. Счита се, че доставчикът на платежни услуги се намира в държавата членка, в която предоставя услугите си на ползвателя на платежни услуги.

(5)

Таксите за превалутиране са значителен разход при презграничните плащания, когато в държавата членка на платеца и в държавата членка на получателя се използват различни парични единици. В член 45 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (6) е установено изискването таксите и използваният обменен курс да бъдат прозрачни, в член 52, точка 3 от същата директива са определени изискванията за информацията във връзка с платежните операции, които са предмет на рамков договор, а член 59, параграф 2 от посочената директива урежда изискванията за информация за лицата, предлагащи услуги по превалутиране на терминално устройство АТM или на мястото на продажба. Чрез тези изисквания за предоставяне на информация не е постигната достатъчна прозрачност и съпоставимост на таксите за превалутиране в ситуациите, в които на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба се предлагат алтернативни възможности за превалутиране. Поради тази липса на прозрачност и съпоставимост не се стига до конкуренция, която би намалила разходите за превалутиране, и нараства рискът платците да изберат скъпи възможности за превалутиране. Поради това е необходимо да се въведат допълнителни мерки, за да се осигури защита на потребителите срещу прекомерно високите такси за услугите по превалутиране и за да се гарантира, че на потребителите се предоставя информацията, която им е нужна, за да изберат най-добрата възможност за превалутиране.

(6)

За да се гарантира, че участниците на пазара не са изправени пред необходимостта да правят непропорционални по своя размер инвестиции, за да адаптират платежните си инфраструктура, оборудване и процеси с цел осигуряването на по-голяма прозрачност, прилаганите мерки следва да бъдат подходящи, адекватни и ефективни от гледна точка на разходите. В същото време, когато платецът разполага с избор между различни възможности за превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, предоставената информация следва да дава възможност за сравнение, така че платецът да може да направи информиран избор.

(7)

За да се постигне съпоставимост, таксите за превалутиране за всички плащания, свързани с карти, следва да бъдат изразени по един и същ начин, а именно като процентна надбавка спрямо последния наличен референтен обменен курс на еврото, публикуван от Европейската централна банка (ЕЦБ). При превалутиране между две парични единици, различни от еврото, може да се наложи тази надбавка да се основава на курс, получен от два курса на ЕЦБ.

(8)

В съответствие с общите изисквания за предоставяне на информация за таксите за превалутиране, предвидени в Директива (ЕС) 2015/2366, доставчиците на услуги по превалутиране оповестяват информацията за таксите си за превалутиране преди инициирането на платежната операция. Страните, които предлагат услуги по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, следва да предоставят по ясен и достъпен начин информация за таксите си за тези услуги, например като покажат таксите си на гишето или по цифров начин на терминалното устройство или на екрана в случай на онлайн покупки. В допълнение към информацията, посочена в член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, преди инициирането на плащането страните следва да предоставят изрична информация за сумата, която се заплаща на получателя в паричната единица, използвана от получателя, и за общата сума, която се заплаща от платеца, изразена в паричната единица на сметката на платеца. Сумата, която се заплаща в паричната единица, използвана от получателя, следва да изразява цената на стоките и услугите, които се закупуват, и може да бъде показана на касата вместо на терминала за плащане. Паричната единица, използвана от получателя, е по принцип местната парична единица, но според принципа на свободата на договаряне в някои случаи може да е друга парична единица на Съюза. Общата сума, която се заплаща от платеца в паричната единица на сметката на платеца, следва да се състои от цената на стоките или услугите и таксите за превалутиране. Освен това и двете суми следва да бъдат документирани в разписката или на друг траен носител.

(9)

Във връзка с член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, когато на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба се предлагат услуги по превалутиране, платецът следва да може да откаже тази услуга и вместо това да плати в паричната единица, използвана от получателя.

(10)

За да могат платците да сравняват таксите за различните възможности за превалутиране, предлагани на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, доставчиците на платежни услуги на платците следва не само да включват напълно сравнима информация за приложимите такси за превалутиране в условията на рамковия си договор, но и да оповестяват публично тази информация чрез широко и лесно достъпна електронна платформа, по-специално чрез своя уебсайт за клиенти, чрез уебсайта си за домашно банкиране и на приложението си за мобилно банкиране по лесно разбираем и достъпен начин. Това ще създаде условия за разработването на уебсайтове за сравняване, за да могат потребителите по-лесно да сравняват цените при пътуване или пазаруване в чужбина. Освен това доставчиците на платежни услуги на платците следва да напомнят на платците за приложимите такси за превалутиране, когато платежна операция, свързана с карта, е изпълнена в друга парична единица чрез използването на широко и лесно достъпни електронни канали за комуникация, като SMS съобщения, електронна поща или уведомления чрез приложението за мобилно банкиране на платеца. Доставчиците на платежни услуги следва да се споразумеят с ползвателите на платежни услуги относно електронния канал за комуникация, чрез който ще предоставят информацията за таксите за превалутиране, като вземат предвид най-ефективния канал за осъществяване на връзка с платеца. Доставчиците на платежни услуги следва също така да приемат искания от ползвателите на платежни услуги да не получават електронните съобщения, съдържащи информация за таксите за превалутиране.

(11)

Периодичните напомняния са подходящи в ситуациите, в които платецът остава в чужбина за по-дълъг срок, например когато платецът е командирован или учи в чужбина или когато платецът редовно използва карта за онлайн покупки в местната парична единица. Задължението за изпращане на такива напомняния няма да изисква непропорционални инвестиции за адаптиране на съществуващите стопански практики и инфраструктурата за обработка на плащания на доставчика на платежни услуги и ще гарантира, че платецът е по-добре информиран, когато обмисля различните възможности за превалутиране.

(12)

Комисията следва да представи на Европейския парламент, Съвета, ЕЦБ и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на правилото за изравняване на разходите за презгранични плащания в евро с разходите за национални операции в националните парични единици и относно ефективността на изискванията за предоставяне на информация относно превалутирането, предвидени в настоящия регламент. Комисията следва също така да анализира допълнителните възможности — и техническата осъществимост на тези възможности — за разширяване на приложението на правилото за равно таксуване с цел да се обхванат всички парични единици на Съюза, и за по-нататъшно подобряване на прозрачността и съпоставимостта на таксите за превалутиране, както и възможността за изключване и включване на възможността за приемане на превалутиране от лица, различни от доставчика на платежни услуги на платеца.

(13)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради презграничното естество на плащанията могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

1)

Член 1 се изменя, както следва:

2)

В член 2 точка 9 се заменя със следното:

(*1)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).“ "

3)

Член 3 се изменя, както следва:

4)

Вмъква се следният член:

5)

Вмъква се следният член:

6)

Член 15 се заменя със следното:

(*2)  Регламент (ЕС) 2019/518 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 по отношение на определени такси за презграничните плащания в Съюза и таксите за превалутиране (ОВ L 91, 29.3.2019 г., стр. 36).“ "

(1)

Описанията на превозните средства от категории T1 и T2, предвидени в Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), се нуждаят от пояснения във връзка с местоположението на най-близката до водача ос за тракторите с реверсируемо положение на водача и във връзка с метода на изчисляване на височината на центъра на тежестта. С цел да се определи прецизно и по един и същи начин височината на центъра на тежестта на превозните средства от категория Т2, следва да се направи препратка към приложимите международни стандарти, съгласно които се определя центърът на тежестта на тракторите.

(2)

Правилното определяне на различните характеристики на земеделските трактори въз основа на анализа на техническите им характеристики е от изключително значение за правилното и пълното прилагане на настоящия регламент и на приетите съгласно него делегирани актове и актове за изпълнение. Като се има предвид, че обсъжданията относно определенията на категориите се провеждат на съответните международни форуми, по които Съюзът е страна, Комисията следва да ги вземе предвид с цел предотвратяване на непропорционалните и отрицателни последици за прилагането на техническите изисквания и процедурите за изпитване, както и на отрицателните последици за производителите, по-специално на високоспециализирани трактори.

(3)

В Регламент (ЕС) № 167/2013 следва да се изясни, че терминът „сменяема (навесна) техника“ означава „сменяемо оборудване“, като по този начин ще се гарантира последователното използване на термините в посочения регламент.

(4)

В Регламент (ЕС) № 167/2013 от вносителите се изисква да съхраняват копие от сертификата за съответствие за продуктите, които не са в съответствие с посочения регламент или представляват сериозен риск. Следва да се уточни, че става въпрос за ЕС сертификат за одобряване на типа. Поради това Регламент (ЕС) № 167/2013 следва да бъде изменен, за да се посочи правилният документ.

(5)

Съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 ЕС сертификатът за одобряване на типа трябва да съдържа като приложение резултатите от изпитванията. Следва да се уточни, че става въпрос за протокола за резултатите от изпитванията. Поради това Регламент (ЕС) № 167/2013 следва да бъде изменен, за да се посочи правилното приложение.

(6)

С Регламент (ЕС) № 167/2013 Комисията беше оправомощена да приема делегирани актове за срок от пет години, който изтече на 21 март 2018 г. Тъй като е налице постоянна необходимост да бъдат актуализирани различните елементи на процеса на одобряване на типа, уреден с посочения регламент и с приетите съгласно него актове, по-специално с цел адаптирането им към техническия прогрес или въвеждането на корекции, периодът на упражняване на делегирането на правомощия следва да се продължи с възможност за мълчаливо продължаване в бъдеще.

(7)

С Регламент (ЕС) № 167/2013 се отменя Директива 74/347/ЕИО (4) на Съвета, докато всъщност би следвало да се отмени Директива 2008/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), с която се кодифицира Директива 74/347/ЕИО. Поради това е необходимо съответното позоваване в Регламент (ЕС) № 167/2013 да бъде променено.

(8)

Тъй като с настоящия регламент се изменя Регламент (ЕС) № 167/2013, без да се разширява регулаторното му съдържание, и доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците му могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(9)

Поради това Регламент (ЕС) № 167/2013 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 2 параграф 2 се заменя със следното:

2)

В член 4 точки 2 и 3 се заменят със следното:

3)

В член 12 параграф 3 се заменя със следното:

4)

В член 25, параграф 1 буква б) се заменя със следното:

5)

В член 39, параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Първа алинея се прилага само за превозните средства на територията на Съюза, които са имали валидно ЕС одобряване на типа по времето на производството им, но не са били нито регистрирани, нито пуснати в употреба, преди това ЕС одобряване на типа да загуби валидността си.“

6)

В член 71 параграф 2 се заменя със следното:

7)

В член 76 параграф 1 се заменя със следното:

(1)

Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) беше значително изменена. Поради необходимостта от допълнителни изменения и с оглед на постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

Желателно е да се постигне широко разпространение на електронните системи за пътно таксуване в държавите членки, както и в съседните страни, и да се разполага в рамките на възможното с надеждни, лесни за употреба и икономически ефективни системи, които да са подходящи за използване в бъдещото развитие на политиката на Съюза за заплащане на пътя и бъдещите технически разработки. Следователно необходимо е електронните системи за пътно таксуване да се направят оперативно съвместими, за да се намалят разходите и административната тежест, свързани със заплащането на пътни такси в целия Съюз.

(3)

Оперативно съвместимите електронни системи за пътно таксуване спомагат за изпълнението на целите, определени от правото на Съюза в областта на пътните такси.

(4)

Липсата на оперативна съвместимост е значителен проблем в електронните системи за пътно таксуване, при които дължимата пътна такса е свързана с изминатото разстояние от превозното средство (пътни такси за изминато разстояние) или с преминаването на превозното средство през конкретна точка (например кордонно ценообразуване). Поради това разпоредбите относно оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване следва да се прилагат само за тези системи, а не за системите, при които дължимата пътна такса е свързана с времето, прекарано от превозното средство на платената инфраструктура (например системи, основаващи се на време, като например винетки).

(5)

Трансграничното правоприлагане по отношение на задължението за плащане на пътни такси в Съюза е значителен проблем във всички видове системи, независимо дали са основаващи се на изминатото разстояние, на кордони или основаващи се на време, електронни или ръчни. За да се реши проблемът с трансграничното правоприлагане при неплащане на пътнa таксa, разпоредбите относно трансграничния обмен на информация следва да се прилагат за всички тези системи.

(6)

Националното право може да квалифицира нарушението, състоящо се в неплащане на пътна такса, като административно нарушение или като престъпление. Настоящата директива следва да се прилага независимо от това как е квалифицирано нарушението.

(7)

Таксите за паркиране следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива поради липсата на последователна класификация в целия Съюз и непряката им връзка с използването на инфраструктурата.

(8)

Оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване изисква хармонизация на използваната технология и на интерфейсите между съставните елементи на оперативната съвместимост.

(9)

Хармонизацията на технологиите и интерфейсите следва да бъде подпомагана посредством разработването и поддържането на подходящи отворени и публични стандарти, достъпни на недискриминационна основа за всички доставчици на системи.

(10)

За да могат доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) да покрият със своята бордова апаратура изискваните комуникационни технологии, следва да им бъде позволено да използват други хардуерни и софтуерни системи, вече инсталирани на превозните средства — например сателитни навигационни системи или смартфони, или да се свързват към такива системи.

(11)

Следва да бъдат взети предвид специфичните характеристики на електронните системи за пътно таксуване, които се прилагат понастоящем за леките превозни средства. Тъй като понастоящем електронните системи за пътно таксуване не използват спътниково позициониране или мобилни комуникации, на доставчиците на ЕУЕПТ следва да бъде разрешено за ограничен период от време да доставят бордова апаратура на ползвателите на леките превозни средства, подходяща за използване само с микровълнова технология за 5,8 GHz. Тази дерогация следва да се прилага, без да се засяга правото на държавите членки да въвеждат в експлоатация спътникова система за таксуване на леките превозни средства.

(12)

Системите за таксуване въз основа на технология за автоматично разпознаване на регистрационните номера (ANPR) изискват повече ръчни проверки на транзакциите за електронно пътно таксуване в бек офиса, отколкото системите, използващи бордова апаратура. Системите, които използват бордова апаратура са по-ефективни за големи области на електронно събиране на пътни такси, а системите, които използват технология за ANPR са по-подходящи за малки области, като например градските пътни такси, където използването на бордова апаратура би довело до непропорционални разходи или административна тежест. Технологията за ANPR може да бъде особено полезна в съчетание с други технологии.

(13)

При отчитане на техническото развитие, свързано с решенията, основани на технология за ANPR, органите по стандартизация следва да бъдат насърчавани да определят необходимите технически стандарти.

(14)

Конкретните права и задължения на доставчиците на ЕУЕПТ следва да се прилагат спрямо субекти, които могат да удостоверят изпълнението на определени изисквания и да получат регистрация като доставчици на ЕУЕПТ в своята държава членка по установяване.

(15)

Правата и задълженията на основните участници в областта на ЕУЕПТ, т.е. на доставчиците на ЕУЕПТ, структурите, събиращи пътна такса, и ползвателите на ЕУЕПТ, следва да бъдат ясно определени, за да се гарантира, че пазарът функционира по справедлив и ефикасен начин.

(16)

Изключително важно е да се гарантират някои права на доставчиците на ЕУЕПТ, каквото е например правото на защита на чувствителната търговска информация, без това да окаже отрицателно въздействие върху качеството на услугите, предоставяни на структурите, събиращи пътна такса, и на ползвателите на ЕУЕПТ. По-специално от структурата, събираща пътна такса, следва да се изисква да не разкрива чувствителната търговска информация на конкурентите на доставчика на ЕУЕПТ. Обемът и видът данни, които доставчиците на ЕУЕПТ съобщават на структурите, събиращи пътна такса, за целите на изчисляването и прилагането на таксите или за проверка на изчислението на таксата, налагана на превозните средства на ползвателите на ЕУЕПТ от доставчиците на ЕУЕПТ, следва да бъдат сведени до стриктния минимум.

(17)

Доставчиците на ЕУЕПТ следва да бъдат задължени да си сътрудничат в пълна степен със структурите, събиращи пътна такса, при усилията им за правоприлагане, за да се повиши общата ефективност на електронните системите за пътно таксуване. Поради това в случай на съмнение за неплащане на пътна такса, на структурите, събиращи пътна такса, следва да бъде разрешено да изискват от доставчика на ЕУЕПТ данни, свързани с превозното средство и със собственика или държателя на превозното средство, който е клиент на доставчика на ЕУЕПТ, при условие че тези данни се използват единствено за целите на правоприлагането.

(18)

За да могат доставчиците на ЕУЕПТ да се конкурират по недискриминационен начин, е важно да се даде възможност на всички клиенти в дадена област на ЕУЕПТ да бъдат акредитирани за тази област на достатъчно ранен етап, за да могат да предоставят услуги на ползвателите от първия ден на експлоатация на системата за пътно таксуване.

(19)

Структурите, събиращи пътна такса, следва да предоставят достъп на доставчиците на ЕУЕПТ до своята област на ЕУЕПТ, без да допускат дискриминация.

(20)

За да се осигури прозрачност и недискриминационен достъп до областите на ЕУЕПТ за всички доставчици на ЕУЕПТ, структурите, събиращи пътна такса, следва да публикуват цялата необходима информация, отнасяща се до правото на достъп, в заявление за областта на ЕУЕПТ.

(21)

Всички отстъпки или намаления на пътни такси за ползвателите на бордова апаратура, предложени от дадена държава членка или от структура, събираща пътна такса, следва да бъдат прозрачни, оповестени публично и се предоставят на клиентите на доставчиците на ЕУЕПТ при едни и същи условия.

(22)

Доставчиците на ЕУЕПТ следва да имат право на справедливо възнаграждение, изчислено въз основа на прозрачна, недискриминационна и една и съща методика.

(23)

На структурите, събиращи пътна такса, следва да се разреши да приспадат от възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ съответните разходи, направени за предоставяне, експлоатация и поддръжка на специфичните за ЕУЕПТ елементи на електронната система за пътно таксуване.

(24)

Доставчиците на ЕУЕПТ следва да заплащат на структурата, събираща пътна такса, всички пътни такси, дължими от техните клиенти. Доставчиците на ЕУЕПТ обаче не следва да бъдат отговорни за пътни такси, които не били платени от техните клиенти, когато последните са оборудвани с бордова апаратура, която е била обявена за невалидна пред структурата, събираща пътна такса.

(25)

Когато правен субект, който е доставчик на услуга за пътно таксуване, изпълнява и други функции в електронната система за пътно таксуване или други дейности, които не са пряко свързани с електронното събиране на пътни такси, от него следва да се изисква да води счетоводна отчетност, която дава възможност за ясно разграничаване на приходите и разходите, свързани с предоставянето на услугата за пътно таксуване, от приходите и разходите, свързани с други дейности, както и да предоставя при поискване информация за приходите и разходите, свързани с извършването на услугата за пътно таксуване, на съответния помирителен или съдебен орган. Не следва да бъдат позволени кръстосани субсидии между дейностите, извършвани при изпълняване на функцията на доставчик на услуга за пътно таксуване, и други дейности.

(26)

Ползвателите следва да имат възможността да се абонират за ЕУЕПТ чрез всеки доставчик на ЕУЕПТ, независимо от своята националност, държава членка на постоянно пребиваване или държава членка на регистрация на превозното средство.

(27)

За да се избегне двойното плащане и за да осигури правна сигурност за ползвателите, плащането на пътна такса на доставчик на ЕУЕПТ следва да се счита за изпълнение на задълженията на ползвателя към съответната структура, събираща пътна такса.

(28)

Договорните отношения между структурите, събиращи пътна такса, и доставчиците на ЕУЕПТ следва да гарантират, inter alia, че пътните такси се заплащат правилно.

(29)

Следва да се въведе процедурата по медиация с цел уреждане на споровете между структурите, събиращи пътна такса, и доставчиците на ЕУЕПТ, възникнали при воденето на преговори за сключване на договор и в рамките на договорните им отношения. Структурите, събиращи пътна такса, и доставчиците на ЕУЕПТ, които искат да разрешат спор, свързан с правото на недискриминационен достъп до области на ЕУЕПТ, следва да се консултират с националните помирителни органи.

(30)

Помирителните органи следва да са оправомощени да проверяват дали договорните условия, наложени на всеки доставчик на ЕУЕПТ, са недискриминационни. По-специално те следва да са оправомощени да проверяват дали възнаграждението, предлагано от структурата, събираща пътна такса, на доставчиците на ЕУЕПТ, съответства на принципите, посочени в настоящата директива.

(31)

Данните за пътното движение на ползвателите на ЕУЕПТ представляват принос, който е съществен за укрепване на транспортните политики на държавите членки. Поради това държавите членки следва да могат да изискват тези данни от доставчиците на услуга за пътно таксуване, включително доставчиците на ЕУЕПТ за целите на разработването на политики за пътното движение и подобряване на управлението на пътното движение или за използване с други нетърговски цели от страна на държавата в съответствие с приложимите правила за защита на личните данни.

(32)

Необходима е рамка, която определя процедурите за акредитация на доставчиците на ЕУЕПТ в дадена област на ЕУЕПТ и която да гарантира справедлив достъп до пазара, като същевременно се гарантира подходящо ниво на обслужване. В заявлението за областта на ЕУЕПТ следва подробно да се посочва процедурата за акредитиране на доставчика на ЕУЕПТ за областта на ЕУЕПТ, и по-конкретно процедурата за проверка на съответствието със спецификациите и пригодността за използване на съставните елементи на оперативната съвместимост. Процедурата следва да е еднаква за всички доставчици на ЕУЕПТ.

(33)

За да се гарантира лесен достъп до информацията от страна на участниците на пазара на ЕУЕПТ, от държавите членки следва да се изисква да съставят и публикуват всички важни данни за ЕУЕПТ в обществено достъпни национални регистри.

(34)

С оглед на постигането на технологичен напредък е важно структурите, събиращи пътна такса, да имат възможността да изпитват нови технологии или концепции за пътно таксуване. Тези изпитвания обаче следва да бъдат ограничени и от доставчиците на ЕУЕПТ следва да не се изисква да участват в тях. Комисията следва да може да не разрешава такива изпитвания, ако те могат да засегнат правилното функциониране на обикновената електронна система за пътно таксуване или на ЕУЕПТ.

(35)

Големите различия в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване може да възпрепятстват постигането на общоевропейска оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и по този начин да допринесат за запазването на настоящото положение, при което ползвателите се нуждаят от няколко вида бордова апаратура за заплащането на пътни такси в Съюза. Тази ситуация е в ущърб на ефективността на транспортните операции, на разходната ефективност на системите за пътно таксуване и на постигането на целите на транспортната политика. Ето защо проблемите, на които се дължи тази ситуация, следва да бъдат решени.

(36)

Докато трансграничната оперативна съвместимост се подобрява в целия Съюз, в средносрочен до дългосрочен план целта е да се даде възможност за пътуване в рамките на Съюза само с един вид бордова апаратура. Поради това, за да се избегнат административната тежест и разходите за ползвателите на пътищата, е важно Комисията да изготви пътна карта за постигането на тази цел и за да улесни свободното движение на хора и стоки в Съюза, без това да се отразява отрицателно на конкуренцията на пазара.

(37)

ЕУЕПТ е пазарно ориентирана услуга и следователно доставчиците на ЕУЕПТ не следва да бъдат задължавани да предоставят услугата си в целия Съюз. В интерес на ползвателите обаче доставчиците на ЕУЕПТ следва да покриват всички области на ЕУЕПТ във всяка държава, в която решат да предоставят услугите си. Освен това, Комисията следва да направи оценка на това дали предоставената на доставчиците на ЕУЕПТ гъвкавост води дo изключване от ЕУЕПТ на малките и периферните области на ЕУЕПТ и ако счете, че е така, при необходимост да предприеме действия.

(38)

В заявлението за областта на ЕУЕПТ следва подробно да се описват рамковите търговски условия, приложими спрямо операциите на доставчиците на ЕУЕПТ в съответната област на ЕУЕПТ. По- специално, в него следва да се описва методологията, използвана за изчисляване на възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ.

(39)

Когато бъде стартирана нова електронна система за пътно таксуване или бъде изменена съществено действаща система, структурата, събираща пътна такса, следва да публикува нови или актуализирани заявления за областта на ЕУЕПТ с достатъчен срок на предизвестие, за да се позволи на доставчиците на ЕУЕПТ да получат акредитация или повторно да се акредитират в системата най-късно един месец преди оперативното ѝ стартиране. Структурата, събираща пътна такса следва да установи и следва процедура за акредитиране или съответно за повторно акредитиране на доставчици на ЕУЕПТ, така че процедурата да може да бъде приключена най-късно един месец преди оперативното стартиране на новата или съществено изменената система. Структурите, събиращи пътна такса, следва да спазват своята част от планираната процедура, както е определена в заявлението за областта на ЕУЕПТ.

(40)

Структурите, събиращи пътна такса, не следва да изискват или налагат на доставчиците на ЕУЕПТ каквито и да е технически решения, които биха могли да попречат на оперативната съвместимост с други области на ЕУЕПТ и със съществуващите съставни елементи на оперативната съвместимост на доставчика на ЕУЕПТ.

(41)

Наличието на ЕУЕПТ е в състояние да намали значително административните разходи и административната тежест за международните автомобилни превозвачи и за шофьорите.

(42)

На доставчиците на ЕУЕПТ следва да бъде разрешено да издават фактури на ползвателите на ЕУЕПТ. На структурите, събиращи пътна такса, обаче следва да бъде разрешено да изискват фактурите да бъдат изпращани за тяхна сметка и от тяхно име, тъй като фактурирането директно на името на доставчика на ЕУЕПТ може да доведе в някои области на ЕУЕПТ до отрицателни административни и данъчни последици.

(43)

Всяка държава членка с поне две области на ЕУЕПТ следва да определи служба за контакт с доставчиците на ЕУЕПТ, желаещи да предоставят ЕУЕПТ на нейна територия, с цел да улесни техните контакти със структурите, събиращи пътна такса.

(44)

Приложенията за електронно таксуване и други услуги, като например съвместните интелигентни транспортни системи (СИТС), използват сходни технологии и съседни честотни ленти за комуникация с малък обхват между превозните средства и между превозните средства и инфраструктурата. В бъдеще заслужава да бъде изследван потенциалът за прилагане на други нововъзникващи технологии в електронното пътно таксуване, след като внимателно бъдат оценени разходите, ползите, техническите препятствия и възможните решения за тях. Важно е да се прилагат мерки за защита на съществуващите инвестиции в микровълнова технология за 5,8 GHz от предизвикани от други технологии смущения.

(45)

Без да се нарушава правото в областта на държавните помощи и конкуренцията, на държавите членки следва да бъде разрешено да разработват мерки за насърчаване на електронното пътно таксуване и фактуриране.

(46)

Когато органите по стандартизация правят преглед на стандартите, отнасящи се за ЕУЕПТ, следва да са налице подходящи преходни разпоредби, за да се осигури непрекъснатостта на ЕУЕПТ и съвместимостта на съставните елементи на оперативната съвместимост, които вече са в експлоатация към момента на преразглеждането на стандартите, със системите за таксуване.

(47)

ЕУЕПТ следва да позволява интермодалността да се развива, като същевременно се спазва принципът „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“.

(48)

Проблемите, които имат електронните системи за пътно таксуване при идентифицирането на нарушители на пътното таксуване с чуждестранна регистрация, възпрепятстват по-нататъшното внедряване на такива системи и по-широкото приложение на принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“ по пътищата на Съюза и затова е необходимо да се намери начин за идентифицирането на такива лица и за обработване на техните лични данни.

(49)

От съображения за съгласуваност и ефективно използване на ресурсите, системата за обмен на информация относно неплатилите пътни такси ползватели и относно техните превозни средства следва да използва същите инструменти като системата за обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, предвидена в Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(50)

В някои държави членки неплащането на пътна такса се установява едва след като ползвателят е бил уведомен за задължението за плащане на пътна такса. Тъй като настоящата директива не хармонизира националното им право в това отношение, държавите членки следва да разполагат с възможността да прилагат настоящата директива за целите на идентифициране на ползвателите и на превозните средства за целите на уведомяването. Такова разширено прилагане обаче следва да бъде разрешено само ако са изпълнени определени условия.

(51)

Последващите производства, които се образуват поради неплащане на пътна такса не са хармонизирани в рамките на Съюза. Често на идентифицирания ползвател на пътя е дадена възможността за заплащане на дължимата пътна такса или фиксирана заместваща сума директно на субекта, отговарящ за събиране на пътна такса, преди органите на държавата членка да започнат каквито и да било допълнителни административни или наказателни производства. Важно е такава ефикасна процедура за прекратяване на неплащането на пътна такса да бъде достъпна при сходни условия за всички ползватели на пътищата. За тази цел на държавите членки следва да бъде позволено да предоставят на субекта, отговарящ за събирането на пътна такса необходимите данни за идентифициране на превозното средство, по отношение на коeто се отнася неплащането на пътна такса, както и за идентифицирането на неговия собственик или държател, при условие че е осигурена подходяща защита на личните данни. В този контекст държавите членки следва да гарантират, че спазването на платежното нареждане, издадено от съответната структура, слага край на неплащането на пътна такса.

(52)

В някои държави членки липсата или лошото функциониране на бордовата апаратура се счита за неплащане на пътна такса, когато въпросните такси могат да бъдат платени само посредством бордова апаратура.

(53)

Държавите членки следва да предоставят на Комисията необходимата информация и данни за оценка на ефективността и ефикасността на системата за обмен на информация за неплатилите пътни такси ползватели. Комисията следва да оцени данните и информацията, които е получила, и да предложи, ако е необходимо, изменения на настоящата директива.

(54)

Като анализира възможните мерки за допълнително улесняване на трансграничното правоприлагане по отношение на задължението за плащане на пътни такси в Съюза, Комисията следва също така да оцени в доклада си необходимостта от взаимопомощ между държавите членки.

(55)

Правоприлагането по отношение на задължението за плащане на пътни такси, идентификацията на превозното средство и на собственика или държателя на превозното средство, за които е установено неплащане на пътна такса, както и събирането на информация за ползвателя с цел структурата, събираща пътна такса, да спази задълженията си към данъчните органи включват обработката на лични данни. Такава обработка трябва да бъде извършвана в съответствие със стандартите на Съюза, заложени между другото в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (6), Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (7) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8). Правото на защита на личните данни е изрично признато от член 8 от Хартата за основните права в Европейския съюз.

(56)

Настоящата директива не нарушава свободата на държавите членки да определят правила, свързани със заплащането на пътната инфраструктура и с данъчното облагане.

(57)

С цел да се улесни трансграничният обмен на информация относно превозните средства и собствениците или държателите на превозни средства, за които е установено неплащане на пътни такси, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС) във връзка с изменението на приложение I, за да отразява промените в правото на Съюза. Правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да бъде делегирано на Комисията също така във връзка с определянето на подробностите за класифицирането на превозни средства за целите на създаването на приложимите тарифни схеми, допълнителното определяне на задълженията на ползвателите на ЕУЕПТ по отношение на предоставянето на данни на доставчика на ЕУЕПТ, както и използването и работата с бордовата апаратура, определянето на изискванията към съставните елементи на оперативната съвместимост по отношение на безопасността и здравето, надеждността и наличността, опазването на околната среда, техническата съвместимост, сигурността и неприкосновеността на личния живот, функционирането и управлението, определянето на общите изисквания към инфраструктурата за съставните елементи на оперативната съвместимост и определянето на минималните критерии за допустимост за нотифицираните органи. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (9). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(58)

Изпълнението на настоящата директива изисква еднакви условия за прилагането на техническите и административните спецификации за внедряване в държавите членки на процедури, които включват участниците в ЕУЕПТ и интерфейсите между тях, така че да се улесни оперативната съвместимост и да се гарантира, че националните пазари за събиране на пътни такси се управляват от равностойни правила. За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящата директива и за да се определят тези технически и административни спецификации, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(59)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение III, част Б.

(60)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно правото на защита на личните данни.

(61)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета бе проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните (11),