ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 88

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 62
29 март 2019 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

*

Решение (EС) 2019/528 на Съвета от 6 ноември 2018 година за сключване, от името на Съюза, на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Кралство Мароко, в което се определят редът и условията за участието на Кралство Мароко в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA)

1

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) 2019/529 на Съвета от 28 март 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) 2019/124 по отношение на определени възможности за риболов

3

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/530 на Комисията от 27 март 2019 година за определяне на референтни лаборатории на Европейския съюз за вредителите по растенията — за насекоми и акари, нематоди, бактерии, гъби и оомицети, вируси, вироиди и фитоплазми

19

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/531 на Комисията от 27 март 2019 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1484/95 по отношение на определянето на представителните цени в секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин

23

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/532 на Комисията от 28 март 2019 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2378 по отношение на стандартните формуляри, включително езиковите договорености, за задължителния автоматичен обмен на информация за подлежащите на оповестяване трансгранични договорености

25

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/533 на Комисията от 28 март 2019 година относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2020, 2021 и 2022 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от растителен и животински произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци ( 1 )

28

 

 

ПРЕПОРЪКИ

 

*

Препоръка (ЕС) 2019/534 на Комисията от 26 март 2019 година Киберсигурност на 5G мрежите

42

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

29.3.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 88/1


РЕШЕНИЕ (EС) 2019/528 НА СЪВЕТА

от 6 ноември 2018 година

за сключване, от името на Съюза, на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Кралство Мароко, в което се определят редът и условията за участието на Кралство Мароко в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 186 във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

В Решение (ЕС) 2017/1324 на Европейския парламент и на Съвета (2) се предвижда участието на Съюза в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA), осъществявано съвместно от няколко държави членки.

(2)

Кралство Мароко („Мароко“) изрази желанието си да се присъедини към PRIMA като участваща държава и да бъде на равна основа с участващите в PRIMA държави членки и третите държави, асоциирани към „Хоризонт 2020“ — Рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014 — 2020 г.).

(3)

В съответствие с член 1, параграф 2 от Решение (ЕС) 2017/1324 Мароко ще стане участваща държава в PRIMA, при условие че бъде сключено международно споразумение за научно и технологично сътрудничество със Съюза, в което се определят редът и условията за участието на Мароко в PRIMA.

(4)

В съответствие с Решение (EС) 2018/639 на Съвета (3) Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Кралство Мароко, в което се определят редът и условията за участието на Кралство Мароко в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA) („Споразумението“), беше подписано на 10 април 2018 г., при условие че бъде сключено на по-късна дата.

(5)

Споразумението следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Кралство Мароко, в което се определят редът и условията за участието на Кралство Мароко в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA), се одобрява от името на Съюза (4).

Член 2

Председателят на Съвета извършва от името на Съюза нотификацията, предвидена в член 5, параграф 2 от споразумението (5).

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 6 ноември 2018 година.

За Съвета

Председател

H. LÖGER


(1)  Одобрение от 2 октомври 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(2)  Решение (ЕС) 2017/1324 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. относно участието на Съюза в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA), осъществявано съвместно от няколко държави членки (ОВ L 185, 18.7.2017 г., стр. 1).

(3)  Решение (EС) 2018/639 на Съвета от 19 март 2018 г. за подписване от името на Съюза и за временно прилагане на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Кралство Мароко, в което се определят редът и условията за участието на Кралство Мароко в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA) (ОВ L 106, 26.4.2018 г., стр. 1).

(4)  Текстът на Споразумението ще бъде публикуван в ОВ L 106, 26.4.2018 г., стр. 3, заедно с решението за подписването му.

(5)  Датата на влизане в сила на Споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета.


РЕГЛАМЕНТИ

29.3.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 88/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/529 НА СЪВЕТА

от 28 март 2019 година

за изменение на Регламент (ЕС) 2019/124 по отношение на определени възможности за риболов

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2019/124 на Съвета (1) се определят възможностите за риболов през 2019 г. на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза, както и за корабите на Съюза в някои води извън Съюза.

(2)

На годишното си заседание през 2018 г. Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC) реши да продължи прилагането на мерките за опазване на рибата меч и на тропическите видове риба тон. Тези мерки следва да се въведат в правото на Съюза.

(3)

На годишното си заседание през 2019 г. Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO) прие нови ограничения на улова на чилийски сафрид (Trachurus murphyi) и одобри проучвателен риболов на кликач (Dissostichus spp.). Приложимите мерки следва да бъдат въведени в правото на Съюза.

(4)

В Регламент (ЕС) 2019/124 се определят нулеви равнища на общия допустим улов (ОДУ) на пясъчница в участъци 2a и 3a на Международен съвет за изследване на морето (ICES) и подзона 4 на ICES. Пясъчницата е вид с кратък живот, за който приложимото научно становище се предоставя през втората половина на февруари, докато риболовните дейности започват през месец април.

(5)

Ограниченията на улова на пясъчница в участъци 2a и 3a на ICES и подзона 4 на ICES следва да бъдат изменени в съответствие с най-актуалното научно становище на ICES, публикувано на 22 февруари 2019 г., по отношение на подхода на максималния устойчив улов и, за някои зони на управление, по отношение на подхода на предпазливост.

(6)

Ограниченията на риболовното усилие за риболовните кораби на Съюза в зоната на Конвенцията Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) се основават на информацията, предоставена в плановете за риболов, капацитет и отглеждане на червен тон, предадени от държавите членки на Комисията. Тези ограничения на риболовното усилие са докладвани чрез плана на Съюза, одобрен от ICCAT по време на междусесийното заседание на подкомисия 2, състояло се на 4 и 5 март 2019 г. Те следва да се определят като част от възможностите за риболов.

(7)

Поради това Регламент (ЕС) 2019/124 следва да бъде съответно изменен.

(8)

Предвидените в Регламент (ЕС) 2019/124 ограничения на улова се прилагат от 1 януари 2019 г. От същата дата следва съответно да се прилагат и разпоредбите, въведени с настоящия регламент, относно ограниченията на улова. Това обратно действие не засяга принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, тъй като съответните възможности за риболов все още не са изчерпани,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) 2019/124 се изменя, както следва:

1)

Член 27, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавите членки, посочени в параграф 1, ограничават общото равнище на бруто тонаж на корабите, плаващи под тяхното знаме и извършващи риболов на пелагични запаси през 2019 г., до общото равнище за Съюза в размер на 36 102 тона бруто тонаж в посочената зона.“;

2)

Вмъква се следният член:

„Член 28а

Проучвателен риболов

1.   През 2019 г. държавите членки могат да участват в извършван с парагади проучвателен риболов на кликач (Dissostichus spp.) в зоната на Конвенцията SPRFMO само ако SPRFMO е одобрила искането им за такъв риболов, което включва оперативен риболовен план и ангажимент за прилагане на план за събиране на данни.

2.   Риболовът се извършва само в рамките на проучвателните участъци, определени в приложение IЙ. Риболовът се забранява на дълбочина под 750 m и над 2 000 m.

3.   ОДУ е определен в приложение IЙ. Риболовът се ограничава до един риболовен рейс с максимална продължителност от 21 последователни дни и до максимален брой от 5 000 куки на едно залагане, с максимум 20 залагания за всеки проучвателен участък. Риболовът се прекратява, когато е достигнат ОДУ или ако са били заложени и изтеглени 100 въдици, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано.“;

3)

Приложения IA, IБ, IЗ, IЙ, III, IV, VII и VIII към Регламент (ЕС) 2019/124 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2019 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 28 март 2019 година.

За Съвета

Председател

G. CIAMBA


(1)  Регламент (ЕС) 2019/124 на Съвета от 30 януари 2019 г. за определяне за 2019 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза (ОВ L 29, 31.1.2019 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   

Приложение IA се изменя, както следва:

а)

таблицата за възможностите за риболов на пясъчница и свързания с него прилов във водите на Съюза от участъци 2a и 3a на ICES и подзона 4 на ICES се заменя със следното:

Вид:

Пясъчница и свързан с нея прилов

Ammodytes spp.

Зона:

Води на Съюза от 2a, 3a и 4 (1)

Дания

106 387  (2)

 

 

Обединено кралство

2 325  (2)

 

 

Германия

162 (2)

 

 

Швеция

3 906  (2)

 

 

Съюз

112 780

 

 

ОДУ

112 780

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Специално условие:

уловът в рамките на горните квоти не може да надвишава посочените по-долу количества в следните зони на управление на запасите от пясъчница, определени в приложение IIВ:

Зона

:

Води на Съюза в зоните на управление на запасите от пясъчница

 

1r

2r ()

3r

4 ()

5r

6

7r

 

(SAN/234_1R)

(SAN/234_2R)

(SAN/234_3R)

(SAN/234_4)

(SAN/234_5R)

(SAN/234_6)

(SAN/234_7R)

Дания

86 704

4 717

10 084

4 717

0

165

0

Обединено кралство

1 895

103

220

103

0

4

0

Германия

133

7

15

7

0

0

0

Швеция

3 184

173

370

173

0

6

0

Съюз

91 916

5 000

10 689

5 000

0

175

0

Общо

91 916

5 000

10 689

5 000

0

175

0

()  В зони на управление 2r и 4 ОДУ може да се осъществява само като мониторингов ОДУ с асоцииран протокол за вземане на проби за риболовната дейност.“

б)

таблицата за възможностите за риболов на син меджид във водите на Съюза и международните води от 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8a, 8b, 8d, 8e, 12 и 14 се заменя със следното:

Вид:

Син меджид

Micromesistius poutassou

Зона:

Води на Съюза и международни води от 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8a, 8b, 8d, 8e, 12 и 14

(WHB/1X14)

Дания

48 813  (4)

 

 

Германия

18 979  (4)

 

 

Испания

41 383  (4)  (5)

 

 

Франция

33 970  (4)

 

 

Ирландия

37 800  (4)

 

 

Нидерландия

59 522  (4)

 

 

Португалия

3 844  (4)  (5)

 

 

Швеция

12 075  (4)

 

 

Обединено кралство

63 341  (4)

 

 

Съюз

319 727  (4)  (6)

 

 

Норвегия

99 900

 

 

Фарьорски острови

10 000

 

 

ОДУ

Не се прилага

 

Аналитичен ОДУ

Прилага се член 7, параграф 2 от настоящия регламент.

в)

таблицата за възможностите за риболов на молва във води на Съюза от 4 се заменя със следното:

Вид:

Молва

Molva molva

Зона:

Води на Съюза от 4

(LIN/04-C.)

Белгия

26 (7)

 

 

Дания

404 (7)

 

 

Германия

250 (7)

 

 

Франция

225

 

 

Нидерландия

9

 

 

Швеция

17 (7)

 

 

Обединено кралство

3 104  (7)

 

 

Съюз

4 035

 

 

ОДУ

4 035

 

Предпазен ОДУ

г)

допълнението се заменя със следното:

„Допълнение

ОДУ, посочен в член 8, параграф 4, е следният:

За Белгия: обикновен морски език в 7a; обикновен морски език в 7f и 7g; обикновен морски език в 7e; обикновен морски език в 8a и 8b; мегрим в 7, пикша в 7b-k, 8, 9 и 10; води на Съюза от CECAF 34.1.1; норвежки омар в 7; треска в 7а; писия в 7f и 7g; писия в 7h, 7j и 7k; скатоподобни в 6a, 6b, 7a-c и 7e-k.

За Франция: скумрия в 3a и 4; води на Съюза от 2a, 3b, 3c и подучастъци 22–32; херинга в 4, 7d и води на Съюза от 2a; сафрид във води на Съюза от 4b, 4c и 7d; меджид в 7b-k; пикша в 7b-k, 8, 9 и 10; води на Съюза от CECAF 34.1.1; обикновен морски език в 7f и 7g; меджид в 8; северен пагел във води на Съюза и в международни води от 6, 7 и 8; капрова риба във води на Съюза и в международни води от 6, 7 и 8; скумрия в 6, 7, 8a, 8b, 8d и 8e; води на Съюза и международни води от 5b; международни води от 2a, 12 и 14; скатоподобни във води на Съюза от 6a, 6b, 7a-c и 7e-k, скатоподобни във води на Съюза от 7d, скатоподобни във води на Съюза от 8 и 9; вълнист скат във води на Съюза от 7d и 7e.

За Ирландия: морски дявол в 6; води на Съюза и международни води от 5b; международни води от 12 и 14; морски дявол в 7; норвежки омар във функционална единица 16 от подзона 7 на ICES.

За Обединеното кралство: в замяна на атлантическа треска и меджид на запад от Шотландия: атлантическа треска в 6b; води на Съюза и международни води от 5b на запад от 12°00′ з.д. и от 12 и 14; меджид в 6; води на Съюза и международни води от 5b; международни води от 12 и 14; и в замяна на атлантическа треска в Келтско море, меджид в Ирландско море и писия в 7h, 7j и 7k: атлантическа треска в 7b, 7c, 7e-k, 8, 9 и 10; води на Съюза; пикша в 7b-k, 8, 9 и 10; води на Съюза от CECAF 34.1.1; морски език в 7h, 7j и 7k; морски език в 7e; писия в 7h, 7j и 7k.

2.   

Приложение IБ се изменя, както следва:

а)

таблицата за възможностите за риболов на херинга във водите на Съюза, фарьорски, норвежки и международни води от 1 и 2 се заменя със следното:

Вид:

Херинга

Clupea harengus

Зона:

Води на Съюза, фарьорски, норвежки и международни води от 1 и 2

(HER/1/2-)

Белгия

13 (8)

 

 

Дания

13 129  (8)

 

 

Германия

2 299  (8)

 

 

Испания

43 (8)

 

 

Франция

566 (8)

 

 

Ирландия

3 399  (8)

 

 

Нидерландия

4 698  (8)

 

 

Полша

664 (8)

 

 

Португалия

43 (8)

 

 

Финландия

203 (8)

 

 

Швеция

4 865  (8)

 

 

Обединено кралство

8 393  (8)

 

 

Съюз

38 315  (8)

 

 

Фарьорски острови

4 500  (9)  (10)

 

 

Норвегия

34 484  (9)  (11)

 

 

ОДУ

588 562

 

Аналитичен ОДУ

Специално условие:

в рамките на горепосочените квоти не може да се ловят повече от посочените по-долу количества в следната зона:

 

норвежки води на север от 62° с.ш. и риболовната зона около остров Ян Майен (HER/*2AJMN)

 

34 484

 

2, 5b на север от 62° с.ш. (фарьорски води) (HER/*25B-F)

Белгия

2

Дания

1 541

Германия

270

Испания

5

Франция

67

Ирландия

399

Нидерландия

552

Полша

78

Португалия

5

Финландия

24

Швеция

571

Обединено кралство

986“

б)

таблицата за възможностите за риболов на атлантическа треска в гренландски води от NAFO 1F и гренландски води от 5, 12 и 14 се заменя със следното:

Вид:

Атлантическа треска

Gadus morhua

Зона:

Гренландски води от NAFO 1F и гренландски води от 5, 12 и 14

(COD/N1GL14)

Германия

1 636  (12)

 

 

Обединено кралство

364 (12)

 

 

Съюз

2 000  (12)

 

 

ОДУ

Не се прилага

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

в)

таблицата за възможностите за риболов на морски костур (пелагичен) в гренландски води от NAFO 1F и гренландски води от 5, 12 и 14 се заменя със следното:

Вид:

Морски костур, видове (пелагичен)

Sebastes spp.

Зона:

Гренландски води от NAFO 1F и гренландски води от 5, 12 и 14

(RED/N1G14P)

Германия

765 (13)  (14)  (15)

 

 

Франция

4 (13)  (14)  (15)

 

 

Обединено кралство

5 (13)  (14)  (15)

 

 

Съюз

774 (13)  (14)  (15)

 

 

Норвегия

561 (13)  (14)

 

 

Фарьорски острови

0 (13)  (14)  (16)

 

 

ОДУ

Не се прилага

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

3.   

Приложение IЗ се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IЗ

ЗОНА НА КОНВЕНЦИЯТА WCPFC

Вид:

Риба меч

Xiphias gladius

Зона:

Зона на Конвенцията WCPFC на юг от 20° ю.ш.

(SWO/F7120S)

Съюз

3 170,36

 

 

ОДУ

Не се прилага

 

Предпазен ОДУ

4.   

Приложение IЙ се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IЙ

ЗОНА НА КОНВЕНЦИЯТА SPRFMO

Вид:

Чилийски сафрид

Trachurus murphyi

Зона:

Зона на Конвенцията SPRFMO

(CJM/SPRFMO)

Германия

9 079,65

 

 

Нидерландия

9 841,41

 

 

Литва

6 317,86

 

 

Полша

10 863,08

 

 

Съюз

36 102

 

 

ОДУ

Не се прилага

 

Аналитичен ОДУ

Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.


Вид:

Кликач

Dissostichus spp.

Зона:

Зона на Конвенцията SPRFMO

(TOP/SPRFMO)

ОДУ

45 (17)

 

Предпазен ОДУ

5.   

Приложение III се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

МАКСИМАЛЕН БРОЙ РАЗРЕШЕНИЯ ЗА РИБОЛОВ ЗА КОРАБИТЕ НА СЪЮЗА, ИЗВЪРШВАЩИ РИБОЛОВ ВЪВ ВОДИТЕ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Риболовна зона

Вид риболов

Брой разрешения за риболов

Разпределение на разрешенията за риболов между държавите членки

Максимален брой кораби в зоната във всеки един момент

Норвежки води и риболовната зона около остров Ян Майен

Херинга — на север от 62° 00′ с.ш.

77

DK

25

57

DE

5

FR

1

IE

8

NL

9

PL

1

SV

10

UK

18

Дънни видове — на север от 62° 00′ с.ш.

80

DE

16

50

IE

1

ES

20

FR

18

PT

9

UK

14

Неразпределени

2

Скумрия (18)

Не се прилага

Не се прилага

70

Видове за промишлен риболов — на юг от 62° 00′ с.ш.

480

DK

450

150

UK

30

Фарьорски води

Всички видове риболов с тралове, извършван от кораби с дължина до 180 фута в зоната между 12 и 21 мили от изходните линии на Фарьорските острови

26

BE

0

13

DE

4

FR

4

UK

18

Целеви риболов с минимален размер на окото 135 mm на атлантическа треска и пикша, ограничен до зоната на юг от 62° 28′ с.ш. и на изток от 6° 30′ з.д.

8 (19)

Не се прилага

4

Риболов с трал извън 21 мили от изходната линия на Фарьорските острови. В периодите от 1 март до 31 май и от 1 октомври до 31 декември тези кораби могат да извършват дейност в зоната между 61° 20′ с.ш. и 62° 00′ с.ш. и между 12 и 21 мили от изходните линии.

70

BE

0

26

DE

10

FR

40

UK

20

Риболов на синя молва с трал с минимален размер на окото 100 mm в зоната на юг от 61° 30′ с.ш. и на запад от 9° 00′ з.д., в зоната между 7° 00′ з.д. и 9° 00′ з.д., на юг от 60° 30′ с.ш. и в зоната на югозапад от линията между 60° 30′ с.ш., 7° 00′ з.д. и 60° 00′ с.ш., 6° 00′ з.д.

70

DE (20)

8

20 (21)

FR (20)

12

Целеви риболов на сайда с трал с минимален размер на окото 120 mm и с възможност да се използват опасващи въжета около тралната торба

70

Не се прилага

22 (21)

Улов на син меджид. Общият брой на разрешенията за риболов може да бъде увеличен с четири кораба за извършване на риболов по двойки, ако фарьорските власти въведат специални правила за достъп до зона, наречена „главна зона за улов на син меджид“.

34

DE

2

20

DK

5

FR

4

NL

6

UK

7

SE

1

ES

4

IE

4

PT

1

Риболов с въдици

10

UK

10

6

Скумрия

20

DK

2

12

BE

1

DE

2

FR

2

IE

3

NL

2

SE

2

UK

6

Херинга — на север от 62° 00′ с.ш.

20

DK

5

20

DE

2

IE

2

FR

1

NL

2

PL

1

SE

3

UK

4

1, 2b (22)

Улов на снежен краб с винтери

20

EE

1

Не е приложимо

ES

1

LV

11

LT

4

PL

3

6.   

Приложение IV се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЗОНА НА КОНВЕНЦИЯТА ICCAT  (23)

1.

Максимален брой кораби на Съюза със захранка и кораби на Съюза с влачени въдици, които имат разрешение за активен риболов на червен тон с размери от 8 kg/75 cm до 30 kg/115 cm в източната част на Атлантическия океан

Испания

60

Франция

37

Съюз

97

2.

Максимален брой риболовни кораби на Съюза за крайбрежен непромишлен риболов, които имат разрешение за активен улов на червен тон с размери от 8 kg/75 cm до 30 kg/115 cm в Средиземно море

Испания

364

Франция

130

Италия

30

Кипър

20 (24)

Малта

54 (24)

Съюз

598

3.

Максимален брой риболовни кораби на Съюза, които имат разрешение за активен риболов на червен тон с размери от 8 kg/75 cm до 30 kg/115 cm в Адриатическо море с цел отглеждане

Хърватия

16

Италия

12

Съюз

28

4.

Максимален брой и общ капацитет в бруто тонаж на риболовните кораби на всяка държава членка, на които може да се даде разрешение за извършване на риболов, задържане на борда, трансбордиране, транспортиране или разтоварване на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море

Таблица A

 

Брой риболовни кораби (25)

 

Кипър (26)

Гърция (27)

Хърватия

Италия

Франция

Испания

Малта (28)

Португалия

Кораби с мрежи гъргър

1

1 (29)

16

19

22

6

1

0

Кораби с парагади

23 (30)

0

0

35

8

49

61

0

Кораби със захранка

0

0

0

0

37

69

0

76 (31)

Кораби с въдици без дръжка

0

0

12

0

33 (32)

1

0

0

Траулери

0

0

0

0

57

0

0

0

Дребномащабни кораби

0

13

0

0

130

599

52

0

Други кораби за непромишлен риболов (33)

0

42

0

0

0

0

0

0

Таблица Б

 

Общ капацитет в бруто тонаж

 

Кипър

Хърватия

Гърция

Италия

Франция

Испания

Малта

Кораби с мрежи гъргър

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Кораби с парагади

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Кораби със захранка

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Кораби с въдици без дръжка

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Траулери

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Други кораби за непромишлен риболов

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

5.

Максимален брой капани, използвани при риболова на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, които са разрешени от всяка държава членка

Държава членка

Брой капани (34)

Испания

5

Италия

6

Португалия

3

6.

Максимален капацитет за отглеждане и угояване на червен тон за всяка държава членка и максимално количество уловен див червен тон, което всяка държава членка може да разпредели на рибовъдните си стопанства в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море

Таблица A

Максимален капацитет за отглеждане и угояване на риба тон

 

Брой рибовъдни стопанства

Капацитет (в тонове)

Испания

10

11 852

Италия

13

12 600

Гърция

2

2 100

Кипър

3

3 000

Хърватия

7

7 880

Малта

6

12 300

Таблица Б  (35)  (36)

Максимално количество уловен див червен тон (в тонове)

Испания

7 000

Италия

Предстои да бъдат определени

Гърция

Предстои да бъдат определени

Кипър

Предстои да бъдат определени

Хърватия

Предстои да бъдат определени

Малта

8 766

Португалия

350

7.

Разпределението между държавите членки на максималния брой риболовни кораби, плаващи под знамето на държава членка с разрешение за улов на северен бял тон като целеви вид съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 520/2007 е, както следва:

Държава членка

Максимален брой кораби

Ирландия

50

Испания

730

Франция

151

Обединено кралство

12

Португалия

310

8.

Максималният брой риболовни кораби на Съюза с обща дължина 20 метра или повече, които извършват риболов на големоок тон в зоната на Конвенцията ICCAT, е, както следва:

Държава членка

Максимален брой кораби с мрежи гъргър

Максимален брой кораби с парагади

Испания

23

190

Франция

11

Португалия

79

Съюз

34

269

7.   

Приложение VII се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЗОНА НА КОНВЕНЦИЯТА WCPFC

Максимален брой кораби на Съюза, които имат разрешение за риболов на риба меч в зоните на юг от 20° ю.ш. от зоната на Конвенцията WCPFC

Испания

14

Съюз

14

8.   

Приложение VIII се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

КОЛИЧЕСТВЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА РАЗРЕШЕНИЯТА ЗА РИБОЛОВ ЗА КОРАБИ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, ИЗВЪРШВАЩИ РИБОЛОВ ВЪВ ВОДИТЕ НА СЪЮЗА

Държава на знамето

Вид риболов

Брой разрешения за риболов

Максимален брой кораби в зоната във всеки един момент

Норвегия

Херинга — на север от 62° 00′ с.ш.

Подлежи на определяне

Подлежи на определяне

Фарьорски острови

Скумрия — 6a (на север от 56° 30′ с.ш.), 2a, 4a (на север от 59° с.ш.)

Сафрид — 4, 6a (на север от 56° 30′ с.ш.), 7e, 7f, 7h

20

14

Херинга — на север от 62° 00′ с.ш.

20

Подлежи на определяне

Херинга — 3a

4

4

Промишлен риболов на норвежки паут — 4, 6a (на север от 56° 30′ с.ш.) (включително неизбежния прилов на син меджид)

14

14

Молва и менек

20

10

Син меджид — 2, 4a, 5, 6a (на север от 56° 30′ с.ш.), 6b, 7 (на запад от 12° 00′ з.д.)

20

20

Синя молва

16

16

Венесуела (37)

Снапери (води на Френска Гвиана)

45

45


(1)  С изключение на водите в шестмилната зона от изходните линии на Обединеното кралство при Shetland, Fair Isle и Foula.

(2)  Приловът на меджид и скумрия може да бъде до 2 % от квотата (OT1/*2A3A4). Сумата от прилова на меджид и скумрия, отчетен спрямо квотата в съответствие с настоящата разпоредба, и от прилова на видове, отчетен спрямо квотата в съответствие с член 15, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, не може да надхвърля 9 % от квотата.

(3)  В зони на управление 2r и 4 ОДУ може да се осъществява само като мониторингов ОДУ с асоцииран протокол за вземане на проби за риболовната дейност.“

(4)  Специално условие: в рамките на общото количество за достъп от 22 500 тона за Съюза държавите членки могат да извършват улов до следните проценти от съответните им квоти във фарьорски води (WHB/*05-F.): 7 %

(5)  От тази квота могат да се правят прехвърляния към 8c, 9 и 10; води на Съюза от CECAF 34.1.1. За тези прехвърляния обаче се изпраща предварително уведомление до Комисията.

(6)  Специално условие: от квотите за ЕС във води на Съюза и международни води от зони 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8a, 8b, 8d, 8e, 12 и 14 (WHB/*NZJM1) и в зони 8c, 9 и 10; води на Съюза от CECAF 34.1.1 (WHB/* NZJM2), следните количества могат да са обект на улов в норвежката икономическа зона или в риболовната зона около остров Ян Майен: 227 975.“

(7)  Специално условие: от които до 25 %, но не повече от 75t, могат да се ловят във: води на Съюза от 3a (LIN/*03A-C).“

(8)  При докладване на улов пред Комисията се съобщават също така количествата, уловени във всяка от следните зони: регулаторна зона на NEAFC и води на Съюза.

(9)  Може да се лови във водите на Съюза на север от 62° с. ш.

(10)  Приспада се от ограниченията на улова за Фарьорските острови.

(11)  Приспада се от ограниченията на улова за Норвегия.

(12)  С изключение на прилова, по отношение на посочените квоти се прилагат следните условия:

1.

От 1 април до 31 май 2019 г. не може да се извършва риболов по тези квоти.

2.

Корабите на ЕС могат да извършват риболов в едната или двете от следните зони:

Код за докладване

Географски граници

COD/GRL1

Частта от риболовната зона на Гренландия, която се намира между подзона 1F на NAFO на запад от 44° 00′ з.д. и на юг от 60° 45′ с.ш., частта от подзона 1 на NAFO, разположена на юг от паралела на 60° 45′ с.ш. (нос Desolation), и частта от риболовната зона на Гренландия в участък 14b на ICES, която се намира на изток от 44° 00′ з.д. и на юг от 62° 30′ с.ш.

COD/GRL2

Частта от риболовната зона на Гренландия, която се намира в участък 14b на ICES на север от 62° 30′ с.ш.“

(13)  Може да се лови само от 10 май до 31 декември.

(14)  Може да е обект на улов само в гренландски води в рамките на зоната за опазване на морския костур, ограничена от линиите, съединяващи точките със следните координати:

Точка

Географска ширина

Географска дължина

1

64°45′с.ш.

28°30′з.д.

2

62°50′с.ш.

25°45′с.ш.

3

61°55′с.ш.

26°45′с.ш.

4

61°00′с.ш.

26°30′з.д.

5

59°00′с.ш.

30°00′з.д.

6

59°00′с.ш.

34°00′з.д.

7

61°30′с.ш.

34°00′з.д.

8

62°50′с.ш.

36°00′з.д.

9

64°45′с.ш.

28°30′з.д.

(15)  Специално условие: риболов по тази квота може да се извършва и в международните води на зоната за опазване на морския костур, посочена по-горе (RED/*5-14P).

(16)  Може да е обект на улов само в гренландски води от 5 и 14 (RED/*514GN).“

(17)  Този ОДУ е само за проучвателен риболов. Риболовът се извършва само в рамките на следните проучвателни участъци (A-Д):

Проучвателен участък А: зоната, ограничена от ширини 47° 15′ ю.ш. и 48°15′ ю.ш. и дължини 146° 30′ и.д. и 147° 30′ и.д.

Проучвателен участък Б: зоната, ограничена от ширини 47° 15′ ю.ш. и 48°15′ ю.ш. и дължини 147° 30′ и.д. и 148° 30′ и.д.

Проучвателен участък В: зоната, ограничена от ширини 47° 15′ ю.ш. и 48°15′ ю.ш. и дължини 148° 30′ и.д. и 150° 00′ и.д.

Проучвателен участък Г: зоната, ограничена от ширини 48° 15′ ю.ш. и 49°15′ ю.ш. и дължини 149° 00′ и.д. и 150° 00′ и.д.

Проучвателен участък Д: зоната, ограничена от ширини 48° 15′ ю.ш. и 49°30′ ю.ш. и дължини 150° 00′ и.д. и 151° 00′ и.д.

(18)  Без да се засягат допълнителните разрешения, дадени на Швеция от Норвегия в съответствие с установената практика.

(19)  Тези данни са включени в данните за всички видове риболов с тралове, извършван от кораби с дължина до 180 фута в зоната между 12 и 21 мили от изходните линии на Фарьорските острови.

(20)  Тези данни се отнасят до максималния брой кораби в зоната във всеки един момент.

(21)  Тези данни са включени в данните в раздел „Риболов с трал извън 21 мили от изходната линия на Фарьорските острови“.

(22)  Разпределянето на възможностите за риболов, предоставени на Съюза в зоната на Свалбард, не засяга правата и задълженията, произтичащи от Договора от Париж от 1920 г.

(23)  Броят, посочен в раздели 1, 2 и 3, може да бъде намален с цел изпълнение на международните задължения на Съюза.

(24)  Този брой може да се увеличи, ако кораб, оборудван с мрежи гъргър, бъде заменен с 10 кораба с парагади в съответствие с точка 4, таблица А, бележка под линия 4 или 6 от настоящото приложение.

(25)  Броят в тази таблица А от раздел 4 може да бъде допълнително увеличен, ако са изпълнени международните задължения на Съюза.

(26)  Един среден кораб, оборудван с мрежи гъргър, може да бъде заменен с не повече от 10 кораба с парагади или с един малък кораб, оборудван с мрежи гъргър, и не повече от три кораба с парагади.

(27)  Един среден кораб, оборудван с мрежи гъргър, може да бъде заменен с не повече от 10 кораба с парагади или с един малък кораб, оборудван с мрежи гъргър, и три други кораба за непромишлен риболов.

(28)  Един среден кораб, оборудван с мрежи гъргър, може да бъде заменен с не повече от 10 кораба с парагади.

(29)  Този кораб не се използва през 2019 г.

(30)  Поливалентни кораби, използващи разнообразно оборудване.

(31)  Кораби със захранка в най-отдалечените региони на Азорските острови и Мадейра

(32)  Кораби за улов с въдици, извършващи дейност в Атлантическия океан.

(33)  Поливалентни кораби, използващи разнообразно оборудване (парагади, въдици без дръжка, влачени въдици).

(34)  Този брой може да бъде допълнително увеличен, ако са изпълнени международните задължения на Съюза.

(35)  Капацитетът на Португалия за отглеждане в размер на 500 тона се покрива от неизползвания капацитет на Съюза, посочен в таблица А.

(36)  Съдържанието на тази таблица се преразглежда допълнително, ако са изпълнени международните задължения на Съюза. Преразгледаната таблица не съдържа данни с по-ниска стойност от тези, които се съдържат в Регламент (ЕС) 2018/120.

(37)  За да се издадат тези разрешения за риболов, се представя доказателство за валиден договор между собственика на кораба, подал заявление за разрешението за риболов, и преработвателно предприятие, разположено в департамента Френска Гвиана, както и доказателство, че договорът включва задължението съответният кораб да разтоварва най-малко 75 % от всеки улов на снапери на територията на този департамент, така че да могат да се преработят в съоръженията на предприятието. Този договор трябва да бъде заверен от френските органи, които гарантират, че той съответства както на действителния капацитет на преработвателното предприятие по договора, така и на целите за развитие на икономиката на Френска Гвиана. Копие от надлежно заверения договор се прилага към заявлението за разрешение за риболов. В случай че тази заверка бъде отказана, френските органи уведомяват за това засегнатото лице и Комисията и излагат мотивите си за отказа.


29.3.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 88/19


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/530 НА КОМИСИЯТА

от 27 март 2019 година

за определяне на референтни лаборатории на Европейския съюз за вредителите по растенията — за насекоми и акари, нематоди, бактерии, гъби и оомицети, вируси, вироиди и фитоплазми

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (1), и по-специално член 93, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Делегиран регламент (ЕС) 2018/631 на Комисията (2) се създават референтни лаборатории на Европейския съюз („РЛЕС“) за вредителите по растенията — за насекоми и акари, нематоди, бактерии, гъби и оомицети, както и вируси, вироиди и фитоплазми.

(2)

След създаването на тези референтни лаборатории на ЕС Комисията проведе публична процедура за подбор за определяне на РЛЕС за вредителите по растенията — за насекоми и акари, нематоди, бактерии, гъби и оомицети, както и вируси, вироиди и фитоплазми.

(3)

В процедурата за подбор за определяне на РЛЕС за вредителите по растенията — за насекоми и акари, кандидатства консорциум, начело с French Agency for Food, Environmental and Occupational Health and Safety (ANSES), в който влиза също Austrian Agency for Health and Food Safety (AGES).

(4)

В процедурата за подбор за определяне на РЛЕС за вредителите по растенията — за нематоди, кандидатства консорциум, начело с French Agency for Food, Environmental and Occupational Health and Safety (ANSES), в който влиза също Flanders Research Institute for Agriculture, Fisheries and Food (ILVO, Белгия).

(5)

В процедурата за подбор за определяне на РЛЕС за вредителите по растенията — за бактерии, кандидатства консорциум, начело с Netherlands Food and Consumer Product Safety Authority-National Reference Centre Plant Health (NVWA-NRC), в който влизат също Flanders Research Institute for Agriculture, Fisheries and Food (ILVO, Белгия), Research Centre for Plant Protection and Certification (CREA-DC (DIALAB), Италия) и National Institute of Biology (NIB, Словения).

(6)

В процедурата за подбор за определяне на РЛЕС за вредителите по растенията — за гъби и оомицети, кандидатства French Agency for Food, Environmental and Occupational Health and Safety (ANSES).

(7)

В процедурата за подбор за определяне на РЛЕС за вредителите по растенията — за вируси, вироиди и фитоплазми, кандидатства консорциум, начело с Netherlands Food and Consumer Product Safety Authority-National Reference Centre Plant Health (NVWA-NRC), съставен също от Research Centre for Plant Protection and Certification (CREA-DC (DIALAB), Италия) и National Institute of Biology (NIB, Словения).

(8)

Комисията за оценка и подбор, назначена за процедурата за подбор, стигна до заключението, че всички тези консорциуми и лаборатории изпълняват изискванията, посочени в член 93, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625, и могат да бъдат отговорни за изпълнението за задачите, посочени в член 94 от същия регламент.

(9)

Следователно тези четири консорциума и тази лаборатория се определят като РЛЕС за съответните вредители по растенията — за насекоми и акари, нематоди, бактерии, гъби и оомицети, както и вируси, вироиди и фитоплазми. Техните работни програми следва да се изготвят в съответствие с целите и приоритетите на съответните работни програми, приети от Комисията в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(10)

За да се гарантира поддържане на необходимото ниво на методите за анализ, тестове или диагностика, както и на разработването на валидирани методи и координираното съдействие на националните лаборатории, и в съответствие с член 93, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/625, определянето на РЛЕС следва да се преразглежда редовно,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията — за насекоми и акари

Посоченият по-долу консорциум се определя за референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията — за насекоми и акари, отговорна за подпомагането на хоризонталните дейности на Комисията и на държавите членки в областта на здравето на растенията:

 

Консорциум, воден от French Agency for Food, Environmental and Occupational Health and SafetyАгенцията за безопасност на храните, околната среда и труда на Франция (ANSES, Plant Health Laboratory, Entomology and Invasive Plants Unit, 755 avenue du campus Agropolis, CS 30016, 34988 Montferrier-sur-Lez cedex, Франция),

състоящ се също от:

Austrian Agency for Health and Food Safety (AGES, Institute for Sustainable Plant Production, Spargelfeldstraße 191, 1220 Vienna, Австрия).

Член 2

Референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията — за нематоди

Посоченият по-долу консорциум се определя за референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията — за нематоди, отговорна за подпомагането на хоризонталните дейности на Комисията и на държавите членки в областта на здравето на растенията:

 

Консорциум, воден от French Agency for Food, Environmental and Occupational Health and Safety (ANSES, Plant Health Laboratory, Nematology Unit, Domaine de la Motte au Vicomte - BP 35327, 35653 Le Rheu, Франция),

състоящ се също от:

Flanders Research Institute for Agriculture, Fisheries and Food (ILVO, Plant Sciences, Nematology group, Burg. Van Gansberghelaan 96, 9820 Merelbeke, Белгия).

Член 3

Референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията — за бактерии

Посоченият по-долу консорциум се определя за референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията — за бактерии, отговорна за подпомагането на хоризонталните дейности на Комисията и на държавите членки в областта на здравето на растенията:

Консорциум, воден от Netherlands Food and Consumer Product Safety Authority-National Reference Centre Plant Health (NVWA-NRC, Bacteriology group, Geertjesweg, 15, 6706 EA Wageningen, Нидерландия),

 

състоящ се също от:

Flanders Research Institute for Agriculture, Fisheries and Food (ILVO, Plant Sciences, Bacteriology group, Burg. Van Gansberghelaan 96, 9820 Merelbeke, Белгия);

Research Centre for Plant Protection and Certification (CREA-DC (DIALAB), Laboratory of Phytopathology, Bacteriology group, via Carlo Giuseppe Bertero 22, 00156 Roma, Италия);

National Institute of Biology (NIB, Department of Biotechnology and Systems Biology, Bacteriology and Metrology Unit, Laboratory for diagnostics of bacteria, Večna pot 111, Ljubljana, Словения).

Член 4

Референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията —за гъби и оомицети

Посочената по-долу лаборатория се определя за референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията — за гъби и оомицети, отговорна за подпомагането на хоризонталните дейности на Комисията и на държавите членки в областта на здравето на растенията:

 

French Agency for Food, Environmental and Occupational Health and Safety (ANSES, Plant Health Laboratory, Mycology Unit, Domaine de Pixérécourt, CS 400009, 54220 Malzéville, Франция).

Член 5

Референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията — за вируси, вироиди и фитоплазми

Посоченият по-долу консорциум се определя за референтна лаборатория на Европейския съюз за вредителите по растенията — за вируси, вироиди и фитоплазми, отговорна за подпомагането на хоризонталните дейности на Комисията и на държавите членки в областта на здравето на растенията:

Консорциум, воден от Netherlands Food and Consumer Product Safety Authority-National Reference Centre Plant Health (NVWA-NRC, Virology group, Geertjesweg, 15, 6706 EA Wageningen, Нидерландия),

 

състоящ се също от:

Research Centre for Plant Protection and Certification (CREA-DC (DIALAB), Laboratory of Phytopathology, Virology group, via Carlo Giuseppe Bertero 22, 00156 Roma, Италия);

National Institute of Biology (NIB, Department of Biotechnology and Systems Biology, Microbiology Unit, Laboratory for diagnostics of viruses, viroids and phytoplasmas, Večna pot 111, Ljubljana, Словения).

Член 6

Преразглеждане на определянето

Определянето на референтните лаборатории на Европейския съюз се преразглежда редовно.

Член 7

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 27 март 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)   ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) 2018/631 на Комисията от 7 февруари 2018 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета посредством създаване на референтни лаборатории на Европейския съюз за вредителите по растенията (ОВ L 105, 25.4.2018 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на Съвета, на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 1).


29.3.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 88/23


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/531 НА КОМИСИЯТА

от 27 март 2019 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1484/95 по отношение на определянето на представителните цени в секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 183, буква б) от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 510/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1216/2009 и (ЕО) № 614/2009 на Съвета (2), и по-специално член 5, параграф 6, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията (3) се определят правилата за прилагане на системата на допълнителни вносни мита, заедно с представителните цени в секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин.

(2)

Редовната проверка на данните, на които се основава определянето на представителните цени за продуктите от секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин, показва, че се налага да бъдат променени представителните цени при внос на някои продукти, като се има предвид разликата в цените в зависимост от произхода.

(3)

Поради това Регламент (ЕО) № 1484/95 следва да бъде изменен.

(4)

С оглед на необходимостта да се осигури възможно най-бързото прилагане на тази мярка след предоставянето на актуализираните данни, е целесъобразно настоящият регламент да влезе в сила в деня на публикуването му,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕО) № 1484/95 се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 27 март 2019 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор

Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)   ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)   ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 1.

(3)  Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията от 28 юни 1995 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на системата на допълнителни вносни мита и относно фиксиране на представителни цени в секторите птиче месо и яйца и за яйчен албумин, и за отмяна на Регламент № 163/67/ЕИО (ОВ L 145, 29.6.1995 г., стр. 47).


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Код по КН

Описание на стоките

Представителна цена

(EUR/100 kg)

Обезпечение по член 3

(EUR/100 kg)

Произход (1)

0207 12 90

Неразфасовани замразени „пилета 65 %“

129,7

0

AR

0207 14 10

Обезкостени замразени разфасовки от петли и кокошки

239,1

18

AR

215,1

26

BR

240,6

18

TH

1602 32 11

Приготвени храни от петли и кокошки, без топлинна обработка

289,6

0

BR


(1)  Номенклатура на държавите съгласно Регламент (ЕС) № 1106/2012 на Комисията от 27 ноември 2012 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на актуализиране на номенклатурата на държавите и териториите (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 7).


29.3.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 88/25


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/532 НА КОМИСИЯТА

от 28 март 2019 година

за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2378 по отношение на стандартните формуляри, включително езиковите договорености, за задължителния автоматичен обмен на информация за подлежащите на оповестяване трансгранични договорености

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (1), и по-специално член 20, параграф 5 от нея,

като има предвид, че:

(1)

В Директива 2011/16/ЕС, изменена с Директива (ЕС) 2018/822 (2), се предвижда задължителен автоматичен обмен на информация за подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. За целите на този обмен следва да се използва стандартен формуляр, включително езикови договорености.

(2)

Ето защо Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2378 (3) следва да бъде изменен с цел в него да бъде добавена разпоредба за такъв стандартен формуляр.

(3)

В член 20, параграф 5, втората алинея от Директива 2011/16/ЕС се предвижда стандартният формуляр да не включва елементи, различни от елементите за обмена на информация, изброени в член 8aб, параграф 14 от Директива 2011/16/ЕС, и всички други полета, свързани с тези елементи, които са необходими за постигане на целите, определени в член 8аб от същата директива. С цел да се гарантира, че задължителният автоматичен обмен на информация за подлежащите на оповестяване трансгранични договорености е ефективен, особено когато задължение да подават информация имат повече от един посредник или съответно данъчно задължено лице, от изключително значение е да се добави допълнително поле, в което да се посочва референтен номер на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност. Ако задължение да подават информация имат повече от един посредник или съответно данъчно задължено лице, всеки обмен на информация за една и съща договореност следва да съдържа един-единствен референтен номер, така че всеки един от тези обмени да може да бъде свързан с една-единствена договореност в централния регистър.

(4)

С оглед на постигането на последователност и правна сигурност началната дата на прилагане на настоящия регламент следва да се уеднакви с началната дата на прилагане, предвидена в член 2, параграф 1, втората алинея от Директива (ЕС) 2018/822.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2378 се изменя, както следва:

1)

вмъква се следният член 2д:

„Член 2д

Стандартни формуляри, включително езикови договорености, за задължителния автоматичен обмен на информация за подлежащите на оповестяване трансгранични договорености

1.   Що се отнася до формулярите, които ще бъдат използвани, „елемент“ и „поле“ означават мястото във формуляра, в което може да бъде вписана информацията, обменяна съгласно Директива 2011/16/ЕС.

2.   Формулярът, който ще бъде използван за задължителния автоматичен обмен на информация за подлежащите на оповестяване трансгранични договорености съгласно член 8аб от Директива 2011/16/ЕС, трябва да е в съответствие с приложение ХIII към настоящия регламент.

3.   Основните елементи, посочени в член 20, параграф 5, третата алинея от Директива 2011/16/ЕС, са елементите, изброени в член 8аб, параграф 14, букви б), в) и д) от същата директива, а езиковите договорености за посочените основни елементи са предвидените в член 2а, параграф 3 от настоящия регламент.“;

2)

приложението към настоящия регламент се добавя като приложение ХIII.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юли 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 28 март 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)   ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1.

(2)  Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености (ОВ L 139, 5.6.2018 г., стр. 1).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2378 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1156/2012 (ОВ L 332, 18.12.2015 г., стр. 19).


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

Формуляр, посочен в член 2д

Освен елементите, изброени в член 8аб, параграф 14 от Директива 2011/16/ЕС, формулярът за задължителния автоматичен обмен на информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености съгласно член 8аб от същата директива съдържа следното поле:

а)

Референтен номер на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност или договорености.


29.3.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 88/28


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/533 НА КОМИСИЯТА

от 28 март 2019 година

относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2020, 2021 и 2022 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от растителен и животински произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 29, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 1213/2008 на Комисията (2) беше създадена първата координирана многогодишна контролна програма на Общността за 2009, 2010 и 2011 г. Посочената програма продължи да се прилага по силата на последователно приемани регламенти на Комисията. Последният такъв регламент беше Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/555 на Комисията (3).

(2)

Основните хранителни продукти, характерни за начина на хранене в Съюза, са между тридесет и четиридесет на брой. Тъй като в рамките на три години употребата на пестициди отбелязва значителни промени, пестицидите в тези продукти следва да бъдат наблюдавани в продължение на няколко тригодишни цикъла, което ще позволи да се извърши оценка на експозицията на потребителите и на прилагането на законодателството на Съюза.

(3)

Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) представи научен доклад относно оценката на проекта на програмата за мониторинг на пестицидите. Той стигна до заключението, че превишаването на МДГОВ с над 1 % може да се определи с допустима грешка от 0,75 % чрез подбор на 683 проби за най-малко 32 различни хранителни продукта (4). Вземането на посочените проби следва да бъде разпределено между държавите членки на базата на броя на населението им, като минималният брой е 12 проби на продукт годишно.

(4)

Аналитичните резултати от предишните официални контролни програми на Съюза са взети предвид, за да се гарантира, че гамата от обхванати от контролната програма пестициди е представителна по отношение на използваните пестициди.

(5)

Насоките относно Analytical quality control and validation procedures for pesticide residues analysis in food and feed („Процедури за контрол на качеството на анализа и за валидиране на анализа за пестицидни остатъци в храните и фуражите“) са публикувани на уебсайта на Комисията (5).

(6)

В случай че определението за даден пестициден остатък включва други активни вещества, метаболити и/или продукти от разпада или реакцията, тези съединения следва да се отчитат поотделно, доколкото те се измерват самостоятелно (6).

(7)

Мерките за прилагане, например стандартното описание на пробата (SSD), за представяне на резултати от анализ за пестицидни остатъци във връзка с представянето на информация от държавите членки са договорени от държавите членки, Комисията и Органа.

(8)

По отношение на процедурите за вземане на проби следва да се прилага Директива 2002/63/ЕО на Комисията (7), която включва методите и процедурите за вземане на проби, препоръчани от Комисията по Кодекс алиментариус.

(9)

Необходимо е да се направи оценка на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества в храните за кърмачета и малки деца, предвидени в член 10 от Директива 2006/141/ЕО на Комисията (8) и член 7 от Директива 2006/125/ЕО на Комисията (9), като се вземат предвид само определенията за остатъчни вещества, посочени в Регламент (ЕО) № 396/2005.

(10)

Що се отнася до еднокомпонентните методи, държавите членки може да са в състояние да изпълнят своите задължения за анализ, като се обърнат към официалните лаборатории, които вече прилагат необходимите валидирани методи.

(11)

До 31 август всяка година държавите членки следва да предоставят информацията относно предходната календарна година.

(12)

За да се избегне объркване поради застъпването на последователните многогодишни програми, в интерес на правната сигурност Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/555 следва да бъде отменен. Той обаче следва да продължи да се прилага по отношение на пробите, изследвани през 2019 г.

(13)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

През 2020, 2021 и 2022 г. държавите членки вземат и изследват проби от комбинациите пестицид/продукт, посочени в приложение I.

Броят на пробите от всеки продукт, в това число храните за кърмачета и малки деца и продуктите, произведени чрез биологично земеделие, е посочен в приложение II.

Член 2

1.   Партидата, от която се вземат проби, се избира на случаен принцип.

Процедурата за вземане на проби, включително броят на единиците, отговаря на изискванията на Директива 2002/63/ЕО.

2.   Всички проби, включително тези от храни, предназначени за кърмачета и малки деца, и продуктите, произведени чрез биологично земеделие, се анализират за пестицидите, посочени в приложение I, в съответствие с определенията за остатъчни вещества, установени в Регламент (ЕО) № 396/2005.

3.   При храни, предназначени за кърмачета и малки деца, оценката на пробите се извършва върху продуктите, предлагани като готови за консумация или реконституирани съгласно указанията на производителя, като се вземат предвид МДГОВ, определени в директиви 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО. В случаите, когато такива храни могат да бъдат консумирани както във вида, в който са пуснати за продажба, така и реконституирани, резултатите се отчитат за нереконституирания продукт, пуснат за продажба.

Член 3

Държавите членки предават резултатите от анализите на изследваните през 2020, 2021 и 2022 г. проби съответно до 31 август 2021, 2022 и 2023 г. Тези резултати се подават в електронния формат за докладване, определен от ЕОБХ.

В случай че определението за даден пестициден остатък включва повече от едно съединение (активно вещество и/или метаболит или продукт от разпада или реакцията), държавите членки отчитат резултатите от анализа съгласно пълното определение за остатъци. Освен това резултатите за всички аналити, които са част от определението на пестицидния остатък, се предават поотделно, доколкото те се измерват самостоятелно.

Член 4

Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/555 се отменя.

По отношение на пробите, изследвани през 2019 г. обаче, той продължава да се прилага до 1 септември 2020 г.

Член 5

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 28 март 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)   ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 1213/2008 на Комисията от 5 декември 2008 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Общността за 2009, 2010 и 2011 г. за гарантиране спазването на изискванията за максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от животински и растителен произход и за оценка на потребителската експозиция на тези остатъчни вещества (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 9).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/555 на Комисията от 9 април 2018 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2019, 2020 и 2021 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни от растителен и животински произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци (ОВ L 92, 10.4.2018 г., стр. 6).

(4)  Европейски орган за безопасност на храните; програма за мониторинг на пестицидите: оценка на проекта. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015; 13(2):4005.

(5)  Документ № SANTE/11813/2017 https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/plant/docs/pesticides_mrl_guidelines_wrkdoc_2017-11813.pdf в последната му редакция.

(6)  SANCO/12574/2014, Working Document on the summing up of LOQs in case of complex residue definitions („Работен документ относно обобщаването на границите на количествено определяне при сложни определения на остатъчното вещество“).

(7)  Директива 2002/63/ЕО на Комисията от 11 юли 2002 г. за определяне на методи на Общността за вземане на проби за официалния контрол на остатъци от пестициди във и върху продукти от растителен и животински произход и за отмяна на Директива 79/700/ЕИО (ОВ L 187, 16.7.2002 г., стр. 30).

(8)  Директива 2006/141/ЕО на Комисията от 22 декември 2006 г. относно храните за кърмачета и преходните храни и за изменение на Директива 1999/21/ЕО (ОВ L 401, 30.12.2006 г., стр. 1).

(9)  Директива 2006/125/ЕО на Комисията от 5 декември 2006 г. относно преработени храни на зърнена основа и детски храни за кърмачета и малки деца (ОВ L 339, 6.12.2006 г., стр. 16).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Част А: Продукти от растителен произход  (1) , от които трябва да се вземат проби през 2020, 2021 и 2022 г.

2020 г.

2021 г.

2022 г.

(а)

(б)

(в)

Портокали (2)

Трапезно грозде (2)

Ябълки (2)

Круши (2)

Банани (2)

Ягоди (2)

Киви (2)

Грейпфрути (2)

Праскови, включително нектарини и подобни хибриди (2)

Карфиол (2)

Патладжани (2)

Вино (червено или бяло), произведено от грозде. (Ако за виното няма конкретни коефициенти на преработка, от държавите членки се изисква да посочат коефициентите на преработка за виното, използвани от тях в „Националния обобщен доклад“).

Лук (2)

Броколи (2)

Марули (2)

Моркови (2)

Пъпеши (2)

Зеле (2)

Картофи (2)

Култивирани гъби (2)

Домати (2)

Фасул (сушен) (2)

Сладки пиперки (2)

Спанак (2)

Зърна от ръж (3)

Зърна от пшеница (3)

Зърна от овес (3)  (4)

Кафяв ориз (олющен ориз), определен като ориз след шелване на неолющен ориз (5)

Необработено (Virgin) маслиново масло (ако за маслото няма конкретен коефициент на преработка, от държавите членки се изисква да посочат коефициентите на преработка за виното, използвани от тях в „Националния обобщен доклад“).

Зърна от ечемик (3)  (6)


Част Б: Продукти от животински произход (1), от които трябва да се вземат проби през 2020, 2021 и 2022 г.

2020 г.

2021 г.

2022 г.

(e)

(г)

(д)

Мазнини от домашни птици (2) (7)

Мазнини от говеда (2) (7)

Краве мляко (8)

Черен дроб от говеда (2)

Кокоши яйца (2) (9)

Мазнини от свине (2) (7)


Част В: Комбинации пестицид/продукт, които подлежат на мониторинг във/върху продукти от растителен произход

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

Забележки

2,4-D

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху портокали, карфиол, кафяв ориз и сушен фасул; през 2021 г. — във и върху грейпфрути, трапезно грозде, патладжани и броколи; през 2022 г. — във и върху марули, спанак и домати.

2-фенилфенол

(а)

(б)

(в)

 

Абамектин

(а)

(б)

(в)

 

Ацефат

(а)

(б)

(в)

 

Ацетамиприд

(а)

(б)

(в)

 

Акринатрин

(а)

(б)

(в)

 

Алдикарб

(а)

(б)

(в)

 

Алдрин и диелдрин

(а)

(б)

(в)

 

Аметоктрадин

(а)

(б)

(в)

 

Азинфос-метил

(а)

(б)

(в)

 

Азоксистробин

(а)

(б)

(в)

 

Бифентрин

(а)

(б)

(в)

 

Бифенил

(а)

(б)

(в)

 

Битертанол

(а)

(б)

(в)

 

Боскалид

(а)

(б)

(в)

 

Бромиден йон

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху кафяв ориз; през 2021 г. — във и върху сладки пиперки; през 2022 г. — във и върху марули и домати.

Бромопропилат

(а)

(б)

(в)

 

Бупиримат

(а)

(б)

(в)

 

Бупрофезин

(а)

(б)

(в)

 

Каптан

(а)

(б)

(в)

 

Карбарил

(а)

(б)

(в)

 

Карбендазим и беномил

(а)

(б)

(в)

 

Карбофуран

(а)

(б)

(в)

 

Хлорантранилипрол

(а)

(б)

(в)

 

Хлорфенапир

(а)

(б)

(в)

 

Хлормекват

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху моркови, круши, ръж и кафяв ориз; през 2021 г. — във и върху патладжани, трапезно грозде, култивирани гъби и пшеница; през 2022 г. — във и върху домати и овес.

Хлороталонил

(а)

(б)

(в)

 

Хлорпрофам

(а)

(б)

(в)

 

Хлорпирифос

(а)

(б)

(в)

 

Хлорпирифос-метил

(а)

(б)

(в)

 

Клофентезин

(а)

(б)

(в)

Изследва се във и върху всички включени в списъка стоки с изключение на зърнените култури.

Клотианидин

(а)

(б)

(в)

 

Циазофамид

(а)

(б)

(в)

 

Цифлуфенамид

(а)

(б)

(в)

 

Цифлутрин

(а)

(б)

(в)

 

Цимоксанил

(а)

(б)

(в)

 

Циперметрин

(а)

(б)

(в)

 

Ципроконазол

(а)

(б)

(в)

 

Ципродинил

(а)

(б)

(в)

 

Циромазин

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху картофи, лук и моркови; през 2021 г. — във и върху патладжани, сладки пиперки, пъпеши и култивирани гъби; през 2022 г. — във и върху марули и домати.

Делтаметрин

(а)

(б)

(в)

 

Диазинон

(а)

(б)

(в)

 

Дихлорфос

(а)

(б)

(в)

 

Диклоран

(а)

(б)

(в)

 

Дикофол

(а)

(б)

(в)

Изследва се във и върху всички включени в списъка стоки с изключение на зърнените култури.

Диетофенкарб

(а)

(б)

(в)

 

Дифеноконазол

(а)

(б)

(в)

 

Дифлубензурон

(а)

(б)

(в)

 

Диметоат

(а)

(б)

(в)

 

Диметоморф

(а)

(б)

(в)

 

Диниконазол

(а)

(б)

(в)

 

Дифениламин

(а)

(б)

(в)

 

Дитианон

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху круши и кафяв ориз; през 2021 г. — във и върху трапезно грозде; през 2022 г. — във и върху ябълки и праскови.

Дитиокарбамати

(а)

(б)

(в)

Изследва се във и върху всички включени в списъка стоки с изключение на броколи, карфиол, зеле, маслиново масло, вино и лук.

Додин

(а)

(б)

(в)

 

Емамектин бензоат B1a, изразен като емамектин

(а)

(б)

(в)

 

Ендосулфан

(а)

(б)

(в)

 

Епоксиконазол

(а)

(б)

(в)

 

Етефон

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху портокали и круши; през 2021 г. — във и върху сладки пиперки, пшеница и трапезно грозде; през 2022 г. — във и върху ябълки, праскови, домати и вино.

Етион

(а)

(б)

(в)

 

Етиримол

(а)

(б)

(в)

Изследва се във и върху всички включени в списъка стоки с изключение на зърнените култури.

Етофенпрокс

(а)

(б)

(в)

 

Етоксазол

(а)

(б)

(в)

 

Фамоксадон

(а)

(б)

(в)

 

Фенамидон

(а)

(б)

(в)

 

Фенамифос

(а)

(б)

(в)

 

Фенаримол

(а)

(б)

(в)

Изследва се във и върху всички включени в списъка стоки с изключение на зърнените култури.

Феназахин

(а)

(б)

(в)

Изследва се във и върху всички включени в списъка стоки с изключение на зърнените култури.

Фенбуконазол

(а)

(б)

(в)

 

Фенбутакалаен оксид

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху портокали и круши; през 2021 г. — във и върху патладжани, грейпфрути, сладки пиперки и трапезно грозде; през 2022 г. — във и върху ябълки, ягоди, праскови, домати и вино.

Фенхексамид

(а)

(б)

(в)

 

Фенитротион

(а)

(б)

(в)

 

Феноксикарб

(а)

(б)

(в)

 

Фенпропатрин

(а)

(б)

(в)

 

Фенпропидин

(а)

(б)

(в)

 

Фенпропиморф

(а)

(б)

(в)

 

Фенпиразамин

(а)

(б)

(в)

 

Фенпироксимат

(а)

(б)

(в)

 

Фентион

(а)

(б)

(в)

 

Фенвалерат

(а)

(б)

(в)

 

Фипронил

(а)

(б)

(в)

 

Флоникамид

(а)

(б)

(в)

 

Флуазифоп-P

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху карфиол, сушен фасул, картофи и моркови; през 2021 г. — във и върху патладжани, броколи, сладки пиперки и пшеница; през 2022 г. — във и върху ягоди, зеле, марули, спанак и домати.

Флубендиамид

(а)

(б)

(в)

 

Флудиоксонил

(а)

(б)

(в)

 

Флуфеноксурон

(а)

(б)

(в)

 

Флуопиколид

(а)

(б)

(в)

 

Флуопирам

(а)

(б)

(в)

 

Флухинконазол

(а)

(б)

(в)

 

Флусилазол

(а)

(б)

(в)

 

Флутриафол

(а)

(б)

(в)

 

Флуксапироксад

(а)

(б)

(в)

 

Фолпет

(а)

(б)

(в)

 

Форметанат

(а)

(б)

(в)

 

Фостиазат

(а)

(б)

(в)

 

Глифосат

(а)

(б)

(в)

 

Халоксифоп, включително халоксифоп-P

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху сушен фасул; през 2021 г. — във и върху броколи, грейпфрути, сладки пиперки и пшеница; а през 2022 г. — във и върху ягоди и зеле.

Хексаконазол

(а)

(б)

(в)

 

Хекситиазокс

(а)

(б)

(в)

Изследва се във и върху всички включени в списъка стоки с изключение на зърнените култури.

Имазалил

(а)

(б)

(в)

 

Имидаклоприд

(а)

(б)

(в)

 

Индоксакарб

(а)

(б)

(в)

 

Ипродион

(а)

(б)

(в)

 

Ипроваликарб

(а)

(б)

(в)

 

Изокарбофос

(а)

(б)

(в)

 

Изопротиолан

(а)

 

 

През 2020 г. се изследва само във и върху кафяв ориз. През 2021 г. и 2022 г. веществото няма да се изследва във или върху продукти.

Крезоксим-метил

(а)

(б)

(в)

 

Ламбда-цихалотрин

(а)

(б)

(в)

 

Линурон

(а)

(б)

(в)

 

Луфенурон

(а)

(б)

(в)

 

Малатион

(а)

(б)

(в)

 

Мандипропамид

(а)

(б)

(в)

 

Мепанипирим

(а)

(б)

(в)

 

Мепикват

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху круши, ръж и кафяв ориз; през 2021 г. — във и върху култивирани гъби и пшеница; през 2022 г. — във и върху ечемик и овес.

Металаксил и металаксил-М

(а)

(б)

(в)

 

Метамидофос

(а)

(б)

(в)

 

Метидатион

(а)

(б)

(в)

 

Метиокарб

(а)

(б)

(в)

 

Метомил

(а)

(б)

(в)

 

Метоксифенозид

(а)

(б)

(в)

 

Метрафенон

(а)

(б)

(в)

 

Монокротофос

(а)

(б)

(в)

 

Миклобутанил

(а)

(б)

(в)

 

Ометоат

(а)

(б)

(в)

 

Оксадиксил

(а)

(б)

(в)

 

Оксамил

(а)

(б)

(в)

 

Оксидеметон-метил

(а)

(б)

(в)

 

Паклобутразол

(а)

(б)

(в)

 

Паратион-метил

(а)

(б)

(в)

 

Пенконазол

(а)

(б)

(в)

 

Пенцикурон

(а)

(б)

(в)

 

Пендиметалин

(а)

(б)

(в)

 

Перметрин

(а)

(б)

(в)

 

Фосмет

(а)

(б)

(в)

 

Пиримикарб

(а)

(б)

(в)

 

Пиримифос-метил

(а)

(б)

(в)

 

Процимидон

(а)

(б)

(в)

 

Профенофос

(а)

(б)

(в)

 

Пропамокарб

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху моркови, карфиол, лук и картофи; през 2021 г. — във и върху трапезно грозде, пъпеши, патладжани, броколи, сладки пиперки и пшеница; през 2022 г. — във и върху ягоди, зеле, спанак, марули, домати и ечемик.

Пропаргит

(а)

(б)

(в)

 

Пропиконазол

(а)

(б)

(в)

 

Пропизамид

(а)

(б)

(в)

 

Проквиназид

(а)

(б)

(в)

 

Просулфокарб

(а)

(б)

(в)

 

Протиоконазол

(а)

(б)

(в)

През 2020 г. се изследва само във и върху моркови, лук, ръж и кафяв ориз; през 2021 г. — във и върху сладки пиперки и пшеница; през 2022 г. — във и върху зеле, марули, домати, овес и ечемик.

Пиметрозин

 

(б)

(в)

През 2020 г. веществото няма да се изследва във или върху продукти; през 2021 г. се изследва само във и върху патладжани, пъпеши и сладки пиперки; а през 2022 г. — във и върху зеле, марули, ягоди, спанак и домати.

Пираклостробин

(а)

(б)

(в)

 

Пиридабен

(а)

(б)

(в)

 

Пириметанил

(а)

(б)

(в)

 

Пирипроксифен

(а)

(б)

(в)

 

Хиноксифен

(а)

(б)

(в)

 

Спинозад

(а)

(б)

(в)

 

Спиродиклофен

(а)

(б)

(в)

 

Спиромесифен

(а)

(б)

(в)

 

Спироксамин

(а)

(б)

(в)

 

Спиротетрамат

(а)

(б)

(в)

 

Тау-флувалинат

(а)

(б)

(в)

 

Тебуконазол

(а)

(б)

(в)

 

Тебуфенозид

(а)

(б)

(в)

 

Тебуфенпирад

(а)

(б)

(в)

Изследва се във и върху всички включени в списъка стоки с изключение на зърнените култури.

Тефлубензурон

(а)

(б)

(в)

 

Тефлутрин

(а)

(б)

(в)

 

Тербутилазин

(а)

(б)

(в)

 

Тетраконазол

(а)

(б)

(в)

 

Тетрадифон

(а)

(б)

(в)

Изследва се във и върху всички включени в списъка стоки с изключение на зърнените култури.

Тиабендазол

(а)

(б)

(в)

 

Тиаклоприд

(а)

(б)

(в)

 

Тиаметоксам

(а)

(б)

(в)

 

Тиофанат-метил

(а)

(б)

(в)

 

Толклофос-метил

(а)

(б)

(в)

 

Триадимефон

(а)

(б)

(в)

 

Триадименол

(а)

(б)

(в)

 

Тиодикарб

(а)

(б)

(в)

 

Триазофос

(а)

(б)

(в)

 

Трициклазол

(а)

(б)

(в)

Изследва се само във и върху ориз.

Трифлоксистробин

(а)

(б)

(в)

 

Трифлумурон

(а)

(б)

(в)

 

Винклозолин

(а)

(б)

(в)

 


Част Г: Комбинации пестицид/продукт, които подлежат на мониторинг във/върху продукти от животински произход

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

Забележки

Алдрин и диелдрин

(e)

(г)

(д)

 

Бифентрин

(e)

(г)

(д)

 

Хлордан

(e)

(г)

(д)

 

Хлорпирифос

(e)

(г)

(д)

 

Хлорпирифос-метил

(e)

(г)

(д)

 

Циперметрин

(e)

(г)

(д)

 

ДДТ

(e)

(г)

(д)

 

Делтаметрин

(e)

(г)

(д)

 

Диазинон

(e)

(г)

(д)

 

Ендосулфан

(e)

(г)

(д)

 

Фамоксадон

(e)

(г)

(д)

 

Фенвалерат

(e)

(г)

(д)

 

Фипронил

(e)

(г)

(д)

 

Глифосат

(e)

(г)

(д)

 

Хептахлор

(e)

(г)

(д)

 

Хексахлоробензен

(e)

(г)

(д)

 

Хексахлороциклохексан (НСН, алфа-изомер)

(e)

(г)

(д)

 

Хексахлороциклохексан (НСН, бета-изомер)

(e)

(г)

(д)

 

Индоксакарб

 

 

(д)

През 2022 г. се изследва само във и върху мляко.

Линдан

(e)

(г)

(д)

 

Метоксихлор

(e)

(г)

(д)

 

Паратион

(e)

(г)

(д)

 

Перметрин

(e)

(г)

(д)

 

Пиримифос-метил

(e)

(г)

(д)

 


(1)  За стоките в сурово състояние, които се изследват, частите от продуктите, за които се прилагат МДГОВ, се анализират за основния продукт от групата или подгрупата, (както е )посочен в част А от приложение I към Регламент (ЕО) № 396/2005, освен ако не е посочено друго.

(2)  Анализират се непреработени продукти. Ако е приложимо, при проби, взети от продукти в замразено състояние, се отчита коефициент на преработка.

(3)  Ако няма достатъчен брой проби от зърна от ръж, пшеница, овес или ечемик, може да се изследва и пълнозърнесто брашно от ръж, пшеница, овес или ечемик, като се отчита коефициент на преработка.

(4)  Ако няма достатъчен брой проби от зърна от овес, частта от изисквания брой проби от зърна от овес, която не е било възможно да бъде взета, може да се добави към броя на пробите от зърна от ечемик, което води до по-малък брой проби от зърна от овес и пропорционално по-голям брой проби от зърна от ечемик.

(5)  Когато е целесъобразно, може да се изследват зърна от полиран ориз. Пред ЕОБХ се отчита дали е изследван полиран или олющен ориз. Ако е изследван полиран ориз, се отчита допълнително коефициент на преработка.

(6)  Ако няма достатъчен брой проби от зърна от ечемик, частта от изисквания брой проби от зърна от ечемик, която не е било възможно да бъде взета, може да се добави към броя на пробите от зърна от овес, което води до по-малък брой проби от зърна от ечемик и пропорционално по-голям брой проби от зърна от овес.

(7)  От месото може също да се вземат проби в съответствие с таблица 3 от приложението към Директива 2002/63/ЕО.

(8)  Изследва се прясно (непреработено) мляко, включително замразено, пастьоризирано, нагрявано, стерилизирано или филтрирано мляко.

(9)  Изследват се цели яйца без черупки.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Брой проби, посочени в член 1

1.

Броят проби, които всяка държава членка взема за всяка стока и изследва за пестицидите, посочени в приложение I, е посочен в таблицата в точка 5.

2.

Освен пробите, които се изискват в съответствие с посочената таблица в точка 5, през 2020 г. всяка държава членка взема и изследва пет проби от храни за кърмачета и пет проби от преходни храни.

Освен пробите, които се изискват в съответствие с посочената таблица, през 2021 г. всяка държава членка взема и изследва десет проби от преработени детски храни на зърнена основа.

Освен пробите, които се изискват в съответствие с посочената таблица, през 2022 г. всяка държава членка взема и изследва десет проби от храни за кърмачета и малки деца, различни от храни за кърмачета, преходни храни и преработени детски храни на зърнена основа.

3.

В съответствие с таблицата в точка 5 пробите от произведени чрез биологично земеделие стоки следва, при наличност, да бъдат взети пропорционално на пазарния дял на тези стоки във всяка държава членка, като минималният брой е 1.

4.

Държавите членки, които използват многокомпонентни методи за откриване на остатъчни вещества, могат да използват качествени методи за откриване при не повече от 15 % от пробите, които трябва да бъдат взети и изследвани в съответствие с таблицата в точка 5. Когато дадена държава членка използва качествени методи за откриване, тя изследва останалия брой проби посредством количествени многокомпонентни методи за откриване на остатъци.

Когато резултатите от качествените методи за откриване са положителни, държавите членки използват обичаен целеви метод за количествено определяне на констатациите.

5.

Минимален брой на пробите за всяка държава членка за стока:

Държава членка

Проби

 

Държава членка

Проби

BE

12

 

LU

12

 

BG

12

 

HU

12

 

CZ

12

 

MT

12

 

DK

12

 

NL

18

 

DE

97

 

AT

12

 

EE

12

 

PL

47

 

EL

12

 

PT

12

 

ES

50

 

RO

20

 

FR

71

 

SI

12

 

IE

12

 

SK

12

 

IT

69

 

FI

12

 

CY

12

 

SE

12

 

LV

12

 

UK

71

 

LT

12

 

HR

12

 

ОБЩ БРОЙ ПРОБИ: 683


ПРЕПОРЪКИ

29.3.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 88/42


ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2019/534 НА КОМИСИЯТА

от 26 март 2019 година

Киберсигурност на 5G мрежите

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като има предвид, че:

(1)

Комисията разглежда разгръщането на мрежовите технологии от 5-то поколение (5G) като важен фактор за предоставянето на цифрови услуги в бъдеще и приоритет в стратегията за цифров единен пазар. Комисията прие план за действие за 5G с цел Съюзът да разполага с инфраструктура за свързаност, необходима за неговата цифровата трансформация от 2020 г. нататък (1).

(2)

5G мрежите ще се основават на настоящите мрежови технологии от 4-то поколение (4G), като ще осигурят нови възможности за предоставяне на услуги и ще се превърнат в централната инфраструктура и фактор за развитието на големи части от икономиката на Съюза. След разгръщането на 5G мрежите те ще образуват гръбнака на широк набор от услуги, които са от съществено значение за функционирането на вътрешния пазар и за поддръжката и осъществяването на жизненоважни обществени и икономически функции, като например енергетиката, транспорта, банковото дело и здравеопазването, както и системите за промишлен контрол. Организацията на демократичните процеси, например избори, също все повече ще зависи от цифровата инфраструктура и 5G мрежите.

(3)

Тъй като множество критични услуги са зависими от 5G мрежите, последиците от системни и широкоразпространени смущения ще са особено сериозни. Поради това осигуряването на киберсигурността на 5G мрежите е въпрос от стратегическо значение за Съюза във време, в което кибератаките стават все по-чести и по-сложни от когато и да било.

(4)

Взаимозависимостта и транснационалният характер на инфраструктурите в основата на цифровата екосистема и трансграничният характер на заплахите означават, че всички значителни уязвимости и/или киберинциденти, свързани с 5G мрежите в една държава членка, ще засегнат целия Съюз. Затова трябва да се предприемат мерки за осигуряване на високо общо ниво на киберсигурност на 5G мрежите.

(5)

Необходимостта от действия на равнището на Съюза бе потвърдена от държавите членки. В своите заключения от 21 март 2019 г. Европейският съвет посочва, че очаква препоръка на Комисията относно съгласуван подход към сигурността на 5G мрежите (2).

(6)

Гарантирането на европейския суверенитет следва да бъде основна цел при пълно зачитане на европейските ценности отвореност и толерантност (3). Чуждестранните инвестиции в стратегически сектори, придобиването на критични активи, технологии и инфраструктура в Съюза и доставката на оборудване от критично значение също могат да представляват риск за сигурността на Съюза.

(7)

Както се посочва в съвместното съобщение „ЕС—Китай — стратегически перспективи“ (4), киберсигурността на 5G мрежите е от ключово значение за гарантиране на стратегическата автономност на Съюза.

(8)

В резолюцията на Европейския парламент относно заплахите за сигурността във връзка със засилващото се технологично присъствие на Китай в Съюза също се призовават Комисията и държавите членки да предприемат действия на равнището на Съюза (5).

(9)

В настоящата препоръка се разглеждат рисковете за киберсигурността на 5G мрежите, като се определят насоки за подходящите мерки за анализ и управление на риска на национално равнище, за извършване на координирана европейска оценка и за установяване на процедура за разработване на общ инструментариум, съдържащ най-добрите мерки за управление на риска.

(10)

Съществува стабилна правна уредба на Съюза за защита на електронните съобщителни мрежи.

(11)

С регулаторната рамка на Съюза в областта на електронните комуникации (6) се насърчават конкуренцията, вътрешният пазар и интересите на крайните ползватели, а с Европейския кодекс за електронните съобщения (7) се преследва допълнителна цел за свързаност, изразена в резултати: широко разпространение и използване на фиксирани и мобилни мрежи с много голям капацитет за всички граждани и предприятия в Съюза, като в същото време се защитават интересите на гражданите. В Директива 2002/21/ЕО от държавите членки се изисква да гарантират поддържането на целостта и сигурността на обществените съобщителни мрежи, като са предвидени задължения за гарантиране, че предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, предприемат технически и организационни мерки за подходящо управление на рисковете за сигурността на мрежите и услугите. Съгласно Директивата компетентните национални регулаторни органи трябва да разполагат с правомощия, включително правомощие за издаване на задължителни указания, за да се осигури спазването на тези задължения.

(12)

Освен това Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) позволява на държавите членки да добавят условия относно защитата на обществените мрежи срещу неразрешен достъп към общото разрешение с цел защита на поверителността на комуникациите в съответствие с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9).

(13)

С цел подпомагане на изпълнението на тези задължения Съюзът създаде редица органи за сътрудничество. Агенцията за мрежова и информационна сигурност (ENISA), Комисията, държавите членки и националните регулаторни органи разработиха технически насоки за националните регулаторни органи относно докладването на инциденти, мерките за сигурност и заплахите и активите (10). С Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (11) бе създадена група за сътрудничество („групата за сътрудничество“), в която участват компетентните органи, с цел подкрепа и улесняване на сътрудничеството, по-специално чрез предоставяне на стратегически насоки за дейностите на мрежата от екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, които улесняват оперативното сътрудничество на техническо ниво.

(14)

Бъдещата европейска рамка за сертифициране на киберсигурността (12) следва да осигури важен помощен инструмент за насърчаване на последователност по отношение на равнищата на сигурност. Тя следва да даде възможност за разработване на схеми за сертифициране на киберсигурността с цел посрещане на нуждите на ползвателите на оборудване и софтуер, свързани с 5G мрежите. Поради критичното значение на тези инфраструктури разработването на съответните европейски схеми за сертифициране на киберсигурността на информационните и комуникационните продукти, услуги или процеси, използвани за 5G мрежите, следва да бъде непосредствен приоритет. Държавите членки и участниците на пазара следва активно да участват в разработването на такива схеми за сертифициране, включително като предоставят подкрепа за определянето на специфичните профили на защита за 5G мрежите.

(15)

При липсата на хармонизирано законодателство на Съюза държавите членки могат да постановят посредством национални технически правила, приети в съответствие с правото на Съюза, че участието в дадена европейска схема за сертифициране на киберсигурността е задължително. Държавите членки могат също така да използват европейските схеми за сертифициране на киберсигурността в контекста на обществените поръчки и на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (13) и да подкрепят разработването на механизми за подпомагане — например център за подпомагане — с цел закупуване на решения за киберсигурност от страна на публичните купувачи.

(16)

Наличието на високо равнище на защита на данните и неприкосновеността на личния живот е важен елемент от гарантирането на сигурността на 5G мрежите. На равнището на Съюза също така са определени правила за гарантиране на сигурността на обработването на личните данни, включително в сферата на електронните комуникации. В Общия регламент относно защитата на данните (14) се съдържа задължение личните данните да се обработват по начин, който гарантира тяхната сигурност, включително като се предотвратява неразрешен достъп или използване на личните данни и оборудването за тяхното обработване. В Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации са определени специфични правила за защита на поверителността на комуникациите и на крайното оборудване на крайните потребители. С нея също така на доставчиците на услуги се налагат задължения да предприемат подходящи технически и организационни мерки, за да гарантират сигурността на своите услуги.

(17)

Съюзът също така е приел инструмент, с който ще се защитават критичната инфраструктура и технологии, като тези, използвани в сферата на комуникациите, като се предоставя възможност на държавите членки да извършват скрининг на преки чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността или обществения ред, при което държавите членки и Комисията ще могат да обменят информация и да изразяват безпокойство във връзка с конкретни инвестиции (15).

(18)

Понастоящем държавите членки и операторите предприемат важни подготвителни стъпки за създаването на условия за широкомащабното разгръщане на 5G мрежи. Няколко държави членки изразиха безпокойство относно потенциалните рискове за сигурността, свързани с 5G мрежите в контекста на провеждането на процедури за предоставяне на права за използване на радиочестотни ленти, определени за 5G мрежи (16), и проучват мерки за справяне с тези рискове.

(19)

За справяне с рисковете за киберсигурността на 5G мрежите следва да се вземат предвид както техническите, така и други фактори. Техническите фактори могат да включват аспекти, свързани с уязвимости в сигурността, които могат да бъдат използвани за получаване на неразрешен достъп до информация (кибершпионаж по икономически или политически причини) или за други злонамерени цели (кибератаки с цел предизвикване на смущения в системи и данни или тяхното унищожение). Сред важните аспекти, които следва да бъдат взети под внимание, са необходимостта от защита на мрежите през целия им жизнен цикъл и необходимостта от обхващане на цялото съответно оборудване, включително по време на етапите на проектиране, разработване, възлагане, разгръщане, експлоатация и поддръжка на 5G мрежите.

(20)

Сред другите фактори могат да бъдат регулаторни или други изисквания, наложени на доставчиците на информационно и комуникационно оборудване. При оценката на значението на тези фактори следва да се вземат предвид, inter alia, цялостният риск от влияние от страна на трета държава, по-специално по отношение на нейния режим на управление, липсата на споразумения за сътрудничество в областта на сигурността или подобни договорености относно защитата на данните между Съюза и въпросната трета държава, като например решения относно адекватното ниво на защита, или дали тази държава е страна по многостранни, международни или двустранни споразумения в областта на киберсигурността, борбата с киберпрестъпността или защитата на данните.

(21)

На национално равнище следва да се извърши оценка на риска като важна стъпка от разработването на подход на Съюза към киберсигурността на 5G мрежите. Това ще помогне на държавите членки да адаптират националните мерки относно изискванията за сигурност и управлението на риска в светлината на тази оценка.

(22)

Следва да се извършва координация, за да се гарантира ефективността на мерките за справяне с тези заплахи за киберсигурността — мерки, които са от съществено значение за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот.

(23)

Националните оценки на риска следва да формират основата на координирана оценка на риска на равнището на Съюза, състояща се от установяване на картината на заплахите и съвместен преглед, който следва да се извърши от държавите членки заедно с Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) и с подкрепата на Комисията.

(24)

Като вземе предвид националните оценки на риска и оценката на риска на равнището на Съюза, групата за сътрудничество следва да създаде инструментариум за идентифициране на видовете рискове за киберсигурността и определяне на евентуални мерки за намаляване на рисковете в области като сертифициране, изпитване и контрол на достъпа. Тя също така следва да определи евентуални специфични мерки, подходящи за справяне с рисковете, идентифицирани от една или повече държави членки. Групата за сътрудничество следва да се ползва от подкрепата на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), Европол, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Центъра на ЕС за анализ на информация. Този инструментариум следва да послужи за консултиране на Комисията във връзка с разработването на минимални общи изисквания за гарантиране в още по-голяма степен на високо ниво на киберсигурност на 5G мрежите в целия Съюз.

(25)

Когато се предприемат мерки за справяне с рисковете за киберсигурността, следва да се обърне внимание на насърчаването на киберсигурността чрез разнообразие на доставчиците при изграждането на дадена мрежа.

(26)

Настоящата препоръка следва да не засяга компетентността на държавите членки по отношение на дейностите, свързани с обществената сигурност, отбраната и националната сигурност, и дейностите на държавите в областта на наказателното право, включително правото на държавите членки да не допускат доставчици до своите пазари по съображения, свързани с националната сигурност,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

I.   ЦЕЛИ

1)

С цел подкрепа на разработването на подход на Съюза за гарантиране на киберсигурността на 5G мрежите в настоящата препоръка се посочват действията, които следва да бъдат предприети, за да се осигурят условия:

а)

държавите членки да извършат оценка на рисковете за киберсигурността, засягащи 5G мрежите на национално равнище и да предприемат необходимите мерки за сигурност.

б)

държавите членки и съответните институции, агенции и други органи на Съюза да изготвят съвместно координирана оценка на риска на равнището на Съюза, която се основава на националната оценка на риска.

в)

групата за сътрудничество, създадена по силата на Директива (ЕС) 2016/1148 („групата за сътрудничество“), да определи евентуален общ набор от мерки, които да бъдат предприети с цел намаляване на рисковете за киберсигурността, свързани с инфраструктурите в основата на цифровата екосистема, по-специално 5G мрежите.

II.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2)

За целите на настоящата препоръка:

а)

„5G мрежи“ означава набор от всички съответни елементи на мрежовата инфраструктура за технологията на мобилна и безжична комуникация, използвани за постигане на свързаност и предоставяне на услуги с добавена стойност, имащи усъвършенствани експлоатационни характеристики, като например много висока скорост на пренос на данни и много голям капацитет, комуникации с ниска латентност и изключително висока надеждност, или поддържащи голям брой свързани устройства. Те могат да включват заварени мрежови елементи, основаващи се на предишни поколения технологии за мобилна и безжична комуникация, като например 4G или 3G. 5G мрежите следва да се разбират като включващи всички съответни части на мрежата.

б)

„инфраструктури в основата на цифровата екосистема“ означава инфраструктурите, използвани, за да се осигури възможност за цифровизация на широк кръг от критични приложения в икономиката и обществото.

III.   ДЕЙСТВИЯ НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ

3)

До 30 юни 2019 г. държавите членки следва да извършат оценка на риска за инфраструктурата за 5G мрежи, включваща идентифициране на най-чувствителните елементи, при които пробивите в сигурността ще имат значителни отрицателни последици. До същата дата държавите членки следва също така да извършат преглед на изискванията за сигурност и методите за управление на риска, приложими на национално равнище, за да вземат под внимание рисковете за киберсигурността, които могат да възникнат поради i) технически фактори, като например специфичните технически характеристики на 5G мрежите, и ii) други фактори, като например правната и политическата рамка, която може да важи за доставчиците на информационни и комуникационни технологии в трети държави.

4)

Въз основа на тази национална оценка на риска и този преглед и вземайки предвид текущите координирани действия на равнището на Съюза, държавите членки следва:

а)

да актуализират изискванията за сигурност и методите за управление на риска, прилагани по отношение на 5G мрежите;

б)

да актуализират съответните задължения, наложени на предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, в съответствие с членове 13а и 13б от Директива 2002/21/ЕО;

в)

да добавят към общото разрешение условия относно защитата на обществените мрежи срещу неразрешен достъп и да поискат от предприятията, участващи в предстоящите процедури за предоставяне на права за ползване на радиочестоти в 5G лентите, да поемат ангажименти за спазване на изискванията за сигурност на мрежите в съответствие с Директива 2002/20/ЕО;

г)

да прилагат други превантивни мерки за смекчаване на потенциалните рискове за киберсигурността.

5)

Мерките, посочени в точка 4, следва да включват по-големи задължения за доставчиците и операторите с цел гарантиране на сигурността на чувствителните части от мрежите, както и, когато е уместно, задължения за предоставяне на компетентните национални органи на съответната информация за планирани промени в електронни съобщителни мрежи и изисквания за предварително подлагане на конкретните информационни компоненти и системи на изпитвания за сигурност и цялост от национални одитни/сертифициращи лаборатории.

6)

Съвместните прегледи на сигурността следва да се извършват от две или повече държави членки, като се използват и споделят подходящите технически експертни знания и съоръжения, свързани с инфраструктурите в основата на цифровата екосистема и 5G мрежите, например когато едно и също предприятие извършва дейности или изгражда мрежова инфраструктура в повече от една държава членка или когато има значителни прилики между мрежовите конфигурации. Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), Европол и Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) следва да третират като приоритетни исканията на държавите членки за подкрепа в тази област. Резултатите от тези прегледи следва да бъдат предадени на групата за сътрудничество и мрежата на екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност.

IV.   КООРДИНИРАНИ ДЕЙСТВИЯ НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА

7)

С цел разработване на общ подход за справяне с рисковете за киберсигурността по отношение на 5G мрежите държавите членки следва да започнат да работят специално в това направление в рамките на групата за сътрудничество до 30 април 2019 г. Държавите членки следва да поканят съответните органи да участват, когато това е уместно, в работата на групата за сътрудничество.

Координирана европейска оценка на риска

8)

Държавите членки следва да обменят информация помежду си и със съответните органи на Съюза с цел постигане на обща осведоменост за съществуващите и потенциалните рискове за киберсигурността, свързани с 5G мрежите.

9)

Държавите членки следва да предадат на Комисията и на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) своите национални оценки на риска до 15 юли 2019 г.

10)

Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) следва да извърши специален преглед на картината на заплахите за 5G мрежите. Групата за сътрудническо и мрежата на екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, създадени по силата на Директива (ЕС) 2016/1148, следва да подкрепят този процес.

11)

До 1 октомври 2019 г., като вземат предвид всички тези елементи, държавите членки заедно с Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) и с подкрепата на Комисията следва да извършат съвместен преглед на излагането в целия Съюз на рискове, свързани с инфраструктурите в основата на цифровата екосистема, и по-специално 5G мрежите.

12)

В този съвместен преглед следва да се даде приоритет на анализа на рисковете, свързани с особено чувствителните или уязвими елементи, включени в основните елементи на 5G мрежите, с центъра за операции и поддръжка, както и с елементите на мрежата за 5G достъп, използвани за промишлени приложения.

13)

През втората фаза този съвместен преглед следва да бъде разширен, за да включи другите стратегически елементи на цифровата верига на стойността.

Общ инструментариум на Съюза за справяне с рисковете

14)

В своята работа групата за сътрудничество следва да идентифицира прилагани на национално равнище най-добри практики от вида, предвиден в точка 4. Въз основа на тези национални най-добри практики до 31 декември 2019 г. следва да бъде постигнато съгласие относно инструментариум от подходящи, ефективни и пропорционални мерки за управление на риска, с които се намаляват рисковете за киберсигурността, идентифицирани на национално равнище и равнището на Съюза, с цел консултиране на Комисията във връзка с разработването на минимални общи изисквания за гарантиране в още по-голяма степен на високо ниво на киберсигурност на 5G мрежите в целия Съюз.

15)

Този инструментариум следва да включва:

а)

опис на видовете рискове за сигурността, които могат да засегнат киберсигурността на 5G мрежите (напр. риск по веригата на доставки, риск, свързан със софтуерни уязвимости, риск, свързан с контрола на достъпа, рискове, произтичащи от правната и политическата рамка, която може да важи за доставчиците на информационни и комуникационни технологии в трети държави), както и

б)

набор от възможни мерки за намаляване на риска (напр. сертифициране на хардуера, софтуера или услугите от трета страна, официални изпитвания на хардуера и софтуера или проверки за съответствие, процеси за гарантиране на наличието и прилагането на контрол на достъпа, идентифициране на продукти, услуги или доставчици, които се смятат за потенциално несигурни, и др.). Тези мерки следва да бъдат насочени към всички видове рискове за сигурността, които са идентифицирани в една или повече държави членки след оценката на риска.

16)

След като се разработят европейски схеми за сертифициране на киберсигурността, които имат отношение към 5G мрежите, държавите членки следва да приемат в съответствие с правото на Съюза национални технически правила за задължително сертифициране на информационните и комуникационните продукти, услуги или системи, обхванати от тези схеми.

17)

Държавите членки заедно с Комисията следва да определят условията относно защитата на обществените мрежи срещу неразрешен достъп, които да бъдат добавени към общото разрешение, и изисквания за сигурност на мрежите с цел отправяне на искания за поемане на ангажименти до предприятията, участващи в процедури за предоставяне на права за ползване на радиочестоти в 5G лентите в съответствие с Директива 2002/20/ЕО. Те трябва да бъдат отразени, когато това е възможно, в предприетите мерки по точка 4, буква в).

18)

Държавите членки следва да си сътрудничат с Комисията за разработването на специфични изисквания за сигурност, които да могат да се прилагат в контекста на обществените поръчки, свързани с 5G мрежите. Това следва да включва задължителни изисквания за използване на схеми за сертифициране на киберсигурността при обществени поръчки, доколкото участието в тези схеми все още не е задължително за всички доставчици и оператори.

V.   ПРЕГЛЕД

19)

Държавите членки следва да си сътрудничат с Комисията за извършване на оценка на въздействието на настоящата препоръка до 1 октомври 2020 г. с оглед на определянето на подходящи бъдещи действия. При тази оценка следва да се вземат предвид резултатите от координираната оценка на риска на равнището на Съюза и инструментариума на Съюза.

Съставено в Страсбург на 26 март 2019 година.

За Комисията

Julian KING

Член на Комисията


(1)  COM(2016) 588 final.

(2)  Заключения на Европейския съвет от 21 и 22 март 2019 г.

(3)  Състояние на Съюза 2018 г. — Време за европейски суверенитет, 12 септември 2018 г.

(4)  JOIN (2019) 5 final.

(5)  www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+TA+P8-TA-2019-0156+0+DOC+PDF+V0//EN

(6)  Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33) и специфичните директиви.

(7)  Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(8)  Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21).

(9)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(10)  https://resilience.enisa.europa.eu/article-13.

(11)  Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

(12)  Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ENISA — Агенцията на ЕС за киберсигурност, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013, както и относно сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии („Акт за киберсигурността“) (COM(2017) 477 final — 2017/0225 (COD).

(13)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(14)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(15)  Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 21.3.2019 г., стр. 1).

(16)  През 2019 г. са планирани тръжни процедури за поне една честотна лента в 11 държави членки: Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Нидерландия, Литва, Португалия. Шест други търга са планирани за 2020 г.: Испания, Малта, Литва (различни честоти), Словакия, Полша, Обединено кралство. Източник: http://5gobservatory.eu/observatory-overview/observatory-reports/